Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 28

Днес, 17.06.2015 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерски съвет – Томислав Дончев, заместник-министър председател по европейските фондове и икономическата политика; от Агенцията за обществени поръчки – Иво Кацаров, главен секретар и Галя Манасиева, директор на дирекция „Методология, анализ и контрол”; от Националния съюз на трудово-производителните кооперации – Лиляна Велева, и Николай Гошев; от Министерството на правосъдието –Петко Петков, заместник-министър, Александър Петров, държавен експерт дирекция „Съвет по законодателство”, Юлиана Чолпанова, държавен експерт, Елена Арапкюлиева, държавен експерт и Кристина Ненкова, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”; от Агенцията по вписванията – Елена Маркова, изпълнителен директор, Владимир Трифонов, директор на Главна дирекция „Регистри” и Златозар Златев, длъжностно лице по регистрацията; от Министерството на вътрешните работи – Красимир Ципов, заместник-министър и Нина Чимова, директор на дирекция „Правна”; от Движение „Защита на гражданите и държавата” – Илия Бачев.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Получили сте съобщение с предложение за дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 502-01-43, внесен от Министерски съвет на 01.06.2015 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 502-01-46, внесен от Министерски съвет на 08.06.2015 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 502-01-19, внесен от Министерски съвет на 16.03.2015 г.
4. Рамкова позиция относно Предложение за регламент на Съвета за създаване на Служба за Европейския прокурор, № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30.04.2015 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 502-01-48, внесен от Министерски съвет на 11.06.2015 г.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания и становища. Моля, който е съгласен да приемем дневния ред, да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред се приема.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 502-01-43, внесен от Министерски съвет на 01.06.2015 г.
Гост от Министерски съвет е г-н Томислав Дончев, заместник-министър председател по европейските фондове и икономическата политика; от Агенцията за обществени поръчки – г-н Иво Кацаров, главен секретар, г-жа Галя Манасиева, директор на дирекция „Методология, анализ и контрол” г-жа Христина Денева, началник отдел „Методология, анализ и законодателство”; от Националния съюз на трудово-производителните кооперации – г-жа Лиляна Велева, и г-н Николай Гошев.
За процедура г-н Явор Хайтов. Заповядайте.
Явор Хайтов:
Считам, че за такъв тип процедура е необходимо да присъстват и представители от Комисията за защита на конкуренцията. Поканени ли са или сте счели, че не е необходимо тяхното присъствие.
Предс. Данаил Кирилов:
Не са канени, но ще ги поканим на второто четене.
Явор Хайтов:
Като юрист едва ли е необходимо да се мотивирам защо считам, че тяхното присъствие е уместно. В края на краищата обжалванията са при тях.
Предс. Данаил Кирилов:
Уместно е, колега Хайтов, но е и дискусионно. Защото, ако сега ги въвлечем с оглед ролята на юрисдикция, ще се каже, че търсим едва ли не… Приемам това, което казвате като бележка. Тоест, във всеки случаи, включително и за второ четене, ще ги поканим изрично. Те са имали възможност да се запознаят с дневния ред, т.е., ако имаха желание за първо четене, също можеха по тяхна инициатива да вземат участие. Но изрично ще ги поканим за второ четене.
Сега позволете ми да дам думата на Заместник-министър председателя г-н Дончев.
Томислав Дончев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, благодаря за възможността лично да ви запозная с макрорамката на направените предложения.
Преди да започна по същество ще си позволя само два нюанса, намесвайки се без основание в процедурния въпрос, в крайна сметка тази промяна по никакъв начин не се отнася към реда на обжалване. Ако имаше подобна промяна аз първи бих ви подкрепил, че мястото на КЗК е тук и да участва в дискусията, давайки експертни становища.
Вторият въпрос, който още не е зададен, но вероятно някой ще го зададе, защо се налага да се прави промяна в закона сега при условия, че аз вече съм внесъл в Министерския съвет изцяло новия текст на нов Закон за обществените поръчки, който, ако получи подкрепата от парламента, ще действа от 1 януари 2016 г.
И бързам да отговоря преди някой да ме е попитал. Промените са съсредоточени в три основни пункта и личното ми или ни убеждение на всички, които стоят зад тази промяна е, че колкото по-бързо бъдат направени тези промени, толкова по-добре. Тоест, това че ще действат няколко месеца в аванс може да бъде само от полза за системата.
Без да влизам в технически детайли, ако има въпроси, свързани с тях, колегите от Агенцията за обществени поръчки, които са до мен, ще ми помогнат да ви запозная каква е логиката на предложените промени.
Първата е свързана с централния орган за обществени поръчки. И предвид факта, че действащият текст към момента е прекалено рестриктивен - той води само към един централен орган за обществени поръчки, което не отговаря на нуждите и не отговаря на изискванията. Няма правна възможност при досега действащите текстове да се създават централни органи за обществени поръчки, обслужващи други сектори, както здравеопазване, особено местни власти. С направеното предложение режимът се либерализира. Той е доста рестриктивен дори и от европейското законодателство.
Втората основна промяна е свързана с режима за преференциално възлагане на обществени поръчки на предприятия на хората с увреждания – всеизвестния чл. 16г. Тук промяната се отнася до следното. До момента действащият текст, след промените от 2014 г., на възложителите беше забранено при така наречените запазени поръчки да изискват доказване на каквато и да било експертиза или капацитет от кандидатите. При тази ситуация се оказа, че въпросните процедури са заключени за подобен тип субекти, без каквато и да е конкуренция, което не е най-големият проблем. По-големият проблем е, че често се случва да се явят изпълнители, които нямат какъвто и да било предишен опит.
Чрез предлаганата редакция се опитваме да предложим един много по-балансиран ред, без да лишаваме въпросните предприятия от възможности да участват с по-преференциален режим, но в крайна сметка възложителят оттук нататък има възможност да изисква от тях да имат необходимия капацитет да изпълняват поръчката.
И третата основна промяна е свързана, образно казано, със стопанина на Агенцията по обществени поръчки. Предполагам знаете, че в момента тя е част от структурите на Министерството на икономиката, не знам, признавам си, по силата на какви исторически причини. Винаги съм считал, че мястото й е другаде. Най-логично е тя да бъде под юрисдикцията на Министерството на финансите. И сега ще маркирам само някои от основните аргументи за това.
На първо място, Министерството на финансите е органът, който определя начина и политиките на разходване на държавния бюджет и разходването на средствата от Европейския съюз. И затова е логично Агенцията да бъде част от структурата на това министерство.
На второ място, голяма част от контролните органи, които имаме – тук ще маркирам само Агенция „Държавна финансова инспекция”, както и Изпълнителна агенция „одит на средствата от Европейския съюз” също са под егидата на Министерството на финансите. Когато ние имаме приоритет синхронизация на работата на контролните органи, а това е наистина и приоритет и в същото време предизвикателство, няма как да не мислим органът, който е отговорен за предварителния контрол и органите, които са отговорни за последващия, да не бъдат по-близо един до друг, като част от усилията да имат по-координирана политика по отношение на контролната дейност, която правят.
И третият основен аргумент, без списъкът да е изчерпателен, е свързан с функциите на Министерството на финансите от гледна точка на стопанисването на централен орган по обществени поръчки.
Това са накратко аргументите. Заедно с колегите сме на разположение да ви предоставим допълнителна информация, като предварително се извинявам, че няма да мога да остана до края на заседанието на комисията. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за мнения, становища, въпроси. Г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми г-н Вицепремиер,
Уважаеми колеги народни представители,
Уважаеми гости, аз ще подкрепя така предложения законопроект. Целта е ясна – оптимизиране на нормите, които бяха приети през 2014 г.
Съвсем дребни забележки в § 1. Не сме на второ четене, но ще си позволя да вметна само едно мое притеснение, не е забележка, и то се крие във фразата „чуждите средства”.
