Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 30

Днес, 23.06.2015 г., вторник, от 14:30 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Президентство на РБ - Петя Тянкова, секретар по правни въпроси на президента на РБ, Румяна Коларова, секретар по образование, наука и гражданско общество; Ива Таралежкова, председател на УС на сдружение Форум „Гражданско участие” и зам.-председател на Обществен съвет към Комисията по взаимодействието с НПО и жалбите на гражданите; Славея Христова, председател на УС на сдружение „Болкан Асист” и зам.-председател на УС на Форум „Гражданско участие”; от Министерство на финансите - Карина Караиванова, заместник-министър на финансите, Цветанка Михайлова, и.д. директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“, Снежанка Колева, държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“, Росица Петкова - държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“; от Българска народна банка - Димитър Костов, подуправител, Управление „Банково”, Атанас Иванов, съветник на подуправителя, ръководещ Управление „Банков надзор”, Мирослава Димова - началник отдел „Правно обслужване”, Управление „Банков надзор”; от Комисия за финансов надзор - Веселина Мандаджиева, началник отдел „Нормативна дейност”, дирекция „Правна”, Валентина Стефанова, началник отдел „Методология и жалби”, дирекция „Правна”, Десислава Димитрова, главен експерт в отдел „ИППЦК” , Управление „НИД”, Мирена Маринова, държавен експерт в отдел „Нормативна дейност”, дирекция „Правна”; от Фонда за гарантиране на влоговете в банките - Боян Колев - началник отдел „Трежъри”; от Асоциация на банките в България - Ирина Казанджиева; от Министерство на здравеопазването - д-р Ваньо Шарков, заместник-министър на здравеопазването и Полина Денчева, експерт в дирекция „Нормативно регулиране и обществени поръчки в здравеопазването” и народния представител Мариана Тодорова, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Добър ден, колеги. Откривам извънредното заседание на Комисията по правни въпроси при условията и в хипотезата на чл. 31, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В залата са 10 членове на комисията, други двама се обадиха, че са на път и ще се включат всеки един момент. Изчакахме достатъчно.
Има предложение за дневен ред:
1. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 554-01-99, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 22.05.2015 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерски съвет на 12.06.2015 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерски съвет на 09.06.2015 г.
По дневния ред имате думата за становища. Няма. Подлагам на гласуване дневния ред. Който е съгласен да приемем дневния ред, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се дневният ред.
По първа точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 554-01-99, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 22.05.2015 г.
Колеги, разполагате с проекта на доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, , № 554-01-99.
По наименованието – Закон за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Има ли изказвания? Няма. Закривам дебата.
Който е съгласен да приемем наименованието така, както е предложено, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Наименованието се приема.
§ 1. Текст на вносител.
Предложение на н.пр. Христиан Митев и група народни представители.
Имате думата. Г-н Митев. След това г-н Казак.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Уважаеми колеги, съвсем накратко ще представя предложението, което сме направили с колегите от нашата група. То се отнася до новата хипотеза, когато се произвеждат едновременно национален референдум и местни избори за кмет и съответно за общински съветници в този случай да не се прилага правилото в сега съществуващия текст на чл. 23, ал. 1 в гласуването да са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, тъй като е житейски оправдано, логически. И досега в изборите се знае, че в изборите за общински съветници и кметове и изборите за народни представители имат различна избирателна активност и различен брой гласоподаватели упражняват правото си на глас. Това е мотивът ни, да внесем това предложение. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, първо аз възразявам срещу допустимостта на подобно предложение, тъй като засяга въпрос, който е бил вече предмет на други законопроекти, които бяха отхвърлени в пленарна зала на първо гласуване.
Въпросът за прага за валидност на националните референдуми е въпрос, който беше предмет на законодателна инициатива, знаете и в други законопроекти и беше отхвърлен в пленарна зала. За това първото ми предложение е да бъде отхвърлено като недопустимо това предложение.
И ако това не бъде сторено, тогава ще представя възражения по същество.
Първо, житейската практика ни показа, че по принцип на местни избори активността винаги е по-висока, отколкото на национални избори, т.е. на избори за народни представители.
Второ, аз не виждам основание защо тук трябва да се прави изключение. Така или иначе гражданите са едни и същи. Референдумът си е референдум. Той няма нищо общо с това дали съвпада с друг вид избори или не. Не може да има изключения за валидността на един референдум само защото съвпада с някакъв вид избори, било то местни, било то национални или президентски.
И на трето място, знаете, че заради въведеното изискване за уседналост на местни избори определена група граждани няма да могат да участват на местните избори, но ще имат право да гласуват на референдум. На референдуми също така знаете, че за разлика от местните избори, съобразно приетия на първо четене законопроект, който е предмет и на днешното обсъждане, в него ще могат да участват и българските граждани в чужбина. И там ще се разкриват секции, за разлика от местните избори.
Така че няма никаква връзка, никаква корелация между местните избори и референдума и не би трябвало да се въвежда подобно ограничение в прага за валидност на референдума. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Лазаров. След това г-н Петър Славов и г-жа Манолова.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, първо искам да внеса известна яснота.
Броят на участвалите в местни избори поне в последните местни избори 2011 г. е по-малък, не говоря за процентното изражение, около 3 100 000 от броя на участвалите в изборите 2009 г. – над 4 000 000 национални, от националните избори за Народно събрание 2013 г. – 3 500 000. И това е така. Г-н Казак предполагам добре го знае. Може би е гледал цифрите за процентите. Но при местни избори от 2011 г. при въведения принцип на уседналост броят на избирателите е по-малък. Така че да внесем тази яснота.
Второ, при участие в национални избори за евродепутати броят е чувствително по-малък от участвалите български граждани от гласувалите на местни избори и на национални избори – малко над 2 000 000, поради което е съвсем нелогично прагът за валидност на референдума да препраща към последните парламентарни избори така, както 2009 г., м. юни е прието в закона. Вярно е, през две години се провеждат общо взето избори, но парламентарните избори са през четири години. В този цикъл нормално е да са през четири години. Би могло да има избори за евродепутати, би могло да има местни избори, би могло да има президентски избори, където броят на участвалите се движи може би малко по-малко от националните избори. Така че няма логика прагът да остане от последните парламентарни избори. Обикновено той е най-високият брой участници, защото там няма уседналост, както и при президентските. Няма изискванията за провеждане на европейски избори, където също броят на възможните участници е свит. Поради тази логика на първо четене не е предлагано изцяло да отпадне заложеното, така както предлагат колегите, що се касае да се провежда референдум, когато е с национални избори за първи път сега всъщност се говори за провеждане на референдум. Ще видите по-сетнешните предложения, когато самостоятелно се провежда, така както всъщност беше първият референдум 2013 г., януари и когато се провежда едновременно с национални избори. Няма как да препращаме към броя на участвалите на последните избори за народни представители.
В това отношение поне да внесем яснота. Защото законът досега както беше прилаган не правеше разлика за провеждане на референдуми самостоятелно при събиране на 500 000 подписа и задължението на Народното събрание да проведе, а президентът да насрочи референдума, когато се провеждат национални избори. Такава хипотеза досега не е имало, но тя е възможна. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Казак има реплика.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, Уважаеми колеги, г-н Лазаров, според мен няма логика да се въвежда разграничение за валидността на един референдум съобразно това дали той съвпада или не с някакъв вид избори. Трябва да има един единен критерий пряк за валидност на референдума. Защото референдумът е нещо съвсем отделно от който и да е вид избори. Той не е избор. Той е допитване до народа. Там, независимо дали съвпада с някакъв вид избори, където избирателните списъци, допустимостта за участие на българските граждани, заради въведения от вас критерий за уседналост на европейски и на местни избори, е различен, тук именно защото и при референдума режимът е най-широк, така както е валиден за избори за народно събрание и президент и вицепрезидент, те. Няма изискване за уседналост. Всички български граждани имат правото да участват в референдума и затова прагът е съобразен с последните парламентарни избори. И не само заради това. Знаете много добре, че има ясна правна аргументация защо е избран този праг. Той не е конюнктурно избран. Той е избран, защото чрез референдум се решават въпроси от компетентността на Народното събрание. Затова понеже в тези случаи суверенът говори пряко, а не чрез излъчения от него представителен орган Народно събрание, легитимността, валидността на волеизявлението на суверена трябва да бъде поне толкова голяма, колкото е била когато той е избирал своя представител орган – органът на непряката демокрация на представителната власт – Народно събрание. Това е било правното основание, това е правният аргумент да се фиксира този праг. Той не е избран случайно, не е избран произволно и няма никаква логика да се диференцира този праг съобразно това дали съвпада с някакъв вид избори или не. Благодаря.
Предс Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Лазаров, ако желае дуплика.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми г-н Казак, да ви припомня юни месец 2009 г., предложенията по вносител за праг на референдум. Първо за задължителността на подписката 400, 600, 800 от комисия. Това е от стенограмите. Вие сте участвали в комисията и предполагам добре го знаете. И предложенията, приети на второ четене в правна комисия с един нисък праг на боря на избирателите. В зала имало е прекъсване и тогава се е стигнало до този вариант, за който вие говорите – за да е валиден референдумът в него трябва да участват не-малко от участвалите в последните избори.
Г-н Казак, да така е – Народното събрание дали делегира правата си за приемане на закона – чл. 84 от Конституцията, и отиваме при чл. 1 от Конституцията, там е казано пряко произтича властта от народа. Но аз искам да ви попитам по вашата логика, ако референдумът се проведе на следващи парламентарни избори и участват 3 000 000 граждани. Толкова български граждани са решили да изберат народни представители. Но ние ще търсим валидността на референдума от последните предходни парламентарни избори, които могат да бъдат 4 300 000, в конкретния случай 2013 г. 3 500 000. Тоест, ние ще търсим валидност за праг на референдума отпреди евентуално 4 години, когато гражданите са делегирали правомощия на Народното събрание и са избрали народни представители, а не когато се провежда референдума едновременно с избора за народни представители. Никаква логика. Аз това не мога да го приема, що се касае за вашата забележка. Тоест, ние се връщаме от едни предходни избори, които могат да бъдат най-дългия срок – 4 години. Толкова е мандатът на Народното събрание. Разбира се, срокът може да бъде 1 година, 6 месеца – зависи каква е конфигурацията.
Така че това, което Вие го казахте е така за делегиране при избора при пряката демокрация и участието на гражданите и при демокрация чрез органи, конституционно посочени. Ама защо трябва да се връщаме 4 години назад, ако референдумът се провежда в деня, в който се провежда избор за народни представители. И обратната логика – 3 500 000 са били изборите 2013 г. Ние говорим за повишаване избирателната активност. В следващите избори могат да участват 5 000 000 граждани. А ние търсим по-ниската легитимност. Пак няма логика. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, обръщам внимание, че дебатираме § 1, а всъщност обсъжданията отиват към разпоредбата на чл. 23. Ще дам думата на всички колеги така, както пожелаха. Дано да не повтаряме после едни и същи неща.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Първо по допустимостта аз ще възразя на казаното от колегата Казак. Ако сме точни, това което не беше прието на първо четене, бяха конкретни предложения и конкретни предложения за законодателни текстове. Единият, доколкото си спомням, беше за праг от 50%, а другият – за праг от 40% плюс 1 глас. Вероятно имаше и други, които не споменавам. Тоест, по отношение на тях може да се приеме наистина, че е недопустимо те да се внасят и гледат отново в комисия. Но по така направеното предложение от колегата Христиан Митев, мисля, че е допустимо, първо, защото касае текст, който е приет на първо четене и той на практика предлага по конкретния текст предложение между двете четения.
Второ, той дава друго разрешение и то не попада в обхвата на тези 40% или 50% или колкото са там. Така че за мен то е допустимо и ви предлагам да го приемем и да го разгледаме като такова.
А самото предложение ми се струва интересно, но ще трябва да прецизираме какво се случва на практика в хипотезата, която колегата Митев сочи, а именно да не се прилага това изискване на действащия закон, т.е. означава ли това, че ако гласуват примерно 20% ще приемем за валиден референдума и обвързващ. Означава ли това, че примерно, ако на местните избори са гласували 40% за местни органи на властта, а референдумът е с много по-ниска активност, независимо че се провеждат заедно, т.е. при него с гласували 30%, го приемаме това.
Тоест, аз бих предложил тук чисто редакционно да го допълним и редакцията, която ви предлагам, да бъде в следния смисъл: накрая се поставя запетая и целият текст добива следния вид:
„В случаите по предходното изречение не се прилага изискването на чл.23, ал. 1 в гласуването да са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, а националният референдум е валиден, ако са участвали не по-малко от 30% от гражданите с избирателни права.”
Тоест, примерно, тук да сложим 30%.
Реплика: Направете 31 или 29%
Петър Славов:
Аз ви го предлагам, мислете.
Хамид Хамид:
Уважаеми колеги, уважаеми г-н Славов, така или иначе всичко води към намаляване на прага. Всички предложения, отхвърлени на първо четене по законопроектите и това предложение води към намаляване на прага. Целта е една и съща. Миналата седмица ще ви напомня дебата по Закона за изменение и допълнение на ГПК, където 2 часа дебатирахме, че макар г-жа Манолова да е формулирала малко по-различно своите предложения, те имали същия смисъл във вече отхвърлен законопроект и тогава си обещахме да бъдем толкова последователни и да не допускаме недопустими предложения.
А противното го разбирам като лично отношение към г-жа Манолова. И аз мисля, че точно от вас дойде идеята да бъдем последователни.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Хамид, само уточнявам. Тъй като и предишния дебат аз го водих, спорът ни с г-жа Манолова беше следния. Допустимо ли е след като са приети промени по отношение на подсъдността и респективно по прилагане на европейската директива, да се обсъжда между първо и второ четене чисто наново призоваване.
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател,
Колега Славов, аз не бих гласувал за това предложение и ще ви кажа защо. Каквото и да добавяте, не му е мястото в чл. 7. Чл. 7 казва:
„При провеждане на национален референдум и местни избори на една и съща дата общинските избирателни комисии изпълняват функциите по организирането на национален референдум на територията на общината.”
