Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 29

Днес, 19.06.2015 г., петък, от 10:30 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието - Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Съюза на репресираните от комунизма „Памет” – Лиляна Друмева, председател, Александър Александров, организационен секретар и Неделчо Илинчев, член на съюза; от Федерация „Справедливост”-България – Сезгин Мюмюн, председател, и народния представител Методи Андреев, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, откривам извънредното заседание на Комисията по правни въпроси с предложение за дневен ред:
Единствена точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-87, внесен от Методи Борисов Андреев и група народни представители на 08.05.2015 г.
По дневния ред и по насрочването на заседанието имате ли възражения, мнения, становища? Няма. Подлагам на гласуване дневния ред. Който е „за”, моля да гласува. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред се приема.
По тази точка направихме усилия във вчерашния ден късно да уведомим всички заинтересувани институции. Които успяха, изпратиха представители. Добре дошли на гостите.
Давам думата на г-н Андреев като вносител на законопроекта.
Методи Андреев:
Уважаеми колеги, уважаеми гости, този законопроект е изключително важен, защото няколко пъти подобни законопроекти влизат в Народното събрание – в 41-то и в 42-то Народно събрание, но никога досега въпросът за давността върху престъпленията, извършени от комунистическия режим, както виждате в законопроекта има и разширяване на тежките престъпления, които стартират в предложения законопроект. Досега никога не е бил решен въпроса справедливо с този правен институт – давността.
Защото в крайна сметка 25 години след промените ние сме свидетели на един много неприятен процес – процес, който се мъчи да реабилитира всичко онова, от което ние се измъкнахме преди 25 години. Говоря по-конкретно към тази част от законопроекта, защото в крайна сметка това е спорната част. Другата част от законопроекта общо взето мисля, че няма да предизвика и толкова големи политически спорове. Тези политически спорове и досега не са намерили своето законодателно решение. Единственият подобен законопроект, който казва нещо за онова време, това е Законът за обявяване на комунистическия режим за престъпен. Но както и вие знаете, това е един законопроект, който имаше по-скоро декларативен характер. Той нямаше такъв характер, който да бъде приложим към политиката и обществения живот в страната. Това беше една морална оценка на оня строй.
За първи път в Наказателния кодекс се предлага текст, който да превърне Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен в реален закон, закон, който има реално практическо приложение. И от сега трябва да кажа, че за съжаление, това наше предложение, което ние правим надали ще има всъщност някакво реално приложение в законодателната практика, защото тези дейци, които ние осъждаме с тези текстове отдавна не са между живите, или ако са останали някои от тях, аз поне не знам, може би са само хората, които са замесени във възродителния процес.
По-скоро този текст ние трябва да го приемем не за друго, а защото това е един морален жест към онези хора, на които животът им беше съсипан по времето на комунистическия режим и които и досега не са намерили оправдание, не са намерили справедливост в държавата. Ние сме свидетели на много дискусии в този парламент, когато модерната уж лява партия, член на ПЕС, многократно изказва становища, които практически имат за цел да реабилитират комунистическия режим преди 10 ноември. И аз искам да се обърна към членовете на Българската социалистическа партия и да им кажа, че този закон и по-скоро този параграф, в който се третира този въпрос, е един шанс, един аргумент, с който те могат да убедят българските граждани, че на последните избори не са постъпили правилно, като не са ги подкрепили, защото са смятали, че БСП е същата стара БКП. Ако те подкрепят в зала този законопроект и този параграф, те ще дадат един аргумент на българските граждани, ще дадат една надежда, че в България БСП е започнала един процес с цел демократизиране. Иначе неистово да защитаваме безспорните престъпления, които са извършени по време на комунистическия режим означава само едно, че БСП се превръща в римейк, жалък римейк на бившата БКП. Не може по този начин да се обръщаме към исторически събития и факти, които обективно са се случили. Както сме признали правата и престъпленията, вършени преди Девети септември, така трябва да бъдат признати същите престъпления, извършени много повече, в много по-големи размери след Девети септември. Не да ги признаем, а да ги осъдим и да се знае, че в Наказателния кодекс има текст, който осъжда тези престъпления и ги признава за такива. Няма нищо друго, освен една елементарна справедливост към този период и към хората, пострадали от него. А те са много. Те са стотици хиляди български граждани.
