Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 76

Днес, 13.07.2016 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на вътрешните работи – Красимир Ципов, заместник-министър, Филип Гунев, заместник-министър, главен комисар Георги Арабаджиев, заместник-главен секретар и Петър Тошков, главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Министерството на отбраната – ген. Атанас Запрянов, заместник-министър, Димитър Димитров, държавен експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Държавна агенция „Национална сигурност” – Олег Петков, заместник-председател и Ани Гочкова, началник отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Държавна агенция разузнаване – Петър Темелков, директор на дирекция; от Специализиран наказателен съд – Георги Ушев, председател; от Министерството на правосъдието – Екатерина Захариева, министър, Петя Тянкова, заместник-министър, Красимира Филипова, заместник-министър, Любомир Талев, директор на дирекция „Съвет по законодателство” и Благовест Пунев, съветник в кабинета на министъра на правосъдието; от Върховен касационен съд – Лозан Панов, председател; от Върховния административен съд – Георги Колев, председател; от Прокуратурата на Република България – Пенка Богданова, заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура и Мария Шишкова, заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура; от Висшия съдебен съвет –Михаил Кожарев, Соня Найденова и Калин Калпакчиев, членове; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Теодора Точкова, главен инспектор, Лидия Стоянова, Любомир Крумов и Игнат Георгиев, инспектори; от Висшия адвокатски съвет – Любомир Денев, адвокат; от Националния институт на правосъдието – Миглена Тачева, директор; от Съюза на юристите в България – Владислав Славов, председател; от Камарата на следователите в България – Петко Петков, председател, Стефан Петров и Владимир Петров; от Асоциацията на прокурорите в България – Евгени Иванов, председател; от Български институт за правни инициативи – Боряна Христова; от Съюза на съдиите в България – Николай Гунчев, Иван Георгиев и Весислава Иванова; от Българска съдийска асоциация – Богдана Желязка, председател и Красимира Костова, съдия в Апелативен специализиран наказателен съд; от Съюза на съдебните заседатели - Емилия Николова, председател.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имаме кворум. Има предложение за дневен ред:
1.Обсъждане за първо гласуване на законопроект за противодействие на тероризма, № 602-01-42, внесен от Министерски съвет на 07.07.2016 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-34, внесен от Министерски съвет на 17.06.2016 г.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания по дневния ред.
Въпреки претовареността включихме антитерористичния закон. Той се оказа, че не е толкова спешен. Аз имах преди малко дилема дали да остане в дневния ред, но тъй като поканихме гости, ви предлагам да се придържаме към дневния ред така, както беше обявен.
Който е съгласен да приемем дневния ред, моля да гласува „за”. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред е приет.
Пристъпваме към точка първа - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за противодействие на тероризма, № 602-01-42, внесен от Министерски съвет на 07.07.2016 г.
Гости по т. 1 от Министерството на вътрешните работи – г-н Красимир Ципов, заместник-министър, г-н Филип Гунев, заместник-министър, главен комисар Георги Арабаджиев, заместник-главен секретар и г-н Петър Тошков, главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Министерството на отбраната – ген. Атанас Запрянов, заместник-министър, г-н Димитър Димитров, държавен експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Държавна агенция „Национална сигурност” – г-н Олег Петков, заместник-председател и г-жа Ани Гочкова, началник отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Държавна агенция разузнаване – г-н Петър Темелков, директор на дирекция и от Специализиран наказателен съд – г-н Георги Ушев, председател.
Добре дошли. Имате думата да представите накратко законопроекта.
Филип Гунев:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми дами и господа народни представители,
Тероризмът е едно от най-сериозните посегателства върху всеобщите ценности на човешко достойнство, свобода, равенство и солидарност, зачитане на правата на човека и основните свободи и е едно от най-сериозните нарушения на принципите на демокрацията и правовата държава.
През последните години терористичната заплаха към България се разрасна и промени. Нападенията, извършени на европейска територия през последните две години са доказателство, че този риск може да се превърне в реалност, което налага реакцията на всяка една държава с оглед на адаптиране към заплахите. Участието на страната в световната антитерористична коалиция, миграционния натиск, процесите на радикализация в редица Балкански държави, продължаващите конфликти в Сирия и Ирак и свързаните с тях движения на чуждестранни бойци поражда допълнителни рискове и заплахи за Република България, като потенциален обект на тероризъм.
Във връзка с горното е изготвен предложеният проект на Закон за противодействие на тероризма, с който целим да повишим възможностите на компетентните органи за предотвратяване на терористични актове и способностите да реагират при извършване на актове на тероризъм.
Предвид значението на реакцията срещу тероризма, отчитайки, че противодействието на тероризма се осъществява от множество държавни органи, и с цел създаване на ефективен механизъм за противодействие на тероризма е възприет подходът за уреждане на материята в специален закон.
Предложеният проект на закон включва разпоредби за адекватно реагиране на променящите се терористични заплахи. Тези дейности спомагат за понижаване на риска от тероризъм. Противодействието на тероризма се осъществява с цел превенция чрез установяване и отстраняване на причините и условията, способстващи извършването на тероризъм, разработване на механизми и индикатори за идентифициране, наблюдение и оценка на рисковете, минимизиране и/или ликвидиране на последствията от тероризъм и предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на тероризъм.
Крайната цел на противодействието на тероризма е защитата на основните права на гражданите, по-специално правото на живот и правото на физическа и психическа неприкосновеност. В проекта е отчетено спазването на задълженията, свързани с основните права. Всяко ограничаване на упражняването на основните права и свободи е предмет на условията, определени в чл. 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския Съюз, т.е. подлежи на спазването на принципа на пропорционалност по отношение на легитимната цел да се посрещнат признати от ЕС цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора и трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи.
Законопроектът предлага се въвеждането на задължение за собственици и ползватели на сгради и съоръжения за обществено обслужване, представляващи строежи първа, втора и трета категория по чл. 137 от Закона за устройство на територията, както и в училища и детски градини от по-ниска категория да разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма, което е важен механизъм за превенция по отношение на местата с концентрация на голям брой хора.
Прилагането на целенасочени мерки за защита на гражданите и на обектите от критичната инфраструктура от тероризъм може да способства за предотвратяването на тероризъм, за провеждането на ефективни спасителни действия, както и за действия по разследването и разкриването на извършителите при осъществена терористична атака.
Проектът предвижда приемането от Министерския съвет на Национален план за противодействие на тероризма, с който се създава организация за оповестяване и информиране, координиране на действията на компетентните органи на изпълнителната и местната власт, реагиране и управление на силите и средствата на органите на изпълнителната и местната власт за предотвратяване и пресичане на извършването на тероризъм, разпределението на задълженията и отговорните органи и лица за изпълнение на предвидените мерки и за преодоляване на последствията при извършен тероризъм. Разработването на система от планове за реакция при заплаха и овладяване на последствията от тероризъм гарантира подготовката на държавата за противодействие.
В проекта са посочени критериите за определяне на съответните нива на заплаха, както и мерките, които се прилагат за отделните степени на готовност. Предвидено е, че министърът на вътрешните работи със заповед определя нивото на заплаха и степента на готовност, в която следва да преминат министерства, ведомства, области, общини и обекти.
Предложени са превантивни мерки, които да се вземат, когато са налице данни, от които може да са направи обосновано предположение, че лице е свързано с подготовката на тероризъм. Съгласно проекта превантивните мерки ще се налагат от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или от главния секретар на МВР. Включените превантивни мерки са: забрана за промяна на местоживеенето без разрешение; забрана за напускане на страната без разрешение; забрана за посещаване на определени места, райони и обекти; забрана за напускане на определено населено място без разрешение; забрана за осъществяване на контакт с определени лица; периодично явяване в районно управление на Министерството на вътрешните работи; отнемане на паспорти и заместващи ги документи и забрана за издаване на нови. Предвидено е превантивните мерки да се налагат за срок до 6 месеца и възможност да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд.
Проектът предвижда, когато са налице данни, от които може да се направи обосновано предположение, че юридическо лице е свързано с подготовката, подпомагането или извършването на тероризъм, то да може да бъде прекратено по ред, предвиден със закон.
Законопроектът предлага регламентация за провеждането на антитерористична операция, при наличие на данни за конкретна заплаха от терористичен акт или при извършен терористичен акт. При провеждането на такава операция се прилагат временни мерки и ограничения по отношение на права и свободи.
Също така се предлага, при извършване на тероризъм на територията на Република България, от което са настъпили смърт или увреждане на здравето на мнозина, имуществени вреди или вреди за икономиката в особено големи размери, или значителни последици за околната среда, свързани със замърсяване на почвата, водата или въздуха с химически, биологически или радиоактивни вещества и материали, на цялата или на част от територията на страната да може да се обявява извънредно положение с произтичащите от това необходими ограничения на права и свободи.
Регламентирано е участието на въоръжените сили в предотвратяване на тероризъм и в преодоляване на последствията от тероризъм, като е предвидено при участие в тази дейност въоръжените сили да имат правомощията по чл. 70, 72, 80, 81, 83, 85 и 87 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Предвидено е обезщетяване за физическите и юридическите лица за реално причинени имуществени вреди при или по повод извършване на нормативно установените действия за предотвратяване и пресичане на заплаха от тероризъм или за преодоляване на последствията от тероризъм.
Проектът предвижда, че финансовите средства за осигуряване на дейностите за изпълнение на задачи във връзка с противодействие на тероризма и за допълнително привлечените сили и средства при провеждане на антитерористична операция или при обявено извънредно положение се предвиждат в централния бюджет със Закона за държавния бюджет за съответната година и се предоставят с акт на Министерския съвет по предложение на съответния първостепенен разпоредител с бюджет.
В Преходните и заключителните разпоредби са предвидени изменения в други закони, целящи създаване на ефективен механизъм за осъществяване на дейностите по противодействие на тероризма от компетентните органи.
С промените в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ за ефективното осъществяване на функциите по предотвратяване и разкриване на тероризъм и свързаните с него престъпления е предвидено възстановяването на правомощието на Агенцията за използване на служители под прикритие. Като мярка за противодействие на тероризма и свързаните с него престъпления в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” се предвиждат и правомощия на органите на Агенцията да провеждат интервюта с незаконно влезли на територията на страната чужденци или пребиваващи на територията на страната чужденци без законово основание, да задържат лица и да извършват обиск на задържани лица. Подчертавам, строго ограничени полицейски правомощия.
Предложените промени в Закона за специалните разузнавателни средства целят създаване на специален ред за използване и прилагане и контрол върху използването на специалните разузнавателни средства и получените чрез тях резултати по отношение на тероризма с цел осигуряване на възможности за ефективно противодействие на това тежко престъпление.
С промяната на чл. 21 от закона се цели удължаването на сроковете за прилагане на специални разузнавателни средства по отношение на дейности, свързани със защитата на националната сигурност в случаите на предотвратяване на тежки умишлени престъпления по глава първа от Особената част на Наказателния кодекс с оглед спецификата на извършване на посочената група престъпления.
С промяна в Закона за електронните съобщения се урежда срок за произнасяне на компетентния съдебен орган по искания за извършване на справки за трафични данни, когато данните са необходими за предотвратяване и разкриване на престъпления по чл. 108а – чл. 110, ал. 1, предложение шесто и ал. 2, чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс. Въвежда се забрана за предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги чрез фиксирани и/или мобилни наземни мрежи, да регистрират и/или активират на името на един потребител повече от 10 телефонни номера, чрез които се предоставят предплатени телефонни услуги. В случаите на непосредствена опасност от извършване на тероризъм, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, ще предоставят незабавен достъп до трафичните данни въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, за което ще се уведомява съответният съд с оглед осъществяване на контрол.
