Стенограма от заседание на комисията

---

П Р О Т О К О Л
№ 71

Днес, 01.06.2016 г., сряда, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Екатерина Захариева, министър, Вергиния Мичева и Красимира Филипова, заместник-министри на правосъдието; от Президентството на Република България – Наталия Киселова и Пламен Конов, съветници по правни въпроси на Президента; от Министерството на външните работи – Иларион Иларионов, политически съветник на министъра на външните работи и Милена Узунова, началник отдел „Процесуално представителство” в дирекция „Правна”; от Инициативен комитет „Гласувай без граници” – Ивайло Мирчев и Йордан Златев; от Института за развитие на публичната среда – Антоанета Цонева; от Инициатива „Искам да гласувам” – Десислава Христова и Бела Димова; Стоил Стоилов, експерт по изборно законодателство; от Централната избирателна комисия – Ивилина Алексиева, Румяна Сидерова и Румен Цачев; от Министерски съвет – Меглена Кунева, заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката, Мария Карабельова, началник на кабинета, Даниела Симеонова и Явор Сидеров, съветници; от Сметната палата на Република България – Цветан Цветков, председател и Петя Димитрова, началник на отдел „Правен”; от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – Пламен Димитров, председател на комисията и народните представители Радан Кънев, Георги Кадиев и Найден Зеленогорски, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Добър ден, колеги. Има кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Разполагате с предложението за дневен ред:
1. Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието г-жа Екатерина Захариева, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-68, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 26.05.2016 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-69, внесен от Мариана Георгиева Тодорова и група народни представители на 27.05.2016 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-70, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 27.05.2016 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, № 602-01-18, внесен от Министерски съвет на 13.04.2016 г.
6. Обсъждане на искане за становище от Комисията по бюджет и финанси на внесеното от н.п. Димитър Байрактаров и група народни представители, предложение за изменение и допълнение на законопроекта за кредитите за недвижими имоти на потребителите, № 602-01-6, приет на първо гласуване на 24.03.2016 г.
Преди да приемем дневния ред ви предлагам да обсъдим някои организационни въпроси.
Виждате, че в т. 6 отново, както се разбрахме на последното заседание, е включено искането на становище от Комисията по бюджет и финанси на внесеното от Димитър Байрактаров и група народни представители, предложение за изменение и допълнение на законопроекта за кредитите за недвижими имоти на потребителите, № 602-01-6, приет на първо гласуване на 24.03.2016 г.
Аз се надявам, че през тази седмица сте успели да се запознаете с предложенията и със законопроекта, който приехме на първо четене, както и да сте мислили по процедурните въпроси ще дадем ли становище и как да се включим в това обсъждане при положение, че сме на второ четене с водеща комисия – Комисията по бюджет и финанси.
Също така искам да ви докладвам за писмо, макар че не е включено в дневния ред, от пощата на Председателя с входящ номер КП-603-09-1 от 18.05.2016 г. Писмото е от заместник-министъра на отбраната Димитър Кюмюрджиев, което се отнася за Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната, което е ратифицирано със закон от 40-то Народно събрание. Ратификацията е била през 2006 г. на 26 май. Това споразумение, ако си спомняте, е по отношение на съвместното ползване на военна база – Учебен полигон Ново село, където има съвместно ползване от българската армия с американски инженерни подразделения. Там се е наложило изграждането на сграда, което е финансирано със средства на американската армия и по техни проекти.
Практическият въпрос, който е възникнал, след като съоръжението е изградено, трябва ли да се приложи българското местно право по отношение на строежите, т.е. планирането, започването и приемането на строителството. Цитира се разпоредба на чл. 4, § 7 от Споразумението в смисъл, че се изключва приложението на българския, ще го нарека накратко, строителен закон. Въпросът, обаче, очевидно остава спорен. По тази причина колегите от Министерството на отбраната поставят следните въпроси.
„Остават неясни два въпроса:
1.Налице ли са основания в Споразумението, ратифицирано от Народното събрание и тълкувано във връзка със споразумението по прилагането му за изключване на българското законодателство и прилагане единствено на американските процедури и стандарти при осъществяване на строителство от американските въоръжени сили на територията на Учебен полигон-Ново село.
2. По кои критерии би следвало да се направи преценка относно липсата на описаното по-горе въздействие върху българската общественост чл. 7, буква „б” от Споразумението по прилагането.”
Моля за вашето съдействие на основание чл. 26, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по конкретния казус да бъде направена оценка на прилагането и ефективността на Закона за ратификация, приет от 40-то Народно събрание на 26 май 2006 г. с цел формирането на консолидирана позиция на българската страна по разрешаването на възникналия проблем, а именно следва ли да се спазва българското законодателство във връзка със строителните дейности на американските въоръжени сили на българска територия при условията на Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната (основното) и Споразумението по прилагането му.
Уточнявам, че чл. 26, ал. 2 от правилника, който ще ви прочета след малко, са правомощията на комисията – да оценява законодателството и ефективността на неговото прилагане. Това е нормата преди ние да приемем измененията в Закона за нормативните актове за оценка на нормативните актове и тяхното въздействие.
Колегите от Министерството на отбраната са видели в това единствената възможност да се опитат да сезират Народното събрание, което в този случай е ратифицирало двете споразумения.
Алинея 2 на чл. 26 от правилника казва:
„(2) Постоянните комисии правят оценка на прилагането и ефективността на законите.”
По този въпрос, който ви докладвах, също бих искал да имаме становище и на следващото заседание ще го включа като точка в дневния ред. А сега ви моля да предварително становище по това. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Това ми прилича за изстрели в мъглата – някой стреля, а пък може и да се получи нещо. Как може тази територия, която е дадена, там има и ток, и вода и всякакви други сервитути и планове и действа българското законодателство. Някой, преди да започне, по време на строителството и след като е приключил дадено строителство, е решил да пита.
После, днес говорим за сграда – временен, преместваем обект, монолитен, солиден обект? Утре може да бъде друг, вдругиден може да бъде ракетна установка. Ние от постфактум ли ще разбираме, че се извършва строителство в България или преди да започне това строителство? Ние постфактум ще узаконяваме вече извършено строителство? Защото мисля, че регионалното министерство трябва да се произнесе по този въпрос. Имаме ли зони в България, в които законодателството не действа?
Между другото всички посолства в България са построени от Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК). Те са чужда собственост въз основа на споразумения.
Предс. Данаил Кирилов:
Някои са чужда, някои са българска, зависи.
Емил Димитров:
Българското законодателство действа. Нека първо да конкретизират за кое строителство – вече извършеното или за някакво бъдещо такова питат.
Второ, защо до този момент не са попитали и кой им е пречил?
Предс. Данаил Кирилов:
Аз ви прочетох въпросите така, както са зададени и са формулирани от Министерството на отбраната.
Абсолютно сте прав по това, че ние не сме орган с компетентност в строителството и няма как да се произнесем, бих казал не само след, а и преди и по време на едно евентуално строителство. Нямаме данни за това. Министерството на отбраната, съобразно това споразумение и по време на неговото прилагане най-вероятно е било уведомявано, най-вероятно проектите са били обсъждани. Много е възможно да има и някаква съгласувателна процедура, която да е протекла между двете ведомства.
Аз ви цитирах нормата от споразумението, на която се позовават от Министерството на отбраната, но те не цитират другата норма, която е за собствеността. По мой спомен по тези споразумения собствеността остава на българската държава. Но така или иначе това не можем да го знаем. Това го знаят в Министерството на отбраната.
Ако решите да обсъждаме това искане за оценка на прилагането на ратификационен закон и го включим в дневния ред, тогава ще поканим и Министерството на отбраната и ще изискаме цялата информация, която би могла да ни се предостави и в режима, в който тя може да се предоставя, разбира се.
Други становища по този въпрос? Няма. Има ли възражения да обсъдим този въпрос на следващото заседание на комисията. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Да се поканят експерти от регионалното министерство и Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) плюс договора на масата, за да знаем какво пише – чия е собствеността и кой може да се разпорежда с нея.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Има данни, че са обсъждали с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но няма конкретика по този въпрос.
Колеги, решихме , че ще бъде включено в следващото заседание.
Пристъпваме към дневния ред, с който разполагате. Имате думата по дневния ред. Г-н Казак.
Четин Казак:
Благодаря. Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги,
По отношение на дневния ред аз искам да отправя следния въпрос дали ще бъдат разгледани всички внесени към момента законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс, тъй като в предложения ни проект виждаме само три законопроекта, а има внесени още.
Предс. Данаил Кирилов:
Още четири законопроекта с Вашия, за който вие ще кажете преди точно колко време е внесен.
Четин Казак:
Внесен е преди два часа и половина.
Реплика:
Нашият е внесен преди 6 часа.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, предлагам ви по този въпрос да направим дискусията, когато стигнем до точки 2, 3 и 4 от дневния ред, като моето намерение беше следното.
Г-н Казак на практика ви докладва част от фактологията. Освен тези три законопроекта, които са постъпили, и са включени в дневния ред, в периода на последните 24 часа имаме постъпили още 4 законопроекта. Аз бих ви предложил да бъдат разгледани всичките 7 законопроекта. Ако комисията реши и прецени, но според мен би могла да разгледа и 7-те законопроекта за изчерпателност. За последните четири, обаче, няма да е спазено правилото за 24 часа. Но в голяма част законопроектите повтарят вече направени предложения, които ние обсъждахме и на първо и на второ четене през месеците март, април и май. Така че не би следвало възприемането на тези законопроекти да е проблем, т.е. новостта е минимална и би могла да бъде обяснена от вносителите. Ние така или иначе последните три месеца сме изцяло в детайлите на Изборния кодекс, така че ни е необходимо съвсем кратко време, за да се ориентираме в предложенията. Освен това сме на първо четене.
Но това гласуване, ако няма предложения изрични сега, бих го направим като стигнем до 2, 3 и 4 точки, които всъщност са една точка.
Г-н Попов.
Четин Казак:
Дайте сега да го гласуваме.
Филип Попов:
Аз съм съгласен с това, което Вие споделихте, г-н Председател. Наистина законите уреждат една и съща материя в крайна сметка и е резонно да се разгледат всички заедно. Но предвид на това, че ще приемем чисто процедурно дневния ред, мисля, че още сега би трябвало да ги включим в дневния ред, стига колегите да не възразяват. Мисля, че е резонно да ги разгледаме всички по мотивите, които Вие споделихте преди малко.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Аз в този случай, обаче, ще моля за изрична декларация от вашата политическа партия, че ще ми „простите” това нарушение на правилника. Оставка може да ми искате по всяко време, разбира се, действително тук ще нарушим правилника, но смятам,
Георги Кадиев:
Какви са тези неща? Не знам защо ги говорите тия неща.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Кадиев, не съм Ви дал думата. Ще ви я дам. Нека да приключа, прекъсвате ме, не сте член на правна комисия. Вие сте абсолютния специалист по прилагането на правилника. Приемаме вашата роля на гост, наблюдател и на ревизиращ независим народен представител. Няма да използвам квалификациите на друг колега депутат. Както виждате винаги ви давам думата за мнения, становища, та дори и не ви оборвам, когато говорите неистини в публичното пространство. Но с този начин на общуване ще започна да цитирам г-жа Ташева. Подготвил съм се със стенограмата и с цитати от г-жа Ташева. (Вие сте си лика прилика.) Не, вие сте си лика прилика. Но този дебат да не го водим сега. Ще дойде време и ще го проведем.
Други изказвания по дневния ред? Г-н Попов за дуплика и след това г-н Митев.


Филип Попов:
Съвсем накратко, г-н Председател, само трябва да кажете как я искате декларацията – с нотариална заверка или без, но практика е било и в правна комисия преди вашето ръководство по такива законопроекта да се гледат на едно заседание, за разликата от практиката, когато стана проблема в пленарна зала. От тази гледна точка не виждам да има проблеми с правилника. Мисля, че е резонно, пак повтарям, да разгледаме всички внесени до този момент законопроекти по изборното законодателство. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Моето предложение, във връзка с дневния ред, е да бъде отложена т. 6. Извън тези въпроси, които са се разглеждали на предходното заседание на Комисията по правни въпроси във връзка с процедурните правила, дали комисията следва да дава такова становище или не, моят аргумент е във връзка с отсъствието на вносителите. Г-н Байрактаров в момента е на заседание на Комисията труда и социалната политика, която има изнесено заседание, даже не в гр. София. Аз самият ще се наложи да напусна заседанието преди неговия финал и с оглед на многото точки, които ще бъдат гледани днес, няма да мога да присъствам и на практика никой от вносителите няма да е тук. И дори да има някои въпроси от колегите от правна комисия, няма да можем да им отговаряме. За това предлагам да бъде отложена за следващото заседание.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. И аз съм склонен на това. Проведох разговор с г-н Байрактаров. Той действително няма физическа възможност за това. Но тъй като законопроектът има действия по отношение на много субекти, той е важен за обикновения гражданин и е хубаво да подпомогнем Комисията по бюджет и финанси, макар да нямаме ясна изрична процедура за това. В момента те дори проявяват нервност и чакат правна комисия едва ли не да каже как да гласува Комисията по бюджет и финанси, което не е редно. Надявам се, да намерим формата за взаимодействие, включително аз съм готов и ако трябва да обсъдим не само на колегата Байрактаров предложенията, които са с огромен обем, но и другите три групи предложения да ги обсъдим в правна комисия, за да няма неравнопоставеност на вносителите.
За г-н Кадиев чета чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„Чл. 75. (1) Постоянните комисии обсъждат законопроектите не по-рано от 24 часа и не по-късно от три седмици от получаването им от членовете на съответната комисия. Те представят на председателя на Народното събрание и на председателя на водещата комисия мотивиран доклад в срокове, съобразени със законодателната програма и приетата едноседмична или двуседмична програма за работата на Народното събрание.”
В конкретния случай дори седмият законопроект аз не разполагам физически с него, защото той е в другото Деловодство и съм изпратил колеги, които да го вземат от там, за да мога да ви го размножа и предоставя. Това е изискването.
Георги Кадиев:
Аз мога да говоря единствено за законопроекта, който аз внесох и това беше вчера. От тогава няма 24 часа, факт е.
Предс. Данаил Кирилов:
Предлагам и Вашия законопроект да бъде включен.
Георги Кадиев:
Да, макар че той не е спорен по отношение на чл. 78. Мога ли да ви го прочета сега и да видите кое е вярното между чл. 75 и чл. 78.
„Чл. 78. (1) Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането. Тези законопроекти се обсъждат едновременно от Народното събрание. То ги гласува поотделно.”
Тоест, до 0 часа.
Предс. Данаил Кирилов:
По тази логика трябва да изключим другите четири.
Георги Кадиев:
Аз казах, че говоря само за себе си.
Предс. Данаил Кирилов:
Защото тези три са включени в дневния ред. И всъщност денят на насрочването е денят на съобщението, което също трябва да е 24 часа преди заседанието. Но въпреки това ви предлагам да се търси смисълът. Но после не ме наричайте „фокусник” от трибуната.
Георги Кадиев:
Аз лично фокусник не съм ви наричал. Не знам кой ви е наричал.
Предс. Данаил Кирилов:
Напротив, бях свидетел и ще видите стенограмата, ако не помните какво сте казали от трибуната.
Реплики: Да гласуваме дневния ред
Георги Кадиев:
Смисълът и практиката винаги е била всички законопроекти да се гледат, които са постъпили до комисията. И не виждам смисъл от процедура. Никога не е имало гласуване за такива неща.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, поради многото процедурни настоявания да преминем към гласуване, поставям на гласуване въпроса съгласни ли сте да обсъдим и 7-те законопроекта, които са постъпили без оглед обстоятелството, че четири от тях са постъпили след 24 часовия срок. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Един. Въздържал се? Един „въздържал се”.
Моля точки 2, 3 и 4 да се имат предвид като обсъждане на 7-те законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
Който е съгласен да приемем дневния ред с уточнението по отношение на законопроектите за изменение и допълнение на Изборния кодекс и с отлагането на т. 6 от дневния ред, моля да гласува „за”. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се дневният ред.
Пристъпваме към точка първа - Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието г-жа Екатерина Захариева, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гости по т. 1 от дневния ред са г-жа Екатерина Захариева, министър на правосъдието, Красимира Филипова, заместник-министър на правосъдието и г-жа Вергиния Мичева, заместник-министър на правосъдието, а виждам и други колеги от политическия кабинет на министъра на правосъдието.
Колеги, има ли нужда да припомням процедурата за инцидентния контрол? (Не.) Молбата ми в този случай с оглед напрегнатия дневен ред, да бъдем максимално динамични, стегнати и конкретни и ако може не толкова многословни, но и да спазим процедурата и рационално и прагматично да се информираме за работата на министъра. Тук подчертавам, за да спазим правилника и да бъдем коректни към г-н Хайтов съм ви предложил тази точка в дневния ред. Иначе точно в днешното заседание това претоварва при всички положения.
Искам да кажа още, че министърът е добросъвестен, добронамерен и изпълнява ангажимента си да присъства на инцидентния контрол.
Изкушавам се да ви предложа, ако някой има два въпроса, да ги зададе едновременно, за да не правим двойната ротация. По това какво мислите? (Съгласни.) Добре, само една ротация и който пита да си обедини въпросите в едно питане.
От политическа партия ГЕРБ имаме ли въпроси? Нямаме въпроси.
От политическа партия БСП-лява България?
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
С оглед да спестим време, защото наистина имаме тежка програма, ние сме задали още миналата седмица към г-жа Министъра във връзка с референдума писмено въпрос и искаме писмен отговор и ще изчакаме търпеливо писмения отговор.
Екатерина Захариева:
Отговорът вече е изпратен.
Филип Попов:
Благодаря. Към този момент нямам други въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Колегите от Движение за права и свободи? Г-н Казак.
Четив Казак:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги,
Уважаема г-жо Министър,
С оглед натоварената програма се отказваме от правото да зададем въпрос към министъра.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Колегите от Реформаторския блок.
Петър Славов:
Уважаема г-жо Министър, уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, също няма да поставяме въпроси. Ще ги зададем писмено, за да спестим време на комисията. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Колегите от Патриотичен фронт.
Христиан Митев:
Ние ще се присъединим към останалите колеги и ще си спестим на този етап въпросите. Те не са спешни и могат да почакат до следващия блиц контрол.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Колегите от Български демократичен център.
Явор Хайтов:
Почитаеми г-н Председател, ще е крайно некоректно към нашия министър – министъра на правосъдието, да не уважим присъствието й и да я оставим да си тръгне сама без да е отговорила на никой въпрос, още повече, или аз нямам спомен, министерството да е управлявано от такъв дамски екип. И прави ли ви впечатление колко хубост има на късата страна на масата?
По същество. Явно е, че сегашното българско правителство не успява да се справи с това зло, наречено „корупция”. Говори се за разни закони, които по един или друг начин нарушават човешки права, свободи. Но министрите, ръководейки своите администрации, имат инструменти за борба и с корупцията в своите администрации. Всъщност министърът на правосъдието, доколкото познавам структурата на администрацията, като чели е единственият, който на разположение има два инспектората, без да броим Инспектората към Висшия съдебен съвет. Той не е към Вас, но да не стават грешки, за това правя това пояснение.
Моят въпрос, г-жо Министър, към Вас е обрисувайте какво свършиха двата инспектората, които са на вашето подчинение през изминалата 2015 г. Разбира се, наясно съм, че не може напълно и задълбочено да посочите какво са свършили, тъй като физически нямате това време, но запознайте ни какви проверки, какви констатации. Аз допускам, че те излизат и с годишни доклади, с които са се отчели за какво са взимали заплата от българските данъкоплатци през изтеклия период от време.
Това е моят въпрос. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов. Г-жо Министър, заповядайте.
Екатерина Захариева:
Г-н Хайтов, изцяло сте прав, че всеки министър носи отговорност за това да се опитва да предотвратява и където има да подава сигнали на компетентните органи за наличие на корупция или съмнения за такава в собственото си ведомство.
Към министъра на правосъдието наистина има два инспектората:
Единият по Закона за съдебната власт, който, както знаете, извършва проверки на частни съдебни изпълнители, на нотариуси, на синдици, съдии по вписвания и т.н. Не мога да ви цитирам точно колко проверки са извършили през изминалата година и в резултат на тези проверки има десетки, да не кажа стотици образувани дисциплинарни производства срещу нотариуси, синдици, подадени сигнали към съответните структури.
