Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 61

Днес, 30.03.2016 г., сряда, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерство на труда и социалната политика – Ивайло Калфин, заместник-министър председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика; от Министерски съвет – от кабинета на заместник-министър председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи – Антон Герунов, началник на политическия кабинет на Румяна Бъчварова и Калина Константинова, съветник в политическия кабинет; от Администрацията на Министерски съвет, дирекция „Модернизация на администрацията на МС” – Красимир Божанов, директор, Ваня Новакова, държавен експерт и Диана Дончева, главен експерт; от Министерството на външните работи – Светослав Станков, главен експерт в дирекция „Права на човека”; от Министерството на икономиката – Силвана Любенова, директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”, Десислава Георгиева, началник на отдел „Право на установяване и услуги” ; от Патентно ведомство – Камен Веселинов, председател и Мариана Цвяткова, директор на дирекция „Правна”; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна” и и.д. началник на кабинета на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; от Министерството на правосъдието –Красимира Филипова, заместник-министър, Александър Стефанов, и.д. директор „Съвет по законодателство”, Свилен Цветанов, и.д. директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и Борис Стратиев, началник отдел „Правни квалификационни и медицински дейности” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.


Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, присъстват 11 члена на комисията. Предлагам ви да открием заседанието на Комисията по правни въпроси след отлагането, което беше следствие удължаването на пленарното заседание. Възражения имате ли? Няма. Има предложен дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 602-01-11, внесен от Министерски съвет на 21.03.2016 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия и Допълнителната договореност към Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия, № 602-02-7, внесен от Министерски съвет на 17.03.2016 г.
3. Законопроект за ратифициране на Общото споразумение за създаване на рамка за управлението и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците и на сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията, № 602-02-8, внесен от Министерски съвет на 18.03.2016 г.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерски съвет на 12.03.2016 г.
5. Законопроект за ратифициране на Евро - средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави - членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, № 602-02-10, внесен от Министерски съвет на 21.03.2016 г.
6. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 502-01-67, внесен от Министерски съвет на 06.08.2015 г.
По дневния ред ви уведомявам и с оглед пленарното заседание, на което току-що беше приет на първо и на второ четене Законопроекта за ратифициране на Общото споразумение за създаване на рамка за управлението и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците и на сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията, № 602-02-8, внесен от Министерски съвет на 18.03.2016 г., ви предлагам да отпадне от дневния ред на правна комисия.
Предлагам ви също вместо него да включим в дневния ред един така наречен „малък законопроект” – Законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 654-01-37, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Христиан Радев Митев, Свилен Филипов Иванов, Петър Владиславов Славов и Ралица Тодорова Ангелова на 17.03.2016 г.
Това са нормите, които касаят въвеждането на уредба на административния договор. Но това е по-ваша преценка. Аз ви го предлагам. Добре е да започнем с обсъждането на законопроектите по АПК, добре е да се подготвим и за големия законопроект за АПК и за месец април да имаме готовност не само за изборния кодекс, но и за Административно-процесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс.
Имате думата за становища. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, аз считам, че не е удачно да заменяме точки в последния момент от дневния ред и ми се струва, че е по-добре на следващо заседание да разгледаме законопроекта, който Вие предлагате.
Освен това, предлагам да отпадне от днешното заседание още една точка, т. 4 относно Споразумението на Единния патентен съд.
Колеги, твърде специфична е материята и ми се струва, че е добре да се поискат становища, например, от Патентно ведомство и от Висшия съдебен съвет дотолкова доколкото това, което аз виждам е, че с това споразумение ние ще създадем нова структура и ново звено в нашата съдебна система, което поражда някои въпроси от гледна точка на конституционосъобразност и за това ми се струва, че е добре първо да получим предварителни становища от някои заинтересовани ведомства и тогава да разгледаме на първо четене законопроекта. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
При това положение бих искал да уточня, че по т. 4 имаме представители от Министерството на икономиката – г-жа Силвана Любенова, директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите” и г-жа Десислава Георгиева, началник на отдел „Правно установяване и услуги” към дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите”, а от Патентно ведомство – г-н Камен Веселинов, председател на Патентно ведомство и г-жа Мариана Цвяткова, директор на дирекция „Правна”. Така че специално за Патентно ведомство имаме най-високото представителство.
Аз за това не се притеснявам. Уредбата специално в патентите е толкова хармонизирана, че не мисля, че ще се явим неподготвени по този въпрос. Ще кажат и представителите на Патентното ведомство. Ако искате да дам думата на Патентно ведомство, но мисля, че бихме ги забавили.


Свилен Иванов:
Колеги, става дума за споразумение и много добре знаем, че споразуменията или ги приемаме, или не ги приемаме. Ние не можем да променим нищо, колкото и време да чакаме и каквито и да е становища да получим. Каквото и да правим, решението на Народното събрание е приема или неприема. Вие като опозиция може да не го приемате, но Народното събрание трябва да го приеме. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Иванов. При всички положения ще подложа на гласуване предложенията на колегата Чавдар Георгиев.
Други възражения, мнения, становища има ли? Колеги? Няма. При това положение закривам дебата по дневния ред и ви предлагам две гласувания, защото по две точки взе становище г-н Георгиев.
Който е съгласен на мястото на отпадащата т. 3. Законопроект за ратифициране на Общото споразумение за създаване на рамка за управлението и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците и на сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията, № 602-02-8, внесен от Министерски съвет на 18.03.2016 г. да разгледаме Законопроекта за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 654-01-37, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Христиан Радев Митев, Свилен Филипов Иванов, Петър Владиславов Славов и Ралица Тодорова Ангелова на 17.03.2016 г., моля да гласува „за”. Седем гласа „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма. Приема се включването на нова т. 3 в дневния ред.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Чавдар Георгиев за отпадане на т. 4 от дневния ред - Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерски съвет на 12.03.2016 г. Който е съгласен да отпадне, моля да гласува „за”. Двама „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Не се приема предложението за отпадане на т. 4.
Колеги, подлагам на гласуване целия дневен ред, включително с нова т. 3. ЗИД на АПК, № 654-01-37 и с т. 4 така, както е в поканата за дневен ред. Моля, който е съгласен, да гласува „за”. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се дневният ред.
Пристъпваме към точка първа - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 602-01-11, внесен от Министерски съвет на 21.03.2016 г.
Гости по т. 1 са г-н Ивайло Калфин, заместник-министър председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика; от Министерски съвет – от кабинета на заместник-министър председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи – г-н Антон Герунов, началник на политическия кабинет на г-жа Румяна Бъчварова и г-жа Калина Константинова, съветник в политическия кабинет на г-жа Румяна Бъчварова; от Администрацията на Министерски съвет г-н Красимир Божанов, директор на дирекция „Модернизация на администрацията на Министерски съвет”, г-жа Ваня Новакова, държавен експерт и г-жа Диана Дончева, главен експерт в дирекция „Модернизация на администрацията на Министерски съвет”.
Колеги, позволете ми да дам думата на вицепремиера Калфин в случай, че желае, да представи законопроекта. Заповядайте.
Ивайло Калфин:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми колеги, Законът за изменение и допълнение на Закона за държавния служител се разработва от доста време. Той е в съответствие със Стратегията за развитие на държавната администрация до 2020 г. и пътната карта за изпълнението й, които са част от документите, които изработваме и съгласуваме с Европейската комисия.
Законът има няколко основни цели.
Първата от тях е свързана с по-добрия подбор на служители в държавната администрация и по-обективна и прозрачна процедура за този подбор.
На второ място, идеята е да бъдат намалени възможностите за заобикаляне на досегашните изисквания, законово заобикаляне и налагане на една процедура на конкурси, която да бъде валидна за всички случаи.
На трето място, цел на този законопроект е да даде повече прозрачност при мобилността в рамките на държавната администрация, дава възможност за по-специално отношение и политика на задържане на квалифицирани млади хора с редки или дефицитни специалности. Дава също така възможност и за по-добра организация на работното време и на разпределението на задълженията.
В този законопроект се правят и редица допълнителни промени.
Няколко думи по това как предлагаме да бъдат постигнати тези основни цели на законопроекта.
