Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 22

Днес, 13.05.2015 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Христо Иванов, министър, Петко Петков, заместник- министър, Вергиния Мичева-Русева, заместник министър, Андрей Янкулов, заместник-министър, Надежда Йорданова, началник на кабинета на министъра на правосъдието, Милена Коцева, директор на дирекция „Процесуално представителство на РБ пред Европейския съд по правата на човека, Мария Димитрова, правителствен агент в дирекция „Процесуално представителство на РБ пред Европейския съд по правата на човека”, Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, Флориан Флоров, главен експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела” в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”; от Движение „Защита на гражданите и държавата” – Илия Бачев; от Сдружение „Технически ренесанс” – Георги Найденов, и народния представител Борис Ячев, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Добър ден, колеги. Позволете ми по отношение на Комисията по правни въпроси да кажа, че имаме кворум и можем да открием заседанието по предварително обявения дневен ред:
1. Годишен доклад на министъра на правосъдието за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България през 2014 г., № 502-00-21, внесен от Министерски съвет на 19.03.2015 г.
( Докладът ще се разглежда на съвместно заседание с Комисията по вероизповеданията и правата на човека, съгласно чл.109, ал.2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.)
2. Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието г-н Христо Иванов, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за европейската заповед за защита, № 502-01-22, внесен от Министерски съвет на 21.03.2015 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 554-01-43, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 05.03.2015 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието, № 554-01-52, внесен Светла Маринова Бъчварова - Пиралкова и група народни представители на 13.03.2015 г.
На този етап няма да ви давам думата по дневния ред, но, ако някой има остро възражение, да даде знак и да го изложи.
Знаете, че вчера след първоначалното обявяване на дневния ред на правна комисия, двете комисии постигнахме съгласие да проведем съвместно заседание, така както изисква правилника, за да се разгледа Годишният доклад на министъра на правосъдието за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България през 2014 г.
Пристъпваме към т. 1 –съвместно заседание на Комисията по правни въпроси и Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
По първа точка - Годишен доклад на министъра на правосъдието за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България през 2014 г., № 502-00-21, внесен от Министерски съвет на 19.03.2015 г.
Гости от Министерството на правосъдието са: г-н Христо Иванов, министър на правосъдието, г-н Петко Петков, заместник- министър на правосъдието, г-жа Вергиния Мичева-Русева, заместник министър на правосъдието, г-н Андрей Янкулов, заместник-министър, г-жа Надежда Йорданова, началник на кабинета на министъра на правосъдието, г-жа Милена Коцева, директор на дирекция „Процесуално представителство на РБ пред Европейския съд по правата на човека”, г-жа Мария Димитрова, правителствен агент в дирекция „Процесуално представителство на РБ пред Европейския съд по правата на човека”.
Г-н Председател на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, заповядайте.
Красимир Велчев:
Уважаеми колеги, от страна на Комисията по вероизповеданията и правата на човека присъстват 14 депутата. Един отсъства. Той е в командировка. Така че и при нас има кворум. Можем да продължим заседанието. Г-н Кирилов поема ръководството на заседанието.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, позволете ми да дам думата на Министъра на правосъдието да представи годишния доклад.
Христо Иванов:
Уважаеми колеги,
Господа Председатели, благодаря за възможността на съвместно заседание на двете комисии да обсъдим тази тема.
Както знаете, това е вторият доклад, който се изготвя. Той се изготвя на базата на решение на Народното събрание от м. септември 2012 г. Предишното Народно събрание, обаче, не успя да разгледа доклада по никакъв начин и в този смисъл това е първо обсъждане на доклада в Народното събрание. За мен това е една допълнителна стъпка този механизъм за гарантиране спазването и съобразяването на България с решенията на Съда в Страсбург да го развие. Това има своето доста съществено политическо значение от гледна точка на представянето на България в системата от органи на Съвета на Европа.
Вие разполагате с доклада. Аз няма да навлизам в твърде голяма конкретика. Само ще заостря вниманието ви към няколко свързани с тази тема аспекта. След това ще има възможност вие да зададете въпроси. Аз много се радвам, че тук са експертите от дирекцията „Процесуално представителство на РБ пред Европейския съд по правата на човека”, които са изготвили този доклад и аз мога да работя с тях.
На първо място трябва да се отбележи, че докладът отбелязва една трайна тенденция за постепенно подобряване на спазването от страна на България на редица стандарти в областта на правата на човека. На първо място това е онзи дългогодишен проблем, който винаги присъстваше и извеждаше България на едно от челните места по брой решения за забавено правосъдие. Постепенно виждаме едно намаляване на бройките на жалбите и на осъдителните решения срещу България в това отношение. Това се дължи на два фактора.
Единият фактор е създаденият вътрешен механизъм за постигане на споразумение в България, т.е. без жалбоподателите да се налага да се обръщат към съда в Страсбург, който определено показа много добри резултати. И това се отчита от колегите в Страсбург.
Втората тенденция е това, че като цяло имаме една позитивна тенденция по отношение на продължителността на разглеждане на съдебните процедури в България. Във връзка с тази тенденция има намаляване на общия брой жалби срещу България и висящи жалби, което също е позитивно. Въпреки това има няколко области, които продължават да бъдат проблематични. Г-жа Коцева ще ги изброи. И аз много се радвам за тази възможност пред двете комисии ние да привлечем вашето внимание, така че да ви подпомогнем във вашата работа, включително по упражняване на парламентарен контрол по отношение на изпълнителната власт и в законодателната ви работа, за да изчистим постепенно тези области.
Изчистването на тези области е важно от гледна точка, както на факта, че ние имаме поне две области, в които сме в различен вид на процедури на засилено наблюдение от страна на органи на Съвета на Европа, което също поставя страната ни в една неизгодна международна светлина. От една страна, става дума за така наречения постмониторингов диалог, от друга страна, става дума за пилотното решение по отношение на положението в затворната система – местата за лишаване от свобода.
Също така трябва да си даваме сметка, че предстои във втората половина на тази година България да поеме председателството на Съвета на министрите на Съвета на Европа и естествено в този момент ние ще бъдем като страна-членка изложени на светлината на прожекторите в рамките на Съвета на Европа. Усилията, които можем да направим от сега до тогова, е да подобрим начина, по който изглежда страната ни. Тези усилия ще бъдат доста важни за нас.
След тези бележки около политическия контекст на доклада ще дам думата на г-жа Коцева да каже няколко неща за проблемните области съвсем накратко, за да остане колкото се може повече време за ваши въпроси и за дискусия. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър. Заповядайте.
Милена Коцева:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми колеги, аз много се радвам че имам възможността да бъда тук и да присъствам на обсъждането на доклада на министъра на правосъдието по изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека.
Всъщност, ако трябва да се върна назад, този доклад е изпълнение на редица политически ангажименти, които страната беше поела през последните години чрез приемането на декларации на високо равнище от Измир, Интерлакен, Брайтън, само преди няколко месеца и от Брюксел и в частност задълженията на изпълнителната власт да улесни националните парламенти по повод преценката на съответствието на нормативните актове с Европейската конвенция, изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека и мерките, които правителството взима, за да изпълни тези решения.
Надявам се докладът да е възможно най-пълен и полезен за вас. Той съдържа както това, което до момента е постигнато, така и преднамерено отделя повече място на проблемните области, които ние по собствено усмотрение и съвместно с Отдела за изпълнение на решенията сме преценили като най-съществени и най-релевантни към момента.
Това е най-общо. Аз бих се радвала, ако имате конкретни въпроси към нас, да дам отговор.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Благодаря за представянето на доклада от екипа на Министерството на правосъдието.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища.
Докладът е много смислен, положителен бих казал с очевидна тенденция да намаляват делата срещу Република България. Отпадат групи от наблюдавани дела. Излязохме от първата десетка държави с най-много дела. Г-н Казак. Четин Казак:
Уважаеми господа председатели на комисии,
Уважаеми г-н Министър, уважаеми колеги,
Аз с интерес се запознах с доклада, който ни е представен от Министерството на правосъдието. Искам също да изкажа положителна оценка за неговото съдържание, за обхвата на проблематиката, която е третирана, системния подход, подредбата по групи проблеми, които са били в миналото и които продължават да бъдат във фокуса на вниманието и на Съда и на Комитета на министрите във връзка с изпълнението или неизпълнението на ангажиментите на България по линия на Европейската конвенция за защита правата на човека.
Този доклад е ярко доказателство за това, че сме били прави, когато преди време настоявахме и в крайна сметка успяхме заедно с колегите от ГЕРБ да приемем това решение, с което задължихме правителството ежегодно да представя пред Народното събрание подобни доклади, за да можем да следим редовно какви са проблемите, какви са делата, по които България е била осъждана, които от тези проблеми са системни, кои се натрупват, кои вече може да се каже, че слабостите са преодолени или са на път да бъдат преодолявани и евентуално какви са нововъзникналите проблеми с оглед на новопостъпили дела. Така че това е един много добър механизъм и той заслужава да бъде продължен и за в бъдеще.
Аз искам да поставя един конкретен въпрос, свързан с една от основните критики, която е системна и която все още не е преодоляна като слабост, а именно темата за пренаселеността и лошите условия в местата за лишаване от свобода. Всички знаем, че това е стар проблем. Той не е от днес, не е от вчера. За съжаление в България най-трудното нещо, което се оказа в строителния бранш, е да се строят нови затвори. За съжаление, политически най-добре и изгодно е да се строят магистрали, да се строят пътища, пречиствателни станции и т.н., но никой не иска да строи затвори. А практиката показва, че отдавна, отдавна има нужда не само от модернизация на съществуващите места за лишаване от свобода, но и от строителството на нови, модерни, отговарящи на съвременните стандарти за отношение и условия, които да се предоставят на лишените от свобода. И не случайно, виждаме, че на 27 януари 2015 г. Европейският съд е постановил пилотно решение по делото „Нешков и други срещу България”, което отправя за пореден път препоръки в това отношение.
Въпросът ми е възнамерява ли настоящият екип на Министерството на правосъдието до края на мандата си да направи нещо по въпроса. Има ли такива планове? Има ли предвидени средства, ако не за тази година, то в по-дългосрочен план.
По принцип как гледате и на възможностите да се привлича и външно финансиране за модернизация на съществуващи сгради и места за лишаване от свобода и евентуално за строителство на нови. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Заповядайте, г-н Министър.
Христо Иванов:
Благодаря, г-н Казак, за въпроса Ви. Вие наистина поставихте акцент върху една от най-проблемните области, без съмнение. За съжаление, тенденцията за момента не се подобрява. Както знаете и Комитетът против изтезанието съвсем наскоро излезе с една доста критична декларация по отношение на България. В контекста на Европейския съюз също срещаме проблеми в това отношение.
Вие съвършено правилно отбелязахте, че в последните години, всъщност десетилетия, няма инвестиции в построяването на нова затворна сграда. Същевременно като чели на мен ми прави впечатление, че фокусът винаги се е свеждал до мантрата „ще строим нов затвор” и това изчерпва голяма част от дебата, което също ми се струва, че не е добър подход.
За да отговоря конкретно на въпроса, който Вие поставихте, в бюджета за тази година на министерството няма предвидени средства за построяване на нов затвор. Ние готвим варианти, които се надяваме да бъдат предвидени в бюджета за следващите години.
Същевременно Вие съвсем правилно поставихте въпроса за реновирането на съществуващите сгради и второ - за привличането на външен ресурс, в това отношение ние планираме в рамките на Норвежката програма, т.е. това е онова финансиране, което България получава по тази програма и за нас ще бъде акцент - идентифицирали сме 16 сгради от съществуващите, които да бъдат реновирани.
Използвайки факта, че повдигате тази тема, трябва да кажа, че като резултат от изискванията по делото „Нешков и други срещу България” – по това пилотно решение, ние в момента работим по план за действие за отговор на всички поставени въпроси в него, което ще изисква разработването на механизъм за вътрешно разглеждане на жалби, свързани с условията в затворите, подобряване на материалните условия, подобряване на съотношението между затворници и охранителен състав, който работи с тях. В това отношение ние в момента работим по една норма за съотношението. Такава досега няма изработена. Тя ще ни позволи да преразпределим бройките, които съществуват към момента, тъй като въпреки че като цяло съотношенията не са добри, всъщност се показва, че има места, в които бройките са доста по-големи отколкото на други. Така че има вътрешен резерв в системата за преразпределение.
Така че, изпълнявайки тази програма, която ние планираме да разработим и да представим на Народното събрание, заедно с мерките, по които текущо работим, се надявам, че в едногодишен или двегодишен период ще имаме подобрение на състоянието на нещата в затворите.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър.
Ако ми позволите, колеги, аз ще добавя, може би за трети път, теза, която е била предлагана от мен и обсъждана в рамките на правна комисия.
Продължавам да твърдя, че е крайно време да се извърши корекция на нотариалните такси в такава посока, че след като нотариалната дейност е предоставена от държавата, то от нотариалните такси да се отчисли такава част за държавата, която да обособи фонд „Съдебни сгради и затвори”. Ако това го бяхме осъществили в края на миналата бюджетна година, досега щяхме да имаме ресурс от 70 млн. лв., които да послужат както за започване на съдебната палата във Варна, така и за стартиране на проектирането и изграждането на нов затвор.
Обръщам внимание на всички колеги, че дебатът в тази посока не е затворен. Както си спомняте, на минало заседание решихме и ви докладвам, че е изпратено писмо до министъра на финансите, който да даде справка за размера на събираните нотариални такси.
Използвам случая и Министерството на правосъдието, което в предходен период е изказвало принципна подкрепа в тази посока, моля също така да имате готовност да вземете становище по структурата и установяването на нотариалните такси.
Христо Иванов:
Аз се надявам, че с прогреса на нашия успех в борбата срещу корупцията по високите етажи на властта, необходимостта от инвестиция в затворните сгради ще излезе на по-преден план и при нас и при вас.

Предс. Данаил Кирилов:
Други колеги? Г-н Филип Попов.
Филип Попов:
Уважаеми г-н Министър, Заместник-министри, колеги, не знам дали имате разчети към момента, но аз имам два въпроса, първият от които е дали към месец пети на 2015 г. се запазва тенденцията за намаляване на общия брой жалби срещу България съответно сравнени с м. май 2014 г.
Вторият ми въпрос, който мисля, че е свързан с първия, това е в дисбаланса по отношение на натовареността на съдилищата и съдиите в различните съдебни райони, което неминуемо влияе на качеството и на бързината на процеса, съответно води до такива жалби. Какви са намеренията на министерството в тази насока.
Христо Иванов:
Първото не беше въпрос, беше констатация. Правилно ли ви разбрах?
Филип Попов:
Аз питам за 2015 г. имате ли такива разчети и запазва ли се тази тенденция.
Милена Коцева:
Все още няма излезли официални статистики за началото на тази година. Мисля, че на шестмесечието се обявяват статистиките на съда. Но тенденцията две години е една и съща, така че би следвало да се запази.
Христо Иванов:
По втората тема, която е много важна, тя изисква комплекс от мерки. На първо място, трябва да имаме предвид, че голямото забавяне, доколкото имаме статистика и изследвания, в наказателния процес се случва на досъдебната фаза. И тук става дума за един много сложен комплекс от теми, които трябва да дискутираме.
