Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 41

Днес, 02.10.2015 г., петък, от 14:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват предложените кандидати за съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание - Константин Пенчев и Михаил Кожарев, и народният представител Валери Симеонов, вносител на предложение за издигане на кандидатурата на Михаил Кожарев.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Добър ден, колеги. Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Получили сте съобщение-покана до членовете на правната комисия, съобразно предходно наше решение, с предложение за дневен ред в две точки:
1. Изслушване на предложените кандидати за съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание.
2. Одобряване на образец на Декларация по чл. 45, ал. 1 от Закона за съдебната власт за имотното състояние и произхода на средствата за придобиване на имущество на кандидатите за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Имате думата за мнения, становища, предложения по повод на дневния ред. Няма. Подлагам на гласуване предложения дневен ред. Който е „за”, моля да гласува „за”. Тринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред се приема.
Пристъпваме към т. 1 от дневния ред.
По първа точка - Изслушване на предложените кандидати за съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание.
Изслушването ще се излъчва в реално време чрез Интернет страницата на Народното събрание. То ще се проведе по реда на раздел IV от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание от 11 септември 2015г.
Колеги, в Глава четвърта имаме 8 процедурни правила. Вие ги знаете. Необходимо ли е да ги прочета? (Не.) Не е необходимо. Вие разполагате и със самите правила.
Постъпили са две предложения за кандидати за съдия в Конституционния съд – на г-н Константин Любенов Пенчев, предложен от парламентарната група на ПП ГЕРБ и на г-н Михаил Георгиев Кожарев, предложен от парламентарната група на „Патриотичен фронт”.
Към предложенията са представени всички изискуеми документи, съгласно Раздел I, т. 2 от Процедурните правила. Предложенията за кандидатите, заедно с всички документи, както и постъпилите становища и въпроси от неправителствени организации, са публикувани в срок на специалната секция на интернет страницата на Народното събрание.
Съгласно Раздел III от Процедурните правила, на предходно заседание на комисията – това, което беше на 24 септември, са проверени представените документи и е констатирано, че кандидатите отговарят на изискванията за заемане на длъжността съдия в Конституционния съд на Република България.
След извършване на проверката Комисията по правни въпроси е изготвила списък на кандидатите, по азбучен ред, според собствените им имена и по него ще бъдат изслушани кандидатите, както следва:
1. Константин Любенов Пенчев
2. Михаил Георгиев Кожарев
Пристъпваме към представяне от името на вносителите на кандидатурите. Първо ще ни бъде представена кандидатурата на г-н Пенчев. Г-жа Атанасова ще ни представи кандидатурата на г-н Пенчев.
Десислава Атанасова:
Благодаря Ви.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Въпреки, че г-н Пенчев – нашата номинация на парламентарната група на ГЕРБ, вероятно няма нужда от представяне, но все пак формално ще спазя процедурата и ще започна с това, г-н Константин Любенов Пенчев е сред най-уважаваните български юристи – в магистратските среди, както и в обществото, доказан професионалист с 20-годишен съдийски стаж, включително и като председател на Върховния административен съд. Винаги е отстоявал своето мнение, обосновавайки го не само с допира с конституционните права и задължения, а и с всички закони, които през годините са били приемани и прилагани. Считам не само аз, а и всичките ми колеги от парламентарната група стоят зад становището, че той е човек с висока компетентност и нравствени качества, които мисля, че на първо място са необходими за безпристрастната дейност на един конституционен съдия.
Той е почтен и достоен човек с безукорна репутация, както казах, притежава безспорни високи морални качества, които са станали видими е за българските граждани през годините, в които той присъства в обществения ни живот, като народен представител, магистрат и омбудсман на Република България.
Богатият професионален опит на г-н Константин Пенчев в областта на административното право, като председател на Върховния административен съд, също би допринесъл за усъвършенстването на работата на Конституционния съд и за издигането на доверието на хората в тази институция като ефективен гарант на върховенството на основния закон. През петте години от мандата си като омбудсман г-н Константин Пенчев е отправил 11 искания до Конституционния съд, като всъщност през тези 5 години омбудсманът бе институцията, най-активно сезираща Конституционния съд. Някои от неговите искания доведоха до изключително сериозни промени в нормативната уредба и практиката по нейното прилагане – отмяната на необжалваемостта на минималните глоби във всички закони, в които съществуваха такива текстове; отмяната на забраната за напускане на страната при дълг над 5000 лв. в Закона за българските лични документи, Закона за чужденците и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; отмяната на събирането и съхраняването на трафични данни от всички потребители в Закона за електронните съобщения.
Аз и всички, които сме предложили тази кандидатура сме убедени, че г-н Пенчев достойно би представлявал Народното събрание като номиниран от нашата квота за член на Конституционния съд.
Накрая ще си позволя да споделя моите лични впечатления. Имам удоволствието не само като народен представител, но и като министър на здравеопазването да работя с г-н Пенчев и считам, че тази кандидатура заслужава нашата подкрепа. Успех.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Атанасова.
Колеги, предложили г-н Михаил Кожарев, имате възможността да представите неговата кандидатура. Г-н Валери Симеонов.
Валери Симеонов:
Г-н Михаил Георгиев Кожарев е роден на 25 май 1958 г. в гр. Банско, област Благоевград. Основно и средно образование е завършил в родния си град, а висше в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност „Право”, редовно бучение - започнал е през 1976 г. и е завършил през 1981 г. Бил е стажант-съдия в Окръжен съд-Благоевград. След полагане на теоретико-практически изпит е започнал работа в Комбината по далекосъобщителна техника в Благоевград, завод за телефонна апаратура, Банско. Работил е и като съдия-изпълнител в Районен съд-Разлог и след това и като съдия в същия съд, както и 6 години е бил негов председател.
Работил е като адвокат общо 15 години, а така също е бил началник на Правно управление на Комитета по горите и заместник-началник на Национално управление на горите.
Бил е прокурор в Софийска градска прокуратура, прокурор в Главна прокуратура, където известно време е отговарял за финансово-стопанското ръководство на Прокуратурата на България, прокурор във Върховна административна прокуратура и заместник-главен прокурор.
Понастоящем г-н Кожарев е член на Висшия съдебен съвет, избран от квотата на съдебната власт. Бил е председател на Комисията по бюджет и финанси към ВСС. Член е на Дисциплинарната комисия на Международната комисия и на Комисията по предложения и атестации.
Специализирал е в страната и в Европейския съюз гражданско, административно, наказателно право и право на Европейския съюз.
Участвал е в разработване на законопроекти, както и самостоятелно и в група, в разработване на становища на Главния прокурор по конституционни дела и по тълкувателни решения на Върховния административен съд.
Има повече от 33 години юридически стаж.
Женен с едно дете.
Това мога да кажа за нашия кандидат.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Симеонов.
Докладвам ви, че са постъпили становища от следните неправителствени организации: „Център за изследване на демокрацията”, Фондация „Програма достъп до информация” и Фондация „Център за европейска интеграция на България и защита на правата на човека”. Това са становища, които са в подкрепа на г-н Константин Пенчев.
Въпроси към двамата кандидати са поставени от:
Български институт за правни инициативи. Всички становища и въпроси бяха качени своевременно на интернет страницата на Народното събрание в раздела, който е за процедурата избор на съдия в Конституционния съд.
От Българския институт за правни инициативи са поставени 7 въпроса, които ще прочета и по ваша преценка, когато имате възможност, можете да вземете отношение по тях.
Първи въпрос. Какво в досегашния Ви индивидуален опит, както професионален така и личен, е допринесло най-много за развитието Ви като юрист и гражданин?
Втори въпрос. Как считате, че конституционните съдии следва да дефинират и съхраняват в работата си баланса между необходимостта от утвърждаване на правовия ред и ценностите на преамбюла на Конституцията и избягване намесата в политическата сфера и законодателните прерогативи на парламента?
Трети въпрос. С оглед отговора на горния въпрос, според Вас необходим ли е специфичен подход по отношение на тълкувателните решения на Конституционния съд и тяхното мотивиране?