Знаем текста на Директива 24/2014, който казва, че не се прилага законодателството за обществени поръчки, когато се касае за средства, предоставени от международни организации. Дали нямате идея и притеснение, че можем да загубим някакви средства от наши донори, защото различни международни организации и донорски държави имат доста по-строги правила за разходването на средствата и държат по техни правила да се разходват тези средства. А така вкарваме всички тези чужди средства от донорски международни организации да се прилага задължително редът за обществените поръчки.
Позволете ми да изразя и съгласието си, че мястото на Агенцията за обществени поръчки е точно под шапката на Министерството на финансите.
Подкрепям и прецизирането на текста на чл. 16г. Тогава, спомняте си, водени от намерение да предоставим нещо добро в днешно време наблюдаваме как недобросъвестни български граждани и български фирми използват структурите на хора с увреждания и така печелят поръчки, заобикаляйки закона.
В този смисъл ще подкрепим текстовете. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хамид. Г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
От Реформаторския блок също ще подкрепим така направените предложения.
Специално искам да обърна внимание и да благодаря за добрата редакция, която се дава на чл. 16г., защото очевидно злоупотребите, включително и създаването на цели фирми под предлог, че са фирми на хора с увреждания, заобикаляне на тръжните процедури по този начин и добиването на голяма масовост на тези злоупотреби е нещо адски неприятно най-меко казано. Редакцията, която тук виждам, мисля, че ще спомогне хем да не лишава хората с увреждания и обществото да отделя по-специално внимание. Също така няма да има възможност да се злоупотребява системно и да се нарушава конкуренцията и да се заобикалят правилата на конкуренцията.
Ще подкрепим законопроекта.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Вицепремиер, колеги, ние също ще подкрепим така внесения текст, тъй като той решава един много сериозен проблем с предварителния, текущия и най-вече последващия контрол. Досега се случваше в практиката нещо, което е одобрено, впоследствие контролните органи налагат санкции върху него. Сега се надявам практиката да се уеднакви, критериите да са едни и същи и под шапката на едно министерство това не би могло да се случи в такива мащаби и всъщност ще улесни дейността, а няма да я затруднява.
Така че ще подкрепим изцяло този текст. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други колеги? Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Като цяло и аз считам, че предлаганите изменения са разумни, особено това за прехвърляне на подведомствеността на Агенцията за обществени поръчки към министъра на финансите. Но не считате ли, че е по-добре това да стане от 01.01. следващата година с оглед промяна на бюджет, щатове и т.н.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-жа Атанасова има въпрос.
Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Заместник-министър председател,
Дами и господа, гости, моят въпрос е по отношение на § 2 и промените в чл. 8а по отношение на централните органи за обществени поръчки. Въпросът ми е адресиран по-скоро към 2014 г., когато в същия чл. 8а, в ал. 5 създадохме един текст по отношение на правилата за организацията на работата и изпълнението на функциите на този централен орган. Тези правила дали са факт, разписани ли са, дали до момента някое ведомство ги е прилагало, тъй като вече има предложения от едно министерство и това е Министерството на здравеопазването, има и доколкото знам прието постановление на Министерски съвет по отношение на функционирането на такъв централен орган във връзка с доставката на лекарствени продукти.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Ако нямате други въпроси? Заповядайте.
Николай Гошев:
Юрисконсулт съм на Национален съвет на ТПК – национална представителна организация на предприятия за хора с увреждания и кооперации.
Ние считаме, че е наложително да се конкретизират критериите за подбор на изпълнител на обществените поръчки и във връзка с изменението в чл. 16г, ал. 9, т. 1. кандидатът или участникът, който е регистриран в агенция за хора с увреждания, да е извършвал дейност като специализирано предприятие или кооперация не по-малко от една година след регистрацията. Защото се получава така, че откакто влезе тази разпоредба в закона, има бум на регистрация на предприятия за хора с увреждания, които просто са фиктивни само и само да печелят поръчки.
И още едно нещо, което искаме да добавим.
Никъде не е визирано, че самият кандидат или участник трябва да посочи какъв капацитет има, за да изпълни самата поръчка.
Пак по ал. 9, т. 2 възложителят да не включва умишлено в офертата си изисквания, които да елиминират участието на специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания и те да отпаднат от участие с цел да се приложи ал. 6. Разбирате ли, да може да се за обиколи – да могат да отпаднат тези кооперации.
И по ал. 10 искаме да предложим нещо.
От тази разпоредба да отпадне условието кандидатът или участникът да може да може да изпълни 80 на сто от предмета на поръчката със собствено производство или ресурс, като ползва и ресурсите на трети лица.
Считаме, че кандидатът или участникът, специализирано предприятие или кооперация на хора с увреждания следва да изпълни изцяло поръчката или обособена позиция със собствено производство, както и това условие да се отнася и за части на подизпълнителите.
Понятието „ресурс” или „ресурс на трети лица” не е изяснено, поради което предлагаме или да отпадне разпоредбата, или да бъде изяснена и конкретизирана. „Ресурс” е много общо. Има всякакъв ресурс –човешки, времеви и не става ясно за какво става въпрос.
Може да се замени с „капацитетни възможности на кандидата или участника”.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Гошев, благодаря Ви. Оставете писменото становище. Това, което предлагате касае второто четене. Така че на второ четене ще обсъждаме конкретните изрази и понятия, които се използват в текста. Благодаря Ви.
Други въпроси? Няма. Заповядайте, г-н Дончев.
Томислав Дончев:
Първо искам да благодаря на всички членове на комисията за оказаната принципна подкрепа.
Ще се опитам да дам повече яснота по повдигнатите въпроси.
По § 1 – забележката на г-н Хамид, аз поемам ангажимента още веднъж да бъдат преосмислени текстовете и по-специално между първо и второ четене да сме убедени, че една промяна не би предизвикала проблем в текущи или бъдещи договори. Фактът, че ние имаме специални отношения с така наречените международни финансови институции – Световна банка, Европейска банка за възстановяване и развитие и най-вече Европейската инвестиционна банка. Но поемам ангажимента за едно по-детайлно прецизиране, ако е необходимо, разбира се, с оглед да избегнем бъдещи проблеми, такива каквито не искаме.
По отношение на направеното предложение, аз ще с ангажирам със становище или позиция, когато го видя писмено. Има достатъчно време до второ четене. Показателен е фактът, че самите организации на хора с увреждания подкрепят направените предложения в 16г, нека да поясним. Никой от нас не е против възможността те да изпълняват обществени поръчки, включително и при един преференциален режим. Напротив, ние сме против възможността да се злоупотребява с това. Фактите са налице. Ако ви запозная с някои данни – сравнение на последната година с периодите преди това, ще видите много притесняваща тенденция. Примерно, за период от 6 години са обявени общо 33 запазени поръчки. А само за периода 1 октомври 2014 до днес са обявени 279 такива поръчки. Това е след измененията на закона.
После, от регистрациите е видно, че от 2010 г. до октомври месец 2014 г. са регистрирани в Агенцията за хора с увреждания 121 такива фирми, а само от м. октомври до днес са регистрирани нови 132 подобни фирми, което е достатъчно ясен сигнал, че има опити за злоупотреба с особения статут на едни подобни предприятия. Вярвам, че с едни подобни предложения търсим един по-добър баланс.
По отношение на въпроса защо не се изчака с преместването на Агенцията за обществени поръчки, защо не се процедира по-късно, по няколко причини. Аз ще маркирам част от тях.
Първо, вече е взето решение на Министерски съвет. Много не ми се иска Агенцията да е между едното и другото министерство и всъщност да бъде никъде, особено в такъв критичен момент.
