Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 23

Днес, 19.05.2015 г., вторник, от 13:30 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието -Петко Петков и Вергиния Мичева-Русева, заместник-министри на правосъдието, и Даниела Белчина, държавен експерт в дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти”; от Прокуратурата на РБ - Пенка Богданова, заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура и Мария Шишкова, заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура; от Висшия съдебен съвет - Румен Георгиев, член на ВСС, и Юлиана Колева, член на ВСС; от Върховен касационен съд – Павлина Панова, заместник-председател и председател на Наказателната колегия, и Красимир Влахов, заместник - председател на ВКС и председател на Гражданската колегия; от Министерство на вътрешните работи - Красимир Ципов, заместник-министър, Любомила Станиславова, парламентарен секретар на МВР, Петя Петкова, директор на дирекция „Български документи за самоличност” и Кристина Лазарова, началник отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства - Бойко Рашков, председател на бюрото; от Камара на частните съдебни изпълнители - Георги Дичев, председател и Стоян Якимов, член на Съвета на камарата; от Асоциация на банките в България - Елеонора Христофорова, юрисконсулт на АББ, Анна Станева, Десислава Симеонова и Николай Лазаров; представители на НПО - Мария Асими, Надежда Михайлова, Лора Ненова, Ваня Божинова, Цветанка Цанева, Иван Александров ; от Движение „Защита на гражданите и държавата” – Илия Бачев; от СНЦ Движение за пълна заетост и ценова стабилност - Светозар Съев; от Българска асоциация за лизинг - Борислав Георгиев Тодоров, съпредседател на асоциацията, и народния представител Атанас Атанасов, вносител на предложения по законопроект.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, има кворум. Откривам извънредното заседание на Комисията по правни въпроси. Направено е предложение за дневен ред от три точки, който е бил обявен в петък, т.е. повече от 24 часа преди настоящото заседание:
1. Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 553-03-46/02.04.2015 г. на приетите на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 554-01-34, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 13.02.2015 г. и законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 554-01-35, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 17.02.2015 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс № 553-03-49/08.04.2015 г. на приетите на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 402-01-15, внесен от Министерския съвет на 30.12.2014 г., законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-9, внесен от Димитър Кирилов Байрактаров и група народни представители на 21.01.2015 г. и законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-25, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 06.02.2015 г.
3. Проект за решение за създаване на Съвет по съдебна реформа към Народното събрание, № 554-02-46, внесен от Кирил Петров Цочев и група народни представители на 22.04.2015 г.
Имате думата по дневния ред. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, моля за извинение. Използвам случая, че тук са членовете на Комисията по правни въпроси от всички парламентарни групи, да ви помоля евентуално за следващо заседание да обсъдите въпроса във вашите парламентарни групи за включване на Закона за гражданската регистрация. Той е свързан с набъбването на избирателните списъци буквално 2 месеца преди крайния срок за влизане в действие на местната подсъдност и е в състояние много сериозно да изкриви резултатите от изборите. Не го правя това предложение на правната комисия. Моля да проверите какво е мнението на вашите колеги в съответните парламентарни групи и на следващото заседание на правна комисия ще го поставя за включване в дневния ред, ако разбира се г-н Кирилов ненаправи това. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Манолова. Това беше повече по реда за съобщенията и можеше и в последващ момент да го кажем. Но доколко се отнася до бъдеща организация на дневния ред, аз няма да влизам в дебат защо се случи този процес, но колегите, ако преценят и имат желание да го обсъдят на формат политически групи и има консенсус да се обсъжда този законопроект, ще го включим в дневния ред, макар да е твърде закъснял с оглед 6 месечния срок за уседналост, неговите ефекти ще бъдат последващи. Няма да могат да бъдат назад във времето.
Гласуваме предложения дневен ред. Моля, който е съгласен с дневния ред, да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Няма. Приема се дневният ред.
По първа точка - Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 553-03-46/02.04.2015 г. на приетите на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 554-01-34, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 13.02.2015 г. и законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 554-01-35, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 17.02.2015 г.
Гости от Прокуратурата на Република България са г-жа Пенка Богданова, заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура и г-жа Мария Шишкова, заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура; от Върховния касационен съд – съдия Павлина Панова, заместник - председател на ВКС и председател на Наказателна колегия; от Министерството на правосъдието г-н Петко Петков, заместник министър; от Министерство на вътрешните работи – г-н Красимир Ципов, заместник-министър, г-жа Любомила Станиславова, парламентарен секретар на МВР, г-жа Петя Петкова, директор на дирекция „Български документи за самоличност” и г-жа Кристина Лазарова, началник отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност” и от Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства – г-н Бойко Рашков, председател на бюрото.
Заявили са желание за участие и четирима членове на Висшия съдебен съвет, които предполагам, че всеки момент ще се включат. Като пристигнат членовете на Висшия съдебен съвет, ще обявя тяхното присъствие.
Колеги, пристъпваме към обсъждане на Доклада относно общия законопроект по двата проекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
По отношение на наименованието – Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Имате думата за становища, мнения и предложения по наименованието на закона.
Използвам случая да обявя, че до 5 минути ще получите консолидиран текст с всички предложения, съобразно работата на работната група досега. Казвам го за колегите, които не разполагат с този текст и дотогава ще чета предлаганите редакции.
Няма желаещи за изказване по наименованието. Подлагам на гласуване. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
„§ 1. В чл. 28, ал. 4 думите „Върховният касационен съд” се заменят с „компетентният съд”.”
Имате думата за становища и изказвания. Това е текстът на вносител. Няма постъпили предложения по този текст. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Моля, който е съгласен с § 1 да гласува „за”. Тринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 2. По § 2 има текст на вносител.
Има предложение на н.пр. Димитър Делчев, Борис Станимиров и Петър Славов.
Има предложение на н.пр. Атанас Атанасов.
И имаме редакция, която е предложена от работната група (експертната група).
Колеги, имате думата за становища, позиции, мнения, възражения.
Г-н Димитър Делчев.
Димитър Делчев:
С няколко души ще дам мотивите за нашето предложение. Идеята е специалната подсъдност за магистрати да бъде само по отношение на дела, които са при и по повод извършване на тяхната професия, като сме си представяли корупционните дела и такива, свързани с тях, които би трябвало да бъдат подсъдни на съд, който е различен от местоживеенето на съответния съдия или прокурор.
По отношение на всички останали дела, които могат да възникнат, които не са свързани със съдийската професия, в случай че има конфликт на интереси, има правила за отвод и затова сме ги оставили подсъдни на компетентните съдилища по места, като тук идеята е да не се натоварва Софийски градски съд с излишни дела и да бъде по-ефективно съдебното производство.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Г-н Атанасов.
Атанас Атанасов:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Уважаеми колеги, аз съм предложил да отпадне този текст и да се запази досега съществуващият текст, защото принципът до този момент беше, че всички дела, които касаят лица с имунитет, да бъдат подсъдни на Софийския градски съд единствено. И не мога да разбера мотивите на това предложение защо трябва да се дава възможност по някаква специална подсъдност дела, касаещи деяния, извършени от лица с имунитет да отидат на подсъдност на други съдилища.
Предлагам да се запази същият текст. Всички дела, касаещи деяния, извършени от лица с имунитет, да бъдат подсъдни само и единствено на градския съд, разчитайки, че това е най-големият и независим съд в страната.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Атанасов. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
В крайна сметка 4000 магистрати не са всичките престъпници и непрекъснато няма дела срещу тях. Толкова ли много ще се натовари Софийския градски съд, та трябва да бъде разтоварван. В крайна сметка това са най-добрите специалисти. Досега е била такава практиката. Толкова ли много 2-милионна София ще се натовари с още дела, тъй като ще се разглеждат и магистрати извън кръга на служебните престъпления?
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, аз бих слушал с внимание становището на г-жа Панова. Ако не се лъжа, стои или виси на разглеждане решение на общото събрание, що се касае подсъдността. Доколкото ми е известно практиката е била донякъде и разнородна, поради което се налага този текст. Но мисля да не развивам аз въпроса, а да чуем г-жа Панова що се касае до практиката и това, което стои във ВКС. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Панова, заповядайте.
Павлина Панова:
Добър ден, уважаеми членове на правната комисия.
От името на Върховния касационен съд сме представили становище, по което съвсем съзнателно не сме взимали отношение именно по § 2, дотолкова доколкото пред Върховния касационен съд е образувано и е висящо към момента тълкувателно производство по тълкувателно дело с искане за произнасяне по искане на Главния прокурор на това каква трябва да бъде подсъдността на делата, по които подсъдими са магистрати.
Това производство е в начална фаза и е спряно до момента на произнасянето на Народното събрание именно по предложението за изменението на чл. 35, тъй като смятаме, че законодателят е този, който трябва да реши въпроса с подсъдността и евентуално след това, ако се налага тълкувателна дейност на върховния съд. Тоест, първичното е законодателната дейност, вторичното е тълкувателната дейност на върховния съд.
Аз не мога да взема становище от името на съдиите на Върховния касационен съд по отношение на предложението на комисията.
Единственият проблем, който съществува е спорът между съдилищата в страната за това дали дела, осъществени от магистрати извън рамките на техния функционален имунитет трябва да бъдат разглеждани винаги от Софийски градски съд. Или иначе казано, едно престъпление, извършено, да кажем шофиране в пияно състояние от един магистрат, което няма нищо общо с неговата професия, дали трябва да бъде разглеждано от съда, където е извършено престъплението, което е принцип в наказателния процес, или следвайки принципа за това, че всички престъпления по дела, извършени от магистрати, трябва да бъдат разгледани единствено от един централизиран съд – Софийски градски съд. Именно поради това ние се въздържаме в момента от даване на становище. Принципно сме обсъждали хипотезата, че Софийски градски съд би се оказал натоварен не с толкова съществени престъпления - става въпрос все пак за деяния, осъществени от магистратите в техния чист граждански начин на живот, тогава, когато не е свързано с тяхна престъпна дейност именно като магистрати. Поради това нашето неформално становище е, че на Софийски градски съд не трябва да се възлага цялата тази дейност.
Но пак казвам, ние нямаме официално становище и няма да дадем такова, докато не видим каква е волята на законодателя.
А вероятно с произнасянето си по § 2 ще отпадне необходимостта и от тълкуване на сегашния вариант на чл. 35.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Атанасов.
Атанас Атанасов:
Аз вземам думата под формата на реплика, макар че г-жа Панова не изрази официално становище. Но в този текст се засягат не само лицата с имунитет от съда. Тук става въпрос за всички лица с имунитет, включително народните представители и членовете на Министерския съвет. Така че ще променим един принцип, който съществува в България след приемането на настоящата Конституция. Дайте си сметка за това. Няма значение дали деянието представлява такава висока обществена опасност или не, може и да е непредпазливо, но принципът е тези дела, за да може да се гарантира имунитетът, тези дела да се гледат от един единствен съд, за който считаме, че е най-независимият в страната.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Лазаров. Г-н Делчев.
Димитър Лазаров:
Аз ще подкрепя текста, защото той преодолява това противоречие в практиката що се касае до делата, подсъдни извън специализирания съд, извън военните съдилища. Между другото те и сега така вървяха, но този текст всъщност казва, че всички дела за лица с имунитет са подсъдни на Софийски градски съд, изключая делата, подсъдни на специализирания съд. И по-нататък ще видим текстовете – и делата подсъдни на военния съд. То и досега беше така. Спорът беше дотолкова доколко била извън функционалния имунитет ще се разглеждат по местно извършване.
Напротив, текстът преодолява тази практика и затова аз ще го подкрепя.
Димитър Делчев:
Само искам едно уточнение да направя. Изменението, което ние предлагаме, т.е. изменението дела извън функционалния имунитет на съответните лица да се гледат в съответните съдилища, където са подсъдни, се отнася само за съдии, прокурори и следователи. Тук умишлено не сме включили Министерския съвет и други лица с имунитет. Съответно и делата, които се гледат по Глава 31 и Глава 31а.
Така че тук говорим само за дела, касаещи хора от съдебната власт. Просто това исках да уточня.
Реплика:
Министерският съвет и други лица отиват на специализирания съд.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Няма други изказвания. Гласуваме.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Димитър Делчев, Борис Станимиров и Петър Славов. Който го подкрепя, моля да гласува „за”. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринайсет „въздържали се”. Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Атанас Атанасов. Моля, който е съгласен, да гласува „за”. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Не се подкрепя предложението на н.пр. Атанас Атанасов.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 2 на работната експертна група. Моля, който е „за”, да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шестима „въздържали се”. Предложението за редакция на § 2 се приема.
§ 3. Има предложение на н.пр. Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Има редакционно предложение на работната експертна група за § 3.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи. Гласуваме.

Който е съгласен с предложението за редакция на § 3, моля да гласува „за”. Шестнайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 3.
§ 4. Има предложение на н.пр. Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Има предложение за редакция на текста на § 4, с което разполагате.
Имате думата за становища. Заместник-министър Красимир Ципов.
