Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 56

Днес, 24.02.2016 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Президентството на Република България – Петя Тянкова, секретар по правни въпроси на Президента и Румяна Коларова, секретар по образование, наука и гражданско общество на Президента; от Министерството на външните работи – Иларион Иларионов, съветник на министъра на външните работи и Ана Николова, старши юрисконсулт в дирекция „Правна”; от Министерски съвет – Божидар Божинов, съветник на заместник-министър председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова; от Сдружение „Експерти на гражданското общество” – Огнян Димитров; от Инициативен комитет „Гласувай без граници” – Георги Илиев, Боряна Панчева и Антон Ангелов; народните представители Илиан Тодоров, Валери Симеонов, Румен Йончев, Георги Кадиев и Антони Тренчев, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Получили сте съобщение-покана с предложение за дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 454-01-10, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-74, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 08.04.2015 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-95, внесен от Явор Илиев Хайтов и група народни представители на 20.05.2015 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-102, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 26.05.2015 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-140, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 22.07.2015 г.
6. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-141, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 22.07.2015 г.
7. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-172, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители на 05.11.2015 г.
8. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-13, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 16.02.2016 г.
9. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-14, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители на 18.02.2016 г.
10. Обсъждане за първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 654-01-16, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 19.02.2016 г.
11. Обсъждане за първо гласуване на законопроекта за допълнение на Изборния кодекс № 654-01-18, внесен от Димитър Андреев Делчев и група народни представители на 22.02.2016 г.
12. Обсъждане за първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 654-01-19, внесен от Димитър Андреев Делчев и група народни представители на 22.02.2016 г.
13. Обсъждане за първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 654-01-20, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 22.02.2016 г.
Имате думата по дневния ред. Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Ние също имаме внесено предложение от нашата парламентарна група за изменение и допълнение на Изборния кодекс и предлагам също да бъде включено, ако прецените, в дневния ред.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, колегата Попов прави предложение към списъка законопроекти, които този път, по изключение, сме ги номерирали по поредността на постъпването, да бъде включен и законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 654-01-22, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 23.02.2016 г.
Законопроектът е бил входиран в Деловодството снощи в 18:04 часа. Уточнявам тези факти с оглед правилото за 24 часа. Тоест, ако нямате възражения за 24 часа между внасянето и обсъждането ви предлагам да включим и законопроекта на колегите от БСП в дневния ред.
Колеги, подлагам на гласуване предложението за включване в дневния ред на нова т. 14.
14. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 654-01-22, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 23.02.2016 г.
Който е съгласен да бъде включена тази точка в дневния ред на днешното заседание, моля да гласува „за”. Единайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред така както е предложен плюс приетия сега и допуснат за обсъждане като т. 14 в дневния ред законопроект. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
За процедура г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Тъй като има два варианта на днешното заседание: единият е да гледаме всички законопроекти, а другият е един по един, искам да помоля колегите, които не са членове на правна комисия и имат да представят законопроекти, да бъдат първи, т.е. да ги представят първи. Имам предвид г-н Тодоров, г-н Валери Симеонов и г-н Йончев, които са тук.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за това предложение. То има логика в частта вносителите, които не са членове на комисията плюс колегата Димитър Делчев, който е член на комисията, но ще пътува, да имат възможността да представят законопроектите първи. Искам, обаче, да уточним по повод на тази процедура и следното. Как предпочитате? Да се представят 14-те законопроекта, след това да дебатираме по всички и след това да гласуваме отделно всеки един от 14-те, или да бъде типичната процедура – представяне на законопроекта от вносител, обсъждане и гласуване.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, трайна практика е била винаги в правна комисия всички законопроекти, които касаят една материя, да бъдат представени последователно и обсъждани след това общо и накрая гласуване поотделно. В противен случай рискуваме дебатът да продължи до утре сутринта.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Други изказвания по процедурния въпрос?
Г-н Попов.
Филип Попов:
Аз съм съгласен с г-н Казак да бъде такава процедурата, но и да дадем предимство на колегите, които не са от правна комисия те да могат първи да представят законопроектите си.
Предс. Данаил Кирилов:
Да, с тази уговорка, да пренаредим представянето от вносителите съобразно времето и търпението на колегите, които не са членове на комисията.
Ако няма възражения по тази процедура, няма да я подлагам на гласуване, но смятам, че я приемаме с консенсус.
Колеги, уточнявам, караме по списъка така, както е направен по време, като съобразяваме и предложението първо да представят законопроектите си колегите, които не са членове на комисията.
Преди да започнем с представянето на законопроектите ще ви представя гостите на заседанието. Гости са: от Президентството на Република България г-жа Петя Тянкова, секретар по правни въпроси на Президента и г-жа Румяна Коларова, секретар по образование, наука и гражданско общество на Президента; от Министерството на външните работи – г-н Иларион Иларионов, съветник на министъра на външните работи и г-жа Ана Николова, старши юрисконсулт в дирекция „Правна”. Гост е г-н Божидар Божинов, съветник на заместник-министър председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи г-жа Румяна Бъчварова. Гост от Сдружение „Експерти на гражданското общество” г-н Огнян Димитров и от Инициативен комитет „Гласувай без граници” – г-н Георги Илиев, г-жа Боряна Панчева, г-н Антон Ангелов и г-н Борис Рангелов.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 454-01-10, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
Няма го г-н Сидеров, няма го и колегата Нотев, който е член на комисията. Ще представи законопроекта н.пр. Илиан Тодоров. Заповядайте, колега.
Илиан Тодоров:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, първо не мога да не изразя радостта си – цяла една година и най накрая ще разгледаме това наше предложение.
В общи линии това, което предлагаме ние от Атака е народни представители, общински съветници, кметове, президент, вицепрезидент на републиката и членове на Европейския парламент да могат да бъдат избирани от български граждани, които са навършили 18 години към изборния ден, да са придобили основно образование , да не са поставени под запрещение и да не изтърпяват наказание лишаване от свобода.
Гласуването е задължително за всички граждани, които имат това право.
Всъщност две основни промени: първата е ценз, което се изисква и по Конституция – задължително основно образование, и второто, задължително гласуване.
Ако искате много накратко мога да ви запозная с мотивите, но ако сте се запознали с тях?
Предс. Данаил Кирилов:
Ако става дума за писмените мотиви, предлагам ви да не ги четете, защото сме ги чели, както и вие казахте цяла година сме имали възможност да направим това. Но ако искате да добавите още нещо към мотивите, заповядайте.
Илиан Тодоров:
Това е основното, г-н Председател, което предлагаме: основно образование и задължително гласуване на всички български граждани, които имат право на това. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Пристъпваме към представянето на втория законопроект.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-74, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 08.04.2015 г.
Заповядайте, г-н Симеонов.
Валери Симеонов:
Благодаря. Няма да бъда толкова кратък, тъй като внесеният законопроект е доста по-мащабен и засяга различни аспекти на прилагането на законодателството по отношение на провеждането на избори. Няма да се спирам на мотивите.
Ще изброя предложенията по принцип накратко.
Първото ни предложение е за задължително гласуване.
Второто е свързано с възможностите да се гласува с придружител от хората, които имат някакви затруднения – инвалиди, било физически, било слухови или зрителни.
Третото предложение е налагането на санкции за хората, които не са упражнили правото си на глас и задължението си, вече става, да гласуват.
Четвъртото е на видно място пред всяка изборна секция да има табло, на което да са описани телефоните за връзка с районно управление на МВР и съответно дежурен районен прокурор.
Петото е ред, който определя по какъв начин да се провежда гласуването в държавите извън територията на България – в държави в Европейския съюз и в държави, които не са в Европейския съюз, като се разкриват допълнителни секции по местоживеене в Европейския съюз, а в държави, които не са членове на Европейския само в секции, образувани в дипломатическите представителства на България.
Другият нов момент е, че настояваме за приемане на текст, който да регламентира създаването на звена, които да работят по време на изборната кампания и по време на самите избори, така наречените „щабове”, в които да участват представители на Прокуратурата и на Министерството на вътрешните работи с оглед доказаната до момента липса на ефективна координация между тези две институции по време на изборите. Знаете, че изборният ден е кратък и трябва да се действа бързо и оперативно.
Следващото ни предложение е свързано с активна регистрация. Сами разбирате, че това е като алтернатива евентуално на задължителното гласуване. Имаме описание по какъв начин да се изготвят списъците, по какъв начин да бъдат излагани и реда на провеждането. Предполагам, че добре сте се запознали. Описани са и няма да губя време за това.
Също така предлагаме по време на предизборната кампания да се забрани раздаването на подаръци, награди, игри и т.н., с изключение на съвсем ограничен кръг такива и то на стойност до 2 лв. български или 1 евро.
Следващото ни предложение е свързано със санкциите на лицата, които не упражняват правото си и задължението си да гласуват. Залагаме спиране на социалните помощи за срок от три месеца, ако гласоподавателят ползва такива. И втората санкция, която предлагаме, е в размер на 50 лв., освен в случаите, когато лицето е в категорията социално слаби, за които вече казах какво предлагаме като санкция.
Следващото е начинът, по който се налагат санкциите – с мотивирана заповед на кмета, упълномощено длъжностно лице и т.н. Няма да се спирам подробно на самия ред. Предвиждаме да бъдат освободени от такава санкция лицата над 80 годишна възраст.
Също така предлагаме и определени насърчавания на упражняването на правото и съответно задължението за гласуване, което е свързано с промени в Кодекса на труда – активното избирателно право да бъде премирано с половин работен ден в датите на изборния ден за тези, които са на работа.
Също така имаме предложение, свързано с преференциалната квота, а именно предлагаме тя да бъде ½ от общинската избирателна квота – преференциалния глас.
Следващото ни предложение (§ 32), което е свързано с увеличаване на санкциите в Наказателния кодекс, което вече е прието и за което благодаря на колегите, които го подкрепиха. Мисля, че почти всички в зала подкрепиха това предложение. То отпада от този законопроект.
И най-накрая предлагаме текст, който е свързан с използването на специални разузнавателни средства.
Благодаря, г-н Кирилов. Ако има въпроси, съм на ваше разположение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Симеонов. Пристъпваме към представяне на законопроекта по т. 3.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-95, внесен от Явор Илиев Хайтов и група народни представители на 20.05.2015 г.
Г-н Хайтов в момента отсъства. Ще представи законопроекта колегата Румен Йончев:
Румен Йончев:
Благодаря, г-н Председател. Нашият законопроект е кратък. Ще си позволя да не ви чета законопроекта, а да ви запозная накратко с мотивите, които стоят зад това наше предложение.
Измененията и допълненията, които предлагаме, са продиктувани от опита ни да приложим Избирателния кодекс в частта му, касаеща състава на ЦИК. Още след проведените избори за Европейски парламент ние се опитахме да се възползваме от правото на онези, които са излъчили представители в Европейския парламент да попълнят състава на Централната избирателна комисия, като направихме предложение до Президента на Републиката да предприеме необходимите действия за назначаване на допълнителни членове на ЦИК.
Ще си позволя да прочета чл. 46, ал. 3 след нейното изменение, за да ме разберете правилно какво визирам. След последните изменения този текст звучи по следния начин:
„Чл. 46 (3) Комисията се състои от 18 членове, включително председател, заместник- председатели и секретар, които се предлагат от парламентарно представените партии и коалиции, както и по един член, предложен от партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени.“
Внимателният прочит на този текст води към извода, че става дума за членски състав на ЦИК 18 плюс, т.е. 18 вече назначени и допълване на този състав с още членове, предложени от партиите и коалициите, успели д излъчат представители в Европейския парламент.
Факт е, че сегашният състав на ЦИК беше назначен преди провеждането на Европейските избори, т.е. той отразяваше една картина на политическото пространство, която беше продиктувана от предишния състав на Народното събрание. Факт е, обаче, че в този състав на ЦИК има членове, излъчени от партии и коалиции, за които трудно можем да твърдим, че съществуват все още. Но това не подлежи на обсъждане, защото, както знаем, ЦИК има мандат от 5 години. Влезлите в този мандат членове ще завършат своя мандат. Но това в никакъв случай не отменя правото, дори съгласно сега действащия текст, партиите и коалициите, пресекли бариерата за Европейски парламент и излъчили представители там, да номинират свои членове на ЦИК. Това право, обаче, не беше упражнено от Президента, не беше приложено. Даже получихме едно обратно писмо от Администрацията на Президента с което се изискваше или официално тълкуване от страна на Народното събрание на текста поради съществуване на някаква неяснота или негова промяна, която да го прецизира така че той да може да бъде приложен. За това сме си позволили да разработим такава промяна, която да изясни текста до край, за да може и Президентът да упражни съответните права, съгласно Избирателния кодекс.
Надявам се да бъде подкрепен, за да можем наистина да отразим вярно политическите съотношения и партиите и коалициите, които реално съществуват към настоящия момент, които да намерят своето отражение в състава на Централната избирателна комисия.
Благодаря ви и се надявам на вашата подкрепа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега Йончев.
Пристъпваме към четвъртия по ред законопроект - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-102, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 26.05.2015 г.
