Стенограма от заседание на комисията

---

П Р О Т О К О Л
№ 72

Днес, 08.06.2016 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Вергиния Мичева, заместник-министър на правосъдието, Юлиана Чолпанова и Александър Стефанов, държавни експерти в дирекция „Съвет по законодателство” и Георги Спасов, старши експерт в дирекция „Взаимодействие със съдебната власт”; от Министерството на културата –Георги Дамянов, директор на дирекция „Авторско право”, Катерина Пашова, държавен експерт в дирекция „Авторско право”, Георги Саракинов, доктор по право, утвърден експерт по право на интелектуална собственост, Здравка Сиракова, управител на Европейска агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права; от Министерски съвет – Георги Кръстев, секретар на Съвета по сигурност; от Министерството на външните работи – Мария Павлова, директор на дирекция „ООН и сътрудничество за развитие”, Етелка Чернакова, държавен експерт в дирекция „ООН и сътрудничество за развитие”и Натали Павлова, младши експерт в дирекция „Международно право и право на Европейския съюз”; от Движение „Експерти на гражданското общество” – Огнян Стефанов, и народните представители Вили Лилков и Димитър Байрактаров, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Добър ден, колеги. Има кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Има предложение за дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози, № 602-01-22, внесен от Министерски съвет на 26.04.2016 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-54, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 07.04.2016 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за колективното управление на авторското право и сродните му права, № 602-01-13, внесен от Министерски съвет на 25.03.2016 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 654-01-45, внесен от Вили Младенов Лилков и група народни представители на 30.03.2016 г.
5. Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27.05.2016 г.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад”, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз и на Сертификата за принос на донорите, част от Приложение II от Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад”, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз, № 602-02-21, внесен от Министерски съвет на 30.05.2016 г.
7. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, № 502-01-98, внесен от Министерски съвет на 14.12.2015 г.
8. Обсъждане на искане за становище от Комисията по бюджет и финанси на внесеното от н.п. Димитър Байрактаров и група народни представители, предложение за изменение и допълнение на законопроекта за кредитите за недвижими имоти на потребителите, № 602-01-6, приет на първо гласуване на 24.03.2016 г.
Имате думата по дневния ред. Колегата Славов.
Петър Славов:
Уважаеми колеги, уважаеми г-н Председател, искам да направя едно процедурно предложение по т. 2 от дневния ред. Заедно със законопроекта на колегите от Патриотичния фронт да разгледаме и един законопроект, който касае разпоредбата на чл. 108, който сме внесли на 8 март с колегата Методи Андреев, аз и Мартин Димитров пак за изменение на Наказателния кодекс. Мисля, че правилникът го изисква (чл. 78), а както ви обърнах внимание, става дума не за сходна материя, а за идентична разпоредба на изменение на Наказателния кодекс.
В случая виждам, че те предлагат допълнение по отношение на радикалния ислям и съответно преследване за лица, които проповядват радикален ислям. А ние преди няколко месеца сме предложили същите наказания да се налагат и за лица, които пропагандират нацистка или комунистическа идеология. И всичко това са предложения за промени в чл. 108 и мисля, че имаме всички основания да го включим в дневния ред. А дали ще се приеме, комисията ще каже. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Ще подложа на гласуване вашето предложение. Други мнения? Г-н Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател. Правя обратно предложение да не се включва в дневния ред това, което г-н Славов изрази. Техният законопроект в крайна сметка касае съвсем други обществени отношения. Тук говорим за радикален ислям.
Предс. Данаил Кирилов:
Тук говорим за чл. 93, а не чл. 108.
Филип Попов:
Освен това, ние не сме се запознали с това тяхно предложение и е редно да го отложим за друг път.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз съм абсолютно съгласен с аргументите на г-н Попов в следния смисъл. Позволих си да предложа в дневният ред на вашето внимание законопроекта на Красимир Каракачанов и група народни представители, с оглед обществената необходимост и спешността от регламентация по този въпрос, докато другият, макар и тематичното сходство, но той предполага един по-широк дебат за „фашистка” „националсоциалистическа, комунистическа”, а и „антидемократични идеологии”, т.е. предполага по-широк анализ на понятията и на обществените отношения и ще ни е необходимо, струва ми се, повече време за това. Но с оглед спешността сме извадили този законопроект.
Колегите експерти от комисията също добавят аргумент. По становището на Върховна касационна прокуратура и на Върховния касационен съд общо взето тяхната индикация по законопроектите за изменение на Наказателния кодекс, те правилно отбелязват, че по чл. 108 имаме 4 законопроекта: на Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров; на Велизар Енчев; на Волен Сидеров и група народни представители и четвъртият е този, който е на вашето внимание на Красимир Каракачанов и група народни представители.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
След като е така, има два варианта: или трябва да се разглеждат заедно днес, но като гледам нямаме нужната подготовка, или трябва да се отложи тази точка за следващо заседание, на което евентуално да се гледат всички заедно. Мисля, че това е най-правилното. Правилникът го изисква. Аз не знам с какво този законопроект е по-спешен от другите, че е отделен от тях.
Така че аз правя процедурно предложение да се отложи тази точка за следващо заседание, на което да се разгледат заедно с другите законопроекти.
Предс. Данаил Кирилов:
Имаме процедурно предложение за отлагане на т. 2 от дневния ред.
Г-н Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Уважаеми колеги, аз уважавайки тезата, че повечето колеги не са успели да се подготвят по останалите законопроекти, макар че не ми е работа да защитавам останалите вносители на законопроекти, те да си дойдат тук и да си ги защитават, но мисля, че е коректно наистина да изгледаме всички законопроекти на едно по-късно заседание, така че аз оттеглям моето първоначално предложение, като разчитам на ангажимента на ръководството на комисията във възможно най-кратък срок да се разгледат и останалите, а нека днес да разгледаме това, което е включено в дневния ред и видяно от всички колеги още вчера и се предполага, че всички са готови.
Оттеглям моето процедурно предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Финалът не го разбрах. Тоест, имате предвид да гледаме т. 2, както е по дневния ред, а другите три да ги гледаме в пакет, когато се включат в дневния ред. Г-н Лазаров има думата.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, разбирам настояването и необходимостта да се гледа този законопроект и нямам нищо против, но в момента се изготвя стратегия за радикализацията, която трябва да бъде приета от Министерския съвет. Може би до няколко минути ще ви кажа в каква фаза е, но от доста време се готви и ако скоро предстои да бъде приета, мисля, че би било по-разумно, защото тук в Наказателния кодекс се дава определение, освен че се вкарва да се криминализира, дали не би било по-разумно все пак, ако е в рамките на седмица две да изчакаме, за да съобразим с тази стратегия, която се готви. Тя ще бъде национална стратегия, за да няма все пак разминаване. Радикализацията обхваща и други течения, виждания, а не само радикален ислям. Но, ако колегите настояват? Това ми е съображението.

Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-н Димитров.
Емил Димитров:
Г-н Председател, опитвам се да намеря достатъчно доводи, за да го отложим, но засега не виждам такива. Г-н Лазаров е изключително прав, че въпросът върви към някакво решаване, но това решаване може да е в необозримо бъдеще. До седмица-две, да чакаме новия бюджет, новите реалности, новите проявления, решението на Европа. А все пак тук има едно определение, по което доста институции са се произнесли и то решава в известна част проблема. Ако пък Министерският съвет намери по-добро решение, нищо не пречи да го предложи, след това ще ги обединим и ще вземем това ,което е най-доброто. Никой не държи на авторство и непременно неговият текст да мине, но факт е, че до този момент няма такава инициатива.
Г-н Каракачанов внесе текст, ние го подкрепихме, всички останали казаха, че това е предстоящо, те отдавна са го мислили и в близките дни ще го приемат. Нямаме гаранции в някакво обозримо бъдеще кога Министерският съвет ще го внесат, а не бихме могли да настояваме за тяхно спешно решение. Позоваването на някакво бъдеще, едва ли осъществимо, в неясни срокове събитие, не би следвало да е основание. Но ако имаме уверението, че могат да влязат и двата текста, е друго. На този етап няма такова уверение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Други изказвания по т. 2 и по дневния ред има ли? Заповядайте.
Явор Нотев:
Дневният ред е много дълъг и оттам започвам. Конкретно насочвам вниманието на членовете на комисията и на ръководството на комисията към т. 5, 6 и 8. Аз мисля, че тези точки нямат място в дневния ред на комисията. „Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г.” защо трябва да го разглеждаме в комисия – в правна комисия? Ще кажете, че има разпределение. Но нека да реагираме на такива неудачни разпределения, защото и без това дневният ред е много натоварен.
Т. 8 прави впечатление, че председател на друга комисия ни възлага да се занимаем със законопроект.
Предс. Данаил Кирилов:
Т. 8 два пъти я обсъждаме. Тя е включена в трето-продължаващо обсъждане.



