Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 68

Днес, 11.05.2016 г., сряда, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Президентството на Република България – Петя Тянкова, секретар по правни въпроси на Президента на Република България; от Министерството на вътрешните работи – Красимир Ципов, заместник–министър, Златко Тодоров, началник на политическия кабинет на министър Румяна Бъчварова в МВР и Бойко Славчев, административен секретар на МВР; от Инициативния комитет – Тошко Хаджитодоров, член на Инициативния комитет, Виктория Василева, пълномощник на Инициативния комитет и Димитър Христев, член на юридическия екип; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството - Лазаринка Стоичкова, съветник към политическия кабинет на министъра на Регионалното развитие и благоустройството; от Агенцията по геодезия, картография и кадастър – Светослав Наков, изпълнителен директор, Надежда Таранджийска – експерт, Галина Куцарова, експерт и Емилия Ангелова, експерт; от Агенцията по вписванията – Владимир Добрев Трифонов; от Министерството на правосъдието – Вергиния Мичева, заместник-министър, Валя Гигова, адвокат; от обществени организации – проф. Хаджийски, и доц. Владимир Брезоев.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, имаме кворум и двете комисии. Откривам заседание на Комисията по правни въпроси, което по т. 1 от дневния ред ще бъде съвместно с колегите от Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Предложението за дневен ред е:
1. Предложение за произвеждане на национален референдум с въпроси:
1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?
3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
№ ПГ-516-00-21, внесено от Инициативен комитет на 8 февруари 2016 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 602-01-12, внесен от Министерски съвет на 25.03.2016 г.
3. Представяне на проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон от Министерството на правосъдието.
Колеги от Комисията по правни въпроси, има ли становища по дневния ред? Имате думата. Няма становища от правна комисия по дневния ред.
Подлагам на гласуване предложения дневен ред за днешното заседание. Който от правна комисия е „за”, моля да гласува „за”. Петнадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се дневният ред на правна комисия.
Г-жо Маринска, заповядайте.
Предс. Бойка Маринска:
Колеги, първа точка от дневния ред, която ще обсъждаме съвместно с правната комисия – Обсъждане на предложение за произвеждане на национален референдум, № ПГ-516-00-21, внесено от Инициативен комитет на 8 февруари 2016 г.
Моля, който е „за”, да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, пристъпваме към точка първа от дневния ред и на нашата комисия и на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите - Предложение за произвеждане на национален референдум с въпроси:
1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?
3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
№ ПГ-516-00-21, внесено от Инициативен комитет на 8 февруари 2016 г.
По тази точка гости са: от Президентството на Република България – г-жа Петя Тянкова, секретар по правни въпроси на Президента на Република България; от Министерството на вътрешните работи – г-н Красимир Ципов, заместник министър, г-н Златко Тодоров, началник на политическия кабинет на министър Румяна Бъчварова в МВР и г-н Бойко Славчев, административен секретар на МВР; от Инициативния комитет – г-н Тошко Хаджитодоров, член на Инициативния комитет, г-жа Виктория Василева, пълномощник на Инициативния комитет и г-н Димитър Христев, член на юридическия екип.
Позволете ми да дам думата на колегите от Инициативния комитет да представят накратко инициативата си - вижданията си по формулиране на 6-те въпроса. Заповядайте.
Тошко Хаджитодоров:
Добър ден. Въпросите са 6, както Вие ги прочетохте внимателно.
Искате да ви кажем мотивите защо внасяме точно тези 6 въпроса по всеки един от тях ли?
Предс. Данаил Кирилов:
Каквато прецените обосновка, аргументация, допълнителни детайли. Приемаме, че съгласно нашия правилник, сте вносител. А вносителите, без значение дали е на законопроект или на проект за решение, а в конкретния случай на инициатива за провеждане на референдум, по принцип имат възможността да вземат становище до 3 минути.
Тошко Хаджитодоров:
Значи трябва да съм бързичък.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма да ви прекъсваме, но молбата все пак е за стегнатост на изложението.
Тошко Хаджитодоров:
Внасяме референдум с 6 въпроса, защото според нас, а и както стана ясно, според мнението на близо 700 хиляди българи, начинът, по който функционира българската държава и политическата система, и Народното събрание, включително, не е добър. Ние имаме идеи за промяна, подкрепени от 700 хиляди човека, което означава, че този референдум в този му вид трябва да се състои, тъй като законът е такъв и вие го знаете прекрасно.
Първа точка, ние предлагаме и сме убедени, че народните представители трябва да се избират мажоритарно в два тура с абсолютно мнозинство. Правя малка скоба, защото много ваши колеги депутати се упражняват в мнение, че това ще доведе до двупартийната система, което би било вярно евентуално, ако изборът беше мажоритарен в един тур, каквато глупост направиха БСП на по-предните избори, ако не се лъжа. Когато имаме мажоритарни избори в два тура, няма държава в света, в която да има двупартийна политическа система, тъй като там вече съответният депутат получава наистина представителност, той като от съответния избирателен район той е вътре в парламента с 50% от гласовете на гражданите в съответния избирателен район. Докато сега много ваши колеги с по 1000, с по 2000 гласа и това няма никаква представителност, а да не говорим, че се получават ужасни недоразумения като народни представители.
Нашето мнение и мнението на хората – на 700 хиляди човека, не знам дали на целия български народ, това ще стане ясно след референдума, е, че изборите трябва да бъдат мажоритарни в два тура с абсолютно мнозинство.
Втората точка е подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120? Нашето мнение е, че Народното събрание в момента е с твърде много депутати и бройката на депутатите не определя неговото качество. При намаляване на бройката на депутатите ще бъде по-тясна цепката, през която ще се влиза в парламента и това ще задължи вашите партии да внимават кой предлагат като депутат. Защото в момента с избирането на листи сами си знаете колко ваши колеги само физически присъстват, без да броим, че пряко не са избрани от българския народ, защото се гласува за партийна листа, а не за конкретен човек. Много от вас водят две листи, или се намират в две листи, така че избирателят от даден район просто пуска глас за партия, а не за човек. Без да броим всякакви други плюсове, които биха довели до съкращаване на разходите вътре в самото Народно събрание.
Трета точка. Ние предлагаме задължително гласуване на изборите и референдумите. Вие в парламента се пробвахте да направите нещо със задължителното гласуване. Най-добре е българският народ да каже, за да не изпадате в глупавата ситуация един ден да казвате едно, а в друг ден да казвате друго. И, разбира се, да не изпадате в ситуацията, в която задължавате гражданите да гласуват само на избори, а на референдуми някак си, ако може да не е задължително, защото тук виж решението трябва да се приведе в действие.
Четвърта точка - Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите? Задължително, според нас, и според толкова хора, трябва да има електронно гласуване, т.е. човек да може да гласува и електронно дистанционно. Знаете, причините са очевадни. Не сме 19 век. Голяма част от българските граждани живеят вече в чужбина. Организацията на избори в чужбина е ужасна. Организацията на изборите и в България е ужасна. Аз съм висял по опашки сума ти време. Това би улеснило младите хора и особено българите в чужбина да си кажат мнението, а то трябва да бъде чуто. Без да броим, че по този начин ще се вдигне избирателната активност. А е много по-хубаво Народното събрание да има представителност, каквато в момента няма. Вие си знаете рейтинга най-общо казано, какво е доверието в парламента и къде се намира спрямо останалите институти.
Пета точка - Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, да бъде намалена на един лев за един получен действителен глас?
Според нас в момента в тази бедна държава 11 лв. са ужасно много. Това е цинизъм към гражданите. Извинявайте, че ви го казвам по този начин. Всъщност не се извинявам. Това е цинизъм! В Европа това е най-високата държавна субсидия за политическите партии. Знаете го сами. Ако искате, мога да ви дам и примери в кои държави е по-ниско – във всички, с изключение на България. Никой не може да ме убеди, че партиите, ако имат по-ниска субсидия, няма да могат да функционират. ГЕРБ са блестящ пример за това как държавната субсидия се слага на влог за лихви, не за партийна дейност. В другите държави този въпрос е урегулиран. Може да бъде променен закона, може да има дарение към партии. Това е работа на депутатите как да го организират, така че да бъде законно.
Според нас, и според 700 хиляди граждани, в момента субсидията е безумно висока. Ние предлагаме да е 1 лв. Какво ще реши българският народ ще разберем на изборите, когато заедно с президентските избори ще има референдум.
Шеста точка е подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции да се избират с мажоритарно в два тура, както ние предлагаме да се избират и депутатите.
Битовата престъпност, престъпността по райони, независимо какво вадят като данни МВР, е отвратително висока. Всеки един нормален гражданин, който живее в нормален квартал, не живее спокойно. Шевовете на районните управления в момента са политически зависими и обективно не си вършат работата и не носят отговорност към хората, които трябва да пазят в съответния район. Дали ще е в София, дали ще е в провинцията и където и да е. Когато съответният полицейски началник бива избиран от хората, които му дават заплатата и могат на следващите избори да го уволнят, защото не си върши работата, според нас ще си я върши много по-добре и ще носи отговорност към конкретните хора и ще трябва да ги убеди, така че те да го изберат. Ще ги убеди в конкуренция с други професионалисти като него, би трябвало да може да ги убеди и този, който успее да ги убеди и спечели 50% от гласовете, тогава ще носи друга отговорност спрямо собствените си съграждани.
Само да вметна нещо. Бройката на депутатите, която ние предлагаме да бъде намалена, правили ли сте сравнение какво е в другите държави. Различно е. Ако приемем, че САЩ са демократични държава, или Франция са демократична държава, или Великобритания са демократична държава, там във Великобритания един депутат се избира от 100 хиляди човека, което прехвърлено в България означава, че в парламента трябва да има 73 от вас. Ако е френската система, трябва да са 62. Тоест, тук наистина има ненужно раздуване на бройката на депутатите. И между другото, депутатите през годините в Народното събрание, знаете, са били различна бройка. И това не е променяло нищо. Тоест, не е променяло държавното устройство, да се изразя така, защото предполагам накъде ще тръгне разговора. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Хаджитодоров, който представи подписката и въпросите на Инициативния комитет.
Имаме писмено становище от Министерството на вътрешните работи. Колегите от вътрешните работи, ако желаят могат да представят писменото становище накратко.
Златко Тодоров:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Председател, уважаеми дами и господа народни представители,
Менда Стоянова:
Може ли да направя едно процедурно предложение? (Заповядайте.)
Г-н Водещ, може ли едно процедурно предложение. (Той е Председател.) Понеже са двама председатели, да не се обръщам към Председателя на моята комисия, се обръщам към Председателя, който води общото заседание. Имам процедурно предложение. Разрешавате ли да го направя.
Предс. Данаил Кирилов:
Направете го.
Менда Стоянова:
Мисля, че всички материали са раздадени на абсолютно всички присъстващи, включително и становището на МВР. Не виждам причина устно да ни запознават с него. Ако колегите са съгласни с това процедурно предложение, всеки се е запознал, можем да продължим направо по дебата.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Тодоров, Вие имате ли възможност кратко и стегнато да представите акцентите в становището?
Златко Тодоров:
Ще се постарая, г-н Председател.
Менда Стоянова:
Моля да подложите на гласуване моето предложение, г-н Председател.
Предс. Данаил Кирилов:
Подлагам на гласуване. Г-н Попов за обратно предложение.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател. Правя обратно предложение. Аз лично искам да чуя становището на МВР, а предполагам и Инициативния комитет също, както и редицата присъстващи, които не са получили това становище. Няма да ни отнеме много време. Това е един изключително важен въпрос и нека да чуем и становището на МВР. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Колеги, процедура по гласуване по процедурното предложение на г-жа Менда Стоянова. Който е за това да не изслушваме становището на МВР и смята, че е запознат, моля да гласува „за” предложението на Менда Стоянова. Гласува правна комисия. Седем „за”. Който е против, моля да гласува „против”. Двама „против”. Който е въздържал се? Пет „въздържали се”. 7 на 7. Не се приема предложението на г-жа Менда Стоянова.
Заповядайте, г-жо Председател.
Бойка Маринска:
Колеги, членове на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, който е „за” предложението на г-жа Манда Стоянова, моля да гласува. Пет „за”. Който е „против”? Трима „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Не се приема.

Менда Стоянова:
Оттеглям предложението си.
Предс. Данаил Кирилов:
За времето на гласуване можехме да изслушаме становището на МВР. Заповядайте, г-н Тодоров.
Златко Тодоров:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Както вече беше споменато, Министерството на вътрешните работи е дало своето становище и ще се постарая да бъда максимално кратък.
Основните изводи, които правим в нашето становище по отношение на шести въпрос от предложението за референдум, е, че подкрепата на този въпрос за провеждане на национален референдум може да доведе до съществени промени по същество във философията на действащите нормативни актове, регламентиращи основните дейности на правоохранителната система, като защита правата и свободите на гражданите, противодействието на престъпността, спазването на обществения ред, защитата на националната сигурност, координацията и взаимодействието между държавни органи.