По-важното е друго. Ние изпълняваме така наречената Стратегия за обществени поръчки, приета в края на лятото на 2014 г. Дори има сформиран орган, наричаме го Борд по обществени поръчки, където консултираме всички актуални въпроси, които са от компетенциите и на вас, и на КЗК и т.н. Между впрочем на заседанията редовно имаме представители на различни структури на Европейската комисия. Това беше част от реформите в системата, с които аз се ангажирах и по които сме поели ангажимент да се случват без отлагане от няколко месеца.
Само да отбележа, че това преместване, ако търсим ентусиазъм на едната или другата страна, е по-скоро жест от страна на колегите от Министерството на финансите. Доколкото европейските структури държат на това одитният орган да е максимално далеч от всякакви други институции и да бъде тотално, тотално независим, доколкото може да бъде независима изпълнителна агенция. Самите европейски правила предполагат подобна независимост. И наред с подкрепата на една подобна инициатива ние трябваше да направим много прецизен анализ дали доближаването на Агенцията няма по някакъв начин да повлияе на независимостта на одитния орган. Но всички, включително и колегите от Европейската комисия считат, че това е едно добро предложение, което няма основание да се бави.
Надявам се , че не съм пропуснал въпрос, на който да дам отговор.
Предс. Данаил Кирилов:
На въпроса на г-жа Атанасова не дадохте отговор – за централизирания орган.
Томислав Дончев:
На този въпрос ще помоля колегите да ми помогнат.
Иво Кацаров:
Аз ще възпроизведа въпроса.
Г-н Председател, г-жо Заместник-председател,
Дами и господа депутати, въпросът беше дали централизираният орган за обществени поръчки, който понастоящем е позициониран в Министерството на финансите извършва дейността си в съответствие с определени правила. Правилно ли съм го разбрал?
Десислава Атанасова:
Не съвсем, но ще го допълня.
Иво Кацаров:
Както знаете, към момента в България функционира един орган. Той е там със статут на дирекция и възлага рамкови споразумения за нуждите на изпълнителната власт в съответствие с продуктов обхват, който е определен с нарочно постановление, което мисля, че беше променяно един или два пъти, така че да бъдат разширени функциите му и детайлизирани в определена степен. Така че рамката, в която той в момента работи е определена от това постановление, където е казано какви дейности и доставки може да възлага. Предполагам, без да мога да дам конкретна информация, тъй като не е наша администрация, че те имат и вътрешни правила, по които си уреждат дейността, включително и подготовката на отделните процедури.
Доколкото схващам, тъй като сега ще има централен орган за обществени поръчки, който ще е позициониран в Министерството на здравеопазването идеята е дали няма да настъпи някаква колизия или застъпване между тези два органа. Така както е замислен централизираният орган в Министерството на здравеопазването няма да има застъпване, тъй като продуктовите обхвати на тези два органа няма да имат допирни точки. Освен това, доколкото ми е известно от това, което видяхме, централният орган в областта на здравеопазването ще действа по малко по-различна схема за възлагане на рамкови споразумения в полза на болниците за доставка на лекарства. Така че не би могло да се каже, че там ще има проблем.
По отношение на този, който е в Министерството на финансите, той ще продължи да функционира в съответствие с правилата, които сега прилага. Последното, което ни е известно за него, е, че беше въведена нова централизирана платформа за възлагане на рамковите споразумения и тя е съобразена със съответното решение на Министерски съвет, с което беше приет един платформен модел за електронно възлагане на обществени поръчки с условието, че ще има допълнителни платформи на двата централизирана органа, които трябва да бъдат адаптирани към тази централна платформа, така че цялата система да работи обвързано и непротиворечиво.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, тъй като сляхме въпросите и получихме отговори на тях, сега имате възможността за отношение, за реплика по отношение на отговорите. Ако нямате, предлагам да закрием дебата и да пристъпим към гласуване.
Моля, който е „за” да приемем на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 502-01-43, внесен от Министерски съвет на 01.06.2015 г., да гласува „за”. Четиринайсет „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Няма.
Приема се законопроектът на първо четене.
Благодаря Ви, г-н Заместник-министър председател.
Пристъпваме към т. 2 от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 502-01-46, внесен от Министерски съвет на 08.06.2015 г.
По т. 2 гости са г-н Петко Петков заместник-министър на правосъдието и г-н Александър Петров, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” и от Агенцията по вписванията г-жа Елена Маркова, изпълнителен директор, г-н Владимир Трифонов, директор на Главна дирекция „Регистри” и г-н Златозар Златев, длъжностно лице по регистрацията.
Колеги, имате възможност да представите законопроекта за регистър БУЛСТАТ.
Петко Петков:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Г-н Председател, уважаеми народни представители,
На първо място причината за предлагане на проект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ е Вторият план за действие за намаляване с 20 на сто на административната тежест от законодателството, което съдържа национални и транспонирани европейски изисквания.
Самият проект е изготвен след цялостен анализ на уредбата на Закона за регистър БУЛСТАТ и предложенията най-общо се свеждат до следното.
На първо място, въвежда се изисква за цялостна електронизация на регистъра. Предвижда се водене на дело в електронна форма за всеки регистриран субект да се съдържат всички документи, въз основа на които е извършена регистрацията.
Предвижда се изграждането на регистъра като единна централизирана публично достъпна и най-важното безплатна база данни. В тази връзка отпада изискването за издаване на идентификационни карти по Закона за регистър БУЛСТАТ, тъй като регистърът оттук нататък ще бъде публично достъпен и безплатен.
Доколкото е предвидено проверката в регистъра да не бъде следствие на дължима такса, както е сегашното положение, такси се предвиждат единствено в случаите, в които се издава писмена справка или пък удостоверение.
Разписаната нова електронизация съответно създава и необходимостта от изграждане на правила, по които ще се развива това производство изцяло електронно.
Регламентира се начинът, по който служителите от регистъра ще разглеждат документите, начинът по който ще се произнасят, но не се премахва възможността гражданите, които нямат възможност зa подаване на документи по електронен път, да ги подадат и на писмен носител.
Създава се задължение за държавните органи и за органите на местното самоуправление и местната администрация да не изискват от лицата служебно удостоверение за вписаните обстоятелства, тъй като те няма да имат никаква пречка да извършват проверката и служебно. Предвидена е съответно и санкция за тези длъжностни лица, които нарушават въпросното изискване.
По отношение на финансирането на необходимите дейности за изграждане на електронния регистър БУЛСТАТ моля да имате предвид, че те няма да костват нищо на държавния бюджет, тъй като ще бъдат предмет на финансиране чрез сключен и към момента действащ договор по Оперативна програма „Административен капацитет”.
Това е накратко. Експертите са тук, да отговарят на вашите въпроси. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Заместник-министър.
Колеги, имате думата за изказвания, становища, позиции, въпроси. Заповядайте. Г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря Ви, г-н Председател. Съвсем кратко. Защото законопроектът е важен и мисля, че трябва да се приветства тази инициатива за въвеждане на електронната форма и в регистър БУЛСТАТ, който познаваме до голяма степен от търговския регистър и за отпадането на картите така добре познати, при които при всяка най-дребна промяна се тича до Агенцията и се правят промени, плащат се нови такси и се затрудняват по този, и граждани, и обществени организации, и политически партии, и въобще всички, които са принудени да имат такива карти по сега действащия режим за регистър БУЛСТАТ.
Така че ние от Реформаторския блок ще го подкрепим и приветстваме въобще цялата инициатива за електронизация, включително и това, че на държавния бюджет нищо няма да струва. Намерен е начин да се ползват европейски финанси.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Заместник-министър председател,
Патриотичният фронт също ще подкрепи така предлагания законопроект не само заради въвеждането на електронизацията, която г-н Славов подробно обоснова, но и заради въвеждането на публичност на регистъра и на достъп до информацията, който ще бъде изцяло безплатен, като приветстваме, че сте успели да спечелите финансиране по европейска програма, с което няма да натоварите държавния бюджет и затова ние ще подкрепим този законопроект. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Други изказвания няма. Закривам дебата, колеги. Пристъпваме към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 502-01-46, внесен от Министерски съвет на 08.06.2015 г., моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Законопроектът се приема на първо четене.
