Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 38

Днес, 10.09.2015 г., четвъртък, от 14:00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Петко Петков, заместник-министър, Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, Мариета Тошева и Флориан Флоров, главни експерти в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, тъй като в 14:30 часа имам друга комисия, от която няма как да отсъствам, ще може ли в началото да взема становище по § 25 и § 26, да обявя как ще гласувам и да напусна заседанието.
Предполагам, че няма да възразяват колегите.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Уважаеми колеги, откривам заседанието. Има кворум.
Продължаваме с обсъждане за второ гласуване на общ законопроект № 553-03-81/02.07.2015 г. на приетите на 25.06.2015 г. на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:
- № 454-01-26, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 27.10.2014 г.;
- № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 09.12.2014 г.;
- № 454-01-71, внесен от Цецка Цачева Данговска и група народни представители на 19.12.2014 г.;
- № 554-01-1, внесен от Петър Владиславов Славов на 05.01.2015 г.;
- № 502-01-27, внесен от Министерския съвет на 07.04.2015 г.;
- № 554-01-87, внесен от Методи Борисов Андреев и група народни представители на 08.05.2015 г.
Възражения по дневния ред имате ли? Няма.
Пристъпваме към обобщения доклад.
Г-н Лазаров, имате думата за § 25 и § 26.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, обявявам предварително, че аз ще гласувам против § 25, а именно предложените изменения по чл. 343, ал. 3 – изменения и допълнения, тъй като се въвеждат нови обективни признаци, които не са елемент от пътя. За транспортните престъпленията, които са отделени в отделен раздел и глава, правните норми са бланкетни. Те препращат към Закона за движение по пътищата, нарушаването на чиито разпоредби, когато доведе до вредоносен резултат, изпълняват признаците на състава на престъпленията, изброени в чл. 343 и следващия, а и чл. 342.
Има богата практика на Върховния касационен съд. Има и постановление на пленум, които отграничават престъпленията, извършени с моторни преводни средства, които отиват в професионалната непредпазливост от тези, които са извършени по чл. 343 - Постановление 2, ако не се лъжа. Но аз мисля, че колегите по-нататък също ще вземат отношение. Не бива с тези текстове ние да променяме тази практика от 1968 г., когато всъщност са отделени транспортните престъпления в отделна част, що се касае до моторни преводни средства, защото приемайки ги по този начин площи за пешеходци, паркове и градини, там няма регламентация по Закона за движение по пътищата. Няма как чл. 343- бланкетните норми към кое да препратят, макар че е казано или друга правно регламентирана дейност, но няма регламентация как се движат две моторни превозни средства, ако се блъснат, в един парк - дясно стоящият ли, или ляво стоящият ще бъде виновен. Но както и да е. Не искам да утежнявам повече изказването си.
Това ще затрудни съда в прилагането, още повече, че няма и легални определения оттам нататък, на които ние да се позовем по тези текстове. Докато в Закона за движение по пътищата е казано кое е път, пътно платно, пътна лента, поради което ще гласувам против тези предложения.
Дотолкова доколкото съм съвносител на измененията по § 26, съвсем накратко ще кажа. Завишаването на наказанията за управление на моторни превозни средства, когато няма предизвикани телесни повреди или щети, а само поради факта, че се управлява след употреба на алкохол, те от доста години не са променяни. Вие ще видите в текста – до една година, до две години при повторност или управление на моторно превозно средство след лишаване от правоуправление не изиграват своята превантивна роля дълги години, поради което в последните години виждате, че много такива престъпления се правят от лица, които са употребили алкохол, или без свидетелство за правоуправление и поради това вносителите сме предвидили нещо, което беше внесено в 42-то Народно събрание, но не стигна времето да се приеме, за завишаване на наказателната репресия при хипотезите на управление с алкохол. Мисля, че това е очаквано от обществото и би изиграло своята освен генерална, най-вече и специална превенция. Защото сега при констатиране на такива деяния наказанието обикновено е глоба или съвсем ниско и бързо се реабилитира и продължават тези лица да осъществяват тези престъпления. Благодаря.
Заявявам, че подкрепям текста на който сме вносители (чл. 343в).
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, имате думата по § 25. Г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
С последното, което каза колегата Лазаров, аз се съгласявам и солидаризирам. Донякъде това са били и моите мотиви да внеса тези предложения за чл. 343, ал. 3, а именно да не се третират подобни опасни деяния, подобни опасни престъпления по общия ред, предвид високата им степен на обществена опасност. И наистина, когато в пешеходна зона, парк или градина МПС е блъснало пешеходец и е причинило телесна повреда, а за съжаление имаше и случаи, в които беше причинена смърт, водачът наистина да понесе цялата строгост на закона, а не да се измъква било то с административна санкция или с някаква минимална условна присъда.
Не се съгласявам с него дотолкова доколкото, ако вярно го разбрах, него го притесняваше, че липсвала препратка в Закона за движение по пътищата или най-малкото норма в Закона за движение по пътищата, която да може да се ползва по отношение на това що е то площ, предназначена само за пешеходец – паркове, градини и детски площадки.
И тук аз съм си извадил, ако погледнете Закона за движение по пътищата, чл. 81, т. 5. Там изрично се говори, че е забранено движението на превозни средства именно по площи, предназначени само за пешеходци. Ако погледнете чл. 15, ал. 5 от Закона за движение по пътищата, там ще видите, че е забранено престой, паркиране и движение в паркове, градини и детски площадки. Тоест, административните санкции и забрани са налице. Въпросът е, че очевидно липсата на наказателна санкция и опасността от наказателна репресия води до това, че много водачи пренебрегват административните санкции, или разчитат на това, че ще се отърват отново с глоба и вероятно поради това си лекомислие или не знам как да го нарека, се стигна до много тежки инциденти напоследък и наистина е необходимо мерките да бъдат доста по-строги, за да са респектиращи и да имат превантивно действие по отношение на водачите.
Това са ми съображенията. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други колеги? Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Уважаеми колеги, опитът да се разширят хипотезите на по-тежко наказуемо деяние, като се продължи списъкът на произшествията, допуснати в пияно състояние, бягство от произшествието, съответно пострадали повече от едно лице, а и към добавеното последно обстоятелство, което квалифицира деянието на пешеходна пътека, според мен, е в посока, която създава повече проблеми, отколкото улеснява наказателната практика и вярната наказателна политика по отношение на тежките пътно-транспортни произшествия.
Правя една качествена разлика между класическите хипотези на квалифицирани обстоятелства – алкохола, бягството и повече от едно лице, с които отдавна сме привикнали, за които обществото и повечето водачи са предупредени, че предполагат една по-тежка отговорност и това, което се опитваме да направим с добавянето на чисто фактически обстоятелства, които обаче се отнасят до естеството на административното нарушение, което е допуснато и което само по себе си би могло да се окаже признак от обективната страна на деянието, с което е изпълнен съставът на чл. 343.
Какво имам предвид? Ако един водач, без да е употребил алкохол, наруши режима на скоростта – ограничението по чл. 21, или съобразената скорост по чл. 20, или премине на червен сигнал, той отговаря за транспортно престъпление с определена предвидена санкция. Ако той това свое деяние е извършил в пияно състояние, т.е. с повече от 0.5% алкохол в кръвта, само по себе си този признак води до утежняване на неговата наказателна отговорност. Ето това е квалифициращо обстоятелство. Това е допълнителното обстоятелство, което прави деянието по-укоримо, за което обаче е предупреден и напълно справедливо законът предвижда по-тежко наказание. Да се допусне пътно-транспортно произшествие на пешеходна пътека или в места, предназначени за движение само за пешеходци само по-себе си представлява нарушението, което е пряко свързано и представлява обективиране на неправомерното поведение, довело до резултата – до блъскането на пешеходец. Втори път, обаче, ние започваме да оценяваме същото това обстоятелство, като казваме: То това нарушение е нарушение, то е елемент от обективната страна на престъплението, ама то е толкова тежко и е по-тежко от друго нарушение, че ние трябва да го приравним с извършено в пияно състояние, бягство и т.н. Тоест, тук имаме едно принципно неразбиране на естеството на нормата, за която колегата Лазаров каза. Тя е бланкетна норма. Наказателната вина тук е непредпазлива по дефиниция, специално в този текст. Вината по отношение на административното нарушение е съвсем друга. Тя може да бъде умишлена и всъщност е умишлена. Но това не променя субективната страна на наказателното деяние.
