Стенограма от заседание на комисията

---

П Р О Т О К О Л
№ 70

Днес, 26.05.2016 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на вътрешните работи – Красимир Ципов, заместник министър, Елена Фичерова, началник на отдел „Правно-нормативно обслужване”, Николай Николов, директор на дирекция „Миграция”, Владислава Радонова, експерт в отдел „Законна миграция и българско гражданство”, Ахмед Муртеджи, началник сектор „Визи и разрешения за пребиваване” и Мария Рангелова, началник сектор „Правно осигуряване” в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”; от Министерство на външните работи – Василий Такев, постоянен секретар на министерството, Бойко Хаджийски, главен експерт в дирекция „Консулски отношения” и Пенчо Пенчев, главен юрисконсулт в дирекция „Правна”; от Министерство на правосъдието – Елена Арапклюлиева, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Държавна агенция „Национална сигурност” – Марио Трифонов, директор на „Специализирана дирекция”, Анна Гочкова, началник отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Министерство на финансите – Фейзи Бекир, заместник-министър, Десислава Лазова и Цветана Атанасова, държавни експерти в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество”; от Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” – Мирослав Мичев и Любомир Авджийски, и н.пр. Владимир Тошев, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Добър ден, колеги. Има кворум. Откривам заседанието. Имате предложението за дневен ред.
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-23, внесен от Министерски съвет на 28.04.2016 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, № 654-01-58, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 20.04.2016 г.
3. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение (Проект за укрепване на гарантирането на влоговете) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 602-02-19, внесен от Министерски съвет на 18.05.2016 г.
4. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение за заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките в България между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 602-02-20, внесен от Министерски съвет на 19.05.2016 г.
5. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-44, внесен от ВАЛЕНТИН ИВАНОВ РАДЕВ и група народни представители на 25.03.2016 г.
6. Обсъждане на искане за становище от Комисията по бюджет и финанси на внесеното от н.п. Димитър Байрактаров и група народни представители, предложение за изменение и допълнение на законопроекта за кредитите за недвижими имоти на потребителите, № 602-01-6, приет на първо гласуване на 24.03.2016 г.
7. Разглеждане на Национална гражданска инициатива за тълкуване на чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове, на законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България, № ПГ-539-00-22, внесен от Инициативен комитет на 16.02.2015г - продължение;
- Разглеждане на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” № 539-01-14, внесена от Инициативен комитет на 02.12.2015 г. - продължение.
Имате думата по предложения дневен ред. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е съгласен да приемем дневния ред така, както е предложен, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се дневният ред.
Пристъпваме към точка първа - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-23, внесен от Министерски съвет на 28.04.2016 г.
Гости по т. 1 са: от Министерството на вътрешните работи – г-н Красимир Ципов, заместник министър, , г-жа Елена Фичерова, началник на отдел „Правно-нормативно обслужване”, г-н Николай Николов, директор на дирекция „Миграция”, г-жа Владислава Радонова, експерт в отдел „Законна миграция и българско гражданство”, г-н Ахмед Муртеджи, началник сектор „Визи и разрешения за пребиваване” и от Министерство на външните работи – г-н Василий Такев, постоянен секретар на МВнР, г-н Бойко Хаджийски, главен експерт в дирекция „Консулски отношения” и г-н Пенчо Пенчев, главен юрисконсулт в дирекция „Правна”.
Добре дошли на колегите. Имате думата да представите законопроекта за първо гласуване.
Красимир Ципов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми народни представители,
Със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България се предвиждат няколко групи съществени промени.
На първо място се въвежда процедура за предоставяне на статут „лице без гражданство” съгласно Конвенцията за статута на лицата без гражданство от 1954 г. и Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство.
Регламентира се понятието „апатрид”, като лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство. Урежда се правният статут на тези лица. Статут на лице без гражданство ще се предоставя от дирекция „Миграция” при Министерството на вътрешните работи.
На следващо място със законопроекта се обръща специално внимание на разпоредбите, които уреждат снемането на биометрични данни и издаването на карти на членове на персонала на дипломатическо или консулско представителство, или на представителство на международна организация в Република България, както и на членовете на техните семейства.
Предвидено е създаването на електронен регистър в Министерството на външните работи на издадените карти на членове на персонала на дипломатическо или консулско представителство, на представителство на международна организация в Република България, както и на членовете на техните семейства.
Създава се изрична правна уредба по отношение на представяните пред службите за контрол на чужденците документи, съставени в чужбина и удостоверяващи семейни връзки, като се въвежда изискването те да са признати или допуснати за изпълнение по българското право.
С промяната в чл. 9б, ал. 1 българското законодателство се привежда в синхрон с решението на Съда на Европейския съюз по дело
С-575/12, според което гражданите на трети държави могат да влизат на територията на Съюза с валиден документ за пътуване и валидна виза, положена в обявен за невалиден паспорт.
Спрямо лицата, кандидатстващи за визи за дългосрочно пребиваване на основание това, че осъществяват търговска дейност в страната се въвежда изискване разкритите 10 работни места да са на пълно работно време, като това изискване следва да е налице за всеки съдружник поотделно. Считаме, че по този начин право на продължително или постоянно пребиваване в страната ще могат да получават само лица, които в действителност осъществяват търговска дейност, а не такива, които само използват за тази цел регистрацията на едно търговско дружество.
По-строги изисквания се въвеждат и по отношение на лицата, които кандидатстват за виза за дългосрочно пребиваване в качеството си на представители на чуждестранни търговски дружества. За тях се предвижда извършване на предварителна проверка и оценка на представените документи относно активността и данъчната изрядност на дружеството и относно планираните дейности на представителството. По този начин ще се намали възможността от злоупотреба с правата, които законът дава на чужденците, желаещи да се установят трайно в страната.
С приемането на проекта ще се възстанови и законовата възможност, премахната през 2013 г., за продължаване срока на пребиваване на чужденец, който вече се намира на територията на страната, но не може да я напусне поради причини, за които той не носи отговорност.
Друга група промени са насочени към уеднаквяване на терминологията на българското законодателство с европейската, като навсякъде в Закона за чужденците в Република България и в Закона за убежището и бежанците думите „принудително отвеждане” са заменени с „връщане”.
С проекта се въвежда и нова обезпечителна мярка с временен характер, а именно „краткосрочно настаняване” в обособено за тази цел звено на специален дом за настаняване на чужденци. По този начин се прави ясно разграничение с оглед целите, с които се настаняват чужденци в специалните домове на дирекция „Миграция”, като в звено на специален дом ще могат да се настаняват чужденци за провеждане на действия по първоначална идентификация и установяване на самоличност и за преценка на последващите административни мерки, които следва да се наложат или предприемат, а в специален дом – за връщане.
Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта предвиждат изменения и допълнения в Закона за българските лични документи и в Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, като тези промени са свързани с промените в тялото на Закона за чужденците в Република България.
Благодаря за вниманието. На разположение сме с колегите от Министерството на вътрешните работи и Министерството от външните работи за допълнителни въпроси от страна на народните представители.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Ципов. Ако някой друг от вносителите има желание да допълни нещо и в рамките на дебата ще има тази възможност.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, възражения, становища.
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, ние ще подкрепим законопроекта. Виждаме, че наистина основната му цел е допълнително да се хармонизира нашето вътрешно законодателство и с това на Европейския съюз и с Конвенциите на ООН по отношение на избягването на случаите на лица без гражданство.
Аз искам да отправя един въпрос към представителите на Министерството на външните работи. В § 7, чл. 9г се регламентират две хипотези във връзка с улесняване на процеса на събиране на документи и обработка на заявления за издаване на визи в чужбина. От една страна, в ал. 3 се предвижда следното:
„(3) Министърът на външните работи или оправомощено от него длъжностно лице може да сключи договор за сътрудничество с външен изпълнител за представителство за приемане и обработка на заявления за издаване на визи и обработка на лични данни при спазване на разпоредбите за защита на личните данни, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 9е, ал. 1.”
Знаем, че тази практика беше въведена преди известно време в Москва, в Турция и т.н. – определени фирми, специализирани в този вид дейност, поеха доста голяма част от този процес.
Аз искам да обърна внимание на ал. 4, в която освен този ред се предвижда и възможност:
„(4) Дипломатическите и консулските представителства могат да сътрудничат с търговски посредници въз основа на акредитация, която се предоставя при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 9е, ал. 1, за приемане и обработка на заявления за издаване на визи, с изключение на събиране на биометрични данни.”
Въпросът ми е не считате ли, че трябва да се търсят начини и механизми. Знам, че това е трайна практика до момента от дълги години и повечето наши консулски представителства работят с такива посредници. Общо взето трайни са практиките и сигналите, че там не всичко върви lege artis по отношение на липсата на някаква обвързаност, включително финансова между търговските посредници и нашите консулски служби. Реално се превръща в един бизнес. Не считате ли, че трябва да се потърси механизъм да се ограничат максимално случаите на ал. 4. Тоест, да се концентрираме по-скоро върху хипотезите в ал. 3, т.е. централно да се решават въпросите във всяка държава – да си избере една фирма, която да посредничи, която да събира и да обработва, а не да се дава възможност на всяко дипломатическо или консулско представителство да сключва договори с търговски посредници за тази цел. Струва ми се, че така и лицата, които кандидатстват за визи също ще бъдат по-доволни и може би ще им излиза и по-евтино, когато кандидатстват за визи. Благодаря.
Василий Такев:
Аз ще кажа само няколко думи от общ характер и ще помоля експерта от Консулската дирекция, който се занимава непосредствено с тази материя, да направи някои технологични коментари.
Г-н Казак, прав сте. Още когато бях директор на консулска дирекция и бивш посланик в Москва, където за първи път аутсорсингът започна да се внедрява с оглед големия натиск от проблеми и от документи за визова обработка, тези страхове и тогава ги имаше и тези страхове и до ден днешен съществуват. Да, те са от вторичен порядък, има ги, защото това са живи хора и от едната и от другата страна, имам предвид и консулските представителства. Голяма част от нашите консулски представителства да го кажем вулгарно, не са професионални консулски служители. Те са или втори членове от семействата на работещите в дипломатическите и консулските представителства, или местни лица по смисъла на Закона за дипломатическата служба, т.е. те нямат дълбока подготовка, занимават се с техническата обработка на документите и съответно носят по-ограничена професионална култура. Всичко това е предпоставка някъде да има деформация, адерации или конфликтни точки на интереса. Но в същото време всички съзнавате, понеже се занимавате достатъчно много с политическата материя, това е свързано и с външно политическия интерес на България, консулското обслужване, особено когато се вързано с обработката на тези документи за визи, е пряко свързано с икономическия и фискалния интерес на България, доколкото приходите от тази дейност са много високи постъпления. Дипломатическата служба по този канал осигурява 80% от своята издръжка. Тоест, фискалният ефект е много висок. И тези проблеми, които са вторични, могат да бъдат пренебрежимо игнорирани с оглед осигуряването, един път, на максимална стойност в обслужването на чуждите граждани и второ, осигуряването на висок фискален ефект.
Иначе от технологична гледна точка се правят максимални усилия да не се създава разнородна практика. Аз доколкото знам една фирма, понеже пряко не се занимавам с този въпрос, по принцип обслужва всички тези услуги по света от нашите дипломатически и консулски представителства – това, за което Вие говорите. Но това е от технологична гледна точка изключително полезно спомагателно усилие за дипломатическата служба на Република България. Ние просто нямаме заместител в момента технологичен на това усилие. А както виждате, натискът се увеличава тази година, особено от Русия, и това ни спасява. Ние не можем да направим консулски служби със 100 човека в тях, за да поемем тази функция.
Сега ще помоля г-н Хаджийски да направи допълнителни разяснения.
