Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 73

Днес, 22.06.2016 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерство на правосъдието – Екатерина Захариева, министър, Красимира Филипова и Петя Тянкова, заместник-министри, Благовест Пунев, съветник на министъра на правосъдието, Любомир Талев, директор на дирекция „Съвет по законодателство”; от Прокуратурата на Република България – Сотир Цацаров, главен прокурор, от Върховен касационен съд – Лозан Панов, председател; от Върховния административен съд – Георги Колев, председател; от Висшия съдебен съвет – Димитър Узунов, представляващ ВСС; Михаил Кожарев, Юлиана Колева; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Теодора Точкова, главен инспектор, Лидия Стоянова, инспектор; от Висшия адвокатски съвет – Ралица Негенцова, председател, Йордан Йорданов, заместник председател, Юрий Бошнаков, заместник-председател; от Българска съдийска асоциация – Богдана Желязка, председател, Красимира Костова, съдия в Апелативен специализиран наказателен съд; от Съвета на нотариусите на Нотариалната камара – Димитър Танев, председател, Адела Кац -Бояджиева, заместник председател; от Асоциация на индустриалния капитал в България – Васил Велев, председател на Управителния съвет и Ивелин Желязков, директор на дирекция „Тристранно сътрудничество; от Асоциация на специализираните счетоводни предприятия – Катя Крънчева, председател на Управителния съвет; от Национално сдружение „Недвижими имоти” – Ирена Перфанов, председател на Управителния съвет, Анастасия Велева, мениджър политики и бизнес развитие; от Асоциация на колекторските агенции в България – Атанас Каракашев; от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България – Радка Йосифова, ръководител направление „Право” и главен юрисконсулт; от Института на дипломираните експерт счетоводители в България – Бойко Костов, председател, Велин Филипов, заместник председател; от Национален съюз на юрисконсултите – Мария Ангелова, Кристина Димитрова; от Асоциацията на банките в България – Елеонора Христофорова, юрисконсулт; от Българска стопанска камара – Наталия Събева, главен юрисконсулт; от Сдружение „Движение експерти на гражданското общество”- Младен Димитров; от Сдружение „Камара на вещите лица в България” – Гурко Лозанов, и адвокат Иван Чолаков, председател на Адвокатска колегия Благоевград.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми народни представители,
Г-жо Министър, г-н Главен прокурор, г-н Представляващ Висшия съдебен съвет, г-н Председател на Върховния административен съд, г-н Председател на Върховния касационен съд, г-жа Главен инспектор, г-жо Председател на Висшия адвокатски съвет и господа Заместник- председатели на Висшия адвокатски съвет, членове на Висшия съдебен съвет, уважаеми гости, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
От четвъртък, миналата седмица, сме обявили предложението за дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-34, внесен от Министерски съвет на 17.06.2016 г.
2. Обсъждане на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2014 г., № 611-00-1, внесен от Висшия съдебен съвет на 27.05.2016 г. и на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2015 г., № 630-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 07.06.2016 г.
3. Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2014 г., № 611-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 27.05.2016 г. и на Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2015 г., ведно със становището на Комисията по правни въпроси към ВСС, приети с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 23 от 02 юни 2016 г., № 630-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 07.06.2016 г.
4. Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2014 г., № 511-00-7, внесен от Висшия съдебен съвет на 05.08.2015 г. и на Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2015 г., № 611-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 13.06.2016 г.
5. Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата на Република България и на разследващите органи през 2014 г., ведно със становището на Комисията по правни въпроси към ВСС, приети с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 27 от 21 май 2015 г., № 511-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 27.05.2015 г. и на Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата на Република България и на разследващите органи през 2015 г., ведно със становището на Комисията по правни въпроси към ВСС, приети с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 23 от 02 юни 2016 г., № 630-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 07.06.2016 г.
6. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 554-01-14, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 23.01.2015 г.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания.
Преди да пристъпим към гласуването на дневния ред ви докладвам, както в предходните два пъти, желанието на Омбудсмана на Република България - г-жа Мая Манолова, да направи кратко изявление пред правна комисия във връзка с работата на Омбудсмана. По повод нейното желание да направи обръщение към членовете на правна комисия съм поканил г-жа Манолова около 16:00 часа да направи това свое изявление – покана за законодателна инициатива към членовете на правна комисия.
Който е съгласен да приемем дневния ред, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се дневният ред.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-34, внесен от Министерски съвет на 17.06.2016 г.
Гости от Министерство на правосъдието са: г-жа Екатерина Захариева, министър, г-жа Красимира Филипова, заместник-министър, Петя Тянкова, заместник-министър, г-н Благовест Пунев, съветник на министъра на правосъдието, г-н Любомир Талев, директор на дирекция „Съвет по законодателство”; от Прокуратурата на Република България -г-н Сотир Цацаров, главен прокурор; от Върховен касационен съд – г-н Лозан Панов, председател; от Върховния административен съд – г-н Георги Колев, председател; от Висшия съдебен съвет – г-н Димитър Узунов, представляващ ВСС, г-н Михаил Кожарев и г-жа Юлиана Колева, членове на ВСС, виждам и други колеги, членове на Висшия съдебен съвет; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – г-жа Теодора Точкова, главен инспектор, г-жа Лидия Стоянова, инспектор; от Висшия адвокатски съвет – г-жа Ралица Негенцова, председател, г-н Йордан Йорданов, заместник председател, г-н Юрий Бошнаков, заместник-председател; от Българска съдийска асоциация – г-жа Богдана Желязка, председател и г-жа Красимира Костова, съдия в Апелативен специализиран наказателен съд.
Уважаема г-жо Министър имате думата като вносител. Заповядайте.
Екатерина Захариева:
Благодаря г-н Председател.
Уважаеми дами и господа, г-н Кирилов вече ви представи, аз няма да изброявам всички. Имате на вашето внимание законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който е придружен от подробни мотиви и който имах възможност да представя на всички парламентарни групи накратко преди внасянето му в Народното събрание. Сега, за да не губя време, предвид изключително дългия ви и много сериозен дневен ред за днес, ще бъда наистина много кратка, защото голяма част от вас, като членове на правна комисия, участващи в представянето, а и част от парламентарните групи участваха и в самия Съвет за съдебна реформа сте много добре запознати със законопроекта.
Законопроектът е изготвен с участието на всички заинтересовани страни и е преминал през четири заседания на Съвета за съдебна реформа, на които заседания са обсъдени подробно не текст по текст, защото е над 200 параграфа законопроекта, но пък принципните положения и там, където е имало спорни въпроси или такива, които са подлежали на дебат, са подложени на сериозно обсъждане и на гласуване. В резултат на поредната съгласувателна процедура част от текстовете, които не бяха прецизирани, са прецизирани и са отразени.
Накратко законопроектът основно е в изпълнение на Стратегията за съдебна реформа, приета през миналата година от Народното събрание, дълго време е обсъждан и има следните цели:
На първо място, реформа в съда с цел засилване на самоуправлението на съдилищата и новите функции на общите събрания. Няма да влизам в подробности, но считам, че е постигнат баланс между носене на отговорност и фактът, че председателите на съдилища носят отговорност – и финансова, и проверки, и преминават през тежки конкурсни процедури, а и структурата на съда като цяло в цяла Европа за това, че общите събрания следва да взимат участие във важните за съдебната система и за самия съд решения.
Втората, много важна част, са реформите в прокуратурата. Считаме, че с предложения законопроект се постигат няколко цели. На първо място, в съответствие с конституционния текст, а именно, че прокуратурата е единна, но не е централизирана. Ясно носене на отговорност от всеки един от прокурорите и съответния административен ръководител. За първи път се разписват текстове, свързани с ясно определение в допълнителни разпоредби в какво се състои контролната и ревизионната функция на административния ръководител и на главния прокурор. Разписват се много подробно указанията и това как могат да се дават указания от по-горе стоящ, а не всеки, както е в момента в текста, а по-горе стоящият прокурор на съответната прокуратура. Също така се въвежда преклузивен срок за извършването на проверките и правомощията на прокуратурата, свързани с разкриване на престъпления в защита на обществения интерес и съответно контролната дейност. В чл. 145 е въведен два плюс един месеца възможност за извършване и приключване на съответната проверка.
Въведено е също така изцяло нов подход в атестирането и в извършването на оценка на работата на магистратите. Сега имаме задължително периодично атестиране на 5 години с помощни комисии, които са от действащи магистрати и абсолютно всеки един от работната група беше на мнение, че атестирането се извършва формално и това не води до реална оценка и съответно стимул за магистратите и за разработване на план така че те да подобрят своята работа и необходимостта евентуално от допълнително обучение. Защото правото е професия, която се учи цял живот и трябва постоянно да подобряваме нашите знания и умения.
Създадена е възможност за периодичност на атестирането и периодичността ще приключи тогава, когато магистратът е получил две поредни, подчертавам, добри или много добри оценки. По негово желание, тогава когато по собствени причини той желае да бъде атестиран, независимо че няма нужда от периодичност на атестирането и тогава, когато ще участва в конкурс за повишаване или преместване и не е извършена атестация през последните три години - предходните три години. Също така и по искане на Инспектората или по предложение на административния ръководител тогава, когато трайно се забелязва влошаване на неговата работа.
Също така са въведени и много по-ясно разписани текстове какво точно се оценява. Атестирането ще се извършва от централна атестационна комисия за съдилищата, която ще се състои от членове на Висшия съдебен съвет и от действащи магистрати, които се избират от Пленума на двете върховни съдилища. Същото е и за прокурорската колегия, като там предвид спецификата на Върховна касационна прокуратура и фактът, че наблюдението върху окръжните и районните прокурори се осъществява де факто на апелативно ниво, ще има и апелативни атестационни комисии, които, пак подчертавам, ще бъдат от действащи магистрати, които ще са постоянни, няма да са ad-hoc, и ще се избират от събранията на прокурорите и следователите на окръжно и апелативно ниво и те ще избират, ще извършват атестирането на районните и окръжните прокурори.
Също така са разписани и нови правила за кариерното развитие на магистратите, а именно в конкурсите и съответно входящите конкурси и конкурсите за кариерно развитие. Ограничени са външните конкурси до 10% и то само на окръжно и на районно ниво, а в същото време се разписват новите процедури по начина на кариерно развитие. Ще се оценява основно работата, а няма да има това, което се случва в момента – препитване на действащите магистрати по конспекти от комисии, избрани чрез жребий, а по-скоро ще бъдат комисии, които са съставени от действащи магистрати, които се ползват с доверие сред своите колеги и с високи професионални качества.
Също така ще се извършва основно оценяването на база предходна работа и оценките, които ще бъдат получени при атестирането.
В дисциплинарните производства многократно сме търпели критики за това, че има смесване на органите, които участват като дисциплинарни съвети, които могат да предлагат и могат да участват в дисциплинарния състав и в същото време да взимат и решение за налагане или неналагане на дисциплинарно наказание. Там също има сериозни промени.
Главата за съдебните заседатели е изключително важна. Многократно сме търпели критики за това, че не на законово ниво е уредена тяхната работа, тяхното възнаграждение и начина на избиране, и изобщо техния статут и права. Все пак имаше някакви общи разпоредби досега. Въведен е и случаен принцип при определянето на съдебните заседатели, защото те са част от съдебния състав и както съдиите и прокурорите се избират на случаен принцип, така е редно да бъдат избирани и съдебните заседатели.
Ограничения в командироването, защото командироването много често се използваше за бързо решаване на проблемите, но и доста често продължаващо години наред. Въведен е 6-месечен срок за командироване на съди и прокурори и то само на несвободни длъжности. С ускоряването на конкурсите и с реформата в главата за конкурси считаме, че този текст няма да затрудни работата на съдебната система, като е дадена и възможност тогава, когато не може да се формира състав, пак на случаен принцип да се командироват съдия или прокурор за конкретно дело така че да не се затруднява работата.
Също така електронното правосъдие – изцяло нова глава за електронно правосъдие. Даден е отлагателен срок от две години. Считаме, че не е дълъг, но не може да се отлага повече във времето, още повече, че има осигурени средства по оперативна програма „Добро управление” за финансиране на тази дейност.
Въвеждане на новите правомощия на Инспектората, които миналата година с изменението в Конституцията бяха дадени и въведени, а те са по проверка на имущественото състояние на магистратите, по конфликта на интереси, проверката за почтеност, за действия, накърняващи престижа на съдебната власт и независимостта. Миналата година, когато вие сте приели това изменение, основната цел и мотивите за неговото приемане са били, че с оглед укрепване на независимостта и безпристрастността на съдебната система, основно независимостта, е редно тези проверки да се извършват от други органи, извън изпълнителната власт, и тогава е решено това да бъде Инспекторатът, който е независим орган към Висшия съдебен съвет.
Накратко това е, макар да има изменения в голяма част от разпоредбите. Законопроектът наистина е голям, важен и се надявам на вашата подкрепа. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Министър.
Уважаеми колеги, аз предлагам първо да дадем думата на г-н Димитър Узунов, като представляващ Висшия съдебен съвет и общо взето да не търсим особен смисъл в подредбата на изказванията на нашите гости оттук нататък.
Димитър Узунов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми Главен прокурор, г-н Председател на касационния съд, на административния съд, уважаеми колеги, г-жо Министър,
Министър Захариева във възможно най-кратък вариант разказа за важността на законопроекта. Ние също отчитаме тази важност. Самият законопроект беше подложен на дебати във Висшия съдебен съвет в продължение на много часове. В крайна сметка като всеки колективен орган, така и ние не можахме да постигнем единомислие по отношение на всички разпоредби.
В кратко, за да неотнемам много време, дневният ред на комисията е голям, от името на Висшия съдебен съвет бих казал следното.
Правилата, касаещи атестирането на магистрати, са съобразени с нашите предложения. Нещо повече, дори те са доразвити. Правилата, касаещи дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет са съобразени изцяло със становището на нашите колеги от Инспектората и Главния инспектор, поради което, ако мога да използвам термина „не ги съгласуваме”, т.е. изразяваме съгласие с тяхното становище. Част от правилата, касаещи самоуправлението в звената на органите на съдебната власт, не сме съгласни с тях, като се солидаризираме изцяло със становището на колегите от Върховния административен съд.
В крайна сметка за по-голяма прецизност, уважаеми г-н Председател, ще ви представя пълния стенографски протокол от дебатите, които се развиха във Висшия съдебен съвет в хода на обсъждането на законопроекта. Разбрахме, че голяма част от нашите съображения в крайна сметка след проведен дебат са съобразени в актуалния вариант на законопроекта. И въпреки това, ще ви представя този стенографски протокол, за да придобиете и да имате предвид мненията на всеки един от членовете на висшия съдебен съвет. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Представляващ Висшия съдебен съвет. Г-н Колев, председател на Върховния административен съд.
Георги Колев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колегата Узунов накратко практически изрази повечето от обстоятелствата, свързани с обсъждането на Закона за съдебната власт. Може би следва да подчертая някои допълнителни обстоятелства и те са следните.
Действително решението на колективния орган Висш съдебен съвет беше „несъгласува” и това стана въз основа на едно мое предложение. Но какви ми бяха мотивите за това. За да е налице реално съгласуване, то беше необходимо далеч повече време. Съгласете се, че времето в рамките на няколко дни е невъзможно да има реално съгласуване. Това беше причината да направя това предложение.
А иначе законопроектът има и свои определено силни страни. В това число дори в глава самоуправление, където аз имам най-сериозните възражения. Какво имам предвид по тази глава. Да, аз съм съгласен, че колегите от върховните съдилища следва да имат възможността да номинират, съответно председателите, когато е открита такава процедура. Аз съм съгласен, че те трябва да имат възможността да изслушват заместник-председателите, предлагани за тези длъжности. Но тук свършват и всички мои аргументи, с които съм съгласен с предложения законопроект.
Оттам нататък, предложените изменения, касаещи избора на председателите на върховните съдилища, касаещи определението на материите аз бих казал брой състава на отделенията, въпреки че това е и сега действащата разпоредба, както и меко казано абсурдната разпоредба – определяне натовареността на председатели и заместник-председатели от страна на общото събрание, бих казал са неприемливи. Бих ги окачествил като неприемливи. Този модел практически генерира, самият закон генерира предварително противопоставяне и не мисля, че ще доведе до една работеща система.
Що се касае до частта за Инспектората, изцяло подкрепям становището на колегите от Инспектората. Мисля, че те са изложили едни изключително сериозни доводи. Да обсъждаме и да приемаме тези разпоредби преди да бъдат приети общите антикорупционни закони, които все пак са предмет на разглеждане от законодателния орган, не мисля, че е редно.
Що се касае до останалите части от закона, имам предвид конкурси, атестиране и редица други процедури, мисля, че те са повече от навременни и повече от приемливи.
Така че по принцип би трябвало да изразим положително становище за закона с тези забележки. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Главен прокурор, заповядайте.


Сотир Цацаров:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема г-жо Министър, уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратък.
Становището на прокуратурата е следното.
Законопроектът заслужава да бъде подкрепен изцяло по следните съображения:
На първо място, този законопроект е резултат на непознат отдавна в практиката на Министерството на правосъдието консенсус и диалог, както с всички органи на съдебната власт, така и със съсловните организации на магистратите. Този законопроект, за първи път от много време, не е плод на вижданията само на една съсловна организация или само на една политическа сила. Законопроектът за мен, по начин на своето изработване, е резултат на консенсус, диалог и възприемане на възможно най-прагматичните идеи.
Втората причина, поради която законопроектът заслужава да бъде възприет, да бъде подкрепен по принцип, е съдържанието на самите текстове по същество. Нямаме каквито и да е възражения по отношение на разпоредбите на Глава шеста „Прокуратура”, напротив, те са изработвани и с наше участие и по наше предложение. Много от предложенията ни, правени още през ноември 2014 г. сега са възприети, най-после.
Аз бих искал да кажа, че подкрепата за един такъв законопроект и от ваша страна би била един изключително силен и ясен знак. Това не означава, че предложените текстове са идеални, но в крайна сметка затова са процедурите между първо и второ четене. След това изслушване, а и самата воля на народните представители в резултат на което може да се постигне и един от техническа гледна точка по-добър вариант, но от принципна и идейна гледна точка безусловна е подкрепата от страна и на ръководството на прокуратурата, и въобще на прокуратурата като институция и колектив от следователи и прокурори. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте, г-н Председател на Върховния касационен съд.
Лозан Панов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа, гости, несъмнено проектът следва да бъде подкрепен действително по принцип, като разбира се има много детайли и нюанси, които трябва да бъдат променени, включително и някои редакции.
Ще бъда съвсем кратък за това как подходи Върховният касационен съд по отношение на законопроекта, тъй като времето беше наистина изключително кратко. На 1 юли тази година свиквам пленум, като съм дал възможност и срок на колегите да изразят своите позиции и становища, които с нарочна заповед от определена комисия ще бъдат обобщени и предоставени на Министерството на правосъдието, на народните представители, на Министерския съвет, за да могат да се видят всички нюанси и елементи.
Ще си позволя да акцентирам върху нещо, което е важно. Няма да се спирам на подхода, който Висшият съдебен съвет направи, но много от темите в дискусията във Висшия съдебен съвет заслужават да им се обърне внимание и аз ще се спра по-конкретно на самоуправлението, за което дискутирахме от дълго време с нашите колеги.
Балансът между самоуправление и управление трябва да бъде намерен. По-конкретно смятам, че във връзка с функциите на общите събрания на съдилищата, респективно на пленумите на двете върховни съдилища, като органи на самоуправление, респективно на правораздавателни такива, трябва да се намери необходимият баланс. Ще акцентирам на няколко елемента. Смятам ги за важни, между първо и второ четене могат да бъдат анализирани с всички аргументи за и против. Общо формулираните правомощия на общите събрания и на пленумите броят на отделенията и на колегите, персоналният им състав противоречи донякъде с нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗСВ с правомощията на Висшия съдебен съвет, с конкурсното начало в органите на съдебната власт – чл. 176, ал. 1, чл. 188, ал. 1 от ЗСВ и специализацията на съдилищата. В този смисъл нормата смятам, че може да бъде прецизирана, защото тя създава впечатление, че тези органи могат да определят щатната численост като прерогатив, който е прерогатив на Висшия съдебен съвет. Специализацията също така е въпрос, който трябва да бъде акцентиран съответно с новопостъпилите съдии, които са полагали конкурс за една колегия, респективно отделение, пък могат да бъдат преместени с решение на общото събрание.
Позволете ми да акцентирам също върху чл. 111, ал. 2, т. 4 (това е § 43 от проекта) – пленумът да предлага председателите на отделения. Председателите на отделения не са административни длъжности, за разлика от председателите на съдилища, така и заместник-председателите на съдилищата. Те са длъжности, които имат оперативни функции. Тяхната роля е съвсем друга в един съд.
За да не ви губя времето, практически препращането (като нюанс, съм отбелязал) на което и да е от правомощията по чл. 114 от ЗСВ по естеството си представлява донякъде изземване на функции, пък без носенето на отговорност. Ето защо акцентирам върху баланса между управление и самоуправление и с това ще приключа.
Защото в един съд се взимат и непопулярни мерки, които понякога трудно могат да намерят одобрението на една голяма общност, дори и на такова висше ниво.
Още веднъж казвам, че на пленум ще бъдат представени всички становища, които ще бъдат обобщени в достатъчно подходящ вид и предоставени на народните представители, за да могат те да са информирани за позицията на Върховния касационен съд.
Още веднъж по принцип „за” за законопроекта с възможността за тези корекции между първо и второ четене. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаема г-жо Точкова, заповядайте.
Г-н Миков силно апелира всеки от говорителите ако може максимално близко до микрофона да говори. Не е проблемът в микрофоните. Проблемът е във възпроизвеждащите устройства. Апаратурата е от 1991 г.
Г-жо Точкова, заповядайте.
Теодора Точкова:
Благодаря. Уважаеми дами и господа народни представители, колеги, бих искала да изразя становището на Инспектората по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който е внесен в Народното събрание от Министерски съвет. И то ще взема отношение само по отношение на уредбата за Инспектората.
Като уводни думи бих казала, че с внесения законопроект се уреждат на законово ниво разписаните правила досежно уредбата на новите правомощия на Инспектората, които бяха въведени с Конституцията. С тях се предвижда вътрешен орган на съдебната система, какъвто е Инспекторатът, проверява освен професионалната дейност на магистратите, така и да проверява други обстоятелства, свързани с техния статус, а именно притежавано имущество, поведение в обществото, независимост и безпристрастност. Бих казала, обаче, че за да може да работи този орган Инспектората и да осъществява ефективно правомощията си, той се нуждае от висока степен на независимост – независимост не само спрямо външни на съдебната система органи, но и спрямо такива от съдебната система.
Конституцията гарантира независимостта на Инспектората по два начина: чрез относително самостоятелния му бюджет и чрез самостоятелния му статут. Извън тази конституционно гарантирана независимост независимостта на Инспектората трябва да бъде гарантирана и чрез ясно дефиниране в закона на новите видове проверки, които Инспекторатът ще осъществява. Това е необходимо, за да се осигури непротиворечиво и да се очертае неговата функционална компетентност и обективна самостоятелност за извършване на новите видове проверки.
Аз също бих казала, че Инспекторатът подкрепя по принцип законопроекта, но ми позволете тук малко по-подробно да изложа бележките ни по проектната уредба на статута и функциите на Инспектората, защото ще се съгласите, че точното, ясното разписване на новите видове проверки е от съществено значение не само за магистратите, но и за тези, които осъществяват инспекциите, а също и за цялото общество.
На първо място нашите бележки са свързани с това, че се наблюдава несъобразност и противоречие на проектната уредбата с конституционната рамка на Инспектората.
На второ място, както споменах и преди малко, което е видно от нашето становище, не добре се формулират разпоредбите, които касаят новите правомощия на Инспектората.
Бих искала да кажа няколко думи и по отношение на бюджета на Инспектората. Всички знаете, че важен признак за независимостта на един конституционно установен орган е възможността той сам да прогнозира, да планира и да предлага за одобрение своя бюджет. Конституцията единствено за Инспектората предвижда, че бюджетът на Инспектората се приема от Народното събрание в рамките на бюджета на съдебната власт и това е разписано в чл. 132а, ал. 5 от Конституцията. Това конституционно изискване смятаме, че не е съобразено – изискването за отделя на бюджета на Инспектората, както в сега съществуващата законова уредба, така и в проектната. Налице е противоконституционна празнота, която смятаме, че трябва да бъде попълнена. Смятаме, че Инспекторатът трябва да може сам да отстоява своя бюджет, а Народното събрание да го дебатира и да го приема относително самостоятелно, макар и в общата рамка на бюджета на съдебната власт. Идеята е, че след обсъждането от Инспектората на проекта на бюджета, същият следва да се внася в Пленума на Висшия съдебен съвет, който без изменение да го внася в Народното събрание. Целта е Инспекторатът да има възможността сам да защити своя бюджет пред Народното събрание и по този начин да е в по-висока степен обвързан от гласувания бюджет на Инспектората. В момента предложенията на бюджет на Инспектората се правят от Висшия съдебен съвет и от Министерството на финансите. И рискът от недостиг на средства е особено голям и особено когато има необходимост от предоставяне на допълнителни средства за Инспектората, винаги се къса от средствата на органите на съдебната власт.
Следващата ни забележка беше по повод на атестирането на Главния инспектор и на инспекторите. В проекта на ЗИД на ЗСВ е залегнало разбирането, че Главният инспектор и инспекторите ще получават оценка за дейността си от съответната колегия на Висшия съдебен съвет и това смятаме, че противоречи на изискването за независимост. Отново ще цитирам Конституцията, чл. 132а, ал. 6, която казва, че „Главният инспектор и инспекторите при осъществяване на функциите си са независими и се подчиняват само на закона.” А отношенията между Висшия съдебен съвет и Инспектората не са отношения на власт и подчинение, Висшият съдебен съвет не е кадрови орган по отношение на Инспектората. Инспекторатът подпомага функционално Висшия съдебен съвет, но липсват отношения на субординация. В този смисъл направихме предложение за автономен режим на атестиране на Главния инспектор и инспекторите. Не беше възприето.
На нас ни се струва, че е възможен един компромисен вариант за осигуряване на независимостта на Инспектората, именно на Главния инспектор и инспекторите, а именно в случаите на изтичане на мандата да получават оценка за дейността си по методика, приета, както от Висшия съдебен съвет, така и от Инспектората, която да им послужи в хипотезата на бъдещо кариерно израстване.