Заповядайте, г-н Кадиев.
Георги Кадиев:
Благодаря, г-н Председател. Едва ли има нужда дълго да обяснявам законопроекта. Това е същият законопроект, заради който за малко да бъда изключен тогава от групата на БСП. Грешката беше поправена малко по-късно.
Законопроектът ми е от месец май 2015 г. Виждам, че колегите от ДПС са направили почти идентичен законопроект два месеца по-късно.
Той е следният:
„§ 1. В чл. 181, ал. 2, който в момента звучи, че агитацията се води на български език, се добавя изречение второ с текст:
„В случаите, когато се използва друг език, се осигурява едновременен и точен превод на български език.”
Мотивите са съвсем ясни.
На първо място, препоръки от международни организации, правозащитни от типа на ОССЕ и Венецианската комисия и то няколко години по ред.
На второ място, чисто практични причини, защото е илюзия да мислим, че примерно председателят на Европейската народна партия, който е дошъл да помага за нечия кампания ще говори на български език или, че някой депутат, турско говорящ, отивайки сред турско население ще говори на български език. На всички ни е ясно, че това не се случва.
Но най-важният мотив всъщност е основното човешко право на достъп до информация по разбираем начин. И аз не виждам нищо драматично в това да дадем на една голяма малцинствена група ,на втора малцинствена група, на хора, които говорят на език, различен от българския. Интегрирането им в българското общество не става чрез изолиране, изтласкване в периферията на обществото, а става чрез интеграция. Правото да получи такава информация, което, пак казвам, което така или иначе се случва и в момента, за мен отказът от това право говори по-скоро лошо за българската демокрация, отколкото добре. Това е.
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега Кадиев. Досега изслушахме вносителите от т. 1 до т. 4. Сега ви предлагам да изслушаме вносителите на законопроектите по т. 11 и т. 12 с вносител Димитър Делчев. Нали тези законопроекти ще представите, г-н Делчев?
Димитър Делчев:
Да, така е, г-н Председател. Аз ще представя тези законопроекти, а колегата Антони Тренчев ще представи по т. 7 и т. 9.
По т. 11 и т. 12:
- Обсъждане за първо гласуване на законопроекта за допълнение на Изборния кодекс № 654-01-18, внесен от Димитър Андреев Делчев и група народни представители на 22.02.2016 г.
- Обсъждане за първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 654-01-19, внесен от Димитър Андреев Делчев и група народни представители на 22.02.2016 г.
Аз ще представя тези два законопроекта, които сме отделили, тъй като те касаят тематично различни въпроси от Изборния кодекс.
Единият законопроект на Реформаторския блок касае няколко въпроса. Единият от въпросите е темата за активната регистрация. Както знаете, по публични данни отпреди няколко години има над 1 милион хора в предизборните списъци, така наречените „мъртви души”, които или отдавна негласуват и са се дезинтересирали от изборния процес в България, или не са на този свят. И поради тази причина ние считаме, че чрез активна регистрация на хората в рамките на един тримесечен срок преди изборите и в самия изборен ден чрез дописване, след посещение на общината, ние ще можем да направим истинска актуализация на изборните списъци, такава каквато и в момента е предписана от Изборния кодекс и това трябва да се прави от компетентните органи, но това така или иначе не се случва, за да имаме реална представа кой гласува в България и колко са хората, които имат реално желание да гласуват в страната.
Втората тема, която касае законопроекта, това е машинното гласуване. Ние предлагаме в половината от секциите в страната на следващите избори да има машинно гласуване, като поне половината от тези секции, в които има машинно гласуване, да бъдат в големите градове, т.е. в градовете с над 100 хиляди души население. Това е още една стъпка напред в повсеместното използване на машините като средство за много по-демократичен и много по-изчистено от пороци вот. Знаете, че анализите сочат, че чрез машинно гласуване много от манипулациите на изборите просто няма да се случват – и умишленото отбелязване и правене на невалидни бюлетини, и индийските нишки, и кончетата и всичко останало, което наблюдавахме в последните 20 години, смея да кажа.
Следващата тема, която касае законопроектът, това е темата за преференциите и за номерата пред партиите. Тъй като много често се случваше на предишни избори да има номера на партии и номера на преференции и дадени хора получаваха предпочитания без реално да са ги заслужили поради простата причина, че номерът им се дублира с този на партията, предлагаме просто пред партиите да не се слагат номера, а само пред преференциите.
Вторият законопроект, както казах, че тематично различен. Той касае един въпрос, който стана много актуален на последните избори. Аз смятам, че всички колеги пътуват из страната и особено при ходенето в смесени райони, където има силни евангелистки, е чувал, че на последните избори се е агитирало много усилено от духовни лица – дали от мюсюлманското вероизповедание, дали от евангелисткото, проблемът е общ. Считаме от Реформаторския блок, че намесването на религията в политиката и на политиката в религията не води до добри резултати и е опасно и крие сериозни рискове за обществото. И тъй като в Изборния кодекс няма изрична забрана, макар че в Наказателния кодекс има текст, който казва, че не могат да се ползват религиозни институции за подобна агитация, в Изборния кодекс няма изрична забрана, ние предлагаме да се въведе такава забрана и в Изборния кодекс и да е ясно и за изборните администрации и за всички в страната, че религиозна агитация е недопустима.
Това са в най-общ план двата законопроекта на Реформаторския блок.
Другите два – за електронното гласуване, и за машинното броене, както казах , колегата Тренчев ще ги представи по-подробно.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега Делчев. Ако не искате да изчакате дебата, предполагам че вече са налице всички предпоставки да пътувате.
Ще дам думата на колегата Тренчев, но преди това да уточним по кои законопроекти, колега. (т. 7 и т. 9)
По т. 7 и т. 9.
7. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-172, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители на 05.11.2015 г.
9. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-14, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители на 18.02.2016 г.
Заповядайте, г-н Тренчев, ще представи законопроектите.
Антони Тренчев:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, два законопроекта ще ви представя: единият е малко по отдавна в Деловодството, който касае електронното преброяване на хартиени бюлетини. Този законопроект, за съжаление, беше вдъхновен в лошия смисъл на думата, от трагедията, която се разигра в зала „Армеец” и ние помислихме как можем да предотвратим бъдещи такива ситуации, които имахме след местните избори. Вървели сме най-образно казано в три направления:
Първото е увеличаване и подобряване на работата на членовете на районните и общинските избирателни комисии, като за основа сме взели случващото се в София, където се избират 61 общински съветника и така сме изчислили да се увеличи бройката на избирателните комисии, че обработването на една секция да отнема около 15 минути или с други думи за около 7 часа да приключва обработването на всички протоколи във всичките 1500 секции в София.
Предвидено е също така и районните, и общинските избирателни комисии да имат вътрешни правила и правилници за дейността си, което да подобри процеса.
За предотвратяване на тенденцията множество грешки и поправки в протоколите се предвижда въвеждането на машинно преброяване. Това ще става с помощта на устройства за оптическо сканиране, които в някаква степен ще ни помогнат за елиминирането на човешкия фактор, а също така и не до там доброжелателни комисии, на които ставаме свидетели на всеки избори. Тези оптически устройства ще могат да сканират бюлетини, които предварително ще трябва да бъдат подготвени от ЦИК. Това също е разписано. Трябва да има специален образец, който да позволява обработката на хартиената бюлетина от машините. Това е технологично, но не е проблематично, така че можем да го въведем, ако имаме волята за това.
Другото, което е важно, ще има технически специалисти, които да помагат на членовете на секционната комисия за ползването на самите машини, но няма да взимат участие по преброяването и отчитането на гласовете.
Третата точка, с която искам да ви занимая, е по отношение на финансовите разчети, защото тук обикновено са най-големите притеснения. Една такава машина струва около хиляди лева. Общият брой на секциите в страната е около 12 хиляди. А в най-лошия вариант, ако трябва да въведем във всяка една от секциите, това значи, че ще излезе около 12 милиона лева реализирането на един такъв проект, което е горе-долу 1/5 от цената на изборите през 2015 г. Ако въведем електронно гласуване или дай Боже и машинно, цената ще бъде по-ниска. Идеята е, че като въведем електронно гласуване и като въведем машинно гласуване все пак някаква част ще остане и хартиено гласуване. Ние искаме и там да изчистим всякакви видове проблеми, които създава сегашния Изборен кодекс. За това въпреки електронно гласуване и машинно преброяване правим това предложение и за електронно преброяване.
Това по отношение на единия законопроект.
По отношение на другия законопроект, който предлагаме на вашето внимание от Реформаторския блок (т. 9), това са нашите виждания как да се въведе електронно дистанционно гласуване в България. То е в голяма степен съгласувано и с колегите от Инициативния комитет. Били сме в разговори и с екипа на вицепремиера Бъчварова, така че смятам, че тук в доста голяма степен сме могли да изпипаме нещата така че да са лишени от проблеми при имплементирането.
Конкретните предложения са дистанционното гласуване да се извършва в период от 4 до 7 дни – в един такъв времеви прозорец, като ще приключва 4 дни преди изборния ден.
Идеята за законопроекта стъпва много сериозно на опита на Естонския модел. Те имат от десетина години електронно гласуване. Смятаме, че сме направили някои подобрения от това време, така че към момента 2016 г. ще имаме едно наистина доста добре работещо предложение за електронно гласуване.
Предвижда се също така създаване на постоянен орган към Централната избирателна комисия, който да се занимава ексклузивно с електронно управление, а тя ще изгради инфраструктурата и поддръжката на електронното гласуване. Членовете ще са експерти, включително предложени от организациите на гражданското общество и браншовите такива. Така мисля, че по отношение на технологиите ще могат да се изчистят всякакви възможни проблеми.
Важен пункт от предложението е, че след като приключи този прозорец на гласуване онлайн и ако не дай си Боже върху вас ес оказва натиск да гласувате по определен начин, вие ще можете да промените вашия глас. Но, ако някой в последния момент ви въздейства и падне прозорецът и не можете да си смените гласа повече, имате отново възможността да отидете до избирателна секция и посредством подаване на хартиен носител вашия глас, т.е. традиционното гласуване с бюлетини, да инвалидирате вашето онлайн гласуване, така че да изявите вашата воля така, както вие си представяте.
Тайната на вота напълно се гарантира. Най-големите притеснения са по отношение на това, когато отидеш да гласуваш на хартиен носител, комисията как знае кой глас да задраска, това са две различни неща: едното, че сте гласували, и до затварянето на изборния ден с хартиеното гласуване се знае, че вие сте гласували, как сте гласували по различен начин. Тоест, когато вие отидете в секционната комисия, те ще могат да анулират вашия глас, без значение какъв е той и без те да знаят какъв е.
Законопроектът предвижда софтуерната част да е изцяло отворен тип, така че грамотните хора да могат да погледнат как е написан, как е създаден, да алармират за евентуални пропуски, манипулации и т.н., така че тук не би трябвало също да има притеснения.
Всички заседания на Комисията за дистанционно управление ще бъдат публични. Това е много важно, тъй като ще имаме прозрачност на случващото се, така че да няма никакви притеснения как протича изборния процес, ще има застъпници, ще има наблюдатели и евентуално ще може да се въведе и онлайн да се стримва цялото нещо. Когато приключи електронното гласуване като се преминава към хартиено, до приключването на хартиеното ние няма да знаем резултатите от онлайн гласуването. Те ще бъдат заключени. Ще се отключват от няколко ключа едновременно, т.е. всички членове на Централната избирателна комисия евентуално ще имат ключ в някаква трета институция, които само всички заедно могат да го отключат. Не могат преждевременно да го направят и да видят кой как е гласувал, тъй като това ще остави следа в софтуера, която е незаличима и всички ние ще знаем, че това се случва.
Законопроектът като цяло е технологично неутрален, т.е. не се специфицират технологическите детайли отвън минимално необходимите такива. Аз може би навлязох в малко повече детайли, отколкото беше необходимо, но ми се струва важно, тъй като сред колегите има известен брой притеснения, които се надявам да може тук да дискутираме.
И последното което искам да кажа е, че законът ще влиза в сила 2 години след обнародването му, за да има достатъчно технологично време за разработване и внедряване на системата, а също така и за осигуряване на средствата за електронна идентификация, които са предпоставка въобще да можем да гласуваме онлайн.
Има и още някои други неща, които може би по време на дебата ще изчистим.

Предс. Данаил Кирилов:
Оставете си и да отговаряте на въпроси. (С удоволствие.) Благодаря, г-н Тренчев. Г-н Попов за процедура.
Филип Попов:
Уважаеми г-н Председател, в крайна сметка мисля, че се намираме на първо четене на тези законопроекти. Може би е добре да приемем и някакъв регламент времеви, в който да бъдат представяни на първо четене законопроектите. Добре е всеки от нас да навлезе в технологията, в спецификацията на своето предложение, но да се ограничаваме в изказванията си. Всички сме чели законопроектите и мотивите.
