Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по правни въпроси
Комисия по правни въпроси
07/10/2015
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 42
Днес, 07.10.2015 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на здравеопазването – Адам Персенски, заместник-министър и д-р Тонка Върлева, началник на отдел „Международни дейности, проекти и програми”; от Движение „Експерти на гражданското общество” – Илия Боянов Бачев и Огнян Стефанов Димитров.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, откривам заседанието на правна комисия. Получили сте съобщение с предложение за дневен ред от две точки:
1.Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 502-02-30, внесен от Министерски съвет на 28.09.2015 г.
2. Проект на решение за свикване на извънредно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност за разглеждане на политиката на Република България спрямо масовото преселение на бежанци и мигранти през границите на ЕС и България, № 554-02-75, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 25.09.2015 г.
Имате думата по дневния ред. Няма дебат. Подлагам на гласуване предложения дневен ред. Който е „за”, моля да гласува „за”. Четиринайсет „за”. Против? Няма „против”. Въздържали се? Няма „въздържали се”. Дневният ред сe приема.
Пристъпваме към точка първа - Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 502-02-30, внесен от Министерски съвет на 28.09.2015 г.
Гости от Министерството на здравеопазването са г-н Адам Персенски, заместник министър и д-р Тонка Върлева, началник на отдел „Международни дейности, проекти и програми”.
Поднасям извинение, че на днешния дебат казах, че не сме гледали ратификационния закон по абсолютно аналогичното споразумение. Оказа се, че сме го гледали. Това е следващото споразумение. Моля да не го бъркаме.
Давам думата на вносителите да представят законопроекта. Заповядайте, г-н Заместник-министър.
Адам Персенски:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми г-н Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости,
Предложението до Народното събрание за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.
В изпълнение на решение № 318 на Министерския съвет от 11 май 2015 г. министърът на здравеопазването – д-р Петър Москов подписа писмо, с което се удължава срокът на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” със 7 месеца, считано от месец март тази година без да се изисква допълнително финансиране. Общата стойност на безвъзмездната помощ за изпълнение на програмата през целия период от 2010 г. до 2015 г. е 6 659 184 евро. Целта на продължаването е в рамките на спестените средства да се удължи изпълнението на програмата за постигане на устойчивост на резултатите на национално ниво. Сумата, одобрена за продължаване на дейностите през 2015 г., е в размер 572 121 евро.
С оглед осигуряване на непрекъснатост на финансирането на дейностите, считано от 01.10.2015 г. страната ще продължи да изпълнява нов тригодишен гранд от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария.
С Решение на Министерския съвет № 758 от 25 септември 2015 г. беше одобрено ново рамково споразумение - Споразумението за потвърждаване на безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на устойчивостта на националната програма по туберкулоза между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България. Общата стойност на новата безвъзмездна помощ е 5 822 822 евро, считано от 1 октомври 2015 г. до 30 септември 2018 г.
Програмата „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” се изпълнява в цялата страна и допринася за постигане на заложените цели на Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в България 2012-2015 г., приета с Протоколно решение 17 на Министерски съвет от 2012 г.
Чрез реализирането на Националната програма и програмата, финансирана от Глобалния фонд се наблюдава тенденция за намаляване на заболеваемостта и ограничаване на разпространението на туберкулозата в страната през последните години от 38 на 100 000 през 2008 г. до 23.8 на 100 000 население през 2013 г.
Удължаването на срока на програмата, финансирана от Глобалния фонд ще допринесе до повишаване на относителния дял на пациентите с туберкулоза с успешен изход от лечението до над 85%, както и до намаляване на относителния дял на пациентите, прекъснали лечението, под 3%. С удължаване срока на програмата също така ще бъдат обхванати със скрининг за риск от туберкулоза 5 940 лица, лишени от свобода, 3000 лица от уязвими групи, като бежанци и лица търсещи закрила, мигранти, млади хора в риск, както и 7000 деца от ромската общност.
С продължаването на програмата ще се продължат и следните ключови интервенции: наблюдение на пациентите с туберкулоза, стриктно спазване на терапията, особено в продължителната фаза на лечението, недопускане прекъсване на лечението, включително предоставяне на ваучери на пациентите с туберкулоза, спазване на мерките за инфекциозен контрол, осигуряване на лекарствени продукти с мултирезистентна и екстензивнорезистентна туберкулоза, закупуване на медицински изделия и медицинска апаратура.
Необходимите средства от вътрешното финансиране, в това число и разходите за данъци (включително данък върху добавената стойност), мита такси по доставките на стоки и услуги ще бъдат осигурявани в рамките на утвърдения бюджет на Министерството на здравеопазването за съответната година.
Ратифицирането на споразумението се налага от предвиденото в него разрешаване на спорова чрез арбитраж, освобождаване от мита, данъци и такси и изпълнението на вътрешно-правните процедури по влизането му в сила, съгласно чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н заместник-министър Персенски.
Колеги, имате думата за въпроси, становища, мнения. Няма желаещи за изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 502-02-30, внесен от Министерски съвет на 28.09.2015 г.
Колеги, който е съгласен да подкрепим законопроекта на първо четене, моля да гласува „за”. Четиринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се законопроектът за ратификация.
Благодаря, г-н заместник-министър Персенски, д-р Върлева.
Адам Персенски:
Благодаря, г-н Председател, както и на всички членове на комисията. Желая ви лека работа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Пристъпваме към втора точка.
Явор Хайтов:
Г-н Председател, тъй като след малко започва работа вътрешната комисия и трябва да напусна, моля Ви да приемете, че делегирам права на г-н Емил Димитров да гласува и от мое име.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов за уточнението. Успех в работата ви във вътрешна комисия. Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Г-н Председател, декларирам, че гласувам „против” втора точка – внесения проект на решение на г-н Михаил Миков.
Предс. Данаил Кирилов:
Пристъпваме към втора точка от дневния ред - Проект на решение за свикване на извънредно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност за разглеждане на политиката на Република България спрямо масовото преселение на бежанци и мигранти през границите на Европейския съюз и България, № 554-02-75, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 25.09.2015 г.
Не виждам г-н Миков. Г-н Георгиев има думата като вносител. Заповядайте, г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Г-н Председател уважаеми колеги, мисля, че мотивите за предлаганото решение на Народното събрание са ясни на всички, но ще се опитам накратко да спомена най-важните аргументи.
