Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 27

Днес, 11.06.2015 г., четвъртък, от 14:45 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Антон Гинев, заместник-министър и Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна” и изпълняващ длъжността началник на кабинета на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; от Министерството на правосъдието – Петко Петков, заместник-министър, Кристина Ненкова, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”; от Агенцията по вписванията – Елена Маркова, изпълнителен директор, и Златозар Златев, длъжностно лице по регистрацията; от Министерството на труда и социалната политика – Калина Петкова, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” и Нина Рачинска, началник отдел „Човешки ресурси” в дирекция „Правно и административно обслужване и човешки ресурси”; от Агенцията за хората с увреждания – Минчо Коралски, изпълнителен директор; от Движение „Защита на гражданите и държавата” – Илия Бачев, и народния представител Димитър Танев, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, минаха 15 минути от определения за начален час за заседанието на комисията. Седем човека присъстват тук. Четирима са пуснали молби и по извинителни причини отсъстват. Имаме четирима колеги, които в момента са в други комисии и които всеки момент ще дойдат.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси със състава, който е. Има предложение за дневен ред:
1. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 502-01-8, внесен от Министерски съвет на 30.01.2015 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международния наказателен съд за релокация на територията на Република България на свидетели на Съда, № 502-02-13, внесен от Министерски съвет на 24.04.2015 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 554-01-109, внесен от Десислава Вълчева Атанасова и група народни представители на 03.06.2015 г.
4. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 554-01-82, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 29.04.2015 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-60, внесен от Димитър Танев Танев и група народни представители на 26.03.2015 г. и
№ 554-01-94, внесен от Мая Божидарова Манолова, и група народни представители на 15.05.2015 г.
Имате думата по дневния ред. Няма становища. Който е съгласен да приемем дневния ред, моля да гласува „за”. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред се приема.
По точка първа - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 502-01-8, внесен от Министерски съвет на 30.01.2015 г.
Гости от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията са г-н Антон Гинев, заместник-министър и г-жа Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна” и изпълняващ длъжността началник на кабинета на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Вече са тук и колегите г-н Емил Димитров и г-н Христиан Митев.
Колеги, на второ четене сме. Знаете, че законопроектът съдържаше предложения за изменение в една разпоредба. В срока не са постъпили предложения от народни представители.
Представям на вашето внимание Доклад относно Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 502-01-8, внесен от Министерски съвет на 30.01.2015 г. Това е доклад за второ гласуване.
По наименованието – Закон за допълнение на Закона за държавната собственост, имате думата за мнения, становища, възражения. Няма.
Който е съгласен да приемем наименование, моля да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Наименованието се приема.
Параграф единствен. Текст на вносител. Имате думата за мнения, становища, изказвания. Няма. Закривам дебата.
Има предложение за редакционни поправки. В ал. 4 накрая се предлага предлогът „на” да отпадне. Да остане:
„…в случаите:
1. когато това е с цел участие в процедура за възлагане на обществена поръчка, друга процедура за избор на изпълнител за услуга, строителство или доставка, или за изпълнение на обществена поръчка, или друга услуга, доставка или строителство;”
И в т. 2 да се добави съюзът „на”.
„2. на участие в дружества, които получават финансиране със средства от Европейския съюз, когато сключването на споразумение е поставено като условие от финансиращата институция.”
Това са двете предложения за редакция.
Който е съгласен с така предложената редакция, моля да гласува „за”. Седем гласа „за”. Който е против? Няма „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване основния текст на вносител заедно с приетата редакция. Моля, който е съгласен, да гласува „за”. Шест „за”. Против? Няма. въздържали се? Трима „въздържали се”.
С това се прие на второ четене от правна комисия Законът за допълнение на Закона за държавната собственост.
Благодаря на г-н Заместник-министъра. Благодаря на г-жа Директора и изпълняващ длъжността началник на кабинета на министъра.
Пристъпваме към втора точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международния наказателен съд за релокация на територията на Република България на свидетели на Съда, № 502-02-13, внесен от Министерски съвет на 24.04.2015 г.
От Министерството на правосъдието гост е г-н Петко Петков, заместник министър на правосъдието и г-жа Кристина Ненкова, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” и парламентарният секретар на Министерството на правосъдието.
Представям ви проект на Доклад относно законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международния наказателен съд за релокация на територията на Република България на свидетели на Съда, № 502-02-13, внесен от Министерски съвет на 24.04.2015 г.
По наименованието – Закон за ратифициране на Споразумението между Република България и Международния наказателен съд за релокация на територията на Република България на свидетели на Съда.
По наименованието имате думата за становища, предложения, мнения. Няма желаещи за дебат. Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложението за наименованието на закона. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма „въздържали се”. Наименованието се приема.
Член единствена. Имаме текст на вносител.
Имаме предложение от н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители. Г-н Чавдар Георгиев го няма. Г-н Попов, ако желае да представи предложението.
Филип Попов:
Очевидно е какво е желанието на вносителя. Мисля, че за по-голяма правна точност и яснота е добавено, че е на основание чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България. Мисля, че е резонно предложението. Аз лично ще го подкрепя.
Предс. Данаил Кирилов:
Тук е дадено в алтернатива – т.1 или т. 7.
Филип Попов:
В зависимост от решението на комисията.
Предс. Данаил Кирилов:
Имате думата. Заместник-министър Петков, заповядайте.
Петко Петков:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми народни представители, безспорно е, че правното основание за ратификация на това споразумение не е посочено в единствения член на закона. Мнението ми на юрист е, че това няма пряко отношение относно правната сигурност на този закон. Не възразявам, обаче, в зависимост от вашата преценка да внесете корекция в предложения от г-н Георгиев и уточнения от г-н Попов смисъл. Считам, че това би довело единствено до прецизиране на тази разпоредба, не и до нейната валидност, тъй като тя би била валидна, независимо дали правното основание е или не е посочено.
Така че предоставям на вас изцяло решението.
Такова е и становището на министерството, което ви е депозирано. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Иванов за въпрос.
Свилен Иванов:
Само да доуточните коя точка предлагате да влезе в законопроекта. Моля, ако може, Заместник-министърът да каже, за да не изпадаме в излишно дебатиране.
Предс. Данаил Кирилов:
Те не предлагат. Според тях няма нужда от тази добавка. По-добре въпросът да се отправи към вносителя, който да каже все пак предпочитанията си. Заповядайте.
Петко Петков:
Благодаря за въпроса. Доколкото ние не считаме за наложително и не сме отправили предложение дали правното основание за ратификация, което да бъде посочено в разпоредбата – т. 1 или т. 7, запознавайки се със съдържанието на чл. 85, ал. 1 от Конституцията ми прави впечатление, че т. 1, която е едното от алтернативните предложения на г-н Георгиев, касае мерките от политически или военен характер. Малко или много това споразумение, макар да е с международно призната институция – Международният наказателен съд, има донякъде политически характер.
Разпоредбата на чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията касае случаите, когато действието на закона предвижда предприемането на някакви вътрешни законодателни мерки относно неговото прилагане. Считам, че такива в случая не се налагат.
И измежду алтернативно направените предложения от г-н Георгиев по-прецизната разпоредба би била чл. 85, ал. 1, т. 1.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър.
В интерес на истината в закритото заседание аз се изказах в аналогичен смисъл по отношение приложението на т. 1 и двете хипотези предвидени там. Министерският съвет е подходил различно. С писмото, с което ни изпраща решението на Министерския съвет, са посочили т. 7.
Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Аз от чисто правна гледна точка споделям това, което г-н Заместник-министъра заяви. Мисля, че е по-прецизно т. 1 в този случай, но все пак не съм вносител и не мога да определя волята на колегата Георгиев.
Предс. Данаил Кирилов:
Според мен ключовият въпрос необходимо ли е? Все пак това е ратификационен закон. Ако пред всеки закон започнем да пишем на основание разпоредба от Конституцията и респективно другите относими норми приемаме този закон, но сте го направили като предложение. Тоест, приемаме, че ще подложа на гласуване предложението за т. 1.
Конкретизирахме предложението на г-н Георгиев, г-н Попов и г-жа Мая Манолова.
Има ли други изказвания? Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Г-н Председател, и в залата поставих два въпроса. По единия не бях много добре разбран, когато казах, че имаме чужденци за износ, а те внос правят. Помислиха че става въпрос за търговия. Те независимо как са влезли в България, са дошли, тук са. И независимо как ще си отидат, излизат от България.
За финансирането се притеснявах, защото съдебната система има много проблеми с финансирането. Част от съдиите са в затруднено положение да си получат дори основните заплати. И когато започнем да финансираме чужди дейности, в един момент ще увисне бюджета. Знаете, че вместо да правим затвори или да ги ремонтираме, правим съдебните сгради. Тоест, имаме проблеми с парите, а тук никъде не е решен. Казва се, че част от дейностите ще се финансират двустранно, едностранно при допълнителни споразумения. Така или иначе въпросът виси. Нямам яснота до този момент. Не съм против, но трябва да има финансиране. Не трябва да е за сметка на съдебната власт.
Второто е самият израз „релокация”. По нашето законодателство имахме „изселване”, имахме „депортиране”, „въвеждане по местоживеене”. Изселването – взимаш го от едно населено място слагаш го на друго. Депортирането е същата работа. Пробацията, като мярка за контрол и въздействие, има разписване всеки ден. Можем да го приемем третото - по местоживеене. Тези хора на практика ще ги вземем от едно населено място, ще ги доведем тук, ще им дадем български документи със статута на бежанци, въдворяваме ги по местоживеене и им налагаме нещо като мярка на пробация, защото постоянно ще се грижим за тях.
Релокация – точен ли е изразът? Не възразявам върху него. Ако приемем, че това ще е наименованието, това да бъде.
Предс. Данаил Кирилов:
Заместник-министър Петков поиска думата за отговор.
Петко Петков:
Бързам да успокоя г-н Димитров, че текстът на това споразумение на първо място не предвижда никакви финансови задължения от страна на българската държава. Споразумението е рамково. Във всеки конкретен случай ще бъде постигана отделна договорка за чия сметка ще бъдат разходите, свързани с преместването на свидетелите по тези важни за Международния наказателен съд дела. Достатъчно е изявление от страна на българската държава, че не желае да поеме разноските, за да не се случи това. Тоест, в никакъв случай с приемането на това споразумение и с ратифицирането му чрез закон, не бихме били поставени на колене, така че да се наложи да поемем някакви извънредни разноски.
