Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 54

Днес, 10.02.2016 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Екатерина Захариева, министър, Вергиния Мичева-Русева и Андрей Янкулов, заместник-министри, Смилена Костова, съветник в политическия кабинет на министъра, Петър Рашков, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” и Екатерина Тодорова, главен експерт в „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”; от Министерството на външните работи – Вероника Орбецова, аташе в дирекция „ООН и сътрудничество за развитие” и Саша Райчева, младши експерт в дирекция „Международно право и право на Европейския съюз”; от Обществения съвет към Комисията по взаимодействието неправителствените организации и жалбите на гражданите – Ива Таралежкова, заместник-председател на Обществения съвет; Представители на Национална гражданска инициатива за тълкуване на Закона за нормативните актове – Бойко Никифоров и Антон Бояджиев; Представители на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” – Велислав Величков, Цветомир Тодоров, Любомир Авджийски и Мирослав Мичев.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Добър ден, колеги. Има кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. От понеделник сте получили покана с предложение за дневен ред на днешното заседание:
1. Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието г-жа Екатерина Захариева, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разглеждане на Национална гражданска инициатива за тълкуване на чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове, на законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България, № ПГ-539-00-22, внесен от Инициативен комитет на 16.02.2015г.;
- Разглеждане на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” № 539-01-14, внесена от Инициативен комитет на 02.12.2015 г.
Съвместно заседание с Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
3. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесен от Министерски съвет на 29.01.2016 г.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписано на 12 ноември 2015г. в Ла Валета, и на Сертификата за принос на донорите по Приложение ІІ от Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписан на 30 ноември 2015 г., № 602-02-3, внесен от Министерски съвет на 04.02.2016 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерски съвет на 23.12.2015 г.
Имате думата по дневния ред. Г-н Хайтов, заповядайте.
Явор Хайтов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
В проекта за дневен ред, който ни е предоставен, в т. 5 е отбелязано „Обсъждане за първо гласуване на законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност”. Моят въпрос е считате ли, че разглеждането на тази точка днес е актуално?
Предс. Данаил Кирилов:
Тъй като този законопроект беше включен в дневния ред на Правна комисия преди да е готова седмичната програма на Народното събрание, ние сме имали предвид, че този законопроект би следвало да се гледа и вероятно ще влезе в пленарна зала. Съгласно седмичната програма той е в пленарна зала и мисля, че в последните минути на заседанието днес е гласуван. След като е обсъден в пленарна зала, ако искате да направите предложение за отпадане от дневния ред, според мен ще бъде абсолютно обосновано. Ако не направите такова предложение, аз ще направя, така че ще го изключим от дневния ред като т. 5.
Явор Хайтов:
Правя предложение т. 5 от проекта за дневен ред да отпадне.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Други предложения, становища? Г-н Филип Попов.

Филип Попов:
Имам въпрос. Ние ли бяхме водеща комисия по този законопроект?
Предс. Данаил Кирилов:
Не. Ние сме участваща комисия по този законопроект. То и за това така се случи. Другите комисии го гледаха почти в началото на сегашната сесия, защото той е внесен точно преди Коледа. А ние продължихме с обсъжданията по ЗОП и по тази причина малко забавихме текущите законопроекти.
Има ли някой против отпадането на т. 5? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред от т. 1 до т. 4 включително така, както са предложени. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Четиринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред се приема.
Пристъпваме към първа точка - Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието г-жа Екатерина Захариева, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гости от Министерството на правосъдието, освен министъра на правосъдието г-жа Екатерина Захариева са и г-жа Вергиния Мичева-Русева, заместник-министър и г-н Андрей Янкулов, заместник-министър, г-жа Смилена Костова, съветник в политическия кабинет на министъра и парламентарния секретар на Министерството на правосъдието.
Така както г-н Хайтов много настояваше целия политически кабинет – уточнявам, според мен, към този момент това е политическият кабинет.
Добре дошли на колегите от Министерството на правосъдието.
И с извинение, тъй като това обсъждане беше планирано преди повече от месец, но по ред обективни причини и за съжаление, въпреки положителната енергия на колегата Хайтов, едва сега успяхме на практика да пристъпим към изслушването на министъра на правосъдието.
Процедурата колегите я знаят. Въпреки това ще помоля да опитаме да бъдем стегнати, знам, че няма да сме кратки, но да сме стегнати във въпросите. Пристъпваме към първия кръг от поставянето на въпросите.
От името на най-голямата парламентарна група на ГЕРБ ще си позволя аз да поставя първия въпрос. И тъй като и по процедурата няма възможност за встъпителни изявления на министъра, искам министърът да има възможност за такова встъпително изявление и за това, уважаема г-жо Министър, моля да споделите какво е вашето виждане за основните предизвикателства в рамките на вашата компетентност. И по-конкретно, тъй като имаме течащи срокове, включително и по промените в Конституцията, които приехме, как виждате процедурата по обсъждане и приемане на Закона за съдебната власт.
Екатерина Захариева:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Първо искам да кажа, че екипът на министерството и лично аз винаги съм готова и никога не бих отложила този блиц контрол, ако съм в България. Знаете, че по принцип в сряда гледаме да сме тук, така че съм готова да отговарям на всички въпроси. С мен е част от екипа. Не успя да се присъедини заместник-министър Филипова, защото днес се открива едно от ремонтираните общежития към затворите във Варна и тя няма да успее да се върне днес, за да присъства на този блиц контрол. Също така липсва и един от съветниците ми в политическия кабинет - съдия Кунев. Известно име, бивш конституционен съдия, председател на отделение във Върховния касационен съд, член на Висшия съдебен съвет, който в момента е в работна група по Закона за съдебната власт.
Сега преминавам към отговора на въпроса. Предизвикателствата са много, но аз бих искала да се съсредоточа на най-спешното и важното между тях – това е приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Благодаря ви, за това, че получих вашата подкрепа, която всъщност два пъти е била получена: първият път с приемането на актуализираната стратегия за съдебна реформа, в която е предвидено създаването на Съвет за съдебна реформа, който да координира усилията на институциите за изпълнение на мерките за стратегията и за изпълнение на мерките по Механизма за сътрудничество и оценка. Такъв съвет беше създаден. Там са всички заинтересовани страни, включително неправителствения сектор, освен институциите, професионалните организации, научната общност. Плюс това сме предвидили възможност тогава, когато се обсъждат проекти на закони да бъдат поканвани представители на всяка една от политическите партии, представени в парламента или по-скоро коалиции, защото партиите ще ми е трудно да обхвана всички и парламентарни групи плюс председателя на Комисията по правни въпроси. Защото от моята практика до момента и като заместник-министър и преди това като директор на Правна дирекция към разбрала едно, че тогава, когато народните представители, парламентарните групи и компетентните комисии са привлечени в началото на законодателния процес, те имат възможност да чуят на ниво обсъждания и работни групи мнението на различните заинтересовани страни. Това е полезно, както за нас, така и за тях най-малкото, защото влизайки законопроектът в Народното събрание, още с внасянето му те са подготвени и знаят по какъв начин са протичали дебатите.
Така че вие сте поканени, получили сте писма, мисля, че част от парламентарните групи вече са изпратили представители да участват.
На първото заседание на съвета беше взето решение единодушно, искам да подчертая не по предложение на министерството, за разделянето на законопроекта на две писти, ако мога така д се изразя, но и двете са с доста бързи скорости: първата е свързана с изменението на Конституцията и втората, всички останали промени, по които има подготвен законопроект, но на който трябва да се направи финалното обсъждане и финалните корекции по него.
В първия законопроект сроковете са следните:
На 2 март приемане от Министерския съвет, като през това време ще се проведе съгласуването с всички заинтересовани страни и това в момента се случва и в работните групи, и в съвета, и с ваше участие. В него освен разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии, разбира се, и това което е предвидено в самите текстове на чл. 130а и чл. 130б от Конституцията, а именно избор на членовете на Висшия съдебен съвет от магистратската общност - от съдиите и от прокурорите.
Много, много усилено върви и работата по разписване на правомощията на Инспектората, които са дадени с изменението на Конституцията, което ще бъде в изцяло нова глава, по проверките за почтеност, по конфликта на интереси и имущественото състояние на магистратите. Първите срокове за това ще бъдат 2 април Министерски съвет и веднага след празниците внасяне в Народното събрание, където се надявам наистина да получим и вашата подкрепа, така че да успеем да спазим тримесечния срок, който изтича на 22 март по наши сметки, защото тогава се обнародва Конституцията и от тогава влиза в сила. На 22 март изтича тримесечния срок за приемане на законопроекта, свързан с чл. 130а и чл. 130б.
Края на м. април, такъв срок постави Съветът към работните групи, да бъде подготвен, проведено обществено обсъждане и внесен в Министерския съвет.
Останалата част, който е наистина огромен законопроект, свързан с кариерното израстване на магистратите, с атестирането, с новите правомощия на Инспектората, с електронното правосъдие, с реформата в Прокуратурата и със съдийското самоуправление и изобщо всички останали въпроси, които са повдигани, обсъждани и се чакат от всички – от обществото, от магистратите и на последно място ще поставя нашите европейски партньори, защото считам, че е много по-важно ние вътрешно да направим нещата така, че да се повиши доверието в съдебната система. Всички знаем на какво ниво е то.
Това са сроковете. Изключително усилено се работи – всеки ден имаме срещи, обсъждаме и мога да кажа, че законопроектът е готов.
Няма как да не спомена отпадането на тайната на вота в първия законопроект. Така или иначе Конституцията има пряко действие. Отмяната на разпоредбата, която гласеше, че определен брой решения се взимат от Висшия съдебен съвет тайно, вече не съществува задължение това да се случва. Има само един текст в Закона за съдебната власт, който все още предвижда тайно гласуване и това е изборът на тримата големи, който ние също ще предложим да отпадне.
Висшият съдебен съвет, знаете, вече прие правила и в момента всичките му решения се взимат явно. Но ние все пак ще предвидим и изричен текст в закона, за да сме сигурни, че няма да се прибегне и да се стигне до там, че да решат да взимат някои от решенията тайно.
Това е по отношение на законопроекта за съдебната власт. Това е най-важният ни законопроект, но това не означава, че не работим и по други.
Наказателно процесуалния кодекс. Измененията там са в няколко посоки. Но по-скоро министерството не е било въвлечено до момента, а само Върховният касационен съд, Върховната прокуратура и представители от парламента.
Също така измененията в Търговския закон няма как да не ги спомена. Очакват се от всички и най-вече от бизнеса. Ще бъдем готови за обществено обсъждане. Всъщност той вече е готов и мисля, че до две седмици ще тръгне на обществено обсъждане и ще ви помоля да имаме възможност да го представим може би на правна комисия предварително, на етап обществено обсъждане преди внасянето в Министерския съвет. Там става въпрос за две неща: кражбата на фирми, което е много известно в обществото – засилване на проверките и също така много важна процедура, предхождаща процедурата по несъстоятелност, така нареченият „предпазен конкордат” или оздравителна процедура на прост език. Работим в министерството и законът е почти на финална фаза.
За кражбата на фирми ще предложим с Търговския закон едно изменение на Наказателния кодекс - специален състав на това престъпление. До момента фактът, че единственият начин, по който могат да бъдат повдигнати обвинения на хората, които извършват тези престъпления, само за документни престъпления. А това не е възпиращо кой знае колко – наказанието е до 2 години лишаване от свобода. Аз не съм привърженик на факта, че само с повишаване на наказанието ще се превентира, но все пак считаме, че трябва да има специален състав за така нареченото обсебване на фирми, който да улесни работата на прокуратурата и на съда тогава, когато преследва такива престъпления.
Вече направихме изменения в две наредби, които се издават от министъра на правосъдието: наредбата, свързана с воденето на търговския регистър и съответно с регистрите на нотариусите и направихме връзка между тях, така че да могат служителите по вписванията в реално време да проверяват и да имат връзка с регистъра на нотариусите дали наистина документът, който е представен пред тях, е включен и в регистъра и е нотариално заверен. Това съм сигурна, че ще бъде също от изключителна полза, за да се превентира прехвърлянето на фирми без знанието на техните собственици и ще правим проверка за това дали наистина е минал през нотариална заверка съответният документ, а не е просто фалшифициран печатът и подписът.
Така че това вече го свършихме и мисля, че наредбата ще бъде обнародвана тази седмица в Държавен вестник. Тя е подписана само от министъра на правосъдието и се издава от министъра на правосъдието и не е минала през Министерски съвет.
Няма как да не спомена и младежкото правосъдие. Г-жа Мичева изключително усилено е работила през последната година. Нещо, което се чака и можем да се похвалим, че България ще бъде всъщност една от държавите, която може да даде позитивен пример за това – изцяло нов закон за младежкото правосъдие. Все още текат разговорите в работните групи и обществените обсъждания. Привлечени са изключително широк кръг от експерти, които работят в тази сфера, не само от съда и прокуратурата, но и от неправителствения сектор, който е ангажиран с правата на детето. И мога да кажа, че България наистина ще бъде пример за добро прилагане на законодателството и на всички международни регламенти, конвенции, директиви, по които България е страна по отношение на правата на детето.
Съвсем не изчерпах списъка с работата, която се върши в момента, но със сигурност най-големият приоритет е Законът за съдебната власт.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Министър. Ще дам думата на следващата по големина парламентарна група - на колегите, които я представляват в комисията, това е парламентарната група на БСП-лява България. Две минути за поставяне на въпрос, 3 минути за отговор от министъра, 2 минути за отношение по отговора на министъра и 2 минути за дуплика, ако министърът прецени да отговори на репликата.
Г-н Попов, заповядайте, ако желаете.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаема г-жо Министър, уважаеми колеги, моят въпрос е може би по-скоро уточняващ. Освен Законът за съдебната власт и тези, които изброихте, предвиждате ли в кои други нормативни актове и в какъв срок ще се прави промяна във връзка с така наречената Стратегия за развитие на съдебната власт. Благодаря.
Екатерина Захариева:
Всички нормативни документи едва ли ще мога да изброя, от измененията на Закона за съдебната власт ще произтече необходимост от много усилена работа във Висшия съдебен съвет, свързана с изменение на техните актове по отношение на самия законопроект и най-вече в Инспектората по отношение на методиките, които той трябва да приеме за абсолютно новите функции, които му се вмениха с Конституцията, като, например, така наречените проверки за почтеност. Това е нещо, което в България не е правено и наистина в кратки срокове трябва да бъде разработено.
Освен Наказателно-процесуалния кодекс, който споменах, в момента в Народното събрание са измененията на Гражданско-процесуалния кодекс, които вече са факт.
Аз имам една доста дълга таблица с законопроекти, но няма да я коментирам цялата. Ще спомена някои. Законът за особените залози, който е изключително важен, който е свързан с двата регистъра. Особените заложи ще бъдат вече в търговския регистър – нещо, което е изключително важно и ще облекчи много бизнеса. По отношение на това, че вече цената за вписване на този особен залог от 300-400 лв. ще падне на 10 лв., така че това е изключително важно. Изпратен е за съгласуване и съвсем скоро време ще влезе и при вас.
Търговският закон вече го споменах.
Имаме няколко директиви, които трябва да бъдат също транспонирани. Те са свързани отново с Наказателния кодекс. Това са три директиви. Престъпленията срещу информационните система. Светът се променя. На последния неформален Съвет на министрите по правосъдие в Амстердам надълго обсъждахме точно тази тема и не случайно се наложи Европейската комисия да приеме такава директива. Оказа се, че не само България, но и голяма част от европейските държави наказателните им кодекси просто не са подготвени не само за състава на такива престъпления, но и за новите средства и методи за разкриването им и за разследването на тези престъпления.
Също така директива срещу наказателната санкция на пазарна злоупотреба и директива относно наказателния ред за защита на еврото.
Няма как да не спомена и нещо, което съжалявам че забравих да спомена още при първия въпрос, изключително важна работа в Министерството на правосъдието тази година е именно по пилотното решение на Европейския съд по правата на човека по делото „Нешков и други срещу България”, с което е даден срок на България до 1 декември тази година да предприеме мерките и препоръките, които са в съответното решение, свързани с подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Съжалявам да го кажа, но България е една от малкото държави, които все още въпреки конвенциите, по които е страна, не изпълнява и не защитава достатъчно правото на човека и не е осигурила елементарни условия по отношение на хората, изтърпяващи присъда лишаване от свобода. Законопроектът е готов. Той всъщност е изменения в редица други закони – и в Наказателния кодекс, и в Наказателно-процесуалния кодекс. Но нещо, което е изключително важно, изрично ще бъде въведено, в момента има само един пилотен проект за електронно проследяване по Норвежката програма, което е особено актуално по отношение на домашния арест в случаи на мярка за неотклонение, изрично ще бъде въведен и този механизъм в този законопроект.
Това са съвсем накратко законопроектите, по които се работи през тази година.
Няма как да не спомена и една наредба, която е изключително важна, а именно Наредбата свързана с юридическото образование. Това е работа, която е започната преди година, почти на финалната права е. Няма как да не признаем, че от тук започва всичко. Качеството на образованието на студентите по право е свързано много пряко с качеството на правораздаването като цяло. Това са университетите, в които се подготвят съдии, прокурори, адвокати, юрисконсулти и юристи. Реформа не е правена от 13 години. Почти на финална права сме. Има още няколко неща за уточнение, свързани с наличието или не на задочно образование по право. Тук е доста разделено мнението на самите университети. Изчистване на някои от текстовете по отношение на единния държавен, който считаме, че трябва да се въведе за всички студенти по право в един ден с казус плюс другите три държавни изпита, които остават да се държат. Тук няма спор, че трябва да има единен държавен изпит, но са останали някои неща за изчистване по отношение на това как да се проведе така, че да може да се проведе – все пак да се осигурят достатъчен брой комисии.
Това са нещата най-схематично, по които се и ще се работи в първите 6 месеца на тази година.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Министър. Аз бих казал, че повече от схематично беше представянето. Г-н Попов, ако има отношение.
Филип Попов:
Благодаря за изчерпателния отговор. Може би при втория кръг от въпроси. Знаете, че един от основните проблеми в системата на съдебната власт това е дисбалансът в натовареността на съдилищата. В тази сфера какво предвиждате за решаване поне от части на този проблем?
Екатерина Захариева:
Това е изключително важен въпрос. Няма как. Всяка година има такава препоръка в доклада на Европейската комисия. Но независимо дали го има или няма, ние си знаем този проблем и би трябвало да работим по него. В края на миналата година се прие от Висшия съдебен съвет, като правя уточнението, че това не е в правомощията на министъра на правосъдието, който може да предложи, но е изцяло в правомощието на Висшия съдебен съвет да взима решение за закриване или откриване на нови административни структури, съдилища, прокуратури. Макар че прокуратурата следва съда и по-скоро говорим за съдилища.
Приета е в края на миналата година нормата за натовареност на съдилищата и прокуратурите. Очаква се тази година наистина да се видят резултатите от нея. Във Висшия съдебен съвет се работи по проект, мисля, че с подкрепа на Световната банка, не съм убедена дали е тя, но мисля, че е Световната банка точно за разработване на новата съдебна карта, така наречена, която е пряко свързана и с натовареността и качеството на съдебните актове, които се постановяват.
