Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по правни въпроси
Комисия по правни въпроси
19/01/2016
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 51
Днес, 19.01.2016 г., вторник, от 13:00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Президентството на Република България – Петя Тянкова, секретар по правни въпроси на Президента на Република България и Румяна Коларова, секретар по образование, наука и граждански общество на Президента на Република България; от Инициативен комитет „Гласувай без граници” – Антоанета Цонева, Антон Антонов, Ивайло Мирчев, Йордан Златев и Георги Илиев; от Движение „Експерти на гражданското общество” – Илия Бачев.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, имаме кворум. Присъстват 14 члена на комисията. Още двама са депозирали молби за невъзможност да присъстват, а двама са упълномощили колеги с конкретен вот.
Откривам заседанието. Имате предложение за дневен ред:
1. Обсъждане на проведения на 25 октомври 2015 г. национален референдум на основание чл. 23, ал. 3 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Миналата седмица многократно обсъждахме насрочването на това заседание. Два или три пъти се промени виждането за насрочване. Имате думата по дневния ред. Няма изказвания.
Който е съгласен да приемем дневния ред на извънредното заседание, моля да гласува „за”. Единайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се дневният ред.
По точка първа и единствена - Обсъждане на проведения на 25 октомври 2015 г. национален референдум на основание чл. 23, ал. 3 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Гости от Президентството на Република България са г-жа Петя Тянкова, секретар по правни въпроси на Президента на Република България и г-жа Румяна Коларова, секретар по образование, наука и граждански общество на Президента на Република България.
От Инициативен комитет „Гласувай без граници” – г-жа Антоанета Цонева, г-н Антон Антонов, г-н Ивайло Мирчев, г-н Йордан Златев и г-н Георги Илиев.
От Движение „Експерти на гражданското общество” – г-н Илия Бачев.
Колеги, трябва да разполагате с Решение № 2855-НР от 30 октомври 2015 на Централната избирателна комисия, което е било изпратено на Председателя на парламента на 13 ноември 2015 г. и на същата дата Председателят на парламента е предоставил на правна комисия решението на Централната избирателна комисия.
На проведения на 25 октомври 2015 г. национален референдум с въпрос „Подкрепяте ли да може да се гласува дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите” с отговор „ДА” са гласували 1 883 411 граждани, което представлява 69,52 на сто от участвалите в гласуването в националния референдум и с отговор „НЕ“ са гласували 704 182, което представлява 25,99 на сто от участвалите в гласуването в националния референдум.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление предложението, предмет на референдума, се счита за прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с „ДА” са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.
Безспорно е, че Народното събрание следва да се произнесе, тъй като на основание чл. 23, ал. 3 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е записано:
„(3) Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с „да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.”
По тази причина Народното събрание трябва да се произнесе с решение и с мерки за изпълнение на това решение в тримесечен срок.
През последните 15 години сме свидетели как технологиите и интернет се развиват с всеки изминал ден. Това неизбежно води до въвеждането им във все повече сфери от живота ни.
Електронното гласуване е модерен способ за гласуване и отговаря на нуждите и изискванията на съвременно информационно и комуникационно общество. Аргумент в полза на електронното гласуване е повишената прозрачност в изборния процес. При преброяване на гласовете ще се намали възможността за грешка и измама, броят на невалидните гласове ще бъде намален, а резултатите ще могат да излязат по-бързо, което от една страна, ще улесни обработката и анализа на получените данни.
Електронното гласуване неизключва гласуването с хартиени бюлетини, а се провежда паралелно с него. В подкрепа на изложеното е преброяването на населението в Република България през 2011 г., което е 17-то преброяване на населението, когато за първи път се предостави възможност на българските граждани да могат по електронен път да се преброят. Електронното преброяване е прието с огромен интерес и протича при изключително висока активност. Общият брой на преброените лица е 3 100 023 души, което представлява 41.2% от общото население на страната. Тоест, българското общество е достигнало до необходимостта от въвеждане на активен метод за гласуване.
Електронното гласуване има за цел да разшири значително гражданското участие в изборите и референдумите чрез привличане на избиратели със специфични физически потребности или заболявания, на избирателите, живеещи в чужбина, както и избирателите у нас, които в изборния ден се намират извън населеното място по постоянния си адрес. То ще повиши мотивацията на младите хора да участват в изборите. За тях електронната среда е естествен начин на комуникация.
Повишената чрез електронното гласуване избирателна активност е от важно значение за привличане и приобщаване на гражданското общество в управлението, както и за повишаване на доверието към избраните органи и взетите на референдуми решения. Преброяването на гласовете и обобщаването на данните при електронното гласуване са значително по-надеждни в сравнение аналогични операции при гласуване с хартиени бюлетини. Дистанционното гласуване ще спести време, неудобства от големите разстояния до избирателните секции и натрупването на групи от хора пред тях. Този начин на гласуване ще доведе до по-висока избирателна активност и повече хора ще се чувстват политически представени. Над милион и половина наши сънародници зад граница, както и много граждани в страната, които не са безразлични какво ще е бъдещето на родината ни ще могат много по-лесно да участват в избори и референдуми.
Електронното гласуване е стъпка в процеса на модернизация на целия административен процес на базата на информационните технологии. Електронното гласуване би намалило в значителна степен разходите за отпечатване на бюлетини и изборни книжа.
Това са основни аргументи, които бяха представени в процеса на обсъждането и провеждането на националния референдум, които си позволяваме да припомним от мое име и от името на експертния екип.
Преди да представя проект за решение само ще спомена факт, който ви е известен. Той касае Резолюцията на Европейския парламент относно реформата на избирателното право на Европейския съюз 2015/2035(INL) на 11 ноември 2015 г. в рамките на пленарната сесия на Европейския парламент в Брюксел бе гласуван и приет Доклад относно реформата на изборното право на Европейския съюз. Резултатът от гласуването е 315 гласа „за”, 234 „против” и 55 „въздържал се”.
Съгласно т. 14 от Резолюцията на Европейския парламент държавите-членки се насърчават да разрешат гласуване по пощата, електронно гласуване и гласуване по интернет с цел да се повиши участието и да се улесни гласуването на всички граждани и особено за хората с намалена подвижност и за хората, които живеят и работят в държава-членка на Европейския съюз, на която не са граждани или в трета държава при условие, че се вземат необходимите мерки, за да се предотврати евентуална измама при гласуване чрез тези средства.
С оглед на тези аргументи, служебно, за да имаме база за дискусия сме предложили работен проект на решение, с което разполагате, който проект, ако бъде подкрепен, да бъде предложен на пленарна зала.
Проект на решение относно проведения на 25 октомври 2015 г. национален референдум.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23, ал. 3 във връзка с чл. 52 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление реши:
1. Подкрепя възможността да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите.
2. В срок до 29 февруари 2016 г. Комисията по правни въпроси да обсъди на първо гласуване всички постъпили и новопостъпили законопроекти на Изборния кодекс, включително законопроекти, предвиждащи въвеждането и на дистанционно гласуване по електронен път, както и да разгледа и анализира всички възможности и процедури за дистанционно електронно гласуване в приложните системи на европейското законодателство.
3. До края на месец април 2016 г. Комисията по правни въпроси да предостави доклад за второ гласуване на приетите на първо гласуване законопроекти на Изборния кодекс.
Колеги, с това смятам да приключа поставянето на предмета на дебат. Имаме възможност и да представим почти окончателна справка по отношение електронното гласуване в държави, където то е прието и се осъществява.
Г-н Петър Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, преди да кажа по конкретния проект за решение, аз бих искал да изразя съгласието си с това, което изчетохте като аргументи в подкрепа на електронното гласуване – това, което Вие и вашият екип са приготвили, и бих искал да обърна вниманието на един много интересен факт, който предполагам част от аудиторията е забелязала, но ако погледнете данните от така представената ни справка от ЦИК и видите броя на гласувалите на последните парламентарни избори и ги разделите наполовина, ще се получи число, което на практика е по-малко, отколкото са гласувалите „за” на референдума. Тоест, ние имаме гласували с „да” 1 883 411 човека, а половината от участвалите на последните парламентарни избори са 1 750 000. Тоест, за мен на практика, ако не беше това изкуствено занижаване на активността, като участие в самия референдум, щяхме да имаме едно правно валидно решение. То и в момента личи, защото повече от половината, както се изисква за един референдум, са се произнесли в подкрепа на предложението, са се произнесли, независимо, че активността е била по-ниска като цяло.