Първо, по подобряване на обективността и прозрачността на подбора на служители. Законопроектът предлага да се въведе една система на подбор, която е позната от институциите на Европейския съюз, в която подборът на практика включва два етапа:
На първия етап се прави един общ изпит. Предлагаме той да се прави от Института за публична администрация. Този общ изпит е по общи компетенции за работа в държавната администрация. Издържалите този изпит ще бъдат включвани в единен регистър, който няма да им осигури директно място, конкретно в държавната администрация, но тогава ,когато се прави конкурс за такова, то може да се прави само измежду хората, които вече са минали този първоначален изпит.
Така че на практика предлагаме процедура, която има два етапа: първият етап е кандидатстване през общия изпит и тестове организирани от Института за публична администрация и втория етап – измежду издържалите този изпит, там където има свободно работно място се прави отново конкурс и тестове, в които право на участие имат издържалите първоначално изпита.
Предлагаме тези промени да влязат в сила от началото на 2018 г., за да има време да се подготвят всички необходими документи, тестове, подзаконови нормативни актове, процедури и т.н.
Втората цел е преустановяване на злоупотребите с възможности в законодателството да се заобикаля конкурсната процедура. Знаете, че това се заобикаля по два начина – или чрез назначаване по заместване и по този начин влизане в администрацията, или чрез назначаване на непълно работно време и отново влизане в администрацията. Сега по заместване и при непълно работно време няма нужда от провеждане на конкурс.
Това, което предлагаме е за назначаване по заместване на лица, които не са преминали успешно централизирания етап на конкурса или не са се явили, да нямат право да бъдат назначавани. В смисъл, тези, които се назначават по заместване отново могат да бъдат подбирани от издържалите първоначалния конкурс. Би трябвало да имат и изтекъл едногодишен срок на изпитание и годишна оценка за изпълнение на длъжността не по-ниска от изпълнението отговаря на изискванията или това е оценка 3, която е в държавната администрация.
По отношение на непълното работно време за преназначаване на лица, които са назначени на непълно работно време за длъжности, които са определени за заемане на пълно работно време няма да бъде възможно. Няма да бъде възможно и назначаване на ръководни длъжности на непълно работно време.
Така че това, което законът предлага е непълното работно време за нормални длъжности и за ръководни длъжности да не може да бъде опция, а тогава, когато има заместване, да се избират лица, които вече са минали през първоначалния конкурс.
Предлагаме по-открита и прозрачна процедура при преминаване на държавния служител от една в друга администрация. Предлагаме да се въведе използването на информационен портал за мобилност на служителите в държавната администрация, който да осигури прозрачност при преминаване от една в друга администрация. При преместване в друга администрация и ако за първи път служителят заема ръководна длъжност и от него се изисква да мине през тест, и в друга администрация не могат да преминат служители, които са назначени на непълно работно време.
По отношение на привличане и задържане в администрацията на квалифицирани млади хора с редки или дефицитни специалности предлагаме разширяване на стипендиантските програми в държавната администрация и въвеждане на възникване на правоотношения въз основа на приключила стипендиантска програма за студенти от редки и специфични специалности, необходими за администрациите.
По отношение на гъвкавите условия на труд създаваме възможност държавен служител да бъде назначен в две администрации по служебни правоотношения при непълно работно време. Служителите, заемащи длъжности при пълно работно време, да имат право да бъдат преназначени за определен период на същата длъжност при непълно работно време. Това се отнася основно за майки, които искат да се върнат по-рано от майчинство и да имат възможност по-голяма част от деня да бъдат ангажирани в семейството си.
Допълнително въвеждаме още една важна промяна - регламентираме като правна възможност споделеното изпълнение на длъжност. Това е една практика, която я има в доста европейски страни и на практика тя означава, че един опитен служител преди пенсия може да съвместява едно работно място с млад служител, който пък след това ще дойде на негово място и за известен период от време се дава възможност на двамата служители да работят на непълно работно време на същото работно място.
Допълнителните предложения, които внасяме за промени в този закон, са при прекратяване на служебното правоотношение в срока на изпитване държавният служител да не запазва ранга си. Незаети длъжности да могат да се изпълняват от един и същи служител по вътрешно съвместителство само един път за срок не по-дълъг от 6 месеца.
За да приравним с Кодекса на труда отпада задължението за изготвяне на график за отпуски.
Органът по назначаване се задължава да освобождава от изпълнение на задълженията бременни служителки и служителки в напреднал етап на лечение инвитро за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време.
Дава се възможност на държавния служител с негово съгласие и срещу възнаграждение да бъдат възлагани допълнителни задължения във връзка с изпълнението и управлението на проекти.
Преназначаването на ръководна длъжност се извършва след съответно преминаване на текст, когато е за първи път на съответния служител. Навсякъде в администрацията предлагаме, когато един служител минава на ръководна длъжност, това преминаване в тази висша част от администрацията да бъде след полагане на съответния изпит.
Създаваме възможност с писмено съгласие на държавния служител същият да бъде преместен за срок не по-дълъг от 4 години да изпълнява друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на условията за заемането й. Конкретизира се начинът за допълнително заплащане при заместване на отсъстващ служител до 6 месеца и се прецизират текстове в нормативната уредба и по-специално в Закона за администрацията и в Кодекса на труда, които приравняват отношенията по трудово правоотношение и по Закона за държавния служител.
Г-н Председател, това са основните предложения, които внасяме. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Вицепремиер. На този етап няма да поканя другите колеги и нека съобразно въпросите ще имате възможност да се включите.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища, изказвания по законопроекта на Министерски съвет. Тук припомням, че ние имаме 4 приети на първо гласуване от правна комисия проектозакони за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Подготвени са в общ доклад. Незавършвахме общия доклад и сме на границата на срока, защото изчаквахме законопроекта на Министерски съвет, за да може петте законопроекта да влязат заедно в пленарна зала.
Явно законопроектът получава изцяло пълна мълчалива подкрепа.
Колеги, при това положение закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 602-01-11, внесен от Министерски съвет на 21.03.2016 г., моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Према се законопроектът на първо гласуване от правна комисия.
Благодаря, г-н Вицепремиер. Благодаря, колеги. Успешен ден.
Пристъпваме към втора точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия и Допълнителната договореност към Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия, № 602-02-7, внесен от Министерски съвет на 17.03.2016 г.
По т. 2 имаме единствен гост – г-н Светослав Станков, от Министерството на външните работи, главен експерт в дирекция „Права на човека”.
Колега, ще представите ли накратко законопроекта.

Светослав Станков:
Г-н Председател, дами и господа народни представители,
Споразумението и допълнителната договореност към него бяха подписани на 9 октомври 2015 г. в гр. Ереван на основание Решение на Министерски съвет от 30 септември същата година.
Малко история за отношенията между България и Международната организация на франкофонията. България е пълноправен член от 1993 г. и е призната наред с Румъния за един от двигателите на франкофонията в района на Централна и Източна Европа. В България до момента съществува един регионален център на МОФ, който представлява една от програмите.
С подписване на Споразумението, което е в резултат на политиката на децентрализацията на МОФ, тази нова структура ще придаде допълнителна тежест на влиянието на страната в региона.
Новото политическо измерение се определя и от факта, че центърът ще може да реализира на територията на страната и региона всички 15 програми, до които вече ще имаме достъп, а не както до момента, до една.
Френският език е спойката и средство за разширено сътрудничество в такива приоритетни области на франкофонията, като правата на човека и демокрация, френският в международните отношения, диалогът между културите, медии и свобода на пресата, интегриране на целите на развитие, развитие на инициативи за създаване на работни места и други.
Оставам на разположение за допълнителни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Станков, за представянето на Споразумението.
Колеги, имате възможност да поставяте въпроси, да изразите мнения, становища. Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Всичко това, което представихте в споразумението, е много хубаво. Аз, обаче, имам един въпрос. Защо е необходимо българската страна да предоставя безвъзмездно за ползване за едни стопански цели на една нестопанска организация сграда, която е държавна собственост в София, да не цитирам конкретния адрес. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Заповядайте, г-н Станков.
Светослав Станков:
Благодаря за въпроса. Подобен въпрос възникна и в Комисията по външна политика, както и беше представен сериозен мотив за това безвъзмездно предоставяне в Комисията по бюджет и финанси.