Още преди 4 години е направен първият анализ от Световната банка, който е свързан с броя на населението, броя на фирмите, броя на съдилищата – просто чисто демографските дадености, отдалеченост, което е първата стъпка по отношение на разработването на съдебната карта. Това е работа, която се върши от Висшия съдебен съвет, но министерството е готово да подпомага тази дейност с цялата експертиза и с всичко, което можем. Ние винаги сме канени на техните обществени обсъждания, които се правят. Преди две седмици беше направено първото такова с районните съдилища, пак организирано от Висшия съдебен съвет. Не е в правомощие на министъра на правосъдието, но съм готова в нашата работа и в нашия фокус е да подпомагаме Висшия съдебен съвет с каквото можем. Но това е наистина ангажимент и в приоритетите на Висшия съдебен съвет.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Министър. Третата по големина парламентарна група – колегите от Движението за права и свободи. Заповядайте, колега.
Митхат Метин:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаемо ръководство на Министерството на правосъдието,
Г-жо Министър, първо поздравления. Аз не съм имал честта да ви поздравя за встъпването ви в длъжност. Пожелавам успех на Вас и на ръководеното от Вас министерство, на целия ви екип успешна и ползотворна работа, тъй като наистина ще имате нужда от голям успех и от много задълбочена и продължителна работа.
Не съм успял да формулирам кой знае какъв въпрос, но нещо, което ме интересува във времето и знам, че е проблем и вътре в самото ви министерство дотолкова доколкото трябва да бъде развивана самата сфера.
Общо взето каква е политиката ви в Министерството на правосъдието в сферата на затворното дело. Предвиждате ли конкретна реформа в хода на вашата дейност, която е свързана с разкриване или закриване на затвори, окрупняване или намаляване на общата бройка на затворите и на заетите в затворното дело държавни служители.
И пак в тази връзка да ни осветлите, ако имате тази възможност, или на следващ блиц контрол, участва ли министерството в донорски програми, участва ли в привличане на средства от европейските фондове в сферата на затворното дело.
Всеизвестни са оценките в европейски мащаб, че нивото на социалния климат в затворите в България е едно от най-ниските нива в Европа и в този смисъл вие имате доста работа. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте.
Екатерина Захариева:
Благодаря Ви, за въпроса. Благодаря за пожеланията.
Аз ще кажа няколко неща и след това за повече подробности бих могла да дам думата на заместник-министър Янкулов.
В краткото си изложение споменах пилотното решение срещу България, което мисля, че не е първото за затворите. Но много пъти от Съвета на Европа и от други организации от Европейския съюз сме получавали препоръки за подобряване на условията там. Така че, да, предвижда се такава реформа. Законопроектът е готов и започва обществено обсъждане по него. Всъщност взели са широк кръг лица в изработването на проекта, но все пак тепърва започва общественото му обсъждане.
По отношение на администрацията миналата година е направено съкращение, така че не предвиждаме сега. На минимума са. И повече от това не би било редно да се намаляват служителите там.
Аз лично не предвижда и моят екип в момента не предвиждаме съкращаване на служителите в двете главни дирекции „Охрана” и „Изпълнение на наказанията”. Даже получавам въпроси по отношение на „Охрана” и съм съгласна с тях, да се осигурят много често по повече от един вход на съдебните палати, така че да има лесен достъп и на адвокати и на вещи лица и граждани до там. Но това всичко ес вързано с човешки ресурс, с хора, които пазят залите.
Имаме няколко програми, някои от които вече споменах - по отношение на електронното наблюдение с норвежкия механизъм. Норвежкият механизъм - традиционно Норвегия подпомага България финансово в тази сфера.
Имаме няколко програми, свързани с обучение на самите служители в местата за лишаване от свобода - затворите. Не предвиждаме в момента, освен този който се строи – ново общежитие, тази година няма средства за строителство на нов затвор, но имаме програма за обединение на арестите със затворите.Преди две седмици във Враца стана едно от първото обединение на ареста да премине към затвора. Това ще подобри със сигурност условията на хората, които изтърпяват мярка за неотклонение задържане под стража.
Също така това, което е много, много важно, че имаме ясна програма разписана. За съжаление за тази година нямаме необходимите средства за изпълнение на цялата програма точно по отношение на подобряване на условията там. Имаме 15 млн. лв. за всички затвори, за всички места за лишаване от свобода. Само да спомена, че в три от затворите все още няма тоалетни. Готови са проектите, обществените поръчки са стартирали, имаме осигурени средства за тях, работим с минимален ресурс. Това е основен проблем за държавата и той следва да бъде решен в рамките на две години, да приключат всички ремонти там и не се предвижда строителството на нов затвор. С минимални средства да постигнем максимален ефект - ефективно и ефикасно да подобрим условията там така че наистина в България да няма проблем. Това е нашата цел. За повече подробности заместник-министъра да каже няколко думи.
Предс. Данаил Кирилов:
Наистина няколко. Ние сме слушали доста пъти министър Янкулов.
Андрей Янкулов:
Само ще допълня по отношение конкретно на вашия въпрос дали се предвижда строеж на нови затвори и откриване на повече места в местата за лишаване от свобода. Строеж на нов затвор в програмата, която сме подготвили в мандата на министър Иванов не е предвиден, но това не означава, че не се предвиждат нови места в затворите. С програмата, която сме представили, горе-долу около 1000 нови места могат да бъдат отворени в рамките на две години и без строеж на нов затвор. Говорим за нови места от закрит тип с повишени изисквания към охраната. 1000 места са два средно големи европейски затвора. Така че това нещо може да стане чрез заместник-министър Филипова, която днес пое ресора от мен, която открива ремонтираното затворническо общежитие „Разделна” към затвора Варна, което ще бъде от смесен открит и закрит тип. Там ще се повиши капацитета на местата за лишаване от свобода от закрит тип и ще се разтовари един от най-пренаселените след затвора Бургас затвор Варна.
Към затвора Бургас се изгражда затворническо общежитие „Дебелт”, чиито строеж трябва да финишира през пролетта и то ще даде нови около 400 места отново от закрит тип.
Така че при изпълнение на тази програма, която е разписана, в един реалистичен период от 2-3 години могат да се разкрият нови 1000 места от закрит тип.
Знаете, миналата година беше много тежка за местата за лишаване от свобода. Освен пилотното решение, за което стана дума, много важен момент от миналата година беше и декларацията на Комитета за предотвратяване на наказанията срещу България, което е крайно средство на комитета за идентифициране на проблеми в местата за задържане. Това е организация към Съвета на Европа, която осъществява мониторинг на всички места за задържане във всички страни-членки на Съвета на Европа. За да стигне тя до това решение значи на лице са системни дългогодишни проблеми.
Но също така трябва да се отчете и въпреки, че това е критична организация, която рядко си позволява положителни становища дори и по отношение на доста по-напреднали държави от нас, реакцията на свършеното след излизане на декларацията и на плана за действие, която беше предложена, беше доста положителна и заявена лично от президента на комитета. Така ч, макар годината да беше много тежка, има и положителни неща, които успяха да се направят и надявам се наистина това да продължи и занапред.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря и на министър Захариева и на заместник-министър Янкулов. Имате възможността за отношение, ако желаете.
Митхат Метин:
Благодаря. Бяха изчерпателни отговорите. Ще следим дейността на министерството в проекция.
Предс. Данаил Кирилов:
И да им помагаме с каквото можем.
Митхат Метин:
Разбира се, да им помагаме.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, четвъртата по големина парламентарна група – парламентарната група на Реформаторския блок. Г-н Петър Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаема г-жо Министър, уважаеми госпожи и господа заместник-министри, колеги, уважаеми гости,
Моят въпрос ще адресира една тема, която мисля, че е актуална и която мисля се коментираше и в доклада на Европейската комисия, темата за новата наказателна политика и за новия Наказателен кодекс, а предполагам, че повечето колеги си спомнят, че предишното Народно събрание се опита да приеме такъв кодекс и той беше подложен на доста сериозна обществена критика и на практика замря на този етап, остана неразгледан. Моят прочит на доклада е, че Европейската комисия ни обръща внимание, че свързването на двете теми – тази за съдебната реформа и промените в Закона за съдебната власт и процесуалните закони с темата за нов Наказателен кодекс може да доведе до забавяне на целия процес, от което да пострадат всъщност по-спешните мерки, които сме си заложили като срокове, които и Вие, г-жо Министър, в началото изложихте.
В тази връзка искам да ви попитам споделяте ли това виждане и на практика предвижда ли се да се търси някакво обединяване - паралелно разглеждане на нов Наказателен кодекс с останалите промени, касаещи съдебната реформа или ще предпочетете да остане за следващ етап на разглеждане, след като приключи условно наречен първи етап с промените в Закона за съдебната власт и тези най-спешни неща, които Конституцията с промените изисква от нас. Благодаря.
Екатерина Захариева:
Благодаря за въпроса. И аз така прочетох доклада. И като чели Европейската комисия разбра, аз изрично помолих при разговорите, които имахме с тях, да се фокусираме върху спешните изменения в Наказателния кодекс и изложих план, който имаме, да се изработи първо нова наказателна политика, която да бъде одобрена и от правителството и от парламента, и подложена на широко обществено обсъждане, след което да се реши дали наистина има нужда от изцяло нов Наказателен кодекс. Дали общата част се нуждае от промяна или по-скоро говорим за специалната част. Това беше прието от комисията и изрично беше посочено в доклада като приветстващо новия подход на българското правителство.
Отговорът ми е в тази година не предвиждам включване в законодателната програма на правителството и парламента изработването на нов Наказателен кодекс. Не сме готови. Не случайно беше подложен на критика от цялата общественост и от народните представители в предишния парламент проекта, който беше предложен на вниманието. Няма да го критикувам, но истината е, че 70% от него бяха всъщност старите текстове. (90%) Да, спорно е колко са процентите, но голяма част от текстовете бяха старите текстове.
При положение, че ние нямаме ясна концепция за нова наказателна политика, това, което мислим да направим е наистина изработването на нова наказателна политика с помощта на Холандското правителство, които са новатори в тази дейност. Истината е, че институтите, които е имало в България през годините, които са извършвали научната дейност точно по новите тенденции в наказателното право са закрити и в България такава експертиза, за съжаление, като статистика, като наблюдение, като чисто научна работа почти няма. Така че изключително много разчитаме на тяхната подкрепа заедно с нашия Софийски университет, заедно с тинк танкове в България, които работят също по проекти, министерството, Върховния касационен съд, Прокуратурата за изработване на нова концепция за наказателна политика и едва след приемането и обсъждането й преди това и след това преминаване към решение за нов или сериозно изменение на специалната част. Такава беше и препоръката в доклада – необходимост от спешните промени, като например, аз изброих няколко от тях, свързани с директиви и регламенти, престъпления, свързани с информационната сигурност – нещо, което е ново за цяла Европа и се налагат изменения там, защитата на еврото, кражбата на фирми, в подкупа вече беше направена промяна миналата година от парламента. Тоест, изменения, които налагат подобряването на разкриваемост, преследване, бързина на процеса и в Наказателно-процесуалния кодекс и в Наказателния кодекс, но нов едва тогава, когато си изградим концепцията за нова наказателна политика.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Министър. Г-н Славов, ако искате отношение? (Не.) Не желаете отношение. Благодаря. Покана към колегите от парламентарната група на Патриотичния фронт. Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаема г-жо Министър, уважаеми заместник-министри, въпросът ми е продължение донякъде на въпроса на колегата Славов, само че е по отношение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Вие споменахте, че има работна група. Аз съм задавал и преди това въпрос към вашия предшественик. Още преди близо половин година той каза, че има такава група, че тя започва работа по промените. Докъде е стигнала работата на тази работна група и какви са основните положения, които смятате, че трябва спешно да бъдат променени, тъй като разбрахме от отговора на предходния въпрос, че на практика Вие споделяте мнението, че неотложните промени трябва да бъдат правени, а не да чакаме да се приема обща наказателна политика и едва след това да променяме процесуалните закони. Благодаря.
Екатерина Захариева:
Работната група не е била в министерството. Работната група е във Върховна прокуратура, Върховния касационен съд и представители на експерти от парламента. Утре ще имаме среща с тях и ще обсъдим етапите. Те са готови. Но най-накратко. Измененията, поне по моя информация, са свързани с ускоряване на процеса, деформализирането му по подобие на Гражданско-процесуалния кодекс в първото заседание на първа инстанция трябва да бъдат обсъдени дадени препоръки за всички нередности, които съществуват, а не да се стига до последна инстанция конституционна, делото да се връща с препоръка за отстраняване на нередности в акта на първа инстанция и това води до удължаване на процеса с по 4-5 години. Скоро бях в Англия. Знаете, имах среща с техния министър на правосъдието. Той ми сподели, че също работят по ускоряване на техния процес, но тяхната болка беше, че наказателният процес приключва да 2 години, което на тях им се струва изключително дълъг срок.
Така че ще бъде в посока деформализиране на процеса и наистина дисциплиниране, така да се каже, на разглеждащите органи и на самия съд за изцяло ускоряване на процеса.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Министър. Г-н Митев, може да се информирате и от колегата Димитър Лазаров и от доц. Екатерина Салкова, които участват в работната група.
Христиан Митев:
Аз благодаря за изчерпателния отговор. Вече се надявам, че след като сте се запознали с работата до момента, която е извършена от работната група, ще бъде ускорена работата по този проект и до края на годината тези изменения ще бъдат факт, защото цялото българско общество ги очаква. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Покана към парламентарната група на Български демократичен център. Г-н Хайтов, аз нямам съмнение, че имате желание да поставите въпрос с оглед енергията, която проявихте досега. Заповядайте.
Явор Хайтов:
Много благодаря, г-н Председател. Точно в рамките на предвидените в правилника 2 минути ще формулирам моя въпрос, но преди това в подкрепа на казаното от заместник-министър Янкулов, ще ви разкажа една история от преди 30 години, когато Милко Балев влиза при Тодор Живков и му казва: „Другарю Живков, имаме няколко милиона в излишък, къде да ги похарчим?” Тодор Живков го пита: „Кои имат най-голяма нужда?” Балев отвръща: „Университетите и затворите.” Живков му казал: „Милко, на тия години студенти няма да ставаме. Я да инвестираме в затворите.”
Та по този повод в подкрепа на казаното от Вас, разчитайте на нас, че ще бъдем широко скроени, когато имате нужда от подкрепа при приемането на бюджета.
Предсд. Данаил Кирилов:
Ние просто не сме образователна комисия!
Явор Хайтов:
Искам да кажа и още нещо. В момента текат годишните отчети и анализи на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Проявих особена активност, за да получа графика на тези отчет-анализи, защото ние като народни представители имаме право да се информираме какво са свършили областните дирекции на МВР по страна и особено в районите, където сме избрани.
По този повод, без вие да имате реална възможност да регулирате годишните отчет-анализи на окръжните съдилища и окръжните прокуратури, но чрез Висшия съдебен съвет считам за уместно да бъдем информирани по дати кога окръжните прокуратури и окръжните съдилища ще проведат своите годишни отчет-анализи, защото ние като народни представители само от полза можем да бъдем на системата, ако присъстваме на тези годишни анализи. Например, за миналата година от моя избирателен район аз получих такива покани. Аз съм избран от район Враца и смея да твърдя, че там колегите работят особено динамично и полезно.
Но преди да изтекат предвидените по правилник 2 минути, моят въпрос е следният.
В няколко свои публични прояви информирахте, че цитирам: „от една страна британски експерти ще дават препоръки за реформа в прокуратурата.” Също така заявихте: „на 16 февруари в България пристигат специалисти от службата, която Европейската комисия е създала за подпомагане на държавите-членки по структурни реформи.”
На следващо място, т. 3. „Паралелно с това се водят разговори със Световната банка за правосъдието у нас.”
„4. Към всичко това се добавя Механизмът за сътрудничество и проверка и препоръката в последния доклад”, на който ние знаем съдържанието му.
Моят въпрос е всъщност колко чуждестранни експерти, от кои страни, от кои служби ще съветват българското правителство за реформа в съдебната система.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов. Заповядайте, г-жо Министър.
Екатерина Захариева:
Службата за структурни реформи към Европейската комисия е създадена през изминалата година с цел да подпомага всяка една от държавите-членки във важни структурно определящи реформи в различни сфери, а не само правосъдие. Всъщност тя е създадена да подпомага основно Гърция и Кипър, ако не се лъжа, в реформите им. Това, което и Премиерът на Съвет през декември или в началото на месец януари поиска от Европейската комисия, след което беше доразработено в мои срещи с тях, и нещо, което те от години искат, е наистина технически анализ и експертиза с цел подпомагане ускоряването на реформите в съдебната система в България. Всъщност това се случва и нашето намерение и молба към Европейската комисия е да се случи по следния начин. Самата служба ще осигури необходимите финансови средства за тази експертиза, ще посочи експерт от Европейската комисия или експерти, точната бройка още не мога да ви кажа, защото те на 16 февруари ще дойдат и тогава ще договорим техническите неща с тях плюс експерти, по един експерт най-вероятно от държавите, които традиционно наблюдават и подпомагат България, партнират си в сферата на реформата в сектор правосъдие, а именно Холандия, Великобритания, Германия, Франция. Но това ще бъде един екип, т.е. няма да има различни екипи и групи.
По отношение на Световната банка това е нещо съвсем различно. Те и в момента работят във Висшия съдебен съвет по отношение на съдебната карта. Знаете, че българското правителство и през този програмен период в момента е процедура на разговори и преговори за подписване на така наречените рамкови споразумения с международните финансови институции, част от които е и Световната банка, по отношение на експертна помощ в различните структурни реформи. Тази година средства се отпускат по европейски програми „пари срещу реформи”. Това е мотото. Тоест, в края на 2017 г. те ще направят анализ на ангажиментите, които сме поели по отношение на редица реформи, една от които е и правосъдната реформа и тогава ще каже: Да, вие сте изпълнили това ,което сте заявили в споразумението. Продължаваме отпускането на средствата или не. В тази връзка е създадена също и тази служба на Европейската комисия.
Тоест, от една страна са експертите от Европейската комисия и тези държави, които са по механизма, и съвсем друга е експертната помощ, която международните финансови институции и в частност Световната банка, традиционно със средства от европейските програми подпомага тази реформа. Тя вече е правила анализ, подпомагащ съдебната карта. В момента работи с Висшия съдебен съвет по отношение на изработеното на съдебната карта и в разговорите, които са водени досега с тях, те отново ще дойдат на мисия и в министерството на правосъдието и във Висшия съдебен съвет, за продължаване на тази експертна помощ и в Инспектората също по отношение на тази методика за проверка на почтеност, по отношение на бюджетирането в съдебната власт - прозрачност, предвидимост, прогнозируемост по отношение на изразходване на средствата. И всъщност това е помощ, която България традиционно чрез европейските програми и в миналия програмен период и в този ползва, както всички останали европейски държави. Това е механизъм за всяка една от европейските държави с международните финансови институции.
Това са две различни неща: едното по механизма, другото е традиционно по отношение на европейските програми.
Явор Хайтов:
А за британските експерти?
