Стенограма от заседание на Комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 69

Днес, 17.05.2016 г., вторник, от 13:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Администрацията на Президента – Петя Тянкова, секретар по правни въпроси на Президента на Република България; от Министерството на външните работи – Иларион Иларионов, съветник на министъра на външните работи и Ана Николова, старши юрисконсулт в дирекция „Правна”; от Инициативен комитет „Гласувай без граници” – Ивайло Мирчев, Антон Ангелов и Йордан Златев; от Института за изследване на публичната среда – Антоанета Цонева; Граждани, ангажирани с проблемите на българите в чужбина – Десислава Христова, Силвия Атипова и Галя Стоянова; от Движение „Експерти на гражданското общество” – Илия Бачев.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Добър ден, колеги. 11 члена на Комисия по правни въпроси са тук от общо 19. Имаме кворум. Можем да започнем, въпреки че умишлено гледам да забавя старта, ако може някои колеги, които все още не са успели да стигнат до тук, да имат възможност да участват. Много колеги пътуват.
Има ли възражение да открием заседанието на правна комисия? Няма. Откривам заседанието със следното предложение за дневен ред:
1. Обсъждане на Указ № 127 от 09.05.2016 г. на Президента на Република България, постъпил на 10.05.2016 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 28 април 2016 г. и мотивите към указа.
Имате възможност за становища, мнения и предложения по отношение на дневния ред. Няма. Подлагам на гласуване дневния ред. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против и въздържали се няма. Дневният ред е приет.
Гости по точка единствена от днешния дневен ред са: от Администрацията на Президента – г-жа Петя Тянкова, секретар по правни въпроси на Президента на Република България; от Министерството на външните работи – г-н Иларион Иларионов, съветник на министъра на външните работи и г-жа Ана Николова, старши юрисконсулт в дирекция „Правна”; от Инициативен комитет „Гласувай без граници” – г-н Ивайло Мирчев, г-н Антон Ангелов и г-н Йордан Златев; от Института за изследване на публичната среда – г-жа Антоанета Цонева; Граждани, ангажирани с проблемите на българите в чужбина –г-жа Десислава Христова, г-жа Силвия Атипова и г-жа Галя Стоянова; от Движение „Експерти на гражданското общество” – Илия Бачев.
Колеги, преди заседанието експертите на правна комисия бяха уведомени от г-жа Десислава Христова за желанието й да излъчва настоящото заседание в пряка интернет връзка по Skype. Давам възможността на г-жа Десислава Христова да обоснове това предложение.
Десислава Христова:
Добър ден на всички. Казвам се Десислава Христова. Това предложение е поради факта, че много от гражданите, които живеят в чужбина нямат възможност да присъстват по някакъв начин физически, но желанието им е да успеят да се включат в заседанието на комисията. Това беше нашата молба, за да могат да се включат по Skype.
Предс. Данаил Кирилов:
Приблизително колко българи в чужбина биха наблюдавали по вашия Skype акаунт.
Десислава Христова:
В момента 12. Другите 2.5 милиона предполагам, че ще наблюдават по телевизиите.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, имате думата по това предложение. Г-н Попов.
Филип Попов:
Аз принципно не възразявам. В крайна сметка заседанията на комисията са публични. В крайна сметка, а може и да бъркам, те се предават по интернет. Не знам на правна комисия дали се предават или не. Но, ако това няма да пречи на работата на комисията, не виждам проблем. Нека да гласуваме. Стига да не пречи на работата.
Предс. Данаил Кирилов:
Други становища, колеги?
Десислава Христова:
Ако се предава публично, моля да ми дадете линка, за да можа да включа хората, които искат да гледат на живо.


Предс. Данаил Кирилов:
Това заседание не се предава по интернет пряко чрез сайта на Народното събрание. Преките излъчвания са установени в правилника. Те обикновено са в случаите, в които се провеждат публични процедури. Тази зала не е оборудвана и няма техническа възможност за пряко излъчване по интернет. Но никой не е направил предложение досега. Аз уведомих Информационно обслужване на администрацията за вашето желание, но нямаме официално заявление, с което да се иска пряко излъчване по интернет сайта на Народното събрание.
Няма други изказвания по този въпрос. Който е съгласен да бъде допусната г-жа Десислава Христова да излъчва по Skype връзка части или фрагменти от това заседание, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против и въздържали се няма.
Не видях кой каза, че има проблем със звука. Проблем действително има в смисъл уредбата в залата не е толкова силна, че да надвика и преодолее шума. По тази причина призовавам към това да има нормална обстановка и заседанието да протече нормално и да няма излишен шум, излишно придвижване, за да може все пак да се чуваме.
Колеги, съгласно правилника трябва да представя пред вас мотивите на Президента, изложени в Указ № 127 от 09.05.2016 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
В мотивите на президента се сочи, че с приетите изменения и допълнения на Изборния кодекс не се допуска образуване на избирателни секции извън територията на дипломатическите и консулските представителства на Република България, освен в случаите, предвидени в чл. 14, ал. 2 и 3. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 не въвежда изрични ограничения за броя на секциите, които могат да бъдат разкрити на територията на дипломатическите и консулските представителства. Поради ограниченията на територията за разкриване на секции в определени случаи това неминуемо ще доведе, според него, до фактически ограничения за упражняване на активното избирателно право на гражданите. Законодателството на чуждата държава може да позволява откриването на секции извън дипломатическите и консулските представителства, но българската държава сама си поставя ограничение. Дипломатическите и консулските ни представителства не винаги дават възможност за откриване на достатъчен брой секции. Според президента няма законодателно решение как ще постъпят секционните избирателни комисии, ако в изборния ден се явят повече граждани, които не могат да упражнят правото си на вот.
Съгласно чл. 33 ал. 2 от Изборния кодекс избирател, който не е вписан в списъка на подалите заявление за гласуване, но има право да гласува (гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, съгласно чл. 42, ал. 1 от Конституцията), такъв избирател се дописва в списъка от секционната избирателна комисия след представяне на документ за самоличност и на декларация по образец, че отговаря на условията да избира.
Разпоредбата на чл. 14, ал. 2 предвижда в населени места в държавите членки на Европейския съюз, в които няма дипломатически и консулски представителства, да се разкриват толкова секции, колкото са необходими, при наличие на не по-малко от 100 избиратели, подали заявления. Когато броят на избирателите е повече от 500, ще се образуват толкова избирателни секции, колкото пъти числото 500 се съдържа в броя на избирателите съгласно чл. 15 от Изборния кодекс. (Това са избирателите, които са подали заявления.) Последната разпоредба няма да може да бъде приложена във всички случаи на чл. 14, ал. 1, както и по чл. 14, ал 3. С разпоредбата на чл. 14, ал. 3 се въвежда ограничение за образуване само на една избирателна секция в населени места с население над 1 млн. жители в държави, които не членуват в Европейския съюз и в които няма дипломатическо или консулско представителство.
Съгласно параграф 8, който преурежда условията и реда за образуване на секции в чужбина, не отговаря на чл. 6 от Конституцията на Република България, която ограничава активното избирателно право на български граждани, основано на личното им положение - населеното място на пребиваване в чужбина.
Конституционният съд на Република България в свое решение № 14 от 10 ноември 1992 г. по конституционно дело № 14 от 1992 г. е посочил, че равенството пред закона означава равнопоставеност на всички граждани пред закона и задължение за еднаквото им третиране от държавната власт. „Равенството на всички граждани пред закона е основен принцип на всяко демократично общество. В чл. 6, ал. 2 равенството на гражданите пред закона е формулирано като конституционен принцип, който стои в основата на гражданското общество и държавата. Той е основа за тълкуване и прилагане на Конституцията и за нормотворческата дейност.”
Ограничения при упражняване на отделни права на гражданите са допустими според Конституцията и практиката на Конституционния съд.
Президентът посочва, че ограниченията трябва да са обществено необходими и пропорционални, като приоритет следва да има запазване на принципа за равенство на всички граждани пред закона. Като гаранция за това Конституцията точно посочва социалните признаци, по които не се допуска различно третиране. Организирането и произвеждането на избори, в които участват българските граждани, има за цел да бъдат избрани държавни органи при спазване на принципите за всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. С ограничаването на възможността за разкриване на секции в чужбина не е зачетен принципът на равното избирателно право и то не може да бъде прието за пропорционално. Основен елемент на принципа за пропорционалността е изискването ограничението да е разумно и да не надвишава степента, необходима за постигането на съответната легитимна цел.
