Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 75

Днес, 06.07.2016 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Калина Димитрова, директор на дирекция „Съобщения” и Женета Рогова, началник на отдел в дирекция „Правна”; от Сдружение за електронни комуникации – Анета Иванова, изпълнителен директор; от Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори – Галя Маринова, изпълнителен директор; от Теленор България ЕАД – Галя Станимирова; от Министерството на отбраната – генерал (о.д.)Атанас Запрянов, заместник-министър, генерал Борислав Сертов, началник на служба „Военна полиция” и полк. Емил Кожухаров, началник сектор „Правно осигуряване” в служба „Военна полиция”; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Мария Дузова, главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество”; от Министерството на правосъдието – Вергиния Мичева, заместник-министър, Красимира Филипова, заместник-министър, Траян Конов, доцент, д-р по гражданско и семейно право, Валя Гигова, адвокат; от Фондация „Български център за нестопанско право” – Надя Шабани, Павлета Алексиева и Мариета Димитрова; от Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения – Соня Владимирова, Илиана Малинова, Ани Андонова; от Фондация „Глобална инициатива в психиатрията – София” – Валентина Христакиева, и народния представител Гроздан Караджов.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Има предложение за дневен ред, с което разполагате:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерски съвет на 23.06.2016 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за военната полиция, № 602-01-38, внесен от Министерски съвет на 30.06.2016 г.
3. Законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество "ИНТЕРРЕГ - ИПП България - Турция 2014 - 2020 г." по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП ІІ) ССІ 2014ТС16I5СВ005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция, № 602-02-26, внесен от Министерски съвет на 01.07.2016 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 602-01-31, внесен от Министерски съвет на 14.06.2016 г.
5. Представяне на проект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
6. Представяне на проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания по дневния ред. Ако може пета и шеста точки да разменим, тъй като докладчикът по т. 4 и т. 6 е единият заместник-министър, а по т. 5 е другият заместник-министър на правосъдието. За да бъде компактно, ако не възразявате, да разменим местата на т.5 и т. 6, т.е. т. 6 да стане т. 5, а т. 5 да стане т. 6. Няма възражения. Който е съгласен да приемем дневния ред, моля да гласува. Единадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се дневният ред.
Първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерски съвет на 23.06.2016 г.
По т. 1 гости от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията са г-н Валери Борисов, заместник-министър, когото не виждам, г-жа Калина Димитрова, директор на дирекция „Съобщения”, г-жа Женета Рогова, началник на отдел в дирекция „Правна”; от Сдружение за електронни комуникации – г-жа Анета Иванова, изпълнителен директор; от Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори – г-жа Галя Маринова, изпълнителен директор; от Теленор България ЕАД – г-жа Галя Станимирова.
Давам думата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да представят накратко законопроекта. Заповядайте.
Калина Димитрова:
Добър ден. Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
От името на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията бих искала да представя накратко законопроекта за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура.
Основната цел на представения законопроект е въвеждане на изискванията директива относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, която директива е от 2014 г. Основната цел е улеснено и ускорено развитие на цифровата икономика, като все по-голямото търсене на цифрови услуги изискват страната ни да осигури условия за повсеместен и достъпен високоскоростен интернет. Предлагат се законодателни мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, за събиране и поддържане на актуални и адекватна база данни за съществуващите и планирани за разполагане мрежи, за улесняване на процедурите по съвместно разполагане на мрежите и по-добра координация на строителните и ремонтни дейности основно в случаите тогава, когато операторите на електронни съобщителни мрежи си взаимодействат с други оператори на останалите видове техническа инфраструктура.
В законопроекта също така са предвидени и редица мерки с цел да се организира и насърчи съвместното използване на инфраструктурата на различните мрежови оператори, което казах преди малко, като водещо е да се преодолее проблемът с вечно разкопаните улици, така да се каже.
Формулирането на тези мерки, продиктувано от въвеждането на изискванията на Директива бе резултат от обсъждането на всеки един детайл в отношенията между операторите на електронните съобщителни мрежи и операторите на останалите други видове технически мрежи. Това даде възможност за намиране на взаимно полезни и приемливи и изпълняеми решения на проблемите, които могат да възникнат в случаите, когато съвместно изграждат физическа инфраструктура и разполагат своите мрежи. Между секторната координация като цяло се очаква да спомогне за по-ефикасното използване на вече съществуващите физически инфраструктури на оператори, на други комунални услуги, като електроснабдяване, водоснабдяване, газоснабдяване или транспортни мрежи, пътища, железопътни линии, общинска улична мрежа.
Подобрената среда на взаимодействие би следвало да се отрази като крайна последица и на цената, на която впоследствие ще бъдат предлагани услугите от оператори, например, по-достъпен високоскоростен интернет на потребителите, като с цел баланс на интересите на другите оператори в проекта е предвидено всичко това да се осъществява при справедливи и разумни условия, съвместими с нормалното упражняване на правата на собственици на инфраструктурата и без да се затруднява доставянето на съответната комунална услуга и без да се затруднява предоставянето така да се каже на основната услуга на алтернативния мрежов оператор.
Основен нов момент е създаването на единна информационна точка и платформа, която ще осигури на всички мрежови оператори, които планират да изграждат инфраструктура и да разполагат съвместно мрежи, достъп до минимална актуална информация за съществуващата физическа инфраструктура на останалите мрежови оператори в района, в който се планира да се разполага електронна съобщителна врежа, а именно тази минимална информация ще включва местоположение и трасе, вид на инфраструктурата, начин на текущото ползване и разбира се данни за контакта с мрежовия оператор, който стопанисва инфраструктурата.
По-нататък в глава четвърта от законопроекта съществуващите правила, които понастоящем са залегнали в Закона за електронните съобщения, са обобщени и надградени в съответствие със задължителните изисквания на въвежданата директива за правна уредба, осигуряваща предоставянето на достъп и съвместно ползване на съществуващи физически инфраструктури. В тази връзка при обосновано искане мрежовите оператори предоставят достъп и съвместно ползване на физическата си инфраструктура с цел разполагане на електронни и съобщителни мрежи, което ще става въз основа на писмен договор при предварително оповестени прозрачни и пропорционални общи условия.
Почти изцяло са запазени действащите и в момента правила на Закона за електронните съобщения при предоставяне на права на преминаване и специално ползване на инфраструктура и имоти по смисъла на Закона за пътищата, ползването на публични имоти и инфраструктура, физически достъп до инфраструктурата и имотите, в които са разположени мрежите, отговорността за вредите от разполагането, преместването на мрежи и сервитути. Създадени са подробни правила как се процедира, ако е ограничен капацитетът на предлагана физическа инфраструктура за целите на съвместното разполагане на различните електронни съобщителни мрежи.
Също така в частта с разполагане конкретно по отношение на разполагането на електронни съобщителни мрежи са подобрени и уточнени съществуващи облекчения, свързани в частност с разполагане на линейни кабелни електронни съобщителни мрежи, като това става по реда на законопроекта. Предвидени са някои облекчения, отнасящи се до освобождаване от разрешителен режим, като е преуредена детайлно рамката на отношенията между мрежовите оператори и операторите на електронни съобщителни мрежи. Създаден е подробен ред за премахване на електронните съобщителни мрежи, които са разположени в нарушение на законовите изисквания или без сключен договор в чужда инфраструктура.
По отношение на електронните съобщителни мрежи и инфраструктурата в сгради новият момент е, че в нови сгради или в сгради, в които предстои извършването на основен ремонт вече ще е налице задължително изискване изграждането на физическата инфраструктура да позволява разполагането и предоставянето на високо скоростни мрежи, като в дадена сграда ще могат операторите да разполагат собствена електронна съобщителна мрежа или да изграждат инфраструктура само тогава, когато съществуващата инфраструктура в сградата не предоставя техническа възможност да се съвместяват. В случаите, когато вече има изградена, тогава първият оператор, който е в сградата, той ще бъде задължен да предоставя достъп и на останалите при установени обосновани недискриминационни условия.
В частта с решаване на спорове, отново изискване на директивата, е определен като орган, който ще решава споровете, включително когато спорят оператори в различни сектори, това да бъде Комисията за регулиране на съобщенията. Тя ще се произнася с мотивирани становища, с мотивирани решения, като ще дава задължителни указания. А в зависимост от естеството на спора ще ползва експертизата на специализирана комисия, като комисията ще разглежда спорове, свързани с достъп до съвместно ползване, включително условия и цени за достъп, като това са най-честите спорове между различните категории мрежови оператори, дейности свързани със съвместното координиране, предоставяне на достъп, в това число и до физическа инфраструктура в сграда, като в определени срокове, произтичащи от изискванията на директива при спорове, свързани с предоставяне на информация и огледи на място. Това са двумесечни срокове. Във всички останали случаи са четиримесечни.
По отношение на контрола и административно-наказателните разпоредби контролните правомощия са разпределени между Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Комисията за регулиране на съобщенията и също така кметовете на общините, като административно-наказателните разпоредби, които са предложени, са съобразени изцяло със съществуващи санкции за същите или аналогични нарушения в Закона за електронните съобщения.
В частта допълнителни и преходни и заключителни разпоредби са включени легалните определения на понятията, които се използват в законопроекта и произтичат от терминологията на въвежданата директива, съобразена с националното право. Също така уредени са и заварените правоотношения, свързани със съвместното разполагане на мрежи, като са дадени срокове за уреждането на отношенията на засегнатите мрежови оператори.
Предвидени са и промени в други закони, които имат отношение към електронните съобщителни мрежи, като Закона за държавната собственост, Закона за устройство на територията, Закона за управление на етажната собственост и се отменя Глава седемнадесета от Закона за електронните съобщения, тъй като понастоящем тя е надградена в рамките на настоящия законопроект.
Предвижда се подзаконовите актове по прилагане на закона да бъдат приети в шестмесечен срок от приемането на настоящия законопроект. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за представянето на колегите от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения и становища. Няма.
Гостите от Сдружение за електронни комуникации, от Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори и Теленор, заповядайте.
Галя Маринова: председател на БАККО
БАККО е българската организация на кабелните комуникационни оператори. Обединява над 90 членове, включително и най-големите от тях – Мтел, Виваком, Булсатком, Близу, както средни и малки кабелни оператори.
Искам от името на БАККО да изразя подкрепата към този законопроект по няколко причини.
Първо, той наистина въвежда текстовете на директивата в тяхната принципна цялост и техния дух.
На второ място, той е важен за бизнеса и не случайно не само БАККО, но и всички останали организации от бранша взеха много активно участие в неговото обсъждане и в изработването на текстовете. Нещо повече, обсъждането на закона и работата по него премина при изслушване на всички заинтересовани страни. Нашият бранш, заедно с електроразпределителните дружества, постигнахме един уникален пример как два бранша могат да работят, когато са обединени от общия интерес, така че една голяма част от текстовете, които касаят използването на тяхната мрежа бяха обсъдени заедно. Всичко това сме го представили като документи.
Този закон е важен, както за нашия бизнес, в не по-малка степен той е важен и за всички граждани и за Република България, тъй като всички знаем, че високо скоростният интернет се явява гръбнакът на електронното управление, на разширяването на кръга на електронните услуги не само в големите градове, но и в най-малките отдалечени села, където разпространението на интернет определено изостава.
Не на последно място той е потребителски ориентиран, така че чрез улесненото изграждане на електронно съобщителни мрежи гражданите ще имат възможност да получават много по-качествена услуга при горе-долу същите цени, каквито са за момента.
Още веднъж искам да кажа, че подкрепяме предложеният от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията законопроект и се надяваме той да срещне подкрепата на народните представители. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-жа Маринова от Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори.
Г-жа Станимирова от Теленор България, заповядайте.
Галя Станимирова:
Аз искам да подкрепя г-жа Маринова в нейното мнение относно важността на този законопроект, като искам на изкажа благодарност към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което организира създаването му.
Съзнаваме много добре важността на този законопроект и изобщо идеята на европейската директива. Подкрепяме и благодарим много за усилията, но имаме малко по-различно становище по отношение на резултата, а именно законопроекта.
Според нас, окончателният вариант, който беше внесен като законопроект, всъщност не отговаря съвсем точно на общите принципи и идеите на директивата. Да не кажа и нещо повече, дори е в противоречие. Идеята е да се намалят разходите при изграждане на високо скоростна електронно съобщителна мрежа. Директивата не прави никаква разлика между мобилна, жична и безжична електронна съобщителна мрежа. Ние сме мобилен оператор, който има безжична мрежа. Този законопроект по никакъв начин не улеснява изграждането на нашата мрежа. Има някакви минимални стъпки, направени напред, но като цяло референцията към Закона за устройство на територията считаме, че по никакъв начин не ни улеснява. Дори имаше моменти, в които сме се чудили дали не ни затруднява.
Така че считаме, че би могло да се подобри още повече, за да има наистина реално постигане на целите на директивата, като основната цел там е бързо изграждане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, от една страна, и второ, намаляване на административната тежест.
Нашето становище, като Теленор, е, че за момента този закон по никакъв начин не намалява административната тежест и със сигурност не в такъв обем, какъвто се предвижда, за да стане бързо изграждане и по-евтино изграждане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-жа Станимирова от името на Теленор България.
Колеги, пак ви каня за въпроси, мнения, становища, изказвания.
Г-н Димитров.

Емил Димитров:
Поредният закон, който не знам защо на нас са го разпределили, но ние сме всеядни, както винаги.
Излиза, че Мтел и третият оператор могат, а вие не можете. Как те се устроиха в цялата страна, направиха мрежа и работят, и предполагам, че ще я разнообразяват все повече и повече, а на вас тази мярка конкретна не ви помага. Това е странното – специално към вас отношение, или вие сте се сетили на финала да имате възможността, която всички други имат. Едва ли ние можем специално отношение към вас да имаме.
Другото, свързахте го с електронното управление. Ние вече се занимавахме с това. Оказа се, че ще закриваме съобщенията да са в Министерството на транспорта и съобщенията и ще ги прехвърлим в МВР в едно специално ново подразделение към Министерски съвет със специфично име, защото те могат да имат всякакви правомощия и всичко да правят. Това го приемам аз като естествено продължение на цялата тази технология по електронното управление, по изземване функциите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, закриване на ЕСМИС (Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи”) ПСО, НСО – ползване на единен системен оператор, защото другата система я продадохме, сега ще ползваме тяхната. Сега отиваме към вариант да вземем и на железниците мрежите, трасетата, които се направиха по газопроводите и после в един момент всичко това отново ще премине към някоя нова дирекция.
Така че за мен това е стъпка напред. Щом вие си я харесвате и аз я харесвам. Ние ще подкрепим така предложения законопроект. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Други изказвания?
Колеги от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, вие искате ли да вземете становище по административната и друга тежест в случаите на изграждане структурата на мобилни оператори.
Женета Рогова:
При изготвянето на законопроекта действително се стремяхме, толкова колкото е възможно на настоящия етап, да облекчим административната тежест. Все пак имаме предвид и общата законодателна рамка в областта на изграждането, т.е. на строителството, поставена от Закона за устройството на територията и може би не всички добри идеи успяха да се реализират в рамките на законопроекта.
Това, което искаме да кажем, е, че гледаме на този законопроект като на една първа добра крачка към облекчаването на процедурите, като не изключваме възможността в бъдеще да има допълнителни възможности и допълнителни предложения, които да могат да облекчат още изграждането на мрежите, включително и на безжичните мрежи.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Няма други изказвания.
Аз принципно ще подкрепя законопроекта, защото той се опитва да кодифицира една сложна материя в областта на изграждане на линейна инфраструктура, а очевидно и нелинейна за електронни съобщения. Досега имахме разпоредби, които да послужат като някаква основа в Закона за електронните съобщения. Също така, обаче, много от субектите имаха сериозни проблеми с линейната инфраструктура и с достъпа до нея, включително тук ще спомена и общините. Първата община, където тръгна в сериозна степен решаването на проблема за колизията до достъпа и за собствеността до линейната инфраструктура, беше Столична община. Надявам се правилата, които сте предвидили и сте предложили, да са по-добри, да са по-развити от действащите към момента и да съответстват с изискванията на Директивата.
В правна комисия, защото колегите имат бележки, е защото има много правна материя. Тук имаме много сервитути, имаме много права, които са в режим на съвместно ползване или на споделяне. Имаме и особена процедура за разрешаване на споровете. Не знам каква е практиката на Комисията за регулиране на съобщенията по решаване на споровете. Не сме водеща комисия. Участваща комисия сме и лично аз с интерес ще продължа да наблюдавам дебатите и предложенията между първо и второ четене и текстовете, които ще се предложат за второ четене.
По отношение на мобилните оператори, което изрази г-жа Станимирова от Теленор България ЕАД, аз смятам, че при всички положения между първо и второ четене, ако имате такива предложения, в които сте убедени, че има рационализация, има облекчаване на режимите и на административната тежест и, ако ги предложите на водещата комисия, която е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения мисля, че колегите ще ги разгледат и ще бъдат съответно и надлежно дискутирани.
Ако няма реплики към това изказване, да преминем към гласуване.
Михаил Миков:
Без да е реплика, може ли един въпрос към вносителите.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-н Миков.
Михаил Миков:
Предвидено е КРС (Комисията за регулиране на съобщенията) да действа в определени ситуации като особена юрисдикция. Няма ли риск, отваряйки тук, да тръгнем по отделните сектори и всеки регулатор в един момент да стане особена юрисдикция и след това се връщаме пак в режима на АПК. Какво правим?
Не е към Вас въпроса, г-н Председател.
Предс. Данаил Кирилов:
Да, да. Казахте към вносителя.
Михаил Миков:
Защото, като тръгнем от тук, сега КРС, утре СЕМ, вдругиден – друг ще съзре някаква своя специализирана компетентност. За какво ги правихме тези административни съдилища? И въобще този въпрос как стои на конституционна плоскост. Ако може малко яснота? И ако превъртим тази процедура, то са едни искания, едни чудеса и пак като не са доволни страните, пак в съда. Е от какъв зор? Нали затова правихме система на административните съдилища. И ако законът е ясен, споровете по прилагането на закона отиват в съда. А тук регулатор ще действа като особена юрисдикция. Ще има един юрист, а там ще плащаме на състави от съдии. Не знам! Но ми звучи най-малкото странно.
Предс. Данаил Кирилов:
Нека колегите да кажат. Има отговор. Техническа е материята. Те ще кажат в каква степен решават въпросите на достъпа и на удовлетворяване на заявлението и до каква степен се явяват юрисдикция.
Калина Димитрова:
Благодаря за въпроса. Първо малко пояснение по отношение на правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията. И понастоящем те решават спорове за достъп до каналната кабелна мрежа. Решават такива спорове по реда на Закона за електронните съобщения във всички случаи, когато има спор между два телекомуникационни оператора. В случая Директивата допуска, както определен съобщителен регулаторен орган, така и разпределяне на правомощията, освен като алтернативен съд, между останалите регулаторни органи и в процеса на изработване на законопроекта, като отчетохме мненията на всички заинтересовани страни, а именно операторите от различните категории, те се обединиха около общото виждане, че е добре да има регулаторен орган като междинно звено, което да разреши спора, т.е. включително и доброволно по реда на медиацията и се обединиха около виждането, защото ние искахме и становище на КЕВР, различни проучвания направихме, обединиха се около виждането това да е именно съобщителният регулатор. Такава между впрочем е и практиката на останалите държави-членки, които са въвели директивата към момента, като в някои от тях – Полша, доколкото си спомням, и там съобщителният регулатор регулира и енергийните структури, т.е. това е един по-голям регулатор.
