Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 66

Днес, 19.04.2016 г., вторник, от 10:00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Администрацията на Президента -Гергана Радойкова, главен експерт към секретаря по образование, наука и гражданско общество; от Министерството на външните работи – Иларион Иларионов, съветник на министъра на външните работи и Ана Николова, старши юрисконсулт в дирекция „Правна”; от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване – Иван Гетов, директор; от Централна избирателна комисия – Камелия Нейкова, Росица Матева, Йорданка Ганчева, Мария Бойкинова, Емануил Христов и Георги Баханов, членове; Божидар Божанов, съветник на заместник-министър председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова; от Инициативен комитет „Гласувай без граници” – Ивайло Мирчев и Георги Илиев; от Института за развитие на публичната среда – Антоанета Цонева; Стоил Стоилов експерт, консултант по наблюдение и организиране на избори.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам третото извънредното заседание на Комисията по правни въпроси.
Г-н Емил Димитров -Ревизоро, и днес се обади и потвърди пълномощията си за колегата Христиан Митев – да се отчита гласът му по същия начин. Алтимир Адамов и Кирил Калфин са заявили гласовете им да се броят към нашата група.
По дневния ред. Знаете, че продължаваме с Изборния кодекс:
Единствена точка - Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект № 653-03-24/16.03.2016 г. на приетите на 10.03.2016 г. на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс:
- № 554-01-74, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 08.04.2015 г.;
- № 554-01-95, внесен от Явор Илиев Хайтов и група народни представители на 20.05.2015 г.;
- № 554-01-140, внесен от Лютви Ахмед Местан и група народни представители на 22.07.2015 г.;
- № 554-01-172, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители на 05.11.2015 г.;
- № 654-01-13, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 16.02.2016 г.;
- № 654-01-14, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и група народни представители на 18.02.2016 г.;
- № 654-01-16, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 19.02.2016 г.;
- № 654-01-18, внесен от Димитър Андреев Делчев и група народни представители на 22.02.2016 г.;
- № 654-01-19, внесен от Димитър Андреев Делчев и група народни представители на 22.02.2016 г.;
- № 654-01-20, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 22.02.2016 г. и
- № 654-01-22, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 23.02.2016 г.
Ако математиката е вярна, досега заседавахме 14 часа на две заседания и сме до половината, което означава днес до 12:00 часа през нощта.
По дневния ред има ли възражения, предложения? Няма. Който е съгласен, моля да гласува. Единадесет гласа „за”. Против и въздържали се няма.
Гости на това заседание са същите колеги, които бяха и вчера.
Давам думата на директора Митева, да каже до къде сме стигнали вчера.
Ива Митева:
Във връзка с гласуванията вчера, просто искам да изчистим текстовете. Едното е в чл. 87, ал. 1 по отношение на правомощията на ОИК, отменихте т. 12, която е всъщност регистрацията на партиите и коалициите, регистрирани в ЦИК и ОИК. Тъй като този текст в чл. 147 остана, не се отмени, тъй като там имаше алтернативно предложение на патриотите, тази точка трябва да си остане т. 12. Това е правомощие на ОИК.
Второто е в чл. 95 по отношение на възнагражденията на СИК, което беше пак предложение на Христиан Митев, ал. 5, която приехте, трябва да отиде в общинските избирателни комисии със съответната редакция, за да си бъде на съответното систематично място.
И в глава девета в наименованието на Раздел IV са останали едни местни коалиции и те също трябва да се заличат така, както бяха заличени по-нататък. Просто го гласувайте анблок и тези предложения ще си отидат на съответните места.
Предс. Данаил Кирилов:
По т. 12. „регистрира и обявява партии и коалиции за участие в изборите за общински съветници и за кметове в съответната община;”
Ива Митева:
Това в чл. 147 остава. Аз попитах махаме ли го, а Вие казахте остава. Направени са алтернативни предложения, но вече двете се бият.
Предс. Данаил Кирилов:
Не е ли по-коректно само „в съответната община” да отпадне.
Ива Митева:
Нали те се регистрират долу, на ниското. Нали партиите, които са регистрирани в ЦИК трябва да отидат да се регистрират за местни избори и в ОИК, където ще играят. Трябва да останат тези текстове извън местните коалиции. Т. 13 е за местните коалиции.
Вчера чл. 148 и чл. 149 се отмениха.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, който е съгласен анблок да приемем трите поправки, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Прегласуват се съответните текстове.
Вчера гласувахме § 94. Стигнахме до § 95.
§ 95. Предложение на Валери Симеонов и група народни представители чл. 236, ал. 1 се отменя.
Чл. 236 е гласуване с придружител. Колегите имаха предложения, които са приети по принцип, по чл. 3, които трябва да са тук. Имаме ли готов текст? Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Идеята тук е да има разграничение между лицата, които не се придвижват самостоятелно, но нямат увреждания в зрението или нямат телесни увреждания, примерно избирател без ръце, т.е. той има само затруднения в придвижването и придружителят го довежда до кабината за гласуване, оставя го там, избирателят гласува, излиза и придружителят го извежда от изборното помещение.
За това предлагаме в нашето предложение, което е прието по принцип в чл. 3, което трябва да намери мястото си в чл. 236, ал. 1, да бъде добавено преди досегашния текст на разпоредбата:
„За избиратели, които се придвижват несамостоятелно, придружителят се допуска до кабината за гласуване, след което излиза докато избирателят изразява волята си.”
Предс. Данаил Кирилов:
Това да бъде като изречение трето?
Христина Митев:
Може и като трето да е.
Ива Митева:
Идеята е, ако е със зрение, слух или ако има някакъв друг проблем, поради което той не може да гласува, тогава гласува с придружител. В останалите случаи, ако е само със затруднения в придвижването, той го завежда до кабината за гласуване и го оставя. Просто тези две хипотези в почивката да ги напишем и тогава да го гласувате, за да се види точно текстът. Ако искате? Или да ги гласувате по принцип, а ние ще го направим текста.
Христиан Митев:
Предлагам в тази връзка да отложим гласуването на тези предложения до почивката и да го гласуваме след почивката. Да гласуваме само по принцип сега.
Колеги, аз ви обясних каква е основната идея. Основната идея е, че лице, което
Предс. Данаил Кирилов:
Не я обяснявайте. Това ще е за четвърти път. И г-н Баханов имаше уточнение в този случай и нека и то да се съобрази.
Георги Баханов:
Преди началото на заседанието, г-н Председател, с г-н Митев ги уточнихме нещата и това е предложението, което съгласувахме и което представи пред вас. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Гласуваме по принцип, като е добре все пак в един момент да видим редакцията. Който е „за” да приемем по принцип редакция на чл. 236, ал. 1, като се допълни ново изречение три, както г-н Митев уточни и съобразно тяхното прието по принцип предложение в чл. 3, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Остава за редакция.
Пристъпваме към § 96. Имаме две групи предложения: в т. 1 е на Димитър Делчев и група народни представители и в т. 2 на Цветан Цветанов и група народни представители.
Имаме предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 96 да отпадне.
Колеги, имате думата за изказвания.
Предложението на Димитър Делчев вече е гласувано. То не се приема.
Подлагам на гласуване предложението за ал. 5 на Цветан Цветанов и група народни представители - „или предпочитанието (преференцията)”. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един. Приема се предложението с вносител Цветан Цветанов и група народни представители.
§ 97. Предложението е на Валери Симеонов и група народни представители – създава се раздел XII с чл. 242а. „Последици при неподаване на вот.”
Имаме предложение на Кирил Цочев и група народни представители § 97 да отпадне.
Имаме предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 97 да отпадне.
Има предложение на Петър Славов и Мартин Димитров за изменение в § 97.
Имаме предложение на Христиан Митев, Валери Симеонов и Данаил Кирилов.
Също така имаме и предложение на Михаил Миков и група народни представители § 97 да отпадне.
Колеги, имате думата за изказвания. Колегата Митев, след това колегата Никифоров и след това колегата Делчев.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Ще обоснова накратко нашето предложение. Ние предлагаме замяна в текста на вносителя налагането на санкции с други последици.
Едната последица на практика представлява стимул за избирателите, като се създава възможността за участие в томбола чрез издаване на специален билет от Министерството на финансите, който да се предава на избирателя от член на секционната комисия след гласуване. Избирателят да го подписва пред член на секционната комисия, като предвиждаме размера и вида на паричните и предметните награди в томболата да се определят с решение на Министерски съвет, както и правилата за това да се уреждат отново с решение на Министерски съвет, като смятаме, че по този начин ще бъдат съобразени и възможностите на бюджета, т.е. Министерството на финансите ще може да прецени какъв да бъде този размер, какви са възможностите, които Законът за държавния бюджет предоставя.
По отношение на неупражнилите избирателното си право лица, без уважителни причини, се предвижда заличаване от избирателния списък, като избирателите могат да упражнят избирателното си право на следващи избори, като подадат лично или чрез пълномощник с нотариално заверено пълномощно. Това е изключение от общия принцип, който приехме, да няма нотариална заверка, писмено заявление до съответната общинска администрация, като то може да бъде подадено и с електронен подпис в тези общини, в които е допустимо подаването чрез електронен подпис на заявление и други документи.
Обновяването на избирателните списъци е предвидено да се извършва въз основа на подадените от гражданите заявления и документи.
Предвидено е също ал. 1, т.е. заличаването от списъка да не се прилага в случаите на уважителни причини. Изброени са част от тези уважителни причини. Предвидено е ал. 1 да не се прилага и за определена категория граждани. Това са български граждани, пребиваващи извън страната, лица с трайни увреждания, увредено зрение или затруднения в придвижването, както и лица над 70 годишна възраст, които не са упражнили избирателното си право. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Митев. Г-н Никифоров.
Лъчезар Никифоров:
Нашето разбиране е, че санкциите не могат да дадат някакъв качествен резултат при гласуването. Обстоятелството, че едно право и неупражняването му се скрепява със санкция, не отговаря на нашето разбиране.
Също така сме скептични и по отношение на другото предложение на колегите от Патриотичния фронт, свързано със създаването на томболи и съответно със заличаване от избирателния списък.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря г-н Никифоров. Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги, предложението на Реформаторския блок е да се стимулира гласуването на избори, а не негласуването да се санкционира, независимо под каква форма. Това е позиция на Реформаторския блок. Ние предлагаме да има облекчение от данък върху доходите на физическите лица във формата на 5%, така че да се стимулират за гласуване активните граждани, гражданите, които имат трудови или граждански правоотношения или съответно служебни и които допринасят към националния бюджет. Смятаме това за по-добро, отколкото участието в томбола с оглед на това, че целта на предложението, което е подписано и от г-н Председателя, е по-скоро да стимулира хора, които са в хазартната сфера, имат интерес от участието в томболи, хора, които участват във вечерни шоута или в друг вид хазартни мероприятия, което за нас не е най-добрият начин за стимулиране и не стимулира достатъчно голяма група от хора, които да отидат пред секциите.
По отношение на де регистрацията също ще се въздържим поради простата причина, че последиците след де регистрацията са изключително ограничително предвидени, така че е възможно голям брой хора да отпаднат от следващите избори. Тук подчертавам, че срокът за регистрация за следващите избори на тези, които са отпаднали, е 30 дни преди изборите, след което не се дава възможност на хората да се регистрират в изборния ден или няколко дни преди изборния ден. В същото време се описват уважителни причини ,които за нас не са достатъчно ясни и не е ясно пред кого трябва да се удостоверят.
Точно поради тези причини ние не бихме подкрепили това предложение.
Призовавам да се подкрепи предложението на колегите Петър Славов и Мартин Димитров, което смятаме, че ще стимулира достатъчно широк кръг лица, за да постигнем крайната цел на всички предложители, а тя е по-широка и по-добра активност на следващите избори. Мерси.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Реплика на г-н Делчев от г-н Митев.
Христиан Митев:
Много кратка, по-скоро уточнение. Записано е пред кого се предоставят документите – пред органа по чл. 23, ал. 1 се представят. Не са изброени изчерпателно, тъй като имахме такава препоръка от ГРАО. Изцяло сме се съобразили с нея. По същата причина и срокът за подаване на заявлението за вписване в избирателния списък е записан не по-късно от 30 дни преди изборния ден. Тук също сме се съобразили с препоръката на ГРАО, свързано с окончателното изработване на избирателните списъци.
По отношение на причините, аз смятам, че са достатъчно детайлно изброени. Част от тях са взети от закона, действал пред 1912 г., когато е имало задължително гласуване, а друга част са допълнени на базата на възможните и най-често срещани хипотези, в които могат да възникнат такива. Освен това, на практика е оставена и възможността за доказване на други обстоятелства, които не са изброени, извън инцидентното отсъствие от страната, заболяване, учебна или служебна заетост. Така че смятам, че в това отношение уредбата е изчерпателна. Друг е въпросът дали се приема принципно това решение или не. Но от чисто формална гледна точка на практика достатъчно добре са очертани хипотезите, в които не се прилага заличаването от избирателния списък. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. И аз ще направя реплика на г-н Делчев в следната част.
Аз приемам техните предложения – на Славов и Мартин Димитров, в първата част. „Ал. 1 се изменя така: „На лицата, упражнили избирателното си право, могат да се предоставят стимули.”
И ако допуснем разделно гласуване, аз бих подкрепил тяхната редакция вместо нашата, т.е. вместо тази, която съм подписал за томболата. Като тук уточнявам, че главно в предложението на колегите от Патриотичния фронт подкрепям дерегистрацията. Смятам, че тя е относително добре разработена в рамките на това, което е възможно. За 5 на сто отстъпка от данък общ доход, за съжаление, няма да го подкрепя. Това предвижда данъчни, фискални последици. Ние нямаме финансова обосновка за това, нямаме и становище на Министерството на финансите.
Но, ако се приеме хибридният вариант, да запишем вместо „томбола” „на лицата, упражнили избирателното си право могат да се предоставят стимули”, може би ще дадем една възможност Министерски съвет, примерно, със свое решение, разбира се без данъчни последици. Ако дирим данъчни последици, трябва да е в текста на закона.
Третата част от предложението на колегите Славов и Димитров то е изцяло възприето в предложението Христиан Митев и Валери Симеонов, т.е. за българите в чужбина да се счита, че е налице уважителна причина и да не се прилага редът за де регистрация. Приключих.
Втора реплика - уточнение.
Христиан Митев:
Аз на базата на това, което Вие изложихте, като вносител на предложението по чл. 242а се присъединявам. Идеята на практика на томболата, която ние сме предложили, просто е едно предложение да има някакъв стимул. Не държим толкова на това дали ще бъде точно томбола. За облекчението от данъци аз също не мога да кажа дали Министерството на финансите ще е съгласно с това.
И съм съгласен с предложението на колегите от Реформаторския блок, което също ще подкрепя и се присъединявам към него. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Делчев за дуплика.
Димитър Делчев:
Благодаря, г-н Председател.
Приемам, че текстът за стимулите е добре да остане и съм на същото мнение.
По отношение на дерегистрацията разбирам, че няма как изчерпателно да се изброят всички случаи на уважителни причини. Но това оставя вратата отворена за възможности за произвол от страна на администрацията, така че те дописвайки причините, да дерегистрират лица, които смятат, че имат уважителни причини и в същото време да смятат, че са останали в списъците, а в същото време не са. Изключвайки тези хора 30 дни преди изборите, не им давайки възможност да обжалват, защото аз не виждам специален ред за обжалване, и не им давайки възможност отново да се впишат до изборите, това ще доведе до много хора, които ще отидат пред изборните секции, за да гласуват в изборния ден и ще останат изключително учудени, че няма да могат да упражнят това си право.

Предс. Данаил Кирилов:
Толкова изключително не могат да се учудват.
Ива Митева:
Те се обявяват предварително.
Димитър Делчев:
Те се обявяват, но въпросът е, че не могат да очакват от всички български граждани да се проверяват в списъка точно на 40-тия ден преди изборите. Според мен, срокът преди изборите е прекалено голям и ние за това в нашето предложение за активна регистрация бяхме предвидили дописване дори и в изборния ден с минаване през общинската администрация и изваждане на един документ, но все пак тези хора да могат да се дописват, за да могат да гласуват в крайна сметка. Защото рискуваме да стигнем до ситуация, в която в изборния ден на по следващите избори една голяма група от хора просто заявяват, че не са могли да гласуват, което ще доведе до още по-голям отлив на по-следващите избори от изборния процес, което, надявам се, не целим.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Едно уточнение. Тук ние смятаме, че и след изборния ден по общия принцип за дописване, избирателят може да се допише, включително и в самия изборен ден, ако за това са налице общите предпоставки. Ако това не е ясно в този прочит, ще търсим такава редакция и ще препратим към общия ред. Тук границата 30 дни е заради изготвянето на списъците, защото те вече са готови към този момент и няма какво да го пращаме по този ред да се дописва негласувалия избирател. След този срок той може да се допише по общия ред, който е отпред в закона. Но ако това не е ясно, ще го запишем. Обжалването го им за 30 дневния срок.
Но щом така чете г-н Делчев разпоредбите, ще трябва да направим една препращаща норма в ал. 2 – едно препращащо изречение.
Реплика: Имам въпрос.
Предс. Данаил Кирилов:
Има заявени две изказвания. След тях. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, две неща искам да кажа.
Първо, превръщането и бих казал опорочаването на общото активно изборно право в едно административно задължение очевидно е противоконституционно. Противоконституционни са и всякакви всевъзможни санкции, които се предлагат във връзка с неупражняване или по-скоро неизпълнение на това административно задължение. Двойно по противоконституционни са и предвидените санкции в буква „а”, доколкото чета – „лишаване от социални помощи за срок от три месеца”.
Очевидно е, че вносителите на този текст искат чрез тези санкции да влияят върху един вот на определени социални групи и да ги могат да ги командват да гласуват както искат.
Ето защо ние сме предложили този текст изцяло да отпадне. Мисля си, че здравият разум налага наистина ние да се обединим около това този текст да отпадне и всякакви други томболи, награди, закачки са безсмислени. Оставете правото хората да избират свободно така както е определено от Конституцията.
Предс. Данаил Кирилов:
Реплика на г-н Митев.
Христиан Митев:
Репликата ми е в няколко насоки.
Първо, по предложението на вносител очевидно вече няма тази редакция, която Вие четете.
Второ, за разлика, може би от Вас, и от вашата партия, ние не си служим с такива методи. Нито имаме някакво влияние върху лица, които получават социални помощи, нито пък имаме влияние върху останалите групи граждани, за които беше предложена първоначално санкцията. Идеята на санкцията беше, че в повечето държави, в които има предвидено задължително гласуване, всички изследвания, които са правени там, показаха, че при наличието на санкции има по-висока избирателна активност, отколкото при наличието само на стимули.
С оглед и на дебата, който беше проведен и между двете четения, ние на практика се отказахме от въвеждането на санкция, минахме към въвеждането на стимули и на практика в последствие към предложението за дерегистрация.
Така че по отношение на частта, за която Вие говорите за текста на вносител, този текст оттук нататък каквото и да се случи няма да има тази редакция, която вие твърдите.
Що се отнася за твърденията за противоконституционност все ми се струва, че в тази държава има някакъв орган, в противен случай можем тук от сутрин до вечер за всяка норма да си говорим коя е противоконституционна и коя не. Разбира се, Вие имате право на това мнение, но все още Конституционният съд решава дали определена норма е противоконституционна или не. Има разлика между признаването на едно право и начина по който то се осъществява. Никой не отнема правото на гражданите да избират. Аз не мога да разбера. Вие ще го вържете и този човек. Никой не предлага да бъде вързан. Да, естествено, че свободно ще избира. Няма принуда. Аз не виждам да има принуда. Къде според Вас е принудата? Единствено начинът, по който се осъществява правото, е задължителен.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Митев. Втора реплика г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Ще направя реплика в частта на второто изречение от изказването на г-н Георгиев. Това е за някакви си томболи. Само искам да обърна внимание, че единственият текст около който се обединяваме, е този на Реформаторския блок, където пише „могат да предоставят стимули”. Това означава, че не е задължително да се дават стимули по избори. Това означава „могат”. Значи може да има стимули, може и да няма.
Предс. Данаил Кирилов:
Единствената провеждана досега томбола е по времето, когато парламентарното мнозинство е било с участието на БСП. Така че аргументите за томболата, като трета реплика го казвам, и аз не ги приемам.
Г-н Георгиев има правото на дуплика вече на три реплики.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми колеги, аз се учудвам малко на вашата реакция, особено на колегата Митев. Не знам защо се припознава в това, което казах, че очевидно първоначалният замисъл на текста е бил да може да се контролира определен вот. Но колега Митев, най-малко Вие можете да отправяте упреци към БСП-лява България, за някакви практики, които излизат извън рамките на закона. Видяхме всички кой нарушаваше закона на последните избори и по какъв драстичен начин.
Що се отнася за другите реплики. Колеги, не ме разбирайте погрешно. Аз не съм против това някакви стимули да има за активиране на избирателния вот. Но не считам, че това е главното в един избирателен кодекс. Просто ние забъркваме една каша с тези изменения, която очевидно ще си проличи на следващите избори, когато ще видим как ще действат измененията, които вие налагате от управляващото мнозинство.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Г-жа Антоанета Цонева.
Антоанета Цонева:
Благодаря, г-н Председател.
Аз имам няколко коментара и един въпрос. Започвам с него.
Как е определен прагът на възрастта 70 години? Това предмет на някакво изследване ли е? И защо сте се спрели на тази възраст? Хората до 70 години, а не до 65 или 75.
Второ, този режим, който се предлага за дерегистрация, може да засегне (това го правя като коментар) групи, имам предвид младите хора и избирателите, които гласуват за първи път. Ако попаднеш в това перпетум мобиле, да си избирател, който гласува да първи път и да не отидеш по някаква причина на избори, която според администрацията не е уважителна и отпаднеш от списъка, е възможно ти трайно да не се включиш в политическия процес. Защо казвам това? Защото трябва да бъдеш добре информиран, че това ще ти се случи, че ще отпаднеш и второ, да бъдеш добре информиран как да се включиш и в какви срокове.
Нашата администрация не се слави с умението си да прави добри разяснителни кампании, които достигат до хората, така че можем да наблюдаваме един траен отлив, какъвто и в момента има и това е глобален проблем за участието на младите в изборите.
Втората група, която ще бъде засегната, са малцинствата и по-маргинализираните избиратели, които също могат трайно да отпаднат от избирателния корпус, който в един момент може би ще се сведе между 2.5-3 милиона души.
Това са коментарите. Може да има такива последствия и те трябва да бъдат отчитани.
Що се отнася до томболата, 2005 г. тя е неуспешна. Статистиката сочи, че една 20% от хората, които са се явили на избори, са се включили в томболата. А повече от половината от тези, които са спечелили в томболата, не са отишли да си вземат своите награди. Похарчени са между 700 000 и 1 000 000 лв. за тази томбола. Резултатът е, че томболата не може да стимулира интереса на избирателите. Показателно е, че резултатът на изборите като активност е бил 10% по-ниска активност спрямо предишните избори. Тоест, връзка между томболата и активността няма. И ние поддържаме тезата на изказалите се дотук.
Предс. Данаил Кирилов:
Никой не твърди от вносителите, че има такава връзка.
Антоанета Цонева:
Не, казвам, че не е доказано че има. Не твърдя това, така че е по-добре такова нещо да няма. Това е пример, който се среща само в развиващи се страни. Не мисля, че България е такава държава. Изобщо не би трябвало да се преминава към такъв вариант. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Да уточня по повод изказването на г-жа Цонева.
Уточнявам, че при всички положения, ако се приеме предложението за чл. 242б, в неговата ал. 2 накрая задължително ще има и ще направя, ако искат колегите да го съобразяват от сега, ще направя предложение за ново изречение: „След този срок се прилагат общите правила по чл. 33 от кодекса.” Там е и оспорването, там е и хипотезата за дописване след срока за изработване на списъците, там е издаването на удостоверението за гласуване в самия ден.
Реплика иска г-н Митев.

Христиан Митев:
Отговор на въпроса по отношение на това как е определена възрастта. Възрастта е определена по същия начин, по който е определена в Закона за българските документи за самоличност. Първоначално в текста на вносител ще видите, че бяхме предвидили една по-висока възраст. В последствие направихме повече проучвания, преосмислихме решението си, запознахме се и с текста в Закона за българските документи за самоличност. Идеята, която е включена в § 9а от Преходните и заключителни разпоредби на този закон, именно лицата да имат възможност да преценяват дали желаят да получават нови лични документи или не и по тази логика сме включили тази възраст като мярка, която на практика да даде възможност на лицата за избор дали в този случай да упражняват правото си, или не, т.е. дали да изпълнят гражданския си дълг или не.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Председател.
Съвсем кратко изказване, по-скоро коментар по отношение на дерегистрацията и въпрос към вносителите с оглед пълнота на текста.
В чл. 242б, ал. 4 считам, че следва „служебната заетост” да бъде описана много по-детайлно, тъй като при проверка установихме, че в нито един нормативен акт няма дефиниция за такава служебна заетост. И в случаи, че това предложение бъде прието, аз мисля, че има нагласа във всички народни представители да бъде подкрепено, т.е. в голяма част, следва да се дефинира много по-детайлно. Считам, че съгласно тази дефиниция (вероятно и ЦИК тук могат да вземат отношение) единствено и само заетите в изборния процес от общинските избирателни комисии, както и самата охрана и органите на МВР могат да се ползват от причина, уважителна служебна ангажираност. Това ми е въпросът.
Предс. Данаил Кирилов:
Категорично не е така. Под служебна заетост, уточнявам, не само в рамките на Изборния кодекс, а всички случаи в Кодекса на труда, в Закона за държавния служител – това са всички командировки, това са всички хипотези на извънреден труд, които са разпоредени от избирателя, защото и журналистите поставяха такъв въпрос. Ако работодателят ми каже, че тази събота и неделя съм в командировка или съм дежурен на друго място, защото репортерът го питаха, това си е уважителна причина. По-скоро нека текстът да остане достатъчно широк, отколкото да влизаме в казуистични описания, при което ще изпуснем някоя от хипотезите.


Десислава Атанасова:
Възприемам го като реплика, г-н Председател, или отговор на въпроса. Въпросът беше да има дефиниция, защото в момента няма дефиниция на „служебна заетост” и ангажираност.
Предс. Данаил Кирилов:
Имате възможност по чл. 80 като стигнем до допълнителни разпоредби можете да направите предложение за такава дефиниция.
Димитър Делчев:
По отношение на болничен лист в ал. 4. Няма как болничният лист да е уважителна причина, а по-скоро трябва да е заболяване, доказано или удостоверено с болничен лист.
Аз имам претенции към „инцидентно отсъствие от страната”. Как се доказва дали едно отсъствие е инцидентно или не е инцидентно. Много е неясен текстът на разпоредбата, колеги.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз вече взех становище и не ми е удобно да повтарям едно и също на колегите. Може да е по-конкретно, но тогава затваряме. Тогава става още по-ограничено. Ако искате, до допълнителните разпоредби не сме стигнали, напишете една дефиниция. А ако предлагате редакции, предлагайте. Съгласен съм, че болничен лист, г-н Делчев, в критериите за изброяване, не се връзва много, би следвало да е заболяване. С това съм съгласен. А заболяването се доказва по всички възможни способи. Както и пътуванията в чужбина също се доказват, бих казал, сравнително лесно. Това е различната хипотеза от тази, която е общо оневинителна – българските граждани, живеещи в чужбина. Тоест, аз не живея в чужбина, но ако се наложи да бъда на ПАСЕ, както сега колегата Хамид е на ПАСЕ, а аз не съм на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Реплика: Това е командировка.
Предс. Данаил Кирилов:
Да, командировка е, но изваждам документ, че съм бил в чужбина.
Димитър Делчев:
Ако съм на екскурзия, това инцидентно ли е?
Предс. Данаил Кирилов:
Това не е инцидентно. Това е планирано. Това е по твоя воля.
Нека редакционно да се прецизират текстовете. Никой не възразява по това. Но възразявам срещу елемента на заяждане.
Г-н Стоилов и след това г-н Митхат Метин.
Стоил Стоилов:
Уважаеми г-н Председател.
Дами и господа, аз мисля, че сме на път да се спънем за втори път в един и същ камък. Томболата 2005 г. вече е критикувана в наблюдателните мисии на ОССЕ и на ПАСЕ.
Освен това, този български пример е даден като отрицателен пример във всички литератури, които се занимават с проблема насърчаване на избирателната активност. По този въпрос толкова.
По въпроса за санкциите. Мисля, че има един кръг санкции, които биха могли да бъдат разглеждани и това е обвързването на желанието за заемане на държавна служба и израстването в държавна служба с участието в избори. Това са именно хората, които най-пряко са заинтересовани от политическата активност в страната. Такъв пример има в Белгия. Там, включително и полицаите, като ги атестират, ги питат дали са участвали или не са участвали в избори.
По отношение на дерегистрацията. В България изборният процес е с ритъма на ръченица, т.е. ние не избираме едновременно всички власти, а през определен период от време. За това считам, че едно единствено негласуване не би трябвало да е основание за отпадане от списъка, а това да са поне две негласувания.
И трето, може би последно, считам че при този механизъм на отношение с администрацията, трябва д бъде предвиден съдебен контрол на обжалване на решението на администрация за дерегистриране на избирателя. Такъв тук не виждам да има.
И последно. Помислете за административните разходи. Какви административни усилия ще струва това и на администрацията, и на общините, и на хората да се управлява целият този процес по начина, по който вие сте го записали. Завърших.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Стоилов. За съжаление, не можах да ви слушам внимателно. Мисля, обаче, че казахте полезни неща.
За административната тежест искам да подчертая, че всъщност това е смисълът на таз неблагоприятна последица. Вменява се една административна тежест на пасивния избирател, т.е. той трябва да извърши още една процедура.
По отношение на администрацията, на която това й е работата, пък имаме другия ефект на верификация на списъците. Защото това би следвало да даде най-ясната представа, както каза г-жа Цонева, за корпуса на гласуващите и за корпуса на отсъстващите и респективно за корпуса на индиферентните и неучастващите.
Г-н Метин, заповядайте.
Митхат Метин:
Ще бъда кратък. Уважаеми колеги, г-н Председателю, уважаеми гости, като пряко следствие от задължителното гласуване естествено е, че тези последици в този параграф аз не ги възприемам и няма как да ги възприемам.
По отношение на изпълнението на моралния граждански дълг за гласуване с томболи, с дерегистрации, с административни наказания не мисля, че можем да повишим доверието на избирателя към политическата система, към партиите, които се явяват на избори и така насетне.
Какво значи да дерегистрираме, след като не сме участвали на избори, да дерегистрираме българския избирател, да му вменим задължение впоследствие с нотариално заверено пълномощно ние ще създаваме – колко беше колега заверката на подпис – 3 или 4 лв., ние ще създаваме на нотариусите работа, за да се включат обратно в изборния процес.
Също така и за уважителните причини. Трябва да се доказва, вменяваме на избирателя да се доказва пред административната власт кое е инцидентно и кое е неинцидентно пътуване или отсъствие.
Всичко това, уважаеми колеги, на мен ми говори и за служебни победи, и за крайния ефект, който се цели от колегите, които са вносители на тези предложения за намаляване на броя на избирателите в избирателните списъци в България.
За това аз няма как да подкрепя тези предложения. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на колегата. Г-жа Цонева.
Антоанета Цонева:
Благодаря, че ми дадохте възможност за втори път да взема отношение.
И тъй като очевидно гласуването става задължително, съпроводено с някакъв вид санкция чрез дерегистрация, тези които не искат да бъдат дерегистрирани от списъците ще трябва да се явят пред урните и ако не искат да гласуват за никого, трябва евентуално да унищожат бюлетината.
Искам да попитам ще има ли възможност, както е в други страни, в които има задължително гласуване, да има бяла бюлетина или пък гласувам срещу всички.
Предс. Данаил Кирилов:
Квадратче „неподкрепям никой” или „негласувам за никой” ще има. Като стигнем до бюлетината лично ще го предложа, ако г-н Митев, който е основен вносител на предложението на Патриотичния фронт и разбира се, ако се приемат тези промени. Защото това все пак има смисъл като изначална предпоставка. Обявил съм го отдавна.
Г-н Делчев за процедура.
Димитър Делчев:
Всъщност е предложение по чл. 80 от правилника.
Тъй като имаше и такова предложение, аз го припознавам, в чл. 242, ал. 1. Неупражнилите избирателното си право лица, да се добави „в рамките на два последователни избора, без уважителни причини се заличават от избирателните списъци” и оттам нататък нормата продължава същата.
Тъй като има много неясноти и се налага да се правят различни препратки и недомислици, по принцип няма да подкрепя този текст, но все пак, ако той мине, би ми се искало да има тази поправка, за да е ясно, че хората няма да бъдат дерегистрирани само след един избор. Мерси.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз се изненадвам от това предложение, защото вие бяхте поддръжници на активната регистрация. То активната регистрация е същата тежест, като пасивната дерегистрация. Но, о’кей, ще го гласуваме – в два последователни избора.
Димитър Делчев:
Ние предложихме активна регистрация в рамките на 10 години, т.е. за период от 10 години. В рамките на тези 10 години може да има и 8, и 9, и 10. А предложихме и кампания.
Предс. Данаил Кирилов:
Тъй като Вие с Атанасова ще пишете допълнителна разпоредба, давам за справка текста от 1919 г. „Всеки избирател, който без уважителни причини не е гласувал, наказва се с глоба от 20 до 500 лв. в полза на надлежните общини. Уважителни причини са: болест на избирателя, смърт или тежка болест на домашните му, далечно отсъствие, непреодолима сила и други подобни.”
И директор Митева пожела да се включи в дебата.
Ива Митева:
Аз имам по отношение на чл. 242б, ал. 2 по отношение на заявлението ми се струва, че трябва да се подава не до съответната общинска администрация, а по-скоро до съответните органи по чл. 23, ал. 1, тъй като там и в целия кодекс има възможност да се подават и до кмета на района, до кметството, а не само до общината. Нека да не ги ограничаваме хората.
По отношение на 30-дневния срок.
Предс. Данаил Кирилов:
Тази администрация не е ли общинска администрация.
Ива Митева:
„Органите по чл. 23, ал. 1” борави кодекса целия, за да е по-коректно.
И второ, след като мине 30-тия ден и те са заличени, това което казахте за дописването може би е хубаво да кажем, че когато лицето е било заличено, че се вписва в избирателните списъци по реда на чл. 39 и 40, поне да спазим тези изисквания на кодекса, свързани – да отиде в хипотезата преди изборния ден какво да направи, и ако е в изборния ден, да отиде до кмета да си го вземе. Иначе как ще стане това, след като е вписан вече в заличения списък. Защото ние казваме, че го вписваме в забранителния по чл. 38 на практика. И би трябвало да се спазва процедурата по чл. 39 и чл. 40. Ами как, ако е в забранителния списък?
Другото ми притеснение, само обръщам внимание, най-върлите критики на Венецианска комисия и ОССЕ са свързани с дописванията в списъка. Ние ще имаме тук масови дописвания в изборния ден, т.е. ще отидем в другата крайност, за което неминуемо ще ни връхлетят критиките на ОССЕ и Венецианската комисия за това, ако дадем това масово дописване в изборния ден. Поне нека да има възможност предизборния и в изборния и да го вържем с тези забранителни списъци.
Предс. Данаил Кирилов:
Вече обявих за чл. 242б, че ще направя предложение за допълнение в ал. 2 след думите „30 дни преди изборния ден”, се добавя „а след този срок се прилагат съответно чл. 33, 39 и 40 от Изборния кодекс.”
Защото трябва да се уреди обжалването. Това е правилна бележка.
Г-жа Нейкова.
Камелия Нейкова:
А по отношение на списъка за заличените лица може би трябва да се обърне внимание, че той се публикува 10 дни преди изборния ден. Не по-късно от 30 дни преди изборния ден те няма как да знаят тези лица, че са в списъка, ако не го предполагат. Като не са гласували на предходните избори, би трябвало да се сетят, че те ще фигурират в този списък, за да подадат заявление в този срок.
Ива Митева:
Нали идеята беше, че на 40-тия в предварителните списъци те ще видят, че ги няма вътре.
Камелия Нейкова:
Те ще видят, че ги няма, ще подадат заявления до 30-тия ден и после ще се окажат в списъка на заличените лица, ако не са подали това заявление. Тоест, те ще имат повече от една възможност.
Предс. Данаил Кирилов:
Други бележки? Г-н Митев.
Христиан Митев:
Аз ще направя предложение по чл. 80, ал. 4 чисто редакционно, свързано с изказаните съображения в ал. 2.
„Заявлението да се подава до органа по чл. 23, ал. 1.” И там да завърши изречението. Думите „до съответната общинска администрация по постоянен адрес” се заменят с израза „органа по чл. 23, ал. 1”.
И в ал. 4 изречение второ, изразът „болничен лист” да бъде заменен с думата „заболяване”. Благодаря.


Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Други предложения, редакционни? Г-н Христов.
Емануил Христов:
Аз бих искал да изясним заличените лица в списъците за гласуване ще бъдат ли заличени в списъците за национални референдуми или за местни референдуми. Тоест, ще важи ли и за двете. Тъй като тук се направи предложение два поредни избора и т.н. Това е единият ми въпрос.
А другият, ако разрешите, малко назад да се върна по отношение на предложението на господата Славов и Димитров за промяна в ал. 1, буква „а” за 5% отстъпка от дължимия данък. Според мен, това поставя в твърде неравнопоставено положение самите избиратели. 5% първо не е малко и излиза, че хората, които са по-заможни, ще имат по-голяма облага от цялата работа, а тези, които са пенсионери, и нямат такива доходи, и тези които са на минимална заплата почти нищо няма да получат и може да има обратен ефект и да се каже, че това се прави с цел хората, които имат повече пари да получат по-голяма отстъпка.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Христов. Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
По направената забележка (не бележка, просто мнение), добре мнение, разбира се, че по-заможните ще получат по-голямо облекчение, както на базата на системата, която сме възприели, по-заможните плащат по-голям данък.
Аз исках да кажа нещо друго. Понеже не съм чул от колегите коментари по отношение на числото „5”, дали да бъде 5, или 3, или 2, или 1 - ние сме готови да дебатираме по тази тема в случай че можем да намерим общ език по отношение на числото. За мен тази мярка наистина е най-добрата по отношение на стимулите, тъй като, пак казвам, тя стимулира работещите хора, които са основната част от населението в страната.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Няма повече изказвания.
По предложенията по чл. 80. Не съм сигурен дали бях изчерпателен. Но за яснота, в случай, че вместо чл. 242а, така както е предложен от Митев, Симеонов и Кирилов се възприеме предложението на Петър Славов и Мартин Димитров – „на лицата, упражнили избирателното си право могат да се предоставят стимули” предлагам да се добави след запетайка или като ново изречение: „Видът и размерът на стимулите се определя с решение на Министерски съвет.”
Да може да е: „Методът, видът и размерът на стимулите се определят с решение на Министерски съвет.”
Поддържам си предложението за изречение четвърто към ал. 2 на чл. 242б. След „Заявлението за вписване в избирателните списъци се подава не по-късно от 30 дни преди изборния ден” се добавя „а след този срок се прилагат или съответно, или съгласно (както е по-прецизно за редакторите) по реда или условията по чл. 33, чл. 39 и чл. 40”.
Нека да е ясно и за конституционните съдии, и за гражданските организации, които се притесняват, че няма ред за обжалване. Нека да е ясно, че дори има повече от една процесуална възможност за обжалване във всеки един момент.
Г-н Гетов.
Иван Гетов:
Имайки предвид, че предварителните списъци се обявяват 40 дни преди изборния ден, предлагам този срок от 30 дни за подаване на заявленията да стане малко по-дълъг преди изборния ден, за да могат да бъдат включени всички онези, които подадат заявления още в предварителните списъци.
Ива Митева:
Идеята тук е като излязат на 40-тия ден и те се видят, че ги няма да могат да реагират. Защото иначе те няма да знаят, че ги няма в списъка. Това беше идеята на този срок, за да може да се видят някъде, че ги няма.
Иван Гетов:
Да направят справка в предварителните и въз основа на справката да подадат заявление. Тоест, между 40-тия и 30-тия ще има голямото стълпотворение от подадени заявления. Или по-скоро в изборния ден ще бъдат дописвани. Тук, ако се приеме въобще въпросът за дерегистрацията и повторната регистрация, много ми се ще да се даде правото на ЦИК да регламентира този въпрос със свое решение. Всички тези списъци на хората, подали заявление, трябва да ни бъдат дадени на нас, за да ги включим в списъците изобщо. Тук има срокове и задължения на институции, които трябва да се регламентират
Предс. Данаил Кирилов:
Те си имат това право. Колеги, изпуснахме ли нещо от предложенията по чл. 80 и по редакциите? Записал съм предложението на г-н Делчев за два последователни избора. На г-н Митев съм записал „заболяване” и „общинската администрация”.
Окончателно закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Най-напред предложенията на Михаил Миков и група народни представители, на Мустафа Карадайъ и група народни представители, и на Кирил Цочев и група народни представители § 97 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Който е против отпадането? Пет против. Въздържали се? Двама „въздържали се”. 4 на 7 – не отпада § 97.
Предлагам да има разделно гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Петър Славов и Мартин Димитров в първата част – „На лицата, упражнили избирателното си право, могат да се предоставят стимули.”
Към това предложение подлагам на гласуване и моето предложение по чл. 80, ал. 4 за редакция, „като методът, видът и размерът на стимулите се определят с решение на Министерски съвет.”
Който е „за” предложението за добавка, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за” предложението по чл. 80. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма.
Подлагам на гласуване текста на Славов и Димитров заедно с приетото предложение по чл. 80. Който е „за”, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Трима „против” Въздържали се? Няма.
Приема се предложението на Славов и Димитров за стимули по решение на Министерски съвет.
При това положение предложението на Митев, Симеонов и Кирилов за чл. 242а се отхвърля. Който е „за”, да се отхвърли чл. 242а от предложението на Митев, Симеонов и Кирилов, моля да гласува „за”. Тринадесет „за”. Томболите отпадат с 13 гласа „за”. Кой иска томболи? Кой е против отпадането? Нула „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Томболите отпаднаха.
По втората част от предложението на Славов и Димитров – „отстъпка в размер на 5 на сто от дължимия данък върху облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица за годината”. Който е „за” това предложение, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”. Не се приема облекчението от 5% от данъка върху общия доход.
Подлага на гласуване по принцип третото последно предложение на Славов Димитров – „До въвеждане на дистанционно електронно гласуване за българските граждани, живеещи в чужбина, се счита, че е налице уважителна причина при неупражняване на избирателното право.”
Казвам по принцип, защото по-нататък в ал. 4 на предложения чл. 242б има същото предложение (ал. 6).
Който е за това обстоятелство принципно да бъде включено като уважителна причина, моля да гласува „за”. Тринадесет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Нула „въздържал се”.
При това положение пристъпваме към предложението на Митев, Симеонов и Кирилов, от което чл. 242а има друго съдържание, такова каквато приехме по първото предложение на Славов и Димитров заедно с предложението по чл. 80, а именно: „На лицата, упражнили избирателното си право, могат да се предоставят стимули, като методът, видът и размерът на стимулите се определят с решение на Министерски съвет.”
Пристъпваме към чл. 242б по предложението на Митев, Симеонов и Кирилов.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 80 на колегата Делчев след израза „неупражнилите избирателното си право лица” да се добави „в два последователни избора”. Който е допълнението, предложено от колегата Делчев, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема предложението по чл. 80 на колегата Делчев.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Митев – „общинска администрация” да се замени „от органа по чл. 23, ал. 1 по постоянен адрес”. Тук предложението е, бих казал, за унифициране на наименованието в препращащия механизъм.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за” поправката на Христиан Митев. Против? Шест „против”. Въздържали се? Няма. Приема се добавката „Митев”.
В същата ал. 2 и аз направих предложение по чл. 80, ал. 4 след края на текста се поставя запетая и се добавя „а след този срок съобразно или съгласно членове 33, 39 и 40.” Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Няма. С 9 на 6 допълнението се приема.
Пристъпваме към другото предложение по чл. 80. То беше на колегата Христиан Митев – „болничен лист” да се замени със „заболяване”. Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Няма. Приема се.
Това е по предложенията.
Остава да гласуваме приетите предложения заедно с текста на предложителите Митев, Симеонов и Кирилов за чл. 242б. Който е съгласен да приемем текста на предложението заедно с редакциите, които приехме току-що, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Шест гласа „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. 9 на 7 – приема се текстът на чл. 242б с приетите редакции и предложението на Митев, Симеонов и Кирилов.
Подлагам на гласуване оригиналния текста на вносителя Валери Симеонов и група народни представители за § 97. Това са глобите и санкциите от социални помощи. Който е „за” отпадането му, моля да гласува „за”. Петнадесет гласа за отпадането на оригиналния текст. Против отпадането? Няма. Въздържали се? Няма.
Колеги, с приключихме § 97, за добро или за лошо.
Пристъпваме към § 98. Имаме текст на вносител, който е Цветан Цветанов и група народни представители.
Имаме и предложение на Кирил Цочев и група народни представители § 98 да отпадне.
Г-н Никифоров има думата.
Лъчезар Никифоров:
Аргументът ни да отпадне § 98 и да остане старото съдържание на чл. 243, който го намираме за напълно резонен и достатъчен.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Казак иска думата.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги,
Г-н Председател, кой е вносител на този текст, на основния текст?
Предс. Данаил Кирилов:
Цветан Цветанов и група народни представители, както уточних преди малко.
Четин Казак:
Колеги, тук всички сме юристи. Аз мисля, че не може по такъв начин да се дерогира Конституцията. Сегашният действащ текст на чл. 243 едно към едно повтаря чл. 42 от българската Конституция, където ясно и изчерпателно са написани условията, при които може да се упражнява активното избирателно право. Тоест, абсолютно недопустимо е според чл. 42 от българската Конституция да гласуват, т.е. да упражняват активното си избирателно право лица, които изтърпяват наказание лишаване от свобода. Така пише в чл. 42. В Конституцията не се разграничава дали изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е за тежки престъпления или не. Няма такова разграничение в Конституцията.
Така че ако се приеме това предложение, което в момента е направено от Цветан Цветанов, то е в крещящо противоречие с българската Конституция и 100% ще бъде обявено за противоконституционно от Конституционния съд. Да не си правим подобни експерименти. Знам, че има препоръки на ОССЕ, включително, но докато не се промени текстът на българската Конституция и първо трябва да се промени текстът на Конституцията преди да се променя Изборният кодекс специално в този случай. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, смисълът на конституционния текст е и в това, че лицето е лишено от свобода. То е под определен контрол и няма как да има свободно волеизявление. Тук не става въпрос за вида на престъплението – дали е тежко или не.
Аз напълно споделям казаното от колегата Казак, че това би било един абсолютно противоконституционен текст. Но, за съжаление, г-н Казак, няма да е първият противоконституционен текст, който тук се гласува от управляващото мнозинство.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Георгиев, на микрофона ,за да може Конституционният съд да съобрази после съображенията на конституционното крило в правната комисия.
Чавдар Георгиев:
Доколкото си спомням по памет, текста на Конституцията не прави разграничение между пълно и ограничено запрещение. Когато има основание дадено лице да бъде поставено под каквато и да е запрещение, това означава, че то не може само да контролира постъпките си и да се грижи със себе си. Има проблеми с неговата воля. И затова Конституцията прави това изключение за всички лица, които са поставени под запрещение, а не само тези, които са под пълно.
Така че това е изключително фрапиращ пример за противоконституционен текст, който управляващото мнозинство се опитва да наложи. И аз знам защо се опитва да го наложи. Именно защото определена категория лица мога да бъдат използвани и да им се влияе в местата за изтърпяване на наказанията да гласуват по пределен начин. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Георгиев, и Венецианската комисия мисли така, че има точно такива лица.
Чавдар Георгиев:
Престанете да ни плашите с Венецианската комисия като с бостанско плашило.
Предс. Данаил Кирилов:
Вижте решението на Европейския съд. Решението на Европейския съд е срещу Русия.
Чавдар Георгиев:
Вие гледайте България, а не Русия.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз очевидно съм емоционално обвързан с това предложение. Поддържам го изцяло. Развили сме над 4 страници аргументация в мотивите. Посочили сме становищата и на Венецианската комисия и на ОССЕ и практиката на Европейския съд по правата на човека, включително съдебното решение срещу Русия. Не искам да повтарям мотивите, за това ще помоля г-н Казак да довърши дебата и гласуването по този параграф.
Заповядайте, г-н Казак, да председателствате заседанието.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз изрично подчертах. Знам препоръките на ОССЕ и на Венецианската комисия. Знам решенията на съда в Страсбург. Но в България има действаща Конституция. Докато тя не се промени, там текстът е изричен. Конституционният съд няма какво друго да направи, освен да приложи текста на Конституцията. Знаете го много добре. Не може Конституционният съд да пренебрегне изричния и ясно изписан текст на Конституцията и да прилага препоръки и решения на съда, което пък не касае пряко България.
Така че решението може да е правилно, може да е в унисон с европейските стандарти, но подходът е некоректен. Първо трябва да се промени конституционният текст и тогава да се промени Изборният кодекс. Иначе ще бъде отменен от Конституционния съд на 100%. Това е моето мнение.
Има ли други желаещи да се изкажат. Г-н Гетов, заповядайте.
Иван Гетов:
Искам да напомня нещо, което е във връзка с технологията на гласуването на тези лица. Съгласно един стар текст на Закона за лицата и семейството на подобна група лица трябва да бъде назначен попечител. Тази група лица на ограничено запретените трябва да извършват правни действия единствено със съгласието на попечителя. Тук ще възникне някакъв казус може би с технологията на гласуване на подобен вид лица, за което трябва да се помисли от страна на ЦИК. Да не говорим за казуса за валидно изразената воля за гласуване на подобни лица.
Технологично трябва да се помисли този въпрос, след като лицата са с попечител.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Други желаещи да се изкажат? Няма. Тогава да прекратим дебатите и да преминем към гласуване на § 98 по вносител.
Подлагам на гласуване предложението на Кирил Цочев и група народни представители за отпадането на § 98. Който е „за”, моля да гласува. Седем гласа „за”. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Девет гласа „въздържали се”. Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване основния текст на § 98. Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Пет гласа „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. 7 на 6. Текстът на § 98 се приема.
Чавдар Георгиев:
Аз предлагам да прегласуваме, г-н Председател.
Предс. Четин Казак:
Добре. Беше поискано прегласуване.
Подлагам отново на гласуване § 98 по вносител. Който е „за” § 98, моля да гласува. Седем гласа „за”. Против? Пет гласа „против”. Въздържали се? Двама „въздържал се”. 7 на 7 – не се приема § 98. Благодаря.
Преминаваме към § 99 по вносител.
Има направено предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители за отпадане на § 99.
Има предложение на Явор Хайтов и група народни представители.
„§ 99. В чл. 247 се създава ал. 2.
(2) Решенията на Централната избирателна комисия по ал. 1, т. 2 и т. 3 могат да се обжалват пред Върховния административен съд по реда на чл. 58.”
И предложение на Михаил Миков и група народни представители за отпадане на § 99.
Има ли желаещи да се изкажат?
Колеги, експертът предлага да се разгледат § 99 и § 100 в пакет.
§ 100. В чл. 249 се правят следните изменения и допълнения, където са предложени трите многомандатни избирателни района в чужбина.
Има предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители за отпадане на § 100.
И предложение на Михаил Миков и група народни представители за отпадане на § 100.
Тук пак не е посочено колко мандата ще има. Тук са предложени три района. Аз мисля, че ние приехме в началото да има един район в чужбина.
Ива Митева:
И § 101 за чл. 250, където Централната избирателна комисия определя броя на мандатите за всеки многомандатен изборен район, също. Въобще тези три текста да ги гледаме в пакет.
Предс. Четин Казак:
Добре. Колеги, трябва първо да решим един ли ще бъде или три ще бъдат многомандатните избирателни райони в чужбина. След това да видим броя на мандатите в единия или в трите избирателни района в чужбина дали ще се фиксират тук, или ще се фиксират в методиката на ЦИК?
Г-н Славов има думата.
Петър Славов:
Уважаеми колеги, предложението на три района в чужбина е наше и тук логиката защо са три, а не един, считаме, на първо място, че това е по-коректно към българските граждани, живеещи в чужбина, тъй като очевидно има различия в районите, в които те живеят. Има очевидно голяма разлика и в това дали живеят в Северна и Южна Америка или в страни от Европейския съюз най-малкото като географска близост с оглед водене на кампания, народен представител, който евентуално ще бъде избран и ще ги представлява и въобще провеждането и на самата кампания.
Ние сме се опитали по географски признак да групираме три района, като основният мотив, виждате, единият е на база Европейски съюз – страни от европейското икономическо пространство и Балкански полуостров. Вторият обхваща Северна и Южна Америка, Австралия и Япония и т.н. и в третия остават страните от Азия и Африка и останалите държави, които не са в район 1 и 2. Надяваме се наистина по този начин да се постигне едно по-справедливо разпределение на мандатите спрямо сънародниците ни в чужбина.
И преди всичко защо въобще предлагаме подобно нещо - да има регион в чужбина, мисля, че много пъти е коментирано, но въпреки това ще си позволя да кажа, че очевидно системата в момента и през последните години показа доста недъзи и бих казал е крайно некоректна към нашите сънародници, които живеят там. А там наистина става дума за големи диаспори, които остават непредставени в националния парламент. А за съжаление, техните гласове механично биват прелети в националния резултат и не се знае или впоследствие се разбира кое точно къде отива и често служат, включително, за изкривяване на изборния резултат и за промяна на националния вот на нашите сънародници, които живеят в България.
И не на последно място, сънародниците ни в чужбина не могат да гласуват за личности. Те гласуват само за листи, само за партии, а не това е смисълът на промените от последните години на Изборния кодекс, които внесоха и елемента на мажоритарност чрез преференцията. И очевидно, за да може да се гласува за личност чрез преференциален вот, е необходимо да има и листа на предложени народни представители, което сегашната система не позволява, тъй като няма многомандатен район в чужбина.
Това е съвсем накратко какви са ни мотивите, за да предложим създаването на многомандатен изборен район в чужбина и даже на три района.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Славов. Вие поддържате вашето предложение да има три многомандатни избирателни района. Добре. Други колеги? Чавдар Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, позицията на БСП- лява България винаги е била против създаването на многомандатен или какъвто и да е - на три, или на един район в чужбина. Концептуално, според нас, това е сбъркано. Няма как ние да определяме мандатите в чужбина. Очевидно е, че неможе да има същата връзка между избирател в чужбина и избирател на територията на страната.
Освен това, по този начин ние разпростираме действието на нашите закони едва ли не върху целия свят. Разберете, това е грешно и няма как да стане. Никога не сме оспорвали правото на българите в чужбина да гласуват, доколкото това е възможно и доколкото се позволява от съответното законодателство. Но ние да определяме гласовете от чужбина, като един, три или 5 многомандатни райони, за които да се гласува, това просто няма как да стане.
За това аз категорично ще бъда против и призовавам всички колеги да се замислят върху последиците от този текст.
И още веднъж казвам, нека да не правим от Изборния кодекс една огромна каша, която след това ще се чудим как ще сърбаме и духаме.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Реплики към изказването на г-н Георгиев. Г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Георгиев, надявам се, разбирате, че изключването на сънародниците ни, които голяма част временно живеят в чужбина, от обществено-политическия живот може да се окаже причина те трайно никога да не се върнат в България. Надявам се, че вие не искате да направите това и все пак някой ден, когато икономическите условия в страната ни се подобрят, когато ситуацията се промени, да намерим начини да убедим тези наши сънародници да се върнат тук и да бъдат полезни и на обществото, и на себе си, и на близките си. От БСП често говорите за демографска криза и всеки ден ни обяснявате с колко е намаляло населението на България, а не виждате очевидната възможност чрез интегриране и чрез приобщаване на нашите сънародници, които са прогонени заради на практика краха на икономиката на България след 45-те години комунизъм, изпратени в чужбина, за да се препитават и да издържат и близките си да потърсим начин те да бъдат върнати.
Аз като ви слушам, очаквам следващото ваше предложение, което да дойде от БСП, да се забрани възможността да има двойно гражданство и направо да им се взима и българското гражданство и те да си стоят там. Това е некоректен подход и аз апелирам към вас – помислете. Много от тези хора са високо образовани, с професии, ако те се върнат в България и от това само може и страната на спечели и обществото да спечели. Нека да не търсим начини как да ги изключим и да ги изгоним, а напротив, да мислим в обратната посока.
Предс. Данаил Кирилов:
И аз имам кратка реплика по изявлението на г-н Георгиев, че сме разпространявали действието на българския закон в чужбина. Той и сега действа в чужбина така както си го представяте по отношение на българските граждани там, защото те имат всички задължения, които произтичат от националното законодателство и те са длъжни да ги спазват като български граждани, както имат и всички права. Така че не приемам твърдението на екстериториалност на закона и подчертавам, че и в сегашните си разпоредби за образуване на секции в чужбина, аз упражняването на правото на глас на български избиратели в чужбина, той по вашата логика и сега има екстериториално действие. Той действа по отношение на българските граждани, доколкото е относимо към тях и доколкото имат субективни права и задължения по него.
Г-н Каза за трета реплика, вероятно. Ако е изказване, преди това г-н Георгиев има правото на дуплика.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Първо, да отговоря на колегата Славов.
Уважаеми колега Славов, след като тези хора са предпочели да бъдат в чужбина, те по собствена воля са скъсали малко или много с обществено-политическата обстановка, която е в България и то по собствено желание. В момента младите хора предпочитат изхода на Терминал 2, обаче не заради комунизма и глупостите, които се чуват на тази тема, а заради точно неолибералния преход и налагането на жестоки икономически условия и потъпкването на социални права, които главно дясното управление върши в тази страна.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Георгиев, това е за трибуната. Тези неща се приказват от трибуна. Цялото десетилетие на този век българите са на Терминал 2, което управление не беше неолиберално. Беше ваше.
Чавдар Георгиев:
Аз искам да кажа следното. Ние няма да попречим на връзката между хората и родината, ако не създадем многомандатен един, или два, или пет района в чужбина. Напротив, ако те са толкова загрижени за Отечеството, ще имат желание да се върнат и да гласуват тук един ден, когато решат, че са достатъчно припечелили в чужбина.
А що се отнася до екстериториалността, тя де факто е ограничена, г-н Председател. И нормите, които са за изборния процес тук в страната няма как да ги сравним с тези в чужбина. Аз затова казвам, не приравнявайте механично действието на националния закон навсякъде по света.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Г-н Казак. След това г-жа Цонева и г-н Стоилов.
Четин Казак:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, аз на първото заседание, когато стана дума за гласуването в чужбина казах аргументите си. За мен е крайно неудачно като идея, необосновано. Първо, това ще ощети неминуемо избирателните райони в България, било то малките, било то столичните избирателни райони, тъй като ще отнеме мандати от страната. (Ще отнеме, да.) И най-вероятно ще отнеме мандати точно от столицата, които гласуват за десницата и за ГЕРБ. Защото малките райони не могат да останат с по-малко от 4 мандата. Казах го и предния път. Иначе ще се получи липса на какъвто и да е политически плурализъм в тези райони, ако паднат под 4 мандата във Видин, Търговище, Габрово и Силистра.
Второ, абсолютно произволно е това разпределение по райони. Какво общо има Африка с Европа, с Азия и т.н. – третият многомандатен избирателен район е абсолютно произволно събран.
Също така и втория – Южна Америка, Австралия, Япония, Нова Зеландия. Общо взето какво общо имат българите в Америка с българите в Нова Зеландия или в Япония. Какви общи проблеми имат?
И не на последно място тези народни представители, които ще бъдат избрани, първо, по никакъв начин няма да могат да представляват тези райони, второ, има реалния риск, съществува такъв риск, огромната част от българските граждани в чужбина да останат непредставени, поради простата причина, че могат да гласуват за партии уж на българите в чужбина, като „Другата България”, които след това обаче да не могат да прескочат общата 4% бариера, т.е. ще се окаже, че 100 хиляди наши сънародници да гласували за дадена партия на българите в чужбина, и изведнъж тя не е прескочила 4% бариера и се е оказала непредставена в българския парламент и всички гласове на гласувалите в чужбина ще окажат разпределени между другите партии. Това е реалният риск, когато има такъв избирателен район в чужбина.Тоест, ще гласуват хората с надеждата, че някой ще ги представлява и накрая да останат непредставени. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Ще си позволя да взема първа реплика по Вашето изказване.
Първо, по представителността. Ние смятаме, че при всички положения предоставяме по-широка възможност за представителност пред българите в чужбина. Тоест, българите в чужбина ще имат възможността да издигат и собствени листи в този многомандатен район, включително тези участници в изборите, които издигат листи в другите национални МИР, ще мога да издигат листи и в многомандатния избирателен район извън страната или чужбина.
По отношение на връзката избирател и представител. Тя по-лоша не може да бъде, отколкото е досега. Защото сега тя е абсолютно анонимна. Сега нямаме такава връзка. Избирателят в чужбина в крайна сметка дори не знае коя от националните листи е подкрепил. Но сега поне ще знае и ще може да индивидуализира, да персонифицира и да каже: Това са четиримата наши народни представители, които са основните представители на българите извън чужбина. Възможно е и в рамките на тези четирима представители да има такива избрани от национално представените партии, но може да бъде и от формирования за участие специално за този многомандатен избирателен район в чужбина.
Четин Казак:
Те няма да прескочат 4% бариера.
Предс. Данаил Кирилов:
Точно това пропуснах. По отношение на тези последици, прескачат или непрескачат 4% граница, и сега е така. Който не стигне тази граница, няма пряко представителство в националния парламент. Какво да е правилото за чужбина? Там да кажем, че прагът е 1%? Нека и там е 4%, нека и там да се борят, бих казал наравно, макар и в различни територии, но да се борят и националните листи с листите на гражданите в чужбина. След като имаме толкова голяма активност на организации на българи в чужбина, и в миналия парламент и при работата на този кодекс, който изменяме сега, те имаха множество организации, които представиха, нека да има тази възможност и да се борят да стигнат 4%. Включително като започнахме, един от водачите на тези организации – Стефан Манов, за пореден път ми е изпратил SMS, на който не съм могъл да отговоря. Те се интересуват, непрекъснато следят, гледат телевизиите български, които се излъчват в чужбина, и живо се интересуват по това.
Още една реплика на г-н Славов.
Петър Славов:
Колега Казак, аз ще се опитам да ви дам в моята реплика, или по-скоро да апелирам към Вас за един по-граждански поглед на нещата. Тясно партийният поглед мисля, че в тази ситуация не е добър и не е добре да се мисли през призмата на коя партия къде би загубила в страната някакъв мандат, пък евентуално би била ощетена и т.н. през чисто тясно партийния поглед. Защото виждате, нещата са динамични и се променят. Примерно, ако доскоро ДПС активно настоявахте за гласуване в Турция сред българските изселници, сега усещам като чели позицията ви леко се променя, да не кажа силно, след появата на конкурент, който също заявява претенции към техния вот. Така че нека да търсим разумното решение, което да е в полза на всички, а не тясно партийното. Аз и преди ви казах, разсъждавайте на плоскостта, че на тези наши сънародници от чужбина нещо им е отнето и то им се връща, а не че те отнемат нещо от своите съграждани в България. Те на практика трябва да имат равни права и задължения и с останалите български граждани, независимо къде живеят. Нали е така.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. За дуплика г-н Казак.

Четин Казак:
Уважаеми колеги, искам дебело да подчертая, че нашата позиция е принципна. Не е тясно партийна! Нашият чисто партиен интерес дори е в полза на това да има отделен избирателен район в чужбина, тъй като знаете, че повече от половината от гласовете от чужбина идват за ДПС. Нямаме никакви колебания в това отношение и нашата позиция е абсолютно непроменена независимо коя партия възниква на българския небосклон политически и ни зарязва. Ние видяхме през годините толкова партии изгряха и залязоха, а ДПС си е тук вече 26 години и ще продължава да бъде. Така че нямаме абсолютно никакви притеснения.
Що се отнася до отнемането на права, г-н Славов, Вие първо върнете правата, които отнехте на българските граждани в чужбина, като въведохте уседналостта, защото там наистина им отнехте конституционни права. Върнете им правото да гласуват на местни избори и тогава мислете дали връщане някакво друго отнето право. Друго отнето право нямат българските граждани в чужбина. Единственото право, което им отнехте, по отношение на избирателните права, е правото да гласуват на местни избори чрез въвеждането на уседналостта. Аз говоря общо за всички, които са подкрепили тази идея, включително и Реформаторският блок.
Що се отнася до принципните аргументи.
Първо, аз не виждам къде е потенциалът да има три многомандатни избирателни района. На базата на гласовете, които се получават от чужбина, най-много един многомандатен район може да запълни мандати, т.е. да има 4-5 мандата. Най-много един, а три – абсурд. Просто няма толкова гласове.
И пак повтарям, ако някой си мисли, че от това нещо ще спечели някой дивиденти, жестоко се лъже, било то старата десница, било то – новата. Ще видите и тук искам да отговоря на това, че и сега е била така ситуацията. Не, колеги, като създадете многомандатен избирателен район в чужбина, такива партии, които иначе са абсолютно непредставени в страната като „Другата България” или ще възникнат други организации на Стефан Манов и т.н., Партия на българите в Европа, Партия на българите в Америка, ще тръгнат да правят кампания, защото ще им се създаде илюзията, че могат да бъдат избрани техните кандидати точно от тези избирателни райони или от този избирателен район. Ще се получи така, че българите ще гласуват за тях, а не за традиционните партии в България, като Реформаторски блок, ГЕРБ, БСП и т.н., след което, обаче, няма да прескочат общата 4% бариера тези партии и тези сънародници за пореден път ще останат измамени, излъгани. Ето това ще се получи. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Следващото изказване е на г-жа Антоанета Цонева. След нея г-н Стоилов.
Антоанета Цонева:
Тъй като и аз съм в контакт непрекъснато със Стефан Манов, а той не може да е тук, трябва да кажа следното.
Стефан Манов е представител на Временните обществени съвети в чужбина, един от най-активните им представители.
Според данни на Световната банка българите, които живеят в чужбина внасят най-малко 1 700 000 000 лв. в България годишно. Тези хора трябва да са свързани със страната не само заради това. Това е само една данна, която е абсолютно суха. Ние поддържаме това да има район в чужбина и те да могат да се възползват от това си право.
Трябва да се има предвид, че България е уникална страна по отношение на това къде се намират нейните избиратели. Колко избиратели има в страната и колко избиратели има в чужбина. Няма такава друга страна, може би единствената аналогия може да бъде с Ирландия. Просто част от избирателния корпус поради ред причини се намира извън страната. За това, когато се правят изборни правила, това винаги трябва да се взима предвид. Тези хора трябва да могат да гласуват. Най-малко 1.5 милиона са избирателите в чужбина. Никой не знае и в тази връзка е моят въпрос - на каква база ще се определят мандатите. Тук е посочено на база данни на Държавната агенция за българите в чужбина.
Само още малко информация ви давам. Ние правихме едно математическо моделиране. Ако гласовете, които са дадени в чужбина за последните 4 парламентарни избора се разпределят през партиите, които са участвали и които са получили гласове в чужбина, 2005 г. това са щели да бъдат 5 мандата, 2009 г. - 8 мандата, 2013 г. – 8 мандата, и 2014 г. – 10 мандата. Имайте това предвид, когато решавате какъв да бъде броят на мандатите. И във всички тези случаи ДПС никога не е била с по-малко от 5 мандата. Това също искам да го подчертая, така че нищо не се губи. А по-скоро мандатите трябва да са повече от 3 или 5, както г-н Казак казва, а трябва да са нещо от порядъка на 8-9.
Предс. Данаил Кирилов:
Няколко думи не като реплика към г-жа Цонева, а по-скоро като обяснение.
Г-жо Цонева, в тези текстове Вие виждате предложенията на колегите реформатори и това, което е на база Държавната агенция за българите в чужбина.
Антоанета Цонева:
Аз коментирам принципно и някаква методология трябва да има.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние имаме принципно друго предложение. Другото ни предложение най-добре ще се види в методиката. Ние ще предложим да бъдат 4 мандатите и методиката да се разработи на база на това, да кажем изключване – че изключваме 4 мандата за един многомандатен избирателен район в чужбина.
Антоанета Цонева:
Тоест, вие давате минимума.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние даваме минимума, защото това е първи опит и затова казваме на база на гласуването на последните съответни избори, но не повече от 4 мандата. Като се установи този механизъм, ако се окаже, че това ограничение от 4 мандата е непропорционално, и не съответно, то би могло да се разгледа. Но нека първият скок, и първият опит все пак да бъде в едни по-разумни граници и ако допускаме грешка, и в принципа и в математиката, да имаме възможност тя да бъде съответно отразена и коригирана.
Да, знам позицията на българите в чужбина. Те казва не 8, чувал съм версии за 12, 16, 18 мандата. Дано да стават повече и тогава, бих казал, че убедително и съответно политическото представителство и неговата съответност ще се отрази и в представянето в националния парламент. Защото истина е, че българите в страната се опитваме да си управляваме националните проблеми за добро и за лошо. Възможно е да се стигне до другата крайност – българите в чужбина да имат такъв превес, че те да управляват националните интереси, макар и почти дистанционно. Но това е една бъдеща последица от въвеждането на този институт. Нека да се допусне, нека да видим какви ще са ефектите. При всички положения нямаме илюзията, че всичко ще е идеално, т.е. че ще се наложи да се до съобразяват, респективно последиците, но тази първа крачка е крайно време да се направи. И затова и в миналия кодекс и в сегашното изменение ние отстояваме тази позиция.
Г-н Стоилов.
Стоил Стоилов:
Ще се опитам да бъда максимално кратък за икономия на време.
Категорично подкрепям създаването на район в чужбина, но на един единствен район в чужбина. Основанията са, че интересите на българската диаспора, която е преимуществено уседнала, са специфични и традиционните и нови партии би трябвало да отразяват тези специфични интереси да работят сред този кръг гласоподаватели.
Що се отнася до аргумента, който г-н Казак миналия път изтъкна, че това е наследство от колониалната система, г-н Казак, в момента от всички страни в Европа, които имат район в чужбина, една единствена Франция има отвъд морски територии и общности. Нито Македония, нито Румъния, нито Италия, нито Португалия. В Португалия са два мандата. В Румъния за долна камара са 4 мандата, за горна камара – 2 мандата. В Италия са 3 мандата, ако не се лъжа. В Македония също.
По отношение на принципа на формиране на тези мандати, категорично подкрепям предложението на г-н Кирилов, добре е да се започне с малко мандати.
Що се отнася до мнението на г-н Казак, че по-малки мандати вече няма да има политически плурализъм, това е стар въпрос и според мен народното представителство би трябвало да отиде на окрупняване на сегашните малки райони, за да се постигне изравняване на тежестта на мандатите. Моите уважения към хората от Видин, но депутатите от Видин не представляват Белоградчишките скали, а трябва да представляват хора. В този смисъл след като един депутат е депутат на всички българи, то Видин може да се обедини с Габрово, образно казано, но по-логично е да се обедини с Враца и Монтана. Това са ми аргументите.
И последния аргумент, в момента свръх представителството на една българска партия в задграничния електорат, според мен е основание да се преразгледа този режим. Не може в страната да имаме едно представителство, а изведнъж монолитна етническа маса да получаваме етнически мотивиран вот от задграничен електорат, който живее в друга държава, има двойно гражданство и ние не знаем в каква степен административните власти на тази друга държава имат или евентуално нямат влияние върху този електорат. Завърших.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Стоилов. Останаха ли изказвания? Няма повече изказвания. При това положение, тъй като в мое отсъствие сте обединили повече норми, ще се опитам да не изпусна нещо от гласуването.
Г-н Славов прави предложение първо да гледаме § 100 и да го гласуваме разделно.
В § 100 се сблъскват двете предложения: това което е на ГЕРБ за един МИР в чужбина и това, което е на Реформаторския блок – за три многомандатни изборни района в чужбина. Първо да решим тази дилема и след това ще се върнем и на § 99.
По § 100 имаме предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 100 да отпадне.
Същото е и предложението на Михаил Миков и група народни представители § 100 да отпадне.
Ако искате да ги подложа на гласуване или първо гласуваме вносител. Гласуваме вносител.
Първо подлагам на гласуване предложението на Цветан Цветанов и група народни представители за 1 МИР в чужбина. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против?
Георги Кадиев:
Какво е това гласуване?

Предс. Данаил Кирилов:
Колегите гости моля да не се обаждат по време на гласуването. Аз казах, колега Кадиев, че Вие ще дойдете за 2 минути и след това ще говорите 5 часа. Приели сме, че всеки от членовете на комисията има възможност да заяви как гласува. Тъй като това е 18-тия час от третото заседание, разбира се, не могат да присъстват всичките 15 колеги, които са изразили волята си. Атанасова излезе преди малко. Димитър Лазаров също излезе преди малко. Броим всички гласове на Явор Хайтов, на Явор Нотев, които бяха тук на заседанието на комисията за известно време и също заявиха как гласуват.
Г-н Кадиев възразява по този модел на работа, който, уви, всички комисии заседават така. Вие в коя комисия сте член? Ако ще замествате участие на липси в комисията, ще ви поканим трайно да присъствате и да наблюдавате работата на правна комисия.
Десет гласа „за” предложението на Цветан Цветанов и група народни представители.
Четин Казак:
Къде е това предложение?
Предс. Данаил Кирилов:
В § 100, т. 1. – това е един многомандатен район в чужбина.
Който е против това предложение на вносител, моля да гласува. Четири гласа „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се предложението по т. 1.
То е изключващо т. 2, но ако колегите държат да го гласуваме, ще го подложа на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Петър Славов и Мартин Димитров за три многомандатни изборни района в чужбина. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Против? Четири гласа „против”. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегите Петър Славов и Мартин Димитров за три много мандатни избирателни района в чужбина.
Ива Митева:
Във връзка с приетото предложение за един район в чужбина, предлагам в ал. 1 на чл. 249 да го унифицираме, както го направихме в чл. 7, че за произвеждане на изборите се образуват 32 многомандатни изборни района, в това число 3 в област София-град, 2 в област Пловдив и 1 район извън страната. Защото целият кодекс борави с това понятие „извън страната” – СИК извън страната, секции са извън страната и ако го направим „чужбина” ще стане още по-голям хаос с терминологията.