В сравнение с досегашните изисквания новите условия за откриване на избирателни секции извън страната са рестриктивни и не държат сметка за числеността на българската общност, а са поставени в зависимост от изпълнението на формални критерии. Те ще имат за последица създаване на пречки при упражняване на правото на глас, което не може да бъде подкрепено като краен ефект. Държавата трябва да създаде правила, които гарантират в максимална степен честността на изборите, като същевременно осигуряват оптимална възможност на българските граждани да упражняват правото си на глас.
Разбираемо е възможностите за упражняване на избирателното право на гражданите в страната и зад граница да са различни. В чужбина българската държава в зависимост от административните и финансовите възможности създава условия нашите сънародници да гласуват, но това не бива да става за сметка на неравното им третиране. С всяка изминала година се повишава избирателната активност в чужбина благодарение на усилията на държавните институции, които участват в организацията на изборите, и на българските общности. Отстъплението от постигнатото е необяснима и неприемливо.
С мотивите на указа можете подробно и изцяло да се запознаете, както на страницата на Президента, така и на страницата на Народното събрание.
Г-жо Правен съветник на президента, ако смятате, че искате да добавите нещо към мотивите, имате възможност за това.
Петя Тянкова:
Благодаря. Аз ще бъда съвсем кратка.
Държавата трябва да гарантира честността на изборите и свободното формиране и изразяване на воля, както в страната, така и в чужбина. Въпросът е, че когато тя създава правила за тези, които искат да гласуват в чужбина, тя трябва да ги поставя при равни условия. И ако по някаква причина държавата преследва обществено оправдана цел, то тези ограничения следва да са пропорционални. В случая така формулираните правни норми не показват и не дават критерии всъщност коя е обществено оправданата цел, която се преследва и не считаме, че са пропорционални по простата причина, както Вие вече изчетохте мотивите, че се вземат съвсем формални критерии, които, според нас, недопринасят за това изборите да бъдат честни и свободно да се формира волята, в смисъл не виждаме постигане на тази цел чрез въведените ограничения.Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-жо Тянкова.
Колеги, пристъпваме към обсъждане. Г-н Попов за изказване. Преди това г-н Славов за процедура.
Петър Славов:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости,
Искам преди да започнем, може би Вие, г-н Председател, да направите едно кратко разяснение на процедурата как точно ще процедираме не толкова за народните представители, колкото за гостите и всички хора, които ни гледат вероятно и онлайн.
Аз чета така формулирана точката в дневния ред като обсъждане на указа. Това предполага ли, че ние ще гласуваме по самия указ или предполага, че гласуването ще бъде в друг ден. Това е едното, което ми се иска да изясним.
И другото важно нещо, което ми се струва, че трябва да изясним, самата процедура на гласуване на президентско вето. С две думи казано това, че в момента самите текстове не можем да ги редактираме, можем да уважим ветото или да го отхвърлим. Но промени по така приетите вече текстове не можем да правим на този етап. Това може да се прави едва на последваш етап, ако съответното вето бъде уважено и тогава текстовете ще бъдат разгледани в Правна комисия на друго заседание и ще могат да се правят и съответните предложения, промени и т.н.
И другото важно нещо, което се сещам и което също мисля, че трябва да бъде казано, че всъщност се гласува в подкрепа или не на текстовете, които са ни върнати. Тоест, в момента един народен представител, гласувайки, гласът „за”, означава, че подкрепя върнатия текст, т.е. той гласува против ветото. И обратното, гласът „против” или „въздържал се” значи че подкрепя ветото. Поне това е моето разбиране.
Ако колегите с повече парламентарен опит искат нещо да добавят по процедурата, ще бъда благодарен.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Славов, който по повод на процедурата всъщност направи в голяма степен опит да обясни правилника, включително и парламентарната практика до сега.
Ще представя, защото има значение за гостите, процедурните правила. Ще представя накратко чл. 83 от правилника, който казва:
„Чл. 83. (1) Председателят съобщава на първото заседание на Народното събрание за постъпването на указ на президента по чл. 101 от Конституцията, с който приет от Народното събрание закон се връща за ново обсъждане.
(2) В тридневен срок от постъпването председателят на Народното събрание възлага на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.”
Тук правя уточнението, че задължението на водещата комисия в случая Правна комисия е да докладваме на пленарна зала на народните представители за указа. Както забелязахте и това обсъждане започна с доклад на мотивите на президента.
„(3) Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъпването на указа.
(4) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
(5) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти.”
Тук уточнявам, за колегите стана ясно, но не знам дали за гостите стана ясно, с указа на президента се връща не целия законопроект за изменение и допълнение, а се връща конкретна разпоредба и свързаните с нея разпоредби. Иде реч за чл. 14 и свързаните с него четири норми.
„(6) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 81, като се гласуват само оспорените и свързаните с тях текстове.”
Съобразно тези норми в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се установява и рамката, която се потвърждава и от досегашната парламентарна практика.
В гласуването в правна комисия ние трябва да подложим на гласуване оспорените разпоредби. Тоест, гласуваме „за” или „против” оспорените от президента разпоредби, т.е. „за” или „против” чл. 14.
Изискването за гласуване за пленарна зала е текстовете да получат подкрепа от мнозинство повече от половината от всички народни представители, т.е. да получат минимално 121 гласа в пленарна зала.
Аз ще ви предложа, макар правна комисия да не представлява пленарния състав, да следваме това правило, макар и да не може от резултата от гласуването да се направи еднозначен извод по отношение на важното следващо гласуване, единственото което е относимо, това което е в пленарна зала.
Мисля повече разяснения да не давам.
По реда на заявленията първи оратор е г-н Филип Попов и след това г-н Хамид Хамид.
Филип Попов:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Уважаеми гости, уважаеми народни представители,
Аз първо искам да благодаря на тези неправителствени организации и на хората живеещи в чужбина за тяхната остра реакция, такава каквато бе и нашата в пленарна зала, пък и тук на правна комисия по отношение на този закон.
Аз ще ви цитирам чл. 101 от Конституцията на Република България, ал. 1, в която ясно е записано:
„(1) В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона (а не чл. 14.) в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано.
(2) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.”
В тази връзка аз считам, че връщането (ветото) независимо, че в мотивите е описан чл. 14, тук се касае за връщане на целия закон.
Ние, както в пленарна зала, така и тук на правна комисия, ще повторим нашето гласуване, аз лично ще го повторя и то ще бъде против този закон. Защото освен чл. 14, който е откровено дискриминационен по отношение на българите, живеещи в чужбина, поставяйки ги в зависимост от това къде живеят – дали в Анкара или в Брюксел и дали живеят в градове с над или под 1 милион души, има и други противоконституционни текстове. Това е въвеждането на задължителното гласуване. Давам го като пример. Има и други проблематични текстове.
Натоварването на Централната избирателна комисия с несвойствени за нея задължения при липсата на капацитет финансов и кадрови от нейна страна да организира едни прозрачни и нормално произвеждане на каквито и да е видове избори. В този кодекс вие я натоварихте с такива задължения и ги отнехте от изпълнителната власт, а тя не е част от изпълнителната власт.
По отношение на избирателните списъци. Записахте в този кодекс, че на практика избирателните списъци ще останат непокътнати, т.е. мъртвите души няма да могат да бъдат изчистени, защото право да иска промяна в този избирателен списък има само засегнатото лице. И ние го казахме и в пленарна зала, това е като да чакаш от мъртвец писмо в буквалния смисъл, което ми се струва недопустимо.
Мисля, че целият закон търпи ревизия. Той е абсолютно негоден за обществена употреба. Отговорност за това носят коалиционните партньори. Лично г-н Премиерът, който няколкократно идва в Народното събрание и след тези хиляди совалки резултатът е този закон.
По отношение на ветото на г-н Президента, аз мисля, че то ще има добри обществени последици. То е полезно. Но, ако трябваше да отговоря на мотивите, които са записани във ветото, не трябваше да бъде упоменат само и единствено чл. 14, а и други разпоредби, част от които аз цитирах, в този Изборен кодекс.
За това, уважаеми г-н Председател, мисля, че процедурата, която Вие описахте, че ще се гласува „за” или „против” ветото – „за” или „против” чл. 14, е неправилна. Отново ще се разглежда целият законопроект „за” или „против” законопроекта, а не „за” или „против” ветото.
