Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 47

Днес, 25.11.2015 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на финансите- дирекция „Данъчна политика” – Людмила Петкова, директор и Ирена Христова, старши експерт; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Антон Гинев, заместник-министър, Красимира Стоянова, и.д. началник на кабинета на министъра и директор на дирекция „Правна”, Даниел Неделков, главен секретар на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”; от Министерството на вътрешните работи – Красимир Ципов, заместник-министър, Ива Захариева, началник сектор в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” и Анастасия Петканова, главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет – Никола Казаков, председател, Калина Попянева, главен юрисконсулт; от Движение „Експерти на гражданското общество” – Илия Бачев.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имате предложение за дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, № 502-01-92, внесен от Министерски съвет на 18.11.2015 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 502-01-93, внесен от Министерски съвет на 18.11.2015 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 502-01-68, внесен от Министерски съвет на 06.08.2015г.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания. Подлагам на гласуване дневния ред. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред се приема.
Пристъпваме към т. 1.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, № 502-01-92, внесен от Министерски съвет на 18.11.2015 г.
Гости на заседанието по тази точка от дневния ред от Министерството на финансите са: г-жа Людмила Петкова, директор дирекция „Данъчна политика” и г-жа Ирена Христова, старши експерт в дирекция „Данъчна политика”.
Уважаеми госпожи, имате думата да представите законопроекта.
Людмила Петкова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искала да се извиня от името на Министерството на финансите, че аз ще представя закона, а не заместник-министър, тъй като са ангажирани с неотложни задачи и затова се налага аз да го представя от името на Министерския съвет.
Законът за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, казано накратко закон за офшорните дружества, е изготвен, от една страна, с цел усъвършенстване на разпоредбите. Но по-важната причина е във връзка с привеждане на закона в съответствие с разпоредбите на европейското законодателство.
Законът беше приет и е в сила от 1 януари 2014 г. Той имаше две основни цели. От една страна, да не се допускат дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим да участват в едни от основните икономически сфери, а от друга страна, този закон имаше цел да предотврати възможността за използване на схеми за агресивно данъчно планиране и в тази връзка бяха направени промени. Когато, примерно, между българско дружество и дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим се осъществяват сделки, тези сделки да се считат като сделки между свързани лица, съответно при тях да не се признават разходите за данъчни цели, облагат се с 10% корпоративен данък и 20% скрито разпределение на печалбата.
След приемането на закона във връзка с постъпила жалба в Европейската комисия е открита процедура по нарушение от Европейската комисия, тъй като комисията счита, че част от разпоредбите на закона са в нарушение на правото на Европейския съюз и по-конкретно с основните свободи, залегнали в Договора за функциониране на Европейския съюз и това са свободно движение на капитали, стоки и услуги.
Основният мотив на Европейската комисия е, че по начина по който са разпоредбите в действащия закон е силно екстериториален, ограничава много голям брой лица и тъй като няма праг за участие, т.е. дори едно дружество да притежава една акция, не се допуска участие, примерно, в обществена поръчка или в договор за концесия. Съгласно Договора за функциониране на Европейския съюз свободите могат да се нарушават само, когато това е за защита на обществен интерес и то при условие, че мярката е пропорционална на преследваната цел. В тази връзка бяха изпратени няколко въпросници от Европейската комисия. Всички разпоредби бяха анализирани и проектът, който е пред вас, всъщност той, от една страна, е изцяло съгласуван с Европейската комисия, за да може да бъде прекратена процедурата по нарушение, от друга страна, той беше съгласуван два пъти с всички институции, като повторно беше съгласуван с Българска народна банка, Комисията за финансов надзор, Министерство на правосъдието, Агенцията по вписванията и Държавна агенция „Национална сигурност”, тъй като основно разпоредбите са свързани с дейността на тези институции.
Това, което се предлага в закона, са всъщност три или четири основни групи промени.
Първата промяна е по отношение на обхвата на дружествата, т.е. забраната няма да се отнася – т.е. въвежда се праг, от който забраната няма да се прилага. Предлаганият праг е квалифицирано дялово участие по смисъла на съответния закон – за банки, застрахователни дружества, пенсионно-осигурителни дружества. За тези дейности, за които няма специална разпоредба, се въвежда праг от 10%. Всъщност, за да не може да се злоупотребява, примерно, 2 или 3 дружества с по-малък процент, примерно, 5% да не могат да за обиколят забраната, е въведено правило за борба със злоупотребите. Тоест, 10 процентния праг да се отнася кумулативно за всички дружества, които участват. Примерно, дори да са 4-5 дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, прагът да е един, т.е. да е 10% общо за всички.
Втората група промени, които се предлагат, това е за действителен собственик. Всъщност основното, което е и проблемът, че ние нямаме информация до този момент кои са действителните собственици, а идеята е да може да се получава информация кои са действителните собственици, за да могат съответно да се анализират за целите на данъчни проверки, за целите за пране на пари или финансиране на тероризъм. Това е изключително важно. Предложението, т.е. определението, което е предложено за действителен собственик е изцяло в съответствие с новата Директива 849 от 2015 г., която е влязла в сила. Тя трябва да бъде въведена в националното законодателство до 26 юли 2017 г., но ние, предлагайки определението за действителен собственик, изпълняваме разпоредбите на директивата.
Следващата група промени са свързани с изключения. Изключенията се отнасят само за тези юрисдикции с преференциален данъчен режим и по отношение само на тези дейности, по които Европейският съюз има поети ангажименти. Давам пример със Споразумението за държавните поръчки, примерно, ограничението ще бъде за Лихтенщайн и Монако, но само по дейностите, които попадат в обхвата на Споразумението за обществените поръчки. Примерно, следващото ограничение е по отношение на отвъд морски страни – територии, които са включени в Решението на Европейския съюз за асоцииране на отвъд морските страни и територии. По този начин ние изключваме, без да се нарушава европейското законодателство, се изключват само тези страни и територии и по отношение само на тези дейности, които са в обхвата на съответното споразумение или решение.
Третото предложение е свързано с промяна по отношение на юрисдикциите с преференциален данъчен режим. Днес беше прието в Закона за корпоративното подоходно облагане промяна в определението на юрисдикции с преференциален данъчен режим, като за данъчни цели и за цели на този закон е малко по-различно, тъй като за целите на този закон, примерно, една юрисдикция може да бъде изключена само за целите на закона, ако се нарушават свободите по Договора за функциониране на Европейския съюз. Но за да изключим една юрисдикция от данъчния закон, това може да бъде само след като има сключена спогодба за избягване на двойно данъчно облагане или споразумение за обмен на информация, т.е. ние трябва да имаме информация, за да може да бъде изключено от другото определение. В това определение предлагаме да бъде изключен Гибралтар, тъй като за него се прилага законодателството на Европейския съюз. Освен това Гибралтар е въвело в националното си законодателство европейската директива за автоматичен обмен на информация за данъчни цели.