Но в случая за целите на разрешаване на спорове между телекомуникационен оператор и оператор, който оперира друг вид техническа инфраструктура, например, предприятие което се занимава с електро разпределение, в тези случаи КРС ще свика специализирана комисия и ще ползва независима външна специализирана експертиза за целите на решаването на спора.
Приема се, че това не създава допълнителна тежест, а напротив, ще облекчи участниците като алтернатива на съда.
Женета Рогова:
Комисията за регулиране на съобщенията също така беше предпочетена поради наличието на налична техническа експертиза и възможност на работещите там експерти, предвид натрупаната практика, бързо да се ориентират в споровете, които много по-често са фактически спорове, отколкото правни. Натрупването на експертизите в един единствен орган, който е и понастоящем, ни се видя по-уместно, вместо същата материя да бъде разпределена между множество съдилища, които в една или друга степен могат да не разполагат с възможности да привлекат по места необходимите експерти, което е допълнителен аргумент. Решенията на Комисията за регулиране на съобщенията подлежат на съдебен контрол, което е допълнителна гаранция, че съществува контрол и за законосъобразност на тези решения.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Миков, доволен ли сте от отговора?
Михаил Миков:
Не съм доволен. Аргументът, че досега е така, не е сериозен.
Има принципен конституционен въпрос. Защото утре енергетиците ще кажат, че съдът не разбира от енергийни въпроси и ще възложат на КЕВР да решава спорове по енергетиката. И в един момент възниква въпроса за какво ни е съд административен. Тоест, с какви въпроси ще се занимава той. Съдът не е компетентен по никакъв въпрос тясно професионален и затова си назначава експертиза. Този аргумент стои по същия начин на плоскостта на операторите, както и на всички други сфери от човешката дейност, примерно, спор между ветеринарни доктори за прилагането на ветеринарен закон, предполагам, че не са големи специалисти административните съдии по ветеринарната дейност. Или примерно Здравната каса да започне да решава спорове. Може би още аналогии ще се намерят.
Това са заключенията ми. Но така са решили, така да го правят.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Нотев.
Явор Нотев:
В допълнение на въпроса, който зададе г-н Миков и всъщност с повод от отговора.
В отговора си употребихте сравнение с медиация и нарекохте този начин на прилагане на закона алтернативен на съдебното разглеждане на споровете. Дали е така? Правилно ли съм разбрал?
Всъщност преминаването през тази процедура задължителна предпоставка ли е, за да бъде отнесен в крайна сметка въпроса до съда. И ако това не е така, тогава нека да бъде наистина алтернативно и може би между първо и второ четене ние ще помислим за нещо подобно. Тогава вече наистина ще бъде въпрос на избор на страните дали да се обърнат към този специализиран арбитраж, или както и да го наречем, и той ще облекчи съда, ще ускори процедурата и т.н. Но директното отнасяне на спора към съда. Разбрахте ме. Малко объркано стана.
Въпросът ми е правилно ли съм разбрал? Така ли е – предпоставка ли е, за да се обърнат страните към съда.
Михаил Миков:
И още нещо. Аргументът, че съдът не е компетентен, значи не е компетентен да действа като първа инстанция, а ще да е компетентен да се произнесе по обжалваното решение на КРС и на състава на КРС. Откъде ще му дойде тази компетентност вече втория път? Първоинстанционно не е компетентен, а вторият път ще го осени някаква божествена компетентност.
Чавдар Георгиев:
И още едно допълнение. Предметът на споровете, които тук са изброени за решаване, е толкова общо формулиран, че аз се питам, примерно: „спор, свързан с физическа инфраструктура, разположена или изградена за нуждите на електронни съобщителни мрежи” ще го решавате вие като самостоятелно решение. Това какво е? Спор за собственост ли ще решавате вие, примерно, ако някой е прокарал през чужд имот и сега собственикът казва това е мое превращение, а другият казва аз съм му дал парите да го изгради. Вие спорове за собственост ли ще решавате?
Предс. Данаил Кирилов:
Искате ли аз да отговоря преди вас? Колеги, възразявате ли? (Не.)
Първо, тук никой не е поставял въпроса за компетентността на административния съд. Ние приемаме, че административният съд винаги може да е компетентен. Ние имаме много разнообразни производства в административното правораздаване, където съдиите добиват съответната компетентност. Може би, ако трябва да разсъждаваме за нещо, това е Годишният доклад на административните съдилища от последните 3-4 години, където ние сме поели ангажимент като комисия да разтоварваме административното правосъдие.
Но да кажа как на мен ми изглеждат споровете, които са в тази комисия и затова си позволих да кажа това са технически въпроси, които са предварителни, от чието решаване и страните имат полза и съдът после би имал полза. Част от споровете са предоставяне на достъп и съвместно ползване. Аз съм кандидат, искам да ми се предостави достъп, не знам къде е мрежата, не ми предоставят информация за нея, за да конкретизирам искането си. Искам да се включа в мрежата на г-н Нотев, защото смятам, че тя е високоскоростна, най-добре обезпечена, най-хубавата мрежа. Но г-н Нотев казва, нито ще ти кажа мрежата, нито ще ти дам достъп. Тоест, първото искане аз съм го направил като заявление, но то е останало неудовлетворено. Тоест, окомплектоването на данните на наличната информация, аз го приемам, че е на база на тази комисия И ако може комисията да реши този спор, примерно, г-н Нотев има достатъчно капацитет да включи още един оператор и цените и тарифите са еди-какви си, но може въобще да не се стигне до спор. Но вече комисията се произнася с годен за обжалване акт от съда в тези случаи. Така ми изглеждат.
Малко по-специфични са споровете за условия и цени на достъп, но пак по-добре е регулаторът, ако нещо регулира, все пак да опита да има еднакви условия и ценови тарифи.
Той регулира пазара, регулира достъпа, но примерно, ако г-н Нотев поиска 100 пъти по-висока такса отколкото към другата мрежа, която е почти аналогична, да, това е факт, който би следвало да съобразим и съответно да се регулира.
КРС следи инвестиционните програми и инвестициите във всяка една мрежа, т.е. следи и нормата за възвръщаемост, за да може да даде една себестойност, която да послужи за взаимно приемлива цена.
Колеги, извинявайте, че се намесих вместо вас. Ще ви помоля накратко и да вървим към приключване на дебата.
Женета Рогова:
Да, така е, г-н Председател.
Що се отнася до цените, те отразяват всички разходи, които са свързани със съответната дейност, която се предоставя.
Освен това, споровете по това дали цената отговаря на изискванията на закона и на директивата по отношение на това да е справедлива, би следвало да се разрешава от компетентния орган, който в случая сме преценили, че е Комисията за регулиране на съобщенията.
Що се отнася до споровете за собственост, по принцип в чл. 81 е казано, че комисията решава споровете по този закон. Тъй като в приложното поле на закона е разполагането и изграждането на мрежи, не поставя спорове за собственост, които да бъдат решавани от Комисията за регулиране на съобщенията.
Освен това, по отношение на всяка от дейностите в отделните глави от закона приключва със заключение, че в случай на спор по тези и тези въпроси, страните могат да отнесат спора към Комисията за регулиране на съобщенията. Тоест, ако разглеждаме всички текстове, законопроектът съдържа един доста по-детайлен каталог спорове, които разрешава Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като част от това, което е обобщено в чл. 81 в съответствие с изискванията на директивата, се съдържа в отделни текстове на законопроекта и има уточнения, които от моя гледна точка водят към извода, че не е спор за собственост.
Чавдар Георгиев:
Да, но толкова общо сте го формулирани, и аз ви прочетох ал. 3 от същия чл. 81. То е пак от този закон и вие, ако стъпите на него, ще кажете дайте да спорим дали е моя мрежата или е на колегата Нотев.
Явор Нотев:
Не стигаме до никъде в отговора, но мисля, че изяснихме. Аз лично се ориентирах в това, което ми казахте.
Да преминем към гласуване, г-н Председател.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев. Има ли възражения към прекратяване на дебатите? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерски съвет на 23.06.2016 г. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Двама „въздържали се”. Законопроектът се приема на първо четене.
Благодаря на колегите и на гостите за участието в това обсъждане.
Оценете обстоятелството, че г-н Димитров – Ревизоро, не направи една типична своя бележка, която я прави винаги във всички случаи, когато не се явява министър. Във вашия случай не се появи и заместник-министър, когото обявихме. А обикновено г-н Димитров в този случай предлага да се отложи точката от дневния ред!
Калина Димитрова:
Той е ангажиран в друга комисия с представянето на законопроекта.
Предс. Данаил Кирилов:
Това не е особено вероятно обяснение, защото ние сме първата комисия, която гледа вашия законопроект. Сигурен съм в това. Която и друга комисия да го гледа, тук трябва да е заместник-министъра.
Пристъпваме към втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за военната полиция, № 602-01-38, внесен от Министерски съвет на 30.06.2016 г.
Гости от Министерството на отбраната са генерал от резерва Атанас Запрянов, заместник-министър, генерал Борислав Сертов, началник на служба „Военна полиция” и полк. Емил Кожухаров, началник сектор „Правно осигуряване” в служба „Военна полиция”.
Уважаеми господа, имате думата да представите законопроекта.
Генерал Атанас Запрянов:
Аз съм за първи път в това си качество, като заместник-министър в комисия, така че з мен е чест.
Законът за военната полиция е в сила от 24 юни 2011 г. Междувременно настъпиха изменения в нормативната уредба, отнасяща се до сектора за сигурност, отбраната и обществения ред. През 2014 г. влезе в сила нов Закон за Министерството на вътрешните работи, който регламентира детайлно полицейската дейност и в тази връзка е наложително и целесъобразно при основните принципи и правила, регламентиращи полицейските дейности, Законът за военната полиция да кореспондира с новия Закон за МВР – да хармонизираме този закон със Закона за МВР.
На следващо място, практиката по прилагането на Закона за военната полиция показа, че се налагат някои изменения и допълнения в него по следните основни причини:
1. В действащия закон е регламентирано, че военната полиция е изградена от служба „Военна полиция” – пряко подчинена на министъра на отбраната, и от военно-полицейски формирования в Българската армия.
Законът регламентира задълженията и правомощията на органите на служба „Военна полиция” и на военнослужещите от военно-полицейските формирования. Органите на службата изпълняват в пълен обем всички военно-полицейски дейности, а на военно-полицейските формирования са възложени ограничени функции - предимно за извършване на охранителна дейност с цел предотвратяване, пресичане и защита от противозаконни посегателства на лица, обекти, имущество, въоръжение, техника и мероприятия на съответното военно формирование. На военно-полицейските формирования се възлага и осъществяване на ескортиране, съпровождане и охрана на военните превозни средства на съответните военни формирования с цел осигуряване на по-пълноценното и навременно изпълнение на функциите им.
Предложените изменения ще наложат и кореспондиращо допълнение в чл. 91 от Закона за движение по пътищата с цел осигуряване на пълна законова регламентация на тези дейности.
С предлаганите промени се цели създаване на по-добра координация и взаимодействие между служба „Военна полиция” и военно-полицейските формирования, като едновременно с това се прецизират техните задачите.
2. Необходимо е някои норми като тези, които са свързани с оперативно-издирвателната дейност на служба „Военна полиция”, някои от дейностите по охрана и ескорт, употребата на оръжие, помощни средства и физическа сила от органите на службата, действията, свързани с полицейската регистрация и идентификацията, да бъдат подробно регламентирани в закона, а не в подзаконови актове, каквато е досегашната практика. От една страна, това е свързано с обстоятелството, че чрез повечето от изброените дейности се ограничават в различна степен граждански права и свободи, а от друга страна, се цели да се отговори на някои пропуски и неточности в досегашното ни законодателство, визирани и в решения на Европейския съд по правата на човека. Тези обстоятелства намериха вече своето отражение в други закони, регламентиращи сходни на дейностите на военната полиция.
3. Налага се прецизиране на законови текстове, което е съобразено с практиката от над четиригодишния период по прилагането на закона, както и с функциите и задачите, изпълнявани от служба „Военна полиция”, и тези, които предстоят за изпълнение.
С проекта на този закон се предлагат следните основни изменения и допълнения:
1. Подробно се регламентира оперативно-издирвателната дейност, извършвана от органите на служба „Военна полиция”, което до настоящия момент в значителна степен бе регламентирано чрез правилника за прилагане на закона. Наред с това се посочва ясно и точно как се осъществява този вид специфична дейност.
2. Прецизират се разпоредбите, свързани с антитерористичната дейност, извършването на проверките и дейността по извършването на полицейската регистрация, която се осъществява при съпътстващи действия от страна на органите на Министерството на вътрешните работи.
3. Регламентира се дейността по изготвянето на експертизи и експертни справки и становища от квалифицирани и определени за това служители, каквато е била практиката до настоящия момент, без пълната регламентация за това.
4. Регламентират се дейностите по осъществяването на противопожарен контрол от служба „Военна полиция”, тъй като досега това ставаше чрез препратки към Закона за Министерството на вътрешните работи, което водеше до известни неточности в уредбата. Това са важни обществени отношения и предполагат прецизна нормативна уредба. Наред с това се въвежда възможността за прилагане на принудителни административни мерки при осъществяване на тази дейност, което ще допринесе за нейното реално осъществяване.
5. Въвеждат се текстове, регламентиращи осъществяваната дейност по разследване на авиационни произшествия и инциденти с военни въздухоплавателни средства – това са потенциални събития с широко обществено значение и би следвало тази възложена по закон дейност да има поне минималната правна регламентация.
6. Със закона се уточнява кои лица са органи на служба „Военна полиция” и как се легитимират, което е важно с оглед на осъществяване на правомощията им.
7. Детайлно се регламентират случаите и възможностите за употреба на оръжие и помощни средства от органите на служба „Военна полиция” и военнослужещите от военно-полицейските формирования, като безусловно се въвежда принципът на „абсолютната необходимост”. Това, от една страна, ще защити правата на „потенциалните нарушители”, като съдейства за запазване на живота и здравето им, а от друга страна, допринася за увереността при изпълнението на служебните задължения от органите на службата. По този начин и във връзка със закриване на наблюдението на Комитета на министрите към Съвета на Европа по групата решения на Европейския съд по правата на човека, касаещи непропорционалната употреба на огнестрелно оръжие, се отговаря на необходимостта от промяна на законовата уредба, регламентираща „абсолютната необходимост” при употребата на огнестрелно оръжие от военната полиция.
Със законодателните промени в Закона за МВР от 2012 г. и в новия Закон за МВР от 2014 г. е въведен стандартът „абсолютна необходимост” при използването на оръжие, физическа сила или други помощни средства от служителите на МВР. Бе заключено, че въведените законови промени са в съответствие с изискванията на чл. 2 и 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. На практика остана принципът на „абсолютната необходимост” да се въведе и в Закона за военната полиция.
8. Постига се по-висока степен на защита на правата на гражданите във връзка със събирането и обработването на личните им данни.
С предлагания законопроект не се дават повече правомощия на военната полиция, не се променя и не се разширява обхватът на извършваните дейности.
В законопроекта се предвижда подзаконовите актове по прилагането му да се приведат в 6-месечен срок в съответствие с промените в закона.
Законопроектът не оказва пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. Доложих.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Заместник-министър.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища, изказвания. Г-н Хайтов.
Явор Хайтов:
Когато говорим за полиция, чиито празник беше вчера, много често не делим ведомствата на военна полиция и цивилна полиция и го казвам, защото всички сме наясно, че за съжаление цивилната полиция, като част от Министерството на вътрешните работа – голямата част, търпи поражения и изостава сериозно в борбата срещу престъпността и в частност в борбата с битовата престъпност. Нали така, г-н Миков. Не знам дали ще ме подкрепите? Много често се говори за успехите в борбата с контрабандата, за ограничаване на трафика на хора, но за съжаление този бич на днешните дни – битовата престъпност, особено в малките населени места, е страхотно изостанала.
Правя този увод, защото, според мен, ресурсът, силите и възможностите на военна полиция не са използвани достатъчно в настоящия момент и аз мисля, че ние трябва да сме малко по-широко скроени, а не да тълкуваме закона стеснително, а наистина да дадем възможност на тази структура, която е относително добре кадрово обезпечена, но не така стои въпроса с ресурсното й обезпечаване, и аз се обръщам към колегите да използват възможността с новия бюджет, тъй като вече влизаме в период, когато се говори за новите бюджети, да не проявяват характерната скромност на българските офицери, а да са малко по-настоятелни, малко по-настойчиви и да воюват за своя бюджет, а ние от своя страна, доколкото ни стигат силите, да го гласуваме такъв, че службата да бъде и ресурсно добре обезпечена. Надявам се, че Военна полиция по един или друг начин ще започне да си съдейства малко по-активно с Цивилната полиция и не само да говорим за предотвратяване на терористични атаки, да цитираме Конвенцията за защита правата на човека, а наистина да говорим за една комплексна борба с престъпността, такава каквато очакват българските граждани.
Аз ще подкрепя този законопроект на първо четене. Дори се запознах детайлно и считам, че не бих могъл да допринеса с нищо повече, за да внеса промени между първо и второ четене.
Но понеже Вие, г-н Председател, когато ми давахте думата, дадохте възможност и за въпроси, аз искам да ви попитам за взаимоотношението ви с полицията в МВР. Аз знам за доброто ви взаимоотношение със СОБТ – Специализирания отряд за борба с тероризма, за съвместните учения, които провеждате, но като цяло СОБТ все пак е самостоятелна структура на подчинение на министъра на вътрешните работи, така както вие сте на подчинение на министъра на отбраната – за взаимоотношенията ви с Националната полиция, като гръбнак на МВР.
По отношение на подкрепата заявих, че ще гласувам за така внесения законопроект. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов. Заповядайте в случай, че имате желание да отговорите.
Генерал Атанас Запрянов:
Благодаря за зададения въпроси. Аз ще отговоря на една част, а после ще дам думата на генерал Сертов.
В изпълнение на сегашния закон има подписана съвместна инструкция на двамата министри – на министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната, с която е регламентирано взаимодействието на Военната полиция с Националната полиция. После ген. Сертов ще каже за вътрешно-нормативните документи, които координират тази дейност.
По отношение на ресурсното осигуряване съм съгласен. Това е обща слабост въобще на сектора за отбрана. Но парадоксалното е, все пак да имате предвид като депутати, че бойната техника на Военната полиция и „Пустинните котки” са по-модерни от бтр на Сухопътните войски.
Завършвам с това, че Вие сте много прав, г-н Хайтов. Ние трябва да прегледаме, независимо от всичко, сега след промените на закона тези инструкции, като приемете и Закона за противодействие на тероризма, ние ще имаме и нови направления за взаимодействие с Националната полиция. Очевидно трябва тези инструкции да ги преработваме.
Заповядайте, г-н Генерал.
Генерал Борислав Сертов:
Уважаеми г-н Кирилов, уважаеми дами и господа членове на Комисията,
Освен споменатата инструкция между Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната имаме изрична Инструкция за взаимодействие с органите на МВР и служба „Военна полиция”, в която за координатори по взаимодействието сме определени лично аз и Главния секретар на МВР.
Освен с органите на МВР изключително добре си взаимодействаме с органите на ДАНС основно по въпросите за борба с тероризма и с Националната служба за охрана, която касае охраната на ВИП лица. Там също взаимодействието ни е на ниво инструкция. В последно време отчитаме забележителни добри резултати. Напоследък така се случи, че в района на Сливен заедно с колегите от ДАНС при задържане на бежанци в жп вагони бяха използвани наши средства за откриване на взривни вещества. Останах с впечатлението, че ако успееш да отделиш от една група от 30 души трима човека, които са боравили с взривни вещества в последните два-три дена и даваш насока за работа на колегите си от съответната компетентна служба.