Явор Нотев:
Да, но ни е възложено от г-жа Менда Стоянова. Дали не трябва да се сложи някаква бариера, някакъв филтър, защото действително се претоварва работата на комисията.
А т. 7 е достатъчно сериозна – второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления – нещо, което трябва да ангажира нашето внимание.
Като обща бележка го приемете не само за това заседание и не конкретно само за тези точки. Нека да се опитаме да се съсредоточим върху присъщите въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Приемам бележката, опитвам се както да имаме систематичен подход при формиране на дневния ред, така и да реагираме все пак в необходимото време и съобразно натовареността на другите комисии. Тук подчертавам, че има много сериозен дисбаланс. Колегите експерти проверяваха. Числа можете ли да кажете? Заповядайте.
Експерт от Комисията Валя Гетова:
По справка от 1 януари до 12 май, включително.
Всички останали постоянни комисии имат брой заседания между 3 и 12 за целия период от време. Правна комисия има 24 заседания, като има месеци, в които е имало 6 заседания. Друг е въпросът какви са точките в дневния ред на заседанията. Повечето комисии имат заседания с една точка в дневния ред, което е някакъв законопроект или доклад и точка „Разни”. Тоест, броят на заседанията отговаря на броя точки при тях. А при нас за 24 заседания има 97 точки, като Изборният кодекс го броим за една, а не за 13, примерно.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за информацията. Исках да я чуете, защото тя илюстрира разликата в динамиката на работата в другите комисии и нашата комисия. Тоест, по един законопроект на заседание – другите комисии реагират почти веднага, докато при нас има претоварване при всички положения и неминуемо Изборният кодекс. Натовареността рефлектира върху необходимостта да имаме заседания с по 5-6-7 законопроекта, като приемам, че половината от тях не са леки. Освен всичко това, вече пристигнаха и всички доклади на съдебната система, както доклада на Висшия съдебен съвет, така и доклада на административните съдилища, така и доклада на ВКС, което също налага да обособим едно заседание. Бих ви предложил да ги гледаме всички доклади заедно.
Припомням, че имаме отдавна готовност и за АПК и за ГПК, но нямаме време и тази готовност е от март месец.
Законът за съдебната власт също всеки момент ще бъде внесен в Народното събрание.
Така че днес съм предложил на вашето внимание, бих казал, един оптимален вариант.
Също така безспорно има нужда и от извънредни заседания. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Става въпрос за план, който ще се прилага за противодействие на тероризма и радикализацията, всъщност стратегия в частта за радикализация и борба с тероризма, така че няма проблем да се приеме т. 2. Става въпрос за план за конкретни мерки и действия. Има и нов законопроект. Той е качен на сайта на Народното събрание. Там има една част, която това касае. Между първо и второ четене, според мен, би трябвало компетентните органи, а това ДАНС и МВР по отношение на определението, не говоря само прокуратура и съд, да дадат становище за съдържанието на понятието, което сте предложили.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Приемам предложението на г-н Лазаров - изключително разумно. Така, както и за така наречения закон за бурките, между първо и второ четене ще сме отворени за всички предложения, да не си стига до крайност и да се реши проблемът. Смятам, че и тук можем да направим същото, без да има каквито и да е проблеми. Поемам ангажимент от името на вносителите, включително и от г-н Каракачанов, ще се съобразим между двете четения с всички направени предложения на Министерски съвет и ще ги подкрепим.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров.
Колеги, подлагам на гласуване първо т. 2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-54, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 07.04.2016 г.
Който е „за” отлагането на тази точка, моля да гласува „за”. Шест гласа „за” отлагане на т. 2. Който е против? Четирима „против”. Който е въздържал се? Четирима „въздържали се”.
Не се приема предложението за отлагане.
Подлагам на гласуване дневния ред така, както е предложен. Преди да гласуваме искам да направя едно уточнение. В случай, че стигнем до т. 3 преди 16:00 часа, ще ви помоля да пристъпим към следващите точки от дневния ред, защото има множество заявки за участие при обсъждането на законопроекта за колективно управление на авторското право и сродните му права.
Който е съгласен да приемем дневния ред, моля да гласува „за”. Десет „за”. Който е против? Четирима „против”. Който е въздържал се? Един „въздържал се”.
Дневният ред се приема.
Михаил Миков:
Извинявайте, г-н Председателю.
Не взехте никакво отношение по това, което деликатно г-н Нотев спомена. Ако се отпуши всички комисии да ползват правна комисия като безплатна консултантска структура, това е безумие. Запознаха ни и със статистиката. Създавайки прецедент веднъж за г-жа Менда Стоянова, ще се появят и други госпожи и господа, които ще си облекчат работата. Това е някакво безумие.
Или да ви възложим да се срещнете с г-жа Цачева – Вие или ръководството на комисията, или цялата комисия, но това не може така да бъде и не бива така да бъде.
Авторските и сродните права също има нужда от сериозна юридическа и законодателна работа. Понеже преди бях в Комисията по култура, там работата е да не казвам как. Но излиза, че в тази комисия са се събрали най-големите глупаци на Народното събрание, аз съм по-отскоро.
Реплика: В Комисията по култура или в тази комисия.?
Михаил Миков:
В тази комисия. Там са тарикати. Аз оттам идвам. Аз познавам практиката от предишни Народни събрания и никога не са си позволявали по този начин да се използва правна комисия.
Моля ви да вземете акт от това, което колегата Нотев каза и да се вземат някакви мерки. Иначе колегите в режим на претоварване няма да участват сериозно, ще идват, ще заявяват че участват и си тръгват. Това не е сериозна работа.
Предс. Данаил Кирилов:
Нека да направя следните уточнения. Първо, това е един единствен случай и ние го обсъждаме точно на критична основа вече две заседания. Изложили сме същите аргументи, които и Вие излагате, включително сме представили евентуално три варианта за взаимодействие, така че да постигнем в известна степен максимално участие на колегите от правна комисия или на тези от тях, които желаят. Тоест, това при всички положения е с оглед информация и поставяне на вниманието на колегите. Ние нямаме готовност да обсъждаме по същество. С това сме се съгласили още преди две заседания. Въпросът, обаче, е как да реагираме, защото проблемът е сериозен. Действително има смисъл от правна намеса конкретно по тази група предложения, която е ¼ от всички предложения. Ако се произнесем, бихме действали неравно и по отношение на другите предложители, които са три групи.
Въпросите, повдигнати от колегата Байрактаров за концептуални, най-малкото да имаме предварителна готовност за зала, това е полезно. А какво ще решим? Аз съм запознал Председателя на Народното събрание, запознал съм и Председателя на Комисията по бюджет и финанси. Те са наясно, че ние не можем да действаме като втора - втора комисия при второ четене.
За трети път е в края на дневния ред, за да може, ако някой от колегите е намерил процедурен вариант, да се включим, а колегите досега за две седмици все пак са се запознали с предложенията на г-н Байрактаров, да реагираме.
И тъй като г-н Миков се изрази критично по опита да ви уведомявам, аз искам обаче и още едно уведомление, което съм длъжен да направя. Това е по отношение на писмото на Омбудсмана на Република България до Председателя на Народното събрание, с което се предлагат изменения в Гражданския процесуален кодекс и Закона за международния търговски арбитраж, заедно с мотиви. Това е по инициативата на Омбудсмана във връзка със злоупотребата с арбитражно правораздаване. Поканата е да се припознае от народните представители, които имат воля за това и ако искат да го внесат.
Аз съм длъжен да ви уведомя. Покана, преди да е готов този законопроект, беше отправена и до правна комисия. И аз съм присъствал на заседание на Обществения съвет при Омбудсмана по тази тема. На това заседание се формира широка работна група, в която участват преподаватели, изследователи в правото, участваха представители на съдилищата – на Върховния касационен съд, на Апелативен съд-София, на Българска търговско-промишлена палата – арбитражен съд. Просто ви уведомявам за това.
По припознаването е ваша воля. Знам, че има практика г-н Радан Кънев и г-н Георги Кадиев да припознават проекти на г-жа Манолова.
Пристъпваме към първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози, № 602-01-22, внесен от Министерски съвет на 26.04.2016 г.
Гости от Министерството на правосъдието са г-жа Вергиния Мичева, заместник-министър на правосъдието и г-жа Юлиана Чолпанова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”.
Заповядайте, г-жо Заместник-министър.
Вергиния Мичева:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, ще представя на вашето внимание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за особените залози.
Анализът и оценката на прилагането на Закона за особените залози през последните години разкрива редица несъвършенства по отношение на защитата и гаранциите, които законът би следвало да дава на всички заинтересовани страни. Системно се наблюдава противоречива съдебна практика и нееднозначно тълкуване на разпоредби от закона, което е недопустимо предвид спецификата на отношенията, които този закон урежда, а именно отношенията на финансиране срещу обезпечение.
Резултатът от липсата на стабилност и непротиворечивост на нормативната база е, че все по-малко лица, извършващи стопанска дейност, използват в договорираните си и в бизнес отношения този иначе гъвкав, правен институт за обезпечение. Практиката показва, че не рядко поради липса на ясни правила, учредяването на особен залог се превръща в средство за злоупотреба с намерение да се навреди на правата или на законните интереси на други лица. Това води до правни спорове и сложни съдебни процедури за реализиране на правата на заинтересованите страни, създава правна несигурност, както за кредитори и длъжници, така и в търговските отношения като цяло.
Предлаганият законопроект цели преодоляване на неясноти и празноти в закона, свързани с приложението на конкретни разпоредби, постигане на единство и непротиворечивост на уредбата, създаването на гаранции от страна на държавата за законосъобразно протичане на процесите и възвръщане на доверието на гражданите и бизнеса при упражняване на правото на договаряне и стопанска инициатива.
С предложените изменения и допълнения в Глава пета „Централен регистър на особените залози” и в Глава шеста „Вписвания” нормативно се обезпечава, както преминаването на дейността на съществуващата като самостоятелно юридическо лице към министъра на правосъдието администрация на Централния регистър на особените залози към Агенцията по вписванията, така и цялостната електронизация на регистъра на особените залози, с цел предоставяне на електронни услуги и превръщането на регистъра в публично достъпна база данни за вписаните обстоятелства и обявените актове от Закона за особените залози. Промяната ще доведе до повишаване на ефективността във функционирането на регистрите, администрирани от Агенцията по вписванията, „споделяне” на много бюджетни разходи за воденето и съхраняването на тези регистри, интегриране на предоставяните административни услуги, както и оптимизиране на структурите в системата на Министерството на правосъдието.
Въвеждането на възможността за ползването на електронни услуги ще доведе до намаляване на административната тежест и спестяване на значителен организационен и финансов ресурс при изпълнение на законовите процедури. Със създаването на възможност за електронен достъп до информацията се доразвива въведеният принцип на публичност на Централния регистър на особените залози. Ще се повиши качеството на административното обслужване, пълноценно ще се използват организационният и техническият ресурс на Агенцията по вписванията.
С преминаването на Централния регистър на особените залози към Агенцията по вписванията услугите, предоставяни от регистъра ще са достъпни за гражданите и бизнеса от всяко териториално звено на Агенцията по вписванията.
Не на последно място администрирането на Централния регистър на особените залози от Агенцията по вписванията реализира важен етап от регистърната реформа.
Сега знаете, че на 6 места в държавата могат да се подават молби за вписване в Централния регистър на особените залози. Нашата цел е това да може да става от всички бюра на Агенцията по вписванията, както и електронно.
Обезпечени са средствата. Предвидени са в пътната карта за електронно управление. Миналата година имаше мисия на Световната банка, която направи анализ по отношение на особените залози, които ние сме съобразили в този законопроект.
Ние направихме предварително представяне на този законопроект. В него, освен признати експерти, участваха и проф. Калайджиев, доц. Конов, както и адвокат Валя Гигова, която днес имаше желание да присъства.
Има образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд. Отложили са вземането на решение, защото чакат народните представители да заявят своята воля по законопроекта.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Заместник-министър. Колеги, имате думата за въпроси, мнения и становища. Ние имахме предварително изслушване и представяне на този законопроект преди да влезе в Народното събрание. Надявам се да сме по-готови за конкретика по него. Г-н Делчев, заповядайте.
Димитър Делчев:
Един съвсем кратък въпрос.
Искам да попитам във връзка с разпореждането със заложеното имущество по Закона за особените залози, малко мотиви да ни дадете, защото принципът досега беше, че особените залози са по-свободни и могат да бъдат управлявани по времето, в което са заложени. Със забраната за разпореждане със заложеното имущество не се ли въвежда малко по-труден режим, отколкото по отношение на залозите в Закона за задълженията и договорите – обикновените залози. Това е чл. 17, ал. 3.
„(3) Залогодателят няма право да се разпорежда, нито повторно да залага заложеното вземане без съгласието на заложния кредитор.”


Вергиния Мичева:
С предлаганото изменение на чл. 17, ал. 3 предвиждаме забрана за залогодателя да се разпорежда със заложеното по този закон вземане и да го залага повторно, без съгласието на заложния кредитор.
Това го предлагаме и по предложение на Световната банка, както и с оглед на практиката в момента – заложеното имущество се продава без съгласието на първия заложен кредитор и той остава необезпечен, т.е. без нищо. За създаване на правна сигурност на взискателите, които трябва да получат в крайна сметка нещо. Иначе какъв е този залог. Въвели см го като изискване в закона. Напротив, смятаме, че така ще създадем благоприятност и сигурност в бизнес средата.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Делчев, за отношение? Няма допълнителни въпроси и становища към г-н Делчев. Няма други изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за” да подкрепим на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за особените залози, № 602-01-22, внесен от Министерски съвет на 26.04.2016 г., моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Няма. Който е въздържал се? Двама „въздържали се”. Законопроектът се приема на първо четене.
Благодаря, г-жо Министър и колеги от Министерство на правосъдието.
Пристъпваме към точка втора - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-54, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 07.04.2016 г.
Гост от Министерството на правосъдието е г-н Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”.
От името на вносителите г-н Димитров ще представи законопроекта.
Емил Димитров:
Уважаеми г-н Председател,
Дами и господа народни представители, мотивите накратко са следните.
В действащия Наказателен кодекс в чл. 108 е криминализирано проповядването на „недемократична идеология”, като единствената такава е цитиран „фашизмът”, който далеч не е най-показателният пример, а и на практика няма съвременни проявления (за разлика от национал-социализма). Считаме, че изричното упоменаване на радикалния ислям в чл. 108 е изключително важно с оглед на заплахата, която представлява той за нашето общество. Освен това, подобен запис ще направи ясно разграничението между религия ( за каквато той иска да се представи) и идеология и ще има възпиращо действие спрямо потенциалния контингент на пропагандата му.
Предложенията са за създаване на нова т. 31 в чл. 93 със следния текст:
„Идеология „радикален ислям” се проповядва от едно лице, когато то с думи действия или разпространение на текстове или символи агитира за някоя от следните идеи: за създаване на ислямска държава (Халифат); за налагане на законите на „Шериата” над светските; за насилствено налагане на религиозни принципи и норми на поведение, характерни за исляма или пропагандира насилие във вид на свещена война (джихат) срещу немюсюлмани. Същото деяние е налице, когато се набират последователи или средства в подкрепа на терористични организации, чиято идеология е базирана на исляма или се извършва агитация в полза на такива организации.”
И второто предложение е в чл. 108 да се направят следните изменения и допълнения:
„В ал. 1 преди думата „фашистка” се допълва изразът „”радикален ислям”.”
Това са нашите предложения: в чл. 93 да се създаде нова т. 31 и в чл. 108. Предназначени са само за крайни радикални и терористични действия и организации. Нямат никакво отношение към религията, с която традиционно си съжителстваме в продължение на столетия, бих казал. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Имате думата за изказвания, колеги.
Колеги, ако няма изказвания, ще дам думата на колегата от Министерство на правосъдието – Съвет по законодателство. Заповядайте, г-н Стефанов.
Александър Стефанов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Министерството на правосъдието се запозна със законопроекта и изразява становище в подкрепа на така направените предложения, като имаме на съответните места правно технически и други бележки, но по принцип подкрепяме законопроекта.
Какво считаме, че е необходимо да бъде създадено понятие в Наказателния кодекс, най-напред в чл. 93 в Общата част, където да бъде дадена дефиниция на това що е радикален ислям и съответно заложено в чл. 108, ал. 1 като антидемократична идеология.
За да мислим в тази насока ни подтиква това, че радикалният ислям, всички знаем, е едно явление, което със своите проявни форми е заплаха за социалното единство в обществото и националната сигурност на страната.
Освен това, съществува реална заплаха от терористични заплахи и опити да бъдат те извършени, като тази заплаха продължава да нараства и представлява сериозна заплаха за българското общество и за държавните ни интереси.
Също така проповядването на идеологията „радикален ислям” чрез разпространение на нейните възгледи е враждебна на европейските и на българските ценности и следва да бъде изрично посочено и криминализирано като деяние в чл. 108, ал. 1 от Наказателния кодекс. По този начин считаме, че ще може да се даде и едно разграничение между това какво е религия и идеология.
В тази връзка, ако народните представители подкрепят законопроекта, считаме, че за правилната формулировка на дефиницията, за да не се получат непълноти или пък превратности в тълкуването на тази дефиниция, да бъде ползвано и становището на специалисти по религиозни въпроси, съответно експерти по тероризъм и антитероризъм. В тази връзка съответно § 1 и § 2 могат да претърпят правно технически корекции, за да придобие законопроекта съответния вид.
Благодаря ви за вниманието.
Предс Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Стефанов. Г-н Казак.
Четин Казак:
Благодаря. Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги народни представители, аз не знам дали имахте възможност да се запознаете със становищата на Върховна касационна прокуратура и на Върховния касационен съд. И двете институции изразяват отрицателно становище по така внесения законопроект. И в двете становища мнението е, че сегашната дефиниция в чл. 108 е достатъчно всеобхватна, широко дефинирана – „фашистка или друга антидемократична идеология”, който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология и позволява на правоприлагащите органи да преследват наказателно и да санкционират всякакви възможни идеологии и действия, разпространение на идеи, които имат антидемократичен характер, които целят насилствена промяна на държавния строй или проповядват към насилие. Има вече практика, както знаем, включително и по проблематиката, която е обект на внесения законопроект. Знаете, че по сега действащата формулировка на чл. 108 върви в момента дело в Пазарджик.
Така че нищо не пречи и в момента по сега действащия текст да се образуват дела, включително и за радикален ислям и за ислямска идеология.
Специално в становището на ВКС подробно е записано, че има много други антидемократични идеологии и да се тръгне сега изчерпателно да се изброява, наред с фашизма, всички останали антидемократични идеологии, които представляват потенциална опасност има риск, първо, от неизчерпателност и второ, от възможност да се оспорват дали точно инкриминираното деяние се покрива с дефиницията, която е дадена. А така широката дефиниция, която в момента е в сила, дава по-голяма свобода за право прилагащите органи.
Като имам предвид това, напълно подкрепям това становище на двете институции, а и във връзка със самата дефиниция, която е дадена, според мен, тя е спорна. Не знам откъде са я взели вносителите, но категорично, специално в тази материя не може да се постъпва така лековато, без да се иска експертно становище на специалисти, както каза колегата, по религия, от Главно мюфтийство трябва да се иска становище, от дирекция „Вероизповедания”. Трябва много внимателно да се направи разграничението между религия и идеология, между постулатите на религията и това, което е написано тук. Някои от точките наистина могат да предизвикат противоречиви тълкувания.
За това аз не бих могъл да подкрепя подобен законопроект. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Мога да кажа, че след като и досега законът е бил добър, т.е. най-добрата промяна е да няма промяна, защо имаме затруднения. След като до този момент имаме действащо законодателство, което позволява търсенето на отговорност, защо имаме проблеми с търсенето на отговорност, защо имаме проблеми с тълкуване на съответните документи, религии и т.в. Очевидно този проблем съществува. И не виждам защо тази норма може да се тълкува, че ще попречи, а няма да помогне при търсенето на отговорност на хора, които се занимават с радикален ислям. Ние не можем да бъдем за радикалните действия и мисля, че тази норма ще помогне.
Много било хубаво „фашизма и други антидемократични идеологии”. Дайте тогава да отпадне и фашизма, за да не изброяваме. Защо се спираме на него.
Самият Вие казахте, че за да се влезе в детайли и за да се формулира по най-правилния начин текстът, би трябвало да се допитаме до много експерти в тази област. А нима не е проблем и в момента на съда, затова че никой не се е допитал и не го е закрепил в даден текст, съществува проблем при търсенето на наказателна отговорност от лица, които очевидно разпространяват, проповядват и се занимават с радикален ислям. Мисля, че законодателството догонва потребностите, а никой не може да ги изпревари. В момента сме в случай, когато действащото законодателство не може всеобхватно да засегне този проблем и както съда, както и правоприлагащите органи и прокуратурата не могатда повдигнат обвинение или им е трудно да повдигнат обвинение, така ние бихме ги улеснили и тези хора, които проповядват радикалния ислям от този момент нататък да знаят, че в България това не е позволено. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак за дуплика. И след това г-н Нотев за изказване.
Четин Казак:
Като дуплика. Уважаеми колеги, уважаеми г-н Димитров, в становището на двете институции се казва, че сега действащата формулировка е достатъчно широка и позволява тогава, когато прокуратурата прецени да започне досъдебно производство и да стартира наказателно преследване. И делото в Пазарджик е факт. Първият случай, при който имаше оплакване, че се разпространява радикален ислям прокуратурата веднага са задейства и делото е факт. То се гледа в момента по действащия текст и аз съм убеден. За момента няма други оплаквания, други сигнали, че има проповядване на радикален ислям. Аз съм убеден, че ако постъпят такива, прокуратурата веднага ще се задейства отново. Така че аз не виждам на какво базирате твърдението си, че в момента институциите се затрудняват да преследват прояви на радикален ислям. Аз съм убеден, че при първи подобен случай друг отново ще се задействат правоприлагащите органи с цялата строгост. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Нотев за изказване.
Явор Нотев:
Благодаря, г-н Председател.
Колеги, при гласуването на това дали тази точка да остане в дневния ред на днешното заседание, аз подкрепих идеята да бъде отложена по съображения, които сега ще заявя с вас. Те са свързани пряко с конкретния текст, който предстои да гласуваме.
Няма как да не се съглася, че принципно целта на вносителите е съвсем понятна, разбираема. Тя е споделена от мен. В лично качество, в личен план казвам да, това е явление, което би трябвало да намери своя израз и своето проявление в текстовете на Наказателния кодекс. Въпросът, обаче, е как да стане това? Вече се постави нуждата от консултация със специалисти, които биха могли да бъдат полезни в уточнение на понятието „радикален ислям”. Аз, обаче, се притеснявам, че са необходими и правни знания, които да коригират допуснати тежки грешки в начина, по който се структурира това предложение в рамките на две норми: тази в чл. 93 от Наказателния кодекс и чл. 108 от Наказателния кодекс.
Обръщам внимание, че от 1968 г., откакто е приет Наказателният кодекс, чл. 93 е този, който съдържа легалните дефиниции като финална норма от общата част на Наказателния кодекс, а тук виждаме предложение, което въвежда хипотеза, което реално въвежда една норма, която би могла да бъде нарушена, защото във второто изречение се казва „същото деяние е налице”. Съвсем явно се процедира като при препращане към един действащ вече пълноценен, пълнокръвен текст, който съдържа хипотеза, диспозиция, санкция и той даже служи за запълване на състава на бланкетна норма, която някак си между другото е въведена с второто изречение. Ние все още сме в общата част чл. 93. Нямаме никакво право да нарушаваме структурата на този кодекс. И, ако някой иска да въведе нов състав на престъпление, нека да го направи там където му е систематичното място. Чл. 93 трябва да съдържа легални дефиниции на понятия и той да изяснява тази дефиниция съдържанието на понятието „радикален ислям”, но не и да продължава, с който проповядва, който прави и т.н. И второто, „същото деяние” – напълно неуместно е подобно изписване на намерението и на идеята на вносителите.
Аз се изненадвам на становището на Света по законодателство. Там впрочем трябваше, в министерството, да обърнете внимание на това, че предложението трябваше да се структурира по съвсем различен начин.
Отделно от това, с най-добро отношение към труда на вносителите, наистина заслужава внимание казаното от г-н Казак – да не би вместо да изпишем вежди, да извадим очи. Въвеждането на конкретни хипотези наистина дава основание да се изключат други, сходни и подобни. Тоест, амбицията да кажем ето това е престъпление, някак си по правилата на наказателното право довежда до извода, че другото, което малко се различава от казаното и дефинираното, не е престъпление. А степента на обобщеност на съответната правна норма и възможността да се влезе в хипотезата й, в крайна сметка дава по-големи възможности на правоприлагащите органи. Изключително внимателно трябва да преследваме тази цел, която пак заявявам, споделям, виждам обществена нужда от нея, но начинът не мога да приема. Все още не е късно – първо четене в комисия, нека да направим една по-добра редакция и да обмислим това, върху което обръщам внимание, защото действително няма да ни простят поколения юристи, които ще видят състав на престъпление някъде там, където не му е мястото - извън специалната част. Там са изброени съставите.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев. Реплики към изказването на г-н Нотев има ли? Заповядайте.