Предс. Данаил Кирилов:
Никакъв хаос няма да стане, но вие си поддържате изказа от стария кодекс, което аз ще предложа на колегите да го подкрепят, главно за да има хармония в понятията. Иначе понятието „извън страната” е също толкова спорно, колкото и понятието „в чужбина”.
Четин Казак:
Президентът ще определи точно как ще се казва. В ал. 2 му е дадено това право.
Предс. Данаил Кирилов:
Подлагам на гласуване редакционното предложение, което припознавам така, както директора Митева го предложи. Който е „за” изборният район „Чужбина” да се казва „Извън страната”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се редакционното уточнение на наименованието на района в чужбина.
Колеги, сега се връщаме към § 99, който касае правомощията на ЦИК по тази глава – „Правомощия на Централната избирателна комисия по тази глава.”- чл. 247.
За систематика Директор Митева предлага не да се върнем към § 99, а да отидем към § 101. Защото в § 101 е предложението на нашата парламентарна група , чл. 250, ал. 2 да се отмени – „ (2) Броят на мандатите в многомандатен изборен район не може да бъде по-малък от 4.”
Във връзка с тази промяна би следвало да дадем принципното правило за определяне на районите, включително в чужбина.
По нейно виждане систематичното място е тук. Има и друг вариант за систематиката, но ще приемем този подход на Дирекция „Законодателство”.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Аз сега чак видях това предложение на ГЕРБ. Това е абсолютно в разрез с принципите на политическия плурализъм. От началото на демократичния преход в Българи до ден днешен никой не си е позволявал да намалява броя на мандатите в избирателен район по-малко от 4, именно с цел да се гарантира някаква минимална степен на плурализъм в даден избирателен район. Ако падне под 4, такива райони като Видин, Габрово, Търговище, Силистра наистина ще се получи тотална хегемония само на една политическа сила. Ако това се цели, да се каже ясно. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак приключи. Г-н Стоилов се изказа по този въпрос, но пак ще му дам думата или за реплика или за изказване. Тук, обаче, ще уточня следното. Тук единствено сме предложили да отпадне задължителната граница от четири мандата в район, която не плурализъм, не утвърждение на плурализма, а утвърждаваше неправилното разпределение и пренасяне на мандати от райони в райони. Няма да преповтарям г-н Стоилов, че депутатите от Видин би трябвало да представляват хора, а не скали или други природни забележителности.
Четин Казак:
Точно хора представляват. В тия райони все пак има хора, които имат различни политически виждания.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак, сам си взехте думата. Така няма да ви дам дуплика. Довършете го като дуплика.
Четин Казак:
Казвам, че в тези райони има хора, които изповядват различни политически убеждения, имат различни политически виждания и вие ги обричате те да нямат шанс да бъдат представени, като им намалявате броя на мандатите под 4. Това означава в тия райони да има хегемония на една политическа партия.
Предс. Данаил Кирилов:
Хегемонията е на БСП конкретно за този район, ако се говори.
Четин Казак:
Има поне 4 района, които ви цитирах, които аз знам, че са с четири мандата. Това са Видин, Габрово, Силистра, Търговище и Перник..
Предс. Данаил Кирилов:
Аз ви приканвам да видите последния доклад на ОССЕ по отношение на нормата на представителност и по бройките, по тежестта на мандата в съответните многомандатни избирателни райони. Не може заради това „извращение” да го нарека, цената на мандата в тези райони да е два пъти по-лека отколкото във всички други многомандатни избирателни райони. Депутат във Видин се избира с два пъти по-малко гласове, отколкото депутат в който и да е район Х в държавата. Защо е така? Защо трябва специално и преднамерено да напомпваме с мандати Видин, Габрово, Търговище и Силистра? По-скоро, ако искате да бдите за представителността там, предложете обединение на Видин с Габрово или на Търговище и Силистра.
Г-н Стоилов поиска реплика и аз му взех реда. Заповядайте.
Стоил Стоилов:
Категорично подкрепям това, което каза г-н Кирилов. Този въпрос с мандатите е навлизане в „дълбоката вода” на така наречените международни стандарти за равното избирателно право. Това равно право е двукомпонентно: един човек един глас и вторият компонент е именно равната тежест на представителството на легислатурата (на законодателната власт) - на мандатите. И аз наистина се пошегувах с Видин и Габрово, но време е тази изборна география в съответствие с тези вътрешно демографски динамики на населението да бъде преразгледана и да се постигнат тези максимум 10% разлика в представителството. Завърших.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Казак, за дуплика или за второ изказване?
Четин Казак:
За второ изказване.
Колеги, тук има специалисти математици от ЦИК. Знаете много добре, че зад всеки мандат стоят определен брой гласове. Знаете много добре, че методиката за разпределение на мандатите Хеър-Ниймаер е от няколко стъпки, първата от които е разпределение на абсолютния брой на мандатите, съобразно броя на получените гласове. Така че зад всеки мандат, било то на ГЕРБ, било то на БСП, на ДПС стоят абсолютно съответен брой гласове и чак след това те се разпределят по райони на база най-големия остатък. Фактът, че във Видин на вас ви се струва, че зад броя на мандатите стоят по-малко гласове, той е лъжовен. Там стоят същият брой гласове, само че те не са всички от Видин. Така е.
Но това, че има поне 4 мандата и то не случайно е избрано да бъде така още от зората на демокрацията е да се гарантира минимум политически плурализъм в тези райони, за да не стигне до ситуацията, в която всичките два или три мандата във Видин да бъдат на една политическа сила само. За това е направено, не за друго. Не защото има по-малко хора, а за да се гарантира, че там ще има поне две партии, които ще си разпределят мандатите, а не само една. И аз наистина се учудвам как никой от ЦИК не взима думата, за да потвърди това нещо.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма да давам повече реплики на изказванията на г-н Казак. Много подробни сме в дебатите, изслушваме се, но хабим много време, а динамиката е никаква.
Четин Казак:
Аз се обръщам към Председателя да ни брои гласовете в унисон с нашите предложения.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма други изказвания.
Колеги, първо подлагам на гласуване предложението на Цветан Цветанов и група народни представители в чл. 250, ал. 2 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа за предложението на Цветан Цветанов. Който е против? Четирима „против”. Който е въздържал се? Трима „въздържали се”. 9 на 7. Приема се предложението на Цветан Цветанов и група народни представители ал. 2 на чл. 250 отпада.
Правя предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 от правилника за нова ал. 2 със следното съдържание, което Директорът ще ви прочете, или нова ал. 3.

Ива Митева:
Какво ще кажем, че броят на мандатите в многомандатен изборен район извън страната е 4.
Това ли да е текстът - да фиксираме мандатите в чужбина.
Защото ал. 1 определя броя на мандатите за всеки многомандатен изборен район съгласно чл. 247, т. 1. Там е в страната.
И в ал. 3 да кажем колко е броят на мандатите в района извън страната, ако ще ги фиксираме в кодекса, а няма да се определят свободно с методика от ЦИК.
Предс. Данаил Кирилов:
Те нали в методиката ще го изменят и методиката е приложение.
Ива Митева:
Въпросът е как ще се определят – дали ще се определят на брой население и гласували и т.н. или ще се фиксират в кодекса. Това е въпросът.
Предс. Данаил Кирилов:
Правя предложение, след като Директорът не е готов и само подбужда в неправилни посоки, текста на новата ал. 3 да бъде:
Ива Митева:
„ (3) Броят на мандатите в многомандатен изборен район извън страната е 4”.
Или колкото го приемете.
Реплика: Защо 4? Как го определяте?
Предс. Данаил Кирилов:
Защото това съответства на представителността досега на гласуването досега в най-малката граница. Не можем да дадем два пъти повече, защото това е първа стъпка. Да видим кои ще са дефектите при този опит и съответно каква ще активността, това ограничение може да се коригира. Изравняваме тежестта на мандатите. Към момента 4 съответства най-пропорционално и много по-добре седи от Видин сравнено, отколкото ако прехвърляме гласовете от чужбина в преразпределението тук.
Новият текст би трябвало да бъде:
„Централната избирателна комисия определя броя на мандатите за многомандатен изборен район извън страната, съгласно данните за гласуването на българите в чужбина на последните съответни избори, но не повече от 4 мандата.”
И това беше работа на директорите.
Вашето предложение беше данните за чужбина да са на база Държавна агенция за българите в чужбина.
Алинея 1 е за страната, а алинея 3 е за МИР чужбина.
Г-н Христов.


Емануил Христов:
Струва ми се, че тук трябва да добавим и съответно еди-колко си за Велико Народно събрание, тъй като в методиката е за двете.
Предс. Данаил Кирилов:
Това го пише в методиката.
Емануил Христов:
За чужбина сега го създаваме района.
Предс. Данаил Кирилов:
В методиката сме го отразили. Ако се гласува ще обхване и.
Емануил Христов:
Методиката е приложение към закона и ми се струва, че не е редно в методиката.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Христов, ако пишем граница и за Велико Народно събрание, там са 400. За 240 казваме 4 мандата. За 400 за Велико Народно събрание 6 ли да кажем? „… съответно не повече от 7 за Велико Народно събрание.”
Който е съгласен с това предложение по чл. 80, ал. 4, което ви представих, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”. 9 на 7 приема се предложението по чл. 80 с редакцията, която ви представих за нова ал. 3.
Ива Митева:
Ако искате ал. 2 да я изменим, само че ал. 3 е коренно различна от ал. 2 като философия, така че както решите. Едното е да изменим ал. 2, а другото е да направим ал. 3, за да се вижда отмяната на ал. 2.
Предс. Данаил Кирилов:
Нека да се вижда. За ал. 2 ще пише отменена, а за ал. 3 ще пише нова. И дирекция „Референти” и законодателството ще бъдат доволни.
Колеги, при това положение се връщаме към § 99, т.е. към чл. 247, ал. 1, т. 1, където е компетентността на ЦИК.
Аз за това казах, че има две възможности за систематичното място. Може и да е тук с нова ал. 3. Това можеше да го напишем и в правомощия на ЦИК по тази глава. Но тъй като Директорът ме подвежда в тази посока, да се въртим като мишки в трите норми, това е. Правомощие е! Ако избирателната активност в чужбина спадне на 70 000 гласували, това означава, че мандатите няма да бъдат 4 и някой трябва да го определи. И това е ЦИК.
При това положение за чл. 247, ал. 1, т. 1 имаме предложението на г-н Славов, където не си го разпозна и на което аз се позовах и го предефинирахме в чл. 250.
Ива Митева:
Трябва да се оправи чл. 247 и да препратим или към методиката или към чл. 250:
„Централната избирателна комисия определя броя на мандатите в многомандатните изборни райони съгласно чл. 250.” И готово.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, за чл. 247 ще ви предложа да приемем това предложение по принцип, без частта „на база данни от Държавната агенция за българите в чужбина”, а съобразно това, което вече сме гласували. Но да се направи малко по-прецизна редакция, която ще се дублира в интерес на истината с чл. 250.
Това с препращането става верига на препращане. Трябва да препратим и към методиката в един момент и ще стане четворно препращане.
Ива Митева:
Можем и тук да препратим.
Предс. Данаил Кирилов:
Който е съгласен тук да приемем по принцип препращащо допълнение, моля да гласува „за”. Десет гласа „за” с г-н Славов, който отрича да е вносител на § 99 за чл. 247. Който е против? Четирима „против”. Който е въздържал се? Двама „въздържали се”.
Ива Митева:
И сега трябва да решите ЦИК ли играе ролята на РИК.
Предс. Данаил Кирилов:
Защо тук трябва да го решим?
Ива Митева:
Защото няма къде. Защото ние ги прескочихме всички текстове от началото на кодекса и тук трябва да се каже.
Предс. Данаил Кирилов:
Въпросът е, че когато се сетиш нещо и казваш дай да го решим.
Ива Митева:
Тук му е мястото. Другото е в чл. 59. Или в чл. 59, където ЦИК назначава РИК трябва да се каже, или тук, тъй като е само за този избор в чужбина. Тук трябва да се каже ЦИК назначава РИК за извън страната и че за РИК се прилагат правилата ...
Предс. Данаил Кирилов:
Тук тази систематика е друга. Тук е изборна система и правомощия.
Ива Митева:
Тук, защото това са правомощия, които не са общи и за другите. Това са си специфични само за избор на народни представители. И извън чужбина имаме само тук.
Предс. Данаил Кирилов:
При това положение, след като възприехме район чужбина, имаше два висящи въпроса, ако се приеме.
Единият въпрос беше с определяне на мандатите и на приложението на методиката.
Вторият въпрос е с РИК чужбина. Директорът, според мен, неправилно настоява при мандатите да решим и въпроса за РИК чужбина. Чл. 247 е за мандатите. Казва по тази глава, а в тази глава са правомощията за разпределение на мандатите.
Ива Митева:
Не е само това правомощие при разпределение на мандатите. Обявяване на недействителност, заличаване на регистрации – това са правомощия на ЦИК, които не са специфични за останалите видове избори. Тоест, кодексът е конструиран с обща част, общи неща за всички видове избори, специални спрямо специфичните видове избори и тъй като район чужбина има само при избор на народни представители, е редно тук да кажем ЦИК ли играе ролята на РИК, или ЦИК назначава РИК извън страната, кой назначава СИК извън страната и тук да го определим.
Другото е да се върнем в чл. 59, но там текстовете са общи за всички избори. Или чл. 57 беше?
Предс. Данаил Кирилов:
Първо, Директорът ми отне думата и аз това щях да кажа.
Втората възможност е да се върнем в основната част, която е за ЦИК – основните правомощия.
Ива Митева:
Така е направено. Направете нов.
Предс. Данаил Кирилов:
Колко дебатирахме и то се видя колко глупаво е направен. (Така е конструиран.) Няма време да правим нов и не е целта това. Опитваме се най-непосредствените дефекти да ги отстраним.
Поставям на колегите за размисъл въпроса за систематичното място. Ясно е, че този въпрос не е решен. Дали тук, където Митева твърди, че били изключителни правомощия на ЦИК, с което въобще не се съгласявам, защото е част втора, видове избори или в чл. 59, където са дадени общо правомощията на ЦИК. И припомням на г-жа Директора, че там са дадени и изключителните правомощия на ЦИК и за това спорихме само преди 2 часа и по местните избори. Но нека мерим различно, така ще стане по-голяма красота!
Ива Митева:
Нека да каже и ЦИК какво мисли.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Христов, заповядайте.
Емануил Христов:
Искам да прочета сегашния чл. 59, ал. 1.
„(1) Централната избирателна комисия назначава районни избирателни комисии при избори за:
1.народни представители – за всеки многомандатен изборен район;”
И след като определихме, че „чужбина” ще бъде многомандатен избирателен район не е необходимо повече да го казваме. Чл. 59 казва, че трябва да има назначен РИК. Тук не пише с изключение на чужбина.
Предс. Данаил Кирилов:
Именно, но с този модел, с който е правен кодексът, идеята е да стават непрекъснато дублажи и някъде да се появяват някакви изключения, които са само в главата на Мая Манолова и на тогавашните референти и да не може да се тълкува систематично. Това е. Извинявайте, че си позволявам характеристично изказване към колеги. Извинявам се колегиално.
Ива Митева:
Ясно е, че на едно от двете места трябва да бъде: или в 247 или в 59. Но трябва да е ясно, че на ЦИК правомощието е за назначаване РИК извън страната, ако има РИК и тези текстове трябва да бъдат променени в тази връзка или най-малкото някъде да се каже това. Тези текстове са специално за този избор.
Предс. Данаил Кирилов:
Да питам съавтора Митева защо има чл. 57 и чл. 59? Защо? За красота, за да има такъв текст и при общинските и навсякъде да има такъв текст. За какво е това излишество. Това нищо не помага на яснотата.
Колеги, в почивката молба да се направят текстовете. Обявявам почивка и който иска да се включи в текстовете, има възможност да работи по това.
(След почивката.)
Връщаме се към дебата за мястото на РИК в чужбина и дали да е РИК чужбина или тези функции би могло да продължат да се изпълняват от ЦИК.
Имате думата за изказвания. Г-н Иларионов.
Иларион Иларионов:
Благодаря, г-н Председател.
Ние в почивката се поразговорихме малко на тази тема. Най-простото решение на въпроса е да не се създава такава комисия – да си остане всичко, както си е по старото.
Създаването на нова РИК ще повлече след себе си необходимостта от промяна на много текстове в този кодекс. Колко аз не мога да кажа. Прегледах отгоре-отгоре, и на пръв поглед поне на десетина места се вижда такава необходимост. Това изисква време и не знам дали си оправдава усилията. Така че най-простото решение е да оставим всичко, както си е досега, работата ще се организира по същата схема и единствената промяна всъщност е, че една група секции ги наричаме район в чужбина и толкоз.
Предс. Данаил Кирилов:
По отношение на обжалваемостта ще имаме ли проблеми. Имаме особени правила за конкретни случаи, които има ли пречка да действат?
Г-жа Нейкова.
Камелия Нейкова:
Благодаря. И двата варианта по принцип са възможни. Да си има отделна районна избирателна комисия или Централната избирателна комисия да изпълнява функциите на РИК извън страната. Който и вариант да се избере, все ще има някаква неравнопоставеност с останалите районни избирателни комисии в страната. Но чисто организационно, вероятно на една нова РИК ще й е по-трудно отколкото на Централната избирателна комисия, ако изпълнява тези функции. Защото, ако този изборен район, независимо от неговата територия, е до 4 мандата при избори за народни представители, по смисъла на текстовете за районна избирателна комисия като състав, те трябва да бъдат до 13 членове. Тези 13 членове дали ще могат да създадат необходимата организация по провеждане на избори за народни представители, тази комуникация с всички дипломатически и консулски представителства, с всички останали институции, лично аз имам известни резерви. Личното ми мнение е, че по-удачно е тези функции да ги изпълнява Централната избирателна комисия.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз се успокоявам от това становище на ЦИК, в смисъл то създава по-малко сътресения и на квази експерименталния етап мисля, че е по-целесъобразно едно такова решение. Въпросът е да не останат непокрити правни действия, които да висят в нищото. Главно питам за обжалванията и регистрациите. А решенията? Те как ще излизат? Трябва ли някъде да установим една обща принципна норма, че действията на районна избирателна комисия се изпълняват от.
Камелия Нейкова:
Може би най-лекият вариант е в чл. 59, ал. 1, т. 1 да се добави:
„1. народни представители – за всеки многомандатен изборен район, с изключение на изборен район извън страната.”
И в чл. 247, т. 1 да се добави в тези специфични правомощия при този вид избори на Централната избирателна комисия, че изпълнява функциите на районна избирателна комисия извън страната.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, очертава се нещо като предложение, което ако никой друг не го припознава, аз ще го припозная. Имате думата за изказвания.
Колегата Александрова много го хареса това предложение на колегата Нейкова, припознава го и го прави. Има ли нужда да го повторим, колеги или това върши работа.
Анна Александрова:
Припознавам предложението и го предлагам по чл. 80, ал. 4.
Предс. Данаил Кирилов:
Има предложение от н.пр. Анна Александрова по чл. 80, ал. 4 със съдържанието, както беше казано от колегата Нейкова от ЦИК.
Подлагам на гласуване. Който е съгласен да приемем това предложение, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Трима против. Въздържали се? Няма.
В чл. 247 се добавя този текст за ЦИК.
Колеги, при това положение в тази част остана необсъдено единствено предложението на Явор Хайтов.
„В § 99 се прави следното допълнение:
В чл. 247 се създава ал. 2:
(2) Решенията на Централната избирателна комисия по ал. 1, т. 2 и т. 3 могат да се обжалват пред Върховния административен съд по реда на чл. 58.”
Г-жа Бойкинова.
Мария Бойкинова:.
Няма смисъл от тази разпоредба, защото по смисъла на чл. 58 всички решения на Централната избирателна комисия подлежат на обжалване през Върховния административен съд. Тоест, разпоредбата е обща и важи за всички.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Някой има ли различно мнение по това? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Явор Хайтов и група народни представители да се създаде ал. 2 в чл. 247. Който е „за”, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Хайтов.
Колеги пристъпваме към предложение от Христиан Митев, Валери Симеонов и Данаил Кирилов.
„Създава се нов § 101а със следното съдържание:
В чл. 255, ал. 1, т. 3 се изменя така:
3. заявление-декларация по образец от всеки един от кандидатите, че е съгласен да бъде регистриран от предложилата го партия, коалиция или инициативен комитет, че отговаря на условията по чл. 65, ал. 1 от Конституцията и по чл. 254, ал. 1 или 4 от този кодекс.
Точки 4 и 5 се заличават, а т. 6 става съответно т. 4.”
Това е заявление, че са съгласни да бъдат регистрирани. Това е за кандидатските листи, регистрацията от РИК.
Г-н Митев иска думата.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Нашето предложение е вместо едно заявление и две декларации, както е в сега действащия текст на практика всичко да с събере в един документ – едно заявление-декларация, където кандидатът декларира че е съгласен да бъде регистриран и съответно отговаря на условията на чл. 65, ал. 1 от Конституцията и на чл. 254, ал. 1 или 4 от този кодекс. Тоест, на практика вместо да подава три отделни документа, всичко това да е събрано в един документ. Това е идеята.
И в тази връзка казвам само, че може би сме допуснали техническа грешка. Следващият § 101б възпроизвежда абсолютно същата разпоредба, така че предлагам да отпадне. То е едно към едно с § 101а. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Колеги, други изказвания? Няма други изказвания.
Който е съгласен да подкрепим предложението на Митев, Симеонов и Кирилов за създаване на § 101а и да отхвърлим дублиращото се предложение за § 101б, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Няма. Приема се това предложение за § 101а, а другото за § 101б, което е същото, отпада.
Пристъпваме към § 102 с вносител Цветан Цветанов и група народни представители – в чл. 257, ал. 2 думите „една подписка” се заменят с „един списък”.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Който е съгласен да подкрепим това предложение на вносителя, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Няма. Приема се § 102 на вносител.
§ 103. Предложение с вносител Цветан Цветанов и група народни представители – „в чл. 258 се правят следните изменения и допълнения:
1.В ал. 5 изречение трето се заличава.
2. Създава се нова ал. 6.”
Предложението да се създаде ал. 6, която обхваща случаите по ал. 4 и ал. 5 - новият кандидат да заеме освободеното място.
И предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 103 да отпадне.
Петър Славов:
Т. 1 и 2 са от различни вносители, нали?
Пред. Данаил Кирилов:
От един вносител са. Те затова се допълват. Първото предложение е за ал. 5, в която изречение трето се заличава.
И вместо това двете хипотези на ал. 4 и ал. 5 отиват в нова ал. 6 така, както е предложението в ал. 6.
Тук изказвам благодарност на колегата Митева, тъй като това предложение беше инспирирано изцяло от нейния опит.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Първо подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ да отпадне § 103. Който е „за”, моля да гласува „за”. Три гласа „за” отпадането. Който е против? Четири гласа „против”. Който е въздържал се, моля да гласува. Девет гласа „въздържали се”. Не се приема предложението на Мустафа Карадайъ.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 103. Който е „за”, моля да гласува „за”. Тринадесет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се няма. Приема се предложението на вносителя за § 103.
Пристъпваме към § 104. Предложение на вносителя Цветан Цветанов и група народни представители. Редакционно допълнение.
И предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 104 да отпадне.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Ние по принцип аналогична редакция възприехме по-назад в текста. ГРАО не възразиха.
Който е „за” предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители да отпадне § 104, моля да гласува. Три гласа „за” отпадане на § 104. Който е против да отпадне, моля да гласува. Тринадесет „против”. Въздържали се? Няма. Не се приема предложението на колегата Карадайъ.
Пристъпваме към гласуване текста на вносител за § 104. Който е „за”, моля да гласува „за”. Тринадесет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се няма. Приема се § 104 на вносител.
Пристъпваме към § 105. Имаме текст на вносител.
По т. 1 предложението е с вносител Петър Славов и Мартин Димитров.
Като вариант на т. 1 е предложението на Димитър Делчев и група народни представители.
По т. 2 – „алинея 6 се отменя” е предложение на Петър Славов и Мартин Димитров.
И тук има предложение между първо и второ четене от Мустафа Карадайъ и група народни представители § 105 да отпадне.
Колеги, имате думата за изказвания. Касае се за чл. 261 – бюлетина за гласуване. Съдържание.
Предложението на Славов и Димитров е думите „в което е изписан поредният номер на партията, коалицията или инициативния комитет” да се заличат.
Във варианта на Димитър Делчев виждате предложението.
И в т. 2 предложението на Петър Славов е ал. 6 „ Извън страната се гласува само с бюлетина за партии и коалиции, която не съдържа реквизита по ал. 1, т. 4.;” да се отмени. Но това вероятно с приемането н многомандатен избирателен район в чужбина по принцип трябва да отпадне и това.
При това положение правя изрично предложение по чл. 80, ал. 4, т.2 да се добави към ал. 1 нова т. 5.
„т. 5. Квадратче с обозначение „не гласувам за никого” или „не подкрепям никой”.
Г-жо Цонева или г-н Стоилов?
Реплики: Не подкрепям – такъв термин няма никъде. Не гласувам!
Предс. Данаил Кирилов:
Добре, не гласувам за никого. Заповядайте.
Стоил Стоилов:
Бих искал да споделя, че в теорията общо взето много се спори за този ред „не подкрепям никого”, от методологическа гледна точка се счита, че големият брой гласове създават условия за политическа нестабилност в страните и подозирам, че ОССЕ ще направят един отрицателен коментар на подобно нещо. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Но тук мога да уточня следното. Това е много по-добрият вариант, отколкото гласоподавателят да вземе бюлетината, да не гласува за никой или да шари и да я направи недействителна. Тогава тя отива в купчината „400 хиляди недействителни”, където пък това отношение на избирателя по никакъв начин не се зачита.
Антоанета Цонева:
Ще се отчете за протокола, че това е глас в тази графа. Защо да е недействителна.
Ива Митева:
Въпросът е, че има квадратче „не гласувам за никого”. Избирателят не зачерква това квадратче, а зачерква цялата бюлетина.
Антоанета Цонева:
Тогава е недействителна.
Предс. Данаил Кирилов:
Прецизирам предложението си. Квадратчето да бъде с наименование „не гласувам за никого”.
Другият вариант е да бъде „против всички”.
Стоил Стоилов:
Единственият смисъл от това е ако имаме такава мярка, да се избегне последваща злоупотреба при броенето на гласовете.


Предс. Данаил Кирилов:
Точно искаме да избегнем злоупотребата при броене, искаме да сме коректни спрямо дефиницията, която приехме, че гласуването е граждански дълг на избирателя. Защото избирателят има право и му остава правото да има отрицателно отношение към всички кандидати и да не припознае нито един от тях. И това също е позиция. И бих казал, че тя в голяма степен също е мотив да отидеш да гласуваш. Ако досега не си ходил, защото казваш „всички тези са маскари”, сега имаш мотив да отидеш да зачертаеш квадратчето „не подкрепям никой” и във всичката статистика и броене това волеизявление да ти се зачете. Защото това също е воля. Ако не си отбелязал вот, тогава не си покрил нито една от изчерпателно представените възможности. Тогава има смисъл да е недействителна.
Други изказвания? Г-н Славов.
Петър Славов:
Уважаеми г-н Председател, взимам думата, за да защитя предложенията, които сме направили във връзка с отпадане изписването на номера пред партия или коалиция. Считаме, че по този начин и двете предложения - и моето и на колегата Делчев, мисля, както се казва, вършат работа. И двете до голяма степен са насочени към това да отпадне ефекта „15 – 15”, който изкривява изборния резултат и да не се бъркат преференции с номера на партии. Очевидно предвид разпоредбата на чл. 53 от Конституцията всеки е редно да може да си прочете партията, за която, надявам се, в резултат на информиран избор гласува и след това с цифри да отрази преференцията, която желае да подаде. Това е смисълът на нашето предложение. Те да бъдат подредени по начина, по който е изтеглен жребият, но да не се изписват като номерация пред партиите или коалициите.
По отношение на ал. 6, която предлагаме да отпадне, мисля, че това е очевидно с оглед създаването на така наречения район „Чужбина” и вече възможността там да се гласува и за кандидати, включително и преференциално, а не както е досега и както е разписана тази норма – само за партии или коалиции. Така че тя обективно трябва да отпадне, за да можем да реализираме изборния район „Чужбина”. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Други изказвания няма.
Подлагам на гласуване първо най-радикалното предложение на Мустафа Карадайъ и група да отпадне § 105. Който е „за” отпадането на целия параграф, моля да гласува „за”. Три гласа „за” отпадане. Който е против отпадането? Единадесет гласа „против” отпадането. Който е въздържал се? Двама „въздържали се”. Не се приема предложението на Мустафа Карадайъ.
Пристъпваме към гласуване на предложението по чл. 80, ал. 4 от н.пр. Данаил Кирилов за нова т. 5 в ал. 1 със съдържание „квадратче с обозначение „не подкрепям никого”.”
Димитър Лазаров:
Не гласувам за никого.
Предс. Данаил Кирилов:
Въпреки редакционната бележка на г-н Лазаров, ще запазя първото си предложение, защото приемам, че избирателят гласува като маркира това квадратче. Ако има варианти, има време до зала, и можем спокойно да заменим написаното в квадратчето с не избирам, не предпочитам и други варианти.
Който е „за” това предложение, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се няма. Приема се предложението по чл. 80.
Подлагам на гласуване т. 2 с вносители Славов и Димитров ал. 6 да отпадне. Който е „за” отпадане на ал. 6, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за” отпадане на ал. 6. Против са трима. Въздържали се нула.
Подлагам на гласуване двата варианта за т. 1.
Първо подлагам на гласуване предложението на Петър Славов и Мартин Димитров за „поредния номер за партията, коалицията или инициативния комитет” да се заличи. Който е съгласен с това предложение на колегата Славов, моля да гласува „за”. Шест гласа „за”. Който е против? Трима „против”. Който е въздържал се? Седем „въздържали се”. 6 на 10 – не се приема предложението на Петър Славов и Мартин Димитров да отпадне номера.
Подлагам на гласуване втория вариант с предложител Димитър Делчев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Шест гласа „за”. Против? Три гласа против. Въздържали се? Седем „въздържали се”. 6 на 10 – не се приема предложението на Димитър Делчев и група.
Колеги, с това приключи гласуването по § 105, като беше приета отмяната на ал. 6 и предложението по чл. 80 на Кирилов.
Пристъпваме към § 106.
Тук ще помоля, ако не възразявате, г-н Лазаров да води заседанието.
Предс. Димитър Лазаров:
§ 106. „В чл. 262, ал. 3 думите „не се изписва номерът и” се заличават.”
Нещо, което беше в преходното гласуване. Моля, който е за предложението на г-н Славов и г-н Димитров, да гласува. Шест „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Не се приема предложението.
Предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 106 да отпадне. Моля, който е „за”, да гласува. Три ма „за”. Против? Дванадесет „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Не се приема.
§ 107. Предложение на вносител Цветан Цветанов и група народни представители.
Мнения, становища, изказвания? Не виждам.
Моля, който е „за” § 107, да гласува. Тринадесет „за”. Против? Трима „против”. Един „въздържал се”.
§ 108. Предложение на вносител. Предложението е на г-н Делчев и група народни представители. Предполагам, че не възразявате да зачетем гласуването от преходните параграфи.
И предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 108 да отпадне. Моля, който е „за”, да гласува. Трима „за”. Против? Тринадесет „против”. Въздържали се? Няма.
Предложение от Михаил Миков и група народни представители.
Създава се § 108а. Имате предложението. Няма да го чета.
Становища? Г-н Георгиев, ще вземете ли дума? Заповядайте.
Чавдар Георгиев:
Г-н Председател, уважаеми колеги, нашето предложение е свързано с работата на секционната избирателна комисия по установяване на изборния резултат. Ние предлагаме след обявяване на гласуването да има особен ред за поставяне на три отпечатъка от печата на секционната избирателна комисия.
Аз предлагам да подкрепите това наше предложение. То е чисто технологично от гледна точка на технологията на изборния резултат.
Предс. Димитър Лазаров:
Благодаря, г-н Георгиев. Може би и други колеги ще вземат отношение. Чисто технологично не виждам кръвта от нараняването къде ще я събираме. Може би имате предвид белязания печат, защото печатът се бележи.
Чавдар Георгиев:
Не споря за терминологията. Бих приел и такава редакция.
Предс. Димитър Лазаров:
Други колеги? Логиката е, доколкото аз схващам, след приключване на изборния ден, преди да се подпечати протоколът и другите книжа, това да става втори път с белязан печат. Да има един уникален знак.
Чавдар Георгиев:
Да има уникален печат, с който да се подпечатват книжата в края на изборния процес, така че да няма възможност за дублиране на печатите.
Христиан Митев:
Аз не смятам, че това е необходимо, тъй като, ако идеята е само, че могат да се подпечатат още допълнителни бюлетини преди края, то тогава в такъв случай трябва да се впишат съответните избиратели в тези списъци, някой да ги подписва, т.е. да се извършва на практика документно престъпление, кражба на подпис.
Освен това ми се струва, че ще има много чисто неумишлени случаи, че комисията ще забравя в края на изборния ден да наранява този печат по простата причина
Предс. Димитър Лазаров:
Да използваме термина „бележи”, че нараняване нещо друго ми навява.
Христиан Митев:
Добре, бележи. Съмнявам се, че ще има доста комисии, които чисто технологично и съвсем неумишлено ще пропускат това второ отбелязване преди края на изборния ден.
Предс. Димитър Лазаров:
То по последователност може и да е четвърто, защото има и други хипотези, когато също се налага да се бележи печата. Заповядайте.
Стоил Стоилов:
Уважаеми колеги, аз още при предишния изборен закон бях поискал две неща във връзка с контрола. Сутринта партийните застъпници да се подписват на документите, удостоверяващи началото на изборния ден и преди отваряне на урната да се подписва протокол за наличието на всичко, което е извън урната и да се унищожат неизползваните бюлетини, физически да се унищожат и тогава да се отваря урната. Може, примерно, с ножица да се отреже единият ъгъл, който е с номерация или нещо друго. Да се направят невалидни. Това е единственият начин да няма възможност после каквито и печати да се бележат, да се злоупотребява.
Има застъпници, има хора, бюлетините се унищожават или с надпис невалидна или с отрязване –нарушаване на физическата цялост.
Предс. Димитър Лазаров:
А кой ще ги брои?
Стоил Стоилов:
Ще бъдат преброени неизползваните бюлетини.
Предс. Димитър Лазаров:
Имам предвид дали неизползваните ще се унищожат всичките или ще бъдат отделени 50, кой ще ги брои, протокол ще се прави ли?
Стоил Стоилов:
Да, трябва да се направи протокол от застъпниците.
Предс. Димитър Лазаров:
То е същото, като да се преброят и запечатат и да влязат в протокола.
Заповядайте, представителите на ЦИК.


