Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 58

Днес, 09.03.2016 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Екатерина Захариева, министър, Вергиния Мичева и Красимира Филипова, заместник-министри, Смилена Костова, началник кабинет на министъра, Благовест Пунев, съветник; от Върховния касационен съд – Таня Митова и Капка Костова, съдии; от Върховния административен съд – Боян Магдалинчев, заместник-председател; от Висшия съдебен съвет – Димитър Узунов, представляващ Висшия съдебен съвет, Юлиана Колева, председател на Комисията по правни въпроси на ВСС, Милка Итова, председател на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи на ВСС и Михаил Кожарев, член на ВСС; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Петър Раймундов, инспектор; от Сдружение „Движение експерти на гражданското общество” – Илия Бачев.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, вече имаме достатъчно присъствие. Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Получили сте предложение заедно със съобщение за дневен ред:
1. Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието г-жа Екатерина Захариева, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-10, внесен от Министерски съвет на 07.03.2016 г.
Имате думата по дневния ред за становища, предложения, допълнения. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаема, г-жо Министър,
Колеги, членове на Висшия съдебен съвет, заместник-министри, предлагам точка втора да стане точка първа, тъй като тук са членове на Висшия съдебен съвет и други колеги, които ще участват в обсъждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, а т. 1 – Актуални въпроси към министъра на правосъдието, да стане т. 2, за да не задържаме колегите, още повече, че преди две седмици пак имаше на заседание на комисията отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието. За мен обсъждането и приемането на т. 2 е нещо, което е много важно, а имаме и срокове, с които трябва да се съобразим.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Всъщност по текста на правилника е точно така – изслушването е в заключителната част на заседанието. Друг е въпросът, че откакто го има този институт, по парламентарна практика той се прилага при откриване на заседанието.
Колеги, има ли някой възражения по направеното предложение за разместване на т.1 с т. 2? Няма възражения.
Подлагам на гласуване предложението за дневен ред, като точка втора става точка първа, а сегашната точка първа става точка втора. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се дневният ред.
Пристъпваме към точка първа - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-10, внесен от Министерски съвет на 07.03.2016 г.
Гости по първа и по втора точка от дневния ред са: от Министерството на правосъдието г-жа Екатерина Захариева, министър на правосъдието, г-жа Вергиния Мичева, заместник-министър на правосъдието, г-жа Красимира Филипова, заместник-министър на правосъдието, г-жа Смилена Костова, началник кабинет на министъра, г-н Благовест Пунев, съветник; от Върховния касационен съд – г-жа Таня Митова, съдия и г-жа Капка Костова, съдия; от Върховния административен съд – г-н Боян Магдалинчев, заместник-председател на ВАС; от Висшия съдебен съвет – г-н Димитър Узунов, представляващ Висшия съдебен съвет, г-жа Юлиана Колева, председател на Комисията по правни въпроси на ВСС, г-жа Милка Итова, председател на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи на ВСС и г-н Михаил Кожарев, член на Висшия съдебен съвет; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – г-н Петър Раймундов, инспектор; от Сдружение „Движение експерти на гражданското общество” – г-н Илия Бачев.
Уважаема г-жо Министър, заповядайте да представите законопроекта.
Екатерина Захариева:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми членове на Висшия съдебен съвет, представители на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, Инспектората към Висшия съдебен съвет и гражданското общество,
На вашето внимание е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който отразява измененията в Конституцията, които се приеха в края на миналата година и привежда в съответствие текстовете на закона с тези изменения.
За изработването на този законопроект, знаете, че бяха създадени работни групи с участието на всички заинтересовани страни, които проведоха над седем заседания с вариращи присъстващи от 15 до 30 човека от всички институции. Беше проведен и Съвет по съдебна реформа с участие на представители и на парламентарните групи на политическите партии, представени в парламента, който одобри в голяма степен точно в този вид законопроекта с почти пълен консенсус. Стигна се до гласуване така, както повеляват правилата, само по четири от темите. Законопроектът беше съгласуван и приет преди това. Голяма част от направените в съгласувателната процедура бележки са отразени, други не са, защото не съответстваха на това, което беше прието на Съвета за съдебна реформа.
Накратко. Преди всичко законопроектът е свързан с разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии: колегия на съдии и колегия на прокурори и следователи така, както са разписани правомощията по Конституция, като са доразписани и детайлизирани другите правомощия по Закона за съдебната власт. Част от тях отиват в двете колегии, а други, основно свързани с бюджет, с управление на собствеността – знаете, че по Конституция премина управлението на собствеността премина от Министерството на правосъдието към Висшия съдебен съвет и с други общи въпроси, така както Конституцията повелява, са оставени на пленума.
Предвижда се също с цел невъзможност на самостоятелно взимане на решение, както беше препоръката на Венецианската комисия, на парламентарната квота, квалифицирано мнозинство при взимане на решение по всички кадрови въпроси и в двете колегии, съответно 8 за съдии и 6 за прокурори.
Също така законопроектът предвижда и правилата за избор. Създадена е цяла нова глава за правилата за пряк избор на членовете на Висшия съдебен съвет, излъчени от професионалните среди, а именно от съда, прокуратурата и следствието. Дълги дебати, много варианти имаше на законопроекта, като считаме, че така предложеният проект гарантира в пълна степен максимално широко участие при прекия избор чрез изискване на валидност на избора за първо гласуване повече от половината от всички, имащи право на глас съдии, прокурори, следователи, съответно със спадащ кворум, защото все пак въпреки желанието ни за широко участие няма как да задължим, ако не желае участие във вота, с максимално рано започване на процедурите за избор с цел осигуряване на непрекъсваемост на действието на Висшия съдебен съвет от не по-рано от 8 месеца и не по-късно от 6 месеца да започне избора с възможност за оспорване на допускането или недопускането на съответните кандидати пред местния състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд с едноинстанционно производство, съответно на допускането и на резултатите от избора с публично изслушване на всички кандидати, които да се излъчват пряко с възможност за участие на наблюдатели и задаване на въпроси от всички съдии, прокурори и следователи. И на следващата седмица провеждане с ясно фиксирани часове на избора, с избор на комисия, излъчена от общо събрание, съответно съдии, прокурори, следователи и изборни бюра, които ги прекръстихме на секции. Идеята беше да са бюра. Станаха изборни секции, също излъчени от общите събрания на съдии, следователи и прокурори.
Също така са предвидени само по две постоянни комисии, съответно за колегиите и за пленума. За пленума в законопроекта е предвидена е постоянна комисия по бюджет и постоянна комисия по управление на собствеността. За двете колегии са предвидени постоянни комисии по атестиране и конкурси и постоянна комисия по професионална етика. Наименованието е променено в съответствие с новите правомощия, които получи Инспектората с измененията в Конституцията, така че предвидено е в комисиите по атестирането и конкурси да участват и действащи магистрати – нещо, което отдавна е препоръка и на Европейската комисия, които да се излъчват от пленумите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, съответно от общите събрания на Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура и Националната следствена служба. Оставена е възможност на самите колеги да определят съотношението и бройката на съответните комисии поради спецификата при атестирането на съответните магистрати и съответно разликата в бройката на тези магистрати.
Във втората част на изменението, което предстои и което в момента се работи до края на месец април, ще бъдат разписани детайлно новите правила по отношение атестиране, конкурси, дисциплинарни производства и всички останали неща.
Също така законопроектът е дълъг, защото в много разпоредби на Закона за съдебната власт се наложи да се прецизират и да се конкретизират къде са колегии, на много места е само прокурорската, на други е съдийската, къде е пленум на Висшия съдебен съвет.
По отношение на управлението на собствеността даден е тримесечен срок в Преходни и заключителни разпоредби за прехвърляне съответно на досиетата, на част от служителите, за да се получи непрекъсваемост на ремонтните дейности, които се извършват и в момента и съответно на сключените договори от Министерството на правосъдието към Висшия съдебен съвет.
Също така са предвидени в Преходни и заключителни разпоредби непрекъсване на работата на съществуващите към момента комисии, които когато се формират колегиите, докато се формират новите комисии, съответно материалите, които подготвят като доклад, ще се разглеждат от едната или от другата колегии към Висшия съдебен съвет. Всичко това е с идея да не се получи прекъсване на работата по конкурси, атестиране, дисциплинарни производства и т.н. във Висшия съдебен съвет.
Благодаря на народните представители и на парламентарните групи, които изпратиха представители и които участваха и на Вас лично, г-н Председател, в Съвета по съдебна реформа. Мисля, че това беше полезно и съм убедена, че след такова широко обсъждане с всички заинтересовани страни предложеният на вашето внимание законопроект е с максимално широко съгласие, отговаря на разпоредбите на Конституцията, на препоръките на Венецианската комисия и на това, което обществото и магистратите очакват от нас. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Министър, както за представянето, така и за формата Съвет за съдебна реформа, на който народните представители, парламентарните групи и правна комисия получиха възможност да излъчат представители. По тази причина голяма част от колегите участваха в последното заседание на Съвета за съдебна реформа и бих казал, че в голяма част бяхме свидетели на дебатите и участвахме активно, което беше важно за нас да имаме един предварителен поглед, включително и да формираме предварително становище и повече време за размисъл.
