Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 63

Днес, 13.04.2016 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на икономиката – Любен Петров, заместник-министър и Ивелина Пенева, главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”– Михаил Захариев, главен секретар и Людмила Тренкова, началник отдел „Международна дейност”; от Министерството на финансите – Карина Караиванова, заместник-министър, Гергана Беремска, директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество” и Галина Папушева, началник отдел „Европейски финансови институции”; от Българска банка за развитие – Билян Балев, изпълнителен директор и заместник-председател на Управителния съвет и Захарина Тодорова, началник управление „Международни финансови институции и европейски фондове”; от Министерството на вътрешните работи – Румяна Бъчварова, министър, Красимир Ципов, заместник-министър и Цвятко Георгиев, заместник министър; от Национална гражданска инициатива – Велислав Величков, председател на Инициативен комитет, Стефания Гичева, учредител, член на Обществения съвет, Емил Димитров, член на Обществения съвет към ИПВ, Петромир Кънчев, председател на УС на Фондация „Надежда за малките”, Ива Таралежкова, заместник-председател на Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите; от Института за пазарна икономика – Любомир Авджийски; от Министерството на правосъдието – Вергиния Мичева, заместник министър; от Централния регистър на особените залози – Наташа Босева, директор; от Агенцията по вписванията – Елена Маркова, изпълнителен директор; адвокат Валя Гигова, доц. Траян Конов и проф. Калайджиев.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имате съобщение с предложение за дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за финансиране между Република България и Европейския инвестиционен фонд, на Споразумението между кредиторите относно Инициативата за малки и средни предприятия (МСП) между Република България, Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и на Договора за залог между Република България като залогодател и Европейския инвестиционен фонд като заложен кредитор, № 602-02-13, внесен от Министерски съвет на 28.03.2016 г.
2. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, № 602-02-14, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 г.
3. Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант, № 602-02-15, внесен от Министерски съвет на 07.04.2016 г.
4. Проект за решение за отмяна решение от 24.02.2016 г. за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание и за откриване на нова процедура за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, № 654-02-29, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 06.04.2016 г.
-Проект за решение за прекратяване на процедурата за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, № 654-02-31, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители на 07.04.2016 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи, № 602-01-9, внесен от Министерски съвет на 23.02.2016 г.
6. Разглеждане на Национална гражданска инициатива за тълкуване на чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове, на законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България, № ПГ-539-00-22, внесен от Инициативен комитет на 16.02.2015 г. - продължение;
- Разглеждане на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” № 539-01-14, внесена от Инициативен комитет на 02.12.2015 г. - продължение.
Имате думата по дневния ред. Няма становища по дневния ред. Заповядайте, г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, г-н Председател. Тъй като се налага поради договорен ангажимент да изляза, упълномощавам г-н Димитров да гласува вместо мен. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Правя предложение да изтеглим т. 3, която да стане т. 1 и съответно другите точки да се преномерират. Има ли възражение по това предложение? Няма.
Моля, който е съгласен да приемем дневния ред, като т. 3 става т. 1, да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
По първа точка (предишната т. 3) - Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант, № 602-02-15, внесен от Министерски съвет на 07.04.2016 г.
Гости по този законопроект от Министерството на финансите – г-жа Карина Караиванова, заместник-министър на финансите, г-жа Гергана Беремска, директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество” и г-жа Галина Папушева, началник отдел „Европейски финансови институции” и от Българска банка за развитие – г-н Билян Балев, изпълнителен директор и заместник-председател на Управителния съвет и Захарина Тодорова, началник управление „Международни финансови институции и европейски фондове”.
Г-жо Заместник-министър, заповядайте накратко да представите законопроекта за ратификация.
Карина Караиванова:
Благодаря, г-н Председател.
Дами и господа народни представители, съвсем накратко ще представя на вашето внимание законопроекта, който е за издаване на държавни гаранции за финансиране изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и тя е в съответствие с чл. 73 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г., където е предвидено, че в рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да одобрява и да предлага на Народното събрание издаване на държавни гаранции по нови външни заемни споразумения на Българската банка за развитие по Закона за Българската банка за развитие в размер до валутната равностойност на 1 млрд. лв. при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.
С писмо от 7 октомври 2015 г. Главна дирекция „Конкуренция” към Европейската комисия изрази становище, че не е налице предоставяне на държавна помощ в полза на Българската банка за развитие и не се изисква нотификация и решение на Европейската комисия по предоставянето на държавните гаранции по заемните споразумения на ББР за финансиране на Националната програма за енергийна ефективност.
Гаранционното споразумение между Република България и Банката за развитие на Съвета на Европа е сключено чрез размяна на писма от 24 февруари 2016 г. в Париж и от 29 февруари 2016 г. в София и е във връзка с Рамковото споразумение за заем между „Българската банка за развитие” АД и Банката за развитие на Съвета на Европа в размер на 150 млн. евро за частично финансиране на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и е подписано чрез размяна на писма на 19 февруари 2016 г. В Париж и на 23 февруари 2016 г. в София.
С решение 146 от 7 април 2016 г. Министерският съвет е одобрил подписаното гаранционно споразумение и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да го ратифицират със закон.
Основната цел на Националната програма за енергийна ефективност, приета с Постановление № 18 на Министерския съвет от 2015 г., е обновяване на многофамилни жилищни сгради чрез прилагане на мерки за енергийна ефективност за осигуряване на по-добри условия на живот, топлинен комфорт и по-високо качество на жизнената среда.
Заемът от Банката за развитие на Съвета на Европа е за срок от 10 години и 3 години гратисен период. Заемните средства се отпускат на траншове при плаващ или фиксиран лихвен процент, като първият транш не може да надвишава 30% от размера на заема или 45 млн. евро.
Периодът на усвояване на средствата по заема е до 30 юни 2017 г.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Заместник-министър. Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища, предложения. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим на първо четене Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант, № 602-02-15, внесен от Министерски съвет на 07.04.2016 г., моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Два гласа „въздържал се”. Законопроектът се приема.
Благодаря, г-жо Заместник-министър, г-н Заместник-председател и колеги от двете институции.
Пристъпваме към точка втора ( предишна т. 1) - Законопроект за ратифициране на Споразумението за финансиране между Република България и Европейския инвестиционен фонд, на Споразумението между кредиторите относно Инициативата за малки и средни предприятия (МСП) между Република България, Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и на Договора за залог между Република България като залогодател и Европейския инвестиционен фонд като заложен кредитор, № 602-02-13, внесен от Министерски съвет на 28.03.2016 г.
Гости по т. 2 от Министерството на икономиката г-н Любен Петров, заместник-министър и г-жа Ивелина Пенева, главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”.
Г-н Заместник-министър, заповядайте, ако желаете, да направите кратко представяне на законопроекта.
Любен Петров:
Благодаря. Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Инициативата за малки и средни предприятия е съвместна инициатива на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка. Разработена е в отговор на заключенията на Европейския съвет от 27 и 28 юни 2013 г., а именно необходимостта от възстановяване на нормалното кредитиране на икономиката и улесняване финансирането на инвестициите. Основната цел на Инициативата за малките и средни предприятия е бързото увеличение на кредитирането на малките и средните предприятия на ниво Европейски съюз за постигане на значително въздействие върху стимулирането на финансирането на малките и средните предприятия предвид тяхното решаващо значение за растежа на икономиката и създаване на нови работни места. В България 75% от заетите лица работят в малките и средни предприятия, които създават 60% от добавената стойност, като и двете стойности са по-високи от средното за Европейския съюз ниво, което подчертава важността им за българската икономика. В България достъпът до финансиране продължава да бъде предизвикателство пред малките и средни предприятия, въпреки добрата ликвидност на банките към момента, те все още поставят високи изисквания и проявяват несигурност при отпускане на кредити за малки и средни предприятия. Един от начините за справяне с този проблем е използването на финансови инструменти, при които рискът по портфейлите се споделя между финансовите посредници и ресурса, предоставен от държавата чрез финансиране по линия на Структурните фондове, Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд и Европейската комисия.
Съгласно доклад на Европейската комисия за България от 2016 г., включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, някои области на икономиката в България, в това число секторът на малките и средните предприятия страдат от ограничено предлагане на кредити поради общия високо рисков профил на националната икономика, а изискванията на банките за отпускането на кредити са затегнати в периода след кризата и има вероятност да стават още по-стриктни следствие на проблемите в банковия сектор през 2014 г. Един от начините за справяне с проблемите, свързани с несигурността, която банките изпитват при кредитирането на малките и средните предприятия, особено за тези в ранен етап на развитие, е разширено използване на финансови инструменти при които рискът по портфейлите се споделя между финансовите посредници и ресурса, предоставен от държавата чрез финансиране по линия на Структурните фондове, Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд и Европейската комисия.
Новата оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” представлява финансов инструмент за неограничени гаранции за покриване на кредитния риск по заеми, лизингови плащания или гаранции за малки и средни предприятия без таван в портфейла.
Финансовият инструмент стъпва върху положителния опит от изпълнението на подобен вид инструменти през периода 2012-2015 г. в рамките на Инициативата „JEREMIE” по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 г., управлявана от Европейския икономически фонд, по който са отпуснати кредити на малките и средни предприятия на стойност 361 млн. евро.
Бюджетът на настоящата програма е 102 млн. евро от Европейския фонд за регионално развитие.
Искам да обърна внимание, че по програмата не се изисква национално съфинансиране и такова не е предвидено. 90% от средствата се изплащат веднага от Европейската комисия, а останалите 10% при договарянето на всички средства с финансовите посредници.
В допълнение на приноса по линия на Оперативната програма за изпълнението на инструмента са привлечени финансови ресурси по линия на Европейския съюз. Това са програма „Хоризонт 2020”, Европейския инвестиционен фонд и Европейската инвестиционна банка. Очаква се чрез инструмента да бъдат гарантирани нови заеми, отпуснати от банките на стойност над 600 млн. евро.
По време на преговорите за таксите бе постигнато обвързване на част от тях, които ще се изплащат на Европейския инвестиционен фонд за управлението на инструмента и те ще бъдат обвързани с постигането на заложените нива на ливъридж. Гаранциите се предоставят от Европейския инвестиционен фонд, които покриват до 60% от загубите на всеки кредит, без лимит на покритието на ниво портфейл.
Малките и средните предприятия могат да очакват кредити с по-ниски изисквания за обезпечения спрямо стандартните условия на пазара, както и с чувствително по-ниска цена. На практика за най-рисковите бизнес кредити цената може да се понижи с до 60% от рисковата премия в лихвения процент. Малките и средни фирми могат да използват инструмента за дългосрочни кредити до 12 години, включително и за оборотни средства.
И накрая ще маркирам, че с изпълнението на програмата се цели постигането на следните индикатори за резултат и за изпълнение:
-процентът на предприятията, кандидатствали за банков заем и получили цялата сума или над 75% от поисканата сума, от 70% за 2014 г. да достигне до 73% до 2023 г., което е средното за Европейския съюз - 28 ниво;
-производителността на малките и средни предприятия в България от 16.8 хил. лв. на заето лице за 2012 г. да достигне 19.3 хил. лв. на заето лице до 2023 г.;
- над 3000 малки и средни предприятия трябва да получат финансова подкрепа.
В заключение трябва да обявя накратко и сроковете за изпълнение.
Период на поемане на задължения от страна на България спрямо Европейския инвестиционен фонд за изплащане на приноса от оперативната програма 31 декември 2016 г.
Период на прилагане, през който Европейският инвестиционен фонд може да договори приноса на оперативната програма е 31 декември 2016 г.
Период, по време на който финансовите посредници имат право и сключват ново дългово финансиране по съответното оперативно споразумение – 31 декември 2019 г., като срокът може да бъде променен от Съвета на инвеститорите, но не може да бъде по-дълъг от 31 декември 2023 г.
Благодаря за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Заместник-министър.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища. Г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател. Имам два съвсем кратки въпроса.
Искам да попитам на каква лихва е това финансиране, което ни се предоставя, т.е. каква лихва ще дължим към Европейския инвестиционен фонд за средствата, които се ползват и ако няма лихва, тогава може би ще бъде безлихвен заем или както е оформено.
И другият въпрос е какво залагаме всъщност – това имущество, което се предоставя в залог какво е то. Какво е предмет на договора за залог. Това не ми стана ясно. Благодаря.