Бойко Хаджийски: дирекция „Консулски отношения” - МВнР.
Мога само да потвърдя това, което каза г-н Василий Такев току-що. Ние работим само с един външен посредник. Имаме договор, който е рамков, и на територията на съответните държави – Русия, Украйна, Турция и още няколко, се сключват договори с дъщерните фирми на тази аутсорсингова компания.
Бележките на г-н Казак по-скоро бих ги приел като бележки по целесъобразност, тъй като възможностите за сключване на такива договори с външни изпълнители и с търговски посредници съществуват и по сега действащия Закон за чужденците. Всъщност ние не създаваме нови правни възможности, а конкретно редактираме чл. 9г, като алинеите, които цитирахте, са точно възпроизвеждане на нормите на Визовия кодекс на Общността, т.е. те са текстове, които напълно съвпадат и са хармонизирани и с европейското законодателство. Това не са норми, които са създадени в България или съществуват само при нас.
Бих искал да направя и едно терминологично уточнение - „външен изпълнител” в случая това е аутсорсинговата компания, която приема заявления за издаване на визи и съответно събира данните, които са необходими за обработка и предава на консулските служби. А търговски посредник, който се предвижда да бъде третиран по ред, определен от Министерския съвет, това са туристическите агенции и туроператорските фирми, които вършат същата дейност само по отношение на лицата, които желаят да посетят България като туристи. Наистина без тези възможности ние не бихме могли да се справим със собствени сили с големите обеми от заявления, които постъпват в тези държави, където имаме сключени такива договори за услуги. Сключването на договор с външен изпълнител позволи на времето, специално в Русия, да преминем от обем от около 230 хиляди заявления за визи, които обработвахме със собствени усилия и с допълнително командироване на хора през летния сезон да преминем числото от 400 хиляди заявления за издаване на визи. Конкретно в Русия всички големи посолства работят със същата фирма, като специално Финландия само в Генералното си консулство в Санкт Петербург чрез тази фирма успява да обработи над 800 хиляди заявления. Така че това не е нещо, което е българска практика и ние го въвеждаме, а това е нещо, което сме го възприели като една добра практика.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря ви. Искате ли отношение, г-н Казак. Заповядайте.
Четин Казак:
Благодаря. Може би не бях правилно разбран. Аз нямам нищо против аутсорстването, въпреки че направих това разграничение между ал. 3, в която се третира аутсорстването точно на подобен род фирми, които се използват сега в Русия, Турция и т.н. и ал. 4, за която вие споменахте и която е друг случай на отделни посредници, които се избират, се акредитират специално за това извън големите аутсорсингови фирми. Просто за тях имах предвид, че може би трябва по-скоро да се концентрираме в аутсорстването изцяло, отколкото да правим така, защото има наблюдение, че много фирми под формата на туристически агенции реално се занимават само с посредничество за визи. Тоест, никакви туристически услуги не предоставят освен да събират и обработват документи за визи и печелят само от това. Това имах предвид. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, други въпроси. Заповядайте, г-н Попов.
Филип Попов:
Благодаря ,г-н Председател.
Аз ще подкрепя законопроекта. Имам два въпроса, като може да не съм се ориентирал и да не съм разбрал.
В § 2 е заложен терминът „разумен срок”. Има ли легална дефиниция в закона. Може и аз да не съм видял, но какъв е разумният срок и кой го определя в крайна сметка. Това е единият ми въпрос.
И вторият, в § 8 се споменава за реда за издаване на така наречените „еднократни” визи. И се създава нова ал. 5, в която се казва:
„(5) От изискването за снемане на пръстови отпечатъци при подаване на заявления за издаване на визи за дългосрочно пребиваване се освобождават:”
И надолу са изброени лицата, които се освобождават.
Тук е споменато само за издаването на виза за дългосрочно пребиваване, което мисля, че изключва еднократните визи и можем да изпаднем в една хипотеза такива лица за които физически е невъзможно да им се снемат пръстови отпечатъци, а тук виждаме, че има и включени биометрични данни. Не следва ли и те да попаднат в тази хипотеза на дългосрочните визи? Имам предвид еднократните. Защото едно лице, ако иска еднократна виза, а не могат да му се вземат пръстови отпечатъци поради физическата невъзможност, за това няма ли да го лишим от правото той да иска издаването на краткосрочна виза. По-скоро уточняващи са ми въпросите.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Попов.
Бойко Хаджийски:
Позволете аз да внеса уточненията, които г-н Попов пожела.
По § 2 законът не дава дефиниция за разумен срок, но „разумен срок” и в момента съществува като термин точно в този текст и ние не го въвеждаме като нов термин и като нов текст. Следва да се разбира в смисъл, че във всеки конкретен случай органите за граничен контрол трябва да преценят кой би бил разумният срок. Хипотезите са твърде много, за да могат да бъдат разграничени и да бъде поставен един срок, който да е валиден за абсолютно всички случаи. Ние също не сме счели за необходимо да уточняваме кой би бил разумният срок, а е предоставено на преценката на съответните органи за граничен контрол.
По отношение на събирането на биометрични данни бих искал да уточня, че ал. 5, която цитирахте, е нещо ново като норма. В момента има норма, която освобождава от изискването за събиране на биометрични данни, която е валидна, както за визите за краткосрочно пребиваване, така и за визите за дългосрочно пребиваване и тя е съобразена с визовия кодекс на Общността. Възпроизвежда абсолютно точно неговия текст. Но тъй като ние имаме възможността в националното си законодателство да въведем специално по отношение на визите за дългосрочно пребиваване различни норми от европейските, визите за дългосрочно пребиваване са вече от национална компетентност, ние сме се възползвали от тази възможност и в момента това, което цитирахте, е текст, който дава възможност един по-широк кръг лица да бъдат освободени от събиране на биометрични данни. Не се изключват визите за краткосрочно пребиваване, те остават в отделна алинея, а ги разграничаваме и създаваме отделен текст за визите за дългосрочно пребиваване.
Ако имате още въпроси, съм готов да отговоря.
Филип Попов:
Да разбирам, че тези еднократни визи по чл. 9д, които са упоменати, за тях също съществува евентуална възможност за тези лица, които желаят такава еднократна виза при фактическа невъзможност да им се снемат биометрични данни да кандидатстват за такава виза. Смятате ли, предвид практиката и опита, че след разумен срок може да се въведе и един минимум, но не по-малко, примерно, от 3 дни, 24 часа, 2 дни, предвид практиката до този момент. Дали би било удачно, според вас?
Бойко Хаджийски:
Честно казано не бих слагал нито минимум, нито максимум. В конкретния случай трябва да се преценява.
А що се отнася до така наречените от Вас „еднократни визи” не знам какво точно визирате, защото те са за краткосрочно и дългосрочно пребиваване. Ако става дума за визите за краткосрочно пребиваване, те не са в ал. 5. Те са по сега действащия Закон за чужденците.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, други мнения, изказвания, становища? Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-23, внесен от Министерски съвет на 28.04.2016 г., моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се законопроектът на първо четене.
Благодаря на колегите от Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи за представянето и за участието.
Пристъпваме към точка втора - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, № 654-01-58, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 20.04.2016 г.
Гости от Министерството на вътрешните работи заместник-министър Красимир Ципов, който отиде до другата комисия да докладва, но становището ще бъде представено надлежно; г-жа Мария Рангелова, началник сектор „Правно осигуряване” в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”; от Министерство на правосъдието – г-жа Елена Арапклюлиева, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Държавна агенция „Национална сигурност” – г-н Марио Трифонов, директор на „Специализирана дирекция” и г-жа Анна Гочкова, началник отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност”.
Вносители са колегите от Патриотичния фронт. Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Дами и господа народни представители,
Уважаеми представители на институциите,
Всички сте запознати с мотивите. Ние не сме водеща комисия.
Мога да спомена, че има за цел този закон да откликне на възникналата необходимост от изрична правна регулация на обществените отношения, свързани с агресивно налагане на територията на Република България ограничения на лична свобода, човешко достойнство.
Следва да се отбележи, че тази мярка вече е наложена във Франция, Белгия, Швейцария, Холандия, Испания и Италия, където вече са предприети подобни действия и тази забрана действа.
Апелирам този законопроект да бъде приет. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров.
Колеги, имате думата за становища, мнения, изложения, включително представителите на институциите. МВР сега ли ще представите становището си? Заповядайте.
Мария Рангелова:
С удоволствие. Благодаря, г-н Председател.
Бих искала да кажа, че министерството внимателно се запозна със законопроекта и го подкрепя. Важно е да отбележим, че набелязахме няколко предложения, които имат правно технически и редакционен характер, които бихме сме радвали да предложим на колегите между първо и второ гласуване, ако преценят, че би било полезно.
Например, има една забрана по отношение на прикриването на лицето на зрителите на културни и спортни мероприятия. Тя не би трябвало да важи за зрителите, а единствено за участниците в представленията.
Също така да дефинираме легално понятието „мигрант”, което към момента няма правно определение. И в този смисъл още някои предложения, които считаме, че биха били полезни.
А иначе, както и уважаемият г-н Димитров каза, снабдихме се с информация чрез нашите задгранични представители в редица европейски държави относно аналогично законодателство и специално получихме информация за Белгия и Франция. Там са почти идентични законите с нашия проект. В доста германски провинции има специални забрани по отношение на възпитателите и учителите в училищата за прикриване на лицето. В Холандия е в ход приемането на такъв закон. В Италия има действащ. В Австрия се подготвя проект. Така че в този смисъл европейската практика се доближава до една, бих казала, обща насока.
И в този ред на мисли бих искала да потвърдя още веднъж подкрепата на министерството за проекта.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
И аз благодаря, г-жо Рангелова. От другите институции, ако желаят да вземат становище, заповядайте.
Марио Трифонов:
Казвам се Марио Трифонов от дирекцията за борба с тероризма в ДАНС.
Само с няколко думи. Агенцията им същото становище, както колегите от МВР – подкрепяме напълно подобен законопроект.
По същество, целите и мотивите са напълно ясни. Считаме, че времето и моментът е подходящ за приемането на такъв закон, назряло е това време, както се казва.
Също имаме някои чисто технически бележки, които бихме предложили на вашето внимание между първо и второ четене. Една от тях, която ще спомена сега, е свързана с изброяването на доста детайлни части от главата на човека, като уши, коса, което би следвало да отпадне най-малкото в частта за косата, тъй като не само в мюсюлманската религия е прието и е характерно да се прикрива косата, още повече законопроектът има за цел да регулирането и скриването на лицето, а не на други части от тялото.
По същество сме абсолютно съгласни и подкрепяме този законопроект.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Трифонов. Заповядайте.
Елена Арапклюлиева:
Министерството на правосъдието също подкрепя законопроекта. Представили сме някои бележки и препоръки, свързани с редакцията на отделните текстове. Ако позволите, мога да ви запозная. Ако не, понеже са конкретни по отделните текстове, включително и по предложението за изменението в Наказателния кодекс.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте. По този законопроект ние не сме водеща комисия. Водеща е Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Елена Арапклюлиева:
Ние и в двете комисии сме представили подробно становище.
Емил Димитров:
Чух изключително разумни предложения. Ще бъдат взети под внимание, разбира се. Нормално е, ако е хокеен мач, състезателите да не са с голи глави, а с каски, протектори и т.н. Има представление и костюмът, който е определен от режисьора, трябва да се носи от артиста. Разумни са вашите предложения и ще бъдат приети, като дори част от тях бих ги припознал като свои, за да могат по лесната процедура да минат.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Макар да не сме водеща комисия, ако колегите желаят нека да имат възможност да направят предложенията си. Ако г-жа Арапклюлиева желае, да ни представи накратко предложенията. Те ще бъдат полезни и на вносителите, и на водещата комисия, и за дебата в зала.