Уважаеми колеги, по процедура ви предлагам да дам думата на Върховния касационен съд. Върховния административен съд, Висшия съдебен съвет и Инспектората към Висшия съдебен съвет да изразят становище, след което да са изказванията на народни представители.
Има ли възражения по това? Няма.
Сега ще поканя съдия Митова и съдия Костова да вземат становище, ако желаят. Подчертавам, че времето от насрочване на заседание до неговото провеждане беше кратко. По тази причина не сме очаквали да имаме писмени становища. Но пак казвам, в Съвета участваха представители на магистратурата, заместник-председателят г-н Магдалинчев, Съюзът на съдиите също участва активно. Ако желаете, заповядайте.
Капка Костова:
Благодаря Ви. Законопроектът беше предоставен. Качен на сайта на Министерството на правосъдието и беше обект на запознаване и обсъждане сред колегите от Върховния касационен съд. Значителен брой наши представители – 9 съдии от Върховния касационен съд, бяха определени за участие в работната група по изготвяне на проекта.
Така че при това обсъждане бяха изразени общо взето положителни становища по проекта. Той съответства изцяло на приетите промени в Конституцията и на предвиденото в Актуализираната стратегия. Кореспондира с дадените препоръки и по Механизма, и от Венецианската комисия, и в становищата на Консултативния съвет на европейските съдии. Приемаме и оценихме това като първа стъпка в провеждане на реформа и на промени, които са абсолютно необходими. С експертизата, която имахме, участвахме в изготвянето.
Надяваме се да бъдат съответно компетентно обсъдени и възприети, защото наистина системата разчита на тях за акцентиране и гарантиране на съдийската независимост и автономността на прокуратурата.
Така че макар и да бяха изразени някои съмнения и колебания относно детайлите, подробностите и най-вече във връзка с общото събрание, което за първи път ще се провежда по този начин, но като цяло този регламент беше приветстван от колегите и изцяло одобрен и възприет като това, което би трябвало да се прави за начина по който се формира Висшият съдебен съвет и по който се излъчват представителите на нашата професионална квота.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. За Върховния административен съд г-н Магдалинчев, заместник-председател. Заповядайте.
Боян Магдалинчев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаема г-жо Министър, уважаеми народни представители, уважаеми колеги от Висшия съдебен съвет и представители на Върховния касационен съд, аз взех участие в заседанието на Съвета при обсъждането на предложението на работната група за тази част от закона за съдебната власт, която в съответствие с изменението в Конституцията трябва да бъде приета в тримесечен срок. Там взех по-голямо участие. В огромната си част предложенията, които направихме и които бяха обсъждани в Съвета са приети и виждам че са вкарани в съдържанието на законопроекта.
Аз и сега, както и миналия път, имам някои резерви по отношение на определени текстове, които и тогава съм ги изложил и сега само ще ги маркирам. Това са разпоредбата на чл. 29г, ал. 4 и разпоредбата на чл. 29н, ал. 4. Определено считам, както и преди, че обжалването на решението на избирателната комисия за избора на членове на Висшия съдебен съвет по колегии пред смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд е в противоречие с тълкувателно решение № 2 от 2004 г. на Конституционния съд и чл. 125, ал. 1 и чл. 130, ал. 5 от Конституцията на Република България. Смесените състави засега съществуват единствено в разпоредбата на чл. 135 от Административно-процесуалния кодекс, но те се произнасят единствено и само по процедурни въпроси, но не и въпроси по същество за допустимост и за законосъобразността на избора. Поставя се елементарният въпрос къде, пред кой съд ще бъде елементарно заведено делото, ще бъде образувано. При този смесен състав от членове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд отделно от това казвам и колегиите и техните актове и пленума с изменението в Конституцията и с предлагания законопроект са фактически административни органи, чиито актове са административни и като такива подлежат по чл. 125, ал. 1 от Конституцията на контрол за законосъобразност пред Върховния административен съд дотолкова доколкото специалният закон предвиди, че те подлежат на оспорване като първа инстанция пред съд.
За това продължавам да поддържам това свое становище, както и преди го изложих, че така заложена разпоредбата малко изпадаме в по-голям популизъм. Конституцията е за това да се спазва точно така, както е заложено и определено, пък и пак цитирам тълкувателно решение 2 категорично посочва кой е компетентен в съответната област.
Общо взето мисля, че са коригирани нещата и по въпроса за правомощията и на пленума и на колегиите, в това число и правилата по провеждането на избора. Аз имам само едно предложение в тази посока. Няма да бъде много обстоятелствен. Считам, че в разпоредбите на чл. 29к, ал. 4 не е мястото точно тук и тази разпоредба следва просто да отпадне, тъй като имаме правила при повторен избор по реда на чл. 29л. Това е „в случай че при произвеждането на новия избор се наложи повторно гласуване по реда на чл. 29л, ал. 4, същото се извършва на следващия ден.” Имаме в разпоредбата на чл. 29л правила за повторния избор. Защото като се проследи мястото на отделните разпоредби вижда се, че чл. 29к регламентира изслушването на кандидатите, ал. 2 за валидност на избора, в ал. 3 „в случаи, че не са налице предпоставки по ал. 2, се провежда нов избор на следващия ден.” Мисля, че това е достатъчно. На ал. 4, според мен, тук не й е мястото в чл. 29к.
Аз други предложения по проекта, който е внесен на този етап нямам. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на съдия Магдалинчев. Той направи анализ така, както е за второ четене и ние ще се опитаме да съобразим предложенията, които направихте, на второ четене.
Всъщност използвам случая да ви поканя участниците и представителите сега и на евентуалното следващо четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Уважаеми колеги от Висшия съдебен съвет – г-жа Колева, г-жа Итова, г-н Кожарев по ред, както прецените, заповядайте.
Юлиана Колева:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми присъстващи от съдебната власт, колеги, аз искам да изразя мнението на Висшия съдебен съвет и по-точно неговото удовлетворение, че беше дадена възможност на Съвета да участва пълноценно в работната група, която изработи този законопроект. В хода на съгласувателната процедура бяха възприети една голяма част от нашите предложения за допълнение и изменение на самия законопроект така, както беше изработен от Министерството на правосъдието. Изключително сме благодарни на екипа на Министерството на правосъдието, че беше толкова експедитивен, бърз в организирането на работната група и в изготвянето на този законопроект.
Знаете, че за нашата работа е от изключителна важност бързината, с която се придвижват законопроектите. Спомняте си вероятно, че ние от началото на 2013 г. очакваме промени, които се надяваме също толкова бързо да се случат в областта на електронното правосъдие, в областта на атестирането и конкурсите на магистратите, а също и в дисциплинарните производства.
Така че тази първа част е напълно удовлетворителна за нас. Съвсем естествено е една част от предложенията ни да не бъдат приети, но за сметка на това бяха приети други предложения, които балансират в тези части на законопроекта, които ние считахме за недостатъчно добре решени. Твърдото становище на членовете на Висшия съдебен съвет е, че това е един законопроект, който заслужава да бъде приет на първо гласуване.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Колева. Г-жа Итова.
Милка Итова:
Аз също искам да поздравя Министъра на правосъдието и екипа му, защото вчера започнаха обсъжданията по разпоредбите, касаещи атестирането и конкурсите. Очевидно има хъс за промяна на Закона за съдебната власт и тези наши предложения, които бяха направени още през 2013 г. наистина да се случат при този екип на Министерството на правосъдието.
Ние изразихме, обаче, някои съмнения при обсъждането на законопроекта – ЗИД на ЗСВ, като не че срещнахме съпротива, а по-скоро ни се каза, че те ще бъдат по-подробно разписани именно в главите, касаещи атестирането и конкурсите на магистратите. Обаче, според нас, е по-добре наистина този текст на чл. 37, ал. 4, който регламентира състава на Комисията по атестирането и конкурсите, които са към двете колегии –прокурорската и съдийската, да бъде подробно разписан този текст именно в главите, които касаят атестирането и конкурсите. И когато вече има яснота по отношение на реформата, която ще бъде направена за атестирането и реформата, която ще бъде направена за конкурсите.
На първо четене, според нас, този модел на комисията, която се създава по предложения и атестиране към Висшия съдебен съвет, както виждате е предвидено в нея да участват членове на колегията, избрани от колегията и членове на тази комисия, които са избрани от пленума на ВКС, ВАП, ВКП и ВАС. Не е определен броят на тези членове, които ще се избират от пленумите. Нашето съображение е, че по този начин се създава един хибрид между така да се каже постоянно и непостоянно действащ Висш съдебен съвет. Защото част от тези членове на комисията ще бъдат избрани пряко от магистратите – един магистрат един глас, като членовете на колегията, които ще участват в тази комисия, ще бъдат избрани пряко от магистратите, а други членове ще бъдат избрани от пленум на общите събрания. Не е уточнен броят на тези членове, както и дали те ще имат право на глас в тази Комисия по предложения и атестиране.