Любен Петров:
Предлагам г-жа Ивелина Пенева да влезе в детайлите. Благодаря.
Ивелина Пенева:
Дами и господа народни представители, „pledge agreement” - така нареченото споразумение за залог е част от споразумението, което в момента се предлага за ратификация от Народното събрание. Той е стандартен документ. Такъв е имало като придружаващ документ, който е бил по Инициативата „JEREMIE”, която се прилага по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” за периода 2007-2013 г. При него се използва залог, който е към Европейския инвестиционен фонд за гарантиране на тези 102 млн. Иначе лихви няма. Лихви по програмата няма.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако може малко да се опитаме да конкретизираме. Аз четох разпоредбите за залога и също не мога да посоча точния предмет на залог. Залогът кумулативен. Залогът представлява постоянно действащо обезпечение и т.н, независимо от междинни плащания. Остава в сила докато не бъде освободен. Настоящият залог не следва да бъде повлиян от време и отсрочка.
Любен Петров:
Г-н Председател, само да обърна внимание на уважаемите народни представители. Тези средства реално са част от оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност”, които се насочват към новата оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия”. Тоест, те са част от общото финансово споразумение, така че там важат общите правила, които са по оперативната програма.
Ивелина Пенева:
Ако може да допълня. Залогът е върху сметката по самата програма.
Предс. Данаил Кирилов:
Без значение динамиката по сметката.
Любен Петров:
Опитът по оперативната програма „Конкурентоспособност” до 2013 г. и Инициативата „JEREMIE” също показват доста положителни резултати. Реално това което от оперативната програма „JEREMIE” извън тези 361 млн., за които ви казах, се очаква също рециклиране и ресурс да се върне, който тепърва предстои също да се инвестира в българската икономика. Там опитът е положителен и аз смятам, че на тези положителни практики стъпва и новата оперативна програма, така че не би трябвало да има никакви притеснения за нея. Тя ще бъде целево за малки и средни предприятия, които смятаме, че имат най-голяма нужда в България да бъдат подпомогнати.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър. Други въпроси? Няма. закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за финансиране между Република България и Европейския инвестиционен фонд, на Споразумението между кредиторите относно Инициативата за малки и средни предприятия (МСП) между Република България, Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и на Договора за залог между Република България като залогодател и Европейския инвестиционен фонд като заложен кредитор, № 602-02-13, внесен от Министерски съвет на 28.03.2016 г.
Моля, който е „за”, да гласува. Четиринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се законопроектът.
Благодаря на г-н Заместник-министъра и на г-жа Директора.
Пристъпваме към т. 2 от дневния ред, сега трета точка - Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, № 602-02-14, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 г.
Гости от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията са г-н Михаил Захариев, главен секретар на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” и г-жа Людмила Тренкова, началник отдел „Международна дейност” в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.
Г-н Главен секретар, г-жо Началник, заповядайте да представите накратко законопроекта за ратификация.
Людмила Тренкова:
Благодаря, г-н Председател.
Добър ден, уважаеми дами и господа народни представители,
Споразумението за въздушни съобщения между България и Обединените арабски емирства се случи съвсем скоро. Беше подписано на 21 януари и ние положихме усилия бързо да финализираме вътрешно държавните процедури, тъй като България има интерес. Също така оказва се и нашият партньор, с когото сключихме споразумението, има интерес да развиваме двустранните отношения в областта на въздушния транспорт на базата на един модерен международен договор, който да отмени предишното споразумение от 1989 г.
Само с няколко думи за предимствата на това споразумение, което е изключително либерално, отворено по своя характер. То не предвижда ограничение по отношение на броя на назначените превозвачи, на пунктовете. Нещо повече, това споразумение е съобразено и с правни принципи и изисквания на европейското право. Така например в него е залегнало правото на установяване, наложено да бъде включвани такива разпоредби в двустранните споразумения на държавите-членки, наложено от европейското право. Също така има текстове, отнасящи се до свободата на лоялната конкуренция.
И нещо, което отличава съвременните споразумения от тези отпреди 20-30 години е, че се дава право на превозвачите сами да договарят помежду си честоти, слотове с летищата, т.е. има свобода на бизнеса, който превозвачите осъществяват.
В заключение да кажа, че това е един много добър международен договор, отговарящ във всички аспекти на международното право в областта на гражданската авиация и е добро за нашето двустранно сътрудничество. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, № 602-02-14, внесен от Министерски съвет на 31.03.2016 г., моля да гласува „за”. Петнадесет гласа „за”. Против? Няма. въздържали се? Няма. Приема се законопроектът.
Благодаря на колегите от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Колеги, пристъпваме към точка четвърта от дневния ред - Проект за решение за отмяна решение от 24.02.2016 г. за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание и за откриване на нова процедура за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, № 654-02-29, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 06.04.2016 г. и
Проект за решение за прекратяване на процедурата за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, № 654-02-31, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители на 07.04.2016 г.
Моля г-н Казак да продължи да води заседанието и моля да ме извините.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Колеги, има внесени два проекта за решение. Кой желае да представи първия проект? Г-н Петър Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председателстващ.
Всъщност с колегата Димитров и още няколко колеги сме внесли два проекта за решение. Единият е който стои пред вас и който предвижда прекратяване на досегашната неуспяла процедура за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията и откриване на нова процедура.
А другият проект за решение е за приемане на процедурни правила.
Доколкото разбрах, вторият проект за решение за процедурните правила е изпратен в ресорната Комисия по икономическа политика и туризъм, с което съм о’кей. Нека тя да се произнесе, защото наистина по правилника ни ресорната комисия е тази, която предлага на Народното събрание процедурните правила.
Но си мисля, че решението, което стои пред вас и което практически се различава малко от решението на колегите от ГЕРБ и се различава основно по това, че ние искаме да се открие новата процедура с него, докато колегите от ГЕРБ предлагат прекратяване на съществуващата процедура и на практика препращат нещата към ресорната икономическа комисия – Комисия по икономическа политика и туризъм. Тоест, нашата теза е, че като закриваме неуспялата процедура е редно да открием новата процедура, без да изземваме правомощията на ресорната комисия да си приеме правилата, което тя ще направи, с отделно решение. Но считаме, че е важно, прекратявайки неуспялата процедура да има яснота, че е открита нова процедура и тя ще се развие напред във времето.
Тук мога да посоча няколко прецедента, но предполагам, че вие като колеги с повече парламентарен опит от мен знаете, че няма проблем или поне аз намерих такива решения от миналото, в които Народното събрание само е откривало процедура с едно свое решение, а с друго е разписвало правилата. Така че нещата могат да се разделят на две отделни решения, както ние предлагаме. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Накратко ще представя и нашия проект за решение. Предложили сме проект на решение за прекратяване на процедурата за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията с два диспозитива:
Първият е прекратяване на процедурата.
Вторият, както и колегата Славов подчерта, ние предлагаме различно решение.
Във връзка с откриване на нова процедура за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, Комисията по икономическа политика и туризъм в едномесечен срок от приемане на това решение да внесе проект за решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание.
Нашата аргументация в този смисъл е следната.
Първо, няма как с декларация в решение да открием нова процедура. Тези процедури за подбор се откриват с приемането на процедурните правила. Тоест, ние няма как да подкрепим диспозитива откриване на процедура.
Второ, самите процедурни правила, съобразно правилника и досегашната практика се изготвят от съответната водеща комисия. Както ние сме водеща за част от съдебните назначения, така колегите от Комисията по икономическа политика и туризъм са съответно за процедурата по избор на членове на КЗК.
Правилата и тази процедура срещнаха в обществото множество коментари, главно от колегите от Реформаторския блок. Не мога да кажа какви бяха техните възражения и съображения, но предлагаме да има едномесечен срок, в който комисията да обсъди всички възражения, да има достатъчно време да подготви правила, включително ако иска да разгледа и правилата, които са внесени от колегите Петър Славов и Мартин Димитров. Те за разлика от първите – единствената им разлика е, че съдържат срок за номинация от 21 дни. В смисъл, ние не обсъждаме другото тяхно предложение за правила. То си е разпределено само на Комисията по икономическа политика и туризъм и предполагам, че колегите там ще ги обсъдят. Този срок трябва да гарантира и да обезпечи изработването на такава процедура, която да не среща в бъдеще всякакви обосновани или необосновани нападки, съображения и би трябвало да възстанови доверието в провеждането на една такава процедура по избор.
За това ние смятаме, че нашето предложение съответства на правилника. Благодаря ви.
Имате думата за изказвания. Г-н казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, аз мисля, че в рамките на обсъждането на този въпрос е задължително ясно да се посочи кой е виновникът за прекратяването предсрочно и безуспешно прекратяване на процедурата за избор на нови членове на КЗК - една процедура, която стартира и се проведе изцяло в рамките на закона, съгласно изискванията приети с решението за приемане на процедурни правила при пълна прозрачност. За съжаление, заради абсолютно необоснованите и голословни твърдения и обвинения на представители на част от Реформаторския блок и специално Демократи за силна България тази процедура претърпя крах, провал и това трябва да се каже, и то абсолютно без никаква полза и без никакъв смисъл това се случи. Само сега трябва да стартираме наново една процедура, която по същество няма да се различава от досегашната, но заради политическия авантюризъм на една малка политическа сила цялата процедура стана жертва на подобно безотговорно поведение и това трябва да се каже. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Само едно кратко допълнение. Не като реплика. Освен времето и усилието, което беше разходено за тази процедура, бих казал, че загубихме кандидати, загубихме ентусиазма на кандидатите в тази процедура и това беше може би лош знак по отношение на евентуалните кандидати, които да номинираме в бъдещи процедури.
Г-н Славов, реплика.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Г-н Казак, не сте прав в това, че процедурата беше проведена съобразно правилника ни прозрачно и по най-добрия възможен начин. Вие отлично знаете, че тя трябваше да е приключила, ако наистина беше проведена съобразно закона, до края на миналата година. Законът изисква новия състав на КЗК да бъде избран в определен срок преди изтичане на мандата на действащия състав. Това нещо се случи в края на миналата година и наистина тогава процедурата я стартирахме в рамките на законовите срокове. Но аз и до момента не чух разумно обяснение защо тази процедура беше забавена след това с 5 месеца и след това екстрено беше внесена в зала месец март, когато се провали, и то с един изключително кратък срок за номинации, което беше неоправдано. Ако е било оправдано към месец октомври, тъй като тогава трябваше да се спази законовият срок и с този мотив ние приехме 7-дневния срок.
Така че ние по нашите предложения за нови процедурни правила сме предвидили доста по-дълъг срок за номинации, за да могат, ако желаят, и неправителствени организации да направят предложения.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние не ги обсъждаме. Само двата проекта за решение обсъждаме сега.

Петър Славов:
Надявам се този път да я направим по начин, по който следва да се проведе.
Предс. Данаил Кирилов:
Какво ви пречеше още в първата процедура да поискате 21 дни срок. Срокът винаги го дискутираме.
Петър Славов:
Спомняте си, г-н Кирилов, че изричното настояване беше да не удължаваме срока, тъй като гонехме законовия срок за избор преди изтичане на мандата на тогавашния състав. И това към месец октомври беше о’кей. След като тази процедура тогава не приключи незнайно защо и пет месеца по-късно беше внесена, нещата са така.
Без да искам да измествам дебата в нежелана посока, исках да отбележа това, за да сме коректни. А иначе за малките партии, без да адвокатствам на колегите от ДСБ, знаете че разделението и разцеплението е пътят към това една партия да стане малка. Мисля, че ще ме разберете.
Предс. Данаил Кирилов.
Г-н Лазаров за реплика.
Димитър Лазаров:
Репликата е към г-н Казак. Очевидно влязохме в тази процедура. Ако сега новата процедура по една или друга причина поради липса на кандидати или поради неизбрани кандидати също не завърши докрай, мислите ли, че това означава, че следващата ще бъде още по-непрозрачна. Защото една непрозрачна, твърди се че била непрозрачна, правим сега втора, може би тя е по-малко прозрачна, ама ако тръгнем към трета, тя може би ще бъде съвсем непрозрачна, ако няма избор. Защото това е част от прозрачността. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Колегата Метин поиска реплика. Заповядайте.