По самия проект на решение бих ви предложил да помислим дали не трябва още една точка да има – т. 4, тъй като мен сме смущава малко, че в проекта на решение на Народното събрание фигурират основно ангажименти към правна комисия, но липсва ангажимент към самото народно представителство да подкрепи изготвените проекти и предложението промени в Изборния кодекс. Или иначе казано, ако приемем сроковете, както сте ги поставили, макар че аз мисля, че можем малко да ги съкратим, но, ако ги приемем в този вид, т.е. в края на м. април 2016 г. Комисията по правни въпроси да е изготвила вече доклада за второ гласуване и да го предостави на Народното събрание, то тогава да има и една т. 4:
„4. Народното събрание до края на месец май гласува промените в Изборния кодекс, включително и промените, касаещи електронното гласуване.”
Поставям срок не случайно края на месец май, за да съобразя препоръките на Венецианската комисия за шестмесечния срок преди следващите избори и да не влизаме там в някаква колизия.
Същевременно ми се струва важно да имаме подобна точка, защото изразява ангажимент на цялото Народно събрание. Иначе бихме могли да си останем с предложенията на комисията, внесени в зала и дълго време негласувани. Нека да се произнесем, вече в подкрепа или не, залата и мнозинството ще каже, но нека има окончателния акт по конкретните законодателни предложения.
Това е моето предложение за нова т. 4 към проекта за решение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Ще подложа на обсъждане и Вашето предложение. Доколкото това е проект на постоянната правна комисия не би следвало да предвиждаме задължения на цялото Народно събрание. По тази причина сме спестили да кажем установяването на един финален срок. Все пак пленарната зала е всъщност еманация на законодателната воля на органа, така че би следвало в друг формат да се вземе това решение.
Г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости от Президентството и гости от Инициативния комитет за провеждане на референдума, преди да взема отношение, аз искам да направя едно редакционно предложение към така предложения ни проект. Предложението ми е свързано, както с постоянната позиция на Движението за права и свободи, така и с последното изречение в т. 14 на Резолюцията на Европейския парламент, която посочихте. Предложението ми е за допълнение към т. 1.
След думата „референдумите” изречението продължава така: „и при разписани законови гаранции за тайната на вота, гражданския контрол върху изборния процес и сигурността на информационните системи.”
Мисля, че така завършената т. 1 дава изискваните от Резолюцията на Европейския парламент действия по предотвратяване на евентуални измами с изборния процес, както и гарантира контрола на гражданското общество в този изборен процес.
При така завършено изречение народните представители от Движението за права и свободи ще подкрепят решението, което се предлага и ще се отнесат с уважение към проведения референдум и избирателите, които са гласували за електронното гласуване. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хамид. Г-н Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми членове на Инициативния комитет,
Първо искам да поздравя Инициативния комитет за тяхната ангажираност по отношение на такива обществени важни въпроси за развитието на политиката и на изборното право в България.
Няма как да не се съглася с народния представител Хамид Хамид по отношение на законовите гаранциите за това, че няма да бъде упражнен натиск и репресии върху избирателя и по отношение на тайната на вота. Но мисля, че не могат да се измислят такива законови гаранции, които да гарантират не преноса н данните и тяхната сигурност, а това, че извън една контролирана среда – извън секционната избирателна комисия, няма до рамото на избирателя на практика да седи някой, който да упражнява натиск и репресия върху неговата свободна воля за това за кого и как да гласува. Такива законови гаранции не мисля, че е възможно да съществуват. А тази възможност за електронно дистанционно гласуване отваря тази врата за репресия по отношение и на тайната вота, по което се е произнесъл и българския и германския Конституционен съд, че липсват такива гаранции поне в нашето законодателство.
На второ място, не мисля, че България – държавата, в настоящия момент е технически обезпечена по отношение на извървяването на цялата процедура по подготовка на електронно дистанционно гласуване. Разбира се, технологията не следва да пречи на развитието на демократичните процеси, на политиката в България, но на този етап може би поне десетилетия ще бъдат необходими, за да се въведе едно изцяло електронно правителство, което да гарантира една по-голяма сигурност по отношение на упражняването на такъв вид вот от страна на българските граждани.
Поради тази причина и поради липсата на каквито и да е гаранции възможни към настоящия момент не само в българското, а и в което и да било законодателство, аз лично не мога да подкрепя такъв проект на решение, което ни се предлага, което прочетохте преди малко. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Димитър Лазаров.
Димитър Лазаров:
Г-н Председателю, макар и под формата на реплика, просто искам да отбележа няколко неточности, които бяха споменати.
Конституционният съд на България не се е произнасял в своето решение що се касае до Изборния кодекс, който беше приет в края на 2010 г. и 2011 г., където беше предвидено електронно дистанционно гласуване, а се произнесе по конкретни текстове. В решението си Конституционният съд казва, че това е една от формите, които в доста държави се практикуват наред с други форми – гласуване по пощата, гласуване със СМС. Що се отнася до решението на нашия Конституционен съд искам да отбележа, че там става въпрос за машинното гласуване. Конституционният съд в Германия се произнесе, че няма гаранция, че софтуерът в машинното гласуване, поне тогава както е бил разписан, би допуснал възможности за изкривяване на вота, а машинното гласуване е в действаща вече норма в приетия от 42-то Народно събрание Изборен кодекс, като основни инициатори бяха колегите от БСП.
Тази яснота исках да внеса. Още повече и на фона на цитираното от Вас, г-н Председателю, решение на Европейския парламент. Очевидно това е пътят на бъдещето.
Що се касае до гаранциите, да, то такива следва да бъдат намерени от съответните специалисти, да бъдем убедени, за да гласуваме.
А в Германия в парламента се гласува явно – гласува се с вдигане на ръка, а когато е поименно гласуването, се гласува с едни жетони. Въпрос на национален подход. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Дуплика – г-н Попов.
Филип Попов:
Разбира се, аз не искам да превръщам правна комисия в един своеобразен тълкувател на конституционните решения. Недопустимо е, не е необходимо. Но в мотивите на въпросното конституционно решение категорично ясно е записано по отношение на така известния кодекс „Фидосова”, че няма гаранция за тайната на вота. Същото се отнася било то за софтуерна машина, а да не говорим за софтуерно електронно дистанционно гласуване как ще може да се гарантира тайната на вота и пак повтарям, тук не говорим дори за софтуер, а за това, че нито един компютърен специалист не може да гарантира, че до рамото на избирателя в неконтролирана среда, няма да седи някой, примерно, работодател, или местен велможа, който да упражнява натиск върху свободната негова гражданска воля. За това говоря.
Ивайло Мирчев:
Само искам да допълня по отношение на опасенията, които Вие изказахте. Особеност на електронното гласуване е, че избирателят има право неограничен брой пъти да изрази своя вот. Ако приемем, че наистина негов работодател или друг човек, който може да му окаже някакъв натиск е до него и го наблюдава в момента на гласуване, след това, тъй като електронното гласуване е няколко дни, да кажем 5-6 или 7, той може да упражни своя вот няколкократно, като му се зачита единствено последния упражнен вот. Така че тази хипотеза отпада или тя е силно ограничена.
Казано по друг начин, доста по-трудно ще е в електронното гласуване да се прави контролиран или корпоративен вот, отколкото в конвенционалното в момента. Благодаря.
Емил Димитров:
Казахте, че последното се признава. Когато последното е контролирано, какво правим?
Г-н Председател, имам предложение. И аз обичам камерите, и аз обичам да се изказвам, обаче когато имаш какво да кажеш, а не само защото има камери и държиш на медийното присъствие. Събрали сме се да гласуваме това решение, което да предложим на вниманието на Народното събрание. Нека да пристъпим към гласуване. Нека да не ползваме сега комисията за аудитория, за медийни изяви, за изясняване на политически позиции. Да го запазим за залата, където това би било възможно.
И аз имам забележки към електронното гласуване, за което съм за, но след цялата кампания се чудя дали изобщо да гласувам за, защото вие направихте точно обратното, което трябваше да се случи. Но в момента ние не сме тук, за да изясняваме отношения между политически партии, а да вземем едно общо решение и после в залата всеки ще има възможност да артикулира в публичното пространство каквото реши и както намери за добре.
Моля да пристъпим към гласуване на така направените две предложения: на колегата, който иска допълнителна точка, която аз няма да подкрепя и на колегата, който предложи допълнение на т. 1 от проекта за решение, която да даде по-ясна позиция, съобразена с европейските изисквания и директивата на Европейския съюз. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Приемам изявлението Ви като процедурно предложение. Има заявени 2-3 изказвания и тогава ще прекратим дебата.
По отношение на участието на Инициативния комитет, има процедурни правила, има и парламентарна традиция. Гостите се изказват на финала след народните представители, така че ще имате възможност за заключително изказване. Ще помоля да проявите търпеливо активно възприятие по отношение на дебата и ще вземете становище като приключат изказванията.
Г-н Димитър Делчев и след това г-н Чавдар Георгиев.