Йорданка Ганчева:
Аз само искам да отбележа, че според мен, изразявам лично мнение, че така разписания и предложен текст, ще доведе до утежняване работата на секционната избирателна комисия, тъй като и сега, след като правят уникален печата, те попълват един протокол. Повторната уникалност въвежда още една изборна книга, която евентуално ЦИК да въведе, защото трябва да се удостовери тази повторна уникалност. Реално това, според мен, ще способства за забавяне на целия процес.
Предс. Димитър Лазаров:
Нещо бих искал да попитам и след това ще ви дам думата, г-н Георгиев.
Хипотезата е идеалният вариант, правят протокол, бележат печата. А хипотезата, при която при едни или други случаи още един път се бележи печатът в деня на изборния процес, има ли такива случаи? (Да.) Има, т.е. прави се втори протокол. Може да се наложи да се прави и трети протокол. Така ли е, колеги, от ЦИК? Има хипотези, при които в деня на изборния процес втори път с решение се бележи печатът, когато има съмнение. Идеалният вариант е когато в началото и в края на изборния ден, но между началото и края има хипотеза още един път да се бележи печатът.
Заповядайте, г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Мисля, че аргументи за усложняване или забавяне работата на комисиите са несъстоятелни, защото това, което се предлага, ще стане буквално за секунди. За колко време се поставят три печата върху протоколна книга, каквато и да е тя и за колко време се подписват членовете на комисията. Аз не виждам някаква пречка това да става при условие, че ще въведем една допълнителна уникалност преди да са ясни какви са точните изборни резултати, тази допълнителна уникалност ще пречи след това да се манипулират изборни книжа, така че да отговорят на нечии очаквания за изборен резултат.
Предс. Димитър Лазаров:
Други мнения и становища? Ако няма, подлагам на гласуване предложението на г-н Миков и група за създаване на нов § 108а, касаеш чл. 270. Моля, който е „за”, да гласува. Трима „за”. Против? Не виждам. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
§ 109. Предложение по вносител на Корнелия Нинова и група народни представители.
Мнения, становища, изказвания? Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Както виждате, ние правим предложение във връзка със случаите, когато се допуснат грешки при попълване на протокола и то грешки, които са свързани с изборните резултати. Разписваме един ясен ред как да се нанасят съответните поправки и мисля, че това би следвало да се приеме като една допълнителна гаранция за установяване на точните данни при изборния резултат. Няма да затрудним работата на комисиите. Създаваме ред, който, напротив, ще им улесни работата, като се знае в хипотезата на грешка в протокола при нанасяне на преброените резултати, какво трябва да се направи. Това само ще улесни секционните комисии.
Предс. Димитър Лазаров:
Други колеги? Други становища?
Чавдар Георгиев:
То и сега има такива случаи на грешки и комисиите не знаят как точно да действат, а тук е разписано ясно и простичко.
Предс. Димитър Лазаров:
Тоест, като се запознавам малко по-детайлно, два протокола.
Чавдар Георгиев:
Втори протокол само, ако има допусната грешка.
Предс. Димитър Лазаров:
Нека да довърша, г-н Георгиев. Протоколът, попълва се, зачертава се, подписват се всички членове, пише се грешка, предполагам, че може да има членове, които не са съгласни, трябва да пишат някъде особено мнение. Не е задължително всички да се подпишат. Тази хипотеза я няма тук. След което съставя и отделен протокол секционната избирателна комисия за допуснати грешки, т.е. втори протокол, в който се отбелязва номера на секцията – секционната избирателна комисия го съставя, а не общинската или районната, втори протокол, отбелязва се номерът на секцията, фабричният номер на протокола. Този втори протокол ще има ли също секционен номер? А това съставяне на този втори протокол с решение ли на секционната избирателна комисия ще бъде. Защото не казвате! При допуснати греши. Как ще става?
Продължавам нататък. Описва се в този втори протокол. Не е ясно дали има уникален номер или няма, т.е. дали ще бъде във формата на секционния протокол, четирипластова и т.н. хартия. При този втори протокол не се допускат поправки, предполагам това имате предвид, протоколът за допуснати грешки, т.е. има втори протокол, който е протокол за допуснати грешки. Протоколът за допуснати греши се предава заедно с протокола на секционната комисия. При предаване на протокола на секционната избирателна комисия с резултатите от гласуването фабричният номер на протокола се сверява с номера на протокола, вписан в протокола за предаването и приемането на изборните книжа, тук започвам да се обърквам, защото не е ясно вторият протокол аз допуснати грешки дали има отделен номер, не сте го разписали, говоря като технология. Ако протоколът е с поправена грешка, (не е ясно за кой протокол – оригиналния или втория) да го наречем втория протокол, при предаването се отбелязва, че е предаден протокол с грешка.
Цялата тази технология аз се опитвам да си я представя – протокол А, протокол Б, единият има номера, другият може би няма, подписва се първият, взема се решение вероятно или ако има особено мнение, то някъде трябва да се отрази в протокола, отиваме в протокол Б, пак трябва да вземем решение дали ще го попълним, ако е за една грешка, или за три грешки, или за пет. Има ли номер? Тук не е записано. Защото отпреди с книжата не е записано, че протокол Б има номер и накрая стигаме отбелязва се при приемането, горе-долу към националната гарнитура, къде се отбелязва, при приемането, че е предаден протокол с грешка. Може би вече в книжата при приемането? Не знам. Не ми е ясно. Това са ми въпросите, чисто технологично.
Заповядайте, г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Моят въпрос е свързан с хипотезата, в която да кажем съставя се такъв протокол, взема се решение, има грешка – протокол 2, протоколът за грешка (Б) – протокол Б за грешка. Само че те пак са допуснали грешка при контролите. Отива при РИК или ОИК. РИК и ОИК ги установяват. В този случай какво правим, при положение, че там не отива цялата комисия. Там отиват само председател, заместник-председател и секретар или член.
Предс. Димитър Лазаров:
Правим В група – протокол В. Ето са въпроси. Като идея, но то така неясно е разписано, че не става ясно. Заповядайте, г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Колеги, първо, благодаря за тези въпроси, за да си изясним какво се има предвид. Мисля, че абсолютно ясно е формулиран текстът и става въпрос за следното.
Когато при нанасяне на данните от изборния резултат се допусне грешка. Примерно, не е 38 гласа за ГЕРБ, а трябва да бъде 58 гласа за ГЕРБ. Само че там са написали 38. В този случай секционната комисия трябва да има някакъв ясен ред и да знае как действа, за да може да поправи тази техническа грешка при изборния резултат, а не при изписването на имената или други елементи от протокола. Тогава просто трябва да се задраска, да се напише вярната цифра, да се подпишат и за да няма никакво съмнение каква е допуснатата грешка, в един допълнителен протокол, който се съставя ad hoc.
Предс. Димитър Лазаров:
Е оттук започват въпросите. С решение ли ще се създаде. Ще бъде ли с номер, защото по-надолу пише номер.

Чавдар Георгиев:
Добре, с решение ще се създаде. Естествено е, че трябва да има съгласие на комисията. Просто се казва за еди-коя си политическа сила е допусната техническа грешка, написано е 38, а верните резултати са 58. Подписват се пак членовете на комисията и си отива протокола в съответната общинска или районна комисия.
Колегата Митев поставя един друг вид грешки, които не се имат предвид в тази хипотеза. Другият вид грешки са въпрос на математика. И при единия и при другия случай може да има несъвпадане на контролите. Тогава си има отделен ред как това може да се поправи. И той е разписан в Избирателния кодекс. Тук говорим само, когато при нанасяне на установените данни от изборния резултат се допусне грешка. За това иде реч. И мисля, че по този начин, ако ние го разпишем, ще дадем допълнителна яснота на комисиите как да действат. И сега се допускат грешки и аз съм виждал протоколи, бил съм член на ЦИК, бил съм и на СИК и на много комисии съм бил член. Мога да ви кажа какви протоколи идват с по пет пъти поправени цифри и едно или друго. Защо да мъчим хората? Нека да им е ясно. Допуснали са грешка, случва се. Поправя се в протокола и след това в един допълнителен протокол се описва каква грешка са допуснали и кое е вярното. Нищо повече.
Предс. Димитър Лазаров:
Благодаря, г-н Георгиев. Заповядайте, г-н Делчев и да се ориентираме към приключване.
Димитър Делчев:
Аз ще направя един бърз коментар на предложението.
Има смисъл в това да се регламентира по-ясен и по-точен начин за поправки на беловата, преди тя да бъде предадена в общинската избирателна комисия и преди да бъде въобще опакована в секцията. Но тук с г-н Славов обсъждаме и за нас е по-чисто просто цялата комисия да се подпише някъде около тази поправка, за да е ясно, че всички от комисията са на едно мнение, че е допусната грешка, а да не е просто манипулация. По-чисто е това, отколкото да се създава допълнителен протокол, който да има някакъв друг номер. За това по-скоро ми се струва разумно да останат първо и второ изречение и останалото е по-скоро излишно, тъй като то би затруднило комисията и би довело до различна практика в различните секционни избирателни комисии.
Предс. Димитър Лазаров:
Благодаря, г-н Делчев. ЦИК искате ли да вземете становище? (Не.) В методическите указания не оказвате ли на секционните избирателни комисии как да коригират допуснати грешки.


Мария Бойкинова:
Първо, говорим за различни неща. Нормата на чл. 274 казва какво е сгрешено в протокола. Това е ситуацията, когато секционната избирателна комисия започва да попълва протокола и допуска някакви грешки. В този случай тя казва, че протоколът е сгрешен и започва с втория оригиналния, който го попълва. А поправките, за които вие говорите, те са в чл. 282, когато вече секционната избирателна комисия е попълнила протокола от резултатите, подписала го е и е установила някакви грешки. Тогава вече тя ги поправя с подписи на трима. Тоест, говорим за различни ситуации. Чл. 274 ти казва какъв е случаят на сгрешен протокол. Такъв случай може да има и може да не е една грешка. Може изначално да са сгрешили и да имат нужда от втори протокол, който да попълнят. Първият връщат, защото е сгрешен и започват втория. Говорим за различни хипотези.
Предс. Димитър Лазаров:
Колеги, може би изчерпихме темата. Да му мислят секционните избирателни комисии.
Моля, който е за предложението на г-жа Корнелия Нинова и група народни представители, да гласува.
Чавдар Георгиев:
Имаше предложение да останат първите две изречения.
Предс. Димитър Лазаров:
Аз не го чух оформено по този начин.
Чавдар Георгиев:
Нека първо това предложение се направи. (Кажете го.)
Димитър Делчев:
Правя редакционно предложение по чл. 80, ал. 4 от правилника на Народното събрание в предлаганата от колегите разпоредба за чл. 274, ал. 1 да останат само първите две изречения, а именно:
„Ако при попълване на данните за установените резултати от изборите в оригиналния формуляр на протокола бъде допусната грешка, грешката се поправя, като сгрешеното се задрасква, а над него се вписват реалните данни. Възможно най-близо до поправката в полето на протокола отстрани се пише „поправка” и се подписват всички членове на секционната избирателна комисия.”
Останалото се заличава.
Предс. Димитър Лазаров:
Подлагам на гласуване предложението на г-н Делчев, направено по чл. 80, ал. 4. Моля, който е „за” предложението на г-н Делчев, да гласува. Десет „за”. Против? Не виждам. Въздържали се? Няма.
Г-н Георгиев, ако Вие сте един от вносителите, ще го оттеглите ли вашето.

Чавдар Георгиев:
Нека да го подложите цялото на гласуване. За сега не го оттеглям.
Предс. Димитър Лазаров:
Подлагам на гласуване предложението по вносител на Корнелия Нинова и група народни представители в цялостния му вид. Моля, който е „за”, да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”. Не се приема.
§ 110. Предложение на Цветан Цветанов и група народни представители.
Предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 110 да отпадне.
И предложение на Михаил Миков и група народни представители § 110 да отпадне.
Мнения, становища? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Карадайъ и група и на г-н Михаил Миков група – те са едни и същи, § 110 да отпадне. Моля, който е „за”, да гласува. Трима „за”. Против? Дванадесет „против”. Въздържали се? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Цветанов и група народни представители за § 110 за изменения в чл. 275.
Петър Славов:
Може ли да кажете мотиви като вносители. Каква е идеята?
Предс. Димитър Лазаров:
Подложих го вече на гласуване. Съжалявам.
Моля, който е „за”, да гласува. Девет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Четири „въздържали се”.
§ 111. Предложението е на Настимир Ананиев и група народни представители – предложение на вносител за § 111.
Предложение на Михаил Миков и група народни представители § 111 да отпадне.
Становища? Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Тази разпоредба, ако се чудите за какво е, тя е свързана с машинното преброяване. След като то беше отхвърлено. Аз не мога да го оттегля.
Предс. Димитър Лазаров:
При това положение гласуваме. Моля, който е „за” предложението на Михаил Миков и група народни представители § 111 да отпадне, имайки предвид и пояснението на г-н Делчев, да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един.
§ 112. По вносител предложение на н.пр. Петър Славов и Мартин Димитров.
Предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 112 да отпадне.
И предложение на н.пр. Михаил Миков и група народни представители за изменения в § 112. „В чл. 278, ал. 5 след думите „в листата” се поставя нова запетая и се добавя „според решението за нейната регистрация”.
Имате думата, колеги. Заповядайте, г-н Славов.
Петър Славов:
Да си защитя накратко предложението.
Колеги, ако се чудите какво е това. Това е ноторно известната поправка „Карадайъ” от миналия Изборен кодекс, която се появи, доколкото си спомням в зала, като редакционно предложение за нова алинея, забележете. И така беше и приета, като редакционно предложение за нова алинея, за мен е в нарушение на всякакви правилници и правила. Лично мое мнение и в нарушение на Конституцията, като според нея, бюлетини, в които не е посочена преференция, се броят по право за водача на листата, най-кратко казано. Считам, че това е дискриминационно спрямо останалите участници в листата. Определено служи на „заслужили” партийни функционери, които са сложени на първо място и сакън някой да не вземе да ги измести от първата позиция и очевидно се боят от най-елементарната конкуренция на останалите хора в същата листа, които са на по-задни места и може би се ползват с по-висока обществена подкрепа.
Предлагаме това да отпадне като дискриминационно, противоконституционно и прието в нарушение на всякакви правила, когато е било прието.
Предс. Димитър Лазаров:
Благодаря, г-н Славов. Заповядайте за реплика.
Митхат Метин:
Не знам защо определеният за водач на листа трябва да се счита едва ли не за потърпевш за това, че е водач на листа. И в случая, че не е дадена преференция, да не се брои за водач на листа защо? Защото в случая отпада партийното начало. В крайна сметка политическата партия е тази, която определя и подрежда листата. А ние даваме възможност на избирателя да я преподреди. Знаете, че в последните местни избори се получиха такива крещящи несъответствие, че в момента аз мога да ви дам пример с листата на Реформаторския блок в Плевен за местни избори, където се пренаредиха и станаха някои преференции, но в момента половината група общински съветници в Реформаторския блок не си говорят именно заради наличието на тези преференции. Защото всеки си е организирал 150-200 преференции, било кръг приятели, било кръг роднини и се получава ситуацията, в която имаме възможност да наблюдаваме всички за един, а този, който е един, той за себе си. Получава се възможността всички да играят, т.е. огромна част от актива, който е впрегнат в изборния процес, да работи за екипа, а един-двама да работят сами и единствено за себе си и в случая да се получи пренареждане на листата.
Предс. Димитър Лазаров:
Благодаря за направената реплика, която беше изказване, но няма значение, така беше заявено. Заповядайте, г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, уважаеми колега, моята дуплика е, че най-естественото нещо за един водач на листата е той да води тази листа и да е най-авторитетното лице в тази листа. Тоест, той не само че не трябва да се бои от конкуренция, а напротив, трябва да й се радва и да гледа на нея като възможност да се привлекат и допълнителни гласове за тази листа, които неговите конкуренти биха докарали. И през ум да не му минава ,че някой може да го изпревари, защото той трябва да е наистина безспорен авторитет, който всички уважават и който е безспорният лидер в съответния регион. Така че, ако вие възприемате този подход, тогава мисля, че няма да има проблеми. Но, ако подходът е да слагате лица с доста смущаващ имидж в обществото, които са тръгнали да напускат държавата напред назад за водачи на листи, и да очаквате местните хора да ги подкрепят, най-вероятно това няма да стане и тогава вероятно ще ви притеснява, ако отпадне тази разпоредба.
Предс. Димитър Лазаров:
Благодаря, г-н Славов. Г-н Кирилов.
Данаил Кирилов:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, с оглед предходното гласуване по отношение добавяне на ново квадратче в образеца за бюлетината, което нарекохме „не подкрепям никого” правя настоящото предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 в чл. 278 в ал. 2 да се създаде нова т. 9 със следния текст:
„9. в бюлетината избирателят е поставил знак в квадратчето „не подкрепям никого”.”
Предс. Димитър Лазаров:
Г-н Георгиев, заповядайте.
Чавдар Георгиев:
Две неща искам да кажа.
Първо, очевидно има неразбиране за смисъла на чл. 278, ал. 5 и предложението тя да бъде отменена. Става въпрос за следното. Едно че накарахме всеки да гласува задължително, а сега вие искате и задължително да отбелязва преференция. Защо?

Петър Славов:
Няма такова нещо.
Чавдар Георгиев:
Как да няма такова нещо. Това предлагате Вие, колега Славов, по същество. Нека да не водим диалог. Изслушайте ме. След като аз гласувам за дадена листа и съм съгласен с подредбата на имената в нея, защо трябва аз отделно да правя преференции, че наистина искам еди-кой си да е водач. Няма логика. Разберете го това. След като не съм отбелязал за кого аз считам, че трябва да дам своето предпочитание за преференция, значи аз съм съгласен с подредбата.
Предс. Димитър Лазаров:
Уважаеми колеги, моля присъстващите да не се обаждат без да им е дадена думата. И аз нарушавам понякога дисциплината, но сега съм на друго място и съм длъжен да обърна внимание.
Г-н Георгиев, тази тема е дискусионна и е в други текстове. Тук става въпрос за конкретен текст, а не за принципа.
Чавдар Георгиев:
Точно за конкретния текст. Това за ал. 5 ние го предлагаме. За това аз мисля, че действието на чл. 278, ал. 5 трябва да си остане и да се счита, че тогава лицето просто няма преференции. И съответно всички, които са посочени в дадена подредба получават съответния глас. Дали ще е само първият, дали ще е вторият, зависи от броя на гласовете.
И второ, това което предложи Председателят Кирилов. Аз не разбирам, ако е отбелязано всъщност, че не подкрепя никой, Вие искате гласът му да се счита действителен? Така ли е?
Данаил Кирилов:
Категорично да.
Чавдар Георгиев:
Той не подкрепя никого. Той не иска никой от предложените. Това е своеобразен вот против.
Данаил Кирилов:
Нищо. Бюлетината въпреки това е действителна.
Чавдар Георгиев:
Аз мисля, че логиката е точно обратната. Ако аз кажа, че съм против всички и не ги подкрепям, тогава моят глас трябва да се счита недействителен.
Данаил Кирилов:
Защо? Това също е вот. За да имаме не 400 000 недействителни бюлетини, а да имаме 600 000 недействителни бюлетини. Кое е недействителното? Избирателят е отишъл, спазил е всички изисквания, гласувал е.

Чавдар Георгиев:
И иска да каже, че не подкрепя тези, които му се предлагат. Не подкрепя Славов, не подкрепя Георгиев, не подкрепя Митев. Той е против тях. И иска да изрази това свое отношение.
Данаил Кирилов:
И той го изразява. По логика това е като да не гласуваш с преференция по логиката на колегите от Реформаторския блок. Можеш да гласуваш с преференция, но можеш и да не гласуваш с преференция. Можеш да гласуваш за листа. В конкретния случай избирателят казва: Дойдох, видях, не ви харесах, това е моето мнение. Защо да не бъде зачетено.
Чавдар Георгиев:
И въпреки всичко ние ви отчитаме, че сте ни дали гласа си. Няма логика, разберете.
Предс. Димитър Лазаров:
Уважаеми колеги, нека да въведем малко ред. Г-н Кирилов, аз мисля, че тази тема я разисквахме преди 3-4 параграфа. Приехме го като принцип да има такова квадратче. Просто сега допълваме в отделните текстове за коректност в текста. Нали така? (Точно така.) Така че този дебат, г-н Георгиев, беше преди три параграфа.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Карадайъ и група народни представители § 112 да отпадне. Моля, който е „за”, да гласува. Тринадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се няма.
Г-н Георгиев, предложението на г-н Миков?
Чавдар Георгиев:
Отнася се за машинното гласуване. (Което отпадна.) Аз го поддържам, обаче.
Предс. Димитър Лазаров:
Уважаеми колеги, в ал. 5 на чл. 278 се казва:
„(5) Когато избирателят не е отбелязал предпочитание (преференция) за кандидат в избраната от него кандидатска листа, се зачита предпочитание (преференция) за кандидата, посочен на първо място в листата, освен в случаите по чл. 261, ал. 6.”
Тоест регулира за кого се броят неподадените преференции - за водача, „освен в случаите по чл. 261, ал. 6.”, т.е. „(6) Извън страната се гласува само с бюлетина за партии и коалиции, която не съдържа реквизита по ал. 1, т. 4.” Или по-точният термин е извън страната.
Така че, ако трябва да бъдем коректни, би трябвало да предложим последното предложение на действащия чл. 278, ал. 5, текстът „освен в случаите по чл. 261, ал. 6.” да отпадне. Нали така, г-жо Митева?
Така. Формално го правя това предложение на основание чл. 80, ал. 4, за да изчистим текста – преференциите, г-н Славов, да се отнасят и за чужбина. Моля, който е „за”, да гласува. Десет гласа „за”. Против? Един. Въздържали се? Трима „въздържали се”
По предложението на г-н Миков.
Чавдар Георгиев:
Ние го поддържаме.
Предс. Димитър Лазаров:
Предложението е „В чл. 278, ал. 5 след думите „в листата” се поставя нова запетая и се добавя „според решението за нейната регистрация”.
Чавдар Георгиев:
Това е направено заради резултатите.
Предс. Димитър Лазаров:
Да не подценяваме все пак членовете на СИК, РИК и ОИК.
Моля, който е за това предложение, да гласува. Трима „за”. Против? Трима против. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Данаил Кирилов:
А моето предложение по чл. 80?
Предс. Димитър Лазаров:
Извинявайте, аз мислех че първо него подложих на гласуване. Но, ако не съм, сега ще го направя.
Предложението на г-н Кирилов по чл. 80, ал. 4 от правилника по отношение на добавяне в бюлетината на допълнително квадратче „не подкрепям никого” или правно технически както ще се редактира.
Моля, който е „за”, да гласува. Девет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се няма.
Без приемно предавателен протокол, г-н Председател, стигнали сме до § 113.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Славов иска думата.
Петър Славов:
Г-н Председател, във връзка с току-що приетата нова т. 9, пак на основание чл. 80 искам да ви предложа, колеги, в същия член, в ал. 5 да добавим едно ново изречение.
В чл. 278, ал. 5. Това е текстът, който казва когато не е отбелязана преференция и тук да регламентираме какво се случва, ако са посочени повече от една преференции. Защото тогава бюлетината очевидно остава валидна, но не се брои преференция за нито един от посочените преференциално, тъй като са повече от една. И тъй като никъде не е регламентирано какво се случва, обикновено се брои за водача на листата. Което, следвайки логиката от всичко казано тук, включително и това, което колегата Георгиев обясняваше как като няма посочена преференция е логично да се счита съгласие за листата, в случая като има изрично посочена преференция и то не една, а повече от една, и липсва преференция за водача на листата, ми се струва коректно за никого да не се брои просто тази преференция. Тоест, да кажем че тези преференции не се броят за никого, а се брои само бюлетината за партията или коалицията.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, не позволявам да възобновяваме дебата за това. За преференции достатъчно говорихме. Прекратявам дебата. Ако г-н Славов ще формулира предложение, да го направи и да вървим напред.
Петър Славов:
Формулирам следното предложение за ново изречение в ал. 5, което да казва:
„Когато е отбелязана повече от една преференция, бюлетината се зачита за съответната партия или коалиция и преференция за водача на листата не се брои.”
Предс. Данаил Кирилов:
Колега Славов, аз ще възразя на това предложение и няма да го подкрепя, защото това означава още повече да объркаме секционните избирателни комисии и да се чудят и да грешат с преференциите и с тяхното отчитане. Това че вие се ревнувате и вътрешно се състезавате, дайте да не затрудняваме броенето още повече, а трябва да го облекчаваме.
Димитър Делчев:
Г-н Председател, според мен предложението на колегата Славов е принципно и тук няма нищо общо с вътрешни състезания и такива неща.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, гласуваме предложението на колегата Славов, което е извън дебата по съответния параграф. Който е „за”, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Против? Осем „против”. Въздържали се? Трима се въздържат. Не се приема предложението на колегата Славов. Само да го отбележа.
Ива Митева:
Щом не е прието, няма да се отразява в доклада.
Предс. Данаил Кирилов:
Нека аз да си го отбележа. Той ще си го направи пак в зала и пак ще дебатираме и то е същото. Защо да не се отбележи, поне да се знае, че е отхвърлено. Да, в правилника пише, че неприетите предложения по чл. 80 не се включват в доклада. Съгласен съм, но това на практика дава още една възможност за прегласуване.
По § 113. Имаме предложение на вносител Настимир Ананиев и група народни представители от Реформаторския блок – да се създадат три нови члена – „чл. 278а, чл. 278б и чл. 278в, които касаят машинно преброяване на резултатите от гласуването, приключване на машинното броене, отчитане на резултата.
Колеги, по машинното преброяване нали гласувахме вече. Но г-н Делчев иска думата. Заповядайте.
Димитър Делчев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Тъй като разбрах, че аргументите от вчера против машинното преброяване са били, че ще има машини в секциите и ще има машинно гласуване, искам да отбележа два нови момента, без да ви представям предложенията, защото вие сте ги видели.
Единият момент е, че все пак трябва да държим сметка за това, че дори и в секциите, в които ще има машини, а то няма да има машини във всички секции, дори и там ще се допуска хартиено гласуване. И ако ние приемем, че секционната комисия е била недобросъвестна и не е казала на избирателя, че може да гласува и машинно и в резултат на това 70% са гласували хартиено, може пак да се стигне до ситуация, каквато имаше на последните избори, при която определени секции не могат да се преброят резултатите, включително и общинските избирателни комисии, си спомняте, че в София резултатите се брояха три дни. За това е нашето предложение. И аз мисля, че машинното гласуване не го изключва при ситуацията, при която може да има и хартиено гласуване.
Разбрах, че вчера сте гласували и още нещо и то е отпадането на местните коалиции. Искам да се противопоставя от името на Реформаторски блок, ние имахме Изпълнителен съвет на Реформаторски блок, искам да кажа, че отпадането на местните коалиции е ограничаване на правото на сдружаване на политическите партии зад определени каузи и идеи и това е абсолютно неприемливо при положение, че предложението не отчита това, че такива коалиции могат да се правят след изборите. Тоест, в нашите очи то е безпринципно, защото то, от една страна, забранява местни коалиции преди изборите, а от друга страна, разрешава местни коалиции след изборите.
Предс. Данаил Кирилов:
Колега Делчев, когато сме стигнали до този член, да сте били тук и да сте взели отношение и да сте застъпили тази позиция. Имате възможност на гласуването в зала да изразите тези становища, да съобщите решението на Реформаторския блок. Не може по всички разпоредби, по които не сте били тук, да ги обсъждаме наново.
В мое отсъствие много по-странно решение сте взели с Корнелия Нинова, но. (Кое?) Поне четете и гледайте какво гласуваме. Едното изключва другото и остава ал. 2, което е съвсем различна хипотеза.
Ива Митева:
Остават двата протокола, а те имат идея въобще да няма втори протокол, а това не е прието. Те се бият двата текста. То не могат да се попълнят протоколите.


Предс. Данаил Кирилов:
Как, като едната норма ти казва, че по този начин се унищожава протоколът, а вашата норма казва отбелязва се грешката. Е как да стане така – хем да се унищожи, хем да остане сгрешения, но с отбелязване и подписване на грешката. Това са два различни документа.
Чавдар Георгиев:
Не се бият двете неща. На практика може да се получи.
Ива Митева:
Вие променяте протоколите.
Предс. Данаил Кирилов:
Ще видим как ще го подредим, защото не можеш да го събереш като текст на комисия, защото е абсурдно. Но нека да се отрази като прието, но пак казвам, това са две напълно различни хипотези.
Бих предложил като изход това, което сме го приели, но нека тук референтите и ЦИК да кажат, ако това може да стане ал. 3, отделна ал. 3 е по-добрият вариант. Да си останат ал. 1 и ал. 2, защото ал. 2 е към ал. 1. Защото ал. 1 е когато още като пишеш протокола си го сгрешил. Там са ти налице всички членове, ти още пишеш протокола. Тогава го обезсилваш и взимаш втория. А хипотезата, която разглеждат Корнелия Нинова и група народни представители тя е за последващия. Тоест, протоколът вече физически няма как да го смениш. Той ти е единствен. И тогава пишеш отгоре и поправката я отразяваш с подписите на всички. Това е разликата.
Г-жо Бойкинова, ако ще повторите това, което казах, няма да ви дам думата.
Мария Бойкинова:
Идеята на Корнелия Нинова е да има един оригинален протокол, затова правят този допълнителен за сгрешен. Говорим за различни неща. Вие сте прав.
Ива Митева:
Като ал. 3 да го направим наистина.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз това също не го разбирам за единия оригинален протокол.
Ива Митева:
Вие го отхвърлихте в 215 да има един протокол и си останаха двата протокола. Това се пререши още тогава.
Димитър Делчев:
Тоест унищожава се старият, който е сгрешен и се създава нов. Но, ако и там е допусната една малка греша, ние трябва да предвидим възможност.
Чавдар Георгиев:
Чакайте малко. Вие били ли сте в СИК някога. Ще накарате цялата комисия да преписва протокол. Много по-лесно е да задраска една цифра и да се подпише и този протокол да си е валиден. Това че има друг оригинален протокол няма никакво отношение, никакво противоречие с това. Просто няма да бъде използван вторият.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Георгиев, губим техническо време. И Вие не сте били в СИК.
Чавдар Георгиев:
В СИК съм бил от 1984 г. десет пъти по ред.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако СИК е прецизен и всички членове си вършат работата, както трябва, протоколът от тях ще излезе без поправки – първия или втория екземпляр. А вече добавките като зачертавания и промени, те ще се отразят, но ще се отразят тогава, когато вече протоколът е тръгнал. А за мързела на СИК аз не съм съгласен. Защото там са наблюдатели, там са застъпници – всички гледат и всеки може да възрази, и вместо да пише възражения по протокола и в него, по-добре да се оправи протоколът.
Достатъчно е и аз за това го повтарям този дебат, ако г-н Георгиев се съгласи, това да го зачетем като нова ал. 3.
Чавдар Георгиев:
Ние сме си го гласували и така както е гласувано.
Предс. Данаил Кирилов:
Ще ме накарате с прегласуване да отменя и това.
Правя предложение по предложението на Корнелия Нинова в приетата му част да бъде прието по принцип и да бъде отнесено систематично в нова ал. 3. Който е съгласен с това мое предложение, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
По-коректно е така.
По машинното преброяване не стигнахме до гласуване. Говорим си кой каквото си иска.
Колеги, подлагам на гласуване. Който е съгласен да бъде подкрепено предложението на Настимир Ананиев и група за три нови разпоредби чл. 278а, чл. 278б и чл. 278в, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Против? Нула против. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на Настимир Ананиев.
Колеги, разглеждаме предложение на Михаил Миков и група народни представители да се създават § 113а и § 113б.
Имате думата за изказвания. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, това, което предлагаме, е свързано с технологията на установяване на изборния резултат и мисля, че сме разписали ясни правила, които обобщено се отнасят за следното.
Първо се установя броят на действителни и недействителни гласове, след това от действителните гласове се установява броят за съответните кандидатски листи. И най-важното, което предлагаме, ако има оспорване на действителността или на недействителността на дадена бюлетина, това да се решава с решение от комисията и за това да се съставя протокол, за да няма след това никакви съмнения в установените резултати.
Това е същината на нашето предложение. Мисля, че то е съвършено ясно, ще улесни работата на комисиите и ще създаде една трайна практика в изборната работа, която ще е от полза за всички и преди всичко по този начин няма да има никакви съмнения за честността на изборния процес, за правилното установяване на изборните резултати и т.н. Благодаря. Аз се надявам да ги подкрепите.
Предс. Данаил Кирилов:
Други изказвания? Г-н Делчев има въпрос.
Димитър Делчев:
Г-н Георгиев, един въпрос, тъй като не разбирам каква е разликата с настоящия ред на броене и преброяване, тъй като впечатлението ми е, че точно такава е практиката в комисиите – да ги броят по купчинки след като вече са ги разпределили или след отварянето на кутията.
Чавдар Георгиев:
Разликата е, че това го записваме в кодекса и всяка комисия ще следва именно този ред на установяване на резултата.
Предс. Данаил Кирилов:
И аз не го разбрах.
Ива Митева:
Не знам каква е разликата. Това, че пак има един протокол.
Чавдар Георгиев:
При спора за действителност или недействителност.
Димитър Делчев:
Със оглед законодателната икономия не знам дали да въвеждаме разпоредби, които повтарят други разпоредби, които не са систематизирани може би на едно място, но ги има в кодекса и се следват.
Предс. Данаил Кирилов:
Има ли други изказвания по предложението на Михаил Миков и група народни представители. Няма други изказвания. Прекратяваме дебата.
Подлагам на гласуване предложенията на Михаил Миков и група народни представители. Който е съгласен да ги подкрепим, моля да гласува „за”. Трима „за”. Против? Нула „против”. Който е въздържал се? Единадесет „въздържали се”. Не се приемат на този етап предложенията на Михаил Миков и група
Колеги, тук правя предложение, тъй като текстът не е в доклада, имам предвид чл. 279. Подреждане на бюлетини.
Правя предложение по чл. 80, ал. 4 по отношение на чл. 279, ал. 1, в т. 5. „купчинка от бюлетини по установения образец:” нова буква „в”
„в) с отбелязан вот със знак „Х“ или „V“ в квадратчето „не подкрепям никого”.
Ива Митева:
Това няма ли да е отделна купчинка, а не при действителните. Тук са действителните за партията. Нека тази купчинка да е отделна. Като нова точка: купчинка от бюлетини по установения образец, само че с празен, защото те няма да отидат при никоя партия.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Колеги, коригирам предложението:
В чл. 279, ал. 1 да се създаде нова т. 6.
„6. купчинка от бюлетини по установения образец с отбелязан вот в квадратчето „не подкрепям никого”.”
Изказвания? Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е съгласен, моля да гласува. Тринадесет гласа „за”. Против? Нула. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се това предложение.
Пристъпваме към § 114. Имаме текст на вносител с две предложения и двете са на Корнелия Нинова и група народни представители.
Има и предложение на Михаил Миков и група народни представители по това предложение на Корнелия Нинова.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване първо предложенията на Михаил Миков. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Нула против. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на Михаил Миков.
Гласуваме двете предложения на Корнелия Нинова като вносител за § 114. Който е „за”, моля да гласува „за”. Който е против, моля да гласува. Нула против. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на вносителя Корнелия Нинова.
Колеги, правя предложение по чл. 80, ал. 4 в чл. 280, в ал. 3 след думите „по чл. 279, ал. 1, т. 5” да се добави „и т. 6”.
Имате думата за изказвания? Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложението по чл. 80, ал. 4 за добавка в ал. 3 на чл. 280 плюс т. 6. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет гласа „за”. Който е против, моля да гласува. Няма против. Въздържали се? Няма и въздържали се.
Пристъпваме към § 115. По текста на вносител
По т. 1 предложението на Настимир Ананиев и
По т. 2 предложенията по буква „а” и „б” са на Цветан Цветанов и група народни представители.
И предложение на Михаил Миков и група народни представители по отношение на машинното гласуване.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Михаил Миков и група. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Четиринадесет гласа „въздържал се”. Не се приема предложението на Михаил Миков.
Преминаваме към текста на вносители за § 115.
По т. 1 с вносител Настимир Ананиев – в заглавието „Вписване на данни в протокола” се добавя „при ръчно броене”.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Един „за”. който е против, моля да гласува „против”. Нула против. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на Настимир Ананиев.
Подлагам на гласуване предложението в т. 2 на Цветан Цветанов и група – двете предложения.
Димитър Делчев:
Г-н Председател, процедура. Предлагам разделно гласуване на т. „а” и „б” по предложението на г-н Цветанов.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, някой възразява ли срещу разделното гласуване по т. 2? Няма възражения. Гласуваме разделно.
Подлагам на гласуване първото предложение на Цветан Цветанов по буква „а”. Който е „за”, моля да гласува „за”. Осем „за”. Който е против? Четирима „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. 8 на 8 – не се приема. Но тук колеги е техническа грешка, така че можеше да се отстрани.
Подлагам на гласуване второто предложение на Цветан Цветанов по буква „б”. Който е „за”, моля да гласува „за”. Осем „за”. Против? Петима „против”. Въздържали се? Четирима. Не се приема и второто предложение на Цветан Цветанов.
Колеги, до колко часа искате почивка? До 17:10 ч.
(След почивката.)
Предс. Десислава Атанасова:
Колеги, продължаваме с § 116. Г-н Свилен Иванов.
Свилен Иванов:
Докато Ви нямаше, гласувахме да има квадратче, в което пише негласува за никой, които, обаче, ние държим да бъдат действителни гласове, а не да се смятат за недействителни, което е нормално. В самия протокол, за да излязат гласовете и бюлетините, би трябвало да има ред със запис. Тук му е систематичното място в чл. 281, ал. 1 да го добавим., като едното предложени беше броят на действителните гласове, включително гласовете за не гласувал за никого.
Предс. Десислава Атанасова:
Вие взели ли сте принципно такова решение? (Да.) В такъв случай ще бъде правно техническо добавяне.
Свилен Иванов:
Къде сме взели решение?
Предс. Десислава Атанасова:
Докато аз бях тук, Председателят каза, че ще го предложи той самия. Той го е предложил и е гласувано. Ще го добавим, само да дойде г-жа Митева, за да го отбележи точно къде ще бъде добавено.
Преминаваме към § 116. Чл. 282.
По т. 1 предложение от Настимир Ананиев и група народни представители.
По т. 2 Създаване на нова ал. 2 също предложение от Настимир Ананиев и група.
Предложение от Корнелия Нинова и група народни представители.
Предложение от Михо Михов и група народни представители.
Предложение отново от Михо Михов и група за други алинеи, съответно 5 и 6.
Предложение за ал. 6, която да стане ал. 7. И добавяне в нея, което е с оглед електронното гласуване. Тоест, при липсата на такова ще бъде безсмислено, може би.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители за отпадане на § 116.
Предложение на Георги Анастасов за нова ал. 8 в § 116.
Предложение на Михаил Миков и група народни представители в § 116 да се направят изменения и допълнения.
Петър Славов:
На кого са предложенията по § 116 можеш ли да ни кажеш?
Предс. Десислава Атанасова:
Т. 1. Алинея 1 да се измени така – на Настимир Ананиев и група народни представители.
Т. 2. Настимир Ананиев - за нова ал. 2
Корнелия Нинова предлага досегашната ал. 2 да стане ал. 3 – започва „Поправки в протокол…”
Михо Михов и група предлага ал. 3 да стане ал. 4.
Досегашната ал. 4 става ал. 5; досегашната ал. 5 става ал. 6 – това също е предложение на Михо Михов и АБВ.
Последното е досегашната ал. 6 да стане ал. 7 от Настимир Ананиев по отношение на електронния протокол.
На Карадайъ е да отпадне § 116.
На Георги Анастасов е за нова ал. 8 в чл. 282.
И предложението на Михаил Миков е за т. 1 ново съдържание на ал. 1 и в т. 2 да се измени т. 6 по следния начин.
Михаил Миков и Корнелия Нинова са подписали почти идентични предложения, само че в различни групи.
Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Кратък въпрос към колегата Никифоров във връзка с неподписването на протокола. Аз разбирам логиката, която стои зад ал. 6, но не мога да разбера тази промяна, която правим, че неподписването се отбелязва с подписа на други двама членове. Защо ще отбелязват други двама неподписването. То е ясно като не е положил подпис, не го е подписал. Не мога да разбера логиката. Ако може някакви разяснения.
Лъчезар Никифоров:
Нашите съображения за това изменение е в случай, че не бъде подписан протокола, двама други членове от секционната избирателна комисия да го удостоверят това обстоятелство. Защото самото обстоятелство, че неподписването на протокола го прави недействителен, следва да бъде доказано по несъмнен начин.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Никифоров, така или иначе протоколът се подписва от всички членове на комисията. Ако някой не подпише и може би въпросът на г-н Митев беше в тази посока, дали следва някой да удостоверява неподписването. Някой от членовете, ако си тръгне, или откаже каква е логиката.
Лъчезар Никифоров:
Това да се отбелязва с подписа на други двама членове.
Предс. Десислава Атанасова:
Ясно, но въпросът беше в посока, че така или иначе протоколът на СИК се подписва от всички членове на комисията. Ако един откаже да го подпише или си тръгне, ще бъде недействителен. И други двама трябва да удостоверят, че той не го е подписал, което е видно, че той не го е подписал. Ако няколко членове на СИК си тръгнат, да речем от една квота, тогава кой ще удостоверява подписите и как ще се брои това удостоверяване. Според мен ще стане по-голям хаос, ако обърнем принципа.
Реплика:
Неподписването от някой член е изключение. За изключения няма да правим нови правила.
Предс. Десислава Атанасова:
Изключения са, но въпросът е как ще се удостовери, ако няколко човека от СИК и ако са от една квота не подпишат протокола. След това може да започне спор по отношение действителност, недействителност, кой кога го е подписал, кой е удостоверил с двата подписа?!
По отношение на другите предложения има ли изказвания? Не виждам.
Преди да гласуваме бих искала да кажа, че по отношение на т. 1 предложението на колегите от Реформаторския блок касае съставянето на електронния протокол, което няма отношение тук.
А по отношение на т. 2 – обявяването на резултатите, и в този момент се обявяват по партии, коалиции, независими и броя на преференциите, така че не виждам защо тук да повтаряме принципа.
По отношение на предложението на АБВ, ако искате, ще го подложа все пак на гласуване, за да не отхвърлим самия параграф, без да го прогласуваме.
И последното също е за електронен протокол.
В такъв случай ще гласуваме първо предложението на Михо Михов и група народни представители – досегашната ал. 3 да бъде ал. 4 и в нея да се създаде изречение четвърто: „Неподписването на протокола се отбелязва с подпис на други двама членове.”
Моля, който е „за”, да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване отново предложение на Михо Михов и група народни представители за ал. 5, която става ал. 6 и се изменя така:
„Неподписването на протокола от член на комисията го прави недействителен, с изключение на случаите по ал. 4 и 5.”, които отхвърлихме преди малко.
Моля, който е „за”, да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”. Предложението не е прието.
Няма да гласуваме предложенията във връзка с електронния протокол на Настимир Ананиев в ал. 1, в ал. 6.
Подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители за отпадане на § 116. Моля, който е „за”, да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Предложение на Георги Анастасов. Моля, който е „за”, да гласува. Нула „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет се въздържат.
Предложение на Михаил Миков и група народни представители. Моля, който е „за”, да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет се въздържат. Предложението не е прието.
§ 117. Предложение на Корнелия Нинова за ал. 1 и 2.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 117 в редакцията на г-жа Нинова. Моля, който е „за”, да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”. Предложението не е прието.
§ 118. Предложение на Корнелия Нинова и група народни представители.
И предложение на Михаил Миков и група народни представители.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Нинова за редакция на чл. 284. За? Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет.
Предложение на г-н Миков за редакция на § 118. За? Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет. Предложението не е прието.
Предложение на Михаил Миков и група народни представители за създаване на § 118а.
Желаещи за изказване? Няма. Подлагам го на гласуване. За? Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет. Предложението не е прието.
§ 119. Предложение на Настимир Ананиев и група. Свързано е с преброяване на гласовете и електронния протокол, т.е. отпада.
§ 120. Първото предложение също е свързано с електронния протокол.
Има предложение от г-жа Нинова за ал. 3
Предложение за ал. 6 на Настимир Ананиев.
Предложение в ал. 7 на г-жа Нинова.
И в ал. 8 предложение на Цветан Цветанов.
Гласуваме първо предложението на г-жа Нинова в ал. 3. Моля, който е „за”, да гласува. Един „за”. Против? Няма. Четиринадесет се въздържат.
Ива Митева:
Предложението на Настимир Ананиев е препратка, заради новата алинея, която не приехме. Ще си остане действащия текст.
Предс. Десислава Атанасова:
Подлагам на гласуване предложението на Настимир Ананиев за ал. 6. Моля, който е „за”, да гласува. Няма „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Петнадесет. Не е прието.
Предложение на Корнелия Нинова в ал. 7. За един. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет. Не е прието.
Предложение в ал. 8. – думите „областния управител” да се заменят с „кмета на общината”. Моля, който е „за”, да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 121. Предложение на Корнелия Нинова и група за редакция на чл. 287а.
Желаещи за изказвания? Не виждам.
Моля, който е „за”, да гласува. Един „за”. Против? Нула против. Четиринадесет се въздържат Не се приема.
§ 122. Касае протокола от електронно дистанционно гласуване.
Предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 122 да отпадне.
И предложение на Михаил Миков и група народни представители § 122 да отпадне.
Подлагам на гласуване двете предложения за отпадане на § 122. Който е за отпадането, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Нула против. Един се въздържа.
§ 123 е идентичен.
Предложение на Карадайъ за отпадане
Предложение на Михаил Миков за отпадане.
Четиринадесет гласа за отпадането на § 123. Нула против. Един се въздържа. § 123 отпада.
§ 124. Г-н Михо Михов е направил две предложения – в ал. 2 и в ал. 4 по отношение на неподписването на протокола, което не беше прието.
Предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 124 да отпадне.
Изказвания? Г-н Никифоров.
Лъчезар Никифоров:
За § 124 да се зачете резултатът от § 116.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Карадайъ за отпадане на § 124. Моля, който е „за”, да гласува. Единадесет „за”. Нула против. Трима се въздържат.
§ 125. Отчитане на резултатите от електронното гласуване.
Предложение на Настимир Ананиев за § 125.
Предложение на Карадайъ и група § 125 да отпадне.
И същото предложение на Михаил Миков и група народни представители § 125 да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Карадайъ и на г-н Миков за отпадане на § 125. Моля, който е „за”, да гласува. Четиринадесет „за”, един „против”, без „въздържали се”.
§ 126. Предложение на Петър Славов и Мартин Димитров.
Ива Митева:
Може ли тук в чл. 297.
Предс. Десислава Атанасова:
Ние го прескачаме. Нямаме чл. 297.
Ива Митева:
В чл. 297 във връзка с този 32 МИР, коментирахме с математиците на ЦИК, че е хубаво „в страната и извън страната” да го заменим във всички 32 МИР – „във всички многомандатни изборни района” или „във всички 32 многомандатни изборни райони”.
„Общият брой мандати за всяка партия и коалиция се определя от Централната избирателна комисия въз основа на подадените за партията или коалицията действителни гласове във всички многомандатни изборни райони ”, за да е ясно, че става въпрос за всички 32.
Димитър Делчев:
По отношение на чл. 297, ал. 2.
„(2) Право на участие при разпределяне на мандатите на национално ниво имат партиите и коалициите, получили не по-малко от 4 на сто от действителните гласове в страната и извън страната.”
Тъй като тук се говори за 4 на сто от действителните гласове в страната и извън страната, а ние предвидихме, че ще има и хора, които няма да гласуват за нито една от партиите, това ще покачи бариерата за влизане в парламента.
И аз ви предлагам, за да не се получава по-недостижим българския парламент, все пак да не ни обвинят, че недопускаме малки партии, да добавим „с изключение на гласовете, които не са подадени за нито един от кандидатите”.
Говорим за ал. 2. Не е лошо да се поясни, защото се казва „4 на сто от действителните гласове в страната и извън страната.”
Димитър Лазаров:
Ал. 2 гласи: „Право на участие при разпределяне на мандатите на национално ниво имат партиите и коалициите, получили не по-малко от 4 на сто от действителните гласове в страната и извън страната.”
Ива Митева:
Добре, с изключение на гласовете, които не са подадени за нито един кандидат – с изключение на гласовете –празните. Добре. За да е ясно, добре. Аз не знам каква е била идеята да ги изключат, но може би има друга логика. Само че те ще покачат изкуствено бариерата.
Димитър Лазаров:
Не са само партийните, защото може да има и независими кандидати. Не го хвърляйте на тази плоскост. Може да има и независими, така че не са само партиите и коалициите.
Ива Митева:
Аз не знам каква му е била идеята на Кирилов – дали е да повиши прага?
Предс. Десислава Атанасова:
Колеги, да изясним по кой текст в момента спорим. Имаме текст на § 126, който обявих, че в момента обсъждаме. Вие се върнахте на чл. 297, който дори не фигурира в доклада.