Антони Тренчев:
Аз съм съгласен, че навлязох в повече детайли, но е хубаво изчистването на тези въпроси, защото това е ключово за подкрепата на някои колеги дори на първо четене. Ако те смятат, че технологично не е възможно да стане, може да решат да не подкрепят. Аз за това навлизам, а не защото много обичам да говоря пред публика. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз ви предлагам да приемем, че г-н Тренчев предварително отговори на някои въпроси, които аз бих искал впоследствие да му задам.
Благодаря, колеги. По процедурното изказване на г-н Попов, аз ще помоля всички като вносители, да се съобразяваме. Не е редно да въвеждаме специален регламент. Той е установен в правилника. Няма да включвам хронометъра, но моля колегите да се съобразяват все пак с правилника.
Бяха представени законопроектите по т. 7 и т. 9 от колегата Тренчев.
Продължаваме по хронологичния ред както е по дневен ред.
Връщаме се на т. 5 и т. 6 – законопроекти, внесени от ДПС.
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-140, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 22.07.2015 г.
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, вносители са група народни представители от Движението за права и свободи.
Първият законопроект, така както е подреден хронологически, е свързан с нашето виждане, което за съжаление се потвърди и в практиката на последните местните избори. Прекалено ниският праг, който се предвиждаше за преференции - 7% от общинската избирателна квота, доведе до огромни размествания, проблеми, несправедливи резултати в много листи и в много общини. Както предвиждахме ние, както е записано и в мотивите, така се случи и на практика – хора с по 20, 30 и 40 преференции прередиха другите кандидати и се оказаха избрани за общински съветници с подобни числа на преференции на фона на гласове за съответната общинска листа без преференции в пъти, в пъти по-големи.
Да не говорим че въобще въвеждането на преференции създаде огромни проблеми в целия изборен процес – над 437 000 недействителни бюлетини в цялата страна, невиждано число, огромни грешки при отразяването на преференциите и въобще на изборните резултати в протоколите, отчитането им, което създаде основания за оспорване на резултати и т.н.
В крайна сметка аз съм убеден, че нито една политическа сила не остана доволна от този експеримент. Той доведе, както казах, до подмяна на действителния вот на избирателите поради твърде ниския праг на преференциите и затова ние сме предложили с този законопроект поне малко да има съпоставимост и представителност на преференциалния вот съобразно с цялостната тежест на съответната политическа сила в съответния вид общински избори. За това ние сме предложили прагът за преференциите да се вдигне до едно разумно ниво, което да съответства на така наречената общинска избирателна квота, т.е. ако някой има желание преференциално да бъде избран, т.е. да намери място в бъдещия общински съвет, то нека той да получи толкова преференции, колкото тежи едно съветническо място. Тоест, нека да получи толкова преференции, колкото е така наречената общинска избирателна квота, за да може с пълно основание да претендира, че е прередил другите преди него в листата. В противен случай наистина се получава подмяна на вота. Ако някой наистина претендира, че е по-избираем от другите си колеги в листата, то нека се яви самостоятелно, вместо да използва листата за общински съветници на дадена партия и с 20-30 преференции на роднини, близки и свързани лица и т.н. да прережда листата на своята политическа сила. Това е едното предложение.
Другото касае проблема с прекаленото снижаване на прага за образуване на населени места и организиране на избори за кмет на кметство. Видяхме и на тези избори, че в много населени места на книга се водят по постоянен адрес един брой жители, реално живеят в пъти по-малко. Така че се получиха парадокси в някои села с по няколко жители да се организират избори за кмет на кметство. За това ние предлагаме да се вдигне този праг на по-разумните нива, т.е. да се възстанови по-разумният праг от 350 жители за образуване на кметство, съответно за провеждане на избори на кмет за кметство.
Това е първият законопроект.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Моля, представете и следващия законопроект по т. 6.
По шеста точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-141, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 22.07.2015 г.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, този законопроект е внесен хронологически след този на г-н Георги Кадиев и аз му благодаря, че ни изпревари в това отношение. Всяка подобна инициатива ние я приветстваме. Тогава, когато някой колега, представител от друга политическа сила или необвързан с някоя политическа сила, също се присъедини към нашата дългогодишна позиция, че не трябва да има подобно ограничение, ние можем само да се радваме и да благодарим за това.
Този законопроект, уважаеми колеги, цели да премахне едно ограничение, което е противоконституционно, което противоречи и на Европейската конвенция за правата на човека, и на Хартата за основните свободи на Европейския съюз, на препоръките на Венецианската комисия и на препоръките на всички мисии на ОССЕ и на Венецианската комисия, които са идвали да наблюдават изборите в България, а именно ограниченията за водене на предизборна кампания само и единствено на официалния език. Във всички тези документи се гарантира правото на информиран избор на гражданите. Какво значи информиран избор? Това означава всички ясно да разбират и да осъзнават залога на изборите, посланието на партиите и т.н. и в това отношение никакви езикови ограничения не би трябвало да съществуват и не съществуват никъде в цивилизования свят и по-специално в Европа. Само единствено в България съществуват подобни ограничения. Крайно време е това ограничение да отпадне, за да имаме основание да се наричаме пълноправна европейска държава. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Хамид като съвносител иска да допълни нещо по този законопроект.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател. Само две думи. Аз също съм благодарен на г-н Кадиев за това, че ни е „изпреварил” с внасянето на законопроекта, но мисля, че е некоректно да бъде изтъкван този факт от него самия. Ние се отнасяме с уважение към него, но още с приемането на този мракобесен текст не от предния, а от по-предния парламент ДПС винаги е възразявало срещу този античовешки, антиевропейски текст. Винаги сме поставяли този въпрос, включително и на най-високо ниво и в Съвета на Европа и пред Венецианската комисия и пред Европейския парламент. Това е постоянна политика на Движението за права и свободи. Ние не можем да се съгласим, че това нещо може да се случва в демократична България.
Искам само да ви споделя, че всички наказателни постановление, които бяха наложени по този текст, вече са отменени от съда. Останаха да влязат в сила само две постановления, но, надявам се, няма да влязат такива в сила. Надяваме се, че в най-скоро време европейските институции ще обърнат малко по-сериозно внимание на България, защото с този мек тон и с тия препоръки на Венецианската комисия – „моля ви се, коригирайте този текст, той не бива да съществува в една демокрация”, явно не върши работа в България. За това ние ще бъдем постоянни в тази битка. Само ще ви кажа един пример. Хилъри Клинтън започна кампанията си за президентски избори в щатите на испански език. Ако сега живеехме в щатите, представете си забраната на Хилъри Клинтън да разговаря на испански език. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хамид. Колеги, пристъпваме към представянето на законопроекта по т. 8 от дневния ред.
По осма точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-13, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 16.02.2016 г.
Колега Никифоров, заповядайте.
Лъчезар Никифоров:
Внесеният от нас законопроект предвижда няколко изменения и допълнения на Изборния кодекс.
На първо място, в настоящия Изборен кодекс жалби срещу решенията на ОИК и РИК се подават пред Централната избирателна комисия, а решението на ЦИК се обжалва пред Върховния административен съд. Това законодателно решение затруднява допълнително съдебния контрол и възможността за извършване на съдебен контрол и за това ние считаме, че следва да бъде променена подсъдността и актовете да се съобразят с инстанциите, които биват контролирани. Целта е да се осигури достъпът до правосъдие и участието на страните в производството и основно съкратените срокове за разглеждане на този вид дела. При сегашното законодателно положение не е гарантирано пълноценното участие на страните предвид на кратките срокове и предвид на подсъдността.
Направените от нас предложения са свързани само със случаите, в които ЦИК се произнася по жалби срещу решения на Общинска избирателна комисия и Районна избирателна комисия, поради което съдът се явява като единствената съдебна инстанция. Следва да бъде отбелязано, че местонахождението на съответната Общинска избирателна комисия и Районна избирателна комисия следва да следват подсъдността на съответния административен съд, а това е административният съд по местонахождението на съответната Общинска избирателна комисия и на съответната Районна избирателна комисия.
На второ място, но не по важност, считаме, че в действащия Изборен кодекс се регламентират обстоятелства, свързани с неподписването на протокол от съответна комисия. Неподписването на такъв протокол не води до недействителност на акта и на последно проведените няколко избора масово сме свидетели на протоколи без подпис. За това предлагаме неподписването на протоколите извън предвидените случаи да води до тяхната недействителност и така да се гарантира честен и справедлив изборен процес и отразяване съответно на резултатите.
Предвиден е и механизъм, когато съответно лице подписва протокол с особено мнение, да излага своите мотиви допълнително на отделна страница, като съответно записва, че протоколът се подписва с особено мнение.
Също така считаме от особена важност въвеждането на машинно гласуване. Има и други предложения, съвпадащи с нашето предложение, като ние считаме, че на следващите предстоящи избори възможността за провеждане на машинно гласуване е сведена приблизително до 5 000 избирателни секции, но сме предвидили към 2018 г. във всички избирателни секции на територията на България да може да се извършва машинно гласуване.
Също така имаме и аналогично предложение на направеното от колегата Йончев предложение, което е свързано с Централната избирателна комисия и възможността в нейния състав да бъдат включвани членове, които са излъчвани от парламентарно представени политически партии. При настоящия мандат от 5 години ситуацията е по-различна, т.е. в Централната избирателна комисия са представени политически партии, които в момента нямат реално присъствие в нашата политическа действителност.
Това са в общи линии предложенията, които правим ние от парламентарната група на АБВ.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега Никифоров.
Пристъпваме към представянето на законопроекта по т. 10 от дневния ред - Обсъждане за първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 654-01-16, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 19.02.2016 г.
Г-н Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Благодаря, Г-н Председател, преди това позволете ми едно изречение по проекта по т. 9, на който съм съвносител. Това е законопроектът, който сме внесли и е подписан практически от целия Реформаторски блок, което напоследък май не се случва толкова често – всички партии и гражданска квота сме го подписали, това е за дистанционното електронно гласуване.
Исках да обърна внимание, че в законопроекта е предвидено той да влезе в сила след две години, като поетапно е предвидено да бъде изграждан капацитета и на Комисията за дистанционно електронно гласуване и да се приемат и наредбите по прилагането на закона, като включително се проведат и няколко пилотни проекта, за да се гарантира, че наистина ще заработи качествено дистанционното електронно гласуване и няма да има фалове.
И другото важно нещо, на което бих искал да обърна внимание, че предвиждаме в така наречения закон за референдумите, да може да се гласува и на референдуми по този начин. Виждаме, че стават все по-популярни референдумите, така че ми се струва резонно.
И още веднъж да подчертая огромния принос на Инициативния комитет „Гласувай без граници” и на техните експерти, които много ни помогнаха да се случи този законопроект.
А сега по законопроекта по т. 10, на който аз съм основен вносител и който предполагам на голяма част от колегите е познат, тъй като той беше внесен почти в същия си вид още миналата година, след което го изтеглихме, за да можем да преработим електронното гласуване и да го внесем като отделен законопроект. Тук акцентите са няколко.
Част от нещата вече някои колеги споменаха, но аз ще акцентирам върху това, което не беше казано. Започвам с българите в чужбина. Колегите от ГЕРБ също имат подобни предложения за създаване на избирателен район в чужбина и даване възможност на нашите сънародници там наистина да гласуват вече за личности и да имат вот равнопоставен на нашия в държавата, а не да гласуват по начин, по който след това техните гласове да се преливат изкуствено в общия брой гласове в България и това изкривява включително и изборния резултат в много избирателни райони в България. Нашето предложение всъщност е да има три избирателни района за чужбина, като сме го мотивирали донякъде с географски признак, но и с това, че на практика близо 2 милиона български граждани в чужбина имат право на глас и е логично те да избират и доста съществен брой народни представители.
Във връзка с правото да избират личности, следващата тема ,която бих засегнал, е за преференцията. Вече се чуха някои неща по отношение на преференцията. Ние предлагаме не само да се запази преференцията в настоящия й вид, но дори и да бъде засилена, като се въведе и по-скоро се възприеме общият праг от 5%, който в момента съществува за избори за Европейски парламент, т.е. той да бъде възприет и при национален и при избори за общински съветници. Считаме, че това е един добър съвременен израз на мажоритарно гласуване, който дава възможност наистина да се гласува мажоритарно за кандидати и да се подбират най-добрите кандидати, а не тези, които дадена партия е сложила на първо място в листата, а след това, примерно, изключват парламентарната група, което го казвам с доза шега, но очевидно и партиите понякога грешат.
Продължавайки нататък, имаме предложения по отношение на номерацията в бюлетините пред подредбата на партиите да отпадне. Това мисля, че вече се спомена като мярка за отпадане на ефекта „15 – 15”, като считаме, че по този начин всеки следва да е грамотен, да прочете и да гласува информирано за партия и кандидати, които харесва, а не за които му е казан номерът предварително под една или друга форма, или има индиански нишки, конци, мерки и всички други негативни практики за контролиран вот, които знаем.
