Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 57

Днес, 01.03.2016 г., вторник, от 11:00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Фонда за гарантиране на влоговете в банките – Борислав Стратев, член на Управителния съвет.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, 10 члена на комисията присъстват. Имаме кворум. Откривам извънредното заседание на Комисията по правни въпроси. Имате предложение за дневен ред. След първоначалната покана с предложение за дневен ред, получихте и допълнително предложение, в което са включени и законопроектите по т. 3 и 4. Предлагаме ви следния дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 654-01-15, внесен от Делян Славчев Пеевски, Йордан Кирилов Цонев и Петър Пандушев Чобанов на 19.02.2016 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 654-01-23, внесен от Менда Кирилова Стоянова, Данаил Димитров Кирилов, Георги Александров Ковачев, Петър Владиславов Славов, Емил Димитров Симеонов, Йордан Кирилов Цонев и Петър Пандушев Чобанов на 24.02.2016 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 554-01-168, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 21.10.2015 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 654-01-17, внесен от Стефан Георгиев Кенов на 19.02.2016 г.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания. Който е съгласен да приемем дневния ред, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се дневният ред
Предс. Данаил Кирилов:
Пристъпваме към т. 1 от дневния ред
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 654-01-15, внесен от Делян Славчев Пеевски, Йордан Кирилов Цонев и Петър Пандушев Чобанов на 19.02.2016 г.
Позволете ми към т. 1 да присъединя и т. 2, тъй като законопроектите са по еднаква материя – Закона за банковата несъстоятелност.
По точка втора - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 654-01-23, внесен от Менда Кирилова Стоянова, Данаил Димитров Кирилов, Георги Александров Ковачев, Петър Владиславов Славов, Емил Димитров Симеонов, Йордан Кирилов Цонев и Петър Пандушев Чобанов на 24.02.2016 г.
Гост по т. 1 и т. 2 е г-н Борислав Стратев, член на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Отправили сме покана и към Министерството на финансите. Колегите от Министерството на финансите са изпратили писмено становище, но за съжаление в този момент няма да могат да вземат лично участие в заседанието.
По вносителите и по представяне на законопроектите.
По първия законопроект не виждам вносител. Колегите Четин Казак и Хамид Хамид казаха, че подкрепят всички законопроекти, но отидоха на Централно оперативно бюро.
Колеги, поради липса на вносители по първия законопроект, ще си позволя да прочета мотивите на Делян Пеевски, Йордан Цонев и Петър Чобанов, които са кратки и лаконични.
„Предлаганите изменения в Закона за банковата несъстоятелност са продиктувани от обществения интерес и са естествено продължение на политиката на парламентарната група на ДПС за осветляване на всички факти и обстоятелства, отнасящи се за фалита на КТБ. Те ще се отнасят и за всички следващи случаи, тъй като е ясно, че публичността при фалит на кредитни институции е от съществено значение, както за превенция, така и за последваща защита на интереса на гражданите.”
Това бяха мотивите по първия законопроект с вносители Делян Пеевски, Йордан Цонев и Петър Чобанов.
Ще представя мотивите и на втория законопроект, който е с вносители Менда Стоянова, Данаил Кирилов, Георги Ковачев, Петър Славов, Емил Димитров, Йордан Цонев и Петър Чобанов.
Уважаеми колеги, съображенията са изложени подробно в мотивите. Няма да ги възпроизвеждам всичките. Иде реч за две групи предложения за изменения в Закона за банковата несъстоятелност.
Едната група от предложения, директно заявявам, произтича от магистратурата с оглед предстоящо постъпване на възраженията срещу приетите и неприетите вземания от синдика и представлява предложение да се съгласуват срокове, доколкото се прилагат две групи разпоредби: тези на Гражданския процесуален кодекс и тези на Закона за банковата несъстоятелност.
Както знаете, Законът за банковата несъстоятелност е приет преди 13 години и на практика за пръв път по този правен ред се осъществява процедура по несъстоятелност на банка. Това води до възникване на сериозни технически и процесуални несъответствия.
