Комисия по правни въпроси
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 55
Днес, 17.02.2016 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на финансите – Карина Караиванова, заместник-министър, Маргарита Борисова и Валери Вулев, държавни експерти в дирекция „Държавни помощи и реален сектор”, Мариана Цветанова, главен юрисконсулт в дирекция „Съдебна защита”; от Министерството на земеделието и храните – Елица Здравкова, държавен експерт в дирекция „Държавни помощи и регулации” и Диана Филева, главен юрисконсулт в дирекция „Административно и правно обслужване”; от Министерството на правосъдието –Вергиния Мичева-Русева, заместник-министър, Силвия Филипова, старши експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” и Георги Спасов, старши експерт в дирекция „Взаимодействие със съдебната власт”; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Таня Милева, началник на политическия кабинет на министъра на териториалното развитие и благоустройството, Гергана Благиева, директор на дирекция „Жилищна политика” и Стефан Трайков, главен експерт в дирекция „Жилищна политика”.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, имаме кворум. Откривам заседанието. Имате съобщение с предложение за дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерски съвет на 20.01.2016 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, № 502-01-98, внесен от Министерски съвет на 14.12.2015 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 502-01-56, внесен от Министерски съвет на 06.07.2015 г.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания по дневния ред. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е съгласен да приемем дневния ред, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се дневният ред.
Пристъпваме към т. 1
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерски съвет на 20.01.2016 г.
Гости от Министерството на финансите са: г-жа Карина Караиванова, заместник-министър на финансите, г-жа Маргарита Борисова, държавен експерт в дирекция „Държавни помощи и реален сектор”, г-н Валери Вулев, държавен експерт в дирекция „Държавни помощи и реален сектор”, г-жа Мариана Цветанова, главен юрисконсулт в дирекция „Съдебна защита”; от Министерството на земеделието и храните – г-жа Елица Здравкова, държавен експерт в дирекция „Държавни помощи и регулации” и г-жа Диана Филева, главен юрисконсулт в дирекция „Административно и правно обслужване”.
Г-жо Заместник-министър, заповядайте да представите накратко законопроекта.
Карина Караиванова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Проектът на нов Закона за държавните помощи усъвършенства и прецизира националното законодателство по отношение на процедурите, наложени от изискванията на европейските регламенти и трайната практика на Съда на Европейския съюз и Европейската комисия в областта на държавните помощи.
Искам да отбележа, че извън междуведомственото съгласуване и проведеното обществено обсъждане проектът на закона е съгласуван предварително с Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, Върховния административен съд и Върховния касационен съд.
Законопроектът е структуриран в девет глави. Няма да минавам пред всички тях. Ще се спра само на онези моменти, които представляват новост по отношение на действащия режим.
В Глава първа освен, че се урежда предметът, обхватът и съвместимостта при отчитане на разпоредбите на чл. 107 и чл. 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз, като новост са включени основни принципи, които трябва да се съобразяват при предоставянето на държавна помощ. Тези принципи са общовалидни в контекста на европейското законодателство по държавните помощи.
В Глава трета се урежда същността на понятието „администратор” и се детайлизират отговорностите на предоставящия държавна и минимална помощ.
В Глава четвърта като новост се регламентира понятието „получател на помощ”. Разпоредбите са ключови предвид разликите в съдържанието на дефиницията за предприятие по търговското право и свободното законодателство и значението на понятието от гледна точка на правилата в областта на конкуренцията.
Съществена новост в проекта е включена в Глава шеста. Тя обхваща възстановяването на неправомерна и несъвместима държавна помощ, както и възстановяване на неправилно използваната помощ. Новост е въвеждането на задължението за установяване на размера и лицата, получатели на неправомерна и несъвместима държавна помощ от страна на администратора в случаите, когато с решение на Европейската комисия те не са предварително определени.
Това е накратко. Няма да влизам в детайл. Ако имате въпроси, сме на разположение да отговаряме. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища, изказвания.
Обръщам внимание, че със законопроекта ще се наложи изменение в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а вероятно и в АПК. Но тъй като е чисто нов законопроект, ви предлагам да обърнете внимание на това.
Заповядайте, г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, моят въпрос е каква част от стария закон е влязъл в новия, първо. И второ, изнасянето на административните разпоредби в Административно-процесуалния кодекс, защо се прави – защо се изваждат от специализирания закон и се слагат тези разпоредби в АПК и се налагат промени в АПК. Каква е целта на това нещо.
Валери Вулев:
Ще започна с втория въпрос, който зададохте.
Целият проект на закон е съобразен със съвременното европейско право в областта на държавните помощи, като разпоредбите са съобразени и с известия на Комисията за прилагане на законодателството в областта на държавните помощи от националните съдилища и Регламент 659/1999 на Съвета. Там изрично е оказано и независимо, че това формално е акт с ненормативно съдържание, специално известието, но то все пак е задължително, тъй като е базирано на съдебната практика. Там е оказано, че на национално ниво това подлежи на уреждане. А като систематично място е потърсено неговото разполагане в Административно-процесуалния кодекс, тъй като регламентира целия процес на съдебното производство, който при нас се въвежда сега за първи път и който дава възможност националните съдилища освен на наше ниво, национално, да правят съответната взаимовръзка със Съда на Европейския съюз и с Комисията, като в това отношение самата комисия е поела ангажименти за съдействие на националните съдилища. Това е залегнало като разпоредби.
Разширяваме обхвата до голяма степен на лицата, които могат да търсят защита. И това се регламентира точно в процесуалния закон. Имам предвид трети лица, които са потърпевши от предоставянето на неправомерна помощ, защита на конкурентите, начините, вида, но всичко това нашият съд на национално ниво трябва да го съобразява на база европейската практика. Това са процесуални въпроси и тъй като материята е кодифицирана за това е там.
Димитър Делчев:
Аз зададох въпроса, тъй като логиката е, ако има специален закон, нормално е разпоредбите да са в специалния закон, за да е всичко на едно място.