Също така съвсем скоро отстраних един съдия по вписванията (в смисъл имаме съмнение, защото има презумпцията за невинност) тъй като тече разследване за евентуално престъпление по служба.
Също така имаме отстранени нотариуси, заличени синдици.
Това е по отношение на Инспектората по Закона за съдебната власт.
По отношение на Инспектората, който има всеки един министър, по Закона за администрация също не мога да кажа колко са, но са извършени редица проверки и в резултат на техните проверки, особено в главните дирекции и даже миналия месец по мое искане бяха извършени проверки в две от местата за лишаване от свобода, в резултат на което са подадени сигнали до прокуратурата и текат в момента дисциплинарни производства срещу някои от ръководителите на тези структури.
Това е, което мога да кажа накратко.
Също така и други структури би трябвало да подпомагат, освен инспекторатите, примерно, Държавната финансова инспекция също извършва проверка по мой сигнал по някои от поръчките и мисля да спра една от поръчките в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН), по която се е явил само един кандидат и считам, че трябва да са по-широки условията, свързани електронното наблюдение.
Благодаря, че подкрепихте законопроекта, внесен още от миналата година. Електронното проследяване на хората, които са с мярка за неотклонение домашен арест или са предсрочно освободени. Знаем всички, че малко са фирмите в света, които могат изобщо да предоставят тази услуга и считам, че условията трябва да бъдат толкова широки, че да могат да се явят всички и цената да бъде единственият фактор.
Във всеки един ден и във всеки един момент не само министърът, но и органите, които отговарят за това трябва да вършат добре своята работа. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Министър. Г-н Хайтов.
Явор Хайтов:
Давам си сметка, че това беше един по-общ повърхностен отговор. Не би могло да бъде и другояче, защото няма как в рамките на този контрол да се говори детайлно. Аз ще се възползвам от правото си по другия ред на парламентарен контрол да информирате Народното събрание наистина какви проверки, колко, с какви заключения и с какви актове са приключили дейностите на двата инспектората.
И за да не взимам думата отново, моят следващ въпрос е по колко, по какви дела и какви суми е заплатила България по дела, по които сме осъдени в Страсбург. Но водейки се от колегиална солидарност този въпрос ще го задам следващия път, така че и аз се въздържам от желание за следващ въпрос.
Предс. Данаил Кирилов:
По този въпрос е постъпил и годишният доклад.
Екатерина Захариева:
Годишният доклад вече е на ваше разположение.
Предс. Данаил Кирилов:
Качен е на интернет страницата. Не знам какво има там. Рамката като разходи я има, но дали има този детайл по отделните дела. При всички положения ще влезе в дневния ред на правна комисия и ще го обсъждаме.
Г-н Хайтов приключи. Колегите от АБВ? Заповядайте, г-н Никифоров.
Лъчезар Никифоров:
Няма да се възползвам от правото си и няма да задавам въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега Никифоров. Извинявам се на г-н Нотев. Не съм отворил сайта да гледам числеността на политическите сили, греша, извинявайте. Заповядайте.
Явор Нотев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Аз ще се възползвам от възможността за един въпрос, съобразявайки се със ситуацията. Той е съвсем конкретен. Отнася се за дейност, която в момента върви и има проявление в работата на министерство, знам това и затова бързам да задам въпроса.
Г-жо Министър, научавам, че в рамките на работата на ръководеното от Вас министерство е сформирана работна група, която подготвя норматив за уреждане на статута и работата на експертите в съда, вписани в списъците на съда, така наречените „вещи лица”, „експерти”, както и да ги наречем - става дума за една и съща дейност, която буди много въпроси и по която няма съгласие в отделните гилдии, а да не говоря за последиците за граждани и съответно за всички, които имат допир до съдебната система.
Бихте ли ни информирали на какъв етап е работата, какви са принципите, върху които е изградена и какви задачи са поставени пред тази работна група и в честност има ли в нея представители на българската адвокатура и ако няма, това случайно ли е или е търсен формат.
Екатерина Захариева:
Аз ще бъда съвсем кратка. Тази работна група е създадена миналата година. Тази година е провела две заседания. Има представители на Адвокатурата. С писмо от 19.05. ние сме поискали от Висшия адвокатски съвет участие, защото считаме, че са една от страните, които задължително следва да участват в тази работна група. От 19.05.2016 г. имаме определен представител от тях. А повече подробности за работата на работната група от г-жа Мичева.
Вергиния Мичева:
Миналата година работната група е имала няколко заседания. Аз не съм била включена в тях. Тази година имаме две проведени заседания: едното беше организационно, в което констатирахме, че нямаме поканен член от висшия адвокатски съвет, с което коригирахме този пропуск и сме изпратили запитване и ни е посочен от Висшия адвокатски съвет представител.
Основните въпроси, по които започнаха обсъжданията, всъщност в петък е следващото ни работно заседание, какви са критериите за подбора на вещи лица, какъв е контролът, какво е правоотношението по което се изготвя експертизата от вещото лице – дали е услуга, дали е друга дейност, как се възлага експертизата от съда или от органите на съдебното и досъдебното производство. Какъв е статутът, правата, задълженията на вещи лица, обучение, лицензии, етиката, критерии за качество на експертизата, защитата на вещите лица, разбира се и заплащането, като см се споразумели с членовете на работната група, че когато се налага да се обсъждат въпроси, например, със заплащането, ще бъдат поканени представители на НАП, на Министерството на финансите и т.н., зависи от темите, които ще обсъждаме.
Но е много наболял въпросът, а виждам и от дискусиите, които се провеждат, че има много въпроси за решаване и се надяваме народните представители по някакъв начин да ни подпомогнат. Дори мислехме да поканим представители от различните партии, защото това важни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
С това приключихме ротацията, колеги. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Отзвукът в професионалната гилдия е доста сериозен и затова си позволих да задам този въпрос. Благодаря за отговорите. Благодаря, г-н Председател, нямам повече въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Тъй като, г-жо Министър, всяка ваша работа се следи, без да задаваме въпроси, правя кратко ревю на висящите законопроекти и инициативи, които имаме в законодателството.
Благодаря на вашия екип за представянето на Закона за особените залози и обсъждането, което направихме. Такова обсъждане направихме в предварителен порядък и на измененията в Търговския закон, включително и в частта, която касае преодоляване на измамите в регистъра и предпазния конкордат. Надявам се да е постигнато съгласие между Министерството на правосъдието и Министерството на финансите.
Благодаря и за информацията, която е във връзка с изискванията по Доклада на Световната банка. Наистина ценни са изискванията и докладът е сериозен, обективен и има смисъл да го познаваме всички в дейността оттук нататък.
Информирам ви по повод на работните групи при вас, че има известно напрежение във връзка с комисиите за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни лица, включително има възможност и за конкурентен на вашия законопроект, така че отварям тази тема и този въпрос и би било добре, може би в рамките на предварителен порядък и обсъждане също да направим обсъждане по този въпрос и по тази проблематика.
Четвъртият законопроект го пропуснах. Няма да ви бавя.
Заповядайте, г-жо Министър.
Екатерина Захариева:
Благодаря, г-н Кирилов. Аз исках само да използвам докато са тук представителите на всички парламентарни групи и да благодаря за тези обсъждания. По Търговския закон е постигнато някакво съгласие. Може би имаше известен спор на експертно ниво между Министерството на правосъдието и Министерството на финансите така както е според нас и какви са препоръките в доклада на Световна банка, но нещата са изчистени и законопроектът се надявам другата седмица да бъде одобрен от Министерския съвет по отношение на Търговския закон.
По отношение на другите закони Вие докладвахте, но аз искам да се обърна към всички по отношение на изменението в Закона за съдебната власт във втората му писта. Надяваме се днес до края на деня след наистина много полезни, много време отнеха, но изключително полезни бяха обсъжданията в Съвета на съдебна реформа да отразим финално направените там коментари и взетите решения от Съвета и днес да тръгне официалното междуведомствено съгласуване. За целта ви моля другата седмица всяка една от парламентарните групи да ми отделите отново време, както направихте с първия законопроект, аз ще се свържа, а и наши представители с вашите ръководства, защото законопроектът е много по-голям и изключително важен. Благодаря на вашите представители, които слушаха, а някои от тях даваха и коментари в заседанията на Съвета, бяха полезни и се надявам наистина другата седмица да успеем, може би понеделник и вторник да започнем, ако сте тук, да направим тези обсъждания и това представяне на законопроекта, преди да бъде внесен в Народното събрание.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Министър. Благодаря и за поканата. Редно беше Вие да ни съобщите за Закона за съдебната власт. Пожелавам успех на процедурата по ЗСВ.
Благодаря за вашето участие.
Колеги, продължаваме с т. 2 от дневния ред. Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, тъй като с г-н Емил Димитров трябва да напуснем заседанието на правна комисия, за протокола заявявам, че по точката за обсъждане на законопроектите за изменение и допълнение на Изборния кодекс подкрепяме законопроекта, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители, като по отношение на останалите законопроекти гласуваме „въздържал се”.
По отношение на Законопроекта за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество подкрепяме на първо четене законопроекта в комисията, като между първо и второ четене ще направим съответни промени по отношение на анонимните сигнали, по отношение на тежестта на доказване, които смятаме, че са едни от най-съществените проблеми на този законопроект. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Вие ясно изразихте волята. Позволете ми само да попитам контролиращия енергиен милионер колегата Кадиев като наблюдаващ вота, приемаме ли г-н Кадиев волята на колегите, изразена присъствено тук пред всички членове и пред вас.
Георги Кадиев:
Това си е решение на комисията, г-н Председател, както искате така го приемате. Аз какъв съм, че да го приемам.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Вие сте народен представител.
Георги Кадиев:
Аз след това мога да го критикувам или да не го критикувам, както реша.
Емил Димитров:
Г-н Председател, държа да напомня, че в нашата комисия се спазват правилата, включително и неписаните. Тоест, има много случаи, когато ДПС с един представител гласува с три гласа. Мен лично не ме устройва това, което гласуват, но аз безусловно, без да поставям на съмнение, никога не съм отказал да приема тези гласове. Казвам го като конкретен случай. Това важи за всички колеги. Когато нещо се декларира пред нас, ние всички го приемаме за меродавно и не го обсъждаме. Разбира се, че аз ще призная всеки техен глас, или на Атака или на който и да било, както и те винаги признават моя и не го поставят на съмнение. Това е една практика, която трябва да продължава. Все пак ние сме правна комисия. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. При това положение ще зачетем изрично изразената от вас воля при преброяването на гласуването за съответните законопроекти.
Колеги, пристъпваме към следващите обединени точки втора, трета и четвърта плюс още четири:
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс:
- № 654-01-68, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 26.05.2016 г.;
- № 654-01-69, внесен от Мариана Георгиева Тодорова и група народни представители на 27.05.2016 г.;
- № 654-01-70, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 27.05.2016 г.;
- № 654-01-73, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 31.05.2016 г.;
- № 654-01-75, внесен от Радан Миленов Кънев и група народни представители на 31.05.2016 г.;
- № 654-01-76, внесен от Явор Илиев Хайтов и група народни представители на 01.06.2016 г.;
- № 654-01-77, внесен от Четин Хюсеин Казак и Хамид Бари Хамид на 01.06.2016 г.
Преди да ви дам думата за процедура ще представя гостите по 7-те законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Гости са: от Президентството на Република България – г-жа Наталия Киселова, съветник по правни въпроси на Президента на Р. България и г-н Пламен Конов, съветник по правни въпроси на Президента на Р. България; от Министерството на външните работи – г-н Иларион Иларионов, политически съветник на министъра на външните работи и г-жа Милена Узунова, началник отдел „Процесуално представителство” в дирекция „Правна”.
Изрично уточнявам, преди да представя другите гости, че в 14 без десет по искане на членове на Централната избирателна комисия и с оглед тяхно извънредно заседание – ЦИК провежда извънредно заседание, за да упълномощят председателя на Централната избирателна комисия г-жа Ивилина Алексиева, да вземе участие със становище в настоящото заседание. Виждам, че са тук и г-жа Румяна Сидерова и г-н Румен Цачев, членове на ЦИК.
Г-жо Алексиева, колегите от ЦИК участваха масово, както на работна група, така и на второ четене. Само Вас не видяхме, но добре дошла и се радваме, че ще присъствате на това обсъждане.
Гости са и г-н Ивайло Мирчев и г-н Йордан Златев от Инициативен комитет „Гласувай без граници”; г-жа Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда; г-жа Десислава Христова и г-жа Бела Димова от Инициатива „Искам да гласувам” и г-н Стоил Стоилов, експерт по изборно законодателство и по избори.
Г-н Славов поиска процедура.
Петър Славов:
Г-н Председател, поисках процедурата, за да се заявя как ще гласувам, тъй като трябва да отида до вътрешна комисия, но ще се върна и да не изпусна гласуването. Ще подкрепя всички законопроекти без тези на ДПС и БСП. Всички останали ще ги подкрепя, тъй като считам, че са в правилната посока, т.е. търси се решение на това ограничаване на права на наши сънародници зад граница, т.е. търси се решение те да могат да гласуват нормално.
Няма да подкрепя законопроектите на БСП и ДПС, а ми се струва, че те са недопустими по нашия правилник по чл. 79, защото в тях се съдържат вече отхвърлени предложения от пленарна зала. Колегите от БСП се опитват да премахнат електронното гласуване ,след като подобни техни предложения категорично бяха отхвърлени в пленарна зала, така че ми се струва, че това тяхно ново предложение ми се струва недопустимо, след като не са минали три месеца - изискуемите три месеца по чл. 79 от правилника.
Другото „достойнство” на този законопроект е опитът за референдумите, които също се цели да бъдат опраскани – нещо, което също пленарна зала отхвърли, а сега пак го внасят.
Колегите от ДПС виждам, че се опитват отново да поставят темата за майчиния език и за водене на кампания на него, а не на официалния език за държавата – нещо, което пак пленарна зала отхвърли. Така че също ми се струва, че по чл. 79 от правилника е недопустимо.
Това са ми съображенията на първо място.
На второ, не споделям тези техни виждания и за това няма да ги подкрепя тези два законопроекта.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Както вече имахме възможност да вземем съгласие с консенсус ще зачетем и вашите гласове така, както ги записах.
Други по процедура? Няма.
Колеги, давам думата на вносителите да представят законопроектите.
По законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-68, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 26.05.2016 г.
Този законопроект е подписан от 47 народни представители, които не са само от политическа партия ГЕРБ, а и от Реформаторския блок, от Патриотичния фронт и от Български демократичен център. Обръщам се към вносителите. Г-н Цветанов е в чужбина.
Реплики: Води заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в съседната зала.
Предс. Данаил Кирилов:
Значи беше в чужбина. Върнал се е, но няма как да ви го представи, след като води друго заседание.
Колеги, ако някой друг от вносителите желае да представи законопроекта, заповядайте. Ако няма желаещи, тъй като и аз съм един от вносителите, ще го представя аз.
Законопроектът с вносител Цветан Цветанов и група народни представители е фокусиран главно и изцяло върху промяната на чл. 14 от Изборния кодекс с оглед да се ревизира нормата така, както беше приета на второ гласуване в пленарна зала, но беше оспорена с ветото на Президента и с оглед и аргументацията на това вето и обсъжданията, които бяха проведени между политическите партии, включително и като зачитаме и становището на гражданското общество и българите в чужбина сме предложили промяна на чл. 14 в следния смисъл.
В държавите от Европейския съюз секции могат да се откриват, както в дипломатическите и консулските представителства, така и по заявителския режим – по режима на заявленията, които сме посочили и предложили да бъдат на брой 60. Включително изрично сме преодолели разногласието, различното тълкуване по това, ако в един град имаме дипломатическо или консулско представителство дали могат да се откриват допълнителни секции по реда на заявленията. В предложението, което представяме на вашето внимание, могат, т.е. в казуса Лондон да би могло да се откриват необходимия брой, съобразно заявленията и възможностите в дипломатическите и консулските представителства секции.
По отношение на другите държави, извън Европейския съюз, е предвидена възможността по мотивирано предложение и по преценка на ръководителя на дипломатическата или консулската служба, което предложение се отправя и се защитава пред Централната избирателна комисия, с решение на ЦИК да се откриват секции в държавите съобразно и тук посочвам, че тук изброяването на критериите е примерно (и това е добре да се съобразява при евентуално бъдещо тълкуване от страна на Централната избирателна комисия), т.е. критериите могат да бъдат всички относими към конкретната държава – не само броя на българските граждани, не само географското и териториалното разпределение и локация на тези български граждани, не само сигурността и ситуацията в конкретната държава, не само наличието или отсъствието на реципрочност по отношение възможността да се откриват секции в чужда държава на тяхна територия. Въобще съобразно всички релевантни за конкретния случай обстоятелства да могат да се откриват секции по двата режима, както в консулски и дипломатически представителства, така и чрез режима на заявленията. Броят на заявленията и в този случай сме предложили да бъде 60.
В ал. 5 сме предложили един общ критерий, който да действа за всички държави. Това е общият лимит –ограничение не повече от 35 секции в една държава. Така че по който и способ да се откриват секциите, това да бъде ограничението или лимита.
Тук бих искал да кажа и няколко думи по отношение на възраженията и репликите и на Омбудсмана и на някои от българите в чужбина за така наречените „автоматични” секции. Никой не спира ръководителят на дипломатическото или консулското представителство или Централната избирателна комисия, или който и да е органът по преценка за мястото на формиране на секционна избирателна комисия да прави тази преценка на база исторически данни от предходни гласувания и както прецени, които от тях са релевантни. Защото, ако някой реши сега да извади данните от гласуването в чужбина по референдума, те въобще няма да бъдат съотносими с активността, която е била при парламентарните избори. Така че този способ на преценка ние смятаме ,че сме го включили в общата хипотеза на преценка от страна на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства. Но би следвало да се съобразява лимитът, ако приемем да има такъв лимит и ограничение.
Позволих си в публичното пространство да споделя и следното. Използвам случая, че тук има представители на Централната избирателна комисия. Ако се приемат тези разпоредби и в някои от тези 35 секции се окаже недостиг или има очакване на по-голям брой гласуващи, моля ЦИК, като най-висш орган по организацията на изборния процес, да съобрази следната хипотеза. Може ли, допустимо ли е да се гласува в две изборни урни. Още повече, това е в чужбина, още повече вие не приехте нашите предложения, които бяха на ГЕРБ за възстановяване на статута на избирателния списък в чужбина. Тоест, ние в чужбина нямаме избирателен списък, който членовете на секциите да не могат да си го разделят, образно казано. Там имаме бял лист хартия. Какъв е проблемът, примерно, в Бурса да гласуват в два потока, да се вписват на два листа и да има две урни, т.е. два потока. Като всичко това е съобразно лимитите, които законът установява. Това го поставям като въпрос за дискусия и дебат. Аз лично дълго разсъждавах по този въпрос. Въпрос е и на тълкуване и на прилагане на организация. Но да не се отклонявам от рамките на законопроекта.
В тази връзка възстановяваме и редакцията на предишния чл. 13 така както беше и с оглед инициативите и правата на организациите на българите в чужбина. Би следвало ръководителите на ДКП да получават това съдействие съвсем официално, нормативно и от организациите на българите в чужбина.
Извън обхвата на чл. 14 единствено сме си позволили да предложим с оглед продължителни дебати корекция в Закона за административно-териториалното устройство на Република България, тъй като там приехме като граница за кметство да бъдат 400 души население. Сега сме предложили намаляването на тази граница от 400 на 350.
Виждам, че колеги вносители на други законопроекти са правили аналогични предложения.
Приключих с представянето на нашия законопроект.
По законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-69, внесен от Мариана Георгиева Тодорова и група народни представители на 27.05.2016 г.
Предполагам, че колегата Никифоров ще представи законопроекта. Заповядайте.
Лъчезар Никифоров:
Уважаеми дами и господа, ще се спра на четири основни момента в нашето предложение за изменение.
Първият и според мен най-важен момент, е по отношение на критерия за разкриване на избирателни секции извън страната, като ние предлагаме да се въведе общ критерий, валиден за всички държави и всички български граждани по света, без да се ограничава броят и местоположението на избирателните секции. Включително да се предвиди и възможност за образуване на секции, без да са изпълнени критериите за това, т.е. без да са подадени не по-малко от 40 заявления, по мотивирано предложение на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство, но при спазване на съответната процедура и срокове. Мисля, че това наше предложение хармонизира с Решение № 4 от 2011 г. на Конституционния съд, където тази дейност е определена като техническа правна дейност, извършвана от държавата.