Александър Стефанов:
Ние сме ги съзрели тези „пороци” на текста. Ние подкрепяме закона по принцип, като предлагаме консултация със съответните специалисти по религиозните въпроси, защото ние не сме такива, г-н Нотев, и не бихме могли да предложим хубава и вярна редакция на вниманието на народните представители. Това е, което сме изразили.
Явор Нотев:
Бележката ми беше към отсъствието на отметки или впечатление от мястото на което се предлага да се извършат тези промени. Това не е въпрос на специалисти от религиозни течения.
Александър Стефанов:
И в общата част и в специалната част да има по една разпоредба няма как да стане. Другият вариант е само в специалната – там да бъде дадено самото определение в диспозицията на текста.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Лазаров за изказване.
Димитър Лазаров:
Аз съм съгласен с това, което каза г-н Нотев. § 1 на практика има поне на първо четене първия абзац 6 изпълнителни деяния: думи, действия, разпространители, символи, агитира, като ги разхвърляме стават 6 до тук. Не говоря дали е резултатно или не е резултатно, насилствено налагане, религиозни принципи и т.н.
Освен това, извинявайте колеги, ама когато обясняваме чл. 93 общо взето съдържанието в следваща, специална част определени понятия: шериата, свещена война (джихад). Ако гражданственост е придобил този термин, то ни най-малкото не би трябвало по този начин да бъде в чл. 93 на Общата част.
Във втория абзац – „същото деяние”, т.е. и вносителите говорят, на практика разписвайки го, че става въпрос за текстове – изпълнителни деяния. Да не говорим, че „същото деяние е налице, когато се набират последователи или средства”, ами то в чл. 108а с втората алинея, тя препраща към 108. Това правно технически.
Според мен, да, понеже вие говорите за идеология, към вносителите се обръщам, не е демократична тази идеология радикален ислям. Дайте да обясним какво означава като идеология радикален ислям, а не изпълнителните деяния. Защото те могат да бъдат N брой. Защото аз тук не виждам най-важното изпълнително деяние, аз ако участвам, а то не е регламентирано в нашия Наказателен кодекс, било с логистика, било като лекар, било като боец в една такава паравоенна или парадържавна организация, която не е призната от международното право, ще ли да бъде криминализирано. По вашия текст не е криминализирано. То и по нашия закон 108а и следващите не е криминализирано, защото там обикновено глава първа се говори за обществени отношения, свързани с конституционния ред в Република България и действието на държавните институции.
Така че по принцип аз ще гласувам за текста, но мисля, че има една ама много, много сериозна работа, тъй като има нужда да се прецизира чл. 93 и самото изпълнително деяние, което вие сте го сложили в чл. 108.
Защо задавам въпроса. А ако участва едно лице, както има случаи идва в България, били са там, установено е, било български гражданин, било чужд гражданин – по вашия текст ние се ограничаваме само в сферата на проповядването.
И прави са колегите, като казват, че изброяването не е добрият принцип. Защото днес е радикален ислям, утре може да бъде турбо радикален ислям и ще остане извън обхвата. Тоест, чл. 93 наистина трябва да обхване и да обяснява демократичността на това понятие, т.е. съдържанието трябва да го хване.
Ще гласувам за законопроекта на първо четене, но трябва много сериозно, наистина много сериозно с участие и на юристи да се подходи.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Попов. За реплика или за изказване? Има ли реплики към изказването на г-н Лазаров? Няма реплики. Г-н Попов, за изказване.
Филип Попов:
Съвсем накратко. Напълно споделям това, което каза колегата Лазаров. Ние трябва да дадем и дефиниция на това що е радикален ислям. Изобщо ислямът може ли да бъде радикален, защото това в крайна сметка тук можем да говорим за деяние, а не за обосновка на самия термин и на тази идеология, защото може да се говори и да се разшири това понятие, като например радикално християнство, радикален будизъм и пр. в смисъл нещата могат да станат огромни и не бива, според мен, по този начин една религия да бъде вкарана в такъв текст. Този въпрос е твърде концептуален и подлежи от експертна гледна точка от гледна точка на вероизповеданията, на теолози и пр. да дадете някаква обосновка на това що е то радикален ислям. Има ли го? Според мен, това е все едно да говорим за „дървено желязо”. Това са съвсем различни неща и събрани в едно изречение и то вкарани в Наказателен кодекс?!
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Реплики към изказването на г-н Попов? Няма. Има ли други изказвания? Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Аз не съм от вносителите на законопроекта, но ще го подкрепя на първо четене, защото ние сме все пак на първо четене. Съгласен съм с всички забележки, изказани от колегата Нотев и колегата Лазаров. Считам ги за навременни, за верни, подкрепям ги. Не мога да се съглася, че имаме изцяло отрицателно или по-скоро безусловно отрицателно становище, изразено от Върховен касационен съд – Наказателна колегия, и ще си позволя да ви цитирам една част от това, което са казали съдиите от тази колегия по отношение на този законопроект, с което в интерес на истината се солидаризирам, а именно:
„От мотивите към законопроекта е видно, че българският законодател прави опит да постигне една легитимна цел, каквато е ограничаване на появилите се през последните години сериозни рискове от повлияване на съзнанието на определени лица и групи от хора чрез разнообразните интерпретации на религиозни разбирания и мотивирането им да осъществяват терористични и други противозаконни действия на местно ниво и в световен мащаб. За бъде постигната тази цел, обаче, необходимо е ясно и прецизно формулиране на обявеното за престъпно поведение, което да информира гражданите какви ще са последиците от неговото проявление, както и да не се допусне неоправдано ограничаване на религиозните свободи.” Край на цитата.
Тоест, поне за мен, аз както го чета, аз не видях тук някъде, че Наказателна колегия не подкрепя законопроекта, или че изразява отрицателно становище, а че на практика се изисква прецизиране на този текст, който е предложен, като явно върховните съдии приемат, че целта, която се поставя с този законопроект и принципите, които са заложени в неговите мотиви са законосъобразни, правилни.
Друг е въпросът на законодателната техника, която трябва да бъде използвана. Потвърждавам, както каза и колегата Димитров, че ние сме готови на дебат, ако бъде подкрепен закона, за което ви призовавам. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Попов, реплика.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател. Разбира се, може да има нужда от такова законодателство, но ние подкрепяйки го на първо четене, на практика няма да могат да се санират тези пропуски между първо и второ четене. Защото тук се дава дефиниция на израза „радикален ислям” и в чл. 108 е записано да влезе като израз. Ние, нямайки представа и по-точно аз презумирайки, че този израз е некоректен, категорично, и не мисля, че между първо и второ четене ще могат да се направят тези поправки, защото това няма да отговоря на духа при първо четене на законопроекта. Затова си мисля, че трябва да се преработи изцяло този законопроект и тогава в един по-друг вид евентуално да влезе за обсъждане в правна комисия и в Народно събрание.