Въобще има доста неясноти. На нас ни се струва, че регламентът на тези комисии е по-добре да бъде направен когато се разписват следващите разпоредби в Закона за съдебната власт. Поставят се много въпроси. Както казах, на второ четене или по-нататък при обсъждането на закона, защото най-малко не е ясно тези конкурсни комисии дали те ще правят атестиране и конкурси едновременно. Защото ще има разлика по отношение на броя. Това ще са поне 30, 40, 50 човека. Те ще бъдат командировани за една или за две години към Висшия съдебен съвет. Трябва, според мен, да се направи разчет колко ще струва бюджетно финансовия ресурс за тези комисии, къде ще бъдат настанени тези минимум 50 човека. Въобще има доста въпроси, които се поставят по отношение на ситуирането на комисията.
Иначе като идея създаването на такива централни комисии по атестиране това наистина е в унисон с последното решение на Консултативния съвет на европейските съдии, което е от 2014 г. и касае атестирането и там действително е казано, че атестирането трябва да се извършва са съдии от съдии и за прокурори от прокурори. С промените в Закона за съдебната власт вече атестациите, които ще се правят, дали ще са от помощни атестационни комисии или от такива комисии, те ще се гласуват от колегиите на съдиите и на прокурорите.
И другата основна препоръка в това решение е наистина атестирането да бъде извършвано по едни уеднаквени обективни критерии. Създаването на такава централна комисия е на основата на тази препоръка да има еднакви критерии. Между другото по проекта на министър Иванов идеята беше за създаване на една такава централна комисия, която, обаче, да не е заедно с другата комисия, а да си е отделна комисия, а именно да има уеднаквени критерии, по които да се извършва атестирането, защото в момента, както знаете, атестирането на съдии, прокурори и следователи се извършва от помощни специални комисии, които се избират за всяка атестация на случаен принцип от по-горе стоящия орган на съдебната власт. Така че това като идея е много добро. То е в унисон с препоръките и на Венецианската комисия и на Консултативния съвет на европейските съдии. Но, според нас, по този начин се подменя модела на устройство на Висшия съдебен съвет, защото в комисиите ще участват членове на колегията, членове, избрани от пленума, без да е ясно дали те няма да бъдат превес в тази комисия над членовете на колегията.
Така че нашето предложение е по-скоро детайлните разработки по отношение на атестирането и конкурсите да бъдат оформени като разпоредби в следващите етапи, на които ще бъдат приети измененията в Закона за съдебната власт. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Итова. Аз предполагам, че след това Министърът и неговият екип ще имат желание да отговорят. В Съвета за съдебна реформа доста коментирахме този принципен въпрос и се възприе решението да остане минималното съдържание, което да осигури транзитния период. И горе-долу за това съдържание като чели се получи нещо като консенсус. Тоест, не сме имали очакванията, че това ще е окончателно и в пълнота регламента по материята за атестирането и конкурсите.
Извинявайте, че взех отношение по Вашето изказване. Това си е право на вносителя, за което моля да бъда извинен. Г-н Кожарев, заповядайте.
Михаил Кожарев:
Добър ден на всички. Благодаря Ви, г-н Кирилов.
Аз също бях един от участниците в разработването на този законопроект в работната група, както и много мои колеги от Висшия съдебен съвет, от Върховния касационен съд, от Върховния административен съд и други. Моето мнение е, че за разлика от предходния несъстоял се проект, този беше изработен в условията на прозрачност. И затова мисля, че едно от положителните му качества е и това, че се даде възможност за широко участие на различни представители от заинтересованите институции и считам, че това е един огромен плюс във връзка с провеждането на съдебната реформа.
Като цяло подкрепям предложените изменения в Закона за съдебната власт, произтичащи от изменението на Конституцията. Подкрепям и предложенията, които Висшият съдебен съвет направи, аз съм гласувал за тях, голяма част бяха приети. Намирам, че са правилни отнесените днес към законопроекта забележки и предложения. Считам, че това е една добра база за бъдещите изменения в Закона за съдебната власт, включително и по отношение на много от съществените въпроси, които предстоят да бъдат решавани, включително и по отношение на приходната и разходната част на бюджета, които ще бъдат твърде важни с оглед и на преминаването на управлението на собствеността на недвижимите имоти към Висшия съдебен съвет, а така също и казаното от моята колежка Милка Итова по отношение на разходите, изобщо за финансовия ресурс, свързан с тези нови функции на двете колегии и на пленума.
Като цяло и с това завършвам, благодаря на всички, които участваха. Благодаря, че и ние имахме възможност да вземем участие и нашата дума да се чуе по отношение на този проект.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Кожарев. Г-н Петър Раймундов, инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет. Заповядайте, г-н Раймундов.
Петър Раймундов:
Уважаеми дами и господа, колеги, Инспекторатът не е предмет на тази част от законопроекта. Неговата дейност ще бъде разработена в следващото изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Тук имаме норми, които не касаят пряко нашата дейност, а само допират някои органи и предимно Главния инспектор. Доколкото е имало становище на Инспектората относно някои разпоредби, те са направени писмено и са съобразени от работната група и ние повече бележки в тази част на законопроекта нямаме. Истинската работа тепърва предстои и там ще бъде истинското майсторство и изкуство да се направи законът такъв, който да съответства, както на Конституцията, така и на основното законодателство, така и същевременно да бъде ефективен и полезен за всички. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Раймундов. Г-жо Министър, заповядайте.
Екатерина Захариева:
Благодаря, г-н Председател. Наистина истинската работа предстои. Но тази работа, която е свършена, също беше много и само експертите, които са участвали в работните групи знаят колко варианти и колко много, много часове труд, буквално денонощно, беше извършен, за да се представи законопроектът в този вид, по който сега направените бележки всъщност част от Върховния административен съд, част от Висшия съдебен съвет бяха детайлно обсъждани в Съвета за съдебна реформа.
По отношение на смесените състави аз след малко ще помоля съдия Пунев, мой съветник и бивш конституционен съдия да вземе отношение, но министерството счита, че това не е противоконституционно, категорично счита, че нямаме проблеми с Конституцията и за това сме го предложили. Считаме, че по този начин с участие на смесени състави тогава, когато се избират наистина членовете на Висшия съдебен съвет пряко, това е едно добро предложение, което ще гарантира и доверието и по-бързото приключване на съответния избор.
По отношение на забележката за § 21, чл. 37 и формирането на комисиите по атестиране и конкурси точно този въпрос беше много детайлно обсъден на Съвета за съдебна реформа и се приеха единодушно текстовете, които в момента предлагаме на вашето внимание. Никой не спори, че се налагат промени в начина, по който се извършва атестирането. Всички приемаме принципа, че трябва да има уеднаквяване на практиката, че трябва да имаме действащи магистрати на централната комисия, така че те с откъсване от тяхната работа, за да може да се извършва качествено атестиране с еднакви критерии.
Защо сме оставили и всъщност считам, че това е плюс за законопроекта, на съответната колегия да решава бройката самата комисия. Защото има специфики при атестирането на съдии, най-малкото дори в броя на съдиите, прокурорите и следователите. Това е оставено на самата колегия да прецени какво съотношение, каква бройка да бъде. В никакъв случай, обаче, не говорим за 30 или 50 човека. По никакъв начин не може да се говори за такава бройка.
Второто, и в момента, и така, както ще бъде предвидено в закона, тази комисия предлага, но решението в крайна сметка се взима от съответната колегия. Тоест, тук няма как да имаме претенции за намеса или неконституционен текст. Тоест, комисията предлага, а решението се взима от съответната колегия. Няма пречка в това да има действащи магистрати и да казваме, че създаваме някакъв смесен състав и точно това беше подробно обсъждано на Съвета. Такова предложение нямаше в писменото становище на Висшия съдебен съвет, което беше гласувано почти единодушно – в становището, което получихме официално.
Така че ние считаме, че законопроектът е балансиран. Считаме, че принципът за участие на действащи магистрати с откъсване от процеса в постоянна комисия, която да е централна и която да уеднакви практиката към двете колегии е добър, както и г-жа Итова каза, той е и препоръка и е взето такова решение. Считаме, че така предложеният проект по никакъв начин няма да затрудни разработването на детайлните правила по отношение на атестирането и конкурсите.
В законопроекта на министерството беше предложено тези магистрати – съдии, прокурори, следователи да бъдат излъчени на апелативно ниво, т.е. на общи събрания на апелативните нива. Имаше дебати дали да не бъдат на централно общо събрание, но общото мнение на Съвета беше, че това по-скоро ще затрудни техния избор и тяхното избиране и за това се предложи на пленума на двете върховни съдилища и съответно на общите събрания на Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура и Национална следствена служба.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Министър за уточнението. Само ще кажа следното. В момента сме на първо четене. Народните представители вече нямат търпение да се включат в дебата.