На следващо място предлагаме възможността за съдебен контрол да бъде предвидена, съобразно актовете които се контролират. Целта е да се осигури достъпа до правосъдие, участието на страните в производството и основно съкратените срокове за разглеждане на този вид дела. При сегашното законодателно положение не е гарантирано пълноценното участие на страните, предвид кратките срокове.
Направените предложения са свързани само със случаите, в които ЦИК се произнася по жалби срещу решение на общинска избирателна комисия и районна избирателна комисия, поради което съдът се явява като единствена съдебна инстанция. И тази единствена съдебна инстанция да бъде административен съд в областните градове. По този начин се гарантира оптимално достъпът до правосъдие и ефективността по тези дела.
На следващо място, но не по значение, с оглед обстоятелствата, които сме констатирали във връзка с последните избори за членове на Европейския парламент и за народни представители е видно, че няма логика прагът за своеобразно участие в разпределението на мандатите да е различен. Затова предлагаме при избори за членове на Европейски парламентът прагът да е 4% така както е и на изборите за народни представители. В момента Република България е с най-висок праг, а това ощетява трайно по-малките формации. Другите държави изравняват прага на националния и европейския парламент и след това разпределят мандатите.
И на последно място, но не по важност, и ние предлагаме изменение в Закона за административно-териториалното устройство, като критерият за разкриване на кметство да бъде 250 избиратели – не души, а избиратели, държа да подчертая това.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Никифоров. Аз, без да взимам становище по вашия законопроект, само ще припомня, че нашето предложение на второ четене беше 350 избиратели, но поради възражения на ГРАО, което беше правилно. В действителност Законът за административно-териториалното устройство борави с „души население”, а избиратели означава и преценка на избирателните права на лицата, която не може да се направи автоматично, а се прави все пак аналитично и затова ние се отказахме от „избиратели” и го заменихме на „души”.
Моля вносителите на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-70, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 27.05.2016 г., да заповядат. Имат възможността да представят законопроекта си.
Г-н Георгиев, заповядайте.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, приетите промени на Изборния кодекс получиха нееднозначна оценка в обществото. Даже бих казал по-скоро негативна, включително вие знаете, че беше наложено вето. За това се налага очевидно да извършим някои корекции на допуснати нормативни грешки.
Това, което ние предлагаме от БСП-лява България е свързано главно с поправяне на принципни нормативни дефекти, които според нас разкриват приетите промени. Тук искам да кажа, че кодексът не само е в някаква степен дефектен по отношение на гласуването в чужбина или по отношение на местата, в които трябва да има пряк избор на кмет на населено място, но има и други редица недостатъци. Аз си мисля, че всички трябва да се обединим около общото становище, колкото е възможно да поправим някои неудачни решения, които сме допуснали при първото приемане и наистина да се помъчим да подобрим Изборния кодекс като една нормативна регулация за процес, който е основополагащ и за политическата система и за функциониране на демокрацията изобщо.
По-конкретно какво предлагаме ние. Това си е наша постоянна позиция. Ние сме против задължителното гласуване и предлагаме такава редакция, която да не буди съмнение, че ние сме приели противоконституционен текст.
Също така нещо, което е важно според нас, ние се опитваме ясно да разграничим отговорностите на ангажираните органи в изборния процес – отговорностите между избирателните комисии и органите на изпълнителната власт.
Освен това още нещо важно според нас ние въвеждаме две норми за гарантиране на публичност на тези данни по време на изборния процес, които са важни и чието огласяване според нас ще доведе до засилване на избирателната активност.
Освен това ние предлагаме, както и другите колеги, да има пряк избор при занижен критерий на съответното население в населените места.
Предлагаме също, подобно на колегите от ГЕРБ, да се възстанови стария текст в Изборния кодекс.
Общо взето промените, които ние предлагаме, са съобразени с това, че в момента нямаме възможност една дължа законодателна процедура, свързана отново с кардинален ремонт на Изборния кодекс.
Ние предлагаме десетина най-важни според нас изменения и се надявам, че всички колеги ще оценят това, че сме водени от желанието на имаме един по-добър Изборен кодекс и на първо четене ние бихме подкрепили и останалите законопроекти, ако няма някаква преднамереност по отношение на нашите предложения за изменение на Изборния кодекс.
Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Георгиев.
Следващият е законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-73, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 31.05.2016 г.
Заповядайте, г-н Кадиев.
Георги Кадиев:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми колеги, първо да кажа, че нямам никакви претенции върху самите текстове в законопроекта, тъй като те са писани със съдействието на българите в чужбина, от юристи около г-жа Мая Манолова и аз съм просто изразител на политическата воля да ги внеса в парламента, както и други колеги. В същото време абсолютно категорично и без никакви колебания подкрепям всички текстове в него поради следната причина.
Считам, че българите в чужбина трябва да бъдат приобщавани и след като държавата не прави достатъчно, за да ги приобщава по всякакви други начини, например, финансова подкрепа на български училища, или на някакви инициативи, поне нещото, което може да им дадем – връзката с България е правото им да гласуват. Това право е конституционно право и никой не трябва да бъде лишаван или затрудняван от това нещо само и единствено поради факта, че живее в държава далече от България.
Законопроектът предвижда едно ново нещо. Това е въвеждането на район „Чужбина”, в който за предвидимост броят на мандатите да се определя спрямо гласувалите на предните два парламентарни избора и възстановява част от текстовете от предния Изборен кодекс, които бяха променени сега, с цел облекчаване на гласуването в чужбина. Най-вече задължителното въвеждане на автоматичните секции, а не по преценка на съответния дипломатически представител. 40 броя заявления за откриване на нови секции. И общо взето това е.
Логиката на законопроекта е облекчаване максимално възможността на българските граждани зад граница да се възползват от своето право, което им е конституционно дадено и тази логика показа практически, че работи от 2014 г. насам. На последните три избора имаме постоянен ръст на българите, гласуващи зад граница - 67% по статистически данни.
Аз разбирам, че основната цел на представителите от Патриотичния фронт е да ограничат гласуването в Турция, което според мен също е късогледа политика, защото тези хора също са български граждани и имат пълните права лесно да гласуват, дори и години наред да не са се връщали. Но дори и така да е, начинът не е чрез ограничение, а чрез създаване на повече възможности. Както виждате, въпреки тези облекчения, гласуващите в Турция не се увеличават.
И това, което ние си мислим, че някой или друг политик просто подкарва хората към урните в Турция и ги кара да гласуват за една или друга политическа партия очевидно не е вярно. Защото там българските граждани са далеч повече от тези гласуващи 60 хиляди души.
С това приключвам, г-н Председател. Това е нещото, което искам да кажа. Между първо и второ четене ще внеса и други предложения. Отсега ви казвам с цел падане на задължителното гласуване, което е другата нелепица, която беше прокарана от Патриотичния фронт, но като стигнем до там, тогава ще говоря. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Кадиев. Преди да дам думата на г-н Хайтов, само едно изречение ще си позволя.
Всъщност много правилна е посоката да преписвате от нашите текстове от нашите предложения и аз специално ви благодаря за преписа на МИР „Чужбина”. Там, ако внимателно проследите източниците, да, ние всички сме действали по инициативата и по проектите, които ни е предлагал г-н Стефан Манов, който пише много добре в интерес на истината. Аз лично много съжалявам, че макар да бяха приети тези изменения в доклада на второ четене и да са отразени като приети в доклада на правна комисия за второ четене, не можаха да получат подкрепа в зала. И вярвам, че в един момент в бъдеще това ще се случи.
Благодаря и на г-жа Мая Манолова за това, благодаря и на Вас като вносител. Благодаря и на г-н Кънев.
Георги Кадиев:
Г-н Председател, аз ги подкрепих и в зала за разлика от вас. И след като вие сте ги подкрепили в правна комисия, бъдете така добри групата на ГЕРБ да си защитавате собствените предложения, а не да се отмятате. Аз гласувах за вашите предложения и както казах в началото, нямам никаква претенция за авторство.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз затова казах, че вървите във все по-правилната посока.


Георги Кадиев:
Проблемът е, че вие не вървите в правилната посока. Вие вървите в кривата посока, защото внасяте нещо и след това в зала гласувате „въздържал се”.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Хайтов, за представяне или за процедура?
Явор Хайтов:
Комплексно, г-н Председател. Защото, както знаете, утре е 2 юни – денят, в който отдаваме почит на Ботев и загиналите за свободата на Отечеството, но тържествата започват тази вечер и не откъде и да е, а от Враца. И тъй като аз съм избран за народен представител от там ви моля да ми позволите да ви освободя от присъствие. Но правя този увод заради колегата Кадиев, който вероятно ще обясни как правна комисия двама-трима-четирима човека гласуват от името на 17 или 19.
Моля ви да броите, че подкрепям внесените на първо четене законопроекти на колегата Радан Кънев, разбира се нашия законопроект, на колегата Тодорова, народния представител Четин Казак, и законопроекта на Цветан Цветанов.
И всъщност, като се запознае човек подробно с всички законопроекти, е с яснотата, че по много текстове съм убеден, че ще постигнем съгласие и с голямо мнозинство.
Моля също така по т. 5, която предстои да бъде разгледана, да броите моя глас „въздържал се”.
Не подкрепям внесения от г-н Кадиев законопроект.
Георги Кадиев:
Г-н Радан Кънев има абсолютно същия законопроект и не може да подкрепяте единия и да не подкрепяте другия. Това е някакво раздвоение на личността!
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Хайтов, с това да смятаме ли, че сте представили Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-76, внесен от Явор Хайтов и група народни представители на 01.06.2016 г.
Явор Хайтов:
Да, да се смята за представен законопроекта.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. При това положение давам думата на г-н Радан Кънев да представи законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-75, внесен от Радан Миленов Кънев и група народни представители на 31.05.2016 г.
Радан Кънев:
Благодаря, г-н Председател.
Съвсем накратко, защото аз смятам, че обсъждането в комисия има за цел убеждаване и стигане до някакви общи позиции. А за съжаление, предварително бяха достатъчно ясно дефинирани позициите и разбирам, че убеждаването не е нужно. Елементът с красноречието го оставяме за пленарна зала.
На забележката ви по отношение на авторството, както и г-н Кадиев, така и аз няма да си приписвам в никакъв случай авторство. Нещо повече, аз винаги се гордея, когато мога да подкрепя нещо, което е писано от друг човек, да призная че е написано по-умно, отколкото бих го написал аз и съответно да застана зад него, при нужда да гласувам за него.
Този законопроект, който внасяме ние, не сме изработили ние. Най-доброто, което може в момента да се предложи и то при наличните мнозинства, защото зад тези текстове във всеки един момент са седели пленарни мнозинства, докато не се разпаднаха неочаквано на финалната права.
По съдържание тук става дума за връщане към един по-добър модел на гласуването в чужбина от сега действащия, връщане по странен законодателен път, защото логичният път беше да се съобразим с ветото на Президента. Така и така Народното събрание не се съобрази с ветото на Президента и по тази причина се принуждава да гледа нов законопроект, непосредствено след предишния. След като констатирахме, че сега действащият закон, приет от парламента, с наложено вето от Президента впоследствие отхвърлено е по-лош, тук сме абсолютно единодушни, аз предлагам да не правим трети по-лош вариант, а да се върнем към този, който е доказал доста добро действие. Какво значи доста добро действие? Рязко увеличаване на броя българи, гласуващи зад граница без никакви данни за по-големи злоупотреби спрямо предишни закони. Напротив, било в Турция, било в Германия, било в Америка данните за злоупотреби през 2014 г. са много по-малко, отколкото през 2013 г. Или да го кажем по един друг начин - независимо какво съм викал аз на площада по време на 42 парламент, днес трябва да призная, че Кодексът „Манолова” по отношение на гласуването в чужбина е най-доброто правено досега. Така че разумното решение е да остане в сила, или да се върне в сила, за да бъдем прецизни.
По отношение на новите на елементи, които не са елемент от Кодекса „Манолова”. Става дума за завръщане към предизборната програма на Реформаторския блок, на ГЕРБ и Коалиционното споразумение за създаване на мнозинството между ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт – да, Патриотичният фронт беше активен защитник на тезата за район „Чужбина”, когато подписахме споразумение за създаване на мнозинството. Защо престана да бъде не ми е ясно. Съжалявам, че колегите ги няма. Тоест, днешното парламентарно мнозинство би трябвало лесно да се обедини зад район „Чужбина” и обяснението, че мнозинство няма, е крайно неясно за мен.
По отношение на елемента с динамичния мандат, това според мен е императив на здравия разум, много икономично представено в този законопроект, напълно разбираемо. То насърчава гласуването, както в чужбина, така и гласуването в страната, защото предпоставя динамичния мандат и в страната. Тоест, колкото повече хора гласуват в един избирателен район, толкова повече депутати ще има от него. Това звучи атрактивно за избирателите и абсолютно елиминира изключително елементарния аргумент за район „Чужбина” откъде ще вземем мандата. Българските граждани, които гласуват, са определен брой и мандатите също са определен брой. Така че въпросът откъде ще ги вземем не стои, защото ние не ги взимаме, избирателите ги дават.
И накрая един генерален проблем по отношение на аргументите за гласуването в Турция. Той наистина е много важен, защото парламентът навлиза в тежко вътрешно противоречие, тежък нонсенс в поведението си. Ние едновременно гласуваме някакъв лимит на секции – 20, 35, 40, 50, няма никакво значение и успоредно с това гласуваме възможността за електронно дистанционно гласуване и започваме изведнъж да приказваме колко хубаво в Австрия и Америка гласуват дистанционно по пощата. Философията на 25-те секции или на 15-те, или на 90-те секции е да се ограничава възможността хора в чужбина да гласуват извън контрола на българската държава. Абсолютно ясно, открити, дефинитивно се говори за Турция. Настройват се български граждани за това, че в Турция едва ли не всички гласове са фалшиви. О’кей! Това е възможна логика. Но е абсолютно невъзможно тя да бъде съчетана с логиката на електронно или пощенско дистанционно гласуване. Защото то е по условие абсолютно неограничено и по условие без какъвто и да е контрол на българската държава, поради липсата на избирателни секции. Тоест, в Турция след две години при електронното, или след една година, като въведем пощенското гласуване, ще може напълно законно да се събират неограничен брой хора без какъвто и да било представител на българската изборна администрация и да си организират свето гласуване и шансът да не са 130 000, а да са 200 000 е много по-голям. И оттук нататък идва извода. Ако си привърженик на електронното или друга форма на дистанционно гласуване, ти си привърженик на възможността в Турция много хора да гласуват извън контрола на българската държава. И аз съм такъв. За мен дали ще гласуват 80, 60 или 100 хиляди души в Турция няма никакво значение. Въпросът е да гласуват 500, 600 и повече хиляди души общо. И приемам този риск от електронното гласуване в Турция. Ако, обаче, смятаме, че турският вот е такъв огромен риск, това означава и трябва хората, които приемат лимита от 35 секции да го кажа и сега и в пленарна зала, това означава, че всъщност същите хора, които определят този лимит днес, ще отменят със сигурност текстовете за електронно гласуване преди то да влезе в сила. Защото има тотално противоречие между двете възможности.
Предс. Данаил Кирилов:
Много спорни тези, г-н Кънев, но на изказванията отсега се записвам да ви направя реплики. Съжалявам, че сега, когато са пресни няма как да ви апострофирам.
Следващият законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-77, внесен от Четин Хюсеин Казак и Хамид Бари Хамид на 01.06.2016 г. ще представи г-н Казак. Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости,
Искам накратко да представя нашия законопроект. В едната си част той наистина е сходен със законопроектите на Георги Кадиев и на Радан Кънев, имайки за първоизточник проекта, който е изработен в тясно сътрудничество с Омбудсмана. Но по същество нашата обща цел е да възстановим този режим за образуване на секции в чужбина, който беше досега преди последните изменения в Изборния кодекс и който, както казаха и преждеговоривши вносители, доказа своята ефективност, не показа някакви сериозни дефекти и позволи на огромен брой български граждани в чужбина, които пожелаха това, да упражнят своето конституционно право на глас. Така че ние считаме, че този текст трябва да бъде възстановен, без повече да се упражняваме в ограничаване, във всякакъв вид разграничаване на българските граждани по това къде живеят, какви са, от какъв произход са и т.н. Тези текстове, с едно малко изключение по отношение на ограничаването за изборите за Европейски парламент, позволяват на всички български граждани, които желаят това да упражнят своето конституционно право на глас и се надяваме този път парламентът да не изпусне този златен шанс да реши веднъж завинаги този проблем и да не създаваме предпоставки за ново вето на Президента и произнасяне на Конституционния съд.
По отношение на останалите предложения ние предлагаме, възползвайки се в момента и от мисията на ОССЕ, с която ръководството на Комисията по правни въпроси проведе среща преди малко, чиято мисия една от основните цели е да провери до каква степен са изпълнени препоръките на ОССЕ от предходни доклади. Считаме, че сега това е една златна възможност една от основните препоръки на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа да бъде най-после изпълнена, а именно препоръката да се премахне ограничаването на възможността да се провежда предизборна агитация и на друг език, освен на официалния. Това е, знаете, основна препоръка на ОССЕ и тази препоръка българският парламент упорито отказва да изпълни по ирационални съображения. Ние предлагаме тази препоръка най-после да бъде изпълнена.
Останалите предложения са свързани с наша принципна позиция за премахване на така наречения принцип на уседналост. Много хубави аргументи изтъкна Президента на Република България като мотиви за налагането на своето вето за това, че не трябва да се лишават българските граждани в чужбина от техни конституционни права. Аз мисля, че тези аргументи в същата сила важат и по отношение на въвеждането на принципа за уседналост, който също де факто лишава по един дефинитивен начин стотици хиляди български граждани от правото да упражнят своето конституционно право на глас на местни избори и на избори за Европейски парламент.
Така че който претендира, че е последователен политик, държавник, в защитата на конституционните права на българските граждани в чужбина, то той трябва да бъде в еднаква степен загрижен, както за възможностите те да гласуват посредством откриването на достатъчен брой изборни секции, така и да им се даде право да гласуват на всички видове избори. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Колеги, пристъпваме към дебата. Заповядайте, г-жо Атанасова.
Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Председател.
С извинение, че няма да се включа в дебата, но ще го направя по-късно в пленарна зала, заявявам, че ще подкрепя внесения законопроект от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители. По всички останали законопроекти, касаещи Изборния кодекс ще гласувам „въздържал се” и подкрепям законопроекта за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Благодаря.
Понеже ще пътувам в чужбина, г-н Кадиев да не бъде скандализиран допълнително.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, по дебата. Кога предпочитате да дам думата на гостите? След народните представители. Аз се записах първи за изказване.
Колеги, искате ли думата преди мен. Аз ще бъда кратък, в смисъл няма да правя цялостно обзорно изказване по всички законопроекти, защото всички законопроекти възобновяват по един или друг начин дебат, който вече се е състоял и в голяма част ние имаме гласуване по тези въпроси.
Аз за съжаление няма да подкрепя другите законопроекти, освен този, който е с вносител Цветан Цветанов и група народни представители.
Искам да подчертая, че предложението действително е резултат от сложен консенсус, от много спорове, бих казал и от много сериозно изследване на всички факти и обстоятелства, които са свързани с формирането и откриването на секции в чужбина. На моменти дори съм се шегувал, че всички политици станахме вече експерти по детайлите, елементите на фактическия състав на откриването на секции в чужбина.
Разумно е дебатът на остане в този ревизионен порядък, т.е. да не търсим разширяване или пререшаване на въпросите, които вече сме обсъдили, вече сме гласували.
Не знам дали протече дебата за допустимостта. Аз приемам, че всички законопроекти са допустими, защото нашият правилник казва, че са недопустими, ако са отхвърлени на първо четене. Всъщност голяма част от тези въпроси бяха отхвърлени на второ четене. За да няма съмнение, нека всяко едно от тези предложения да бъде предмет на повторна дискусия и е хубаво в крайна сметка действително всеки български избирател, вече усещам, че започна да се ориентира в спецификата и в сложността на изборната процедура извън България.