В същото време, уверявам ви, че дори когато една такава релокация, едно преместване на свидетел в рамките на нашата държава се случи, това принципно би трябвало да има краткосрочен ефект. На първо място, краткосрочен ефект, защото се касае за релокация на свидетели и това може да продължи единствено и само докато те имат качеството на такива пред Международния наказателен съд.
Огромна е важността от подобно споразумение. Може би съвсем схематично да повторя, че Международният наказателен съд има подобна практика да сключва споразумения от този характер с всички държави, които са страна по Римския договор. Има практиката да бъдат запазвани в тайна и това има своя исторически отговор. Това е така, защото се касае за дела, свързани и срещу най-влиятелните международни престъпници в страната, което неминуемо предпоставя живота на свидетелите срещу тях в опасност. В този смисъл считам, че самият Международен наказателен съд би имал интересът дори и преди приключването на делото да смени местоживеенето на въпросните свидетели, за да запази местонахождението им в незнание от страна на международната престъпна мрежа.
В същото време уверявам ви, че България по силата на това споразумение пази правото си във всеки един случай да откаже неговото прилагане, т.е. да откаже конкретен свидетел да бъде локиран на територията на държавата, без да дава допълнително обяснение за това. И това ще се случва с оглед на всеки един конкретен случай.
Аз съжалявам, че това споразумение стана повод за един вид политически скандал, че неговото съществуване беше обявено включително и по медиите, защото не ми е известно да има друга държава-страна по Римския договор сключеното споразумение с която да е станало публично известно. Аз имам информация, тъй като познавам и съдии от Международния наказателен съд, че сключваните такива споразумения със Съда са в неизвестност дори и за самите съдии в този съд. Няма съдия в Международния наказателен съд, който да има право на информация с коя държава е сключвано такова споразумение.
Така че смятам ползата от едно подобно споразумение би ни поставила в известно предимство като една страна, която отговорно изпълнява задълженията си по Римския договор, без в същото време да поставяме в опасност международния мир, да поставяме в опасност изпълнението на бюджета на съдебната власт или пък да внасяме чужденци на територията на България, без да следим за това какви хора са те.
Относно използваната дума „релокация” в българския превод на документа, трябва да имаме предвид, че оригиналният документ е подписан на английски език. Преводът, който го съпровожда, има неофициален характер, тъй като той не е подписван от Международния наказателен съд, Главния прокурор и Министъра на правосъдието. Затова вие сте напълно свободни в този член единствен от законопроекта, да използвате друг термин по ваша преценка, ако думата „релокация” ви се струва неудачна. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър. Доц. Салкова я няма в момента. На експертното обсъждане и тя постави този въпрос защо се използва думата „релокация”, след като има българска дума аналог – преместване.
Емил Димитров:
Г-н Председател, локация – локатор, това е засичане, установяване, следене. Релокация, значи ново засичане, ново установяване, ново следене. Дали ще е преместване по местоживеене на нов адрес. Щом сме се спрели на тази дума, нека да остане тя. Релокация – ново установяване, ново преместване.
По отношение на срока, много се извинявам. Ратко Младич 10 години беше делото и свидетелите срещу него имаха 10 години точно това качество. Така че не става въпрос за нещо моментно. И във всеки един момент съдът може да призове за съответното дело конкретният свидетел да се яви в съда. Така че във всеки един момент ще има движение.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз не исках да правя тази историческа аналогия и препратка, нищо че докато ви слушах за това си мислех. Но това дело свърши. Така че общо взето няма такава опасност.
Има ли други изказвания по член единствен? Няма.
Подлагам на гласуване предложение на н.пр. Чавдар Георгиев, Филип Попов и Мая Манолова. Ще ви предложа два пъти да гласуваме. Те са казали т. 1 или т. 7. Не направиха категоричен избор.
Първо, който подкрепя предложение да се посочи чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията като основание, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет „въздържали се”.
Не се приема предложението за т. 1.
Подлагам на гласуване предложението да се добави изразът „на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България. Моля, който е съгласен, да гласува „за”. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносител на член единствен. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Заключителни разпоредби.
Имате думата по наименованието на подразделението. Няма изказвания. Закривам дебата. Който е съгласен с наименованието на подразделението, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против и въздържали се няма. Приема се наименованието.
§ 1. Текст на вносител.
Предложение от н.пр. Чавдар Георгиев Филип попов и Мая Манолова.
Имате думата.
Филип Попов:
Тук предлагаме след думите „Държавен вестник” да се добави изразът „и действието му се ограничава за срок от 3 години”.
Считаме, че подобен тип и род споразуменията трябва да имат своите конкретни времеви изражения. Считаме, че това са 3 години. Предвид и евентуалните промени на политическа обстановка, на правни системи и пр. Считаме, че това е един нормален период от време, в който да действа съответното споразумение и да произведе своите последици.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Имате думата за становища. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, аз имам по-скоро въпрос към заместник-министър Петков защо законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, а не се ползва общият срок – 3 дни след обнародване в „Държавен вестник”. В смисъл какво налага тази бързина за влизане в сила на Закона за ратификацията.
Филип Попов:
Аз също се присъединявам. Защо няма vocatio legis?
Христиан Митев:
Някои мотиви, ако може да изложите, да го мотивирате.
Предс. Данаил Кирилов:
Заместник-министър Петков.
Петко Петков:
Благодаря Ви. В случай, че vocatio legis не бъде посочен в законопроекта за ратификация на въпросното споразумение, той по силата на Закона за нормативните актове би бил три дни. Три дни се дава по силата на Закона за нормативните актове, ако не бъде уточнено друго в проекта, обществото да се запознае с други много по-обемни закони, които влизат в сила. Доколкото текстът на това споразумение няма да бъде публичен, а в същото време законопроектът има един единствен член, считаме, че не е наложително обществеността да се запознава със Закона за ратификация, защото тя с другото няма да се запознае, за такъв срок. Тоест, споразумението да бъде ратифицирано и ратификацията да влезе в сила максимално бързо, което да ни даде предимство като една отговорна страна по Римския договор.
Аз не възразявам по ваша преценка да бъде възприет и общия срок за запознаване – т.е. общият vocatio legis 3 дни, но не виждам това да е някакъв съществен проблем.
Що се касае до въпроса на г-н Димитров, бързам да му отговоря в аванс, въпреки че той е към следващия параграф, който ще обсъдите.
Обнародва се законът, не се обнародва съдържанието на споразумението. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър. Г-н Попов.

Филип Попов:
Прав е г-н Заместник-министърът. Точно в тази връзка предлагам, което най-вероятно ще бъде отхвърлено, но има по-следващо предложение – Споразумението да се обнародва в „Държавен вестник”. Тоест, ако то бъде отхвърлено, да се върнем на гласуването по отношение на влизането в сила и vocatio legis, защото те са свързани двата текста, но този предхожда и гласуването по следващия текст би предхождал евентуално решение по сега обсъждания текст. Затова предлагам да минем на следващия текст, да гласуваме и след това да се върнем на този текст, на който сме сега.
Предс. Данаил Кирилов:
Текстът на вносителя е законът влиза в сила… Това е § 1.
Филип Попов:
Да, но точно това, което сподели г-н Заместник-министърът, ако приемем, че споразумението се обнародва, би било добре да има достатъчен срок да се запознаят със самото споразумение. Ако не приемем споразумението да се обнародва, което предполагам, че ще се случи, но гласуването по второто предложение предопределя и гласуването по § 1.
Предс. Данаил Кирилов:
Тоест, правите процедурно предложение да преминем на § 2.
Има ли становища по това предложение, колеги? Добре. Ще минем на § 2, за да уважим искането на колегата Попов по § 2 и след това ще се върнем към § 1.
По § 2 имаме текст на вносителя.
Имаме предложение на н.пр. Чавдар Георгиев, Филип Попов и Мая Манолова.
Имаме и второ предложение за § 2 на същите вносители.
Разполагате с доклада и виждате и двете предложения. Да ги чета ли? (Не.)
Второто предложение е в случай на неприемане на първото. Тоест, в хипотеза на алтернативност.
Г-н Попов, заповядайте да представите двете предложения.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател. Съвсем накратко. Очевидно е какво сме искали в § 2, а именно:
„§ 2. Споразумението се обнародва в „Държавен вестник”.
Считаме, че е необходимо такъв тип споразумения да бъде обнародвано, да бъде доведено до знанието на обществото, на гражданите. Още повече, че този тип споразумения има и своите финансови последици – това, за което преди малко колегата от патриотичния фронт говори, именно за това сме го предложили.
И разбира се, направо ще представя и алтернативното предложение.
„§ 2. След изтичане на срока за защита на съдържащата се в него класифицирана информация, Споразумението се обнародва в „Държавен вестник”.”
Това е, разбира се, ако не се приеме първото ни предложение.
Мисля, че така трябва да постъпим. Виждате защо трябваше първо § 2 да гласуваме и после § 1.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Свилен Иванов.
Свилен Иванов:
Г-н Председател, колеги, мисля, че Заместник-министърът доста красноречиво преди малко разказа как тези споразумения дори съдиите в Международния наказателен съд не ги знаят с кои държави са сключени, а тук ни се предлага да публикуваме цялото споразумение. Алтернативата е когато изтече срока за защита на класифицираната информация. Според мен, за такова споразумение срокът никога няма да изтече, защото тя винаги ще бъде класифицирана.
Според мен, не е удачно да приемаме тези предложения. Още повече абсурдно е това споразумение да се публикува в „Държавен вестник”.
Ние вече правим грешка, когато чрез тези предложения предизвикваме дебат в залата, където става доста публично нещо, което ние като депутати не трябва да допускаме.
Аз предлагам да не подкрепяме публикуването в „Държавен вестник”, а също и алтернативното предложение да не го подкрепяме.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Г-н Председател, ще бъда съвсем кратък.