В този смисъл, пак повтарям, аз няма да подкрепя този законопроект така, както той беше гласуван на първо и второ четене в пленарна зала.
Освен това, ветото на президента не предполага извършване на практика, както Вие споменахте, ако това се случи, на практика извършване на второ четене само на тази норма – на чл. 14. Мисля, че сега действащата норма, в момента (не тази, която променихте), тя беше плод на редица консултации с неправителствени организации, с обществения сектор, с широк кръг от общественици и тя по категоричен и по-добър начин защитава правата на всички българи.
Мога да ви цитирам и тъй като предвидените промени са в нарушение на чл. 26, ал. 1 от Конституцията, според който „Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.” Не могат да бъдат разделени и достъпът им до изразяване на правото си на глас да бъде ограничен законодателно. Действително никога на практика няма да има възможност за равен достъп на всички българи, но е недопустимо законодателно да се ограничава този достъп на всеки един българин да упражни правото си на глас.
В тази връзка е моето изказване. В тази връзка аз ще гласувам против закона така, както беше приет от Народното събрание. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Умишлено не ви прекъснах, макар да разширихте Вашето изказване изцяло по отношение на нормативния акт. Няма да повтарям разпоредбите на правилника, които прочетох. Моля, обаче, ако имате съмнение в тях, погледнете ги отново и преценете и съобразете процедурните правила.
По отношение на разширяването на анализа и включването на чисто пропагандни тези и елементи, позволявам си да ви направя реплика, за да имате възможност и за дуплика, Вие, за съжаление, не участвахте и явно бяхте препятстван да участвате и в работната група и в дебатите на комисията при второ четене.
Но да припомня, че, първо концепцията за ЦИК беше това да е независим професионален орган. Тази концепция е заложена в миналия парламент в Изборния кодекс, която концепция ние решихме да следваме и с оглед изявеното становище от Министерски съвет и липсата на противопоставяне от ЦИК, повтарям няколко пъти липсата на противопоставяне от страна на ЦИК, беше приета настоящата редакция на чл. 18, но тя, пак казвам, не е предмет на коментар.
Други реплики към г-н Попов. Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Уважаеми колега Попов, аз не съм съгласен с Вашето изказване и то в частта как следва да се чете и да се тълкува това, което имаме внесено като вето и като мотиви за неговото разглеждане. Тук имаме представител на Президентството, ако този представител заяви официално за протокола, че в този документ, освен ако вие не разполагате с някакъв друг екземпляр, който на мен не ми е известен и не е раздаден на останалите членове на правна комисия, никъде не видят да се връща за ново обсъждане целият законопроект. Ако Президентът не е съгласен с целия законопроект, щеше да го напише. Като четем това, което е написано, целият законопроект не се оспорва. Оспорват се определени конкретни текстове и има конкретни мотиви, които са по отношение на тези текстове.
Така че ще ми е много любопитно да чуя от Президентството дали споделят едно такова тълкуване.
Митхат Метин:
Процедура или реплика е това?
Христиан Митев:
Реплика на г-н Попов. Не е процедура. Колегите прекъсват изказващия се, правят се на председател. Г-н Попов се изказа толкова обхватно и широко по целия закон при положение, че имаме конкретни текстове, които гледаме.
Предс. Данаил Кирилов:
Ясно е, че, аргументирайки собствената позиция, г-н Митев отправя и въпроси към г-жа Тянкова, правен съветник на Президента. Ако тя прецени, ще има възможност да вземе становище по този въпрос.
Други реплики към г-н Попов? Няма други реплики. Г-н Попов, заповядайте, за дуплика.
Филип Попов:
Уважаеми г-н Председател, аз мисля, че сме 2016 г., а не 1941-1943 г., за да говорим за пропаганда. Не сравнявайте политическата позиция и припомнянето на това кой носи отговорност за тази каша с пропаганда. Ние сме преди всичко политици и трябва да заявим ясно нашите позиции.
По отношение на моето участие в работна група. Аз не съм взел участие в работна група, но съм взимал участие в правна комисия. За съжаление преценихме, че дори нашето участие и въпреки нашите предложения, от които почти нито едно не беше прието, и нашите предупреждения до какво ще доведат тези текстове, вие не взехте предвид. Затова се намираме и в тази ситуация тук сега с ветото.
По отношение на втора реплика. Колега, прочетете си Конституцията. Представителят на Президента мисля, че не е оправомощен, а и няма тези правомощия по Конституция да ви отговори на въпроса какво е имал предвид Президентът. И независимо от това какво е имал предвид президента, преди президента и преди всички нас има един закон, който е основен и се казва Конституция на Република България. Ние трябва да го спазваме.
Освен това, аз ви предупредих и по отношение на референдума. Ние сме дали клетва, всеки един от нас, да спазваме Конституцията и законите на страната. Нека да се ръководим от Конституцията. Не искайте тълкуване от представителя на президента по отношение на текстове, които касаят в крайна сметка Народното събрание. Имаме си правилник, който трябва да отговаря на Конституцията и имаме Конституция. Ние се ръководим от тях, а не от едно или друго тълкуване. По отношение тълкуването на Конституцията знаете кой е органът, който може да тълкува и в каква насока Конституцията.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Попов. Процедура на г-н Димитров.
Емил Димитров:
Да разбирам ли, че след като представителят на Президентството няма право да говори, да тълкува и да обяснява, всъщност ние няма да има какво да разглеждаме. Единият вариант е, че трябва да се покани Президентът да дойде да обясни какво точно е имал предвид, защото и аз имам въпроси, които бих искал да задам.
Другият въпрос е, че няма смисъл да го разискваме, след като не можем да правим промяна в текстовете, нито можем да задаваме въпроси. Аз лично имам конкретно по текста на Президента въпроси и се оказва, че няма към кой да ги задам. Да го направя или не?
Предс Данаил Кирилов:
Колеги, призовавам под формата на процедура да не пародираме едни или други аргументи. Всички разполагате и знаете текста на чл. 101 от Конституцията. Всички знаете разпоредбите на чл. 83 от правилника. Мисля, че не е необходимо да продължаваме този дебат.
Обръщам вниманието ви, че е добре да се фокусираме към конкретните тези и аргументи, които е изложил Президентът в мотивите си. Пак казвам, ако г-жа Тянкова има желание да отговори, ще и дам възможност. Има желание. Заповядайте.
Петя Тянкова:
Аз само искам да кажа, че наистина текстът на Конституцията е кратък, но все пак има парламентарна практика и има кога един законопроект се оспорва по принцип и кога се оспорват отделни текстове.
Законопроектът не е оспорен по принцип, защото Президентът в самите мотиви изтъква неговия позитив за това, че с този законопроект се въвежда електронното дистанционно гласуване, което той винаги е подкрепял. В случая са оспорени конкретните текстове и свързаните с тях.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Тянкова. Г-н Хамид напусна заседанието за момент. Но г-н Метин иска да встъпи в неговото заявление за изказване. Заповядайте.
Митхат Метин:
Благодаря, г-н Председател.
Ние от Движение за права и свободи предупреждавахме и на работни групи, и на заседания на правна комисия, а също и в зала, че с този кодекс се приемат определено противоконституционни текстове и в този смисъл предупредихме, че и ветото е бъдещо сигурно събитие, както и конституционната процедура пред Конституционния съд. Заради това ние ще гласуваме против този законопроект и ще поддържаме позицията такава, каквато поддържахме на първо и на второ четене.
Съжалявам, че Президентът не е включил в обхвата на ветото си други текстове и посещението му във Ватикана така закъсня, тъй като той каза, че Папата се е обърнал към него и е казал, че „държавата трябва да се обърне към всеки един избирател, и към малкия човек.” Искам да се обърна към всички тук с оглед това, че ние приехме едни текстове, с които Движението за права и свободи много настояваше да не се приемат – за майчиния език. Сега ние не можем да се обръщаме към близо 1 милион избиратели, които говорят друг език, освен официалния български език и в този смисъл аз мисля, че Президентът трябваше да включи в обхвата на ветото и много други текстове от закона. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Метин. Трети оратор, г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, ще се постарая да бъда стегнат и по същество, защото ми се струва, че досега изказванията бяха доста политически и доста общо по Изборния кодекс и по неща, които явно на колегите не им харесват, но не и по конкретните върнати текстове и по конкретната процедура, която трябва да спазваме в момента.
