Комисия по правни въпроси
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 34
Днес, 22.07.2015 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Петко Петков, заместник-министър, Юлиана Чолпанова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” и Флориан Флоров, главен експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела” в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”; от Съвета за електронни медии – проф. Георги Лозанов, председател; гражданите Илия Бачев и Мариана Станева.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, има кворум. Откривам заседанието. Разполагате с предложението за дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане, № 502-01-50, внесен от Министерски съвет на 16.06.2015 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 554-01-136, внесен от Стефан Ламбов Данаилов, Георги Янчев Гьоков, Чавдар Георгиев Георгиев, Стоян Михайлов Мирчев, Димитър Ангелов Горов, Янаки Боянов Стоилов, Георги Страхилов Свиленски и Мариана Радева Бояджиева на 16.07.2015 г.
Имате думата по дневния ред. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Г-н Председател, Алтимир Адамов беше тук и заяви, че неговият глас съответства на вашата група, да го броим. Заяви го пред всички, които бяхме тук. Г-н Адамов обясни, че имат изключително важни точки в Комисия по земеделието и храните.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако възприемате, не възразявам. Други становища по дневния ред?
Ако няма, аз искам да направим обсъждане по общия доклад относно законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Голяма част от колегите знаят, че във вчерашния ден имаше второ заседание на работната група по Наказателния кодекс. Благодаря на всички колеги, които взеха участие в работата на работната група. Мисля, че тя е осъществила един много сериозен напредък по тежките въпроси, които бяха повдигнати в тези 6 приети на първо четене законопроекти. Готовността е повече от 80%. Остават неизяснени 2 или 3 същностни въпроси, които бих казал, че са над обхвата на работната група, т.е. те биха се решили в рамките на комисията – на заседание на комисията, с гласуване на членовете.
Няма формална пречка да ви предложа като трета точка, извънредна да я нарека точка в дневния ред, включването на общия законопроект по общия доклад. Вие всички знаете, коментирали сме го няколко пъти, основанията за тази бързина и тази скорост – на 25 изтича срока по няколко наказателни процедури, които касаят уредбата и текстове във визираните законопроекти. Ако успеем да го гледаме на това заседание на комисията, има шанс в следващата седмична програма на парламента да влезе в зала за второ четене, което ще подобри позицията на българската държава, включително няма да даваме график за изпълнението на указанията.
Текстът е тежък. Вие го знаете – над 30 параграфа, които са с висока правна сложност и със спецификата на наказателната материя. Тоест, при всички положения ще ни бъде необходимо време най-малко 2 часа, за да го разгледаме.
Предупреждавам и за недостатъка на такова експресно обсъждане. Няма ги колегите и няма как да сме ги поканили от институциите, които участваха в работната група. А там участвах представители на Върховния касационен съд, представители на Софийския университет, Наказателна катедра.
Ако не го разгледаме сега, молбата ми ще бъде всички да имаме готовност за извънредно заседание специално за този общ доклад по законопроектите за Наказателния кодекс, което най-вероятно би било във вторник, въпреки че ще затрудним включването в седмичната програма. Но все пак, макар и теоретично, е възможно да се включи, да се доредим за пленарна зала.
Заповядайте, г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Г-н Председател, аз предлагам да го включим днес в дневния ред, да стигнем до половината и утре да довършим другата половина, ако не ни стигне времето днес. Другата седмица се очаква доста интензивна работа в пленарна зала и няма да имаме възможност за извънредни заседания на правна комисия. Затова днес да го започнем и докъдето стигнем до 6-7:00 часа и утре да го завършим на извънредно заседание на правна комисия.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хамид. Г-н Попов, г-н Славов, г-н Нотев.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател. Няма как да не се съглася с това, което казахте, че материята е всеобхватна, сложна и наистина трябва да има едно отделно заседание за Наказателния кодекс и обединения проект. А преди това трябва да видим това, до което е стигнала работната група. Не всички сме имали възможност да участваме в нея и да се запознаем с нейните обобщени решения.
Освен това, дори и да се гледа и днес и утре, предвид натовареността другата седмица и обема на Наказателния кодекс, аз лично не виждам как ще успеем другата седмица да мине в пленарна зала. Според мен това много трудно ще стане. Нека бързината да не е за сметка на качеството.
Предс. Данаил Кирилов:
При положение, че имаме два етапа на дискусия, а ако броим и работната група ще са три, общо взето проблема за качеството мисля, че го обезпечаваме в голяма степен. Ако другата седмица имаме не един извънреден, а два извънредни дни, категорично ще можем да се включим в седмичната програма.
Г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, исках да помоля да не го включваме днес в дневния ред, тъй като след 40 минути трябва да изляза. Имаме заседание на парламентарната група във връзка с промените в Конституцията. Самият аз съм съвносител по два от законопроектите и ми се ще да присъствам на обсъждането и гласуването на второ четене.
Така че може би е по-добре на отделно заседание, извънредно или както прецените, но да не е днес обсъждането. Най-малкото е неочаквано и като подготовка имах в главата си да свърша.
Явор Нотев:
Г-н Председател, благодаря ви за възможността.