Представете си една нормална ситуация. В София, в България върви дело. Налага се да имаме защитен свидетел. В даден момент се чува, че съдът или съдебната система сключва договор с кмета на Беримирци, Горно нанадолнище и не знам къде си за приемане на защитени свидетели. Според вас, този свидетел, който ще го пратим, вече счита ли се защитен, след като е ясно точно в кои три села може би ще бъде скрит. Именно с тази цел се укрива подобна информация. Тя важи и като държави. Когато знаеш съдът с кои държави има, съсредоточаваш търсенето там. Ние всъщност поставяме свидетеля в една зависимост да се знае къде може би е по-вероятно да бъде изпратен. Не е нужно да го публикуваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Реплика на г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, да внесем малко яснота. Разликата между защитен и анонимен свидетел. Защитеният свидетел е свидетел, който отива свидетелства в съда, получава охрана, защита. Все пак да не бъркаме понятията. Очевидно говорим за анонимен свидетел, където наистина е необходимо да имаме класифицирана информация, доколко по какъв ред, при кого и т.н. Съгласен съм оттам нататък с изказването на г-н Димитров, след като в това споразумение са предвидени ред и места за анонимните свидетели, разбира се, че няма нужда да бъде публикувано по какъвто и да било начин. Има си орган в България, изрично за това създаден и натоварен. Беше към Министерството на правосъдието, сега е към Главна прокуратура, който всъщност осигурява защитата на анонимните свидетели, съответно и защитените свидетели. Така че излишно е да говорим и да спорим. В НПК е разписан и редът как се разпитва анонимният свидетел опосредствено, как биват задавани въпросите му от страна на защитата. Излишно е да губим времето сега.
По тази логика дайте да публикуваме по някакъв начин това споразумение, дайте и имената да ги пускаме с призовки на анонимните свидетели. Повтарям, защитените са защитени и е ясно кои.
Предлагам да гласуваме и да прекратим този дебат.
Предс. Данаил Кирилов:
Има процедурно предложение. Но колегата поиска думата преди това, а и аз също ще кажа едно изречение и ще подложа на гласуване процедурното предложение.
Лъчезар Никифоров:
Считам, че е лишено от юридически смисъл „след изтичане на срока за защита на съдържащата се в него класифицирана информация, Споразумението се обнародва”. След изтичане на срока за защита на съдържащата се класифицирана информация, тя става декласифицирана. Така че всеки може да се запознае с нея. Не виждам смисъл да се обнародва в „Държавен вестник” едно споразумение, което вече е с декласифицирана информация. Все пак „Държавен вестник” не е публицистика.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз ще се въздържа всъщност от коментар, защото не е логично да коментираме нещо, което ни е забранено със закон. (Да гласуваме.) Има ли желаещи за изказване. Няма. Закривам дебата. Няма да подлагам на гласуване процедурата за прекратяване. Няма желаещи, Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първото основно предложение на колегите Попов, Георгиев и Манолова. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Един „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Не се приема основното предложение по § 2 на колегите.
Подлагам на гласуване алтернативното им предложение – „След изтичане на срока за защита на съдържащата се в него класифицирана информация, Споразумението се обнародва в „Държавен вестник”.”
Моля, който е „за”, да гласува „за”. Един „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Шест „въздържали се”.
Не се приема и алтернативното предложение.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 2. Моля, който е за, да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се § 2 на вносител.
Връщаме се на § 1. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Чавдар Георгиев, Филип Попов и Мая Манолова за § 1. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 1. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Десет „за”. Против и въздържали се няма. Приема се § 1 на вносител.
Приключихме на второ четене обсъждането и приемането на Закон за ратифициране на Споразумението между Република България и Международния наказателен съд за релокация на територията на Република България на свидетели на Съда.
Г-н Заместник-министър, заповядайте.
Петко Петков:
Благодаря ви. Благодаря и на г-н Попов, който по един градивен и ненатрапчив начин помогна да изясним много от пунктовете, които притесняваха народните представители.
Хубав ден на всички.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Пристъпваме към т. 3 от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 554-01-109, внесен от Десислава Вълчева Атанасова и група народни представители на 03.06.2015 г.
Тук гости нямаме, но имаме много вносители. От вносителите г-жа Атанасова ще представи законопроекта. Заповядайте.
Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости,
Мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции обединяват становищата на всички парламентарни групи, а именно и следствие и в резултат от дейността на Временната анкетна комисията за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражняват контрол и противодействие на източването на Корпоративна търговска банка в периода 2009 – 2014 г. Считаме, че следва да има разкриване на банковата тайна за банки в несъстоятелност.
Продиктувано от тези мотиви и от интереса на обществеността спрямо проблема КТБ и необходимост от изясняване на обективната истина, от изясняване на всички данни за лицата, които са имали привилегировани лихвени условия, които са имали привилегии при кредити, както и по отношение на това дали политически партии или свързаните с тях лица са имали подобни привилегии, дали са получавали дарения от Корпоративна търговска банка в несъстоятелност или дали имат различни възмездни или безвъзмездни договори с тази банка, сме предложили изменения в Закона за кредитните институции.
Изменението се състои в два параграфа, като сме предложили и заключителна разпоредба, която предлага промяна в Закона за банковата несъстоятелност.
По отношение на Закона за кредитните институции сме дали възможност за всички лица по чл. 62 в това число не само ликвидаторите, временните синдици, но и на тези, примерно на фирмата, която ще разкрива паричните потоци в каква посока вървят, да имат възможност и да подписват декларация за спазване на банкова тайна.
По отношение на банковата тайна за банка в несъстоятелност сме предложили по писмено искане на председателя на фонда или на министъра на финансите синдиците да обявяват сведения за различни групи лица. Както казах, това са физически и юридически лица, размера на техните влогове и сметки, на които са били предоставени привилегии в отклонение от обявените от банката условия; физически и юридически лица, ако са извършили разпоредителни сделки след датата на специалния надзор.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Атанасова, колегите разполагат със законопроекта и мотивите към него и мисля, че не е необходимо така подробно да мотивирате предложенията.
Десислава Атанасова:
Добре. В такъв случай благодаря за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Имате думата за становища, изказвания, позиции. Заповядайте.
Филип Попов:
Този законопроект, както и Закона за банковата несъстоятелност по отношение на въвеждането на нов институт беше подкрепен и този също е подкрепен от всички политически парламентарно представени партии. Първият мисля, че не беше подкрепен единствено от Атака.
Очевидно е, че ние сме за публичност и прозрачност, стига това да не касае националната сигурност на държавата. Мислим, че с този законопроект тя ще бъде защитена, защото разкрива възможността тази криза, която се беше зародила и в момента съществува в КТБ и в държавата да излязат наяве много от тези съмнителни сделки, ощетяващи масата на несъстоятелността.
Обръщам внимание, че тук се касае за банка, която вече е обявена в несъстоятелност и разкриването на банковата тайна по отношение на физически и юридически лица, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия по влоговете, сметките и кредитите на политическите партии, на лица и на техните семейства и имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности.
Мислим, че този законопроект, ние и всички парламентарно представени партии го дължим на обществото и целим единствено прозрачност и да стане обществено достояние цялата сага около КТБ.
Подкрепяме законопроекта. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Други? Аз имам едно съмнение и една резерва. На първо четене сме. Но вероятно като стигнем на второ четене по-подробно би следвало да коментираме.
Общо взето радвам се, че има пълен консенсус във временната комисия, но мисля, че временната комисия малко се увлече да отъждествява банковата тайна с класифицираната информация. Те хубаво се подредиха и законопроектите, защото предходният законопроект дори имаше предложение как да обнародваме класифицирана информация в „Държавен вестник”.
Банковата тайна за разлика от класифицираната информация – класифицираната информация пази държавния ред и нарушението й води дo наказателната отговорност. Банковата тайна защитава информация на конкретни лица и на конкретни субекти, да кажем банките. Затова аз бих разсъждавал малко по-различно от логиката на комисията. Но не са ми известни дебатите в комисията. Тоест, там потърпевшият би бил субекта вложител или субекта кредитополучател, чието име и чиито данни биха били оповестени. А задължението за банкова тайна е към субекти, които вече ги няма в банката за несъстоятелност, когато банката е обявена в несъстоятелност. Но това е въпрос на един друг дебат.
Тази непоследователност се вижда и в предложението за ал. 14, която лично аз не я разбирам и моля някой от вносителите да обясни. Как ще се случи всичко по ал. 12 и ще се спази ал. 14.
„(14) Сведенията по ал. 12 се оповестяват в 7-дневен срок от получаване на искането при спазване на Закона за защита на личните данни.”
Какво става? Ако се спазва Закона за защита на личните данни отменяте изцяло ал. 12. Данните за финансовото и икономическото състояние на личността също са лични данни и не могат да се разгласяват. Защо махаме банковата тайна, а оставяме защитата на личните данни? Ако сте имали предвид само да се махне ЕГН или ЕИК, то е друго.
За второ четене ще ви предложа да отпадне ал. 14, защото тя няма смисъл.
Г-жа Атанасова и след това г-н Попов или обратното. Заповядайте.
Филип Попов:
Една кратка реплика. Този закон действително може да се обсъди след като една банка вече не е банка дали има и банкова тайна. Може и да сте прав по отношение на чл. 14. Ние не претендираме за прецизност.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Попов, извинявайте, промяната щеше да стане само, ако в нормата за банковата тайна махнехме временните синдици. Ако ги махнехме оттам, всичко това щеше да е излишно.
Филип Попов:
Това е дълъг спор. Имаше разговори във временната комисия. Целта на този законопроект и затова сме на първо четене, може би наистина между първо и второ четене ще се доизчистят тези текстове, но целта на този законопроект е ясно описана в мотивите, а именно най-общо казано изчистване на мъглата и мътилката около казуса КТБ и къде всъщност са отишли тези милиарди, къде са изтекли, които висши държавници са се облагодетелствали и техните семейства, има ли такива, няма ли, за да може да се спре веднъж завинаги с всякакви спекулации, ако има такива или съответно да се разкрие пред обществото какво всъщност се е случило в КТБ. Пак повтарям, защото го дължим на обществото и около това се обединихме и в комисията от всички партии.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Не спорим по целта. И въобще не спорим. Просто разсъждаваме. Г-жа Атанасова. Втора реплика.
Десислава Атанасова:
Г-н Председател, нямаме самочувствието за изключителна прецизност, първо, защото наред с цялата останала работа по изготвяне на доклада паралелно сме подготвяли текстовете за внасяне в Деловодството на Народното събрание.
Аз, например, освен вашата бележка по отношение на Закона за защита на личните данни, може би между първо и второ четене ще предложа и на останалите колеги да има автоматизъм при обявяването на сведенията. Тоест, да не се налага министърът на финансите или председателят на фонда да иска обявяване от синдиците. След като банката е обявена в несъстоятелност да бъде даден срок, в който цялата информация и всички сведения се обявяват.
Между другото синдиците са притеснени от 7-дневния срок, който сме обявили, тъй като информацията е огромна, за огромен кръг лица – не само физически и юридически и техните влогове, но и всички свързани от момента на получаване на банков лиценз до момента на обявяване на несъстоятелност. И вероятно, ако те имат становище, изпратено до парламента, то ще е в посока, че ще искат малко по-дълъг срок от 7-дневен за обявяване на тези данни.