Фактът е следният. Международната организация на франкофонията не е организация с нестопанска цел. Това е Международна организация, в която членуват 80 страни-членки. България е член с пълни права, така наречени. Има страни, асоциирани и член-наблюдатели. Практика е предоставяне на седалище на международни организации на територията на България. Не случайно то е обвързано с предоставяне на привилегии и на имунитети на служителите на МОФ и техни вещи активи.
За самото финансово измерение, в което Вие се фиксирате, си направих труда да направя една справка за това какви ще са разходите от държавния бюджет през 2016 г. във връзка с нашето членство в МОФ. Те възлизат на членски внос в размер на 94 010 евро. Направил съм сметка и за това какво Международната организация на франкофонията и нейните подструктури разходват и инвестират като програми и структури на територията на България. Пример ви давам за този регионален център, който в настоящия момент съществува, бюджетът му за нашата страна и региона е 277 000 евро. Бюджетът на франкофонското висше училище за администрация и мениджмънт е близо 600 000 евро. А само тази година за финансиране на програми по и на френски език за държавни служители МОФ ще даде още 70 000 евро и заедно с други подпрограми общата стойност на инициативите за България надвишава 1 млн. евро. Точната сума е 1 014 264 евро.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Станков за представянето. Бих искал преди отношението и аз да се включа с обяснението, защото съм съпричастен във втората част на предоставянето на земята под сградата като бивш областен управител на София.
Действително правното основание е това, което цитира колегата, то е по специалния ред за международни организации. Решението окончателно се взема от Министерски съвет по този ред – по Закона за държавната собственост Министерският съвет преценява целесъобразността, степента на международен престиж и перспективата в отношенията и взима такова решение. Първото решение е доста назад във времето, трудно ми е да цитирам точната година, но мисля, че 1990 и някоя година. За тази сграда специално твърдя, че тя се стопанисва и поддържа изцяло със средства на международната организация. Потвърждавам това, което е за проектирането. При мен вися проблемът с това да имат точен и обективен акт за държавна собственост, за да могат да продължат да кандидатстват по програмите и проектите, по които участват.
Заповядайте, г-н Митев.
Христиан Митев:
Аз съм доволен по-скоро от това, което чух от Вас, г-н Председател, за поддържането на сградата със средства от Международната организация. Защото иначе въпреки така наречения международен престиж за членството, някак си ми е малко необяснимо как толкова средства, с които разполага тази организация, за да извършва определени дейности в България, от една страна, от друга страна, членският внос, който ние внасяме надали толкова би я натоварило да заплаща един наем. След като в края на краищата участват в поддържането на сградата и реконструкцията има някакъв резон в това освобождаване. Иначе само заради един престиж да се лишаваш от един приход, най-малкото от фискална гледна точка като че ли не е много удачно. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
И още нещо да уточня. Не знам дали знаете къде се намира сградата и дали сте я виждали. Тя е част от предишния комплекс АОНСУ. По отношение на терена тя е в сложна ситуация заедно с близкостоящите сгради. В една част от съседните сгради е Нов български университет, в друга част вече е Следственият отдел на Софийска градска прокуратура и мисля, че остава една безстопанствена сграда. Голяма част от сградите в този комплекс останаха безстопанствени последните 20 години.
Но тук ще припомням на колегите и следната практика. Тя е не само за представителството на Франция в България, но и в други държави. Първо, развиват културна дейност, поради което настояват да получат адекватна възможност чрез имоти за откриване на културно-информационни центрове. Дълги години беше сериозен проблем на Столична община със сградата, която е на площад „Славейков”. Другото проявление, как да кажа, на френското държавно езиково присъствие също е тази Международна организация на франкофонията, която не се изчерпва само с френското присъствие, с присъствието на държавата Франция.
Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Много съм щастлив, че в България имаше френски, полски, чешки, унгарски, имаше и Сервантес институт.
Предс. Данаил Кирилов:
Сега няма ли го вече Сервантес институт?
Емил Димитров:
Дано да го има! Сега дали ще е на бул. Монтевидео или в центъра на София, все си е държавен имот. На времето имаше и на бившия булевард „Адолф Хитлер”, после бул. „Клемент Готвалд 4, сега вече с ново име „Дом на българо-съветската дружба”.
За други, освен за тях, предвиждаме ли такива привилегии - даване на статут, имунитет и т.н., защото трябва да сме равно поставени към всички, които искат. Надявам се и за руската съвсем скоро. Понеже критерият беше международни.
Предс. Данаил Кирилов:
Малко ли са руските културно-информационни центрове?

Емил Димитров:
За тях нещо предвиждаме ли да направим, в смисъл да запазим някой имот. Защото така „международно” не означава нищо. Това малко, те са една международна организация, която върши едни важни работи, много е хубаво и може да се отнесе към абсолютно всички останали международни организации, като се започне от гладуващите в Африка и страните от Пасифика, които се занимават с наводнения.
Кое ги прави специални, за да им дадем привилегии и статут. Да имат възможност да ползват сграда, било с наем, било без наем, съгласен съм, но привилегии и статут, кой ги прави по-специални спрямо абсолютно всички останали? Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Държавната политика и държавната преценка, която, пак казвам, се изразява от органите на централната власт – Министерски съвет и Министерство на външните работи.
По отношение на имунитетите, колега, тук прилага ли се Виенската конвенция.
Светослав Станков:
Само едно уточнение. Не става въпрос за цялата сграда, която е на четири етажа. Ние предоставяме по силата на това Споразумение и допълнителната договореност към него единствено третия етаж от нея.
А относно привилегиите и имунитетите Министерството на правосъдието се е произнесло, обърнали сме особено внимание на българските граждани, които ще бъдат международни служители. Те не ползват пълния съдебен имунитет, за да могат да бъдат наказателно преследвани от нашето правосъдие. Това всичко е взето предвид.
Относно политическите измерения на Международната организация на франкофонията това е втората международна организация, в която България придобива членство след промените. 1991 г. ние сме приети за наблюдатели, а 1993 г. за пълноправни членове и смея да твърдя, че това е след ООН най-голямата и най-авторитетната международна организация. Пак казвам, това са 80 страни, които членуват в нея. Напоследък има доста екзотични сред тях, включително Катар и други страни от Близкия Изток, които имат далеч по-малка употреба на френски език в тях, но които искат да се присъединят. И този процес на разширяване на тази организация продължава и в момента.
Емил Димитров:
Каква престъпна дейност ще развиват в България евентуално, за да им трябва имунитет? Създаваме прецедент.
Предс. Данаил Кирилов:
Това го задавате като реторически въпрос.
Ясно е, че г-н Димитров – Ревизоро, и аз не сме френскоговорящи, само че аз проявявам известен стремеж към френския език, а той никакъв, очевидно. Аз така високо ценя и немския, г-н Димитров.
Ние сме правна комисия и ми е трудно да направя преценката, която би следвало да я прави външна комисия по отношение на обхвата и реципрочността. Даже си позволих повече да говоря по отношения, които са международни или дипломатически. Опитвам се евентуално да отговоря на колегата Димитров, който няма толкова предвид престъпна дейност и съдебен имунитет, а има предвид повече данъчните ефекти. Сигурно мисли, че няма да е проблем това, да могат да се регистрират автомобилите с червени номера, нито неприкосновеността на архивите на френски език.
Други изказвания? Няма. Закривам дебата по ваше всеобщо желание.
Който е съгласен да подкрепим Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия и Допълнителната договореност към Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията (МОФ) относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българската територия, № 602-02-7, внесен от Министерски съвет на 17.03.2016 г., моля да гласува „за”.
Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се законопроектът за ратификация. Благодаря на колегите от Министерството на външните работи.
Пристъпваме към нова точка трета – Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 654-01-37, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Христиан Радев Митев, Свилен Филипов Иванов, Петър Владиславов Славов и Ралица Тодорова Ангелова на 17.03.2016 г.
Въпреки многото коментари за Административно-процесуалния кодекс, включително и вчера АБВ са правили коментари на Съвета за съдебната реформа, включително и Съюза на съдиите са правили коментар на още нематериализиран в Народното събрание евентуален бъдещ законопроект за АПК, по всички сме виновни и по всички аз съм виновен очевидно, на общо основание. Като тръгне веднъж, така върви.