Елена Арапклюлиева:
Предлагаме в чл. 1, ал. 3 нова редакция. Ще ви прочета текста, който предлагаме.
„(3) Забраната по ал. 2 важи на територията на всички официални институции и обекти на урбанизираната територия , свързани с предоставянето на административни, образователни или обществени услуги, както и на местата за обществен отдих, спорт, култура и комуникации.”
В чл. 4, ал. 1 думите „на личните си документи” предлагаме да се заменят „за издаването на лични документи”.
В чл. 4, ал. 2 предлагаме думите „училища” да се заменят с „учебни заведения” навсякъде в проекта.
В чл. 5, т. 1 и т. 2 между думите „нарушение глоба” да се постави тире. Това е редакционна поправка.
За текста по чл. 162а от Наказателния кодекс предлагаме нова редакция.
„Който чрез използването на заплаха, насилие, принуда или власт , или посредством обещание за даване или даване на материална облага, принуди или склони другиго да носи облекло и/или наметало, прикриващо частично или скриващо изцяло лицето в нарушение на Закона за носене на облекло, покриващо или скриващо лицето, се наказва с лишаване от свобода до три години с глоба в размер на пет хиляди лева, както и с обществено порицание.”
Това са ни конкретните бележки.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания. Г-н попов и след това г-н Казак.
Филип Попов:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми народни представители, уважаеми представители на Министерски съвет, и на министерствата,
Този закон има характер на извънредно законодателство. Съставен е от 8 члена. Мисля, че същият ефект би имал, ако тези разпоредби се създадат, пример, в Закона за административните нарушения и наказания, в Наказателния кодекс, в Закона за вероизповеданията.
Аз ще го подкрепя на първо четене. Но мисля, че той трябва да се прецизира с оглед на тези неща, които чухме тук като становище по отношение на термина „мигранти”, по отношение на термина в ал. 2 „граждани”, защото знаете, че не всички лица, които са на наша територия. Има и апатриди - лица без гражданство. Тоест, този закон няма ли да ги покрива тях като възможност.
Мисля, че глобата в размер от 200 лв., аз може би ще предложа между първо и второ четене тя да стане в размер поне на 300 лв.
По чл. 6. Възложено е на кметовете и на кметствата да прилагат този закон, но знаем, че за да състави един акт, а след това и наказателно постановление, първо трябва да се изиска от съответното лице някакъв личен документ, лична карта. По закон такова правомощие има само и единствено органите на МВР. Тоест, от тази гледна точка, чисто практически, трудно би бил приложим този закон по отношение на правомощията на кметове, общини и кметства. Защото просто няма да им дадат личните карти и трябва да изчакат органите на МВР, за да си дадат личните карти. А на човек, когато е скрито лицето му, не се знае чия лична карта ще даде, дали е неговата или някоя чужда. От чисто практична гледна точка.
Иначе подкрепям този законопроект. Сега ще гласувам „за” с тези бележки, които направих. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Без да правя реплика ,само отбелязвам, че в цялата си административно-наказателна дейност общините изпитват същия проблем, без значение дали иде реч за возене в градския транспорт без превозен документ или за паркиране върху зелените площи. Тоест, установяването винаги е проблем.
Има ли желание за реплики по отношение изказването на г-н Попов. Няма. Г-н Казак.

Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги народни представители,
Уважаеми гости, г-н Филип Попов много правилно характеризира това законодателство. Наистина това е извънредно законодателство. Не знам доколко е извънредна ситуацията, която да налага подобно извънредно законодателство. Представителят на ДАНС каза, че е назрял моментът. Не знам доколко е назрял моментът. Въобще, заради 20 или 30 жени в една ромска махала в Пазарджик, които до скоро са изповядвали друга религия, а не ислямската и не са били така облечени, да се приема цялостно национално извънредно законодателство ми се струва пресилено, меко казано. В България всички прекрасно знаем, че няма такъв проблем. Българската версия на мюсюлманската религия и българската мюсюлманска традиция не предполага и не предвижда подобен род облекло. Напротив, дори не се допуска и се гледа лошо. Традиционният ислям в България гледа лошо на привнесени отвън стереотипи на обличане, които, както казах, се наблюдават само и единствено сред ограничен кръг лица в една махала в Пазарджик. Така че да приемаме цял закон заради един местен въпрос, без да има такъв проблем, според мен и според нашата политическа сила е просто един епизод от цялостната стратегия на една политическа сила, съучастник в управлението – просто да си търси теми, с които общо взето да продължава да настройва обществото, да стигматизира една общност в България, една религия може би.
Да не говорим колко дефекти има текста на закона като цяло. Не случайно са всички тези бележки от всяка една от институциите, от които е поискано становище.
Държави, в които е въведено подобно законодателство, може би имат проблем с подобен род облекло по ред причини – исторически, следствие на дългогодишната миграция, но България не сред тях. Досега само 5 държави в Европейския съюз имат подобни закони. Кое налага точно България да се нареди сред тези 5 държави от общо 28 в момента.
На тия основания ние ще се въздържим да подкрепим законопроекта. Естествено, ако бъде приет законът, ще се надяваме той наистина да бъде коригиран и да бъде приведен във вид, който да избягваме всякакви възможности за неправомерно оказване на репресии върху лица, които изповядват, която и да е религия, които се обличат в съответствие с каноните на тази религия, с истинските канони на тази религия, тъй като бурката, хиджаба и т.н. не са в съответствие с каноните на ислямската религия. И становището на Главното мюфтийство е категорично в това отношение. Така че записи, които водят до двусмислици и до възможност за двусмислено тълкувание трябва да бъдат коригирани между първо и второ четене. Тоест, да е ясно, че само и единствено прикриването на лицето, а не на главата, на косата, на ушите трябва да бъде санкционирано и то извън съответните случаи и изключенията, които са предвидени.
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Има ли реплики по отношение на изказването на г-н Казак? Няма. Г-н Трифонов иска да вземе становище. Заповядайте.
Марио Трифонов:
Благодаря, г-н Председател.
Съвсем накратко. Напълно подкрепям това, което г-н Казак изложи в частта за това, че в България мюсюлманската общност и всички тези външни проявления, за които става въпрос днес, ние сме доволни и сме щастливи, че тя не се поддава на това влияние. Действително има една група хора в Пазарджик, и не само в Пазарджик, а в районите около Пловдив и Асеновград. Ние като Агенция и аз като представител на звеното за борба с тероризма единственото, от което се водим в нашата оперативно издирвателна работа е да можем бързо и лесно да идентифицираме лицата. И когато казвам, че считаме, че моментът е дошъл за един такъв закон, ние го разглеждаме в контекста на повишената терористична заплаха в глобален мащаб. Тъй като предизвикателствата, пред които сме изправени и нашата страна в частност, на пътя на всички тези пътуващи джихадисти и чуждестранни дейци повярвайте ми, всеки ден сме в ситуации, в които такъв ресурс пилеем и време за разпознаване и идентифициране на лица, които са потенциална заплаха за страната и за националната сигурност, така че разглеждаме този закон в контекста на това, че това би могло да ни помогне на нас като институция по-лесно да идентифицираме лица и съответно институциите да взимат мерки по отношение на тези лица, които прикриват лицата си. И тук не става въпрос само за лица, изповядвали мюсюлманска религия. Тук става въпрос и за събития от друг характер - събирания, митинги, протести. Знаете, че винаги има лица, които прикриват своята самоличност с цел да останат ненаказани и да извършват противообществени прояви. Така че законът го разглеждаме от тази гледна точка.
Напълно съм съгласен, че мюсюлманската общност в страната за щастие не се поддава на такъв тип външни влияния и това за тях е нетрадиционно към момента. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Трифонов. Г-н Казак за дуплика.
Четин Казак:
Аз благодаря за това уточнение. Силно се надявам този закон да помогне в борбата, например, с лица, които хулиганстват. Знаете ултраси и т.н., за които знаем много добре, че използват точно този метод – прикриват лицата си с качулки, с кърпи, за да не могат да бъдат разпознати. Надявам се в тази посока по-скоро да помогне този закон, отколкото да се използва за репресии срещу лица, които се обличат в съответствие със своята религия, съобразно нейните истински канони, а не тези изкривени, които някои ги разбират изкривено в дадени махали. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Иванов поиска думата.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми гости, дами и господа народни представители, аз се радвам, че в хода на дебата се стигна точно до това, което аз исках да засегна в изказването си. Съжалявам, че поводът за внасянето на този законопроект са проблемите на места, като Пазарджик и още едно две места, но истината е, че държавата отдавна е тероризирана точно по този начин. Много от престъпленията се правят, а не само хулиганствата, много от престъпленията се правят от лица, които на обществени места си слагат качулките, без да могат да ги разпознаят, което затруднява естествено и работата на службите, които разследват. Така че предлагам да не се задълбочаваме в това, че законът се приема само за някакво малцинство. А по-скоро за спортните мероприятия, където ултрасите имат доста невъздържани действия и знаете какви методи използват, за да не бъдат разпознавани. Единственият проблем, за който се сещам на първо четене е когато използват пироефекти и ако не използват шалове да прикриват лицата си, сигурно ще бъдат задушени. Но това е моментно по време на тези мероприятия.
Предлагам наистина да подкрепим закона и който има някакви предложения между първо и второ четене да ги внесе. А колегите от ДПС да не го приемат, че това е срещу тях и срещу етноса, който представляват. Има много други случаи, за които е полезно да имаме такъв закон.
И последно , не знам дали наименованието на закона трябва да бъде такова? Малко странно ми изглежда наименованието на закона, но мисля, че междувременно ще бъде поправено наименованието.
Предс Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Иванов. Аз приветствам изказването ви в частта за наименованието, защото и аз си го мислех това. Ако действително целим да покрием и хипотезите на закриване или маскиране на лицето при масови мероприятия, т.е. при безредици или хулигански прояви при масови мероприятия, би следвало заглавието да бъде „Закон за носенето на облекло, прикриващо, скриващо или маскиращо лицето”, но пък тогава става прекалено описателно за наименование на нормативен акт.
И може да се запише отделна разпоредба, че не се отнася за детски забави и художествено артистични прояви.
Г-н Димитров и след това г-н Димитър Делчев.
Емил Димитров:
Изключително много разум имаше в изказванията на всички колеги и не мога да не се съглася с техните тези, включително и техните предложения, както тези на левицата, така и на колегата от ГЕРБ. Изключително прав беше представителят на ДАНС, който каза, че ние не можем да не очакваме терористичен акт в България, да не дава Господ, дали ще е мъж, прикрит с маска, или жена с някакво облекло, ние не можем да гадаем, след като не можем да я разпознаем, макар и по камерите. Тя може да не е мюсюлманка. Може да е християнка. Може да не е българка, може да не е от Пазарджик, а може да е от Лондон, но така или иначе ние имаме един анонимен, който извършва акт. Представете си какво напрежение ще породи това тук у нас и между нас. Така че не можем да не очакваме изведнъж всички фенове на футболни клубове да решат, че ще носят маски. Щом може да се носи бурка, аз ще си нося маска и ще ходя през целия град с маска с цветовете на клуба.
Присъединявам се към всички предложения и смятам, че те ще бъдат приети, включително и за заглавието и с поправките, направени от Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи.
Предс. Данаил Кирилов:
Това беше шега. Регламентът за масовите мероприятия е в друг нормативен акт. Ако няма реплики към г-н Димитров, г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги, ние от Реформаторския блок ще подкрепим така предложения законопроект поради, тъй като ние вярваме, че този законопроект не е насочен срещу пране на религия, а и четейки текстът на законопроекта, човек стига логично до този извод. А и като цяло целта на законопроекта е очевидна. Законопроектът преследва две основни цели.