Така че моят апел към вас е да подкрепим на първо четене законопроекта и в другите му точки. Там, примерно, ще видите, че има интересни текстове, които хвърлят ръкавица към правната мисъл. Те ще предизвикат сериозни дебати в юридическите среди. Например, въпроса за радикалните религии. Защото радикална религия в момента, както виждате, има сериозни проблеми в световен мащаб, които произтичат от престъпления, свързани с радикални религии. Но радикалната религия не е само, както ние обикновено си мислим „ислям”. Радикална религия може да бъде всяка една религия, която премине едни граници. Ние много добре си спомняме убийството на стотици хора в Норвегия. Така че радикализмът не е присъщ само на една религия.
Помъчил съм се с моите колеги, на които им благодаря, и тук да спомена, че по този закон са се трудили хора-експерти, аз не съм юрист, но по закона са работили хабилитирани лица, доктори по право. Благодарен съм, че те успяха да намерят един приемлив текст, който да постави началото на тази дискусия. Ще видите, че тук предлагаме да се махне давността, примерно, върху престъпления, които са наше ежедневие – производството, търговията с наркотици, склоняването към използване на наркотици. Това са тежки престъпления и държавата трябва да има към тях изключително тежко и сериозно отношение. Тероризъм – вкарваме тероризма, да няма давност върху престъпления, извършени на база тероризъм. След това насилствено забременяване, т.е. изнасилване. След това насилствена проституция. За тези прояви в българското общество трябва да бъдат сериозно наказани от българското законодателство.
Има и един много интересен текст, който мисля, че донякъде допълва и усилията на българските юристи, как можем да направим така, че когато едно лице е осъдено, то да не може да се укрие. В тази посока вече има няколко примери: братя Галеви, Евелин Банев - Брендо, Илиан Тодоров и т.н. Той си има вече достатъчно примери. Ние предлагаме просто за тези хора, които са осъдени и се укриват след произнасяне на присъдата, давността да не тече. Той, когато и да се яви, когато и да бъде заловен, правосъдието да влезне в пълна сила за тези хора. Предлагаме го и за хората, които придобиват имунитет. Да не би когато един човек, когато стане народен представител и добие имунитет и като мине времето, през което е бил народен представител, давността вече да е влязла в сила и той да не може да бъде съден. Има случаи за такива наши колеги народни представители. Да не ги казваме.
Това е накратко законопроектът. Смятам, че той е актуален и очаквам вашата подкрепа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Методиев. Колеги, имате думата. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости, искам да обявя, че и тримата членове на Комисията по правни въпроси от парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепим така внесения законопроект от г-н Методи Андреев и група народни представители, тъй като той е в унисон с нашата твърда позиция, последователна през всичките тези години, да се намери правната форма за постигане на възмездие от страна на извършителите на престъпления от комунистическия режим и непокриването с давност на тези престъпления, включително и тези по възродителния процес. Знаете, че ние сме подкрепяли подобни инициативи тогава, когато те са внасяни от други колеги. Г-н Лъчезар Тошев има огромни заслуги през годините за отстояването на тази идея и внасянето на подобни законопроекти. Редица неправителствени организации през годините също са настоявали за това. Нашите избиратели са настоявали непрекъснато да се потърси отговорност от авторите и извършителите на така наречения „възродителен процес”, от които пострадаха стотици хиляди български граждани. За съжалени, знаете, че така нареченото „Дело № 1” от 1990 г. срещу Тодор Живков, Георги Атанасов и Димитър Стоянов така и неприключи. Междувременно от тогавашните обвиняеми жив остана само Георги Атанасов и делото е на трупчета заради абсолютно неизпълними задължителни указания, давани от съда през годините към прокуратурата да разпита всички пострадали от възродителния процес, като че ли прокуратурата може да разпита всеки един от стотиците хиляди пострадали. Това дело така и не можа да приключи. И реално всички пострадали се изправиха де факто пред отказ от правосъдие от страна на нашата правосъдна система.
Така че знаете, че и ние внесохме подобен закон в началото на този мандат. Искам дебело да подчертая, че през миналия мандат последователно настоявахме този въпрос да бъде решен, но по едни или други процедурни хватки и политически заигравки тогава от страна и на други политически сили, през миналия мандат подобен законопроект не можа да бъде приет. Надявам се, че този път най-после този законопроект ще бъде приет окончателно. Този въпрос ще бъде решен.