На второ място, що се отнася до забавянето, което се случва в съдебната фаза ,там също трябва да се направи разлика между различните фактори. Пред скоби трябва да се изведе ситуацията в София и няколко други града, където натовареността, свръх натовареността на съдилищата е свързана с бройките, което е свързано често пъти с физическата възможност нови бройки да бъдат настанени в съответните съдебни сгради. В това отношение ние имаме много висок приоритет в разрешаването на ситуацията в Софийския районен съд на сградния проблем. Аз много се радвам, че можахме да завършим строителството на така наречената сграда „ГУСВ”. Това са усилия на поредица правителства.
Също така много се радвам, че в момента можахме да стартираме най-сетне реконструкцията на така нареченото „Военно НДК”. Бяха осигурени необходимите средства. Взехме решение да сключим споразумение с архитекта. Знаете, че проблемът там беше, че има съдебен спор, който можеше да се точи още години за авторските права. Сключихме споразумение, което позволи да започне реконструкцията. Последните данни, които имаме, са, че реконструкцията върви с много добър темп.
Възникват и допълнителни въпроси, когато нещата се случват, но важното е, че по тази тема се работи.
В диалог сме с представители на съдебната власт на институциите в София по планиране какво да направим с освобождаващите се места. Тоест, когато една част от съдиите на Софийски районен съд излязоха от сградата на Римската стена, важен е въпросът как по най-добрият начин това място да го употребим, така че да дадем малко въздух на Съдебната палата. Там има настанени поредица съдебни институции, които са като в къщичката на Чичо Скруч, ако ми позволите този образ. Но за да го направим това, трябва да предвидим пари в бюджета за следващата година за ремонт на сградата на Римската стена, която е в доста окаяно положение. Аз трябва да кажа, че съм окуражен от това, че имаме доста добър диалог с тримата големи по тази тема – едно преструктуриране изобщо на сградния фонд в София. Тук-там има някакви луфтове, които не са употребени. Има място за освобождаване на сгради, които са под наем и там доста публичен ресурс трябва да се залага. Надявам се, че в скоро време ще можем да оформим един кохерентен план какво се случва в София. Това само по себе си ще реши една голяма част от въпроса за натовареността.
От друга страна, една от областите, за които Висшият съдебен съвет трябва да бъде подчертано похвален, това е, че колегите започнаха да работят по един доста систематичен начин по темата за натовареността в национален план. Разработва се единна норма за натовареност и методика за нейното изчисляване, което към момента не е факт. Тоест, понеже различни съдилища по различен начин оценяват своята натовареност, статистическата отчетност не е унифицирана. Във всеки един момент, в който се позоват на една или друга статистика, от която следват някакви управленски действия, започват спорове изобщо по базовата емпирика. Ние много се радваме, че министерството, и това отново е наследство от моята предшественица, финансира поредица от изследвания, свързани не само с натовареността на отделните съдилища, но и други фактори за достъпа до правосъдие, например, физическата отдалеченост на гражданите, които живеят в даден район. Надявам се всички тези усилия постепенно да доведат до единна рамка, която да ни позволи да кажем, примерно, тези структури на съдебната власт са излишни и можем да преминем към тяхното преструктуриране.
Много бързам да подчертая, че не говорим за закриване на съдилища и на прокуратури при преструктурирането на географската карта. Това, за което разговаряме с колегите от Висшия съдебен съвет, е тяхното преструктуриране, превръщането, образно казано, на част от тях във филиали, така че от гледна точка на гражданите нищо да не се промени. Но от гледна точка на реалния административен ресурс, който се употребява за една и съща услуга да има едно по-добро структуриране. Трябва да кажа, че българската съдебна система има много високи резерви, за съжаление, поради неефективно управление. Имаме доста структури, които са очевидно драматично по-малко натоварени от други. На този или на следващия Висш съдебен съвет му предстои да вземе доста трудни политически решения. Те направиха първата стъпка. Отново комплимент трябва да им се направи. За първи път вместо да се разкрият нови съдилища, беше закрит един военен съд. С това възможностите за оптимизация по отношение на военните съдилища не са се изчерпили. Но това беше много важна първа стъпка.
Така че това са линиите. Разбира се и процедурните правила, които трябва да се огледат. Това е поредица от теми. Отново имаме диалог и с Председателя на Върховния касационен съд и с Главния прокурор, да бъдат съставени две работни групи, които да огледат най-проблемните места съответно в НПК и ГПК. Трябва да се проведе обществен и професионален дебат за това можем ли да направим следващата стъпка в ограничаването на триистанционното начало. Не казвам неговото премахване, но някакво допълнително стесняване, без да рискуваме достъпа до правосъдие и единството на съдебната практика. Това няма да е лесен дебат. В този смисъл ние не бързаме да заявяваме някакво политическо решение, но този дебат трябва да се води.
И последно искам да кажа, че разговаряме с колеги от Световната банка, от Англия и от Холандия. Това са две страни, които последното десетилетие направиха изключително впечатляващи програми за оптимизация на бюджета на съдебната власт и използването на нейните ресурси. Англия успя да намали разходите си за правосъдие с до 30%. Холандия също изключително впечатляваща реформа направи – не толкова намалявайки разходите, колкото качвайки рентабилността на вложените публични средства. Надявам се, в рамките на започващата оперативна програма „Добро управление” да ползваме техния експертен опит така че да разработим една цялостна програма за преструктуриране на бюджета, съдебната карта, аспекти на процесуалните правила, което да доведе до ускоряване, по-високо качество, по-висока рентабилност на използвания ресурс. Това няма да стане, разбира се, за няколко месеца. Необходимо е дългосрочно усилие. Казах ви в Холандия и в Англия това са процеси, които са отнели десетилетия и аз се надявам, че ние ще го направим доста по-бързо от тях. Работим в това отношение. Благодаря.
Красимир Велчев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Министър,
Дами и господа заместник-министри, колеги,
Много наболял въпрос в обществото е случаят с КТБ. Тук в т. 8 на вашия доклад вие разглеждате именно това – „Обжалването на решенията на БНБ за отнемане на банков лиценз и откриването на производство по банкова несъстоятелност”. В доклада вие отбелязвате:
„Препоръчително е да се предприемат законодателни изменения, които да гарантират участието на акционерите в производството по обжалване на акта за отнемане на лицензията, и мерки, свързани с независимото представителство на банката в производството.”
Питам като народен представител и участник в законодателната власт тези законодателни изменения вече подготвени ли са? Ако не, кога ще бъдат готови, за да знаем. Нас това ни интересува, защото от нас ще зависи кога ще влязат в парламента, кога ще се разглеждат. Според мен, този въпрос е много важен, много дебат имаше в обществото по отнемане на лиценза и по отказа на ВАС акционерите да вземат участие в защитата си. Моят въпрос е какво е направено по тази точка. Благодаря.
Христо Иванов:
Тъй като темата за несъстоятелността и за банковата несъстоятелност и в рамките на европейското наблюдение за макрорамката на бюджета попада и това, колегите в Министерството на финансите работят по разработване на необходимите изменения и в материята на търговската несъстоятелност и банковата несъстоятелност, така че те ще могат да ви кажат повече по това как върви тази работа.
Аз ще помоля г-жа Коцева може би да коментира малко по-конкретно решенията и изискванията, на които трябва да отговорим.
За журналистите бих искал да отбележа, за да не стане недоразбиране, КТБ все още не е тема на Европейския съд по правата на човека.
Милена Коцева:
За да допълня г-н Министъра, всъщност проблемът произтича от Решението „Капитал банк АД срещу Република България”, което беше постановено мисля 2004 г. при друга правна рамка и други закони, безспорно проблемът беше сходен на този с КТБ, съдът в Страсбург се произнесе единодушно, че има нарушение на правото на собственост и правото на справедлив съдебен процес.
Понастоящем решението „Капитал банк АД срещу Република България” е предмет на изпълнение, което се наблюдава от Комитета на министрите в Съвета на Европа и той в тази си роля преценява как понастоящем се регулират тези въпроси в Закона за кредитните институции. И неговата преценка е, че въпреки направените законодателни изменения след влизане в сила на решението „Капитал банк АД срещу Република България”, законът такъв какъвто е към момента продължава да не е в съответствие с изводите на съда по решението „Капитал банк АД срещу Република България”. Тоест, по всеобщо разбиране, както наше така и на отдела за изпълнение на решенията, който също е пряко ангажиран в процеса на изпълнението препоръчително е да се направят промени в Закона за кредитните институции.
Колегата Мария Димитрова би желала да даде малко повече информация.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте. Аз ви благодаря за това становище.
Мария Димитрова:
Аз искам само да допълня, че по повод делото на КТБ през Върховния административен съд доколкото си спомням тричленният състав на ВАС имаше едно особено мнение на съдия Янкулова, която се позовава в детайли на решението „Капитал банк АД срещу България” и всъщност направи силна аналогия с „Делото КТБ”. Очевидно нейните аргументи бяха неубедителни за съда дотолкова доколкото законодателната уредба би могла да се тълкува ограничително. И в този смисъл наистина най-добрият вариант е наистина да се направят изменения в закона ,които да позволят участието на акционерите в това производство и някак си независимо представителство на банката, защото в момента тя се представлява от лица, които все пак ас в някаква зависимост от другата страна. Всъщност това произтича от решението „Капитал банк АД срещу България”. Случаят е доста сходен.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Казак, ако е за реплика, ще ви дам думата. Но преди Вас г-н Лазаров поиска думата за изказване. Заповядайте за реплика.
Четин Казак:
Само една кратка реплика.
Бихте ли ни казали в тази връзка това решение „Капитал банк АД срещу България” освен препоръките за промяна в законодателството, съдържа ли и решение за обезщетение, което трябва да се плати и ако да, в какъв размер, за да знаем какво евентуално рискуваме за в бъдеще, ако се възползва и друга банка с отнет лиценз от тази възможност.
Милена Коцева:
Диспозитива на решението не съдържа обезщетение за материални вреди, въпреки големите претенции на Капитал банк към онзи момент. Съдът ги обезщети само за понесените неимуществени вреди от нарушение на правото на справедлив съдебен процес. Тоест, не мога да съм точна в какъв размер беше обезщетението, но струва ми се не повече от 5 хиляди евро за неимуществените вреди, които е понесла банката.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Георги Найденов, няма да Ви дам думата. Мястото на Сдружение „Технически ренесанс” не е в политическия кабинет на Министерството на правосъдието. Заемете нормалното място за гражданите. Като приключат въпросите на народните представители, ще ви дам думата. Благодаря Ви. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Министър,
Госпожи и господа заместник-министри,
Докладът е структуриран така, че са посочени в ІІІ. Кратък обзор на решенията, чието изпълнение е приключило, както и на решенията по изпълнението на решенията, по които е бил констатиран значителен напредък.” И те са 7, ако не се лъжа.
След това е в „ІV. Обзор на решенията, по които все още не са взети всички мерки за изпълнението им по смисъла на чл. 46 от Конвенцията”.
Прави ми впечатление, че докато по т. 1 „Пренаселеност и лоши условия в местата за лишаване от свобода и средствата за защита срещу тях.” доста детайлно са посочени проблемите и пътят за решаването им.
В следващите точки, аз не искам да бъда критичен, но искам прагматично всъщност да видим нещата:
„Нарушенията на правото на живот и забраната за изтезания и нечовешко и унизително отношение.”
„Групата дела „ОМО Илинден” – нарушения на правото на сдружаване, гарантирано от чл. 11 от Конвенцията, поради откази на националните съдилища да регистрират организацията жалбоподател.”
„Претърсване и изземване в контекста на правото на зачитане на личния и семеен живот.”
„Проблемите в областта на задържането под стража и други случаи на ограничения на правото на лична свобода.”
Следващата - „Реституция и други вещноправни въпроси.”
„Нарушения на правото на справедлив съдебен процес” и т.н. – няма да ги изброявам всички. Има ги в доклада.
Просто навсякъде е казано съвсем схематично „Необходимо е да бъдат направени законодателни промени.”
Някои от решенията са от 2005-2007 г. – 2010 г.влезли в сила.
На мен ми се иска и в контекста на това, че ние приехме една стратегия, в която също се казва, че следва да бъдат направени и те горе-долу вървят в тази част и в административния дял на правото – наказателното право, гражданското право, ще ми се да си поставим някакъв срок и да имаме някаква конкретика вече, а не „необходими са законодателни промени”. Очевидно са необходими законодателни промени след като тези групи решения касаят тези проблеми.
Министър Иванов преди малко спомена в едната част и понеже днес е ден за парламентарен контрол да го съчетая блиц контрола – каква е политиката на министерството именно в тази част в конкретика какви законодателни промени, в какви срокове – така да се каже някакъв план, бихме ли могли в обозримо бъдеще да кажем: Да, в клона на процесуалното наказателно, в гражданското процесуално в този срок, имаме работни групи, или ще създадем работни групи, за да решим тези проблеми. Иначе докладът е добре, имаме го, който иска да се запознае, евентуално може да намери и решенията. Някъде е отбелязано, в Закона за МВР има известни промени, но кога ще започнем. Това е в изпълнение на приетата с единодушие стратегия. За конкретика говорим!
Христо Иванов:
Благодаря, г-н Лазаров.
Тази разлика, която наблюдавате, идва от факта, че по първата точка – проблемите със затворите, има пилотно решение, което в изключителна конкретика дава предписания. И докладът, доколкото е експертен продукт, не се занимава с разработване на политическите препоръки. Защото в другите области, както стана ясно от отговора на въпроса за забавянето на правосъдието, става дума за комплекс от мерки, част от които са законодателни, биха могли да се търсят решения от различно естество, организационни и т.н.
Сега, разбира се, аз не бих могъл по всяка една от тези точки да дам някаква конкретика. Ние с предложенията за изменения в Конституцията и Закона за съдебната власт, които ще последват веднага след обявяването в крайна сметка на текстовете, които ще бъдат внесени, се надяваме комплекс от въпроси, свързани с достъпа до справедлив съд да разрешим.
Както казах, в диалог сме и с г-н Цацаров, и с г-н Лозан Панов по отношение на двата процесуални кодекса, което също се надявам да отговори на комплекс от въпроси.
Не бих тръгнал да обещавам във всяка една от тези области да започваме, тъй като ресурсът на министерството не е толкова голям, но това са ни приоритетите за това лято.
Разбира се, отделно говорим за този план за действие по „Нешков” в областта на затворите, защото там има конкретни срокове и конкретни мерки, които трябва да изпълним. Той се разработва в момента от работна група и в момента, в който е готов, ще ви го представим за запознаване.
Димитър Лазаров:
Г-н Министър, разбира се, че целта не е конкретно да посочите в момента датата и срок, но очевидно върви се в тази посока. На мен ми прави впечатление т. 7. „Нарушения на правото на справедлив съдебен процес”. Ние знаем делата „Димитров и Хамънов срещу България“, но последният абзац във вашия доклад, а той е изведен от тези решения, че не се приема, критикувана е „възможността на обвиняемия да поиска прекратяване на наказателното производство на досъдебната фаза е критикувана от Съда и от КМ поради потенциалната несъвместимост с други права, защитени от Конвенцията.”
В същото време, обаче, се казва, че би трябвало да има повече процедури за бърз процес. Да, ние знаем. Въведено е съкратеното съдебно следствие, споразумението, макар че споразумението започва полека-лека да се изчерпва откъм възможности за бърз процес.