Ето защо, когато правихме промените, свързани с добавянето на пешеходната пътека като квалифициращо обстоятелство имаше такива принципни възражения, но независимо от това прагматичните съображения надделяха и казаха. Тези тънки анализи и спорове са чисто юридически, да не кажем текстът е адвокатски, което пак е израз на дълбоко неразбиране, защото ние адвокатите имаме полза от по-тежки обвинения и по-сериозни наказания, защото това е критерият, по който се определя нашият хонорар, грубо казано. Нямаме за цел да защитим всички и най-вече тези, които грубо погазват нарушенията. Но пътят, по който вървим не се вписва в логиката на началната редакция на текста на чл. 343.
Има инструменти, има начини един правоприлагащ орган да постигне по-горните граници на предвидените наказания, които без друго ние сме завишили тогава, когато анализира самото деяние, конкретното деяние. Разбира се, че по-тежко ще трябва да бъде наказано деянието, което е извършено именно на такива места, които според предложеното изменение, е допуснато нарушение. Когато има градина, когато има детска площадка, когато мястото е обособено само за пешеходци, когато произшествието е извършено на тротоара, където е забранено паркирането или във вътрешен двор, където децата играят, а други съседи с автомобили са го превърнали в паркинг. И още други хипотези, които тук ги няма. Но всички те могат и трябва да се вместят в нормите така, както са предвидени наказания с долна и горна граница и да оставим възможността на правоприлагащия орган да може да прецени конкретното деяние и съответно да наложи справедливо наказание.
Иначе страхувам се, че изпадаме в противоречие, което говори за известно неразбиране на естеството на правото и правния подход, конструкцията на тези бланкетни норми.
Това е съображението, поради което бих предложил да се помисли сериозно при евентуално гласуване тук „за”, за допълване на съответния текст на чл. 343, ал. 3. Иначе си мисля, че подобни прояви наистина заслужават възможно най-тежките наказания, но възможно най-тежките наказания при стриктно съблюдаване на правните норми и при една разумна редакция на тези норми.
В контекста на казаното заявявам, че по отношение на увеличение на наказанията за управление на автомобил след употреба на алкохол – това са случаите по чл. 343б над 1.2 на хиляда, както и под влияние на други упойващи вещества. Разбира се, с оглед ситуацията и обстановката, която наблюдаваме, нормално и логично е да се увеличат санкциите и аз ще подкрепя закона за увеличаване на санкциите.
Призовавам и използвам случая за да внеса наистина яснота по отношение на цялостната си теза за тези деяния. Дойде време като че ли да направим нещо повече, отколкото това, което се опитваме да извършим с кратки, донякъде и полезни, добавки в тези текстове. Става дума за това, което се определя с клишето „война по пътищата”, с което абсолютно не съм съгласен, защото войната има две страни, а сега никой от нас не може да каже от коя страна е. Не дай Боже! Не искам да казвам нищо повече.
Въпросът опира до инструменти, които засега са останали извън нашето внимание като законотворци. Въпросът опира до ясно поясняване на последиците от употребен алкохол или упойващо средство за тези, които извършват произшествие в това свое състояние. Имуществените последици, възможността след това да отпадне отговорността за застрахователя и това, че всички тези последици, които никак не са малки, се покриват от джоба на такъв извършител, не е инструмент, който да е станал достатъчно популярен и достатъчно известен. Страхът от това, че ще бъде една година лишен от право да управлява и ще има три години условна присъда, може би е съпоставим, а пък ще отстъпи пред това да заплати 300, 400, 500 000 лв. с лихвите обезщетение. Само че това не е известно, това още не е показано и не е казано съвсем ясно и конкретно в тези текстове.
Имаме възможност да насочим остро нещата и срещу причините, които се изразяват в нарушаване режима на скоростта. Свидетели сме на относително ново явление, което наскоро започна да се коментира за така наречените „гонки”. Ако ние съумеем да прецизираме текст, при който нарушаването на скоростта на движение в тези участъци, в които се извършват тези състезания с повече от 30 км/ч., прехвърли възможността с всички последици н този, който си е позволил да го направи, без да се ангажира отговорността на другия участник в произшествието, като че ли предварително ще решим множество казуси. Много от нас сме поставени в условия да управляваме с 80, 90 км и да бъдем изпреварвани от мотоциклети, които минават покрай нас като че ли сме спрели. А в случай, че се срещнем, отговорността за смъртта на този, който вече без друго се е обрекъл да бъде донор, ще бъде и на водача, който относително добре води автомобила си, но от стрес или някакво объркване заради непредвидимо високата скорост, може да стане неволен участник в пътно транспортно произшествие.
Искам да кажа. Имаме резерви. Имаме неща, които трябва да съобразим с новата реалност, но те, колега Славов, струва ми се, не могат да продължат в посоката, която Вие ни задавате – с изброяване на конкретни факти.
Това са моите съображения. Иначе съм категорично за това да търсим съвместни усилия и да отговорим на очакванията за това да се предотвратят тези практики. Но се опасявам, че тук например вашето изброяване може със запетайки да бъде продължено до безкрайност и пак ще изпуснем някоя от хипотезите. Не това е правната техника, която бих споделил. За това няма да подкрепя тези предложения.
Благодаря, г-н Председател. Може би бях малко по-обстоятелствен, но ви благодаря за търпението.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев. Мисля, че беше изключително полезно становището. Може ли да си позволя въпрос в този контекст.
В случай, че редуцираме изброяването така както колегата Петър Славов го е направил само до обобщаващото понятие, т.е. отпаднат „площи, предназначени за пешеходци, или в паркове, градини и детски площадки в населени места” и остане само кърпежа така, както е бил направен предходния път с добавката „или на пешеходна пътека” и се добави „или на територията, на която движение на МПС не е разрешено”, това ще подобри ли, според Вас, обхвата на текста и възможността за неговото приложение.
Явор Нотев:
Във всички случаи да, ще бъде по-приемливо, струва ми се, но аз вече заявих принципното ми отношение и към „пешеходната пътека”. Но може би на този етап не е възможно да отпадне това. Но да кажем, че е приемливо.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако вносителят се съгласи. Защото той, според мен, изброява 4 или 5 разнородни, които попадат в обобщаващото понятие „територия, на която движението на МРС не е разрешено”. Тоест, според мен, това е по-прецизното обобщаващо понятие.
Явор Нотев:
Категорично да.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, интересна идея ни предлагате. Но може би сумата „територия” в случая не е най-подходяща. Може би трябва да бъде „места, на които движение на МПС не е позволено”.
Но се замислям дали все пак не трябва да бъде прецизирано, че се отнася за населени места, в които движение на МПС не е разрешено. Защото иначе можем да изпаднем в някаква особена ситуация, примерно, дадено МПС, отклонило се от републиканската пътна мрежа в някаква нива, та било и собствената нива на собственика на МПС, там да причини някакъв инцидент и ние да го квалифицираме по този тежък начин, което за мен е доста различно поне от това, което аз съм търсил – пешеходни зони в населените места, където по дефиниция нямат място моторните преводни средства. Имайте предвид, че има много нерегламентирани черни пътища, по които се движат моторни превозни средства. Те не са с официален статут на път, т.е. ще влязат в хипотезата „места, на които движение на МПС не е разрешено” и ще бъдат в утежнения квалифициран състав, а не по общия ред, който тогава би бил по-уместен.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако е пътят път, без значение какъв е, т.е. той може да бъде горски, полски, пак е път. Така че, ако състезанието, движението е по такъв път, той си попада в хипотезата. Въпросът е в случаите, в които не е път.
За територията възникват допълнителната група съображения. Защото територията също трябва да се дефинира съобразно някой от законите.
Явор Нотев:
Тук отново се връщам и илюстрирам, понеже със съдия Петков, извинявайте заместник-министър Петков, обменяме мисли за многообразието, което могат да поднесат конкретни житейски ситуации.
Когато предупреждаваме някой, който е пил, че ще отговаря тежко става дума за отклонение от нормите, от правилата, които той съзнателно е приел да направи преди да настъпи произшествието. Той е на ръба на евентуалния умисъл. Той наистина е един нарушител, който заслужава тежко наказание. Когато някой е избягал - другият квалифициращ момент, тогава това също е въпрос на личен избор и е поведение, което подлежи на отделна морална оценка от това, че е допуснато пътно-транспортно произшествие по непредпазливост. Следва да бъде по-тежко наказуемо. То стимулира едно поведение на оказване помощ, съобщаване за произшествие и т.н.