За съжаление, обаче, г-н Андреев, не знам доколко е било удачно това във вашия законопроект да смесвате теми, да вкарвате и други хипотези, които наистина ще предизвикат сериозни спорове. Може би щеше да е добре да се ограничите само с нещата, свързани с престъпления против мира и човечеството, престъпления на комунистическия режим и т.н., защото в останалата част от вашите предложения някои от тях са спорни, други абсолютно неприемливи за мен и специално терминът „радикална религия” е абсолютно неприемлив. Няма такъв термин. Няма религия, която да е радикална сама по себе си. Нито ислямът е радикална религия, нито християнството, нито пък която и да е друга. Има идеологии, радикални идеологии, които използват определена религия за политически цели чрез тероризъм. Тоест, вашето определение, което сте дали: „Радикална религия” е религия, която се използва за постигане на политически цели чрез тероризъм.” Е неправилно. Идеология! Има идеология „джихадизъм” в момента, което се изповядва от последователите на Ислямска държава, на Ал Кайда. Това е идеология, която злоупотребява с исляма за прикритие за постигането действително на политически цели чрез терористични спецове.
Така че категорично трябва да отпадне този термин „радикална религия” от крайния вариант на законопроекта, но, надявам се, между първо и второ четене наистина да има дебат. По принцип трябва да има дебат и по основната тема на този законопроект, а именно престъпленията на комунизма. Неминуемо ще предизвикат дебат и тези нови предложения, които сте направили.
Така че ние принципно подкрепяме този законопроект и се надяваме основният му замисъл, а именно непокриването с давност на престъпленията от комунистическия режим най-после да бъде приет окончателно от българския парламент. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. За реплика г-н Андреев.
Методи Андреев:
Приемам това, което каза г-н Казак, защото аз и в началото, когато разказвах какво представлява този закон казах, че хвърляме едно предизвикателство към юристите. Въобще не претендирам, че най-правилният израз съм намерил. Но тези въпроси представляват бяло петно в българския правен мир, в българските закони, затова не е лошо да се мисли в тази посока.
Вие казвате, че би трябвало да се концентрираме само върху престъпленията на комунизма, само че аз имам малко по-различно виждане. Това че 25 години държавата не пребори комунистическия манталитет, ние отхвърлихме комунизма, но комунистическият манталитет остана. В резултат на това нещо в България ние наблюдаваме едно изключително тежко беззаконие, което довежда до изключително силно влияние на хората и организациите, които работят в незаконната част или в сивия сектор на българската икономика. Това са хората, които търгуват с наркотици, хората, които търгуват с проститутки, хората, които създадоха фундамента на така наречената „посткомунистическа престъпност”. Причините за тази тежка посткомунистическа организирана престъпност, а и много от нейните организатори са свързани с комунистическата държава. В това мисля, че никой не се съмнява. Кой държи каналите, примерно, за скрит транзит? Кой държи каналите за наркотици? Кой държи каналите за трафик на хора? Голямата част от тези хора са свързани с бившата комунистическа държава. Спор за това няма. Затова тези тежки престъпления, които са протекли от липсата на политическа воля държавата да се справи веднъж завинаги с този комунистически манталитет, който ние го запазихме дълбоко в себе си, е довело до това положение на нещата.
И ако вие обърнете внимание, ще видите, че има едни точки 5 и 6 – обърнете им внимание. Те са много, много интересни, особено т. 6.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Методи Андреев. Г-н Петър Славов.
Петър Славов:
От Реформаторския блок ще подкрепим законопроекта. Ние сме и съвносители, заедно с колегата Методи Андреев.
От правна гледна точка ми се струва, че наистина е вложен много сериозен труд и е търсено едно комплексно разрешаване на тези проблеми, които колегата Андреев доста добре описа, а също така и на проблеми, които и в момента ни заобикалят и е логично да търсим и тяхното регламентиране сега, а не след години, когато може и да е късно.
Така че аз в този смисъл приветствам опита на вносителите и авторите наистина да потърсят едно комплексно решение въобще на проблеми, които стоят пред една държава, в която е имало тоталитарен режим, част от този елит, който е бил от този тоталитарен режим очевидно е свързан с престъпни групировки и до ден днешен част от тях продължават да вършат незаконни действия, в някои случаи, позовавайки се включително на изтекла погасителна давност за престъпления, които са извършени и поради която причина не биха могли да бъдат преследвани по сега действащото законодателство.
Пак обръщам внимание, че става дума за престъпления, които към онзи момент са съставлявали такива, но поради това че режимът е бил тоталитарен и за някой законът е бил един, а за други не се е прилагал, те са успели да избегнат наказателната отговорност и преследване.
Така че още веднъж казвам, че ще го подкрепим, приветстваме идеята и може би евентуални прецизности по някои формулировки и легални дефиниции мисля, че между двете четения можем да ги коригираме. Но сега сме на първо четене и предлагам да го подкрепим всички.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Ако други народни представители не искат думата, да дам думата на нашите гости.
