Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 24

Днес, 20.05.2015 г., сряда, от 16:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция Съвет по законодателство”; от Прокуратурата на РБ - Мария Шишкова, заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура; от Министерство на вътрешните работи - Красимир Ципов, заместник-министър, и Кристина Лазарова, началник отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства - Бойко Рашков, председател на бюрото; от Движение „Защита на гражданите и държавата” – Илия Бачев.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Откривам заседанието на комисията. Имаме кворум. Продължаваме с Обсъждането за второ гласуване на общ законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 553-03-46/02.04.2015 г. на приетите на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 554-01-34, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 13.02.2015 г. и законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 554-01-35, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 17.02.2015 г. (продължение)
Бяхме стигнали до § 13, който става § 14. Включително беше гласувано предложението на н.пр. Димитър Лазаров и Данаил Кирилов с десет гласа „за” и пет „въздържали се”.
Не беше гласувана предложената редакция във връзка с приетото предложение. Имаше процедура по гласуване и прекъснахме заседанието.
Сега продължаваме с гласуване на редакцията на работната група за § 13, който става § 14 и касае чл. 194, в който се правят следните изменения и допълнения. Разполагате с текста в доклада.
Който е съгласен да приемем редакцията така, както е предложена, съобразно приетото предложение, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към § 14. Имаме текст на вносителя. Не са постъпили предложения. Имате думата по § 14, който се отнася за чл. 242 само по вносител. Няма изказвания. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване.
Моля, който е съгласен, да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Алтимир Адамов:
Г-н Председател, колеги, налага се да отида в друга комисия. Бих искал да обявя, че гласувам както гласуват колегите. Съжалявам, трябва да тръгвам. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Пристъпваме към § 15 за чл. 249. Предложение на вносител.
Имате думата. Няма изказвания. Моля, който е съгласен да подкрепим § 15, да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Има предложение на н.пр. Искрен Веселинов, Христиан Митев, Борис Ячев, Султанка Петрова, Юлиан Ангелов и Валери Симеонов за създаване на нов § 1а със следното съдържание, с което разполагате. Имате думата. Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Само с две думи ще обоснова нашето предложение.
Към момента в НПК е записано, че подсъдимият дава обяснения, без да е фиксирано кога дава тези обяснения. Ние предлагаме, смятам, че е логично, тези обяснения на подсъдимия да се дават след прочитане на обвинителния акт или на тъжбата, като се предвижда възможност тези обяснения да може той да ги допълва в рамките на съдебното производство, като по този начин смятаме, че ще бъде преустановена практиката към този момент, подсъдимият да бави процеса и дори съзнателно да възпрепятства съда в изясняване на обективната истина чрез поддържане на формирана достоверна защитна теза на база чутите показания и заключения на изслушаните преди него свидетели и експерти, като по този начин смятаме, че ще се гарантира и по-срочно приключване на наказателните дела. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Колеги, имате думата. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, хронологически чл. 276 от НПК казва как започва съдебното следствие: „прочитане на обвинителния акт от прокурора при дела от общ характер, или с прочитане на тъжбата от частния тъжител при дела от частен характер, а когато е предявен граждански иск, той се прочита от гражданския ищец; председателят запитва подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява.”
След това в чл. 277, „председателят поканва подсъдимия да даде обяснения по обвинението.” Аз мисля, че това е достатъчно.
Всъщност от предложението ме притеснява ал. 2.
„(2) Подсъдимият може да допълва първоначалните си обяснения във всеки момент на съдебното следствие.”
Така записан текстът означава, че е длъжен при покана да даде обяснения. Аз мисля, че това е нарушаване на неговите права или правото на защита най-общо казано, защото то включва освен правото на адвокатска защита, включва и правото да разбере в какво е обвиняван и дава или да не дава обяснения в съдебното следствие. Понеже сме на тази фаза. Не искам да връщам на досъдебното.
Така че така, както е регламентиран в момента чл. 276 и чл. 277 изцяло отговаря на правата на подсъдимия да дава, да не дава обяснения по всяко време на процеса. Иначе означава обратното – да допълва. Ами ако не е дал обяснение какво ще допълва. Той не е длъжен да дава обяснение незабавно след прочитане на обвинителния акт или тъжбата.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Г-н Председател, имам въпрос към вносителите, защото виждам, че и колегата Лазаров като чели се опитва да разбере логиката и смисъла на направеното предложение. Затова искам да кажете съвсем ясно. Означава ли вашето предложение, че имате идея подсъдимият да има възможност да даде обяснение единствено и само след прочитане на обвинителен акт тогава, когато бъде поканен. И ако не направи това, той няма право да дава обяснение в процеса. Защото коментирате възможността му да допълва обясненията, но ако той не ги е дал точно тогава, когато вие сте посочили и поради исканата промяна в ал. 2, на мен ми се струва, че логиката е тази. Има право, дава обяснение, ако откаже, той се лишава от това свое право. Защото чух нещо подобно във вашите устни мотиви. След това той би бил в състояние да изгради защитата, изслушвайки заключения на експерти и други свидетели, че по този начин шиканира процеса и други съображения. Кажете го ясно, това ли е вашата идея. Да се преклудира правото да даде обяснение, ако той откаже да го стори веднага след обвинителния акт и преди свидетелите и преди другите доказателства.
Емил Димитров:
Вносителят го няма. Ние сме съвносители, но половината от това, което казахте, бяха и моите думи, когато предлагаха текста, тъй като той може по всяко време да дава обяснения и по всяко време да гради своята защита. В противен случай тя е предрешена. Излиза, че след като е дал първите обяснения, оттам нататък всичко е приключено.
Оттеглям предложението.
Предс. Данаил Кирилов:
Оттегляте ли го? (Да.) Благодаря, г-н Димитров.
Тук обаче има още едно ваше предложение - на н.пр. Емил Димитров, Христиан Митев, Борис Ячев, Димитър Байрактаров и Славчо Атанасов. Предлага се да бъде нов § 15а. То касае две предложения относно чл. 377 със следното съдържание. То е абсолютно същото, но със сгрешена номерация. Тоест, вместо чл. 277 е записано чл. 377. Това може би е объркало експертите и се дублира общо взето.