Може би и други предложения ще има между първо и второ четене.
Аз приемам вашите бележки. Но считам, че в този момент това предложение подсказва воля на всички политически сили за решаване на част от проблемите около този казус. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Атанасова. И аз не разбрах в каква процедура сме. Вие направихте две реплики, но не разбрах защо се репликираме. Тоест няма как да ви направя дуплика. Затова няма да правя дуплика.
Десислава Атанасова:
Вашето беше изказване.
Предс. Данаил Кирилов:
Да. Не разбрах къде е репликата, за да направя дуплика. Тоест, нека това което казах да не се приема като противопоставяне на целта на въпросната промяна.
Димитър Лазаров:
Да гласуваме. Подкрепям и другите законопроекти и ще помоля да ме освободете, защото имам и друг ангажимент.
Филип Попов:
Правя процедурно предложение да пристъпим към гласуване.
Предс. Данаил Кирилов:
Преди процедурното позволете ми да дам думата на г-н Бачев.
Илия Бачев:
Благодаря, г-н Председател. Илия Бачев от Движение „Защита на гражданите и държавата”.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Подкрепяме законопроекта на първо четене със сигнатура 554-01-109. Но считаме, че в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции трябва да бъде заложена възможността поръчителите по кредит да получават информация за погасяването на кредита. Сега действащия закон ги лишава от тази възможност, макар и те да са заинтересовани лица. Поради това в повечето случаи получават информация за настъпила предсрочна изискуемост едва когато бъде ангажирана отговорността им по кредита, когато вече са лишени от възможността да погасяват дълга вместо длъжника чрез погасителни вноски. Тоест, когато вече е дошъл частният съдебен изпълнител.
Изготвили и съгласували Илия Бачев и Мариана Станева.
Благодаря ви.
Предс Данаил Кирилов:
Благодаря. Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 554-01-109, внесен от Десислава Вълчева Атанасова и група народни представители на 03.06.2015 г. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към т. 4.
По четвърта точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 554-01-82, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 29.04.2015 г.
От Агенцията по вписванията гости са г-жа Елена Маркова, изпълнителен директор, и г-н Златозар Златев, длъжностно лице по регистрацията.
Пристъпваме към доклада за второ четене относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 554-01-82, внесен от Петър Славов и Мартин Димитров на 29.04.2015 г.
Наименование – Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър. Имате думата по наименованието. Няма изказвания. Закривам дебата. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Предложение на н.пр. Петър Славов за създаване на нов параграф.
„Създава се нов параграф. В чл. 3 се създава нова ал. 5.”
Разполагате с текста. Имате думата. Г-н Славов.
Петър Славов:
Предложението е направено с оглед оптимизиране работата на Агенцията по вписванията и тя да може да бъде ефективна. То е съгласувано със самата Агенция по вписванията. Мисля, че ще им бъде доста полезно в работата им, за да бъдат прецизни и коректни.
Филип Попов:
Може би гостите да отговорят как ще се осъществява тази връзка. Досега как е било, какви пари са харчени. Имате ли такава готовност, за да получим малко повече яснота по въпроса.
Елена Маркова:
Не сме осъществявали такава връзка с Националната база данни „Население” на Главна дирекция ГРАО. Това не струва на Агенцията, нито на Главна дирекция ГРАО пари. На Агенцията това ще струва пари, защото ще се надгради системата и ще има връзка между интерфейсите. Няма да е чак толкова скъпо, но това ще улесни работата на длъжностните лица по регистрация и на всички, които извършват тези справки.
Подкрепяме текста.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Маркова. Други въпроси, изказвания?
Кой поддържа Националната база данни „Население”?
Елена Маркова:
Националната база данни „Население” я поддържа Главна дирекция ГРАО към МРРБ.
Предс. Данаил Кирилов:
Те съгласни ли са безплатно да ви дадат такъв достъп.
Елена Маркова:
Те по принцип я предоставят безплатно на всички други държавни органи. Г-н Златев би могъл да каже повече.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-н Златев.
Златомир Златев:
Ако ми позволите накратко да направя разяснения.
Агенцията по вписванията получава такъв достъп до базата данни на ГРАО с делегация в други закони и за други цели, обаче. Агенция по вписванията има право на достъп до тази база данни за целите и нуждите на регистрацията по регистър БУЛСТАТ. Единствено в Закона за търговския регистър, обаче, няма подобна разпоредба, поради което Агенцията по вписванията не може да сключи споразумение с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да получава за целите на търговския регистър тази база.
За самата връзка. Самата връзка от страна на търговския регистър лесно би могла да осъществи тези функционалности на информационната система, както за подаване на информацията от търговския регистър към други информационни системи, така и от други информационни системи към търговския регистър е изградена. Естествено необходими са съответните спецификации и малка софтуерна доработка с уеб услуга, която да може да приема данните. Това нещо е познато и понастоящем работи в търговския регистър. Той подава всички данни към Националната агенция на приходите за всички вписвания и обявявания, които се извършват в търговския регистър. По същия начин ще има обратна връзка, само че с Главна дирекция ГРАО.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други мнения и становища? Заповядайте.
Емил Димитров:
Чисто технологично връзката е Стамболийски-Възраждане или Македония и оттам върви по вашите структури или всяка структура с Македония се свързва с ГРАО.
Златомир Златев:
Търговският регистър е единна централизирана база данни – един вход, един изход, откъдето.
Предс. Данаил Кирилов:
За мен проблемът е в един момент да не възникне драма, че не сме съгласували с ГРАО. В друг случай, примерно, на Националния статистически институт остро отказват да предоставят информация. Имам предвид друг случай и друг законопроект.
Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Моля, който е съгласен да приемем предложението на н.пр. Петър Славов за създаване нова ал. 5 в чл. 3 с текста, който е предложен в доклада, моля да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се и това става § 1 от доклада.
Следващото предложение на н.пр. Петър Славов е за създаване на нов параграф в чл. 19, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения.
Разполагате с текста. Имате думата. Г-н Попов.
Филип Попов:
Очевидно с този текст се цели бързина на цялата процедура по разглеждане и обявяване на заявлението. В тази връзка искам да попитам гостите готов ли е търговският регистър с такава редакция. Колко ще струва, ако се приеме този член от Народното събрание. Колко повече ще струва тази процедура на данъкоплатеца, на търговския регистър, защото очевидно би трябвало да се наемат повече служители и по-добра техника, защото за един ден да се разгледат множество заявления. Имаше един бум на регистрации, които може би да са отминали. По отношение на капитала, който беше доведен до 2 лева последно.
Бих искал да попитам вносителя – „произнасянето се извършва незабавно”, а по отношение на публикуването на това произнасяне. Искам да попитам дали тук се цели само произнасянето или и публикуването да се извършва незабавно.
Елена Маркова:
Текстът е прецизиран. И сега в рамките на един ден се извършва от длъжностните лица по регистрация, какъвто е г-н Златев, се извършва разглеждането на заявлението. Въпросът е точното произнасяне, защото имахме няколко случая. Тук се прецизира текстът с точното произнасяне и след този 24-часов срок следва тридневния срок за публикуването. Тоест, нищо от това не се променя.
По отношение, обаче, на капацитета, това няма допълнително да натовари. Ще създаде напрежение. За съжаление, ние в момента сме в период на съкращения и съкращаваме 10% от общия състав на Агенцията. Това касае мисля всички във всички държавни структури в тази държава и за голямо наше съжаление трябва да се разделяме и с високо квалифицирани специалисти.
Това мога да ви кажа по този въпрос.
Филип Попов:
Това съкращение ще повлия ли на този еднодневен срок за произнасяне.
Елена Маркова:
До този момент са съкратени 5 длъжностни лица по регистрация, т.е. длъжностните лица, които извършват точно това действие. Никой друг няма право да прави това. Цялата останала администрация извършва други неща, занимава се с другите регистри. Аз горещо се надявам да не повлияе. Но това е критичният минимум. Ако още продължат съкращенията върху длъжностните лица по регистрация това ще повлияе, т.е. няма да може да се спазва този срок от 24 часа, особено в този момент, когато всички знаете, че се приемат годишните финансови отчети, които също трябва да се разгледат и по които да се произнесат.
Филип Попов:
По отношение на публикуването на произнасянето, ако се съкрати срокът от 3 на два дни или на един ден, т.е. един по-кратък срок, това във възможностите ли е на Агенцията.
Елена Маркова:
На този етап не. Защото лично аз смятам , че трябва да има много широк обществен дебат за това публикуване от 3 да 2 дни, защото има създаден навик в обществото. Хората, търговците са свикнали и всички останали са свикнали. А тук ще видите още едно предложение – да бъдат информирани тези, които са си посочили e-mail адресите, примерно, за отказ. Този тридневен срок е въпрос на техническо изплюване на съобщенията. Но той ще създаде натоварване, защото ще създаде очаквания да не е в този режим, който и без това е тежък, и много кратък. Той не е съдебният режим и вие го знаете много добре. Той ще създаде напрежение и на този етап по-скоро отговорът е не.
Петър Славов:
Г-н Председател, като реплика, защото имаше отправен към мен въпрос.
Смисълът на тази разпоредба аз както я разбирам, е че първо касае само заявления за първоначална регистрация, т.е. не за промени по вече вписани търговци. И само по тях се търси възможно ускоряване на първоначалното вписване, което ми се струва, особено след като е казано кога ще бъде произнасянето, след произнасянето следва и обявяване. Аз поне разбирам, че процесът на практика не се случва в един и същи миг, но е буквално едното след другото, без технологично изчакване или някакви други причини за изчакване.
Що се касае до тридневния срок по-скоро съм скептичен да го съкращаваме, защото както показва и практиката този срок често се оказва ключов при установена някаква злоупотреба. Тоест, това че Агенцията изчаква при заявено, особено при промени по партидите на търговци, когато се установи подобно нещо, че е подадено заявление и то в тридневния изчаквателен срок, то тогава въпросният търговец, особено ако е станал жертва на злоупотреба, може да задвижи процедурата по чл. 536 от ГПК и да поиска спиране на това регистърно производство.
Така че доколкото се касае до първоначалните вписвания мисля, че там би трябвало да няма проблеми и наистина да могат да стават незабавно и подобен изчаквателен срок да не е необходим с оглед и сигурността въобще на вписването.