Споменахте за Специализирания отряд за борба с тероризма към МВР. Националният план за противодействие на тероризма, моята група за издирване и задържане, заедно с СОБТ са определени за сили за бързо реагиране при терористичен акт. Тренираме заедно с момчетата от МВР, участваме в националното учение съвместно.
Точно тези промени, защото говорим за Закона за изменение и допълнение, ни помагат да си регулираме тези дейности, защото част от тях, като полицейска регистрация, оперативно-издирвателни мероприятия касаят донякъде и засягане на човешки права. Всичко досега, което го правехме, ние не разширяваме по никакъв начин обхвата на своите действия, нито променяме. Просто решихме, че е време тези неща да излязат от подзаконовите нормативни актове и да влязат в закона. Това е основната промяна. Като тази синхронизация със Закона за МВР, който беше променен през 2012-2014 г. е основната причина да внесем този законопроект, както и решението на Европейския съд за правата на човека по групите решения „Начови” за употребата на оръжие и да вземем принципа на „абсолютната необходимост”, като основен принцип на използването на огнестрелно оръжие. Доложих. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря и на ген. Запрянов и на ген. Сертов. Г-н Хайтов, ще ползвате ли възможността за отношение. (Не. Доволен съм.) Благодаря Ви.
Колеги, други изказвания, становища? Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Аз искам да попитам няма ли риск за препокриване на функции от Полицията и от Военната полиция? Примерно при освобождаване на заложници. Това са специализирани органи, като БОП в МВР. СОБТ се тренира за тази работа – освобождаване на заложници. Това с крайни хипотези.
Кое налага да се ограничи използването на оръжие? До момента има един режим, който смятам, че е нормален и не смятам, че има прекалена употреба на оръжие от страна на Военната полиция. Защо се ограничавате? Защо се ограничава с изчерпателно изброяване, в 4 хипотези колегата Нотев правилно отбелязва, и се въвеждат едни критерии, които са много по-тежки от другите, които имат право да употребяват оръжие в България. Защото стандартът за употреба на оръжие би трябвало да бъде еднакъв и в МВР и в МО и при горските стражари. И въобще при всички, включително при лицата, които имат оръжие за самоотбрана. Те нямат функциите, но при самоотбрана, защото и тук има хипотези при самоотбрана. И стандартът досега е Наказателният кодекс. Въвеждайки индивидуални стандарти в отделните закони, първо, те ще се разминат. Второ, съдебната практика, която иначе е устойчива по този въпрос, или поне досега аз не виждам проблеми на неизбежната отбрана, защото има включително наказателен текст с една фигура от 1999 г. – задържане на престъпник, те също попадат част от тези хипотези в НК. И се правят няколко пласта правни и става „дявол на магаре” утре в съда. Наказателният кодекс ли ще бъде общият, този ще е специалният и въобще ще настане една сериозна „манджа с грозде”, казано по-така, научно.
Съображения някакви, г-н Председател.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за това становище. То съдържаше и въпроси. Виждам, че генерал Сертов или генерал Запрянов искат думата.


Генерал Атанас Запрянов:
Аз ще предоставя думата на г-н Кожухаров по въпроса за използването на оръжие. Но по отношение на дублирането, г-н Миков, мисля, че фактът, че МВР е водещо, дори когато нашата Военна полиция участва в мероприятия сега при тероризма пак ще бъде същото. Мисля, че няма да има дублиране. Всъщност силите на Военната полиция допълват Националната полиция и на мен лично ми харесва този интегриран подход в сектора „Сигурност”.
Михаил Миков:
Вие не ме разбрахте, г-н Заместник-министър.
Въпросът е, че вашата уредба е по един закон, който е различен от уредбата по Закона за МВР. А вие си се интегрирайте. Ще има един началник, ръководещ операцията. Но стандартът за използване на оръжие от служители на МВР е един, а стандартът на МО е друг.
Генерал Атанас Запрянов:
Ние сега го правим да е еднакъв.
Чавдар Георгиев:
В допълнение точно на този въпрос. Ако този Национален план предвижда две структури от две ведомства първият ми въпрос е предвижда ли се заедно да действат тези структури при определени обстоятелства и ако е така, наистина въпросът е изключително резонен. При съвместна акция на двете структури трябва да имате абсолютно еднакъв правен режим. Иначе какво ще правите?
Полк. Емил Кожухаров:
Съвсем случайно днес в папката съм си взел две писма. И двете са от м. юни - едното от 6 юни, а другото от 28 юни. Те са все от правителствени агенти – от Министерството на правосъдието, които представляват държавата ни пред външните юрисдикции. Включително и в двете, да не говоря, че това е две години назад, непрекъснато ни задават въпроса кога ще промените Закона за военната полиция, както вече беше казано, във връзка с делата „Начови” срещу България, свързани с прекомерна употреба на оръжие от полицейските органи. Даже в последното писмо пише: „Моля също така, с оглед бързина, да изпратите отговора на e-mail адреса и да ни кажете какъв е графикът, в който ще извършите тази законодателна промяна.”
Естествено на този въпрос ние няма как да отговорим!
На второ място, което бих искал да споделя с вас, ние сме използвали изцяло чл. 85 от Закона за МВР във връзка с физическата сила и помощните средства и чл. 87 във връзка с употребата на оръжие, защото непрекъснато говорят за полицейските, в това число военно-полицейските органи от този мониторинг от Комитета на министрите на Съвета на Европа.
Тук имаме съвсем малки различия с оглед спецификата, която изпълняват органите на МВР и органите на Военната полиция и то най-вече относно обектите и относно лицата, спрямо които имаме правомощия: военнослужещи, цивилни служители и т.н.
На следващо място бих искал да отговоря на г-н Миков. Действително има разлика с правилата за употреба на сила по отношение наказателни, когато говорим за неизбежната отбрана и по отношение на въоръжените сили. Въоръжените сили, военнослужещите от българската армия правилата им за употреба на оръжие, те са свързани с неизбежната отбрана. Военнослужещият се учи да стреля, да напада, да воюва и в крайна сметка с оръжие. Докато нашите хора са полиция. Те са военна, но полиция. Те са извън района на казармата. Те са извън района на оградата. Те охраняват стратегически обекти, аналогично на това, което охраняват и органите на МВР. Моето лично мнение е, че институтът на неизбежната отбрана не касае института на употреба на оръжие от полицейските органи. Неизбежната отбрана се покрива само и единствено, когато има въоръжено нападение, пропорционално нападение на моя отговор като полицейски служител. Но в случаите, когато имаме заложници, отвлечени, при конвоиране на задържани лица, които искат да бягат, когато имаме безредици, когато имаме нападение срещу обекти, като важни сериозни стратегически обекти в държавата, тук трябва законът да даде разрешение за употреба на оръжие и за употреба на физическа сила.
И това, което вчера се разглеждаше в Съвета по сигурността при Министерски съвет по отношение на Закона за антитероризма, това, което дава правомощие на въоръжените сили по отношение на отделни текстове от Закона за МВР това е идеята. При антитерористичната операция военнослужещи от българската армия той става с полицейски правомощия и може да употребява оръжие не само при неизбежна отбрана. Говорим в мирно време. Тоест, структурата от въоръжените сили, които сме малко по-различни от останалите структури във въоръжените сили по отношение на правомощия, функции и задачи. Хем войни, хем полицаи – хем полицаи хем военни. Това е, което мога да отговоря. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
За отношение г-н Миков.
Михаил Миков:
Аз питам защо един охранител, който е обикновен охранител ще има по-високи стандарти, повече възможност да употреби оръжие, отколкото един военен полицай. Мисля, че въпросът е ясен. Единият действа при стандарт на неизбежна отбрана и няма изискване, както е решил върховния съд – интензитетът на нападението, отбраната да съответства на интензитета на нападението. А другият военният полицай, ще му дадеш по-ограничен мащаб, записвайки тези критерии – „абсолютно необходимо” и не знам какво, въоръжено нападение. Добре, ако един полицай 50-60 кг. с мокри дрехи го нападне един боец по бойни изкуства 100 кг. и той няма да действа, защото боецът не е въоръжен. Това сте записали в закона. Стандартът досега е, че полицаят може да действа с оръжието дори когато другият не е въоръжен. Но очевидно души го, ще го удуши, но той няма да си ползва пищова, защото не е въоръжен. Тук сте записали „въоръжено нападение”. Може нападението да не е въоръжено при условията на неизбежна отбрана. Когато виждат 100 кг. човек хванал 50 кг. с мокри дрехи и го души, оня има пистолет, но той ще се съобрази със стандарта нападателят да е въоръжен. Не е въоръжен. Души го! И ще си държи пищова и няма да стреля. Защото законът му налага да е въоръжено нападение. Сега така сте решили? Не мога да бъда по-убедителен от това.
Полк. Емил Кожухаров:
Това е от Съвета на Европа. Тази конвенция точно това казва. Понеже полицаят е държавен орган, той е орган на власт, за разлика от обикновения охранител, той има повече рестрикции при употребата на оръжие. При него освен неизбежната отбрана, има и други ситуации.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Нотев. След това г-н Димитров.
Явор Нотев:
Г-н Председател, съвсем накратко, за да няма недоразумение във виждането ми, изходната позиция ще бъде изявление, че аз ще подкрепя закона с мисълта и разбирането, че вие най-добре сте се погрижили за своите работи и че ще взели максималното от ситуацията, в която сте. Тоест, трябва да се отговори на стандарти, оказани, наложени или каквито и да било и повече от това не може да се направи за служителя на Военна полиция. Добре, но ако все още има някакви резерви, то наистина би трябвало ние да се замислим сериозно, защото е съвършено вярно това, което тук се говори в тази зала със симпатия към работата и към функциите на военния полицай, че казуистиката и изброяването на хипотезите наистина прави невъзможно, да го кажем ограничава свободата на полицая да свърши своята работа. В крайна сметка тези текстове пречат. Те не са изчистени докрай чисто юридически. Казвам го не за друго, а защото мисля, че се налага някаква редакция. Това може да бъде използвано точно в тази посока – да се сложи някакъв ред в тези житейски хипотези и възможности наистина функциите да се изпълняват пълноценно.
Да се върнем към общите принципи, защото полицаят в крайна сметка е човек. Той не може да избира така лесно между това да загине и да спази формалните изисквания на закона за употреба на оръжие, или пък да наруши закона и в крайна сметка да спаси кожата си. Виждам следния резерв. Например, в предложения § 15 за изменения в чл. 18, който е доста дълъг и отново се занимава с хипотезите, при които може да се използва физическа сила и помощни средства. В ал. 1 се изброяват 9 хипотези, които като чели изчерпателно изброяват възможностите, които има полицаят да използва помощни средства – физическа сила и помощни средства.
Веднага в ал. 2 се допълва още една хипотеза. Систематически не стои добре този текст. Можеш да използваш в тези 9 случая, които са в ал. 1, но веднага, когато се посегне с нерегламентиран достъп до кореспонденция, също можеш да използваш. То е добавено в отделна алинея. Някой е решил, че така ще отграничи дадена хипотеза. Но намирам, че и с допълването в ал. 2 отново не са предвидени, не са обхванати ситуациите, при които би било оправдано използването на физическа сила.
Трябва да търсим някаква абстракция, трябва да търсим някаква отдалеченост от тези хипотези, така че да може да се изпълни нещо друго, което по-нататък го срещаме в текстовете. Например, ал. 5 ни казва, като чели без да се съобрази с хипотезите в ал. 1 и ал. 2.:
„(5) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения или войсковия ред и личността на правонарушителя.”
Ние излизаме извън тези хипотези или как се съотнасят тези два текста.
И накрая за капак на всичко, забележете ал. 11, което ни препраща към нещо друго:
„(11) Редът за употреба на физическа сила и помощни средства се определя с наредба на министъра на отбраната.”
Като чели първите 10 текста нямат никакво отношение да регламентират този ред. Изведнъж казваме, че ще има една наредба, която ще определи какъв е редът.
Съзирам резерв в работата по този законопроект и с цялата симпатия и ангажираност към ролята на военния полицай, ми се струва, че и вносителите, а и ние между първо и второ четене можем да подобрим текстовете. Но тенденцията трябва да бъде само една – ясен регламент, за да се регламентира спокойната работа на тези хора. Имам поглед върху дела от такъв характер. Знам какво представлява това да бъдат изправени пред съда като подсъдими хора, които са изпълнявали в момента на инкриминираното деяние своите служебни задължения. Много е тежко и е тежко тяхното извеждане от тази ситуация.
А в същото време като чели сега ще стане още по-трудно и то само за този кръг от полицаи.
Ще гласувам и казвам защо – заради идеята да поработим още.

Свилен Иванов:
Колеги, на първо четене сме.
Михаил Миков:
На първо, ама пълни глупости има.
В ал. 3 на § 15 е предвидено като помощно средство:
„(3) Помощни средства са: белезници, усмирителни ризи, палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни - кучета; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; бронирани машини.”
Но това е хипотезата, при която се ползват помощни средства, а не се ползва оръжие. В § 14 пише оръжие, а в помощните средства са изброени „халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми;” Нямаш право да ползваш оръжие, а имаш право да ползваш халосни патрони т.н. С какво ще ги изстрелваш тези куршуми. С какво ще ги употребяваш помощните средства „пластмасови и шокови куршуми” – с цев от бучиниш ли?
Г-н Председател, извинявайте. И други неща виждам, но ще ги спомена по-нататък, за да не изнервям колегите.
Значи или ги употребяваш, използвайки оръжие, защото тук пише „помощни средства” или се махат куршумите от тук и отиват при оръжията.
Това го казвам във връзка с казаното от колегата Нотев. Това детайлизиране на хипотезите създава повече проблеми, отколкото решава, за да уйдисате на ПАСЕ (Парламентарната асамблея на Съвета на Европа). Няма как да се борите с тероризма, хем да ви харесат от ПАСЕ. Това да ви е ясно.
Полк. Емил Кожухаров:
Извинявайте, че ще го кажа по този начин. Нашата държава вече е уйдисала на ПАСЕ. Тя е уйдисала със Закона за МВР с промените от 2012 г. и 2014 г. и те са казали това е добро за полицейските органи. И оттам нататък, откровено си признавам, ние просто им взехме тяхната уредба. Там пише, че гумените патрони са помощни средства в чл. 85. Ако има възможност, аз имам идея какво трябва да се направи, за да се усъвършенства.
Предс. Данаил Кирилов:
Ползвайте я тази идея за пред водещата комисия. Комисията по отбрана са водещата комисия.
Г-н Димитров -Ревизоро, търпеливо изчака. След това е г-н Славов. Процедура по начина на водене. Г-н Миков заяви, че гласува „въздържал се”. Ще зачетем два гласа „въздържали се”на колегите от БСП.
За ПАСЕ само ще кажа. Към момента от всичките трима членове, които сме на правна комисия на ПАСЕ само аз съм тук и затова се чувствам длъжен да реагирам. Трябва да спазваме стандарта на Парламентарната асамблея. Следят ни много. Приемаме помощните средства, нищо че се изстрелват с огнестрелно оръжие.
Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Нали знаете, че като им подадеш в МВР и отбраната, каквото им подадеш, на всичко викат „да”. После, олеле, какво стана!
Ще ви кажа какво стана 2001 г., че го гледах по екраните. Америка имаше 15 служби разузнавателни. Голяма история. „Сикрет сървис”, което е подразделение на министъра на финансите, там се казва „държавен секретар” върховният главнокомандващ го пази финансовото министерство – чудо, като се качи на хеликоптера- морската пехота, като се качи на самолета – военновъздушните сили. И те викат много ни е добър редът, 200 години история, много се гордеем с него - до момента докато паднаха двете кули и казаха: много ни е добър редът, ама вижте какво се случи. И затова моментално си прекроиха всичко. Така че предполагам, че ние при първия инцидент ще се сетим за всички тези неща и ще прекроим всичко. Просто дано да е с малко жертви първият инцидент.
По отношение на закона аз съм упълномощен от моя колега и двамата ще гласуваме „за”.
Тук виждам типичния случай едно полицейско формирование иска да има всички правомощия като другата полиция. Разбира се, прав беше г-н Миков като каза, че като има един специализиран отряд за борба с тероризма по-добре да го развиваме, да го увеличим – численост, щат, правомощия, средства, отколкото да правим два, после инструкции как двата съвместно да работят – всеки с отделна заповед на министъра, но за общото благо заедно. Добре, искат да се развиват в тази посока, да се развиват. В един момент ще ги обединим.
Другият проблем е, че искат сега да си направят и собствена пожарна. Само че собствена пожарна със задължителните указания. Ще си купите ли по една пожарна кола във всяко военно поделение, за да се гасите? Защото на летището има, но на другите няма. И тогава ще викате от града. Иначе сме пожарна, но като стане пожара, да дойде цивилната. Но хубаво, искате и тези правомощия, няма лошо. Вие най-добре си познавате обектите, да не влизат чужди хора.
Искате, обаче, Гражданска въздухоплавателната инспекция – да разследвате и авиопрестъпленията от военни самолети. Имаме два самолета, ако някой падне, ние да си го разследваме, да не го пипа друг.
Всички тези правомощия са щат, пари, сертификати, поддържане на разни възможности, за да може да сте компетентни в тази област. Добре, решили сте. Както казах, аз ще ги подкрепя.
За оръжието са прави колегите. Имаше един заместник-министър, който каза, че ще отидат на границата да вършат работата на МВР, когато опрем до МВР, те вършат много хуманни дейности в защита на обществото, затова трябва да им дадем голям бюджет. Но в момента, в който получат бюджета се оказва, че за това не им стигат, за онова не им стигат, за избори не стигат, за границата не стигат и затова трябва отбраната, като един придатък на МВР да дойде да им свърши всичката работа. Има крайности като това, че щели да отидат военните на границата и щели да пазят с лаврови клонки и евентуално да си носят мокри салфетки. Ако сложиш един войник в гората, едно диво прасе да излезе, той трябва да може да се защити, да не говорим за група бежанци, от които всеки има най-малкото нож да си нареже хляба. Значи той ще спира с голи ръце група бежанци. Добре, че се усетиха, че не може без оръжие да ги пращаш там, защото по-добре да пратите духовите оркестри на поделения, за да ги посрещат с погача и музика.
Сега по същия начин се правите на добрички. Мисля, ч не е добрият вариант. Имате възможност между двете четения.
Това че се опитвате да дублирате абсолютно всичко на МВР може би е добре, а може в един момент да ви излезе твърде скъпо.
Това което виждам за картите. Може освен карти, да им дадете и някакви специални знаци, с които да се удостоверяват. Пишете, че за прикритие на чужди служби, можете да им дадете ваши карти. Това важи и за вас – ваши за прикритие могат да ползват чужди. Помислете и го разрешете. Ясно е, че може да ползва чужда ,но за да удостовери своята принадлежност, трябва да покаже вашата. Другият може да има чужда, той няма да я показва, въпреки че освен ДАНС и НСБОП на ваша територия не виждам кой друг е умрял за ваша карта. Но дайте си възможност и вашите хора да отидат на легендиране и на прикритие. Защото може да ви се наложи в даден момент, било в делегация, било в посолство, било временна акредитация някой ваш да отиде, а не само да мислите за чуждите, които са поискали още отсега карти от вас, например, НРС ще се правят на различни, като изпълняват оперативни задачи на ваша територия.