Четин Казак:
Уважаеми колеги, в становището на ВКС ясно е споменато, че те не могат да се съгласят, не могат да приемат дефиницията. Становището завършва с това „за правилното дефиниране на това понятие е нужно сериозно и задълбочено сравнително правно проучване по какъв начин въпросът е разрешен в други юрисдикции, които имат натрупан опит и знания при разграничаване на идеологическото от религиозното му съдържание”, ако изобщо се използва термина „радикален ислям” вместо например „ислямизъм”, както каза и колегата Филип Попов. Самият термин „радикален ислям” поставя въпроси относно неговата правилност.
Категорично ВКС не може да даде положително становище, докато ВКП категорично се противопоставя. Казва, че няма нужда от подобен текст.
Тези недостатъци не могат да бъдат отстранени между първо и второ четене. Трябва да се направи наистина такъв анализ, както препоръчват от ВКС – сравнително правен, и тогава, ако се прецени че е необходимо, да се внесе. За мен, както и двете институции препоръчват, сегашният текст е достатъчно широко формулиран, за да позволи всеки пък, когато има подобни явления, те да бъдат санкционирани.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Трета реплика от г-н Димитров.
Емил Димитров:
Кога за последен път в България е имало атентат или терористичен акт, та ние приемаме терористично законодателство. В Сарафово и не е ясен кой е извършителят и каква идеология е проповядвал. Никой не може да ми гарантира, че е бил радикален. Тоест, ние сега ако приемаме, няма релация. По какъв начин тогава приемаме терористично законодателство, след като в България няма терористичен акт. Тоест, ние сме предложили закон срещу радикалния ислям. Вие предложете за узаконяване на радикалния ислям и готово. Няма да се налага дефиниция, няма да се налага нищо! Всеки казва, аз проповядвам радикален, това е разрешено. В никакъв случай не съм съгласен с това, че тъй като е имало други държави, трябва да се проучи опитът им. Ние сме го проучили. Има много държави, които го прилагат.
Въпросите са дали да се изчисти между двете четения, имам предвид всички забележки, които направихте и аз, за съжаление, се опитах да намеря пропуск, за да ви атакувам, но сте прави – текстът е непрецизен. Но може да се оправи между двете четения.
И другото, да оставим нещата, както са сега. Тоест, най-добрата промяна е да няма промяна и ще чакаме прецедент, за да започнем спешно да предприемаме мерки. Ние нямаме прецеденти в тероризма. Тогава, моля ви, до края на това Народно събрание никакво антитерористично законодателство, след като България не е обект на терористични атаки. Няма нужда да се присъединяваме към световните общности, тероризъм, организации и т.н. Радикалният ислям е голяма заплаха и в момента съществува за нас. Като престане да бъде заплаха, отменете го.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Това беше реплика въобще, струва ми се. Не беше адресирана към г-н Митев. Г-н Митев, за дуплика.
Христиан Митев:
Аз няма да се съглася с колегите Попов и Казак за това, че не могат да бъдат направени допълнения и изменения между първо и второ четене. Безспорна практика е и в правна комисия да се правени основни промени в различни законови текстове между първо и второ четене. Не смятам, че тези недостатъци, които бяха цитирани от колегите, с които аз казах, че съм солидарен с мненията и на г-н Нотев, и на г-н Лазаров, не могат да бъдат оправени и да бъдат направени едни работещи текстове при редакция на този закон за изменение и допълнение между първо и второ четене.
Що се отнася до становищата аз колкото и пъти да го чета това становище на Върховния касационен съд, не знам, може би нещо не виждам, може би има някакъв скрит, може би със стенописно мастило е написано, че не подкрепят, но не прочетох някъде Върховен касационен съд неподкрепя законопроекта. Това, че те откриват определени несъвършенства по отношение на дефиницията, да, съгласен съм. Казах, че съм съгласен и със становището на колегите. Но това не означава, че изразяват отрицателно становище.
Що се отнася до становището на Върховна касационна прокуратура, тъй като повдигате темата, аз ще я доразвия. Там Върховна касационна прокуратура се произнася и по други проекти за промяна на чл. 108. В общи линии тяхното становище се заключава в следното. След като съществува определението и други антидемократични идеологии, то няма нужда да има позоваване на конкретно примерно изброяване, но в такъв случай и „фашизмът” да го махнем оттам и да остане само антидемократична идеология. Ако пък в крайна сметка наистина смятате, че радикалният ислям е изключително демократичен, ви предлагам тогава да приемем един законопроект за насърчаване на радикалния ислям. Може би ще се развиваме по-добре с него. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Мисля , че изчерпахме темата. Но все пак, ако имате желание за още изказвания, имате възможност.
Колеги, удивително е, че 1 час говорихме за това как няма дефиниция и как изначално тя едва ли не може да се направи. За това говорим на практика. На първо четене сме. Аз не мисля, че законодателната процедура е установена така, че да нямаме възможност. Напротив, законопроектът е отпреди повече от 4 месеца, т.е. достатъчно време. Виждаме, че има и други законопроекти. Достатъчно време и ако някой има различно концептуално виждане за този вид деяние, дори да направи паралелен законопроект.
Закривам дебатите. Пристъпваме към гласуване.
Който е „за” да подкрепим на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-54, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 07.04.2016 г., моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Двама „против”. Който е въздържал се? Един „въздържал се”.
Прие се на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-54, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители.
Колеги, предлагам ви да направи прекъсване от 3 максимум 4 минути и да пристъпим към т. 3 от дневния ред.
(След прекъсването.)
Колеги, продължаваме след прекъсването. Надявам се всички колеги и гости да са влезли отново в залата.
Пристъпваме към точка трета - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за колективното управление на авторското право и сродните му права, № 602-01-13, внесен от Министерски съвет на 25.03.2016 г.
Гости по т. 3 са: от Министерството на културата – г-н Георги Дамянов, директор на дирекция „Авторско право”, г-жа Катерина Пашова, държавен експерт в дирекция „Авторско право”, г-н Георги Саракинов, доктор по право, експерт по право на интелектуалната собственост, г-жа Здравка Сиракова, управител на Европейска агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права.
Кой ще представи законопроекта за колективно управление на авторските права? Заповядайте, г-н Дамянов.
Георги Дамянов:
Добър ден. Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Съвсем накратко ще ви представя законопроекта на Закон за колективното управление на авторското право и сродните му права.
С предлагания законопроект се въвеждат изискванията на приетата през 2014 г. Европейска директива за колективното управление на авторското право и сродните му права. Държавите - членки на Европейския съюз, са длъжни да отразят Директивата във вътрешното си законодателство най-късно до 10 април 2016 г.
С Директивата се въвеждат права изисквания към субектите, извършващи колективно управление на авторски права с цел дейността им да бъде прозрачна, ефективна и в полза на правоносителите. Подробна регламентация на тази материя се съдържа и в момента в действащия Закон за авторското право и сродните му права, който предвижда, че колективно управление на авторско право у нас може да се извършва единствено от сдружение с нестопанска цел.
С предлагания проект съществуващите норми се привеждат в съответствие с директивата, а също така се въвеждат и необходимите нови разпоредби. Предвижда се, че колективното управление ще може да се извършва и от търговски дружества, които ще подлежат на регистрация при условия, сходни на тези, които се прилагат за организациите за колективно управление. По този начин при публично изпълнение на музика необходимите права ще могат да се придобият чрез договор с организации за колективно управление или съответното търговско дружество.
Текстът съдържа и разпоредби, засягащи много териториалното лицензиране на правата върху музикални произведения. Проектът е разработен след широка обществена дискусия от работна група към Съвета за защита на интелектуалната собственост към министъра на културата. В работната група участваха представители на правоносители, на ползватели, на съществуващите организации за колективно управление на права и други заинтересовани лица.
Това накратко са мотивите към законопроекта.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Директор. Колеги, предлагам ви първо да изслушаме гостите и след това ще имате думата за въпроси, мнения, становища.
Г-н Саракинов, заповядайте.
Георги Саракинов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Казвам се Георги Саракинов и работя в областта на авторското право от 29 май 1961 г.
В момента Законът за авторското право и сродните му права, който действа в момента, е съобразен с 8 международни конвенции и 10 директиви на Европейския съюз плюс един Регламент. От тях, когато правихме закона (1993 г.) само три договора съществуваха и три директиви. Всички други дойдоха след това – след 1993 г., и непрекъснато трябва да го допълваме този закон, защото почти всяка година в Европейския съюз излиза една излиза една директива. Така или иначе законът и всичките му допълнения съм ги писал аз и някак си се чувствам морално задължен да взема отношение и сега.
Искам да кажа, че много директиви са ми минали през главата и в търговските марки и в патентите, а тук са 10, но такава сложна директива, трудна, дълга и мъчно да я разбереш като тази, досега не бях виждал, а както чувате, опитът ми в това отношение е голям. Но тя е изключително трудна и за пръв път чувам такова нещо. Срокът беше две години. Направи се една група, която се събира в Мадрид на всеки три месеца с експерти от някои държави, които подготвят в своите държави промените, които там се събират, викат тези две служителки от Брюксел, които са написали проекта на директивата – Агата Герба и Юлия Фишер, да искат обяснения от тях. По това, което излиза неофициално, насам нататък в един момент дори авторката на директивата вдига ръце и казва, че не знае. Ако тя, която го е писала не знае, кой да знае тогава. Ние ли да знаем тогава. И казва, пишете, ако после нещо е неясно, Европейският съд в Люксембург, ще отнесе там въпроса, той да се произнася. Така че за всички е сложно, но така или иначе държавите са го направили в двегодишен срок и у нас проектът беше готов, аз го бях подготвил, но той спря. И понеже срокът е 10 април, това е английския закон. Това е влязло в парламента и вероятно е прието така. Не вярвам да има някаква разлика. Това е немския закон. На тези две държави съм достигнал до законите, защото при другите – първият беше на Словакия. Той е на словашки език, не го разбирам. Но тези двата са на разбираеми езици все пак. И двата законопроекта – на Англия, и на Германия, не случайни държави, вървят по директивата много стриктно, дума по дума. Особено при английския може да се сравнява, езикът е същият.
И в крайна сметка ясна неясна ,държавите я вкарват такава, каквато е. Тази директива имаше две цели: едната е да пригоди колективното управление към дигиталната действително (дигиталната сфера) и втората, да предотврати измамите, които дружествата правят. Авторите от цяла Европа се оплакват, че техните дружества ги лъжат – в смисъл взимат много пари, а на тях дават малко. При музиката е много трудно да се установи точно къде, в коя кръчма, дискотека, радио какво се е свирило в цяла Европа, на кой автор и накрая му казват ей това ти се полага на теб, взимай и толкова, а за друг и толкова няма. Това беше втората цел на директивата. Така дойде и тук в България. Дадохме мнение преди три години. И сега, когато идва готовата, се вижда, че вътре има и трето нещо и то е по-интересно и по-важно от всичките други. То допуска за пръв път намеса на търговски дружества, които да извършват колективно управление на права. До сега това се правеше само от сдружения с нестопанска цел. Сега изведнъж казват, като на този въпрос са посветени само два текста и то в съображенията и един в другата част – от 52 члена един е по този въпрос, но той доминира над всичко. Без неговото решение всичко останало започва да виси. То се клати, ако не се тури тук на здрава основа – кой може да върши колективното управление и кой не. Досега беше ясно, и за в бъдеще трябва да бъде ясно, ама съвсем ясно. Само че трябва да се чете малко между редовете. За съжаление не е написано умишлено. Текстът е много добър. Дори бих казал виртуозни два текста има, изключително интересни от правна гледна точка, но е трудно да се убедят законодателите насам нататък. В тези държави ,които споменах, буквално взимат текста и казват оправяйте се. Оттук нататък, ако има спорове, съдилищата да ви оправят. Добре.
Все пак, понеже сме на този етап начален, въпросът е какъв закон трябва сега да се приеме – за изменение и допълнение на съществуващия Закон за авторското право и сродните му права, или съвсем нов Закон за колективното управление на авторските права. Директивата не казва. Оставя националните законодателства те да решат този въпрос. Трудността идва от там, че сега се появяват – директивата има 52 текста, ако бъдат турени там, където е досегашното място, сега един чл. 40 е а, б, в, г, а при 52 азбуката не може да стигне. И за това, ако трябва да се турят в стария, в действащия закон, трябва най-накрая 102 става 103, 104 и т.н. Това на пръв поглед говори, че трябва да се иска съвсем нов закон, където ще тръгне от чл. 1. Но добре, в Закона за нормативните актове пише буквално, чета:
„Обществените отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен. Обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт в същата степен.”
В българския закон пише така. Най-малкото парламентът първи трябва да спазва законите. По този текст много ясно следва, че трябва да се направи закон за изменение и допълнение на съществуващия закон. Не може индивидуалното разрешаване за използване на произведения да се прави по един закон, а колективното по друг. Все едно да сложиш в тениса един правилник, а когато е за двойки - по друг правилник. Е няма да е така.
Това с номерацията все пак може да се уреди по някакъв начин. Но има дефиниции, определения, които ще послужат и в единия и в другия. Има накрая наказателни разпоредби, има още много неща, които при всички случаи са общи. Контрола? Два пъти ли ще се повтарят. А в сегашния проект някои от тях въобще ги няма. Не е добре това.
Затова аз лично категорично съм за закон за изменение и допълнение на съществуващия закон.
Преди една седмица тук имаше един семинар и имаше един служител от Световната организация по интелектуална собственост и го запитах. Сега идват от разните държави готови закони. Запитах го отделен закон ли дават или допълват съществуващия. Той ми каза, доколкото знам, изменят и променят съществуващите закони. Германия не го прави ,но тя и досега имаше отделен закон за колективното управление и тя него променя и допълва. Тя не е образец, т.е. и досега е била изключена. Значи тук по предварителния въпрос мнението ми е, пак казвам, трябва да бъде закон аз изменение и допълнение на съществуващия закон.
Отделен въпрос е, съвсем отделен, какво вътре, вече по съдържанието говоря, макар че тук сега не е моментът, но най-общо бих казал, че един внимателен преглед показва, че около 30 положения в този проект не са в съответствие с директивата плюс минус едно две.
Предс. Данаил Кирилов:
Имате ли го това като таблица на съответствието. Или колегите от културата?
Георги Саракинов:
То много лесно и както се правят тези справки, винаги съответства. Ако напишеш сега в закона, че мъжете само имат право да карат автомобил и Европейският съюз ви каже с директива, разрешете и на жените. И ти пишеш и мъжете и може и жените, ако съпругът седи до нея. Спазил ли си директивата? Друг път си я спазил. И кой ще ти признае такова нещо. Ето такива неща са към 30. Или примерно, казват, за това важи точки а, б, в, с, липсва д – няма я в директивата, и после е, f, g, но в българския закон и „д” седи. И други букви седят. Това в справките минава и заминава. Тези несъответствия не са никак случайни. Те са много ясно насочени в полза на една група хора срещу друга – нещо, което в никакъв случай закон не трябва да допуска.
И по същество, ако се гледа, много неща има да се променят. Казвам около 30 са такива.
За сега мисля, че казах достатъчно.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на д-р Саракинов. Аз съм учил авторското право по изданията и учебниците на г-н Саракинов. Не съм имал възможност досега да слушам негови изявления. За това г-н Хайтов прекалих с времето и не ограничих оратора. Нека действително да зачетем становището, според мен, на един от най-сериозните експерти в областта на интелектуалната и индустриалната собственост.
Колеги, имате думата за изказвания. После ще дам думата на г-жа Сиракова от Европейска агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права.
Първи има думата г-н Димитров. След това г-н Попов.
Емил Димитров:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Аз като писател с три книги, също имам някакви авторски права, така че не знам. Слава Богу те не са тук. Не разбирам от авторското право и нямам претенции, но разбрах, че има една лоша лелка в Брюксел, която пише един закони, които никой не може да разбере и че нашите експерти, които са специалисти в тази област, са против. Нашата парламентарна група няма да подкрепи този законопроект. Държа да го заявя, за да го знаят всички. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Реплики към г-н Димитров има ли? Няма. Г-н Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател. Аз ще подкрепя този законопроект на първо четене. Мисля, че в тази материя по отношение на авторските права и сродните му права ние следва да уеднаквим, разбира се, и практиката на България с Европейски съюз.
Имам един въпрос във връзка с възможността в крайна сметка авторските права и сродните му права да се разпореждат от фирми, от търговски дружества. Интересува ме в законопроекта има ли някаква специална или особена разпоредба досежно за това какво се случва с тази интелектуална собственост, когато дружеството бъде прекратено. Какво става? Дерегистрира ли се? Има ли нещо специално или върви по общия ред? Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
По общия ред. Би следвало носителят на правата да си ги упражнява сам, т.е. няма да може да ги упражнява друга организация. Но нека колегите от Министерството на културата да отговорят.
Катерина Пашова:
Законопроектът не предвижда такива детайли. Предвидено е в подобни случаи да се прилагат съответно разпоредбите на действащото законодателство по отношение на организациите за колективно управление, които са сдружения с нестопанска цел, а за търговците съответно разпоредбите на Търговския закон. Няма в закона такива детайли в тази посока. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-жа Катерина Пашова. Отношение към отговора, г-н Попов, искате ли? (Не.) Други изказвания, колеги? Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател. Както вече заяви колегата Димитров, ние няма да подкрепим този законопроект. Част от мотивите бяха изложени и от д-р Саракинов.
Първо, този законопроект не съответства на чл. 10 от Закона за нормативните актове. Въобще няма нужда да се прави нов законопроект. Мястото на тази материя си е в Закона за авторското право и сродните му права. Не знам защо Министерството на културата е решило да си прави такъв експеримент и такова упражнение с изцяло нов закон. Аз не съм проучвал детайлно разминаването между директивата и настоящия проектозакон, но на пръв прочит това, на което се натъкнах докато се запознавах със законопроекта, се оказа всъщност, че ние даваме една привилегия на съществуващите организации за колективно управление на авторски права по отношение на ново регистриращи се, като едните се поставят в зависимост от другите – нещо, което поне за мен е абсолютно недопустимо не само в сферата на авторското право, а и изобщо и по принцип. Смятам, че не би следвало един закон да дава превес на едни юридически лица пред други, а още повече да им позволява да установяват монополно и господстващо положение. Затова няма да подкрепим този законопроект.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Други изказвания? Ако няма други изказвания, аз искам да кажа няколко думи във формата на изказване, за да може да имате възможност за реплики.
Аз също имам много сериозни притеснения към законопроекта, който разглеждаме. На първо четене сме по отношение на законопроекта.
Искам да посоча, че отношенията, които са предмет на регламентация действително са изключително чувствителни и би следвало да установят в дълбочина формата на доверие между ползвателите и организациите, които управляват техните права.
Няма да взимам становище по концептуалния правно технически въпрос дали това да е чисто нов закон или да бъде част от действащия Закон за авторското право и сродните му права. Досега материята е установена в този закон. Опитах снощи сам да проверя съответствието на Директива 2014/26/ЕС. Сериозна по обем работа е. Д-р Саракинов обясни за сложността в изказа на директивата. Моето убеждение впрочем е, че тази директива в огромна степен е имплантирана и в настоящия закон. Тоест, ако имаме необходимост от корекции, то те са напълно възможни и са в рамките на настоящия закон.
Тук безспорно тече срок, който трябва да съобразяваме и се казва, че ни заплашва наказателна процедура. Това вероятно е така.
Ива Митева:
На 27 май е започнала процедурата за нетранспониране в срок. Тоест, тя е от няколко дни, което значи, че имаме достатъчно време.
Предс. Данаил Кирилов:
От 27 май. Но това не е работа на комисията в смисъл, че комисията неимплементира директивите. Това би следвало да е работа на изпълнителната власт.
В тези отношения според мен трябва да приложим максимално стриктно изискванията на директивата и да има максимална либерализация, откритост и прозрачност при управляване на чуждите средства. Защото тук се управляват чужди средства и то тези средства и затова казвам, че материята е много чувствителна, но касаят един особен труд. Това е творческият труд, това е трудът на интелектуалния изобретател, това е трудът на създателя на нещо, което трябва да впечатлява, трябва да установява красота, трябва да води обществото напред в неговото развитие.
Не бих искал да остава следа от подозрение, че се дава някаква привилегия на съществуващите организации за колективно управление на авторски права. Затова снощи си мислех колко остра е необходимостта, ние пипате институции по всякакви въпроси, но тук не сме водеща комисия, тук би следвало да имаме оценка на КЗК по отношение на законопроекта, по процедурата, която е на КЗК, така си мисля, главно по въпроса за конкурентостта на пазара. Пак казвам, не искам да влизам в конкретика, но има механизми, в които изпитвам известно притеснение, т.е. ако авторът не упражнява правата си, то тази възможност да има организацията за колективно управление на права, което ми се струва недопустимо също така.
Въпреки всички тези бележки, и въпреки всичко това, по две причини ще се наложи да подкрепя, лично за себе си говоря - ние не сме го обсъждали на парламентарна група законопроекта, но ще го подкрепя по две причини: първата причина е, че ако този законопроект остане без подкрепа, ще загубим три месеца на вносителя. Тоест, три месеца няма да можем да разглеждаме законопроект с предмет същата материя.
(Ако искате, после ще дам думата на директора Митева.)
Исках да кажа още няколко важни неща, но за да не бъде дълго изказването ми, а и обещах на два пъти да дам думата на г-жа Здравка Сиракова, затова ще се огранича в това изказване.
Имате възможност за реплики по моето изказване, заповядайте.
Катерина Пашова:
Законопроектът беше изпратен на Комисията за защита на конкуренцията. Имаме становище в рамките на съгласувателната процедура и то беше положително становище. Имаха една дребна бележка. Не я помня в момента, но тя е отразена. Така че този път сме го извървели.
Предс. Данаил Кирилов:
Имате положително становище.
И само един въпрос. Той е твърде в детайл, но ще го задам.
В чл. 3, ал. 2.
„(2) Организация за колективно управление на права по смисъла на ал. 1, т. 1 означава сдружение с нестопанска цел, което e оправомощено по договор за възлагане или по други договорни условия, или по закон да управлява авторски или сродни на тях права едновременно от името на повече от един носител на такива права в тяхна обща полза и за тяхна сметка като негова единствена или основна дейност и което е собственост на своите членове или се контролира от тях.”
Сдружение с нестопанска цел, което е собственост на членовете.
Заповядайте.
Георги Саракинов:
Съпоставят се две фигури. Досега действаха организациите за колективно управление на права.
Предс. Данаил Кирилов:
Съпоставката се вижда.
Георги Саракинов:
Дефиницията, която е в проекта е съвсем точен превод на това, което пише в директивата. Сега се вкарва, обаче, втора фигура друга, това е независимо дружество за управление на права.
Предс. Данаил Кирилов:
Това е ясно. Моят въпрос е как сдружението с нестопанска цел е собственост?
Георги Саракинов:
Едното е 100 души автори и те са каквито пари дойдат, трябва да се разпределят между тези членове 100 души, като организацията може да си запази 15 на сто за себе си и всичко останало, което дойде трябва да го разпредели. Ако е търговско дружество, там няма членове, там има съдоговорители, които са му поверили да управлява правата им. И то веднага, а не след година и половина им казва, това е на вас, което съм ви обещал, а другото, колкото и да е, каквото и да е, е за нас, било печалба, а може и да е загуба.
В този смисъл, първият път, когато е сдружение с нестопанска цел, те са собствениците – хората, всичките. Във втория случай не са. Собственик е търговецът.
Предс. Данаил Кирилов:
Не е в този смисъл собственост. Ние за пръв път в български закон по отношение на сдружение с нестопанска цел, вместо членство ще кажем собственост.
Георги Саракинов:
Можем да го променим. Това не е трудно.
Предс. Данаил Кирилов:
То не е капиталово. Тук нямаме собственост. Тук явно идеята е, че членовете на сдружението са собственици на всички активи на това дружество и имат възможност по определения ред по закона и по правилника да получат съответно на годишна база и съобразно събраните приходи от техните произведения определена част. Но тук нямаме персонална собственост. Тук е членствено правоотношение. Не е собственост, а членствено правоотношение. Това не е капиталов субект, за да имаме опосредяване на собствеността. Правно-технически е въпросът.
И другото, защото четох на няколко пъти, вярно ли е това, че е възможно, ако аз имам авторско право или сродно на него право, което не упражнявам, някой от организациите да го упражнява вместо мен, и да събира възнаграждения по методика и по тарифа, каквато тя прецени, защото се контролира от Министерството на финансите.
Георги Дамянов:
Само да събира, без да дава права. Без съгласието на автора никой не може да предлага права, а може да се възложи на дружеството да събира средства за автора, но само да събира средства, а не да отстъпва права. Това е разликата. Тоест, има тук една благоприятна формула за това, когато едно дружество събира пари и за нечленове, този който използва музиката да може да е спокоен, че някой не член да дойде и да каже тук се свиреше моя музика, дайте ми парите. Той ще каже: Аз съм ти ги дал на дружеството. Въпреки че дружеството не е отстъпило права, а само събира възнаграждения. Това е разликата.
Предс. Данаил Кирилов:
А каква е моята защита, ако аз имам претенция. Да кажем, през тази една година аз преговарям с много велик Мейджър, ще договоря огромен размер като възнаграждение, но в един момент се оказва, че някой е събирал възнаграждение за моите права.
Георги Дамянов:
Вие или ще забраните изрично на дружеството да се разполага с вашите права, или ако не го направите изрично, то ще събере някакви пари, които вие няма да кажете ама защо сте събрали за мен, защото те идват в повече за самия автор. Те са в негова полза - това че са събрани пари, където са изпълнявани негови произведения.
Катерина Пашова:
И само още една дума. Доколкото разбрах какъв е въпросът, каква е неяснотата – дружествата могат да събират пари за нечленове, но не могат да отстъпват, да представляват права на членове, които не са ги оправомощили да го правят. Това е разликата. Тоест, когато се използва произведение на автор, който не членува никъде и не е забранил изрично да го представлява организацията, ползвателят, бил той телевизия или каквото е там, заплаща на организацията и тя е длъжна да разпредели и на нечленове, не само на своите членове, но и на нечленове, за които е получила.
Предс. Данаил Кирилов:
Конкретен казус. Не искам да влизаме в този детайл. Но на телефона имам музика, която ми е достъпна, но имам и изпълнители, които не са ми достъпни. Те ми излизат като недостъпни, защото нямат договореност, няма да казвам с кой субект, но няма съответна договореност. Ако искам да слушам техни произведения, аз ще ги слушам при определен ред. Отиваме към този автор или изпълнител, който си е забранил ползването тук. Той явно има интерес да си събере възнаграждението по друг ред и смята, че възнаграждението ще му бъде много по-високо от това, което тук при общи условия се събира.
Въпросът е, ако в този момент встъпи организация за колективно управление, тя ще дерогира моите права, тя ще подбие моята цена – цената на изпълнителя, аз ще получа 1/10, 1/20 или 1/100 от това, което изпълнителят е смятал да си договори. За тази разлика иде реч. И аз ви питам това може ли без упълномощаване и възлагане да го направите. На мен ми е ясно, че някой ще ми събира 5 ст., ама аз твърдя, че ми струва 5 лв., защото за това произведение аз съм вложил много повече средства.
Катерина Пашова:
Ако забраните, няма да ви събират.
Предс. Данаил Кирилов:
Тоест, уточнявате, че по вашия режим трябва да има забрана. Докато не забраня на всички, няма да съм спокоен.
Георги Саракинов:
Това, което го казвате, на практика става и то в крещящи форми.
Предс. Данаил Кирилов:
Точно това не трябва да става. Точно това е проблемът на творците.
Георги Саракинов:
Като забрани, той си взима парите, колкото се е договорил, не върви по общия ред. Ако платят и по общия ред и пряко, правилото е кой плаща зле, плаща два пъти. Това се случва и не могат да бъдат унифицирани. В края на краищата някой смята, че в момента музиката му е на мода.
Предс. Данаил Кирилов:
Не съм съгласен, че не могат да бъдат унифицирани. По-скоро подходът трябва да е обратен. Докато аз не дам права на организацията за колективно управление, тя не може да събира средства за мен и не е необходимо аз изрично да й забранявам. Защото аз може да не знам, че в Естония или еди къде си в България има такава организация, за да й забраня. И единствено ще действам по линия на спирането - каквото мога да махна от плей-листа да го огранича, го махам. Но много влязохме в детайл и не бива.
Г-жа Сиракова има думата и приключваме дебата.
Здравка Сиракова:
Здравка Сиракова, управител на Европейска агенция за изпълнителските, продуцентските и авторските права, сектор „Музика”.
Директивата, за която знаем от две години, и това е практика от 15 години на Министерството на културата, да внася последния момент, за да го прокара под заплахата, че ще има санкция. Директивата фактически, независимо от 52-та й текста, и 65-те й страници е един обобщаващ документ на предишни документи, в който с първия текст се бие аларма срещу изкривяването на конкуренцията, защото общо взето Западна Европа полудяват от това, както сте забелязали, защото това не води до развитие – монополизма, и е убийствено.
В сега действащия български закон, извън това, което казва д-р Саратинов, с което съм съгласна, всички основни текстове, написани в така наречения нов закон за управление на правата, с изключение може би на един текст, фигурират и сега. Просто на съда стана вече много сложно, след толкова изменения на закона и съзнателни неясноти (ще обясня защо), да се справя, когато се водят съдебни дела. Нашата Агенция води 9 съдебни дела, 3 от които са срещу Министерството на културата, не от вчера, от 6 години.
Монополът се настани в Закона за авторското право, който беше един много приличен закон, като комплимент на Георги Саракинов, в 2011 г., внесен от министър Вежди Рашидов при първото управление на ГЕРБ, но създаден в 2008 г. при министър Стефан Данаилов. Просто пасива остана за министър Вежди Рашидов. В 2014 г., понеже този монополен закон, доказано монополен, защото от 32 организации за колективно управление на права 26 не можаха да покрият въведените нови условия и загубиха своя статут на организации за колективно управление на права. Не са в публичния регистър на Министерство на културата и следователно нямат достъп тук, защото са никой. Те са просто една гражданска авторско-правна организация и всъщност неосъществявайки основния си предмет, тя не генерира средства, няма средства да се издържа, няма средства за експерти и няма какво да прави тук. Защото ние от културата не сме юристи, нали разбирате. На нас ни трябват експерти и то много сериозни, за да можем да дойдем и да ви кажем за какво става въпрос. 26 организации! Искам да обърнете внимание на следното. Законът за авторското право, влязъл в сила 1993 г., даде свобода на всички творци, така желаната, но разбира се натовари с отговорността, творбите, които творят, да бъдат за тяхна сметка, а обществото да плаща само за това, което ползва. И е съвършено справедливо. При това положение 1993 г. месец август влезе в сила закона, но до края на годината шоково 70% от творците излязоха на улицата като безработни и започнаха да се занимават с работата си на свободна практика. Много се алкохолизираха, много си отидоха преди време. Така или иначе законът се монополизира 2011 г., а 2014 г. беше написана поправката, която има за цел да закрие нашата организация, която е единствената останала конкурентна организация на съществуващите две: Музикаутор и Профон, които са разделили правата авторски и сродни в сектора „Музика”, а ние сме две в едно, ако мога така да се изразя.
Искам да обърна внимание върху следното. 70% от творците са на свободна практика. Те не тежат на бюджета. Но извинете, те осигуряват 70% от достъпа до култура и тъй като законът е за секторите литература, изкуство и наука, а хората от науката също имат права, независимо, че получават заплати, защото те работят и в извън работно време и те сътворяват това, което отпечатват. То като обем несъответства на средната заплата на БАН 800 лв. по никакъв начин.
При това положение обяснявам, че целият сектор „Наука” остана без нито една организация за колективно управление на авторски права. Сектор „Литература” също. А в сектора „Изкуство” – художници, дизайнери, фотографи, преводачи и т.н., също са без организация.
Какво пише в директивата. В директивата пише само три неща съществени, че всичко в управлението на правата решават авторите и тяхното общо събрание на тяхната организация. И на тях трябва да се осигури възможност за свободно преминаване от организация в организация, ако не са доволни от управлението. Кажете ми къде в България, след като има само 5 монополни организации и нашата нещастна, 6 години вече съдеща министерството, къде да отиде творецът, в коя организация.
Другата страна на въпроса. Този закон е създаден за защита на авторите и за да могат те да си получават плащанията, защото плащанията за права са и заплата, и възможността да си платят дължимите осигуровки и да отделят за ново творчество. Но при тази ситуация в България това естествено е абсолютно абсурдно и невъзможно и за това културата буксува.
Искам да попитам, обаче, следното. Не знам дали на някой от вас е ясно, но съществуващите 5 монополни организации в момента за 23 години съществуване на закона, са достигнали събираемост 10% от задълженията по закон търговски обекти, при доказано по цял свят, че ако събираемостта в авторските права 50%, секторите буксуват и са около нулата. Това, което е било преди 10 или 20 години горе-долу може да се съхрани. Когато секторите паднат под 50% те загиват. Ето за това става въпрос.
Моята молба към вас е следната. Комисията по културата и медиите на 43-то Народно събрание подобно на 42-то и на 41-то прави последния трети, как да кажа, решаващ удар за монополизиране на секторите „Литература”, и „Изкуство”, и „Наука” и за картелирането специално на сектор „Музикално-сценични изкуства”, което значи балет, опера, оперета, национални танци и всякаква друга музика с текст или без текст. Вие сте последната инстанция, която може да разбере за какво става въпрос. Не съм аз човека, който на вас може да дава съвет дали да бъде ЗИД на Закон за авторско право и сродните му права или да бъде нов закон. Неотстранимият порок в този текст, който ви се предлага, никакви съображения от сорта „санкции” не могат да влияят в случая, защото това може да се преработи в ЗИД за един или за два месеца. Едва ли санкцията в това време ще бъде наложена. Имаме опит от годините.
Този закон трябва да бъде спрян при всички положения и защото потребителите на музика трябва да имат избор на кого да плащат. Те няма в момента на кого да плащат.
Вие зададохте серия въпроси, но свързани с правата на отделния автор и размера на неговото заплащане. Ние в България събираме 10% от дължимите плащания. За какви размери говорим?! Тук става въпрос за крайна бедност в сектора и за липса на възможности за репродуцирането му, поради което от сектора изтекоха в чужбина всичките ни кадри, обаче, обучени от 27 професионални училища и три академии по изкуствата, които са на бюджетна издръжка.
Така че много ви моля спрете този закон в този вид.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
За това аз не случайно попитах, при една евентуална ликвидация на дружеството, какво се случва, защото мен ми е ясно какво ще се случи с автора и как той ще си вземе вземанията или по-скоро няма да успее да си ги вземе от едно такова дружество.
А сега аз просто искам да заявя гласуване заедно с г-н Чавдар Георгиев по т. 4 сме „за”, а по т. 5 „се въздържаме”.
По тази точка аз заявих, че ще подкрепя на първо четене този законопроект с доводите, които и Вие лично изразихте. Малко съм разколебан след дебата. И по-скоро и тук ще се въздържа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Има ли други изказвания.? Г-жа Митева да обясни съотношението ЗИД или цял закон.
Ива Митева:
Аз искам да започна от това, което каза г-н Кирилов във връзка със ситуацията, пред която сме изправени по отношение на възможността и вероятността да бъде отхвърлен този законопроект. Смятам, че, ако се стигне до тази крайна мярка, това ще създаде проблеми, тъй като правилникът ни е категоричен, че нов закон може да се внесе не по-рано от три месеца, но само при съществени промени в основните му положения. Тъй като тук се касае за транспониране и за въвеждане на изисквания на директива, аз се съмнявам, че такива съществени промени в основните положения могат да бъдат направени. Смятам, че това не е добро решение.
Обръщам внимание, че съгласно чл. 75, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание водещата комисия по законопроекта – Комисията по култура и медии, е трябвало преди да разгледа законопроекта по същество на първо гласуване, да направи оценка за съответствието му със Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане, като при несъответствие е трябвало да даде препоръки на вносителя да ги оправи евентуално. Такава оценка за съответствие на мен не ми е ясно да е направена от водещата комисия. Доколкото знам даже доклад за първо гласуване е депозиран. Тук поне можехме малко да излезем от тази ситуация, в която в момента се намираме.
За мен също има притеснение относно прилагането на Закона за нормативните актове. Наистина това изкуствено разделяне на два закона, поредното роене на закони, разнасяне на материята не смятам, че е добър подход.
Предвид на дебата, който се разви в момента в тази комисия, въпреки че тя е подпомагаща, смятам, че това може да бъде добра основа, върху която най-малко Министерският съвет да се замисли и да вземе своето решение, преди внасяне на законопроекта в пленарна зала за разглежда, евентуално той да бъде оттеглен, ако такова решение се вземе и да се внесе ЗИД на Закона за авторското право и сродните му права, ако така се прецени и всички парламентарни групи се обединят около това.
Доколкото разбрах от колегите от Министерството на културата и от д-р Саракинов законопроектът е факт. Той даже бил разработен първоначално като законопроект, така че това няма да отнеме доста време, особено, ако се прецени, да се внесе и през народни представители. Няма да навлезем прекалено много в сроковете на процедурата. Имаме достатъчно време, смятам. Народното събрание, както знаете, винаги е преработвало законите. И този път също би го направило и смятам, че ще се справим, каквито и да са сроковете за това.
Така и така сте подпомагаща комисия. Дори и да го отхвърлите днес, дори и да го подкрепите, решава пленарна зала. Така че по-скоро може би с вносителя трябва да се разговаря дали би го оттеглил.
Предс. Данаил Кирилов:
Вносителят, аз не съм сигурен в интерес на истината, че министър Рашидов си дава сметка, че, ако аз направя организация за колективно управление на авторските права по отношение на скулптурата и той не би възразил, аз ще му продавам неговите произведения.
Но, според мен, би трябвало да преоцени вносителят подхода в този случай.
Колеги, пристъпваме към гласуване. Който е „за” да подкрепим на първо гласуване законопроекта за колективното управление на авторското право и сродните му права, № 602-01-13, внесен от Министерски съвет на 25.03.2016 г., моля да гласува „за”. Три гласа „за”. Който е против, моля да гласува „против”. Четири гласа „против”. Който е въздържал се? Пет гласа „въздържал се”.
С три гласа „за”, четири гласа „против” и пет гласа „въздържал се” не се приема на първо четене от правна комисия законопроекта за колективното управление на авторското право и сродните му права.
Благодаря на Министерството на културата и на всички гости.
Колеги, пристъпваме към точка четвърта от дневния ред
Ще помоля г-жа Атанасова да води заседанието по т. 4.
Явор Нотев:
Г-жо Председател, моля да ми дадете възможност да заявя гласуване, тъй като ще трябва да тръгна поради друг ангажимент.
Гласувам „за” по т. 4 за законопроекта на г-н Лилков и моля да отчетете глас „за”.
По т. 5, т. 6 и т. 8 се въздържам по съображения, които изложих пред вас по повод на включването им в дневния ред.
По т. 7 – законопроекта за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления съм „за”.
Благодаря ви.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря г-н Нотев.
Колеги, преминаваме към точка четвърта - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 654-01-45, внесен от Вили Младенов Лилков и група народни представители на 30.03.2016 г.
Г-н Лилков, заповядайте да представите законопроекта.
Вили Лилков:
Благодаря, г-жо Атанасова.
Уважаеми колеги, внесеният законопроект се отнася до един проблем, който е, както е написано в самото заглавие на закона, многогодишен. Става въпрос за това, че независимо, че през годините е имало желание да се режи проблемът на гражданите с многогодишни жилищно спестовни влогове, към настоящия момент все още 55 хиляди души чакат решение на техния проблем, а именно изплащане на полагащите им се така наречени „лихвоточки”.
Гражданите, които имат права съгласно закона, а именно да им се изпратят по 8 ст. на лихвоточка, са 55 хиляди в България. Но в момента се изплаща на тези граждани, които са закупили жилища си през 2011 г. Тоест, изпаднали са в такава ситуация, че са теглили кредити, купили са си жилищата, заявили са своето право пред Националния жилищен компенсационен фонд, плащат лихвите по кредитите, но не могат да си получат вече пета година съответно полагащите им се средства.
Коя е причината? Причината е, че Министерството на финансите ежегодно отделя по 11 млн. лв. за компенсация на тези граждани. Тази сума е крайно недостатъчна и се получава така, че хора, които имат права в момента изпадат в неплатежоспособност по отношение на банките и са застрашени да загубят жилищата, които са закупили.
Затова първото предложение, което правим с колегите е да се увеличи рязко сумата, която ежегодно отделя Министерството на финансите за компенсиране на тези граждани и сме записали в законопроекта, че тя трябва да бъде минимум 20 млн. лв., т.е. поне двукратно увеличение, което означава, че в следващите 3-4 години ще може да се компенсират гражданите.
Второто, което предлагаме и което е важно, тези права, които имат дългогодишните спестители, да се наследяват, защото в момента колкото повече години минават, хората остаряват, не могат да си получат парите, имат права и в един момент, когато си отидат от този свят, за съжаление, всичко това пропада и всичките им усилия и парите им загиват.
Другото, което предлагаме, е и това е една идея, която е предлагана от сдружения на многогодишни спестители, тези лихвоточки да се превърнат в платежно средство, а именно с тях да могат да се плащат данъци и такси. Защото логиката е такава – държава дължи на тези граждани пари, но не им ги дава. Същевременно дълговете на гражданите в държавата да бъдат компенсирани по съответния начин на цената на една лихвоточка, както е определено по закон.
От друга страна, предлагаме да удължим срока, в който гражданите могат да заявяват своите права пред държавата. Защото на 30 ноември 2016 г. е крайният срок, след който гражданите няма да могат да заявяват своите права пред държавата, т.е. че са закупили жилище и те да бъдат компенсирани. Това означава, че ако спазим този срок тази година и го оставим 30 ноември, означава хиляди граждани да загубят тези права.
Предлагаме да отпадне и срока, в който е предвидено 2019 г. държавата изцяло да отхвърли от себе си този ангажимент за компенсация и предлагаме този срок да бъде неограничен. Тоест, както държавата оперирала с парите на гражданите, така рано или късно тя да се разплати с тях.
Това е най-общо. Смятаме, че това няма да навреди на бюджета сериозно, защото, от една страна, е предвидено в действащия закон ежегодно във Фонда за компенсиране да постъпват средства от продажба на незаконно придобито имущество, а такива средства не са постъпвали, т.е. държавата и по тази линия не е изпълнила своите ангажименти, а от друга, от 2008 г. цената на една лихвоточка не е променяна, независимо, че в закона е предвидено тя да зависи и от движението на цените на жилищата и от инфлацията, което означава, че държавата и тук не е изпълнила своя ангажимент към дългогодишните спестители.
Това е мотивировката. Благодаря ви, колеги.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Лилков. Откривам дебата. Желаещи за изказване? Г-н Хайтов.
Явор Хайтов.
Благодаря, г-жо Председател.
Ще подкрепя така внесения законопроект. Но аз си мисля, че колегите са подходили доста боязливо в добрия смисъл на думата. Струва ми се, че и малко по-категорично няма нищо нередно или нищо неправилно в това да поискаме и държавата да бъде малко по-щедра в смисъл да финансира въпросния Фонд, за да се реши наистина този въпрос, който е толкова дълги години и създава проблеми на тези 55 хиляди български граждани.
Ние трябва да сме наясно, че когато държавата е поемала ангажименти, макар и преди десетки години, е длъжна да си изпълни ангажимента до край и след разговор с вносителите, за да не внасям общ дисбаланс в целия дух на законопроекта си запазвам правото и да излезем извън обсега на последното изречение, което сте написали в мотивите, а именно, че държавата не се натоварва допълнително и не се ангажира финансово. За мен това не е правилно.
Още един път повтарям, ще подкрепя законопроекта. Завърших.
Предс. Десислава Атанасова:
Реплики към изказването на г-н Хайтов. Не виждам. Г-н Кирилов, заповядайте.
Данаил Кирилов:
Благодаря. Аз съвсем накратко искам да споделя няколко мисли във връзка със законопроекта.
Принципно подкрепям идеята и подхода този въпрос да бъде поставен на вниманието на законодателя и да се търси решение. Ние също обмисляхме начин, способ, вариант за решаване на казуса с така наречените „лихвоточки”. Нашата идея и концепция беше по-скоро в посока лихвоточките да добият статут на безналични ценни книжа така че да могат да бъдат в оборота така, както са другите компенсаторни инструменти, т.е. да могат да се качват и да се търгуват на борса свободно. Бяхме стигнали дори до опит да се направи анализ на финансовия ефект от това преобразуване. Защото иде реч всъщност да се преобразува, да се конвертира инструментът. Защото този инструмент действително стана уникален. Той за разлика от жилищно компенсаторните или общите компенсаторни записи лихвоточките останаха с особен режим и приемам, че този особен режим действително затруднява упражняването на правата на притежателите и включително ги оставя с убеждението за безнадеждност и безизходност от тази ситуация, т.е. че малко е вероятно да се стигне до такъв момент, в който те реално да получат еквивалента на този компенсаторен инструмент.
Ще опитаме, ако се подкрепи на първо четене, между първо и второ четене да направим такова предложение. Дано да има достатъчно време за това. Благодаря ви.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Кирилов. Реплики? Г-н Славов.
Петър Славов:
Съвсем кратка реплика.
Уважаеми г-н Председател, допадна ми това, което казахте. Ние също, пишейки законопроекта, мислехме и в тази посока, но това предполагаше някои по-радикални промени в действащия закон и може би затова не посмяхме да ги предприемем на този етап. Но си мисля, че между двете четения, ако получи подкрепа, можем да удължим срока на максималния допустим по правилник и да направим и това нещо. Това наистина би било един доста модерен съвременен начин тези платежни инструменти да станат търгуеми, стойността им да се повиши и въобще да намерим начин реално хората, които притежават такива лихвоточки, по най-бързия и възможен начин да получат едно справедливо обезщетение, което повече от 20 години очевидно е бавено и то абсолютно несправедливо.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Славов. Дуплика ще ползвате ли? Не. Други народни представители желаят ли изказване? Не виждам. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 654-01-45, внесен от Вили Младенов Лилков и група народни представители на 30.03.2016 г. Моля, който е „за”, да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Законопроектът е приет.
Вили Лилков:
Благодаря ви, колеги.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лилков. Колеги, пристъпваме към точка пета от дневния ред - Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27.05.2016 г.
Гост от Министерски съвет е г-н Георги Кръстев, секретар на Съвета по сигурност към Министерския съвет. Г-н Кръстев, заповядайте.