Четвърти въпрос. Смятате ли, че Конституционният съд следва да променя или преосмисли практиката си по някои въпроси и кога? Моля споделете Вашите аргументи.
Пети въпрос. Моля споделете Вашето мнение относно нуждата от индивидуална конституционна жалба?
Шести въпрос. Как оценявате конституционната възможност за сезиране по чл.150, ал. 2 на Конституцията на Конституционния съд от Върховния касационен съд или Върховния административен съд, както и нейната практическа реализация?
Седми въпрос. Виждате ли в лицето на Конституционния съд пазител на върховенството на Конституцията и в условията на многостепенен конституционализъм и ако „да” – как най-добре би могъл да осъществи тази си функция?
Предлагам да пристъпим към т. 4 от Правилата за изслушване – кандидатите имат възможност да се представят лично, като може да допълни данните от професионалната си биография и да представят вижданията си относно правомощията и дейността на Конституционния съд в изложение до 15 минути.
Съобразно правилата първи по азбучен ред е г-н Константин Пенчев. Г-н Пенчев, заповядайте.
Константин Пенчев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Така се случи, че в рамките на три месеца за втори път съм на изслушване в парламентарна комисия. Тук искам да споделя, като увод, с колегата Кожарев споделихме преди малко, че макар парламентът да е една от най-критикуваните институции за непрозрачност, за неяснота, за задкулисие, нека да направим едно скромно сравнение от другите квоти как точно се избраха и колко гласно се избраха кандидатите и ние с г-н Кожарев с удоволствие пред цялата България ще развием нашите виждания. Това е един комплимент към парламента и смятам, че и другите власти, които излъчват своите представители, би трябвало да обърнат повече внимание и да вземат пример от парламента.
Съобразно т. 4 трябва да допълним нашето представяне и да кажем нашите виждания относно правомощията на Конституционния съд.
Аз няма да преразказвам моята автобиография, а ще се опитам да мотивирам кое според мен би ми помогнало да бъда един пълноценен член на Конституционния съд. Както каза г-жа Атанасова, аз имам 20 години съдийски стаж, 10 години адвокатски и този стаж безспорно ми помага, тъй като голяма част от този стаж е във втора инстанция – във върховния съд. Тоест, аз съм свикнал да работя с колеги съдии, да се произнасяме, както и да отстоявам своето мнение, някои път доста решително, така и да се вслушвам в аргументите на колегите и да намирам разумните доводи в тях.
Като председател на Върховния административен съд имах възможност да участвам и в състави, които се произнасяха по жалби по подзаконови нормативни актове. Тази дейност е доста сходна с дейността на Конституционния съд, който гледа противоконституционност на закони, а Върховният административен съд практически се произнася относно противоконституционността и противозаконността на подзаконовите нормативни актове. Тоест, това също дава някакъв опит да се произнасяме по отделните нормативни актове. Сега като омбудсман, както вие посочихте, аз съм сезирал 11 пъти Конституционния съд, което също ми даде възможност да погледна от страната на орган, който може да сезира, на какви точно критерии и при какви условия и предпоставки следва да отправяме искания до Конституционния съд. И тук искам да ви кажа, че голяма част от моите сезирания бяха по настояване на граждани. И както може да се досетите, аз съм получавал десетки, да не кажа стотици през тези пет години искания от граждани за сезиране на Конституционния съд по един или друг въпрос, но всички тези десетки са сведени до 11, което показва, че на практика е възможно да се помисли за в бъдеще (тук отговарям и на последния въпрос на БИПИ) за въвеждането на индивидуална конституционна жалба – такова право, и опасенията, че ако гражданите имат такова право, Конституционният съд ще се превърне в Софийски районен съд, мисля, че не е основателна, защото има възможност, има механизми да се прецедят тези истини да се стигне само до тези, които са рационално. В случая знаем, че в проекта за промени в Конституцията е предвидено Висшият адвокатски съвет да сезира Конституционния съд. Това е добре. Аз смятам, че колкото повече се разширява възможността за сезиране на Конституционния съд, толкова ще ни е по-съвършено законодателството, съобразено с Конституцията.
Сега Конституционният съд е очевидно орган извън всички три власти – орган, който следи за спазване на Конституцията, респективно на държавността. И тук по въпроса за баланса на Конституционния съд в опазването на ценностите на Конституцията и в преамбюла и в целия й текст, и намесата на Конституционния съд в законодателната дейност моето становище е и то винаги е било такова, че не бива една институция да се намесва в работата на друга институция. Конституционният съд, неговото призвание е да пази Конституцията, да подлага на конституционен контрол приемането от Народното събрание на закони, но не би следвало да се намесва и едва ли не да влияе политически върху вземаните от Народното събрание решения, както за приемането на закони, тъка и за приемането на промяна в Конституцията.
Тук понеже става дума за сезиране на Конституционния съд бих искал да се спра на въпроса за правомощията на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд (има и такъв въпрос) в сезирането на Конституционния съд. По моему, четейки ал. 2 на чл. 150 може би първоначалната идея на конституционния законодател е била тези съдилища, прилагайки правото, когато се сблъсква с противоконституционност на закон, спират производството по делото и сезират Конституционния съд. Впоследствие, вие знаете, и практиката на Конституционния съд е постоянна в това отношение, че се прие, че може би отделни колеги и както и целият пленум на тези върховни съдилища да сезират Конституционния съд по всякакви въпроси, не само по висящи дела. И даже имаше един период от време, когато Върховният касационен съд беше основния работодател на Конституционния съд. Помним и тези случаи!
По въпроса дали следва Конституционният съд да променя своята практика, възможно ли е да променя своята практика, има ли такива случаи? Да, уви, всички ние знаем, че има такива случаи в историята на Конституционния съд. Помним едни прословути решения в началото на прехода по отношение предсрочно прекратяване мандата на Висшия съдебен съвет. Имаше две решения при аналогични случаи, които бяха противоположни. В единия случай се прие, че може, в другия случай, че не може. Очевидно не би следвало да има такива случаи. Аз мисля, че в последните години Конституционният съд вече съвсем се отърси от политически влияния и вече наистина изпълнява своята функция като един пазител на Конституцията.
Може би трябва да се помисли, когато ще променяте Конституцията, чух че има предложение и второинстанционни съдилища да могат да сезират Конституционния съд, би трябвало да помислите по въпроса дали техния пленум или само по висящи дела. Защото очевидно за върховни съдилища вече ще могат да сезират за всякакви закони, независимо от делата, които гледат.
Вярно е, че големи предизвикателства има пред Конституционния съд на България, както и пред всички наши институции във връзка с нашето членство в Европейския съюз. Това касае може би последния въпрос за многостепенния конституционализъм, защото ние имаме един национален конституционен порядък и един наднационален и една конституционна юрисдикция, каквато е общностния съд в Люксембург на Европейския съюз. Очевидно тези институции, различни конституционни, в рамките на Европейския съюз и тази наднационална трябва да съдействат. Не можем да кажем, дори да имат приоритет за международното законодателство, че то има някакъв превес. Трябва да има хармония, трябва да има взаимно уважение и проникване между различните правни конституционни порядки. Мисля, че това е възможно. Вие знаете, че Конституционният съд се произнася по съобразеност с Конституцията по международните договори, когато те още не са ратифицирани. След това те вече имат върховенство, а Конституционният съд от друга страна пък може да отмени определени разпоредби или определен закон затова защото противоречи на договора за присъединяването към Европейския съюз. Тоест, това е взаимопокриване, взаимодействие и мисля, че в тези нови условия, в които живее България, като член на Европейския съюз, по никакъв начин не омаловажават ролята на Конституционния съд.
В заключение, без да ви отегчавам, съм готов да отговарям на всякакви ваши въпроси и заявявам, че ако бъда удостоен с тази чест, тази върховна чест за всеки един юрист да бъда избран от квотата на парламента за конституционен съдия ще се стремя по начина, по който съм действал досега – с почтеност, с взаимно разбиране, с консенсус, с мъдрост да упражнявам моите правомощия.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Пенчев. Г-н Кожарев, заповядайте.