Тук за тази „територия”. Имаме конкретно поведение, нарушение на правилата за движение. С какво той е по-лош и по-тежко наказуемо това деяние от друг, който се движи и преминава непрекъснато на жълто, преди червено или дори на чисто червено, или не спира на знак стоп, или дявол знае какво си въобразява, че може да прави. Това смесване е проблем. И винаги ще го има. И ако имате търпение, има казус, който е публикуван в съдебната практика и който поражда следния въпрос. Автомобил катастрофира, излизайки от пътя поради невнимание на водача, удря се в черешово дърво, на което някой си берял череши. Пада от черешата и умира, защото си е ударил тежко черепа. Как да квалифицираме такова деяние досега без да имаме за крайпътна територия и т.н. Та дори и тук, между случайното, непредпазливото причиняване на смърт и сега вече квалифицирано. Животът е безкрайно многообразен и наистина трябва внимателно да подхождаме като нареждаме тези случаи до случаите на пияния водач. Не знам как да го направим по-ясно?
Предс.Данаил Кирилов:
Тук по отношение на нарушената забрана бих подкрепил логиката на вносителя, т.е. на колегата Славов, защото имаме, според мен, флагрантно нарушение. Да си в детска площадка е грубо нарушение. Да си в пешеходна зона, преодолявайки или заобикаляйки средствата, с които е преграден достъпът до нея също, според мен, изисква активна форма на умисъл и то на съзнателно нарушена забрана. За това аз повече дирех логика в обобщаващия критерий – „движението не е разрешено”, даже бих казал „движението е забранено”, защото не съм много сигурен в начина на описване на критериите.
Реплика: Тогава се поставят съответни знаци.
Предс. Данаил Кирилов:
Тогава колегата ще каже: Да, ама на всяко такова място трябва да имаме знак „забранено”, а е възможно да има такива места, които по силата на предназначението си и употребата са забранени и няма как да ходиш там. Както е примерно старозагорският случай. По принцип там няма как да ходиш, да влизаш, но масово се влиза.
Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Представете си оставен автомобил на поляната, откаже спирачката и стане престъпление. Значи „извън пътя” – утежняващо обстоятелство. Примерно, пред БИЛЛА си спирам колата. Като дам малко назад, съм на пешеходна зона, като дам малко напред, съм на паркинга. Значи да не ходя и в магазините. Това значи да паркираш винаги на пътя, нищо че ще пречат, защото стане ли нещо извън пътя, са виновни.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жа Атанасова иска думата.
Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Председател.
Колеги, една редакция предлагам, която ми се струва следствие на целия дебат логична. Да се добави следния текст:
„Или на площи в населените места, на които движение на МПС не е разрешено.”
Чавдар Георгиев:
Аз и одеве исках да се обадя. Само да кажа, „населени места”, ако не ме бърка паметта, е малко по-тясно понятие и може би по-общия термин „урбанизирани територии” е по-добре да се използва, вместо „населени места”.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз затова ви предлагам въобще да избягаме от „площи” и от два закона – от ЗУТ, и от Закона за пътищата. Защото най-общо имаме две хипотези: едната касае ЗУТ, другото касае пътя, където дефиницията е в Закона за пътищата.
Петър Славов:
Аз приемам предложенията за редакция и съм склонен да мисля в тази посока. Предлагам ви колеги, наистина да оставим признака урбанизирана територия, населено или извън населено място, а да се концентрираме и да стане: „или на места, където движението на МПС е забранено”. Тоест, приемам, че по-добрият вариант е забрана да има изрична, защото това все пак е Наказателен кодекс и е хубаво наистина да е ясен признакът, да не дава възможност след това за тълкувание било ли е разрешено, как е било разрешено, по какъв точно начин. Има ли изрична забрана, тогава мисля, че ще бъде пределно ясно. Тя ще е обективирана от някакъв факт.
Предс. Данаил Кирилов:
Да, ама това съкращава приложното поле.
Петър Славов:
Може би донякъде да, но не се съгласявам, мисля, че няма да е необходимо знак или нещо такова да се поставя. Защото ex lege, както е в Закона за движение по пътищата, изрично е казано еди-къде си е забранено движението на МПС. Значи то по силата на закона е забранено. Значи това е ясно и безспорно.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Свилен Иванов.
Сливен Иванов:
Според мен не е точно така. Бил съм председател на такава комисия. Точно това имах предвид, като предупредих. В такъв случай при започване на производство шофьорът винаги може да каже: „Нямаше знак.” Задължително, ако сложим думата „забранено”, трябва да има знак. Ясно е на всички, примерно, в един парк в Русе се влиза от 10 места. И ако на едно място няма знак, това би опорочило самия процес. Докато по самия устройствен план си има зони, където е забранено за моторни превозни средства. И когато е забранено, няма да има никакъв проблем.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Иванов. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Почти съм уверен, че ще гласувам против. Но дайте ми отговор на следния въпрос. Южен парк. Всички го знаят. В центъра на София. Борисовата градина. Там има стадиони, има ресторанти, има атракциони, има тенис игрища. Има коли, които мият, поддържат парка, почистват. Има случаи, когато се налага да влизат коли по поддръжка на електропреносна мрежа, водоснабдяване и канализация. Има коли, които носят сладолед. Те всички ще се въздържат да влязат. Кажете, ако нещо стане в парка с едно дете, как ще накарам шофьора да влезе, за да изведе детето. Носете ми го на пътя и тогава да го откарам до Бърза помощ.
На практика всеки който влезе в парка го правим престъпник, независимо че той влиза, за да си свърши работата.
Предс. Данаил Кирилов:
Това са със специален режим превозни средства. Говоря за линейката и полицейските автомобили. Друг е въпросът, че в парка са автомобилите на футболисти – велики, невелики, червени, сини.
Г-н Славов и след това г-жа Атанасова.
Петър Славов:
Съвсем кратка реплика. Струва ми се, че това, за което говори колегата Димитров, няма да настъпи, първо, защото тези автомобили, като изключвам автомобилите със специален режим на действие, защото за тях е ясно, но всички тези, които почистват парка , снабдители са или са свързани с него друго, ако те нямат изрично разрешение, било то по линия на общинския съвет или на някой друг орган, който им е дал позволение по определен ред, обикновено в определени часове, да влизат в този парк по определен маршрут. Това всичко е регламентирано и е ясно. Те имат разрешение да влизат там. Това, разбира се, не значи че те могат да влязат и да започнат да газят хора. Защото тази разпоредба визира случаи, в които има бутнат човек. Така че влизайки там, очевидно те трябва да са с много голямо внимание и да внимават. Но няма да има формално нарушение.
Предс. Данаил Кирилов:
Тяхното влизане ще е разрешено. Тяхното влизане ще е допустимо,въпреки забраната, която действа.
Трудно ще е гласуването за това предложение. Мисля, че изчерпахме дебата.
Г-н Славов, Вие поддържате ли си предложението в този му вид?
Петър Славов:
Правя предложение за редакция. Тоест да стане: „…се добавя следният текст: или на места, на които движението на МПС е забранено.”
Това да бъде окончателната редакция.
Предс. Данаил Кирилов:
„… или на места, където движението на МПС е забранено.”
Колеги, имаме предложение за редакция от самия вносител.
Г-н Георгиев и г-жа Атанасова направиха редакция в сходна посока, с лека вариация. Ще направите ли предложения?
Десислава Атанасова:
Ако трябва пак да го повторя моето предложение и част от това на вносителя в предишния му вариант.
„… или на площи в населените места, на които движението на МПС не е разрешено.”
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Георгиев се въздържа от предложение.
Много исках да се въздържа, но ще си позволя да направя и аз предложение, защото искам да има още един вариант.
„… или на територия, на която движението на МПС е забранено.”
Как ще процедираме. Първо ще подложа на гласуване текста така, както е предложен, нищо че вносителят си направи редакция. След това ще подложа на гласуване неговата редакция. След това редакцията на г-жа Атанасова и след това редакцията, която предложих аз.
Друг ред на гласуване предлагате ли?
Тези три редакции ще ги посочим като редакции по чл. 80, ал. 4 от правилника.