Митхат Метин:
Г-н Казак, вредата на България в европейски план вече е нанесена. Парламентът е компрометиран за пореден път и съм съгласен с Вас, че трябва да се чуе кой точно и как нанесе вреда на държавността и кой как нанася вреда и на парламентаризма. То е ясно, т.е. от становището на колегата Славов стана ясно. Надявам се, при следващата процедура не само да ясна и прозрачна, а отправям апел да не бъде бламирана и да не бъде по никакъв начин саботирана, още повече, че след месец-два започва и кандидат президентска кампания и да не се получи така, че някоя малка партия да си прави дивиденти в предизборната кампания на гърба на парламента.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Казак за дуплика на трите реплики.
Четин Казак:
Аз не мога да отговоря вместо управляващите защо се е забавила процедурата, но факт е, че бяха гласувани процедурните правила за предходната процедура, срока. Ако някой е имал желание този срок да бъде по-дълъг е трябвало да предложи, първо.
Второ, аз мисля, че попълването на персоналния състав на подобен род органи винаги е труден процес, винаги изисква да се намерят най-подходящите кандидати. Тези кандидати да желаят да бъдат подложени на все по-обстоен публичен, медиен и всякакъв анализ и мониторинг върху тяхното житие, битие, минало и настояще, така че от тази гледна точка това не е лесен процес.
Аз наистина се надявам, г-н Лазаров, това да бъде последната процедура, защото специално тук в правна комисия се нагледахме на много провалени процедури именно заради задоволяването на тези или онези прищевки на тази или онази политическа сила.
А специално малките партии наистина носят голяма вина по принцип за непоследователността на българската политика като цяло. А специално тази партия, за която говорим – Демократи за силна България, носи най-голямата вина за разцеплението на дясното пространство, така че от тази гледна точка от нея има какво да се научи. След време историята на политическите процеси в България ще й даде полагащото й се място за това, което тя стори за разцеплението в дясно. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Само искам да направя уточнението. Казахте: „Нагледахме се на провалени процедури в тази правна комисия.” Тази правна комисия няма нито една провалена процедура. Нека да уточним това.
Четин Казак:
Уточнявам се, не говоря за този мандат. Говоря по принцип за правната комисия в нейните издания.
Предс. Данаил Кирилов:
Напротив, даже ние направихме големия пробив след две неуспешни процедури за главен инспектор,точно тази правна комисия успя да избере главен инспектор.
За изказване г-н Попов и след него г-н Димитров.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Очевидно е, че отговорността за една или друга процедура е на управляващата коалиция, независимо от нейния формат и партиите, които я съставляват. Вече са настъпили вредоносните последици не само за Народното събрание като орган, който трябваше да изпълни тази процедура, но и за работата на самата комисия. Те са налице.
Аз виждам необходимост от една нова процедура, но ще се въздържа да подкрепя и двете процедури, защото не желая да ставам заложник на нечии лични амбиции, както цялото Народно събрание, както и нашата парламентарна група. Очевидно е, че тук се касае за такова нещо. Управляващата коалиция трябва да си изяснят причините и обстоятелствата, заради които се стигна до прекратяване на тази процедура, отлагането й във времето и настъпването на тези вредоносни последици и за Народното събрание, и за Комисията за защита на конкуренцията и за обществото ни. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов.
Аз ще си позволя в много кратка реплика да кажа следното.
Комисията за икономическа политика и туризъм, която се ръководи от член на вашата парламентарна група, смятам че положи максимални усиля и старание тази процедура да бъде проведена успешно. И в този смисъл с колегата Петър Кънев винаги сме си оказвали съвместна помощ и съдействие, така че не бих адресирал укор нито към комисия, нито към управляваща или неуправляваща политическа формация.
Няма да влизам в другите детайли, за да може и други колеги да направят реплики. Колеги, имате възможност за реплики, ако има още реплики. Други реплики няма. Дуплика за г-н Попов.
Филип Попов:
Първо да кажа, че се съгласявам с това, което изрази колегата Казак и Вие, но по отношение на репликата. При всички положения опозицията няма вина за това, че тази процедура не се е случила. Право и задължение е на управляващата коалиция, на управляващите, на мнозинството да придвижат въпроса и евентуално да стопират една такава процедура, което се случи в този случай. Вие имате мнозинство и както се казва у вас е ножът и у вас е хлябът. Това не е работа на опозицията, независимо че има председател на икономическа комисия, която правилно казахте, че е направила всичко възможно по неговите сили и съвместно да се случи тази процедура. Но това е извън неговите възможности като председател и като част от единствената опозиция.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Ще дам думата на г-н Димитров, но преди това ще подчертая. Съгласен съм с вас, че имаме голяма щета и голямата щета е не само авторитета, процедурния на Народното събрание в случая, а голямата щета е и вредата, която нанесохме на всички участници, без значение от коя политическа формация са били предложени. Но в този смисъл също така искам да подчертая, че никой не може да управлява по смисъла политически кандидатирането, формирането на кръга състезатели в една състезателна процедура. И за това спорим с колегата Славов, защото, ако те имаха претенция по отношение на състезателността на кандидатурата, можеха свободно да издигнат кандидат за председател на комисията, вместо пост фактум да кажат: „То има един председател, няма състезание.” Каква ни е гаранцията на втората процедура, че ще имаме достатъчно кандидати? Напротив, при една облъчена процедура няма да имаме достатъчно кандидати. Даже си мисля, че може да нямаме кандидати за пълния членски състав.
Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Уважаеми г-н Председател, нормално е след като всички говорихме по една и съща тема повечето от репликите, които исках да кажа, вече се казаха. Но така или иначе в момента сме изправени пред възможността да гласуваме за два проекта на решение: единият е на Реформаторския блок, а другият е на ГЕРБ. Единият предлага процедурата да приключи, но ако може и веднага да започне. Другото предложение на ГЕРБ е да се приключи с тази процедура и в някакво обозримо бъдеще на даден етап да се стартира.
Опитвам се да намеря думи, с които да възразя на г-н Казак, че основният виновник беше ДСБ, но не мога да намеря такива думи. Смятам, че да прехвърляме вината на икономическата комисия – на г-н Кънев, е несъстоятелно.
Два довода се изрекоха до този момент: единият, че не било прозрачно, а другият, че е извън срока. По отношение на прозрачността цялата отговорност си е на ГЕРБ. Ако бяха отстъпили един председател, двама заместник-председатели и всички членове, щеше да е прозрачно. Не са отстъпили и за това е непрозрачна процедурата. Така че решението е във вас.
По отношение на извън срока. Ако го приемем сега до три и половина или до четири без двайсет, в срока ли ще сме или няма да сме, защото срокът през миналата година е изтекъл.
Така че нека да не изтъкваме несъстоятелни мотиви. Нека да не се скриваме зад икономическа комисия и зад хора, които дори не присъстват в момента тук, а въз основа на предложените два проекта да пристъпим към гласуване и този, който бъде подкрепен, да бъде приет.
Лично аз ще гласувам за проекта на ГЕРБ, защото той приключва една процедура и на даден етап започва нова процедура. Ако можем по някакъв начин да предотвратим поредно проваляне на неосъществени амбиции на дадени политически сили, би било добре. Ако не можем, да пристъпим към приключване на този въпрос, защото имаме и друга важна точка. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Г-н Георгиев, заповядайте.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, което и решение да подкрепим като комисия, и двете решения са непълни. Ако откриваме незабавно нова процедура, за което аз мисля, че е по-разумно, то трябва веднага да кажем, че ще работим при същите процедурни правила, които вече сме приели и поне да не отменяме тези процедурни правила. А когато стартираме отново процедурата, тя да си стартира пълноценно и да си вървим по нея.
За това аз правя и едно предложение, редакционно към решението, което е за:
„Открива нова процедура за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията” да се допълни с: при процедурните правила, приети на еди-коя си дата и да се ръководим съгласно тези процедурни правила.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Реплика от г-н Славов.
Петър Славов:
Понеже г-н Георгиев закъсня и за това ще повторя и за него.
Колега Георгиев, ние сме внесли отделно проекторешение, в което сме разписали и процедурните правила, но то е разпределено на икономическа комисия, тъй като по правилника на Народното събрание ресорната комисия изготвя и внася в пленарна зала правилата. Така че ние сме ги написали, а от комисията се иска само да ги препотвърди и да ги внесе в зала.
Благодаря Ви за подкрепата. Разбирам изказването ви в подкрепа на нашето предложение. Оставам на мнението, че е добре след като отменяме съществуващата процедура за избор на председател и членове на КЗК все пак да откроим новата. Ако искате, да заложим месечен или двумесечен срок, за да стане редакцията близка до тази на колегите от ГЕРБ.
Но другото, да не открием нова процедура, може би допълнително би натоварило напрежението в обществото, че се търси едва ли не някакво протакане на приключването на тази отдавна закъсняла вече процедура по избор на КЗК. Така че моят апел към Вас е да подкрепим и откриването на нова процедура с уговорката, че процедурните правила ще си ги приеме икономическата комисия, както е по правилник в какъвто срок преценим.
Предс. Данаил Кирилов:
Позволявам си реплика на това, което каза г-н Чавдар Георгиев в следния смисъл.
Г-н Георгиев, ако се търсеше бързина и същите процедурни правила по-справедливото решение беше да възобновим процедурата от нейната номинационна фаза, т.е. да не приемаме нови процедурни правила, а да дадем нов срок и тази процедура да остане. Тъй като, обаче, аз не искам да персонализирам вината като политически обвинения в конкретния случай, но тъй като няма никаква гаранция, че след един месец няма да срещнем същото обвинение, че не е било достатъчно времето, че не е имало достатъчно кандидати, за стабилност на тази процедура нека да бъде изцяло чисто нова, с чисто нови процедурни правила. Нека водещата комисия – Комисията по икономическа политика и туризъм прецени. След като колегите Славов и Димитров са внесли предложение, самата комисия може да изработи правила, може да възприеме части от тяхното предложение, но нека да има достатъчно време прецизно да си подготви правилата.
Други реплики има ли? Дуплика? Заповядайте.
Чавдар Георгиев:
Ще кажа само, г-н Председател, че аз, ако щете и от гледна точка на някаква процедурна спестовност или справедливост най-добре беше тези решения да са в едно и аз не виждам пречка, ако бяха внесени проекти, с които да се прекрати съществуващата процедура и да се предложат съответните процедурни правила. Но след като Вие считате, че въпросът не е спешен, че не се излагаме пред обществото като институция, която трябва да формира друг държавен орган, нека така да бъде.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други изказвания? Няма други изказвания.
Колеги, имаме два проекта за решения.
По проекта на колегата Славов има и редакционно предложение на колегата Чавдар Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Оттеглям редакционното си предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Георгиев оттегля редакционното предложение. Подлагам на гласуване двете решения така, както са предложени.
Подлагам на гласуване проект за решение за отмяна решение от 24.02.2016 г. за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание и за откриване на нова процедура за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, № 654-02-29, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 06.04.2016 г.
Който е „за” това предложение, моля да гласува „за”. Три гласа „за”. Който е против, моля да гласува против. Нула „против”. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се? Не се приема предложението на Петър Славов и група народни представители.
Подлагам на гласуване проект за решение за прекратяване на процедурата за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, № 654-02-31, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители на 07.04.2016 г.
Моля, който е „за”, да гласува „за”. Шестнадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Приема се проектът за решение № 654-02-31, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители.
С това приключихме т. 4 от дневния ред.
Пристъпваме към точка пета - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи, № 602-01-9, внесен от Министерски съвет на 23.02.2016 г.
Гости по тази точка от Министерството на вътрешните работи г-жа Румяна Бъчварова, министър, г-н Красимир Ципов, заместник-министър и г-н Цвятко Георгиев, заместник министър, г-н Георги Кръстев, секретар на Съвета по сигурност към Министерски съвет.
Г-жо Вицепремиер, заповядайте.
Румяна Бъчварова:
Благодаря, г-н Кирилов.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ще ви представя накратко проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Със законопроекта предлагаме две големи групи промени от една страна, структурни промени, а от друга – промени, свързани със статута на служителите в министерството. Има и трета част, където са представени промените, които не касаят първите две групи.