Димитър Делчев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, гости, аз искам да напомня, че днес обсъждаме проекта за решение, който принципно казва ние сме за въвеждането на електронно гласуване, имам предвид народните представители, и създава някакви срокове за правна комисия, така че да извърши подготвителната работа за зала. В този смисъл всяко обсъждане на въпроси от техническо естество, въпроси, свързани с това дали може да се въведе правилно или неправилно, е грешно поради две причини: първо, правната комисия едва ли е мястото, където могат да се родят някакви гениални идеи и да се намерят технически решения и на второ място, това е идеалният начин да се провали един принципен дебат, един дебат който касае това дали ние се стремим към по-демократичен изборен процес в страната.
Аз лично, заедно с колегите от Реформаторския блок, твърдим, че електронното гласуване е една от стъпките в правилна посока, така че ние да подсигурим (имам предвид народните представители от 43-то Народно събрание) възможно по-демократичен процес и по-демократични избори от тези, които сме видели до този момент. А всички знаем и съдът знае най-добре, че до този момент изборите са далеч от демократични.
Поради тази причина аз ви предлагам да ограничим изказванията си до принципния въпрос дали да има или да няма електронно гласуване. Доколкото виждам с повечето колеги се обединяваме около това да има електронно гласуване и в крайна сметка да насочим дебата натам.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Реплика на г-н Свилен Иванов.
Свилен Иванов:
Колеги, уважаеми гости, само искам да вметна малка забележка.
Не виждам какъв е проблемът в това, което предложи г-н Хамид. В решението можем да променим малко текста, като бъде извадено от текста на решението на Европейския парламент, което ще даде знак, че ние обръщаме внимание на контрола и наблюдението на бъдещото провеждане на такова електронно гласуване, което би трябвало да успокои г-н Попов, тъй като, ако нямаме такива гаранции, то явно няма да се проведе. Така че какъв е проблемът?
Предс. Данаил Кирилов.
Искате ли дуплика, г-н Делчев? (Да.) Заповядайте.
Димитър Делчев:
Отговарям директно проблем няма. Напротив, един такъв текст е приветстван. Въпросът е дебатът днес да не се фокусира върху тази тема. А иначе, аз съм много „за” и също вярвам, че електронното гласуване няма как ад бъде въведено, преди да има гаранции за анонимността и за сигурността на вота. В противен случай това ще компрометира целия процес. Но нека да оставим това за следващите 2-3, 5 години - в зависимост от това колко са необходими, за всичките пилотни проекти, които трябва да минат, за да могат българите да са убедени, че електронното гласуване добре отчита реално техния вот и да се възползват от тази възможност.
Предс. Данаил Кирилов.
Благодаря, г-н Делчев. Г-н Чавдар Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, аз си мисля, че в момента ние изцяло се занимаваме с нещо, което е противоконституционна дейност, стъпвайки на Решение № 4, ако не се лъжа, от 2011 г. Това решение е изключително ясно и не виждам как ние можем да подкрепим предлагания проект на решение.
И това, което предлагам първо процедурно, е т. 1 от това решение да отпадне. Това го правя формално и моля да бъде подложено отделно на гласуване.
Второ, ако случайно тази точка бъде приета с мнозинство от комисията, наистина по-разумни са предложенията на г-н Хамид и ние ще ги подкрепим.
Защо ние народните представители от БСП-лява България сме против това решение? Причините са няколко.
Още когато беше внесено предложението от Президента, ние казахме, че това се прави на инат и Президентът не се съобразява с българската Конституция. Подчертавам, ще го повторя, Президентът наистина внесе един противоконституционен акт, едно противоконституционно предложение и не се съобрази с решението на Конституционния съд. Това беше грубо потъпкване на българската Конституция, според мен.
Второ, няма спор между присъстващите, че изминалите избори за местни органи на власт бяха най-опорочените избори, включително и по отношение на резултатите от референдума. Тези резултати не са реални. Ние имаме хиляди сигнали, при които наши членове и активисти казват, че те са били задължавани да гласуват в изборните комисии и в изборните секции.
Така че ние не можем да приемем, че сме дори в хипотезата на закона и че трябва да приемаме някакво решение.
Добре, предлагате да се самозадължим и да разгледаме някакви законодателни промени. Нека да ги внесе този, който иска да ги внесе, ще ги разгледаме в някакъв срок. Това да. Но да изразяваме някакво принципно съгласие с това да има електронно дистанционно гласуване е абсолютно противоконституционно, според мен.
Решението на Конституционния съд е съвършено ясно. Няма как да се гарантира преноса на данни по електронен път, няма как да се гарантира доброволността на волеизявлението при гласуване, няма как да се гарантира автентичността на гласуването, няма как да се гарантира изобщо, че се провежда един честен изборен процес, съгласно нашата Конституция, която изисква тайно гласуване. По никакъв начин не можете да контролирате тайната на вота при дистанционно гласуване. Не случайно нашата изборна практика е така да се гласува на определени места ,защото там се гарантира тайната. Никой не може да контролира N на брой места на гласоподаване и дали е гарантирана тайната на вота. Ако искате да се занимаваме с противоконституционна дейност и противоконституционни текстове, настоявайте за точка първа.
Аз категорично казвам, ние не можем да изразяваме такова отношение поради тези две причини:
Първо, реалните данни от този вот са други. Това не е реално волеизявление на избирателите за нас, поради порочността на тези избори.
Второ, има ясно произнасяне на Конституционния съд, който казва, че няма как да се гарантира доброволността, автентичността и тайната на вота при едно електронно дистанционно гласуване с пренос на данни от незнам си къде и през незнам какви сървъри и с незнам си какъв софтуер.
За това пак ще кажа. Настоявам т. 1 да отпадне и това да се подложи на отделно гласуване.
Който иска да внася някакви законодателни изменения, ще ги разгледаме тогава, когато те постъпят в Народното събрание по съответния ред.
Категорично ние народните представители от БСП сме против дистанционно електронно гласуване и категорично считаме, че Президентът тук грубо наруши Конституцията на Република България и се опитва сега да ни въвлече в подобно решение, което Народното събрание да гласува. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Реплика на г-н Петър Славов.
Петър Славов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Георгиев, аз искам да ви помоля да не подвеждате аудиторията и колегите. Много добре знаете като юрист, че решението, което Вие цитирате, касае конкретен текст от Изборния кодекс и то конкретен калпав текст от някогашния кодекс „Фидосова”, което е съвсем различно тълкувателно решение на Конституционния съд, което би имало задължително значение по отношение на това, което правим в момента.
Или иначе казано, ако Конституционният съд се беше произнесъл по принцип, тълкувайки Конституцията, че електронното гласуване е недопустимо, противоконституционно и т.н., бих могъл донякъде да разбера аргументите ви, но не когато е отменил просто един калпав текст и между другото в решението Вие цитирате половината част. В другата част е казано какво може да се направи, за да не бъде този текст на практика противоконституционен, което аз мисля да съобразим и в актовете, които ще приемаме и в рамките на това решение след това като изменение в Изборния кодекс, да съобразим тези неща.
И другото, което искам да ви помоля. Имайте предвид, че цитирате решение отпреди 5 години, даже отиват към 6 години, а промяната и напредъка в технологията е толкова сериозен за този период и гаранциите, които те могат да предоставят са толкова сериозни, че въобще не може да става дума за каквото и да било сравнение на тогавашните технологии, с които се е провеждало електронно гласуване и това, което сега може да бъде въведено.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Ще ви дам възможност за дуплика. Но, ако дебатът продължава, може би беше по-добре за 3 минути за прочетем съображенията на Конституционния съд. Няма смисъл да спекулираме и манипулираме по аргументацията на конституционния съд.
Г-н Георгиев, за дуплика.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, не споделям нито една от тезите, които колегата разви в своята реплика. Първо, защото факт е, че Конституционният съд се произнесе по определени текстове, но тези текстове имат ясно съдържание и то съвпада с това, което сега ни се предлага. И мотивите, според мен, са категорични. Те недопускат електронно дистанционно гласуване по интернет, както ще бъде. То няма как да бъде. Чрез пощенски гълъби няма как да гласуваме дистанционно.
Второ, факт е, че ние не можем да гласуваме такова решение, защото има ясни мотиви на Конституционния съд. И т. 1, колега, ще бъде в противоречие с решението на Конституционния съд и затова развих своята теза и казвам, че това е противоконституционно.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Вие ще си поддържате тази теза. Други изказвания? Г-н Делчев.
Чавдар Георгиев:
Може ли да кажа още нещо. Да, технологиите се развиха, но те са се развили еднакво добре, както в защита на преноса на данни, сигурно още по-добре са се развили и във възможността тези данни да се манипулират. Знаете какви софтуери се използват, например, в отчитането на данните за емисиите в автомобилите. Видяхте, че има пълна възможност да се манипулират каквито и да са данни по електронен път.
