Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 59

Днес, 16.03.2016 г., сряда, от 14:45 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Върховния касационен съд – Павлина Панова, заместник-председател и председател на Наказателната колегия; от Министерството на правосъдието – Александър Стефанов, и.д. директор на дирекция „Съвет по законодателство”; от Министерството на финансите – Диана Драгнева, директор на дирекция „Правна”, Красимир Сивев, началник на отдел „Процесуално законодателство”, Анна Бъчварова, главен експерт в дирекция „Данъчна политика”; от Агенция Митници – Цецка Дочева, началник отдел „Административна дейност и разследващи органи”; от Национална агенция за приходите – Галя Димитрова, заместник-изпълнителен директор и Росен Иванов, директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология”; от Кабинета на заместник-министър председателя по коалиционна политика и държавна администрация Румяна Бъчварова – Антон Герунов, началник на кабинета, Атанас Славов и Божидар Божанов, съветници на заместник-министър председателя по коалиционна политика и държавна администрация; от Министерството на финансите – Фейзи Бекир, заместник-министър и Снежанка Колева, държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Николай Нанков, заместник министър.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, със закъснение, за което се извинявам, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имате предложението за дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 654-01-24, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Петър Владиславов Славов, Христиан Радев Митев, Явор Божилов Нотев, Димитър Николов Лазаров и Явор Илиев Хайтов на 25.02.2016 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 502-01-96, внесен от Министерски съвет на 23.11.2015 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 654-01-7, внесен от Светлин Димитров Танчев и група народни представители на 21.01.2016 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за кредитите за недвижими имоти на потребители, № 602-01-6, внесен от Министерски съвет на 03.02.2016 г.
5. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и стратегия за финансиране, укрепване на регулаторния капацитет и повишаване ефективността на предоставяните услуги в отрасъл В и К между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие подписано на 23 февруари 2016 г. № 602-02-5, внесен от Министерски съвет на 10.03.2016 г.
6. Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: № 554-01-74, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 08.04.2015 г.; № 554-01-95, внесен от Явор Илиев Хайтов и група народни представители на 20.05.2015 г.; № 554-01-140, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 22.07.2015 г.; № 554-01-172, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители на 05.11.2015 г.; № 654-01-13, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 16.02.2016 г.; № 654-01-14, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители на 18.02.2016 г.; № 654-01-16, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 19.02.2016 г.; № 654-01-18, внесен от Димитър Андреев Делчев и група народни представители на 22.02.2016 г.; № 654-01-19, внесен от Димитър Андреев Делчев и група народни представители на 22.02.2016 г.; № 654-01-20, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 22.02.2016 г. и № 654-01-22, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 23.02.2016 г.
Междувременно имаше електронна кореспонденция с колегата Петър Славов.
Имате думата по дневния ред. Г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, може би да кажа все пак за електронната кореспонденция. Става дума за предложение за включване на точка в дневния ред, което направих вчера по електронен път, като предложих допълнителна точка в дневния ред, свързана с Инициативата „Правосъдие за всеки”, която, си спомняте, не стигна до пленарна зала. Беше върната с указание обратно на Комисията по правни въпроси. И предложението ми е, ако може днес и това да разгледаме - да го включим в дневния ред, съобразно указанията на Председателя на Народното събрание.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз предлагам следното, колега Славов.
Първо, по отношение на срока. Аз мисля, че ние отдавна сме изпълнили задължението за обсъждане в рамките на срока, дори той да се възприема 2-ри или 3-ти март. След обсъждането в правна комисия, както бяха уведомени и медиите очевидно от представителите на Инициативата „Правосъдие за всеки”, моят доклад до председателя е върнат с нейно писмо. Аз попитах експертите дали разполагат народните представители с писмото и разбрах, че не разполагате. Предлагам ви следното.
Ако ще обсъждаме пак два часа гражданската инициатива и то едната от двете, да го направим, но да го направим ако се движим добре по дневния ред. Защото това означава заседанието на комисията да бъде 4-5 часа. Предполагам, че ще извикате и представителите на въпросната гражданска инициатива. Аз също бих желал да го приключим този въпрос бързо, още повече писмото на Председателя на парламента. За това предлагам следното. Колегите ще снимат писмото, за да може да го получи всеки народен представител, да се запознае с аргументите. Защото това, което се пише по вестниците няма нищо общо с изявлението на Председателя на Народното събрание. И всъщност Председателят ни е възложил конкретни задачи, но само на нас като правна комисия. По-разумният вариант е да го оставим за следващото заседание. Следващото заседание ще бъде извънредно и за това ви предупреждавам отсега, защото ще бъде във вторник и ще бъде за второ четене на Закона за съдебната власт. Имате думата. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Уважаеми г-н Председател, не знам откога някои неправителствени организации имат право на законодателна инициатива, а други – не. Ако някой непременно има, да си го каже, за да го знаем. Не мога да разбера как през Цецка Цачева дневният ред ще се диктува от една неправителствена организация, както и да се казва тя, която и да е тя. Това е първо.
Второ, когато трябваше да приемем закона на Миглена Кунева Гражданска инициатива излезе с едни плакати. Там показаха едно отношение, едно мнение, една оценка. Не сме взимали становище, въпреки че беше отрицателно и обидно – на едни големи плакати го гледахме по телевизията. Тези хора, които изразиха своето отношение към нас, казаха, че то е отрицателно, са си въобразили още нещо, което трябва да дойдат и да го прокарат и ние трябва непременно да ги приемем, да ги изслушаме и да направим каквото и да е. Колко още неправителствени организации има?! Да се даде по служебен път, да дойде в пощата, да се запознаем. Този номер всеки път да ни правите извънредни заседания за кой, кога и къде го засърбяло и този номер, ако едно нещо не мине 6 пъти да се внася, и ние по един и същи закон 6 пъти да се занимаваме, мисля, че е излишен, губим време, губим времето и на експерти, които работят в други държавни учреждения на изпълнителната власт и само да се въртим около собствения си ореол, около собствения си рейтинг, около собствените си инициативи и как всеки ден ще произвеждаме инициативи, от които няма значение какъв ще е резултатът, но важното е да се върти, да има входящ номер, изходящ номер, заседания, извънредни заседания и не знам какво още, мисля, че не е темата на дневния ред на това, с което ние сме се заели. Достатъчно дълго време се занимавахме с промяна на Конституцията, достатъчно дълго време се занимаваме със Закона за съдебната власт и предстои този закон да се внесе. Сега, ако някой е решил всичко да го стартира отново, нека да знае, че промяна на Конституцията се прави един път в мандат. През останалото време не може да се случи, не може да събереш хора. Както и реформа се прави един път по време на мандат и тя се прави първите 6 месеца, след това удържащ властта. Който не го е научил, който си въобразява, че всеки ден ще ме занимава със своите си проблеми, нека да го прави, но не и за сметка на работното ни време, не и за сметка на останалите, които са дошли днес. Имаме 6 точки. Някой иска и 7-ма и ако няма 7-ма, да има извънредно заседание. Концерт по желание се прави, когато има много голямо мнозинство около тази инициатива. За Конституцията имаше достатъчен брой гласове, събраха се. За законите има достатъчен брой гласове, събраха се. Нека всеки ден да не бълваме инициативи и да губим времето на останалите.