Участието на Инспектората в изработването и приемането на такава съвместна методика ще гарантира, че оценката за дейността на инспекторите ще бъде съобразена и със становището на Главния инспектор, който ще се съгласите, че е най-добре запознат с тяхната работа.
Важно е да се посочи, че след натоварването на Инспектората с толкова важни и съществени правомощия, всеки законодателен пропуск в гарантиране на независимостта на Инспектората ще доведе до създаване на предпоставки за тежък натиск върху него и съответно за условия за влияния, както чрез бюджета , така и чрез атестирането.
Бих искала да се спра и на следното. В законопроекта е предвидено Главният инспектор да бъде административно наказващ орган – да налага глоби на съдии, прокурори и следователи за административни нарушения. Смятаме, че това задължение надхвърля конституционните функции на инспектората, които не включват ангажиране на дисциплинарна и административно-наказателна отговорност.
Бих искала да направя и едно послание към медиите. Важно е да се чуе тук на това място, че Инспекторатът не е против новите си правомощия. Напротив, смятаме, че чрез качествено и ефикасно осъществяване на новите проверки Инспекторатът ще допринесе за изчистване от съдебната система на магистрати, чието поведение е несъвместимо с високо благородната професия съдия, прокурор и следовател. Друг е въпросът, обаче, че законопроектът трябва детайлно и внимателно в него да бъде очертан предмет на обхват на проверките, така че законът да не допусне свободното им тълкуване и по този начин накърняване на независимостта на магистратите при осъществяване на тяхната компетентност, да не допусне при проверките смесване на институти от процесуалните закони, като отвода с хипотезите на конфликта на интереси. Следва да се отграничи по ясен начин кои деяния ще проверява Инспекторатът – тези, които вече са извършени, или тези които въобще не са обективирани и са останали във фазата на намеренията.
Какво конкретно имам предвид? Ще се спра малко по-накратко във връзка с новите правомощия.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Инспектор, колегите, които присъствахме на Съвета за съдебна реформа сме запознати с детайлите, но сме на първо четене. Ако може маркирайте останалите проблеми. Нека да не влизаме в детайла.
Теодора Точкова:
Добре. Бих искала да кажа, че Инспекторатът не може да проверява действителното имуществено състояние на магистратите. Той може да проверява съответствието на декларираните факти с вписаните, обявени в други публични регистри. Това е по отношение на имуществените декларации.
Проверката за почтеност, според нас, не може да съществува отделна проверка за почтеност, защото почтеността е морално понятие и няма юридически измерител.
Конфликтът на интереси – много е тънка границата между конфликта на интереси и съответно отвода по реда на процесуалните закони. Категорично смятаме, че по висящи дела не може да се проверява конфликт на интереси.
Неудовлетворяващо според нас е определението за накърняване на независимостта на съдии, прокурори и следователи. Според нас, тази проверка трябва да се фокусира върху поведението на този, който нарушава независимостта на магистрат. Не може Инспекторатът да проверява и да дава оценка за нагласи, за намерения и т.н. Това са ментални категории и няма как да бъдат проверени.
Имаме много ясно определение по отношение на действията, които накърняват престижа на съдебната власт. Смятаме, че това определение, което е предложено в законопроекта е неудовлетворително. Бихме казали, че проверката за накърняване на престижа на съдебната власт би могло да бъде осъществена, когато поведението на магистрата накърнява публичния образ на съдията, прокурора и следователя, уронва публичния образ на съдебната система, накърнява доверието на гражданите и обществото в съдебната власт.
Това е, което бих искала да кажа по отношение на нашите бележки.
И още един път бих искала да подчертая и да акцентирам на това, че чрез осигуряване на независимостта на Инспектората, чрез точното разписване на предметния обхват на проверките, ще с постигне както ефикасност на извършваните проверки, които смятам, че всички ние целим, така и независимост на органа и същият да не може да бъде подлаган на влияние и на натиск, каквато опасност има с така разписаните предложения за проверки. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Главен инспектор. Позволих си да не ви прекъсвам, защото вашето изявление беше най-ярко срещу законопроекта ,но сме на първо четене. Не стана ясно кои от проблемите, според Вас, са концептуални и не могат да бъдат отстранени между първо и второ четене. Винаги може да внесете становище, което ние да съобразим своевременно. Пак казвам, аз лично бях свидетел на дебатите в частта „Инспекторат” в Съвета. Знам аргументацията в детайли. Струва ми се, че има възможност по тези детайли да се постигне консенсус на второ четене.
Представителите на съсловните организации в правосъдието имате ли желание да вземете отношение? Заповядайте.
Богдана Желявска:
Здравейте. От името на Българска съдийска асоциация благодаря за предоставената ми възможност да участваме днес на първото четене в правна комисия.
Искам да заявя принципната позиция на нашата организация, която е национална професионална магистратска организация. Принципната позиция за това, че трябва да има такъв законопроект. Имаме възражения. Ние бяхме участници в един по-късен етап - бяхме включени като наблюдатели в Съвета за реформата. Имаме възражения по отделни пунктове, с които няма сега да запознавам аудиторията, тъй като сме на първо четене. Възраженията са ни, както в частта са избор на административни ръководители, така и в частта за командироване, свързани с годишните доклади на съдилищата, за избора на конкурсни комисии, тъй като при нас като магистрати изключително много ни касае кариерното израстване и в частта на инспектората, като подкрепяме в голямата му част изразеното становище на Главния инспектор и на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
За да не отнемам време, ще изразим конкретните си бележки на следващото обсъждане и молим да бъде призовани (използвам този съдийски термин) за участие в следващите детайлизирани обсъждания на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и надявам се като национална съсловна организация да бъдем уведомени за следващото заседание, за да можем да си кажем мнението. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Желявска.
Колеги, ако позволите, ще дам думата и на външния ви за системата Висш адвокатски съвет. Заповядайте.


Ралица Негенцова:
Не бихме могли да говорим, че сме външни за системата, защото сме едно цяло. И едните и другите не можем да съществуваме едни без други.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на правната комисия,
Г-жо Министър, дами и господа, бих искала да кажа, че Висшият адвокатски съвет отчита изключителната важност на законопроекта. Участвали сме, както в работните групи, така и в Съвета за прилагане на актуализираната стратегия за продължаващата реформа в съдебната система. Изразили сме нашето становище и бих искала да кажа, че друг е въпросът колко са приети нашите предложения, дадени с това становище, но законопроектът би следвало да влезе за разглеждане в пленарна зала, като си запазваме възможността да изразим становището си и между двете четения.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Председател на Висшия адвокатски съвет.
Колеги, тъй като г-н Кожарев много желае да вземе думата, другите членове на Висшия съдебен съвет вероятно също желаят, аз ще помоля в стегнат и конкретен вид, защото бавно се движим във времето.
Михаил Кожарев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги, гости, при обсъжданията във Висшия съдебен съвет на законопроекта се чуха различни становища, а колегите имахме възможност да представим и писмени такива.
По принцип след приемане на промените в Конституцията и вече влезлите в сила промени в Закона за съдебната власт е съвсем естествено да бъдат те доразвити със сегашния законопроект. Затова той в цялост или поне така аз лично считам, трябва да бъде приветстван и затова в това първо четене е чудесно, че той бива обсъждан по този начин като принцип.
По отношение на някои детайли въпросът би могъл да бъде разискван и ще бъде вероятно разискван след този етап – по време на второто четене, но принципно, за да не губя време,са направени писмени предложения, които са мотивирани, считам че са важни и те засягат бюджетните взаимоотношения между Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието по отношение на съдите по вписванията, а така също принципните взаимоотношения между двете институции, засягащи управлението на недвижимите имоти.
Считам, че тези въпроси биха могли да намерят място при следващите обсъждания, защото въпросите са сериозни и могат да направят така, че ако бъдат разрешени, да е лесно управлението на съответните бюджети и съответните недвижими имоти и от двете страни.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Кожарев. Смятам да дам думата вече на народните представители. Но преди това последна покана към гостите да се включат в обсъждането. Това е към гостите. Г-жо Министър, най-добре е да запазите финала след изказванията на народните представители. Заповядайте.
Екатерина Захариева:
Уважаеми г-н Председател, дами и господа, ще взема думата само по някои от нещата, които чух.
Първо към двамата председатели на върховните съдилища. Чух бележки по действащ текст. И в момента пленумите определят състава на колегиите и броя на съставите на отделенията. Тоест, ако те считат, че този текст противоречи на Конституцията, значи и сега действащият закон противоречи.
Разбира се, че трябва да се намери баланс между съдийското самоуправление и отговорността. И ако техните представители в Съвета са били на друго мнение от тях, разбира се, че е възможно това нещо да се случи при дебати между първо и второ четене, но аз се притеснявам дебатът между първо и второ четене да не се върне отново на дебат „Съвет за съдебна реформа”, където се чуха ясно мненията на всички участници.
Призовавам наистина за бързо даване на конкретни становища и категорично получаване на становища от пленумите на съответните съдилища, защото очевидно различните представители, както и г-н Узунов каза, много сме и не успяхме да вземем единодушно решение.
Молбата ми е по отношение на главата за съдийско самоуправление.
По отношение на Инспектората и за неговия бюджет. Да, това беше предложено от г-жа Точкова. Аз я подкрепих, но тук Висшият съдебен съвет останалите органи на съдебната система по-скоро изказаха възражения, така че моята молба е в този дебат да се включи Министерството на финансите също и съответно всички органи на съдебната власт.
По отношение на това, аз съжалявам, но не приемам просто текстовете са неясни. И ще дам само един пример. Никой не кара Инспектората да осъществява фактическото състояние. В закона изрично пише, че проверката се извършва чрез съпоставяне на декларираните факти и получената информация от данъчни декларации, имущество и т.н. така че наистина моля за конкретни и конструктивни предложения.
Начина по който ще се извърши атестирането на инспекторите. Те ще се атестират по тяхно желание след като вече се върнат в съдебната система. И няма как по Конституция действащи магистрати, те ще бъдат прокурори или следователи, да се атестират от Главния инспектор. Тоест, това вече ще бъде текст, който противоречи на Конституцията. Съгласна съм с предложението на г-жа Точкова и то е много конструктивно, да бъде наистина по методика, която е приета и предложена от Инспектората или Главния инспектор, или каквото и да решим в смисъл да се дадат конкретни предложения.
По отношение на всичките текстове за Инспектората и участието в Съвета това беше главата, на която се отдели най-много внимание. Всяко едно от предложенията на Инспектората беше подложено на гласуване. И всяко едно от предложенията на Инспектората, което беше прието от Съвета, беше отразено в текста. Истината е, че само трима от участниците, които бяха 20 и няколко, подкрепиха предложенията на Инспектората. Това бяха участник от висшия съдебен съвет, от Върховния административен съд и от самия Инспекторат. Всички останали – Прокуратура, Върховния касационен съд, съсловните организации, адвокатския съвет и останалите колеги по-скоро стигнахме до съответните предложения в текстовете.
Така че моля ви наистина да не превръщаме дебата в работна група. Защото приказката „трима юристи – 10 различни мнения”, за съжаление, започва да важи. Считам, че трябва наистина да намерим баланс, да помислим още какво може да се подобрява. Голяма част от предложенията в протокола на Висшия съдебен съвет по атестирането на членовете на Висшия съдебен съвет, имаше едно-две много удачни предложения по отношение на атестиране и конкурса, те са намерили отражение в закона, който беше внесен в Министерския съвет след съгласуването.
Не мога да кажа, че срокът беше кратък, защото имаше 14-дневен срок и това е срокът по постановлението на Министерския съвет.
Освен това ,в различни варианти за първи път е изпратен месец и половина по-рано за съгласуване. Например, Върховният административен съд успя за доста кратко време да проучи нещата и ние получихме официално становище от тях, доста дълго, както и самият г-н Колев каза.
Тук ще приключа. По отношение на бюджета на съдиите по вписванията пак ще помоля Министерството на финансите да вземе отношение, защото по сега действащия текст той постъпва по държавен бюджет. Тоест той постъпва не в Министерството на правосъдието, а по държавен бюджет. Изобщо бюджета на Инспектората и бюджета на постъпленията и приходите от съдиите по вписвания ще помоля да бъдат обсъдени с участие на Министерството на финансите. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Министър. Председателят Колев иска думата.
Георги Колев:
Искам изрично да подчертая, че действащата редакция в момента обхваща и част от моето изказване – говоря за правомощията на пленумите и общите събрания, определяне броя и състава на отделенията. Но Министерството на правосъдието предлага изменение, следователно отваря текста. За това между първо и второ четене ще има редакция, след като текстът е отворен.
Доколко сме имали време за обсъждане, това вече е много спорен въпрос. Не сме имали месец и половина, но тук не е мястото за този спор.
Разбира се, ще осигурим съответни становища на колегите, предполагам както от Върховния административен съд, така и от Върховния касационен съд. Не знам дали това е възможно да стане с решение на пленума, тъй като времето, с което разполагаме, е крайно недостатъчно за това.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми гости, това е парламентарна постоянна комисия и не е форматът Съвет за съдебна реформа. Идеята е да може народните представители да вземат думата и да имат становище.
Колеги, имате възможност за изказване. Г-н Никифоров ще бъде първи.
Лъчезар Никифоров:
Използвам предимството на азбучния ред. Изразявам становище от името на парламентарната група на АБВ.
АБВ има своя отчетлива и ясна позиция. Отдавна призоваваме за експертен подход аз участие на всички заинтересовани страни. Имаме и свои законодателни инициативи. Това бе и смисълът на нашата идея за Съвет по съдебна реформа към Народното събрание, която внесохме преди година и този подход успешно бе приложен от Министерството на правосъдието и ние от АБВ няма как да не отчетем този факт.
Имаме готовност да изтеглим внесения от нас Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт от Деловодството на Народното събрание. От една страна, след приемането на промените в Конституцията голяма част от проекта е предрешен и не подлежи на друго законово регламентиране, освен това, което бе прието в основния закон. От друга страна, ние участвахме активно в работата на Съвета по съдебна реформа, където паралелно бяха разглеждани проектите на АБВ, на други политически партии и този на Министерството на правосъдието. Освен новите моменти, които са резултат от работата на Съвета, от нашия проект бяха взети добри идеи.
Законопроектът, който днес е на нашето внимание, е знак за сериозни промени, за нови положения при атестирането и самоуправлението на съдилищата. В неговото изработване са участвали широк кръг експерти и представители на съсловни организация, неправителствения сектор и политическите партии. Истината е, че и в Съвета по съдебна реформа имаше дебати по конкретни предложения и вероятно и в Народното събрание щe има различни гледни точки по някои от новите моменти ще продължат да стоят дискусионни въпроси.
На този етап – първото четене на закона, подкрепяме по принцип философията на подобен публичен дебат. На проведената среща в парламентарната група с министър Захариева заявихме нашите конкретни виждания по закона и готовност да участваме в последваща работа и предложения, които биха го подобрили. Ще ги изложим когато законът се гледа текст по текст.
От парламентарната група на АБВ ще подкрепим Закона за съдебната власт на първо четене именно защото е подготвен в Съвета по съдебна реформа, като знак за подкрепа на реформата в правосъдието и подхода на публичен диалог и дискусия, който се провежда и най-вече заради дадената възможност на всички да участват и да дават своите препоръки и предложения. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Никифоров. Включително благодаря Ви за становището, което касае предходни законопроекти. Ние в оперативен порядък обсъждахме този въпрос. Хубаво е, че не стартирахме дебата с този процедурен въпрос. Вероятно щеше на г-н Миков да му е много интересно, но той си тръгна.
Ние също изразяваме готовност, за да има предимство законопроекта, който е внесен от Министерски съвет. Изразяваме позиция, че сме готови да го оттеглим и ако беше поставено това на обсъждане, щяхме да го сторим, за да има приоритет и предимство законопроекта на Министерски съвет.
Реплики към изказването на г-н Никифоров? Няма. Имате думата. Г-н Хайтов.
Явор Хайтов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаема г-жо Министър, уважаеми гости, уважаеми колеги,
На първо място аз искам да споделя вижданията на нашата парламентарна група като цяло като чели сега беше момента за един изцяло нов Закон за съдебната власт. Защото каквото и да си говорим, както и да тълкуваме обстоятелствата, ясно е че правим една кръпка, един закон за изменение и допълнение, а не цялостно нов концептуално сложен устройствен закон за съдебната власт. Аз мисля, че ние го дължахме това нещо, както на обществото, така и на нашите чуждестранни партньори, защото няма друга система, която толкова дълго време да е подложена на мониторинг и наблюдение. На мен ми се иска да вярвам, че след приемането на този закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт най-сетне наблюдението и мониторинга върху българската съдебна система ще бъде преустановено, защото то продължава вече повече от 10 години. Колеги, според мен, 10 години наблюдавайки една система, то и самите наблюдаващи се нуждаят от наблюдение.
Г-жо Министър, Вие в своето експозе се позовахте на Актуализираната стратегия за съдебна реформа. Според мен, това е един слаб политически документ и това е така, защото всъщност къде са авторите на този документ. Ако този документ беше състоятелен и аргументиран, неговите автори може би щяха да седят до Вас. А тях ги няма.
Според мен, правилната обосновка е промените в Конституцията и то, забележете, вторият законопроект за изменение и допълнение на Конституцията. Защото много бързо забравихме, че имаше внесен един първи такъв, който неизвестно защо на нас юристите с математически формули ни се обясняваше 6 на 5, 5 на 6. Къде е този законопроект? Той изчезна някъде във времето и пространството и след това се наложи сериозно и отговорно да подходим и да направим необходимите промени в Конституцията и оттук насетне да се стигне до този законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
По същество бихме могли да говорим детайлно, тъй като над 200 параграфа предстоят на обсъждане, на гласуване, на прегласуване най-вероятно. Аз например съм доволен от факта, че ще има така наречената предварителна проверка. Аз мисля, че в Европа няма такъв аналог, но по-добре да е така, отколкото набързо и някак си лесничко да се образуват дела срещу лица, които да продължават години и тези лица да бъдат подлагани на някакъв тип репресия. Аз мисля, че е добре да има такъв тип проверка.
И преди да завърша. Няколко пъти стана въпрос за бюджета на съдебната система, за недостатъчното финансиране особено от страна на представителите на Инспектората. Няма като чели друг резултат и друго съждение за недотам достатъчното отговорно отношение към съдебната система. И аз само искам да напомня, че миналогодишния бюджет на Републиката в частта му за съдебната система беше атакуван пред Конституционния съд и забележете, с резултат 12 на 0 той беше обявен за противоконституционен. Надявам се, че като дойде време за разглеждане отново на бюджета и на съдебната система, няма да се стигне отново до такива драматични резултати.
По същество на първо четене ще подкрепим внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Ще го подкрепим със самочувствие и настроение, защото тези промени в Конституцията, които ние внесохме, бяха приети с най-голяма подкрепа от страна на народните представители. Благодаря ви.


Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов. Има ли реплики към г-н Хайтов? Няма реплики. Г-н Петър Славов се записа за изказване. След това г-н Филип Попов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми магистрати, уважаеми гости, уважаеми колеги, аз също ще се постарая да бъда кратък. С колегата Делчев разменихме няколко думи преди заседанието и преди това сме имали възможност да коментираме законопроекта и имаме нагласата да го подкрепим на правна комисия. Разбира се, имаме и своите забележки, които между първо и второ четене ще внесем по съответния ред и ще ги отстояваме.
Мисля си, че на първо място е редно да кажем една добра дума за екипа, който е работил по този законопроект, за всички участници, които са се включили в Съвета за съдебна реформа, въобще всички хора, които допринесоха този законопроект да се случи, тъй като той на практика е доста мащабен. Виждаме, че съдържа над 210 параграфа. И предвид, че само преди два месеца разглеждахме друг законопроект за Закона за съдебната власт показва, че в доста кратък срок наистина е работено усилено, взети са становища от всички заинтересовани, максимален брой заинтересовани страни и е стигнато до един относително консенсусен законопроект поне от това, което чух до момента от представителите на различни институции и магистратски общности.
Чуха се доста добри неща, които този законопроект предлага и по отношение на командироването и проблема, който от години всички познаваме, и по отношение на начина на провеждане на конкурсите и елиминиране на този силно субективен фактор на така нареченото препитване, което се случва по действащата уредба.
Безспорно добро предложение е въвеждането на електронното правосъдие, както бе отбелязано, с отделна глава.
Още редица други положителни неща има, които няма да изброявам. Но естествено акцентът за мен и за много от моите колеги е върху реформата в прокуратурата. Със сигурно ще има колеги от Реформаторски блок, които ще имат по-критична позиция и ще искат по-смели реформи в прокуратурата и вероятно ще внесат такива предложения между двете четения. Но за мен е важно, че наистина тази реформа е заложена в законопроекта, заложени са промени в този ноторен чл. 136 от Закона за съдебната власт и тази свръх централизация, която е разписана там и която очевидно несъответства на записаното в Конституцията.
Тези важни неща също се надявам да се случат в най-скоро време.
Със сигурност ще има колеги, които ще искат да видят реализация на елементи от така наречения румънски модел, но очевидно и от разговорите, които съм имал, и това което чух че е коментирано в Съвета за съдебна реформа, може би това няма да се случи на този етап. Но евентуално на по-следващ е напълно възможно.
Накрая ще се възползвам от възможността и въпрос да поставя за нещо, което ме вълнува и за което много хора ми обръщат внимание, много колеги практикуващи юристи. Много интересен е въпросът, той от години стои, по отношение на това дали да има възможност актовете, които постановява прокуратурата за отказ за образуване на досъдебно производство да подлежат на съдебен контрол. И в момента и по законопроекта, който се предлагаме, виждаме, че е предвиден контрол само в рамките на прокуратурата, но не и като възможност съд да прави, или аз по този начин съм възприел нещата. Въпросът ми е дали подобно нещо, понеже се чуха коментари, че това би затруднило работата на съдилищата, едва ли не би ги блокирало, ако се даде такава възможност, би било за мен полезно да чуя мнението на уважаваните магистрати, които присъстват и много голяма част от тях са имали сериозен опит в сферата на наказателното право. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Има ли реплики към изказването на г-н Славов? Заповядайте, г-н Главен прокурор.
Сотир Цацаров:
Без самочувствието, че имам право на реплика, г-н Председател, но очевидно въпросът беше поставен към мен.
Проблемът не е в това дали отказите подлежат/неподлежат на съдебен контрол и т.н. Това касае не само откази. Това касае и случаи, в които имаме прекратяване на наказателни производства в случаите, в които са извършени престъпления или които касаят престъпления на така нареченото „простото” на формалното извършване, на които практически няма пострадал. Най-елементарният пример за това е престъплението по чл. 343б – управление на моторно превозно средство с алкохол над 1.2. Гаранция за законосъобразно решение на долу стоящия прокурор естествено е възможността за контрол от горе стоящия прокурор. Вие поставяте въпроса дали е възможно или дали е логично да има и съдебен контрол. Аз отговарям така:
Прокуратурата няма абсолютно нищо против абсолютно всички актове да подлежат на съдебен контрол. Въпросът е могат ли съдилищата да поемат тази лавина. Защото в един предходен период от развитие на законодателството на практика всеки акт за прекратяване на наказателно производство автоматично подлежеше на съдебен контрол.
Казано по друг начин – за нас не е проблем отказите, ама всички, независимо има или няма пострадал, както и прекратявания, защото огромна част от тях се отнасят до контрола по съдебен ред, именно от пострадалите лица. Но когато пострадал няма, например, поставя се въпросът при опит за подкуп или нещо такова кой е пострадалият и кой може да предизвика такъв контрол, това да подлежи на съдебен контрол. За нас това не е проблем. Напротив, прокуратурата предпочита съдебния контрол.
Според мен, отговорът на въпроса би трябвало да се търси в становището на съдии. Това е моят отговор.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Главен прокурор. Г-н Узунов.
Димитър Узунов:
И още един отговор. Колеги, този въпрос, който г-н Славов постави, не би трябвало да се третира или регламентира от Закона за съдебната власт, а в друг нормативен акт.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Славов, това бяха отговори на вашия въпрос. Искате ли отношение? (Не.) Заповядайте.
Сотир Цацаров:
В духа на добрия тон или общата и прагматична важна цел, към която сме се устремили всичките. Вярвам и по дефиниция, че всички в тази зала сме такива. Естествено е, че всеки народен представител има право на предложение. Естествено е, че всяка парламентарна група и въобще каквато и да е група народни представители имат такова право.
Като споменахте да бъдат направени предложения, които касаят прокуратурата, единственото, което бих помолил, на базата на всичко онова на което съм свидетел досега, те да бъдат в съответствие с действащата Конституция, да бъдат прагматични, да целят доброто на прокуратурата и доброто на българските граждани, а да не обслужват целите на тясно партийната пропаганда, независимо от това съществуват или не съответствия с Конституцията. Мисля че се нагледахме на достатъчно такива образци. Вие сте колеги наши и според мен, като юристи, би трябвало да помислим, че е време политиката да даде крачка назад, а правото да даде две крачки напред.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Главен прокурор. Г-н Славов поиска думата.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател. Съвсем кратко отношение ще взема. Аз съм все пак един представител на гражданското общество в парламентарната група на Реформаторския блок. Не съм член на партия и моите функции не са ръководни, така че аз мога наистина да поема ангажимент за себе си предложенията, които правим наистина да са издържани в смисъла, в който Вие направихте изказването си г-н Цацаров, и ще се постарая. Това беше и причината да поставя този въпрос, който зададох. Той всъщност не беше адресиран само към вас, а към всички колеги, които са практикували в сферата на наказателното право и имат погледа, Вие сте бил преди това и съдия и председател на окръжен съд, така че аз се опитвам да се ползвам от опита и експертизата на колегите, които имат далеч повече юридически стаж от мен и това, според мен, е и начинът да се правят смислени законодателни предложения, а не да се експериментира. Благодаря ви.
Предс Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, както ви предупредих при дебатите за дневен ред, предлагам ви да направим прекъсване на дебата и да дадем възможност на Омбудсмана г-жа Манолова да се обърне към членовете на правна комисия. Колегата Попов няма да се разсърди, предполагам.
Димитър Лазаров:
Извинявайте, ако ще е по законопроекта, да, но имам обратно предложение. Ако е по друга тема, да приключим точката.