Димитър Делчев:
Само искам да предложа една редакционна промяна, нещо което пропуснах да кажа първия път. Виждам, че на няколко места има „законопроекти на Изборния кодекс”. Предлагам да стане, за да е по-коректно „законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс”, за да предложим по-изчистен вариант за пленарна зала.
И един въпрос към Вас, г-н Председател.
Обсъждало ли е ръководството на Народното събрание, тъй като виждам тук разни срокове, до какъв срок трябва да се внесе законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, за да попадне в тези срокове за разглеждане в правна комисия. Има ли някакъв краен срок?
Предс. Данаил Кирилов:
Приемам изказването ви изцяло по процедура и всъщност това са няколко обяснения, които с оглед дебата и с оглед проекта на решение, бях длъжен да ги направя.
Моля да видите втората част на т. 2., допълнението „както и да разгледа и анализира всички възможности и процедури за дистанционно електронно гласуване в приложните системи на европейското законодателство.”
Тази мярка така, както казва Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление сме я вписали на правна комисия, макар тя да не е на правна комисия. И както тук имаше намек, правна комисия от правна страна би изразила становище, но от техническа страна вероятно би ползвала много експерти и експертиза. Правя уговорката, че тази част на т. 2 всъщност донякъде кореспондира с предложението на колегата Петър Славов да има някакъв ангажимент и за самата пленарна зала. Но от правна комисия ни не бихме могли да задължим по-висшия форум, самото Народно събрание. Тоест, ако имаме срок за Народното събрание е добре тази част и тази задача да я насочим и към пленарна зала.
По отношение обсъждането, примерно, за предварителната представа за времето. Тя, разбира се, търпи корекции. Защо сме заложили края на м. февруари като краен срок за първо четене на правна комисия. Защото си даваме сметка, че към момента имаме 8 висящи законопроекта. Но този дебат е логично да породи и да даде възможност да се внесат нови законопроекти, допълнителни, окончателни, коригиращи. Тоест, опитали сме се да заложим поне две седмици – един транзитен период от време ,в който парламентарните групи, така като говорихме веднага след изборите, вече са си направили анализ на изборните резултати, да могат да внесат окончателната си представа за цялостните изменения в Изборния кодекс, включително и в частта електронно гласуване. Защото към момента имаме един единствен законопроект, в който има част електронно гласуване, който е сходен с нашите два от предходния парламент.
Срокът края на месец април също е даден по-скоро като ангажиращ правна комисия, вътрешен срок, за да е ясно, че правна комисия приоритетно ще подготвя и обсъжда общия доклад на приетите на първо четене законопроекти. Там, както знаете, имаме възможност за триседмичен срок – 7 дни плюс удължаване. Така че вторият срок е даден малко напрегнат, даже бих казал свръхнапрегнат. Той едва ли не предвижда хипотеза, в която може да се случи обсъждането на доклада за второ гласуване да бъде в рамките на ден-два до три преди изтичането на този срок. Но, надявам се, дори и така да стане, парламентарните групи да внасят много предложения между първо и второ четене, защото нормативният акт е много обемен, т.е. ще се иска удължаване на срока. Надявам се все пак да има достатъчно време, за да можем да направим второто четене в този срок и съответно да подготвим доклада за това.
Г-н Хамид има забележка. Заповядайте.
Хамид Хамид:
Относно предложението на г-н Делчев да се добави „законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс” – това звучи добре и по-издържано, но от друга страна,затръшва вратата на политическите сили, които искат да предложат изцяло нов Изборен кодекс. Не че правя такава заявка, но е възможно предвид 8-те вече постъпили ,предвид референдума, предвид заявките за машинното гласуване да се появи изцяло нов Изборен кодекс. Предложението на г-н Делчев затваря вратата за такъв нов Изборен кодекс. Благодаря.
Димитър Делчев:
Съгласявам се с г-н Хамид и в такъв случай можем да напишем за коректност на текста „законопроекти относно Изборния кодекс”, „законопроекти по Изборния кодекс или „законопроекти, касаещи Изборния кодекс” в зависимост от това кой начин на изразяване харесва на мнозинството на комисията.
Предс. Данаил Кирилов:
Някой възразява ли по разделението „постъпили и новопостъпили”, което обясних. Възражението е дали да бъде само законопроекти на Изборния кодекс или ЗИД на Изборния кодекс.
Емил Димитров:
Законодателни предложения относно или във връзка с Изборния кодекс.
Димитър Делчев:
Законопроекти, касаещи Изборния кодекс.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Заменяме „на” с „касаещи”. Благодаря.
Колеги, ако от техническа и процедурна страна сме приключили, позволете ми да дам думата първо на Инициативния комитет „Гласувай без граници” и на колегите от Президентството, ако желаят. Заповядайте.
Георги Илиев:
Казвам се Георги Илиев, от Инициативен комитет „Гласувай без граници”.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами господа народни представители,
Уважаеми представители на Президентството,
Ще изкажа личното си мнение. Искрено се радвам, че нещата вървят в посока народните представители да се съобразят с решението, заявено от суверена, съгласно чл. 1, ал. 2 на Конституцията на България – цялата власт произтича от народа и се упражнява директно от него и чрез органите, т.е. имаме ясна заповед на суверена и се радвам, че народните представители вървят в посока да се съобразят с нея.
Всички останали технически въпроси – наистина технологиите се развиват с невероятна скорост, но те са въпрос на последващи актове, които могат да бъдат изяснени.
Това е, което мога да кажа аз. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте, г-жо Секретар по правните въпроси на Президента.
Петя Тянкова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители, уважаеми гости, ние апелираме към вас народните представители да подкрепите приемането на решение, което дава възможност да може да се гласува и дистанционно по електронен път, както и да приемете законовите норми, които позволяват това да стане реалност.
Считам, че резултатите от проведеното национално допитване показват по един доста категоричен начин волята на гражданското общество електронното гласуване да се случи, да стане факт. И в същото време по този начин ще покажем, че представителната демокрация в България има своето бъдеще, т.е. пряката демокрация в България има своето бъдеще, а представителната демокрация чува волята на гражданите.
Само искат, ако позволите, да възразя срещу изказаното мнение, че Президентът е внесъл противоконституционен референдум. Съжалявам, че се връщам отново на темата, но в конституционното решение се пропускат много ясни изречения, в които се казва, че само по себе си електронното гласуване не е противоконституционно като вид дистанционно гласуване и Конституционният съд продължава, че той всъщност отчита факта, че съвременният начин на гласуване не може да бъде отричан. Така че като се позоваваме на решението на Конституционния съд да отчитаме, че е по конкретни текстове и напротив, Конституционният съд изрично е отчел, че това е съвременен метод на гласуване. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Секретар. Колеги, възнамерявам да закрия дебата и разискванията. Няма възражения. Пристъпваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване по реда на постъпване на предложенията.
Предложението на колегата Петър Славов да се добави т. 4.
„4. Народното събрание до края на месец май 2016 г. да проведе второ гласуване на измененията в Изборния кодекс, включително и въвеждането на дистанционно електронно гласуване.”
Който е съгласен да подкрепим това предложение, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Десет гласа „въздържал се”. Не се приема предложението на колегата Славов.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Чавдар Георгиев да отпадне точка първа от проекта за решение. Който е „за”, моля да гласува „за”. Двама „за” отпадане. Който е против, моля да гласува против. Осем против. Въздържали се? Пет гласа „въздържал се”. Не се приема предложението на колегата Чавдар Георгиев.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Хамид Хамид. Текстът на т. 1 да стане:
„1. Подкрепя възможността да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите и при разписани законови гаранции за тайната на вота, гражданския контрол върху изборния процес и сигурността на информационните системи.”
Който е за да подкрепим предложението за допълнение на т. 1, моля да гласува „за”. Четиринайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Приема се предложението за допълнение на текста на т. 1.
Подлагам на гласуване по принцип предложението на колегата Делчев за уточняване изказа на понятията законопроекти – закони за изменение и допълнение, и тяхното отразяване в т. 2 и т. 3 на решението.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванайсет гласа „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма. Приема се предложението на колегата Делчев.
Мисля, че с това изчерпахме всички предложения. Ако съм пропуснал, кажете. Не съм пропуснал.
Подлагам на гласуване предложения проект за решение заедно с приетите две предложения – на г-н Хамид Хамид, и на г-н Димитър Делчев. Който е „за”, моля да гласува. Дванайсет гласа „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Няма въздържали се.
Колеги, прие се проектът на решение, който да предложим на пленарна зала. Благодаря ви. Закривам заседанието, за да има възможност в рамките на до 2 часа да бъде подготвен доклада и становището от настоящото заседание.
Благодаря на колегите, на гостите, на Инициативния комитет и на Президентството.
Закривам заседанието.