Колеги, да представяме ли законопроекта? (Да.) Г-н Хамид настоява.
С три думи, колегите съвносители ако не възразяват, да го представя? Съвсем накратко.
Колеги, спомняте си дебатите по законопроекта за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, включително решението тогава по отношение на родовата подсъдност на споровете във връзка с финансови корекции при изпълнение или неизпълнение на проекти. В тази връзка ние насочихме всички спорове към административното правораздаване и към административните съдилища. Тъй като тогава становището на върховните административни съдии беше, че да принципно те биха разглеждали висящи спорове пред тях, но е необходима малко по-детайлна уредба по отношение на основните понятия, касаещи административния договор, тъй като до този момент като правна норма имаше единствено по отношение на административното споразумение. За това с този законопроект сме направили предложения по отношение на някои от най-основните понятия, свързани с административен договор, сключване, прекратяване, изменение, изпълнение.
В дебатите и в коментарите, включително и с научната общност от административно правници, имаше коментар по отношение на голяма част от детайлите, включително и в този дебат се проявиха и недостатъци в регламента на приетия ЗУСЕСИФ ( Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове), като например ние добре сме предпочели административното правораздаване, но в предна норма сме забравили правилото за определяне на таксата и тя се определя пропорционално. Сега ВАС таксува пропорционално. Но ние не бяхме водеща комисия! Тогава водеща беше друга комисия. Включително не е направено и обвързване по отношение на ДОПК.
Така че всички тези въпроси ги поставям на вашето внимание, тъй като те ще имат нужда от допълнителна регламентация между първо и второ четене.
Г-н Хамид, ако това е достатъчно, позволете ми да огранича представянето до тук. Колеги, имате думата. Г-н Попов.
Филип Попов:
Кратко отношение ще взема по този законопроект.
В последния момент беше представен. Аз мисля, че в настоящия момент индивидуалният административен акт доста добре урежда тези правоотношения. Виждам тук, макар че се намираме на първо четене, в ал. 2 се твърди, че „може да не се спазят някои от разпоредбите”. Кои са тези някои от разпоредбите, това не ми звучи изобщо добре законодателно – някои от разпоредбите.
По-надолу се твърди, че „в защита на обществения интерес административният орган може да предвиди клауза за допускане предварителното изпълнение на договора” и разпореждането било възможно „да се обжалва чрез административния орган пред съда”.
Нали като е договор, като гледам тук е нормален, консенсуален, а едната страна ще обжалва договор, с който тя се е съгласила, някак си не ми се вижда това правно издържано.
В тази връзка на първо четене честно казано не бих могъл да подкрепя законопроекта, и с тези мотиви, а и сигурно ще намеря и други, гледайки този законопроект, не ми се струва удачен.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз ви каня да участвате, обаче, между първо и второ четене. Част от аргументите ви са приемливи и смятаме предварителното изпълнение да бъде съобразено. Имаме виждания в тази посока и ще направим допълнителни предложения между първо и второ четене.
За ал. 2, която цитирахте, не видях точно коя ал. 2 имате предвид.
Филип Попов:
Чл. 19б. Твърди се, че този договор може да се обжалва пред съда от една от страните. Ама той нали е договор, какво ще се обжалва пред съда.
Предс. Данаил Кирилов:
Колегата Лазаров директно Ви възрази, без да му давам думата.
Тук обжалването е от третото лице. Тоест, ако аз сключа с вас като орган такъв административен договор, но засягаме правата на трето лице, то би следвало да има способ за правна защита.
Филип Попов:
Стига да има правен интерес.
Предс. Данаил Кирилов:
Да, но това подлежи на доказване и на преценка от съда. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Само една кратка реплика на г-н Попов по отношение на въпроса му за ал. 2 на чл. 19б. Аз съм съгласен, че може да се върви към по-голямо прецизиране, но в момента текста все пак лимититивно изброява кои разпоредби и чрез посочване на техния предмет, а именно разпоредбите, които се намират в „раздел първи от глава пета на кодекса относно събирането на документи от неучастващи в производството лица”, относно „поясненията на страна в производството и относно разходите на страната и неучаствалото в производството лице”.
Така че на този етап имаме достатъчно ясно изброяване относно предмета на разпоредбите и тяхното систематично място в кодекса. Разбира се, аз съм съгласен, че между първо и второ четене може този проблем да бъде решен с конкретно изброяване на конкретните разпоредби. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Колеги, други изказвания има ли? Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Моля, който е съгласен да подкрепим на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 654-01-37, внесен от Данаил Кирилов, Христиан Митев, Свилен Иванов, Петър Славов и Ралица Ангелова на 17.03.2016 г., моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се на първо четене ЗИД на АПК.
Пристъпваме към точка четири от дневния ред - Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерски съвет на 12.03.2016 г.
Колеги, аз още по време на обсъждането на дневния ред имах възможност да ви представя председателя на Патентното ведомство о-н Камен Веселинов и г-жа Мариана Цветкова, директор на дирекция „Правна” на Патентно ведомство. От Министерството на икономиката гости са г-жа Силвана Любенова, директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” и г-жа Десислава Георгиева, началник на отдел „Право на установяване и услуги” в цитираната вече дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”.
Г-н Председател, Вие ли желаете да представите законопроекта?
Камен Веселинов:
Не. Представителите на министерството ще направят това.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, колеги.
Силвана Любенова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Споразумението за Единния патентен съд е подписано от 25 държави-членки на Европейския съюз. Не са го подписали само Испания и Полша. А към този момент Хърватия все още не беше държава-членка.
Споразумението е част от проекта за единната патентна система на Европейския съвет, която цели да стимулира иновациите в Европа. Със Споразумението се премахва съществуващата към момента фрагментация на патентната система в Европа, която се характеризира със скъпо и рисково съдопроизводство, което се провежда в множество национални съдилища и често завършва с противоречащи решения.
Създаването на Единния патентен съд ще осигури единна практика в областта на патентната закрила и ще спомогне за намаляване на разходите по съдопроизводството, тъй като на страните няма да се налага да водят успоредни съдебни производства пред различни национални юрисдикции.
Единният патентен съд ще решава спорове относно нарушаването и недействителността на европейски патенти, издадени по силата на Европейската патентна конвенция и на европейски патенти с единно действие, издадени по силата на съответните регламенти на Европейския съюз.
Споразумението установява и набор от процедурни правила, приложими за производство пред всички отделни инстанции на съда.
Ратифицирането на подписаното от България Споразумение за създаване на Единен патентен съд ще създаде условия за подобряване на инвестиционния климат в България, като осигури, както на местния, така и на чуждестранния бизнес у нас по-добри условия за защита на технологичните постижения и за извършване на иновационна дейност на територията на България.
Към настоящия момент Споразумението е ратифицирано от 9 държави-членки. Това са Австрия, Белгия, Дания, Франция, Люксембург, Малта, Португалия и Швеция.
Колегите от Патентно ведомство участваха в дискусиите по създаването на това споразумение и ако имате специфични въпроси съм сигурна, че те ще могат да отговорят. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
И аз Ви благодаря. Преди да продължим, обаче, аз не съобразих да обявя на колегите, че макар пряко да не е налице конфликт на интереси, съм длъжен да се въздържа и ще помоля колегата Атанасова да продължи с воденето на заседанието дотолкова, доколкото 2009 г., г-н Димитров, съм вписан представител по индустриална собственост. Вярно за другия вид обекти – марки и дизайни. Нека г-жа Атанасова да води заседанието. В патентите нямам конфликт на интереси. Напротив, категорично подкрепям всички интеграционни форми, които са традиция в това законодателство за българското право и за българския Патентен институт. Заповядайте, г-жо Атанасова.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Кирилов.
Колеги, дебатът е открит. Желаещи за изказвания има ли? Въпроси към г-н Веселинов също не виждам да имате желание да зададете.
Закривам дебата и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерски съвет на 12.03.2016 г. Моля, който е „за”, да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Законопроектът е приет. Г-н Кирилов не участва в гласуването.
Благодаря на гостите.