Мая Манолова:
Ще изчакам. Точно това исках да предложа. Разбирам колко важни въпроси обсъждате, така че за мен е удоволствие да слушам дебата в комисията.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Но този въпрос го уточнихме в началото на дневния ред. Очевидно това се явява ново за г-н Лазаров, защото той не беше тук, когато гласувахме дневния ред. Не беше редно да преуреждаме дневния ред така, както го коментирахте. Вие бяхте точна и беше редно и ние да сме точни.
След възражението на г-н Лазаров г-н Попов има думата.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Председател, уважаеми магистрати, уважаема Омбудсман, този законопроект на практика е предшестван от редица други актове на Народното събрание. Първият беше приемането на Стратегията за развитието на съдебната реформа, която ние подкрепихме. Подкрепихме с условието, че според нас развитието на съдебната власт и реформата в нея не следва да се правят през Конституцията, защото промените, които бяха направени в Конституцията, структурните промени на практика, които следват в този Закон за съдебната власт мислим най-общо казано, че няма да доведат до качествени изменения в положителна посока, или поне не до такива качествени изменения, каквито очакваме и се надяваме.
От друга страна, това е огромен труд. Този закон за изменение и допълнение на Закона з съдебната власт ние го коментирахме, но срокът, който заложихте при приемането на конституционните промени наистина не позволява един цялостно нов закон да се направи, въпреки че това, което сега е направено е доста по-трудно с оглед съобразяването с останалите текстове, които остават да действат в Закона за съдебната власт. В този ЗИД има редица добри насоки, редица дори текстове, които аз бих подкрепил, но същевременно на практика липсва становище на Висшия съдебен съвет. Забележките, които направиха магистратите мисля, че са основателни и моите опасения са, че те няма да намерят своето място между първо и второ четене в окончателния вариант, който ще приеме Народното събрание на второ четене.
Редица от тези забележки на практика са по отношение на самата философия, на концепцията на закона и мисля, че те не биха били възможни дори и при желание на управляващото мнозинство да направи тези корекции в този закон. От тази гледна точка, аз на този етап ще се въздържа да подкрепя този законопроект. Моята позиция изхожда единствено от тези опасения. Но от друга страна, поздравявам екипа, който е направил този законопроект. Пак повтарям, в него има наистина правилни насоки, текстове по отношение на вече формираната от Конституцията насока. Защото на практика той отразява това ,което беше заложено в Конституцията. Разбира се, има и някои текстове, по които не мога да изразя своето съгласие. Повечето от тях бяха казани тук от магистратите, таке че аз лично на този етап ще се въздържа да го подкрепя. Но надявам се в зала след дебати на първо четене и ако получим и една солидна и основателна подкрепа от страна на управляващото мнозинство, защото в крайна сметка от тях зависи преди всичко това. По отношение на бележките, които бяха направени тук, те ще бъдат заложени между първо и второ четене. Аз лично бих могъл да преосмисля позицията си от въздържал се към подкрепа на този закон. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, уважаеми г-н Попов. Г-н Делчев има думата.
Димитър Делчев:
Благодаря Ви. Уважаема г-жо Министър, уважаеми магистрати, уважаеми колеги, за мен този дебат е изключително ценен, защото вторият пакет от реформи в Закона за съдебната власт без съмнение се явява важна неотложна част, продължаващ епизод от съдебната реформа. Мнението ми е, че без изгласуването на този законопроект съдебната реформа в България няма как да бъде завършена. Спомняте си, че при първото гласуване на Закона за съдебната власт влезе минимума от промени, които бяха продиктувани от Конституцията. Тук вече се дават детайлите. И в този смисъл аз се радвам, че сме тук с представители на всички институции и можем да дебатираме по същество с мотиви, като противовес на отказа на Висшия съдебен съвет да даде становище върху законопроекта на предишно свое заседание. Според мен, правилната позиция и правилната посока е дебат и придвижване на съдебната реформа, така че да има реални промени в съдебната власт.
Аз мисля, че законопроектът е добър. Ние, както каза колегата Славов, ще го подкрепим, макар и да имаме забележки по някои текстове. Разбира се, че трябва да се помисли повече по отношение на това как се уреждат в момента избраните инспектори във Висшия съдебен съвет, т.е. да се предвиди някакво правило, което казва, че те продължават мандата си, а не трябва да бъдат избирани наново. Разбира се, че трябва да има и правило, което по различен начин урежда атестирането, т.е. там да не е оценката по презумпция „много добра”, която е най-високата оценка, може би „добра”. Това е мое мнение и на колегите. Ние ще предложим нашите текстове между първо и второ четене.
Има и други неща. Но като цяло в един законопроект, който е 200 параграфа, един законопроект върху който са работили всички заинтересовани страни, т.е. всички институции присъстваха и аз присъствах на част от заседанията на Съвета за съдебна реформа, няма как да не изисква детайлна работа между първо и второ четене. Но не това е въпросът на днешното събиране. Въпросът на днешното събиране е дали принципно подкрепяме да има реформа в съдебната власт и тя да получи един логичен завършек.
Ето защо, тъй като смятаме, че е важно това да се случи, ние ще подкрепим законопроекта. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Реплики към изказването на г-н Делчев? Няма. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми висши представители на съдебната власт, членове на Висшия съдебен съвет, на Адвокатурата, скъпи гости, да наистина очаквахме така наречения втори пакет от промени в Закона за съдебната власт, свързани с цялостния процес на реформа, инициирана от последните промени в Конституцията.
Трябва да кажа, че си личи, че доста труд е положен, доста усилия са положени, явно е имало разгорещени дебати. Сериозни нововъведения и промени се предлагат. Аз, обаче, съм малко скептичен, или поне си задавам въпроса доколко част от промените отиват извън мандата, който е даден от промените в Конституцията и не залитаме ли в някаква посока, която не знам докъде ще ни доведе. Какво имам предвид?
Посоката, която беше създадена с промените в Конституцията беше за това да се разграничат и да се ограничи до минимум възможността за взаимно влияние между двете гилдии в съдебната власт – съдебна и прокурорско следователска, чрез обособяването на отделни камари в рамките на Висшия съдебен съвет. Ограничаване възможността за влияние от едната гилдия на другата. Но тези промени по никакъв начин, т.е. тези промени целяха именно да се осигури максимална вътрешна независимост вътре в съдебната власт вътре между отделните гилдии. Но тези промени по никакъв начин, според мен, не предвиждаха да се отиде в посока, която е дефинирана в мотивите към законопроекта на така нареченото „самоуправление” на магистратите. Тоест, децентрализация да, в рамките на прокуратурата може би, но докато в сферата на регионалното - на местното самоуправление, самоуправление и децентрализация могат да звучат като синоними, то в рамките на съдебната власт от децентрализация да отидем до самоуправление на магистратите ми се струва една крайност, за която аз не виждам някакво логично обяснение. Да се отиде в посока, при която да се дадат огромни правомощия, широки правомощия на така наречените общи събрания по отношение на основни властови решения, организационни, кадрови това означава изцяло да се изземе, както отговорността и функциите на Висшия съдебен съвет и на неговите колегии, така и от друга страна на административните ръководители. Те да се обезличат тотално за сметка на размиването на отговорността в един колективен орган, от който трудно може да се очаква единна позиция, което крие риска да предизвика разделянето във всеки един орган на съдебната власт – на магистратите му на лагери, на фракции и борба между тях. И която фракция надделее в крайна сметка едва ли не оттам нататък административният ръководител, който ще бъде в крайна сметка определен, да се чувства едва ли не задължен към този лагер, който го е подкрепил. Аз не знам дали си даваме сметка до какво ще доведе това като безпристрастност, обективност при упражняването на правомощията на административните ръководители.
Аз не мога да си представя подобно нещо в други институции – държавни органи, до такава степен ръководител на дадена институция и орган да бъде до такава степен обвързан, поставен в зависимост от тези, които трябва да ръководи, ми се струва абсолютно необосновано. И не знам защо въобще се е стигнало до залитане в една подобна крайност. Пак казвам, децентрализация да, механизми за ограничаване на неправомерни влияния, произвол и т.н. да, но самоуправление по такъв начин, т.е. придаване на такива властнически правомощия на така нареченото общо събрание просто не знам дали ще доведе до положителни резултати. Явно това е идея, която е дошла от магистратите, от съсловните организации, но аз не знам хора, които са ръководили органи на съдебната власт дали споделят подобна теза относно нейната позитивност и нейния положителен ефект потенциален.
Втората основна забележка естествено е по отношение възможностите на Инспектората да се справи с тези огромни нови задължения, които му се вменяват. Не знам дали не допуснахме грешка още с промените в Конституцията, че така драстично се увеличиха правомощията на Инспектората специално по отношение на проверка на имуществено състояние и т.н. Дали е в състояние и колко време ще му трябва да Инспектората, за да влезе в тази роля, да придобие необходимия капацитет, за да може ефективно да упражнява тези нови правомощия. Още повече при неяснотата, която цари по принцип в сферата на конфликта на интереси, знаете, борба с корупцията. Тук са предвидени текстове, които касаят например Комисията за конфликт на интереси, която се предвижда в друг закон да бъде премахната. Въобще в цялата тази сфера цари в момента меко казано една неопределеност, да не кажа хаос и тези два закона трябва да вървят паралелно – за борба с корупцията и този закон, за да се изясни накъде вървим и как ще организираме въобще тази сфера. Към момента никой няма забележки и никой не е изказвал някакви критики към органа, наречен Сметна палата, който досега се занимаваше с всички тези имуществени декларации на всички публични лица. Сега как това ще се прехвърли към Инспектората, кога ще се стикова там персонал и т.н. Тоест, доста въпросителни.
Но пак казвам, основната ни критика е към залитането в посока от децентрализация към самоуправление. Не знам! Да не съжаляваме после за това, което сме направили! Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Има ли реплики към изказването на г-н Казак. Г-н Славов. След като колегата Славов поиска реплика и аз ще поискам втора реплика.
Петър Славов:
Съвсем кратко, г-н Председател. Темата е изключително сериозна и затова си позволявам да взема реплика, не за да губя времето ви и да правя ненужни изказвания.
Г-н Казак, струва ми се, че смесвате функциите на един административен ръководител с вътрешното убеждение при правораздаването по съвест и по закон, което трябва да прави един магистрат. Съдилищата не са политически партии, за да им казва административният ръководител какво да правят. И въобще органите на съдебната власт не мисля, че трябва да се разглеждат по подобен начин. Напротив, магистратите, които са едни много високо образовани, изключително интелигентни и компетентни хора наистина да имат условия да правораздават, да постановяват актове на база наистина на закона, на вътрешното си убеждение и на съвестта си, каквато и клетва те полагат по смисъла на Закона за съдебната власт. Така че не смесвайте понятията. Един административен ръководител трябва да създаде условия за нормална работа на магистратите в една институция, а не да им казва как да решават едно или друго дело. Надявам се, разбира се, последното да не го мислите, защото наистина е много страшно, ако това беше смисълът на изказването Ви по отношение на правомощията на административния ръководител. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Моята реплика е в две посоки по отношение на изказването на колегата Казак. Аз не се притеснявам за самоуправлението. Смятам, че беше крайно време да се направи една сериозна, ще ми се да кажа и решаваща стъпка в тази посока. Разбира се, подкрепям частта, която г-н Казак казва – би следвало да сме внимателни по отношение на всяка форма на зависимост, макар тази форма, за която той говори в случая, да е очевидна. Тоест, това е прозрачна форма на зависимост, ако е вярна неговата теза, което пък е много по-добре от всички скрити форми на зависимостта. И в този смисъл, да, би следвало да се максимално прецизни и да избягваме такива ефекти. Но самоуправлението има смисъл и на плоскостта на самоконтрола, така че би следвало в тази общност да развиваме и да подпомагаме тези механизми на самоуправление. Разбира се, това би следвало да става постепенно, като във всеки един момент отчитаме ефекта на мярката, която сме допускали, или на инструмента, който сме допуснали.
Много ми е важно и всъщност заради това поисках реплика, другата част от изказването на г-н Казак, това е правомощията на Инспектората по отношение на конфликта на интереси и цялата дейност на Инспектората, която дадохме с измененията на Конституцията. Имах възможност и това не знам дали се въздържах или го казах в Съвета за съдебна реформа, на практика правна комисия и парламента сме в ситуация, в която работим почти едновременно два закона с идентичен режим, като безспорно тук приоритета би следвало да има закона, който трябва да кодифицира тази материя, така наречения антикорупционен закон. Но дори в случай да избързаме с окончателните редакции на второ четене на Закона за съдебната власт, имаме възможността и резервата да синхронизираме двата режима окончателно с приемането на антикорупционния закон. Тоест, имаме втора фаза, която ще бъде контролна и която ще унифицира режима.
Имам много още какво да кажа, но не искам репликата да става изказване. Трета реплика г-н Попов.
Филип Попов:
Г-н Казак, моята реплика е по съществото на вашето изказване. Вие казахте, че не знаете дали не сте сбъркали с промените в Конституцията. На практика в този му вид този закон е следствие, той е функция от промените в Конституцията. Защото с промените в Конституцията се зададоха и рамките на този закон.
А чисто като законодателна техника, според мен, той е добре описан. Но мисля, че наистина сбъркаха с промените в Конституцията. Това е лично мое мнение и становище, а и мнение на парламентарната група на БСП.
А относно това, което казахте за антикорупционния закон. Аз не мисля, като правя извод и от изказването на Председателя, че ще успеем да синхронизираме двата закона. Най-много да успеем да ги синхронизираме така, както успяхме с Изборния кодекс, което мен лично ме плаши. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак за дуплика.
Четин Казак:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Отзад напред. Аз зададох въпросителна специално по отношение на Инспектората дали не сбъркахме по отношение на тези широки правомощия, които му се предоставиха, по-скоро част от тях, а иначе, пак повтарям, според мен се отива отвъд мандата, който промените в Конституцията дават за Закона за съдебната власт в посока самоуправление. За мен такъв мандат не е даден от промените в Конституцията. Мандатът беше даден да се осигури вътрешната независимост вътре в съдебната власт между двете гилдии. Да няма неправомерни влияния от едната гилдия към другата и обратно по отношение на кариерно израстване, атестиране, дисциплинарна отговорност и т.н., но тези промени в Конституцията не дадоха посока, в която се отива в момента за тотално обезличаване на Висшия съдебен съвет и на неговите две колегии, нито пък за обезличаване до такава степен на административните ръководители в полза на така наречените общи събрания на магистрати най-общо казано. До такава степен, да се даде право да номинират административни ръководители, да ги изслушват, да ги контролират такъв мандат не е даден с промените в Конституцията и не знам докъде ще доведе това. Аз се опасявам, че точно ще доведе до пренасяне на едни негативни явления, които са в политиката, криво разбраната демокрация – демокрацията като понятие в държавното устройство да се пренесе в организационния живот на една институция или на една власт – на една от трите власти, според мен, крие огромни рискове от анархия – да се създадат предпоставки за тотална анархия вътре в институциите на тази власт. Разделяне на лагери, това значи почти като партии вътре в самата институция – ние подкрепяме този, ние сме за другия и който надделее и другите след това през целия му мандат ще бъдат белязани. Ако това целим, не знам. И кой ще носи отговорността в крайна сметка? Ако се даде право на общите събрания да номинират, после кой ще носи отговорността при някакъв фал, гаф. Сега поне се знае, че носи отговорността Висшия съдебен съвет или този, който го е предложил. А сега ще се стигне до колективна безотговорност. Не знам!?
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Колегите обръщат внимание да спазваме правилника с оглед дължината на изказванията, репликите и дупликите.
Г-н Димитров има думата за изказване.
Емил Димитров:
Благодаря. Уважаеми г-н Председател, дами и господа народни представители, г-жо Министър, магистрати от ВСС и от върховните съдилища, г-н Главен прокурор, първо искам да кажа, че нашата парламентарна група със съответно направените забележки, които трябва да се вземат под внимание между двете четения, ще приеме така предложения текст.
В лично качество искам да кажа, че се нагледах как правим опит чрез промяната в Конституцията законодателната власт да кадрува в прокуратурата. Един неуспешен опит – да изискаме доклад, да не одобрим този доклад, да направим импийчмънт и да кадруваме. Този опит не успя.
Сега за втори път със Закона за съдебната власт се опитваме по някакъв начин да ограничим правомощията на Главния прокурор. Кадруването става от ВСС. Отговорността за дейността на прокуратурата е на главния прокурор. Сега се оказва, че ограничаваме и управленските му правомощия. Главният прокурор не може да вдигне телефона и да се обади на районния прокурор да каже защо там има проблем, напрежение, ситуация, а ти бягаш от отговорност и непредприемаш никакви действия. Трябвало да се обади на един, той на друг, той на трети.
Така или иначе аз приемам този опит като едно ехо на неуспелия опит за овладяване на прокуратурата чрез Конституцията. И не знам дали правим добро или зло, но го приемам като по-малкото зло и затова ще подкрепим така предложения текст.
Нашата група ще гласува на първо четене „за” и в момента в комисията имате два гласа „за”. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Реплики към изказването на г-н Димитров? Няма. Колеги, други изказвания? Ако няма други изказвания, ще си позволя много кратко да се изкажа.
Ние подкрепяме законопроекта, който е внесен от министерския съвет и който беше разработван от работна група при Министерството на правосъдието и съответно беше обсъждан във формата на Съвета за съдебна реформа. По-скоро тук ще говоря като редови участник в Съвета за съдебна реформа. Дебатите бяха интересни, макар и в голяма част да бяха доста многословни и не много конструктивни. Но бяха интересни, защото бяха индикативни по отношение на съществените елементи на позициите вътре в съдебната система.
Умишлено съм се въздържал да взимам участие в Съвета за съдебна реформа, защото дълбокото ми убеждение е, че това е един нормативен акт при подготовката на който би следвало да зачетем инициативата и на съсловните и на представителните организации вътре в системата.
Безспорно е, че по една част от текстовете, ако бих могъл да си позволявам лично мнение и лично виждане, то би било различно от това, което с възприемаше.
По отношение на гласуването в Съвета за съдебна реформа, съжалявам че Министърът излезе, но това гласуване е индикативно, в смисъл не трябва да го фаворизираме, не трябва да го абсолютизираме. Оттук нататък предстоят много гласувания в интерес на истината. Надеждата и убеждението ми е в резултат на тези гласувания да се стигне до максимално добри текстове. Казвам добри, като имам предвид добри и ефективни за успешната работа на органите вътре в системата и за преодоляване на дефектите, включително и по отношение на обществената оценка за работата на институциите.
Ще си позволя да кажа няколко думи по Инспектората. Аз бях свидетел на обсъжданията дори в отделните детайли. Разбирам притеснението на Инспектората, тъй като Инспекторатът ще следва да прилага конкретните текстове. Да, вероятно има възможност тези текстове да се прецизират. Смятам, обаче, че и към момента те биха могли да се прилагат. Големият риск, аз го казах и като реплика по отношение на изказването на г-н Казак, е да успеем да съгласуваме двете групи правомощия, както в новото Национално бюро, което предстои да се учреди, така и по отношение на конкретното проявление на този контрол вътре в съдебната система. Пак ще кажа, Инспекторатът не трябва да се притеснява. На този етап смятам, че инспекторатът има пълната и абсолютна подкрепа на политическите и парламентарните сили в този парламент, защото смятаме, че тази подкрепа е необходима и се дължи, защото Инспекторатът следва да направи една нова стъпка - стъпка по същество, и в дълбочина.
В интерес на истината едно от личните мои неудовлетворения в тази посока са даже в обратната посока, т.е. аз бих искал да бъдат още по-радикални правомощията на Инспектората. Защото следва и трябва да има респект и превенция вътре в системата. И колкото и да е примитивно и колкото и да е първосигнално, смятам че страхът от разобличаване и от наказания вътре в системата, би могъл да бъде не първия, не втория, не третия, но един от съществените фактори за стабилното изграждане на независимата съдебна власт.
Така че специално за Инспектората ние оставаме с отворена врата. Смятам, че ще зачетем всички бележки на Инспектората, в смисъл обоснованите, които имат логика и които имат смисъл. Също така смятам, че Инспекторатът не трябва да се страхува да поеме тази отговорност.
По други поводи съм казвал за разделянето на бюджета на Инспектората, даже съм подкрепял очевидно Инспектората по тази теза и логика, каже и в конституционните дебати защитавах тезата да се премахне принадлежността към Висшия съдебен съвет. Мисля, че това е една посока, която ще се реализира в течение на времето, но не веднага и по-скоро поетапно.
За да не удължавам повече дебата, аз спирам до тук. Реплики към това изказване? Няма реплики. Има ли други изказвания? Няма.
Колеги, дебатът е закрит. Подлагам на гласуване.
Който е „за” да подкрепим на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-34, внесен от Министерски съвет на 17.06.2016 г., моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Който е против? Два гласа „против”. Който е въздържал се, моля да гласува. Трима „въздържали се”.
Колеги, приет е на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт от правна комисия.
Благодаря, г-жо Министър и госпожи Заместник-министри.
Каним ви да останете на изслушването на докладите, които са особено съществени, макар че ще ги изслушаме бързо.
Колеги, давам думата за кратко изявление на г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Уважаеми г-н Кирилов, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа магистрати, благодаря за възможността да се обърна към вас лично в рамките на заседанието на Комисията по правни въпроси. Давам си сметка колко важни въпроси обсъждате, колко важни законопроекти, които представляват на практика гръбнака на съдебната реформа, затова ще бъда кратка. Но пък искам да обърна внимание, че темата, към която искам да привлека вашето внимание, е пряко свързана с правораздаването, с необходимостта от утвърждаване върховенството на закона и гарантиране правото на гражданите, че споровете между тях ще бъдат разрешавани в рамките на справедлив процес от независим съд или от независим арбитър.
Става дума за това, че в момента в България съществува мрежа от частни съдилища от така наречените „арбитражни съдилища”, които обслужват силните на деня, които обслужват монополни структури, които вместо да решават спорове между граждани узаконено рекетират граждани. Засипана съм в институцията от жалби от български граждани, които твърдят, че са осъдени за несъществуващи задължения, за отдавна погасени дългове, без арбитражно споразумение, без да бъдат призовани, неприсъствено, без каквито и да е доказателства. И проверките, които направих като омбудсман, показаха, че гражданите са прави.
Да, наистина към създаването на частни арбитражни съдилища в България прибягват колекторските фирми, но също така монополни дружества, фирми за бързи кредити, агенции за недвижими имоти, тъй като всички те много бързо са разбрали удобството и преимуществото да съдят граждани извън правилата на нормалния съдебен процес и абсолютно при невъзможност за гарантиране на правото на защита на българските граждани.
В тази връзка упражних правото си на косвена законодателна инициатива и през Председателя на парламента съм внесла предложения за промени в три закона – в Гражданския процесуален кодекс, в Закона за международния търговски арбитраж и в Закона за защита на потребителите. В предложените законопроекти ви предлагам да обсъдите възможността за изключване на потребителските спорове изобщо от обхвата на арбитражите, а при произнасяне на арбитражни съдилища по неарбитрируеми спорове решенията да се провъзгласяват за нищожни, тъй като в момента неприсъствено, без възможност да възрази за давност, за липса на арбитражно споразумение за това, че изобщо не съществува задължението гражданите биват осъдени със силата на присъдено нещо. Изпълнителната сила на арбитражното решение е същото като нормално съдебно решение в резултат на което наистина има осъдени десетки, стотици хиляди граждани. Само за справка, искам да ви кажа, че само в един от тези съдилища осъдените за миналата година са 102 хиляди български граждани. Административен съд-София има 15 хиляди дела годишно и Международния арбитраж в Париж има няколко стотин дела годишно. Само един от 45-те арбитражни съдилища в България произнася над 100 хиляди решения във всяка една година.
Не искам да ви разказвам на какво приличат тези съдилища. Всеки един от вас може да отиде в избирателния си район (те вече имат мрежа в страната) и лично да се убеди за това, че нямат архив, нямат утвърдена процедура, арбитрите не отговарят на никакви условия. Изобщо пълна пародия на правораздаване, но в крайна сметка си осъден с решение, което при това не подлежи на обжалване, забележете, окончателно е и не подлежи на обжалване.
Мисля, че в спешен порядък гражданите се нуждаят от защита и затова се обръщам към вас, като ви моля, за да не се партизира и политизира този въпрос, който на практика няма цвят, да бъде внесен, разбира се, при съгласие и при разбиране от вашите парламентарни групи от членове на правна комисия. Г-н Кирилов участва в работната група в самото й начало, в рамките на която написахме тези текстове. Всъщност те предлагат и една рамка за регистрация на арбитражните съдилища, минимум изисквания на които да отговарят те и арбитрите, така че би било добре, ако вие ги прочетете, припознаете и заедно ги внесете. Разбира се, текстовете могат да бъдат подобрени, могат да бъдат усъвършенствани. Но това е единственият начин да не се използват тези законопроекти за партийно политическа дъвка преди изборите и да ги обречем на провал само защото са ги внесли едни или други депутати. Мисля, че тук е мястото, в което най-добре може да разберете колко е важно тази уредба час по-скоро да стан действителност.
Раздала съм ги. Нося още няколко екземпляра. Предполагам, че това е направила и г-жа Цачева.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Омбудсман. И г-жа Цачева ги е изпратила на вниманието на депутатите. Ние на миналото обсъждане в правна комисия също го коментирахме и колегите получиха екземпляр от Вашето писмо. Аз се присъединявам към вашето предложение.
Така че нека се смята, че при мен се открива подписка за внасянето на промените в трите нормативни акта.
Използвам случая съвсем накратко да кажа, че един от тях е Гражданския процесуален кодекс. Бях обявил намерението още през април месец да пристъпим към разглеждането на законопроектите, които са повече от 6, вече сигурно ще станат и 7, за изменение на Гражданския процесуален кодекс. За съжаление, дебатите по Изборния кодекс и по друго спешно законодателство изместиха много времето. Имахме идея със заместник-председателя на Върховния касационен съд Красимир Влахов да подготвим и да проведем широка обществена дискусия във формата на конференция или на кръгла маса под егидата на Комисията по правни въпроси по отношение на ключовите проблеми за измененията в Гражданския процесуален кодекс. Аз смятам, че това е една хубава инициатива, която въпреки че се бави във времето, не бива да се отказваме от нея. Така че използвам случая да афиширам и тази инициатива.