Председател:
Данаил Кирилов
П Р О Т О К О Л
№ 51
Днес, 19.01.2016 г., вторник, от 13:00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Президентството на Република България – Петя Тянкова, секретар по правни въпроси на Президента на Република България и Румяна Коларова, секретар по образование, наука и граждански общество на Президента на Република България; от Инициативен комитет „Гласувай без граници” – Антоанета Цонева, Антон Антонов, Ивайло Мирчев, Йордан Златев и Георги Илиев; от Движение „Експерти на гражданското общество” – Илия Бачев.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, имаме кворум. Присъстват 14 члена на комисията. Още двама са депозирали молби за невъзможност да присъстват, а двама са упълномощили колеги с конкретен вот.
Откривам заседанието. Имате предложение за дневен ред:
1. Обсъждане на проведения на 25 октомври 2015 г. национален референдум на основание чл. 23, ал. 3 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Миналата седмица многократно обсъждахме насрочването на това заседание. Два или три пъти се промени виждането за насрочване. Имате думата по дневния ред. Няма изказвания.
Който е съгласен да приемем дневния ред на извънредното заседание, моля да гласува „за”. Единайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се дневният ред.
По точка първа и единствена - Обсъждане на проведения на 25 октомври 2015 г. национален референдум на основание чл. 23, ал. 3 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Гости от Президентството на Република България са г-жа Петя Тянкова, секретар по правни въпроси на Президента на Република България и г-жа Румяна Коларова, секретар по образование, наука и граждански общество на Президента на Република България.
От Инициативен комитет „Гласувай без граници” – г-жа Антоанета Цонева, г-н Антон Антонов, г-н Ивайло Мирчев, г-н Йордан Златев и г-н Георги Илиев.
От Движение „Експерти на гражданското общество” – г-н Илия Бачев.
Колеги, трябва да разполагате с Решение № 2855-НР от 30 октомври 2015 на Централната избирателна комисия, което е било изпратено на Председателя на парламента на 13 ноември 2015 г. и на същата дата Председателят на парламента е предоставил на правна комисия решението на Централната избирателна комисия.
На проведения на 25 октомври 2015 г. национален референдум с въпрос „Подкрепяте ли да може да се гласува дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите” с отговор „ДА” са гласували 1 883 411 граждани, което представлява 69,52 на сто от участвалите в гласуването в националния референдум и с отговор „НЕ“ са гласували 704 182, което представлява 25,99 на сто от участвалите в гласуването в националния референдум.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление предложението, предмет на референдума, се счита за прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с „ДА” са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.
Безспорно е, че Народното събрание следва да се произнесе, тъй като на основание чл. 23, ал. 3 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е записано:
„(3) Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с „да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.”
По тази причина Народното събрание трябва да се произнесе с решение и с мерки за изпълнение на това решение в тримесечен срок.
През последните 15 години сме свидетели как технологиите и интернет се развиват с всеки изминал ден. Това неизбежно води до въвеждането им във все повече сфери от живота ни.
Електронното гласуване е модерен способ за гласуване и отговаря на нуждите и изискванията на съвременно информационно и комуникационно общество. Аргумент в полза на електронното гласуване е повишената прозрачност в изборния процес. При преброяване на гласовете ще се намали възможността за грешка и измама, броят на невалидните гласове ще бъде намален, а резултатите ще могат да излязат по-бързо, което от една страна, ще улесни обработката и анализа на получените данни.
Електронното гласуване неизключва гласуването с хартиени бюлетини, а се провежда паралелно с него. В подкрепа на изложеното е преброяването на населението в Република България през 2011 г., което е 17-то преброяване на населението, когато за първи път се предостави възможност на българските граждани да могат по електронен път да се преброят. Електронното преброяване е прието с огромен интерес и протича при изключително висока активност. Общият брой на преброените лица е 3 100 023 души, което представлява 41.2% от общото население на страната. Тоест, българското общество е достигнало до необходимостта от въвеждане на активен метод за гласуване.
Електронното гласуване има за цел да разшири значително гражданското участие в изборите и референдумите чрез привличане на избиратели със специфични физически потребности или заболявания, на избирателите, живеещи в чужбина, както и избирателите у нас, които в изборния ден се намират извън населеното място по постоянния си адрес. То ще повиши мотивацията на младите хора да участват в изборите. За тях електронната среда е естествен начин на комуникация.
Повишената чрез електронното гласуване избирателна активност е от важно значение за привличане и приобщаване на гражданското общество в управлението, както и за повишаване на доверието към избраните органи и взетите на референдуми решения. Преброяването на гласовете и обобщаването на данните при електронното гласуване са значително по-надеждни в сравнение аналогични операции при гласуване с хартиени бюлетини. Дистанционното гласуване ще спести време, неудобства от големите разстояния до избирателните секции и натрупването на групи от хора пред тях. Този начин на гласуване ще доведе до по-висока избирателна активност и повече хора ще се чувстват политически представени. Над милион и половина наши сънародници зад граница, както и много граждани в страната, които не са безразлични какво ще е бъдещето на родината ни ще могат много по-лесно да участват в избори и референдуми.
Електронното гласуване е стъпка в процеса на модернизация на целия административен процес на базата на информационните технологии. Електронното гласуване би намалило в значителна степен разходите за отпечатване на бюлетини и изборни книжа.
Това са основни аргументи, които бяха представени в процеса на обсъждането и провеждането на националния референдум, които си позволяваме да припомним от мое име и от името на експертния екип.
Преди да представя проект за решение само ще спомена факт, който ви е известен. Той касае Резолюцията на Европейския парламент относно реформата на избирателното право на Европейския съюз 2015/2035(INL) на 11 ноември 2015 г. в рамките на пленарната сесия на Европейския парламент в Брюксел бе гласуван и приет Доклад относно реформата на изборното право на Европейския съюз. Резултатът от гласуването е 315 гласа „за”, 234 „против” и 55 „въздържал се”.
Съгласно т. 14 от Резолюцията на Европейския парламент държавите-членки се насърчават да разрешат гласуване по пощата, електронно гласуване и гласуване по интернет с цел да се повиши участието и да се улесни гласуването на всички граждани и особено за хората с намалена подвижност и за хората, които живеят и работят в държава-членка на Европейския съюз, на която не са граждани или в трета държава при условие, че се вземат необходимите мерки, за да се предотврати евентуална измама при гласуване чрез тези средства.
С оглед на тези аргументи, служебно, за да имаме база за дискусия сме предложили работен проект на решение, с което разполагате, който проект, ако бъде подкрепен, да бъде предложен на пленарна зала.
Проект на решение относно проведения на 25 октомври 2015 г. национален референдум.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23, ал. 3 във връзка с чл. 52 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление реши:
1. Подкрепя възможността да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите.
2. В срок до 29 февруари 2016 г. Комисията по правни въпроси да обсъди на първо гласуване всички постъпили и новопостъпили законопроекти на Изборния кодекс, включително законопроекти, предвиждащи въвеждането и на дистанционно гласуване по електронен път, както и да разгледа и анализира всички възможности и процедури за дистанционно електронно гласуване в приложните системи на европейското законодателство.
3. До края на месец април 2016 г. Комисията по правни въпроси да предостави доклад за второ гласуване на приетите на първо гласуване законопроекти на Изборния кодекс.
Колеги, с това смятам да приключа поставянето на предмета на дебат. Имаме възможност и да представим почти окончателна справка по отношение електронното гласуване в държави, където то е прието и се осъществява.
Г-н Петър Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, преди да кажа по конкретния проект за решение, аз бих искал да изразя съгласието си с това, което изчетохте като аргументи в подкрепа на електронното гласуване – това, което Вие и вашият екип са приготвили, и бих искал да обърна вниманието на един много интересен факт, който предполагам част от аудиторията е забелязала, но ако погледнете данните от така представената ни справка от ЦИК и видите броя на гласувалите на последните парламентарни избори и ги разделите наполовина, ще се получи число, което на практика е по-малко, отколкото са гласувалите „за” на референдума. Тоест, ние имаме гласували с „да” 1 883 411 човека, а половината от участвалите на последните парламентарни избори са 1 750 000. Тоест, за мен на практика, ако не беше това изкуствено занижаване на активността, като участие в самия референдум, щяхме да имаме едно правно валидно решение. То и в момента личи, защото повече от половината, както се изисква за един референдум, са се произнесли в подкрепа на предложението, са се произнесли, независимо, че активността е била по-ниска като цяло.