Потребителите по Закона за електронните съобщения, на чието име са регистрирани и/или активирани повече от 10 телефонни номера, чрез които се предоставят предплатени телефонни услуги, ще имат право в
6-месечен срок от влизането в сила на този закон да заявят пред предприятието по чл. 138г от Закона за електронни съобщения кои телефонни номера ще продължат да ползват. В случай че потребители не упражнят това право в срок, предприятията по чл. 138г от Закона за електронни съобщения са длъжни да деактивират (закрият) всички регистрирани и/или активирани на името на съответния потребител телефонни номера, чрез които се предоставят предплатени телефонни услуги.
Промените в Закона за юридическите лица с нестопанска цел целят създаване на разпоредба, съгласно която се прекратява юридическо лице с нестопанска цел, когато е включено в списъка по чл. 5 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма или има данни, че осъществява дейност за подпомагане на тероризма. Благодаря ви.
Предс Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Заместник-министър. Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища, предложения. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Аз ще изразя някои смущения по отношение на внесения закон.
Вярно е, че обилното законодателство е практика на последните 15-20 години. Така законите от 70-80 стигнаха 390. Това не е пряко обвинение към сегашната законодателна дейност.
В същото време в този закон се получава така, че възникват редица противоречия с други действащи закони. Ако такъв закон би трябвало да има, той би трябвало да формира органите и техните специфични задължения. Той включва процесуални норми, които са присъщи на друго законодателство. Включва права, които са свързани с уредба в други закони. Защото тероризмът не е нищо друго освен престъпна дейност. А знаем, че престъпленията в България са уредени в Наказателния кодекс и стават по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Тук явно се изтегля един по-ранен период преди тяхното извършване, но това не би трябвало да промени общото разбиране, че това е работа на Министерството на вътрешните работи. И ако участва армията в тази работа, то трябва да бъде много внимателно и само тогава, когато силите на Министерството на вътрешните работи не са достатъчни.
В този смисъл аз не разбирам чл. 7 защо е дадено общо уреждане, че въоръжените сили участват в противодействието на тероризма и предотвратяването на последиците и не е дефинирано в кои случаи. Защото по-нататък ще видите, че във връзка с чл. 70 и чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи възникват редица въпроси.
Един същностен въпрос е примерно отбранителните сили с катюши, ванюши, мигове и тежка артилерия могат ли да участват в противодействието. И основно става въпрос за използването на един специфичен случай – осигуряване на контролно пропускателни пунктове, където ресурсът на МВР не стига, а той мисля, че изрично е уреден в 71 от точките на Закона за Министерството на вътрешните работи. Тоест, прекомерно общо е формулирано участието на въоръжените сили в противодействието на тероризма.
Оттук насетне възникват редица въпроси, да речем, по повод на ограничаването на правата. Хубаво е написано, че при предаване на лице на органите на МВР, се съставя протокол, но поне аз не видях къде е самото задържане и упражняването – всички онези необходими действия по задържане, извършени от войници. Не говоря за военна полиция, защото май предния път за военната полиция правихме друга уредба пак по този повод. Само че онази уредба е във военната полиция, а тук се говори въобще за армията, казано „въоръжените сили”. Дейността по задържането и всички тези полицейски дейности са доста специфични и за тях се преминава курс от 9 месеца. Може ли един войник, който е подготвен за съвсем друга функция, да извършва тия дейности с изключение всяка пета проверка, ограждане, заграждане и такива, които са изрично изброени в Закона за МВР. Защото в Закона за МВР има функции, които ми е трудно да си ги представя, че ще се изпълняват от войници. Ерго трябва в закона ясно да се каже кои дейности от тези, необходими за подпомагане на МВР в противодействието на тероризма, ще се осигуряват от войници. Да се ограничи значително тяхната функция с оглед на тяхната компетентност и с оглед разбирането, че отбранителните сили и армията се ползват само тогава, когато ресурсът на МВР не стига. Това да се изпише изрично. И, примерно, на контролен пункт, организиран от полицейските органи, слагаш двама войника и белите няма да бъдат много големи. Но когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпление и преобразуване на административно-наказателно производство да пуснеш армията да участва в този процес е все едно да пуснеш слон в стъкларски магазин. Това смятам, че е прекомерно като решение.
Вторият принципен въпрос е местата за задържане да се уточнят, защото ако вносителите са имали предвид арестните помещения на Министерството на вътрешните работи, поне да ми кажете в кой текст е, защото аз явно го пропускам. Тоест, да е ясно от закона, че дори да се извършва дейност по задържане, при всички случаи задържането е до 24 часа. Защото също така не ми е много ясно задържането при тази дейност 24 часово ли е? Или това е някакво задържане, неограничено със срок. Това трябва да е ясно от закона, че задържането като срок и място при всички случаи е в арестните помещения на Министерството на вътрешните работи и при всички случаи е за срок, който е конституционно предвиденият и не може да бъде надхвърлян без разрешение на прокурор.
По отношение на превантивните мерки и техния съдебен надзор. Може би ще е добре всичко това да мине през един стриктен и бърз съдебен надзор, защото в определени ситуации може да води до нарушаване на съществени права, респективно претенции към държавата за вреди. Вие знаете практиката сега, когато е доста стриктен Наказателно-процесуалният кодекс и Законът за Министерството на вътрешните работи какви чудеса идват откъм Страсбург. А представете си какво би се случило при прилагането на едно такова законодателство, което прехвърля оттук оттам и в крайна сметка не е ясно до каква степен заплахата „тероризъм” може да обоснове неоснователно нарушаване на права. Защото никой не отменя юрисдикцията на Страсбург. И когато тази работа се върши от хора, които не са много запознати с този вид дейност, тогава рискът да има последици за осъждане на страната е много сериозен.
По отношение на структурите. Добре е ясно да се дефинират и по-точно да се разпишат кой за какво отговаря. Защото превантивните мерки могат да правят ръководителите на основни структури на МВР и пр. Може би е добре да има яснота – един да е органът, или главният секретар на МВР, или председателят на ДАНС. Като чели ДАНС е по-добре точно, защото става въпрос за специфична престъпност и по-скоро за ограничаване на тази предстояща несъстояла се фактически престъпна дейност. Иначе може да се получи така, че единият прилага един мащаб, а другият – друг мащаб. Един да е органът и това да върви догоре – до министъра на вътрешните работи.
Има още редица въпроси, които ме карат да не подкрепя този закон. Смесване с извънредно положение. И там има законодателство.
Лично аз смятам, че един такъв закон като съдържание би трябвало да има единствено описание на органите, а с някакви изменения и допълнения в Закона за МВР да се дадат отделни правомощия на войниците, когато МВР има нужда от тази работа и то при ясно отговорност кой разпорежда това, което значително би съкратило материята и не би довело до тази противоречивост, в която този закон влиза с други действащи закони. Защото поне аз изброих четири такива други закони, които уреждат същата материя.
Така че ще гласувам против, г-н Председател.
Сигурно мога и още неща да кажа, но като гледам, че аудиторията е отегчена, така че няма смисъл.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Заместник-министър, имате думата за отговор, становище или по процедурата при нас ще бъде като реплика.
Генерал Атанас Запрянов:
Ще представя становището на Министерството на отбраната.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Във връзка с обсъждането на Закона за противодействие на тероризма и част от повдигнатите от г-н Миков въпроси по отношение на въоръжените сили, е необходимо да се отбележи, че борбата с тероризма и сега е залегнала в Закона за отбраната и въоръжените сили, като една от важните задачи на въоръжените сили. Към настоящия момент реализирането на тези задачи, обаче, е затруднено. Причината от една страна е обхватът от права, които трябва да имат въоръжените сили, за да противодействат ефективно на различните прояви на тероризъм, от друга страна, законовата забрана за използване на въоръжените сили в мирно време за решаване на вътрешни проблеми. Липсата на нарочна законова уредба по отношение на борбата с тероризма, въпреки че не е поставена като задача, поставя в изключително ограничителен режим използването на военни формирования в тази борба. Един преглед на опита на нашите партньори от НАТО и Европейския съюз показва, че в случаите на терористична заплаха или терористично събитие за противодействие или ликвидиране на последствията от него се използват подразделения на армията. Това е така, защото тероризмът в световен мащаб е признат за най-нечовешкото престъпление, непосредствено застрашаващо установения мирен начин на живот в демократичните държави.
Както беше отбелязано от заместник-министър Гунев в проекта на Закона за противодействие на тероризма се предвижда нарочна правна регламентация по използване на военнослужещи от въоръжените сили, която липсва досега. Със закона за първи път се прави сериозна заявка за нормативно регламентиране използването на въоръжените сили в борбата с тероризма чрез предоставяне на съответните правомощия на военнослужещите, подчертавам на военнослужещите по Закона за МВР. Определените със закона права и задължения дават възможност за включване на голям резерв от сили и средства от тяхна страна – от страна н въоръжените сили, за поддържане н постоянна готовност за реагиране.
На следващо място се отделя по-активна роля в целия процес на противодействието на тероризма, даваща възможност за изпълнение на конкретни самостоятелни задачи, което освобождава ресурс на Министерството на вътрешните работи свише действие и не на последно място запазва се командната верига, което осигурява висока оперативност при спазване на субординацията – един основен принцип в армията.
За да отговорим на новите предизвикателства предвиждаме изграждането на цялостна система за подготовка по въпросите за противодействие на тероризма. И тук справедливо беше отбелязано от Миков, че действително военнослужещите с нуждаят от специализирана подготовка и ние предвиждаме такава да се провежда. Това ще включва обучение на офицери от щабовете на стратегическо и оперативно ниво и офицери от тактически звена, както и подготовка на отделни тактически формирования. За нас от изключителна важност постигането на съгласуваност с другите ведомства, органите на местната власт, участващи в дейности по противодействие на тероризма.
Законът предвижда създаването на нарочна регламентация, за да бъде осигурено неговото практическо приложение, за детайлизиране и съгласуване на процесите между предвидените в същия участници в противодействието на тероризма и преодоляването на последиците от него.
В заключение следва да отбележим, че предлаганият проект на Закона за противодействие на тероризма е навременен и нужен предвид и на международната обстановка в наши дни.
Министерството на отбраната поддържа проекта и предвидените в него задължения за въоръжените сили. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър. Има ли реплики. Вие с това изказване се опитахте да отговорите на изказването на г-н Миков. (Частично.) Приемам, че Заместник-министърът на отбраната чрез цялостното представяне се опита да отговори поне на частта, която касае участието на въоръжените сили, т.е. на първите ваши бележки. Затова отправям покана, ако има други реплики към изказването на г-н Миков, да ги съберем и тогава ще имате дуплика, г-н Миков. Има ли, колеги?
Давам възможност на г-н Миков за въпроси.
Михаил Миков:
Един въпрос към вносителите. Така както са формулирани правата, които се дават на войската, случайно ли е пропуснато, че при полицейски обиск винаги се съставя протокол, а тук се дават правомощия по чл. 81 да се прави обиск, но при чл. 82 при условията е пропуснат. Прави ли се протокол? Възникват такива въпроси. Тоест, огледално ли се прилага Законът за МВР при всички действия?
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Димитров за изказване. След това г-н Делчев и г-н Попов.
