Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 26

Днес, 03.06.2015 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Вергиния Мичева, заместник-министър, Красимир Войнов и Биляна Белякова, държавни експерти в отдел Международно сътрудничество и правна помощ по граждански дела” в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, Даниела Белчина, държавен експерт в дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти”; от Националното бюро за правна помощ – Петя Добрева, директор на правна дирекция; от Върховен касационен съд –Красимир Влахов, заместник - председател на ВКС и председател на Гражданската колегия; от Камарата на частните съдебни изпълнители – Георги Дичев, председател и Стоян Якимов, член на Съвета на камарата; от Асоциация на банките в България – Ирина Марцева, главен секретар, Валя Гигова, Десислава Симеонова и Николай Лазаров; представители на НПО - Мария Асими, Ваня Божинова, Иван Петков, Венцислав Митовски, Захари Генов, Лора Ненова, Цветанка Илиева и Борислав Василев; от Българска асоциация за лизинг – Георги Пандохов; от Движение за пълна заетост и ценова стабилност – Светозар Съев; от Движение граждански контрол – Ангел Славчев; от Движение „Защита на гражданите и държавата” – Илия Бачев, и народния представител Димитър Байрактаров, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, откривам заседанието. Благодаря за присъствието. Очевидно дебатът от миналото заседание е произвел ефект. Разполагате с предложението за дневен ред:
Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс № 553-03-49/08.04.2015 на приетите на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 402-01-15, внесен от Министерския съвет на 30.12.2014 г., законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-9, внесен от Димитър Кирилов Байрактаров и група народни представители на 21.01.2015г. и законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-25, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 06.02.2015 г.
Имате думата по дневния ред. Няма желаещи. Подлагам на гласуване дневния ред. Който е „за”, моля да гласува. Петнайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред се приема.
Колеги пристъпваме към обсъждане за второ гласуване на общ законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс № 553-03-49/08.04.2015 на приетите на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 402-01-15, внесен от Министерския съвет на 30.12.2014 г., законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-9, внесен от Димитър Кирилов Байрактаров и група народни представители на 21.01.2015 г. и законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-25, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 06.02.2015г.
Всички ли разполагате с доклада. Той ви беше изпратен и във вчерашния ден заедно с материалите за заседанието. Има ли възражения в тази посока? Няма.
Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
По наименованието имате ли становища, възражения, бележки? Няма. Който е съгласен, моля да гласува. Петнайсет „за”. Против? Няма „против”. Въздържали се? Няма.
Предложение на н.пр. Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов да се създадат нови параграфи –нов § 1.
Предложение на н.пр. Петър Славов и Димитър Делчев.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и група народни представители за нов параграф - § 2.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и група народни представители за нов параграф - § 3.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и група народни представители за нов параграф - § 4.
Предложение на н.пр. Петър Славов и Димитър Делчев.
Предложение на н.пр. Петър Славов и Димитър Делчев.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и група народни представители за нов параграф - § 5.
Предложение на н.пр. Петър Славов и Димитър Делчев.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и група народни представители за нов параграф - § 6.
Мая Манолова:
Може ли да получа доклада. Аз имам доклад, но не е този, от който Вие четете.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма как да не е този. Всички сте получили един и същи доклад.
Колеги, прочетох ви всички предложения, които са преди § 1 от общия законопроект. Всички тези предложения са за създаване на нови параграфи, пак казвам, преди § 1 от общия законопроект. Две групи са вносителите: колегата Мая Манолова и народни представители и колегите Петър Славов и Димитър Делчев.
Аз ви предлагам да отхвърлим направените предложения, които по същина и съобразно правилника са недопустими. Голяма част от тях съдържат разпоредби, които са от отхвърления, неприетия на първо четене законопроект от Народното събрание. Така че принципно дори смятам, че е недопустимо тяхното разглеждане. Но ще ви предложа да бъдат отхвърлени с гласуване.
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Извинявайте, г-н Председател, аз мисля, че народните представители, които са направили тези предложения най-малкото имат право да ги обосноват, преди да правите каквито и да е предложения за отхвърляне или за нещо друго. Все пак, ако искате, по този начин да гласуваме анблок целия законопроект. Тук има различни предложения. Мисля, че смисълът на законодателния процес е точно такъв – всеки да може да си направи предложенията, да си ги обоснове и всяко от тях да бъде гласувано отделно.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, аз също смятам, че е недопустимо и смятам, че не трябва въобще да ги гласуваме. Ако комисията приеме, че трябва да гледаме тези предложения, ще припомня, че ние имаме един внесен законопроект, който попада в този предмет на обхват и Патриотичният фронт ще започнем да правим предложения по чл. 80, ал. 4, т. 2 на базата на тази процедура, която са следвали колегите умишлено, за да се съобразим с правилника и с това, че на първо четене не беше гледан този законопроект, ние умишлено не сме внасяли. Ние също бихме искали да си внесем предложенията и те да се гледат. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми гости и колеги, наистина странно се получава, когато на първо четене са отхвърлени законопроекти и ако в обхвата и в принципите се различават от приетия законопроект на първо четене, ние сега да гледаме текстове – това е нещо, което освен, че е разписано в правилника, такава е и практиката в Народното събрание – между първо и второ четене предложения, които са извън обхвата и принципите на внесения и приет на първо четене законопроект не би следвало да се разглеждат. Първо да изясним този въпрос.
Нормално е, за да няма спорове, както предложихте г-н Председател, да приемем с гласуване, а другият вариант беше просто в доклада да се включи, че не се допускат за разглеждане на второ четене.
Предс. Данаил Кирилов:
Много разсъждавах по това, г-н Лазаров. Но тогава щях да нося обвиненията за недопустимост и за изначално ограничаване на инициативата на народния представител. Благодаря, че го уточнихте това. Действително, за да бъдат включени в доклада, е защото са направени такива предложения.
Г-н Байрактаров, Вие сте вносител на законопроект, не сте член на комисията и по процедура.
Мая Манолова:
Той е народен представител и може да се изказва.
Предс. Данаил Кирилов:
Той може да се изказва, но не по процедурата.
Димитър Байрактаров:
Искам процедура. Когато се иска процедура, първо се уважава този който иска процедура.
Предс.Данаил Кирилов:
Ние в момента сме по процедура.
Димитър Байрактаров:
Тъй като правилникът е точен и ясен и няма какво да коментираме предложения, които са извън гласувания на първо гласуване законопроект, ви моля да спазите правилника и да преминем по текстовете на приетия на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Предс.Данаил Кирилов:
Благодаря Ви за предложението. То изцяло съответства на направените изявления. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости,…
Мая Манолова:
Как ще се гласуват анблок. Това кога е било в правна комисия. Къде се намирате? Това да не е на ГЕРБ партийното събрание. В крайна сметка в правна комисия има правила и правилата са, че предложенията се гледат всяко поотделно.
Чавдар Георгиев:
Колеги, аз не разбирам аргументите, че направените предложения от колежката Манолова и моя милост първо противоречали на правилника. Според мен, няма такова нещо.
Това, че законопроектът е отхвърлен на първо четене, той е отхвърлен в неговата цялост от гледна точка на философия, принципи и т.н. Ние разглеждаме конкретни предложения по отделни текстове. Тези предложения са в обхвата на законопроекта, който е внесен, защото се отнасят за изменение и допълнение на същия закон. Иначе означава, че извън текстовете, които вие сте предложили инициално да бъдат изменяни, между първо и второ четене не може да се изменя нито един друг текст на ГПК. Това следва от вашата логика на тълкуване, което не е така, според мен. И аз моля нека да видим нещата по същество – съответният текст подкрепя ли се или не се подкрепя текст по текст. Това е нормалната процедура, според мен.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Аз също бих искал да се присъединя към това, което каза колегата Георгиев. Ако комисията наистина прецени, след като разгледа текст по текст, че същият противоречи на духа, на принципа на тези, които бяха отхвърлени на първо четене и не е само техническа поправка, нека да го отхвърли като такъв и като предложение. Но би било нормално и е добре, тъй като сме на второ четене, наистина да се разгледа текст по текст всяко едно предложение. Може част от него да отпадне, друга – да остане. Това не значи че трябва да се приеме така, както е. Може комисията да направи нова формулировка на тези текстове. Предлагам да се разгледат предложенията текст по текст.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Попов, те са извън обхвата на приетия доклад.
Мая Манолова:
Вие твърдите това, г-н Кирилов.
Филип Попов:
Как ще са извън обхвата, като те са по тези текстове, които са приети на първо четене и това са предложения между първо и второ четене по същите текстове.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жа Мая Манолова и след това г-жа Десислава Атанасова.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, това все пак е правната комисия. Тя има своята история и своята парламентарна практика. Не започва сега от този парламент. Това, което предлага Председателят е просто нечувано. Няма случай в историята на правната комисия, в която анблок 20 предложения да са гласувани, без да бъдат представени. Да бъдат отхвърлени, защото не били в обхвата на този законопроект. Това дали едно предложение е в обхвата или не е в обхвата се преценява, след като то бъде представено и обсъдено. Сега разбирам, че тук има едни гениални хора, които всичко знаят предварително. Само че ние сме простосмъртни и искаме да можем ад преценим по всяко едно предложение, след като то бъде представено.
Знам, че темата ви е изключително неудобна. Стана ясно, че предварително сте се разбрали. Обаче, даже и да сте се разбрали, има едни правила, които не можете да прегазите като валяк. Прочетете как е процедирала правната комисия до този момент.
Освен това, какво означава не е в обхвата. В обхвата означава да е по темата. А по темата са банките и частните съдебни изпълнители.
Димитър Лазаров:
Хайде да не говорим като на ОФ събрание.
Мая Манолова:
Давам ви примери, в които включително държавният бюджет го приехте, като в преходните и заключителните разпоредби за първи път отворихте закони между първо и второ четене.
Да дам ли пример с пенсионните фондове, как на едно четене между първо и второ четене внесохте съвършено нови предложения и си ги гласувахте. Това беше ли в обхвата или не беше в обхвата?
Димитър Лазаров:
Но не са били отхвърлени на първо четене законопроектите.
Мая Манолова:
Изобщо не са гласувани, а можеха да бъдат отхвърлени. Можеш да гадаеш дали биха били отхвърлени.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-жо Атанасова, заповядайте.
Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Председател. Аз мисля, че не следва толкова емоционално да подхождаме към обсъждането и допускането на тези текстове, а просто да погледнем Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и в неговия чл. 81, ал. 2 ясно е казано, че „при второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 80, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.”
Тоест, смятам, че в момента водим безсмислен спор, след като един текст е отхвърлен на първо четене, то не следва да се правят предложения.