Валери Вулев:
Обвързана е система на съдопроизводството с тази на Европейския съюз, тъй като така или иначе де факто нашите национални съдилища са част от общата съдопроизводствена система на евросъюза и няма как да се оставим в специален закон, тъй като то е изцяло в синхрон с практиката, която е възприета в Европейския съюз, включително с редица техни решения на съда, насоките на комисията. Въобще в този дух са били всички препоръки.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Други въпроси? Заповядайте.
Маргарита Борисова:
По отношение на количеството предлагани изменения сме се съобразили със Закона за нормативните актове. Тяхната важност, многобройност и същественост наложи оформянето на цялостен нов проект а не закон за изменение и допълнение.
Това, което не се променя, е логиката на действие на режима, разпределението на функциите на двамата министри – на финансите, и на земеделието и храните, не се променят категориите помощи, които са съобразно Договора за функциониране на Европейския съюз и някои от процедурите и координационния обмен и обмена на информацията, включително задълженията за подаване на годишен доклад.
Промените по същество вече ги чухте. Ако трябва да илюстрирам в процентно съотношение, запазва се може би около 40% от съдържанието такова, каквото е, останалото е прецизирано, допълнено и изчистено от гледна точка на осъвременяване на понятийната уредба.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, Колеги, има ли други въпроси? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване законопроекта за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерски съвет на 20.01.2016 г. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Благодаря на колегите от Министерството на финансите и от Министерството на земеделието и храните и ви пожелавам успешна работа.
Пристъпваме към т. 2 от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, № 502-01-98, внесен от Министерски съвет на 14.12.2015 г.
Гости от Министерството на правосъдието са: г-жа Вергиния Мичева-Русева, заместник-министър на правосъдието, г-н Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, г-жа Силвия Филипова, старши експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” и г-н Георги Спасов, старши експерт в дирекция „Взаимодействие със съдебната власт”.
Г-жо Заместник-министър, заповядайте.
Вергиния Мичева-Русева:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
В настоящия законопроект се разширява и прецизира съществуващата нормативна уредба по отношение на правата на пострадалите от престъпления, включително чрез въвеждане на разпоредбите на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.
Настоящият законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления има следните цели:
Първо, подобряване на информираността на пострадалите за правата им и разширяване обхвата на органите, организациите и лицата, които предоставят информацията за правата на пострадалите. За подобряване на информираността на пострадалите се предвижда информацията да бъде предоставяна на всички нива от процеса след извършване на престъплението и на по-широк кръг органи или лица, които при изпълнение на своята дейност контактуват с пострадалите от престъпления.
Също така се установява задължение за задграничните представителства на Република България в държавите-членки на Европейския съюз да информират писмено българските граждани, които се намират там и са пострадали от престъпления.
Втората цел е осигуряване на безплатен достъп за всички пострадали от престъпления от общ характер до организации, оказващи безплатна психологическа консултация и практическа помощ. Тук следва да отбележа, че с предложените изменения чл. 8, 9 и 11 от закона се въвеждат разпоредби на Директива 2012/29/ЕО. Директивата предвижда на членовете на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление, и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето, да им бъде предоставен безплатен достъп в условията на поверителност до служби/организации за подкрепа на пострадали, действащи в интерес на пострадалите, преди и по време на наказателното производство, както и в рамките на подходящ срок след приключване на наказателното производство.
Третата цел е разширяване обхвата на тежките умишлени престъпления, за които законът предвижда финансова компенсаця. Разширяването на кръга на правоимащите лица по закона е съобразено с изискванията на Директива 2012/29/ЕО и с разпоредбите на НПК по отношение на правата на пострадалите и българската съдебна практика. С предложената редакция в чл. 3 се осигурява възможност всички пострадали от престъпления от общ характер да имат безплатен достъп до организации, оказващи безплатна психологическа консултация и практическа помощ и се разширява кръгът на лицата, които ще имат право на подпомагане и финансова компенсация от държавата. Предвижда се подпомагане и компенсация да може да се търси и при опит за убийство, а за престъпленията блудство и изнасилване, помощ и компенсация могат да се търсят и без да е налице досегашното условие да са настъпили тежки увреждания на здравето в резултат на престъплението.
Четвърта цел е подобряване ефективността на схемата за предоставяне на финансова компенсация. С допълнението в чл. 12 от закона се предлага финансова компенсация да се предостави в случаите на споразумение в досъдебното фаза с оглед практиката по прилагането на чл. 381 и следващите от НПК. Не винаги в определението на съда, с което се одобрява споразумението, се записват причинените имуществени вреди от престъплението, което не означава, че пострадалият не е правил разходи за лечение, за които, обаче, доказателства не са събирани, и техният размер не е установен. Пострадалият не бива да бъде ощетяван поради пропуски на процесуалните правила и следва да бъде компенсиран за разходите за лечение, които са възникнали в резултат на престъплението.
Предлага се промяна на досегашния размер на компенсацията. Така едно лице при положение, че докаже вреди по смисъла на чл. 14 от закона ще може да получи сума над 5000 лв., но не повече от 10 000 лв. А ненавършилите пълнолетие лица ще получават финансова компенсация за издръжка до 10 000 лв. за всяко едно лице.
Предвижда се удължаване на срока за подаване на молбата за финансова компенсация от два месеца на една година. Практиката показва, че двумесечният срок в редица случаи се оказва недостатъчен за подаване на молбите за финансова компенсация предвид емоционалното и психическото състояние на пострадалите вследствие на извършеното престъпление.
Регламентиране на взаимодействието на държавата с неправителствените организации, оказващи безплатна психологическа консултация и практическа помощ по закона.
Предвидените промени в чл. 20, 22, 23, 24 и 25 са насочени към подобряване дейността на Националния съвет, като се регламентират правомощията и дейността на комисията към него, както и сроковете за разглеждане на молбите за финансова коменсация. Националният съвет ще заседава веднъж месечно, като е предвидено молбите да се разглеждат в едномесечен срок, а при необходимост този срок може да бъде удължен до три месеца.
С предложеното изменение на чл. 27 се въвеждат разпоредби на Директива 2012/29/ЕО се допълват възможностите за осъществяването на сътрудничество и координация с Европейските мрежи, които се занимават с въпроси, пряко свързани с правата на пострадалите от престъпления.