Едната е да подпомогне работата и дейността на органите за опазването на реда в България, като чрез осигуряване на достатъчно добра видимост на лицето на българските граждани, органите на реда могат да идентифицират тяхната самоличност. Ясно е, че в голямата част от случаите, хората, които прикриват лицето си или самоличността си правят това с цел да извършат престъпно деяние. Мислими са изключенията и хипотезите, в които това не е така и аз мисля, че ние съвсем успешно можем да ги запишем в закона, така че да не нарушим нормалното провеждане на развлекателни мероприятия и на други културно исторически прояви, свързани с кукерски фестивали и т.н.
По-важна е втората цел - целта, която има превантивен ефект, която има за цел да препречи една тенденция, която се случва вече в Европа. В Западна Европа носенето на бурка и на такива облекла е широко разпространено и България не е застрахована от този процес, най-малкото защото през страната ни постоянно минават бежанци, някои от тях остават, други заминават, но един такъв закон не би бил излишен, особено след като виждаме и западния опит. Тук вече се спомена, че в някои държави през 2015 г. е създаден такъв закон и този закон по никакъв начин не е счетен, че ограничава правата така както са записани в Европейската харта за правата на човека.
Аз смятам, че този закон е полезен и след няколко корекции и след изчистване и на заглавието и на текста той може да има добро действие. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Реплики към изказването на г-н Делчев? Няма. Той изрази позицията на Реформаторския блок. Други изказвания? Няма. Закривам дебата, колеги.
Който е съгласен да подкрепим на първо четене законопроекта за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, № 654-01-58, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 20.04.2016 г., моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”.
Който е против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Законопроектът се приема на първо четене. Благодаря на колегите от МВР, ДАНС и Министерството на правосъдието.
Колеги, пристъпваме към трета точка от дневния ред - Обсъждане на законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение (Проект за укрепване на гарантирането на влоговете) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 602-02-19, внесен от Министерски съвет на 18.05.2016 г.
Гости от Министерството на финансите по тази точка са г-н Фейзи Бекир, заместник-министър на финансите, г-жа Десислава Лазова и г-жа Цветана Атанасова, държавни експерти в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество”.
Заповядайте, г-н Заместник-министър.
Фейзи Бекир:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители, в Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. е предвидено, че в рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава държавни гаранции по заеми на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, включително по заеми от външни кредитори, при условие за последваща ратификация, в общ размер до 900 млн. лв.
С решение на Министерски съвет от 10 февруари 2016 г. министърът на финансите е упълномощен да проведе преговорите с Международната банка за възстановяване и развитие и да подпише от името на Република България Гаранционно споразумение по проект за укрепване на гарантирането на влоговете при условие за последваща ратификация.
Заемното споразумение между Международната банка за възстановяване и развитие и Фонда за гарантиране на влоговете в банките и свързаното с него Гаранционното споразумение са сключени чрез размяна на писма на 1 април 2016 г.
Държавната гаранция е по заем в размер 300 млн. евро, който ще бъде предоставен от Международната банка за възстановяване и развитие на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и в допълнение на държавно гарантиран заем на фонда в същия размер от Европейската банка за възстановяване и развитие. Общият размер на двата държавно гарантирани заема е в рамките на заложените в закона параметри.
Целта на заема е попълване на резервите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и постигане на по-голяма финансова независимост и устойчивост на фонда за изпълнение на задълженията му по гарантиране на влоговете и преструктуриране на кредитните институции.
Средствата по заема ще се отпускат на траншове след изпълнението на описаните в заемното споразумение показатели, свързани с усвояването и насочени към засилване на финансовия и институционалния капацитет на фонда за гарантиране на влоговете в банките за изпълнение на неговия мандат.
Държавната гаранция в посочения заем е в съответствие с предвиденото в законовата рамка, в това число в Закона за държавния бюджет на Република Българи за 2016 г. Средствата за покриване на риска от активиране на държавната гаранция за следващи години ще бъдат провизирани в рамките на Закона за държавния бюджет на Република България за съответните години.
Със сертифицирането от Народното събрание на Гаранционното споразумение между Република България и банката и влизането му в сила ще се даде възможност за влизане в сила на Заемното споразумение между Фонда за гарантиране на влоговете в банките и Международната банка за възстановяване и развитие и осигуряване на допълнителни средства за фонда.
В изпълнение на Закона за държавния бюджет за 2016 г. и на основание чл. 85 , ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Гаранционното споразумение (Проект за укрепване на гарантирането на влоговете) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, сключено на 1 април 2016 г. чрез размяна на писма.
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Бекир. Колеги, имате думата за въпроси ,мнения, становища, предложения. Г-н Чавдар Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Първо бих искал да задам един въпрос, за да се ориентирам в необходимостта дали да подкрепим този законопроект или не. Моят въпрос е следният.
Кое налага сключването на това споразумение?
Предполагам, че Вие ще докладвате и по следващата точка за Гаранционно споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие. Може да отговорите общо – защо трябва да сключим сега това споразумение. Има ли проблеми във Фонда за гарантиране на влоговете в банките? Няма ли? Това ми е въпросът.
Фейзи Бекир:
Както знаете, Фондът има проблеми с ликвидността, поради факта, че бяха изплатени суми поради фалиралата банка КТБ. За да имат капитал банките и за да има устойчиво развитие в смисъл, ако се налага, а както знаете ще има е стрес тестове на банките, ако се налага да има съответните финанси и капитал във Фонда за гарантиране на влоговете.
Но какво точно налага, г-жа Атанасова ще обясни.
Цветана Атанасова:
В момента заемите няма да се ползват, тъй като това ще бъдат два заема. Те ще бъдат ползвани на траншове. Тъй като в момента се провежда един така да се каже мониторинг на българската банкова система, има преглед на капиталовата адекватност на банките, в нормативната база също има промени, които гарантират по-голямата стабилност и следствие на това се счита, че чрез по-голяма финансова независимост, която би се придобила чрез тези заеми, ще бъде гарантирано и неговото по-стабилно развитие.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Достатъчен ли е отговорът, г-н Георгиев.

Чавдар Георгиев:
Аз не разбрах кое точно налага сключването на тези споразумения. Очевидно има опасения, че така нареченият мониторинг на банките ще доведе до необходимостта от изплащане на нови гаранции по влогове на гражданите към някои от банките. Очевидно се очаква те да не отговорят на съответния стрес тест или мониторинг, както казаха, и това е някакво презастраховане, ако правилно разбирам, по отношение на ликвидността във Фонда за гарантиране на влоговете. Ако е така, аз категорично заявявам, че ние от БСП - лява България, няма да подкрепим този законопроект.
Аргументите са няколко:
Първо, очевидно е, че с него се увеличава държавният дълг, без да е ясно защо това е необходимо към този момент. Нека да изчакаме, да видим какви ще се реалните резултати от мониторинга и тогава да решим дали трябва да се сключи или не трябва да се сключи това споразумение.
Второ, подобно и на други споразумения, това споразумение е твърде бланкетно и бих казал едностранно. То създава повече задължения за страните по споразумението, т.е. за държавата и за фонда, а не толкова за кредитора или заемодателя, каквато е съответната европейска банка.
Трето, аз като чета условията, свързани, примерно Приложение 4. „Показатели свързани с усвояването”, ако отворите, колеги, на стр. 15 ще видите N на брой условия, които вече би следвало да са изпълнени. Например, „заемополучателят е възстановил 400 млн. лв. от фалирали банки; и фалиралите банки са превели упоменатите 400 млн. лв. по сметка на заемополучателя”, т.е. на Фонда, „всички на база 0 лева и натрупани от 1 октомври 2015 г.”
Или пък показател, свързан с усвояването, т. 1.2, там се иска 150 млн. лв. да са събрани към 31 май.
Предс. Данаил Кирилов:
На друга стр. 15 четете. Вижте на кой документ стр. 15.
Чавдар Георгиев:
Документът е № 650-01-171 от 19.05.2016.
Така че подобни споразумения са една лоша практика, която ние наложихме в този парламент, а може би и преди това е имало, и ние няма как да подкрепим подобни споразумения.
Първо, към този момент очевидно няма необходимост да се сключи това споразумение.
Второ, дори и да имаше необходимост, самото съдържание на споразумението е такова, че банката като отпуска съответната сума заеми, може да направи едностранно такива условия, че те никога да не се реализират и
Трето, виждате сами, че има вече поставени условия, които най-малкото би трябвало да са реализирани към този момент.
Аз не знам реализирани ли са, не са ли? И ние сега трябва едва ли не пост фактум да ратифицираме тук нещо, което Министерският съвет може би не е направил своевременно в изпълнение на Закона за държавния бюджет. Защо не е сключил по-рано подобно споразумение като проект. Защо не го е представил по-рано за ратификация.
Но основният аргумент, подчертавам, е това че не става ясно необходимо ли е към този момент това споразумение?
Да не говорим каква е целта на проекта. И ако отворите там и прочетете, ще видите, че има такива безумни изисквания за поддържане на персонал, условия и т.н., които просто правят това споразумение безсмислено и не е в интерес на държавата, на държавните институции, на Фонда за гарантиране на влоговете.
Това е моето мнение и за това няма да го подкрепя.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. При това положение ще се запиша за изказване след г-н Димитров и г-н Славов. Ще дам отговор на вашите твърдения.
Г-н Димитров, заповядайте за изказване.
Емил Димитров:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Дами и господа народни представители, г-н Заместник министър, ние ще подкрепим това споразумение и ще се опитам да обясня защо.
Първо, исторически не беше много отдавна времето, когато при едно друго управление банките фалираха. Казва се КТБ. По същото това време България, съгласно приети ангажименти международни трябваше да изплати до 200 хил. евро на всички хора, на които парите са били в тази банка. Тъй като в този Фонд нямаше набрани през период от определен брой години, откогато съществува фонда сума, с която тези до 200 хил. да бъдат погасени, българското правителство предложи и в Закона за държавния бюджет беше гласувана сума, която беше дадена от Закона за държавния бюджет на Фонда, за да може той да осъществи тези поети ангажименти и задължения, които има по закон и по ратификация с Европейския съюз. Тази сума беше дадена заемообразно и след определен период от време, включително с лихви и т.н. трябва да се върне в бюджета. Приемаме, че е даден този заем, одобрен е, и в момента се връща. Дали банката има интерес да го върне по-рано, за да не плаща лихва, дали държавата има интерес да не го взима е друга тема. Но така или иначе в този Фонд, откакто е създаден до сега, банките въз основа на вноските, които са дали нямаха необходимия разполагаем паричен ресурс, с който при фалита на КТБ да могат да удовлетворят вложителите, които имат до 200 хиляди евро да им ги дадат.
Как се процедира отсега нататък?
Ако Фондът се налага да прави още плащания, той трябва да има наличност от пари. Единият вариант е в следващия Закон аз държавния бюджет ние отново да гласуваме сума, която да бъде дадена заемообразно за определен период от време.
Другият вариант е ние да не ангажираме държавния бюджет, а да дадем възможност Фондът, разбира се представляван чрез държавата, защото иначе той самият не би могъл, да разполага с един такъв ресурс в случай на нужда от международна банка. Тогава няма да натоварим бюджета, Фондът ще има необходимата сума, която трябва да има, за да може да работи. В същото време банката си налага своите параметри, с които да може да даде парите. Между другото, при всеки един кредит банката налага определени условия и ти се задължаваш да ги изпълняваш, като тук не е задължително да се изтегли целият – ще бъде на траншове, според потребностите.
Не трябва да забравяме, че в един сравнително малко по-дълъг период от време самите банките ще натрупват в този Фонд даден ресурс, защото те постоянно правят отчисления. Проблемът беше, че КТБ фалира на много по-ранен етап, отколкото във Фонда имаше достатъчно средства. Иначе нямаше да се налага да се ангажира държавният бюджет.