Първо, структурни промени. Със структурните промени ще се изведат нетипичните спомагателни дейности на МВР от действащия закон. Това ще позволи фокусът в работа ни да бъде върху изпълнението на основните дейности за защита правата на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Същевременно отделянето на административните услуги ще доведе до повишаването на тяхното качество. До сега те са в една структура и на практика предоставянето на услуги е съпътстваща дейност, както всички вие знаете, на основните функции и политики, които провежда министерството.
Структурните промени, които предлагаме, обхващат:
Преминаване на дирекция „Специална куриерска служба” към Държавната комисия по сигурността на информацията;
Преобразуване на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Агенция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в рамките на МВР.
Създаване на Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги“ със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
Преструктуриране на съществуващата дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ на МВР в Изпълнителна агенция „Управление на собствеността и социални дейности“, доколкото нейните отговорности също не са свързани с основните политики на министерството по осигуряване на сигурността.
Втората група са промени, свързани със статута на служителите в министерството и отразяват по същество начина, по който се прилага постановеното в закона от февруари 2015 г. разделение на трите категории служители в рамките на МВР.
Регламентира се преминаването на така наречените „административни длъжности”, за които към настоящия момент се прилага § 86 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) в държавни служители по Закона за държавния служител. Става въпрос за около 4200 служители. Уредили сме начина, по който става преминаването от едната в другата категория, като служителите, които подлежат на тази промяна, запазват броя на обезщетенията си, които са натрупали до този момент и започват върху тях обезщетения, които могат да получат по Закона за държавния служител. Определили сме, че общият брой не може да надвишава 20 заплати, така както е в момента, с което смятаме, че защитаваме интереса на тези служители.
Намалява се обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител със статут по Закона за МВР от
20 на 12 заплати. Предложената промяна се предлага да се прилага спрямо държавни служители, постъпили на работа в МВР след влизането в сила на закона – от 1 януари 2017 г. Тази мярка няма да има пряко финансово отражение върху бюджета на МВР в момента, но я предлагаме по следната логика.
Служителите, за които в момента провеждаме конкурс и които ще постъпят на работа в МВР, е добре да знаят перспективата, която биха имали – 12 заплати са обезщетенията, които получават служителите в ДАНС. Толкова е била и нормата през 1996-1997 г., преди да стане промяната и да се увеличат тези обезщетения на 20 работни заплати. Знаете, че това е една изключително голяма тежест и мотивите, че по този начин се демотивират служителите в МВР, може би след това в дискусията мога да изложа нашите аргументи.
Предлагаме да се намали размера на платения годишен отпуск за държавните служители, а именно от 30 на 25 дни по няколко причини: първата е, че има изключително много натрупани неизползвани отпуски и при прекратяване на правоотношенията се получават едни суми, които дължим като обезщетение, които доближават тези, които служителите имат като правно обезщетение по закон. За тези служители не важи ограничението за всички останали, за които в рамките на две години трябва да бъде използвана тази отпуска и тя не се натрупва и не се изплаща. Мисля, че това законодателят ще прецени дали трябва да продължи по този начин. Изчисленията ни показват, че ако запазим този размер на отпуските, това означава увеличаване на числеността на МВР с между 600 и 1000 допълнителни служители, които да могат да поемат работата от тези, които биха излезли в отпуска. Това също е много голямо натоварване за бюджета на МВР и за това смятаме, че предложението, което правим, е социално търпимо. В края на краищата тези служители получават 5 дни повече отколкото всички останали, които имат право за 20 дни и запазват правото си според стажа, който са натрупали, допълнителни 12 дни отпуск.
Създават се условия за мобилност на служителите в структурите на сектор „Сигурност“ чрез прецизирането на отделни разпоредби в част трета „Държавна служба”, като всъщност даваме възможност на тези, които имат полицейски правомощия и в момента са на административни позиции, да се върнат на позиции с полицейски правомощия, ако предпочитат това пред трансформирането на позицията им по Закона за държавния служител. Тази мярка е една допълнителна възможност за служителите и една допълнителна възможност за МВР, за да осигури, макар и малко присъствието на полицейски служители – хора с полицейски правомощия, които вече имат такъв опит – нещо, което трудно се постига при провеждането на конкурсите, които отлагат на практика с около една година ефекта от приложената мярка.
В съответствие с предвидената в Закона за държавния служител възможност на органа по назначаването да възложи своите правомощия по служебното правоотношение с лицата от администрацията на главния секретар или съответни на него длъжности в администрациите въвеждаме аналогична възможност за министъра на вътрешните работи в качеството му на орган по назначаване на държавните служители със статут по Закона за МВР. Това е по логиката на възможността, която искаме да бъде дадена на министъра на вътрешните работи по негова преценка, за период който прецени, да делегира част от правомощията си, които в момента са изключително много. Представете си 45 хиляди служители, които имаме в момента и всички административни, бюрократични процедури, които стават само с подписа на министъра. Тази евентуална промяна няма да действа автоматично, а само по преценка на министъра.
Създава се изрична регламентация за провеждане на тестове, с помощта на които да се установява нивото на изпълнение на служебните задължения от държавните служители. Тази мярка, от една страна, има своята превантивна и антикорупционна функция, а от друга страна, дава възможност за подобряване качеството на изпълнение на служебните задължения в интерес на обществото.
Създава се възможност за проверка на обстоятелствата, които служителите декларират ежегодно в декларациите за имуществото и доходите си и изричен регламент, по който да се извършва тази проверка и съответно ползването на резултатите от нея. Това е така наречения „антикорупционен модел”, който ние разработихме в МВР. Предлагаме да бъде приложен и той следва и беше препоръчан от екипа, който работеше по антикорупционния закон да бъде приложен и в други министерства.
Даваме възможност за носене на оръжие от всички служители на МВР независимо от статута им при условия и по ред, определени в инструкция на министъра на вътрешните работи. По този начин ще възложим дейности по охрана на обектите на МВР на лица, работещи по трудово правоотношение. Тоест, тези, които са имали такива правомощия и са напуснали системата могат да бъдат назначени отново, но на постове, които са свързани с охрана на обектите на МВР. Предварителните ни разчети показват, че с тази мярка ще освободим около 1500 полицейски служители, които в момента изпълняват функциите по охрана и ще ги насочим към изпълнение на основните им дейности. Тази мярка ще има бърз ефект, моментален бих го нарекла, върху общата численост и повишаване на способностите на полицията.
Създаваме възможност за държавните служители на МВР да получават възнаграждение въз основа на сключен граждански договор при изпълнение на проекти, финансирани по програми или механизми на Европейския съюз или по други международни програми и договори. С това искаме да увеличим капацитета на служителите да работят по такива проекти и в крайна сметка подобряване на цялостната им квалификация.
С цел засилване на професионалната квалификация и подготовка предлагаме създаването на чл. 170а, с който се регламентира задължение за държавните служители в МВР да поддържат и повишават професионалната си квалификация, като предвиждаме и провеждане на годишни проверки за нивото на квалификацията, като при две поредни незадоволителни оценки се предлага да се пристъпи към изготвяне на оценка за изпълнението на длъжността, която от своя страна може да бъде основание за преназначаване на друга длъжност или за прекратяване на служебното правоотношение. По този начин искаме да регламентираме и да засилим професионалната подготовка, поддържането на добрата форма на нашите служители, което в момента не съществува като задължение и всички ние виждаме в какво състояние се намират служителите и как това се отразява на отношението към тях и тяхната работа.
Създаваме възможност с изрично съгласие на служителя същият да полага извънреден труд над допустимото по чл. 187, който съответно да му бъде заплатен. Така ще избегнем съществуващата практика за полагане на извънреден труд, който остава некомпенсиран. Това е допустимо съгласно Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. Знаете, че има моменти, в които се налага по-голяма ангажираност на служителите, но ограниченията, които имаме до 70 часа на практика ни създава трудности, защото понякога се налага да изпращаме жандармерия от Кърджали в София, за да можем да се справим с възникналите ситуации.
Предлагаме подобряване на дисциплинарната практика и по-ефективно реализиране на дисциплинарната отговорност за държавните служители с наложена мярка за неотклонение по реда на НПК „задържане под стража“ или „домашен арест“, тъй като те обективно не могат да изпълнява служебните си задължения и следва да бъдат отстранени от длъжност със съпътстващите последици – неполучаване на възнаграждение, изземване на служебно оръжие, личен знак и служебна карта. Сега сме в ситуация, в която има дисциплинарни производства или други проверки към служители, а те остават на работа.
Една друга промяна, която ми се струва, че е много съществена за подобряване на работата в МВР, е определяне на фигурата на административния директор по логиката на главния административен секретар, който имаме в Министерството на вътрешните работи, чиято основна задача е да се занимава с общата администрация. Такава фигура в сегашния закон не е предвидена в дирекциите – главните дирекции, в териториалните дирекции. Нашето виждане е, че, за да можем да имаме ефективно административно управление, трябва да имаме по вертикала и по хоризонтала възможност за координация и за въвеждането на такъв статут за един от служителите от дирекциите от „Обща администрация”, който по преценка може да се справи с тази задача. Целта е да освободим полицейските директори в дирекциите от допълнителни ненужни ангажименти и възможност те да се насочат повече и да се съсредоточат върху специфичните си полицейски функции.
В групата на другите промени законопроектът предвижда промени в промени в текстовете, регламентиращи оперативно-издирвателната дейност, осъществявана от органите на МВР. Предложенията имат за цел прецизиране на действащите разпоредби и синхронизирането на основни понятия с теорията и практиката на оперативно-издирвателната дейност.
Предвижда се от списъка – приложение № 1 към чл. 92, ал. 2 от Закона за МВР, относно обектите, които се охраняват от МВР, да отпаднат обекти, които не са собственост и/или не се стопанисват от бюджетни организации. За тези обекти ще се прилага редът по чл. 92, ал. 1 от Закона за МВР, а именно - с договор. Прекалено дълъг е списъкът на институциите и организациите, за които МВР осигурява охрана безвъзмездно в рамките на бюджета и ние смятаме, че това трябва да се оптимизира и това да стане възмездно оттук нататък, особено за дружества, които сами генерират и печалба.
Прецизират се и разпоредбите по отношение на даренията, като изрично се предвижда публикуване на информация за сключените договори в публичен регистър. Предлага се и създаване на постоянна централна комисия, която да преценява законосъобразността и целесъобразността на предлаганите договори за дарения. Това се прави, за да ограничим евентуалната възможност за съмнения за реални корупционни практики.
Уважаеми дами и господа депутати, промените, които ви представих, в основната си част са свързани с правомощията на министъра за изпълнение на неговите функции. За останалите ми колеги – министри в други министерства тези въпроси се уреждат с приемане на устройствен правилник от Министерски съвет. Тоест, другите министри имат повече възможности да определят политиката на своите ведомства и да имат по-голяма гъвкавост така, че да постигат резултатите, които искат да постигнат или вижданията си, които имат по отношение на провежданата от тях политика. В случая с МВР това става със закон, който на практика се явява устройствен закон и по същество ограничава изключително много възможностите на министъра да провежда политика, а за реформи, ако трябва да говорим, това става изключително трудна задача.
С проекта, който сме представили, не мисля, че променяме логиката, смисъла на работа, професионалната дейност. Това, което искаме, особено с отделянето на Центъра за предоставяне на услуги, да постигнем няколко ефекта. Това е да оптимизираме разходите по перо „Персонал” и всички, които след трансформирането от първа в трета или друга категория по Кодекса на труда служители ще могат да работят в този център, да предоставят услуги и да се издържат от приходите, които ще постъпват в това държавно предприятие. Тук ние виждаме един голям резерв от така определения бюджет на МВР, който може да бъде пренасочен към перо „Издръжка”, защото най-тежко е положението с екипировката и издръжката на министерството. На практика 91% от бюджета, с който разполагаме, е за перо „Персонал”.
Предложените структурни промени ни дават възможност за повече гъвкавост и постигат един, според мен, много важен ефект и за обществото. Отделянето на услугите, които предоставя МВР от политиките, които провежда, ще даде възможност да се подобрят услугите и да се раздели впечатлението от начина, по който се осъществява услугата от впечатлението за начина, по който се провеждат политиките. Защото спомняте си вероятно в края на годината имахме проблем с регистрационните табели за колите. Малко преди това имахме проблем с доставката на материали за документи, които издаваме. За да можем ад осъществяваме тази дейност, ние разчитаме на директни трансфери от бюджета, които не са толкова бързи процедури и на практика кризата на това ниво при предоставянето на услуги се отразява изключително тежко и негативно върху общия имидж на МВР, на полицейските му органи – тези, които имат съвсем други функции и не са свързани с предоставянето на услугите.