Г-н Попов поиска думата и след това г-н Славов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Наистина този проблем, който сподели с нас Омбудсмана, е сериозен. Именно от такъв тип проблеми идва усещането за справедливост или по-скоро липсата на такава у гражданите. В тази връзка аз също се присъединявам към подписката, която стартира Председателя. Моят призив и към останалите колеги от правна комисия, да не политизираме, да не партизираме този въпрос. Той е в крайна сметка за общото благо и призовавам, ако преценят, да се включат към тази добра инициатива. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Чисто правно-технически предложенията в трите закона съм ги направила през Гражданския процесуален кодекс, като най-висок по ранг. Ако това ще го обрече разглеждането на този пакет от законопроекти заедно с другите предложени промени на ГПК, въпрос буквално на един ден е, ако вие не възразявате, да го предложа през Закона за международния търговски арбитраж. Тъй като имам представа какво означават промени в ГПК, като имам предвид само колегата Хайтов какво е внесъл, тази дискусия няма да мине нито безобидно, нито набързо, нито лесно, така че по-добре, ако имате воля, а в същото време хора се осъждат всеки ден. Само в едно село в Кюстендилско, което е от 800 души, от началото на тази година има вече 60 книжа от арбитражни съдилища. Просто, ако си проверите изборните райони, ситуацията е пожар. Хората ги съдят без да разбират и си измислят задължения. Това е епидемия. И те самите го разбират, тъй като ги обиколих тези арбитражни съдилища. Те просто казват ние знаехме, че ще дойдеш, ние знаем, че ще направите тази работа невъзможна, но докато може ние ще си съдим хора. И ги съдят. А имам опит. Миналата година май месец си говорихме за нужните промени в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Ей сега, ей сега и вече мина една година и половина. В смисъл, аз съм готова да ги преработя за няколко часа през друг закон.
Предс. Данаил Кирилов:
Нека да не ги преработваме. Но този дебат, който го водим, да има следния смисъл. Да ги изведем отделно. Те имат отделен обхват, отделен предмет тези изменения и докато теоретизираме и обсъждаме публично 7-те законопроекта, този да го гледаме отделно. Действително мястото му родово е в ГПК, а не в Закона за международния търговски арбитраж.
Г-н Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Уважаеми колеги, уважаема г-жо Манолова, аз също в лично качество заявявам готовност да се присъединя като съвносител и разбира се, ще докладвам този законопроект на колегите от групата на Реформаторския блок, тъй като проблемът и на нас ни е познат и се съгласувам абсолютно с Вас , че е наболял и че системно се злоупотребява, особено по начина на призоваване при тези често така наречени „арбитражни съдилища”, които не рядко се помещават в някое мазе или таван, а как с връчват книжата и как се осъществява призоваването, едва ли е нужно да навлизам в детайли. Така че категорично съм готов да се присъединя и да потърсим максимално бързо решение на този проблем.
Използвам също така да ви поздравя за една друга Ваша инициатива, която касае сезирането на ВКС във връзка с такса сградна инсталация и злоупотребите там, които извършват някои монополисти.
Мисля, че тези активности ще бъдат полезни за хората.
И това, с което завършвам, една трета активност, която също ми направи добро впечатление от началото на седмицата за дарителството на храни отпадането на ДДС от тях. Използвам случая да ви обърна внимание, че на 7 април сме внесли такъв законопроект с колегата Мартин Димитров. Доста колеги са заявили принципна подкрепа за него, така че и тук помощта ви ще бъде много ценна, за да можем максимално скоро да го реализираме. Той вече отлежава три месеца, а както сама знаете, е редно да върви по комисиите и да търси своето развитие. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Г-н Попов поиска думата.
Филип попов:
Само в едно изречение. Тъй като се налага да тръгна, заявявам начин на гласуване по останалите точки от дневния ред гласувам „за”, като по т. 6 при условията на чл. 143 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Така ще зачетем гласа, г-н Попов. Въпреки че ние имаме решение на Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, в което изрично се казва, че не сме в конфликт на интереси, нищо че го декларираме непрекъснато.
Благодаря, г-жо Манолова. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Взимам думата не само за да кажа, че ще подкрепя, ще се подпиша и ще припозная този текст, който възнамерявате да предложите за внасяне като законопроект, защото той е много смислен, той е много актуален, много навременен. Представен е добре от г-жа Манолова, а мотивите към него са убедителни.
По-скоро на втората част от това, което предложи на нашето внимание Омбудсмана, искам да заявя своята подкрепа. Нека този законопроект да се движи по отделен ред, както Вие видяхте такава възможност. Няма никакъв разум в това решението на въпроса с това тежко безобразие, което се предлага в законопроекта, да чака едни много мащабни промени в ГПК.
Отделно от това нека да обърна внимание върху следното. От тази практика, която е предмет на коментар в законопроекта, страдат не само българските граждани, страда системата, защото това води до обезверяване и обезценяване на стойности, към които се стреми арбитражното производство с неговите предимства, особено с това, което сега де шири и срива с десетилетия изградена практика и авторитет. Моля за бързина и отговор на въпроса, който поставя Омбудсмана в своето представяне. Благодаря. Това
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Чавдар Георгиев.
Чавзар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, разбира се, че това е похвална инициатива и тя трябва да бъде подкрепена.
Взимам думата, за да изразя личното си мнение, а надявам се и на нашата парламентарна група, че такива инициативи ние ще подкрепяме, защото те са в интерес на хората.
Подкрепям и това, което беше споменато преди малко. Наистина трябва да направим всичко възможно подобен законопроект да бъде разгледан максимално бързо и приет по отделен ред.
Това е, което искам да заявя.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Благодаря, уважаеми г-н Председател. Ние също ще подкрепим. Имам само една молба. Нека да бъде този текст с конкретната цел, която преследваме. Всичките детски мечти да ги оставим за следващите законодателни промени. Тук сега конкретно само върху това да се съсредоточим, а не утре, като дойде предложението всички да започват някакви идеи да пробутват и в крайна сметка да провалят начинанието.
Ще го подкрепим. Радвам се, че има и такава инициатива и че всички сте се обединили около това мнение. Благодаря.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, много ви благодаря за подкрепата.
Благодаря на г-н Кирилов за съпричастността, за участието в работната група.
Използвам случая да кажа, че ми липсва дебатът в правната комисия, но вие, както виждам, се справяте блестящо. Успех!
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. И на Вас успех.
Колеги, пристъпваме към точка втора от дневния ред - Обсъждане на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2014 г., № 611-00-1, внесен от Висшия съдебен съвет на 27.05.2016 г. и на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2015 г., № 630-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 07.06.2016 г.
Уважаеми г-н Представляващ Висшия съдебен съвет, заповядайте.
Димитър Узунов:
Уважаеми г-н Председател, по докладите сме работили усилено няколко комисии във висшия съдебен съвет и особено Председателят на правната ни комисия г-жа Колева. Бих желал да предоставим думата на нея, тя да докладва точката.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-жо Колева, заповядайте.
Юлиана Колева:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми народни представители,
Не знам доколко би било удачно едно такова предложение с оглед чистата икономия на време, но ако уважаемите народни представители биха възприели, може би, би било добре да се обсъждат едновременно докладите за 2014 г. и за 2015 г., защото всъщност това не са несвързани периоди. Това е една дейност, която продължава от 2013 г. през 2014 г. до края на 2015 г.
Предс. Данаил Кирилов:
Не възразяваме, г-жо Колева. Има логика в това. Да, ще излезем извън нормата, че се обсъжда годишен доклад - ще обсъждаме два доклада за период от две години, но има смисъл в това.
Юлиана Колева:
Уважаеми народни представители, аз ще започна по хронология.
През вас са докладите. Те са както досега изискваше закона, а и продължава да изисква, защото все още новите законодателни предложения не са станали закон. Той е обобщен. Към доклада на Висшия съдебен съвет са приложени и докладите на Инспектората към висшия съдебен съвет.
Освен това ,към доклада сме приложили и за 2014 г. и за 2015 г., като приложения, тези актове вътрешни, които Висшият съдебен съвет е приемал, които имат характеристиката на доклади, справки, обобщения и анализи, които са всъщност най-важните и отразяват възловите въпроси, по които Съветът е работил в отделните години. Това е практика от 2013 г. и сме я възприели за ваше улеснение, за да може при ваше желание вие да се запознаете с тези вътрешни актове на Висшия съдебен съвет, които засягат естествено и органите на съдебната власт.
И в двете години докладите са изложени и структурирани по въпросите, които са фиксирани като най-важни за работата на Висшия съдебен съвет в един документ, който ние възприемаме като стратегически за нашата работа, наречен „Политики за управление” за периода от 2015 г. до 2017 г., т.е. до края на мандата на този състав на Съвета. Спрели сме се на въпроси, които практически се работят от всички постоянни комисии, по някога и временни, на Висшия съдебен съвет, по които се постановяват съответните решения след предложения от комисиите и които засягат най-важната работа на Съвета и в изпълнение на най-важните негови правомощия.
И както добре се знае, това е първо кариерното развитие на магистратите, второ, управлението на бюджета на съдебната власт и трето, дисциплинарната дейност на Висшия съдебен съвет. Стремежът и целта през тези две години е било в условията на една приемственост, бих казала, от година в година на работата да приключим с няколко изключително важни за органите на съдебната власт въпроси.
Първият от тези въпроси, които аз бих отчела като успешно свършена работа, това е работата по изработване на нормите за натовареност на отделните органи на съдебната власт и на всеки магистрат поотделно. Знаете, че от десетки години този въпрос е особено болезнен за съдебната власт. Работата на магистратите и съответно на съдилищата и прокуратурите се отчиташе количествено, като брой дела или преписки – обстоятелство, което в никакъв случай не можеше да съответства на действителната работа и действителната натовареност на тези органи.
За 2014 г. ние приключихме с работата по изработването на норма на натовареност на прокурорите и следователите и съответно на прокуратурите, а в края на 2015 г. приключихме и с работата по изработването на нормите за отчитане на натовареността на съдилищата и съдиите. Така че през тези две години всъщност се финализираха съответните актове – методики, с които ние изработихме правилата и пристъпихме към тяхното практическо приложение.
Прокуратурата 2015 г. беше мониторингова за приложението на тези правила, в смисъл че паралелно се отчиташе работата и количествено и новите правила, като качество и сложност на преписките и делата. Доколкото ние прегледахме и приехме доклада на прокуратурата преди да дойде в Народното събрание, мога да кажа че има отчет в този доклад на работата и сравнение, което е най-важно, между двата подхода.
Работата в съдилищата сега започва – от 1 април 2016 г. постепенно се внедрих съответните системи, които да помогнат за отчитането по новия начин. В момента всеки един месец след наблюдение и анализ се правят съответните изводи от комисията към съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и в края на тази година ще можем да имаме един период, в който да отчетем ефективността на новата система за отчитане на натовареността и в съдилищата.
Още от 2013 г., както ще забележите и в доклада и за 2014 г. и за 2015 г. ние сме направили нашите анализи и предложения за изменение на този закон, който беше приет на първо гласуване в комисията като т. 1. И аз използвам момента много да благодаря на Председателя на Върховния административен съд, и на представляващия Висшия съдебен съвет, че промениха становището си пред вас и подкрепиха закона, въпреки че ненаправиха това на заседанието на Висшия съдебен съвет. В тези предложения, които ние сме правили последователно в три поредни години в нашите доклади, в голямата си част намериха приложение в този законопроект и искрено се надяваме той да стане закон, за да може работата в края на 2016 г., а и през 2017 г. - накрая на нашия мандат, да бъде подчинена на тези норми и правила.
Това всъщност е бил и нашият траен извод, когато сме отчитали работата на Съвета и през двете години по атестирането, провеждането на конкурсите и избора на административни ръководители. И в трите модела, които са възприети във Висшия съдебен съвет ние сме посочвали недостатъците. И това, че в момента не ги посочваме, не акцентираме върху тях, се дължи само на обстоятелството, че в голямата си част моделите, които се предлагат сега в новия законопроекти, са проекция на нашите констатирани слабости в съществуващите модели.
По отношение на дисциплинарните производства намерили сме за необходими да ви осведомим не само за броя на дисциплинарни производства, а поотделно за това какви наказания са наложени на конкретните магистрати. Докладът съдържа имената на магистратите, които са получили дисциплинарни наказания през двете години и на какво основание – за какво дисциплинарно нарушение. Смятаме, че вие като представители не само по Конституция, като членове на законодателния орган, но и на отделните региони, е необходимо да бъдете известени за това.
Освен това, изрично сме извели и имената на новоизбраните административни ръководители на съответните съдилища и прокуратури отново с тази цел, за да бъдете известени за съответните промени, които през тези години са станали в административните ръководства на съдилищата и прокуратурите.
Това като обобщение бих могла да кажа. Готова съм да отговарям на въпроси, свързани с годишните доклади за 2014 г. и за 2015 г. на Висшия съдебен съвет.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-жо Колева. Уважаеми колеги, дебатът е открит. Имате думата за изказване и по двата доклада. Не виждам желаещи. Г-н Узунов, Вие желаете ли нещо да допълните? Г-жо Точкова? Заповядайте.
Теодора Точкова:
Аз също ще се присъединя към почина да говоря общо по докладите на Инспектората за 2014 г. и 2015 г.
Инспекторатът през 2014 г. в изпълнение на своята основна контролно установителна функция извърши проверки в почти всички органи на съдебната власт във Варненския апелативен район. Конкретната цифра е посочена в доклада. Поради липса на средства през 2014 г., втората половина от годината, Инспекторатът извърши проверки на съдилищата и прокуратурите в Софийска районна прокуратура, Софийска градска, Софийски районен съд и Софийски градски съд. През 2015 г. Инспекторатът извърши проверки в част от съдилищата и прокуратурите и следствените отдели към окръжните прокуратури в Софийски апелативен район, в градовете Кюстендил, Перник, Благоевград. Точните органи на съдебната власт сме ги отразили в доклада. От изнесените данни в годишните отчетни доклади, бих казала, че са проверени сравнително равен брой органи на съдебната власт, което сочи за ритмичност в работата на Инспектората и съобразяването й с действителните възможности на органа.
Бих споменала някои установени негативни констатации в дейността на органите на съдебната власт при извършените комплексни планови проверки през двете години.
В съдилищата несвоевременно извършване на процесуални действия, свързани с движението и насрочването на делата в открито съдебно заседание; недостатъчно добра подготовка на съдиите в закрито заседание; прекратяване на наказателното дело и връщане на същото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения не в разпоредително заседание, а в открито заседание; неспазване, бих казала, на разумните срокове, не само на законово установените, но и на разумните срокове при постановяване на решения и мотиви към присъди.
В прокуратурите ще спомена някои негативни констатации, установени от нас: забавено разследване на досъдебните производства; неупражняване на надзор от страна на наблюдаващите прокурори по отношение на спрените производства срещу неизвестен извършител; неизпращане на постановленията за прекратяване на досъдебните производства с обратна разписка.
Инспекторатът освен комплексни планови проверки, през двете години извърши почти равен брой контролни проверки във вече проверени органи на съдебната власт и констатацията е, че като цяло дадените препоръки от предходни планови проверки са изпълнени.
През двете години Инспекторатът извърши и тематични проверки. Резултатът от тези проверки предизвика отправянето на сигнали до председателите на ВКС, ВАС и Главния прокурор за наличие на противоречива практика.
Сериозна част от нашата дейност е и работата по сигнали. Бих казала, че в сравнение с 2014 г. през 2015 г. броят на постъпилите оплаквания в Инспектората за нарушения в правосъдната дейност за увеличени с повече от 20%. Това се дължи, според нас, на това, че от лятото на миналата година достъпът на граждани до Инспектората е облекчен. Съществува регистратура на първия етаж в сградата, в която се помещава Инспектората, където се подават сигнали и жалби. От друга страна се дължи на непознаване на правомощията на Инспектората и често биваме сезирани с оплаквания, свързани с несъгласие на страни по дела с решенията по тях. Инспекторатът не е съдебна инстанция.
Смятаме, че до голяма степен е необходимо провеждане на информационна кампания досежно компетентността на Инспектората и в тази насока имаме идеи за изработване на информационни материали и публикуване на информационни материали във връзка с правомощията и дейността на Инспектората на интернет страницата на Инспектората.
Следващ аспект от нашата дейност това е сезирането на компетентните органи за ангажиране на дисциплинарна отговорност на съдии, прокурори и следователи при установени нарушения в тяхната дейност. Ще посоча малко статистика. През 2014 г. Инспекторатът е отправил 4 предложения за налагане на дисциплинарни наказания във Висшия съдебен съвет. За 2015 г- те са 10. По всички от тях са образувани дисциплинарни производства. Тези предложения, които отправихме през 2015 г. повечето от образуваните дисциплинарни производства са висящи. За жалост, бих казала, че дори когато висшият съдебен съвет налага наказания на магистрати по предложение на Инспектората, при последващия съдебен контрол решенията на Висшия съдебен съвет биват отменяни, като мотивите са, че липсва норма на натовареност, съдията поради прекомерна натовареност е в обективна невъзможност да изпълни служебните си задължения и няма виновно поведение; липса на легално определение на понятието „разумен срок” и т.н.
Предвид нуждата от ефективност в работата, както на Инспектората, така и на Висшия съдебен съвет по отношение на ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрати, в плана за изпълнение на мерките по доклада от месец януари 2016 г. по Механизма за сътрудничество и проверка е заложена мярка за обсъждане и уеднаквяване на дисциплинарната практика, както на Инспектората, на Висшия съдебен съвет и на Върховния административен съд.
Бих споменала също, че Инспекторатът през 2014 г. е отправил 29 предложения до административни ръководители за налагане на дисциплинарни наказания – по-леките дисциплинарни наказания и дисциплиниращи мерки, а през 2015 г. бройката е 68, като от анализа на информацията, която пристига в Инспектората, става ясно, че не е наложено наказание от административните ръководители на провинилите се магистрати, защото е счетено от административния ръководител, че съответното провинение не е дисциплинарно нарушение или пък въобще не е отговорено на Инспектората по този сигнал.
Следващата ни дейност, която Инспекторатът осъществява към момента, това е произнасянето по заявления срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок. През 2014 г. в Инспектората са постъпили 581 заявления, през 2015 г. малко по-малко – 469 по Глава трета „а” от закона за съдебната власт. По информация на Министерството на правосъдието изплатената сума за бавно правосъдие през 2015 г. е двойно по-голяма в сравнение с 2014 г. И през двата отчетни периода Инспекторатът изготвя на тримесечие данни (отчети) за установените случаи и по-скоро за причините, довели до нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок, които изпраща на Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет от своя страна изготвя анализи и отправя препоръки до административните ръководители.
Това е накратко нашата дейност за двете години. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Главен инспектор. Имате думата за изказвания.
Колеги, няма изказвания. Имаме два проекта за решение. Ще ви ги прочета максимално бързо.
Проект на решение за приемане на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспекторат към Висшия съдебен съвет за 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт реши:
Приема Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспекторат към Висшия съдебен съвет за 2014 г.
И вторият проект за решение е абсолютно същият, но се касае за Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспекторат към Висшия съдебен съвет за 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт реши:
Приема Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспекторат към Висшия съдебен съвет за 2015 г.
Колеги, който е „за” да проектите за решения и респективно да приемем като комисия и да предложим на пленарна зала да приеме обобщения доклад, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. който е против, моля да гласува „против”. Няма против. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Приемат се Обобщените годишни доклади за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспекторат към Висшия съдебен съвет за 2014 г. и за 2015 г.
С това приключваме т. 2 от дневния ред.
Пристъпваме към точка трета - Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2014 г., № 611-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 27.05.2016 г. и на Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2015 г., ведно със становището на Комисията по правни въпроси към ВСС, приети с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 23 от 02 юни 2016 г., № 630-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 07.06.2016 г.
Уважаеми г-н Панов, заповядайте.
Лозан Панов:
Благодаря ви. Разбрахме, че техниката е от 1951 г. и ще говоря малко по-високо.
Предс. Данаил Кирилов:
За да уточня, онзи модул е достатъчно стар. Той е полеви и преносим. А за микрофоните установихме, че са от 1993 г.
Лозан Панов:
А пък на нас с г-жа Колева ни се падна най-старото бюро.
Позволете ми да кажа, че по т. 3 се касае за двата доклада – доклад за 2014 г., както и доклад за 2015 г. По същия начин, както беше представен от г-жа Колева и г-н Узунов за 2014 г. и 2015 г. за Висшия съдебен съвет и Инспектората.
За съжаление, голяма част от констатациите за 2014 г. и за 2015 г. са поставяни изисквания в продължение на години и не са намерили задоволителни решения, но в общи линии нека да акцентирам върху това, че наистина са нужни мерки за оптимизиране на работата на съдебната власт и колкото по-бързо те бъдат реализирани, толкова по-бързо ще бъде постигната и целта на самата реформа – бързо, предвидимо и справедливо правосъдие в страната.
Няколко по-важни акцента – една тема, свързана със съдебната карта. Отчитане на демографските изменения през последните 25 години и постигане на равномерно натоварване на съдиите-магистрати. Казвам го, защото това беше предмет на разискване с министъра на финансите в края на годината, когато се отстояваше бюджетът на съдебната власт. Премахване на финансирането на незаети щатни бройки. Регламентиране на по-гъвкави правила за преместване по чл. 194 от Закона за съдебната власт. Да напомня само, че законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт са предвидени и законодателни промени в тази насока.
Сериозно анализиране на въпроса за евентуалното закриване на някои структури, като например военните съдилища, анализиране на дейността на специализираните и наказателните съдилища; оптимизиране на администрацията на абсолютно всички нива – върховни, апелативни, окръжни, районни. Несъмнено въвеждането на деловоден софтуер за администриране на делата и съответно критерии за изчисляване на натовареността, както на съдиите, така и на съдебните служители.
И тъй като ще продължа с натовареността, няма как да не отбележа няколко статистически данни. Те са свързани с натовареността на съдебните институции. Например, при натовареност средна 8.45 месечно за апелативните съдилища, в Софийския апелативен съд тя е 11.51. В Апелативния специализиран съд е 2.45, а във военния апелативен съд е 1.28. Още по-голям е диапазонът и съотношението и разликите в натовареността на Софийски градски съд при средна натовареност на съдебните звена на това ниво 15.49 дела месечно, при Софийски градски съд са 46.57, а между 5 и 6.5 е натовареността на окръжните съдилища в Кърджали, Монтана, Търговище и Ямбол.
По отношение на районните съдилища въпросът за Софийски районен съд стои достатъчно драстично от години наред – 124 дела месечно, докато натовареността на нашите колеги от Софийски районен съд в Разград, Силистра, Търговище е под 35 дела.
Няма как да не отбележа, че един от подходите, който наистина е смел подход, е прекрояването на съдебната карта и през 2014 г. бяха предприети действия за това. Знаете, че от 1 април с решение на Висшия съдебен съвет от 06.02.2014 г. беше закрит, както Военен съд-Плевен, така и Военен съд-Варна и съответните прокуратури, като Висшият съдебен съвет определи, считано от 1 април 2014 г. границата на съответните райони и техните правоприемници, по-нататък в доклада за 2015 г. отново ще спомена и данните във връзка с натовареността на тези съдилища, въпреки промяната на тези две военни съдилища – Плевен и Варна.
Ще продължа и с нещо, което е важно, във връзка с натовареността на върховните съдии. Знаете, че през 2014 г. бяха инициирани и това е един добър пример за взаимодействие с Народното събрание, промени в чл. 424 от НПК, чл. 422 от НПК, а също така и Гражданско-процесуалния кодекс чл. 274 от ГПК, чл. 411 от ГПК, както и други и резултатът вече е свързан с нашите данни за дейността за 2015 г. тези промени вече бяха факт. От средата на 2015 г. определено може да се констатира намаляване на постъпленията на дела във Върховен касационен съд, както граждански дела, така и търговски, както и наказателни дела не в такава степен, в каквато на нас ни се иска, но така или иначе тази тенденция е видна. Отново казвам в резултат от промените в процесуалните закони с помощта и доброто взаимодействие с представителите на Народното събрание, както и представители на магистратите.
Позволете ми да акцентирам също така върху една отдавна значима тема. Тя е свързана със съдебните сгради. Проблеми със съдебните сгради и съответните палати има в София, в Пловдив, във Варна, във велико Търново, в Благоевград, Оряхово, Етрополе, Сливница, в Карлово. Проблемът в Карлово е важен. Там дори са евакуирани съдии и служители поради разцепване на сградата. Подобно е положението в Панагюрище, Монтана и Ямбол. Решението на народните представители с промяната и преминаването на собствеността от Министерството на правосъдието към Висшия съдебен съвет изисква, разбира се, време. Свързано е и с финансиране, но и с организационни въпроси – формирането на комисия, приемането и предаването на самите сгради. Така че това е тенденция, която ще продължи и през 2015 г. Обмисляме с различни институции в рамките на Съдебната палата и с министъра на правосъдието мерки за преместване в друга сграда. Имам предвид сградата на Римската стена ,която след време ще бъде освободена с оглед преместването на Софийски районен съд и с новострояща се сграда. Проблемът със Софийски районен съд, който стои от много години и се надявам тази година да намери своето разрешение.
Нека да приключа с темата за съдебната карта с една много щекотлива, тежка за разискване тема – един процес, който не се припознава като чели от всички и е нормално да има съпротива и реакция от различни институции, включително и от народни представители, представители на местната власт, както и от магистратите. Данните за натовареността, данните за демографските промени в България през последните 25 години налагат несъмнено тези мерки. Това трябва да стане в диалог с обществеността, с местната власт, за да може да се намери онзи път, който да извървим заедно, включително и със законодателни промени, ако се налагат такива, защото е очевидно, че има региони, в които са намалели броят на делата, няма достатъчно голяма натовареност на съдиите и на администрацията, но същевременно подходът трябва да бъде свързан с пряк контакт с всички местни институции, както и с народни представители, защото не трябва да се губи достъпът до правосъдие, който до този момент е отвоюван. Процесите може би не вървят толкова бързо, колкото ни се очаква, но по-важното е, че виждаме напоследък и в решенията на Висшия съдебен свет, преместване на съдии от по-ненатоварени структури към по-натоварени – процес, който продължава и е част от възможността натоварването да бъде еднакво за всички.
Изготвянето на критериите за натовареност, както за магистратите- прокурори, така и за съдите вече е действащ. Той ще даде една добра база за следващи стъпки. Но отново казвам, много внимателно прецизно в добро взаимодействие с народните представители и местната власт, защото това е една тема много, много сложна за решаване. Въпреки промяната за военните съдилища, отново натовареността на тях не е висока. Ще кажа само за апелативните съдилища. Споменах преди малко за Софийски апелативен съд при средна натовареност 8.71 – 12 е за Софийски апелативен съд. Софийският апелативен специализиран съд е 2.6 дела на месец. Военният апелативен съд 1.47.