Как ги виждам аз нещата? Предварително казвам, че не съм се подготвил по това предложение. В момента вместо да се налага догодина ние да гласуваме отново сума, която да отиде във Фонда и после той да ни я върне заемообразно, ние даваме възможност Фондът, посредством гаранции от държавата, да изтегли тези пари от Международната банка и при определени условия, които са международни, признати, публични, нормални, регулярни, спазващите се към всички други кредитополучатели, да може да ползва тези пари като оборотни средства и след определен период от време да ги върне въз основа на натрупаните средства от банките в този Фонд.
Къде виждам спорните моменти, които колегата от БСП каза?
Първият е ако фалира друга банка и изведнъж тези пари биват похарчени и тогава пак отиваме на схемата държавният бюджет да заема на фонда, както се случи при фалиралата по вашето време банка.
Вторият вариант. Всичко си върви мирно и кротко, докато собствениците на КТБ не решат, че те са имали възможност и желание да оздравят банката, но БНБ не им е дало възможност, обявило я е в неплатежоспособност и всички последвали последици в резултат на което се налага ние още един път да им платим сумата и на тях, която са загубили. Не знам откъде ще излезе – дали от БНБ, защото няма как да стане, или пак ще е от Фонда, или пак ще е от бюджета и ние ще платим 3 пъти сметката.
Но към днешна дата бюджетът дава на Фонда, Фондът се разплаща и после ги връща на бюджета и възможността бюджетът да си функционира самостоятелно, но държавата да даде гаранции и Фондът посредством държавата да вземе пари от Международната банка, за да може да функционира нормално докато се натрупат пари от банките ми се вижда много по-добро и разумно, поради което нашата парламентарна група ще подкрепи така направеното предложение. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Реплики към изказването на г-н Димитров няма. Г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря. Г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, аз преди да започна изказването си имам един въпрос. Има ли представители на Фонда за гарантиране на влоговете? (Няма.) Всъщност представителите тук са на Министерството на финансите. (Да.) Учудвам се от липсата на присъствие на представител на Фонда, тъй като все пак те са страна по това споразумение и ми се струва, че най-малкото като знак на уважение към правна комисия беше хубаво да присъства.
Моето изказване е под формата на въпрос към министерството на финансите. Те как възнамеряват да упражняват контрол върху разходването на тези средства или върху използването им от Фонда за гарантиране на влоговете, тъй като не е тайна позицията, която не веднъж представителите на Фонда за гарантиране на влоговете са заемали, че те не са държавен орган и като такъв не се чувстват длъжни да предоставят информация на народни представители. Предполагам, че подобно отношение имат и към изпълнителната власт като не се считат за държавен орган.
Наистина ми е любопитно след като държавата е гарант по това споразумение, след като липсва плащане от страна на Фонда очевидно данъкоплатецът ще плати през държавния бюджет и държавата, дали са се замисляли за механизъм за контрол върху разходването и ползването на тези средства в контекста на това, което казвам. А ако наистина се учудват и чуват за първи път тази позиция на Фонда, че не са държавен орган, аз с удоволствие мога да им предоставя писмено становище на представител на Фонда по едно съдебно дело, което водим от доста време срещу Фонда с искане за обществена информация във връзка с КТБ и начина по който там бяха изплатени гарантираните влогове и това черно на бяло те са го написали, че не са държавен орган и като такъв не дължат информация по Закона за достъп до обществена информация, включително и на народни представители. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Славов.
Ако г-н Бекир желае да отговори или друг от колегите.
Фейзи Бекир:
По принцип ние нямаме механизми да контролираме Фонда. Те дават финансови отчети, както за спазването на споразумението, така и ние можем да изискваме по всяко време отчети, но по закон няма как да ги контролираме и да следим как точно изразходват средствата, получени по споразумението.
Цветана Атанасова:
Но в самите заемни споразумения, които са между банките, понеже след това ще се гледа подобно заемно споразумение, гаранционно за заем от Европейската банка за възстановяване и развитие, има стройна система по какъв начин ще може да се контролира разходването на средствата и здравото финансово състояние на Фонда. Защото и европейските и международната банка, както знаете, никой не е заинтересован да дава кредити на някой, който няма да бъде в здраво финансово състояние.
И ако се прегледат заемните споразумения, има достатъчно клаузи, които съдържат финансови отчети и доклади, които следва да предоставят.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз няма да споря с колегата Славов. Записах изказване, за да отговоря на г-н Чавдар Георгиев, но г-н Димитров много коректно постави рамката на взаимоотношенията.
Аз не разбрах, г-н Чавдар Георгиев как точно обуслови ама това ако е точно заради КТБ и за Фонда за гарантиране на вземанията за това няма да го подкрепим. Просто бих казал, че точно за това трябва да го подкрепите, защото това е исторически факт, който породи сериозни финансови последици и за държавата и за Фонда за гарантиране на вземанията, като очевидно заемът цели да покрие възможността Фондът да реагира при всяко едно предизвикателство.
Тъй като малко се разми обяснението какво тече по отношение на банките, аз бих дал моя версия по този въпрос. Да, има наблюдателна мисия, която е поискана от Световната банка да се направи анализ на и по отношение на някои търговски въпроси и някои банкови въпроси. Това го обсъждахме на една от предишните комисии заедно и с участието на представители на Министерството на правосъдието, по който въпрос ни беше представен проекта за изменение на Търговския закон по отношение на несъстоятелността и по отношение на предпазния конкордат. Това имат предвид, според мен, колегите от Министерството на финансите, които говорят за въпросното наблюдение. Но то е приключило миналата година и сега излизат докладите, ако вярно се ориентирам от информацията на предходните обсъждания, на които г-н Чавдар Георгиев очевидно не е присъствал.
Други изказвания? Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение (Проект за укрепване на гарантирането на влоговете) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 602-02-19, внесен от Министерски съвет на 18.05.2016 г., моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се на първо четене законопроекта за ратификация на Гаранционното споразумение.
Колеги, пристъпваме към точка четвърта - Обсъждане на законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение за заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките в България между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 602-02-20, внесен от Министерски съвет на 19.05.2016 г.
Гостите са както бяха по предходната точка от дневния ред.
Г-н Бекир, ако иска да каже някои особености за този ратификационен закон, заповядайте.
Фейзи Бекир:
Това е сходно споразумение с предишното към Фонда за гарантиране на влоговете в банките, само че тук става въпрос, че кредитът ще се предостави от Европейската банка за възстановяване и развитие в размер на 300 млн. евро. Изплащането на заема ще бъде на четири еднакви годишни вноски, започващи на 17 юни 2022 г. и приключващи на 17 юни 2025 г.
Средствата могат да бъдат усвоявани максимално на три транша с минимален размер на всеки транш 100 млн. евро.
Целта на заема е попълване на резервите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и подпомагане оптимизирането на структурата му на финансиране. Чрез получаването на заемните средства Фондът ще постигне по-голяма финансова независимост и устойчивост в дългосрочен план. Тук е предвидено част от финансовия ресурс по заема да може да бъде използван за частично или цялостно погасяване на заема, предоставен на Фонда за гарантиране на влоговете в банките от държавата, съгласно Решение № 797 на Министерски съвет от 2014 г.
Това е. Благодаря за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на Заместник-министър Бекир.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения и становища. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за” да подкрепим законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение за заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките в България между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 602-02-20, внесен от Министерски съвет на 19.05.2016 г., моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се законопроектът за ратификация на Гаранционното споразумение.
Благодаря на колегите от Министерството на финансите.
Колеги, предлагам ви да обявя почивка от 5 минути, след което ще пристъпим към т. 5 от дневния ред.
(След прекъсването.)
Продължаваме с пета точка от дневния ред - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-44, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 25.03.2016 г.
Гост от Министерството на вътрешните работи е г-н Красимир Ципов, заместник-министър на вътрешните работи. Тук е и представител на вносителя.
Доклад относно законопроект за допълнение на Наказателиня кодекс, № 654-01-44, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 25.03.2016 г. ( Проект за второ гласуване.)
Наименование – Закон за допълнение на Наказателния кодекс.
По наименованието имате ли бележки, колеги? Г-н Попов.
Филип Попов:
Нямам бележки по наименованието, но искам да обявя, че подкрепям за второ четене текстовете. Те в общи линии всичките са за увеличаване на наказанието. Мисля, че тук по-скоро проблемът е превантивен – за контрола на използването на такива боеприпаси.
Тъй като се налага да тръгвам и няма да взимам повече думата, предлагам т. 6 - законопроекта на г-н Байрактаров, да отложим тази точка, ако прецени комисията.
Предс. Данаил Кирилов:
Като стигнем до нея подробно ще обясняваме и по процедурата и по настояването на Комисията по бюджет и финанси.
Филип Попов:
Ако се стигне до гласуване на процедурата, аз съм за отлагането на точката. Ако не се стигне до отлагане и се обсъди законопроекта, въздържаме се.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Попов.
Няма изказвания по наименованието на закона. Който е съгласен наименованието да бъде Закон за допълнение на Наказателния кодекс, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се наименованието.
Пристъпваме към § 1. Имаме текст на вносител.
Имаме предложение от н.пр. Валентин Радев и група народни представители.
Имаме и редакционно предложение. Ще получите двата варианта за текст на предложението.
Давам думата на г-н Ципов по § 1.
Красимир Ципов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми народни представители,
Искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че Законът за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване регламентира изрично контрола, за който говореше преди малко г-н Попов, като целта на този закон е да забрани всякакви дейности, свързани с касетъчни боеприпаси, противопехотни мини и други изделия, освен унищожаването и свързаното с унищожаването внос, износ и транспорт.
Смятам, че по т. 1 от предложението, внесено от г-н Радев и групата народни представители трябва да бъде подкрепено. Становището на Министерството на вътрешните работи, обаче, е, че няма необходимост т. 2 да бъде подкрепяна, именно защото особената степен на обществена опасност за това ново деяние с определен предмет е свързана с унищожаването. Тоест, ако говорим за извършване на престъпление, то трябва да бъде формулирано по начина, по който са го формулирали вносителите на предложението по т. 1.
Нашето становище е в подкрепа на т. 1 и смятаме, че в т. 2 няма необходимост да бъде подкрепяна.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. По текстовете, които получихте, вие казвате да се подкрепи вариант II, в който остава:
„§ 1. В чл. 337, ал. 1 след думата „изделия” се добавя „или унищожава касетъчни боеприпаси, противопехотни мини и други изделия по смисъла на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване.”
Красимир Ципов:
Точно така, г-н Председател.
Предс. Данаил Кирилов:
На практика това е само т. 1 от предложението на н.пр. Валентин Радев. Благодаря.
Искам, обаче, и колегите референти да вземат становище. Заповядайте.
Мира Манолова:
Не знам какво по-различно да кажа от това, което каза г-н Ципов.
С приемането на втория вариант, който е пред вас, всъщност ще инкриминирате ново престъпление унищожаване със специфичен предмет противопехотни мини и касетъчни боеприпаси. Това е.
Предс. Данаил Кирилов:
И то е в текста на чл. 337 – в състава на чл. 337. И това няма да повлияе на квалифицираните състави, които са по следващите параграфи.
Мира Манолова:
Да. Другите параграфи – 2 и 3, съдържат предложения за квалифицирани състави на съвсем различни изпълнителни деяния, на друго престъпление, свързано с
Предс. Данаил Кирилов:
И така отпада необходимостта да обособим нова разпоредба на чл. 337а. (Примерно, да.) Благодаря. Други изказвания има ли?
Колеги, при това положение ви предлагам да гласуваме следното.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1.
Който е съгласен, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против и въздържали се няма. Приема се.