На разположение сме да отговорим на вашите въпроси.
Благодаря за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Вицепремиер и Министър на вътрешните работи.
Г-н Попов с първа заявка за изказване.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз ще бъда съвсем кратък. Ще заявя становище по законопроекта и как ще гласувам. Съвсем накратко. Този законопроект е твърде спорен и по отношение на отпуска, която г-жа Министърът спомена, и по отношение на пенсионирането и обезщетенията, и редица други въпроси. Тук се въвежда един съдебен имунитет по отношение на държавни предприятия.
Предвид изключително острите реакции, както вътре в системата, така и в обществото, за което ние от БСП няколкократно говорихме и предупреждавахме и особения статут на системата внимателно и професионално следва да се реформира системата. Този законопроект няма тези качества.
Освен това, ние не сме водеща комисия. Аз мисля, че колегите от водещата комисия, предвид особения статут на тази система, по-задълбочено и пространно са проучили законопроекта и не са го подкрепили, доколкото ми е известно. Аз мисля, да се възползваме от тяхната експертиза, като разбира се ние сме отделна комисия и ще си вземем наше решение, наше становище по този законопроект, но трябва наистина много внимателно и професионално да се реформира системата.
В тази връзка аз заявявам, че ще гласувам против този законопроект. Благодаря.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Г-н Димитър Делчев.
Димитър Делчев:
Г-н Председател, тъй като трябва да изляза, ще бъда кратък.
Аз ще подкрепя законопроекта на първо четене. Ние вчера имахме среща с г-жа Бъчварова и й зададохме доста въпроси и на част от тях получихме отговор. На други от тях, обаче, остават да изчистим и имаме някои притеснения, които все още стоят. Тук искам да кажа, че за нас законът е далеч от перфектен. Знаем, че всяка реформа се прави трудно и за това ще се опитаме да бъдем максимално градивни между двете четения, за да помогнем законът да постигне целите ,които си е поставил.
Приветстваме стремежа да се направи оптимизация в системата на МВР на част от разходите, които да се насочат към материална база и към даване на повече средства за полицаи на терен, но смятаме, че те могат да бъдат доста по-смели. Но с оглед на заявката на г-жа Бъчварова, че тепърва предстоят и нови законопроекти след този, гледаме с надежда в бъдещето.
На второ място искам да подчертая притеснението ни от това, че няма достатъчна финансова обосновка на ефекта, който ще има върху бюджета на МВР и върху отделните бюджети изваждането на тези несвойствени за МВР дейности – нещо, което е добро, но липсата на финансова обосновка не ни дава достатъчно сигурност, че това ще помогне на бюджета на МВР, който и в момента е недостатъчен очевидно и 90% от него се харчи за заплати. Нямаме достатъчно гаранции, че това ще доведе до запазване на цените и на таксите такива, каквито са в момента.
И на последно място, тъй като това е позиция и на Реформаторския блок, принципът на конкурсното начало и спазването му във всяко едно отношение все пак държим да няма изключение от този принцип в нито едно направление.
С тези уговорки ние ще подкрепим на първо четене законопроекта и ще участваме активно в дебата между първо и второ четене. Мерси.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Други изказвания има ли? Няма други изказвания. Преди да закрия дебата, ще посоча нашата позиция.
Ние подкрепяме законопроекта на Министерски съвет. Смятаме, че има нужда от съществена промяна в системата. Даваме си сметка каква трудност би представлявала тя. Подкрепяме куража на административното и политическото ръководство на Министерството на вътрешните работи да поеме тази работа.
Подчертаваме, че сме на първо четене на законопроекта, т.е. има възможност за дебат в детайлите между първо и второ четене, ако законопроектът бъде подкрепен на първо четене.
Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепен на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи, № 602-01-9, внесен от Министерски съвет на 23.02.2016 г., моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Два гласа „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Десет на девет – законопроектът се приема на първо четене.
Благодаря, г-жо Заместник-министър председател и министър на вътрешните работи и политически кабинет и ръководство на МВР. Успех!
Пристъпваме към точка шест от дневния ред - Разглеждане на:
Национална гражданска инициатива за тълкуване на чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове, на законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България, № ПГ-539-00-22, внесена от Инициативен комитет на 16.02.2015 г. – продължение, и
Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” № 539-01-14, внесена от Инициативен комитет на 02.12.2015 г. - продължение.
Гости по двете граждански инициативи са: г-н Велислав Величков, председател на Инициативен комитет, г-жа Стефания Гичева, учредител, член на Обществения съвет, г-н Емил Димитров, член на Обществения съвет към ИПВ, г-н Петромир Кънчев, председател на УС на Фондация „Надежда за малките”, г-жа Ива Таралежкова, заместник-председател на Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите и г-н Любомир Авджийски от Института за пазарна икономика.
Като гледам надали има толкова представители на Инициативните комитети.
Реплика:
Не на всички, които вие прочетохте, са дадени пропуски. Имаше скандал на пропуска.
Предс. Данаил Кирилов:
Всички желаещи са допуснати, без значение големия брой заявления за участие. Тези, които ви прочетох са допуснати. Кажете името на този, който не е допуснат. Ако поискате справка за електронните пропуски предполагам, че ще получите разпечатка от системата и ще се убедите, че целият списък е заявен.
Чавдар Георгиев:
Предлагам да престане този диалог. Или да отложим за следващо заседание или да си гледаме работата.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз също съм склонен и с голямо удоволствие ще го отложа за следващо заседание. Още повече принудата, която се упражнява непрекъснато да бъде разгледана инициативата. Не съм бил свидетел на пропускателния режим, но от наша страна това, което е трябвало да бъде направено, е направено и можем да го удостоверим. Не знам какъв скандал е станал и за какво точно е станал. Знаем, че ще си търсите поводи за привличане на вниманието, но надали пропускателния режим трябва да бъде причината.
Обявявам 10 минути почивка. Отивам лично да звъня на пропуска. Моля да слезете долу и да вземете тези, които не са допуснати, след като проверим всичко надлежно, за да не се окаже, че ги няма.
(След почивката)
Колеги, пристъпваме към последната точка – разглеждане на двете граждански инициативи, както ги обявих преди почивката.
Но преди това, в началото пропуснах да ви съобщя, че отдавна имаме молба от Министерството на правосъдието да ни представят преди внасяне в Министерски съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за особените залози.
Тук са г-жа Вергиния Мичева, заместник-министър на правосъдието, г-жа Наташа Босева, директор на Централния регистър на особените залози, г-жа Елена Маркова, изпълнителен директор на Агенцията по вписванията, адвокат Валя Гигова, доц. Траян Конов и проф. Калайджиев.
Ако ви се слушат гражданските инициативи, заповядайте.
Молбата ми към колегите е да останат и да се запознаем с представянето на Министерството на правосъдието по отношение на проект на ЗИД на Закона за особените залози.
Заповядайте, г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, предлагам точката, касаеща гражданските инициативи да я отложим за следващо заседание предвид недоразумението, което се е получило и всъщност представляващия Инициативата „Правосъдие за всеки” не е успял да влезе в сградата и не присъства. Доколкото разбирам и други негови колеги, които също са били заявили желание, не са успели, така че да отложим обсъждането на инициативите за следващо заседание и да дадем възможност да изслушаме представителите на Министерството на правосъдието по тази извънредна точка, или както се явява, по Закона за особените залози.
Още повече, в състава, в който останахме, като чели не можем да взимаме решение.
Предс. Данаил Кирилов:
Можем да взимаме решение, но не е желателно.
Петър Славов:
Това ми е препоръката и предложението.



Предс. Данаил Кирилов:
След като си правим некоректни изпълнения дори по пропускателния режим, не бих искал да пристъпваме към гласуване по този въпрос.
Аз приемам и не възразявам по вашето предложение за отлагане, но искам да бъдем пределно коректни.
Колегите раздадоха снимката от електронния регистър на пропуските и се вижда, че в 14.03 часа всички лица по списъка са заявени долу за пропуски. Това са e-mail на базата на които е направен списъкът за заявяване. Велислав Величков присъства и в e-mail и в електронната справка и даже е първият заявен в 14.03 ч. Нека това да бъде тест за следващото, обаче, обсъждане. Ако си правим евтини и елементарни номера, ще направя обсъждането при закрити врати.
Петър Славов:
Аз предлагам, г-н Председателю, да приемем, че има недоразумение. А за следващото заседание, ако точката присъства, аз лично ще присъствам на пропуска.
Предс. Данаил Кирилов:
Какво недоразумение. Ние сме си свършили работата. И утре ще четем по вестниците глупости и клевети.
Петър Славов:
Мисълта ми е, ако наистина долу се е получил проблем с влизането, тъй като и на мен ми звъняха хора, че не могат да влязат, аз познавам тези хора отдавна и нямам основание да считам, че не са искрени в проблема си да влязат. Може би охраната или някакво недоразумение се е получило, за това следващия път аз лично ще ги посрещна и ще удостоверя с присъствието си, ако има проблеми и охраната не ги пуска по някакви причини. Ако това ни устройва, предлагам така да постъпим.
Предс. Данаил Кирилов:
То това беше най-коректното в интерес на истината, защото Вие сте инициаторът на инициативата, така че би следвало с вашия акаунт да си ги заявите. Вие имате това право като народен представител, да ги посрещнете и да ги качите. Но колегите експерти, които са свършили тази работа твърдят, че са я свършили прецизно и перфектно. Ние не можем да седим долу юристи експерти да осигуряват пропускателния режим. По разпечатки факт е, че всички са заявени и най-напред е заявен Велислав Величков, председател на Инициативния комитет.
Любомир Авджийски:
От Инициативния комитет съм. Не разбирам за какви номера става въпрос. Казахме нещо, което се е случило. Единственият вариант и двете страни да са добронамерени е те да са се опитали да влязат преди 14:00 часа. Ако е било така, аз ще проверя и ще разговарям с колегите. Но и двете страни са добронамерени и просто сме казали, че не са били допуснати, а не са били допуснати, защото още не са били заявени. Ако, обаче, са били недопуснати след 14:00 часа, най-вероятно е възможно да е така, това означава, че едната от двете страни не е добронамерена и трима души, които са били заявени като представители на инициатива „Правосъдие за всеки” не са били допуснати.
Предс. Данаил Кирилов:
Как не са били допуснати? Кажете кой е начинът на недопускането. Отказан им е пропуск?
Любомир Авджийски:
Другото нещо, което не е вярно, че депутат от тази зала е инициатор на инициативата. Тук има по-скоро недобронамереност.
Предс. Данаил Кирилов:
Колегата Славов като народен представител ми е писал поне три писма за включването на тази точка. Това имах предвид. Не си намирайте поводи за спорове. Защото целият пропускателен режим долу се удостоверява, включително има видео наблюдение. И ако този спор продължава, аз ще изискам от Председателя на парламента да направят пълно разследване. Но тогава аз ще сезирам медиите. И ще ви показвам по всички телевизии кой - кой е, кой в кой момент къде е бил.
Любомир Авджийски:
За пореден път ще се разглежда тази гражданска инициатива. За трети път няма кворум за нейното разглеждане. Моля, не ни заплашвайте. Или разглеждаме предложенията на 5000 граждани, или да не ги разглеждаме. Всеки път със заплахи да работим, не съм съгласен. О’кей!
Предс. Данаил Кирилов:
Това нормален тон на изказване ли е при положение, че пряко правилника съм дал възможността на колегата от Инициативния комитет да се изкаже.
Димитър Делчев:
Г-н Председател, аз нямам съмнение в добронамереността Вашата, мисля, че и колегите са добронамерени. Самият факт, че част от тях са тук, ако Вие бяхте недобронамерен нямаше да допуснете никой, или щяхте да организирате така, че никой да не дойде и да не присъства е показателен и според мен, допълнителни спорове по тази тема са безсмислени.