Надявам се , че подкрепа ще имам и от г-н Казак, защото в практиката на Народното събрание е имало наистина различни моменти, включително и моменти, когато без кворум се приемаха актове на Народното събрание.
Мая Манолова:
Говоря за практика ви отпреди два месеца. Бюджетът вие го приехте на едно четене.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак, след толкова покани желаете ли да вземете становище или ще се въздържите.
Колеги, подлагам на гласуване предложението, като правя следното уточнение. С оглед възражението на г-жа Манолова всяко едно от десетте предложения ще бъде гласувано поотделно.
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
За да не започваме отново дебат, който сме го водили на първо четене в комисията, който се е водил в пленарна зала, аз предлагам изказванията по предложенията да се ограничат само по текстовете относно това дали са били включени в отхвърлените на първо четене законопроекти, ако не са били включени и наистина са в обхвата по измененията на чл. 417. Нека с това да се започва. Примерно, § 1, чл. 29, който касае процесуално действие спрямо лице, което е процесуално недееспособно…, дали е в обхвата на чл. 417 по вносител. Очевидно не! Първо.
И второ, г-жо Манолова, беше ли той в отхвърлените на първо четене законопроекти? Ако е бил, направо да пристъпим към гласуване.
Мая Манолова:
Къде го пише това?
Димитър Лазаров:
Освен това, г-жо Манолова, отхвърленият законопроект не можете да го внасяте в продължение на няколко месеца. Питам, § 1 има ли го в отхвърления законопроект?
Мая Манолова:
Това няма абсолютно никакво значение. Преценката, която трябва да се направи дали противоречи на принципите и обхвата на приетия. Никъде не пише дали си го отхвърлил на първо четене.
Предс. Данаил Кирилов:
Преценката, г-жо Манолова, е следната. Три законопроекта са приети на първо четене. Те касаят подсъдност, а не призоваване. Вторият законопроект на Димитър Кирилов Байрактаров касае чл. 417, само 417. И законопроектът на Министерския съвет касае прилагането на директивата. Това са трите въпроса, които са предмет на този доклад. Всичко друго е както каза г-н Митев - има друг законопроект, който не е минал на първо гледане нито в правна комисия, нито в пленарна зала.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, може ли да прочетем чл. 79 за тези, които все пак са юристи. Чета:
„Чл. 79. Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен повторно само след съществени промени в основните му положения, което се отразява в мотивите, и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му.”
Ако някой тук иска да твърди, че законопроектът не се състои от отделни текстове, безсмислено е да губим времето на колегите. Естествено, че няма как текстовете по законопроекта, който е отхвърлен на първо четене и които противоречат на духа и принципите на основния вносител, да се гледат сега. Ето го чл. 79, г-жо Манолова. Такава е била практиката именно в правна комисия.
Мая Манолова:
Никога не е била такава практиката.
Димитър Лазаров:
Ако вие сте я карали по ваше време като ОФ събрание или като на пазар, аз предлагам да пристъпим към гласуване.
Мая Манолова:
Да, текст по текст, след като си представим предложенията.
Как да не трябва да се гледа. Дали продажбата на недвижим имот, свързан със събиране на банково задължение има връзка с банковото задължение. Дали има връзка? Дали можеш да си обжалваш оценката?
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, пристъпваме към гласуване.
Мая Манолова:
В доклада на работната група по НПК колко бяха новите параграфи?
Предс. Данаил Кирилов:
Гласуваме текст по текст. Ако предложенията на г-жа Манолова и група народни представители се преценяват от колегите като относими, съобразно съответстващи на доклада и на трите приети на първо четене законопроекти, те вероятно ще гласуват „за”.
Подлагам на гласуване първото предложение на н.пр. Мая Манолова и група народни представители - създава се нов § 1, който касае чл. 29, ал. 2. Който е „за”, моля да гласува „за”.
Мая Манолова:
Няма ли да си представя текста?
Предс. Данаил Кирилов:
Който е „за”, моля да гласува „за”.
Мая Манолова:
Дайте да си вървим тогава. Дайте да станем и да си ходим, след като не можем да си представим предложенията.
Предс. Данаил Кирилов:
Те са представени Н пъти. При отхвърления законопроект бяха представени, в пленарна зала на първо четене, в доклада сме ги сложили, за да не можете да кажете, че не са представени.
Мая Манолова:
Това оставаше, да не ги включите и в доклада. Какви са тези правила? Кога е било да не си позволи председател да включи предложенията на народните представители. Кога се е случило това. Председателят бил предположил, че са извън обхвата.
Предс. Данаил Кирилов:
Включил съм ги в доклада. В процедура по гласуване сме. Който е съгласен с предложението на н.пр. Мая Манолова и група народни представители за създаване на нов § 1, моля да гласува „за”. Двама „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”.
Не се приема предложението на н.пр. Мая Манолова, Чавдар Георгиев, Иван Иванов, Филип Попов и Кирчо Карагьозов.
Заповядайте, г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател.
Моля да се отбележи в протокола, че не гласувах по така гласуваното предложение на г-жа Манолова и група народни представители, поради това че съм вписан адвокат, включително и в регистъра за правна помощ и като такъв има вероятност за евентуален конфликт на интереси.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Искам да спомена в тази връзка, че имаме представители на Националното бюро за правна помощ, които са написали отрицателно становище по това предложение.
Заповядайте, г-н Попов.
Филип Попов:
Г-н Председател, въпросните текстове, които са предложени от нас, в крайна сметка са включени в доклада на комисията. Те са включени от Вас. Съгласно чл. 81 от нашия правилник би следвало да се обсъдят текст по текст. Обсъждането става чрез тяхното представяне. Няма как тук да се вземе едно информирано решение, без съответният текст да бъде представен от вносителите. А просто така да гласуваме за, против, въздържал се!? Може да има промяна на тези текстове.
Предс. Данаил Кирилов:
Колега, виждате, че по този въпрос изхабихме един час.
Филип Попов:
Настоявам просто да се спази процедурата.
Предс. Данаил Кирилов:
При обсъждането на НПК с тази тактика г-жа Манолова изхаби 4 часа време заседание на въпросната комисия.
Обръщам се към вашата добросъвестност.
Мая Манолова:
Какви глупости говориш? Какви 4 часа съм загубила.
Димитър Байрактаров:
Ако питате мен, 5 месеца изгубихте и гражданите нека да гледат как работи правната комисия. Защото това в момента е цирк. Разиграване на умишлен цирк. Абсолютен цирк се разиграва, за да не можем 5 месеца този парламент и тази комисия един елементарен законопроект да приеме. Това е истината.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Байрактаров, не ви дадох думата. Но такава е традицията, която установи от две заседания г-жа Манолова. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Г-н Председател, искам 5 минути почивка, за да може ръководството на комисията да уточни процедурата. Защото ние сме в една особена ситуация. В доклада са включени текстове. Твърди се, че е недопустимо разглеждането на тези текстове. Но те са предложени на вниманието, което пък дава основание за тезата, която развива г-жа Манолова. Ние не можем да имаме текстове пред себе си и да не сме задължени отново да изслушаме аргументи на техните вносители. Може да ни изненадат и да ни убедят с нещо. Тоест, при тази хибридна ситуация аз наистина не се ориентирам. Не гласувах при първия текст, защото не мога да си дам отговор дали сме в противоречие с правилника въобще да разглеждаме и да гласуваме по тези текстове. Това е едната теза.
Или пък, когато тези текстове ги четем пред очите си в доклада, ще можем да ги гласуваме, макар и един по един, без изобщо да ги разглеждаме. Какво правим? В каква процедура сме?
Моля ви, за да има една яснота – ясен доклад за това какво правим, в каква процедура сме, много ви моля вземете отношение и овладейте залата.
Предс. Данаил Кирилов:
Докладът, г-н Нотев, не може да бъде по-ясен и по-изчерпателен. Благодаря ви. Г-н Казак и след това ще дам 5 минути почивка.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, аз предлагам наистина заседанието да придобие по-конструктивен порядък.
По принцип комисията с гласуване трябва да прецени когато има изказано становище, че дадени разпоредби, дадени предложения са извън обхвата, т.е. са недопустими, комисията трябва да се произнесе по този въпрос. Просто трябва да се постави принципно въпроса тези предложения са ли в обхвата или не са, допустими ли са или не са и с едно гласуване да се реши този въпрос. И след като се реши, в окончателния доклад ще пише, че поради недопустимост не са подложени на обсъждане по същество.
Предс. Данаил Кирилов:
Обявявам 5 минути прекъсване на заседанието.
(След прекъсването.)
Колеги, решихме и предлагаме на вашето внимание следното. Продължаваме така както досега дебатирахме, като ще дадем възможност на двете групи вносители в рамките на 3 до максимум 5 минути да представят в резюме предложенията, които бяха изчетени от мен в началото на дебата по допустимостта.
Също така уведомявам, че в 15:55 часа ще направим прекъсване заради Временната комисия за обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, което ще е в рамките на половин час, тъй като 8 от членовете на Комисията по правни въпроси са членове и на временната комисия за Конституцията.
Давам думата на г-жа Манолова за кратко представяне на предложенията. След това на г-н Славов. Изявленията трябва да бъдат насочени към това защо са допустими.
Мая Манолова:
Предложението ни по § 2 се отнася до няколко хипотези и ще ви помоля параграфите да се гласуват поотделно. Защото третират различни хипотези. Става дума за призоваването, което ние поддържаме, че е свързано и с чл. 417. На практика след като една банка по облекчената процедура се снабди с изпълнителен лист срещу даден длъжник, формалното призоваване и по-точно злоупотребите с призоваването на длъжника обикновено водят до това, че хората разбират, че срещу тях има изпълнително дело, включващо запори, продажби на имоти едва след като и техният имот бъде продаден в рамките на изпълнителното производство. Това става възможно поради пробойните, които съществуват в сегашната система за призоваване. Факт е, че това призоваване с разлепването на обявления и съобщения стана факт при приемането на новия ГПК и целта беше една – да има бързина в производството, за да се избегне шаканирането на процеса след получаване на призовки. Но така се оказахме в другата крайност, при която призовкарите много често злоупотребяват с уведомяването на ответниците по дела, в случая с длъжниците по изпълнителни производства. За това настояваме да бъдат направени промени в призоваването по начина, по който сме го предложили, аз да има възможност длъжникът, който е осъден в рамките на едно производство, в което не е участвал , поне да бъде информиран своевременно за това, за да може да се защити в рамките на изпълнителния процес.
Така че ще ви моля гласуването по темата призоваване да бъда направено отделно от другите ни предложения.