Подлагам на гласуване текста на § 15, т. 1 така, както е предложена от вносителя. Който е „за”, моля да гласува „за”. Четири гласа „за”.
Който е против, моля да гласува „против”. Няма против.
Въздържали се? Девет „въздържали се”.
Не се приема текстът на вносител за § 25, чл. 343, ал. 3, т. 1.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на колегата Петър Славов „или на места, където движението на МПС е забранено”.
Който е съгласен да бъде подкрепен текста с това редакционно изменение, моля да гласува „за”. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”.
Ако броим гласа на г-н Лазаров „против”, тогава стават седем на седем - не се приема предложението. Той е принципно против. С аргументите на г-н Нотев за редичката, т.е. за безкрайното добавяне и за казуистиката, но не можем да тълкуваме волята му.
Тук резултатът от гласуването беше седем „за”, нула „против” и шест „въздържали се”. Дебатът е за гласа на колегата Лазаров.
Редакцията е следната: „или на места, където движението на МПС е забранено”.
Ние стигнахме до три много сходни редакции, в които нюанса е малък. Понятието на г-н Славов е „места”, каквото и да означава и „движението на МПС е забранено”.
На г-жа Атанасова е: „или на площи в населените места, на които движението на МПС не е разрешено.”
Вариантът, който аз модифицирах е: „или на територия, на която движението на МПС е забранено.”
За причиняване на вреди на трето лице в нарушение на правилата за движение по пътищата.
Емил Димитров:
Г-н Лазаров дойде и специално заяви, че е против приемането на този параграф. Сега се оказа, че той е дошъл да каже, че не знае какво иска, според вас.
Предс. Данаил Кирилов:
Не ме карайте да тълкувам. Можете да ме накарате да му звънна на г-н Лазаров. Той води друга комисия в момента, ако отговори да го попитам и да имаме телефонно гласуване.
Имахме развитие на дебата. Според мен, времето, което отделихме, доведе може би до не толкова съществено конструктивни, но бих казал благоприлични правно технически варианти. Ако г-н Казак поиска прегласуване. (Да, искам прегласуване.)
Прегласуване по искане на г-н Казак.
Който е за редакцията на колегата Петър Славов така, както няколко пъти я прочетох, но и още един път ще сторя това: „или на места, където движението на МПС е забранено.”
Който подкрепя тази редакция, моля да гласува „за”. Пет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем гласа „въздържали се”. Не се приема предложението на г-н Славов.
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Атанасова - „или на площи в населените места, където движението на МПС не е разрешено.”
Който е „за”, моля да гласува „за”. Пет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Не се приема предложението на г-жа Атанасова.
Последното предложение или предпоследното, ако г-н Нотев направи някое финално – „или на територия, на която движението на МПС е забранено.”.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Шест гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Шест на шест и това предложение не се приема.
Никое от трите предложения по т. 1 на § 25 не се приема.
Моля експертите да кажат правилно ли е да гласуваме разделно, т.е. сега да преминем към т. 2 и т. 3, които са само за увеличение на наказанията.
Колеги, по т. 2 и т. 3 на § 25, касателно увеличаване на наказанията.
Не сме имали дебат. Ако някой иска да изрази становище, има думата.
Явор Нотев:
Г-н Лазаров и аз заявихме, че сме за тези промени.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма други изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване т. 2 и т. 3 от § 25. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Точка 2 и т. 3 се приемат.
При това положение стигаме до становището на работната група, в което се казва:
„При подкрепата на предложението по чл. 343, ал. 3, букви „а” и „б”, следва да се създаде преходна разпоредба, която да уреди висящите производства, тъй като чрез направеното предложение за увеличаване на наказанията се променя съдебният състав, който разглежда тези дела – виж чл. 28, ал. 1, т. 2 от НПК.”
Имате ли възражения да се приеме такова преходно правило? Няма.
С това приключваме § 25.
Тъй като дебатирахме свързано и § 26, мисля, че няма да имате изказвания по § 26, но ако има желание, имате възможност. Няма.
Има предложение на работната група за редакция на § 26.
По редакцията има ли бележки? Няма. Закривам дебата по § 26.
Който е съгласен да подкрепим редакционното предложение на работната група за § 26, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се редакцията на работната група за § 26.
Колеги, за да приключим с транспортните, да преминем на § 27. Няма изказвания по § 27. Закривам дебата по § 27. Има предложение на работната група за редакция на § 27.
Моля, който е съгласен да подкрепим предложената редакция на работната група за § 27 по отношение на чл. 343в, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се § 27.
Връщаме се на чл. 167. Това е след § 20.
Има предложение на н.пр. Валери Симеонов и група народни представители да се създаде нов § 20а.
„Създава се нов § 20а със следното съдържание:
§ 20а. 1. В чл. 167, ал. 1 думите „до три години” се заменят с думите „от една до шест години”.
2. В чл. 167, ал. 2 думите „до пет години” се заменят с думите „от една до пет години”.”
Работната група не е изразила становище по предложението.
Има забележка пак по отношение на създаването на преходна разпоредба за висящите производства.
Имате думата. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, с оглед на вчерашната дискусия и след преглед на всички разпоредби и всички състави, съдържащи се в чл. 167, правя следното предложение по реда на чл. 80, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно:
В чл. 167, ал. 1 думите „до три години” се заменят с думите „от една до три години”.
В чл. 167, ал. 2 думите „до пет години” се заменят с думите „от една до шест години”.
В чл. 167, ал. 3 думите „от една до шест години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева” се заменят с думите „от една до седем години и с глоба от десет хиляди до двайсет и пет хиляди лева”.
В чл. 167, ал. 5 думите „от една до шест години” се заменят с думите „от две до седем години” и с глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева.”
По този начин последният състав, който е с класифициращ признак – извършване на деянието от ал. 1 до 4 от длъжностно лице ще бъде наказван най-тежко.
От своя страна чл. 167, ал. 3, който предвижда извършването на купуване на гласове от лице, което организира процеса по купуване ще бъде със завишени санкции – санкции, които са по-високи от тези, предвидени в ал. 2, където не присъства елемента на организация на купуването на гласове. От друга страна, така санкциите няма да надвишават най-високия размер, който е предвиден в този раздел против избирателните права на гражданите, а именно организира престъпна група, създаване и ръководство на организирана престъпна с цел извършване на престъпления по съответния раздел, където се предвижда лишаване от свобода до осем години. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Колеги, има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Митев в изпълнение на дебата ни от вчерашната част на заседанието на правната комисия да предложи прецизирани наказания. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Следващото предложение е на н.пр. Валери Симеонов и група народни представители.
„Създава се нов § 20б със следното съдържание:
§ 20б. В чл. 168а, ал. 1 думите „до три години” се заменят с думите „от една до шест години”.
Работната група не е изразила становище.
Имате думата. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Валери Симеонов и група народни представители за чл. 168а, ал. 1. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Предложението на н.пр. Валери Симеонов се приема.
Пак с уговорката за препратка към преходната разпоредба по отношение на висящите производства. Някой има ли възражения? Няма. Приема се.
предложение е на н.пр. Валери Симеонов и група народни представители.
„Създава се нов § 20в със следното съдържание:
§ 20в. В чл. 169 думите „до три години или с пробация” се заменят с думите „от една до пет години”.”
Колеги, имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за” това предложение на н.пр. Валери Симеонов за изменение в чл. 169, моля да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма „въздържали се”. Приема се и това предложение на н.пр. Валери Симеонов.
Пристъпваме към § 21 по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 21.
Има ли изказвания? Г-н Заместник-министър, заповядайте.
Петко Петков:
Благодаря, г-н Председател.
Само с две думи. Този параграф е част от Закона за изменение и допълнение, който Министерството на правосъдието е внесло в изпълнение на задължението си да осигури по-адекватна наказателно-правна защита на децата, обект на сексуална експлоатация. Вие вчера без особени коментари подкрепихте останалата част от този законопроект.
Работната група подкрепя този текст. Аз ви моля да го подкрепите и вие.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Заместник-министър. Няма други изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване § 21, подкрепен от работната група.
Моля, който е „за”, да гласува „за”. Единайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 21 на вносител.
Предложение на н.пр.Кирил Цочев и група народни представители
„Създава се нов § 22.
§ 22. В чл. 195, ал. 1 се добавя т. 11.