Иначе текстът беше районните. Ако имате някакво предложение, то мястото му е в чл. 23. По-нататък има такива предложения в чл. 23, където се говори за провеждане на референдума – праг, допустимост и т.н. Просто не му е мястото в чл. 7
Предс. Данаил Кирилов:
Колегата Митев го е видял и ще прецени дали да не го оттегли чисто тактически.
Димитър Лазаров:
Аз го казвам като реплика на г-н Славов, защото той иска да добавя още цифри за допустимост, но не му е тук мястото. Ако искате, направете го в чл. 23.
По принципния въпрос. Аз в началото казах, коренно различни нови неща са. Разделяне на валидността за гласуване, брой на участници при провеждане самостоятелно на референдум едновременно с национални избори – местни, парламентарни, президентски, избори за евродепутати – нещо, което не е било предмет на обсъждане в предишните внесени проекти за изменения.
Приключих репликата към г-н Славов.
Аз преди малко се изказах, че не мога да приема за логично да препращам към брой участвали в избори преди четири години, особено когато се провежда с национален избор същият.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, споровете относно допустимостта на тези предложения между първо и второ четене са повече от забавни, защото буквално на последното заседание на правната комисия всички депутати, които сега твърдят, че предложенията са допустими, твърдяха обратното.
Димитър Лазаров:
И това не е вярно. Даже приехме две ваши предложения. Даже четири. Гласувахме всички ваши предложения.
Мая Манолова:
Добре, аз няма да се изказвам, ще слушаме г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Не заблуждавайте хората!
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Лазаров, нека г-жа Манолова да има възможност да се изкаже.
Мая Манолова:
Г-н Председател, аз мога ли да се изкажа без г-н Лазаров да ме прекъсва.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, Три пъти Ви каня.
Мая Манолова:
Спорът относно допустимостта на предложенията е забавен, защото тези които сега се изказват, че са допустими, се клеха включително от парламентарната трибуна, визирам г-н Славов, че те ще спазват правилата винаги. Само пояснявам, че всички предложения, които се отнасят до валидността на референдума, се съдържат в отхвърлените законопроекти. В този, който беше приет, такива текстове няма.
Така че вашата непоследователност, да не кажа нещо друго, лъсва буквално една седмица по-късно. Аз лично нямам никакъв проблем, защото аз и предния път твърдях, че когато са свързани с предмета на обсъждане, тези предложения са допустими. Така че, както на предното заседание нашите предложения по ГПК и частните съдебни изпълнители бяха допустими, сега поддържам, че предложението на г-н Митев е абсолютно допустимо, защото се отнася до праговете и изобщо провеждането и валидността на референдумите. Аз това не го подлагам под съмнение.
Заявявам и съм последователна в тази си позиция, за разлика от г-н Славов и неговите клетви от трибуната.
БСП ще подкрепи всички предложения, които са за намаляване на праговете – и за допустимост на подписката, и за валидност на резултатите от референдума. Но това, за което ще настояваме, е правилата за всички референдуми да бъдат еднакви. Да няма едни привилегировани с нисък праг или без праг национални референдуми, и други при които да има достатъчно високи прагове. И в тази връзка за яснота искам да кажа няколко неща за конкретното предложение на г-н Митев.
Да, фактът е, че активността при местните избори и в процентно изражение е по-висок. Също така е факт, че в абсолютно изражение тя е по-ниска, но това е по причини първо, уседналост, и второ, че в чужбина българските граждани не гласуват за местни избори. Сега и двете обстоятелства няма да бъдат налице. Първо ще се гласува и в чужбина, нищо че са местни избори, за референдум и второ, подчертавам, уседналостта за референдума няма да се зачита. Тоест, образно на референдума ще има два вида списъци. Единият списък с граждани, които заради уседналост нямат право да гласуват и втори списък, който дава възможност на всички с постоянен адрес, независимо къде им е настоящият, да упражнят правото си на глас.
Така че тезата, че тук ще гласуват по-малко граждани не издържа. Това първо.
Второ, нека да бъдат свалени гласовете за валидност на референдум, който се провежда заедно с местни избори, но той да бъде аналогичен с всички останали референдуми. Защото какво означава? Специално за този референдум, да го наречем образно „референдума на президента” няма да има праг на валидност. Следващият референдум без праг на валидност ще бъде чак след 4 години, а всички референдуми, които евентуално ще се проведат през това време, управляващите вземате мерки да се провеждат при достатъчно високи прагове, което не е честно спрямо гражданите. Най-малкото, специално за този референдум процедурата вече е започнала. Променяме правилата в движение. Сменяме броя на играчите на футболното поле от 11 на 7, или изобщо правим едните с 11, а другите с нула, а за останалите референдуми вече има други правила.
Така че ние ще подкрепим всички предложения за намаляване на праговете, но точно това предложение, според нас, е несправедливо и няма как ад бъде подкрепено.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, съвсем кратко, за да не бъда многословен.
Още веднъж обръщам внимание на колегата Манолова и на останалите, които поддържат тезата за недопустимост, че тук говорим за конкретни предложения по разпоредба, която е приета на първо четене. И абсолютно в този смисъл очевидно се явяват допустими, тъй като те дори не се съдържат в отхвърлените законопроекти, като конкретна редакция и законодателна техника.
Но друго искам да кажа. Първо благодаря на г-жа Манолова, че така внимателно ме слуша като се изказвам, но я моля да ме чуе и когато обръщам внимание на тези обстоятелства, включително, ако обърне внимание, ще види, че аз за разлика от нея при обсъжданията по ГПК не съм си внесъл същите предложения сега на комисия отново между двете четения едно към едно с тези, които са отхвърлени на първо четене в зала. Така че приемам, че по някаква причина тогава мнозинството не хареса онези предложения и не съм ги внесъл. Това, което, обаче, колегите са предложили е допустимо и не виждам защо да не го обсъждаме.
Завършват с това, че в края на краищата допустимостта се преценява с гласуване. Ако има възражения по конкретен текст, предлагам ви колеги да го гласуваме дали е допустим и ако е приет като такъв, след това по същество да го обсъждаме и да гласуваме нататък, за да не губим време.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаема г-жо Манолова, от думите ви разбрах, че сте за намаляване на праговете, но някак си накрая казахте, а може би и аз не съм разбрал, казахте, че процедурата е започнала за предстоящия референдум, който се коментира, трябва да не изменяме закона. Така ли да ви разбирам.
Мая Манолова:
Извинявайте, ако това предложение конкретно , което коментираме в момента.
Димитър Лазаров:
Аз казах, че съм против това предложение, защото първо не му е тук мястото.
Мая Манолова:
То е конкретно свързано с този референдум, който ще се проведе през есента. Същият референдум ще има след 4 години.
Димитър Лазаров:
Може ли да си приключа репликата? (Извинявай.) С две думи, Вие предлагате за референдума, който предстои наесен да се провежда, да си остане прага от изборите 2013 г. – 3 500 000.
Мая Манолова:
Ако Вие ще сте ми говорител? Аз съм казала, каквото съм искала да кажа. Ще се изясня, когато стигнем до финалните текстове в преходни и заключителни разпоредби.
Димитър Лазаров:
Благодаря Ви, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Коментирах, че това предложение е специално за президентския референдум – това, което обсъждаме в § 1. Точно това е специално за президентския референдум и е несправедливо по отношение на останалите. Аз искам да се свали прагът на всички референдуми.
Предс. Данаил Кирилов:
Това беше дупликата на г-жа Манолова. Трета реплика – г-н Казак.
Четин Казак:
Аз съвсем накратко. Г-жо Манолова, недопустимо е това предложение по простата причина, че в останалия единствен законопроект, който беше приет на първо четене, който служи за основа на този доклад, чл. 23, ал. 1 не е засегната.
Мая Манолова:
Това на г-н Славов го обяснете.
Четин Казак:
Аз съм съгласен с г-н Лазаров, че обсъждаме прага, който е визиран в чл. 23, ал. 1. Чл. 23, ал. 1 не е предмет на законопроекта, приет на първо четене. Така че всички предложения, които целят независимо колко процента да се свали прагът, са недопустими. Внесете си отделен законопроект, ако искате отново да предложите корекция на прага.
Но този законопроект на ГЕРБ, който беше приет на първо четене, прагът не се третира в него. Нали така?
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, въртим едни и същи изказвания вече 1 час. А сме на § 1, чл. 7. Последно има думата г-н Митев.
Христиан Митев:
С оглед на изказаните в предходна дискусия твърдения и в качеството си на вносител предлагам първо да бъде гласувано дали това предложение е допустимо или не с оглед на факта, че имаше такива възражения. И ако бъде намерено за допустимо, то моля да бъде отложено гласуването до разглеждането на § 5б, § 6 или там, където се разглежда чл. 23, доколкото имаше възражения за систематичното място на този текст.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Приемам изцяло Вашето предложение.
Пристъпваме към гласуване на допустимост на предложението на г-н Митев. Който смята, че е допустимо предложението на г-н Митев, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма.
Приехме, че предложението на г-н Митев и група народни представители за допустимо. При това положение приемаме и неговото предложение да бъде обсъдено с предложенията, касаещи разпоредбата на чл. 23.
Г-н Славов, нали не възразявате Вашата редакционна добавка да бъде обсъдена също там? (Не възразявам.)
За § 1 освен текста на вносител има предложение от отдел „Референти” за техническа редакция. Г-жа Митева ще ви я представи.
Ива Митева: референт.
Предложенията ни са свързани с изравняване на терминологията в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление с Изборния кодекс. Тъй като в Изборния кодекс понятия като „избирателни райони” няма, едната промяна е свързана с унифициране на тази терминология.
На второ място се касае за понятието „местни избори”, което също го няма в закона.
И тъй като при местни избори има общи избори за общински съветници, плюс нови и частични, предполагам, че тук идеята на вносителя е за общи избори за общински съветници и кметове, а не частичните избори или новите по отделни общини. Така че това е второто, което трябва да бъде унифицирано.
И на трето място, тъй като се отваря вратата за гласуване извън страната на този референдум и въобще на референдуми, трябва да се предвиди, че ЦИК все пак назначава секционни избирателни комисии извън страна, както това е предвидено за РИК и ОИК в страната.
Чета редакцията на § 1.
„§ 1. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1.В ал. 1, изречение второ думата „избирателните” се заменя с „изборните” и се създава изречение трето:
„При произвеждане едновременно на национален референдум и общи избори за общински съветници и кметове общинските избирателни комисии изпълняват функциите по организирането на националния референдум на териториите на общините.
2. В ал. 3 се създава изречение второ:
„Централната избирателна комисия назначава секционните избирателни комисии извън страната.”
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, това е редакционното предложение. Аз като вносител не възразявам по отношение на редакцията. Обоснована е. Имате думата по редакцията. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване редакционното предложение. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванайсет в подкрепа на редакционното предложение. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Редакцията се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с предложеното редакционно изменение. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се § 1 на вносител заедно с редакцията.
§ 2. Текст на вносител относно чл. 9.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев.
Имате думата. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз ви предлагам предложението на Георги Кадиев да го разделим на две части, защото аз лично бих подкрепила допълването на т. 6 и т. 7, но не и в първата му част – за отпадане на чл. 91а и чл. 103.
За справка от Конституцията, ако някои от вас не ги е погледнал, едното се отнася до Омбудсмана, а другото до процедурата по импийчмънт на президент и вицепрезидент, които наистина няма как да влязат в обхвата на въпросните референдуми. Аз не знам защо е предложил да бъдат заличени, но другите две предложения аз лично бих ги подкрепила.
Предс. Данаил Кирилов:
С оглед предложението на г-жа Манолова, имате ли възражения – за разделно гласуване - на две, на предложението на н.пр. Кадиев. Няма възражения и ще подложа на разделно гласуване, за да може г-жа Манолова различно да подкрепи двете части на това предложение.
Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Георги Кадиев само в частта, касаеща добавянето на т. 6 и т. 7.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Петима „за”. Против? Петима „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Не се приема предложението.
Искане за прегласуване от г-н Казак.
Четин Казак:
Аз считах, че тази част от предложението е безспорна и затова не направих изказване. Но сега от гласуването виждам, че реално има колебания, има несъгласие.
За мен е напълно основателно предложението права на българските граждани да не бъдат поставяни на референдум. То е повече от ясно.
Реплика: А другото?
Четин Казак:
Другото е доста широко като формулировка. Аз бих бил съгласен дори да проведем отделно гласуване за двете предложения. Но специално т. 6 за мен е абсолютно задължително да бъде приета.
Предс. Данаил Кирилов:
С мотивацията за прегласуване на г-н Казак подлагам на гласуване втората част от предложението на неприсъстващия тук вносител – колегата Кадиев. Който е „за” това предложение, моля да гласува „за”. Петима „за”. Против? Седем „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Предложението на н.пр. Георги Кадиев във втората му част (т.6 и 7) не се приема. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Гласувах против, защото е предложена „националната сигурност”. А определение за „национална сигурност” в преходни и заключителни разпоредби не виждам. В момента са три различни определения. В стратегията няма определение. Има в други закони – в Закона за ДАНС, в Закона за ДИКСИ, но те са различни.
Второ, не мога да приема как няма да има референдум за „засягащи права на български граждани”. Те законите регламентират права и задължения на българските граждани, а не само права. Просто не виждам как би могло? Това на практика означава изцяло да не се провеждат референдуми. Защото обикновено законите регламентират права и задължения. Ние юристите знаем, че се казва правомощия.
Обясних отрицателен вот.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Аз ще добавя като отрицателна реплика, освен аргументите по същество, както и обстоятелството, че вносителят, който е бил изключително последователен по този законопроект, не си направи труда да присъства и да представи предложенията си. Никой от вас не е заявил, че ще му ги представя. Вижда се, че и различно ги подкрепяте. Не можем да редактираме текст на вносител, който отсъства.