И второто, което предлагаме, е за държави, които са страни по Споразумението за европейското икономическо пространство, тъй като за тях съответно също се прилагат свободите по договора, като по списъка, както е за юрисдикции с преференциален данъчен режим, попада само Лихтенщайн. Но Лихтенщайн от 1 януари 2016 г. ще бъде изключен и от списъка на юрисдикциите и по Закона за корпоративното подоходно облагане, тъй като в края на месец октомври е сключено споразумение между Европейската комисия и Лихтенщайн, което важи за всичките държави-членки за автоматичен обем на финансова информация за данъчни цели и споразумението влиза в сила от 1 януари 2016 г.
И последното предложение, което е направено по директивата, това е за вписване на обстоятелства, свързани с данни за дружества от юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици. Предлага се към търговския регистър да бъде създаден този специализиран регистър. Това също е изискване по новата Директива за пране на пари и финансиране на тероризъм. Тоест, със създаването на този регистър ние изпълняваме изискванията на директивата.
За ваша информация бих искала да кажа, тъй като това сме го съгласували и изцяло сме коментирали текстовете с Агенцията по вписванията, вече част от тези изисквания, които са по директивата, те са ги включили в тяхна наредба. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Директор. Колеги, имате думата за въпроси, мнения и становища. Г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Да започна аз, колеги. Мисля, че доста въпроси поставя този законопроект и аз се учудвам – може би това мълчание е за размисъл, преди да последват доста въпроси.
На първо място, мен ме притеснява тази либерализация, която се въвежда в закона с този праг от 10% и как на практика ще се гарантира ,че няма да има злоупотреби. И ако прочетете внимателно това правило по § 5. Тази норма, която се очаква да бъде регулатор и да не допуска подобни злоупотреби, нейното систематично тълкуване по-скоро за мен показва, че тя не допуска свързано едно лице, или свързани с него лица, когато контролират няколко на брой офшорни дружества, да притежава всяко съответно над 10%, т.е. че се прилага общо този ограничителен праг от 10% за тези взети общо. Но, когато отделни офшорни компании, които формално не са свързани по смисъла на разпоредбата на закона, т.е. примерно офшорни компании, регистрирани на бивши секретарки, бивши шофьори и т.н. на дадено лице, тук приемам аналогия с КТБ, участва в подобни процедури, или те притежават под 10% всяко едно от тях от дадено дружество, което участва в такива процедури, очевидно това ограничение се заобикаля, поне за мен така изглежда.
Също така ме притеснява и възможността на практика да се злоупотреби по още един начин. Навсякъде или почти навсякъде, където се въвежда това ограничение от 10 на сто – не повече от 10 на сто участие на дружества, регистрирани в офшорни юрисдикции, се говори, че на практика участието е пряко. Или иначе казано, ако дадена офшорна компания е регистрирала в България по нашето законодателство дружество, на което тя е едноличен собственик и с това дружество, регистрирано по нашето право, участва в третото лице, което е кандидат по процедура или участва по чл. 3 изброените дружества, на практика това ограничение няма да действа просто защото участието ням да е пряко. То ще е през българско юридическо лице и отново ще има възможност да се заобикаля законът.
Иска ми се да чуя тези неща дали с съобразени от вносителите и дали всъщност няма да се постигне обратният ефект на това, което всъщност е смисълът на този закон и ограничаването въобще на всички тези лоши практики от последните години, които видяхме, че се изродиха в изключително лоши практики, включително и доста негативни въобще за икономиката като цяло на страната. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Аз имам отговор по този въпрос, но нека колегите от финансите да отговорят.
Людмила Петкова:
Благодаря, г-н Председател.
Всъщност това, което се променя, казахте, че се притеснявате, че има за пряко участие, но всъщност в закона е записано „за контролираните от тях лица се забранява пряко или косвено”.
Освен това, в самото определение за контрол, освен че е включено определението за контрол, което е по Търговския закон, е включена и една разпоредба от Търговския закон, която е за свързаните лица и е точно, за да може да се забрани косвеното, тъй като знаете, че косвено участие много трудно се доказва. Това, което е по нашето законодателство, е предвидено и е включено. Ние сме го коментирали много подробно, тъй като знаем, че това ще изисква доста подробно обяснение от наша страна.
Освен това, ако погледнете самото определение за действителен собственик, там се разширява много и се включват и тези, които казахте – не само за секретарки, но по-скоро за управители, за директори – всичко, което би могло по някакъв начин да се опита да се заобикаля законодателството.
А по отношение на правилото за злоупотреби всъщност 10-те процента се отнасят и за пряко и за косвено, тъй като сме написали свързани лица. Тоест, при наличие на всякаква свързаност, забраната ще се отнася. Примерно, две дружества може по-трудно да се докаже, че са свързани лица, но ние сме записали, защото това е, което би могло по някакъв начин да се докаже за свързаност, за да се приложи правилото за ограничаване, да не се заобикалят разпоредбите на закона - всичко, което е като концепции в националното законодателство за контрол и за свързани лица. За действителен собственик сме направили всичко възможно, за да бъде обвързано, за да не се заобикаля законодателството.
На нас ни е ясно, че при въвеждане на някакъв праг, би могло да се създаде възможност за злоупотреба, тъй като както е в момента действащия закон, всъщност той тотално забранява, но това…
Предс. Данаил Кирилов:
Да го кажем накратко. Потвърдете следната хипотеза. Ако кандидат в процедура от изброените в чл. 3, примерно, е дружество, в което едното офшорно дружество на колегата Попов и то участва директно. Да кажем примерно, за да не се засяга колегата Попов, аз регистрирам дружество в София, но единият от неговите съдружници или акционери е пак офшорна компания, регистрирана еди къде си, по един или друг начин попада в хипотеза на свързаност. 10-те процента се отнасят за двамата, а не поединично. Това искам да потвърдите.
Людмила Петкова:
Бих искала по принцип нещо да допълня за свързаност, тъй като и сега знаете, че излезе план на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, който е за борба с злоупотребите, прехвърляне на печалби. Те вече разглеждат теории не само за правна свързаност, но и за икономическа свързаност. Така че примерно не може да се докаже правна свързаност, но би могло икономически тези лица да са свързани, което също би могло да се счита за свързаност. Но тъй в момента тези конкретики все още не са достатъчни, бихме могли на един по-късен етап и това да се случи, за да има още по-голяма сигурност, че няма да се злоупотребява с разпоредбите на закона.