По самия проект на решение бих ви предложил да помислим дали не трябва още една точка да има – т. 4, тъй като мен сме смущава малко, че в проекта на решение на Народното събрание фигурират основно ангажименти към правна комисия, но липсва ангажимент към самото народно представителство да подкрепи изготвените проекти и предложението промени в Изборния кодекс. Или иначе казано, ако приемем сроковете, както сте ги поставили, макар че аз мисля, че можем малко да ги съкратим, но, ако ги приемем в този вид, т.е. в края на м. април 2016 г. Комисията по правни въпроси да е изготвила вече доклада за второ гласуване и да го предостави на Народното събрание, то тогава да има и една т. 4:
„4. Народното събрание до края на месец май гласува промените в Изборния кодекс, включително и промените, касаещи електронното гласуване.”
Поставям срок не случайно края на месец май, за да съобразя препоръките на Венецианската комисия за шестмесечния срок преди следващите избори и да не влизаме там в някаква колизия.
Същевременно ми се струва важно да имаме подобна точка, защото изразява ангажимент на цялото Народно събрание. Иначе бихме могли да си останем с предложенията на комисията, внесени в зала и дълго време негласувани. Нека да се произнесем, вече в подкрепа или не, залата и мнозинството ще каже, но нека има окончателния акт по конкретните законодателни предложения.
Това е моето предложение за нова т. 4 към проекта за решение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Ще подложа на обсъждане и Вашето предложение. Доколкото това е проект на постоянната правна комисия не би следвало да предвиждаме задължения на цялото Народно събрание. По тази причина сме спестили да кажем установяването на един финален срок. Все пак пленарната зала е всъщност еманация на законодателната воля на органа, така че би следвало в друг формат да се вземе това решение.
Г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости от Президентството и гости от Инициативния комитет за провеждане на референдума, преди да взема отношение, аз искам да направя едно редакционно предложение към така предложения ни проект. Предложението ми е свързано, както с постоянната позиция на Движението за права и свободи, така и с последното изречение в т. 14 на Резолюцията на Европейския парламент, която посочихте. Предложението ми е за допълнение към т. 1.
След думата „референдумите” изречението продължава така: „и при разписани законови гаранции за тайната на вота, гражданския контрол върху изборния процес и сигурността на информационните системи.”
Мисля, че така завършената т. 1 дава изискваните от Резолюцията на Европейския парламент действия по предотвратяване на евентуални измами с изборния процес, както и гарантира контрола на гражданското общество в този изборен процес.
При така завършено изречение народните представители от Движението за права и свободи ще подкрепят решението, което се предлага и ще се отнесат с уважение към проведения референдум и избирателите, които са гласували за електронното гласуване. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хамид. Г-н Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми членове на Инициативния комитет,
Първо искам да поздравя Инициативния комитет за тяхната ангажираност по отношение на такива обществени важни въпроси за развитието на политиката и на изборното право в България.
Няма как да не се съглася с народния представител Хамид Хамид по отношение на законовите гаранциите за това, че няма да бъде упражнен натиск и репресии върху избирателя и по отношение на тайната на вота. Но мисля, че не могат да се измислят такива законови гаранции, които да гарантират не преноса н данните и тяхната сигурност, а това, че извън една контролирана среда – извън секционната избирателна комисия, няма до рамото на избирателя на практика да седи някой, който да упражнява натиск и репресия върху неговата свободна воля за това за кого и как да гласува. Такива законови гаранции не мисля, че е възможно да съществуват. А тази възможност за електронно дистанционно гласуване отваря тази врата за репресия по отношение и на тайната вота, по което се е произнесъл и българския и германския Конституционен съд, че липсват такива гаранции поне в нашето законодателство.
На второ място, не мисля, че България – държавата, в настоящия момент е технически обезпечена по отношение на извървяването на цялата процедура по подготовка на електронно дистанционно гласуване. Разбира се, технологията не следва да пречи на развитието на демократичните процеси, на политиката в България, но на този етап може би поне десетилетия ще бъдат необходими, за да се въведе едно изцяло електронно правителство, което да гарантира една по-голяма сигурност по отношение на упражняването на такъв вид вот от страна на българските граждани.
Поради тази причина и поради липсата на каквито и да е гаранции възможни към настоящия момент не само в българското, а и в което и да било законодателство, аз лично не мога да подкрепя такъв проект на решение, което ни се предлага, което прочетохте преди малко. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Димитър Лазаров.
Димитър Лазаров:
Г-н Председателю, макар и под формата на реплика, просто искам да отбележа няколко неточности, които бяха споменати.
Конституционният съд на България не се е произнасял в своето решение що се касае до Изборния кодекс, който беше приет в края на 2010 г. и 2011 г., където беше предвидено електронно дистанционно гласуване, а се произнесе по конкретни текстове. В решението си Конституционният съд казва, че това е една от формите, които в доста държави се практикуват наред с други форми – гласуване по пощата, гласуване със СМС. Що се отнася до решението на нашия Конституционен съд искам да отбележа, че там става въпрос за машинното гласуване. Конституционният съд в Германия се произнесе, че няма гаранция, че софтуерът в машинното гласуване, поне тогава както е бил разписан, би допуснал възможности за изкривяване на вота, а машинното гласуване е в действаща вече норма в приетия от 42-то Народно събрание Изборен кодекс, като основни инициатори бяха колегите от БСП.
Тази яснота исках да внеса. Още повече и на фона на цитираното от Вас, г-н Председателю, решение на Европейския парламент. Очевидно това е пътят на бъдещето.
Що се касае до гаранциите, да, то такива следва да бъдат намерени от съответните специалисти, да бъдем убедени, за да гласуваме.
А в Германия в парламента се гласува явно – гласува се с вдигане на ръка, а когато е поименно гласуването, се гласува с едни жетони. Въпрос на национален подход. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Дуплика – г-н Попов.
Филип Попов:
Разбира се, аз не искам да превръщам правна комисия в един своеобразен тълкувател на конституционните решения. Недопустимо е, не е необходимо. Но в мотивите на въпросното конституционно решение категорично ясно е записано по отношение на така известния кодекс „Фидосова”, че няма гаранция за тайната на вота. Същото се отнася било то за софтуерна машина, а да не говорим за софтуерно електронно дистанционно гласуване как ще може да се гарантира тайната на вота и пак повтарям, тук не говорим дори за софтуер, а за това, че нито един компютърен специалист не може да гарантира, че до рамото на избирателя в неконтролирана среда, няма да седи някой, примерно, работодател, или местен велможа, който да упражнява натиск върху свободната негова гражданска воля. За това говоря.
Ивайло Мирчев:
Само искам да допълня по отношение на опасенията, които Вие изказахте. Особеност на електронното гласуване е, че избирателят има право неограничен брой пъти да изрази своя вот. Ако приемем, че наистина негов работодател или друг човек, който може да му окаже някакъв натиск е до него и го наблюдава в момента на гласуване, след това, тъй като електронното гласуване е няколко дни, да кажем 5-6 или 7, той може да упражни своя вот няколкократно, като му се зачита единствено последния упражнен вот. Така че тази хипотеза отпада или тя е силно ограничена.
Казано по друг начин, доста по-трудно ще е в електронното гласуване да се прави контролиран или корпоративен вот, отколкото в конвенционалното в момента. Благодаря.
Емил Димитров:
Казахте, че последното се признава. Когато последното е контролирано, какво правим?
Г-н Председател, имам предложение. И аз обичам камерите, и аз обичам да се изказвам, обаче когато имаш какво да кажеш, а не само защото има камери и държиш на медийното присъствие. Събрали сме се да гласуваме това решение, което да предложим на вниманието на Народното събрание. Нека да пристъпим към гласуване. Нека да не ползваме сега комисията за аудитория, за медийни изяви, за изясняване на политически позиции. Да го запазим за залата, където това би било възможно.
И аз имам забележки към електронното гласуване, за което съм за, но след цялата кампания се чудя дали изобщо да гласувам за, защото вие направихте точно обратното, което трябваше да се случи. Но в момента ние не сме тук, за да изясняваме отношения между политически партии, а да вземем едно общо решение и после в залата всеки ще има възможност да артикулира в публичното пространство каквото реши и както намери за добре.
Моля да пристъпим към гласуване на така направените две предложения: на колегата, който иска допълнителна точка, която аз няма да подкрепя и на колегата, който предложи допълнение на т. 1 от проекта за решение, която да даде по-ясна позиция, съобразена с европейските изисквания и директивата на Европейския съюз. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Приемам изявлението Ви като процедурно предложение. Има заявени 2-3 изказвания и тогава ще прекратим дебата.
По отношение на участието на Инициативния комитет, има процедурни правила, има и парламентарна традиция. Гостите се изказват на финала след народните представители, така че ще имате възможност за заключително изказване. Ще помоля да проявите търпеливо активно възприятие по отношение на дебата и ще вземете становище като приключат изказванията.
Г-н Димитър Делчев и след това г-н Чавдар Георгиев.