Г-н Каза, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, разрешете ми да направя предложение в комисия. Да се добави нова т. 6 със следното съдържание:
„6. Засягащи основни конституционни права на българските граждани.”
И да го гласуваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Тъй като сме в процедура на гласуване, ще довършим гласуването, ако колегите не възразяват, ще подложа на гласуване и вашето предложение.
Димитър Лазаров:
Аз възразявам. Чл. 57 от Конституцията:
„(1) Основните права на гражданите са неотменими.”
Да го повтаряме във всеки закон ли? То е изключено, г-н Казак. Ако ще си правим PR? Ако във всеки един закон трябва да пишем, че този закон не засяга основни конституционни права на гражданите, това е съвсем нов законодателен подход занапред. Предлагайте го във всеки закон. Изрично е записано в чл. 57 от Конституцията.
Четин Казак:
Г-н Лазаров, въпреки че изрично е записано в Конституцията, вие се готвите един от въпросите на референдума да бъде: Искате ли основното конституционно право, каквото е избирателното право, да го трансформирате в задължение. Тоест, вие искате да поставите на референдум въпрос от изключителна компетентност на Великото Народно събрание. И вие сте съгласни, да го поставите на референдум.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, в процедура на гласуване сме. Прекратявам дебатите, които са извън тази процедура. Продължаваме с гласуването.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Георги Кадиев в първата му част – „2. В ал. 2 думите „91а, чл. 103” се заличават.” Който го подкрепя, моля да гласува „за”. Нула „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Пет „въздържали се”. Не се приема предложението на н.пр. Георги Кадиев в първата част.
Който смята предложението на г-н Казак, направено като редакционно за допустимо и желае да бъде подложено на гласуване, моля да гласува „за”.
Четин Казак:
Процедурно. Уважаеми г-н Председател, това мое право аз го черпя директно от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който дава право на членовете на водещата комисия при второ четене да правят предложения в комисията.
Предс. Данаил Кирилов:
Дефинирам предложението на г-н Казак в комисия по чл. 80, ал. 4, т. 2. да се създаде т. 6 със съдържание:
„6. Засягащи основни конституционни права на българските граждани.”
Който подкрепя това предложение, моля да гласува „за”. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 2. Който е съгласен да има референдум и извън територията на Република България, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Предложението на вносител за § 2 се приема.
Имаме три предложения, които са за създаване на нови параграфи по отношение на разпоредбата на чл. 10.
Първото предложение е на н.пр. Борислав Борисов и група народни представители.
Следващото предложение е на н.пр. Георги Кадиев.
Третото предложение е на н.пр. Анна Александрова и Свилен Иванов.
Колеги, имате думата. Давам думата на г-жа Тодорова да представи предложението си за нов § 3, чл. 10.
Мариана Тодорова:
Г-н Председател, за да няма излишни дебати и да бъде центрирана дискусията около същността на предложенията, а не по процедурата, аз моля уважаемата комисия да се произнесе дали предложението е допустимо от гледна точка на това, че е предмет на обсъждане или не.
А всъщност нашето предложение касае подписката – да се намали от 200 000 на 150 000 за предложения за инициатива за провеждане на референдум пред Народното събрание и от 500 000 на 300 000 за задължително провеждане на референдум.
Не сме променили числата, защото не искаме да бъде някаква стакмистика, а това е наше принципно предложение, което отстояваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Тодорова. Г-н Казак поиска пръв думата. Г-н Иванов, г-жа Манолова. Заповядайте по процедура.
Свилен Иванов:
Понеже и трите предложения са с една тема, ако гласуваме за допустимост, да гласуваме за трите заедно.
Предс. Данаил Кирилов:
Приемам предложението. Предложението е, тъй като и трите предложения касаят една норма, т.е. чл. 10, ако се гласува допустимост, да се гласува и за трите за допустимост.
Колеги, първо гласуваме по допустимост. След това продължаваме с изказванията.
По допустимост си позволявам да взема думата в следния смисъл. Като взимам повод от изказване по този въпрос на колегата Янаки Стоилов. То е в следния смисъл.
„Г-н Председател, ако ние тук направим уговорката, че под обхват разбираме по-скоро предмет на изменението, това не означава конкретната разпоредба, защото в някои случаи този предмет може да засяга няколко разпоредби. Въпросът е в рамките на предметния обхват да си остане.”
По този критерий на г-н Янаки Стоилов и аз разсъждавам, преценявайки свързаността.
След като коментираме участието на български граждани в чужбина, което безспорно е в основния текст, който е приет и който гласувахме преди малко, т.е. регулираме и коригираме базата на гласоподавателите, които участват в изборния процес за референдума, то всичко свързано с този обхват попада в материалния обхват. Давам за пример и разликата.
В законопроект за ГПК, където обсъждаме подсъдност и подведомственост не може да обсъждаме оценка при принудително изпълнение и призоваване. Въпреки това, със съгласието на пленарна зала, ние възприехме и предложението на г-жа Мая Манолова и г-н Петър Славов и те бяха приети, нищо че са за оценка, а предметният обхват на конкретните изменения е подсъдност и подведомственост.
Така че лично моето мнение, че границите за валидност са в обхвата на обсъждане в конкретния случай. Единствено бих се ограничил, касателно бележката на г-н Хамид Хамид, ако в някакво гласуване сме отхвърлили 30%, дали можем д повторим същата числова стойност, например.
Г-н Славов.
Петър Славов:
Искам да помоля, г-н Председател, да ги гласуваме все пак предложение по предложение по допустимост, а не анблок, тъй като взимам повод от последното ви изречение. Има предложения, които наистина съответстват едно към едно към внесените на първо четене и за съжаление отхвърлени, но има и такива, които са различни.
Така че не виждам проблем да ги гласуваме едно по едно и за допустимост.
Предс. Данаил Кирилов:
Обратно предложение от г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Колеги, в правилника пише, че на първо четене „предмета и обхвата на законопроекта”, а не конкретни числа. Не измисляйте някакви нови правила, които са изсмукани от пръсти с предното гласуване.
Освен това, аз ще гласувам, че са допустими с аргументи, различни от тези, които изложи г-н Кирилов и още повече от цитата на г-н Янаки Стоилов, от който нищо не се разбира, защото той е бил по конкретен повод. Извинявайте, обаче, логиката е обърната. Ако сега разширяваме обхвата на гласувалите, защо намаляваме прага.
Според мен, за да не си играем със словесни правни еквилибристики, просто да гласуваме допустимо ли е или не и мисля, че тук всички се обединяваме, че тук предложенията са допустими.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак с обратно предложение. Заповядайте.
Четин Казак:
Как се обединяваме?
Уважаеми колеги, то бива, бива словесни юридически еквилибристики, но чак пък толкова! Аз не разбрах какво е искал да каже г-н Янаки Стоилов. (И аз не разбрах.) Но от това неясно изказване да че черпи някаква тълкувателна следа, която да дава право на членовете на правната комисия в предходни заседания да са претендирали, че дадени предложения
Предс. Данаил Кирилов:
Това е класическо. То е отпреди 5 години.
Четин Казак:
Сега, използвайки някакво неясно изказване, да се обръща мнението на 1800?
Уважаеми колеги, има две отделни основания, две отделни основания, заради което тези предложения са недопустими и не трябва да бъдат гласувани.
Първо основание. Те са извън, може да са в предмета, защото предметът им е много широк – предметът е референдум, но са категорично извън обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, който разглеждаме. Защото приетият на първо гласуване законопроект няма за обхват да третира въпроси, свързани с брой подписи за свикване на референдум, независимо дали е факултативен или задължителен. Няма в обхвата на приетия на първо гласуване от ГЕРБ законопроект не се включва въпросът за броя подписи, за да стане референдумът задължителен. Така че това е първото основание - основното, за да не бъдат допустими тези предложения.
И второто основание е на база на друг текст в нашия правилник, че отхвърлени на първо гласуване законопроекти не могат отново да се внасят, още повече през задната врата. (Може, може!).
Така че на тези две основание, ако искате само на първото от тях, което е основното основание , че са извън обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, те не са допустими сега да се обсъждат. Ако имаше текст в законопроекта, който третира този въпрос за броя подписи, не за броя участници в референдума извън територията на страната.
Предс. Данаил Кирилов:
Отразява се пропорционално.
Колеги, изключително подробно се изказахме по допустимостта.
Димитър Лазаров:
Г-н Председателю, може ли процедура. Да прекратим дебата по този параграф – допустими ли са или не са допустими. Говорихме по предния параграф за това. Да гласуваме. След това параграф по параграф да гласуваме допустимо или не. Повтаряме едни и същи доводи.
Предс. Данаил Кирилов:
Прекъсвам обсъжданията по процедура и по допустимост.
Който смята, че са допустими трите предложения, моля да гласува „за”. Девет „за”, че са допустими. Против? Два гласа „против”. Въздържали се? Два гласа „въздържали се”.
И трите предложения чрез гласуване са обявени за допустими.
Прекъсвам обсъждането по тази точка с молба да разгледаме точка втора от дневния ред и след това да продължим дебата по точка първа.
Имате ли възражения? Нямате възражения.
Мая Манолова:
Аз не разбрах. Предлагате да разгледаме точка втора и след това да се върнем на първа точка от дневния ред? (Да.) Защо? Защото някой бърза ли?
Предс. Данаил Кирилов:
Защото гостите по т. 2 от дневния ред ги държим отвън вече час и половина. Подлагам на гласуване…
Мая Манолова:
Преди да подложите на гласуване искам да направя обратно процедурно предложение.
Уважаеми г-н Председател, Комисията по правни въпроси има ден за заседания. Вторниците бяха широко обсъждани като ден за заседания по различни поводи. Вие си позволявате по изключително важни теми да си насрочите извънредно заседание във вторник, без да се съобразявате с никой от нас. Във вторника, както вече сме заявили, имаме достатъчно ангажименти, свързани с група. Така че извинявайте. Моите ангажименти, които съм пренебрегнала, за да дойда по тази важна точка, са ми по-важни от ангажиментите на когото и да било. Така че втора точка си я обсъждайте, когато искате. Ние сме тук за първа точка.
Предс. Данаил Кирилов:
Чухте обратното предложение на г-жа Манолова.
Подлагам на гласуване предложението да прекратим временно дебата по точка първа от дневния ред, за да преминем към т. 2 от дневния ред. Осем „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Прекъсваме второто четене по първа точка.
Пристъпваме към т. 2.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерски съвет на 12.06.2015 г.
От Министерството на финансите гости са: г-жа Карина Караиванова, заместник-министър на финансите, г-жа Цветанка Михайлова, и.д. директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“, г-жа Снежанка Колева, държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“, г-жа Росица Петкова, държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“; от Българска народна банка - г-н Димитър Костов, подуправител, Управление „Банково”, г-н Атанас Иванов, съветник на подуправителя, ръководещ Управление „Банков надзор”, г-жа Мирослава Димова, началник отдел „Правно обслужване”, Управление „Банков надзор”; от Комисия за финансов надзор – г- жа Веселина Мандаджиева, началник отдел „Нормативна дейност”, дирекция „Правна”, г-жа Валентина Стефанова, началник отдел „Методология и жалби”, дирекция „Правна”, г-жа Десислава Димитрова, главен експерт в отдел „ИППЦК” , Управление „НИД”, г-жа Мирена Маринова, държавен експерт в отдел „Нормативна дейност”, дирекция „Правна”; от Фонда за гарантиране на влоговете в банките - г-н Боян Колев - началник отдел „Трежъри”; от Асоциация на банките в България – г-жа Ирина Казанджиева.
Г-жо Заместник-министър, заповядайте, с молба много кратко да представите законопроекта. Ние много внимателно изчетохме огромния по обем законопроект и мотивите към него.
Карина Караиванова:
Благодаря, г-н Председател.
Дами и господа народни представители,
Накратко Законът за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници има за цел да въведе в българското законодателство на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.
Законопроектът въвежда правилата и процедурите, свързани с възстановяването и преструктурирането на банки, инвестиционни посредници и лицата, посочени в законопроекта, като орган за преструктуриране на банки е определена Българската народна банка, а Комисията за финансов надзор, като орган за преструктуриране на инвестиционни посредници.
В законопроекта са определени правилата, процедурите и изискванията по отношение на планирането и подготовката на възстановяването и преструктурирането.
Съвсем накратко, както призовахте, няма да изпадам в детайли, само ще обърна внимание на най-основните моменти.
Законопроектът предвижда съответният орган за преструктуриране, преди да предприеме действие по преструктуриране, да осигури извършването на оценка на активите и на задълженията на банка/инвестиционен посредник или на друго лице по чл. 1, ал. 1. Оценката се извършва от независим оценител, а в неотложни случаи органът за преструктуриране извършва временна оценка, докато независимият оценител не приключи със своята окончателна оценка.
В съответствие с изискванията на Директива 2014/59/ЕС законопроектът въвежда следните инструменти за преструктуриране:
- продажба на стопанска дейност;
- мостова институция;
- обособяване на активи;
- споделяне на загуби.
В съответствие с предвидената в Директива 2014/59/ЕС възможност са въведени два допълнителни инструмента за преструктуриране - Инструмент за държавна капиталова подкрепа и Инструмент за временна държавна собственост, които представляват държавни инструменти за финансова стабилизация. Компетентен орган за вземане на решение за прилагане на тези инструменти е Министерският съвет по предложение на министъра на финансите.
Предвижда се създаването на фонд за преструктуриране на банки, който се управлява от Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
И аналогично законопроектът предвижда създаване на Фонд за преструктуриране на инвестиционните посредници.
Това е накратко. Благодаря за вниманието.


Предс. Данаил Кирилов:
Много Ви благодаря. Уточнявам, със скандал прекъснахме предното обсъждане за второ четене, защото действително много хора се оказахте по този законопроект и не искаме да трошим и вашето време.
Няма да мога да дам думата на всички институции, които са надлежно представени тук, но ако някой особено силно настоява да постави акцент, заповядайте.