Това, което е предвидено, докаже ли се свързаност, 10-те процента се отнасят за всички дружества общо 10%.
Предс. Данаил Кирилов:
За всички парчета, без значение откъде са произлезли?
Людмила Петкова:
Без значение дали е пряко или косвено.
Предс. Данаил Кирилов:
Мен ме успокои изразът „ прагът се определя и прилага общо”. (Да.) Г-н Славов.
Петър Славов:
Да си призная не се чувствам много убеден и веднага ще ви кажа защо. Навсякъде в закона виждам, че думите „свързани лица” са заменени с „контролирани”, което очевидно е доста по-широка хипотеза от простата свързаност. Проста свързаност може да означава взаимно притежание на 1-2% от капитала, докато контрола предполага 50 и повече. Това е едното.
Предлагам ви да прочета текста на § 5, за да го чуят всички колеги, които го нямат пред себе си и да мислим заедно. Аз разбирам желанието ви, харесва ми това ,което казвате, че такава е вашата цел, но се опасявам, че това, което е записано в закона всъщност постига друга цел и това е причината да ви обръщам внимание.
В § 5, където е въпросното „Правило за борба със злоупотреби” пише следното:
„Чл. 3а. В случаите на участие на две или повече дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, и/или на контролирани от тях лица в процедурите по чл. 3, прагът, въведен в забраните по чл. 3, т. 1-7, 12, 17, 20-23, не може да бъде превишаван. Прагът от 10 на сто се определя и прилага общо, когато две или повече дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, са под общ контрол или едното от тях контролира другото/другите дружества.”
Веднага задавам въпроса, когато не са под общ контрол и когато едното не контролира другото, значи ли че всяко за себе си може тогава да има 9.9% и ако те наистина са на бивши секретарки и шофьори и т.н., т.е. лица, които формално не са свързани вече с бившия им работодател, но които вероятно имат много добри отношения неформално, очевидно той ги контролира, как тогава се доказва контролът, за да може да приложите изречение второ и да кажете, че прагът е общ и се прилага 10% за всички, а не за всяко само по себе си. Това ми е мотивът.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, но бързо и кратко.
Людмила Петкова:
Всъщност определението, което сме включили в закона за контрол, ще го прочета:
„5. „Контрол” е контролът по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон. Контрол по смисъла на този закон е налице и когато лицата са свързани по смисъла на § 1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон.”
Тоест, под контрол включваме и свързани лица. Мисля, че доста по-широко е и можем да обхванем и това, което г-н Славов каза.
Предс. Данаил Кирилов:
Притеснението на г-н Славов по принцип е основателно. (Да.) Аз се притеснявах още на първото четене на този закон, защото в голяма част от дефинициите възниква съмнение, че покриваме изчерпателно дефиницията или покриваме граничната хипотеза. И за това се налагаше да ремонтираме в един момент понятията. Но, ако проблемът е понятиен, или се изпуска някоя от хипотезите, или колегата Славов смята, че би могло един друг по-прецизен изказ да включи повече хипотези, това е за второ четене. Ние на второто четене няма да сме, за съжаление, водеща комисия, но би могъл г-н Славов да направи предложението до Комисията по бюджет и финанси.
Няма да вменявам априори понятийна вина на Министерството на финансите, но вие обичате този изказ в данъчните закони, който действително понякога създава проблем с изчерпателността.
Людмила Петкова:
По принцип всички бележки, които бяха направени от Министерството на правосъдието, от Агенцията по вписванията ние с всичко сме се съобразили, тъй като на нас ни е ясно, че някои от текстовете, които касаят Търговския закон, така че всичко, което е дадено като бележки от тях ние сме го включили в законопроекта.
Ако считате, че е необходимо допълнително да се включат някои неща, ако някоя хипотеза се изпуска, съответно тя ще бъде включена.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Колеги, други въпроси? Ако няма повече въпроси, да дадем пак думата на г-н Славов, ако той има допълнителен въпрос. Или да закриваме дебата? Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Г-н Председател, аз мислех да се въздържа от изказване, но виждам, че има време за още едно мнение.
Аз споделям опасенията, върху които се изграждат въпросите на колегата Славов. Разбирам, че не само той, а и Вие имате своите съображения.
Досегашният режим, ако трябва образно да се изразим, е „спрял кранчето” или нямаме никакви прагове, нямаме възможности за съответното участие. Отпускаме това кранче до 10% в общия случай, а в другите се препраща към едни прагове, които присъстват в специализирани закони. И започваме да мерим дебита и се притесняваме, че той някак си няма да бъде спазен, не знаем в колко съдинки ще се оттече и т.н. Добре.
Връщам се към началната причина за промяна на досегашния режим. Толкова ли е съществен този интерес, че да преодолеем досегашната пълна забрана, която много по-лесно се контролира. Вярно е, че рестриктивна и страшна за някого, но е много по-ясно казано. Другото е вече хипотези, понятия и евентуално пропуснати хипотези, които будят тревоги.
Само да ни кажете с две изречения какъв въпрос решаваме, защото аз съм изкушен да подкрепя във връзка с действителните собственици много ми харесва. Аз ще го подкрепя. Но тук вече срещам известни затруднения да бъда безрезервно „за”. Благодаря ви.
Людмила Петкова:
Всъщност основната причина, за да започне промяната в закона е откритата процедура по нарушение на Европейската комисия. Тя каза, че с тоталната забрана, която се слага, всъщност ние нарушаваме европейското законодателство. Или, когато се въвежда такава мярка, тъй като такава мярка може да се въведе само ако се защитава обществен интерес. Тоест, ние защитаваме обществен интерес, но мярката трябва да бъде пропорционална, тъй като притеснението на Европейската комисия, например, придобива се една акция на банка от офшорно дружество. Може да бъде отнет лиценза на банката за това, че е придобита една акция. Тоест, с една акция контрол не може да се упражнява, обаче може да се отнеме лиценз за цялостна дейност.
За това основното, което беше в мотивите, тъй като ние година и половина коментираме тези разпоредби с комисията, казва мярката трябва да бъде пропорционална на преследваната цел. Да, трябва да защитава интереса, но да не преминава тази граница, т.е. в един момент да не стане законът, защитавайки интереса, да има обратен ефект.
Явор Нотев:
Благодаря Ви. Вие докладвахте това при представянето на законопроекта. Мислех, че има и нещо повече, и в дълбочина - защитата на интереса дали е изследвана при това предложение. Всъщност съгласяваме се, че това е в изпълнение на съответната процедура. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте, но се ориентирайте към заключение. Аз се въздържах да се включа в коментара на предния въпрос.