По отношение на становището на Висшия съдебен съвет и на г-жа Итова аз искам да припомня, че когато Висшият съдебен съвет представяше комуникационната си стратегия аз получих от Висшия съдебен съвет от г-жа Итова резултатите от осъществяване на проект, който беше с предмет атестиране и конкурси в съдебната система. Убеден съм, че във втората част във формат работна група ще ползва и този документ и постиженията на този проект. Лично моето убеждение е, че в окончателния вид този режим ще добие и детайлите си и прецизността, която да удовлетвори магистратите с оглед справедливостта и обективността на тази процедура.
Г-н Пунев, тъй като г-жа Министъра Ви посочи, заповядайте.
Благовест Пунев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги, във връзка с обсъждането, което се прави за смесения състав на тази много важна комисия, може би най-важната за атестирането и конкурсите, първото съображение за създаването на тази комисия е да има на централно ниво комисия, която с единни критерии, с единни изисквания да провежда конкурсите и атестирането на магистрати, да няма различия в практиката и преценката на качествата.
Другото съображение е, че не трябва да се губи връзката между ВСС като постоянно действащ орган и действащите магистрати. Това ще се постигне с участие в комисията с избрани от действащи магистрати при това не за срока на мандата на Съвета, а с къс срок – една година, и най-много с повтаряне на мандата, значи не повече от две години и което поддържа връзката с практиката и правоприлагането. Това би имало само положителен ефект при оценката на кариерното развитие на магистратите и техния труд.
За финансовата страна. Постави се и този въпрос. Понеже ще бъдат избирани от пленумите на върховните съдилища и в голямата си част едва ли ще бъдат хора, които трябва да бъдат командировани. Те ще работят на място в столицата и ще получават своите заплати като магистрати. Освен ако се избират и хора от провинцията, когато ще се налагат и някои допълнителни разходи, свързани с оставането.
По другия въпрос, който се постави, за смесения състав, аз мисля, че това не е противоконституционно, защото това тълкувателно решение се отнася до решение на Висшия съдебен съвет, свързани с неговата основна компетентност, а не с провеждането на изборите. Тук става дума за една ad hoc правомощие, свързано само с организацията и провеждането на изборите и не би трябвало да се третира като решение с тази характеристика, която има предвид конституционното решение. Още повече, че организацията на изборите, в тяхното свикване участват и двете върховни съдилища, а не само административния съд. Това може да се реши винаги в закон по този начин. Това няма да бъде изключение. Има и други случаи, когато актове, които по принцип би трябвало да подлежат на контрол пред административния съд, са били предоставени да се контролират от Върховния касационен съд, а тук става дума за смесен състав.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Пунев. Уважаеми колеги, имате възможността за становища, мнения, предложения. Откривам дебатите. Кой иска думата? Г-н Славов.
Петър Славов:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаема г-жо Министър, уважаеми магистрати и членове на Висшия съдебен съвет, аз мисля, че законопроектът наистина заслужава похвала, включително и екипът на министър Захариева и за положения труд, и за добрите решения, които са намерени. С колегата Делчев ще подкрепим законопроекта. Виждам доста добри неща в този законопроект.
Имам един въпрос, който ще оставя за накрая.
Искам да спомена едно-две неща, въпреки че сме на първо четене, които наистина ми допаднаха. Например, решението, което е намерено за квалифицирани мнозинства при колегиите за важните решения, особено кадровите. И след като наистина с промените в Конституцията една от основните критики към тях, както си спомняте, беше че не успяхме да направим така нещата, че магистрати да решават на практика изцяло и самостоятелно по въпросите, касаещи, визирам тук съда основно, т.е. съдии да решават основно по въпросите, касаещи съда, то тук поне виждам, че е намерено решение без участието на съдия подобно решение да не може да се вземе, през главата им така да се каже, което за мен е един съвсем приемлив компромис.
Понеже следях законопроекта и в неговото развитие буквално се виждаха как с всеки следващ драфт са отстранени най-различни проблеми, които идентифицираха различните участници в работната група, което наистина е похвално и се радвам, че в последния финален вариант доста от основателните бележки са намерили място. Като човек с профил в адвокатурата, примерно, много се зарадвах, че един проблем, който бих казал години мъчи адвокатските колегии при избора на адвокатски съвети, тук не е преповторен и е решен. Предполагам повечето колеги познават тези проблеми от Закона за адвокатурата и мнозинството, с което се приема изборът за реализиран и как се гледа дали недействителни бюлетини и общия брой на подадени бюлетини. Тук виждам, че това е решено по начин, който е работещ и не би трябвало да даде проблем.
Допадна ми също, че се предвижда възможност за дистанционно електронно гласуване в един момент да бъде въведено по начина, по който може би ще бъде въведено след две години въобще на избори в страната, което безспорно ще даде възможност и ще облекчи процеса по произвеждане на прекия избор, като разбира се най-важното е тук да няма никакви съмнения, че изборът е коректен и няма и най-малките съмнения за манипулация.
И за да не отнемам повече време, ще завърша с въпроса за нещо, което и г-н Пунев засегна. Стана ми любопитно това решение, което е намерено от тези смесени състави между трима магистрати от ВКС и двама от Върховния административен съд, които ще се произнасят по евентуално жалби на кандидати или по резултати от участници в прекия избор, който ще се осъществява от магистратите за членове във Висшия съдебен съвет, просто исках да попитам някакви възражения или съображения не са ли възникнали за създаване на нещо като особена юрисдикция, което би могло да се превърне в един етап малко дискусионно или проблемно и как на този въпрос отговаря – дали това не се явява някаква особена юрисдикция, а не всъщност съдебна инстанция, както сме свикнали обикновено такива актове да подлежат на оспорване пред такава инстанция – пред съдебна инстанция, както са разписани в Конституцията. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега Славов. Сега ли държите да получите отговора на въпроса? (Не.) Добре. Колеги? Г-н Попов.
Филип Попов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаема г-жо Министър,
Дами и господа, действително в тези предложения има някои наистина добри работи. Аз по-скоро ще изразя становище по нещата, с които лично аз не съм съгласен, а може би и не съм разбрал.
Не мога да си представя в чл. 4 създаването на такива смесени съдилища. Тук дори се изрази мнение, че те са ad hoc. Не виждам как съдилища могат да се създават ad hoc и състави. С това просто не мисля, че бих могъл да се съглася.
По отношение на още един текст. Знам че се намираме на първо четене, но тук е определено, че пред съдийската колегия, съответно и пред прокурорската ще се представлява от най-старшия. Какво се има предвид под „най-старшия”? Как се определя? Чрез прослужено време ли? Нямам представа какво се вкарва в това понятие.
Другото, което ми направи впечатление, че не се допуска въздържане от гласуване. В същото време виждаме, че някои от решенията могат да се вземат с различно мнозинство, т.е. част от членовете няма да са гласували, а тук се записва норма, че не се допуска въздържане от гласуване. Тоест, да не се гласува или да се гласува „въздържал се”. Тогава да се запише не се допуска гласуване „въздържал се”, а не въздържане от гласуване, защото разликата е голяма. Значи не се допуска да не гласуваш.
По отношение на състава на комисията малко съм озадачен, защото в крайна сметка част от комисията се избира от общото събрание, съответно на съдии и прокурори и другата се избира от пленума на съдийската и прокурорската гилдия. Няма равнопоставеност, а те всъщност имат еднакви правомощия. И начина по който ще се избират, аз мисля, че от съответната колегия, би бил твърде порочен. Дори тук се загатна, че най-вероятно поради финансови съображения ще бъдат единствено от София, а не от провинцията. Това поставя в едно доста неравноправно положение тези магистрати, които са от провинцията и с това също не бих се съгласил.
Накрая се представя и възможност за електронно гласуване стига да е такава технология, която да гарантира свободното волеизявление. Аз мисля, че не съществува такава технология, гарантираща свободното волеизявление на практика.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Уважаеми колеги, ще ви призова към повече тишина и внимание. Ще получите отговор на поставените въпроси, г-н Попов. Не само от София! През трите години и 9 месеца, в които съм бил областен управител на София съм дал над 26 жилища на Висшия съдебен съвет или тогава на Министерството на правосъдието. А сега Висшият съдебен съвет, както г-н Иванов правилно подчерта, директно стопанисва имотите на съдебната система. Така че смятаме, че има жилищен фонд в рамките на недвижимото имущество, което се управлява от съдебната система, което може да послужи за база, в която да се настаняват. Друг е въпросът, като няма да конкретизирам, че имаше искания от органите на съдебната власт за обучителни центрове, които да имат и възможност за настаняване точно за нуждите на обучение и командироване. Но това са въпроси, които съдебната власт може да си ги реши. Да не поляризираме пак София и всичко извън София. Всички сме равни.