На първо място бих поставил въпроса имаме ли проблем с тези четири параграфа и с това, което с тях се въвежда, като ограничение за нашите сънародници в чужбина и то, за съжаление, анблок или квази анблок практически за целия свят. За мен поне проблем има. Проблемът не е от вчера. Мисля, че проблемът всички го познаваме и важният въпрос всъщност тук е искаме ли да решим този проблем или искаме да си играем на политика и партиите така да се каже „да помпат мускули” донякъде. За съжаление, обаче, това помпане на мускули се отразява, както виждаме на права на наши сънародници в чужбина, което, за мен поне, не е допустимо.
Пътят, който аз виждам за решаване на проблема в случая е да търсим решение, подкрепяйки президентското вето, при последващо разглеждане на текстовете в последващата процедура за тяхната промяна в посока да се насърчи свободният вот на нашите сънародници в чужбина, т.е. неконтролирания свободен вот, той да става се повече и повече във времето, включително и чрез дистанционно електронно гласуване и други способи и по този начин относителният дял на контролирания вот, който за съжаление в момента е доста висок, и който всички ни притеснява, все повече да намалява и полека лека дай Боже един ден да стане безинтересен, включително и за тези, които го организират, просто заради неговата нищожност спрямо общия голям брой гласували хора. Това за мен е правилният път и това е, струва ми се, демократичният път за решаване на този проблем. Ясно ми е, че това не може да стане веднага и от една година за следващата. Вероятно ще трябват доста години, но всички знаем, че демокрацията не е лесно упражнение.
По конкретните текстове аз лично ще гласувам въздържал се, т.е. ще подкрепя президентското вето, гласувайки „въздържал се” и няма да подкрепя върнатите текстове. Няма да ги подкрепя с гласуване „въздържал се”, а не „против”, както тук заявиха от ляво, по простата причина, че тяхната позиция – позицията на БСП, а и за съжаление позицията на ДПС, ми се струват доста лицемерни. През годините те много добре го знаят този проблем, бих казал, че част от тях дори активно са участвали в създаването му, и сега да се правят, че едва ли не от вчера ни пада на главите и ние сме виновни – хората гласували този Изборен кодекс, е най-малкото некоректно. Струва ми се, че те носят сериозна отговорност пред обществото за поведението си през годините, за неглижирането на този проблем с контролирания вот и с купения вот и с изборните машинации въобще зад граница и резултатите, които една партия очевидно през годините е ползвала и то облаги в големи размери.
Иначе за силата на вота на нашите сънародници в чужбина, мисля, че едва ли можем да ви убеждаваме, особено след последната Евровизия, когато видяхте какво значи да се мобилизира тази българска общност и да даде един свободен и демократичен вот в подкрепа на нашия представител, който благодарение на това стана четвърти, а можеше и по-напред да отиде. Но това измества темата. С това завършвам.
Ще гласувам „въздържал се” по съвест. Нямаме политическо решение на Реформаторския блок, така че предполагам, че колегата Делчев за себе си ще каже допълнително каквото има да казва.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Реплики заявиха г-н Филип Попов, първата реплика, г-н Митхат Метин – втора реплика. Не разбрах г-н Димитров дали иска трета реплика.
Емил Димитров:
Аз съм дошъл за ветото на Президента и да чуя неговите мотиви. Предизборната кампания не ме касае. Дошъл съм да оценя ветото на президента и ако мога да задам въпроси по отношение на тези мотиви. Нищо друго не искам.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз Ви благодаря за вашата системна работа да връщате дебата към неговия предмет, за това не ви й прекъснах.
Г-н Филип Попов първа реплика.
Филип Попов:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Слушайки изказването на г-н Славов се сетих за една мъдрост „Гузен негонен бяга.”
Уважаеми г-н Славов, настоящият действащият в момента закон Изборен кодекс беше съставен 2013 г. и текстовете, които са в него, специално чл. 14 мисля, че са доста либерални. Аз го споменах и в моето изказване, те са плод на обсъждане с редица неправителствени организации, включително и такива, представляващи диаспора – нашите сънародници, които живеят в чужбина, с експерти. Вие, обаче, под благовиден претекст, че ще направите изборния процес по-прозрачен, по-либерален, всъщност въведохте такива ограничения. За това ви казах с вашите коалиционни партньори. Очевидно, че Вие, следвайки логиката на вашето изказване, явно сте „за” задължителното гласуване, въпреки че не знам как сте гласували в пленарна зала. И не се занимавайте, моля ви се, с позицията на БСП. Тя е била ясна и категорична винаги, както и сега. Гледайте си с „Домсъвета” вашия блок.
Предс. Данаил Кирилов:
Колега Попов, провокативно се изказвате. Приключихте ли с репликата?
Филип Попов:
Да. Само да обявя. Аз заявих моето становище, моето мнение по отношение на гласуването – против този закон сме, защото той вече е закон съгласно нашата Конституция, въпреки че не е влязъл в сила. Мисля, че тук защитаваме обществения интерес. Заявих начина на своето гласуване, своята позиция. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Метин.
Митхат Метин:
За да не губя времето на комисията, ще бъда изключително кратък, дори нямах намерение да правя и реплика, но съм провокиран от колегата Славов в изказването му за системните партии Движение за права и свободи и БСП по отношение на тяхното политическо лицемерие.
Няма лицемерие, г-н Славов. Ние работим системно, ние сме си при хората, ние сме си при нашите гласоподаватели. Ние знаем техните проблеми и се опитваме да ги разрешаваме. Но когато отваряте скобата за лицемерието, ви моля да отворите в тази част тогава и за политическа партия ГЕРБ. Защо? Защото миналата седмица излязоха просторни анализи и се каза, че вотът от чужбина отива не само за Движение за права и свободи, които взимат средно около 5 мандата от задграничния вот, но и за ГЕРБ, които взимат средно 4 мандата от задграничния вот. И в този смисъл каква машинация е имало, примерно, в еди-коя си секция в Мадрид – 4000 гласа, където 100% - всичките гласове отиват за ГЕРБ. Много ви се моля, когато правите политически изказвания под формата на юридически, да бъдете коректен към комисията и ги правете в частта им като политически изказвания. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Метин. Няма други реплики? Няма. Дуплика за г-н Славов.
Петър Славов:
Съвсем кратко, г-н Председател.
Благодаря на г-н Попов за направената реплика. Той самият каза ,че тези добри неща, които е имало в чл. 14 в Изборния кодекс, приет по времето на предишния мандат всъщност бяха по предложение на гражданските организации и то извоювани с години наред усилия, убеждаване, ходене по мъките и т.н. Практически вие нищо особено не направихте, освен да чуете гласа на гражданите, г-н Попов. Заслугата не е толкова ваша. По-скоро аз мисля, че е тяхна.
А що се касае до „Домсъвета” всеки блок има проблеми в домсъвета, знаете, но важното е партийната каса да е там, ако мога да ви върна репликата, а не да изчезне, че тогава става лошо.
На г-н Метин също благодаря за репликата. Г-н Метин, Вие на практика казахте това, което аз казах, но по друг начин. Веднага започнахте с партийните сметки – кой колко гласове е получил от чужбина. Каква щета коя партия ще получи, ако това гласуване бъде ограничено. Аз ви предлагам да не мислим така партийно. Дайте да мислим граждански, от позицията на гражданина, който не се вълнува толкова. Тази година може да гласува за една партия. Другата година може да гласува за друга, но да не мислим как да му ограничим възможността да гласува въобще или пък някой да го изгласува тайничко, както знаете, че се случва на много места в този изборен хаос, който сме виждали, включително този изборен хаос беше описан и в решение на Конституционния съд. Знаем как се гласува за по 10 секунди в изборна секция и как практически е невъзможно реално да се осъществи такова гласуване, освен манипулирано. Мисля, че проблемите всички ги знаем. Няма да ви връщам към ранните години на демокрацията с автобусите и всички тези неща, но това е част от проблема и наистина аз ви предлагам да мислим как да го решим, а не как допълнително да го нагнетяваме и да създаваме напрежение. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Преди да дам думата за следващо изказване, колеги, моля наистина за тишина. Моля да изключите телефони и други дивайси и съоръжения. Действително трудно се чува.