Моля Ви, по служебен път изпратете ни предложението на това и на всички останали неправителствени организации, но не ни карайте да губим време заради едно, защото те са хиляди в страната. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
И аз благодаря, г-н Димитров. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, аз смятам, че времето за разглеждане не само на тази гражданска инициатива, а и на другата, защото предполагам, че писмото на Председателя касае и двете, а не само едната, би следвало да се направи не на днешното, не в извънредно заседание, а на редовно заседание на комисията. Достатъчно тежък е Законът за съдебната власт, дори да има консенсус на първо четене. Така или иначе второто четене отнема технологично повече време, да се занимаваме тогава и да влизаме наново в обсъждания по двете инициативи. Необходимо е време да се запознаем с мотивите. Стана ясно от Вашето изявление, че те не са изпратени, и това е така, на народните представители. Аз нямам никаква представа Председателят какви мотиви е изразил за връщане на нашето решение и на тези две инициативи отново на правна комисия, за да можем сега да вземем решение. Във вторник да се занимаваме с това, съжалявам, но не смятам, че това ще помогне особено на самите предложители на инициативите с едно претупано и набързо обсъждане и то след не знаем колко времеви ресурс за обсъждане на второ четене на Закона за съдебната власт. За това предлагам, ако се гледат тези инициативи, това да става на редовно заседание на Комисията по правни въпроси, но не на днешното, разбира се, нито пък на извънредното, на което ще се гледа Законът за съдебната власт. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте, г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, след това, което чух, особено от колегата Митев, преформулирам така направеното предложение да разгледаме, съобразно указанията на Председателя на Народното събрание, ако трябва отново да ги прочета, защото разбирам, че част от колегите ги нямат, но мисля, че по-добрата идея е те сами да си ги прочетат и вие да разпоредите да ни бъдат изпратени. С учудване разбирам, че не са ги получили до момента, но това е малко встрани от темата.
Предс. Данаил Кирилов:
А Вие откъде сте ги получили?
Петър Славов:
Това вече е иррелевантно към настоящата дискусия.
Предс. Данаил Кирилов:
Понеже е кореспонденция между председателя на събранието и мен като председател на комисията.
Петър Славов:
По-важното е, че съм ги прочел. Има наистина указания комисията да излезе с допълнителен доклад, което предполага да се обсъди въпросът още веднъж, но нека все пак това да стане на следващото редовно заседание и да поканим и вносителите на инициативата, защото така е коректно при обсъждане на законопроекти или точки от дневния ред.
Това ми е процедурното предложение – при следващото редовно заседание да ги обсъдим, съобразно указанията на Председателя на Народното събрание и да поканим вносителите на инициативата.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, днес ни чакат много важни закони, особено първия. Правна комисия сме. Как се насрочват заседанията и какъв е дневният ред, го пише в правилника и нямам намерение да го чета. Кой насрочва заседания, извънредните заседания и чия може да бъде инициативата, освен на председателя.
Така че очевидно няма да е днес. Г-н Славов си оттегли предложението. Предлагам да вървим напред.
По отношение на извънредното заседание във вторник с един закон на второ гласуване, което току-що обяви г-н Кирилов – Закона за съдебната власт, ако някой иска да не го гледаме, нека да си каже. Второ гласуване на Закона за съдебната власт, където по Конституция и за което почти всички тук гласувахме, има срокове, които почти изтичат, да бъдат приети тези изменения, за да могат в шестмесечния срок да се раздели Висшият съдебен съвет на двете колегии, за да процедира съгласно измененията на Конституцията.
Дали ще бъде на следващо или по следващо заседание, нека да прочетем правилника и да видим как става това. Благодаря.
Аз предлагам сега, след като няма да се гласува включването на нова т. 7, да се съсредоточим върху предложения дневен ред, защото наистина е важен законопроектът по т. 1. Има Решение № 3, съгласно което ние трябва в спешен порядък да предприемем законодателни инициативи. За това сме поканили и представители на другите институции.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, прекратявам дебата по дневния ред. Някой извън коментираната тема, ако иска нещо да каже по дневния ред, заповядайте. Няма. Тогава предлагам да одобрите дневния ред, съгласно предложението за дневен ред със следните две уточнения.
Ще получите по електронните пощи писмото на Председателя на Народното събрание. Въздържам се да кажа разпореждане, защото е под формата на писмо. На следващо редовно заседание ще включим обсъждане на писмото на председателя. Ние инициативите ги обсъдихме вече.
Който е съгласен при това положение да приемем дневния ред, моля да гласува „за”. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се дневният ред.
Пристъпваме към първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 654-01-24, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Петър Владиславов Славов, Христиан Радев Митев, Явор Божилов Нотев, Димитър Николов Лазаров и Явор Илиев Хайтов на 25.02.2016 г.
Гости по т. 1 са: от Върховния касационен съд – г-жа Павлина Панова, заместник-председател и председател на Наказателната колегия; от Министерството на правосъдието – г-н Александър Стефанов, и.д. директор на дирекция „Съвет по законодателство”; от Министерството на финансите – г-жа Диана Драгнева, директор на дирекция „Правна”, г-н Красимир Сивев, началник на отдел „Процесуално законодателство”, г-жа Анна Бъчварова, главен експерт в дирекция „Данъчна политика”; от Агенция Митници – г-жа Цецка Дочева, началник отдел „Административна дейност и разследващи органи”; от Национална агенция за приходите – г-жа Галя Димитрова, заместник-изпълнителен директор и г-н Росен Иванов, директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология”.
Благодаря на колегите от Министерството на финансите, Агенция „Митници” и НАП за бързата реакция. Извинявам се, че късно поръчах да ви уведомят за днешното обсъждане. Върховният административен съд не са успели да изпратят представител.
Колеги, давам думата на вносителите да представят законопроекта.
Димитър Лазаров:
Ние всички сме вносители и на всички е ясен представеният законопроект.
Предс. Данаил Кирилов:
Тогава ви предлагам да дам възможност на съдия Панова да представи мнение, становище, виждане, включително дори да не е институционално, а чисто и само професионално, както прецените.
Павлина Панова:
Добър ден, уважаеми дами и господа народни представители.
Аз благодаря за поканата от името на Върховния касационен съд за днешното ваше заседание, на първо място, и на второ място, благодаря на вносителите за бързата реакция по подготвянето и внасянето на този законопроект, който идва като отговор на постановеното в края на миналата календарна година Тълкувателно решение № 3 от 2015 г. на Върховния касационен съд на Наказателната му колегия.
Проблемът, на който е посветено и тълкувателното решение и съответно внесения и предстоящ за разглеждане от вас законопроект е така нареченият принцип ne bis in idem от наказателния процес, който забранява воденето на второ наказателно производство при наличието на вече постановен съдебен акт по друг, включително административно наказателно производство, с характер на наказателно такова.
Тълкувателната дейност на Върховния касационен съд беше продиктувана от осъдително решение „Цоньо Цонев срещу България” (№ 2). Върховният касационен съд се позова на изключително богатата практика на Съда по правата на човека и беше поставен в ситуация, в която да вземе решение така че да постанови хипотеза, в която при приключило административно наказателно производство с характер на наказателно, да бъде невъзможно воденето на втори процес, наказателен, независимо, че същото това деяние съставлява престъпление по Наказателния кодекс. Това ни задължава практиката на Съда по правата на човека, това ни задължава осъдителното решение специално срещу България.
Ние разбираме цялата специфика на ситуацията за това защото в крайна сметка се оказва, че тогава когато има едно административно наказателно производство за административно нарушение, което по принцип винаги изпреварва наказателния процес поради характера на административно-наказателната процедура, която е по-бърза, блокира наказателното производство, което по естеството си всъщност е най-строгата форма на санкция, която българската държава и всяка една държава може да търси спрямо едно лице, което осъществява деяние, което едновременно е и административно нарушение, и престъпление в определени хипотези.
За това в самото тълкувателно решение ние на няколко места се позовахме на това, че разрешението, което даваме с това тълкувателно решение е de lege lata – така както ни позволява наказателното процесуално законодателство към момента на постановяването на тълкувателното решение, но в самото тълкувателно решение ние направихме няколко препратки към законодателя за това, че de lege ferenda би могло да има по-добро разрешение на нещата в случай, че законодателят упражни такава законодателна инициатива.
Всъщност с предлагания на нашето внимание законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс се избягва този недостатък, който ние напълно съзнателно разбираме, че всъщност постигнахме с тълкувателното решение, а именно прекратяване по наказателните производства тогава, когато има приключили за същото деяние административно-наказателни такива.
Сега очевидно вносителите на законопроекта предлагат вместо прекратяване на наказателното производство да се използва институтът на спирането на наказателното производство с възможност за възобновяването и пълната отмяна на последиците от приключването на едно административно-наказателно производство, което от своя страна отваря пътя за воденето на спряното наказателно производство. Смятаме абсолютно удачно това законодателно решение на този въпрос, защото спряното производство не губи смисъла на извършените до момента процесуално-следствени действия, запазва всичко, което е извършено, а след премахване на формалната пречка на административно-наказателния процес, то възобновява своето развитие оттам, откъдето е започнало. По този начин не се губят доказателства. Съвременно лицата запазват своето качество на обвиняеми или подсъдими по наказателните производства.