Очевидно е, че тези разлики няма как да не създават напрежение. Трябва да се търсят решения, но е много важно, казвам го вече трети път, но в диалог с обществото, за да може да се извърви този път заедно.
Готов съм да отговарям на вашите въпроси, ако имате такива.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Заповядайте, г-н Славов.
Петър Славов:
Един много кратък въпрос, уважаеми г-н Панов. Използвам присъствието Ви, за да ви попитам за натовареността на районните съдилища в големите градове. Знае се, че там има свръх натовареност, която очевидно е проблем, както за работещите там магистрати, така и за гражданите, които не получават нито бързо правосъдие, нито то е достатъчно качествено. Използвам случая, за да ви попитам, предполагам, че тази свръх натовареност се запазва и няма да се учудя, ако се и увеличава, от това, което виждам в докладите, би могло да бъде едно възможно решение на първо време да се потърси преразпределение на така наречените заповедни производства сред останалите районни съдилища в страната на принципа, на който грубо казано работи Агенцията по вписванията и търговския регистър с регистърните производства и трябва ли да чакаме да се въведе частта електронно правосъдие или всъщност е напълно възможно да започваме да мислим още отсега при сега действащата уредба в ГПК това да го реализираме и така да облекчим и да съдействаме за преразпределение на натовареността.
Лозан Панов:
Използвах възможността да ви разкажа за 2014 г. и 2015 г. по отношение на районните съдилища има известна промяна. Софийският районен съд 117 дела месечно, докато им съдилища в областни центрове с натовареност под 35 – Смолян, Силистра, Кърджали. В останалите райони съдилищата има дори и под 20 дела, т.е. вашата констатация несъмнено е правилна – Трън, Ардино, Крумовград, Ивайловград, Тополовград. Дори въпреки бежанската криза в някои райони, говоря за Североизточните райони, пак има нормализиране н натовареността.
Действително проблемът със заповедните производства отдавна вече е поставен. Коментирали сме законовата рамка. Въпросите обаче са свързани със случайното разпределение и оттук нататък онези механизми, които ще осигурят и с въвеждане на електронното правораздаване опция гражданинът да получи необходимия съдебен акт от удобен за него съд.
Примерите, които Вие дадохте, са примери със системи, в които електронното правораздаване функционира в някаква степен. Ако това се въведе и в съдилищата, това е възможен механизъм, който да се осъществи.
Нека да кажа, обаче, и още нещо, което намирам за важно. Когато сме дискутирали степента на натоварване на съдилищата и тежестта на делата, именно заповедните производства бяха предмет на сериозна дискусия, защото те са масови във всички районни съдилища във всички региони. Не случайно коефициентът на тежест на такова дело е сравнително най-ниската, тъй като тя е базова за всички съдилища. Докато все още обаче са важни принципите на случайното разпределение и липса на електронно правораздаване в тези наши очаквания, много е трудно да въведем такъв механизъм, че гражданинът от едно селище да получи своето решение на своя казус в някой друг град.
Така че тези процеси с натоварването, съдебната карта и електронното правораздаване трябва да вървят заедно, за да можем да го получим като отговор. Благодаря.
Юлиана Колева:
Вашият въпрос, отправен към председателя на Върховния касационен съд, но дотолкова доколкото Висшият съдебен съвет е натоварен да изработва и контролира електронните системи в органите на съдебната власт, ще ви отговоря, че през 2015 г. беше внедрен, ако мога да използвам този термин, един общ електронен портал. Този общ електронен портал всъщност е основата в рамките на който ще се развива електронното правосъдие, като се надграждат различни модули, които са свързани с улесняване на работата и изграждане на електронните дела като папки и съответно като възможности и видове услуги за граждани през него. Този модул би могъл да бъде внедрен самостоятелно, да засегне цялата система от районни съдилища и би могъл да тръгне да работи, стига да има финансиране и да има законова рамка за осъществяването му. Защото това, което Председателят на Върховния касационен съд отбеляза, там при него по същия начин, както и в рамките на отделен съд, трябва да се извършва случайно разпределение, то всъщност е аналогично и с преписките в търговския регистър. Но това, което е важно, през този съд през който е влязло заявлението, през него трябва да излезе съответната кореспонденция със заявителя. Чисто технически не е сложно. Необходимо е да имаме, от една страна, законова рамка, от друга страна, разбира се един период, в който да се изработи съответния софтуер и да бъде внедрен.
Обмислили сме го това. Всичко е въпрос на техника и финансиране и за законово желание от страна на законодателния орган.
Лозан Панов:
Бих искал да добавя нещо.
Знаете, че от тази година стартира и единната система, което касае разпределението на делата. Тя вече е под мониторинга на Висшия съдебен съвет, но като чели самата програма акцентира преди всичко върху случайността на разпределението. Това е разбираемо, тъй като това е много щекотлив въпрос, който с оглед на някои казуси в страната, събуди общественото внимание, но следваща стъпка е да се акцентира и върху случайността, но и върху еднаквото натоварване на магистратите. Това е процес, който се извършва в момента, но проблемите от друга страна с преноса на данни и информация от един съд в друг може да се реализира, ако бяха единни системите на всички съдилища, по които те работят. За съжаление, има съдилища, които са на „Информационно обслужване”, други са на други системи, които са несъвместими. В процес е „електронното правосъдие”, както обичаме да го наричаме, но проблемите пред него са свързани с нееднаквите системи, които функционират и невъзможността в този момент да има пренос на такава информация. Още повече, че в системата на общите съдилища имаме три инстанции. По-лесно това би било, примерно, в административните, където има съответно административен и върховен административен съд. Но така или иначе това е в процес. Изисква наистина финансиране, достатъчно воля. Нека да припомня, че „Информационно обслужване”, ако не се лъжа, е с държавно участие и това е една от възможните цялата тази база информация, която е събрана в съдилищата, които използват „Информационно обслужване”, да се пренесе по съответния начин в другите системи. Но това е процес.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Славов няма да взима отношение. Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Наистина темата за натовареността за мен е ключова тема, особено що се касае до съдилища като Софийския районен съд. Аз разполагам с една справка, която казва, че на един съдия на месец в Софийския районен съд през 2014 г. са се падали 63 дела. На един човек на месец. Явно е, че от 2012 г. до 2014 г. те са спаднали от 88 на 63, но един съдия, който да решава между 3 и 4 дела на ден, аз не виждам как при големината на част от делата, знаем, че има дела, които започват още в началото на миналия век, и се трупат, трупат доказателства, за какво качествено правосъдие можем да говорим в този случай.
Затова аз си мисля, че не трябва да се предприемат просто мерки за намаляване на натовареността специално в софийските съдилища – районен, окръжен и градски. Трябва да се предприемат радикални мерки за намаляване. Защото, за да имаме съдилища, в които има по 30 дела на месец на съдия и такива, които имат по 16, и такива, които имат 62, тук тази неравнопоставеност е огромна и докато в едни места може да се очаква качествено правосъдие, внимателно изясняване на съдията и обмисляне на конкретното дело, в други това просто не трябва да се очаква и съответно всички са недоволни от качеството на правосъдието. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Други изказвания? Няма други изказвания.
Г-н Димитров прави процедурно предложение да закрием дебатите.
Предлагам на вашето внимание следните проекти за решения:
Проект на решение за приемане на Доклада за прилагане на закона и за дейността на съдилищата през 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт реши:
Приема Доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2014 г.
И другият проект за решение е аналогичен и се касае за доклада за 2015 г.:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт реши:
Приема Доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2015 г.
Който е съгласен да подкрепим докладите и да предложим този проект за решение на народното събрание, моля да гласува „за”. Петнадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приемат се двата доклада за 2014 г. и 2015 г. за прилагането на закона и за дейността на съдилищата.
Пристъпваме към точка четвърта от дневния ред - Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2014 г., № 511-00-7, внесен от Висшия съдебен съвет на 05.08.2015 г. и на Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2015 г., № 611-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 13.06.2016 г.
Заповядайте, г-н Председател.
Георги Колев:
Благодаря, г-н Председател.
Ще се опитам максимално кратък да бъда. Посочените доклади са съответно пети и шести, които изготвям. Както и предишните такива, ако проследите, ще установите, че е налице в областта на административното правосъдие е една изключително трайна тенденция, че една безспорна бързина при решаването на административните дела. Може би следва да посоча сравнителния анализ в европейското информационно табло, изготвено от Брюксел, където по отношение на показател „бързина на правосъдие” вече втора поредна година българските административни съдилища заемат трета позиция. Това е сравнителен анализ в областта на административното, търговското и гражданското правосъдие. Така че мисля да не се спирам на номиналните показателите в тази връзка.
Естествено налице са и редица проблеми при административните съдилища, но на първо място може би трябва да се очертае проблемът, свързан с неравномерното натоварване между отделните административни съдилища. За съжаление, съответните коефициенти на натовареност при административните съдилища варират от 7.2, което е минималният, до от порядъка на 28.5 при Софийски градски административен съд, разбира се. Мога само да подчертая, че в тази връзка в рамките на 5 годишен период съставът на номиналните показателите от 33 човека към настоящия момент наброяват 60 човека. Всичко това става на база на постепенно прехвърляне на щатове от другите административни съдилища в страната. Въпреки това, натоварването продължава да бъде повече от нормалното в този съд. Но по-нататъшното номинално увеличение на щата в Софийски градски административен съд е неприемливо, още повече, че за това са необходими вече и много по-добри битови условия, каквито за съжаление не можем да осигурим на този етап. Затова в настоящия доклад, изготвен тази година, в пакета „предлагани законодателни промени”, сме се спрели на няколко за нас приоритетни насоки.
Естествено на първо място това е АПК. За поредна година предлагаме радикално изменение в чл. 133, т.е. местната подсъдност, касаеща административните съдилища. Съзнаваме, разбира се, че това не би разрешило кардинално проблема, доколкото в крайна сметка повечето адресати, или повечето страни в административния процес са на територията на София и съответно натовареността отново ще бъде в рамките на Софийски градски административен съд.
Разбира се, надяваме се отново за поредна година все пак да бъдат извършени известни промени в ДОПК. Такива бяха предложени в предходната година, не се задвижиха, които да доведат до една деконцентрация на делата по ДОПК, т.е. данъчните дела, тъй като знаете, че в момента се гледат само в големите окръжни градове, т.е. в 5 съдилища в страната. Нашето предложение беше те да бъдат разглеждани от всички административни съдилища. Това би довело до сериозно разтоварване, както на Софийски градски административен съд, така и на големите административни съдилища. Имам предвид Пловдив, Бургас, Варна и Велико Търново. За това може би и молбата и предложенията, които даваме в доклада, са свързани именно с това.
По отношение на делата, разглеждани от Върховен административен съд, направили сме редица предложения, свързани с промяна на инстанционната подсъдност. Знаете, че в момента 28% от делата, разглеждани във Върховен административен съд, в момента с първа инстанция. По различен начин се разглеждат делата първа инстанция и тези, които са касация. Времевата рамка е абсолютно различна. Необходимите кадрови ресурси, както и времеви, са абсолютно различни. В случаи, че все пак счетете за приемливи някои от предложенията, които сме направили в доклад, те са множество в тази връзка, ние ще бъдем благодарни.
А иначе, като номинал на постъпилите дела, те не се различават съществено. В интерес на истината следва да отбележим известен спад за предходната година, но с оглед на измененията на ЗУТ, които бяха направени през месец декември предходната година, лично аз считам, че постъпления сериозно ще бъдат увеличени и ще компенсират това известно намаление.
Това е, което мога да кажа в най-общи линии. Вие сте се запознали с докладите. Там са всички статистически данни.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател. Аз помолих колегите да помолят г-н Панов да се върне в залата. Искам да кажа няколко думи по трите законопроекта, които са висящи пред правна комисия за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс.
Ние имахме готовност и амбицията ни беше през април месец да започнем разглеждането им. На практика се случи така, че отделно и спешно се занимаваме с единия от законопроектите, който предвижда промяна в подведомствеността на споровете, касаещи управлението и изпълнението на проекти, финансирани с европейски и със средства от оперативните програми. Това сме го отделили като особен законопроект, който очаква бързо решение, в смисъл там сме и на финала.
Започнахме обсъждането на законопроекта на Найден Зеленогорски, който е огромен и касае множество промени в административното съдопроизводство. Там отложихме обсъждането му на първо четене, като единият от въпросите, който следваше да се реши, беше да имаме становище на Висшия съдебен съвет по всичките законопроекти за изменение и допълнение на АПК. Затова използвам случая, че и г-н Узунов, като председателстващ е тук и г-жа Колева, като председател на правна комисия на Висшия съдебен съвет е тук. Този законопроект и тези законопроекти очакват становище на Висшия съдебен съвет, което се надяваме да получим в скоро време.
А иначе първоначалният, индикативният дебат в гледането беше и в дебата присъстваше заместник-председателя на ВКС г-н Влахов.
По отношение на разпределението на част от делата, които са с административен характер и евентуалното им прехвърляне към общо гражданско съдопроизводство, т.е. към районните съдилища.
Моята молба е по тези въпроси със съдействието на Висшия съдебен съвет да имаме едно ясно становище, което да ни ръководи в гласуванията и в дебатите по този законопроект. Законопроектът наистина е амбициозен. Колегата Никифоров си тръгна, но другият също важен и интересен законопроект, даже той беше разглеждан и от Съвета за съдебна реформа, е законопроектът на колегите от АБВ. Позволявам си за втори или за трети път да кажа, това е втората група от важни законопроекти, които физически не можем все още, въпреки желанието ни, да разгледаме, но те предстоят. И тук молбата е специално по подсъдността и по подведомствеността важно е становището на Висшия съдебен съвет, на съдилищата и на съдебната система като цяло.
Няма да говоря за другите аспекти. Извинявайте, ако съм бил дълъг в изказването си.
Колеги, имате думата за въпроси. Няма други изказвания.
Колеги, представям на вниманието ви проект за решение за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища за 2014.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт реши:
Приема Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища за 2014 г.
Другият проект е аналогичен:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт реши:
Приема Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища за 2015 г.
Който е съгласен да приемем докладите на правна комисия и да предложим този проект за решение на Народното събрание, моля да гласува „за”. Петнадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приемат се двата доклада за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища за 2014 г. и 2015 г.
Пристъпваме към точка пет от дневния ред - Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата на Република България и на разследващите органи през 2014 г., ведно със становището на Комисията по правни въпроси към ВСС, приети с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 27 от 21 май 2015 г., № 511-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 27.05.2015 г. и на Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата на Република България и на разследващите органи през 2015 г., ведно със становището на Комисията по правни въпроси към ВСС, приети с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 23 от 02 юни 2016 г., № 630-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 07.06.2016 г.
Уважаеми г-н Главен прокурор, заповядайте.
Сотир Цацаров:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема г-жо Министър,
По същия ред – 2014 г. и 2015 г., ако позволите общо с опит да изложа съвсем накратко пред вас обема на работа, който неизбежно ще е свързан с цифри, които ще се постарая да бъдат в минимален вариант и в същото време заедно с това да изложа и няколко от проблемите, които така или иначе са визираните, особено в доклада за 2015 г.
През 2015 г. прокурорите са работили по 302 541 преписки. В 2014 г. те са 317 507. Досъдебните производства са 213 181 през 2015 г. и за 2014 г – 222 839. Новообразувани през 2015 г. са били 121 541 досъдебни производства, като интересното е, че от тях 106 168 са разследвани от разследващи полицаи в МВР, а от следователи са разследвани едва 2 598 досъдебни производства.
Върнатите дела. Ще бъда съвсем кратък по отношение на числата, тъй като в докладите по необходимост изобилстват от тях. През 2015 г. от съдилищата на прокуратурите са били върнати 1 710 дела при 1864 през 2014 г. Тоест, относителният дял на върнати дела е 5.1 и 5.2 съответно за двете години.
Осъдени и санкционирани лица. За три последователни години процентът на осъдените лица с влязъл в сила съдебен акт е 97%, докато процентът на оправдателните присъди е под 3% - за 2015 г. той е 2.8%, за 2014 г. той е 2.7%, а ако върнем до 2013 г. е 2.5%. Разбира се зад тези ниски проценти се крият съвсем различни съотношения. Едни са дяловете на оправдателните присъди в районни съдилища, съвсем различни са в окръжни съдилища. Най-смущаващо на момента е, че оправдателните присъди имат най-високи дялове в определени географски райони на страната и може би на първо място най-вече в Столицата.
Докладите очертават приоритетите на прокуратурата. Аз бих искал към тия числа да добавя още няколко думи, както и да посоча няколко проблема.
Прокуратурата няма проблема на съдилищата по отношение на различните деловодни системи. Това при съдилищата се е сложило исторически и с оглед финансови възможности. Това не е укор към тях. Прокуратурата работи с унифицирана информационна система, която е с модулно разпределение на делата, одобрен от Висшия съдебен съвет и проблеми, възникнали или възникващи с разпределение на делата там няма. Особено важно за мен е да подчертая пред вас, че след измененията на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство и след приемане на изключително много организационни мерки през 2014 г. към края на 2015 г. ние имаме Бюро по защита, което е общо взето е изключително добре структурирано, което до момента няма пропуск при охрана на свидетел и което едновременно с това успя да се утвърди като един много добър партньор на множество други структури за защита на свидетели, особено в европейски страни. Така че честа практика стана приемането на свидетели тук, както и релокирането на наши свидетели в чужбина. Бюрото е изключително добре в сравнение със своите партньори технически съоръжено и работи, поне по моя преценка, на доста висока степен на професионализъм.
Няколко думи по отношение на проблемите. Естествено първото оплакване и не само мое, а и на колегите, е свързано със състоянието на основните закони, с които ние работим. Наказателният кодекс, който се нуждае при всички случаи от определен, да го нарека „ремонт” или поне от актуализиране на идеята за длъжностните престъпления и особено за корупционните престъпления с разграничаването им в частния и публичния сектор, както и Наказателно-процесуалния кодекс. Доброто в това отношение е, че е налице законопроект, който бих казал е почти на финала в Министерството на правосъдието и който, ако вие възприемете идеите в него, би спомогнал много за преодоляване на формализма в работата.
Проблем е качеството на разследването. Проблем е качеството на разследването не само на хората от нашите структури, имам предвид на следователи, но изключителен проблем за нас е качеството на разследване в системата на Министерството на вътрешните работи. Тази процедура, при която разследващ полицай може да стане всеки завършил право, което само по себе си е необходимата предпоставка, но без никакво предварително обучение, без никаква школа и както искате да го наречете, предопределя качеството на разследване. От много време ние имаме предложения и те се възприемат и се реализират до известна степен от ръководството н МВР, които са свързани с провеждане на задължително поне 6 месечно обучение на разследващия полицай преди да започне работа, защото технологията е технология, а учебникът е нещо съвсем друго и това мисля, че го знаят всички в тази зала, независимо кой какво образование е завършил. А едновременно с това липсата на обучение води до изключително некачествено разследване. Полагат се усилия, тъй като имаме съвместно обучение и съвместни обучителни програми с МВР, но само по себе си това не е достатъчно.
Същият извод може да се направи и по отношение на експертния потенциал. Все повече експертите в състава на МВР по чисто възрастови причини започват да намаляват. В същото време в страната няма структура, която да обучава експерти-криминалисти. С наше съдействие бе разработена програма за обучението им в Академията на МВР, но, за съжаление, тя не тръгна. А впоследствие Юридическият факултет на Софийския университет прояви някакъв интерес, но този интерес бързо бе редуциран по простата причина, че това висше учебно заведение няма каквото и да е отношение към разследването и пряката полицейска работа.
Отделен е въпросът, че експерти, които не са професионалисти, имам предвид които не са професионалисти-криминалисти, а са в други области, се намират изключително трудно. Не е тайна, че в Северозападна България в 4 области продължава да има само един съдебен медик и се чака толкова време, че сроковете за изготвяне на експертизите надминават сроковете за задържане под стража. Не е тайна, че в условията на столичния град съдебните медици отказват работа с разследващи полицаи поради бюджетни затруднения и невъзможност да им се плаща. Провели сме разговори с Министерството на здравеопазването за изменение в нормативната уредба, касаеща съдебните медици, но те са спрели само до ниво разговори. Отделно от това принудени сме на територията на София да поддържаме абонаментни ежемесечни договори със съдебните медици от Военно медицинска академия, аз да осигурим безотказното тяхно присъствие при огледи на трупове, но това не решава всичко и това не са самите съдебно медицински експертизи.
Няколко думи по отношение на съдебната карта и това, което колегата Панов спомена. Като че ли, казвам като че ли, изходът е обединяване на районните съдилища на територията на всяка област и създаването на един единствен районен съд и районна прокуратура, които имат седалище в съответния областен център и които имат да ги наречем „изнесени места” в досегашните малки районни съдилища. В противен случай изпадаме в абсурда на районни съдилища, като например Дряново, Трън, разбира се и районни прокуратури, където натоварването граници с минимума.
Ще си позволя пред вас да не се съглася с тезата за ликвидиране на военните съдилища. Моето мнение е, че военните съдилища имат потенциал и този потенциал се крие отново във връщане на подсъдността към държавните служители от МВР, държавните служители от състав на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, Главна дирекция „Охрана” и ДАНС. Принципът е, че човек с пагон трябва да бъде съден и разследван от човек с пагон. В същото време, когато прокурорът работи в екип със съответните полицейски служители в съответните населени места, много е трудно да се очаква от него той да разследва същите тези полицейски служители, с които работи всеки ден.
Така че аз бих призовал да се преразгледа отново решението, което е свързано с подсъдността на военните съдилища и военните прокуратури.
И накрая, за да приключа, известни са по едни или други причини – част обективни, част субективни, укорите към прокуратурата, свързани с направлението „Противодействие на корупцията”. Аз поддържам тезата и тя не е теза за поддържане, тя е ясна теза, че прокуратурата разследва престъпления, но разкриването на тези престъпления не е от компетентността на прокуратурата. Прокуратурата не е орган, който осъществява оперативно-издирвателна или оперативна работа. Ако се постави големият въпрос, който е свързан с ефективността на прокуратурата за противодействие на корупцията, трябва да се постави и един друг въпрос – колко разследвания, имам предвид оперативни, а не процесуални, за корупция по високите етажи са били доведени до знанието на прокуратурата под формата на оперативни дела, било от органите на ДАНС, било от органите на МВР. И това ще доведе до не много приятни изводи. Защото противното означава, че (аз веднъж имах възможността да го кажа) тези разследвания стигат до прокуратурата, но едва ли не тя, или да речем фигурата на Главния прокурор, е този който решава кое от тях да тръгне и кое да спре. Истината е, че ние нямаме пълна библиотека, от която решаваме какво да извадим и какво не. Истината е, че библиотеката е на 80% празна, въпреки усилията, които ние се опитваме да полагаме. Защото концентрирането на корупционните разследвания само до ниво кметове на общини и то на не големи общини, не е подход, който може да доведе до тези резултати, които едни търсят политически в Румъния или като Румъния, при всичките ми резерви към това, което става там, а гражданите просто искат една нормална справедливост. Тази справедливост трудно може да бъде дадена с органи по разследването, които са в такова състояние. И понеже ние работим с оперативни служби, които са МВР и ДАНС - ДАНС има огромен аналитичен потенциал, но няма полицейски правомощия, МВР няма аналитичния потенциал, който има ДАНС, нито информационния потенциал, но има тези полицейски правомощия. Само по себе си това е трудност. Самият факт, че между двете служби по места, аз бях миналата седмица в Бургас и го видях, ама толкова видно, че не може да бъде, понякога има информационна стена, пречи на нормалната работа. Това не означава, че прокуратурата е идеалният играч на терена, който едва ли не е готов да направи всичко. Ние знаем много добре и своите недостатъци и проблемите в нашата работа. Но когато се мери ефективността от тази работа, тя трябва да се мери, като се отчита това, което влиза в прокуратурата, а не само това, че по дефиниция едва ли не прокуратурата трябва да осъществява преследването на корупцията. Тя ще го осъществява, когато и другите органи си вършат работата.
Иначе още веднъж призовавам към това, което се опитах да кажа в отговор на г-н Славов, без никакъв персонален укор към г-н Славов. Нека прокуратурата не бъде използвана за реализиране на целите на политическата пропаганда. Иначе има думи, които звучат много красиво, но дори и тия, които ги изричат, някога в битността си са завършвали право, преди да започнат да работят, например, в областта на националната сигурност и дълбоко в битността им е ясно, че говорят глупости. Но политическият елемент го налага. Ние го разбираме. Но тази спекула не е толкова на мой гръб. Ще минат още 2 или 3 години и моят мандат ще изтече. Тази спекула е на гърба на хората, които всъщност са сътворили тези числа. Не съм ги направил аз.
Благодаря. Извинявам се, ако бях пределно обстоятелствен.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Главен прокурор. Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател. И аз без персонален укор, просто се възползвам от възможността, че г-н Главният прокурор е тук и бих искал да задам два съвсем кратки въпроса.
Единият касае част от статистическите данни, които той знае и които четем в докладите. Любопитно ми е, тъй като неоткрих подобна информация в докладите, дали разполага със статистика, може и ориентировъчна, разбира се, колко дела през миналата година са били иззети от горе стоящ прокурор спрямо по-долу стоящ, за да бъдат решени по някакви съображения. Дали се води такава статистика въобще? И ако разполагате с някакви данни, да ни ги кажете.
И другият ми въпрос, съвсем кратък, донякъде в контекста на особено значимия обществен казус от миналата седмица с осъдителното решение по иска срещу България за Белене и тази огромна сума, която ще трябва да плащаме с публични средства. По информация, която е на сайта на Прокуратурата, намирам различни прессъобщения, че се води разследване, че се извършват проверки и евентуално ще бъде образувано разследване и ще бъдат предприети действия по наказателно преследване срещу длъжностни лица, които са отговорни за стигането до този казус и до тази осъдителна присъда. От 2013 г. намерих една справка, в която по сигнал подаден от тогавашния народен представител Иван Иванов, сега председател на КЕВР. След решението на Народното събрание за спиране на проекта Белене са установени финансови плащания за милиони. Не знам точната цифра каква е, но тогава е оповестено това прессъобщение, че се предвижда предприемане на следствени действия и съответния ред по закон.