Има внесен и предстои другата или по-другата седмица да гледаме изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, където също има предложения да се ограничава прилагането на съкратеното съдебно следствие, а в същото време препоръките са точно в обратната посока. Разбира се , това го казвам за сведение, но мисля, че поне в някои от тези аспекти ние бихме могли да се обединим и да направим работна група и да направим някаква концепция какво ще правим – ще изпълняваме ли тези препоръки или на практика ще ги ограничаваме. Благодаря.
Христо Иванов:
Благодаря. Има нюанси, които лично аз бих казал, че свалят това противоречие и то не е толкова голямо. Наистина има места, в които законодателната рамка трябва да се пипне. Аз се надявам и ще коментирам с г-н Панов и г-н Цацаров, ако желаете, направо и парламентът да се включи в това усилие, и именно това е целта – да се очертаят областите и конкретните предложения. Защото сам разбирате, отговорите на всеки един от тези въпроси биха могли да бъдат в много посоки. Те не са еднозначни.
Така че отворени сме към това предложение, което Вие правите, за съвместна работна група. Ще го коментираме.
Предс. Данаил Кирилов.
Г-н Георгиев ще ви дам думата. Но преди това да кажа, че за мен също има практическа трудност в известна степен в изпълнението на препоръките по този доклад.
Първо, той е много полезен като маршрутна карта за изменение в законодателството. Не би следвало да обвързваме министерството и правителството и да искаме програма или график за изпълнение на препоръките, но е логично да положим усилия да имаме съвместност на действията. Г-н Лазаров даде един пример с НПК. Всъщност по всичките 10 пункта, които малко или много коментираме има нужда от такова взаимодействие, най-малкото ние да знаем къде е правителството и къде сме ние. Ако правителството работи, съответно как ние да организираме и да се вместим със законодателна инициатива, допълващо или водещо.
Стремим се сега засега по значимите законопроекти да имаме покани в работни групи, дори когато не са формално официализирани, т.е. работни групи ad-hoc по един или друг законопроект. Тук използвам случая да кажа, че особено ни липсва Министерството на правосъдието по работна група за изпълнителното производство. Ние имаме една доста сериозна готовност, стигнали сме донякъде, но очакваме и се стремим да съобразим резултата и предложението на работната група.
Така е и по повод заведенията от затворен тип, така е и с правата на малолетните. Тук на минали заседания остро се разгоря спора между ведомства по отношение на тези компетентности. Има логика в това действително максимално заедно да вървим по отделните проблеми.
Давам думата на г-н Чавдар Георгиев.
Правя заключителна покана да се включат колегите, които имат желание да задават въпроси. Г-н Нотев изразява желание. Имайте предвид, че следващата точка за правна комисия е изслушването на министъра по инцидентния контрол, т.е. по онази процедура колегите от правна комисия също ще имат възможност да задават въпроси. Сега темата е докладът.
Христо Иванов:
Напълно съм съгласен с препоръката, която правите и предлагам в съвсем конкретен порядък да ви изпратим на Вас, като Председател на Комисията по правни въпроси списък на работните групи, които в момента имаме, така че колегите от правна комисия, които биха желали да се включат просто да погледнат и да ни дадат знак. Те биха могли да се включат и периодично да им изпращаме информация какво се случва. Ще търсим оптималния вариант. Разбира се, трябва да отчитаме, че прекаленото раздуване на състава на работните групи се отразява на възможността им да работят.
На второ място, ако има интерес от страна на двете комисии, бихте могли да ни дадете срок, примерно, от две седмици, да съставим списък от мерки, които тези проблемни области според нас с приоритет изискват, така че да можем да коментираме конкретни законодателни инициативи. Това би било важно и в контекста на задаващото се председателство на България. Тоест, ако ние можем до м. ноември, когато то започва ,да отбележим забележим напредък по някои от тези теми, това ще се отрази добре на начина, по който страната ни изглежда като председател на Комитета на министрите на Съвета на Европа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви за тези предложения, г-н Министър. Смятам, че са полезни. Ще имат изцяло положителен ефект. Благодаря и ще очакваме. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Г-н Председател, г-н Министър, уважаеми колеги, първо бих искал да кажа, че се солидаризирам с тезата на колегата Лазаров и с казаното от Вас, че този доклад трябва да бъде повод за оптимизиране на нашата законодателно уредба принципно. И приветствам това, което пое като ангажимент г-н Министърът – в кратки срокове да получим ние необходимата информация и на този процес да му се даде тласък и да не остане само в сферата на добрите пожелания, както явно е било до сега.
Моят конкретен въпрос е за следното. В доклада виждам, че има определена статистика и данни за броя на заведените жалби и ми прави впечатление, че в периода 2010-2012 г. са завеждани между 3500 до 4000 и няколко жалби, което е повече от четири пъти спрямо 2014 г. В доклада има анализ на влезли постановени решения, но вие правите ли някакъв анализ на жалбите, които се завеждат и как бихте обяснили този рязък спад, който би трябвало да се приветства. Имаме ли някаква яснота на какво се дължи той, така щото да направим всичко възможно колкото е възможно за в бъдеще жалбите да са по-малко на брой. Благодаря.
Христо Иванов:
Голямата причина за този рязък спад именно в този период е приемането на Вътрешен механизъм за сключване на споразумение. Тоест, голяма част от проблемите се решават тук в България, без изобщо да стигат до съда и просто не се отразяват в списъка. Този механизъм наистина даде много добри резултати. Това е една голяма предпоставка. Надявам се, че не е само това, а и общото подобряване на законодателството също има някаква роля, но тя е много по-трудно да бъде уловена и изисква много по-фин анализ, който в момента аз не съм готов да предложа.
В тази връзка аз искам да предложа две неща. Ние ще трябва да създадем още един механизъм, който е свързан именно с жалбите на лица ,които имат оплаквания във връзка с условията в затворите. Надявам се, че това също ще се отрази на намаляване на този компонент от статистиката. И във връзка с това, което преди това обсъждахме, трябва да създадем един общ механизъм, който да гарантира постоянния мониторинг на законодателния процес от гледна точка на неговото предварително съобразяване със стандартите на Европейския съд по правата на човека. Работната група в министерството работи по различни варианти, когато имаме някаква конкретика, ще предложим как да бъде уреден той ,така че може в законодателния процес конкретно да се отчитат тези изисквания, хем ад не се превърне това в твърде голяма спирачка на усмотрението на парламента.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър.

Милена Коцева:
Извинявайте, бих искала нещо да допълня. Тази статистика за спада на жалбите се дължи до голяма степен на реформите, които произтекоха в самия съд през годините. Разбира се, бих могла да анализирам числата, но се притеснявам да не ставаме отегчителни. Това обяснява всъщност – влизането на два допълнителни протокола към Конвенцията и оптимизирането на работата на самия съд. Това са брой на жалбите, разпределени на съдебен състав и много малко от тях достигат до страните - ответници в страните членки, които представляват. Тоест много малък процент от тях биват допуснати и биват комуникирани в страните.
Христо Иванов:
И само още едно допълнение, ако ми позволите, още един фактор. Понеже е добра новина. В момента съвместно Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет успяхме да осигурим финансиране по Норвежката програма и 6 български съдии работят в Страсбург със съда. Това също изключително добре се отразява на общата бройка на българските жалби, защото те правят един предварителен скрининг на жалбите. Това за тях е много ценен опит и за съда. Колегите са много доволни от качеството на работата на нашите колеги, така че трябва да ги похваля пред вас.
Ние ще продължим да търсим финансиране за подобно участие. Като дойде нашия бюджет за догодина, може да се сетите за това.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. За отношение г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Мога да кажа само, че съм впечатлен от това, че Вие поемате задължение за още два механизма и се надявам наистина в максимално кратки срокове те да бъдат изградени и да сработят. И ако може да се ангажирате до месец септември или до края на годината, все пак да имаме някакъв срок, за да можем да го контролираме. Не че ще стане нещо кой знае какво неблагополучно, ако не спазите тези срокове, но все пак да имаме някакви срокове.
Христо Иванов:
Срокът за изпълнение на мерките по „Нешков”, от които произтичат тези две действия, за които става дума е 18 месеца. Ние ще гледаме доста преди това да внесем съответните инициативи при вас. Аз в момента не съм готов да коментирам конкретно как тече работата на работните групи. Тази работна група е създадена. Това, което мога да кажа, е, че досегашният български съдия в Страсбург Здравка Калайджиева е ангажирана в тази работна група и имаме висока увереност, че продуктът, който ще излезе от нея, е много качествен и ще разчитаме на вашата подкрепа в това отношение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Благодаря, г-н Председател. Всъщност продължавам с благодарностите, г-н Председател. Благодаря Ви за това, че осигурихте цялото ръководство на Министерството на правосъдието в един изключително представителен формат на заседанието – нещо, за което сме си говорили по време на други срещи. Това е сериозно. Това е закачка по отношение на други ресорни ведомства. Но наистина е сериозно, защото разговорът става и придобива съвсем друго съдържание и съвсем друга тежест.
Уважаеми г-н Министър, ползвам се от присъствието на вашата чудесна експертиза в лицето на г-жа Димитрова и г-жа Коцева, защото виждам, че те са вътре в детайлите. Ще си позволя да задам въпрос, който предварително се нуждае от разяснение.
Първо, има ли такава статистика и можете ли да отговорите на този въпрос. Ако не, приемете го като идея за бъдеща работа по бъдещи доклади. Ако можете да споделите някакъв отговор, нека да го чуем, защото това е друг ъгъл на прочит на някои данни, които вече обсъждахме.
При работата в подготовка на доклада можете ли да споделите впечатление за това един и същи ли е стандартът по отношение на срочността на регистриране на жалби на български граждани и тези на граждани от други европейски страни. Имам предвид, че повечето основания са за забавено производство и за несправедлив процес. Абсурдно е да очакваме, че точно там ще се проявят тези два порока, но имам конкретно основание да задам така въпроса.
Може ли да се твърди, че съществува двоен стандарт по отношение на едните и на другите жалбоподатели и в друга посока – размерът на обезщетението за сходни вреди, обективирани в съответните жалби.
Последният ми въпрос – плюс или недостатък е участието на български съдия в решаващия състав на Съда по правата на човека. Взимам повод от съобщението на г-н Министъра, че още 6 български съдии ще бъдат там. Няма ли възможност тези съдии да застанат на страната на свои колеги, чиито актове се разглеждат там и по този начин истината да бъде ощетена досега и за в бъдеще. Благодаря ви.
Милена Коцева:
Аз бих могла да ви отговоря, но още по-компетентно ще ви отговори колегата Димитрова, тъй като тя работи в регистратурата на Европейския съд по правата на човека и се занимава точно с това – отхвърляне и разглеждане на жалби на личния състав.
Мария Димитрова:
Благодаря ви за въпросите. По повод на първия ви въпрос за това дали има разлика за времето, за което съдът разглежда жалби на български граждани и жалби на граждани на други държави-членки статистическа информация нямаме. Обаче съдът като цяло има проблем с бързото разглеждане на жалбите. Причината за това е, че има много жалби, а недостатъчно юристи, които ги обработват. Така че някаква тенденция жалби на български граждани да се разглеждат по-бавно отколкото на други няма или някаква причина, която да може да бъде обяснена освен с натовареността на съда няма. Всички се бавят.
На второ място, по повод на това дали има разлика в размера на обезщетенията, по принцип когато съдът определя обезщетението той взема предвид и икономическото състояние на държавата. Така че, да, има разлика, но тя не е във вреда на България като държава, защото се взема предвид какво е икономическото й състояние. Тоест, обезщетенията, които се присъждат и трябва да бъдат изплатени от по-богати държави са по-високи. Има се предвид стандартът на живот винаги.
На трето място, по повод на това дали е плюс или недостатък участието на национален съдия. Това е изискване на самата конвенция и аз считам, че е плюс, защото националният съдия всъщност може най-добре да обясни какво положението. От една страна е националният съдия, който участва в състава, който взима решенията, от друга страна, са съдиите, които работят като юристи в регистратурата на съда. Тоест, те не работят като съдии. Те работят като юристи по обработване на жалбите. Всъщност това се оказа, че е един доста голям плюс. Аз съм работила с колеги съдии там и всъщност е доста добър опит това, защото, от една страна, те внасят познания за националната система как тя функционира, а, от друга страна, те доста научават за практиката на съда на място и след това го прилагат в тяхната работа.
Христо Иванов:
Само две неща, ако позволите, да допълня. Съдът що се отнася до забавянето на делата му, беше в една кризисна ситуация. Вие като адвокат го знаете това нещо. Слава Богу с комплекс от мерки те успяха да преодолеят тази криза и сега тези срокове на забавяне като цяло намаляват. Но България винаги може да последва примера на съседна Турция например, която доброволно увеличи своята вноска в бюджета на Съда. Трябва да кажа, че колегите в Турция успяват да извлекат съществени PR позитиви за себе си на европейската сцена от подобно действие. Ако се научим и ние като тях да гледаме в по-далечна перспектива няма да е зле. Това е по първата тема.
По притесненията за участието на шестимата български съдии, аз ги видях, съвсем наскоро бяха в Страсбург, трябва да ви кажа, че това са млади колеги, изключително отдадени на закона като такъв. Не това ръководство на Министерството на правосъдието е стартирало тази дейност. Те са били подбрани в предишен период от Висшия съдебен съвет. Но добрият подбор си казва думата. Това са едни изключително добри млади хора. Аз се гордея с хората, които видях там да работят от страна на България.
Явор Нотев:
Взимам думата, г-н Председател, само за да благодаря за отговора. Надявам се, че той допълнително за всички ни дооформи картината, очертана в доклада. Надявам се, че при работа по бъдещ отчетен доклад, подготовка за бъдещи срещи този прочит, този ъгъл на статистиката би могъл да намери място. Все пак той не е еднозначен.
Казахте, че не е в ущърб на България начинът, по който се определя размерът на обезщетението, имайки предвид държавата. Размерът на обезщетението по същия критерий е обиден за българския гражданин-жалбоподател. Уверявам ви, че когато става дума за изплащане на вреди от незаконно задържане там се получават едни суми, които наистина дават неприемлива цена на човешкия живот в този отрязък, в който той не е бил пълноценно предоставен на неговия собственик. Благодаря ви.
Христо Иванов:
Аз като министър все пак трябва да кажа, че държавният бюджет трябва да го пазим и по-доброто за него е да ги инвестираме тези пари в превенция на осъждането, отколкото да покриваме. Така че нека натам да насочим мислите си.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Нотев, защото той зададе много интересни въпроси. Те са концептуални и бих казал и сложно разположени в правната материя и организация на работата на Съда.
Умишлено и за да не разширяваме дебата използвам случая само да отбележа, че Правната комисия на Парламентарната асамблея на Европа редовно се занимава с работата на националните съдии и тяхната мотивация. Правната комисия започна да се занимава и с българското правосъдие. Друга седмица ще е срещата на заседанието в Ереван, на което, са съжаление, аз няма да мога да присъствам. В този смисъл казвам, че тримата членове, които сме на Правната комисия – Янаки Стоилов и Хамид Хамид и аз, би следвало да ни ползвате в максимална степен като информационни източници по отношение на дневния ред и на дебатите.
Аз имам особено виждане за националността на съдиите. Умишлено не влязох в любима моя тема „Реституция и собственост”, която българската държава преурежда също и съдебната си практика.