Докато по другото може би наистина да остане тридневния срок хем, за да може бързо да се произнасят по първоначалните заявления, хем за да има тази възможност за допълнителна сигурност, защото наистина много злоупотреби имаше. Има доста изобретателни измамници и по всякакви начини крадат фирми, сменят управители, разпореждат дружествени дялове и т.н.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Свилен Иванов.
Свилен Иванов:
Въпросът ми е дали сроковете по това предложение Агенцията ще има сили да ги спази. (Да.) Това е важно. Всичко друго, което го приказваме?!. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма други изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен с предложението на н.пр. Петър Славов н чл. 19, ал. 3 да се направят предложените изменения и допълнения, моля да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Няма. Приема се.
Това става § 2.
Стигаме до § 1, който, ако се приеме, ще стане § 3.
Имаме текст на вносител. Няма постъпили предложения по този текст. Имаме предложение за окончателна редакция – правно-технически промени. Текстът на § 1 става:
„§ 1. В чл. 22, ал. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1.Създава се изречение трето:
„В случаите, когато заявителят е посочил електронна поща, указанията се изпращат и на нея в срока по изречение второ.”
2. Досегашните изречения трето и четвърто стават съответно изречения четвърто и пето.”
Това е правно-техническото предложение.
Касае главно въвеждащите изрази – то си съществува, но се добавя правилна препратка.
Имате думата. Няма изказвания. Подлагам на гласуване правно-техническата редакция. Моля, който е „за” редакцията, да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се редакцията.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетата редакция. Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 1, който става § 3 по вносител заедно с приетата редакция.
Пристъпваме към § 2. Постъпило е предложение от н.пр. Петър Славов § 2 се заличава.
Г-н Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Г-н Председател, аз ще използвам тук да предложа една редакционна промяна, предвид това че от Агенцията ми обърнаха внимание, че все пак ще е необходимо технологично време, за да могат да реализират всички тези допълнителни задължения, които им вменяваме. Затова ви предлага да използваме това, че текстът на досегашната редакция на § 2 отпада и редакционно да бъде променен § 2 по следния начин.
Досегашният текст се заличава, като се замества със следния текст, като правно-технически ще го изчистим с ваша помощ.
Създава се преходна разпоредба със следния текст:
„Агенцията по вписванията привежда дейността си в съответствие с § 1, 2 и 3 от този закон в четиримесечен срок от влизането му в сила.”
Предс. Данаил Кирилов:
Първо, няма да е § 2. Защото Вие сте направили още едно предложение, което е без параграф. Така че това ще мине като отделно предложение за Преходна и заключителна разпоредба.
Петър Славов:
Още едно изречение. Смисълът е, че използвам чисто редакционно съществуването на § 2, за да го направя. Иначе къде ще отиде, вие ще кажете.
По-същественото е друго, че в тази редакция се търси все пак възможност ако Агенцията успее по-рано да приведе дейността си в съответствие с тези изменения, толкова по-добре. Аз лично бих се радвал, ако успеят и по-бързо да го направят и да започнат да уведомяват по електронна поща всичките заявители, които имат проблемни заявления. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Подлагам на гласуване заличаването на § 2. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Параграф 2 се заличава.
Предложение на н.пр. Петър Славов по реда на чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това е предложението, което чухте за създаване на преходна разпоредба за четири месечен срок да влязат в сила параграфи 1, 2 и 3.
Петър Славов:
Още веднъж мога да го кажа.
Създава се преходна разпоредба със следния текст:
„Агенцията по вписванията привежда дейността си в съответствие с § 1, 2 и 3 от този закон в четиримесечен срок от влизане в сила на закона.”
Филип Попов:
Да се запише не по-късно от 4 месеца, защото това ще позволи, ако е по-рано да влезе по-рано в действие. Защото, ако фиксираме четиримесечен срок, това значи 4 месеца. Мисля, че не по-късно от 4 месеца е по-добре.
Петър Славов:
Нямам възражения. Може и така.
Предс. Данаил Кирилов:
Който е съгласен за преходна разпоредба в този смисъл, като тук си позволявам да уточня параграфите да бъдат изброени тогава, когато знаем, че са приети. Засега са § 1, 2 и 3, но може да има и § 4.
Реплика: За него не се иска.
Предс. Данаил Кирилов:
За него не се иска. Значи уточняваме само за § 1, 2 и 3 – 4 месечен срок за прилагане. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Девет „за”. Против и въздържали се няма. Приема се преходната разпоредба.
Отиваме към предложението на н.пр. Петър Славов да се създаде нов параграф, който касае чл. 28.
„В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
Виждате предложенията. Те са в три точки: промяна на наименованието, преномериране на текст и създаване на ал. 2.
Имате думата за становища и изказвания. Г-н Попов.
Филип Попов:
В предложението за ал. 2.
„(2) Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на длъжностни лица по регистрацията по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.”
Тук не знам дали е необходимо да се изброяват „незаконосъобразни актове, действия и бездействия”. Мисля, че отиваме в една посока, където доста чувствително може да се тълкува това изречение. Затова предлагам от текста да отпаднат думите „незаконосъобразни актове, действия и бездействия”. И текстът на ал. 2 да стане:
„(2) Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от длъжностни лица по регистрацията по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.”
Защото един акт дали е законосъобразен или целесъобразен отиваме в една друга хипотеза на доказване.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз мисля, че тук е възприет изказът на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди в трите хипотези.
А защо се налага това? Защото има спор дали регистърното производство завършва с индивидуален акт?
Елена Маркова:
Има тълкувателно постановление на ВКС и на ВАС, в което длъжностните лица по регистрация де факто, т.е. нашите искове, които се водят към нас досега са по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, а тепърва отговорността ще бъде по ГПК на длъжностните лица по регистрация и аз подкрепям предложението на г-н Славов, защото смятам, че е изключително неудачно, ако не се приеме този текст, де факто ще създадем стрес в системата и буквално в следващите дни длъжностните лица по регистрация няма да пишат решения, няма да пишат вписвания, а ще пишат откази, които да ходят в съда, за да може съдът да ги потвърждава и тогава отговорността да е на съда.
Казвам ви каква е реалната картина, така че подкрепям предложението на г-н Славов.
Предс. Данаил Кирилов:
Нека някой подредено да го обясни. Дайте решението. Ако трябва ще прекъснем заседанието. Защото това е разпоредба между първо и второ четене и трябва да е точна.
Кой ред по какъв начин се прилага. Какво казва решението? Отхвърля прилагането на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди по актовете на Агенцията и какво казва - по общия ред ще отговарят длъжностните лица по регистрация.
Филип Попов:
Тогава защо трябва да преписваме от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Предс. Данаил Кирилов:
Какво казва въпросното тълкувателно решение:
„Незаконосъобразни откази, действия и бездействия на длъжностни лица по регистрация по Закона за търговския регистър.”
„Делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрация по Закона за търговския регистър са подсъдни на гражданските съдилища.”
Това и диспозитива на тълкувателното решение на Върховния касационен съд. Особеното мнение.
Обявявам 5 минути прекъсване.
(След прекъсването.)
Имахте възможност, колеги, и вие и аз да се запознаем с т. 7 от Тълкувателно постановление № 2 от 2014 г. на Върховния касационен съд.
Имате думата по предложението. Г-н Петър Славов.
Петър Славов:
Начинът, по който аз тълкувам това тълкувателно постановление е, че по-скоро върховните съдии разграничават в случая граждански съдилища от административни съдилища. И предвид, че редът на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда разглежда само от административни съдилища, ако изключим прилагането на този ред, т.е. пред административните съдилища, ако изключим този ред, това означава, че и Законът за отговорността на държавата и общините за вреди не се прилага и че единствената възможност за търсене на обезщетение за претърпяло вреди лице ще остане общия ред по ЗЗД или делитната отговорност срещу конкретен служител, което на пръв поглед може да звучи добре, но от друга страна, най-вероятно това ще притесни служителите масово и ням да се учудя, ако откажат да работят и блокират системата.
На никой не му е приятно държавата да плаща за вреди, които администрацията е допуснала или причинила на граждани или на юридически лица, обаче е факт на практика. И това го виждаме и при НАП и при редица други агенции, за да могат те да работят. Иначе, очевидно под страха от лична отговорност, съответният служител най-вероятно най-малкото няма да работи пълноценно, а ще бъде сигурно предпазлив и ограничен в действията си.
Така че ми се струва, че това е резонно. Вече вие преценете доколко редът е спазен и е допустимо или трябва да развием някаква друга процедура със становища, които да вземем и да го мислим пак.
Предс. Данаил Кирилов:
Като въпрос и реплика към вносителя.
За мен при това положение възниква следния въпрос. Имаме тълкувателно постановление на Върховния касационен съд, което е задължително. То не е задължително за законодателя, но въпросът е може ли законодателят да каже в този случай се прилага Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. И дори да го каже, какво от това като го каже.
Второ, възниква въпроса, както вие го посочихте. Кой всъщност отговаря? По Закона за отговорността на държавата и общините за вреди първият отговарящ е държавата. А само по линия на регреса е виновното длъжностно лице. По общия граждански ред това е длъжностното лице, само длъжностното лице. Тук не знаем каква съдебна практика би тръгнала по тези дела и не знам какви дела има.
Всичко това е в контекста, че трябва да съобразим, че длъжностните лица по регистрация актовете им подлежат на съдебен контрол. И аз чисто по аналогия поставям въпроса. Ако на първоинстанционния съд съдебното решение е незаконосъобразно и неправилно, причини ми вреди, но го отмени следващият съд,х мога ли как мога да ангажирам отговорността на първоинстанционния съд. Допустима ли е аналогия между отговорността, примерно, при правораздаване за незаконосъобразни и неправилни съдебни актове със особеното охранително производство, каквото е регистърното по търговския регистър. И ако търсим аналогия, може би трябва да търсим аналогия в тази посока.
Петър Славов:
Аз си мисля, че аналогията по-скоро трябва да я търсим с други администрации, защото чл. 132 от Конституцията изключва наказателната гражданската отговорност на магистратите, освен когато става дума за умишлено престъпление. Така че тук не би била точна аналогията. Но доста други администрации коментирахме и примерно при НАП редът е същия, който коментираме, т.е. отговорност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и евентуално регрес към длъжностното лице. Това ми се вижда удачно тук да го предвидим също.
А що се касае до това доколко законодателят може да предвиди този ред, разписвайки го в закона, мисля, че абсолютно е допустимо ,тъй като тълкувателното постановление на практик стъпва на съществуващото законодателство и по-скоро празнотата в него по отношение на този казус. Тоест, по тълкувателен път те са извели това, което ние четем, но това не пречи да се прецизира и да се попълни тази празнота.