Реплика:
Защо ГЕРБ не се изказват?
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Методи Андреев е от ГЕРБ. Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Уважаеми колеги, уважаеми гости, може би липсата на коментар от наша страна се дължи на две неща: от една страна, че вносител е народен представител от ГЕРБ и е съвсем логично и е ясно, че политическа партия ГЕРБ застава зад този законопроект. Втората причина е, че ние в рамките на предходни мандати, включително и аз в лично качество съм внасяла подобни законопроекти, заедно тогава с други колеги, факт е, обаче, че при предходното мнозинство на 42-то Народно събрание той изобщо не стигна до гласуване на второ четене.
Така че тук мисля, че няма нужда изобщо по този начин да се поставя въпроса за подкрепата на политическа партия ГЕРБ. Тя е заявена, тя е категорична, тя е последователна.
Аз по-скоро съм провокирана от въпроса ви и ми се щеше да чуя позицията на колегите от БСП-лява България, които вероятно по причина, че няма да подкрепят този законопроект не присъстват и на Комисията по правни въпроси. И този въпрос задавайте, Господине, на тях, въпреки че им се извиняваха на колегите от ДПС, но по-логичното е сега да застанат и да си кажат аргументите тук в тази зала и в пленарната зала, когато се гледа този закон и, ако е необходимо, да им се извинят отново.
Така че и от името, мисля, и на останалите колеги от нашата група подкрепяме закона. Мнозинството от вносителите са членове на парламентарната група на ГЕРБ и ГЕРБ ще го подкрепи и на първо и на второ четене в пленарна зала. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Атанасова. Първа поиска думата г-жа Друмева и след това Вие. Заповядайте.
Лиляна Друмева:
Уважаеми дами и господа, уважаеми г-н Андреев, като вносител на законопроекта,
Преди всичко, като председател на Съюза на репресираните от комунизма, бих искала да благодаря на тези, които първи повдигната този изключително важен въпрос за развитието на нашата страна. Защото, ако трябва да цитирал Оруел - „който владее миналото, владее настоящото” и това комунистите прекрасно го знаят и за това толкова здраво са се вкопчили в идеята това минало да бъде само и единствено тяхно, за да владеят и настоящето и бъдещето.
От името на Националното ръководство на съюза искам да приветствам вносителите – всички, които са се разписали, и специално да се обърна към г-н Лъчезар Тошев. Поръчаха ми да Ви кажа, ако сте тук, че безкрайно ви благодарят за всичко, което сте направили досега. И към г-н Андреев. За нас това е изключително важно, дами и господа. Дори бих казала драматично важно. Моля ви, не търсете никаква емоционалност в моето изказване. Това, което съществува като текст, внесен текст, аз подкрепям безрезервно, без да мога да коментирам дали в юридически план, защото не съм юрист, някои от термините – съществуват или не. Имам предвид „радикалната религия”. Но е факт, че такива явления в България вече са установени, нещо повече – даже имаше и съдебни процеси. Така че нека юристите да си кажат думата по този въпрос.
Аз искам да акцентирам тук на един много важен момент, с който всъщност г-н Андреев започна своето изказване – този, за реабилитацията на комунизма. Уважаеми дами и господа, това е факт.
Мога да кажа съвсем накратко – репресията продължава със страшна сила от същите тези синове, внуци, та дори и правнуци вече, които убиваха близките ни, които ни интернираха, които направиха живота ни ад.
Нека да си спомним съвсем наскоро честването в Белене, което беше организирано, забележете, от италианския свещеник Паоло Кортези. И ние изведнъж бяхме удивени от загрижеността на някои моралисти как не бивало да се прави инсценировка на онова, което се е случило в Белене, как това застрашавало морала на децата ни, как тези сторонници на морала не се сетиха за го защитят, когато се ограбваха банките, когато по рафтовете на магазините имаше само оцет и нищо друго, когато разграбиха КТБ, когато се случваше всичко онова по време на комунистическите правителства след 1989 г. Аз просто се чудя каква е тази памет? Очевидно на нас ни липсва такава. Липсва ни българска памет. Защото, забележете, само с две изречения ще кажа нещо, от което аз съм втрещена.