Не сме готови на днешното заседание да започнем обсъждането по тези сериозни въпроси. Уверих се вчера на заседанието на работната група как трудно върви дискусията. Много са сериозни проблемите от правно-техническо естество, които трябва да бъдат преодолени и решени. Присъстваха авторитетни представители на магистратската общност, които няма как с лека ръка да подминем. А повечето от колегите не знаят и на какво становище са били. Нека да имаме възможност да се запознаем, да се подготвим за нарочно заседание и тогава да го направим.
Иначе споделям идеята, че това наше заседание трябва да се състои час по-скоро и при първа възможност ще се отзова. Но нека да не е в неподготвен вариант. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Г-н Председател, аз съм съгласен с аргументите на всички колеги, които се изказаха, да не го гледаме днес. Но предвид заплахата да се съберем в неделя след обяд, предлагам утре да насрочим заседание, на което да бъдат поканени всички хора, които са участвали в работната група и да започнем и да го завършим. Днес наистина не е удачно да започнем. Все пак изисква да се прегледат материалите, за да сме по-подготвени.
Предлагам за утре да насрочим заседание.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, общото мнение накланя натам да бъде в отделно заседание, за което има две възможности: утре или в петък, примерно, от 12:00 часа.
Филип Попов:
Не сме се запознали със становището на работната група.
Какво пречи да го направим другата седмица – понеделник, вторник.
Предс. Данаил Кирилов:
Другата седмица има пленарни заседания.
След заседанието ще получите на пощите си доклада с уточнението, че по два текста работната група е направила резерва, че все още чака последна редакция.
Свилен Иванов:
Г-н Председател, аз предлагам да гласуваме и така да се произнесем дали утре или за другата седмица от 9:00 часа сутринта.
Явор Нотев:
Г-н Председател, ако се ориентираме за утре, да проверим възможностите на експертите – магистратите, които очакваме, те са също хора с ангажименти, а е добре да са тук.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, подлагам на гласуване двете възможности: утре 14:30 ч. или следващата седмица – понеделник или вторник, съобразно гласуването в пленарна зала за насрочване на извънредно или извънредни заседания.
Който е „за” утре, 14:30 ч. извънредно заседание на Комисията по правни въпроси, моля да гласува „за”. Дванайсет „за”. Няма да броим против и въздържали се.
Който е за другия вариант – следващата седмица, моля да гласува „за”. Четирима „за”.
Колеги, при това положение с всички уточнения, които направихме, насрочвам заседание на правна комисия за утре, 14:30 ч. Ще получите проекта на доклада, ще се уведомят всички колеги, които каним в работната група.
Благодаря ви за този дебат. Извинявайте, че отнех толкова време на комисията.
Подлагам на гласуване дневния ред от две точки за днешното заседание. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Петнайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред се приема.
Пристъпваме към т. 1 от дневния ред.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане, № 502-01-50, внесен от Министерски съвет на 16.06.2015 г.
Гости и докладчици по тази точка от Министерството на правосъдието заместник-министър Петко Петков, г-н Флориан Флоров, главен експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела” в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” и г-жа Юлиана Чолпанова, държавен експерт.
Г-н Заместник-министър, заповядайте.
Петко Петков:
Благодаря Ви, г-н Кирилов.
Уважаеми членове на Комисията по правни въпроси,
Този законопроект има за цел да въведе в българското законодателство изискванията на Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета от 23 октомври 2009 година за прилагане между държавите - членки на Европейския съюз, на принципа за взаимно признаване към актове за налагане на мерки за процесуална принуда, като алтернатива на предварителното задържане.
Както и в други подобни случаи, когато се цели задълбочаване в областта на наказателното производство правно-технически е възприет подходът това да се случи с отделен закон.
В настоящия законопроект предложената уредба ще позволи взетите в една държава мерки за процесуална принуда, различни от задържането под стража, да бъдат чрез определена процедура прилагани на територията на Република България и респективно такива взети на територията на Република България да се създаде ред, по който те да бъдат признавани в държавите-членки.
Взаимното признаване на мерки за процесуална принуда по-конкретно ще се прилага до следните задължения и ограничения: задължение да информира за всяка промяна в мястото си на пребиваване, включително за целите на получаването на призовки, съобщения и книжа в хода на наказателното производство; забрана да посещава определени населени места, райони или обекти; задължение да се намира на определено място и в определено време, ако последното е необходимо; забрана за напускане на територията на изпълняващата държава; задължение да се явява в определени часове пред определен орган; задължение да избягва контакти с определени лица, свързани с извършеното престъпление; забрана за извършване на определени дейности, свързани с извършеното престъпление, включително упражняване на определена професия или дейност в определена професионална област; задължение да бъде представена гаранция.
В съответствие с изискванията на Рамковото решение, както и с ценностите и достиженията на наказателното производство законопроектът въвежда изискване за двойна наказуемост, т.е. това, което е престъпление в чуждата държава да бъде престъпление и според нашето действащо законодателство. Този принцип намира изключение само в изключително ограничен брой случаи, когато се касае за тероризъм, участие в организирана престъпна група, трафик на хора, корупция, незаконен трафик на наркотици, оръжия или взривни вещества, т.е. когато говорим за една изключително завишена опасност на извършеното престъпление.
Сроковете, които са предвидени за провеждане на процедурата на територията на Република България са кратки, с което се цели оперативност на тази процедура.