Ние ще подкрепим и двете. Помислете с какво можем да ви помогнем. Ние не сме срещу вас. С всичко, с което можем, ще го подкрепим, защото имаме интерес да имаме една добра военна полиция. Не се знае кога ще ни потрябва. В Америка казват по-добре да имаш, когато не ти трябва, отколкото да нямаш, когато ти потрябва. Аз искам добра военна полиция и ще гласувам „за”.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Димитров. Г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, ще си оформя изказването в процедура. Наистина предлагам да гласуваме. Много неща се казаха.
Струва ми се, че по законопроекта сериозно е поработено, съобразен е с действащата нормативна уредба на Закона за МВР. Виждаме, че са съобразени с практиката на Съда в Страсбург. При това положение, ако наистина има колеги, които желаят нещо да подобрят по така предлагания законопроект, знаят процедурата между двете четения и т.н., а не с изказване на парче и избирателно четене на отделни параграфи, които очевидно в цялост прочетени значат нещо съвсем друго. Ако се върнем, примерно, на § 14 как се използва оръжие, че това въобще не е така, както г-н Миков, който обеща да ме изслуша, но си тръгна, твърдеше. Тоест, там има и други хипотези, в които може да се използва оръжие.
Предлагам да гласуваме и да подкрепим законопроекта.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, има ли възражение към това процедурно предложение? Няма. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване.
Който е „за” да подкрепим на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за военната полиция, № 602-01-38, внесен от Министерски съвет на 30.06.2016 г., моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Законопроектът се приема на първо четене от правна комисия.
Благодаря на генералите от Министерство на отбраната. Успех на работата ви.
Пристъпваме към точка трета от дневния ред - Законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП, България - Турция 2014 - 2020 г.” по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП ІІ) ССІ 2014ТС16I5СВ005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция, № 602-02-26, внесен от Министерски съвет на 01.07.2016 г.
Гост от Министерството на регионалното развитие и благоустройството е г-жа Мария Дузова, главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество”.
Заповядайте, г-жо Главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество”.
Мария Дузова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, с предложения за ратифициране Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество между Република България и Република Турция се регулира изпълнението на нашата съвместна програма, която имаме с Република Турция, която се съфинансира от Европейския съюз по линия на инструмента за предприсъединителна помощ и съответно от националните бюджети на двете държави.
Така подготвения документ - Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество, е подписан от двете държави по кореспондентски път на 19 февруари съответно от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и на 23 март – от Министерството по европейските въпроси на Република Турция.
Меморандумът има общо 5 раздела.
В един от най-важните раздели „Административни разпоредби” се разглеждат и договарят органите, които управляват програмата. За България наблюдаващ орган е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За Република Турция национален орган е Министерството по въпросите на Европейския съюз на Република Турция. Двете държави се договарят чрез меморандума да създадат съвместни структури, или това са така наречените Съвместни технически секретариати. Съвместният технически секретариат на територията на Република България е разположен в град Хасково. Съответно на територията на Република Турция е разположен в град Одрин.
В рамките на меморандума се уреждат договореностите между двете държави, свързани със самото изпълнение на програмата, осигуряването на националното съфинансиране, одобрението на операциите, които ще бъдат финансирани по програмата. Създаването на съвместни структури. Извършването на разплащанията към бенефициентите и най-важните въпроси, свързани с поемане на задължения при нередно платени суми, съответно отговорността на държавите при нередности, допуснати от бенефициентите на техните територии.
Меморандумът за разбирателство предполага, че двете държави при спорове ще решават проблемите и ще намират съвместно решение на проблемите, ще търсят добрата воля за решаване на проблемите, но в случай, че възникнат сериозни проблеми между двете държави, които не могат да бъдат разрешени по приятелски път, съответно арбитраж в този случай е Постоянният арбитражен съд в Хага.
Това е меморандумът за разбирателство между двете държави.
Предс. Свилен Иванов:
Благодаря, г-жо Дузова.
Колеги, откривам дебата. Знаете, че това е споразумение, което трябва да подкрепим. Заповядайте, г-н Димитров.
Емил Димитров:
Уверен съм, че в тази зала единственият човек, който не иска това да бъде подписано е г-жа Дузова и ще ви кажа защо Тя отговаря за всички трансгранични сътрудничества и сигурно ще отговаря и за този проект. Можете да с представите как я товарим с още задачи. Въпреки това е дошла да го защити.
В другата си битност на главен секретар съм работил с нея и съм много доволен от нейната дейност, но знам какво ще се случи сега. Да ви обяснявам, че не трябва да комуникираме с Турция е излишно. Точно в този момент – бежанци, криза, Европейски съюз. Да ви кажа, че ще лесно, значи да ви излъжа. Постоянно ще се въртят, постоянно ще се уточняват и въпреки всичко ние трябва да направим тази крачка – да подкрепим този проект, да го внесем с подкрепа в зала. Защото това ще даде възможност ние да направим вярната крачка във вярната посока. А след като са се нагърбили с тази програма, ще имат задължението да я изпълнят. Тя е с многогодишен опит. Не случайно е вторият човек в министерството и отговаря за всички важни проекти. Аз се радвам, че тя е дошла тук д го защити.
Имам пълномощията и мандата да подкрепя този законопроект. Имате моите два гласа. Ще гласувам „за”. Ако няма други изказвания, направо да го приемаме.
Предс. Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Димитров. Колеги, други изказвания? Ако няма, закривам дебата. Преминаваме към гласуване.
Който е „за” приемане на Законопроекта за ратифициране на Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП, България - Турция 2014 - 2020 г.” по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП ІІ) ССІ 2014ТС16I5СВ005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция, № 602-02-26, внесен от Министерски съвет на 01.07.2016 г., моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Благодаря, г-жо Дузова.
Колеги, преминаваме към четвърта точка от дневния ред - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 602-01-31, внесен от Министерски съвет на 14.06.2016 г.
Гост от Министерството на правосъдието е г-жа Вергиния Мичева, заместник-министър и адвокат Валя Гигова.
И г-н Председателят да продължи.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-жо Заместник-министър.
Вергиния Мичева:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители,
Искам да представя пред вас проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, който обхваща регулация на правната рамка за предприемане на мерки срещу кражбата на фирми и създаване на „Производство по стабилизация на търговец”.
Мерки срещу кражбата на фирми:
Предложеният законопроект има за цел с минимални промени в законодателната правна рамка да се предотвратят случаите на злоупотреби срещу така наречената „кражба на фирми” чрез въвеждането в закона на две последователни нотариални удостоверявания – на подписа и съдържанието на документи, с които се прехвърля предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. По този ще се заверяват документи, с които се прехвърлят дружествени дялове и се вземат решения от общите събрания на съдружниците в ООД – за изменение и допълнение на дружествения договор, приемане и изключване на съдружници, даване съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член, за намаляване и увеличаване на капитала, избор на управител, решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях.
С предлаганото изменение се въвежда по-строга форма за валидност - едновременно удостоверяване на подписи и съдържание, подобно на пълномощните за разпореждане с недвижими имоти, при която форма на нотариално удостоверяване задължително остава екземпляр от документа при нотариуса.
Краткият анализ на конкретно обсъдените случаи, установи, че пред търговския регистър са представяни:
-неистински (неверни и/или неавтентични) договори за прехвърляне на дружествен дял, сключвани на основание чл. 129 от Търговския закон;
-неистински съгласия и образци от подписите на законни представители на търговски дружества;
-неистински протоколи от заседания на общите събрания на търговски дружества;
-неистински пълномощни за представителство при сключване на договори или на общи събрания на дружество.
С оглед икономия на процедурно и законодателно време, в законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, се предлагат и предложения за изменение и допълнение на взаимосвързани текстове от Закона за търговския регистър.
В чл. 21 от Закона за търговския регистър се вменява задължението на длъжностните лица по регистрацията в Агенцията по вписванията да правят проверка за наличие на документи с нотариално удостоверени подпис и съдържание в база данни на информационната система, предвидена чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Предложеният законопроект има за цел да регламентира отговорността на длъжностните лица по регистрацията, извършващи вписвания, заличавания и обявявания в търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията. В действащия към момента Закон за търговския регистър липсва изрична разпоредба, регламентираща отговорността за вреди, причинени от физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностните лица по регистрацията и реда за реализирането й. Тази отговорност следва да се уреди аналогично на отговорността, уредена за други административни структури, като чл. 17, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, чл. 19 от Закона за националната агенция за приходите, чл. 68 от Закона за физическото възпитание и спорта.
II. Създаване на „Производство по стабилизация на търговец”.
Като отговор на препоръките на Европейската комисия от 12 март 2014 г. за нов подход към фалита и несъстоятелността на предприятията, които засягат периода преди откриване на производство по несъстоятелност, с проекта се предлага и възможност за предприемане н по-ефективни мерки за предотвратяване обявяването в несъстоятелност чрез оздравяване на предприятието, включително и когато е налице реална опасност от неплатежоспособност. Създадена е нова част пета в Търговския закон с наименование „Производство по стабилизация на търговец”, в която се регламентира възможността за постигане на споразумение, чрез откриване на производството по несъстоятелност, с цел да се договори преструктуриране на задълженията, да се създадат условия за оздравяване и стабилизация на предприятието и продължаване на дейността му.
В проекта изчерпателно са дадени основанията за откриване на производство по стабилизация, както и търговците, които ще имат право да използват процедурата. Изключена е възможността стабилизация да се открие за търговец, който е създал преимуществено задължения към свързани лица, както и към публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено със специален закон, банка и застраховател, предвид специфичната им уредба.
Производството по стабилизация се открива след подаване на молба от търговец до съда. Той я разглежда и ако констатира, че са налице основанията за откриване на производство по стабилизация, се произнася с определение, което подлежи на обявяване в търговския регистър, заедно със списък на кредиторите, приложен към молбата за откриване на производството.
С проекта също се уреждат детайлно всички стъпки по изготвяне и утвърждаване на плана за стабилизация, неговото действие спрямо заинтересованите страни, последствията при неизпълнение и възможностите за унищожаване, както и хипотезите, при които производството следва да се прекрати.
С оглед на гореизложеното предлагам Комисията по правни въпроси да подкрепи предложения законопроект и да предложи на Народното събрание приемането му на първо гласуване.
Благодаря за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Заместник-министър.
Колеги, законопроектът за изменение и допълнение на Търговския закон беше представен и в предварителен порядък на правна комисия.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища, позиции.
Г-н Славов.
Петър Славов:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги,
Уважаема г-жо Заместник-министър, уважаеми гости,
Аз искам да поставя един въпрос, който ми се вижда резонен по отношение на чл. 137, макар че сме на първо четене, но мисля, че ще бъде интересен за всички колеги. Става дума за тези допълнителни заверки, които предвиждаме да въведем нотариални, като средство за противодействие на измами, както стана дума.
Конкретно става дума за заверката по т. 7., когато става дума за „взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях;”
Предполагам познавате решението на общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС от 2013 г. – Решение № 3, но за всеки случай да припомня за хората, които не се сещат кое е то. То в резюме казва, че не е условие за действителност на сделката наличие на такова решение на общото събрание. Сега ние казваме, че ще правим нотариална заверка на такова решение на общото събрание на дружеството за отчуждаване на недвижим имот, което влече допълнителни разходи за съответното дружество.
И аз се замислям тук не е ли по-добре, ако приемем тази концепция, че това е средство за гарантиране срещу злоупотреби, да прецизираме, че всъщност такова решение се изисква като условие за действителност на такава сделка. Иначе казано, както е приел тогава върховния съд,тълкувайки съществуващата нормативна уредба, е проблем очевидно за дружеството, ако без съгласие на общото събрание бъде разпореден недвижим имот, собственост на дружеството само по усмотрение на управителя и това определено, поне за мен, не са вътрешни отношения между управителя и съдружниците, а директно може би ощетява дружеството, ако имотът е отдаден значително под цената. Тоест, дали не е хубаво да помислим между двете четения заедно допълнение на тази нова ал. 4, която примерно да казва, че са нищожни сделки, извършени без спазване на формата и надлежно решение на общото събрание по тези точки или нещо в този смисъл.
Искам да попитам какво мислите по този въпрос?
Валя Гигова:
Здравейте на всички. Казвам се Валя Гигова.
Работната група достатъчно добре познава тълкувателното решение. Но тълкувателното решение има съвършено различен предмет.
Обстоятелството, че една сделка няма да е нищожна, сключена между дружеството и трети лица не означава, че не е необходимо решение на общото събрание на съдружниците. Това решение е необходимо най-малкото, за да уреди техните вътрешни отношения. Защото, ако съдружниците са взели решение да не се продава имот, а пък управителят го е продал, тогава ще се постави въпросът за имуществената отговорност на управителя.
Като последица от тълкувателното решение. Знаете, че тълкувателното решение беше съобразено изцяло с директивата, което не си спомням кой номер беше, но директивата, която касае уредбата на капиталовите дружества, доверието в публичния регистър и стабилността в гражданския оборот. Казано иначе, ние не можем с вътрешни актове на дружеството да разрушаваме правната стабилност и да дадем възможност на съдружниците след време, когато вече са решили, че не искат да го продадат този имот, да водят искове за нищожност на сделката при договарянето с третите лица. Но Търговският закон изисква за тези сделки да има решение на общото събрание.
И понеже в разпоредбата на чл. 137 се съдържат различни по характер актове на съдружниците, по които те трябва да формират воля и да вземат решение, при изменението са взети предвид онези решения, които са най-важни за живота на едно ООД – най-важните, най-съществените – тези, които засягат по най-интензивен начин правата на съдружниците. Изборът на управителя, чрез който най-често се извършват така наречените измами в търговския регистър, защото като сменят управителя, много лесно управителят заявява за вписване други изменения, разпорежда се със сметки в банки, разпорежда се с недвижими имоти. Второто е продажбата на дружествените дялове, което и до сега си беше с нотариална заверка на подпис и третото е вземане на решение за прехвърляне на недвижими имоти.
Каква е въобще идеята на така наречената нотариална заверка на съдържание едновременно с нотариалната заверка на подпис.
В нашата правна система в нотариалното право има твърде много изключения от общата форма, каквато е формата на нотариалния акт. Вие знаете, че сравнително правно в почти всички страни в латинския съд, дори пълномощните се удостоверяват във формат на нотариален акт, защото разликата между нотариалното удостоверяване на подпис, съдържание и препис и нотариалният акт е това – дали нотариусът съставя протокол във формата на нотариален акт за извършени пред него действия, какъвто е нотариалният акт. Ние имаме изключение по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите – облекчена форма, писмена, нотариална заверка на подпис и нотариална заверка на съдържание, дори на пълномощните за извършване на сделки с недвижими имоти.
Идеята да се отиде към нотариална заверка и на подпис и на съдържание е с оглед на това, че нотариалните удостоверявания само на подписи, екземпляр от акта, който е удостоверен от нотариуса, не се съхранява при нотариуса. Това е идеята – да може да остане този екземпляр при нотариуса и като възникне спор има ли решение за продажба за недвижим имот или няма, да може всеки да отиде и да провери, дали такова решение има при нотариуса и да няма спор по този въпрос. Но ние, ако въведем правило, с което кажем, че сделки с недвижими имоти, извършени от дружества с ограничена отговорност са нищожни при липса на взето решение на съдружниците, ще нарушим директивата, касаеща капиталовите търговски дружества, където ограничението в представителната власт и ограничението в разпореждането може да касае единствено едно единствено ограничение – един или двама управители. Това е единственото допустимо ограничение по чл. 142 от Търговския закон. Просто там има изрична разпоредба. Не е пред мен самата директива ,за да ви кажа коя е, но единственото възможно ограничение относно броя на лицата, които представляват дружеството. Никакво друго ограничение и това е с оглед стабилността в гражданския оборот. Така че ми се струва, че няма как да го въведем като елемент от фактическия състав на сделката.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Славов, за отношение.
Петър Славов:
Понеже аз също не разполагам с директивата, предлагам да не гадаем. Между двете четения можем да направим справка. Моят спомен е, че ограничението по нея е за практически вътрешен акт на дружеството, което да ограничава правата на управителя. А ние тук в закон записваме подобно ограничение, което очевидно е съвсем различно и това е информация, която е достъпна и е публична.
Така че нека да го погледнем и да не гадаем, но пак остава въпроса ако управителят може да разпореди имота и без решение на общото събрание, тогава за какво ни е тази заверка на решението на общото събрание за разпореждане на имота, освен за разход, който ще понася дружеството. Тоест, двете неща тук логически не си кореспондират и трябва да помислим по този въпрос.
Валя Гигова:
Защото в момента вие виждате само едната страна на проблема – проблема дружество – трети лица. А всъщност има изключително много дела, които касаят отговорност на управителя, които са извършили сделки без въобще да има решение на общите събрания на съдружниците. И съдружниците не могат по никакъв начин да защитят правата си. Какво е било съдържанието на решението, освен ако то не съществува някъде, заверено и стоящо във формата, в която е удостоверено. И какво се оказва. Двама съдружници носят протокол с решение да продадем за 100 хиляди лв., а другите двама носят протокол за продажба поне за 500 хиляди. И понеже няма как да има конкуренция между тези два ,въвеждайки форма за валидност писмена с нотариална заверка на подпис и на съдържание, само този, който е удостоверен от нотариус и се съхранява при нотаруса, ще бъде този. Това касае доказването. То не е в материалните правоотношения.
Оригиналът при нотариална заверка на съдържанието стои при нотариуса. Този същият въпрос за смяната на управителите. То е абсолютно същото. Взел някой решение, че ще смени управителя. И как го доказва? С един лист хартия в търговския регистър или подаване по електронен път. Протокол никъде в света няма. Защото тези решения са без нотариална заверка засега.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Димитров за процедура.
Емил Димитров:
Уважаема г-жо Заместник-министър, колеги, наистина се налага да изляза. Позволете ми да декларирам подкрепата за този и за следващите два законопроекта от мое име и от името на г-н Христиан Митев. Наистина се налага да изляза. Не е от неучтивост или по някаква друга причина. Спешно е, налага се. Подкрепям този законопроект, както и следващите. Всички законопроекти ги подкрепяме с два гласа „за”. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Аз също ще подкрепя законопроекта. Но ще поканя колегите да прочетат между първо и второ четене за дебата в зала в Портала за обществени консултации виждам колко отрицателни становища са качени. Добре е за нуждите на дебата колегите, които ще подкрепяме законопроекта, все пак да ги познаваме.
Първото становище е от 23 февруари 2016 г. на адвокат Евелина Фотева от Адвокатска колегия-Бургас. „Считам, че въвеждането на изискване за нотариална заверка за съдържание, договорите за прехвърляне на предприятия, договорите за прехвърляне на дружествен дялове, решение на общото събрание за приемане. Не споделям горните аргументи съображения.” Това е по отношение на афишираните цели.
„Подобни измамни схеми се постигат чрез представяне на неистински документ.”
„Въпреки че няма да спре крадците на фирми, изискването на нотариална заверка на съдържанието ще създаде значителни пречки за порядъчните търговци, изразяващи се в многократно увеличаване на разхода.”
„Изключителни затруднения, когато съдружниците са чужденци или пребиващи в чужбина, заради необходимостта от превод.”
Колеги, чета като съкращавам и компилирам.
„Невъзможност за постигане на нужната бързина, която е от огромно значение за бизнеса.”
Същото становище с леки разлики в графичното оформление е постъпило и от друг потребител – Деси, без да се именува.
Александър Иванов – „ЗИД на Търговския закон относно заверките на решение на общото събрание на ООД несъстоятелен.”