Дебатът беше много интересен Очевидно много въпроси още могат да се зададат. Усещам известно пренасищане. Не се получи достатъчно комфортна работна атмосфера, в смисъл много шум, пространството се оказа очевидно ограничено, за което се извинявам и на Министерството на правосъдието и на гостите и на колегите от двете комисии.
Предлагам ви да прекратим дебатите и да преминем към гласуване по комисии. Имате ли възражения? Няма възражения. Закривам дебата.
Г-н Председател, предлагам първо Комисията по правни въпроси да гласува. (Разбира се.) По правилник май е обратното, но ако не възразявате. (Не.)
Колегите от Комисията по правни въпроси, които са „за” да подкрепим Годишния доклад на министъра на правосъдието за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България през 2014 г., № 502-00-21, внесен от Министерски съвет на 19.03.2015 г., моля да гласуват „за”.
Петнайсет „за”. Против? Няма „против”. Въздържали се? Няма.
Приема се докладът.
Красимир Велчев:
Колеги от Комисията по вероизповеданията и правата на човека, знам, че има колеги, които са членове и на правната комисия, но те трябва да гласуват и в тази комисия, т.е. два пъти ще гласувате.
Който е „за” да подкрепим доклада, моля да гласува. Десет „за”. Въздържали се? Няма. Против? Няма. Благодаря, колеги.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на колегите от Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Красимир Велчев:
И ние благодарим за поканата.
Г-н Министър, дами и господа Заместник-министри, благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Съгласно предварителното уточнение на времето останаха само 7 минути за инцидентния контрол на министъра. Няма да бъде така и затова да попитам г-н Министъра.
Г-н Министър, има ли възможност да проведем цялата процедура или да отложим контрола.
Христо Иванов:
Аз имам проблем с това, че трябва да присъствам и специално сме призовани в Комисията по политиките за българите в чужбина и вече закъснявам за там. Трябва по някакъв начин да уважа поканата и тук и там. Ако искате можем да го направим в друг ден, ако е удобно. Ако искате да продължим. Аз изпратих парламентарния секретар да помоли за отсрочка във времето там.
Явор Хайтов:
Да не претупваме нещата, защото и днешният блиц контрол беше под всякаква критика. Моето предложение е другата сряда да направим блиц контрола по подобаващ начин. Не е коректно да чакат и колегите от Комисията по политиките за българите в чужбина.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, ако не възразявате при това положение при създалата се ситуация да отложим инцидентния контрол за следващото заседание. (Като точка първа.) Добре.
Идеята беше да спестим малко и вашето време. Не е много разумно да отидете в другата комисия, а ние да задържим разглеждането и да продължим, когато се върнете, но става натоварващо и дълго.
Христо Иванов:
Ние ще бъдем на разположение другата сряда отново целия екип. Аз всъщност затова помолих целият екип да дойдем, за да можем посрещнем всички въпроси, които биха възникнали. Но и другата сряда ще бъдем на разположение и ви благодаря за разбирането.
В момента Парламентарният секретар ми казва, че от другата комисия са съгласни само ресорният заместник-министър да отиде, така че ние бихме могли да останем тук. Както прецените.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако можете да останете, предпочитаме да не ви отнемаме времето другата седмица. Вярно е, че е проблем с българите в чужбина, но така или иначе освен в правосъдното министерство, ние сме изпратили напомнителни писма за становища на поне още четири министерства. Така че без да неглижирам другата постоянна парламентарна комисия, но мисля, че в рамките на текущото докладване не би следвало да се засегне другата комисия.
Христо Иванов:
Ако свършим овреме тук, аз ще отида и там, ако има някакви въпроси, по които аз трябва да взема отношение.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние по този случай, казвам го инцидентно, но ГЕРБ ще се въздържим от въпроси и няма да ви товарим, за да имат възможност другите колеги да зададат своите въпроси. Този месец такъв ни е подходът – опозицията да има по-широка възможност да задава въпроси.
Добре, продължаваме с т. 2 от дневния ред.
По втора точка - Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието г-н Христо Иванов, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Втората по големина парламентарна група. Заповядайте.

Чавдар Георгиев:
Ако е възможно след малко?
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Георгиев моли да получат думата след малко. Третата по големина парламентарна група няма представител. Четвъртата по големина парламентарна група – заповядайте, г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, аз взимам думата, за да кажа само, че се присъединявам към казаното от вас и също няма да тормозя Министъра с въпроси. Той вчера беше на заседанието на парламентарната група, така че ние успяхме да поговорим подробно. Нека да оставим повече време за колегите от опозицията за повече въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на Реформаторския блок. Втората по големина група сега ли се връща към реда? Тъй като пропуснахте реда, редно е да направим ротацията и тогава да ви дам думата. Ако колегите не възразяват, да дадем думата на г-жа Манолова от името на БСП да постави въпроси.
Мая Манолова:
Благодаря. Очакването ми е, че блиц контролът ще премине наистина в конструктивен, ефективен и за двете страни разговор по проблеми, които са важни и са свързани с реформата в съдебната система и в целия сектор „Правосъдие”. Затова аз имам няколко въпроса. Мисля, че министърът няма да възрази да отговори и на трите ми въпроса, независимо че няма да спазваме точно процедурата. Отговаряйте, както искате, ако прецените може да не отговаряте и на трите въпроса, а само на този, който сметнете за най-важен.
На първо място във връзка с афишираната и вече задвижена съдебна реформа и с представените на парламентарните групи предложения за промени в Конституцията Вие сте наясно, че ние ще формираме нашето отношение към промените в Конституцията в зависимост от това какви са вашите намерения за промени в други закони - на първо място в Закона за съдебната власт, и евентуално в процесуалните закони.
Защото, както се видя и в доклада, който разглеждахме по т. 1, една огромна част от осъдителните решения по отношение на България са във връзка с нарушаването на правото на справедлив процес в разумен срок. Според мен, това би следвало да бъде и целта на съдебната реформа – справедлив процес в разумен срок, можем да добавим от независим съд по правила, които са еднакви за всички и са достатъчно предвидими. Ясно е, че предложените промени в Конституцията сами п себе си не могат да осигурят тази цел. Това би се случило, ако има съответни промени в законите, които са свързани с функционирането на съдебната система.
Така че моят въпрос е готов ли сте с предложенията за промени в Закона за съдебната власт. Кога да ги очакваме в парламента? И най-общо колко мащабни ще бъдат те?
Една вметка. Излизам извън задаването на въпроса. На нас лично промените в Конституцията ни изглеждат достатъчно козметични. Очакваме по-радикални предложения в Закона за съдебната власт.
Вторият въпрос, ако прецените, че желаете да отговорите, е малко повече подробности за широко прокламираното антикорупционно звено. Ясно е, че то е основна тема на вицепремиера Кунева. От друга страна, очакваме че работите заедно по тази тема. Малко повече яснота по нейните намерения, макар тя да ги лее щедро от различни форуми, за мен лично не става ясно какви по-точно са нейните намерения, къде ще го ситуира, как ще го структурира и най-вече в какви срокове ще се движи целият този процес, тъй като един от органите, които тя мисли да влива в предстоящото антикорупционно звено вече две години работи в незаконен състав – Комисията за конфликт на интереси. Ние сме внесли законопроект и колегата Славов е внесъл законопроект, които отлежават, защото просто се чака г-жа Кунева да приключи с медийните изяви и да премине към някакви по-конкретни действия.
Третият въпрос, ако имате нерви да отговаряте, е темата „Частни съдебни изпълнители и изобщо изпълнително производство”. Внесли сме заедно с колеги от различни парламентарни групи, включително и от управляващото мнозинство законопроекти, които да подобрят правилата за функциониране на частното съдебно изпълнение, малко да ограничат произвола на частните съдебни изпълнители, повече да ограничат банките. Вие сте наясно с предложението. Какво е отношението на Министерството на правосъдието, защото, прав е г-н Кирилов, ние сме в напреднала фаза, в напреднала готовност да направим революционни промени в тези сфери. Ще участвате ли вие в тази революция или ще я гледате отстрани? Изобщо какво смятате да правите? Благодаря.
Христо Иванов:
Благодаря, г-жо Манолова. По ред на въпросите.
Съвършено права сте, че целта, която ние имаме като първа цел е да отговорим на препоръката на Европейската комисия за реорганизация на Висшия съдебен съвет, което означава на практически език организация на начина на управление на съдебната власт, тъй като в крайна сметка всеки един от проблемите, за който и Вие споменахте напълно справедливо и биха могли всички клиенти на системата и ползватели на нейната публична услуга да говорят, имат своя корен в лошото управление на тази система, което пък ни отвежда до управленския модел.
Това, което сме предложили като промени в Конституцията, аз няма да се съглася с Вас, че са козметични. Разбира се, ако вие сте готови да предложите нещо повече, като промени в Конституцията, имате пълната ми подкрепа. Надявам се всъщност да видя опозиционните партии, които може би няма да се включат в депутатите, които инициират тези промени, в рамките на дебата да се включат със свои предложения за тяхното надграждане. Призовавам ви в това отношение, защото наистина има проблеми, които най-добре биха могли да бъдат решени на конституционно ниво. Но и това, което предлагаме на конституционна плоскост и това, което ще предложим на другия ден след като видим в крайна сметка какво ще бъде внесено, защото инициативата е на народни представители и аз до последно няма да имам 100 процентова сигурност какво точно и в каква форма ще бъдат внесени тези предложения, трябва да се разглеждат като единен пакет.
Това, което ние се надяваме да видим, е изпълнение на нашия ангажимент общ, защото е предвидено в стратегията, за която ви благодаря, че и вие я подкрепихте, да разделим Висшия съдебен съвет и то по начин, по който няма да усложни взимането на решения. Знаете, ако се направи това само със закон, всъщност ние ще стигнем до една структура, в която съответната колегия взима решение и след това то трябва да бъде потвърдено от пленума, което нито постига целта за разрешение, а същевременно ще удвои процеса, т.е. абсолютно контра продуктивно би било.
Освен това, да видим пряк избор за следващ Висш съдебен съвет на неговите две професионални квоти, което ще предложим с измененията в Закона за съдебната власт.
Освен това, трябва да видим едно засилване на участието на съдиите и прокурорите в процеса на взимане на решение. С по-голяма степен това важи за съдиите, като се надяваме съдиите да бъдат ангажирани и прокурорите в работата на комисиите на Висшия съдебен съвет. Отново това ще бъде предложено в Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
На трето място, стратегията предвиди и ние ще предложим вариант за пребалансиране на правомощията между председателите на съдилища и общите събрания на съдилищата. Аз и друг път съм го аргументирал, но ще си позволя да отделя внимание на това нещо. Голяма част от корупционните скандали, независимо от това дали завършват с осъдителни присъди или не, но като конкретни случаи, в които има съмнение за корупция, показват, че корупцията в съдебната власт не е просто индивидуален спорт. Тя разчита на съществуващите йерархични и административни структури. Тоест, едно сериозно средство за повишаване на отговорността за управление на органите на съдебната власт и елиминирането на възможностите за корупция минава през намаляване на фактическата и правната власт и възможност за влияние на един председател, което ние се надяваме да постигнем чрез едно внимателно увеличаване на ролята на общите събрания на съдилищата в ключовите решения. Впрочем трябва да кажа, че това се случва в момента на практика в Софийски градски съд, където изпълняващият функциите председател има нужда да потърси едно оздравяване на атмосферата, в много голяма степен разчита на консултиране на решенията, които взима с колектива на съда, с колегията, което показва потенциала наистина за оздравяване на атмосферата в това отношение.
Освен това, сме предложили, именно в отговор на предложенията, които вие направихте за решението, с което беше приета стратегията за засилване на ролята на Инспектората сме предложили текст, който предвижда изрично Инспекторатът да прави проверките за почтеност в съдебната власт. И това ще бъде до голяма степен отговор на втория ви въпрос. Доколкото разбирам в момента идеята е да се нарича „Бюро за почтеност или за интегритет” – новият орган, който се предвижда. Ние предлагаме една разделност на режима, за да няма съмнение, че ½ „Комисия Златанов” ако в бъдеще възникне, няма да има възможност да оказва влияние върху съда и магистратите. Тоест, нашето предложение е този контрол идентичен или малко по-голям отколкото за останалите публични служители, що се отнася до магистратите, да се осъществява от органи, които са ситуирани в съдебната власт. Всъщност, когато беше създаден Инспекторатът, това беше и част от първоначалната концепция.
Със Закона за съдебната власт ние ще предвидим конкретните процедури за тези проверки, както инцидентни, така и периодични. Много е важно всеки съдия и прокурор да знае, че към периодичната атестация неизбежно ще има и проверка за почтеност, което да бъде един постоянен филтър за очистване на състава на българската магистратура от тези, които имат някакви проблеми в поведението си.
Законът за съдебната власт ще предложи и модел за постепенно засилване на сериозността на практико-теоретичния изпит като начин за входящ контрол на качеството на човешкия ресурс в системата.
Има предложения за подобряване в областта на атестирането, дисциплинарното производство, така че достатъчно амбициозен е проектът. Разбира се, и електронното правосъдие не бива да бъде забравено.
В момента, в който все пак имаме някаква яснота как ще изглеждат поне като проект измененията в Конституцията, ние ще ги отразим и на другия ден ще обявим и този проект, за да можете да ги гледате в единство.
Позволявам си да кажа и нещо допълнително на база на репликите и на политическите коментари, които се чуха. Много ми се иска, ако смятате, че не са достатъчно революционни тези промени, това да не бъде просто едно извинение, за да не ги подкрепите, а просто да направите тези предложения. Към Вас имам само благодарности, но говоря за други народни представители от опозицията. За да можем наистина да използваме тази възможност, че сме отворили и Закона за съдебната власт и Глава шеста на Конституцията е на масата - да използваме тази възможност наистина да направим сериозни промени.
Това, което ние внасяме, е това което успяхме да изработим като консенсус. Аз лично не мисля, че то е максимумът, но мисля, че до тази точка това е един добър реалистичен проект. Моля да не бъде той излишно обезценяван.
Моля също така съдбата на настоящия състав на Висшия съдебен съвет да не се превръща в предпоставка за дългосрочни политически решения, които дължим на самите себе си.
Това е по първия въпрос. Ако имате допълнителни въпроси, съм готов да отговарям на тях.
Що се отнася до единното звено, което предвиждаме да се създаде в изпълнение на препоръка на Европейската комисия, може би наистина е по-добре г-жа Кунева да коментира тази тема. Там има работна група, която е разработила промени. Аз в момента не съм готов в детайли да коментирам техния проект и нека да си свършат работата хората и да изкарат проекта. Знам, че това нещо ще се случи до седмица или две, така че в съвсем скоро време ще може конкретно да се коментира качеството на тази работа. Отново бих призовал за малко повече кредит на доверие в това отношение. Мисля, че сме се поучили от негативните уроци, които имаме досега в опитите да има някаква превенция на конфликта на интереси и на злоупотребата с власт и се надявам, че това, което ще предложим, ще бъде една добра основа за работа на парламента.
Що се отнася до частните съдебни изпълнители министерството в момента е фокусирано върху това да разгледаме нашите контролни правомощия. Вие сте ми задали парламентарен въпрос колко проверки сме направили. Аз в момента не съм готов да предваря отговора, но ще го получите. Но така или иначе министерството работи доста интензивно. Аз ежедневно подписвам възлагане на такива проверки, но техният обхват е доста ограничен. Търпи засилване и като обхват и като последици и ние ще излезем с тези предложения.