Когато първоначално наложените мерки от чуждия орган са несъвместими с тези по нашето действащо законодателство, българският съд ще има правомощието да ги адаптира, като приложи най-близката по съдържание мярка според действащото ни законодателство.
В съответствие с Рамковото решение са предвидени правила за поемане на разноските по признаването на чуждите актове, както и по изпращане на съответните български актове.
В случай на необходимост аз и експертите ще отговорим на въпроси. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър. Колеги, имате думата за становища, въпроси, позиции.
Г-н Славов.
Петър Славов:
Един кратък въпрос ще си позволя да задам.
Любопитно ми е дали е обмислян вариант тези всички мерки да се инкорпорират в НК и НПК евентуално или сте преценили, че е по-добре с отделен закон да се регламентира, предвид на това, че все пак става дума за мерки за процесуална принуда.
Петко Петков:
Тъй като се касае за взаимно признаване, т.е. процедура различна от обичайната и както технически е възприет подходът и в други подобни случаи, като за пример мога да дам Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, както и редица други закони, които предвиждат по-тясно обвързване в областта на наказателното производство, сме следвали установената до момента практика, както от страна на изпълнителната власт да го предложи, така и по отношение на Народното събрание да приеме, това да се осъществи в отделен закон. В общи линии до момента всяко подобно обвързване се осъществява в рамките на друг закон.
На мен лично като юрист, който се занимава с наказателно право ми се струва, че подобна процедура би могла да намери място и в Наказателно-процесуалния кодекс, но възприехме установената до момента практика това да се осъществи по начин по-различен.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други? Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Аз имам един допълващ въпрос. Ако правилно разбирам, става въпрос за признаване на актове, издадени от чужди органи в рамките на Европейския съюз, а всъщност самите мерки ще се реализират по реда на НПК.
Петко Петков:
Да, до известна степен е така. Самото рамково решение предвижда кръг мерки, до които промяната в законодателството трябва да се ограничава. Оттук нататък мярката е наложена в рамките на досъдебно производство от държавен орган на друга държава-членка. Нашият съд има правомощието тогава, когато от набора от мерки според действащото българското процесуално законодателство не съществува точен аналог, той да приложи и да наложи мярката, която по съдържание най-много се доближава до тази, която е наложена в чуждата държава и по този начин да се изпълнява. Тоест, мерките ще бъдат признавани за изпълнение във вид, в който действат в нашето право. Инак са наложени според действащото законодателство на друга държава-членка.
Съществува гаранция за правата на обвиняемото лице дотолкова доколкото извън територията на страната мярката е взета въз основа на всички доказателства по делото. А изискването на този проект за закон е престъплението да съставлява престъпление и по нашето законодателство. Тоест, не можем да очакваме случай в който едно деяние, което съставлява престъпление в чужбина, но не съставлява престъпление у нас, да бъде санкционирано чрез процесуална принуда на наша територия.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Има ли други въпроси? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане, № 502-01-50, внесен от Министерски съвет на 16.06.2015 г.
Моля, който е „за”, да гласува. Шестнайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се законопроектът на първо четене.
Благодаря на Министерството на правосъдието.
Пристъпваме към т. 2 от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 554-01-136, внесен от Стефан Ламбов Данаилов, Георги Янчев Гьоков, Чавдар Георгиев Георгиев, Стоян Михайлов Мирчев, Димитър Ангелов Горов, Янаки Боянов Стоилов, Георги Страхилов Свиленски и Мариана Радева Бояджиева на 16.07.2015 г.
Гост по т. 2 от дневния ред е председателят на Съвета за електронни медии проф. Георги Лозанов. Г-н Председател, заповядайте.
Колеги, от вносителите г-н Георгиев ще представи законопроекта. Заповядайте.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми колеги, уважаеми г-н Лозанов, няма да скрия от името на колегите, че повод да направим тези предложения за изменения в Закона за радиото и телевизията беше предходния законопроект от един текст, а ние решихме да се опитаме да използваме този повод, за да дадем, доколкото е възможно, допълнително усъвършенстване на регулацията на отношенията, които този закон урежда.
Само ще кажа, без да преповтарям мотивите, в какви насоки ние сме се опитали да подобрим правната регулация, а именно във връзка с излъчваните реклами.
Също така сме решили и предлагаме да се въведат някакви допълнителни изисквания за професионален опит на членовете на СЕМ. Знаете какви са отговорностите и задълженията на тази институция и ние считаме, че е редно както при други случаи подобни за други държавни органи, да се въведе някакво изискване за членовете.
Също така предлагаме и това ,което беше повод за предходния законопроект, да бъде уредено по един начин, свързан с ротацията на членовете. Предлагаме нова регулация за ротацията на членовете на СЕМ, като тъй като са нечетен брой, очевидно се налага една периодичност, която е свързан с половината от мандата на членовете и която налага също така математически при всеки избор от страна на Народното събрание да се избират по двама членове заедно с един представител от Президентството и съответно на всеки 3 години да се избира по един представител.
В тези общи насоки са нашите предложения за усъвършенстване на правната регулация. Считаме, че ще бъде подкрепена, тъй като тя внася по-голяма яснота и ще даде възможност отношенията, които са предмет на регулация да се регулират по един по-добър начин.