Заповядайте, г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, съвсем накратко. Първо, в това предложение има допусната техническа грешка. Второ, то беше дадено преди да бъдат обединени законопроектите в общ законопроект. И именно оттам е допуснато това несъответствие.
Оттеглям предложението по чл. 377. Всъщност оттеглям и двете: и това по чл. 277 и следващото по чл. 377., в което има техническа грешка и не би следвало да се гледа, тъй като не е постъпило по общия законопроект, а по единия от приетите на първо четене.
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. При това положение нямаме гласуване по оттеглените предложения за създаване на нов § 15а.
Пристъпваме към § 16. Той се отнася за чл. 288.
Имаме текст на вносител. Няма направени предложения. Имате думата, колеги. Няма желаещи за изказване. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване. Който е съгласен с § 16, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се § 16.
Пристъпваме към § 17 относно чл. 309. Няма предложения.
Има предложение за техническа редакция на текста. Разполагате с предложението за редакция. Имате думата за изказвания. Няма желаещи. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с предложената редакция на § 17, който става § 18, за чл. 309.
Моля, който е „да”, да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се § 17, който става § 18 текста на вносител заедно с редакцията.
Пристъпваме към § 18, който се отнася за чл. 329. Имаме текст на вносител. Няма постъпили предложения. Имате думата за становища и изказвания. Няма желаещи. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване.
Който е „за” текста на § 18, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се § 18.
Пристъпваме към § 19, който се отнася за чл. 340.
Постъпило е предложение от н.пр. Димитър Лазаров и Данаил Кирилов. Ако подкрепите предложението, ще ви предложа редакцията
Имате думата, колеги. Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Направи ми впечатление, уважаеми г-н Председател, уважаеми народни представители, уважаема г-жо Заместник-главен прокурор, г-н Председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, че в ал. 5, изречение първо завършва с „... привеждането на лицето в съответния или в най-близкия до седалището на съда затвор.”
Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража борави с „място за изпълнение на наказанието лишаване от свобода”, което е два вида: затвор или поправителен дом. Не е ли по-добре да уточним, че става дума за „място за изпълнение на наказанието лишаване от свобода -затвор”, а не директно да използваме затвор.
Мария Шишкова:
Ако счетете, че това е по-коректният вариант.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, чухте становището на заместник-министър Ципов и на Заместник-главния прокурор Шишкова. Ако някой подкрепя предложеното уточнение, би следвало да го предложи от името на народен представител. Заповядайте.
Александър Стефанов:
Г-н Председател, ако разрешите, да подскажа. От Министерството на правосъдието съм. Тази редакция в § 19 кореспондира и с редакцията в Закона за изпълнение на наказанията в § 30, където препраща към 42 за настаняване в затвор.
Така че заместник-министър Ципов е прав, но нека да остане в случая „затвор”. Считам, че е по-правилно.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Някой възразява ли по това уточнение. Г-н Ципов се съгласи. Закривам дебата, колеги. Пристъпваме към гласуване на предложението Лазаров и Кирилов.
Моля, който е съгласен да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се предложението на н.пр. Лазаров и Кирилов по § 19.
При това положение подлагам на гласуване предложената редакция на текста на § 19, който става § 20 относно чл. 340.
Моля, който е съгласен, да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се редакцията на § 20.
Пристъпваме към § 20, който се отнася за чл. 369.
Няма постъпили предложения от народни представители.
Имаме постъпило предложение за редакция. Имате думата за становища. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Аз искам да задам един въпрос.
В чл. 368 един път е казано, че „в срокове не се включва времето, през което делото е било в съда или е било спряно на основание чл. 25.”
Сега ние отново в чл. 369 за тримесечния срок, в който прокурорът би могъл да реагира, отново вкарваме този тримесечен срок, че сроковете по чл. 25 не се включват още един път.
„В тримесечния срок не се включва срокът по чл. 242, ал. 3, както и срокът, през който наказателното производство е било спряно на основание чл. 25.”
Тоест, ако на основание чл. 25 наказателното производство е било спряно поради причина, че е изпаднал в краткотрайно разстройство, което приключва или друго тежко заболяване, което му пречи, ние един път го изключвам по чл. 368 срокът. Сега казваме, че тримесечният срок, който законът дава на прокурора по чл. 369 да внесе делото в съда, още един път ще му удължим този срок с една, две, три, пет години.
Мария Шишкова:
Не. Нашата идея в предложението е да се синхронизират двете разпоредби – на чл. 368, ал. 1 и чл. 369, ал. 1.
В чл. 368 се регламентира срокът, който задължава прокурорът да внесе обвинителен акт или да се произнесе с акт по съществото на делото – прекратяването. Като в тази разпоредба в този срок, в който прокурорът дължи произнасяне е изключен срокът, в който производството е спряно.
В разпоредбата на чл. 369 ние считаме, че тогава когато трябва да се произнесе вече и съдът, т.е. когато прокурорът не си е изпълнил фактически тези задължения, а съдът следва да преценява този срок, тук също следва да има тази разпоредба, тази хипотеза, че се изключват сроковете, в които производството е било спряно.
Това е фактически предложението. Защото в нормата на чл. 369 е записано всичко. Пише, че в тримесечния срок не се включва срокът по чл. 242, ал. 3, но де факто няма срока, в който производството е било спряно. Тоест, съдът би могъл този срок да го изключи и да приеме, че е изтекъл съответно срокът, който… Това е идеята.
Димитър Лазаров:
Уважаема г-жо Шишкова, нека да прочетем текста така, както би звучал, ако се приеме това предложение.
В чл. 368 категорично казва срокът по чл. 25 удължава всъщност двегодишния срок от привличането като обвиняем или този две годишен срок се прекъсва. Така да го кажем за по-ясно.