11. ако предмет на кражбата са кабели, електропроводници, елементи на електронната съобщителна инфраструктура, елементи на електрически уредби на електропреносната или електроразпределителната мрежа или топлопреносната мрежа, елементи или части от подвижния железопътен състав, железния път или пристанищни съоръжения, включително осигурителните, сигнализационните и съобщителните съоръжения и всякакви инсталации към тях, всякакви елементи или части от пътната инфраструктура, като пътни знаци, мантинели, метални капаци от шахти, части от уличното осветление или от водонапоителни системи и съоръжения, както и на металосъдържащи паметници или части, или елементи от тях.”
Работната група не подкрепя предложението.
Колеги, имате думата. Заповядайте.
Лъчезар Никифоров:
Уважаеми колеги, предлага се създаването на нов квалифициран състав кражба. Целта е да се предвиди по-тежка наказателна санкция, когато предмет на кражбата са кабели, електропроводници – да не ги изброявам, вие чухте.
Считам, че систематически се вписва в нормата след ако предмет на кражбата са взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжие, боеприпаси за огнестрелни оръжия. Всъщност степента на обществена опасност ни е накарала да направим това предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Заместник-министър, заповядайте.
Петко Петков:
Аз бих искал едно принципно становище да изразя по предложението за въвеждане на допълнителен квалифициран състав в разпоредбата на чл. 195 от Наказателния кодекс.
Тук искам да обърна внимание на народните представители за разпоредбата на чл. 340 от Наказателния кодекс, който е в глава „Престъпления против транспорта”. То касае повредата на железопътен състав, железен път, въздухоплавателни средства, автомобили, електротранспортно средство, пътни съоръжения и поставяне в опасност на живота на различни физически лица. Това престъпление по чл. 340 от Наказателния кодекс, което според мен се осъществява и чрез деянието по бъдещия чл. 195, ал. 11, защото кражбата на определени елементи от железопътния състав осъществява неговото повреждане, е по-тежко наказуемо, отколкото е разпоредбата на чл. 195 от Наказателния кодекс. За престъплението по чл. 340 се предвижда наказание от 5 до 15 години, а за престъплението по чл. 195 от една до десет години.
Това са принципните ми съображения.
Мирослава Манолова:
Искам още нещо да допълня в посока на това, което каза г-н Петков.
И в момента е по-тежко наказуема кражбата на вещ, която е без постоянен надзор. Това, което сте изписали в т. 11 в предложението на г-н Цочев абсолютно покрива дефиницията на вещ без постоянен надзор. Тоест, това което искате да охранявате като обществен интерес и в момента е налице като охрана.
Да не говорим, че вкарвате квалифициран състав на кражба при положение, че кражбата е възможна само на предмети движими вещи, а в предложението, което е на г-н Цочев накрая се появяват и недвижими такива, което противоречи абсолютно на идеята, възможността въобще да се прави кражба на недвижима вещ.
Предс. Данаил Кирилов:
Кое е недвижима вещ - металосъдържащи паметници? Не съм много съгласен.
Петко Петков:
За разрушаване чл. 216 от Наказателния кодекс.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, ако няма повече изказвания, да пристъпим към гласуване.
Който е „за” да подкрепим предложението на н.пр. Кирил Цочев и група народни представители по отношение на добавяне на т. 11 в чл. 195, ал. 1 моля да гласува „за”. Пет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет „въздържали се”. Не се приема предложението.
Следващото предложение на н.пр. Кирил Цочев и група народни представители е да се създаде нов § 23 по отношение на чл. 216, ал. 5.
„§ 23. В чл. 216, ал. 5 след думите „далекосъобщителна мрежа” се добавя „или на елементи на техническата инфраструктура по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗУТ” и се поставя запетая.”
Работната група не подкрепя предложението. Имате думата.
Лъчезар Никифоров:
Уважаеми колеги, всъщност разширяваме обхвата – след понятието „далекосъобщителна мрежа” се добавя „или на елементи на техническата инфраструктура по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗУТ”.
Чета ви чл. 64, ал. 1 от ЗУТ.
„Чл. 64. (1) Елементи на техническата инфраструктура са:
1. транспортната техническа инфраструктура и съоръженията към нея (мостове, тунели, надлези, подлези, прелези и др.);
2. преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в неурегулирана територия;
3. преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в урегулирана територия;
4. разпределителните проводи и разпределителните устройства и съоръженията към тях (трансформаторни постове, електрически подстанции, пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, понижителни и разпределителни станции и др.), включително присъединителните проводи към сградните инсталации и общите средства за измерване;
5. хидромелиоративните преносни (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях и хидромелиоративните строежи, изградени за предпазване от вредното въздействие на водите;
6. електронните съобщителни мрежи и съоръжения;
7. брегоукрепителните, брегозащитните и геозащитните строежи;
8. съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци.”
Разширяваме обхвата.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Желаещи за изказване? Работната група желае ли да направи обяснение.
Мирослава Манолова:
В случая важат аргументите, които изложи г-н Заместник-министърът преди малко. Защото част от това, което прочетохте като елементи на техническата инфраструктура се покрива от чл. 340, който е по-тежко наказуем състав и в случая за мен се явява абсолютно излишно.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Цочев и група народни представители за създаване на нов § 23. Моля, който е „за”, да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест гласа „въздържали се”. Предложението не е прието.
Предложение от н.пр. Кирил Цочев и група народни представители за създаване на нов § 24. Работната група не го подкрепя. Заповядайте, г-н Никифоров.
Лъчезар Никифоров:
Предложението е за изменение на съществуващия текст на чл. 216а, като се предлагат две нови разпоредби, които визират случаите, в които в резултат на деянието по ал. 1 на съшия член от Наказателния кодекс са причинени средни или тежки телесни повреди, смърт на едно или повече лица и определят съответните наказания за престъпна дейност с такива последствия.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението г-н Цочев за създаване на нов § 24. Моля, който е „за” нов § 24, да гласува. Пет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четири гласа „въздържали се”. Г-н Нотев не гласува. Предложението е прието.
Уважаеми колеги, само искам да подчертая, че предложението за редакция на чл. 216 мисля, че беше отхвърлено.
Мирослава Манолова:
Само да поясня. Чл. 216а, уважаеми колеги, визира неправомерното присъединяване, нарушаване целостта на съоръжения и обекти от електропреносната мрежа, с което се създават условия да отклониш електрическа енергия, топлоенергия и т.н. или отпадъчна вода. Този резултат, който се предлага да бъде квалифициран състав, като причинена тежка или средна повреда или смърт, на първо място, при тази конструкция на състава се причинява от самия извършител на самия извършител.
И второ, ако се причини на друго лице, а не на самия извършител тази телесна повреда или смърт, на мен ми е любопитно как ще докажа причинната връзка между деянието – нарушаването на целостта, т.е. неправомерното присъединяване към съответната мрежа и конкретния престъпен резултат, в случая телесната повреда или смъртта.
Да не говорим, че дори и да няма този резултат и тези два квалифицирани състава, ако на практика бъде причинена смърт, бъде доказана причинно-следствената връзка между неправомерното присъединяване и настъпилия резултат, ще се приложат правилата на съвкупността. Тоест, лицето няма да отговаря по един квалифициран състав, в случая по едно квалифицирано престъпление, ще отговаря за две престъпления: престъплението по чл. 216а плюс средна, или тежка, или телесна повреда, причинена по непредпазливост. Ако се докаже въобще причинната връзка и вината.
Така че аз не виждам смисъл от тази промяна, при положение, че и в момента нищо не пречи тия текстове да се прилагат, но в други конфигурации, които познава наказателното право. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Колеги, мисля, че аргументите са достатъчни, за да има дори и едно поредно прегласуване, извън правилата на правилника.
Ако считате, че трябва да бъде приет този текст, а дебатът да оставим за зала и залата да реши дали го подкрепя или не, но мисля, че правната комисия трябва да се съобрази с мнението и на експертите и на работната група.
Предполагам, че Министерството на правосъдието подкрепя становището на работната група. Заповядайте.
Петко Петков:
Да, г-жо Атанасова. От юридическа гледна точка всичко казано от експертите е напълно отговарящо на истината.
Отделно от това, ние с г-н Нотев говорихме за до известна степен непрецизната редакция на посочената разпоредба „когато с деянието е причинена средна или тежка телесна повреда”. Средната или тежката телесна повреда, то е въпрос на доказване, но може да бъде причинена следствие на деянието, а не чрез него, освен да речем аз като пострадал и г-н Нотев като извършител не хване да ми бие главата и с нея да повреди далекосъобщителната мрежа. В смисъл, тук говорим за непрецизна редакция на самата разпоредба.
