Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 43

Днес, 28.10.2015 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на икономиката – Филип Кирев, началник на политическия кабинет на министъра на икономиката, Елисавета Ненкова, главен експерт в дирекция „Икономически политики за насърчаване”; от Министерството на финансите – Карина Караиванова, заместник министър, Ваня Ставрова, държавен експерт и Кремена Йорданова, главен експерт в дирекция „Национален фонд” в МФ; от Министерството на външните работи – Румен Александров, заместник-министър и Мария Спасова, директор на дирекция „Права на човека”; от Министерството на правосъдието – Андрей Янкулов, заместник-министър на правосъдието, Атанас Славов, съветник в кабинета на министъра на правосъдието, Юлиана Чолпанова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Фондация „Български център за нестопанско право” – Надя Шабани, програмен директор и Павлета Алексиева; от Центъра за оценка на въздействието на законодателството – Тони Димов, и от Движение „Експерти на гражданското общество” – Илия Боянов Бачев.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, часът е 14:45. В залата присъстваме 10 члена от състава на комисията. При това положение ви предлагам съгласно правилото на чл. 31, ал. 2, изречение второ –„Ако след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, комисията може да заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките й членове.”, предлагам ви да заседаваме при наличния състав когато той е повече от изискуемия от правилника минимум – повече от една трета. Ние сме точно половината от членовете на комисията.
Имате ли възражения да открием заседанието на комисията при това положение? Няма възражения.
Откривам заседанието на правна комисия. Разполагате с предложение за дневен ред, който беше обявен съгласно правилника.
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция, № 502-02-31, внесен от Министерски съвет на 05.10.2015 г.
2. Законопроект за ратифициране на Общото споразумение между Европейската банка за възстановяване и развитие и Министерството на финансите на Република България за предоставяне на консултантски услуги относно създаване на Фонд на фондовете и Мениджър на Фонда на фондовете за изпълнението на финансовите инструменти по оперативни програми на Европейския съюз за периода 2014-2020 г., № 502-02-32, внесен от Министерски съвет на 15.10.2015 г.
3. Законопроект за ратифициране на Протокол № 15 за изменение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписан на 5 ноември 2013 г. в Страсбург, № 502-02-33, внесен от Министерски съвет на 16.10.2015 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 502-01-83, внесен от Министерски съвет на 07.10.2015 г.
5. Проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 554-02-80, внесен от Красимир Любомиров Велчев, Борислав Любенов Великов, Михо Димитров Михов и Валери Симеонов Симеонов на 27.10.2015 г.
Правя предложение за включване на допълнителна точка в дневния ред, която е отбелязана като т. 5 - Проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 554-02-80, внесен от Красимир Любомиров Велчев, Борислав Любенов Великов, Михо Димитров Михов и Валери Симеонов Симеонов на 27.10.2015 г., т.е. във вчерашния ден.
Има ли възражения, становища, мнения по предложения дневен ред?
Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Г-н Председател, съвсем очаквано може би за всички се противопоставям на предложението да се включи в дневния ред тази точка. Извънредна точка би трябвало да се включи тогава, когато са настъпили някакви извънредни обстоятелства, които предполагат спешност за взимане на определено решение.
Няма никакво съмнение, че изменението в правилника, което е предмет на предложената точка, е с оглед личността на определен народен представител или по-точно с оглед личността на двама народни представители. В днешния ден пленарната зала обсъди и пленарният състав на Народното събрание взе решение за създаване на комисия, която да се занимае с конкретния случай. Изключително непочтено е и необосновано, и неприемливо от правна гледна точка в хода на такава процедура да се променят правилата. Става дума за самооценка, за чест, за професионализъм и коректност тогава, когато правилата са създадени, за да решат един проблем. Нищо не прегражда възможността този проблем да бъде решен по много категоричен и неблагоприятен за субектите, които участват в него, начин. Да не правим повече, отколкото е необходимо.
Разбира се, че колегите имат право да внесат предложение за изменение на правилника. Нека то да си постъпи по общия ред. Нека да бъде обявено в дневния ред на заседанието на комисията така както се прави с всички предложения и да влезе в едно редовно разглеждане.
От своя гледна точка заявявам несъгласието си и защото такова предложение не е обсъдено в парламентарната група. Аз сега се запознавам с него, сега го виждам и не се чувствам подготвен, за да взема становище, различно от отрицателното, разбира се, което импулсивно заявявам. Това вероятно се отнася за всички членове на комисията.
Ще гласувам против допълването на дневния ред с извънредна точка.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев. Колеги, други мнения и становища? Няма.
Аз ще направя още едно предложение във връзка с пренареждане на точките в дневния ред. Ще ви предложа точката, която сега е трета - Законопроект за ратифициране на Протокол № 15 за изменение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписан на 5 ноември 2013 г. в Страсбург, № 502-02-33, внесен от Министерски съвет на 16.10.2015 г., да я разгледаме като първа точка и другите точки в същия ред да следват този законопроект.
Докато не е ясно гласуването по предложението за допълнителна точка, няма да правя предложение за нейното място в дневния ред.
Подлагам на гласуване предложението за включване на допълнителна точка, която сега е т. 5. Проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля, който е съгласен да бъде включена, да гласува „за”. Осем „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Приема се да бъде включен в дневния ред Проекта за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Колеги, ако има други предложения по дневния ред, заповядайте. Г-н Георгиев имате думата.

Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател. Аз сега гледам проекта за решение и си мисля, че можем много бързо да го обсъдим. И след като тя стана част от дневния ред, аз предлагам тя да е точка първа.
Предс. Данаил Кирилов:
Искате ли да е т. 2, защото задържаме колегите от Министерството на външните работи.
Чавдар Георгиев:
Добре, нека да е точка 2. Съгласявам се.
Предс. Данаил Кирилов:
По предложението на г-н Георгиев има ли възражения? Няма. С пълен консенсус, даже няма да го подлагам на гласуване, г-н Георгиев.
Пристъпваме към т. 1.
По първа точка - Законопроект за ратифициране на Протокол № 15 за изменение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписан на 5 ноември 2013 г. в Страсбург, № 502-02-33, внесен от Министерски съвет на 16.10.2015 г.
Гости от Министерството на външните работи са г-н Румен Александров, заместник-министър и г-жа Мария Спасова, директор на дирекция „Права на човека”.
Колеги, имате думата за кратко представяне на законопроекта за ратификация.
Румен Александров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители, като благодаря за разбирането във връзка с разместването на точките, тъй като ни очакват и в Комисията по външна политика, ще се спра съвсем накратко по отношение на протокола, който представяме за ратификация.
Основната цел на този протокол е да облекчи в известна степен дейността на Европейския съд по правата на човека, защото от години той е все по-натоварен, все повече нараства броя на жалбите, които се подават пред него и се увеличава броят на висящите дела. Преодоляването на тази тенденция, която препятства нормалното функциониране на съда, налага приемането на конкретни мерки, които бяха обсъдени на няколко научни конференции на високо равнище, организирани съответно от швейцарското, турското, британското и белгийското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа.