Още нещо, много важно, това е за машинното гласуване. Предлагаме още на тези избори за президент поне в 6 000 секции да се гласува машинно. Колегите са направили сходно предложение за 5 000 секции. Доста експерименти вече се направиха. Видя се, че наистина машинното гласуване работи добре, но не се полагат усилия за неговото популяризиране. А това е един добър начин да се елиминират много от лошите практики по неотчитане на преференции, поправки на протоколи, разнасяне на чували, разпилени изборни книжа и т.н. Всички знаем, че там още с момента на подаване на гласа на изборния терминал той практически се отчита и няма опасност да бъде сгрешен и неотчетен.
До тук ще спра и ще оставя за дебата другата част. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов.
Пристъпваме към тринадесетия по ред законопроект - Обсъждане за първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 654-01-20, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 22.02.2016 г.
Колеги, ще си позволя кратко да представя законопроекта, защото той е дост обемен.
По електронното дистанционно гласуване представили сме разработка, която съответства на една от трите наши предходни разработки, актуализирана, като е предвидено до 2018 г. електронното дистанционно гласуване да бъде експериментално и резултатите от гласуването да имат аналитично значение. Припомням, че досега всички експериментални модели, които са прилагани по изборните кодекси досега, на практика не съществува сериозен, читав и годен подробен анализ, който да е извършен. С колегите при подготовката търсихме анализ за преброителните центрове, имало е такъв експеримент, не открихме сериозен анализ. Бих казал, че нямаме такъв анализ и за машинното електронно гласуване. Дано да успеем в един разумен период от време, когато прилагаме експериментално едни модели, да направим и необходимите изводи от тяхното прилагане.
В нашите мотиви, в самото начало, вие сте видели, че огромна част, може би 1/3 от мотивите, са посветени на един проблемен въпрос, който не е партиен. И това е част от предложенията, които правим за подобряване на изборното законодателство, съобразно изискванията на Венецианската комисия, ОССЕ, ГРЕКО и съобразявайки последния анализ на ЦИК. Това е наше предложение по отношение частична възможност лишените от свобода да гласуват. Докладите на Венецианската комисия вие ги знаете и мисля, че няма смисъл да ви ги представям подробно. Да, вероятно в дебатите ще стане въпрос, имаме конституционна норма, която изрично забранява лишените от свобода да упражняват правото си на глас, което се възприема, че противоречи на Европейската конвенция, което пък налага да се съобрази нейното приоритетно действие спрямо националното законодателство.
По специално настояване на експертите и на колегата Митева сме установили основен принцип едно лице с едно качество в изборния процес. Предложили сме създаване на 32-ри многомандатен избирателен район „Чужбина”, заедно това предложение касае и промяна в чл. 250, където се отменя минималният брой мандати в многомандатен избирателен район, който досега беше четири. Смятаме, че това ще подпомогне на ефективната пропорционалност при определяне на мандатите, включително ще приближи „цената” на мандата да бъде равна за всички избирателни райони. С това си предложение за 32-ри многомандатен избирателен район повтаряме, нашето предложение е такова, каквото го бяхме направили във временната комисия на Мая Манолова в 42-то Народно събрание, където това наше предложение не беше прието.
По отношение на преференцията сме направили предложение преференцията в местните избори по отношение на избора на общински съветници, като сме предложили пропорцията 7% да остане, но да се промени относимата база, като вместо общинската избирателна квота това да бъде броят действителни гласове за съответната листа, като смятаме, че това всъщност ще доведе до съотношението преференцията да е равна на един мандат, т.е. да се приближи до общинската избирателна квота.
Направили сме предложение и то главно с оглед да започне и да се проведе дискусия и да бъде отворена тази тема и на първо и на второ четене – предложили сме по-къса предизборна кампания, вместо 30 дена предизборната кампания да бъде 21 дена, като смятаме, че това ще оптимизира пропагандата и агитацията на партиите и участниците в изборния процес и ще намали апатията на избирателите срещу повторяемостта на политическите послания.
Направили сме предложение съобразно препоръката на „Група държави срещу корупцията - ГРЕКО” за прозрачност на партийното финансиране.
Предложили сме корекции в статута на списъците за гласуване в чужбина, по които имаше две промени в предходния и в сега действащия Избирателен кодекс. Всъщност предложението ни е да има списъци в чужбина, защото на последните избори списъци няма. Те започват от бял лист хартия.
Смятаме, че сме подобрили уредбата по отношение дописването на избиратели в изборните списъци в особени случаи – в лечебни заведения, в затвори.
Предвидили сме право на отговор в предизборната кампания тогава, когато е засегнат авторитетът на институция, не само на участник в предизборната кампания.
Предвидили сме две мерки по отношение на Централната избирателна комисия:
Едната е по отношение на обучителните екипи – те да се състоят не само от членове на ЦИК, а да могат в тях да участват и експерти. Смятаме, че с това ще се подобри обучителния процес и това ще подобри работата на районните избирателни комисии, на общинските избирателни комисии и оттам и на секционните избирателни комисии.
По отношение на ЦИК също така сме предвидили възможност ЦИК да издават подзаконови нормативни актове, което би могло да бъде ефективна мярка за облекчаване на процедурите, от една страна и от втора страна, и на изборните книжа. Това е един процес, който и колкото амбициозно да настояваме да бъде осъществен сега, надали би могъл да протече в един етап. Но все пак трябва да започнем усилията за това олекотяване и облекчаване, което ще доведе до повишаване обективността и достоверността на изборните книжа.
По отношение на обособяването на така наречените малки населени места в кметство предложили сме границата да бъде 350, подчертавам, избиратели, а не души. Това означава, че това ще бъдат населени места с около 400-450 души население.
По-нататък в дебатите ще вземем отношение и по предложенията за увеличаване състава на общинските избирателни комисии в градовете с районно деление. Виждаме, че има законопроекти, които съдържат такива предложения. Ние също имаме наше предложение в тази посока.
Благодаря за вниманието за представянето. Надявам се да не съм прекалил с времето.
Пристъпваме към последния четиринадесети по ред законопроект.
14. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 654-01-22, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 23.02.2016 г.
Заповядайте, г-н Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Съвсем накратко ще представя нашия законопроект.
Като цяло той цели, ако не пълното, то поне ограничаването на възможността за фалшификации на каквито и да било избори – местни, парламентарни, за президент. Видно е от последните избори, че основните фалшификации бяха на ниво изборни книжа, защото на практика всеки 9 от 10 протокола беше поправен.
Ние сме премахнали представянето на два оригинални протокола, защото оттам идва и възможността за фалшификация на изборните резултати. Предложили сме го, като подробно сме уредили извършването на поправки в съответните протоколи на секционните избирателни комисии.
Предложили сме условия и ред за назначаване на членовете на секционните комисии – малко по-различни, има ги в самия законопроект.
Начин на отчитане пред общинската, респективно районната избирателна комисия.
Имаме и някои предложения с практическа насоченост. Досега в България произвеждането на изборите става в тъмна стаичка, която е направена от чаршафи. Ние сме предложили да се поставят кабини, което го има и в много европейски държави като практика. В крайна сметка въпросът е да се гарантира тайната на вота. Записали сме, че кабината не трябва да дава възможност да се използват мобилни телефони. Мисля, че това ще ограничи възможността за контролиране на вота, за заснемане начина на гласуването. А специално за придружителите, когато те не изпълняват тази своя основна функция да придружат гласоподавател с увредено зрение или затруднения в придвижването, защото на практика гласуването ще става в контролирана среда в секционна комисия, няма да се позволи да се види начина на гласуването, но в същото време няма да се позволи и манипулацията на начина на гласуване, заснемането и по-точно разкриването на тайната на вота. Знаете редица прийоми – с линии, с GSM и пр. Мисля, че заслужава да се подкрепи това наше предложение.
Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря на г-н Филип Попов.
Уважаеми колеги, чухме представянето и на 14-те законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Сега е времето за откриване на дебатите. Има ли желаещи да вземат отношение по така представените законопроекти? (Общо по всички ли?) Да, общо по всички.
Заповядайте, г-н Симеонов.
Валери Симеонов:
Аз съм за пореден път много изненадан от вашето предложение, с което фактически се опитвате да прокарате агитация на някакъв език, различен от официалния. И още повече съм изненадан от начина, по който вие мотивирате забраната за ползване на чужд език, като нещо нечовешко и нехуманно. Веднага възниква въпроса а човешко и хуманно ли е български граждани, които би трябвало когато отидат да гласуват и които би трябвало да имат зад гърба си българско образование, завършено поне основно, защото те вашите избиратели мисля че го имат основното завършено, обаче човешко и хуманно ли е тези хора да бъдат откъсвани, капсулирани, затваряни в отделни региони, изолирани от останалата част на българския народ и да се насърчава тяхното откъсване и изолиране по този начин. Това е абсолютно нечовешко, абсолютно нехуманно. Всички те са граждани на Република България, те трябва да владеят български език и те го владеят и трябва да бъдат насърчавани тези, които не го владеят много добре, да го овладеят още по-добре.
Така че предложението ви е непонятно, още повече като виждам кой е водачът на вносителите, за който се доказа поне към настоящия момент една силно протурски ориентирана политика и влияние. Така че това го разбирам, обаче мотивите ви не мога да разбера. Предложението го разбирам, но мотивите куцат.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Симеонов. Г-н Хамид по начина на водене.
Хамид Хамид:
Г-н Председател, молбата ми е към Вас, въпреки че не чухте за какво става въпрос, но и към г-н Казак.
Уважаеми г-н Председател, моля да не допускате да бъдат обиждани български граждани, избиратели на която и да е партия, като се твърди абсолютно неистински, лъжовно и невярно, че имали основно или около основно образование. Твърдя, че избирателите на ДПС са в по-голямата си част с висше образование за разлика от избирателите на други партии. Благодаря ви.
Валери Симеонов:
И аз протестирам. Настоявам избирателите на другите партии да не бъдат обиждани. Как може да се допуска такава дискриминация.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Димитров.


Емил Димитров:
Абсолютно сте прав колега Хамид. Голяма част от избирателите на ДПС са с висше образование, придобито в български висши учебни заведения. Когато тези хора завършват основно и средно образование получават българска диплома и се дипломират на български език. Когато учат висше образование учат всички предмети на български език. Когато отидат да вземат шофьорска книжка те карат по българския Закон за движение по пътищата и правилника за прилагането му. И само в деня на изборите те забравят българския език и за това трябва през тези 20 дена да бъдат агитирани на турски. Съгласете се, че не е състоятелно. Как през целия си живот за здравни осигуровки, за пенсия, за образование, за медицински услуги, за постъпване на работа и т.н. знаят български език и никой не им оспорва. И само в деня на изборите и в дните около изборите са го забравили. Недейте така. Наистина са с висше образование и никога не са били репресирани. Направете справка. Имат си и шофьорски книжки на български и никой не го оспорва. Няма етноси, които да нямат или други да имат и да се прави някакво разделение. Тук в случая малко прекалихме. Недейте.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Реплика от г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Уважаеми г-н Димитров, благодаря Ви за изключително прецизното изказване. Така е. Избирателите на Движението за права и свободи прекрасно владеят българския книжовен език. Това не пречи, обаче, в част от малките населени места по стара традиция някой да се обърне с поздрав само към избирателите с едно „Есселяму алейкум”. Говорим само за поздрав. Поздрав, какъвто моят колега Йордан Цонев, макар че не знае други думи на какъвто и да е друг език, беше глобен. Той има акт и наказателно постановление за това, че си е позволил да поздрави някой. Тук не говорим кой какъв език владее. Ще се изненадате какъв правилен български език говорят избирателите на ДПС. Тук говорим за уважение и за един поздрав.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, моля за тишина. В процедура сме. Г-н Димитров има възможност за дуплика, ако желае. Не желае. Други изказвания? Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, открихме разискванията с изказване на колегата, който не е член на правна комисия, но пък той внесе необходимата острота в дебатите и може би и заради присъствието на медиите.
Аз искам само да отговоря на част от поставените въпроси.
Уважаеми колеги, това е един принципен въпрос. Тук не става въпрос дали някой владее или не владее и доколко владее официалния език. Това не е проблем. Проблемът е до правото на всеки да получава информация и да участва пълноценно в предизборната кампания, без да бъде дискриминиран. Определени предизборни послания могат да бъдат отправени и могат да бъдат възприемани по-добре тогава ,когато се отправят и на майчин език, освен на официалния. Това по никакъв начин не пречи нито на воденето на кампанията, нито на възприятието на тези послания. Напротив. И не случайно никъде в Европа никой не поставя проблем за това дали определени политически сили водят кампания на друг език, освен на официалния. Аз мисля, че е крайно време ние да загърбим тази неприязън към чуждите езици, напротив, да се отворим след като вече сме членове на едно мултикултурно общество, каквото е Европейският съюз, където всички езици са равни и не трябва нито един език да се сатанизира или пък да се стигматизира. Напротив, всеки един език е богатство и тези, които владеят повече от един език трябва да бъдат поощрявани да комуникират на тези езици, които владеят в повече.
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Реплики имате ли? Г-н Симеонов, който не е член на правна комисия.