На няколко пъти в медиите съм заявявал и сме обявявали, че благодарение на г-жа Ива Митева, директор на дирекция „Законодателство” пуснахме заявка № 3131 до Европейския център за парламентарни изследвания и документация и по режима на взаимност и механизма на тази процедура, вече получаваме отговорите. Бих казал, че почти половината от 28-те държави вече отговориха. Когато имаме пълните отговори, когато изтече срока даже ще си позволя да кача тези отговори или парламентът административно ще намери начин да ги качи тези отговори, за да бъдат в полза на дебата оттук нататък, за да знаят и българите в чужбина как гласуват финландците, шведите, англичаните дори. Англичаните, които са бивши колонизатори, имат избирателни списъци, имат изискване за 15 години да си вписан преди гласуването в избирателния списък. Това пак казвам това е една бивша колониална държава.
Аз няма да споря с аргументи, привнесени по един или друг начин. Тук цитирам спокойно поименно уважавания от мен общественик Стефан Манов, живеещ и работещ в Тулуза, Франция. Този тежък дебат, който беше предните седмици ме провокира да изследвам назад във времето абсолютно всички негови предложения, не само тези, които са от 42-то и 43-то Народно събрание, т.е. тези, на които не съм бил свидетел. Успях да намеря. В рамките на това време той активно кореспондираше, включително препрати голяма част от нещата ,които навремето е пращал. Така че, ако ще спорим Мая Манолова, аз, г-н Кадиев и г-н Радев за някакво авторство, каквото е недопустимо бих казал по отношение на законодателство и изрично Законът за авторските права изключва авторство върху законодателство и законодателни идеи, но ако трябва да персонализираме в някаква посока, да, това е г-н Манов, който поне от 10 години развива тези идеи и е развивал тези идеи във времето.
Използвам случая публично да го заявя това. Не можах да си изпълня ангажимента по отношение на него. Той ме помоли преди празника на писмеността да му изпратя текстовете, които са подписани. Не можах да ги изпратя и то не съм ги изпратил, защото това също не са текстове нито на ГЕРБ или на който и да е, това са текстове, които са в резултат на сложния консенсус, който се получи.
Ако се шегувам за авторството, пак казвам, радвам се в първоизточника на вашите преписи всъщност е разработена не само материята на МИР „Чужбина”, но и на методиката. И затова казвам, източникът е ясен, това е докладът на правна комисия, където действително ние планирахме. Има няколко математически детайла, които, ако се приемеше текстът, следваше да се от коригират. Вижда се, че текстът е преписан, дори бих казал и с грешките. Но приемам и тезата на г-н Кадиев и на г-н Кънев. И не знам дали мога да кажа грешката е вярна, но бих казал друго. Това е вярната посока. Тази стъпка сега не можахме да я постигнем. Аз лично много страдах заради гласуването в зала по отношение на МИР „Чужбина”. Не само този път, ние назад във времето – на 42-то Народно събрание ние бяхме инициаторите на МИР „Чужбина”. Ние проявихме за първи път законодателна смелост тогава като опозиция да направим това предложение. И има разлика. За това казвам, че веднага мога да разпозная кои са предложенията малко по-назад във времето, които са текстовете от доклада на второ четене.
Ще си позволя да не се съглася с мнението на г-н Кънев. Не се смятам за парламентарист с голям опит. Също така и не смятам, че имам някакво уникално познание в Изборния процес. Като областен управител на София се е налагало да имам отговорности по техническата организация. А преди да бъда областен управител на София съм се явявал по следизборни дела за политическа партия ГЕРБ. Въпреки всичко, заявявам пред всички вас, че нямам никакви лични правни претенции към тази материя. Това беше работа, която се наложи да вършим и за това я вършим. Но моето мнение е различно с това на г-н Кънев и далеч не смятам, че кодексът, който гледаме и който идентифицираме като кодекс на сегашния Омбудсман Мая Манолова в частта гласуване в чужбина е особено постижение. Постижението в този кодекс на г-жа Манолова е следното. Действително тя имаше смелостта и действително под натиска на гражданските организации, включително и на инициативите на г-н Стефан Манов, както обича да казва директора г-жа Митева, тя казва: „Тогава ние ей така отворихме режима за изборите за формиране на секции в чужбина.” И ако г-н Кънев види статистиката, той казва последните три, аз ще кажа да ги види до 2013 г., няма да ги броя, но да види до 2013 г. броя на откриваните секции в чужбина. Ще види, че действително по кодекса на Мая Манолова имаме рязък скок в тази бройка. Този рязък скок е с около 170 секции на средна база. Не ща да споря по числата. Дори българите в чужбина се опитват да използват обидни квалификации. Числата за публични. Те са на сайта на ЦИК. Който иска, може да ги анализира. Ако ще спорим по разходите за откриване на секции в чужбина, това е спор, който най-добре можем да го решим в съда, като направим една икономическа финансова експертиза и установим всички групи разходи за цената на всички видове секции. За това няма да използвам числа. Както виждате, опитвам се дори с ръка да чертая. При кодекса „Манолова” имаме рязък скок. Имаме увеличение от порядъка на 270 до 300 секции в чужбина до преди този момент до максимума, който беше 428 секции на последните парламентарни избори. Това е достижението, г-н Кънев, че се разтвори това ветрило като брой секции, обаче, но не и като други предложения на българите в чужбина. Защото другото предложение на Стефан Манов и на колегите от чужбина, защото той сега ги обучава в това предложение, в смисъла на МИР „Чужбина”. Даже бих казал, че Вие не бяхте много убедителен в това как се формира при тази хипотеза тежестта на един мандат. Но съм убеден, че ако се задълбочите в детайлите, ще стигнете и до математическата точност и до коректността на данните, които са относими. Там има правно-технически и бих казал и математически проблеми. Но това са решими проблеми. Засега ние, за съжаление, се отказахме от нашата теза и от това гласуване за МИР „Чужбина”. Но съм убеден, че много скоро това ще бъде факт. Ако сега обърнахме спора само на елементарния брой на секциите в чужбина, мисля, че един бъдещ спор без значение кой от нас къде би бил, ще бъде много по-смислен и по отношение на МИР „Чужбина”.
Не съм съгласен и с вашата логика, тя е точно обратната, за електронното дистанционно гласуване. Именно защото ние разчитаме на електронното дистанционно гласуване затова има смисъл сега българската държава да унифицира и да уравни българите във всички държави по света. Защото и някои други българи биха запитали. Вие защо не запитате защо в Турция са 140 секции, а в Англия са 36 или 43. Защо? Въпросът е в детайлите. Там има по-организирани общности на българите и има по-неорганизирани общности на българите в други държави, както г-н Хамид казва, очевидно в Турция българите са по-добре организирани, отколкото българите в други държави поне в частта и в процедурата подаване на заявление.
Реплика: И за това трябва да бъдат наказани, защото не са добре организирани ли?

Предс. Данаил Кирилов:
Аз не мисля, че който и да е от българите не би следвало да бъде наказван и не мисля, че в това решение, което предлагаме на вашето внимание има наказателен елемент. Напротив, бих казал, че има уравнителен елемент. Защото, ако в Турция гласуват по този начин 70 хиляди български избиратели, в друга част на света няма ли общности, които да са 100 хиляди или 150 хиляди българи. Сигурно има. Въпросът е дали гласуват. И те не гласуват не защото нямат секция. Примерно, мои приятели ми се обадиха от Сиатъл. Те дори не са знаели, че в Сиатъл е имало секция и мислеха, че е трябвало да пътуват до Лос Анжелис, за да гласуват. Въпросът е и на информираност и на организация. Като се запознавах с писаното от Стефан Манов изгледах и всички сайтове на българите в чужбина, които са подготовката на изборите. Има прекрасни сайтове. Кой ги е правил, но вече знам и кой ги е правил, но те са един вид будилник за всеки един българин да бъде уведомен предварително, ако не иска да се занимава да се свърже с другите българи и да имат една предварителна организация. Но не искам да влизам чак толкова в детайлите.
Г-н Казак вече иска да ми направи реплика. Заповядайте.
Четин Казак:
Не. По начина на водене, уважаеми г-н Председател.
Уважаеми г-н Председател, моля да въведете регламент за изказванията. Защото преждеговорищия наистина просрочи всякакви разумни срокове за изказване. Ако всеки се изказва толкова дълго, мисля че ще осъмнем.
Предс. Данаил Кирилов:
Приемам бележката, г-н Казак. Трябваше по-рано да ми дадете знак и да ме прекъснете. Млъквам. Няма да се изказвам повече. Колегите имат право на реплика. Няма реплики. Давам думата за изказвания. Г-н Славов, след това г-н Делчев, г-н Попов и г-н Казак.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз много кратко ще се изкажа, защото времето напредна. Изказах вече съображения как ще гласувам и защо имам резерви по допустимостта въобще на двата законопроекта – на БСП и на ДПС, но и по същество това, което предлагат, абсолютно не го приемам и особено по отношение на дистанционно електронно гласуване, за което наистина толкова усилия положихме да го приемем в един качествен вид. И референдум се провежда и толкова много български граждани казаха, че го искат и сега на всичко това отгоре да тръгнеш да го зачертаваш с този законопроект с една черта, все едно нищо не е било, за мен граничи с цинизма. Ако представителите на БСП наистина искаха тук някакви техни резерви да изразят за тайна на вота или нещо подобно, можеха да предложат евентуално промени в така приетия законопроект, но не да искат да го премахнат все едно никога не е съществувал. Това за мен е израз на неуважение към тези близо 2 млн. български граждани, които поискаха да има електронно гласуване.
Така че категорично няма да подкрепя тези два законопроекта. И тук спирам, за да могат и колегите да се изкажат.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Има ли реплики към изказването на г-н Славов. Реплика за г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, уважаеми гости, не съм съгласен с така изразената позиция, че заради една наша нормативна инициатива или предложение с лека ръка отхвърляте всички останали предложения, които ние сме направили. Сигурно повече от 2 млн. души ще са за публичност да данните за избирателната активност по време на изборния процес. Защо трябва да отхвърляте нашия законопроект. Аз няма да влизам с вас в спор дали това е правилно или не. Подкрепете нашия законопроект. В зала ще си гласувате против тази конкретна разпоредба, която ние предлагаме, а всички останали рационални разпоредби, които се съдържат вътре, ще имат възможност да видят „бял свят” и да бъдат приети.
Предс. Данаил Кирилов:
Втора реплика г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Г-н Славов, бих ви препоръчал малко да разширите обхвата на тези законопроекти, които противоречат на правилника, който цитирахте, защото не са само тези два законопроекта, които противоречат на правилника, чл. 79.
Петър Славов:
Благодаря. По втората реплика просто ще кажа, че няма да коментирам темата, тъй като приехме в началото на заседанието все пак да ги разгледаме тези законопроекти, така че това го изключвам от коментара.
По това, което каза колегата Георгиев.
Колега Георгиев, вижте § 2 от вашия законопроект, както се изразих образно, опрасква референдумите за пореден път. Как да ви подкрепим законопроекта, като забранявате да се провеждат в един ден.
(Няма такова нещо.) Параграф 2 можем всички да го прочетем. Даже аз се учудвам на тезата ви, защото вие до онзи ден ни обяснявахте как едновременното провеждане на референдум и национален избор щяло да обърка избирателите. Сега изведнъж решихте да ги проведете в два последователни дни, т.е. очевидно ще има паралелни кампании. Не виждам как избирателите няма да се объркват от двете паралелни кампании. Може би двете основни разлики са, че държавата ще изхарчи още 10-15 милиона повече за избори и другото нещо, че почти гарантирано е, че референдумът няма да бъде валиден, тъй като избирателната активност ще е много по-ниска, предвид че той ще е вторият избор. Ако това ви е целта наистина, няма смисъл да го коментираме.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Делчев, за изказване.
Димитър Делчев:
Благодаря, г-н Председател.
Аз заедно с друга част от колегите от Реформаторския блок сме се подписали под първото предложение за изменение и допълнение на Изборния кодекс с вносител Цветан Цветанов, който е подписан от групата на ГЕРБ и от Патриотичния фронт и от БДЦ и от други парламентарни групи. Това предложение заличава една голяма грешка, която се направи още с ограничаването при първото разглеждане на Изборния кодекс на гласуването в дипломатически и консулски представителства. Спомняте си тази грешка, която част от залата направи и всички последвали действия по отношение на гласуването на българите в чужбина и откриването на секции, за да имат те възможност да правят това са последствия от тази, пак повтарям, голяма грешка.
След като законопроект върви в посока да се либерализира режимът на откриване на секции, а именно да не се ограничава до определени градове или до определени населени места, или до определени сгради, след като той допуска организациите на българите в чужбина да могат да предлагат къде да бъдат организирани секциите, така че най-оптимално и най-удобно за българските общности да се осъществи правото им на глас, дава възможност на дипломатическите и консулските представителства също да преценят къде да бъдат открити секциите и, разбира се, последната дума дава на ЦИК, това за мен е един добър законопроект и аз не случайно заедно с колегите съм се подписал под него.
Не мога да пропусна и факта на ограничение на броя на секциите на една държава, а именно до 35. Тук трябва да си даваме ясна сметка, че държавите, които биха били засегнати на база на парламентарните избори се броят на пръстите на една ръка, т.е. държавите, в които е имало повече от 35 секции на парламентарни избори 2014 г. са 2 или 3, или 4, ако не ме лъже паметта, а на референдума са дори и по-малко броя на секциите в една държава. Ограничението има смисъл с оглед на провеждането на изборите в Република Турция. И тук смея да не се съглася с тезата, че електронното гласуване е идентично и принципно същото като абсолютното отвързване на откриване на секции в чужбина. Защо? Голямата разлика е електронната идентификация. При електронно гласуване ще могат българите да гласуват свободно, така е правилно, защото те трябва да могат да упражнят правото си на вот, но те няма да могат да гласуват от чуждо име. Аз лично, и с колеги съм говорил, имаме дигнали за множество случаи, когато в секции в Република Турция се е гласувало от името на хора, които не са и подозирали, че са гласували в тези секции. Аз не знам също така и как българската държава реагира, когато един и същи човек е гласувал два пъти в различни секции, тъй като правилно, г-н Председател, Вие споменахте, че не се изготвят изборни списъци. При положение, че не се изготвят изборни списъци не пречи на едно лице да пътува от един град в друг град или от една секция в друга секция и да гласува. Ето защо смятам, че ако секциите в Република Турция се ограничат това няма да ограничи правото на българските граждани да гласуват. Те пак ще си запазят това право. Но ще ограничи възможността за манипулации на изборите в Република Турция, както и на изборите в други държави, тъй като държавата ще може да изпрати представители в 35 секции много по-лесно, отколкото в 135 и да контролира изборите така, както трябва да бъдат контролирани.
По отношение на Изборния кодекс на Мая Манолова искам да изразя лично мнение. Мисля, че и г-н Кънев изрази лично мнение, тъй като ние в интерес на истината не сме обсъждали отношение на група, но моето мнение и мнението на част от колегите, с които съм говорил, е, че той е по-лош от този Изборен кодекс. В Изборния кодекс на Мая Манолова беше загатнато само, че може да има машинно гласуване до 500 машини. И на предишните избори имаше може би под 50 машини. В Изборния кодекс на Мая Манолова нямаше електронно гласуване. В Изборния кодекс на Мая Манолова не се даваше възможност българските граждани, които искат да изразят протестния си вот да не ходят и да го правят с невалидни бюлетини, а да имат едно квадратче, в което да отбележат, за да видим колко точно е протестният вот негласува за никого. За това смятам, че кодексът, който ГЕРБ, Реформаторският блок Патриотичният фронт и останалите партии подкрепиха е по-добър и в това отношение това е моята лична оценка. Благодаря за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Реплики към г-н Делчев? Аз имам реплика, но обещах да не се изказвам. Няма реплики. Г-н Попов и след това г-н Казак. Ако още някой е решил да вземе думата, също може да заяви. Заповядайте, г-н Попов.
Филип Попов:
Благодаря. Уважаеми г-н Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости, ние не сме направили наше предложение във връзка с този прословут чл. 14. Мисля, че това е работа на управляващите, на мнозинството, на тези, които в крайна сметка доведоха нещата до тук. Тяхно е и правото, както се казва, да се явят на един поправителен изпит по отношение на чл. 14. Ние ще направим нашите предложения между първо и второ четене такива каквито мислим за резонни. В този смисъл аз ще подкрепя тези предложения по чл. 14, които са направили народните представители - има логика и смисъл във всяко едно от тях.
Аз искам, обаче, да ви обърна внимание на нашия законопроект и по-специално на функциите и правомощията на Централната избирателна комисия. В настоящия Изборен кодекс правомощията на ЦИК са така дадени, че тя няма необходимия в момента административен, финансов и кадрови капацитет да се справи с тези вменени функции и задължения. При това тя не е част от изпълнителната власт, а са й вменени такива функции, включително и по провеждане на обществени поръчки. Мисля, че вменявайки на Централната избирателна комисия такива функции и ние сме предложили в нашия законопроект да се върне на практика, образно казано стария режим по отношение на ЦИК, тъй като така както е предложено, това по същество ще доведе до влошаване на целия изборен процес, до редица трудности и в крайна сметка до съмнения дори в самия резултат при бъдещи избори, независимо какви са те. Тук има представители на ЦИК и мисля, че е изключително важно да чуем и тяхното мнение, тяхното становище, защото те по един професионален и най-добър начин биха могли да кажат доколко и как биха могли да се справят с тези нови техни правомощия.
По отношение на референдума, може би като реплика към г-н Славов, ако иска може да направи реплика на мен впоследствие, ние, г-н Славов, сме записали категорично ясно в § 2, че по изключение референдум и избори могат да се насрочват и провеждат в един и същ неработен ден и „не се допуска провеждане на избор и гласуване по национален референдум в един и същ ден, когато едновременно се провеждат повече от един вид избори или повече от един национален референдум.”
Това сме го направили с оглед последните местни избори тогава ,когато хората трябваше да гласуват в един и същ ден за кметове за кметства, за кметове на общини, за общински съветници и за референдум. Знаете какво се случи тогава в изборния ден. Знаете какво се случи, включително и тук в София. Знаете доколко беше затруднена изборната администрация. Знаете, че всеки 9 от 10 протокола бяха преправени и т.н. Тома сме го направили единствено от тази гледна точка, защото изборният процес в самия изборен ден страшно се опорочава и води до основателни съмнения за изборния резултат. В никакъв случай, както вие казахте, че ние се опитваме да „опраскаме” референдума, това не е така. Не сме били никога против референдума и доказателство за това е, че сме провели първия национален референдум и сме събрали над 800 хиляди подписа.
Вие казахте, че искаме да провалим референдума с това наше предложение, защото нямало референдумът да събере необходимия брой гласове, за да бъде той действителен. Всъщност вие признавате, че някой референдум, независимо какъв е той, не буди национален интерес. В крайна сметка за това нещо говорим. Ако един референдум със своите въпроси буди достатъчен национален интерес и хората, гражданите бъдат добре информирани, знаете, че в една кампания и свидетели бяхме на последния референдум, в крайна сметка информационната кампания по референдума остава на един заден план и на преден план отива съответния вид избор, за какво говорим. Защо трябва да се обвързва един референдум задължително с някакъв вид избор, за да бъдел той валиден. Той е самостоятелно основание, отделно от вида избор и точно тук е функцията на Закона за референдумите, така наречен. Тук е функцията на самия референдум той да събере достатъчно обществена подкрепа сам по себе си, за да се разреши определен въпрос. А Вие казвате, че референдумът нямало да събере обществена подкрепа, защото няма да се гласува за него. Ще се гласува, ако наистина въпросите, които поставя, са от изключително голямо обществено значение и хората го приемат за такова.
По отношение на другите наши предложения. Ние сме предложили да отпадне и задължителното гласуване. Мисля, че вие също бяхте в зала против задължителното гласуване. И от тази гледна точка ние правим толеранс към всички останали групи. Казах, че ще направим своите предложения между първо и второ четене и по отделните текстове ще гласуваме така както сметнем за целесъобразно, за добре. Не виждам защо още на първо гласуване трябва да се отхвърля законопроект, в случая нашия, в който има едни добри текстове. Пак повтарям. Вижте уредбата за Централната избирателна комисия. Това ще доведе до хаос в изборния процес. Добре е да се види. Разбира се, ваше право е, имате си ваше мнение, становище, както и всички останали колеги, по съответните параграфи да гласувате така, както намерите за добре.
Заявявам, че ще подкрепя всички останали законопроекти тук в комисия, включително и нашия законопроект. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Попов. Временно водя заседанието, колеги. Има ли реплики? Г-н Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Съвсем кратка реплика. Г-н Попов, дълга пледоария ни дръпнахте, но аз виждам пред себе си конкретните текстове и ми се струва, че в тях има толкова много казуистика, че буквално прозира това, че те са насочени срещу конкретни процедури по референдума, които вече са задвижени, което честно да ви кажа ми се струва, че не ви прави чест. Не се пише така един законопроект и не трябва той да решава частни казуси, независимо от мотивите дали харесвате или не дадена инициатива или хората от инициативния комитет, които стоят зад нея. Наистина мисля, че не това е начинът, по който трябва да се пише един законопроект.