Това, което вие предлагате в ал. 1 на чл. 369 изречение второ се изменя така. Вие казвате тримесечният срок не се включва. Тримесечният срок, който е задължение на прокурора след като му е оказал да се произнесе, значи един път е минал двугодишния срок, съобразени са сроковете по чл. 25, когато е имало спиране, станали са три години и шест месеца, защото година и шест месеца извън двете години е имало спиране по чл. 25 и съдът вече казва на прокурора: Имаш тримесечен срок да внесеш делото в съда или да го прекратиш. И наново ние започваме да броим същите срокове по чл. 25 в тези три месеца задължение на прокурора.
Мария Шишкова:
Да, не включва този тримесечен срок, който предвижда съда. Ако възникне основание за спиране в рамките на този тримесечен срок, даден от съда. Ново основание за спиране. Всъщност последното изречение на разпоредбата на чл. 369, ал. 1 – тримесечният срок не се включва, ако има ново основание за спиране.
Димитър Лазаров:
Тоест две години – 24 месеца след като е повдигнато обвинение на лицето, очевидно за да бъде повдигнато обвинение, не следва ли хипотезата по чл. 25, т. 2, т.е. разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина, минали са 24 месеца, спирано е на това основание делото, повдигнато е обвинение, станали са 36 месеца, като сме приспаднали отсъствието, съдът по чл. 369 дава на прокурора тримесечен срок. И прокурорът казва: аз не мога да намеря лицето и това е срокът да го прекрати делото по 369 или да го внесе за разглеждане в съда в тримесечен срок с обвинителен акт.
Мария Шишкова:
Така е, да.
Димитър Лазаров:
Но разбирате ли, въпросът ми подсказва възможността за шиканиране и за заобикаляне на тези 24 месеца, които законодателят е дал. Аз тук искам да направя уговорката. Бях категорично против възстановяването на този институт по този начин, но факт е вече. Гласувал съм против при измененията 2010 г. Тогава не се прие. В 42-то Народно събрание се прие по този начин, по който е тук, но факт е вече. Има ги тези текстове. Но така разписано означава, че този срок тримесечен може да се злоупотребява с него и безкрайно да…
Мария Шишкова:
Определението подлежи и на протест, подлежи и на обжалване. Така че в този смисъл. (Кое определение?) И за спирането и съответно
В ал. 3 е предвидено, че „определението подлежи на протестиране по реда на Глава двадесет и втора.” За прекратяване на производството и за връщане на делото на прокурора за отстраняване в едномесечния срок. Тук не е предвиден контрол. Спор няма.
Както приемете.
Димитър Лазаров:
Аз не оспорвам логиката, че ако в този тримесечен срок наистина лицето изпадне в краткотрайно разстройство на съзнанието при някои от хипотезите, да има основание, не могат да бъдат извършени следствени действия. Ако ще се внася – да. Ако ще се прекратява? Разбирате ли? (Разбрах.) Какво пречи на прокурора да го внесе с предложение за освобождаване от наказателна отговорност при всичките хипотези по чл. 25. Ако ще го внася с обвинителен акт, разбира се трябва ново предявяване и евентуално извършване на следствени действия. Но питам, задавам въпроса. Нямам отговор. Какво пречи в този случай да го внесе с предложение за прекратяване.
Мария Шишкова:
С предложение за прекратяване – да.
Димитър Лазаров:
Но така написано се удължава срокът и той би се възползвал и би имал възможност да го внесе с предложение за прекратяване, тъй като обвиняемият е някъде в чужбина и прокурорът е преценил, че делото наистина е за прекратяване. Две са хипотезите. (Да, така е.)
И понеже г-н Рашков е професионалист, има ли пречка, ако едно лице е изпаднало в краткосрочно разстройство на съзнанието, да бъде прекратено наказателното производство спрямо него. Прокурорът да го прекрати.
Мария Шишкова:
Как ще го прекрати?
Бойко Рашков:
Ако става дума дали може, всичко може, всичко е възможно, но нали чл. 25 е за това. Краткотрайно разстройство на съзнанието или друго тежко заболяване, което му пречи да участва в производствените действия и ще трябва да го спре. Ако някой рече да го прекрати, ще го прекрати на друго основание.

Димитър Лазаров:
Г-н Рашков, въпрос ми може би беше неправилно зададен. Ако прокурорът прецени, че не са налице достатъчно доказателства за внасяне на обвинителен акт, има ли пречка делото да бъде прекратено, при положение, че лицето е изпаднало в хипотезата на чл. 25.
Бойко Рашков:
Ако има други доказателства, то ще е друго правното основание. Колежката ги знае. (чл. 243, т. 2) Има престъпление, ама не съвсем. Виновен е, ама не толкова.
Димитър Лазаров:
Това е общият случай. Но в хипотезата на чл. 369, когато прокурорът прецени, че няма основание да внася в тримесечния срок обвинителен акт и следва да го прекрати, пречи ли това, че лицето е в хипотезата на чл. 25. Не пречи. Ако прокурорът смята да го внася с обвинителен акт. Но ако не смята да го внася. Дайте да го разделим, ако трябва. Прокурорът може да прецени, че наистина ще се възползва от възможността да излезе с предложение за освобождаване от наказателна отговорност. Пропуснал е първата хипотеза на чл. 368.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Рашков е прав и аз с огромно търпение оставям дебата да се развие донякъде, за да се види ще има ли някакво предложение и в каква посока би било.
Ще попитам г-н Лазаров и г-жа Шишкова, имате ли някакви предложения? Имаме текст на вносител. Имаме една предложена редакция. Предложената редакция касае само две препратки, т.е. ориентира правилно текстовете.
Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Аз лично няма да подкрепя това предложение като някакво допълнение и прецизиране на уредбата, която е дадена в тази хипотеза на Глава двадесет и шеста с препратки поради теоретичната възможност основанията по чл. 25 да възникнат в тримесечния срок. Аз така разбирам проблема. Ако това е така, наистина прекратяването не буди абсолютно никакви проблеми, защото дали е било спирано производството преди това, дали се броят тези срокове или не, е въпрос, който предхожда момента съд, който дава тримесечен срок. Тази страница я затваряме.
Започва да тече тримесечният срок и лицето или изпада в някакво краткотрайно разстройство на съзнанието, или добива имунитет, или продължава да не може да бъде намерен. Както правилно отбеляза колегата Лазаров, ако се прекратява производството, всичко това не е никаква пречка да се прекрати. Следващите действия не изискват негово лично участие, дори да се констатира наличието на такова. Кой има интерес да го констатира и да го ползва евентуално такова основание по чл. 25.