Що се отнася до Вашата революция, ние сме един екип, който всяка революция подкрепя сама за себе си, но нека конкретно с писмените становища, които ще дадем, да вземем отношение по предложението.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър. Г-жо Манолова, имате право на кратко становище, защото зададохте три въпроса.
Мая Манолова:
Аз зададох три въпроса, така че ще ви спестя моето становище.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за това. Ще дам думата на г-н Нотев, тъй като трябва да участва в заседание на друга комисия и търпеливо изчака. Колегите от Патриотичния фронт казаха, че и те ще пропуснат реда си, за да могат колегите от опозицията да имат думата. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Благодаря Ви,у г-н Председател.
Наистина трябва да бъда в Комисията по здравеопазване и затова ще се възползвам от тази възможност. Днес е ден на комисии.
Понеже ще задам един въпрос и няма да се ползвам от възможността за втори, по-скоро ще направя едно обобщение - разяснение, провокиран от Вашето изложение в отговор на г-жа Манолова. Съвсем накратко, за да изразя отношение по тези въпроси за предложението за промени в Конституцията, а въпросът ми е от съвсем друго естество и уверявам ви, съвсем малко време ще отнеме.
Искам да споделя, че позицията на опозиционната партия при този парламент „Атака”, която аз изразих на срещата в Огледалната зала – първа сбирка по повод на предложените промени в Конституцията може да бъде и надявам се сте определили като градивна, във връзка с това, че заявеното становище, че тази среща се оказа по-скоро среща без предмет, без подготвен център, ядро, който да послужи за един същински дебат, послужи като основание и беше възприето като терминология от председателя на парламента г-жа Цачева, която отложи и насрочи следващата среща до 14-ти, за когато да имаме един наистина готов проект. Ползвам това, за да илюстрирам позицията на Атака, която ще продължи да бъде тази.
Връщам се отново, за да бъда правилно разбран, на позицията, която заявихме по повод предложената стратегия. Неомаловажаваме този въпрос, не се оттегляме, недезертираме от обсъждането на темите, които вълнуват всеки български гражданин и ще го правим градивно с отговорност. Струва ни се, че и това, което заявяваме, се явява полезно, явява се стъпка към правилното отношение и правилното формулиране на темите и доближаване до възможните отговори. Точно затова сега няма да задам въпрос за тези теми, защото си представям, че ние се движим по един друг път. Днес ни беше раздаден материал, който трябваше да отговори на ангажимента до 14-ти да имаме по-конкретни предложения. Вярвам, че в същия формат, в който се проведе заседанието в Огледалната зала, ще се съберем, ще можем да обсъдим тези предложения, така че да не изнасяме дебата на днешния блиц контрол.
Само си мисля, че тези предложения, които се правят в посоката да бъдат активни, да слагат пръст в раната и конкретни решения, трябва да бъдат по наше виждане съвсем, съвсем добре премерени. Да не се стига до създаване на такива институции, които някак си изпреварват въпроси, които евентуално биха ни съпътствали за в бъдеще, но за момента не заслужават тяхното диференциране и отделяне от общата тема за работата на съдебната система. Ситуацията ми прилича на тази реклама ,която активно върви по медиите с участието на известни български артисти, които ни съветват да не бием жените си. Тези, които не бием жените си, само ни подсещат за тази възможност. Аз нямам нужда да бъда по този начин възпитаван и облъчван.
Това по повод на декларациите на политиците, забогатяването и т.н. Нека да не ги извеждаме пред скоба, нека да не подсещаме и българските граждани и медиите достатъчно сме на вниманието и на мушката на тези хора. Ако някой съгреши, разбира се заслужава съдбата или участта си.
Приключих. Може би малко прекалих с това въведение. Това не е въпрос. Въпросите ще ги задам после, в смисъл в онзи формат, за който си говорихме.
Въпросът ми, г-н Министър, и той отново има елемент на добронамерено подсещане. Поздравления за това, което направихте с откриването на базата на Софийския районен съд (ГУСВ) – сграда, която отвън изглежда превъзходно, впечатлява, респектира. Вътре също нещата изглеждат като материална база съвсем, съвсем добре.
Научавам за проблеми, които се състоят в това, че в деловодствата, в канцелариите има включително и командировани от други съдилища служителки, които вероятно трябва да помогнат при настаняването на съответните канцеларии и съответно привикването с работата, с документооборота и извършването на справки. Има проблеми.
Има проблеми и въпросът ми е дали сте вече нормално удовлетворени от всичко, което е сторено и сте се оттеглили, за да получавате заслужени поздравления, или все още се работи така че тази придобивка за цялата юридическа общност наистина да добие един завършен вид и в целия си блясък да бъде на ползване на гилдиите. Или по-точно, това не е въпрос, това е подсещане и молба да направите второто.
Христо Иванов:
Благодаря, г-н Нотев. Когато се изказахте, за да обосновете това, че няма да подкрепите стратегията, дори тогава аз счетох, че Вашето изказване беше конструктивно, камо ли пък сегашните ви внимателни бележки.
Явор Нотев:
Мисля, че с Вас се разбрахме тогава от трибуната на събранието, но след това не бях разбран и преведен от медиите. Извинявайте.
Христо Иванов:
С мен няма недоразумение. Така че Ви благодаря.
Що се отнася до подсещането все пак мисленето за рисковете също има своето място, дори да е от гледна точка на жената, която може дa бъде бита. Това е по тези Ваши ремарки.
Що се отнася до сградата, аз имах съвсем наскоро среща с Висшия адвокатски съвет. Колегите поставиха поредица от проблеми, свързани със сградата. Само част от тях са в компетенциите на министерството. За радост, въпросите с административното обслужване и с деловодителките не са в компетентността на нашето министерство. Но това, което мога да кажа, председателят на съда Методи Лалов е изключително амбициозен и сериозен ръководител и съм сигурен, че каквито и проблеми да има, свързани с напасването на работата на съда, те ще минат. По част от проблемите, които бяха поставени от Висшия адвокатски съвет, ние вече работим по тяхното решение. Няма да избързвам да казвам какви бяха те, за да не преварваме медийно събитията. Нека да има резултат и тогава.
Има поредица от въпроси, които обсъждаме със Софийска община, включително транспортни. Така че по никакъв начин не сме се десезирали и за комплименти и лаври изобщо не може да става дума.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев, г-н Министър. Ще си позволя само една бележка да отправя за датата 14-ти, защото се оказа, че и в публичното пространство и в парламентарните групи има малко разлика в разбирането за 14-ти. 14-ти е датата за покана за тези парламентарни групи и колеги, които смятат, че този текст в този вид ги удовлетворява като база и могат да го подкрепят в този вид, да се присъединят като законодателна инициатива. Също така и към колегите, които искат да заявят една известна противоположност и неприемане на някои от четирите основни положения, които се предлагат в базовия текст.
Използвам също възможността да уточня, че в понеделник в 17:00 часа лично аз разнесох на 8-те парламентарни групи текста на базовия законопроект заедно с това, което е новото – 12 страници мотиви. Мотивите и законопроектът са изработени от Министерството на правосъдието. Мотивите ги прочетох с огромен интерес. За мен голяма част от аргументацията в мотивационната част е изключително полезна. Тя е основа и за дебати, за разсъждения, основа, от която може да се извлече отношението досега на всички партньорски институции, които са се произнасяли последните 10 години по въпроси, свързани със съдебната система. За мен бяха изключително полезни. Аз вчера имах възможност да благодаря на Министъра. Използвам и този формат, за да кажа благодаря за добрата работа, която Министерството е свършило по този повод. Даже си позволих вчера да използвам и един друг израз: „Оттук нататък текстовете са толкова добри, че остава ние да ги развалим.” Но това не го казвам в смисъл да затворим дебата или че няма да има възможност за дебат. Дебатите, ако се тръгне в тази посока, имаме три четения, има и процедура за предложения по детайлите.
Явор Нотев:
Прав сте г-н Председател. Този текст на мен ми беше предоставен днес и затова така казах. Не е нарочно или пък съм въвел някого в заблуда. 14-ти е утре. Предложенията са в срок по мое виждане. Аз също мисля, че ще мога да реагирам, така че заставам зад думите си.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз си позволих да напиша на папката преди Вашето име името на г-н Волен Сидеров. Може би той ги е чел.
Явор Нотев:
Да, папката е направила един кръг. Виновният се оказа друг.
Предс. Данаил Кирилов:
Успех в другата комисия. Г-н Хайтов, от името на ББЦ желаете ли да зададете въпрос.
Явор Хайтов:
Г-н Председател, по принцип и по правилник имаме право на до два въпроса. Колегата Манолова не знам поради какви причини зададе три въпроса.
Предс. Данаил Кирилов:
По причина, че и вчера й разрешавах да задава въпроси.
Явор Хайтов:
Не, това е риторичен въпрос. Не ми дължите обяснение.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Местан го нарича „риторически”. Граматически правилно е риторически, така че може да използвате по-правилния изказ.
Явор Хайтов:
Това не знам дали е добре, че изучавате детайлно речите на г-н Местан? Ваше право и воля.
Аз ще си позволя да ви предложа, когато Комисията по правни въпроси заседава съвместно с други комисии, да не заседаваме в тази зала, защото тя е възможно най-неудобната. И ще ви дам за пример Комисията по земеделието и храните, която заседава в една широка, добре озвучена зала, която дава възможност за истинско законотворчество. Защото тук част от колегите, вярвайте ми, бяха притеснени. А пък моето разбиране за парламентаризъм Комисията по правни въпроси е първа между равни, както председателят на парламента е пръв между равни. Така че имайте това предвид като мое скромно предложение за уют и комфорт на народните представители и гости.
Предс. Данаил Кирилов:
Приемам Вашата забележка.
Явор Хайтов:
Вие така приехте и бележката, като ви дадох за пример Комисията по земеделието и храните, която три пъти се събира да празнува Нова година, а ние нито веднъж и никакъв резултат след това. Очаквах да се реванширате в Деня на Конституцията и т.н., но ви пожелавам да имате възможност дълги години напред да поправите тази своя, надявам се неволна грешка.
По същество. Аз също съм се подготвил с три въпроса, но ще ги задам само и единствено, ако министърът не отиде на заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина. Далеко съм от мисълта да определям неговия дневен ред. Затова си позволявам да го попитам ще отидете ли на заседанието на другата комисия?
Христо Иванов:
В момента, в който ме освободите, ще отида на заседанието на другата комисия. Писаха ми, че ме очакват там. Но, ако искате, поставете си въпросите. Ще се опитам да отговоря.
Явор Хайтов:
В последните може би две-три седмици имахме две срещи с г-н Министъра. Едната беше по мое искане в неговия кабинет. Впоследствие имахме възможност да дебатираме и при представянето на промените в Конституцията. Аз се отказвам от правото си на блиц контрол. Считам, че присъствието му на заседанието на Комисията по политиките за българите в чужбина към настоящия момент е важно, поради което си запазвам правото, било то в личен разговор, било то на срещи, каквито се очертават, че ще имаме в най-близко бъдеще доста често.
Преди да Ви пожелая приятна работа в другата комисия, си мисля дали предложението за парламентарна квота в двете колегии на Висшия съдебен съвет как ви звучи да бъде само право на опозицията да посочи членове на парламентарните квоти. Но по това размишлявайте. Може да не ми отговаряте веднага. Воден от максимата, че власт, власт регулира или запазва?
Христо Иванов:
Може ли, понеже този въпрос идва от Вас, е изключително интересен, да ви отговоря с контра въпрос, започвайки да мисля. Защото наистина е интересно това нещо. Обаче винаги ли можем да определим кой е опозиция?
Явор Хайтов:
И аз ще мисля по този въпрос.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Хайтов, че прояви една гъвкавост и разбиране по отношение и на напрегнатостта на ситуацията и по графика на министъра и на Комисията по политиките за българите в чужбина.
Колеги, смятам с това, че сме изчерпали блиц контрола за този месец.
Г-н Министър, г-жо Заместник-министър, г-н Заместник-министър, г-жо Началник на всички заместник-министри, благодаря за това участие. Успех на другата комисия.
Христо Иванов:
Много Ви благодаря и на Вас, г-н Председател и на колегите за разбирането и за интересния разговор всъщност. И доскоро.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Аз ще обясня допълнително как планираме, живот и здраве, ако стигнем до другите новогодишни празници, три пъти да ги празнуваме съобразно изискването.
Христо Иванов:
Единствената Нова година, която ни предстои, е Римската – 14 септември.
Явор Хайтов:
И 22 ноември също е повод за празнуване – Денят на адвокатурата!
Христо Иванов:
Колегата Мичева остава за следващите точки.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, оттук нататък имаме три законопроекта – два са на първо четене, Законопроектът за европейската заповед за защита е на второ четене. Имате ли предпочитания по отношение на поредността на разглеждане? С трудното да започваме, казва г-н Иванов. Тогава преминаваме към т. 3.
По трета точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за европейската заповед за защита, № 502-01-22, внесен от Министерски съвет на 21.03.2015 г.
По т. 3 гости от Министерството на правосъдието освен уважаваната г-жа Заместник-министър Мичева, са и г-н Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” и г-н Флориан Флоров, главен експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ п наказателни дела” в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Колеги, разполагате с проекта на доклада за второ гласуване.
„Закон за европейската заповед за защита”.
Имате думата по наименованието на закона. Няма становища. Закривам дебата. Който е съгласен с наименованието, моля да гласува „за”. Дванайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Наименованието се приема.
Глава първа. Общи положения.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа. Някой да иска думата? Няма. Закривам дебата. Преминаваме към гласуване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Предмет на закона. Чл. 1.
Предложение на н.пр. Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1.
Колеги, необходимо ли е да чета редакцията? (Не.) Добре. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване. Който е съгласен с предложението на работната група за редакция на чл. 1, моля да гласува „за”. Дванайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Чл. 2. Европейска заповед за защита.
Предложение на н.пр. Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Дванайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се чл. 2.
Чл. 3. Мярка за защита.
Предложение на н.пр. Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3.
Колеги, имате думата. Няма изказвания. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Дванайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се чл. 3.
Чл. 4. Събиране на информация.
Предложение на н.пр. Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4.
Имате думата, колеги. Няма изказвания. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Дванайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се чл. 4.
Глава втора. Наименование.
Предложение от н.пр. Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава втора да се измени така:
„Глава втора. Признаване и изпълнение на Европейска заповед за защита, издадена в друга държава членка. Прекратяване на изпълнението на мерки за защита.”
Имате думата за изказвания, колеги. Няма изказвания. Пристъпваме към гласуване. Който е съгласен с редакцията на наименованието на Глава втора на работната група, моля да гласува „за”. Дванайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се наименованието на Глава втора.
Компетентен орган. Чл. 5.
Предложение от н.пр. Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5.
Колеги, имате думата по редакцията на чл. 5. Няма изказвания, Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакция на чл. 5. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Дванайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Чл. 5 се приема.
Производство по признаване. Чл. 6.
Предложение от н.пр. Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6.
Колеги, имате думата за изказвания по редакцията на чл. 6. Няма желаещи. Закривам дебата. Подлагам на гласуване редакцията на чл. 6, предложена от работната група. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Чл. 6 се приема.
Основания за отказ от признаване. Чл. 7.
Предложение от н.пр. Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7.