Въпросът ми е към момента водят ли се такива, има ли някакво развитие на подобно разследване, евентуално привличане като обвиняеми на длъжностни лица, които са отговорни за (не знам каква дума да употребя) не похарчване, но погубването на такъв огромен ресурс на данъкоплатеца, какъвто сега допълнително ще трябва да плати – 550 млн. евро. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Може ли да възразя по допустимостта на втория въпрос в следната му част. Аз не смятам, че решението е осъдително – осъдително по отношение на България - на българската страна. Смятам, че то е стандартно за един търговски арбитраж. И ако е присъдено плащане, то е за изработено оборудване, т.е. има еквивалент на въпросното оборудване. И смятам, че изключително положително е това решение в частта акцесорни плащания и евентуално претендиране задължение от страна руската страна за неустойки, за пропуснати ползи и т.н., които с отхвърлени от съда. Държа на тази корекция. Изработено е оборудването и това всички го знаят.
Но друг е въпросът какви са предпоставките и какви са били преддоговорните отношения и дали е имало договорни отношения. Не искам да боравя с квалификации.
Петър Славов:
Г-н Председател, ако мога да уточня. Аз нямах предвид по конкретния казус от миналата седмица, казах в контекста, тъй като той отново постави темата на дневен ред. Но конкретния казус, който цитирах, за улеснение на г-н Цацаров, действително 2013 г. по конкретен сигнал подаден тогава за разплащане след решението на Народното събрание за спиране на всякакви дейности.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз за това не споря по допустимостта на въпроса. Споря по квалификацията, която направихте на „осъдителното решение”.
Г-н Главен прокурор, заповядайте.
Сотир Цацаров:
По първия въпрос не знам какво разбирате под това да бъде иззето делото и решено, доколкото разбирам, имате предвид случаи, в които горе стояща прокуратура принципно е била наблюдаваща прокуратура на дело, което по силата на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс е подсъдно на по-долу стояща прокуратура. Не мога да разбера въпроса.
Петър Славов:
По-скоро имам предвид, когато дадено дело съответната прокуратура не го е довършила и не го е приключила, а то е било съответно (това е терминът, който има гражданственост) иззето от горе стоящ прокурор, за да бъде съответно довършено от него. В този смисъл. Това ми беше въпросът. А не като наблюдаващ прокурор.


Сотир Цацаров:
Аз не мисля, че има такива случаи. Ако ми задавате така въпроса, такива случаи не мисля, че има. Мога да се ангажирам да проверя и да ви отговоря, защото, първо, такава статистика никой не води. Второ, тук не става дума за граждански термин, но да не е довършено от долу стоящия и да го изземе горе стояща, има случаи, в които с мое постановление сменям района на разследване. Сменям района за разследване между равни прокуратури просто защото съответната прокуратура на място не може да осигури обективно разследване. Но някой да изземва, за да решава, не мога да разбера въпроса.
Освен това, всички тези проблеми, които поставяте, биха могли да се решат по силата на инстанционния или служебния контрол. За какво му е да изземва делото, като той може да контролира съответни актове, ако те разбира се стигнат до него по предвидения от закона ред.
Въпросът Ви би могъл да бъде дали, ако да речем Девинската прокуратура не е решила едно дело или го е докарала до средата, може ли да го изземе и да го довърши Столичната прокуратура. Първо, трябва да се смени районът на разследване с мое постановление. После трябва горната прокуратура да го изземе. Ако имате такива конкретни примери, аз съм готов да ги обсъдим.
По втория въпрос. От общото към частното. Прокуратурата не може да има отношение към решението на арбитражен съд. Това не е тема, която е на прокуратурата. Второ, да се поставя въпроса, не казвам, че Вие го поставяте, толкова общо, който е свързан с проекта „Белене” и отговорността за проекта „Белене” това означава не вие, а някой друг да зададе въпроса на прокуратурата или на главния прокурор къде е отговорността за продажбата на БГА „Балкан” за 1 лев – нещо такова. Оттам стигам до частното. Защото ние не можем да носим отговорността за решения, които са били политически, икономически и на колективни органи и които са били трупани и вземани през годините. Не ни преписвайте и проекта „Белене”. Достатъчно грехове сме поели общо взето.
Що се отнася до въпроса ви конкретно, да, след решението на Министерски съвет, макар че конкретни дела не могат да бъдат предмет на обсъждане, но да не излезе, че съм отклонил Вашия въпрос, след решението на Министерския съвет, което е препотвърдено от решението на Народното събрание за спиране на плащанията, плащания са продължили. И след като са продължили, има съответно и досъдебно производство за това. Мисля, че скоро ще има и лица, които ще бъдат привлечени към наказателна отговорност. Разбира се, след като бъдат привлечени, стремежът е те да стигнат до съд. Но това конкретно, за което питате, действително е така. Такива плащания има продължили и тези плащания са продължили в немалък размер периодично.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Славов не иска отношение. Други изказвания?
Аз с три изречения искам изцяло да подкрепя констатациите за необходимост от спешни мерки за подготовка на колегите, които извършват разследване. Знам, че тази теза се подкрепя не само от Главния прокурор, но и от колегите пеналисти от нашата парламентарна група. Няма го колегата Лазаров в момента. Няма как да го има и колегата Цветанов, но знам че те изцяло поддържат тази теза и действително ние ще подпомагаме, доколкото е възможно, този процес да се установи и да се развие.
По отношение на законодателството изцяло подкрепям констатациите на Главния прокурор. Ние имаме проблем с изменението на Наказателно-процесуалния кодекс, по отношение на двойното наказване. За съжаление, работната група в парламента и в правна комисия блокира на практика. Там е необходимо бързо решение. Ще очакваме и Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който е на финала в Министерството на правосъдието и по който и колеги, членове на правна комисия, взимаха участие в работата.
По отношение на абсолютизацията на йерархичната зависимост ще си позволя само с едно изречение да кажа. Мисля, че тази абсолютизация просто преднамерено цели да изведе определена теза в голяма част от случаите без взаимодействие и субординация между звената, особено в случаите на разследване и на събиране на доказателства и повдигане на обвинение. Бих казал, че без това не би могло да се стигне до ефективен резултат. Но по никакъв начин няма да отварям дискусията по този въпрос. Този въпрос го дискутирахме и в Съвета за съдебна реформа. Отразиха се промените и в Закона за съдебната власт, въпреки че аз и тогава мълчах. Ние тези промени ги имаме и в Наказателно-процесуалния кодекс и то бяха тогава по инициатива на Прокуратурата установени.
Много се удължих и се извинявам за това.
Колеги, ако няма други изказвания, закривам дебата.
Преди да подложа на гласуване уточнявам, че имаме и трети доклад за Прокуратурата – този, който касае 2013 г. Той е останал негледан. Тогава с разпореждане на Председателя на Народното събрание Михаил Миков е бил разпределен на правна комисия. Но тъй като нямаме непрекъсваемост на легислатурата между отделните народни събрания, аз опитах да присъединя и 2013 г., нищо че не е в обхвата на 43-то Народно събрание, но се оказа чисто процедурно сложен въпрос и няма как сегашния председател да ни го разпредели. Затова гледаме за Прокуратурата 2014 г. и 2015 г.

Представям на вашето внимание два проекта за решение:
Проект на решение за приемане на Доклада за прилагане на закона и за дейността на Прокуратурата на Република България и на разследващите органи през 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт реши:
Приема Доклада за прилагане на закона и за дейността на Прокуратурата на Република България и на разследващите органи през 2014 г.
Проект на решение за приемане на Доклада за прилагане на закона и за дейността на Прокуратурата на Република България и на разследващите органи през 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт реши:
Приема Доклада за прилагане на закона и за дейността на Прокуратурата на Република България и на разследващите органи през 2015 г.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Четиринадесет гласа „за”. Който е против? Нула „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Приемат се двата доклада и респективно двата проекта за решение.
Благодаря.
Сотир Цацаров:
И аз благодаря. Лека работа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Благодаря на Главния прокурор, на Висшия съдебен съвет и на колегите, които имаха търпение да участват до тук.
Колеги, ако искате 3 минути прекъсване преди да преминем към т. 6 от дневния ред? Никой не иска прекъсване.
Пристъпваме към точка шеста от дневния ред – Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 554-01-14, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 23.01.2015 г.
Гости по т. 6 от дневния ред са: от Висшия адвокатски съвет – г-жа Ралица Негенцова, председател, г-н Йордан Йорданов, заместник председател, г-н Юрий Бошнаков, заместник-председател; от Съвета на нотариусите на Нотариалната камара – г-н Димитър Танев, председател и г-жа Адела Кац -Бояджиева, заместник председател; от Асоциация на индустриалния капитал в България – г-н Васил Велев, председател на Управителния съвет и г-н Ивелин Желязков, директор на дирекция „Тристранно сътрудничество”; от Асоциация на специализираните счетоводни предприятия – г-жа Катя Крънчева, председател на Управителния съвет; от Национално сдружение „Недвижими имоти”- г-жа Ирена Перфанова, председател на Управителния съвет и г-жа Анастасия Велева, мениджър политики и бизнес развитие; от Асоциация на колекторските агенции в България – г-н Атанас Каракашев; от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България – г-жа Радка Йосифова, ръководител направление „Право” и главен юрисконсулт и г-жа Катя Крънчева, председател на Управителния съвет на Асоциация на специализираните счетоводни предприятия; от Института на дипломираните експерт счетоводители в България – г-н Бойко Костов, председател и г-н Велин Филипов, заместник председател; от Национален съюз на юрисконсултите – г-жа Мария Ангелова и г-жа Кристина Димитрова; от Асоциацията на банките в България – г-жа Елеонора Христофорова, юрисконсулт; от Българска стопанска камара – г-жа Наталия Събева, главен юрисконсулт; от Сдружение „Движение експерти на гражданското общество”- Младен Димитров; от Сдружение „Камара на вещите лица в България” – г-н Гурко Лозанов и адвокат Ивелин К. Чолаков.
Уважаеми колеги, добре дошли. Не сме давали и не сме гласували решение за заснемане на заседанието.
Колеги, има ли някакво възражение за това? Виждам, че колеги снимат. Няма възражение.
По процедура г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми гости, съжалявам г-н Председател, но имам ангажимент от 18:00 часа и вече го просрочих с половин час, поради което взимам думата, за да обявя, че аз ще гласувам „за” приемането на законопроекта. Плюс колегата Михаил Миков. Знаете, че колегата Филип Попов вече обяви своя глас „за”. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев.
Досега в рамките на обсъжданията са заявили, че гласуват „за”, г-н Филип Попов, г-н Хамид Хамид, г-н Четин Казак, г-н Митхат Метин и сега г-н Георгиев и г-н Миков.
Колеги, като един от вносителите ви предлагам да дадем думата на Висшия адвокатски съвет да представят законопроекта. Г-жо Председател, заповядайте.
Ралица Негенцова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми членове на Комисията по правни въпроси,
Уважаеми колеги, на първо място искам да заявя категоричната подкрепа на Висшия адвокатски съвет и категоричното институционално единство и подкрепа на законопроекта, който е внесен за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.
Тъй като вече сме напреднали във времето, искам да обърна внимание на няколко неща и по-скоро да кажа, че подкрепяме всички становища, които Висшият адвокатски съвет е дал по този въпрос, всички становища, свързани с виждания на отделни групи, неправителствени организации, виждания и на някои съсловни професионални организации, а също така и на браншови.
Искам да кажа няколко неща и да обърна внимание на тях, без да се задълбавам съвсем нашироко в обсъждания законопроект.
На първо място, в последните дни започна да се шири понятието, че измененията в Закона за адвокатурата били лобистки. Ако изхождаме от значението на „лобистки”, която означава, че защитаваш интересите, правата на някого, то при това положение действително Закона за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата е насочен в полза и защита на съдебната реформа, в полза и защита на правосъдието, в полза и защита правата и законните интереси на правните субекти и кратко казано, той е насочен в защита на обществото като цяло. Ако считате, че това с лобистки интереси, да, при това положение Законът за адвокатурата е лобистки.
На второ място, тези, които присъстваха още от самото начало на заседанията на правната комисия и разглеждаха Закона за съдебната власт, проекта за изменение и допълнение в него, бихме казали, че безспорно е, че е необходима съдебна реформа. Безспорно е, че адвокатурата е част именно от тази съдебна реформа. Защото ние сме ежедневно, ежечасно и в съдилищата и навсякъде, където трябва да бъдат защитени правата, свободите и законните интереси на гражданите и на юридическите лица.
Ето защо като част от тази съдебна реформа действително трябва да бъдат разгледани, обсъдени и приети в пленарна зала предлаганите промени.
Странното е, че от 92 параграфа, макар че има 4 или 5 спорни, в крайна сметка се чуваха гласове, с които се искаше оттеглянето на целия законопроект. Нека да обърна внимание на всички тук присъстващи, че законопроектът в по-голямата си част засяга чисто вътрешни устройствени проблеми, които са съвсем чужди за всички тук присъстващи. Но те имат една единствена цел – повишаване квалификацията, повишаване качеството на работата на адвокатите и гарантиране на една по-качествена защита на интересите на гражданите и на юридическите лица.
Ако сте се запознавали със Закона за адвокатурата, знаете, че задълженията на адвокатите са многобройни и не леки . задължения, които ние трябва действително да изпълняваме. Това са задължения, свързани с конфиденциалността и със запазване на книжата, запазване на независимостта. Ние сме тези, които нямаме право да консултираме и двете страни в един процес, където има конфликт на интереси. Ние сме тези, които нямаме прав на реклама, защото ние не сме стопански субекти. И при това отношение ние защитаваме всъщност правата на гражданите. Да, много пъти може да се повтарям, но нашата дейност е конституционно закрепена. Тя не е дейност, която по един или друг начин ни е вменена ето така.
При това положение бих искала да обърна внимание, че учудване будят много обструкции, които се правят от най-различни лица и субекти - лица и субекти, чиито права и законови интереси ние защитаваме и вместо те да подкрепят тези промени, те се борят срещу тези промени. Така че има едно криво разбиране, недоглеждане, непрочитане на промените и несъпоставяне с това, което е предвидено в сега действащия закон, който е относително стар. Той е от 2004 г., преди приемането на България в Европейския съюз и промените, които се правят, се правят също така в изпълнение на редица директиви.
Но нека обърна внимание на тези 4-5 спорни въпроса, за които в някои случаи се говорят откровени лъжи.
На първо място, това е достъпът до адвокатската професия. Обръщам се към всички като към колеги, защото когато говорим за достъп, защо мислите, че само в адвокатурата не би трябвало да има съответния изпит. Всички устройствени закони предвиждат съдии, прокурори, следователи, нотариуси, частни съдебни изпълнители, юрисконсултите минават на съответното събеседване. Коя правна професия няма начин на достъп до нея? Защо тогава адвокатите да нямат право да определят достъп. Да, ние се борим лицата, които влизат в адвокатската професия, да са високо квалифицирани, защото те защитават такива интереси, които са изключително важни за всеки един от нас. Адвокатската професия, хирурзите, това са хората, които работят пряко с интересите на лицата, на гражданите, на фирмите, на всички. Така че в нашия достъп ние гарантираме една равнопоставеност на абсолютно всички. Всеки, който отговаря на определени условия, може да кандидатства и да стане адвокат. Ние нямаме ограничение в бройките, каквито има и при съдиите, и при прокурорите и при колегите, които са нотариуси и при частните съдебни изпълнители. Всеки, който е издържал изпитът, той може да бъде и да стане адвокат и да практикува. По този начин ние не пречим на никой да се реализира професионално, стига да има необходимите професионални и нравствени качества.
Искам да кажа, че няма друга институция, която да прави статистика за това кои за лицата, които влизат в нея. Не случайно „Юридически барометър” и всички други правни професии се базират на нашата статистика, а висшите учебни заведения я търсят.
На второ място по отношение на предмета на дейност. Това е най-спорният въпрос, за който ние говорим и за който се правят обструкции. Чл. 24 от Закона за адвокатурата не изброява изчерпателно какъв е предметът на адвокатската дейност. Ние не сме монополисти, за което се мъчи едни или други лица да ни внушат и да внушат в обществото това нещо. Другите правни професии могат да вършат тези дейности, стига на тях да не им е забранено това нещо от закон – забрана, която има за съдии, за прокурори, за следователи - по чл. 213 от Закона за съдебната власт, чл. 10 от Закона за медиаторите.
Така че в крайна сметка тези забрани са в специални закони. Нека да не се спекулира. Синдикатите могат да си вършат работата, която е в техните правомощия и която им е вменена изрично със закон.
Счетоводителите, които тук присъстват, ние нямаме никакви претенции към нито един от тях. Те вършат това, което им е предвидено по съответните закони и Закона за счетоводството.
Неправителствените организации също така имат определена сфера на дейност.
Колегите юрисконсулти – да, те имат своите трудови договори в рамките на техните правоотношения, в рамките на предвиденото в ГПК могат да упражняват своята дейност.
Така че недейте за спекулирате и да твърдите, че адвокатите искат да монополизират всичките консултантски дейности.
Минавам на следващото. Това е достъпът до Национална база данни „Население”. В крайна сметка какво искаме ние. Ние искаме да има бързина в правораздаването, сигурност, пестене на време и средства не само на гражданите, но и на цялата съдебна система. Защото съдебната система, средствата в нея са именно от нас, данъкоплатците. Ето защо на нас този достъп ни е изключително необходим, за да можем да защитаваме интересите на гражданите и да преустановяваме възможностите, примерно най-елементарното, имотните измами. Вместо да се въртим в един дълг омагьосан кръг, в крайна сметка да имаме една сигурност и много по-голяма краткотрайност на тази процедура, за да може да се влезе в съдебното производство.
Следващото, което е основният спор, може би за което говорят колегите нотариуси за извършваните заверки. Каква е целта в тези заверки? Не мислете, че адвокатите биха могли да забогатеят или че всеки един от адвокатите би могъл да стане лице, което може да прави тези заверки. Целта на заверките, за които ние искаме, отново са гражданите и защита на техните интереси. Колегите нотариуси са някъде около 650-670 и колегата Кац и колегата Танев предполагам, че ще кажат каква е точната бройка, докато ние сме 13 хиляди. Да, но ние не искаме всички заверки. Ние не искаме заверките, които касаят прехвърляне на недвижими имоти, а само това, което е в удобство на гражданите, за да не трябва те да ходят от едно до друго населено място и за едно пълномощно за 5 или 6 лв. да трябва да изразходват 50-60 и отново да се върнат и да донесат съответния заверен документ или съответното пълномощно. Всичко това е в услуга на гражданите. Още повече, че адвокатът е със съответната правна квалификация. Не можете да твърдите, че адвокатът по-лошо може да ви завери съответните документите, от това да го заверява кметският наместник, който е без правно образование. Моето уважение към капитаните на кораби, те са с изключителна висока професионална квалификация, но не и правна. Представителите в дипломатическите и консулските представителства също така не са юристи. Докато адвокатите са тези, които знаят за какво става дума.
От друга гледна точка това, което искам да кажа е по отношение на административно-наказателните разпоредби. Ние се борим за чистотата на адвокатската професия. Помислете, имаме достъпа, имаме практикуването, имаме и съответните санкции, ако не бъдат изпълнени задълженията от всеки един адвокат. Още повече, че ние вече изискваме и вменяваме в задължение на адвокатите много по-дълъг срок за търсене на тази дисциплинарна отговорност, отколкото сега беше – той е двойно по-дълъг. Ние работим за квалификацията на адвокатите и за тези, които вече са влезли, за тази квалификация, която ако някой не я повишава, знаете каква е динамиката (точно на членовете на правната комисия не е необходимо да обяснявам какво представлява) и ако не се изпълнява тази квалификация, те носят и дисциплинарна отговорност.
Във всички наши искания охраняваме интересите на гражданите, охранявам интересите на обществото и на правораздавателната система.
От друга гледна точка трябва да имаме предвид, че не трябва да има опасения от това, че ще има наказателни постановления. На всяко едно наказателно постановление ще има и съответния съдебен контрол.
А що с отнася до достъпа до база данни „Население” за заверка на пълномощните, то не става така автоматично – приемаме промените и от следващия ден всеки един адвокат ще може да тръгне да върши тези работи. Защото има съответни наредби: едната е с участието на Министерския съвет и Висшия адвокатски съвет, другата е на Министерския съвет и на Министерството на правосъдието и Висшия адвокатски свет и условията са същите, каквито са за колегите от нотариусите. Само че изборът в този случай – свободният неограничен избор, е на гражданите дали ще отидат при едните или при другите.
Колеги, нека да сме наясно. От началото, когато се изприказваха куп и половина думи, ние във всеки един момент сме били, сме и понастоящем сме отворени към разговори, към толерантност един към друг. Готови сме да обсъждаме всяка една от предлаганите промени и да търсим съвместно едни с други решения за оптималния вариант на формулировка на определените искани промени.
Благодаря ви за вниманието. Съжалявам, че бях малко по-емоционална, но пряко това засяга не само мен, но и всички колеги адвокати, но най-вече това засяга обществото ни, правосъдието и интересите на гражданите. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Председател. Ще се ползвам от правото на вносител да кажа няколко думи, за да са наясно всички гости, колеги в това обсъждане. Казвал съм го много пъти, включително имаме стенограма от оперативното обсъждане за това правна комисия как да процедира в гледането на Закона за адвокатурата, която стенограма е от месец април миналата година, така че за членовете на правна комисия безспорно ще се повторя.
Внесохме този законопроект в подкрепа на Висшия адвокатски съвет. Защото техните усилия, няма да кажа многократни, трудно ми е да кажа назад във времето колко пъти са правили опит, може би те ще кажат това, бяха безуспешни. Внесохме законопроекта, за да има възможност проблемите на една гилдия да влязат на обсъждане в Народното събрание. При подписването на законопроекта, това също го показвах и даже разпращах факсимилета на колеги от медиите, защото в информационната система надали се вижда добре, всички от вносителите сме записали изрично „народен представител, адвокат при условията на чл. 143 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и резерва по § 15 за чл. 32 от Закона за адвокатурата”. Иде реч за възможността адвокатите да правят заверка на документи. Някои от колегите са записали: „с резерви по част от предлаганите промени”. За тези резерви ние сме уведомили при подписване на законопроекта Висшия адвокатски съвет, че по ключови въпроси (тогава не бяха пет, а бяха три групи от въпросите) ние си запазваме правото да имаме различно мнение и да защитаваме различна позиция в дебатите. Но би следвало да се отвори възможността за обсъждане на исканията на професията на адвокатите.
Емоционално беше изказването на г-жа Негенцова, но тук ще припомня и следното. В предприсъединителния процес България имаше изискване за регулацията на три регулирани професии. Тези три регулирани професии по Механизма на предварително договаряне с Европейския съюз бяха следните: лекари, адвокати и инженери и проектанти в инвестиционното проектиране. С тези три групи регулирани професии ние бяхме приети в Европейския съюз и беше сключен Договорът за присъединяване.
Аз съм бил 20 години адвокат. Имам прекъсване 3 години и 9 месеца - за времето, в което съм бил областен управител на София. Но професионалното ми виждане, битие и мислене и понастоящем си остава като на адвокат. Смятам професията ни за достойна. Достойна в смисъл, че ние нито искаме да лъжем обществото, нито искаме да монополизираме какъвто и да е пазар, нито искаме да засегнем други професии. Ако се отваря дебатът за колизията за общата ни работа с други професии, този дебат трябва да протече открито с цел да се намери една приемлива граница и да се знае - адвокатите работят това, другите работят това. Това е в полза и на подзащитните лица, т.е. и на нашите доверители, това е в полза и на отделните професии.
С тези мотиви аз лично съм се присъединил като вносител на законопроекта.
Във въпросния април месец миналата година изрично повдигнахме въпроса как ще действаме и може ли Комисията по правни въпроси, има ли правото правна комисия да обсъжда този законопроект. Този дебат - тази стенограма, даде основание на колеги от други професии да внесат сигнал до Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, което производство продължи между 4 и 6 месеца. Това го казвам на колегите адвокати, защото те казват: „Защо спи Народното събрание и не обсъжда този въпрос?”
Какво беше тогава оперативното решение на правна комисия? То беше да попитаме Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси как да се процедира по такъв един законопроект. Може ли адвокати да защитават Закон за адвокатурата? Може ли лекари да защитават и да предлагат Закон за здравеопазването? Може ли учители народни представители да предлагат Закон за образованието? Както и да е.
По сигнал на Нотариалната камара Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси се произнесе в смисъл, че отсъства конфликт на интереси в този случай.
За да не се създава стълкновение между професиите, за да не се създава предубеденост, затова признавам, че като председател на тази комисия по никакъв начин не съм искал този законопроект да се гледа форсирано, спешно или под каквато и да е форма на натиск. За съжаление, сега самата Адвокатура оказва натиск по отношение на законодателния орган и съобразно решение от Годишното събрание се предприемат стачни действия.
Аз апелирам към всички заинтересовани от този законопроект към това добросъвестно да се дебатира. Убеден съм, че може да се открие взаимно приемливо решение, такова решение, което да създаде ясно правило. Последните два дни се обяснявам много активно на представителите на експерт-счетоводителите, където признавам, че изначално не мислех, че има възможност и опасност дори да възникне някакво съмнение и колизия в това. Не искам да възпроизвеждам дебата. Не искам да коментирам каква е работата на експерт-счетоводителя и дали по този начин би се засегнала или би се ограничила тази работа.
Искам да кажа и да заявя, че надали някой от Висшия адвокатски съвет, включително и от вносителите, си представя, че вместо счетоводител адвокат ще ходи в НОИ или в данъчната администрация да представя счетоводните отчети, както и адвокати не сме пожелавали да заверяваме годишни счетоводни отчети. Но това го давам като един малък пример как подозренията могат да създадат проблем. Ако има такъв проблем, то би следвало да се върви към ясното разграничаване, така че да няма такъв проблем.
За юрисконсултите, това беше още от миналата година, също бях дълбоко изненадан, че юрисконсултите се възприемат като субект по отношение на когото може да се прилагат наказателни разпоредби по този закон. Юрисконсултът е адвокат по трудов договор – това, което адвокатът не може да върши, т.е. да има ангажимент по трудов договор. Това всъщност е другото проявление на една правна професия, която защитава и представлява работодателя като адвокат.