Г-жа Итова.
Милка Итова:
Само една реплика. Искам да кажа, че става въпрос за това – нека да има централна комисия към Висшия съдебен съвет, която да бъде от такива командировани магистрати, която ще уеднакви практиката, но не и този смесен вид, хибриден, както казах аз, да бъде Комисията по предложения и атестирате. Защото тя осъществява освен атестация и конкурси и много други кадрови въпроси. Вие знаете, то е почти като в Народното събрание – огромният обем от работа се извършва в тези комисии. Така че върху това може би трябва да се помисли дали да е отделна централизирана комисия или в този смесен вид, за който ние имаме малко…
Предс. Данаил Кирилов:
Аз вече усещам как се оформя същностният дебат на втората фаза.
Тъй като споменах за онзи ваш материал, той е в Народното събрание. Колегите, които биха искали да го ползват, могат да го ползват. На разположение е в комисията. Вие ако можете да посочите и друг източник, който да е по-директен, също кажете.
Имате думата за изказвания, колеги. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаема г-жо Министър, уважаеми членове на Висшия съдебен съвет, уважаеми магистрати, подкрепям законопроекта на първо четене. Той по принцип следва измененията в Конституцията. Знам, че е имало сериозни дебати преди подготовката на измененията, знам, че на Съвета е разглеждан в присъствие на представители на магистратурата, на неправителствените организации и колеги от парламентарно представените партии.
Просто имам няколко въпроса, които може би са за второ четене, но те са принципни и не са само за второ четене.
Чл. 33, ал. 3 и ал. 4.
Решенията на пленума се вземат с повече от половината от присъстващите членове. Всъщност това е нещо, което и досега е практика.
Но вече става въпрос за колегиите, изключая квалифицираното мнозинство. То не е и квалифицирано, извинявайте, но с 8 и с 6 това означава при така разписаните текстове на практика, че колегиите ще могат да вземат решение, изключая 8 и 6, както са посочени, и дисциплинарните наказания и производства, с по 5 и с по 4 члена.
Говоря за ал. 4, чл. 33, § 17.
След като сме посочили един път, че решенията в колегиите се взимат с не по-малко от 6 гласа за прокурорската колегия, а за съдийската - 8, защо изведнъж правим това отстъпление. Защото за разлика от пленума, който се състоеше от 25 члена, колегиите вече са в съвсем малък състав, изведнъж свиваме, даваме възможност на един много малък кръг от членовете на колегиите, било то от магистратската квота или от парламентарната квота да вземат решение. За мен някак си започва да звучи несериозно, че видите ли колегиите ще вземат решение в такъв малък състав. Говоря от присъстващи, а не от. Там кворумът е различен при двете колегии. Отделен е въпросът при 8 и при 6 как се вземат решенията. Нека да си остане за всичките решения да бъдат с това мнозинство. За кадровите го виждам. А останалите ще се вземат с 4 гласа мнозинство ли?
Благовест Пунев:
Ако е за другите решения, извън кадровите, те се вземат с мнозинство на база на кворума. Това означава, че съдийската колегия е 14 члена, 8 е кворумът. А решението ще се вземе с 5- 4 + 1. Решения извън кадровите – решения с 5 гласа.
А прокурорската колегия, която е 11, кворум 7 и съответно 4 гласа. Това са решенията, които са извън кадровите.
Димитър Лазаров:
Г-н Пунев, аз разбирам тази логика, но тук говоря малко политически дотолкова доколкото ние тук сме политически орган. Бихме ли могли да убедим обществеността, че Висшият съдебен съвет членовете в отделните колегии ще вземат решение, изключая посочените, с изискване за друго мнозинство, ще вземат решение с 4 и с 5 човека, защото ще отсъстват членовете на Висшия съдебен съвет. Чисто политически поставям въпроса. Аз знам, че те са разделени, виждам че те са разделени по друг признак. Кворумът е 7 в прокурорската и 8 в съдийската. Но сваляйки надолу от присъстващите, другите решения, които също не са маловажни, за мен не звучи добре да убеждаваме нашите избиратели, че ще вземат едни решения, изисква се да присъстват всички, да вземат отношение, защото за това са избрани от Народното събрание с 2/3, за това са избрани на общи събрания на колегиите, но при едни определени решения могат да присъстват 4 човека и да вземат решения, От 12 четири могат да вземат решение. За това говоря. Иначе чисто юридически, кворум –да няма проблем.
Предс. Четин Казак:
Г-жо Захариева, заповядайте.
Екатерина Захариева:
Аз разбирам политическия въпрос, защото тук текстът е ясен как се взимат решенията. Много се обсъжда това. Истината е, че и досега практиката е такава, факт е, че са по-малко, но всичките най-важни решения са в тези четири точки. Останалите са, в по-голямата част от точките, са предлага на пленума и пленумът взима решение. Примерно, прави предложение до пленума за определяне на броя на съдиите. Прави предложение до пленума за определяне на броя на съдебните райони. Прави предложение на пленума за становище. Тоест, по-голямата част от останалите въпроси са всъщност предложения на съответните колегии към пленума. И за да не се блокира работата по чисто организационни въпроси самата работна група и самият Съвет прецени, че така е по-добре. Още повече, че това е отговорност и на самите членове на Съвета да участват в заседанията. Съмнявам се, „че някога ще се стигне до решение с 4 човека или съответно с 5 в зависимост от кворума. Но можем да го обсъдим и помислим, но по-голяма част от въпросите са обсъжда становище и предлага на пленума, примерно, бюджетни въпроси, определяне на бройката и т.н. и пленумът взима решение. От тази гледна точка е преценено, за да не се блокира работата, обикновеното мнозинство е достатъчно.
Димитър Лазаров:
Така е г-жо Захариева, но аз ви казвам, че чисто политически не би звучало добре 4 човека да направят предложение на пленума за броя на съдиите. Не звучи добре за съдебната система.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак има думата.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаема г-жо Министър,
Уважаеми колеги, уважаеми гости, в знак на добра воля и като изпълнение на ангажимента за подкрепа на усилията за продължаване на съдебната реформа и като конкретно следствие от приетите промени в Конституцията ние приемаме този законопроект като именно пресъздаващ на законово ниво направените промени и детайлно дефиниращ организационните промени, които се налагат във Висшия съдебен съвет след приетите промени в Конституцията, ние ще подкрепим принципно на първо четене този законопроект.
Но същевременно аз искам да поставя един принципен въпрос, свързан с начина на гласуване във Висшия съдебен съвет. Спомняте си, че един от основните пунктове, по които имаше доста сериозни противоречия в хода на приемането на промените в Конституцията, и ние от Движението за права и свободи имахме принципна позиция „против”, беше премахването на тайното гласуване във Висшия съдебен съвет от конституционния текст. В крайна сметка знаете, че след дълги разговори и преговори ние се съгласихме на компромис тази забрана, т.е. това изискване да отпадне като изрично такова в Конституцията, като, обаче, си оставихме опцията този въпрос да бъде разгледан в Закона за съдебната власт. Но в нито един момент ние не сме заявявали, че сме съгласни категорично и безапелационно тайното гласуване да отпадне за всички решения на Висшия съдебен съвет. Ние продължаваме да смятаме, че специално кадровите решения е под въпрос дали и доколко те също трябва да бъдат подложени на явно гласуване. Ние не сме получили досега аргументи, които да ни убедят, че това няма да доведе до контролиран вот от страна на членовете на Висшия съдебен съвет, поставянето на членовете на Висшия съдебен съвет под различни влияния, неправомерни давления и де факто те да бъдат лишени от свободата на съвестта си тогава, когато гласуват кадровите въпроси.
Така че този въпрос за нас остава открит.
Останалите промени, това за което г-н Лазаров специално обърна внимание, аз мисля, че след като Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, неговите членове нямат друга работа освен да заседават във Висшия съдебен съвет, съвсем естествено е случаите, при които ще е налице този минимално изискуем кворум да са единични, да са изключения и от тази гледна точка не виждам проблем. Аз се надявам никога да няма такива заседания нито на пленума, нито на колегиите, в които те да заседават при този минимално изискуем кворум от 7 души или 8 души.
Но специално по отношение на формата на гласуване надявам се да има сериозен дебат. Този въпрос не е предрешен от Конституцията. Той просто беше оставен за решаване в Закона за съдебната власт. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Колеги, ако няма други желаещи да се изкажат, да приключим с изказванията. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги,
Уважаема г-жо Министър, уважаеми членове на ВСС, уважаеми гости от други институции, вие знаете, че БСП-лява България имаше последователна позиция при осъществяването на така наречената съдебна реформа. За нас съдебната реформа беше грешно целеположена и грешно осъществена и виждаме, че сега с този закон се прави едно продължение на това, което беше направено като изменение в Конституцията. Безспорно е, след като има изменение в Конституцията, е необходима и съответната законодателна промяна. Но тя само доказва нашата правота, изразена още при дебатите, свързани с промените в Конституцията.