Всички знаем, че Европа и Европейския съюз е залята от бежанска вълна. В съседна нам държава – в Република Турция, все още има около 2.5 милиона бежанци. Те са буквално като един дамоклев меч, който всеки един момент може да бъде насочен към Европейския съюз и най-малко една голяма част от него трябва да мине през наша територия. Сами разбирате, че при тази обстановка държавата ни трябва да е подготвена и да има адекватна реакция, ако се случи това най-лошо развитие на събитията. Разбира се, ние непрекъснато години наред сме поставени под бежански натиск и у нас непрекъснато преминават бежански поток, макар и не в такива големи размери, както в други страни от Европейския съюз. Трябва да отбележим, че някои от централните европейски страни, като Унгария и други, затвориха вече своите граници и сега освен по море, ако изследваме потока бежанци по суша, ще видим, че вече единственият път остава територията на Република България.
Динамиката в развитието на проблемите, свързани с бежанците и които пряко касаят България и Европейския съюз очевидно е голяма и затова някакви аргументи, че този въпрос е бил обсъждан преди две или три години и че не трябва да бъде поставен на вниманието сега като актуален въпрос, от който зависи и националната сигурност на държавата, мисля че са абсолютно неоснователни и затова ние с колегите наистина предлагаме едно кратко решение на Народното събрание, с което да подтикнем г-н Президента да влезе в своите си пълномощия и да свика Консултативния съвет по национална сигурност с определен дневен ред, а именно да чуем каква е политиката на България спрямо бежанските и миграционните потоци и да видим какво е финансовото осигуряване за тази политика.
Искам да подчертая също така, че Консултативният съвет не е вътрешно-ведомствен орган на президента. Вие знаете какъв състав има той. Той е наистина един съвещателен консултативен орган, който може да даде необходимия формат на съгласуване на позициите и волите на отделните участници и да се търси едно общо съгласие за разумна, подчертавам, адекватна и навременна политика по въпросите с бежанците, включително и нейното ясно финансово обезпечаване.
Това са нашите аргументи накратко и аз съм сигурен, че всички вие разбирате важността на този проблем и ще подкрепите това решение.
Благодаря ви предварително.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Г-н Славов ще ви дам думата, но ще си позволя този път да се изкажа не последен, а да поискам да се изкажа в самото начало, тъй като аргументацията ми касае допустимостта на проекта за решение. Въпреки това реших, че е редно вносителите да имат възможност в цяло и по същество да представят предложения проект за решение с мотивите.
Моето и нашето убеждение е, че проектът за решение е недопустим и подробно ще развия аргументи в тази посока. За това предлагам да разделим въобще дебата по допустимост и евентуално по същество.
Аргументите за недопустимост касаят конституционния принцип за разделение на властите. Народното събрание има строго определени правомощия и Президентът също така има конкретно разписани правомощия. Една група от правомощията на Президента са правомощията му като главнокомандващ, включително в тази група попада и правомощието му, цитирам закона – „Чл. 2. (1) Консултативният съвет за национална сигурност се възглавява от президента на Република България.”
Вярно е, че Народното събрание може да взима всякакви решения, които да бъдат задължителни за субектите, но не и в случаите, кога
то това касае други субекти с отделна група правомощия, с разделена власт спрямо законодателната власт и да изземва такива правомощия. Това е равнозначно като Народното събрание да вземе решение да задължи съда Х да постанови съдебно решение У. Тоест ние нямаме материалната компетентност, както се казва в проекта за решение, да задължим президента „в срок до 7 дни от приемането на това решение да свика извънредно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност”.
Ако погледнем по-подробно и закона и вътрешните правила за Консултативния съвет за национална сигурност, които са приети в изпълнение на закона, също виждаме, че чл. 4 казва: „Президентът на Републиката свиква заседанията на Консултативния съвет за национална сигурност, като определя дневния ред и докладчиците по отделните теми най-късно 15 дни преди заседанието.” Тоест, президентът сам свиква заседанията.
В чл. 7 се казва какво би могло да бъде отношението на другите членове в консултативния съвет по отношение на работата. Чл. 7 казва: „Членовете на Консултативния съвет за национална сигурност могат да правят мотивирани предложения до президента на Републиката за свикване на извънредно заседание за обсъждане на предложени от тях теми.”
Във връзка с тази аргументация ще цитирам и следната практика на Конституционния съд - разделението на властите и формата на държавното управление (Решение № 3 от 2003 г.). Това конституционно решение многократно го коментираме. Решение № 8 от 1996 г. „Защитата на основните президентски правомощия от въздействието на политическата конюнктура и от ограничаването им с гласуване от парламентарното мнозинство закони се осигурява чрез уреждането им на конституционно равнище.” Тоест, в това решение се казва, че парламентът дори със закон не може да ограничава президентските правомощия, а ние се опитваме с проект за решение да кажем на президента кога да свика консултативния съвет. Правомощията на президента са изброени в Конституцията.
Решение № 10 от 1997 г. „Държавният глава се избира пряко от народа и не е подчинен на законодателната и изпълнителната власт.”
Това е дали може да се проверява дейността на президента от Народното събрание или от изпълнителната власт.
Решение № 5 от 1995 г. (Това е по чл. 95 от тогавашния Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.), с което се казва, че „с оглед разделението на властите по смисъла на чл. 8 от Конституцията от кръга на лицата по отношение на които Народното събрание или съответна комисия могат да задължат длъжностно лице да се яви да отговори на поставените въпроси, следва да отпаднат президента, вицепрезидента, конституционните съдии и всички магистрати.”
Решение № 23 от 1998 г. То касае правомощията на президента като главнокомандващ.
В реда на тези мисли много аргументи допълнително биха могли да се наведат. Аз ще огранича засега изказването си. Но ви предлагам да гласуваме по допустимостта на решението и да приемем, че то е недопустимо.
Имате думата. Г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател. Аз споделям Вашето становище, че така направеното предложение е недопустимо. Ако го погледнем внимателно, в него не се касае, както се изразиха вносителите за подтикване или приканване на президента, а императивно се казва: „Президентът на Република България в срок от 7 дни” да свика и т.н. Тоест, очевидно това е недопустимо съобразно и това, което Вие цитирахте като конституционна практика и като разпоредби на Конституцията.
В Закона за Консултативния съвет за национална сигурност, ако погледнем чл. 5, ще видим, че там изрично е казано, че той се свиква от президента и заседава по предложение на президента. Има посочени две хипотези, върху които евентуално би могло да се разсъждава дали някой друг орган би могъл да предложи, но според мен пак с предложение до президента да го свика и това са чл. 100, ал. 4 и 5 от Конституцията – това са положенията на война и обща мобилизация. Надявам се, че не сме в такава хипотеза въобще и няма смисъл да го коментираме.