Също така знаете, че и Гражданският процесуален кодекс беше приет изцяло нов през 2008 г. Така, например, не са съгласувани нормите за призоваване. Не са съгласувани нормите по отношение сроковете за разглеждане, нормите, които касаят разпределението и образуването на състави, които да разглеждат постъпилите жалби и възражения. Всичко това налага да се намери правно-технически способ и да се обезпечи процесът на следващото гледане на тези спорове в Софийски градски съд.
Другата група предложения, които са инкорпорирани в нашия законопроект, касаят проблеми, които са възникнали в дейността на синдиците до настоящия момент, тъй като и по отношение на тях правната уредба се прилага за първи път. Едно от по-революционните неща, които се предлагат в тези случаи на несъстоятелност на банка, синдикът да може да договоря с адвокатите възнаграждения по-ниски от минималните възнаграждения, които са допустими по регламента на Висшия адвокатски съвет.
Също така се уреждат и някои въпроси със сроковете по отношение на докладите. Вие си спомняте в едно предходно изменение много настоявахме за ежеседмичен отчет на синдиците. Това имаше значение вероятно досега, но вече натоварва синдиците с една по-скоро неприсъща работа и за това сме предложили този срок да се нормализира и да бъде едномесечен.
Другите изменения сте ги видели и ако възникнат въпроси, ще отговарям на възникналите въпроси.
Г-н Борислав Стратев, ако желае да вземе думата, има възможността.
Борислав Стратев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
По отношение на втория законопроект, внесен от народните представители Менда Стоянова и други нямаме бележки. Ние сме участвали в изготвянето, така че ще помогнем с някои технически поправки по-нататък и ще ви помолим също да помислим между първо и второ четене как да се ускори този процес с разглеждането на възраженията срещу неприетите вземания. Защото до момента те са 200 възражения и ако минем по цялата процедура с обжалвания - въззивно, касационно, това може да отнеме години и няма да можем да извършим никакво разпределение на масата на несъстоятелност или поне това, което се е събрало, така че разчитаме и на вашата подкрепа за някакво такова по-бързо производство, примерно, да се предвиди.
По отношение на първия законопроект, внесен от народните представители Йордан Цонев и други, становището ни е отрицателно, не го подкрепяме. Накратко мотивите ни са следните.
Това е все пак договор между два частно-правни субекта, а именно синдикът на Корпоративна търговска банка и „Алис Партнерс”.
На второ място, в самия договор има клауза за конфиденциалност. Той не може да бъде разпространяван без съгласието на другата страна – на изготвилата го „Алис партнерс”. Има едно изключение, което привлича вниманието ви, че може да се обнародва или публикува в някакъв формат този доклад, но този формат трябва да бъде одобрен от двете страни. Тоест, главно трябва да бъде одобрен от изготвилия го „Алис партнерс”.
На трето място, огласяването или разпространяването по този начин на доклада е нарушение на договора и може да доведе до сериозни неустойки за синдика, т.е. да се навреди на масата на несъстоятелност.
На четвърто място, вие все пак направихте една специална комисия, която огласи доста, даже много повече неща от тези, които се съдържат, така че публичният интерес според мен е задоволен в тази степен.
Да оставим синдиците да си вършат работата, без да се въвличат в някакви дела.
На пето място ви обръщам внимание върху един по-политически елемент, мислете и за бъдеще, когато ще дойдат някога такива международни световни компании и нарушаването на клаузите по договора от наша страна по този начин мисля, че не допринася за репутацията на страната ни. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Стратев. Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища, въпроси и по двата законопроекта. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Доколкото разбрах международните компании, каквото си поискат в България, това трябва да им се случи. А ние не можем да приемаме закони, които не се харесват на международните компании.
Доколкото си спомням ние пожелахме да дойде международна фирма и да извърши одит и да бъдем запознати с резултата. Сега изведнъж се оказва, че в договора има клауза, която аз не знам ние да сме упълномощавали да я има, но понеже вече я има, ние не можем да предприемем никакви последващи действия.