Георги Кръстев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа членове на Комисията по правни въпроси, аз ще се постарая да бъда максимално кратък.
Годишният доклад е внесен в Народното събрание от Министерския съвет на основание чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Годишният доклад се съставя от правителството от 1999 г. в изпълнение на Концепцията за национална сигурност и представлява преглед на състоянието на сигурността, на политиките, които са извършени, на изводите и основните насоки за политиката на правителството в сферата на националната сигурност.
Бих искал да отбележа, че в общи линии представеният ви доклад е в съответствие със Стратегията за националната сигурност и следва подхода, заложен още в 1999 г. В доклада е направен преглед на състоянието на националната сигурност във всички аспекти на обществения, държавния, икономическия живот. Представени са политиките, провеждани от съответните органи на изпълнителната власт и в третия раздел са дадени основните изводи за състоянието на националната сигурност на Република България и насоките за развитие.
Докладът е подготвен в изпълнение на заповед на Министър-председателя от работна група. Преминал е няколкократни съгласувания в работен режим. Разгледан е от Съвета по сигурността и от Министерския съвет в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация.
Бих казал, че сме се постарали докладът да бъде максимално стегнат, а в същото време информативен, критичен за състоянието и политиките и оптимален за изводите и насоките за развитие. Старали сме се да се придържаме към обосновани констатации, изводи и прогнози. Фактът, че беше разгледан на 25 май на заседание на Министерски съвет, всъщност даде възможност всички данни, които са посочени в доклада, да бъдат максимално точни, а не прогнозни, както беше в предишните варианти.
От гледна точка на тази комисия бих искал да отбележа вниманието, което е обърнато на проблемите за противодействието на корупцията, за състоянието на вътрешния ред, съответно дейностите на министерствата и ведомствата по правосъдие, по вътрешен ред, по противодействието на корупция и съответните изводи и насоки за развитие са направени в третия раздел. Бих казал, че повечето текстове може би изглеждат схематично, но този доклад има за цел да представи обобщена и концентрирана информация доколкото министерствата и ведомствата по Закона за администрацията са длъжни да представят свои доклади за своята дейност . В този смисъл той не претендира да е изчерпателен за реализирането на всичките политики, а има за цел да представи общата картина.
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Кръстев, секретар на Съвета по сигурността към Министерски съвет. Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища, изказвания. Г-н Хайтов.
Явор Хайтов:
Вие цитирахте правното основание, на което е внесен въпросния Годишен доклад за състоянието на националната сигурност. Но тъй като законът не е пред мен, Ви моля да ми напомните има ли срок в този закон, в който Министерският съвет е задължен да внесе този доклада за състоянието на националната сигурност.
Георги Кръстев:
В закона срок няма. Срокът е поставен в Стратегията за национална сигурност. Съвсем накратко уточнение ще направя по повод процедурите и етапите, които мина. Ние сме напълно наясно, че Годишният доклад аз състоянието на националната сигурност трябва да бъде представен във време, в което би могъл да бъде разгледат, за да бъдат дадени насоки за следващия период. Практически докладът беше готов няколко седмици преди окончателното му разглеждане, но трябва да отбележа, че екипът, който го подготвяше, и в работната група и по министерства се оказа ангажиран за реагиране на редица кризисни процеси – и по бежанци, миграция, терористичните атаки и това в известна степен отложи гледането на проекта на доклад в Съвета по сигурността и след това на Министерски съвет. Но пак казвам, мисля, че резултатът от това е положителен, защото всички данни са окончателни, а не са прогнозни, както беше преди. Мога да уверя, че работата по следващия доклад е практически започнала, за да компенсираме всички тези неща.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Кръстев. Г-н Хайтов за отношение, ако желае.
Явор Хайтов:
По същество Съветът по сигурност към Министерски съвет е извършил една доста сериозна по обем и количество работа и тя се съдържа в този доклад, който е от 108 стр. За това аз мога да поздравя Секретаря на Съвета по сигурност.
Но в критичен дух и за да бъда обоснован се чудя откъде да започна и дали да не започна от предизборната програма на голямата управляваща партия ГЕРБ. Защото в края на 2014 г. ние приехме пакет от закони, които касаят сигурността като цяло и това е Законът за НСО, Законът за Националната разузнавателна служба, промени в Закона за ДАНС, промени в устройствения Закон аз МВР и за първи път регламентирахме със закон функционирането на Съвета по сигурност към Министерски съвет. Но явно е, че след като не сме поставили срок, в който Съветът трябва да внесе своя доклад, или по-скоро Министерският съвет, практически това за мен е една законова непълнота. Защо го казвам? Защото в средата на годината да внасяш практически отчет за изминалата година, не искам да употребявам гръмки фрази, но е някак си некоректно. Най-малкото ние можем ад направим констатации и да дадем препоръки, бележки, включително и законодателни инициативи, които да подобрят функционирането на цялостната система за сигурност в страната.
Така че аз ще гласувам въздържал се именно поради този мотив. Според мен, в средата на годината да внасяш такъв документ, с който отчиташ изминалата година, е неправилно, погрешно.
Дори г-н Председател, в рамките на добрия колегиален тон ще ви отнема част от скъпоценното време, за да коментираме дали в закона, който урежда функционирането на Съвета по сигурност не трябва ли да се постави срок, в който се внася този годишен отчет.
Иначе по същество той е честен. Признава се, че борбата с наркотрафика и разпространението на наркотици е значително по-слаба през изминалата 2015 г. в сравнение с 2014 г. В същата посока е и най-големият бич, който мори българските граждани, а именно битовата престъпност. В това отношение 2015 г. е ни повече ни по-малко слаба по отношение на функционирането на службите, които са призвани да защитават обществения ред, особено в малките населени места. Аз имам диаграми и справки, които са подробни, но не е тук и сега мястото да ги коментираме. Заявих как ще гласувам, като още един път казвам, то не е като упрек към Секретаря на Съвета, а го приемам по-скоро като наше недоглеждане, защото давайки мнения или становища, като народни представители, ние имаме право и сме задължени да ви накараме да работите така, че наистина българските граждани да се чувстват по-сигурни и по-стабилни. А това, че сте признали тези неща, за които говорих преди малко, говори наистина за едно сериозно и отговорно отношение. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов, за Вашия изчерпателен анализ. Колеги, имате ли реплики към изказването на г-н Хайтов? Няма. Други изказвания? Няма.
Явор Хайтов:
Може ли една редакционна поправка в проекта за решение.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте за редакционна поправка, г-н Хайтов.