Предвидените със законопроекта допълнителни финансови ангажименти ще се изпълняват в рамките на бюджета на Министерството на правосъдието.
С оглед на изложеното, предлагам на комисията да подкрепи предложения от Министерски съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъплеиня и да предложи на Народното събрание приемането му на първо гласуване.
Благодаря за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Заместник-министър.
Колеги, имате думата за въпроси и становища. Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги,
Уважаема г-жо Заместник-министър, аз ще подкрепя този законопроект. Похвално е на първо място, че създавате по-широк кръг от органи и лица, които са задължени да информират гражданите за това, че имат право на финансова компенсация, пострадали от извършени престъпления. Много хора изобщо не знаят, че съществува такъв закон и има такъв механизъм. В тази връзка приветствам удържаването на срока, в който могат да се подават молби от два месеца на една година. Двумесечният срок беше изключително кратък и много хора са изпускали този срок. Поне аз доколкото съм запознат с казуси, които са стигали до мен, именно защото тези два месеца са изключително кратко, особено при едни тежки умишлени престъпления срещу личността, примерно средни и тежки телесни повреди.
Приветствам и възможността, която осигурявате за оказване на безплатна психологическа помощ. Действителна такава е необходима на жертви на престъпления. В много случаи, особено акцентирам точно престъпления против личността, които засягат телесната цялост, а и престъпления против половата неприкосновеност и жертвите на тези престъпления, тези престъпни деяния се нуждаят действително от психологическа помощ.
Имам само един въпрос. Имате ли осигурени финансови средства за прилагане на закона? Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте.
Вергиния Мичева-Русева:
Последното ми изречение беше, че ще бъдат от бюджета на Министерството на правосъдието. Те всяка година се планират и ние всъщност изплащаме компенсации. Още 2007 г., аз съм предоставила информация по години колко пари сме платили като стойност общо. За миналата година са били 55 000 лв. за 22 пострадали. Всяка година виждаме тенденция за увеличаване и това е вероятно с оглед информираността на гражданите за този механизъм. До сега ги плащаме от бюджета на Министерството на правосъдието и така е предвидено и за в бъдеще. Осигурени са парите.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря . Колеги, други въпроси? Не възразявате да закрия дебата с пожелание да се осигуряват повече средства, но по-малко да са засегнатите лица. Закривам дебата
Моля, който е съгласен да подкрепим на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, № 502-01-98, внесен от Министерски съвет на 14.12.2015 г., да гласува „за”. Единайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Благодаря на Заместник-министъра и на колегите от Министерството на правосъдието. Пожелавам лека и успешна работа.
Пристъпваме към т. 3 от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 502-01-56, внесен от Министерски съвет на 06.07.2015 г.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството гости са: г-жа Таня Милева, началник на политическия кабинет, г-жа Гергана Благиева, директор на дирекция „Жилищна политика” и г-н Стефан Трайков, главен експерт в дирекция „Жилищна политика”.
Колеги, разполагате с доклада за второто четене.
По отношение на наименованието – Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост.
Имате думата за изказвания, мнения и становища. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване наименованието. Който е „за4, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
§ 1. Имаме текст на вносител.
В т. 1 в текста на вносител всъщност колегите са дали предложенията в рамките на консолидиран текст, т.е. насени върху действащата правна норма.
В другите подточки допълненията са представени като допълнения.
По § 1 има предложение на н.пр. Дора Янкова и група народни представители.
Има и предложение за редакция на работна експертна група от експерти на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, експерти от Комисията по правни въпроси и експерти от отдел „Референти” на НС.
Имате думата по текста на вносител, по предложението за редакция и по предложението на колегата Дора Янкова и група народни представители.
Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Имам въпрос към вносителя по отношение на редакцията на т. 5. на чл. 6, ал. 1. И по-специално забраната да не се извършват ремонтни дейности в самостоятелния обект или част от него, „които водят до влошаване на проектните показатели на характеристиките на строителни продукти”. Какво имат те предвид под „влошаване на проектните показатели на характеристиките на строителни продукти”?
Какво тълкуване ще ми дадете, т.е. кога собственикът на самостоятелен обект, извършващ ремонтни дейности ще попадне в нарушение, т.е. кога ще извърши нарушение на тази забрана. Как вие го тълкувате? Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Г-жо Благиева, Вие ли ще отговорите.
Гергана Благиева:
С този текст целим да спрем незаконното строителство в сградите, както в общите части, така и в самостоятелните обекти, както и да не бъдат нарушавани конструктивни елементи, които гарантират целостта на сградата. И когато се касае за общите части и целостта на сградата, тези решения да бъдат взимани от общото събрание на сградата. Тоест, текстът е прецизиран. И в сега действащия закон има такива разпоредби. С този текст, който предлагаме, внасяме малко повече яснота в задълженията на собствениците и целим уеднаквяване с терминологията в ЗУТ.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колегата Митев за отношение.
Христиан Митев:
Аз благодаря за отговора. На мен това ми е ясно. Каква е вашата философия и цел и по отношение на т. 5 и по останалите нови точки 18 и 19, само че аз искам да чуя конкретно за това „влошаване на проектните показатели на характеристиките на строителни продукти”. За фасадата ми е ясно, т. е. за премахване примерно на някакви елементи, които са свързани с носимоспособността, с устойчивостта и т.н. Това по какъв начин вие ще прецените, че има влошаване на проектни показатели на характеристиките на строителни продукти. Говоря специално за строителни продукти, а не за елементи, части от сградата. Не че някой нещо е разрушил, премахнал или изградил допълнително. Какво точно имате предвид? Утре като стигнем до административно-наказателни разпоредби и тръгнем да санкционираме това лице, което ще извърши такива ремонтни дейности, ми е много любопитно какво тълкуване ще вложим, за да стигнем до извода, че е нарушена точно тази разпоредба и точно в този конкретен състав, както сте го написали – „влошаване на проектни показатели на характеристиките на строителни продукти”.
Стефан Трайков:
Да дам конкретен пример.
Христиан Митев:
Да, желателно е да дадете конкретен пример. Благодаря.