Предс. Данаил Кирилов:
И аз благодаря. Г-н Председател, уважаеми колеги, пожелавам успех.
Пристъпваме към точка пета - Законопроект за ратифициране на Евро-средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави - членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, № 602-02-10, внесен от Министерски съвет на 21.03.2016 г.
Гости по т. 5 от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения са г-жа Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна” и изпълняващ длъжността началник на кабинета на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и парламентарният секретар на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-н Лазаров по процедура.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, официално правя това обръщение. Аз наистина не мога да си обясня, може би другаде е обяснението, но по т. 2. Разпределеният законопроект за ратифициране на споразумението (няма да го чета цялото), в настоящия момент разглеждаме и това споразумение за въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави - членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания.
Имаме си нарочна европейска комисия. Имаме си специализирани комисии. Наистина не мога да разбера защо на нашата комисия, която има страшно много закони, са разпределени тези споразумения – ратификацията и защо ние трябва да ги гледаме, макар че не сме водеща комисия. Не зная мнението на другите колеги. Може би има други съображения. Нямам нищо против важността на всяко едно, но бих казал, включително и т. 3 - Ратифициране на Общото споразумение за създаване на рамка за управлението и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците и на сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията, № 602-02-8, внесен от Министерски съвет на 18.03.2016 г., което се касае за финансиране в крайна сметка.
Не е към вас въпроса, но се обръщам, ако трябва да се реши. Натоварена комисия сме, а се занимаваме с неща, които всъщност са от компетенциите на други комисии.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Лазаров, Вие знаете каква е процедурата в смисъл, ако решаваме, че искаме да ограничим обсъжданията на такива споразумения, би следвало да ми възложите и аз респективно да оспорвам разпореждането на Председателя на Събранието за такова разпределение.
Но в голяма част от случаите има или арбитражни споразумения, или се предвиждат финансови ангажименти за държавата и по тази причина и предполагам и за изчерпателност на правната преценка, Председателят е зачел комисията. От колегите от транспорта ще разберем още повече детайли, предполагам.
Димитър Лазаров:
Нямах предвид официално да Ви делегираме и да оспорвате разпределението. Просто неофициално трябва да седнем и да видим защо се разпределят всички тези споразумения и ратификации на правна комисия.
Предс. Данаил Кирилов:
Разбрах какво казва колегата Лазаров, но е имало други случаи, в които неформално съм оспорвал разпределение на Председателя и Председателят ми е казвал: Знаеш процедурата - пускаш възражение, което се гледа на Председателски съвет.
Колеги от Министерството на транспорта, заповядайте.
Красимира Стоянова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Предложеният проект на закон за ратифициране е между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна.
Към настоящия момент за ваша информация въздухоплавателните услуги между отделните държави-членки на Европейския съюз и Йордания функционират и съществуват въз основа на двустранни споразумения. В този смисъл се предвижда разпоредбите на настоящото споразумение да заместят съществуващите двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите-членки.
От друга страна, предложеният проект на закон за ратификация на Споразумението, Йордания ще приеме законодателството на Европейския съюз във важни области, като безопасност, сигурност и управление на въздушното движение.
Вторият съществен момент е, че Споразумението позволява условията му да бъдат едновременно валидни в 27-те държави-членки на Европейския съюз, прилагайки еднакви правила без дискриминация и в полза на всички въздушни превозвачи от Съюза, независимо от тяхната национална принадлежност. По този начин тези превозвачи ще могат свободно да предоставят услуги от всеки пункт в Европейския съюз до всеки пункт в Йордания, което към настоящия момент според информацията не е възможно.
Премахването на ограниченията за пазарен достъп между Европейския съюз и Йордания ще привлече новонавлизащи участници на пазара, ще създаде възможности за обслужване на по-малко използвани летища и ще улесни процеса на консолидация между въздушните превозвачи в Европейския съюз. Според оценката от консултативен доклад, изготвен от Комисията през 2008 г. общото авиационно пространство между Европейския съюз и Йордания би генерирало допълнително 54 000 пътници, а през първата година на дейност след отварянето на пазара ползите за потребителите, съгласно същия консултативен доклад на Европейската комисия, ще достигнат до 30 млн. евро.
Споразумението предвижда действително арбитраж и уреждане на спорове и може би, в отговор на зададения въпрос, това е причината за разпределянето му в правна комисия като допълнителна информация.
Благодаря.
Предс. Димитър Лазаров:
Колеги, имате думата за мнения и становища. Не виждам.
Преди да го подложа на гласуване, всички споразумения обикновено предвиждат арбитраж. Това първо.
Второ, говорим за споразумение, подписано от Министерски съвет което ние в никакъв случай не можем да не ратифицираме. Ние трябва да го ратифицираме или нератифицираме. Правна комисия не може да внася ама абсолютно никакви изменения. За това става въпрос.
Ако няма други мнения и становища, моля, който е „за” законопроекта за ратифициране на Евро-средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави - членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, № 602-02-10, внесен от Министерски съвет на 21.03.2016 г., да гласува. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря на колегите от транспортно министерство, с най-добри чувства.
Преминаваме към шеста точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 502-01-67, внесен от Министерски съвет на 06.08.2015 г.
Уважаеми колеги, идва Председателят, а тъкмо щях да предложа по законопроекта, както виждам, няма постъпили предложения. Освен това, има на няколко места редакционни поправки от референтите, а може би работна група, на всички ви е представен доклада, ако не възразява г-н Председателят да ги подложим на гласуване, но да не ги четем.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако няма възражения, да.
Димитър Лазаров :
Освен ако някой от колегите няма предложения по чл. 80, ал. 4 от правилника. Моля, който е съгласен, да гласува. Дванадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Предс. Данаил Кирилов:
Представихте ли гостите по т. 6. (Не.)
Гостите от Министерството на правосъдието са г-жа Красимира Филипова, заместник-министър, г-н Александър Стефанов, и.д. директор „Съвет по законодателство”, г-н Свилен Цветанов, и.д. директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и г-н Борис Стратиев, началник отдел „Правни квалификационни и медицински дейности” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Колеги, преди да започнем четенето ще направя следното уточнение. По законопроекта доста работа свърши експертна работна група заедно с колегите от Министерството на правосъдието. Голяма част от детайлите са уточнени и за това имаме предложения за редакция.
Има няколко случая, които колегите експерти и референти са отбелязали, на които ще ви обърна внимание.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.”
По наименованието имате ли мнения, становища, изказвания? Няма. Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
§ 1. Текст на вносител заедно с предложение за редакция.
§ 2. Само текст на вносител; § 3. Само текст на вносител; § 4. Само текст на вносител; § 5. Само текст на вносител;§ 6. Само текст на вносител; § 7. Само текст на вносител; § 8. Само текст на вносител; § 9. Само текст на вносител.
Имате думата за мнения, становища, изказвания. Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да приемем § 1 текст на вносител заедно с редакцията и параграфи от 2 до 9 включително текстове на вносител, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се.
§ 10. Само текст на вносител.
Тук единствено припомням и уточнявам, че по отношение на § 10 нямаме изричен регламент по отношение на категорията на служителите при пенсиониране. Не сме оказали изрично кои са първа, кои са трета категория.
Заповядайте, доц. Салкова, да обясните.
Доц. Екатерина Салкова:
Тук сме отбелязали, че в чл. 24 не е предвидено съответно изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи, тъй като в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража се предвижда също разделяне на държавните служители на две категории аналогично на това, което се прави в закона за Министерството на вътрешните работи.
С оглед на това, обаче, въпрос за доуточняване с вносителите е този дали е необходимо, според вас, изменение в чл. 24 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, тъй като към настоящия момент според текста на чл. 24 всички служители се пенсионират при условията на първа категория труд.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте.
Борис Стратиев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Да, това е така, както казахте за чл. 24. „(1) Трудът на държавните служители се зачита за труд първа категория при пенсиониране.”
Според нас, няма да има никакъв проблем, ако бъде уточнено, че трудът на държавните служители по чл. 19, ал. 1, т. 1, т.е. новите изменения, които се предлагат, да се зачита за труд първа категория при пенсиониране, но не знам дали е възможно такива добавки да се правят.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Заместник-министър, вие какво мислите по това?