Явор Хайтов:
Предлагам, в проекта на решение, което всъщност ние ще гласуваме, след думата „приема” да бъде посочено „за сведение” – Приема за сведение Годишния доклад и т.н.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре, ще подложа на гласуване първо редакционното предложение на г-н Хайтов. Който е „за” да добавим „за сведение”, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Който е против? Няма против. Който е въздържал се? Осем „въздържали се”. Не се приема редакционната поправка на г-н Хайтов.
Пристъпваме към проекта за решение:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от конституцията на република България реши:
Приема Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г.”
Който е „за”, моля да гласува. Десет гласа „за”. Който е против? Нула „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Приема се Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г.
Благодаря на г-н Кръстев.
Пристъпваме към шеста точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад”, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз и на Сертификата за принос на донорите, част от Приложение II от Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад”, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз, № 602-02-21, внесен от Министерски съвет на 30.05.2016 г.
Гости от Министерството на външните работи са: г-жа Мария Павлова, директор на дирекция „ООН и сътрудничество за развитие”, г-жа Етелка Чернакова, държавен експерт в дирекция „ООН и сътрудничество за развитие” и г-жа Натали Павлова, младши експерт в дирекция „Международно право и право на Европейския съюз”.
Явор Хайтов:
Г-н Председател, може ли да заявя гласуване? (Заповядайте.)
По т 8, внесена от г-н Байрактаров, моля да зачетете моя глас „за”.