Емил Димитров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми заместник-министри и гости,
Първо искам да декларирам, че ние ще подкрепим така предложения законопроект, въпреки че в лично качество изключително много съм изненадан. Приехме Закона за военната полиция, за СРС, задържане и всички други правомощия на полицията. Министерството на отбраната трябва да пази границите, защото МВР няма сили. Пази морето, защото МВР няма сили. Пази въздушното пространство. Не говоря за бедствията и авариите и сега искаме да отговаря и за тероризма. Иначе то си отговаря за СРС, има право на задържане, на обиск, на проверки, полицейска регистрация дадохме на Военна полиция, заграждение, проникване, употреба на оръжие, за пожарите отговарят включително, за въздушните катастрофи. Тоест, единственото, за което до момента отбраната не отговаря и да се препокрива с дейността на МВР е българските документи за самоличност и евентуално изпити пред КАТ, ако ги прехвърлим от ДАИ към тях. Какво пречи да ги обединим в едно министерство, така и така имат едни и същи правомощия. Едните ще са военизирани, другите решихме, че няма да са военизирани. Главният прокурор иска да са всички подвластни на Прокуратурата на въоръжените сили. И да се приключи. Едно министерство. Така и така има едни и същи задачи. Ела те, нямаме сили, вие ела те, но нямате правомощия, ние ще ви направим полицаи, но няма да сте полицаи, но ще ви ползваме, когато ни трябвате, като полицаи.
Къде е разликата в момента между отбраната и въоръжените сили и МВР, след като си ги ползваме за всичките тези мероприятия, които едно към едно съвпадат. Единствено не изпълняват функциите на жандармерията и предполагам, че следващата поправка ще бъде такава. Когато МВР няма достатъчно сили при масови събития, крупни производства, бедствия и аварии да осигуряват заграждения и да осигуряват обществения ред в рамките на вече утвърдените им правомощия
Отиваме към едно министерство! Така както в момента разделихме МВР на две министерства - едното е МВР, другото е ДАНС с всички правомощия, които после върнахме ГДБОП към МВР. Сега отиваме към това отбраната да стане своеобразно Министерство на вътрешните работи – две половинки, ама едно цяло - едно цяло ама от две половинки. Дано да не стигнем до тези промени, защото тогава категорично няма да ги приемем.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Към реторическите и провокативни въпроси на г-н Димитров има ли реплики? Няма. Г-н Делчев за изказване. След това г-н Попов.
Димитър Делчев:
Благодаря, г-н Председател.
Аз също ще започна с декларация. Ние също ще подкрепим законопроекта така, както е представен по принцип. Не е нужно да чакаме нещо по-страшно по примера на това, което се случи в Белгия, да се случи и в България, за да разберем, че мерките срещу тероризма са дейност, която трябва да получи основен приоритет и акцент в България и първата наша задача е това да се направи чрез българското законодателство. Така събирането на едно място на мерки, които могат да се осъществят от Министерството на вътрешните работи и разбира се, от военните е основната цел на този закон и заради това ние ще подкрепим тази цел.
По отношение на включването на Министерството на отбраната смисълът е много очевиден. МВР има възможност да се справи с определени свои задачи до една степен. Само че МВР няма функциите и няма въоръжението, и няма задачите и дисциплината, каквато има армията, в случаи, в които трябва да се реагира на чуждестранни бойни единици. Защото знаем, че в Европа целенасочено от години наред се вкарват хора, които да се включат в бойни единици, които в някакъв момент да бъдат активирани. За такива случаи, и пак казвам не е нежно да чакаме нещо такова да се случи в България или в Европа, за да приемем законодателство, което създава основите, предвижда възможността да се реагира на по-сериозна терористична заплаха.
В същото време аз не мога да не отбележа, че законът може да бъде по-добър в някои направления.
На първо място, въпреки че законът декларира, че основен принцип е запазването на правата на гражданите, мисля, че законът може да бъде подобрен по отношение на това обжалването на мерките за борба с тероризма да става по-бързо. Тоест, да се предвиди едно забързано, в кратки срокове производство, което отново без да спира съответната мярка, бързо установява това дали на даденото лице са нарушени правата или не са му нарушени.
На второ място виждам, че за определени терористични операции не е предвиден краен срок. Тоест, операцията започва със заповед на началника и завършва със заповед на началника, което означава, че ако съответният началник не реши, тази операция може да действа и вечно. Хубаво е да се предвиди, както в други закони е предвидено, максимален срок за една терористична операция, който да бъде съответно подновяван от администрацията, ако това е необходимо.
И още нещо, което не ми харесва, това е изискването всички чужденци, които пребивават на територията на Република България, да се регистрират в МВР, да декларират настоящия си адрес или адреса на който ще живеят в МВР или в съответната администрация. Това нещо също може да бъде направено по доста по-облекчен начин, за да не се налага едни хора да се шляят по държавата и да търсят как в тридневен срок да се регистрират. В някои държави това са го направили още в самолета се попълват едни декларации.
В Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъждахме хотелите и туристическите обекти да регистрират в реално време в една единна система посетителите в такива обекти. Затова смятам, че и хотелът може да предприеме действия по регистрацията и по събирането на основните данни, които са необходими с цел българските служби, и за сигурност и за охрана на обществения ред да знаят и във всеки един момент да могат да реагират в случай, че са налице съмнителни елементи или предпоставки за извършване на терористични актове – нещо, което се надявам, че в България ще бъде дълго време немислимо, дай Боже завинаги. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Има ли реплики към изказването на г-н Делчев? Аз ще си позволя съвсем кратка реплика и тя е в следния смисъл.
Цел не е обединяване на двете структури, на двете ведомства и в този аспект не се подвеждайте по провокативното изказване на уважаемия колега Димитров -Ревизоро. Логиката тук е проста и елементарна. Когато държавата има два ресурса, тя трябва да създаде правила да ги ползва съвместно тези ресурси, особено когато предизвикателството е такова голямо. И няма никакво обединяване, а има разпределение на функции, особено когато последицата терористичен акт, който може да има по-масово действие. Могат да се наложат и мерки, които да имат и по-широко действие и приложение. За мен концентрацията и важното в този закон са особените мерки, които се въвеждат и правилата по отношение на тяхното прилагане, защото това е, бих казал, в голяма степен нов ред. Нов ред, който е административен ред и трябва да се съобразява. Трябва също така да има и законовата регламентация.
Това ми беше репликата. Мога и повече аргументи да посоча, но се стремя да не разширяваме дебата, защото сме на първо четене, а не сме и водещата комисия.
Димитър Делчев:
Благодаря, г-н Председател. Горе-долу в същия смисъл беше и вашето изказване като моето. Аз се опитах на г-н Димитров да му обясня защо смятам, че армията има място в този процес, но той тогава си говореше с хората около него.
Това, което армията може да направи по отношение на борбата с тероризма, МВР не може. И съответно това, което МВР може да направи във връзка с превенцията и във връзка с разкриването на след терористични действия, армията не може. Затова аз приветствам включването на армията с подобни процеси, особено когато заплахите са големи и съществени.
Предс. Данаил Кирилов:
Това беше дуплика на г-н Делчев. Думата има г-н Филип Попов.
Емил Димитров:
Трябва да му отговоря, защото иначе ще излезе, че не съм го разбрал. Аз помня дори, когато полицията нямаше достатъчно сили и Бойко Борисов стреляше с гранатомет по задържани и укрили се хора в сгради в Хасковско. Така че знам кога от гранични войски носехме гранатомет, па нямаше ракета, нямаше депозьора и нямаше какво ли не, но най-накрая успешно приключихме. Помня ги и тези времена.
Искам само да ви припомня, че даваме правомощия на една структура, после даваме абсолютно същите на друга. За неуредени правомощия им създаваме инструкции и взаимодействие помежду им. След като издаваме нов закон, в който им казваме, че и двамата ще вършат едно и също нещо и двете структури, а сега казваме, че са две различни неща, но с една обща цел. Нека да видим, когато може, те да работят единно. И не съм против армията, вместо да седи вкъщи, да вземе да свърши някаква работа. Но все пак МВР има доста голям бюджет, защото имат огромни задължения, а в следващия момент се оказва, че те бюджетът го взеха, ама работата трябва някой друг да им я свърши. Там е тънкият номер.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, и това изказване беше извън правилника.
Димитър Делчев:
Беше извън правилника, но все пак става дебат и г-н Димитров е прав по отношение на това, че не трябва да имат едни и същи функции армията и полицията, но те нямат. Всъщност законопроектът им предписва и те по естеството си имат различни функции, г-н Димитров. Примерно, армията няма да разпредели своите служители военни да се разхождат и да проверяват терористи по домовете им. Това е немислимо.
Така че горе-долу мислим в една и съща посока.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Филип Попов.
Филип Попов:
Благодаря. Г-н Председател, уважаеми госпожи и господа заместник-министри, уважаеми народни представители, за мое съжаление, и България, както и цял свят се намира в тази историческа картина – тези исторически моменти, в които ни се налага да се борим с това явление, наречено „тероризъм”. Борейки се с него, с този закон, който има характер на извънредно законодателство, а винаги едно такова извънредно законодателство има проблем с баланса между защита правата и интересите на гражданите и защита на националната сигурност. Аз мисля, че този закон в този му вид не е намерил този баланс. Смело мога да кажа, че той е удар срещу правовата държава в редица аспекти.
Същият ефект би могъл да има, ако се направи промяна в Закона за МВР, Закона за ДАНС, Закона за Държавна агенция „Технически операции” (ДАТО), Закона за СРС. Имаме мерки срещу прането на пари, която е основната дейност през която се финансира тероризма.
В борбата с тероризма аз си мисля, че основната, първата линия това е информацията – обмена на информация, а не мерките за процесуална принуда, за пробация. Защото в чл. 17, ал. 1, т. от 1 до 8 по съдържание съставляват мерки за въздействие, определени като пробация по смисъла на чл. 42 от Наказателния кодекс.
В превантивните мерки от чл. 16 до чл. 24 има едно доста разтегливо понятие „терористична дейност”, където никъде не е обяснено какво значи това терористична дейност и кой може да бъде обвързан с нея. Какво е това понятие?
На практика чл. 1 от нашия Наказателен кодекс има точно същата цел „да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред.” Същото е описано и тук в този закон в ал. 2 на чл. 1, т. 1 – „защита правата на гражданите”. Тоест нямаме нужда от такъв тип законодателство. Всичко би могло да стане по един много по-допустим начин чрез промяна именно на тези закони, които и сега действат.
Натрупването на такова законодателство извънредно, аз мисля, че ще доведе по-скоро до объркване в противодействието и борбата с тероризма между различните служби и ведомства, които ще трябва да се справят с тази заплаха и угроза, а не до реалната борба с тероризма. Повтарям, борбата с тероризма не се изразява в тези мерки „пробация” по смисъла на чл. 40. Те така или иначе ги има. Има ги всички тези възможности държавата по един законен начин със съдебни решения, с изследване на вината, деянието, съставомерността на деянието да се бори с това явление.
Мисля, че този закон не е намерил този баланс и поради тази причина аз също не мога да го подкрепя. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Всъщност ние от г-н Миков знаем позицията.
Г-н Ципов иска ли реплика? (Да, две изречения.) Заповядайте. Но преди това г-н Хайтов поиска думата. Заповядайте.
Явор Хайтов:
Преди да взема отношение по същество, ми позволете, тъй като в началото г-н Председателят каза, че имаме право на въпроси.
Уважаеми г-да Заместник-министри, уважаеми г-н Заместник-председател, уважаеми колеги, много ви моля да ни посочите къде се намира определението за тероризъм в закона. Това е първо.
Второ, как е уредена борбата с тероризма в някои европейски държави, които по някакъв начин географски, като население и като територия са равни с България. Например, Австрия, Белгия, Холандия – какъв е международният опит в тази посока?
И третия ми въпрос. Сигурността е скъп продукт и тя винаги има цена. Осигурено ли е финансиране? И наистина ще може ли да проработи този закон, защото, ако не е осигурено финансиране, това ще бъде един мъртво роден текст.
Това са моите три въпроса. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Хайтов. Г-н Ципов, имате думата да отговорите на поставените въпроси.