Позволете само да се върна на въпроса за рекламите. Специално обръщам внимание, че ние сме се опитали да ограничим излъчването на програми, показващи жестокост и насилие. С колегите считаме, че нашите медии се напълниха с подобни програми. Считаме, че е редно Народното събрание да обърне внимание и да вземе отношение чрез законодателна регулация. Наистина обществото не трябва да е подложено на такива масирани програмни излъчвания, свързани с жестокост и насилие, тъй като те по един или друг начин влияят на психиката на отделните хора и ние считаме, че трябва да има ограничителна регулация в тази връзка.
Това е, което искам най-общо да кажа. Ако има допълнителни въпроси, ще се опитам да отговоря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Г-н Председател, ако имате желание да вземете становище, по всяко време може да го сторите. Заповядайте.
Проф. Георги Лозанов:
Ще изкажа позиция, която не е позиция на Съвета за електронни медии, тъй като вчера се появиха текстовете, за да може Съветът, както е разписано в нашите правомощия да формира позиция. И след нашето редовно заседание във вторник ще можем да представим такава позиция официално. Аз в експертно качество, а и заради това че много години съм в регулацията, прилагам Закона за радио и телевизия, да кажа няколко съображения.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Най напред искам да кажа, че законопроектът е доста разнообразен като теми, като намеса в съществуващата нормативна база и докосва няколко болезнени точки, по които действително е необходимо развитие на тази нормативна база.
Трябва да кажа, че темите са по-скоро аксесоарни, не са свързани с основните проблеми, които стоят пред медийната регулация в България. Това е преди всичко смяната на модела на цифровизация. Там имаме голям проблем, знаете. Свързано е с прозрачността на собствеността и праговете на концентрация също много голям проблем, който трябва да се решава законодателно. Има също голям кръг проблеми около обществените медии и тяхното финансиране. Така да се каже това са три много сериозни теми, които вероятно ще предизвикат, ако трябва да се намери нормативно решение, написването на нов закон.
Тези поправки са в традицията на реформите в медийното законодателство през последните 20 години. Тези традиции са на парче и без много връзка помежду си. В резултат на това аз имах повод да кажа, че нашият закон прилича на индианско одеяло и сега ще получи още такива кръпки. Но явно преди да се направи нов закон така ще бъде.
И аз бих си позволил да кажа няколко съображения по отделните предложения.
Разбира се, че приемам, че трябва да се ограничи жестокостта и насилието. С жестокостта и насилието има действително нужда от допълнителна строгост в текстовете. Притеснителното тук е това, че се насочва и към новинарските предавания. Това е много голям дебат, професионален и много труден, защото това не са сцени, в смисъл това не е разиграване, не е драматургия. Това е самата реалност и по-скоро става дума за визуални документи и обикновено тук подходът е друг. Предписват се мерки така че хем да бъде представена картината, колкото и драматична да е, когато е част от правото на информация, хем да се пази психиката на аудиторията. Това става чрез замъгляване на образите, чрез изискване да са в далечни планове и т.н., а не генерално, както може това да се ограничи по отношение на един филм или по отношение на някаква драматургична цялост. Да не забравяме че това са новините и аз знам апела: Стига лоши новини! Само че новините са такива каквито са. Така би трябвало да е и не бива да се поставят в това отношение задачи пред медиите.
Във връзка с § 2 в предлаганото изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията се отнася до продуценти, към независимите продуценти. Аз намирам за една важна крачка действително да им се постави изискване колкото се може по-нови продукти на продуцентите да се представят на аудиторията, което ще развива независимото продуцентство. Тук обаче има един голям проблем, което е важно, ако ще се дават нови права на независимите продуценти, преди това той да бъде изяснен и също да бъде включен. Има една дефиниция за независим продуцент. Защото сега практиката е такава, че все повече самите медии се явяват чрез свои дъщерни фирми независими продуценти. Това не е реално изпълнение на ангажимента за независимо продуцентство, защото независимият продуцент трябва да е независим, включително и финансово от медията, което дава възможност за диверсификация на начина на производство на телевизионни продукти, а оттам и за по-голям плурализъм на съдържанието, какъвто е смисълът на поощряването на независимото продуцентство.
Така че тук, ако влизаме в тази тема, е хубаво да влезем в дълбочина и да видим първо какво представляват тези независими продуценти как, както са формулирани сега в закона, и след това да им дадем по-големи права и възможности. Иначе това е част от плурализма на правенето на телевизия и е хубаво, разбира се, да бъде поощрено.
По отношение на изискването да има опит, този опит, когато се мери, имаше такава предишна редакция на закона, най-малко 5 години, не е много ясно какво мерим, защото това не е трудов стаж, а е опит. Опитът измерим ли е?
Имаше един предишен законопроект във връзка с мандатите в Съвета за електронни медии. Ротацията се създава, това е известен инструмент, за да се разминат мандатите, така че една политическа гарнитура (сила) в някаква ситуация да не излъчва всички мандати. Затова те трябва да се разминат във времето, така че някой с ротация излиза, друг влиза. Това обикновено се прави в началния етап. После мандатите са разминати от само себе си.