Така че без да навлизам в детайли по отношение на самата обстановка, която беше описана в изложението на вносителите, която безспорно е сериозна и заслужава внимание и си мисля, че всички, включително правителство и парламент полагаме нужните усилия за решаване на проблема с бежанците, подобен проект аз решение е недопустим и аз подкрепям да го гласуваме първоначално само в тази му част и едва след това евентуално да го разглеждаме по същество.
Моята препоръка към вносителите е просто да го оформят като предложение и да го депозират в Президентството без императивния тон, който са написали. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Г-н Никифоров.
Лъчезар Никифоров:
Ние от парламентарната група на политическа партия АБВ обсъдихме предложението за решение. Също го считаме за недопустимо в този му вид. Обсъждайки и правната аргументация и формулировките, ви предлагаме нов вид на това решение, нова редакция, която гласи следното:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 100, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 85, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
Препоръчва на президента на Република България спешно да свика заседание на Консултативния съвет за национална сигурност с дневен ред:
1.Доклад за политиката на Република България по отношение на повишения бежански и миграционен натиск върху България и Европейския съюз. Докладват министърът на вътрешните работи, председателят на Държавната агенция „Национална сигурност”, директорът на Националната разузнавателна служба.
Точка 2 да се измени по следния начин:
2. Финансовото осигуряване от Република България и Европейския съюз на политиката по бежанците и мигрантите. Докладва министърът на финансите.
Това е нашето предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Аз донякъде не съм съгласен с колегата. Казахте, има разделение на властите. Да, има такова разделение на властите, но в момента виждаме, че изпълнителната власт и президентството се държат по един и същи начин.
Дали можем да заповядаме на президента? Не, не можем!
Но президентът може по всяко време да се откаже от своите правомощия, които той на практика върши. Ако вие бяхте предложили да приемем оставката му поради трайна невъзможност да изпълнява задълженията си - интересен дебат.
Ако предложехте свикването на Консултативен съвет за национална сигурност в самото Народно събрание с всички заинтересовани участници в този съвет, без президента, който така или иначе не иска да участва ,не иска да взима решения, бяга от този проблем, това също беше добро. На практика той е един човек, който не може, не иска, бяга.
Щом никой не може да накара президента да свика съвета, за мен означава, че кризата с бежанците е свършила, приключила, а на практика означава, че той е започнал своята предизборна кампания, включвайки се сега в тази за местните избори.
Какво, обаче, се наблюдава днес. Ние сме парламентарна република. Би трябвало парламентът да е най-отгоре. Премиерът трябва да се яви всяка първа сряда на месеца и дава обяснения по зададени въпроси. Той не може да се яви тази сряда. Ние не можем да го повикаме вдругиден, а може би чак следващия месец първата сряда. Премиерът има право всеки ден да идва и да взима отношение по който иска въпрос, а ако ние го искаме, трябва да чакаме чак следващата сряда. По същия начин става и с президента.
Така че аз казвам, че не само е недопустимо, но от друга страна не пречи вие да поискате – инициатива, да се види той действащ ли е, не е ли действащ, на практика с избори ли се занимава или не, абдикирал ли е от правомощията си и дали да не се инициира свикването на Консултативен съвет за национална сигурност, ако той не желае, дори и без него.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, аз съм на категорично противното становище, че едно такова решение е напълно допустимо. И искам да подчертая ,нека да е ясно. Не става въпрос за някакво вмешателство в конституционно определените правомощия на президента. По Конституция той е само определен като лицето, което възглавява този съвет. Но разберете, по същината и смисъла на самия съвет това не е президентски орган, вътрешно президентски орган. Това е наистина формат за съгласуване на политическите позиции, на волите на отделните политически партии и субекти, представени в парламента, включително и заинтересованите министри или министър-председателя. Ние не искаме нищо друго, освен да подтикнем и накараме президента наистина да свика този общ формат, който, забележете, е с представители и на трите власти – и на президентската власт, която по Конституция е само казано, че той оглавява този съвет, и всички представени парламентарни групи, на председателя на Народното събрание и на съответните министри, министър-председател и други представители на изпълнителната власт. Какво пречи ние с наше решение да сме инициаторите този формат да бъде свикан. Аз не виждам пречка и не мисля, че ние по този начин нарушаваме някакво разделение на властите. Става обратното – ние сме основанието с това решение именно тези власти да се срещнат и да могат да дискутират този изключително важен въпрос, за който разбирам, че по неговата важност ние нямаме никакви различия – всички сме на едно мнение.
Така че категорично считам, че не нарушаваме нечии конституционни правомощия, а напротив, ако щете дори ги подпомагаме тези правомощия да бъдат изпълнени. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Само кратка реплика.
Ако смятате, че това не е вмешателство, то тогава би следвало и ние да приемем, примерно, президентът за събота да ни насрочи извънредно пленарно заседание и да определи графика за работата на комисиите.
Чавдар Георгиев:
Само че президентът не влиза в някаква процедура по определяне на дневния ред, нито по конституция, нито по закон. Аз пак казвам, по закон това не е вътрешен орган на президента. Това е консултативен орган към президента. Но той по съществото си е обединение и на трите власти. Вижте какъв е персоналният му състав и ще се съгласите, вярвам.
Предс. Данаил Кирилов:
Персоналният състав няма никакво значение по отношение правомощията за свикването на заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. И точно това е претенцията в проекта за решение. Да повторя пак изказа, който се използва:
„Президентът на Република България в срок до 7 дни от приемането на това решение да свика извънредно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност…”
Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Благодаря, г-н Председател.
Всъщност ние разделихме обсъждането по ваше предложение на чисто процедурно основание и формален признак дали е допустимо или не. А остава като точка втора евентуално и обсъждането на това дали е наложителен такъв дебат и обсъждането на такова предложение.
В контекста на второто искам само да припомня три обстоятелства в допълнение към вече споменатите от колегите.
Днес по време на пленарно заседание на няколко пъти при обсъждането по точка първа от дневния ред си припомнихме и около това бяхме единодушни, че ситуацията през 1914 г., когато са формирани определени позиции на политическите сили, представени в парламента, не е същата като днес. С това всеки от своята гледна точка и своя интерес обясни известни настъпили промени, но така или иначе се съгласихме, че нещата са динамични и се развиват не добре, в посока, която е наистина тревожна.
В ситуация сме, при която в самата президентска институция няма единомислие и единна оценка на ситуация – визирам позицията на вицепрезидента Маргарита Попова, която има точно обратното виждане за ролята и необходимостта от бързи действия на Консултативния съвет, и предлага той да стане постоянен орган, което е тревожно, дори като констатация, в самото Президентство.
Президентът, замислям се върху думите на колегата Димитров, не е точно да се каже, че напълно бездейства, но той се занимава, да кажем, с организирането на референдум по електронното гласуване, като че ли това е животоспасяващото решение в днешния ден и това е най-важното, без да подценявам въпросите за начина по който се упражняват изборните права.