Димитър Костов:
Ако има въпроси, ще отговорим на поставените въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
След като от гостите няма желаещи и се съобразяват с конкретната ситуация, народните представители имат думата. Г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз ще адресирам въпроса към представителите на всички институции. Нека те да преценят кой желае да вземе отношение.
Но тъй като законопроектът е доста обемен, а днес заседанието е извънредно и си признавам, че не успях да прегледам целия законопроект в детайли. Въпросът ми е много прост.
Предвижда ли се в този законопроект хипотеза, в която средства от Фонда за гарантиране на влоговете в банките ще бъдат използвани в някои от тези схеми да се подпомагат банки в затруднено положение преди сега разписаните процедури в Закона за гарантиране на влоговете в банките, когато банка вече е поставена под специален надзор, респективно обявена в несъстоятелност или са назначени временни синдици и се пристъпи към изплащане на защитените депозити. Тоест, предвижда ли се ползване преди този етап на средства от Фонда за гарантиране на влоговете в някоя хипотеза, като подпомагане на затруднена банка.
Димитър Костов:
С Директивата такава възможност е предвидена. Но предвидена е при много ясни правила. Най-просто казано, възможността е обвързана с това, че при преструктурирането, което се предприема, с използването на съответните инструменти, включително и най-вече инструмента споделяне на загуби, се постига състояние на банката, при което достъпа на личността на влоговете е осигурена и фондът във никакъв случай не се ангажира със сума по-голяма от тази, с която би се ангажирал, ако не се извърши преструктурирането и се пристъпи към несъстоятелност. Чл. 144 в проектозакона. А в Директивата се затруднявам в момента да ви цитирам точно къде се намира.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Костов. Г-н Славов, искате ли отношение. Други колеги за въпроси?
Петър Славов:
Съвсем простия и логичен въпрос, който следва. Какво се случва в хипотезата, ако тази банка, въпреки подкрепата, фалира и се наложи тези средства да бъдат изплатени на хората повторно, чиито депозити са защитени. Това предвидено ли е и как е намерено разрешение, за да не се стига до такава ситуация.
Димитър Костов:
Това в интерес на истината е опция, която Европейският съюз е казал, че трябва да я има. Защитата срещу това е в цялата процедура по преструктурирането, което е разписано, което започва с едни консервативни оценки и завършва също с едни консервативни оценки. Това споделяне на загуби всъщност означава, простичко казано, че акционерите си губят стойността на това, което притежават и определен брой кредитори – тези, които подлежат на такъв режим, непривилегированите кредитори, също са си загубили вземането от банката. Така че технологично това, което би останало, няма как да стига до повторна несъстоятелност. Като преди това се ангажира и Фонда за преструктуриране. В предишните членове е разписано кога и как се ангажира Фондът за преструктуриране на банките и едва накрая съществува тази опция, този ангажимент да се допълни. Чисто ходът на нещата е такъв, че няма как да се стигне до повторен ангажимент на Фонда за гарантиране на влоговете.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други въпроси, колеги? Няма други въпроси.
Докладвам ви, че експертите към правна комисия и колегите референти изразиха становище за пълно съответствие за законопроекта с Директивата, която се прилага.
При това положение закривам дебата. Имате ли възражения? Няма.
Подлагам на гласуване. Който е „за” да подкрепим на първо гласуване законопроекта за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерски съвет на 12.06.2015 г., моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Законопроектът се приема на първо четене.
Благодаря на участниците в заседанието от всички ведомства. Пожелавам успех.
Колеги, обявявам 5 минути почивка.
(След почивката.)
През почивката и драматичното прекъсване по законопроекта за прякото участие, постъпи предложение точка трета от дневния ред -Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерски съвет на 09.06.2015 г., да се отложи за следващо заседание.
Имате думата по въпроса за отлагане на т. 3 за следващо заседание.
Реплики: Подкрепяме.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на заместник-министър Шарков, че представи Министерския съвет.
Подлагам на гласуване. Който е за отлагане за следващо заседание, да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. въздържали се? Няма. Точка трета се отлага.
Продължаваме с обсъждането за второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 554-01-99, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 22.05.2015 г.
Бяхме стигнали до допустимостта на трите предложения по отношение на чл. 10 и гласувахме, че те са допустими.
Имате думата по същество. Г-н казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, първо искам да направя отново на основание на текста в правилника, който дава право на членовете на водещата комисия да правят предложения в комисия, да предложа отпадането на ал. 2 на чл. 10. Моля да бъде подложено на гласуване.
Чл. 10, ал. 2 от действащия текст да бъде отменена.
За мен и нашата принципна позиция е, че е недопустимо каквато и да е подписка да се субституира над волята на суверена, изразена чрез неговото народно представителство. Тоест, всяка хипотеза, която изземва суверенното право на избрания легитимно от суверена български парламент да го поставя в условия на обвързана компетентност, задължително да насрочи референдум само защото 400 или 500 хиляди български граждани са решили това, ни се струва недопустимо и е пряко нарушение с чл. 1, който казва:
„Чл. 1 (3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.”
За това за нас още тогава, когато беше приет този текст, ние сме били категорично против въвеждането на задължително насрочване на референдум без да има право Народното събрание да се произнесе дали да има или за няма такъв.
А за другите предложения – предложението на н.пр. Борислав Борисов и група народни представители е недопустимо, защото повтаря отхвърлен законопроект на първо гласуване. Не подкрепяме намаляването на праговете. Това са прагове, които все пак гарантират някаква минимална сериозна представителност на инициативата за референдум.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н казак. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
По отношение на допустимостта, разбира се, че е допустимо такова предложение, защото предложенията да отпадане могат да бъдат направени, както в правна комисия, така и в пленарна зала.
По същество, разбира се, ние сме против това предложение.
Ще подкрепим предложението, направено от депутати от АБВ за намаляване на праговете на валидност на подписките за провеждане на референдум.
Ще подкрепим и предложението на Георги Кадиев.
Предс. Данаил Кирилов:
И нашето подкрепете тогава, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Аз се надявам някое от другите две да бъде възприето, защото вашето е по-скоро палиативно.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за оценката. Други изказвания? Няма. Закривам дебата. Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Борислав Борисов и група народни представители за нов § 3, чл. 10. Който е „за”, моля да гласува „за”.Четирима „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Пет „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Георги Кадиев. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Четири „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Не се прима предложението на н.пр. Георги Кадиев.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Казак по чл. 80 от правилника, ал. 2 на чл. 10 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува „за”. Двама „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Не се прие предложението на г-н Казак да отпадне ал. 2 на чл. 10.
Подлагам на гласуване последното предложение на н.пр. Анна Александрова и Свилен Иванов. Който е „за”, моля да гласува „за”. Седем „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се.
Четин Казак:
Ще повторя чл. 1, ал. 3 от Конституцията:
„(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.”
Не може 400 хиляди български граждани да си присвояват правото Народното събрание да реши дали да има или да няма референдум. Това е.
Предс. Данаил Кирилов:
Беше прието създаването на нов параграф относно чл. 10, ал. 2, който става § 3. Беше прието предложението на н.пр. Анна Александрова и Свилен Иванов.
Пристъпваме към § 3 относно чл. 13, ал. 4. Имаме текст на вносител.
Предложение на н.пр. Христиан Митев и група народни представители за § 3, чл. 13, ал. 2.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев.
Предложение на н.пр. Анна Александрова и Свилен Иванов.
Имате думата. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, предложението, което сме направили се отнася до срока, в който председателят на Народното събрание следва да изпрати внесената подписка с искане за произвеждане на референдум до Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В сега действащия текст такъв срок няма, с което на практика може да се стигне до хипотезата, че председателят на Народното събрание може да бави необяснимо и неоснователно дълго изпращането на подписката за проверка в ГРАО. За това ние предлагаме да има едномесечен срок, който смятаме, че е разумен и дисциплиниращ за извършване от страна на председателя на Народното събрание това действие, за което законът го задължава. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жа Митева.
Ива Митева: референт.
Във връзка с предложението на г-н Митев единствената промяна е, че се добавя един едномесечен срок за изпращане на подписката от председателя на Народното събрание към ГРАО. Проблемът на този текст не е срокът, в който председателят ще изпрати на ГРАО, а това, че няма срок в който ГРАО да провери подписката. Защото ние казвайки едномесечен срок да изпрати председателят на парламента на ГРАО му давате един месец той да я мотае в парламента. Какво ще прави тази подписка един месец в парламента.
Отделно, тя трябва да отиде в ГРАО. При 500 хиляди, 600 хиляди събрани подписи няма как ГРАО за 10 дена да ги провери.
Общият срок за произнасяне на парламента е 3 месеца, в който ще влезе едномесечният, в който ще изпраща председателят, срокът в който комисиите ще разглеждат, срокът, в който зала ще разглежда. Проблемът, който беше с последния референдум, ако трябва да има някакъв срок, то по-скоро трябва да кажем, че председателят на парламента незабавно изпраща на ГРАО, а ГРАО, примерно, не по-късно от някакъв или 45-дневен срок от получаването на подписката, трябва да я провери.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Митева. Г-н Митев има думата. След това г-н Лазаров.
Христиан Митев:
Съобразявайки се с направената редакция от г-жа Митева, правя предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2. От Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като вместо в едномесечен срок, редакцията да придобие следния вид:
„В чл. 13, ал. 2 изречение първо се изменя така: „Председателят на Народното събрание незабавно изпраща подписката в структуриран електронен вид на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която извършва служебна проверка не по-късно от 45 дни от получаването на подписката.“
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, г-н Митев, относно думата „незабавно”. Постъпва подписка с 700 хиляди подписа. Тези 700 хиляди подписа в Народното събрание, когато се приемат, съгласете се, такава е практика досега, те трябва да се опишат. Това е възможността да не се загубят част от подписите и да няма злоупотреби. Така че думата „незабавно” мисля, че е излишна. Разбира се, председателят на НС в момента, в който администрацията е готова, направила е тези описи в регистъра, това отнема понякога седмица-две, ще ги изпрати незабавно на ГРАО. Това имам предвид.
Г-жо Манолова, нали така беше. 700 хиляди беше подписката януари. Те се описват и това отнема седмица или две понякога. Това ми е съображението да не е незабавно, а да бъде изпраща. Разбира се, че председателят на НС ще я изпрати веднага, след като е извършено това, за да се вмести в тримесечния срок.
По отношение на ГРАО дали би могъл да извърши проверката в 45-дневен срок, мисля, че ако не друго, веднага да я започне. Съгласен съм с 45-дневния срок, но думата „незабавно” малко ме смущава.
Христиан Митев:
С оглед на всички изказвания и доводи възприемам това, което колегата Лазаров казва да не е незабавно, но все пак срок трябва да има. Аз все пак мисля, че е хубаво да се сложи някакъв срок, дори едноседмичен. В противен случай оставаме на сега действащата редакция. То и сега пише, че председателят на Народното събрание изпраща. Въпросът е, че така може да я изпрати, че въобще да не я изпрати. Има такива прецеденти. Да не се връщаме назад към други подписки. За това съм направил да има срок. Затова е първоначалното ми предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
На мен най ми хареса редактирането, което направихте след г-жа Митева. „Незабавно” означава всичко, т.е. като ще се прави опис, да се направи, ако трябва за 24 часа, ако трябва да три денонощия. А при съвременните технически средства не е необходимо толкова време, т.е. може да използва и други способи. Освен това отива в ГРАО. Тя е в електронен вид. Има хартиен, но има и електронен вид.
Христиан Митев:
С оглед така направените разяснения, поддържам предложението за незабавно изпращане с 45 дневен срок за окончателно извършване на проверката в ГРАО, за да няма излишно забавяне.
Предс. Данаил Кирилов:
Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложението на г-н Христиан Митев заедно с редакцията, която той предложи. Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Редактираното предложение на г-н Митев се прие.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Георги Кадиев. Който е „за”, моля да гласува „за”. Нула „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Пет „въздържали се”. Не се приема текстът на г-н Кадиев.
Подлагам н гласуване предложението на н.пр. Анна Александрова и Свилен Иванов. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Осем „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.Приема се предложението на г-жа Александрова и г-н Свилен Иванов.
Чета предложението на комисията за редакция.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 изречение първо се изменя така: „Председателят на Народното събрание незабавно изпраща подписката в структуриран електронен вид на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която извършва служебна проверка не по-късно от 45 дни от получаването на подписката.
2. В ал. 4 след думата „подписката“ се добавя „включително при установяване на несъответствия на подписката с изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 5 или ал. 2“.”
Моля, който е съгласен § 3, който става § 4 да бъде така редактиран след приетите предложения, да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. въздържали се? Двама „въздържали се”.
Пристъпваме към § 4 по който има текст на вносител.
Имаме предложение на н.пр. Борислав Борисов и група народни представители за § 4.
Предложение за редакционна промяна.
Имате думата. Г-жа Тодорова.
Мариана Тодорова:
Благодаря, г-н Председател. Нашето предложение е във връзка с това, че когато има предложение за референдум извън година, в която има избори, той да се провежда непременно тогава, а не да се остави правна възможност да бъде препратен към следваща година, когато има някакъв тип избори. Така че да има гаранция, че ще се случи.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-жа Мариана Тодорова. Г-жо Митева, ще представите ли редакционното предложение.
Ива Митева:
Тук предлагам пак по-изчистена редакция на вносителя и да изключим, както казах по-рано, частичните и новите избори за общински съветници и кметове, ако такива се състоят. Текстът е съобразен с Изборния кодекс.
„В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Сроковете по ал. 1 не се прилагат, когато в едногодишен срок от датата на обнародване на решението на Народното събрание се произвеждат избори, с изключение на частични и нови избори за общински съветници и кметове. В този случай националният референдум и изборите се произвеждат на една и съща дата.“
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думата „почивен“ се заменя с „неработен“.”