Валери Симеонов:
Естествено, че категорично не сме съгласни. По тази логика се подменя Конституцията на България, която определя като официален език българският. А къде другаде би трябвало да се използва този официален език, ако не на публични мероприятия и събития. За да не помислите, че става въпрос за някакво сатанизиране, ние например от Патриотичния фронт сме категорично против използването на какъвто и да било друг език по време на предизборна кампания. Например, руски или английски. Това са законите, това е Конституцията и едно упорито неспазване на Конституцията не означава, че трябва да стигнем до промяна в избирателния закон, защото тогава ще го вкараме в противоречие с Конституцията. А между другото, такова упорито неспазване продължава, г-н Хамид, г-н Казак, и то продължава точно от представители на вашата партия. В последните драматични събития по вашите вътрешно семейни разводи, раздели или не знам как да го нарека, също имаше такива случаи на демонстративни речи на турски език в Могиляне и къде ли още не. Нали се сещате, че вече има и подадени сигнали.
Така че нека да спазваме законите, ако държим на бъдем български граждани и както вие казвате, традиционно и европейци. Спазването на закона е издигнато в култ навсякъде във всички правови и цивилизовани държави. Г-н Кирилов може да ви го потвърди. Благодаря, г-н Кирилов.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за репликата. Г-н Хамид ще има лично обяснение, но преди това г-н Казак, ако има дуплика, да заповяда.
Четин Казак:
Г-н Симеонов, спазването на закона е обвързано с един друг принцип, а именно йерархията на нормите. Всеки юрист, Вие не сте такъв, ще ви каже, че има йерархия на нормите и всяка норма, която е висшестояща има предимство. Включително и в българския конституционен ред българската Конституция е провъзгласила, че международните договори, ратифицирани и влезли в сила имат върховенство, имат предимство пред нормите на вътрешното право, които им противоречат. От тази гледна точка тази норма, която е въведена в Изборния кодекс противоречи на всички тези изброени по-висше стоящи норми на международното право: Европейската конвенция за правата на човека, Хартата за основните права и свободи и Международния пакт за гражданските и политическите права. Това са все документи с обвързваща правна сила за Република България и имат предимство пред нормите н вътрешното право.
Така че който спазва тези закони, който спазва тези международни правни актове и правата, които те гарантират, не се счита, че нарушава закона. И всеки съд е длъжен да приложи висшестоящата норма и да не признае нарушаване на закона и на правните норми. Крайно време е българското право и специално Изборният кодекс да бъде приведен в съответствие, да не бъде оставен в това състояние на противоречие с нормите на международното право и тогава няма да има никакви проблеми.
Що се отнася до речите, които са произнесени в Могиляне, за които споменахте, там поне Слава Богу нямаше нарушение на никакви норми, тъй като там не става въпрос за предизборна кампания, а става въпрос аз публични мероприятия, които се третират по общия ред по Закона за митингите и манифестациите, където няма ограничения за използването на език. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Хамид, заповядайте за лично обяснение.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Симеонов, чухте г-н Казак. Не сме в кампания и можем да говорим на какъвто език искаме, така че Селям алейкум.
Относно текста на Конституцията, г-н Симеонов. Четете я цялата. Там пише, че всеки наред с официалния български има право да изучава и да ползва своя майчин език. Това е основно право, закрепено в Конституцията, г-н Симеонов.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз мисля, че изчерпахме аргументите. Предлагам ви да не ескалира в емоционален план дебата. Мисля, че и двете спорещи страни изложиха достатъчно аргументи. Ако някой иска да добавя аргументи, има възможност и може да направи изказване.
Бяха заявили желание г-н Петър Славов, след това г-н Делчев.
Петър Славов:
Уважаеми г-н Председател, аз ще преместя фокуса върху останалите важни неща, които коментираме в Изборния кодекс. Едно от нещата, което пропуснах да спомена и което сме предложили в законопроекта с колегата Мартин Димитров, това е така наречената професионализация на изборната администрация. Мисля, че и г-н Кирилов спомена подобни предложения в техния законопроект, но ми се струва, че е важно да помислим как, особено в секционните комисии, на всеки избори да не се учим как се правят избори. Тоест, да има поне по един човек в тези комисии, който вече е правил избори, вече е научен, той да не бъде назначаван от партиите, а да бъде назначаван от съответната, било то общинска или районна комисия или Централната избирателна комисия, ако щете и той наистина да е добре обучен как се прилага Изборният кодекс, как протича изборния процес и да не се налага да се учим всеки път на избори, включително да се стига до драсканици и поправки на протоколи и куп недопустими неща за един официален документ.
Така че това е също нещо доста важно, което сме предложили и се надявам да получи подкрепата ви. Предполагам, че може да бъде и доразвито. За момента това е просто като концепция и предложение.
Нагласата ни с колегата Делчев е да подкрепим повечето законопроекти. Това, което няма да подкрепим, са текстове, които откровено съдържат дискриминационни норми и влизат в противоречие с основния закон на държавата, както и имаме резерви към законопроектите, които така да се каже опраскват преференцията най-образно казано, т.е. ще настояваме тя да остане. И тук апелирам, ако има оттук представените политически партии и парламентарни групи хора, които между двете четения имат намерения да внасят подобни текстове тихо мълком, по-коректно би било, ако сега се каже, ние сме за премахване на преференцията или не, както е записано в някои законопроекти, но не да се прави скрито в последния момент и по един непочтен начин.
И тук може би известно изключение ще направим и ще подкрепим законопроекта на колегите от Патриотичния фронт, който съдържа доста добри неща и се надявам в хода между двете четения наистина да ги убедим да се откажат от тази доста крайна мярка за значително повишаване на прага за зачитане на преференцията при преференциално гласуване на 50% при общински избори. Мисля, че това беше тяхното предложение, цитирайки по памет.
Надявам се също така да успеем да убедим максимален брой колеги оттук присъстващите, освен от политическите формации, които подкрепиха електронното гласуване и референдума, визирайки тук АБВ и ГЕРБ, да подкрепят и самостоятелния законопроект за дистанционно електронно гласуване и той да бъде подкрепен на първо четене а да продължим с въвеждането на дистанционно електронно гласуване.
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега Славов. Тъй като г-н Хайтов заяви желание, за да редуваме политическите сили, позволявам си да дам думата на г-н Хайтов, ако няма реплики към изказването на г-н Славов. Не видях да има реплики.
Г-н Хайтов, заповядайте.
Явор Хайтов:
Благодаря Ви, уважаеми г-н Председател.
Няма подробно да анализирам внесените законопроекти, защото сме на първо четене. Ако искате да изчакаме ДПС и Националния фронт за спасение на България да си урегулират взаимоотношенията и тогава да продължим.
Предс. Данаил Кирилов:
Много внимавам да не стигнат до извън вербален контакт и за това все пак се радвам, че говорят. За това не въвеждам ред, г-н Хайтов. Извинявайте. Но сега ще настъпи тишина и ще имате възможност да продължите изказването си.
Явор Хайтов:
Става въпрос за внесения от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс и макар че аз не съм се запознал детайлно, тъй като той е скоро внесен, но има един текст, който меко казано ми прави неприятно впечатление на пръв поглед и това е § 45, където се предлага предизборната кампания да бъде 21 дена, вместо 30 дни, както е сега. Разбира се, в мотивите си ГЕРБ са посочили свои основания, но аз считам, че това е едно посегателство на основни демократични права и доказали се в годините и по време на всички избори това, че една истинска реална предизборна кампания дава възможност българските гласоподаватели да изберат най-достойните, най-авторитетните, а не бавно и полека, съкращавайки предизборните дни, предизборният период всъщност да избираме анонимни хора и от това като цяло да страда и демокрацията. Не случайно аз като представител на една от най-старите политически формации в българския политически живот „Земеделския съюз”, говорейки си с колеги, стигнахме до извода, че особеното за президентската кампания дори и 30 дни са крайно недостатъчни. Ние трябва да избираме авторитетни и достойни хора и да направим така щото където и да влезе българският президент, хората да кажат влиза българският президент.
За това в чл. 317 ние ще предложим между първо и второ четене нова ал. 3, в която текстът да звучи по следния начин:
„(3) Партиите, коалициите и инициативните комитети обявяват кандидатите си за президент и вицепрезидент не по-късно от 90 дни преди изборния ден. Обявената кандидатска листа се завежда в официален регистър с пореден номер, който се води от Централната избирателна комисия. Последователността на постъпването на обявените кандидат за президент и вицепрезидент определят поредността на вписване в специалния регистър на Централната избирателна комисия.”
Преди да ви запозная с този текст, който ние ще внесем по надлежния ред, аз посочих мотивите си, а именно давайки един по-дълъг период за предизборна кампания и българските граждани да се запознаят реално с плюсовете и минусите на всяка една кандидатура, аз считам, че това е първо, демократично и второ, предполага наистина да се избере най-достойната и авторитетна кандидатура, а не бавно и полека, скъсявайки този срок, да вървим към едно „назначение”. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов. Аз имам желание да направя реплика, но г-н Иванов заяви реплика.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Съвсем кратко аз мисля, че кампанията за всички избори се прави през цялото време на мандата. За съжаление, реалната кампания, която е в тези 30 дена обикновено се състои в оплюване на опонента. Така че единственото, което можем да съкратим е това.
Съгласен съм с мотивите за президентската кампания, защото там става дума за една личност или двойка, която трябва да обиколи много места, да се представи на много места. Но що се отнася за парламентарни, за местни избори, според мен, трябва така да се работи – ние постоянно сме в кампания и това го правим, а не да чакаме последните 30 дена да показваме на хората какви чудеса ще им обещаят, които и Господ не може да ги изпълни. Въпрос на обсъждане, но според мен има логика и да бъде намалена предизборната кампания. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Иванов. Да направя и аз реплика. Но преди това г-н Димитров също иска реплика.

Емил Димитров:
Г-н Председател, искам да се разгранича, че кампанията била предимно за оплюване. Ако някой си е възприел собствената кампания като такава, аз не съм и не искам да участвам.
Две думи. Дали ще са 30 дена или 21 дена, колегата е прав. Има два вида кампания: дълго маратонско бягане - изборите свършиха, подготвяш се за следващите, или майстори на късия спринт – чакаш 20 дена, събираш всичките пари, хвърляш се в кампания и каквото сабя покаже. Това, че ще е 21 дена с нищо няма да попречи. Президентът може да се изложи и за два дена с две изказвания, може да се наложи с 4 години мандат и да повтори мандата си, а и може само с едно интервю, като извади компромат, да загуби битката. Имаме всичките примери досега.
Що се отнася до оплюването, факт е, че всички прекаляваме по време на кампанията. Надявам се след това да не е така. Но аз наблюдавах на ГЕРБ кампанията на последните избори. Хареса ми. Големи шатри, идват хора, правят концерти и т.н., не ми приличаше на оплюване. Така че се разграничавам от това.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Г-н Калфин, заповядайте.
Кирил Калфин:
Благодаря, г-н Председател.
Аз смятам, че намаляването на кампанията е нещо добро, защото когато един кандидат или една политическа партия имат ясни послания, не е необходимо те да се повтарят многократно на нашите избиратели. Нашите избиратели са разумни и когато чуят това, че има определена цел, че има ясни послания, те ги възприемат. А когато не се правят такива послания, а се цели нещо друго да се постигне чрез манипулации и т.н., тогава може би и 30 дни няма да бъдат достатъчни.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Хайтов ще ми позволите ли четвърта непозволена реплика да направя.
Явор Хайтов:
Да, и при това с удоволствие.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, за което. В частта, която касае продължителността на кампанията, колегите говориха много. Аз ще се опитам само да внеса следното, което е новост. След като публиката се запозна с това наше предложение, колеги журналисти ме питаха две различни неща.
Първата група казаха, аха, вие тук защитавате големите партии.
Другата група казаха точно обратното, аха, вие защитавате малките и мързеливи партии, които нямат ресурс да проведат такава кампания.
Очевидно е от двете взаимно изключващи се насрещни твърдения, че нямаме нито една от тези цели. Ако представим в този контекст нашия политически интерес, то се оказва, че нямаме такъв политически интерес. Но сметнахме, че това би могло да бъде база и тема за обсъждане, за да може все пак Народното събрание с гласуване в пълния си състав да вземе решение и да каже: „Да, 30 дни е добре. Досега беше 30 дни, добре е.” Имало е преди сегашния момент период с по-кратка кампания, но опитът не е кой знае колко голям в тази посока.
Но вие направихте много интересна връзка с президентските избори. Използвахте израза „искаме обявяване на кандидатурите за президент 90 дни преди избора”. За това въпросът ми е следният: Под обявяване разбирате отделно правно действие преди регистрацията. Или имате предвид кандидатурите да се регистрират 90 дни преди, т.е. преди още да е започнала хронограмата да тече, ако се запази по същата дължина на хронограмата по изборния процес. Въпросът ви е интересен.