От приемането на България в Европейския съюз съществуват традиции. По препоръка на Европейската комисия в МВР да се въведе конкурсното начало и то е въведено и съществува вече близо десетина години. Мисля, че сте запознати и знаете, че съгласно Закона за МВР областните директори и началниците на районните полицейски управления се назначават от министъра на вътрешните работи. Такава е и практиката в редица държави-членки на Европейския съюз.
Директорите на областните дирекции на МВР и началниците на районни управления се назначават след провеждането на конкурс, чиято основна цел е да установи дали съответният кандидат отговоря на специфичните условия за заемане на длъжността. Тази преценка съответно се извършва и от нарочно определена конкурсна комисия, състояща се от служители на МВР.
Директорите на областните дирекции на МВР се назначават от министъра на вътрешните работи и са пряко подчинени на главния секретар. А началниците на районните управления на МВР се назначават от министъра на вътрешните работи и са пряко подчинени на директора на областната дирекция на МВР. Така съществува една субординация и координация в дейността на съответните ръководители.
Главният секретар на МВР, който е висшата професионална длъжност в министерството, съгласно Закона за МВР, се назначава с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет. За тези длъжности са въведени специфични изисквания – за главен секретар 10 години професионален стаж в службите за сигурност и обществен ред, от които поне 5 години на ръководна длъжност, като 10 годишен професионален стаж се изисква и за директорите на областни управления на МВР. И 7 години е този стаж за началниците на районните управления а МВР.
Изпълнението на служебните задължения на държавните служители в МВР е подчинено на основните принципи, заложени в закона за МВР, които се отнасят до всички държавни служители.
Разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от Конституцията на Република България определя държавните служители като изпълнители на волята и интересите на нацията, като изрично предвижда, че при изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални.
Съгласно чл. 116, ал. 2 от Конституцията условията, при които държавните служители се назначават и освобождават от длъжност и могат да членуват в политически партии и синдикални организации, както и да упражняват правото си на стачка, се определят със закон.
Принципът, който съществува в МВР е регламентиран в чл. 146, ал. 3 от закона, който казва, че служителите на МВР не могат да членуват в политически партии, да осъществяват политическа дейност, да изразяват политически възгледи , както и да предприемат други действия по служба, с които се нарушава политическият им неутралитет.
В Закона за МВР в чл. 153, ал. 3, т. 5 се предвижда, че е налице несъвместимост със службата в МВР, ако държавен служител е избран за президент, вицепрезидент, народен представител, член на Европейския парламент от Република България, кмет или общински съветник.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Тодоров, нека да не четем разпоредбите.
Златко Тодоров:
В заключение само да кажа, че заемането на длъжността директор на областна дирекция на МВР и началник на Районно управление след провеждане на пряк избор предполага липса на служебно правоотношение, което се регламентира и в Закона за държавния служител, тоест длъжността няма да се заема от държавен служител, а по този начин ще се затрудни осъществяването на основните дейности на министерството, тъй като главният секретар като висш професионален ръководител няма да може да реализира предвидените по закон ръководни, контролни и координационни функции спрямо тези лица, чиито правоотношения са възникнали в резултат на пряк избор.
От друга страна, прекият избор на директорите на областните дирекции и на началниците на районните управления може да повдигне и сериозни въпроси относно спазването на основните принципи, свързани с изискванията за наличие на професионални качества за заемането на ръководни длъжности в право охранителната система или спазването на принципа за политически неутралитет. Освен това, трябва да се постави въпросът дали след прекия избор на полицейските началници би могло да се стигне до създаването на предпоставки за такава самостоятелност на тези ръководни служители, която да влезе в противоречие с принципите за субординация и координация в системата за защита на националната сигурност, въз основа на които се осъществява държавната служба и управлението на бюджета и финансите в системата на МВР.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-жо Тянкова, Вие как предпочитате, сега ли да вземете становище или в рамките на дебата?
Петя Тянкова:
В рамките на дебата.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, откривам дебата. Имате думата за мнения, становища, изказвания, въпроси. Г-н Филип Попов.
Филип Попов:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми представители от Инициативния комитет, аз лично и ние от БСП сме за произвеждането на национален референдум по наистина важни за развитието на държавата въпроси. Доказателство за това е и референдумът, който ние организирахме и събрахме подписи във връзка с АЕЦ „Белене”.
Обаче, в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, в чл. 9, ал. 2 е записано, че не се произвеждат национални референдуми по отношение на въпроси, които са от компетентността на Великото Народно събрание.
Аз считам, че част от въпросите са именно от тази компетентност на Велико Народно събрание. Разбира се, това може да го каже единствено и само Конституционния съд. В тази връзка би било добре да се отправи искане до Конституционния съд, тълкувателно, по отношение на част от въпросите. Няма да коментирам съдържанието на отделните въпроси. В противен случай ние рискуваме да приемем решение и тази комисия да предложи решение, което да е в противовес с нормативен акт и с Конституцията.
Предлагам на комисията да излезем със становище да бъде сезиран Конституционния съд по отношение на тълкуването на част от въпросите дали те са в рамките на компетентността на Велико Народно събрание и тяхната противоконституционност.
В противен случай цялата енергия, цялата работа, която са свършили от този Инициативен комитет, за което аз ги поздравявам, ще отиде на вятъра.
Това е моето предложение. Ние няма да правим предложение за редакция, защото това е единствената възможност, съгласно Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление или по-известен като закон за референдумите, защото считаме, че изначално не може да се санира нещо, за което не сме сигурни, че не е противоконституционно и че не противоречи на норми от нормативен акт. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Само да уточня. Може би аз не съм успял да разбера, а колегите са разбрали, имате предвид анблок всички въпроси да бъдат предмет на искане за тълкувателно решение или конкретни въпроси.
Филип Попов:
Всичките въпроси. (Всичките 6.) Да. Някои от тях имат очевидни основания, но пак казвам, това е според мен и в крайна сметка органът, който може да се произнесе това е Конституционният съд. Аз не бих могъл да твърдя дали са противоконституционни или не, но този проблем трябва да бъде разрешен. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Имате възможност за реплики към изказването на колегата Попов.
Тошко Хаджитодоров:
Аз имам ли възможност за реплики?
Предс. Данаил Кирилов:
Давам ви възможност за реплика. Накрая при всички положения ще ви дадем възможност да вземете становище по всички въпроси.
Тошко Хаджитодоров:
Надявам се това да бъде преди да гласувате нещо.
Предс. Данаил Кирилов:
Да. Точно преди гласуването ще имате възможност да оставите последното впечатление от вас.
Тошко Хаджитодоров:
Ако искате мога да ви обясня и сега защо не е вярно това, което каза представителят на БСП, или искате после. За мен е все тая.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря ви. Реплики по процедурата изказване-реплики-дуплики няма. Следващо изказване? Г-н Делчев, заповядайте.
Димитър Делчев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Ние с колегите от Реформаторския блок ще подкрепим провеждането на този референдум, тъй като имаме впечатление от големия брой подписи, които са събрани, от голямата енергия, която е използвана, за да се организира този референдум. Искаме да чуем гласа на хората. Част от въпросите са важни, обсъждани дълго време в обществото и може би наистина са въпроси, които разделят обществото и трябва да бъдат обсъдени в една достатъчно дълга информационна кампания с всяка от партиите, заемаща определена позиция по конкретен въпрос и разбира се, с инициативните комитети, разясняващи конкретните точки така, че в крайна сметка българските граждани да могат да вземат информирано решение.
Тук в правна комисия и аз като юрист имам своите съмнения по отношение на това дали дадени въпроси са конституционно съобразни или не, но честно казано не се чувствам достатъчно компетентен да определя дали това е така или не е така. Според мен, това ще изкристализира в дебата и в крайна сметка ще стане ясно в момент или преди или след приемането на въпросите. Ако те бъдат приети и евентуално разгледани по отношение на тяхната конституционосъобразност от органа, който е длъжен да ги разгледа. Това е Конституционният съд.
Много се радвам на въпроса за електронното гласуване - електронното дистанционно гласуване. Това е един въпрос, който както се видя на последния референдум срещна голяма подкрепа и от Реформаторския блок и от колегите от ГЕРБ и от голяма част от обществото. Близо 2 млн. граждани казаха, че искат да се гласува електронно. В този смисъл направихме и промени в Изборния кодекс, така че да въведем реално електронното гласуване след две години. Аз се надявам това да стане в необходимите срокове.
Единствено, може би, трябва да се обсъди и разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, който касае неприетите предложения на референдум и който казва, че в рамките на двегодишен период предложение, което не е прието, не може отново да се поставя на пряко допитване. Това е текст, който може да се тълкува по различни начини, но все пак трябва да бъде изчистен, за да могат и българските граждани да направят своя избор.
Накрая ще завърша с това, че колкото повече референдуми, толкова по-добре. България е млада демокрация, но ние трябва да можем да чуваме гласа на хората. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Реплика ли, г-н Хайтов? (Изказване.) За изказване знам. След г-н Хайтов г-жа Стоянова за изказване и г-н Хамид. Добре. Няма реплики към изказването на г-н Делчев. Г-н Хайтов, заповядайте.
Явор Хайтов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
За протокола – Явор Хайтов, избран за народен представител от 6-ти многомандатен врачански район. Така едно време, си спомням, в началото на демократичните промени, се представяха народните представители, като подчертаваха откъде са избрани, подчертаваха и партийната си принадлежност. Аз го правя с усещането, че всъщност моят избирателен район най-много е допринесъл „Шоуто на Слави” да бъде такова каквото е, да бъде толкова дълги години в националния ефир, да представлява интерес за всички и все още стотици хиляди български граждани да го гледат с интерес. И разбира се, за това аз ще гласувам „за”. Ще гласувам „за”, защото там са моите съграждани Красимир Радков, там е Борис Солтарийски, там е Георги Милчев-Годжи. И много често Северозападният край остава забравен, никой не му обръща внимание, а тези бележити наши творци-артисти направиха така, че всички да говорят за нашия дух, бит, култура и както се казва, направиха така, че и правителството най-сетне да погледне на Северозапада с бащински очи, а не като мащеха. (Шум в залата.)
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Хайтов, колегите с основание негодуват. Концентрирайте се върху предмета.
Явор Хайтов:
Аз съм бил в шоуто, не се притеснявайте. Сега нямам нужда да бъда. Но ви моля да подкрепите и вие така внесения референдум, така поставените въпроси, по някои от които аз имам принципно несъгласие, но уважавам изключително много мнението на тези около 700 хиляди български граждани, както се казва, тайно и полека, които дадоха своя глас за това да има този референдум. Защото безспорно това е крачка напред за развитие като цяло на гражданското общество, а и на демократичните принципи, които все си мисля, че в последно време малко ни бягат. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов. Реплики към г-н Хайтов? Г-н Лазаров. Втора реплика г-н Димитров.
Димитър Лазаров:
Г-н Хайтов, въз основа на това, което казахте, като гледам адресите на осмината вносители, те всички са с адресна регистрация София. Поне един да бяха записали в духа на вашето изказване от Враца.
Емил Димитров:
Понеже аз съм женен в този окръг, бързам да кажа, че Врачански окръг е богат на артисти и за съжаление беден на политици. А тук - там като се появи някой, се опитва да убие действащия президент, премиер или партийно държавен ръководител. Нека да свършим с продуктовото позициониране и да се концентрираме върху това, за което сме се събрали.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, моля да се въздържате от изявления в тази посока. Достатъчно е да кажете, че поддържате. Не искам дебатът да се разводнява по отношение на връзката на телевизионни предавания с гражданска инициатива по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Г-жа Менда Стоянова има думата за изказване.
Менда Стоянова:
Благодаря, г-н Председател.
Аз се изказвам от името на колегите от ГЕРБ от Комисията за взаимодействие с гражданските организации. И за разлика от предходния колега, ще бъда дисциплинирана по правилник и по правилата на нашата комисия се говори само по същество, кратко и ясно.
Ние от ГЕРБ – хората от комисията, ще подкрепим искането за референдум в този вид, в който е подкрепено от тези над 700 хиляди български граждани. Защо? Няма да коментирам въпросите. Няма да даваме нашите становища по тези въпроси. Защото за нас е важно хората да кажат своето „да” или своето „не” – хората, с които ние политиците трябва да се съобразяваме.