„Директно противоречие с нормативни актове от по-висок ранг – двустранни международни договори за правна помощ и Договора за функциониране на Европейския съюз.”
„Неизгодно постигане на прокламираните в мотивите цели.”
„Подобно извършване просто ще оскъпи извършването на търговска дейност заради имагинерна сигурност и ще го направи практически невъзможно за инвеститори, които непребивават на територията на Република България.”
„Предложената промяна не е съгласувана с разпоредбата на чл. 139, ал. 2 , предвиждаща възможност за неприсъствено вземане на решенията. Това е много сериозен пропуск, тъй като в практиката именно това е широко използвана форма на вземане на решение на ООД.”
„Провеждането на присъствени общи събрания от дружество с до 5 съдружника по-скоро е екзотично изключение, а не правило.”
Втора група основания:
„Решението е юридически неиздържано, тъй като подобна мярка на теория би работила единствено при условие, че тези удостоверения се извършват единствено от български нотариус. Това е така, тъй като в повечето чужди правни системи подобна форма на удостоверяване е непозната, което създава и в момента сериозни трудности с оглед изискването на чл. 37 от ЗЗД. А в доктрината съществува виждането, че обикновена заверка от чуждестранен нотариус не може да покрие изискването за заверка на съдържание.” Проф. Д-р Николай Натов в статия в Нотариален бюлетин, бр. 1.
Адвокат Александър Иванов от САК – нарушение на Договора за функциониране на Европейския съюз.
Изключително полезно и удачно, обаче, е предложението в § 18, ал. 2, т. 3, с който се създава нова ал. 2 на чл. 28 на Закона за търговския регистър относно отговорността за незаконосъобразни актове на Агенцията.
Адвокат Борислав Вълчев – коментар на законопроекта.
„Промените в този текст са ненужни, защото с приемането им кражбите на фирми няма да спрат. Ето няколко примера:” и в няколко булета се дават примери.
Адвокат Борислав Вълчев – втора част.
Следващото е на потребител с обозначение „Калдамуков”.
„Уважаеми колеги от Министерството на правосъдието, предложенията ви частта чл. 15, чл. 129, чл. 137 от Търговския закон са не само безполезни, те са вредни.”
Тук се развива тезата за тълкувателното решение № 3 от 2013 г.
„Към момента системата на търговския регистър позволява SMS известяване на всеки.”
Последното е от Светозара Петкова от САК.
„ЗИД на Търговския закон създава сериозни трудности за чуждестранните инвеститори.”
И аз се изненадах, че този Портал за обществени консултации вече функционира и публикациите са всъщност от края на месец февруари. Би следвало да ги съобразим.
Тъй като започнах да говоря, ще си позволя да кажа нещо, което съм го казвал вече пред медиите по повод на конкретни поставени въпроси във връзка със злоупотреби при прехвърляне на дружествени дялове на безимотни лица, бих казал и при крайна нужда. В тези обсъждания съм изразил подкрепата си. Така както имаме солидарна отговорност между прехвърлителя и поемателя при сделки с предприятията (чл. 15 от Търговския закон) да предложа подобно решение и по отношение на разпоредбата на чл. 129 от Търговския закон за прехвърляне на дяловете. Но това ще го направя между първо и второ четене.
Имате думата за други изказвания, мнения, становища, предложения.
Адвокат Гигова, но моля ви кратко.
Валя Гигова:
Ще се опитам да бъда кратка.
Тези коментари, които прочетохте, ние ги слушахме през цялото време докато работеше работната група – горе-долу година. Защото и ние в тази работна група сме обсъждали абсолютно същите неща.
Първо аргументите, че това щяло да доведе до оскъпяване и затрудняване на дейността, са абсолютно неоснователни, защото тези заверки сега са нотариална заверка на подпис. Дали ще отидеш при нотариуса да си положиш подписа или нотариусът ще удостовери подписа и ще подреди и съхрани документа, няма никаква разлика от гледна точка на време и затрудняване на бизнеса. В закона е предвидено таксата за извършване на тази заверка да бъде с проста такса, така че не би се стигнало до някакво сериозно оскъпяване. Ние го смятахме около 6 лв. за заверка. Ако 6 лв. е сигурността в гражданския оборот, аз мисля, че може да бъде поет риска да бъде натоварен бизнеса с 6 лв. за заверка.
По отношение на другите възражения. Основният проблем във всички тези престъпления, защото това са престъпления така наречената „кражба на дружества”, защото в работната група участваха двама заместник-главни прокурори, е че те всъщност при разследванията опират до това, че виждат едни хартии, които са ксерокопия на документи. Те казват ние не можем да си свършим работата добре като наказателно разследващи органи, защото го няма документа, който е обект на престъплението. И тогава ние чрез тях стигнахме до идеята да имаме документ в оригинал, който да знаем, че е на сигурно място.
Предс. Данаил Кирилов:
В Агенцията няма ли да е на сигурно място?
Валя Гигова:
Как ще е на сигурно място? В Агенцията той не е в оригинал. То е само едно копие.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз ви питам за следното. Ако сменим режима по отношение на документите, които се прилагат в регистърното производство, примерно, електронно да се прилага копие или снимка на оригинала, но да сложим задължение в тридневен срок да се представи в оригинал в Агенцията.
Валя Гигова:
Ама това е много по-тегав режим, защото първо, представяне на оригинал на документа само с нотариална заверка на подпис, ние нямаме сигурността, че тази заверка е извършена от нотариуса Х. Само ако документът стои при нотариуса и е подреден в неговите книги, ние имаме пълната сигурност, че нотариусът е извършил заверката. Ако лицата не са се явили пред нотариуса, ако нотариусът е извършил нарушение, тогава заради това, че това е подредено в неговите нотариални книги - нотариална заверка на съдържание, е същото като нотариалния акт. Самият документ се подрежда в книги последователно и от тези книги се образуват томове. Нямаме друга гаранция, че те могат да занесат в Агенцията оригинал.
Предс. Данаил Кирилов:
Имаме документ. Той може да бъде годно доказателство в едно разследване. Ако в хипотезата, в която кажем оригиналът да пристигне в тридневен срок в Агенция по вписванията, вече имаме оригинал.
Валя Гигова:
Как ще пристига в Агенцията по вписванията?
Предс. Данаил Кирилов:
По всички възможни способи, но удостоверено трябва да пристигне.
Другият вариант е да се комбинират и двете мерки. (Защо?)
Мислите ли, че в Агенцията по вписванията във всяко едно производство ще се контактува нотариус и ще се удостоверява документа.
Валя Гигова:
Нали направихме изменение в Наредбата. По действащата сега Наредба за нотариусите, която в момента е действаща, и в действащата Наредба № 1 към Закона за търговския регистър, длъжностното лице по регистрация, което е сезирано с искане за вписване на обстоятелства, в което са представени документи, нотариално заверени, е длъжно да провери в системата „Единство”, която е система на Нотариалната камара, в която се вписват всички заверки вече по Търговския закон, дали такава заверка има или няма.
Предс. Данаил Кирилов:
Да, ще установи, че с този номер има някаква заверка. Но ще я види ли като съдържание. Или някой друг може да манипулира със същия номер и да внесе друг текст, както Вие казахте вместо за 500 за 500 хиляди да е цената на прехвърляне.
Валя Гигова:
Няма да я види. Обаче в тази заверка, която ще отиде в Търговския регистър ще пише страницата и номера на книгата, в която се подрежда оригиналът.
Предс. Данаил Кирилов:
Пише го това и какво става след това. Длъжностното лице по регистрация какво прави след това?
Валя Гигова:
Проверява, че е извършена такава заверка. Ако има съмнение, то винаги може да се обърне към нотариуса или да направи справка в електронната система. Въпросът е друг. Ако се окаже, че този документ е с различно съдържание от подредения при нотариуса и този, който е в търговския регистър, при спор и този спор е най-често между съдружници, винаги може да се докаже кой е документът, който е заверен от нотариуса. Защото сега какво правят. Взимат документ с № 15 от 1 януари 2016 г. Имат си щемпели. Имат го в един екземпляр. Носят го напред-назад. Правят ксерокопия, но няма оригинали. Има 1018 преписки по откраднати фирми за една година. Те ни казаха, че няма оригинал и как да ги осъдим.
Предс. Данаил Кирилов:
Това е ясно. Кажете защо този текст е в Наредбата за длъжностното лице по регистрация.
Вергиния Мичева:
Аз имам уверението на нотариусите, че ако имат точно каква е сделката – описание с имената, като кликнат ще могат да го видят.
Валя Гигова:
При нотариална заверка на подпис не могат да оставят екземпляр, защото при нотариална заверка на подпис не се оставя екземпляр от документа при нотариуса. Екземпляр от удостоверения документ има само при нотариална заверка на съдържание.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз назад във времето съм ползвал нотариуси, които си оставят копие от документа.
Валя Гигова:
Те могат да си го оставят, но това е неформално. Те не могат да ги ползват след това.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз затова поставям тези въпроси, за да сме сигурни дали някъде другаде не можем да постигнем същия ефект.
Валя Гигова:
Аз въобще не съм сигурна, че това е начинът. Мен, ако ме питате, чисто професионално да ви кажа начина е много по-различен. Първо цялата тази щуротия в България с нотариалната заверка на подписи на прехвърляне на търговско предприятие, на прехвърлян апорт и не знам си какво, измислено 1934 г., не знам дали знаете, на 15 април изменение на Търговския закон, защото на бизнеса му било скъпо. Всичко до 1934 г. е било с нотариални актове. И сега всъщност ние прехвърляме недвижими имоти за 100 хиляди с нотариални актове, а търговски предприятия за няколко милиона ги прехвърляме с нотариална заверка на подпис. Или апорт за милиони също с нотариална заверка на подпис. Ако това е нормално? Защото за мен не е нормално. И сега им слагаме нотариална заверка на подпис и съдържание и всички реват. Не може, това са сериозни документи. Те трябва да остават при нотариуса. Може ли договор за покупко-продажба на търговско предприятие да не остава при нотариуса екземпляр. Прехвърляме предприятия за милиони с нотариална заверка на подпис.


Предс. Данаил Кирилов:
В кой нормативен акт ще е основанието за това да няма копие от документа или оригинал да се съхранява.
Валя Гигова:
В Търговския закон чл. 15.
Предс. Данаил Кирилов:
В Търговския закон не пише подобно нещо. Пише само нотариална заверка на подписа. Аз в друга посока насочвам вашето мислене. Дайте да сменим наредбите, които регулират нотариалната дейност или да създадем специална форма на заверка, когато иде реч за прехвърляне на предприятие, дялове.
Валя Гигова:
Нали я създаваме сега – нотариална заверка на подпис и съдържание.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние просто се опитваме да повишим формата в една друга по-висока форма, която чрез този елемент дава по-голяма сигурност и съдържа някаква възможност да има две информационни системи по някакъв начин да се говорят и да се виждат.
Валя Гигова:
Изходът е много прост – връщаме се към старата нотариална форма, която съществува навсякъде по света, обаче всички ще започнат да реват колко им е скъпо. Защото все пак тези прехвърлителни сделки са със 30% от нотариалната такса.
Предс. Данаил Кирилов:
Защото и тарифите на нотариусите също са непроменими. Нали?
Валя Гигова:
Аз не искам да коментирам тарифите, защото всеки труд трябва да се заплаща достойно. И понеже таксите се събират от нотариусите, защото тяхната отговорност е гаранционно обезпечителна, те трябва да акумулират приходи, за да могат да носят отговорност за дейността си. Не са случайни пропорционалните такси Те винаги почиват на един прост принцип. Не е трудът за сделката, а за да си гарантираш отговорността.
Но, ако ме питате мен, въобще цялата тази история с нотариална заверка на подпис и тези облекчени форми нищо не облекчават всъщност. Защото проверява ли нотариусът правото на собственост при прехвърляне на търговско предприятие. Не го проверява. Ние имаме сделки с прехвърлителен ефект за недвижими имоти, за които нямаме проверка за правото на собственост. (Така е.) Така е, но аз мога да ви кажа, че по света такова нещо няма.
Предс. Данаил Кирилов:
Защо трябва да развиваме това така е, да го развиваме в тази хипотеза, вместо да се опитаме по същество нещо да направим. Г-н Славов.
Петър Славов:
Колега Гигова, понеже казахте в един момент, че таксата за заверката ще е около 6 лв. на подписи. В момента заверяваме подпис без съдържание при прехвърляне на дружествен договор за прехвърляне на дружествени дялове, там беше по материален интерес и таксата беше пропорционална. Сега въвеждаме за заверката на управителя няма да има пропорционална такса, но при недвижимия имот аз се опасявам дали нотариусите ще мислят така. Защото нотариусите често мислят различно от адвокатите.
Валя Гигова:
Сега ще обясня защо. Защото аз съм участвала в писането и на Закона за нотариусите. Удостоверяване на материален интерес е налице, когато имаме двустранна сделка с насрещни престации. Решенията на съдружниците е многостранна сделка, при която имаме паралелни волеизявления, а не насрещни. Нямаме удостоверяван материален интерес, защото нямаме разместване на имуществени блага. В този случай е абсолютно идентичен дали ще вземеш решение за продажба на имот, дали ще вземеш решение за прехвърляне на дружествени дялове или за приемане на съдружник, няма никаква разлика, тъй като това е многостранна сделка, при която няма удостоверяван материален интерес.
А дефиницията на материален интерес е в закона за нотариусите и нотариалната дейност. Това, че има нотариуси, на които им харесва да събират върху цената на недвижимия имот такса е неправилно приложение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Ама ние сега заради шепа хора, които не щат да спазват закона, няма как да предвидим изрично правило и да кажем: Тези сделки са без удостоверяван материален интерес. Ако искате и такава разпоредба можем да заведем, ако имате такова съмнение. Ама някой от нас има ли съмнение, че многостранните сделки няма имуществено разместване на блага и затова няма удостоверяван материален интерес. То и при пълномощното. Ако пишеш за 200 хиляди лева…
Предс. Данаил Кирилов:
Това след два месеца като влезе в сила, ще ви помоля да проверите нотариалната практика по таксуването и пак да го изговорим.
Неприятното усещане, че за да не пипнем две наредби на нотариусите, ние пипаме целия закон и че със същият ефект с промяната в два подзаконови акта можем да постигнем поне сходен ефект.
Въпросът е Министерството на правосъдието също да си направи преглед на наредбите.

Валя Гигова:
Чакайте малко сега. Има текст, който го променяме. § 21 от този закон гласи: В Закона за нотариусите и нотариалната дейност в чл. 90, за да може да бъде облекчен търговския оборот. Като резултат от този закон да не се стигне до увеличаване на таксите и то не само в Търговски закон, но и Закона за особените залози
„Създава се ал. 2.
(2) За нотариалното удостоверяване на съдържанието на документ, което по силата на Търговския закон и Закона за особените залози се извършва едновременно с удостоверяване на подписите на същия, се дължи обикновено нотариална такса.”
Нарочно го направихме този текст, за да не си го тълкуват в наредби, инструкции и т.н. Защото като им кажеш каква е формата на таксата, която трябва да съберат, надявам се да могат да различат 6 лв. от 600 лв.
Този текст не решава ли, според вас, въпроса.
Предс. Данаил Кирилов:
Това го говорихме още на представянето. Има си го. Но не искам да връщам разговора назад. Имаше период от време, в който нотариусите казваха: Абсурд, ние за 6 или за 16 лв., защото адвокат Гигова казва и за обезпечителната функция на нотариалната такса, ние не щем да ви носим отговорността за съдържанието на документа.
Валя Гигова:
Обезпечителната функция е когато носят отговорност за удостоверяван материален интерес.
Предс. Данаил Кирилов:
Щом ще сме депозитари на такива документи, щом във всеки един момент ще ни питат, ние не носим такава отговорност.
Тук не искам дебатът да отива нито към нотариусите, нито към адвокатите. Просто г-жа Гигова твърде в детайл влезе в тази тема. Не искам.
Така или иначе аз съм казал. Лично моето мнение е формирано отдавна. Аз ще подкрепя Закона за изменение и допълнение на Търговския закон. Ако този дебат сега за мен има някакъв смисъл, то е един вид да се подготвим по-добре за дебатите при първо четене, ако има аргументи и затова толкова настоятелно влизам в ролята на обратното становище, за да видя аргументите на вносителите.
Валя Гигова:
И още нещо за чуждестранните заверки, защото тази тема много се тиражира, но тя е много смешна. Първо, ние не можем да наложим на чуждите правни страни нотариална заверка на подпис и съдържание. Когато документът изхожда от чужбина, той ще бъде направен в тази форма, която местният закон предвижда най-малкото заради формулите на привързване, черпени от международното частно право, че мястото на съставяне на акта определя и формата на акта. Каквото казва местното право в Италия, в Германия и навсякъде по света, с такава форма ще дойде документа. Както е при пълномощните.
Предс. Данаил Кирилов:
В това сигурна ли сте?
Валя Гигова:
Абсолютно съм убедена.
Предс. Данаил Кирилов:
Дружеството е тук. Къде е съдружникът в момента? Дали е в Ливан, дали е в Рим, или еди къде си? Искам само да го потвърдим.
Валя Гигова:
Аз нямам никакво съмнение при наличието на ясните разпоредби на Кодекса за международното частно право, че формата на акта се определя от мястото на неговото съставяне. Ние имаме ли примерно такива форми, в Австралия имат, за доказване право на собственост и удостоверяване на самоличността, защото те имат нарочни актове такива със снимки. Ние нямаме актове на нотариуса със снимка. Където се съставя актът, такава ще бъде формата.
Предс. Данаил Кирилов:
Тогава малко по-детайлно по този въпрос. Тъй като говорим за заверка на протокол от общо събрание. Съдружниците са установени на различни места. Тоест, ако приложим правилото на което Вие се позовавате – мястото където се извършва актът регулира формата, имаме няколко форми. Първо, която ще е доминиращата? Един съдружник е в една държава, другият е в друга държава, третият е в трета държава и правят протокол от общото събрание.
Валя Гигова:
Той ще е неприсъствен. Ако е присъствен, ще бъде определен от правото на държавата, където е съставен. Защото няма пречка съдружниците да се съберат на остров Корфу август месец, ще се приложи този акт. Ако е неприсъствено решението за всеки един от съдружниците ще се прилага правото на мястото, където удостоверява подписа си. Това няма как да е по друг начин. То и сега е така. Ако върху един акт трябва да бъдат положени много подписи, дали ще е във Франция, в Англия, дали ще е в България, ще се прилага това право, където се полага подписът.
Предс. Данаил Кирилов:
И се връщам в началото при длъжностното лице по регистрацията. Той получава три акта, заверени от три различни нотариуса в три различни държави. Как изпълнява целта, която ние афишираме.


Валя Гигова:
Може да провери само при българския нотариус. Няма как да провери другото. И сега не може. И сега идва, примерно, от Германия заверка на дружествен договор или на образец от подпис, той какво прави. Гледа и вижда спазени ли са изискванията на Хагската конвенция, имаме ли със съответната държава договор за правна помощ, ако имаме такъв договор, ще приложи договор и ако няма нито едното, нито другото и страната не е страна по Хагската конвенция ще иска заверка чрез органите на чуждестранната държава, които имат право да удостоверяват подписите на онези, които са удостоверили подписа на лицето и ще мине чрез всички консулски служби в съответната държава и т.н. – по сложната система.
Предс. Данаил Кирилов:
И си представете, че една от държавите е Швейцария в католически кантон, както казва бъдещият президент, който ще бъде избран на Международния съюз на адвокатите, в католическите кантони на Швейцария заверяват адвокати.