В тази част в параграф от 1 до 4 Върховният касационен съд напълно подкрепя внесения законопроект, включително и с мотивите, които го обезпечават.
По отношение на параграфи 4 до 8 всъщност се разрешава обратната хипотеза, която също беше предмет на разглеждане на Тълкувателно дело № 3 от 2015 г. Това са случаите, когато съдът, който се занимава с наказателно производства за престъпление констатира, че деянието не е престъпление. В тази хипотеза съдилищата в България нямат процесуална възможност самите те при действащия Наказателно-процесуален кодекс да наложат административно наказание. Те би следвало да изпратят преписката след оправдаването на лицето за престъпление на административно наказващия орган. Само че отново поради принципа ne bis in idem при постановена и влязла в сила присъда, която е оправдателна, повторен административен процес е невъзможен независимо, че деянието не е престъпление и представлява административно нарушение. За това смятам напълно удачно предложението, както първоинстанционният, така и въззивният и касационният съд да имат правомощието когато констатират, че едно деяние не е престъпление, а трябва да него да се носи административно наказание, такива каквито са някои престъпления – най-често тези по чл. 218б от Наказателния кодекс, деянията по Указа за борба с дребното хулиганство, за спортното хулиганство самият съд след като е установил деянието, дееца и неговата виновност, макар и не за престъпление, да има възможността да наложи административно наказание. В този смисъл ние изоставихме и някои стари решения, поради вече загубили своя смисъл тълкувателни решения, постановени от стария върховен съд на страната.
Напълно подкрепяме предложенията, както и мотивите, които ги подкрепят тях.
И като обезпечаване на процесуалните норми в Наказателно-процесуалния кодекс напълно за удачно смятаме предложението на вносителите за промените в Закона за административните нарушения и наказания, тъй като трябва да бъде въведено ново основание за възобновяване на вече приключилите административно-наказателни производства, за да могат да бъдат отменени последиците от административното наказване на едно лице и по този начин да се отвори пътят за неговото наказателно преследване.
Смятам, че сроковете, които са предвидени за възобновяването на производствата и които са възложени на прокурора, са напълно обезпечаващи, както функцията на прокурора да обезпечи наказателния процес, така и интересите на лицата да не бъдат прекалено дълго време държани в несигурно положение за това дали ще остане в сила административното им наказване или те ще станат субекти на наказателно производство.
Становището на Наказателната колегия на Върховния касационен съд е, че напълно подкрепя изцяло предложения законопроект и предлага на правната комисия той да бъде одобрен и да бъде внесен за първо четене в пленарна зала. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, съдия Панова. Министерство на правосъдието? Заповядайте, г-н Стефанов.
Александър Стефанов:
Благодаря Ви, уважаеми г-н Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
От Министерството на правосъдието също изразяваме своето положително становище в подкрепа на законопроекта, внесен от народните представители. Присъединявам се към изказаното мнение, че законопроектът е съвсем навременен и необходим и в тази връзка напълно споделяме вижданията на вносителите, които са отразени в мотивите, че с постановеното тълкувателно решение не може да се постигне в пълна степен баланс между непосредствената и основните задачи в наказателния процес и съответно да се постига ефективна защита на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 на Европейската конвенция за правата на човека.
Също така, че в някои случаи би се стигнало до ненаказване на дееца, което от гледна точка на държавния интерес и на справедливостта не е приемливо.
Чрез предложения законопроект в чл. 24, чл. 25, чл. 220а, както и чл. 250 – това са към действията на съдия-докладчика, или при решаването на въпросите по чл. 301 и чл. 305 при постановяване на присъдата и правомощията на въззивния съд, както и касационната инстанция считаме, че се създава необходимата правна възможност при зачитане на принципа за поглъщане на административно-наказателната отговорност от наказателната, лицето да не бъде подлагано два пъти на преследване, като отговорността ще се реализира само в една единствена процедура.
И в съответствие с целите на законопроекта са предвидени и съответните изменения в Наказателния кодекс и в Закона за административните нарушения и наказания, които също подкрепяме.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Стефанов. Ще се извиня на колегите от финансите, за да дам думата на г-н Лазаров, който ще пътува заедно с другите две комисии. Г-н Лазаров, заповядайте.


Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, вносител съм на законопроекта и за това няма надълго и нашироко да се спирам.
Да, има нужда от този законопроект, за да няма разнородност в практиката, т.е. това, което е Решение 3 ние да го облечем в правна норма в закона. Тук сме на първо четене. Разбира се, ще гласувам за законопроекта. Може би трябва да помислим за един срок, когато по искане на прокурора въззивният съд се произнася дали да отмени влязъл в сила административно-наказателен акт, дали да не се даде един срок, мисля че едномесечен срок е разумен, за да може прокурорът, възобновявайки спряното, или образувайки ново наказателно производство, да може наложените преди отмяната на влезлия в сила административен акт обезпечителни мерки, оставени вещи на отговорно пазене, за да може прокурорът пред наказателния съд да поиска тези обезпечения, за да не се получи така, че при отмяната на административно-наказателния акт не всякога последиците се заличават от това наказание и съответно да не се вдигнат тези обезпечения.
Ще гласувам „за”. А също така и за следващите законопроекти, г-н Председателю, в дневния ред. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако колегите не възразяват, ще зачетем гласа.
Колеги от Министерството на финансите, имате възможност да изразите становище. Както решите, заповядайте.
Диана Драгнева:
Г-н Росен Иванов, директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” ще изкаже нашето становище.
Росен Иванов:
Благодаря за доверието на колегите. Те на мен ми възложиха да говоря.
Първо искам да кажа, че нямахме достатъчно време подробно да изучим законопроекта, съответните решения и т.н. и може би ще ни е необходимо още малко време да подълбаем в тях, без да отричаме необходимостта това да бъде уредено. Ясно ни е защо се прави.
Две са нещата, които донякъде ни притесняват и искаме някак си да бъдем успокоени, че лицата няма да останат ненаказани изобщо. Всъщност това е нашето най-голямо притеснение.
Едното е свързано с отмяната на всички обезпечения, мерки за постоянно принуда, които прокурорът е наложил евентуално при образоване на наказателното производство. Мисля, че г-н Лазаров каза нещо, че по-дълъг срок ще има или нещо такова. Предполагам, че това ще бъде уредено. След това наново трябва да се наложи възобновяване на производството, междувременно на лицето се възстановяват евентуално платени административни санкции и му се връщат някакви вещи отнети и ако тези вещи не дай Боже да продадени, той се обезщетява с тяхната равностойност и други такива неща. Тоест, върху тези възстановявания и налагания на мерки трябва да се подходи внимателно, така че държавата да не ги загуби, и да се окаже, че накрая осъжда едно лице, от което няма абсолютно нищо какво да вземе. Това е едното ни притеснение. Например, би могло вместо административният орган да възстанови директно глобата на лицето – сумата, която е събрал като глоба, прокурорът върху нея, върху тази подлежаща на възстановяване сума, да наложи мярка за процесуална принуда и т.н.
Това, обаче, което по същество най-много ни притеснява и го казваме отсега, са две неща: първо, не можем все още да разберем ясно какви са критериите, кой ще прави разграничението между административно-наказателни производства с наказателен характер, както мисля че се наричат в законопроекта, и останалите административно-наказателни производства. Това се отнася, както за колегите от митницата, така и за наказателните постановления, издавани от Националната агенция за приходите. Ако искате мога да ви дам един много елементарен пример. Една фактура по ДДС, която е закъсняло издадена, има санкция за закъсняло начисляване на ДДС, много е трудно, или поне от моя гледна точка аз не мога да кажа, престъпление ли е това, т.е. това административно-наказателно производство с наказателен характер ли е или не е. В момента аз нямам отговор на този въпрос и някак ми се ще, може би в допълнителен разговор, някаква работна група или нещо подобно, да бъдат обсъдени тези въпроси.