По-скоро подкрепям колегата Славов за отлагане на тази точка най-малкото защото тя беше разгледана в общо заседание на Комисията по правни въпроси и Комисията за взаимодействие с гражданските организации и може би второто разглеждане да се получи в същия състав, за да спазваме някаква последователност.


Предс. Данаил Кирилов:
Аз съм уведомил председателя на другата комисия. Тя първоначално имаше желание да се включи, но нямаше очевидно организационна и техническа възможност да си уведоми членовете, а и някои от членовете й отказаха да участват в това съвместно заседание точно днес. Не мога да кажа по какви техни причини е това.
Няма проблем да разгледаме като правна комисия. Ние няма да разглеждаме инициативата всъщност. Ще разглеждаме писмото на председателя, с който ни връща доклада и проекта за решение. Това имаме разглеждане. За това Инициативата не ни е необходима. Но за да има публичност и прозрачност за това винаги ги каним – със скандали, без скандали, с инсинуации и по всякакъв друг начин, но се стремим да изпълним стандарта за публичност и аз участие. Но тъй като ще дебатираме писмото на председателя и съответно корекцията за проекта за решение, приемаме, че имат право да чуят и да участват в това обсъждане.
Има ли възражения за отлагане? Няма.
Отлагам разглеждането на т. 6 от дневния ред.
Петромир Кънчев:
Г-н Председател, ако позволите, от Фондация „Надежда за малките” също участваме в тази Инициатива „Правосъдие за всеки”. Представили сме на вашето внимание становище, което вие преценете, дали трябва да го депозираме официално или да го предадем на вас и след това да бъде на вниманието на народните представители в комисията. В него сме изразили всички аргументи по отношение на процедурата.
Предс. Данаил Кирилов:
Ще направим следното. Предадохте ми писменото становище. За следващото разглеждане всички колеги ще разполагат с него. Който иска да го получи преди това, може от колегите експерти да получи копие на становището.
Петромир Кънчев:
Молбата ми е както писмото на председателя, така и това становище да бъде обсъдено в комисията, тъй като те са свързани.
А по отношение на недопускането това, което казахте е вярно. Действително e-mail са изпратени. Става дума за фактическото недопускане долу. Щом има видеоматериал мисля, че това може да се удостовери, още повече, че беше поискано разрешение за някои хора от протеста и имаше много хора, така че доста хора са били свидетели на фактическото недопускане в залата.
Предс. Данаил Кирилов:
Отлагаме обсъждането. Който иска да се запознае със становището на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” има възможност да стори това. Прилагаме го към материалите.
Колеги, пристъпваме към представяне на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за особените залози.
Това е по любезно настояване на колегите от Министерството на правосъдието.
Законопроектът в предварителният му вид ще бъде представен от г-жа Вергиния Мичева, заместник министър на правосъдието, г-жа Наташа Чосева, директор на Централния регистър на особените залози, г-жа Елена Маркова, изпълнителен директор на Агенцията по вписванията , г-жа Валя Гигова, адвокат, доц. Траян Конов и проф. Калайджиев.
Както прецените, г-жо Заместник-министър, заповядайте.
Вергиния Мичева:
Много благодаря госпожи и господа народни представители за това, че успяхте да включите в дневния си ред и да изчакате нашето представяне.
Всъщност ние настояваме да представим закона, тъй като той действително е виж пилотаж. Това е един специфичен закон, с който смятам, че трябва да бъдат запознати народните представители преди законопроектът да бъде внесен в Народното събрание, за да прецените дали и евентуално следва той по-бързо да бъде разгледан. Защо?
Ние тръгнахме да изменяме Закона за особените залози с оглед пренасяне на Централния регистър за особените залози в Агенцията по вписванията. Това е особено важно за бизнеса, защото по този начин всеки търговец ще може по електронен път, както и сега се работи с Агенцията по вписванията и Търговския регистър, от всяко място в държавата да подава молби за вписване на особени запори. Сега в момента знаете, че само на 6 места в държавата на хартиен носител някой отива и си подава молбата за вписване на особен залог.
Едната част от законопроекта касае изменение на техническата част, както я наричаме ние. Ние няма много да се спираме на тази част, освен ако не ви е интересна. Само да уточня, че парите, средствата предвидени за изграждане на регистъра „Особени залози” в Агенцията по вписванията са предвидени по Оперативна програма „Добро управление”. Тоест, за държавния бюджет това няма да струва пари и се надяваме до месец юли догодина да имаме вече изграден Централен регистър на особените залози именно в Агенцията по вписвания.
Останалата част, която също си позволихме да променим в Закона за особените залози касае повече материално-правните разпоредби и то дойде от противоречивата практика на съдилищата. Дали особеният залог ще следва да се счита като ипотека, какви последици има. После имаше дори и при нас в Министерството на правосъдието един дисциплинарно уволнен съдия по вписвания заради едно негово решение, а именно да заличи особения залог и беше приложил режима на ипотеката, та тогава стана ясно, че има неяснота в закона.
Имахме и мисия от Световната банка, която дойде и събеседвахме с тях известно време и те много се притесниха от нещата, които им казахме във връзка с особения залог. Оказа се, че всъщност когато е съставят сегашният Закон за особените залози е използван модел закон в много малката си част, т.е. в момента излезе от нашите жалби, които получаваме в Министерството на правосъдието и в проверките, извършвани от Инспектората към министъра на правосъдието се оказа, че особените залози се използват за доста измамлива цел.
Така че ние се опитахме да променим закона и да го направим за по-добър бизнес. Това, което наистина целим, както с този закон, така и с Търговския закон, който се надявам скоро да ви представим, да създадем по-добра бизнес среда и почтен бизнес в България.
Сега ще дам възможност, може би на адвокат Гигова да поеме думата. Аз само искам да благодаря пред вас за усилията, които положиха нашите експерти, които са едни от най-добрите, защото е изключително важно един закон като този да се прави от хора, които разбират от материята. Те не са много в страната ни.
Валя Гигова: адвокат
Здравейте, колеги. Ще се опитам да бъда много кратка, макар че проектът на закон не е кратък, нито мотивите.
Идеята заместник-министър Мичева я посочи. От началото беше твърде прост – Регистърът за особените залози да се превърне в лесен и удобен начин за правене на справки и върху кои имущества на търговците има вписани заложни права. Всички знаете, че особеното на особения залог е това, че залогът не се предава на кредитор, остава в държане на търговеца и той може да си служи в стопанската дейност с него. Такъв подобен вид залози съществуват почти навсякъде по света и те са модерното средство за обезпечаване на кредиторите, тъй като постигат две цели: търговецът продължава да използва стопанската си дейност със заложените вещи, а същевременно кредиторът е освободен от задължението да се грижи за заложената вещ, както е при реалния залог.
Така или иначе 1996 г. в България е приет Закона за особените залози като за модел е послужил закона модел, изготвен някога от експерти на Световната банка. По този модел на закон съществуват подобни в паралелни правни системи. Въобще съвременният свят е ориентиран именно към този вид обезпечение. Оказа се, обаче, че у нас на база на анализа, който е правен два пъти от Световната банка (2003 г. и 2015 г.) – това е външният мониторинг, особените залози се учредяват по един прекрасен начин – кредиторът е доволен, щастлив, че има вписан особен залог, обаче, когато се пристъпи към изпълнение 90% от случаите заложените имущества ги няма, или ако те случайно се оказват там, се оказват обременени със 103-105 залог и кредиторът най-свързан дълбоко във връзка с длъжника успява да продаде заложените имущества на твърде ниски цени, като по този начин ощетява всички кредитори с предходни залози. Казано простичко Законът за особените залози се превърна в една прекрасна схема за измама, в която длъжникът получава отново чрез свързано с него лице заложеното имущество, а кредиторът, който е очаквал да получи удовлетворяване на своето вземане се оказва, че не е удовлетворен. Започнаха делата и всички тези дела са станали нарицателни. Който от вас следи в правната общност какво се случва, няколко големи банки се оказаха без залози, едни се оказаха в 9:00 часа с вписан залог, в 2:00 часа след обяд е пристъпено към изпълнение и на 25-тия ден продадено имущество за 60 млн. за милион и двеста. Това е картинката на Закона за особените залози.
По същото време започнаха да пристигат изключително много сигнали в Министерството на правосъдието именно за тези злоупотреби. И когато седнахме и сформирахме работната група първото нещо, което направихме преведохме на един приличен български закона-модел и установихме, че законът модел има около 400 текста, а нашият Закон за особените залози 47. Горе-долу Законът за особените залози възпроизвежда заглавията на уредбите в закона-модел, които много детайлно се занимават с материята не само как се учредява залогът, а най-вече как се гарантират правата на кредиторите, че да стигнат до обезпечението. И тогава идеята на работната група беше разширена – ние да съобразим нашия закон със закона-модел, като вземем предвид всички бележки, правени от чуждите експерти, които доста реалистично описваха цялата ситуация у нас. За това законът съдържа изменения в няколко направления.
Освен преминаване на централния регистър към Агенцията по вписванията, за да имат това ниво на публичност, което има търговския регистър и да може всеки по всяко време да може да провери какви заложени права има върху имуществото.
Другите две сериозни направления бяха относно прокарване докрай правото на следване при залога, подобно на ипотеката. Ипотекираният имот, независимо у кого се намира, кредиторът може да изпълнява по отношение на него. Това правило не е прокарвано досега докрай в сегашния модел. Ние предвидихме разпоредба – който и да придобие заложеното имущество го придобива обременено със залог, освен ако третото лице във веригата прехвърляния не докаже, че е добросъвестно и се позове на чл. 78 от Закона за собствеността. Това е едното.
Второто, че не може да се учредява втори, трети и пети залог без съгласие на първия заложен кредитор. На практика правилото, свързано с предаване на веща при реалния залог го прокарахме при вписването на особените залози. Така както никой следващ кредитор не може да има залог, ако не държи веща, предвидихме правило, че никой следващ кредитор не може да учреди залог, ако няма съгласие на предходния кредитор.
Другото съществено изменение касае пристъпването към изпълнение и възможността всеки втори, трети и поред във веригата учредени права, да пристъпи към изпълнение и да получи удовлетворение от заложеното имущество. В закона-модел правилото е много простичко - който иска да изпълнява удовлетворява всички предходни на 120%, като блокира съответна сума по банкова сметка на предходните кредитори, за да не се случват именно тези измами, които се случват у нас – продаваш на безценица, ти нищо не взимаш, защото нищо няма да получаваш, а всъщност действителният кредитор не получава това, което му се следва по закон.
Така че със сегашните изменения е предвидена възможност за изпълнение от първия кредитор, а всеки следващ, ако иска, трябва да удовлетвори и по този начин се суброгират правата на предходните кредитори.
По-детайлно е развита процедурата за продажба по реда на ЗОЗ, защото знаете, че се говори, че това е частно изпълнение, но на това частно изпълнение не му бяха ясни какви са правните последици. За това се появиха и серия противоречиви решения, които казват като продадеш по реда на ЗОЗ погасяваш ипотеки и възбрани. Има и обратна практика. Никога по никакъв повод не е имало съмнение, според мен, в доктрината, че нищо не се погасява ,когато се продава по реда на ЗОЗ, защото разликата между простата продажба, която прави длъжника и продажбата по ЗОЗ е, че вместо длъжника продава кредитора от негово име. Така или иначе факт са множество измами, така че в момента уредбата е твърде прецизна. Предвидили сме, че не се погасяват възбрани, не се погасяват ипотеки и този, който придобива, придобива от длъжника правото такова, каквото би го придобил, ако самият длъжник продава.
Предвидихме изменение и детайлизация на уредбата, касаеща самата процедура по продажба, защото големият проблем е, че заради пестеливата уредба няма яснота на какви цени по какъв начин се извършва тази продажба, какви са правата на управителя на търговското предприятие, който принудително е назначен от кредитор. Така че всичко, което сме предвиди в тази насока сме го заимствали от закона-модел. Целта беше твърде проста – да направим особеният залог отново привлекателно средство за обезпечение, защото когато няма гаранции и сигурност у кредиторите няма и кредитиране, няма и свободен и интензивен търговски оборот. Това бяха основните цели.