Димитър Лазаров:
С предложение по чл. 80 се добави допълнително квадратче в бюлетината.
Предс. Десислава Атанасова:
Това е ясно. Аз го знам.
В момента обсъждаме предложението на г-н Делчев ли? (Да.) Може ли да го повторите, г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Аз ви предлагам в чл. 297, ал. 2 след думите „извън страната” да добавим „с изключение на гласовете, които не са подадени за нито един от кандидатите”.
Димитър Лазаров:
Г-жо Атанасова, дали тези, които аз съм зачеркнал в квадратчето, ще влизат към действителни, защото, ако влизат като действителни, ал. 2 ще влязат n на брой бюлетини, където аз не съм подал вот за нито една партия, за нито една коалиция или независим кандидат. То това е най-важното всъщност какво правим - тази 4% бариера ще бъде ли зависима от тези бюлетини, където няма вот реално, изразен за който и да било от участниците. Това трябва да го решим, за да бъде точно записано.
Свилен Иванов:
Аз предлагам да гласуваме дали да се промени текстът в ал. 2 и референтите да измислят как да го направим за зала.
Предс. Десислава Атанасова:
ЦИК нещо по този въпрос? Нямате коментар. Подкрепяте както си е гласувано по принцип предложението.
Г-н Делчев, има процедура от г-н Иванов, Вие заедно с референтите на комисията да създадете най-удачния текст, който ще гласуваме принципно и може би малко по-късно, когато Председателят се появи.
Димитър Делчев:
Защо не го гласуваме сега по принцип?
Предс. Десислава Атанасова:
Да го гласуваме по принцип, но трябва да подготвите коректен текст. Тоест, създаваме § 125а.
По предложение на г-н Делчев в чл. 297, ал. 2 след думите „извън страната” и по-нататък Вие ще предложите текст, който да се допълни.
Има ли подкрепа от всички. (Да го гласуваме.) Подлагам на гласуване предложението на г-н Делчев за създаване на § 125а. Моля, който е „за”, да гласува. Четиринадесет гласа „за”. Против и въздържали се няма. По принцип го гласувахме в ал. 2.
Ива Митева:
С изключение на празните – добавка.

Предс. Десислава Атанасова:
Продължаваме § 126. Г-н Кирилов, заповядайте.
Предс. Данаил Кирилов:
§ 126. Вносител е Петър Славов и Мартин Димитров. Той се отнася за чл. 298, ал. 2, където цифрата „7” се заменя с „5”.
Предложение на Георги Кадиев за чл. 298.
И предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 126 да отпадне.
Имате думата. Заповядайте, г-н Славов.
Петър Славов:
С две изречения. Г-н Председател, предлагаме да се уеднакви прагът за задействане на преференцията при парламентарни избори с този при европейски. Там, както знаем, е 5%. При парламентарни и при местни поне за мен е необяснимо защо е предвиден по-висок праг. Така че ние предлагаме да се уеднаквят. По-нататък и за местните избори ще видите, т.е. всички да станат по 5% от гласовете, подадени за кандидатската листа.
Използвам да коментирам това, което колегата Кадиев е предложил, това е на практика равносилно да се дигне прагът на преференцията, за колегите които не са вникнали в текста, защото очевидно районната избирателна квота е много по-висока, отколкото са обикновено гласовете за една кандидатска листа. Говоря извън големите партии. Струва ми се, че тук има един скрит опит за елиминиране на преференцията или за нейното затрудняване и ви моля всички да бъдем много внимателни да не допускаме такова нещо, предвид ангажиментите, които бяха поети и в зала при първо гласуване и т.н. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други изказвания? Г-н Кадиев къде е? Нещо май е объркал предложенията си. Г-н Метин.
Митхат Метин:
Г-н Председател, колеги, както е известна позицията на ДПС, ние сме против намаляването на прага на преференциите – нещо повече, ние сме или за увеличаване на прага на преференциите, или за тяхното отпадане, тъй като ние водени от разбирането си партийното начало смятаме, че така както е подредена листата, трябва да бъде предложена на избирателя и ако има възможност за преференции, което вече е факт, поне да бъде вдигнат прагът на преференции или да бъде запазен.
За това предлагаме § 126 да отпадне.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други изказвания? Г-н Славов.
Петър Славов:
Може ли въпрос към членовете на ЦИК, ако искат да вземат отношение, всъщност по предложението на колегата Кадиев практически това сваля ли прага на преференцията или го увеличава, по начина по който е написано. Това се опитваме да си изясним.
Стоил Стоилов:
Преференцията има логика на вътрешно партийно състезание и в този смисъл аз не съм съгласен с предложението на г-н Кадиев, както и бих искал в бъдеще, когато се дискутират местните избори, базата за изчисляване на преференцията да не е общинската избирателна квота, а кандидатската листа. Това уеднаквява подхода. Фактически избирателят, гласувайки веднъж за политическа партия е дал своя общ глас и избира вътре в рамките на политическата партия. Завърших.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други изказвания няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Петър Славов и Мартин Димитров. Който е „за”, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Който е против моля да гласува против. Два гласа „против”. Който е въздържал се, моля да гласува. Единадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегите Славов и Димитров.
Предложението на н.пр. Георги Кадиев е з създаване на нов § 9, но то е за същата норма с почти аналогично съдържание – В чл. 298, ал. 2 текстът „7 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа” се заменя с „5 на сто от районната избирателна квота”.
Аз за това реагирах, защото това не е нов текст. Това е съществуващ текст и не е за нов параграф. Съществуващ си е параграфът и предложението е направено и от колегите от Реформаторския блок, като числа, но не и като база. Разликата е в базата.
Който е „за” предложението на Георги Кадиев, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Против? Един глас „против”. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на Георги Кадиев.
При това положение не подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ, тъй като на практика ние вече го подкрепихме и отпаднаха двете предложения.
Пристъпваме към § 127 по отношение на чл. 307 – предложение с вносител Цветан Цветанов и група народни представители. Това е възможността да гласуват лишените от свобода, които не са за тежки престъпления и ограничено запретените лица.
И предложение на Кирил Цочев и група народни представители да отпадне § 127.
Г-н Никифоров, заповядайте.
Лъчезар Никифоров:
Поддържам аргументите, които вече бяха чути. Текстът е противоконституционен.

Предс. Данаил Кирилов:
И аз за това няма да разгръщам наново аргументацията.
Подлагам на гласуване § 127. Който е „за”, моля да гласува „за”. Седем гласа „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. 7 на 7 – пак не се приема.
Колеги, запазвам си право в зала да пледирам по това предложение. Смятам, че това е европейското предложение. Смятам, че за това предстои да бъдем наказани. И смятам, че трябва поне да афишираме воля, доколкото можем като законодателен орган, пак и да не сме велик конституционен законодател, но все пак да опитаме да се съобразим с европейския стандарт и изискванията на Европейския съд.
Пристъпваме към § 128. Имаме предложение на Настимир Ананиев и група народни представители. То е по-скоро редакционно.
Имаме и предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители § 128 да отпадне.
И предложение на Михаил Миков и група народни представители за отпадане на § 128.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложенията на Мустафа Карадайъ и на Михаил Миков да отпадне § 128. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет гласа „за” отпадането. Който е против, моля да гласува. Двама „против”. Въздържали се? Няма. Приема се предложението за отпадане. § 128 отпада.
Пристъпваме към предложение на Явор Хайтов и група народни представители за създаване на § 128а.
Реплика: Г-н Председател, г-н Хайтов помоли, когато стигнем до неговото предложение, да го изчакаме.
Предс. Данаил Кирилов:
Как да го изчакаме? Къде е той? Предлагам г-н Никифоров да му представи предложението. Но това предложение беше представено, гласувано поне три пъти досега. Закривам дебата, подлагам на гласуване.
Който подкрепя предложението на Явор Хайтов и група народни представители за чл. 311, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Който е против? Нула гласа „против”. Който е въздържал се? Десет „въздържали се”. Не се приема това предложение на г-н Хайтов.
Прескачаме следващото негово предложение, което е по чл. 317, за да го изчакаме да го докладва.
Пристъпваме към предложение от н.пр. Митев, Симеонов и Кирилов за чл. 318. Давам думата на г-н Митев.



Христиан Митев:
Колеги, това е идентично предложение с това, което приехме за кандидатите за народни представители. Тук става въпрос за кандидатите за президент и вицепрезидент.
И за да спестя време, ще ви кажа, че по-нататък ще срещнете още няколко такива предложения, които се отнасят до заявлението и декларацията, които са сегашните документи, да се обединят в един.
Предс. Данаил Кирилов:
По-нататък няма да го представяме. Ако може колегите да гласуват и всички тези предложения и в другите, мисля, поне два вида избора.
Който е „за” предложението на Митев, Симеонов и Кирилов, моля да гласува „за”, включително в проекция. Тринадесет „за”. Против? Няма „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Следващите два параграфа - § 129 и § 130, сме ги гласували вече. Те са предложение на Цветан Цветанов и групата на ГЕРБ. Възразява ли някой да ги приемем за гласувани така, както сме ги подкрепили. Параграфи 129 и 130 са приети.
Пристъпваме към параграфи: § 131, вариант на § 131 и § 132, които са гласувани. Това са предложения на Димитър Делчев, Петър Славов и Димитър Делчев относно номерата. Има ли възражение да се приемат за отхвърлени, така както ги бяхме гласували. Няма възражения. Отхвърлени са.
Колеги, тъй като вече сме в режим на повторяемост, по отношение на чл. 325, ал. 1 пак трябва да направя предложението за нова т. 5, което е празното квадратче „не подкрепям никого”. Аз моля да гласуваме сега това допълнение да бъде отразено навсякъде по-нататък в текстовете, където имаме съдържание на бюлетина, подреждане на купчини и отчитане на резултати, ако имаме действителни и недействителни, защото се изкушавам пак да „похваля” систематиката на кодекса. Систематиката на кодекса е страхотна!
Който е съгласен тези промени да се отразят симетрично и аналогично във всички видове избори назад, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се.
Пристъпваме към § 133 за създаване на чл. 332а. „Ръчно преброяване при непреодолими външни обстоятелства” с вносител Настимир Ананиев.
Имаме и предложение за създаване на § 133а от Михаил Миков и група народни представители.
Тези предложения са отхвърлени. Искате ли да ги подлагаме на гласуване или ги приемаме за отхвърлени. Приемаме ги за отхвърлени.
§ 134. В чл. 334 се създава ал. 4.
„(4) Общият брой на действителните гласове за всички кандидатски листи е равен на броя на действителните гласове по ал. 3.”
Предложението е на Корнелия Нинова и група народни представители.
Приемаме ли, че § 134 е отхвърлен? (Да.) Отхвърлен.
§ 135. Първото беше смислено, а второто бях склонен да го оттегля.
Искате ли да проверяваме назад? Да проверим предходното гласуване.
Ива Митева:
Там отхвърлихме всичко.
Предс. Данаил Кирилов:
За § 135 го приемаме за отхвърлено симетрично. А ако се наложи в зала ще обясняваме защо сме предложили да отпадне „по кандидатски листи”.
Ива Митева:
Понеже отпред в народните представители го пропуснахме в чл. 335 само трябва в т. 3 да добавим - „броят на действителните гласове за всички кандидатски листи;” и да създадем т. 3а. за празните, за да е ясно и за да се направи контролата по т. 4.
Понеже не го гласувахме отпред, просто да се гласува, че и това ще се направи.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, аз поставих въпроса общо. Искате да кажете, че трябва да направя предложение по чл. 80, ал. 4 със смисъла както беше обявено от г-жа Митева.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Който е съгласен да го отразим тук и във всички видове избори до края, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Колеги, това се приема като предложение за всички видове протоколи и при отчитането на резултатите.
Предложение на Михаил Миков и група народни представители, което е отхвърлено. Искате ли да го гласуваме наново? Г-жо Матева, Вие искате ли? (Не.) Отхвърлено е.
§ 136. Отхвърлено е.
Предложение на н.пр. Георги Анастасов за § 136. Също е отхвърлено. Някой възразява ли? Няма възражения. Отхвърлено е.
§ 137. Колеги, тук държа на гласуване. Това са европейски избори.
На ограничено запретените и на лишените от свобода за нетежки престъпления. Като сме реформатори на думи, не можем дори да достигнем стандарта на тоталитарния режим.

Димитър Делчев:
Г-н Кирилов, това въобще не е правилно. Въпросът е принципен. Трябва ли да позволим затворници с тежки престъпления да гласуват (с леки), добре с леки престъпления, които, обаче, изтърпяват наказание лишаване от свобода да гласуват или не трябва да им позволим да гласуват. Според мен това е принципен въпрос. И консервативната гледна точка казва, че не трябва да им позволим да гласуват.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, понеже виждам много доброто ви намерение за тези текстове и очевидно не може да бъде решен проблемът без промяна на Конституцията, ви предлагам да направим една бърза процедура за конституционна промяна с предложенията на Инициативата „Правосъдие за всеки” и тези ваши предложения. И нещата ще се получат.
Предс. Данаил Кирилов:
И аз предлагам нашето предложение да получи подкрепа, а на Инициативата „Правосъдие за всеки” да не получи подкрепа.
Колеги, позволете ми пак да подложа на гласуване по тактиката на г-н Славов, с надеждата да има разнобой в гласуването ви, § 137 на вносител. Който е „за”, моля да гласува „за”. Седем гласа „за”. Който е против? Шест „против”. Който е въздържал се? Двама „въздържали се”. 7 на 8 – не се приема. Вместо да се промени в европейска посока, ние затънахме в балканската.
Ако ще правите реформаторска възхвала на Конституцията, о’кей!
Прочетете решението за Русия или за Украйна, защото и там оправданието е с конституцията. И Европейският съд казва, да, може и в конституцията да е, но си сменете конституцията.
Ива Митева:
Или намерете политическа воля и си променете законите. Значи няма политическа воля.
Димитър Делчев:
Г-н Киров, Вие смятате ли, че ако приемем този текст, той ще се прилага от българската правораздавателна система? Или тя ще намери, ще открие, че той е противоречив на конституцията и няма да го прилага въобще, докато не бъде отменен.
Предс. Данаил Кирилов:
Шумно нахлуване на Заместник-председателя на Народното събрание и член на правна комисия – г-н Явор Хайтов, когото очакваме, да докладва своето предложение по чл. 317 за създаване на нов § 128а.
Връщаме се на предложението на Явор Хайтов и група народни представители да се създаде § 128а по отношение на чл. 317, ал. 3.
Г-н Хайтов, заповядайте.
Явор Хайтов:
Аз сърдечно ви благодаря за колегиалното отношение и моля да ми простите за това влизане и излизане, но бяхме на среща с парламентаристи от Ландтага на Долна Саксония от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Казвам го, за да не остане някой с впечатление, че правната комисия е пренебрегната. Но, тъй като цял ден работите, ако не възразявате да почерпя с по едно парче пица или нещо друго, защото оставам с впечатлението, че тази нощ ще бъде дълга. Очаквам само да дадете сигнал. На разположение съм.
Предс. Данаил Кирилов:
За съжаление, ще отхвърля това хранително предложение.
Явор Хайтов:
Правото ви да отхвърляте мои предложения вече е изчерпано! И остава само възможността да приемате всичко онова, което ще предложа оттук насетне.
Г-н Председател, имам ли думата. Да изчета ли текста, или не е необходимо.
Предс. Данаил Кирилов:
Знаем за текста, но заповядайте да го аргументирате.
Явор Хайтов:
Уважаеми колеги, нашето предложение така както сме го предложили е:
„(3) Партиите, коалициите и инициативните комитети обявяват кандидатите за президент и вицепрезидент не по-късно от 90 дни преди изборния ден. Обявената кандидатска листа се завежда в специален регистър с пореден номер, който се води от Централната избирателна комисия. Последователността на постъпването на обявените кандидати за президент и вицепрезидент определя поредността на вписване в специалния регистър на Централната избирателна комисия.”
Моля ви да обърнете внимание термина „обявяват”. Това по никакъв начин не променя приетото към настоящия момент, а именно, че активната кампания е 21 дни.
Защо правим това на пръв поглед по-различно предложение?
То е, както съм имал възможност да заявя и друг път тук от това място, то е в интерес на българските граждани и в полза и развитие на демокрацията. Защото за 21 дни кандидатът за държавен глава на първо място, не би могъл да посети дори всички областни градове. А да не говорим, че България не е само София, жълтите плочки и областните градове, а има и общински центрове, има и села. Те също гласуват за държавен глава, гласуват за президент и имайки възможност за една такава по-продължителна кампания, ние даваме възможност на българските граждани да се срещнат, да видят и да чуят своя кандидат за държавен глава, за да бъде наистина той свой.
Не на последно място, по този начин българските граждани биха могли да изберат един достоен, авторитетен български президент, който наистина да бъде избран, а не да бъде назначен от някоя партийна централа или по не известно какви критерии. Тоест, избирайки го по този начин вече ние ще бъдем сигурни, че когато и където да се появи българският държавен глава всеки, било то негов колега – държавен глава на чужда държава, политик, обществени или журналист, ще възкликне: „Аха, влиза българският президент!”
Бих могъл да изложа и още доводи в тази посока, но отново повтарям, че в развитите демокрации президентската кампания е значително по-дълга. Ще си позволя да дам пример със Съединените щати. Там знаете, уважаеми колеги, че вътрешно партийната надпревара продължава почти две години, а официалната е около 5-6 месеца. Ние всички, които се занимаваме с политика или с обществена работа щем не щем слушаме какво се случва зад океана и виждаме как там наистина хората си избират президент, който с удоволствие и с гордост наричат своя президент.
Така че аз ви моля дайте подкрепата си за това предложение, за да може наистина около 20 януари, когато е официалната церемония по встъпване на държавния глава, да имаме избран авторитетен български президент – президент на всички българи. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов. Колеги, имате думата за реплики и изказвания. Реплика или изказване. Г-н Славов за реплика. Второто изказване ще е на колегата Лазаров. А третото на г-н Делчев.
Петър Славов:
Колега Хайтов, аз мисля, че разбирам логиката ви и разбира се, е хубаво да се знаят доста по-рано, достатъчно по-рано имената на кандидатите за президент и вицепрезидент, за да имат достатъчно време гражданите да се запознаят и с тяхната визия, тяхната концепция и т.н.
Това, което ме притеснява в предложението, е дали то ще може да сработи ефективно, тъй като доколкото си спомням указа на президента предхожда изборния ден с 60 дни. Тоест, вие ще знаете изборния ден не по-рано от 60 дни преди самия изборен ден. И тогава няма как тези 90 дни да бъдат отчетени и да се изпълнят. За това бих ви препоръчал помислете дали не е по-добре да обвържете с изтичането на мандата на действащия държавен глава и тогава да кажете 4 месеца преди изтичането на мандата на действащия, или 5 месеца, както прецените, за да може наистина да имате крайна дата достатъчно рано, спрямо която да можете да обвържете този срок. Защото иначе имате едно несигурно събитие кога ще бъде този изборен ден и предвид, че два месеца преди него е указът на президента, вие няма как да знаете 90 дни по-рано кога ще бъде той и тогава няма как да сработи вашето предложение. В този смисъл е моята реплика. Ако искате, го помислете.
Предс. Данаил Кирилов:
Това беше реплика на г-н Славов. Ако няма други реплики, г-н Хайтов може да вземе дуплика.
Явор Хайтов:
Въздържам се на този етап.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов. За изказване г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, ще започна отзад напред – примерът с Америка. Две традиционни партии в Америка си правят предварителни избори да си номинират кандидат за президент. Аз не виждам никаква пречка вашата партия, или коалиция, или което и да е още утре да си организира предварителни избори сред своите членове, да си ги събира и да си прави номинация за президент и след един месец да си приключи номинацията. Даже ще бъде по-дълъг периодът от 90 дни изборния ден. Между другото такава практика, ако не се лъжа, имаше Синята коалиция в президентските избори 2011 г., и преди това. Даже си направиха предварителните избори с гласуване. Никаква пречка няма, ама никаква пречка няма да се обяви кандидатът за президент, защото в кодекса говорим за регистрация на кандидати, още утре която иска политическа партия или сила.
Аз не виждам логика официално да започне това обявяване или регистрация, или както искате наречете. Ако говорим за предизборна кампания да удължим срока на 90 дни, защото този кандидат за президент да може да обиколи всички 18 000 секции, поправете ме, ако бъркам. Ако ги сложим 280 общини, може би към 500 населени места. Няма пречка още утре да започне да ги обикаля номинираният кандидат за президент от една партия, или обявения или както искате. Не виждам защо това трябва да се обвързва с всички произтичащи от това срокове да обявим в изборния кодекс, да го регистрираме в един по-късен момент. Няма пречка, г-н Хайтов, организирайте вашата коалиция или партия, направете си предварителни избори, може да стане с гласуване, както направиха 2011 г. Синята коалиция, в секциите. Нищо лошо няма в това.
Аз съм против това смесване на едни срокове по регистрация, по обявяване. В обявяването лошо няма. А и не продължителността на кампанията, официално по кодекса, би дала гаранцията, че този президент, избран, ще бъде президент на 90% от българите, ако е минал с 51% на първия тур.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Реплики към изказването на г-н Лазаров. Г-н Хайтов иска реплика.
Явор Хайтов:
Г-н Лазаров, безспорно Вие сте смел човек, защото и в трудовия ви път като следовател вероятно сте присъствали на следствени действия от типа на ексхумации, може би аутопсии, но тук виждам един политически страх. Един политически страх така, ако може тихо и полека и тайно в нечий кабинет да бъде назначен държавен глава и после да му берем срама. Това исках да направя аз като реплика на Вашето изказване.
Иначе правно допускам, че е възможно текстът да бъде прецизиран. Казаното от колегата Славов има много правна логика.
И по никакъв начин не можете да оборите моето мнение, че регистрирайки кандидатурите, наистина даваме възможност българските граждани да изберат своя президент.
Предс. Данаил Кирилов:
Дуплика. Ако няма други реплики към г-н Лазаров. След това г-н Димитър Делчев и след това колегата Митхат Метин. Заповядайте, г-н Лазаров, за дуплика.
Димитър Лазаров:
Благодаря, г-н Председателю.
Г-н Хайтов, от 2007 г. съществува партия ГЕРБ, ама никакъв политически страх няма, когато неизвестна партия официално, без представители в СИК, без представители в ОИК, без представители в ЦИК от тогава до сега, да не ги казвам колко избора, те не са следствие страх. Аз пак ще ви повторя, чисто политически няма никаква пречка която и да иска политическа партия, коалиция от партии да си тръгне и да си прави по техните си организационни формули и закони, споразумения предварителните избори, дори и с гласуване, както това се получи, ако не се лъжа, 2011 г., пък и преди това се е практикували, да си прави номинацията на кандидати –двама-трима, да обикаля, да агитира и наистина, ако спечелят уважението на българския избирател, да бъдат избрани.
А що се касае до подхвърлянето, че в потайно място в кабинети се прави това „назначаване”, ей Богу, аз не съм съгласен, защото това е обидно към всички български избиратели, които досега са гласували на президентски избори.
И ще добавя, на първо гласуване тук беше г-н Кадиев, който тук каза, че видите ли, ГЕРБ как сега намалява изборния ден от 30 на 20 и искал да спечели изборна победа, това било служебна победа, ГЕРБ така, ГЕРБ това. Напомних му, че 2009 г., когато ГЕРБ не е писал изборните закони, пак срока за изборна агитация беше същия, но това не попречи на ГЕРБ да спечели изборите. Не това убеждава хората да гласуват, а политиките, това, което се прави и това, което се предлага. А не, че срокът е 30 или 21 дни и ГЕРБ щял да спечели.
Така че дали 90 дни ще бъде кампанията, дайте да я направим 180 дни. Тя в Америка с тези предварителни избори е още по-голяма. Но това не е гаранция хората да изберат този или онзи кандидат.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Следващото изказване е на г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Благодаря, г-н Председател.
Тъй като ние с г-н Хайтов обичаме да спорим, аз съм длъжен да кажа, че според мен тази разпоредба, така предложена, не е добре прецизирана не само поради причините, които г-н Славов зададе, а и поради факта, че тя не предвижда правни последици за различни хипотези, които могат да се случат. Като например на мен ми хрумва на първо четене хипотезата какво би се случило, ако дадена партия си обяви кандидата 90 преди изборите и след това от чудо регистрира друг кандидат. С което искам да кажа, че всяко задължение, което не е скрепено със санкция, всъщност не е задължение. То е просто пожелателен текст, както в случая имаме такъв.
И с това искам да реферирам към задължителното гласуване, което, ако няма санкция, на практика няма да бъде задължително.
По отношение на принципа, на идеята на предложението на г-н Хайтов, обаче, аз симпатизирам. Г-н Лазаров няколко пъти реферира към 2011 г., но според мен, там примерът не е Синята коалиция, защото тя в крайна сметка мина през едни тежки вътрешни избори, които не се отразиха добре на цялостния резултат. Там добрият пример е кандидатурата на сегашния вицепремиер г-жа Кунева за президент, която беше направена 4 месеца преди изборите и беше направена точно по този начин и точно с тази цел – да има достатъчно време тази кандидатура да бъде преценена от българските граждани и тя да има време да агитира за себе си като кандидат за президент с малкото средства ,които имаше тогава.
Така че, като идея, подкрепям. Не виждам как в сегашния вид може да се реализира като конкретни текстове, обаче. Мерси.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Делчев. Реплики към неговото изказване има ли? Г-н Никифоров.
Лъчезар Никифоров:
Считам, че г-н Делчев направи едно ясно разграничение между обявяване, каквото е предложението, и регистрация, каквато регистрация предвижда закона в чл. 318, ал. 2. Считам, че регистрацията е правният акт, а обявяването е публично известяване на едно обстоятелство, което евентуално би се случило. Съотношението е горе-долу същото като между годеж и сватба.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз не разбрах каква е репликата към колегата Делчев, но си позволявам аз да направя следната реплика, защото той цитира случая с кандидатурата на г-жа Кунева 4 месеца преди. Това е прекрасно обстоятелство и е хубаво, че през тези 4 месеца преди ние не сме проявили типичния български синдром да си отстреляме кандидата и да го намажем хубаво с черно.
Да съобразяваме и следното. Модерно е предложението на г-н Хайтов, но е и въпрос на политическа тактика. Тоест, ако някой иска да защити в известна степен тактически кандидатурата си, няма да я издигне, примерно, два месеца предсрочно, за да могат да му я окалят всички и да трябва при регистрацията да си намерят друга кандидатура. Ние все още сме, как да кажа, като нация в лоното на негативизма, вместо на позитивизма. Ако бяхме европейци, ако бяхте подкрепили (Ние сме европейци!) Да не се удължавам в политическата риторика, защото все пак е правна комисия и да се ограничим на правните аргументи.
По репликите, ако няма други реплики към г-н Делчев, може да вземе дуплика.
Димитър Делчев:
Г-н Кирилов, аз по-скоро на Вас мога да направя дуплика, защото другото не беше реплика, а обяснение. (То беше хармонично допълнение.) Така е и 2011 г. това се видя с пълната му сила. Достатъчно рано обявена кандидатура бива достатъчно рано опозорена.
Въпросът е друг. Въпросът е кое е честно към избирателите. Дали обявяването на кандидатура, която да бъде тествана в огъня достатъчно рано или обявяването на една кандидатура непосредствено преди да изтече срока за регистрация, за да не остане достатъчно време хората да разберат на този човек какво му е миналото, с какви идеи излиза. Просто да се разчита на една кампания от флаери и от телевизионни хубави лица, които се явяват в подкрепа на тази кандидатура. Аз смятам, че първото е по-честно, въпреки че в нашите условия наистина не могат да се сравняват с американските.
И само да кажа, европейски жестове трябва да се дават във всеки един момент на гласуването на Изборния кодекс, абсолютно съм съгласен. Така например в Европа социология има по време на цялата кампания, тя се публикува, също както и по време на изборния ден в някои държави. Така че мислим европейски и гласуваме европейски. Мерси.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Делчев за дупликата. Г-н Метин.
Митхат Метин:
Благодаря, г-н Председател.
Аз ще се изкажа по принцип и много кратко.
Ако сега зачитам предложението на колегата Хайтов, колеги, ако приемем, че ние сме длъжни да приемем, че България е република с парламентарна форма на управление, ако приемем както преди малко бе намалена предизборната кампания за народни представители от 30 на 21 дена, не виждам силен аргумент в предложението на колегата Хайтов на практика, не де юре, на практика кампанията за държавен глава да бъде удължавана и да бъде увеличавана на 90 дни. В аргумент на по-силното основание, ако кампанията за народни представители и за Народно събрание е 21 дена или 30 дена, защото то все още не е факт, може в зала да се гласува да остане кампанията 30 дни, не виждам защо кампанията за държавен глава, който всъщност има и по-малко функции в сравнение с Народно събрание, защо тази кампания трябва да бъде толкова сериозно удължавана. Това е, г-н Председател. Приключих.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Има ли реплики към изказването на колегата Метин. Няма. Ако няма други изказвания, да преминем към гласуване.
Явор Хайтов:
Г-н Председател, може ли? (Заповядайте.) Като допълнение към предложението, имайки предвид казаното от колегата Славов, което е наистина правно аргументирано и текстът да звучи: не по-късно от три месеца преди изтичане мандата на настоящия държавен глава.
Предс. Данаил Кирилов:
С това да се заменят „90-те дни” и да стане: „не по-късно от три месеца преди изтичането на мандата на настоящия държавен глава”.
Явор Хайтов:
Това е, съобразявайки се с указите, за които г-н Славов подсказа. Аргументът, че не е възможен този тип регистрация, тъй като указът е два месеца преди изтичане на мандата.
Предс. Данаил Кирилов:
Тук ще стане голяма „боза”. Имайте предвид, че президентският мандат изтича някъде 5-6 месеца след като се проведат изборите за нов президент. Изтича януари-февруари, а изборите ги правим месец ноември. Тоест, от ноември до януари си довършва стария президент мандата, макар че вече е избран нов президент. Имаме 3-4 месеца на приемственост и на засичане.
За указа за насрочване е друго. Това не е изтичане на мандата. Тоест, предложението е два месеца преди решението на Народното събрание.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, нека да се предложи точно формулирано предложение и тогава да гласуваме. Нека да вървим напред, защото имаме още много работа.
Предс. Данаил Кирилов:
Предлагам да го гласуваме по принцип текста, ако се приеме по принцип текста, тогава да се формулира редакция. Става ли така?
Колеги, който е съгласен с предложението на Явор Хайтов да се създаде ал. 3 в чл. 317, моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Който е против, моля да гласува „против”. Нула „против”. Който е въздържал се, моля да гласува. Единадесет „въздържали се”. Предложението на колегата Хайтов не се приема. При това положение няма смисъл да се прави редакционно предложение. И в зала ще имате възможност за това.
Колеги, връщаме се към основния ред на гласуване.
Бяхме стигнали до предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители за чл. 350, ал. 1.
Имате думата. Г-н Метин.
Митхат Метин:
Поддържаме предложението с аргументите, излагани преди.
Предс. Данаил Кирилов:
От групата на вносителя колегата Метин си поддържа предложението по аргументите, които вече е изложил.
Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува. Два гласа „за” за отпадане на уседналостта. Който е против, моля да гласува против. Нула „против. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”. Не се приема отпадането на уседналостта.
Пристъпваме към предложение на Михаил Миков и група народни представители за § 137. Ние вече гласувахме § 137.
Колеги, имате думата по предложението на Михаил Миков. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за”, моя да гласува „за”. Един глас „за”. Който е против, моля да гласува „против”. Нула „против”. Който е въздържал се, моля да гласува. Петнадесет „въздържали се”. Не се приема.
Пристъпваме към предложение на Мустафа Карадайъ и група по отношение на чл. 351, ал. 1.
Г-н Метин заявява, че поддържа предложението като вносител. Няма други изказвания. Подлагам на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Двама „за”. Който е против? Нула „против”. Които са въздържали се, моля да гласуват. Тринадесет гласа „въздържали се”. Не се приема това предложение на колегата Мустафа Карадайъ.
Пристъпваме към предложение на Явор Хайтов и група народни представители, което досега поне два пъти сме отхвърлили. Настоявате ли да се гласува? Отхвърлено е.
Предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители да се заличи чл. 360.
Изказвания има ли? Заповядайте, г-н Метин.
Митхат Метин:
Поддържаме предложението.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Метин поддържа предложението. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за” отпадането на чл. 360, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”. Не се приема.
Предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители в чл. 361, ал. 2, т. 1 отпада и съответно другите точки се преномерират.
Пак е за отпадане на уседналостта. Поддържа го г-н Метин. Други изказвания? Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Против? Четири гласа „против”. Който е въздържал се? Девет „въздържали се”. Не се приема това предложение на Мустафа Карадайъ.
Предложение на Митев, Симеонов и Кирилов, което вече сме гласували и приели по принцип за заявлението-декларация. Приема се.
Стигаме до § 138. Прието е.
§ 139 също е прието.
§ 140 е прието.
§ 141. Отхвърлено е.
В алтернативния вариант на Славов и Димитров също е отхвърлено.
Колеги, остава да гласуваме т. 2 от § 141. Предложение на Петър Славов и Мартин Димитров за ал. 6 на чл. 371.
Ива Митева:
Ал. 6 е за извън страната. Извън страната нямаш. Тя е един район при евроизборите. Там имаш един район.
Предс. Данаил Кирилов:
Колегата е предложил на бюлетината в чужбина да пише „МИР „Чужбина” – „МИР извън страната”. Искаш да се добави наименованието, а т. 2, 3 и 4 са другите атрибути.