А също така и предложението по § 4, в което настояваме длъжникът да плаща юрисконсултско възнаграждение само в случаите, в които има доказателства, че такова е платено, защото сметките се раздуват в едно изпълнително производство много често и заради адвокатите на банките, които заради подготовка на едни формални документи, които представят в заповедното производство пред съда си пишат баснословни суми като адвокатски хонорари.
За пленарна зала ще си оставя и конкретна разбивка за какви числа става дума, които в крайна сметка се трупат върху длъжника и по този начин едно задължение от 20 лв. става 520 лв. или от 180 лв. става 1180 лв. Благодарение на тези раздути възнаграждения на адвокатите в рамките на заповедното производство, а след това и в рамките на изпълнителното производство, респ. на юрисконсултите, на които възнагражденията им се смятат по тарифа върху интереса, което води до едни необосновано високи числа. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз съвсем кратко ще се изкажа. Мисля, че всички тук сме достатъчно наясно какво означава да бъде недопустим един текст или едно доказателство, или едно предложение, така че и колкото и да ги защитавам, колкото и да са добри те по същество не виждам как ще се преодолее тази изначална недопустимост, за която говорим.
Така че аз приемам аргументите, които се чуха, че текстове, предложени извън обхвата на първоначалния закон очевидно са недопустими и не следва да бъдат обсъждани по същество и защитавани. Така че единственото, за което ще апелирам е за в бъдеще наистина тази практика да стане трайна и да не допускаме подобни неприятни прецеденти, които в момента също се коментират, както беше случаят с пенсионните фондове в края на миналата година. Наистина подобни практики, особено по спорни такива инициативи, комисията да не толерира и да не възприема в бъдеще. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Всъщност не само правилника, а и Конституционният съд се е произнасял множество пъти в тази посока.
Не искам да бавя и да удължавам дебата, защото много пъти сме го говорили. Освен тези три законопроекта, за които говорихме, че целта им е да подпомогнат гражданското съдопроизводство като цяло и правителството да си изпълни ангажиментите, до сега Министерството на правосъдието много пъти е имало възможност да го коментира това пред вас. Ние очакваме и правителствения законопроект, който е резултат на работата на работна група, която е имала широко представителство, който проект ще обхване целия ГПК.
Повтарям това, което и г-н Митев каза. Техният законопроект с вносител г-н Каракачанов и народни представители също има изключително широк обхват. За това като предстоящо е гледането на тези два законопроекта и то в целия обхват на ГПК. Аз много време ви молих да не скачаме в изпълнителното производство, без да сме сигурни, че сме готови за това. Надявам се, като стигнем до там вече на база и на сега проведените дебати, да имаме една готовност и да вземем, надявам се, най-правилните решения и по призоваването, и по проблемите в принудителното изпълнение и по такси и разноски. По тази причина, не внасям за обсъждане и законопроектите по ЗЗД, които касаят йерархията на видовете вземания.
Пристъпваме към гласуване.
Първото предложение на г-жа Манолова го гласувахме и беше отхвърлено.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Петър Славов и Димитър Делчев., което касае чл. 47. Моля, който е съгласен, да гласува „за”. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Не се приема.
Г-н Делчев, заповядайте.
Димитър Делчев:
Тъй като ние подхождаме принципно към въпроса и държим на спазването на правилника и на това да се прилага разпоредбата за обхвата, може нашите предложения да ги подложите на гласуване анблок. Не е нужно всяко едно поотделно да предлагате. Ние няма и да аргументираме конкретните предложения, след като те се разглеждат по допустимост, а не по същество.
А иначе ние законодателната инициатива не си я губим. Ще помислим в някой момент и тези предложения да включим.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Делчев, благодаря Ви за това предложение.
Подлагам на гласуване всички предложения на н.пр. Петър Славов и Димитър Делчев до § 1 от обобщения доклад.
Мая Манолова:
Може ли да възразя срещу това. Аз им подкрепям предложенията.
Уважаеми колеги, не се подвеждайте. Даже, ако погледнем последния случай с обсъждането на НПК, имаше маса предложения, направени лично от председателя и от г-н Лазаров по отношение на СРС, които бяха абсолютно нови, извън обхвата на първоначално предложеното и въпреки това бяха обсъждани и в зала и приети в пленарна зала. Отворете НПК, аз да видите какво се случи между първо и второ четене от първоначално внесените законопроекти.
Предс. Данаил Кирилов:
Имаше много разпоредби за СРС, но моля да не връщаме дебата към НПК.
Мая Манолова:
Всичките промени в Закона за СРС се появиха между първо и второ четене.
Предс. Данаил Кирилов:
Връщаме се към предложението на г-н Делчев. То касае следните предложения: предложение относимо към чл. 79, предложение за чл. 104 и предложение, което е относимо към чл. 210.
Моля, който е „за”, да гласува „за”. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Единайсет „въздържали се”.
Не се приемат предложенията.
Продължаваме с предложенията на г-жа Манолова и група народни представители.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и народни представители – създава се нов § 2 за чл. 47. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Четирима „за”. Против? Няма „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и народни представители за създаване на нов § 3 относно чл. 71, ал. 2. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Четирима „за”. Против? Няма „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и народни представители за създаване на нов § 4 относно чл. 78, ал. 8. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Четирима „за”. Против? Няма „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и народни представители за създаване на нов § 5 относно чл. 104. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Четирима „за”. Против? Няма „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и група народни представители по отношение създаване на нов § 6 за чл. 210, ал. 2. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Четирима „за”. Против? Няма „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема.
Пристъпваме към § 1 от общия законопроект.
Имате думата за изказвания, становища и мнения. Няма желание за изказване. Закривам дебата. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
§ 2. Имаме текст на вносителя.
Има предложение от н.пр. Анна Александрова, с което разполагате.
Имате думата, колеги, за изказвания, мнения, становища. Г-жа Гигова.
Валя Гигова:
На мен ми се струва за разумно предложението на н.пр. Анна Александрова. Защо? Защото голяма част от недвижимите имоти в България имат много ниски данъчни оценки. И ако критерият за допускане на касационен контрол е само цената на имота, вие знаете какво ще се окаже. Голяма част въобще от вещните спорове ще бъдат изключени от касационния контрол.
Според мен, идеята за вмъкване на израза „с изключение на решения по искове за собственост”, който има коригиращо значение относно цената на иска, е вярното разбиране, защото хората очакват от правосъдната система в България да получат триинстанционно съдебно решение. Ограничихме касационния контрол с цената на иска с допустимостта, сега го ограничаваме с цената на иска и в този смисъл, според мен, много голяма част от съдебните спорове по вещните искове ще бъдат изключени от касационния контрол.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Гигова, тук ще се намеся. Имаме по-нататък предложение, което се надявам да бъде прието, по вещните искове да имаме по принцип автоматична, да го нарека, разговорна допустимост за касационно обжалване. Така че мисля, чуе това опасение сме го преградили с другото предложение. Разбира се, дано да се гласува.
Валя Гигова:
Смятам предложението на г-жа Анна Александрова за правилно. Смятам, че предложението, с което намалявайки прага за касационния контрол всъщност не прави диференциация. А предложението на н.пр. Анна Александрова смятам за правилното разбиране, защото то изключва така да се каже от правилото за допустимост на касационния контрол с оглед цената на иска, вещните искове, които касаят най-голям, широк кръг от хора. Просто отбелязвам, че това според мен е това предложение, което отговаря в най-голяма степен на идеята въобще.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за това становище. Г-н Влахов.
Красимир Влахов:
Благодаря, г-н Председател.
Искам само в подкрепа на това, което каза г-жа Гигова, да кажа, че предложението на народния представител г-жа Анна Александрова изцяло кореспондира с проведеното обсъждане и гласуване в общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд. Колегите се обединиха около становището, че действително е целесъобразно и справедливо делата за собственост да не се ограничават в достъпа до касация от гледна точка на цената на иска.
Така че това предложение на г-жа Анна Александрова по същество е предложението на Върховния касационен съд.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Попов. Имайте предвид, че започваме конституционна комисия.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател. Много кратък ще бъда.
Наистина интересно е предложението на н.пр. Анна Александрова, но последното изречение след запетаята „които имат обуславящо значение за вещното право” ми се струва доста широко, неясно и в този смисъл то може да обезсмисли цялото предложение. Обръщам се към вносителя. Какво точно се има предвид под „обуславящо значение за вещното право”? Знаем, че сега има рестрикция по отношение на касационните жалби във връзка с развитие на правото и такова нещо като обуславящо значение, чисто правно като терминология аз не знам.
Предс. Данаил Кирилов:
Разбрахме притеснението. Съдия Влахов поиска думата за отговор.
Красимир Влахов:
Да поясня, защото това предложение се роди в хода на дебата, който се проведе в Гражданската колегия на Върховния касационен съд. Когато ние гласувахме исковете за собственост да стигат до ВКС, независимо от цената, се постави въпросът какво да правим, когато искът за собственост е съединен с някакъв облигационен иск и само уважаването на облигационния иск е от значение за това дали ищецът е собственик или не. Това може да е иск за разваляне, обявяване на предварителен договор за окончателен, иск за унищожаване на един договор с предмет вещни права върху недвижим имот или за признаване на нищожност. Това са исковете.
А иначе терминът „обуславящо значение” кореспондира и със сега използвания термин в чл. 229, т. 4. Та от тази гледна точка мисля, че редакцията е коректна.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-жа Гигова.
Валя Гигова:
Имам бележка само с оглед редакционно. Абсолютно съм съгласна с текста. Може би по-вярната редакция е не „обуславящо значение за вещното право” , а „обуславящо значение за вещно-правния спор”, защото той е предмет на иска. Като кажем „обуславящо за вещното право” може да се разбира и преюдициално правоотношение. Ние имаме предвид иск, който е предявен като главен и вече искът за собственост- нали това вносителят има предвид? Не знам кой е вносителят, затова гледам така неразбиращо. (Г-жа Александрова.) Добър ден. Благодаря.
Така че мисля, че по-вярната редакция е обуславящо за вещно правния спор и така мисля, че ще се изясни действителното съдържание на тази разпоредба. Или по иска за собственост. Да се акцентира върху процесуалния аспект на тази зависимост между исковете.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Влахов, по редакцията.
Красимир Влахов:
Не възразявам. Добро е предложението на адвокат Гигова. За да има вътрешна хармония в използваната терминология, може би „които имат обуславящо значение за иска за собственост”.
Предс. Данаил Кирилов:
Тогава от ваше име правя предложение за редакция в смисъл думите „вещното право” да се заменят с „иска за собственост”.
Четин Казак:
Може да има и други искове.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак казва, че може да не е само за собственост. Може да е за друго вещно право или за ограничено вещно право.