Благодаря на Министерството на правосъдието и на колегите от Агенцията.
Пристъпваме към т. 3 от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 502-01-19, внесен от Министерски съвет на 16.03.2015 г.
Гости от Министерството на правосъдието са г-н Петко Петков, заместник министър, г-жа Юлиана Чолпанова, държавен експерт и г-жа Елена Арапкюлиева, държавен експерт.
Предлагам на вашето внимание проект на доклад относно този законопроект за второ гласуване.
По отношение наименованието на нормативния акт – Закон за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания.
Имате думата за становища, мнения, изявления и позиции. Няма изказвания по наименованието на закона. Закривам дебата. Който е съгласен с наименованието на акта, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Наименованието се приема.
§ 1. Имаме текст на вносител.
Имаме предложение на н.пр. Анна Александрова, с което разполагате.
Има редакционно предложение в § 1, в т. 1, буква „а” думите „основния текст” да се заменят с „текста преди т. 1”.
Колеги, имате думата. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря. Уважаеми г-н Председател, аз подкрепям направеното предложение от колегата Александрова. Действително то е по-прецизно отколкото текста на вносителя.
Ще си позволя да направя предложение по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като в частта по отношение на санкцията, която се налага, когато облагата няма имуществен характер считам за по-целесъобразно тя да не е в същия размер, какъвто е за имуществената санкция за имуществената облага. Тя да бъде в размер до 500 000 лв. Смятам, че това е един удачен размер. При всички положения той е по-голям от сега действащия, който е определен в размер от 5 000 до 100 000 лв. Смятам, че 1 млн. лв. е прекалено висока стойност за неимуществена облага. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Други становища, мнения? Министерството на правосъдието каква позиция има по предложението на колегата Митев по чл. 80, ал. 4., което беше направено – 1 млн. лв. да се замени с 500 000 лв.
Петко Петков:
Не възразяваме.
Елена Арапкюлиева:
Ако може да допълня. Европейската комисия е изразила несъгласие с голямата разлика в санкцията, когато облагата е от имуществен и когато е от неимуществен характер. В действащия закон е до 100 000 лв., за което смятат, че е прекалено нисък този размер и са предложили да се изравнят двете санкции. Когато е неимуществена и когато е имуществена да бъде с един и същи размер санкцията. Това е препоръка на Европейската комисия. За това сме предвидили до.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. С коя друга разпоредба кореспондира и се сравнява този размер, защото тук е и имуществената и когато няма имуществен характер.
Елена Арапкюлиева:
Има Директива 2008/99 на Европейския съюз за защита на околната среда чрез мерки на наказателното право. В тази директива, съгласно чл. 7 е казано, че трябва санкциите да бъдат пропорционални и съразмерни и са препоръчали да бъде завишена тази санкция. За това се наложи във връзка с доклада на г-жа Кунева през ноември миналата година да направим изменение на проекта, който вече беше внесен в Народното събрание, но не беше разгледан и променихме чл. 83а в тази връзка, за да съобразим изискванията на директивата.
Предс. Данаил Кирилов:
Колегата пита пропорционален ли е, съответен ли е размерът. Директивата явно няма размер. (Няма конкретен размер.) С кой друг размер го сравняваме този?
Елена Арапкюлиева:
С този, който е за имуществена санкция, който е до 1 млн. лв. В действащия закон по отношение на санкцията, когато облагата е от неимуществен характер е до 100 000 лв., което е изключително несъразмерно с размера, който е за имуществената санкция. И в този смисъл, за да ги направим съразмерни, сме предложили да се изравнят просто, като е „до”. И в зависимост от конкретния случай може да бъде по-ниска и съответно и по-висока.
Явор Нотев:
Бих допълнил въпроса, както го разбирам. Тогава, когато облагата е имуществена е ясно – имаме горна граница и не по-малко от стойността.
Другата хипотеза от неимуществен характер облагата, втората част критерият липсва. Ние имамe пак таван – до еди-колко си, но понеже нямаме размер на облагата, тя не може да се определи по дефиниция, не по-малко от колко. Втората част от критерия липсва и затова се въвежда една неяснота. Като че ли остава тавана, но друго липсва, друго няма при неимуществената облага. Така че не ни успокоява това, че можем да сложим същия таван. Това няма да направи санкцията еднаква, защото няма с какво да сравним, защото няма размер.
Елена Арапкюлиева:
Има и друг критерий, когато размерът не може да бъде установен. Но когато облагата е от неимуществен характер, тя дори може да бъде с много по-големи размери отколкото имуществената. За това преценката е на съда. Той в зависимост от конкретните данни и обстоятелства ще се прецени точно, конкретно каква санкция да наложи.
Явор Нотев:
Тогава не е коректно казаното при втората хипотеза – „санкция в същия размер”. Това е санкция, която се определя вече при нови обстоятелства. Нямаме същия размер. Същия с кой?
Елена Арапкюлиева:
Същия до 1 милион, както е за облагата…
Явор Нотев:
Извинете, това не е размер. Това е същият таван и не е размер, защото ние изначално нямаме определен размер. Аз не споря за разума, който влагате, а за редакцията. Има неяснота и така разбрах и въпроса на Председателя.
Елена Арапкюлиева:
Предложението на депутата г-жа Александрова смятаме, че е по-прецизно и то е абсолютно в същия смисъл.
Предс. Данаил Кирилов:
Доц. Салкова.
Доц. Екатерина Салкова:
Ако притеснението е само относно понятието „същия размер”, мисля, че най-добре би било да стане „санкция в размер до 1 000 000 лв.“ или какъвто размер приемете.
Предс. Данаил Кирилов:
Други мнения, становища и предложения? Г-н Митев.
Христиан Митев:
При тази редакция съм съгласен. Ще оттегля моето предложение, въпреки че според мен, от друга страна, като се замислим, само единствено заради директива, свързана единствено само с екологически нарушения някак си малко прекалено ми се вижда този размер. Но съгласявам се, че след като е така относително определен с до 1 милион, то тази редакция на разпоредбата ще позволи преценката на съда за всеки конкретен случай и се надявам съдът да не злоупотребява с това свое право. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Заместник-министърът искаше думата. Заповядайте.
Петко Петков:
Искам само да кажа, че подкрепям направената от доц. Салкова редакция.
Предс. Данаил Кирилов:
Всъщност това е предложението на г-н Нотев.
Колеги, тогава да пристъпваме към гласуване.
Първото редакционно предложение е в § 1, в т. 1, буква „а” думите „основния текст” да се заменят с „текста преди т. 1”.
Моля, който е съгласен с тази редакция да гласува „за”. Четиринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Това редакционно предложение се приема.
Редакционното предложение на н .пр. Явор Нотев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В § 1 в т. 1, буква „в“, съответно в буква „б“ от предложението по § 1, думите „в същия размер“ се заменят с „в размер до 1 000 000 лв.“.
По това редакционно предложение моля, който е съгласен, да гласува „за”. Четиринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
По предложението на н.пр. Анна Александрова. Моля, който подкрепя предложението, да гласува „за”. Четиринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се предложението на н.пр. Анна Александрова.