Ива Митева:
Въпросът е като правим район „Чужбина” и той е 32, като препращаме към 249, извън страната тази бюлетина ще има ли някакъв район.
Предс. Данаил Кирилов:
Уточнявате си детайли в диалогов режим. Прекъсвам ви дебата. Той не е за комисия. Ако искате отделете се, уточнете се, предложението на вносителя на мен лично ми е ясно. Той не си го обяснява и не си го защитава. Прекратявам ви дебата и подлагам на гласуване т. 2 от § 141.
Който е „за” това предложение на колегите Славов и Димитров, моля да гласува „за”. Нула „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”. Не се приема предложението по т. 2 на § 141.
Стигнахме до предложението на Кирил Цочев и група народни представители по отношение на чл. 385, ал. 3.
Г-жо Атанасова, заповядайте.
Предс. Десислава Атанасова:
Предложение от Кирил Цочев и група народни представители за създаване на нов § 142 и за отпадане на текста на вносителя за § 142.
Г-н Никифоров.
Лъчезар Никифоров:
Г-жо Председател, пропуснали сме в предложението „и независимите кандидати”. Да бъде: „партиите, коалициите и независимите кандидати”, както е в настоящия текст на ал. 3.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Никифоров направи редакционно предложение след думата „коалициите” да бъде добавено „и независимите кандидати”.
Предложението е от г-н Цочев и група народни представители и в момента г-н Никифоров прави допълнение.
Реплики? Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Цочев за създаване на нов § 142. Моля, който е „за”, да гласува. Трима „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Девет се въздържат.
Има предложение от г-н Цочев да отпадне § 142 от законопроекта. Моля, който е „за”, да гласува.
Колеги, моля за тишина. Тъй като стана объркване, предлагам прегласуване.
Досега гласувахме предложението на г-н Цочев за създаване на нов § 142. Предложението беше отхвърлено.
Сега подлагам на гласуване друго предложение на г-н Цочев за отпадане на § 142. Всички разбраха ли какво гласуваме? Пак подлагам на гласуване предложението на г-н Цочев да отпадане на § 142 на вносител. Моля, който е „за”, да гласува. Седем „за”. Против? Седем „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. 7 на 8. Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 142 на вносител. Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Предложението не се приема.
Предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители за изменения в чл. 396, ал. 1.
Моля, който е „за”, да гласува. Двама „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”. Предложението не се приема.
Предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители за изменения в чл. 397, ал. 1.
Моля, който е „за”, да гласува. Двама „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”. Предложението не е прието.
§ 143. Предложение от Цветан Цветанов за чл. 402.
Предложение от Явор Хайтов за чл. 402.
Желание за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Цветан Цветанов за § 143. Моля, който е „за”, да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложението на Явор Хайтов и група народни представители за чл. 402. Който е „за”, да гласува. Трима „за”. Против? Двама. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не е прието.
Предложение на Георги Кадиев за създаване на нов § 9а, за чл. 386, ал. 2, което сме пропуснали да гласуваме.
Свилен Иванов:
Гласували сме го и не е прието.
Предс. Десислава Атанасова:
Добре, вече е отхвърлено и няма да го подлагам на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители за отпадане на чл. 409. Моля, който е „за”, да гласува. Двама „за”. Против? Двама „против”. Девет се въздържат.
Ива Митева:
Да ви попитам, понеже оня текст, който беше за проверката по Закона за гражданската регистрация, идеята беше тук да се създаде чл. 405а и да се сложи тази промяна. ГРАО я подадоха. Въпросът е сега ли да се обсъди или като се върне Кирилов. (След 8:00 ч.) О’кей.
Предс. Десислава Атанасова:
Предложение за § 143а от Митев, Симеонов и Кирилов.
Ива Митева:
Това е гласувано „за”.
Предс. Десислава Атанасова:
Добре. § 143а е прието.
Димитър Делчев:
Тъй като § 143а касае местните избори вече, чл. 414 се отнася до местните избори, вчера правната комисия е взела неразбираемо за мен решение местните коалиции да отпаднат от изборите като цяло. Тъй като това не е гласувано още в зала, а ми се ще текстът да остане такъв, какъвто е, аз предлагам пред думата „коалиция” в т. 3, да се запише „местна” и да стане „местна коалиция” - в чл. 414, ал. 1, т. 3.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Делчев прави редакционно предложение в текста в т. 3 след думата „партия” да се добави „местна”.
Заповядайте, г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаема г-жо Председател.
Колега Делчев, аз разбирам вашите притеснения, само че това, което сме предложили като редакция и ако видите сегашната редакция на закона, ще видите, че никъде в чл. 414, ал. 1, т. 3 нито в 4, 5, 6, 7 и 8 се говори някъде за местни коалиции. Текстът буквално е пренесен от сегашната редакция и сега ще ви прочета какво пише в т. 3.
„3. заявление от всеки кандидат, че е съгласен да бъде регистриран от предложилата го партия, коалиция или инициативен комитет;”
В самия текст никъде няма местна коалиция, така че вашето предложение би било релевантно по отношение на следващо предложение, но не и към това. Тук говорим само за обединяване на документи на кандидатите – 3 в 1, нищо повече. Чисто техническо предложение, което вие подкрепихте и мисля, че е удачно, разумно, само ще облекчим кандидатите. Но никъде няма местни коалиции. Ако това ви е притеснението, няма и няма нужда от тази редакция.
Предс. Десислава Атанасова:
Подлагам на гласуване предложението направено по чл. 80 на н.пр. Димитър Делчев след думата „партия” в редакцията на т. 3.
Димитър Делчев:
Оттеглям го.
Предс. Десислава Атанасова:
Предложение от Митев, Симеонов и Кирилов за създаване на нов § 143б със следното съдържание: „Чл. 415 се отменя.”
Моля, който е „за”, да гласува. Девет гласа „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Няма. Предложението е прието.
По § 144, § 145 и § 146 има гласуване и са приети.
§ 147 е отпаднал. § 148 също е гласувано.
Предложение на Митев, Симеонов и Кирилов в чл. 423, ал. 1 и 2 да се изменят по предложения начин.
Изказвания? Заповядайте, г-н Митев.
Христиан Митев:
Една редакционна поправка в самото предложение – вместо чл. 262, да се чете чл. 423. Става въпрос за единния номер, който ще бъде теглен от ЦИК, а не от общинска избирателна комисия.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Митев. Ясно е. Подлагам на гласуване предложението на Митев, Симеонов и Кирилов за чл. 423, ал. 1 и 2 . Моля, който е съгласен, да гласува. Девет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Предложението е прието.
§ 149. Вече е гласуван.
Колеги, да го подлагам ли отново на гласуване? Държите ли? (Не.)
Предложение на Михаил Миков и група народни представители за създаване на § 149а. Не е подкрепено.
§ 150 Предложение от Цветан Цветанов и група народни представители за чл. 434.
Желаещи за изказване?
Димитър Делчев:
Ще помоля да се гласува разделно.
Предс. Десислава Атанасова:
Добре, г-н Делчев.
Подлагам на гласуване § 150, т. 1, в ал. 1, буква „а”. Моля, който е съгласен с предложението, да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението по буква „б” на Цветан Цветанов и група. Моля, който е „за”, да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване т. 2 от предложението на Цветан Цветанов и група. Моля, който е съгласен, да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Предложението не е прието.
§ 151. Предложение от Настимир Ананиев и група народни представители. Вече е отхвърлено. Не го гласуваме.
§ 152. Предложение на Славов и Димитров.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Предложение на Михаил Миков и група народни представители.
Ива Митева:
Това са отхвърлени предложения.


Предс. Десислава Атанасова:
Отхвърлени предложения. Да ги подлагам ли на гласуване или се водим от преходни гласувания?
§ 153. Машинното гласуване. (Ива Митева: Прескачаме го.)
§ 154. Първо е предложение на Настимир Ананиев и група народни представители в т. 1, т. 2, а и б. Отхвърлено е.
Т. 3. Създава се нова ал. 5.
Ива Митева:
Да видим къде да го сложим? Трябва да е при попълване на протокола. Да го видим къде да го сложим и по същия начин ще го направим както при народните представители – само първите две изречения.
Предс. Десислава Атанасова:
В § 154, т. 1 е отхвърлена, т. 2 е отхвърлена.
Т. 3 създава се нова ал. 5 и се приемат само първите две изречения в редакцията, предложена от г-жа Нинова, която ще бъде редактирана както при предходната редакция за народните представители в чл. 274.
Подлагам на гласуване редакцията на ал. 5 първите две изречения, който са подкрепени по принцип. Моля, който е „за”, да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Ива Митева:
Само че тук няма такъв текст аналогичен, като при народните, защото имаме препратка, че за преброяването се прилага, така че няма смисъл от този текст, тъй като те ще са препратка към народните представители изначало. Нека да е под условие това гласуване. Ако наистина е така, след като го проверим, просто няма да го правим текста.
Предс. Десислава Атанасова:
§ 155. Предложение от Настимир Ананиев. Това е гласувано. Не е прието. Така ли е?
Ива Митева:
Да, нищо не е прието.
Предс. Десислава Атанасова:
Предложение от Георги Анастасов за чл. 441 също не е прието.
Предложение на Михаил Миков и група народни представители също не е прието.
§ 156 предложение на Настимир Ананиев също не е прието.
Тоест приети са предложенията на Мустафа Карадайъ и на Михаил Миков и група за отпадане.
§ 157 касае електронния протокол. Също не е приет.
§ 158 предложение на Корнелия Нинова. Това предложение е отхвърлено в преходен текст.
§ 159. Прието е предложението на Мустафа Карадайъ и на Михаил Миков и група за отпадане.
§ 160 Прието е предложението на Михаил Миков за отпадане.
§ 161. Прието е предложението за отпадане на Мустафа Карадайъ и на Михаил Миков.
§ 162. Предложение на Михо Миков – не е прието, т.е. прието е на Мустафа Карадайъ за отпадане.
§ 163. Предложение на Цветан Цветанов и група.
Желаещи за изказване? Не виждам. Подлагам на гласуване предложението за § 163. Моля, който е „за”, да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петима „въздържали се”. Предложението е прието.
§ 164. Предложение от Валери Симеонов и група народни представители.
Предложение от Цветан Цветанов и група народни представители.
Предложение от Петър Славов и Мартин Димитров.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители § 164 да отпадне.
Желаещи за изказване? Заповядайте.
Стоил Стоилов:
Дами и господа, аз считам, че тук има разумни предложения. Базата за изчисляване на преференциите да не бъде общинската избирателна квота, а гласовете подадени за кандидатската листа. Това ще вкара кохерентност във всички видове избори. За преференции, както преди споменах, това е вътрешно партийно състезание. Не знам кой го е направил, но предлагам някой от вас да го припознае.
Предс. Десислава Атанасова:
Цветан Цветанов и група. (Добре.) ЦИК желае ли да вземе отношение? Аз обясних на г-н Метин какво означава това предложение. Ако желаят да пояснят, заповядайте. Няма желание за изказване.
Заповядайте, г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Аз искам да кажа, че ние от Реформаторския блок сме против, увеличаването на прага за преместване с преференции. Бихме подкрепили някакво малко калибриране и за това предложението да е от гласовете подадени за листата, а не от общинската избирателна квота ни се струва разумно. Всяко други предложение, подобно предложението, да е половината от общинската избирателна квота или цялата, ни се струва прекалено увеличаване на прага за преференции, така че да доведе до значително затрудняване на мажоритарния елемент в местните избори. Благодаря.

Предс. Десислава Атанасова:
Подлагам на гласуване предложението на Валери Симеонов и група. Моля, който е „за”, да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Цветан Цветанов и група народни представители. Предложението е „общинска избирателна квота” се заменя с „гласовете, подадени за кандидатската листа”. Моля, който е „за”, да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Подлагам на гласуване предложението в ал. 2 на чл. 454 думите „7 на сто от” да се заличат. Моля, който е „за”, да гласува. Двама „за”. Против? Седем „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Петър Славов и Мартин Димитров „7” се заменя с „5”. Моля, който е „за”, да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Единадесет въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на Георги Кадиев текстът „7 на сто” да се замени с „5 на сто”, което е отхвърлено по принцип, но моля да се гласува, защото е отделно предложение. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Единадесет. Не е прието.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група да отпадне § 164. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Единадесет „против”. Въздържали се? Двама. Не е прието.
Антоанета Цонева:
Г-жо Председател, моля да погледнем отново § 163. Мисля, че допуснахме някаква грешка. При отпадане на „коалициите и независимите кандидати”, получили гласове не по-малко от общинската избирателна квота, ако остане по този начин, излиза, че само партиите, които са преминали общинската избирателна квота ще разпределят мандати. Говоря за чл. 453, ал. 3.
Предс. Десислава Атанасова:
Думите „коалициите и независимите кандидати” се заменят с „коалициите”.
Ива Митева:
Независимите кандидати са уредени. В 448 те са определени и са извадени и няма смисъл няколко пъти да ги казваме. Редакционна поправка. Чл. 448 определя избраните независими кандидати в изборния район с използване на общинска избирателна квота въз основа на подадените там действителни гласове. Те вече са ги определили.


Предс. Десислава Атанасова:
Преминаваме към предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители да се създаде нов параграф в чл. 454, ал. 2 думите „7 на сто от” се заличават. Моля, който е „за”, да гласува. Двама „за”. Против? Единадесет „против”. Въздържали се? Двама. Предложението не е прието.
Предложение на Петър Славов и Мартин Димитров. Оттеглено.
Предложение на Михаил Миков и група народни представители за отпадане на § 164. Моля, който е „за”, да гласува. Двама „за”. Против? Единадесет „против”. Въздържали се? Двама. Не се приема.
Предложение на Михаил Миков и група народни представители за създаване на § 164а.
Желаещи за изказване? Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаема г-жо Председател. Моля ЦИК да дадат някакви разяснения по това предложение на колегата Михов.
Мария Бойкинова:
Така както са разписани правилата възниква въпроса със срока за обжалване на решението на ОИК за обявяване на резултатите. Съгласно действащите разпоредби в 7-дневен срок от обявяването. В същото време Централната избирателна комисия й трябват поне 7 дена, за да направи това повторно въвеждане и да отрази, ако има грешки. Поне 5 дена! Това е огромна информация. Поне засега се справяхме за 5 дена с повторното въвеждане.
И в разпоредбата на ал. 9 пише, че въз основа на действителните данни от гласуването с решението Централната избирателна комисия задължава съответната общинска избирателна комисия да приеме решение за отстраняване на фактическите грешки, но това неминуемо ще води и до изборния резултат. Мисля си, че трябва да се удължи срокът за обжалване, защото иначе става безпредметно. От обявяване на резултата. Ама кога го обявяват. Колко пъти ще го обявяват. Това трябва да се уточни. Тук е разписано, че ОИК приема решение за разпределение за отстраняване на фактическите грешки. Тоест, веднъж ОИК е приел решение за обявяване и след повторното приема решение.
Камелия Нейкова:
Аз искам да допълня, че в Изборния кодекс, който е приет 2011 г. в чл. 250, ал. 3, 4 и 5 ги има тези аналогични разпоредби, така че това нещо е извършвано и мисля, че така беше и текстът в Закона за местните избори и преди това. Така че 2011 г. на местните избори това повторно въвеждане е извършвано. Бих искала да допълня, че то наистина има смисъл, то има предназначение след това повторно въвеждане там, където са допуснати грешки и се получава приплъзване, след повторното въвеждане да се въведат данните, които са били в действителност. Има разместване на цифри. И ако го има този текст в Изборния кодекс Централната избирателна комисия ще има механизъм, по който да направи тези корекции. (Ако го няма?) Ако го няма текста, се извършва и остава просто са сведение.
Мария Бойкинова:
Срокът за обжалване е съобразен, защото той тече от обявяване на резултата. Така че когато има тази корекция, ще се коригира резултатът от общинските комисии и от този момент ще тече срока.
Предс. Десислава Атанасова:
На практика дори и да се установи фактическа грешка, ЦИК може да я поправи.
Мария Бойкинова:
Тук преференциите са много важни и тук стават най-големите грешки. При повторното това се отразява и върху изборния резултат. Не е така просто. Не може аналогия с 2011 г. Защото с преференциите един-два гласа имат значение. И това има пряко отражение върху изборния резултат. Това не е обикновена фактическа грешка.
Росица Матева:
Понякога е грешка, защото ние констатирахме при повторното въвеждане, че има случаи, в които преференциите са констатирани и не са нанесени в протокола. Те не са отразени и нищо не можем да направим, защото законът не ни го позволява. И когато се установи броене от съда, се констатира, че има такива грешки и имаше много коригирани резултати от съда, защото ЦИК не можеше да го направи.
Петър Славов:
Ако това нещо се приеме по отношение на обжалването ли е и ако не, ние да мислим за някакъв текст, за да бъде съобразено. Защото, аз доколкото разбирам, тази процедура ще се развива във всеки един случай, а не по искане на заинтересована страна или някаква жалба. Или иначе казано, трябва да се каже, че ОИК не обявява резултата до приключване на проверката по ал. 4 и до 9.
Предс. Десислава Атанасова:
Явно ЦИК няма единно становище.
Моля, който подкрепя предложението на г-н Миков, да гласува „за”. Двама „за”. (Прецедент – Реформаторския блок гласува предложение на БСП.) Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет се въздържат. Предложението не е прието.
Предложение в § 165 на Корнелия Нинова.
Няма желаещи за изказване. Подлагам на гласуване предложението на г-жа Нинова за § 165. Моля, който е „за”, да гласува. Един „за”. Против? Един „против”. Тринадесет „въздържали се”. Не се приема.
Предложение на Явор Хайтов и група народни представители за § 165. Г-н Хайтов, заповядайте, ако желаете.
Явор Хайтов:
Моля да подкрепите предложението.
Предс. Десислава Атанасова:
Добре. Моля, който е „за” предложението на г-н Хайтов в § 165, да гласува. Петима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Дванадесет се въздържат. Не е подкрепено.
Предложение на г-н Хайтов за създаване на § 165а. В чл. 462 да се създаде ал. 4.
Г-н Хайтов, в момента не е ли така?
Реплика: И в момента е така.
Явор Хайтов:
Оттеглям го!
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Предложението за създаване на § 165а е оттеглено.
§ 166. Предложение на вносител Цветан Цветанов и група.
Желаещи за изказване? Не виждам. Моля, който е „за”, да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един.
§ 167. Предложение от Цветан Цветанов и група народни представители.
Желаещи за изказване не виждам. Подлагам го на гласуване. Моля, който е „за”, да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един.
§ 168. Предложение на Цветан Цветанов и група. Свързан е с горния текст. Моля, който е „за”, да гласува. Единадесет „за”. Нула против. Въздържали се? Един.
§ 169. Предложение на Димитър Делчев.
Предложение на Мустафа Карадайъ и група да отпадне § 169.
Г-н Делчев, желаете ли да го подложа на гласуване? (Да.) Подлагам на гласуване предложението за § 169. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Един. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема.
Предложението на г-н Карадайъ да отпадне § 169 е прието.
§ 170. Предложение на Цветан Цветанов и група в т. 1 и т. 2.
Предложение на Мустафа Карадайъ и група за отпадане на § 170.
Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на Цветан Цветанов за § 170. Моля, който е „за”, да гласува. Единадесет „за”. Против? Един. Въздържали се? Няма.
Предложение на Мустафа Карадайъ за отпадане на § 170. Двама „за”. Против? Единадесет. Въздържали се? Един.
§ 171. Предложение за създаване на чл. 477а.
Желаещи за изказване няма. Подлагам на гласуване предложението за създаване на чл. 477а. Моля, който е „за”, да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Един се въздържа.
§ 172. Предложение в чл. 480, ал. 2.
Желаещи за изказване? Г-н Делчев, желаете ли да си представите предложението? Заповядайте.
Димитър Делчев:
В § 172 ние предлагаме да се наказва по чл. 480 с между 2000 и 5000 лв.
Предс. Десислава Атанасова:
Тоест, гласуваме заедно предложението с това на Цветан Цветанов и група след като е прието.
Димитър Делчев:
Ще ви помоля първо да кажете какво е предложението на Цветан Цветанов.
Предс. Десислава Атанасова:
Предложението е на същото място.
Подлагам на гласуване § 172 с предложение на Делчев и на Цветанов. Моля, който е „за”, да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама се въздържат.
§ 173. Предложението е на Цветан Цветанов и група.
Изказвания? Няма. Моля, който е „за”, да гласува. Дванадесет „за”. Нула против. Двама се въздържат.
§ 174. Предложение на Делчев. „Ненасочване към машинно гласуване.” Това не е ли отхвърлено? (Да, това го отхвърлихме.)
Димитър Делчев:
Само да кажа, че машинно гласуване, при което избирателите не са насочвани към машината, а машината е някъде там в ъгъла на голямата секция, а веднага им се дава бюлетина и те отиват да гласуват с бюлетината и не им се помага да разберат как се прави машинното гласуване, това би подронило като цяло идеята за машинно гласуване, а тя, както сме говорили с вас, и както повечето колеги застъпват, е добра идея, тъй като по този начин ще се изчистят, първо, пороците на изборния процес като индийски нишки, като невалидни бюлетини и на второ място, ще се осигури по-бързо изчисляване на вота и по-бърз изборен процес.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Делчев.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Делчев за § 174. Моля, който е „за”, да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Единадесет се въздържат. Предложението не е прието.
§ 175. Касае дистанционното гласуване. Не го подлагаме на гласуване. Тоест, подкрепяме предложението на Михаил Миков и група народни представители за отпадане на § 175 – Тринадесет „за”, без против и въздържали се. .
§ 176 няма да го подлагаме на гласуване.
§ 177 също.
§ 178 също.
Подкрепяме предложението на г-н Миков да отпадне § 178.
§ 179 също не се подлага на гласуване.
Предложение на Георги Анастасов по § 179, което касае друга хипотеза. Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване предложението на г-н Анастасов. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Тринадесет се въздържат.
Предложение на Корнелия Нинова за § 180.
Желаещи за изказване? Няма. Моля, който е „за”, да гласува. Един „за”. Против? Един „против”. Единадесет се въздържат.
Предложение на Митев, Симеонов, Кирилов за създаване на § 180а.
Няма желаещи за изказване. Подлагам го на гласуване. Моля, който е „за”, да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама. Предложението е прието.
Предавам щафетата за § 181 на г-н Кирилов.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Атанасова. Голям напредък, благодаря.
Сега въпросите, които останаха нерешени.
Моля, г-жа Митева да ги докладва. Примерно въпроса за състава на ЦИК. Останаха и други въпроси.
Ива Митева:
Можем да започнем с гласуването с придружител. Имаме готовност с г-н Митев.
Предс. Данаил Кирилов:
Започваме с гласуването с придружител. Да се върнем на разпоредбата – чл. 236, § 95. Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Колеги, предлагам ви следното изменение:
В чл. 236, ал. 1 изречение първо се изменя така:
„Когато избирателят е с увредено зрение, с увреден слух или с друго увреждане, което не му позволява да извърши сам необходимите действия при гласуването, председателят на комисията може д разреши гласуването да се извърши с помощта на придружител, посочен от избирателя.”
Към настоящата редакция на текста думите „с увреден слух или с друго увреждане, което не” и оттам нататък текстът си продължава както е в момента в чл. 236, ал. 1, както е действащият текст.
И добавяме изречение трето, което гласи:
„Избирател, който се придвижва с придружител, но може сам да извърши необходимите действия при гласуването, придружителят се допуска само до кабината за гласуване, след което излиза докато избирателят гласува.”
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Колега Баханов, Вие имате ли бележки, възражения?
Георги Баханов:
Не, съгласувахме го, така че сме съгласни и ние, г-н Председател.
Предс. Данаил Кирилов:
Някой друг има ли изказвания, становища, възражения по предложението за редакция? Г-н Славов.
Петър Славов:
Като цяло възприемам предложението за редакция, само обръщам внимание на вносителя накрая, доколкото чух, каза, че „придружителят се допуска само до кабината за гласуване, след което излиза”, което означава, че той ще влезе с гласуващия вътре и въпросът е дали това е тяхното желание или трябва да го придружи до самата кабина и сам да влезе избирателят.
Предс. Данаил Кирилов:
Той може да не може да влезе сам. Може да се наложи да бъде настанен.
Георги Баханов:
Това беше идеята, тъй като става въпрос за избиратели със затруднения в придвижването, евентуално да влезе да го настани, ако трябва да седне вътре, за да упражни своето право на глас и тогава да излезе, тъй като може би се налага да седне избирателя. Това беше идеята.
Христиан Митев:
Колеги, за да успокоя духовете, ви предлагам към това, което ви прочетох, след думите” след което” да се добави думата „незабавно” и става „след което незабавно излиза”, за да не се притеснявате, че той влиза и на практика той ще реши вота.
Предс. Данаил Кирилов:
Динамиката на действието се нарушава определено от описанието. Но нека да е консенсусният текст и не го усложнявайте повече. Защото колкото повече се добавя по-зле става. Хем до кабината, хем незабавно излиза. И трябва на прага на кабината да направим приемно-предавателен протокол и член на СИК да го постави вътре в кабината.
Христиан Митев:
Оттеглям си последното предложение. Предлагам ви текста ,както го изчетох в началото.
Предс. Данаил Кирилов:
Други възражения? Няма.
Подлагам на гласуване текста както беше уточнен от колегата Митев. Който е „за”, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама. Приема се предложената редакция на чл. 236, ал. 1.
Ива Митева:
Другото е това по предложението за създаване на чл. 43а за текста за гражданската регистрация това, което предлагат ГРАО в Закона за местните избори да се добави такъв текст – 405а за проверките.
Предс. Данаил Кирилов:
ГРАО в становище предлагат:
Създава се нов чл. 43а със следното съдържание:
„ Чл. 43а. Шест месеца преди избори за общински съветници и за кметове по реда на чл. 99б от Закона за гражданската регистрация кметовете на общини и областните управители извършват проверка на всички адресни регистрации, извършени в последните 12 месеца. Проверката приключва не по-късно от три месеца преди произвеждане на изборите.”
Добре, 6 месеца преди и обхваща последните 12 месеца. Аз го броя 6 плюс 12 общо 18.
Ива Митева:
Има се предвид изборния ден, нали?
Иван Гетов:
Трудно е да се каже преди изборния ден.
Ива Митева:
Преди произвеждането на изборите се има предвид изборния ден или насрочването им. Въпросът е преди произвеждането на изборите какво значи това?
Предс. Данаил Кирилов:
Шест месеца преди това, не са насрочени, но в момента, в който са насрочени, вие определяте датата на уседналостта или греша? Това са шестте месеца. Всеки гражданин в държавата съобразява, че след като в тази година предстоят местни избори, те ще бъдат октомври или ноември месец и 6 месеца преди това е март или април. И остава единствено да се посочи датата. Да, тя се определя по-късно, но пък хубавото е, че се отнася 12 месеца назад.
Митева възразява срещу преди произвеждане на изборите. Аз го разбирам, като изборния ден. Произвеждането на изборите вярно е процес, но същината на този процес е самият избор. При местните избори понякога това са две дати – първи и втори тур, но пак се има предвид основата и това е денят на първи тур. Ако ви изглежда толкова непрецизно, ще го заменим.
Ива Митева:
Тук нали се касае само за общи избори? Можем да кажем при общи избори за общински съветници. Да уточним ли, че става дума за общи избори? Въпросът е по принцип да го приемете и да е ясно къде се поставя.
Предс. Данаил Кирилов:
Не, не е необходимо. Колеги, да се придържаме към максимално лаконичния прецизен правен изказ. Да, можем да напишем при общи местни, но не частични и не в община еди-коя си, но смятам, че смисълът е ясен. С уточнението, което създава усещане за непълнота и неизчерпателност съм окончателно провокиран да искам приключване на дебата. Закривам дебата.
Който е съгласен с това становище на ГРАО, което припознавам и като вносител на текста между първо и второ четене, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се това предложение.
Г-н Гетов.
Иван Гетов:
С второто предложение разширяваме обхвата на проверката, т.е. към чл. 99б искаме да включим проверката да се извършва не само по чл. 92 и чл. 99а, а и да обхване чл. 99, ал. 1 и ал. 4 и чл. 99а. Тоест, да обхванем и всички онези, които не са изпълнили задължението си в 30-дневен срок да обявят новия си адрес при промяна на такъв. Освен това и всички ония адресни регистрации, които са хотели, мотели и т.н. при тази проверка.
Предс. Данаил Кирилов:
Тук имайте предвид, че аз отказах на всички колеги, които искаха в Преходни и заключителни разпоредби да изменяме Закона за гражданската регистрация. Имаше предложение, включително и за отпадане на кмета, който проверява сам себе си. (Няма как!) Вие сигурни ли сте, че тук не се ограничава.
Иван Гетов:
Напротив, разширяваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Вие имате ли го този текст?