Стефан Трайков:
Съседът от горния етаж си прави ремонт. Той решава, че най-евтините материали могат да бъдат използвани. След един месец това нещо е направено. Обаче ремонтът продължава да е с качеството на материалите и оттам нататък вече всичко се влошава. Тоест, идеята е това, което е било заложено като изискване за строително-монтажна работа в съответния обект да бъде в същото качество. Да бъде поне средно качество. Да няма поражения след всеки един ремонт. Ако се правят ламинати, теракоти все пак да има някакво съответствие на това, което е било преди това. Защото имаме случаи, когато се сменя някакъв теракот и в министерството започват да звънят, че е направен ремонт, но всичко се чува и оттам се принудихме да направим това предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Тенденцията във въпроса на колегата Митев е следната. Той има предвид израза „проектните показатели на характеристиките на строителни продукти”. И това описание отнесено в хипотезата на ремонти и материали и изменение на помещения и пространства.
Аз бих дал друг пример. Ако една колона е планирана и осъществена като проект от железобетон и аз променя следващата колона вместо с продукт от това качество и с тези проектни характеристики, си изпълня колоната от тухли четворки. Това ще има несъответствие с проектните изисквания, но на кои? Към сградата или към материалите? Това не може да разбере колегата. И наистина от това словосъчетание „проектните показатели на характеристиките на строителни продукти” отнесени към ремонтите, от това възниква неяснота.
Но ако имате друго предложение за редакция, което да е по-ясно, да махнем някоя дума, имате процедура да го направите.
Аз виждам, че и в работната група това е коментирано. Изведено е като подобрена редакция, но пак в същия вид е възпроизведено.
Колегата Митев има известно основание в бележката, но и аз не мога да предложа друга редакция ad hoc, така че ще ви предложа да подкрепим редакцията така, както е и да мислим до зала. Аз имам чувството, че една дума е излишна тук или една понятийна връзка се губи. Идеята е ясна. Проблемът е в това, че иде реч за две различни неща. Едното са проектни характеристики и те са на сградата, респективно на материалите, с които е изградена сградата. Другото са качествените показатели на новите строителни материали. Идеята е да се каже, че качеството новите строителни материали трябва да съответства на проектните характеристики на сградата и изискванията към основните продукти, които са вложени там. Така го разбирам. Предполагам, че това е намерението на вносителите.
Колеги, пристъпваме към гласуване, ако няма повече предложения. Аз не съм готов да предложа редакция.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Дора Янкова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Нула „за”. Който е против, моля да гласува. Девет гласа „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Не се приема предложението н.пр. Дора Янкова.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на чл. 6, ал. 1, т. 5. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се редакционното предложение.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетото редакционно предложение. Който е „за , моля да гласува „за”. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на вносител заедно с редакционното предложение за § 1.
Пристъпваме към § 2. Имаме текст на вносител и предложение за редакция. Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Който е съгласен да подкрепим предложението за редакция, моля да гласува „за”. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетата редакция. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към § 3. Имаме текст на вносител и предложение за редакция. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване редакционното предложение. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с редакционното предложение за § 3. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на вносител за § 3 заедно с редакцията.
Пристъпваме към § 4. Имаме текст на вносител и предложение за редакция. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване редакционното предложение. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с редакционното предложение. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 4 - текстът на вносител заедно с редакционното предложение.
Пристъпваме към § 5. Имаме текст на вносител. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 5 на вносител. Който е „за”, моля да гласува. Тринайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на вносител за § 5.
Пристъпваме към § 6. Имаме текст на вносител.
Предложение на н.пр. Найден Зеленогорски и група народни представители.
Имаме и редакционно предложение.
Имате думата, колеги, за изказвания, мнения и предложения. Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Начинът, по който вносителят е предвидил уведомяването на собствениците считаме за прекалено бюрократичен и ако той може би е лесно приложим за блокове с 3 или 4 етажа, макар че и в това силно се съмнявам, това да се изпрати протокола от всяко общо събрание на етажната собственост в блокове със 17 и повече етажа може да се окаже доста затруднително. А това, както знаем, в смисъл прекалената бюрократичност би обезкуражила хора, които иначе биха се занимавали с такава дейност – домоуправител, която по принцип е обществено полезна в България, както знаем, и е свързана с доста главоболия допълнително. За това сме предложили да е по-скоро старият вариант, при който за събранието се уведомяват с покана, която се залепва, съответно и за протокола и всеки, който иска да се запознае с протокола от живущите в етажната собственост, може да го направи при домоуправителя, като той, разбира се, е длъжен да му го представи на вниманието. Така считаме , че тази бумащина няма да е толкова голяма и няма толкова много да затрудни и придобиването на информацията, от една страна, и работата на домоуправителите, от друга.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Колеги от МРРБ? Заповядайте.
Гергана Благиева:
Нашите мотиви да заложим изрично предоставяне на протокола към всички собственици в сграда в режим на етажна собственост е, че имаме случаи, в които много често не се съставя протокол след провеждане на общо събрание или много често има случаи, в които поканата, която е залепена за свикване на общо събрание се маха на следващия ден и хората не узнават, че има такова събрание.
В министерството пристигат много жалби за прекратена възможност на собственици да обжалват решения на общо събрание. Решенията на общото събрание се обжалват в 30-дневен срок пред районния съд. По този начин искаме да гарантираме правото на всеки един от собствениците, че ще узнае за решенията, които е взело общото събрание, дори и да няма възможност да присъства. За това предлагаме текст изрично да се предоставя този протокол на всеки един от собствениците. Това е част от задълженията на домоуправителя – председателя на етажната собственост, и смятам, че трябва да остане по този начин.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Други изказвания, колеги? Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
По-скоро ще е реплика. Няма да го броим за взимане на думата повторно.
Аз само исках да обърна внимание, че в § 17 и § 18 сроковете за обжалване на решенията на общото събрание започват да текат от получаването на протокола и се опасявам, че както правилно казвате много от домоуправителите не съставят протоколите, така може да се окаже, че и много домоуправители въобще няма да ги разпространяват до всички или до част от живущите и по този начин ще нарушат възможността на един живущ да обжалва решение на общото събрание, ако той е разбрал за него по някакъв друг начин.