Такава е терминологията в Изборния кодекс.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, аз съм принципно против да се систематично да се задължава президентът и да се насрочва референдумът заедно с предстоящи избори. Според мен, това убива разяснителната кампания, убива усилието за залога на референдума и го подчинява изцяло на предизборните противоборства на политическите партии и на съответния вид избори. Ако искаме да имаме истинска кампания, хората да осъзнаят и да гласуват осъзнато за или против въпросите на референдума, той не трябва да съвпада с избори.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря г-н Казак. Няма други изказвания. Закривам дебатите. Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Борислав Борисов и група народни представители за § 4. Който е съгласен, моля да гласува. Осем „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Няма. Приема се предложението на н.пр. Борислав Борисов по принцип.
Който е съгласен да приемем предложението за редакция на § 4 с теста на вносителя, който става § 5, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Прие се § 4, който става § 5 заедно с предложението на Борисов по принцип и с предложената редакция.
§ 5 по отношение на чл. 16, ал. 1. Текст на вносител.
Имаме предложение на н.пр. Анна Александрова и Свилен Иванов за § 5, чл. 16.
Имате думата. Няма изказвания. Закривам дебата. Гласуваме.
Който подкрепя предложението на н.пр. Анна Александрова и Свилен Иванов, моля да гласува „за”. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се?
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6 и включва приетото предложение на н.пр. Анна Александрова и Свилен Иванов:
„§ 6. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 2 и 3:
„(2) В подкрепа на въпроса или въпросите на референдума и на алтернативната позиция могат да се регистрират партии, коалиции и инициативни комитети. При едновременно произвеждане на национален референдум и избори, партиите и коалициите, регистрирани в Централната избирателна комисия за участие в изборите, могат да ползват регистрацията си при информационно-разяснителната кампания за произвеждане на националния референдум.
(3) Партиите, коалициите и инициативните комитети по ал. 2, които нямат право на държавна субсидия по Закона за политическите партии, имат право на средства за медийни пакети в размер на 40 000 лв., които се предоставят и разходват по реда на чл. 178 от Изборния кодекс.“
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 4 и 5.”
Който е „за”, моля да гласува. Осем „за”, без против и въздържали се.
Пристъпваме към предложение на н.пр. Георги Кадиев за създаване на нови параграфи от 5а до 5е.
Няма вносител. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепено предложението на н.пр. Георги Кадиев, моля да гласува „за”. Нула „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Не се приема предложението на н.пр. Георги Кадиев.
Обяснение на отрицателен вот с едно изречение.
Ние винаги досега сме подкрепяли електронното дистанционно гласуване и ще продължаваме да го подкрепяме. В конкретния случай г-н Кадиев предлага модифициран вариант на нашите предложения, където модификацията се осъществява чрез персонален идентификационен код, издаден от Националната агенция за приходите. Това техническо решение не е изследвано и не е обследвано. При това, макар г-н Кадиев да е преписал и от нашия законопроект, разработката му не е пълна и не е приложима в този вид. По тази причина гласувах против. Благодаря ви.
Пристъпваме към предложението на н. пр. Анна Александрова и Свилен Иванов:
„Създава се нов § 5а:
§ 5а. В чл. 22 думите „за цялата страна“ се заличават, а думата „три“ се заменя с „5“.
Променя се срокът. Имате думата. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който подкрепя предложението на колегите Александрова и Иванов, моля да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложението на н.пр. Анна Александрова и Свилен Иванов се приема и то става нов § 7.
Пристъпваме към предложение на н.пр. Георги Кадиев за създаване на нов § 5ж по отношение на чл. 23.
Предложение на н.пр. Искрен Веселинов и група народни представители за създаване на § 5а по отношение на чл. 23.
Предложение на н.пр. Борислав Борисов и представители за създаване на § 6 по отношение на чл. 23, ал. 1 и ал. 3.
Предложение на н.пр. Анна Александрова и Свилен Иванов за създаване на § 5б по отношение на чл. 23.
Предложение на н.пр. Христиан Митев и група народни представители от § 1, отнасящо се до чл. 23.
Имате думата. Първо г-жа Мариана Тодорова, като вносител.
Мариана Тодорова:
Ние отстояваме нашето предложение да има един твърд праг, който е 40% плюс един от имащите право на глас и когато има конституционни промени – 50% от имащите право на глас.
Ще си позволя да кажа няколко думи за предложението на Анна Александрова и Свилен Иванов, тъй като не искам да удължавам дебата.
Ще предложа на колегата Никифоров да направи процедурно предложение за разделяне на точките, тъй като ние бихме подкрепили предложението в т. 1, ал. 1 и това, което касае местните избори самостоятелно. А няма да подкрепим другите с мотив, че ако съотнасяме провеждането на референдум към съвместното им провеждане с някакъв тип избори, било то президентски, национални или местни, наистина това ще създава различна тежест на референдумите: един път прагът за валидност ще е много висок на местни и на национални избори, друг път – на европейски избори може да е много нисък и тогава критерият за успеваемост на референдума ще само 1 милион в единия случай, и в другия случай ще е над 2.5 милиона, дори 3 и това наистина води до различна тежест на референдумите, до възможност за калкулация дали референдумът ще е успешен или не и най-вече, тъй като ще с провежда съвместно с друг тип избори, партийните централи ще имат възможност да влияят върху своите симпатизанти и да казват да се подава или да не се подава избор за референдум. Тогава наистина представителната демокрация ще влияе на пряката демокрация и са различни критериите. Когато няма друг тип избори, критериите са едни когато не се провежда съвместно, а когато се провежда съвместно, критериите са съвсем други и тогава се създава неравнопоставеност и затова ние ще се въздържим от подкрепа по тези точки.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-жа Тодорова. Г-н Казак има думата. А ако искате, аз ще ви повторя позицията на Мая Манолова по въпроса.
Четин Казак:
Благодаря, г-н Председател.
Принципно отново подновявам възражението си за допустимост на всички тези предложения. Те са извън обхвата на приетия на първо гласуване законопроект и не бива да бъдат допускани въобще до обсъждане и гласуване. Но като виждам, че явно ще бъдат допуснати, искам да изразя мнението и по същество.
Напълно споделям мнението, което току-що беше изказано от г-жа Тодорова за това, че всяко въвеждане на диференциран праг на допустимост е абсолютно недопустимо. Не може само защото даден референдум ще съвпадне с евроизборите прагът да бъде един, а ако съвпадне с изборите за президент – прагът да бъде друг, и т.н. Тогава по-умните, по-хитрите ще направят така, че ще изчакат ад наближат евроизборите и тогава ще инициират подписка. Ако наистина на евроизборите активността е най-ниска, всички тогава ще се опитват да инициират подписка, за да постигнат максимално нисък праг на валидност. Прагът трябва да е един единствен, фиксиран за валидност на референдума, независимо от това дали съвпада или не с даден вид избори.
Аз и колегата Хамид няма да подкрепим и ще гласуваме против всички предложения, първо, защото са недопустими процедурно и второ, по същество.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. А правите ли предложение за гласуване по процедурата за допустимост.
Четин Казак:
Да, казах, че отново възстановявам процедурата да се отхвърлят като недопустими.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Славов и след това г-жа Манолова.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз имам нещо като въпрос и коментар към вносителите Анна Александрова и Свилен Иванов и ги моля да ни разяснят така формулираната ал. 2 предполага ли, че изискването по ал. 1 за участие най-малко от 40 на сто от гражданите с избирателни права не се прилага. А независимо от броя гласували, щом е проведен съвместно, примерно по ал. 2, с избори за народни представители, референдумът е валиден независимо от броя гласували, стига повече от половината от тях да са отговорили утвърдително по въпроса.
Това ли е желанието на вносителя с предлагането на тези разпоредби.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак, няма ли да участвате в тези ключови предложения.
Четин Казак:
Аз вече казах. Моля да броите двама „против”.
Предс. Данаил Кирилов:
Към вносителите – ако искате аз да обясня идеята на вносителите, ако иска г-н Лазаров да обясни поставения от г-н Славов конкретен въпрос. Конкретният въпрос е по ал. 2, след като имаме в ал. 1 хипотеза, когато няма други избори при ал. 2 означава ли, че няма праг. Тоест, каквато е бройката на съответните избори, това е прагът.
Бързият отговор, г-н Славов, е, че няма праг. В ал. 2 няма праг и в ал. 3 няма праг и в ал. 4 няма праг. Има ли други избори, се взима активността такава, каквато е. Като единственото изискване е, когато имаме активност, да кажем 100 единици, ако някой иска да саботира референдума, имам предвид политическа партия, ще даде команда на избирателите си да не гласуват за референдум. Тоест, веднага с подрива идентичността в бройката гласували за съответния избор спрямо бройката за референдума. За това като критерий се взима само бройката за съответния избор. Ако в тази бройка половината плюс един от референдума са гласували с „да”, значи референдумът е успешен и избирателят (суверенът) е казал „да” на поставения въпрос.
Заповядайте, г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря за обяснението. Аз ще подкрепя това предложение. То ми харесва, но чисто редакционно си мисля дали не е добре все пак да има едно уточнение, че тогава ал. 1 не се прилага, за да е ясно и безспорно.
Предс. Данаил Кирилов:
Това е ясно, защото ал. 2, 3 и 4 са изключващи. Те са особени хипотези. Те са заедно с друг избор. Г-жа Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Елементи на организация на партия да не се гласува би имало, както при провеждането едновременно с национални и местни избори, така и когато просто се провежда референдум. Тоест, партиите също могат ад дадат команда: Не, не гласувайте на референдума! И тогава той няма да бъде действителен, защото не са гласували 40%. Защо е този двоен режим?
Предс. Данаил Кирилов:
Не е двоен. Както Вие казвате, това е възможно, но не е желателно. Това е най-черната хипотеза, по която разсъждаваме.
Мая Манолова:
Аз предлагам, ако няма да има праг за референдумите, изобщо да няма и в случаите, когато се провежда просто референдум. Защото в противен случай, ако използваме тези аргументи, когато партиите бойкотират референдума, а се провежда само референдум, техният бойкот ще бъде успешен, а когато референдумът се произвежда заедно с други избори, вече ние бягаме от бойкота на партиите. Нека поне да е броят на гласувалите на съответния вид избори. Защото неучастието в референдума също е позиция. Тоест, вие въвеждате задължително гласуване един вид още преди да е минал референдумът за задължително гласуване.
Предс. Данаил Кирилов:
Нищо задължително. Ще взема реплика, ако сте свършили.
Мая Манолова:
Какво значи това? Тоест, може 1000 души да гласуват от цялата страна и въпреки това той ще е валиден. (Не е така.) Как да не е така. Въобще няма праг.
Предс. Данаил Кирилов:
Приключихте ли? (Да.) Първа реплика Свилен Иванов, втора – аз.
Свилен Иванов:
Г-жо Манолова, в момента ние разглеждаме някакви правила за провеждане на референдум. При провеждане на референдум това означава самостоятелни избори, при които се слага, че 40% трябва да участват избирателите. В другите хипотези, когато се провеждат референдумите с местни избори, с европейски, с президентски, това са изключенията. Разбира те ли? А когато отидем само на референдум, ние трябва да имаме някакъв праг и слагаме праг 40%.
А това, което обсъждате, че партиите щели да кажат нещо, всяка партия по всеки въпрос има становище и много ясно, че симпатизантите й ще подкрепят това становище.
Мая Манолова:
Значи вие искате да кажете, че и с 10% участващи в референдума, той ще е валиден.
Свилен Иванов:
Аз изобщо не казвам това. Аз казвам, че когато се прави самостоятелен референдум, което означава в годината да няма други избори, за да е валиден, трябва да гласуват 40%.
Мая Манолова:
Може на референдума да гласуват 10%.
Свилен Иванов:
Не може, защото няма да се признава.
Мая Манолова:
Примерно, гласуват 50% от избирателите за местни избори. За референдума гласуват 10% и той е валиден.
Предс. Данаил Кирилов:
Как ще е валиден, след като не са постигнати 50% от всички гласове „за”. Трябва да се покрият 50% от общия брой на съответния избор.
Мая Манолова:
Тук не пише това. (Точно това го пише.) Добре, нека да се редактират текстовете така, че да са ясни.
Димитър Лазаров:
Г-жо Манолова, какъв е принципът. Ако са гласували повече от половината „за” от валидните гласов на съответния вид избор, референдумът е валиден.
Мая Манолова:
Добре. Но това не произтича от текста. Не е записано така.
Предс. Данаил Кирилов:
Произтича. Лошо е записано, но произтича. Внимателно го четете.
Репликата ми е в следния смисъл. За това по-нататък сме включили партиите изрично като субект, като явни субекти. Не като някакви субекти, които стоят в тъмното, мрачното и произвеждат някакво внушение по отношение на въпросите в референдума. Искаме, образно казано, явно участие на партиите. Да, една партия може да си позволи да води негативна кампания, но това ще бъде видимо. Да, повече от една партии могат да си позволят да водят негативна кампания, но тогава цялото общество ще знае, че първа, втора и трета партия умишлено саботират провеждането на референдума и тогава се носи политическа отговорност от това поведение на партиите. Но тъй като, макар и недобросъвестно политическо поведение следва да се съобразява, ние сме го съобразили.
За това се опитваме в специфичните хипотези, когато има друг избор, стремежът е бил да се намери ориентир, който да е обективен. Това да бъде другият паралелно течащ избор. И той да даде критерий за количество по отношение на активността. И от това количество половинката ако се постигне, това да бъде успех за въпроса, поставен на референдума.
Ако искате сега дуплика, заповядайте.
Мая Манолова:
Уважаеми г-н Кирилов, благодаря за разяснението. Но обръщам въпроса към предстоящия президентски референдум заедно с местния избор. Ще се гласува за местни избори в страната, но не и в чужбина. Нали така?
Предс. Данаил Кирилов:
Изрично сме казали, че за референдум ще се гласува и в чужбина.
Мая Манолова:
Тоест, за референдум ще гласуват повече избиратели, отколкото за местни избори. (Напълно е възможно.) Тогава този критерий, който иначе звучи логично, за президентски, евро и парламентарни избори, няма да важи при парламентарни защото имаме едно число плюс в чужбина, което е над гласувалите за местни избори. Така че да го извадим.