Предс. Данаил Кирилов:
А по т. 7? Не участвате.
Колеги от Министерството на външните работи заповядайте за кратко представяне на законопроекта.
Мария Павлова:
Благодаря, г-н Председател.
От името на външно министерство ще представя накратко законопроекта за ратифициране на Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза или „Фонд Мадад”.
Този доверителен фонд за справяне с кризата в Сирия е създаден въз основа на решения, приети от Съвета по правосъдие и вътрешни работи на Европейския съюз на 21 септември 2013 г., съгласно които е необходимо да се търси по-тясна ангажираност и координиране на усилията на съответните международни донори и партньори, за да се осигури законосъобразно управление на миграционните потоци.
Главната цел на този доверителен фонд е да осигури съгласуван и засилен отговор на сирийската, а също така и иракската кризи, както и масовото преселване, произтичащо от тях в много държави. Следвайки тази цел, доверителният фонд е насочен основно към три целеви групи: бежанци, вътрешно разселени лица и завърнали се. Предвижда се фондът да предоставя помощ на общностите и администрациите, в които тези групи се намират по отношение на устойчивостта и ранното възстановяване. По този начин доверителният фонд се фокусира върху текущите приоритетни нужди и може да бъде използван за нуждите от възстановяване и изграждане на държавни структури при бъдещ сценарий след приключването на конфликта.
Освен това ,доверителният фонд може да подпомага държавните органи на Западните Балкани и това става с промяната на чл. 2, който вече визира едно по-широко приложно поле за изпълнение на Споразумението по фонда, като съгласно тази промяна в чр. 2, което малко забави и ратификацията на този инструмент, Западните Балкани също попадат в обсега на Доверителния фонд.
Географският обхват на Доверителния фонд, съвсем накратко, ще бъде на първо място съседните на Сирия държави – Ливан, Йордания, Турция, Ирак, Египет, но също така и всяка друга държава в по-широкия регион, засегнати от сирийската криза, както казах, в това число и Западните Балкани.
Предоставяната от Фонда помощ следва да осигури по-ефективно подпомагане на бежанците, а също така да съдейства за засилване на сътрудничеството с международните партньори в борбата с организираната престъпност, отговорна за контрабандата и трафика на мигранти; да осигури по-надежден контрол и управление на границите, както и да гарантира връщането на онези лица, които нямат право на статут на бежанци, съгласно международното право.
Що се отнася до отношението на България към Доверителния фонд, то беше демонстрирано по време на Конференцията на високо равнище в Люксембург на 8 октомври 2015 г., където България обяви готовност да направи принос от 100 000 евро към „Фонд Мадад”, като потвърждение на активната ни позиция за намиране на ефективни решения на бежанския проблем в Европа и като акт на солидарност с най-силно засегнатите държави. Тази позиция беше потвърдена по време на участието на Министър-председателя Бойко Борисов на Конференцията за Сирия в Лондон – хуманитарната конференция за Сирия в Лондон, а също така напоследък този ангажимент беше потвърден от Министър-председателя и на Световния хуманитарен форум, който се проведе в Истанбул- Турция на 23 и 24 май тази година.
Що се отнася до финансовото измерение на участието на Европейската комисия и държавите-членки на Европейския съюз, веднага искам да кажа, че основното финансиране на Фонда ще дойде от европейския бюджет и това финансиране към настоящия момент е в размер на приблизително 639 млн. евро, като източник на финансиране на вноската на България от 100 000 евро ще бъде от предвидените бюджетни средства за помощ за развитие и хуманитарна помощ в бюджета на външно министерство. Тоест, в резултат на предоставянето на тази вноска няма да има някакви директни импликации върху централния бюджет на Република България. Вноската на България може да се каже, че е съизмерима с вноските на страни, като Латвия, Литва, Малта и Португалия. И ако народните представители проявяват интерес, мога да спомена и някои от големите донори към този Фонд от членките на Европейския съюз. Това е Австрия с 11 млн. евро, Дания с 10 млн. евро, Германия - 5 млн. евро, Италия - 8 млн. евро, Холандия - 5 млн. евро и Полша -3 млн. евро. Това са най-значимите средства, предоставени на Фонда.
По силата на чл. 3 от Споразумението всяка вноска от донор се осъществява с подписването на сертификат за принос по образец, като съгласно същия чл. 3.2.3. (b) от Споразумението с изпращането на подписан сертификат за принос до управителя на Фонда, донорът се съгласува да бъде обвързан с разпоредбите на Споразумението.
Република България ще се присъедини към Споразумението с изпращането на подписан Сертификат, който заедно с останалите подписани и депозирани от други донори сертификати ще стане част от Приложение II. По силата на чл. 3 от Сертификата с подписването му всеки донор потвърждава, че ще бъде обвързан във всяко отношение от неговите условия и последващи негови изменения.
Благодаря ви. Ако има въпроси, готови сме да отговаряме.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Павлова. Колеги, имате думата. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Благодаря, г-н Председател.
Имам само един въпрос, който ме интересува. Разбира се, че трябва да се включим, разбира се, че трябва да дадем, още повече приносът ни е бих казал символичен. Защо този фонд не е със самия Европейски съюз, а е с Италия. Те са склонни да го направят, имат опита, възможностите и т.н. или Европейският съюз няма право да направи такъв фонд, затова трябва да се сключи с тях. Защо с Италия. Повече бих се радва, ако е Гърция или нещо от Балканите и нещо много по-близко до конфликта и до нас. Не възразявам да бъде в Италия, но защо е Италия. Това е единственият ми въпрос.
Ще подкрепим законопроекта.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Заповядайте, колеги, както прецените да разпределите отговора.
Мария Павлова:
Благодаря за въпроса, г-н Димитров.
Всъщност Секретариатът на Фонда се намира в Брюксел. Италия е първата страна, която е подписала Споразумението с Европейската комисия и по тази причина всички последващи държави, които се присъединяват, се присъединяват към Споразумението на Италия. Тя е първата страна, която се е ангажирала. Това е обяснението.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други въпроси, изказвания? Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за” да подкрепим Законопроекта за ратифициране на Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад”, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз и на Сертификата за принос на донорите, част от Приложение II от Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад”, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз, № 602-02-21, внесен от Министерски съвет на 30.05.2016 г., моля да гласува „за”. Единадесет „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се законопроектът за ратификация на доверителен фонд „Фонд Мадад”.
Благодаря на колегите от Министерството на външните работи.
Колеги, пристъпваме към седма точка от дневния ред - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, № 502-01-98, внесен от Министерски съвет на 14.12.2015 г.
Гости от Министерството на правосъдието са г-жа Вергиния Мичева, заместник-министър на правосъдието, г-н Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” и г-н Георги Спасов, старши експерт в дирекция „Взаимодействие със съдебната власт”.
Доклад относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, № 502-01-98, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2015 г., приет на първо гласуване на 2 март 2016 г.
Наименование „Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления”.
Колеги, имате думата за изказвания по наименованието на закона. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Моля, който е „за” да подкрепим наименованието, да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се наименованието.
Колеги, всеки момент ще получите доклада с отразените от работната група редакционни предложения. Вече сме готови. Получихте доклада с редакционните поправки.
§ 1. Имаме текст на вносител. Нямаме предложение за редакция. Работната група подкрепя текста на вносителя. Има ли изказвания по § 1. Няма изказвания. Моля, който е „за” да подкрепим текста на вносител, да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против и въздържали се няма. Приема се текстът на вносител за § 1.
§ 2. Имаме текст на вносител.
Имаме и предложение за редакция.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, може ли едно процедурно предложение? (Заповядайте.)
Уважаеми г-н Председателю, тъй като между първо и второ четене няма постъпили предложения за изменения на законопроекта, който в момента гледаме. Има предложения за редакции, очевидно от работна група и те са редакционни и виждам, че работната група предлага по принцип да се приеме текстът на вносителя, докладът ни е раздаден, аз предлагам като гласуваме, да не се четат предложенията за редакция, още повече някои от тях преповтарят изцяло текста на вносителя. Да минем направо параграф по параграф, а ако някой от колегите има въпрос, то тогава да се коментира. Текстът е пред нас.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Имате ли възражения по процедурното предложение на г-н Лазаров? Няма. Подкрепя се с консенсус. Вече разполагате и с предложенията за редакциите на текста от работната група.
По § 2 има редакционни предложения.
Имате думата за изказвания, мнения и становища. Няма изказвания. Закривам дебата.
Който е съгласен да приемем текста на вносителя заедно с направените редакционни предложения на § 2, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против и въздържали се няма. Приема се текстът на вносител за § 2 заедно с редакционните предложения.
§ 3. Имаме текст на вносител. Имаме и редакционно предложение от работната група. Имате думата за изказвания, мнения и становища. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да приемем § 3 на вносител заедно с редакционните предложения, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към § 4. Имаме текст на вносител. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за” да приемем § 4 на вносител, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
§ 5. Имаме текст на вносител заедно с редакционни предложения от работната група. Имате думата за мнения, становища, изказвания. Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да приемем текста на вносител за § 5 заедно с редакционните предложения, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на вносителя за § 5 заедно с редакционните предложения на работната група.
Пристъпваме към § 6. Текст на вносител заедно с предложения за редакция от работната група. Имате думата за мнения, становища, изказвания. Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за” да приемем § 6 на вносител заедно с редакция, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към § 7. Имаме текст на вносител. „Чл. 10 се отменя.” Работната група подкрепя текста на вносителя. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за” § 7. Нула против. Нула въздържали се. Приема се.
Пристъпваме към § 8. Текст на вносител заедно с предложение на работната група – редакционно. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е съгласен да приемем § 8 на вносител заедно с предложената от работната група редакция, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Нула против. Нула въздържали се. Приема се § 8 на вносител заедно с редакция.
§ 9. Текст на вносител заедно с предложение на работната група за редакция. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за” да приемем § 9 на вносител с редакционните предложения на работната група, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Предложение на работната група да се създаде нов § 10 с текста, който виждате по отношение на чл. 13.
Има ли изказвания по предложението да се създаде нов § 10 за изменение на чл. 13. Няма изказвания. Закривам дебата.
Който е „за” да се създаде нов § 10, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към § 10 на вносител по доклада.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 10, който става § 11.
Пристъпваме към § 11 от доклада. Имаме текст на вносител и предложение на работната група за редакция на § 11, който става § 12. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е съгласен да приемем § 11 с редакционните предложения на работната група, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 11, който става § 12.
Пристъпваме към § 12. Текст на вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13.
Имате думата за изказвания по § 12 на вносител. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за” § 12 текст на вносител заедно с редакция на работната група, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 12, който става § 13.
Има предложение от работната група да с създаде нов § 14.
Имате думата по предложението на работната група за създаване на нов § 14. Няма изказвания. Закривам дебата. Който е съгласен да се създаде нов § 14, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се създаването на нов § 13.
§ 13 по вносител. Няма редакционни предложения.
§ 14 по вносител. Само текст на вносител без редакционни предложения.
Имате думата по § 13 и § 14, които съответно стават § 15 и § 16. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за” текст на вносител за § 13 и § 14, моля да гласува. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се § 13 и § 14, които стават съответно § 15 и § 16.
§ 15. Имаме текст на вносител и редакция на работната група. Имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения. Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за” да приемем § 15 текст на вносител заедно с редакцията ,предложена от работната група, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
§ 16 по вносител. Имате думата за изказване. Няма изказвания. Закривам дебата. Който е „за” да подкрепим текст на вносител за § 16, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
§ 17. Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 17 да бъде отхвърлен. Имате думата, колеги, за предложението на работната група да се отхвърли § 17. Няма изказвания. Подлагам на гласуване предложението на работната група за отхвърляне на § 17. Който е „за” отхвърляне, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. § 17 е отхвърлен.
§ 18. Текст на вносител. Няма редакционни предложения. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. § 18 по вносител се приема.
Пристъпваме към § 19. Текст на вносител. Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 19 да бъде отхвърлен.
Имате думата по предложението на работната група за отхвърляне. Няма изказвания. Закривам дебата. Който е съгласен да отхвърлим § 19, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Отхвърлен е § 19.
Пристъпваме към § 20. Текст на вносител заедно с предложение за редакция от работната група. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е съгласен да подкрепим текста на вносителя за § 20 заедно с предложената редакция, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Наименование на подразделение „Преходни и заключителни разпоредби.” Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се наименованието на подразделението на закона.
Пристъпваме към § 21. Имаме текст на вносител заедно с предложение за редакция от работната група. Имате думата за изказвания, мнения и становища. Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване текста на вносител на § 21 заедно с предложената от работната група редакция. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към § 22. Имаме текст на вносител заедно с предложение за редакция от работната група. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 22 текст на вносител заедно с редакцията на работната група.
§ 23. Работната група не подкрепя текста на вносителя.
Работната група предлага следната редакция на § 23.
Колеги, имате думата по предложението на работната група за нов текст на § 23. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за” да не се подкрепи текста на вносителя за § 23, а да се подкрепи текстът на работната група, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Нула „против”. Нула „въздържали се”. Приема се текстът, предложен от работната група за § 23.
§ 24. Имаме текст на вносител.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на § 24.
„§ 24. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 21 и § 23, които влизат в сила от деня на обнародването.”
Имате думата за изказвания, мнения и становища. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на работната група за § 24. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 24.
С това приехме на второ четене Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления.
Благодаря на колегите от Министерството на правосъдието.
Колеги, пристъпваме към т. 8 от дневния ред.