Красимир Ципов:
Уважаеми г-н Председателю,
Уважаеми дами и господа народни представители, правя бележка за една редакция. В § 4 се употребява терминът „службите на Министерството на вътрешните работи”. В сега действащото законодателство в Закона за Министерството на вътрешните работи и други закони, по които МВР има компетентност, борави с термина „структури на Министерството на вътрешните работи”. Виждам, че и по-нататък в някои от параграфите е използвана тази терминология и затова предлагам да замените, ако приемете разбира се моето предложение, да замените думата „службите” със „структурите”. Това е терминът, с който борави в момента действащото българско законодателство в Закона за Министерството на вътрешните работи и в другите закони, по които МВР има компетентност. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Ципов. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, ние сме направили предложението с оглед на това, че така както беше по вносител ал. 2 мярката за неотклонение подписка се превръщаше едва ли не в изпълнение на пробация. Затова сме предвидили да се запази досегашният ред. Всъщност новото, което добавяме, е, че органът, като съм съгласен с предложението на г-н Ципов „службите” да се заменят със „структури”, е Министерството на вътрешните работи. Спазването на задължението, защото мярката е поемане на задължение да не се напуска определено място, спазването на това задължение се контролира от органите на Министерството на вътрешните работи и при констатирани нарушения се уведомява прокурорът и съдът.
Аз просто исках тук да направя и още една редакционна поправка по ал. 3, като изречение първо става: „Спазването на задължението по ал. 1 се контролира от службите на Министерството на вътрешните работи.” Тоест, да отпадне текстът: „по ред, предвиден по закон”. Всъщност законът предвижда, че тази мярка се контролира от органите на Министерството на вътрешните работи. Надали е необходимо да променяме Закона за Министерството на вътрешните работи. Министерството на вътрешните работи и сега, когато има такова възлагане, както и за мярката домашен арест осъществява този контрол. Не е необходимо на законодателно ниво реда и начина да го регламентираме.
Поради това предлагам в § 4 думата „службите” да се замени със „структурите” и в ал. 3 тестът „по ред предвиден в закон” да отпадне.
Подкрепям текста в редакцията, която е дадена от работната група.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Има и национална служба и национална структура.
Красимир Ципов:
Бъркате, г-н Димитров. „Национални служби” няма много от отдавна. Има главни дирекции. А терминологията, която се използва в цялото законодателство е структури в почти всички закони, за които има компетентност МВР.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други становища по структурите и службите? Няма.
Първо подлагам на гласуване предложението на колегата Димитър Лазаров думата „службите” да бъдат заменени със „структурите” и в ал. 3 да отпадне „по ред, предвиден в закон”.
Моля, който е съгласен с тази промяна, да гласува „за”. Петнайсет гласа „за”. Против и въздържали се няма.
Моля, който е съгласен с текста на вносител и редакцията, предложена от работната група плюс гласуваните току-що редакционни промени за § 4, да гласува „за”. Петнайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 4.
§ 5. Има предложение на вносител.
Има предложение на н.пр. Атанас Атанасов.
Предложение на н.пр. Димитър Лазаров и Данаил Кирилов § 5 да отпадне.
Имате думата за становища, мнения и позиции. Г-н Лазаров, като вносител на предложението, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Мога да се обоснова защо съм предложил да отпадне така предложения параграф 5, тъй като в така предложения текст се говори само за възможността на една от страните в процеса да обезпечава разноските. Ние сме предложили да отпадне § 5 с новите ал. 8 и ал. 9 и сме предложили и един нов § 7, където се дава възможност мерките за обезпечаване на разноските по делото да бъдат по искане на прокурора и на пострадалия и на неговите наследници, а не само на една от страните. Надолу текстовете са разписани. Затова предлагаме да отпадне § 5, защото, струва ми се, че от мерките за обезпечаване на разноските би трябвало да се възползват и пострадалия и неговите наследници или ощетеното юридическо лице.
Предлагам да гласуваме, ако няма други възражения.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Атанасов.
Атанас Атанасов:
Мен ме удовлетворява това предложение, защото въпросът, който аз повдигам, ще го коментираме в § 7. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, тъй като предложението на Лазаров и Кирилов е за отпадане на параграфа, подлагам първо него на гласуване. Моля, който е съгласен с отпадането на § 5, да гласува „за”. Шестнайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Параграф 5 отпада.
Всички следващи параграфи съответно ще се преномерират.
По § 6 имаме текст на вносител, предложение на н.пр. Атанас Атанасов, предложение на н.пр. Димитър Лазаров и Данаил Кирилов и предложение на работната експертна група за редакция на текста на § 6, който става § 5.
Колеги, имате думата за становища и позиции. Г-н Лазаров и след това г-н Ципов.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, аз ще се възползвам от забележката, която отправи г-н Ципов, да предложа думата „службите” да се замени със „структурите”. Формално правя това предложение.
Ще обоснова и нашето предложение за измененията. Мисля, че те са ясни. Досега не беше детайлно разписано в НПК при последваща промяна на адреса на изпълнение на мярката се разрешава от прокурора в досъдебното производство или от съда, пред който делото е висящо. Ние искахме това да го регламентираме. Да бъдат уведомявани структурите, които контролират изпълнението на мярката за вземането. Говорим за домашния арест, както и за промяна на адреса. Защото досега такава регламентация нямаше.
И най-важното, спазването на забраната по ал. 1, т.е. мярка за неотклонение, задържане под стража, или ненапускане на определеното място да се контролира от структурите на Министерството на вътрешните работи. Досега такова изискване нямаше разписано в Наказателно-процесуалния кодекс, въпреки това структурите на Министерството на вътрешните работи го осъществяваха. И да бъдат уведомявани съответния съд и прокурор.
И новата ал. 4, която е и по вносител – „спазването на забраната по ал. 1 може да се контролира и чрез средства за електронно наблюдение по ред, предвиден в закон.” На този етап все още що се касае до мярката за неотклонение и задържане под стража няма предвидени такива средства, няма и такъв ред. Говори се за електронно наблюдение, но то е досежно изпълнение на определени видове наказание.
Това са нашите мотиви. Мисля, че по този начин ще доближим до очакванията и до изискванията все пак в закон да бъде разписано задължение за контролиране на мярката домашен арест и съответно уведомяване на съответния съд и прокурор и евентуално променяне в по-тежка такава.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Атанасов.
Атанас Атанасов:
Г-н Председателю, на практика предложението, което аз съм направил, се приема. Защото текстът на вносителя не даваше алтернатива. Изрично беше предвидено, че спазването на забраната, т.е. домашен арест, трябва да се изпълнява само чрез средствата за електронно наблюдение, което беше нереалистично. Аз съм предложил алтернатива, което в редакцията на работната група се приема. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Атанасов. Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да поставя въпроса ще се налага ли забрана след постановяване на оправдателна присъда. Може би трябва да се помисли в новата ал. 2 да уточним, че става дума за осъдителна присъда. Това на първо място.
На второ място, искам да обърна внимание, че
Димитър Лазаров:
Говорим за § 6, чл. 62. (Извинявайте.)
Предс. Данаил Кирилов:
Има ли други становища, колеги? Няма. Гласуваме.
Първо ще подложа на гласуване редакционното предложение на г-н Лазаров. След това редакцията на работната група, която отразява и предложението на г-н Атанасов.
Който е съгласен да приемем предложението на г-н Лазаров думата „службите” да се замени със „структурите”, моля да гласува „за”. Шестнайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Който е съгласен да приемем предложението за редакция на експертната работна група на § 6, който става § 5, направено по предложението на вносителя и предложението на н.пр. Атанас Атанасов, моля да гласува „за”. Шестнайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. § 6, който става § 5 се приема.
Пристъпваме към § 7, който касае чл. 68.
„§ 7. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1.В ал. 1, в изречение второ думите „граничните контролно-пропускателни пунктове” се заменят с „компетентните служби на Министерството на вътрешните работи”.
2. Създава се нова ал. 2.”
Тук предложение на н. пр. Атанас Атанасов е „в § 7, чл. 68, т. 2, ал. 2 да отпадне.”
Предложение на н.пр. Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Предложение за редакция от работната експертна група.
Колеги, имате думата за становища и позиции. Г-н Атанасов.
Атанас Атанасов:
Аз съм предложил да отпадне т. 2, която касае издаването на така наречените „заместващи документи” от Министерството на вътрешните работи. Не искам да занимавам комисията с тези работи. Но наистина може би заради този текст беше добре за конкретика да мине през вътрешната комисия, но има множество сигнали именно от структурите на МВР, че не могат да се оправят и не знаят какви ще бъдат тези документи заместващи, които трябва да ги издават. По друг начин изобщо ще се работи с тази документация. И нека да чуем и тяхното мнение. Аз затова съм направил това предложение. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Атанасов. Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Става дума, уважаеми дами и господа народни представители, за чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за българските лични документи, а именно издаване на заместващ документ на личната карта. Такъв заместващ документ към настоящия момент не е предвиден да бъде издаван по този специален закон. Няма пречка такъв образец да бъде изготвен, но това означава предоговаряне на рамково споразумение с изпълнителите, които издават документа за самоличност, което ще отнеме един сериозен период от време, на първо място и второ, ще изисква допълнителни средства, които да бъдат предоставени от държавния бюджет.
Искам да обърна внимание на народните представители, че към настоящия момент издаването именно на такъв заместващ документ на личната карта би затруднило прилагането на законопроекта, ако бъде приет в този му вид.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, поради изложените тук съображения от г-н Атанасов и от г-н Ципов, ние сме предложили и така е внесено по принцип приетото предложение: „Когато забраната по ал. 1 е наложена в съдебно производство след постановяване на първоинстанционна присъда..”. Тук ще предложа „първоинстанционна” да отпадне и да стане: „Когато забраната по ал. 1 е наложена в съдебно производство след постановяване на присъда, на подсъдимия се отнемат документите за самоличност…”. И сега се налагат забрани за напускане на страната.
Поради опасенията, които изказа г-н Ципов, тези заместващи документи ще бъдат издавани след съответната промяна в съответния закон и затова е записано „по ред, предвиден в закон”. По-нататък в Преходните и заключителните разпоредби ще видите, че ние препращаме, когато този ред бъде изменен.
Що се касае до заместващ документ, аз и на първо четене на законопроекта припомних, че дори и по административен ред в доста държави вече с оглед заплахите в Северна Африка и събитията и в Близкия изток, дори и по административен ред в доста държави-членки на Европейския съюз се забранява напускането на страната или посещаването на определени места. Но ако говорим конкретно „заместващ документ” такъв се издава, за да може да напусне страната. Говорим за такива действия по административен ред.
Така че мисля, че няма проблем по текста, който ние сме предложили: първо да става само след постановяване на присъда. „Първоинстанционно” трябва да отпадне, защото и въззивният съд може да наложи с присъда забрана за напускане на страната и тя да не е първоинстанционна, поради което правя формално и това предложение „първоинстанционна” да отпадне.
Така че, ако Министерството на вътрешните работи след осигуряване на съответните финансови средства измени закона. Ако не се лъжа, след година или колко, ще започне може би нова обществена поръчка за нови документи за самоличност, така че това е въпрос на законодателно уреждане на тази възможност, от която ние не бива да пропускаме с лека ръка да се възползваме. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. За г-жа Манолова уточнявам, че г-н Лазаров редактира собственото си предложение, където беше използван изразът „след постановяване на първоинстанционна присъда”.
Г-н Славов и след това г-жа Колева.
Петър Славов:
Съвсем кратко в този дух на мисли не трябва ли да кажем „осъдителна присъда”, защото така както е казано общо „присъда”?
Предс. Данаил Кирилов:
Ако не е осъдителна, е решение.
Петър Славов:
Може да е оправдателна присъда. Първоинстанционна е отпаднала. Няма я в крайния вариант на чл. 68.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Уважаеми народни представители, уважаеми присъстващи, според мен тази редакция не отговаря на смисъла, който народните представители биха желали да внесат в този текст. Защото по този начин формулирана редакцията, се отнася до забрана, наложена само в съдебното производство. Какво се случва с отнемането на документите тогава, когато забраната е наложена в досъдебното производство. Тя е наложена още в досъдебното производство и след това в съдебното производство или бива потвърдена, или остава така наложена, но няма хипотеза да се отнемат документите в тази ситуация.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, на първо четене, когато се коментираше този текст, имаше доста възражения, че видите ли ще се злоупотребява в практиката и в досъдебното производство, а и съдът във висящото съдебно производство, при неявяване на подсъдимия, да не говорим органите в досъдебното производство в повечето случаи, за да се гарантират, ще постановяват такава мярка, а то има и в момента забрана за напускане на страната, но те ще я постановяват с издаване на заместващ документ. При 120-130 хиляди средно годишно престъпления в България, аз в момента не мога да кажа, но мисля, че са не по-малко от 40-50 хиляди повдигнати обвинения, когато това изключение се превърне в практика, а то ще се превърне в практика, тогава наистина можем да говорим, че се доближаваме до известна степен нарушаване или въвеждане на една нова мярка, поради което ние на първо гласуване, когато говорихме, казахме, че това наистина трябва да бъде една мярка по изключение, за да се гарантира възможността подсъдимите и то нека съдът да преценява, постановявайки присъдата, при определена категория дела, за определена категория български граждани. Не всички подсъдими или обвиняеми имат възможността, дори и да не им бъде даден заместващ документ, т.е. да са в тях личните документи, да напуснат страната или да се установят да пребивават в някоя друга държава и да бъдат издирвани.