Няма следващ записал се за изказване. Каня Ви, г-н Димитров, за изказване.
Емил Димитров:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Както разбрахме, ние не можем да променяме текст, не сме се и опитвали, а днес правим обсъждане. Поне така пише в дневния ред. Този текст, който го има пред нас, той ще бъде раздаден и на всички колеги. Въз основа на него и на създаденото си мнение, становище, предложения те ще извършат своето гласуване. Но аз трябва, когато отида в нашата парламентарна група да разясня какво се е случило тук и също да разясня не коя политическа сила какви предизборни кампании прави, а какво е мнението на президента по дадени въпроси.
В тази връзка аз ще прочета 4 изречения от неговите мотиви:
„Подобна норма не отчита спецификата на българските общности зад граница и не гарантира равна възможност на тези наши сънародници да упражнят активното си избирателно право.”
Друго изречение:
„В сравнение с досегашните изисквания новите условия за откриване на избирателни секции извън страната са рестриктивни и не държат сметка за числеността на българската общност, а са поставени в зависимост от изпълнението на формални критерии.”
„Държавата трябва да създаде правила, които гарантират в максимална степен честността на изборите, като същевременно осигуряват оптимална възможност на българските граждани да упражняват правото си на глас.”
И това не бива да става за сметка на неравното им третиране.
В тази връзка аз много бих искал да знам какво мисли Президентът, защото аз съм много съгласен с всичко това, което казва. Някои спомена, че и Папата е казал, че всеки един избирател, малкият човек и т.н.
Какво правим с представителите на академичната общност, които са в Антарктика – Христо Пимпирев и целия авторски колектив, които са едни много известни български граждани и които прославят Родината навсякъде, завоюват нови научни територии и представляват и нас. Ако трябва да мислим и за тях, защото не е редно да са неравно поставени, още отсега трябва да изпратим хора там, защото лятото се лети. Какво правим със студентите в Аляска, във Финландия, които работят там. Тези наши деца са отишли там да изкарат по някой лев, да научат език, да се адаптират в тази общност, но те не трябва да бъдат лишавани от правото им на глас. Уверен съм, че Президентът мисли и за тях, защото няма как да не мисли.
Какво правим за лицата, които се намират на кораби и самолети, които са под чужд флаг, включително 12-милната зона, която е в България и те се намират в тази зона, или в някоя друга - 200-милната икономическа зона. Това е важно. Там могат да се намират стотици хиляди хора. Ние не знаем, но трябва да го предвидим.
И разбира се, съвсем скорошен случай – 90 души се намират постоянно пребиваващи на остров Пукет, на Малдивските острови, на различни острови са, но ние трябва да им дадем възможност. (Ръкопляскания.). И понеже тук някой каза, че сме много модерни, трябва да мислим и за тях.
Предс. Данаил Кирилов:
Без реакции.
Емил Димитров:
И 1962 г. излетя космически кораб и ако се окаже, че имаме космонавт в чужбина с български произход, как ще направим и там ситуацията, за да може и той да гласува.
Или да ми каже мнението, щом е за всички, как да бъде за всички, защото иначе, криейки се зад едни мотиви, всъщност ние на едни разрешаваме, на други неразрешаваме, правим се на добри, но не решаваме въпроса на всички.
Тъй като аз ще трябва да докладвам какво точно е мнението му, може да ми отговорите. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Колеги, имате възможност за реплики към изказването на г-н Димитров.
Г-н Димитров уточнява, че всъщност в изказването си е поставил въпроси, които са конкретни а не риторически. Ако г-жа Тянкова желае да вземе становище? Не желае г-жа Тянкова. И аз не мога да докладвам на г-н Димитров какво да докладва пред парламентарната си група.
Една реплика на г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Димитров, никого и от нищо не лишаваме. Създаваме дистанционно електронно гласуване. Съвсем скоро се надяваме да влезе в сила, така че и на Луната и на Марс, стига да има интернет човека, ще може да гласува по този начин. Бъдете спокоен. Просто помагайте по-бързо да го реализираме и проблемът ще се реши. До тогава действително ще има някакъв преходен период, в който вероятно единични случаи или частни случаи може би ще бъдат повече затруднени, но ако достатъчно рано започнат и изявят желание за образуване на секция, сигурно и те ще могат да я открият, стига да искат. Не е толкова трудно.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за репликата. Г-н Димитров има възможност за дуплика, ако желание.
Емил Димитров:
Тоест, да разбирам, че г-н Президентът накрая ще се чувства виновен, че до този момент не е въведено електронното гласуване. А може би някой друг в залата трябва да се чувства виновен, само не и вие. Недейте по този начин. Току-що един каза, че натоварваме комисията с твърде много очаквания, без да сме осигурили бюджет. Истината е, че сме осигурили и бюджет и възможност да се направи пробно това електронно гласуване и възможността да не бъде манипулиран вотът и фалшифициран, защото това също е основен проблем. Ако някой гласува и се окаже, че друг успява да му пренареди гласовете, или да ги подмени с други, защото правото на глас е право да стигне този глас до избирателната комисия така, както ти си го гласувал, да не е под принуда. Всички тези неща трябва да се решат.
Разбира се, изказването ми не е реформаторско много, но все пак е обективно. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Пожелавам ви скоро да имате възможност за такъв полет на мисълта, че да правите и реформаторски изказвания.
Други изказвания, колеги? Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
След гласуването на Изборния кодекс в зала и след като имаше доста полемики в обществото и в България и зад граница по отношение на приетите текстове, ние като народни представители нямаше как да не се замислим по какъв начин хората се чувстват засегнати и дали не можем да им отговорим по някакъв начин на техните искания, на желанието да имат по-широка възможност да упражнят изборните си права. Повечето хора тук в залата знаят, че се водиха няколко кръга преговори, на които се обсъждаше как текстът на Изборния кодекс да бъде изпипан така, че да се постигнат две цели: първата цел е българите зад граница, т.е. българите в чужбина с фокус върху Европейския съюз и държавите от Северна Америка и Южна Америка, където има големи български общности които гласуват, да могат по достатъчно либерален начин да упражнят правото си на глас, така че да не чувстват трудностите, които всеки един българин зад граница чувства, когато е на 1000 км. от най-близката секция, т.е. логистични, финансови и други трудности. Да направим така, че максимално много хора да могат да се включат в изборния процес и в същото време да отговорим на страховете на много хора, че по някакъв начин съседна нам държава може да се намесва във вътрешните работи. До този момент не сме стигнали до някакво такова решение, което да постигне и двете цели, които за мен и за много от колегите не са противоречащи си.
Поради тази причина ние няма как да гласуваме и да подкрепим текстове, които не дават достатъчна възможност на българите зад граница да гласуват, а в същото време няма постигнат компромисен вариант, който да решава правилно повдигнатите проблеми. Поради тази причина, докато няма общо решение на мнозинството, аз ще се въздържа на комисия и се надявам разговорите да продължат в конструктивен дух.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря ,г-н Делчев. Има ли реплики по отношение на изказването на г-н Делчев? Няма реплики.
Колеги, при това положение и тъй като евентуалният изход от гласуването има две посоки, ако (ще го каза описателно, за да се разбере по-лесно) не бъде подкрепено ветото на Президента, ние сме длъжни да изложим изрично мотиви за това. При това положение съм длъжен да ви представя възможните мотиви и аргументация в такава една посока. Пак казвам, това в случай, че не се подкрепи ветото, а се подкрепят текстовете, които бяха приети в пленарна зала.
Текстовете, които бяха приети в пленарна зала, не са текстовете, които бяха приети в Правна комисия. Текстовете в пленарна зала бяха плод на политическа реакция на парламентарно представените групи и с оглед на тази реакция има разлика между решението, което беше прието от Правна комисия по отношение на тези норми и окончателната, валидна обаче, воля на законодателния орган.
Излагам следните аргументи в защита на приетите текстове.