Михаил Кожарев:
Благодаря Ви.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
За мен винаги е било висока чест да бъда сред вас. Досега това се е случвало, когато съм защитавал проектобюджета на съдебната власт, а днес съм особено щастлив, че се явявам в друго качество – като кандидат за съдия в Конституционния съд. За това благодаря особено много на г-н Валери Симеонов и на народните представители от Патриотичния фронт, които ме номинираха за тази изключително висока длъжност.
Всъщност мотивите ми за да се съглася за тази номинация и да участвам в това благородно състезание, са свързани с моя опит, както житейски, така и професионален. Вие чухте преди малко професионалната ми биография, която бе изложена от г-н Валери Симеонов. Към това добавям, че всъщност моят професионален опит е свързан с всички сфери на правото. Аз съм работил всичко, с изключение на следовател.
Отделно от това, така както преди малко заяви г-н Пенчев, аз съм се занимавал твърде много с такава материя, с която се е занимавал и той във Върховния административен съд, само че чрез Върховна административна прокуратура и както той сполучливо каза, че ако Върховния касационен съд е бил работодател на Конституционния съд твърде много, то Върховната административна прокуратура чрез Главния прокурор също е била много често работодател на Върховния административен съд, свързано с тълкувателната му дейност. За това считам, че и професионалният ми и житейският ми опит позволяват да дам още, и аз считам, че твърде много мога да дам и на нашата държава чрез дейността си, разбира се, ако аз бъда удостоен с тази чест да стана конституционен съдия, като бъда избран от вас.
Когато бях номиниран, мои колеги ме попитаха не ти ли е много рано за пенсия. Аз тогава погледнах дейността на Конституционния съд по отношение на броя на делата, с които той се е занимавал през всичките тези години от създаването си през 1991 г. И тъй като съществува мнение, може би не в цялото ни общество, но на много места, че Конституционният съд е един синекурен орган, че той е място за пенсия на заслужили юристи, аз установих за себе си, разбира се това съм го установил от практиката си, че той работи твърде много. Например, за всички тези години от дейността си Конституционният съд е постановил общо 257 определения и 339 решения, средно по 10, респективно по 14 на година, което на пръв поглед не изглежда никак много на фона на работата, която извършват съдилищата от съдебната система. Но на всички вас е известно колко е обемна материята и колко е сложна материята, с която се занимава Конституционният съд - какъв сериозен анализ се извършва, както на Конституцията, така и на съответните закони и международни актове. За това аз считам, че той не бездейства и изобщо не е такъв орган. За това считам, че съм в състояние да предложа усилията си за утвърждаване върховенството на Конституцията.
Той, както е известно, е извън съдената система, не може да стои на върха й, не фигурира между изброените правораздавателни органи по чл. 119 от Конституцията. Съдиите в него се избират на квотен принцип, както ви е известно и това е една част от гаранциите за независимостта на този съд. Неговата дейност е такава, че границата между закон и политика е тънка с оглед на спецификата на Конституцията, която урежда основите на държавата, а това означава и политическото й устройство. Но не бива да се забравя, че чрез законовата си дейност той го подчинява на върховенството на Конституция, той влия върху политиката. Но обратното не е вярно- политиката не контролира или не влияе на работата му, като гаранциите за това се съдържат в самата Конституция. И освен това, се съдържат и в принципите, заложени в нея на правовата и демократична държава.
За това аз считам, че водещото начало в дейността на нашия Конституционен съд е законосъобразността и независимостта. Той осъществява така наречения контрол за конституционност, който е определен като абстрактен, последващ. Действието на актовете на Конституционния съд е спрямо всички и за в бъдеще. Едно изключение има, за което говори и г-н Пенчев преди малко. Това е конкретният нормен контрол, който е визиран в чл. 150, ал. 2 от Конституцията, когато състав на Върховния касационен съд или Върховния административен съд отправя искане за преценка за коституционосъобразност на закон по конкретен правен спор.
Аз в своето изложение ще се спра след малко на това, което мисля за бъдещите правомощия на Конституционния съд, ако разбира се това е възможно, да бъдат те увеличени, защото считам, че има няколко момента, които заслужават внимание.
В Конституцията са изброени правомощията на Конституционния съд, като една част са изброени в чл. 149, но друга част са изброени, така да се каже, на по-скрити места, защото засягат определени конституционни органи. Има едно правило в Конституцията, че със закон не могат да се дават и отнемат правомощия на Конституционния съд и на пръв поглед изменението в Закона за Конституционния съд от 2014 г., с което е въведено ново правомощие за него, а именно че може да проверява законността за избор на член на Европейския парламент от Република България някак си стои настрана от изложеното в Конституцията по този въпрос. Но Конституционният съд се е произнесъл, че народният представител и народният представител в Европейския парламент всъщност са идентични фигури и затова след като е възможно да се проверява законността на избора на един народен представител за България, така може да се проверява и за Европейския парламент. И с оглед само на този пример, аз смятам, че трябва да се помисли за това дали и как е възможно да бъдат подобрени, респективно и увеличени правомощията на Конституционния съд, но в никой случай не смятам, че те трябва да бъдат намалени. Считам, че е налице необходимост. Това е така, защото от 1991 до днес, а и за в бъдеще България се развива непрестанно не само по отношение на демократичните ценности, не само утвърждавайки върховенството на закона и демократичността, а и в международните си взаимоотношения. Ние вече 8 години сме член на Европейския съюз, възприели сме първичното и вторичното му право, развиват се нови правни институти. Цялото ни общество и неговите демократични институции извървяха и вървят по нови пътища, нови реалности, нови предизвикателства, което неминуемо трябва да се отрази и върху правомощията, респективно и дейността на Конституционния съд. Аз мисля, че досега в рамките на своите правомощия той успявал, мисля че и в бъдеще ще бъде така, да спомага правилното развитие на тези процеси, да регулира с практиката си новите обществени отношения, в които институциите и гражданите ни са участници. Но в този смисъл трябва да има по-ясни правила, свързани с конституционния процес.
По този въпрос за разширяване или уточняване на неговите правомощия и дейности вижданията ми са следните.
Първо, в кой времеви момент това може да се случи. Дали сега между първо и второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията или в един по-късен момент. Понастоящем при приемане на този закон правомощията на Конституционния съд са увеличени по отношение възможността той да се произнася и за противоконституционност на закони, сезиран от Висшия адвокатски съвет. Такова е предложението в проектозакона за изменение и допълнение на Конституцията. Тази възможност е добра. Тя е обусловена от принципите и обхвата на законопроекта затова би било спорно и според мен трудно обосновано да се увеличават повече. Ако се допусне такова увеличение, то би трябвало да бъде свързано с разширяване на сезиращите органи, но подчинено на принципа за индивидуалната конституционна жалба. Аз също чух, че е възможно да бъдат предложени допълнителни изменения в тази насока, а именно състави от втория инстанция на съдилищата да имат правото да сезират Конституционния съд с оглед това, че не всички дела стигат до касационните инстанции. Тоест, има материя, в която няма как да погледнат на евентуалната противоконституционност на закон касационните инстанции.
Аз считам, че е възможно да се конкретизират правомощията и в следния смисъл. От една страна, необходими като редакция с оглед натрупани обществени отношения, конституционна практика и законодателна яснота. Възможно е, например, посочване в Конституцията на правомощия за оспорван избор на член на Европейския парламент, за което споменах преди малко, макар че правомощието нито е оспорено, нито е противоконституционно. По-скоро става въпрос за едно редакционно уточнение. Това не е най-важното, разбира се, но би могло да бъде редактирано и да намери място в самата Конституция.
Възможно е и според мен трябва да се намери място в Конституцията за уреждане на материята за отвод и самоотвод на конституционен съдия. Към този момент има празнота в нашата Конституция по този въпрос, а неминуемо ще се стигне някога и до поставянето на този въпрос. За сега той не е изяснен.
Мисля, че е възможно да се уеднакви материята относно момента на влизане на решението на Конституционния съд в сила, която материя сега е уредена в Закона за Конституционния съд, тъй като има една част от установителните му решения, например, относно спор за избор на президент и вицепрезидент, на избираемост или несъвместимост на народен представител, фактическа невъзможност или несъвместимост на конституционен съдия, които сега са регламентирани по отношение на влизането в сила на тези решения, съгласно чл. 14, ал. 4 от Закона за Конституционния съд от момента на постановяването им. Но други решения от същия установителен характер нямат този момент на влизане в сила.