Колеги, имате думата за изказвания по чл. 7. Няма желаещи. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване. Който е „за” предложената от работната група редакция на чл. 7, моля да гласува. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се чл. 7.
Чл. 8. Изпълнение на мярка за защита.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8.
Имате думата, колеги. Няма желаещи. Пристъпваме към гласуване на чл. 8. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се чл. 8.
Чл. 9. Действия при последващо изменение на европейска заповед.
Предложение от н.пр. Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9.
Колеги, имате думата за становища по чл. 9. Няма. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване. Който е „за” редакция на работната група за чл. 9, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се чл. 9.
Чл. 10. Предложение от н.пр. Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10.
Колеги, имате думата по чл. 10. Няма изказвания. Закривам дебата. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се редакцията на чл. 10. Прекратяване на изпълнението на мярка за защита.
Чл. 11. Консултации.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
Чл. 12. Разноски
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
Имате думата за изказвания по чл. 11 и чл. 12. Няма изказвания. Закривам дебата. Който е съгласен да приемем подкрепените от работната група текстове на вносителя за чл. 11 и чл. 12, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се текстовете на чл. 11 и чл. 12.
Глава трета. Предложение от н.пр. Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на глава трета да се измени така:
„Глава трета. Издаване и изпращане на Европейска заповед за защита от български съд.”
Имате думата, колеги, по наименованието на Глава трета. Няма желаещи. Закривам дебата. Гласуваме. Който е съгласен с предложената редакция на наименованието на Глава трета, моля да гласува. Дванайсет „за”.
Против няма. Въздържали се няма. Приема се наименованието на Глава трета.
Чл. 13. Компетентен орган.
Предложение от н.пр. Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13.
Колеги, имате думата по чл. 13. Няма желаещи. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване. Който е „за”, моля да гласува. Дванайсет „за”.
Против няма. Въздържали се няма. Приема се редакцията на чл. 13.
Пристъпваме към чл. 14. Производство по издаване.
Предложение от н.пр. Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14.
Колеги, имате думата за изказвания и становища. Няма желаещи. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се редакцията на работната група за чл. 14.
Пристъпваме към чл. 15. Обжалване.
Предложение от н.пр. Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15.
Колеги, имате думата по редакцията на чл. 15. Няма желаещи. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е съгласен с редакцията на работната група за чл. 15, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се редакцията на работната група за чл. 15.
Пристъпваме към чл. 16. Изпращане на европейска заповед за защита.
Предложение от н.пр. Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16.
Колеги, имате думата по редакцията на чл. 16. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за” редакцията на чл. 16, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към чл. 17.
Предложение от н.пр. Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17.
Колеги, имате думата по редакцията на чл. 17. Няма изказвания. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване. Моля, който е „за” предложението на работната група за чл. 17, да гласува. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на чл. 17.
Пристъпваме към чл. 18. Консултации.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
Чл. 19. Разноски.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19
Колеги имат думата по чл. 18 и чл. 19. Няма изказвания. Закривам дебата. Който е съгласен да приемем чл. 18 по вносител и редакцията на работната група за чл. 19, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се.
Допълнителна разпоредба.
Имате думата за становище по наименованието. Няма изказвания. Закривам дебата. Който е съгласен с наименованието, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
§ 1. Предложение от н.пр. Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, в която е включено и наименованието, но ние го гласувахме отделно.
Имате думата, колеги, по редакцията на § 1. Няма изказвания. Закривам дебата. Който е съгласен с редакцията на § 1., моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се редакцията на § 1.
Продължаваме с § 2. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
§ 3. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Имате думата за изказвания по § 2 и § 3. Няма изказвания. Закривам дебата. Който е съгласен да подкрепим вносителя за § 2 и § 3, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се.
„Преходни и заключителни разпоредби”
Предложение от н.пр. Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така:
„Заключителни разпоредби”
Имате думата, колеги, по наименованието. Няма изказвания. Закривам дебата.
Който е съгласен наименованието да бъде „Заключителни разпоредби”, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се наименованието на подразделението.
§ 4. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4.
§ 5. Предложение от н.пр. Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5.
Имате думата, колеги, по § 4 и по редакцията на § 5. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за” § 4 по вносител и редакцията на работната група за § 5, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се.
§ 6. Работната група подкрепя текста за § 6. Имате думата за изказвания по § 6. Един месец vocation legis.
Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване § 6. Който е съгласен да подкрепим § 6, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Продължаваме с Приложение § 1.
Предложение на н.пр. Свилен Иванов и Кирил Калфин.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Приложение § 1 да се измени така:
„Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2.”
Имате думата, колеги. Няма изказвания. Закривам дебата. Който е съгласен да подкрепим предложението за изменение на наименованието на Приложение № 1, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Приложение № 2. Работната група подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2. Имате думата. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на Приложение № 2. Който е „за”, моля да гласува. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Приехме текста на закона с двете приложения. Благодаря. Приключваме т. 3 от дневния ред.
Пристъпваме към т. 4.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 554-01-43, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 05.03.2015 г.
По т. 4 гости от Министерството на правосъдието са г-жа Вергиния Мичева, заместник-министър и г-н Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”.
Г-н Митев, предполагам, че Вие ще представите законопроекта. Заповядайте.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, първо искам да поднеса извинението на г-н Симеонов, който не може да присъства, тъй като в момента се провежда заседание на Временната анкетна комисия за състоянието в енергетиката и аз ще ви представя мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс.
Става въпрос за замяна на принципа за мълчаливото съгласие, установен в чл. 58 от кодекса, който към този момент създава възможност за проявление от страна на административния орган на така наречения „мълчалив отказ” при положение, че същият е длъжен да се произнесе в срок по искане за издаване на поискания административен акт.
Предложената за изменение норма създава, от една страна, възможност за административен произвол, а от друга води до затрудняване на обжалването на мълчаливия отказ. В повечето случаи, в които такова обжалване има, жалбите, които се подават срещу мълчаливия отказ са бланкетни поради липсата на мотиви за постановяването му. Едва в съдебно заседание се развива един процес, една процедура, в която ние изясняваме тепърва защо мълчаливият отказ на административния орган е постановен, изясняват се мотивите на този орган – нещо, което би следвало да се случва в административното производство и да имаме един конкретен акт с мотиви, който съответно много по-лесно предоставя възможност на лицата, чиито права се засягат, да го оспорват в съда и с оглед процесуална икономия да не се губи време в съдебно заседание да си изясняваме защо административният орган не е постановил отказ по искане за издаване на административен акт.
На следващо място още нещо, което също трябва да бъде отбелязано, е, че ако вместо мълчалив отказ е налице мотивирано решение за издаване или изричен отказ за издаване на административния акт, би било спестено много повече време за установяване на волята и на мотивите на административния орган още на досъдебна фаза. Именно в тази връзка ние предлагаме вместо този принцип на мълчаливия отказ, да бъде въведен като огледален принципът на мълчаливото съгласие, а именно всички тези норми като редакции, които съществуват към момента в Административно-процесуалния кодекс се отнасят до мълчаливия отказ, да бъдат преформулирани по начин, който ги редактира така, че въвежда принципът на мълчаливото съгласие, именно административният орган след като не се произнесе в срок, след като е бил сезиран от гражданин или организация, да се счита, че той е съгласен този акт, който се иска, да бъде издаден, като сме предвидили в текста седемдневен срок, в който задължаваме административният орган да издаде съответно този акт – 7-дневен срок след изтичане на срока за произнасяне.
В Преходните и заключителните разпоредби този принцип е въведен и по отношение на разпоредби в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Става въпрос за случаите при неиздаване на лиценз в определения от закона срок се приема, че е налице мълчаливо съгласие от страна на административния орган, както и при издаване на разрешение и на удостоверение за извършване на еднократни сделки или действия се прилага мълчаливо съгласие.
Смятаме, че с въвеждането на този принцип, от една страна, ще оптимизираме работата на администрацията и ще я дисциплинираме така, че тя когато бъде сезирана с искане от гражданин да бъде длъжна да му отговори мотивирано, било то да откаже да издаде искания акт, било то да излезе с решение, с което решава да издаде този акт, но не и в тази ситуация, в която сме в момента - да имаме едно необосновано и немотивирано мълчание от страна на административния орган и да, бих казал, да приемем времето на съда в административно-съдебно производство, където да установяваме защо органът е отказал или респективно е решил да не изпълни действието, което гражданинът иска от него.
Факт е, че за съжаление в Административно-процесуалния кодекс, макар че са предвидени механизми в посока на задължаване на административния орган да се произнася, включително да извършва определени действия чрез налагане на глоби, този механизъм не е достатъчно ефективен. Затова смятаме, че този принцип ще окаже положително въздействие в тази насока. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Министерството на правосъдието е представило по принцип положително становище.
Вергиния Мичева:
Г-н Председател, ако разрешите, ще дам възможност на г-н Стефанов да се изкаже.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-н Стефанов. Имаме становището като текст.
Александър Стефанов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители, благодаря ви за възможността да представя пред вас становището на Министерството на правосъдието по внесения законопроект.
По принцип считаме, че законопроектът следва да бъде подкрепен, тъй като с въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие при предоставяне на услуги или режими, ще бъде намалена административната тежест и ще бъде дисциплинирана администрацията да се произнася в срок.
Независимо, че досега съществуват разпоредби в Административно-наказателния кодекс, които позволяват да бъде атакуван даден мълчалив отказ и когато имаме съдебно решение в тази насока, в съдебната практика приемаме, че това не са достатъчни гаранции за защита на правата на гражданите. В тази връзка считаме, че предлаганото от вносителите изменение на чл. 58 от Административно-процесуалния кодекс, като се замени мълчаливият отказ с мълчаливото съгласие, респ. от там изменението в ал. 2 на чл. 84 от АПК ще бъде едно допълнително средство за защита на гражданите срещу администрацията при неизпълнение на нейните задължения в предвидените от закона срокове.
В контекста на измененията, предложени в чл. 58 се предлагат измененията в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Предложените изменения са също в контекста на мълчаливото съгласие и да се приема, че когато не бъде издаден лиценз в определен срок, то той да се счита за мълчаливо съгласие, а не за мълчалив отказ.
В този контекст са и предложените изменения в чл. 28.
Тук, обаче, искаме да отбележим, че и в доста други специални закони е налице институтът на мълчаливия отказ. В тази връзка считаме, че ако бъде възприето и бъде подкрепен законопроектът, когато е налице колизия на разпоредби, според общия правен принцип ще могат да се прилагат разпоредбите на специалните закони, когато това е предвидено в тях. Може би затова вносителите не са предложили в заключителните разпоредби промени в останалите закони, където има принципа на мълчаливия отказ.
В заключение, бих посочил, че, ако се вземе решение за подкрепа на законопроекта, то същият ще бъде необходимо да се прецизира правно-технически.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Стефанов. Давам си думата за изказване, което ще бъде максимално кратко и ще представлява препратка към статия на проф. д-р Дончо Хрусанов, която е била публикувана на 19.05.2006 г. Заглавието на изследването на проф. Хрусанов е „Мълчалив отказ или мълчаливо съгласие”.
В първата част, която може да се обособи, професорът коментира института на мълчаливия отказ, който действа понастоящем.
Ще прочета фрагменти, които касаят мълчаливото съгласие.
„Въвеждането, обаче, на мълчанието на администрацията като съгласие и приравняването му на облагодетелстващ административен акт, е свързано със сериозни затруднения и опасности:
1.Възможност за корупция. Молителят плаща на съответния административен орган, за да не се произнася в срок. Така се счита за издаден облагоприятстващ акт. Ако този облагоприятстващ акт беше издаден в писмен вид, той би трябвало да се връчи на всички заинтересовани страни.
При мълчаливото съгласие нито една от възможните заинтересовани страни ненаучава за решението на административния орган. Само облагодетелствания знае, че мълчаливо е издаден административният акт. Така се прескача и задължението на автора на акта да определи заинтересованите страни и да ги уведоми за неговото издаване.
2. При мълчаливото съгласие е невъзможно то да се материализира и да се доказва пред други органи. Например, издаденото мълчаливо разрешително за строеж няма как да бъде официализирано пред пожарна служба, пред В и К служба, строителен надзор, електроснабдяване и други.
Законите, предвиждащи мълчанието като съгласие искат в тези случаи молителят отново да напомня на административния орган, че той не се е произнесъл в срок и мълчанието му е съгласие.
3. При наличието на няколко молби за издаване на един и същ облагоприятстващ акт и мълчанието, тълкувано като съгласие, не е ясно кой е неговият адресат. В подобни случаи може би трябва да се въведе принципът, че първият по време молител е и пръв по право и за него мълчанието е съгласие. Всички подали молби след него, обаче, трябва да считат мълчанието като отказ. Примерът сочи колко е неподходящо в момента мълчанието да се въвежда по принцип като съгласие.
Считам (проф. Хрусанов), че в настоящия момент мълчанието на администрацията трябва да се запази като отказ по принцип и много внимателно в един или друг специален закон, по изключение, то да се въвежда като съгласие. Трябва да се активизира администрацията да използва възможността и да наказва служители, непроизнесли се в законовия срок.
Институтът на мълчаливия отказ в нашето право работи вече около 30 години без проблем, не създава трудности на граждани, организации, съд и администрация. Мълчаливото съгласие може да се въвежда в специални закони там, където е възможно, когато съответните обществени отношения го позволяват.
Задача на теорията е да изработи критерии, които правят възможно въвеждането на мълчаливото съгласие. Такъв критерий може да бъде, например, дали в конкретния случай администрацията действа при обвързана компетентност. Тогава отговорът на една молба може да бъде само „да” или „не”. При право на преценка за административния орган мълчаливо съгласие не може да има, тъй като ще е невъзможно да се прецени кой вариант за решение на въпроса този орган е възприел.”
Оттам нататък има още 6-7 абзаца, които са в този смисъл.
Финалът е в подкрепа на чл. 58 от Административно процесуалния кодекс. Спирам с четенето и с цитатите.
С едно изречение ще кажа лично мое мнение.
Аз бих подкрепял по принцип такъв подход. Но въпросът е, че не му е времето и при тази администрация безспорно му е рано. Ако въведем мълчаливото съгласие, според мен, ще десезираме администрацията без да сме сигурни как ще управляваме ефектите от това.
Г-н Лазаров пита къде е становището на общините. Не сме получили становище на Националното сдружение на общините, където има всъщност огромно приложение по много нормативни актове във връзка с мълчалив отказ или изричен отказ. С това приключвам.
Искат думата г-н Лазаров, г-н Славов.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, принципът е добър, както и Вие отбелязахте, но така разписани текстовете ще създадат изключително много проблеми. Няма да повтарям това, което проф. Хрусанов казва.
Аз веднага ще задам чисто практически въпрос. Имам УПИ и започвам да строя на дюните. Подал съм си молба в общината, но нямам ОВОС, нямам и никакви други необходими документации, но административният орган мълчи в продължение на един месец и след един месец започвам да строя – да си реализирам инвестиционното намерение. Последиците? Заинтересован ли е органът да обжалва? И много, много други такива въпроси могат да възникнат наред с това, което беше прочетено, казано от проф. Хрусанов. Кой е актът? Аз се обръщам към вносителите и към Министерството на правосъдието, които ги подкрепят. Кой е актът? Кой акт ще се жалва – инвестиционното намерение. Административният орган формално не се е произнесъл с никакъв акт. Кой ще декларира, че е налице, как ще се удостовери? Сигурно ще се намери някаква форма. Тя не е разписана тук. Да не говорим, че между първо и второ четене всички тези проблеми, всички тези проблеми, които ще възникнат, кой ще удостовери, че наистина е налице мълчалив отказ. Лицето, което е подало молбата да му бъде издаден административен акт. То ще вземе входящия номер, ще извади към месец или какъвто е срокът мълчалив отказ.