При приемането на чл. 14 от Изборния кодекс законодателят е следвал разбирането, че гласуването извън страната при национални избори е традиция, целяща да осигури на българските граждани в чужбина упражняването на активното им избирателно право. Още през 2011 г. е имало упрек, че тогава действащият Изборен кодекс е съдържал неравно третиране на българските граждани в чужбина в зависимост от местоживеенето им и Конституционният съд се е произнесъл, че няма неравно третиране, а само различна среда за образуване на избирателните секции извън страната. В този смисъл е Решение № 4 от 2011 г. на Конституционния съд. Доразвито е схващането, че тъй като гласуването се произвежда на територията на чужда държава, са необходими специални условия за образуването на избирателните секции. Взето е предвид и посоченото Решение на Конституционния съд, съгласно което „упражняването на избирателното право в чужбина, по дефиниция, протича при специфични условия, които се отразяват като различия в законовата уредба“. От обстоятелството, че гласоподаването се осъществява в чужда държава, произтичат и различия - предизборната кампания е отдалечена, в чуждата държава не се образуват отделни изборни райони, не се гласува за кандидатски листи и с преференции – при избори за народни представители.С разпоредбата на чл. 14 се продължава традицията, целяща да осигури и на българските граждани извън страната упражняването на активното им избирателно право въз основа, доколкото е възможно, на обективни критерии. Както е отбелязал и Конституционният съд, „различията са в разпоредби по организацията на изборния процес, които разпоредби са предназначени да гарантират спазването на чл. 26, ал. 1 от Конституцията - гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по Конституцията“.
Приетата нова редакция на чл. 14 не ограничава избирателните права, а определя ясни критерии за образуване на избирателните секции. В чл. 14, ал. 1 не се предвижда ограничение в броя на избирателните секции, които се образуват в дипломатическите и консулските представителства, за разлика от сега действащата уредба, където се изисква наличие на не по-малко от 20 избиратели, подали заявление, тъй като тези представителства са част от територията на страната.
Действащият режим също е създавал неравенства, докато приетият режим за гласуване в дипломатическите и консулските представителства е по-либерален. Такава е практиката и в другите държави-членки на Европейския съюз. Изборите, провеждани в дипломатическите и консулските представителства, не могат да бъдат равнопоставени с тези, провеждани в секции извън дипломатически и консулски представителства. В тях може да се гарантира спазването на изборните правила и правилното провеждане на изборния процес. В дипломатическите и консулските представителства държавата може да гарантира, че интересите на страната ни и нейната сигурност ще бъдат защитени, както и че няма чужди интереси и чужди държавни органи да повлияят на изборния резултат. Образуването на избирателните секции извън дипломатическите и консулските представителства е допуснато при определени условия – съобразно това дали държавата е членка на Европейския съюз. Самата Конституция вече е допуснала различно третиране на лица и упражняване на права въз основа на този признак (чл. 22).
В законодателствата на други държави съществуват забрани да се откриват секции извън територията на дипломатическите и консулските представителства на Република България. Ако до момента такива секции са откривани, това е ставало само със съгласието на приемащата страна и в нарушение на съответното законодателство. Приемащата държава може да откаже откриването на секции, което би довело до неравно третиране на нашите сънародници, живеещи извън територията на Република България. Това от своя страна ще доведе до фактическо ограничаване на активното избирателно право на българските граждани, живеещи или пребиваващи в тези страни и до благоприятстването на други наши сънародници, които пребивават в страни, където е разрешено откриването на секции. В избирателните секции извън дипломатическите и консулските представителства няма възможност държава да съблюдава дали е спазено свободното избирателно право на всеки избирател и до голяма степен трябва да разчита на конкретните условия и правила на съответните власти в съответната държава.
До 2001 г. българските граждани, живеещи постоянно или пребиваващи в чужбина, са се вписвали в избирателните списъци, изготвени само в дипломатическите представителства на Република България, ако заявят лично желанието си да участват в изборите и до отмяната на това законово положение гласуването не е смятано за дискриминационно и ограничаващо техните конституционни права.
По отношение на твърдението, че „няма законодателно решение как ще постъпят секционните избирателни комисии, ако в изборния ден се явят повече граждани, които не могат да упражнят правото си на вот“, следва да се отбележи, че то е имало своето основание при действащите текстове на Изборния кодекс, тъй като на произведените досега избори в чужбина е нямало предварително съставени списъци за гласуване и вписването на избирателите в списъците е ставало само в изборния ден. С този законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, обаче, се въвежда задължение за изготвянето на предварителни списъци за гласуване по чл. 31, ал. 1 от Изборния кодекс, което ще направи възможно да се прогнозира броят на избирателите и да няма масовото дописване в изборния ден.
По отношение на гласуването в чужбина е взета предвид практиката в другите държави-членки на Европейския съюз. Например в Австрия, Холандия, Обединеното кралство, Италия и Испания не се предвижда образуване на избирателни секции и съответно на секционни избирателни комисии в дипломатическите и консулските представителства, а се гласува по пощата или чрез пълномощник. Гражданите на Ирландия и Дания, пребиваващи в чужбина, не може да гласуват, освен в случаите, изчерпателно определени в закона - дипломати, военослужещи, лица, които се обучават или лекуват и други. В Швеция може да се гласува в дипломатическите и консулските представителства или по пощата. Във Франция и Хърватска гражданите може да гласуват в дипломатическите и консулските представителства на страната. В Словакия право да гласуват за народни представители имат само гражданите, които в деня на изборите се намират на територията на страната. Във всички държави, обаче, се изисква лицата да са вписани предварително в избирателни списъци.
Това беше единственото предложение по тези текстове на Правна комисия преди да влязат в пленарна зала. Това го съобщавам за сведение на колегите, за да формират свободно волята си.
Аз лично ще гласувам „въздържал се”.
Вярно е, че в рамките на последните две седмици бяха проведени множество разговори между представители на политическите партии, които са в управляващата коалиция. В тази връзка мога да заявя, че, ако е необходимо, и пленарното заседание на парламента изиска варианти на текстове, такива които да установяват други обективни критерии с равно действие, макар и в хипотеза на териториално разделение на държави от Европейския съюз и държави извън Европейския съюз, смятам че от правна страна текстовете са готови. По отношение на това доколко, кои от тях и каква политическа подкрепа имат, това е въпрос на политически изявления и позиции на парламентарно представените партии.
Аз приключих, ако няма други изказвания, ще дам думата на колегите от гражданските организации, но с молба за стегнати, кратки изказвания и изявления - по възможност не повече от 3 минути.
Заповядайте.
Десислава Христова:
Добър ден отново. Както знаете, се казвам Десислава Христова. Представлявам тук Инициативата „Искам да гласувам” на българи в чужбина, които в последния месец се организираха в най-различни начини и протести, за да защитят правото си на глас по начина, по който беше гарантирано в предишния Изборен кодекс.
Също така искам да кажа, че до скоро живях в Лондон – последните 4-5 години, и от 2011 г. съм участвала, както в организирането секционни избирателни комисии в Лондон, така и във Великобритания. Също съм участвала в една неформална група над 200 човека, които са организирали секции в последните 2-3 години в различни страни в света.
Това, което искам да кажа тук е, че особено когато говорим за избори в чужбина и това, което споделихте като опит в различните други държави, когато не предоставяте друга възможност, освен това, което приветстваме като електронно гласуване, няма как да се говори за равнопоставеност по начина по който в момента са гласувани текстовете. Не може да се създадат секции в едно консулство или посолство безкраен брой. Тоест, дори в едно голямо посолство, каквото е в Лондон, повече от 6 секции е много трудно да бъдат създадени. Да не говорим за консулства, където са под наем и едва ли и една секция може да бъде създадена.
Когато говорим за активна регистрацията подаването на заявление не може да бъде считано за активна регистрация. Активната регистрация е процес, при който избирателите не в рамките само на три седмици подават заявление, а по режима на активна регистрация.
Също така искам да кажа, че когато говорим за Изборен кодекс едва ли националната сигурност трябва да бъде водещ елемент, тъй като в случая конституционните права и гражданските права, според мен, имат по-висш порядък. Национална сигурност се гарантира по друг начин. Има различни служби, които могат да бъдат включени в целия този процес.
Допълнително ще кажа, че когато говорим за българската диаспора и за гласуването, особено извън Европейски съюз, там има сериозна липса на равнопоставеност. Тоест, не можем да определим разкриването на секции извън дипломатически и консулски представителства в едномилионни градове или по-скоро в населени места, без да се съобразим с начина, по който варират различните диаспори, примерно в Щатите или в Австралия. Отделно от това ,когато говорим за Европейски съюз, че може да се създадат, че няма никакви ограничения – този рефрен, който чувам през цялото време в последните седмици, това също не е така. Защото искам да знам, особено Вашето тълкуване, как точно ще тълкувате населено място, за да не стигнем до момента, който имахме Лондон 2013 г., когато аз 40 часа съм била член на секционна избирателна комисия, за да можем да обработим 2085 човека, които гласуваха в една секция в посолството в Лондон.