Людмила Петкова:
Само бих искала да кажа, че България преди един месец се присъедини към три основни инициативи. Трите инициативи са: конвенция за административно сътрудничество, многостранно споразумение за обмен на финансова информация за данъчни цели, което ще даде възможност на България за сключва двустранни споразумения с всички тези дружества, които се водят като офшорни дружества, да може да обменя информация, като тенденцията е постепенно списъкът на дружествата, регистрирани в юрисдикциите с преференциален данъчен режим в националното законодателство да намаляват.
Явор Нотев:
Това е същинският, истинският отговор. Защо трябва да правим такива междинни… Добре. За себе си имам вече яснота. Да не губим времето.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз не съм ви докладвал от миналата година, но едни от първите писма, които получихме като комисия, бяха от посланика на България в Швейцария, който молеше за тълкуване на голяма част от разпоредбите на този закон, защото голяма част от субектите не могат да се ориентират относно приложението му. Приемаме, че Швейцария е с малко по-особен статут. Тоест, ще изразя няколко надежди.
Първо, че кръгът от държави и територии тук първо е актуализиран към актуалното състояние, защото се мени непрекъснато, а вече мина година и половина.
Второ, че е прецизиран с оглед на всички споразумения, които са относими. Защото първоначално имаше съмнение и в тази посока.
Трето, Министерството на финансите очевидно се притеснява да ги каже, в закона така както беше приет, имаше образно казано два съществени момента: единият беше да има форма на санкция по отношение на минали придобивания и на имущество, което е придобито с офшорно участие и втория чисто прагматичен момент, този режим да се подобри за данъчни цели. Тоест, нашата данъчна администрация да има повече видимост и покрай данъчната администрация и публиката да може да вижда повече по отношение на лицата.
Аз се въздържах да попитам какво стана с прилагането, година и половина, до сега и кои сделки, придобивания приватизационни, лицензионни в особени субекти се установиха, че са придобити. Какви бяха последиците? Защото тогава бяха предвидени много радикални последици към тези придобивания.
Но приемам този законопроект по-скоро като прагматично данъчно фиксиран. Защото с онези дефиниции имахме доста проблеми. Действително реална е опасността и всички инвеститори започваха с това – аз как да съм сигурен, че в моя контролиран субект се продава на регулирания пазар, няма да дойде един, който да ми купи една акция като офшорен субект и да загубя всички права. Тоест, тук буферът 10%, който ние не попитахме как е изчислен, колегите казват по пропорционалност, т.е. следвайки принципът на пропорционалност, вероятно е справедлив. Тоест, ако някой иска да уврежда, трябва да е толкова амбициозен и богат агресор, че да заложи 10% от имуществото на субекта, на който иска да увреди или да го завземе.
Пак казвам, тъй като сме на първо четене, а на второ може да има редакция, ако на някой колега му се струва, че 10% е прекомерно като буфер, да каже. Може да е 5%, може да е 3%.
На комисията припомням, че по този закон един от големите проблеми беше по отношение на придобиването и притежаването на земеделска земя. Този проблем в земеделския закон продължава да съществува в интерес на истината.
Людмила Петкова:
Аз бих искала накратко да кажа за земеделските земи. Има подобен infringe и за Закона за стопанисване и ползване на земеделските земи, но всъщност с изключването от списъка в Закона за корпоративното подоходно облагане на Гибралтар и на Лихтенщайн мисля, че там би трябвало да бъде прекратен изрично, тъй като няма да се нарушава европейско законодателство. Мисля, че с промяната, която ще влезе в сила от 1 януари 2016 г., допълнително ще го коментираме и с колегите от земеделието и в Европейската комисия, но мисля, че там няма да има проблем, защото там е само за
Предс. Данаил Кирилов:
Там за държавите от Европейския съюз се оправиха нещата. Но това беше първата стъпка.
Людмила Петкова:
Това е втората, която пак е за дружества, регистрирани в юрисдикции, но мисля, че с промяната в определението, тъй като то също препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане, този проблем няма да го има след 1 януари.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, да закриваме ли дебата? Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да приемем на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, № 502-01-92, внесен от Министерски съвет на 18.11.2015 г., моля да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Приема се законопроектът на първо четене.
Благодаря ви за представянето и за участието.
Пристъпваме към т. 2 от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 502-01-93, внесен от Министерски съвет на 18.11.2015 г.
Гости от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията са г-н Антон Гинев, заместник-министър, г-жа Красимира Стоянова, изпълняващ длъжността началник на кабинета на министъра и директор на дирекция „Правна” и г-н Даниел Неделков, главен секретар на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”.
Заповядайте. Имате думата да представите накратко законопроекта.
Красимира Стоянова:
Благодаря, г-н Председател.
Моля да извините г-н Антон Гинев, който в момента е в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Като приключи там ще се присъедини към нас. Аз ще представя законопроекта от името на вносителя.
Накратко мотивите.
Проектът на закон предвижда въвеждане в националното ни законодателство на разпоредбите на Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. за създаване на единно европейско железопътно пространство.
С проекта се предлага подобряване на разпоредби, свързани с осигуряване на лоялна конкуренция между железопътните предприятия, гарантиране на прозрачност и пълен достъп до предоставяните услуги.
Директивата, която вече посочих, поставя разграничение между предоставянето на транспортни услуги, експлоатация на обслужващи съоръжения. За целта в законопроекта се въвеждат понятия за обслужващо съоръжение и оператор на обслужващо съоръжение, както и съответните разпоредби за достъп до обслужващи съоръжения и начинът на определяне на таксите за него.
Второто съществено изменение е свързано с разширяване на функциите на националния регулаторен орган. Това е Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”. Осигурява се изискването на директивата регулаторният орган да изпълнява функции по разглеждане на жалби, без това да засяга възможността за съдебен контрол. Това е общ подход, който се налага в последните години по отношение на националните регулаторни органи в областта на транспорта. В тази връзка са подобрени разпоредбите относно разглеждането на жалби, като на Изпълнителната агенция „Железопътна администрация” е възложено правомощието да упражнява контрол и да извършва проверки по своя инициатива и по жалба на заявители, които смятат, че са третирани несправедливо, дискриминирани или увредени.
На следващо място проектът предвижда и подобряване на разпоредбите, регламентиращи изготвянето и съдържанието на референтния документ за железопътна мрежа, както и съдържанието на договора между държавата и управителя на железопътната инфраструктура, който е Национална компания „Железопътна инфраструктура”.