Ще се спра само накратко на конкретните мерки, които се предлагат чрез протокола. А те са: по отношение на условията за допустимост – срокът за подаване на жалби се намалява от 6 на 4 месеца; предвижда се десезиране в полза на горната камара на съда с оглед опростяване на процедурата за десезиране в полза на Голямата камара; по отношение на условията за заемане на длъжността за съдии се въвежда пределна възраст за кандидатите за съдии, като последната следва да бъде до 65 години към момента на представяне от държавата на националната листа с трима кандидати на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Също така, в преамбюла на Конвенцията се включва изрично позоваване на принципа на субсидиарността, както и на доктрината за „свободата на преценка”, като в съответствие с горепосочения принцип правото на автентично тълкуване и прилагане на Конвенцията принадлежи на държавите-страни по нея. Системата на Конвенцията е субсидиарна по отношение на защитата на правата на човека на национално ниво.
Ролята на Европейския съд по правата на човека е да изследва дали решенията на националните власти са съвместими с Конвенцията, отчитайки „свободата на преценка”, с която разполагат тези власти.
За ваше сведение към днешна дата Протокол № 15 е подписан от 22 и ратифициран от 19 държавите-членки на Съвета на Европа.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър. Колеги, имате думата за изказвания, въпроси, мнения, становища, предложения. Г-н Казак.
Четин Казак:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Уважаеми г-н Заместник-министър, по принцип ние естествено ще подкрепим ратификацията на този Протокол № 15, но ми се струва, че България все още не е подписала, нито ратифицирала един друг протокол към Европейската конвенция за правата на човека – Протокол № 12. Има ли някакви изгледи в скоро време и това да бъде осъществено, за да сме напълно изрядни по отношение на Европейската конвенция.
Румен Александров:
Аз поемам ангажимент да ви отговорим допълнително, тъй като в момента нямам готовност за този протокол. Протокол № 14 сме го подписали. Той е по същия повод, в смисъл отново рационализира дейността на съда. Но за Протокол № 12 ще помоля да отговорим допълнително. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър. Ако няма други становища, позволете ми само с три изречения да се присъединя към подкрепата на предложения ратификационен закон.
Две са важните предложения: срока по отношение на жалбата и възрастта за съдиите.
Като определен от Народното събрание, т.е. от вас делегат – постоянен член на Правната комисия на Парламентарната асамблея, макар и много рядко да присъствам на заседанията на Правната комисия на ПАСЕ, мога да кажа, че бяха изслушани множество доклади във връзка със статута на съдиите и на мерките по отношение на тяхната независимост, включително и социално обезпечаване. Ограничаването на възрастта е хубава мярка при всички положения. Много се е дискутирал въпросът за последиците за съдиите след прекъсването на мандата им, но те не са предмет на този протокол.
Аз лично ще подкрепя предложената ратификация.
Закривам разискванията. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокол № 15 за изменение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписан на 5 ноември 2013 г. в Страсбург, № 502-02-33, внесен от Министерски съвет на 16.10.2015 г., моля да гласува „за”. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се на първо четене законът за ратификация.
Благодаря на Заместник-министър Александров, на г-жа Директор за представянето. Успех в другите комисии.
Пристъпваме към обсъждане на т. 5 от дневния ред, която по предложение на г-н Георгиев приехме единодушно да бъде т. 2.
По втора точка - Проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 554-02-80, внесен от Красимир Любомиров Велчев, Борислав Любенов Великов, Михо Димитров Михов и Валери Симеонов Симеонов на 27.10.2015 г.
Колеги, от докладчиците г-н Валери Симеонов успя ли да се свърже с г-н Митев или с г-н Димитров? (Да.) Можете ли да представите проекта? (Да.) Заповядайте.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Уважаеми колеги, съвсем кратък ще бъда. Кратки са мотивите. Самото изменение също е кратко. Идеята е срокът, който в момента съществува в правилника за произнасяне на Народното събрание по искане за възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител от 14-дневен да бъде намален на 5-дневен с оглед той да бъде адекватен и да може да бъдат извършени в най-кратък срок съответните процесуални действия по разследване, ако този имунитет бъде свален и в случаите, в които се касае за множество обществено опасни деяния. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Уважаеми колеги, имате думата за становища и изказвания. Г-н Нотев заяви отношение, но смятам, че ще имате желание и по същество да се изкажете. Г-н Казак.
Четин Казак:
Благодаря. Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, аз не съм удовлетворен от начина, по който беше представен проекта за решение. Беше много кратко. Не чухме сериозни аргументи, сериозни основания, за да се променя този срок.
По принцип знаете много добре, че искането за сваляне на имунитет на народен представител е нещо много сериозно като акт. Трябва да има наистина сериозни основания, да има достатъчно данни. Институтът на имунитета е нещо, което е не българско изобретение. Този институт е много стар и съществува в много държави в Европа, включително в Европейския парламент. И навсякъде е предвидена една сериозна процедура, по която парламентът да има възможност да разгледа тези основания и да се произнесе. Знаете, че в България практиката от Великото Народно събрание до ден днешен специално по тези казуси винаги се излъчва временна комисия, която детайлно да се запознае с материалите, предоставени от главния прокурор, и на базата на тези материали да се произнесе и да предложи на Народното събрание проект за решение.
За тази цел, ако искаме наистина да подходим с необходимата сериозност към дейността на тази временна комисия ,на парламента като институция, все пак трябва да има някакъв сериозен срок, в който това да бъде свършено адекватно и пълноценно. За това искам да чуя какво налага да се съкрати този срок?
Конкретният казус, който днес разгледахме в пленарна зала, ми се струва, че не е повод. Г-жа Цачева успя да ни убеди, че не 14-дневният срок е проблемът за иницииране на процедурата и за сформиране на такава временна комисия. Но, ако той се съкрати на 5-дневен, тогава всичко наистина ще трябва да се пришпорва. Реално къде остава времето –предоставеното време на конкретния народен представител да помисли, да прецени дали да се откаже или не от имунитета си, за да се пристъпи към сформиране на такава комисия. Все пак трябва да има някаква последователност. Първо, да се оставят един-два-три дена, в които народният представител да помисли дали да се откаже или не, след което да се пристъпи. 14-дневният срок ми се струва достатъчно разумен като вариант, от една страна, да се изчака няколко дни народният представител, след това да се пристъпи към сформирането на такава комисия и тя да има достатъчно време да разгледа и да предложи на пленарна зала проект за решение.
Просто искам да чуя аргументи защо е необходимо такова драстично съкращаване на този срок? Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Към вносителите оправяте въпроса, г-н Казак? (Да.)
Г-н Иванов иска реплика.


Свилен Иванов:
Г-н Казак, тук става дума само за срока, в който трябва народният представител да реши дали ще се откаже доброволно от имунитета. И вие сам казахте един-два-три дена да помисли. Тук е въпросът дали да мисли 14 дена или 5 дена. Според мен, всеки народен представител е достатъчно умен, за да реши за 5 дена дали да си даде имунитета.
Другите процедури по създаване на комисии и т.н., това е след изтичане на срока.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Иванов. Г-н Митев.
Христиан Митев:
В допълнение на казаното от г-н Иванов, има множество случаи, в които по определени наказателни дела трябва да бъдат извършени спешно определени следствени действия, действия по разследването, при които един толкова дълъг срок съвсем необосновано и немотивирано би ги забавил. Ако лицето, извършило съответно деяние, не е народен представител, никой нито ще го пита, нито ще го чака нито 5, нито 14 дни, а веднага ще се пристъпи от съответните разследващи органи към извършване на съответните процесуално-следствени действия. Не смятам, че трябва чак толкова да удължаваме срока и да правим огромна разликата между народните представители и редовите граждани в този случай. Нещо, повече, трябва да улесним работата на органите по разследването именно за да могат да извършват обективно и качествено своята работа. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Г-н Казак.