Който е съгласен да неприемем предложението по т. 2.
Димитър Лазаров:
Могат да го оттеглят. По-лесно ще стане.
Владимир Тошев:
От името на вносителя оттеглям т. 2, за да не се подлага на гласуване.
Предс. Данаил Кирилов:
При положение, че е оттеглено предложението по т. 2, няма да го гласуваме.
Гласуваме окончателно § 1. Не подкрепяме текста на вносител. Подкрепяме предложението в т. 1. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към § 2. Имаме текст на вносител. Няма предложения. Имате думата за изказвания по § 2. Няма изказвания. Закривам дебата.
Който е съгласен да подкрепим текста на вносител за § 2, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 2.
Пристъпваме към § 3. Имаме текст на вносител без предложения. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е съгласен да подкрепим текста на вносител за § 3, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на вносител за § 3.
Наименование „Заключителни разпоредби”, която трябва да се промени на „Заключителна разпоредба”. Има ли изказвания? Няма. Който е съгласен да подкрепим редактираното наименование „Заключителна разпоредба”, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към § 4. Имаме текст на вносител без предложение. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване. Който е съгласен да подкрепим § 4 на вносител, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
С това се приема на второ четене от правна комисия законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-44.
Благодаря на колегите. Благодаря на референтите.
Пристъпваме към точка шест от дневния ред - Обсъждане на искане за становище от Комисията по бюджет и финанси на внесеното от н.п. Димитър Байрактаров и група народни представители, предложение за изменение и допълнение на законопроекта за кредитите за недвижими имоти на потребителите, № 602-01-6, приет на първо гласуване на 24.03.2016 г.
Колеги, по това искане ви докладвам писмото на г-жа Менда Стоянова, председател на Комисията по бюджет и финанси, която се обръща към мен, като председател на Комисията по правни въпроси, по следния начин:
„Уважаеми г-н Кирилов,
Приложено ви изпращам внесеното от н.пр. Димитър Байрактаров и група народни представители предложение за изменение и допълнение на законопроекта за кредитите за недвижими имоти на потребители, № 602-01-6, приет на първо гласуване на 24.03.2016 г.
Тъй като с него се предлагат промени, които са от компетентността на Комисията по правни въпроси, моля да ни предоставите становище й по тях във възможно най-кратък срок.”
Към писмото е приложено предложението, което с вносител н.пр. Димитър Байрактаров и група народни представители.
Поставям на вашето внимание този казус, защото от процедурна страна действително представлява сложност и предизвикателство.
Очевидно е, че от постъпилите във водещата Комисия по бюджет и финанси три групи предложения, едно от които е на Димитър Байрактаров, другото е на Георги Търновалийски и другото е на Менда Стоянова. Тоест, имаме три групи предложения за промени, но колегите от Комисията по бюджет и финанси са се затруднили и са се притеснили главно от предложенията на колегата Байрактаров с оглед техния правен обхват и стремежа да се промени съществено философията в някои от правните отношения, касаещи кредитирането, обезпечено с ипотека.
Този законопроект е между първо и второ четене. Изтекъл е срокът за предложения между първо и второ четене. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Това искане на председателя на Комисията по бюджет и финанси дайте становище, защото се предлагат промени, които са от компетентността на Комисията по правни въпроси няма как да го квалифицираме като процедура и не става ясно какво ние трябва да гласуваме по всяко едно от предложенията на колегата Байрактаров, т.е. с гласуване ли да дадем становище. И ако по този начин дадем становище, то по какъв начин, примерно, ще се отрази на дебатите във водещата комисия.
Другото е да искаме да формираме експертно становище, но то ще е експертно, което да го разгледаме на правна комисия и него да го гласуваме по един или по друг начин и да го изпратим като експертно становище на другата комисия, което също процедурно не е особено адекватно.
Включих го това искане в дневния ред, защото ми е необходима обща воля и вашето мнение за това как да процедираме.
Не ви предлагам и друг вариант, примерно, водещата комисия да направи съвместно заседание с правна комисия, но това означава, че ние трябва да направим съвместно заседание на цялото второ четене и на всички предложения.
Още една трудност би трябвало да отбележа. Колегите от Комисията по бюджет и финанси ни изпращат едно от трите предложения, а по други две, те ще бъдат без становище на правна комисия. В един момент някой от другите вносители ще каже защо едните предложения са изпратени до правна комисия, а другите, нашите, не са изпратени до правна комисия.
И в заключение искам да посоча, че за Комисията по бюджет и финанси очевидно е много важно да се произнесем бързо, защото те единствено чакат някаква позиция по правните въпроси, за да пристъпят към самото второ четене. Евентуално някакъв вариант по този проблем би бил да отправя покана към всички членове на правна комисия да вземат участие като гости при второто четене в другата комисия – Комисията по бюджет и финанси.
Имате думата по отношение на процедурния въпрос, в който сме.
Пропуснах да отбележа, че на първо четене ние сме били участваща комисия. Написали сме доклад, т.е. един път вече сме дали такъв доклад. Казах ви, че подобна процедура нямаме развита в правилника, за да имаме две комисии на второ четене.
Аз ще ви предложа следното. Няма го вносителят Байрактаров. Редно е при всички положения да вземем неговото становище. Исках, обаче, да сте наясно с този проблем. Моля ви до другото заседание, запазете си материалите от сега, който от вас желае да направи проверка, да формира становище по приетия на първо четене законопроект, да има време и възможност да стори това.
Предлагам ви на следващото заседание на правна комисия тази точка да бъде в дневния ред и съобразно подготовката, мненията и становищата да опитаме да формулираме една обща принципна и кратка позиция, която като цяло да я приемем или да не я приемем и която да послужи като някакъв ориентир на Комисията по бюджет и финанси, без да бъде текст по текст, а да бъде по трите ключови проблема, които се съдържат в множеството предложения на г-н Байрактаров. Ако не можем да сторим това ,тогава да направим обща покана за участие на колегите от правна комисия във второто четене на законопроекта в Комисията по бюджет и финанси. И ако е толкова важно мнението на членовете на правна комисия, то да бъде ценено и преценявано в самото заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Реплика: Да се направи работна група.
Предс. Данаил Кирилов:
И това е вариант, но това зависи от волята на Комисията по бюджет и финанси. Те биха могли да направят работна група, която да е широка и да бъде с покана към членовете на Комисията по правни въпроси, която преди самото второ четене да опита да разгледа предложенията.
При това положение, колеги, отлагаме т. 6, която автоматично да бъде включена в дневния ред на следващото заседание с молба да формирате личното си правно становище и отношение по предложенията, свързани с проекта на Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители.
Който е съгласен, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към точка седем - Разглеждане на Национална гражданска инициатива за тълкуване на чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове, на законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България, № ПГ-539-00-22, внесена от Инициативен комитет на 16.02.2015 г. - продължение;
- Разглеждане на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки”, № 539-01-14, внесена от Инициативен комитет на 02.12.2015 г. - продължение.
Гости по тази точка от Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” са Мирослав Мичев и г-н Любомир Авджийски; от Камара на вещите лица в България – г-жа Мариана Станева и г-н Божидар Кънев, които бяха тук, но в момента вече не ги виждам, така че неприсъстват.
Колеги, припомням фактическата, правната и процедурната обстановка, свързана с обсъждането на двете граждански инициативи.
Както си спомняте, на 10 февруари на заседание на Комисията по правни въпроси ние обсъдихме и двете инициативи. Беше изготвен доклад в резултат на обсъждането, който приключи със следната констатация.
„След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, 0 гласа „против” и 0 гласа „въздържал се” и Комисията по взаимодействие с неправителствени организации и жалбите на гражданите с 9 гласа „за”, 0 гласа „против” и 0 гласа „въздържал се” предлагат на Народното събрание да приеме следния проект на решение:”
Подкрепили сме проект на решение в следния смисъл.
„Проект на решение:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 52, ал. 1 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление реши:
1. Приема за сведение двете национални граждански инициативи.
2. Препоръчва на народните представители по тяхна преценка да съобразят посочените граждански инициативи в своята законодателна дейност.”
След като докладът постъпи в Администрацията на Народното събрание получихме писмо двамата председатели на комисии с вх. № 650-06-17 от 26.02.2016 г. от Председателя на Народното събрание. На предходното заседание всички получихте екземпляр от писмото.
В това писмо Председателят на Народното събрание казва следното:
„Във връзка с постъпилия доклад и направеното в него предложение:
- От постъпилия доклад е видно, че двете комисии са преминали към разглеждане на двете национални граждански инициативи без обсъждане и произнасяне по допустимостта им.
- От доклада не е ясно дали при разглеждането по същество на Националната гражданска инициатива „Правосъдие за всеки”, № ПГ-539-01-14, внесен от Инициативен комитет на 02.12.2015 г., е обсъждан фактът, че част от предложенията са реализирани като конституционни промени с последното изменение и допълнение на Конституцията. Например, изборът на парламентарната квота на Висшия съдебен съвет с мнозинство 2/3 от народните представители; отмяната на тайното гласуване при приемане на определени решения от Висшия съдебен съвет и други.
-Съгласно разпоредбите на Конституцията на Република България и действащото законодателство няма законова и правна възможност чрез гражданска инициатива да се правят предложения за промени в Конституцията и/или законите, които да имат пряк законодателен резултат. Гражданската инициатива по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление не е форма на упражняване на законодателна инициатива, а е особена форма на колективна петиция, с която се сезира определен държавен орган или орган на местното самоуправление с определени искания на граждани. Чрез нея се обобщава и изразява мнението на гражданите и се пренасят въпроси от национално значение по публичен начин до съответния орган. Гражданската инициатива има предимно информативен и консултативен характер и няма същите преки правни последици като референдумите. Тя съдържа предложения за промени, но не може да се приравни на законопроект, тъй като субектите с право на законодателна инициатива са посочени изчерпателно в Основния закон на страната – в чл. 87, съответно в чл. 154 (относно изменение и допълнение на Конституцията). Когато инициативата съдържа предложения за законодателни или конституционни промени, тези промени могат да бъдат реализирани само при условия и по ред, предвидени за това, т.е. чрез упражняване на законодателна инициатива от съответните субекти.
- В доклада на двете парламентарни комисии е отбелязано, че тези особености на гражданските инициативи са били предмет на дискусия и народните представители са се обединили около становището, че „засегнатите в концепциите теми са важни и следва да се вземат предвид при обсъждането и приемането на Закона за съдебната власт, както и измененията на други закони.” Предвид това становище, буди недоумение приложения проект за решение. Предложението двете граждански инициативи да се приемат от Народното събрание за сведение по същество е предложение народните представители да се запознаят с предложенията на инициативните комитети, което могат да предложат двете парламентарни комисии, но е нелогично и необосновано самият парламент в свой нарочен акт да се задължава за това.
Поради така изложените обстоятелства очаквам допълнителен доклад от Комисията по правни въпроси и Комисията по взаимодействието с неправителствени организации и жалбите на гражданите с ясно решение на двете комисии, което да ориентира и мотивира народните представители с оглед предприемане на следващи действия от тяхна страна.”
Колеги, накратко казано с това писмо Председателят ни е върнал съвместния доклад на двете комисии и очаква допълнителен доклад, който да има адресат другите народни представители, но да не бъде във формат проект за решение на законодателния орган, защото такъв проект за решение е недопустим.
Г-н Славов.

Петър Славов:
Колеги, аз ви предлагам да потърсим практика от годините, за да се ориентираме в тази обстановка. Предвид, че очевидно не са толкова много гражданските инициативи през годините, но вече има създадена някаква парламентарна практика, безспорно едното решение, съвсем прясно, което парламентът прие беше във връзка с референдума за електронното гласуване и развилата се процедура именно по чл. 52 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Предс. Данаил Кирилов:
Колега Славов, този въпрос няма да трети път да го говорим. Референдумите по аналогия не можем да ги приложим.