Красимир Ципов:
Благодаря Ви, г-н Председателстващ.
Уважаеми народни представители, ще се постарая да бъда кратък. Но ще се опитам да отговоря и на някои от поставените въпроси.
Първо искам да обърна внимание на уважаемите народни представители и гости на днешното заседание, че не става дума за извънредно законодателство, а става дума за специално законодателство. Такива закони, действащи, има в няколко европейски държави, като Испания, Великобритания, Белгия, Франция – има такава специализирана уредба.
На второ място искам да подчертая, че става дума за някои дейности, които предвижда законопроекта по линия на превенцията основно. Това са текстовете от тялото на законопроекта.
На следващо място искам да обърна внимание, че има съкратени срокове най-вече по отношение на обжалването на актовете, с които се налагат така наречените превантивни мерки, предвидени в законопроекта.
На следващо място искам да обърна внимание на г-н Миков, че става дума за възлагане на полицейски функции на въоръжените сили и на ДАНС, които не са изчерпателно изброени дотолкова доколкото полицейските органи продължават да имат своите правомощия и че става дума за задържане само до предаването на полицейски органи. Разбира се, че по Закона за Министерството на вътрешните работи е срокът за задържане. Не искаме да възлагаме някакви извънредни срокове с това специално законодателство.
Моля ви да гледаме това законодателно предложение, тази законодателна инициатива като отчитаме какво е действащото българско законодателство.
В Преходните и заключителните разпоредби има предвидени промени в редица закони, които дават един по-особен ред. Но искам отново да обърна внимание, че никъде няма произнасяне на орган от страна на изпълнителната власт без да има съдебен контрол.
И по отношение на втория въпрос на г-н Хайтов. Има специални текстове за осигуряване на финансирането за тези дейности.
И на г-н Делчев да обърна внимание, че и към настоящия момент Законът за чужденците предвижда адресна регистрация за всички чужденци, влезли на територията на България и тази адресна регистрация е пред органите на Министерството на вътрешните работи. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Ципов. Заповядайте, колега Лазаров.
Димитър Лазаров:
Благодаря, г-н Председател. Добре е законите да се четат, а не само един закон, когато се регламентира определена материя. 12.05.2009 г. е приет по време на 40-то Народно събрание- правителството с министър-председател г-н Станишев, напомням Закона за отбраната и въоръжените сили в чл. 28, ал. 1, който няма да цитирам изцяло, „разрешава използването на оръжие и бойни средства от български военни формирования:” Например, т. 4:
„4. в други случаи, когато възникне заплаха от терористични действия или опасност от употреба на оръжие за масово унищожение на територията на Република България.”
Между впрочем до този законопроект, изключая плановите, националните планове за противодействие, 2008 г. също има един такъв план, приет от Кабинета тогава, 2015 г., месец януари е друг национален план, който е класифициран. Но изключая тези планове не е имало другаде законодателно уреждане на тази материя, така както е уредена в чл. 28 в Закона за отбраната и въоръжените сили. В т. 1, например:
„1. в случаите на завладяване на българско и/или съюзническо бойно средство на територията на Република България с цел извършване на терористичен или друг акт с опасни последици за населението и/или за суверенитета на страната;”
Няма да ви ги чета всички. Същото се отнася и за навлизане в морските води и т.н. Ама никой тогава, в 2009 г. май месец не каза, че това е извънредно законодателство.
В Закона за отбраната и въоръжените сили, в Раздел II. Извънредно положение, чл. 122, обявяване на извънредно положение не в случаите на война – военно политическа криза или военен конфликт извън случаите на война.
Е сега този Закон за противодействие на тероризма регламентира хипотезите на противодействие на тероризма и ни най-малко не става въпрос и не е това целта на закона, нито идеята на закона разследването при извършването на терористичен акт. Там си има чл. 108, чл. 108а, който препраща към редица други престъпления, що се касае до извършване на тероризъм, уважаеми колеги. Ни най-малко тук няма нужда или необходимост за промяна или за изменение в процесуалния закон. Колко има нужда от промяна в Наказателния кодекс е друга тема. Мисля, че не е мястото тук да коментираме в този закон.
Законът освен това ясно и точно разписва компетенциите на органите при провеждане на антитерористични операции, преди това компетенциите на органите при обявяване, а законът го разписва на законодателно ниво, досега не е имало това нещо, степени на заплаха, готовността на отделните институции, законът задължава редица органи, министерства и други държавни органи да изготвят такива планове, каквито между другото те са изготвили по силата на Националния план за противодействие на тероризма от 2008 г. Сега това е регламентирано в закон, уважаеми колеги.
Що се касае до участието на въоръжените сили, останах с впечатлението, че тук колегите са против, когато има бедствия участието на представители на въоръжените сили при преодоляване на бедствията. Има си отделен закон за бедствията.
Прочетете какво пише в предложения ви проект, който тук се коментираше. При преодоляване на бедствия от тероризъм се предвижда участието на въоръжени сили. А една последица дали ще бъде от терористичен акт или от природно бедствие, те са последици. Там също се предвижда участие на въоръжените сили, г-н Миков и това е един закон, който също е приет по време на вашето правителство. Там също се предвижда участие на въоръжените сили.
Мисля, че законът урежда точно тези взаимоотношения и ни най-малко не може да става въпрос за извънредно законодателство. Напротив, нещо, което вече в другите законодателства вече е факт.
Аз повече няма да говоря. Но що се касае до определение за тероризъм, в § 1, г-н Хайтов е написано. Просто трябва законите да се четат до края. Написано е в § 1 от Допълнителните разпоредби, поради което аз ще подкрепя този закон. В него също е предвидено обезщетяване, възмездяване на гражданите, които са пострадали, претърпели са материални щети следствие на провеждането на една терористична операция. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Реплики към изказването на г-н Лазаров. Заповядайте, г-н Миков.
Михаил Миков:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Аз нямам да влизам в детайла за разликата между бедствие и последиците от терористичен акт, защото едното е въпрос на природата, а другото е на човешката дейност.
Но имам един принципен въпрос. Дори Законът за отбраната и въоръжените сили, който се цитира и който се адресира към един друг кабинет, предвижда изключително пунктуално случаите за заемане на морско средство, на въздушно когато министърът по предложение на началника на отбраната разрешава.
А тук се казва: „участват в предотвратяването на терористичен акт и преодоляване на последиците” и се дават правомощията по МВР.
И един друг голям въпрос, понеже г-н Лазаров постави въпроса, че е казано в чл. 108а. Ама по този закон тероризмът по чл. 108а, ал. 1 се разширява към всички подготвителни действия на тероризъм. Тук влизат финансиране на тероризма, тук влиза организиране на престъпна група. А там много ясно са очертани в чл. 108а, защото са текстове от тази година. Ние ги правихме по същите причини. Добре от миналата. Аз няма да адресирам към едно или друго правителство. Ама трябва между главния мозък и останалите части на тялото – министерствата, да има някаква елементарна връзка. Миналата година вкарваме дефиниция на тероризъм в чл. 108а. Знаем защо? Знаем кои съюзни държави се интересуваха особено в тези текстове да се въведат в наказателния закон. Вкарваме допълнителни дейности – приготовление и пр. и пр., и ги вкарваме там, като квалифицирани и леко наказуеми състави. И днес, след една година, хващаме всичко онова, което сме го направили и го казваме, че е тероризъм. И не е тероризъм! Едното е приготовление, другото е финансиране, третото е организиране, а само по първата алинея е тероризъм. И с тази несръчна дефиниция на § 1 се обърква законодателството. И точно тук е мястото на тази дискусия. Аз знам, че е досадна за много колеги, но това са правни въпроси. Имам чувството, че този закон е правен от неюристи. Или най-малкото юристи, които не са прочели Закона за бедствията, не са прочели Закона за отбраната и въоръжените сили, не прочели Закона за МВР и са чопнали оттук-оттам по някоя и друга разпоредба, за да запълнят със съдържание дебело един законопроект, който създава проблеми. Като не искате да го разберете, приемете го в този вид. Това няма да подпомогне борбата с тероризма, с разсейването на функции и приравняване – главен секретар, шеф на ДАНС и пр. и пр. Ако се прави нещо такова, трябва да има един друг човек, който в условия на такава дейност действа, а не този и този и накрая и войската да дойде с танкове.
Това исках да кажа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Миков. Обширна реплика беше. Г-н Хайтов, за втора реплика.
Явор Хайтов:
Г-н Лазаров, аз ценя вашите стойностни юридически познания, но не виждам смисъл защо така враждебно трябва да реагирате.
Разбира се, че определението по § 1 по начина, по който го тълкувате, някак си много лесно го тълкувате. Наистина това не е точно, не е правилно, не е пълно, не е всеобхватно определение. Това е моята теза.
Но това, че съм си позволил да отнеса тези три въпроса към вносителите не значи, че няма да подкрепя законопроекта. Напротив, според мен, той се явява и закъснял и вероятно през юли месец преди 4 години отново вие си припомняте кога кой е управлявал и кой е бил министър-председател и кой е бил министър на вътрешните работи, но най-големият терористичен акт преди 4 година в най-новата българска история стана, когато отново управляваше партия ГЕРБ. Но това е една спекулация, която не бива да я ползваме по никакъв начин, защото много пъти сме заявявали, че тероризмът нито има цвят, нито има окраска, той е всеобща грижа на всички ни.
Така че това, че съм си позволил да попитам, за да добия една яснота, не значи, че съм против. Напротив, аз твърдя и считам, че законопроектът дори е и закъснял и час по-скоро трябва да се изгладят тези неща, които са посочени в закона и които са проблемни, като например точно този щаб, това оперативно звено. За мен също не е много ясно какви са функциите на ДАНС, на министъра на вътрешните работи му се възлагат едни определени отговорности, но аз отново считам, че това е тема между първо и второ четене, когато трябва да се изгладят тези неща.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов, но въпреки това, решихте да ги релевирате сега. За трета реплика г-н Попов.
Филип Попов.
Трета реплика или може би като въпрос към г-н Лазаров.
По чл. 16, за да се вземат тези превантивни мерки следва лицето да е свързано с терористична дейност. Ама терористичната дейност не е тероризъм, не е терористичен акт, а е едно по-широко понятие и дава възможност за едно тълкуване какво се разбира под терористична дейност, като дейност. Защото то е друго понятие. Не е тероризъм това. А никъде не е определено в закона. Казва се тази дефиниция терористична дейност, но като дефиниция я няма. Има на тероризъм.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Г-н Лазаров за дуплика.
Димитър Лазаров:
Г-н Хайтов, съгласен съм с Вас с това, което казахте, че законът е закъснял. Аз в този дух се изказах, че при положение, че 2009 г., месец май, единственият закон, в който е регламентирано, макар и много постно, макар и без никакви детайли, е Законът за отбраната и въоръжените сили. Май месец 2009 г. е влязъл в сила и дава компетенции на министъра на отбраната да разпорежда провеждане на антитерористична операция. За това казах. Ама ни най-малко тогава не е поставен въпрос, че това е извънредно законодателство, а сега се поставя въпросът, че този закон, виждате ли, бил извънредно законодателство. Ама извинявайте, това е едно просто голословно грубо политическо твърдение.
Между другото същите ги слушахме, когато се създаваше специализирания наказателен съд.
Второ, уважаеми г-н Миков, ама наистина трябва да се четат дори и проектите на закони.
„Чл. 27 Чл. 27. (1) Антитерористичната операция се провежда със заповед на министъра на вътрешните работи, в която се определят ръководителят на операцията, границите на зоната на операцията, началото на операцията.”
Понеже твърдяхте, че не е ясно кой ще разпореди провеждането на такава операция, за разлика от чл. 28 в Закона за отбраната и въоръжените сили. Разминават се с един номер.