Четейки и този законопроект, в мен се утвърждава убеждението, че в крайна сметка реформата ще доведе до една централизация в съдебната система, излишна, според мен, ще засили ролята на тримата големи, така наречени, ще отвори вратата за бих казал неизяснено влияние от страна на някои обществени организации, например организации на съдии дори, и като цяло няма да допринесе до установяване на наистина независима съдебна власт в нашата държава – нещо, което ние винаги сме подкрепяли, винаги сме желали и винаги сме считали, че е необходимо на сегашния етап на развитие на страната.
Редица са спорните въпроси, които и в този законопроект се предлагат. Аз се присъединявам към казаното от колегата Лазаров и колегата Казак, но има и други, според мен спорни моменти, например, процедурите за допустимост, изобщо за издигане на кандидати или пък определението на ръководителите на съответните заседания и т.н., не искам да се спирам в детайли.
Като цяло си мисля, че този закон ще доведе до затъване на съдебната система в едни бюрократични процедури, в едно излишно централизиране и дори бих казал в някаква степен дори и подмяна на правомощията на конституционно установения орган Висш съдебен съвет чрез формиране на много такъв широк като възможности за включване на членове състав на така наречените комисии, които всъщност на практика ще вършат работата.
Ето защо ние като политическа опозиция на колегите от ГЕРБ и другите управляващи партии няма как да подкрепим този законопроект. Считаме, че той продължава да бъде продължение на една погрешна съдебна реформа, която няма да доведе до необходимите и желани резултати в развитието на нашата съдебна система. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Една закъсняла реплика от г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Чл. 131 от Конституцията казваше, че „Решенията на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, както и предложенията, които той прави по чл. 129, ал. 2, се приемат с тайно гласуване.”
Всички останали решения нямаше конституционно изискване да бъдат с явно гласуване – по бюджет, по други организационни въпроси. За това отменихме чл. 131, за да може понижаването, повишаването, кадровото развитие на магистратите да става с явно гласуване. Това беше идеята. По Конституция нямаш такова изискване другите решения, освен кадровите за магистратите да бъдат с тайно гласуване. В 2010 г. направихме опит и Конституционният съд го отмени, че административните ръководители тогава с измененията в Закона за съдебната власт ще бъдат избирани с явно гласуване. Вярно е, че те бяха магистрати, но това би била последователната политика. Така че не съм съгласен, че всички решения досега на Висшия съдебен съвет по Конституция трябва да бъдат тайни.
Това ми беше репликата. Исках да припомня защо отменихме чл. 131.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак има дуплика.
Четин Казак:
Г-н Председател, на закъснялата реплика бих искал все пак да отговоря. Аз в нито един момент не съм, че в Конституцията текстът е бил, че всички решения на Висшия съдебен съвет са били тайни. Естествено е, че записът в Конституцията беше такъв, какъвто г-н Лазаров го цитира.
Но аз пак припомням, че тогава нашата позиция и на Движението за права и свободи беше, че ние сме съгласни да отпадне тази забрана от Конституцията, т.е. това изискване да отпадне от Конституцията, но че въпросът остава открит той трябва да бъде обсъден и решен на ниво Закон за съдебната власт – начина на гласуване. И нашите резерви по отношение на явното гласуване по кадрови въпроси продължават да са в сила. Няма по-сигурен начин вие да контролирате всеки един член на даден орган, който взима кадрови решения и по този начин да го лишите от възможността да гласува по съвест от явното гласуване. Най-сигурната гаранция за взимане на кадрови решения по съвест е тайното гласуване. Защото по принцип то предпоставя липсата на контролиране на това кой как е гласувал за дадена личност. Явното гласуване отваря широко врати за контролиран вот от страна на кадровия орган. След като всички ще следят всеки един член как е гласувал за дадено кадрово назначение, понижение и т.н. и свободата на съвестта на членовете на Висшия съдебен съвет ще бъде елиминирана. За мен този въпрос остава открит и той трябва да бъде решен сега в Закона за съдебната власт. Вносителят е предложил той да бъде решен дефинитивно в посока явно гласуване. Ние имаме нашите резерви. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. И аз така разбрах първоначалното Ви изявление. Такива бяха и дебатите при изменението на Конституцията.
Колеги, има ли още изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване за първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-10, внесен от Министерски съвет на 07.03.2016 г.
Моля, който е „за”, да гласува „за”. Шестнайсет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се на първо четене законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Пристъпваме към т. 2, предишна т. 1.
Колегите от Висшия съдебен съвет, от върховните съдилища, които искат да останат на процедурата по изслушване, имат възможността да останат, ако желаят.
Колеги, продължаваме заседанието с т. 2.
По втора точка - Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието г-жа Екатерина Захариева, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Колеги, знаете чл. 27. Няма да повтарям регламента. Ще помоля по-стегнато да придвижим тази процедура, защото министърът има публичен ангажимент в 17:00 часа.
Първата по големина парламентарна група е групата на ГЕРБ. От името на ГЕРБ аз ще поставя въпрос.
Уважаема г-жо Министър, от миналата година Министерството на правосъдието обяви намерението си да се проведе международна конференция, на която да бъдат поканени всички министри на правосъдието от европейските държави – 47 министъра на правосъдието. Времето наближи. Конференцията беше планирана за средата на април. Бихте ли осветлили какви са очакванията, каква е подготовката и ще се проведе ли конференцията? Благодаря ви.
Екатерина Захариева:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, най-напред искам да ви благодаря за отговорното отношение и за подкрепата по Закона за съдебната власт. Мисля, че с днешното гласуване се показа, че тогава, когато има ясни национални приоритети и законопроектите са добре комуникирани преди това в обществото, можем да се обединяваме, независимо дали сме в опозиция или в управление и считам, че това е отговорното отношение на народните представители. Надявам се тази подкрепа така, както беше заявена днес тук, да се види и в залата другата седмица.
По отношение на зададения въпрос. Благодаря много за въпроса.
Считам, че това е нещо, което е хубаво, че се организира в България и трябва да се похвалим. На 17 януари бях на посещение в Страсбург. Става дума за една конференция, която е планирана в края на миналата година, съвсем в края. Конференция ще се проведе съвместно между Министерството на правосъдието на Република България и Съвета на Европа. Конференцията се организира на 21 и 22 април по изричната молба на Генералния секретар на Съвета на Европа и неговото желание лично да участва в конференцията датите бяха променени ( в началото бяха за 25 и 26 април). Темата, по която ще се проведе конференцията в България е „Независимост и безпристрастност на съдебната система”.
Всяка година Съветът на Европа излиза с доклад, който дава оценка на независимост, безпристрастност, ефективност на съдебните системи във всичките 47 държави. Истината е, че се констатират проблеми в минимум 1/3 от тях. Идеята на тази конференция е да участват всичките 47 страни, като едва ли всички ще успеят да дойдат, но съм сигурна, че голяма част от тях ще дойдат – министри на правосъдието, плюс 47 най-висши представители, в зависимост от съответната съдебна система, този, който е най-висш представител в съответната съдебна система. Дали е председател на Касационен съд, дали е на Висш съдебен съвет, според спецификата на системите. Тоест 47 министри плюс 47 представители на съдебните системи от тези държави плюс Генералният секретар на Съвета на Европа, Председателят на Венецианската комисия, Председателят на Съда по правата на човека и други гости (списъкът е дълъг). Ще поканим и комисар Йоурова, и вицепрезидента на Европейската комисия г-н Цимерман. А също така и Генералният секретар на Европейската комисия, който знаете, че се занимава с върховенството на закона и с нашия Механизъм.
Хубаво е, защото, от една страна, ще могат да се обсъдят проблемите, които съществуват в държавите, да се дебатират добрите практики и най-хубавото е, че от България, от София се очаква Генералният секретар да обяви своя план за действие в края на конференцията. Както казах, те констатират, че в голяма част от държавите все още съществуват проблеми с независимост, безпристрастност и ефективност на съдебните системи. От България ще се обяви драфтът на петгодишния план за развитие и работа в тази посока.
Поканите към министрите заминаха миналата седмица. Уточняват се нещата и всичко се прави в партньорство със Секретариата на Съвета на Европа.
Очаквайте скоро покани и към вас.
Надявам се наистина да се получи добро събитие на 21 и 22 април 2016 г.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за представянето на инициативата, на която пожелаваме успех. Смятам, че дебатът ще бъде полезен, конструктивен и изключително уважително е и присъствието и на Генералния секретар, а убеден съм, че ще има и сериозно присъствие на водачите на съдебните власти в държавите-членки.
Успех на конференцията и дано да можем да се включим и да участваме пълноценно.
Има възможност групата на БСП-лява България да зададе въпрос.