Петър Славов:
Добре. Ще продължа нататък, ако ми дадете възможност, г-н Председател. Обръщам ви внимание към едно решение на Народното събрание от 25 октомври 2012 г. – това е 41-то Народно събрание. Това е във връзка с един наложен мораториум, ако си спомняте, имаше едни много сериозни скандали в Несебър за засегнати имоти, спорове и т.н., дали не се опитваха определени лица да отнемат имуществото от Националната спортна база тогава. Тогава Народното събрание е взело следното решение.
„Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията и във връзка с Гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, ползвана от Националната спортна академия „Васил Левски”-гр. Несебър, внесена от Инициативен комитет на 18 януари 2011 г. реши:
1.Налага мораториум върху всички действия на разпореждане.. и т.н. изброяват се имотите.
2. Налага мораториум върху всички строителни дейности …”
И в този сух продължава решението. Тоест, тук очевидно Народното събрание е приело конкретен акт на основание гражданска инициатива, който акт очевидно е решение на Народното събрание за налагане на мораториум, т.е. акт с доста сериозни правни последици.
Тук в случая очевидно подобно нещо може би не е възможно да се случи, предвид че повечето промени, които предлагат хората от гражданската инициатива касаят Конституцията, но аз не виждам защо, ако разбира се и вие сте съгласни с тази моя теза, ако наистина подкрепяме съдебната реформа, не кажем, че Народното събрание приветства и подкрепя усилията за продължаване и задълбочаване на съдебната реформа и дава възможност на народните представители по така направените предложения, или чрез законодателна инициатива, когато това е възможно, или чрез съответния законопроект за изменение на Конституцията да предложат тяхната реализация.
Нещо в този смисъл ви предлагам, тъй като законът все пак очаква от нас да предложим конкретни мерки и да посочим как те ще бъдат реализирани. Тоест, не да приемем нещо за сведение, а наистина конкретно да кажем като орган държавен как в рамките на правомощията си ще направим нещо.
Това е моето предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
По отношение на мораториума, който коментирахте, тук посочвам, че решението е за мораториум, т.е. за конкретно действие, за конкретна забрана, която е била наложена от Народното събрание. Това решение би трябвало да го гледате и да го преценявате с оглед на други подобни решения, с които Народното събрание е налагало мораториуми. Другият мораториум, който е налагало Народното събрание е по отношение на разпоредителните сделки в Студентски град, който е в резултат на работата на Временна анкетна комисия.
Нашата проверка по всички дебати, когато иде реч за гражданска инициатива и най-първите от тях сочи следното. Имало е дебат в пленарна зала, който дебат е бил по допустимостта на обсъждането в пленарна зала на тези инициативи и в резултат на изложени становища в това обсъждане, че е недопустимо пленарна зала да обсъжда граждански инициативи е установена практиката, че Народното събрание не се произнася с проект за решение по инициатива.
Припомням случай от предходен парламент, в който подобни инициативи тогавашната комисия Мая Манолова за взаимодействие с гражданските организации е завършвала с покана към народните представители да се запознаят със съответните предложения и респективно да направят те, с оглед на собствената си законодателна инициатива, предложения във връзка с изменения в Изборния кодекс. Тя също направи част от тези предложения като вносител.
По-назад във времето е имало остри възражения на Михаил Миков в подобен аспект по предходна гражданска инициатива, в смисъл това е бил първият случай, когато се е дебатирало в пленарна зала и когато се е взело с гласуване становището и решението по недопустимостта на това обсъждане в пленарна зала изрично с аргументите, че гражданската инициатива няма пряк законодателен ефект. Гражданската инициатива се прокарва чрез субектите, които могат да осъществят законодателна инициатива, да сторят това по собствена преценка. Може да направите, разбира се, пълна и окончателна справка в Библиотеката на Народното събрание в стенограмите от последните две Народни събрания – 41-во и 42-ро Народно събрание.
С оглед на това аз бих ви предложил по проекта, който вече един път сме приели и който има две точки:
Точка 1. Приема за сведение, което е недопустимо и няма как пленарна зала да го стори.
Точка 2. Препоръчва на народните представители, по тяхна преценка, да съобразят посочените граждански инициативи в своята законодателна дейност.
Аз ви предлагам докладът на Комисията по правни въпроси да бъде допълнителен със следното съдържание:
Препоръчва на народните представители, по тяхна преценка, да съобразят посочените граждански инициативи в своята законодателна дейност.
Тук би могло да стане:
„Препоръчва на народните представители да се запознаят с гражданските инициативи, като ги цитираме конкретно и по тяхна преценка да ги съобразят в своята законодателна дейност.”
Това с оглед върнатото писмо на председателя ми се струва коректно и допустимо изпълнение на указанията в писмото.
Петър Славов:
Може ли още един път да го прочетете.
Предс. Данаил Кирилов:
Тук проявих колебание поради следното.
В предходни решения Мая Манолова е слагала в пощенските кутии на всички народни представители въпросните граждански инициативи. Това е единият вариант. И това би удовлетворило от формална страна искането на инициативните комитети за конкретно действие, както е искането на колегата Славов. Тоест, ние можем да извършим една разпространителска, издателска дейност на тези инициативи – да ги размножим в 220 екземпляра или в 210 екземпляра и да изпратим писмено на всеки един народен представител, който не е член на която и да е от двете комисии, да им изпратим тези две инициативи и да му кажем: Моля запознайте се и ако желаете съобразете тези инициативи в законодателната си дейност.
Но това е, бих казал, фактическо формално действие, което не е особено сериозно. Защото инициативите са качени на сайта на Народното събрание. Стенограмите са качени на сайта на Народното събрание. Дневният ред също е обявен. Заседанията до сега, вече три или четири, по тези граждански инициативи също са публични. Тоест, разпространителската и огласителната дейност по тези инициативи вече сме я сторили. Който е искал от останалите колеги народни представители да се запознае имал е тази възможност да се запознае. Така че по-коректното , според мен, и затова го правя като предложение, текстът, който да подложим на гласуване, да бъде:
Препоръчва на народните представители по тяхна преценка да съобразят посочените граждански инициативи в своята законодателна дейност.
Препоръка, която народните представители, без да им бъде отправена такава препоръка, имат знанието и възможността да сторят това, включително бих казал, че по по-голяма част от въпросите ние вече сме упражнявали такава законодателна инициатива – и по конституционните промени, и по Закона за съдебната власт и сега предстои ново обсъждане на Закона за съдебната власт и то на всички законопроекти, които ще бъдат разгледани в цялост.
Петър Славов:
Г-н Председател, аз бих искал да направя като предложение. Принципно това, което казвате, частично го възприемам, но бих искал да предложа като редакционно допълнение, все пак първата точка от проекторешението да бъде:
43-то Народно събрание подкрепя усилията на представителите на гражданското общество…
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Славов, това не е декларация, не е лозунг и не може да влезе това в пленарна зала. Това е проблемът и за това ни е върнато.
Петър Славов:
Бих искал да го формулирам за протокола, а вие ще го гласувате.
Предс. Данаил Кирилов:
Тук подкрепя или неподкрепя няма как да го направим. Няма как да го гласува правна комисия това. Ако трябва да е коректно, кажете го: Правна комисия подкрепя усилията, но не 43-то Народно събрание.
Петър Славов:
Както се казва, за протокола, чета го още веднъж и моля да бъде записано в протокола и да бъде подложено на гласуване.
1. 43-то Народно събрание подкрепя усилията на представители на гражданското общество за продължаване и задълбочаване на съдебната реформа.
2. Препоръчва на народните представители и нататък, както Вие го формулирахте.
Това ми е предложението. Благодаря.
Димитър Лазаров:
Може ли да попитам нещо. В какво се изразяват усилията. С усилия не се прави реформа. Аз ви изслушах, мълчах, дума не съм казал. Казвам го като реплика. Извинявайте, законодателната инициатива е нещо хубаво. Група граждани също е нещо добро, но ако трябва да бъдем точни в термините, законите се приемат с гласуване в зала и аз не мога да разбера какво значи „подкрепя усилията”. Предложения да, ама усилия? Законите не се приемат с декларации, не се приемат с публикации в интернет, не се приемат с пресконференции, не се приемат с трибунки. Законите и реформите се правят с гласуване с определени гласове в зала.
Хванах се за термина „усилията”. Това ми звучи като лозунг. Инициатива – да, идеи – да, но усилията? Още повече, че едната гражданска инициатива тя излезе след като беше внесен проекта за изменение на Конституцията и както правилно отбеляза г-н Кирилов, част от темите вече бяха проект за изменение на Конституцията, който беше разпределен на нарочно създадена комисия. А даже и беше гласуван на първо гласуване и след това дойде тази инициатива – за тайното гласуване, за 2/3 и т.н. Тогава да включим, че подкрепя и усилията на народните представители, които си свършиха работата.
Петър Славов:
Това като реплика ли е, за да мога да отговоря.
Димитър Лазаров:
Не, изявление е. Не е реплика.
Предс. Данаил Кирилов:
Редно е да отговорите, ако имате желание. Заповядайте.
Петър Славов:
Бих искал да попитам колегата Лазаров това като редакционно предложение ли го прави, че подкрепя предложенията, защото ми допадна. Ако го предложите като редакционно предложение, аз ще ви подкрепя. Харесва ми. Но ви предлагам все пак да чуем и представителите на гражданските организации.
Предс. Данаил Кирилов:
Непременно ще ги чуем, но накрая, за да не стигаме до пререкания, които биха могли да повишат …
Петър Славов:
Да отговоря на колегата Лазаров какво значи усилия. Усилията могат да значат да излезеш и да събереш 5 хиляди и повече подписа и да ги внесеш в Народното събрание. Може да значи да отидеш при президента и да поискаш от него да упражни конституционните си правомощия и той да инициира промяна на Конституцията. Могат да значат много неща и аз го употребих в широкия смисъл.
Предс. Данаил Кирилов:
Една кауза не може да се мери на килограм. И по референдумите всички популистично казаха браво, прекрасно, събрани са 500 хиляди подписа. Браво! Прекрасно! Но това всъщност е индикаторът и крайният резултат на осъществяване на една кауза. Подписите не са каузата. Идеята е каузата. И гонейки само формалните критерии и въздишайки по такъв род формални усилия ние губим съдържанието.

Димитър Лазаров:
Г-н Председател, все пак ние сме правна комисия и терминът „усилията”.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако беше коректно, аз бих ви предложил междинна редакция, за да изразим подкрепа към гражданското общество, но без да го пренапомпваме, пренасилваме и да надхвърляме собствените си правомощия и да казваме 43-то Народно събрание. Да, ние ценим всяко едно усилие, всяка една идея и за това в края на краищата четвърти път се занимаваме с едната от двете инициативи. Тук искам да отбележа, че на това обсъждане не присъстват и не виждам представителите на първата по време гражданска инициатива, които са избрали друг способ за развитие на тяхната идея. Те обжалват мълчалив отказ на Председателя на Народното събрание да се разгледа от пленарна зала тяхната инициатива, което бих казал е странен опит за процесуална реализация на твърдяно право в конкретния случай. Но тъй като това вече е компетентност на Административен съд-София-град и е прекрасно, че е компетентност на съда това, аз мисля, че съдът ще се произнесе в мотивите и с тълкуване на закона и във връзка с неговото прилагане за това какъв е законодателният ефект, какво е задължението на законодателния орган. И дали законодателният орган е задължен при всяка една инициатива да има корелативна връзка респективно със законопроекта.
Давам думата на г-н Любомир Авджийски.
Любомир Авджийски:
Благодаря за думата, г-н Председател.