А в чл. 28 Ръководителят на антитерористичната операция освен, че осъществява общо ръководство, има една т. 3 „определя състава на силите и средствата, необходими за провеждане на операцията;”
Ако има нужда, да, ще бъдат включени части от въоръжените сили. Ако няма необходимост, няма да бъдат включени части от въоръжените сили.
Между впрочем в този закон има предвиден и парламентарен контрол от парламентарна комисия, която да осъществява контрол по процедурите при провеждан на антитерористичната операция.
Няма да влизам повече в детайлите на закона, но може би между първо и второ четене тогава наистина с колегите, които детайлно се запознаят с разпоредбите на този закон, ще можем да коментираме и текст по текст. Благодаря.
Извинявайте, имаше и реплика от г-н Попов.
Г-н попов, терористична дейност е предвидена в проекта, който беше качен за обществено обсъждане на сайта на Министерски съвет. По вносител е предвидено нещо друго – терористична подготовка, нещо, което е спорно. Лично за мен терминът „терористична дейност” естествено, че се разминава от приготовлението, опитът за извършване на терористичен акт. Да, няма определение на „терористична дейност”, но терористичната дейност е различна от започналото изпълнително деяние по чл. 108а, от Наказателния кодекс. То пак го различава. А в доктрината между другото се употребява терминът „терористична дейност” между впрочем в едно постановление на Върховния съд що се касае до тълкуването на разпоредбите на чл. 108а, но това е една малко по-друга тема. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, прекратявам дебата. Има ли възражения? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за противодействие на тероризма, № 602-01-42, внесен от Министерски съвет на 07.07.2016 г. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Моля, който е против, да гласува. Трима „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Законопроектът се приема на първо гласуване.
Благодаря на колегите от всички институции, които гостуваха и представиха законопроекта.
Пристъпваме към втора точка от дневния ред - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-34, внесен от Министерски съвет на 17.06.2016 г.
Гости от Министерството на правосъдието са: г-жа Екатерина Захариева, министър, г-жа Петя Тянкова, заместник-министър, г-жа Красимира Филипова, заместник-министър, г-н Любомир Талев, директор на дирекция „Съвет по законодателство” г-н Благовест Пунев, съветник в кабинета на министъра на правосъдието; от Върховен касационен съд – г-н Лозан Панов, председател; от Върховния административен съд –г-н Георги Колев, председател; от Прокуратурата на Република България –г-жа Пенка Богданова, заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура и г-жа Мария Шишкова, заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура; от Висшия съдебен съвет –г-н Михаил Кожарев, г-жа Соня Найденова и г-н Калин Калпакчиев, членове; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – г-жа Теодора Точкова, главен инспектор, г-жа Лидия Стоянова, г-н Любомир Крумов и г-н Игнат Георгиев, инспектори; от Висшия адвокатски съвет – г-н Любомир Денев, адвокат; от Националния институт на правосъдието – г-жа Миглена Тачева, директор; от Съюза на юристите в България – г-н Владислав Славов, председател; от Камарата на следователите в България –г-н Петко Петков, председател, г-н Стефан Петров и г-н Владимир Петров; от Асоциацията на прокурорите в България – г-н Евгени Иванов, председател; от Български институт за правни инициативи – г-жа Боряна Христова; от Съюза на съдиите в България – г-н Николай Гунчев, г-н Иван Георгиев и г-жа Весислава Иванова; от Българска съдийска асоциация – г-жа Богдана Желязка, председател и г-жа Красимира Костова, съдия в Апелативен специализиран наказателен съд.
Добре дошли на всички.
Колеги, пристъпваме към доклада за второ гласуване.
Доклад относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-34, внесен от Министерски съвет на 17.06.2016 г.
Наименование – Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Имате думата по наименованието. Няма изказвания. Подлагам на гласуване. Който е „за” наименованието, моля да гласува „за”. Четиринадесет гласа „за”. който е против? Няма против. Въздържали се? Няма. Приема се наименованието на закона.
§ 1. Текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за” да подкрепим § 1, моля да гласува „за”. Четиринадесет гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се § 1 на вносител.
Пристъпваме към § 2. Имаме текст на вносител.
Предложение от н.пр. Емил Димитров.
Предложение от н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители.
Имате думата за кратки изказвания. Вчера дискутирахме на работна група много продължително този текст.
Г-н Казак предлага вносителят и двамата колеги, които са направили предложение по § 2 да ги обосноват.
Г-жо Министър, заповядайте.
Екатерина Захариева:
Благодаря, г-н Председател.
Министерството на правосъдието, като представител на вносителя Министерски съвет, не подкрепя направените предложения от г-н Емил Димитров и от г-н Чавдар Георгиев и група народни представители, които в известна степен са аналогични.
Това е дебат, който се води от 2012 г. Беше воден при първото изменение, в началото на годината беше обсъждан законът на Висш съдебен съвет. Имаше дебат по отношение на ал. 2 на вносителя. Обръщам внимание, че текстът беше предложен всъщност от членовете на Висшия съдебен съвет с идеята след като се върнат след пет години след изтекъл мандат на същите позиции на които са били и невъзможност да бъдат атестирани през това време, за въвеждане на някакъв тип атестация, която да помогне за техния ръст в кариерата. Дълъг дебат имаше и вчера по ал. 2 на работната група.
Тук става въпрос за атестиране на членовете на Висшия съдебен съвет. Вчера от представителя на Висшия съдебен съвет на работната група, а и на самото заседание на Висшия съдебен съвет, на което беше обсъждан този въпрос, беше изказано съображение, че те не жалят да бъдат атестирани като членове на колективен орган. Ако в днешния дебат потвърдят това свое желание, аз не възразявам ал. 2 да отпадне.
Но категорично считам, че предложенията на двамата народни представители, като на единия предложението е подкрепено и от други народни представители, а именно членовете на Висшия съдебен съвет да се връщат след изтичане на мандатите им на длъжност с една степен по-висока, категорично не следва да бъде подкрепено поради няколко съображения.
На първо място това не е орган и не бива да се използва участието му в този орган, като желание да заобикаляне на конкурсното начало и повишаване автоматично след това, без провеждане на конкурс.
На второ място, в редица други институции, дори и командировани могат да участват, съди и прокурори, които изпълняват мисии, които също през времето, през което го изпълняват, също не могат да се явяват на конкурси и по тази логика и тях трябва да включим в това число.
Считам, че текстът на вносителя е много по-добър. Той изчиства сегашния текст на чл. 21, ал.1, която едва ли не предопределя, че в едномесечен срок Висшият съдебен съвет, изчиства съмнението, че следващият Висш съдебен съвет трябва да гласува връщането, а е ясно, че става по силата на закона автоматично и се запазва.
Така че считам, че трябва да бъде подкрепен текстът на вносителя.
По ал. 2, както казах, това беше предложено по искане на Висшия съдебен съвет, за да могат все пак да не чакат една година преди да бъдат атестирани евентуално да получат по-бързо атестация, за да могат да се явят на конкурс за кариерно развитие. Но, ако те не го поддържат, аз не възразявам ал. 2 да отпадне. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Министър. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми магистрати, г-жо Министър,
Продължавам да стоя зад предложението, което съм направил. Не трябва да забравяме, че Конституцията вече 5 пъти я променяме и вече мислим за шестия път и дебатираме една и съща глава – Съдебната власт. Тоест, в дебата се ражда истината. Понякога се взимат и решения, които после се ревизират.
В случая смятам, че участието в най-висшия орган, който управлява съдебната власт, е една изборна длъжност, а не е професионална реализация. Ако някой магистрат реши да отиде някъде, където няма да получава атестация и да расте или да напусне системата и после да се върне, той не получава автоматично ранг или длъжност заради това, че е отсъствал известно време и е изпълнявал някакви длъжности, няма значение какви длъжности. Тук говорим за магистрат, който съответната колегия го е издигнала да ги представлява, да взима важни решения и докато той се намира в тази структура, пропуска възможността да бъде атестиран и да расте. Тоест, излиза, че заради това, че той се е съгласил да бъде избран и да отиде там, той трябва да бъде наказан след това с невъзможност да заема даден пост.
Така че моето предложение е при двете хипотези: при предсрочно прекратяване на мандата той да се върне на длъжността, която е заемал до момента, а при пълно изкарване на мандата, да бъде съответно „служебно” атестиран, както се казва и да получи по-високата възможност, която той така или иначе е щял да осъществи, ако е бил на работното си място.
Между другото, вчера в дебата стана въпрос, не знам дали тук е уместно по чл. 80, ал. 4, т. 2 от правилника да направя предложението в случаите, когато лице, което е заемало длъжност във Висшия съдебен съвет, трябва да бъде върнато на административна длъжност, която е заемало преди това. И поради някаква причина той не би трябвало да я заеме или не може да я заеме, дори да не бъде изпратен в по-горна инстанция, разбира се, на редова длъжност. По този начин няма да се получава човек да заема административна длъжност, да отива във ВСС, а след това да бъде върнат на по-ниша длъжност, от която е заемал преди това. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Г-н Чавдар Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз се присъединявам изцяло към аргументите, които каза колегата Димитров и ще посоча може би още един-два допълнителни.
Нека да се замислим. Един магистрат е отишъл във Висшия съдебен съвет, поел е отговорността да се натовари с тази дейност, там е придобил значителен опит, има поглед вече върху цялата система, допълнителни знания е получил така да се каже и ние сега му казваме: Не, върни се там, където си бил някога, изгуби това време, което ти се прослужил във Висшия съдебен съвет и ще започнеш оттам, откъдето си бил преди 5 години. Не бива да лишаваме членовете на Висшия съдебен съвет от времето, в което те са заемали съответната изборна длъжност. Това е един допълнителен аргумент, че той там също придобива някакъв професионален опит и следователно има възможност, както каза и колегата, служебно да го атестираме и да го повишим в една степен.
Между другото, сегашният текст говори за длъжност не по-малка. Нека да изясним, че просто повишаваме с една степен времето, което е прослужил във Висшия съдебен съвет не е загубено за съответния магистрат, той получава своето кариерно развитие и системата получава един допълнителен кадър на по-висока длъжност, който вече е с един достатъчно голям опит и поглед върху цялата система и нищо няма да загуби от това. Благодаря ви.
Предс Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Г-н Казак иска думата. Но преди това ще поканя от другите ни гости, ако някой иска да вземе думата по този въпрос. Заповядайте, г-н Колев.
Георги Колев:
Взех становище по време на обсъждането във Висшия съдебен съвет. Взех становище и при вчерашното работно съвещание. Аналогично ми е и становището в настоящия момент.
Лично аз считам, че възстановяването на една по-висока е длъжност е абсолютно оправдано. Разбира се, и другата страна има аргументи. Министър Захариева ги изложи изрично, а именно за това, че следва да има конкурсно начало. Няма спор, това е така. Но съгласете се, че всеки един от тези колеги, независимо дали той е от магистратската квота или изборната квота от Народното събрание, минава през един много по-сериозен тест.
Как се реализират конкурсите в момента? Вие знаете, че се избира една петчленна комисия, която оценява професионалните качества на конкретен колега, който предстои да бъде кариерно повишен. Само че за колегите, които участват в състава на Висшия съдебен съвет в един от случаите тази комисия се състои образно казано от повече от 2400 магистрати за съдиите, и не по-малък брой за прокурорите. Нима е по-лесно да се изправят пред правната комисия, така също и в пленарна зала тези колеги и да защитават както концепциите си, така и професионалните си качества, така и етичните си качества, които безспорно се подлагат на една много сериозна оценка преди да бъдат приети. Това не мисля ,че е различно.