А иначе, това, което е казано от експертите е точно така.
Предс. Десислава Атанасова:
Колеги, правя процедурно предложение да прегласуваме предложението на г-н Цочев Смятам, че достатъчно убедително прозвучаха аргументите на всички, които чухме.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Кирил Цочев и група народни представители за създаване на нов § 24. Моля, който е „за”, да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Предложението не е прието.
Предложение на н.пр. Кирил Цочев и група народни представители за създаване на нов § 25, неподкрепен от работната група.
Г-н Никифоров, заповядайте.
Лъчезар Никифоров:
Разпоредбите на чл. 234б от действащия Наказателен кодекс са съобразени с уредбата на дейностите с отпадъци от черни и цветни метали в отменения Закон за управление на отпадъците, поради което текстът следва да се приведе в съответствие с изискванията на действащия Закон за управление на отпадъците в смисъл, че за дейностите по третиране, в това число съхранение на отпадъци, се изисква издаване на разрешение по този закон или комплексно разрешително по Закона за опазване на околната среда.
Освен това, с оглед обществената опасност на деянието се предлага въвеждането на долна граница на наказанието и също така при повторно извършване на деянието.
С цел уреждане на обществените отношения по повод отпадъците, предмет на деянието, се предлага те да бъдат отнети в полза на държавата, ако не подлежат на връщане или възстановяване, а ако липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност.
Това е нашето предложение.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви. Желаещи за изказвания? Заповядайте, г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Аз искам да попитам. Сега действащият текст е свързан с търговската дейност на черни и цветни метали, а всъщност ние декриминализираме и говорим само за дейностите по управление на отпадъци.
Лъчезар Никифоров:
Очаквах подобен въпрос. Действително в текста, който предлагаме, е записано „който приема или третира”, докато при чл. 234 в настоящата редакция е който изкупува или извършва търговска дейност. Фактът, че в известна степен третирането и съхраняването са по-общи понятия от извършването на търговска дейност, но това е нашето предложение.
Свилен Иванов:
Аз ще направя реплика на г-н Георгиев. Понеже г-н Георгиев правилно отбеляза, но третира и в това число съхранява отпадъци. Това означава, че ако някой в двора си държи някакво количество, ще последват последствията, които се предлагат. А целта на закона е да се наказва търговията нерегламентираната. Не може всеки, който събира, аз да предаде на пункт отпадъци, да ги носи едно по едно, а не да ги събере и занесе наведнъж. Така че става малко опасно с този текст, според мен, за всички граждани, дори за частните лица най-вече.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Аз само бих казал, че по принцип би трябвало и двете дейности да са с особено внимание от наша страна, а не да заменяме сега търговията само с дейности по отпадъците. Аз по-скоро считам, че е по-укорима незаконната търговия, отколкото незаконното управление на отпадъците. За това ще се въздържа по този параграф.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Не виждам други желаещи.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов § 25. Моля, който е „за”, да гласува. Един глас „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Предложението не е прието.
Предложение за нов § 26 отново на г-н Цочев.
Г-н Никифоров ще го представи. Заповядайте.
Лъчезар Никифоров:
Чл. 234г се предлага във връзка със зачестилите случаи на неправомерно присъединяване към мрежите и системите, както и неправомерно въздействие върху уредите за търговско измерване на електрическа енергия, природен газ, течно гориво, топлинна енергия, вода или отведена отпадъчна вода с цел умишлено обогатяване.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Кирил Цочев и група народни представители за създаване на нов § 26. Моля, който е „за”, да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем въздържали се”. Предложението не е прието.
Връщаме се на § 22. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става преномериран съгласно доклада, когато бъде готов.
„§ 22. В чл. 251, ал. 1 се изменя така:
(1)Който не изпълни задължение за деклариране на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до шест години или с глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението.”
Изказвания? Г-н Петков, заповядайте.

Петко Петков:
Благодаря, г-жо Атанасова. Съвсем кратко.
Срещу България има наказателна процедура за действащата в момента разпоредба на чл. 251 от Наказателния кодекс. Тя касае престъпления, свързани с валутни ценности и по-точно пренасянето им през граница. Според правилата на Европейския съюз подобна деятелност не би следвало да е престъпление в случаите, когато се касае за вътрешни граници на Европейския съюз, т.е. прехвърляне на определени валутни ценности от една държава на Европейския съюз в друга.
Целта на това предложение е това деяние да бъде престъпление само в случаите, когато валутните ценности напускат територията на Европейския съюз, но не и когато гражданите на Съюза ги пренасят от една държава към друга.
Към момента със сигурност мисля, че е в ход наказателна процедура срещу страната ни точно за това, че не сме до момента променили тази разпоредба. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър. Други изказвания. Няма заявени, няма желание. Прекратяваме дебата.
Подлагам на гласуване предложената от работната група редакция на § 22. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. § 22 се приема.
На вчерашното заседание приехме предложението на н.пр. Емил Димитров по чл. 280 и на н.пр. Анна Александрова. Уточнявам, че е с редакционното отбелязване на работната група.
Предложението на н.пр. Емил Димитров по чл. 281 и на н.пр. Анна Александрова също по чл. 281.
Предложение на н.пр. Атанас Атанасов за създаване на чл. 281а и чл. 281б и на н.пр. Емил Димитров за създаване на същите разпоредби – аналогично предложение.
Тук остана задачата до пленарно заседание, включително да изчистим дублажите на съставите.
Предложение на н.пр. Христиан Митев, Борис Ячев и Емил Димитров.
Създава се нов § 22а по отношение на чл. 296, ал. 1, която се изменя по посочения начин.
„(1) Който попречи, неизпълни или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или заповед за защита от домашно насилие или заповед за незабавна защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до пет години или глоба до пет хиляди лева.”Имате думата, колеги. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, това изменение в разпоредбата на чл. 296 е свързано с повишаване наказателно-правната защита на жертвите от домашно насилие, като към актовете на съда, които не се изпълняват или които деецът на престъпното деяние пречи или осуети по какъвто и да е начин тяхното изпълнение се предвижда включването на още един акт на съда, какъвто е заповедта за незабавна защита от домашно насилие, като по този се цели да се даде една наказателно-правна защита заедно със съществуващата към момента заповед за защита от домашното насилие.
С оглед на факта, че в нашето предложение ние повишаваме санкцията, която е в момента до три години лишаване от свобода, ние сме предложили до пет години. По реда на чл. 80, ал. 4 от правилника правя предложение да се запази сегашната редакция, а именно да бъде лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева, като оставям добавката за заповедта за незабавна защита. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Колеги, имате думата. Дирекция „Референти” иска уточнение.
Мирослава Манолова:
Аз искам само да внеса яснота защо работната група не подкрепи текста.
Първо, чисто редакционно сте обърнали словореда. В момента редакцията, която предлагате, е по-непрецизна от действащия текст на чл. 296, защото се получава наказание за този, който не изпълни съдебно решение за разлика от действащия текст, в който явно се казва, че който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение и е чисто неизпълнение на заповедта за защита от домашното насилие.
На следващо място, тази добавка според мен ми се струва излишна, защото по Закона за защита от домашното насилие заповедта за защита от домашно насилие подлежи на изпълнение. Тази заповед за незабавна защита е само в случаите, когато спрямо лицето има данни за конкретна и непосредствена заплаха за това лице, от което трябва да се защити. В смисъл заповедта за защита включва в себе си заповедта за незабавна защита. Разбирате ли, и за мен няма проблем или поне за мен не би трябвало да има проблем, когато съдът образува дело и разглежда дело по този текст да не включва заповедта за незабавна защита в приложното му поле.
Не мога да разбера аргументите, поради които сте го приели. Има ли практика, съдебни решения или прокуратурата преценява, че заповедта за защита от домашно насилие обхваща и незабавната защита и затова се налага тази промяна. Защото според мен я обхваща. Тя все е заповед за защита от домашното насилие, без значение дали е заповед за незабавна защита или е по нормалната процедура заповед по Закона за защита от домашно насилие.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Благодаря, г-н Председател.