Остава въпрос, ако прокуратурата се ангажира с до този момент събраните доказателства да внесе обвинителен акт, за да спази срока двумесечния и да отговори. Внасянето на обвинителния акт в крайна сметка е работа на прокуратурата. Аз мисля, че тя може да го внесе и тогава вече ще се констатират обективно пречки за гледане на делото в съдебна фаза. Тогава чл. 25 с пълна сила може да бъде коментиран, приложен и т.н. и съдът ще бъде, а не прокуратурата. Тоест, уредбата по начина по който сега съществува, дава отговор на тези въпроси. А да започваме нови срокове в рамките на трите месеца, колко месеца ще броим или няма да броим. Та по тези съображения няма да подкрепя препратката по чл. 25.
А пък и този месечен срок на прокурора толкова не му е достигнало, че сега ще му дадем и още един месец, също не заслужава подкрепа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев. Заповядайте.
Димитър Лазаров:
Аз започнах от чл. 25. Да видим известна логика в това, което е предложено, макар че зададох въпроси, а не съмнения, но тъй като не съм съгласен с това, което казва г-н Нотев, срокът по чл. 242, т.е. едномесечният срок за изготвянето на един акт, предлагам да отпадне от текста срокът по чл. 242 и да остане: „В тримесечния срок не се включва срокът, през който наказателното производство е било спряно на основание чл. 25.”
Ще подкрепя този вариант на текста, но все пак правя предложение да бъдат заличени думите „Срокът по чл. 242, ал. 4”. Това е едномесечният срок.
Бойко Рашков:
Този срок какво пречи на процедурата.
Димитър Лазаров:
Тримесечен срок съдията дава на прокурора да се произнесе. С това предложение той става четиримесечен. Защото казваме, че в тези три месеца не се брои едномесечният срок, за да се произнесеш по някакъв начин. И той става автоматически четири месеца. А преди това 24 месеца от повдигането на обвинението и т.н.
Бойко Рашков:
Нека да отпадне. Нищо не пречи и ще е стимулиращо, дисциплиниращо, стягащо. За какво му е пак едномесечен срок.
Димитър Лазаров:
То делото един път е изпратено в съда по искане на обвиняемия. Прокурорът се е запознал, изпращайки го в съда, връща се със съответно указание тримесечен срок да внесе обвинителен акт или предложение по чл. 78а или за прекратяване, ама към тези три месеца, в които той трябва да предприеме действия или по разследване, или по внасяне на обвинителен акт, ако счита, че е разследвано, или да го внесе с предложение за прекратяване и добавяме още един месец.
Мария Шишкова:
Ако считате, че с настоящата редакция прокуратурата едва ли не ще си осигури комфорт за нещо, което не й се полага, т.е. тя може да упражни правомощията си въпреки наличието на основанието на чл. 25 и това да се случи едва в съдебната фаза на процеса, редакцията да си остане тази, която е и понастоящем в разпоредбата на чл. 369, ал. 1 и в този смисъл нещата да не подлежат на промяна.
Ако трябва да повдигне ново обвинение, тя не би могла да повдигне ново обвинение. Това е резонът на исканото изменение. Ако въпреки това този срок - двугодишен, който така или иначе не е бил достатъчен, за да се прецизира обвинение и всичко останало и въпреки това са налице основанията по чл. 25, т.е. те може да са възникнали и преди да е изтекъл двугодишния срок, но да не са отпаднали след произнасянето на съда и определянето на тримесечен срок за произнасяне на прокурора, той би могъл да повдигне обвинение в присъствието на защитник, без участието на обвиняемия. Но въпреки всичко, резонно е при наличието на такива обвинения на такива основания.
Димитър Лазаров:
Хипотезата няма как да възникне, ако е изпаднал в краткосрочно разстройство на съзнанието, защото няма как да сезира съда, г-жо Шишкова. (Точно така е.) Чл. 369 инициативата е на същия този обвиняем, който е изправен при една от хипотезите на чл. 25, което е основание за спиране на делото. За това нека дадем възможност да не се брои този срок – тримесечен, да спира за този период. Макар, че и на общо основание може да го спре прокурорът.
Мария Шишкова:
Въпросът за спирането не стои. Той би могъл да го спре. Не е проблемът в спирането. Проблемът е в срока, който тече фактически след като съдът определи срока за внасяне на делото. Проблемът не е в спирането.
Явор Нотев:
Тук г-н Рашков каза нещо много важно – дисциплиниращ ефект, когато се възстанови действието на Глава двадесет и шеста. В последните три месеца съдът ще прецизира и ще прави такива изненади. Не е логично. Този човек е бил достатъчно - доста дълго време обвиняем.
Бойко Рашков:
А има и друго нещо. Ако позволите да кажа две-три изречения.
Вижте какво казва сега закона – чл. 368:
„Чл. 368 Ако в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от една година в останалите случаи, обвиняемият може да поиска делото да бъде разгледано от съда, освен когато привличането е за тежко умишлено престъпление, с което е причинена смърт. В тези срокове не се включва времето, през което делото е било в съда или е било спряно на основание чл. 25.”
Пита се в задачата колко години са минали от образуването на процеса. Вие разбирате ли, че в момента НПК е дал толеранс 2 години за тежките обвинения най-общо казано, без да коментира продължителността на процеса, за което пък отиваме в Страсбург за нарушаване на принципа на разумния срок. Така че, 2 години са минали, а може би още 10 са минали преди това докато разкрият този човек и тогава се губи смисълът от процеса изобщо. А ние сега коментираме тук дълго време за този месец на прокурора. Прокурорът трябва да е „в час”. Този НПК е правен, аз съм го критикувал ужасно много, в една му част особено, че прокурорът трябва непрекъснато да упражнява контрол, надзор за законност, да ръководи, което обективно не е възможно. Но те тогава се съгласиха с тази разпоредба – тази обективна невъзможност. Извинявайте за отклонението. Това не е възможно да стане, но след като го има в закона, прокурорът трябва да е в час. Ако прокурорът не е наясно за какво ще обвинява един човек, каква е фактическата обстановка, по-хубаво да си намери някаква друга работа тогава. И сега ние тук, след като са минали години наред, ние спорим за един месец.