Много, много, много проблеми биха възникнали и аз питам. Започвам да си реализирам инвестиционното намерение. Административният орган има ли правен интерес да обжалва, тъй като изведнъж се оказва, че се строи нещо, което в никакъв случай не отговаря на норми за безопасност, на норми по ЗУТ, на никакви норми. Дето се казва и ОВОС няма, ако има изискване. Кой има правен интерес да обжалва? Какво става в момента със започналото да се реализира инвестиционно намерение? Ако органът следи все пак този процес и отиде и спре изпълнението. Говоря за един елементарен казус. Сега са модерни строежите по дюните. Другият орган по надзора отиде и спре изпълнението. Как се конкурират двата акта? Приемаме, че е налице мълчаливо съгласие, налице е акт, ерго разрешение, другият орган по строителния надзор отива и спира строежа. Кой от двата акта? Как се конкурират? По закона тук, защото е много постно разписан. Да, принципът е добър, има място да се говори по принцип, но не и така общо написано. Ще създаде изключително много проблеми. А да не говорим оттам нататък кой ще носи отговорността за преки щети, за пропуснати ползи спрямо лицето, което се е възползвало от този принцип „мълчалив отказ”. Приемаме, че е налице административен акт, т.е. съгласие. Защото е административен акт и той е стабилен в някакъв момент.
Не искам тук да се спирам оттам нататък в детайлите от кой момент започват да текат сроковете за страните да обжалват. Г-н Кирилов го изчете в едната част. Кога ще бъдат уведомени, от кого ще бъдат уведомени, на кого тежи задължението да уведомява заинтересованите лица.
Ако искаме администрацията да я стимулираме, нека да тръгнем по друг вариант. Има срокове. Физическите и юридическите лица не ги спазват в отношенията си с администрацията получават съответните санкции. Е, администрацията като не си спази срока, нека да получава съответната имуществена санкция. Административният орган, дали областният управител ще го налага или някой друг, тогава можем да говорим за контрол на гражданското общество. Като инициира съответният орган, че срокът не е спазен, автоматически да се налага, ако не същата, по-голяма имуществена санкция. Нека по този начин да се дисциплинират органите. Защото ние иначе ще демотивираме администрацията да работи. Приема се, че като не се е произнесъл в срок налице е мълчаливо съгласие. Оттам нататък да става каквото ще. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Митев за реплика.
Христиан Митев:
Кратка реплика към г-н Лазаров.
Някои от нещата, които казахте, ги приемам, други – не.
Първо отзад напред. Не смятам, че подходът с наказанията ще свърши някаква работа, защото и досега има, макар и не до там добри, механизми в Административно-процесуалния кодекс за задължаване на административния орган да изпълнява съдебни решения, да изпълнява съответни действия и да се въздържа от такива и виждам, че резултатът е клонящ към нула. Не случайно има и множество такива случаи, в които досега действащия мълчалив отказ мълчаливият отказ се отменя, съдът задължава административния орган да издаде съответния акт, административният орган, обаче, нищо не прави, не издава акта. Започват се едни производства, с които се иска налагане на глоба, за да бъде издаден съответният акт, което малко или много натоварва гражданите и бизнеса. Казвам го и като част от мотивите, с които сме внесли тази промяна.
Не случайно, за да има все пак обективиране в съответен акт на това мълчаливо съгласие в предлаганата ал. 2 на чл. 58 ние даваме 7-дневенсрок от изтичане на срока за произнасяне по ал. 1, в който административният орган е длъжен да издаде поискания му акт, който може да бъде оспорен по реда на Глава шеста от АПК. Не казвам, че това е най-доброто разрешение. Ние сме стигнали до този извод и това разрешение.
Предс. Данаил Кирилов:
Това възможно ли е. Органът просто мълчи. Мълчи си и продължава да мълчи. И ще мълчи колкото си иска. И след една седмица като трябва да издаде акта, пак ще мълчи и нищо няма да издаде. И след това кой може да го обжалва. Може ли самият орган да си го обжалва.
Христиан Митев:
Самият орган, според мен, няма интерес в този случай.
Предс. Данаил Кирилов:
Той има правен интерес, защото е спал, бездействал е, имал е аргументи, не ги е релевирал.
С предложението до друг орган в ал. 3.
Извинявайте за прекъсването, г-н Митев.
Христиан Митев:
Няма нищо. Аз слушам с интерес. Съгласен съм, че възникват такива въпроси. Дори и да е спорно това предложение, ние смятаме, че трябва да се води дебат по темата, тъй като проблем съществува. Оставяйки нещата така, както са, без да правим никакви опити за промяна, или поне предложения за промяна на действащо законодателство с опит да се разреши този проблем, не помага по никакъв начин. Напротив, проблемите продължават да си стоят. Гражданите ще продължават да се жалват от това бездействие на администрацията и единственото нещо, което можем да им казваме, или поне аз което им казвам в приемния ден, когато дойдат такива случаи, имате възможност по АПК да оспорвате или съответно когато има съдебно решение, защото има много такива случаи със съдебни решения, където административният орган нищо непредприема, им казвам, че могат да потърсят опит да бъде наложена глоба на административния орган и евентуално по този начин да го стимулират да издаде акт.
Но смятам, че най-малкото е добре дори да се проведе такава дискусия, а дали това ще е най-добрият начин за решение, аз предлагам да чуем мнението и на останалите за това как предлагате да решим този проблем, защото този проблем съществува в действащия кодекс с тези разпоредби. Благодаря.
Димитър Лазаров:
Доколкото беше реплика, ще бъда съвсем кратък, за да отговоря на репликата. Неизпълнението на съдебно решение е криминализирано. Има текст в Наказателния кодекс. Ако трябва да засилим санкцията, ако трябва да направим все пак един анализ колко пъти се е прилагала тази разпоредба, колко сигнали има до прокуратурата за неизпълнение на съдебно решение по трудови правоотношения, по всякакви правоотношения. По трудовите правоотношения като чели по се прилага. Възстановяването на работа имам предвид. Но това е криминализирано.
Петър Славов:
Г-н Председател, аз съм склонен да подкрепя концептуално това, което колегите от Патриотичния фронт предлагат. Между другото то е доста интересно и е по-различно от това, което говори проф. Хрусанов. И ако се замислите, ще видите, че тук се говори за мълчаливо съгласие не за действия, които да извърши заинтересованото лице, а се говори за мълчаливо съгласие да се издаде акт. Тоест, все пак ще има издаден някакъв акт или поне би трябвало по смисъла на предлаганата разпоредба.Тук, разбира се, споделям скептицизма на колегата Кирилов, че най-вероятно органът ще продължава да си мълчи.
Но пък хипотезата, която разви колегата Лазаров, мисля, че не е приложима, тъй като все пак някакъв акт ще трябва да има на базата на който въпросният строител да започне да извършва някакви действия. Тоест, той не може директно да премине към реализиране на това, което желае, без да е издаден акт от някаква категория.
Предс. Данаил Кирилов:
Извинявам се, че Ви прекъсвам, г-н Славов, но аз 2002 г. гледах английския вариант по мълчаливото съгласие точно за разрешение за строеж. Там единствено обявяваш инвестиционното намерение, срокът на общината е примерно 14-дневен, след това се приема, че имаш разрешение за строеж по инвестиционното предложение. Тоест, изпълняваш го мигновено.
Петър Славов:
Ако го предложите това съм готов да го дискутираме, но мисля, че сме доста далече от тази практика и даже ми звучи малко опасна.
В този смисъл за това казвам, че съм склонен да го подкрепя на първо четене и да помислим наистина за евентуално някакви промени между първо и второ четене, които да му дадат адекватната форма. Но поне за мен това е доста по-различно от обичайното, което до момента сме чували за мълчаливо съгласие.
Другото, за което вносителите са прави, че доста години вече минаха откакто се прие Закона за ограничаване на административното регулиране и един куп обещания се поеха да се облекчи бизнесът от всякакви възможни лицензии, лицензийки и разрешения, а за съжаление виждаме, че те вместо да намаляват се увеличават и хората съвсем основателно се оплакват, тъй като наистина тези лицензии и лицензийки често са повод и за нерегламентиран натиск върху бизнеса.
Това е съвсем накратко.
Димитър Лазаров:
Един коментар по предложението за нова ал. 3 в чл. 8.
„(3) При неиздаване на лиценз в определения от закона срок се приема, че е налице мълчаливо съгласие от страна на административния орган.“
Идва контролният орган. Ето подадох го, изтече един месец, счита се, че има съгласие. Описал съм всичко. Аз мога да извършвам тази дейност.
Свилен Иванов:
Колеги, аз не бих подкрепил такова предложение без становище на общините. Работил съм в община и горе-долу ми е ясно как се движат нещата и мисля, че такава сериозна крачка не бива да я правим без становище от националното сдружение на общините. По това становище да имаме.
И още повече, има някои юридически аргументи.
По принцип се разбрахме, че по тази тема трябва да се дискутира, но на този етап аз ще се въздържа. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Макар колегата да не е член на комисията, но много настоява и предлагам да му дадем думата. След това г-н Чавдар Георгиев.
Борис Ячев:
Съвсем кратък ще бъда, г-н Председател.
По два от аргументите, които Вие изчетохте като становище на професора.
Първият аргумент – повишава нивото на корупция. Това е едно хипотетично предположение. Към момента статистиката сочи и действително наблюдаваме една много висока степен на корупция именно чрез прилагането на механизма на мълчаливия отказ. Сега тук да привеждаме цифри, те са спорни, но се говори за милиони левове генерирани през корупционни практики именно чрез прилагане на този административен рекет чрез принципа на мълчалив отказ.
Вторият аргумент, че въвеждането на мълчаливото съгласие сега, е невъзможно поради липсата на административен капацитет също не е състоятелно. В тази връзка и аз бих искал да чуя становището на Сдружението на общините. За мен е малко неясно защо няма подобно становище, тъй като предполагам, че е поискано от комисията такива становище.
Считам, че не е състоятелен доводът от години и в общините и в различните ведомства се реализират програми за повишаване на административния капацитет и той би трябвало да е вече на една достатъчна степен на висота, за да може действително да изпълнява и това изискване, което ние въвеждаме като законово.
Това е съвсем накратко. Все пак тук дебатът е професионален и не бих желал да влизаме в него. Благодаря.
Свилен Иванов:
Случайно ли г-н Славчо Атанасов не го е подписал това нещо. Защото се притеснявам да не би защото е бил кмет и знае за какво става дума и затова не го е подписал.
Борис Ячев:
Сред подписалите народни представители има достатъчно бивши кметове и общински съветници. Аз съм бил председател на общински съвет и 15 години общински съветник. Сред вносителите има бивши заместник-кметове и понастоящем народни представители.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Чавдар Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Първо, аз бих казал, че усилията да се замени принципът „мълчалив отказ” с „мълчаливо съгласие” трябва да се адмирират. И в тази връзка приветствам направеното предложение от колегите, но така както е направено и аз си задавам някои въпроси, на които на този етап ненамирам положителен отговор. И ми с струва, че, ако разсъждаваме теоретично, мълчаливо съгласие може да има само тогава, когато актът, който ще бъде заместен от това мълчаливо съгласие, защото тук сме изправени пред някаква презумпция, е ясен по своите характеристики, страни, обем на права, които се създават или прекратяват и т.н. Не можем изобщо за всички възможни административни актове ние да въведем този принцип.
Не искам да ви занимавам с хипотезите на административните актове във връзка с опазване на околната среда. Там просто няма как това да се случи, според мен. Разбира се, там имаме съгласувателни процедури, в които принципът на мълчаливото съгласие вече е въведен и той действа много правилно. Когато издаването на един акт е резултат от съгласувателна процедура и с други органи, тяхното непроизнасяне, за да не се бави процедурата и произнасянето им е „да” или „не”, „съгласни или не” би могло да се замести. Но те не са органът, който в крайна сметка ще издаде окончателния акт, с който ще се създадат, прекратят или изменят съответните права за определен кръг субекти. Няма как ние с мълчаливо съгласие да заменим цялостното конкретно съдържание на един административен акт. Да, това би могло да стане, ако то предварително ясно е определено в нормативен акт. Но тези хипотези са твърде малко, според мен. Струва ми се, че така както е дадено изобщо, ние всъщност презумираме мълчаливо съгласие на органа да издаде акта и той да бъде положителен. Добре, ама ако издаде отрицателен административен акт, който прекратява права и отказва права, какво правим тогава.
Така че колеги, аз още веднъж приветствам това ваше усилие да въведем този принцип по-широко в административното право. Наистина има абсолютна неравнопоставеност между отделните граждани и различните администрации, в които поради капацитет или други причини има най-малкото огромно забавяне при издаване на актове. Да вземем земеделието. Там има забавяне с години в тази администрация. Не знам дали знаете. С години се влачат преписки.
Но ми се струва, че механизмът за стимулиране на администрацията по-скоро трябва да го търсим в друга плоскост, някакви други механизми за подтикване на администрацията да си свърши работата, а принципът за мълчаливо съгласие би могъл само в съгласувателни процедури или там, където предварително е ясно какви са параметрите на акта, който не се издава и за който има някакъв мълчалив отказ на практика.
Това е моето мнение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Може ли, освен да го подкрепя, но и да го допълня с аргументи за абсурдност, защото вие достатъчно говорихте за общинска практика. Аз ще кажа като областен управител. Представете си приложението на който и да е реституционен закон. Отказът на администрацията да обезщети собствениците на земята, над която в момента се намираме, как ще се интерпретира като обезщетение с компенсаторни записи или като обезщетение със съсобственост. Аз ще го интерпретирам като съсобственост. Утре държавата ще има съсобственик на държавните си сгради. Тъй като има и мълчаливо съгласие претендентът, който може да няма основание, но просто това са преписки, които от Лучниково време, Бог да го прости, общината и държавата в някои от случаите са покрити с мълчалив отказ. Казвам не на лице, а съгласие. Искам отмяна на акта за държавна собственост на Министерски съвет. Вие, разбира се, не го отменяте, мълчите и мълчейки аз казвам: Мина срока, той вече няма акт за държавна собственост на Министерски съвет. Актът е издаден. Има го в някои от случаите от 1956 г., 1965 г., от 1970 г. Да вземем случая „Студентски град”.
Много са хипотезите. Това е тезата на проф. Хрусанов, че в някои от случаите, както и колегата Георгиев каза, когато имаме относително известни параметри, това съгласие или несъгласие – да, тогава е възможно да се фингира. Тук даже не е презумпция, тук е фикция. Мълчиш, значи си съгласен.
Г-н Найденов от Движение „Технически ренесанс”, за една минута, заповядайте.
Георги Найденов:
Оглеждайки ситуацията, че общо взето е преди 1944 г. Става въпрос за вица! Когато се занимавате с мълчаливото съгласие има разписани европейски разпоредби. Принципът на мълчаливото съгласие е вертикалният пряк ефект на европейското законодателство. При спор на гражданин с община или държавата, принципът е известен и в движението по пътищата - който е по-малък, по-уязвим, администрацията винаги може да го разиграва, така че се дава приоритет на гражданина. И ви пише в Директива за услугите: Да улесним осъществяването на бизнеса – по-малко административни изисквания, по-бързи процедури, по-лесен достъп до пазара.