Това е идеята на нашето предложение – да не се превърне това в правило. Аз мисля, че е резонно. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заместник-главния прокурор г-жа Мария Шишкова.
Мария Шишкова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Драги гости и присъстващи, макар текстът, който е предложен от народните представители Димитър Лазаров и Данаил Кирилов да се различава от предложението на вносителя, т.е. да се ограничава възможността за приложното поле на издаване на заместващи документи след отнемането на документи за самоличност по чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за българските лични документи изразяваме положителното си становище към тази редакция, като считаме, че в предложената такава е ясно, че забраната принципно за налагане на ограничителна мярка, която ще включи и издаването на заместващи документи, респ. ще е свързано и с отнемането, ще бъде произнесена от съдебния състав след постановяване на присъдата. Тоест, преценката изобщо за налагане на забрана и дали съществуваща наложена такава до този момент, независимо коя фаза на процеса – досъдебната, или съдебната, ще трябва отново да бъде извършено от състава на съда, който постановява присъдата. Съдът ще прецени дали е необходимо с оглед на постановената присъда продължаване на приложението на тази забрана, която е свързана с ограничаване на напускането на пределите на страната, респ. дали трябва да отнеме документите за самоличност и да бъдат издадени заместващи такива. Това значително би ограничило фактически случаите или пък би предотвратило опасенията, че наруши повече, отколкото е необходимо правата на гражданите, включително и опасенията, които има във връзка с разходите, които ще предизвика една такава промяна.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Заместник главен прокурор. Заповядайте, г-жо Панова.
Павлина Панова:
Уважаеми народни представители, в резултат на обсъждането, което в момента се извършва на чл. 68 и предложените редакции намирам, че в случая очевидно става въпрос за известно неразбиране и може би редакцията, която се предлага на ал. 2 ще създава такива проблеми за тълкуването и в съдебната практика.
Така както е формулирана ал. 2 излиза, че отнемането на документите за самоличност и заместването им с така наречените „заместващи документи” ще става тогава, когато забраната за напускане пределите на страната, като мярка за процесуална принуда, е наложена от съда с оглед постановената осъдителна присъда. Не става ясно, че тогава, когато лицето до момента на постановяване на присъдата е било с мярка за процесуална принуда забрана, независимо дали е взета още на досъдебното производство или в съдебната фаза, но преди постановяването на присъдата, ще се потвърждава такава мярка и ще се разпорежда съдът с това да се издадат заместващи документи.
Затова ви предлагам да обмислите прецизна редакция на ал. 2 дотолкова доколкото да не се получи противоречие и в съдебната практика.
На следващо място, струва ми се, че тази разпоредба ще спечели от това, ако се прецизира вида присъда, която се постановява. Имам предвид следното. Моля ви да обсъдите внимателно въпроса дали в тези случаи е необходимо да се изземват документите за самоличност и да се заместват с други такива, ограничаващи значително някои права на лицата, когато с присъдата се налага условно наказание. Условното наказание по принцип никога не ограничава свободата на придвижване на едно лице, така че в тези случаи ми се струва лично на мен, а смятам че и с оглед изразеното становище на съдиите от ВКС, че замяната на нормалните документи за самоличност със заместващи такива, ще представлява прекомерно ограничение на правата на лицата. В този смисъл моля да обсъдите и евентуално да вземете предвид това.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Панова. Г-н Лазаров, г-жа Манолова.
Димитър Лазаров:
Аз се съмнявам, че съдът, произнасящ присъдата и постановявайки условна такава, когато следва да се произнесе съответно по мярката, пък било тя и парична гаранция, защото той следва да се произнесе така или иначе, ще постанови мярка при условна присъда, освен ако няма наистина някакви много важни съображения, ще постанови мярка забрана за напускане на страната по принцип, първо, и второ, при забрана за напускане на страна и вече с изземване на документите за самоличност. Мисля, че трябва да оставим възможност на съда за всеки конкретен случай, всяко конкретно дело, а и поведението на дееца, защото за една условна присъда, докато се стигне до постановяването й, делото в съдебната фаза може да минат 2-3 и 4-5 години. Но нека да оставим възможност съдът да преценява, за да не разписваме толкова детайлно в закона възможността за преценка, която съдът би трябвало да се възползва.
А що се касае – резонен е въпросът, когато мярката е взета в досъдебното производство или съдебната фаза преди произнасянето на присъдата и тя е забрана за напускане на страната, дали съдът, произнасяйки присъдата, следва да я потвърди, отмени или да допълни със замяна на документите за самоличност. Нека да оставим възможност съдът наистина да преценява с оглед развитието на съдебното производство, с оглед поведението на подсъдимия и други обстоятелства. Естествено в определени случаи съдът може би ще съобрази и ще отмени и тази мярка - забрана за напускане на страната, дори да не е наложено замяна със заместващ документ. В определени случаи може и да постанови изземването с предоставянето на заместващ документ. Нека да оставим на съда да прецени. Мисля, че така е по-разумно.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Аз отстъпвам на Заместник-председателя на ВКС. Според мен, аз приемам твоите аргументи, но от текста, който сме изписали, не се разбира това. Изглежда, че съдът е обвързан, ако е имало в съдебно производство възложена такава мярка направо да постанови издаване на заместващи документи.
Павлина Панова:
Ако ми позволите, г-н Председател. Аз всъщност исках да кажа, че редакцията на ал. 2, това което каза и г-жа Манолова преди малко, звучи като императивна норма, защото казва: „на подсъдимия се отнемат документите”, а не могат да се отнемат документите, което означава, че винаги мярката забрана за напускане пределите на страната върви едновременно с отнемане на документите за самоличност.
Мярката за процесуална принуда е такава, каквато е предвидена в НПК. Тя е забрана за напускане пределите на страната. Ако искате да въведете нещо различно от забраната за напускане пределите на страната, което да е по преценка на съда тогава, когато може и да се отнемат документите, но може и да не се отнемат, тук, според мен, вече започваме да говорим за друга мярка за процесуална принуда. А иначе, ако ще вървят в комплект забраната за напускане пределите на страната с отнемането на документите, то това би трябвало винаги да звучи като една мярка за процесуална принуда. Смятам, че има риск да се създаде някакво двусмислие в НПК и без да е предвидено като изричан мярка за процесуална принуда отнемане на документи за самоличност и заместването им със заместващи такива, да се стигне до евентуално прекалено ограничаване на правата на лицата.
Но пак казвам, така, както е дадена редакцията, звучи като императив – задължение на съда, а не негова правна възможност.
Димитър Лазаров:
Тогава да се запише:
„Когато забраната пo ал. 1 е наложена в съдебното производство след постановяване на присъда, на подсъдимия могат да се отнемат документите за самоличност….”, за да не звучи императивно.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-жо Шишкова.
Мария Шишкова:
Може би по-коректно в духа на изказаното от г-жа Панова е да се добави когато забраната е потвърдена или наложена в съдебното производство и така би се избегнало съда и тогава може да предвидите и възможност на подсъдимия се отнемат документите за самоличност, защото става алтернатива. Когато е потвърдена, т.е. такава, която вече е била наложена или наложена.
Мая Манолова:
Може все пак присъдата да не бъде ефективна.
Мария Шишкова:
Когато присъдата не бъде ефективна.
Разпоредбата на ал. 1 на чл. 68 предвижда случаите, когато може да се наложи по принцип забрана от прокурор и съответно от съд за тезата на сегашната ал. 5. В сегашната редакция на ал. 2, ако се добави към след думите „ал. 1” е потвърдена или наложена в съдебното производство след постановяване на присъда, ще се даде отговор на поставения спорен в момента въпрос дали съдът винаги отнема документите за самоличност и разпорежда издаването на заместващи документи или това е само в случаите, в които това става след потвърждаване на вече наложена или изначално наложена в този момент забрана.
Димитър Лазаров:
Да, но пак трябва да се добави „могат”, за да бъде алтернатива. Защото съдът може да потвърди и да наложи без необходимостта от изземване и издаване на заместващи.
Прес. Данаил Кирилов:
Г-н Атанасов.
Атанас Атанасов:
Г-н Председателю, все пак добре би било да се сложи едно прилагателно към присъдата. Защото присъдата може да е оправдателна. Много ви моля, дайте да помислим за това, което каза г-жа Панова, да помислим за формулировка, когато има ефективно наложено наказание. Защото за условно наложено наказание да се предвижда такава тежка мярка, мисля, че това трябва да е изключение, а не правило. Може би „ефективна осъдителна присъда” или нещо такова.
Димитър Лазаров:
Аз ще помоля колегите представители на магистратурата, все пак да се произнесат дали при оправдателна присъда, когато е първоинстанционна, първоинстанционният съд произнася ли се по мярката. Защото мярката гарантира участието на подсъдимия в процеса. Мярката за неотклонение. Не говорим за задържане под стража. Произнася ли се съдът. Аз не искам да давам отговор, искам да чуя възможно ли е да има осъдителна присъда с мярка, тъй като има и протест в гореинстанционния съд, подписка. Да отговорим на тези въпроси и да вървим напред.
Павлина Панова:
По принцип сегашният Наказателно-процесуален кодекс не изисква фигурата на обвиняемия и подсъдимия непременно да е свързана с мярка за неотклонение, което означава, че може един подсъдим да приключи производството до Върховния касационен съд и пак да няма никаква мярка за неотклонение. Тя може да се вземе на досъдебното производство, но може да се вземе и едва в съдебната фаза, но може и изобщо да не се вземе. Мярката за неотклонение е само вид мярка за процесуална принуда.
Това, за което в момента става въпрос – забраната за напускане пределите на страната, не е мярка за неотклонение. Съдът не е длъжен да се произнася след постановяване на присъдата задължително по мярката за процесуална принуда. Той е длъжен само по мярката за неотклонение. Така че дори и да го оправдае, той пак може да остане с мярка за неотклонение, но редакцията на чл. 309, в който вие също предлагате известни промени, дава възможност и задължава съдът тогава най-тежките мерки за неотклонение да бъдат изменени в най-леки или въобще да се отмени мярката за неотклонение.
Така че мярка за неотклонение може въобще да няма в производството. Тя може да бъде модифицирана, както в по-тежка, така и в по-лека, но има задължителни хипотези, в които по-тежките мерки се променят в по-леки.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Панова. Изкушавам се да прекратя дебата. Няма възражения.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Атанас Атанасов. Моля, който е съгласен с неговото предложение в § 7, т. 2, чл. 68, ал. 2 да отпадне, моля да гласува „за”. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнайсет „въздържали се”. Не се приема предложението на г-н Атанасов.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Димитър Лазаров и Данаил Кирилов заедно с предложенията за редакция ad hoc в ал. 2 отпадне думата „първоинстанционна”, да се добави след ал. 1 „ е потвърдена или наложена” плюс „могат да”. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува „за”. Четиринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Г-н Хайтов.
Явор Хайтов:
Г-н Председател, благодаря. Възниква един въпрос у мен. Правен ли е финансов разчет колко ще струва на МВР да издаде тези нови документи и има ли готовност. Има ли ги предвидени в бюджета тези разходи?
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Хайтов, ще дам думата на г-н Ципов отново, но на първо четене той заяви, че пари няма. Ако са искали МВР да направят финансова обосновка, биха могли да изчислят колко пари нямат. Имаме и писмено становище на МВР по този въпрос, така че го съобразяваме. Но съобразяваме и това, че имаме отлагателно условие, да не кажа отлагателна предпоставка, за да влезе в сила това.
Ако питате мен, в работни групи, включително и неформално сме спорили много с колегите от Министерството на вътрешните работи. Има обратна теза, че този уникален принтер може да принтира и съответните документи със сравнително малко разходи, разноски и усилия. И ние съобразяваме притеснението, което излага МВР. Не им даваме срок, като разчитаме на тяхната енергичност, на бюджетната процедура, която предстои за бюджет 2016 г., на предоговорния процес с изпълнителя по договора за обществена поръчка за личните документи.
Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Какво правят всички милиони български граждани, когато им изтече паспорта? Отиват да си издадат нов. Какво правят когато се повреди, когато се унищожи, когато му изтече шофьорската книжка? Отива и си издава нови. Ще намери 10 лв. и ще си издаде нов документ. Мисля, че по логиката „нямат пари хората”, тогава и за съдебни дела нямат пари. Не могат да си платят адвокатския хонорар.
Смятам, че при тези цени, 10 лв. за да си издаде нов документ, респ. да си възстанови този, който му е отнет, не е толкова голям проблем за който и да било. И това не може да спре една такава мярка.
Липсата на пари в бюджета на МВР да не го превръщаме в НПК.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, прекратявам ви дебата, който беше изключително нерегламентиран. Запазете тишина. Дебатирате по време на гласуване. Г-жа Манолова започна, с г-н Хайтов се отплеснахме. Продължаваме гласуването. Не сме гласували окончателната редакция заедно с вносителя.
Който е съгласен с предложената редакция на § 7 за чл. 68, заедно с отразените поправки и предложението на вносител, моля да гласува „за”. Петнайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се редакцията на § 7, който става § 6.
Предложение на н.пр. Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Създава се § 7а. Създава се чл. 73а.
Разполагате с текста на предложението и с текста на предложението за редакция. Имате думата за становища.
Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Аз искам да изразя удовлетворение от този текст и да направя една съвсем лека корекция с оглед по-лесното възприемане на текста.
Според мен е безсмислено след „пострадалия” да следва израза „или на неговите наследници”, тъй като наследниците на пострадалия очевидно ще са също пострадали.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други мнения? Г-н Атанасов.
Атанас Атанасов:
Г-н Председателю, говорим за нов чл. 73а. Нали така? (Да.) Това на практика е модификация на § 5 по вносител. Нали така? Да не се обърквам. Аз тук съм направил предложение по текста на вносителя и моля да го разгледате в този нов параграф, който предлагате. На практика, гаранцията като мярка за неотклонение, съгласно действащото законодателство може да бъде внасяна от обвиняемия, но може да бъде внасяна и от трети лица. И не е допустимо да се насочват държавни вземания към финансови средства, които са внесени като гаранция от трети лица. Затова трябва изрично да се посочи, че гаранция, която е внесена от собствени средства на обвиняемия. Смятам, че съм ясен.
Явор Хайтов:
Но нали всеки, който ги внася, ги внася с ясното съзнание за какво ги внася, т.е. и третото лице.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Панова, заповядайте.
Павлина Панова:
Уважаеми дами и господа народни представители, аз смятам, че предложението на г-н Атанасов е резонно. Становище, което Върховният касационен съд по принцип е взел по друг въпрос, когато се отнема гаранцията за обезпечаване на глобата и конфискацията, каквото предложение има, Върховният касационен съд е изразил резерва по отношение на такова отнемане и то когато е представено именно от трети лица.
Разноските по делото и тяхното обезпечаване и заплащане са резултат от признаването на един подсъдим за виновен. Тоест, те са следствие от виновното поведение на едно лице. Поемането на задължение да се гарантира присъствието на подсъдимия в съдебната фаза на обвиняемия на досъдебното производство е едно задължение, което поема дори едно трето лице, даващо гаранция за това лице. А поемането на финансова отговорност за това, че то е признато за виновно, е съвсем различно задължение. Не можем да задължим, според нас, третите лица, съгласни да представят гаранция като мярка за неотклонение за това да изпълняват и парично задължение по силата на присъда за това лице.
Така че смятам, че предложението на г-н Атанасов е основателно.
Използвам това, че съм взела думата, за една редакционна забележка, ако намерите че това е удачно, в ал. 3 е посочено, че ”в съдебното производство съдът взема мерки по ал. 1 и 2 по искане на прокурора, на пострадалия или на неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице.” В съдебната фаза нямаме пострадал и нямаме ощетено юридическо лице. Те вече имат други качества. Те са страни в наказателния процес и имат наименованието „граждански ищец” и „частен обвинител”. Може би с оглед прецизност е необходимо да се уточни това дотолкова, доколкото в ал. 1 се касае за досъдебно производство и там терминологията, която е използвана е удачна.
В ал. 3, обаче, не съответства на терминологията на НПК.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Панова. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Формално правя предложение, съгласявайки се с г-жа Панова що се касае до страните в съдебната фаза, следва да направим тази корекция.
В чл. 73а ние говорим за обезпечителни мерки. Ние все още не говорим за отнемане или присъждане на гаранцията или ценните книжа и т.н. Аз съм съгласен и с това, което каза г-н Атанасов и с това, което каза г-жа Панова.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз не съм съгласен с г-жа Панова, но после ще го уточня.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, аз не съм завършил. Мога ли да завърша. (Заповядайте.)
Дайте да видим на тази фаза дали да установяваме са ли собствени средствата на подсъдимия, а гаранциите могат да бъдат внесени в качеството на обвиняем и са на трети лица. Ние говорим само за обезпечителни мерки.
Иначе принципно съм съгласен. Не съм специалист по производството, когато са наложени обезпечителни мерки какво следва и кой ще си доказва собствеността върху парите и ценните книжа и по какъв ред. Обикновено гаранция, когато се внася от трети лица, няма пречка в платежното нареждане да бъде написано, че тя се внася в поза на еди-кой си – обвиняем или подсъдим. На практика това става и при замяна на мярката задържане под стража и в гаранция – обикновено трети лица внасят, макар и собствени на подсъдимия или обвиняемия средства или на близките му. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Съвсем накратко ще изложа становище по собствеността на средствата, които служат за гаранция.
За мен е важна волята на третото лице да предостави средствата за гаранция. След като то е имало воля да ги предостави за гаранция на обвиняемия или на подсъдимия, то какъв е проблемът да ги загуби. Ако аз платя данъчно задължение на г-н Димитров - Ревизоро, данъчните ми казват: Да, платено е перфектно. Ако оттам вече искате да си оправяте отношенията, вие си ги оправяте. Защо наказателният съд не разсъждава като данъчния орган, примерно, или като фиска. Давайки средства в гаранция за честта и невинността на трето лице, аз съм се съгласил тези средства да ги загубя.
Заповядайте, г-н Атанасов.
Атанас Атанасов:
Г-н Председател, да не бъркаме гражданското с наказателното производство. Вижте каква е целта на вземането на мярката за неотклонение. Някой гарантира за другиго, че той ще спазва определено процесуално поведение и нищо друго. Парите се внасят за това, че обвиняемият, т.е. подсъдимият последствие ще се явява пред съда и заради нищо друго не се внасят. Не може да има други последици по отношение на тези пари. Прощавайте.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жа Панова и след това г-жа Шишкова.
Павлина Панова:
В продължение на казаното от г-н Атанасов, той всъщност каза това, което и аз преди малко казах. Гаранцията е мярка за неотклонение. Тя може да бъде взета само спрямо обвиняемия и подлежи на отнемане и взимане тогава, когато с виновното си поведение по някакъв начин подсъдимият или обвиняемият не изпълняват процесуални задължения, т.е. най-често не се явяват пред съответния орган.
С текста на чл. 73а гаранцията се превръща в обект, на който вече не се гледа като мярка за неотклонение, а се гледа като обект, върху който могат да се наложат обезпечения на вземанията на държавата. Обезпеченията са чисто гражданско-правни отношения, поради което не можем да кажем, че по чисто гражданско правни отношения, по които държавата би имала спрямо осъденото лице, когато влезе в сила тази присъда, можем да считаме отговорно друго лице, което тази гаранция е предоставило със съвсем различна цел. Не може трето лице да търпи такива ограничения на имуществени права, които са характерни само за признат за виновен подсъдим, за осъдено лице.
Предс. Данаил Кирилов:
Ама той се е съгласил. Той е дал, той е поръчителствал. Който е дал парите чисто гражданско право е да ги дава.
Г-жа Шишкова, заповядайте. След това г-н Казак.
Мария Шишкова:
Само да направя едно уточнение. В разпоредбата на чл. 57 в настоящия текст на Наказателно-процесуалния кодекс са посочени целите, които обезпечават всички мерки за неотклонение, включително и гаранцията. Една от тях е привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда.
Разпоредбата на чл. 416, ал. 4 от НПК предвижда изпълнението, включително и на задълженията, свързани със заплащането на имуществените санкции, каквито са глобата и конфискацията, включително и разноските, направени във воденото наказателно производство, които са възложени на осъден, подсъдим да са част от изпълнението на присъдата.
Така че в този ред на мисли мярката за неотклонение обезпечава не просто и единствено само явяването на лицето – да това е основната цел, но наред с това обезпечава и привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда. Тоест, лицата, които поемат ангажимент да внесат от чуждо име пари като гаранция, би следвало да са наясно и с тази цел, която и понастоящем съществува в текста на закона.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, аз се радвам, че г-жа Шишкова внесе това уточнение. Аз исках само да добавя, че по принцип да се иска от наказателния съд да издирва и изисква доказателства аджеба тези пари собствени ли са или не са собствени, мисля, че би било прекомерно.
Г-н Лазаров каза, че обикновено тази гаранция не я внася подсъдимия, не я внася обвиняемия, а ги внасят или някой негов роднина –низходящ, възходящ, съпруга или друго трето лице в полза на подсъдимия. И оттам нататък, ако ние наистина внесем това ограничение, най-лесното ще бъде лицето след това да заяви тези пари не са мои. Или те са внесени от друго лице за мен, но не са мои. По този начин той ще избегне от опасността да бъде наложена гаранцията и няма да се гарантира целта, за която тя е наложена. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Хайтов.
Явор Хайтов:
Това, което исках да кажа е, че ако го приемем в този вид, ще направим така, че никога обвиняемото лице вече няма да внася гаранция. Винаги ще го внася трето лице и по този начин практически ние никога няма да дадем възможност да се стигне до тези парични средства или ценни книжа, както е записано.
Павлина Панова:
Без да досаждам, но в този случай помислете дали чл. 61 да не внесете някаква промяна в ал. 8, защото тук се казва кога гаранцията се освобождава.
„(8) Гаранцията се освобождава, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието.”
Или пък му се наложи наказание, което не е свързано с лишаване от свобода. Би се получило изключително противоречива практика затова, защото гаранцията като мярка за неотклонение може да бъде отменена, сумата да бъде освободена, което би блокирало евентуалното обезпечаване.
По отношение на казаното от г-н Казак. Винаги може по делото да се установи кой е внесъл гаранцията, защото във вносната бележка винаги се изписва името на внеслия гаранцията и за кого я внася.
От друга страна, това е частна хипотеза, за която г-н Казак, това е хипотеза, когато лицето е задържано под стража и/или под домашен арест и мярката му се изменя в гаранция и лицето ще бъде освободено след внасяне на гаранцията. Тоест, то като е задържано, не може да внесе гаранцията. Внася я някой родственик или трето лице. Но когато изначално е взета мярка за неотклонение и лицето е на свобода - мярка за неотклонение гаранция, лицето обикновено внася само тази гаранция и представя вносната бележка по делото.
Това са само технически забележки.
Четин Казак:
Технически е въпросът кой внася персонално гаранцията. Понеже г-н Атанасов предлага да се изследва дали тези средства за негови или не са негови. Как ще изследва наказателният съд тези пари, които е внесло дори и подсъдимото лице, дали са негови или не са негови. Той веднага ще декларира, че не са негови и край.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, но моля ви да се ориентираме към приключване на дебата по този параграф.
Атанас Атанасов:
Г-н Председателю, явно този дебат ще го продължим в зала, но бях провокиран и затова взимам думата, за да отговоря на г-н Казак и да му кажа, че когато се внася гаранция изрично в разписката се записва кой я внася и в чия полза. Тоест, няма какво да изследва съда. То се вижда от самата разписка.
Четин Казак:
Г-н Атанасов, Вие сте записали „собствени средства”. Той ще каже: Аз ги взех на заем и ги внесох. Не са мой собствени средства. Терминът е неправилен.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, вървим изключително бавно. Неоспорвам качеството на дебата, но ви казвам, че вървим изключително бавно. До 7-ми параграф сме от около 40 параграфа, а би следвало да приключим около 16:00 часа най-късно дебата по НПК.
А за колегите, които чакат вече два часа за Граждански процесуален кодекс, може би е справедливо да вземем решение да отложим обсъждането на Гражданския процесуален кодекс. Защото виждам, че граждани чакат, колеги от върховния съд също чакаха, а това е неоправдано.
Има ли възражения да отложим ГПК? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува за отлагане обсъждането на Гражданския процесуален кодекс. Дванайсет „за”. С 12 гласа „за” отлагаме за следващо заседание.
А ако продължаваме с това темпо ще се наложи да продължим утре по НПК. Но, ако продължим утре, ще се свръх натоварено да включим и ГПК. За следващата седмица ще оставим ГПК, въпреки че за ГПК бяхме много по-готови отколкото за НПК.
Лъчезар Николов:
Искам да попитам за т. 3. В случая отлагаме т. 2 и т. 3 от дневния ред. Така ли да го разбирам?
Предс. Данаил Кирилов:
За т. 3 ще ви предложа при всички случаи да се произнесем, тъй като нейното извънредно включване е резултат на ваша извънредна реакция, с която ми дирите сметка защо не е била внесена в дневния ред на Комисията по правни въпроси. И тъй като този императивен тон да се обяснявам на АБВ кога и как се включват точките в дневния ред продължава, затова извънредно, изключително и затова правим извънредно заседание, тази точка е в дневния ред. Така че при всички положения, дори и в 12:00 на днешния ден ще обсъдим т. 3 по отношение на предложението на АБВ.
За всички, които се интересуват за ГПК, за следващото заседание през следващата седмица ще бъде в дневния ред и ще бъде разположена така, че да можем да отделим същото време като за НПК, защото ще е времеемко разглеждането и на ГПК.
Колеги, пристъпваме към гласуване.
Колеги, гласуваме предложението на г-н Атанасов, което макар и по друга разпоредба, касаеща § 5, тя беше релевирана тук, беше обсъдена тук и г-н Атанасов си поддържа предложението.
Който е съгласен с предложението на г-н Атанасов, моля да гласува „за”. Четирима „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Не се приема предложението на г-н Атанасов.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Димитър Лазаров и Данаил Кирилов за създаване на нов § 7а заедно с редакцията, предложена от работната група за нов § 7. „В Глава седма, раздел II се създава чл. 73а.”
Моля, който е съгласен, да гласува „за”. Четиринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се редакцията на работната група по предложението на н.пр. Димитър Лазаров за чл. 73а.