За времето, в което съм била народен представител в 41-то и 42-то Народно събрание и сега в 43-то, имах удоволствието да бъда депутат по времето, когато имаше внесени няколко референдума и за съжаление, всички те бяха моделирани по определен начин, няма да се впускам в подробности, от Народното събрание. Считам, че това не е правилно. Считам, че когато има искане за референдум и той е подкрепен от толкова голям брой граждани, той трябва да се проведе по начина, по който е формулирано това искане. За това ние ще подкрепим, без коментар и без да имаме претенции да правим корекции по въпросите. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Стоянова. Изкушавам се като реплика всъщност да добавя вашата позиция с апел към колегите от ГЕРБ в правна комисия да им предложа да подкрепят 5 от всичките 6 въпроса, като единствено резерва изразяваме по отношение на въпроса за електронното гласуване, тъй като по този въпрос беше проведен референдум, беше изразена волята на суверена – на народа. Без значение формалната преценка на този вот това Народно събрание пое ангажимента, който смятаме, че в голяма част го изпълни и ние имаме приети текстове по отношение на електронното и дистанционно гласуване. Повторното задаване на същия въпрос би могло да доведе до разнородни тълкувания, до отклонения всъщност от волята на суверена, до опити за последващо реализиране и оттам и до изкривяване. Мисля, че това е една ценност, която постигнахме и не бива да се отказваме от това. Това го казвам в рамките на условна реплика. Не искам да отнемам правото на колегите от правна комисия да си изразяват подробно становищата.
По въпроса за конституционосъобръзност и съответствие и допустимост умишлено се въздържам от коментар точно с оглед идеята и концепцията суверенът да има възможност да вземе становище и да отговори по тези въпроси.
Ако г-жа Стоянова иска дуплика по това, заповядайте. Не иска.
Г-н Хамид, заповядайте.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, скъпи гости, първо благодаря на г-жа Стоянова, че най-после се намери човек, макар и не юрист, да каже в тази комисия и да пресече опитите, трепетите на някои колеги да превръщат правна комисия в шоу.
По въпросите за референдума. Аз се присъединявам към становището на колегата Филип Попов, който съвсем основателно цитира чл. 9, ал. 2 от закона. Считам голяма част от тези въпроси за противоконституционни и от компетенцията на Велико Народно събрание. По въпрос № 3 съвсем скоро Конституционният съд ще има възможност не за тълкувателно решение, а да се произнесе с решение. Намирам също, че този въпрос е без предмет, защото по него вече има приети текстове в Изборния кодекс, както и по съображенията на г-н Кирилов по въпроса за дистанционното електронно гласуване, където текстовете са приети, включително и е проведен референдум.
По въпрос № 5 тук наистина няма нужда от Велико Народно събрание за държавната субсидия за политическите партии. Този въпрос може да бъде решаван с референдум, но това е доста тежък дебат. Аз не мисля, че така зададен въпроса би получил вярно решение. Дали въпросът не би следвало да бъде зададен по следния начин:
Подкрепяте ли вместо „годишна държавна субсидия” политическите партии да получават субсидия от сенчестия бизнес и от криминалния контингент? Може би така въпросът би получил съвсем друг отговор.
Така че ние няма да подкрепим тези въпроси, по съображенията, които току-що изказах. Благодаря ви много.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хамид. Призовавам нечленовете на комисията да спазват реда в комисията. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Благодаря, г-н Председател.
Нашата парламентарна група се събра и обсъди така предложеното решение. Взехме единодушно мнение да го подкрепим и да се внесе във вида, в който е.
Парламентарната група на Патриотичния фронт заседава по тази тема и взе решение да подкрепи текста така, както е предложен в комисията в момента.
По отношение на противоконституционност и допустимост смятаме, че Конституционният съд е този, който би могъл да се произнесе. Ние на този етап - комисията да каже имаме намерение нещо да приемем, но нека да питаме дали то би било конституционно съобразно някога, нямаме право.
Ще припомня, когато имахме с БНБ вътрешни проблеми, събрахме 48 подписа, уведомихме и това беше процедурата. В момента не говорим за един нероден Петко. Комисията само предлага на Народното събрание и едва след като Народното събрание приеме този текст, би могло да започне процедура да бъде сезиран Конституционния съд съответно да се произнесе.
На този етап ние ще подкрепим текста във вида, в който е и ще гласуваме и в залата за приемането му. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Г-н Попов, реплика ли? (Да.) Заповядайте.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател. Аз споделям това, което каза колегата, но в своето изказване аз говорих за тълкувателно решение. Тук след дебата, след това което каза и колегата Хамид Хамид да се види по отношение на кои въпроси бихме могли да отправим искане до Конституционния съд за тълкувателно решение. В противен случай ние приемаме очевидно решение, предлагаме, защото това е по закон нашето правомощие, да приемем решение за произвеждане на референдума. Да започне стартирането на кампания за произвеждане и в същото време Конституционният съд на един по-късен етап да обяви, че част от тези въпроси са противоконституционни. Това обезсмисля цялата инициатива на практика. И тук говоря и в защита на самите инициатори. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Г-н Димитров не иска дуплика. Но, ако позволите, аз се въздържам от дебат по този въпрос, защото ще подложа на отделно гласуване Вашето предложение. Но докато стигнем до подлагане на гласуване, просто ще трябва да го конкретизираме.
Г-н Кирил Добрев за изказване.
Кирил Добрев:
Уважаеми колеги, аз мисля, че ние няма какво да дебатираме. Щом имаме този брой от подписи, този референдум трябва да бъде проведен.
Имахме много сериозен дебат вчера на парламентарна група не защото сме лява партия и всяка една такава инициатива би трябвало да подкрепим, а защото прекалено станаха нещата, които ги приемаме в народното събрание и след това Конституционният съд ги връща, като противоконституционни решения. Да ви припомня за здравната реформа и други неща, които това събрание приема на конвейер.
Оттук нататък имам някакви въпроси към г-н Хаджитодоров, ако не възразява, естествено накрая като му дадете думата.
Вие искате ли да направим една справка в Конституционния съд – едно такова питане, още повече, за да може този референдум да бъде подкрепен от всички, които имат желание да го направят и че не правим нещо, което не е противозаконно или противоконституционно. Казвам го в най-добрия смисъл. Аз мисля, че по същата процедура, по която колегата Филип Попов каза. Защото аз, вече ще говоря не като политик, а като човек, имам голямо желание да подкрепя почти всички въпроси. Ние сме били от хората, които сме подкрепяли мажоритарния избор и може би нямахме политическа воля да го направим в два тура, за да бъде наистина както трябва.
Но когато говорим за намаляване на бройката на народните представители, какво значение има хората дали мразят 240, 120 или 50. Те просто ги мразят и бройката няма никакво значение. Още повече, вие наясно ли сте, че във Видин народните представители стават трима и когато я намалим, там ще има само един депутат за цялата тази област. Казвам го като представител на малък регион – на Габрово, където трябва да остане един или двама. Сега се оплакват хората, че не виждат депутатите, а камо ли като станат по-малко. Казвам го от личен опит и тук говоря като човек, който иска да гласува.
Задължително гласуване. Демократ съм по душа и о’кей, но защо трябва да ми се вменява нещо като задължение, което е свободно волеизявление. Няма да решим проблема с гласовете на ДПС или така нареченият етнически вот. Вие ще ми отговорите. Винаги съм имал желание да ви задам тези въпроси.
Дистанционно по електронен път. Естествено, гледам горе-долу сме набори, всички работим електронно и дистанционно. Аз имам само едно притеснение. Дали анонимността на моя вот може да бъде защитена и дали държавата е на това ниво да защити моята анонимност. Иначе съм готов, естествено, много по-практично и по-лесно е.
Парите за партиите. С Кадиев сме имали такива предложения, с които да редуцираме субсидиите, но е естествено, няма управляваща партия, която да получава това и да иска да си намали парите. Това е безумие. По-скоро трябва да помислим дали си заслужава всички партии над 1% да получават тези средства. Защото някои са го обърнали буквално на бизнес. Моля за вашето мнение по този въпрос.
И накрая за РПУ и за областните дирекции.

Предс. Данаил Кирилов:
Тук правите внушение извън контекста, г-н Добрев. Има Сметна палата и никакъв бизнес не могат да вършат политическите партии. Да не сте станали член на ръководството след Конгреса?
Кирил Добрев:
Дали мога да продължа изказването си? (Продължете.) Благодаря.
И последният ми въпрос. Като ги назначаваме през избор, кой ги уволнява тези началници на областните дирекции. Много интересен въпрос – кой ще ги уволни? Пак на референдуми ли? Който ще ги уволни? И как си представяте, без да ми се сърди някой, директорът на РПУ в Левски, Летница, Сливен и други населени места, в смисъл дали сте коментирали при вашите срещи как е настроена аудиторията при такъв избор в подобни населени места. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Добрев. Надявам се Инициативният комитет си записа всички въпроси. Убеден съм, че ще отговори, но ще помоля по в резюме. Ако искате по-разширен формат, моля извън комисията.
Г-н Лазаров, за изказване или за реплика.
Димитър Лазаров:
За изказване, ако няма реплики, разбира се. (Няма реплики.)
Уважаеми г-н Председателю, първо искам да направя декларацията, че аз ще подкрепя и ще гласувам „за” въпросите така, както са зададени, присъединявайки се към изявлението, което Вие напрахте по отношение на въпроса, който вече е влязъл в законодателен акт.
Аз също имам няколко въпроса.
По първия въпрос. Така, както сте го записали, на практика означава два последователни избора с абсолютно мнозинство. Така сте го записали. Няма нужда да го чета втори път. Абсолютното мнозинство се касае за двата последователни избора що се касае за мандатите в един избирателен район. А ако не се избере и в двата последователни избора с абсолютно мнозинство? Ще има трети, четвърти? Как го виждате? Защото и сега при президентския избор първият тур, да предвидена е възможност с абсолютно мнозинство, вторият тур е с мнозинство. Но при вас въпросът записан означава другата хипотеза. Може би имате нещо друго предвид, но буквално записан аз така го чета.
Тошко Хаджитодоров:
Сега или после да отговарям?
Димитър Лазаров:
Имам още един въпрос. Що се касае до въпроса, който беше зададен към нас, знаем ли, че във Франция на толкова депутати – 60 се падат, при еди-колко си парламент, мажоритарни избори. Да чували сме, че там са двукамарни парламентите.
Аз ви казах, ще гласувам за вашите въпроси, но и ние сме чували някои неща. Чували сме, например, щом ще сравняваме със Щатите и с Франция, каква е заплатата на Опра Уинфри, но там е публично. Това сме го чували, ако ще правим сравнения с практиката на другите държави.
И въпросът, който зададе г-н Добрев. Да, суверенът избира. Правната логика е, че суверенът трябва да освобождава – органът, който избира, той трябва да освобождава. Тоест, предвиждате освобождаването на избраните с абсолютно мнозинство на два тура директори на областните дирекции и на районните управления да бъдат освобождавани по същия ред. Това ми е въпросът, защото така аз не мога да се ориентирам. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Има ли реплики към неговото изказване? Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
По отношение на отговора на г-н Лазаров на въпроса на г-н Добрев, аз се обръщам с реплика към колегата Лазаров. Той знае, че в чл. 105, ал. 2 от нашата Конституция е записано, че Министерският съвет осигурява обществения ред и националната ни сигурност. Как ще изпълни това свое конституционно задължение Министерски съвет, в частност и МВР, когато на практика ще се избират местни шерифи.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Други реплики има ли? Няма. Г-н Лазаров, заповядайте за дуплика.
Димитър Лазаров:
Това на практика беше въпрос и допълнение към моя въпрос, който аз не съм задал и не беше реплика към мен. Аз казах, че ще гласувам за така зададените въпроси. Исках да се изяснят тези неща, които аз поставих.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Гроздан Караджов.
Гроздан Караджов:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми вносители,
Преди всичко искам да кажа, че в България няма много опит с провеждането на референдуми и може би на това отдавам известна скованост на дебата.
Смятам, че трябва да приветстваме всеки опит за референдум. Аз не съм от правната комисия и виждам как юристите, които непрекъснато работите с правните текстове и вниквате в същината на нещата, се опитвате сякаш да подобрите или да предложим да се подобри някак си механизмът на провеждане на референдума, като се започне от формулирането на въпросите, вниква се в това дали едно нещо е конституционно съобразно или не е.
Уважаеми колеги, мисля че това не е нужно. Част от това как народите се учат на демокрация е и това да го изпробват, т.е. възможно е да се получат и грешки. Нека да не бъдем такива схоластици, нека да не бъдем толкова педантични към колегите. Нека наистина да погледнем малко с широтата на това какво е референдумът.
На първо място, една група хора български граждани са се спретнали, работили са, ходили са по страната, агитирали са, събирали са подписи. Това е огромен граждански труд и ние трябва да дадем висока оценка на подобна инициативи.