Но ако се абстрахирам от това, мога да се опитам с някои от нещата, които казахте, да се съглася, но вие тук изрично сте написали, че ще провеждате референдум и национален избор в два последователни дни. Тоест, както ви обърнах внимание, тезата че двете кампании взаимно си пречат, която развивахте до онзи ден, очевидно увисва и очевидно поставяте в не добро положение или най-малкото в неизгодно положение избора, който ще се проведе на втория ден. Това нещо за всички е очевидно. А едва ли е нужно да се казва, че всъщност референдумът ще бъде оставен за втория ден, а не националния избор, нали така. По начина, по който сте го написали, е така. Или ни казвате, че бихте могли да прецизирате текста и да кажете ,че първо се провежда референдум, а след това националния избор. Аз тук такова нещо не виждам.
Това, което имах предвид, казвайки, че очевидно целите изначално референдум да не бъде валиден, решението да не бъде обвързващо или най-малкото да се затрудни максимално събиране на тази изключително висока избирателна активност, която е предвидена в сега действащия закон за референдумите, мисля, че личи и тук. То личи до голяма степен и от начина, по който вие гласувахте по промените в закона за референдумите, ако си спомняте, по който закон изключително странно записахме за местен референдум, че той е валиден, когато се провежда с местни избори, независимо от броя на активността и участвалите хора. Щом е заедно с местни избори е валиден. А за национален този текст падна, както си спомняте и с активното ваше участие в това отпадане на текста и остана един изключително висок праг, който практически е много трудно достижим, освен ако референдумът не се провежда наистина с някакъв вид национален избор, който да гарантира високата активност.
Предс. Четин Казак:
Други реплики има ли? Ако няма, г-н Филип Попов за дуплика.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател. Колега, Славов, Вие започнахте с едни оценки, квалификации, но оценките и квалификациите са признак на липса на сериозни доводи. И аз не видях сериозни доводи във вашата реплика. Категорично сме записали в текста. Знаете, че президентът е този, който насрочва и който определя. Защо той да не може да определи!
Повтарям, всеки един от тези текстове, които и вие сте предложили, които и ние предлагаме може да претърпи някаква корекция. Както виждате, сме оставили отворен въпроса – по изключение избори и национален референдум могат да се насрочват в един и същ неработен ден. Това неща да го оставим на преценката на този, който го насрочва. Защото когато имате две вида избори и един референдум отгоре, става това, което стана на последните местни избори. И прав е колегата, в пъти по-лошо ще бъде. Защото това е разковничето, колега. Не може в един и същ ден секционните комисии да заседават, хората да не могат да отидат да упражнят правото си на глас, защото опашките пред секционните комисии, обработката на протоколите, на всички данни на ниво на общински и районни и на Централна избирателна комисия. Какво се случва, когато блокират сайтовете, както се случи на последните избори. Какво правим ние? Пак повтарям, разберете ме, този текст не е насочен срещу който и да било референдум. Напротив, цели единствено изчистване на изборния процес - протичане на един нормален изборен процес, независимо дали се касае за някакъв вид избори или за референдум. Това е.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Г-н Казак за изказване.
Четин Казак:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, аз ви представих нашия законопроект. Искам да взема думата по отношение на останалите законопроекти и най-вече на основния, първоначалния, който беше внесен от Цветан Цветанов и група народни представители. Аз по-скоро го наричам „законопроекта Валери Симеонов 2”. Общо взето това е законопроект, който уж цели да коригира недоносчето, наречено „изменение в Изборния кодекс”, който беше приет наскоро и който съвсем основателно Президентът се опита да върне и да накара парламента да го коригира. Неуспешно, за съжаление! И все пак осъзнаването на една значителна част от парламентарните групи, които се объркаха, както казва г-н Делчев тогава, и не веднъж се объркаха, приемайки абсурдни текстове, лишаващи по един драстичен начин от основни конституционни права стотици хиляди български граждани.
За съжаление, обаче, опитът за корекция, т.е. законопроектът „Патриотичен фронт” – по-скоро това е законопроектът, не на Цветанов, а на Патриотичния фронт, по никакъв начин не решава въпроса и аз съм убеден, че ще последва второ вето, ако се приеме в този си вид. И този път не заради целия чл. 14, а за прословутата ал. 5, в която е „заровено кучето”, която по абсолютно необоснован начин, без никакви обективни критерии, ей така наизуст си е избрала едно число 35 и ни го е натресла на всички да го приемем и то с откритото признание, че това ще ощети, както каза г-н Делчев, няколко държави, които се броят на пръстите на едната ръка. А защо трябва да ги ощетява? Защо въобще предлагаме текстове, които трябва да ощетяват определени български граждани само защото те живеят в определени държави. По този начин ние признаваме, че отново се отнасяме и внасяме дискриминационен критерий, който дискриминира определени български граждани само заради това, че живеят в определена държава. Тезите, които се изказват тук, са едно преповтаряне на митологемите, които се разпространяват за това, че видите ли, колко много нарушения са били извършвани в секциите в Република Турция и затова е трябвало ние нещо да направим. Обаче, като не знаем какво да направим, най-лесното е просто да отрежем възможността да се гласува там.
Първо, стана ясно и категорично, че и Съдът в Страсбург осъди България за това, че по един абсолютно неоснователен начин анулира 18 хиляди валидно подадени гласове в Република Турция на изборите 2009 г. Тоест, с абсолютно с измислени доводи, само защото липсвал някакъв подпис в протокола – 18 хиляди български граждани, които бяха отишли действително до избирателните секции, бяха гласували, бяха лишени от техните гласове тогава от Конституционния съд.
След това на всички видове избори по категоричен начин се доказва, че колкото и секции да се разкриват в Република Турция, те се запълват или поне дават възможност да гласуват достатъчно на брой български граждани, които да обосноват съществуването на дадената секция. И там няма разкрити секции просто ей така, за да изхарчим едни пари или да угодим на 20 човека за разлика от секциите в много други държави, където има гласували по 5-6 човека. Колкото и секции да са разкрити в Република Турция там в тия секции гласуват няколко стотин души средно и то гласуват действително. Тук само се цитират наизуст ние сме получили сигнали, че имало нарушения, че някой гласувал вместо хората. Къде са тези сигнали? Дайте конкретни примери.
Второ, когато се твърди тук отново, например, от г-н Делчев, имало възможност понеже нямало предварително изготвени списъци в чужбина, имало опасност да се гласува двойно. След всеки вид избори толкова години ЦИК и ГРАО правят насрещна проверка на всеки един избирател и винаги се оказва, че броят на доказаните гласували двойно (на две места) е минимален. Броят се на пръстите на двете ръце, да кажем. И има санкции за това. Какви са тия митологеми, които се разпространяват, че видите ли имало масово случаи понеже нямало предварителни списъци и затова имало огромна опасност много хора да гласуват два пъти, да се разходят от една секция в друга и т.н. Просто, ако продължаваме да робуваме на тези митове и популистки митологеми, които се разпространяват специално в момента от Патриотичния фронт, само и само да им угодим, понеже са част от правителството, ние наистина ще продължим да се плъзгаме в една плоскост, в една посока, която ни отдалечава от демократичните стандарти. И следващият доклад на ОССЕ ще съдържа още повече препоръки и критики към България. Вместо да ги намалим критиките и препоръките, ние ще ги увеличим с подобен подход.
За това ние апелираме, ние от Движението за права и свободи апелираме наистина този път да използваме тази последна възможност българският парламент да изчисти имиджа си спрямо нашите сънародници в чужбина и не защото Стефан Манов или някаква група сънародници са оказали някакъв натиск, e-mail и т.н., а защото това е духът и буквата на българската Конституция и на демократичното устройство на европейска България, че трябва на всички български граждани да им се даде възможност да гласуват на всички видове избори. Да не се ограничават. Съвсем правилно беше посочено, че, от една страна, искаме да въведем дистанционно електронно гласуване, от друга страна, се чудим как да ограничим нашите сънародници в чужбина да гласуват. Трябва да изберем едното или другото. Не може двете неща едновременно.
И да престанем с тези ирационални страхове за някаква заплаха за националната сигурност. Толкова години – 26 години демокрация в България, толкова пъти се проведоха избори, толкова пъти и в Република Турция гласуваха десетки хиляди наши сънародници, каква заплаха за националната сигурност това беше, че сега отведнъж, видите ли, гласуването в Турция било представлявало заплаха за националната сигурност, както се опитва да извива ръцете Патриотичният фронт на останалите участници в управлението. Това са пълни глупости!
Аз се надявам силно между първо и второ четене, ако се приеме въобще законопроектът на Патриотичния фронт, озаглавен Цветан Цветанов и група народни представители, да отпадне ал. 5, ако искате да сте си свършили работата и да сте отговорили, както на волята на нашите сънародници в чужбина, така и на духа и буквата на българската Конституция. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Вие доближихте моето време. Г-н Хамид - първа реплика. Г-н Делчев – втора реплика.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател. Аз ще бъда максимално кратък, за разлика от много други колеги.
Не мога да се съглася с това ,което каза г-н Казак. Г-н Казак, не само ал. 5 е проблемът. Мисля, че не по-малко основание за налагане на вето от страна на Президента е прокарването на разделителна линия между български граждани, които пребивават в Европейския съюз и всички останали български граждани. Българският президент е президент и на българите в Австрия, и на българите в Швейцария. Конституцията гарантира равни права, говорим за основни неотменими права и няма как със закон в нарушение на българската Конституция българинът, живеещ в Австрия да има едни права, а този в Швейцария съвсем различни. Така че това е още едно основание, което да залегне в мотивите за едно бъдещо вето, г-н Казак. Благодаря.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хамид. Г-н Делчев – втора реплика.
Димитър Делчев:
Г-н Председател, аз няма как да не взема думата за реплика, защото в случаите, когато ДПС говори за принципи и ценности, толкова сладки думи изрича, които се харесват предполагам на българската общественост и на нас всички, а в същото време прави точно обратното по най-възможно лицемерния и безпринципен начин и аз не мога да не отбележа този факт.
И тук г-н Казак мисля че се оплете, казвайки че електронното гласуване води до същите резултати, до които води и максималното либерализиране на начина на откриване на секции. Оплете се, защото именно ДПС бяха политическата сила, която не подкрепи електронното гласуване и ето виждате как заявените принципи и заявените ценности жестоко се разминават с реалните действия.
По отношение на въпроса за дискриминацията, защото явно това е единственият аргумент, който те успяха да измислят против конституционната съобразността на текста, който е предложен. Дискриминацията, нека да напомним юристите тук, че дискриминацията бива на някакъв признак – дискриминация на база пол, дискриминация на база национална принадлежност, дискриминация на база етнос. Къде точно във въпросната алинея, която вас ви боде очите, намирате дискриминация и по какъв признак? Само това искам да ви попитам. Защото отговорът на този въпрос ще даде Конституционният съд и ако той открие, че има дискриминация, той ще отмени. Но когато вие тръгнете да конституирате вашата жалба за противоконституционност на този текст, каква дискриминация ще напишете, че има вътре.
И пак да кажа, успокоявам ви колеги. Взехме решение, след две години живот и здраве, надявам се аз силно и ще работя за това максимално, ще има електронно гласуване. Всички българи в чужбина ще могат да гласуват от своите домове и няма нужда да се караме за това колко секции трябва да има в една или в друга държава. Тогава всички ще бъдем щастливи, надявам се. А до две години има само едни единствени редовни избори, нека да си го кажем.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Има ли трета реплика към г-н Казак? Аз ще му я спестя, защото казах, че няма да се обаждам повече. Дуплика за г-н Казак.
Четин Казак:
Благодаря, уважаеми г-н Председател. Аз щях да се радвам да чуя и Вашата реплика. (Обещал съм.) Щом сте обещал, обещанията трябва да се изпълняват.
Уважаеми г-н Делчев, аз не мога да се съглася с Вашата теза, че някъде съм се оплел или нещо съм се объркал. Напротив, Вие се оплетохте, Вие се объркахте, чудите се от колко кладенци вода да донесете, за да обосновете необосновимото.
Дискриминацията е в това, че тази ал. 5 противоречи на предходните алинеи, като въвежда едно ограничение. От една страна се казва, че могат да се разкриват толкова секции в толкова населени места, ако има изискуемия брой заявления, от друга страна, обаче, се слага някакъв абсолютен ограничител. Дискриминацията е в това, както Вие сам казахте, в огромния брой от случаите, може би никога няма да се достигне до този краен ограничител, който е абсолютно необоснован. Но в една държава, специално, дори и да има в 100 населени места събрани заявления, които са достатъчно отдалечени едно от друго, вие ще лишите тези граждани от правото да имат секция в тяхното населено място, само защото сте въвели този необоснован ограничител – 35. Ето там е дискриминацията. И вие знаете прекрасно, че нарочно сте въвели този ограничител само заради тази държава и дори не го криете, а го твърдите открито. Общо взето аз се чудя какво ви отличава от Патриотичния фронт специално по отношение на този подход.
За електронното гласуване ние бяхме против, защото не сме убедени, че е гарантирана сигурността на гласуването, автентичността на вота, защитата срещу хакерски атаки, срещу манипулация при обработката на данните и т.н. За това сме против.
От друга страна, обаче, ние сме за това всички български граждани в чужбина да могат да гласуват и държавата да създаде максимално улеснени условия за това, без да ги разграничава по това дали живеят в Австрия, в Швейцария, в Турция или в Америка. Ето това е отговорният, демократичният държавнически подход. Всичко останало е робуване на ирационални страхове, предразсъдъци и недемократично мислене, въпреки че се пишем за демократи и реформатори. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Колеги, възнамерявам да дам думата на колегите от Централната избирателна комисия.
Преди да дам думата на Централната избирателна комисия съвсем накратко ще кажа, по данните с които разполагам досега, какъв е проблемът на Централната избирателна комисия. Той е в чл. 18. Ще припомня дебатите по отношение на чл. 18. Спомняте си, че в работната група участваха, както членове на ЦИК, така и представители на Министерски съвет. Приема се, че с изменението в чл. 18 сме преразпределили организационно-технически функции между двете ведомства.
Припомням също така и аргументите, които бяха текущо излагани и съобразявани. Имаше се предвид, че с измененията в кодекса Мая Манолова Централната избирателна комисия вече е постоянен независим и професионален орган, който трябва да развие собствена администрация и да бъде водещият, най-висшият колективен орган в държавата по отношение на изборния процес. Няма да припомням, но имаше забрани от рода на това, че адвокати не могат да бъдат членове Съдиите напуснаха, но някои адвокати останаха като членове на професионалната Централна избирателна комисия.
В дебатите също така коментирахме, че на този етап не бива да преструктурираме ЦИК и припомням, че окончателно трябва да разпишем разпоредбите за статута на ЦИК и ще се стигне до прекъсване на мандата на ЦИК, до нови избори за членове на ЦИК, което допълнително ще създаде напрежение. Затова възприехме един изключителен законодателен подход чрез изменение в преходна разпоредба да решим висящите казуси във връзка с непълнотите в представителството на парламентарните партии, защото имаме 3 или 4 парламентарни партии, които се оказва, че нямат представителство в ЦИК, а законът уж така казва. И това правило е прието. То не е оспорено. Има вече правна възможност парламентарно представените партии по една по-облекчена процедура да излъчат така наречените допълнителни представители на ЦИК, с което ЦИК от 20 члена вече ще стане с 23 члена. Тоест ще стане един от най-големите професионални, постоянни и скъпо платени органи в държавата, които управляват който и да е процес.
Нека ЦИК да каже каква има или каква администрация няма, но припомням, че от дебатите по времето на Мая Манолова идеята беше ЦИК да развие такава собствена администрация, че в голяма част да се решат, както проблемите по обучението на участниците в изборния процес, така и организационните въпроси. Това е в миналото.
В близкото минало беше следното. На второ четете тук присъстваха поне 4-5 колеги от ЦИК, които, на дебатите за чл. 18, за да бъда сигурен лично аз няколко пъти ги попитах приемате ли предложението на Министерски съвет. Ще се справите ли? Оплачете се, ако има някакъв проблем. Но е редно да се нагърбите с присъщите ви правомощия.
Сега разбирам, че приемате всичко друго, освен на областните управители, защото те остават на подчинение на Министерски съвет, но не виждам това да е голям проблем. По-големият проблем е в текста. Тук г-н Филип Попов в изказването си акцентира, че действително само те сега правят предложение за чл. 18. Прочетох с голям интерес техния текст. Разполагаме с изявление и на колегата Румяна Сидерова, която вероятно ще поиска също да направи изказване, за да не го чета.
Моля ви стегнато да кажете какъв е проблемът. Ние притесненията ги знаем. Аз съм склонен, изразявам го като лично мое мнение и ще предложа на колегите както и да се гласува по другите законопроекти, за да няма напрежение, за да няма драми, достатъчно се помпа общественото мнение с неверни внушения, склонен съм и дори да не се подкрепи проекта на БСП, между първо и второ четене, ако ви притеснява нещо в чл. 18, но тогава моля в съгласие с Министерски съвет, ще предложим тази редакция, която вие смятате за най-читава. Парите за разходите винаги са в план-сметката. Ясно е, че ги нямате като бюджет. Но парите са в план-сметката и като дойде времето за избори, те ще бъдат там. Тест, начинът на финансиране не се променя съществено. Тази промяна също ви дава възможност и да поискате корекция на бюджета. Тук приемам аргумента, че това е промяна в средата на бюджетната година и за това съм съгласен и може да се каже, че тя действа за следваща финансова година. Но сега ще дойде план-сметката за президентските избори и там ще могат да се планират всичките ви разходи. Въпросът е да не ви е страх да поемете тази отговорност. И според мен не трябва да ви е страх. Вие сте професионалистите в държавата, на които е доверен този процес и сте избрани с гласуване в Народното събрание и с президентско предложение по най-сложната и невероятна процедура, която може да съществува.
Заповядайте.
Ивилина Алексиева:
Уважаеми г-н Председател на Комисията по правни въпроси,
Уважаеми дами и господа народни представители, членове на тази комисия и други,
Първо, благодаря за възможността да изразя становище на Централната избирателна комисия. Това становище на комисията, подкрепено от 14 от 15-те участвали на заседанието днес, така че имаме необходимия консенсус и аз бях упълномощена и натоварена да го изразя.
Уважаеми г-н Кирилов, изнасям верни данни и факти винаги и особено, когато говоря пред народни представители в Народното събрание.
На първо място съм упълномощена да кажа, че по отношение на целия ЗИД на Изборния кодекс в частта, която касае Централната избирателна комисия ние изразяваме своето удовлетворение, че редица предложения, направени в нашия анализ на произведените през 2014 г. избори намериха място в предложенията и бяха обсъдени, бяха внесени и станаха част от действащия закон. Считаме, че с тези предложения ще се облекчи и улесни процесът по организацията и произвеждането на избори. Разбира се, има и други редица дискусионни текстове. Вие сте се събрали да обсъждате по осигуряване на възможността да упражнят активното си избирателно право българските граждани, независимо къде се намират по света.
Аз, обаче, съм тук освен да кажа, че сме удовлетворени, да изразя загриженост с промяната в чл. 18. С промяната не в частта й по прехвърляне на ангажименти за организация на машинното гласуване, не в частта й прехвърляне на ангажименти, свързани с организацията и отпечатването на бюлетините, макар че и там има въпроси що е то осигуряване и означава ли Централната избирателна комисия да наеме, да ходи и да осъществи цялата логистика до момента на оставяне в склад и след това по съответните други комисии до разпределяне на бюлетините. Но това е вторичен въпрос, за който не съм упълномощена.
Упълномощена съм да говоря за организационно-техническата подготовка на изборите. Съгласно предходната уредба на чл. 18 на ал. 1 организационно техническата подготовка на изборите се осъществяваше от Министерски съвет, областните и общинските администрации в взаимодействие с Централната избирателна комисия. С текста, който вече е действащ от обнародването в Държавен вестник на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, текстът е: „Подготовката и организирането на изборите да се осъществява от избирателните комисии, но отпада терминът „организационно-техническа подготовка”, от органите на изпълнителната власт и други институции в съответствие с правомощията им по кодекса държа да подчертая, че нито областните, нито общинските администрации в някоя друга разпоредба на Изборния кодекс имат правомощия във връзка с организационно-техническа подготовка на изборите, включително и Администрацията на Министерски съвет.