Нямам нищо против да помним какво се е случило по време на Втората световна война. Имам предвид семитизма, имам предвид влиянията на Хитлер, концентрационните лагери и т.н. Но ние изпращаме учители в Израел да се учат да преподават холокоста. Колко български преподаватели ние обучихме, ние информирахме историци, колко програми по история сменихме в българските училища. Аз съм втрещена от това, че бидейки лектор в чест на всички изяви на Президента „25 години демократични промени в България”, че българските ученици, имам предвид зрелостниците, българските учители не знаят нищо за това. Буквално нищо не знаят какво се е случило преди 10 ноември. Даже не можеха да повярват, че се е чакало на опашка за банани. А да не говорим за комунистическите лагери, за престъпленията, за всичко, което нашият народ е изтърпял. Едва ли си даваме сметка колко важно е това? Да се знае, че не трябва да има давност за комунистическите престъпления. Едва ли си даваме сметка, че ние като единствен народ от всички бивши комунистически страни нито изградихме институт „Памет”, нито изградихме някакъв мемориален комплекс, макар и съвсем семпъл, пред който да отидем и да се поклоним, нито пък имаме такъв ден за национален траур специално за жертвите на комунизма.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Друмева. И други ваши съмишленици искат изказвания. Да припомня - 3 минути е лимитът. Заповядайте.
Сезгин Мюмюн:
Добър ден. Председател съм на гражданска организация „Федерация справедливост – България” – организация, която от години се занимава с делото за възродителния процес, със смяна на имената.
Първо искам да благодаря на г-н Методи Андреев. Искам да благодаря на г-н Лъчезар Тошев и на Евгени Михайлов. Също искам ад благодаря на политическа партия ГЕРБ, която пое инициативата в 42-то Народно събрание да внесе за първи път в българската политика за престъпленията на комунизма.
Така че ние като гражданска организация ще подкрепим и подкрепяме тази инициатива, но исках да се обърна специално към г-н Методиев и да попитам дали е възможно в т. 8 да се добави: „смяна на имената на български граждани”, без значение техния произход.
„8. Преследване на определена група или общност поради политическа, расова, национална, етническа, културна, религиозна принадлежност или пол в съответствие с определението в чл. 93, т. 29, подточки „б” и „й” или поради други основания, които са общо признати за недопустими по международното право във връзка с всяко действие, посочено в този член, или всяко престъпление от компетентността на Международния наказателен съд.”
Да не слагаме „възродителен процес, защото няма такова понятие. Дали е възможно, разбира се, ако е възможно, бихме подкрепили и такъв текст.
Предс. Данаил Кирилов:
Това е въпрос за между първо и второ четене. Г-н Андреев, ако иска, може да ползва експертна помощ по този въпрос, защото знам, че е обсъждан.
Методи Андреев:
Г-н Мюмюн, не знам коя т. 8 имате предвид?
Сезгин Мюмюн:
В Раздел IV, чл. 418а, т. 8.
Методи Андреев:
Сега мога да ви кажа следното. Тези текстове са взети точно от това, което е прието от Римския статут „Престъпления срещу човечеството” – едно към едно е преводът, както е направен, така че ние нищо не можем да включваме повече от това, което е написано. Това е Римският статут, който е ратифициран 2002 г.
Така че в Раздел IV. Престъпления срещу човечеството това е буквално преводът на Римския статут.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте.
Александър Александров:
Искам с пет думи да направя автобиография.
Баща ми е убит от комунистите на 20 септември 1944 г. на 28 години. Нося ви снимка и ще ви я покажа. Убит е за това, че е казал на група партизани от Славчо-Трънския отряд, че са разбойници. Значи дядо ми е пребит в затвора на 47 години през 1945 г., защото е имал фурна. Единият чичо е бил на лагер в „Куциян”, другият – в затвора. А мен от тригодишен ме водят враг на народа. Баща ми е бил миньор в мината, осигуряван, застрахован. Майка ми 1946 г. ги съди за попечителство и за пенсия. Мене ме лишават, защото аз съм враг на народа. Не съм получил наследствена пенсия от баща си. Изселени сме от Парник. 18 години майка ми работи в мината. 5 години не би даваха да следвам.
Е ако има по-добра характеристика от това?! Бяхме репресирани, а сега сме два пъти повече репресирани. Тоест, това събрание, дами и господа депутати, г-н Методиев, трябваше да бъде 1990 г., или още 1990 г. ние трябваше да поставим този въпрос. Браво на г-н Тошев! Браво на г-н Евгени Михайлов! Но те заедно с г-н Методиев и г-жа Лиляна Друмева не бяха достатъчно силни, защото наистина ГЕРБ не ги подкрепи на предишното събрание.