Така че, според мен, ако трябва нещо да се извърши в тази посока, просто ротацията трябва да отпадне вече. В Съвета за електронни медии мандатите са разминати – през две години излизат двама, през три години трима. Въпросът е, че мандатът е 6 години и всеки изкарва шестгодишния си мандат и от само себе си това разминава мандатите на членовете. Още повече, ако институциите, които отговарят за това – парламента и президента, избират сравнително навреме новите членовете и тогава обновяването се случва. Защото сега има един казус, който си заслужава да спомена тук, нашите колеги по закон продължават да изпълняват правомощията, въпреки че им е изтекъл мандатът, до избора на нов член. И това е ясно. Но те в мандат ли са? Защитена ли е мандатността тогава, когато те изпълняват правомощията си извън мандатността.
Казвам това като въпрос, който е възникнал в Съвета за електронни медии и ни вълнува, не че очаквам отговор, просто като ремарка по предложенията във връзка с мандатите. Защото се оказа устойчива практика президентът и парламентът да не избират преди изтичането на мандата, така че да идват новите членове заедно с изтичането на мандата на старите и така се получават вътре едни допълнения към мандатите, включително до повече от година.
Аз не знам каква е правната устойчивост в този момент на Съвета, но във всички случаи се създава една небалансирана ситуация. Така че и в това отношение може повечко – по-голям законов ред да се въведе, би било полезно.
Иначе мандатите са разминати, така че повече от ротации няма нужда, разбира се, ако не се направи нов състав и нов Съвет, поради това че няколко пъти това е ставало и аз вече три пъти карам все първи мандат, защото се правят законови промени във връзка с политически смени в ситуацията. Но сега вече има известна устойчивост и живот и здраве догодина аз ще си изкарам за първи път първият мандат до край, който е от 6 години.
Това е, което исках да кажа около предложените промени.
Въвеждането на рекламен спот във всички случаи е нещо, което си заслужава да бъде подкрепено.
Заслужава си да бъде подкрепено уточняването на разпоредбите за нивото на звука, защото в момента не са прецизни термините. Не съм сигурен, обаче, че гръмкост на звука е точен термин, който тук се предлага. Това е малко през руски – громкость. –Но в EBU (European Broadcasting Union) – Европейския съюз за радио и телевизия, има една съвсем точно разписана, да я наречем „скала”, която може да се възпроизведе и в закона да влезе по-технологично ясни правила за това как се мери звукът.
Последното, което искам да кажа е, че лично аз – всичко това, което казвам, е повече в персонално качество, експертно на Съвета ще бъде, но предполагам, че съм уцелил посоката, в която Съветът ще коментира тези предложения.
Много добре е това децата да бъдат защитени от реклама. Нещо повече, аз и преди съм дебатирал по този въпрос, детето не е търговски субект. И въобще не трябва към него да се адресират реклами. Това се превръща във форма на манипулация на възрастните, а не реална комуникация с децата. И затова реклами, насочени към деца поначало е изключително спорна практика, която трябва да намери своето законово решение. Толкова повече, да се появяват реклами в детски предавания, където по условие да има реклами за деца, каквито по условие не би трябвало да има. Нещо повече, трябва да се помисли въобще за ограничаването на децата в рекламите за възрастни. Сега непрестанно децата рекламират кренвирши, даже и банкови кредити, което е манипулативно и в разрез с ценностите на обществото, на човека и на семейството. За това повече текстове, рестриктивни в тази посока, така че да пазим децата, за сметка на това да бъдем максимално либерални към възрастните. Мисля, че това е съвременната тенденция в медийната регулация.
Аз не знам дали тези мои коментари са били полезни, но за всеки случай ги казах. Приключих.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател. Лично за мен бяха много полезни. Смятам, че и колегите също добиха представа. В законопроекта има най-малко поне две теми или две групи от отношения, които се предлагат за регламентация.
Колеги, имате думата. Г-н Митев. След това г-н Славов.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги,
Уважаеми проф. Лозанов, ние с колегата Димитров ще подкрепим на първо четене този законопроект. Но аз ще обърна внимание на § 1 от него и въвеждането на забрана за показване от страна на доставчиците на медийни услуги на предавания, ще ги обобщя най-общо, защото всички тези форми, които са изброени, са предавания по смисъла на Закона за радиото и телевизията, които съдържат или подбуждат към насилие или жестокост и ще ви обърна внимание специално на новинарските предавания.
Така записан този текст на практика би поставил едно малко по разширително тълкуване и дори и да не прилагаме способите на разширителното тълкуване до санкциониране на всички доставчици на медийни услуги, тъй като при упражняването на правото им да предоставят информация, да разпространяват информация, правото да изразяват мнение и да коментират актуални обществено-политически теми и проблеми несъмнено може да се наложи да бъдат показани такива сцени – сцени от бойни действия, сцени от терористични актове, безспорно това са сцени, които съдържат насилие.
Друг е въпросът как ще уточним термина „подбуждащи към насилие”. Прекалено широка врата отваряме тук за тълкуване.
Нещо повече, към този момент на мен поне не ми е известно да имаме легални дефиниции в Закона за радиото и телевизията на термините „насилие” или „жестокост”.