Въпросът ви е интересен и в контекста на дебатите, които текат в Европейския съюз, в европейската общност по отношение на единното европейско избирателно право, където макар и да не е завършила процедурата по влизане в сила на резолюцията, но там има ясни тези за другия вид избор – за европейските избори, където като особен дефект и препоръка се казва, че националните партии трябва да обявяват кандидатите си по възможност и кандидатите на европейските партии, в които членуват 12 седмици преди провеждането на избора. Този 12 месечен срок да стане едва ли неунифициран, стандартен за всички държави в Европейския съюз. Там аргументите са други. Там аргументите са да може да се надхвърли известността на националната лица спрямо общата европейска партийна листа на съответната партия. Тоест, не само тук българските кандидати евродепутати да се обявяват, но да се обявят и кандидатите на Народната партия, на Левицата,, на Либералите и на другите евентуално листи.
Много удължих изказването си. Извинявайте. Имате думата.
Явор Хайтов:
Всъщност по споменатото от мен намерение да внесем текст, с който президентът и президентската двойка да бъде обявена, регистрирана в специален регистър, практически никой не възрази. Вие прехвърлихте темата по отношение на изборите за европейски парламент, г-н Иванов, може би защото е от Русе, а това е един от първите наши европейски градове, също подходи максимално отворено към темата – прие да я дебатираме, така че стъпка по стъпка аз мисля, че темата президентската кандидатура да бъде обявена 90 дни преди изборния ден заслужава внимание и подкрепа. И отново казвам защо. Защото ние трябва да изберем достоен, авторитетен обединител на нацията, а не вървим в посока назначение. Но навлизаме в едни дебати, които може би между първо и второ четене ще продължим. Вашият въпрос дали да бъде регистрирана или само обявена, аз си позволих намерението да бъде създаден специален регистър, в който партиите да заявяват кандидатурите си, но това на един по-късен етап ще го говорим отново.
Но по принцип ние сме против намаляване на срока на предизборната кампания.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Уважаеми колеги, аз много се радвам, че последните две изказвания отместиха темата от въпроса за майчиния език. Защото има 14 законопроекта и всеки един от тях има различни предложения, а някои от тях много важни, някои от тях много прогресивни, някои от тях, които гледат в бъдещето и предполагат, че изборният процес в България ще се промени значително точно заради това, че те са модерни. Само да кажа, че ние от Реформаторския блок си даваме сметка, че темата за майчиния език е деликатна, разбираме, че международните договори и Конституцията стимулират и разрешават да се общува на майчин език. Но държа да се отбележи, че едно е да ползваш майчиния език, съвсем друго е да агитираш на майчин език. Тук говорим за избори и все пак ние от Реформаторския блок считаме, че българският език като официален е езикът, който трябва да се ползва при предизборната кампания и затова съвсем уважително няма да подкрепим това предложение на г-н Кадиев и на колегите от ДПС.
Но аз искам да кажа и нещо друго. И ние и ГЕРБ предлагаме в законопроектите си електронно гласуване. Този дял от законопроектите е сложен, защото досега електронно гласуване се провежда, доколкото си спомням само веднъж пилотно и в случай, че се въведе като set от норми, то ще трябва да претърпи няколко теста, а може би и един е достатъчен, а след това въвеждането му ще доведе до ново качество на изборния процес. И аз ще се радвам следващите колеги, които взимат думата, да дебатират малко и по тази тема, защото ние в нашия законопроект сме се постарали да вземем мнението и на признати експерти и да стъпим на естонския опит, както знаете от 10 години там се провежда електронно гласуване, и сме се опитали да предложим такъв законопроект,който да не противоречи на вече съществуващото конституционно решение, което е отменило тогавашни разпоредби, които е намерило за противоречащи на конституцията.
Само да кажа, че ние сме го съобразили и считаме, че законопроектът, който ние предлагаме и законопроектът, който ГЕРБ предлага непротиворечат на Конституцията и в достатъчна степен извеждат на преден план принципа за гарантиране на анонимността и сигурността на вота – нещо, за което Конституционният съд е бил притеснен тогава, но сега предполагам, че няма да бъде притеснен с този законопроект. Бързам да уверя всички колеги, че има технически възможности, има системи, които позволяват изборният процес с всичко, което е предвидено и в двата законопроекта, да протече по такъв начин, че и анонимността, и сигурността, и по засилената демократичност да става факт. Това беше от мен.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Реплики? (Да.) Реплика г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Уважаеми г-н Делчев, противно на очакванията Ви няма да ви правя реплика за заимстваните аргументи за майчиния език от други партии, а ще се спра на това, което казахте за естонския модел. Много е хубаво. Ние сме за естонския модел. Но нека да не слагаме „коня пред каруцата”. Естония преди да въведе електронното гласуване, създаде своята платформа за електронно правителство – електронно управление. Създаде база и след това въведе електронното гласуване. Нека България да направи тази крачка. Виждаме, че опитите да се направи тази крачка се провалят, отменят се обществени поръчки в тази посока. Нека да си създадем електронното управление, електронното правителство, да си създадем всички системи за сигурност и тогава да въвеждаме електронното гласуване. Ние казахме, че там ще ви подкрепим и седим все още на тезата. И след 10 години в Естония, г-н Делчев, гласуват по електронен път едва 20% от гражданите на Естония.
Валери Симеонов:
На последните 31%.
Хамид Хамид:
На последните 31%, но на предишните не повече от 20%. Благодаря ви за забележката. Няма проблем. Така че това е посоката, г-н Делчев, но нека го правим цялостно, нека наистина да е в система. А въведем ли сега в началото електронно дистанционно гласуване, без да имаме тази база, гласуваме да имаме едно или две подменени управления. Твърдя ги най-отговорно. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Дуплика.
Димитър Делчев:
Г-н Хамид, аз противно на очакванията напълно ще се съглася с Вас. Всъщност ние в нашия законопроект предвиждаме електронното гласуване да става на базата на въведена електронна идентификация, съгласно Закона за електронната идентификация. В против случай рискуваме да има кражба на самоличности и то лесна кражба на самоличности. Това е условието. И това условие не е толкова трудно изпълнимо и не е толкова далече във времето. Все пак българските граждани са чакали за електронно гласуване. Ще можем да почакаме още малко, за да имаме ние сигурността, самият аз да съм сигурен, че моят вот ще се отрази. Защото ако аз не съм сигурен, аз няма да отида и да гласувам, ако не съм сигурен в анонимността и в сигурността на системата. И така е за всички български граждани. И за това е важно тук да се води този дебат, да се води в обществото и всички ние да говорим по тази тема, да успокояваме и да въвлечем всички онези български граждани, които в момента са изключени от процеса на електронно гласуване и като цяло от демократичния процес, защото просто са на големи разстояния или нещо друго им пречи. Електронното гласуване е начин да чуем мнението на всички. В крайна сметка това е целта на демокрацията. Нали така?
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Процедура г-н Симеонов.
Валери Симеонов:
Все пак обръщам внимание тук да се говори на граматически правилен български език. Защото да поставиш „коня пред каруцата” може би е някаква турска поговорка или някаква мъдрост, но на български е да не поставяш „каруцата пред коня”. (Приемам.)
Предс. Данаил Кирилов:
Аз не виждам тук процедура, освен самата процедура да поставиш едното пред другото.
Хамид Хамид:
Аз не съм каруцар и не разбирам от тия работи.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма отговор на процедура. Има обратно становище, но няма процедура. Г-н Кадиев.
Георги Кадиев:
Благодаря, г-н Председател.
Аз, уважаеми колеги, няма да говоря за агитацията на чужд език, защото не искам да се концентрираме в тази посока. Мнението ми е достатъчно ясно и в зала ще го обсъдим.
Искам, обаче, един контрааргумент за намаляване на срока на предизборната кампания. Ние категорично вървим в посока мажоритарни избори и за парламент, и за все по-голямо мажоритарно участие. Най-вероятно ще имаме референдум за това нещо. Настроенията масово са за мажоритарно участие и всеки от вас, който е участвал в избори знае, че за тях трябва време. 21 дни за кандидат за президент, при положение, че има 28 области, той дори няма да има по един ден на област.
За един кандидат за кмет на София, който има 24 района при 21 дни дори няма да има по един ден за район да отдели. За мен е абсурдно да скъсяваме срока за предизборната кампания. Аргументът, който чух, ние работим през цялото време и за това нямаме нужда от дълга кампания, може да е валиден за вас, само че има нови хора, които днес се появяват на сцената и искат днес да участват в тия избори и на тях и трябва време. И ето къде вие облагодетелствате себе си, понеже казахте, ние сме облагодетелствани. Напротив, облагодетелствани сте точно по този начин, защото слагате скъсен срок за тези нови политически сили, кандидати, мажоритарни и всякакви, които искат сега да излязат на сцената. Това е. Аз дори не виждам защо ви е това нещо, какво ви носи? Не разбирам логиката, смисъла на това, освен може би да държите собствените си привърженици в напрежение до последния момент кой ще ви е кандидат. Ама това са си ваши вътрешни проблеми, вие си ги решавайте. Това е.
Предс. Данаил Кирилов:
Очевидно са много важни последните 21 дена.
Г-н Кадиев, ще си позволя този път първи да взема реплика. Освен аргументите, които вече споменахме, защото се дебатира и икономията. По-късата кампания все пак е някаква икономия. Дебатиращи журналисти казват това е икономия за партиите. Не, това е икономия и за държавата, и за общините. Защото през този период от време се ангажира обществен ресурс. Ангажира се Българска национална телевизия, Българско национално радио, ангажират се щабовете, които осигуряват изборния процес. Това са областни управители, общински администрации плюс дейността и работата на комисиите. Така че икономисва се и публичен ресурс. Но това, че е в полза на нашата партия, моля да го кажете на нашето ръководство, за да отчетем авторите и една партийна полза.
И още една реплика. Г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Съвсем кратка реплика. Г-н Кадиев, казахте, че сте участвали на доста избори. Така се е случило, че и ние сме ходили на доста избори и мога да ви уверя, че една седмица преди изборите вече хората са решили за кого ще гласуват. През тази седмица единственото, което може да се случи, е да се повлияе на някаква група хора да гласуват по някакъв друг начин. Но хората, които имат възможността да мислят, отдавна са решили за кого да гласуват и точно тази седмица не ни е нужна. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Иванов. Трета реплика г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Г-н Кадиев, 2009 г. помните ли ги тези избори – евроизбори и след един месец парламентарни избори. Знаете ли колко беше срокът на кампанията? 21 дена. Тези закони бяха приети от БСП и бяха гласувани. Казвам го като аргумент за противното на това, което казахте, но това не попречи на ГЕРБ, която беше нова партия, нови хора, да спечели изборите. Не върви този аргумент, който казвате. Разбирате ли? Това исках да ви напомня. 2009 г., колеги, с измененията в двата отделни закона беше 21 дена кампания. Може би има други аргументи. Съгласен съм да ги обсъждаме. Дали за всички избори е необходимо да бъде 30 дни кампанията? Някои са по-натоварени политически, други – по-малко. В това отношение ми е репликата, да ви припомня. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Кадиев за дуплики.
Георги Кадиев:
Няма да правя. В залата ще ги направя. Очевидно сме на различни мнения. Аз ви дадох един прост аргумент – 28 области – 21 дни. Този кандидат за президент в кои две области ще отиде в един ден и няма ли хората да се обидят. Хората се обиждат, когато не отидеш при тях.
Димитър Лазаров:
Това е друг довод, а не че ГЕРБ иска служебно да спечели изборите.
Георги Кадиев:
Не съм казал, че служебно искате да спечелите. Казах, че облагодетелства партия като ГЕРБ. Но да не се връщаме назад. Добре, това изречение ще го махна. Все едно не съм го казал. Но за другото, че всеки мажоритарен кандидат, особено нов, му трябва време и дори и 30 дни са малко.
Предс. Данаил Кирилов:
Мажоритарният кандидат не обикаля. Той си седи в района. Обикаля се при общи избори и обикаля кой?
Ценим изказването на г-н Кадиев, който не е член на комисията, но мисля, че не е проблем това, че се изказва не само по неговия законопроект.
Има думата г-н Казак. След това г-н Попов.
Четин Казак:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Съвсем накратко по въпроса за електронното гласуване. Знаете нашата позиция. Тя е принципна. Стана ясно, че все още е рано и трябва поетапно, постепенно да се мисли за начини, средства, технически решения за въвеждането на електронното дистанционно гласуване.
Аз мисля, че сега е моментът ние да потърсим ефективни механизми, с които да преодолеем един огромен недъг на българския изборен процес, а именно грешките в гласуването – така наречените недействителни бюлетини, грешките в отчитане на резултатите от гласуването. И това може да се постигне чрез поетапното въвеждане на така нареченото електронно машинно гласуване. Аз се учудвам защо нито една от политическите сили не се е концентрирала върху тази задача. Реформаторският блок, доколкото видях, предлагат да се въведе машинно отчитане единствено на резултатите. Поне така видях. Това е добро начало.