Екатерина Захариева:
Те са заедно с Европейската комисия, т.е. те ще определят един екип, който тази служба ще финансира, но те никога не идват само от Европейската комисия. Те винаги са от няколко държави, които съответната държавата традиционно си партнира с нея. Партнират си с нас по отношение на правосъдие Франция, Холандия. Холандия в момента подпомага програмите, действащи по отношение на затворите. Англия по отношение на обучението. А Англия, Германия, Франция, Испания не толкова, Белгия – тяхната федерална прокуратура с нашата Главна прокуратура, но в момента те не са ангажирани. По-скоро са Холандия, Германия, Великобритания и Франция.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Министър. Г-н Хайтов за отношение.
Явор Хайтов за всички е ясно, че последните 15 месеца, откакто функционира настоящото българско правителство са загубени за съдебната реформа. Бяха приети няколко документа, които сами по себе си недонесоха нито повишаване на доверието в съдебната система, нито българските граждани бяха убедени, че се работи в посока за подобряване на съдопроизводството. И това са безспорни неща. Но аз се надявам, че Вие внесете онази динамика ,която е необходима, за да усетят българските граждани най-после помощ и подкрепа от системата на правораздаването в България. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов. Г-жо Министър, искате ли реплика на отношението.
Екатерина Захариева:
В министерството динамиката я има. Надявам се и другите институции да внесат необходимата динамика, от които де факто зависи голяма част от случването на реформата. Благодаря. Наистина е свършена доста работа. Ние не започваме отначало, но истината е, че хората очакват резултати, а не само документи.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз нямам реплика и за това няма да отговоря, но това е теза, която г-н Хайтов поддържа. Ние имаме различно становище по тази теза и смятаме, че не сме загубили година и половина.
Екатерина Захариева:
По-скоро позитивно бяха отчетени действията на правителството по отношение на двете стратегии. И аз наистина се надявам и другите институции, примерно, за съдебната карта, министърът може да подпомага, но решенията не се взимат от правителството.
Така че правителството на съдебната власт, разследващите органи, съдилищата и прокуратурите също трябва да бъдат активни участници в тази реформа. Няма как без тях да се случи тя. Ние можем да предложим на вашето внимание законопроектите, надявам се вие да ги приемете, но оттам нататък тяхното изпълнение остава в ръцете на съдебната власт и на Висшия съдебен съвет, който трябва да ги прилага.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, обръщам се към парламентарната група на АБВ.
Колегата Никифоров, ако желае да постави въпрос.
Лъчезар Никифоров:
Г-жо Министър, въпросът ми е свързан с промените, които ние като народни представители извършихме в Конституцията и по-точно за преминаването на управлението на съдебните имоти от Министерството на правосъдието към Висшия съдебен съвет. Моят конкретен въпрос към Вас е ще създаде ли това някакъв проблем, свързан с предвидените строително-ремонтни работи на съдебни сгради, както и със строежа на нови.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Никифоров. Г-жо Министър, заповядайте.
Екатерина Захариева:
Още първата седмица с тогавашния Представляващ Висш съдебен съвет имахме разговор и в момента екипите на ниво главни секретари в двете институции работят по това да не се създадат проблеми. Това, за което се разбрахме с висшия съдебен съвет е до реалното прехвърляне все пак министерството да се грижи за осъществяването на ремонтните дейности, които са по програма. Пари за нови сгради, за съжаление, нямаме предвидени в бюджета. Но все пак тези, които са за така нареченото военно НДК, там усилено продължават работите и до края на месец март може би ще бъде завършена сградата.
Така че създаване цялостна организация, за да не се създаде проблем и докато се прехвърлят имотите министерството да продължава извършването н ремонтните дейности. Подготвят се досиетата. Те не са малко. Комплектуват се така, че не се създаде хаос при прехвърлянето.
В преговори сме и за това от кога да се прехвърли бюджетно. Може би е добре да става следващата бюджетна година от гледна точка на това те да имат възможност да се предвидят бюджетни средства в следващия си бюджет за ремонтните дейности. Но до тогава прехвърлянето на досиетата, предаването на експерти със Закона за изменение на съдебната власт също трябва да преминат част от нашите експерти там, защото те нямат структура, която да се занимава с тези имоти. С прехвърлянето 2006 г. от Висшия съдебен съвет към Министерството на правосъдието и експертите са минали към министерството, а сега обратното движение трябва да направим. Така че създаваме такава организация, която да не създаде проблем, поне по отношение на ремонтните дейности.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Министър. Г-н Никифоров. Наистина важен и тежък е въпросът. Причинихме такова прехвърляне, но от това ,което споменахте, г-жо Министър, извинявайте, че взимам становище, за прехвърляне на цялата структура, може би е логично и работещо.
Г-н Нотев от парламентарната група на Атака, ако желае. Заповядайте.
Явор Нотев:
Благодаря Ви, г-н Председател, ще се възползвам, разбира се.
Това е първата възможност да се обърна към министър Захариева и към нейния екип, първа след гласуването по повод избора й на тази длъжност, на което припомням аз като представител на партия Атака не подкрепих нейния избор, но това не ме освобождава от задължението, от разбирането ми да се отнеса с отговорност и уважение към институцията, която представлявате. И дори да кажа нещо повече. След отговорите на въпросите, зададени на днешното заседание, аз мисля, че би следвало да окажем нужното доверие в посока обединени усилия за решаване на изключително тежките, да не кажа драматични проблеми в сектора. В тази връзка е и моят въпрос.
Ако излезем извън лицеприятната опаковка на отговорите, които получихме досега, свързани със съвети, комисии, външни експерти, програми, механизми за наблюдение и други корективи за дейността в сектора, имате ли визия за решаване на този драматичен проблем, раздухван и от медиите и ежедневна злободневна тема на разговор между гражданите. Състоянието на гилдиите в съдебната система, противопоставянето и разделянето най-малко на две групи на всяка една от тях, като констатирам, че това разделяне руши авторитета на правораздаването изобщо, на системата изобщо. Можете ли да се видите и имате ли инструмент да бъдете обединяващ, а не разединяващ фактор за преодоляване на тези процеси.
Припомням, сега текат изборни събрания в адвокатските колегии. Навсякъде битката е като чели на живот и на смърт с едно тежко противопоставяне на тези, на каузи. Подобна е ситуацията в съдебната власт – тоги на стълбите, тоги вътре в съдебните сгради, нападки срещу прокуратурата. Припомням, мисля, че е достатъчно обоснован с такъв отговор с това, което слушаме и гледаме.
Имате ли визия за това как наистина министерството да направи така, че споменаването на съда, на съдебната система, на министерството на Висшия съдебен съвет да не буди негативи в слушателите. И адвокатурата, безспорно, щях да пропусна.
А и нещо друго, имате ли източници, които не са официалните представители на тези гилдии в определените работни структури, които имат за задача да изготвят съответните промени. Имам предвид предвиждате ли, реализирате ли срещи с хората, заети непосредствено в производството и много искам отговорът да е да. Защото оттам ще дойдат истинските проблеми, истинските решения. Убеден съм.
Екатерина Захариева:
Факт е, че има разделение наистина, но пък аз виждам и позитивна промяна в тази посока.
Ние сме демократично общество и няма нищо лошо да има сблъсък на идеи и мнения. На едно от заседанията на Висшия съдебен съвет се наложи да им припомня Кодекса за поведение на магистратите, който те са одобрили по отношение на толерантността. Няма лошо да има различни мнения и идеи, хубаво е обаче те да са на професионално ниво и да се изслушваме и да търпим чуждото и различното мнение.
Пак казвам, в едно демократично общество всъщност това е ценното – да има различни мнения и идеи и да има сблъсък на идеи, които да се обсъждат и дай боже да се стига до консенсус, или поне дори и да не е до консенсус, то страната да има разбиране защо се е стигнало до едно от решенията и то да е доброто решение – доброто за обществото. Никой не печели от противопоставянето между съд и прокуратура със сигурност. И най-малко печелят от това съдът и прокуратурата.
Какво правя? Да, виждам всички! И какъв е моят подход? Институционален. Аз трябва да уважавам институциите. Съветът е мястото, на което институциите ще се чуват заедно, за да няма съмнение, че нещо се случва скрито покрити.
Отделно от това, да, провеждам срещи. Провеждам срещи и със съда, и с прокуратурата, и с неправителствени организации, и с действащи адвокати. Само че няма как да не провеждам срещи под формата на техните професионални общности точно защото трябва да уважавам институциите. И който е поискал среща с мен, аз не съм отказала. Поискаха среща до момента от професионалната организация „Съюза на съдиите”. Получили са тази среща преди известно време. С Висшия адвокатски съвет имаме комуникация писмена, със Съюза на юристите в България. Скоро поискаха среща с мен Съюза на съдебните заседатели. Не трябва да се подценява тяхната роля и функция по никакъв начин. Вещите лица. Така че отворена съм. Начинът на запазване на баланса е наистина да има институционален подход и да предлага, и да взима принципните решения независимо от кой идват те. Тогава, когато едно решение е добро и принципно, то трябва да бъде прието.
Много критики имаше към мен, когато ме избираха, че не съм част от съдебната система. Аз в момента усещам, че това ми помага. Помага и на самата система. Защото аз нямам напрежение и те към мен от факта, че се познаваме от дълго време преди това. Това, определено, на мен в момента ми помага точно за този баланс.
Екипът ми е изключително комуникативен. Те са в постоянни контакти с неправителствения сектор в сферите, в които те работят, професионалните организации. Скоро се обърнах с молба и към Търговските камари на различните държави, към работодателските организации. Много е важно за тях също да върви тази система. Ние много сме фокусирани върху наказателното право, защото то е по-видимо, по-публично, но е факт, че търговското правораздаване и гражданското право е много по-голяма част от българските граждани и целия бизнес.
Така че, да, срещам се, и подходът е институционален и балансиран. Аз винаги казвам, на работа сме, за да си вършим работата, а не за да се харесваме. Приятелският кръг и роднините са друга работа.
Аз мисля, че нещата се успокояват. Факт е, че Висшият съдебен съвет след двукратните ми призиви да промени правилата си и да прекрати порочната практика, която е от години, тя дори не е от този Висш съдебен съвет, да се включват извънредни точки от днес за днес, по 20-30, имала съм случай на 47. Те в момента променят правилата си. Тонът им, поне на заседанията, когато аз присъствам, е доста по-констативен. Това не означава, че те нямат различия. Те могат да имат професионални различия и това е добро. Въпросът е да не се стига – преди 20 години бяхме в единомислие, но това не беше добро. Нека да има различно мнение, нека да се чуват различни експертизи. За съжаление народната мъдрост „трима юристи – пет различни мнения” доста често се случва в нашите работни групи. Но точно в такъв диалог, в абсолютно професионален диалог се раждат и добрите идеи и закони.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Министър. Г-н Нотев за отношение.
Явор Нотев:
Благодаря за този отговор. Съвсем накратко. Наистина Ви пожелавам това, което споменахте като резерв по повод на вашия избор, а именно че не излизате от професионалните среди, намирате за предимство. Пожелавам то наистина да бъде реализирано и използвано именно като предимство. Дано да сте права. Искрено ви го желая.
А що се отнася до това, което трябва да се реши с помощта на гилдиите, повтарям, че не бива да се подценява информацията, която идва. Хубаво е да има разнообразие в мненията и борба на тези идеи. Но тази борба не трябва да става за сметка на авторитета, лицето и името на съдебната власт. Не на всяка цена и не с всички средства – нещо, на което сме свидетели. Ако тази битка на идеи е градивна, разбира се, няма нищо по-вярно от това, което казахте – да се вземе доброто и да се върви напред.
Впрочем пожелавам го на Вас и на вашия екип, в което нямам никакви резерви, защото аз добре познавам колегите, които ви обграждат и искрено вярвам, че ще бъдат добър екип и добър отбор за осъществяване на идеята. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря ви, г-н Нотев. Г-жо Министър, имате възможност, ако искате да вземете реплика по отношението. (Не.)
Колеги, по правилник трябва да пристъпим към втори кръг от въпроси. Напреднахме страшно много във времето. Някои от колегите поставиха и по два въпроса в една процедура. Ние лично ще се въздържим от втория кръг въпроси, но ви поставям въпроса дали да не прекъснем изслушването до тук. По правилник то не може да продължава повече от час и половина, а ние надминахме. (Не сме. Имаме още 10 минути.) Добре. Министърът иска да отговаря. Ние като първа политическа сила няма да зададем втори въпрос.
Колегите от БСП? Заповядайте.
Филип Попов:
Аз нямам въпрос, а може би по-скоро една констатация бих желал да споделя с министъра, но отчасти е и въпрос, по отношение на така нареченото електронно правосъдие.
Задавам го като въпрос, защото моето впечатление е, че усетът в гражданите за липсата на функционираща правосъдна система идва от техните частни казуси. Един такъв казус, като пример ще дам, те са много, да речем по бързото производство по ГПК, където са трудовите дела. Те представляват голяма част от общия брой дела на съответните съдилища, тогава когато съдебен състав по чл. 315, ал. 2 каже, че ще се произнесе в срок, съответно страната чака срока, в който срок започва да тече и срокът за обжалване на това решение, отива се в деловодството, но там няма решение, не е описано и в книгата и в един хубав момент в един ден преди да изтече срока, а понякога и след него, човекът отива и вижда решението и на практика му е преклодирано правото той да обжалва това решение. Сайтовете на съдилищата на практика не функционират. Тези решения се публикуват там на един много по-късен етап и когато вече процесуално е недопустимо тяхното обжалване.
И в тази връзка ми е единият от въпросите – докъде се е стигнало с така нареченото „електронно правосъдие”, има ли някаква визия за развитието, за функционирането на практика на тези сайтове на съдилищата.
Другото ми впечатление, с което може би министърът е запознат с него, достъпът и гарантирането на достъпа на адвокатите до всички дела, записано е в Закона за адвокатурата, адвокатът само въз основа на това, че е адвокат, легитимирайки се чрез адвокатската карта, надлежно заверена от колегията има право на достъп до съответните дела. На практика, обаче, когато се отиде при частен съдебен изпълнител, там се изисква изрично упълномощаване, пренебрегвайки нормата на Закона за адвокатурата. В много случаи е невъзможно да има изрично упълномощаване на съответния адвокат поради времеви проблеми или разстояния и съответно там също се губи възможността за обжалване на действията на съответния частен съдебен изпълнител. Знам, че не е във вашия ресор като възможности, но по втория въпрос би било добре да се обърне внимание на Камарата на частните съдебни изпълнители.
А по първия въпрос остава – докъде се е стигнало. Благодаря.
Екатерина Захариева:
Изключително важен въпрос за електронното правосъдие. Аз съм убедена, че връщането на доверието в системата минава и през това да имаме работещо електронно правосъдие. То със сигурност ще дисциплинира цялата система и ще даде увереност на гражданите за това, че техните права са защитени, за прозрачност, за бързина на процеса и ще помогне изключително много.
В Програмата за добро управление са предвидени средства, защото много често се оправдаваме с липса на средства. Средствата за въвеждане на електронното правосъдие в Програмата за добро управление са предвидени. На първия си работен ден бях изправена пред следната ситуацията. Там е предвидено да си партнираме с Висшия съдебен съвет, защото всъщност министерството не може само да въведе нещата – всичко това се случва във Висшия съдебен съвет. Бях изправена пред стопиране на първия проект, който е предопределящ за продължаване на останалите проекти. Той трябваше да направи анализ на техническото състояние на цялата система – на съдилища, на прокуратури, на това, от което те имат нужда, за да могат да се случат следващите проекти. Висшият съдебен съвет беше отказал да одобри декларацията за партньорство. След мое писмо до управляващия орган, благодаря на министър Дончев, че това можа да се случи, удължихме срока до 15 февруари, защото бяхме ли отложили първия проект, бяхме ли прекратили програмата, това означаваше забавяне на електронното правосъдие и изобщо въвеждането му с минимум от 6 до 10 месеца. Екипите в Министерството и във Висшия съдебен съвет работят и този четвъртък имаме уверението в момента от членовете, че ще бъде приета тази декларация и до 15 февруари, до понеделник ние ще внесем първия проект.
Така че, да, реалистичният срок е може би края на 2018 г. Но все пак имаме средства, имаме план, пътната карта е изработена от предишния екип, подкрепям я, главата за електронно правосъдие е изключително важна във втората писта на законопроекта, който ще бъде до края на месец април внесен.
Много важно, изцяло съм съгласна с Вас, преклодират се срокове, затрудняват се хората. Аз съм сигурна, че голяма част от опасенията за така наречената съдебна карта ще отпаднат тогава, когато всичко може да се извършва онлайн и няма да има тези притеснения за труден достъп, оскъпяване на процеса и т.н.
Ще обърнем внимание на частните съдебни изпълнители. Да, ние нямаме правомощия, но можем да извършваме проверки и нашият Инспекторат знаете, че го прави.

Филип Попов:
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Нямаме представител на парламентарната група на ДПС. Преминаваме към парламентарната група на Реформаторския блок. Г-н Делчев, заповядайте.
Димитър Делчев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаема г-жо Министър, слушайки първо вашето изказване, отговорите на въпросите и не мога да не направя един коментар.
Първо, искам да ви поздравя за това, че сте си сложили конкретни срокове и то доста ангажиращи срокове и за двата етапа на реформата и, че сте направили пътна карта, в която сте приоритезирали някакви неща пред други – нещо, което и г-н Иванов беше направил. Аз смятам, че това е добър подход, защото съдебната реформа, ако я възприемаме изцяло, е толкова всеобхватна и изисква впрягането на такъв капацитет, че аз не мисля, че едно правителство може да се справи в рамките на една година с всички задачи, които трябва да се решат.
На следващо място трябва да държим сметка, че структурата на съдебната власт в България, така както е структурирана от Конституцията, е направена така, че Министерството на правосъдието и народните представители, ако ще и хиляда решения да вземат, не могат да решат толкова въпроси, колкото може да реши Висшият съдебен съвет. Просто защото в него са и ножът и вилицата по отношение на съдебната система. И хляба също.
Ние от Реформаторския блок сме си изказали вече мнението за Висшия съдебен съвет. И аз мисля, че няма смисъл да го повтарям. Имам предвид за този Висш съдебен съвет. Само ще напомня, че поне аз не съм чул, но те май все още не са взели отношение по Доклада на Европейската комисия, който излезе преди две или три седмици просто, защото не могат да се съберат и да се разберат по някакви други въпроси. Но това е по-общата тема.
Аз имам конкретен въпрос. Говорейки за приоритезирането, справянето с кражбите на фирми е много важен въпрос и аз се радвам, че Вие сте се фокусирали върху него. А скоро имаше скандал по отношение на „Белведере” и очевидно е, че това е голям проблем и за българската съдебна система и за българския търговски оборот. Част от мерките, които предвиждате са добри и аз мисля, че те ще решат въпроса.
Предвиждате ли, обаче, натоварване допълнително на нотариалната функция. Тоест, предвиждате ли нотариусите да сертифицират допълнително нещо друг, което ще доведе до по-големи разходи. Не съм сигурен дали ще доведе до решаване на проблема, както би дошло, ако служителите по вписване имат пряк достъп до нотариалната база данни. Това е добро решение. Тоест, по какъв начин ще се усложни сертифициращата дейност на нотариусите или ще се усложняват.