Няма смисъл да ви преразказвам закона. Вие тепърва ще се запознавате с него. Идеята ни беше да споделим с вас кое е провокирало и кое ни е накарало да стигнем в по-голям обем на изменение на правните норми. Именно тази липса на сигурност и все по-рядкото използва на особените залози като обезпечение, независимо, че в нормално работещите икономики те са най-често срещан и използван способ за обезпечаване на вземанията.
Това е от мен. Сега нека да се изкажат другите колеги. Те ще ви разкажат може би друга гледна точка, с техния опит през призмата на тяхното виждане. Така че нека и те да кажат по няколко думи за законопроекта, защо считате, че трябва да се случи. Ние сме в момента, според мен, в една твърде неформа среда и говорим като колеги най-вече.
Доц. Траян Конов:
Аз не виждам какво бих могъл да допълня към изложението на адвокат Гигова. Тя представи проблемите и опитът да бъдат решени в закона. Ако някой от вас има въпроси или искате да разискваме нещо, макар да е може би твърде рано, тогава бих се включил в дискусията. Но сега още веднъж да разкажа какви са били слабостите на оригинала и как те са ставали все по-големи с всяко следващо кърпене и да се бием в гърдите, че сме ги преодолели, което може да се окаже невярно, а сме създали нови проблеми, не е нужно, дори е излишно.
Валя Гигова: адвокат
Проблемите по Закона за особените залози се породиха най-вече от това, че си мислихме, че има публичност на регистъра, която публичност на регистъра беше твърде тясна. Защото публичност на регистър не означава само да впишеш права, а означава и по всяко време да можеш да ги провериш. Това липсва в момента на нашия регистър, независимо, че той е формулиран като електронна база данни. А всъщност всеки един от вас знае, че за да отидем да проверим, трябва да отидем не само в централния регистър, а трябва да проверим и в съответния регистър, където се вписват правата относно конкретния вид имущество. Защото ние нямаме у нас подробен регистър, какъвто има да речем в скандинавските правни системи реален регистър на всички видове имущества, или какъвто имат в последните няколко години в Португалия. Ние у нас нямаме и сега се опитваме да създадем цялата тази публичност, свързана с особените залози с тенденцията тази публичност на вписвания относно залозите да се превърне след това в публичност за прехвърляне на самите права. Защото това, според мен, е първото и ако се окаже добро начало, да можем да имаме вече един регистър на публичност на придобиванията на права, така както имаме регистър относно недвижимите имоти, който колкото и да го критикуваме, че бил несъвършен, работи повече от 100 години и то работи относително добре.
А вече дали сме успели с дадените от нас идеи да преодолеем всички негативни явления, свързани със Закона за особените залози, ще покаже живота. Няма как ние само на базата на предвижданията си да гарантираме 100%, а мисля, че и законодателят не би могъл при която и да било правна норма да стори това. Това е.
Наташа Босева: директор на Централния регистър на особените залози
И аз да кажа няколко думи. Освен всичко, което каза до тук колегата Валя Гигова, действително последните години възникна този проблем, защото започнаха изпълненията. 1998 г. е създаден софтуера за този регистър пак с финансовата подкрепа на Световната банка и е направен от българска IT фирма. Дарението на е на Министерството на правосъдието за нуждите на Централния регистър на особените залози. Можете да си представите от 1998 г. с много малки надграждания този софтуер все пак се оказа устойчив. Действително не е приспособен и не притежава функционалност за електронни подписи и за електронен достъп до регистъра, да не говорим за нуждите на държавни органи и институции. Успяхме да предоставим такъв достъп на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), а сега и на НАП по така известните споразумения за достъп, но това включва и всички граждани и търговци.
Така че публичността подкрепяме с две ръце.
Администрирането на регистъра от Агенцията и превръщането му в един от съставните регистри на Агенцията действително ще бъде поредната стъпка към изграждането на този единен регистърен център, за който говорим и за който знаем стратегията, тъй като паралелно с юридическите лица с нестопанска цел, които включихме като субекти и като залогодатели в закона, там ще върви електронизирането и прехвърлянето и регистрирането на тези лица в Агенцията. Така че на практика това ще бъде действително поредната стъпка към изграждане на този електронен регистър на юридическите лица и всичко, каквото се случва, освен статута, и имуществото, и прехвърлянето, и най-вече залагането - учредяването на особен залог върху имущества на тези лица, наистина ще бъде публично.
По отношение на самото регистърно производство и него доразвихме и допълнихме. Със статута, който ще имат длъжностните лица в Агенцията вече ще се извършва и проверка по законосъобразност. С конститутивното действие на вписването, което се въвежда с новия закон действително ще се гарантира правната сигурност, това, което е вписано, ще е вписано законосъобразно, ще е публично и най-вече защото духът на закона не е променен, да се гарантират правата на кредитора, за да може да се стимулира кредитирането.
Иначе обратната връзка, която имам с колегите, най-вече с банките, защото те са основните потребители, действително напоследък, особено като започнаха изпълненията от 2008 -2009 г. уж обезпечени кредити, а не се изпълняват и не се погасяват, колегите казаха: „Ние вписваме тези договори само за една достоверна дата. Ние не можем да намерим при търговеца, който е получил кредита и е обезпечил всичко с вземания или движимо имущество, не можем да намерим едно имущество.” За това беше наложително да се направят тези промени.
В това обсъждане, което направихме не е имало възражения, а в работната група имаше представители на бизнеса и на Стопанската камара. И бизнесът е заинтересован, както от електронизирането, така и от по-висока степен на правна сигурност на особените залози. Защото не само банките ползват този институт, ползват го и за между фирмени кредити най-вече. В регистъра, единственото място доколкото аз знам, се вписват всички лизингови договори и се оказва, че това е единственият регистър, в който може да се провери едно имущество на един търговец и то трябва да бъде публично, да се знае какво се прехвърля пак с оглед правата на кредитора – това, което се залага, дали е имущество, дадено под лизинг или е собственост на търговеца.
Аз съм позитивно и оптимистично настроена ,защото от 19 години се работи с този регистър и този институт и колкото и да е сложен закона и разпоредбите при попълване на тези празноти, тези неясноти, за да се прилага правилно и да е ясен законът и с помощта и участието на колегите експерти в тази област мисля, че ще стане един добър закон и респективно един добър регистър. Агенцията по вписванията има ноу-хау и добрия опит вече за воденето и съхраняването на такива електронни регистри.
Така че очакваме с нетърпение, а бизнесът още повече от нас. Благодаря ви.
Вергиния Мичева:
Бих искала да кажа, че ние вече сме заявили дейността изграждане на този регистър в Агенцията по вписванията по пътните карти и искам да кажа, че започваме да работим по проекта за изграждането и затова наистина е важно този законопроект за мине бързо. Бързо, но както вие решите, но ако може да влезе в сила юли месец догодина и вече всички да могат да ползват регистъра електронно, мисля, че ще бъде едно добро постижение.
Валя Гигова:
Юли месец догодина е за регистъра, а за материално правните разпоредби действието е веднага след обнародването на закона. А понеже трябва да има обществена поръчка, която да изгради самия търговски регистър, за да може да влезе като поле – като се отвори търговският регистър, да можеш да виждаш освен всичко друго и всичките залози, които той е учредил, така както сега се вижда залогът на предприятие или залогът на дружествен дял. Това е идеята да стане по този начин достъпен. А тази достъпност да бъде балансирана с невъзможността длъжникът да прави каквото си иска. Това е най-общо казано целта на законопроекта.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на адвокат Гигова. Агенцията по вписвания.
Елена Маркова:
Аз мога да кажа само „Ох!”. Аз знам, че законът се работи една година – горе-долу откакто съм директор, а работната група е създадена преди това.
Искам само да обърна внимание на всички вас, че догодина юли месец трябва да се случат три неща със системата на Агенцията по вписванията: първото е Централният регистър на особените залози, второто е да се надгради Търговския регистър и да стане Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел със законопроекта, който е на второ четене и същият е срокът, в който да се свърже търговския регистър с търговските регистри с всички останали държави-членки на Европейския съюз.
Това за системата ще бъде едно голямо техническо натоварване. Надяваме се това, което е предвидено по пътната карта за електронно управление по оперативна програма „Добро управление” да ни достигне. С две думи стискайте палци да се справим. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, това е едногодишно усилие и е институционална работа на Министерството на правосъдието и е редно то да е вносител.
Вергиния Мичева:
Извинявайте, че Ви прекъсвам.
Ние сме вносител. Внесохме го снощи в Министерски съвет и се надяваме в сряда да мине. Финансовата обосновка е одобрена от финансовия министър и за това смятам, че безпроблемно ще мине. Скоро ще дойде при вас. Само това исках да кажа.
Предс. Данаил Кирилов:
Досегашният опит показва два коренно различни сценария: или да мине много бавно и тегаво, с много напразни дебати и бих казал неконструктивни дебати; другият сценарий е да мине толкова бързо, че чак вие да сте неудовлетворени от тази бързина и да кажете то мина несериозно бързо.
С оглед естеството на материята на мен ми се струва, че тук няма да слушаме политически или популистки тези и бих казал, че правно и колегиално ще се обединим. Така че не виждам голям проблем в частта първо четене. В частта второ четене ще ни е по-трудно, защото по-малко сме колегите цивилисти и по-малко от нас са практикували търговско право и имат погледа върху особеността на особените залози.
Трудно ми е да преценя какъв би бил обемът на предложенията между първо и второ четене. Но от това, което казахте, мисля, че вие сте предложили правни принципи и не мисля, че някои от колегите ще искат да се пререшават.
Материята действително е много чувствителна. Защото нашата правна среда в последните години стана изключително тарикатска (използвам жаргон), т.е. дори хубавите неща в практиката ги използваме за постигане на извращаващи резултати. Но и тук не очаквам да има някаква специална съпротива или някой да види нещо преднамерено, което би трябвало специално да се атакува и критикува.
На база на принципите, които споменахте, това са неща, които са правно логични и правно обосновани и би следвало да получат подкрепа.
Колегата Митев е много добър в материята, но мълчи. Явно повече иска да слуша. От другите цивилисти Петър Славов си тръгна. Впрочем ние загубихме част от присъствието си заради, бих казал скандална, трета гражданска инициатива, която доведе до максимална степен популизма и ескалира напрежение. Но все пак законодателният орган е терен и на визуални изкуства.
Вергиния Мичева:
Аз мога ли да повдигна един въпрос, докато останалите мислят.
Тъй като ние сме разработили големи и съществени изменения в Търговския закон, само три текста касаят кражбата на фирма, останалата част касае въвеждане на производство по стабилизация или както сме го учили едно време „предпазен конкордат”.
Искате ли да ви запознаем предварително и с тези изменения в Търговския закон?
Предс. Данаил Кирилов:
Искаме и този път ще го направим по-грамотно. Поемам отговорността и вината пред колегите. Но всичките ни заседания в последно време станаха толкова ненормални. Заради тежестта на днешното заседание даже не можах да ви уведомя навреме за това представяне, което за нас е безспорно около две седмици. И това представяне на текстовете трябваше да го направим по-рано. За това за Търговския закон нека малко по-рано да вземем текстовете, за да могат и колегите да ги получат, да имат възможност по-спокойно да се запознаят с нещата и съответно да бъде по-наситен дебата, защото в момента бих казал ми е малко неудобно.
В частта за кражбите на дружества, още министърът като представяше тази идея казах и сега ще повторя, искам финансова обосновка. Не само формалната финансова обосновка, която е за Министерски съвет, а цяла финансова обосновка в смисъл и главно как таксите за заверките на протоколите на общото събрание ще се отразят на търговския оборот и респективно какъв ще бъде допълнителният приход на нотариусите. От страна на нотариусите не знам по какъв проект, но се чу реплика в посока, че проектът предвиждал всички нотариални такси да са прости, което очевидно ще доведе до съображения от тяхна страна.
Валя Гигова:
Бих искала да кажа няколко думи преди да коментираме Търговския закон, като използвам времето, злоупотребявайки вероятно с вашето търпение.
Когато се обсъжда в работната група въобще историята с кражбата на фирми аз бях най-върлия противник въобще да се пипа формата, защото ми се струваше, че не може в съвременен свят, в който вървим към електронни подписи и въобще удостоверяване на документи дистанционно, да се връщаме към все по-тежка и по-тежка форма, защото това е утежняване на формата, няма никакво съмнение. Когато, обаче, от прокуратурата представиха една папка със случаи на кражби на фирми, от които 90% бяха само на чужди фирми, мен ме хвана срам да ви кажа честно. Защото всичко това, което се случва, води до изгонване на всички инвеститори от тази страна. И всичките фирми, които са пострадали, главно са чуждестранни фирми, защото хич не им хрумва какво може да им се случи, а българинът е по-предпазлив.