Г-н Атанасов за процедура.
Атанас Атанасов:
Аз искам да попитам какво се случва с § 5 по вносител.
Предс. Данаил Кирилов:
§ 5 отпадна. Ако искате, ще го видите в стенограмата и в окончателния доклад за зала.
Пристъпваме към § 8. Имаме текст на вносител.
Има предложение на н.пр. Атанас Атанасов § 8 да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Атанас Атанасов § 8 да отпадне. Който е съгласен, моля да гласува.
Мая Манолова:
Нека да обясни за какво иде реч.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Манолова, оставям ви воденето на заседанието по § 8 и ще се включа по § 9.
Предс. Мая Манолова:
Колеги, няма предложения по § 8. Вижте основния текст по § 8 и предложението на г-н Атанасов за отпадане. Заповядайте, г-н Атанасов, да си обосновете предложението за отпадане.
Иде реч за чл. 111, ал. 5. Става дума за реда, по който се унищожават наркотичните вещества. Ал. 5 гласи:
„Чл. 111 (5) Наркотичните вещества, прекурсорите и растенията, съдържащи наркотични вещества, могат да бъдат унищожени преди приключване на наказателното производство при условията и по реда на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В този случай до приключване на производството се пазят само иззетите представителни проби.”
Атанас Атанасов:
Г-жо Манолова, добавката, която се прави е по този ред да се унищожават и акцизните стоки, които са задържани. Аз затова предлагам да отпадне, защото не мога да разбера защо трябва да бъдат унищожавани акцизните стоки.
Емил Димитров:
Примерно, съдът постановява, че трябва да ги възстановим. Тогава какво правим? При бързо развалящите се продаваш на депозит сметка и като реши съдът на кой даваш пари или в полза на държавата или на спечелилия делото.
Какво правим при акцизните стоки, когато ги изгориш и трябва да ги възстановиш на вносителя? Наистина да се съхраняват камиони, контейнери до безкрай докато трае производството е огромен разход. Трябва да се намери форма. Ако трябва, продаваш ги, на депозит парите.
При акцизните – за горивата е ясно, а при цигарите и алкохола какво правим? Горивата можеш да ги окачествиш, но цигарите и алкохола не можеш да ги продадеш. За алкохола трябва да направиш проби, не се знае къде да отидеш, бандероли, сложно е. Цигари и алкохол трябва да се унищожат. Какво правим, ако ги унищожим, а трябва да ги върнем?
Димитър Лазаров:
Уважаема г-жо Председателстваща, аз предлагам да вземат отношение колегите от досъдебното производство, т.е. представителите на прокуратурата, дотолкова доколкото аз не съм вносител, а и нямам предложение за текст по този законопроект. Но наистина така записано какво означава? Горивата също са акцизна стока. Трябва да бъдат унищожавани. Алкохолът, ако е нелегално, нерегламентирано направен, той ще бъде унищожен с оглед на това, че е опасен и вреден за здравето. Цигарите също. Всички акцизни стоки следва да бъдат унищожавани задължително.
Предс. Мая Манолова:
Влизам във функцията, която ми възложи Председателят. Има ли желаещ да даде предложение и от гостите, включително, тъй като експертизата на народните представители в момента не е достатъчна, за да вземем решение. Заповядайте.
Мария Шишкова:
На унищожение подлежат тези, които съответно са предвидени понастоящем в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. А това, което се предлага от нас - „както и акцизните стоки”, е с оглед на това, че такива обичайно са предмет на престъпление по чл. 234 или чл. 242, които са изключително големи като количества. В по-голяма част от случаите те не са облепени с акцизен бандерол. Става въпрос за алкохол и цигари. Там произход трудно се установява като съответствие със стандарти, включително и по Закона за тютюневите изделия и от тази гледна точка крайният резултат в повечето от случаите е унищожаване на тези количества. За сметка на това, обаче, в рамките на едно наказателно производство, независимо от продължителността му, те трябва да бъдат съхранявани, както е понастоящем, а разходите, които се правят по това съхранение фактически са разходи в хода на едно наказателно производство, което при всички положения утежнява бюджета. Да не говорим, че предполагат съответно и помещения, които да предвиждат подобен род съхранение. Това е фактически смисълът на предложеното от вносителя – да се облекчи бюджетът от гледна точка на разходите, които се правят за съхранение в рамките на наказателното производство.
Димитър Лазаров:
С две думи законът ще уреди в кои случаи се унищожават, в кои случаи могат да се вложат в производството. То е написано и в текста.
Предс. Мая Манолова:
Момент, законът регламентира само начина на унищожаване, а не решението за унищожаване. Това дали да се унищожават или не, се решава в НПК. А самото унищожение, когато става дума за наркотични вещества, е по реда Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, а другото сигурно е по Закона за акцизите. Но това е в определен кръг хипотези.
Мария Шишкова:
Затова е записано „при условия и по ред, предвидени в закон”. Тоест уредбата предвижда добавяне „както и акцизните стоки”. Към настоящия момент редакцията на чл. 111, ал. 5 предвижда наркотичните вещества, перкурсурите и растенията, съдържащи наркотични вещества, могат да бъдат унищожени преди приключване на наказателното производство при условията и по реда на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Сегашната редакция, коя се предлага, е да се добавят акцизните стоки, да отпадне Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, а да остане текста „при условия и по ред, предвидени в закон”. Тоест, за съответните акцизни стоки да се предвиди в съответните специални закони редът и начинът по който следва да бъдат унищожени.
Предс. Мая Манолова:
В крайна сметка преценката е на съда дали да унищожи или не.
Мария Шишкова:
На прокурора е преценката. Идеята е още в досъдебното производство, за да не се стига до съхранение за продължителен период от време, когато в крайна сметка се правят разходи и при положение, че крайният съдебен акт ще бъде обикновено отнемане в полза на държавата, както обичайно приключват тези производства.
Павлина Панова:
Провокирана от това, че в момента се опитваме да намерим разрешение на въпроса, действително по чл. 111, ал. 5 преди приключването на наказателното производство органът, който ръководи съответната фаза на процеса може да вземе решение да бъдат унищожени. Само че по чл. 112, ал. 2 има разпоредба, която казва, че „предметите, иззети като веществени доказателства, притежаването на които е забранено, се предават на съответните учреждения или се унищожават.”
Очевидно притежаването на стоки без бандерол при всички положения ще бъде отнето в полза на държавата, но дали винаги е най-удачно да бъдат унищожени тези стоки. Аз не съм наясно дали такива стоки могат по някакъв начин да бъдат легализирани и да бъдат използвани след това, вместо да бъдат унищожени. Ако това са някакви горива, количества алкохол и други такива, все пак доколко е рентабилно за държавата да бъдат изцяло унищожени, т.е. да не се извлече никаква полза от тях и евентуално дали би могло все пак, предавайки ги на съответното учреждение, да се извлече някаква полза. Защото колкото скъпо би струвало съхранението им рамките на наказателния процес, може би и вредата от тяхното унищожаване няма да е в по-малък размер.
Емил Димитров:
Тук пренасяме механизма, който е при наркотиците. Преди беше така. Изземват се, съдът в Свиленград, после ги караме в Национална следствена служба в складовете на централния корпус, седят, седят и в един момент ги унищожим или в Кремиковци, но той вече не работи, или инсинератора. После се прецени, че по-добрият вариант вместо да седят такива огромни количества, да се взимат мостри от тях – и за музеи, и за лабораторията. Съхраняваха се в централна химическа лаборатория, сега в новите складове под земята. Но наистина това е добър вариант. Взимаш мостра, тя служи за съдебните цели за цялото производство, а другото количество е ясно, че няма за какво да служи. То по надлежен ред със съответни протоколи се унищожава.
Дали същият механизъм не може да се пренесе сега и към останалите акцизни стоки? Може.
Предс. Мая Манолова:
В основния текст, сега действащ, наистина това е уредено като възможност, не е императивно, така че мисля, г-н Атанасов, че можем да подкрепим това предложение.
Реплика: Има ли предвиден ред в Закона за акцизите?
Предс. Мая Манолова:
Там е за начина, по който се унищожава. (Има ли?) Със сигурност, няма как.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Атанасов. Който е „за”, моля да гласува. Един глас „за”. Няма „против”. Тринайсет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване текста по вносител на § 8. Който е „за”, моля да гласува. Тринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Заповядайте, г-н Кирилов, да си водите заседанието.
Предс Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Манолова.
От името на работната група правя предложение да се създаде нов § 9.
„§ 9. В чл. 141а, ал. 2 и 3 думите „чл. 174, ал. 6” да се заменят с „чл. 174, ал. 7”.”
Тоест поправя се препратка.
Има ли възражения? Няма. Изказвания? Няма.
Моля, който е съгласен да се създаде този параграф, да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Предложението се приема.
Пристъпваме към § 9 по доклада.
„§ 9. В чл. 165 се правят следните изменения и допълнения:”
Има предложение на н.пр. Димитър Делчев, Борис Станимиров и Петър Славов.
Има предложение на н.пр. Атанас Атанасов § 9 да отпадне.
Предложение на н.пр. Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
И предложение на експертната работната група за редакция на § 9, който става § 10 за чл. 165.
Имате думата колеги предложители и всички други. Г-н Атанасов.
Атанас Атанасов:
Г-н Председателю, аз виждам, че е модифициран текстът, като в първоначалния текст се говореше за задържане и изземване, а тук става въпрос само за задържане, но независимо от това няма да си оттегля предложението. Ще го оставя, за да видя окончателния текст, който ще влезе в зала.
Искам да обърна внимание на народните представители и на колегите, когато се обсъжда текст за кореспонденция, нека да се пренесем в съвременността. Голямата част от кореспонденцията днес е по електронен път и не знам по какъв начин ще се съобразява коя кореспонденция не е доставена. Защото тук се предвижда да се задържа недоставена кореспонденция.
Пак питам, по електронен път коя кореспонденция е недоставена?
Така че си мисля, че този текст е излишен, независимо от неговата модификация.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря г-н Атанасов. Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Благодаря, г-н Председател.
Аз само да кажа, че предложението, което сме внесли с колегите Славов и Станимиров до голяма степен се препокрива с предложението на колегите Лазаров и Ваша милост. Само едно уточнение правим ние.
До момента, до който не се получи разрешение от съда, да не се отваря кореспонденцията, което ако искате за яснота можем да го включим.
Ще помоля вносителите Лазаров и Кирилов да кажете какво точно се има предвид под „недоставена кореспонденция”, тъй като и аз имам притеснения с този термин.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Вашето предложение в голяма степен е отразено в редакцията. Виждате редакцията. И питате г-н Лазаров какво значи недоставена кореспонденция.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, що се касае до отварянето и неотварянето, не е юридически термин. Ние говорим за задържане и изземване, така както е при претърсването и изземването.
Идеята за недоставена, ако тя е доставена до получателя, то тогава редът ще бъде друг – претърсване и изземване.
Реплика: Ако е доставено, но не е отворено.
Димитър Лазаров:
При претърсване и изземване аз не знам дали има такива ограничения – дали е затворена каса, дали е отворена каса, дали е затворено помещението, дали има зазидани инкриминирани вещи. Идеята на този текст – единственият, където се казва без разрешение на съда, е преди да стигне до получателя, да бъдат гарантирани правата на гражданите – преди да бъде достигната до тях кореспонденцията, да бъде изземвана и отваряна. Ако греша, моля да ме коригирате. Но дали една кореспонденция при претърсване и изземване разпечатана или не? Тук се постави въпроса за електронната поща. Г-жо Манолова, там също има претърсване и изземване на компютър, конфигурация и т.н.
Мая Манолова:
Благодаря, г-н Лазаров. Обаче, аз виждам, че по отношение на електронната поща ал. 3 не се прилага, така че казусът с недоставената отпада. Иначе аз съм удовлетворена в крайна сметка от варианта.
Димитър Делчев:
Аз само да попитам за хипотезата, когато получателят, всъщност лицето чиято кореспонденция се задържа, и пощата е доставена, но не е отворена, това излиза от възможността, която има в ал. 3 в тази хипотеза.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Лазаров обясни, че тогава е претърсване и изземване, като е доставена, но не е отворена. (Тогава е задържане.)
Димитър Делчев:
Ние говорим точно за задържане.
Димитър Лазаров:
Още един път да обясня нашия текст какъв е.
Кореспонденцията, която се предоставя чрез различни организации, преди бяха пощите, сега са разни други организации – куриерски и пощенски служби, когато има необходимост по посочените текстове (те са само два: чл. 108а и чл. 354, когато се касае за наркотични вещества и евентуално опасност от терористични актове), за да избегнем противоконституционност службите в неотложни случаи могат да поискат задържане и кореспонденцията да стои там, преди да е доставена, в тези куриерски служби или пощи, като вземат разрешение от съда и тогава да я изземат. Това е терминът. И когато получат разрешение от съда да я изземат, ако искат да я отварят, г-н Делчев, ако искат да я унищожават. Това е въпрос на конкретен случай. По чл. 108а вероятно е да бъде унищожена, без да бъде отворена пратката.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, пак ви моля да ускорим дебата и да го направим по-ефективен. Г-жо Панова, заповядайте.