Много лесно е да подпишеш договор и да сложиш големи глоби в него в случай на неустойка и после, криейки се зад международното законодателство да кажеш българският парламент не трябва да прави едно или друго. А може би преди да се подпише договорът трябваше някой да помисли или поне трябваше да попита. И ако ви бяхме упълномощили да го подпишете по този начин, сега ще кажем: Да, разрешихме, международна практика – ще намерим доводи един милион в тази посока. Сега обаче отзад-напред – концерт по желание! Каквото не ви хареса, ние веднага трябва да приемем, да са може да ви върви напред всичко.
Съгласен съм, че са за първи път. Съгласен съм, че искат и синдици тук, които са обявявани в несъстоятелност, щом минат две години вече са изпрани, чисти и да започнат от началото. Ние бизнес на ограничена група хора – Цветан Василев след две години за синдик ли да го чакам.
Мисля, че желанието за публичност не може да е безгранично, защото наистина ще попречи да се съберат парите. А от друга страна, да ми кажете такъв е договорът, друг е договорът. Помня 2001 г., когато се подписва договор за външен дълг и който от съображения за сигурност не се казваше, въпреки че всички знаеха резултата, а сега вече викаме: „Такова беше времето, съжалявам!”
Моля ви се, не ме карайте да ставам съучастник в неща, които не съм разрешавал да се случват – договор с тайни клаузи, неразгласяване. Или поне да бяхте го поискали предварително, за да може сега да знаем. Разрешили сме ви да го направите по този начин, направете го така.
Не съм убеден как ще се гласува в залата, въпреки че не може всичко да се казва публично.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Реплики има ли към това изказване? Няма. Други изказвания? Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Аз имам въпрос по законопроекта, внесен от Менда Стоянова и група народни представители. Не знам доколко сте запознати в детайли, но ако може да ми отговорите, ще се радвам.
Всъщност въпросът ми касае § 4 по отношение на възнагражденията за синдици и възнаграждения за адвокати. Първо виждам, че възнагражденията за синдици става на практика необвързано с момента от който започва осребряване на имуществото. Тоест, до осребряването на имуществото синдикът започва да взима ежемесечна заплата като служител и следователно това може да доведе до това синдиците да злоупотребяват с това си право и да отлагат реалната работа по осребряване на имуществото и на практика да удължат целия процес по несъстоятелност.
Вторият ми въпрос е свързан с възнагражденията на адвокатите, което може да е под минималното. Да кажете просто какви са мотивите за тези предложения.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Делчев, аз в представянето казах специално за адвокатското възнаграждение, представих го в аргументацията. Вие просто влязохте по-късно. Ако искате ще повторя пак. Тъй като разходът, ако се приложи нормата за минималното адвокатско възнаграждение, което се привързва пропорционално към размера на интереса, а това е размерът на претендирания интерес, т.е. получава се огромен разход за адвокатски възнаграждения, който би се отразил на масата на несъстоятелността. По тази причина, особено, ако вземем за критерий и настоящия случай, където примерно г-н Стратев каза, че досега има 200 възнаграждения, ние в мотивите сме посочили, че предполагаемият брой е около 400 възнаграждения, като това е до момента, без да включваме другите искове. Това наистина би натоварило масата на несъстоятелност. А при положение, че възниква такава опасност, за това сме предложили по изключение и с оглед това производство, този размер да се договоря и да може да бъде по-малък. Сега тук, чисто адвокатски казано, очевидно е, че когато са няколко дела или няколко иска, множеството обосновава и логиката на адвокатския хонорар.
По отношение на втория ви въпрос за така нареченото константно възнаграждение на синдика. Оказва се, че към този момент това възнаграждение е срочно и сроковете са изтекли. А моментът на осребряване ще настъпи, но ще настъпи в бъдещето. Приемаме, че синдиците имат по-голям интерес да получават втория вид възнаграждение, т.е. определено на база на осребреното имущество, отколкото да получават първоначалното и константно определено. Но така или иначе на синдиците към момента не им се плаща възнаграждение. Този въпрос би следвало да се реши. Тоест, двата момента да се съобразят, да се стиковат и да бъдат приближени един до друг.