Уважаеми народни представители, членове на правната комисия, няколко бележки като член на Инициативния комитет, който е внесъл тази подписка.
Първото, нетвърдим и нито една гражданска инициатива, която внася в държавен орган подписи не следва да твърди, че гражданската инициатива е законодателна инициатива. Напомням, че Народното събрание освен закони, може да приема и решения и други актове. Тоест, тук въобще изключваме въпроса за това дали ние искаме или твърдим, че нашата подписка е законодателна инициатива. Не, не е! Тя следва да доведе до решение на Народното събрание. Това е актът, който ние искаме да бъде издаден от Народното събрание, да бъде гласуван.
Втората бележка е по един цитат, който явно е верен, защото се е случил, на г-н Кирилов, Народното събрание реши, че недопустимо пленарна зала да обсъжда граждански инициативи. В контекста на закона и в контекста на гражданското общество и на демокрацията и т.н., за която се борим всички, но в контекста най-вече на закона, за да сме конкретни като юристи, този цитат звучи абсурдно. Пленарна зала реши, че е недопустимо да обсъжда граждански инициативи.
Предс. Данаил Кирилов:
Какъв е този цитат? Откъде е?
Любомир Авджийски:
Преди 5 минути го казахте това нещо.
Предс. Данаил Кирилов:
Искате да слушаме записи. Не съм казал, че пленарна зала е решила подобно нещо. Казвам, че назад във времето е имало практика и обсъждания, в които е бил поставян въпроса на гласуване и го проверете. Не казвам, че по този случай има решение на пленарна зала.
Любомир Авджийски:
Аз също не твърдя, че сте говорили за този случай. Ако искате можем ад слушаме записи, но нека да довърша точките. Сигурен съм, че това казахте. Не по този случай, а по принцип в миналото е имало такова решение на Народното събрание.
Третата бележка е, че не може една разпоредба…..
За нас е пределно ясен текстът на чл. 52 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и също така е ясно за нас, че той се отнася и за двете: и за референдуми и за национални граждански инициативи, дори е в раздела за национални граждански инициативи. И той гласи:
„Органите, до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в тримесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и мерките ….”
Решение, не сведение, не изпращане по пощата, не публикуване където и да било в медиите, или каквото и да било. Изисква се по чл. 52 от органа – Народното събрание, в случая органа до който е изпратена тази подписка, се изисква решение.
Последните две бележки са, че не може, като юристи знаем добре, че не може една разпоредба, една норма да бъде тълкувана стеснително в случая, във вреда на гражданите. Тоест, ако вие считате, Народното събрание или г-жа Цецка Цачева, отделни депутати считат, че ако тази разпоредба бъде приложена, това би означавало, че твърде лесно гражданите биха имали достъп до Народното събрание за такива граждански инициативи и което за вас или за други народни представители е нежелателно, а и недопустимо, можете да направите инициатива за промяна на тази разпоредба. Но в случая и буквалното, и разширеното, и логическото тълкуване, и тематическото на тази разпоредба е, че Народното събрание като орган, до който сме депозирали своята подписка, трябва да вземе решение и да го обяви в тримесечен срок. Не друго!
И последно по аргументите, които за мен също не са състоятелни, за това че две от седемте ни предложения са били приети вече, тъй като ние правихме своята подписка по времето, в което се обсъждаха промените предишните от Конституцията, това че две промени са приети, не означава, че трябва да бъдат отхвърлени останалите 5. Ако сме добронамерени към това, което са направили тези 5 хиляди граждани, би трябвало да разгледаме петте предложения и да оставим останалите две с едно изречение в решението, че тези две предложения бяха разгледани и приети при предходната промяна на Конституцията.
Това е от нас.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за това становище. Колеги, имате думата. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Благодаря, г-н Председател.
Аз исторически искам да кажа, че откакто е приета Конституцията е променяна 4 пъти. През настоящия мандат стана петата поправка. Предполагам, че всичките усилия и ако може за един мандат два пъти да се промени Конституцията, няма да се увенчаят с успех, защото само в тази зала има само един, който смята, че трябва тя непрекъснато да бъде променяна той както иска и нито един глас. За Конституцията трябват много гласове. Винаги съм казвал, че което и да е Народно събрание може да направи такива големи промени само един път в първите 6 месеца до 1 година. След това се удържа властта.
Бях свидетел по време на моя мандат как дойде един човек и каза всичките си детски мечти и после след година и половина каза: „Аз съм отвратен от това, което се случваше през тази една година.” А аз подкрепях много от неговите детски мечти и се оказа, че пък той е отвратен, за което се чувствам виновен, че съм се подал на едно или друго решение.
Има група хора, които непрекъснато много идейно искат да променят нещо и в момента, в който то се промени започват да са недоволни, че точно така е променено и трябва по друг начин да стане.
Ако прегледаме промените на Конституцията, всичките поправки, третата копира втората, а втората се интерпретира с четвъртата, а петата отменя третата и се оказва, че едни и същи хора непрекъснато променят Конституцията и то само в частта съдебна власт и винаги тя не работи нито по-добре, нито по-зле и се казва: вие сте постоянно действащ орган, или пък може и да не сте постоянно действащ орган и мотивите, които предишния път са били „за”, сега са точно същите, но са против.
По отношение на гражданските инициативи. Ако отида във Филиповци или в Христо Ботев и кажа: Вие не работите, получавате социални помощи, искате ли за ромския електорат да бъдат в трикратен размер. Аз съм сигурен, че ще събера минимум 5 хиляди подписа там или 6 хиляди в Христо Ботев ли общо 11 хиляди подписа за това да се увеличат трикратно социалните помощи конкретно за тази социална група и сигурно те ще са искрени в намеренията си. Ако, обаче, съм в центъра на София може да се окаже, че 10 хиляди ще са против.
И всичко това ние ще го подлагаме на дебати в Народното събрание, по всяко едно такова нещо ще взимаме решения, т.е. всеки би могъл да губи време, ресурс, усилия за една такава инициатива.
Стеснително или разширително? Ние можем да вземем решение да благодарим за усилията и до там, а не да вдигаме летвата и да казваме старт на всякакви желаещи, поне през този мандат, за втори, трети, четвърти път да променят Конституцията. Защото очевидно това е целта на цялото мероприятие – да се ползва гражданска инициатива, за да се упражнява натиск, за да се извиват ръце, за да се носят плакати пред Народното събрание, и някой това което е решил, че трябва да стане, непременно да стане сега и веднага, без да си дава сметката, че за това трябва да убеди останалите, а не да ги притиска, да ги рекетира или да упражнява нереален, ненужен натиск, за да се промени Конституцията или Законът за съдебната власт точно така както на него му се иска. Само че за това са необходими гласове, дебат, разум и да не се подхожда по този начин.
Независимо, обаче, аз съм свидетел днес как непрекъснато се цели Народното събрание непременно да вземе решение и в това решение да се каже, че непременно депутатите да започнат да правят и на другия ден ще чуем какво точно трябва да правят.
Така че моето предложение е в най-добрия случай да вземем решение да благодарим за усилията. Оттам нататък съм сигурен, че Конституцията не може през този мандат да бъде променяна, защото няма кой да събере гласовете, независимо как си въобразява в своите мечти, че ще се случи. И не знам за кой път ние ще обсъждаме това нещо, след като е ясно, че ние сме разбрали, запознали сме се, от всички медии го разбрахме, от всички пощенски кутии го видяхме. Колко пъти всички тези инициативи трябва да ги четем и да ги препрочитаме. Някой счита, че колкото повече настоява, накрая ние ще кажем добре, дайте да го приемем. Не, на натиск не се подавам. Аз лично няма да се подам на този натиск и втори път без някой да ми обоснове защо иска да променя Конституцията ,след като току-що е променена, няма да се съглася.
Законът за съдебната власт предстои да бъде разглеждан. Имаме мнение и за нови промени. Няма някой в магистратурата, който да няма мнение за нови промени.
Г-н Председател, нека да се спрем на текста, който Вие предложихте и да го подложим на гласуваме. Оттам нататък ми е ясно, че от утре ще се намерят много хора, които ще започнат да говорят за нова Конституция, защото това е някакъв начин да се реализираш политически. Но нека да не ме правите съучастник в тази работа. Веднъж вече участвах в комисия, веднъж вече промених Конституцията, веднъж вече чух, че пък тя не е била точно така променена, както другите искали и се оказа, че усилията ми са напразни. Не ми налагайте за втори път такива напразни усилия.
Аз смятам, че това, което направихме е добро. Смятам, че това, което направихме, е допустимо. Тук е и председателят, който ръководеше комисията за промени в Конституцията. В резултат на направените промени ще се промени и Законът за съдебната власт. Тепърва предстои да го обсъждаме и там също ще има много предложения, които може би няма да минат, а други между двете четения ще се случат.
Сега нека да преминем към гласуване на този текст, който Вие предложихте, без формулировки, които дават основания някой да си въобрази, че едното води до другото, другото до третото и хоп нова Конституция. Не виждам кворум в Народното събрание за такова решение за промяна в Закона за съдебната власт по начин, който някой е сънувал, че ще стане. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Димитров. Една реплика ще ви направя.
За мен от тази активност и от установените проблеми и пороци в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление освен всички други изменения, които бихме предлагали, бихме подкрепяли или неподкрепяли със свободна воля и бих казал и с разум, за мен задължителният извод е следният. Необходима и промяна в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление – закон, който е писан в 40-то Народно събрание, включително конкретизиране на непрецизни изрази от рода на „органа взема решение”. Защото общо това звучи някак определяемо и конкретно, но това не е така, тъй като се има предвид очевидно орган на изпълнителната власт, който може да обяви решението си. Законодателната власт би следвало да бъде изключена. Законодателната власт не изпълнява. Тя приема или неприема нормативни актове.
Аз поемам ангажимента, отворени сме за такава инициатива за изменение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и при всички положения режима граждански инициативи и референдуми ще бъде с предложения от мен, като народен представител, ако съм такъв към този момент.
И друго бих предложил в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и то е установено и като конституционен принцип, никой не следва да злоупотребява с предоставените му права. Това, което и вие казвате и коментирате с оглед стремежа чрез инициатива да се упражнява натиск или да се формира становище. Пак казвам, полето на становището и борбата на идеите има смисъл в публичността, има изява в публичността, но не трябва да се осъществява само и единствено като някаква процесуална манипулация и като злоупотреба с права.
Тъй като усещам известна нервност, а и вече се чу и процедурна покана да преминем към гласуване, подлагам първо на гласуване предложението на колегата Петър Славов така, както той ви го представи. Ако искате, нека да го прочете наново.
Петър Славов:
С редакционната добавка на колегата Лазаров.
Димитър Лазаров:
Категорично възразявам за такива внушения. Никаква редакционна поправка не съм направил. Зададох въпрос, защото трябва да бъдем прецизни като юристи.
Петър Славов:
Добре. С редакционна поправка от мен, до която достигнах след размисъл по поставения от колегата Лазаров въпрос, за да сме коректни, защото той наистина имаше основание в това, за което ми обърна внимание. За това моето предложение е:
43-то Народно събрание подкрепя предложенията на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” за продължаване и задълбочаване на съдебната реформа.
И нататък следва текста по предложението на г-н Председателя.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, който е съгласен да подкрепим това предложение, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Който е против, моля да гласува „против”. Седем „против”. Въздържали се? Няма. Не се приема предложението на колегата Славов.
Колеги, подлагам на гласуване моето предложение в смисъл препоръчва на народните представители по тяхна преценка да съобразят посочените граждански инициативи в своята законодателна дейност.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Седем гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се предложението за решение по допълнителния доклад.
Колеги, благодаря за участието. Закривам заседанието.

Председател:
Данаил Кирилов