Ние от Движението за права и свободи наистина смятаме, че поетапното въвеждане на машинното електронно гласуване именно дава шанс и би могло да даде шанс за преодоляване на тези огромни проблеми, с които се сблъскахме, включително и на последните местни избори заради огромната бумащина, заради крайно усложнения изборен процес, включително чрез въвеждане на преференции и т.н. и тяхното отчитане, което доведе до огромен брой грешки и при гласуването и при отчитането. Ако се въведе машинно електронно гласуване по подходящ начин, това би допринесло за преодоляване на доста голяма част от тези грешки, премахване на опасността за тяхното допускане. В момента се провеждат експериментални машинни гласувания и те показаха добри резултати.
Предс. Данаил Кирилов:
Имаме електронно машинно гласуване и електронно дистанционно гласуване.
Четин Казак:
Аз апелирам ние без да изоставяме идеята и целта за въвеждането на електронното дистанционно гласуване, сега да се концентрираме да намерим начини да въведем поетапно електронното машинно гласуване именно като средство, като инструмент за преодоляване на недостатъците в изборния процес - грешките, недействителните бюлетини, и хората да свикнат въобще с електронния начин на гласуване, като съвременен метод. Има начини, има средства това да се направи, не е толкова скъпо. И една страна, би допринесло за преодоляване на тези недостатъци, от друга страна, не съдържа рисковете нито за тайната на вота, нито за контролиран вот, нито за манипулиране на изборните резултати, каквито рискове съдържа електронното дистанционно гласуване. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Тренчев иска реплика.
Антони Тренчев:
Аз съм съгласен в частта, че трябва да се върви в посока машинно електронно гласуване в секциите. За електронното гласуване естествено, че ще направим тестовия период, както беше с машинното гласуване, експериментално да видим преди да се отчитат реално гласовете. Последното нещо, което искаме ние, е да се въведе електронно гласуване, което да се издъни и да стане тема табу за следващите 10 години. Но същевременното трябва да се съобразим с волята на 1 800 000 българи, които на референдума казаха, че искат да гласуват електронно дистанционно. Така че е много правилно да се върви и в двете направления и те не са взаимно изключващи се, а допълващи се.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Тренчев. Г-н Казак, искате ли дуплика? Заповядайте.

Четин Казак:
Разбира се, че не са взаимно изключващи се. Нашият апел е докато не получим ясни гаранции, сигурни гаранции срещу опасенията, които всички ние споделяме за честността, автентичността на вота, възможностите за контролиране и подмяна на вота, да концентрираме по-големи усилия в поетапното въвеждане на машинното електронно гласуване в изборния процес, като средство за преодоляване на другите съществени недостатъци, които се наблюдават в изборния процес – огромния брой недействителни бюлетини, грешките в отчитането на резултатите, в изготвянето на протоколите и т.н. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Попов има думата за изказване.
Филип Попов:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми народни представители, гости, аз няма как да подкрепя предложенията за електронно дистанционно гласуване. Наистина няма гаранции на този етап за тайната вота и за възможността за манипулация по отношение на гласуване и за упражняване на натиск и репресия върху свободното изразяване на волята на избирателя за това за кого и как да гласува.
По отношение на електронното машинно гласуване ние подкрепяме този опит. Той съществува и в настоящия Изборен кодекс. Считаме, че там субективизмът по отношение на изборния резултат е сведен до минимум - грешките, непълнотите, фалшификациите са сведени до минимум, когато резултатът се отчита машинно. Но той се отчита машинно в една наистина контролирана среда, каквато е секционната избирателна комисия, а не някъде от разстояние, зад компютър и не се знае къде.
По отношение на задължителното гласуване тук в тези предложения го има, но то никъде не е скрепено със санкции. За да имаме едно задължение, трябва да има и санкция в крайна сметка. Иначе остава едно голо пожелание. Има такъв модел на гласуване при нашите съседи в Гърция, но и там няма санкциониране на практика. Изборната активност трябва да е висока, за да има легитимация на съответния орган, който е избиран, но задължението без съответната санкция е просто глас в пустиня.
Ние ще подкрепим част от законопроектите, но други, предвид липсата на гаранции, макар че има и други хубави предложения, аз лично няма как да ги подкрепя. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Попов. Има ли реплики по това изказване? Няма. Г-н Хамид поиска думата.


Хамид Хамид:
Аз ще се спра на едно от предложенията на една от парламентарните групи – да се упражнява право на глас от лица лишени от свобода, т.е. изтърпяващи наказание, които са осъдени на по-леки престъпления, т.е. извън тежки умишлени престъпления, да имат правото да гласуват. В няколкократната ми практика като заместник-председател, секретар на големи районни избирателни комисии, на общински избирателни комисии искам да ви разкажа как се гласува в един затвор. Половин час след откриване на изборния ден от затвора звънят и казват: „Може ли сега да донесем протокола?” Масово преди закуска се гласува, за половин час гласуват 100% от списъчния състав в затвора. Естествено това са само арестантите и приключва. Тоест, моите опасения чисто хипотетични са, че партията, която управлява този ресор би имала едно предимство от около 8 000 - 9 000 гласа на едни евентуални избори. Мисля, че около 11 000 е броят на всички затворници, като 70% от тях изтърпяват по-леки присъди. Тоест , тук става въпрос за едни 8 000 - 9 000 гласа, които половин час след откриване на изборния ден една политическа сила би имала като предимство. Чисто хипотетично говоря! Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря на г-н Хамид. Реплика Филип Попов.
Филип Попов:
Под формат на реплика, но всъщност няма как да не се съглася с това, което г-н Хамид каза, защото тези хора в крайна сметка са поставени в зависимост от администрацията на държавата и на съответното място за лишаване от свобода. Такъв текст ще доведе до нещо, което не граничи с демократичното и най-вече свободно упражняване на волята на избирателя. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Г-н Хамид, искате ли дуплика. Тя репликата беше по-скоро съгласие с Вас. Други изказвания има ли, уважаеми колеги? Не виждам желаещи за изказване. Тогава да дадем думата на гостите, но съвсем кратко в рамките на 5 минути. Заповядайте.
Божидар Божинов:
Аз в ролята си на експерт за техническите гаранции, ако желаете, можем да направим среща и да разясня техническите параметри на това какви гаранции има, защото такива има технологично и съм отворен да ги дискутираме.
Предс. Четин Казак:
Добре. Благодаря. Заповядайте, но моля да се представяте.



Огнян Димитров: Сдружение „Експерти на гражданското общество”
Много внимателно слушах аргументите за всички тези законодателни инициативи във връзка с Избирателния кодекс. Доста са се постарали колегите да повишат изискванията към избирателя. Аз си представих един ден като се събудим и ще се окаже, че изискванията към избирателя са доста по-високи, отколкото към кандидатиращите се хора.
Единствената ключова дума, която чух, беше при презентацията на последния законопроект – „гласуване за личности”. Може би не само изискванията към избирателите трябва да се повишат, а и към тези, които дръзват да се кандидатират. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте.
Георги Илиев: Инициативен комитет „Гласувай без граници”
Във връзка с това, което г-н Хамид каза, аз му благодаря. На предишното заседание, на което присъствахме, той направи една добавка в решението на комисията, която гарантираше да има такива гаранции, ако правилно си спомням. В процеса на разработването на законопроекта, който беше внесен от г-н Ананиев и група народни представители, всъщност имаше такава среща с народни представители, но ние продължаваме да бъдем на разположение и нашите експерти, както и експертите към правителството, също са готови да направят такава среща и да обяснят на всички, на всеки един народен представител, че твърденията, които чухме тук за това, че няма гаранции за тайната вота, че ще има манипулиране, че ще има контролиране на вота, че ще има подмяна на вота, даже чухме твърдения, че това със сигурност е така от г-н Филип Попов, са абсолютно неверни. Доказано е от опита на другите държави, които имат електронно гласуване, че такива неща всъщност няма, не се случват. Дори може би в България имаме шанса да направим още по-добър модел, благодарение на това, че разполагаме с опита на другите държави, които са го въвели преди нас.
По отношение на това, което каза г-н Славов за референдумите, всъщност въпросът, на който 1 800 000 български граждани казаха „да” се гласува електронно на изборите и на референдумите. Тоест, хората подкрепиха, самоовластиха по този начин да гласуват електронно и на референдумите, защото въпрос беше формулиран и зададен по този начин.
И накрая едно лично мнение. Преференцията е достатъчен инструмент за мажоритарност и моля ви не я пипайте. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз ще си позволя само с една кратка реплика да не се съглася, че преференцията е достатъчна гаранция за мажоритарност. Това е квази мажоритарност. Иначе мажоритарността си е мажоритарност. Който смята, че може да привлече личен вот, нека го направи извън партийна листа, а не в рамките на вътрешно партийно вторично състезание. Да излезе и да каже: Аз подкрепям тези принципи и защото ми харесвате, за това се кандидатирам.
Има и други реплики. Заповядайте.
Митхат Метин:
В тази посока си позволявам да ви подкрепя, г-н Председател, тъй като ние като политици, които сме работили на терен на последните местни избори видяхме уродливите измерения на тази кампания в кампанията и на работа на практика извън екип. Получи се нещо, което не може д бъде описано, освен ако не сте свидетел на него. Буквално промяна на листи в рамките на 5 до 7 гласа и оттам обостряне на цялата партийна и политическа кампания. Ако ще се запазва преференцията като идея, задължително трябва да се помисли върху праговете за преференция. Защото ниският праг на преференция, повярвайте ми, не води до мажоритарност.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Попов и след това г-н Хамид.
Филип Попов:
По отношение на тезата, че аз съм изказал неверни твърдения за възможността за манипулация на електронното дистанционно гласуване, тези мой неверни, според колегата твърдения, идват от моя сблъсък с грозни практики по отношение на избори от 2004 г. до настоящия момент, в който период във всеки един вид избори аз съм бил ангажиран. Практики, които водят до извода от огромна субективност и зависимост на определен брой хора за изход от изборите от техен работодател, да речем или от местния велможа, да го наречем. И тази зависимост се очертава и се определя дори в контролирана среда – в секционна избирателна комисия. Защото съм бил свидетел как група хора – 50, 100, 200, 300 човека, под строй отиват и гласуват по точно определения начин, защото така им било наредено, така им било казано. Защото в Изборния кодекс има тайна на вота. Тази тайна вота е именно пречката, предпоставката да не се упражнява натиск върху свободната воля на избирателите. Как може на мен някой да ми гарантира, че извън секционна избирателна комисия, някъде пред компютър от някакво помещение работодател или пък човек с власт и възможности върху дадена група от хора няма да си позволи да упражни натиск върху свободната воля. Тоест, няма да им вземе флашките, пръстови отпечатъци и да им каже за кой как да гласуват, независимо дали е един път, два пъти или три пъти, защото имаше предложения, ако не си съгласен, можеш да си промениш волята. Ти може първия път да си бил съгласен, а втория път да ти окажат натиск и да отидеш да гласуваш по съвсем друг начин и този вот да е окончателен. Това се извършва в неконтролирана среда и от тази гледна точка, а не по отношение на сигурността на преноса на данните. Преносът на данните може да успее по някакъв начин да се гарантира. Има специалисти в тази област. Гаранцията е по отношение на начина на гласуване, а той е в неконтролирана среда, извън секционна избирателна комисия. За това се избират секционни комисии, членове, изискване към тези членове, протоколи и пр.и пр.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Попов. Г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Наистина това с преференцията освен, че създаде изключително големи проблеми е всъщност квази мажоритарен елемент. Тоест, лицата, избрани с преференция, не са избрани за такива благодарение на своите мажоритарни качества, а те ползват един постигнат резултат от 93% на партийната листа и само 7% свои. Ако искаме да вървим към мажоритарност, моето предложение е да премахнем всички пречки едно лице да се регистрира като независим кандидат. Да премахнем инициативните комитети, да премахнем изискванията те да представят подписи. Нека да въведем едно лице, ако иска да е мажоритарен кандидат с личната си карта и само с едно заявление да се регистрира като кандидат. Да няма никакви други изисквания. Това е истинска мажоритарност, това е състезателност и аз между първо и второ четене мисля да направя такова предложение. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте.
Георги Илиев:
Благодаря най-много за това, че всъщност това ,което се случва в момента в тази комисия е народните представители да слушат едни хора, които са граждани или пък аз лично съм гражданин и не съм се занимавал с такива нещо преди това. В конкретния случай това ми е първият досег, първото влизане в директен разговор със законодателния орган на държавата.
По отношение на технологиите. Тук има човек, който е много по-голям експерт от мен и не случайно е експерт и към правителството. Ще го помоля, ако иска да каже нещо. Той вече се съгласи да се видим по тези въпроси. В законопроекта на ГЕРБ се пишат едни много точни неща какво се случва с технологията. Най-добрият вариант е предложеният от г-н Ананиев законопроект технологията да бъде оставена за след това да се определя, защото тя се променя непрекъснато.
По отношение на корпоративния и контролирания вот от 2004 г., но според мен и преди това е имало такова нещо, най-важното нещо е, че ако някой иска да продаде гласа си, той ще го направи. Електронното гласуване ще позволи на тези, които не са имали възможност да гласуват и чрез тяхното гласуване реално да обезцени контролирания и корпоративния вот. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Вие повторно искате думата. Ако сте пропуснали нещо важно да кажете, заповядайте, но ще помоля по-кратко.