Наред с това се доразвиват и търговските принципи относно управлението на железопътните предприятия, като едно от последните изменения това е определяне на понятието билет, съответно електронен билет. Необходимостта от това допълнение е във връзка с въвеждането на електронния билет като превозен договор в железопътния транспорт при превоз на пътници. За ваша информация в международно съобщение електронният документ за превоз на пътници е регламентиран в чл. 7, § 5 от Единните правила за международен железопътен превоз на пътници.
Това са накратко мотивите за представения на вашето внимание проектозакон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
И аз ви благодаря. Колеги, имате думата за мнения, становища.
Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Теснолинейките влизат ли в единното европейско железопътно пространство?
Красимира Стоянова:
Ако са част от републиканската инфраструктура. В случая, ако става дума за теснолинейката Септември-Добринище, отговорът е „да”.
Даниел Неделков:
Ако позволите. Теснолинейката е всъщност железопътна линия с различно междурелсие – 700 мм. Съществувала е Червен бряг-Оряхово, която е била с линия трета категория и управителят на инфраструктурата преди повече от 10 години я е закрил.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за това уточнение. Постъпи процедура от г-н Хамид Хамид да прекратим дебата. Няма възражения. Прекратяваме дебата. Подлагам на гласуване.
Моля, който е съгласен да подкрепим на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 502-01-93, внесен от Министерски съвет на 18.11.2015 г., да гласува „за”. Единайсет гласа „за”. Който е против, моля да гласува. Няма против. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Законопроектът се приема.
Благодаря на колегите от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за представянето и за участието. Успех в другите комисии.
Г-н Заместник-министър, макар и извън точката, ако искате да добавите нещо, имате възможност.
Антон Гинев:
Не. Благодаря. Довиждане.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, пристъпваме към т. 3 от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 502-01-68, внесен от Министерски съвет на 06.08.2015 г.
Гости от Министерството на вътрешните работи са г-н Красимир Ципов, заместник-министър, г-жа Ива Захариева, началник сектор в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” и г-жа Анастасия Петканова, главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност” и от Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет – г-н Никола Казаков, председател на Държавната агенция за бежанците и г-жа Калина Попянева, главен юрисконсулт.
Преди да започнем по доклада за второ четене, искате ли нещо да отбележите, г-н Ципов или г-н Казаков? (Не.)
Колеги, пристъпваме към доклада за второ гласуване.
Наименование – Закон за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците.
Имате думата по наименованието на акта. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване. Който е съгласен да подкрепим наименованието, моля да гласува „за”. Тринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се наименованието.
§ 1. Разполагате с текста на вносител. Има и предложение за редакционни изменения. Разполагате и с предложението за редакция на § 1. Самите редакции са подчертани и би следвало да се открояват по-лесно.
Имате думата по предложението за редакция и текста на вносител за § 1. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване първо редакционните предложения. Който е съгласен да ги приемем, моля да гласува „за”. Дванайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се предложените редакции.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 1 заедно с приетите редакционни предложения. Моля, който е съгласен § 1 на вносител плюс приетите редакции, моля да гласува „за”. Тринайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 1.
Пристъпваме към § 2. Само текст на вносител. Имате думата по § 2. Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Г-н Председател, става въпрос за осигуряване на достъп на лица, предоставящи правна помощ. Всички ли ще могат да ходят. Всеки ли ще пуснем там – да отворим „Кутията на Пандора”, да ходи и да ги съветва какво точно да правят и как точно да са в уязвимата група. Длъжни ли сме да го допускаме? Ако да, ще гласуваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за въпроса. Колеги, ще се включите ли в отговора?
Калина Попянева:
Да, длъжни сме да допуснем представители на неправителствени организации и на правителствени организации – на Върховният комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и други. Това е разпоредба на Директива 2013/32/ЕС, че сме длъжни да допуснем такива организации за оказване на правна помощ.
Ива Захариева:
Съгласно чл. 8, § 2 от Директивата, която транспонираме с този законопроект, държавите-членки трябва да гарантират, че дават право на достъп до лицата, които са настанени в домовете не само на организациите, но и на лица, които предоставят правни съвети и консултации. За нас това са лица, които предоставят правна помощ, а консултации дават неправителствените организации. Не сме го ограничили, а сме се съобразили изцяло с разпоредбата.
Предс. Данаил Кирилов:
Значи две групи са лицата, които са визирани в предложението за ал. 3. Първата група са организациите по ал. 1, които организации са „от страна на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците и на други правителствени или неправителствени организации”. Това е първата група. Втората група, която се добавя е „и на лицата, предоставящи правна помощ на чужденци”.
Г-н Попов.
Филип Попов:
По отношение на неправителствените организации аз се притеснявам, че много разширяваме кръга – освен на Върховния комисариат на Организацията на обединените нации за бежанците, и на всякакъв вид неправителствени организации. Това ще рече, че някакви организации, които в своята същност могат да имат радикална насоченост и ние тях ще ги допуснем до бежанците. Това ме притеснява.
Предс. Данаил Кирилов:
Можем ли по тази директива да ограничаваме? Тук ще поправя колегите, които говориха за нас скромните адвокати. Тук не пише адвокати. Тук пише: „лица, предоставящи правна помощ”. Друг е въпросът как ще се удостовери, че едно лице, за което се мисли, че предоставя правна помощ, има, да кажем, квалификацията за това.
Няма повече изказвания. Явно дилемата и проблемът е ясен.
Който е съгласен да приемем текста на вносител за § 2, моля да гласува „за”. Шест гласа „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Шест на пет – с един глас минава.
Нямате възражения по броенето? Няма.
Пристъпваме към § 3. Имаме текст на вносител. Имаме и експертно предложение за редакция на § 3, с което разполагате.
Имате думата по редакционните предложения по текста на вносител относно § 3. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Първо редакционните предложения за § 3. Който е съгласен да ги подкрепим, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Явор Нотев:
Г-н Председател, заявявам, че гласувам „въздържал се” по всички текстове на законопроекта.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Колеги, подлагам на гласуване текста на вносител за § 3 заедно с приетите редакционни предложения. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Прие се § 3.
Пристъпваме към § 4. Имаме само текст на вносител. Имате думата по § 4. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да приемем § 4 на вносител, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приема се § 4.
Пристъпваме към § 5. Имаме текст на вносител и експертно предложение за редакция. Имате думата, както за редакцията ,така и по текста на вносител. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приемат се редакционните предложения.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетите предложения за § 5. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приема се § 5.
Пристъпваме към § 6. Г-н Казаков, заповядайте.