Проф. Лозанов изтъкна, че има такава практика на замъгляване на изображения в такива случаи. Това изисква съвсем различна регламентация, съвсем различен текст от този, който ни се предлага.
Ние не сме водеща комисия и аз няма да влизам в дълбочина да коментирам самия текст. Говоря като цяло за това основно положение в законопроекта. Според мен, тук би трябвало да настъпят най-малкото сериозни редакции на този текст, тъй като бихме влезли в колизия с конституционно признати права и свободи, като правото на разпространение на информация и правото на свободно изразяване на мнение по начина, по който текстът е разписан – прекалено широки дефиниции, прекалено голям обхват и при всички положения не трябва да допускаме да се стига до там, че излъчвайки новини, актуални коментари и предавания доставчиците на медийни услуги да бъдат лишени от възможността да показват, тъй като специално за телевизиите основното тяхно средство за въздействие, разбира се, е визуализацията на съответния коментар или на съответната новина. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз имам два въпроса - по § 2 и § 3, към вносителите.
Искам да ви попитам на първо място това, което се въвежда в § 3, чл. 25, т. 1 като изискване да нямат друго гражданство.
„1. След израза „българско гражданство” се поставя запетайка и се добавя „които нямат друго гражданство”.
Това, на първо място, не е ли малко ретроградно и не се ли притеснявате, че може да ни доведе някаква наказателна процедура, предвид, поне според мен, че противоречи на Договора за функциониране на Европейския съюз, където всеки гражданин ex lege по силата на този договор става европейски гражданин, т.е. добива гражданство.
И какво ви мотивира на практика да предлагате този текст.
И другото, което бих искал да ви попитам, по § 2 иначе похвалната инициатива да се насърчават българските произведения, дали тук също не би могло да изпаднем пак в някаква такава квази наказателна процедура, че един вид се опитваме с протекционистични мерки да насърчаваме български производители. Там основният текст касае европейски продукти. Тоест, ако говорим в рамките на насърчаване на обем европейски продукции и българските да бъдат насърчавани, ми се вижда по-добра редакция, а не да е казано, че трябва само български да се насърчават. Тоест, там дали не е възможно да възникнат проблеми и дали сте го мислили това нещо. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Георгиев, заповядайте.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колега Славов, да, нашата идея е била именно в тази насока, която вие казахте. Разбира се, че тези текстове подлежат на усъвършенстване между първо и второ четене и аз съм склонен да обсъдим вашите забележки и притеснения, които имате.
Що се отнася до гражданството, ние сме имали предвид, че въвеждайки професионален опит, този опит е преди всичко тук в български условия и затова сме въвели и българско гражданство. Ако считате, че това би ни довело до някакви проблеми с общо европейски регулации, вероятно с колегите може би ще отстъпим от това, но това, че всеки гражданин на страна-член се счита и за член на Европейския съюз мисля, че не противоречи с текста, който ние предлагаме.
Но пак повтарям, склонни сме между първо и второ четене да обсъдим тези ваши съображения и вероятно да намерим една по-добра редакция.
Реплика: Но не в тази комисия.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Като казах, че на първо четене ще подкрепя, но смятам, че много промени трябва да има и ще посоча няколко проблема.
Хващам се за § 1. „от 7 до 22 часа” – „…сцени, съдържащи и подбуждащи към насилие или жестокост в новинарските си предавания, филми и други специални предавания” и т.н.
Това, че между 7 и 22 часа няма да се дават такива неща, които тук са описани, означава, че децата през това време ще гледат чисти предавания. Добре, а възрастните през деня няма да гледат телевизия, защото няма да получат нищо. Само „Пчеличката Мая” ли ще гледат цял ден. Защо казвам „Пчеличката Мая”? Каква е разликата между еротиката и порното? Според Наказателния кодекс даването в близък план или в далечен план. Или с езика на телевизията разликата между еротиката и порното е фокусът. Като дадеш фокусът размазан е вече еротика.
Я ми кажете вие ако пускаме през деня „Вълкът и Червената шапчица” какво ще стане. Дошъл един вълк, изял бабата. Дошъл един ловец, убил вълка. Това според вас не е ли насилие. Братя Грим. Ами Супермен? Спайдърмен? Летят, скачат. Децата не се ли повеждат. Скоро имаше един случай, където един се беше облякъл и със сабята скочил от прозореца. Според вас и детски предавания ли не трябва да има или трябва да са със специално съдържание – само балет и стихотворения, в които да няма двусмислие ли трябва да има.
Я ми кажете спортни предавания може ли? Там има бойни изкуства. Има бойно приложни спортове. Който и да е филм, трябва да има екшън, трябва да има катастрофа, трябва да има взрив, трябва да има някакво действие вътре да се случва.
Тоест, ние желаейки да предпазим децата от всичко това, дали изобщо ще имаме телевизия през деня. Тоест, трябва да преценим какво е. Във всяко нещо може да има насилие. Казах ви. Вълкът може да се окаже, че е най-големият насилник, защото е изял бабата. Това е първото.