Така че все пак трябва да държим сметка, че всичко е обвързано и че едно затрудняване на самия начин за запознаване с протокола влече след себе си и други проблеми.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други изказвания има ли? Колегата Никифоров.
Лъчезар Никифоров:
Аз бих подкрепил предложението на вносителите, защото и от съдебна гледна точка това ще бъде по-чистия вариант при едно евентуално обжалване и свързаните с това възражения относно получаването. Явно е, че получаването ще бъде обвързано с някакъв акт от страна на собственика в етажната собственост и не би могъл да шаканира процеса впоследствие с оглед обстоятелството, че ще има твърда гаранция, че му е връчен протокола и съответно и дата на връчване.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз също подкрепям текста на вносител, но си давам сметка за бележката, която прави колегата Делчев и се съдържа в тяхното предложение. Действително тук се предлага сериозно усложняване на процедурата по свикване, провеждане и приключване на общото събрание и последиците. Хубава е идеята, да има електронно уведомяване. Това е технологично модерно, желано, перспективно и такава трябва да е тенденцията.
Редом с това трябва да съобразяваме, че има в етажната собственост, ще се извиня, че ще използвам този израз, но има случаи на съседи-идиоти. Опитайте се да връчите протокол на такъв съсед, който ви саботира и с който етажната собственост воюва. А всички си имаме в етажната собственост поне по един такъв и дано да е само един. В голямата си част решенията са и срещу него, т.е. той има интерес да не получава и по този начин да се държи латентна възможността да обжалва.
Предлагам, обаче, да подкрепим текста на вносител. По-сложно е, но пък с оглед гаранции за обжалването е по-добре. Малко ми е трудно да преценя с електронното уведомяване доколко достоверно датира датата на връчване, но при положение, че след това ще имаме обжалване, т.е. приемаме, че това е факт, който се доказва. Лошо е, че тук не можем да предвидим такова действие, което да има автоматизъм и общо действие за всички. А не съм сигурен, че ако оставим само поставянето на протокола на мястото за съобщаване и удостоверим неговото поставяне, това също ще е достатъчно.
Димитър Делчев:
Аз се притеснявам, че няма да има хора, които да искат да станат домоуправители. Опасявам се, че ще намалеят желаещите да стават домоуправители с увеличаване на бумащината. Има блокове с по 100 апартамента, за да се връчи на всеки един протокола от общото събрание, наистина ще отнеме страшно много време. Защото аз самият съм домоуправител и знам какво е. Ще има неизпълнение на задълженията и за това се притеснявам.
Заявявам конфликт на интереси и няма да гласувам.
Предс. Данаил Кирилов:
Очевидно не искате чрез изказвания повече аргументи да изложите. Закривам дебата. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на т.пр. Найден Зеленогорски и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Против? Няма. Въздържали се? Десет гласа „въздържали се”. Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 6. Моля, който е „за” редакционното предложение, да гласува „за”. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Уточнявам, че колегата Делчев не участва в гласуването.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетата редакционна поправка. Който е „за”, моля да гласува. ”. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 6 на вносител заедно с редакционното предложение.
Пристъпваме към § 7. Имаме предложение на вносител.
Имаме предложение от н.пр. Дора Янкова и група народни представители.
Имате думата за изказвания и становища. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, имам въпрос към вносителите по отношение на т. 2 – намаляването на изискуемия процент идеални части от общите части за вземане на решение „за поставяне на рекламни или технически съоръжения върху сградата, за присъединяване на сградата към топлопреносната, водоснабдителната, електроснабдителната и газоснабдителната мрежа и за прекратяване на топлоснабдяването и газоснабдяването в етажната собственост”.
Какъв ви е мотивът да намалявате процента от идеални части от общите части? При положение, че при § 1 обяснявахте, че колко е важно да не променяме фасадата без необходимост. Тук виждаме някаква по-различна философия като чели с намаляването на необходимия брой идеални части за приемане на решения от етажната собственост. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте.
Стефан Трайков:
Това е продиктуван от нуждата да бъдат уеднаквени процентите идеални части, с които се вземат такива решения в Закона за устройството на територията, както и в този закон, защото има разминаване и в много от общините и в собствениците се наблюдава едно колебание и се получават разнопосочни тълкувания. Това е идеята. Основният Закон за устройството на територията, който определя строежите и какво се прави в самите сгради.
Христиан Митев:
Тоест, в Закона за устройството на територията е повече от 50 на сто. (Да.) Добре.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други въпроси и изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Дора Янкова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за . Нула „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Четиринайсет „въздържали се”. Не се приема.
Пристъпваме към гласуване текста на вносителя за § 7. Който е „за”, моля да гласува „за”. Четиринайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на вносител за § 7.
Пристъпваме към § 8. Имаме текст на вносител.
Имаме предложение от н.пр. Костадин Марков.
Имаме предложение от н.пр. Найден Зеленогорски и група народни представители.
Имаме и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания по текста на вносител, двете предложения на народни представители и по редакционното предложение.
Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Ще кажа няколко думи за предложението на Найден Зеленогорски и група народни представители. Идеята му е да се допълни текстът, така че да се гарантират собствениците, че няма да се сключат договори, които със ситен шрифт или по някакъв друг начин предвиждат автоматично продължаване на срока на договора или по-дълги срокове. Целта е да се гарантират интересите на собствениците и наемателите.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Изразът малко не е в този смисъл записан – „а клауза, предвижда автоматично подновяване” се смята последицата за неписана, не е правилен израз. А по-скоро е недействителна.
Димитър Делчев:
Правя редакционно предложение: „а клауза, предвиждаща автоматично подновяване на договора или превръщането му в безсрочен се смята за недействителна”.
Предс. Данаил Кирилов:
Колегите от МРРБ?