И другото, което за нас е притеснително, е, че о’кей, стига се до отмяна на наказателните постановления, протича наказателно производство и както коректно е отбелязано в законопроекта, ако съдът прецени, обаче, че това не е престъпление, а съставлява административно нарушение, е предвидено съдът да наложи административна санкция но само в случаите на Указа за борба с дребно хулиганство и спортните прояви или конкретни престъпления, за които в особената част на НК е казано, че могат да се наказват с административно наказание. Това означава, че за останалите случаи, в които влизат и нарушенията на данъчното и митническото законодателство, има две възможности, според нас. Но всъщност не знам дали има две възможности: едната е съдът да наложи административното наказание, ако това е така, ние нямаме възражения по този въпрос. Може би трябва да се даде някаква възможност на администрацията да се опита да защити неговия размер или нещо друго (това е друга тема) пред съдията. Другата възможност е да се търси начин да се даде възможност, но не знам дали това изобщо е допустимо, честно казано, доколкото разбрах мисля, че не е, все пак това административно наказание да бъде наложено. Защото в противен случай това, което ще се случи, е, че едно лице ще извърши противообществена проява, но ще остане ненаказано, което за нас е недопустимо от финансова гледна точка, недопустимо е и от гледна точка на справедливост, ако щете.
Може би има някои неща, които трябва да се обсъдят в работна група или нещо подобно. Не знам дали днес има възможност да се отговори на всички тези наши въпроси. Но това го оставям на вашата преценка.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Иванов, който изрази своето мнение и на колегите от Министерството на финансите, Митници и НАП. Така ли е? (Да.)
Аз ще си позволя няколко думи от името на вносителите.
Ние тръгнахме с дълбокото убеждение, че всички рискове, за които вие предупреждавате, няма да се случат, т.е., че ще минимизираме риска от това преди да се стигне до падане на която и да е всякаква отговорност на дееца. Коментирахме, в интерес на истината имаше седмица-две време, в което коментирахме и вносителите, и с институции по тези въпроси.
При всички положения ще има работна група. И за това всички участници са поканени. Но редно е и Върховен административен съд и колегите от Прокуратурата, които сега ги няма, но те наблюдават в смисъл уведомени са и имаха възможност да вземат становище и очевидно на по-късен етап ще участват. Те също имат варианти и предложения за правно-технически и процесуални решения.
За обезпеченията аз също не съм готов да кажа и не искам да звуча отгоре и прекалено общо, но тази задача, която е поставена пред нас, тя изисква и ново решение, бих казал, на института на обезпеченията в двата вида производство: административно-наказателното и общото наказателно производство. Аз си мисля, че може правно-теоретически и догматично да звучи много неправилно, но аз си мисля, че обезпеченията и предварителните мерки, наложени от който и да е орган – административен, или разследващ, или съд, би трябвало в тази ситуация да запазват силата, валидността си и неотменимостта си през цялото производство. Вярно е, че сме изправени пред трудната ситуация да имаме множество участници и при вече наложена обезпечителна мярка. Но мисля, че е възможно да се постигне координация на действията, включително и по простия правен принцип, който е първи по време той първи по право - наложената от първия трябва да остане до края. Това го казвам най-просто, за да успокоя фиска в частта мерките, които са по ДОПК, примерно, или по някое от митническите производства.
Говоря неубедено и недостатъчно подготвен, защото би следвало да се направи много прецизна експертиза на съотношението, но смятам, че вие бихте могли да я направите – колегите от ВКС, от ВАС. Тук предупреждавам и затова няколко пъти натъртих на ВАС, аз ВАС го забравих малко на първо време и заедно с Министерството на финансите уведомихме и Върховния административен съд. Сега Председателят е в Брюксел, но заместник председателят Магдалинчев участва в такива обсъждания. Говорейки през призмата разпределение на съдебни дела, съдебна география и тежест ще имаме промяна и на натоварванията, респективно и в съдилищата, струва ми се, и ще имаме трансмисия на едни дела от един вид производство в друг вид производство или пък въртележка на дела между повече съдилища.
Надеждата ни е, че всичко това заедно с екипа от правни експерти от правни референти на Народното събрание би могло да се уточни, за да бъдем всички спокойни и уверени, между първо и второ четене. За това още от сега казвам, че срокът между първо и второ четене трябва да е нито най-късият, но не и най-дългият, защото нямаме много време. Срокът трябва да е оптималният. Всички експерти отсега са поканени, ако бъде приет на първо четене законопроектът, за работна група и всички народни представители също са поканени за работна група, която ще заседава ускорено.
Всички преподаватели от наказателни катедри на Софийски университет или където има наказателни катедри, също са поканени и Института за държавата и правото на БАН.
Имате думата за изказвания и становища. Заповядайте.
Павлина Панова:
За да успокоя колегите от министерствата, които току-що се изказаха и заявиха своята позиция, говорим за хипотеза, в която в крайна сметка става въпрос за случаите, в които административно-наказателното производство с характер на наказателно, а в тълкувателното решение надълго и нашироко е обяснено кои са критериите за преценка на едно такова производство, е изпреварило наказателното производство. А то го е изпреварило за това, защото деянието е и престъпление. А чл. 33 от ЗАНН казва, че когато едно деяние представлява престъпление, то административно наказващият орган не налага наказание, а го изпраща за преценката на прокурор. Така че този прокурор е този, който ще каже е ли престъпление или не е престъпление, дали той има интерес от наказателно преследване, или би се задоволил само с административно наказание, наложено по специалните закони.
От друга страна, в чл. 72 от ЗАНН е предвидено, че искане за възобновяване ще прави съответният прокурор, т.е. този прокурор, който иска да търси наказателна отговорност от това лице и той ще е тази свързваща фигура, която хем ще иска да постигне възобновяване, за да премахне пречката за водене на наказателно производство, хем ще бъде съответният прокурор, който ще води наказателното производство и по този начин ще има интерес да обезпечи с всички принудителни процесуални мерки бъдещото си наказателно производство.
Така че това са този род административни нарушения, които ние смятаме, че това няма да е някакъв особено голям и огромен кръг такива. А тези, които в момента чакат производства за евентуално възобновяване, било по силата на тълкувателното решение, което, пак казвам, ще е проблем на практика, защото може да остави някои лица ненаказани, ако се следва редът на тълкувателното решение, тъй като производствата по силата на него се прекратяват. А по силата на внесения от вас законопроект те само ще бъдат спирани, т.е. те ще чакат развоя на административното наказателно производство. Такива производства в момента са 75 по данни на прокуратурата. Там, където има конкуренция, едновременно висят и наказателни производства, но има и изпреварило, приключило административно-наказателно производство. Вече такива искания постъпват в съда за възобновяване на прекратявания. Аз не мога да кажа каква ще бъде практиката на Върховния касационен съд по тези производства, защото в крайна сметка трябва някой съдебен състав да се произнесе, за да се създаде някаква практика.
Но така или иначе, ние като съдии във Върховния касационен съд смятаме, че този законопроект като цяло ще обезпечи именно това, че лицата няма да останат ненаказани, тъй като техните наказателни производства ще биват спирани, докато се реши прокурорът дали ще претендира, че това е нарушение и ще бъде удовлетворен от това, че лицето е административно наказано. В този случай няма да поиска възобновяване. Или ще поиска възобновяване, за да може да го преследва наказателно. Тоест, смисълът е, ако не може по-строгата санкция на държавата да бъде постигната чрез наказателно производство, то да се запази административно наложената санкция. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, съдия Панова. Г-н Стафанов.
Александър Стефанов:
Г-н Председател, още няколко думички, дано да не нарушавам установения ред.