На второ място, би трябвало да подкрепяме всеки вид и всеки опит да се питат хората. Въобще трябва да свикнем с това, че могат да ни питат и да си даваме мнението. Защото в един референдум ние с вас не сме депутати. Нашият глас не е гласът на онези 240 в залата или в бъдеще 120 в залата или колкото там се прецени. А сме онези, които ще питат – едни от онези 6 милиона, които ще бъдат питани и за това нека да не навлизаме в детайлите на тези въпроси.
Предлагам да ги гласуваме и мисля, че ние от Реформаторския блок така и ще направим – ще гласуваме „за” въпросите така, както са зададени. А в процеса на провеждане и на този и на следващи референдуми нека да си оправим процедурите така, че те да станат все по-демократични и да отразяват реално проблема, който искаме да бъде оправен чрез тях. Защото очевидно тези въпроси не се задават самоцелно, а за да бъдат изправени някои дефекти, според вносителите, във функционирането на демокрацията.
За това в момента моят апел към вас е нека да пуснем с добро сърце и с добра дума този референдум да върви. Нека да го потвърдим в този вид, в който са зададени въпросите и в следващи референдуми ще имаме възможност да отработим всички тези детайли за Конституционен съд, за тълкувание и т.н. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Караджов. За реплика г-н Георгиев. И аз след това ще направя реплика.
Чавдар Георгиев:
Г-н Караджов, това което казвате е логически несъстоятелно. Не може да има референдум, който да е извън правовия и конституционния ред. Вие поддържате правовия и конституционен ред на тази държава? Очевидно не, ако разсъждавате така.
Моите уважения към хората. Сигурно честно и от най-добри подбуди са положили някакъв труд, колко е голям, не знам, за да съберат тези подписи. Но да бяха прочели първо закона и да видят, че там има все пак ограничения и то по същество за възможностите да се извърши референдум. Това ще го отречете ли? Не може да има референдум за всички въпроси. Дайте да си го кажем пряко! Въпроси, които противоречат на Конституцията и на действащото законодателство, не са допустими.
Това е моето мнение и моята реплика към Вас. Не заблуждавайте и не изхождайте от позицията, че дайте след като има едно добро гражданско усилие, което ние също подкрепяме по принцип, и БСП винаги е била за възможно най-широко приложение на тази форма на пряката демокрация, но не изобщо и да го довеждаме до неговия абсурд в противоречие със съществуващия и установен правов ред. Това е абсурдно.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Заповядайте, г-н Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Пряката демокрация е достижение на човечеството и тя включва в себе си в една държава правова и върховенството на закона. Тя не бива да се противопоставя на върховенството на закона. Тук съществуват основателни съмнения за противоконституционност и противозаконност на част от въпросите. И в тази връзка е и моята реплика към вас. Референдум ще се проведе, да, но нека той да е в рамките на Конституцията на Република България и в рамките на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
В тази връзка аз използвам възможността да заявя, че ние няма да участваме в гласуването, тъй като не желаем да бъдем част от приемането на едно такова решение, което крие големи рискове в себе си, защото считаме, че има основателни съмнения за неговата противоконституционност и противозаконност. Благодаря.
Чавдар Георгиев:
Моля за една добавка. Ако ние не спазваме правовия ред, превръщаме референдума в самоуправство, разберете го това. Ако искате самоуправство, подкрепяйте такъв тип референдуми. Ако искате пряка демокрация и да развиваме пряката демокрация, трябва да се подкрепят смислени референдуми.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Към изказването на г-н Караджов искам да направя следните уточнения.
Апелът за непрецизност на правна комисия е абсолютно неприемлив. И за това всеки от колегите юристи се изказва, като заявява на кое дава преднина. Дали дава преднина на политическата подкрепа за инициативите, или дава преднина на правните и законовите изисквания.
Също така не би следвало по никакъв начин да се неглижират правните въпроси и съответно становищата, които касаят прецизността.
А иначе ще кажа следното, г-н Караджов. Популизмът е сладко нещо. И е много лесно да се говори на публиката, на хората, на народа като за пръв път. Само че ще ви припомня, че с аналогични въпроси ние заедно с Инициативен комитет събрахме около 600 хиляди подписа, които предходното мнозинство в парламента потъпка, грубо потъпка няколко пъти. Изрично подчертаваме, че никога не бихме допуснали подобен случай, подобен прецедент да се повтори.
Същото се случи и по отношение на същите въпроси, задавани чрез президента или по друг начин, т.е.по другите законови основания.
Към правната и политическата култура аз се надявам този дебат да доведе до полза, за да може всеки следващ Инициативен комитет действително прецизно да дефинира и формулира въпросите. Защото има дефиниции, които действително са неясни и са неясни в юридическото тълкуване, а да не говорим в общото тълкуване, което гражданинът би направил, заставайки пред урната. И г-н Лазаров даде пример и постави въпрос в тази връзка и мисля, че колегите ще отговорят.
И нещо друго да кажа. Ние поставихме въпроса за задължителното гласуване. Ние защитавахме мажоритарното гласуване. Когато опитахме това да го установим в законодателството, видяхте какви обвинения бяха стоварени по отношение на нас. За това си позволих да кажа, че популизмът е очевидно сладко нещо, но в политиката са важни действията и последиците. Благодаря ви.
Заповядайте за дуплика.
Гроздан Караджов:
Уважаеми г-н Кирилов, уважаеми колеги, трудно ми е да систематизирам опитите да ме апострофирате, но понеже бяхте много изчерпателен, г-н Кирилов, ще ви отговоря специално.
Апелът ми към правна комисия не е да бъде непрецизна в работата си. Апелът ми е да погледнете нещата от широтата на политическото, за което сте изпратени тук. Представете си, г-н Кирилов, че в този парламент по стечение на слепия избор непопаднеше нито един юрист. Тогава коя прецизност на коя правна комисия щеше да изпрати тези неизправности, които вероятните вносители са допуснали.
И не ми говорете за популизъм, защото при условие, че миналата седмица защитавахте задължителното гласуване, а аз не, е малко неудобно да ми говорите за популизъм.
Оттам нататък да се върна на основната теза. Наистина трябва да се научим и това в момента е урок и част от това обучение, че трябва да слушаме какво ни казват хората и това не е популизъм. Това е точно това пречупване в себе си, че вече не носиш шапката на депутата, който ще се произнася, като било транспортна, било правна или комисията по гражданите и жалбите, а ще се произнесеш като гражданин с един единствен глас. И да, ако въпросите са добри, ще излезе добър резултат. Да, ако са сгрешени, ще си вземем бележка. И да, тогава Конституционният съд ще може да се произнася колкото си иска така, както върху нашите законодателни решения се произнася. Тоест, когато един законодателен акт стане закон, тогава вече той може да ни каже, че това е валидно или не е валидно.
Но, хайде, оставете демокрацията да работи, а не да й бабуваме оттук, от тези комисии, без особено да имаме и правото да го правим това.
Предс. Данаил Кирилов:
Други изказвания, колеги. Г-н Метин.
Митхат Метин:
Едно кратко изказване. Аз ще се изкажа в лично качество като член на тази комисия и ще гласувам против, предвид съображенията, които сме излагали в дебата за Изборния кодекс. Тук има аналогово предложение, което ние като членове на правна комисия представители на Движение за права и свободи сме отстоявали последователно и за това няма как сега да яхнем едно друго политическо говорене и да се опитаме да се харесаме на аудиторията, която наблюдава Национална телевизия „btv”. Считаме, че определени въпроси са противоконституционни. Считаме, че е редно Народно събрание да не влиза, според мен, в една ситуация, в която рейтингът му ще падне допълнително.
А що се касае за моментите, в които се говори за архетипа на българина, че българинът мрази 240 народни представители или мрази 50, българинът като цяло мрази властта. Но това не означава, че ние като политици трябва да мразим себе си и да мразим държавата си.
За това призовавам да подходим малко по-отговорно. Ако има изказвания, нека да са кратки. Имаме и дебат в зала, колеги. След зала имаме и конституционно дело и след това ще си говорим кой крив кой прав. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Митхат Метин. Ще дам думата и на г-н Кирил Калфин след секретаря по правни въпроси на Президента. Г-жо Тянкова, заповядайте.
Петя Тянкова:
Благодаря Ви. Аз само ще апелирам към народните представители да помислят дали отново да подлагат на референдум въпрос, който вече беше подложен на референдум.
Каква е крайната цел. Крайната цел е да питаме гражданите, те да се произнесат и да се съобразим с тяхната воля. Аз мисля, че този резултат беше постигнат. Близо 2 милиона български граждани казаха „за” дистанционното електронно гласуване. Народното събрание прие текстове в Изборния кодекс, в които това вече е факт – въвежда се електронното дистанционно гласуване и не виждам каква е необходимостта отново да питаме гражданите по този въпрос. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Тянкова. Г-н Кирил Калфин има думата за изказване.
Кирил Калфин:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Аз подкрепям казаното преди малко, но в друг аспект. Смятам, че сме длъжни да чуем мнението на суверена. Защото в много случаи ние волно или неволно си въобразяваме, че нашите решения, нашите предложения, нашето мнение е най-вярното и най-точното. Нека суверенът да каже кое е правилно, дали някъде грешим и как трябва да постъпим. Нека да не бягаме от мнението на тези, които ни избират, от мнението на нашите гласоподаватели. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Калфин. Реплика за г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Г-н Калфин, тук става въпрос за това възможно ли е суверенът да се произнесе по определени въпроси, които са по закон недопустими. Утре същите млади и симпатични хора ще ни спретнат един референдум за бюджет, за данъци и за другите изброени изрично в закона хипотези, по които не е допустим референдум. И тогава ли ще разсъждавате по същия начин. Няма да има никаква разлика. И сега тези въпроси са недопустими и тогава ще бъдат недопустими.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Г-н Калфин има думата за дуплика.
Кирил Калфин:
Аз не съм учуден от репликата на колегата, тъй като те не един път са доказвали, че не искат да чуят мнението на суверена. Говоря за мнението на тези, които ни избират и те трябва да си кажат мнението дотолкова доколкото те самите имат представа за това ,което ние вършим и за това, което трябва да се свърши в обществото. Това ми е идеята. Трябва да чуем хората какво ни казват, а не да си запушваме ушите и не да смятаме, че ние винаги сме прави в това, което вършим.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Калфин. Г-н Петър Славов поиска думата за изказване. Колеги, колко изказвания още ще има? На проф. Хаджиев ще му дам думата и то много кратко и то само заради плурализма и възможността гражданското общество да каже мнението си. Но не сега, а след изказванията на народните представители. Освен колегата Славов други заявки за изказвания засега няма. Г-н Славов.
Петър Славов:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, не мислех да се изказвам, но ме провокира донякъде това, което чувам тук от ляво и на което колегата Георгиев ни обръща внимание.
Ще си позволя да припомня на колегите чие беше предложението при гласуването на Изборния кодекс на практика да се променят правилата за провеждане на референдум и референдум да не може да се провежда заедно с избори. Това беше предложение на БСП, което в зала първоначално беше подкрепено и след това в хода на гласуване на законопроекта едва оправихме тази каша, за да няма промяна на правилата във вече инициирана процедура и внесена подписка за референдум.
Колеги от ляво, колеги от БСП, ако наистина имате конкретни забележки по конкретни текстове, моля посочете ни къде виждате тази противоконституционност, за която говорите, защото така на ангро да говорите, не е коректно най-малкото. Ще ви припомня 101 пъти ни четохте както дяволът чете евангелието онова решение на Конституционни съд за електронното гласуване и подвеждахте хората при предишния референдум, че било противоконституционно. И включително тук в тази зала със Секретаря по правни въпроси на президента ви го четохме цялото решение, където пише изрично, че не е противоконституционно електронното гласуване, обаче, вие пак едно и също твърдяхте. Моля ви бъдете конкретни, ако някакъв текст има, който считате, че има проблем, да го чуем ясно и категорично от вас, а не да се криете зад общи фрази.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Славов. Реплика на г-н Попов. Заповядайте.
Филип Попов:
Благодаря, г-жо Председател. Първо, моят призив към колегата Славов и към Председателя на комисията да се придържаме към дневния ред и към правомощията, които има тази комисия по закон и по правилник, а не да разтягаме локуми, образно казано, за бивали и небивали случки от близко или далечно минало.
По отношение на конкретни текстове. Колега Славов, преди малко, не знам дали Вие бяхте тук, цитирах чл. 105, ал. 2 от Конституцията, където е записано, че Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност. Как това ще стане, когато избираме местни шерифи.
По отношение на задължението за гласуване как това ще стане след като е право в Конституцията.
Нарушаването на представителството на представителната демокрация на 120 депутати – рязкото намаляване няма ли да наруши баланса на тривластието, на парламентарната република? Законодателна, изпълнителна, съдебна власт?
Пак повтарям, нека да не влизаме в детайла на тези въпроси, защото ние нямаме и този мандат като комисия. Ние тук можем да предложим решение на пленарна зала на Народното събрание така както е записано в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление или да редактираме без да променяме реда и смисъла на съответните въпроси. Това е нашият мандат и нека да се придържаме към него.