Четин Казак:
Аз съм склонен да приема аргументите, които чух, въпреки че имам няколко забележки.
Първо, този срок в чл. 134, ал. 5 не е, за да си помисли народният представител. Това е срокът, до който Народното събрание няма право да се произнесе с решение. Точно за това днес ние съвсем правилно, след като чухме аргументацията на г-жа Цачева, преценихме, че въпреки че този срок не е изтекъл, ние можем да пристъпим към сформиране на комисия, т.е. да не чакаме решението на конкретния народен представител дали да се откаже или не от имунитета си. Днес ние със самото решение за създаване на временната комисия реално приехме аргументацията и тълкуването, предложено от г-жа Цачева, че този срок не е абсолютен срок, в който народният представител има право да мисли, след което да се пристъпи към процедура за снемане на имунитета му от Народното събрание, а е срок, в който Народното събрание просто не може да се произнесе. И сега го съкращаваме този срок на 5 дни. Тоест, на петия, на шестия ден ние реално даваме възможност на Народното събрание да се произнесе и да снеме имунитета, независимо дали народният представител е решил или не.
Аз моля всички колеги, да се абстрахираме по възможност, защото правилникът, нормативните актове, какъвто е и правилникът, Конституцията, като най-висш нормативен акт, са създадени да уреждат обществени отношения не intuitu personae, а по принцип. По възможност да се абстрахираме от конкретния случай, който е дал повод и за това предложение, и за други идеи, които бяха лансирани и наистина да се опитаме да вникнем в същността на института „имунитет” и като вникнем в тази същност, и като вземем предвид всички аргументи за и против, тогава да преценяваме и да гласуваме.
Пак повтарям. Молбата ми е наистина да се абстрахираме от конкретния случай, който даде повод аз тези дебати. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз изцяло споделям законодателната воля, че трябва да дирим трайно уреждане на отношенията. Правилно отбелязахте, че иде реч за забранителен срок, т.е. срок за задължително бездействие, срок през който органът не може да действа.
Аз не искам да изземват ролята на вносителите, които изложиха мотиви, но доколкото има конкретен повод и в този конкретен повод се касае за няколко случая, както и за опасност тези случаи да се повторят във времето, изцяло подкрепям разбирането, че би следвало органът да има възможност да действа във времето и превантивно, съобразно конкретната необходимост. Защото не може да предпоставяме или да допуснем нещо, което се е състояло три или четири, или пет пъти, да се състои след два дни, след три дни, след пет дни. Вярно е, че в друг случай, когато е необходимо, би могло този срок и това непроизнасяне да продължи по-дълго във времето.
Нямам право да взимам становище. Бях си отбелязал изрично изказване.
Четин Казак:
Може ли едно възражение по това, което казахте.
Представете си, уважаеми колеги, че се случва някакво събитие в петък вечер. Парламентът заседава в сряда следващата седмица. До тогава вече този срок ще е изтекъл – 5-дневният срок. Значи някои срокове не случайно се предвиждат, за да се даде наистина възможност парламентът да извърви цялата процедура пълноценно, а не подвластен на конкретен казус, на конкретни обществени очаквания, на някакво настроение, което е възникнало, понякога да претупва процедурите, които сам е приел.
Пак повтарям, нямам нищо против.


Предс. Данаил Кирилов:
Тук само ще кажа, че иде реч не от датата на деянието или на събитието, а от датата на искането на прокуратурата. Сега, ако главният прокурор специално дири да направи искането в петък в 17:00 часа, пак има достатъчно процесуално време да се отговори.
Четин Казак:
Кога ще се създаде временна комисия, кога ще заседава…?
Предс. Данаил Кирилов:
В сряда, а може и в понеделник. Какъв е проблемът да имаме извънредно заседание, ако имаме извънредна ситуация.
Мисля, че аз и колегите разбраха Вашето предложение. В момента дискутираме само правилника. Още не сме в дискусия на института „имунитет”. Дискутираме един срок относно процедурата, касаеща сваляне на имунитета, и то бих казал специфичен срок.
Има думата за изказване г-н Чавдар Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Колеги, като споделям аргументите на колегата Казак, аз искам да ви припомня една народна мъдрост (поговорка) – „Бързата работа е срам за майстора.” Този правилник, по който ние работим, трябва да урежда един разумен срок. Ако считате, че 14-дневният срок е дълъг, и че трябва нашата институция да реагира малко по-живо или по-бързо, би могло този срок да се съкрати, но на нещо разумно. Примерно, този срок да падне на 10 дни. Но не можем да го съкратим три пъти. И мисля, че г-н Казак ви даде примера, ако случайно се внесе искането в петък, независимо дали е сутрин или вечер, няма значение. Тогава действително няма да имаме време за реакция като институция. Ние не сме едноличен орган, който лесно може да бъде свикван на заседание и да взима своите решения. Ние сме може би най-тежкия колективен орган в държавата и това ми е допълнителният аргумент към казаното до тук. На нас ни трябва процедурно време, за да можем да решим който и да е казус, или който е да е въпрос, съотнесен в нашата компетентност.
За това аз направо, без да бъда многословен, бих предложил следното, като някакво редакционно мое предложение. Ако ще е 5 дни, те поне да бъдат работни или пред дни да се добави думата „работни”. И алтернативно правя предложението срокът да се намали на 10 дни. Просто цифрата 5 да се замени с числото 10. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Ще поставя на гласуване и двете предложения на г-н Георгиев.
Г-н Хайтов.



Явор Хайтов:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, ние пречупваме своите разсъждения през призмата на това, което се случи през изминалите няколко дни – хулигански прояви и т.н. Но нека да помислим малко и по отношение на доказването на престъпно поведение. Ако има искане за лице, което по един или друг начин е част от организирана престъпна група, което се е занимавало с икономически престъпления, примерно пране на пари или трансгранично организирана престъпна група, т.е. едно сложно престъпно деяние, което обхваща не просто един текст, като примерно чл. 325 от Наказателния кодекс – хулиганство, което се доказва с двама свидетели, които са възмутеното общество, както е текстът на закона- Наказателния кодекс. Ако говорим за един друг тип престъпления, съобразявайки се, че не коментираме случая, който е злободневен от изминалата седмица, аз считам, че за пет дни не сме в състояние да добием една пълна представа по отношение на едно сложно престъпление, каквито са обикновено икономическите престъпление, свързани с международен характер и т.н. или организирана престъпна група от 7, 8, 10, 12 човека, или наличието на множество специални разузнавателни средства, или да добавим злоупотреби с данък добавена стойност – всичко това ме навежда на мисълта, че 5 дни не е достатъчен срок. Просто прекалено кратък е.
Това са моите аргументи, с които изразявам тезата, че предложеният 5-дневен срок е кратък. До известна степен се солидаризирам и с казаното от колегата Георгиев.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Реплики и становища по изказването на г-н Хайтов?