Предс. Данаил Кирилов:
То се калкулира. Напротив, за справедливост го добавяме.
Мая Манолова:
Напротив, то точно въвежда несправедливост. (Не е така.) Ти не можеш да съизмерваш участието в референдум с гласувалите за местни избори при положение, че част от избирателите гласуват само за референдум.
Предс. Данаил Кирилов:
За местни избори казваме следното. В базата местни избори, като число приемаме 3 милиона гласували за местни избори. Към тези 3 милиона, за това е финалната част в ал. 4, добавяме всички резултати от чужбина. (Това не е справедливо.) Защо да не е справедливо. 4 милиона. Иначе губим гласувалите в чужбина. Иначе ще кажем, че тези от чужбина ги крием и ги пускаме да се състезават в последния момент като резултат.
Мая Манолова:
Но те не гласуват за местни избори.
Предс. Данаил Кирилов:
Те гласуват в референдума.
Мая Манолова:
Тогава техният вот трябва да се отчете като вот „за” или „против”, но не и като вот за валидност. Нека да прочетем текста:
„(4) Когато референдумът е произведен едновременно с общи избори за общински съветници и кметове предложението, предмет на референдума, е прието, ако с „да“ са отговорили повече от половината от подадените действителни гласове във всички изборни райони в изборите за общински съветници и извън страната от референдума. Общият брой на действителните гласове, подадени в изборите за общински съветници и извън страната от референдума, се определят от Централната избирателна комисия въз основа на протоколите, получени от общинските избирателни комисии и от секционните избирателни комисии извън страната.“
Предс. Данаил Кирилов:
….„и извън страната от референдума.” Има ли друг избор, взимаме числото от другия избор. И казваме, от това число половинката.
Мая Манолова:
Добре, за парламентарни и за президентски числото е едно и също.
Предс. Данил Кирилов:
Защо трябва да са различни?
Мая Манолова:
Защото за референдуми, за президентски гласуват вътре и извън, а за местните избори гласуват само тук. Така че кворумът трябва да се смята само за България.
Ива Митева:
Тогава няма да има смисъл да се гласува извън страната. Защото гласът от чужбина няма да тежи въобще. Няма смисъл да гласуват хората в чужбина, щом няма да играят тези гласове.
Мая Манолова:
Просто текстовете не са ясни.
Предс. Данаил Кирилов:
Има думата Димитър Лазаров за изказване.
Димитър Лазаров:
Може ли да направя изказване и да внесем яснота.
В момента в действащия текст, за да е валиден референдумът трябва да гласуват повече от гласувалите на последните парламентарни избори. Ако са гласували по-малко от половината с 10 човека от последните парламентарни избори, това е първото условие. Гласовете „за”, могат да бъдат 99% „за” подкрепили въпросите, референдумът няма да произведе задължително за Народното събрание. Г-жо Манолова, Вие смесвате въпроса за валидността. Те са две хипотези: първата е в сега действащия закон да са гласували не по-малко от толкова. Сега говорим за ал. 1, 2, 3 и 4. В ал. 1 е ясно – 40 на сто от избирателите, и по избирателен списък това прави около 2 650 000 към момента – там някъде са 40% от 6 500 000.
Във хипотезите на ал. 2, 3 и 4 ние не търсим валидност брой гласували, за да кажем референдумът е валиден, защото са участвали по-малко или повече. Ние казваме, ако с „да” са отговорили повече от половината. На опасението, което г-жо Манолова представяте, ако една политическа партия участва активно в живота по-нататък нали са легитимирани като субекти, защото сега го нямаше, след време тази партия, ако не е съгласна с въпросите ще агитира гражданите да гласуват против, а не да не участват в референдума. Защото досега, слагайки някакъв праг в първото условие, най-лесно е политическата партия да каже не гласувайте на референдума.
Мая Манолова:
Това няма как да бъде подкрепено, защото изобщо няма смисъл. Защото вотът от вън ще се брои плюс.
Димитър Лазаров:
Гласовете да, но вотът може да бъде и против. Отделихме хипотезите „за” или „против”. Може да са 60% против. Няма праг за валидност в първата хипотеза да гласуват 2 650 000.
Мая Манолова:
Тогава да няма и в ал. 1.
Димитър Лазаров:
Тогава да излязат и да гласуват 800 000 избиратели.
Мая Манолова:
Защото и тук може да се приеме за задължително, ако приемем, че на местни избори ще гласуват 40% - 10% от вън, 10% от тук.
Димитър Лазаров:
От 3 милиона гласували, може 60% от тях да гласуват против въпроса на референдума. Ако една политическа партия иска да провали референдума, като агитира гражданите да не участват в референдума, но да отидат да гласуват на местни избори, да си носи последиците.
Мая Манолова:
Не можеш да предопределяш поведението със закон.
Димитър Лазаров:
Искаме да избегнем лошите практики. Дотолкова да колкото ми делегираха правомощия да водя заседанието на комисията, г-н Славов, имате думата.
Петър Славов:
Колеги, в тази дискусия, която подхванахте, моля ви погледнете ал. 6, защото оставам на мнението, че не е много ясен и прецизен текстът. В ал. 6 се говори, че „когато в гласуването са участвали повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права и с „да” са отговорили повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.”
Ние току-що коментирахме, че по ал. 3, 4 и 5 праг няма. Тоест, тази алинея директно се бие с ал. 3, 4 и 5, ако изрично не се каже, че тя не визира ал. 3, 4 и 5, които са самостоятелни алинеи – самостоятелни хипотези. Нали е така?
Мая Манолова:
Аз съм за праг, еднакъв за всички. Направете го 10, или 20, или 30, но да е еднакъв за всички.
Предс. Данаил Кирилов:
Да прекратим дебатите и да пристъпим към гласуване. Г-н Никифоров иска думата.
Лъчезар Никифоров:
Искам да напомня, че имахме предложение, което г-жа Тодорова предложи, § 5б да се гласува разделно.
Предс. Данаил Кирилов:
Запомних го и съм си го отбелязал. Гражданските организации, имате думата.
Ива Таралежкова:
Уважаеми дами и господа народни представители, казвам се има Таралежкова и представлявам една голяма мрежа от неправителствени организации. Ние от много години работим по този закон, още от самото му приемане върху промените и подобряване му, така че той наистина да стане Закон за прякото участие на гражданите.
Димитър Лазаров:
А бихте ли ги изброили все пак кои неправителствени организации участват в тази мрежа. Добре е за протокола.
Ива Таралежкова:
В тази мрежа имаме над 120 неправителствени организации. Ако започна да ги изреждам сега, ще закъснеем доста. От цялата страна са организациите и са надпартийни със сигурност.
Освен това, аз участвам и в Обществения съвет, който Народното събрание бе така добро да организира – да сформира, към Комисията за взаимодействие с гражданските организации и жалбите на гражданите. Там подадохме нашето становище по някои от основните въпроси. Не чух да е било цитирано или разглеждано това становище. Може би този съвет е създаден с друга идея.
Това, което ние мислим, обаче, е точно тези предложения, свързани с обвързването на резултатите от референдума и неговата легитимност с участието в избори, когато се провеждат едновременно, първо, идва в последния момент. Едно такова важно предложение трябва много добре да се обмисли. Както виждате, вие самите трудно го тълкувате, защото е много сложно описано. Трябва да се постави на обществено обсъждане най-малкото, защото наистина това е закон, който дава малко повече власт на суверена. Политическите партии така или иначе имат доста възможност за влияние, за вземане на решения в парламента и в общинските съвети.
Това, което ние считаме, е, че трябва да има един праг за всички видове референдуми и че той трябва да бъде наистина понижен, за да стане референдумът форма на гражданско участие и на гражданска инициатива, като се избегне от всякакъв субективизъм, свързан с изборите. Това е нашето мнение. Ние ще продължим да го защитаваме това становище.
Иначе посланието, което разчитаме, е, че в момента се правят промени единствено в светлината на наближаващия референдум, обявен от президента. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-жа Таралежкова.
По повод на изявленията, които касаят становищата на неправителствените организации, първо, тези становища, като ще започна със Сдружението за партньорство и подкрепа на гражданска активност, включително сдружение „Болкан Асист”, което е приложило голям списък от граждански организации.
Първо, за сдружение „Болкан Асист”, мисля, че с вас имаше предработна среща, на която освен мен, поканих ръководството на комисията по правни въпроси, включително и всички колеги, които тогава бяха свободни и пожелаха да участват. Бяха г-н Петър Славов, г-жа Мая Манолова и други колеги. Така че вашето становище е зачетено още от предпоследния ви форум да кажем, в което вие сте взели решение.
По отношение на решението на Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с НПО и жалби на гражданите, то ни е постоянно известно от момента, в който сте го взели, защото това е документ, който е качен от друга комисия на сайта на Народното събрание. Така че ние все пак като народни представители си четем сайтовете. А не като снощи в едно телевизионно предаване един колега, който е наш партиен активист, да казва, че в ГПК подсъдността не била качена за обществено обсъждане, след като тя е качена още от месец април с доклада на правна комисия.
Тези документи аз не ги докладвах, защото съм сигурен, че са известни на колегите. Така че изявленията ви са взети предвид.
По същината на изявлението, аз съм убеден във волята на вносителите Александрова и Иванов, точно да съобразят вашите изисквания за по-нисък праг и по-либерален и по-лесен режим. Тоест, да се увеличи допустимостта на гражданския вот в прякото участие. Не знам защо ги приемате точно обратно.
Давам ви думата и след това пристъпваме към гласуване.
Славея Христова: сдружение „Болкан Асист”
Тъй като г-н Кирилов ни цитира, искам само да поясня. Да, това което казвате е така. Знам, че нашето становище е публикувано на сайта на правната комисия. Но истината е, когато ние се срещахме с Вас, с г-жа Манолова и г-н Славов, тези предложения, които сега се обсъждат, не бяха все още известни. Факт е, че ние предлагаме или да отпадне кворума, което е най-чистото, изобщо не трябва да има кворум или да има максимум 20% кворум. Но тук, това което нас ни притеснява е, че разделяйки по този начин – 40% минимум кворум, ако референдумът е иницииран от граждански групи или граждански комитети и никакъв кворум, когато той се провежда съвместно с избори, показва малко превес на интересите на политическите партии. Ние така го тълкуваме и това ни притеснява. Защото само името на този закон – Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, ще остане за прякото участие на гражданите Иначе ще бъде една възможност политическите партии да прокарват допълнително своите идеи, освен чрез народни представители на избори, и на референдуми.
Димитър Лазаров:
Неправилно го тълкувате. Субектите, които могат да инициират референдум, не са само подписката. Субектите, които могат да инициират референдум, който може да се проведе извън национални избори са инициативен комитет, президент, 1/5 или група народни представители. Никой не лишава. Даже по-нататък ще видите, намаляваме броя. Първо.
Второ, аз взех думата, за да кажа лично мнение. 20%. Знаете ли колко са гражданите с избирателни права в 6-те големи града в България - 2 700 000. Представяте ли си 2 700 000 че инициират една подписка с 400 или 500 хиляди гласа и един референдум, без да има никакви условия, могат да направят така, че да закрият всички общини под 30 хиляди граждани. Справедливо ли ще е, според вас?
Славея Христова:
Това не може да се случи. Вие знаете много добре.
Димитър Лазаров:
Правните норми трябва да регламентират всякакви правоотношения. Защо да не невъзможно да се случи. Законът го допуска.
Славея Христова:
Точно в големите градове гражданите имат най-разнопосочни мнения. Никога гражданите в един голям град не гласуват под строй заедно.
Димитър Лазаров:
Ние говорим, че законът трябва да регламентира, регулира всякакви отношения.
Славея Христова:
Защото никога една гражданска организация не може да събере 400 000 подписа. Ако действително искате това да бъде в полза на автентичното гражданско участие, намалете броя на подписите. Ние сме правили опит за три месеца да съберем подписи на първата национална гражданска инициатива. Ние успяхме за три месеца с нашата мрежа, защото сдружение „Болкан Асист” е организация от 15 години и успяхме да съберем само 5000 подписа.
Димитър Лазаров:
На каква тема.
Славея Христова:
Първата национална подписка, която беше внесена, беше именно за изменение на току-що приетия Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Той беше приет м. май 2009 г. и 2010 г. ние направихме първата национална подписка за промени в закона. Не може една организация, която няма политическа подкрепа или няма някакви лобистки, икономически интереси да събере тези подписи. Това е истината.
Предс. Данаил Кирилов:
С г-жа Христова сме обсъждали и няма да влизам в детайли в обяснения. Това са малко лозунгови искания и изисквания. Съобразете следното. Един от петте субекта, който може да поиска референдум са 48 депутата. При нормални, обичайни избори в държавата, депутатите се избират от около 3 500 000 избиратели. Тоест, един депутат се избира от около 15 000 избиратели. 48 депутата представляват 750 000 избиратели. Значи, ако ние с колегите Лазаров и Иванов решим да инициираме по този начин искане за референдум, да направим предложение, зад нас образно казано и средно аритметично стават 750 000 избиратели. За нас този праг е висок. Сега с нашето предложение прагът се намалява наполовина, т.е. от 750 000 ние отиваме при подписка за 400 000. С тезите дайте да няма никакъв праг, и да отидем на 20% активност, това означава Народното събрание да не се занимава със законодателство, а да се занимава само с граждански инициативи и да отговаря на въпроси от рода: Обичате ли Йосиф Копзон. Искате ли един-какво си да не се случва?
Вие сама казвате, че не можете 5 000 да съберете. В правна комисия ми беше разпределена гражданска инициатива, която и сега не мога все още да я гледам и сме извън срока, защото въпросите са зададени абсурдно: „Тълкувайте НПК, ГПК и Закона за съдебната власт така че съдът да правораздава справедливо.” Как да го тълкуваме това? Как да отговорим на гражданската инициатива. Аз съм сигурен, че колегата от Русе, който е събрал и ГРАО е проверил подписите надлежно, той с добра воля го прави. Убедил е хората. А и всички хора искат справедливо правосъдие. И аз искам справедливо правосъдие.