При това положение подлагам на гласуване разпоредбата по вносител, заедно с предложението на г-жа Александрова, заедно с двете приети редакционни промени. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Четиринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. § 1 е приет в следната редакция:
„§ 1. В чл. 83а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 след думите „чл. 162, ал. 1 и 2“ се добавя
„чл. 164, ал. 1“ и се поставя запетая, след числото „242” се добавя „243, 244, 244а, 246, ал. 3, 248а” и се поставя запетая, числото „254“ се заличава, след числото „255” се добавя „255а” и се поставя запетая, числото „257“ се заличава и след числото „280” се добавя „281, 282” и се поставя запетая;
б) точка 4 се изменя така:
„4. работник или служител, на който юридическото лице е възложило определена работа, когато престъплението е извършено при или по повод изпълнението на тази работа, се налага имуществена санкция до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е имуществена; санкция в размер до 1 000 000 лв. се налага и когато облагата няма имуществен характер или размерът й не може да се установи.“
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Имуществената санкция се налага и на юридическо лице, което няма седалище на територията на Република България, в случай че престъплението по ал. 1 е извършено на територията на Република България.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думата „извършителя“ се заменя със „съучастниците в извършване“.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
„(5) Отнема се в полза на държавата придобитата от юридическото лице пряка или непряка облага от престъплението по ал. 1, ако не подлежи на връщане или възстановяване, или на отнемане по реда на Наказателния кодекс. Когато вещта или имуществото – предмет на престъплението, липсва или е отчуждено, присъжда се неговата левова равностойност.”
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6.”
Пристъпваме към § 2.
Ще ми позволите да прочета предложенията и да помоля г-жа Атанасова да продължи да води заседанието.
§ 2 имаме текст на вносител.
Имаме предложение на н.пр. Анна Александрова.
Имаме техническа редакция, която, ако някой колега народен представител я припознае, да се води негова:
„В § 2, т. 1 се изменя така:
„1. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите „съответния прокурор до административния съд“ се заменят с „прокурорът, който е компетентен да разгледа делото или преписката за съответното престъпление до окръжния съд по седалището на юридическото лице, а в случаите по чл. 83а, ал. 2 – до Софийския градски съд“.“
Правя следното уточнение. Понятието „съответния прокурор” очевидно притеснява прокуратурата с оглед неговата широта и възможността да възникне спор, за това се настоява за по-конкретна редакция и се предлага това да бъде прокурорът, който е компетентен по наказателното дело срещу физическото лице, а не прокурор от окръжна прокуратура, тъй като наказателните от административен характер дела по чл. 83а от ЗАНН ще се гледат от окръжните съдилища. Тоест, ако компетентен по наказателното дело е прокурор от районна прокуратура, възниква несъответствие.
Г-жо Атанасова, заповядайте да водите заседанието.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Председател.
Колеги, по техническата редакция има ли желание някой да я възприеме като негова? Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Аз приемам тази техническа редакция и правя предложение тя да бъде приета, за да имаме по-добър в правно-техническо естество текст. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Други предложения. Заповядайте, г-н Нотев.
Явор Нотев:
Г-жо Председател, по повод на същото предложение, тъй като ми е трудно да коментирам текста само чут, редакцията включва „този прокурор”. Така ли беше?
Предс. Десислава Атанасова:
„съответния прокурор до административния съд“ се заменят с „прокурорът, който е компетентен да разгледа делото или преписката за съответното престъпление до окръжния съд по седалището на юридическото лице, а в случаите по чл. 83а, ал. 2 – до Софийския градски съд“.
Явор Нотев:
Добре е така. Благодаря. (Имаме подкрепа и на г-н Нотев.) Да, заявявам подкрепа. Стори ми се, че е прекалено персонифициран прокурорът и да не излезе така, че някой ще иска лично прокурора, без да важи възможността да бъде заменен с прокурор от същата степен и от същата прокуратура. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Подлагам на гласуване предложението, направено от н.пр. Христиан Митев по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на НС за редакцията в § 2, в т. 1, а именно:
„1. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите „съответния прокурор до административния съд“ се заменят с „прокурорът, който е компетентен да разгледа делото или преписката за съответното престъпление до окръжния съд по седалището на юридическото лице, а в случаите по чл. 83а, ал. 2 – до Софийския градски съд“.“
Моля, който е „за”, да гласува. Четиринайсет „за”, без против и въздържали се.
Това изменя предложението на г-жа Анна Александрова, но е в същия смисъл.
Анна Александрова:
Аз оттеглям предложението си за § 2, т. 1.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-жо Александрова. Предложението е оттеглено.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с вече предложената и гласувана редакция на § 2, която току-що приехме.
Моля, който е „за”, да гласува. Четиринайсет „за”, без против и въздържали се.
§ 3. Постъпило е предложение от г-жа Анна Александрова.
Колеги, някой желае ли да вземе отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Анна Александрова за § 3, относно чл. 83г. Моля, който е съгласен, да гласува. Четиринайсет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с направеното предложение. Моля, който е „за”, да гласува. Четиринайсет „за”, без против и въздържали се.
§ 4. Няма направени предложения.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4. Моля, който е съгласен, да гласува. Тринайсет „за”, без против и въздържали се. § 4 е приет.
§ 5. Постъпило е предложение от н.пр. Анна Александрова.
Има и предложение за техническа редакция. В ал. 6 е записано „на съответния апелативния съд”, а трябва да бъде „на съответния апелативен съд”. Това е чисто техническа редакция, така че няма нужда да я подлагам и на гласуване.
Други становища? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анна Александрова за § 5. Моля, който е съгласен, да гласува. Тринайсет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5 с приетото предложение на г-жа Александрова. Моля, който е съгласен, да гласува. Тринайсет „за”, без против и въздържали се. § 5 е приет.
По § 6 няма постъпили предложения.
По § 7 също няма постъпили предложения.
Преходни и заключителни разпоредби. Няма постъпило предложение по наименованието на подразделението.
§ 8. Няма постъпило предложение.
§ 9. Няма постъпило предложение.
Не виждам желаещи за изказвания.
Моля, който е съгласен с § 6, § 7, наименованието на подразделението, § 8 и § 9, да гласува. Тринайсет „за”, без против и въздържали се.
Постъпило е предложение от н.пр. Валери Симеонов, Петър Славов, Мартин Димитров и Христиан Митев за създаване на нов § 10.
Имате думата, колеги. Г-н Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Благодаря г-жо Председател.
Предложенията по § 10 и § 11 всъщност взаимно си кореспондират. Те касаят нещо, което на правната комисия е познато – вече веднъж бяхме го подкрепили, но в зала не стигнаха няколко гласа, за да бъде прието на второ четене, като тук не е същата редакция. На практика има известни разлики, но концепцията е същата.
Или иначе казано, само съдебната фаза на процеса да подлежи на присъждане разноските на страната, която е спечелила делото срещу съответния административно-наказващ орган, който е издал незаконосъобразен акт. Също така е предвидена и държавна такса да се присъжда също срещу загубилата страна в полза на бюджета на съдебната власт, като идеята е да не се товари производството изначално със заплащане на държавни такси, за да не се ограничава достъпът до правосъдие.
Това е най-общо казано. Коментирали сме го. Надявам се да го подкрепим отново и този път наистина да бъде подкрепено и в зала. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Славов. Заповядайте, г-н Петков.
Петко Петков:
Благодаря Ви, г-жо Атанасова.
Уважаеми народни представители, аз подкрепям направеното предложение съдът да се произнася по въпроса за разноските в административно-наказателните производства. Към момента ситуацията най-общо казано е следната.
Всеки жалбоподател, макар производството по отношение на него да е безплатно, той прави някакви разноски в хода на административно-наказателното производство, било то за адвокат, в смисъл, разноски се трупат. При положението, че съдът не се произнася по този въпрос с решението, с което се произнася по наказателното постановление, единственият начин жалбоподателят, който е бил несправедливо санкциониран по административно-наказателен ред и впоследствие наказателното постановление му е отменено, единственият ред, по който той може да претендира разноски, е по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, което означава едно ново производство, макар и гражданско. В същото време, обаче, съществува противоречива съдебна практика, като някои от гражданските съдилища приемат, че държавата не следва да носи отговорност за точно такъв тип разноски по този ред. Тоест, съществува един много голям кръг случаи, в които несправедливо санкционирания жалбоподател изобщо не може да получи обратно разноските, които е сторил в производството.