И при цялата тази ситуация трябва да изведем оценката, че дори Конституцията вероятно не е могла да предвиди ситуации като днешните и отдалечавайки се абстрактно така че да регулира правилно и обективно възможностите на отделните власти, да бъде вездесъща и много точна и справедлива. Такава е и практиката на Конституционния съд, разбира се.
Какво можем да направим? Внесеното предложение най-малкото има своята роля да предизвика този дебат дори на ниво правна комисия. Аз намирам същото за полезно подсещане към президентската институция за очаквана реакция от нея, от една страна. За да бъде по-категорично и по-драстично направено това подсещане очевидно вносителите са използвали един императивен тон, който наистина поражда полемиката за допустимост. Но от струга страна, ако го преценим съдържателно, ние наистина не се вмесваме в правомощията на президентската институция доколкото с такова едно решение не се диктува изходът от провеждането на Консултативния съвет за национална сигурност. Настоява се за свикване. И това, че срокът не може така категорично да бъде оказан, подреждането на дневния ред не предвещава отговорите, които ще се получат след обсъждане.
Съпоставяйки необходимостта, с която започнах, от провеждането на Консултативен съвет с възможностите, които имаме като парламент в една парламентарна република, аз мисля, че заслужава подкрепа идеята да се дебатира и да се приеме такова решение, разбира се и при възможностите, които ни дава и алтернативното предложение, което беше продиктувано от колегата Никифоров. Може би то също има място, за да може всеки от нас да намери спокойствие и отговор дали е допустимо или не такова едно решение.
Но аз заявявам по казаните съображения с всичките резерви от формално правно естество, които могат да бъдат на известно ниво споделени, че ще подкрепя предложението – всъщност и двете предложения, като приемам, че това е решение, което трябва да инициира активността на президентската институция, необосновано и неоправдано пасивна при ситуация като днешната. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев. Ако няма реплики към Вашето изказване, аз ще поискам кратка реплика.
За втори път да се използва изразът „бездействие на президента”. Аз не мога да се съглася с това твърдение, след като имаме ясно изразена позиция на президента. Тя беше публично оповестена. Тук ще кажа и следното. Аз по тази причина се въздържам да чета и в момента да аргументирам позицията на президента, защото той си е институция, изразил си е позицията. Тя е известна в медиите.
Но искам да обостря вниманието на следното. Никой от тук не е бил участник във въпросния консултативен съвет, на който се позовава президента. Никой от тук не би могъл да има информацията за цялостния пакет от документи, мерки, графици, планове, които са били възприети от въпросния консултативен съвет. Правна комисия няма как да разсъждава по същество по тези въпроси. Защото вие намекнахте във вашето изказване, нека да разграничим формално кой е член на Консултативния съвет. Това е разписано изрично в Закона за Консултативния съвет за национална сигурност. Там Народното събрание като законодателен орган не е член, не е субект. Други са субектите там и затова беше много правилно, тук може би ще сгреша кой точно колега го каза това, ако вносителите са искали, те са и участвали в предходното заседание. Те при свикване също се уведомяват. Имат правото на въпросната инициатива пряко да направят предложение до президента, без да въвличат в това си предложение целия парламент като орган и то чрез решение. В мотивите вносителите казват каква е силата на решението. Ако ние вземем такова решение, то се позоваваме (и вносителите се позовават) на задължителната му сила. При императивен диспозитив ние директно казваме решението на Народното събрание е задължително за друга институция.
Много се удължих с тази аргументация. Много правни въпроси действително постави вашето изказване, но се получи дълга реплика, а не биваше. Сигурно ще ползвате дълга дуплика. Заповядайте.
Явор Нотев:
Не! Мисля, че позициите се изясняват и няма защо да се повтаряме.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Аз съм нов и имам най-малко практика, така че се осланям на вашия опит. Ако в Конституцията не е уреден въпросът и в тълкувателните решения на Конституционния съд при бездействащ президент в условия на криза, една година мандат, какво правим, може би ще трябва някаква друга процедура да стартираме.
Предс. Данаил Кирилов:
Други изказвания? (Да гласуваме.) Ако сме приключили с изказванията, тогава ще пристъпим към обсъждане на начина на гласуване, защото имаме и предложения. Няма други изказвания. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуванията.
Тъй като моето предложение беше за отхвърляне като недопустимо, т.е. то се явява отхвърлящо и най-радикално, според мен, би трябвало то да се постави на гласуване първо. След това да се постави на гласуване предложението на колегата Никифоров от АБВ, което той прочете.
Друго виждане за реда на гласуване има ли? Няма.
Подлагам на гласуване. Който смята, че проектът за решение е недопустим, моля да гласува „за” недопустимост. Единайсет гласа „за” недопустимост.
Който е против това, т.е. смята, че е допустимо, моля да гласува. Трима „против”, които всъщност мислят, че е допустим. Въздържали се? Няма „въздържали се”.
Отхвърля се проектът за решение като недопустим.
Подлагам на гласуване предложението на колега Никифоров така, както той го прочете. Ако искате, прочетете го наново. Заповядайте.
Лъчезар Никифоров:
Проект за решение:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 100, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 85, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
Препоръчва на президента на Република България спешно да свика заседание на Консултативния съвет за национална сигурност с дневен ред:
1.Доклад за политиката на Република България по отношение на повишения бежански и миграционен натиск върху България и Европейския съюз. Докладват министърът на вътрешните работи, председателят на Държавната агенция „Национална сигурност”, директорът на Националната разузнавателна служба.
Точка 2 има редакционна поправка:
2. Финансовото осигуряване от Република България и Европейския съюз на политиката по бежанците и мигрантите. Докладва министърът на финансите.
Това е.
Предс. Данаил Кирилов:
Тук би трябвало да направя уточнението, че това предложение е по същество.
Който подкрепя предложението така, както беше представено, за проект за решение, моля да гласува „за”. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
Със седем на седем не се приема проектът за решение. Но очевидно ще бъде гласувано и в зала.
Колеги, аз поисках ваши становища дали в този случай ще дефинираме допустимост или недопустимост с оглед промяната в изказа, т.е. тук изказът беше „препоръчва”. От формална страна би могло да се претендира, че се спазва чл. 7 от вътрешните правила. Но пак казвам, в чл. 7 се казва „членовете на консултативния съвет”, а парламентът не е член.
Това го развивам като вот на „въздържал се”.
Колеги, с това изчерпахме втора точка от дневния ред.
Закривам заседанието на правна комисия. Благодаря ви.