Красимира Филипова:
Аз считам, че предложението е основателно и може да се направи едно такова допълнение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, при това положение правя предложение по чл. 80, ал. 4 със следното съдържание:
Моля доц. Салкова да го изчете.
Доц. Екатерина Салкова:
Създава се нов § 11.
„§ 11. В чл. 24, ал. 1 след думите „държавните служители” се добавя „по чл. 19, ал. 1, т. 1”.”
Предс. Данаил Кирилов:
Това е изравняването със Закона за МВР. Те оттам са го взели като аналогия. И оттам поставят въпроса защо при един вид, да кажем при сходно позициониране на държавна служба, не го кажем изрично.
Борис Стратиев:
Извинете, може ли още нещо да добавя.
По § 76 в момента това, което предлагаме тук има най-просто казано така наречените служители за момента си запазват правоотношението или така наречените заварени служители. За тях също трябва да важи това нещо за първа категория.
Предс. Данаил Кирилов:
Налага ли се § 76 да го изменяме? Препратката си е към чл. 19 и мисля, че това няма да доведе до необходимост и тук да го кажем изрично.
Колеги, при това положение § 10 си е отделен – текст на вносител.
Предложението касае създаването на нов § 11.
Който е съгласен да приемем § 10 на вносител и предложението по чл. 80, ал. 4 от правилника за нов § 11, моля да гласува „за”.
Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се § 10 и нов § 11, а всички следващи ще се преномерират съответно.
§ 11 по вносител. Текст на вносител.
§ 12. Текст на вносител.
§ 13. Текст на вносител.
§ 14. Текст на вносител.
§ 15. Текст на вносител заедно с предложение за редакция.
§ 16. Текст на вносител.
§ 17. Текст на вносител.
§ 18. Текст на вносител заедно с предложение за редакция на § 18.
§ 19. Текст на вносител заедно с предложение за редакция на § 19 по вносител.
§ 20. Текст на вносител.
Има ли изказвания по параграфи от 11 с номерация по вносител до § 20, включително, текстовете на вносителя заедно с предложенията за редакции на съответните параграфи. Няма изказвания. Закривам дебата.
Който е съгласен да приемем § 11 на вносител, § 12, § 13, § 14 на вносител § 15 на вносител заедно с предложената редакция, § 16 на вносител, § 17 на вносител, § 18 на вносител заедно с предложената редакция, § 19 на вносител с предложената редакция и § 20 на вносител, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се.
§ 21 текст на вносител; § 22 текст на вносител; § 23 текст на вносител; § 24 текст на вносител; § 25 текст на вносител; § 26 текст на вносител; § 27 текст на вносител; § 28 текст на вносител заедно с предложение за редакция;
Предложение за създаване на нов § 29.
§ 29 текст на вносител; § 30 текст на вносител; § 31 текст на вносител; § 32 текст на вносител; § 33 на вносител.
Който е съгласен да подкрепим така изброените текстове по параграфи от 21 до § 33, включително, по вносител и с направените редакции, заедно с предложението за нов § 29, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се.
По тази серия не ви поканих за изказвания, но и вие не възразихте, явно няма изказвания.
§ 34 текст на вносител заедно с предложение за редакция.
§ 35 текст на вносител заедно с предложение за редакция.
§ 36 текст на вносител с предложение за редакция.
Параграфи 37, 38 и 39 текст на вносител, § 40 текст на вносител и предложение за редакция, параграфи 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53 и § 54 текст на вносител с предложение за редакция.
Имате думата по параграфи от 34 до 54 текстове на вносител и предложения за редакции по някои от тях. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се.
§ 55 текст на вносител заедно с предложение за редакция.
§ 56 текст на вносител с предложение за редакция.
§ 57 текст на вносител с предложение за редакция.
§ 58 само текст на вносител.
§ 59 само текст на вносител.
Предложение за създаване на нов параграф след § 59 за чл. 224. С текста, с който разполагате.
§ 60 текст на вносител.
Параграфи от 61 до § 71 са текстове на вносител. За § 66 текст на вносител с предложение за редакция.
Колеги, имате думата по изброените текстове. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се параграфи от 55 до 71 включително заедно с предложените редакции по някои от тях и нов § за чл. 224.
§ 72. Имаме текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, в чл. 263 виждам, че е отпаднало в редакцията в ал. 2 електронното наблюдение за лица с мярка за неотклонение домашен арест.
„(2) По отношение на лицата по ал. 1, т. 3 не се прилага електронно наблюдение чрез система за гласово разпознаване.”
Просто да обясните какви са съображенията. Но това не е толкова важно.
Следващият ми въпрос е важен.
Чл. 271, ал. 1.
„(1) Осъществяването на техническите дейности по електронното наблюдение може да се възложи на доставчици на услуги – юридически лица, регистрирани на територията на Република България.”
Кое налага това? Този въпрос още от миналата година се обсъждаше с този законопроект. Миналата година изменихме НПК. Там за първи път въведохме евентуалната възможност за електронно наблюдение. С представители тогава на Министерството на правосъдието коментирахме този въпрос. Идеята беше това да се осъществява от структурните звена на Министерството на правосъдието и да не се възлага на външни юридически лица, на външни фирми, имайки предвид (без подробни обяснения), че това е една чувствителна информация, с много данни що се касае до тази категория лица, изтърпяващи наказание, пробационни мерки и задържане под стража да бъдат възлагани на външни фирми.
По първия въпрос чисто информативно защо няма да се прилага гласовото разпознаване.
Предс. Данаил Кирилов:
Разбрахте ли въпросите?
Свилен Цветанов:
Уважаема комисия, г-н Председател, въпросната правна възможност е предвидена поради моментното състояние на системата. Това не предполага, че в бъдещ период тя трябва да се изпълнява само и единствено по този начин. Това, което наложи по този начин да се заложат нещата, като допълнение, електронното наблюдение се провеждаше в определен период от време по Норвежки финансов механизъм изцяло с финансиране от външна страна, като проект и пилотно решение на въпроса, за да се прецени все пак удачна ли е тази мярка. За съжаление, през този период – през 2015 г. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” претърпя едно 10% съкращение и общата й щатна численост беше намалена с 460 щатни бройки. Не сме убедени, че към момента има достатъчно потенциал автоматично да преминем към изпълнението на мярката. И с оглед на опита, който има структурата по време на проекта, е предвидена и тази разпоредба, за да може все пак да се спазят разпоредбите на НК, НПК при прилагане на законодателството при този вид наказания.
Това е в най-общи линии.
Димитър Лазаров:
Може ли допълнително да попитам, за да си изясня.
Миналата година, горе-долу лятото ставаше въпрос възлагането чрез обществена поръчка очевидно няма да бъде за една, или две години, или три никой няма да инвестира, за да набави тази техника за една година.
Финансовата обосновка каква е, както обича да казва колегата Димитров? Ако имаме разчетите, че това би поне за първите една, две, три, четири или пет години, тъй като казахте, че има съкращения и няма кой да осъществява тази дейност, но не споменахте техника и софтуер какво ще струва, но имаме ли разчети. За да не се окаже така, че това може да остане постоянно. Ние миналата година говорихме, да, предвидено е да се направи финансовата обосновка, да се види какви средства, са необходими – колко за софтуер, колко за техника, да се направи заявка чрез Министерството на финансите за бюджета за тази година (виждам че това не е станало най-вероятно), за да се осъществява тази дейност за тази чувствителна материя от външни фирми. Сега виждам, че нищо такова не е правено. Най-лесно е да кажем нямаме хора.
Добре, обществена поръчка. За колко години напред? Показа ли по тази норвежка програма, че очевидно има ефективност, след като го вкарваме в Закона за изпълнение на наказанията, има смисъл. Какво показаха разчетите? За една година колко ще плащаме на тези външни фирми? Ако назначим наши 10 служители, защото външните фирми непредполагам да разполагат с 1000 служители, колко струва софтуера, наема и всичко това, което ще плащате и каква ще бъде разликата, ако държавата го закупи.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Димитров има въпрос.