Господа, дайте да видим какво направиха румънците, какво направиха поляците, какво направиха всички бивши социалистически страни и наистина да ги поставим където трябва. Аз съм председател на неправителствена екологична организация – 70 души професори, в момента в министерствата не може да се пробие с един проект, защото там са децата на комунистите и техните наследници. Извинявайте, аз съм бил на възродителния процес, имам хиляди приятели в Турция, бях учител в Гроздово, когато беше възродителният процес, но възродителният процес е едно съвсем малко нещо като престъпление в сравнение с това, което те направиха – те за 40 дена избиха 38 хиляди души. Само на 9 септември са убити 5 хиляди души. И това историята трябва да го знае. И много е интересно това, че по време на комунизма аз си знаех враговете и се пазех от тях, а сега не знам. И Иван Костов ми беше враг. Защото те се страхуваха от такива като нас, които имат по четири висши образования и сме засегнати. Те се страхуваха да не им вземем тяхното място. Аз лично съм помогнал на Александър Йорданов, на Илко Ескенази, на Венци Димитров и на Благой Димитров да станат депутати. Тогава бях в бизнеса. Дадох им пари да станат депутати. Може да ги питате.
Така че поздравления за нещата. И когато ги гласувате, ни извикайте отново да дойдем.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Александров. Заповядайте.
Неделчо Илинчев:
Добър ден на всички. Благодаря на г-н Методи Андреев, г-н Славов, г-н Тошев, г-н Михайлов, че най-после се осъществи една от моите мечти да се разгледат нещата, които са били преди 25-35-40 години и за тези, които бяха в Белене и т.н.
Не се представих. Казвам се Неделчо Илинчев, политически затворник, следен от 1973 до 1986 г. в армията под оперативна разработка „Радиста”, че ще предавам информация на Шести американски флот, който се намираше в Средиземно море. Досега не съм се изявявал никъде с моята автобиография, защото е по-хубаво да не знаят къде съм бил и кога съм бил. Ще направя една вметка, с г-н Сезгин Мюмюн се засякохме в Старозагорския затвор.
Искам да ви кажа, дами и господа, че през 1985 г. е задържан един колега – Маргарит Димитров, който е обвинен за шпионаж, без да е никакъв шпионин – старши лейтенант от Шуменското военно училище, обаче служеше в едно поделение в София – ПВО на ВДС, а аз бях в Пловдив - ПВО на ВДС, Втори армейски отделен район –технически батальон. Наскоро в Комисията по досиетата разгледах неговото дело (преди две седмици), той абсолютно без никакво основание е обявен за шпионин и през 1985 г. беше разстрелян като куче, без да знае неговото семейство къде и как, къде се намира и т.н.
Същата разработка беше планирана и за мен следващата година. Това е с цел някои хора от висшите етажи на Държавна сигурност да си сложат генералски пагони и да бъдат толерирани от властта. Като нямаме врагове, сами можем да си ги намерим и т.н. 1986 г. бях три месеца на Развигор - много опасен престъпник. Там служителите надзиратели ми казаха, че ще ме бръснат с бензинова лампа, защото бях брадясал, мръсен.
Едно от моите обвинения, които и досега не са изчистени от военните архиви в Търново, където ходих миналата година и с ужас разбрах, че аз още се водя враг на народа, неблагонадежден и т.н.
Крайно време е след 25 години да се разбере кой, кой е, кой какво е допринесъл и защо наши хора няма никъде в нито едно управление до този момент.
И нещо, което е важно за вас законодателите. 1992 г. съм оправдан от Върховния военен съд. Сега ми казват, че не мога да бъда върнат в армията, защото законите били такива. Не подлежа на връщане обратно на служба. Разбирате ли какво искам да ви кажа: репресиран, унищожен. Аз междувременно си завърших образованието и т.н. И благодарение на моята упоритост засега не се оплаквам и съм успял донякъде в живота. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря ви. Колеги, предварително прекратявам дебата, защото в залата трябва да заседава друга комисия. Но ми се струва, че изчерпахме изказванията. Нямаше спор. Дебат имаше, спор нямаше.
Има ли възражения по прекратяване на обсъжданията? Няма.
Пристъпваме към гласуване. Моля, който е „за” да подкрепим на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-87, внесен от Методи Борисов Андреев и група народни представители на 08.05.2015 г., да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Законопроектът на Методи Борисов Андреев се приема на първо четене.
Колеги, благодаря ви. Закривам извънредното заседание.


Председател:
Данаил Кирилов