Гергана Благиева:
Подкрепяме направените предложения и не възразяваме по предложената редакция.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други изказвания и редакционни предложения? Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Костадин Марков. Който е „за”, моля да гласува „за”. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Дванайсет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Марков.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Найден Зеленогорски с направеното редакционно уточнение от колегата Делчев. Който е за редактираното предложение, моля да гласува „за”. Четиринайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Подлагам на гласуване предложението за редакция. Който е „за”, моля да гласува „за”. Четиринайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетото редактирано предложение на н.пр. Найден Зеленогорски и група народни представители, заедно с приетото предложение за редакция. Който е „за”, моля да гласува „за”. Четиринайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към § 9. Имаме текст на вносител.
Откривам дебата. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 9. Който е „за”, моля да гласува „за”. Четиринайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към § 10. Имаме текст на вносител.
Предложение от н.пр. Костадин Марков.
Имате думата за изказвания. В работната група колегите от МРРБ са подкрепили предложението на колегата Марков. Г-н Иванов, заповядайте.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Може би колегата е имал предвид, ако е четиригодишен мандатът, да се отчита всяка година. При двегодишен мандат малко става безсмислено, в смисъл срокът е по-кратък.
Предс. Данаил Кирилов:
Хубаво, пак ежегодно ще се отчита – ще се отчете на първата година и на втората година, когато отстъпва. Не може безотчетно. Трябва да има публичност и контрол.
Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за” да подкрепим предложението на н.пр. Костадин Марков, моля да гласува „за”. Четиринайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се предложението.
Който е съгласен да подкрепим текста на вносител заедно с приетото предложение на н.пр. Костадин Марков, моля да гласува „за”. Четиринайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Ще помоля г-жа Атанасова да продължи с § 11.
Предс. Десислава Атанасова:
§ 11. Има предложение за редакция от работната група. Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя с предложението за редакция на работната група. Моля, който е „за”, да гласува. Четиринайсет „за”, без против и въздържали се.
§ 12. Няма постъпили предложения.
Има предложение за редакция на работната група. Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на § 12 на вносител заедно с редакцията на работната група. Моля, който е „за”, да гласува. Четиринайсет „за”, без против и въздържал се.
§ 13. Предложение на работната група за редакция.
По текста на вносителя няма други предложения. Изказвания. Няма желаещи за изказвания. Моля, който е съгласен да гласува? Четиринайсет „за”, без против и въздържал се. Приема се § 13 на вносител с редакцията на работната група.
§ 14. Предложения за редакция от работната група.
Няма постъпили предложения. Няма и желаещи за изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на работната група и предложението на вносителя за § 14, както и текста на вносителя за § 15, който се подкрепя от работната група. Четиринайсет „за”, без против и въздържал се. Приемат се § 14 и § 15.
§ 16. Постъпило е предложение за редакция от работната група.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакция и предложението на вносителя за § 16. Моля, който е „за”, да гласува. Четиринайсет „за”, без против и въздържал се.
§ 17. Постъпило е предложение от н.пр. Найден Зеленогорски и група народни представители.
Желаещи за изказвания? Г-н Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Уважаема г-жо Председател, уважаеми колеги, тук ми се струва, че съществува риска да удължим наистина много процеса по уведомяване на живущите в една етажна собственост и да усложним работата и на управителния съвет, респективно домоуправителя в текста на вносител виждам думата „оповестяването” да се замени с „получаването”. Но в редакцията на чл. 40, който коментираме, мисля, че по-точният термин вместо получаването би трябвало да бъде „уведомяването”. Мисля, че в § 6, който гледахме, редът, по който се уведомяват е чрез поставяне на съобщение, представител на управителния съвет и от управителя на етажната собственост, които удостоверяват поставянето на таблото на съобщението и т.н., си мисля, не е ли по-добре наистина тук вместо думата „получаването”, т.е. всеки живущ в сградата трябва да бъде издирван веднъж лично, за да му се връчи покана за провеждане на общото събрание и след това втори път да се издирва лично, за да му се връчи протокола, да не го облекчим все пак малко, при положение, че той знае, че има общо събрание, да бъде любезен все пак да се осведоми за протокола или от таблото на сградата или да си го получи при домоуправителя, а не домоуправителят да ходи да го издирва и примерно, ако някой реши да се крие, след 6 месеца да каже аз не съм уведомен от общото събрание и за това обжалвам и да се започне едно ходене по мъките.
Моето предложение е да помислим дали наистина „уведомяването” не е по-добрият термин от „получаването”.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Славов. Вероятно и по § 18 ще имате същите доводите, който касае текста на чл. 43. Но следва да имаме предвид, че сме приели текст на § 6 по отношение на получаването и уведомяването. Тоест, следва да остане „получаването му”, защото вече приехме текста по отношение на получаването на протоколите от общото събрание.
Заповядайте, г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Аз мисля, че не пречи и при наличието в § 6 с получаването тук да се предвиди друг ред за началото на срока, в рамките на който може да се обжалва и то точно с облекчаване. Тоест, в § 6 да се възложи задължението на управителя, както го гласувахме, да връчи протокола, но все пак самият срок за обжалване да започва от уведомяването. Защото освен, че трябва да го връчи, може и да го залепи на входната врата. По този начин няма да се създаде институтът на вечно висящите решения и няма да се създаде правна несигурност.
Аз лично няма да гласувам за тези два текста със същите аргументи, поради които и за § 6.
Предс. Десислава Атанасова.
Благодаря, г-н Делчев. Заповядайте.
Петър Славов:
Г-жо Председател, аз отварям да видя § 6. Там навсякъде се говори за предоставяне, а не за получаване. А предоставянето е различно. Предоставянето може да предполага, че въпросният живущ сам е отишъл при домоуправителя и е поискал протокола, а не обратния процес, че домоуправителят е ходил да го издирва и да му го връчва срещу подпис, което е доста по-утежнен фактически състав. И ако погледнете последното изречение на ал. 7, която е във вече гласувания § 6, там се говори за лицата, което не са уведомени и т.н., че те са уведомени от датата на поставяне на съобщението. Тоест, аз оттук донякъде го заимствам и ми се струва, че е много полезно, особено, ако има недобросъвестни живущи, както, за съжаление, често се случва и ще злоупотребяват. В този смисъл.
Предс. Десислава Атанасова.