Екатерина Захариева:
Благодаря за въпроса. Със сигурност наистина криминализирането със специален текст в Наказателния кодекс и директният достъп на служителите по вписвания до нотариалните регистри ще свърши наистина огромна работа. Това, което се предвижда в кодекса, който сега ще подлежи на обществен дебат, той е работен и с представители на бизнеса, но ще е интересно да чуем и тяхното мнение, когато започне същинския дебат, е нотариалната заверка не само върху подпис и дата, а върху и съдържанието – да декларира съдържанието, но това няма да оскъпи повече процеса. Но тепърва предстои общественият дебат в тази сфера.
Предс. Данаил Кирилов:
Много кратък отговор. Благодаря на Министъра за този кратък отговор.
Въпросът е много сложен. И нищо, че сме извън времето и колегите от Комисията по взаимодействие с гражданското общество вече са тук по втората съвместна точка от дневния ред, но проблемът е важен. Той е част и от проблема, който г-н Нотев постави. Защото не само вътре в съдебната система, но и извън съдебната система има сериозно професионално напрежение между професиите, между колегиите. И ако внесете такова предложение, ще настояваме и за финансова обосновка и в частта с колко ще се увеличат приходите на нотариусите. Имаме запитвания едно на брой към министъра на финансите и Националната агенция по приходите, имаме два отговора – вторият е по пълен, но ако стигнем до този дебат, нека да боравим с точните данни тогава.
Следващата парламентарна група – Патриотичният фронт, нямат въпрос. Благодаря, колега Митев.
Г-н Хайтов, Вие сте представителя на следващата парламентарна група – Български демократичен център. Заповядайте.
Явор Хайтов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаема г-жо Председател Маринска,
Уважаеми колеги,
Г-жо Министър, днес на Вашето първо явяване за изслушване в Комисията по правни въпроси всъщност ние засегнахме най-важните неща в сферата на правосъдието, а именно електронното правосъдие, ситуацията в местата за лишаване от свобода, чуждестранната помощ, която ни се оказва за реформата в съдебната система, проблемите със съдебните сгради. Също така, изключително важно, коментирахме промените в ГПК, НПК и Закона за съдебната власт.
Но остана още един от процесуалните закони, който е изключително важен и това е административното правораздаване. И аз ви задавам този въпрос по отношение на реформата в Административно-процесуалния кодекс и ускоряване на това съдопроизводство, но него ще ви го задам на 2 март, когато отново трябва да се явите тук – първата сряда на месеца, за да пестим времето, както на колегите, така и на всички ни.
Между другото си позволявам да ви поздравя за категоричното ви мнение и решение, че по никакъв начин не трябва да се подкрепят така наречените анонимни доноси или сигнали, прословутият, несъстоял се Слава Богу, Закон за борба срещу корупцията по високите етажи на властта. Това ви решение неминуемо ви нарежда в средата на демократично мислещите хора, защото този закон беше безкрайно ретрограден. Благодаря Ви.
Екатерина Захариева:
Нека да видим законопроекта.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов. Въпреки това смятам, че ще имате възможност на следващото изслушване през март месец да поставите въпроса си и втори въпрос да поставите на 2 март.
Г-н Никифоров?
Лъчезар Никифоров:
Нямам въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Благодаря, г-н Председател.
Г-жо Министър, за да не звучи като чели не съм готов със следващ въпрос, само ще го маркирам, а действително ще се възползвам егоистично от това да го задам или като писмен въпрос към министъра, за да науча отговора, който наистина ме вълнува.
Става дума за съотношението на проверките за почтеност и конфликт на интереси, които вече с възможни и са в компетентността на Висшия съдебен съвет и този законопроект, който беше предмет на изказването на колегата Хайтов най-общо за борбата с корупцията по високите етажи на властта. Следите ли съотношението на действията в изпълнение на тези правомощия и как намирате това съотношение и как ще съчетаете съответно работата въз основа на тези два акта.
Струва ми се, че въпросът се явява малко преждевременен, защото Министърът правилно отбеляза, нека да видим законопроекта.



Екатерина Захариева:
Да, нека да видим законопроекта и разбира се, че работим в синхрон и сме поканили по работата в Инспектората и представители на екипа на г-жа Кунева. Тези две проверки нямат нищо общо, защото това е абсолютно нова функция на Инспектората, която не се предвижда по отношение на бюрото за магистратите. А по-скоро тук трябва да балансираме и да работим паралелно, което и правим, по отношение на проверките за конфликт на интереси, по отношение на имуществото или имуществените декларации на магистратите и съответно на останалите висши държавни длъжности.
Така че точно за това и правомощията на Инспектората и главата, свързана с това ги отложихме по предложение на Съвета за април месец точно, за да можем да синхронизираме законодателството.
Явор Нотев:
Предполагах, че такова съображение вероятно ще има. Напълно основателно е. Отлагам въпроса си, както и очаквания отговор. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев. Благодаря на всички колеги, които участваха в настоящото изслушване. Благодаря на министър Захариева и на екипа на нейния кабинет.
Усеща се интересът към Министъра на правосъдието. Това беше първото представяне на новия министър. Ще има много възможности да поставяме въпроси. Не може, разбира се, в рамките на една процедура ,която е нормирана за час и половина, да зададем всички въпроси, които бихме искали да поставим.
Благодаря за участието, г-жо Министър.
Ще пристъпим към т. 2, която е дебат по две граждански инициативи. Благодаря за търпението и за времето. Ако имате възможност да се присъедините, заповядайте.
Екатерина Захариева:
Аз благодаря за конструктивния разговор, защото съм убедена, че тези въпроси и отговори са полезни. Защото аз също чувам от вас добри идеи и се надявам така да продължават всички наши срещи – блиц контрол в комисията. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
И наистина да са блиц! Благодаря ви.
Колеги, преминаваме към съвместното заседание на Комисията по правни въпроси и Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Колегите от двете комисии отдавна вече се събрахме в този формат. Ако има колеги от Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, които не са заели места около масата, да заповядат.
По втора точка - Разглеждане на Национална гражданска инициатива за тълкуване на чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове, на законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България, № ПГ-539-00-22, внесен от Инициативен комитет на 16.02.2015г. и
Разглеждане на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” № 539-01-14, внесена от Инициативен комитет на 02.12.2015 г.
Както вече уточних, това е при условията на съвместно заседание на Комисията по правни въпроси с Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Гости от Обществения съвет към Комисията по взаимодействието неправителствените организации и жалбите на гражданите е г-жа Ива Таралежкова, заместник-председател на Обществения съвет.
Представители на Национална гражданска инициатива за тълкуване на Закона за нормативните актове – г-н Бойко Никифоров и г-н Антон Бояджиев.
Представители на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” – г-н Велислав Величков, г-н Цветомир Тодоров, г-н Любомир Авджийски и г-н Мирослав Мичев.
Колеги, предлагам ви следния регламент на обсъждане. Запознати сме с аргументите и с преписките по двете граждански инициативи, но ви предлагам да дадем възможност на колегите, които са представители на Инициативния комитет да представят в рамките от 3 до 5 минути същината, проблемите и предложенията в инициативите. След това ви предлагам дебат и гласуване на проекти за решения.
По тази процедура имате ли становища?
Предс. Бойка Маринска:
Предлагам след като изслушаме представителите на гражданските организации, които ще представят инициативите си, да дадем думата и на Ива Таралежкова, която е заместник-председател на Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, за да представи становището на Обществения съвет.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Председател. Има ли възражения по това предложение? Няма. Колегата Петър Славов:
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Като процедура, тъй като двете инициативи са доста различни по своята същност, предполагам, че ще трябва да има две отделни решения за тях. И понеже споменахте проекторешение, ако евентуално има нещо подготвено от сътрудниците на комисията, може да го погледнем в хода на дебата, за да сме запознати.
Предс. Данаил Кирилов:
Не съм възлагал подготовката на служебен проект за решение.
По първата инициатива имаме по-подробно правно изследване, защото там въпросите бяха доста широко дефинирани и по тази причина колегите експерти бяха подготвили вътрешно становище, което завършваше с проект за решение.
Аз ви предлагам в рамките на дебата да правим предложения по отношение на евентуалните проекти за решения.
Но обсъждаме и двете инициативи едновременно или поредно?
Петър Славов:
Да обсъждаме двете инициативи поредно. Те са различни.
Предс. Данаил Кирилов:
Не са толкова различни. Давам думата на г-н Бойко Никифоров да ни представи основните тези, предложения и искания в Гражданската инициатива за тълкуване на чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове и други законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България, № ПГ-539-00-22. Заповядайте.
Бойко Никифоров:
Уважаеми дами и господа народни представители, за мен е чест да ви представя исканията на Национална гражданска инициатива за тълкуване. Искам да направя една поправка на заглавието, посочено в дневния ред – „на основание чл. 51 от Закона за нормативните актове”. Ние няма да тълкуваме Закона за нормативните актове, а на основание чл. 51 от него искаме да бъде направено тълкуване на Закона за съдебната власт – на част от него, на някои елементарни норми от ГПК, елементарни норми от Наказателния кодекс.
Позволете ми да започна отзад напред, т.е. какво би се получили, ако нашите предложения бъдат приети.
Понастоящем състоянието на съдебната система на всички е известно, че е абсолютно незадоволително. Гражданите нямат абсолютно никакво доверие в нея. И това се дължи не на това, че се оказва някакъв политически натиск върху Висшия съдебен съвет, а се дължи на елементарни нарушения на длъжностните задължения в съдилищата и в прокуратурата. За това ние се насочихме към създаване условия в българските съдилища най-накрая да се появи значението на истината. Защото гражданите са недоволни от съдебната система не от друго, а от това, че те не получават правосъдие в съдилищата. Всевъзможни процесуални хватки, всевъзможни нарушения на процесуалните закони и в много случаи незачитане нормите на закона.
Ако нашите предложения бъдат приети, до голяма степен ще се възвърне доверието на гражданите в съдебната система. Ако не бъдат приети, ще остане това състояние, което е сега и с тенденции това състояние да се влошава.
Нашите предложения и нашите искания стъпват върху принципа, който е заложен в Закона за нормативните актове и който досега никъде в България не е прилаган, а това е, че нормативният акт, когато е непълен или неясен, чл. 51 е точно това, задължително тълкуване дава неговият създател. Тук вече влизаме в несъответствието на това, което става в България, а именно че върховните съдилища – Върховният касационен съд издава тълкувателни решения, но не само върху практиката, която трябва да уеднаквяват, а си позволяват да тълкуват и норми на закона.
За това ние се обръщаме към Народното събрание на основание на чл. 51 от Закона за нормативните актове и искаме тълкуването върху тези норми да бъде извършено, както е съгласно закона, от неговия създател – Народното събрание.
Основните неща, които сме заложили в нашата инициатива, са в четири насоки.
Първата насока е по отношение на служебните задължения на магистратите, тяхната дисциплинарна отговорност и тяхната несменяемост. В Закона за съдебната власт и в Конституцията е посочено, че магистратите стават несменяеми и те могат да бъдат сменени само – изброени са ред неща, и е посочено и „за неизпълнение на други служебни задължения”.
В Конституцията „тежко нарушение и несистемно изпълнение на служебните задължения”.
Но никъде, нито в Закона за съдебната власт, никъде не е посочено кои са тежките нарушения на служебните задължения. Това дава възможност на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет да отказват разглеждането на сигнали срещу магистрати. Защото те казват: Ние имаме много сигнали на граждани, които са подавани до Висшия съдебен съвет, подавани до Инспектората, в които директно, съвсем директно е записано, че примерно еди-кой си съдия е излъгал в мотивите на решението, става дума за много груби неща. Пише в мотивите, че има доказателства на еди-кой си лист, но като го отвориш решението, там тези неща ги няма. На такъв сигнал, подаден до Висшия съдебен съвет и до Инспектората се връща отговор, че сред качествата, които трябва да има магистрата, това качество не съществува по закон. Тоест, истината не се изисква.
За това ние искаме да бъде записано като тълкуване на Закона за съдебната власт, че „служебно задължение на магистратите е установяване на истината в делата, удовлетворяване на всички искания на страните и делата, целящи установяването на истината, постановяването на съдебните актове единствено и в съответствие с нормативната уредба и истината според доказателствата в делото.”
Тежко нарушение на служебното задължение е постановяване на съдебен акт в несъответствие с доказателствата по делото, отказ да бъде отменено влязло в сила съдебно решение, когато има съмнение, че делото е решено в несъответствие с истината, постановяване на съдебен акт по собствена теза на съда, без да е била дадена възможност на страните да я оборят, отказ да бъде извършена проверка относно истинността и верността на оспорени в производството писмени доказателства, отказ на прокурор да образува проверка по сигнал, без да потвърди всички твърдени в него обстоятелства, затаяване на истина или потвърждаване на неистина в обстоятелствената част на съдебен акт или протокол от съдебно заседание и отказ да даде възможност на страна по дело или неин представител да докаже теза, като недопусне направени от нея доказателствени искания.
Това са все груби нарушения – нарушения на процеса, които водят до подмяна на диспозитива на решението, т.е. то не е постановено в съответствие с истината и нормите на закона.
Ние мислим, че няма да има човек, който няма да подкрепи тези искания, тъй като, ако те не бъдат подкрепени, това означава ние да легитимираме съдилищата и прокуратурата да работят така, без да установяват истината да решават дела по техни тези, които въобще не са спорени в процеса.
Това е по отношение на първия аспект.
Вторият аспект по отношение на въвеждане на истината като принцип в решаването на делата и силата на съдебните решения.
В Гражданско-процесуалния кодекс е посочено, че нищожните решения могат да се отменят, без значение във времето.
Нашето желание е парламентът да направи тълкуване и да запише що е нищожно решение, защото в нито един закон и в нито един кодекс не е посочено какво е „нищожно решение”. И когато се подадат искания за отмяна на решения поради тяхната нищожност, съдиите сами решават дали решението е нищожно или не, без да има някакъв критерий, върху който те да стъпят и да кажат, че решението е нищожно.
Всичко това ви казвам от гледна точка на гражданите какво гражданите очакват. Гражданите искат да бъде ясен и точен законът, за да могат, когато погледнат закона да нямат нужда от юридическо образование и да знаят, че при един евентуален спор без значение на каква тема, те ще се обърнат към съда и ще получат правосъдие. Ще получават разрешаване на спора, съгласно закона и обстоятелствата такива, каквито са. Ро този начин те ще могат да си планират живота ,ще могат да възпитават децата си, а не да ги учат на едни норми от закона, а когато излязат на улицата се сблъскват с нещо съвсем друго.
Благодарение на това, че българите не получават правосъдие, само през миналата година държавата са напуснали над 700 семейства.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Доста повече време дадохме за това изложение.
Ще поканя колегите от Инициативен комитет на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” да представят предложенията си. Заповядайте, колеги.
Велислав Величков:
Уважаеми народни представители, благодарим ви за възможността да изложим нашите предложения пред двете комисии, които днес заседават съвместно – Комисията по правни въпроси и Комисията за взаимодействие с неправителствени организации и жалбите на гражданите.
Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” има 7 съвсем конкретни предложения, които касаят конституционни норми и които бяха на вниманието на народните представители в конституционната комисия между първо и второ четене на промените в Конституцията, но по процедурни причини, а именно, че не попадат в обхвата на приетия на първо четене законопроект, с изключение на едно от тях – това за тайното гласуване, не бяха разгледани, поради което в момента всъщност сме в хипотезата на първоначално разглеждане на тези предложения.
Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” възникна като форма на използване на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление от една неформална общност, каквато е инициатива „Правосъдие за всеки”, съществуваща от края на февруари миналата година.
Нашите предложения са работени дълго време с екип от юристи –конституционалисти и всъщност тяхната цел е постигането на дълбока смислена съдебна реформа, която да обхване всички структурни части на съдебната система, а не само една или две от тях. И веднага пояснявам какво имам предвид. И при трите промени в Конституцията, в които е променена Глава „Съдебна власт” народните представители от различни Народни събрания не се занимаваха с въпросите за структурата, функциите и правомощията на прокуратурата, т.е. избирателно една от частите на съдебната система не беше променяна. По-късно ще дам думата на моя колега Любомир Авджийски, който ще представи тази част.
Над 50 души учредители учредиха в Пловдив Националната гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” на 6 септември 2015 г. и проведохме информационна кампания в 7 града в страната по апелативни райони плюс още големи окръжни града, срещи с общественици, магистрати, гора интересуващи се пряко от материята, събрахме около 5 хиляди подписа, които минаха по съответния ред на проверка и сега се радваме, че предложенията са вече на вашето внимание.
Най-общо казано, едно от тях бе частично изпълнено с гласуването на конституционния законопроект, именно разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии: съдийска и прокурорска, като остана висяща тази част от нашето предложение, че предложения за председатели на върховните съдилища да могат да правят само хора от съдийската колегия, само членове на съдийската колегия и съответно за главен прокурор само членове на прокурорската колегия, за да няма взаимна намеса в този кадрови избор, което за нас е особено важно, особено що се касае до председателите на върховни съдилища.
Другите неща, които предлагаме, са намаляване на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет от 11 на 7 членове и втората част беше изпълнена с конституционните промени – избор с квалифицирано мнозинство от общия брой на народните представители. Считаме, че съставът от 11 души в пленарния състав на Висшия съдебен съвет на практика половината избираем пленарен състав, де факто няма контролираща функция на парламентарната власт, по-скоро на политическата система спрямо Висшия съдебен съвет, а се формира почти управляващо мнозинство. Когато 11 от 22 е парламентарната квота, всъщност излиза, че парламентът де факто управлява съдебната система. Той има почти мнозинство и само за сравнение ще посоча, че няма нито една страна в Европа, в която да има такъв процент на парламентаристите във Висшия съдебен съвет, в нито една. В Румънския съдебен съвет има двама парламентаристи от 16. А има висши съдебни съвети, в които няма въобще парламентарна квота. Всъщност само в четири от страните на Европейския съюз има парламентарна квота във Висшия съдебен съвет. И както се видя през годините, точно по линия на парламентарната квота, която е доста безименна в момента, в който бъде избрана, но и доста безотчетна, се генерират някои от най-големите скандали във всички състави на Висшия съдебен съвет. И нито един досега парламент не е използвал правомощието си да предложи образуване на дисциплинарни производства срещу членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота. Ние бяхме свидетели в предишен Висш съдебен съвет – то не бяха черни, то не бяха бели, то не бяха покривки, но ние не видяхме парламентът да се опита да проконтролира членовете си от парламентарната квота. Всъщност нашето наблюдение е, че във всички Висши съдебни съвети в момента, в който бъдат избрани членовете на парламентарната квота, стават зависими от всички други, но не и от парламента. Всъщност това са най-независимите, обаче, от лошия прочит на нещата, членове на Висшия съдебен съвет.