Може ли бърза реплика, г-н Хайтов. Абсолютно съм съгласен с времето за запознаване на доказателства. Тук, обаче, подчертавам следното. В тази процедура Народното събрание не е правораздаваща институция, т.е. няма задължение и ангажимент за преценка на доказателствата като правораздавателен орган. Народното събрание следва да се запознае с искането на главния прокурор, което най-често не съдържа самите доказателства, а интерпретацията им. Главният прокурор на база на събраните доказателства и на готовността си да повдигне обвинение, той представя информация за доказателствата, които е събрал. Тези доказателства ние можем да ги възприемем, но ги възприемаме не като доказателни съдии. Ние ги възприемаме като граждани и като народни представители дотолкова доколкото да преценим трябва или не трябва да се допусне провеждането на наказателно производство за този случай, по конкретното искане. Ние не можем да искаме извършването на съдопроизводствени действия, не можем да искаме събирането на доказателства. Оценяваме ги тези доказателства, бих казал, поставям го в скоби, чисто лаически. Тоест, преценяваме ги не като съд, не като прокурор, преценяваме ги като граждани, за да вземем решение да се допусне ли отнемане на имунитета или да не се допусне. В този контекст, според мен, трябва да съобразяваме съкращаването на срока. Иначе никой няма илюзия, че нито за 5, нито за 14 дни може да се проведе качествено разследване с извършване на всички действия по разследване, събиране и обезпечаване на доказателства.
Но Вие сте по-добър специалист в наказателното право от мен и за това не бих искал да продължавам в тази посока.
Други изказвания. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Колеги, бих искал само да ви обърна внимание на нормата, която гледаме в момента. Там се казва, че Народното събрание се произнася с решение не по-рано от 14 дни. Предложението е да се намали на 5 дни - не по-рано от. Тоест, Народното събрание може най-рано на шестия ден да се произнесе. Никой не казва, че Народното събрание трябва задължително да се произнесе на шестия ден. Естествено е, че както г-н Хайтов каза, ако има такъв казус, Народното събрание може да прецени да се произнесе много по-късно. Ние нямаме императивна норма кога да се произнесем. Ние имаме императивна норма до кога да не се произнасяме.
Така че никакъв проблем не виждам специално в срока. Не дай си Боже, народен представител причини тежка телесна повреда. Не искам въобще да си помислям за по-тежки състави. Какво правим тогава? Чакаме да дойде 100-ния ден! Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Практиката през последните години е показала, дори сам отстрани да гледате, че има хора, които са задържани и едва ли не им се произнася присъдата още в момента, в който са задържани. Просто се оказва, че те дори не стигат до съда.
Какво става? Има две мерки. Едната е 24 часа, която по Закона за МВР се налага. Когато, обаче, е окаже, че е задържан в петък след обяд, ако го задържиш за 24 часа в събота трябва да го пуснеш и той до понеделник може да избяга. Тогава е разрешено прокурорът да може да задържа в срок до 72 часа, не за 72, а до 72 часа, т.е. максимално най-дългият срок, ако случайно няма дежурен прокурор, да го доставят до съда и той да прецени дали да потвърди мярката или не. Колко пъти сме имали случаи, когато на първото заседание съдът потвърждава мярката за задържане, защото се казва работи се 8 месеца, събрани са 100 кашона доказателства, предстои налагането на експертизи и съдът винаги казва задържаме го. Следващия месец, когато дойде време за разглеждане и питат какво има в папките, няма нищо. Продължаваме мярката. По-следващия месец какво има в папката? Няма нищо! И го пускат.
Сега да не излезем пред хипотезата, че всеки път когато от нас се поиска, ние веднага ще даваме, защото на някой така му се стрували, че има вина. Не трябва да залитаме към това всеки път когато се подаде искане за снемане на имунитета. От друга страна, ние не трябва да бъдем пречка съдебната система да може да работи. Защото, ако ние спрем едно производство, те не могат да съберат необходимите доказателства. Трябва да има разумен срок. Ние ще настояваме, разбира се, за петте дни, но използвам думите, които каза г-н Казак, че може да се случи така, че ако в петък се подаде едно искане, срокът до сряда да е малък. От друга страна, обаче, ние не сме задължени с краен срок.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Благодаря, г-н Председател. Благодаря за съдържателните изказвания на колеги юристи, които се опитаха да направят хладнокръвен и обективен анализ, отдалечен от емоцията на днешния ден. Аз ще се опитам по същия начин да говоря за това.
И за това ще започна с виждането си, че институтът на имунитета има хармонична – хармонична имам предвид по отношение на нормите в правилника, които го допълват и доразвиват, не създава проблеми в практическото приложение, категорично твърдя това, и с тези мотиви от четири реда вносителите не могат да ни убедят, че трябва да излезем от рамката, която е установена с времето.
Правилно отбеляза г-н Казак. Това не е някаква приумица на българския законодател и на българската правна система. Чухме в тези дни изявления на много компетентни в конкретната област юристи, визирам изявлението на г-жа Друмева, което беше показано по няколко медии, че не бива с лека ръка и с някаква бързина, продиктувана от емоция, да се подхожда към бързи промени. Аргументи в тази насока.
Каква е конкретната причина да обсъждаме въпросния текст не става ясно от мотивите, след като те скриват името и казуса който ги води. Не става ясно и какво те разбират под адекватна и своевременна реакция на парламента и защо тя би била такава в рамките на срок, който е 5 дена вместо 14 дена. Хайде да го направим еднодневен този срок, или въобще да го премахнем и да видим как ще прекроим целия институт, на какво ще заприлича той. Припомням, че тогава, когато става дума, за независимо какви престъпления (това в допълнение към казаното от г-н Хайтов) – за престъпления с усложнен фактически състав и обемен доказателствен материал, припомням, че законодателят предвижда 7-дневен срок за най-тежките престъпници – тези които са извършили тежки умишлени убийства, грабежи и т.н., 7-дневен срок за да се запознаят с обвинителния акт, след като са имали възможност да се запознаят в предоставеното им достатъчно време (така се формулира в протоколите за предявяване на материалите от досъдебно производство) с всичко, което е събрано като доказателства в томовете по конкретното дело. Значи на тях им е необходим още 7 дена срок да размислят искат ли съкратена процедура, искат ли да се признаят за виновни, могат ли да направят нещо повече за своята защита. Но така или иначе тук казваме не, тук срокът ще бъде 5-дневен, защото искането на главния прокурор било в тезисен порядък, г-н Председател, позволявам си и отговарям на това, което вие казахте, и ние не сме правораздавателен орган. Пред вас ще покажа само като обем това, което представлява първото искане. Това са доказателства, събрани за деянието на лица с имунитет. Ако някой си мисли, че по времето, когато не е разрешено воденето на процесуални действия по отношение на народни представители, много се лъжете. Ще ви покажа постановление за образуване на наказателни производства срещу известен извършител с имунитет, който е извършил деянието на еди-коя си дата. Колко е неизвестен този извършител? И как се заобикаля Конституцията от органите на досъдебното производство? Това нас не ни вълнува и не ни интересува. Аз съм го поставил и на прокурори, и на съда. Докато извършителят стане известен. Само че какъв е този неизвестен извършител, който е подложен на една прецизна процесуална техника – разпознаване по фотоалбум и тук списъкът на лицата, чиито снимки са представени, (показва ксерокопие) са лицата Волен, Добромир, Атанас и Танчо. Неизвестният Волен го разпознават между четирима. Кога? Да знаете да е свален имунитетът на Волен или на Десо Чуколов. Няма такова нещо. Само че тези томове абсолютно безпардонно Главният прокурор ни ги показва ей тук, колкото да провокира народните представители да се питаме: Има ли имунитет или няма?