Предс. Данаил Кирилов:
Много на прима виста казано, според мен, ако търсим вярна редакция, тя трябва да е в следната посока. Исковете за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия в регистърното производство се предявяват по общия гражданско-правен ред срещу Агенция по вписванията.
Филип Попов:
Ако позволите, ние първо трябва да си отговорим на въпроса тези длъжностни лица какви актове издават. Е ли са те индивидуални, или административни, защото според постановлението категорично не са. Тогава как ще подлежат на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Това е проблемът.
Аз иначе разбирам и другото становище, защото сега длъжностните лица, ако отговарят по реда ЗЗД, аз не знам дали ще успеят да изпълнят тези функции, които ние приехме, защото има вероятност там да не могат да се справят хората ,защото няма да работят. Това също е проблем. Защото в противен случай ние трябва да променим и закона по отношение на индивидуалните актове – кои са, какви са и що са. В смисъл тук няма как да отидем чак толкова далече, според мен.
Затова предлагам да отложим гласуването по тази точка, за да може наистина да вземем едно най-правилно решение. Да изискаме становище, за да не влезем в спирала, която няма да е приятна за никой.
Предс. Данаил Кирилов:
Проблемът е изключително сериозен. Аз не приемам тезата длъжностните лица по регистрация ще спрат да работят. Защото те са отговорни лица. Да, страхът може да доведе до повече внимание, но пък извършването на всяка една административна дейност, включително и особената на длъжностните лица по регистрация изисква максимална прецизност и законово съобразяване. Тоест, приема се, че те ще бъдат много по-стриктно обвързани и по-внимателни да спазват точно закона.
Но приемам, че въпросът с отговорността остава нерешен. Аз лично предложение между първо и второ четене не бих подкрепил такава разпоредба, особено когато имаме произнасяне на цялото общо събрание на Върховния касационен съд по този въпрос.
Предлагам ви по един бърз начин Агенцията по вписвания да инициира чрез Министерството на правосъдието подготовката на отделен, изричен законопроект за решаване на този правен проблем. Като тук при всички положения трябва да се вземе становището на Върховния касационен съд по вече предложен законопроект. Защото това, дори сега да приемем хипотетично, че се гласува положително, ще изпаднем в един много неприятен конфликт на нормативен акт спрямо тълкувателно постановление.
Петър Славов:
Приемам казаното от вас, г-н Председател. При това положение ми се струва най-разумно да го оттегля това предложение въобще и да дадем възможност да се развие тази процедура, за която Вие говорите по линия на Министерския съвет, като евентуален носител и при вземане на становище и от върховните магистрати и от всички заинтересовани страни.
Оттеглям предложението си.
Предс. Данаил Кирилов:
Проблемът е сериозен. Но пък и бързо трябва да се реши, ако ще доведе до затруднения в обичайната работа. Тук наистина трябва да се подходи максимално изчерпателно, защото въпросът е принципен.
Колеги, г-н Славов оттегли предложението си. При това положение приключихме обсъждането и приемането на второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър.
Продължаваме с т. 5 от дневния ред.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-60, внесен от Димитър Танев Танев и група народни представители на 26.03.2015 г. и № 554-01-94, внесен от Мая Божидарова Манолова, и група народни представители на 15.05.2015 г.
Гости от Министерството на труда и социалната политика са г-жа Калина Петкова, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” и г-жа Нина Рачинска, началник на отдел „Човешки ресурси” в дирекция „Правно и административно обслужване и човешки ресурси” и от Агенцията за хората с увреждания г-н Минчо Коралски, изпълнителен директор.
Давам думата на вносителите да представят проектите по реда на тяхното внасяне в Народното събрание.
По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-60, внесен от Димитър Танев и група народни представители на 26.03.2015 г. Заповядайте, колега.
Димитър Танев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз съвсем накратко ще представя предложението на Реформаторския блок за промени в Закона за държавния служител. Без да се спирам детайлно на мотивите, те са приложени към нашето предложение, съвсем накратко ще кажа кои са основните моменти, които ние считаме за важни и които сме предложили като изменение в Закона за държавния служител.
Както е известно, основен принцип при постъпване на държавна служба е конкурсното начало. Така е предвидено в закона и така трябва да бъде. За съжаление, през последните няколко години имаше промени в този закон, част от които дадоха възможност за по-гъвкаво назначаване на държавни служители в случаите, когато някои от тях отсъстват продължително и възможност да бъдат замествани, а в друг случай да бъдат назначавани на непълно работно време, когато обемът от работа изисква увеличаване на щата много бързо. Като цяло това не че са лоши промени, но те показаха в последните години едно изкривяване, една възможност за заобикаляне на закона, тъй като веднъж назначени по реда на тези две изключения, законът даваше възможност за тяхното преназначаване на друга такава длъжност, заобикаляйки конкурсната процедура. Само ще дам един пример. В последните три години над 5 хиляди държавни служители са назначени именно по този ред, което е почти равно с тези, които са назначени с конкурси. Няма излишно да политизирам въпроса, да казвам от кое управление, от кое правителство, колко и какви е назначавало, просто искам да кажа, че това е една порочна практика, която ние считаме, че трябва да бъде преустановена и именно за това са тези промени.
По същество какво казват тези промени. Да, може да има заместване, когато един служител отсъства, но когато той отсъства за повече от 6 месеца, като му забраняваме при такова назначаване по заместване, служителят да бъде преместван на друга свободна длъжност без конкурс.
Следващото ни предложение е назначаването на служителите на непълно работно време да бъде само за срок от три месеца, след което тази длъжност да бъде или закрита, или да бъде обявена за пълно работно време, съответно служителите трябва да се явят на конкурс, като ръководни длъжности няма възможност да бъдат предлагани и да бъдат назначавани служители на непълно работно време.
Предвиждаме всяко свободно място, което бъде новосъздадено или освободено, в срок от 30 дни работодателят да обяви конкурс за назначаване на държавни служители, т.е. да не държим кухи бройки в администрацията.
Даваме възможност на заварените случаи в тримесечен срок работодателите да направят конкурси и съответните служители, които в момента ги заемат, ако бъдат достойни, квалифицирани, да имат възможност да ги спечелят, разбира се, и всеки и един друг може да кандидатства за това място, така че веднъж завинаги ние да преустановим поне тези „вратички”.
Аз съм убеден, че в този закон има и много други предложения, които аз очаквам да бъдат внесени между първо и второ четене, разговарял съм и с колегите от Министерския съвет в посока така наречените „централизирани конкурси”. Тяхното становище е, че ще дадат тези предложения, разбира се, не чрез инициатива на Министерския съвет, а чрез някой от нас. Лично аз също съм готов да направя такива предложения. Тоест, влизането в държавната администрация да има възможност да става и чрез централизирани конкурси. Разбира се, и други промени, които аз очаквам да подобрят нашето предложение, да ги обсъдим. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Тук съвсем накратко докладвам, че имаме три становища по вашия законопроект: от Националното сдружение на общините, които по принцип подкрепят, като имат конкретно предложение по отношение на срока в § 1 – от 30 дни на три месеца.
Становище на доц. Красимир Димитров. Той също предлага някои промени.
Имаме и отрицателно становище на Министерството на труда и социалната политика.
Кой ще представи другия законопроект? Г-н Попов, Вие ли?
Филип Попов:
Аз не съм вносител. Мисля, че колегата Славов.
Предс. Данаил Кирилов:
Да представи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-94, внесен от Мая Манолова и група народни представители на 15.05.2015 г. има думата г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз съвсем накратко ще представя предложенията като съвносител на законопроекта. Те касаят хората с увреждания и възможността, каквато възможност съществува и в момента в Кодекса на труда, да работят от разстояние, т.е. да извършват дейност от разстояние, без да се налага да бъдат в помещенията на своя работодател. Това на практика липсва в Закона за държавния служител. И с оглед на това, че той е специален закон, очевидно този ред не може да се прилага от Кодекса на труда, без да бъде изрично разписан.
Така че, както ще видите и в двата параграфа, които препращат към разписания ред в Кодекса на труд, всъщност се заимстват съществуващи там решения, които са намерени на този проблем, и се реципрират и в този закон, за да може наистина хората с трайни увреждания да работят от разстояние и да се даде още една възможност те да бъдат ангажирани в обществения живот и да упражняват трудова дейност.
Мисля, че това ще бъде уважено, както от тяхната общност, така ще бъде полезно и за обществото, защото наистина много хора с увреждания имат изключителен капацитет, които иначе няма как да се реализират, ако не им се даде възможност, а това им дава възможност. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. По този законопроект е постъпило изцяло положително становище на Министерството на труда и социалната политика.
Заповядайте, г-н Попов.
Филип Попов:
Съвсем накратко. По отношение на първия законопроект разбирам целите на същия, но имам определени резерви, особено в § 9, където се дава едно обратно действие на нормите на този закон. Въвеждането на едни безспирни конкурси вътре в самата администрация мисля, че ще наруши възможността за гъвкавост вътре в администрацията. А и това обратно действие не нам доколко ще спомогне за разрешаването именно на тези проблеми, които са описани в мотивите на самия законопроект. Пак повтарям, иначе разбирам добрите намерения и цели, описани в мотивите, поради което няма да гласувам против законопроекта ,но ще се въздържа по първия законопроект.
По отношение на втория, ще го подкрепя по мотиви, които изложи г-н Славов, като вносител.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Сигурен съм, че вие дълбоко в себе си ще сте съгласни с това, което ще кажа, но знам, че публично няма да го изразите.
По отношение на първия законопроект. Когато беше едно друго правителство, сега управляващо, по чл. 16а трябваше да ме командирова в Шумен. После като дойде едно друго, ме командироваха в Плевен. Нали разбирате, че три години преди това там не е имало главен секретар. И сега няма, откакто аз съм напуснал, защото на това място никой не иска по друг начин да постъпи. Тоест, това е една възможност хора да могат да бъдат командировани. Факт е, че се превръща и в начин за прекрачване от една длъжност в друга. Но в много случай в тримесечен срок не може да се организира конкурс. Защото има една комисия, която ги организира, но примерно, както говорим за администрацията на Министерския съвет – в Русе се е освободило място, докато организираш конкурс за русенлията, в следващия момент се освободи в Сливен, не можеш да имаш постоянно действаща комисия и не можеш да се организираш веднага. И не съм сигурен, че тази възможност само защото някой е решил да злоупотребява с нея, трябва да я премахнем. За чл. 16а говорим.