Тези митове, които се разпространяват в последните седмици и в този рефрен, в който се говори, че едва ли не режимът, който приехте в момента е много по-либерален, мисля, че с папките, които сме ви раздали тук като членове на комисията, също така в последната седмица изпратихме на всички депутати писмо с тези данни, които са направени в едни са направени в едни графики, за да бъдат абсолютно лесно видимо каква е еволюцията на гласуването в чужбина, особено след последните промени. Колко секции повече са открити и как в държави, като Великобритания и Щатите, увеличението на гласувалите е около 66%.
За това апелираме към народните представители и най-вече в частност към вас като правна комисия, да преразгледате това, което в момента обсъждате и наистина да обърнете внимание на това, което Президентът излага като мотиви в това частично вето. Също така тук искам да кажа, че приветстваме това, което Президентът направи и правният му екип и да напомня, че всъщност членовете, които са включени във ветото не са само чл. 14, а и свързаните с него от 11 до 13.
Допълнително от това, което всъщност беше одобрено от правната комисия и след това в пленарна зала не беше гласувано, беше МИР в чужбина. Защо е важен МИР в чужбина? Тук говорихме как точно се разпределят мандати и т.н. Изкривяването на мандатите, особено с гласовете от чужбина, и по начина по който се разпределя това, според мен е първо, абсолютно непрозрачно и второ, неравномерно поставено и неправилно и допълнително затруднява представителството и начина на гласуване на българите в чужбина, защото ги поставя в неравностойно положение от гледна точка на преференциите.
Аз искам да кажа, че не само Поли Генова ни подкрепя. Подкрепят ни изключително много други активни публични личности. Това, разбира се, в кръга на шегата, но това не означава, че по някакъв начин намалява нашата позиция и това, което ние искаме и защитаваме в последните години и в последните месеци много по-активно.
И за да завърша, защото усетих, че доста се разпрострях, тук въпросът е дали искаме да живеем в 19-ти или в 21 век и обсъждането на ветото трябва да бъде по различен начин. Особено текстовете, които се приеха в последния Изборен кодекс, първо беше изключително непрозрачно, второ, написани на коляно в последния момент и дори нашите най-ярки опоненти в лицето на Патриотичния фронт се съгласиха, че е можели този Изборен кодекс да бъде обсъден и приет по различен начин. С това смятам да завърша, за да можа да дам думата и на колегите до мен.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Вие не давате думата. Действително много се разпростряхте. Но две неща няма как да не кажа във връзка с Вашето изказване.
Ако тези материали, сте ги разпространили вие, по вашия въпрос възможно ли е, относимо ли е понятието национална сигурност при определяне на секциите извън страната, ще уточня следното. В дебатите ние сме били в непрекъсната връзка с вашия колега и нашия колега г-н Стефан Манов. В работата по отделни текстове в един от вариантите колегите от ВМРО бяха предложили понятия, близки до национална сигурност, включително и хипотеза на военен конфликт в чужда държава. Аналогично на това предложение, колегата Стефан Манов и виждам, че сте го разпространили това редакционно предложение, е предложил следната редакция:
„При сериозна заплаха за сигурността на гласоподавателите в районите на военни конфликти или за националната сигурност на страната, откриването на избирателни секции по ал. 1, т. 2, 3 и 4 техният брой и местоположение в съответните географски зони може да бъдат ограничавани с решение на ЦИК по мотивирано предложение на министъра на външните работи.”
Подчертавам това е теза, която съществува дори и сред представителите на българите в чужбина. Подчертавам, че г-н Стефан Манов е един от най-активните деятели през последните 10 години в тази област.
Обръщам внимание, обаче, че данните, които сте дали на стр. 8 по отношение цена на една секция в чужбина и другите свързани с това ,са изключително некоректни. Те се основават на семпла математическа манипулация, като се взима частното между две стойности – стойността на план-сметката, която е на Министерството на външните работи, разпределена механично и по равно на всички секции, всички гласове в чужбина. Некоректността е от това, че секциите в чужбина са три различни групи: такива, които се откриват в дипломатически и консулски представителства; такива, които са автоматични, т.е. по исторически данни с оглед предходно гласуване и такива, които са по заявления. По тази причина имаме различен статут, различни разходи и различен произход на бюджетите, с които се компенсират тези разходи. Като изчислявахте това, вие съобразихте ли, че по кодекса на Мая Манолова на предходните избори никой не е платил командировъчни на служителите, които бяха командировани да наблюдават изборния процес. Този разход какъв е? Къде е стойността и разхода на самолетните билети? Къде е стойността и разхода на нощувките? Къде е стойността и разхода на секциите, които се откриват извън дипломатическите и консулските представителства, но някой плаща наем за това, като плащанията са поне два вида. В единия случай това са дипломатическите служби. Във втория случай това е общността на българските граждани. В третия случай, когато има местен българин-дарител са изцяло за сметка на това дарение.
Не заблуждавайте и не се самозаблуждавайте по това. В бюджета и в разходите участват много други бюджети: обща национална план-сметка, годишния бюджет на самото Министерство на външните работи, средствата на отделните дипломатически и консулски представителства. Тази план-сметка е най-малкият компенсационен механизъм, от който дори се вижда, че и сега не са разплатени. В „Кодекса Манолова” не пише служителят на Министерството на финансите, който е командирован кой министър му плаща командировките. Не пише и на каква стойност са тези командировки. Защото това е български служител извън граница и следва да получава възнаграждение, което е по Наредбата за командировките извън граница.
Десислава Христова:
Може да видите данните, придобити по законен достъп по Закона за достъп до обществена информация.
Предс. Данаил Кирилов:
Нямате право на дуплика. Извинявайте. Смятам да закрия дебата.
Г-жа Цонева за изказване ли? Г-н Лазаров?
Димитър Лазаров:
В контекста, в който Вие казахте, няколко думи, ако позволите, г-н Председател.
Предс. Данаил Кирилов:
При това положение, г-жо Цонева, г-н Лазаров сега и след това Вие.
Димитър Лазаров:
По отношение на предоставените ни материали. Посочени са 30 млн. лв. разходи за изборите в България 2014 г. Първо, те са малко над 25 млн. лв., но приемам числото 30 млн. лв. Тези, които са правили тези разчети са включили в тях само разходите за секционни избирателни комисии, защото в тази сума влизат разходите за районни избирателни комисии, влизат разходите за отпечатване на бюлетини, влизат разходите за обучение, влизат разходите за командировъчни на ЦИК, разходите за командировъчни на РИК за обучение на секционните избирателни комисии и т.н. и т.н. Ако тръгнем по тази логика влизат и други разходи за разнасяне на бюлетини, но тези разходи са включени в план-сметката, която е дадена от външно министерство. Ако някой иска да ме убеди, че разходите за една секция в чужбина, в която са включени командировъчни 775 хил. лв., наем на зали 146 хил. лв., в България наем на зали при провеждане на избори се плаща, когато се прави обучение. Включени са и изпращането на изборните книжа. Да, в България има разходи по разнасяне на изборните книжа в тези 30 млн. лв., които вие сте ги включили. Там са тези разходи за разнасяне на изборни книжа, за приемане, за бензин, за Министерството на вътрешните работи, за охрана на секциите.
Уважаеми колеги, бъдете коректни в тези изчисления. Няма против коректно да бъдат направени тези изчисления. Това, което каза г-н Кирилов е и още нещо в план-сметката на Министерството на външните работи. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Лазаров, взимам следната реплика. Тъй като коментирахте тези обстоятелства и тъй като някои от колегите си позволяват публично да ме наричат „лъжец” заради коментара на данните, аз ще им кажа, че най-достоверният начин да проверим тези данни, е да се обидя и да искам от съда експертиза. Само експертиза би могла да установи всички източници и всички разходи. И тази експертиза би могла да даде приблизителни стойности на разходите на трите отделни вида секции в чужбина: тези, които са дипломатическите и консулските представителства; тези, които са автоматичните и тези, които се образуват в последния момент, съобразно заявленията за гласуване. Аз не се обиждам. Приемам го като елемент на дебата. Но обръщам внимание, че изключително некоректно е да се ползват обидни квалификации вместо точни аргументи в спора.