Ива Митева:
Той беше раздаден онзи ден.
Предс. Данаил Кирилов:
Предложението е в Преходните и заключителни разпоредби да се добави нов параграф със следния текст:
В Закона за гражданската регистрация в чл. 99б текстът „чл. 92 или чл. 99а” се заменя с „чл. 92, чл. 99, ал. 1 и ал. 4 или чл. 99а”.
Иван Гетов:
Тези неща се случват при изборния туризъм.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, има ли възражения по допускане на това предложение? Няма възражения.
Подлагам на гласуване. Който е съгласен да подкрепим предложение за добавяне на нов параграф с текста, който ви прочетох по отношение на Закона за гражданската регистрация, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приехме го, нищо че законодателната необходимост тук не е непременно.
Колеги, връщаме се на § 31 и § 32 по отношение на чл. 46 и чл. 47.
Предложения за допълнителните членове на ЦИК. Гласувахме отлагане, за да може да се прецени по-добре. Тук ГЕРБ няма предложения и умишлено нямаме по състава, защото си даваме сметка от последиците. Ако би трябвало ГЕРБ да прави предложение, то щеше да бъде отменя чл. 45, чл. 46 и чл. 47. Но, за да се въздържим от това радикално предложение, единствено действайки европейски, сме предложили ЦИК да има възможност да издава правила по прилагането на този кодекс.
Имате ли нужда да повторя вносителите на отделните текстове
Реплика: Да, кажете ги.
Предс. Данаил Кирилов:
Връщам се на § 31, чл. 46.
В т. 1, която се касае за изменения в ал. 3 и 4.
За ал. 3 предложението е на Михо Михов и група народни представители.
За ал. 4 предложението е на Явор Хайтов и група народни представители.
В т. 2. Създават се ал. 10, 11, 12 и 13.
Предложението да се създаде ал. 10 е на Петър Славов и Мартин Димитров.
Предложението да се създаде ал. 11 е на Петър Славов и Мартин Димитров.
Алинеи 12 и 13 също е предложение на Петър Славов и Мартин Димитров.
В § 32, чл. 47 първото предложение по т. 1 е на Явор Хайтов за трето изречение в заглавието „Избор и назначаване”.
По т. 2 новата ал. 2 е на Явор Хайтов.
По т. 2, ал. 3 е по предложение на Явор Хайтов.
Всъщност в § 32 на вносител всичко е на Явор Хайтов.
Г-н Славов.
Петър Славов:
Правя процедурно предложение за разделно гласуване по точките, както ги изброихте по вносители и мисля, че достатъчно дълго дебатирахме предишния път по всички неща, така че сега няма смисъл да преповтаряме дебата. Давайте да гласуваме и да вървим нататък.
Явор Хайтов:
Г-н Председател, става въпрос за следното, че има парламентарни групи, които нямат свой представител в Централната избирателна комисия.
Предс. Данаил Кирилов:
Това го коментирахме, г-н Хайтов. Наясно сме със ситуацията. Не ни е ясен изходът.
Явор Хайтов:
Нека да предприемем действия с най-голяма процесуална икономия – да се обединим, ако е възможно, около факта, че всъщност става въпрос за четири групи, които нямат свое представителство в Централната избирателна комисия. Четири са: Реформаторски блок,
Ива Митева:
Те имат. Три са.
Явор Хайтов:
Щом смятате, че имат.
Предс. Данаил Кирилов:
Те наистина имат член – колегата Ивков, от Синята коалиция.
Явор Хайтов:
Г-н Делчев, говорим за представителството на вашата коалиция в Централната избирателна комисия. Може ли да се съсредоточите.
Предс. Данаил Кирилов:
Макар по отношение на нас да няма промяна и ние сме малцинство в ЦИК ние общо взето сме отворени. Въпросът е, че свръх представителство има при БСП и при Атака, и НДСВ. Но аз не съм сигурен, че от БСП някой би си подал оставката, да кажем. Тоест, убедени сте в противното.
Принципният въпрос е ако избираме плюс трима, освобождаваме ли някой? Защото не можем да освободим. Нямаме критерии по който да върнем колелото назад. Тоест, струва ми се и ако и вие мислите така, че единствената ни опция е да увеличаваме броя, ако вървим към инцидентно решение поне за този случай.
Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Аз както чета предложенията, имам предвид и двете предложения – и на колегите от АБВ и на колегата Хайтов, става въпрос за допълване състава на ЦИК, а не за освобождаване на някой, именно поради съображенията, които вие изложихте. А вече няма смисъл да повтаряме това, което го констатирахме, че начинът на формиране на ЦИК е тотално сбъркан, благодарение на г-жа Манолова, позволявам си да го кажа.
Предс. Данаил Кирилов:
Да не влизаме в този дебат. Аз съжалявам, че няма как да не си спомням някои неща назад във времето.
Тоест, обединяваме се около това, че ще действаме в хипотеза плюс трима. Има ли спор по това, че търсим решение за конкретния случай и че това решение трябва да е в Преходните и заключителните разпоредби, т.е. с темпорално действие.
И с какъв мандат ще бъдат новите трима членове?
Мисля, че горе-долу основните параметри се определиха, г-н Хайтов. Тоест, аз при това положение съм ориентиран към това да ви предложа да приемем по принцип параграфите, но да ги отразим в преходна и заключителна разпоредба, в която да се опише конкретния случай. Да се даде срок за провеждане на публична процедура, съобразно която да се допълнят с три мандата или с три места да се увеличи броят на ЦИК, като бъдат избрани членове до края на настоящия мандат на ЦИК.
Предлагат само политическите партии, които нямат представителство – които са избрани в настоящия парламент, само те предлагат. Няма как да го кажем това! Ако знаете имената на тримата нови членове, може би е по-добре да ги напишем поименно.
Димитър Делчев:
То пък става съвсем частен случай. Все пак закони уреждат общи принципи и общи случаи.
Предс. Данаил Кирилов:
Това е общият принцип – 18 члена плюс 3. (Не са ли 20?) 20 са. Не пипай там. Пипнеш ли нещо, цялата кула ще рухне. Тя и така е рухнала. И то се вижда, че не можеш никакво действие да произведеш, освен да е радикално. И пак казвам, ако не се въздържахме, предложенията са отменя се чл. 45, чл. 46 и чл. 47.
Г-н Метин.

Митхат Метин:
Г-н Председател, мисля, че ще бръкнем много сериозно в кошера, предприемайки каквито и да е действия в тази посока и ще компрометираме за напред за много дълго време дейността на ЦИК. Не можем да си позволим да действаме каузално. В конкретния случай ЦИК вече са се справили с няколко поредни избора, така че трябва да оставим нещата, като се водим от това, което правят ЦИК в момента, да ги оставим в позиция да продължават в персонален състав.
Предс. Данаил Кирилов:
Тоест, г-н Метин предлага да отхвърлим всички предложения по § 31 и § 32 и оставим нещата в ущърб на трите парламентарно представени партии: АБВ, БДЦ и Патриотичния фронт.
Пропуснах за изчерпателност да кажа, че има по пътя на каузалните решения има решения по двойки. Примерно, БСП предава в срок до 3 месеца един мандат на АБВ.
Петър Славов:
Да вземем принципно решение.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма желание да се вземе принципно решение. Ако вървим към преходна разпоредба, ще има против. Освен ДПС кой друг е против в преходна разпоредба.
Димитър Делчев:
Г-н Председател, аз, въпреки че Реформаторския блок ще спечели 100% още един член, аз също смятам, че тук трябва да се вземе принципно решение и да не се уреждат отделни казуси и конкретни хипотези с нормативни разпоредби, а просто нормата да остане такава, каквато е до момента, за да не ни обвинят в нагаждане към конкретна ситуация. Защото подозирам, че това ще стане, ако Народното събрание вземе това решение. И без това ЦИК е орган, който трудно се сформира. Допълнителното вкарване на хора или изкарване на нови и стари членове, би довело до още по-голям хаос, лично според мен.
Предс. Данаил Кирилов:
Тоест, Вие сте против ротацията, но не сте против вкарването.
Димитър Делчев:
Ние сме за сегашното положение.
Предс. Данаил Кирилов:
Значи в момента Реформаторския блок и ДПС са на една позиция. АБВ и Патриотичния фронт няма какво да ги питаме. То е ясно, вие си подкрепяте предложенията.
Ива Митева:
Да се спази пропорцията.

Предс. Данаил Кирилов:
Кой ще ги изгони спрямо пропорцията. Като се сложат трима плюс, се променя всякакво съотношение.
Колеги, последен компромис. Но чакам да се получи малко тишина в залата, за да направя предложение по чл. 80.
Аз ви предлагам да отхвърлим предложенията в параграфи 31 и 32 и да се създаде преходна норма – преходни и заключителни правила, със следния текст:
„За мандата на настоящата Централна избирателна комисия за периода 2014-2019 г., когато след проведени последващи избори за народни представители или за членове на Европейски парламент има нови парламентарно представени партии и коалиции или нови членове на Европейския парламент състава на ЦИК се допълва с по един член, предложен от тях.”
Това е есенцията от предложенията на колегата Михо Михов и народни представители, но отнесено в преходна разпоредба, без никакви обяснения по какъв ред става това. Остава израза „допълва с по един член, предложен от тях”, както ще да стане.
Явор Хайтов:
По предложение на непредставените групи.
Предс Данаил Кирилов:
Пред кого да е предложението.
Ива Митева:
Пред парламента, който ги избира.
Предс. Данаил Кирилов:
Това означава пак да развием още една процедура, която ще трябва да се съгласува с публичната процедура.
Ива Митева:
Тя така ще бъде. Тя няма как да бъде друга.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, „предложени от тях”. Затова казах, че това е най-краткото и икономичното. При това имате възможност дори да заобиколите публичната процедура и да се влезе с директен избор с решение в пленарна зала. Митева може да не е съгласна и да й трябва време да го осмисли, но е така.
Реплика: И не е само Митева.
Ива Митева:
Има член, който казва, че след проведена публична процедура се избират (чл. 47).
Предс. Данаил Кирилов:
Друг е смисълът на публичната процедура.

Ива Митева:
Парламентарно представените партии и коалиции правят предложение до президента за назначаване на останалите членове извън ръководството. То това е процедурата. Ако ще е така, тогава направо се прави предложение пред президента за назначаване, за да се съкратят срокове.
Предс. Данаил Кирилов:
Това не смеех да ви го предложа, но благодаря, че го предложихте.
Ива Митева:
Защото няма как иначе за един месец да се спази процедурата, обсъждане.
Предс. Данаил Кирилов:
Тогава въобще не намесваме парламента. Правите си предложение до президента и той издава указ.
Димитър Делчев:
Г-н Председател, не знам дали си давате сметка как изглежда отстрани или може би като преспим ще си дадем сметка за това решение, но първото нещо, което медиите ще кажат, че точно това решение за преходните и заключителните разпоредби с определен период от време е конюнктурно. Второто, което ще кажат, че е крайно конюнктурно, а законите не трябва да решават конюнктурно и третото, което ще кажат и аз ще се съглася с тях, че то е резултат от някаква сделка.
Предс. Данаил Кирилов:
Всичко е тук, г-н Делчев. Ако Вие поръчате на някои медии да твърдят, че има сделка, ние на всяко едно заседание го отваряме този въпрос и не можем да стигнем до решение. Но с този подход, който Вие афиширате, няма да стигнем до решение. За това сложете на кантара интереса на неучастващите политически партии и интереса на статуквото. Това го казвам и за пред медиите и преценете – да го оставим така, или все пак да реагираме по някакъв начин по-справедливост съобразно един режим, който нито аз нито вие сте го приели. Най-малкото колегата Хайтов го е приел, или колегата Никифоров, или колегата Митев.
Димитър Делчев:
Аз пак ще кажа, че интересът на Реформаторския блок е да вземе точно такова решение, защото ние ще имаме още един член в Централната избирателна комисия. Честно да кажа, не знам какво ще кажат от централата, могат отново да ме осъдят за тази ми позиция, но според мен това е по-принципната позиция.
Предс. Данаил Кирилов:
Колега Делчев, освен повече от това да говоря публично, да има стенограма, да слушат всички, които искаха да слушат, за да няма приказки за задкулисни договорки, не мога да направя, освен предложението по чл. 80, което направих. И тук ще се върна на предходно ваше предложение, да гласуваме. Започваме и гласуваме разделно. Вие искахте разделно.
Има ли възражения да прекратя дебата? Петър Славов.
Петър Славов:
Предвид радикалността на вашето предложение, г-н Председател, трябва да започнем от него, за да не гласуваме 20 неща и накрая да се окаже същото. Дайте да започнем от него и ако се подкрепи, нататък не е нужно да продължаваме с гласуване.
Предс. Данаил Кирилов:
Има ли възражение по процедурното предложение на колегата Славов. Няма възражения.
Подлагам първо на гласуване предложението по чл. 80, което съчиних и редактирах пред вас. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за” за преходна и заключителна разпоредба. Който е против, моля да гласува „против”. Четири „против”. Въздържали се? Няма.
Повтарям предложението за преходна разпоредба:
„За периода 2014-2019 г., когато след проведени последващи избори за народни представители или за членове на Европейски парламент има нови парламентарно представени партии и коалиции или нови членове на Европейския парламент съставът на ЦИК се допълва с по един член, предложен от тях до президента на републиката, който издава указ за назначаването им.”
Възражения по този текст има ли?
Реплика:
И да има, късно е вече. Идеално е.
Предс. Данаил Кирилов:
Не е късно. Има и пленарна зала.
И едно уточнение. След думите „който издава указ за назначаването им” се добавя „до завършване на настоящия мандат”.
Ива Митева:
Нали в началото е записан мандатът - 2014-2019 г.
Предс. Данаил Кирилов:
Сава е прав, предишния път съм казал до завършване на мандата и е хубаво да се каже. Но вие сте редактори и вие редактирате финалните текстове, така че, ако искате, на финалния текст го махнете.
При това положение, колеги, за параграфи 31 и 32 какво решаваме.
Единият вариант е приема по принцип и ги отразява в преходна норма, за да не се четат. Другият вариант е отхвърля ги и гледаме нормата, като й дойде мястото.
Има ли възражения за приема по принцип и отразява на систематичното място, като създава преходна норма? Няма възражения. Но тъй като г-н Иванов не иска аз лично да поема отговорността, подписвайки доклада, за това моля да гласуваме решението на комисията по § 31 и § 32. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет гласа „за”. Против? Двама. Въздържали се? Двама. Приема се.
Колеги, с това приключихме ли всички връщаници назад.
Ива Митева:
Как се броят празните квадратчета – празното квадратче участва ли в определянето на мандатите.
Предс. Данаил Кирилов:
Участва при определяне на мандатите. Стига, никой не е гласувал друго. В действителните гласове са, не ме връщайте 100 пъти на едно нещо, каквото и да е, е гласувано.
Ива Митева:
Делчев направи предложение с изключение на празните квадратчета при определяне на квотата от 4%.
Предс. Данаил Кирилов:
Кога го е направил.
Ива Митева:
Направи предложение за промяна в чл. 297, ал. 2.
Предс. Данаил Кирилов:
Да го направи пак и да го отхвърлим. Стига си ги подбуждала.
Ива Митева:
Въпросът остана отворен. Остана Вие да се върнете и се постави въпроса за методиката – трябва да се променят всички методики, национална квота какво е, районна квота какво е, общинска квота – има много текстове и за това се постави въпросът какво се случва с тези празни квадратчета „не подкрепям никого”. Те участват ли при определянето на бариерата – 4% бариера, и т.н. при другите избори, или не участват. Изключват ли се или не? Това беше принципният въпрос, който трябва да се изчисти.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз не виждам желание в нито един от двамата реформатори да поставят този принципен въпрос и за мен въпросът е решен. Ако някой има възражения, искания за прегласуване, да го направи.
Димитър Делчев:
Има и зала за това.
Хората, които не гласуват за нито един от кандидатите да не се броят, когато се брои 4% бариера. Тоест, да не приспадат към 4% бариера.
Предс. Данаил Кирилов:
Къде сме го гласували това? Точно обратното го гласувахме.
Димитър Делчев:
Вие не бяхте тук. Докато г-жа Атанасова водеше заседанието или г-н Лазаров, не си спомням и го изгласувахме. Има го и в протокола, г-н Председател. Спомням си, докато г-жа Атанасова беше председател.
И остана да се оформи текста на конкретната разпоредба. Аз мисля, че този въпрос е приключил.
Предс. Данаил Кирилов:
Сега прекъсвам заседанието. Този въпрос въобще не е приключил. Ние сме гласували не принципно, а конкретно сме гласували 4 пъти за това, че действителните гласове в този обем участват в определяне на 4% бариера. Ако Митева е излъгала Атанасова и ви е подбудила, закривам заседанието и пускаме стенограмата. И ще гледаме какво точно Вие сте предложили и как е било прието.
Димитър Делчев:
Аз много добре си спомням, защото беше преди 3 часа.
Петър Славов:
Наистина го гласувахме, г-н Председател. Аз си спомням също. Чл. 297, ал. 2 и това си беше предложение на Делчев.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, тъй като правим много поправки, много предложения се правят по чл. 80, ал. 4, наистина някой път настава объркване, особено когато следствие на едно гласуване след това се прави предложение по чл. 80, ал. 4, а в останалите текстове не се доразвива, за да нямаме спорове, аз ви предлагам г-н Делчев точно и ясно да си направи предложението, да се върнем на този текст и да го гласуваме, но да е ясно за какво става въпрос. Вече сме уморени, а трябва и да вървим напред.
Ива Митева:
Аз казах, че не е това волята, но те го гласуваха.
Предс. Данаил Кирилов:
Някой възразява ли срещу процедурата на Димитър Лазаров? Никой не възразява.
Димитър Делчев:
Аз неразбирам каква е процедурата. Аз го формулирах и ние го гласувахме по принцип. Взехме решение правна комисия, г-н Председател, Вие не присъствахте, както аз не присъствах за местните коалиции, когато сте гласували, но въпреки Вас и въпреки мен тогава, взехме решение гласовете за нито един от кандидатите да не се считат при определяне на 4% бариера в чл. 297, ал. 4.
Предс. Данаил Кирилов:
Не може да гласувате това, след като 4 пъти преди това във всички текстове преди това, та и принципно решение взехме оттук нататък навсякъде това да се отрази, за да не го гласуваме още 4 пъти.
Димитър Делчев:
Към коя разпоредба. Едно е да приемем, че гласовете за нито един са действителни, което е разумно решение и аз го подкрепям, а друго е да приемем, че и тези гласове се изчисляват към 4% бариера. Това е съвсем отделен казус.
Колеги, нали разбирате защо го направих това предложение. Идеята за това тези гласове да не се включват в 4% бариера е точно за това, за да не се окаже, че някои партии, малки с малко не минат 4% бариера и тези гласове след това да се разпределят към големите партии. Това е идеята. Тук рискуваме, ако не приемем това, което вече приехме принцип към чл. 297, ал. 2, да ни обвинят, че допълнително увеличаваме 4% бариера и ощетяваме малките партии.
Предс. Данаил Кирилов:
Какво значи допълнително увеличаване 4% бариера? Това са действителни гласоподаватели, които са изразили волята си.
Димитър Делчев:
Досега те не бяха действителни и не влизаха към 4% бариера, защото това бяха обикновено хора, които драскат по бюлетината и въобще не отиваха да гласуват. А сега изведнъж ти ги вкарваш в изборния процес като действителни.
Предс. Данаил Кирилов:
Вкарвам ги, защото заслужават, защото имат отношение и са се явили да гласуват и за това ги вкарвам. И те казват не харесвам реформатори, ГЕРБ, БСП – никой не харесвам.
Димитър Делчев:
Разбира се, аз нямам нищо против това. Но имам против това гласовете на тези хора, които не харесват никой, да се изчисляват към 4% бариера, така че някоя партия да не може с 0.3% да мине и след това нейните гласове да се разпределят между партиите, които са минали.
Предс. Данаил Кирилов:
Никакви гласове не се разпределят тук. (Които са под чертата, се разпределят.) Десет минути прекъсване.
(След прекъсването.)
Колеги, възобновяваме дебата след прекъсването. Изслушахме възможните записи. Остават още за слушане. Проверихме и част от стенограмата.
Използвано е моето отсъствие, за да се възобнови дебатът по чл. 297, след като дебатите са били напреднали. Аз бях с убеждението, че сме гласували принципно правилото, което касае отчитането на „отрицателните” да ги нарека вотове – отчитането им като действителни бюлетини. Както и не съм имал никакво съмнение по отношение на правилото за чл. 287. Установихме цялата инициатива, кой е възобновил дебата и какво е било гласувано в мое отсъствие.
Гласувано е по принцип предложение на колегата Делчев, за което той е трябвало да даде редакция. Не са успели хората, които са го мотивирали, да му дадат и редакция, така че да дадем възможност на колегата Делчев да предложи конкретна редакция за чл. 297, ал. 2, ако е готов за това, за да я подложим на окончателно гласуване.
Димитър Делчев:
След текста на чл. 297, ал. 2 да се добавят думите „с изключение на гласовете по чл. 278, ал. 2, т. 9”, като по този начин от действителните гласове, които се броят за изчисляване на бариерата за 4% бариера, се изваждат гласовете, които не са подадени за нито един кандидат, както предвидихме по-рано в Изборния кодекс.
Това е текст, който по смисъл беше приет. Остана само конкретната редакция.
Предс. Данаил Кирилов:
Имате ли нужда от дебати по това редакционно предложение на колегата Делчев. Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Делчев. Който е „за”, моля да гласува „за”. Шест гласа „за”. Който е против това предложение на колегата Делчев, моля да гласува „против”. Девет гласа „против”. Въздържали се? Няма. Не се приема предложението на колегата Делчев.
При това положение поставям въпроса има ли нужда да потвърждаваме правилото, което 4 или 5 пъти го гласувахме до сега. На ЦИК знаем становището – и официалното, и неофициалното.
Колегата Делчев.
Димитър Делчев:
Г-н Председател, след като се приеме предложение по принцип, конкретната редакция е въпрос на доизкусуряване, и след като вие не приемате предложената от мен редакция, предполагам, че имате някаква друга редакция, която да отговори на принципното решение.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние не подкрепяме конкретната редакция, включително приетите поне четири гласувания редакции, които гласувахме по предните текстове. Не виждам как предложение по принцип би следвало да дерогира гласуването по приетите текстове.
Димитър Делчев:
Ако ми кажете в кой конкретно текст сте гласували предложение, касаещо 4% бариера, ще се съглася с Вас.


Предс. Данаил Кирилов:
Гласували сме принципа за действителните гласове. Това е понятието в нормата „действителни гласове”. По тази норма няма направено никакво предложение. И след като няма направено никакво предложение, то би следвало предложението ad hoc да е недопустимо по принцип. Това че приемаме един либерален подход с оглед да съгласуваме редакциите, съобразно приетите изменения, би следвало да се приема като усилие и опит за прецизност, но не и да обръщаме хода на гласуванията.
Димитър Делчев:
Г-н Председател, в отговор на вашето изказване ще кажа.
Предс. Данаил Кирилов:
Това не е изказване. Говорим по процедура и вече сме извън гласуването.
Димитър Делчев:
По процедура само ще кажа, че не сте прав. Това не е либерален подход и това не е непозната техника на Изборния кодекс. Тук обсъждахме с колегите, докато Вас ви нямаше, че гласовете за независимите кандидати също не се броят, когато се разпределят мандатите. Това е много сходен подход към подхода, който ние предлагаме и общо взето гони същата цел – да има справедливост при определяне на крайния резултат.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз не искам да споря по същество по това. Не съм съгласен с това твърдение, но не искам да споря по това.
Закриваме дебата по чл. 297.
§ 181. В текста на вносител има две предложения: първото е на Димитър Делчев и група народни представители и второто е на Цветан Цветанов и група народни представители. То е по отношение на чл. 496, ал. 2, т. 1. „Централната избирателна комисия за нарушения по чл. 495 и чл. 480 – в случаите, когато комисията упражнява контрол съгласно кодекса, по чл. 470, 471,”( тук предложението на Димитър Делчев е да се добави чл. 471а, а предложението на Цветан Цветанов е да се добави 475) и текстът продължава „484, 485, чл. 490, ал. 2, чл. 491, ал. 2, чл. 492 и чл. 493;”
Това предложенията на вносител.
След това в предложението на н.пр. Митев Симеонов и Кирилов виждам че в т. 1 са инкорпорирани и двата ново предложени текста – 471а и 475, така че ако искате, ще подложим на дебат и ще имаме предвид предложението, постъпило между първо и второ четене.
Г-жа Митева уточнява, че чл. 471а не е приет. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, г-н Председател.
Накратко ще представя предложението. Действително времето напредна. Става въпрос в случаите, в които се налагат административни наказания от страна на областния управител. Това, което предлагаме, е това да става от Централната избирателна комисия, респективно районни и общински избирателни комисии с оглед на факта, че областните управители в една голяма част от случаите по една или друга причина не успяват да осъществяват това свое правомощие, в резултат на което общата идея при извършено нарушение да се налага следващото се по закон наказание, не се осъществява. Случва се така, че нарушителят на практика избягва, въпреки че е извършил административно нарушение, наказание.
Позволявам си тук да направя една чисто редакционна поправка.
В текста има допусната техническа грешка. На две места е записано „АПК/ТПК”, моля да се чете АПК. ТПК е нещо друго.
Подходът, който е възприет тук, на базата на предложенията на работната група, т.е. които бяха направени по време на работната група е комисиите да се произнасят с решение преди установяване и налагане на административните нарушения и на административните наказания, като логиката е, че ЦИК е постоянно действащ колективен орган.
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев, Има ли изказвания. Г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, чета в ал. 3, че се взема решение за налагане на глобата. Не трябва ли да се налага наказателно постановление по отношение на глобата? Мислили сте го това как да се формулира?
Христиан Митев:
Както казах, аз се съобразих с това, което беше изложено на работната група. Имаше съображения, че Централната избирателна комисия, а и останалите – районна и общинска респективно, са колективни органи и поради това се заобикаля, прави се изключение от общата логика, която е дадена в Закона за административните нарушения и наказания за издаване на наказателно постановление. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Тук отстраняваме още една техническа грешка – две алинеи са номерирани като ал. 3. Колегата Славов имаше предвид, тази която трябва да е ал. 4.
Други изказвания? Г-жа Бойкинова.
Мария Бойкинова:
Решението подлежи на обжалване в тридневен срок от обявяването и съответно съобщаването. Трябва да е едно от двете.
Съобщаването по реда на АПК – точно кои разпоредби на АПК се прилагат? Това е много важно, защото това са процесуални правила за съобщаване и трябва да е ясно дали са всички относими и точно по кои правила. Така едно просто препращане?
Следва да имате предвид, че РИК приключва дейността си 7 дена след приключване на изборите. Кога тя пак ще се събира, да чака да свърши първото производство по установяване на нарушение и съответно да налага наказание. За РИК тези разпоредби? За ЦИК постоянно действащ – да. Къде пише, че ЦИК ще довършва процедурите?
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Лазаров има въпрос.
Димитър Лазаров:
Доколкото разбирам предложението, г-н Митев, е съответната комисия първо взима решение за установяване на нарушението. Публикува го на интернет страницата. Това решение за установяване на нарушение подлежи на обжалване в тридневен срок от съобщаването пред съответния административен съд и седемдневен срок от влизане в сила на решението за установяване на нарушението съответната комисия издава решение, с което налага предвидената глоба, което също подлежи на обжалване. Превръщайки го в обикновено административно наказателно производство акт за установяване на нарушение, което се връчва на нарушителя. Нарушителят има право да си направи съответните забележки в тридневен срок. Административно наказващият орган наказва. Ние тук слагаме още две стъпки. Установяването на нарушението ще го обжалваме пред съответния административен съд. Ние какво правим в това производство? Това установяване на нарушението пред административния съд, какво правим, обследване дали има нарушение, няма ли нарушение, спазена ли е процедурата, а пък ако съдът установи, че има нарушение, връщаме го, за да наложа глоба. Не е ли по-елементарно установява се нарушението, налага се санкцията и оттам нататък, който иска да обжалва, да обжалва. Да, ама ние правим две стъпки. Актът за установяване на нарушението ще го обжалвам пред? Това исках да питам. Каква е логиката? Всичко това ще отиде месец и половина-два.
Искам да чуя логиката?
Христиан Митев:
Аз съм съгласен с всичко, което казахте. Възприех този, как да кажа, по нестандартен подход с оглед на това, което чух от представителите, които присъстваха на работната група на ЦИК от ЦИК и това ми беше основният мотив да предложа този вариант.
Тъй като съм съгласен с Вас, ако не възразявате, мога да направя предложение по чл. 80, ал. 4, което е съобразено с общите правила на ЗАНН, че актовете се издават от съответната избирателна комисия, наказателните постановления се издават от председателите на съответната комисия и тогава всички тези забележки, които изразихте отпадат. Изчистват се и проблемите, които бяха изразени тук от представители на ЦИК по отношение на АПК, съобщаването и обявяването.
Тук ще направя предложение, колкото и да се изтърка тази формулировка да се гласува по принцип, но за мен тук по-скоро е удачно да се гласува по принцип и ще ви кажа защо.
Ако по принцип се приеме, че ЦИК ще издава наказателните постановления, РИК и ОИК съответно, а не областният управител, тогава има смисъл да вървим вече към алтернативен вариант от този, който е предложен между първо и второ четене. Ако, обаче, го отхвърлите това и си остане досегашния текст, не смятам за необходимо да ви товаря сега и да ви чета цялото предложение по чл. 80, ал. 4.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, по принципния въпрос на колегата Митев кой вариант сте склонни да бъде подкрепен.
Подлагам на гласуване принципния въпрос ЦИК вместо областния управител да издава наказателните постановления. Който е „за” това, моля да гласува „за”.
Колегата Митев казва, че това е настояване на ЦИК от работната група. Г-жа Матева.
Росица Матева:
Това предложение го има в нашия анализ и то е продиктувано от обстоятелството, че в изборите за Европейски парламент и за Народно събрание ЦИК установи нарушения и издаде 84 акта за установяване на нарушения. Компетентен по 44 от тях беше областният управител на София-град. По 37 от преписките той изчака да изтече 6-месечиня срок по ЗАНН и ги прекрати без да издаде наказателни постановления, въпреки че в 496, ал. 3 пише, че трябва да ги издаде в тридневен срок.
Предс. Данаил Кирилов:
Това е областният управител Модев. Не съм бил аз.
Който е за председателят на ЦИК да издава наказателните постановления, моля да гласува „за”. 6 гласа „за”. Който е против, моля да гласува „против”? Нула гласа против. Който е въздържал се? Девет „въздържали се”. Не се приема вариантът за ЦИК.
Колеги, при това положение ви предлагам да отхвърлим предложението на колегата Митев и да се върнем само към текста на вносител дотолкова, доколкото се добавят състави, като подчертавам, че съставът на 471а, предложен от Димитър Делчев, не съществува.
Моля, който е съгласен да подкрепим включването, съобразно предложението на Цветан Цветанов, състава на чл. 475 в сегашната норма, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на вносител за § 181 в частта добавяне на чл. 475.
Пристъпваме към предложение на Митев, Симеонов и Кирилов за отмяна на чл. 498. Има ли изказвания? Няма. Закривам дебата.
Който е „за” отмяната на чл. 498, моля да гласува „за”. Нула „за”. Който е против? Четирима „против”. Който е въздържал се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема предложението за отмяната на чл. 498.
Пристъпваме към § 182.
„В § 1
а) в т. 9 думата „регистрирани” се заменя с „регистрирана”.
б) в т. 18 накрая се добавя „както и трудът на служителите в администрацията”.
Това е наше предложение. То е за понятието публичен административен ресурс.
2. В § 3, ал. 1 накрая се добавя „и разяснителната кампания”.”
Това е кога не се прилага ЗОП.
Постъпило е предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители.
За § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
В т. 3, в буква а) се правят следните изменения и допълнения:
„български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен адрес или по настоящ адрес на територията на Република България или в друга държава-членка на Европейския съюз.”
В т. 4 и в т. 5 ги виждате предложенията.
Предложение на Георги Анастасов в Допълнителните разпоредби да се въведе нова т. 20 по отношение на УИН. Това сме го гласували и е отпаднало.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Г-н Митев.
Христиан Митев:
Гледам това, което сте предложили в буква „а” в т. 1, но честно да ви кажа не мога да разбера защо заменяте „регистрирани” се заменя с „регистрирана”.
Предс. Данаил Кирилов:
Това се опита да обясни г-жа Митева. Тя каза, че това е преписан текст. Става въпрос за т. 9. „Коалиция“ е предизборно сдружаване на политически партии, регистрирани в Централната избирателна комисия, за участие в определен вид избори.”
Ако остане така, се отнася за политически парти предварително регистрирани в Централната избирателна комисия за участие в определен вид избори. Като махнем множественото число и стане „регистрирана” – единствено число ж.р. вече се отнася към коалицията. Тоест, коалицията трябва да е регистрирана в ЦИК, а не политическите партии. Това е смисълът на предложението, което първоначално нарекох, че е чисто граматическо, но е смислово и процедурно.
Няма други изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители за промени в т. 3, 4 и 5 на § 1. Който е „за”, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Който е против? Два гласа „против”. Който е въздържал се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Карадайъ.
Подлагам на гласуване анблок предложението на вносител, който е Цветан Цветанов и група народни представители за § 182. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Който е против? Нула „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Приема се предложението на вносител по § 182.
За предложението на Георги Анастасов казахме, че е гласувано и се отхвърля.
Пристъпваме към предложение на Митев, Симеонов, Кирилов за допълнение към § 182.
„§ 2 от Допълнителните разпоредби се отменя.”
Текстът на § 2 гласи:
„§ 2. Разпоредбите на кодекса за коалициите се прилагат и за местните коалиции при избори за общински съветници и кметове.”
Предложението е да се отмени § 2.
Имате думата за изказвания, мнения, възражения. Няма изказвания. Закривам дебата.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Който е против, моля да гласува. Двама „против”. Въздържали се. Четирима въздържали се.
9 на 6. Приема се.
Предупреждавам, че ако отпадне приетото на правна комисия правило за отпадането на местните коалиции, § 2 трябва да отпадне. Говоря за зала.
Пристъпваме към § 183 относно § 11 от преходните и заключителните разпоредби.
Вносител на първото предложение е Михо Михов и група народни представители.
Като вариант е предложение на Петър Славов и Мартин Димитров.
И още един вариант за § 183, предложен от Димитър Делчев и група народни представители.
Имаме и четвърти вариант, предложен от Цветан Цветанов и група народни представители.
Текстът на § 11 в Изборния кодекс е:
„§ 11. При произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката през 2016 г. и при произвеждане на общите избори за общински съветници и кметове през 2015 г. машинното гласуване се произвежда в до 500 избирателни секции. Секциите за машинното гласуване се определят от Централната избирателна комисия не по-късно от 5 дни от датата на насрочването на съответния вид избор.”
Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Михо Михов и група народни представители за § 11. Който е „за” минимум 5000 избирателни секции да бъдат с машинно гласуване, моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Който е против, моля да гласува. Нула „против”. Който е въздържал се, моля да гласува. Единадесет „въздържали се”. Не се приема предложението за машини в 5000 секции.
Пристъпваме към втория вариант, предложен от Петър Славов и Мартин Димитров. Тук посочвам, че предложението е да се заличат видовете избори - думите „президент и вицепрезидент на републиката през 2016 г.”
Тук отпада за 2016 г., а остава един изминал текст, който е за 2015 г., който очевидно ще си седи, ако се приеме вашето.
Колеги, искате ли да включим и § 184 в гласувано, защото той логически е свързан и предпоставя – ако се приеме той ,действително трябва да се приеме и изключването по § 183. Възможна е и друга техника.
Другият вариант е 6000 секции да си ги предложите тук в действащия параграф - § 11.
Колеги, подлагам на гласуване втори вариант от § 183 – предложението на Петър Славов и Мартин Димитров и предложението в § 184 за машини в 6000 секции.
Който е „за” това предложение, моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Който е против това предложение, моля да гласува против. Нула „против”. Който е въздържал се, моля да гласува. Единадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегите Петър Славов и Мартин Димитров за машини в 6000 секции. При това положение отпада и предложението им в § 183.
Пристъпваме към предложение на Димитър Делчев и група народни представители по отношение на § 11 от преходните и заключителните разпоредби. То е в абсолютно същата хипотеза като предходното на колегите Мартин Димитров и Петър Славов, като тук не се посочва брой на машините, а се казва „в президентските избори машинно гласуване се произвежда в не по-малко от половината избирателни секции, като поне половината от секциите, в които се провежда машинно гласуване са в градове с население над 100 хиляди жители.”
Тук са дадени два критерия: половината от всички секции, като половината от тази половина е в населените места с над 100 хиляди жители.
Подлагам на гласуване това предложение на колегата Димитър Делчев. Който е „за” това предложение на Димитър Делчев и група, моля да гласува. Четири гласа „за”. Който е против? Нула „против”. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема това предложение на Димитър Делчев и съответно отпада предложението му отнесено към § 11.
Подлагам на гласуване четвъртия вариант за изменение на § 11, което е оформено в § 183. Това е предложението на Цветан Цветанов и група народни представители – „цифрата „5” се заменя с „10”. Това е „Секциите за машинно гласуване се определят от ЦИК не по-късно от 5 дни”, става „не по-късно от 10 дни от датата на насрочване на съответния вид избор.” Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Който е против, моля да гласува „против”? Нула против. Който е въздържал се? Двама „въздържали се”. Приема се това предложение с вносител Цветан Цветанов и група народни представители.
Колеги, при това положение изчерпахме § 183 и § 184.
Пристъпваме към § 185. „В Приложение № 1 към чл. 248 в т. 5.3 цифрата „7” се заменя с „5”. Това е предложение на н.пр. Славов и Димитров.
Т. 5.3 на Приложение № 1 е с текст:
„5.3. Предпочитанията (преференциите) за даден кандидат от кандидатска листа са валидни, ако броят на гласовете, които е получил, е не по-малък от 7 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа.”
Това е заменянето на преференциите от 7 на 5. То беше отхвърлено. Не го подлагаме на гласуване. Отпада.
Колеги, тук моля да гласуваме по принцип да се отрази в методиката. Беше ви дадено предложение за изменение в методиката и вие разполагате с него, съобразно досегашните гласуванията, те да бъдат отразени в методиката Приложение № 1. Искам да ви предложа да се гласува. Необходимо ли ви е време. Преди 2 дни я получихте.
Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Аз искам да попитам методиката като предложение между четенията ли идва или се внася по някакъв друг ред. По какъв ред се внася методиката?
Предс. Данаил Кирилов:
Тези промени в методиката се внасят по ред в резултат на изменения, които гласувахме до този момент и които би следвало да се отразят, защото това са принципни положения, които влияят на правила и съответните изчисления.
Димитър Делчев:
Те сега се представят на нашето внимание. Аз питах колегите и те също за първи път ги виждат.
Предс. Данаил Кирилов:
Бяха представени вчера в началото на деня. Г-н Славов за въпрос.
Петър Славов:
Г-н Председател, моят въпрос може би е донякъде и към колегите от ЦИК. Искам да попитам по тази нова методика, както се предлага, може ли да се случи така, че даден МИР да остане без избран народен представител на база на последните парламентарни избори, изхождайки от тези данни, особено за градовете и областите в северозападна България. Може ли да стане така, че да не покриват минималната квота, която е написана.
Предс. Данаил Кирилов:
Колегата Христов го няма. Може би той най-точно щеше да отговори. Някой друг от вас иска ли да отговори?
Ако никой не гласува и се обезлюди целия МИР от избиратели, да. Отговорът на вашия въпрос би трябвало да е положителен.
Други изказвания? Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Колеги, който е съгласен да приемем отраженията на приетите в корпуса на нормативния акт изменения в методиката Приложение № 1, моля да гласува. Девет гласа „за”. Който е против? Няма против. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се изменението в методиката.
Тук по искане на г-жа Митева, в Приложение № 5, т. 5.2. „Предпочитанията (преференциите) за даден кандидат от кандидатска листа са валидни, ако броят на гласовете, които е получил, е не по-малко от 7 на сто от общинската избирателна квота.”
С оглед изменението, което приехме в правилото за базата за определяне на общинската преференция, моля то да бъде отразено като „общинската избирателна квота” се замени с „ гласовете от кандидатската листа”. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за” за промяна в т. 5.2 от Приложение № 5.
Пристъпваме към предложенията от н.пр. Георги Кадиев.
Тук се връщаме малко към първата методика. Това е Приложение 1. Той предлага (ние го отхвърлихме това предложение) преференцията „7 на сто от гласовете, подадени за кандидатска листа” се заменя със „7 на сто от районната избирателна квота”.
И симетрично в другите три случая предлага „5 на сто от националната избирателна квота” и текстът „1 на сто” да се замени с „5 на сто”. Това е при избора на общински съветници.
Има ли изказвания по предложенията на г-н Кадиев. Няма. Закривам дебата. Който е „за”, моля да гласува „за”. Нула „за”. Който е против, моля да гласува. Нула „против”. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Не се приемат предложенията на Георги Кадиев.
Пристъпваме към § 186. Допълнителна разпоредба.
Това нали го гласувахме в корпуса на закона? (Да.)
Колеги, това предложение е подкрепено и по тази причина не го подлагам на гласуване.
Подлагам на гласуване § 187 и § 188, предложени от Явор Хайтов
Колеги, това са параграфите, които касаят допълването с членове на ЦИК. Но вие приехте моето предложение, така че ви предлагам да отхвърлим § 187 и § 188 с оглед приетото предложение, направено от мен.
Който е съгласен, моля да гласува. Тринадесет гласа „за” отхвърляне. Против отхвърлянето? Нула. Който е въздържал се? Няма „въздържал се”. Отхвърлят се параграфи 187 и 188.
Пристъпваме към § 189 предложение на Димитър Делчев и група за активната регистрация, което беше отхвърлено. Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува „за”. Един „за”. Който е против, моля да гласува. Четирима „против”. Който е въздържал се, моля да гласува. Девет „въздържали се”. Не се приема.
Има предложения на Мустафа Карадайъ и група и на Михаил Миков и група за отпадане на § 189, но нека да гласуваме позитивно.
Пристъпваме към § 190. Експериментално електронно гласуване по интернет. Това е окончателно съгласуваният текст.
Изказвания? Г-жа Цонева.
Антоанета Цонева:
Благодаря, г-н Председател.
Първо искам да благодаря за добрия и конструктивен диалог, който протече в работната група и за това, че възприемате така направеното предложение.
Единствената промяна, която бихме искали да настъпи в предложението на работната група е отпадането на последното изречение от т. 18, където е записано, че избирателят не може да промени своя вот чрез повторно дистанционно електронно гласуване. Бихме искали да бъде заменено с „Избирателят има право да промени гласа си чрез повторно гласуване, като се зачита последният по време подаден от него глас при стриктно спазване на принципа един човек-един глас.”
Иначе всички останали формулировки са без забележки.