Ще кажа следното. Научавам, че имунитетът по някакъв начин ще бъде преразгледан като институт и ще се внесе законопроект за премахването му. Ако това ще е така, дайте да не правим всичко това стъпка по стъпка. Да не режем парче по парче. За какво ни е цялата тази пиеса? Нека да изчакаме да се внесе законопроектът, да падне имунитета и да тръгнем по живо по здраво, без имунитет, да видим как ще тръгне държавата и ще спре ли съдебната система да се оплаква от някакви пречки в 14-дневен, или 5-дневен, или какъвто и да било там 5-дневен срок.
Казвам, и с това ще завърша, профанизирането на правото е нещо изключително опасно. На български, ако си го кажем, това е опростачването на цели правни институти. Няма защо да се ангажираме и не бива да се ангажираме с такава деятелност. Не сме ние, правната комисия не сме тези, които трябва да вървим по тази пътека.
Впрочем за сигурността на обществото и на отношенията ,които са обект на защита в Наказателния кодекс Конституцията се е погрижила. Нека да ви припомня текст, който сме длъжни да знаем, а той е, че имунитетът си е имунитет и тогава, когато лице с имунитет е заварено при извършване на тежко престъпление от общ характер. Няма никаква пречка то да бъде задържано.
Към второто искане на главния прокурор само да добавя, че там има обвинение освен по чл. 325 за хулиганство, и за принуда, защото някой от двамата - не се знае кой, защото те и двамата са неизвестни и аз не се наемам да твърдя кой, бил държал ръката на една студентка, която го снимала с телефона, докато не я принудил да свали ръката си и да изтрие снимките, които му била направила. Принуда, но принудата се наказва до 6 години лишаване от свобода – ал. 1, чл. 146. До 6 години. Имаме ли съмнения, че това е тежко престъпление. Полицията не знае закона тогава. Този, който е държал ръката на студентката, трябваше да бъде тутакси задържан и осъден. Те не са видели принудата, а после по техен доклад ес появява това нещо, не знам. Кога се доказва принудата? Със свидетелските показания, които нямат право прокуратурата и обвинението да събира, докато не е паднал имунитетът, защото те ги събират по отношение на конкретно лице.
Извинявайте, но кашата става пълна. Ако искате да го премахнем този имунитет, защото той се оказва над интелектуалното ниво на правоприлагащите органи и те очевидно не могат да се справят с института.
Аз, разбира се, ще се противопоставя на всякакви опити да се огласяват някакви бързи, спешни мерки с нищо неналагащи се впрочем. Защото каква би била разликата, г-н Иванов, дали срокът е 14 или 5 дена, ако имаме очакването през този период ежедневно да се извършва по още едно деяние ей така ,за да може да се допълни списъкът. Дали деянията ще са 5, 10 или 14, разбира се, че има значение, но и 5 са много. Дайте да го направим 1 ден, така че да не може да реагира народният представител, да го заключим в кауша и да си имаме уважението, и ние помежду си, и нашите избиратели. Не е сериозно, колеги. Не е сериозно заради всичко, което ви казахме. Недейте да приемате текст ad hoc, като реакция на сутрешния блок на някои медии. Нямаме право на това самоунижение.
Да обмислим сериозно. Ако имаме дебат по отношение на имунитета, да. А иначе, наистина може би по-емоционално се изказах, казвам обаче, че се дистанцирам от конкретния случай. По него тепърва ще се говори, тепърва ще се анализира и аз нямам никаква илюзия, че Чуколов и Сидеров ще бъдат пощадени и в крайна сметка нито пледирам, нито моля за това. Но самоуважението трябва да надделее.
Благодаря Ви, г-н Председател.
Предс. Данаил Кирилов:
И аз благодаря, г-н Нотев. Записвам се за реплика. Г-н Иванов, първа реплика.
Свилен Иванов:
Единственото нещо, което ме притеснява за сроковете, г-н Нотев, е, че за 14 дена е един депутат, после стават двама депутати и по този начин в един момент може да се окаже, че на голяма група депутати трябва да им се сваля имунитетът.
Предс. Данаил Кирилов:
Друга реплика има ли? Г-н Митев.
Христиан Митев:
Съвсем кратка ще ми бъде репликата. Добро изказване на колегата Нотев, само че ние тук не гледаме въпроса да има ли имунитет, да няма ли имунитет, трябва ли да съществува чл. 70, не трябва ли, в този вид ли трябва да е. Ние разглеждаме един срок и пак повтарям, колеги, срок в който ние не се произнасяме. След това може да се произнасяме, ако искате и година. И това го решава пленарният състав на Народното събрание. Нито го решава тази комисия, нито го решава някоя друга комисия. Нито пък ние сме някакъв конвент тук, който да извършва разследване или да произнася присъди. Става въпрос за възможност именно, абстрахирайки се от конкретния случай - възможност в случаи, в които има много, много по-тежки извършени деяния, Народното събрание да може да вземе адекватна и бърза реакция, каквато обществото ще очаква от нас. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Аз се записах за трета реплика, но ако се съгласите да са четири, г-н Димитров.
Емил Димитров:
Да не отиваме от едната крайност в другата. В момента определяме срока. Едното е, дайте веднага всеки, който поиска, да го махаме, че ни е най-бързо. Другото, много е трудно, дай да не го правим. Ние не изхождаме от позицията дали ще имаме много работа и много такива случаи или само един. Трябва да приемем някакъв разумен срок.
По отношение на изказването за извършителя, което абсолютно няма отношение към разглеждания в момента въпрос. Аз бях в изборната нощ, давах интервю. Изведнъж да екраните пуснаха случката в НАТВИЗ. Очевидно аз се заблудих, че това е Волен. Очевидно всички журналисти са се заблудили, че това е Волен. За студентите е ясно, те не разбират. Кой отвън пазеха, кой отвън удариха, кой после пред Пирогов даваше изявления. Някак си твърде много сме се заблудили абсолютно всички кой е, та после при разпознаването някой е казал: Абе знаете ли, че е Волен!
Не обсъждаме процедурата и не обсъждаме конкретния случай.
Обсъждаме срока. Нека да се съсредоточим на срока и да видим ще го променим ли, ще бъде 5 дни, ще бъде 10 дни, както каза колегата от БСП, въобще какво решение ще вземем. Нека да се ограничим около срока, защото мисля ,че това е предметът на конкретния разговор в момента.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Вие вече ме ограничихте. Аз мислех да си позволя малко повече разсъждения, но следвайки дебата само по срока, ще започна отзад напред.
По срока, след като чух вашите дебати и като гледам систематичното място на този срок в тази процедура, която при всички положения не е най-перфектната процедура в никакъв случай, аз ще направя едно предложение, което ще се яви четвърто предложение може би, да отпадне в ал. 5 текстът: „не по-рано от 14 дни след постъпване на искането”.