Павлина Панова:
До голяма степен се обезсмисли това, което исках да кажа, тъй като г-н Лазаров го изясни. Този способ за задържане и изземване на кореспонденция си прилага тогава, когато всъщност кореспонденцията не е пристигнала до нейния адресат, независимо дали е електронна или опредметена по някакъв начин. В случаите, в които имаме електронен доставчик, мисля, че службите които извършват тези наблюдения на трафика на данни могат най-добре да ви разяснят как става това. Но в крайна сметка кореспонденцията по електронен път се задържа в доставчика на електронната поща. Тя въобще не се опредметява и не се вижда на екрана на адресата на пощата. Задържането става там и евентуалното изземване и въобще недоставянето до адресата се извършва още преди той да е узнал, че има изпратена поща, преди да е сигнализиран, че има получено писмо.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, пристъпваме към гласуване.
Г-н Атанасов оттегли предложението си за отпадане на § 9.
Предложенията на н.пр. Димитър Делчев, Борис Станимиров и Петър Славов и на н.пр. Димитър Лазаров и Данаил Кирилов са редакционно отразени в текста, предложен от работната група.
Моля, който е съгласен да приемем предложената редакция на работната група по текста на вносителя с отразените предложения на Димитър Делчев и колеги и Димитър Лазаров и колеги за § 9, който става § 10 за чл. 165, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на § 9, който става § 10.
Предложение на н.пр. Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
„Създава се § 9а. В чл. 172, ал. 2 думите „чл. 167, ал. 3 и 4” се заменят с „чл. 167, ал. 3, 4 и 5”.”
Това е препратка – корекция на препратка. Имате ли възражения? Няма.
Моля, който е съгласен да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се. Това става § 11.
Продължаваме с § 10 по доклада.
„§ 10. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения.”
Има предложение на н.пр. Атанас Атанасов § 10 да отпадне.
Има предложение на н.пр. Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Има предложена редакция от работната група на § 10, който става § 12.
Колеги, имате думата. Г-н Атанасов, заповядайте.
Атанас Атанасов:
Благодаря, г-н Председателю. Ще бъда кратък. Прилагането на специалните разузнавателни средства има за цел да се възстановява съществуваща обективна обстановка. С предлагания текст на практика се дава възможност да се осъществява провокация към извършване на престъпление. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Атанасов. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, към така предложения текст, както е пренесен в редакцията на комисията в болтвания текст, предполагам че е правописна грешка, е посочен чл. 142-143а, а всъщност нашето предложение е чл. 143-143а.
Предс. Данаил Кирилов:
Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Атанас Атанасов § 10 да отпадне. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Шест гласа „за” предложението на г-н Атанасов.
Който е против предложението на г-н Атанасов, моля да гласува. Няма против.
Въздържали се? Осем „въздържали се”.
Предложението за отпадане на § 10 не се приема.
Който е съгласен с предложението на работната група за редакция по текста на вносителя с техническата корекция, която отразихме вместо „чл. 142-143а” да се запише „чл. 143-143а”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Няма.
Гласуваме за § 10, който става § 12. Приема се редакцията на § 12, чл. 173.
Пристъпваме към § 11 по доклада. „В чл. 174 се правят следните изменения и допълнения.”
По § 11 има предложение на н.пр. Димитър Делчев, Борис Станимиров и Петър Славов.
Има предложение от н.пр. Атанас Атанасов.
И предложение на н.пр. Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Предложение за редакция от работната група.
Имате думата, колеги. О-н Атанасов.
Атанас Атанасов:
Г-н Председателю, текстът, който се предлага от работната група е много силно модифициран от това, което предварително беше предложено. Но независимо от това, за да бъда кратък, аз поддържам своето предложение в следния смисъл.
Тъй като Конституцията изисква прилагането на определен вид специални разузнавателни средства да става само с разрешение на съдебната власт, точно кой председател на кой съд ще дава разрешението, казано откровено, не ме интересува. Не мога, обаче, да приема, че в случаите, когато ще се прилагат специални разузнавателни средства по отношение на магистрати, искането може да се прави само от прокуратурата по няколко причини. По сегашния чл. 13 от Закона за специалните разузнавателни средства са изредени ред институции, които имат това правомощие. В един момент всички отиват само в прокуратурата. И аз веднага ще ви дам пример. Ако се получи някакъв сигнал от еди-кой си окръг от Областната дирекция на МВР такъв сигнал, за да се стигне до там да се направи искане от съответния ръководител на еди-коя си прокуратура, този сигнал ще мине през редица ръце. А се твърди, че основната цел на тази поправка е да не изтича информация.
Така че нямаме право да елиминираме оперативната дейност особено на тези институции, които са изредени в чл. 13, които биха могли да получат такъв сигнал.
Искам и нещо друго да кажа. То е известно за по-голяма част от колегите. Разрешението на съда се състои в това да се запознае съответния председател на съд с мотивацията и с искането, да даде своя подпис, но този орган, който е направил искане за експлоатацията, е органът, който получава цялата информация в резултат на експлоатацията, което означава, че ние в някакъв смисъл ще превърнем определени нива ръководители от прокуратурата в специални служби. Защото те трябва да получават цялостната информация от прилагането на специални разузнавателни средства, да четат тази информация и да вземат някакво отношение. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-жа Колева. След това г-н Делчев.
Юлиана Колева:
Уважаеми народни представители, аз искам да заявя едно преобладаващо становище от становищата на различните и твърде много съдилища, които пристигнаха по повод на целия законопроект, а не само по отношение на този текст.
Магистратите считат, че решението председателят на Върховния касационен съд да е единственият орган, който дава разрешения в тези случаи, е удачно.
Мнението на членовете на Висшия съдебен съвет в случая не е обобщавано, но твърдя, че е обобщено становището на магистратите. Имам предвид районни и окръжни съдилища от най-различни райони на страната.
Предс. Данаил Кирилов:
Значи подкрепят председателят на Върховния касационен съд само той да дава разрешение. Благодаря. Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Аз с няколко думи да представя нашето предложение, което е председателят на Върховния касационен съд да дава разрешение по искане на главния прокурор, на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” и министъра на вътрешните работи. Тук идеята очевидно е да не се допуска изтичане на информация и разработките да не минават през няколко ръце и хората срещу които се извършват разследвания със специални разузнавателни средства да не получават информация предварително чрез течове и други такива неща. Тоест, максимално ограничаване по отношение на специфични обекти на СРС като съдии, прокурори и следователи.
Втората точка е когато се искат СРС по отношение на главния прокурор, председателя на ВКС или председателя на ВАС, като това нещо като предложение е дискутирано и със самия Главен прокурор, който доколкото разбрах подкрепи една такава теза и една такава хипотеза.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря г-н Делчев. Други становища? Г-н Казак.
Четин Казак:
Аз, уважаеми колеги, съм склонен да подкрепя предложението на Димитър Делчев и другите двама колеги само с уговорката, че и според мен трябва винаги да се минава през главния прокурор. Не директно министърът и председателят на агенцията. Все пак това е доста сериозна мярка и не може зад гърба на главния прокурор да се иска такава мярка. Винаги главният прокурор да иска от председателя на ВКС, съответно от председателя на ВАС, специални разузнавателни средства.
Димитър Делчев:
Като дуплика може би се получава, предвидили сме и председателят на ДАНС и министърът на вътрешните работи не случайно, тъй като и те имат отношение към борбата с престъпността, организираната престъпност и искането на СРС и е нормално и те, според нас, както и главният прокурор, който също е в тази група да могат да започват една такава процедура.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за репликата, г-н Делчев. Други? Г-жа Панова.
Павлина Панова:
Аз съвсем накратко по един друг въпрос, който може би остава малко извън вашето внимание, това е по т. 1 на § 13 – текстът, който ни беше раздаден. Става така, че в ал. 2 думите „по отношение на военнослужещите” се заменят с „по дела, подсъдни на военен съд”.
Много наскоро ми попадна едно осъдително решение на Съда по правата на човека срещу Румъния по делото „Поп и други срещу Румъния“. По това дело Румъния е осъдена за това, че военни магистрати са осъждали цивилни лица. Тоест, когато в съучастие с военни лица цивилни извършват престъпление, делата винаги са подсъдни на военен съд по правилата на сега действащия НПК. А очевидно и исканията за разрешаване на специални разузнавателни средства ще бъдат давани от военно-апелативния съд.
Струва ми се, че България е на ръба и рискува евентуално да попадне на такива осъдителни решения, каквито са постановени спрямо Румъния. Румъния е променила законодателството си през 2006 г.
Предлагам да се извърши някакво сравнително проучване и да се провери дали евентуално България също няма да наруши тези разпоредби, особено когато нарушаване на неприкосновеността на личния живот на цивилни граждани ще бъде разрешавано от военен съд.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, съдия Панова. Благодаря за предложението. Ние винаги сме отворени за предложения на Върховния касационен съд – Гражданска и Наказателна колегии. Материята действително касае спазване на решенията. Тук нямаме още решения на Европейския съд по правата на човека, но изискванията на Конвенцията за правата на човека (колегите от Министерството на правосъдието са служебно ангажирани и не могат да чуят), но ако постъпи такова предложение, ще го разгледаме с максималната бързина и акуратност.
Иначе съм съгласен изцяло с това, което казвате.
Г-н Рашков.
Бойко Рашков:
Ако не греша, че се разглежда въпросът кой да прави, кой да инициира искане за специално разузнавателно средство и кой да разрешава по отношение на магистрати, че това трябва да бъде по предложение на председателя на Върховния касационен съд, искам да насоча вашето внимание по един принципен въпрос за философията на Наказателно-процесуалния кодекс.
Върховният касационен съд не се занимава в сегашната му регламентация с това да събира доказателствени материали. Сега искаме да променим тази философия и Върховният касационен съд да започне да се занимава с доказателствени материали и аз се изненадах, че колежката Панова подминава този съществен въпрос. Изключително важен въпрос! Този НПК е приет преди 6,7-8 години – от 2006 г. е в сила и се прилага.
Другото, което ми прави впечатление, колегата се изказа, че изтича информация. То и сега изтича информация и има хора, които са дадени на съд. Да кажем една служителка в ДАТО е заловена, че изнася информация и в момента има производство. Тези, които изнасят информация, ние така ли ще компенсираме те да не я изнасят, като дадем правомощия на главния прокурор, респективно на председателя на ВКС. И този проект в тази му част гарантира ли, че няма да се изнася информация.
Доколкото на мен ми е известно, в света има някъде, където наистина се дава в някои хипотези правото на върховния съд да дава такива разрешения при съвършено различни правни системи.
И още нещо, ако някой сгреши, какво правим после. В този случай аз не виждам отговор в законопроекта.
Предс. Данаил Кирилов:
С тези реторически паузи оставам с впечатлението, че очаквате отговор.
Искам да подчертая, че тук е една много конкретна, много частна хипотеза, която касае разрешаване използването на СРС по отношение на определена категория лица. Това, което аз бих могъл да припомня от дебата за първо четене, който очевидно провокира групите предложения, е следното. Тъй като в основния текст предложението беше по искане на главния прокурор председателят на Върховния касационен съд, Главният прокурор, присъствайки тук, каза не е задължително да бъде главният прокурор. Възможно е друг прокурор да бъде, но идеята на това предложение е по-ограниченият кръг от лица да подействат да се ограничи предварителното изтичане на информация. Това е мотивът на вносителите, включително и като мой мотив, доколкото и аз съм вносител на въпросния законопроект, изхождайки от елементарната човешка презумпция или допускане, че колкото по-малко знаят, толкова по-малко могат да разнесат въпросната информация. Колегите са предложили варианти и виждания в този смисъл, които работната група е обобщила под формата на редакция. Тук надали с това ще успеем да решим всички казуси в разрешаването и ползването на специалните разузнавателни средства.
За Върховния касационен съд бих казал следното. Да, по принцип Върховният касационен съд не събира доказателства, ама защо приемаме, че това е типична дейност на Върховния касационен съд, че тя предполага събиране на доказателства. Това е едно изключително производство, което вие много добре го знаете как протича и с какъв обем на доказателствата и какви са формите в него и то се осъществява само от председателя, ако е председателят на Върховния касационен съд.
Ген. Атанасов.
Атанас Атанасов:
Г-н Председателю, искам да си погледнете текста. Модифицираният текст, който се представя от работната група изобщо не се предвижда председателите на Върховния касационен съд и Върховният административен съд да дават разрешение. Смъква се нивото.
Репликата ми, обаче, е в друга посока. Искам да ви кажа категорично, че не ще се ограничи кръгът на лицата, които имат отношение и опасността да изтича информация, а точно обратното ще се получи. Аз ви давам пример. Ако е получен сигнал, който касае този вид лица някъде в някоя дирекция на МВР, за да се стигне до искане за прилагане на СРС ще трябва да се измине целият йерархичен път вътре в МВР и да се стигне до съответния прокурор. Няма да се ограничи кръгът, ще се разшири кръгът от лица, които ще имат достъп до тази информация.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Атанасов, какво да кажа. На първо четене бяхте против, че главният прокурор и председателят на ВКС, сега сте против, че….
Атанас Атанасов:
Принуждаваме едни институции, които оперативно работят и получават информация, да ходят при друга институция да правят искане. Спирам.