Към момента съм готов да ви докладвам 30 отрицателни становища, които обществото ги знае. През целия този едногодишен период от време медиите активно се интересуваха от проблема и бих казал, че дадоха тежест, приоритет на всички отрицателни становища. Най-много тези отрицателни становища са обединени в огромното, дългото решение на Комисията за защита на конкуренцията. Няма да коментирам компетентността на Комисията за защита на конкуренцията по осъществяване на конституционно установена дейност по защита правата на подзащитните. Няма да коментирам. Това, което аз като вносител и като юрист съм направил за себе си, това е да се запозная, да изчета максимално добросъвестно всички аргументи на опоненти. Искам да ви кажа, че по нашата стартова позиция никой от тези аргументи не е непреодолим. Тоест, за всяко от тези притеснения, от тези аргументи може да се намери законодателно решение, такова, което да е справедливо и да ползва спорещите страни.
Аз бих казал следното и това ще го кажа и в зала. Аз ще помоля всички народни представители да подкрепят на първо четене законопроекта така, както е внесен, т.е. така както ни беше предложен от Висшия адвокатски съвет. Но честно ще обявя моето лично мнение. Аз смятам, че адвокатите не следва да заверяваме документи. Да има случаи, в които това е обосновано. Вероятно има малки населени места, където няма възможност тази услуга да се покрие. Но за един адвокат да осъществи покритие по тази дейност, означава да извърши едни огромни разходи, за да постигне изискуемия стандарт за доказване на заверката и за поддържане на архива на заварените книжа и документи.
Също така смятам, че това действително може да създаде в известна степен риск за търговския и гражданския оборот, което не бива да се допуска. След като толкова години се опитваме да създадем защита и гаранция в нотариалната дейност за това и нотариусите се стремят в тази посока, би следвало да разчитаме на тяхната работа.
Няма да коментирам и въпроса дали 600 нотариуса са достатъчни? Защо са 600? Защо не се променят тарифите в едни или в други случаи? В кои случаи се събира или не се събира двойна такса? Не искам да се коментират тези въпроси, защото въпросът не е да се създава противоречие, а въпросът е да се реши стълкновение очевидно, колизия очевидно по такъв начин, че да има една ясна граница и с тази граница всички да са спокойни и нормално и ефективно да осъществяват професионалната си дейност.
Другото, което не бих могъл да подкрепя, това е абсолютният имунитет на адвоката, който в проекта е равен та и надминава депутатския имунитет. Това не е необходимо на адвоката за осъществяване на неговата работа. Не е необходимо да правим още една привилегирована група лица, които чисто формално да имат някаква привилегия пред всички други лица. Аз вече мога да кажа, макар да съм млад парламентарист със скромната практика от 2 години, но в никакъв случай не искам да е 20 години, както има колеги в парламента, мога да кажа следното. Убедил съм се в това, че депутатският имунитет просто е един лозунг, който по никакъв начин не препятства осъществяването на правосъдието. Така че и на адвокатите не ни е, не им е необходимо тази свръх защита. Те я имат и сега по линия на защита на адвокатската тайна.
Третото, което не бих могъл да подкрепя и също ще го кажа в зала, това е пълният достъп до базата за лицата и населението. Вярно, нотариусите имат такъв достъп. Но увеличаването на кръга от лица с такъв достъп, действително би могъл да се доведе до недобросъвестно ползване. В този смисъл изцяло подкрепям становищата на Министерството на вътрешните работи и на Главния прокурор по отношение на достъпа до тази информация. Смятам, че адвокатите имаме възможност за такъв достъп по реда на процесуалните закони и под надзора на съда тогава, когато осъществяваме защита на правата на лицата.
По отношение на въпроса за санкциите и за санкционното производство при всички положения е необходимо да се прецизира и в разговорите досега, това сме го коментирали с колегите от Висшия адвокатски съвет, както процедурата, така административно наказващия орган, така и съставите на конкретните нарушения. Това прецизиране е абсолютно необходимо и дори само, за да преодолеем притесненията на юрисконсулти, на юрисконсулти в банки, на дипломирани или недипломирани експерт-счетоводители, както и на други професии, които по един или друг начин им се налага да дадат предварителна ориентация в правната обстановка на лицата и на субектите.
За да не бъда още по-многословен, смятам, че това би била и позицията ми пред пленарна зала. Нека да се даде шанс на закона да бъде обсъждан. Нека да има възможност между първо и второ четене да се направят всички възможни предложения, включително и предложения за отпадане или за модификация на тези 5 групи ключови въпроси.
Не мога да подкрепя израза и това също съм го казвал, който е използван в законопроекта – „10 години адвокатски стаж”, т.е. само ако имаш 10 години адвокатски стаж, само тогава да отпадне възможността за изпит. Тогава хипотезите са други. Аз съм бил в тази хипотеза. Имал съм и 10 години адвокатски стаж и Софийска адвокатска колегия ми отказа възстановяване на правата без никакъв аргумент. Някой казал от Съвета: „Той беше областен управител на София”. И това е супер аргумент да не ми се възстановят правата. Тоест, тук смятам, че при всички положения „адвокатски стаж” би следвало да се замени с „юридически стаж”. Но дебатът вътре в професията следва да продължи. Аз подкрепям разбирането на Висшия адвокатски съвет, че Адвокатурата не е безкрайният апендикс на юридическите професии и че всеки, който временно смята да се преквалифицира и докато си търси друга работа в държавната администрация или където и да е, трябва да може да се впише набързо в адвокатурата, да стане адвокат и после да се отпише. Без да засягам професионалната гордост, достойнството на всички други професии, които по един или друг начин са свързани с нашата работа, аз заявявам, че ще опитам с чест и достойнство да защитя реномето на адвокатската професия.
Благодаря ви за търпението.
Г-н Славов за процедура.
Петър Славов:
Г-н Председател, предлагам да въведем нещо като регламент за дължина на изказванията, тъй като времето доста напредна. Струва ми се, че всяка от тук присъстващите страни ще иска да каже нещо по законопроекта и затова са тук тези хора и ние трябва да ги чуем, за да можем по светло да приключим с гласуването по този законопроект.
Това ми е процедурното предложение.
Много от нещата, които се казват, вече сме ги чували.
Колеги, аз предлагам да не преповтаряме казвани многократно през месеците аргументи за или против една или друга теза, а това добро предложение, което се чу от няколко страни между двете четения да се формира работна група, да се проведат нужните, включително и форуми под егидата на една или друга авторитетна организация на юристи, и да се изчистят спорните и безспорните текстове и текстовете, където има напрежение. Защото този прецедент, който Вие, г-н Председател, цитирахте с даването на колегите от правна комисия, които по професия са адвокати, на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси от друга гилдия колеги юристи, за мен се създава един много лош прецедент и противопоставяне между колеги. Надявам се това повече да не се повтаря. Това беше за мен изключително некоректно поведение и в края на краищата се видя, че е безсмислено, тъй като такъв конфликт не беше установен, а пък и както Вие казахте, това би могло да доведе до абсурда утре, когато се гласува Законът за здравното осигуряване лекарите да си правят отвод и да трябва да гласуват хората, които примерно се занимават със селско стопанство, което е несериозно.
Така че това ми е предложението – за кратки и стегнати изказвания и да мислим за конструктивни предложения между двете четения, ако мине на първо четене, по спорните текстове и да минем на компромисно решение, приемливо за максимален брой колеги юристи. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов, за процедурното предложение. Аз се извинявам, ако съм бил дълъг в изказването си, но смятах, че правя изказване от името на вносител и просто исках да бъдат убедени всички колеги, че не се крия като вносител. В този смисъл искам да кажа, че всички други вносители имат възможността д вземат становище като вносител. Искам да благодаря на Вас като вносител и като на разследван от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, на колегата Четин Казак, като вносител и разследван от Комисията ПУКИ, на колегите от Патриотичния фронт като вносители и разследвани от Комисията ПУКИ, на колегите от ГЕРБ, които също подписаха и са разследвани от Комисията ПУКИ.
Използвам случая да подчертая, че имахме консенсус между всички парламентарни групи за този законопроект и искам ад подчертая, че това не е законопроектът на ГЕРБ, както в някои издания се сочи. Смятам, че започнахме колективно и заедно тази работа.
Взимам си бележка за краткостта на изказването и спирам да говоря.
Колеги, да изслушам гостите. По колко минути? Максимум 3 минути. В последно време не пускам хронометъра. Колегите ми направиха бележка. Нека да дадем думата на гостите и след това на народните представители.
От Висшия адвокатски съвет взеха становище. Моля заместник-председателите засега да ме извинят. Ако се наложи ще им дам думата и възможността за отношение и на тях.
От Съвета на нотариусите на Нотариалната камара – г-н Танев и г-жа Адела Кац- Бояджиева, заповядайте.
Димитър Танев:
Благодаря за предоставената дума. Ще бъда кратък, в рамките на 3 минути.
На нас ни се иска да извадим пред скоба това, което се коментираше, а именно, че според нас този законопроект в частта, касаеща предоставяне на компетентност на колегите адвокати противоречи на Конституцията. Чл. 134 от върховния закон, изрично визира, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се организация. България е една, ако не и единствената страна, в която текст от Конституцията се занимава с устройствения статут на адвокатурата. Това е израз съответно на уважение към функциите и на уважение към нейната мисия, бих казал.
Само че за да се извърши нотариалното удостоверяване при това делегиране на държавна публична власт е необходими да има нещо, което се пропуска и което не се казва – държавният контрол. Защо капитанът на кораба, да започнем от този частен случай, има възможност да заверява, а адвокатът не? Естествено адвокатът е много по-добър юрист, както каза г-жа Негенцова, нещо повече в адвокатурата механично погледнато са най-големия брой юристи. Аз като държавен нотариус съм се учил от колеги адвокати, като се учехме взаимно. Но капитанът на кораб върху него се упражняват държавен контрол в лицето на Морска администрация. Капитанът на кораб издава смъртни актове, актове за брак – той е органът на дознанието. Този пример го давам, за да ви покаже къде е голямата разлика между адвоката и нотариуса. Нотариусът, в нашия закон изрично е указано, че не може да взима страна. Обратно, по силата на Конституцията, по силата на закона и на клетвата на адвоката, адвокатът винаги трябва да е пристрастен. Той трябва да защитава своите подзащитни, своите доверители.
Ако се върнем малко назад към историята, към първия Закон за адвокати и после Закон за адвокатурата ще видим, че навремето, преди Девети септември, казвам условно този период, е имало такъв контрол. Тогава актовете по вписване и заличаване на адвокати и дисциплинарните наказания са се атакували от прокурора пред Върховния касационен съд. Сега не се предлага такъв контрол – контрол от министъра на правосъдието. Контролът върху нотариалната дейност е единствено в лицето на министъра на правосъдието, включително министърът на правосъдието може да осъществява контрол на решенията на общите ни събрания. И естествено министърът на правосъдието не може да осъществява контрол на Адвокатурата, защото тя по силата на Конституцията е независима и самоуправляваща се. За нас този текст от Конституцията е не просто декларативен. Той е израз на една норма, която се прилага пряко. В Европа няма, в континенталната правна система – в страните в Европа, които имат континентална правна система, няма адвокат нотариус с изключение на Германия, но там не са адвокати, които могат да извършват заверки, а точно обратното. Това са нотариуси, вписани в регистъра на Бундес Камарата, които имат компетентност по определени дела, обикновено по обжалвания, която е строго определена в имотния регистър.
Не искам да надхвърлям трите минути.
Адела Кац- Бояджиева:
Аз искам само да напомня, че преди 18 години, когато за първи път стартира реформата за преминаване от държавен в частен нотариат, държавата тогава изключително пестеливо и то със закон делегира тази публична функция на определен брой юристи и това бяха нотариуси. Направи го чрез изпит, като определи един изключително стриктен контрол от Министерството на правосъдието върху тях по отношение на райони, на регистрация и т.н, няма да влизам в подробности. Това беше изключително задължително, тъй като в удостоверяването на нотариуса, ние всички тук сме юристи, в тази част документът е официален. Много български институции, освен нотариусите, изискват официални документи. Пълномощните за недвижими имоти това са една съвсем малка част от всички документи, които се изисква да бъдат удостоверени от нотариус за дата, съдържание и подпис. Липсата на такъв контрол или ограничените възможности да бъде осъществяван такъв контрол, ако това бъде предоставено като функция на един неограничен брой колеги юристи адвокати, без да подценявам въобще техните качества (аз съм бивш адвокат с 10 годишна практика преди да стана нотариус), аз съм от 1998 г. нотариус и мога да преценя и в двете професии какви са възможностите. Този неограничен брой фактически юристи, на които ще се делегира тази функция, ще доведе до абсолютна нестабилност в гражданския оборот.
Даже бих казала и нещо друго, че напълно ще бъде блокиран Раздел пети от Глава „Доказателства” в ГПК, тъй като статута на достоверната дата се използва изключително много в съдебните производства, което е свързано и с тежестта на доказване.
Всичко това, ако се предостави на колегите адвокати да извършват тези удостоверителни функции, поставя един основен въпрос: Как един адвокат, който е пристрастен към каузата на клиента си, ще създаде безпристрастно един документ, който е официален и който има огромна значение в съдебното производство, за да го ползва. Аз мисля ,че и сега колегите адвокати имат възможността да заверяват документи, които са им необходими по съдебните дела с „вярно с оригинала” и естествено да представят оригиналите, когато съдът ги изиска.
Смятам, без естествено да търсим конфронтация, ние сме колеги и преди всичко юристи, за нас върховенството на закона е най-важното нещо. А един от аспектите на този принцип е разделение на функциите между гилдиите. Не мисля, че би трябвало да изхождаме от тесни професионални интереси, а да отчетем единствено и само наистина сигурността на гражданите и то по отношение на добиването им с официални документи.
Благодаря за думите, които вносителят изказа, и за неговото принципно становище.
Димитър Танев:
Искам да довърша с едно изречение. То може би ще е интересно на колегите адвокати. То е от Сборника „60 години българско правосъдие” – 1941 г. издадено от Министерството на правосъдието на Симеон Петков, председател на ВАС. Ще кажа само как завършва словото си.
„ Адвокатите не могат да бъдат чиновници.”
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България. Г-н Велев, заповядайте.
Васил Велев:
Благодаря Ви, г-н Кирилов.
Аз се поколебах за миг какво изказване да направя – балансирано като Вас адвокат Кирилов, или агресивно, като адвокат Негенцова.
Ще се опитам да започна като Вас, а каквото се случи накрая.
Това е всъщност най-критикуваният закон, който в моята 15 годишна практика съм срещал. Най-критикувания! Той е отхвърлен и от четирите национално представени работодателски организации и от двата синдиката. Когато и работодатели и синдикати мислят едно и също, това обикновено е вярно. Те не са на 180о, но са на 120о, на другите 120 е държавата. Но в случая и Министерството на финансите също разкритикува законопроекта и не го подкрепи в Тристранния съвет. Тоест, и трите страни на Тристранния съвет отхвърлиха този законопроект.
Специализираните организации на счетоводители, на одитори, счетоводните предприятия също излязоха със свои становища. Гражданското общество, правозащитните организации, другите организации на юристите у нас, Комисията за защита на конкуренцията, която тук смятаме, че няма нужната компетентност. Не може всички, обаче, да бъркат и само Висшият адвокатски съвет, който де факто се явява вносител на законопроекта, да е прав.
Има порок в цялата тази работа. Висшият адвокатски съвет да пише Закон за адвокатурата, това е все едно Асоциацията на фотоволтаиците да пише Закон за ВЕИ. Те там какво ще напишат: Всички са длъжни да купуват от нас каквото ние кажем и когато кажем и на каквато цена ние кажем. И ако не го правят това ,всички граждани са длъжни да донасят – граждани физически и юридически лица, а ние ще събираме само санкции – глоби, за това, че те не го правят както ние сме казали.
С този закон се въвежда един нов данък, можем да го кръстим „адвокатура” – данък адвокатура, с който се облагат бизнеса и гражданите. И това ,което на нас ни обясняват, че това което ние виждаме не е вярно, а това което те ни казват е вярно, някак си обижда нашата интелигенция.
Да, има проблеми с образованието и тези проблеми са, че ние плащаме данъци, преди това сме изработили добавена стойност, произвели сме, построили сме, платили сме данъци, с тях се финансира образованието, то произвежда юристи в десетки факултети в знайни и незнайни градове и паланки, които впоследствие стават адвокати, които впоследствие искат да се ситуират като едно междинно ненужно, но задължително звено. Това е записано тук. Е ние не искаме да плащаме този данък „адвокатура”.
По втората тема относно удостоверителните услуги. Всъщност в Националния икономически съвет се обсъжда тази тема за ограничаване на кражбите на фирми и на имущество на гражданите чрез измами. Даже ние приехме някои от предлаганите допълнителни административни тежести пред бизнеса, за да защитим от тези неправомерни действия злонамерени лица. Нашите математици изчислиха, съгласно разпоредбите тук, ако ги приложим, само математиците могат да изчисляват, така че това въобще не се обсъжда, рискът ще се увеличи 20 пъти за кражби на фирми, ако тази разпоредба се приеме. Това че между двете четения може и да отпадне тази разпоредба, не значи че изобщо трябва да се приема на първо четене. Този закон има повече дефекти, отколкото ползи от него.
Правилният път е Министерството на правосъдието да подготви такъв, Министерският съвет да го одобри и да го внесе в парламента. Не може един закон да се приема без да се консултира с регулираните лица, но не може той да се пише от регулираните лица. Това значи пенсионните фондове сега да напишат закон за допълнителното пенсионно осигуряване. На тях даже им отказват консултация. Ако приложим тази схема, значи те да напишат закона.
Не искам да стигам до крайни случаи и аналогии, но ако следваме това, което тук е записано, излиза, че само инженерите могат да сменят изгорелите лампи и то даже не всички инженери, а само електроинженерите.
Потвърждавам категоричното ни становище против законопроекта и искам да съобщя, че управлявам група от над 20 компании. Всички те ползват адвокатски услуги. Огромната част от тях не подкрепят законопроекта, а някои от тях много се срамуват от него. Така че това не е позиция на адвокатското съсловие повсеместно в страната. И Вие казахте 30 становища против. Това трябва да ви накара да се замислите. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Велев. От Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия г-жа Катя Крънчева.
Катя Крънчева:
На всички стана ясно, че с този законопроект се прави опит да се монополизират дейности, които са присъщи на счетоводители.
Предс. Данаил Кирилов:
Искате ли да направим така. Дайте да се въздържаме от общите оценки. Да се насочим към специализираните счетоводни предприятия. После към недвижимите имоти. Кажете конкретно къде виждате проблема Вие във вашата съсловна организация. Иначе квалификациите можем да ги оставим за пред медиите, ако правим публични дискусии, да.
Катя Крънчева:
Мога ли да продължа.
Предс. Данаил Кирилов:
Да. Но с това ограничение. Пак ще ви прекъсна.
Катя Крънчева:
В 3 минути в това ограничение. Досега слушахме различни емоционални речи, но добре, ще се огранича.
Ние по вашия законопроект, който сте внесли, нямаме право да представляваме клиентите пред НАП, пред НОИ, пред Инспекция по труда, тъй като нормата на чл. 150 ни забранява.
Нещо повече, в чл. 153 сте задължили всички физически и юридически лица и органи за изпълнителната власт да докладват и да донасят доноси, когато видят нарушение на чл. 150.
Как си представяте да се осъществява комуникацията между НАП и счетоводните кантори след като ние не можем д представляваме тези клиенти пред НАП. Не можем с пълномощно да им подаваме документи. Там информацията се подава изключително по електронен път. Всеки ден има комуникация между данъчните служби и счетоводителите – всеки ден с електронен подпис по интернет, включително и по e-mail. Оставам с впечатлението, че писалите този законопроект изобщо нямат представа за ежедневния стопански живот на една малка фирма.
Разберете, не може всеки трудов договор в малка будка и бакалия да бъде подписан от адвокат и да бъде подаден от адвокат. Няма толкова много адвокати, които да съветват, да дават тези консултации, примерно, по пенсиониране, по осигуровките. Всеки търси счетоводител. Когато в НАП изпратим собственика, от НАП казват да дойде счетоводителя. Не казват да дойде адвоката.
Разберете, това, което се опитвате да направите, ще внесе хаос в бизнеса. Малките фирми нямат възможност за всяка данъчна ревизия да плащат и на адвокат. Със сигурност е това. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз Ви моля, цитирахте чл. 150, за който казвате „вие сте приели, вие сте въвели”. Нищо подобно не е прието, не е въведено. Но ви моля, изчетете чл. 150. Просто прочетете текста на чл. 150.
Катя Крънчева:
Изчели сме го.
Предс. Данаил Кирилов:
Сега по прочетете, за да влезе в протокола.
Катя Крънчева:
„Чл. 150 (1) Лице, което извършва или предлага извършването на адвокатска дейност по чл. 24, без да е вписано в регистъра на адвокатска колегия се наказва с глоба от 1 000 до 2 000 лева или имуществена санкция от 2 000 до 5 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.”
В чл. 24 вие виждате какви дейности сте упоменали в него. Излиза, че всички ние тук – 30 организации, не разбираме на български език какво е записано, включително и Министерството на финансите, които накрая завършва, че дори има рискове за приходната част на бюджета, т.е. вие сте готови да рискувате и приходната част на бюджета, предлагайки такива текстове.
Точно такова е мнението на Министерството на финансите, внесено в тристранката и вие може да сте го видели може би, след като сте толкова подготвени.
Предс. Данаил Кирилов:
За тристранката пояснявам. Всъщност становището на Тристранния съвет и гледането в Тристранния съвет е по мое искане. На няколко пъти получих покана, за да поискам становище от Тристранния съвет.
В чл. 24 няма нито НАП, нито НОИ. Напротив, иде реч само за жалби, за прокуратура, полиция, арбитражи и съдебни изпълнители, нотариуси и т.н.
Тук идеята е всеки да може да се изкаже.
Благодаря на г-жа Крънчева.
От Националното сдружение Недвижими имоти – г-жа Перфанов или г-жа Велева, която прецени, заповядайте. Няма представител на Националното сдружение Недвижими имоти.
От Асоциация на колекторските агенции в България – г-н Атанас Каракашев, ако желае да се изкаже и е тук. Няма желание за изказване.
От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България г-жа Радка Йосифова. Заповядайте.

Радка Йосифова:
Благодаря, г-н Председател. Ще се постарая възможно най-кратко, като заявявам, че още през миналата година Конфедерацията е представила писмено становище със своите съображения, което абсолютно поддържам, както и след това отправената декларация.
Нашите забележки и възражения не свеждат до цялостния Закон за адвокатурата, а за дето национално представените организации на работниците и служителите и на работодателите са поискали изтеглянето на законопроекта, това е съобразено с правилата на Правилника за работата и дейността на Народното събрание. Никой от нас не е предявявал претенции към самоуправлението на Адвокатурата, която е безспорно свободна професия.
Що се отнася до активната защита, аз съм имала възможност и друг път да дискутирам с колегата Негенцова, разбира се, че е конституционно уредена дейността на Адвокатурата и това е чудесно. Но Конституцията съдържа и редица други принципи, които трябва да бъдат съблюдавани и трябва да бъдат взаимно свързани, когато бъдат отразявани и детайлизирани в отделни закони. На първото място това са и свободата и равнопоставеността на икономическите субекти, което включва и правото на избор.
Много е похвална, както е записано и в нашето становище, целта и опита да се дисциплинира по такъв начин подбора на адвокати, по такъв начин и на такива релси да се постави тяхната дейност така щото да се гарантира, че когато гражданите търсят адвокатска защита, тя ще бъде качествена и адекватна, тъй като се касае наистина за много сериозни права и интереси на гражданите, които могат да бъдат накърнени. Същото това нещо, обаче, се отнася за всяка една професия. Аз не бих могла да посоча професия, която да не създава опасност при достатъчна подготовка и съответни критерии да не представлява заплаха за правата и законовите интереси на гражданите.
Няма да се спирам на въпроса за това как се отнася този законопроект към съдебната реформа, защото просто вече от съдебна реформа??? Безспорно е, че адвокатите участват и работят в правосъдието, много е важна тяхната организация и имат някакво отношение към съдебната реформа, но нека сега да не тръгваме, че този закон точно сега ще подпомогне реформата в съдебната власт, което е най-правилно да изразим. Това е един друг въпрос, който касае много, много по-сериозни и конституционни неща.
Тук бяха изразени едни съображения, че защо трябвало да се дадат удостоверителни функции. Това е най-малкото съображение, че в малките населени места там хората нямали къде. В малките населени места няма и адвокати. Просто няма! Като няма съответно адвокатска дейност, няма и адвокати.
Освен това искам да напомня, защото не знам дали от Адвокатурата е вземано становище, но в рамките на работната група към Министерството на правосъдието, която изготвяше проекти предложения, свързани с така наречената „кражба на фирми” се предложиха редица изменения и допълнения в нормативните актове, свързани с тези неща, като се предвижда да се отнеме правата на кметовете на населените места, заместник-кметовете и други подобни длъжности лица да правят такива нотариални заверки. Това е пак с цел ограничаване до крайност на възможностите за извършване на злоупотреби и представяне на документи с невярно съдържание. Дори имаше предложение от работната група да бъдат отнети тези правомощия и от консулските представителства. Но това е нещо, което първо, е неудачно, тъй като има милиони български граждани, които живеят в чужбина и за които лишаването от услугите на консулските представителства би довело до изключително тежки затруднения. На второ място, те действително имат специална подготовка.
Разбрахте какво имам предвид. В това отношение нашите възражения са и най-вече има един много основен принцип – не може да се търси никаква отговорност, още по-малко наказателна и административно-наказателна за нарушения, които не са „нумерос клаузус”. А тук пише в чл. 150, че за нарушение по чл. 24 се носи еди-каква си административно-наказателна отговорност. А в чл. 24, както беше и тук, а както беше казано и в мотивите, не са изчерпателно изброени видовете дейности.
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-жа Йосифова от КРИБ.
Институт на дипломираните експерт-счетоводители в България. Г-н Велин Филипов, заповядайте.
Велин Филипов:
Благодаря, г-н Председател. Аз ще бъда много кратък. Колегите срещу нас са усмихнати. Очевидно законопроектът ще бъде приет на първо четене. Попитахте къде пише? Защо 30 организации грешат? Аз наистина ще се вместя в 3 минути.