Що се касае до второто предложение, много е хубаво. Електронното правителство няма да тръгне много години още, но дистанционното – работата вкъщи до кревата, съм го въвел 1992 г. Два дена работех на обект – претърсване, изземване, проверки, протоколи, каси, разпити, а през останалото време пишех на пишещата машина вкъщи. Не съм сигурен, обаче, дали с това няма да се отвори нова „вратичка”, както чл. 16а, всички да се изкарат инвалиди и да си седят вкъщи и от вкъщи дистанционно да работят. Защото, докато аз бях в провинцията и дистанционно работех с Шумен, имаше кой да ми внася преписките и да ми завежда номерата. Ама аз съм бил началник. Не съм сигурен, че на всеки работещ вкъщи, можем да осигурим още един в работното място, който да му придвижва документите, вече получени в администрацията. Защото, ако е за становища, предложения, мнения – да, но когато е за документ, който трябва да бъде заведен и внесен, означава, че някой друг трябва да ти довършва част от твоята работа в администрацията. Иначе съм за. Това е една възможност, която навсякъде се прилага. Трябва да се прилага и у нас.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров.
По повод дистанционното изпълнение на длъжността – работа дистанционно, това аз го видях 2002 г. в Англия за държавни и общински служители и за хора без увреждания. В една от най-реномираните общини до Лондон цялата общинска администрация работеше дистанционно.
Емил Димитров:
В потвърждение на думите на г-н Председателя. Имам думата, нали? (Заповядайте.) През м. декември в България влезе в сила Постановление 788. По същество какво представлява? Всички бюджетни плащания над 100 хиляди, договори и сметки трябва да бъде – всяка общини да уведоми Министерството на финансите, респ. Митническа администрация и НАП за това, че предстоят плащания. Те правят съответните проверки и връщат обратно по електронен път информация дали трябва да се налагат запори или могат да се извършат плащанията. По същество цялата тази дейност на територията на България става дистанционно. На компютъра си отваряш пощата заявките от второстепенните разпоредители и ги изпращаш с електронен подпис с флашката в НАП и в Митниците. Респективно по обратния път получаваш и ти го връщаш на второстепенните или съответно на касиер-платеца. Тази дейност вече се прилага във всички общини в България и не е нещо ново. Така че ние няма да открием Америка. Проблемът е до каква степен може да се развие.
Предс. Данаил Кирилов:
До голяма степен може да се развие. Но Вие правилно отбелязахте. Първата предпоставка е електронното правителство. Тоест, комуникацията действително трябва да мине в още по-технологичен вид. И тогава прекият ръководител може да си поставя задачите чрез поща, без значение служебна или каква, и да получава изпълнението по същия начин.
Любопитното беше тогава, че това се отбелязваше като средство за борба с корупцията. Тук никога заявителят няма контакт със служителя. Единствено има стая за прием – фронт-офиса.
Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Колеги, ние от Реформаторския блок ще подкрепим и двата законопроекта. И тъй като основната дискусия се насочва към първия законопроект, мисля и аз да се фокусирам върху него. Ясна е целта на вносителя и тя е да се затвърди конкурсното начало и яснотата, че в държавната администрация влизат служители, които са компетентни и точно заради своята компетентност, опит и почтеност са влезли в държавната администрация. Поради простата причина, че имаше много случаи, има и статистика, как с конкурс са назначени само половината от служителите на дадена администрация в дадено министерство за последната година, а останалата половина са назначени чрез командироване, по вътрешно съвместителство и по всякакви други начини с цел ад се избегнат конкурсите. Тоест, при тази поставена цел за мен не стои въпроса трябва ли да гласуваме „за” или „против”, защото знаете, че на първо четене законопроектите се подкрепят по отношение на своята цел и на своя дух. И ако г-н Попов и г-н Димитров имат съображения по отношение на конкретни текстове, те могат между първо и второ четене да ги предложат, да предложат изменения и тези изменения да бъдат обсъдени на второ четене.
Ако ние искаме да дадем ясен знак, че администрацията в България трябва да работи по-компетентно и по-независимо за мен гласа „за” не стои въобще под въпрос.
Ще подкрепим и втория законопроект.
Виждам, че ще има реплики, така че очаквам с нетърпение.
Емил Димитров:
Позволете ми да не се съглася по една елементарна причина. Ще дам пример със себе си. Бил съм работодател на 4000 души. В България се участва в конкурс само в два случая. Ти ще бъдеш новия началник. Подай документи, за да станеш началник. Или ти ще подадеш документи, за да може той да легитимира избора и да стане началник. Във всички останали случаи пречиш. Така че това с конкурса да го забравим.
И пак ще дам пример с мен. Смятате ли, че аз, изпратен в Шумен и след това в Плевен, ако бях подал документи в Министерския съвет, след като работодателят ми е премиерът, след като всички са дали съгласието си да бъда там, според вас дали щях да издържа конкурса, ако те бяха казали да го издържа. Конкурс, с който те пращат някъде, със сигурност ще го спечелиш. Вие няма да прекратите практиката на партийните назначения, ако мислите, че това е начинът. Реформа заради самата реформа. Оставете го този срок. Има администрации, където не могат да назначат хора. Представи си, ако си 6 месеца преди изборите, как ще назначиш човек. Той ще каже: като дойдат другите, ще ме уволнят. Предпочитам да съм със срочен договор. Не искам да подам документи сега. Искам да ги подам след 6 месеца, когато ще има 4 години мандат и ще съм сигурен, ако ме назначат, че ще стоя 4 години.
Другият факт е дайте да бетонираме всички сега, за да можем после по-трудно да ги уволняваме. Не съм убеден в мярката. Иначе съм „за”.
Димитър Делчев:
Аз само искам да припомня, че Европейската комисия назначава само след провеждане на конкурс и то не на един, а на няколко етапа на курс и то централизиран конкурс. Разбира се, че винаги ще има съмнения по отношение на тези конкурси, някак си няма измислена по-добра форма и по-обективна форма от конкурса. Тоест, ако ние априори слагаме под съмнение конкурса, дайте въобще да се откажем от това държавната администрация да има обективни и компетентни назначения. И много са примерите, в които в продължение на години стоят незаети ръководни длъжности в държавната администрация, през което време с цел някой да изпълнява длъжността се назначава някой по заместване, или временно, или се командирова някой и по този начин включително се заобикаля законът. С това предложение се цели да се избегнат точно такива средства за легално заобикаляне на закона.
Предс. Данаил Кирилов:
Тезите са ясни. Заповядайте.
Димитър Танев:
Аз просто исках да внеса известна яснота от гледна точка на това, че предложенията може би не са разбрани съвсем правилно.
Що се касае до случая за командироването, за който г-н Димитров каза, това не е случаят, който ние уреждаме. Командироването или преместването на служител от една администрация от едно населено място в друго става по съвсем различен ред. Но когато той веднъж вече влезе в държавната администрация, аз не говоря тепърва да влизате в държавната администрация. Ако вие вече сте в държавната администрация, имате възможност по хоризонтала да се преместите в друга държавна администрация, както и самата тя да ви командирова на друго място. Проблемът е, че сте влезли в държавната администрация без конкурс. Това е въпросът.
А що се касае за това, което вие казвате „бетониране”. Напротив, нищо не бетонираме. Защото в момента законът позволява да влезеш в администрацията, да стоиш 4 дена по заместване на майка, която излиза в отпуск и на третия ден да бъдете преназначен на място, където ще ви бетонира. Това не искам да се случи.
Съвсем не съм съгласен с Вас, че ние априори трябва да игнорираме конкурсното начало. Ако имате предложения, с които да го затвърдим, да го укрепим, но в никакъв случай да не го отричаме.
Емил Димитров:
Направо ще ме накарате да съм против. Я ми кажете един ново постъпил държавен служител след колко време става държавен служител. След 6 месеца. Или след една година. Имам предвид, когато има изпитателен срок. Ако вие дойдете при мен и аз имам право 6 месеца да ви държа на изпитателен срок, за да разбера дали ставате за една работа или за нищо не ставате – имам право 6 месеца, когато назнача някой на временен договор, за да го видя дали става или не става, още на третия месец ще го назнача за постоянно. Защо? Защото може да се окаже, че е най-големият реформатор, че е пълен с идеи. В общия случай искаме 6 месеца или една година, а тук искаме още на третия месец.
Димитър Танев:
Законът сега ви дава възможност до 1 година да го уволните по всяко време.
Искам само да уточня. § 9 казва следното: заварените служители продължават да работят 3 месеца, след което се явяват на конкурс задължително. Който не издържи, си отива.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз апелирам към спорещите колеги да видят становището на Министерството на труда и социалната политика. Лично аз го възприемам като изключително адекватно. Ще ви прочета част от становището.
„Министерството подкрепя идеята да се направят промени в Закона за държавния служител, които ще ограничат възможностите за заобикаляне на конкурсното начало при назначаване в държавната администрация, но счита, че така предложените промени не са съобразени и си противоречат с някои разпоредби на закона.
С текста на § 3 от законопроекта се въвежда условието за задължително провеждане на конкурс при преназначаване на държавен служител, назначен по заместване на държавен служител, който отсъства от работа повече от три месеца (чл. 15, ал. 1 от ЗДСл – без провеждането на конкурс), на друга длъжност в същата администрация. Същевременно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗДСл изрично посочва, че при заместване страните имат същите права и задължения, както при редовно служебно правоотношение. В тази връзка считаме, че с направеното предложение се ограничават правата на служителите, назначени на длъжност по заместване, например да участват в конкурсен подбор, в случай че отговарят на условията за заемане на по-висока длъжност и на изискването да са получили определена годишна оценка от последното оценяване на изпълнението на длъжността.
Освен това считаме, че при подготовката на Закона за изменение на Закона за държавния служител следва да се вземат предвид и мерките, заложени в Плана за изпълнение на Стратегията за развитие на администрацията за периода 2014-2015 г., в който важен акцент е поставен върху подобряване на подбора на служителите във връзка с осигуряването на професионално и експертно управление, в това число стимулиране на мобилността на служителите в и между администрациите; подобряване на подбора на служителите в администрацията (един от очакваните резултати е ограничаване на назначенията без конкурс); стимулиране на влизането на млади и квалифицирани специалисти в администрацията; провеждане на централизирани конкурси и други, които не могат да бъдат изпълнени без промяна на Закона за държавния служител.