В същото време аз подкрепям идеята административно-наказателното производство да не е напълно безплатно. Даже смятам, че народните представители биха могли да отидат и една крачка напред, като за жалба срещу наказателно постановление се дължи една малка проста такса в размер на 10-20 или 30 лв., като тези, които не могат да си я позволят изначално, ще съществува ред, по който да бъдат освобождавани от държавна такса. Положението в случая е такова, че за наказателно постановление за КАТ, което е санкционирано с глоба от 10 лв., дори да е виновен, жалбоподателят обжалва до последно просто защото му е абсолютно безплатно. Тоест, възможността за една малка проста такса няма да увреди интересите на лицата, които са в лошо имотно положение, но ще създаде пречка пред жалбоподателите в смисъл такъв, хората да не обжалват тогава когато знаят, че са виновни, и по този начин ще се постигне някакво облекчение за съдилищата. В същото време редът за произнасянето на съда по разноските, който предвиждате да въведете, ще доведе до това, че този, който е бил санкциониран несправедливо, ще получи веднага обратно парите си, които е внесъл, както за държавната такса, така и разноските сторени за защитник. Поради тази причина аз приветствам предложението съдът да се произнася по разноските. Приветствам и предложението да има една малка проста държавна такса за жалба срещу наказателно постановление и смятам, че тя може да бъде дължима и в началото на производството, ако някой от народните представители направи такова предложение. Благодаря ви.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Петков. Заповядайте, г-н Славов.
Петър Славов:
Съвсем кратко, ако позволите, още нещо да добавя. Между другото, предишния път, когато коментирахме сходните разпоредби, един от мотивите, мисля, които подведоха част от колегите, беше, че всъщност има възможност по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди да се търси обезщетение за тези разноски, но съдебната практика, която предполагам повечето колеги познават, в случая вече по-скоро е категорична и аз даже едното тълкувателно решение мога да го цитирам в момента. То е тълкувателно Решение № 2 от 2009 г. на Върховния административен съд, в което категорично се казва, че не подлежат на присъждане от административните съдилища тези разноски. Има и още едно тълкувателно последващо решение, което дава възможност и по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди това нещо да се случва. Струва ми се, че тук очевидно е необходимо законодателно решение, тъй като съдебната практика е ясна. При така действащата нормативна уредба очевидно този ред е неосъществим.
А също е очевидно, че това е несправедливо спрямо страната, която наистина е била принудена на практика да се защитава, включително и да ангажира специализирана помощ, което струва пари и в края на краищата един незаконен акт, който е причинил един куп вреди, щети, болки и страдания и е бил отменен, да остане без последици за органа, който го е издал. Най-малкото и справедливо би било поне разноските да възстановят на тази страна.
Това просто като бележка, че редът по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди в случая е неприложим и трябва да го имаме предвид, когато взимаме решението си.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Славов. Г-н Никифоров, заповядайте.
Лъчезар Никифоров:
Г-н Председателю, с оглед обстоятелството, че трябва да присъствам и н друга комисия, моля да отбележите моето становище, че поддържам § 10 и § 11 така, както са депозирани.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-н Кирилов има думата.
Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, аз при това положение ще припомня частично дебата по законопроекта, който беше подкрепен на правна комисия, но не беше подкрепен в зала на първо четене. Това беше заради острото отрицателно становище на Министерството на финансите и то беше главно във връзка с това, че държавата и фиска не може да поеме този разход плюс аргументацията, която касае специфичния характер на конкретното административно-наказателно производство. Да, в това становище твърдението беше, че вредите, които е претърпяла изправната страна може да ги дири по реда на по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Аз не знам колегата Славов коя практика има предвид, дали това е тълкувателното постановление от месец март на Върховния касационен съд, там нямаше препратка и нямаше коментар по отношение на ЗАНН. Там беше друг случаят.
Аз в това гласуване за себе си ще се съглася с позицията на Министерството на финансите. Но тъй като въпросът стои поне за втори път на дебат, а може би ако не намерим удовлетворително решение ще продължи да стои този въпрос, аз съм склонен да разсъждавам разделно.
Най-тежката неизвестна и обременяваща компонента в разноските, това са разноските за адвокатското възнаграждение, (тук се изкушавах дали да не отворя тарифата за минималните адвокатски възнаграждения) което струва ми се също варира, т.е. не е една конкретна стойност по административно-наказателните производства. Поне по някакъв начин да ограничим отговорността на държавата или до минималния размер или до един прост размер. Пак казвам, в един момент финансите и фиска ще се окажат прави, защото тези производства могат да се сторят на колегите от адвокатурата за една възможност да пишат едни сериозни хонорари по защитата на административно-наказателното производство, което не смятам, че трябва да обременява държавата. Вярно е, че съдът винаги може да редуцира и да ограничи този размер, но пак възниква спорност по отношение на този факт.
Ще дам думата и на заместник-министър Петков, но съжалявам, че толкова директно споделих колебанията, без да мога да ви предложа вариант за изход от тази ситуация. Надявам се поне до дебатите в зала да имаме едно благоприлично решение, което, пак казвам, да е справедливо и правилно. Г-н Петков.
Петко Петков:
Аз само искам да обърна внимание на това, че действително държавата ще бъде осъждана да плати сторените от жалбоподателите разноски за адвокат тогава, когато наказателното постановление бива отменено като незаконосъобразно. Съществува, обаче, и обратната хипотеза – в случаите, в които наказателното постановление е потвърдено, тогава пък гражданите ще бъдат осъждани за разноските, които държавните органи са сторили в производството, в това число и за юрисконсултско възнаграждение. Така че в този смисъл на мен лично ми се струва, че може да бъде постигнат известен баланс. Тази възможност, имам предвид възможността да бъдат присъждани разноски, като цяло ми се струва, че има един силно позитивен ефект в обществото и то е, че хората ще започнат да се обръщат към съда тогава, когато считат, че са прави, а не всеки път просто, защото от съд се иска всичко, защото е безплатно.
Единственото, което исках да кажа, е, че на мен ми се струва,че може да бъде постигнат баланс, тъй като държавните органи ще получават приходи в случаите, в които наказателните им постановления биват потвърдени, а и те пък ще бъдат стимулирани да издават законосъобразни наказателни постановления, разбира се.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Заместник-министъра. Позволявам си като реплика да взема думата.
Аз лично нямам съмнения по дисциплиниращия ефект на това правило. Безспорно е, че ще има дисциплиниращ ефект и като цяло позитивен ефект. По отношение, обаче, на прихващането, компенсацията, изравняването няма да е така. Защото бюджетите са различни. Тоест, юрисконсултското възнаграждение си отива по бюджета на Агенция „Митници”, чието наказателно постановление е обжалвано. Обаче другите разноски ще ги прави другият бюджет. Така че математически има някаква логика в прихващането и в компенсацията, но доколкото бюджетът на държавата се упражнява сложно и от различни бюджетни разпоредители, при тях ще възникват дефицити. Ценя, обаче, становището на Министерството на правосъдието и молбата ми е в следната посока.
Възможно ли е до зала на второ четене да имаме едно общо становище на Министерството на правосъдието и Министерството на финансите по този въпрос, за да знаем, че държавата изчерпателно е представила становището и позицията си.
Петко Петков:
Поемам ангажимента да вляза в контакт с Министерството на финансите и да обсъдим становище общо до второто четене в пленарна зала. Не знам какво точно ще се случи при разговорите, в смисъл не мога да поема ангажимент, че ще убедя Министерството на финансите, но така или иначе струва ми се този въпрос да е ценен от гледна точка на позитивите, които носи, за да бъде отхвърлен още на етап правна комисия. Струва ми се, че дебатите в пленарната зала биха били полезни.