Аз считам и според мен това е особено важно, че би следвало да се прередактира разпоредбата на чл. 21, ал. 6, предишна ал. 5 от Закона за Конституционния съд, която е свързана със силата на решенията му – правната сила на неговите решения. Според мен особено важно е да се прецени промяната на някои от тях по отношение на материалната им сила. Това се отнася за тълкувателните решения и не само. Защо мисля така? Въпросът, който се поставя и от правната теория, а се поставя и от практиката, включително и на Конституционния съд, е дали могат да се променят тези решения при промяна на законодателство, при промяна на обществени отношения, грешки, нови виждания на правната теория и практика. На нас ни е позната възможността тълкувателните решения на върховните съдилища да се обявява за загубили сила, когато има промяна на законодателството или ново уреждане на съответни правни отношения. Но при Конституционния съд няма друг орган над него, който да може да реши този въпрос. И аз мисля защо да не се допусне тази възможност да е в ръцете на самия Конституционен съд. Ние сега всички виждаме какъв дебат ес състоя и според мен предстои още да се развива по отношение разбирането за правомощието да се извършват промени в Конституцията от Велико Народно събрание или от обикновено Народно събрание. В този дебат се включиха аргументи и от съдебната практика и теория на конституционното право. Други са, обаче, назрелите обществени отношения, други са реалностите и те може би са противопоставими на чисто конституционно разбиране. За това само си позволявам набързо да кажа, че има едно, според мен, прекрасно решение на нашия Конституционен съд, което е по к.д. № 4/2012 г. и което в резюме води към следния извод.
„Конституционният съд може да формира нови разбирания и нови правни категории, които да са повлияни от еволютивното правно мислене и от оценката на променените обстоятелства, поради което тези съображения придобиват по-голяма тежест. Примери за такава мотивираната промяна на становища са налице в досегашната практика на Конституционния съд.”
Да не цитирам по-натам, но ще кажа, че последното определение на Конституционния съд, което бе свързано именно с промените в Конституцията, също прокарва такова разбиране. Тъй като и правната теория, а и вече практиката на Конституционния съд показва, че Конституцията е гъвкава. Конституцията не е един закостенял нормативен акт. Тя има възможност за развитие. Самите нови обществени отношения позволяват това и може би трябва да се помисли по въпроса за възможността да се променя тази практика.
Още един пример ще ви дам. Има две съвсем нови решения на Конституционния съд, свързани с правомощията на Висшия съдебен съвет. И най-важното, според мен, правомощието, свързано с индивидуалната конституционна жалба, за която са проведени изключително много дебати. Моето мнение нито може да бъде най-важното, нито е единствено. Аз считам, че такава жалба трябва да има. Но тъй като в момента е предложено да бъде нов сезиращ субект Висшият адвокатски съвет, то по-добре да го има това, отколкото да се провежда допълнителен дебат трябва ли тя да е пряка, да бъде от гражданите или да бъде от този орган.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз Ви предлагам, това са интересни въпроси, но тъй като просрочихте времето, което беше определено, нека да не бъдем изчерпателни, а да има възможност колегите да зададат и такива въпроси.
Михаил Кожарев:
Това са вижданията ми за идеите за дейността на Конституционния съд. С това приключих всъщност. Това беше.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Пристъпваме, колеги, към въпроси. Регламентът за тях е: „Народните представители могат да поставят въпроси към кандидатите в изложение до 3 минути. След поставянето на въпрос към кандидата му се дава възможност за отговор в изложение до 3 минути.”
Първият колега, който изрично пожела да се запише, е колегата Петър Славов. Ако има други колеги, които желаят да отправят въпроси, да заявят това. Г-н Казак след това. Г-н Димитър Делчев и г-н Валери Симеонов. Г-н Славов, заповядайте. Молбата ми е да спазваме този времеви регламент. Благодаря.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател. Един кратък въпрос, който частично стъпва на въпрос № 3 от зададените въпроси от Българския институт за правни инициативи и частично беше засегнат от г-н Кожарев в експозето си и касае тълкувателните решения на Конституционния съд. Дали наистина не е време за по-модерен прочит на някои от тях, така ще го формулирам. Визирам, разбира се, в частност решението от 2003 г., което предполагам знаете, но често е наричано „китайската стена” пред българската съдебна реформа.
Така че в контекста на по-модерната практика на събитията, които са се случили след 2003 г., като присъединяване към Европейския съюз, развитие на юриспруденцията и т.н. наистина дали не е време за нов по-модерен прочит на това решение. И може би, това вече е към колегите народни представители, за по-смели законодателни действия по отношение на съдебната реформа, която след това, разбира се, може да бъде проверена по отношение на приетите разпоредби за тяхната конституционосъобразност по съответния ред в Конституционния съд. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Въпросите са поставени и към двамата кандидати. По реда, по който определихме, има думата г-н Пенчев. След това г-н Кожарев. Г-н Пенчев, заповядайте.
Константин Пенчев:
Аз не смятам, че има някаква пречка и в момента Конституционният съд да преосмисли някои свои тълкувателни решения. Както г-н Кожарев спомена преди малко, знаем, че върховният съд навремето – единият върховен съд, а после и касационните съдилища – Върховният касационен и Върховният административен също на моменти да променят своята практика. Важното е не да се променя практиката и вижданията, а важното е да се мотивира това, да се каже изрично в съответното решение защо се променя тази практика и как да се гледа по-съвременно на нещата. Г-н Кожарев даде един много интересен пример с две скорошни решения на Конституционния съд по отношение правомощията на Висшия съдебен съвет. При едното приеха, че Висшият съдебен съвет не може да издава подзаконови нормативни актове, а другото решение отстъпи от това становище.
Тоест, аз смятам, че Конституционният съд като един държавен орган, който е част от нашата система, от България и от развиващата се демокрация при нас, няма пречки да преосмисля своите тълкувания, своите разбирания, стига това да бъде ясно изразено и мотивирано. Благодаря.
Михаил Кожарев:
Благодаря за въпроса, уважаеми г-н Славов.
Аз на всички въпроси, които са зададени от Българския институт за правни инициативи съм отговорил писмено и ще предоставя отговорите си.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако ги предоставите отговорите, може да ги предоставите на колегите експерти, за да бъдат качени на сайта. Имаме укор от БИПИ в тази посока, но комисията реши, че не можем да притискаме кандидатите да дават изрично отговори. Въпросите сме ги обявили. По ваша воля, ако прецените, може да отговорите в зала, може да отговорите писмено. Ние сме длъжни тогава да съдействаме.
Извинявайте за прекъсването.
Михаил Кожарев:
Аз същото искам да кажа. С други думи, имам писмен отговор на този въпрос и ако ми позволите сега само ще го прочета, защото той е пряко свързан със зададения от г-н Славов въпрос, както и самият той каза.
Този въпрос е свързан с тълкувателната дейност преди всичко на Конституционния съд. Тя е конституционно регламентирана като правомощие. Тя се подчинява на принципите за официално и абстрактно тълкуване, а самата Конституция, както и преди малко казах, е конструирана гъвкаво и е отворена за нови национални и наднационални обществени отношения, които не може да бъдат пренебрегвани, включително и при тълкуването им. Ето защо няма необходимост от някакъв специфичен подход при тълкуването, защото целта му е да изясни точния смисъл на съответната норма, като така тълкуваната разпоредба и тълкувателното решение образуват едно единство и в този смисъл отговарям, както и преди казах, че това за мен е необходимост. Не може да остане тълкуването като дейност само на едно единствено ниво. То и самият Конституционен съд го показва непрекъснато това свое развитие.
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Давам думата на г-н Казак за въпроси.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Пенчев, г-н Кожарев, кандидати за конституционен съдия в Конституционния съд,
Първо искам да ви поздравя за това, че сте номинирани за този високо отговорен държавнически пост с оглед на висотата, на която е поставен Конституционният съд в йерархията на държавните органи в Република България и отговорността, която носи за спазване на Конституцията и оттам на законността в страната. Аз съм убеден, че и двамата имате необходимите качества и сте достойни кандидати за тази висока отговорност. С оглед и на огромния опит, който и двамата сте натрупали – юридически и житейски, искам да ви попитам за следното.