Председател:
Данаил Кирилов
П Р О Т О К О Л
№ 42
Днес, 07.10.2015 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на здравеопазването – Адам Персенски, заместник-министър и д-р Тонка Върлева, началник на отдел „Международни дейности, проекти и програми”; от Движение „Експерти на гражданското общество” – Илия Боянов Бачев и Огнян Стефанов Димитров.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, откривам заседанието на правна комисия. Получили сте съобщение с предложение за дневен ред от две точки:
1.Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 502-02-30, внесен от Министерски съвет на 28.09.2015 г.
2. Проект на решение за свикване на извънредно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност за разглеждане на политиката на Република България спрямо масовото преселение на бежанци и мигранти през границите на ЕС и България, № 554-02-75, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 25.09.2015 г.
Имате думата по дневния ред. Няма дебат. Подлагам на гласуване предложения дневен ред. Който е „за”, моля да гласува „за”. Четиринайсет „за”. Против? Няма „против”. Въздържали се? Няма „въздържали се”. Дневният ред сe приема.
Пристъпваме към точка първа - Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 502-02-30, внесен от Министерски съвет на 28.09.2015 г.
Гости от Министерството на здравеопазването са г-н Адам Персенски, заместник министър и д-р Тонка Върлева, началник на отдел „Международни дейности, проекти и програми”.
Поднасям извинение, че на днешния дебат казах, че не сме гледали ратификационния закон по абсолютно аналогичното споразумение. Оказа се, че сме го гледали. Това е следващото споразумение. Моля да не го бъркаме.
Давам думата на вносителите да представят законопроекта. Заповядайте, г-н Заместник-министър.
Адам Персенски:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми г-н Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости,
Предложението до Народното събрание за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.
В изпълнение на решение № 318 на Министерския съвет от 11 май 2015 г. министърът на здравеопазването – д-р Петър Москов подписа писмо, с което се удължава срокът на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” със 7 месеца, считано от месец март тази година без да се изисква допълнително финансиране. Общата стойност на безвъзмездната помощ за изпълнение на програмата през целия период от 2010 г. до 2015 г. е 6 659 184 евро. Целта на продължаването е в рамките на спестените средства да се удължи изпълнението на програмата за постигане на устойчивост на резултатите на национално ниво. Сумата, одобрена за продължаване на дейностите през 2015 г., е в размер 572 121 евро.
С оглед осигуряване на непрекъснатост на финансирането на дейностите, считано от 01.10.2015 г. страната ще продължи да изпълнява нов тригодишен гранд от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария.
С Решение на Министерския съвет № 758 от 25 септември 2015 г. беше одобрено ново рамково споразумение - Споразумението за потвърждаване на безвъзмездна помощ по Програма „Подобряване на устойчивостта на националната програма по туберкулоза между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Република България. Общата стойност на новата безвъзмездна помощ е 5 822 822 евро, считано от 1 октомври 2015 г. до 30 септември 2018 г.
Програмата „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” се изпълнява в цялата страна и допринася за постигане на заложените цели на Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в България 2012-2015 г., приета с Протоколно решение 17 на Министерски съвет от 2012 г.
Чрез реализирането на Националната програма и програмата, финансирана от Глобалния фонд се наблюдава тенденция за намаляване на заболеваемостта и ограничаване на разпространението на туберкулозата в страната през последните години от 38 на 100 000 през 2008 г. до 23.8 на 100 000 население през 2013 г.
Удължаването на срока на програмата, финансирана от Глобалния фонд ще допринесе до повишаване на относителния дял на пациентите с туберкулоза с успешен изход от лечението до над 85%, както и до намаляване на относителния дял на пациентите, прекъснали лечението, под 3%. С удължаване срока на програмата също така ще бъдат обхванати със скрининг за риск от туберкулоза 5 940 лица, лишени от свобода, 3000 лица от уязвими групи, като бежанци и лица търсещи закрила, мигранти, млади хора в риск, както и 7000 деца от ромската общност.
С продължаването на програмата ще се продължат и следните ключови интервенции: наблюдение на пациентите с туберкулоза, стриктно спазване на терапията, особено в продължителната фаза на лечението, недопускане прекъсване на лечението, включително предоставяне на ваучери на пациентите с туберкулоза, спазване на мерките за инфекциозен контрол, осигуряване на лекарствени продукти с мултирезистентна и екстензивнорезистентна туберкулоза, закупуване на медицински изделия и медицинска апаратура.
Необходимите средства от вътрешното финансиране, в това число и разходите за данъци (включително данък върху добавената стойност), мита такси по доставките на стоки и услуги ще бъдат осигурявани в рамките на утвърдения бюджет на Министерството на здравеопазването за съответната година.
Ратифицирането на споразумението се налага от предвиденото в него разрешаване на спорова чрез арбитраж, освобождаване от мита, данъци и такси и изпълнението на вътрешно-правните процедури по влизането му в сила, съгласно чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н заместник-министър Персенски.
Колеги, имате думата за въпроси, становища, мнения. Няма желаещи за изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Укрепване на националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 502-02-30, внесен от Министерски съвет на 28.09.2015 г.
Колеги, който е съгласен да подкрепим законопроекта на първо четене, моля да гласува „за”. Четиринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се законопроектът за ратификация.
Благодаря, г-н заместник-министър Персенски, д-р Върлева.
Адам Персенски:
Благодаря, г-н Председател, както и на всички членове на комисията. Желая ви лека работа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Пристъпваме към втора точка.
Явор Хайтов:
Г-н Председател, тъй като след малко започва работа вътрешната комисия и трябва да напусна, моля Ви да приемете, че делегирам права на г-н Емил Димитров да гласува и от мое име.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов за уточнението. Успех в работата ви във вътрешна комисия. Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Г-н Председател, декларирам, че гласувам „против” втора точка – внесения проект на решение на г-н Михаил Миков.
Предс. Данаил Кирилов:
Пристъпваме към втора точка от дневния ред - Проект на решение за свикване на извънредно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност за разглеждане на политиката на Република България спрямо масовото преселение на бежанци и мигранти през границите на Европейския съюз и България, № 554-02-75, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 25.09.2015 г.
Не виждам г-н Миков. Г-н Георгиев има думата като вносител. Заповядайте, г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Г-н Председател уважаеми колеги, мисля, че мотивите за предлаганото решение на Народното събрание са ясни на всички, но ще се опитам накратко да спомена най-важните аргументи.