Аз също не виждам и не бих могъл да споделя опасенията на Министерството на финансите, каквито те ги изразиха сега, защото отидохме малко на решаване на едни казуистични случаи, които е трудно сега да ги дадем, но биха могли да намерят своето решение между първо и второ четене, за да не се получи някъде, че бихме изпуснали някой деец да не го накажем. Но пък не бива да създаваме и такива възможности чрез вратичка в закона да го наказваме два пъти или да осъществяваме репресия спрямо това лице, което също е недопустимо с оглед принципа ne bis in idem. Смятам, че между първо и второ четене тези неща ще бъдат обсъдени. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за това, както и за апела. Но колегите с основание се притесняват, казуистична е при тях материята, многообразни са случаите – не е само фактура, не е само задържане на стока, бих казал не е и обикновеното данъчно производство. Действително, обаче, това са казуси за между първо и второ четене и се надявам да не се пропусне нещо в този аспект. Същевременно се опасявам и от друго – не трябва да става и три пъти за едно и също нещо. Тук ще помоля данъчните. Защото репресията и в ДОПК не е малка. А ние сме претърпявали по три пъти репресия, като това го казвам в чисто политически план. Имаме опит с това как може да се злоупотреби със взаимодействието между двете производства.
Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Благодаря, г-н Председател.
Благодаря на всички, които взеха отношение към този законопроект, защото всяко едно от изказванията доведе до изясняване на замисъла в един позитивен порядък, защото намеренията са, както се обединяваме, най-добри в този контекст, че става дума за репресия. Тази репресия трябва да бъде вярно, правилно и много внимателно преценена. Няма да се връщам към всичко, което задълбочено и ясно пресъздаде предисторията на внасянето на този законопроект и целите, които той си поставя.
Само исках да подкрепя алгоритъма, който председателят предложи, защото той се явява най-адекватен за начина, по който ще се стремим задълбочено, пълно и вярно да решим проблемите. Нека да има работна група и не, както в обичайния порядък се смята, че прехвърлянето в работна група отлага във времето решаването на въпроса, а напротив, струва ми се, че това е верният подход. Отсъстващите днес по различни причини, не с укор го казвам, представители на институции, които имат отношение, също трябва да заемат своето място и дори своята отговорност при окончателното оформяне на текста.
Предлагам да подкрепим текста на първо гласуване и впоследствие да направим необходимото за неговото прецизиране така че на второ гласуване да имаме съвсем ясни, компетентни и убедени отговори на въпросите, дори отнасящи се до конкретен казус. В крайна сметка с тези текстове ще се решават отделни казуси.
Благодаря, г-н Председател.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев. Колеги, има ли някой възражение да закрием дебата. Няма. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 654-01-24, внесен от Данаил Кирилов, Петър Славов, Христиан Митев, Явор Нотев, Димитър Лазаров и Явор Хайтов на 25.02.2016 г.
Колеги, който е „за” да го подкрепим на първо четене, моля да гласува „за”. Четиринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се на първо четене.
Колеги, благодаря ви за търпението и участието. Разчитаме и очакваме, каня ви скоро на следващия етап от обсъжданията на законопроекта.
Пристъпваме към точка втора - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 502-01-96, внесен от Министерски съвет на 23.11.2015 г.
Гости по този законопроект от Кабинета на заместник-министър председателя по коалиционна политика и държавна администрация г-жа Румяна Бъчварова са г-н Антон Герунов, началник на кабинета на заместник-министър председателя по коалиционна политика и държавна администрация, г-н Атанас Славов, съветник на заместник-министър председателя по коалиционна политика и държавна администрация и г-н Божидар Божанов, съветник на заместник-министър председателя по коалиционна политика и държавна администрация.
Колеги, всъщност това е продължение на обсъждането на този законопроект. Предния път отложихме дебатите по законопроекта, за да изискаме становища на Висшия съдебен съвет. Колегите не са получили становището и затова го докладвам.
„Извлечение от Протокол № 8 на заседание от на Висшия съдебен съвет, проведено на 11.02.2016 г.
По дневния ред, правни въпроси, т. 55. Относно проект на решение относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление Висшият съдебен съвет реши:
Съгласува законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление със следната забележка:
В чл. 7г да се създаде нова ал. 7 със следния текст:
„(7) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на органите на съдебната власт.”
Мотиви:
Бюджетът на съдебната власт е независим. Посредством осъществяването на контрол върху бюджетния процес на органите на съдебната власт се нарушава чл. 117 от Конституцията на Република България, прокламиращ независимостта на съдебната власт и нейния бюджет.”
Това е становището на Висшия съдебен съвет, прието на заседание и с решение на Висшия съдебен съвет.
Писмо от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с изходяща дата 12 февруари 2016 г., което е до Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Ще ви прочета финалния абзац:
„Законопроектът е одобрен с решение № 772 на Министерския съвет от 2 октомври 2015 г. Не възразяваме по изложените в мотивите към законопроекта цели за подобряване на електронното управление в Република България.”
С уважение, Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и …..
Няма да довърша написаното. Който иска може да го погледне финала.
Има становища, които също са изпратени до Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, на Българската търговско-промишлена палата и на Българската асоциация по информационни технологии и доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, които се надявам комисията да ги е качила на сайта си и да са се запознали всички колеги, които се интересуват от това.
Колеги, давам ви думата за завършващ дебат по законопроекта.
Ако няма изказвания, да закрия дебата? Г-н Димитров.
Емил Димитров:
За мен ситуацията е следната. Вицепремиерката е отишла при Премиера, казала е взели сме решение, министърът на транспорта пречи. Министърът на транспорта си е посипал главата с пепел, съгласил се е с всички детски мечти на уважаемата Вицепремиерка и в момента ние трябва да ги гласуваме. Аз лично няма да ги гласувам. Жалко е, че ги няма ДПС, защото и те имаха специално мнение и можеха да си го развият.
Но няма да съм прът в колелото на прогреса! Нека да има прогрес.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Свилен Иванов иска думата.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Малко повече е като реплика към г-н Димитров.
Г-н Димитров, от години се мъчи някой да създаде електронно управление в България, за което стана ясно, че са изхарчени много пари, а де факто няма нищо. В един момент излиза някакво ново предложение, което се очаква да реши този въпрос с някакви конкретни неща и наистина в България най-накрая да има някакво електронно управление.
Мисля, че спорът, за който говорите, е в тази насока. Едното министерството е правило през годините някакви действия и е предприемало разни решения и т.н., но явно те не дават резултат и се появява ново предложение, на което разчитаме всички да се случи най-накрая електронното управление. Вярно е, че се създава агенция, но явно стигнали сме това ниво, че трябва да се вземат някакви крути мерки, за да се постигнат нашите намерения. Предполагам, че никой не е срещу електронното управление. Но идеята е да се реализира така или иначе. И в случая явно г-жа Бъчварова е поела ангажимента и това нещо трябва да се случи. Така ги разбирам аз нещата. Благодаря.
Емил Димитров:
Все едно министърът на културата иска да направи ново здравеопазване и ние да закрием здравеопазването и то да отиде като агенция към министъра на културата, ще го приемеш ли за реално или за смешно. Или пък културата да се занимава с образованието. Точно това правим. Нещо, което е в точно определено министерство, министърът е бил некадърен да се справи. Сменете го с друг министър. Да не съм го сложил аз този министър. Но там му е естественото място. Информационните технологии винаги са били там! Сега ще ги местим на друго място, защото така щяло да се реши. Сложете и здравеопазването там. Преди девети септември министерството на вътрешните работи е отговаряло и за здравеопазването – долу са ги били, горе са ги лекували.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз реших да дам воля на колегите да изразят, включително и емоционалните си становища.
Емил Димитров:
От 1992 г. това електронно управление се строи пред очите ми. Мисля, че предишния път ви го казах: комплексна автоматизирана система КАЗ „Грамада” и още какви ли не се изредиха, включително накрая имаше 5 сървъра с областните администрации, които си говориха сами със себе си. И шести път ще бъде същото, само че ще ни струва още 1.5 милиарда. После ще дойдете и ще предложите всичко с цел по-добре управление да бъде върнато на старото му място. И това ще премине.
Свилен Иванов:
Добре. Нека да се изгради това нещо, да имаме електронно управление и ако трябва тогава пак ще се върне на Министерството на транспорта, щом трябва да е там.
Предс. Данаил Кирилов:
Дебата стана емоционален, но ще ви призова да се върнем към предмета. Прекратяваме обсъжданията.