И текстът да остане:
„Извън случаите по ал. 4, искането на главния прокурор и приложените към него данни се разглеждат от Народното събрание, което се произнася с решение.”
Защото какъв е смисълът на този срок? Да, тълкувахме, казахме, че този срок е забранителен. Да, ама какъв е проблемът, когато с разглежда конкретното искане, или когато постъпи конкретното искане, или когато се разглежда в конкретната комисия и аз исках да припомня на г-н Нотев, че ние имаме пресни случаи на жертви по отношение на наказателна репресия и в тези случай даже в предния парламент нямаше комисия. И хубавото е, че в този случай нашият парламентарен лидер не допусна какъвто и да е дебат. В самото начало на процедурата се отказа от имунитета.
За това, малкото конкретика, която ще си позволя, ако г-н Нотев, като много уважаван колега юрист пеналист и адвокат и като адвокат на колегата парламентарист Волен Сидеров каже, че това, което се случи два пъти в НАТФИЗ, няма да се случи утре или в някой друг ден на трето място, да ние вероятно щяхме да сме по-спокойни. И тогава щяхме да разсъждаваме без напрежение по отношение на това има ли необходимост тази комисия да работи бързо. Има ли необходимост да подредим, защото тук сме в хипотеза на множество искания, г-н Нотев много прецизно пледира от парламентарната трибуна днес по отношение на съотношението на исканията на прокуратурата, а представете си, че те станат повече. Колко комисии ще имаме? Колко срока ще следим? Пленарна зала ще се занимава само с въпроса да гласува исканията по отношение на един или двама народни представители. Извинявам се, че взимам думата по конкретен въпрос.
По това, което е изключително прав г-н Нотев и което всъщност е много съществено, може ли срещу неизвестен извършител да се сбират доказателства за извършено престъпление от лице с имунитет. И аз непрекъснато чувам от колеги пеналисти, че това е много често употребявана разследваща тактика по отношение на лицата с имунитет. Да, това има значение, но то вероятно би трябвало да го преградим, би трябвало да го установим тогава, когато говорим за снемането на имунитета и за това да се снема или да остане имунитета.
Ако беше много дълга четвъртата реплика, извинявайте, колеги.
Г-н Нотев има дуплика на четири реплики.
Явор Нотев:
Това, което предлага Председателят на комисията отговаря на предназначението и целите на института в по-голяма степен, отколкото, простете, но недоработения текст и немотивиран на вносителите.
Действително, ако отпаднат думите „не по-рано от 14 дни след постъпване на искането”, като чели задължението на Народното събрание да се произнесе с решение поставя въпрос, по който парламентът ще вземе решение и остава свободен в какъв срок да направи това. Поне така ми се струва за момента. Но се отнасям с нужната предпазливост за това и забавям мисълта си, като чели едно такова предложение, г-н Председател, може би е съвсем уместно и заслужава да бъде подкрепено.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Нотев, заповядайте, продължете.
Явор Нотев:
Аз по-скоро имам желанието да чуя и други колеги по така направеното предложение, като заявявам готовност да го обсъдя. Специално ме интересува г-н Казак и г-н Хайтов.
Предс. Десислава Атанасова:
Има ли други колеги, които желаят да вземат думата? Заповядайте, г-н Димитров.
Емил Димитров:
Благодаря, г-жо Председател.
Личното ми виждане е, че направеното предложение от г-н Председателя г-н Данаил Кирилов да не се фиксира точно конкретен срок – 3, 5, 15 или колкото дни, т.е. ние не сме ограничени в срок, приема се, че ще бъде един разумен срок, който може да бъде и 3 дни, може да бъде и 5 дни, а може да бъде и 1 месец, ако се налагат допълнителни данни или казусът е сложен.
Предс. Десислава Атанасова:
Извинявайте, че Ви прекъсвам, г-н Димитров.
Уважаеми колеги народни представители, в момента тече заседание на Комисията по правни въпроси. Много моля, който желае да заповяда, да седне. Така пречите на колегите, които се изказват. В момента тече заседание на Комисията по правни въпроси. Народните представители могат да влизат по всяко време на заседанието на която и да е комисия, но външни лица могат да присъстват, ако не пречат на заседанието. А в момента се пречи.
Емил Димитров:
В заключение, тази Конституция действа от 1991 г. Имало е случаи, когато някой сам си е давал имунитета. Имало е случай с Цветелин Кънчев, когато Народното събрание му взима имунитета. С Цветелин Кънчев е станало за 3 дни. Но това не е норма, която трябва веднага да се спазва и да се прилага безпрекословно.
Смятам, че предложението, направено от Председателя Данаил Кирилов да отпадне срока от 14 дена, заслужа подкрепа – да няма точно фиксиран срок.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. При всички положения ще подложа на гласуване всички предложения.
Моля, обаче, влизащите колеги, журналисти, граждани да влязат, да се настанят, да преустановят излишното движение и да продължим работата си.
Готови ли сме да продължим нормалната работа. Моля всички гости да запазят тишина и да спрат движенията в малкото пространство на залата. Ако беше заявено, щяхме да осигурим по-голяма зала, за да заседаваме в разширен състав.
Има ли реплики към изказването на г-н Димитров. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, аз искам да изразя недоумение как толкова лесно ние сме готови да приемем едно такова радикално предложение.
Уважаеми колеги, винаги когато в законодателството е предвиден някакъв минимален срок, с термините „не по-рано от еди-кога си”, това означава, че нормотворецът е преценил, че даденият акт, който трябва да се приеме, даденото решение което трябва да се приеме, има нужда от минимално време, за да бъде добре обмислено, добре обсъдено. Давам пример с промените в Конституцията. В Конституцията са предвидени определени минимални срокове, пък ако не се съберат 180 гласа, не по-рано от два месеца, три месеца и т.н.
Законодателят, конституционният законодател в този случай е преценил, че за тези важни актове, за тези важни институти трябва да има някакъв минимален срок, с който все пак да се гарантира някаква сериозност на преценката, някакъв срок, в който да се обмислят, да се разгледат нещата. За това аз предлагам да не се подхлъзваме по злободневието на днешния ден и да запазим института на имунитета, все пак да запазим неговата сериозност.
Така че аз подкрепям предложението на Георгиев да помислим и ако трябва да се коригира този срок, да е в някакви разумни граници. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, нека не повтаряме тези, които вече изложихме и даже обсъдихме в доста задълбочен порядък. Почти бяхме стигнали д гласуване.
Има ли други изказвания? Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Като реплика. Аз споделям поначало това, което г-н Казак поддържа от началото на заседанието днес. И това е верният прочит, както на ситуацията, така и на текста, който се предлага да бъде променен. Срокът работи, срокът е определен в едни разумни рамки и не в продължителността му е разковничето. Разликата между 14-дневен срок и 10-дневен срок може да се каже, че има с оглед на конкретен казус, конкретна нужда и конкретна ситуация. Ситуациите са разрешени, те са разделени по своята тежест и необходимост от реакция по смисъла на Конституцията. Когато престъплението е тежко, се реагира веднага и може да се извърши задържане при други условия след решение на събранието.