Според мен, това са си два отделни съдебни акта. Ние затова го предлагаме. Съгласен съм с първата редакция по отношение на неизпълнение и оттеглям това от предложението. Тоест, да остане сегашната редакция:
„Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.”
Но все пак предлагам да остане „заповедта за незабавна защита” все пак като акт, който съдът постановява отделно, т.е. като отделен съдебен акт да го има, за да бъде изчерпателно изброяването и да нямаме случаи, в които на практика някой да се опита да попречи или да осуети изпълнението на такава заповед, още повече, че това трябва да стане в едни много, много съкратени срокове и с оглед по-добрата защита съответно на жертвата на домашно насилие. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Г-н Заместник-министър, ще се включите ли?
Петко Петков:
Нямам коментар по въпроса.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря.Ако няма повече изказвания, да пристъпим към гласуване.
Който е „за” да подкрепим предложението на н.пр. Христиан Митев, Борис Ячев и Емил Димитров за нов § 22а, касаеш чл. 296, ал. 1 моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Не се приема предложението.
Пристъпваме към § 23. „Член 303 се отменя.”
Работната група подкрепя текста на вносителя. Имате думата. Г-н Заместник-министър.
Петко Петков:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Следващите два параграфа са внесени от Министерството на правосъдието. Това са § 23 и § 24 и те трябва да бъдат разглеждани в съвкупност.
Това изменение се налага от предложение на група държави срещу корупцията – ГРЕКО, както и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Към момента, според разпоредбата на чл. 303 на Наказателния кодекс, подлежи на наказване единствено пасивния, но не и активния подкуп и търговията с влияние. Това налага този текст да бъде отменен, като деянията в момента, подсъдни по разпоредбата на чл. 303 от Наказателния кодекс, както и аналогичния случай, но на активен подкуп и търговия с влияние, ще бъдат покрити от новата разпоредба на чл. 304в.
Работната група е подкрепила двата параграфа. Надявам се същото да сторите и вие.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Имате думата. Няма изказвания. Гласуваме.
Който е съгласен да бъде отменен чл. 303, моля да гласува „за”. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 23.
Пристъпваме към § 24. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на чл. 304в.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване. Който е съгласен да приемем редакцията на работната група за § 24, чл. 304в, моля да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. § 24 се приема.
§ 25 го гласувахме. § 26 също го гласувахме. § 27 също го гласувахме.
Пристъпваме към § 28. В глава четиринадесета от Особената част се създава раздел IV с чл. 418а и чл. 418б.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 28 да бъде отхвърлен. Имате думата. Няма изказвания. Подлагам на гласуване.
Който е „за” предложението на работната група да не бъде подкрепен текста на § 28, моля да гласува „за”. Девет „за”. Против и въздържали се няма.
Текстът на § 28 не се приема. Отхвърля се.
Предложение на н.пр. Кирил Цочев и група народни представители за изменения и допълнения в чл. 344. Работната група не е изразила становище. Имате думата. Заповядайте.
Лъчезар Никифоров:
Настоящата редакция на чл. 344, ал. 2 криминализира единствено премахването на знаци, свързани с автомобилния транспорт.
Предложението за нова редакция цели да разшири обхвата на наказателната отговорност чрез включване на знаци и сигнали, обезпечаващи сигурността на движението на пътни превозни средства.
Във връзка с високата обществена опасност на деянието с предложението се въвежда и долна граница и се увеличава горната граница на наказанието.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Други изказвания?
Мирослава Манолова:
Аз искам да внеса едно уточнение. За знаците на автомобилния транспорт това, което казвате, съм съгласна, обаче, ако нямаше ал. 1. Ал. 1 обхваща и се касае за премахване и преместване на знаци, предназначени да обезпечат сигурността на железопътния водния и електротранспорт. Ал. 2 е същото деяние, само че са знаци, касаещи автомобилния транспорт. И аз не мога да разбера, като казвате пътни превозни средства, освен автомобилите кои пътни превозни средства имате предвид.
Лъчезар Никифоров:
Жп транспорта. (Това е в ал. 1) Не само. Ал. 2 гласи:
„(2) За деянието по ал. 1, засягащо знаци на автомобилния транспорт, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева.”
Искаме за всички знаци да бъде въведена такава възможност. Защото, според мен, не е по-малко опасно да се премахне знак на жп транспорта.
Мирослава Манолова:
Това и в момента е въведено. Ако ви пречи наказанието, уеднаквете наказанието. В момента и за знаците на автомобилния транспорт има наказание и то е криминализирано. Аз не мога да разбера „пътни превозни средства” при положение, че ал. 1 изчерпва железопътния, водния и електротранспорта какво имате предвид. За това ал. 2 изрично казва само за автомобилния транспорт, защото те са изпуснати и е по-леко наказуемо деянието.
Лъчезар Никифоров:
Правим също и увеличаване на наказанието.
„В ал. 1 думите „до пет години” се заменят с „от една до седем години”.
В ал. 2 думите „знаци на автомобилния транспорт” се заменят със „знак или сигнал, предназначен да обезпечава сигурността на движението на пътни превозни средства” и думите след глоба от „сто до триста” се заменят с „хиляда до пет хиляди”.”
Тоест на всички.
Мирослава Манолова:
Кои са тия всички извън ал. 1, които не се обхващат от автомобилния транспорт.
Вижте, НК е уникален с това, че казва, ако го спазваш, какво се случва за разлика от другите закони, които предвиждат санкция, ако не ги спазвате. Точно за това нормата трябва да е абсолютно пределно ясна. Да не оставя въобще двусмислие, както за този, който я чете, така и за този, който я прилага.
Емил Димитров:
Пътни превозни средства са всички превозни средства. Той иска да го уеднакви. Помогнете му да го направи.
Лъчезар Никифоров:
Аз съм съгласен с това предложение. Да остане само увеличаването на санкцията.
И съобразно вашето предложение, да се добави висящите производства към деня на влизане на закона в сила се довършват по досегашния ред.
Предс. Данаил Кирилов:
Двете санкции ли да остават – за ал. 1, и за ал. 2? (Да.) Тоест, оттегляте тази част, която е за замяна на думите „знаци на автомобилния транспорт” се заменят със „знак или сигнал, предназначен да обезпечава…”. (Да.) Добре.
Подлагам на гласуване предложенията в частта ал. 1 и ал. 2, която касае увеличаване на наказанията. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Увеличават се наказанията в чл. 344, ал. 1 и ал. 2.
Включително не възразявате за препращащата норма за висящите производства. (Не възразявам.)
Допълнителна разпоредба.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона. Изказвания? Няма. закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Наименованието на подразделението се приема.
§ 29. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29. Имате думата за изказвания. Няма желаещи. Закривам дебата. Подлагам на гласуване редакцията на работната група за § 29.
Който е съгласен, моля да гласува „за”. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. § 29 се приема.
Заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението на закона да се измени така: „Преходни и заключителни разпоредби”. Изказвания имате ли? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група наименованието на подразделението да бъде „Преходни и заключителни разпоредби”. Който е „за”, моля да гласува „за”. Осем „за”. Против и въздържали се няма. Приема се.
Работната група предлага да се създадат нови параграфи.
„§ 30. Висящите производства за престъпления по чл. 343, ал. 3, буква „а”, предложение първо и буква „б”, предложение второ ….. се довършват по досегашния ред.”
Имате думата за изказвания, включително и за възражения по това дали всички препратки, които досега уточнихме за отделните параграфи да бъдат изброени в тази норма.
Няма изказвания. Прекратявам дебата. Подлагам на гласуване предложението на работната група да се създаде нов § 30, включително съгласие за изброяване на препращанията.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Осем „за”. Против и въздържали се няма. Приема се.
Другото предложение на работната група за нов параграф е за § 31.
§ 31. В Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество в чл. 22, ал. 1, т. 4 думите „чл. 158а, ал. 2” се заменят с „чл. 158а, ал. 4”.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Прекратявам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за” създаване на нов § 31, моля да гласува „за”. Осем „за”. Против и въздържали се няма. Приема се.
Стар § 30 от доклада.
„§ 30. Този закон влиза в сила петнадесет дни след обнародването му в „Държавен вестник”.”
Работната група не е изразила становище. Имате думата. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Г-н Председател, аз не мога да си обясня защо се предвижда чак толкова дълъг срок за влизане на закона в сила, а не се прилага обичайния тридневен срок.