Каква ни е тревогата? До този момент, поне от моя смислен живот – от 18 годишна възраст - 1993 г., до днешна дата, организационно-техническата подготовка на изборите се осъществяваше от кметове и служители в общинските администрации – към днешна дата 265; от областни управители и служители в областните администрации - към днешна дата 28. Разбира се, тук подчертавам и факта, че на областно ниво се създават екипи координационно, в които се включват и териториални подразделения на централни органи на управление, катонапример МВР, МРРБ и други, и разбира се, Министерски съвет, който по Конституция разполага със съответните правомощия. Министерският съвет и неговата Администрация чрез определен заместник-министър възлагаше функции и на други министерства и на техните администрации. Към днешна дата това няма да се случи. Вместо това, е останал терминът „подпомагане”, който е неясен, защото и тук бих опонирала на г-н Филипов, съжалявам че го няма, той казва, ЦИК готова ли е да поеме новите си правомощия. Не става дума за правомощия. Става дума за задължения без права. ЦИК не разполага с правомощие да възлага на тези лица, които изброих, извършването на каквато и да било дейност. В този смисъл „подпомагане” е неясен термин.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз силно се притеснявам, ако това продължавате да го твърдите. Вижте, знаем закона, знаем положението. Кажете какво гласува комисията и как виждате решението. И после ще задам само един въпрос.
Ивилина Алексиева:
Не комисията чете така закона. Така го чете централен орган на изпълнителна власт и негова администрация с писмо от вчера, в което, цитирам: на съответния орган отпада задължението му да осъществява организационно-техническа подготовка на изборите”. Това ме притеснява. Това е нашата тревога.
В момента се прехвърля на избирателни комисии, преди да отидем към ЦИК, извършване на дейности на комисии, които имат мандат, които имат момент на назначаване 50 дни преди изборния ден, 25 дни преди изборния ден - районни избирателни комисии, секционни избирателни комисии. Не могат тези комисии за предстоящите избори да изградят този капацитет, за да поемат подобни функции. Ако става дума за ЦИК, то ЦИК до този момент не е била задължена да изгражда администрация, свързана с организационно-техническа подготовка, защото функции ясно от чл. 18 на кого бяха възложени и ЦИК няма задължение, но не би си и позволила да изгражда дублираща администрация.
Като не сме против промяната на модела, която се вижда, не сме против. Нека се засили ролята и функциите на Централната избирателна комисия и на избирателните комисии, нека те да бъдат господари на процеса и да го управляват.
Предс. Данаил Кирилов:
Какво решихте, г-жо Председател? Това е пледоария.
Ивилина Алексиева:
Това съм упълномощена да кажа. Предлагаме следното. Това е гласувано. Аз се движа в рамките на упълномощаването. Предлагаме следните няколко варианта:
Първо, възстановяване на модела по отменената уредба, алтернативно. Текстът на чл. 18, ал. 1 сега от ЗИД да стане ал. 2, като се възстанови предходната ал. 1, но отпадне изречение последно от настоящата ал. 1.
Алтернативно създаване на разпоредба в Преходни и заключителни разпоредби за уреждане на взаимоотношенията между избирателните комисии и органите на изпълнителната власт.
И отлагателен срок алтернативно за влизане в сила на измененията на чл. 18, за да може да се отдели необходимия времеви и човешки и финансов ресурс това да се случи, като се прецизират взаимоотношения що е то подпомагане; що е то материално-техническо осигуряване; що е то организация и подготовка на изчистени в момента теми.
Това предлагаме и молим, апелираме Народното събрание да погледне със сериозност. Защото ние предлагаме тези въпрос…
Предс. Данаил Кирилов:
Вече ви взимам думата. Ще кажа следното. Моментът на предложения отдавна го пропуснахте. И въпросът ми е защо? Защо колеги от ЦИК тук седяха, мислиха, чудиха се. Аз съм сигурен, че са ви уведомили. Това беше второ гласуване в правна комисия, т.е. все още предстоеше второ гласуване в пленарна зала. Защо ви трябваше толкова време, за да стигнете до това становище. Кой го е написал е ясно. На заседанието всички са писали и са го гласували това.
Доколкото малко разбирам от избори и от право въобще не четете вярно текста. И не съм съгласен, че кметът или областният управител няма задължение да изпълни всичките указания, които ЦИК даде. И че му трябва някакво специално друго правило или правомощие. Но, ако имате това съмнение, дали ще е в чл. 18 или в някой друг член, о’кей, това може да се направи, нищо че сме извън предмета. За тази яснота и за да има спокойствие в Централната избирателна комисия, лично аз поемам ангажимента пред вас между първо и второ четене да внеса текста така, както го приемете в ЦИК. Защото истината е, че вие не си вярвате едни на други. Истината у, че си пращате тук не знам какви членове, които в дебатите в комисията знам че изразяват лично мнение, че не изразяват мнението на комисията като цяло и затова има случаи, в които питам членовете от БСП вие какво ще кажете или членовете от ГЕРБ, а вие какво ще кажете. (Зависи от квотата.) Г-жо Сидерова, въобще няма да се съглася с това, и не искам да спорим и дебатът не е за това.
Тъй като, пак казвам, усеща се напрежение, за да са спокойни и вносителите Корнелия Нинова и БСП, о’кей, ако колегите не възразяват, лично поемам ангажимента каквото изгласувате, ще влезе между първо и второ четене по изключение да се обсъжда чл. 18. Дали ще бъде прието отделно, но нека да има дискусия и тази дискусия да я направим в пленарна зала. Тази дискусия е закъсняла. Колегите пропуснаха и работната група, пропуснаха и второто четене.
Няма да влизам повече в детайли по този дебат, но мисля, че всички членове на комисията разбраха кое ви е притеснението. Според мен, е неоснователно. Заповядайте, но много кратко.
Ивилина Алексиева:
Благодаря за изказаното от Вас становище, което се протоколира и за поетия ангажимент. Защото общата цел е всички органи в рамките на своята компетентност да произведат избори.
Използвам случая да се обърна към народните представители и да помоля от страна на Централната избирателна комисия във връзка с машинното преброяване, което приемаме като нещо много добро и тъй като ние трябва да го въведем съвсем скоро, онези анализи, материали и информация, с която вие разполагате, да ни я предоставите, защото имаме само 5 месеца, за да можем ние да направим финансова обосновка, да направим процедура с фирми за машини за машинно преброяване, за което предварително ви благодаря.
Чавдар Георгиев:
Колеги, във връзка с тази дискусия бих каза следното. За да не излизаме извън установения правилник и да сме си в рамките на него, още веднъж приканвам подкрепете нашия законопроект, дори и след това да има само база или основание за променяме чл. 18.
Предс. Данаил Кирилов:
Колега, това което сте го написали не става. То не върши работа. И пак ще се карат институциите, ако нещат да си четат компетенциите и отговорностите. Въобще когато една институция не иска да си прочете компетентностите и да ги упражни, каквото и да напишеш в закона, то няма да има значение.
Смятам да прекратя дебата, колеги. Има ли възражения.
Ивилина Алексиева:
Кога да ви дадем тестовете?
Предс. Данаил Кирилов:
Колкото по-бързо, толкова по-добре. Но сега при всички положения ще има и официален срок, така че бъдете спокойни. Няма как това да е утре. Най-рано другата седмица ще започне да тече срок, който колкото и да е кратък, няма да е по-кратък от три дни. А ми се струва, че ще бъде нормалният срок.
Няма възражения да прекратим дебата. Ще пристъпим към гласуване.
Антоанета Цонева:
На нас няма ли да ни дадете думата.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние ви слушахме на миналото заседание. Слушаме ви непрекъснато и във вашите медийни изяви и прояви. Сега съм сигурен, че записвате и излъчвате по един или друг начин, Skype ви гласувахме да излъчвате. И за да зачетем принципа имате думата, но ви моля ограничете я в максимална степен. Не искаме да слушаме неща, които сме си ги казали поне три пъти до сега.
Десислава Христова:
О’кей. Благодаря ви много.
Уважаеми г-н Кирилов, уважаеми народни представители, както казахте вече се познаваме достатъчно добре по отношение на обсъждането на Изборния кодекс.
Това, което искам да споделя днес е, че всъщност до някаква степен сте се запознали с това кои сме ние, че не сме случайни хора и всъщност начинът, по който ние работим не абсолютно некоректен и данните, които представяме, наистина се базират на факти и на това, което ние имаме като опит.
Искам да подчертая нещо, което остана извън дебата, а именно автоматичните секции и начинът, по който те всъщност създават приемственост и някаква предвидимост на процеса.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз ги коментирах и изложих наша позиция. Просто коментирайте това. Кажете просто не ви беше коректна позицията по автоматичните секции.
Десислава Христова:
Автоматичните секции, особено по начина, по който съществуват в предишния кодекс спрямо последния изборен процес и начина по който се отбелязва изборната история през последните пет години е изключително важен за организацията на изборния процес, дори и за подпомагане на самите организации от гледна точка на ЦИК и на външни министерство и на самите дипломатически и консулски представителства.
Предс. Данаил Кирилов:
Защо там не може българската общност и дипломатическия и консулския представител да свърши същата работа и същия ефект?
Десислава Христова:
Защото сроковете, в които това се поставя са изключително ограничителни. Знаете какъв е срокът за подаване на заявление. Това е фактически един абсолютно недостатъчен срок, в който може да се подадат заявления и да се знае къде ще бъдат тези секции. Ако нямаме тази изборна памет, ние унищожаваме нещо, което е било като напредък.
Предс. Данаил Кирилов:
Не мога да се съглася с това ваше твърдение, но не искам да повтарям всичко това, което изложих по автоматичните секции.
Десислава Христова:
Добре, ще ми позволите ли само една забележка по отношение на 35 секции. Защото в крайна сметка това, което също не казахме, е, че тези 35 секции наистина налагат праг в държавите, където им най-активна и най-голяма българска диаспора.
Предс. Данаил Кирилов:
Това е абсолютно невярно.
Десислава Христова:
Сигурен ли сте, че не е вярно?


Предс. Данаил Кирилов:
Абсолютно съм сигурен, че това не повлиява Англия, Съединените щати и Испания и няма тук да се обясняваме за една секция или две секции. Тук въпросът е изцяло организационен. И с организационни средства този ефект много лесно може да се преодолее. Надявам се да бъдат сега по-прецизни всички участници в този процес и да се постигне наистина едно справедливо и адекватно разпределение на секциите. Не от Лондон да се обажда гражданин, че секцията му е неудобна, защото трябва три спирки с метрото да мине.
Десислава Христова:
Извинявайте, но това са изолирани случаи и въобще не е коректно да казвате такъв пример.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма да споря.
Десислава Христова:
Опитвам се да направя някакво изявление, а Вие ме прекъсвате през цялото време.
Предс. Данаил Кирилов:
Не, повтаряме едни и същи неща. Приемаме, не сте съгласни за автоматичните секции.
Десислава Христова:
Както и за прага на секциите в държава.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре и за прага на секциите, но не внушавайте за трите други максимума, не внушавайте разлика. Аз се въздържах да отговоря на г-н Казак.
Десислава Христова:
Ние не внушаваме нищо. Това, което защитаваме като позиция, нито е по някакъв начин спекулация, нито внушаваме някакви неща, които са неверни. Нека да си имаме уважението. Ние по никакъв начин не сме се опитали да кажем, че Вие внушавате нещо в публичното пространство, което не е вярно. Нали така?
Предс. Данаил Кирилов:
Не знам защо винаги позициите ви стават някак лични. Няма да ви отговарям повече. Приемаме становището ви в този вид.
Има думата г-жа Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда.
Антоанета Цонева:
Благодаря. Ще бъда много кратка. Само две неща във връзка с внесените законопроекти.
Изключителен шанс има да се върне в играта район „Чужбина” – има законопроекти, които третират това. И тъй като чувахме много пъти в публичното пространство, че едно или друго в Изборния кодекс по отношение на множество рестрикции се приема, защото има някакви споразумения или някой е обещал така по-скоро на своите избиратели, призовавам всички, които обещаха на своите избиратели район „Чужбина” този път да успеят те да постигнат споразумение срещу други не знам какви споразумения. Този път има възможност и това ще направи този Изборен кодекс и цялата тази одисея по неговото приемане наистина много голям смисъл. Защото ще има още нещо структурно определящо, което ще бъде променено след приемането на електронното гласуване.
И второто, което бих искала да кажа, е за предложението на БСП, за това, че те предлагат електронното гласуване да отпадне. Това което казвам е само защото има смисъл за дебата. Не бихте могли с лека ръка да искате отпадане на нещо, което е прието с референдум. Защото принципите, ако се запознаете с тях на Венецианската комисия да речем, нещо прието с референдум, трябва да бъде отменено с референдум и то в разумен срок. Казвам това, защото това, което вие правите в момента ще има последващи опити от други политически партии някой ден да го направят в следващите две години. И няма референдум, чиито резултат да не е валиден. Има само две различни хипотези. Електронното гласуване е прието на референдум с близо 2 млн. гласа „да”. Прието е от парламента, закрепено е в закон. За да искате неговата отмяна, трябва да свикате не по-рано, примерно след две или не знам колко години – нещо трябва да се предвиди по закона, защото нашият закон не е съвършен, той просто е изключително слаб закон, но този опит с решение на парламента да се отменят решения на референдум е най-порочното нещо, което вие стартирате в момента.
И последното, което ще кажа. Все пак припомнете си, че компютърът е направен в Правец. Надявах се миналия ден да се бяхте сетили за това.
Предс. Данаил Кирилов:
Хубав финал, г-жо Цонева. Благодаря. Обаче загубихме членове от комисията, докато пледирахте.
Чавдар Георгиев:
Моля да ми дадете думата. Не мога да оставя без отговор.
Предс. Данаил Кирилов:
Колега Георгиев, заповядайте, но много кратко, моля ви.
Чавдар Георгиев:
Това, което беше направено като изявление, очевидно е някакво политическо бърборене, бих го нарекъл в интерес на някой. Моля да ме изслушате. Искам само нещо да ви обясня, за да ме разберете.
Каквото и да е действие, не може да е извън действието на Конституцията. След като ние имаме разбирането и убеждението, че електронното гласуване ще противоречи на Конституцията, след като има конституционно решение за това, след като има аналогично конституционно решение.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Георгиев, нека не връщаме дебата. Г-н Делчев за процедура.
Димитър Дечев:
Г-н Председател, моля да преминем към гласуване. Слушаме едни и същи неща. Предлагам прекратяване на дебата.
Чавдар Георгиев:
Този референдум не означава нищо, защото е произведен с друг акт на волеизявление. Разберете го това.
Антоанета Цонева:
Това е арогантно.
Чавдар Георгиев:
Вие сте арогантна, защото си присвоявате правото да говорите от името на милион и осемстотин души.
Антоанета Цонева:
Не говоря от ничие име. Такъв е резултатът. Два милиона души казаха „да”.
Чавдар Георгиев:
Резултатът според вашите колеги от Реформаторския блок не е честен.
Антоанета Цонева:
Нямам колеги в Реформаторския блок. Говоря за резултатите на референдума.
Чавдар Георгиев:
Резултатът не е честен, защото е бил съвместен с избори.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, недопустимо е, в диалог сте, а и повишавате глас, излезте отвън, спорете във фоайето, ако искате скандирайте, но тук в залата пристъпваме към гласуване. Прекратяваме дебата, колеги.
Пристъпваме към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-68, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 26.05.2016 г. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се законопроектът с № 654-01-68, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-69, внесен от Мариана Георгиева Тодорова и група народни представители на 27.05.2016 г. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Пет гласа „за”. Който е против, моля да гласува. Един „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-70, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 27.05.2016 г. Който е „за”, моля да гласува „за”. Двама „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване законопроект № 654-01-73, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 31.05.2016 г. Който е „за”, моля да гласува „за”. Трима „за”. Който е против, моля да гласува „против”. Четирима „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема законопроектът, предложен от Георги Кадиев.
Подлагам на гласуване законопроект № 654-01-75, внесен от Радан Миленов Кънев и група народни представители на 31.05.2016 г. Който е „за”, моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Който е против, моля да гласува „против”. Един „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Не се приема законопроектът, внесен от Радан Кънев.
Подлагам на гласуване законопроект № 654-01-76, внесен от Явор Илиев Хайтов и група народни представители на 01.06.2016 г. Който е „за”, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Не се приема законопроектът, внесен от Явор Хайтов.
Подлагам на гласуване законопроект № 654-01-77, внесен от Четин Хюсеин Казак и Хамид Бари Хамид на 01.06.2016 г. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Три гласа „за”. Против? Три гласа „против”. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема законопроектът, внесен от Четин Казак и Хамид Хамид на първо четене.
Колеги, с това приключихме гласуването на 7-те законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
Г-н Георгиев, заповядайте.
Чавдар Георгиев:
Имам предложение. Колеги, да направим 5 или 10 минути почивка.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, 5 минути почивка. Вицепремиерът Кунева вече два часа чака отвън. Моля бъдете точни.
(След почивката.)
Колеги, продължаваме заседанието.
Пристъпваме към точка пета от дневния ред - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, № 602-01-18, внесен от Министерски съвет на 13.04.2016 г.
Гости по тази точка са: г-жа Меглена Кунева, заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката, г-жа Мария Карабельова, началник на кабинета, г-жа Даниела Симеонова, съветник и г-н Явор Сидеров, съветник; от Сметната палата на Република България – г-н Цветан Цветков, председател на Сметната палата и г-жа Петя Димитрова, началник на отдел „Правен”; от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – г-н Пламен Димитров, председател на комисията.
Ще започна с извинение. Съжалявам за забавянето и за това, че толкова дълго се наложи да изчакат гостите. Дебатите по 7-те законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, уви, бяха дълги и се радвам, че не бяха още по-дълги.
Чавдар Георгиев:
Г-н Председател, може ли само една процедура да обявя, защото се налага да тръгвам и нека моят глас се брои „против” законопроекта.
Филип Попов:
Същата процедура. Аз също гласувам „против”.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре, два гласа „против”.
Колеги, пристъпваме към обсъждането на законопроекта. Давам думата г-жа Кунева, заместник-министър председател. Заповядайте.
Меглена Кунева:
Благодаря Ви, г-н Председателстващ.
Дами и господа народни представители, аз от своя страна искам да кажа, че не само е съвсем разбираемо закъснението от уречения час, но ви благодаря, че всъщност приключвате с този законопроект с разглеждането му днес и удължавате времето, в което можем да представим законопроекта.
Няма да крия, че това е една много важна стъпка. Важна стъпка, както за Народното събрание, така и за всички нас. Защото тази стъпка минава през очевидния факт, че всички ние в тази зала през различен ъгъл и по различен повод сме признали, че имаме проблем, който е свързан с борбата с корупцията. Имаме проблем, който ние сме разпознали и който имаме волята и желанието да го сведем до минимум. Надявам се, че в един момент ще можем ад кажем, че България е страна ,която се нарежда сред първите не само в борбата с корупция, а и резултатите от нея.
Този закон, разбира се, няма като с магическа пръчка да реши всички въпроси, но той е много силен знак. Той е силен знак за хората, които работят в тази област. Сред гостите, които Вие изброихте, са двама от тях. И председателят на Сметната палата и Председателят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Самият факт, че и двете институции са представени през председателите си, с които имах възможност да говоря и преди заседанието, означава много. И аз смятам, че представляват, както собствените си институции, така и една много голяма част от професионалистите в България, които знаят как, когато имат подходящи инструменти в ръцете си, да направят държавата различна, да направят държавата такава, каквато ние искаме да бъде.
Аз имам пред себе си един дълъг списък с държави, включително и в Европа, в които корупционни скандали довеждат, първо, до много тежки политически катаклизми, но и държави, в които се взимат мерки след това. Тоест, ако ние адресираме правилно въпроса, това означава, първо, че ще дадем знак за стабилност на посоката, стабилност на пътя и ще се наредим сред онези държави, онези хора, които виждат решение, а не само проблем, какъвто ние сме идентифицирали.