Това е логиката на тези две предложения.
Г-н Филип Попов.


Филип Попов:
Точно в тази връзка са тези предложения. Наистина има логика в това, че прекомерното адвокатско възнаграждение би увредило масата на несъстоятелността, но същото се отнася, да речем, и за нотариалните такси. С едно евентуално прехвърляне също биха настъпили вредоносни последици и затова може би да не се ограничаваме единствено върху адвокатския хонорар, а да отидем и по-далече и по отношение на нотариалните такси, защото и те също няма да са никак малки.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз ви благодаря за това предложение, но тъй като по друг случай Нотариалната камара е водила производство срещу мен, ако искате направете го като предложение между първо и второ четене.
Г-н Стратев, заповядайте.
Борислав Стратев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Само няколко аргумента по отношение на това, което повдигна колегата за адвокатските възнаграждения. Незабравяйте, че ние такъв случай на фалит в нашата история не сме имали. Става дума за активи, които се търсят от банката, в размер на 5 300 000 000 лв. Адвокатските възнаграждения, за разлика от нотариалните, които посочихте – нотариалните такси, нямат лимит. Те са 3% плюс 830 лв. върху претендирания интерес. За изпълнителните производства е половината, т.е. 1.5%. Ако сложите върху 5 300 000 000 лв. активи върху които ще се начисли евентуално някакво адвокатско възнаграждение, може да си представите за каква сума става дума.
И на второ място, по-важното, това не е най-страшното – възнаграждението, но въпросът е дали ще си го вземете това възнаграждение от отсрещната страна. Вие имате насрещни длъжници, които са с просрочени с години задължения, нямат никакви активи и вие ще водите дела в името на обществен интерес, защото не може да не водите дела, ще платите на адвоката и нищо няма да вземете отсреща плюс ДДС 20% върху адвокатското възнаграждение. И масата на несъстоятелност на практика ще се изчерпи накрая с разноски по несъстоятелността. А насреща имате кредитори - Фондът за гарантиране на влоговете и другите кредитори, които не са били гарантирани от закона по линия на 196 000 лв. насреща имате вземания на кредитори за 5 300 000 000 лв. точно.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за точните числа, които съобщихте. Те действително дадоха ясна представа за ситуацията. Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Съвсем накратко. Благодаря, г-н Председател.
Каквото и да приемем, то няма да действа с обратна сила. Това трябва да го знаем. Всичко, което вече се е случило, то вече се е случило.
Освен това, без да влизаме в детайли сега дали си определяме възнаграждения на нотариуси и адвокати, по чл. 36 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1 за минималните, тя е в наредба, а нотариалната е по друг начин и е уредена със закон.
Така че влизаме в детайл, който не е важен и все пак да знаем, че отсега за напред решаваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Не, който иска да предложи корекция на нотариалните такси между първо и второ четене нека го направи.
Други изказвания? Г-н Чавдар Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, първо да ви пожелая да сте живи и здрави и да ви честитя 1 март.
Бих искал да посоча, че ние като представители на БСП-лява България отстоявахме докрай и аз си спомням с колежката Мая Манолова текстовете, които са свързани с публичността на действията на синдиците. И категорично не съм съгласен с изложената теза, че видите ли, че, ако ние дадем публичност на договорите, които са възложени от синдиците, по някакъв начин ще нарушим някакви клаузи на конфиденциалност и ще предизвикаме неустойки и т.н. Ами да не сте ги договаряли тези клаузи. Няма как един договор да стои над волята на Народното събрание. Ние сме абсолютно суверенни да решим, че такъв вид договори са недействителни или не могат да бъдат ограничавани с някакви клаузи. По-скоро не самите договори, а подобни клаузи, че са недействителни и че можем да вменим задължение на синдиците такива договори задължително да се публикуват. Аз не съм съгласен с тезата, че публикуването на такива договори, видите ли, щяло да увреди масата на несъстоятелността. Кажете ми как? Тя вече е увредена, колеги. Каквото е могло от тази банка е изнесено и е ясно кой го е изнесъл.