Другото наше предложение е за намаляване на мандатите. Това, което се съдържаше в първия законопроект, така наречения преди историческия компромис – основният законопроект, намаляване мандата на Висшия съдебен съвет от 5 на 4 години. Ние предлагаме намаляване на мандата от 5 на 3 години, без право на повторно избиране. И веднага обясняваме защо. Целта на законодателя не трябва да е създаване на съдебна бюрокрация на хора, откъснати от съдебната система, които оттук нататък работят само за заплатите и влиянието си и въобще нямат идея какво става в Генерал Тошево, Враца или Варна. Защото хора, които явно нямат намерение никога да се връщат в съдебната система, а да се пенсионират във Висшия съдебен съвет или след това да минат в Инспектората към него, защото пътят им така е построен. Тези хора се откъсват от проблемите. Те се откъсват дори от колегите си и в крайна сметка произвеждаме вместо управленски и кадрови орган на съдебната власт, произвеждаме несменяема съдебна администрация и бюрокрация. Трябва да има по-голяма ротация и повече магистрати да имат възможността да минат през съставите на Висшия съдебен съвет. И тогава ще има по-голяма отчетност, контрол и дори самоконтрол на хората от висшия съдебен съвет, защото после знае, че се връща там откъдето е дошъл. А това е много добър мотив да работи малко по-добре и отговорно.
Намаляване мандата на главния прокурор от 7 на 5 години. Естествено това може да бъде обвързано по ваша преценка и с мандата на другите двама големи в съдебната власт – председателите на върховните съдилища, но считаме, че важи особено за главния прокурор, защото 7 години един уреден в зората на демокрацията и в Конституцията мандат може да е гарантирал независимост на първите главни прокурори, но в момента гарантира единствено безотчетност, безконтролност, а така и всеовластяване. Когато 7 години не подлежиш на отчет и на контрол, защото главният прокурор не подлежи по никакъв начин на отчет и на контрол, дали действаш или бездействаш Висшият съдебен съвет няма никаква възможност да реагира на твоето действие.
Предс. Данаил Кирилов:
Ще ви помоля да се ориентирате към заключение.
Велислав Величков:
Ние не сме по-дъги от колегите преди нас. Имаме 7 предложения.
Предс. Данаил Кирилов:
Колегата надхвърли 10-те минути и Вие надхвърляте 10 минути.
Велислав Величков:
Не съм. Аз си засичам часовника и приключвам с мандата на главния прокурор само с една хипотеза. Представете си хипотезата на бездействащ главен прокурор в третата година. Какво правим до седмата? Държавата остава без държавна наказателна политика, защото главният прокурор бездейства.
Изменение на чл. 120 от Конституцията, с което да се премахне възможността чрез закон да се изключват от съдебен контрол определени административни актове. Всеки гражданин в най-голяма степен бива увреждан чрез проявата на властнически правомощия. Когато чрез административен акт се регулират и нарушават права ,законни права и интереси на гражданите, дали е за 5 лв., за 100 лв. или за нещо друго няма никакво значение. Всеки гражданин трябва да има възможност по линия на съдебния контрол да обжалва този съдебен акт, а не Конституцията да се явява подзаконов нормативен акт и всеки закон да може да го заобиколи, като изключва от обжалване на определени категории съдебни актове.
Благодаря от мен. Колегата Авджийски накратко за прокуратурата.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма да дам думата на колегата Авджийски.
Велислав Величков:
Г-н Председател, извинявайте, ние един път сме тук на комисия за 10 месеца. Дали сме си труда да обиколим 7 града в страната и да съберем 5 хиляди подписа и моля народните представители да уважат този истински граждански труд. Защото само до днес във вашите пощи има до 3 хиляди писма на граждани в подкрепа на тези предложения.
Предс. Данаил Кирилов
Именно. Оценяваме вашия труд. Изчели сме всички брошури, които вие досега бяхте внасяли и разпространявали сред народните представители. Запознали сме се с предложенията. Голяма част от тях сме ги дебатирали и в рамките, както и Вие казахте, във Временната конституционна комисия.
Велислав Величков:
Не, там не подлежаха на дебат. Вие ги изключихте от процедурата.
Предс. Данаил Кирилов:
Като ценим Вашето изложение, нека на влизаме на ниво представяне. Тепърва колегите ще поставят въпроси и ще изразяват мнение, да не злоупотребяваме с времето.
Колегата Авджийски за 1 минута нещо повече и по-различно от това, което каза колегата за прокуратурата.
Любомир Авджийски:
Няма нужда за 1 минута. Става въпрос за промени в Конституцията, за главния прокурор, за антикорупционна дирекция, така че за 1 минута няма как да стане.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние четем. Благодаря Ви.
Има думата колегата от Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Ива Таралежкова:
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги,
Общественият съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, който е създаден следствие на Правилника за организацията и дейността на народното събрание разгледа и двете граждански инициативи на свои заседания.
Първата гражданска инициатива беше разгледана на заседание на Обществения съвет на 25 юни миналата година. И тогава Общественият съвет беше препоръчал на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите да разгледа тази инициативи.
По отношение на втората инициатива сме написали по-подробно становище. В последвалата дискусия, която се проведе на 28 януари, членовете на Обществения съвет изразиха становище, че подкрепят направените предложения от Националната гражданска инициатива „Правосъдие за всеки”, които са изключително важни, навременни и актуални в светлината на обсъжданата съдебна реформа и за това предлагат те да бъдат разгледани по същество от Комисията на нейно заседание.
Освен това, предлагаме членове на комисията, както и на правната комисия да поставят на обсъждане предложението в пленарна зала. Препоръчва се внасянето на предложения за промени в Конституцията.
След проведеното гласуване Общественият съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 12 гласа „за”, 0 гласа „против” и нула „въздържали се” предлага Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите да разгледа направеното предложение по същество.
Искам само да напомня, че и двете инициативи са в изпълнение на Закона за прякото участие гражданите в държавната власт и местното самоуправление и според чл. 52 органите, до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива са длъжни да разгледат направените предложения и в тримесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение на своите интернет страници и в един национален ежедневник и по обществените електронни медии.
Освен това, органите са длъжни в срока по ал. 1 писмено да уведомят инициативния комитет за своето решение и за мерките за неговото изпълнение.
Просто напомням, че има срокове в закона и много се надявам поредното становище на Обществения съвет да не остане като капка в морето. Благодаря за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Таралежкова за представянето на становището на Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища, изказвания, позиции.
Г-н Славов по процедура. И след това г-н Попов за изказване.
Петър Славов:
Г-н Председател, аз по процедура искам да попитам горе-долу как ще процедираме. Първите две граждански инициативи, в които участвах в разглеждането в правна комисия, моя спомен е от подобния ред, в който разгледахме предложението от референдума, тъй като то мина по същия законов ред, тогава изготвихме един проект за решение, който най-общо казва, че Народното събрание подкрепя, тогава беше за дистанционното електронно гласуване, и се ангажира с конкретни стъпки и евентуално мерки, които да се предприемат.
Тук по същия начин ли ще процедираме, т.е. за всяка инициатива ще кажем принципно подкрепя Народното събрание да се отвори Конституцията, да се направят съответните законодателни предложения и т.н., включително да се коригират слабостите от последните промени, сочени в последния доклад на Европейската комисия и след това ще се даде срок за събиране на 60 подписа, за да се направи съответната инициатива, подготви законопроект и т.н. Или има някакъв друг начин, който си го представяте, да процедирате. Това ми е въпросът, за да мога да се ориентирам и вече какво да предлагам по същество. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
За втори път го повдигаме този въпрос. Аз го поставих още първоначално, точно за да може всички заедно да се ориентираме по процедурата. По тази причина ви предлагам следното становище.
Чрез подписката се предлага даване на задължително тълкуване. Това е по първата подписка.
Гражданската инициатива по смисъла на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление може да се възприеме като разновидност на колективната петиция.
С подписките и петициите се сезира определен държавен орган с определени искания, които обобщават и изразяват мнението на гражданите, пренасяйки го по публичен начин до определен държавен или местен орган. Тоест, те имат предимно информативен и консултативен характер и нямат същите преки правни последици, като референдумите и общото събрание на населението.
Тоест оттук искам да разграничим двете хипотези: така, както действахме при резултата от референдума в част от случаите, в които референдумът е задължителен за нас, и да го отличим от другата хипотеза, когато са граждански инициативи.
Органът, който е сезиран, трябва да ги разгледа и заеме конкретна позиция по предложения проблем, но не е длъжен да удовлетвори искането, като приеме съответен правен акт.
Гражданската инициатива по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е от формите на така наречената „демокрация на участието”, резултатите от които не пораждат преки правни последици.
Подписката следва да се разглежда като предложение за промени, но не и като законопроект, защото в Конституцията изчерпателно са посочени субектите с право на законодателна инициатива: Министерски съвет и всеки народен представител. Гражданската инициатива не следва да бъде приравнявана на законодателна народна инициатива, тъй като това би противоречало на закона, според който чрез национална гражданска инициатива гражданите правят предложение до Народното събрание или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение. Това е чл. 44, ал. 1 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
При това положение, колеги, аз ви предлагам следното. Нека да протече обсъждането. Съжалявам, че трябва да се произнеса и по същество, което избягвам да направя.
В първия случай имаме проблематика, която е изцяло установена в закона. Не може с инициатива да правим задължителни тълкувания на закони, които се прилагат по този начин около 150 години сигурно.
Във втория случай имаме 7 или 8 въпроса, които 4 или 5 сме ги решили изцяло положително в предходния случай, когато сме обсъждали промените в Конституцията и сме имали дебат, който не е довел до законодателна промяна в 3 или 4 от тези случаи.
Но при положение, че има законодателна инициатива за тези промени, каквото и решение да вземем, би следвало, ако има народни представители, които искат да направят съответната инициатива, да я направят по съответния начин. Ако ще се променя Конституцията ,да съберат изискуемия брой от вносители, за да се направи предложение за изменение в Конституцията. Ако е за изменение в нормативен акт, съответно да се следва процедурата такава, каквато е в конституцията и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Ако ме питате аз какво ще предложа и за двете инициативи, г-н Славов, аз ще предложа да приемем повдигнатите въпроси и в двете инициативи за сведение и с адресиране към народни представители в случай, че народен представител прецени да внесе конкретен законопроект, да стори това.
Смятам, че това е, изследвайки назад други парламенти, парламентарната традиция в рамките на обсъждане на подписка на гражданска инициатива, което можем да направим.
В този смисъл директно казвам и на Обществения съвет, че не подкрепям предложенията така, както Общественият съвет се опита да ги дефинира като проект за решение.
Любомир Авджийски:
Г-н Председател, ние можем ли да се изкажем по този процедурен въпрос.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте.
Любомир Авджийски:
Тъй като казахте, че по-скоро е различна хипотезата от тази с референдума, при хипотезата на референдум, когато са под 400 000 не е задължително за Народното събрание да вземе конкретното решение. Напротив, хипотезата е една и съща с именно този референдум, при който нямаше 400 000, именно защото съобразно чл. 52 от същият закон органът, т.е. Народното събрание следва да разгледат в срок предложенията и да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение.
Тук малката разлика с това, което Вие казахте, е, че не е позиция, а е решение. Тоест, същото като при референдума.
Предс. Данаил Кирилов:
Точно, решение ще вземем.
Любомир Авджийски:
Моля Вас и народните представители тук, взимайки на сериозно нашите предложения да вървим към решение за предлагане именно на Народното събрание, разбира се, чрез г-жа Цецка Цачева, да докладва седемте предложения за нашата инициатива и да има проекторешение цялото Народно събрание да подкрепи инициативата или съответно да не я подкрепи.
Предс. Данаил Кирилов:
Вие чели ли сте решението по референдума. Някой от вас ми беше написал и тогава проект за решение, но в крайна сметка прочетохте ли какво е решението по референдума.
Категорично възразявам, пак казвам, срещу сливането на двата института – чл. 52 не изравнява двата института и няма смисъл да ви чета отново всичко, което прочетох и което е и правно-теоретично, но и практическа постановка по конкретния казус. Да ние се произнасяме с решението и решението, което аз бих предложил, ще бъде в този смисъл.
Приема за сведение. Препоръчва на народните представители, които желаят да внесат законопроекти със съответното съдържание. Абсолютно същия случай както за електронното гласуване, като говорим за технология на решението, по отношение на референдума за електронното гласуване. Приема резултата, за който е уведомен от Централната избирателна комисия и възлага на Комисията по правни въпроси да разгледа всички висящи и тези, които ще постъпят законопроекти, защото има законопроекти за електронното гласуване, но и някой от народните представители, който иска, също може да внесе законопроект, който развива да кажем друг модел на електронното гласуване.
Заповядайте.
Бойко Никифоров:
Искам да обърна внимание на една малка подробност в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, че там става дума, че органът, към който е подадено предложението, се произнася. Органът е Народното събрание.
Предс. Данаил Кирилов:
А ние какво правим в момента?
Бойко Никифоров:
Вие сте комисиите, а не Народното събрание.
Предс. Данаил Кирилов:
Точно такъв доклад ще постъпи.
Бойко Никифоров:
Текстът на закона определя Народното събрание да се произнесе. То може да го направи само чрез гласуване в пленарна зала.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми Господине, защо правим това заседание?
Бойко Никифоров:
Защото редът да се приемат тълкувания на закони трябва да мине по същия ред, по който е приет законът.
Предс. Данаил Кирилов:
А какво правим в момента?
Бойко Никифоров:
Той минава от тук, но не спира до тук. Той трябва да стигне до гласуване в пленарна зала.


Предс. Данаил Кирилов:
Разбира се, че не спира до тук. Иначе това щеше да е свободен дебат в някоя от големите зали, както „Правосъдие за всеки” досега си правиха такива обсъждания. За какво го правим това обсъждане в рамките на Комисията по правни въпроси. Нали да вземем проект за решение и целият този дебат е в този смисъл.
Съжалявам, но няма да допусна, Вие сте изложили правното си виждане да кажем за нищожните решения, което аз въобще не мога да подкрепя. Но не може в рамките на този дебат да се обучаваме. Не може! Излагаме позиции.
Колегите, по процедура, които отвориха дебата, ако искат да вземат становище, имат възможност. Ако ще повтаряте съдържанието на чл. 52, няма да ви дам думата. Заповядайте.
Велислав Величков:
Само фактологично, г-н Председател. Пет от седемте ни предложения въобще не са гласувани в пленарна зала и не са приети. Въобще. Не са и обсъждани по същество, тъй като бяха отклонени по процедура. Частично са приети предложенията по 5 и 6 точки. Така че това, което казахте, че 4 от 7 са приети, фактологически е абсолютно невярно. За това нека народните представители да разглеждат всичките предложения в цялост.
Предс. Данаил Кирилов:
Народните представители могат да четат и са ги прочели.
Мога да отворя спор по това кое от вашите предложения как и къде е било обсъдено и докъде е стигнало. Но това надали ще помогне на дебата. Вие смятате, че има ваши предложения, които още не са получили законодателно развитие. Те имат законодателно развитие, защото по стенограмите ще извадим много становища, които са били изложени на заседанията на временната комисия. Други в пленарна зала са били коментирани.
Да закривам ли дебата по процедура и г-н Попов да има възможност да се изкаже. (Да.) Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Аз вече се чудя дали изобщо да взимам думата след този дебат.
Аз искам да поздравя инициативните комитети за тяхната работа. Но, разглеждайки по същество предложенията, говоря за първите, мисля, че голяма част от тях на практика преповтарят вече заложени в нашето законодателство норми.
По отношение на делата да се решават в съответствие с истината. Записано е в нашата Конституция, че магистратите и в чл. 14 от Закона за съдебната власт, решават делата в съответствие с обективната истина, събраните по делото доказателства и вътрешното си убеждение. Дори е по-разширено, от така предложеното.
По отношение на това да има възможност за възобновяване на делата, то и сега има, да речем в ГПК, чл. 304 и надолу отмяна на влезли в сила решения тогава, когато са постановени и е извършен някакъв състав на престъпление. Ако това се докаже, разбира се.
Постановената тълкувателна….да влезе в сила съгласно разпоредбата на Закона за нормативните актове и да е от датата на съответния акт и то от Народното събрание, тук дори се чудя как да го коментирам. Тук говорим за обратна сила на тия тълкувателни решения. Изобщо изключвам от спектъра възможността за смесването на съдебна и законодателна власт.
По отношение на нищожността на решенията. Там също съм доста учуден, защото има и богата съдебна практика и по отношение на нищожността на решенията. Тоест, нищо ново не виждам.
По-скоро може би очертаване на някакви проблеми, които възникват в съдебния процес, но тези проблеми, така очертани, те на практика са решени във вече действащите ни закони и в Конституцията.
Тоест , не виждам предложения за възможност за разрешаване на така очертаните проблеми.
По другото предложение няма да коментирам. Аз лично не виждам възможност дори и за народните представители на база на този материал да вземат някаква законодателна инициатива. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Ще бъдат съвсем кратък. В имената, които са положили подписите си под предложението виждам имена на уважавани хора, които не бих подминал с лека ръка. Вероятно има известно разминаване, свързано с периода на подготовка на тези предложения и обстоятелството, че междувременно настъпиха тези конституционни промени, които са отговорни на част от въпросите, които са предмет на предложението за преуреждане на тези отношения.
Аз бих казал, например, че въпросът за парламентарната квота във Висшия съдебен съвет беше предмет на предложение от страна н партия Атака и то в най-радикалния му вид – просто да няма парламентарна квота. Да има само професионални квоти. Това някак си не стана популярно, не стана известно. Но така или иначе, обаче, говорим за минал етап, за приети промени в Конституцията в определен вид.
За това с оглед на направеното изявление и казаното от Председателя на Комисията, ние сме на един етап от движението на тези два документа. Безусловно те ще продължат своя живот и ще влязат за обсъждане, ще станат достояние в пленарна зала, ще бъдат достояние на всеки един народен представител, и ако някой намери рационално зърно и намери процедура, по която да застане зад тях, аз мисля, че това може да стане. Лично за мен някои от нещата представляват интерес и провокация за преразглеждането им и съответно за уреждането им на друго ниво във връзка със законите, които предстоят да доразвият идеите, които бяха заложени с промените в Конституцията.
Някои от въпросите обсъждахме преди по-малко от час с Министъра на правосъдието. И аз мисля, че има върху какво да се поработи. Няма място за конфронтация. За уважение е това, което вие ни предлагате, още повече, че някои от тези идеи, както казах, аз лично споделям, само че за съжаление ние не можахме да ги доведем до край. Може би в това е и нашият шанс на някои от парламентарните групи да направим процедура по преразглеждане на вече взети решения, стига това да се окаже възможно.
За това аз предлагам да гласуваме тези два документа и наистина да внесем спокойствие в атмосферата в залата. Имаме два смислени документа. Поставя се „пръстът в раната”. Действително не можем да подминем с лека ръка проблемите, които са посочени тук, които будят недоверието, които будят лошата оценка за състоянието на съдебната система.
Това е моето предложение – да прекратим обсъждането и да гласуваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев. Предлагате и процедура по прекратяване на дебата. Заповядайте, г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Уважаеми дами и господа, скъпи гости, забелязах от възраженията на инициативните комитети, че доста са чели чл. 52. Препоръчвам да прочетат и чл. 49, ал. 2 и следващия път документите, които внасят, да са перфектни, тъй като говорим за доста сериозни неща и доста сериозни промени в цялата съдебна система. Поне документите да са абсолютно изрядни. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател. По същество съвсем кратко ще се изкажа.