Имам два въпроса, единият от които е общ и за двамата, а вторият е специално към г-н Пенчев с оглед на досегашния му опит като омбудсман.
Общият въпрос. В българската Конституция има допуснато наглед едно противоречие по отношение на компетентността на Конституционния съд във връзка с оспорването законността на изборите за народни представители. В чл. 66 е записано, че Конституционният съд се произнася по спор за законността на изборите за Народно събрание, докато в специалния текст за правомощията на Конституционния съд в чл. 149, ал. 1, т. 7 е записано, че се „произнася по спорове за законността на избора на народен представител;”. Как считате, че това противоречие може да бъде преодоляно за в бъдеще, защото в момента Конституционния съд бива сезиран и по двата текста. Той бива сезиран и за законосъобразност за избора на конкретен народен представител или конкретни народни представители, а също така са го сезирали да касира изборите като цяло.
Считате ли, че е уместно да има компетентност и за двата вида оспорване. И как считате, че въобще може да се оспорва изборът на конкретен народен представител с оглед изборната система в България, която общо взето води до трудно установяване на конкретна връзка между конкретни изборни резултати и определянето на конкретен народен представител за избран с оглед на системата за отчитане и определяне на мандатите. Това е първият въпрос.
А вторият, г-н Пенчев, знаете, че във внесения законопроект за изменение на Конституцията се предвижда ново правомощие за сезиране на Конституционния съд от страна на Висшия адвокатски съвет. Предложението е формулирано по начин почти идентичен с правомощието, което през 2006 г. беше дадено на омбудсмана за сезиране на Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите. Как оценявате това дублиране на правомощия между омбудсман и Висшия адвокатски съвет и не би ли могло то да доведе до колизия и до предпоставки за упреци между двата органа, че единият се е сетил да защити определени права на гражданите, а пък другият не се е сетил и не се е възползвал от своето правомощие. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте по същия ред, макар и вторият въпрос да беше насочен персонално към единия от участниците. Заповядайте.
Константин Пенчев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
По правомощието на Конституционния съд да се произнася по изборите за народен представител, на президент и вицепрезидент имам чувството, че там има много големи изначални неясноти. Аз не веднъж, когато се правеше първият Изборен кодекс, и при втория съм настоявал да се промени Конституцията и да се сложи най-сетне ред в нещата, защото и в момента изборите за народен представител са необжалваеми на практика, защото този, който е заинтересован, той не може да обжалва, трябва чрез Изборния кодекс чрез някои от органите по чл. 149, което е абсурд.
Знаете, че при спор между местна власт и централна власт, това е предвидено изрично, тогава общинският съвет също може да сезира Конституционния съд, защото това е предвидено изрично още при писането на Конституцията. А тук не знам защо конституционният законодател е пропуснал това и досега не се постигна консенсус първо да може всеки заинтересован, този който е истински заинтересован, да атакува.
Второ, знаете, че Върховният административен съд се произнася по местните избори. Честа практика е Върховният административен съд да касира изборите, т.е. да приеме, че има толкова много нарушения в изборния процес, че те водят до основателни съмнения в изборния резултат. По моему би трябвало да има такова правомощие, защото няма симетрия местните избори да бъдат атакувани изцяло, а парламентарните избори да не могат. И ако Конституционният съд е този, който се произнася за парламентарните избори, тогава по моему би трябвало да могат да бъдат атакувани изцяло. Вие знаете, че 2011 г. имаше едно произнасяне на Конституционния съд безпрецедентно с вещо лице и т.н., което касира избора на някои народни представители – не беше на един,а на няколко, а знаете, че при тези избори Конституционният съд отклони искания за сезиране и каза, че Конституцията предвижда само на определен народен представител, а не изобщо да се касират изборите. Очевидно тук има една неяснота. И с напредване на изборния процес и на демокрацията може би това наистина трябва да се отстрани. Но най-важното е това да могат заинтересованите наистина да имат достъп до Конституционния съд. Друг е въпросът доколко е уместно Конституционният съд да назначава вещи лица, да разпитва примерно свидетели за изборни нарушения, защото може и това да се наложи. Тоест, фактически да бъде един съд, макар да знаем, че той не е съд и не е част от съдебната система. Но това е вече друг въпрос.
По втория въпрос. Да, аз по принцип казах, че приветствам даването на правомощия на един нов орган – Висшият адвокатски съвет да сезира Конституционния съд, защото аз приветствам всяко едно разширяване на достъпа до Конституционния съд. Но тук сте напълно прав, че могат да възникват колизии, тъй като тук има доста неясноти, защото примерно, ако аз отклоня някое искане за сезиране на Конституционния съд от омбудсмана, аз на всеки един гражданин му отговарям защо със съответните мотиви, защото няма нарушение на Конституцията. Той може да се пробва после чрез Висшия адвокатски съвет. Мен ме е страх дори, казвам го най-честно, да няма някакви лобистки интереси на Висшия адвокатски съвет, който е един колегиален орган и с гласуване ще взима решенията кое, кога ще сезира и кога няма да сезира. Така че наистина може да се получи едно противоречие. Може би ще трябва да се помисли дали да се дават само ограничени права, както на Омбудсмана, така и на Висшия адвокатски съвет само за човешки права. Защото в края на краищата всеки един закон малко или повече рефлектира върху човешките права. И дори един Закон за съдебната власт, ако е лошо скроен, лошо написан, той рефлектира върху правосъдието, което безспорно засяга човешките права. Да, обаче, омбудсманът няма право да атакува Закона за съдебната власт, примерно, защото ще каже това не е твоя работа. Също няма право и Висшият адвокатски съвет, макар че той е професионален орган и е заинтересован.
Така че тук също трябва да се помисли много и както се казва, топката е във вашето поле – вие в момента ще гласувате тези промени. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте, г-н Кожарев.
Михаил Кожарев.
Благодаря, г-н Председател.
Аз съм на различно становище. На първо място по този въпрос, който е зададен общо за двамата. Казах в изложението си следното.
Правомощията на Конституционния съд не се съдържат единствено и само в чл. 149, ал. 1 и чл. 150 от Конституцията. Те се намират и на различни други места в Конституцията, така наречените „скрити места”.
Конституционното правомощие на Конституционния съд да се произнася по законността на изборите като цяло е уредена, както Вие сам казахте, в чл. 66 и този въпрос е изяснен, както в конституционната теория, така и в конституционната практика. Това е възможно, това е един установителен процес, който позволява и прави изключение от общия конституционен процес, защото е свързан не с оспорване противоконституционност на закон, а на действия на самите избори, като се изяснява дали са допуснати съответни нарушения.
Колкото до това дали може един народен представител да оспорва избора, аз лично съм против, защото като се има предвид каква е избирателната система в България и се позволи на всеки заинтересован, той трябва да докаже, разбира се и личния си правен интерес от оспорване на избора, това означава, че всеки може да оспори избора на другия, особено пък тези, които са в една листа и са от различни партии. Мисля, че сега Конституцията е подредила нещата по отношение на сезиращите органи и аз не виждам някакъв проблем към този момент, нито противоречие по въпроса за тези избори.
Но бих добавил нещо извън въпроса Ви. Както преди казах, оспорват се избори – избор на отделен народен представител, оспорва се и законността изобщо на проведените избори, като начин на тяхното провеждане. Оспорва се, така нареченото ново правомощие, законността на избор на един народен представител за Европейския парламент на Република България, а не на изборите за Европейски парламент. В този случай Конституционният съд се е произнесъл с едно определение, че така както е визирано в настоящия Изборен кодекс, буквалното му тълкуване позволява да се оспорва избор само на един отделен народен представител за Европейския парламент, но не и на всички избори, аз мисля, че тук може да се дебатира и да се помисли за едно изменение, за да може, ако се стигне до това, да се оспорват и изборите за Европейския парламент като цяло, което по принцип е допустимо. Това го има и в европейското право, това го има и в Правилника за организацията и дейността на Европейския парламент и т.н.