Красимир Влахов:
Прав е г-н Казак, но в Закона за собствеността има препращаща разпоредба, според която разпоредбите за правото за собственост важат и за ограничените вещни права. Така че от тази гледна точка проблем няма.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, подлагам първо на гласуване предложението за редакция. Моля, който е за, за гласува „за”. Шестнайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се с гласовете на всички присъстващи.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анна Александрова.
Моля, който е „за”, да гласува „за”. Шестнайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносител с приетото предложение на г-жа Александрова и направената редакция. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Шестнайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграф 2 се приема в този вид.
Колеги, прекъсваме. Ще продължим след половин час. Моля колегите, които сме във временната комисия за изменение на Конституцията, да отидем на другото заседание.
(След прекъсването.)
Колеги, продължаваме в 16:36 ч. при кворум 11 члена на комисията. Мисля, че и другите колеги ще се включат в следващите няколко минути.
Гласувахме § 2, който беше приет с редакция и предложението на н.пр. Анна Александрова.
Предложение от н.пр. Петър Славов и Димитър Делчев за създаване на нов § 2а, който касае чл. 303, ал. 1.
Който е съгласен да не подкрепим предложението с аргументите, които вече коментирахме, моля да гласува. Колеги, моля за внимание. Режим на гласуване сме. Който е съгласен да не бъде подкрепено това предложение, моля да гласува „за”. Девет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Предложението за отпадане се приема.
Димитър Делчев:
Чисто процедурно аз предлагам, ако гласуваме пак текстове по допустимост да подхождаме, както в първия случай – дали да се включат или да не се включат. Защото тогава гласувахме за да се включат и въздържал се и против да не се включат. Малко се обърна гласуването и аз се обърках. Но е ясно.
Предс. Данаил Кирилов:
Не се обърквайте повече. Тези предложения, които са за първи път гласуваме главно по тяхната допустимост и гласуването е комисията подкрепя или не подкрепя предложението, като очевидно е, че ако стигнем до подкрепа, то за това има аргументи и основания. Тоест, признаваме, че има връзка – предложението е в обхвата на законопроектите и на доклада.
Предложение от н.пр. Мая Манолова и група народни представители по отношение на нов § 2а, чл. 303, ал. 1 да се създадат т. 8 и т. 9.
Усещам и знам, че имате желание, но за кратко представяне, заповядайте.
Чавдар Георгиев:
Само две думи ще кажа, г-н Председател.
Първо, това е в обхвата на предлаганите изменения, тъй като касае касационното обжалване и се предлагат две нови основания, които са изцяло в духа на провежданата сега реформа във връзка с дейността на съдебната власт. Както виждате, и двете предложения са в посока да се осигури наистина еднакво прилагане на закона.
Повече няма да говоря. Двете съображения са абсолютно целесъобразни и моля да бъдат подкрепени и са в обхвата и съответстват на принципите на предлаганото изменение.
Предс. Данаил Кирилов:
Обсъждаме по същество предложението. Други становища по предложението? Няма. Подлагам на гласуване по същество.
Моля, който е „за” предложението на н.пр. Мая Манолова и народни представители за добавяне на две нови точки в чл. 303, ал. 1, да гласува „за”. Трима „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Предложението не се подкрепя от комисията.
Предложение на н.пр. Петър Славов и Димитър Делчев за създаване на нов параграф относно чл. 305, ал. 1 за създаване на нова т. 6.
Колеги, предложението ви е от същото естество. Обсъждаме го по същество. Ако искате да го защитите, заповядайте. Тоест, приехме твърдението на г-н Чавдар Георгиев, че предложението касае основание за отмяна, без да спорим доколко са относими, имаха възможност да ги представят.
Петър Славов:
Няма да го представяме, г-н Председател. За нас то кореспондира с чл. 303, който за нас не беше допуснат по допустимост. А по това, което г-н Георгиев каза, аз имах резерви, но не го репликирах, тъй като нямаше гласуване. Той говореше за касационно обжалване, а в случая става дума за основание за отмяна, които са съвсем различни неща. Така че не виждам връзката. Хипотезата е същата като тези предложения, които в началото неприехме като недопустими.
Предс. Данаил Кирилов:
Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Петър Славов и Димитър Делчев за чл. 305, ал. 1. Моля, който е съгласен да бъде подкрепено, да гласува „за”. Три гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Предложението не се приема.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и група народни представители относно чл. 305, ал. 1, за създаване на нови точки 6 и 7.
Мая Манолова:
Предлагам направо да гласуваме. То е във връзка с чл. 303.
Предс. Данаил Кирилов:
Който подкрепя текста, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет „въздържали се”.
Предложението не се приема.
Предложение от н.пр. Мая Манолова и група за създаване на нов параграф относно чл. 411, ал. 1.
Мая Манолова:
Предложението ни е с цел осигуряване на бързина в процеса и извършване в максимално кратък срок служебна проверка за местна подсъдност.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-н Влахов и след това г-жа Гигова.
Красимир Влахов:
Аз искам само да кажа, че това предложение е изключително добро. То изцяло кореспондира с нещо, което вече се прие с тълкувателно решение от миналата година на Върховния касационен съд, с което ние задължихме съдилищата служебно да извършват проверка за местната подсъдност на заповедното производство. Добре е да го има в закона. Само бих предложил чисто редакционно. За да става ясно, че тридневния срок по ал. 1 и по ал. 2 е един и същ, защото може да се постави въпросът дали съдът няма да има три дни, за да провери местната подсъдност, и след това още три да се произнесе. Изрично да се предвиди, че тази проверка, която съдът прави по ал. 1 е в срока за произнасяне по ал. 2. Тоест, че в рамките на трите дни съдът трябва да провери и местната подсъдност, и да се произнесе по заявлението – все в духа на изискването за бързина на заповедното производство.
Предс. Данаил Кирилов:
Тогава да стане ли: „който в тридневния срок извършва и служебна проверка”. Заповядайте.
Валя Гигова:
Аз имам друго редакционно предложение, ако разрешите. Аз изцяло споделям разбирането на г-жа Манолова и депутатите, които са внесли това предложение. Това съответства и на вече установената практика и така трябва да е. Защото издаването на заповеди за изпълнение и изпълнителни листове трябва да бъдат там, където е длъжникът, за да е най-удобно за него. Така или иначе него съдим. Само че, според мен, понеже ал. 2 гласи, не знам дали ще се съгласите, но помислете.
„(2) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато:”
Ние можем да добавим нова ал. 3 – когато съдът установи, че искането не му е подсъдно, го изпраща. Защото в тридневния срок издава или неиздава. Той няма да издаде, когато установи, че искането не му е подсъдно. И тогава ,когато съдът установи, че подаденото заявление не е подсъдно на съда, го изпраща на надлежния съд. Нали така?
А тук не е написано така. Имаш тридневен срок за произнасяне. Г-н Влахов каза в срока за произнасяне той трябва да направи преценка за местна подсъдност и така трябва да е. Ако той направи преценката за местна подсъдност не издава заповед и продължава ал. 2 освен когато съдът разглежда и издава заповед. И изразът „освен когато”, когато не му е подсъден, в който случай изпраща на съответния съд. Това трябва да бъде, според мен. Или аз не го изразявам добре!
Красимир Влахов:
Ал. 2 урежда разглеждането на заявлението по същество. Изпращането по подсъдност просто систематично няма място там. Изпращането по подсъдност, както го е предложила г-жа Манолова, трябва да е в ал. 1.
Валя Гигова:
Текстът на ал. 2 съдът разглежда. Когато установи, че не му е подсъдно, няма да го разглежда. Не знам, но мисля, че така както е написан изразът „разглежда” води до извода, че той може да разгледа по същество само, ако той намери, че е компетентен.
Добре, значи и тази редакция, която е предложена, е възможна. Просто аз мисля, че е по-вярно, защото в срока за произнасяне те трябва бързо да реагират.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, предлагам най-първо на гласуване редакцията така, както я предложи съдия Влахов – който в срока по ал. 1 или в тридневния срок по ал. 1.
Красимир Влахов:
Може да е обратното. В ал. 1 да се говори за тридневен срок, а ал. 2 да говори за срока по ал. 1. Редакцията да бъде:
„(1) Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка….”. Да си остане редакцията на г-жа Манолова.
А в ал. 2:
„(2) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато:”
Тоест, ал. 2 да препраща към ал. 1, а не обратното.
Предложението на г-н Влахов е мое предложение – предложение по чл. 81, ал. 2, за промяна в ал. 2 на чл. 411, т.е. ад се измени целия чл. 411.
Първо подлагам на гласуване редакцията, внесена от мен за ал. 2 на чл. 411. Който е съгласен с нея, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Редакцията се приема.
Гласуваме предложението на н.пр. Мая Манолова и група народни представители за чл. 411 заедно с направената редакция. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Предложението се приема.
§ 3. В чл. 417 точките 1, 2, 7 и 8 се отменят.
По § 3 е постъпило предложение от н.пр. Петър Славов и Димитър Делчев.
Постъпило е предложение от н.пр. Валери Симеонов, Христиан Митев и Искрен Веселинов. Това предложение е оттеглено.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и група народни представители – „§ 3 се изменя така:”
Предложение на н.пр. Анна Александрова – „§ 3 да отпадне.”
Имате думата. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз предлагам, тъй като основното предложение е най-радикално, което са внесли патриотите. След това са предложения, които биха променили режима. Да ги подложим на гласуване по реда на най-драстичното и да вървим оттам.
Предс. Данаил Кирилов:
Най-активното е на г-жа Александрова – за отмяна. Да отпадне § 3. И тогава няма смисъл да правим редакции. Друг е въпросът, че съдържателно не е така. По правилник трябва да гласуваме най-първо това, което е най-интензивно. Най-интензивното е предложението на г-жа Александрова. То е да отпадне § 3. Но другите предложения: на Валери Симеонов е оттеглено и няма да го гласуваме; на Мая Манолова и на Петър Славов и Димитър Делчев – те са компенсаторни. Те са в хипотезата, че § 3 не се приема. Съгласна ли сте с това, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Както искате, така ги гласувайте. Аз не разбрах.
Предс. Данаил Кирилов:
Ще държа да имаме гласувания. Не искам да влизаме в зала в обяснения. Аз нямам колебание по това, че ще гласуваме всички предложения. Единствено подлагам на дебат по какъв ред ще ги гласуваме.
Най първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анна Александрова параграф 3 да отпадне. Който е съгласен с нейното предложение, моля да гласува „за”. Седем „за”. Който е против? Четирима „против”. Който е въздържал се? Двама „въздържали се”.
Предложението на г-жа Александрова се прие. Параграф 3 отпада.
Параграф 3 по вносител отпадна по предложение на н.пр. Анна Александрова.