Който е „за” да подкрепим на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 502-01-96, внесен от Министерски съвет на 23.11.2015 г., моля да гласува „за”. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се на първо четене законопроекта.
Благодаря на колегите от Кабинета на вицепремиера по коалиционна политика и държавна администрация.
Следващата точка е Закона за администрацията, ако искате можете да останете и за това.
Пристъпваме към точка трета - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 654-01-7, внесен от Светлин Димитров Танчев и група народни представители на 21.01.2016 г.
По тази точка нямаме вносител. Колегата Хайтов, който е член на комисията, не е тук. Вносители са Светлин Танчев, Стефан Кенов, Георги Ковачев, Явор Хайтов, Румен Йончев и Христо Тодоров.
Колеги, разпоредбата, която се предлага я виждате.
Да се създаде нова ал. 7 в § 16. Уточнявам, за нуждите евентуално на дебата, „могат да се назначават служители чрез сключването на срочни трудови договори по смисъла на чл. 68 от Кодекса на труда…”
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Имаме становище от Министерството на труда и социалната политика, което е до Комисията по труда, социалната и демографската политика, което подкрепя.
Становище на Министерството на финансите, което също е до социалната комисия, чета: „… предвид гореизложеното Министерството на финансите не подкрепя предложените промени, които противоречат на правителствените цели за комплексна административна реформа на базата на функционален анализ на институциите и общата рамка за оптимизиране на броя на административните звена и намаляване на административната тежест.”
Това са становищата. Ако искате, бихме могли да прочетем цялото становище на Министерството на финансите. (Не е необходимо.) добре.
Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за” да подкрепим законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 654-01-7, внесен от Светлин Димитров Танчев и група народни представители на 21.01.2016 г., моля да гласува „за”. Три гласа „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Пет гласа „въздържал се”. Не се приема законопроектът.
За отрицателен вот г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми колеги, уважаеми гости, гласувах против, тъй като ако следваме стриктно разпоредбите на нашия правилник, изобщо не трябваше да гледаме този законопроекта. Аз умишлено не съм направил подобно процедурно предложение. Наясно съм, че утре ще бъдат гледани в програмата на Народното събрание тези законопроекти за администрацията и ние сме водеща комисия. Смятам, че е редно и действително е дисциплиниращо в такива случаи, когато Комисията по правни въпроси е водеща, вносителите поне от уважение към тази комисия, да идват тук и да си представят законопроектите. Колкото и да е добра идеята, нейното приемане и подкрепа не трябва да минава през нарушаване на правилника на Народното събрание. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Това е много „хубаво” обяснение защо не сме приели законопроекта.
Благодаря на гостите за участието. Довиждане.
Пристъпваме към точка четвърта - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за кредитите за недвижими имоти на потребители, № 602-01-6, внесен от Министерски съвет на 03.02.2016 г.
Гости от Министерството на финансите са г-н Фейзи Бекир, заместник-министър на финансите и г-жа Снежанка Колева, държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”.
Заповядайте, г-н Заместник-министър да представите законопроекта.
Фейзи Бекир:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Законопроектът за кредитите за недвижими имоти на потребители има за цел да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС)№ 1093/2010. Директивата е публикувана в Официален вестник на Европейския съюз на 28 февруари 2014 г. и държавите членки следва да въведат мерки за нейното прилагане в националните си законодателства от 21 март 2016 г. Директивата има за цел да установи ефективна европейска регулаторна рамка, която да допринесе за развитието на по-прозрачен, ефикасен и конкурентен пазар на ипотечни кредити в Европейския съюз (ЕС), с което да се постигне високо ниво на защита за участниците на пазара - потребители, кредитори и кредитни посредници. Директивата също така има за цел да премахне различията в нормативната уредба между държавите членки и да улесни трансграничното предоставяне на кредити. Предвидените с нея мерки са предназначени да насърчат отговорното кредитиране, както и да осигурят по-висока сигурност и доверие на пазара, с което да допринесат и за повишаване на финансовата стабилност.
В приложното поле на закона се включват две основни категории кредити - кредитите, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, и кредити, чиято цел е придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот. Законът се прилага и по отношение на договорите за кредит, предназначени за ремонт, в случаите, когато тези договори са обезпечени с ипотека.
Съществено място в законопроекта заемат разпоредбите за осигуряване на по-добра информираност на потребителите за предлаганите кредитни продукти.
В съответствие с концепцията за отговорно кредитиране законопроектът предвижда по-строги изисквания за извършване на оценка на кредитоспособността на потребителите, като задължава кредиторите да вземат предвид всички фактори, които биха могли да повлияят на възможността на потребителя да изпълнява задълженията си за срока на договора за кредит.
Въвеждат се подробни правила за изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, съобразени със специфичните особености на ипотечните кредити.
Въвеждат се общи задължения за кредиторите и кредитните посредници да изпълняват задълженията си почтено, добросъвестно и професионално, като отчитат правата и интересите на потребителя при осъществяване на своята дейност. С цел да се гарантира високо равнище на професионализъм и да се насърчи отговорно поведение при предлагането на ипотечни кредити в съответствие с директивата се въвеждат изисквания за познания и компетентност на служителите на кредиторите и кредитните посредници, които са непосредствено заети с предлагането на кредити.
Законопроектът запазва действащата към настоящия момент уредба за формиране на „референтен лихвен процент“ като се предвижда при сключването на договор за кредит, в него ясно да са разписани индексите и индикаторите с включения референтен лихвен процент, тяхното съотношение и начин на изчисление, както и всички фактори и условия, обуславящи промени в референтния лихвен процент.
Със законопроекта се запазва забраната за събиране на някои видове такси и комисиони, за които се приема, че са част от дейността на кредиторите във връзка с дейността по предоставяне на кредит - такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Определени са компетентните органи, които трябва да осигурят прилагането на регламентираните изисквания към кредиторите и кредитните посредници.
Контролът по спазването на правилата в областта на защита на потребителите е предоставен на Комисията за защита на потребителите.
На Българската народна банка се възлага контролът по спазване на изискванията за компетентност и познанията на служителите на кредиторите и на кредитните посредници за оценка на кредитоспособността на потребителите, за политиките за възнаграждения на кредитори и кредитни посредници, както и предоставяне на достъп до пазара на кредитните посредници посредством въведения регистрационен режим.
Благодаря за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Заместник-министър за представянето.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища, предложения. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Уважаеми г-н Заместник-министър, колеги, искам да кажа, че ние в Комисията по бюджет и финанси приехме този законопроект. И тъй като там беше и Комисията за защита на потребителите, които изказаха своето одобрение и съгласие, БНБ, Асоциацията на банките, кредитните посредници, така че и тук ние ще потвърдим нашия вот и ще гласуваме „за”. Апелирам и към колегите да направят това, тъй като това ще подобри дейността в този ресор.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други изказвания? За съжаление, няма други изказвания. Законопроектът е много интересен. Съдържа много чисто правни въпроси. Развиват се, бих казал, голяма част класически правни институти.
В миналия парламент много спорихме по Закона за потребителския кредит. Тук виждам неща, които са в съотношение с този закон. На мен от тогава като опозиция ми остана мечтата по кредитите да не се допуска реклама. Но съм далеч от мисълта, че може тази мечта да я прокарам в пълна сила и сега.
Няма други изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим на първо четете законопроекта за кредитите за недвижими имоти на потребители, № 602-01-6, внесен от Министерски съвет на 03.02.2016 г., моля да гласува „за”. Единайсет гласа „за”. Който е против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се законопроектът за кредитите за недвижими имоти на потребители на първо гласуване.
Препоръчвам, обаче, на водещата комисия да смени наименованието и се изкушавам да направя ново предложение между първо и второ четене.
Благодаря, г-н Заместник-министър. Благодаря, г-жо Държавен експерт. Успех в по-нататъшната законодателна процедура.
Колеги, пристъпваме към т. 5 от дневния ред.
По пета точка - Обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и стратегия за финансиране, укрепване на регулаторния капацитет и повишаване ефективността на предоставяните услуги в отрасъл В и К между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 23 февруари 2016 г. № 602-02-5, внесен от Министерски съвет на 10.03.2016 г.