Не беше отправен към мен въпроса за правомощията на Висшия адвокатски съвет и на Омбудсмана. Но аз считам също, че трябва да има филтриране и прецизиране, защото на практика те сега се препокриват.
Предс. Данаил Кирилов.
Благодаря. Ако колегите, които са се записали, не възразяват, г-н Лазаров иска допълнителен въпрос към тези въпроси.
Димитър Лазаров:
Ако не възразяват колеги, разбира се. Но понеже сме на тази тема за субектите, които могат да сезират Конституционния съд. Всички заявиха, че е хубаво да се разширява кръгът на субектите. Но в крайна сметка дори и да стигнем до индивидуална жалба, всичко опира до противоконституционност на определени закони, които нарушават правата на гражданите, а дали субектите, които сега са група народни представители (48), Министерски съвет, ВКС ще се възползват, но всичко опира до това. Така че ако говорим за индивидуална жалба, то на практика 6 милиона субекта ще се препокриват.
Така че въпросът ми е какъв е проблемът, ако единият от субектите счита, че има противоконституционност и сезира Конституционния съд, а другият не. Говорим за субект, който ще сезира. Другият субект, който има право да сезира Конституционния съд, счита обратното. Това е добре да има повече субекти. Останах с впечатление, може би неправилно съм разбрал, обратно становище. Ако може да доизясните. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Всъщност Вашето беше като мнение по-скоро. Но, ако някой иска да вземе становище по мнението, има възможността.
Константин Пенчев:
Нека да уточня. Аз не съм против това Висшият адвокатски съвет да сезира. Даже аз казах колкото повече субекти могат, толкова по-добре за правовия ред в България. Да, няма нищо фатално, ако Омбудсманът откаже, а Висшият адвокатски съвет сезира или обратното, или мине през Главния прокурор или някой друг субект. Така е, но ако ще имаме ограничена правоспособност за сезиране, както в случая се въвежда за Омбудсмана и за Висшия адвокатски съвет, или трябва да има някаква универсална, или да помислим за ограничена, но защо ограничаваме и какво точно имаме предвид. Това бих могъл да кажа. Иначе не възразявам -всеки един субект би могъл да сезира Конституционния съд.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Кожарев, заповядайте.
Михаил Кожарев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Уважаеми г-н Лазаров, аз считам следното и съм го изразил в своите бележки по повод на изложението си пред вас. Много набързо ще прочета, съвсем набързо.
Идеята за пряка индивидуална конституционна жалба е свързана с възможността друг субект, извън тези, които и вие споменахте, да може да сезира Конституционния съд и това да бъде отделен гражданин, да бъдат гражданите. Толкова много идеи са в тази връзка за така наречената „пряка конституционна жалба” - дали да бъде един гражданин, дали да бъде множество от граждани, например да се създаде подписка от определено число граждани, но това поражда огромни въпроси, чисто правни, а освен това и историко-психологически въпроси. Дано да не прозвучи по друг начин, а така както съм го прочел, установено от едно изследване, че най-много се съдят българи и италианци. Дали е вярно или не, не мога да кажа, но аз лично си представям как Конституционният съд при една пряка индивидуална жалба ще бъде залят от огромно количество жалби, което не смятам да бъде в полза на конституционното правораздаване, на конституционното правосъдие.
Има един много по-важен момент, обаче. Индивидуалната конституционна жалба, ако е пряка и е от гражданин, ще трябва да отговори на въпроси за правния интерес на този гражданин, първо и второ, обхватът й. Той какво ще иска да бъде анализирано и решавано от Конституционния съд. Тоест, дали да бъде един предварителен конституционен контрол, или абстрактен и последващ, или конкретен. Това е много трудно и според мен правилното в момента е да се помогне на гражданите чрез Висшия адвокатски съвет, опосредено, чрез друг сезиращ субект да имат правото на такава жалба, въпреки че такова право гражданите имат и чрез другите сезиращи субекти и най-вече чрез обмудсмана, което, според мен, е едно чудесно изменение, което допусна нашата Конституция преди няколко години по време на четвъртата й поправка. Като аз си мисля, че трябва да има филтър, който по някакъв начин да отсява важното, да отидат в конституционния съд тези спорове, които наистина заслужават да бъдат разгледани.
Това е моето виждане. По-добре е да се започне отнякъде, отколкото само да се дебатира. Аз адмирирам тези промени в момента, които са свързани с разширяване на обхвата по една такава причина. Много граждани имат възможността да опрат до омбудсмана, но още повече граждани ежедневно опират до адвокатите и оттам може да се постигне по този път на събиране на информация от много, много случаи, и то обработени юридически, за да се стигне до Висшия адвокатски съвет. Друг е въпросът, че там някъде в Закона за адвокатурата трябва да има, според мен, един филтър, който да може да отсее зърното от плявата, така да се каже.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за отговорите и за допълнителното мнение. Няма да злоупотребявам с възможността като председател да изразя становище по темата, но съвсем накратко казвам, че разликата е в това ,че омбудсманът е едноличен орган, а Висшият адвокатски съвет все пак е професионална гилдия на организация, няма да я наричам колективен орган, но представляваща една професия.
Г-н Делчев има възможността за въпроси.
Димитър Делчев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Пенчев, г-н Кожарев,
На първо място искам да ви поздравя с това, че сте тук сред нас, кандидатствайки за тази толкова отговорна върховна позиция в държавата – конституционен съдия.
На второ място да ви пожелая, който и от вас да стане конституционен съдия, да отсъжда мъдро и принципно.
Моят въпрос е не толкова за конкретна разпоредба в Конституцията, колкото за Конституцията като цяло. Знаете, че тя предвижда, че на част от правата съответстват и съответните задължения. Например, правото на осигуряване, правото на образование до 16 годишна възраст, родителските права – те за обвързани със съответните задължения и това се отразява в практиката на Конституционния съд. Въпросът ми е освен тези изрични права, за които това е предвидено, има ли други, които според вас могат да бъдат обвързани със задължения и ако да, на какви основания да отговарят и можете ли да дадете някои от примерите. Знаете, че се дискутираше много в общественото пространство и правото на гласуване и други права, да бъдат обвързани със съответните задължения. Благодаря.
Константин Пенчев:
Благодаря. Ще се спра точно на така нареченото „задължително гласуване” – този спор, който даже трябваше да мине през референдум, но не стана. Не твърдя, че съм толкова виден специалист по конституционно право, колкото е проф. Танчев, който наскоро каза, че едва ли не, ако се обвърже правото да избираш със задължение да гласуваш, това нарушавало основните човешки права по Конституцията и трябвало да има Велико Народно събрание. Аз не бих бил толкова краен и смятам, че едно задължително гласуване едва ли противоречи на Конституцията и нарушава някакви права, напротив. Но това е спорен въпрос.
Така че възможно е да се обвържат и други права със задължения. Това е въпрос на тълкуване на Конституцията и евентуално на промени.
Михаил Кожарев:
Аз искам да кажа следното. В преамбюла на нашата Конституция се съдържат в особено концентриран вид всички основни принципи, които са заложени като цяло в нея. И един от тези принципи, според мен един от най-основните и основополагащи принципи, ще прочета, това е върховен принцип „правата на личността, нейното достойнство и сигурност”.
Тъй като в самата конституционна теория съществуват много виждания по този въпрос за обвързването на съответните права, които има личността, респективно със задълженията, които има в нашата Конституция, респективно органите, които са конституционно установени, въпросът е бил свеждан до това кои права да бъдат обект на защита – дали всички основни права, дали всички права, които са визирани в Конституцията или само така наречените отбранителни права или пък правата, които са върховен принцип и в Декларацията за правата на човека и основните свободи. И в крайна сметка моето становище е, че трябва да бъдат защитавани всички тези права, които са визирани в преамбюла на Конституцията точно поради това, че тя е носител на концентрирания израз на върховенството на закона, свързано със защитата на човешките права. Според мен, това трябва да бъде водещото начало и оттам трябва да бъде и тази задължителност на произнасянията във връзка със защитата или нарушаването на тези права. Защото аз мисля, че нашата Конституция така да се каже е длъжник на самата себе си, а и обществото е длъжник на гражданите си, тъй като прокламираното в преамбюла в крайна сметка не е достатъчно добре изведено по отношение на възможността за сезиране на Конституционния съд и оттам произнасянето по отношение на защитата на тези права.