Предс. Данаил Кирилов:
Някой припознава ли го и да го предлага. Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Благодаря, г-н Председател. Аз припознавам това предложение, защото си давам сметка, че в противен случай, ако един избирател може да гласува само веднъж електронно и повече не може да гласува, това увеличава възможността върху него да се въздейства именно по време на това единствено негово гласуване.
Петър Славов:
Аз също припознавам това предложение, като предлагам да го отделим в отделна алинея с оглед евентуални възникнали спорове по-късно за противоконституционност и други от такъв характер. За това нека го обявим като нова ал. 19 и да ги преномерираме до края.
Предс. Данаил Кирилов:
Алинея или точка?
Петър Славов:
Алинея. Те са алинеи.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Колеги, има предложение по чл. 80 от колегите Делчев и Славов за текста, който го има и на работна група, но колегите не го възпроизведоха, да може да има последващо гласуване по електронен път и да се зачита последният по време вот.
Други предложения, изказвания, мнения има ли? Г-н Метин.
Митхат Метин:
Реплика на колегата. В сферата на съжденията, ако приемем, че първият вот е неговото волеизявление, а вторият вот, когато се дава право на повторност по електронен път, не е неговият, а му е въздействано.
Димитър Делчев:
Идеята е той да може да гласува няколкократно в периода на електронното гласуване, т.е. и три и четири пъти.
Митхат Метин:
Не съм бил на работна група и затова питам.
Димитър Делчев:
Идеята е той да може да гласува няколкократно, като се зачита единствено неговият последен вот. Ако когато той е решил да гласува последно върху него е било въздействано, той ще може да гласува още веднъж, вече сам с компютър в ръце. Ако и тогава, в последната секунда на електронното гласуване е било въздействано върху него, той ще може да отиде и да даде хартиена бюлетина.
Митхат Метин:
Без да влизаме в диалог. Ако има време да стигне до секцията.


Божидар Божанов:
Тук целта не е да се карат избирателите да гласуват постоянно, много пъти. Целта е да се обезсмисли корпоративния вот и всяко влияние и вмешателство в избирателите.
Димитър Делчев:
И още едно уточнение във връзка с последната забележка. Електронното гласуване се провежда три дни преди хартиеното гласуване, така че има време да стигне до секцията – три дни, дето се казва и пеша да тръгне, ще стигне.
Антоанета Цонева:
Освен това бих искала да добавя, че в така направеното предложение от работната група се предвиждат три тестови гласувания и три експериментални гласувания и правила, които да приема ЦИК. Така че всичко ще бъде проиграно до 2019 г. многократно и това ще инвестира още доверие в процеса.
Предс. Данаил Кирилов:
Един технически въпрос, след като сме на въпроси.
Как след като гласът влиза във втори сървър, в анонимна електронна избирателна урна, и аз направя пет гласувания, т.е. системата ми пази идентификационните данни и насоката към избирателната урна, как след това ми заличават моя глас, като се знае, че от електронната урна се заличават 15-те мои неуспешни опита, а и аз отивам накрая да гласувам с хартия.
Ивайло Мирчев:
Има поне две технологии, които го позволяват. Едната, която е по интуитивна за обяснение е, че в момента ,в който бюлетината отива в кутията, тя има идентичността на човека, залепена за нея, но самият вот е криптиран и той не може д бъде декриптиран до края на изборния ден, в който всички членове на ЦИК със своите ключове отключат ключа на преброяващия сървър и в този момент, след като вече идентичността е отделена, тогава се извършва преброяването. Тоест, в първата кутия идентичността все още стои, но пък гласът не може д бъде разкрит, защото е криптиран.
Предс. Данаил Кирилов:
Позволих си това като репетиция да ви го поставя, защото имайте предвид, че това трябва да се обясни на широката публика и тя да е убедена, че този механизъм действа ефективно и че няма как след това с ключовете на членовете на СИК да се каже Дани Кирилов гласува 15 пъти както следва.


Петър Славов:
Имам едно изказване по последната ал. 33, но може би първо да гласуваме направените предложения и след това, ако ми дадете възможност. Или сега да кажа?
Предс. Данаил Кирилов:
В моя текст няма ал. 33.
Петър Славов:
Г-н Председателю, бих могъл да го прочета. Това е вариантът, който е раздаден след работната група, като обединени текстове, който стига до ал. 33 и в нея се казва така:
„(33) В случай, че експерименталното дистанционно електронно гласуване е проведено успешно при гарантиране тайната на вота, сигурността на системата и осигурен граждански контрол по изборния процес и не са установени съществени нарушения при провеждането му, се създава възможност на изборите за членове на Европейския парламент от Република България 2019 г. избирателите да гласуват дистанционно електронно, като резултатите от гласуването се вземат предвид при определяне на резултатите.”
Тоест, това е алинеята, която валидира.
Предс. Данаил Кирилов:
Това е за успеха, т.е. това, което дискутирахме, какво ще стане когато има успех.
Петър Славов:
Тук предложението ми е почти редакционно, но все пак ми се струва важно в името на коректността. След запетаята, където се казва „се създава възможност на изборите за членове на Европейския парламент” и т.н., да отпадне „се създава възможност” и да стане: „на изборите за членове на Европейския парламент от Република България 2019 г. избирателите да гласуват дистанционно електронно,” и т.н. Тоест, да няма евентуалното двусмислие с това създаване на възможност, че би могло да се търси някаква възможност едва ли не да се шиканира волята на хората, участвали в референдума или…
Предс. Данаил Кирилов:
Добре, разбрах. Нищо, че при мен завършва на ал. 27. Разбрах Вашето предложение. Вече го получих. Благодаря.
Колеги, подлагам на гласуване първо предложението на Делчев и Славов за ал. 19. Който е „за” създаване на ал. 19 с текста, който дискутирахме, моля да гласува „за”. Шест гласа „за” ал. 19. Който е против, моля да гласува „против”. Нула „против”. Който е въздържал се, моля да гласува. Девет „въздържали се”? За новата ал. 19 6 гласа „за”, 0 „против” и 9 „въздържали се”. Не се приема. Но ще имате възможност и в зала да направите това предложение.
Подлагам на гласуване предложението на Петър Славов относно редакция на ал. 33. Който е „за”, моля да гласува „за”. Четири гласа „за” редакцията в ал. 33. Който е против, моля да гласува „против”. Нула „против”. Който е въздържал се, моля да гласува. Единадесет „въздържали се”. Не се приема.
Аз лично тук гласувах „въздържал се”, защото е по-параноично предложението на колегата Славов. Според мен, текстът съдържа достатъчно гаранция, че методът ще се приложи по този начин при доказан успех.
Подлагам на гласуване целия § 190. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Два гласа „против”. Въздържали се? Два гласа „въздържали се”. Приема се електронното дистанционно гласуване в § 190.
Пристъпваме към § 191. В Кодекса на труда в чл. 157 се правят следните изменения и допълнения. В две точки са предложенията и двете са на Валери Симеонов и Патриотичния фронт.
Г-н Митев.
Христиан Митев:
С едно изречение. Колеги, това е свързано с приетия текст за задължително гласуване и се създава възможност и задължение за работодателя за упражняване на активно избирателно право да предоставя половин работен ден в рамките на изборния ден на своя работник или служител. Чл. 157, макар че Кодексът на труда не е пред мен, по памет това са така наречените отпуски за изпълнение на граждански задължения.
Предложението в частта на т. 2 се добавя към хипотезите на т. 5а, 6 се добавя и т. 8, която е новосъздадената в т. 1. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Това са отпуски?
Христиан Митев:
Това са отпуски за граждански заслуги. Отпуската се предоставя, за да могат да упражнят правото си на глас. Това е по т. 1.
А в т. 2 в ал. 3, т. 2 се добавя новата т. 8.
Ако не бъркам, това е размерът на възнаграждението, което се определя по реда на чл. 177 – към т. 5а и 6 се добавя т. 8.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, има ли искане за разделно гласуване? Няма.
Подлагам на гласуване § 191 в двете му части – предложение на Валери Симеонов и Патриотичен фронт. Който е „за”, моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Който е против, моля да гласува „против”. Два гласа „против”. Който е въздържал се, моля да гласува. Седем „въздържали се”. Не се приема на този етап това предложение на вносителя Валери Симеонов и народни представители.
Колеги, и представителите на ЦИК, но и колегите от Инициативата „Гласувай до край”. Моля за тишина. Накрая има шум. Отвсякъде се чуват отделни сепаративни разговори! (Шум в залата.) Моля за концентрация. Останаха само няколко параграфа.
Пристъпваме към § 192. В Наказателния кодекс предложение за изменение от Валери Симеонов и Патриотичния фронт – 3 предложения са инкорпорирани.
Имаме и предложение на същия вносител Валери Симеонов с малка модификация в мое лице § 192 да отпадне.
Колега Митев, да отпадне ли?
Христиан Митев:
Да. Колеги, призовавам ви да гласувате за отпадане на този параграф, тъй като тези текстове ги приехме и те са част от Наказателния кодекс.
Предс. Данаил Кирилов:
Закривам дебата. Подлагам първо предложението за отпадане. Който е „за” отпадане на § 192, моля да гласува. Тринадесет гласа „за” отпадане на § 192. Против? Няма. въздържали се? Няма. Отпада § 192.
Пристъпваме към § 193. В Наказателно-процесуалния кодекс в чл. 172, ал. 2 се изменя така. Вносител е Валери Симеонов и Патриотичният фронт. Касае СРС.
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, по така предложения текст ще започна отзад напред – чл. 167а, 168, 169, не са тежки умишлени престъпления. Няма как да прилагаме специални разузнавателни средства за тях. Има конституционно дело, то даже е посочено в решение на Конституционния съд, че специални разузнавателни средства се прилагат само за тежки умишлени престъпления. Това първо.
Второ, а отделно, понеже между тях има внесени и други текстове, аз ще се спра само на раздел III от глава трета „Престъпления против политическите права на гражданите”. От друга страна, са посочени 167, първата алинея след измененията, които ги направихме 2015 г., също не е тежко престъпление, втората е тежко.
И да не утежнявам колегите, аз предлагам подходът да бъде в тази част – тежки престъпления по глава трета, раздел III. Престъпления против политическите права на гражданите от Наказателния кодекс, а не да ги изброяваме.
Трето, приемайки го този текст, трябва да има и съответното изменение в Закона за специалните разузнавателни средства на систематичното му място. Иначе нищо не правим.
Четвърто, не знам защо в Изборния кодекс в частта Наказателно-процесуалния кодекс за специални разузнавателни средства има предложение за чл. 220, безстопанственост, сключване на изгодна сделка, документни престъпления и т.н. Съжалявам много, но не му е мястото тук. Да, в Закона за изменение на НПК или за специални разузнавателни средства, може отново да се върне, защото те бяха извадени тези, които сте ги изброили чл. 220, ал. 2, чл. 253, чл. 308, ал. 2, 3 и 5 и т.н., те са действащи текстове, но не се прилагат специални разузнавателни средства, независимо, че те са тежки престъпления. Те бяха извадени.
Така че аз предлагам, г-н Председател, следното:
(2) Специални разузнавателни средства се използват, когато това се налага при разследването н тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздели I, II, III, IV, V, VIII и IX и тук да вмъкнем глава трета, раздел III от Наказателния кодекс и до тук да спрем.
С уговорката, гласувайки го така, че съответното предложение трябва да влезе на систематичното място в Закона за специалните разузнавателни средства.
Христиан Митев:
Аз възприемам това предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Тоест, правите ли предложение за още един параграф, който да е за Закона за СРС. (Да.) Значи плюс предложение за параграф за изменение в Закона за специалните разузнавателни средства.
Приема се вносителите? Г-н Митев.
Христиан Митев:
Да, приема се напълно.
Предс. Данаил Кирилов:
Други изказвания няма. При това положение, колеги, подлагам на гласуване предложението на Димитър Лазаров така, както беше направено, включително с предложението за съответното изменение в Закона за специалните разузнавателни средства.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Тринадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма „въздържали се”.
Димитър Лазаров:
Г-н Председателю, да не стане объркване, да повторя, защото четейки набързо текста и аз малко се обърках от разделянето, което е направено в текста. Чл. 220, 253 и чл. 308 си е действащ текст. Тоест, чл. 167, ал. 3 и 4, чл. 169г, които са си в раздел III. След това, понеже надолу сте прескочили през действащи – 167, 168 и т.н.
Тоест, текстът трябва да бъде „както и за тежки престъпления по раздел III на глава трета” и до тук спираме с измененията.
Ясен ли бях или трябва да го повторя?
Предс. Данаил Кирилов:
Мисля, че колегите ви разбраха.
Пристъпваме към § 194. В Закона за българските лични документи в чл. 17 се създава ал. 7. Предложението е на Димитър Делчев и група народни представители.
Димитър Делчев:
Това е свързано с активната регистрация, колеги.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, предлагам ви да гласуваме § 194 и § 195 с идентични вносители – Димитър Делчев и група народни представители, по отношение активната регистрация.
Димитър Делчев:
Г-н Председател, § 195 въпреки, че е свързан с активната регистрация, според мен може да се приложи и към дерегистрацията. Не според мен, а е важно да има такъв текст, защото при отписването на хора от избирателните списъци все пак трябва да има една такава разпоредба, която да регулира този режим. Да пише в личния им картон, свързан с личната карта, че са отписани от регистрация.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, има предложение за разделно гласуване на § 194 и § 195.
Г-н Гетов, заповядайте.
Иван Гетов:
Няма как да бъдат вписани тези данни, съгласно Закона за гражданската регистрация, защото те не са елемент на гражданската регистрация подобни данни. Съгласно закон те са описани точно кои трябва да бъдат включени в електронния картон на всеки един от нас и съответно регистъра, така че това не е елемент на гражданската регистрация и не може да бъде в числеността на данните, които трябва да бъдат записани в регистъра национална база данни на населението.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Гетов. Въпреки това ще допуснем разделно гласуване.
Подлагам на гласуване първо § 194. Който е „за”, моля да гласува. Един глас „за”. Който е против, моля да гласува. Нула „против”. Който е въздържал се, моля да гласува. Тринадесет „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване първо § 195. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Който е против, моля да гласува. Нула „против”. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема § 195.
Пристъпваме към § 196. В Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, в чл. 2, ал. 1 се включват като нова т. 31. членовете на Централната избирателна комисия.
Това предложение, колеги, е от ГЕРБ.
Имате думата за изказвания. И да не ви включим тук, в закона „Кунева” ще бъдете включени. Но е хубаво за изчерпателност да присъствате и в този закон, докато се приеме законът „Кунева”.
Няма изказвания. Няма възражение от ЦИК.
Подлагам на гласуване § 196. Който е „за”, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Само колегите от ДПС ви защитиха. Вие сте трансперантни, прозрачни и само липсата на тази законова възможност ви възпираше да декларирате непрекъснато.
Пристъпваме към § 197. В Закона за политическите партии се правят следните изменения и допълнения. Предложение на Цветан Цветанов и група народни представители. Разполагате с текста. Увеличават се глобите, конкретизира се понятието за публичен административен ресурс.
Имате думата за изказвания, мнения, възражения. Няма такива. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Който е против, моля да гласува. Нула против. Въздържали се? Няма. Приема се § 197 на вносител.
Имаме и предложение на н.пр. Димитър Танев и група народни представители по § 197 също за изменение в Закона за политическите партии.
Заповядайте, г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Предлагаме регресивна скала за изчисляване на партийната субсидия, която по наше мнение по най-адекватен начин отразява необходимостта от държавна субсидия и необходимостта от ползването й за политически цели, казвам по най-адекватен начин, в сравнение с останалите предложения, които досега сме виждали, които просто намаляват субсидията наполовина, с 1/3 и т.н.
При тази скала една партия ще може да получава най-много 7 160 000 лв., като на всяка една от парламентарно представените партии ще се намали партийната субсидия с известна сума, така че в бюджета годишно да се спестят по 4.5 млн. лв., т.е. за 4 години сума от около 26 млн. лв.
Това е в общи линии идеята. Мислим, че отговаряме на някакво обществено очакване - парите, които излизат от държавния бюджет за партийни субсидии да се харчат наистина за политическа дейност, а не за да се влагат в банки и да се трупат лихви, както сме виждали да се случва.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз имам един въпрос, като реплика. В най-високия клас, Вие не казахте тавана коректно, защото таванът е за гласове до 1 150 000 лв. Тук по скалата е 1 лв. Значи максималната субсидия за партия, която получава над милион гласове, е 1 150 000 лв. Същата субсидия, обаче, получава и най-малкия, даже и по-голяма, бих казал крайна сума. Най-малкият, който е спечелил до 150 000, защото той получава по 11 лв. на глас. Като сложиш 11 лв. на глас по 150 000 най-грубо погледнато той ще получи около 1 200 000 лв. Значи малкият ще получи 1 200 000 лв., а големият, който има над милион гласове, ще получи 1 000 000 лв.
Димитър Делчев:
Г-н Председател, тотално погрешно, в смисъл не тотално погрешно, а не сте разбрали смисъла. (Аз гледам скалата.) Скалата се изчислява по следния начин. Една партия, която има 1 150 000 гласа за първите си 150 000 гласа ще получи по 11 лв. на глас. За вторите си 100 000 гласа ще получи по 10 лв. на глас. За третите си 100 000 гласа и така до 1 150 000, откъдето нагоре гласовете им се изчисляват по 1 лв. Така например, ако се преизчисли, ГЕРБ в момента ще получат 7 160 000 лв. вместо 12 000 000 лв.
Предс. Данаил Кирилов:
Това вие как си го изтълкувахте? Аз като гледам вашата норма този кумулативен ефект по етажите, г-н Делчев, въобще го няма записан в нормата.
Димитър Делчев:
Как да го няма записан в нормата. Цялата норма предполага това.
Г-н Председател, вижте, по 11 лв. за всеки получен действителен глас на последните парламентарни избори до 150 000 гласа. Над 150 000 гласа взимате по 10 лв. до 250 000 гласа.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре, приемам уточнението. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Моят въпрос към вносителите не е по отношение на субсидията, а по отношение на някои други разпоредби, които поради атрактивността на предложението за субсидията остават в сянка.
Предлагате „политическите партии не могат да придобиват недвижимо имущество със средства от държавната субсидия.”
Давам пример. Искам да си купя клуб. По вашата логика аз имам пари от субсидията, но не мога да си купя клуб.
Предс. Данаил Кирилов:
Не можете, разбира се. Как ще си купувате клуб?
Димитър Делчев:
Можете, г-н Митев и то ще стане благодарение на даренията, които сте получили или от членския внос, който сте събрали.
Държавната субсидия в момента е толкова голяма, че ако партиите тръгнат да купуват имоти с тези 6 млн. лв. допълнително над тези 7 млн. лв., те ще станат едни от най-едрите земевладелци и така накрая може да се окаже, че една политическа партия по-скоро е притежател на недвижими имоти, отколкото разпространител на политически идеи. Има партии в българския политически живот, които притежават наистина много недвижими имоти. Те са от доста време на политическия терен.
Тук идеята е просто държавна субсидия да не се ползва за купуване на недвижими имоти, а да се ползва за политическа дейност. Наемът не е изключен от тази разпоредба.
Христиан Митев:
Добре, хубаво, ясно, благородна идея. Но от друга страна, съгласете се, че аз може да не искам да съм едър земевладелец, а по една простичка причина, защото, и държавата, и общината са ми отговорили, че нямат недвижим имот на територията на общината и това не са една и две общини. Аз, ако знаех, че ще водим този дебат в 12 без 20 вечерта щях да се подготвя и да ви изброявам колко общини на нас от Националния фронт за спасение на България не са ни предоставили, защото кметът на общината или областният отговарят няма, заети са от съответни държавни и общински служби. По вашата логика аз нямам и не мога д намеря от частен наемодател, по простата причина, че всички атрактивни имоти са заети вече в центъра на общината Х. И ако имам някаква възможност някъде да си купя имот, вие ме ограничавате. Аз не знам защо разсъждавате, че този имот ще се ползва за нещо друго, примерно за хазартен клуб или за билярден клуб. Аз ще го ползвам, за да си направя клуб на партията, за да има къде моите симпатизанти и членове да се събират.
Предс. Данаил Кирилов:
Колега Митев, нека да не се разширяваме в толкова популистичен дебат. Това са за зала фойерверки и ефекти. Наистина е 12 без 20.
Димитър Делчев:
Нали ще ми дадете право на дуплика, г-н Председател.
Предс. Данаил Кирилов:
Но кратка, г-н Делчев. Направете го в зала.
Димитър Делчев:
Както винаги, г-н Председател. И в зала ще стане този дебат. Аз нямам съмнение. Но, г-н Митев, тук въпросът е принципен. Въпросът е за какво се харчи партийната субсидия. Аз вярвам, че вие достатъчно добре познавате пазара на недвижими имоти, да знаете, че чак до такава ситуация, че да не можете да наемете недвижим имот, в България на се е изпаднало. Повечето партии имат офиси общински или държавни. Тези, които не са си взели държавни или общински офиси, като Движение „България на гражданите” имаме офиси под наем. Купуването на офис по-скоро е инвестиция, отколкото реално обслужва интересите на политическата партия. Така че, според мен, по-скоро дайте да говорим принципно.
Предс. Данаил Кирилов:
Прекратяваме дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за” предложението на Димитър Танев и група народни представители, моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Който е против, моля да гласува. Един „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Отхвърля се предложението на колегата Димитър Танев.
Пристъпваме към § 198 за изменения в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносител Цветан Цветанов и група народни представители.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Нула против. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се § 198.
Пристъпваме към § 199 за изменения в Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Първи вариант е с вносител Цветан Цветанов и група народни представители – прагът от „100 души” да се замени с „350 избиратели”.
Следващ вариант за § 199 е с вносител Движението за права и свободи „100 души” да стане „350 души”.
Следващият трети вариант е с вносители Петър Славов и Мартин Димитров – числото „100” се заменя с „300”, а след думата „общо” се добавя „с постоянен и настоящ адрес”.
Имаме и предложение между първо и второ четене от Кирил Цочев и група народни представители – думите „100 души” се заменят с „250 избиратели”.
И предложение от Михаил Миков и група народни представители в § 199 числото „300” се заменя с „200”. БСП продължават да искат, ако може и 20 да бъдат.
Изказвания? Г-н Гетов.
Иван Гетов:
Само искам да напомня, че броят избиратели е променлива величина, имайки предвид различните критерии при различните видове избори. Да не се случи така, че в определено населено място ще има бройка за определен вид избори, а за друг – няма да има.
Освен това, съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация населението на общината се състои от всички граждани, които имат постоянен адрес на територията й. Всички граждани! Така че в това отношение терминът „избиратели” за определяне на бройката е обтекаем. Може би „души” е по верният термин – „350 души”.
Димитър Лазаров:
Тези, които са по настоящ адрес нямат избирателни права в някои от хипотезите в Изборния кодекс.
Иван Гетов:
Населението се брои по постоянен адрес.
Предс. Данаил Кирилов:
Тук правилото за видове избори всъщност касае само местните избори.
Иван Гетов:
За евро изборите също има уседналост.
Предс. Данаил Кирилов:
За видовете избори няма да имаме проблем. Но тук разбирам, че през 4 години ще трябва да си актуализираме населените места, съобразно вписаните и то включително към момента 6 месеца преди провеждането на избора. Но кодексът на Мая и приложението му показа, че става и то става мигновено, така че ние ще си поддържаме това предложение.
Иван Гетов:
Чл. 16, който искаме да променим казва, че условията за създаване на кметство са наличие на население над 150 души - население.
А в Закона за местното самоуправление се казва, че населението се определя от броя на всички граждани, регистрирани по постоянен адрес на територията. Не става дума за избиратели. Става дума за всички граждани.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, колебая се дали да заменя по реда на предложенията „350 избиратели” с „400 души”. Нека колегите от нашата група също да изразят становище.
Димитър Лазаров:
Идеята тук е да не се провеждат избори за кметове в тези населени места, които са по-малко от 350 и хора с избирателни права.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, с оглед този дебат и поне до пленарна зала, аз предлагам да си поддържаме нашето предложение. Г-н Славов.
Петър Славов:
Бихте ли погледнали Вариант 2, което е нашето предложение и в което ние предлагаме да отпадне думата „население” и да стане „300 души, регистрирани с постоянен и настоящ адрес”. Това върши ли работа?
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, правя предложение по бл. 80 във връзка с нашето предложение „350 избиратели” да се замени с „400 души”.
Други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 80. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за” предложението по чл. 80. Против? Двама „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се първото предложение.
По тази причина, колеги, не подлагам на гласуване вариантите за § 199.
§ 200. Предложение на Цветан Цветанов и група народни представители.
§ 201. Също предложение на Цветан Цветанов и група народни представители за изменения в Закона за съдебната власт.
Изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за” за § 200 и § 201. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приемат се § 200 е § 201.
Като приемахме кодекса не допускаме, че и адвокати могат да са членове на ЦИК, защото такава беше редакцията. Но сега и адвокати са членове на ЦИК. При тази редакция аз нямам никакво съмнение, че може и съдии да бъдат членове на ЦИК, ако им стига куража. Но те си пазят съдийската несъвместимост.
Обяснявам за колегите Делчев и Славов, че сме предложили възможността съдии да могат да бъдат членове на ЦИК.
Ива Митева:
Не е това. Това е останала възможност от стария ред, когато те можеха да работят и нещо друго съдиите. Възнаграждението, което са получавали, сега им се отнема това възнаграждение, тъй като имат несъвместимост и не могат да бъдат.
Предс. Данаил Кирилов:
След това уточнение на г-жа Митева сте наясно. И аз се заблудих, така че обяснението беше коректно.
Пристъпваме към § 202. Предложения за допълнения в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Основният текст на вносител е на Цветан Цветанов и група народни представители.
Постъпило е предложение от Данаил Кирилов, Свилен Иванов и Анна Александрова в § 202 да се създаде нова т. 5.
Постъпило е предложение от Михаил Миков и група народни представители § 202 да отпадне.
Колеги, откривам дебата по § 202, текст на вносител, предложение на Кирилов Иванов и Александрова, и предложение на Михаил Миков за отпадане.
Имате думата. Няма изказвания. Процедура на г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, предлагам разделно да гласуваме текста на вносител и двете предложения.
Искам да попитам по предложението на Кирилов, Иванов и Александрова хипотезата, която въвеждате, ако, примерно, Народното събрание приеме решението за насрочване на референдум месец май, той кога ще се проведе.
Предс. Данаил Кирилов:
В сроковете, които са общите – в тримесечен срок.
Петър Славов: Тоест, кой месец?
Предс. Данаил Кирилов:
Между втория и третия месец.
Петър Славов:
Колеги, предлагам по чл. 80 да запишем, че месец август референдуми не се провеждат. Ако месец август ще провеждаме референдуми, е доста странна работа. Така ми се струва.
Предс. Данаил Кирилов:
Направете го. Ще го гласуваме.
Г-н Петър Славов предлага нова алинея „През месец август референдуми не се провеждат.”
Христиан Митев:
Колеги, по тази логика, ако утре има частичен избор и той трябва да се насрочи месец август, пак ли няма да го проведем.
Димитър Делчев:
Г-н Председател, аз не съм съгласен да приемаме решение точно обратното на това, което приехме миналата година и то точно за инициативни комитети. За мен това по-скоро гони някакви други цели, но не и целите на нормативна и изборна ефективност.
Предс. Данаил Кирилов:
Колега Делчев, не мисля за споря с Вас в 12:00 часа. Ще чуете аргументите от трибуна. А сега ще кажа, че това е в полза на гражданската инициатива да се отдели от всички други предложители. И това предложение го правим с оглед високата ни оценка на голямата обществена енергия, която се формира в една подписка.
Димитър Делчев:
Логично е, когато се провежда референдум заедно с избори, избирателната активност да е по-висока. Докато обратно, ако референдумът е самостоятелен, и особено ако е август месец, е много вероятно да няма никаква избирателна активност.
Христиан Митев:
Ако ги слеем с изборите, тогава обвинението ще бъде, че не е направена разяснителна кампания и е потънал в кампанията на изборите.
Предс. Данаил Кирилов:
Обвинения винаги ще има. Г-н Митев, ние не сме на високото интелектуално и идейно ниво на реформаторското мислене за това аз ви предлагам да прекратим дебата.

Димитър Делчев:
Веднага ви поправям. Миналата година бяхте. Миналата година нали гласувахме точно обратното, г-н Председател. Всички заедно – комисията, Народното събрание. И какви бяха поуките? И смятате, че проблемите на последните избори са заради референдума.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако намеквате за конюнктурна промяна миналата година, твърдя, че миналата година референдумът беше по инициатива на президента. Тоест, стриктно спазваме правилото, което сега детайлизираме.
Димитър Делчев:
Далеч не намеквам за конюнктурна промяна миналата година. Напротив, миналата година ние взехме правилното решение, което предполага ефективност и на средствата и на действията и на комисиите. Тази година взимаме точно обратното решение, поради явно друг инициатор.
Димитър Лазаров:
Много кратък ще бъда. Г-н Славов преди малко много правилно зададе въпроса – срокът не по-рано от две и не по-късно от три. Питам аз, когато инициативата е така внесена, или президентът когато си внесе инициативата, защото ние имаме някакви срокове, така че да съвпадне 15 или 20 дена, или месец от провеждане на единия избор, трябва да ги провеждаме отделно ли? Ние имаме някакви срокове. Ако инициативата е внесена в началото на годината? Ще го отложим за есента ли? Г-н Славов зададе този въпрос. Ние сме ограничени в рамките на едни срокове, които трябва да спазваме.
Аз предлагам да гласуваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Само едно изречение ще кажа. А контрарио, когато пък не осъществиш една гражданска инициатива и я пратиш, както Лазаров казва, от януари през октомври, тогава те обвиняват, че бавиш допитването до народа и прилагането на неговия резултат.
Това предложение го правим, за да съобразим най-бързо резултата от този референдум, който предстои. И тъй като аз съм един от вносителите, заявявам тук най-публично с два записа и един стенограф, че целта е съобразно отговора на този референдум, да завършим окончателно, ако се наложи, измененията в Изборния кодекс и по отношение на изборите за президент. Защото тогава ще бъдем обвинявани, че народът подкрепил задължителен вот, а ние не сме го приложили. Или той искал изцяло задължителен вот, ама ние не сме го направили както суверенът искал.
Това е смисълът на предложението. Но не искам да разгръщаме този дебат, защото ще го правим и в зала. А 12:00 часа през нощта не е мястото да влизаме в това обяснение.
Подлагам на гласуване разделно, пожелаха колегите, и по ред.
Първо предложението на Михаил Миков и група народни представители да отпадне § 202. Има предвид вероятно текста на вносителя.
Подлагам на гласуване това негово предложение. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един „за”. Който е против? Девет гласа Против”. Въздържали се? Четирима. Не се приема предложението на Михаил Миков за отпадане на § 202 на вносител.
Имаме предложение по чл. 80 от Петър Славов - референдум през месец август не може да се провежда. Който е „за”, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Който е против? Три гласа „против”. Който е въздържал се? Осем „въздържали се”. Не се приема предложението по чл. 80 на Петър Славов.
Подлагам на гласуване предложението между първо и второ четене на Данаил Кирилов, Свилен Иванов и Анна Александрова. Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Който е против? Двама „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 202 без отхвърлените текстове. Който е „за”, моля да гласува „за”. Седем гласа „за” основния текст. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Приема се § 202 на вносител заедно с предложението на Кирилов, Иванов и Александрова.
Пристъпваме към предложение на Петър Славов и Мартин Димитров да се добави нов параграф – В Закона за данъците върху доходите на физическите лица за създаване на нов чл. 22д.
Това го отхвърлихме, но ако г-н Славов настоява, ще го гласуваме и тук. Не настоява. Отхвърлено е.
§ 203. Предложение на Явор Хайтов.
„Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
Имаме и следните варианти:
Вариант на Настимир Ананиев, но в текста са сбъркани годините.
И още един вариант за § 203 на Настимир Ананиев, което е свързано с електронното гласуване.
Имаме и вариант на § 203 на Корнелия Нинова – от 1 юли 2016 г.
И предложение на Димитър Танев и група народни представители – предлага точките по неговото предложение за партиите – т. 3 и 4, да влязат в сила от 1 юли 2016 г.
Колеги, подлагам на гласуване първото по ред предложение на Явор Хайтов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за” предложението на Явор Хайтов за влизане в сила. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се предложението на Явор Хайтов.
При това положение не се подкрепят всички други варианти: на Настимир Ананиев, още един на Настимир Ананиев, на Корнелия Нинова и на Димитър Танев.
Колеги, връщаме се на § 53 по предложенията на Петър Славов и Мартин Димитров.
(Тук заседанието е водено от г-жа Атанасова.)
Колега Славов, ще си повторите ли предложението. Текстът е отложен. Това е за чл. 95.
Петър Славов:
Г-н Председател, предлагам текстът да остане както е по вносител, което кореспондира със съществуващия текст за Централната избирателна комисия по отношение на това криминално проявени лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер да не могат да са членове в изборната администрация, независимо от нивото.
Предс. Данаил Кирилов:
Колегата Славов поддържа текста си като вносител. Няма други редакция. Няма изказвания. Подлагам на гласуване. Който подкрепя текста на вносител – г-н Славов, моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Който е против, моля да гласува „против”. Нула против. Който е въздържал се, моля да гласува. Девет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Славов на вносител.
Колеги, преди да приключим, пожелавам лека работа на колегите, които ще пишат тази нощ. Г-жа Митева няма да пише тази нощ.
Благодаря за търпението и за участието на всички колеги.
Благодаря на колегите, които запазиха колегиалното си отношение в това обсъждане и в дебатите. Закривам заседанието.

Председател:
Данаил Кирилов