По отношение на нашите предложения всички бяхме свидетели какво се случи на последните местни избори. Цялата процедура на практика и невъзможността това управление да се справи с изборния процес, Арена Армеец сигурно сте я забравили и хората които бяха там като затворници заради председателят на комисията и пр. Нека да се придържаме, пак повтарям, към дневния ред и да не спекулираме с теми и с опорни точици, което постоянно го правите. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Попов. Втора реплика? Няма. Дуплика г-н Славов.
Петър Славов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми г-н Попов, аз отлично разбирам, че някои неща не е приятно да ви бъдат припомняни, но истината трябва да се знае, особено за хората, които не присъстваха тогава в залата и не следяха дебата, какво точно бяхте предложили и какво се случи.
Но използвам възможността в дупликата да ви обърна внимание, ако имате конкретни предложения, сега ги направете. Законът ви дава възможност, ако считате, че даден въпрос не съответства на Конституцията, да предложите редакция. Направете го, ако считате, че има такива въпроси и бъдете конкретни. Не се крийте зад общата фраза „ние няма да участваме в гласуването”. Това пък съвсем не би изглежда като част от мандата, който суверенът ви е дал да сте в това Народно събрание и да откажете въобще да гласувате. Вземете становище –„за”, „против” или „въздържал се”.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-жо Маринска, заповядайте.
Бойка Маринска:
Г-н Председател, предлагам следната процедура. Ако колегите от Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите няма желаещи да се изказват, да преминем към гласуване на инициативата.
Правя процедурно предложение, ако няма изказвания от Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, членовете на тази комисия да гласуват предложението на Инициативен комитет за произвеждане на национален референдум.
Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Няма въздържали се. Предложението се приема.
Решението на Обществения съвет, който е към комисия, чието заседание беше проведено днес, съвпада с нашето предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Председател, Вие предложихте на вашата комисия процедура и комисията я прие. Това означава, че сега ще гласувате самото предложение.
Бойка Маринска:
Прав е. Ние приехме процедурата.
Сега подлагам на гласуване предложението за произвеждане на национален референдум, № ПГ-516-00-21, внесено от Инициативен комитет на 8 февруари 2016 г.
Който е „за” от Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предс. Данаил Кирилов:
Има думата г-жа Дукова за процедура.
Снежана Дукова:
Аз не само, че ще гласувам „за” и ще подкрепя въпросите.
Към вносителите имам един въпрос. Тъй като въпросът, свързан с електронното гласуване, така или иначе вече е апробиран. Ако ние втори път го поставим в референдум, ако получим отговор с отрицателен знак, това ще е твърде лошо. Това ще обърне нещата, които вече влизат в законова норма. Вие готови ли сте да се откажете от този въпрос, поради това че той веднъж е направен, или не – или ще продължи.
Към г-н Добрев. Г-н Добрев, може би тази тема за пръв път Вас ви интересува. Но хората, които редовно участваме в Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите никога не си позволяваме особено чувство на хумор, строгост в известен смисъл - да, но винаги сме твърде отговорни. В същото време, в което върви тази комисия, и вие добре знаете, защото идвате, подписвате се и си тръгвате, вие добре знаете, че вървят най-малко още 3-4 комисии. Г-жа Дамянова излезе за комисия. Аз също трябваше да бъда там и чакам 3 часа, защото искам да уважа тези хора, които са дошли тук, защото за мен е от значение това. Г-жа Маринска също трябва да отиде на заседание на друга комисия. Там също гледаме един немаловажен закон – Закона за академичния състав. В този смисъл моля да бъдем извинени. Ако въобще двата часа присъствие тук смятате за неуважение, моля да бъдем извинени.
Ние ще подкрепим текстовете, предложени за референдум. Благодаря ви.

Предс. Данаил Кирилов:
Вие ги подкрепихте вече.
Кирил Добрев:
Само да питам. Ние нашата комисия я закрихме, така ли? Мога ли да остана във вашата, г-н Председател, за да чуя отговорите на вносителите.
Бойка Маринска:
Г-н Председател, нека да отговоря на г-н Добрев и да приключим с това шоу.
Г-н Добрев, казах ви че можете да останете и вие знаете, че няма никакви пречки да останете и да изслушате отговорите. Просто с г-жа Дукова трябва да присъстваме и на една друга комисия.
Подкрепяме изцяло предложението на Инициативния комитет, което се показа ясно от гласуването на комисията.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми членове на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, поканени сте да продължите участието си в заседанието.
Г-н Георгиев, заповядайте за въпрос. След това възнамерявам да дадем възможността на Инициативния комитет за отговор.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми представители на Инициативния комитет, моят въпрос към вас е когато се събрахте и обсъждахте какви въпроси да бъдат във вашата инициатива замислихте ли се и обсъдихте ли по между си дали това са законосъобразни и конституционно съобразни въпроси и ако да, какво е вашето становище?
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Две кратки изказвания от представители на гражданското общество, за да спазим принципа и да дадем възможност на гражданските организации да изразят мнението си.
Заповядайте, проф. Хаджиев.
Проф. Хаджиев:
Благодаря, г-н Председател, че дадохте думата на презрения и никому ненужен за една част от народните представители български народ.
Господа, аз не мога да си представя къде присъства и на какво присъствам.
Господа, смисълът на демокрацията е върховенството на закона, а върховенството на закона е думата на суверена. Никой няма право да му слага пранги на този суверен какви въпроси ще задава, как ще ги задава.
Господа, демокрацията е, че суверенът – народът избира народните представители като свои работници, а не свои господари и свои началници, г-н Георгиев. И аз много изключително много съм учуден, че човек с определената над нормалната компетентност като Вас, може да говори такива неща. Как е възможно един народен представител да се поставя над народа и да му казва кое било законно и кое не е било законно. Народът е този, който определя кое законно и кое е незаконно. Народът! Никой няма право да изземва функциите на народа, нито да му дава акъл какви въпроси ще задава, кого ще назначава и кого ще уволнява.
Благодаря ви много за вниманието.
И много внимавайте, защото това ми намирисва на държавен преврат. Да се поставя под съмнение волята на народа, означава да атакуваш държавния строй в неговите основи. Дано някой ме чу. Защото виждам, че тук се опитват да ме зашумяват.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Хаджиев, благодаря. Заповядайте и моля да се представите.
Владимир Брезоев: Доцент по политология.
Госпожи и господа народни представители, аз се обръщам към вас, тъй като на хората от Инициативния комитет сме изпратили аргументирано послание по всички тези въпроси и искам да обърна внимание на три неща, които не бяха дискутирани в днешния дебат.
Тъй като аз няма да акцентирам на законосъобразността на тези въпроси и тяхната конституционна съобразност, а ще акцентирам на техния смисъл за българските граждани. Тъй като безспорен е авторитетът на Шоуто, и Шоуто можа благодарение на тези систематични усилия да събере толкова много подписи, то можеше да събере тези подписи и под 10 въпроса, и по 3, и по 2. Тоест, при определянето на въпросите не същността на въпросите е била най-важна, а авторитета на това Шоу и систематичния труд на тези хора. Поздравления за това.
Но в крайна сметка, като експерт нека да кажа, че най-висшият акт на демокрация се нарича референдум и той не може да бъде пропиляван самодейно. Не може да бъде пропиляван като импулс. Не може да бъде пропиляван даже когато се обосновава от много авторитетни хора. Защото резултатът за гражданите в крайна сметка е важен. Нека да постановим като хипотеза, че отговорите са „да” на всички въпроси. Представяме ли си оттам нататък как ще функционира българската държава?
Нека да кажа само по един въпрос нещо. Намаляването на представителността на българското народно представителство е в ущърб на българските граждани. Можем да ги сменим, можем да ги осъдим, можем всичко да направим с народните представители, но да си намалим представителността е нонсенс.
Всички останали въпроси могат да бъдат аргументирани. Готови сме да го представим писмено, но в крайна сметка позитивният отговор на тези въпроси ще бъде безсмислен за функционирането на българската държава. Заявявам го не като глас от народа, а като експерт, който може да го обоснове.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на доц. Брезоев.
Колеги, има думата Инициативния комитет да отговори на въпросите така както и доколкото прецени. Може и в резюме.
Тошко Хаджитодоров:
Искам само да ви напомня, доколкото е възможно, тъй като част от присъстващите тук, като изключа ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт, специално ДПС и БСП може би трябва да видят какво могат да правят в тази комисия. Може би не е моя работа, но вие не можете да махате въпроси. Не можете да казвате кой въпрос да отиде на референдум и кой не. Може да имате мнение. Вие не можете да изпратите тези въпроси на Конституционния съд. Знаете си процедурите, съберете си необходимите подписи и отидете. Наслушах се на партийно говорене. В крайна сметка депутатите са представители на народа, но не са над народа. Вие не сте богове. Аз също не съм. Аз не съм казал, че аз съм прав.
Ще ви отговоря доколкото мога на въпросите. Но този дебат, който се води тук, трябва да бъде воден пред обществото и българският народ да вземе информирано решение. Всеки български гражданин, ако е съгласен с вас, ще гласува с „не”. Ако е съгласен с мен, ще гласува с „да”. Но не може вие в момента да предполагате отговорите и да спирате въпроси. Това не ви е функцията. Не може да го направите просто, каквото и да си мислите, вие не може да го направите.
Сега минавам към въпросите, доколкото е възможно по-бързичко.
Благодаря на ГЕРБ, на Реформаторите и на Патриотичния фронт, за които съм убеден, че по част от въпросите те ще бъдат против, когато се стигне до референдум, но че не застават на пътя на пряката демокрация, защото това е малоумие. В крайна сметка представителността на този референдум е по-голяма отколкото на всеки един от вас, събран тук в тази зала и вие го знаете много добре.
За противоконституционноста на въпросите, което просто е трогателно. Избирането с мажоритарна избирателна система в два тура не е противоконституционно. Великото Народно събрание решава само за промяна на държавното устройство. Това не е промяна на държавното устройство.
Броят на депутатите не е промяна на държавното устройство. Представителността при 120 депутата ще бъде по-голяма, защото ще бъде избран от много повече хора. Избор в два тура означава елементарно. Така са президентските избори. На първи тур има, условно казано, 10 кандидата. Двама с най-висок вот. Единият няма 50%. Ако има над 50% от избирателите, естествено, че става депутат. Ако няма, има втори тур, на който всички - първият и вторият отиват на балотаж и там мнозинството от гражданите избира кой искат да бъде техен депутат. Можем да спорим колкото искате, след като референдумът бъде насрочен. Тогава вие ще убедите гражданите в каквото искате. Аз и моите колеги ще ги убедим в това, което смятаме. Но не може вие да взимате решение тук по тези въпроси.
Същото е и за задължителното гласуване.
Що се отнася до електронното, извинявайте, но вие приехте един закон, който е ужасно отлагателен. Мое мнение е, че 2018 г. е твърде много. Никой не може да ме убеди, че при положение че си банкираме парите електронно и сме си оставили парите на банките, че не може да бъде подсигурено това нещо в по-кратък срок.
Или пък този въпрос бил минал на референдум. Ако прочетете закона, не може да се повтаря въпрос на референдум, ако той е бил отхвърлен. Референдумът не беше валиден този за електронното гласуване на президента, където го скопихте в Народното събрание. Той не беше валиден, защото нямаше достатъчна бройка хора. Ако имаше достатъчна бройка хора и те бяха казали „не”, този въпрос няма да бъде поставен и не може да бъде поставен, но той не беше валиден референдум.
Какви бяха следващите въпроси!
Предс. Данаил Кирилов:
Докато проверявате въпросите ще обърна внимание на следното.
Комисиите в Народното събрание, съгласно разпореждане на Председателя на Народното събрание, обсъждат на първо или на второ четене законопроекти или проекти за решения на едно четене, а не решава комисията за Народното събрание. Комисията написва доклад, с който предлага на Народното събрание становището си. Решава залата. Това няма смисъл да го говорим и да го обясняваме.
Тошко Хаджитодоров:
Така е. Както нямаше и смисъл част от този дебат, който се води тук, защото в крайна сметка този дебат трябва да се води пред хората и те да вземат решение дали вие сте прави от БСП и ДПС. Няма да коментирам какви са ви мотивите, защото те са ясни, или сме прави останалите, които смятаме друго. Но при 700 хиляди подписа тези въпроси трябва да отидат на референдум и по закон това, което можете да направите е да ги редактирате, което е доста сложно при така изчистените въпроси. Да, може да сложите някой синоним на някоя дума, но общо взето до там.
Оттам нататък, ако имате някакви съмнения, събирайте подписи, сезирайте Конституционния съд. Хубаво е да стане публично, а то ще стане публично. И това още повече ще затвърди нашата позиция, че ние сме прави. Това е извън цялата ви процедура.