И може би точно заради това е хубаво това, което и преди малко казах, да я има тази конституционна жалба, макар и опосредена чрез Висшия адвокатски съвет точно така, защото все пак адвокатите са хора, които се сблъскват ежедневно с проблемите на хората и то в концентриран юридически порядък там, където има наболели проблеми. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Валери Симонов, заповядайте.
Валери Симеонов:
Благодаря, г-н Кирилов. Въпросът ми е кратък. Ще го задам в края. Породен е от поредица факти, с които искам да ви запозная, уважаеми колеги.
На първо място, натъкнах се на факта, че са констатирани нарушения на финансовата и бюджетната дисциплина и Закона за обществените поръчки във Върховния административен съд с председател Константин Пенчев за периода 2009-2010 г. Той е бил до 19 октомври 2010 г. председател. Изложени са в одитен доклад на дирекция „Вътрешен одит” към Висшия съдебен съвет за извършен одитен ангажимент за даване на увереност № 93-01-016 от 19 септември 2011 г.
В доклада са констатирани 8 групи тежки нарушения, създаващи предпоставки за измама, злоупотреби, присвояване и безстопанственост.
Изводите в доклада са направени въз основа на 5 групи констатации и обхващат 93 страници, в това число има данни за злоупотреби със стотици хиляди левове, презапасяване с материали за 60 години напред, назначение на кадри в разрез с Кодекса на труда и т.н. (Можете да се запознаете с този документ – одитен доклад.)
На второ място се натъкнах на укриване на факти през периода 2005-2010 г. за незаконно придобиване на имоти от магистрати във Върховния административен съд в гр. Приморско, а именно случая с Николай Урумов, Панайот Генков и Андрей Икономов, като фактите са били известни на г-н Пенчев лично от тези магистрати и от председателя на Върховния касационен съд г-н Иван Григоров от 2005 г. До 2010 г. г-н Пенчев отрича, че е знаел, но пред Етичната комисия на Висшия съдебен съвет признава, че е разполагал с информация, но не е взел законови мерки. (Протокол № 39 от 4 септември 2010 г., стр. 4 и 5 на Етичната комисия към Висшия съдебен съвет.)
На трето място, г-н Пенчев е разпределял политически изборни дела на Върховния административен съд самостоятелно, без да използва системата за случайно разпределение на тези дела, дори е участвал в някои от тях лично. По политическото изборно дело на Синята коалиция № 7343 от 2009 г. във ВАС с Решение № 7062/30.05.2009 г. е отменено решението на ЦИК за отказ от регистрация на тази коалиция. По делото, определено според мен, г-н Пенчев е бил предубеден, тъй като оставя в сила аналогични решения на ЦИК за РЗС, НДСВ и БСП.
Четвърто, в имуществената си декларация не е декларирал пред Сметната палата два апартамента, собственост на семейството му в декларациите от 2007 г. до 2014 г. – това са 8 години. (с. 3 от същия протокол на Етичната комисия).
Пето, в качеството си на акционер в Акционерно дружество „Форум консултинг“- , Константин Пенчев е укрил данни за това, че е член на това дружество, в декларацията си за конфликт на интереси за 2009 и 2010г. В същото време, като председател на Върховния административен съд и омбудсман ( в периода 2003 – 2015г.) , е бил длъжен да декларира конфликт на интереси (стр. 3 от същия Протокол.).
И на шесто място, по негово време, като председател на Върховния административен съд, са закупени 2 250 кв. метра парцел в Лозенец за почивна база на Върховния административен съд в нарушение на Закона за държавната собственост, без търг и конкурс от община Царево на съмнително ниски цени. Върху въпросния имот е построена почивна база на стойност над 3 млн. лв. Строежът е извършен върху свлачищен район, което налага разхищение на допълнителни 2 млн. лв. от бюджета на Върховния административен съд за брегоукрепване.
И най-накрая въпросът ми е, г-н Пенчев, считам, че конституционният съдия трябва да бъде рицар на справедливостта, морала и професионализма. Смятате ли, че Вие притежавате тези качества?
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Симеонов. Г-н Пенчев, искате ли да се запознаете с въпросния одитен доклад? Заповядайте, имате възможност да отговорите.
Константин Пенчев:
Благодаря, г-н Председател.
Голяма част от тези обвинения, които чухме днес, бяха формулирани от един друг лидер на една друга партия 2010 г., когато трябваше да стана омбудсман. Тогава аз наистина се явих пред Етичната комисия на Висшия съдебен съвет, бидейки председател на Върховния административен съд и с документи отговорих на всички тези въпроси, но сега ще отговоря пак.
Първо, с въпросния одитен доклад не желая да се запознавам, защото ако одитиращият орган съгласно Закона за Сметната палата, беше счел, че има нарушения, вие знаете, че бившият ръководител какъвто съм бил аз към този момент, също се запознава и му се дава право да даде писмени възражения. И ако въпреки възраженията се приеме, че има сериозни нарушения, се сезира Агенцията за държавна финансова инспекция, респективно Прокуратурата, ако има данни за престъпление. Сега какво е констатирано 2010-2011 г. аз не знам, но ви казвам, че не съм бил уведомяван и не са ми искани обяснения и за мен въпросът изобщо не стои.
По въпроса за Приморско. Аз съм свикнал на много неща, но такова нещо – аз съм виновен за това, че трима магистрати от съда, който аз съм управлявал, са закупили при преференциални условия имоти. Първо, за да кажем, че аз съм прикривал и едва ли не е имало престъпление, би трябвало тези трима магистрати да бъдат осъдени за престъпление. Такова нещо няма. Да, аз не знаех начина, по който те са придобили тези имоти - чрез роднини, крайно нуждаещи се. Аз знаех, че те са придобили имотите, но не по такъв начин. И когато това стана публично достояние, аз незабавно използвах моите правомощия и тези тримата бяха освободени от поста председател на отделение.
За изборните дела. Аз съм единственият председател на върховен съд досега, който е влизал заседания по 300 дела. Има справки, но са около 300, ако не се лъжа. В момента, в който се въведе системата за случайно разпределение на делата, аз използвах тази система – шефовете на отделения, на колегии и аз и специално за изборните дела, които Вие цитирате, не само че беше определен по електронен път докладчикът, а Инспекторатът тогава, който не беше много добре настроен към решението на Върховния административен съд, направи внезапна проверка на моя компютър и не констатира никакви нарушения. Така че и тук също няма никакви нарушения.
А дали решенията на състава, който аз съм председателствал, са били правилни или не, има си начин, има си ред това да се провери. Това, което сме написали и сме се подписали отдолу, аз го поддържам и не може да ми се търси сметка.
За декларациите. Колегите се бяха объркали тогава, пишейки доноса. Бяха забравили, че съгласно Закона за имуществото на публични личности от 2007 г. не сме длъжни да декларираме всички имоти, които имаме, а само ново придобитите, само промените. Да, аз наистина от 2007 г. до ден днешен не съм декларирал тези апартаменти. Тях съм ги декларирал тогава, когато за първи път минах на отчет в Сметната палата – 2001 г., като народен представител. Копие от тези декларации аз представих в Етичната комисия и там трябва да ги има, като копия и като отговор.
За Акционерно дружество „Форум консултинг“ също е старо обвинение. Представих пред комисията решение на Софийски окръжен съд, с което е сезирана Прокуратурата да ликвидира това дружество, защото не беше покрило капитала, който трябваше да покрие тогава с промените в закона и за мен този въпрос също е приключил.
За почивната база. Да, аз съм закупил земя за почивна база на Върховния административен съд не за мен или за моите деца. При какви цени? При такива, при каквито е могло тогава да бъдат закупени. Бяха направени геоложки проучвания по отношение на с свлачищния район и всички технически изисквания бяха налице. Базата е построена. Дали има разходи или няма разходи, искам да ви кажа, че специално за почивната станция, а и за етажа – пропуснахте да кажете, че по мое време се надстрои етаж на сградата на Върховния административен съд, и разширихме съдиите с 22 кабинета, защото бяха по трима души в кабинет. Тези бюджети бяха гласувани от Висшия съдебен съвет. Аз не бих могъл сам да позволя да се разходват такива средства. Бяха одобрени всички тези разходи от Висшия съдебен съвет.