И пак казвам. Ние как събрахме над 500 000 подписа ,когато инициативен комитет беше съвсем друг. Просто излязохме ясно като политическа партия и казахме, че подкрепяме тази инициатива. Тя сама за себе си събра едва 20-30 хиляди подписа.
Мая Манолова:
Г-н Кирилов, всички знаем как събрахте 500 000 подписа. Всички сме събирали подписи.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз съм стоял в централата и в щаба повече от 2 месеца и сме броили подпис по подпис. Организациите събират и по райони.
Славея Христова:
Принципно е правилно и е много позитивно това, че се мисли за сваляне на праговете, че се мисли за комбиниране и по-чести възможности за референдуми и това, когато има европейски и парламентарни избори да няма кворум – всичко това е добре, но да се намерят гаранции, да не се политизират тези референдуми. Когато се комбинира референдумът с избори, да не се политизира и да не обслужва отново интересите на дадена политическа сила.
Предс. Данаил Кирилов:
Дебатът е закрит. Пристъпваме към гласуваме.
Мая Манолова:
В момента пристъпваме към гласуване на абсолютно неясни текстове. Това, което в момента се прави, се прави за да се уйдиса на президента, за да му се направи референдум и да му излязат резултатите. Но тук стана ясно, че очевидно друг има интерес от тия резултати, след като правилата за президентския референдум са най-специални от всички останали, което си е живо безобразие. Хората могат да събират 700 000 подписа, а президентът може да ги внесе и валидността да му е колкото гласуват. Това е безобразие.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Манолова, произнасяте се антиинституционално. Президентът е държавен глава и единственият, който е избран с пряк избор в тази държава. И тъй като Съветникът на Президента пожела да отговори на Вашите реплики, макар дебатът да е закрит, а Вие продължавате да говорите, давам думата на г-жа Петя Тянкова.
Петя Тянкова:
Аз искам да кажа, че това не е заради президента. На практика с тези текстове се маха едно от условията за валидност. Каква е логиката, ако примерно 2 000 000 кажат „да” на един референдум, обаче, ние слагаме едно условие 2 200 000 да са участвали, защо трябва по този начин гласовете на тези 2 000 000 все едно не са дадени. Просто се маха условието за валидност.
Мая Манолова:
Добре. Нека тогава и в ал. 1 също да отпадне изискването за 40%. (И колко да бъдат?) Колкото отидат да гласуват, както е за президентския референдум. То така ще стане на практика. Защо з президента да няма праг, а за останалите референдуми да има.
Димитър Лазаров:
Да гласуваме. Вече всички се изказахме.
Предс. Данаил Кирилов:
Дебатът е закрит. Само защото дойде телевизионна камара, Ви дадох възможност, г-жо Манолова, да продължите да говорите.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, обявихте закриване на дебата. Аз ще напусна заседанието. Обявихте гласуване. Г-жа Манолова каза, каквото имаше да каже.
Мая Манолова:
Аз исках да имаме достатъчно време ,за да дебатираме закона за референдумите, защото за мен той е важен.
Димитър Лазаров:
Достатъчно дебатирахте. В зала също ще имате време да дебатирате. Хайде да гласуваме.
Мая Манолова:
Като какъв се изказва г-н Лазаров в момента.
Предс. Данаил Кирилов:
Като член на комисията, когото засягате с поведението си. В интерес на истината, няма как да ви направя забележка, но от половин час съм обявил процедура по гласуване, въпреки това ви давам възможност да изкажете всичко, което искате да го изкажете.
Процедура по гласуване.
Първото предложение по отношение на чл. 23 е от н.пр. Георги Кадиев. Моля, който подкрепя предложението на г-н Кадиев, да гласува „за”. Един „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Трима въздържали се”. Предложението на г-н Кадиев не се приема.
Следващото предложение по отношение на чл. 23 е от н.пр. Искрен Веселинов и група народни представители. Който подкрепя предложението на г-н Искрен Веселинов и група, моля да гласува „за”. Двама „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Отрицателен вот за г-жа Мая Манолова.
Мая Манолова:
Това предложение е най-доброто доказателство, че промените в Закона за референдумите се правят единствено и специално за президентския референдум и за партиите, които ще се възползват от него. Защото няма никаква логика правилата за референдум, който се произвежда заедно с местните избори, да са различни от правилата за останалите референдуми.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-жа Манолова.
В тази връзка от § 1 подлагам на гласуване и предложението на н.пр. Христиан Митев и група народни представители, което е в аналогичен смисъл. Който го подкрепя, моля да гласува „за”. Двама „за”. Против? Няма. въздържали се? Петима „въздържали се”.
Димитър Лазаров:
Моля за прегласуване.
Предс. Данаил Кирилов:
Прегласуване на предложението на н.пр. Христиан Митев. Който е за по принцип, моля да гласува „за”. Петима „за”. Който е против? Един „против”. Това е гласът на г-н Казак, който каза преди да излезе, че е против. Също и гласа на г-жа Атанасова, която гласува като г-н Лазаров. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Мая Манолова:
Моето мнение е, както знаете, е против да се отчитат гласовете на напусналите заседанието. Както виждате, аз не гласувам за Чавдар Георгиев и за Филип Попов, които също бяха тук.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жа Манолова е против. При това положение не броим гласовете на г-н Казак и на г-жа Атанасова.
Предложение на н.пр. Борислав Борисов и група народни представители за чл. 23. Който е „за” моля да гласува „за”. Трима „за”. Против? Няма. въздържали се? Петима „въздържали се”.
Гласуваме предложението на н.пр. Анна Александрова и Свилен Иванов с поискана процедура за разделно гласуване. Разделното гласуване касае ал. 1 и ал. 4.
Мая Манолова:
Нали виждате, че т. 4 е в противоречие с т. 2. Защото т. 2 остава възможността 20 на сто да са гласували и референдумът да е валиден.
Димитър Лазаров:
Нали искаш намаляване на прага. Хем искаш намаляване на прага, хем …
Мая Манолова:
Извинявайте, но т. 4 не е за намаляване на прага. Чети.
Предс. Данаил Кирилов:
Моля прекратете дебатите и диалозите.
Подлагам на разделно гласуване първо ал. 1 и ал. 4. Който е „за”, моля да гласува „за”. Седем „за”. Против?
Мая Манолова:
Каква е връзката на ал. 1 с ал. 4.
Предс. Данаил Кирилов:
Абсолютно имат връзка.
Мая Манолова:
Аз гласувам „за” т. 1 и „против” т. 4.
Предс. Данаил Кирилов:
Да бяхте направили предложение за още едно разделно гласуване.
Полагам на гласуване предложението на н.пр. Александрова и Иванов в останалата част – ал. 2, ал. 3, ал. 6 и ал. 7. Който е „за”, моля да гласува „за”. Шест „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Приема се в пълен обем предложението така, както е направено.
Отиваме към редакционната поправка на колегата Петър Славов.
Предложение на н.пр. Петър Славов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на НС.
Г-жа Митева, заповядайте.
Ива Митева:
„В § 5б: В ал. 1, за да стане ясно, че хипотезата е чиста извън провеждане на други избори, в началото да се добави „Когато референдумът не е произведен едновременно с избори“ и нататък продължава текста. За да стане ясно после, че когато е произведен с избори – другата хипотеза.
В ал. 6 след думата „гласуването“ се добавя „по ал. 1“.”
За да стане ясно, че се отнася за чистия референдум.
Мая Манолова:
Тоест базовият вариант е с други избори, а чистият вариант го даваме. От самата формулировка става ясно, че иде реч за изключение.
Предс. Данаил Кирилов:
Напротив, не злоупотребявайте в йерархията и тълкуването на правните норми. Първата основна, водеща хипотеза е ал. 1.
Гласуваме редакционните предложения на н.пр. Петър Славов. Който е „за”, моля да гласува „за”. Пет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Гласуваме ал. 6 с направената и приета редакция на н.пр. Петър Славов. Който е „за”, моля да гласува „за”. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Приема се редакцията на ал. 6
Предложение на комисията за редакция на целия параграф, който става § 8.
„§ 8. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Когато референдумът не е произведен едновременно с избори, предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от 40 на сто от гражданите с избирателни права и с „да“ са отговорили повече от половината от участвалите в референдума избиратели.“
2. Създават се нови ал. 2 и 3 и ал. 4:
„(2) Когато референдумът е произведен едновременно с избори за народни представители или за членове на Европейския парламент от Република България, предложението, предмет на референдума, е прието, ако с „да“ са отговорили повече от половината от подадените действителни гласове в страната и извън страната за съответния вид избор.
(3) Когато референдумът е произведен едновременно с избори за президент и вицепрезидент на републиката, предложението, предмет на референдума, е прието, ако с „да“ са отговорили повече от половината от подадените действителни гласове на първи тур в страната и извън страната.
(4) Когато референдумът е произведен едновременно с общи избори за общински съветници и кметове, предложението, предмет на референдума, е прието, ако с „да“ са отговорили повече от половината от подадените действителни гласове във всички изборни райони в изборите за общински съветници и извън страната от референдума. Общият брой на действителните гласове, подадени в изборите за общински съветници и извън страната от референдума, се определят от Централната избирателна комисия въз основа на протоколите, получени от общинските избирателни комисии и от секционните избирателни комисии извън страната.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 5.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 6 и се изменя така:
„(6) Когато в гласуването по ал. 1 са участвали повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права и с "да" са отговорили повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.“
5. Създава се ал. 7:
„(7) Когато в гласуването по ал. 2, 3 или 4 с „да” са отговорили по-малко от половината, но повече от 20 на сто от подадените в съответния избор действителни гласове, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.“
Който подкрепя така предложената редакция на § 8, моля да гласува „за”. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се.
Продължаваме с предложение на н.пр. Георги Кадиев по отношение на чл. 26. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за” предложението на н.пр. Георги Кадиев, моля да гласува „за”. Нула „за”. Против? Няма „против”. Въздържали се? Осем „въздържали се? Не се приема предложението на н.пр. Георги Кадиев за чл. 26.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев по отношение на чл. 27.
Имате думата за изказвания. Г-жа Мая Манолова.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, аз предлагам да ги обсъдим разделно неговите предложения, защото вие намалихте драстично праговете за валидност и за подписки на национален референдум. Но по отношение на местните референдуми не се случва нищо. Момент, изчакайте малко. Просто искам да ме чуете.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз винаги ви изчаквам, но ей това точно е извън обхвата на закона. Заповядайте.
Мая Манолова:
Аз предлагам да не се връщаме на темата кое е в обхвата и кое не е в обхвата, защото това е един спор, който може да кара с часове, пък и г-н Славов го няма и аз нямам дразнител.
Така че моля поне тези, които са в темата, да вложат малко мисъл в конкретната ситуация.
Уважаеми колеги, първо броят на подписите за задължителен местен референдум наистина е чрезвичайно висок. Представете си за всяка една община, примерно, ако вземем община Русе. Колко жители е Русе? Трябват ти 15 000 подписа за референдум, което е прекомерно.
Махнете 400 000 за национален референдум – колко процента са от населението за задължителен референдум – 20%, а не 10%. Би следвало подобна промяна да настъпи и при подписите за местен референдум, още повече, че хората имат ясни и разбираеми проблеми от местен характер, от рода да се тегли ли някакъв заем, да се строи ли нещо, да се мести ли центърът и пазарът.
Опитвам се да ви убедя и се обръщам към г-жа Анна Александрова и г-н Свилен Иванов защото вие сте вносители на предложенията на ГЕРБ и сигурно сте в темата повече от останалите колеги.
Свилен Иванов:
Може ли бърза реплика, ако г-жа Манолова е свършила.
Преди малко стана дума за подписката, която е влязла за тълкуване на ГПК и НПК. Ние имаме жив човек такъв. Нали си представяте, ако е нисък праг и той, примерно, 2 години събира подписи и накрая вкара един такъв въпрос аз референдум. Мислете и от другата страна. Казвам ви, че има хора, които могат да излязат с подобни въпроси. Понеже всички говорихте колко малко сме били свалили – 400 000. Ако сме на 75 000 както беше предложил г-н Кадиев, аз ви казвам, че другата година референдумът щеше да бъде за излизане от Европейския съюз. Има кой да го направи. Мислете за тези работи.
Предс. Данаил Кирилов:
Прекратявам дебата.
Мая Манолова:
Моля ви. Това ми е най-важният текст в момента.
Предс. Данаил Кирилов:
Кой? Ще направите ли процедура за отделно гласуване. Аз за това дадох думата.
Мая Манолова:
Аз моля да вникнете в това, за което говорим в момента. (Вникнал съм.) Не може да свалим прага на 400 000 за национален референдум и това да са 20% от 8 милиона, а за местни избори, за задължителен референдум да е 1/10.
Защото за това тълкуване на ГПК при мен като председател на гражданската комисия, също идваха всевъзможни подписки. Казвам, че тези примери събират много малко подписи. – 100 подписа, 200 подписа. Защото хората имат реални проблеми. Примерно, нещо за пазара искат да питат, за водопровод и т.н. Всъщност там са истинските референдуми, които решават конкретни проблеми. Съгласи се, ти си от местната власт.
Предс. Данаил Кирилов:
Когато местната власт наистина има проблем, има референдум. И не можеш да го спреш с граници. В това съм убеден.
Мая Манолова:
Има общини, които са с надути местни регистрации по маса причини. Ако искате ще дам за пример Кюстендил, където има десетина хиляди отгоре македонци. Благоевград предполагам също. Като сложиш 1/10 става невъзможно, ако ще ги събираш.
Предс. Данаил Кирилов:
Проблемът на местния референдум е напълно различен. И тук ще го кажа директно, защото вие правите популизъм пред гражданските организации. И си говорим за местна власт. Но това е друга тема.