Аз подкрепям колегата, защото не е проблемът в месеца. Изпуснато е времето. Своевременното привличане на един човек като обвиняем, взимане на мерки за неотклонение, разкриване на престъплението и т.н. Разкриването на престъплението е отдалечено във времето от момента на извършването на деянието до привличането. И сега ние?! Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, ще си позволя да прекратя дебата. Ще ви предложа да се ориентираме към гласуване.
Въпреки някои твърдения, работна група имаше. Тя доста задълбочено коментира и обсъжда. Очевидно е, че не е бил до последен детайл обсъден въпросният текст.
Имаме едно предложение от г-н Лазаров.
На практика имаме само едно предложение – на вносител. Няма друго предложение. Позволих си да помоля експертите да ми дадат блиц предложение. То е в следния смисъл: да се раздели на две изречения, тъй като очевидно се чудите за кой срок се отнася към хипотезата.
Доц. Салкова.
Доц. Екатерина Салкова:
Предложението е:
„В ал. 1 изречение второ се изменя така: В тримесечния срок не се включва срокът по чл. 242, ал. 4.”
Създава се изречение трето: „Съдът може да удължи срока по изречение първо, когато наказателното производство се спира на основание чл. 25.”
Чавдар Георгиев:
Аз подкрепям това предложение и ми се струва разумно. Второто може да се редактира така:
„По искане на прокурора съдът може да удължи…
Мария Шишкова:
И в момента си го има в разпоредбата на чл. 369. Първата част на изречението така, както е разделено, съществува и сега в текста на разпоредбата.
Димитър Лазаров:
Г-н Председателю, ще прочета текста как би звучал по моето предложение: В тримесечния срок не се включва срокът, през който наказателното производство е било спряно на основание чл. 25.
Предс. Данаил Кирилов:
И отпада срока по чл. 242.
Димитър Лазаров:
А дали в практиката ще се наложи прокурорът да сезира съда? Може да иска удължаване на срока прокурорът. Ние нищо не казваме тук що се касае кой ще го преценява.
Бойко Рашков:
А обвиняемият ще има ли право на становище по искането на прокурора, защото това е много сложна процедура. Аз не знам дали имате готовност за това.
Димитър Лазаров:
Обвиняемият във всяко едно положение, стига да не е някоя от хипотезите на чл. 25, защото прокурорът трябва да се произнесе с постановление, разбира се, че това постановление би могло да бъде обжалвано, или от неговия защитник. Това е факт. Прокурорът трябва да се произнесе с постановление, за да каже, че този срок се удължава, тъй като е налице…. Той първо трябва да спре делото. При хипотезите на чл. 25 той трябва да постановление да спре досъдебното производство. Това е факт и това не се коментира. Въпросът е за срока како става. Ние казваме, че за този период на спиране на основание на чл. 25 този тримесечен срок не се брои.
Мария Шишкова:
Ако искате, по-добре да си остане разпоредбата такава каквато е. Да няма промяна. Да си остане настоящата разпоредба такава, каквато си е в чл. 369, ал. 1. Да няма изобщо промяна, отколкото да пипаме каквото и да било друго. Ние тук предлагаме нещо, което след това ще стане проблем голям.
Димитър Лазаров:
Колегата Киров обяви, че е готов да си оттегли предложението.
Бойко Рашков:
Вижте чл. 244. ал.1 „Прокурорът спира наказателното производство.”
После ал. 5. „Постановлението по ал. 1 може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.” И започват условностите. След това отива пак в съда. Съдът се произнася и неговото решение е окончателно.
Но намесваме други лица в тази процедура, заинтересовани от това да не се спира производството. Нямаме готовност, а чувствам, че и вие нямате готовност за разумно предложение по този институт.
Чавдар Георгиев:
Тогава да се оттегли.
Предс. Данаил Кирилов:
За съжаление, този дълъг дебат не произведе ефект. Липсата на резултат е някакъв резултат. Аз като вносител, г-н Нотев, не съм удовлетворен.
При това положение и г-н Лазаров си оттегля предложението за редакция.
Колеги, гласуваме текста на вносител за § 20. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Един „за” текста на вносител. Против? Няма против. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Не се приема текстът на § 20.
Колеги, при това положение, моля да позволите, тъй като не се приема текстът, се налага корекция на една препратка, техническото отражение.
Мирослава Манолова (референт):
Ще запишем, че комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на чл. 369, като в ал. 1, второто изречение, вместо чл. 242, ал. 3 ще стане чл. 242, ал. 4. Защото приехте промяна в чл. 242 и досегашната ал. 3 става ал. 4. Просто трябва да направим препратката заради промяната, която вчера приехте в чл. 242.
Това е накратко.
Предс. Данаил Кирилов:
Има ли възражение по това редакционно уточнение, касателно препратката чл. 242, алинея стара 3, която сега трябва да стане ал. 4. Няма възражения. Приема се.
Продължаваме с предложението на н.пр. Емил Димитров, Христиан Митев и други колеги, да се създаде нов § 20а със следното съдържание:
„Създава се нов чл. 369а със следния текст:
„Съкратено съдебно производство не се допуска, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления, както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.”
Имате думата. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
От името на вносителите с едно изречение. С това предложение се връща редакцията на текста на чл. 369а, който към този момент е отменен и която разпоредба я е имало към момента на приемането й през 2009 г., като по този начин във връзка с чл. 373, ал. 2 и съответно чл. 38а от Наказателния кодекс се предвижда да се води за определените в текста, който е пред вас увреждания, като са изброени всички хипотези, в този случай ад не се води съкратено съдебно следствие и съответно да не се прилага замяната на наказанието така, както тя е описан в чл. 58а от наказателния кодекс.