Благодаря, г-н Славов. Струва ми се, че все пак МРРБ да си кажат мнението, но излишно натоварваме текста с различни понятия, като оповестяване, получаване, предоставяне и още други. Заповядайте.
Таня Милева:
И на нас ни прави впечатление, че различни термини се употребяват, така че с оглед прецизност на нормативния акт, с оглед на всеки един от нас в качеството ни на живущи, считаме, че и на който и да е текст да се спрете, като уведомяване, предоставяне, получаване, но да е еднакъв, защото впоследствие започва объркване и неяснота за живущите в етажната собственост и ще трябва да даваме методически указания, поради което смятам, че в момента вие бихте могли да се спрете на правилната дума. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова.
Тоест, не държите на текста на вносителя за § 17 и § 18. (Да.) Благодаря ви.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Найден Зеленогорски и група народни представители. Моля, който е за предложението да се заличи § 17, да гласува. Нула гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринайсет „въздържали се”. Г-н Делчев не участва в гласуването. Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 17. Който е „за”, да гласува. Тринайсет „за”, без против и въздържал се.
Гласуваме предложението на н.пр. Найден Зеленогорски за § 18, който е идентичен като съдържание - § 18 да се заличи. Моля, който е „за”, да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринайсет „въздържали се”. Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 18. Моля, който е „за”, да гласува. Дванайсет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”. Приема се.
§ 19. Няма постъпили предложения.
Има предложение за редакция от работната група. Изказвания? Не виждам.
§ 20. Няма постъпили предложения.
Има предложение за редакция от работната група.
§ 21. Също няма постъпили предложения.
Има предложение за редакция на работната група.
§ 22. Ситуацията е идентична.
§ 23. Няма постъпили предложения.
Изказвания има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на § 19 и предложението за редакция – наименованието на Глава трета „Регистрационен и уведомителен режим. Контрол.”, § 20, подкрепен от работната група с редакция, § 21, подкрепен от работната група с предложение за редакция, § 22 наименованието на Глава четвърта, което се изменя така: „Глава четвърта. „Поддържане, ремонт и основно обновяване на общите части” и § 23, по който няма постъпили предложения.
Моля, който е „за”, да гласува. Тринайсет „за”, без против и въздържали се. Приемат се § 19, § 20, § 21, § 22 и § 23.
§ 24. Има постъпило предложение от н.пр. Костадин Марков.
Има и предложение за редакция от работната група.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Костадин Марков. Моля, който е „за”, да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на работната група заедно с предложението на вносителя за § 24. Моля, който е „за”, да гласува. Тринайсет „за”, без против и въздържали се.
§ 25, § 26, § 27, § 28 и § 29. Няма постъпили предложения.
Желание за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфи 25, 26 ,27, 28 и 29. Моля, който е „за”, да гласува. Тринайсет „за”, без против и въздържали се.
Г-н Делчев не участва в гласуването.
§ 30. Има предложение на работната група за редакция на § 30.
Желаещи за изказване? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на § 30 с предложението за редакция. Тринайсет „за”, без против и въздържали се.
§ 31. Има предложение за редакция по отношение на допълнителните разпоредби.
Има и предложение на н.пр. Валери Симеонов и група народни представители.
Желаещи за изказване?
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Митев има думата за изказване.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Идеята на предложението, направено от н.пр. Валери Симеонов и група народни представители е в случаите, в които в общите части има монтирани отоплителни тела, така както те са описани като дефиниция в § 1, т. 37 от Закона за енергетиката да се заплащат разходи за отопление и поддържане, но само на тези отоплителни тела ,които са работещи. Тоест, не да се изисква плащането на отопление без на практика въпросните отоплителни тела, които, примерно, са монтирани, но по тя не се подава топлина, топла вода не излъчват топлинна енергия, тези разходи на практика да не се заплащат само заради това, че има монтирани тела, без те да функционират реално. Това е идеята, която е вложена в това допълнение на т. 11.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Колеги, имате ли други изказвания? Няма други изказвания. Преминаваме към гласуване на § 31.
Първо подлагам на гласуване предложението за редакция на работната група. Който е съгласен, моля да гласува. Четиринайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Подлагам на гласуване § 31 по вносител заедно с приетото редакционно предложение. Който е „за”, моля да гласува. Четиринайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 31 заедно с редакционното предложение.
Беше представено от колегата Митев първото предложение на н.пр. Валери Симеонов и група народни представители за създаване на нова т. 5 към § 31 със следното съдържание:
В § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби се създава ново изречение със следното съдържание:
„11. Разходи за управление и поддържане са и тези за отопление на общите части с работещи отоплителни тела по смисъла на § 1, т. 37 от Закона за енергетиката.”
Който е съгласен да се подкрепи предложението на г-н Симеонов, моля да гласува”за”. Два гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема.
§ 31 остава във вида, в който го приехме.
Предложение на н.пр. Валери Симеонов и група народни представители за създаване на нов § 32 със съдържанието, което виждате в доклада.
Имате думата за изказвания. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Идеята, която е вложена в това предложение за създаване на нов параграф е по-скоро с оглед на това да бъде внесено спокойствие в част от гражданите по отношение на предлаганите изменения в § 1, които дискутирахме в началото на гледането на тази точка от дневния ред. Ясно е, че няма разпоредба „ex tunc” (екс тунк) на вносителите, т.е. няма да имаме обратно действие и по-скоро това, което е вложено в този смисъл е да се внесе спокойствие в обществените отношения по отношение на тези съграждани, които се опасяват, че законът ще действа с обратна сила по отношение на извършените от тях ремонтни работи, включително и това, което коментирахме и за строителните продукти.
Това е единственият смисъл в тази разпоредба. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря ви. Колегите от МРРБ.