Местната власт, проблемът с референдума е, че няма кой да го организира. По този закон, който сте приели преди 7 години, няма разписан читав механизъм за провеждането на референдума. Това е проблемът, а не подписите. В местната власт се събират подписи, именно защото има конкретен наболял проблем, по който населението има отношение. И подписите се събират лесно. Провеждането е трудно, защото по организацията има толкова много проблеми, че много лесно се извращава самата процедура и гласуването при референдума. Но това е друг въпрос.
За това моля, направи процедурно предложение, нека да го гласуваме, ако трябва разделно и да вървим към гласуване.
Мая Манолова:
Искам да Ви помоля. В момента отправям молба. Нека по реда на чл. 80 от правилника, тъй като на г-н Кадиев са му толкова сложни и облечени в общите мъглявини, които е написал, подкрепете ми едно предложение по чл. 80, ал. 2, което да стигне до пленарна зала и си запазете правото там да гласувате против. Просто да го има. Сега като искам разделно гласуване, той така ги е омотал, че не знам.
Г-жо Александрова и г-н Иванов, които сте вносители, предлагам следното.
Предс. Данаил Кирилов:
Те не са вносители на никакво предложение по местния референдум.
Мая Манолова:
Добре. Но те са работили по темата и явно са в темата, затова се обръщам към тях. Ще се обърна и към АБВ, докато още е тук г-жа Мариана Тодорова.
Предложението ми да звучи така:
„В чл. 27 се правят следните изменения:
В ал. 1 т. 3 се изменя така:
И тук само променяме 1/20 с 1/30 .
И в ал. 2 - 1/10 с 1/20.
Подкрепете го, просто за да се обсъжда в зала и там гласувайте.
Предс. Данаил Кирилов:
При всичко положения ще го включим като предложение по чл. 80.
Ива Митева:
Не можем да го включим в доклада, ако не го подкрепите.
Мая Манолова:
Аз затова апелирам сега просто дайте възможност да влезе, а в зала каквото искате го правете. Защото г-н Кадиев ги е омотал. По този начин подписите за факултативен ще станат 1/30, а за задължителен вместо 1/10 стават 1/20.
Предс. Данаил Кирилов:
Винаги на г-жа Манолова й приемаме по 4-5 текста и след това тя ни прави комисия и говорилня по 4-6-7 часа.
Мая Манолова:
Много ще съм ви задължена. Подкрепете го по чл. 80 и в зала ще решите. Обръщам се и към г-н Митев и към колегите от АБВ.
Предс. Данаил Кирилов:
Какво от това. От 5:00 часа текат групи, а ние сме тук, не сме на групи.
Гласуваме предложението на н.пр. Георги Кадиев така, както е направено за чл. 27. Един „за”. Против? Няма. въздържали се? Шест „въздържали се”. Не се приема предложението на г-н Кадиев.
Предложение от н.пр. Мая Манолова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на НС.
„В чл. 27 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 3 думите „една двадесета“ се заменят с „една тридесета“.
2. В ал. 2 думите „една десета“ се заменят с „една двадесета“.”
Мая Манолова:
Това са бройките по факултативния и задължителния. Подкрепете го да влезе в зала, а вече там каквото решите.
Предс. Данаил Кирилов:
Който подкрепя г-жа Манолова, моля да гласува „за”. Петима „за”. Който е против? Един „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се предложението на г-жа Манолова, направено по реда на чл. 80, ал. 4 от правилника.
За отрицателен вот г-н Свилен Иванов.
Свилен Иванов:
Даваме ви възможност в зала да говорите 10 минути във вашия стил и да си направите такъв популизъм. Знаете, че тези неща могат да се случат само в големите градове, които се управляват от нас. И вие много добре знаете или не знам дали знаете какво правите сега. Но наистина се надявам да не злоупотребите с това нещо.
Предс. Данаил Кирилов:
Приехме го г-жо Манолова.
Комисията предлага да се създаде § 9:
„§ 9. В чл. 27 се правят следните изменения:
1.В ал. 1, т. 3 думите „една двадесета“ се заменят с „една тридесета“.
2. В ал. 2 думите „една десета“ се заменят с „една двадесета“.”
Подлагам на гласуване предложението на комисията. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Петима „за”. Който е против? Един „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев по отношение на чл. 30.
Изказвания? Няма. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Не се приема предложението на н.пр. Георги Кадиев за чл. 30
Предложение на н.пр. Георги Кадиев по отношение на чл. 31.
Изказвания няма. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Нула „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Другите не участват в гласуването. Не се приема предложението на н.пр. Георги Кадиев за чл. 31
Пристъпваме към § 6. Имаме текст на вносител.
Имаме предложение за редакция. Г-жа Митева, заповядайте.
Ива Митева: референт
В новото изречение на ал. 3 думите „от партии” да отпаднат.
Предс. Данаил Кирилов:
По редакцията имате ли възражения? Няма.
Първо подлагам на гласуване редакционната поправка. Който е за редакцията на референтите, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 10:
„§ 10. В чл. 34, ал. 3 се създава ново изречение трето: „В подкрепа на въпроса или въпросите на референдума и на алтернативната позиция могат да се регистрират партии, коалиции и инициативни комитети.“, а досегашното изречение трето става изречение четвърто.”
Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против и въздържали се няма. Приема се § 6, който става § 10.
Предложение на н.пр. Борислав Борисов и група по отношение на чл. 41.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев по отношение на чл. 41
Предложение на н.пр. Анна Александрова и Свилен Иванов по отношение на чл. 41.
Имате думата. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Колеги, искам нещо да ви попитам с риск да се ядосате.
Хипотезата, когато се провежда местен референдум с местни избори. Според мен, може да има местни референдуми с местни избори.
Предс. Данаил Кирилов:
Точно колизия на местни избори на местен референдум много трудно ще стане.
Мая Манолова:
Какъв е проблемът да е с местните избори.
Предс. Данаил Кирилов:
Кой ще го организира. Те лесно ще го организират, но кой ще го проведе? Прекратявам дебата.
Мая Манолова:
Защо да може президентския, а да не може местния.
Предс. Данаил Кирилов:
Защото нямаш орган. В този момент ти се избират органите. И аз, ако съм един встъпващ общински съвет, ще ти гласувам всякакви референдуми, за да отговаря следващия общински съвет.
Мая Манолова:
Ако е с подписка на граждани? Защото иначе просто се харчат пари.
Ще дам пример. В Кюстендил сме правили отделен референдум, колкото и да е сложно това, и струваше около 30 000 на общината. Сега събираме подписи за местен, който е най-добре да е с местните избори, за да се спестят пари. Референдумът е по местна тема, не е политически – да се продава ли един обект или да не се продава. Събираме подписи по този въпрос.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма законодателна нужда да се регулира този въпрос.
Мая Манолова:
Аз говоря, че ние събираме подписки за истински местен референдум по закона за референдумите, който искаме да се проведе заедно с местните избори и да реши един важен въпрос, по който гражданите в момента спорят да продаваме ли една сграда в центъра на града или не. Не е политически. Просто ви казвам, че режимът ви е двоен.
Моето предложение е да се пренесат аналогичните текстове за национален референдум и за местните референдуми – да се правят заедно с изборите и да важат същите правила. Това е моето предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
И възниква въпросът може ли местен референдум с европейски избори. А може ли местен референдум с национални избори за Народно събрание.
Мая Манолова:
Г-н Митев е внесъл конкретни текстове за национален референдум с местни избори, но не е внесъл за местен референдум с местни избори.
Аз ви предлагам да го обсъдим.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма какво да го обсъждаме. Трябваше да има текстове внесени досега. Това е една крайна хипотеза, която е казана на прима виста сега. Първото нещо, което мога да кажа, аз имам дефицит на органи в този случай. Защото имаме общински съвет, който е с изтичащ мандат и имаме кмет, който също отива на избори. Тоест, нямаме ги двата съществени органа в местното самоуправление. И дадох крайната хипотеза на злоупотреба в този случай.
Прекратявам дебата.
Мая Манолова:
Става дума за общински въпрос. Ако гражданите са събрали подписи.
Димитър Лазаров:
Редно ли е сега да пишем текстове?
Мая Манолова:
Аз просто не очаквах, че ще направите такива предложения между първо и второ четене.
Димитър Лазаров:
Кажи си, че не беше чела текста. Щеше да видиш, че Кадиев предлага електронно дистанционно гласуване – нещо, което вие сте против.
Мая Манолова:
Видях го. Аз не проверявам Кадиев. Аз не съм му дружинна ръководителка, за да проверявам какво е написал.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако до 10 секунди няма процедурно предложение, включително предложение по чл. 80 от правилника, за трети път прекратявам дебата.
Мая Манолова:
Добре. Колега Кирилов, Вие дадохте изявления, че понеже сте извън обхвата, предложения няма да правите. Откъде да знам, че ще направите стройна схема какво се случва, когато е президентски с парламентарни, кога е президентски с местни, кога е президентски с европейски избори. Щом за референдумите може в комбинация, защо да не може и за местните референдуми.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Манолова, всички предложения бяха внесени към четвъртък. Към деня в петък, всички предложения бяха отразени в доклада, който беше качен веднага на сайта на Народното събрание. От петък този доклад е видим за всички и всички го видяха, които бяха заинтересувани.
Мая Манолова:
Уважаеми колега Кирилов, може ли да направя предложение по чл. 80 от правилника.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте.
Мая Манолова:
Благодаря. Предлагам следния текст.
„Когато местният референдум е произведен едновременно с общи избори, едновременно с избори за общински съветници и кметове, предложението, предмет на референдума, е прието, ако с „да” са отговорили повече от половината от подадените действителни гласове за изборите.”
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Ще гласуваме предложение на г-жа Манолова, направено по реда на чл. 80 от правилника, но като стигнем до него.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Борислав Борисов и група народни представители за чл. 41. Ние по принцип го подкрепяме. Който е „за”, моля да гласува „за”.. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се предложението по принцип.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев за чл. 41. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Не се приема.
Предложение на н.пр. Анна Александрова и Свилен Иванов за чл. 41. Който е „за”, моля да гласува „за”. Седем „за”. Против и въздържали се няма. Приема се.
Подлагам на гласуване предложение на н. пр. Мая Манолова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на НС.
„В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
(3) Когато референдумът е произведен едновременно с общи избори за общински съветници и кметове предложението, предмет на референдума, е прието, ако с „да“ са отговорили повече от половината от подадените действителни гласове в съответната община в изборите за общински съветници.“
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Седем „за”. Против и въздържали се няма. Предложението на Манолова се приема.
На база на приетите предложения комисията предлага да се създаде § 11 със следната редакция:
„§ 11. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в него са участвали не по-малко от 40 на сто от гражданите с избирателни права в съответната община и с „да“ са отговорили повече от половината от участвалите в референдума избиратели.“
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Когато референдумът е произведен едновременно с общи избори за общински съветници и кметове предложението, предмет на референдума, е прието, ако с „да“ са отговорили повече от половината от подадените действителни гласове в съответната община в изборите за общински съветници.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Който е „за”, моля да гласува „за”. Седем „за”. Против и въздържали се няма. Приема се § 11.
Заключителна разпоредба. По наименованието изказвания няма. Закривам дебата.
Мая Манолова:
Колеги, искам нещо да питам.
Колеги, обръщам ви внимание на следното. Благодаря, че подкрепихте местен референдум с местни избори. Обаче, представете си, че следващата година, като има президентски избори, в някоя община решат да си правят референдум, за да спестят пари.
Предс. Данаил Кирилов:
Преминаваме към гласуване на наименованието на подразделението – Заключителна разпоредба. Който е „за”, моля да гласува „за”. Седем „за”. Против и въздържали се няма. Наименованието на подразделението се приема.
§ 7. Текст на вносител.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев за § 7.
Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Георги Кадиев за § 7. Който е „за”, моля да гласува „за”. Нула „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Не се приема предложението на н.пр. Кадиев.
Предложение на н.пр. Георги Кадиев отнасящо се до електронното гласуване, подкрепено от Димитър Лазаров. Създава се нов параграф.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”?
Подлагам на гласуване § 7 по вносител. Който е съгласен с § 7 по вносител, моля да гласува „за”. Седем гласа „за”. Против и въздържали се няма. Приема се § 7, който става § 12.
Правя предложение по реда на чл. 80, ал. 4. т. 2 от правилника да се създаде нов § 7.
„В § 7 от Преходните и заключителните разпоредби се създава нова ал. 1.
„(1) Когато националния референдум се провежда едновременно с избори за общински съветници и кметове, за народни представители и за президент и вицепрезидент или за членове на европейски парламент, се прилагат правилата на Изборния кодекс за съответния вид избор.”
Имате думата. С особено внимание.
Мая Манолова:
Кой го предлага това? Не разбрах.
Предс. Данаил Кирилов:
Набедени професори, доценти, учени и всякакви. Аз го правя като предложение по реда на чл. 80. Г-жа Митева.
Ива Митева:
Във връзка с този текст искам да обърна внимание, че като се каже „се прилагат правилата за съответния вид избори”, това значи, че както се провежда сега един национален референдум с местни избори, търсим уседналост, търсим удостоверение за гласуване на местни избори – няма, списъците как ще се правят също се поставя въпросът. Има граждани, които не гласуват, това значи ли, че ги допускаме тук. Тоест, според мен, става една каша.
Защото в момента по чл. 8 от закона се прилагат правилата за избори на народни представители, тъй като там са най-благоприятни за всички избиратели. Каже ли се това, се привързват към всеки избор съответните правила. Не знам това ли е идеята. Но така написано?! При местни избори не се гласува в чужбина.
А иначе има един § 2 в Изборния кодекс, който казва, че за неуредените случаи се прилага Изборният кодекс.
Условията за всеки вид избор са различни – за местни, за европейски и ако ги прилагаме механично?
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, след този съдържателен дебат, оттеглям това предложение.
Но имайте предвид, че за ЦИК, г-жо Манолова, по-ясни правила, включително бюлетините за референдума номерирани ли ще бъдат. Нямаме тук правило по този въпрос. Други такива детайли остават непокрити.
Колеги, с това приключваме.
Приема се на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Закривам заседанието. Благодаря за търпението.


Председател:
Данаил Кирилов