Поздравявам и двата инициативни комитета за усилията, които са положили, за труда, който е положен, за да се съберат тези подписи в подкрепа на техните предложения.
По отношение на първата подписка ми се струва, че повечето предложения, които се съдържат в нея, всъщност не изискват тълкуване, а искат директно изменение на съответните закони. Аз лично бих им препоръчал по този път да помислят и може би по конкретни текстове, изпратени до правна комисия, вече ще можем да ги коментираме и ако даден народен представител ги припознае може да ги внесе като конкретна законодателна инициатива.
Що се касае до втората подписка на инициативата „Правосъдие за всеки” ми се струва, че наистина трябва да помислим дали не ни се дава възможност на база на техните предложения и на много от нещата, които третират и отчетността на прокуратурата и доста неслучили се реформи по начина, по който бяха замислени във Висшия съдебен съвет с последните промени в Конституцията, отново да преразгледаме тези пропуски и да ги коригираме. Личното ми убеждение е, като тук ще вляза в известно разминаване с позицията на Председателя на комисията, че наистина е редно в решението, което ще приемем днес, да препоръчаме на Народното събрание, когато гласуваме в зала, или принципно да подкрепи или да не подкрепи така направените предложения.
И специално направих справка с решението, което сме приели за електронното гласуване, там казваме така:
„Народното събрание реши: подкрепя възможността да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите” и т.н.
Тоест, има една принципна позиция за подкрепа на Народното събрание, която очевидно след това ще бъде последвана от законодателни изменения в Изборния кодекс, по които много от нас работят в момента.
Моето разбиране и смисълът на това решение е всъщност да се види каква подкрепа то получава в зала, особено що се касае до промените в Конституцията, тъй като очевидно те не могат да бъдат предложени само от един народен представител, а са нужни доста повече въобще да стартира законодателната инициатива, а пък, за да мине тя и да бъде подкрепена знаем какво мнозинство е изискуемо. Така че това за мен би бил един предварителен тест дали подобни предложения въобще биха получили подкрепа в зала.
И това, с което завършвам, тъй като виждам, че може би има несъгласие с тази моя теза, но като колегиален юридически съвет към представителите на инициативата, може би, ако Народното събрание не подкрепи техните предложения и никой не се ангажира или по-скоро 60 народни представители не се ангажират със законодателна инициатива, е хубаво да поговорят и с президента, който също има законодателна инициатива и може би ще е на друго мнение.


Предс. Данаил Кирилов:
Нека да уточним, г-н Славов. Правите го като предложение за проект на решение? Така ли да го разбирам?
Петър Славов:
В първата част да. Подкрепя по принцип седемте формулирани предложения на гражданска инициатива.
Предс. Данаил Кирилов:
Това само за едната инициатива ли е или и за двете инициативи?
Петър Славов:
Това е по отношение на втората инициатива.
По отношение на първата казах, че е по-добре да се помисли за конкретни законодателни изменения, а не търсене на тълкуване на съществуващи норми.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Делчев и след това г-н Митев.
Димитър Делчев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Аз искам да поздравя двете граждански инициативи, че търсят това, което голяма част от българското общество търси – по-справедлив и по-ефективен съдебен процес, по-добре подредена съдебна система.
Мисля, че не е лошо, а това е и доколкото съм чувал и искане на самите граждански инициативи, може би да се опитаме да проведем някаква дискусия по част от тези предложения по същество. И докато първата инициатива са по-общи и малко по-трудно ще можем да проведем дискусия, макар че аз имам две конкретни питания.
Едното е по отношение, ако правилно го разбирам, съдиите и прокурорите да станат длъжностни лица. Защо смятат, че в момента не са длъжностни лица, тъй като аз смятам, че те са длъжностни лица.
И второто е за изискването за доказване на интерес при водене на съдебните искове да отпадне. Това, лично според мен, би довело до по-голям хаос отколкото е в момента, тъй като точно изискването за правен интерес води до все пак някаква ефективност на съдебния процес и до това, че в съдебната зала присъстват лица, които имат конкретен интерес от процеса, а не създават напразни на халос принципни съдебни процеси, които да решават принципни въпроси, което значително би затормозило и не би отговорило на функцията на съда.
Това е по първата инициатива.
По втората всъщност всички предложения, които касаят Висшия съдебен съвет ние от Реформаторския блок до голяма степен сме ги подкрепили. Аз имах шанс да говоря и когато министър Захариева беше тук. Позицията на Реформаторския блок по отношение на Висшия съдебен съвет е ясна. Аз не съжалявам, че не беше прието намаляването на мандата на Висшия съдебен съвет, тъй като между нас с депутатите от ГЕРБ очевидно за втори път се видя, че и този Висш съдебен съвет е изгубил доверието си прекалено рано. Явно 5 години са много за него.
Аз искам да задам два въпроса по отношение на другите две предложения.
Предвижда се намаляване на мандата на Главния прокурор от 7 на 5 години. Но тъй като и Конституцията, и Законът за съдебната власт разглеждат главния прокурор в пакет с другите двама – председателят на ВКС и председателя на ВАС, чудя се защо само за главния прокурор е предвидено това намаляване на мандата. Колегите ще отговорят.
И вторият ми въпрос е по отношение на отмяната на методическото ръководство. Тук какво точно се има предвид? Дали не се има предвид това доколко главният прокурор може да се намесва в дейността на прокурорите надолу – на нисшестоящите прокурори и това методическо ръководство ли е или по-друг въпрос. Защото методическото ръководство смея да твърдя, че може да се изразява в издаване на методически указания веднъж годишно. Това искам да си изясня за себе си, защото, ако ще се дебатират тези въпроси в бъдеще, е добре да имаме и вашата позиция.
Предс. Данаил Кирилов:
Тъй като колегата постави въпроси, на които знае отговорите, заповядайте все пак да отговорите. Преди това г-н Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
По отношение на проекта на решение, процедура взимам, аз подкрепям предложението на председателя на комисията и ще се обоснова защо. Защото предложеното от колегата Славов на практика поставя в едно доста по-неблагоприятно положение първата инициатива. Самият той спомена, че в тази инициатива няма конкретни текстове, а по-скоро препоръки. И на практика какво, ние ще приемем решение, че подкрепяме декларацията на инициативния комитет че има проблеми в съдебната власт. Нещо такова ми звучи.
За това, за да не затваряме вратата и пред първа инициатива, мисля, че по-резонно е предложението на председателя и аз го подкрепям в тази част.
Понеже трябва да тръгвам, просто исках да заявя и как ще гласувам – подкрепям предложението на председателя.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колега Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Моето е чиста процедура и тя до голяма степен се препокрива с това, което чухме от колегата Попов. Аз смятам, че трябва да имаме действително единен подход. Не можем с един модел да взимаме решение по отношение на едната инициатива, а съвсем друг модел по отношение на другата инициатива. В тази връзка аз подкрепям това, което Вие предлагате, още повече, че до голяма степен това, което се предлага и в двете инициативи много наподобява на правото, което имат гражданите да правят предложения до органите, които имат законодателни инициатива. Оттам нататък всеки от тези органи преценява дали ще реализира това свое право или не.
Това е, което исках да кажа, чисто процедурно.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Ще дам възможност колегите да отговорят.
В този ред на мисли, аз се заявявам за изказване, когато колегите изчерпат въпросите и изказванията си. Заповядайте.
Любомир Авджийски:
Благодаря за думата, г-н Председател.
Наставническият тон и тонът, който показва досада, показва, че част от вас не знаят за какво са тук или за какво са в Народното събрание и не знаят от кого са избрани. Така че моля този тон да приключи.
Предс. Данаил Кирилов:
Вие обмислете Вашия тон.
Любомир Авджийски:
Не ме прекъсвайте. (Така ли?) Да. Ако обичате. Ако не, кажете ни искате ли по същество да дискутираме нашите предложения като предложения на 5 хиляди граждани. По същество означава да ни оставите да изложим нашите аргументи, да ни задавате въпроси, вие да изложите вашите аргументи, с които искате да уважите нашие предложения или не желаете, за да знаем дали да останем или да отидем да вършим работа, която наистина едни хора на по 40-50 години имат за вършене.
Предс. Данаил Кирилов:
Обръщам ви внимание, че Вашият тон е абсолютно неуместен. За такъв тон и в тази ситуация би следвало да ви изведем с охрана.
Интерпретацията в такъв порядък, пак казвам, е абсолютно неуместна. Виждате, че дори вносители народни представители спазват правилника и дисциплината при провеждане на заседание. Това че Вие не познавате правилника и сме ви наредили там, където обикновено изслушваме всички вносители – Министерски съвет, и народни представители, не би трябвало да ви заблуждава, че това ще бъде един театър, в който ние ще бъдем вашите статисти. Ние следваме една процедура и по тази процедура се опитваме да стигнем до най-вярното решение. Като юристи, защото претендирате за това си качество, би следвало да отличите, че дебатираме и спорим във времето, в което членовете на комисиите спорят, във времето, в което тече дебата за народните представители. Това че аз си позволявам свободата да ви давам едва ли не диалогов режим, извинявайте, но злоупотребявате в момента точно с процедурната възможност да изявите по най-добрия начин.
Любомир Авджийски:
Изискваме само сериозно отношение. Нищо неуважително не сме казали към Вас.
Предс. Данаил Кирилов:
Абсолютно неуважително и продължавате в този тон. Продължавате в този тон и най-настоятелно Ви каня да преустановите това.
Дадох ви възможност да отговаряте на въпроси. Не искам аз да отговарям вместо вас. Защото и питащият г-н Делчев много добре знае и Вие много добре знаете, че в тази част и по тези искания и вие и ние имахме абсолютна хармония. Ние сме подкрепили тези текстове в дебатите, които бяха по законопроекта за изменение на Конституцията. Подкрепили сме ги! Ако искате да обърнем дебата по друг начин, и аз за това, ако може би към някои малко несправедливо реагирах, беше към представителя на Обществения съвет, защото Общественият съвет, но те не са длъжни да използват правно прецизни понятия, защото те казаха Комисията по правни въпроси и Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите да разгледат по същество. Аз пак ви питам досега какво правим. И вие говорите за конкретните предложения и ние ви поставяме въпроси също по конкретните предложения, които добре знаем. Истината е, че правим и разглеждане по същество в момента и за това се заявих за изказване, защото, за да са спокойни и двете инициативи и аз като колегите искам пункт по пункт, така както хората са се подписвали. Защото и аз ценя труда и усилието, че сте събрали едната инициатива определен брой, другата инициатива малко над 4 хиляди подписа, да кажа какво мисля по тези пунктове, които сте представили в бланка за подписване от подкрепящите ви граждани.
Така че, ако искате да отговорите на въпрос на г-н Делчев, заповядайте. Ако не искате, дебатът продължава.
Любомир Авджийски:
Благодаря отново за думата.
Децентрализацията на прокуратурата е една от основните препоръки в доклада на Европейската комисия, както и да бъде създаден орган за антикорупция и органите, които в момента съществуват за борба с корупцията да бъдат в много по-добър синхрон и координация. Всъщност една от критиките е, че към момента органите са с липса на координация и липса на адекватно взаимодействие помежду си – органите за борба с корупцията. Тоест, тези две критики, първо, че е твърде централизирана прокуратурата, че главният прокурор има толкова сериозна власт, съсредоточена в неговите ръце, както и второто, че има нужда от антикорупционен орган, и че борбата с корупцията в България не е на добро ниво. Напротив, знаем, че 6 или 8 от основните критики на Европейската комисия са именно към прокуратурата за липсата на резултати в борбата с корупцията и в борбата с организираната престъпност. Именно за това считаме, че препоръките и критиките на Европейската комисия могат да бъдат преодолени и разрешени от българския законодател именно с част от нашите предложения.
Първото предложение относно премахването на методическото ръководство от Конституцията. Считаме, че това е пряко свързано с възможността за намеса от главния прокурор и от по-горестоящите прокурори по същество в конкретната работа на прокурорите по същество, а не по законосъобразност. Прав сте, г-н Делчев, от друга страна това методическо ръководство позволява веднъж годишно, или веднъж на три месеца, или когато прецени, да издава общи актове като инструкции към всички главни прокурори. Но като цяло включва и възможността по целесъобразност да се меси в конкретни дела – нещо, което след това е продължено в Закона за съдебната власт с чл. 136 и други, че всички прокурори са подчинени на по-горе стоящия и на главния прокурор.
На второ място, 2006 г. едно решение на Конституционния съд да не разгледа искане на главния прокурор за тълкуване на методическото ръководство има особено мнение на проф. Мария Павлова, вече покойна, която казва в особеното си мнение, тъй като пленарният състав на Конституционния съд отказва да разгледа въпроса по същество, че изключително важно е било (ще го изпратим на e-mail на членовете на комисията) да бъде тълкувано методическото ръководство, тъй като то до момента няма тълкуване. С две думи прокурорите в България и разследващите органи нямат представа какво представлява методическото ръководство и то не може да бъде тълкувано в законите. Това казва проф. Павлова. Тоест, трябвало е да бъде тълкувано. Това е вторият аргумент за това, че методическото ръководство, от една страна, е неясно за институциите, от друга страна, обаче, отваря възможността в Закона за съдебната власт по такъв начин да бъде продължен този начин безкраен за намеса на главния прокурор и на по-горе стоящите, по който другият член от Конституцията, който казва, че всички магистрати са независими, има нарушение, т.е. двете норми имат колизия, според нас.
Да, в Закона за съдебната власт след методическото ръководство трябва да бъдат премахнати и онези норми, които казват, че по-горе стоящите прокурори са началници на всички останали, както и главният прокурор. Това, не веднъж сме казвали, е копирано от руската конституция, чл. 129, който казва едно към едно прокуратурата на Руската федерация е единна и централизирана и всички прокурори са подчинени на главния прокурор – нещо, което не може да се види в нито една друга европейска конституция или законодателство. Смея да го твърдя отчетливо и ясно и съм сигурен в това нещо. Модерните прокуратури в Европа не позволяват на по-горе стоящите да се намесват по същество в конкретни дела. Имах възможност преди един месец да бъда в Париж на среща с апелативен прокурор на Париж. Там няма главен прокурор, който е началник на всички. Има 35 апелативни, които са генерални прокурори. На въпрос можете ли да се месите по същество, да се произнасяте по същество с указания или отнемане на дело, или поради целесъобразност, той ми каза, че не ме разбира какво го питам. Тоест, невъзможно е това нещо.
Имаме руската конституция и руската прокуратура, където единствено е възможно. Имаме европейските модерни прокуратури, където е невъзможно. Искаме в България това нещо да бъде по този начин.
Последно, г-жа Моника Маковей, която беше тук през май месец миналата година, поканена от нас, на среща с нея каза, че това било първото нещо, което са премахнали през 2004 г., а именно възможността по-горе стоящите да се месят по същество на делата. Оперативната самостоятелност на прокурорите е изключително важна.
И второто накратко. Създаването на антикорупционен орган, който ни препоръчва Европейската комисия.
Димитър Делчев:
Не толкова за антикорупционния орган, защото там има друга национална концепция и там горе-долу е ясно в каква посока се върви, а по-скоро защо само на главния прокурор да му се намали мандатът от 7 на 5 години, а не на тримата големи.
Любомир Авджийски:
Смятаме, че е абсолютно ваша инициативата вие да го направите и за тримата големи. Считаме, че това е резонно.
Реплика:
Допълвам въпроса. Защото председателите на върховните съдилища наистина осъществяват само административно и организационно ръководство на съдилищата, докато главният прокурор осъществява на практика ръководство на дейността на всички прокурори. И най-яркият пример беше Враца. Това беше типичното проявление на методическото ръководство. За няколко часа „крилата бригада” от 7 прокурори отиде и промени обвинението от най-лекото го преквалифицира в най-тежкото. Сега искаме да видим какво ще кажат след експертизата. Ето за това методическо ръководство – защото главният ги събра и главният ги изпрати.
При приемането на Конституцията няма Върховен касационен съд и Върховен административен съд.


Бойко Никифоров:
Позволете ми да отговоря на двата въпроса, които бяха зададени към първата инициатива. На въпроса защо да отпадне изискването за правен интерес, ние не искаме да отпада. Ние искаме да бъде дефинирано. Преценката на интерес – в ГПК не е посочено правен интерес, посочено е интерес. Преценката на интерес е субективна от страна на съда в сегашното състояние, тъй като няма дефиниция що е интерес. Ние искаме да бъде записано, че интерес винаги е налице, когато ищецът би получил положителен резултат от делото, когато делото бъде решено в негова полза. Понастоящем съдиите съвсем субективно решават дали има правен интерес и едно дело, когато не искат да го гледат, най-лесно им е да кажат, че ищецът няма правен интерес.
По отношение на въпроса дали е необходимо да бъде дефинирано, че магистратите са длъжностни лица, има богата практика на съдилища – на Върховен касационен съд, включително по чл. 303, ал. 1 от ГПК доказване на престъпни деяния, в която е записано, че не могат да бъдат доказани престъпни деяния, извършени от магистрати, защото те не са длъжностни лица. И в Наказателния кодекс е записано кои са длъжностните лица, сред които магистратите не попадат.
Антон Бояджиев:
Аз съм от Гражданската инициатива.
Първо искам да благодаря на всички народни представители, присъстващи тук, за голямата толерантност, казвам го съвсем сериозно, която проявяват и за възможността да се установи един спокоен и разумен начин на разговор. Веднага искам да отбележа, че може би както моя милост има и много други хора, от нашите гора от Гражданската инициатива, които по една или друга причина от техническо естество не са имали възможност да се запознаят с текста, който е представен на уважаемите народни представители. И във връзка с това не мога да не отбележа, че веднага ни направи силно впечатление, че може би по естествен път поради взаимно неразбиране, най-вероятно съвсем неволно, а ако има някаква вина, подчертавам, тя е наша, дебатът леко се измести от някои по-съществени въпроси, които са до болка познати на всички практикуващи юристи.
За да не пропусна, нека отбележа, колегите от другото НПО са тук, ние абсолютно подкрепяме тяхното така направено становище относно главния прокурор, което беше развито от колегата, на който не му знам името, за намаляване на мандата и също така с риск да прозвучи малко силно, но може би ще се намерят някои народни представители юристи, които биха събрали кураж и биха поставили на обсъждане в една тяхна компетентна среда дали действително България се нуждае от фигурата „Главен прокурор” изобщо. Ние нито сме федерация, нито сме конфедерация. Русия, доколкото знам е федерация. Точно преди малко колегата каза, че съвсем наскоро е бил в една европейска страна и е обсъждал въпроси именно в тази връзка с действащи апелативни прокурори, които не са съумели да разберат какво точно колегата ги пита, задавайки въпроса могат ли апелативните прокурори да се намесват в прякото решаване на преписките по съответните наказателни производства. Значи там това е немислими! В този смисъл ние заемаме същата позиция.