Така че въпросът е решен и фикцио юрист вие професори, та незнам какво си, незнам що си, и банкер Атанас Буров го е описал като един проблем, който може да бъде решен от едно дете, цялото Народно събрание го решава една година. Това е положението в България.
Предс. Данаил Кирилов:
Не съм съгласен, че едно дете може да го реши.
Георги Найденов:
Така го е казал банкерът Атанас Буров.
Ето ви проектите, по които взимате пари - 8 милиарда са взети и за съдебната система.
Отделно, понеже разбирам, че сте доста изискани в комисията, аз отминах на ниво заместник-председател на Европейска комисия и държа връзка с Главния прокурор, така че има доста скандални неща, които бих искал заедно с неправителствените организации, четири ключови световни технологии са дадени с акт на дарение, най отговорно – от 10 до 30 милиона щатски долара в Санта Кларита, в интерес на българската държава и за просперитета на Европейския съюз по чл. 4, ал. 3 от Конституцията, която е върховен закон и другите не могат да й противоречат.
А „администрация” означава обслужвам от латински, г-н Кирилов, нали така? Благодаря ви за разбирането.
Предс. Данаил Кирилов:
Означава управлявам.
Георги Найденов:
Да не влизаме в детайли. Какво управлява администрацията и в интерес на кого управлява?
Предс. Данаил Кирилов:
В интерес на обществените дела, в интерес на обществото и на закона. Благодаря, г-н Найденов.
Георги Найденов:
Момент. Само да ви обясня, че като видят вълнистия тротоар пред Народното събрание и се сещат каква е организацията тук. За изисканост говорим, г-н Председател. Та така.
Благодаря за разбирането още един път и за търпението ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, приключваме дебатите. Преминаваме към гласуване.
Моля, който подкрепя на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 554-01-43, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 05.03.2015 г., да гласува „за”. Пет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Дебатите очевидно ще ги продължим в пленарна зала. Благодаря на колегите от Министерството на правосъдието. Благодаря на колегите вносители. Благодаря и на Сдружение „Технически ренесанс”.
Пристъпваме към т. 5.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието, № 554-01-52, внесен Светла Маринова Бъчварова - Пиралкова и група народни представители на 13.03.2015 г.
От името на вносителите има думата г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, предлагаме на вашето внимание едни съвсем кратки текстове за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието. Мотивите са ви дадени. Само искам да обясня някои от текстовете какво предлагаме всъщност.
Ние предлагаме, първо, да се даде възможност с договора за аренда да се определя видът на земеделските култури, които ще се отглеждат върху обработваемата земя. Това е важно за гарантиране правилното сеитбообращение върху дадени терени и да се гарантират интересите на арендодателя. Ще взема аналогия, примерно, от договорите за наем. Знаете, че там ползването се определя с каква цел е. Не може, примерно, в жилищен имот да направите някакво производство или нещо съвсем друго.
Другото важно в предлаганите от нас изменения и допълнения е това да дадем по-голяма защита на миноритарните съсобственици, когато те не участват в договарянето. Ние предлагаме след като има някаква обща вещ тези, които имат повече от 51% от собствеността, да могат да договарят аренда, но при условие, че задължително уведомят другите съсобственици. Тяхно право е да участват или не в договарянето. Ако не договарят, те да имат право да искат арендаторът да заплаща съответната част директно на тях, ако те са заявили писмено това свое желание.
И третият пункт, на който бих искал да спра вниманието ви, това е по отношение на размера на арендното плащане. Ние предлагаме да се въведе един механизъм, който да стъпва на средната пазарна цена за арендата в даден регион, като предлагаме детайлно това да се уреди с наредба на министъра, който да има задължението да казва за съответните райони долу-горе каква е арендата. Това се знае, има статистически данни. Това ще защити и двете страни, според мен, тъй като на арендаторите ще даде една сигурност в отношенията, тъй като се знае, че горе-долу справедлива пазарна цена е била договорена, а на арендодателите ще се даде една по-голяма сигурност и възможност да договарят справедливо арендно отношение в съответните договори.
Това, което също предлагаме в тази връзка, е цената да се договаря и това е нещо традиционно и характерно за отношенията във връзка със земеделието и специално за растениевъдството, ние изрично подчертаваме, че арендната цена или арендното плащане може да се договаря като процент от съответния добив, от съответната произведена продукция, било то като натура, което има някакви обичайни, традиционни отношения в тази връзка, било то като стойност от съответното произведено количество стока от съответната земя.
Общо взето на тези три момента искам да спра вашето внимание. Виждате, че те са съвсем разумни, ако мога сам да си дам някакво определение. Свързани са с едно по-добро функциониране на тези отношения и за сключването и изпълнението на договорите за аренда. За това моля и за вашата подкрепа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Г-н Лазаров има въпроси.
Димитър Лазаров:
Законът за арендата урежда арендните отношения в земеделието. Искам за себе си да си изясня някои принципни неща.
Предполагам, че и в ал. 4 на чл. 3 би следвало, както в ал. 2 на чл. 2 се говорите за земеделска земя, а в ал. 4 изведнъж говорите за „собствен обект”, тъй като обект могат да бъдат и движими вещи за производство, които могат да бъдат предмет на договор за аренда. Това е нещо, което би могло да се изясни между първо и второ четене.
Основният въпрос. Съсобствениците, притежаващи повече от половината от земята, която е оформена по някакъв начин със съответния акт, уведомяват останалите. И какво като ги уведомят, а те не са съгласни да се сключи с този арендатор да се сключи договорът за аренда за тези земеделски култури, при тези условия, за този срок и т.н. Какво правим в този случай?
Сега в Закона за арендата се препраща към Закона за собствеността. Да, ама те са съсобственици. Тук няма общо събрание. Този, който е мажоритарният собственик на дяловете или на акциите на практика действа от името на дружеството. Те са съсобственици. Какво правим в случаите, когато уведомените, не говорим за пълномощно при тези и тези условия от съсобствениците да се сключи договора, интересно какво става в тези случаи. Обикновено съсобствениците на имоти, когато не могат да се разберат да си го поделят се изнася на публична продан. Е кого облагодетелстваме тук? В мотивите пишете, че защитавате дребните съсобственици, а изведнъж се оказва, че този, който има преобладаващия дял – повече от половината от собствеността, от свое име решава, сключва договор, изгодни или неизгодни условия и тях само ги уведомява.
Чавдар Георгиев:
Абсолютно сте прав, колега Лазаров. Съсобствеността изисква обща грижа. Този, който има по-голяма част от собствеността може да определи ползването на веща. Земята е една вещ. Така е и с другите съсобствености по отношение на другите им вещи. Например, един имот. Този, който има повече от половината от собствеността, може да определи и неговото ползване. Тук сте прав и ние в никакъв случай не искаме да засегнем правото на миноритарните съсобственици да си заведат съответния иск за делба, да си обособят своята част като реална вещ. За това на никой не пречим в този случай. Ние искаме и даваме приоритет на болшинството в съсобствеността, ако мога така да се изразя, защото, от друга страна, един миноритарен съсобственик би могъл да злоупотребява със своето право и да блокира изобщо използването на вещта.
И второ, все пак нека да отчитаме, че земеделската земя е основно национално богатство. Тя има основна цел да бъде обработвана, да произвежда съответната селскостопанска продукция и този, бих го нарекъл не само интерес на собствениците, а даже публичен интерес у нас да няма необработваема земя, изисква все пак ние да дадем някакъв приоритет на тези съсобственици, които имат повече от половината от правата на съсобственост върху даден земеделски терен.
Така че аз не виждам някаква особена трудност.
Димитър Лазаров:
Какво правим, когато 49% от съсобствениците искат, а 51% от съсобствеността не желаят.
Чавдар Георгиев:
Като не могат да постигнат съгласие, ще отидат на делба. Никой не им пречи.
Димитър Лазаров:
Неделим е имотът. Като земеделска земя изискванията са малко по-други. Вие си противоречите. Един път казвате идеята е да се обработва земеделската земя, но този, който има по-високия дял, той ще се грижи за собствеността. А в другия случай казвате – 49% искат да се обработва, а този който има 51% казва, че няма да се обработва. Говорим за съсобственост върху земя.
Чавдар Георгиев:
Не виждам къде виждате противоречието? Ако не е делимо в реални граници, ще се изнесе на публична продан и всеки ще си получи.
Предс. Данаил Кирилов:
Тук спорът, колега Георгиев, както казва г-н Лазаров, може да е друг. Аз съм миноритарния собственик и искам да си го засея сам. Другите съсобственици – 70%, живеят в града и въобще не им пука, но казват на теб няма да ти го дадем, а ще го дадем на арендатора Х, така че гледай си работата. Тук се противопоставя, как да го кажа, дори личното ползване със съсобственото ползване.
Чавдар Георгиев:
Тук сте прав. Разбирам тази хипотеза. Аз лично тогава бих дал приоритет на съсобственика при същите условия да има право да обработва земята.
Предс. Данаил Кирилов:
И още един момент да добавя, защото министърът го е добавил в становището си, който също е интересен.
Ние все още имаме незавършен процес по възстановяване на земеделската земя, включително и при установяване на съсобствениците, тъй като земеделските земи се възстановяват на наследниците на Иван Петров, който е починал през примерно 1956 г. От тогава са минали две-три поколения. Още не се знае кой - кой е. Още не са събрани удостоверенията за наследници. И това става огромен кръг от лица. Аз как ще съм сигурен в един момент, че тези 20 души са всички съсобственици на имота. Освен, че не съм сигурен, а в един момент може да се появи и друго коляно по наследяване. В друг момент може да стане така, че родове се отказват от наследството, защото е било ясно, че прабабата или прадядото са казали, че точно това го даваме на другите. Те са го работили 50-60 години и няма претенция. Те излизат формално като съсобственици, но това е в кръга на лицата.
Чавдар Георгиев:
Тези хипотези ги приемам само като аргументи да дадем приоритет на съсобствениците, които имат поне 51%.
Димитър Лазаров:
Това е изключително „ляво” отношение към дребните съсобственици спрямо едрия собственик. Аз приветствам БСП. Все пак върви към дясна политика поне в този закон. Това ми харесва.
Чавдар Георгиев:
Ляво отношение от гледна точка на това ние искаме да стимулираме обработването на земеделската земя и се мъчим да намерим някакъв баланс между интересите на мажоритарните и на миноритарните собственици.
Предс. Данаил Кирилов:
Извинявайте, че репликирам ad hoc, но малко се притеснявам, че докато хвърляме прах в очите на хората с арендоването и ползването, някой шета и яко придобива земя. И при това там се въртят кръгове, кръгове, кръгове на придобиване.
Собственикът в този случай ще си ги ползва и ще си намери начина да възложи обработката на земеделската земя.
Г-н Славов.
Петър Славов:
Аз искам, четейки сега действащата разпоредба, която казва, че „Когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделска земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.”
Чисто практически това в момента какво означава? Че дори и миноритарен дял съсобственици могат да сключат договор за аренда, без да уведомяват останалите. Това ли е практическото му измерение? (Това са масовите спорове.) Тогава как помежду си те решават спора, ако е без знанието на останалата част, които са мнозинство, и сключат договор. Защото по Закона за собствеността те могат да направят едно събрание и да вземат решение относно ползването с мнозинство, което ще бъде обикновено мнозинство.
Чавдар Георгиев:
Г-н Славов, да тълкуваме общо текста. Първото изречение на този текст е, че „само съсобствениците, притежаващи повече от половината от съсобствеността върху обекта” могат да сключат договор.
Петър Славов:
Аз го разбирам вашето. Просто ми беше интересно сега действащият режим какви недостатъци има, за да правите това предложение и горе-долу какво се опитвате да отстраните. Аз това се опитвам да си изясня, защото има действащ текст, който ви прочетох.
Предс. Данаил Кирилов:
Сега действащият текст препраща към общия режим на Закона за собствеността.
Чавдар Георгиев:
Не е пред мен законът, за да го коментираме, но мисля, че създава проблеми тази съсобственост при сключване на арендни договори. Ние се мъчим тези проблеми да ги разрешим. Ако е това, склонни сме дори този текст да отпадне.
Нека да приемем другите текстове, тогава.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, позволявам си да дам думата на г-н Илия Бачев от Движение „Защита на гражданите и държавата”. Той е разпространил писмено становище. Тъй като колегите ще го получат писмено, аз ще ви помоля само накратко да го представите. Заповядайте.
Илия Бачев:
Благодаря за думата, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Считаме, че предложеният законопроект страда от пороци и следва да бъде саниран в частта, с която не са определени:
Първо, срок, в който всеки уведомен съсобственик може да възрази срещу сключване на договора.
Хипотезата на мълчаливо съгласие може да се приложи едва след изтичане на определен срок за възражения. Хипотезата на мълчаливо съгласие, обаче, не може да се прилага без да е налице срок за отговор и/или възражения.
С текущата формулировка в § 2, чл. 3, ал. 4 се дава възможност на всеки съсобственик, притежаващ повече от ½ идеална част от имота да взема еднолично решение и да извършва разпоредителни сделки, като само уведомява останалите съсобственици за действията, които ще предприеме.
С липсата на срок се накърняват и конституционните права на уведомените съсобственици.
Второ, срок, за който се сключват договорите по тази процедура.
Липсата на определен максимален срок (предлагаме една година), за който се сключват договорите по тази процедура, може да доведе до сключване на дългосрочни договори при условия, които не са изгодни за останалите собственици.
Трето, в законопроекта не е залегнал и въпросът как ще се установят останалите съсобственици, ако един от тях е починал. Съгласно действащото законодателство не съществува механизъм, чрез който едно лице да се снабди с удостоверение за наследници, освен ако самото то не е сред наследниците.
Доколкото съсобствениците не винаги попадат в обхвата на лицата, имащи право да получат удостоверение за наследници, възниква въпроса как ще установя кръга от лица, които следва да бъдат уведомени. Същият въпрос възниква и по отношение на нотариусите, които ще заверят договора за аренда – след проверка на документите.
Считаме, че тези пропуски ще доведат до хаос и множество съдебни дела, поради което считаме, че законопроектът следва да бъде саниран.
Изготвили и съгласували Илия Бачев и Мариана Станева. Благодаря.
Чавдар Георгиев:
Всички тези въпроси, които повдига колегата, не са решени и в сега действащия закон. Отново повтарям, ние даваме приоритет на собствениците, които притежават повече от половината от съсобствеността. В сега действия закон, дори и половин процент да имате или една хилядна, може да сключите договор и да уреждате след това правата си по Закона за собствеността по общия ред.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, предлагам да приключим дебата и да пристъпим към гласуване.
Моля, който подкрепя на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието, № 554-01-52, внесен Светла Маринова Бъчварова – Пиралкова, и група народни представители на 13.03.2015 г., да гласува „за”. Три гласа „за”.
Против? Три гласа „против”.
Въздържали се? Седем „въздържали се”.
Не се приема.
Г-н Георгиев, и по този законопроект ще продължим дебата очевидно.
Колеги, благодаря ви. Закривам заседанието.

Председател:
Данаил Кирилов