Следва да се има предвид и това, че практиката по прилагане на Закона за държавния служител показва съществуването на разпоредби, които позволяват тълкуване и дават възможност за установяването на различна практика по прилагането им в администрациите, например, разпоредбата на чл. 84, ал. 4, според която когато отсъствието на държавен служител е над 30 работни дни, но не повече от 3 месеца, на държавния служител, който го замества, се определя допълнителна заплата в размер 50 на сто от основната заплата на замествания служител.
В заключение ви уверяваме, че Министерството на труда и социалната политика подкрепя идеята за утвърждаване прилагането на принципа на конкурсното начало при заемането на длъжности в държавната администрация, но считаме, че това не може да бъде постигнато с предложения проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, поради което не го подкрепяме.”
Аз ще си позволя само няколко бележки.
Три години и 9 месеца съм се чудил как да управлявам най-бедната администрация в държавата, това е Областна управа-София-град. При цялата бедност, при цялата липса на средства редовно харчех пари, за да публикувам обяви по всички възможни начини, освен че правех интервюта с колеги по някакъв начин да ги привлека. В момента, в който чуят размера на възнаграждението и перспективата евентуално за развитие, нулев интерес, никакъв интерес. Имаше случаи, в които съм оставал без човек на регистъра. Вие говорите за порока 16а. Това е единственият случай, в който намерих човек да го назнача при намалено работно време, който да поеме някаква отговорност. Това е регистърът на удостоверенията за издаване компенсаторни инструменти. В хипотезите, в които работих с половин щат – и поради липса на желание, и поради това да мога все пак чрез икономиите от фонд работна заплата да подпомагам тези служители, които работят, да им увелича грубо казано заплатите и възнагражденията. Имало е случаи, в които оставам без човек. И тогава единствения способ е съвместяване на две длъжности. Човекът работи 6 месеца, докато може да получава 50% от съвместената длъжност. След това вече губи интерес. След това му е безинтересно. А междувременно съм извъртял поне 2-3 пъти опити за конкурси. Когато се касае за младши експерт все пак се намират кандидати. Но когато иде реч за по-високите квалифицирани длъжности, тогава настава ужас, голям ужас.
Тъй като си позволих да взема думата, ще кажа следното. Защото въпросът е принципен и е на първо четене, аз ще го подкрепя на първо четене този законопроект. Но искрено се надявам да премислите и поне две от тези три хипотези да ги оттеглите. Не винаги изключението води до злоупотреба. А, за да се дисциплинира изключението, може би са възможни други мерки и способи за това.
Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Приемам Вашата теза. Трябва да има за всяко място изпит, конкурс и този човек да се е доказал. Само преди малко тук беше Агенцията по вписванията. Министерският свет взима решение и съкращава 10%. После съкращава още 10%. На мен лично ми се е случвало. В един момент един човек, който се е явил, компетентен за мястото и е издържал изпита му налагаме да изпълнява и други задължения. Априори ще го пращаме ли на конкурс, за да видим дали е годен за новите задължения или ще го задължим да ги изпълнява. Той може да не е годен, но ние ще го задължим, защото е бил годен за някакви други. Виждате ли, че не винаги конкурс на всяка цена и мотото, за да разберем, за да видим, се прилага. Не винаги се прилага. Това е една възможност. Това, че някой е злоупотребил с нея, съгласен съм, но нека да се борим с тези, които злоупотребяват, а не да премахнем възможността.
Предс. Данаил Кирилов:
И да не засягаме хипотезата на вътрешния подбор. Защото и там е несправедлив ефектът, според мен, който се предлага. Заповядайте.
Димитър Танев:
Аз, за съжаление, не можах да се запозная със становището на Министерството на труда и социалната политика. Поне моите сътрудници ми казаха, че до днес нямаше такова.
Предс. Данаил Кирилов:
Днес дойдоха двете становища по двата законопроекта.
Димитър Танев:
Учудвам се, че от три месеца е законопроектът, а чак сега идват. Но както и да е.
Ще взема отношение от гледна точка на равнопоставеност, когато имаш вътрешен подбор. Равнопоставеност има тогава, когато двама служители, когато са постъпили в администрацията с конкурс, се състезават за едно и също място. Равнопоставеност няма, когато единият е влезнал с конкурс, другият е влезнал по заместване и по бързата писта заема по-високата длъжност. Така че аз въобще не съм съгласен с това, което се казва. Равнопоставеност има, когато си се явил на равни начала и се състезаваш на равни начала. А по бързата писта, защото някой ти е позволил да влезеш по заместване и на третия ден се явяваш за директор с вътрешен подбор въобще не съм съгласен с това.
А що се касае за това, което г-н Димитров каза за това, че при съкращение на администрацията се налага преструктуриране и възлагане на нови функции, аз съм съгласен, но според мен, това е друг казус. Той съществува независимо от това дали ти си влезнал с конкурс или без конкурс. Той е отделен казус, отделен случай.
Ние говорим за принципния въпрос как да влизаш в администрация. Оттам нататък какво ще изпълняваш е втори въпрос.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Аз лично намирам тук едно обединяващо звено и в изказването на г-н Димитров, и в другите изказвания, и в становището на Министерството на труда и социалната политика и то е, че подкрепя целта, заложена в закона. За това колеги, ви призовавам да дадем яснота на тази си воля, като подкрепим законопроекта на първо четене, а на второ четене сме отворени за дискусия и за подобряване на текстовете. Разбира се, че в някои аспекти трябва да се подобрят текстовете. Но гласувайки обратно и неподкрепяйки законопроекта на първо четене, даваме по-скоро обратния сигнал. Замислете се и за това.
Сигналът, че в момента правилата за функциониране на администрацията, назначаването и освобождаването най-вече, че са безспорни и са чудесни, не е очевидно. Тоест, искаме ли да дадем такъв сигнал. За това ви призовавам да гласуваме. Да прекратим дебатите и да гласуваме. Да вървим към оправяне на текстовете между първо и второ четене така, че да имаме едно обединено становище.
Предс. Данаил Кирилов:
Има предложение за закриване на дебата. Има ли възражения по това? Няма. Дебатът е закрит. Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-60, внесен от Димитър Танев и група народни представители на 26.03.2015 г. Който го подкрепя на първо гласуване, моля да гласува „за”. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-94, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 15.05.2015 г.
Г-н Коралски поиска думата. Отменям процедурата по гласуване на втория законопроект. Заповядайте, г-н Коралски.
Минчо Коралски:
Г-н Председател, има едно предложение в законопроекта, за което бихме искали да обърнем внимание на народните представители.
Тъй като в самия законопроект е записано „в акта за назначаване на хора с трайни увреждания, които ги затрудняват за осъществяват служебните си задължения в помещенията на органа по назначаването” искам да ви кажа, че един от огромните проблеми не е за това на хората да им се осигурят условия в органа по назначаването, тъй като самият Закон за държавния служител има задължение за администрацията да адаптира мястото, тук по-скоро проблемът е в това, че много хора не могат да излязат от вкъщи, не могат да ползват недостъпния транспорт, да не говорим за недостъпната архитектурна среда. Представете си човек с увреждания, живее на третия етаж без асансьор и ако трябва всеки ден да намира по двама души да го свалят.
Като подкрепяме по принцип този законопроект, аз предлагам изразът „които ги затрудняват за осъществяват служебните си задължения в помещенията на органа по назначаването” да отпадне, тъй като ограничава приложението на тази правна норма всъщност спрямо хората, които най-много се нуждаят от това.
И ако ми позволите една обща забележка да направя. Не вярвайте на градските легенди за пълчищата фалшиви инвалиди. Аз ще ви кажа само две цифри. Тук има хора, които умеят да боравят с тях и ще си направите извода.
При преброяването през 2011 г. като инвалиди са се заявили 465 000 инвалиди. През 2014 г. инвалидите, които са получавали една или повече инвалидни пенсии са 466 000 души. Така че увеличаването с 1000 човека в рамките на четири години въобще не говори за това, че броят на хората с увреждания нараснал драстично. Това искам да ви го кажа, тъй като некоректното цитиране на факти и на данни, свързани с хората с увреждания, създава впечатление, че хората с увреждания са причина за това да не върви пенсионната реформа, да не вървят другите реформи. А мисля, че би трябвало да се обърне повече внимание на техния статут и специално в Закона за държавния служител има дискриминационни норми, тъй като тогава, когато той беше приет, не беше ратифицирана конвенцията. И забележете, за хора с увреждания трябва да се направи специален списък за длъжностите, които те трябва да заемат. Извинявайте, но това е дискриминационно. В крайна сметка по-правилният запис би бил, че хората с увреждания могат да се явяват на всички конкурси и тогава, когато при други равни условия, и когато не е запълнена квотата, която е в същия този закон, тогава те с предимство да бъдат назначавани.
И ако ми позволите, по предходния закон, тъй като аз исках да кажа нещо, но нямаше възможност. При второстепенните разпоредители, където заплащането е най-ниско, тогава когато човек трябва да напусне, а това са хората, които са на първия фронт, които работят в службите по заетостта, в службите за социално подпомагане в един момент се оказва, че ние търсим човек с много високи изисквания, на който му даваме изключително ниско заплащане. И тогава с месеци, а някъде и с години не можем да намериш човек, дори и да обявиш конкурс.
Така че нека и това да се има предвид, тъй като разделянето на администрацията на първостепенна и второстепенна по принцип е безумно, тъй като няма как този човек, който работи с хората да бъде по-ниско квалифициран от този, който работи в министерството и е назначен само преди една година или преди един месец, но с два пъти по-голяма заплата. Въобще проблемът е доста сложен, така че аз подкрепям и вашите разсъждения, тъй като очевидно и вие като второстепенен разпоредител сте се сблъсквали със същия този проблем.
Извинявайте, че взех отношение по тема, която бяхте приключили, но мисля, че това трябва да се знае.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. По отношение на прецизиране на хипотезите в предложената правна норма предлагам да използваме всички способи чрез народни представители да бъдат предложени дефиниции между първо и второ четене и да имаме оптималния работещ обхват.
Минчо Коралски:
Просто защото тази норма така записана ще действа ограничително за хората, които на практика не могат да излязат от вкъщи, поради това че държавата не е решила някои други проблеми. Когато беше въведен законът на първия конкурс само за хора с увреждания в държавната администрация, 50 на сто от тях не можаха да започнат работа поради причина, че не можаха да стигнат до работните си места. Всъщност това е част от аргументацията, че трябва да отпадне това нещо от предложената норма.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Пристъпваме към гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-94, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 15.05.2015 г. Който е съгласен да бъде подкрепен на първо четене, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет на първо четене от правна комисия.
Благодаря за търпението. Закривам заседанието.


Председател:
Данаил Кирилов