Предс. Данаил Кирилов:
Той дори да бъде отхвърлен на правна комисия, пак ще имаме дебати в зала. И това, че е отхвърлен на правна комисия, не означава, че в залата не може да се приеме.
Г-н Димитров и след това г-н Иванов.
Емил Димитров:
Ще бъда съвсем кратък. Моля, понеже трябва да отида в енергийна комисия в Народното събрание, да ми зачетете съгласието.
„За” съм за 10 и 11 параграфи и за следващите 3-та и 4-та точки от дневния ред. Положително гласувам.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Щом Вие не виждате фискален проблем в това е прекрасно. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Малко за хонорарите. Във всеки процес се прави възражение за прекомерност на хонорарите, така че критерият ще бъде Наредбата за минималния размер. Има вече установена практика, че не може да бъде надхвърлен този размер.
Предс. Данаил Кирилов:
Да го запишем по някакъв начин.
Явор Нотев:
Но те са различни. Те са съответно при дела с различен интерес размерът е различен. Няма как да го запишем.
Предс. Данаил Кирилов:
Да кажем съобразно Тарифа № 1 или която е.
Явор Нотев:
Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Да се измени наредбата? Не, едва ли. Не мисля, че е възможно.
Предс. Данаил Кирилов:
Не. Това е автономна регулирана професия. Те на общи събрания по особен ред приемат наредбата, така че. Г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Уважаеми колеги, само леко притеснение имам относно нашия правилник. Знаете, че еднакви материали не могат да се внасят в определен срок по нашия правилник повторно. Не знам кога сме го отхвърлили това в зала и сега де факто гледаме същото нещо по същество. Дали изобщо е изтекъл срокът?
Предс. Данаил Кирилов:
Колко месеца е срокът? (Три месеца.) А кога е бил отхвърлен в пленарна зала? Казват колегите, че на 13 март е било отхвърлено в пленарна зала, ако е тримесечен срокът, значи сме извън срока. Друг е въпросът, че предложението е било направено с по-ранна дата и тогава е попадало в тримесечния срок, но го гледаме сега. (От внасянето.) Чета чл. 79 от правилника.
„Чл. 79. Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен повторно само след съществени промени в основните му положения, което се отразява в мотивите, и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му.”
Тоест, може да бъде внесен повторно само след съществени промени в основните му положения, което се отразява в мотивите и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му.
Тук се говори, че може да бъде внесен повторно. Моментът на внасянето сега ще го установим – 23.04., т.е. било е 38 дни след отхвърлянето.
Свилен Иванов:
В такъв случай, колеги, просто сега не можем да го гледаме. Не са постъпили по законосъобразен начин материалите.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Славов.
Петър Славов:
За протокола бих искал да отбележа, че първо, законопроектът, който навремето бяхме внесли с колегата от Реформаторския блок беше стандартна процедура за законопроект, първо, второ четене и т.н. В случая говорим за промени между две четения, които са относими към предмета на закона, тъй като тук коментирахме доста разпоредби за финансови санкции и въобще за присъждане на различни по своя характер обезщетения или санкции, така че ми се струва, че е относимо и че не попада в предмета на чл. 79 от правилника, дори и да приемем, че съставлява повторно предложение.
Другият ми аргумент, че това наистина не съставлява повторно предложение, тъй като концептуално е променена хипотезата за държавната такса и тя няма да се дължи първоначално, както беше в онзи законопроект, а евентуално едва след приключване на производството и то срещу загубилата страна. Това е едното, което съществено променя, според мен, логиката на закона.
Второто нещо, което бих искал да кажа, че ми се струва крайно некоректно най-малкото тогава от Министерството на финансите, че подведоха народните представители, че по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди биха могли да търсят присъждане на тези разноски, което на практика не е вярно, както изяснихме по отношение на съдебната практика и че това просто не става.
Така че, както и в зала казах, отново бих препоръчал, макар че представител на Министерството на финансите няма тук, но четейки стенограмата, просто да се издават по-малко незаконни актове от държавните органи и тогава няма да имат и проблем с присъждането на разноски.
Иначе подкрепям това, което г-н Председателят каза във връзка с евентуално присъдените хонорари и Тарифа № 1 на Висшия адвокатски съвет. Но ми се струва, че тя така или иначе е приложима към това производство, тъй като точно се развива в тази му част по АПК и ограниченията, включително възраженията, които биха могли да направят едната или другата страна за прекомерност, са абсолютно приложими и без да ги записваме, те на практика могат да бъдат правени на съдебно заседание.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Митев.
Христиан Митев:
Само едно допълнение към казаното от г-н Славов във връзка с нашия правилник. Разпоредбата на чл. 79 се отнася само до законопроект, а ние в случая не сме изправени пред хипотезата на законопроект, а на предложения писмени между първо и второ четене, където вече влиза в действие чл. 80 от правилника.
Мисля, че колегата Славов обоснова добре, че тези предложения влизат в предметния обхват именно защото ние правим промени, и то съществени, по отношение особено въвеждането на санкции до 1 млн. лв. за неимуществени права. Редно е в този случай да предвидим и регламент за поемане на разноските от страните в производството.
Съгласен съм с това, което казахте, уважаеми г-н Председател, за размерите, но действително ЗАНН препраща към АПК, а пък АПК към ГПК по отношение на разноските и в частност по отношение на възможността да се правят възражения за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Сега разбирам, че колегите се опитват да изместят фокуса, но дори и така да е, мисля, че влизаме в нарушение на чл. 81, ал. 2 и не би трябвало да допускаме такива предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетите на първо гласуване законопроекти, а това е точно така. Не сме гласували такъв текст на първо четене и сега между първо и второ в момента се получава това, което беше предния път по ГПК с предложенията на г-жа Мая Манолова.
Христиан Митев:
В тази връзка, с оглед казаното от колегата Иванов, аз предлагам, както процедирахме по ГПК, всеки с гласуването си да изрази своята позиция по отношение на това дали имаме нарушение на чл. 81, ал. 2 и на практика със самото гласуване да изрази своята воля – дали е допустимо или не е допустимо така направеното предложение за § 10 и § 11.
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Това мислех да ви предложа – две гласувания. Първото по допустимост. Ако гласуването приеме за допустими предложенията по § 10 и § 11, тогава да ги гласуваме по същество.
Имате ли възражения по това?
Свилен Иванов:
Нали приехме, че по процедура гласуват само тези, които са тук. Иначе как? По процедура нямаме оставено становище.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, две гласувания. Първото гласуване е по допустимостта.
Който смята с оглед изложените аргументи от колегата Свилен Иванов и съответно контратезата на вносителите – г-н Славов и г-н Митев, че предложенията по § 10 и § 11 не са допустими, моля да гласува „за”. Четирима „за”. Против? Няма „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Колеги, при това положение комисията не подкрепя, като няма да гласуваме по същество самите предложения.
В зала разчитам на активността на всички – и на вносителите, и на членовете на Комисията по правни въпроси, и на Министерството на правосъдието.
Колеги, с това приключихме второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания и очакваме становището на Министерството на финансите и Министерството на правосъдието.
Пристъпваме към т. 4 от дневния ред.
По четвърта точка - Рамкова позиция относно Предложение за регламент на Съвета за създаване на Служба за Европейския прокурор, № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30.04.2015 г.
Гост по тази точка от Министерството на правосъдието е г-жа Кристина Ненкова, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Г-жо Ненкова, г-н Заместник-министър, заповядайте да представите рамковата позиция.
Кристина Ненкова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Предложението за Регламент на Съвета за създаване на Служба на европейския прокурор, както представих и в началото на годината, е едно от приоритетните досиета за България, съгласно Годишната програма за участие на България в процеса на вземане на решения от Министерския съвет.