Колегите вносители имат за цел да бъде постигната една по-голяма стабилност при определяне и при налагане на наказанието за извършеното престъпление. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Колеги, имате думата за становища и позиции. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Благодаря, г-н Председател. Както казах, материята е доста сложна. Имаше различни мнения, включително някои особени и крайни. Групата прие, че трябва да внесем този текст и ние ще го поддържаме.
Проведохме разговори с представители на прокуратурата относно ефекта, засегнатите лица. Оказа се, че ефектът няма да е толкова голям. Ние ще подкрепим това предложение. А аз лично се надявам в зала разумът да надделее.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Благодаря, г-н Председател.
Първо, между първо и второ четене, извън обхвата на внесения законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс се правят доста съществени изменения в прилагането на чл. 369, чл. 370 и следващите. Един институт, който наистина е спорен. 2010 г. точно поради такива предложения, които водеха до изпразване от съдържание на този институт за бързо приключване на делата бяха направени тези промени. Тогава се слизаше под минимума – нещо, което наистина беше справедливо и се прие тази разпоредба с 1/3 от вече определено наказание. Това, че някъде някой съдия, определяйки първоначалното наказание може би не е съобразил или може би не е мотивирал защо е приложил по-ниско наказание, което след намаляване с 1/3 при тази хипотеза на някои от страните се вижда несправедливо е друга тема. Но това не значи, че трябва да започваме да ограничаваме този институт – тежка телесна повреда. Отнася и за предпазливи и непредпазливи деяния с последвала тежка телесна повреда или смърт, деецът е бил в пияно състояние, множество престъпления, което поне аз не мога да си го представя практически как би се прилагало, и извършено спрямо орган на властта. Вие знаете, че пак подтиквани от конкретни случаи, как ние започнахме да добавяме, да добавяме хипотезите на телесните повреди и беше от длъжностно лице на длъжностно лице, започнахме да добавяме следовател, полицай, прокурор, горски, стражар, лекар. Мисля, че засега сме изпуснали В и К инкасатор, но не е късно да го добавим. Може би бъркам. Можем да сложим и банков служител или касиер. Изброени са професиите.
Това, което е предложено в момента, предполага точно този подход – орган на власт. Защо да не е и лекар, който не е орган на власт. И аз почти ви гарантирам, не дай си Боже поводът да не е драстичен, да започваме да добавяме.
Само искам да припомня, говорих с част от колегите от Патриотичния фронт, има закон, който компенсира пострадалите от престъпления, ако не се лъжа беше до 10 000 лв. стойността и започват пострадали, когато делата вървят 2-3-4-5-6 години, да се обръщат към нас в приемните и да казват: Това дело се влачи вече 10 години. Децата станаха абитуриенти. Ние не можем да се удовлетворим от това, което дава държавата, макар и минималното по силата на този закон, да не говорим граждански иск, да не говорим присъдените имуществени и неимуществени щети. Не че всякога се изплащат?
Поради което аз съм категорично против, напомняйки първото основание.
И за да приключа, да не бъда досаден, при тази хипотеза нека да не пропускаме, че съдът може и да оправдае подсъдимият, възползвал се от чл. 369-370. Това не е споразумение, което приключва със съдебен акт.
И ще препоръчам на всички колеги да гласуват против, напомняйки, че това излиза и извън обхвата на първоначално внесения законопроект.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Митев за отговор.
Христиан Митев:
Съвсем кратка реплика или по-скоро уточнение.
Напълно съм съгласен с това, което каза колегата Лазаров. Колегата Димитров уточни. Ние имаме решение на групата и ние ще си поддържаме това предложение.
Репликата ми е по отношение на предложенията. Съгласен съм с тази забележка, че наистина не е коректно да се внасят предложения за текстове, които не са в обхвата на общия законопроект. Но колеги, ще ви напомня, че в общия законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс не сме залитнали, а направо сме потънали в подобни предложения, които не попадат в обхвата.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Митев, в Гражданския процесуален кодекс не му е мястото да повдигаме темата, но при всеки повод това го подчертавам. Да, там е огромно изобилие на предложения, които са извън обхвата, за което като влезем в това обсъждане, моето категорично мнение и предложение ще бъде да не бъдат допускани и обсъждани, т.е. да не бъдат допускани до обсъждане.
Христиан Митев:
За което благодаря, защото би трябвало принципът да се прилага навсякъде еднакво.
Предс. Данаил Кирилов:
Принципът е установен и в правилника. Изрична е нормата в правилника и ако искате, ще я цитирам малко по-късно.
Христиан Митев:
Няма нужда. Вярвам Ви. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Прекратявам дебата. Колеги, подлагам на гласуване. Който е „за” предложението на н.пр. Емил Димитров, Христиан Митев и народни представители за създаване на нов § 20а, моля да гласува „за”. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Не се приема текстът.
Пристъпваме към § 21, който касае чл. 377.
Имаме само текст на вносител. Имате думата. Няма изказвания. Прекратявам дебата. Подлагам на гласуване § 21. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Текстът на § 21 се приема. Той става § 22.
Пристъпваме към § 22, който касае чл. 396, ал. 1. Имаме текст на вносител. Имате думата. Прекратявам дебата. Подлагам на гласуване. Моля, който е „за”, да гласува. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се ? Няма. Текстът на § 22, който става § 23 се приема.
Пристъпваме към § 23. Имаме предложение на вносител. Няма други предложения. Има становище на Министерството на вътрешните работи. Заповядайте, колега.
Кристина Лазарова:
Благодаря, г-н Председател.
Дами и господа народни представители, искам да внеса едно предложение в чл. 400, което касае добавянето на военна полиция по контрола на мяркат „подписка”. Първо препратката следва да се поправи на ал. 3, предвид приетите вчера изменения в чл. 60.
Също така предлагам да се добави и контрол върху мярката „домашен арест”, наложен спрямо военнослужещи. Тоест, принципът да се запази, като се добави и чл. 62, ал. 5.
Предс. Десислава Атанасова:
Колегата Георгиев обърна внимание, че представител на Министерския съвет или министерство в случая няма право да прави предложения. Поради тази причина формално възприемам предложението на Министерството на вътрешните работи и предлагам комисията да гласува следния текст:
В § 23 да се направи техническа редакция, като след чл. 60 се запише ал. 3, както и да се добави текстът „и по чл. 62, ал. 5”.