Аз лично считам, че по отношение на професионалната квалификация на всички тези колеги няма спор. Не мисля, че има колега от Съвета, който счита, че той няма професионална квалификация. Когато той е бил избиран съответно от колегите си и от Народното събрание и това е моментът, в който бива преценяван. Много е трудно за колеги, работили в един колективен орган, в случая във Висшия съдебен съвет и занимаващи се с дисциплинарни производства, участвали при вземането на непопулярни решения и в последствие се върнат на същите места, където са били. Тук несравнимо е участието в други мисии или някакви други такива, защото в крайна сметка тези колеги са участвали в подобни мисии, те не са участвали именно в тези дисциплинарни процедури и не са участвали във взимането на тези непопулярни решения.
Аз мисля, че това би било съвсем оправдано. Така че аз поддържам предложението на колегите внесли именно това.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Колев. Г-н Панов.
Лозан Панов:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми народни представители, колеги, гости, аз смятам, че трябва да се подкрепи предложението, което беше направено от Министъра на правосъдието. Няма да се спирам на това как беше променена нормата, която касае възнагражденията на членовете на Висшия съдебен съвет. Но само си представете 22 изборни члена на Висшия съдебен съвет, които преминават съответно 11 от съдебната квота и други 11 от парламентарната квота, например, единият от тях е районен съдия, за 5 години той ще получава едно солидно възнаграждение и накрая на петата година ще получи възможността да се качи с една инстанция по-нагоре. Въпреки принципите, заложени с конкурсното начало, въпреки негативният знак, който ще вземат колегите, които работят нормално в съдебните инстанции, които полагат труд, различен от този на членовете на Висшия съдебен съвет.
За да бъдеш избран за член на Висшия съдебен съвет никой не те кара насила. Ти правиш своя избор, преминаваш през различни процедури, без съмнение, но правейки този свой избор ти много добре съзнаваш, че вече спираш да гледаш дела и преминаваш в един орган, който има съвсем друга компетентност. В този смисъл смятам, че предложението, направено в § 2 от самия вносител, мисля, че трябва да бъде подкрепено.
Още нещо. Когато става дума за съдебната система и за това тя да не се влияе от политиката, смятам, че трябва да си даваме сметка, когато 11 члена на Висшия съдебен съвет бъдат избрани и сред тях има магистрати и дадем тази възможност на различните колеги, този колега ще е готов предвид свето кариерно развитие, предвид петгодишното рахатуване на петата година той ще има възможност да се качи на още по-висока инстанция – от районен съд в окръжен, от окръжен на апелативен, от апелативен на съответната висша съдебна инстанция. През този период от време този колега, това е мое съждение, не карам никой да се съобразява с него, но той ще е готов да премине през огън, само и само да устои интересите на този, който го е предложил и този, който му е дал тази възможност.
Ето защо смятам, че ако ние се борим против възможността политиката да влияе на съдебната система и да няма политическа корупция, смятам че предложението на вносителя трябва да бъде подкрепено. Противното би означавало да продължим с негативните явления в съдебната система, които касаят най-вече дейността на Висшия съдебен съвет. Отново казвам, това е длъжност, която се заема след като човек се е съгласил и е направил своят избор – избор дали да продължи да се развива като магистрат, да се яви на конкурси и да решава дела, или съответно да участва в работата на Висшия съдебен съвет. Получаването на допълнителни стимули не съм сигурен, че ще даде добър знак за всички магистрати, работещи в съдебната система. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-жа Соня Найденова. След това е г-н Казак. След това е г-н Димитров, г-н Петър Славов и г-н Чавдар Георгиев.
Колеги, припомням, че вчера го водихме този дебат доста дълго. Вярно това е официалният формат, в който следва да се взема решение, съобразно правилника, но не е необходимо да излагаме толкова подробно, колкото вчера, всички аргументи. Заповядайте, г-жо Найденова.
Соня Найденова:
Благодаря, г-н Председател.
Аз няма да повтарям съображенията, които, както министър Захариева, така и г-н Панов, изказаха в подкрепа на предложенията на Министерството на правосъдието, като вносител на § 2 в неговата първа алинея. Искам само да добавя още няколко съображения, които понеже в момента не се чуха, не зная дали са чути на вчерашното работно обсъждане, което е направено. Но мисля, че е важно да се знаят от всички.
На първо място създаването на една такава привилегия, защото аз считам, че това е една привилегия в допълнение на това да бъдеш член на Висшия съдебен съвет за 5 години. С тази разпоредба се дава привилегия само на част от членовете на Висшия съдебен съвет, т.е. на тези 11, които са изборни от съдиите, прокурорите и следователите. Ако трябва да гледаме такава равнопоставеност, такава привилегия не е предвидена за останалите, които ще се избират от парламента, част от които със сигурност във всеки един състав на Висшия съдебен съвет се случва, не идват от средите на съда, прокуратурата и следствието. Приключвам с този аргумент. Тоест, какво ще правим с тях. Законът не дава отговор по отношение на адвокатите и другите юридически професии, които също стават членове на Висшия съдебен съвет. Този дебат в този състав на Висшия съдебен съвет от 2012 г. до сега е воден 2 пъти. В началото на мандата ни, когато имаше молби за възстановяване на по-висока длъжност на членове от предишния състав и преди няколко месеца по повод възстановяване на длъжност на инспектори от първия състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Трябва да кажа, че с мнозинство от членовете на Висшия съдебен съвет с аргумента, че макар сегашната законова разпоредба позволява тълкуване, че е допустимо на по-висока длъжност, молбите за възстановяване на по-висока от заеманата длъжност преди избора не бяха уважени. Всички знаем, че преди броени дни и Върховният административен съд се произнесе и по жалбите на инспекторите, които обжалвах отказа да бъдат възстановени на по-висока длъжност.
Припомням и още един аргумент, тъй като ми се струва, че някъде от публикуваните мотиви на един от вносителите с казваше, че това препятствало кариерното развитие и участие в конкурсите, тъй като нямало атестации. Всички, които сме избрани за членове на Висшия съдебен съвет от средите на магистратурата, изискването е за не по-малко от 15 години юридически стаж. За тези 15 години всички имаме поне по една атестация. Законът за съдебната власт в раздела за конкурси борави с последната периодична атестация. Всеки един от нас има такава, с която спокойно може да участва в конкурс и ще бъде оценяван наравно с останалите си колеги, които във всичките тези 5 години са правораздавали. Тоест, по едни и същи критерии оценката от атестация ще бъде отчетена при конкурсната процедура. Конкурсното начало също се запазва. Няма да развивам тази теза.
Няма как да противопоставим повишаване в по-висока длъжност и така направените предложения за назначаване на длъжност една степен по-висока, както са формулирани от предложителите, отварят изключително много неизвестни. Казвам хипотетично. Ако в този вариант те бъдат подкрепени, както от комисията, така и впоследствие от пленарна зала, те няма да дадат отговор на въпроса назначаването на по-висока с една степен длъжност в Закона за съдебната власт длъжностите по степен за съдия и прокурор са в един ред. Означава ли, че член на Висшия съдебен съвет, който е влязъл като член на Съвета от ниво съдия в окръжен съд, може да поиска или може да бъде назначен на длъжност прокурор в окръжна прокуратура и обратно. От говор на този въпрос така предложеният текст на предложителя не дава.
На следващо място. Законът за съдебната власт въвежда като принцип длъжностите в съответния орган, било съд или прокуратура, да се определят съобразно неговата натовареност. Ако натовареността на един орган е такава, че да не позволява членът на Висшия съдебен съвет да бъде назначен в нея, кой ще вземе решението в кой друг орган в една степен по-висока той да бъде назначен. Много въпросителни биха се отворили, които ненамират решение в други законодателни текстове в Закона за съдебната власт и в сегашния законопроект, които ще поставят следващия състав на Висшия съдебен съвет пред една огромна дилема, ако текстовете на предложителите, различни от тези на Министерство на правосъдието, бъдат гласувани.
Това са накратко допълнителните съображения, които исках да изложа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Не беше кратко, г-жо Найденова. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми членове на Висшия съдебен съвет, уважаеми магистрати, аз не мога да разбера аргументите на противниците на това предложение. Не мога да разбера дали това е плод на някаква криво разбрана солидарност с магистрати, при които явно надделява колегиалната злоба или завист от това, че някой е успял да бъде номиниран и да бъде избран за изборен член на Висшия съдебен съвет, изкарал е там цели 5 години, в които той се е занимавал с ръководство и управление на цялата съдебна власт, в угода на тази колегиална завист, за да се угоди на неговите колеги, той трябва да бъде санкциониран за това и да бъде върнат обратно там, откъдето е тръгнал, без да се отчита по никакъв начин всичко това, което той е направил за тези 5 години, опитът, който е натрупал. Това, че той е взимал отговорни решения, включително е участвал в комисиите по атестиране. Значи той е атестирал своите колеги и изведнъж някой преценява, че той не може да бъде и по никакъв начин не е придобил каквито и да е качества, които да му позволят да бъде назначен на една степен по-висока длъжност от заеманата преди това. Като имаме предвид, че другите негови колеги, обладани от тази колегиална завист, междувременно са имали тази възможност да бъдат атестирани, да се явяват на конкурси за повишаване в длъжност и в рамките на тези 5 години са били повишени, но видите ли понеже те са правораздавали, а техният колега, когото те са избрали, на когото те са гласували доверие, самите съдии и то не само от неговия съд, а цялата гилдия на съдиите, те са счели, че той е достоен да представлява цялата съдийска гилдия във Висшия съдебен съвет, че той има необходимите и професионални, и морално-етични и всякакви други качества да представлява и да ръководи цялата съдебна власт чрез нейния ръководен орган Висш съдебен съвет, изведнъж той трябва да бъде санкциониран за това само и само защото той се е съгласил да бъде номиниран и е бил избран. Кажете ми как ще стимулираме тогава истински качествените магистрати да се съгласяват да бъдат номинирани за членове на Висшия съдебен съвет. Не по този начин, уважаеми колеги, ние ще постигнем тази цел. Напротив, ние ще стимулираме само онези магистрати, които имат краткосрочни планове за бърза реализация временна, бърза кариера и след това „чао“ на съдебната власт. Това ли целим? Ако това целим, тогава нека да приемем предложението на вносителя. Но, ако целим, все пак да се отдаде заслуженото на тези хора, изборни членове, не политически назначени, излъчени от самите гилдии, представляващи самите гилдии, на които е гласувано това доверие, те трябва да бъдат поне малко стимулирани, не привилегировани, а стимулирани да се кандидатират и да бъдат избирани във Висшия съдебен съвет, знаейки и участвайки пълноценно и компетентно, те ще получат някаква компенсация за това, че 5 години са се откъснали от основната си професия. Иначе, както казах, качествените магистрати ще ги демотивираме въобще да се кандидатират. И ще мотивираме само онези, които искат да направят бърза кариера – 5 години във Висшия съдебен съвет, след което да напуснат съдебната власт. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Славов.
Петър Славов:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, аз ще се постарая да бъда кратък. Вчера наистина доста дебатирахме по този параграф. За съжаление, част от хората отсъстваха вчера и сега се чуват неща, които вече са казвани.
С колегата Делчев от Реформаторския блок категорично ще подкрепим текста на вносител, като сме съгласни също по ал. 2, ако наистина е толкова дискусионна и има нагласа да бъде оттеглена, също да възприемем и този подход.