Емил Димитров:
Г-н Председател, уважаема г-жо Заместник-министър, гости, колеги, абсолютно съм съгласен с всички казано от г-н Лазаров до момента, още повече, че когато попитахме предишния министър на правосъдието, той каза, че беше 5 млн. лв. или 10 млн. лв. Когато го разделихме на броя, който той тогава заяви, че ще бъдат наблюдавани с електронни гривни, излезе една доста сериозна сума, от което излезе, че с охраната излиза 5 пъти по-евтино, отколкото с електронни гривни. Разбира се, ние като вносители на този проект за електронни гривни не можем да се възпротивим. Но както каза г-н Лазаров, ако дадена организация няма пари сама да осъществи тази дейност, но има пари да плати на външна организация за тази дейност, то всъщност бюджетът не отива ли на практика за същата цел. Тогава даже се твърдеше, че всички е ситуирано в Централният затвор в София, там е пултът, с който се разпознават, а тук чувам, че ще има териториални служби. Очевидно е претърпяла някаква промяна щом като ще има и по места. Как ще стане връзката с интернет, със сателит и т.н. Не мога да бъда убеден на този етап, че ако имаме пари за външна услуга, нямаме пари да свършим сами тази работа.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, нека малко да ви припомня и миналия дебат в края на краищата. Спомнете си първото НПК, което изменяхме, за да въведем тази мярка. Тогава я въведохме бланкетно и препратихме за времето, когато ще има пари. Тогава дебатът беше МВР няма пари и драмата беше, а МВР как да го прави, като няма пари. И точното място на тази мярка е в Министерството на правосъдието. Сега вече я виждаме на точното й място, където е изпълнението на наказанията. До кога няма да има пари?
Димитър Лазаров:
Пари има, но те ще отиват във външни фирми.
Предс. Данаил Кирилов:
Сега колегите ще отговорят за пилотния проект.
Свилен Цветанов:
Наблюдаваха се над 120 лица по въпросния проект. Повярвайте ми, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” няма никакви финансови интереси по каквато и да е подобна дейност. Чисто и просто гледаме професионално на нещата. Това е мярка, която се прилага в европейски мащаб и се е доказала в този мащаб най-вече по отношение на пренаселеността в местата за лишаване от свобода. Знаете, че има доста осъдителни решения по отношение на условията в местата за лишаване от свобода.
Димитър Лазаров:
Ние не спорим по тези неща. Става въпрос финансово колко ще струва плащане на външна фирма и какво би ни спестило, ако си го организираме, както миналата година беше разговора Министерството на финансите да го предвиди в бюджета за тази година. Защото на този, на който сега ще възложите поръчката няма да бъде за 6 месеца, а ще бъде минимум за две, три, четири години. И така може временното изведнъж да стане постоянно. За това става въпрос. Говорим за информация, която е много чувствителна.
Свилен Цветанов:
И ние не сме очаквали това съкращение, което мина през администрацията.
Димитър Лазаров:
Оставете го съкращението. Кажете ни финансовото изражение.
Свилен Цветанов:
Финансова обосновка е изготвена към момента, когато е внасян законопроектът. За съжаление, не е с нас, а иначе бихме могли да я представим допълнително.
Димитър Лазаров:
Колко ще струва? Кога ще го въведем? Ако ще го въведем след три месеца, обявите обществена поръчка, какъв ще е минималният праг и колко ще струва – за три години, или за пет години. Ако имате пари за външни услуги, значи това е държавна политика. Дайте да я защитаваме в следващия бюджет, който в скоро време ще обсъждаме. Вие даже вече пишете проектите на бюджетите.
Кардиналният въпрос е външни фирми ли ще осъществяват тази дейност? А това, че има съкращения, навсякъде има съкращения. Има ли открита процедура за тази дейност?
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Заместник-министър, заповядайте.
Красимира Филипова:
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги, действително абсолютно сте прави с така изказаните мнения. Лично аз смятам, тъй като към настоящия момент няма открита такава процедура, тъй като не е било факт, не е влязло в сила, знаем нещата от миналата година, за това предлагам, ако може по някакъв начин да го фиксираме поне за първото, да стартираме по някакъв начин, за да направим едно пилотно по този ред, еднократно, а после ще мислим какво да правим. Защото аз лично съм притеснена, има и случаи напоследък, проблем е, че специално за мярката за неотклонение домашен арест реално в НПК стоят разписвания, че тя следва да се осъществява чрез електронно наблюдение, но към настоящия момент лицата, които от години са вече с домашен арест са без такива инструменти за електронно наблюдение и са свободни, дето се казва, да убягнат от полезрението на Министерството на вътрешните работи.
Също съм съгласна с това, че дефакто тук се покриват и задължения на Министерство на вътрешните работи, тъй като мярката домашен арест и към настоящия момент се проследява чрез проверки от съответните районни управления на Министерството на вътрешните работи.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, може ли. Текстът е „може”, но практиката сочи с тези възможности, които даваме, те изведнъж се оказват, че се продължават във времето. И аз тук не виждам никакви разчети що се касае мярката домашен арест, за това го направихме тогава, че се контролира от Министерството на вътрешните работи. При 200 или 300 мерки, това не значи, че трябва абсолютно всички мерки, което и тук го виждам, един човек със заболяване тежко, естествено, че няма нужда да бъде ежедневно контролиран за разлика от някой, който е бил задържан, изтекъл е срокът - две години е максималният за тежко, умишлено, криминално престъпление, бил е рецидивист, е там е нормално да бъде контролиран много по-често, отколкото тези за стопански, икономически престъпления, а не всички да бъдат с мярка домашен арест контролирани. То няма смисъл от такова нещо.
Но ще ми се пак да чуя как го виждате във времето? Какви пари са необходими? Защото сега ние говорим мерки, говорим и за изтърпяване и за пробация. Ако продължават така нещата, ще започнем да говорим и за пребиваващите в затворен тип общежития чужденци.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Дайте възможност и на други колеги да изразят мнение. Например, и аз искам.
Емил Димитров
Колкото повече слушам, толкова повече се убеждавам, че не трябва да го приемем този член. Първо, защото сега и да започне процедура, няма предвидени пари за нея. Тя няма да стане преди Нова година. По-добре да настояваме за следващата година Министерството на правосъдието, към ДП „Фонд затворно дело” да има единен център, та било с териториални структури с право на достъп и на проверка на тези, които са подопечни техни и да стане като хората. Това ще е някакво на парче решение, което дори няма да влезе в сила до Нова година, или до септември и ние за три месеца правим нещо половинчато.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз няма да се съглася нито с аргументите на г-н Лазаров, нито с аргументите на г-н Димитров. Въпросът на бюджетното планиране – част от това планиране вие добре знаете, че са законовите предпоставки. Докато едно задължение не е възложено със закона, съответната институция не може да претендира и съответния разход. Когато една институция няма техническа или организационна възможност, какъв е способът да извършва определена дейност, освен да се приложи Законът за обществените поръчки. Може ли да очакваме сега да ги пращаме две години да се чудят какъв персонал ще им трябва и каква техника ще им трябва сами да си го направят. Да, за тези две години нека някой друг да я осъществява тази дейност. Да, това ще коства пари, но това ще е индикаторът, че примерно, са необходими личен състав от 10 служители, че техниката е еди-каква си, че комуникацията и външните взаимоотношения са еди-какви си. Общият разход коства 100 единици. Ако те си го правят, тогава могат да покажат сметката. Ако те си го правят с назначени при тях служители, без да плащат печалба на външна фирма, тогава разходът ще бъде 80%. Друг е въпросът тогава какъв ще ни е дебатът, но не предпоставям дебата за след две години.
По тази логика „чувствителна информация”, дайте да вземем да приберем телекомуникационните оператори към МВР. Те непрекъснато работят с чувствителна информация. Но това е, това са операторите. Тук избираш оператор. Нямаш възможност да го правиш това. Нямаш възможност веднага да организираш и команден, и оперативен център и дейността.
Димитър Лазаров:
Може ли, г-н Председателю?
Първо, категорично не съм съгласен с изводите по отношение на моето изказване. Аз бях категоричен, че ще го гласувам текста. Той казва „може”, т.е. това е една правна възможност.