Идеята за създаването на такава прокуратура е да могат да бъдат защитени на по-високо ниво финансовите интереси на общността. България от самото начало на представянето на досието е подкрепяла силно създаването на Европейска прокуратура. Досието се развиваше досега доста трудно. Голямата заслуга е на италианското председателство – Италия, която силно подкрепя това досие, и на настоящото латвийско председателство да бъде постигнат по-сериозен напредък. Така че вече имаме един по-консолидиран нов текст.
Само да отбележа, че рамковата позиция е изготвена на един по-ранен етап и не знам защо сега ви е изпратена от Министерския съвет. Така че аз ще говоря по това, което е актуално в момента и мисля, че това ще ви бъде повече от полза, за да знаете как са се развивали нещата.
Това досие беше разгледано и на заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи само преди два дни – в понеделник на 15 юни. Очертава се и е постигнат частичен общ подход от държавите-членки по него. Министрите обсъждаха текстовете между чл. 1 и чл. 16 от предложението за регламент, където вече има яснота какво точно ще представлява Службата на европейския прокурор. Това, което се постигна като съгласие, е, че Службата на европейския прокурор ще бъде организирана на централно ниво и ще има и децентрализирано ниво. В централното ниво са включени европейският главен прокурор, постоянните камари и европейски прокурори. Докато децентрализираното ниво ще включва европейските делегирани прокурори, които ще бъдат базирани в държавите-членки.
Първоначално представеното предложение нямаше възможност, т.е. не бяха предвидени постоянните камари и поради тази причина дълго време някои държави-членки не приемаха текстовете. Така или иначе вече има постигнато съгласие. България, както казах, досега е подкрепяла силно съществуването на Европейска прокуратура. Ние сме в една група също с толкова силни държави от гледна точка на гласове, като Франция, Испания, Литва, Румъния, Белгия, Италия и Европейската комисия, която също счита това досие за приоритетно, включително и новият еврокомисар по правосъдие и защита на потребителите.
Разглеждането на досието ще продължи и през следващото председателство на Люксембург, което започва от 1 юли.
Това, което считам за важно да знаете по това досие, по което е постигнато съгласие вече, е, че европейският прокурор е длъжен да изпраща годишен доклад за дейността на Европейския парламент и на националните парламенти, както на Съвета и на Европейската комисия.
В случай, че имате допълнителни въпроси, аз съм на ваше разположение. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Ненкова. Колеги, имате думата за становища, въпроси, мнения. Няма изказвания.
По въпроса за времето на внасяне в парламента, който повдигнахте, виждам, че е внесено от Министерския съвет на 30 април 2015 г., разпореждането на председателя на Народното събрание е с дата 5 май 2015 г.
Вие имате предвид промяна в позицията, настъпила от 5 май до сега.
Кристина Ненкова:
Само да изясня. Рамкова позиция по досието се изготвя в началото на неговото представяне. То е представено преди три години. Променят се текстовете, за всяко от заседанията се подготвят указания и позиции за заседанията на Съвета на министрите на Европейския съюз. За това ми стана интересно, защото рамковата позиция е от много по-ранен период и самото досие много се развива. Така или иначе рамковата позиция изразява принципното съгласие на държавите-членки дали искат да има такова досие и то да урежда въпросите, които са предложени от комисията. България е изразила такова съгласие още в самото начало.
Предс. Данаил Кирилов:
Въпросът е следния. По тази рамкова позиция парламентът какво трябва да направи и как да се произнесе – с решение, или трябва да правим служебен проект за решение. Или просто да я вземем за сведение.
Кристина Ненкова:
За сведение. Тъй като съгласно Конституцията Министерският съвет е длъжен да информира Народното събрание за позициите, които ще бъдат представени на ниво Европейски съюз.
Предс. Данаил Кирилов:
Колегите уточняват, че има осемседмичен срок, но той е изтекъл отдавна. Уточняваме, че иде реч за сведение. Закривам дебата.
Който е съгласен да приемем за сведение Рамковата позиция относно Предложение за регламент на Съвета за създаване на Служба за Европейския прокурор, № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30.04.2015 г., моля да гласува „за”. Осем „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”. Приема се рамковата позиция за сведение.
Благодаря на представителите на Министерството на правосъдието за участието им в работата на комисията.
Пристъпваме към т. 5.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 502-01-48, внесен от Министерски съвет на 11.06.2015 г.
От Министерството на вътрешните работи тук е г-н Красимир Ципов, заместник-министър и г-жа Нина Чимова, директор на дирекция „Правна”.
Имате думата в случай, че желаете да представите законопроекта.
Красимир Ципов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Със законопроекта се предлагат нормативни промени, насочени към допълване приетите в националното законодателство мерки за борба с тероризма в контекста на нарастващото му разпространение, като риск за международния мир и сигурност, адресирано до държавите членки в Резолюция 2178 от 2014 г. на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.
Основен акцент в приетата резолюция е поставен върху заплахата, наложена от чуждестранните бойци терористи, дефинирани като лица, които пътуват до държава, различна от държавата на произход или в която те пребивават с цел извършване, подготовка, планиране, участие в обучение за извършването на терористични актове.
По отношение на необходимите наказателно-правни мерки, същите бяха включени в одобрения от Министерския съвет с Решение № 223 от 2015 г. и внесен за разглеждане от Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, в който се предвижда инкриминиране на деяния, свързани с приготовлението, подпомагането и обучението за участие в терористични действия, включително и такива, които се извършват от чужденци с цел извършване на терористичен акт извън територията на страната.
С настоящия законопроект се предлагат административни мерки и мерки за административна принуда, които да способстват за ограничаване на влизането, транзитното преминаване и напускането на страната от лица, за които има данни, че са съпричастни към терористична дейност.
Предлагат се промени в Закона за българските лични документи, в Закона за чужденците в Република България и в Закона за убежището и бежанците.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на заместник-министър Ципов. Имате думата. Г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми г-н Заместник-министър, скъпи гости, аз ще подкрепя законопроекта.
По § 1, в чл. 75, в т. 1 мен ме притеснява само една дума и макар че не сме на второ четене ще си позволя да насоча вашето внимание върху, цитирам:
„1. лица, за които има данни, че с пътуването си застрашават сигурността, или интересите на Република България, или че извършват, подбуждат, участват в приготовление, подпомагане или в обучение за извършването на терористична дейност.”
Според мен, изключително разтегливо понятие е „или интересите на Република България”.
Между първо и второ четене ще предложа „които застрашават националната сигурност на Република България”. Мисля, че е по-прецизен термин.
Иначе нямам други възражения по текстовете и ще ги подкрепя.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хамид. Други колеги? Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Уважаеми г-н Хамид, това предложение дойде в междуведомствената работна група от Държавната агенция за национална сигурност във връзка с практиката, която те възприели за установяване на лица, които застрашават сигурността и интересите на страната. Разбира се, че текстът може да бъде подобрен и прецизиран. Ще приемем всяко едно такова предложение.
Бих могъл да дам пример. Получена е информация, че едно лице със своята дейност би могло да защити интереси на Република България бихме могли да кажем, че това лице възнамерява и се подготвя да влиза или да участва в някаква група, която възнамерява на територията на страната да организира група от така наречените „чуждестранни бойци”, за да бъдат изведени към съответните места и въвлича български граждани, които да участват в това. Това няма как да не засегне интересите на страната, включително и в международен план. Това е някакъв по-простичък пример, който на прима виста бих могъл да посоча.
Но не приемайте това, че не сме готови да обсъдим съответното прецизиране на който и да било от текстовете на така внесения законопроект.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър. Няма желаещи за дебат. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 502-01-48, внесен от Министерски съвет на 11.06.2015 г.
Моля, който е съгласен да бъде приет на първо четене, да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. въздържали се? Няма. Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря на Министерство на вътрешните работи.
Закривам заседанието на комисията.

Председател:
Данаил Кирилов