Г-н Георгиев, заповядайте.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги,
Уважаема г-жо Министър, аз имам следния въпрос. Задавал съм го и на вашия предшественик – министър Иванов, който половин година, а може би и година харчеше по 2-3 милиона на месец, без да има действителни договори за доставка на храни в местата за изтърпяване на наказания. Беше тръгнала някаква обществена поръчка. Не знам дали приключи.
Моят въпрос към Вас е, като не знам дали имате конкретна информация в момента, но ако нямате, намерете начин да ме информирате, ако може, та моят въпрос е ще продължи ли тази практика да се харчат бюджетни средства в големи размери, без да има действащи договори и вие ще направите ли необходимото, за да се проведат реални обществени поръчки, съответните фирми да си представят предложенията и да се избере тази, която е най-изгодна за бюджета. Благодаря.
Екатерина Захариева:
Благодаря за въпроса. Две са нещата: едното е доставката на храни в затворите и другото е доставките на така наречените „Лавки”. Доставките за Лавките, за които вчера и Омбудсманът писа, в смисъл направи своя отчет, са по договори, сключени 2014 г. в началото без провеждане на обществена поръчка. Министерството е констатирало това миналата година – централизирани конкурси. Сами разбирате, че абсурдно е да се превозват хранителни продукти от София до всички останали затвори. Много по-евтино би било да се изберат местни фирми, а най-малкото и разходите за транспорт са огромни и това оскъпява съответно продуктите в тези така наречени павилиони, лавки и възможност за свободна консумация на хората, които изтърпяват наказание лишаване от свобода.
Министерството е констатирало това, направило е одитен доклад миналата година и са предприети действия за прекратяване на тези договори, които не са сключени от Държавно предприятие „Фонд затворно дело”. Предишният ръководител е освободен, като една от причините за освобождаването му е тази. Има и несъбрани вземания на дружеството. Тези договори са сключени в началото на 2014 г. без обществени поръчки.
Също така са предприети действия за организиране на конкурси, които, обаче, поради жалби на същите две фирми пред КЗК многократно се спират и няма възможност да се проведат. Тоест, Комисията за защита на конкуренцията спира провеждането на тези търгове.
По отношение на втория въпрос, свързан с изтеклите договори за състава на храните, които са към Министерството на правосъдието отново е същата ситуация. Два пъти обявени обществени поръчки, два пъти спирани от Комисията за защита на конкуренция.
И аз ще бъда много честна. Ние имаме съмнения, че те се договарят. Някои от участниците пуска още на ниво откриване на процедурата и на решението. Аз съм сезирала Агенцията за държавна финансова инспекция. Извършени са проверки за миналата година на Държавно предприятие „Фонд затворно дело”.
Така че запозната съм проблема и повярвайте няма да се откажем, няма жалби да ни спрат да проведем нормални търгове. В сегашното положение с хиляди жалби и спиране от КЗК на възможността министерството да проведе тези процедури така, както се изисква по закон, всъщност е изгодно. Вие знаете, че няма как да спрем това и да оставим хората без храна. Ние работим по този въпрос и се надявам наистина в най-скоро време да изчистим този въпрос. Повечето дела вече са на приключване и работим наистина по процедурите. Сезирали сме и компетентните органи за сключените договори без провеждане на обществени поръчки, както е случаят с така наречените „Лавки”. Надявам се компетентните органи да се произнесат. Ние сме направили вътрешните си проверки и одити и в момента отново съм възложила проверка за цялата минала година.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Министър. Ще искате ли отношение, г-н Георгиев? (За сега не.) За сега се въздържа г-н Георгиев.
Третата по големина парламентарна група на Движението за права и свободи ще се въздържи и няма да постави въпрос.
Четвъртата по големина парламентарна група Реформаторския блок.
Петър Славов:
Също и ние, г-н Председател, ще се въздържим от допълнителни въпроси, тъй като вече поставихме въпросите по Закона за съдебната власт и нямаме други допълнителни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Петата по големина група на Патриотичния фронт г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Уважаема г-жо Министър, уважаеми заместник-министри,
Въпросът ми е свързан с разработвания от Министерството на правосъдието проект за Кодекс за административните нарушения и наказания. Още вашият предшественик през миналата година на една от поредните процедури за блиц-контрол беше казал, че има сформирана работна група, която работи усилено и се надяваше до края на миналата година той да бъде внесен в Народното събрание.
Въпросът ми е на какъв етап е разработването на кодекса. Знам, че в момента приоритет ви е Законът за съдебната власт, но поне да споделите с нас Вашето виждане, защото рано или късно гледането на Закона за съдебната власт ще приключи. Докъде е стигнала работата по проекта за кодекс и в последствие какви са ви вижданията като времеви рамки кога ще бъде внесен този проект в Народното събрание. Благодаря.

Екатерина Захариева:
Благодаря за въпроса. Наистина много важен въпрос.
Кодексът за административните нарушения и наказания е пряко свързан и с новата наказателна политика, за която говорим и по някакъв начин и с Наказателния кодекс. Без да създадем ефективно и ефикасно административно наказателно право в наказателната му част и в чисто административната му няма как съответно да придвижим и останалите неща.
Създадена е работна група още преди две години, още преди моя предшественик. Работила е доста дълго време. Работната група мога да кажа, че е подготвила проект на кодекс. Това, което ние искаме да направим, е отново да се огледа, защото получавам информация, че има още доста неща да се изчистят. Всъщност няма най-новите тенденции в кодекса и поради тази причина ние в нашия план и аз за това казах, че няма как всичко да свършим да три месеца. Екипът в момента е фокусиран наистина върху измененията в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс. А вие знаете, че Търговският закон и всъщност „кражбата на фирми” и „предпазен конкордат” вече сме на ниво обществено обсъждане. В първите 6 месеца в нашата законодателна програма, което не означава, че сме спрели работата по Кодексът за административните нарушения и наказания, сме се фокусирали наистина върху Закона за съдебната власт, НПК. Нашият план е до края на април да бъде внесен и той в Народното събрание. Търговският закон е на обществено обсъждане и ще бъде внесен съвсем скоро, когато приключи общественото обсъждане. Надявам се да дадете възможност и на заместник-министъра, каквато е добрата практика, предварително да ви го представи преди внасянето в Министерския съвет и ако имате някакви въпроси и предложения на правната комисия и от всички парламентарни групи хубаво е да го обсъдим предварително. Мисля, че вече сме потърсили контакт в тази посока. Тук колегите казват, че все още не са направили този контакт. Аз помолих моя екип да се срещне с вас, но се надявам и сега го казвам, че е хубаво да направим този разговор предварително за Търговския закон и измененията, които предвиждаме в него.
А също така и по въпроса за детското правосъдие.
Така че по кодекса работим. Има готов ЗИД, но все още не е готов за внасяне. Трябва да се огледа и да се направят наистина големите обществени обсъждания в Съвета така, както говорихме, и по добра практика да ви бъде представен на вас предварително за публично обсъждане, за въпроси и предложения.
Така че по-скоро в края на първото шестмесечие или във втората половина на шестмесечието очаквайте внасяне в Народното събрание.
Кодекс е и нека да дадем достатъчно време за публично обсъждане, а не да приемем нещо и после да казваме, че не е чак толкова ново.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Искате ли реплика, г-н Митев?
Христиан Митев:
Аз благодаря за отговора. Удовлетворява ме това, което чух. Разбира се, че и промените в НПК са от първостепенно значение с оглед подобряване особено на досъдебната фаза на наказателния процес и изчистването от формализма. Аз съм удовлетворен и се надявам в рамките на тази година Кодексът за административните нарушения и наказания да стигне до Народното събрание и то не за друго, а както и вие казахте, защото административно-наказателното производство се нуждае от сериозна реформа, а не само да закърпваме сега действащия Закон за административните нарушения и наказания, който знаем, че е приет в далечните –в 70-те години на миналия век. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Парламентарната група на Български демократичен център – ще зададе ли въпрос г-н Хайтов?
Явор Хайтов:
Ще се възползвам от това право, предвидено в правилника, за което ви благодаря.
Уважаема г-жо Министър,
Уважаема г-жо Заместник-министър, колеги,
Всъщност днес стана ясно едно решение на Конституционния съд на Република България, от което практически, четено по диагонал, става ясно, че всички напъни, които са правени в Министерството на здравеопазването за каквито и да било реформи са били противоконституционни. Защо го казвам?
Защото при срещата на нашата парламентарна група с държавния глава, каквито той провежда регулярно, заявихме, че имаме забележки по начина, по който се прави здравната реформа. От друга страна, информирахме държавния глава за динамиката, която внесе настоящия министър на правосъдието по отношение на необходимостите от промени в законите – това, което дискутирахме и днес. Но заявихме, че не сме доволни от борбата с корупцията, особено по високите етажи на властта и като чели в унисон на нашите съждения днес излезе едно социологическо проучване, което казва, че 58.6% от хората считат, че като цяло корупцията расте. Нещо повече, 62% от българите смятат, че най-сериозните проблеми в съдебната власт са по нейните върхове, тъй като там се прикрива корупцията по високите етажи на властта. Практически аз го чета като обявление, че правителството е корумпирано. Може и да бъркам.