Всички знаем, че Европа и Европейския съюз е залята от бежанска вълна. В съседна нам държава – в Република Турция, все още има около 2.5 милиона бежанци. Те са буквално като един дамоклев меч, който всеки един момент може да бъде насочен към Европейския съюз и най-малко една голяма част от него трябва да мине през наша територия. Сами разбирате, че при тази обстановка държавата ни трябва да е подготвена и да има адекватна реакция, ако се случи това най-лошо развитие на събитията. Разбира се, ние непрекъснато години наред сме поставени под бежански натиск и у нас непрекъснато преминават бежански поток, макар и не в такива големи размери, както в други страни от Европейския съюз. Трябва да отбележим, че някои от централните европейски страни, като Унгария и други, затвориха вече своите граници и сега освен по море, ако изследваме потока бежанци по суша, ще видим, че вече единственият път остава територията на Република България.
Динамиката в развитието на проблемите, свързани с бежанците и които пряко касаят България и Европейския съюз очевидно е голяма и затова някакви аргументи, че този въпрос е бил обсъждан преди две или три години и че не трябва да бъде поставен на вниманието сега като актуален въпрос, от който зависи и националната сигурност на държавата, мисля че са абсолютно неоснователни и затова ние с колегите наистина предлагаме едно кратко решение на Народното събрание, с което да подтикнем г-н Президента да влезе в своите си пълномощия и да свика Консултативния съвет по национална сигурност с определен дневен ред, а именно да чуем каква е политиката на България спрямо бежанските и миграционните потоци и да видим какво е финансовото осигуряване за тази политика.
Искам да подчертая също така, че Консултативният съвет не е вътрешно-ведомствен орган на президента. Вие знаете какъв състав има той. Той е наистина един съвещателен консултативен орган, който може да даде необходимия формат на съгласуване на позициите и волите на отделните участници и да се търси едно общо съгласие за разумна, подчертавам, адекватна и навременна политика по въпросите с бежанците, включително и нейното ясно финансово обезпечаване.
Това са нашите аргументи накратко и аз съм сигурен, че всички вие разбирате важността на този проблем и ще подкрепите това решение.
Благодаря ви предварително.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Г-н Славов ще ви дам думата, но ще си позволя този път да се изкажа не последен, а да поискам да се изкажа в самото начало, тъй като аргументацията ми касае допустимостта на проекта за решение. Въпреки това реших, че е редно вносителите да имат възможност в цяло и по същество да представят предложения проект за решение с мотивите.
Моето и нашето убеждение е, че проектът за решение е недопустим и подробно ще развия аргументи в тази посока. За това предлагам да разделим въобще дебата по допустимост и евентуално по същество.
Аргументите за недопустимост касаят конституционния принцип за разделение на властите. Народното събрание има строго определени правомощия и Президентът също така има конкретно разписани правомощия. Една група от правомощията на Президента са правомощията му като главнокомандващ, включително в тази група попада и правомощието му, цитирам закона – „Чл. 2. (1) Консултативният съвет за национална сигурност се възглавява от президента на Република България.”
Вярно е, че Народното събрание може да взима всякакви решения, които да бъдат задължителни за субектите, но не и в случаите, кога
то това касае други субекти с отделна група правомощия, с разделена власт спрямо законодателната власт и да изземва такива правомощия. Това е равнозначно като Народното събрание да вземе решение да задължи съда Х да постанови съдебно решение У. Тоест ние нямаме материалната компетентност, както се казва в проекта за решение, да задължим президента „в срок до 7 дни от приемането на това решение да свика извънредно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност”.
Ако погледнем по-подробно и закона и вътрешните правила за Консултативния съвет за национална сигурност, които са приети в изпълнение на закона, също виждаме, че чл. 4 казва: „Президентът на Републиката свиква заседанията на Консултативния съвет за национална сигурност, като определя дневния ред и докладчиците по отделните теми най-късно 15 дни преди заседанието.” Тоест, президентът сам свиква заседанията.
В чл. 7 се казва какво би могло да бъде отношението на другите членове в консултативния съвет по отношение на работата. Чл. 7 казва: „Членовете на Консултативния съвет за национална сигурност могат да правят мотивирани предложения до президента на Републиката за свикване на извънредно заседание за обсъждане на предложени от тях теми.”
Във връзка с тази аргументация ще цитирам и следната практика на Конституционния съд - разделението на властите и формата на държавното управление (Решение № 3 от 2003 г.). Това конституционно решение многократно го коментираме. Решение № 8 от 1996 г. „Защитата на основните президентски правомощия от въздействието на политическата конюнктура и от ограничаването им с гласуване от парламентарното мнозинство закони се осигурява чрез уреждането им на конституционно равнище.” Тоест, в това решение се казва, че парламентът дори със закон не може да ограничава президентските правомощия, а ние се опитваме с проект за решение да кажем на президента кога да свика консултативния съвет. Правомощията на президента са изброени в Конституцията.
Решение № 10 от 1997 г. „Държавният глава се избира пряко от народа и не е подчинен на законодателната и изпълнителната власт.”
Това е дали може да се проверява дейността на президента от Народното събрание или от изпълнителната власт.
Решение № 5 от 1995 г. (Това е по чл. 95 от тогавашния Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.), с което се казва, че „с оглед разделението на властите по смисъла на чл. 8 от Конституцията от кръга на лицата по отношение на които Народното събрание или съответна комисия могат да задължат длъжностно лице да се яви да отговори на поставените въпроси, следва да отпаднат президента, вицепрезидента, конституционните съдии и всички магистрати.”
Решение № 23 от 1998 г. То касае правомощията на президента като главнокомандващ.
В реда на тези мисли много аргументи допълнително биха могли да се наведат. Аз ще огранича засега изказването си. Но ви предлагам да гласуваме по допустимостта на решението и да приемем, че то е недопустимо.
Имате думата. Г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател. Аз споделям Вашето становище, че така направеното предложение е недопустимо. Ако го погледнем внимателно, в него не се касае, както се изразиха вносителите за подтикване или приканване на президента, а императивно се казва: „Президентът на Република България в срок от 7 дни” да свика и т.н. Тоест, очевидно това е недопустимо съобразно и това, което Вие цитирахте като конституционна практика и като разпоредби на Конституцията.
В Закона за Консултативния съвет за национална сигурност, ако погледнем чл. 5, ще видим, че там изрично е казано, че той се свиква от президента и заседава по предложение на президента. Има посочени две хипотези, върху които евентуално би могло да се разсъждава дали някой друг орган би могъл да предложи, но според мен пак с предложение до президента да го свика и това са чл. 100, ал. 4 и 5 от Конституцията – това са положенията на война и обща мобилизация. Надявам се, че не сме в такава хипотеза въобще и няма смисъл да го коментираме.