Защото страхът от мнението на хората е ужасен. Между другото, да ви напомня, специално за МВР, т. 6 мина на Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Там са ви специалистите по вътрешен ред и това мина.
Освен това, законът не е свещена крава. Вашата работа е да го променяте и да го правите съобразно новите условия. Ако българският народ реши, че иска да си избира шефовете на МВР по областните дирекции, вие ще промените закона така, че да действа спрямо решението на българския народ. Вие не сте тук императори. И не сте по-умни от останалата част на българския народ. Вашата роля е да изпълнявате решенията на българския народ. Тогава спорът дали дадена точка е полезна или не е полезна, щяло да стане хаос в държавата, къде избяга проф. Брезоев, това нещо трябва да бъде на публичния дебат, когато българският гражданин и избирател, който е не по-малко умен от всеки един от нас, ще вземе собственото си решение по въпроса и ако излязат необходимия брой българи да гласуват, то става задължително и тогава ролята на депутатите е да съобразят законите спрямо новите решения.
Надявам се тази комисия да прояви!? Имате избор. Аз не съм депутат, Слава Богу! Имате избор или да се държите като депутати, което означава представители на народа и да се съобразите с волята на народа и със закона, който вие сте избрали за референдумите, или имате възможността да се държите като партийни мижитурки. Това си е ваше лично решение.
Реплики: Е, е, е!
Предс. Данаил Кирилов:
Допуснах малко по-рязък тон, за да не ограничавам свободата ви на изразяване, но тук никой не обиждаше Инициативния комитет. Така че е нормално да се запази духът и начинът на общуване, без нападки, без квалификации, които за някои от колегите могат да им се сторят обидни.
Ако това беше отговорът на въпросите, да пристъпваме към процедурата по гласуване.
По процедура г-н Димитров.
Емил Димитров:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Смятам, че ние всички тук работим по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Преди малко тук беше казано, че ние ще правим държавен преврат, а това значи, че подменяме законово установения строй и аз изключително много се притеснявам, ако упражня правото си на глас, дали няма да подпомогна по някакъв начин този преврат.
Имаме ли уверение от вас, че ДАНС, МВР, Главният прокурор и Конституционният съд ще се изразят в благоприятна посока, ако аз сега кажа „да”, защото аз така искам да кажа, това няма да е опит за преврат.
Моля, за в бъдеще всякакви хора, които имат желание да се изкажат от името на целия народ, да се изказват от своето собствено име. Опитвам се да правя внушение, че те вредят и всъщност ни разколебават да гласуваме, а не ни помагат. Нека за последен път всички от типа на „Мама, татко и аз” сме си направили едно сдружение и говорим от името на целия български народ, да им обясним, че неправителствените организации са 40 000 и ако тръгнем да броим каква част от тях са представителни, самият аз съм председател на така организация от 2000 г., можем да кажем не по-малко от 10 000 организации и не повече от 20 000, за да считаме че са представителни.
Три организации не могат да диктуват на всички кой какво да прави, най-малкото защото останаха 39 997, които да кажат ние сме на друго мнение. Нека за в бъдеще да не допускаме подобни неща, защото само се изнервяме, а няма смисъл.
Ние сме дошли да гласуваме. Заявили сме, че ще гласуваме. Дошли сме да зададем въпроси на хората, които са внесли този референдум и искаме да чуем тях. Всички останали са имали време да го направят и пред нас и пред уважаемите хора, които са дошли да го направят.
Нека в бъдеще да не си пречим. Стана постоянна практика – „Мама, тате и аз” да диктуват, да ни казват, и да изискват от мен да гласувам по строго определен начин, като в същото време ме заплашват, че аз правя държавен преврат.
Аз сега държавен преврат ли правя, спазвам ли Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като упражня правото си на глас или не правя държавен преврат. Вие можете ли да поемете ангажимента да ми кажете. Или да питам Конституционния съд. Или да питам Главния прокурор, ДАНС, МВР и да минем процедурата - три месеца, само защото някой е решил да направи показно пред камерите.
Нека да се приключи веднъж завинаги! Моля ви се. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
И аз благодаря, г-н Димитров. Приемам изказването ви по процедура, т.е. по начина на водене и като укор към мен.
Подчертавам, че когато иде реч за обществен дебат, и когато представителите на гражданското общество, макар и да изразяват сами себе си, но искат да получат по-широка подкрепа, направили са си труда да присъстват на публично заседание на правна комисия, не нарушават грубо реда, и макар да се удължава времето и макар това да създава процедурни затруднения, а както и в този случай понякога може да доведе и до спор, който в голяма степен да препятства нормалното продължаване на заседанието, въпреки това смятам да продължа с тази традиция.
Апелирам към всички представители и гости на заседанията на правна комисия все пак да се въздържат от квалификации, да изразяват позиции, имат възможност да изразяват и писмени позиции. Писмените становища се качват веднага и своевременно на сайта на правна комисия, т.е. получават публичност. Така сме правили и със становищата на предната организация на г-н Хаджиев.
Парламентът е най-демократичният орган в държавата и не с думи, а с дела трябва да показваме, че той изразява волята на народа и тази воля трябва да се чува.
Приемам го като бележка. Ще се стремя към повече ред.
Други изказвания няма.
По начина на гласуване. Г-н Филип Попов направи предложение, което аз го възприемам по следния начин. Тоест, да вземем решение, с което да предложим на Народното събрание да поиска тълкувателно решение от Конституционния съд по отношение на 6-те въпроса.
Г-н Попов ще уточни.
Филип Попов:
Аз може и да не съм се изразил правилно или да не сте ме разбрали правилно. Това наистина е предложението ми, но не по отношение на 6-те въпроса.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз попитах специално по 6-те въпроса и Вие казахте 6-те.
Филип Попов:
Исках да кажа да обсъдим 6-те въпроса и от тях да видим тези, които спадат към чл. 9, ал. 2, 3 и 4 на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Исках в дебата това да се изясни.
Предс. Данаил Кирилов:
Готови ли сте да посочите въпросите, по които искате да се вземе решение.
Филип Попов:
Да, въпрос 2, въпрос 3, въпрос 4 и въпрос 6.
Това го правя, уважаеми г-н Председател, отново ще се мотивирам, записано е в закона за референдумите, че Народното събрание приема решение за произвеждане на референдум, ако са събрани над 400 хиляди подписа, обаче ако не противоречат на ограниченията по чл. 9, ал. 2, 3 и 4.
„Ал. 2 Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси:1. от компетентността на Великото Народно събрание;”
Защото ние нито в правна комисия, нито в Народно събрание, нито на широката публика е работа да определи кои от въпросите са от компетентността на Велико Народно събрание. Единственият орган, който може да го направи това, е Конституционният съд. За това правя и това предложение.
Благодаря. Референдум, прекрасно, но нека да не ставаме над закона, без значение дали са народни представители, дали са Инициативен комитет или в каквото и да са друго качество.
Аз претендирам да сме парламентарна правова държава, където има и плурализъм, но нека да спазваме законите такива, каквито са написани. В последствие, ако се наложи, разбира се, че ще бъдат изменяни, включително и Конституцията, която вие вече изменихте в някои части.
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Преди да дам думата на г-н Славов, който съм забелязал отдавна, искам да направя следното уточнение, защото веднага като чух предложението ви направих справка в чл.12 от Закона за Конституционния съд. Там вероятно относимите хипотези от дейността на Конституционният съд:
„1. дава задължителни тълкувания на Конституцията;
2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актове на президента;”
Г-н Попов, моля да ме изслушате и ще ви дам след това думата.
Филип Попов:
Разбрах. Оттеглям това наше предложение. Ще сезираме Конституционния съд с искане, след като има акт на Народното събрание.
Предс. Данаил Кирилов:
Това, според мен, е по-реалното, защото докато няма акт ще сме в хипотезата на искане за предварително произнасяне от Конституционния съд, което Конституционният съд категорично отхвърля, ако няма акт. А тълкуването, аз за това попитах няколко пъти за тълкувателното решение, тълкувателното решение по текст на Конституцията. А ние тук имаме въпроси, които са на Инициативен комитет.
Г-н Славов:
Петър Славов:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, абсолютно се солидаризирам с това, което казахте, г-н Председател. Моето изказване по допустимостта на предложението щеше да е в същата посока и за това приветствам това, което разяснихте на колегата Попов и че той оттегли това свое предложение и накрая изплю камъчето. Моето впечатление от самото начало беше, че това е опит чрез решение на Народното събрание да се съберат недостигащите до 48 подписа от БСП, за да атакуват съответно акта, с който се насрочва такъв референдум. Удовлетворен съм, че чух в края на краищата какво е намерението на колегите от БСП и им пожелавам успех в търсенето на липсващите подписи до 48.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, преминаваме към гласуване. Г-н Попов оттегли предложението си. Но не знам дали стана ясно, че аз направих предложение за разделно гласуване и въпрос 4 да се гласува отделно. Има ли възражения по това. Някой иска ли гласуване въпрос по въпрос? Тъй като казах, че при нас гласуването ще е различно само за въпрос 4, искате ли разделно гласуване въпрос по въпрос? (Не.)
Който е съгласен да подкрепим въпроси 1, 2, 3, 5 и 6 от предложението за произвеждане на национален референдум, № ПГ-516-00-21, внесено от Инициативен комитет на 8 февруари 2016 г., моля да гласува „за”. Дванадесет „за”. Който е против, моля да гласува. Двама „против”. Който е въздържал се? Един глас „въздържал се”.
Приемат се петте въпроса от предложението за произвеждане на референдум, без въпрос 4.
Колеги, който е съгласен да бъде подкрепен и да бъде предложен на Народното събрание да вземе решение за провеждане на референдум и по отношение на въпрос 4. „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?”, моля да гласува „за”. Три гласа „за”. Който е против, моля да гласува „против”. Два гласа „против”. Който е въздържал се, моля да гласува. Девет „въздържали се”.
Не се подкрепя да направим предложение на Народното събрание да вземе решение по отношение на въпрос 4.
Има ли възражения по гласуването? Няма. Отрицателни вотове? Няма. Трябва да гласуваме и проект за решение, което е в следния вид:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 5 от Конституцията на Република България и чл. 10, ал. 2 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление реши:
Одобрява предложение за произвеждане на национален референдум с въпроси:
1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?
3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
4. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
5. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
Колеги, който подкрепя този проект за решение, моля да гласува „за. Десет гласа „за”. Който е против? Двама „против”. Който е въздържал се? Няма въздържали се. Приема се проект за решение. Благодаря ви.
Закривам обсъждането по т. 1 от дневния ред. Благодаря на Инициативния комитет за представянето.
Колеги, искате ли 5 минути почивка преди да преминем към т. 2. (Да.) Прекъсване за 5 минути.
(След прекъсването.)
Пристъпваме към т. 2 от дневния ред - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 602-01-12, внесен от Министерски съвет на 25.03.2016 г.
Гости от Министерството на регионалното развитие и благоустройството г-н Светослав Наков, изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, г-жа Лазаринка Стоичкова, съветник към политическия кабинет на министъра на Регионалното развитие и благоустройството, г-жа Надежда Таранджийска – експерт в Агенцията, г-жа Галина Куцарова, експерт и Емилия Ангелова, експерт. И г-н Владимир Трифонов от Агенцията по вписванията.
Колеги, имате думата за кратко представяне на законопроекта.
Светослав Наков:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми народни представители,
Бих желал да представя на вашето внимание съвсем накратко основните изменения и допълнения в Закона за кадастъра и имотния регистър.
Първото основно нещо е, че се предвижда преобразуването на картата на възстановената собственост в кадастрална карта. Тази мярка е предпоставка в кратки срокове и с минимален финансов ресурс да се постигне покриване на голям процент от територията на страната с кадастрална карта и кадастрални регистри. Това от своя страна ще подобри обслужването на гражданите и фирмите, тъй като информационния масив от данни за кадастрална карта ще бъде не само валиден, но и ще се администрира само от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, като по този начин ще се унифицират предоставяните услуги.
Освен това, предложението за промяна е целенасочено и е важна предпоставка за създаване на единен поземлен регистър, което е основа за имотния регистър.
Съсредоточаването на кадастралната информация в един административен орган ще даде възможност за по-бързо и облекчено реализиране на големи инвестиционни проекти.
Предложени са изменения, с които се дават законови правомощия на общинските служби по земеделие и на общинските администрации въз основа на сключено споразумение да приемат заявления и да предоставят от името на Агенцията по геодезия, картография и кадастър скици, схеми, удостоверения и други извадки от кадастралната карта и кадастралните регистри, получени в електронен вид, като ги разпечатват на хартиен носител, подписват и подпечатват. По този начин физическите и юридическите лица, ведомствата и другите потребители на кадастралната информация ще имат възможност да заявяват и получават необходимите им скици, схеми и други официални документи от картата не само в 28 областни града, в които се намират службите по геодезия, картография и кадастър, а и в 252 населени места, в които се намират общинските служби по земеделие и 265 общински центрове. Целта е да се намали административната тежест за гражданите и бизнеса и да се ускори процесът за въвеждане на комплексни административни услуги.