Гергана Благиева:
Г-н Председател, ние изразяваме несъгласие с посочения текст, тъй като това е на практика едно узаконяване на незаконно извършени интервенции. Вие знаете политиката и законите в областта на незаконните строителства, че не могат да бъдат узаконявани, която политика се следва вече повече от 13 години. За това ние не подкрепяме този текст. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Аз няма да се съглася с Вас по простата причина, че ние тук не говорим за незаконно строителство към момента, в който закона ще влезе в сила. Защото вие до този момент нямате такива изисквания, пак ще цитирам вашия текст, такива задължения към собствениците на самостоятелни обекти „не извършват ремонтни дейности в своя самостоятелен обект или част от него, които да водят до влошаване на проектните показатели на характеристиките на строителни продукти” и т.н. Всъщност до този момент такова изменение няма. Много ми е интересно как ще обявите за незаконен един ремонт, който е извършен преди влизането в сила на закона и в който са вложени строителни продукти с „влошени проектни показатели на характеристиките на строителни продукти”. Много ми е интересно и ще се радвам да видя и съдебната практика по този въпрос. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте.
Таня Милева:
Искам да поясня, че в сегашната редакция на Закона за управление на етажната собственост не се позволява действия по фасадите без решение на общото събрание.
И другото, което е, че Законът за устройството на територията не изисква разрешение за остъкляване на терасите и има специални наредби, които регулират този въпрос.
Законът за управление на етажната собственост дава начина и реда, по който се управлява етажната собственост, когато притежаваме общи части всички ние, които живеем в етажна собственост. Законът за устройството на територията казва кое е законно и кое не е законно като строеж.
За това смятаме, че тази поправка няма място в този закон. Това би могло евентуално, ако се гласува, да влезе в другия закон.
Христиан Митев:
Ако е така, то тогава защо изменяте Закона за управление на етажната собственост, а не изменяте Закона за устройството на територията с изменението на § 1. Защо това изменение, което го предлагате в § 1 и на което не можем да му намерим никакъв заместител с тази терминология, която вие сте вложили, го предлагате не в Закона за устройството на територията, щом смятате, че там би следвало да е систематичното място, а го предлагате в Закона за управление на етажната собственост. Защото аз също съм съгласен, че там му е мястото на уреждането на правилата и нормите по отношение на законното строителство.
Гергана Благиева:
Защото Законът за управление на етажната собственост има за цел да прецизира отговорностите и задълженията на хората, които живеят в етажната собственост и по категоричен начин да не допусне всякаква интервенция и промяна в общите части без останалите съсобственици да знаят за това нещо. За това предлагаме текста, който го видяхте в началото на заседанието.
Христиан Митев:
Хубаво, но това би могло да стане и с препращане към Закона за устройството на територията. Не е необходимо на практика да влагате съдържание, което е различно даже от самото заглавие на Закона за управление на етажната собственост.
Гергана Благиева:
Първият текст, който коментирахме, касаеше задълженията на собствениците в сграда в режим на управление на етажна собственост, а в момента коментираме незаконно строителство – евентуално незаконно строителство, на което ще търсим някакво узаконяване, което няма как да влезе в рамките на този закон.
Христиан Митев:
Един момент. Даже то да е незаконно строителство, то трябва да е извършено най-малкото към датата, когато тези изменения ще влязат в сила. Защото те преди да влязат в сила, на практика няма как да е незаконно.
Пак казвам. Давам следния пример. Аз до този момент съм изградил една стена в моя апартамент (цитирам вашия текст) със строителни продукти, на които са им влошени проектните показатели. Много ми е интересно как ще ме санкционирате. Това изменение на Закона за управление на етажната собственост не е влязло в сила. Аз нямам такова задължение към този момент.
Предс. Данаил Кирилов:
Може ли аз да отговоря, защото общо взето много се разговорихме.
Представете си стълбищната клетка, която е обща част. Тук са стените на отделните индивидуални имоти. Да кажем тук е моята кухня. Аз правя ремонт на моята част - на моята кухня, но така променям стената, която е гранична на общите части, че влошавам и проектните характеристики и използвам други материали. Ще кажа конкретен случай. Изпълнена е тази стена с еди-какъв си строителен материал – по-висок от този, който аз влагам, например, изпълнено е с тухли четворки, които са по-качествени от някакви гипсови блокове. Заменям тухлите с гипсови такива. При гипсовите най-често се получава цветово, визуално различие, без да говоря за носимост. Това се отделя визуално и съответно се променят и параметрите на сградата. Вложен е строителен материал, който е с различна характеристика. Това е забраната, която е тук. Защо е тук, а не в ЗУТ - защото иде реч за общи части. Тоест, интервенция е в индивидуалния ми имот и това наистина би било незаконно строителство по общите правила, но с оглед специалния закон и да има колизията и относимостта към етажната собственост, за това се предлага тази норма експлицитно да бъде заложена тук.
По отношение на времето на влизането в сила на закона не можах много да разбера къде виждате проблема, но според мен въпросът е на интензивността на доказването – дали етажната собственост ще го ползва по по-простия ред и по закона, който би трябвало да е по-достъпен за етажната собственост, или ще отиде по реда, който е по ЗУТ. Така ми се струва.
Истината е, че не разбрах и притеснението на МРРБ за узаконяването. На мен ми се струва, че този прочит не непременно може да доведе до узаконяване, но пък за да нямаме проблем с това, може би е наистина добре да го изключим.
Димитър Делчев:
Всъщност за мен големият въпрос е, ако приемем § 32 нещо съществено ще се промени ли и ще се реши ли проблем на някаква голяма група от хора или не? Защото, ако нищо съществено не се променя, а просто го приемем, за да успокоим хората, може да се стигне и до обратния ефект и всъщност някой, вадейки неща от контекста, да ни каже, че едва ли не се опитваме да узаконяваме през Закона за управление на етажната собственост.
Предс. Данаил Кирилов:
Да, щом има такъв прочит. Това предложение на колегата Симеонов е за да успокои, но щом като има такъв прочит от колегите в МРРБ, може би наистина не бива да създаваме такова внушение или предпоставка, защото някой ще се опита да го използва и като предпоставка.
Колеги, да закриваме ли дебата? (Да.) Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Валери Симеонов и група народни представители за създаване на нов § 32. Който е „за”, моля да гласува „за”. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”. За сега не се приема.
Колеги, с това приключихме второто четене на законопроекта.
Благодаря на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Закривам заседанието на комисията.
Председател:
Данаил Кирилов