Павлина Панова:
Аз смятам, че може би трябва първо да се ориентирате към това все пак към кой съд клоните да бъде, защото има предложение за Софийския апелативен съд, съответно в определени хипотези – Върховния касационен съд, а остава като цяло и предложението така, както е било първоначално – за председателя на Върховния касационен съд и главния прокурор.
Така или иначе вие в чл. 35 приехте, че тези дела, извършени от магистрати винаги ще са подсъдни на Софийски градски съд. Тоест, винаги по правилата на исканията за разрешаване на специални разузнавателни средства искането се прави пред съответния първоинстанционен съд. Съответният първоинстанционен съд за магистрати винаги ще е Софийският градски съд, т.е. един съд в страната. Не трябва ли все пак да не се избягва това, че Софийският градски съд е съответният първоинстанционен съд и да не се вдига нивото за магистратите. Нека пак да си е Софийски градски съд, а тогава, когато става въпрос аз магистрати от Софийският градски съд са бъде председателят на апелативния съд или негов заместник, а ако става въпрос за съдии – за председатели и за заместници на апелативно ниво, да бъде така както се предвижда – да бъде заместник председател или председател на ВКС. По този начин някаква йерархия ще се създаде и никога съдът, който сам ще разгледа за своите съдии евентуално искане за специални разузнавателни средства няма да бъде разрешаващият съд.
На следващо място разпоредбата в крайна сметка трябва да бъде изчистена от това, ако делото е подсъдно на Софийски градски съд, защото вие преди малко приехте в чл. 35, че винаги ще бъде подсъдно на Софийски градски съд.
Така че и без това тежката и тромава разпоредба на ал. 5 не би загубила с нищо, ако се махне този уточняващ израз.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Панова. Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Аз само да напомня пак, че всички тези опасения, които ген. Атанасов имаше и г-жа Панова, по някакъв начин намират разрешение в предложението, което сме направили с г-н Славов с цел да не се получава тромав текст и разрешенията за СРС спрямо съдии, следователи и прокурори, които както по-рано приехме, са лица с извънреден статут, да се разрешават от най-висшите институции в страната. Така ще се гарантира поне сигурността.
А по отношение на това да не иска само главния прокурор и да не се извървява дългия път, все пак сме предложили такава възможност да има и Министерството на вътрешните работи в случай, че те имат информация, която изисква такова искане и председателят на ДАНС.
Предс. Данаил Кирилов.
Благодаря. Колеги, пристъпваме към гласуване. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Ще бъда съвсем кратък. Предложението, което е направено от работната група (болтвания текст) в първата част, за която г-жа Панова каза, да, тя отговаря донякъде, Софийския апелативен съд само е вдигнато нивото – все пак касае се за магистрати съдии и следователи, аз искам да напомня Софийски градски съд и районните съдилища, са едни от най-големите съдилища, без да влагам нищо друго, затова по-добре е нивото да бъде председателят на Софийския апелативен съд, съответно исканията да бъдат от административните ръководители на Софийския апелативен и съответните специализиран и т.н. съд (да не ги изброявам). Това, както върви хронологически по-нататък, този подход който тук е предложен, е съобразен по натам и в Закона за специалните разузнавателни средства, защото няма как тук да приемем това, което чисто технически предлагат другите колеги в Закона за специалните разузнавателни средства ще остане висящо. Там не е регламентирано как се подават заявленията, мотивирани – чисто технически. Така че аз подкрепям текста, редактиран от работната група. Предлагам да вървим към гласуване.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Лазаров, и на мен в един момент много ми се искаше да се върна към вносител, ама много от този дебат. Не ме обиди дебата.
Димитър Лазаров:
Не искам да развивам доколко удачно е главният прокурор той да внася искането, министърът на вътрешните работи. Аз искам да припомня, че има парламентарни комисии, които осъществяват контрол по закона на органите по чл. 13. Има и бюро. Не ми се ще да си представям как би се давала оценка за неспазване на закона и към кого тези институции бих се обърнали, защото сега се обменя информация или се отправят писма към ръководителите на тези институции да предприемат съответните мерки за отстраняване на пропуските и нарушенията що се касае до органите по чл. 13, или наблюдаващите прокурори. Така че не искам по-натам да развиваме тази теория. Ще стане много дълго. Предлагам да гласуваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Пристъпваме към гласуване, колеги.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Димитър Делчев, Борис Станимиров и Петър Славов. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема.
Пристъпваме към гласуване на предложението на н.пр. Атанас Атанасов. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Нула „за”.
Атанас Атанасов:
Какво гласувате? Аз съм човек, който се съобразява с правилата. Кажете ми какво е моето предложение на базата на текста, който е предложен от работната група.
Предс. Данаил Кирилов:
Чета предложението на н.пр. Атанас Атанасов.
„В § 11, чл. 174, т. 2, ал. 5 се правят следните изменения: след „изрично оправомощен от него заместник-председател” се поставя точка.”
Поддържате ли предложението си? Ако не го поддържате ,да не го гласуваме.
Атанас Атанасов:
Само, че Вие не поставяте на гласуване текста на вносителя. Моето предложение е по текста на вносителя и не е съотносимо към текста на работната група.
Мая Манолова:
А тук може ли аз нещо да попитам.
Предс. Данаил Кирилов:
Питайте. Но сме в гласуване.
Мая Манолова:
Добре. Ще изчакам.
Предс. Данаил Кирилов:
Поставям на гласуване текста на н.пр. Атанас Атанасов така, както ви гo прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Нула „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Дванайсет „въздържали се”.
Не се приема предложението на г-н Атанасов.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Димитър Лазаров и Данаил Кирилов. Моля, който е съгласен, да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с предложението на работната група за редакция.
Мая Манолова:
Как ще стане това. Как текста на вносителя. Той третира ВКС и искане от главния прокурор. Работната група е съвършено друга редакция. Как гласувате две противоположни неща едновременно.
Предс. Данаил Кирилов:
Не са противоположни.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Приема се текстът.
Мая Манолова:
Как става тази работа. Може ли да попитам?
Предс. Данаил Кирилов:
По процедура заповядайте, г-жо Манолова. Само губите време в момента. Ако искате прегласуване, кажете, ще прегласуваме.
Мая Манолова:
Това е Ваше мнение, което си е ваше мнение. Въздържайте се да давате класификации. (Нищо не давам.)
Първо искам да попитам какъв е статутът на така наречената „работна експертна група”, която дава предложения, които ние гласуваме. Исках да попитам отдавна, но не стана.
Предс. Данаил Кирилов:
Такъв, какъвто беше на всичките работни групи по всички ваши законопроекти. Няма абсолютно никаква разлика.
Мая Манолова:
Напротив, в работните групи обикновено участват народни представители. На мен не ми е известно в тази работна група да са участвали народни представители. Кои са тези хора, които ни пишат текстове, които ние гласуваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Всички народни представители, които имаха желание, взеха участие в работната група.
Мая Манолова:
Кои бяха те поименно?
Предс. Данаил Кирилов:
Вие не сте била.
Мая Манолова:
Не съм била, защото не сте ме поканили.
Предс. Данаил Кирилов:
И по двата законопроекта за НПК и ГПК 100 пъти и тук на гласуване и от трибуна при всяко удължаване на срокове съм канил всички народни представители и съм казал: „Работните групи работят. Необходимо е още време.” Само Вие не сте разбрали за работните групи.
Мая Манолова:
Добре. Кои участваха. Казвате, който иска. Аз казвам, че никой народен представител не е участвал.
Димитър Лазаров:
Искате ли прегласуване или не искате.
Четин Казак:
Правя предложение за прегласуване.
Мая Манолова:
Аз питам. И в момента го казвам не случайно. Предупреждавам ви, че ако и по ГПК ще възприемете същия подход някаква митична работна група да предлага някакви текстове, аз ще възразя. Това не може да е работна група. Обяснете ми. Аз в момента питам, защото някой
Димитър Лазаров:
Има искане за прегласуване. Да спазваме процедурата и след това ще се обясняваме. Г-н Казак направи предложение за прегласуване.
Предс. Данаил Кирилов:
Тезата я разбрахме.
Мая Манолова:
Това е първата част от тезата. Аз непрекъсвам г-н Лазаров. Той се изказва достатъчно пространно.
Предс. Данаил Кирилов:
Вие повтаряте едно и също за четвърти или за пети път.
Мая Манолова:
Вие не ми отговаряте.
Предс. Данаил Кирилов:
Не съм длъжен да отговарям. Помолих ви. Това че отговорът не ви харесва, какво да направя.
Мая Манолова:
Искам да ви кажа, че в тази правна комисия по принцип има правила. Когато се прави работна група, тук има достатъчно народни представители, които са били в предни парламенти, тя се определя по време на заседание на правната комисия. И в нея влизат първо народни представители, наистина по желание, от всички парламентарни групи. Работна група не са експертите към правната комисия.
Казвам ви, че в момента вие гласувате несъвместими неща.
Текстът, който предлага вносителят, е разрешенията да се дават от председателя на Върховния касационен съд по предложение на главния прокурор.
Текстът на митичната работна група предлага съвършено различен ред.
Предс. Данаил Кирилов:
Манипулирате, г-жо Манолова. Моля прекратете.
С гласуване беше прието нашето предложение – на Лазаров и Кирилов. Прието ли е? Прието е. То следва ли предложението. Приетата редакция съответства ли на предложението? Съответства. Къде е проблемът. Защо трябва да губим половин час време Вие да разказвате за работните групи. И аз миналия парламент бях изключително недоволен от вашите работни групи и временни комисии и постоянни комисии, но не съм препятствал нормалната им работа с половин час обяснение. Цялото заседание досега Вие не можете да разберете кой е докладът, не можете да си сравните разпоредбите.
Мая Манолова:
Поставяте оценки. Аз не давам оценка на никой.
Димитър Лазаров:
Г-жо Манолова, да бяхте разбрали поне, че сте вносител на един от двата законопроекта. Проверете си го. Бъдете подготвена.
Мая Манолова:
Казвам, че текстът, който съм внесла е различен от текста на мистичната работна експертна група. Искам да се гласуват отделно.
Предс. Данаил Кирилов:
Гласуваха се отделно. Какъв е проблемът?
Мая Манолова:
Гласуваха се противоположни неща.
Предс. Данаил Кирилов:
Правите ли процедурно предложение да направим две отделни гласувания. (Неспазвате правилата.) Спазваме ги в максимална степен. Резултатите, че не ви харесват, но те са резултат от гласуване.
Има искане за прегласуване.
Гласуваме текста на вносител с приетото предложение на Лазаров, Кирилов с отразеното прието предложение в редакцията на митичната, според Мая Манолова, работна експертна група, което гласи: Чета:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13.
„§ 13. В чл. 174 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 2 думите „по отношение на военнослужещите” се заменят с „по дела, подсъдни на военен съд”.
2. Алинея 5 се изменя така:
(5) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, прокурори и следователи се дава предварително от председателя на Софийския апелативен съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател, ако делото е подсъдно на Софийския градски съд, по искане на административния ръководител на Софийската апелативна прокуратура или на оправомощен от него заместник. В останалите случаи разрешението се дава от председателя на Военно-апелативния съд или от председателя на апелативния специализиран наказателен съд или от оправомощен техен заместник, по искане на административния ръководител на Военно-апелативната прокуратура, съответно на апелативната специализирана прокуратура или на оправомощен техен заместник.
3. Създава се нова ал. 6:
(6) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства по отношение на председател на Софийския апелативен съд, Военно-апелативния съд и апелативния специализиран наказателен съд и негов заместник се дава от заместник-председателя на Върховния касационен съд, ръководещ Наказателната колегия, по искане на заместник на главния прокурор при Върховната касационна прокуратура.
4. Досегашните ал. 6 и 7 става съответно ал. 7 и 8.”
Моля, който е съгласен с този текст, да гласува „за”. Седем „за”.
Против? Двама „против”. Въздържали се? Четири „въздържали се”.
Текстът се приема.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, в тази приета редакция аз не виждам за съдиите от върховните съдилища кой ще иска и кой ще дава разрешение.
Реплика: По общия ред.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, пристъпваме към § 12.
„В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения:”
По § 12 имате думата. Няма изказвания. Пристъпваме към гласуване.
Който е съгласен да бъде приет текстът на вносител на § 12 за чл. 178, моля да гласува „за”. Четирима „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Не се приема текстът на § 12.
Пристъпваме към § 13.
„В чл. 194 се правят следните изменения и допълнения:”
Имате текст на вносител.
Има предложение на н.пр. Явор Хайтов, Георги Ковачев, Светлин Танчев, Румен Йончев, Мартин Иванов, Христо Тодоров, Петър Петров, Кънчо Филипов, Чавдар Пейчев и Красимира Ковачка.
Има предложение на н.пр. Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Има предложение на работната група, в която г-жа Манолова не е участвала.
Давам думата на г-н Хайтов за аргументация на предложението.
Явор Хайтов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми Заместник-главни прокурори, аз ви моля да подкрепите направеното от мен и моите колеги предложение. То се съдържа в следните аргументи:
Практически разширяваме обсега на разследване на дела, което ще се извършва от следователи. Всъщност натоварваме следователите да разследват данъчните престъпления и прането на пари.