Обратни становища? Не виждам. Други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване техническата редакция и направеното предложение от мен. Моля, който е съгласен, да гласува. Дванайсет „за”. Без против и въздържал се.
Подлагам на гласуване редакцията на § 23 с гласуваните току-що и приети предложения. Моля, който е „за”, да гласува. Дванайсет „за”. Без против и въздържал се.
§ 24. Комисията подкрепя по принцип теста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25.
„§ 25. В чл. 411а се правят следните изменения:
1.Алинея 1 се изменя така:
(1) На специализирания наказателен съд са подсъдни делата за престъпления по:
1.Глава първа от особената част на Наказателния кодекс;
2.Чл. 321 и 321а от Наказателния кодекс;
3. Чл. 116, ал. 1, т. 10, чл. 131, ал. 1, т.8, чл. 142, ал. 2, т. 8, чл. 142а, ал. 2, предложение второ, чл. 143, ал. 2, предложение второ, чл. 143а, ал. 3, предложение второ, чл. 155, ал. 5, т. 1, чл. 156, ал. 3, т. 1, чл. 159, ал. 5, чл. 159г, предложение второ, чл. 162, ал. 3, предложение първо и ал. 4, чл. 195, ал. 1, т. 9, предложение второ, чл. 199, ал. 1, т. 5, чл. 208, ал. 5, предложение първо, чл. 213а, ал. 2, т. 5, предложение второ и ал. 3, т. 3, чл. 214, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 235, ал. 4, предложение първо, чл. 242, ал. 1, буква „ж”, чл. 253, ал. 3, т. 1, предложение второ, чл. 256, ал. 2, предложение второ, чл. 278а, ал. 3, предложение трето, чл. 280, ал. 2, т. 5, чл. 330, ал. 2, т. 4, чл. 346, ал. 6, предложение второ, чл. 354а, ал. 2, т. 1, чл. 354б, ал. 2-4, чл. 354в, ал. 2-4 и чл. 356б, ал. 2 от Наказателния кодекс.
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 3 думите „ал. 1 и 2” се заменят с ал. 1”.
4. В ал. 6 думите „ал. 1, 2 или 3” се заменят с „ал. 1 или 3”.”
Предложения? Становища? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението по текста на вносителя, което комисията подкрепя и предлага прочетената редакция на § 24 да е редакция на § 25. Моля, който е съгласен, да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Предложението е прието.
§ 25. Няма предложения. Съгласно номерацията предлагам § 25 в текста на вносителя да стане § 26. Няма обратни становища. Подлагам на гласуване § 25 по вносител, който става § 26. Който е „за”, моля да гласува. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Предложението е прието.
§ 26. Няма постъпили предложения. Имате думата за изказвания. Заповядайте.
Мария Шишкова:
Г-жо Председател, просто да уточним дотолкова доколкото хипотезата на чл. 416, ал. 4 предвижда, както изпълнението на предвидените наказания глоба, така и обезщетения и разноски, а вчера текстът, който се гласува, че гаранцията може да служи само за обезпечение на направени разноски, независимо от кои страни, фактически изключва част от тези хипотези на разпоредбата на чл. 416, ал. 4 в настоящия текст, така че ще ви предложа просто да остане за разноските. Редакцията да бъде:
„Изпълнението на вземанията от съдебни разноски и такси може да се насочи и върху внесените като гаранция пари и ценни книжа, които служат за обезпечение.” Или както намерите за добре да го редактирате.
Предс. Десислава Атанасова:
Колеги, имате думата. Формално аз ще бъда вносител или Вие, г-н Димитров. (Ако искате и двамата да сме вносители.) В такъв случай първо ще прочета предложението на г-н Димитров за съдържанието на новата ал. 5 на чл. 416.
„(5) Изпълнението на вземанията от съдебни разноски и такси по ал. 4 може да се насочи и върху внесените като гаранция пари и ценни книжа.”
Г-н Димитров, правилно ли формулирах Вашето предложение? (Да.)
Подлагам на гласуване предложението за текста на ал. 5 в чл. 416, който е § 26. Който е съгласен, моля да гласува. Дванайсет „за”. Без против и въздържал се.
Подлагам на гласуване § 26 с приетото предложение на г-н Димитров, както и текста на вносителя, който става § 27. Моля, който е „за”, да гласува. Дванайсет „за”. Без против и въздържал се.
§ 27. Няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя. Той става § 28, съгласно номерацията. Становища? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 27, който става § 28. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама. Предложението е прието.
§ 28 на вносител, който става § 29. Няма постъпили предложения. Има ли становища? Не виждам. Моля, който е „за”, да гласува. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама. Предложението е прието.
Преходни и заключителни разпоредби.
По наименованието „Преходни и заключителни разпоредби.” Няма постъпили предложения. Не виждам становища. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона. Тринайсет „за”, без против и въздържали се.
Постъпило е предложение от н.пр. Янаки Стоилов и Филип Попов.
„В Преходни и заключителни разпоредби в § 29, в края на ал. 3 да се добави изразът „ и се разглеждат от съответния първоинстанционен съд”.
Имате думата за становища. Не виждам желаещи. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Янаки Стоилов и Филип Попов. Моля, който е „за”, да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Единайсет „въздържали се”. Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 29, който става § 30. Моля, който е „за”, да гласува. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един. Предложението е прието.
Постъпило е предложение от н.пр. Емил Димитров, Христиан Митев, Борис Ячев, Димитър Байрактаров и Славчо Атанасов за създаване на нов § 29а.
Желаете ли да защитите предложението си? Заповядайте, г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаема г-жо Председател, оттегляме това предложение.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Митев. Предложението е оттеглено. В такъв случай няма необходимост от гласуване.
§ 30. Няма постъпили предложения.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 30, който става § 31. Моля, който е „за”, да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама. Предложението е прието.
Предс. Данаил Кирилов:
Работната група предлага на комисията да се създаде нов § 32 със следното съдържание:
„§ 32. В Закона за митниците в § 1 от Допълнителната разпоредба в т. 31 думите „чл. 194, ал. 2 се заменят с „чл. 194, ал. 3”.”