Предложение на н.пр. Петър Славов и Димитър Делчев за § 3. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Петима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Не се приема предложението на колегите Славов и Делчев.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Не се приема предложението на г-жа Манолова и народни представители.
Има предложение от н.пр. Мая Манолова и народни представители за създаване на нов параграф по отношение на чл. 418, ал. 5. В ал. 5 се създава изречение второ: „Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение.”
Г-н Влахов и след това г-жа Гигова.
Красимир Влахов:
Категорично подкрепям това предложение на г-жа Манолова, защото то решава един голям практически проблем отново свързан със скоростта на съдопроизводството. В момента в случаите, в които съдебният изпълнител връчва заповедта за незабавно изпълнение, а впоследствие длъжникът подаде частна жалба или възражение, съдът не може да провери дали е спазен срокът за подаване на частната жалба или възражението и тепърва тръгва да събира доказателства. Ако съдебният изпълнител бъде задължен веднага да изпрати копие от съобщението, този проблем се решава от само себе си. Съдилищата и преди са правили такива предложения. Досега, за съжаление, те не са били приемани.
Така че наистина предложението е съвсем разумно.
Валя Гигова:
Аз ще кажа същото, че смятаме, че предложението е разумно и отговаря на вече възприетите изцяло практически разрешения. Никой няма интерес две или три години да има неизвестност дали е връчена или не заповедта за изпълнение. Така че това е в интерес на правосъдието като цяло.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма други изказвания. Прекратявам дебата. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Приема се предложението за нов § 4. И всички останали ще се преномерират.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и група народни представители за създаване на нов параграф по отношение на чл. 421 за създаване на нова ал. 3.
Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Аз искам само да обясня, че ние по-рано на това заседание още преди прекъсването взехме принципна позиция, че всичко, което е извън обхвата на предложените законопроекти е нормално да отпадне.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Делчев, предното беше заповед за изпълнение и формално има връзка с чл. 417, където е заповед за изпълнение. Но по чл. 421 имахме предложение във връзка с чл. 417, защото са свързани. Чл. 417 е свързан с чл. 421. Ако правите възражение за недопустимост, подлагам на гласуване първо вашето възражение да недопустимост.
Димитър Делчев:
Става въпрос за предложенията, които ние сме направили. За останалите Вие преценявате по доклад на комисията и т.н. Аз само искам да обясня защо гласувам „въздържал се” – просто поддържаме нашата принципна позиция, че всичко, което е извън обхвата на закона, е извън обхвата на закона. Това е.
Мая Манолова:
Ако вашата принципна позиция действа по всички закони, предложения между първо и второ четене няма да се правят. Това просто е удобна позиция по този въпрос. Аз всеки път ще ви схващам как се нарушава принципът.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, гласуване по допустимост и относимост на предложението. Който е съгласен да отхвърлим предложението като недопустимо, моля да гласува „за” отхвърлянето му. Седем са „за” отхвърлянето. Против това? Трима „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Предложението се отхвърля като недопустимо с оглед предмета и обхвата.
Предложение на н.пр. Петър Славов и Димитър Делчев за създаване на нов параграф относно чл. 427.
Г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, уважаеми колеги, всъщност колегата Делчев визираше тези наши предложения – нови параграфи от 3а до 3н. Предлагаме да се гласуват анблок. Да се гласуват по допустимост – дали са допустими с оглед предмета и обхвата на законопроекта. Имам предвид всички нови параграфи, които сме предложили от 3а нататък до 3н, включително.
Предс. Данаил Кирилов:
Само че те са дадени систематично и с предложенията на г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Много ви моля моите предложения да не ги гласувате анблок. Те, ако искат, могат да си ги оттеглят. Така най-лесно ще ви е.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, гласуваме по допустимост и относимост на всички предложения за създаване на нови параграфи от 3а до 3н. Който смята ,че предложенията трябва да бъдат отхвърлени по допустимост и относимост, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Мая Манолова:
Не може моите да ги гласувате анблок. Само техните. Те така искат. Аз за моите не съм се съгласила. Как анблок ще ми гласуваш 10 предложения за допустимост, без да си ги чел.
Предс. Данаил Кирилов:
За изчерпателност, колеги, подлагам, за да няма спор, въпреки че не е правилно от процедурна страна всяко едно от предложенията на Мая Манолова и народни представители за създаване на нов параграф по отношение на чл. 430 по допустимост. Който е съгласен да отхвърлим като недопустимо предложението по чл. 430 моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Следващото предложение на н.пр. Мая Манолова и народни представители е за нов параграф относно чл. 432, т. 2. Който е съгласен да отхвърлим като недопустимо това предложение, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Няма.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и народни представители за създаване на нов параграф по отношение на чл. 435.
Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Аз не осъществявам процесуална икономия доколкото ми е възможно, като и по чл. 417 ще се изкажа в пленарна зала. Но това предложение е особено съществено и затова ви обръщам внимание. Тук се дава възможност оценките, които определят съдебните изпълнители да бъдат обжалвани. Това е един от най-големите проблеми в изпълнителното производство и не знам какво алиби може да си извади човек, за това, че нещо било съотносимо, несъотносимо, недопустимо или допустимо за това да не приемем, да не променим режима и да дадем на хората възможност да си обжалват смешно ниските оценки, които им определят съдебните изпълнители на недвижимите имоти. За пленарна зала ще ви извадя десетки случаи. Тук има представител на частното съдебно изпълнение. Това, което се случва в практиката е скандално.
При положение, че масово се нарушават правилата в правна комисия по всякакви важни и неважни поводи, включително нарушихме, като приехме преди малко едни мои други предложения, по толкова съществен въпрос да отхвърлим нещо, защото е недопустимо наистина е нечестно спрямо българските граждани.
Предс. Данаил Кирилов:
Давам думата на Заместник-министъра на правосъдието.
Вергиния Мичева:
Само искам да уточня, че този случай с обжалване оценките на имотите ние сме го съобразили в нашия законопроект, който утре, надявам се, ще бъде качен на страницата на министерството за публично обсъждане. Той е изработен въз основа на широка ведомствена група и е съобразено не само това, а цялото изпълнително производство е прегледано от нас. Утре ще можете да го погледнете и да прецените.
Надявам се да мине всичко това в Народното събрание преди вашата парламентарна ваканция, за да можем наистина да отговорим на нуждите на хората. Ние сме съгласни, че има проблеми с оценката на имотите, на движимите вещи и сме предвидили механизъм така щото той да не забавя много съдебното производство, както си спомняте по стария ГПК – обжалваха се оценките и години наред това стоеше в съда. Надявам се нашият, предложен от всички модел, да бъде приет.
Казвам това само като уточнение, за да не си мислите, че няма да се подложи на обсъждане отново този въпрос. Ние го знаем и сме го съобразили.
Мая Манолова:
Като го знаете и сте го съобразили, защо не го внесохте досега. Все пак сте в изпълнителната власт 7 месеца. (Утре ще го внесат.) Утре ще го качат на сайта. Ама от качването на сайта до влизането и гласуването в парламента нали се сещате колко време ще мине. (Три седмици.) Какви три седмици. Говорим си както за Комисията за конфликт на интереси. Като гледам как върви законодателството на това правителство, законът на г-жа Кунева ще действа от следващата година и дотогава комисията няма да работи, защото изчакваме да го внесе.
Това е въпрос, който се отнася до съдбите на хората. И ако сте съгласни по принцип с него, не виждам какъв е проблемът да го гласувате, след като десетки пъти сте гласували предложения, които са направени не точно по буквата и запетаята.
Ще се постарая това да стане известно още утре, ако гласувате против.
Тук само частните съдебни изпълнители тържествуват, защото имат да поразчистят още маса имоти за без пари. Аз призовавам г-н Дичев да каже поне една дума по този въпрос. Защото слушам и онзи ден министърът на правосъдието. Санкциите, които налага Министерството на правосъдието са по 100 лв., г-жо Заместник-министър.
Предс. Данаил Кирилов:
Има думата г-н Димитров по процедура.
Г-жо Манолова, думата я има г-н Димитров. След това г-н Дичев, ако желае.
Емил Димитров:
Благодаря, г-н Председател.
Още в началото заявихме, че не може едно нещо да не е прието на първо четене и на второ да го обсъдим и да стане. (М.Манолова: Напротив, може.) И си оттеглихме нашия законопроект. Ако случайно сме допуснали грешка и в току-що проведените гласувания сме приели нещо на г-жа Манолова, моля докато сме тук да се коригираме ,за да не допускаме такива грешки – някой текст, който не би следвало да постъпва в Народното събрание за второ гласуване да влезе и после да търпим критика.
Мая Манолова:
Това извинение няма никъде да ви свърши работа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Г-н Дичев. Г-жа Гигова.
Мая Манолова:
Това са безспорни текстове, от които хората страдат.
Предс. Данаил Кирилов:
Като бяха безспорни, г-жо Манолова, те бяха безспорни и преди една година, когато Вие водехте законодателството. Защо не ги направихте тогава. Колко пъти аз идвах на вашата комисия.
Моля, да спазваме някакъв ред.
Мая Манолова:
Заради вас не бяха приети. Аз ги бях внесла. (Защо не ги приехте?) Имахме половината. Останалите бяха при вас и гласувахте против. Затова не го приехме. Както правите и сега.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Дичев, заповядайте.
Георги Дичев:
Г-н Председател, благодаря ви.
Категорично не съм съгласен и не мога да приема, че всички частни съдебни изпълнители да бъдат наричани не знам как и да се говори за тях по този начин, по който се говори от някои народни представители. Моите уважения, но това не е вярно. Оценките на недвижимите имоти, г-жа Манолова би трябвало да си спомня, когато се правеше новия Граждански процесуален кодекс, че обжалването на оценките водеше делата до 3-4 години да седят в съда, а когато се върне решението на съда при съдебния изпълнител оценката вече не е актуална. Трябваше нова оценка, нова жалба и отново се отиваше в съда. Затова това което каза Заместник-министърът на правосъдието ние го подкрепяме, защото няколко месеца съдии от върховния съд, от градския съд, всичките експерти на Министерството на правосъдието, държавни съдебни изпълнители, адвокати, частни съдебни изпълнители работихме много и не Камарата на частните съдебни изпълнители да тържествува, както се изразявате в момента, а напротив, ние сме предложили пакет от законодателни предложения, включително и Министерството на правосъдието и те всички са насочени към длъжника. Една голяма част се покриват с някои от идеите, които виждам, така че не приемаме по този начин да се демонизира цялата професия и да се говори за нея като за не знам какви.