Относно термина „истина”, който доста се подмята тук. Вашата идея е навсякъде в законодателството – наказателно, гражданско, административно, да има само един термин, а именно „обективна истина”. Това че по чужд образец от някои настроени доста крайно либерални среди се въведе постепенно, лека-полека в новото гражданско процесуално законодателство виждането за „формалната истина” в процеса. Тоест, тази истина, която се формира от наличието на доказателства между корите на делото. Няма ли ги тези доказателства няма такава истина. В този смисъл, пак казвам по наша вина, е допусната известна неточност. Казвам това ,тъй като съм разговарял много с колегите, обсъждали сме тези въпроси и моето лично убеждение е, че те имат предвид именно това.
Следващата плоскост, на която има едно много голямо разминаване, и за което, уверен съм, много ми е трудно да си представя, че може да се намери представител на българската адвокатура, който да каже, че това не е първостепенен проблем, а именно става въпрос за технологичната страна на доказването в процеса. Няма адвокат от тази огромна 12 500 членна гилдия, който да не е пропищял, а и гражданите също, на тема протоколи – съдебни протоколи. Какви са основните слабости.
Димитър Делчев:
Извинявайте, че ви прекъсвам. Но, г-н Председател, можем ли да въведем някакъв регламент във времето, защото двете граждански инициативи си представиха самите идеи, ние зададохме някакви въпроси, а Вие в момента излизате извън тези въпроси и може би е добре да има някакво конкретно време, в рамките на което да се говори. Иначе рискуваме да замръкнем.
Антон Бояджиев:
Аз ще кажа още две-три изречения.
Трудно представимо е, особено за обикновения гражданин, да приеме, че може съдията, който лично е оформил и подчертавам, редактирал, този протокол, у нас протоколите много дълго и напоително се редактират. Аз не знам какво значи и къде в законодателството има такъв термин, но така се казва.
Освен това, сроковете във връзка с представянето на протоколите изобщо не се спазват и в същото време почти навсякъде, това сме го проверили, реално в съдебните зали има аудио записващи уредби, обаче когато страните поискат да бъдат представени записите, обикновено се отказва. И само в строго определени ситуации се дава достъп до тези записи, което смятаме, че не е нормално и не съдейства за справедливостта.
Това е. Аз само на две неща се спирам – относно истината и относно протоколите.
Дори има предложение, не знам как ще се погледне на него, тъй като въпросът е изключително невралгичен, изготвянето на протокола да става от специално лице, което да не бъде подчинено на съдията.
И също така смятаме, както е в много други страни, протоколът от съдебното заседание трябва веднага, още докато страните са в залата, да им се представя срещу подпис, а те вече да имат някакви забележки , по съответния ред с молба да поискат неговата промяна. Сега в момента, независимо че има някаква уредба, тя, първо, не се спазва и второ, е неефикасна.
Това е. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. За да поясня за колегата Делчев, стремежът е да имат възможност инициативните комитети да представят предложенията си, въпреки напрежението по изразните средства, мисля, че трябва да запазим традицията и да имаме възможност, защото всички ние сме граждани, да говорим като граждани, дори когато това ни коства излизане от нормалното оперативно време за работа и за дискусия.
По първата инициатива е забавена по моя вина дискусията просто защото нямаше възможност да отворим достатъчно време за едно такова говорене и обсъждане. Впрочем, поне от три месеца това ни е първата седмица, в която можем и Председателят на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите да каже, че от три месеца се опитваме да намерим време за съвместно заседание на двете комисии, за да направим нормално за инициативните комитети изслушване, а не само процедурно обсъждане.
Заповядайте, г-н Делчев и след това г-н Лазаров за изказване.
Димитър Делчев:
Аз благодаря за отговорите. Първо, защо зададох въпроса за главния прокурор и защо той се отделя от пакета на тримата големи. Знаем, че са им различни функциите, но така се реферира към тях в Конституцията и в Закона за съдебната власт - заедно. Много опасно би било за реформата, ако има фиксация върху определен човек или върху определена позиция и за това всъщност, доколкото разбирам, няма такава фиксация. Но по-важното е друго.
С втория въпрос това, което исках да ми стане ясно, е дали вие си представяте, както сте го описали, че разводняването на методическото ръководство на главния прокурор ще се реши някакъв проблем, доколкото разбирам не е така. Защото всъщност трябва да се приемат група от норми, за да се постигне това, за което вие говорите. Само отмяната на един текст няма да доведе до полезния ефект, който търсите, т.е. да се каже няма методическо ръководство, но това не решава въпроса само по себе си.
Така че явно не е това начинът. Начинът е и ако се реши, трябва министърът на правосъдието да го намери този начин. Той е наистина чрез редица норми.
И понеже бях провокиран от примера с Враца, аз честно да ви кажа мисля, че примерът за Враца е точно обратното на това, което се каза. Всъщност главният прокурор в този случай не действа лошо. В този случай той успокои общественото мнение. Защото спомняте си какво беше преди да се изпратят прокурори. И тук пак ви моля. Недейте да се фиксирате върху фигурата на главния прокурор. В момента, в който отидоха прокурори от Главна прокуратура и експерти от съдебна медицина, хората се успокоиха, че няма някаква далавера за прикриване на някакви мутри на местно равнище. И това беше важно. След това се постигна обрат и се даде възможност да се намери обективната истина. А каква е тя, все още не знаем, но да се надяваме, че ще бъде намерена. Тоест, в този случай по-скоро беше добре това, че Главна прокуратура изпрати редица експерти там, за да се занимават с този случай. А той не беше никак малък, защото той беше един от редица случаи на битова престъпност. И смея да твърдя, че лично аз обикаляйки по моя район съм виждал доста случаи на окръжни прокурори, районни прокурори, окръжни съдии, районни съдии, които седят и пият с местни съмнителни лица. Дали ще е във Враца, дали ще е в София-област, дали ще е в Благоевград – има много такива примери. Освобождаването на тези местни прокурори да не доведе до другата крайност. Това е моето голямо притеснение. Да не се случи така ,че олигарсите в Дупница ще си имат собствен прокурор, с който могат да си правят каквото си искат, тъй като никой не може да му се намеси в работата.
Аз за това ви поставих тези точки за дебат, защото самият аз искам да си ги изясня и ми се ще да намерим правилното решение.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Делчев, г-н Славов и аз бях поканен, имахте вече тази възможност. Направи се преди известно време теоретична конференция в зала „Запад” от „Правосъдие за всеки”. Тези въпроси в диалогов режим напълно спокойно можехте да си ги обсъдите там и най-вероятно сте ги обсъждали. Защото аз виждам във вашите материали по-изчистени тези, голяма част от които, пак казвам, бяха предмет и на законодателна инициатива. За това ще спра до тук въпросите и отговорите и отношенията, които пак водят до въпроси. Не можем всички текущи криминални казуси и разследвания също да ги изследваме в едно заседание на правна комисия.
Г-н Лазаров за изказване.
Димитър Лазаров:
Съвсем кратък ще бъда. Познати са ми предложенията на Гражданската инициатива. Почти в този вид те бяха внесени и в проекта за изменение на Конституцията между първо и второ четене. По някои от тях се произнесе Народното събрание – в частта, за която каза г-н Нотев, по т. 5 имаше предложение, което беше в обхвата. В останалата част те не бяха разглеждани, защото не бяха в обхвата на внесения законопроект.
Говорим за баланса – надзор за законност върху дейността на другите прокурори. Така е в чл. 126, ал. 2 на Конституцията – „(2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.”
И пак в Конституцията като правомощия се споменават дадените от Конституцията на главния прокурор методическо ръководство и надзор за законност, а като правомощие са споменати Върховния касационен съд и Върховния административен съд и то не е случайно. Законодателят е имал предвид нещо.
Но съдебен надзор за точното прилагане на законите, т.е. за законност, има в чл. 124 що се касае за Върховният касационен съд и чл. 125, що с касае до Върховния административен съд. Тоест, двете върховни съдилища упражняват също контрол за законност и еднаквото прилагане на законите.
Цитирате г-жа Павлова в това особено мнение за методическото ръководство, но то, както се опита да каже и каза г-н Делчев, е малко по-различно от правомощията, които дава Конституцията на прокурора да упражнява контрол за законност върху дейността на прокурорите. И ако има актове на прокурорите, които са незаконни така както касационният съд, или институционалният контрол ще ги отмени, това има предвид Конституцията. Отделен е въпросът и до каква степен по цялата тази верига, но това се урежда законодателно в процесуалните закони и в Закона за съдебната власт.
Предлагате намаляване на 7 членовете на парламентарната квота. Аз не чух някакво разумно обяснение. Може би е пропуснала г-жа Маковей да ви каже, че в Румъния всички магистрати се назначават от президента. Никой не говори за намеса на едната власт върху изпълнителната власт. Нека да не правим дебат, аз се изказвам. В Германия министърът на правосъдието назначава всички магистрати. Предлагат ги организации, Висш съдебен съвет или магистратски организации, а различни са системите, в Австрия също е така, в Полша е по друг начин. Само искам да ви обърна внимание, че при нас висшият съдебен съвет назначава магистратите, изключая хипотезата на тримата големи, които биват предлагани или избирани от Висшия съдебен съвет, но назначавани от президента. 1998 г. или 1999 г. имаше прецедент президентът отказа да назначи избрания тогава главен прокурор от Висшия съдебен съвет. Нека правим разлика между избиране, предлагане и назначаване. Защото в препоръките на Венецианската комисия и на ГРЕКО се казва, че властите трябва да си взаимодействат, властите трябва да се контролират. Не се препоръчва, обаче, и е казано за съдебната власт, сама да си оценява и назначава.
Говорим за баланса във всички тези предложения. Има място за сериозен дебат. Споменахте за тълкувателното решение на Конституционния съд, но нека да припомним, че имаше още едно, което е по искане на Върховния касационен съд с едни поставени въпроси от пленума. Каква трябва да бъде структурата на Висшия съдебен съвет. Може ли да има представители на прокуратурата във Висшия съдебен съвет или само Главния прокурор, директора на Национална следствена служба. Знаете го, нали? Не искам да ви го цитирам изцяло това решение. То е категорично. Място за дебат има. Аз не казвам, че решенията са окончателни. Ние говорихме при измененията на Конституцията що се касае разделянето на две колегии. Да, те еволюират, иновативни са.
Няма да се спирам на явно гласуване – нещата ,които вече са приети.
Дотолкова доколкото все пак пленумът има компетенции, да, така го приехме пленумът да има компетенции да предлага на президента главния прокурор. Отделен е въпросът, което и сега конституционно не е уредено, и тримата големи да предлага, уредено е в Закона за съдебната власт – 2/3, как става избора и т.н. Предстои ни да приемаме Закона за съдебната власт, предстои ни да приемаме изменения и в други закони. Да, има място за този дебат, но нека все пак да не забравяме, че законодателят, приемайки Конституцията, винаги се е съобразявал с баланса между властите – 7, 5, 4, говоря в отделните власти – 5 за президента, 7 за тримата големи. Да, няма проблем да бъдат намалени мандатите. Въпросът е доколко това би нарушило този баланс. В това отношение също има конституционни решения. Аз не казвам дали ще го наруши. Въпрос на дебати. Не трябва да бъдем категорични. Както и намаляване на парламентарната квота – от 11 на 7. Дали точно тук е балансът – 11 от парламентарната квота, 11 избрани от съдии и прокурори.
Има място за дебат. Колегата Кирилов беше прав. Да, наистина, то така е и препоръката в доклада, че трябва да продължи разговора и дебата по следващи изменения на Конституцията. Но нека да се замислим, когато цитираме и казваме как една хипотеза уредена в една държава, че при други хипотези са уредени по друг начин що се касае до назначаването на магистратите, до оценката им, до дисциплинарните производства. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Колеги, ако няма други изказвания, макар да обещах дълго и по същество да се изкажа, ще опитам да не е дълго, макар и да засегна съществото.
Първо, искам да се присъединя към колегите, които изразиха благодарността си към инициативните комитети. Подкрепям усилията и на двата инициативни комитета, макар да са подходили по различен начин, т.е. методът на анализ на фактите и обстоятелствата да е по-различен в двата случая. За това има и обяснение. Инициативата, която е първа по време, тя е отпреди около година – в началото на дебата за съдебната реформа, а инициативата „Правосъдие за всеки”, която гледаме в срок, всъщност е в пика на дебата за конституционните промени.
Присъединявам се към изложеното от всички колеги, че за нас исканията, тезите, предложенията следва да бъдат сериозен ориентир, без значение как са формулирани.
Тук ще си позволя само кратко процедурно отклонение по дебата „референдум и аналогията с гражданска инициатива”. Аз правя друга аналогия в смисъл през цялото това време, да кажем от първата инициатива, аз съм възприел инициативата като законодателни предложения, т.е. така както комисията регулярно от всичките организации, които са заинтересувани, получава писма, в които има становище по отделни законопроекти. Така съм приел първата инициатива.
За втората е по-сложно, защото тя се включи в рамките на конституционния дебат и в рамките на взаимодействието на гражданското общество със законодателната власт. Единствената разлика, която съм направил в този случай, която отговаря за организацията за работата на комисията, е тази, че гражданската инициатива и с оглед формалната процедура и формалните предпоставки, да има инициативен комитет, да имаме доказано събиране на подписи, да имаме след това проверка на подписите. За това смятам, че законът напълно правилно и обосновано е казал законодателят да се срещне очи в очи с инициативния комитет и с тези граждани, които са извървели пътя по въпросната процедура. За това бих казал, че за първи път в 43-то Народно събрание правим такава процедура. И пред колегите, които ви питаха по някои от детайлите, признавам, че в голяма част от случаите, включително и за колегите от Комисията за взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите не съм имал яснота и категоричност съм казвал няма практика, няма яснота, но съм разчитал на това, че следва да спазим принципа на доброто взаимодействие и обезпечаване на гражданското участие.
Първата инициатива има спецификата, че тя сочи желан резултат. Казва, искаме като резултат справедливо правосъдие. Искаме друго отношение към истината. Искаме друго отношение към доказателствата. Първоначално казаната теза за понятие за нищожност, която и аз критикувах малко в движение, всъщност се имат предвид и някои от специфичните хипотези, които сега са актуални и се обсъждат във връзка с постановяване на съдебно решение от състав, определен или неопределен от системата за случайно разпределение. Тоест, не може да се каже, че имам само девизи или пожелания, имаме и конкретна фактология в нещата. Но смятам, че този дебат е полезен за това най-малкото да ни обостря вниманието по всички тези въпроси.
По първата инициатива нашата комисия не, но Комисията за взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите е получила становище от Министерството на правосъдието, в което Министерството на правосъдието обяснява как в работата си и в законодателната си дейност и инициатива залага конкретни разпоредби във връзка с направените предложения. И това е било към дата 17.06.2015 г., заместник-министърът Петко Петков е казал: „Предвид гореизложеното считаме, че голяма част от препоръките на Национална гражданска инициатива за тълкуване на законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България, пряко кореспондират с предложените от Министерството на правосъдието законодателни промени.”
Това е отговорът и подходът, който е използван. За съжаление, представителят на Обществения съвет с тръгна, без да сме доизяснили този въпрос окончателно, но това е подходът, на който реагира министерството като елемент и част от Министерския съвет, който има основната законодателна инициатива.
Смятам, че такъв трябва да е и нашият подход. Настоящият дебат би следвало да генерира не само обща законодателна инициатива, но и конкретна законодателна инициатива. Ще взема за пример нищожност на решение, постановено от съдебен състав, който не е определен от системата за случайно разпределение на делата. Който иска да направи такова предложение, защото тук са възможни варианти. Дебатът, чета и в пощата получавам различни становища, все още тече и продължава. Тоест, нормалното и логичното е като дойде втората серия на Закона за съдебната власт или първия момент, в който гледаме ГПК да имаме варианти, да проведем дебат и да имаме повече от едно предложение по този въпрос. Защото това съществено касае гражданското съдопроизводство.
И за истината всички сме съгласни, всички знаем основните теоретични постановки за обективната и за формалната истина, знаем какво трябва да се следва, но знаем какъв е и капацитетът и възможностите на съда. Знаем, вероятно повечето от нас, къде законодателят поставя някакъв баланс или компромис между свръх прецизното безкрайно изследване на истината, което не може да даде справедлив резултат във времето и сравнително по-скоростното правосъдие, което пък заради формалния подход води до непълноти, грешки и до несъответствия.
По втората инициатива, за да не звучи лично или предубедено. Къде отиде колегата, с който брояхме статистически резултата приети и неприети? (Отиде да си вземе детето от детската градина.) Аз ще ви помоля да му предадете и да го запознаете.
Голяма част от предложенията нашата политическа партия, която представляваме аз и г-н Лазаров и г-н Иванов, сме ги защитавали през цялата минала година. Аз ще говоря тук накратко и само по мое лично мнение. Аз съм убеден поддръжник на тезата, че парламентарната квота трябва да е по-малка от съдийската квота. Водил съм и съм се опитвал да проведа разговори с конституционалисти по повод на критериите и изискванията на двете конституционни решения, които казват какво може да измени обикновеното Народно събрание. За съжаление, всички конституционалисти защитават тезата, че обикновено Народно събрание не може да допусне неравенство без да влоши или да промени съотношението на властите. За да не се стигне до противоконституционност за това може би писмено или недостатъчно ясно в дебатите изрично не съм отстоявал тази теза. Но аз мисля, че съотношението имаше няколко варианта – и на 7, и на 9, мисля, че щеше да е в голяма степен полезно за общественото възприятие и заради обществената нагласа главно заради усещането и убеждението, че това ще ограничи, ще намали политическата намеса във Висшия съдебен съвет.
Колегата, който го няма, беше абсолютно прав. Моето лично убеждение, аз не съм избирал членове на Висшия съдебен съвет и в голяма степен не познавам избраните от парламентарната квота членове на Висшия съдебен съвет. Смятам, че тяхната връзка с органа по избирането им веднага се прекъсва. Те наистина стават бързо и автоматично изключително независими.
Трябва да съобразяваме и другата крайност, обаче, защото този дебат и разговорите, които водих с конституционалисти се появи и другия, според мен, логичен аргумент. Ако прекалено махнете парламентарната квота от Висшия съдебен съвет, вие ще премахнете единствената връзка и възможност Висшият съдебен съвет да се самозатвори и никой няма да разбере какво там вътре. Тоест, това е един вид тезата за наблюдателя, образно казано разузнавач, който да обезпечи информираността на властите за състоянието и взаимодействието между тях.
Сигурен съм, че дебатът по част от вашите въпроси ще продължи. Няма как да не продължи. Но вие ми кажете как, ако приемем буквално искането на колегата от Обществения съвет да се произнесем по същество, как би трябвало сега да се произнесем и да гласуваме по предложения, които вече сме отхвърлили, вече са били гласувани. Имало е гласуване и в комисии, и в зала. Проверете ги! А и процедурно смислено ли е това да се прави, защото ние тук не можем да докараме окончателния резултат. Но резултатът, който може да тръгне от тук, това е на ниво инициатива. И без да ми се сърдите, извинявам се и към колегите от Реформаторски блок, те започнаха с хубава инициатива „Кръгла маса – Правосъдие за всеки”, ако смятат и ако искат да продължим в тази насока, нека да продължи този дебат. Нека да продължи този дебат и нека да се стигне до една подкрепена законодателна инициатива.