Предлага се държавните и общинските органи, които изискват в административните си производства скици, да получават такива с електронен подпис, като документите ще се заверяват на хартиен носител. Съществените ползи от това предложение са, че на физическите и юридическите лица, на които им е необходима скицата за административното производство пред държавния или общинския орган, няма да им се налага да се обръщат към Агенцията по геодезия, картография и кадастър за нейното издаване. Ангажиментът ще бъде на органа, пред който се води това производство.
Законопроектът предвижда ясно разграничение на непълнота или грешка в кадастралната карта, произтичаща от неточното отразяване на граници на недвижими имоти към момента на нейното създаване и явна фактическа грешка, пренесена от картите и плановете, одобрени по реда на Закона за земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, изразяваща се в неточно отразени или липсващи топографски обекти с естествен или изкуствен произход.
Предвид направеното разграничение се регламентира и самостоятелна процедура за отстраняването на тази явна фактическа грешка, пренесена в кадастралната карта от картата на възстановената собственост и възможност за обезщетяване на засегнатите собственици. Целта на промяната е да се прецизират законовите разпоредби, като се уреди възможност явната фактическа грешка в урбанизираните територии да се отстраняват в процеса на поддържане на кадастралната карта. Това създава предвидимост при уреждане на гражданските взаимоотношения, свързани със собствеността.
Във връзка с отстраняване на проблеми, възникнали при прилагането на закона, са направени предложения с редакционен и правно-технически характер, които целят прецизиране на законовите разпоредби.
Накратко ви представих основните промени, предвидени в законопроекта. На разположение сме с моя екип за въпроси от ваша страна и адекватни отговори от наша. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Директор. Колеги, имате думата за въпроси, мнения и становища.
Валя Гигова:
Ако няма желание за изказване, аз случайно съм тук, но от Висшия адвокатски съвет ми е разпределен на мен този закон и мога да кажа някои бележки.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте от името на Висшия адвокатски съвет.
Валя Гигова:
Добър ден на всички. За тези, които не ме познават, Валя Гигова съм. Член съм на Методическия съвет на Висшия адвокатски съвет и за това този законопроект е при мен. Аз съм тук по следващата точка.
Щяхме да даваме писмено становище между двете четения, но сега ще кажа няколко думи в частта, която касае „Имотен регистър”. За частта „Кадастър” ще се огранича само за едно нещо.
Аз току-що казах на колегите, че излезе тълкувателно дело по въпросите на кадастъра във ВКС горе-долу по 7-8 точки. Не съм чела законопроекта в частта за кадастъра, но трябва да бъде съобразено, защото все пак ВКС е дал тълкуване на сериозни проблеми, които бяха възникнали по Закона за кадастъра. Не знам дали са относими. Просто трябва да се съобрази и да се вземе предвид. Сериозно тълкувателно дело беше написано.
По въпроса за частта „Имотен регистър” това е може би 15-20-то или не знам кое по ред изменение, но колкото и изменения да се правят в частта „Имотен регистър” в България имотен регистър по мое убеждение в близките 50-100 години по простата причина, че няма как да правим имотен регистър без да имаме означаване на имотите с уникален номер еднозначно на територията на страната.
Този законопроект предвижда две изменения, които аз лично не мога да разбера, независимо от дългогодишния ми опит в областта на вещното право като нотариус и след това като адвокат и като занимаващ се с вещно право във Висшия адвокатски съвет.
Сега, аз не разбирам какво значи партидата да е „документ с оповестително действие”. Оповестително действие означава обвързващо знание на всички трети лица, че нещо се е случило или не. При положение, че в този си вид законът предвижда създаване на „електронни партиди”, за които дефиниция в закона няма какви ще са тия партиди, предварителна ли информация ще събират, какво ще се прави, не може да има оповестително действие на партида. Оповестително действие има самото вписване. Партидата е нещо, което е резултат от извършено вписване. В нашето право се вписват актове, а не права, така че най-малко правно технически това е съвършено невярно.
Да, има отрицателния текст, че партидата нямала характер на доказателство за вписани факти и обстоятелства и права на мен ми се струва съвършено ненужно да оповестяваме на обществото, че един правен акт или едно правно действие, за което държавата дава пари, няма никакво действие. Това гласи този текст. За това аз смятам, че въобще в частта „Имотен регистър” този законопроект не би следвало да бъде приеман в този си вид.
Чл. 65 прави една фатална грешка, давайки уредба на имотните партиди като помощно средство с оглед последващо изготвяне на имотните партиди, без да е казал каква партида е последваща, па коя окончателна, създава абсолютно двусмислие в разпоредбите на този закон, употребявайки две понятия: електронна партида и електронно партидно дело без да ги е дефинирал. Обстоятелството, че стигнахме в технологичен свят, в който информацията с обработва по електронен път, не прави партидата електронна. Защото всички актове, с които се прехвърлят вещни права у нас се изготвят, както всички знаят, на хартиен носител със съответната форма. Ако целта на разпоредбата е била да кажем, че всичко, което правим на хартиен носител ще го сканираме и ще го обработваме в електронен вид, няма нищо общо с изразеното съдържание на тази разпоредба.
И най-голямата грешка, която е допусната в тази разпоредба, е, че ще изготвят електронни партиди само при вписване, отбелязване и заличаване на актове по Закона за собствеността. Хубаво, ама по Закона за собствеността са половината от актовете, които подлежат на вписване. Ипотеките са в ЗЗД, възбраните са в ГПК, в НПК, в специални закони. Да не говоря въобще за вписването на исковите молби.
Какви електронни партиди ще правим на база на ограничен кръг, както е предвидено в Закона за собствеността. Това е, прощавайте, за мен липса на цялостен поглед върху това въобще какво ще правим с имотния регистър. Защото тук не са обхванати актове – огромна част, които нямат място в Закона за собствеността, защото разпоредбите на 112 и 113, уреждащи вписванията не са изчерпателни. Текстът на закона е „вписвания, предвидени в закон”, ама не Законът за собствеността, а във всеки друг закон.
Така че аз смятам, че тези разпоредби, които в настоящия момент мога да коментирам, представляващи измененията в част „Имотен регистър” на глава шеста в този си вид не могат да бъдат приети, защото те са нонсенс.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за това становище на адвокат Гигова от името на Висшия адвокатски съвет.
Колегите вероятно са се уведомили, но до комисиите, които гледат законопроекта е изпратено становище от Федерацията на научно-техническите съюзи и от Съюза на геодезистите и строителите в България. Имаме и подписи на Асоциацията на геодезическите фирми, Камара на инженерите в инвестиционното проектиране, секция „Геодезия”, Съюз на геодезистите и земестроителите в България. Техните бележки са по конкретни текстове.
И аз имам сериозни притеснения, но не искам да влизам в подробен коментар. И колегите тук са прави, че ние не сме водеща комисия. Но въпреки това измененията има сериозни правни последици и би следвало да се гледа внимателно. Тоест, при всички положения, ако се приеме на първо четене законопроектът, би трябвало водещата комисия, която е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, да направи много прецизна подготовка между първо и второ четене. Даже би следвало да има работна група и тази работна група да е широка и да се върви конкретно текст по текст. А също ми се струва, че трябва да има и много предложения между първо и второ четене. И дано Агенцията по геодезия, картография и кадастър да си дава сметка за обема и интензивността на мероприятието, което е поела и неговия обхват. И дано да има по-малко грешки и по-малко спорове.
Други изказвания? Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Благодаря, г-н Председател.
Аз ще заявя нашата позиция – моята и тази на колегата Димитров, ние няма да подкрепим този законопроект в този му вид, най-малкото заради тези бележки, които бяха казани от адвокат Гигова по отношение на Имотния регистър. За мен ще се създаде повече хаос, отколкото ред с тези изменения. Разбирам желанието да има такъв пълен, едва ли не идеален Имотен регистър, само че на този етап това са мечти и приемане на желаното за действително, което не е хубаво – не е хубаво да се бъркат двете неща.
Аз имам един въпрос в тази връзка. Вие изложихте каква ви е концепцията по отношение на неурбанизираните имоти, всъщност на земеделските имоти по Закона за земеделските земи и те да бъдат обхванати в системата на кадастъра. Въпросът ми е имате ли необходимия човешки и финансов ресурс да направите това. Първо.
И второ, имате ли възможността да осигурите достатъчно гаранции за правната сигурност при въвеждането в кадастър на тези имоти. Още повече, че ако не се лъжа тук някъде в мотивите беше записано, че няма да има възможност да се обжалват.
И използвам присъствието на заместник-министър Мичева от Министерството на правосъдието, тъй като не видях становище, бих искал да чуя становището на Министерството на правосъдието по този законопроект, тъй като макар и внесен от министъра на регионалното развитие и благоустройството като ресорен министър, на практика по-голяма част от материята касае Министерството на правосъдието, а не на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Аз не съм си позволявал до сега, но ще кажа, че за мен е странно разпределението като водеща комисия на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с цялото ми уважение към всички колеги, които са там. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Ако искате можете да направите предложение и да възразим като комисия по разпределението, макар че е изтекъл срокът от разпореждането. То е тридневен срок – от 25.03., но случаят наистина е сериозен и може би действително трябва да поискаме преразпределение на законопроекта.
Колеги от Агенцията по геодезия, картография и кадастър и от МРРБ и г-жо Заместник-министър на правосъдието имате възможност да отговорите на въпросите на колегата Митев.
Вергиния Мичева:
Аз не съм подготвена и не сме поканени официално днес да заявим становище. Ние сме съгласували този законопроект, но аз имам лично мнение, което може би не трябва да изявявам, тъй като сега говоря в качеството ми на заместник-министър. Съгласували сме го, но аз лично също имам притеснения. Ние сме говорили с адвокат Гигова. За това тук има и представител на Агенцията по вписванията, защото за нас е важно как се развива този процес, защото той наистина ще окаже голямо влияние върху имотния регистър.
Днес имахме разговори със Световната банка какво да правим с този Имотен регистър и т.н. Но това са неща, по които в момента мислим какво да направим. Може би колегата от Агенцията по вписванията, ако има и той нещо да заяви. Но наистина не трябва да се бърза.
Владимир Трифонов: Агенция по вписванията
Аз споделям становището. Законопроектът не ни беше представен, когато беше подготвян, както в част „Имотен регистър”, когато се подготвяше от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. (Е, е, е!) При изготвянето не сме участвали, нали?
Въвеждат се промени, свързани с част „Имотен регистър”, които изцяло касаят Агенцията по вписванията, а ние нямаме отношение, не сме взели първоначално отношение към тях. Това е моето лично виждане, което аз мога да кажа като представител на Агенцията по вписванията.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, заповядайте. Г-жа Стоичкова.
Лазаринка Стоичкова:
Благодаря, г-н Председател.
По отношение на предлаганите промени, те като цяло биха могли да се разделят в две посоки – в частта „Кадастър” и частта „Имотен регистър”.
Ще започна отзад напред. Категорично не можем да се съгласим, че законопроектът, който се изготвя от година и половина не е съгласуван с колеги от Министерството на правосъдието и съответно ресорната агенция. Още в самото начало, при развитието на концепцията – м. февруари 2015 г., беше създадена със заповед на Министър-председателя работна група, която включваше представители на Министерството на правосъдието, представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и представители на Министерството на земеделието и храните. Тоест, от самото начало в този дълъг процес, който беше доста дълго и обществено дискутиран, бяха включени представители на трите министерства и ресорните агенции. Разбира се, ние не можем да си позволим да коментираме решение на Министерството на правосъдието дали то ще включи конкретния колега от Агенция по вписванията или конкретния колега – който и да е, от някоя дирекция, който е в ресора на Министерството на правосъдието.
Това го казвам като може би лека емоционална реакция на това, че сме обвинявани едва ли не че сами сме изготвили законопроекта.
От гледна точка на продължаване на действията в тази посока от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството ние няма да коментираме частта „Имотен регистър”. Има си ресорно министерство. Нашата основна цел към настоящия момент, може би това във връзка с изказването на адвокат Гигова, която отново беше част от екипа, с който сме работили концепцията, т.е. това, което Министерството на регионалното развитие и благоустройството желае да продължи като последващи стъпки е именно в частта „Кадастър”, тъй като там заедно с Министерството на земеделието ние сме направили съвместните усилия да изготвим текстове, които на практика ще направят едно ускорено покритие с кадастрална карта от трансформирането на картата на възстановената собственост. Именно като споменах, че е във връзка и с изразеното от г-жа Гигова мнение, че без да има идентификатори на имоти не може да има имотен регистър, поради тази причина ние се опитвахме да създадем по-голям обхват на територия с имоти с идентификатор на всеки един имот. В тази връзка само исках да ви спомена.