Законът, който сега представяме на вашето внимание, е разработен в широка работна група, бих искала да ви кажа това, в която са участвали както институциите, които влизат сега под шапката на новия орган, така и неправителствени организации, колегите ми от Министерския съвет - всяко едно министерство беше достатъчно активно да даде становища. Получените бележки по законопроекта бяха 373. Самият факт на толкова голяма активност при разработването на закона е показателен с желанието, с което е работено по него. От тях 190 са приети, като искам да кажа, че 38 не съдържат конкретно предложение или не са юридически коректни. Следователно повече от 60% от бележките са отразени. Тук искам да направя една скоба и да кажа, че разговорите ми с народните представители, както в отделните парламентарни групи, така и индивидуални ми показа неща, които трябва да продължат да се обмислят.
Ние искаме да създадем един много добър текст, много добър закон, който да работи, който да работи добре и който да има силна практическа насоченост. Ако все още е необходимо да продължим с изчистването на някои текстове, които създават известни притеснения, че може да има злоупотреба с власт, аз искам да изразя пред вас нашата готовност – моята, на моя екип, надявам се и на колегите от двете институции, които са тук, да направим работна група между първо и второ четене и да направим закона абсолютно ясен и недвусмислен по всеки един текст, за който има съмнение, че може да не отразява това, което всеки закон трябва да въведе в обществото – да бъде без съмнение как ще се приложи, да бъде прилаган еднакво и с него да не се злоупотребява. Такава е била всъщност и целта ни през цялото време, но пак казвам, нормално е между първо и второ четене да се създаде комисия, в която да продължим работата, за да могат текстовете да бъдат абсолютно ясни и без съмнение.
По-важните моменти в закона. Аз знам, че вие имате достатъчно задълбочени виждания по този законопроект, но все пак да кажа, че имаме един орган, че имаме задълбочени проверки на имуществото на лица, заемащи висши публични длъжности, че има връзка между конфликта на интереси и проверка на имуществото – това е препоръка в докладите на Европейската комисия, че органът е за проверка на лицата по високите етажи, подчертавам. Предстоят ни много стъпки още, които са въпрос на малко време, например, засилване на инспекторатите, които ще минат през Закона за администрацията. Вероятно ще го внесем заедно с г-жа Бъчварова или поне такива са намеренията ни засега. Закона за обществените поръчки, който също е в тази много важна антикорупционна посока на законодателството.
Това са основните политически послания от закона. Аз знам, че има някои въпроси, заради които си струва да чуем и г-н Георгиев, специално за доказателствената тежест и за това как Сметната палата с нейния опит до сега ще помогне, за да може този орган веднага да започне с летящ старт.
Нещата, които ми се струват, че трябва да бъдат специално казани, че законът е с повече чувствителност към практическото си приложение, искам само да ги изброя.
Декларацията е една. Досега беше отделно за имущество и конфликт на интереси, като двете декларации частично се препокриват; прагът за деклариране е увеличен от 5 хиляди на 10 хиляди лева; декларира се имуществото на лицата в фактическо съпружеско съжителство; уредена е възможността за отстраняване на непълноти и грешки в 14-дневен срок, което ми се струва, че е съвсем нормално; проверка на имуществото се стартира на различни основания в зависимост от различните категории лица; предвидени са и проверки за почтеност на инспекторите; уредена е забраната за даренията; има промени и в режима на отнемане на имущество – възможност за даване на обяснения от лицето за обратната доказателствена тежест. Казах, че ако има интереси в тази комисия сме готови да говорим по-подробно. Но, ако смятате, че това е въпрос между първо и второ четене, разбира се ще продължим работата така както вие смятате, че трябва организационно да бъде проведена.
Намалили сме, освен това, несъответствието между имущество и доходи от 250 000 на 120 000 лв. пак по препоръка, включително и на неправителствени организации.
Мисля, че този закон дава отговор на голяма част от въпросите, които вълнуват цялото общество, чиито изразители като народни представители сте вие.
Пак ще кажа, че аз искам да създам с ваша помощ такова състояние на доверие и сериозност в обществото, които да променят отношението към властта. Затова гледам на вашата подкрепа с голяма надежда и мисля, че е добре тази подкрепа да я изразим, включително и в момент, в който, пак ще кажа, в много европейски страни подобни доказателства за обща посока между властта и гражданското общество биха били високо оценени. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Вицепремиер. В случай, че г-н Цветков или г-н Димитров желаят да направят изложение, имат възможност за това. (Ако има въпроси?) Добре, ако им въпроси, ще отговорите на въпросите.
Колеги, при това положение пристъпваме към дебата по законопроекта за първо четене. Имате думата за изказвания, мнения, становища.
Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги, аз ще бъда много кратък, защото не се съмнявам, че всички, които останахме тук в залата си даваме сметка колко важно е да приемем във водещата комисия закона за борба с корупцията, така накратко му казвам името. Само преди два дни имахме среща със заместник-главния секретар на Европейската комисия, която също даде недвусмислен знак, че Законът за борба с корупцията е пътят, който България трябва да извърши, за да осигури върховенството на закона така, както ние искаме да вярваме, че може да се случи в България. Това е и част от истинската съдебна реформа в страната.
Тук важното, което трябва да се каже, е, че не е нужно нито Европейската комисия, нито посланиците, които също призовават закона да се приеме, да ни казват, че този закон всъщност е нужен на България. Обикаляйки страната всеки от нас чува все по-често, че безработицата, бедността, нищетата са резултат и от корупцията по всички етажи на властта и най-вече по висшите етажи на властта. Защото знаем, че каквото тръгва отгоре стига до най-долу.
И имайки предвид и желанието на хората и нашето желание да покажем, че това Народно събрание и това Правителство има воля за реална борба с корупцията, аз ви призовавам да подкрепим на първо чете като знак и към обществото и навън за реална борба с корупцията и между първо и второ четене да променим част от текстовете, които притесняват колегите, въпреки че аз съм убеден, че този закон така както е написан е в пъти по-добър от закона, който беше предложен миналата година, който също беше добър и работещ закон и който също предлагаше реални механизми за борба с корупцията.
Вярвам няма съмнение като казвам, че групата на Реформаторския блок ще гласува за и в подкрепа на този закон. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Реплики към изказването на г-н Делчев? Няма реплики. Аз ще си позволя да поискам думата за изказване след изказването на г-н Делчев.
Действително в понеделник аз, той и колегата Четин Казак представяхме правна комисия на изслушването по Механизма за сътрудничество и оценка. Уви, за съжаление, тъй като беше в понеделник, другите поканени колеги не успяха да вземат участие. За пръв път бяхме в толкова ограничен състав пред делегацията на Главна дирекция „Правосъдие”, както и колегата Делчев спомена, Заместник-генералният секретар на Европейската комисия. Повтарям този факт, който беше споменат, защото стана според мен един сериозен и задълбочен дебат във връзка с антикорупционното законодателство и бих казал, че в рамките на този дебат освен подкрепата на Европейската комисия, беше подчертано и следното.
Беше подчертана ролята на законодателя в този случай. Даже имаше въпрос в смисъл, да, имате спорове, имате известни несъгласия, но законът е при вас и вие трябва да решите този казус. Какъв ви е проблемът да го решите така, както трябва да го решите. Подчертавам това, защото без значение изразените становища, аз не ви прочетох становищата, които са получени досега по втория законопроект, но всички тях може да ги видите на сайта на Народното събрание в раздела на правна комисия. Всички сме ги публикували.
Тежестта и отговорността на законодателя по този случай е безспорна. Тоест, трябва да вземем това решение. И това решение се очаква. Главният секретар каза: „Да, Министерският съвет ви го е внесъл, обаче вашите избиратели не го ли изискват. Вие не мислите ли за вашите избиратели?” По този повод ще си позволя да кажа и една следваща реплика в тази връзка, която за мен има важно значение. Важно е критериите, по които ние измерваме напредъка си по този въпрос. Аз си позволих дори да попитам. Ако примерно обещаем годишно по трима осъдени министри плюс още трима магистрати, това би ли било удовлетворително, ако приложим един такъв количествен критерий.
Позволявам си да продължа с преразказа. Тя каза, като ви притесняват анонимните сигнали, направете ги персонални сигнали. Но въпросът е вие да убедите обществото, вашето общество, вашите избиратели, че сте направили една сериозна и достатъчно убедителна стъпка в тази посока. Нас не ни бройте като ваши оценители. Ние в тази процедура участваме като ваши помагачи. И действително с тази реплика аз възприех този дебат точно като колегиален и полезен дебат. И по тази причина си позволих да стигна и до по-големи детайли, като поех ангажимента между първо и второ четене да има работна група, която да бъде максимално широка. Дори си позволих да дам времеви показатели. Работната група трябва да излезе с много сериозно съгласие, дори да заседава не два седмици, а два месеца, т.е. дори да заседава по-дълго във времето. Такива искания за по-широк формат на работната група има и от други постоянни комисии в парламента, една от които е Комисията по бюджет и финанси.
На Съвета за съдебна реформа на последното заседание или на предпоследното много обсъждахме декларациите за конфликт на интереси и за имуществено състояние на магистратите, стана ясно колко тежък ще бъде този дебат по всеки един елемент в декларацията, по всеки един елемент евентуално на проверката. При това там разсъжденията бяха на колеги съдии, които ще бъдат обект на тези проверки, включително и на Инспектората, които ще осъществяват тези проверки в един или друг обем и формат. Подчертавам и необходимостта режимът да бъде идентичен по отношение на съществените елементи с оглед статута, защото съдиите не се броят за политици. Те смятат, че едва ли не проверката за тях трябва да е специална. Не съм правил разлика на публичността на лицето, което заема висша позиция в държавата и на анонимността на съдията. Защото другият проблем, който е в съдебната реформа, това е анонимността на съдиите. Те не са така осветени, както е осветен един политик. Примерно, един съдия може да кара не знам колко скъпа кола, и да не бъде забелязан и идентифициран. Но колегата Делчев надали може да си позволи тази анонимност.
Позволих си да вляза в детайла по-скоро, за да визирам бъдещите ни задачи като водеща комисия по този законопроект, защото действително разчитам и апелирам към всички да вземат много активно участие в работната група между първо и второ четене, като присъстващите тук са поканени.
Аз лично ще подкрепя законопроекта така, както го подкрепи и нашата парламентарна група на първото му обсъждане.
Има ли реплики към изказването? Няма реплики. Г-н Лазаров има думата за изказване.
Димитър Лазаров:
Уважаечми г-н Председател,
Уважаема г-жо Кунева, г-н Георгиев, и останалите гости, ще подкрепя законопроекта. Този законопроект е съобразен със становищата и мненията, които бяха изказани миналата година при гласуването на първия вариант на законопроекта, основните.
Първо, бюрото е колективен орган. Начинът на избиране е друг.
Второ, преодоляно е това, което се поставяше преди, че при постъпване на сигнала в първия законопроект беше предвидено веднага да се започва проверка на имуществото на съответното лице, сега изрично има Глава пета, която регламентира процедурата при постъпване на сигнал. Освен изискванията какво трябва да съдържа сигнала, изрично е посочено, че първо се прави предварителна проверка, установява се истинността, достоверността на този сигнал дали отговаря или неотговаря на действителността така както е представена. Това е една гаранция да не се злоупотребява и да не се започва същинската проверка за имуществото на лицата, а да се докаже, че сигналът е абсолютно недостоверен.
Ще го подкрепя, защото в този законопроект и в първия вариант е разширен обхвата на лицата, които подлежат на проверка за разлика от сега действащия закон за проверка на доходите на лицата, заемащи висши публични длъжности. И правилно е разширен този обхват. Аз няма да изброявам всички хипотези, но ще се спра на т. 18 на чл. 5, ал. 1. Подлежат на подаване на декларации и на проверка ръководителите на областните дирекции по безопасност на храните, на регионалните здравни инспекции, на Дирекцията за национален строителен контрол и на нейните регионални дирекции, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, басейновите дирекции за управление на водите и т.н., където всъщност всички знаем и то е публично – коментира се, че има сериозен корупционен натиск. Включени са и ръководителите на бюджетните организации и длъжностните лица, които изпълняват функции на органи за финансово управление и контрол на средствата от Европейския съюз и свързаното с тях национално финансиране, което е много важно. Защото това е което се изнася, което се говори, а това са и проверките по усвояване на фондовете доколко има нарушение и дали тези нарушения са били предизвикани от едни или други неправомерни действия на всички тези лица. Няма да изброявам териториалните органи.
Казак и за Глава пета, която изрично регламентира предварителна проверка на постъпил сигнал – нещо, което е ново и на което ние сме свидетели почти всяка година. Сметната палата публикува декларации. И тази година, ако не се лъжа, бяха 300 или не знам колко точно случая, когато има дребни технически несъответствия, примерно, едно лице е пропуснало да декларира нивата – 5 дка, или 10 дка, или наем на семейството, ако е съсобственост с някакви роднини на 500, 1000 или 2000 лв. – нещо, което се изнася в публичното пространство. На практика това са очевидни при всички положения пропуски, които са несъзнателни пропуски. При досега действащия закон при тези хипотези трябва да бъдат изпращани на ДАНС и да бъдат правени проверки. Нада ли някой, недекларирайки нивата, а това са лесно проверими факти. Те се проверяват по регистри. Изрично е предвидено, че пир установяване на такова несъответствие се дава 14-дневен срок на лицето, да може да си коригира този пропуск. Предвиденият ред, и той е по-добрият ред процедурата по проверката, защото в досега действащия закон за отнемане на имуществото там повече е съсредоточена процедурата при предявяване на иска, а тук е разписан доста детайлно реда при самата проверка дали има съответствие или несъответствие с оглед гарантиране и правата на лицата. И в едната хипотеза, както е при сега действащия закон за повдигнати обвинения – изброени са текстовете, няма за ги повтарям и в другата хипотеза – влязъл в сила административен акт, и в третата хипотеза, когато има установен конфликт на интереси, или въз основа на сигнала е установено несъответствие, то просто да бъде уведомявано, че е започнала такава проверка, за да могат да бъдат спазени и гарантирани тези негови законови права.
Има и още други неща в детайлите на закона, но това са основните неща и в тази част бяха и критиките миналата година, когато се разглеждаше закона. Сега бюрото е колективен орган с всичките правомощия на един колективен орган и по установяване на конфликт на интереси и по процедурите за вземане на решение за проверка – да взима го колективният орган, и по процедурите за вземане на решение за внасяне на иск за имущество. Поради това аз ще подкрепя закона.
И другото най-важното, ако предишният вариант предвиждаше самостоятелен орган, т.е. бюрото, което извършва всички тези проверки, плюс установяване и предотвратяване на конфликт на интереси и дейността по Сметната палата – декларирани, а оттам Комисия за отнемане на имущество на бъде самостоятелен орган, който има териториални звена, изградени които вече 10 години на практика работят, да бъде отделен орган, това лично за мен би създало в определени хипотези и противоречие в констатациите на единия орган с констатациите на други орган, който в крайна сметка, ако прецени или когато прецени, трябва да предяви иск за отнемане на това имущество. За мен единният орган е по-добрият вариант. Благодаря ви. Казах, ще подкрепя законопроекта, защото наистина има предвидени гаранции за спазване на правата на лицата.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. На първо четене сме. Вие задълбочихте анализа на детайл.
Димитър Лазаров:
Това не са детайли. Това са основни принципи.
Предс. Данаил Кирилов:
И принципи. Имате думата за реплики по отношение изказването на г-н Лазаров. Няма реплики. Има ли други изказвания, колеги? Г-н Нотев. След това г-н Никифоров.
Явор Нотев:
Благодаря Ви, г-н Председател. На гостите добре дошли. Гости или са участници в това, което ни предстои, защото чух и такова едно определение. Не по смисъла на това, което си мислите. Казвам го без ирония. Става дума за следното.
Аз няма да започна с изявление дали ще подкрепя или не при гласуването в комисията на този законопроект. Искам да споделя дълбокото си раздвоение, когато взимам това решение и то на основата на няколко критерия. И разбирам Председателя, когато каза, че страдал много заради свои гласувания. Вероятно и аз ще имам своите угризения.
Нека да споделя какво мисля и вече до гласуването, след изслушване на някои от отговорите на въпросите, които ще задам, а и изявленията, и представянето на законопроекта, може би ще взема окончателно решение.
На първо място нека да кажа, че чисто политически си дадох сметка какво представлява този закон за електората на партия „Атака” от която аз съм избран и съм народен представител. Няма да преувелича, ако кажа, че приложното поле на закона ще се сведе до състава на парламентарната група на „Атака”. В партията няма да намерите партийни симпатизанти или членове на партията, които да са, примерно, заемащи длъжности в Организацията на Северноатлантическия договор (т. 30) или няма да намерите председател на Съвета за електронни медии от състава на симпатизантите на партия „Атака”. Казвам ви го с пълната отговорност. Нямаме позиции, които да възпрепятстват нашия електорат да приветства и то с много ентусиазъм приемането на този закон, защото той ще види, че той се отнася за други и би жертвал удобството или комфорта на своите представители в парламента. Чисто политически това ми хрумва, защото наблюдавах едно издание на предаването „Референдум”, където видях, че болшинството от българските граждани подкрепят приемането на този закон именно с ентусиазма на хора, които очакват да се разправи този закон с политическата класа, за която се насаждат съответните категории и щампи в мисленето, че повечето или всички сме маскари.
На следващо място, поглеждам към текстовете, които ни предлагате и чисто професионално, тук вече мога да бъда по-категоричен, защото говоря от свое име, текстовете не са изчистени. Много от тях са слаби. Говоря, примерно, за то раздел, който съдържа дефинициите за понятия, които са основни и които ще служат за изпълняване на процедурата. Понятия, които са въведени тук за нуждите на работата на този закон, се обяснява, че същите тези понятия да кажем, че частният интерес е интерес, а облагата и тя е облага, само че в по-друг порядък са илюстрирани нейните проявления в материалната и нематериалната сфера. Има много какво да се направи, за да се въведе яснота, конкретика и убедителност, разбира се, в тези норми.
Дълбоко ме смущава и това, че тези анонимни сигнали, те станаха прословути, но начинът по който се въвеждат в сегашния текст, т.е. чрез изпускане на изискване сигналът да бъде авторизиран. Такъв реквизит не се иска и се извежда разбирането, че анонимният сигнал също е сигнал годен да се задвижи процедурата. Защо да не го кажем. Всъщност това е разликата с предишния текст. Малко подмолно се прокарва нещо, но то когато се разкрие става по-неприятно и по-горчиво. Като чели не сме готови да отстоим това, че и анонимните сигнали имат своето място и тежест и трябва да бъдат разгледани, а гледаме да го прокараме покрай вниманието на хората.
Има и други спорни моменти. Например, лице с имунитет може да бъде обект на съответните проверки и процедури по този закон. Тогава, не по врат, а по шия, институтът на имунитета ще го разглеждаме ли, ще го отменяме ли. Това ще се хареса безспорно на повечето избиратели и на българските граждани. Но не можем да отречем, че едно лице, което е подложено на такава проверка, докато трае негов мандат и има защитата на имунитет по силата на длъжността, то няма да страда по-малко, отколкото ако има наказателно производство образувано срещу него. А тук пък няма процедура за снемане на имунитета по отношение на такава проверка.
Фундаментални неща и разбирания някак си ги преодоляваме леко, без да са дискутирани.
Има и други неща, но аз обещах да бъда кратък и да продължавам върху това.
Мисля си, например, и други – двамата господа – г-н Цветков и г-н Георгиев, които познавам и уважавам като добри професионалисти, а и това се казва и съобщава навсякъде, те в какво качество са тук? За да кажат, че субективно и обективно те не са могли да си свършат работата, поради което се налага новото решение, предложено със законопроекта. Аз ще чуя от тях отговора, но тук и това трябва да се каже ясно. Досега ние не се справихме, защото. Защо не се справихме? Защо пристъпваме към друго ниво на битка с тези проблеми?
Това е, което на пръв поглед ми се струва, че трябва да намеря отговор за себе си. Да убедя моите колеги от парламентарната група, защото те очакват и информацията как е гласувано тук и какъв да бъде и техният подход.
А иначе с всички тези кусури, поглеждайки текста като адвокат трябва да ви кажа, че тук се съдържа много работа, поле за изява, но това не е комплимент към текста, а по-скоро една удивителна – внимание! Какво правим, какво пишем и как ще работи този текст.
Но наистина бих чул г-н Цветков и г-н Георгиев. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев. Г-н Цветков и г-н Димитров, сега ли ще вземете отношение или след изказването на г-н Никифоров? Г-н Никифоров, заповядайте.