Гост от Министерството на регионалното развитие и благоустройството е г-н Николай Нанков, заместник-министър.
Г-н Заместник-министър, добре дошъл. Заповядайте да представите ратификационния законопроект.
Николай Нанков:
Добре заварил, г-н Председател.
Ще бъда сравнително кратък и то не само, защото може би не е толкова интересен като предходния законопроект от правна гледна точка, поради което искам вашето становище доколко да се впускам в подробности или да го представя схематично.
На вашето внимание е законопроект за ратифициране на Споразумение със Световна банка или по-скоро с Международната банка за възстановяване и развитие, като част от семейството на Световна банка.
С Решение на Министерския съвет от 12 февруари 2016 г. е одобрен проектът на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги за разработване на стратегия и е възложено на министъра на регионалното развитие и благоустройството да проведе необходимите преговори с представителите на Международната банка за възстановяване и развитие. Това беше сторено в 10-дневен срок и на 23 февруари, същата година, Споразумението беше официално подписано.
Стойността на Споразумението е в размер на 3 млн. лв. и ще се изпълнява в рамките на 28 месеца.
Трябва да спомена също, че то ще се изпълнява в рамките на проект „Подпомагане на ефективността, управлението и институционалния капацитет в отрасъл В и К”, финансиран от Кохезионния фонд на Европейския съюз – един от двата проекта, които нашето ведомство изпълнява по линия на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.”.
Консултантските услуги от Световната банка ще бъдат насочени към три основни области.
Да бъда ли подробен или схематично да обоснова кои са трите области, г-н Председател. (Кажете.) Добре, ще бъда малко по-подробен, сравнително подробен.
Първата глобална област – Дейност I – Развитие на отрасъл водоснабдяване и канализация (В и К) чрез оптимизиране на управлението и подобряване на качеството на предоставяните услуги. В това число като първа дейност по тази приоритетна област това е подкрепата за решаване на предизвикателствата, свързани с прилагане на приложимото европейско законодателство в областта на държавните помощи при финансиране на отрасъла от държавата и Оперативна програма „Околна среда”. Не е правен досега анализ в сектор В и К. Говоря за сектора, а не като конкретен финансов механизъм за нуждите на дадената оперативна програма или национално финансиране за това има ли или няма държавни помощи, разглеждаме ли пазара на В и К услуги като реализиран или нереализиран пазар, имаме ли свободна конкуренция на този пазар. Така че това е изключително важна дейност, която ще бъде подпомогната и от Министерството на финансите и в цялата страна във връзка с анализа на целия сектор В и К и финансирането по различните инструменти, по различните бюджетни механизми – било то европейско финансиране, било то по линия на общинските бюджети, на държавния такъв, по линия на предприятие „Опазване на околната среда” – да не изброявам всички финансови институции в сектора – цялостен анализ в областта на държавните помощи в сектор В и К – първа дейност.
На второ място, имаме дейност, свързана с разработването на механизъм за задържане на част от приходите от В и К услуги за бъдещо реинфестиране по сектор В и К във връзка с изпълнението на това важно предварително условие на Европейската комисия за цялостното финансиране на сектор „Води” през периода 2014-2020 г.
На трето място имаме дейност, свързана с разработване на План за действие за финансиране, експлоатация, поддръжка и мониторинг на индивидуални решения за пречиствателни съоръжения за отпадъчни води на територии без централна канализация. Трябва да направя една скоба, може би ставам прекалено обстоятелствен, но през настоящия програмен период ще останат територии в страната, не само териториите, в които нямаме консолидиран В и К оператор на ниво административна област, а и територии, в които нямаме населено място по-голямо от 10 000 еквивалент жители и по-малко от 2 000 еквивалент жители, т.е. между 2 хиляди и 10 хиляди жители, в които няма да бъде насочено европейско финансиране. Тъй като ще използва ресурс на Европейския фонд за индивидуално развитие по линия на Оперативна програма „Околна среда” за територии под 10 хиляди еквивалент жители ще използваме ресурса, който ще стига до бенефициентите по линия на програма „Развитие на селските райони”. В тази връзка разработването на такъв план за финансиране, експлоатация и поддържане на водостопански системи и съоръжения, включително водоснабдителни мрежи и канализационни такива в тези населени места между 2 и 10 хиляди еквивалент жители е изключително важно. Към момента, на този етап имаме два инструмента, основно два инструмента, изключая общинските бюджети и бюджетите на В и К операторите, с които разполагат и които реинвестират част от своята печалба, своите приходи в поддържане на инфраструктура и изграждане на нова такава. Това са Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към МОСВ и бюджета на нашето министерство. На годишна база през различните години варира плюс минус 5 млн. лв., а на годишна база разполагаме с 40 млн. лв. по линия на двата инструмента – сектор „Води”. Тоест, около 35-40 млн. лв. на годишна база, но трябва да създадем дългосрочен устойчив механизъм, различен от двата инструмента в двете министерства, чрез който механизъм да инвестираме ресурс и в тези населени места.
На четвърто място, сравнителен анализ на В и К операторите за подобряване на качеството на В и К операторите, така наречените „Benchmarking”, изключително важен за нас. Към момента е правен частичен такъв единствено по линия на Българската асоциация по водите. Частичен казвам, тъй като не е засегнал всички В и К оператори, все пак имаме и държавни, и общински и държавни със смесено участие - различен вид структури. Съгласно Търговския закон имаме акционерни дружества, ЕАД, ЕОД, ООД, така че това е изключително важна дейност, за да имаме все пак планомерно и предвидимо правене на политика във В и К сектора на база на сравнение на определени качества, сравнение по показатели, било то екологични, икономически, социални - предвиждаме по над 120 показателя, когато защитаваме този анализ, този Benchmark между отделните В и К дружества.
На пето място, една много важна дейност, това е анализиране на световния и основно европейския опит за подмяна на водомерното стопанство.
И на последно място един от най-големите инженерни проблеми, екологични, свързан с експлоатацията на пречиствателни съоръжения за отпадни води, това са именно утайките във В и К сектора. Пречиствателни станции за отпадни води. Дейността е свързана с подкрепа за решаване на тези предизвикателства, свързано с управлението на обектите – тези пречиствателни станции за отпадни води.
Втората голяма група области е свързана с разработването на Стратегия за финансиране на отрасъла в средносрочен и дългосрочен аспект, както и предложения за подходящ механизъм за намаляване въздействието на В и К услугите върху потребителите. Тук чисто нормативно, знаете миналата година с промените – 15 юли беше променен, по-скоро беше обнародван Закона за водите с последните си изменения. Прагът на социална поносимост на цената на водата беше намален от 4 на 2.5%. Това не решава като цяло основните проблеми, коментирам основно проблеми във В и К сектора, а и трябва да си дадем всички ясната сметка като държава, че след 2020 г. от 2022 г. - 2 години след приключване на настоящия програмен период, ако не на 100%, то поне в значително редуциран обем ще можем да се възползваме от инвестиции от Европейския съюз за подобряване и изграждане на В и К инфраструктура. Така че това е изключително важна дейност, свързана с дългосрочното устойчиво развитие на отрасъла, да създадем един механизъм, който да ни гарантира в голяма степен самоиздържането на В и К операторите като търговски дружества с възможността за защитаване на необходим обем от инвестиции за рехабилитиране и изграждане на В и К инфраструктура след 2022 г.
И на трето последно място, като голяма група дейности, това е укрепване на капацитета за регулиране на предоставените В и К услуги. Тук основен ползвател на помощта ще е Комисията за енергийно и водно регулиране. Няколко основни групи дейности. Първата е свързана с изготвяне и прилагане на указания за приемане изпълнението на бизнес планове за периода 2017-2020 г. Това е регулаторния период, знаете отново по Закона за водите. 5 годишен ще бъде регулаторният период. Тези указания са изключително важни за комисията във връзка с мониторинга и с контрола от страна на комисията към В и К операторите за това как те изпълняват своите бизнес планове и предвидените нови задължения в тях.