По чл. 80, ал. 4 от нашия правилник предлагам този закон да влезе в сила три дни след обнародването му в „Държавен вестник”. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Нека да видим от кой законопроект е дошъл този срок. Ако някой иска да вземе становище, има възможността.
Срокът е от законопроекта на Министерския съвет за директивата за сексуалната експлоатация. Оттам идва това предложение. Министерството на правосъдието не изразява становище.
Христиан Митев:
Предлагам да отпадне, след като няма изрично обяснение защо се изисква този срок, а не обичайният.
Петко Петков:
Срокът е даден петнадесет дни, тъй като промените съвсем не са малко с цел по-добро запознаване на правоприлагащите органи с новите промени. То в по-малка степен касае съда, тъй като делата по наказателните производства достигат до съда в един по-късен етап и в по-голяма степен касае полиция и разследващи органи и прокуратурата, тъй като те се занимават с досъдебните производства.
Не бих казал, че е от съществено значение дали ще приемете той да влезе с отложено действие от петнадесет дни – с по-дълго vocation legis, или по общото правило. Бих казал, че нито едно, нито другото е фатално. Така че каквото решите в крайна сметка.
Предс. Данаил Кирилов:
Прекратявам дебата. Подлагам на гласуване.
Който подкрепя предложението на г-н Митев, моля да гласува „за”. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Приема се предложението на н.пр. Христиан Митев за § 30 за влизане в сила на закона.
Преминаваме към § 31 по доклада.
„§ 31. Параграфи 2, 3, 4 относно чл. 93, т. 32 и 33 и § 28 се прилагат и по отношение на престъпленията, за които давностните срокове вече са изтекли.”
Работната група не е записала еднозначно становище. Имате думата.
Уточнявам, че ако се приеме този текст, след извършените гласувания се отнася само за параграф 2. Тоест, от текста отпадат § 3 и § 4.
Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Вчера, когато имаше едни много интересни предложения за давностните срокове от времето на комунизма казахме, че не е редно непрекъснато да си играем и да налагаме нови и да променяме давностните срокове. Нека всичко, което е приключило към момента, да си отиде така, както е. Новото прилагане ще си важи с пълна сила.
Петър Славов:
Колеги, използвам да ви припомня, че вчера ние подкрепихме § 2 и го приехме. Не помня с колко гласа, но имаше достатъчно голямо мнозинство. Ако искаме наистина да сработи този параграф, очевидно е необходима тази разпоредба в Преходни и заключителни разпоредби, защото § 2 ще остане един параграф с декларативен характер, който няма да има никакво приложение. Така че в случая очевидно е необходима ретро активност и с оглед на това, че като цяло се обединихме или поне в голямата си част се обединихме около това, че престъпленията на комунистическия режим, които § 2 визира в своята жестокост и безчовечност са съпоставими с престъпления против мира и човечеството е напълно оправдано за тях да няма давност и наистина те да бъдат изключени от погасителна давност.
Предлагам ви да подкрепим и този параграф, който на практика е пряко свързан с § 2, който вече подкрепихме. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Бяха изказани две различни, диаметрално противоположни становища. Други? Г-н Заместник-министър.
Петко Петков:
Благодаря Ви, г-н Кирилов.
Аз мога да изразя принципно юридически съображения. Съгласно установената към момента съдебна практика, разпоредбите, които касаят давността са материални, а не процесуални. Разликата между материални и процесуални разпоредби е тази, че материалните разпоредби винаги действат оттук занапред, а процесуалните се прилагат и спрямо заварените положения. Ако предадем на ретроактивно действие на една материална разпоредба, това би било напълно идентично с положението, при което обявяваме едно деяние за наказуемо със задна дата, което е в противоречие със Закона за нормативните актове и с установения принцип, че наказателната отговорност трябва да е ясна за хората към момента, в който те извършват деянията. Оттук нататък ваша воля е. Аз лично имам съмнения, без да съм мислил твърде много по въпроса, защото сега видях разпоредбата. Имам съмнения относно противоконституционност на тази разпоредба, но не мога да изразя в тази връзка по-задълбочено становище.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Славов.
Петър Славов:
Една съвсем кратка реплика.
Не мога да се съглася съвсем с уважавания колега Заместник-министъра на правосъдието, че на практика едно и също е това, което правим в момента с обявяване на деяние, което към даден момент не е било престъпление. А всъщност ние говорим за деяния, които са били престъпления към онзи момент. Но предвид особения статут на тези лица – ръководни дейци на Българската комунистическа партия, те на практика никога не са били подлагани, никога не им е била търсена наказателна отговорност, т.е. образно казано имало е „чадър” над тях.
Така че съгласявам се, че това е изключително рядко явление да се придава ретроактивност на материално правна норма, но такива примери в практиката не липсват и ми се струва, че в случая това е оправдан случай, в който може да се направи.
Иначе съм съгласен, ако наистина има съображения за евентуална противоконституционност, да помислим и разбира се би могло да бъде сезиран Конституционния съд и да оставим на него да прецени. Но за да стане това, нормата трябва да е действаща. Тоест, трябва ние да я подкрепим в зала, иначе няма как да стане.
Петко Петков:
Благодаря Ви, г-н Славов. Аз в никакъв случай не неглижирам извършваните престъпления по времето на периода 9 септември 1944 г. – 10 ноември 1989 г. Оттук нататък ваша политическа воля е да вземете това решение. Разбира се, това е и правилният път за проверка на противоконституционността на една норма, за която говори г-н Славов.
При всички положения всички имаме съмнения, че през тези дълги години и преди да изтече давността за тези престъпления всъщност не липсата на закон, а липсата на адекватно разследване и разкриваемост беше проблем.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Няма повече изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да бъде приет § 31 с текст: „Параграф 2 се прилага и по отношение на престъпленията, за които давностните срокове вече са изтекли.”, моля да гласува „за”. Шест „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. § 31 се приема.
„§ 32. Наказателните дела за престъпления по § 2, които са прекратени поради изтекла давност, се възобновяват с влизането в сила на този закон.”
Имате думата. Г-н Славов.
Петър Славов:
Тук си мисля, че при предишния дебат стигнахме до извода, че е по-добре да не става ex lege това възобновяване, а да предвидим възможност наследниците на тези лица евентуално да поискат такова възобновяване. Тук ще остана отворен и към работната група да кажат дали трябва да формулират тези лица искането си до прокуратурата или до друг надлежен орган, по което аз няма да се произнеса в момента.
Но предлагам да не бъде възобновяване ex lege, а да бъде „се възобновяват по искане на наследниците на пострадалите лица или на жертвите”, както мислите че е най-добре. Може би на пострадалите лица.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Славов. Становища по § 32 и по предложението на г-н Славов? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Славов. Който е съгласен да бъде подкрепено уточнението „по искане на пострадалата страна”, моля да гласува „за”.
Петко Петков:
Извинявайте, че по време на гласуване. Но, ако се приеме предложението на г-н Славов само в случаите, че наследниците поискат, може да помислите за преклузия някаква – в едногодишен срок да имат правото да го поискат, за да има някакъв стабилитет. Иначе ще имаме някакви дела, които ще бъдат спрени завинаги, защото спрямо тях давност не важи.
Предс. Данаил Кирилов:
Някой ще припознае ли предложението на заместник-министър Петков?
Емил Димитров:
Предлагам срок една година от влизане в сила на настоящия закон.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Димитров предлага още едно допълнение за преклузивен срок от една година от влизане в сила на закона.
Г-н Славов, заедно или отделно да ги гласуваме. (Отделно.)
Подлагам на гласуване предложението на г-н Славов, което е „по искане на пострадалите лица и техните наследници” без срок. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Не се приема предложението на г-н Славов.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Димитров, което съдържа срок и предпоставката по искане на пострадалите лица и техните наследници в срок до една година от влизане в сила на настоящия закон.
Който е съгласен, моля да гласува „за”. Четирима „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване основния текст на вносителя Методи Андреев за § 32, преименуван от колегата Сидеров на Мюлер:
„§ 32. Наказателните дела за престъпления по § 2, които са прекратени поради изтекла давност, се възобновяват с влизането в сила на този закон.”
Който е съгласен, моля да гласува „за”. Петима „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Няма. Приема се оригиналният текст на вносителя за § 32.
Благодаря на Министерството на правосъдието.
Закривам настоящото заседанието.


Председател:
Данаил Кирилов