Препратка е само. Имате думата. Няма възражения. Подлагам на гласуване. Моля, който е „за”, да гласува. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Пристъпваме към § 31. Г-жо Атанасова, моля да продължите Вие.
Предс. Десислава Атанасова:
§ 31. В Закона за специалните разузнавателни средства се правят следните изменения и допълнения.
Постъпило е предложение от н.пр. Димитър Делчев, Борис Станимиров и Петър Славов.
Постъпило предложение от н.пр. Атанас Атанасов.
И постъпило предложение от н.пр. Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Имате думата, колеги. Няма желания за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Димитър Делчев, Борис Станимиров и Петър Славов. Моля, който е „за”, да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Единайсет „въздържали се”. Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване постъпилото предложение от н.пр. Атанас Атанасов. Моля, който е „за”, да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Единайсет „въздържали се”. Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Димитър Лазаров:
Може ли да поясня?
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Лазаров, аз дадох думата за изказване и никой не изяви желание. Техническа редакция или какво? Заповядайте.
Димитър Лазаров:
Технически редакции. Вчера гласувахме в НПК текста.
Тук в конкретния случай става дума за:
По т. 1, в чл. 12, се създава ал. 3. „Специални разузнавателни средства могат да се използват…, вместо „чл. 142-143а”, вчера го уточнихме, че става въпрос за техническа грешка и е „чл. 143 - 143а” от Наказателния кодекс. Това първо. Вчера го гласувахме този текст.
И една техническа редакция, която до някъде е съществена.
Точка 4. „ Член 15 се изменя така:
(1)Ръководителите на органите …, които в срок от 72 часа дават писмено разрешение …”
Би трябвало да бъде „които в срок до 72 часа дават писмено разрешение”, което значи, че може и незабавно да бъде дадено това разрешение. Тоест думата „от” да се замени с думата „до”.
Предс. Десислава Атанасова:
Това ли е, г-н Лазаров? (Да.) Заповядайте, г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-жо Председател.
И от мен едно редакционно предложение.
В § 33 в редакцията, която гледаме в момента и редакцията на работната група. Чл. 13, ал. 3 накрая, където се изброяват хипотезите, при които се иска използване на специални разузнавателни средства, съответно от административния ръководител на апелативната прокуратура, военно-апелативната прокуратура и т.н., където завършва изречението, да се постави запетая или по-скоро точка и да има ново изречение, в което да кажем: „Искане може да се прави и от председателя на ДАНС и министъра на вътрешните работи.”
И ако се приеме предложението ми, да се отрази огледално в НПК.
Данаил Кирилов:
Няма как да има повторно обратно гласуване.
Петър Славов:
Правя го като предложение, а какво ще излезе, да видим. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Продължаваме по реда на предложенията.
Постъпи предложение за техническа редакция от г-н Лазаров в т. 1, в чл. 12, в ал. 3 да се чете „чл. 143-143а”. Подлагам на гласуване предложението на г-н Лазаров за техническа редакция. Моля, който е „за”, да гласува. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Лазаров в т. 4, в чл. 15, ал. 1, в изречение първо след думата „срок” да се чете „до 72 часа”, а не „от 72 часа”. Моля, който е съгласен, да гласува. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Славов в т. 2, в чл. 13, в ал. 3 да се създаде ново последно изречение: „Искане може да се прави и от председателя на ДАНС и министъра на вътрешните работи.”
Моля, който е съгласен, да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Единайсет „въздържали се”. Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията по текста на вносителя заедно с приетите предложения на § 31, който става § 33. Моля, който е „за”. Да гласува. Десет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Предложението е прието.
Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, моля да подложим на гласуване предложението на н.пр. Димитър Лазаров и Данаил Кирилов, защото от него следват въпросните редакции на § 33. Пропуснахме да го гласуваме.
Предс. Десислава Атанасова: Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Димитър Лазаров и Данаил Кирилов. Моля, който е „за”, да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Предложението е прието.
Приехме и целия текст с предложението и на вносителя и на колегите, и техническите редакции на § 33.
Предлагам да се създаде нов § 34.
„§ 34. § 6, т. 2 влиза в сила след приемането на закона по чл. 68, ал. 2.”
Реплика: Това къде е в материалите?
Данаил Кирилов:
Трябва да го имате в предложенията. Това е препратката за заместващите документи и необходимите изменения в Закона за българските документи за самоличност. Тоест, предлага се разпоредбите по отношение на заместващите документи да влязат в сила, когато се обнародва изменението в Закона за българските документи за самоличност.
Предс. Десислава Атанасова:
Няма други предложения. Подлагам на гласуване направеното предложение за § 34. Моля, който е „за”, да гласува. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се.
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Тъй като вчера приехме предложението на г-н Ципов „службите” да се заменят със „структурите”, предлагам навсякъде думите „службите на Министерството на вътрешните работи” да се заменят със „структурите на Министерството на вътрешните работи”.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, имате ли възражения. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Някъде изяснено ли е какво е това „структура на Министерството на вътрешните работи”?
Красимир Ципов:
Г-н Георгиев, това е терминологията, използвана в Закона за Министерството на вътрешните работи и в почти всички закони, в които има компетентности Министерството на вътрешните работи.
Чавдар Георгиев:
Тоест, според Вас е изяснено.
Красимир Ципов:
Да. Действащото законодателство не борави с терминологията „служби на МВР”, защото служби на МВР няма от 2007 г. по отменения вече Закон за Министерството на вътрешните работи. И понеже са различни формулировките за главни дирекции и дирекции се борави с термина „структури”.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Ципов. Колеги, след повторното уточняване на понятията, да поставя въпроса: Имате ли възражения по това? (Не.) Няма възражения.
Приключихме гледането на второ четене на Наказателно-процесуалния кодекс.
Не ви предлагам да преминем към т. 2 – Гражданския процесуален кодекс. Ще бъде следващата седмица. Ще бъдете уведомени с поканата-предложение за дневен ред.
Закривам заседанието.

Председател:
Данаил Кирилов