В тази посока моят въпрос е какви действия предприема Министерството на правосъдието за подпомагане на борбата с корупцията, особено сред управляващите или както е прието да се казва по високите етажи на властта. Благодаря ви.
Екатерина Захариева:
Благодаря за този въпрос.
Министерството на правосъдието може да предприеме действия, съобразно своите компетенции, в рамките на своите структури. Защото министърът на правосъдието това, което може да направи е да внесе закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, съответно Наказателно-процесуалния кодекс, така че да улесни магистратите да разследват. Но не може да възложи на службите или на структурите на Министерството на вътрешните работи или на Прокуратурата или на съда да свърши тази работа. За това казах, че най-важният приоритет в нашата работа е Законът за съдебната власт и Наказателно-процесуалният кодекс.
Знаете, че миналата година вие приехте изменения в Наказателния кодекс, свързани с подкупа така че да се даде възможност, ако е имало някакви проблеми за разследване на тези престъпления, в НК да се реализира това нещо.
По отношение на структурите в Министерството на правосъдието, то беше свързано и с един от предишните въпроси във връзка с обществените поръчки или непровеждането им, разпоредили сме на Инспектората към Министерството на правосъдието да направи проверка за миналата година на всички обществени поръчки и изобщо през годините. Министерството на правосъдието е установили непровеждане на обществени поръчки през 2014 г. в началото.
Така че това, което зависи от министъра на правосъдието е да внесе измененията на законите, ако някой от законите пречи за това разследване, да участва активно в създадения Съвет за борба с корупцията към вицепремиера Кунева, а не към министъра на правосъдието и да предприеме всички мерки, които са в нашите структури, да ги минимизираме, ако има такова нещо на средните нива. Интензивната работа, която правим по отношение изменението на Закона за съдебната власт, съм убедена, че ще способства за това да се повиши доверието чрез действия вътре в самата съдебна система – самоизчистване или това, което Вие четохте като разследване, конкурсното начало, атестирането и второто изменение на закона, което предстои.
Това е, което мога да ви информирам.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Министър. Г-н Хайтов вероятно желае реплика. Заповядайте.

Явор Хайтов.
Да и тя е по повод чисто практическото прилагане на законите.
Вчера беше последният годишен отчетен анализ на Главна дирекция „Национална полиция”. Преди това бяха отчетите-анализ на областните дирекции на МВР, на Главна дирекция „Гранична полиция”, на „Пожарна и аварийна безопасност”, както и на ГДБОБ. Аз присъствах на всички тези годишни отчет-анализи и с писмо ще ви информирам за това какви предложения имат хората, които на практика прилагат това законодателство, особено дирекция „Криминална полиция” към Главна дирекция „Национална полиция”. Те имат някои законови инициативи или по-скоро предложения, защото те на законова инициатива нямат право по закон, особено в Закона за електронните съобщения и в Закона за специалните разузнавателни средства. Това ще го направя с едно допълнително писмо към Вас и вероятно ще пристъпя към внасяне на текстове, които да променят и най-вече да улеснят тяхната работа.
Това беше моята реплика.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов. То това е работа на министъра на вътрешните работи. Това също е и наша работа. Тоест, ако от докладите произтичат законодателни инициативи, може и Вие да ги внесете, след като ги подкрепяте. Но предполагам, че и Министърът на правосъдието ще ви подкрепи в този подход и инициатива.
Явор Хайтов:
В моите представи министърът на правосъдието трябва да е двигател на част от тези неща и аз за това ще ги направя. А пък с Ваша помощ и подкрепа на мнозинството дано да се случат.
Предс. Данаил Кирилов:
И аз мисля като Вас относно двигателната функция на министъра на правосъдието.
Следващата по големина парламентарна група е парламентарната група на АБВ. Заповядайте, г-н Никифоров.
Лъчезар Никифоров:
Уважаема г-жо Министър, от АБВ считаме, че Министерството и Народното събрание трябва да утвърдят своята лидерска роля в постигането на консенсус по основните въпроси и провеждането на реформата в правосъдието.
Днес Вие представихте и приехме на първо гласуване проекта на Закона за съдебната власт, което е една добра новина. В тази връзка е и моят въпрос.
Наблюдава се, че проекти за промени в ГПК, НПК, АПК и други важни за реформата закони, са обект на инициатива на отделни народни представители. Ведно с това министерството също има свои готови проекти. Но общото впечатление е за хаотичност на законодателните инициативи в Народното събрание и липса на съгласуваност. В тази връзка считате ли, че Съветът по прилагане на Актуализираната стратегия за съдебна реформа под Ваше председателство е полезен в процеса на реформата и ще включите ли в негота работа освен проекта на Закона за съдебната власт и проекти на процесуални закони и други нормативни актове, за да се гарантира, че съдебната реформа ще следва Актуализираната стратегия с акцент върху съгласието по важните промени, които не са на една или друга партия, а те са очаквани от цялото ни общество. Благодаря ви.
Екатерина Захариева:
Отговорът е да! Считам, че Съветът по прилагане на Актуализираната стратегия за съдебна реформа е изключително полезен. И фактът, че част от въпросите, които днес се повдигнаха всъщност те бяха приети с единодушие на Съвета и аз наистина съм учудена защо се повдигат, примерно, за смесената комисия от действащи магистрати. Там този принцип беше единодушно приет от всички участници и от част от парламентарните групи, сред които и вие, за което ви благодаря, бяхте изпратили участници, които също участваха в гласуването.
Така че считам, че Съветът по прилагане на Актуализираната стратегия за съдебна реформа е полезен и не е създаден само за Закона за съдебната власт. Предстои внасяне и на други законопроекти и вие вече инициирахте такова писмо. Разпоредила съм на Секретариата да свика Съвета на редовно заседание, така че членовете да могат да се запознаят с вашите предложения по Административно-процесуалния кодекс, съответно пътните карти и другите законопроекти, които са свързани пряко с Актуализираната стратегия. Това ще бъде и НПК, и ГПК, по който имаме висящи в Народното събрание законопроекти, които са приети на първо четене. Надявам се скоро да бъдат приети и на второ четене.
Съветът е полезен. Търсене на съгласие, където е възможно, търсене на решение с мнозинство и търсене на най-добрите решения там. Подходът да се канят и представители на парламентарните групи тогава, когато се обсъждат законопроекти, а не просто въпроси свързани с изпълнителната власт, наистина работи. Така самите вие и аз го усещам на днешното обсъждане, сте по-убедени и по-запознати със законопроектите, които ви се представят и подкрепяте.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Парламентарната група на Атака. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаема г-жо Министър, уважаеми колеги, напълно сериозно искам да обясня защо няма да се ползваме от правото да задаваме въпроси.
Намирам, че положените усилия и днешното представяне на този изключително важен законопроект на първо четене като чели прави несъразмерни всякакви други конкретни питания. Аз лично няма да се възползвам от възможността да задавам въпроси на други теми. Просто ползвам това, че съм взел думата, да благодаря за начина, по който представихте закона и да отбележа, че сте напълно права, г-жо Министър, в оценката си, че това търсене на взаимодействие и контакт с групите преди внасянето за разглеждане на законопроекта, наистина е добрият подход, добрият за всички.
Благодаря ви. За днес приключих с процедурата.
Предс. Данаил Кирилов:
Започваме втория кръг, т.е. втората ротация.
Първата по големина парламентарна група на ГЕРБ ще се въздържим от поставяне на втори въпрос. Благодарим за първия.
Втората по големина парламентарна група на БСП-лява България, няма представител в момента, т.е. няма как да зададе въпрос.
Третата по големина парламентарна група на Движението за права и свободи също няма представител и те няма да зададат въпрос.
Четвъртата по големина парламентарна група на Реформаторския блок има представител, но не задава въпрос г-н Славов.
Петата по големина – Патриотичният фронт се въздържа от въпрос.
Шестата по големина Български демократичен център – г-н Хайтов.
Явор Хайтов:
Вече в 17:00 часа поради голямата по обем работа, която свършихме до сега, си запазвам правото на следваща процедура по блиц-контрол да си задаваме въпроси. Така че сега и аз на свой ред се въздържам или както се казва в съдебна зала „процесуална икономия”.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на колегата Хайтов за въздържанието. Г-н Нотев вече заяви позиция.
При това положение, г-жо Министър, закривам процедурата по изслушване по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Благодаря Ви за участието, както по т. 1 – ЗИД на ЗСВ, така и по отношение на поставянето на актуални въпроси.
Пожелаваме успех на работата ви и успех в Брюксел.
Екатерина Захариева:
Благодаря ви още веднъж. Благодаря ви, че бяхте кратки този път. До следващия път. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Закривам заседанието.

Председател: Данаил Кирилов