По отношение на глобите. Това, което казвате за глоби от 100 лв. Извинявайте, аз също слушах отчета на министъра и го познавам, защото ние имаме същата статистика, при лишаване от права, предупреждения за лишаване от права, глоби до 10 хил. лв., а Вие казвате глоби от 100 лв. Само за една година 75 дисциплинарни производства. В момента приключват проверките на абсолютно всички частни съдебни изпълнители. Не приемам по този начин да се говори.
Мая Манолова:
Ще ви донеса жалби от вчера. Какво значи три лишавания от права на фона на всеобщото безобразие, което върви. Ако си вършехте вие работата, нямаше да сме на това дередже.
Само ще кажа, че сме предложили едноинстанционно обжалване на оценките, за да не се бави прекомерно процесът. Но се съгласете, че има оценки, които са несъразмерно ниски. На хората имотите им се продават за без пари.
Георги Дичев:
За оценката, нали остава тази философия, която възприе новия ГПК, че пазарът казва колко струва имота. Има търг и е важно да е разгласен. Направихме задължения 2012 г. сайт на всички продажби. Ако този имот е качен в този сайт, има по 2 млн. посещения на този свят. От цял свят го гледат. Това е пазарът и толкова хора са се явили. Това не е свободният пазар. Там хората знаят, че има проблем. Знаят, че могат да се обжалват действията, да му се бавят парите по сметката на съдебния изпълнител, докато траят съдебните дела, може да претърпи евикция. Така че интересът разбира се, че не е като на свободния пазар, но има голям интерес и в момента виждаме и ръст на продажбите.
Така че механизмите, които обсъждахме в работната група – всичко това, което казах, е обсъждано и са предложени пакет от мерки, които заместват обжалването на оценките и по наше скромно мнение ще имат много по-добър резултат от този, който е с директното обжалване на оценките. Защото какво прави съдията? Назначава вещо лице. Контролът върху оценката е това. Едно вещо лице, при съдебния изпълнител друго вещо лице и започва един процес между вещите лица на практика.
Предс. Данаил кирилов:
Благодаря. Г-жа Гигова.
Валя Гигова:
Аз ще кажа само няколко неща. Проблемите ги знам. Вярно е, те съществуват. Но проблемите не са от ниските оценки. А проблемът е друг – от ниските продажни цени. Може да имаш една изключително ниска оценка, която обаче при продан да бъде постигната висока цена на имота. Възможно е и обратното – да има изключително висока оценка на имота, но имотът да не бъде продаден 10 пъти и накрая той пак ще бъде продаден съгласно вашите думи „на безценица” и така се случва за жалост.
Въпросът е друг. Как да направим така, че да разгласим по възможно най-широк начин проданта, така че да има много, много наддавачи. Защото какво се получава на практика. Ако ние приемем обжалваемост на оценката ще отиде във втората инстанция. Ще се върне с нова оценка. И оттам насетне с какво ще се подобри изпълнението. Няма да се подобри. Според мен, механизмът трябва да бъде друг. Длъжникът да може да има право да изиска от съдебния изпълнител да се извърши повторна оценка, или три вещи лица, така както сме в исковия процес. Какво правим в исковия процес? Не сме съгласни с заключението и искаме да бъде извършена тройна експертиза. И вече когато сме си посочили вещите лица, ние не можем да се сърдим на оценката, която са ни дали. Имайте предвид, че от ниски оценки страдат не само длъжниците. Страдат и кредиторите. И кредиторът иска да се продаде на най-висока цена и да си събере вземането. Не гледате еднозначно на проблема.
И пак казвам, хората наистина страдат, но не от оценките, а от крайните продажни цени, получени в резултат на продажбата. Трябва да концентрираме усилията така, че да има потенциални купувачи, да бъде разгласена проданта, за да може да има конкуренция на наддавателни предложения, за да се постигне най-висока цена, а не да се концентрираме в оценките. Оценките нищо не дават.
Мая Манолова:
Нали знаем как се деконцентрират наддавателни предложения, с какви методи.
Валя Гигова:
Г-жо Манолова, аз съм виждала какви ли не неща в практиката си, но ние не можем с гражданско правния закон да санкционираме престъпници. Ако някой е извършил престъпление има си прокуратура. Тази прокуратура да си вземе мерки. Като има трима осъдени наддавачи, за да организират симулативна продан или в каквато и да е комбина включен съдебен изпълнител, като има трима осъдени, повярвайте ми, никога повече няма да се случи.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Закривам дебата по същество по отношение на предложението на Мая Манолова и група народни представители за създаване на нов параграф относно чл. 435.
Който е „за” по същество предложението на г-жа Манолова, моля да гласува „за”. Двама „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Не се приема предложението на г-жа Манолова за чл. 435 по същество.
Предложение на н.пр. мая Манолова и народни представители за нов параграф по отношение чл. 446, ал. 1.
Мая Манолова:
Това е друг проблем. Каква работна група? Кой да я чака тази работна група, при положение, че проблемите съществуват. Те ако искаха министерството и частните съдебни изпълнители да правят нещо, щяха да го направят. В момента това създава проблеми. И създава проблеми, защото текстът, който определя несеквестируемото имущество е от 2008 г. Ситуацията прекалено много се е променила.
Предс. Данаил Кирилов:
Тук ще настоявам за недопустимост. Моля, който е съгласен да отхвърлим предложението, като извън предмета на законопроекта, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Няма. Отхвърля се предложението.
Следващото предложение на н.пр. Мая Манолова и народни представители е за създаване на нов параграф по отношение на чл. 454, ал. 3. – „изразът „30 на сто” се заменя с израза „20 на сто”.
Мая Манолова:
Нека да кажа едно изречение, за да го прочетат. Не може по съдебното изпълнение по банките. След обсъждане в зала и след приемане на един от законите ,които се отнасят до това, нищо да не приемете в полза на длъжниците. Просто не е възможно. Измивайки си ръцете, че било извън обхвата. В крайна сметка беше приет един закон на патриотите, в който имаше радикално решение по отношение на вземанията на банките. Приемете поне нещо, което е 10 пъти по-минимално от това, което беше прието на първо четене. Защото тук влизаме в друг правен абсурд. Законопроект, който е бил приет на първо четене да не се приема на второ.
Предс. Данаил Кирилов:
Какъв е проблемът?
Мая Манолова:
Как какъв е проблемът. Защо го гласувахте тогава? Законопроект, който е от един текст. Законопроект с едно предложение се приемана първо четене и същото предложение не се приема на второ четене. (Защо?) Защото днес гласуваш това предложение „за”, а утре го гласуваш „против”.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Манолова, прекратявам дебата.
Мая Манолова:
Само искам да попитам, защото тук има едни много принципни, как те гледат на този въпрос. И какво му е принципното – да го приемеш на първо четене с едното предложение и да го отхвърлиш на второ.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, може ли една реплика. (Заповядайте.) По повод зададения въпрос, аз чух преди две седмици изявления от един вносител на законопроект, който каза: „Да, вносител съм, но сега ще гласувам против текстовете, които съм внесъл, защото размислих, убедиха ме.” Благодаря.
Мая Манолова:
Но не и по основното. Тук нямаше и аргументи.
Алтимир Адамов:
Г-н Председател, може ли някакъв ред. Не може г-жа Манолова непрекъснато да взима думата.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Адамов, познавачът на правилника г-н Байрактаров не е тук. Иначе щях специално да го запитам какви са наказанията за народен представител за неспазване на реда в комисията. Няма наказания. Няма ги и наказанията, които са за нарушение в зала. Не мога да отстраня г-жа Манолова. Няма квестор на комисията, който да помоля и да отстрани г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Добре, ще ви направя удоволствието да си тръгна изобщо.
Предс. Данаил Кирилов:
В това си проявление тя се чувства не само свободен народен представител, но изцяло свободен човек.
Мая Манолова:
Искам да ви кажа, че ме е срам от това, което правите по време на това заседание. В това няма абсолютно нищо принципно. Можехте от кумува срама поне едно предложение да приемете, което да се отнася или до банките или до частните съдебни изпълнители. (Приехме.) Те не са свързани нито с частните съдебни изпълнители, нито с банките. Поне нещо минимално можехте да приемете. Просто срам ме от вас.
Предс. Данаил Кирилов:
Само за дамите важи, че не могат да бъдат изведени с физическа сила.
Мая Манолова:
Аз си тръгвам. Можете да гласувате анблок всичко до края.
Димитър Лазаров:
Аз това го приемам като оттегляне на предложенията. Така че няма какво да гласуваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Мая Манолова и група народни представители по отношение на нов параграф за чл. 454, ал. 1. Който е съгласен да бъде отхвърлено предложението, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и народни представители за създаване на нов параграф по отношение на чл. 468. Който е съгласен да бъде отхвърлено предложението, моля да гласува за отхвърлянето. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Който е съгласен да отхвърлим предложенията на н.пр. Мая Манолова и народни представители по отношение на нови параграфи за чл. 470, ал. 1, за чл. 489, ал. 2 и за чл. 493, нови точки 3 и 4, моля да гласува за отхвърлянето им. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Колеги, стигнахме до § 4 по вносител по доклада.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения. Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4, който става § 5. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
§ 5. Има текст на вносител.
Предложение на н.пр. Анна Александрова
Има предложение за правно-техническа редакция на ал. 2 от експертите. Ако искате да дам думата на експертите – на доц. Салкова да обясни в какво се състои редакцията или на референтите.
Заповядайте, г-жо Заместник-министър.
Вергиния Мичева:
Министерството на правосъдието подкрепя редакцията, която е направена от експертите и см съгласни с нея. Тя е най-добрият вариант.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, разполагате с редакцията. Но, ако искате, ще я прочета. Не е необходимо да я чета.
Подлагам на гласуване първо редакцията на експертите и референтите от дирекция „Референти”, която се одобрява от вносителя – Министерството на правосъдието. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5 заедно с приетата редакция. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се § 5, който става § 6 с редакцията и текста на вносителя.
§ 6 по доклада. Има предложение на вносител.
Има предложение на н.пр. Анна Александрова.
Има предложение за редакция на § 6, който става § 7.
Г-жо Заместник-министър, заповядайте.
Вергиния Мичева:
Ние подкрепяме редакцията на вашия Правно-технически отдел и сме изцяло съгласни с нея.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Който е съгласен да приемем предложената редакция за § 6, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се § 6, който става § 7.
Колеги, подлагам на гласуване и предложението на н.пр. Анна Александрова, което е използвано, за да се направи приетата редакция. Моля да приемем предложението, по което приехме редакцията. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
§ 7 по доклада. Имаме текст на вносител. Имате думата. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да приемем текста на вносителя за § 7, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 7, който става § 8.
§ 8 по доклада. Текст на вносител. Имате думата за изказвания и становища. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е съгласен да подкрепим текста на вносител, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на вносител за § 8, който става § 9.