По § 2. Имам чувството, че това е изключително лобистки текст – тежък лобистки текст. Българските автори нямат пари за филми. Какво им пречи да си вкарат в закона опция, в която да има повече българско изкуство. Въз основа на тази опция да искат повече бюджет и после ще си произвеждаме филми и ще си гоним авторските права за тях. А ако нямат качества тези филми? Дадени са пари, ще правим филми на всяка цена и до 5 години има няма качества ще ги излъчим. Тук на всяка цена ли трябва да бъде това нещо? Знаем, че има две организации, които са оторизирани. За да имаш лиценз за телевизията трябва да си сключил договор с тях. Съответно следват права, плащат се суми. Хубаво е авторите да получават сумите. Така е по цял свят, макар че има и спорни моменти. Но трябва ли на всяка цена да го включим това в закона? Няма ли конфликт на интереси?
И последното – 30 минути да няма реклами. § 8, чл. 86.
Алинея 3 се изменя така:
„(3) Не се прекъсват за реклама новини и информационни предавания за текущи събития, когато тяхното времетраене е до 30 минути. При продължителност на предаването по-голяма от 30 минути се прилагат общите правила.”
Съгласен съм по време на някакво религиозно предаване, по време на някакъв конгрес и изобщо нещо, което би могло. Оттам нататък не считате ли, че 30 минути, сигурен сте, че това е срокът. Защото прайм тайм все пак е ограничено време. Рекламното време вие имате цяла технология – не повече от три пъти в едно – по 15 секунди, по 5 минути – сигурен ли сте, че 30 минути е добрият срок за прилагане на общите правила – да не могат да се прекъсват във всяко едно положение, във всеки един случай. Мисля, че точно тези минути не са ви точни. Така че прайм тайм не може да се делегира най-малко на 30 минути. Това е. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Колеги, ако няма други изказвания, да взема думата? Г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Колеги, първо искам да кажа, че малко се притесних, когато Председателят на СЕМ заяви, че това, което се дава по новините било нашата действителност, реалност. Аз лично съм гледал сутрешен блок в събота и неделя, в който първата новина е катастрофа, втората убийство, третата пак катастрофа и четвъртата новина понеже няма друга в България, прехвърлят в чужда държава, в която има земетресение, катастрофа и т.н. Съгласете се, че това не е приемлива среда, в която децата събота и неделя гледат и трябва да го гледат това нещо.
Така че аз не съм съгласен, че в България стават само катастрофи, или се пребива тригодишно дете или само лоши работи.
Аз гледам новините редовно и съм възмутен от това, което се дава. Защото никой не дава новия център на град Русе, който се направи, но горещите новини са катастрофи, убийства и т.н. Всъщност съм 100% съгласен, че за новините трябва да се ограничи това нещо. Не знам от далеко или от близко, но много пъти са давали от близо и кръв, и такива работи, които е недопустимо. Това ли е реалността?
И една друга гледна точка, специално за фирмите искам да обърна внимание. Примерно, пуска се екшън, в който се стреля. Ще накажем разпространителя на медийната услуга ли - доставчика? Нали ви е ясно, че това няма как да се случи. Специално за филмите не мисля, че трябва да се прави експеримент.
Никой не намалява джигитите, които нощно време си правят по улиците рали, или тези, които карат по магистралите с 200 км, а се дава катастрофата с намачканите ламарини и хората легнали до колата.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Иванов. За реплика г-н Димитров.
Емил Димитров:
Уважаеми колега, животът не е това, което ни се иска, а това, което е. Има неща, които функционират извън нас не така, както на нас ни се струва, че трябва да бъде, но те си функционират по един свой много завършен и обясним за съответната технология начин. Най-добрата новина е лошата новина. Това се харчи, това се предава, това гледат хората. Дали ви харесва или не, друг въпрос. Имаш ли кръв, значи си пръв в емисията, да знаеш.
За кръвоносната система? Всичко в телевизията е разход – лиценз, авторски права, екип, бензин, предавания, всяко предаване е с различен сегмент и струва скъпо. Филмите са най-евтини, защото ги купуваш в пакет. Новинарската емисия е най-скъпа.
Какво представлява едно предаване, каквото и да е – социологическо, политическо, новини - пълнеж между две реклами. Само рекламите ти е приход. Всичко друго е разход. Много бил интересен Слави Трифонов. Много било интересно станалото в парламента. Пълнеж между две реклами. Рекламите са ти приход, а всичко друго ти е разход. И сега искате да няма изобщо реклами, а, от друга страна, да има предавания. Няма как да се получи.
Така че кръвоносната система не можем да я вземем.
А що се отнася до филмите. Нека да погледнем друго. Смятате ли, че всички филми, които са на запад, са избрани, за да ощетят техните деца, да подведат тяхното съзнание, или да ги направят някакви престъпници. А те си произвеждат филми и за децата. Мисля, че си спомняте, за филмите след 10:00 часа си пише до 14 години, до 16 години и до 18 години. Мисля, че това е достатъчно.
Свилен Иванов:
Г-н Димитров, аз точно за филмите казах, че нямат място тук. Не можах да разбера вашата реплика. Аз казах какво имах предвид под новини. Просто да не се дават по този начин, по който са.
Хамид Хамид:
Г-н Председател, уважаеми колеги, нека тези строго експертни теми да ги оставим на колегите от Комисията по културата и медиите, защото ние не сме водеща комисия, а влязохме в прекалена експертност, за която мисля, че колегите от Комисията по културата и медиите ще ревнуват. Тази тема е тяхна. Нека да оставим за тях този спор. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хамид. Г-н Димитров, налага се да се намеся. Аз до последно бавех изказването си, защото влязохме в дебат по всички аспекти на законопроекта. Налага се да се изкажа.