По осма точка - Обсъждане на искане за становище от Комисията по бюджет и финанси на внесеното от н.п. Димитър Байрактаров и група народни представители, предложение за изменение и допълнение на законопроекта за кредитите за недвижими имоти на потребителите, № 602-01-6, приет на първо гласуване на 24.03.2016 г.
Гост по тази точка е вносителят на предложението и колега народният представител Димитър Байрактаров. Г-н Байрактаров, предполагам, че колегите са ви запознали с обсъжданията на предходните две заседания. Имате думата.
Димитър Байрактаров:
Благодаря, г-н Председател.
Аз искам в началото на благодаря специално на Председателя на комисията г-н Данаил Кирилов и на всички членове на комисията за разбирането и за отлагането поради нашето отсъствие с колегата Христиан Митев.
И веднага по същество, тъй като виждам, че всички са доста изморени от натоварения ден. Според мен, Комисията по правни въпроси е поставена в една неловка ситуация, това е мое лично мнение, но мисля, че е коректно все пак, колеги, да ви информирам, че срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене беше удължен по искане на г-жа Менда Стоянова, като в разговор с нея бяхме постигнали едно единогласие да се свика работна група по този закон, тъй като той наистина е изключително важен. Не знам какви са причините да не се свика такава работна група. Мисля, че г-жа Менда Стоянова беше ангажирана със задгранично пътуване, доколкото съм водил разговори с нея, но, ако приемате мое предложение, мисля, че правната комисия би следвало да излезе със становище да се свика такава работна група, което според мен ще е най-правилното. Друг е въпросът, че според мен, именно правната комисия трябваше да е водещата комисия по този закон. Не знам каква е причината да не е.
Оттам нататък се изпада в едно неловко състояние. Всъщност с какво становище ще излезе правната комисия въобще като принцип? Тя е постоянно действащ орган на Народното събрание. Аз съм готов, ако настоявате, да ви запозная с всички предложения по закона. Те са 14 страници. Доста са. Ако вие прецените, аз съм готов, но мисля, че е правилно да се свика работна група по този закон и тези предложения, и това, според мен, ще е най-коректното.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Байрактаров. Колеги, имате думата за изказвания и становища. Ние досега сме се изказвали по този въпрос. Но сега имаме и позицията на вносителя на предложението г-н Байрактаров. Г-н Митев.

Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Аз ще се изкажа в подкрепа на предложението на колегата Байрактаров. Смятам, че е по-удачна форма да имаме работна група към Комисията по бюджет и финанси, която е водеща. Защо е било такова разпределението, сигурно е имало някакво съображение. Действително беше по-добре да си го гледаме ние като водеща комисия този законопроект. Но така или иначе Комисията по бюджет и финанси е определена от Председателя и тя ще е водещата.
Доколкото знам от г-жа Стоянова, тя никога не се е противопоставяла на това да има работна група, а точно обратното. И смятам, че по-добрият начин за работа би било не ние да изразяваме становище, а на практика всеки член на правна комисия, който има интерес, отношение към тези въпроси, да участва в тази работна група - да има възможност да участва, отколкото сега да тръгнем и да се опитваме да даваме становище текст по текст. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Други изказвания? Няма.
Колеги, има предложение да отправим предложение към Председателя на Комисията по бюджет и финанси да формира широка работна група с покана и евентуално участие на колеги от Комисията по правни въпроси.
Който е съгласен да подкрепим това предложение, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Против? Нула против. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Моля колегите да подготвят писмо до Комисията по бюджет и финанси, с което да уведомим, че сме обсъждали на три заседания на комисията този въпрос. Надделяло е мнението на третото заседание да предложим формирането на работна група, в която биха могли да вземат участие и членове на Комисията по правни въпроси, ако бъдат поканени.
Благодаря ви колеги. Закривам заседанието.

Председател: Данаил Кирилов



















.