Валя Гигова:
Ние и сега имаме заверки от адвокати. От чужбина непрекъснато има заверки от адвокати. Който орган е натоварен да извършва тези удостоверявания, той прави това. Ние не можем с български закон да изменим чужда правна система. Нашият закон, когато урежда форма, урежда формата в България.
Предс. Данаил Кирилов:
Да, към това ви навеждам – лесно се заобикаля. Ако сме трима съдружници – аз, Х и У, аз с Х имам прекрасни взаимоотношения, имаме обща воля да злоупотребим с правата на У. Съответно аз отивам в Лондон, Х отива в Швейцария, У не отива някъде, но така или иначе ние фабрикуваме по някакъв начин два такива акта неприсъствено със заверки. И как ще действа длъжностното лице?
Валя Гигова:
Аз ви казвам, че и сега стои същия проблем.
Предс. Данаил Кирилов:
Това ви карам да признаем, че този режим се прилага само в хипотезата на, т.е. аргументът, който се изтъква на въпросния сайт за обществени консултации, се оказва относим.
Валя Гигова:
Не е относим, защото те казват, че ще се затрудни оборотът. Няма да се затрудни. Просто тези разпоредби ще касаят само българските нотариуси. Няма да касаят нотариуса в Англия. Ние не можем д забраним светът да бъде подвижен и да има движение на стоки и капитали, каквато е целта.
Но мога да ви кажа откъде са измамите. От тези 1018 преписки, някъде около 1000 бяха от България. Не бяха нито от Англия, нито от Холандия.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз умишлено не исках да влизам в детайл, защото тук също са възможни разнообразни модели. Но не искам това да се ползва от някакво порочно мислене и да се развива в
Валя Гигова:
Другото, което е, в работната група имаше идеи тази форма да бъде факултативна. Аз ви го казвам, за да го знаете, което дружество иска да си заяви, че актовете му трябват с нотариална заверка на подпис. На мен ми се стори, че пълната валидност на актовете не може да бъде предмет на договаряне, както вече и между останалите членове на групата някак си това ни се стори, че не е въпрос на вътрешен акт, а трябва да бъде уредено от законодателя по еднакъв начин.
Решенията са ваши. Ние сме само едни юристи, които сме дали едни предложения.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на адвокат Гигова.
Колеги, предлагам ви да прекратим дебата. Влязохме доста в детайл. На първо четене сме. Аз се извинявам на колегите от министерството, че влязох в ролята на лошия опонент, но добре е да сме подготвени във всеки един дебат, във всеки един спор.
Вергиния Мичева:
Ние имахме консултации с чуждестранни инвеститори. Те ни казаха, че нямат никакви възражения да отидат при нотариус и да извършим това, стига да не ни крадат фирмите.
Валя Гигова:
Нещо, което пропуснахме да ви кажем. Ние в рамките на работната група направихме анкета по линия на Стопанската камара и Търговско-промишлената палата. Те направиха анкета сред своите членове. Те са приложени към законопроекта. Над 90% от анкетираните искат и са съгласни да имат по-тежка форма, но да не са изправени пред угрозата да водят дела и да си връщат дружествени дялове, защото това е малко по-сложно.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз вярвам на вашата работна група. Ние имахме възможност да обсъждаме с работната група. За съжаление, това беше първото обсъждане и ние не бяхме достатъчно добре подготвени в интерес на истината. И не е редно ad hoc да предлагаме едни или други варианти на модели, защото най-вероятно вие в работната група сте ги обсъдили.
И пак казвам, този дебат имаше смисъл доколкото да се подготвим за дебатите в зала.
Колеги, закривам обсъждането. Пристъпваме към гласуване.
Който е „за” да подкрепим на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, № 602-01-31, внесен от Министерски съвет на 14.06.2016 г., моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Който е против? Нула „против”. Който се въздържа? Трима „въздържали се”. Приема се на първо четете законопроекта.
Пристъпваме към т. 6, която сега става т. 5 от дневния ред - Представяне на проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа.
По т. 6 гости са: от Министерството на правосъдието заместник-министър Вергиния Мичева и доц. Траян Конов, д-р по гражданско и семейно право; от Фондация „Български център за нестопанско право” – г-жа Надя Шабани, г-жа Павлета Алексиева и г-жа Мариета Димитрова; от Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения – г-жа Соня Владимирова, г-жа Илиана Малинова и г-жа Ани Андонова; от Фондация „Глобална инициатива в психиатрията – София” – г-жа Валентина Христакиева. Здравейте. Добре дошли.
Г-жо Мичева, имате думата и възможността както сте решили да ни представите и да ни запознаете с проекта на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа.
Вергиния Мичева:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Председател, уважаеми дами и господа народни представители, на днешния форум ще ви представим съвсем предварително Закона за физическите лица и мерките за подкрепа. Той все още не е минал Министерски съвет, но надявам се това да стане по-следващата седмица.
Това е един закон, който е дълго очакван. Има сформирана работна група от 2012 г. в Министерството на правосъдието и той е отговор на ангажимента, който България е поела с ратифициране на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания през април месец 2012 г. От април месец 2012 г. тази Конвенция е част от вътрешното ни право. Прилага се с приоритет пред националните закони. И в чл. 12 Конвенцията изисква България да отмени института на запрещението. И досега, обаче, продължава да действа Закона за лицата и семейството и чл. 5 го знаете. Той общо взето урежда института на запрещението пълно или частично.
Още преди 2012 г., когато България е поела този международен ангажимент, от който не може да се отрече, има заведено дело срещу България, което през 2012 г., след ратифицирането на Конвенцията излезе. Това е делото „Руси Станев срещу България”. Европейският съд по правата на човека осъди България за нарушаване на правото на свобода на Руси Станев, достъп до съд и други неща, но там съдът дискутира института на запрещението, колко е остарял и т.н. Следва делото „Станев срещу България”. Отново сме осъдени пак за запрещение. И те са хипотези, които може би и вие знаете – поставени лица под ограничено запрещение (и двамата са били под ограничено запрещение), искат да им бъде отменено. Съдът отказва, защото молбата трябва да бъде преподписана от настойника или попечителя съответно. Попечителите са отказали и съдът не е разгледал молбата. ВКС е взел такова решение.
През 2014 г. съдиите от Градски съд, тъй като осъзнахме (тогава и аз бях) това несъответствие между конвенцията и националното ни право. Обърнахме се към Омбудсмана. Ние се обърнахме и към ВКС, но Омбудсманът пое ангажимента и сезира Конституционния съд с искане да бъде обявен за противоконституционен чл. 5 от Закона за лицата и семействата. Конституционният съд не го направи, но въпреки всичко заяви, че вътрешната ни рамка, т.е. националното ни право е изключително остаряло и е записано:
„Защитата на правата на хората с психични увреждания е въпрос от компетентността на Народното събрание, което трябва да приеме съответното законодателство за режима на недееспособността.”
Към него момент вече работната група беше сформирана. Всъщност тя е сформирана в Министерството на правосъдието 2012 г. в отговор на ратификацията на Конвенцията и вече 4 години се работи. Това е един изключително труден законопроект. Може би е един от най-революционните закони в държавата ни, който се предлага. В момента е предложен за трето обществено обсъждане, тъй като имаше бележки, възражения. Ние се опитваме да го подобрим и смятам, че вече сме достигнали до идеята, когато повече не знаем какво да направим. Взели сме предвид всички възражения, които са представили пред нас ведомствата, съда, прокуратурата и всички ангажирани, включително и неправителствените организации, които в случая ни подкрепят.
Моля да имате предвид, че това е закон за всеки от нас. Ние не пишем закон за лудите или за хората с психични заболявания, увреждания, демнеция, а пишем закон за нас си, защото всеки от нас е застрашен от това да се случи с него, особено с увеличаване възрастта на живота. Старческите деменции са вече често срещана мярка.
Освен това България трябва да уеднакви правния си режим с този на останалите държави на Европейския съюз и е време да се присъединим към съответната Хагска конвенция за хората с увреждания, т.е. старци обикновено пенсионери, които имат съответни мерки за подкрепа в една държава, искат да се заселят в България, съответно те искат тяхното съдебно решение, които им признава мерките за подкрепа, да бъде признато в България. Имахме подобен случай, но съдът отказа, защото именно нямаме правната уредба.
Каква е идеята? Вие знаете, че запрещението отнема всякакви права на хората. Зависи дали е пълно или частично запрещение, но по принцип запрещението означава гражданска смърт. Идеята на Конвенцията е не само чл. 12. Комитетът по правата на хората с увреждания издаде Общ коментар № 1 от миналата година ,в който детайлно разписа как следва да се тълкува чл. 12. И ние при писането на закона изцяло сме се водили от него, защото всеки акт, свързан с тълкуването на Конвенция е задължителен за законодателството на държавата. Това го пише във Виенската конвенция за правото на договорите - от 60-та и някоя година България е присъединена към нея, ратифицирала я е.
Идеята на закона е, че ние следва да преминем от заместващо вземане на решение, към подкрепено вземане на решение.
Хората с психични заболявания, интелектуални увреждания, деменции не следва да бъдат лишавани от права. Те следва да бъдат подкрепяни в областта, в която не могат да се справят. И това е концепцията на промяната. Това звучи по принцип страховито. Хората се притесняват какво ще се случи с гражданския оборот. Излязоха призиви: „Пуснаха лудите на улицата” или нещо от този вид. Напротив, смятаме, че този законопроект ще гарантира по-добре не само правата на хората, но и обществените отношения, когато имаме лице, което има нужда от подкрепа.
Вие знаете, сега лицето бива поставено под запрещение. Ние забравяме за него и съдът забравя за него и никой не преразглежда какво се случва с това лице и като настане пролет психичните заболявания се обострят и започнат да хвърлят примерно през прозореца някакви предмети. Миналата година някой си беше изхвърлил и кучето. Идеята е да се полага грижа за тези хора. Съответно сме предвидили, ако има забрана за продажба на имот, това да бъде вписано в нотариалните книги и всички мерки за подкрепа и защита следва да бъдат вписани в правни ограничения в единната база данни „Население”. За разлика от сега, където нямаме регистър и поставените хора под запрещение никой не следи какво се е случило с тях.
Ние смятаме, че обществото следва да подпомогне хората, които имат нужда от подкрепа и затова сме предвидили не някой непознат за лицето да го подкрепя, да взема вместо него решения, а да има индивидуален съвет, който да събере различни експерти, които да вземат решения съобразно начина, по който лицето мисли или е мислило, ако той вече е в старческа деменция.
Вие ще видите, например, аз бих се радвала да подпиша една предварителна декларация, в която ще опиша, ако аз следващата година имам психично заболяване, не мога да вземам решение, разболяла съм се еди-кой си какво да направи – какво да се случи в моя живот по-нататък. Например, този да се грижи за моите имоти, този да взема решения за еди-какво си или само един човек какво да се случи в моя живот. Това е изключително важно за всеки от нас да се знае.
Какво сме предложили ние. Ние първо минахме през Закона за лицата и семейството – кое да вземем от него, кое да махнем. Решихме все пак да оставим Закона за лицата и семейството да съществува, като взехме всички разпоредби, които касаят физическите лица, правоспособност, дееспособност, обявяването на смърт, като сме уредили комата. Досега комата не беше уреждана в българското законодателство – какво ще се случи с хората, изпаднали в кома. Вече сме го предвидили и смятам, че сме дали добър пример. Аз съм виждала такива решения на немския съд и смятам, че това е положително, което в момента направихме.
Всъщност след правоспособност и дееспособност, вие сте ги видели, съвсем козметични промени направихме за малолетните и непълнолетните. Имаме специална глава „Подкрепено вземане на решения”, което сме описали лице в каква ситуация или в резултат на умствена изостаналост, психично болен, с деменция, изпитва сериозни затруднения да упражнява самостоятелно правата си при извършване конкретни правни действия. Само при правни действия има право на подкрепено вземане на решения, което се определя по реда на този закон. И съответно сме разписали какво означава сериозно затруднение, какво означава подкрепено вземане на решение, какви са видовете мерки за подкрепа, тяхната цел и съдържание, разбира се, кога се прилагат те.
Идеята е, че няма нужда да лишаваме едно лице изцяло от неговите права. Там, където то не може да се справи, именно там следва да получи подкрепа. Като подкрепата не е задължително да бъде само от едно лице. Тя може да бъде упражнявана от няколко, от различни области.
Дали сме защитни мерки за лицата, които ще бъдат подкрепяни. Кога имаме несъвместимост на подкрепящото лице. Каква следва да бъде доверителната връзка. За нас е изключително важно не някой непознат, директор на заведение или работещ в общината служител да бъде назначен за настойник или попечител на някое лице, както в момента се случва, а да има доверителна връзка с лицето, което ще подкрепя нуждаещият се от подкрепа. Той трябва да е някой близък и не само близък по роднинска, кръвна линия, но приятел - близък в приятелско отношение, за да могат наистина да се разчете не най-добрият интерес на лицето. Ние това не искаме да правим, както е в момента – не най-добрият интерес, а действителните предпочитания и желания на самото лице. Не някой вместо мен да вземе решение – аз смятам, че той ще сбърка, ако си продаде имота. Може пък да иска да си продаде имота и да отиде на екскурзия или каквото и да направи. Хората трябва да разполагат със свободата да решават какво да правят с живота си. Днес излезе статия на комисаря по човешки права – г-н Муйжониекс, който подкрепя законопроекта на Министерството на правосъдието. И всъщност това каза: Представете си, че утре сте принудени да напуснете дома си и да се премести в една институция, където с го изпратили неговите близки. Как ще се почувствате и какво ще се случи с вас и следва ли това да се случва.
Аз лично съм гледала такива дела за поставяне под запрещение и смятам, че това, което предлагаме, е действително начинът, по който следва българското общество да се отнася с хората, които имат психични или интелектуални затруднения.
Този закон между другото е вече експериментиран, в смисъл по него се е работило. Той 4 години е писан. Но предвидените мерки в него са разигравани като пилотни проекти в страната и има много положителни, добри резултати получени. И всъщност на дискусиите, които тези 4 години са провеждани по време на изработването на закона, тук има представители на Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения, родители, които имат деца с увреждания, представят много добри резултати. Миналата седмица бях във Варна, където представих законопроекта на различни нива пред представители на различни хора. Има лица, които са се справили с живота си, успели са да напуснат институция и казват, че на държавата ще бъде много по-лесно да приеме този закон и да даде възможност на хората да излязат от институциите. Знаете ли, че в момента едно лице с психични увреждания, настанено в дом, струва 750 лв. на държавата на месец. От това се плаща издръжката на дома, неговата храна, дрехите, лекарствата и възнаграждението на персонала. Ако отидете и видите едно лице от този дом, то ще ви изглежда като клошар – облечено е с дрехите на този, на чието легло е дошъл, защото този човек е починал. Хората чакат някой да почине, за да се заеме съответното място. Живеят в нищета, живеят в условия, за които бих казала, че правото им на живот е нарушено, а не само на свобода, защото те не могат и да напускат тази институция. Данъкоплатецът плаща много пари, а в същото време качеството на живот на тези хора не е високо.
Целта на закона е да се създадат условия тези хора сами да се справят. Има страхотни примери за социални предприятия, в които в момента работят хора с различни увреждания, на които им се заплаща трудът, защото те могат да работят. Това е идеята на новия закон – да им даде право да работят, да си изкарват парите. Руси Станев, който осъди България за 70 хиляди евро, е изведен от институцията, в която живял. Той живее в защитено жилище, в което получава социална пенсия, тъй като той никога не е имал възможност да работи, от сто и няколко лв., плаща си наема заедно с още двама човека и успява да работи на някакво ниско ниво – неквалифициран труд, успява да получи някакъв доход, да си пазарува и да живее. Той не тежи на държавата, освен тези 100 и няколко лв. социална пенсия, но тя му се следва по право. Той е бил лишен от правата да работи през целия си живот и това не знам колко е справедливо всичко това. Но, ако ние се опитаме да създадем възможност тези хора да излязат от институциите, да започнат да се грижат за себе си, някой да ги подпомага, където не успяват, това е смятам един добър пример. В България в момента е давана за пример за законопроекта, който е изработен. Грузия вече почти го преписа. Разбира се, те са си нанесли техните бележки, каквито трябва и вече народното събрание е приело закона на Грузия. Грузия беше след нас, а вече са преди нас.
Реформата е нещо, което трябва да се случи, а не е нещо, от което можем да избягаме. Сега може би трябва да дискутираме кое да подобрим. Текстовете по принцип сме ги изработвали, както с доц. Конов, така и със съдия от Върховния касационен съд, за да ги направим ясни, особено за съдебните производства. Те са два вида съдебни производства: по определяне мерки за подкрепа и мерки за защита. Смятам, че там сме добре изчистили. Дали сме механизми на защита, включително и наказателна отговорност за довереното лице, ако злоупотреби; при измамливи действия и злоупотреба с доверие.
Разписали сме, че районният съд ще разглежда тези дела, тъй като в момента делата за запрещение се гледат от окръжните съдилища. Вие знаете, че в държавата има 28 окръжни съдилища. Смятаме, че е важно повече хора да имат достъп до съдилищата. Тоест, сваляме в компетентността на районния съд. Имаме 117 районни съдилища, които са по-близко до хората и няма нужда да ходят да се разхождат по-далеко до съда. Това ще е по-лесно за самите хора да подхождат и да предоставят на съда да им определи мерките за подкрепа, съобразно предвиденото в закона. Изключително сме въздигнали ролята на съдията и смятам, че той трябва да бъде специализиран съдия, който да е квалифициран да гледа такива дела, защото това са едни изключително трудни дела, при които не толкова правото, законът да се знае, колкото принципите на правото, на справедливостта и на човешкото отношение. Съдът следва да има специално отношение към уязвимите групи от обществото. Това са хората с увреждания и децата. И затова смятаме, че специализирани по детско правосъдие специално подготвени съдии следва да се занимават с този вид дела. Защото за Руси Станев стана дума, първият който осъди България, в момента Руси Станев иска да му бъде отменено запрещението, но делото му се гледа от търговски съдия, който два пъти прекрати производството. Изпраща го на други съдилища. Вече втора година човекът се бори и общо взето?! Това е специфична материя. Това искаме да кажем. Изрично сме го предвидили в закона. Правата на подкрепения и подкрепящия. Специално сме предвидили задължението на трети лица. Това е на цялото общество и особено на институциите, на банките, телефонните оператори, защото оттам идват и големите проблеми. Влиза един човек с психично заболяване в телефонен оператор и иска да си купи телефон. Те го виждат, че нещо не е добре и започват да злоупотребяват с него – подписват договори и после се водят едни дела в съда. Задължение на тези публични институции е именно да осигурят подходяща информация, за да не бъде злоупотребено с тях.
Специално сме предвидили за нотариусите. Те трябва да са уверени, че на подкрепения е дадена достатъчно информация и достатъчно време, за да може да реши дали да се разпореди със своя имот. Този срок не може да бъде по-малко от една седмица. Ние говорихме з имотните измами. Това вече и в обществото пак се надига като тема. Вие знаете, че сега сделките се изповядат изключително бързо. Случва се нещо, което понякога хората не разбират и такива жалби ние получаваме в Министерството на правосъдието, като тръгнем да проверяваме нотариусите. Затова сме предвидили тук един по-дълъг срок, за да бъде преценено следва ли да се бъде разпоредено с този имот или не и съответно има обезщетения за вреди, ако тези задължения от банки, мобилни оператори не бъдат изпълнени.