Никола Казаков:
В предните изменения на закона, които са гласувани окончателно в Народното събрание, беше прието интеграционните центрове да отпаднат, а тук има все още останали редакции в сега съществуващия закон, примерно, в чл. 30, ал. 1, т. 4 пише:
„4. да спазва правилника за вътрешния ред в транзитните, регистрационно-приемателните и интеграционните центрове, да участва в дейностите по поддръжката, хигиената и благоустройството им, както и да опазва предоставеното му за ползване имущество;”
Интеграционните центрове по същество вече ги няма. Беше прието да отпаднат от стария закон. Не би трябвало да съществуват в текстовете на закона, защото те реално не съществуват от предната промяна на закона.
Предс. Данаил Кирилов:
Коя разпоредба имате предвид.
Никола Казаков:
То не е в разпоредба. Предната промяна на закона, която гласува Народното събрание, гласува „интеграционния център” да не съществува, т.е. да отпадне, а все още в текстове в закона пише в някои редакции, че има интеграционни центрове. А тях по същество вече ги няма. Те са отменени. Като редакции говоря.
Предс. Данаил Кирилов:
В чл. 41, който гласувахме току-що, има ли такъв текст?
Калина Попянева:
Не. Има го в чл. 30, който го няма като параграф в законопроекта.
Има го § 6 за чл. 47 и в § 8 от тези, които в момента се разглеждат.
Отделно ги има на още две места: в чл. 30 и в чл. 53, но там е друго.
Предс. Данаил Кирилов:
Да кажа и на колегите, за да сте ясно. Тлее конфликт очевидно, както и в първия законопроект, между няколко институции и той очевидно в този момент се осъществява по отношение на интеграционните центрове. Това е смисълът на изказването на г-н Казаков, защото той каза. В стария проект едва ли не махнахме на почти всички места, ама някъде забравихме понятието „интеграционни центрове”.
Сега, ако искате, ще дам думата на г-жа Мацева, ако тя иска нещо да каже във връзка с интеграционните центрове.
Предлагам ви следното, защото нямаме представители на Министерството на труда и социалната политика.
Калина Попянева:
В настоящия случай става дума за териториални поделения на Агенцията за бежанците. Не става въпрос по принцип за съществуването на интеграционен център.
Предс. Данаил Кирилов:
За каквото и да става въпрос, не сте го изяснили пак. Това искам да кажа. Приемам бележката на г-н Казаков като обща. На какво държите в този законопроект?
Калина Попянева:
Само като редакция, тъй като в членовете, за които става въпрос, са изредени териториалните поделения на Агенцията.
Предс. Данаил Кирилов:
Да, но те не са предмет на законопроекта. Най-много един от тях да попада в приложното поле на законопроекта. Нямаме редакционни предложения за това. За това питам за какво говорим.
Ако искате, ще спрем обсъждането, както и миналия път направихме.
Емил Димитров:
Ако тук не се уреди този въпрос, къде?
Предс. Данаил Кирилов:
Няма друг закон. Това е законът. Вероятно може да има допълнителни свързани разпоредби и в другото законодателство, сходно по материя, но безспорно тук е основата.
Тук въпросът не е в борба за компетенция, а е в отказ от компетенция, т.е. никой не иска.
Емил Димитров:
И те са прави, защото казват ние ги настаняваме, обработваме, даваме статут и до там. Не сме длъжни да ги обучаваме на български, да им даваме професии и т.н. Това трябва да го направи министерството, което го прави за всички останали.

Ива Захариева:
Понеже се изместваме от основната тема, а Вие зададохте въпроса какъв е приоритетът, на кой законопроект държим, бих искала само да уточня изказването на г-н Казаков.
Във връзка с измененията от предишния Закон за изменение на Закона за убежището и бежанците там отпадна разпоредбата, в която интеграционните центрове бяха на подчинението на Държавната агенция за бежанците и просто правно-технически пропуск е в останалите текстове не е съобразено това, че се заличават „интеграционните центрове” като центрове, които са под управлението на Държавната агенция за бежанците и г-н Казаков повдигна въпроса дали можем да използваме настоящия момент да отстраним тази техническа грешка – пропуска, който е направен в предишния закон. Тук не става въпрос да регламентираме интеграционните центрове под чие подчинение да бъдат, а просто да заличим текстовете за интеграционните центрове в останалите разпоредби, защото такива вече не съществуват в закона и висят текстовете като нелогични. Просто това беше неговото предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Какво казва самият чл. 30, ал. 1, т. 4?
Ива Захариева:
Самият член е свързан с това какво е длъжен да прави чужденецът по време на производството.
Предс. Данаил Кирилов:
Чл. 30, ал. 1, т. 4. казва:
„4. да спазва правилника за вътрешния ред в транзитните, регистрационно-приемателните и интеграционните центрове, да участва в дейностите по поддръжката, хигиената и благоустройството им, както и да опазва предоставеното му за ползване имущество;”
Ива Захариева:
По време на производството, т.е. още не му е разгледана молбата.
Предс. Данаил Кирилов:
Като имаше обсъждане в Министерския съвет вие защо ненаправихте това предложение да се почисти отвсякъде текстът „интеграционните центрове”. Това е първата възможност – Министерският съвет още на съгласуването по Правилника на Министерски съвет. И щеше да има текст, в който да е отразено, че навсякъде това понятие се премахва. Добре, не сте го направили, нито вие, нито министърът на вътрешните работи. Законопроектът е вече тук. Мина на първо четене. На това първо четене имаше срок, в който да се направят предложения между първо и второ четене. Такова предложение не е направено, не е постъпило, не е отразявано, не е разглеждано. Как да го направим сега?
Това означава един от колегите, вие да ги намерите тези колеги, защото това е за нов параграф, но такъв параграф няма. А да правим редакция по параграф, който не съществува, няма как да стане.
И сега трябва да направим, примерно колегата Хамид да предложи заличаване на „интеграционни центрове” в т. 4, да го гласуваме и след това да се чудим как да го вкараме в доклада. В зала няма да е допустимо. То и тук не е допустимо, а в зала абсолютно недопустимо, защото няма текст.
Хамид Хамид:
По принцип това е работа на референтите.
Предс. Данаил Кирилов:
Тук референтите си свършиха работата. И тя беше много тежка. Аз даже ги принудих да бъдат готови, за да вкараме второто четене, защото това е единственият законопроект на правна комисия, който е с наказателна процедура и го отлагаме вече повече от месец.
Хамид Хамид:
Добре, дайте да го пишем и да го гласуваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Принципно подлагам на гласуване, ако колегите референти намерят правен способ в доклада да отразим – колко места са споменати „интеграционни центрове” – на две или три?