Решение 353 на КЗК на с. 49 подробно обяснява, че съвкупността на чл. 24 и чл. 150 въвежда монопол върху тези дейности. На колегите само ще отговоря, тъй като те имаха възможност близо половин час, много емоционално, че да, законът е лобистки и не може да твърдят, че има защита на обществения интерес, когато те забраняват на някой и кой ще му подаде жалбата пред НАП, кой да му даде консултация по данъчен въпрос и куп други въпроси. Така написан законопроектът води всички в България до едно и също разбиране, с изключение на тях. Значи има проблем. Това е, което аз мога да кажа.
Очевидно е, че ако някой иска данъчна консултация, той трябва да отиде при адвокат. И ако не отиде при адвокат, някой, който чуе, че друг му е дал, трябва да каже, че трябва да бъде наказан този, който му я е дал. И това е видно от законопроекта. И не знам как всички хора са се объркали в това нещо. Това засяга нашата работа. Конкретно аз не искам да се вмесвам в нотариална дейност и т.н. Но одиторът освен да заверява отчети, той съветва клиентите си по други въпроси, подготвя жалби, извършва много други дейности, подава отчети в търговския регистър и това всичко му бива забранявано с този закон.
Така че очевидна е връзката между двете разпоредби. Няма как да бъде объркана, ако тя остане, очевидно никой друг не може да упражнява тези дейности и няма съмнение по този въпрос. Това е потвърдено и с това завършват от държавата, Тристранния съвет, КЗК, Прокуратурата пропуснахме до тук да кажем, всички работодателски организации, синдикати и всички неправителствени организации – всички до една грешат безпрекословно. Без изключение всички те се бъркат. И това е единственият закон в България, който успява да обедини по този начин хора с коренно различни разбирания, действия, интереси. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Филипов. Той се вмести в 2 минути и 7 секунди.
От Асоциацията на банките в България – г-жа Елена Христофорова. Няма да вземат отношение.
От Българска стопанска камара – г-жа Наталия Събева.
Наталия Събева:
Благодаря, г-н Председател. Аз наистина ще бъда много кратка и конкретна и предварително се извинявам, че ще повторя казаното от колегите. Това, което ни накара в нашето становище да твърдим, че адвокатската помощ от право на гражданите и на юридическите лица се превръща с този законопроект в задължение, се съдържа именно в чл. 24 във връзка с чл. 150. Особено тази задължителна комуникация и представителство от адвокатите пред всички органи и организации, пред всички административни органи. Бизнесът комуникира ежедневно с тези органи, иначе би му се блокирала дейността. Ако във всеки един случай той трябва да използва посредничеството на адвокат, това също би оскъпило изключително много дейността. Това не е и адвокатска дейност. Това е една чисто посредническа дейност в много от случаите. Не във всички, разбира се. И именно това дава основание на счетоводителите да възразяват и да считат, че комуникацията с НАП и всички останали органи е прекъсната. Тук напълно ви поддържаме.
На второ място, ще се спра на удостоверителните услуги. Ние също смятаме, че там би имало конфликт на интереси, ако едно лице, което по закон защитава частен интерес, има право да осъществява публични функции. Тогава рискът за правната сигурност става доста сериозен и затова този текст по наше мнение не би трябвало да бъде приеман.
На трето място, считаме, че е недопустимо Адвокатурата, която по закон – обхвата на дейността в Конституцията е да подпомага правата и законните интереси на гражданите. Да се превръща в административно-наказателен орган това е противоконституционно. Не знам защо им е необходимо на колегите адвокати.
Но и фактът, че глобите биха се събирали и постъпвали в адвокатските колегии, вече създава една опасност за много сериозна деформация при преценка има ли нарушение или няма нарушение.
И на последно място искам да отбележа, че е недопустимо в един съсловен закон, който урежда вътрешния ред и организацията на дейността, да се възлагат на абсолютно всички органи в страната – законодателна власт, изпълнителна, частни съдебни изпълнители, физически и юридически лица. Значи никой не е пропуснат - нито правителството, нито депутатите в случая, да информират за извършени нарушения по закона. Такъв текст в съсловен закон, който излиза извън рамките на съсловието, е недопустимо.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-жо Събева. Сдружение „Движение експерти на гражданското общество” – г-н Младен Димитров. Няма го.
Сдружение Камара на вещите лица в България – г-н Гурко Лозанов. И него го няма.
Остана ли някой нечут? Заповядайте. Представете се.
Кристина Димитрова: председател на Съюза на юрисконсултите.
За ваше щастие голяма част от нас се отказаха, чакайки ви от 2 до 6 часа, така че няма да ви се наложи да ни чуете всички.
На първо място това, което искам да кажа е, че за мен най-тъжното в цялата ситуация, че наистина този законопроект създаде един конфликт между отделните юридически гилдии, какъвто никога не е имало. Никога не сме чували обидни думи от страна на юрисконсулт към адвокати и обратно, което сега се случи. Склонна съм да поспоря., но както и да е.
Освен чл. 24 във връзка с чл. 150, което многократно се спомена и няма смисъл да го повтарям отново, искам да кажа, че за нас е непонятно защо се подменя понятието „юридически стаж” с понятието „адвокатски стаж” и защо се ограничава дотолкова достъпът до Адвокатурата. Напълно съгласна съм, че трябва да има качествени адвокати и че трябва да има регулация. Но да започнем като начало от образованието, а да не започваме от адвокатурата.
Освен това, смятам, че е нелогично примерно един съдия, тръгвайки да става адвокат, да полага изпит. Да не забравяме, че това все пак е една свободна професия, до която трябва да има свободен достъп и да не забравяме, че това е професия, която е подчинена на правилата на свободната конкуренция. Некачествените адвокати сами по себе си ще отпаднат от системата.
Искам да обърна внимание и на това, което се спомена, че се въвежда задължение за абсолютно всички институции и органи в държавата. Искам да спомена и § 14, в който освен това, което се каза, че трябва да докладват в случай на нарушения, всички административни органи, частни съдебни изпълнители и всички други служби в страната, са длъжни да предоставят на адвокатите свободен достъп за извършване на справки и да представят копия от книжа и сведения само въз основа на качеството на адвокат, т.е. дори не е необходимо да има упълномощаване от клиент. Това, според нас, също създава голям риск от нарушения.
Не разбирам защо, ние всички организации, които сме тук, многократно се опитахме да проведем някакъв диалог и дискусия, включително с помощта на Съюза на юристите в България, но така и не се стигна до там и упорито се върви към това да се приеме на първо четене и тогава да се обсъжда.
Предс. Данаил Кирилов:
Извинявайте, година и половина не сте намерили възможност?
Кристина Димитрова:
Да, не се върви, защото има достатъчно много организации, които се изказаха против това. Смятам, че Адвокатурата има нужда от регулация, има нужда от устройствен закон, но нека да не е с нарушение на правата на всички останали. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Кажете конкретно с какво са засегнати юрисконсултите.
Кристина Димитрова:
Чл. 24 ограничава юрисконсултите.
Предс. Данаил Кирилов:
Как ги ограничава юрисконсултите?
Кристина Димитрова:
Всичките дейности, които са изброени в чл. 24 се предоставят и от юрисконсултите. Чл. 150 изрично казва, че тези дейности не могат да се извършват от лица, които не се вписани като адвокати. Очевидно никой от нас не го чете правилно този текст! Така излиза.
Предс. Данаил Кирилов:
В ГПК пише юрисконсулт, колега, и той няма нищо общо с адвоката.
Вие си имате правомощията по ГПК и по силата на възлагането. Аз затова не мога да разбера как го припознахте.
Кристина Димитрова:
Аз наистина ви препоръчвам да прочете чл. 24 и чл. 150.
Предс. Данаил Кирилов:
Четохме ги. Ако искате, ще направим втора серия на литературно четене, но ние го четем нещо като литература, а всички тук са юристи.
Кристина Димитрова:
Второто, което според мен ограничава правата на юрисконсултите е 10 годишния адвокатски стаж.
Предс. Данаил Кирилов:
Извинявайте, че се вмесвам, но сега народните представители ще имат думата, но ако трябва изрично ще напишем чл. 24 и чл. 150 не се прилагат за юрисконсулти, експерт-счетоводители, за НОИ, НАП, Бюрата по труда.
Кристина Димитрова:
Само че ще трябва да изброите общо взето всички други дейности в държавата с изключение на адвокатите.
Предс. Данаил Кирилов:
Не е всички други дейности. Аз не съм съгласен с това.
Колеги, изслушахме гостите. Вие колега?
Иван Чолаков:
Казвам се Иван Чолаков и съм председател на Адвокатска колегия Благоевград. Бих искал да кажа само едно изречение. (Заповядайте.)
България е правова държава, но само според чл. 4 от Конституцията. Тя не е правова държава, защото очевидно в България цари абсолютен правен нихилизъм. Не може една конституционно урегулирана дейност, каквато е адвокатската дейност, да не намери своята дефинитивна регламентация в специалния закон. Това е най-важното за нас адвокатите. И естествено, тази дефинитивно определена дейност, която да е специфична само за адвокатите, да не може да се упражнява от други лица. Нека законодателят да прецени кои от онези дейности, които сме изредили в чл. 24 са от такова естество, защитават такива обществени интереси, които да се регулират само с помощта на адвокати и от всички други юристи и от неюристи дори. И съответно тези дейности трябва да бъдат защитавани със съответната административно-наказателна отговорност. Аз съм съгласен, че там имаме много за прецизиране. Нямаме претенции ние да осъществяваме тази административно-наказателна отговорност в никакъв случай. Но тя трябва да е предвидена така, че ефективно да се прилага. Благодаря ви.


Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на колегата. Няма да си позволя по никакъв начин коментар и отправям молба. Спрете протестни или стачни действия, или каквито и действия да са. Няма да влизам в дебата за комуникацията ви с Висшия адвокатски съвет, за спорове и конкретиката по тях. Този закон не трябва да се приема с никакъв натиск, нито от страна на адвокати, нито на експерт-счетоводители, нито на КРИБ и партньорски организации. Това е лошо влияние по отношение на законодателната процедура. Моля ви за това. Мисля, че това влошава нещата и не бива да се стига до тези крайности.
Ако трябва, ще повторя думите си пред Годишното събрание на адвокатите. Ако се търсят виновни, обявете ме за виновен. Аз поемам вината. Но не със стачки и не с протести. Това не е адвокатско. Не трябва да стигаме до конфронтация, до протести и да си мерим протестите.
Г-жа Кац.
Адела Кац- Бояджиева:
Извинявайте, че повторно взимам думата и нарушавам регламента.
Аз искам да попитам по отношение на чл. 24, ал. 1 той как би трябвало да се тълкува относно „изготвяне на договори, проекти за нотариални актове и завещания, нотариални покани, заявления за приемане и за отказ от наследство, пълномощни”.
Само адвокат ли ще може да го прави и ние ще бъдем ли глобявани, тъй като по Закона за нотариусите и ние имаме право да напътстваме страните и да изготвяме тези документи.
Предс. Данаил Кирилов:
За нотариусите съм съгласен, но нека да не слизаме до този дебат. Не сме на второ четене. Ако преминем първо четене, тогава ще говорим на второ четене текст по текст, включително и за НОИ.
Колегите народни представители нервничат и имат основание. Има правилник на събранието и гостите до 3 минути. При това не сме длъжни да даваме думата на гостите. Виждате, че народните представители търпеливо мълчат и си чакат реда.
Г-жа Негенцова, но последно.
Ралица Негенцова:
Г-н председател, уважаеми народни представители, не желая реплики или нещо друго.
Първо искам да благодаря на всички, че ме изслушахте. Тези, които ме познават знаят, че изключително рядко съм емоционална.
Благодаря за това, което казахте всички тук, защото това е първата ни среща очи в очи и това ми дава повод да мислим как да направим и да се опитаме да прецизираме редакцията така че да няма каквито и да било съмнения от всички тук присъстващи за някои от разпоредбите. Ще направим тези усилия, надявам се, с ваша помощ. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Негенцова. Колеги народни представители, имате думата за изказвания. Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Благодаря, г-н Председател.
Аз много внимателно изслушах дебата. Много внимателно слушах всяко едно от съсловията. Очевидно е, че има разпоредби, които създават напрежение между отделни юридически съсловия и между секторни групи от професии, което впрочем не е за първи път. Аз съм ставал свидетел на много законопроекти, които на първо четене са далеч от перфектни и затова е направена законодателната процедура между първо и второ четене всички тези проблеми да могат да се изчистят.
До голяма степен се солидаризирам с това, което вие казахте като съображения и като резерви по отношение на отделни текстове. Разбирам, че чл. 24 във връзка с чл. 150 наистина съдържа неяснота – едни го тълкуват по един начин, други – по друг. Смятам, че там трябва да се внесе яснота, за да не се стига до монополизиране на определени общодостъпни и общо извършвани дейности от адвокатската професия, да може всеки да има достъп до определени общи дейности. Тук не говоря за процесуално представителство.
Г-н Председател, с тези коментари аз ще подкрепя закона по принцип. Ще го подкрепя, защото в останалата си част, това са 91 параграфа, с изключение на тези 5-6 параграфа, той е смислен, разумен и води до модернизиране на разпоредбите, които касаят адвокатската професия и които не са променяни от много дълго време. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Реплики към изказването на г-н Делчев. Няма реплики. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Г-н Председател, колеги, уважаеми гости, ще бъда съвсем кратък.
Аз съм трети в списъка на подписалите законопроекта, г-н Митев е пети. Ние сме казали тогава „с резерви по част от предлаганите промени”. Няма да ви отегчавам. Председателят ги каза.
Имам молба към всички тук присъстващи. Аз съм упълномощен от г-н Митев и ние с два гласа щ подкрепим на първо четене законопроекта. Молбата ми е след като сте стигнали до един двустранен дебат, имам предвид едната страна и другата, нека не си мерим агитките, да не си мерим медийното присъствие и ако може, недопускайте някой да се вклини и умишлено нещо да направи, което да ви скара. Напротив, седнете на масата, изговорете всичко. Сигурен съм, че ще намерим изход с прецизирането, за което каза и г-н Председателя, за да стигнем и до второ четене и това да стане закон. Голяма част от членовете в законопроекта визират вътрешната уредба на самата адвокатура. Другите, които са спорни, те биха могли да бъдат изчистени.
Молбата ми е и се присъединявам към Председателя, срещнете се на неутрална територия, изговорете всичко, стигнете до един готов формат, ние с радост ще го подкрепим и за второ четене. Мисля, че има път, който може да бъде извървян и двете страни могат да стигнат до съгласие. Недопускайте, обаче, някой да се вклини и да провали вашите разговори. Ние с каквото можем ще съдействаме. Ние с г-н Митев ще подкрепим законопроекта на първо четене.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Без да е реплика към Вас, всъщност само подчертавам, че многократно Съюзът на юристите в България и Председателят Владислав Славов е предлагал функцията на медиация и територия на спорещите страни. Ние бихме подкрепили всяка една форма на такава комуникация, включително, ако премине закона на първо четене, и се премине на работна група, работната група ще е минимално в този състав плюс всички институции и министерства, които имат отношение, включително и КЗК, защото са постановили решение. Няма да е бърза работна група, т.е. няма да е работна група, ограничена с двуседмичен срок, а ще е максимално широка и докато не свърши работа, няма да преминаваме към второ четене в комисията.
Като допълнение беше това. Г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, с оглед изискването на чл. 143 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание декларирам, че по професия съм адвокат, не практикувам в момента и изцяло съм се посветил на работата ми в Народното събрание. Но ми се струва резонно и всички останали колеги, които имат качеството на адвокат и не са преустановили това си качество, отписвайки се от регистъра, да го декларират също, за да бъдем коректни към правилника и изискването на закона.
Същевременно използвам случая да декларирам, че нямам намерение да ставам счетоводител и да изземвам функциите на счетоводителите да подавам справки и декларации по ДДС и да готвя счетоводни отчети, нито пък да извършвам заверки, присъщи на нотариусите. Така че не виждам какъв би могъл да бъде частният ни интерес в случая от приемането на този закон, освен това, което се каза и тук, наистина да се търси авторитета и качеството на работата на адвокатите и на Адвокатурата и наистина тази институция да работи и да удовлетворява в максимална степен очакванията на гражданите.
Тук се постави въпроса защо не оставим пазара да отсее и некачествените адвокати да отпаднат, просто ще ви обърна внимание, но дотогава какво правим. Докато хора, добили правоспособност и качество на адвокат по едни недостатъчно стриктни критерии и изисквания, може би провалили интересите на десетки граждани въз основа на това, до тогава какво правим, докато пазарът ги отсее. За това е необходимо да има достатъчно високи критерии за това човек да може да има такова качество, за да може да представлява граждани, да води действително сложни дела, често касаещи не само имуществени отношения, а касаещи не рядко наказателни дела и т.н. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Реплики към г-н Славов? Няма. Други изказвания? Г-н Явор Нотев.
Явор Нотев:
Взимам повод от поканата, която отправи съвсем коректно колегата Славов. Да добре е и е редно да декларираме принадлежност към адвокатската професия. Аз го правя не само формално. Вписан съм, член съм на Софийска адвокатска колегия повече от 30 години. За съжаление, толкова станаха.
Аз също ще кажа така: Нямам никакво намерение да се преквалифицирам или да поемам функции, които са нетипични за мен и за които оставам в кръга на заподозрените заради един малко, според мен, странен прочит на чл. 24 във връзка с чл. 150. Най-малкото неразбирането и това четене, което направихме, очевидно се нуждае от коментар и съответна коректна редакция, защото не това е замисълът. Сега между двете четения е времето и мястото да се изчисти редакцията така, че да няма никакво подозрение, че се дава такъв монопол на адвокатите за изброените в чл. 24 дейности.
Забележете, там има един текст „възлагане от клиент” – така започва, това е общата теза. На юрисконсултите работодателят вероятно не е клиент, нали? Трябва да го изчистим по отношение на всеки един от тези, които имат възражения и чувстват някаква опасност, така че наистина да се отиде към присъщите адвокатски дейности.
В същото време отказвам, обаче, да съм съучастник в тези 20%, г-н Велев, които предстои да бъдат откраднати с помощта на Адвокатурата, ако се приеме тази промяна. И досега се крадат фирми, без адвокатите да имат тези правомощия, сега обаче ние ще ги увеличим с 20%. (20 пъти!) Още повече отказвам да участвам, отказвам да участвам в кражбата и на една единствена фирма, както не съм го правил и досега. Казвам ви, че това е несериозно. Математици могат да решат едно уравнение, което аз не мога и да го прочета най-вероятно вярно, но те не могат да заложат такива параметри изначални, които да доведат обосновано до този извод, който го казвате. Това е несериозно и категорично го разглеждам като засягане на професионалната чест на много български адвокати, защото вече казахме, че те са 14 хиляди.
Обсъждаме закон, който се отнася до интересите и правата на адвокатите и обществената реакция не можем да очакваме да бъде аплодисменти, фанфари и тържества. Старата адвокатска максима казва така: „Клиент мой-враг мой.” Кривата на благодарността на клиента към адвоката е научно изследвана и тя бележи своя връх там някъде преди произнасянето на съда и веднага след като се получи благоприятно решение в резултат на усилията и на адвоката, кривата рязко спада надолу, защото предстои разговора за уреждане на отношенията. И тогава клиентът казва: „Виж, аз бях прав. Аз можех и без теб, защо пък да ти плащам. Или пък ако загуби делото, тогава казва: „Ти пък за какво ми беше? Аз и така можех да си го загубя.” Така че изведнъж ставаме ненужни, безпредметни и т.н. А да не се връщам към онези анекдоти с адвокати, където съжалението на широката публика е, че само местата на авариралия автобус и потъналия кораб не са били заети докрай с адвокатите, които са пътували. Има там останали оживели по случайност.
Всичко това го знаем. Такава ще бъде реакцията. Но нашата гилдия също се нуждае от защита и от устройство, което да създаде някаква сигурност на упражняващите тази професия, които професионално я упражняват.
Имаше един прокурор, който казваше: „Голяма работа, освободиха ме, изгониха ме, ще стана адвокат.” И много след него го направиха. Стана дума за този апендикс – за случайно попадналите хора. Това са черните овци в това стадо. Компания, гилдия, група, ако искате глутница я наречете, но така или иначе ние сме все пак една професия, претендираща за древна, да не препращам към другата древна професия, но това сме ние.
Има и още аргументи, които сочат, че имаме нужда от промени в този закон и тези атаки към определени текстове от гледна точка – от вашата камбанария, биха могли да бъдат коректив и ще бъдат коректив. Аз не виждам по-градивна позиция от тази, която беше предложена от г-н Кирилов. Той обеща, даже на ръба на правилника, защото сега ние не приемаме закон, ние стартираме парламентарната процедура по внасянето на един законопроект, но той предстои н първо четене да бъде внесен в пленарна зала и то след съответните срокове за срещи, обсъждания и т.н. Нека да запазим хладнокръвие, нека да видим какво ще стане. В пленарната зала не само юристи, не само адвокати. Това е понятно. Там са хора, които мислят и като клиенти, и като хора, ужилени от адвокати и всякак могат да мислят. Това е една представителна извадка, която няма да се повлияе нито от нашето решение, нито от доклада на г-н Кирилов, нито това, че той или пък други сме в тази позиция да подкрепим.
Нека да не конфронтираме разговора. Аз си мисля, че на този етап заслужава законопроектът да бъде подкрепен така, както на днешното заседание във ваше присъствие подкрепихме доклади, които ще бъдат тепърва обсъждани, тепърва критикувани. Закона за съдебната власт – уверявам ви, че на второ четене ще чуете категорични, поне аз го обещавам, съвсем точни, конкретни и категорични критики. Само че на първо четене ние искаме да задвижим процедурата, искаме това нещо да стане предмет на обществено обсъждане и на обсъждане в пленарна зала.
С тези думи мисля, че си давам или поне така аз си представям, правото и основанието и пред вас, не само пред колегите, които са дошли да защитават закона, да го подкрепим на първо четене в комисия. И аз ще го направя. Разберете, колеги нотариуси и колеги счетоводители, магистратите не са представени тук, тази професия приема своите членове след изпит. Не след конкурс, а след изпит. Има един филтър, който така или иначе е заложен в интерес на бъдещите клиенти на адвокатите. Ние нямаме ограничен брой, нямаме квота, нямаме регион на упражняване на професията. До голяма степен това не ни защитава по никакъв друг начин, освен чрез ежедневното представяне пред клиенти чрез качеството на конкретната работа и качеството на услугата, макар че бягаме от това определение на адвокатската дейност. Достатъчно свобода е дадена в разградения двор на българската адвокатура. Ние бяхме професия, която от 400 души адвокати колегия в София, сега вече наброяваме не знам колко точно, но продължаваме да приемаме, продължаваме да се подчиняваме на собствената си разпоредба, че всяка година ще има изпит. Дайте ни възможност да се самоорганизираме. Дайте ни възможност в тези текстове да преминат поне безспорните, които незасягат по никакъв начин, защото има и такива. Вярвам, че всички печелим от това. А спорните заслужават да се обсъдят. Щом като г-н Кирилов има такъв прочит, значи ние не сме били достатъчно ясни в посланието и в съдържанието, което сме вложили. Говоря за чл. 24, за чл. 150. Правно технически ще трябва наистина да се обсъдят тези въпрос.
Благодаря ви за търпението и няма да злоупотребявам повече с него. Използвах случая, за да кажа, че ще подкрепя на първо четене с всички резерви към някои от текстовете и с правото да критикувам и да предлагам изменение в парламентарната процедура по приемане на този законопроект. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев. С извинение към търпението на всички колеги правя следната реплика. Всъщност, говорейки за кражба на фирми, ние сме в съвсем друга посока. Преди месец правихме предварително изслушване на проекта на Търговския закон, разработен от Министерството на правосъдието. И по този проект всъщност даваме допълнителни правомощия на нотариусите да удостоверяват дружествени книжа. Тоест, в абсолютно другата посока сме. Не сме в посоката адвокати да си пишем каквото си искаме по дружествените книжа, за да се крадат фирми.
Извинявам се за репликата. Г-н Явор Хайтов.
Явор Хайтов:
Само и единствено, за да декларирам условията на чл. 143 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, които важат и за мен. Правя го за протокола. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов. И аз се присъединявам, въпреки че досега сигурно 100 пъти съм декларирал, но щом ще го правим за протокола, и аз декларирам, макар че, пак казвам, имаме решение на органа по конфликта на интереси, че не е налице конфликт на интереси.
Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Председател.
Също да декларирам, но не само призива на колегите, но и съгласно правилника, декларирам по чл. 143, че съм в конфликт на интереси като вписан адвокат. Единственото, което ще кажа в едно изречение, че съжалявам, че днешният дебат в правна комисия визира единствено и само два параграфа от целия предложен законопроект. Ще го подкрепя. Надявам се и с оглед гаранциите на всички нас от Комисията по правни въпроси, че наистина ще работим усърдно за един добър Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата и всички страни ще бъдат доволни. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-жа Атанасова. Г-жа Александрова.
Анна Александрова:
Само да декларирам.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма какво да декларирате. Няма личен интерес. Декларирате, че сте адвокат, но не е налице хипотезата на чл. 143.
Анна Александрова:
Тъй като съм вносител на законопроекта, но към онзи момент не съм била адвокат. Само тази забележка.
Предс. Данаил Кирилов:
Други изявления, декларации? По отношение на представителите на асоциации, съсловни организации, неправителствени организации необходимо ли е формално да излъчваме, да правим клетви и декларации за това, че по петте въпроса имаме резерви. Ще имаме дискусии и ще имаме вероятно множество различни предложения. Това аз една година го повтарях, но никъде не излезе и не се излъчи. Използвам случая, че сте тук и затова поставям въпроса.
Г-н Делчев иска процедура.
Димитър Делчев:
Каквито клетви и декларации да направим, повече от това, което се записа в стенограмата, няма как да направим.
Г-н Председател, правя процедурно предложение. Дайте да преминем към гласуване, защото на вас изглежда ви доставя удоволствие да си седим тук.
Предс. Данаил Кирилов:
Това вече е несправедливо обвинение. Има ли възражения по процедурното предложение на г-н Делчев. Няма възражения. Закривам дебата. Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепен на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 554-01-14, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 23.01.2015 г., моля да гласува „за”. Седемнадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приет е на първо четене с всички резерви и предварителни условия по отношение на петте въпроса, които ще бъдат предмет на предложения и редакции между първо и второ гласуване и предмет на разширена работна група.
Благодаря, колеги. Закривам заседанието.

Председател:
Данаил Кирилов