Колеги, аз лично си мисля, че не е толкова трудно да се намери начин да бъдат оценявани индивидуално за работата си хора-членове на колективен орган. Понеже вчера доста примери се дадоха с Народното събрание, никак не е трудно в момента за един народен представител да се разбере колко парламентарни въпроса е задавал, колко законопроекта е внесъл, колко пъти се е изказвал от парламентарната трибуна и т.н. Тоест, такава статистика се води и много лесно може да се установи кой в това Народно събрание е вършил работа и кой е мълчал като риба, ако мога да употребя този израз и за цял мандат една дума не е казал и въпрос не е поставил, но е получавал възнаграждение за присъствието си, както ми подсказват.
Така че не мисля, че да се говори тук едва ли не за професионална завист и т.н. в контекста на двете предложения на вносителите, които ние няма да подкрепим категорично. Нещо повече, аз чух от действащи членове на Висшия съдебен съвет, излъчени от магистратската квота резерви по тези текстове. Тъй като те за мен се явяват и дискриминационни спрямо останалите колеги от системата, а пък си мисля, че на Висшия съдебен съвет в края на краищата не трябва да се гледа като на някаква привилегия или някакво убежище за 5 години, където човек отива там богопомазан и след това търси варианти едва ли не оттам нататък да продължи развитието си само като административен ръководител в системата, а по-скоро да се върне на позицията, която е заемал и както се казва с тези придобити нови качества и способности за тези 5 години да се яви на един конкурс и убедително да го спечели и да бъде най-добрият. Да го докаже. Не виждам никакъв проблем с това. Нека да не заобикаляме конкурсното начало и нека бъдем коректни към всички останали почтени магистрати, които работят всеки ден в системата.
И това, с което ще завърша, за съжаление много добре си спомням дебатите от 2012 г. по избора на Висшия съдебен съвет, говоря за парламентарната квота, но имаше хора, които буквално не можеха да си прочетат концепцията в пленарна зала. Така че да се съди анблок?! )Но ги избрахме.) А за това ще отговорят партиите, които гласуваха за тях тогава в резултат на политическия пазарлък, г-н Георгиев. Защото и Вие бяхте част от политическия пазарлък. Но този отговор и въпрос ще го оставя на вас като партиен представител, да отговорите.
Мисля, че наистина трябва да се съди за индивидуалните качества на хората, а не да се съди анблок – всички били членове на даден орган и затова дайте всички да ги повишим. Нека да видим кой с какво се е занимавал и какво е правил. Може да не е бил полезен, може да е бил вреден за системата.
Предс. Данаил Кирилов:
За реплики? Три реплики. Първи беше г-н Попов за реплика, г-н Митев – втори и г-н Казак – трета реплика. Тъй като Министърът поиска думата. Г-н Димитров, също поиска думата, и г-н Георгиев също, но ако искате да се изкажат все пак колегите и вие като вносители да затворите дебата.
Тук използвам случая да отговоря на г-н Хайтов. Той вчера присъства на дискусията. Той също повторно слуша дебата. От нас зависи как водим дебата. Остават ли репликите?
Филип Попов:
Аз се отказвам от репликата.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател. Съвсем кратък ще бъда.
Уважаеми колега Славов, не ми се струва адекватно да давате пример с народните представители по ред причини. Броят на изказванията сам знаете, че не е никакъв критерий, нито за ораторско майсторство, нито за активност на народния представител. По тази логика колегите, които четат докладите за второ гласуване, трябва да са най-активните, най-точните и най-добрите народни представители. А всички останали явно не стават за нищо. Макар че за мен специално прочитането на един текст гладко и без да се запъваш, може да го прави всеки. Не е необходимо да си народен представител, даже ако по това ще ви оценяваме.
Същото се отнася и за броя на законопроектите, които са внесени. Не е важен броят. Важно е качеството.
Няма как с подобни критерии и ако смятате, че подобни критерии ще пренасяме към членовете на Висшия съдебен съвет да правим оценка за тяхната работа и неминуемо ще стигнем до субективизъм, така че не смятам, че този подход, който вие изразявате, е правилен. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Втора реплика г-н Казак.
Четин Казак:
Благодаря. В продължение на това, което каза г-н Митев. Има народни представители, които са много активни, изказват се по всяка тема, но не казват много умни неща. Така че това не е критерий колко пъти са се изказали.
Аз искам пак да ви обърна вниманието и да ви напомня, че тези изборни членове на Висшия съдебен съвет са избрани и ще бъдат вече избирани от всички представители на своята гилдия. Пряк избор! Тоест, те ще се явят на един своеобразен конкурс за доверието на своите колеги от цялата гилдия, а не само от съда, в който работят, не от петчленка, както се явяват на конкурси за повишаване в длъжност, както спомена г-н Кожарев. Те ще се явяват на конкурс от всичките си колеги от страната. И ще получат това доверие да станат членове на Висшия съдебен съвет . Считате ли вие, че те са достойни и ще бъдат достойни да получат доверието на своите колеги от цялата страна да ги представляват във Висшия съдебен съвет, но няма да са достойни поне толкова, колкото тези свои колеги, които междувременно са се явили на конкурс по общия ред за повишаване в длъжност пред петчленка. Аз считам, че те щом са получили това доверие от всички свои колеги магистрати от съответната гилдия, те са поне толкова достойни за това да заемат една степен по-висока от длъжността, която са заемали само защото са получили доверието на своите колеги да ги представляват във Висшия съдебен съвет. Това за мен е достатъчна атестация за компетентност и професионализъм. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Има ли други изказвания. Трета реплика.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател. Това, което най-много ме притеснява в казаното и аз почти съм съгласен с това, че ал. 2 по-скоро не трябва да я има, тъй като има голямо разминаване между първото предложение и това, което искат някои членове от Висшия съдебен съвет така както разбирам, тъй като има две мнения, след малко ще чуем и второто мнение.
И другото, което много ме притеснява, е точно тази методика. Като слушах г-н Славов как направи кратка методика за оценка на народните представители, аз веднага бих му отговорил по следния начин. При условие, че ГЕРБ сме управляващи, трябва ли аз да задавам въпроси на парламентарен контрол, за да ме оцените дали съм активен. Това е работа на опозицията. И това че вкарваш 375 законопроекта, а минат 5, това ли е оценката за работата на народния представител. Казвам го във връзка с това как ще бъде направена методиката от пленума на Висшия съдебен съвет? Това е другият проблем.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Дуплика г-н Славов.
Петър Славов:
Колеги, сравнението с народното събрание беше съвсем произволно избрано и то беше дадено вчера от колегата Димитров – Ревизоро. Аз просто го заимствах и го доразвих, но мисля, че вие вчера на работна група го дадохте и оттам нататък просто беше коментиран. Така че това беше произволен пример.
Въпросът беше, че при желание методика може да се изработи. Това се опитах аз да кажа, която се състои от различни компоненти, с различна тежест и т.н. Въпрос на желание и на методика.

Предс. Четин Казак:
Благодаря, г-н Славов. Г-н Кожарев.
Михаил Кожарев:
Аз искам да взема думата във връзка с предложението за отмяна на ал. 2. Преди малко вие чухте един аргумент от г-жа Соня Найденова, а именно, че всеки от членовете на Висшия съдебен съвет, който е работил е работил като магистрат преди избора си, е бил атестиран. Смисълът на това предложение да има оценка за дейността на членовете на Висшия съдебен съвет е да компенсира липсата на атестация за 5-те години, през които те са членове. Но тъй като те са били атестирани преди това, вие чухте това и с тази атестация могат да кандидатстват за повишаване, очевидното е, че ал. 2 на чл. 28 следва да отпадне.
Към това добавям и още един аргумент. Магистратите на върховно ниво по предложението сега не се атестират. Във Висшия съдебен съвет в момента има членове, които са били магистрати на върховно ниво. Те няма да се нуждаят от такава оценка, която да замества тяхната атестация, защото няма за какво да е тя.
Така че в целия този дебат и вчера и днес аз мисля, че става ясно, че не трябва да има такава оценка, която да замества атестацията. Още повече, че работата във Висшия съдебен съвет не съвсем наподобява работата в Народното събрание. Има само една аналогия – по-голямата част от мандата на този Висш съдебен съвет премина при тайно гласуване. Как може да се оцени кой какво е правил, как го е направил и т.н. Тоест, влизайки в дебрите на методики, ние няма да можем да стигнем до никъде, защото правим парадокс – да се заменя оценка за колективна воля и за колективни решения и колективна отговорност с индивидуална оценка. Това просто смятам, че е невъзможно.
Колкото до това, че то е предлагано от някои от членовете на Висшия съдебен съвет, аз мисля, че тяхното желание, респективно тяхната воля не могат да заместят волята на народните представители, които са тези, които решават въпроса да има или да няма оценка, да има или да няма един законов текст.
Така че този текст, вие чухте и предложението на вносителя, според мен трябва да отпадне.
Колкото до първия текст, този за кариерното израстване, толкова много аргументи се дадоха, такива аргументи, че даже и много повече, са давани и вчера го казах, на 7 юни 2012 г. по време на заседание на предходното Народно събрание. Там може да бъдат прочетени и всъщност да бъдат и анализирани тогава, когато стане дума за това да има или да няма така наречените „кариерни бонуси”, които тогава са наречени „кариерни минуси” точно заради това, че тези хора излизат от Съвета не с бонус, а с минус, защото няма как да бъдат работещи по същия този начин, по който са работили преди. Тоест, това, което каза г-н Казак, това което каза г-н Димитров, аз го подкрепям. Но това е моето мнение. По-скоро тезата ми е, че тази оценка е абсолютно излишна, а не необходима, а и отделно от това и невъзможна.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Заповядайте.
Емил Димитров:
Благодаря, г-н Председател. Ще се опитам да бъда кратък.
В Народното събрание досега аз съм задал един въпрос и то по молба на други. Не задавам въпроси, защото знам отговорите. Не ми трябва да се показвам по телевизията всеки петък - по един и същи въпрос всички да се изреждаме.
Имам предложения и те се приемат като закони. Другото са вятърни мелници. Вие вашият избор сте си го направили.
По отношение на заплатите. Аз мога да кажа, че и сега Прокуратурата, а и цялата съдебна система получават високи заплати. На някои може да му се стори, че е така. Моето лично мнение е, че са им ниски. Смятам, че трябва да взимат големи заплати, за да не си докарват други доходи. Вижте колко съм учтив - други доходи?! Как е в Министерски съвет? Взимат някой отнякъде, от където и да е било. Правиш го министър. Товариш го с отговорности, даваш му адекватна заплата, съобразно отговорностите му и той работи, след което става посланик или шеф в някой институт. Но той докато е министър, съобразно отговорностите си, правото на глас в Министерски съвет получава възнаграждение, каквото получават останалите. Не се заигравайте с Народното събрание, защото Вие сте най-грешен. Я ми кажете ние в Народното събрание имаме ли всички еднаква стартова заплата. Аз имам 36 години стаж. Той има 7 години трудов стаж. Заплатата ни е еднаква, защото ние имаме право на един глас и сме на една и съща длъжност. Това че аз имам трудов стаж си получавам за трудовия стаж. Той за неговия също си получава. А за комисии получаваме ли? Получаваме. Вие защо не се откажете от комисиите, защото на ВСС ги отрязахме комисиите. Значи, когато вие сте депутат в Народното събрание и искате стартова заплата като всички други, въпреки че имат по 20 и повече години трудов стаж, искате същото възнаграждение за комисията, но когато е за другите органи, започваш да говориш различни неща. Така че да се спрем.