Г-н Георгиев като вносител започна максимално добросъвестно. Той каза този законопроект го внасяме като продължение на законопроекта, който беше внесен миналата или по-миналата седмица. Тоест, той като вносител не е подменял темите. Той каза коя е основната тема и основната тема е в полето на нашата комисия. Основната тема касае дебата, който проведохме на миналото заседание по законопроект, внесен от мен, Красимир Велчев и г-жа Полина Карастоянова и който касаеше проблема с прилагането на правилата за мандатите. Пак казвам, г-н Георгиев беше пределно ясен. Това е основната причина. Покрай тази причина са положени усилия и са развити няколко очевидно дискусионни теми, които са по съществото на материята. А по тези въпроси аз не се чувствам готов, макар и активен зрител, не се чувствам готов да изразя такова становище, каквото колегите от Комисията по културата и медиите компетентно биха изразили. По-скоро бих взел становището на всеки един от нас като потребител на тази услуга и като обикновен гражданин.
Но идеята ми е да се върнем към този дебат, който касае правната комисия. Имаме два законопроекта. Директна е заявката на вносителите по този законопроект, че внасят правила, които да бъдат разгледани съвместно с приетото на първо четене правило, което вече приехме и би следвало да се обсъди и от водещата комисия и от пленарна зала.
Аз имах колебания допреди да чуя проф. Лозанов в частта, която е специфичната за този законопроект. Пак казвам, не се чувствам подготвен по тази материя. От това, което чух като негово становище, аз приемам, че имаме една гарнитура, която по-скоро трябва да създаде един съпътстващ дебат, ако може основният - за мандатите, да се подмени. При това положение аз информирах моето дълбоко убеждение, т.е. аз се колебаех, мислех, че по принцип можем да подкрепим този законопроект на първо четене и да имаме два законопроекта евентуално на второ четене при водещата комисия – Комисията по културата и медиите. Сега, обаче, съм дълбоко убеден, че ще гласувам против този законопроект. Въобще няма да коментирам маскировката. Връщам ви към шахматно поставените три изисквания, които касаят мандатите.
Колегата Славов правилно отбеляза едно от тях – изискването за изключителност на българското гражданство, няма да повтарям неговите аргументи, което ме навежда на едни съмнения относно актуалността на такова едно изискване по отношение на един такъв орган. Какво лошо има като е гражданин на Финландия или на Англия. Нали е български гражданин. Защо трябва да ограничаваме и то точно в тази тема. Какво доказваме?
Коментираме след това части от § 3 и 4 – те също касаят изискванията към членовете, в един изключително противоречив във времето кърпеж – режим по отношение на статута на този орган. Аз не съм сигурен доколко е добре този дебат да го възобновяваме сега.
Отиваме и до същината - § 5, заедно с § 10 и § 11. Тук целта директно ще ви я кажа каква е. Целта е двата просрочени мандата да продължат по още една година. Това е директната цел. Директната цел е да не се изпълни указа на президента от месец май тази година. Директната цел е да имаме трето, четвърто правило, което да омаже мандатността на този орган и през следващата ротация да влезем наново в безумни тълкувания кой мандат кога е започнал, кога е приключил и кога да бъде прекъснат. За мен тук правната цел е ясна. Целта е да се дестабилизира режимът и доколкото чрез правилото на § 5 се изпраща в бъдещето ротацията, т.е. забавя се с още една година, аз ще бъда твърдо против това.
В пленарна зала ще се боря и срещу приемането на първо четене на този законопроект. А за второ четене, нищо че тази комисия няма да бъде водеща, като обикновен народен представител ще направя всички възможни предложения, за да не може да се стигне до разнобой в двата режима. Правилата да се чистят, а не умишлено да се комплицират. Ние махнахме едно противоречие, защото изискването за едновременност очевидно касае конститутивния момент, т.е. моментът, в който органът тръгва и няма как да се прилага в бъдещите моменти. Ако се премахне това вече не актуално изискване, казусът става ясен – двата органа ще могат да си изпълняват изборите, респективно назначенията в съответното време.
За да не удължавам повече моето изказване, с това приключвам моето становище.
Ако няма други изказвания, закривам дебата. Пристъпваме към гласуване.
Който е „за” да бъде одобрен на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 554-01-136, внесен от Стефан Ламбов Данаилов, Георги Янчев Гьоков, Чавдар Георгиев Георгиев, Стоян Михайлов Мирчев, Димитър Ангелов Горов, Янаки Боянов Стоилов, Георги Страхилов Свиленски и Мариана Радева Бояджиева на 16.07.2015 г., моля да гласува „за”.
Пет гласа „за”. Против? Четирима „против. Въздържали се? Девет гласа „въздържали се”. Не се приема законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Законопроектът е в правна комисия заради мандатността.
Г-н Председател, благодаря. Колеги, благодаря.
Закривам заседанието.
Утре в 14:30 часа извънредно заседание – Наказателен кодекс, второ четене.
Председател:
Данаил Кирилов