Абсолютно точно е това, че актовете на парламента трябва да бъдат дълбоко обмислени, съдържателни и добре подготвени. Съмнение по това няма. Няма никаква необходимост да съкращаваме срока, в който тези актове да се подготвят. Ако ние изоставяме тази практика и това досега действащо решение, тогава напълно е безсмислено да определяме кратки 3-дневни, еднодневни, 5-дневни или 7-дневни срокове. Защото това е предварителен ангажимент с неизвестното. Ние не знаем какво ще стои на вниманието на обществото, а така също и на парламента. Ето защо тогава би могло да се подходи по начина, предложен от председателя г-н Кирилов. Да кажем няма срок, т.е. срок не тече, нито пък е забранено на парламента да обсъжда съответния случай, да сформира комисия, тази комисия да има срок един месец, за да се произнесе и да поднесе доклад на пленарния състав на парламента или пък има срок от две седмици, или срок от два месеца, който може да бъде продължаван. Това е друг подход. Това е подход, при който въпросът, който днес дискутирахме в пленарна зала, няма да стои. Дали може докато тече срока за доброволен отказ от имунитет, парламентът има право да работи с парламентарна комисия за проучване на случая, за да докладва. Защото тази работа би се явила преждевременна и безсмислена, ако наистина имаме възможност да се откаже лице, чиито имунитет се иска, от своя имунитет доброволно.
Ето за такива неща си говорим тук и то на плоскостта и на фона на това, че предстои цялостно обсъждане на въпроса за имунитета. Аз за това се противопоставих срещу включването на тази точка от дневния ред ей така ad hoc и то няма как тя да не бъде украсена с емоцията на днешните събития. За това казвам, че съм против каквото и да било решение, което ще промени съдържанието на тази точка в подкрепа на изказаните съображения от г-н Казак, без да се съгласявам с решението, което той предложи накрая, съгласявайки се с предложението на г-н Георгиев. То по същество е един компромис, който не е оправдан, не води до нищо. 14 или 10 дни, каква е разликата, колеги? Каква е разликата? Ние отстъпваме и реагираме, показваме рефлекс. Да го направим 7-дневен тогава, защо да е 10. Това беше изказването ми.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев. Реплики към изказването на г-н Нотев? Няма. Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложенията на г-н Чавдар Георгиев. Искате ли да ги повторите, защото имаше алтернативен вариант.
Чавдар Георгиев:
Първо да се уточни, че са работни – „пет работни дни”.
Предс. Данаил Кирилов:
Първото предложение е пет работни дни. А алтернативата, ако не се приеме? (10 дни.) Добре, 10 дни.
Подлагам на гласуване първото предложение на г-н Георгиев вместо „пет дни” да стане „пет работни дни”. Моля, който е съгласен, да гласува „за”. Един „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Не се приема първото предложение на г-н Чавдар Георгиев.
Подлагам на гласуване алтернативното предложение – 10 дни. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Четирима „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението, което направих, да отпадне текстът „не по-рано от 14 дни след постъпване на искането” в ал. 5 на чл. 134 от правилника. Който е съгласен, моля да гласува. Един „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласува текста на вносителите:
„В чл. 134, ал. 5 думите „14 дни” се заменят с „5 дни”.”
Който е съгласен, моля да гласува „за”. Седем „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Предложението се приема със 7 гласа „за”, 2 „против” и 3 „въздържали се”.
Колеги, приключихме с т. 2 от дневния ред.
Пристъпваме към следващата точка.
По трета точка - Законопроект за ратифициране на Общото споразумение между Европейската банка за възстановяване и развитие и Министерството на финансите на Република България за предоставяне на консултантски услуги относно създаване на Фонд на фондовете и Мениджър на Фонда на фондовете за изпълнението на финансовите инструменти по оперативни програми на Европейския съюз за периода 2014-2020 г., № 502-02-32, внесен от Министерски съвет на 15.10.2015 г.
Вносителите по тази точка от Министерството на финансите до преди малко беше г-жа Карина Караиванова, заместник-министър на финансите, г-жа Ваня Ставрова държавен експерт и г-жа Кремена Йорданова, главен експерт в дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите. Към момента нямаме представители на вносител. Бяха тук, но след влизането на многото хора в залата, голяма част от поканените представители на министерствата напуснаха залата. За това отбелязвам факта на присъствие.
Емил Димитров:
Г-н Председател, запознати сме със законопроекта за ратификация.
Предс. Данаил Кирилов:
Пристъпваме към обсъждане на законопроекта за ратифициране на Общото споразумение между Европейската банка за възстановяване и развитие и Министерството на финансите. Имате думата за въпроси и становища. Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта за ратифициране на Общото споразумение между Европейската банка за възстановяване и развитие и Министерството на финансите на Република България за предоставяне на консултантски услуги относно създаване на Фонд на фондовете и Мениджър на Фонда на фондовете за изпълнението на финансовите инструменти по оперативни програми на Европейския съюз за периода 2014-2020 г., № 502-02-32, внесен от Министерски съвет на 15.10.2015 г., моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се законопроектът за ратифициране на Общото споразумение.
Пристъпваме към следващата точка от дневния ред.
По четвърта точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция, № 502-02-31, внесен от Министерски съвет на 05.10.2015 г.
От Министерството на икономиката присъства началник на политическия кабинет на министъра на икономиката г-н Филип Кирев и г-жа Елисавета Ненкова, главен експерт в дирекция „Икономически политики за насърчаване”.
Г-н Димитров, заповядайте.



Емил Димитров:
Г-н Председател, не сме водеща комисия. Има представители на вносителите. Запознати сме с дадения материал и предлагам да се пристъпи към гласуване.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. От Министерството на икономиката настоявате ли да изразите становище? Не.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и Европейската космическа агенция, № 502-02-31, внесен от Министерски съвет на 05.10.2015 г.
Моля, който е „за”, да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Няма. въздържали се? Няма. Приема се Законопроектът за ратифициране на Споразумението за европейска кооперираща държава.
Благодаря на представителите на Министерството на икономиката.
Колеги, продължаваме с последната точка от дневния ред.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 502-01-83, внесен от Министерски съвет на 07.10.2015 г.
От Министерството на правосъдието присъстват г-н Андрей Янкулов, заместник-министър, г-н Атанас Славов, съветник в кабинета на министъра на правосъдието и г-жа Юлиана Чолпанова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”. Г-жа Надя Шабани, програмен директор във Фондация „Български център за нестопанско право”, г-жа Павлета Алексиева от същата фондация, г-н Тони Димов, Център за оценка на въздействието на законодателството и г-н Илия Бачев, Движение „Експерти на гражданското общество”.
Г-н Заместник-министър, моля да представите законопроекта на Министерски съвет накратко.
Андрей Янкулов:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители,
Анализът и оценката на прилагането на Закона за юридическите лица с нестопанска цел през последните 14 години разкрива редица несъвършенства в нормативната уредба на процедурата по регистрация и отчетност на юридическите лица с нестопанска цел. Системно се наблюдава противоречива съдебна практика при регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел. Съществуващата към този момент процедура в различните окръжни съдилища не гарантира в достатъчна степен публичността и отчетността на организациите. Съдебната регистрация е по-бавна и по-скъпа от регистрацията на търговско дружество в Агенцията по вписванията.