Димитър Делчев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, гости, аз искам да напомня, че днес обсъждаме проекта за решение, който принципно казва ние сме за въвеждането на електронно гласуване, имам предвид народните представители, и създава някакви срокове за правна комисия, така че да извърши подготвителната работа за зала. В този смисъл всяко обсъждане на въпроси от техническо естество, въпроси, свързани с това дали може да се въведе правилно или неправилно, е грешно поради две причини: първо, правната комисия едва ли е мястото, където могат да се родят някакви гениални идеи и да се намерят технически решения и на второ място, това е идеалният начин да се провали един принципен дебат, един дебат който касае това дали ние се стремим към по-демократичен изборен процес в страната.
Аз лично, заедно с колегите от Реформаторския блок, твърдим, че електронното гласуване е една от стъпките в правилна посока, така че ние да подсигурим (имам предвид народните представители от 43-то Народно събрание) възможно по-демократичен процес и по-демократични избори от тези, които сме видели до този момент. А всички знаем и съдът знае най-добре, че до този момент изборите са далеч от демократични.
Поради тази причина аз ви предлагам да ограничим изказванията си до принципния въпрос дали да има или да няма електронно гласуване. Доколкото виждам с повечето колеги се обединяваме около това да има електронно гласуване и в крайна сметка да насочим дебата натам.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Реплика на г-н Свилен Иванов.
Свилен Иванов:
Колеги, уважаеми гости, само искам да вметна малка забележка.
Не виждам какъв е проблемът в това, което предложи г-н Хамид. В решението можем да променим малко текста, като бъде извадено от текста на решението на Европейския парламент, което ще даде знак, че ние обръщаме внимание на контрола и наблюдението на бъдещото провеждане на такова електронно гласуване, което би трябвало да успокои г-н Попов, тъй като, ако нямаме такива гаранции, то явно няма да се проведе. Така че какъв е проблемът?
Предс. Данаил Кирилов.
Искате ли дуплика, г-н Делчев? (Да.) Заповядайте.
Димитър Делчев:
Отговарям директно проблем няма. Напротив, един такъв текст е приветстван. Въпросът е дебатът днес да не се фокусира върху тази тема. А иначе, аз съм много „за” и също вярвам, че електронното гласуване няма как ад бъде въведено, преди да има гаранции за анонимността и за сигурността на вота. В противен случай това ще компрометира целия процес. Но нека да оставим това за следващите 2-3, 5 години - в зависимост от това колко са необходими, за всичките пилотни проекти, които трябва да минат, за да могат българите да са убедени, че електронното гласуване добре отчита реално техния вот и да се възползват от тази възможност.
Предс. Данаил Кирилов.
Благодаря, г-н Делчев. Г-н Чавдар Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, аз си мисля, че в момента ние изцяло се занимаваме с нещо, което е противоконституционна дейност, стъпвайки на Решение № 4, ако не се лъжа, от 2011 г. Това решение е изключително ясно и не виждам как ние можем да подкрепим предлагания проект на решение.
И това, което предлагам първо процедурно, е т. 1 от това решение да отпадне. Това го правя формално и моля да бъде подложено отделно на гласуване.
Второ, ако случайно тази точка бъде приета с мнозинство от комисията, наистина по-разумни са предложенията на г-н Хамид и ние ще ги подкрепим.
Защо ние народните представители от БСП-лява България сме против това решение? Причините са няколко.
Още когато беше внесено предложението от Президента, ние казахме, че това се прави на инат и Президентът не се съобразява с българската Конституция. Подчертавам, ще го повторя, Президентът наистина внесе един противоконституционен акт, едно противоконституционно предложение и не се съобрази с решението на Конституционния съд. Това беше грубо потъпкване на българската Конституция, според мен.
Второ, няма спор между присъстващите, че изминалите избори за местни органи на власт бяха най-опорочените избори, включително и по отношение на резултатите от референдума. Тези резултати не са реални. Ние имаме хиляди сигнали, при които наши членове и активисти казват, че те са били задължавани да гласуват в изборните комисии и в изборните секции.
Така че ние не можем да приемем, че сме дори в хипотезата на закона и че трябва да приемаме някакво решение.
Добре, предлагате да се самозадължим и да разгледаме някакви законодателни промени. Нека да ги внесе този, който иска да ги внесе, ще ги разгледаме в някакъв срок. Това да. Но да изразяваме някакво принципно съгласие с това да има електронно дистанционно гласуване е абсолютно противоконституционно, според мен.
Решението на Конституционния съд е съвършено ясно. Няма как да се гарантира преноса на данни по електронен път, няма как да се гарантира доброволността на волеизявлението при гласуване, няма как да се гарантира автентичността на гласуването, няма как да се гарантира изобщо, че се провежда един честен изборен процес, съгласно нашата Конституция, която изисква тайно гласуване. По никакъв начин не можете да контролирате тайната на вота при дистанционно гласуване. Не случайно нашата изборна практика е така да се гласува на определени места ,защото там се гарантира тайната. Никой не може да контролира N на брой места на гласоподаване и дали е гарантирана тайната на вота. Ако искате да се занимаваме с противоконституционна дейност и противоконституционни текстове, настоявайте за точка първа.
Аз категорично казвам, ние не можем да изразяваме такова отношение поради тези две причини:
Първо, реалните данни от този вот са други. Това не е реално волеизявление на избирателите за нас, поради порочността на тези избори.
Второ, има ясно произнасяне на Конституционния съд, който казва, че няма как да се гарантира доброволността, автентичността и тайната на вота при едно електронно дистанционно гласуване с пренос на данни от незнам си къде и през незнам какви сървъри и с незнам си какъв софтуер.
За това пак ще кажа. Настоявам т. 1 да отпадне и това да се подложи на отделно гласуване.
Който иска да внася някакви законодателни изменения, ще ги разгледаме тогава, когато те постъпят в Народното събрание по съответния ред.
Категорично ние народните представители от БСП сме против дистанционно електронно гласуване и категорично считаме, че Президентът тук грубо наруши Конституцията на Република България и се опитва сега да ни въвлече в подобно решение, което Народното събрание да гласува. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Реплика на г-н Петър Славов.
Петър Славов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Георгиев, аз искам да ви помоля да не подвеждате аудиторията и колегите. Много добре знаете като юрист, че решението, което Вие цитирате, касае конкретен текст от Изборния кодекс и то конкретен калпав текст от някогашния кодекс „Фидосова”, което е съвсем различно тълкувателно решение на Конституционния съд, което би имало задължително значение по отношение на това, което правим в момента.
Или иначе казано, ако Конституционният съд се беше произнесъл по принцип, тълкувайки Конституцията, че електронното гласуване е недопустимо, противоконституционно и т.н., бих могъл донякъде да разбера аргументите ви, но не когато е отменил просто един калпав текст и между другото в решението Вие цитирате половината част. В другата част е казано какво може да се направи, за да не бъде този текст на практика противоконституционен, което аз мисля да съобразим и в актовете, които ще приемаме и в рамките на това решение след това като изменение в Изборния кодекс, да съобразим тези неща.
И другото, което искам да ви помоля. Имайте предвид, че цитирате решение отпреди 5 години, даже отиват към 6 години, а промяната и напредъка в технологията е толкова сериозен за този период и гаранциите, които те могат да предоставят са толкова сериозни, че въобще не може да става дума за каквото и да било сравнение на тогавашните технологии, с които се е провеждало електронно гласуване и това, което сега може да бъде въведено.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Ще ви дам възможност за дуплика. Но, ако дебатът продължава, може би беше по-добре за 3 минути за прочетем съображенията на Конституционния съд. Няма смисъл да спекулираме и манипулираме по аргументацията на конституционния съд.
Г-н Георгиев, за дуплика.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, не споделям нито една от тезите, които колегата разви в своята реплика. Първо, защото факт е, че Конституционният съд се произнесе по определени текстове, но тези текстове имат ясно съдържание и то съвпада с това, което сега ни се предлага. И мотивите, според мен, са категорични. Те недопускат електронно дистанционно гласуване по интернет, както ще бъде. То няма как да бъде. Чрез пощенски гълъби няма как да гласуваме дистанционно.
Второ, факт е, че ние не можем да гласуваме такова решение, защото има ясни мотиви на Конституционния съд. И т. 1, колега, ще бъде в противоречие с решението на Конституционния съд и затова развих своята теза и казвам, че това е противоконституционно.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Вие ще си поддържате тази теза. Други изказвания? Г-н Делчев.
Чавдар Георгиев:
Може ли да кажа още нещо. Да, технологиите се развиха, но те са се развили еднакво добре, както в защита на преноса на данни, сигурно още по-добре са се развили и във възможността тези данни да се манипулират. Знаете какви софтуери се използват, например, в отчитането на данните за емисиите в автомобилите. Видяхте, че има пълна възможност да се манипулират каквито и да са данни по електронен път.