Така че без да навлизам в детайли по отношение на самата обстановка, която беше описана в изложението на вносителите, която безспорно е сериозна и заслужава внимание и си мисля, че всички, включително правителство и парламент полагаме нужните усилия за решаване на проблема с бежанците, подобен проект аз решение е недопустим и аз подкрепям да го гласуваме първоначално само в тази му част и едва след това евентуално да го разглеждаме по същество.
Моята препоръка към вносителите е просто да го оформят като предложение и да го депозират в Президентството без императивния тон, който са написали. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Г-н Никифоров.
Лъчезар Никифоров:
Ние от парламентарната група на политическа партия АБВ обсъдихме предложението за решение. Също го считаме за недопустимо в този му вид. Обсъждайки и правната аргументация и формулировките, ви предлагаме нов вид на това решение, нова редакция, която гласи следното:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 100, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 85, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
Препоръчва на президента на Република България спешно да свика заседание на Консултативния съвет за национална сигурност с дневен ред:
1.Доклад за политиката на Република България по отношение на повишения бежански и миграционен натиск върху България и Европейския съюз. Докладват министърът на вътрешните работи, председателят на Държавната агенция „Национална сигурност”, директорът на Националната разузнавателна служба.
Точка 2 да се измени по следния начин:
2. Финансовото осигуряване от Република България и Европейския съюз на политиката по бежанците и мигрантите. Докладва министърът на финансите.
Това е нашето предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Аз донякъде не съм съгласен с колегата. Казахте, има разделение на властите. Да, има такова разделение на властите, но в момента виждаме, че изпълнителната власт и президентството се държат по един и същи начин.
Дали можем да заповядаме на президента? Не, не можем!
Но президентът може по всяко време да се откаже от своите правомощия, които той на практика върши. Ако вие бяхте предложили да приемем оставката му поради трайна невъзможност да изпълнява задълженията си - интересен дебат.
Ако предложехте свикването на Консултативен съвет за национална сигурност в самото Народно събрание с всички заинтересовани участници в този съвет, без президента, който така или иначе не иска да участва ,не иска да взима решения, бяга от този проблем, това също беше добро. На практика той е един човек, който не може, не иска, бяга.
Щом никой не може да накара президента да свика съвета, за мен означава, че кризата с бежанците е свършила, приключила, а на практика означава, че той е започнал своята предизборна кампания, включвайки се сега в тази за местните избори.
Какво, обаче, се наблюдава днес. Ние сме парламентарна република. Би трябвало парламентът да е най-отгоре. Премиерът трябва да се яви всяка първа сряда на месеца и дава обяснения по зададени въпроси. Той не може да се яви тази сряда. Ние не можем да го повикаме вдругиден, а може би чак следващия месец първата сряда. Премиерът има право всеки ден да идва и да взима отношение по който иска въпрос, а ако ние го искаме, трябва да чакаме чак следващата сряда. По същия начин става и с президента.
Така че аз казвам, че не само е недопустимо, но от друга страна не пречи вие да поискате – инициатива, да се види той действащ ли е, не е ли действащ, на практика с избори ли се занимава или не, абдикирал ли е от правомощията си и дали да не се инициира свикването на Консултативен съвет за национална сигурност, ако той не желае, дори и без него.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, аз съм на категорично противното становище, че едно такова решение е напълно допустимо. И искам да подчертая ,нека да е ясно. Не става въпрос за някакво вмешателство в конституционно определените правомощия на президента. По Конституция той е само определен като лицето, което възглавява този съвет. Но разберете, по същината и смисъла на самия съвет това не е президентски орган, вътрешно президентски орган. Това е наистина формат за съгласуване на политическите позиции, на волите на отделните политически партии и субекти, представени в парламента, включително и заинтересованите министри или министър-председателя. Ние не искаме нищо друго, освен да подтикнем и накараме президента наистина да свика този общ формат, който, забележете, е с представители и на трите власти – и на президентската власт, която по Конституция е само казано, че той оглавява този съвет, и всички представени парламентарни групи, на председателя на Народното събрание и на съответните министри, министър-председател и други представители на изпълнителната власт. Какво пречи ние с наше решение да сме инициаторите този формат да бъде свикан. Аз не виждам пречка и не мисля, че ние по този начин нарушаваме някакво разделение на властите. Става обратното – ние сме основанието с това решение именно тези власти да се срещнат и да могат да дискутират този изключително важен въпрос, за който разбирам, че по неговата важност ние нямаме никакви различия – всички сме на едно мнение.
Така че категорично считам, че не нарушаваме нечии конституционни правомощия, а напротив, ако щете дори ги подпомагаме тези правомощия да бъдат изпълнени. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Само кратка реплика.
Ако смятате, че това не е вмешателство, то тогава би следвало и ние да приемем, примерно, президентът за събота да ни насрочи извънредно пленарно заседание и да определи графика за работата на комисиите.
Чавдар Георгиев:
Само че президентът не влиза в някаква процедура по определяне на дневния ред, нито по конституция, нито по закон. Аз пак казвам, по закон това не е вътрешен орган на президента. Това е консултативен орган към президента. Но той по съществото си е обединение и на трите власти. Вижте какъв е персоналният му състав и ще се съгласите, вярвам.
Предс. Данаил Кирилов:
Персоналният състав няма никакво значение по отношение правомощията за свикването на заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. И точно това е претенцията в проекта за решение. Да повторя пак изказа, който се използва:
„Президентът на Република България в срок до 7 дни от приемането на това решение да свика извънредно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност…”
Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Благодаря, г-н Председател.
Всъщност ние разделихме обсъждането по ваше предложение на чисто процедурно основание и формален признак дали е допустимо или не. А остава като точка втора евентуално и обсъждането на това дали е наложителен такъв дебат и обсъждането на такова предложение.
В контекста на второто искам само да припомня три обстоятелства в допълнение към вече споменатите от колегите.
Днес по време на пленарно заседание на няколко пъти при обсъждането по точка първа от дневния ред си припомнихме и около това бяхме единодушни, че ситуацията през 1914 г., когато са формирани определени позиции на политическите сили, представени в парламента, не е същата като днес. С това всеки от своята гледна точка и своя интерес обясни известни настъпили промени, но така или иначе се съгласихме, че нещата са динамични и се развиват не добре, в посока, която е наистина тревожна.
В ситуация сме, при която в самата президентска институция няма единомислие и единна оценка на ситуация – визирам позицията на вицепрезидента Маргарита Попова, която има точно обратното виждане за ролята и необходимостта от бързи действия на Консултативния съвет, и предлага той да стане постоянен орган, което е тревожно, дори като констатация, в самото Президентство.
Президентът, замислям се върху думите на колегата Димитров, не е точно да се каже, че напълно бездейства, но той се занимава, да кажем, с организирането на референдум по електронното гласуване, като че ли това е животоспасяващото решение в днешния ден и това е най-важното, без да подценявам въпросите за начина по който се упражняват изборните права.