Няма повече да удължавам изказването и да бавя.
Димитър Делчев:
Г-н Славов преди да тръгне ми остави пълномощно как гласува, даже го е написал и се е подписал.
Той предложи да се гласува подкрепяме по принцип предложението на „Правосъдие за всеки” и ако се гласува, той ще гласува „за” за него. Ако то не мине, съответно „за” за първоначалното предложение, както Вие го формулирахте.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Колегата Славов направи това предложение. Трудно му беше. Много време отне. Трябваше изрично да му върна въпроса, но го направи като предложение, така че ще го подложа на гласуване.
Друго по гласуванията има ли, защото мисля да закрия дебата.
По гласуванията пропуснах да кажа, че трябва да са две отделни гласувания за двете отделни комисии. Тоест, в едното гласуване гласуват членовете на Комисията по правни въпроси, а в другото гласуват членовете на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
В този случай Председателят на Народното събрание не е определил водеща и участва комисия, т.е. двете комисии сме наравно водещи и наравно участващи.
Първо подлагам на гласуване за Комисията по правни въпроси.
Който подкрепя предложението на колегата Петър Славов, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Който е против? Нула „против”. Който е въздържал се? Девет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Славов.
Подлагам на гласуване и за двете инициативи проекта за решение, който ви предложих. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Единайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Прие се проектът за решение.
Г-жо Председател, заповядайте.
Предс. Бойка Маринска:
Колеги, първо да уточня, че 4 депутати са оставили заявления, като са заявили вота си, както колегата им от ГЕРБ.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Петър Славов. Който е „за”, моля да гласува. Един глас „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване двете инициативи. Който е „за”, моля да гласува. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се. Благодаря ви.
Любомир Авджийски:
Какво всъщност е решението?
Предс. Данаил Кирилов:
За да сте наясно, накратко ще обясня. От това заседание, което е съвместно, по най-бърз начин в Деловодството на парламента ще бъде внесен доклад, изготвен от колеги експерти на база дебата и документите. В този доклад ще бъде отразен в максимална степен дебатът и становищата, включително процедурните. Този доклад завършва с предложение за решение, т.е. с нашето решение. Комисиите, както следва решиха: по този проект за решение с еди-колко си гласа и по този проект с толкова гласа. Приетият проект за решение, т.е. гласуваният положително ще бъде предложен на пленарна зала. Тоест, оттам започва дебата. В пленарна зала е възможно да се възобнови изцяло дебатът, който водихме тук. Възможно е колегите, както в случая колегата Славов да си повтори предложението. Тоест, окончателното решение на пленарна зала е съобразно гласуването в пленарна зала. Някой правилно отбеляза кой е органът. Ние сме само комисия. Органът, който казва подкрепя или неподкрепя в окончателен вид е пленарният състав на Народното събрание и онова гласуване е окончателно. Възможно е решението в зала да бъде подкрепя инициативите, дава възможност на народните представители да внесат съответните законопроекти, съобразно предложенията в инициативите.
Аз мисля, че по въпроса подкрепяме инициативите, ние нямаме спор. Ние по това нямаме спор. Въпросът е конкретното изражение на инициативата, конкретният законопроект и конкретното гласуване, което може да направи законопроекта закон.
Благодаря на колегите от Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Благодаря на представителите на инициативните комитети и гражданите, които присъстваха и участваха в обсъждането.
Прекратявам съвместното заседание. Комисията по правни въпроси продължава по трета и четвърта точка от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесен от Министерски съвет на 29.01.2016 г.
Гости от Министерство на правосъдието са г-н Петър Рашков, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” и г-жа Екатерина Тодорова, главен експерт в „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Заповядайте, колеги от Министерство на правосъдието.
Петър Рашков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
За нас е чест и удоволствие да седим пред вас и да ви запознаем накратко с приоритетите в Годишната програма на България за участие в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
И по-конкретно, темите, които са на дневен ред, са от област „Правосъдие”, за която ние отговаряме. Това е част от цялостната програма, която има много повече актуални досиета.
Без да изпадам в прекалена подробност, тъй като времето напредна, ще ви посоча, че приоритетните досиета, по които работим в момента се свеждат до четири: Информационно табло на Европейския съюз в областта на правосъдието, Регламент за създаване на служба на Европейската прокуратура, Регламент 2201/2003 относно компетентността по признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност, така наречения „Регламент Брюксел IIа” и предложение за Директива относно борба с измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз по наказателно правен ред, която ще замести Конвенцията от 1995 г. в тази област.
По отношение на Информационно табло на Европейския съюз в областта на правосъдието. Това е едно регулярно упражнение на Европейската комисия. Всяка година периодично, всъщност вече четири години се издава това табло за правосъдие. То дава данни на държавите-членки относно техните показатели за ефективност на съдебните системи. На база на тези обективни и сравними данни подпомага процеса в самите държави-членки за техните политики в областта на подобряване на правораздаването.
Информационното табло основно работи в гражданско-правната област, т.е. създава индикатори относно движение на делата, дългосрочност на процедурите, брой на приключили дела за съответния период в гражданското, търговското и административното правораздаване. Използват се широка база данни, които се набират от различни форуми: от Европейския комитет за ефективност на правосъдието на Съвета на Европа, от Световната банка, от Европейската мрежа на съдебните съвети. На базата на тези показатели се изработват тези данни, които показват общо взето състоянието на съдебните производства и продължителността им в отделните държави-членки и по този начин подпомагат политиките за подобряване на ефективността, за която толкова дълго говорихте и този следобед.
По отношение на регламента за служба на Европейската прокуратура също не е нещо ново. Вече трета година се водят много усилено преговори по това досие. И в момента по време на Холандското председателство продължава, като преговорите се движат сравнително бавно. Основните открити въпроси, разбира се, касаят множество конкретни разпоредби в регламента, касаещи трансграничните разследвания, наказателно правните разследвания в националните съдилища на държавите-членки, процесуалните права на заподозрените, компетентността на службата на Европейската прокуратура и съдебния контрол върху актовете, както и останалите текстове на регламента, които са свързани със защита на личните данни, начина на комуникация между самата Европейска прокуратура и звената на ОЛАФ, ЕВРОЮСТ и т.н., финансови, бюджетни въпроси, организационни въпроси относно структурата.
По принцип, съвсем накратко да ви кажа, че самата система на прокуратурата ще бъде на две нива: централа – централно ниво с европейски прокурори, които ще бъдат излъчени от държавите-членки, избрани по процедура съвместно с Европейския парламент, което звено централно ще упражнява и функции на координация и контрол с делегирани национални прокурори, които също ще са част от тази единна служба на Европейската прокуратура, но ще провеждат разследванията в държавите-членки в координация с прокурорите от централното ниво, които ще бъдат организирани в съответни разследващи камари и ще упражняват контрол по движението на делата в съответните фази на наказателния процес при разследването и след това в съдебната фаза при повдигането на обвинението националните прокурори всъщност ще бъдат отговорните за поддържане на обвинението в съдебната фаза.
Всички тези въпроси, разбира се, са много сложни. Отнемат страшно много технологично време и нашите предвиждания са, че по време на българското председателство може би ще бъде завършен този файл. Дай Боже това да стане и по-рано, но така или иначе в момента няма постигнато политическо съгласие на ниво на Съвета. Досието е от изключителна компетентност на Европейския съвет, т.е. министрите трябва да постигнат единодушие или тези държави, които желаят силна и ефективна такава служба да направят предложение за засилено сътрудничество в случай, че не получи успех всички държави да участват. За сега стремежът е да се търси съгласие между всички държави.
По останалите две досиета.
Едното, което е много важно – „Регламент Брюксел IIа”, се очаква да започне следващия месец март - да бъде лансирано от Европейската комисия и вероятно ще приключи пак по време на българското председателство. Касае развода, законната раздяла или обявяването на нищожност на брака, както и определянето, упражняването, делегирането, ограничаването или лишаването от родителска отговорност. Тоест, тук ще са обхванати случаи на така наречените незаконно задържани или преместени деца от една държава в друга държава и тяхното връщане на родителя, който упражнява родителски права. Разбира се, това е един действащ регламент, но в хода на неговото действие са установени множество проблеми, които предстоят да се отразят и в изменението на регламента, което предстои.
Директивата за борба с измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз е пряко свързан с компетентността на Европейската прокуратура, тъй като ще определи материалната компетентност на прокуратурата и ще хармонизира всички тези престъпни деяния, свързани с измами с европейски средства по един съвременен начин и ще замени действащата към момента конвенция от 1995 г.
Това е накратко, което исках да споделя.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за становища и въпроси.
Ако си спомняте миналата година дебатът по Годишната програма, тогава имахме много работа с експертите, за да дефинираме нашата позиция. Предложението на колегите сега е в следния вид:
Комисията по правни въпроси приема за сведение Годишната програма на Министерски съвет и на основание Глава единадесета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага в Годишната работна програма на Народното събрание за 2016 г. да бъдат включени следните инициативи и проекти на актове:
1. Инициативи за изработване на информационно табло на Европейския съюз в областта на правосъдието.
2. Предложение за Регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура.
3. Законодателни инициативи относно подобряване на процедурите по признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, така наречения „Регламент Брюксел IIа”.
4. Предложение относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз и с фалшифицирането на непаричните платежни средства.
5. Инициатива за завършване на присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция за правата на човека.
6. Предложение за изменение на Рамковото решение за тероризма.
7. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество и обучение в областта на правоприлагането (Европол) и за отмяна на Решения № 2009/371/ПВР и 2005/681/ПВР.
8. Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно използването на резервационни данни на пътниците за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на престъпления, свързани с тероризъм и на тежки престъпления.
9. Предложение за Директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация.
10. Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Общ регламент относно защитата на данните).
11. Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции и относно свободното движение на такива данни.
Аз ще ви помоля за становище.
Петър Рашков:
Аз ви благодаря, че изброихте всички актове в област ПВР, което включва и още институции, които не са тук представени, като колегите от МВР, колегите от труда и социалната политика, Комисията за защита на личните данни, но така или иначе тези неща фигурират в Годишната програма и преговорите по тях продължават, така че аз напълно подкрепям Вашето предложение те да бъдат включени във вашата програма.
Предс. Данаил Кирилов:
Да, за включване в нашата програма. Не виждате проблеми, несъответствия? Не виждате драматични несъответствия между програмата на Министерски съвет и нашата програма. Добре. Благодаря.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване проекта за решение, който ви прочетох преди малко. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. С 10 гласа „за”, 0 „против” и 0 „въздържали се” се прие проектът за решение.
Благодаря на колегите от Министерството на правосъдието. Благодаря и за търпението, тъй като бяхте и на цялото изслушване и на целия дебат.
Петър Рашков:
За нас беше удоволствие да чуем и да видим на практика вашата работа. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Пристъпваме към т. 4 от дневния ред.
По четвърта точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписано на 12 ноември 2015г. в Ла Валета, и на Сертификата за принос на донорите по Приложение ІІ от Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписан на 30 ноември 2015 г., № 602-02-3, внесен от Министерски съвет на 04.02.2016 г.
Гости от Министерството на външните работи са г-жа Вероника Орбецова, аташе в дирекция „ООН и сътрудничество за развитие” и г-жа Саша Райчева, младши експерт в дирекция „Международно право и право на Европейския съюз”.
Колеги, заповядайте да представите законопроекта.
Вероника Орбецова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми народни представители, съвсем накратко ще ви представим Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за Африка.
С решение от 20 октомври миналата година Комисията реши да бъде учреден доверителния фонд и неговото създаване беше обявено по време на конференцията по миграция на най-високо равнище в Ла Валета между 10 и 12 ноември 2015 г.
Основната цел на Доверителния фонд е да се предприемат действия за разрешаване на кризите в три главни района в Африка: първият е Сахел и езерото Чад, вторият е Африканският рог и третият е Северна Африка. Тези три региона оформят и трите прозореца, които са включени в доверителния фонд.
По този начин ще се работи за стабилност и ще се допринесе за по-добро управление на миграцията в Африка и за преодоляване на първопричините за дестабилизация в континента, за предотвратяване на насилствено разселване и незаконна миграция, която после достига и до Европа. По този начин ще с обединят и различни ресурси, както по линия на донори от държави-членки на Европейския съюз, така и трети държави и други физически и юридически лица, които всъщност нямат същите права като учредителните донори.
По този начин също ще се създаде единен бърз и гъвкав инструмент и ще се постигне по-добра съгласуваност с цел избягване на дублиране на помощта и раздробяване на помощта за развие на тези региони.
Данните към момента са от конференцията в Ла Валета. Тъй като всички държави-членки са поканени да участват в доверителния фонд, почти всички са заявили своето участие с приноси, с изключение на Хърватия, Кипър и Гърция. В допълнение са заявили свои приноси Норвегия и Швейцария, които не са членки на Европейския съюз.
Също така участие във фонда ще се вземат и от различни финансови инструменти на Европейския съюз, в това число Европейският фонд за развитие и п различни други програми, като Инструмента на политиката за съседство на Европейския съюз.
Саша Райчева:
Г-н Председател, ако ми позволите, уважаеми народни представители, няколко думи по процедурата по присъединяване на България във връзка с нашата национална процедура за сключване на международен договор.
В текста на Споразумението е предвидено, че всеки донор (искам само да уточня, че донор може да бъде държава-членка по нейно желание, трета държава и физическо или юридическо лице може да допринесе с принос, но те не стават донори. Това е важно да се уточни.) Всяка държава членка, или друга държава, ако желае да допринесе с вноска, България е заявила 50 хил. евро, че ще допринесе, следва да подпише сертификат за принос, изготвен съгласно образец – Приложение 3, изпратен на управителя. В този сертификат се индивидуализира вноската, датата на която ще бъде изплатена и съответно по кой прозорец ще бъдат насочени средствата.
Всички държави, които ще изпратят сертификат, следва да подпишат учредителното споразумение. Учредителното споразумение се подписа в Ла валета, като съгласно процедурата всъщност чрез изпращане на подписан сертификат за принос донорът сключва неотменим ангажимент, т.е. ние се задължаваме с изпращането на сертификата с тази вноска и с клаузата на учредителното споразумение. А подписването в Ла Валета е просто една заявка, че ние ще изпратим този сертификат. Да, бяха ни дадени две възможности или до подписването да изпратим директно сертификата, в който случай ние официално се ангажираме с тази сума, или да изпратим един документ подобен, който се нарича „Писмо за намерение”, с което ние просто заявяваме, че ще направим това нещо, за да може ние да си изпълним вътрешните процедури да имаме време за това. Ние изпратихме на 5 ноември такова писмо за намерение, след това подписахме учредителното споразумение и от подписването имаме три месеца, за да се изпълнят процедурите, да подпишем сертификата и да го изпратим.
Становището на дирекция „Международно право и право на Европейския съюз” е, че този документ в този му вид създава ангажименти, а също и права за членуващите държави, включително и за нас. Ние считаме, че това е международен договор по правата за международното право и следва да бъде приложена вътрешно правната процедура.
Считаме също така на основание чл. 21 от Споразумението, който предвижда, че ако споровете не бъдат разрешени чрез консултации, страните могат да отнесат въпроса до Общия съд на Европейския съюз. Съгласно чл. 272 от Договора за функциониране на Европейския съюз в този случай съдът действа като арбитражен съд, т.е. това е арбитражна клауза. А съгласно чл. 85, ал. 1, т. 5 от нашата Конституция Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове.
Тук искам да добавя, тъй като в т. 4 на решението на Министерския съвет е посочено, а в рамките на съгласувателната процедура Министерството на финансите даде бележка, с която казват, че тази вноска, въпреки че е по бюджета на нашето министерство е предвидена, всъщност е финансово задължение и следва и на това основание да бъде ратифицирано споразумението.
Това е накратко.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Колеги, имате възможността за въпроси.
Аз видях, че министър Митов е подписал сертификата на 30.11.2015 г., а вие казахте, че на 5 ноември е изпратен.
Саша Райчева:
Искам да уточня. Процедурата изискваше не да изпратим директно сертификата и да се обвържем, а едно писмо за намерение. Това писмо е изпратено до комисията, за да можем ние да участваме в конференцията в Ла Валета. От подписването и участието в споразумението и участието ни там, ние трябваше в тримесечен срок да подпишем – на 30 ноември, сертификата. Все още не сме го изпратили, тъй като това за комисията ще означава автоматично, че за нас вече е влязло в сила. А ние трябва да си изпълним вътрешната процедура, за това все още не сме изпратили сертификата.
Предс. Данаил Кирилов:
Колегите от външна комисия първоначално бяха помолили да забавим гледането на тази ратификация, защото очакваха да извършите промени в проекта за решение, може би.
Саша Райчева:
Технически по превода. Искам само да отбележа, че договорът се подписва на английски език и това е официалният език, автентичният. Преводът е направен.
Предс. Данаил Кирилов:
Тази вноска е еднократна, като встъпителна. Няма други плащания.
Саша Райчева:
Да, ние правим вноска, която е еднократна, тъй като споразумението изисква всеки път, когато се прави вноска, да се изпраща сертификат. Тоест, няма ограничение да направим и следващи вноски, но това е съпроводено със съответен сертификат.
Предс. Данаил Кирилов:
С 50 хиляди спрямо границата от 3 милиона какъв член сме на споразумението.
Саша Райчева:
Ние сме, така да го кажа, неконсултативен. Тоест, ние нямаме право на глас. Но това е обсъдено предварително, тъй като ние поставихме въпроса, че след като даваме пари искаме по някакъв начин да участваме. На първо място, в общия случай решенията се взимат с консенсус и когато се наложи с гласуване, и на второ място, дават възможност така наречените „малки донори”, които са с до 3 милиона, да сформират група от донори и да стигнат този праг до 3 милиона и да излъчат представител, който всъщност да защитава правата и да има глас.
Предс. Данаил Кирилов:
А там кой ни представлява? Представителят в Брюксел ли беше?
Саша Райчева:
За сега в рамките на преговорите постоянният представител и съответно нашето министерство.
Предс. Данаил Кирилов:
В другите комисии имаше ли дебат относно основанията за ратификация?
Саша Райчева:
Тъй като аз съм от дирекция „Международно право и право на Европейския съюз” това ми е компетентността. По същество е колегата от дирекция „ООН и сътрудничество за развитие”, така че тя би могла да каже по същество.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние тези аргументи ги приемаме. Но това е вторият случай, в който слушаме подробни аргументи. Предният случай беше за ремонта на самолетите. Иначе по ратификации за основанията не сме влизали в дебат. Но е добре да се коментират основанията за ратификации. В смисъл не е имало възражения в другите комисии? (Не е имало.) Благодаря.
Г-н Иванов прави процедурно предложение да закрием дебата. Няма възражения. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписано на 12 ноември 2015г. в Ла Валета, и на Сертификата за принос на донорите по Приложение ІІ от Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписан на 30 ноември 2015 г., № 602-02-3, внесен от Министерски съвет на 04.02.2016 г.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. въздържали се? Няма. Приема се.
Благодаря на колегите от Министерството на външните работи. Благодаря ви за търпението. Съжалявам, че загубихте дълго време за днешното участие в заседанието на комисията.
Закривам заседанието.

Председател: Данаил Кирилов