Реплика:
В § 6 и в § 8.
Емил Димитров:
Правя предложение по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание навсякъде в текстовете на закона, където има думите „интеграционни центрове” да бъдат заличени, тъй като не съответстват на последната редакция. За целта да бъде създаден допълнителен нов параграф, с който да се изчистят всички текстове в закона.
Предс. Данаил Кирилов:
Какво е положението с конвенциите и с международния режим? Доколко сме длъжни да имаме нормативна уредба на интеграционни центрове, формирования, звена или дейност?
Ива Захариева:
Ние сме длъжни да интегрираме, а дали това ще е в център и ще имаме правен акт, който да регламентира центровете, е въпрос на национално решение.
Предс. Данаил Кирилов:
По това наказват ли ни?
Ива Захариева:
Ние с предишния законопроект за измененията на Закона за убежището и бежанците транспонирахме Директива 33, която съдържаше правилата за интеграция на бежанците, но нямаме задължения да имаме интеграционен център. Имаме задължение да интегрираме.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за това уточнение.
При положението на това уточнение чухте предложението на колегата Димитров, към което и аз се присъединявам, т.е. да се брои за съвместно наше предложение, който е съгласен да подкрепим отпадането на понятието „интеграционни центрове” от всички разпоредби в закона, моля да гласува „за”, за което да се обособи нов параграф. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Подчертавам и в зала, ако се наложи, също ще го кажа, това касае само понятието, но не означава дейността и регулацията на тази дейност, която сме длъжни да вършим.
Пристъпваме към § 6, който ще бъде с друга номерация – да кажем § 7. Имаме текст на вносител. Имаме предложение за редакция на текста на вносителя. Имате думата по предложението за редакция и текста на вносителя.
Колеги, за § 6 имайте предвид, че това, което виждате ще бъде т. 1, а т. 2 ще касае ал. 3, в която трябва да отпадне понятието „интеграционни центрове”.
Изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване. Който е съгласен да подкрепим предложението за редакция в двете точки за § 6, моля да гласува за редакцията. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приема се предложението за редакция.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетото предложение за редакция за § 6. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приема се § 6 заедно с редакцията.
Пристъпваме към § 7. Той е текст на вносител без редакции. По § 7 на вносител има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносител за § 7. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приема се § 7, който ще стане § 8.
Пристъпваме към § 8. Има предложение за редакция, която виждате плюс правя предложение съобразно това, което приехме, в ал. 1 да отпадне понятието „интеграционни центрове”.
Имате думата по редакцията и по текста на вносител. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване редакцията. Десет „за”. Против? Няма. Един въздържал се.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетата редакция в две точки за § 8. Който е съгласен, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Един въздържал се. Приема се текстът заедно с редакциите на § 8, който става § 9.
Пристъпваме към § 9. Има текст на вносител и предложение за редакции. Виждате редакциите. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо текста на предложените редакции. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Един въздържал се. Приемат се предложените редакции.
Пристъпваме към гласуване на текста на вносител заедно с предложените редакции. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Един въздържал се. Приема се текстът на § 9, който ще стане § 10 заедно с предложените редакции.
Пристъпваме към § 10. Текст на вносител плюс предложение за редакции. Колеги, имате думата по § 10. Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Въпросът ми е следния. В § 10, в ал. 5, новосъздаваща те на чл. 61 е записано, че „може да бъде поискано становище на експерт”. Имате ли осигурени необходимите средства, за да можете да привличате такива експерти и да търсите тяхното становище. Благодаря.
Никола Казаков:
Имаме определени средства и планирани. Аз казах и по медиите вчера, че имам средства.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Други изказвания, въпроси, мнения, становища? Няма.
Подлагам на гласуване текста на редакциите на § 10. Който е съгласен да ги подкрепим, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Един въздържал се.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетите редакции. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приема се текстът на § 10 заедно с предложените редакции.
Пристъпваме към § 11. Текст на вносител и редакционни предложения. Колеги имате думата по редакциите и по текста на вносител.
Няма изказвания. Подлагам на гласуване редакционните предложения. Който е съгласен да ги подкрепим, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Един въздържал се. Приемат се предложените редакции.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с предложените редакции, който е „за”, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Един въздържал се. Приема се.
Пристъпваме към § 12. Има само текст на вносител. Колеги, имате думата за мнения, становища, възражения. Няма такива. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване. Който е съгласен да подкрепим § 12 на вносител, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Един въздържал се. Приема се § 12 на вносител.
Пристъпваме към § 13. Текст на вносител и предложение на експертите за редакция. Колеги, имате думата за мнения и становища. Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 13. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Един въздържал се. Приемат се предложенията за редакции.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетите редакционни предложения. Който е „за”, моля да гласува. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приема се текстът на § 13, който ще стане § 14.
Пристъпваме към § 14. Имаме текст на вносител.
§ 15. Също само текст на вносител.
§ 16. Имаме само текст на вносител без редакции.
Имате думата, колеги, по § 14, § 15 и § 16. Няма изказвания. Подлагам на гласуване параграфи 14, 15 и 16. Който е „за” да ги приемем по вносител, моля да гласува. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приемат се параграфи 14, 15 и 16 на вносител.
Пристъпваме към § 17. Текст на вносител заедно с предложения за редакционни изменения. Имате думата за мнения, становища, въпроси и предложения по § 17. Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложенията за редакция. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Предложенията се приемат.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетите редакционни предложения за § 17. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приема се § 17 с предложените редакции и текста на вносител.
Пристъпваме към § 18. Имаме текст на вносител без предложения.
§ 19. Текст на вносител без предложение.
§ 20. Текст на вносител без предложение.
§ 21. Текст на вносител без предложение.
Колеги, имате думата по параграфи 18, 19, 20 и 21. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване параграфи 18, 19, 20 и 21 на вносител. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приемат се параграфи 18, 19, 20 и 21 на вносител.
Пристъпваме към § 22. Имаме текст на вносител.
В доклада не е направено предложение за редакция.
Давам думата на г-жа Мацева да обясни проблема.
Вяра Мацева: референт
В чл. 73 видяхме всички грешката и аз и представителите на Агенцията, която се е получила при предното въвеждане на понятието „международна закрила”. За да се изчисти и да се тълкува правилно, тъй като в различните правни системи е вписано по различен начин, аз предложих да се измени цялото изречение първо на чл. 73, като текстът да изглежда така.
§ 22. В чл. 73 изречение първо се изменя така:
„Молбите за предоставяне на международна закрила се разглеждат от Държавната агенция за бежанците индивидуално, обективно и безпристрастно, като първо се извършва преценка за предоставяне на статут на бежанец.”