За това категорично подкрепям текстовете, които са допълнение към съществуващите текстове, които са свързани с това да се даде пълна публичност и прозрачност на установените факти за действията преди влизане на синдиците и да се знае от обществото кой всъщност е отговорен и с какви действия е причинил вредите, които ощетиха стотици хиляди български вложители.
Така че ние ще подкрепим текстовете, внесени от колегите Пеевски, Цонев и Чобанов.
Що се отнася до втория законопроект ми се струва, че вместо „да изпишем вежди, можем да извадим очи” и не виждам в текстовете ясна линия, която наистина да улеснява действията и съдопроизводствата по-скоро във връзка с банковата несъстоятелност. Не сме против това. Ние ще подкрепим една такава законова регулация, но може би трябва между първо и второ четене наистина да се прецизират тези текстове и да се види дали улесняваме с предлаганите текстове, например, за чл. 68 и т.н., дали улесняваме съдопроизводството в конкретния случай и хипотеза на банкова несъстоятелност, или всъщност ние може би даваме допълнителни права на недобросъвестни лица до безкрай да водят съдебни дела, с което да блокират целия процес.
Това е, което исках да кажа. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Лазаров за реплика.
Димитър Лазаров:
Г-н Георгиев, радвам се, че има развитие в позицията на БСП, защото си спомням, че преди няколко години предизвикахте референдум.
Чавдар Георгиев:
Ние не сме закостенели, г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Референдум що се касае за АЕЦ-Белене, но тогава обяснявахте, че споразуменията между НЕК и „Росатом”, ако не се лъжа, които не бяха публични, не следва да стават публични, тъй като това са споразумения между две институции. Но се радвам, че има развитие във вашата позиция, принципно развитие. Защото тогава референдумът, като го насрочихте, не искахте хората да разберат какво предвиждат тези споразумения. Благодаря ви.
Чавдар Георгиев:
Може ли кратка дуплика?
Предс. Данаил Кирилов:
Ще имате възможност за дуплика. Нека, обаче, съвсем кратко и аз да взема реплика в следния смисъл.
Аз уточних в началото. Търсех да ви покажа самото писмо, но работата по законопроекта започнахме по искане на Софийски градски съд, които изпратиха подробно в 7 стр. писмо-описание на проблематиката. За това в началото общо казах „магистратурата”, но Софийски градски съд посочва, че е подготвил и написал писмото съгласувано с Търговска колегия на Върховния касационен съд.
Така че в частта, която касае процесуални норми, ние сме се опрели изцяло и главно на предложението на съда.
По отношение споменаването на г-жа Манолова. Ние бяхме заедно в един по-преден момент, когато се изменяше Законът за банковата несъстоятелност и се появи нормата за отчетността. Тук много колеги сигурно ще си спомнят, в Министерството на финансите с представители на всички политически сили стоеше този дебат. Аз мисля, че промяната на отчитането на синдика да не е ежеседмично, а да е ежемесечно е изцяло в хармония с вече напредналата фаза на процеса по несъстоятелност. Тоест, каквото синдиците можеха да осветляват сега с действия, които да опишат в седмичния отчет, те вече го направиха. Те вече се повтарят.
Ако няма други реплики към г-н Георгиев, имате възможност за дуплика.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, това, което даде като пример колегата Лазаров е абсолютно несъотносимо и несъпоставимо. Тук става въпрос за един обществен интерес, повтарям, на стотици хиляди вложители, а АЕЦ „Белене” е договаряне между определени държавни органи и държавни дружества с определен изпълнител. А дори и да приемем, че тогава е имало някакви съображения за търговска тайна или по-скоро за технологична тайна предполагам, това са неща, които в крайна сметка са били известни на заинтересованите държавни и търговски дружества. А тук вие казвате, че трябва да има пълна тайна за това какво се е договарял един синдик по отношение на някакви действия в банковата несъстоятелност. Дори и в Народното събрание се дава ограничен достъп, тъй като се предоставя само един екземпляр и то на съответния език.