Няколко са видовете мерки за подкрепа. Предвидени са четири в закона и ние сме ги разписали, но трябва да ви кажа кои са:
Първата е договор за подкрепено вземане на решение, което трябва да бъде одобрено от съда; съвместно вземане на решение; налагане на ограничение за разпореждане с определено имущество и одобряване на предварителна декларация. Може би при съвместно вземане на решения може би се доближаваме до ограниченото запрещение, което е в момента. Това не мога да го скрия, но това стана в резултат на многото дискусии в работната група. С това не отговаряме изцяло на изискванията на Конвенцията, но е един компромис с настоящото, което е в момента в обществото. Всеки от нас трябва да извърви пътя на развитие, за да може да възприеме новата философия. Това е промяна на парадигмата. Този закон изисква промяна на парадигмата и отношението на хората с психични заболявания. Ние трябва да извадим тези хора от тъмното, където са пратени в годините във всички тези домове за хора с психични заболявания и не може да ги намерите. Изключително трудно е да намериш пътят до тях. Те не са видими. И ние трябва да ги включим в обществото обратно. Който не може да бъде включен, защото винаги това се казва – „какво ще правим с хората зеленчуци”? За хората, с които по никакъв начин не може да се разбере как да се комуникира с тях, има мерки за защита. Но понякога казваме: „Аз не разбирам този човек какво ми говори.” Наскоро бях във Варна. Говоря на едно дете, то нищо не ми отговаря. Но до мен беше неговият преподавател. И тя като му каза какво аз го питам, то съвсем естествено отговори и реагира. Явно то не ме познава и затова не реагира. Това е доверителната връзка. С някои имаш доверителна връзка. Той те разбира дори само да мигнеш с очи. Но останалите не го разбират. Затова е важно да има някой, който да посредничи в този комуникационен процес между лицето, което има психично заболяване и този, който трябва да вземе някакво решение – дали нотариусът, съдията или който отговаря за правното действие.
Това са основните идеи. Вие имахте възможност да погледнете и закона.
Може би трябва да споменем и за органа за вземане на подкрепено решение. Досега беше кметът на общината. Сега отново е кметът на общината, но ние го наричаме орган по подкрепено вземане на решение. Основните цели са да отбелязва в регистъра на населението всички тези мерки за подкрепа и защита. Ние не искаме да има обществено знание и хората да го сочат с пръст. Ние искаме да знаем тези длъжностни лица, от които зависи извършването на правно действие, например съдията, който ще провери в национална база данни, нотариусът, банкерът, оператора с лични данни, не знам в какви други случаи, че именно това лице има нужда от подкрепа и там именно трябва да я получи – не може самият той да действа. Някой трябва да дойде да обясни, да го подкрепи, да му разясни какво се случва.
Аз казах за предварителната декларация, договорът за подкрепено вземане на решения. Тук се уговаря за какви правни действия следва да бъде подкрепено лицето, какво се случва – дали имоти, дали други правни действия следва да бъдат уредени, правата и задълженията, как се прекратява договорът.
В Преходните и заключителните разпоредби бяха изключително предизвикателни за нас, защото ако напишете в „Апис” и „Сиела” „запрещение” излизат 33 страници. Беше изключително сложно да уредим във всички останали закони какво се случва с института „запрещение”. Предложили сме ви, мисля, изчистен вариант.
Сега ще дам възможност по този революционен закон да дискутират и останалите поканени представители на различни институции.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Заместник-министър Мичева. Тъй като сме в хипотеза на представяне, аз ще поканя и гостите да споделят каквото искат по отношение на този законопроект. Заповядайте.
Надя Шабани:
Благодаря, г-н Кирилов. Отчитаме факта, че вече 4 часа заседавате.
Казвам се Надя Шабани, директор съм на Фондация „Български център за нестопанско право”. Тук сме заедно с колегите от Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения, която е най-голямата организация, представляваща хората с интелектуални затруднения в България. Те имат над 54 местни структури и колегите от Глобална инициатива в психиатрията.
Ние вече 4 години работим по идеите на законопроекта. Преживяхме 4 министъра на правосъдието. Горе-долу 3-4 обществени обсъждания на варианти на законопроекта. Над 40 сигурно са били само обществените дискусии. Ние самите сме участвали в повече от 10 дискусии с представители на правната общност, със съдиите, с държавните институции, с международните експерти.
Ние бихме ви призовали дебатът от работната група и от министерството да се прехвърли в Народното събрание. Защото вече му е време, вече е спешно не само защото има две осъдителни решения срещу България – г-н Станев и г-н Станков, но Европейският съд на практика приема, че поставянето дори под ограничено запрещение според българското законодателство е приравнено на режима на лишаване от свобода. И съобразно това той на практика осъжда България заради нарушаването на чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека.
Не само заради това, че 2012 г. българският парламент ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания и по силата на тази ратификация и на чл. 5, ал. 4 от Конституцията той е част от вътрешното право и следва да се прилага. А чл. 12 на този Конвенция казва, че всички сме равни пред закона и независимо от това дали имаме увреждания или не следва да ни се гарантира възможността да упражняваме правата си според собствената си воля, желание и предпочитание.
За нас е важно това, че последните три години на практика ние работихме със 100 човека, които са или поставени под запрещение или са с такава психична болест или интелектуално затруднение, че са във висок риск от поставяне под запрещение, предлагайки им алтернативни мерки и на практика показахме, че в българския контекст алтернативата е възможна. Това всичко беше изследвано от различни гледни точки и най-важният за нас аргумент е, че България може да предложи друг режим, който на практика не само да не уронва достойнството на тези хора, но и да им даваме по-голяма възможност да се справят с живота.
За нас дискусиите през последната една година бяха изключително насочени към това как да ги защитим по-добре и това са оправдани, легитимни дискусии. Мисля, че законопроектът предвижда множество гаранции в тази посока. Дори, според нашето мнение отвъд - някои гаранции са твърде рестриктивни. На практика на съда се дават много повече възможности сега за защита на човека и за включване на повече лица в тази подкрепа.
Вероятно тепърва дискусиите на правните нюанси на дееспособността ще бъдат засегнати, но аз бих завършила с това, че всъщност дебатът е кой подход от двата подхода ще изберем – дали подходът на законодателите отпреди години или хилядолетия ,когато са регламентирали запрещението с оглед на това да защитят преди всичко имуществото или един съвременен подход на нови ценности, в които поставяме човекът в центъра, достойнството на личността и това, че ако някой от нас има затруднения, по-скоро правото (ще ми позволите тази метафора) ще му даде „патерицата”, за да може да се справи и да си упражнява правата. Това е честното отношение тогава ,когато казваме ,че всички сме равни.
И накрая само един нюанс. Често в обществените дискусии се пропуска обстоятелството, че този закон не отменя Закона за здравето и възможностите з принудително и задължително лечение тогава, когато някой е опасен за себе си и за околните. Този правен режим остава в сила.
Промяната, която засяга Закона за физическите лица и мерките за подкрепа, е единствено и само по отношение на гражданската дееспособност и упражняването на гражданските права.
Благодаря ви, че ме изслушахте и се надявам тепърва дискусиите да започнат тук в Народното събрание.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-жа Шабани. Малка реплика в движение. После ще взема думата. Не поставяте алтернативата така. Като юристи сме длъжни да пазим 25 вековните традиции. Така че е нормално да сме по-консервативни. Заповядайте.
Мариета Димитрова: Български център за нестопанско право.
Уважаеми народни представители, абсолютно сте прав, че всички юристи са изключително предизвикани от новата парадигма на Конвенцията. Но също така, като юристи, вярвам че всички ние разбираме, че след като тя е ратифицирана от държавата и е част от вътрешното законодателство с примат над националните закони реформа трябва да бъде осъществена.
Също така аз бих искала да допълня колегите с това, че при изработването на закона ние сме взели предвид и общите коментари на Комитета по правата на хората с увреждания към ООН, в който общ коментар е изяснено нормативното съдържание на чл. 12 - какво следва да се разбира под понятията „дееспособност”, „права на лицата с интелектуални затруднения и психични заболявания” и „възможност за равноправно упражняване на права”. Тоест, чл. 12 от Конвенцията недопуска ограничаване на дееспособността, няма спор, че това следва да бъде променено и в крайна сметка колкото и да сме предизвикани като юристи към това, трябва да работим в тази посока.
Предс. Свилен Иванов:
Благодаря. Други имат ли желание да се включат? Заповядайте. Представете се, ако обичате.
Ани Андонова:
Член съм на Управителния съвет на Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения и съм родител на младеж с аутизъм.
Уважаеми народни представители, за нас като родители най-важното е сигурността за нашите деца. Какво ще се случи, когато нас ни няма. Това, с което ние се сблъскваме през последните години е неразбиране на институциите и насочване от страна на институциите да поставят нашите деца под запрещение. Това са невъзможности за най-различни елементарни неща, като теглене пари и всички неща, които на нас са ни жизнено необходими.
Но още нещо, работейки по този проект през последните години, видяхме резултата върху тези младежи. Ние видяхме едни по-самостоятелни, едни младежи, които имат много по-добро самочувствие и видяхме, че те могат да се справят, подкрепени от най-близките хора.
Нещо, което също разбрахме, е, че всеки един човек има воля. И има поне един човек, който може да интерпретира неговата воля. Тъй като ние бяхме атакувани от родители на деца с по-тежки увреждания, когато едно дете е невербално и тежко, как ще разберем каква е тази воля. Успяхме да убедим тези родители, че може да бъде разчетена тази воля и тя може да бъде разчетена от най-близките хора – хората, които са около този човек.
И нещо, което ние наистина много искаме да бъде променено е медицинският модел, който до момента се използва при поставяне под запрещение да бъде заменен със социален. Защото, за да може да се определи нивото на функциониране на нашите деца, трябва да има много по-комплексна оценка на това с какво се справя той, къде има нужда от подкрепа, кои са близките хора.
Ние искрено се надяваме този законопроект да влезе в сила и да бъде една наша сигурност на нашите деца, когато нас ни няма. Благодаря ви.
Предс. Свилен Иванов:
Благодаря ви. Други становища? Заповядайте.
Доц. Траян Конов:
С риск да ви отегча и аз бих си позволил да кажа няколко думи, дори и във връзка с репликата на колегата г-н Кирилов, а всъщност предполагам, че всички сме колеги.
Факт е, че правото е доста инертно и че трябва да зачитаме традиции от векове и хилядолетия. Но също така е факт, че последните десетилетия, пък даже и столетия нещата доста се промениха като концепция. Основата на института на запрещението такъв какъвто е днес е изолирането на лицето от оборота. И смисълът на това изолиране е да се запази неговото имущество, заради неговите наследници и другите лица, които са заинтересовани от него. Точно това е не социалистическият, а буржоазният, а може би и пред буржоазният модел на поставянето под запрещение. И точно тук трябва да схванем, че е настъпила промяната, на която ние трябва да реагираме по някакъв начин – да обърнем Концепцията, зачитайки волята и без да твърдим априори, че някой няма правно валидна воля, да го подкрепяме, за да може да я упражнява безопасно за себе си. Този законопроект не влияе на правната сигурност – нещо, за което бяха най-големите опасения на редица опоненти. Напротив, той дори не е неутрален спрямо правната сигурност. Защото сегашните правила позволяват щото лица, които никак не можем да разберем дали са и под какво запрещение, да се движат в оборота и сделките им се оказват невалидни или унищожаеми. Рискът за оборота е минимизиран в този закон, защото се отнася само до определен вид сделки при това по отношение или с участието на лица и органи, включително и публични доставчици, които ще имат достъп до информацията и ще бъдат задължени да проверят дали лицето, с което договарят няма назначени мерки за подкрепа. Така че и това притеснение, че поставяме на риск правната сигурност би се оказало неоснователно. Напротив, преодоляват се рискове, които по-рано бяха потенциални или скрити. Това нещо се вижда и в минималното изменение в действащия режим по отношение на недействителността на сделките по чл. 27 и чл. 31 от ЗЗД. И там е предвидено, че в общия случай на унищожаемост поради невъзможност да се разбира значението, третото лице или контрахента по сделката трябва да съзнава или да не е могъл да съзнава тази невъзможност.
Същото е и по отношение на мерките за подкрепа.
Така че въпреки революционността на този закон и трябва да призная,че когато з първи път чух за него и аз бях скептик и си казах а, както всъщност направиха повечето ми колеги. Но вникването в действителната промяна – промяната на гледната точка, дали игнорираме някой или зачитаме неговата воля, която дори може да не ни изглежда особено разумна, но реално погледнато всеки един от нас може да бъде упрекнат, че действа неразумно и за свое удоволствие, включително и от децата си, още повече от внуците си, още повече от потенциалните си наследници. Но ние нямаме основание да игнорираме тези негови искрени желания заради интереса на другите лица, които чакат да вземат нещо от него. За мен беше доста важно да се разбере тази промяна в погледа, както и това, че по отношение на правната сигурност законът не е само неутрален, напротив, той създава едни ясни и доста стриктни правила по отношение на които ще се регулират сделки с евентуален такъв дефект. И сигурността е много по-подобрена и осигурена, отколкото е при действащия режим. Така че не става въпрос само за замяната на един термин, който наистина е нелицеприятен, защото запрещение е такъв.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на доц. Конов. Колегата Караджов ни гостува. Може би той иска да вземе отношение. Заповядайте.
Гроздан Караджов:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости, макар че съм тук като народен представител по-скоро намирам мястото си измежду тези, които защитаваме този законопроект по простата причина, че от години в семейството си имам казус с човек с интелектуално затруднение – моята сестра. От 4 или 5 години професионално подкрепяме такива хора, като създадохме семейна фондация и работим с голяма част от тук представените организации.
Без да използвам някакви сериозни квалификации по отношение на сегашния режим на запрещението ще кажа, че вече е време той да бъде отменен. Знам, че редица Народни събрания са го отлагали и то успешно. Наистина сега е дошло времето, в което министърът трябва да се охрабри и да го внесе в Министерския съвет и ние като народни представители трябва да поемем отговорността да премахнем института на запрещението.
Защо? Хората, които са с по-тежки, средни или леки интелектуални затруднения, те са като всички нас. И някъде измежду близките си всеки от нас ще открие човек с подобни страдания или затруднения. Тези хора са малко по-различни от нас. И това, което всъщност искам да ви споделя е само опитът, който имам в опитите ми да подпомагаме такива хора. Те просто не разбират някои много прости за нас неща. Например, часовника. Защо часовете са подредени така и времето тече. Парите. Имуществото и неговото значение. И във всички тези свои неумения, със своето си различие да не разбират тези неща, тези хора имат нужда от помощ, а не за това да бъдат наказвани. А много години наред, десетилетия всъщност наред те са били наказвани, обезправявани, като средство на обществото да се справи някак си с този проблем. Но това не е проблем в смисъла в който онзи, който има нужда от подкрепа всъщност да бъде донаказван затова, че се е родил така или че го е придобил впоследствие. Да не говорим, че мнозинството от хората с подобни страдания са всъщност хора да го наречем със сезонни страдания. Има една цикличност в тяхното влошаване и те сам за кратък период от една календарна година се нуждаят от тази подкрепа. През цялото останало време ние в стопанската си дейност сме наемали хора с такива диагнози. И трябва да ви кажа, че във времето, в което както те казват „съм в светъл период” изключително умни, изключително талантливи, изключително креативни хора. Защото обществото трябва да губи това нещо, като го запрещаваме само за това, че има един период, в който се случва нещо. Има един кръг от приятели, който се нарича „мрежа за защита” и хората, когато усетят, че този човек се влошава, като този човек няма как да усети сам себе си, но той се влошава, влошава и един ден става нещо, което излиза в новините. Казват, че поредният еди-какъв си човек направил нещо – хукнал гол, ударил някого или скочил върху някаква кола и това вече е сензация. Но тогава ,когато той се е нуждаел от много малката подкрепа, буквално да бъде заведен при лекар, да му бъде упражнено влияние и да започне да си взима редовно лекарствата или те леко да бъдат променени, тази врежа за защита я е нямало. Защо? Защото по никакъв начин, дори и един закон, не го разрешава това нещо. Не може някой да отиде при лекаря и да каже, че при вас има еди-каква си диагноза на еди-кой си човек. Лекарят ще му каже: „Съжалявам, има лекарска тайна. Вие кой сте.Вие как се легитимирате като добронамерен към този човек.” Ето това урежда всъщност този закон. Много житейски казуси на жестоко страдание. Тези хора страдат, особено в моменти, в които не разбират какво става около тях. И когато имат тази доверителна връзка, този на който имат доверие, те са склонни да започнат действат да го наречем разумно. Но всъщност дори неразбирайки докрай какво се случва – нашите усложнени стопански или други обществени отношения, записани в дебели закони, които основно минават през тази комисия, всъщност довереният човек е този, който им казва или подпомага да вземат своите решения.
Днес съм „адвокат” на хора с подобни страдания. Това е хуманен акт към самите нас. Крайно време е да спрем да ги наказване. По този начин показваме по-ниско ниво на собствена цивилизованост. Да наказваш болния, това е ужасно. Нека да отидем от другата страна, където е подкрепата и това е Законът за физическите лица и мерките за подкрепа.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Караджов. Колеги, други мнения, становища.
Може ли преди да взема думата да направя няколко съобщения, които касаят и тази тема донякъде. Обръщам се и към колегите от министерството.
Следващата седмица ще имаме поне две работни групи. Целият вторник каня всички колеги и от правна комисия и от другите комисии плюс всички членове на Съвета за съдебна реформа да направим предварителна работна група по постъпилите предложения между първо и второ четене на Закона за съдебната власт. Преди 3 минути изтече срока за предложения между първо и второ четене. Обемът е голям, т.е. и дискусията ще бъде продължителна. Затова ви предлагам това да бъде в 10:00 часа във вторник. Казваме работна група, а всъщност целта е работната група да доближи формата на Съвета за съдебна реформа и затова колегите ще поканят и всички членове на Съвета за съдебна реформа. Каня всички присъстващи и колегите, които си тръгнаха, като ще ги уведомим за това.
Тъй като се очертава целият понеделник и вторник да бъде ангажиран за колегите от правна комисия, трябва да сте получили вече покани за тържествената конференция по случай 25 години от приемането на Конституцията, която ще бъде в понеделник, от 10:00 часа в зала „Изток”. Регистрацията е от 09:00 часа. Откриването е от 10:00 часа.
Колеги, които желаят, могат да си блокират понеделник и вторник с оглед ангажименти на правна комисия.
Третата покана касае един наш ангажимент във връзка с довършване работата по Закона за нормативните актове и измененията, които приехме във връзка с предварителната и последващата оценка на въздействието на нормативните актове. Законът е в сила поне 2 или 3 месеца. Започнаха в част от становищата да се изразява мнение, че един или друг законопроект не е комплектуван с оценка – становище за съответствието. За да се приложи този закон са необходими промени и днес председателят ми е изпратил писмо в тази връзка, че е необходимо да направим промени в Правилника за организацията и дейността на народното събрание в частта, която касае законопроекти, които се внасят от народни представители. По тази причина също откриваме работна група. Хубаво е всяка парламентарна група да излъчи поне един колега, който да приеме присърце участието си в тази работна група, като ще ангажираме, както се казва и в писмото, и всички дирекции в Народното събрание, включително и всички, които бяха заинтересувани в предходната работна група, която беше между първо и второ четене. Моля за съдействие за участие в тази работна група.
Като стигнахме до оценката за съответствие ще си позволя да кажа няколко думи и на гражданските организации, които застават зад този законопроект.