Но в края на краищата аз съм готов да отговарям и за това какво съм правил като председател на Районния съд в Своге – 1981-1984 г..
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Пенчев.
Валери Симеонов:
Извинявайте, аз не получих отговор на моя въпрос – кратък, елементарен. И докладът е в МВР от 2012 г., предаден е, защото има измами, злоупотреби и т.н. Но искам да чуя отговор на моя въпрос.
Предс. Данаил Кирилов:
Кой конкретно, г-н Симеонов.
Валери Симеонов:
Той беше само един, г-н Председател. Само един въпрос имаше!
Предс. Данаил Кирилов:
Финалният, който съдържа самооценка.
Валери Симеонов:
Считате ли, че притежавате тези качества - професионализъм, морала, справедливост, които са необходими за член на Конституционния съд.
Предс. Данаил Кирилов:
Реплика от г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Благодаря. Не знам в процедурата дали има реплика на въпрос, зададен от народен представител. (Процедура се дава.) Да, процедура.
Понеже аз представих кандидатурата на г-н Пенчев и заявих, че не само аз, но и колегите, които са подкрепили кандидатурата от нашата парламентарна група считат, че има тези високи морални качества.
Г-н Пенчев, разбира се, вероятно също ще ви отговори, но бих призовала подобен дебат, г-н Председател, подобни оценки да не се правят нито на това изслушване, нито впоследствие – вероятно ще има апел и към Председателя на парламента в пленарна зала.
Считам, че тежестта на решението, което ще вземем и факта, че избираме върховно представителство в символа на държавността, не би дал възможност да подобно поведение.
Благодаря Ви, г-н Председател. Надявам се да се намесите.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Атанасова. Процедурата всъщност дава възможност да се поставят въпроси, както за личността, така и за вижданията му. По начина на задаване на този въпрос, при положение, че кандидатът се е представил, потвърдил е участието си в процедурата, звучи ми като опит за самоотричане или като предизвикване някой да се самооткаже един вид от кандидатурата за това, че е атакуван с твърдения за доказателства.
Г-н Симеонов представи копие от доклада. Експертите на комисията отговарят за неговото съхранение и опазване, така че всички колеги, които имат интерес, да имат и възможност да се запознаят с въпросния доклад.
Тук ще си позволя да кажа нещо, което съм го казвал при всички процедури до сега. Не бива да допускаме едно публично изслушване да се превръща в публичен процес, в нещо повече от това, което е. Нито ние пък можем да съдим по друг начин кандидатите. Можем да чуем въпросите и становищата.
Валери Симеонов:
Ще чуя ли отговор на въпроса ми?
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-н Пенчев. Но не сте длъжен да отговаряте на въпрос, поставен по такъв начин.
Константин Пенчев:
Благодаря. Аз все пак ще отговоря. Достатъчно опит имам и професионален и политически, така че съм чувал всякакви нападки срещу себе си. Нека припомня, че бях наречен „лицето на корупцията в България” 2010 г., когато ме избираха за омбудсман. Имаше един народен представител, който вече никой не го помни, който въз основа на същите факти изрази това свое мнение. Аз дали съм достоен, дали съм върховно морално чист това не мога да го кажа, разбира се. Но аз мога да ви кажа, че за моите 63 години нямам постъпка, за която да се срамувам. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, имате ли други въпроси? Г-н Чавдар Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател. Моят въпрос е по-общ и е свързан по-скоро с духа на Конституцията, която има изрични разпоредби, които казват, че не може дадена партия или идеология да бъде обявявана за държавна. Въпросът ми е към двата кандидати. И същевременно има разпоредби, които изрично казват, че не може да има дискриминация и ограничаване на права на база на политически убеждения или принадлежност.
Същевременно се забелязва една ясна тенденция напоследък, определени политически парти и групите им в Народното събрание да вкарват закони, които са бих казал с изцяло идеологическо съдържание, закони, които според мен накърняват принципа на плурализма и даже бих казал, че накърняват националното и държавното единство.
Считате ли, че нашата Конституция по своя дух, та даже и по буквата си, допуска и толерира подобно законодателство. Това ми е въпросът.
Константин Пенчев:
Очевидно аз трябва да отговоря първи, както е по реда – по азбучен ред.
Сега че не може една идеология да бъде обявена за държавна такава, спор няма. Всеки има право на убеждение, всеки има право на идеология и никой не може да ви дискриминира за това. Но очевидно е, че никой не може да налага и то чрез държавната машина своята идеология за най-правилната. Какви закони, дали е морално конкретни закони политически да бъдат внасяни в Народното събрание? То всеки закон е политически малко или повече. Всеки закон е политика и в него има някакви разбирания, някаква идея политическа, дори и в най-специфичните икономически закони, те съдържат в себе си и политически нюанси. Тоест, те изразяват дадена политика на дадена управляваща в момента партия или управляващо мнозинство.
Така че аз знам за какво говорите, знам за кой закон ме питате, но не бих могъл и няма да бъде правилно, защото утре този закон може да бъде приет и да бъде внесен в Конституционния съд, така че това е моят отговор. Да, всеки закон е политически. Разбира се, трябва да се спазват етническите норми, да няма реваншизъм и т.н. Това мога да кажа.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Кожарев, заповядайте.
Михаил Кожарев:
Аз бих отговорил така. Всеки закон, който Народното събрание приема, следва да бъде конституционно съобразен, тъй като Конституцията, както на всички нас е известно, е върховен закон и другите не могат да й противоречат. За това, според мен, всеки, който внася закон за обсъждане и приемане в Народното събрание, трябва да има юридически аргументи, за да установи, че този закон не е противоконституционен. Това мога да отговоря.
Не бих могъл да се впускам в подробности точно по същата причина, която изтъкна и г-н Пенчев. В крайна сметка за каквото и да става реч , е възможно да бъде сезиран Конституционният съд. Това е отговорът на въпроса Ви. Не трябва да има толкова политически, колкото законови аргументи, които да бъдат изтъкнати при приемането на един закон с оглед на правомощията на Народното събрание.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря и на двамата. Има ли други въпроси? Няма други въпроси.
Колеги, съгласно процедурата, Комисията по правни въпроси ще внесе в Народното събрание доклад от изслушването на кандидатите към който се прилага списъкът на кандидатите, участвали в изслушването, подредени по азбучен ред на собствените им имена, както и проект на образец на решението за избор на съдия в Конституционния съд на Република България. Стенографският протокол от изслушването ще бъде публикуван на специалната секция в интернет страницата на Народното събрание.
Благодаря ви, уважаеми господа за презентацията. И на двамата пожелавам успех.
На колегите народни представители предлагам да пристъпим към гласуване на проекта на решение за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България. Както споменах, този проект на решение ще бъде част от доклада и стенографския протокол.
Мисля, че всички, макар и късно, получиха копие от проекта на решение, който току-що е раздаден, но е със съвсем кратък текст, така че смятам, че няма какво да го обсъждаме.
Подлагам на гласуване проекта на решение за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България.
Моля, който е „за”, да гласува. Четиринайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Проектът на решение е приет.
Преминаваме към втора точка - Одобряване на образец на Декларация по чл. 45, ал. 1 от Закона за съдебната власт за имотното състояние и произхода на средствата за придобиване на имущество на кандидатите за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Тук също има проект на декларация, който вероятно всички сте разгледали. Ако има становища по него, може сега да ги коментираме.
Има ли желаещи за изказване по втора точка от дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване проекта на образец на декларация за имотното състояние и произхода на средствата за придобиване на имущество на кандидатите за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет по чл. 45, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
Моля, който е съгласен, да гласува „за”. Четиринайсет „за”, без против и въздържали се. Благодаря.
Изчерпахме дневния ред. Закривам заседанието.

Председател:
Данаил Кирилов