Лъчезар Никифоров:
В парламентарната група на АБВ обсъдихме законопроекта и считаме, че е положителна стъпка преработването на закона и представянето на нов законопроект. Същевременно, обаче, считаме, че липсва анализ, от който да става ясно защо се предвижда една или друга мярка, а това е задължително, тъй като законът обединява три други закона и четири различни институции. Най-малкото трябваше да има анализ например по какви причини е необходимо да се изземват функции на Сметната палата, как е работила Комисията за конфликт на интереси и с какво новия закон ще подобри работата й. Същото се отнася и за Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
Освен посочения анализ, липсва и оценка какво се очаква, какво ще се постигне с една или друга мярка. Напоследък много се говори за оценката на въздействието на съответния законопроект, а тук такъв пример липсва.
Това ни кара да имаме определени съмнения и правим следните предложения към вносителите.
На първо място, да вземат под внимание и да отразят становищата, постъпващи в парламентарните комисии от институции и неправителствени организации, да усъвършенстват закона и да преодолеят спорните текстове, без да прехвърлят тази отговорност, обаче, на някой друг и без да притискат в ъгъла тези, които имат различно мнение и едва след това ще търсят подкрепа за проекта не просто като сбор от гласове на народни представители, а подкрепа на един работещ парламент.
Считам за положителна идеята да се създаде работна група, но на този етап ще се въздържа при гласуването.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Никифоров. Само уточнявам, че вносителите те вече не могат да сторят това. Те имат решение на Министерски съвет, с което е приет законопроектът и е предложен на Народното събрание. Но ние можем да го сторим.
Лъчезар Никифоров:
Приемам забележката.
Предс. Данаил Кирилов:
Има ли реплики към изказването на г-н Никифоров? Няма реплики. Г-н Славов за последно изказване.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз също ще подкрепя законопроекта, но искам да поставя един конкретен казус и да помоля вносителите да го коментират, защото ми се струва, че е хубаво един толкова сериозен законопроект да се гледа и през призмата на конкретика, за да разберем какви последици може да има за отделните хора, които ще бъдат обект на разследване.
Конкретният пример на повечето колеги, да не кажа на всички от правна комисия мисля че им е добре познат, това беше казусът с предложения на народното събрание от висшия адвокатски съвет Закон за адвокатурата, който голяма част от колегите в правна комисия преподписахме, без да го променяме, и го внесохме по този начин като народни представители, включително част от нас и практикуващи адвокати или адвокати, които не практикуват в момента, но не са си преустановили статута на адвокати. Последваха редица сигнали от организации, които не бяха доволни очевидно от този законопроект и последва процедура по установяване на конфликт на интереси пред действащата комисия, на която се явихме всички колеги, представихме съответно доказателства и т.н. Тоест, показахме първо, че законопроектът не е наш авторски, второ, внесен е във вида, в който е предложен на Народното събрание от една авторитетна организация и трето, че на практика нито един от нас няма конфликт на интереси, тъй като или не практикуваме в момента, или конкретните промени в този законопроект не касаят дейността му. В края на краищата решението на комисията беше такова, че няма конфликт на интереси и производството приключи.
Моят въпрос към вас е по действащия закон, ако разгледаме тази хипотеза, какво би се случило. Четейки така нареченото предварително производство, което би трябвало да се развие, при постъпване на такъв сигнал означава, че ще се образува едно производство, в което първо, ние като потърпевши нямаше да бъдем известени за него, нито щеше да ни бъде дадена възможност да предоставим доказателства за това, за което ви казах, че законът не е готвен от нас, че нямаме конфликт на интереси и т.н. Тоест, едно лице, служител на комисията, субективно ще събере определени доказателства, които най-вероятно ще бъдат извлечения от конкретните регистри, примерно, че лицето А се води вписано в регистъра на еди-коя си адвокатска колегия, ерго има качеството на адвокат, без да се анализира дали практикува или не в момента или каква материя на правото като адвокат практикува, ще събере общо взето тези доказателства от формална страна и много е вероятно да излезе с този констативен акт, за който се говори, казвайки очевидно има лица, внесли този законопроект, очевидно те имат качество на адвокат, очевидно това е закон за адвокатурата, който създава определени възможности за облага на определена категория адвокати, практикуващи, примерно, в сферата на вещното право, ерго излизаме с констативен акт, че са налице хипотези за наличие на корупционно поведение. Този констативен акт няма да има възможност ад бъде оспорен, тъй като той не подлежи на обжалване по закона и той най-вероятно ще стане и публичен, тъй като се съмнявам, че ще бъде опазена тайната за нещо подобно. Оттук нататък ми се струва, че всички колеги щяха да изпаднат в ситуацията „ходи обяснявай че нямаш сестра” и т.н. всичко останало.
Апелирам вносителите да помислят конкретно по тези предварителни производства дали не е силно препоръчително да се дава възможност на потърпевшите лица да участват в тях, да представят доказателства, включително този констативен акт да не се произнася еднолично от анонимен служител на комисията, а може би цялото бюро да го разглежда. И както се казва на юридически език, правото на защита все пак на лицата, по отношение на които се води това производство, да бъде поне донякъде осигурено. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Да дадем думата за отговори на гостите. Заповядайте, г-жо Вицепремиер. А след това и на колегите директори, ако желаят да отговорят на г-н Нотев.
Меглена Кунева:
Благодаря ви. Може би ще успея да съчетая съвсем в началото н отговорите си това, което дължа на г-н Никифоров, и това което адвокат Нотев – народния представител г-н Нотев каза, питайки защо съм заедно с представителите на двете институции. Какво не достига, за да могат те да си вършат още по-добре работата.
Аз го правих много пъти и сега ще го направя отново. Това, което е тук в ръцете ми, е анализът на предишния закон, на практиката по предишния закон. На негова база сме направили Стратегията за превенция и противодействие на корупцията. Тоест, уверявам Ви, г-н Никифоров, че ако вашата съпротива е за това, че няма анализ, това не е вярно. Анализ има. На базата на този анализ е разработена стратегия, на базата на тази стратегия е изработен закон.
Впрочем, преди вие да избере промяната на своята политическа посока наскоро, аз имах подкрепата на вашата група. Това казвам в скоби. Вие, разбира се, сте хора политици и имате право на собственото си решение.
Така че анализ има, преодолели сме спорните текстове, както една част от вас казаха между първия вариант на закона и този закон. Много ми се иска в някакъв момент от живота ни на хора, които правят проекти на закони, да си кажем, че сме създали шедьовър. Това е трудно постижимо. Аз мисля, че единственият истински издържал времето шедьовър аз бих избрала в областта на гражданското право и това е Законът за задълженията и договорите.
А иначе е въпрос на това да търсим възможно най-доброто. И тук се насочвам към отговорите на Вашите въпроси, г-н Нотев, с истинско желание да ви убедя. Дефинициите. Една голяма част от дефинициите, са всъщност част от сега съществуващия Закон за конфликт на интереси и ще ви кажа защо. Защото аз разчитам на консерватизма, на добрия консерватизъм на правото, защото когато започне едно понятие да си пробива път и да има своята правна уседналост в практиката и в съзнанието на хората, аз смятам че не трябва да го губим. Ако смятате, че можем да направим нещо още по-добро, променяйки някои от дефинициите, които са в сега съществуващия закон, кажете, можем ад се опитаме да направим това.
Няма нищо подмолно. Аз хиляди пъти обяснявах за така наречените „неподписани сигнали” и тук акцента е върху съдържанието. Това е най-важното и затова те сега с начина, по който са разписани, акцентът съвсем очевидно е преместен върху съдържанието.
По въпроса за имунитета. Вие сам казахте. Това не е наказателно производство. Това е административно. И разбира се, всички ние сме обект на различни административни производства, във вашия случай пазейки политическия си имунитет.
За г-н Славов. Г-н Славов, моят съвсем категоричен отговор на този въпрос е, че не, бюрото не би направило такава стъпка, защото означава, че ако вие утре гласувате Закон за защита на потребителите, никой от вас няма да може да го гласува затова защото всички сме потребители. Уверявам ви, че няма всички ние да отидем и да станем част от проверките на бюрото. Още повече, искам да ви кажа, че предварителната проверка приключва с решение на бюрото. Тоест, не е просто да се направи и да се пусне. Напротив, органът е отговорен за това.
Аз ви предлагам д се опитаме да направим това, което в други закони изобщо е част от нашето правно мислене – да се позовем на такива понятия, каквито всеки юрист знае. Не случайно в това бюро има изискване, квалификационно изискване и образователно изискване „юрист”. Това е много важно. И нека да се върнем към понятия, като „разума на закона”, „духа на закона” и други понятия, с които борави всеки процесуален закон. Нима на един съдия му се дава инструкция как да приложи разумно закона?
Така че и към Вас ще кажа, ако смятате, че можем да направим още по-ясен някакъв текст да се предпази от неразумно и ексцесивно прилагане на буквата, а не на духа на закона, също понятия, които съществуват откакто съществува правото, нека да го направим. Но ние учим още в първи курс, първия семестър тълкуване и не смятам, че някой, който е завършил пълния цикъл правни дисциплини няма да направи разлика между буква на закона, дух на закона, разум на закона, вътрешно убеждение и т.н.
Разбирам притесненията ви. Искам да създадем колкото се може по-добър текст.
Г-н Председателстващ, искам да ви кажа, че това, което Вие сте казали на колегите от Европейската комисия, че парламентът ще се ангажира, считайте че ние сме заедно в това изграждане на още по-добри текстове с екипа. Законът е правен от екип и с екипа ще продължим да работим, стига да ни поканите, разбира се, заедно с вас с всички сили, за да можем да направим един текст, който всички ние да си харесваме после. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-жо Вицепремиер. Аз ви поканих, даже във формата на апел, но щом не е станало ясно, изрично казвам поканени сте. Но вие сте минимално поканените, т.е. разчитаме и на участие и на другите заинтересувани институции.
Господа директори, желаете ли да вземете думата. Г-н Цветков, заповядайте.
Цветан Цветков:
Г-н Председател, благодаря Ви. Благодаря и на г-н Нотев за въпроса, тъй като той ми дава възможност да споделя нещо много важно, а именно, че дейността по приемане, обработка и проверка на декларациите за имуществено състояние на лицата, заемащи висши държавни длъжности е една дейност, която не е типична за върховна одитна институция от парламентарен тип, каквато е Сметната палата. Сметните палати от парламентарен тип, тяхната основна функция и мисия е да спомагат за доброто управление на публичните финанси и това става чрез извършване на обективни, професионални, безпристрастни одити, като основният инструмент за контрол на въздействие това са препоръките. Но законодателят е преценил и през 2006 г. тази дейност беше възложена на Сметната палата със Закона за деклариране на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности и вече в продължение на 10 години Сметнат палата изпълнява тази дейност чрез създадената дирекция „Публичен регистър” към Сметната палата.
Сега действащият Закон за деклариране имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности има своите несъвършенства. Г-н Лазаров посочи някои от тях, а именно, че не може да се направи преценка за маловажност на съответствието и често пъти действително едни съвсем маловажни несъответствия, като недекларирани половин или един декар нива, или гори, или пък стар автомобил, или пък доходи в размер между 2 и 3 хиляди лева, за които има сигурна информация, че жената ги е получила, тя ги е декларирала пред НАП, защото ние по този начин установяваме чрез регистрите на Националната агенция по приходите, сме длъжни да ги оповестим. И нещо повече, не само ги оповестяваме, а и след това ги предоставяме на Националната агенция по приходите и на ДАНС, за да извършат съответните проверки, които са съпътствани с определени проблеми за съответните лица.
Така че тази дейност е несъвместима за Сметната палата, още повече, че се касае за проверки на физически лица, докато обичайно една Сметна палата проверява юридически лица, най-вече бюджетни предприятия.
По отношение на оценката. Това е също много важен въпрос. Вече 10 години Сметната палата осъществява тази дейност и по мое мнение през тези години ние не сме получили негативна оценка. Редовно изпълняваме своите задължения, в срок оповестяваме резултатите от нашата работа. Те са достояние на цялото общество и всеки един гражданин и всяка една институция в България може д прецени доколко качествено е нашата работа и доколко тя е в съответствие със закона, който прилагаме.
Ще си позволя сам да кажа, че през този период имаме оценки от различни международни институции, които винаги са много високи, че Сметната палата изпълнява своите правомощия. Последната от тях беше дадена вчера на срещата по Механизма за сътрудничество и оценка, където ние предоставихме резултати от нашата работа през последните 5-6 месеца.
Защо е нашето присъствие тук като институция Сметна палата? С една единствена цел – да спомогнем тази трансформация на дирекция „Публичен регистър”, ако се приеме Законът за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, трансформацията на нашата дирекция в новата структура да стане по един плавен начин, за да не се затруднява процесът по деклариране на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности и съответно да спомогнем с нашата експертиза за някои от несъвършенствата в сега действащия закон ад бъдат избегнати. Вече споменахме за маловажност на нарушения. Другото е за разширяване на правомощията, тъй като нашите служители и Сметната палата нямаха досега право на достъп до банковата тайна – разкриване на банкова тайна и другото, на разследващи функции, пак поради причината, която изтъкнах, че ние сме върховна одитна институция. Не сме разследващ орган.
Благодаря ви още веднъж за въпроса.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Цветков. Давам думата на г-н Пламен Георгиев Димитров, за да бъда коректен и към обществено известното име на г-н Георгиев и към заявката. Заявката е подадена с фамилното име. Заповядайте, г-н Димитров.
Пламен Димитров:
За съжаление, когато бях прокурор се наложи да изменя името, по което се пишех, защото имаше друг прокурор, който беше със същата фамилия и от тогава тръгна Пламен Георгиев. Така тръгна кариерата ми, така съм известен в обществото. И затова съм по презиме – Георгиев, а не защото съм имал някакви дълбоки причини за това.
Относно това защо сме тук. Аз мисля, че ние сме професионалистите в нашата материя, които познават най-добре уредбата на материята в нашата част. Аз не бих си позволил за коментирам в цялост закона, въпреки че, четейки този закон, аз мисля, че той е много добър и се присъединявам към изказаното досега. Но в нашата материя - материята, която касае отнемане на незаконно придобито имущество, ние участвахме в писането на този закон. Всички предложения, които бяха направени към сега действащия закон, който между другото беше приет единодушно от Народното събрание, са инкорпорирани в новия закон и затова съм тук, за да мога да обясня какви са идеите за подобряване на системата за отнемане на активи в България. Но дори и към този момент системата, законите по които работим и резултатите, които постигаме, са мисля много високи. От 2013 г. до 2015 г. имаме повече от 32 млн. лв. отнето имущество. Тази година, до сега – до месец май, сме отнели 8 млн. лв., включително вкарахме и за отнемане 2.2 милиарда, което няма аналог въобще и изобщо в Европа. В три поредни доклада са много високи оценките за работата на комисията по Механизма за сътрудничество и оценка.
Онзи ден имахме един семинар със съдии от Върховния съд и от по-долни инстанции, които признаха, че в последните години исканията на комисията са изключително мотивирани, обосновани и почти не претърпяват корекции в съдебна зала. И всъщност може би това е и причината ние да сме включени, като част от този нов орган, защото ние имаме капацитета, експертизата – повече от 10 години имаме история комисията. Комисията знае как да прави финансови анализи. Тези финансови анализи се приемат от съда. Аз мисля, че такъв тип финансови анализи, които прави комисията, нито една друга институция не прави, защото другите институции се интересуват от друг тип информация. Ние имаме този капацитет, ние имаме тази експертиза и за това комисията е част от този орган.
Но независимо от всичко, аз още веднъж ще кажа, тук сме за да отговорим на специфичните въпроси. Защото и аз се запознах с едно негативно становище на Висшия адвокатски съвет, в което гледах такива кардинални обърквания. Там се говори за тълкувателното решение на съда, което е по отменения закон. То се свързва с новия закон. Казва се, че законът противоречи на Конституцията, при положение, че Конституционният съд се произнесе в цялост по нашия закон сега действащ, че той не противоречи на Конституцията. Според мен, това е единственият орган, който може да се произнася дали един закон противоречи или не. Просто има изключително много въпроси. Много е специфична нашата материя и ние се сблъскваме много често с непознаването й. В интерес на истината оставам с впечатлението, че напоследък дори има хора, които се изненадват, че въобще има въведена гражданска конфискация в България, а тя действа от 2012 г.
Така че аз съм тук, ако има въпроси, да обясня, да обясня какви са предложенията. Защото настина има подобряване на правната уредба в сферата на отнемане на незаконно придобито имущество. И независимо, че сега резултатите са добри, според мен те ще бъдат още по-добри, ако се приемат предложенията, направени с настоящия закон.
Това е накратко отговорът. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Г-н Нотев иска отношение по поставения от него въпрос и отговора.
Явор Нотев:
Извинявайте, малко личен стана този диалог. Нямах никакво намерение да става така. Говорих от позицията на член на комисията.
Вашите отговори ме убедиха в нещо, което предварително знаех.
Именно опасенията, заради това че имаме две институции, които са добре работещи, Вие знаете, г-н Георгиев, аз към Вас се обърнах с молба и вие се отзовахте и ми изпратихте специални материали от конференция – материали, които удостоверяват именно това, което сега казвате – добрите резултати. Може ли след едно преструктуриране на тези дейности нещата да се размият, да станат по-лоши. Имаме ли рискове да унищожим две добре работещи звена в името на окрупняване на една дейност, при което високите цели, които са поставени и начинът по който ще работи, все пак има един експериментален момент и гаранции за успеха на този законопроект няма.
Но във всички случаи намеренията, които са заложени, ако трябва да се обобщят борба с корупцията, негативна оценка на това явление и отговор на обществените очаквания то да изчезне като типично и характерно за определена част от гражданите, разбира се, заслужава подкрепа.
Много има какво да се направи не само по редакцията на текстовете, а и съдържателно и за това съм в едно колебание във връзка и с предложението на г-н Никифоров за работна група. Ще трябва да помагате, ще трябва да ни убеждавате, доколко вече топката е в полето на парламента. Вие сте внесли това предложение, гласувано на Министерски съвет, вероятно нямаме много ходове да излезем извън неговата рамка. Вие специално като чели нямате никакви ходове, освен да ни помагате.
Аз ви благодаря за отговорите и може би ще направя нещо малко неочаквано и за самия себе си, аз ще подкрепя на първо четене законопроекта с идеята, че работата продължава. Това го казвам като мое решение и ангажимент, включително повтарям обстоятелството, че обсъждане с крайно решение на парламентарната група не беше направено. Аз и на днешното заседание си изяснявах някои въпроси, но съм с намерението, нагласата и очакването, че моите колеги от парламентарната група на Атака и по обективните причини, за които ви казах, че няма да пострада нашия електорат от евентуални проверки, многобройни, съдържателни, дълбоки дай Боже, резултатни, така че ще подкрепя на първо четене законопроекта във вида, в който стои на вниманието.
Благодаря ви и за разясненията и за участието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев. И на мен ми е мъчно за КОНПИ ( Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество). И определено смятам, че тя беше комисия, която доказа способността си. Но пък съм убеден, че в сегашния формат това ще бъде един от сериозните стълбове институционални, върху който това преструктуриране и обединение да стъпи. Като все пак им обещавам не толкова високи резултати, като 2.2 милиарда. Но надявам се все пак така да се преборим с корупцията, че да няма такова имущество, което да е необходимо да се отнема.
Н мога същото да кажа КПУКИ (Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси). Г-н Славов беше прав. Ние не сме споделяли напълно и изцяло цялата процедура, която беше към КПУКИ, но там бяхме представители на всички политически партии, по гнусен сигнал, очевидно конюнктурен и то на организация, която трябва да е престижна. Тя е една от сериозните съсловни организации. И този формат, бих казал, обижда не само мен и Славов или който и да е, обижда институционалността и професионализма в държавата.
Чувам процедурни покани за прекратяване на дебата. Правя последна покана за други изказвания. Няма други изказвания.
Колеги, подлагам на гласуване за първо четене законопроекта за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, № 602-01-18, внесен от Министерски съвет на 13.04.2016 г.
Моля, който е „за”, да гласува „за”. Единадесет гласа „за”.
Колеги, който е против, моля да гласува. Двама „против”.
Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
С 11 гласа „за”, 2 „против” и 4 „въздържали се” се приема на първо четене законопроекта за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Благодаря ви.
Меглена Кунева:
Благодаря Ви, г-н Председател. Благодаря на всички.
Предс. Данаил Кирилов:
Успех. Колеги, закривам заседанието.

Председател: Данаил Кирилов