§ 9 по доклада. Текст на вносител. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е съгласен да подкрепим текста на вносител за § 9, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на вносител за § 9, който става § 10.
Наименование - Преходни и заключителни разпоредби.
Имате думата по наименованието на подразделението. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се наименованието на подразделението.
§ 10 по доклада. Има текст на вносител.
Предложение на н.пр. Петър Славов и Димитър Делчев.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и народни представители.
Имате думата. Заповядайте, г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, оттегляме нашето предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов.
Предложението на н.пр. Славов и Делчев е оттеглено.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Мая Манолова и народни представители. Който е за това предложение, моля да гласува „за”. Нула „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Не се приема предложението на н.пр. Мая Манолова и народни представители.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 10. Който е „за”, моля да гласува. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на вносител за § 10, който става § 11.
§ 11 с номерация по доклада. Текст на вносител.
Имате думата. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е съгласен да приемем текста на вносител за § 11, който става § 12, ако бъде приет, моля да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 11 на вносител, който става § 12.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и народни представители за създаване на нов параграф. Това е в случай, че бяхме приели предложението им по чл. 305, което не сме разгледали.
Предложението е недопустимо. Който е съгласен да бъде отхвърлено, моля да гласува „за” отхвърлянето му. Десет гласа „за” отхвърлянето. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Предложението се отхвърля.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и народни представители за създаване на нов параграф 11б.
„§ 11б. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон управителят на Българската народна банка и министърът на правосъдието утвърждават изискванията към единната среда за обмен на електронни запори.”
Няма вносител. Министерство на правосъдието? Г-жо Заместник-министър, заповядайте.
Вергиния Мичева:
Само да внеса яснота. Този проблем с единната среда за обмен на електронни запори по чл. 446, ал. 1 от ГПК сме го вкарали в нашия пакет от мерки и той е обмислен и утре ще го видите.
Така че е съобразено. Не е пропуснато.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Тук ще кажа защо прочетох целия параграф. Защото бях изненадан, когато видях, че г-жа Манолова внася предложението на г-н Емил Радев от миналия парламент. Всъщност това е голяма наша битка да се издаде въпросната наредба, за да може да започне да функционира системата за електронните запори, която впрочем е една от мерките да се намалят разходите за длъжниците. Защото тук поевтиняването е в порядъка на 280-300 лв., които се спестяват само от такси. Поправят ме – 500 лв. Сгреших размера.
Тъй като това е лозунг и всъщност най-важното, което трябва да направим, е наистина да има такава наредба. И този едномесечен срок мисля, че е от три години или от четири.
Предлагам ви да следваме принципа. Който е съгласен да отхвърлим текста, моля да гласува „за”. Десет „за”. Няма против и въздържали се. Предложението се отхвърля.
Предложение на
Предложение на н.пр. Мая Манолова и народни представители за създаване на нов параграф 11в.
„§ 11в (1) Министерският съвет издава акта по чл. 446, ал. 1 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.
(2) До влизането в сила на акта по чл. 446, ал. 1 удържането се извършва при спазване на досегашните ограничения.”
Това предложение не беше прието. Който е съгласен да отхвърлим предложението на г-жа Манолова и народни представители за създаване на нов § 11в, моля да гласува. ”. Десет гласа „за” отхвърляне на предложението. Няма против и въздържали се.
Пристъпваме към § 12. В Закона за защита от домашното насилие се създава глава трета.
„Глава трета. Мерки за осигуряване на защита въз основа на Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г.”
Имаме текст на вносител.
Имаме предложение на н.пр. Петър Славов и Димитър Делчев.
Имате думата. Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаема г-жо Заместник-министър, колеги, предложението цели да не концентрира всичко в градския съд, като в същото време запази височината на съда, който да разглежда тези дела. И с оглед на това да не се разкарват хора по Закона за домашното насилие, голяма част от които може би няма да имат средства да отидат до София или това би ги затруднило, предвиждаме вместо в Софийски градски съд подсъдността да бъде в окръжния съд по постоянен или настоящ адрес.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Г-жо Заместник-министър.
Вергиния Мичева:
Благодаря. Г-н Войнов ще вземе отношение.
Красимир Войнов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Бих искал да посоча защо в предложението на вносителя Министерството на правосъдието е определен или е предложено да бъде компетентен съд Софийския градски съд. Има три съображения за това. Това предложение беше разгледано на широка междуведомствена работна група с участието на съдии, съдебни изпълнители, както и представители на Министерството на правосъдието.
Предложението изхожда от следните съображения. Разбира се, Софийски градски съд е бил посочван и по-рано като компетентен в редица производства, свързани с европейските регламенти. Тук касае конкретно причината, поради която е посочен. Много често такива мерки по реда на Регламент 606 ще се ползват лица, които е възможно да бъдат и чужди граждани, които по някаква причина ще дойдат на територията на страната и ще нуждаят от признаването изпълнението на такава мярка за защита на наша територия. Тези лица в голяма степен няма да имат нито настоящ, нито постоянен адрес тук на територията на страната. Те могат да пребивават на почивка в определени случаи, кратковременно, краткосрочно и т.н. Това е една от причините.
Втората причина, може би по-основна, е тази, че регламентът изисква до голяма степен да бъде запазен в тайна адресът на застрашеното лице. Тоест, той трябва да се пази до момента, в който самата мярка за осигуряване на защита не предвижда конкретното му споменаване. Тоест, хубаво е да не се знае адресът. Разбирам стремежа на народните представители, които внасят това предложение, да бъде децентрализирана системата, но избирайки един компетентен съд, по този начин няма да се разкрива местонахождението на лицето в рамките на страната, разбира се, ако това не е абсолютно необходимо.
И третата причина, поради която сме предложили да е Софийски градски съд, че в рамките на чл. 25 е предложено същият съд да постановява отказ за признаване и отказ за изпълнение на мярката за осигуряване на защита, както и евентуалното й адаптиране, в случай, че такава мярка по нашата правна система не е позната. Тоест, хубаво е един съд да постановява мярката и един съд да я адаптира.
Това са били съображенията, от които сме водени, да е Софийският градски съд в случая. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Мисля, че Софийският градски съд е добро решение, защото се избягва противоречива практика, която впоследствие може съответните съдилища да прилагат.
Освен това, мотивът да е по-близко – има хора, които живеят на село, съдът не го местим на село, а ходят до най-близкия окръжен град. Все пак говорим за хора чужденци, за хора, които са живели в Европа. Дошли са в България. Едва ли толкова голям проблем ще има, след като са дошли от Англия до България, да дойдат от Ботевград до София. Компетентният съд е в София и той решава този род дела. Нека да остане тази мярка по този начин.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Само да припомня, че лица, които нямат настоящ или постоянен адрес в България при всички положения са подсъдни на Софийски градски съд. Така че това не променя постановката – това което ние предлагаме.
На второ място, по отношение на разкриването на адреса, тук говорим за окръжен съд. А окръжен съд е цял окръг, цяла област, цял регион. Тоест, за София-област, например, има 22 общини. Как точно лицето ще бъде открито на неговия настоящ адрес.
Тоест, аз отчасти приемам вашите аргументи, но все пак смятам, че с оглед на това да не се натоварва с всичко Софийски градски съд и да бъде затрупан с дела. Не знам колко ще е голям потокът на дела тук. И с оглед на това да се запази все пак някаква ефективност на процеса, това е основният принцип, който сме следвали в това предложение. Аз продължавам да поддържам предложението. Разбира се, колегите да преценят.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Заповядайте, колега.
Красимир Войнов:
Само едно допълнение бих искал да посоча към доводите. В рамките на работната група, която изготви предложението, имаше съдии специално от Софийски градски съд, които подкрепиха и не възразиха по отношение на направеното предложение. Това само като допълнителна информация.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Заместник-председателят на Върховния касационен съд желае ли да вземе становище за подсъдността, евентуално натовареността и концентрацията?
Красимир Влахов:
Не съм подготвен да взема становище по въпроса, но аз по-скоро бих подкрепил предложението на г-н Делчев по две причини, даже по три.
Първо, той е напълно прав. Имаме общата разпоредба на чл. 107, ал. 3. Ако така или иначе става дума за чужденец, който няма адресна регистрация в България, той ще отиде на градски съд.
Второ, никой не е длъжен да сочи адреса, на който живее, в молба до съд. Ако иска да укрие къде живее от съображения за лична сигурност, той ще посочи съдебен адресат. И никой няма да го знае къде живее.
И трето, градски съд далеч не винаги е в състояние по ред причини да осигури срочност по произнасянето. Градски съд е свръх натоварен съд. Не изключвам тук в много случаи този двуседмичен срок да не може да бъде спазен.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Поставихте ни в дилема.
Красимир Войнов:
Простете, само още едно допълнение. Към регламента има и формуляри и по принцип изискването е в максимална степен наистина да се пази адресът на лицето.
Така че аз приемам това, което казва г-н Делчев, че има много общини в рамките на окръжния съд.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, при това положение ви предлагам всеки да гласува съобразно вътрешното си правно убеждение на база дебата, който протече.
Аз ще подкрепя текста на вносител, но с уговорката, че в пленарна зала, ако имаме конкретика, ако имаме по-точни данни, ако имаме повече изложени становища и мнения, съответно съобразно тези становища си запазвам правото в зала да гласувам различно.
Който е съгласен с предложението на н.пр. Петър Славов и Димитър Делчев, моля да гласува „за”. Три гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Не се приема предложението на господата Делчев и Славов.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 12. Моля, който е съгласен, да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Текстът на вносител за § 12, който става § 13 се приема.
Предложение на н.пр. Петър Славов и Димитър Делчев.
„В преходните и заключителните разпоредби се създава нов параграф 12а със следното съдържание:”
Имате думата по предложението. Г-н Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Г-н Председател, мисля че отново попадаме в хипотезата за недопустимост, поради излизане извън предмета на проектозакона, така че моля да го поставите на гласуване по този начин.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за предложението. Поставям на гласуване за допустимост. Който е съгласен да не допуснем обсъждането на предложението, моля да гласува за недопускането. Десет са против разглеждането на предложението за нов § 12а.
Предложение на н.пр. Петър Славов и Димитър Делчев.
„В преходните и заключителните разпоредби се създава нов параграф 12б относно чл. 27 от Закона за държавната финансова инспекция.
Който е съгласен да отхвърлим предложението като недопустимо, моля да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложението се отхвърля.
§ 13 по доклада относно промени в Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Имаме само предложение на вносител.
Който е съгласен с предложението на вносител по § 13, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 13 по вносител, който става § 14.