Огнян Димитров:
Относно подхвърлянето, че 7 милиона ще станат кандидатите. Надявам се да не се страхувате от конкуренция и надявам се тогава да има реален избор, защото сега гласоподавателите не виждат реален избор, г-н Димитров.
Христиан Митев:
Съвсем кратка ми е репликата. Аз нямам нищо против всеки да се кандидатира. Въпросът е да не довеждаме нещата до абсурд, защото представете си действително как ще изглежда бюлетината при 7 милиона, макар че с право на глас ще са 5 милиона, какво правим тогава. Как реално ще произведем изборите. Един такъв избор няма ли да има много повече оспорвания и обжалвания и много повече съмнения в легитимността на този, който е избран по този начин. Да не говорим, че в момента изискванията, които са за инициативните комитети, не са чак толкова плашещи и застрашаващи когото и да било. В края на краищата ако вие не можете да убедите няколко десетки човека да се присъединят към вашата кауза, към вашите идеи, как очаквате да съберете милиони, хайде да не са милиони, а милион или стотици хиляди хора да гласуват за вас.
Емил Димитров:
Г-н Митев го каза хубаво. Ако на вас ви дадат една листа с огромен брой имена, те половината ще са повтарящи се, взаимно изключващи се и вие ще се чудите кой как се казва. Примерно, ако искате да гласувате за мен, как смятате, че се казвам. Питам ви официално. Как се казвам аз.
Реплики: Ревизоро.
Емил Димитров:
Аз съм Емил Симеонов. Никога няма да ме видите в листата и никога ням да гласувате за мен, защото не знаете кой е този Емил Симеонов. Казвам се Емил Димитров Симеонов. Знаете ли колко хора са с първо, второ или трето име едно и също. Знаете ли на колко хора им съвпадат абсолютно имената по този начин.
А иначе благодаря, че ми направихте уточнението, че са специалисти само тези хора, които работят за правителството. Моля други дилетанти да не допускаме.
Георги Илиев:
Казах, че има много специалисти и при нас, които основно са в чужбина. За съжаление, има изтичане на такива специалисти доста голямо и всъщност основните капацитети в нашия Инициативен комитет работят извън пределите на България. Но, според мен, Божо, който го познаваме преди да стане съветник на когото и да било, мисля, че това, че един човек работи като експерт към дадено правителство не го прави по-малко или повече експерт. Напълно съм съгласен с това.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-жо Тянкова, ако искате да вземете становище, заповядайте. Не искате. Ако сме изчерпали желанията за изказване, аз само ще направя едно уточнение. Няма да взимам отделно изказване.
Съвсем бързо ще отбележа, че лично аз няма да мога да подкрепя законопроекта, внесен от Волен Сидеров в частта, която предвижда въвеждане на образователен ценз за упражняване на избирателното право с оглед противоконституционалността на предложението. Ако не беше тази причина, щяхме да обмислим дали да не подкрепим другата част, която касае евентуално задължителното гласуване.
По отношение ЗИД на Изборния кодекс на колегата Кадиев и втория ЗИД, който е внесен от колеги от ДПС ще дадем символично един глас „за”, просто за да зачетем дебата за европейски ценности и свобода при упражняване на избирателните права. Аз съм го обсъждал много с колегите от Движението за права и свободи. Предстои произнасяне на Европейския съд по правата на човека по повод на тяхно искане и тяхно сезиране. Мисля, че скоро ще има произнасяне по този спорен проблем
Лично аз вероятно ще се въздържа да подкрепя законопроекта на г-жа Нинова и колеги, което не означава, че не бих ценил и не бих съобразявал техните технически предложения, ако те бъдат направени между първо и второ четене.
Тъй като сме на първо гласуване няма да влизаме в дебати, има предложения, които са дублиращи се.
Пропуснах да уточня, че изрично ще подкрепим другия законопроект, внесен от колегите от ДПС, който е под т. 5 от дневния ред, защото в него се съдържа предложение, което е абсолютно идентично на нашето по отношение на броя на жителите в населени места. Ние сме го дефинирали като брой избиратели в населените места.
Смятаме, че във всички законопроекти има предложения, които би следвало вече при конкретика и при дебата на второ четене да бъдат дебатирани и да бъдат поставени на гласуване.
По отношение предложенията за задължително гласуване уточнявам, че ние имахме пленарен вот по този въпрос и след дебати не беше подкрепен този от въпросите за произвеждане на референдум. Но без оглед на това, тъй като автономна, независима е законодателната инициатива, ние на този етап няма да коментирам този въпрос.
Колеги, да закривам ли дебата? Няма възражения. Закривам дебатите.
Пристъпваме към гласуване. Подлагам на гласуване законопроекта по т. 1. Който подкрепя на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 454-01-10, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г., моля да гласува „за”. Три гласа „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Шест гласа „въздържал се”. Не се приема.
За отрицателен вот колегата Свилен Иванов.
Свилен Иванов:
Г-н Председател, първо се дублира със следващия законопроект и в този няма санкции, г-н Попов. В другия има. За това ще подкрепя втория. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Пристъпваме към гласуване на законопроекта по т. 2.
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-74, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 08.04.2015 г. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Дванайсет гласа „за”. Против? Три гласа „против”. Въздържали се? Един „въздържал се.
Приема се на първо четене законопроекта, внесен от Валери Симеонов и група народни представители.
Заповядайте, колеги, за отрицателен вот.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз гласувах против и изказвам учудването си как е възможно да се подкрепи един законопроект, който откровено е противоконституционен. Знаете, че по българската Конституция избирателното право е право. То не може да бъде преобразувано в задължение чрез закон, още по-малко пък да бъде обвързано със санкция. Ако този текст стане действащ текст в Изборния кодекс, задължително ще направим всичко възможно да бъде сезиран Конституционният съд и да се произнесе. За мен недопустимо е по този начин лековато да се приемат противоконституционни текстове от правна комисия.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател.
Аз се присъединявам към казаното. Нонсенс е правна комисия да допуска, да гласува и подкрепя противоконституционни предложения. Още повече, че само преди няколко месеца гласувахме подобна идея в едно гласуване за допускане на референдум. Там се изтъкнаха всички аргументи. Там всички народни представители от ГЕРБ, към вас се обръщам, бяхте съгласни, че това е противоконституционно предложение.
Реплика: Има и други неща в закона.
Хамид Хамид:
Да, има и други неща, но това е водещото в принципите на законопроекта. Когато има други неща, те се подкрепят на второ четене. Но самата идея, това предложение би взривило пленарна зала.
Още един път изразявам своето учудване. Според мен се касае за някаква сделка с колегите от Патриотичния фронт. Благодаря.
Георги Кадиев:
Това е абсурдно. Колеги, сериозно ли гласувате задължително гласуване при положение, че знаете какво пише в Конституцията. Прочетете текста. Той започва с думите „гласуването е право” и завършва с думите „правото е задължително”. И вие сте правна комисия.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Митев, извън дебат сме. В процедура на гласуване сме. И аз искам да взема думата, но се въздържам, защото атаката е срещу нас.
Г-н Митев, има думата. Лично обяснение.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, вземам лично обяснение, защото формално г-н Хамид спомена колегите от Патриотичния фронт. С колегата Димитров сме от Патриотичния фронт все още, доколкото ми е известно.
Това, което искам да кажа е следното. На мен поне не ми е известно да има произнасяне на Конституционния съд. Това което аз съм чел са съвсем разнопосочни мнения на конституционалисти, достатъчно авторитетни, достатъчно видни, които застъпват и едната и другата теза. Така че е спорно дали въвеждането на задължително гласуване е противоконституционно, дали е необходимо да има законодателна промяна, която да се изразява със закон за изменение и допълнение на Конституцията или това може да стане през Изборния кодекс. И двете тези ги има. Решение на Конституционния съд няма. Това, че вие имате теза за противоконституционност не прави един законопроект, който дори не е гледан, такъв.
Освен това, следва да ви напомня, че това е едно от предложенията. Има и други предложения. Не се опира философията на законопроекта само и единствено върху задължителното гласуване. Именно заради подобни мнения и становища алтернативно е предложена и активната регистрация. С оглед, обаче, на това, че в нашата предизборна програма е записано, че ние ще направим такова предложение, спазвайки обещанието към нашите избиратели, ние сме го направили. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Взимам съвсем кратко лично обяснение, за да припомня фактите, които вие, колеги, добре ги познавате. Спомняте си дебата и в пленарна зала, и в комисии, дори в предходния парламент по нашите предложения за задължително гласуване, ние сме подкрепяли задължителното гласуване. Дори, ако потърсите в интернет, сигурно ще изведете не знам колко мои изказвания в защита и с обосновка за това, че задължителността, ако няма санкция, не е противоконституционна по отношение на гласуването. Аз само маркирах това, че такъв дебат се е състоял. Но припомням и нашето гласуване, в смисъл гласуването по този въпрос и по тази точка за проведения референдум, при нас беше изключително свободно. Тоест, имаме 50 на 50, ако се извади разпечатка и се сравни са гласували „за” и „против”. Това е така, защото решението беше всеки съобразно собственото си виждане да прецени да подкрепи или да не подкрепи задължителното гласуване.
Но, тъй като пак казвам без оглед този елемент в законопроекта, той съдържа и други предложения. За да може това да влезе в доклада за второ четене и съответно да има предложения за отпадане, изменения и промени на текстовете така, както са отразени в евентуалния доклад за първо четене, за това го подкрепяме.
Реплика: Няма сделка.
Предс. Данаил Кирилов:
Сделка има дотолкова доколкото ние сме партньори с Патриотичния фронт. Това е. Г-н Хайтов.
Явор Хайтов:
По процедура. В режим на гласуване сме.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за напомнянето, г-н Хайтов. Колеги, моля прекратете дебата. Продължаваме с гласуването.
Пристъпваме към първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-95, внесен от Явор Илиев Хайтов и група народни представители на 20.05.2015 г. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Тринайсет гласа „за”. Удивителна подкрепа за г-н Хайтов.
Явор Хайтов:
Не е за г-н Хайтов персонално. За демокрацията в цялост!
Предс. Данаил Кирилов:
Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се.
Продължаваме с гласуването по т. 4 от дневния ред.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-102, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 26.05.2015 г. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Пет гласа „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Не се приема законопроектът, внесен от г-н Кадиев.
Пристъпваме към т. 5
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-140, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 22.07.2015 г. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Тринайсет гласа „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма. Приема се законопроектът с № 554-01-140.
Пристъпваме към т 6 от дневния ред. Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-141, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 22.07.2015 г. Който е „за”, моля да гласува. Пет гласа „за”. Против? Три гласа „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Не се приема законопроектът по т. 6.
Пристъпваме към т. 7 от дневния ред.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-172, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители на 05.11.2015 г. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Петнадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към гласуване по т. 8. Който подкрепя на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-13, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 16.02.2016 г., моля да гласува „за”. Шестнайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се законопроектът, предложен от колегата Михо Михов и група народни представители.
Пристъпваме към законопроекта по т. 9. Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-14, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители на 18.02.2016 г. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Осем гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет гласа „въздържали се”. Не се приема.
Реплики: Моля за прегласуване.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, прегласуваме. Който е „за” законопроекта под № 654-01-14, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Приема се.
Пристъпваме към гласуване по т. 10 - законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 654-01-16, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 19.02.2016 г. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест гласа „въздържали се”. Приема се законопроектът, внесен от Петър Славов и Мартин Димитров.
Пристъпваме към т. 11 от дневния ред.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за допълнение на Изборния кодекс № 654-01-18, внесен от Димитър Андреев Делчев и група народни представители на 22.02.2016 г. Който е „за”, моля да гласува. Дванайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четири гласа „въздържали се”. Приема се законопроектът по т. 11 за забраната на религиозни служители на вероизповеданията да не участват в предизборна кампания.
Пристъпваме към т. 12 от дневния ред. Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 654-01-19, внесен от Димитър Андреев Делчев и група народни представители на 22.02.2016 г. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Осем гласа „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Пет „въздържали се”. Осем на осем.
Реплики: Прегласуване.
Димитър Лазаров:
Няма го вносителя в момента и няма кой да поиска прегласуване.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Славов поиска прегласуване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Седем гласа „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Шест гласа „въздържал се”.
Не се приема законопроектът, № 654-01-19 с вносител Димитър Делчев на първо четене в правна комисия.
Пристъпваме към законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 654-01-20, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 22.02.2016 г. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванайсет гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се законопроектът, внесен от Цветан Генев Цветанов с 12 „за” и 3 „въздържали се”.
Пристъпваме към гласуване на последния четиринадесети по ред законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-22, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 23.02.2016 г. Който е „за”, моля да гласува „за”. Осем гласа „за”. Против? Няма. въздържали се? Седем „въздържали се”. 8 на 7 – приема се законопроектът, внесен от Корнелия Нинова и народни представители.
Колеги, с това приключи гласуването. Изчерпахме дневния ред.
Закривам заседанието.


Председател:
Данаил Кирилов