Убеден съм, че при дебатите на този законопроект при всички положения ще се изисква такава оценка. Така че при всички положения вносителят министерството на правосъдието би следвало да изпълни вече влезлите в сила правила на Закона за нормативните актове. По тези правила, както си спомняте, ние – аз и г-н Лазаров, получихме укор, че в движение направихме предложения, но по тези правила и вече както говорихме на сайта за обществено обсъждане, всеки, който е работил по определен законопроект, следва да се обяви, съобразно изискванията на законопроекта. За този четиригодишен период организациите, които са участвали по един или друг начин в този текст, в подготовката на този проект би следвало да се обявят.
Моето лично мнение е следното. Ще започна отзад напред. Всъщност темата я познавам главно заради колегата Гроздан Караджов, който ме е спечелил за неговата обществена и лична кауза още преди 4-5 години – на втората или третата година като бях областен управител.
При всички положения смятам, че лицата, които имат затруднения по една или друга причина в един или друг момент, защото тук беше много важно отбелязването, че има лица, които поначало имат такива проблеми, но всички, които си мислим, че сме застраховани, в един момент можем да бъдем в субективния обхват на един такъв нормативен акт.
За мен проблемът има две страни. Човешкият социален проблем, респективно в тази насока и нуждата от обществена грижа, от предоставяне на социални услуги и от създаване на възможност за подобряване състоянието на тези хора и привличането им към активен живот. И този, който е нов за нас, който касае правния статус на тези лица. Тук доц. Конов може да ме коригира – не съм сигурен дал е статус или статут. Защото говорим по-скоро за статута.
Доц. Траян Конов:
И двете може!
Предс. Данаил Кирилов:
Казвам го с уговорката, че не съм прецизен. Използвам го разговорно, а не правно.
От друга страна, и вчера говорихме с министъра на правосъдието, разпоредбите на европейското право вече имат пряко действие или поне някои от тях. Така че в един момент ще сме изправени пред по-сериозното предизвикателство да имаме позоваване на това право, не само на решенията на съда за правата на човека. Така че приемам въпроса като актуален и като спешен.
Безспорно е, че така поставен въпроса, да кажем смело, модерно и перспективно, той провокира консерватизма на мисленето и в крайна сметка ни е по-удобно да се придържаме към правила, които са имали вековно приложение, отколкото да приемем едно ново правно предизвикателство. Приемам, че в голяма част тези правила вероятно ще бъдат по-справедливи и от правна страна и по отношение на третите лица и по отношение на лицата, които изпитват затруднение. Затова смятам, че трябва да се отнесем достатъчно сериозно и ангажирано към законопроекта и да опитваме да се справим с това предизвикателство.
С това приключвам. Ако някой друг има желание за изказване, заповядайте. Колеги, по тази и по следващата точка не гласуваме, въпреки че много колеги оставиха вот и по тези въпроси.
Колеги, нямаме гласуване. Благодаря на всички участници в представянето и пожелавам успех на техните усилия.
Пристъпваме към последната точка от дневния ред - Представяне на проект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Г-жа Заместник-министър Филипова ще бъде единственият ни гост по този въпрос. Заповядайте, г-жо Заместник-министър.
Красимира Филипова:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми народни представители, аз ви благодаря за дадената ми възможност предварително да ви запозная с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Ще се постарая да бъда съвсем кратка. Този проект е изготвен и е вече на междуведомствено съгласуване.
Ако трябва да направя връзка с тези, които говориха преди мен и специално колегата Мичева, този закон също касае лица, които са лишени от свои определени права, а именно едно от най-важните права, правото на свобода, което следва да разбираме като право, което ни дава основание да ограничим лицата, които са лишени от свобода по влезли в сила присъди или пък са с мярка за неотклонение задържане под стража в хода на неприключили наказателни производства единствено и само от правото им на свободно придвижване. От всички останали права, съгласно европейските стандарти, както по отношение на Съвета на Европа, така и на Европейския съюз ние не можем и не следва да лишаваме лицата изтърпяващи наказание лишаване от свобода от други техни права, така че наказанието за тях да се превръща в някакъв вид изтезание или жестоко нечовешко и унизително отнасяне към тях.
В тази връзка като увод, Министерството на правосъдието работи по този законопроект още от миналата 2015 г. Една разширена работна група в началото на тази година даже вече имаше готов проект, който беше публикуван на страницата на Министерството на правосъдието, но се събрахме още няколко пъти, за да направим закона във вид, в който да бъде по-малко либерализиращ отношенията в пенитенциарната система и да отговори на мотивите, които ни накараха да внесем този закон и да го представим на вашето внимание.
На първо място, както знаем всички, последните 20 години България е била многократно посещавана от Комитета против изтезанията. Имало е много отрицателни констатации, с които българската държава не се е съобразила. Докато в крайна сметка се е стигнало миналата година през месец март до изискване с една нарочна декларация, в която Комитетът против изтезанията е дал изключително отрицателна оценка на местата, в които се изтърпява наказание лишаване от свобода в Република България. Приел е, че ние като държава и като лица, отговарящи конкретно за този ресор трябва да започнем най-после да вземаме незабавни мерки така, че да се подобрят тези условия.
На следващо място, пак миналата година – 27 януари, е излязло така нареченото пилотно решение „Нешков” на съда в Страсбург. То е пилотно защото установява един системен проблем пак в българската пенитенциарна система, а именно с оглед изключително лошите материални условия в българските затвори и на второ място липсата на достатъчно ефективно средство за защита на лицата, които изтърпяват наказание лишаване от свобода. Това пилотно решение задължава българската държава в 18-месечен срок от неговото влизане в сила - влязло е в сила миналата година на 1 юни, ни задължава тази година, най-късно до 1 декември да се съобразим с предписанията, които ни дава това решение. В противен случай, както знаем всички, всички дела, които са срещу държавата във връзка с лошите материални условия и които към настоящия момент са замразени, ще продължат своето движение, съответно ще бъде разрушено и доверието в българската държава, като способна да се справи с дефинирания проблем и като партньор на Съвета на Европа.
В резултат на това и за да се вместим в срока до 1 декември освен законодателните промени, които ще предоставим на вашето внимание, всъщност усилията на министерството са били и в момента са изключително ангажирани към осигуряване на финансиране и съответно предприемане на действия така че да подобрим местата за лишаване от свобода с основни ремонти, с изграждане на нови сгради за затвор там, където това е възможно, преместване на арестни помещения и други така че да осигурим необходимите 4 кв. м., които съгласно европейското законодателство се дължат на всяко лице, лишено от свобода. За да може това да бъде факт към 1 декември съответно да съчетаем законодателните мерки с действително осигуряване на такива в материално битов план. Тези 4 кв. м. отдавна са предмет на обсъждане. Те са факт по редица решения на Съвета на Европа. Отделно от това месец декември Комитетът против изтезанията излезе със свои писмени стандарти, че всъщност в спалните помещения на лишените от свобода следва да бъде осигурена такава жилищна площ именно 4 кв. м. Фигурирането на 4 кв. м. като задължение на държавата съществува в Закона за изпълнение на наказанията още от 2009 г., но то беше с отлагателно действие. Предвиждаше се тези задължения за държавата да станат в сила, считано от 1 януари 2019 г. Сега вече с този закон ние предвиждаме да премахнем това отлагателно условие и предвиждаме, че когато влезе в сила и ако влезе в този вид закона, държавата вече сте дължи тези 4 кв. м. Ние сме длъжни да направим това ,тъй като това е основната отправна точка, въз основа на която лишените от свобода могат и следва да защитават своите права. И ако евентуално не осигурим тази площ, това ще доведе до бъдещи множество искове срещу държавата и съответно плащания, които ще бъдат дължими на лицата, изтърпяващи и изтърпявали в миналото лишаване от свобода.
Какво всъщност основно, освен това задължение за държавата предвижда това законово изменение. Основното е, че вече в самото начало, още със съответния съдебен акт, с присъдата, съдът вече няма да бъде задължен да определя типа затворническо заведение, където лишеният от свобода следва да изтърпява своето наказание. Той ще е задължен само да определя режима съобразно законовите изисквания, което беше преди години такава практика – преди 2009 г., за да може вече да има едно много по-гъвкаво разпределяне на лишените от свобода от страна на Главната дирекция „Изпълнение на наказанията”, като един специализиран орган в пенитенциарната система. Дава се възможност на Главната дирекция, съответно на началниците на затворите при много по-облекчени условия, много по-гъвкаво, имайки поглед и водейки статистика върху актуалното състояние в местата за лишаване от свобода да преценяват кои лица къде следва да бъдат настанявани за изтърпяване на наказанието, така че хем да се съобразяваме с 4-те кв. м., от една страна, от друга страна, да не излизаме от общо приетия принцип, че всеки лишен от свобода следва да изтърпява своето наказание в най-близкия по неговото постоянно местоживеене затвор.
По нататък облекчена е също самата процедура по отношение на последващото разпределяне на лишените от свобода. Новото в тази връзка е, че вече така наречената комисия по чл. 73 от действащия закон, комисията, която се председателства от началниците на затворите, съответно влизат заместника му отговарящ за социална дейност, надзорно-охранителния състав съответния му заместник, психолог участва – това са група от лица в тази комисия, които се произнасят по основните въпроси, свързани с облекчаване или съответно даване на предложения за утежняване положението на лишените от свобода.
Правейки един сериозен анализ на дейността на тази комисия, работната група е стигнала до извода, че дейността на тази комисия е неефективна и не е необходимо тя да продължава да действа в този си вид, първо, защото е един колективен орган, който по никакъв начин не дължи обяснение на лишените от свобода за своите действия и второ, защото тя служи за посредник между упражняване правата на лишените от свобода и съответно внасянето на искове за условно предсрочно освобождаване, съответно за даване на предложения за облекчаване на тяхното положение, като за тези си свой действия комисията нито уведомява лицата писмено, нито устно дължи някакви обяснения в резултат на което са установени множество корупционни практики, което е един проблем, с който сме длъжни да се справим в местата за лишаване от свобода. За това сме преценили, че всъщност съществуването на тази комисия и нейните правомощия в този й вид са неприемливи и следва да бъде преустановено. Основното в този законопроект е, че тази комисия, като действаща структура, се премахва.
Съсредоточава се голяма част от властта, ако мога така да я нарека, по отношение на статута на лицата, в ръцете на началниците на затвори. За да не се случат и там неприемливи явления, сме се постарали да предвидим в достатъчна степен гаранции, а именно всяка една заповед, било за преместване, било за смяна на режима по отношение на лице, лишено от свобода, на началника на затвора ще може да се обжалва директно пред съответния административен съд по место изтърпяване на наказанието, като копие задължително от тази заповед ще се изпраща на прокурор от съответната прокуратура, който упражнява надзор за законност върху изпълнението на присъдата, за да може и той, ако смята че са налице някакви закононарушения, да може да протестира тази заповед в качеството на административен акт по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Друго, което би могло и се възприе още в началото след публикуването на закона, настани се едно мислене в лицата, че един вид премахвайки тази комисия и освобождавайки по някакъв начин правото на лицата да искат условно предсрочно освобождаване ще се стигне до там, че множество лица ще бъдат внезапно или автоматично освободени предсрочно. Това няма да се случи. Именно приемането на това законово предложение за изменение и допълнение доведе до забавяне на този закон, тъй като в широк обсъждахме какви са възможните начини, така че хем премахването на тази комисия да се осигури правото на лицето да има директен достъп до съда, така че то да може и само да поиска да бъде условно предсрочно освободено, тогава когато е изминал определен период от изтърпяване на присъдата. В крайна сметка решихме, че ще дадем право, от една страна, на началника на затвора като заместител на комисията, но от друга страна, ще дадем правото на самото лице чрез него, чисто административно, за да може да се окомплектова преписката и само да поиска, след като е изтърпял определена част от наказанието, да поиска това от съда. В съда вече се развива съответното производство със задължително участие на лицето и вече съдът ще е този, който ще следи за това дали лицето е дало достатъчно доказателства за това, че се е поправило, като ще преценява поведението на лицето, лишено от свобода от момента на постъпването му в съответния затвор или затворническо общежитие до момента на подаването на този иск или съответно предложение, така че да може да прецени дали това лице се е поправило, дали неговото евентуално условно предсрочно освобождаване крие някакви рискове от рецидив или други видове опасности за обществото и дали целта за изпълнение на наказанието е постигната по отношение на него и той може да излезе по-рано.
Считам, че в законопроекта сме създали съответни гаранции и не би се стигнало до подобен произвол. Да, биха могли да се увеличат делата в някакъв момент след влизане в сила на закона, но това в никакъв случай не е притеснително, тъй като в крайна сметка следва да се осигури правото на директен достъп до съда и съдът е този, който следва да преценява тези обстоятелства, а не някакви комисии, които да опосредяват тези производства.
Другото, което е важно и на което искам да обърна внимание, е всъщност, че съгласно това пилотно решение „Нешков и други срещу България” ние сме задължени да осигурим и ефективни правни средства за защита и за осигуряване на минималните стандарти за пребиваване на лицата лишени от свобода, като задължително следваше да въведем, както превантивно средство, каквото нямаше в този си вид в българското право и компесаторно средство, каквото имаше, но съдът е отчел като незадоволително по реда на Закона за отговорността на държавата. В тази връзка сме предвидили две специални производства, които са уредени в две нови глави –Шеста и Седма, в този законопроект:
Едната е превантивно средство. То предвижда, че всяко лице, лишено от свобода тогава, когато имаме действие или бездействие на затворническата администрация и на него не са му осигурени необходимите условия от жилищна площ, осветление и всякакви други минимални стандарти, които му се полагат, то да може да се обърне към съответния административен съд и да поиска преустановяване на това неблагоприятно положение или пък съответно вземане на незабавни мерки от страна на администрацията на затвора, било той да бъде преместен там, където ще му бъдат осигурени 4 кв. м., било да бъде снабден със съответно облекло, обувки и други – всякакви могат да бъдат нуждите, но всъщност това представлява този превантивен механизъм. Идеята е да може веднага да се реагира, веднага да има достъп до съд и съдът да преценява тези обстоятелства, изслушвайки съответно началника на затвора и други представители на затворническата администрация.
По отношение на другото производство, така нареченото компенсаторно, то също предвижда и дава възможност на лишения от свобода тогава, когато той определен период от време е бил поставен в такива условия, които се считат неблагоприятни и водят до нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция, той да може да поиска съдът да го обезщети за това, че е пребивавал известен период в такива условия, като сме въвели една презумпция, че тогава, когато съдът, а това ще бъде отново административният съд, когато съдът установи, че лицето е било при такива условия, то се предполага до доказване на противното, че той неминуемо е претърпял и неимуществени вреди с оглед на това, че е бил поставен в такива условия. Това общо казано е компесаторното средство.
Считаме, че по този начин изпълняваме всъщност това, което ни предписва Съдът в Страсбург и отговаряме и на европейските стандарти.
Другото, което може да се каже, е по отношение на изискванията за лицата, които са с най-тежките наказания, а именно доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, които наказания задължително към настоящия момент, съгласно действащото законодателство предвиждат да бъдат изтърпявани през първите пет години при така наречения „специален режим”, който включва всъщност една изолация на лицето. Критикувани сме в редица решения, далеч още преди делото „Нешков” – „Харакчиев и Толумов срещу България”, и редица други групи от решения и всъщност бяха приели, че в българското наказателно изпълнително право този проблем не е решен, тъй като в един продължителен период лицата са поставени в изолация. Петте години се считат за много дълъг период. Имахме дебати и с неправителствени организации и други представители в групата какъв да бъде този срок минимален, при което едно лице, което е поставено в такъв най-тежък режим и съответно това са извършителите на най-тежките престъпления и обикновено престъпления против личността, е нормално след това да му бъде преразгледано правното положение. И в крайна сметка се обединихме около това, че една година поне трябва да бъде лицето на такъв режим задължително, за да може да бъде наблюдавано неговото поведение и за да може да се вземе след това една обективна преценка за това дали следва да премине на по-лек режим или не. Това е само едно право той да премине на по-лек режим. В никакъв случай не е задължение. То ще се осъществява със заповед от страна на началника на затвора, ако той прецени, че са налице основания да мине на по-лек режим, ще разреши това, ако не, ще откаже.
Предвидили сме лицето да може да обжалва тази заповед пак пред административния съд. Това е всъщност другата по-решителна стъпка – намаляването на този дължим срок.
И другото, което се считаше като по-революционно, това е възможността, която и сега си съществува, едно лице, което е с доживотен затвор, изтърпявайки 20 години, да може да поиска неговото наказание доживотен затвор да бъде заменено с лишаване от свобода в размер на 30 години. Досега това ставаше само по предложение на окръжния прокурор. Сега вече се дава възможност и на самото лице, което е изтърпяло 20 години, да поиска да бъде проведено такова производство пред съответния окръжен съд и спрямо него да се прецени дали може да му бъде заменено наказанието.
Пак казвам, това са само права, които съдът след провеждане на съответни производства, изслушване на страните, събиране на необходимия обем от доказателства, той ще взема своите решения, които ще подлежат на обжалване пред по-горната инстанция. Всъщност отговорността ще си носи съдът така, както е редно по всички европейски стандарти.
Общо казано това е. Аз благодаря, че ме изслушахте в този късен час. Ако имате някакви въпроси, съм готова да отговарям. Материята е малко по-специфична на наказателното изпълнително право, но това е може би, което вълнува обществото дали няма да се стигне до някакво излизане на затворници от местата за лишаване от свобода. Считаме, че сме положили достатъчно усилия и гаранции в закона това да не се случи. Просто е време, може би, да се демократизира тази система от гледна точка на това, че трябва да се съобразим с европейските стандарти. Не можем да изоставаме. Надявам се, от друга страна, да постигнем всичко, което сме започнали, така че до 1 декември с помощта на Норвежкия финансов механизъм и с отпуснатите не малки суми бюджетни средства от страна на правителството, да можем наистина да осигурим тези 4 кв. м. след ремонтите. Очакваме, може би до есента най-късно, да открием нов затвор. То е всъщност затворническо общежитие от закрит тип, което е почти равно на затвор в Дебелт, в района на Бургас. То ще бъде към затвора Бургас. Ще има капацитет първоначален 375 лишени от свобода с евентуално доразвиване на капацитета при съответни довършителни дейности до 450 лишени от свобода, което ще реши голяма част от проблема с пренаселеността в затворите и ще даде възможност за ремонтиране на затвора в Бургас. В момента приключват обществени поръчки за затвора-Враца, където също няма санитарни възли, лоши са битовите условия. Всъщност тези два затвора – Бургас и Враца, са едни от най-критикуваните и упоменавани в докладите на Комитета против изтезанията.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Заместник-министър. Аз съм заинтригуван от представянето. То ни е важно, защото сме поели ангажименти и пред Мониторинга на ПАСЕ по този въпрос. Добре е, че вървят и материално-техническите предпоставки за подобряване на условията при изтърпяване на наказанията лишаване от свобода, както и правните.
Ще поканя колегите за въпроси. Г-н Лазаров знам, че има въпроси, но той каза, че в движение ще ви ги постави.
Колеги, ако имате желание за изказвания, мнения, въпроси, заповядайте. Няма. Благодаря. От тези изявления на колегите смятам, че нашата парламентарна група ще ви подкрепя в този законопроект.
Красимира Филипова:
Благодаря. Довиждане.


Предс. Данаил Кирилов:
Закривам заседанието.
Колеги, моля да не забравяме за двете работни групи и за Конституционната тържествена конференция.

Председател:
Данаил Кирилов