За преодоляване на тези проблеми, сме подготвили решение чрез законопроекта, което съвсем накратко ще го представи г-н Славов, съветник на министъра на правосъдието, който е от основните участници в работната група,
Атанас Славов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Това, което целим с този законопроект е на първо място да намалим административната тежест в процеса на регистрация на юридическите лица с нестопанска цел – по-бърза процедура по регистрация, по-ниски държавни такси, електронно подаване на документи; да редуцираме органите, които се занимават с този процес. Както знаете, в момента има и последваща регистрация в Министерството на правосъдието за лицата в обществена полза. Този орган ще отпадне и тази необходимост от дублираща регистрация. И най вече с този законопроект целим да повишим отчетността и прозрачността на целия сектор на гражданските организации – нещо, което в момента е проблем и за което имаме препоръки от такива авторитетни международни органи, като групата за противодействие на изпирането на пари на ниво Съвета на Европа.
Базата, която предлагаме, е да се ползва съществуващата инфраструктура на Търговския регистър, която да се надгради с няколко допълнителни реквизити по отношение на юридическите лица с нестопанска цел. Предлагаме регистрацията да може да се заявява и отчетите да се заявяват и по електронен път.
И в цялост считаме, че това в значителна степен ще подобри съществуващата правна рамка, ще ограничи разходите и на администрацията и на самите юридически лица с нестопанска цел и ще имаме един по отчетен и отговорен граждански сектор. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси и становища.
Г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, ние ще подкрепим с колегата Димитров този законопроект.
По изложените мотиви, от една страна, преместването на регистърното производство на юридически лица с нестопанска цел от окръжните съдилища ще облекчи тяхната работа, от друга страна, въвеждането им в Търговския регистър на Агенцията по вписванията действително ще ги направи по-публични и прозрачни и с по-голяма възможност за граждански контрол, която в момента не е налице или е много по-стеснена.
Освен това, ще разтоварим и Министерството на правосъдието от воденето на този централен регистър.
Единственият ми въпрос е дали има готовност Агенцията по вписванията да поеме тези регистърни производства на юридически лица с нестопанска цел. Благодаря.
Атанас Славов:
Да, такава готовност има. Всъщност самият законопроект е разработен с участието на Агенцията по вписванията. Трябва да кажа, че предстои разработването и до няколко месеца ще е готова електронната система, по която ще се регистрират. Също така са осигурени бюджетни средства за целия процес. Така че имаме висока степен на готовност това да се случи.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Никифоров.
Лъчезар Никифоров:
Уважаеми дами и господа, считам, че предложеният законопроект е много навременен, много полезен, защото действително в сдруженията с нестопанска цел беше необходимо да се въведе определен порядък, още повече, че такива сдружения в голяма бройка са регистрирани във всички окръжни съдилища.
С г-жа Шабани току-що уточнихме, но на вашето внимание в раздадения ви материал в § 24, ал. 2 посоченият в последното изречение срок е актуален не към 31 декември 2015 г., а към 1 декември 2018 г. Това е важно обстоятелство да го знаем.
Предс. Данаил Кирилов:
Това си го отбележете за между първо и второ четене.
Лъчезар Никифоров:
Важно е да се поправи в материала, според мен, защото има противоречие между ал. 1 и ал. 2. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Не виждам желание от други колеги да вземат становище. Г-жа Шабани.
Надя Шабани:
Уважаеми народни представители, ние също искаме да изразим подкрепата си за така представения законопроект и най-вече за това, че това е една дългоочаквана реформа, която ще даде възможност за по-лесно упражняване на правото на сдружаване.
Ние сме предоставили на комисията становище и бележки по отношение на някои изменения, които се появиха след съгласувателната процедура, на които молим да обърнете внимание.
В свързано законодателство и специално Закона за счетоводството също така има основание за прекратяване, което смятаме, че ще наруши Европейската конвенция за правата на човека.
Също така да отбележим, че част от законопроекта бяха и други две важни за нас изменения – Създаване на съвет за развитие на гражданските организации и Фонд за подкрепа на граждански инициативи, две ключови предложения, които са в изпълнение на Стратегия, приета от Министерски съвет 2012 г. За съжаление, след съгласувателната процедура, вероятно по становище на Министерството на финансите, което необосновано казва, че няма средства, а ние виждаме в проекта на бюджета увеличената субсидия за юридически лица с нестопанска цел – 2 млн. лв., тези предложения са отпаднали. И в момента няколко мрежи от големи организации в България организираме петиция в подкрепа да се възстановят така отпадналите предложения за промяна в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Над 200 организации към момента са ги подкрепили и призоваваме народните представители да помислите и евентуално да ги включите, за да се консолидира отново целият ЗИД на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Заповядайте.
Тони Димов:
Казвам се Тони Димов от Центъра за оценка на въздействието на законодателството.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Само да кажа, че цитираният от вашия колега срок, посочен в § 24, ал. 2 е абсолютно верен, защото става въпрос по план законът да влезе в сила от 1 януари 2016 г., т.е. неприключилите, а заварените производства да приключат с това, което е представено в съда до 31 декември 2015 г. Просто да го имате предвид, че е правилно.
Това, което ние направихме, се опитахме да подпомогнем вземането на решение, като го снабдим с максимално доказателства. Нашият анализ показа, че днес няма никакво основание едно сдружение със стопанска цел, каквото е търговското дружество ООД, примерно, да се регистрира за 75 лв. държавни такси, а едно сдружение с нестопанска цел - за 150 лв. Едно сдружение със стопанска цел да се регистрира за три дни, а едно сдружение с нестопанска цел – за 60 дни. Крайно време е тези субекти да се присъединят към нормалната процедура, каквато съществува в цяла Европа.
И става въпрос, за интегриране на данните в един общ регистър, при който всеки да може, когато поиска, в интернет да направи справка по трите имена и ЕГН на едно лице в колко нестопански организации членува в бордове, в колко търговски дружества и т.н. Неправителствените организации да могат да подават документи електронно и в тридневен срок да получават решение за регистрация. Да няма дублирани регистрации. Това по наши изчисления ще доведе до намаляване на административната и регулаторната тежест, която тези субекти години наред понасят, с 2.5 млн. лв. годишно минимум. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. По законопроекта са постъпили становища, включително и някои повторно, като от Конфедерация на независимите синдикати в България. Очевидно е, че това са предложения, които не са били отчетени в процедурата, която е била проведена от Министерски съвет. Голяма част са били адресирани до вицепремиера г-н Томислав Дончев.
Ако се приеме законопроектът на първо четене, предлагам тези предложения, съобразно правилника и процедурата, да бъдат предмет на обсъждане на второ четене, за което е необходимо те да бъдат внесени от народни представители. Така че, както сте поели инициативата да разпространите вашите становища, те са качени и на сайта на Народното събрание в раздела на правна комисия и са приложени към законопроекта.
Следете срока, който първоначално е 7-дневен след приемане на проекта в пленарна зала. Има възможност да се удължава този срок в рамките на седемте дни. Надявам се всички тези предложения да бъдат предмет на дебат между първо и второ четене.
Няма други изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 502-01-83, внесен от Министерски съвет на 07.10.2015 г. Моля, който е съгласен да бъде подкрепен на първо четене, да гласува „за”. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Благодаря на колегите от Министерството на правосъдието. Съжалявам за забавянето. Благодаря за търпението. Очаквам на второ четене да участваме всички активно в дебата по конкретните разпоредби.
Закривам заседанието.

Председател:
Данаил Кирилов