И при цялата тази ситуация трябва да изведем оценката, че дори Конституцията вероятно не е могла да предвиди ситуации като днешните и отдалечавайки се абстрактно така че да регулира правилно и обективно възможностите на отделните власти, да бъде вездесъща и много точна и справедлива. Такава е и практиката на Конституционния съд, разбира се.
Какво можем да направим? Внесеното предложение най-малкото има своята роля да предизвика този дебат дори на ниво правна комисия. Аз намирам същото за полезно подсещане към президентската институция за очаквана реакция от нея, от една страна. За да бъде по-категорично и по-драстично направено това подсещане очевидно вносителите са използвали един императивен тон, който наистина поражда полемиката за допустимост. Но от струга страна, ако го преценим съдържателно, ние наистина не се вмесваме в правомощията на президентската институция доколкото с такова едно решение не се диктува изходът от провеждането на Консултативния съвет за национална сигурност. Настоява се за свикване. И това, че срокът не може така категорично да бъде оказан, подреждането на дневния ред не предвещава отговорите, които ще се получат след обсъждане.
Съпоставяйки необходимостта, с която започнах, от провеждането на Консултативен съвет с възможностите, които имаме като парламент в една парламентарна република, аз мисля, че заслужава подкрепа идеята да се дебатира и да се приеме такова решение, разбира се и при възможностите, които ни дава и алтернативното предложение, което беше продиктувано от колегата Никифоров. Може би то също има място, за да може всеки от нас да намери спокойствие и отговор дали е допустимо или не такова едно решение.
Но аз заявявам по казаните съображения с всичките резерви от формално правно естество, които могат да бъдат на известно ниво споделени, че ще подкрепя предложението – всъщност и двете предложения, като приемам, че това е решение, което трябва да инициира активността на президентската институция, необосновано и неоправдано пасивна при ситуация като днешната. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев. Ако няма реплики към Вашето изказване, аз ще поискам кратка реплика.
За втори път да се използва изразът „бездействие на президента”. Аз не мога да се съглася с това твърдение, след като имаме ясно изразена позиция на президента. Тя беше публично оповестена. Тук ще кажа и следното. Аз по тази причина се въздържам да чета и в момента да аргументирам позицията на президента, защото той си е институция, изразил си е позицията. Тя е известна в медиите.
Но искам да обостря вниманието на следното. Никой от тук не е бил участник във въпросния консултативен съвет, на който се позовава президента. Никой от тук не би могъл да има информацията за цялостния пакет от документи, мерки, графици, планове, които са били възприети от въпросния консултативен съвет. Правна комисия няма как да разсъждава по същество по тези въпроси. Защото вие намекнахте във вашето изказване, нека да разграничим формално кой е член на Консултативния съвет. Това е разписано изрично в Закона за Консултативния съвет за национална сигурност. Там Народното събрание като законодателен орган не е член, не е субект. Други са субектите там и затова беше много правилно, тук може би ще сгреша кой точно колега го каза това, ако вносителите са искали, те са и участвали в предходното заседание. Те при свикване също се уведомяват. Имат правото на въпросната инициатива пряко да направят предложение до президента, без да въвличат в това си предложение целия парламент като орган и то чрез решение. В мотивите вносителите казват каква е силата на решението. Ако ние вземем такова решение, то се позоваваме (и вносителите се позовават) на задължителната му сила. При императивен диспозитив ние директно казваме решението на Народното събрание е задължително за друга институция.
Много се удължих с тази аргументация. Много правни въпроси действително постави вашето изказване, но се получи дълга реплика, а не биваше. Сигурно ще ползвате дълга дуплика. Заповядайте.
Явор Нотев:
Не! Мисля, че позициите се изясняват и няма защо да се повтаряме.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Аз съм нов и имам най-малко практика, така че се осланям на вашия опит. Ако в Конституцията не е уреден въпросът и в тълкувателните решения на Конституционния съд при бездействащ президент в условия на криза, една година мандат, какво правим, може би ще трябва някаква друга процедура да стартираме.
Предс. Данаил Кирилов:
Други изказвания? (Да гласуваме.) Ако сме приключили с изказванията, тогава ще пристъпим към обсъждане на начина на гласуване, защото имаме и предложения. Няма други изказвания. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуванията.
Тъй като моето предложение беше за отхвърляне като недопустимо, т.е. то се явява отхвърлящо и най-радикално, според мен, би трябвало то да се постави на гласуване първо. След това да се постави на гласуване предложението на колегата Никифоров от АБВ, което той прочете.
Друго виждане за реда на гласуване има ли? Няма.
Подлагам на гласуване. Който смята, че проектът за решение е недопустим, моля да гласува „за” недопустимост. Единайсет гласа „за” недопустимост.
Който е против това, т.е. смята, че е допустимо, моля да гласува. Трима „против”, които всъщност мислят, че е допустим. Въздържали се? Няма „въздържали се”.
Отхвърля се проектът за решение като недопустим.
Подлагам на гласуване предложението на колега Никифоров така, както той го прочете. Ако искате, прочетете го наново. Заповядайте.
Лъчезар Никифоров:
Проект за решение:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 100, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 85, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
Препоръчва на президента на Република България спешно да свика заседание на Консултативния съвет за национална сигурност с дневен ред:
1.Доклад за политиката на Република България по отношение на повишения бежански и миграционен натиск върху България и Европейския съюз. Докладват министърът на вътрешните работи, председателят на Държавната агенция „Национална сигурност”, директорът на Националната разузнавателна служба.
Точка 2 има редакционна поправка:
2. Финансовото осигуряване от Република България и Европейския съюз на политиката по бежанците и мигрантите. Докладва министърът на финансите.
Това е.
Предс. Данаил Кирилов:
Тук би трябвало да направя уточнението, че това предложение е по същество.
Който подкрепя предложението така, както беше представено, за проект за решение, моля да гласува „за”. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
Със седем на седем не се приема проектът за решение. Но очевидно ще бъде гласувано и в зала.
Колеги, аз поисках ваши становища дали в този случай ще дефинираме допустимост или недопустимост с оглед промяната в изказа, т.е. тук изказът беше „препоръчва”. От формална страна би могло да се претендира, че се спазва чл. 7 от вътрешните правила. Но пак казвам, в чл. 7 се казва „членовете на консултативния съвет”, а парламентът не е член.
Това го развивам като вот на „въздържал се”.
Колеги, с това изчерпахме втора точка от дневния ред.
Закривам заседанието на правна комисия. Благодаря ви.
Председател:
Данаил Кирилов