Димитър Делчев:
Само искам да предложа една редакционна промяна, нещо което пропуснах да кажа първия път. Виждам, че на няколко места има „законопроекти на Изборния кодекс”. Предлагам да стане, за да е по-коректно „законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс”, за да предложим по-изчистен вариант за пленарна зала.
И един въпрос към Вас, г-н Председател.
Обсъждало ли е ръководството на Народното събрание, тъй като виждам тук разни срокове, до какъв срок трябва да се внесе законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, за да попадне в тези срокове за разглеждане в правна комисия. Има ли някакъв краен срок?
Предс. Данаил Кирилов:
Приемам изказването ви изцяло по процедура и всъщност това са няколко обяснения, които с оглед дебата и с оглед проекта на решение, бях длъжен да ги направя.
Моля да видите втората част на т. 2., допълнението „както и да разгледа и анализира всички възможности и процедури за дистанционно електронно гласуване в приложните системи на европейското законодателство.”
Тази мярка така, както казва Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление сме я вписали на правна комисия, макар тя да не е на правна комисия. И както тук имаше намек, правна комисия от правна страна би изразила становище, но от техническа страна вероятно би ползвала много експерти и експертиза. Правя уговорката, че тази част на т. 2 всъщност донякъде кореспондира с предложението на колегата Петър Славов да има някакъв ангажимент и за самата пленарна зала. Но от правна комисия ни не бихме могли да задължим по-висшия форум, самото Народно събрание. Тоест, ако имаме срок за Народното събрание е добре тази част и тази задача да я насочим и към пленарна зала.
По отношение обсъждането, примерно, за предварителната представа за времето. Тя, разбира се, търпи корекции. Защо сме заложили края на м. февруари като краен срок за първо четене на правна комисия. Защото си даваме сметка, че към момента имаме 8 висящи законопроекта. Но този дебат е логично да породи и да даде възможност да се внесат нови законопроекти, допълнителни, окончателни, коригиращи. Тоест, опитали сме се да заложим поне две седмици – един транзитен период от време ,в който парламентарните групи, така като говорихме веднага след изборите, вече са си направили анализ на изборните резултати, да могат да внесат окончателната си представа за цялостните изменения в Изборния кодекс, включително и в частта електронно гласуване. Защото към момента имаме един единствен законопроект, в който има част електронно гласуване, който е сходен с нашите два от предходния парламент.
Срокът края на месец април също е даден по-скоро като ангажиращ правна комисия, вътрешен срок, за да е ясно, че правна комисия приоритетно ще подготвя и обсъжда общия доклад на приетите на първо четене законопроекти. Там, както знаете, имаме възможност за триседмичен срок – 7 дни плюс удължаване. Така че вторият срок е даден малко напрегнат, даже бих казал свръхнапрегнат. Той едва ли не предвижда хипотеза, в която може да се случи обсъждането на доклада за второ гласуване да бъде в рамките на ден-два до три преди изтичането на този срок. Но, надявам се, дори и така да стане, парламентарните групи да внасят много предложения между първо и второ четене, защото нормативният акт е много обемен, т.е. ще се иска удължаване на срока. Надявам се все пак да има достатъчно време, за да можем да направим второто четене в този срок и съответно да подготвим доклада за това.
Г-н Хамид има забележка. Заповядайте.
Хамид Хамид:
Относно предложението на г-н Делчев да се добави „законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс” – това звучи добре и по-издържано, но от друга страна,затръшва вратата на политическите сили, които искат да предложат изцяло нов Изборен кодекс. Не че правя такава заявка, но е възможно предвид 8-те вече постъпили ,предвид референдума, предвид заявките за машинното гласуване да се появи изцяло нов Изборен кодекс. Предложението на г-н Делчев затваря вратата за такъв нов Изборен кодекс. Благодаря.
Димитър Делчев:
Съгласявам се с г-н Хамид и в такъв случай можем да напишем за коректност на текста „законопроекти относно Изборния кодекс”, „законопроекти по Изборния кодекс или „законопроекти, касаещи Изборния кодекс” в зависимост от това кой начин на изразяване харесва на мнозинството на комисията.
Предс. Данаил Кирилов:
Някой възразява ли по разделението „постъпили и новопостъпили”, което обясних. Възражението е дали да бъде само законопроекти на Изборния кодекс или ЗИД на Изборния кодекс.
Емил Димитров:
Законодателни предложения относно или във връзка с Изборния кодекс.
Димитър Делчев:
Законопроекти, касаещи Изборния кодекс.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Заменяме „на” с „касаещи”. Благодаря.
Колеги, ако от техническа и процедурна страна сме приключили, позволете ми да дам думата първо на Инициативния комитет „Гласувай без граници” и на колегите от Президентството, ако желаят. Заповядайте.
Георги Илиев:
Казвам се Георги Илиев, от Инициативен комитет „Гласувай без граници”.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами господа народни представители,
Уважаеми представители на Президентството,
Ще изкажа личното си мнение. Искрено се радвам, че нещата вървят в посока народните представители да се съобразят с решението, заявено от суверена, съгласно чл. 1, ал. 2 на Конституцията на България – цялата власт произтича от народа и се упражнява директно от него и чрез органите, т.е. имаме ясна заповед на суверена и се радвам, че народните представители вървят в посока да се съобразят с нея.
Всички останали технически въпроси – наистина технологиите се развиват с невероятна скорост, но те са въпрос на последващи актове, които могат да бъдат изяснени.
Това е, което мога да кажа аз. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте, г-жо Секретар по правните въпроси на Президента.
Петя Тянкова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители, уважаеми гости, ние апелираме към вас народните представители да подкрепите приемането на решение, което дава възможност да може да се гласува и дистанционно по електронен път, както и да приемете законовите норми, които позволяват това да стане реалност.
Считам, че резултатите от проведеното национално допитване показват по един доста категоричен начин волята на гражданското общество електронното гласуване да се случи, да стане факт. И в същото време по този начин ще покажем, че представителната демокрация в България има своето бъдеще, т.е. пряката демокрация в България има своето бъдеще, а представителната демокрация чува волята на гражданите.
Само искат, ако позволите, да възразя срещу изказаното мнение, че Президентът е внесъл противоконституционен референдум. Съжалявам, че се връщам отново на темата, но в конституционното решение се пропускат много ясни изречения, в които се казва, че само по себе си електронното гласуване не е противоконституционно като вид дистанционно гласуване и Конституционният съд продължава, че той всъщност отчита факта, че съвременният начин на гласуване не може да бъде отричан. Така че като се позоваваме на решението на Конституционния съд да отчитаме, че е по конкретни текстове и напротив, Конституционният съд изрично е отчел, че това е съвременен метод на гласуване. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Секретар. Колеги, възнамерявам да закрия дебата и разискванията. Няма възражения. Пристъпваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване по реда на постъпване на предложенията.
Предложението на колегата Петър Славов да се добави т. 4.
„4. Народното събрание до края на месец май 2016 г. да проведе второ гласуване на измененията в Изборния кодекс, включително и въвеждането на дистанционно електронно гласуване.”
Който е съгласен да подкрепим това предложение, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Десет гласа „въздържал се”. Не се приема предложението на колегата Славов.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Чавдар Георгиев да отпадне точка първа от проекта за решение. Който е „за”, моля да гласува „за”. Двама „за” отпадане. Който е против, моля да гласува против. Осем против. Въздържали се? Пет гласа „въздържал се”. Не се приема предложението на колегата Чавдар Георгиев.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Хамид Хамид. Текстът на т. 1 да стане:
„1. Подкрепя възможността да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите и при разписани законови гаранции за тайната на вота, гражданския контрол върху изборния процес и сигурността на информационните системи.”
Който е за да подкрепим предложението за допълнение на т. 1, моля да гласува „за”. Четиринайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Приема се предложението за допълнение на текста на т. 1.
Подлагам на гласуване по принцип предложението на колегата Делчев за уточняване изказа на понятията законопроекти – закони за изменение и допълнение, и тяхното отразяване в т. 2 и т. 3 на решението.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванайсет гласа „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма. Приема се предложението на колегата Делчев.
Мисля, че с това изчерпахме всички предложения. Ако съм пропуснал, кажете. Не съм пропуснал.
Подлагам на гласуване предложения проект за решение заедно с приетите две предложения – на г-н Хамид Хамид, и на г-н Димитър Делчев. Който е „за”, моля да гласува. Дванайсет гласа „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Няма въздържали се.
Колеги, прие се проектът на решение, който да предложим на пленарна зала. Благодаря ви. Закривам заседанието, за да има възможност в рамките на до 2 часа да бъде подготвен доклада и становището от настоящото заседание.
Благодаря на колегите, на гостите, на Инициативния комитет и на Президентството.
Закривам заседанието.
Председател:
Данаил Кирилов