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Мацева.
Текстът, който ползваме е отпечатан от Апис, но се надявам да е идентичен с отпечатания в Държавен вестник.
Колеги, да ви чета ли текста на чл. 73, както е в закона.
В момента колегите експерти раздават текста на народните представители така, както го предложи референта г-жа Мацева.
Моля Агенцията за бежанците да каже съгласни ли са с тази редакция.
Калина Попянева:
Да, ние подкрепяме тази редакция. Да стане: „Молбите за предоставяне на международна закрила се разглеждат от Държавната агенция за бежанците, като най-напред се извършва преценка за предоставяне на статут на бежанец.”
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Да отпадне „индивидуално, обективно и безпристрастно”?
Калина Попянева:
С „индивидуално, обективно и безпристрастно”, извинете. Да се добави и „индивидуално, обективно и безпристрастно”, както е по Директивата.
В първото изречение вместо „международна закрила на бежанец” да стане „статут на бежанец”, тъй като със закона, който е в сила от 16 октомври 2015 се въведе понятието „международна закрила”, което включва статут на бежанец и хуманитарен статут. Два различни статута са. А не международна закрила за бежанец.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. След като МВР и Държавна агенция за бежанците подкрепят експертния текст на дирекция или отдел „Референти” към Народното събрание подлагам на гласуване предложената редакция за § 22. Моля, който е съгласен, да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един.
Приема се предложението за редакция
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с направеното тук предложение за редакция от дирекция „Референти” на Народното събрание. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържал се? Един. Приема се текстът на § 22 заедно с предложената редакция.
Пристъпваме към § 23. Имаме текст на вносител заедно с предложение за редакция. Имате думата, колеги, и по предложението за редакция и по текста на вносителя. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Предложението се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетото предложени. Който е съгласен, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приема се текстът на вносител с редакцията на § 23.
Пристъпваме към § 24. Текст на вносител плюс предложение за редакция. Имате думата и по двете. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението за редакция. Моля, който е „за”, да гласува за. Десет „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Предложението се приема.
Гласуваме текста на вносител заедно с приетото предложение. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приема се.
§ 25. Текст на вносител и предложение за редакция. Имате думата, колеги. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване първо предложението за редакция на § 25. Който е „за”, моля да гласува. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един.
Пристъпваме към гласуване на текста на вносител заедно с предложената редакция. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приема се § 25 заедно с предложението и текста на вносител.
Пристъпваме към § 26. Текст на вносител и предложение за редакция. Колеги, имате думата по § 26. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложения текст за редакция. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Предложението се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 26 заедно с приетата редакция. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приема се § 26.
Пристъпваме към § 27. Имаме текст на вносител заедно с предложение за редакция. Имате думата и по двете. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението за редакция. Който е „за”, моля да гласува. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетото предложение за редакция. Който е съгласен, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приема се § 27 с редакция на текста на вносител.
Пристъпваме към § 28. Имаме текст на вносител без редакция. Имате думата и по текста на вносител на § 28. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приема се.
Пристъпваме към § 29. Текст на вносител плюс редакция на експертната група. Имате думата по двете. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението за редакция. Който е „за”, моля да гласува. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приема се предложената редакция.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетата редакция. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приема се.
Пристъпваме към § 30. Текст на вносител.
§ 31. Текст на вносител. Без предложение за редакции.
Колеги, имате думата по § 30 и § 31. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване параграфи 30 и 31 на вносител. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приема се.
Пристъпваме към § 32. Имаме текст на вносител и предложение за редакция, което е на вашето внимание.
Колеги, имате думата и по двете. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо редакцията. Който е съгласен да подкрепим редакцията на § 32, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Редакцията се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетата редакция. Който е съгласен, моля да гласува. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приема се § 32 с редактиран текст на вносител.
Пристъпваме към § 33. Имаме текст на вносител. Имаме и предложение за редакция. Имате думата, колеги. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението за редакция на § 33. Който я подкрепя, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приема се предложението за редакция.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетото предложение за редакция на § 33. Който е „за”, моля да гласува. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приема се редактиран текст на вносител за § 33.
Пристъпваме към § 34. Текст на вносител заедно с предложение за редакция. Имате думата за мнения, становища, предложения, включително редакционни. Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо редакционното предложение. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приема се предложената редакция.
Подлагам на гласуване текста на вносител с приетата редакция. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приема се текстът на вносител за § 34 заедно с предложената редакция.
Допълнителна разпоредба. Имате думата за наименованието на подразделението. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Допълнителна разпоредба”. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Наименованието на подразделението се приема.
§ 35 Имаме текст на вносител и предложение за редакция. Имате думата и по предложението и по текста на вносител. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението за редакция. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приема се предложението за редакция.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетата редакция. Който е „за”, моля да гласува. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Приема се § 35 на вносител с редакцията.
Преходни и заключителни разпоредби. Имате думата за мнения и становища по наименованието на подразделението. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е съгласен с наименованието на подразделението, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един.
Приема се наименованието на подразделението.
Пристъпваме към § 36. Текст на вносител. Няма редакционни предложения.
§ 37 на вносител без редакционни предложения.
Имате думата за мнения, становища, предложения и по двата параграфа.
Аз бих ви предложил да се махне § 37. При толкова забавяне нищо не налага цяла разпоредба с три дни да изместваме действието на закона.
Емил Димитров:
Г-н Председател, предлагам да отпадне § 37.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Димитров и г-н Кирилов предлагат § 37 да отпадне.
Хамид Хамид:
Подкрепям това предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Който е съгласен да отпадне § 37, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един. Отпада § 37.
Подлагам на гласуване § 36 на вносител. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един.
При положение, че отпадна § 37 правя предложение за промяна в наименованието на подразделението. Вместо „Преходни и заключителни разпоредби” да стане „Преходна разпоредба”.
Който е съгласен, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържал се един.
Приема се Законът за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците за второ гласуване в правна комисия.
Благодаря на Министерството на вътрешните работи. Благодаря на Държавна агенция за бежанците.
Успех в пленарна зала.
Колеги, докладвам ви че второто четене на този законопроект е включено във вчерашното писмо, което съм изпратил до председателя по указание на председателя да посоча приоритетните законопроекти за заседанията до края на годината. В писмото съм посочил Закона за убежището и бежанците, Закона за обществените поръчки и Гражданско-процесуалния кодекс на Министерския съвет, който го виждате в следващата програма. Очаквам, че и този законопроект ще влезе до края на годината.
Закривам заседанието. Благодаря ви за участието.

Председател:
Данаил Кирилов