Така че струва ми се, че двете неща са несъотносими, пак повтарям, дори и да го приемате като развитие на позицията на БСП, няма лошо в това. Ние сме за това да се даде максимална публичност и гласност, защото това ще е един от факторите, които ще препятстват бъдещи подобни действия и бъдещи банкрути. Мислете и за бъдещите банкрути, ако такива могат да настъпят. Нека да има пълна публичност и от сега да се знае, че нищо скрито покрито няма да остане.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Има ли други изказвания, колеги? Г-н Стратев.
Борислав Стратев:
Само накратко, понеже се споменават непрекъснато промените за конфиденциалността. Все пак искам да привлека вниманието ви, че „Алис Партнерс” е консултантска компания. Всички консултантски компании в тази област работят по този начин. Одиторските компании работят по този начин. Досега не сте видели нито един одиторски доклад да е публично оповестен от международните одиторски компании. Това е стандартна практика. Никой не би подписал договор, ако няма клауза за конфиденциалност. Това е моята дългогодишна практика в международни консултантски компании.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Няма други изказвания? Закривам дебата.
Колеги, подлагам на гласуване първия по време законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 654-01-15, внесен от Делян Славчев Пеевски, Йордан Кирилов Цонев и Петър Пандушев Чобанов на 19.02.2016 г.
Който е „за” да го подкрепим на първо четене, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”.
Който е против, моля да гласува „против”. Няма против.
Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се законопроектът с вносители Пеевски, Цонев и Чобанов.
Подлагам на гласуване втория законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 654-01-23, внесен от Менда Стоянова, Данаил Кирилов, Георги Ковачев, Петър Славов, Емил Димитров, Йордан Цонев и Петър Чобанов на 24.02.2016 г.
Който е „за” да го приемем на първо гласуване, моля да гласува „за”. Тринайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се и вторият законопроект.
Г-н Стратев, благодаря Ви за участието по т. 1 и 2.
Колеги, пристъпваме към т. 3 от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 554-01-168, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 21.10.2015 г.
Моля към тази точка да разгледаме заедно и законопроекта по т. 4
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 654-01-17, внесен от Стефан Георгиев Кенов на 19.02.2016 г.
Няма вносители, които да докладват нито законопроекта по т. 3, нито по т. 4. Откривам дебата. Г-н Попов иска думата.
Филип Попов:
По-скоро имам въпрос. Аз четох предложението. Ако някой е разбрал, това в самия акт ли - в самия закон ли, да съществува и старият текст или в доклада.
Предс. Данаил Кирилов:
В обнародването в Държавен вестник. Това при всички положения означава огромен обем – минимум петорен обем при обнародване.
Г-н Димитров поиска думата.
Емил Димитров:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Аз няма да подкрепя поради една единствена причина и тя е педагогическа. Твърде много предложения приехме и хората не се спират и за каквото се сетят от сутрин до вечер ни занимават. И спешни заседания, и постоянни заседания и едни и същи закони по 30 пъти ги въртим в една година.
Няма да подкрепя поради педагогически причини, а не здравословни.
Предс. Данаил Кирилов:
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта по т. 3 - законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 554-01-168, внесен от Петър Славов и Мартин Димитров на 21.10.2015 г.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Нула гласа „за”.
Който е против, моля да гласува „против”. Пет „против”.
Който е въздържал се, моля да гласува „въздържал се”. Пет „въздържали се”. Не се приема законопроектът по т. 3.
Пристъпваме към гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 654-01-17, внесен от Стефан Георгиев Кенов на 19.02.2016 г.
Моля, който е „за”, да гласува „за”. Нула гласа „за”.
Който е против? Нула гласа „против”.
Който е въздържал се? Единадесет „въздържали се”.
Не се приема и законопроектът по т. 4.
Колеги, благодаря ви за участието в заседанието на комисията.
Закривам извънредното заседание.



Председател:
Данаил Кирилов