Въпросът беше друг. Това „може” никъде в закона не е записан срок от една, две, три години, първо. Второ, изхождайки от опита, от миналата година, когато май или юни приехме тези изменения и водихме този разговор, вече мина почти една година и няма никакви разчети. 100 човека са наблюдавани по норвежка програма и това е струвало пари. Това е правено от външна фирма. За тези 100 човека за няколко месеца или за година какви са разходите? Това елементарно се смята. Ама ние това не го чуваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Как ще го чуем. Това е чужда програма. Грантова програма ли е?
Димитър Лазаров:
Те поемат разходите. Грантовата програма, българска фирма осъществяваше това наблюдение, на които е плащано чрез тази грантова програма.
Предс. Данаил Кирилов:
Имате ли поглед за разходите?
Димитър Лазаров:
Имат, как да нямат.
Красимира Филипова:
Към настоящия момент тук не разполагам с тези разчети, но мога да поема задължение да бъдат представени. Средствата са били по Норвежкия финансов механизъм по конкретна програма и е било финансирано именно от тези грантови схеми.
Димитър Лазаров:
Министерство на правосъдието е възложител на българска фирма, която осъществяваше тази дейност. За 100 обекта за толкова време платихме толкова.
Красимира Филипова:
Добре. Абсолютно основателно е искането и можем да предоставим такъв подробен разчет.
Димитър Лазаров:
Аз ще гласувам за текста, но с едно много голямо условие.
Красимира Филипова:
Разбрах Ви, но за съжаление в момента нямам тези данни.
Предс. Данаил Кирилов:
Ще се наложи да ги представите за второто четене, тъй като в зала това ще е дебат, който ще продължи. Така че разполагайте с въпросните разчети.
Красимира Филипова:
Благодаря. Поемам задължението да ги представя.
Предс. Данаил Кирилов:
По отношение на § 72. Ако свършихме с финансирането, правя уточнението, че експертният екип е добавил по искане на Министерството на правосъдието ал. 2 към чл. 263. Вие го виждате в текста на вносител, виждате го и в редакция. Алинея 2 със съдържанието:
„(2) По отношение на лицата по ал. 1, т. 3 не се прилага електронно наблюдение чрез система за гласово разпознаване.”
Александър Стефанов:
Това е първият въпрос на г-н Лазаров.
Ние по време на работната група го обсъдихме с колегите, но да го представя и пред вас какви са основанията за това нещо.
Тъй като тази т. 3 касае мярката домашен арест и това гласово разпознаване е съответният оператор от центъра се обажда през известен период от време по телефона в дома на лицето с мярката за неотклонение. От практиката на приложението на това нещо се оказва, че този способ не е достатъчно ефективен и не може да осигури едно непрекъснато наблюдение върху това лице в неговия дом, тъй като той може да излезе да свърши каквото има – част от престъпната си дейност, и да се върне и в този момент операторът да му позвъни и да установи, че е бил вкъщи. За това колегите, които осъществяват тази мярка, казват, че по отношение на тази категория лица това не е ефективно и за това предлагаме да бъдат изключени, а да се използват другите два способи: електронната гривна и т.н. Това са ни били съображенията и това исках да кажа.
Димитър Лазаров:
Същото би трябвало да се отнася и по т. 2, поне в частта пробационна мярка и ограничения в свободното придвижване. По същата логика има ограничение свободно придвижване, гласово контролиране, но той може да си бъде в София, да наруши мярката и да се върне. Аз го приемам довода.
Александър Стефанов:
При пробационните мерки има друг режим. Контролира се от пробационния служител, срещи и т.н. Осъдено е лицето и колегите считат, че тази мярка с разпознаването се е наложила и е доказала, че е ефективна. Доверяваме се на експертите.
Предс. Данаил Кирилов:
Този от Ботевград излиза само вечер. Иначе е много дисциплиниран.
Красимира Филипова:
Ако има гривна, все пак би могло по-надеждно да се осъществява контролът, а не чрез механични проверки. Това е.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Колеги, други изказвания? Искате ли допълнения и редакция на чл. 271, ал. 1. Това не разбрах? Остава текста или да стане:
„Чл. 271. (1) Осъществяването на техническите дейности по електронното наблюдение в случай, че не може да се обезпечи институционално, може да се възложи на доставчици на услуги – юридически лица, регистрирани на територията на Република България.”
Димитър Лазаров:
Да си остане текста.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Няма нужда от редакцията, която предложих.
При това положение гласуваме само § 72.
Колеги, подлагам на гласуване предложението за редакция на § 72. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетата редакция за § 72. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към § 73. Текст на вносител заедно с предложение за редакция. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 73 заедно с текста на вносител. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към наименование на подразделението – Преходни и заключителни разпоредби.
§ 74. Текст на вносител и предложение за редакция.
§ 75. Текст на вносител и предложение за редакция.
§ 76. Текст на вносител и предложение за редакция.
§ 77. Текст на вносител и предложение за редакция.
§ 78. Текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания, колеги, по наименованието на подразделението и от параграфи 74 до 78, включително – текстове на вносител заедно с предложение за редакции.
Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се наименованието на подразделението и параграфи от 74 до 78, включително, текстовете на вносител заедно с предложените редакции.
Предложение за създаване на нови параграфи 79, 80 и 81.
Разполагате с тях. Колегите експерти уточняват, че те правят необходимата координация и обвързване с Наказателния кодекс и с Наказателно-процесуалния кодекс, включително дават и при временното правило.
Колеги, имате думата. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Аз имам един въпрос по отношение на последния § 81. Защо е необходимо да влиза в сила закона от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, а не се спазва стандартната формула, установена в Конституцията – 3 дни след обнародването. Какво толкова спешно има? Ако влезе в сила три дена след обнародването не мисля, че нещо чак толкова фатално ще се случи. Благодаря.


Свилен Цветанов:
Ние нямаме претенции по този въпрос, така че може да се коригира както е стандартната процедура. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов.
Колеги, още не сме стигнали до § 81. Той е най-накрая. Сега сме на нови параграфи 79, 80 и 81 – предложение за чисто нови параграфи.
Те са по отношение на поправителните домове и за „висящите до влизането в сила на този закон производства по чл. 445 и 448 от Наказателно-процесуалния кодекс се довършват по досегашния ред.”
По тези три параграфа няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се нови параграфи 79, 80 и 81.
Сега се връщаме към параграфите с номерацията по доклада:
§ 79 текст на вносител заедно с предложение за редакция.
§ 80 само текст на вносител.
§ 81. Само текст на вносител.
По този § 81 колегата Митев изрази становище и постави въпрос защо влиза в сила от деня на обнародването. Получихте отговор, нали?
Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Благодаря, г-н Председател. С оглед изразеното становище от Министерството на правосъдието за това, че не е необходимо да влиза в сила в деня на обнародване в „Държавен вестник” настоящият законопроект, предлагам § 81 по вносител да отпадне.
Правя предложението по реда на чл. 80, ал. 4 от нашия правилник.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Други изказвания, мнения, становища? Няма.
При това положение, колеги, подлагам на гласуване само двата параграфа - § 79 по номерацията на доклада –текст на вносител и предложение за редакция, и § 80 по номерацията на доклада – текст на вносител. Който е „за”, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Митев за отпадане на § 81 по номерацията на доклада. Който е „за”, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Последният § 81 отпада.
Даваме мандат на колегите експерти и референти да преномерират текстовете, включително да коригират препратки, ако има сгрешени.
По шестмесечния срок за подзаконовите актове нямаше възражения. Приехме го.
Колеги, с това приключихме второто четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Г-жо Заместник-министър, заповядайте.
Красимира Филипова:
Много ви благодаря за експедитивността и за съдействието.
Ще представим в оптимално кратък срок съответните разчети и резултатите от проведеното експериментално въвеждане на електронното наблюдение.
Предс. Данаил Кирилов:
Разчетите са за пленарна зала, защото този дебат ще се състои най-вероятно там.
Реплика: Аз няма да поставям въпроса в зала.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако няма да поставяте въпроса в зала, разчетите ги пратете на г-н Лазаров, на г-н Димитров, на г-н Чавдар Георгиев и на правна комисия, за да има който колега желае да се запознае или да ги пуснем по e-mail.
Благодаря. Закривам заседанието на комисията.

Председател:
Данаил Кирилов