По отношение на частта „Кадастър” колегата спомена, че сме давали становище по време на издаването му. Взети са в предвид бележките.
Самият закон защо е важен и защо искаме да се случи и да не го отлагаме във времето?
Картата на възстановената собственост и с грешките си така или иначе тя трябва да премине в единен информационен масив на кадастъра. Да, ние ще я вземем такава, каквато е. Имаме вече планирани средства да започнем изчистване на тези грешки. Тоест, този процес трябва да започне и да се случва. Отлагането във времето не чисти грешките. Това е амбицията ни – да вземем картата на възстановената собственост, за да можем наистина да започнем този процес. Иначе ние колеги няма да имаме включително и кадастрална карта още 50-100 години, а след това г-жа Гигова може да добави още 50-100 години за имотен регистър.
Това за правната сигурност е не по-малко от значение. Отлагането е по-голямото зло от това да се случват нещата. Защо? Защото включително и сега грешките, които се коментират, те са при създаването на кадастралната карта най-вече в урбанизираните територии.
Целта на закона в този му вид, в който го предлагаме, е да вземем картата на възстановената собственост да започнем там да изчистваме грешки, които са създадени по време на земеразделянето. Да можем наистина да имаме една база данни, с които да започнем спорадично да чистим грешките в картата на възстановената собственост и по този начин, събирайки на едно място кадастрална информация, ако мога така да я нарека, да започваме да я чистим сама по себе си.
От друга гледна точка това е свързано не само със създаването на идентификатори за бъдещия имотен регистър, но и с обслужването на гражданите. В момента какво се случва. Аз като гражданин отивам да си вадя скица за земеделски територии в Министерството на земеделието, за урбанизираните територии, където няма кадастрална карта, в техническите служби на общините, за кадастрална карта, където има влязла в сила такава в Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Какво правим. Ние буквално объркваме гражданите, които нямат достатъчна правна култура, къде за какво да ходят, къде какво има, къде го има и къде да отидат и ги разкарваме от едно място на друго, защото не всеки от тях следи и знае къде има влязла в сила кадастрална карта, къде няма, дали да ходи в земеделската комисия, дали да ходи в Агенцията по кадастър.
Друго положително в частта „Кадастър”, което съвместно с Министерството на земеделието и храните ние сме направили, е именно подобряване на обслужването в две посоки. Съвместно с Министерството на земеделието и храните ще поемем по такъв начин обслужването, че гражданинът да не почувства, че има такава промяна в така наречения …. офис. Тоест, той да може да си отиде там, където е свикнал досега, и на база на закона Службите по земеделие и гори да приемат, като обслужващи екипи, заявлението и съвместно с Агенцията по кадастъра във …. офиса да се връща информацията към мястото на заявяване. Това е в едната посока.
В другата посока е електронните скици, които се въвеждат с изменението на закона. Тоест, не да трупаме хората на гише, а да можем вече и с електронни скици да обслужваме гражданите. Това ще облекчи обслужването. Това ще облекчи и бизнеса и гражданите.
Да, запознати сме със становищата на Геодезическата асоциация. Всъщност само една геодезическа асоциация е представена. Останалите са неправителствени организации. Тези неправителствени организации всъщност са фирми-изпълнители по договори за изработване на кадастрална карта. Моля да имате предвид, че същите тези фирми - част от тях са поддържащи фирми, които са монополисти в част от поземлените територии, обслужвани от Министерството на земеделието и храните.
Детайлно сме запознати. Многократно сме коментирали, включително и с тях промените в закона. През целия период на съгласувателен режим те са били много активно включени в процеса и ако се прочетат детайлно техните мотиви, ще се забележи, че всъщност като цяло те желаят това да се случи, но ако може да не се случва с екипите на Агенцията по кадастър и безплатно, а да се случи чрез възлагане с осигурени средства. За момента имаме 21% от територията на страната покрита с кадастрална карта за 80 и колко милиона лева. Тоест, ако трябва да покрием цялата територия с външно възлагане, това е за 15 години. Ако трябва да покрием цялата територия с външни възлагане така, както се изразява в становището на геодезическите фирми, това означава, че ние калкулирайки останалите 80% и парите, които ще са необходими за тази дейност, и време необходимо за тази дейност, можем сами да пресметнем какво ще струва на държавата и оттам насетне и на гражданите за това колко време трябва да чакат.
И на последния въпрос бих отговорила по отношение на обезпечеността с човешки и финансов ресурс. Трансформирането на картата на възстановената собственост в кадастралната карта ще бъде един административен процес. Тъй като и към настоящия момент създаването на кадастрална карта на урбанизираната част от територията тя се взима като готов продукт и към нея се наслагва урбанизираната територия. Тоест, този елемент на картата на възстановената собственост в цифров вид ние ще го вземем, ще го трансформираме – вече сме подготвени софтуерно, ще го трансформираме, така че информацията от него да не се загуби. Това е един административен процес, който ще се случва поетапно. Той няма да има едно цялостно изливане на всичките служби по земеделие и гори, които да изсипят цялата информация. Това е планирано с Министерството на земеделието и храните да става поетапно и да става по график, съгласуван с тях. Тоест, финансово не са необходими средства и това е може би най-голямото опониране в становището, което е пред вас.
По отношение на човешкия ресурс за трансформацията Министерството на земеделието и храните ще ни предоставят 52 бройки като щат, който ще премине към Агенцията по кадастър. По отношение на този междинен процес на трансформиране впоследствие, както вече споменах, да не се повтарям, самото обслужване ще се извършва съвместно с колегите от Министерството на земеделието.
Извинявайте, ако съм била отегчителна, но законът е изключително важен в частта „Кадастър”. Той наистина ще подобри обслужването, което в крайна сметка е важно, както за оборота, така и за гражданите и бизнеса. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте.
Валя Гигова:
Ще ми позволите една реплика, защото ми намесиха името в работната група.
Само ще кажа няколко думи. Всичко това, което се случваше 2014 г., е, че беше създадена една огромна работна група с участие на хора, които се занимават с вещно право, със съдии от Върховния касационен съд, колегата Белазелков беше основен участник и създател на текстовете. Тази работна група излезе с една концепция, която е подписана от половината от членовете, стоящи на тази маса, която концепция няма нищо общо с това, което виждам като текст. Само това ще кажа и нищо друго. Защото концепцията беше последователно, поетапно и с достатъчно гаранции за правото на собственост в частта, касаеща „Имотен регистър”.
Това, което си спомням в тази концепция е (аз ще ви я изпратя официално от името на Висшия адвокатски съвет, за да видите за какво става реч), че това е една сериозна трансформация и трябва да има при всички случаи процедура за допуснати грешки и непълноти, защото грешките и непълнотите в кадастралната карта, уважаеми колеги, води до спорове за собственост. Това е материално-правен спор. За него ние не можем да разчитаме на административна процедура, която ще завършва с акт, който не подлежи на обжалване. Това не можем да допуснем за гражданите на тази страна. Защото на хората две неща като им пипнеш – хляба и собствеността, и става революция.
Така че не можем така с лека ръка. Пак казвам, не съм чела този законопроект. Аз съм участвала в писането на концепцията и в никаква друга работна група. Но, ако нямате ред, предвиден тук, в който тази трансформация в цифров вид, тя е добра, трябва да се върви безспорно към създаване на кадастрална карта и идентификатор, но не всяка цена. Тоест, трябва да има достатъчни процедури, пак казвам не съм го чела, може да сте ги предвидили, но, ако такава процедура няма, това е много сериозна опасност, за мен, за правото на собственост на хората.
Емилия Ангелова:
Аз тук ще си позволя да отговоря на колегата Гигова. Много ми е неприятно, когато някой не е запознат с текстовете, да прави такива изказвания не за друго, а защото действително едно от основните неща, които каза в представянето си директора, беше, че се прави разграничение между непълнота и грешка в кадастралната карта, явна фактическа грешка за териториите, които са извън урбанизирана територия. Тоест, в картата на възстановената собственост и сега по силата на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи понятия „непълнота” и „грешка” няма и не може да има, защото там говорим за явна фактическа грешка.
Тези две неща сега в законопроекта ясно са разграничени и за тяхното премахване в кадастралната карта е даден процес административен.
Защитата на собствеността не се променя като процес в двете части на територията на страната – урбанизирана и извън урбанизирана, запазени са механизмите, които досега правно-технически са съществували и не се бъркат. Няма да бъдат чистени по реда на непълнота и грешка, а по реда на отстраняване на ясна фактическа грешка за неурбанизирана територия. Той си е същият, какъвто е в момента.
Лазаринка Стоичкова:
Извинявам се, ако не съм се изразила подобаващо. Идеята е, че взимайки картата на възстановената собственост ще започнем да чистим грешките, които са налични в нея.
Емилия Ангелова:
Само искам да вметна, понеже е важно, че всъщност досега за териториите, които са с одобрена кадастрална карта и имат урбанизирана и извън урбанизирана територия механизъм за чистене на явна фактическа грешка няма. А сега такъв се създава. Тоест, в този смисъл сигурността се гарантира. Тоест, сега непълнота и грешка в неурбанизирана територия не можеше да бъде отстранявана, а сега ще има механизъм за отстраняване на явна фактическа грешка и собственици на земеделски земи, които имат грешка в картата на възстановената собственост, което е станало кадастрална карта, ще могат да бъдат обезщетявани по 10б. Защото досега такъв текст в Закона за кадастъра и имотния регистър нямаше и когато картата на възстановената собственост станеше кадастрална карта, хората не можеха да отидат на обезщетение.
Лазаринка Стоичкова:
Няма защо да товарим гражданите със съдебни процедури.
Валя Гигова:
Защото не можете да създадете необжалваемост на административен акт за граждани.
Лазаринка Стоичкова:
Ако ми позволите, уважаеми г-н Председател, тъй като диалогът става малко неподходящ.
Предс. Данаил Кирилов:
Оставихме ви в нарушение на правилника да си говорите в диалогов режим. В кои комисии е гледан законопроектът?
Лазаринка Стоичкова:
В Комисията по земеделието и храните и в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Предс. Данаил Кирилов:
Преди да закрия дебатите и да пристъпим към гласуване, подчертавам, че макар и да сме на първо четене има изключително остра нужда към този законопроект да се получат становища на Върховния касационен съд, на Съюза на съдиите по вписванията, на Камарата на нотариусите, на Националното сдружение на общините. (Съгласувано е.) Съгласувано, но ние не го виждаме, а това ще е сериозен проблем между първо и второ четене. И по тази причина, аз ще помоля, макар да не сме водеща комисия, да изпратим искане за становище от тези институции.
Пропуснахме в списъка за становища да включим Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията.
Тези становища ще ги поискаме, за да ги предоставим на водещата комисия.
Лазаринка Стоичкова:
Г-н Председател, може ли да попитам. Ако Министерството на правосъдието си оттеглят частта „Имотен регистър”, тогава ще може ли в частта „Кадастър” да се мине по стандартната процедура.
Предс. Данаил Кирилов:
Въпросът процедурно за законодателната процедура е несъстоятелен. Тоест, тук няма как да става изтегляне на част от законопроекта. При това тук не сте вносители едно или друго министерство, тук вносител е Министерският съвет. Оттеглянето може да стане само с решение на Министерски съвет, ако говорим за оттегляне.
Другият въпрос е да бъдете толкова убедителни в аргументацията, че да ме убедите, че трябва да отхвърлим части. В смисъл нямаме такъв прецедент досега да искаме становища, но да не отлагаме. Като искаме становища, отлагаме. Но не сме водеща комисия. И пак подчертавам, тези становища ги искаме главно с надеждата те да ползват водещата комисия, защото предстои второ четене. Тези становища са полезни за второ четене. И без значение коя е водещата комисия, има 240 народни представители, всеки един от които има становище. И в случая с молба за спешно становище, т.е. да намерим изказ, в който се казва, че иде ред за спешност.
Закривам дебатите. Подлагам на гласуване.
Който е „за” да приемем на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 602-01-12, внесен от Министерски съвет на 25.03.2016 г., моля да гласува „за”. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. 7 на 4 – приема се. Успех в дебатите по-нататък.
По трета точка - Представяне на проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон от Министерството на правосъдието.
Колеги, това не е законопроект, който е внесен от Министерски съвет и по съответния ред разпределен. Това е предварително обсъждане на проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, който ще ни бъде представен от г-жа Вергиния Мичева, заместник-министър на правосъдието, г-жа Валя Гигова, адвокат и г-н Александър Петров.
С това приключваме заседанието на комисията. Благодаря ви.

Председател:
Данаил Кирилов