Тогава моята реплика беше: Извинявайте много, ама вие искате да правим изменения на граждански закони, за да се борим с престъпници, защото ние горе-долу това правим, от прокуратурата казаха, ние не можем никой да осъдим, защото никъде няма нито един оригинал, защото той не се пази при нотариуса. И тогава възникна идеята онази част от документите, които и без това сега се заверяват, ние не говорим за документи, на които тепърва се вкарва някаква форма за валидност, за да има един екземпляр оригинал, защото единственият начин е да се пази оригинал при нотариуса, да се прави едновременно заверка на подпис и съдържание, та един екземпляр да остава при нотариуса поне за период от 5 години. И оттам тръгна цялата идея. Това е целта всъщност - да има документ, съхраняван от нотариуса, за да се види кой е измамил, кой е положил подписа и да знаем кой е виновен. Защото тук във всички измами с фирми никой не е виновен - нито адвокат, нито нотариус, нито длъжностно лице, виновни няма, обаче факт ли е – факт е.
И тогава обсъдихме варианта, ако ще се прави такава утежнена форма, тази форма да бъде свързана с изменение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, където това удостоверяване да се разглежда като едно. Не могат нотариусите да имат никаква друга такса освен проста. Защото какви са удостоверяванията? Върху протоколите какъв материален интерес те удостоверяват. Да не би с тези протоколи да се прехвърля имущество? Защото удостоверява материален интерес се дефинира в закон. Това е когато имаш някакво имуществено разместване на блага, какъвто нямаш в удостоверяване на протоколите от събрания на юридически лица.
Така че сигурно ще има обструкция от тях, но те присъстваха ,бяха в работната група, имаха представители на Нотариалната камара и всичките се обединиха, че в името на правната сигурност това е един добър вариант. Малко ще се увеличи таксата, защото едновременно удостоверяване на подпис и съдържание всъщност двоен размер на таксата за подпис. И ако е 5 лв. таксата за подпис ще стане 10 лв. С 10 лв. бизнесът няма да обеднее.
Сега има и друго предложение, имаше го на работната група – формата да стане алтернативна. Което дружество иска да има по-голяма сигурност, да си предвиди в дружествения договор определена категория документи от битието на дружеството да бъдат заверявани с подпис и съдържание. Които не искат, остават с обикновена писмена форма.
Аз не знам, но тогава изразих становище, че според мен е редно да имаме една форма за валидност, а не да бъде въпрос на алтернатива, защото, ако отворите, който и да било регистър в Европа, ще видите ,че не влиза документ в никакъв регистър без да има минимум някакво удостоверяване. Говоря „някакво”, защото формите на нотариалното удостоверяване и правните системи в Европа не са еднакви. Да не говорим, че едно просто пълномощно в която и да е страна от латинския правен кръг се удостоверява формата „нотариален акт”. Напротив, ние в България имаме облекчени форми, защото прехвърляме недвижими имоти с писмена форма с нотариална заверка на подпис, каквато е делбата.
Така че не мисля, че е еднозначен отговор на този въпрос. Прави сте, че ще се стигне до увеличение на таксите, ама то пък не е чак толкова съществено това увеличение.
И другото, което адвокатите разправят. Ще се вземе бизнес от адвокатите. Нали и сега ходиш подписът да го заверяваш от нотариуса. Какъв бизнес ще се вземе? Не ви го удостоверява адвокатът.
Това е въпрос изцяло на преценката на законодателя. Ако на някой му хрумне по-умно нещо от това, до което ние стигнахме, защото не можахме да измислим нещо по-разумно. Просто не можете да си представите какви щуротии има по тези преписки. И всеки вика: Никой не е. няма оригинал. Така и? като няма оригинал, сега ще има. Да видим дали ще осъди прокуратурата някой, като има оригинал. Нека да ги осъдят сега. Фирми изгорели с милиони, чуждестранни фирми. Беше станал скандал в италианското посолство, защото много голяма фирма ,която се занимава със сериозно земеделие в България, с вносна техника – 14 милиона от сметката им взели. Просто им смениха управителя и няма вина.
Тепърва предстои този дебат. Ще видите законопроекта, интересен е. Много се чудихме, старахме се да направим един приличен закон – процедура за предпазен конкордат, като изцяло сме ползвали стария закон за предпазния конкордат и не знам дали знаете, 1993 г. в България се прави един доста приличен закон за предпазния конкордат, така се казва, и него сме използвали. Той никога не е влязъл в пленарна зала, защото е отхвърлена идеята да има самостоятелен закон такъв и той става част – част четвърта на Търговския закон. А сега вече с оглед препоръките на Европейската комисия, трябва да имаме отделен закон, който да урежда предварителна процедура с цел избягване на производство по несъстоятелност. А има изменение и в част четвърта – несъстоятелност с оглед препоръките на Европейската банка, заради тези недостатъци, които пак са свързани с производството по несъстоятелност. Защото ние като им казахме, че един кредитор, за който е открито производство по несъстоятелност, се заличава от търговския регистър и всички обезпечения от третите лица се погасяват, те не можеха да повярват, че това се случва в европейска страна. Чрез заличаване на търговеца пиеш една студена вода и всъщност не взимаш никакви пари от трети лица, които са учредили обезпечение, които са мотивирали кредитора да предостави средства по кредита. Ще ги видите.
Предс. Данаил Кирилов:
Не е много по темата, но тук от около година имаше искане на синдиците да се предвиди ред за тяхна съсловна организация, която те виждаха като Камара на синдиците. Това включили ли сте го? Знам, че една работна група във финансите се занимаваше.
Валя Гигова:
Тази идея се обсъжда, включително с експерти от Световната банка. Направихме сравнително правен анализ как е уредено. Там, където има Камара на синдиците, синдиците са помощни органи на съда и са като вещите лица – назначават се от съда. Защото ние ги питахме искате ли да имате камара и вече да бъдете помощни органи на съда, както са във Франция, получавате заплата от съда, страните внасят, както на вещите лица внасят разноски за извършване на експертиза, и те толкова бързо се отказаха от тази идея, защото не им хареса. В световен план има три начина за определяне на синдици: помощен орган на съда във френската система –administrateur, в която влизат ликвидатори, синдици и всякакви въобще, англо-американска система – свободна професия, избираема изцяло от кредиторите и смесените варианти, в които те ас нито орган на съда, нито орган на кредиторите, каквато е у нас, но тогава вече няма тяхна организация. Те могат да си направят колкото искат асоциации, колкото искат обединения, но идеята да има институт, свързан с тях, е свързан с преминаването им като вещите лица към съда. Това не им хареса. Така че тази идея няма да дойде, защото не им хареса това. Защото не можеш да искаш хем да имаш камара, хем да имаш институция, хем да бъдеш независим. Защото това не е самостоятелна професия. Това е нещо, което извършваш допълнително в качеството си на адвокат, или в качеството си на икономист. Така че отпадна тази идея и то най-вече от тях. Има изменения, касаещи и тях, но те са по-скоро свързани с изясняване на някои спорни положения с освобождаването им от длъжност, защото имаше необжалваемост на акта, от което те наистина няма как да получат способ за защита. Това е.
Вергиния Мичева:
Само да допълня във връзка с кражбата на фирмата.
С г-жа Маркова имахме среща с италиански инвеститори, които действително много се оплакаха. Тогава им представихме идеите за по-формална утежнена форма на прехвърляне на дружествата, назначаване на управител и т.н. и те казаха. Не, в никой случай не сме недоволни. Напротив, подкрепяме тази идея. Ние сме доволни от българските нотариуси – бързо се влизало, евтино било и т.н. Така че чуждият бизнес го подкрепи. Там имаше и немци.
Направихме и проучване в четирите работодателски организации. Те направиха анкети сред работодателите. Ще ги представим, ако искате, и четирите изследвания. Над 70-80% и нагоре процента са в подкрепа на тези предложения, които сме написали в закона. Тоест, българският бизнес също го подкрепя и с леко по-утежнената процедура. Всъщност тя не е утежнена. Те така и така отиват при нотариуса и просто ще оставят оригинала при нотариуса да го съхранява 10 или колкото години напред. Таксата изрично е записана в закона, за да не се каже после, че е в някаква наредба и не е ясна. В момента заверка на съдържание първа страница е 10 лв., втора страница – 2 лв., и следващата също 2 лв. Та колкото и да са дълги от общи събрания доклади – 2-3 страници, това са някакви си 14 лв. Това нищо не е за бизнеса, според мен, а това ще им гарантира и по-добра сигурност и нотариусите се съгласиха на тази сума. За тях било важно имиджът им да бил представен добре.
Предс. Данаил Кирилов:
Нотариусите съм сигурен, че ще приветстват това. Те искат друга такса. Те искат и прецизна редакция, но да не забравяме, че 600 нотариуса в България получават 700 млн. лв. годишен доход – гарантиран годишен доход, който и вие гарантирате, като поддържате бройката на 600 нотариуса. И това е най-скъпо платената правна професия в държавата в момента. Но това е тема на друг дебат.
Благодаря за това представяне. Между първо и второ четене чувствайте се всички поканени в евентуална работна група, която е за предложенията между първо и второ четене, като пак казвам, че сигурно сте толкова прецизни, че няма да има кой знае колко предложения от народни представители между първо и второ четене, та чак да правим и работна група.
Доц. Траян Конов:
Известна истина е, или както се казва „ноторна”, че във всеки но особено в такъв по-технически юридически законопроект, ако се пипне едно изречение, може да се наложи да се пипнат още десетина. И в този смисъл съобразяването на кое да е предложение наистина вероятно ще изисква някакво съвещание, в което да се погледне това, което изглежда разумно да се приеме, какво влияние има върху останалите текстове. Това е изключително важно в подобни, да ги наречем технични законопроекти.
На мен ми се струва, макар че това не е моя работа, определен кръг законопроекти би следвало да се приемат или отхвърлят, а не да се приемат изменения спрямо първоначалния проект, защото точно тогава се получават страшни неща. Нашият принцип на работа е друг.
Предс. Данаил Кирилов:
Има много законодателна практика. Тя предполагам и за съжаление в голямата си част не е особено успешна. Не отричам, че се допускат грешки. Не отричам, че в последния момент се правят съществени промени, дори в смисъла и концепцията на проекта на нормативен акт. Такава е законодателната процедура. Много конкретни случаи мога да посоча.
За проф. Калайджиев съжалявам, че той единствено не взе думата и становище.
Проф. Калайджиев:
Аз съм участвал в писането на първоначалния проект и идеята беше един евтин кредит – от една страна, длъжникът да може да ползва заложеното имущество в своята дейност и същевременно кредиторите да могат, когато има неизпълнение, да могат да се удовлетворят от това имущество и то по реда на частното изпълнение, което е безспорно по-евтино и по-бързо от реда на принудителното изпълнение. Но практиката в момента очевидно показва, че има правила (текстове), които се използват от мошеници. Това са престъпления, според мен, които се правят и те не са малко, но не се наказват по наказателно-правен път и ние за това бяхме принудени да се мъчим с гражданско-правни средства някак си да ограничим възможността за такива измами. Това беше основната идея.
И другата идея, че целият режим на вписването се уеднакви с този на вписването по търговския регистър, с което самият регистър става възможен да се използва при условията на отдалечен достъп, което също е азбучно положение, защото иначе на практика достъпът до него е затруднен. Това са основните неща. Действително е важно този законопроект да мине.



Предс. Данаил Кирилов:
Още веднъж благодаря, г-жо Заместник-министър, уважаеми колеги. На разположение сме. Надявам се пак да се видим в рамките на ускорената процедура по този законопроект. Благодаря на всички.
Колеги, закривам заседанието.
Утре извънредно заседание на комисията, 14:30 часа – второ четене на Изборния кодекс. Моля да помислите, защото влизаме в серия извънредни заседания – в петък или в понеделник да е следващото. Задължително ще имаме и във вторник заседание.


Председател:
Данаил Кирилов