Предложение на н.пр. Петър Славов и Димитър Делчев в Преходните и заключителните разпоредби да се създаде нов параграф 13 по въпроса за електронния запор. Обсъдихме го. Макар да го приехме за недопустимо, министърът на правосъдието обеща да има наредба.
Моля, който е съгласен да не допуснем предложението, да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Предложението не се допуска.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и народни представители за създаване на § 13а. В Кодекса на труда се правят следните изменения.
Няма изказвания. Закривам дебата. Който е съгласен да отхвърлим предложението като недопустимо, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Отхвърля се.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и народни представители за създаване на § 13б за промени в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.
Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е съгласен да отхвърлим предложението като недопустимо, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Предложението се отхвърля.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и народни представители за създаване на § 13в за промени в Закона за държавния служител.
Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е съгласен да отхвърлим предложението като недопустимо, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против и въздържали се няма. Отхвърля се предложението.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и народни представители за създаване на § 13г за промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Който е съгласен да бъде отхвърлено предложението, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Предложението се отхвърля.
§ 14. Имаме текст по вносител.
Имаме предложение от н.пр. Анна Александрова § 14 да отпадне.
Имате думата. Г-жо Заместник-министър, заповядайте.
Вергиния Мичева:
Ние не подкрепяме нашето предложение.
Подкрепяме предложението на н.пр. г-жа Анна Александрова.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Заместник-министър. Други становища? Няма.
Закривам дебата. Подлагам на гласуване по-интензивното предложение за отпадане на § 14 с номерация по доклада. Който е съгласен с предложението на н.пр. Анна Александрова § 14 да отпадне, подкрепено и от Министерството на правосъдието, моля да гласува „за” отпадане. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Параграф 14 отпада.
При това положение не подлагам на гласуване текста на вносител.
С това приключихме гласуването на второ четене на общия законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, основан на трите законопроекта: на Министерския съвет, на Димитър Байрактаров и на Данаил Кирилов.
Заповядайте, гражданските организации.
Светозар Съев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми депутати, аз ви благодаря за това, което показахте пред българските граждани, че вие не сте представители на българските граждани, а на българските банки. Защото аз преди известно време ви раздадох един материал за един грабеж от една банка към една българска фирма. За съжаление, законопроектът, който гласувахте сега, не променя с нищо правната същност на ГПК и не създава възможност тези хора – българският бизнес и българските граждани, да бъдат защитени от своеволията на банките и техните лакеи – частните съдебни изпълнители.
Ние ще информираме българската общественост за това, което се случи днес тук. Аз ви благодаря, че разкрихте вашите маски. Ще направим всичко възможно да информираме и международни организации, които са свързани със защита правата на гражданите, тъй като за нас чл. 417 лишава българските граждани от права и ги поставят в неравностойно положение с банките и другите институции, които се ползват от този член спрямо кредиторите.
Второ, той ги лишава от правото на съдебна защита. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви за изразеното становище и позиция.
Потвърждавам, по отношение разпоредбата на чл. 417 не приехме никакви изменения.
Реплика: Какви са мотивите?
Светозар Съев:
И това създава условия банките да продължават да упражняват геноцид върху гражданите, без да могат да се защитят.
Предс. Данаил Кирилов:
Четири часа ги излагахме мотивите. Г-жа Асими.
Реплика: Имаше дебат, нямаше мотиви.
Мария Асими:
Добър ден. Г-н Кирилов, знаете, че протестите тръгнаха от монополите. Знаете, че болната тема беше чл. 417. Хубаво казахте на г-жа Манолова, че имаше година и половина време за това, но не забравяйте и вие как влизахте в парламента. Как влизахте в парламента! Това не е светиня на демокрацията. Беше пазара „Георги Кирков”. То беше срамота.
Предс. Данаил Кирилов:
То беше барикада и не съм забравил, и не мога да го забравя.
Мария Асими:
Това днес, което гледам, съжалявам, че имам специални симпатии към г-жа Александрова, но тя на нейния гръб носи това бреме за § 3.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз поемам от нейния гръб тежестта и споделям отговорността.
Мария Асими:
Г-н Кирилов, не го казвам като закана, но наистина хората трябва да си помислят как да гласуват и на референдума, и как изобщо да се гласува. Това е пародия, което видях. Аз се срамувам, че бях тук.
Предс. Данаил Кирилов:
Относно предложението на г-н Байрактаров. Няма го и не искам задочно да влизам в задочен дебат с него. Достатъчно се нагрубихме с него. Но това беше провокация. Тази провокация имаше изцяло популистична нагласа да направи вятър в ушите на гражданите.
Ще продължавам да твърдя, че това решение нямаше да помогне на гражданите с нищо. Щеше да ги заблуди, а в крайна сметка щеше да ги натовари с 4% такса, която и без това ще натовари сметката и дълга на длъжниците. Привидно ще се създаде една възможност длъжникът да отложи изпълнението, да се спаси за един кратък период от време, но след това ще плати 4-те процента, ще плати адвокатските хонорари и ще има двоен размер на дълга. Това не помага на длъжника.
Аз вярвам в това, че чрез консенсус и с много повече работа, не с дуене, не с лозунги, не с лъжене на хората, а с добросъвестна и прецизна работа може да се коригира и да се балансира този режим наравно. Защото той трябва да е наравно – нито в полза на длъжника, нито в полза на кредитора. Ще го направим. Г-н Байрактаров ни накара да скочим неподготвени. Скочихме в законопроекти, които нямат нищо общо с изпълнението. Поради това важни въпроси, каквито са подсъдността и изпълнението на международните ни ангажименти, бяха изместени от този популистки лозунг да вземем да скочим да отменим. То не е само за длъжниците. Ще отменим и за общините и за държавата. Ще отменим принцип, който го има от години за акта за начет. Аз какво съм виновен, че г-н Байрактаров бил учил в Москва и според него нямало производство за акт за начет и не знаел той какво било акт за начет. Аз знам. Държал съм изпит по финансово право и това беше един от основните въпроси. Имаме цяло законодателство за това.
Гражданската и човешката отговорност пред вас аз поемам, защото имахте търпение, изтърпяхте четири отлагания. Аз поемам отговорността като председател на тази комисия, и за скандалите, които се случиха. Много трудно се работи, когато се търси ефект за пред гражданите. Вие виждате каква е разликата в двата модела на работа. Това не беше верният модел на работа. Той не беше верен и по Наказателно-процесуалния кодекс.
Мария Асими:
Ако ми позволите. Това тук е ковачницата на законите. За нас гражданите частните съдебни изпълнители са чумата на държавата. Защо трябва ние да ги приемаме такива. Защо тук не се изяснят нещата. Да се седне и както Вие казахте – и длъжникът, и банката.
Благодаря Ви, че ми давате думата. Но аз мисля, че и министерството и другите да не говорят тук, защото е резил. Знаете, че кучето е заровено в съдебната система. Отвсякъде ни бият във всички доклади именно за това. Не съм съгласна така да бъде. Чух какво казахте. Дано в стенограмата да се запише. Да видим колко справедлив ще бъдете другия път. Дано на вас ви тежи на съвестта, ако не удържите. До този момент удържате на думата си.
Но г-жа Александрова, с цялата ми симпатия, не може да натоварва само длъжника. Отделен въпрос е, че има наистина мошеници, които тежат. КТБ ни е пример. Съгласна съм с вас, но и другата страна да се погледне, защото край сухото, гори и суровото.
Вие си получавате заплата, а ние с най-добри чувства сме тук. Нали това е гражданското общество и вместо да се радваме, че има някакъв зачатък на гражданско общество. И в интерес на истината в правната комисия - и г-н Казак, и г-н Кирилов, винаги ни дават думата да участваме в работата. Дадохме наши предложения, но нито едно не беше прието.
И пак ви казвам, както сега спокойно обясни г-н Кирилов, че това не е правилно, но ще видим какво ще предложат от министерството. Много ми е любопитно. Г-н Христо Иванов отдавна каза, та дори и в работна група щеше да ни включи, но трябва да му се обадим. Дай Боже да сте помислили и за другата страна. Защото монетата има две страни.
И много ви моля. Има правила и се играе по правилата. Грозно е това, което става тук. Залата е празна, когато гласувате. Когато има парламентарен контрол има трима души в залата. Онзи ден един депутат чете съобщения, а залата е празна. Мисля, че е грозно, г-н Кирилов.
Благодаря за вниманието. Извинете, ако съм обидила някой.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Първо искам да благодаря, защото резервата Димитров вече стана нареждането Борисов и искам да благодаря на г-жа Заместник-министъра, че Министерството на правосъдието и съдебната власт изпращат своите представители. Надявам се за в бъдеще и при другите законопроекти да е така.
Сега предстои работа на комисията по Конституцията и ние повечето от нас участваме в нея. Там ще има интернет, който в реално време ще показва всичко. Всеки, който би поискал може да присъства, да гледа и да коментира. Там ще има и журналисти, които един вид като представители на обществото, които достигат до всякъде, да покажат.
Във Висшия съдебен съвет виждам хубава практика. Има монитори отвън и всеки, който иска отива, седи и гледа. Трябва да има и неправителствени организации, защото те държат непременно да присъстват и да си зададат абсолютно всички въпроси, включително някои и по два пъти. Това също е много хубаво. Но аз се чувствам онеправдан, защото примерно софийските могат да дойдат и да присъстват, а аз съм от Варна и моите от Варна не могат да дойдат, а във Варна има много неправителствени организации.
Предложението ми е да има изнесени заседания във Варна, за да могат и моите хора да ме видят и те да се зарадват. Или пък да изнесем един монитор отвън и всеки, който иска да присъства. Или може би трето предложение – да направим заседанията на стадиона, за да бъде достатъчно широко и достатъчно публично. Защото, ако интернет не е публично, ако медиите не са публично, и трябва да има и неправителствени, които да взимат отношение. Живи и здрави, колкото и да са те –едно-две, сто, хиляда, както и да се номинират и номерират.
Недейте да ни вкарвате в същия мач в работата по Конституцията, защото има шанс да не я приемем никога. Друга тема е дали трябва или не, какви са последствията.
Нека от този момент нататък да си създадем условия да работим. Не съм дошъл тук, за да слушам оценки, някой да ми се сърди, друг да иска да ме пита. Аз като гласувам нещо за София, трябва да ми се сърди Варна. Като гласувам за Варна, ще ми се сърди София. Аз съм народен представител за всички, избран от Варна.
Не искам да пренебрегвате моите варненски неправителствени организации. Или се изнасяйте там, или въведете ред.
Предс. Данаил Кирилов:
Докладвам Ви, г-н Димитров, че миналата седмица съм посрещал множество НПО, между които имаше и варненски такива.
Закривам заседанието.


Председател:
Данаил Кирилов