Моите аргументи са следните. От една страна, считам, че това са дела безспорно с правна и фактическа сложност и по този начин ние разтоварваме разследващите полицаи от МВР, тъй като никой не би следвало да оспори, че се изискват специални знания, една добра подготовка, каквато безспорно притежават следователите от националното следствие. От друга страна, нека всички да признаем, че през последните години следователите бяха недостатъчно натоварени. Не искам да цитирам частни мои разговори, но наистина част от колегите желаят да бъдат натоварени, а всъщност текстовете, по които работят те, са безкрайно ограничени. Разбира се, далеко съм от мисълта, че тези два типа престъпления ще ги натоварят максимално, но ми се струва, че това е полезно за всички, особено за качеството на разследване.
На последно място, за втори път взимам думата, като първия път попитах каква е цената на създаването на заместващи документи, сега искам да обърна внимание, че по тези дела експертизите са доста скъпи. Опосканият бюджет на МВР ми се струва, че би следвало да бъде щаден и това е и един от аргументите ми, за които считам, че делата трябва да се разследват от следователите.
Разбира се, ако почитаемите Заместник-главни прокурори изразят друго становище, аз ще оттегля моето предложение, но съм убеден, че те като господари на процеса в досъдебната фаза, едва ли е необходимо да ги убеждавам, че това е правилно и полезно за правораздаването. Завърших. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Хайтов. Имате думата за реплики, становища. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, аз също считам, че на фона на претоварването и не особено качественото провеждане на досъдебното производство от страна на полицейското разследване, ние имаме следователи, които бездействат, имаме следователи в Национална следствена служба, които бездействат и това не е по тяхна вина, а просто защото не им се дава работа. Не им се възлагат за разследване дела. По този начин по един недопустим начин ние прахосваме интелектуалните им възможности, капацитета, компетентността им на юристи с възможности да разследват и то сложни по състав дела.
Така че аз напълно подкрепям предложението на г-н Хайтов и група народни представители. Трябва да се даде възможност и създаде достатъчно работа на следствието, за да може и то да участва пълноценно и да изготвя продукти в сферата на досъдебното производство, които да са годни за съд и в крайна сметка благодарение на това да получаваме ефективни осъдителни присъди, а не съдът да връща делата за ново разследване или да оправдава подсъдимите. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте.
Румен Георгиев: ВСС
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги, искам само да допълня с две думи в подкрепа на досега казаното, че това е и становището на колегията на следователите.
На 7 април т.г. по решение на Комисията по натовареност на Висшия съдебен съвет се проведе още едно обсъждане, именно в тази насока на законопроекта между двете четения и в тяхна подкрепа от многото аргументи, които също се казаха, бяха още два.
На 3 март т.г. в поредно осъдително решение Съдът по правата на човека в Страсбург констатира, че в над 45 решения е констатиран системен проблем в досъдебното производство по наказателни дела от общ характер на Република България.
Същевременно в мотивите за избора на конкретните текстове, които ще бъдат възложени за разследване на следователите по силата на закона, се работило изключително прецизно и са използвани статистическите данни от единната информационна система за противодействие на престъпността за много години назад.
Текстовете, които се предложиха на вашето внимание като увеличаване на посредствеността ex lege и без друго действително касаят разследвания, които макар да започват в Министерството на вътрешните работи, обикновено практиката сочи, че те се превъзлагат по силата на правомощието на окръжните прокурори, което и в момента е дадено, се превъзлагат за разследване в следствената служба. Причината за това я назова и г-н Хайтов. Много често аргументът за началото на едно разследване за голямо съжаление не е толкова бързината и качеството на досъдебното производство, колкото тежкия и за съжаление доминиращ проблем със заплащането на експертизите. За съжаление е така. И за съжаление голяма част от производствата в МВР също са свързани с този проблем.
Същевременно този проблем е и друг. Като горещо подкрепяме, а това е и становището на Комисията по натовареност на Висшия съдебен съвет, текстът който е предложен на вашето внимание, на практика виждам, че в допълнителния текст, който очевидно обединява трите направени предложения, всъщност разликата е много малка. Спорното от безспорното е съвсем малко. Става дума за две групи текстове. Ваше е решението.
Но аз искам с риск да стана досаден, да обявя, че може би законодателят следва, приемайки решението, също така и да вземе мерки и по другата тема, а тя е свързана с осигуряването на достатъчно средства, за да може съдебната власт да функционира, включително за експертизи. Защото извън това дали разследването е в Министерството на вътрешните работи или в следствието, при всички случаи действително става дума за доста съществени разноски, които не могат да не бъдат направени, защото се изискват специални познания. Благодаря за вниманието.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Имам забележки само по текста – 253 до 260 да бъдат включени, най-малкото защото миналата седмица приехме Закона за митниците и се оказва, че това, което миналата седмица приехме, сега ще трябва да го отменим. Така че да се прецени за митническите нарушения - те са част от данъчните, дали да влязат в обхвата на следствената служба.
Явор Хайтов:
Г-н Димитров, извинявайте, Законът за митниците на второ четене ли е приет в този вид.
Емил Димитров:
Това как ще се цакате помежду си, единият вкарва, друг му изземва правомощията, МВР проявява ревност, НСБОБ проверява, ДАНС проверява. Това съм го правил преди 15 години. В момента не ме интересува. Миналата седмица предложихте текст, в момента се опитвате чрез НК да го обезсмислите. Във следващото предложение го няма. Този текст от 253 до 260 го няма. Може би не е случайно.
Мая Манолова:
Експертната работна група е могла да го допише, ако смята за сериозно предложението. Митичната експертна работна или не знам каква!
Предс. Четин Казак:
Доколкото виждам в окончателния текст на работната група го няма.
Аз искам да задам въпрос към някой от работната група и към представителите на следствието защо са отпаднали престъпленията, извършени в чужбина.
Явор Хайтов:
Г-н Казак, в моето предложение го има.
Предс.Четин Казак:
Не са отпаднали. Благодаря. Има ли други желаещи за изказване? Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Уважаеми народни представители, искам да поставя на вниманието ви да прецените дали е необходимо по отношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и държавните служители в Държавна агенция „Национална сигурност” дали да не направим уточнението, че се касае за така наречените „униформени служители”, а не за администрацията със статут по Закона за държавния служител с оглед приетите промени в Закона за МВР и Закона за ДАНС. Тоест, престъпленията, извършени от така наречени „униформени служители” в МВР и в ДАНС да се разследват от следователи, а останалите така наречени „чиновници” да се разследват по общия ред от другите разследващи органи. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Как предлагате да се редактира.
Красимир Ципов:
Предлагам да се направи уточнение: държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР и държавни служители по чл. 43, ал. 1, т. 1 от Закона за ДАНС.
Предс. Четин Казак:
Добре. Аз лично приемам това уточнение. Има ли други желаещи? Ако няма, да пристъпим към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Явор Хайтов и група народни представители. Който го подкрепя, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Не се приема.
Г-н Лазаров, Вие поддържате ли вашето предложение или на работната група.
Димитър Лазаров:
Това, което е предложено от работната група на практика е предложението, което е направил г-н Хайтов, предложението, което сме направили ние с г-н Киров. Единствената разлика е може ли главният прокурор да възлага на следователи разследване по дела, които са подсъдни на специализирания съд. Това е основната разлика. Иначе в останалите варианти текстът съвпада.
Аз ще кажа защо не го приемам този подход. От една страна, в годините през две години горе-долу с измененията на Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс се опитваме и аз в това число и други колеги да даваме възможност на следствието да разследва все повече и повече дела. В конкретното предложение, говоря за моето и на колегата, ние даваме възможност и на Националната следствена служба конкретни текстове, както са изписани, които така или иначе се разследват от Национална следствена служба.
Г-жо Манолова, пречите ми да се съсредоточа.
Става въпрос за взривовете, тежките катастрофи с железопътен състав, въздухоплавателни средства и още няколко текстове, за да може първоначалните неотложни следствия да се извършват от следователи и от специализирани отдели незабавно, а не да изчакваме възлагането от страна на прокурор, каквато възможност сега има и тя се прави.
От друга страна, прокурорите могат да възлагат дела с фактическа и правна сложност за разследване от следователи, делата с непълнолетни. На този етап ми се струва, че и малко в повече. А и главният прокурор също може да възлага на Националната следствена служба, освен тези, които ние предлагаме като задължителни, че са подсъдни на Национална следствена служба. Струва ми се, че е малко повече на този етап да даваме тази възможност дела, подсъдни на специализирания съд, където има следователи към специализираната прокуратура, да бъдат изземвани, така да се каже, и възлагани на Националната следствена служба. Ако се окаже, че броят на следователите, които са към специализираната прокуратура са недостатъчни с оглед броя на делата, те могат да бъдат командировани. А другият вариант е да се увеличи техният брой. Но ми се струва неразумно на този етап по преценка на главния прокурор да възлага подсъдните на следователите от специализираната апелативна прокуратура дела за разследване от Националната следствена служба.
Това е единствената разлика. Иначе по текстове няма някаква разлика.
Предс. Четин Казак:
Не разбрах. Оттегляте ли си предложението?
Димитър Лазаров:
Не го оттеглям.
Предс. Четин Казак:
Преминаваме към гласуване. Заповядайте.
Емил Димитров:
Понеже го нямаше г-н Председателя на комисията, да обясня. Миналата седмица гласувахме митническите престъпления да се разследват от митничарите. Част от тях са данъчни и е нормално Национална следствена служба, където има най-добри експерти, да ги разследват и тях.
В текста на г-н Явор Хайтов и група народни представители от чл. 253 до чл. 260 всичко вече е адресирано към Национална следствена служба. Респективно приетият от вас закон миналата седмица ще трябва да не влезе. В текста обаче на г-н Лазаров и г-н Кирилов от чл. 256 до чл. 260 липсват. Всичките да изчезнат не е редно, а всичките да отидат в Национална следствена служба не е редно. В момента решаваме какво да влезе в НПК, който ще влезе преди Закона за митниците.
Димитър Лазаров:
Г-н Председателю, не си оттеглям текста, понеже ме попита г-н Казак. Не го оттеглям.
Искам да напомня на колегите, че възможността да бъдат възлагани дела на следователи от страна на окръжните прокурори тежки и с явна фактическа и правна сложност тя не отпада. Възможността на главния прокурор да възлага такива дела на Националната следствена служба също не е премахната. Не сме включили тези дела, които г-н Хайтов ги е включил, защото не ми се иска да се връщаме и да предизвикваме отново дебата, който беше преди 5-6 години. Аз бях против тогава за мястото на Националната следствена служба и следва ли следователите изобщо за разследват дела. Не искам да възбуждаме този дебат отново. Но възможността я има що се касае до задължителна подсъдност по разследването на 256 и следващите дела от Национална следствена служба.
Четин Казак:
Аз доколкото виждам в текста на работната група няма чл. 256. Така че притесненията на г-н Димитров трябва да отпаднат.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Димитър Лазаров и Данаил Кирилов, понеже не го оттегляте. Който е съгласен, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет „въздържали се”.
Това означава, че се приема вашето предложение.
Не подлагам на гласуване предложението на работната група.
Подлагам на гласуване само редакционната поправка, предложена от г-н Ципов, като я предлагам аз и моля г-н Ципов да я повтори.
Красимир Ципов:
Предложението е по т. 2, буква „в” на § 13 да се направи уточнението след „държавни служители” да се добави по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР и съответно преди „Държавна агенция „Национална сигурност” държавни служители по чл. 43, ал. 1, т. 1 от Закона за ДАНС, а именно така наречените „униформени служители”, т.е. следователите да разследват престъпления, извършени от тях, а така наречените „чиновници” да ги разследват за извършени деяния останалите разследващи органи.
Предс. Четин Казак:
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. Петнайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Колеги, тъй като предстоят заседания на парламентарните групи, предлагам ви да приключим до тук и да продължим утре. Парламентарните групи имат заседания и аз лично имам да представям законопроекти и трябва да тръгвам. Предполагам, че и останалите колеги имат заседания. Днес е денят, в който групите решават какво ще правят през следващата пленарна седмица.
Димитър Лазаров:
Обратно предложение, г-н Председател, може ли. (Заповядайте.)
Не ми се ще това гласуване да излезе, че гласуваме едва ли не г-жа Манолова да отиде в парламентарната група. Ако иска да ходи в парламентарната група. Всеки от нас има правото самостоятелно да решава дали да ходи или не.
Правя обратно предложение, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Моля ви дръжте се адекватно. Не ми давайте оценки.
Димитър Лазаров:
Правя обратното предложение да продължим работата до приемането на съответните изменения на Наказателно-процесуалния кодекс. Призовахте ни в началото да си уведомим парламентарните групи. Аз предлагам вместо да си правим PR със законопроекти и с гранична полиция, да работим и да гласуваме НПК. Благодаря.
Това ми е предложението.
Предс. Данаил Кирилов:
Разбрах предложенията. Колеги, подлагам на гласуване предложението на г-жа Мая Манолова да прекратим заседанието и да продължим в утрешния ден.
Който е съгласен, моля да гласува „за”. Шест „за”.
Който е против, моля да гласува против. Четири „против”.
Въздържали се? Един „въздържал се”.
Съобразно гласуването прекратявам заседанието.
Няма да разглеждаме т. 3 от дневния ред, защото гласувахте за прекратяване на заседанието.

Председател:
Данаил Кирилов