Г-жа Цонева.
Антоанета Цонева:
Благодаря, г-н Председател.
Говоря от името на Института за развитие на публичната среда, организация наблюдател на изборите и в България и в чужбина с десетки наблюдатели. Член сме и на Обществения съвет към ЦИК. Също така и Конституционният съд нееднократно се обръщал към нас за становище, когато разглежда дела, свързани с изборния процес.
Това, което бих искала да отбележа е, че така приетият чл. 14 е член, който изключително рестриктивно разглежда възможността да бъдат организирани секции в чужбина. Той ще доведе до намаляване на броя на секциите и това ще го видим, ако той остане в този вид, още на президентските избори. 2014 г. на базата на действащата сега разпоредба за първи път бяха организирани 428 секции по целия свят. Това доведе до вдигане на избирателната активност в Европа, САЩ с 67%. Мисля, че философията на едно законодателство трябва да следва именно това – да осигурява възможност за участие и възможност и по-добър достъп до гласуване. И тъй като аз не искам да се спирам на това каква пропаганда през последните дни се води от застъпниците на тезата, че в Европа и в САЩ трябва да има друг режим, различен от този в Турция, не мога, обаче, да не отбележа следното, защото числата са безмилостни.
На базата на разкриването на автоматични секции през 2014 г., а това са секции, които се правят на базата на действащия чл. 14 и вие сте отменили тази възможност, вече такава не съществува, което ще редуцира в пъти броя на секциите, ви давам следния пример. В Турция имаше 136 секции, но техният брой, въпреки че беше многократно по-висок от 2013 г., когато секциите бяха 86, не доведе до увеличаване на броя на гласовете, които идват от Турция на един и същи вид избор – парламентарен. Намаляването на броя на гласовете е с 5%. Тоест, връзката между осигуряването на секции и генерирането на вот не е пряка, от една страна, по отношение на това, от което се притесняват Патриотичният фронт и от друга, много ясно се вижда, че осигурената възможност за гласуване в Западна Европа, САЩ и Канада безусловно води до увеличаване на броя на избирателите.
Що се отнася до темата за националната сигурност, която многократно беше обсъждана от Патриотичния фронт, искам да кажа следното. Всяка една политическа сила, представена в парламента и в евро парламента има право на свои представители в секционните избирателни комисии в чужбина, както и възможност да изпрати свои наблюдатели. Това се извършва от субсидията, която политическите партии получават и следователно няма никаква пречка, ако продължаваме да твърди, че има проблеми при организацията в Република Турция, и те представляват някакъв вид риск, спрямо него да бъде извършвана превенция, когато представителите на партиите осъществят това свое право на базата на разходи, които трябва да направят от своите субсидии. Това са правилата. Няма нито една секция в чужбина, в която няма представител на държавата поне един, който е посочен от Министерството на външните работи.
А организацията на изборите, тяхната свобода и честност е отговорност на българската държава. Препречването на правото да се гласува, чух по националното радио, че председателят на Патриотичния фронт обяви, че в Турция ще има само 8 секции на базата на правилата, за които той се е застъпил. Няма как в 8 секции да гласуват 65 хиляди избиратели, каквито средно има в Турция през последните години. Това представлява изключително груб подход за ограничаване на достъпа до гласуване. Българските граждани, където и да се намират по Конституция имат равни права. Следователно никакви аргументи от този вид не могат да бъдат употребявани, за да може открито да се съобщава, че секциите от 136 могат да се превърнат в 8 и това трябва да бъде адмирирано едва ли не от обществото.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Цонева, изказването Ви вече е политическо. Не коментирайте изказвания на политически лидери и не връщайте дебата. Думата я имате. Дебатът за данните, ако искате, като приключи казуса за Изборния кодекс, ще направим едно обществено обсъждане на всички данни и всички статистики. От данните, които сочите, аз ще повторя това, което казахте и което е много вярно – до 2014 г. парламентарните избори секциите в чужбина са били средно около 270. Само и единствено 2014 г. техният брой скача близо със 150 секции на 428. От тези плюс 150 секции колко гласа повече казахте, че са получени – не са и 10 хил. гласа.
По отношение на данните, моля, всички гледайте това, което ЦИК е публикувала като официална информация.
Не бих искал дебатът тук да става предмет на една или друга логическа манипулация. Моля да завършите, г-жо Цонева.
Антоанета Цонева:
Да, така и ще направя. И завършвам със следните числа: 2013 г. ние имахме наблюдатели и в Лондон. Опашката беше 6-7 часа. Гласуваха 2085 души в една секция. При тези правила, които сега са създадени, това ще се случи отново на президентските избори. В Мюнхен 1472 души, в Берлин 1218, в Атина 1443, във Виена 1551 човека, в Мадрид 1300 и в Париж 1109. Това е само в една секция, открита в дипломатическото представителство. Тези числа показват красноречиво и това отговаря на режима, който вие в момента предлагате, че ще се създаде огромен проблем пред достъпа за гласуване и ще има много сериозни затруднения от организационен характер. Това ще го видим в момента, в който изборният ден започне на президентските избори.
Апелирам да предприемете други действия. Не разбрах какви биха били те.
Предс. Данаил Кирилов:
Предприели сме други действия. Не връщайте дебата. Наблюдавайте процеса. Не мога да коментирам други текстове, които са извън предмета на настоящия анализ. Пак казвам, готови сме с други предложения, но не бих искал сега да ги аргументирам и да ги представям. Така че имайте малко търпение по този въпрос. Бих казал, че дебатът, ако се стигне до модернизация на принципите, които са установени, мисля, че е намерено балансирано и ефективно решение за всички видове и за всички територии.
Много продължително се изказвате. Ще помоля двете дами, които поискаха думата, но да бъдат наистина кратки. Заповядайте.
Румяна Дечева:
Благодаря ви, г-н Кирилов. Казвам се Румяна Дечева, председател на Обществения съвет към Централната избирателна комисия. За да не ви губя времето, няма да повторя нищо от това, което каза г-жа Цонева, тъй като съм съгласна с нейното изказване.
Единствено искам да обърна вниманието на правна комисия към всички произтичащи от решенията ви проблеми с електронно гласуване, без МИР в чужбина, без изчистени избирателни списъци, без възможност на определени организации от гражданското общество, а на всеки български гражданин да може да провери и да знае кои са останалите хора, с които той гласува.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Достатъчно. Общественият съвет има възможност да си публикува становището и най-вероятно сте го сторили на сайта на Централната избирателна комисия. Аз се заблудих, че сте една от представителите на българите в чужбина. Заповядайте, Госпожо, но това е последното изказване и ви моля в рамките на минута.
Силвия Атипова:
Добър ден. Името ми е Силвия Атипова и наистина съм представител на гражданите в чужбина от Инициативния комитет „Искам да гласувам”.
Аз не боравя свободно с данните, както някои, без да ги посочвам поименно, боравят свободно с числа. Искам да ви кажа, че по отношение на дребните заяждания за сметки, на които преди малко станахме свидетели, ние ви показваме Луната, а вие се заглеждате в пръстчето.
Наистина ли има значение за вас тази цена, която се плаща на български глас, при положение, че той е организиран изключително изцяло с доброволчески труд. Аз съм организирала две секции лично и знам точно как става. И в крайна сметка цената наистина е 9 лв., точно колкото е и в страната, по простата причина, че българската държава е абдикирала от тези права на българските граждани. И на практика вместо да насърчавате тази доброволческа организация, която е
Предс. Данаил Кирилов:
Аз винаги насърчавам доброволчеството. Благодаря Ви за изказването.
Силвия Атипова:
Не, не е така.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, приключваме с обсъжданията. Пристъпваме към гласуване.
Колеги, който е „за” да се предложи на Народното събрание да се приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за Изборния кодекс и да не проведе ново обсъждане на оспорените му разпоредби, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Който е против, моля да гласува „против”. Три гласа „против”. Който е въздържал се, моля да гласува „въздържал се”. Седем „въздържали се”. Не се приема да се предложи на Народното събрание да се потвърди приетия на второ гласуване закон.
Предлага на Народното събрание да не приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за Изборния кодекс и да проведе ново обсъждане на оспорените му разпоредби.
Закривам заседанието.

Председател:
Данаил Кирилов