Втората дейност, свързана с изготвянето и управлението на механизъм за верификация, наблюдение и анализ на събираната информация и предприемане на мерки за контрол на нивата на В и К услугите и цените при изпълнение на бизнес плановете – дейност, свързана с промяната на регулаторната рамка и нормативна уредба. Знаете двете наредби, свързани с регулирането на отрасъла. Едната наредба е свързана с регулирането на цените във В и К услугите, другата с регулиране на качеството на В и К услугите бяха приети януари месец 2016 г., така че отново изключително важна дейност за целия сектор.
И последната дейност, укрепване на капацитета за регулиране на предоставяните В и К услуги, съгласни измененията на регулаторната рамка през 2016 г. Тук основни ползватели ще бъдат В и К дружествата и самата комисия. Предвиждат се обучения за прилагането на споменатата нормативна рамка – основно Закона за водите и двете наредби – за регулиране цената на В и К услугите и качеството на В и К услугите.
Това е в резюме като основни дейности.
Защо предлагаме законопроекта на вашето внимание?
С оглед обстоятелството, че споразумението предвижда арбитражно уреждане на евентуални спорове и финансови ангажименти за държавата под формата на средства за съфинансиране, то е подписано при условия на последваща ратификация. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България с проекта на решение на Министерския съвет се предлага споразумението да бъде ратифицирано със закон от Народното събрание.
За това, уважаеми дами и господа народни представители, то е и на вашето внимание. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър. Колеги, имате думата за въпроси, становища, изказвания. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Благодаря. Уважаеми г-н Председател, уважаеми г-н Заместник-министър, въпросът ми е свързан с парите, които ще се натрупват междувременно в този фонд. Имаме пари от НОИ, имаме пари от Атомната централа, които се натрупват, разходването им става по по-специфичен начин. Тези пари, които вие ще натрупвате, как ще се разходват и от кого. Влизат в бюджета ли в специална сметка, разходват се ежегодно или се натрупват за крайния период, от който започват да се харчат. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-н Заместник-министър.
Николай Нанков:
Г-н Председател, г-н Димитров, благодаря за въпроса.
Само ще отворя една скоба, че държавата не трупа пари в специален фонд към момента, а осъществява една от дейностите, които залагаме в настоящия проект на база на сключеното споразумение със Световната банка, което дай Боже да бъде ратифицирано от Народното събрание, тъй като такъв трябва да бъде създаден.
Отварям още една скоба, да спомена, че все пак говорим за търговски дружества - В и К операторите до едно са търговски дружества, които съответно реализират печалба и печалбата под формата на дивиденти, част от нея бива възстановявана към принципала на собствеността на това търговско дружество, било то общината в общинските В и К дружества, било то държавата в държавните, било то държавата или общините в смесените, които са със смесено публично държавно общинско участие. От миналата година, тъй като споменах преди малко в първата група дейности, втората точка, това беше предварително условие от Европейската комисия – задържане на част от прихода от В и К услугата за реинвестиране във В и К системите и съоръжения. Министерството на финансите са създали подробен механизъм на годишна база с решение на Министерски съвет дивидентът да бъде изплащан към държавата да остава във В и К дружествата единствено и само за реинвестиране в инфраструктура и за съфинансиране на проекти, ако това е необходимо, по линия на Европейския съюз. Но към момента подобен фонд няма. Това е единственият механизъм, който от миналата година работи или по-скоро миналата година беше взето решение и тази година пилотно ще заработи. Трябва да създадем истински устойчив дългосрочен механизъм, с който В и К дружествата ще генерират достатъчно средства, за да решават не само аварийни и кризисни ситуации, а да реинвестират в водостопански системи и съоръжения във В и К инфраструктура. Разбира се, отчитайки и социалния аспект на предоставяната услуга, тъй като знаете, това е регулирана услуга, както споменах с праг на социална поносимост от 2.5% средно за всяка област от доходите на съответните домакинства. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър. Други въпроси, колеги, имате ли? Тук има много богата история, г-н Димитров, и аз за това толкова примерно мълча. Но все пак е Световната банка и само 3 млн.
Николай Нанков:
Това е трето наше споразумение със Световната банка. Естествено нямаме дублиране на дейности, препокриване и финансиране от предходни споразумения, от преходни меморандуми на Световна банка. Това е третото подред. Другите две се финансираха по линия на старата оперативна програма. Това е по новата – 2014-2020 г.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, ако нямате други въпроси, ще подложа законопроекта за ратификация на гласуване. Няма други изказвания. Закривам дебата.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и стратегия за финансиране, укрепване на регулаторния капацитет и повишаване ефективността на предоставяните услуги в отрасъл В и К между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 23 февруари 2016 г. № 602-02-5, внесен от Министерски съвет на 10.03.2016 г., моля да гласува „за”.
Дванайсет гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се законопроектът за ратификация.
Благодаря, г-н Заместник-министър. Желая Ви успех.
Колеги пристъпваме към шестата, последна точка.
По шеста точка - Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: № 554-01-74, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 08.04.2015 г.; № 554-01-95, внесен от Явор Илиев Хайтов и група народни представители на 20.05.2015 г.; № 554-01-140, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 22.07.2015 г.; № 554-01-172, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители на 05.11.2015 г.; № 654-01-13, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 16.02.2016 г.; № 654-01-14, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители на 18.02.2016 г.; № 654-01-16, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 19.02.2016 г.; № 654-01-18, внесен от Димитър Андреев Делчев и група народни представители на 22.02.2016 г.; № 654-01-19, внесен от Димитър Андреев Делчев и група народни представители на 22.02.2016 г.; № 654-01-20, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 22.02.2016 г. и № 654-01-22, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 23.02.2016 г.
Колеги, това са всичките 11 законопроекта, които бяха приети на първо четене. Разполагате с проекта на общия законопроект. Имате ли бележки, възражения, предложения? Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, г-н Председател.
Не като бележки и възражения, а като предложение в пленарна зала да се направи предложение за удължаване на срока между първо и второ четене и той да бъде максималният, както и да се направи работна група.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за това предложение. В нашите планове е било точно така и така продължавам да го мисля. Но сега мисля, че това предложение би могло да излезе като консенсусна решение.
Ако в утрешния ден бъде обявен проектът на общия доклад – утре е 17 март, и приемем най-дългия срок, т.е. 4 седмици – 28 дни, това означава, че срокът ще изтече на 15 април. До края на м. април трябва да сме внесли доклада за второто четене. При това положение ще ни останат две седмици да се направи общият доклад и да се гледа в правна комисия. Мисля, че ще се справят колегите.
За работната група - отсега уведомявам, че ще има работна група. Всички колеги са поканени, всички заинтересувани институции са поканени и всички експерти.
Искам да кажа по техниката. Колегите го писаха включително и по нощите. Огромен е докладът. При това те направиха два доклада – този формат, който сега е представен на вашето внимание, отговаря на изискванията на досегашната парламентарна практика, но ще ви е по-труден за ориентация при работа, включително и за формулиране на предложенията между първо и второ четене. Така че по-правилен е, но е по-труден за работа. В един момент може да се стигне до там да се компилират двата доклада, за да е по-лесно за работа. При всяко обсъждане ще гледам да насочвам за какво говорим, т.е. за връзката с предложенията така, както са направени.
Други изказвания? Няма.
Който е съгласен да приемем общия законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: № 554-01-74, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 08.04.2015 г.; № 554-01-95, внесен от Явор Илиев Хайтов и група народни представители на 20.05.2015 г.; № 554-01-140, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 22.07.2015 г.; № 554-01-172, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители на 05.11.2015 г.; № 654-01-13, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 16.02.2016 г.; № 654-01-14, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители на 18.02.2016 г.; № 654-01-16, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 19.02.2016 г.; № 654-01-18, внесен от Димитър Андреев Делчев и група народни представители на 22.02.2016 г.; № 654-01-19, внесен от Димитър Андреев Делчев и група народни представители на 22.02.2016 г.; № 654-01-20, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 22.02.2016 г. и № 654-01-22, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 23.02.2016 г., моля да гласува „за”.
Дванайсет гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се общият законопроект на приетите на първо гласуване 11 законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
Колеги, благодаря ви за участието.
Закривам заседанието на правна комисия.

Председател: Данаил Кирилов