Висшият съдебен съвет не трябва да бъде непривлекателен орган. Всички, които са избрани там, толкова ли са видни? (Вчера имаше такова наименование.) Аз не знам колко са видни. Може да са сбор от некадърници, може да са каймака на утайката, а може да са хората, които гилдията ги е избрала. Аз ли ще влия на гилдията? Аз дължа уважение на тези хора. Те са избрани законно в легитимен орган, управляват съдебната власт и взимат еднакви по сила решения. Гласът на всеки един от тях тежи колкото на всеки един друг, както твоят глас в парламента тежи колкото моя, без значение кой какви претенции за себе си има? Защо тези хора, когато ги взимаме от районен съдия, можем да ги изберем за ВСС, считаме го за допустимо, приели сме го, че е възможно, а изведнъж, аз съм върховен, той е районен и не можем да взимаме еднакви заплати. Извинявам се. Когато сте министри взимате еднакви заплати, когато сте депутати взимате еднакви заплати, когато сте членове на ВСС – добри, лоши, красиви, грозни, тънки, дебели, умни получавате еднакво възнаграждение. Не мога да ги деля, не мога да си позволя да ги деля и не мога да приема рестриктивни мерки, които да кажат: там който го изберем ще взима малка заплата, а ние ще си докарваме допълнително. Там който отива ще вземе по-ниска длъжност, ама ние във времето можем да компенсираме. Извинявам се, това даже е груба намеса в самоуправлението на съдебната власт. Ако ние приемем рестриктивни мерки, ние всъщност наказваме тези хора и не им даваме възможност да работят. Съгласен съм, че не умирате от кеф за съдебната власт, но тя съществува и ние трябва да направим всичко възможно да им помогнем.
Аз не съм чул някой съдия, който счита, че заплатата му е голяма, да я е върнал. Но не съм чул и ти да си върнал за комисията парите, нищо, че правиш аналогии. Аналогиите ти бяха, че ти се пази длъжността след като излезеш от Народното събрание, ако си заемал някаква в държавната администрация. Не съм говорил за заплати и не повдигайте въпроса за заплатите, защото там трябва да взимаме еднакви всички, както е сега. Не съм чул да сте се отказали от заплата, а ако се откажете, явно защото ви компенсират отнякъде другаде.
Така че трябва да имат еднакви заплати. Да приключим тази тема.
Трябва за това, че те са представителен орган и управляват системата да получават еднакво възнаграждение, както е във всички останали видове администрации и трябва да бъдат възнаградени с по-висок пост, съобразно ангажимента, съобразно отговорността, съобразно знанията и възможностите, които са получили през целия си период на управление.
Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Първо, отправям бележка към г-н Димитров първо, да не отправя лични нападки към колегите и второ, изказването не беше по темата. Заплатите не са тема на тези параграфи, които обсъждаме.
Лично обяснение. Заповядайте.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Извинявам се на аудиторията, че взимам думата и да губя време за това, но мисля, че изказването беше доста неуважително въобще към народните представители от г-н Димитров – Ревизоро.
Аз съм готов, г-н Димитров – Ревизоро, да се откажа веднага от заплати за комисии и т.н. Интересно е Вие дали ще го направите, защото аз не съм в това Народно събрание за заплатата. Не знам Вие за какво сте в това Народно събрание, но много добре си спомням кой внесе поправката в Закона за акцизите, която забрани на хората да си варят домашната ракия. И те ви питат всъщност това как ви мотивира, за да го направите и даже вашата парламентарна група тогава се отрече от вас и каза, че това са ваши лични предложения.
Но да не отегчавам аудиторията искам да ви кажа: мерете си приказките, дръжте се уважително към колегите си, защото това е неуважение към цялото народни представителство. И вече казах. Аз не съм дошъл в това Народно събрание за заплатата. Ще работя. Както виждате, не ходя в една и две комисии. Ходя в повече комисии, безвъзмездно. Вас не съм ви видял толкова често да идвате на правна комисия, така че май въпросът е повече към вас, а не към мен.
Предс. Четин Казак:
Надявам се да съумеем да запазим добрия тон в дебатите и повече да не се допускат подобни обвинения на личности и характер.
Г-жа Точкова поиска думата. Заповядайте.
Теодора Точкова:
Аз смятам, че трябва да се подкрепи предложението на н.пр. Емил Димитров и предложението на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители по повод след изтичане на мандата на членовете на Висшия съдебен съвет да бъдат възстановени на по-висока от заеманата преди избора длъжност.
Взимам думата и заради това, защото има аналогично предложение от народни представители по повод на инспекторите. Смятам, че това ще бъде един много добър стимул да се мотивират качествените юристи, които да се кандидатират за членове на Висшия съдебен съвет. А при липсата на такъв стимул за кариерно израстване качествените юристи, съдии, прокурори и следователи смятам, че биха предпочели да продължат кариерата си на място, а не да се кандидатират за членове на Висшия съдебен съвет или за инспектори. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Адвокат Денев заяви желание за изказване. Но доколкото разбрах и Министърът иска думата, но накрая, след колегата Денев. Сега г-н Калпакчиев, щом ще бъде кратък. Заповядайте.


Калин Калпакчиев:
Опитите да се говори от името на съдиите мисля, че идва в малко повече. Аз като съдия, избран от съдиите, непрекъсвам връзката си със съдиите през тези 4 години и мога да кажа, че повечето от колегите са против такъв тип „стимули”. Това са чиста проба корумпиращи инструменти – да се мотивират съди и прокурори, които не считат за дълг участието си в администрирането на съдебните работи и част от работата, защото това е част от работата на един съдия, а да отидат в кадровия орган, който нито е висш, нито е върхът на пирамидата, защото съдебната система не е пирамида, да отидат там, водени единствено от стимула си да израснат без правила.
Така че не забравяйте, че половината от този орган се избират от парламента, а не от колегите си, г-н Казак. Те се избират от парламента неясно как? Вие не казвате как ги избирате. Да, така е.
Предс. Данаил Кирилов:
Колегата Денев има думата.
Любомир Денев:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми депутати, уважаеми магистрати,
Бяха чути много сериозни аргументи по предложението на г-н Георгиев, г-н Димитров и г-н Казак, разбира се, обаче, ние още вчера на работна група казахме, че поддържаме предложението на вносителя с евентуална преценка за отпадането на ал. 2, защото е трудно да се прецени практически как ще стане едно такова атестиране. И всъщност това атестиране, за да се ползва след това в магистратско развитие, няма смисъл, защото то е за съвсем друг тип дейност.
Искам да обърна внимание, че съгласно чл. 195, ал. 3 от Закона за съдебната власт, в която част няма промяна, казва:
(3)При преустановяване на длъжността лицата по ал. 1, т. 1, съдиите от Конституционния съд, министрите или заместник-министрите, председателят или заместник-председателите на Държавна агенция „Национална сигурност”, членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства подали молба до съответната колегия на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от датата на освобождаването им, се възстановяват на заеманата длъжност в органите на съдебната власт, като времето, прекарано на съответната длъжност, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-7.”
Тук се получава различен подход.
Отделно от това чисто статистически трябва да се даде, казвам го като правна технология, а вие имате възможността да си обсъдите аргументите свободно, но като правна технология се получава конфликт с тази разпоредба.
Отделно от това, чисто статистически, ако приемем, че от апелативния съд трябва да се възстановят във върховния съд, знаем горе-долу как се сменя съставът на върховния съд и всъщност това ще доведе за най-висшите органи до нарушаване на възможността за издигане чрез конкурс. Говорим за всички членове на Висшия съдебен съвет.
Ето това са може би аргументите, които в тази дискусия трябва да надделеят при взимане на окончателното решение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на адвокат Денев. Има процедура от г-н Попов.
Филип Попов:
Г-н Председател, моето процедурно предложение е след като се изкажат заявилите се, да прекратим дебата. Всички тези се казаха. Ясни са позициите. Вече отиваме в едни крайности, които не отиват най-малко на правна комисия. Да прекратим дебата и да минем към гласуване. Часът е 5:00. Не знам вече колко време обсъждаме този текст, а ни предстои цял закон. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Прекратяваме дебатите и преминаваме към гласуване.
Чавдар Георгиев за две изречения и след това Министъра за една реплика.
Чавдар Георгиев:
Колеги, очевидно тук се сблъскват две тези. Едните колеги гледат на членовете на Висшия съдебен съвет като на полуроби. Другите, към които и аз се причислявам, гледаме на членовете на Висшия съдебен съвет и на този орган, като орган, който ръководи все пак цялостно дейността на тази система. Според мен, по-добре е да дадем стимули на тези хора и не приемам това за привилегия или като някакъв механизъм за влияние. Това, че ние ще им осигурим кариерно израстване в срока, в който те са били членове на Висшия съдебен съвет. Напротив, това ще ги направи още по-независими и по-активни членове на Висшия съдебен съвет. Образно ще ви кажа. Един ръководител на танкова рота го правим член на главното командване и след това пак искате да го върнете в ротата. Не се прави така - една система, която се самозадължава да не дава възможност за някакви стимули и кариерно развитие през този срок. Друг е въпросът, че ако приемем аргумента, че той за този срок се е деквалифицирал като професионалист, като магистрат, тогава дайте да въведем да ги пенсионираме след един мандат във Висшия съдебен съвет и да си ходят по живо по здраво. Защо трябва да ги връщаме и да ги мъчим на същата длъжност. Каква е разликата дали ще е на същата длъжност или на една степен по-голяма, ако е деквалифициран. Не виждам логика в аргументите на колегите, които се отнасят към членовете на Висшия съдебен съвет като на полуроби. Просто не го виждам, разберете. Дайте да утвърждаваме тази система и нейното самоуправление, което се въплъщава в този орган.
Това е, което исках да кажа.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Министър, заповядайте.
Екатерина Захариева:
Уважаеми г-н Председател, аз наистина ще бъда кратка.
Никой не гледа и вносителят още по-малко на членовете на Висшия съдебен съвет като на роби, или като на некомпетентни лица. Би трябвало там да отиват съдиите, прокурорите и следователите, които приемат ( първо това не е правителството на съдебната власт и е съвсем различно от изпълнителната власт) тази служба като дълг и като отговорност към колегите си, към съдебната система и към обществото. По никакъв начин участието им във Висшия съдебен съвет, съгласна съм, че те натрупват доста опит, различен от този, който е да правораздаваш, каквато е основната функция на съдията и прокурора, което, обаче, не означава, че автоматично след приключване на мандата, те трябва да получават награда и да се обикаля конкурсното начало. Придобивайки този опит, виждайки по-широк поглед, точно това ще им помогне в съвсем кратък срок и аз съм убедена, че в момента, ако направим справка, всички членове сигурно на предишни Висшия съдебен съвет в съвсем кратък срок за повишени и са преминали успешно през конкурсите и с преминали на по-високо стъпало в съдебната власт.
Всички аргументи, които чух в подкрепа на текста на двамата вносители за това, че тези текстове ще стимулират отговорностите, напротив, текстовете които предлагате, различни от текста на вносителя, ще стимулират съдиите и прокурорите, които искат бърз ръст в кариерата, заобикаляйки конкурсното начало.
И обръщам внимание на г-жа Найденова - изборен член означава всичките 22, а не само тези, избирани от съдии и прокурори, с изключение на тримата големи. Тоест, това важи и за тези , избирани от народното събрание и за тези, избирани пряко от съдиите. Това са текстовете.
Аз моля, защото този дебат се води и вчера сигурно два часа и съжалявам, че толкова време се отнема на текстове, които касаят привилегии, а не на същинските текстове, които касаят реформата. Миналия път отделихме сигурно 3 часа на възнаграждението, а сега отделихме вече 2 часа и вчера 3 часа и в Съвета за съдебна реформа не знам си колко часа за на тези текстове. В крайна сметка никой не ги е карал на сила да се кандидатират, никой не ги е карал на сила да водят кампания, защото те тепърва ще трябва да водят кампания, когато се избират пряко и да бъдат избрани от техните колеги. Конкурсът или кампанията през която минават, е 5 години преди да бъдат повишени. Няма нищо общо с конкурсите и те наистина, придобивайки широки познания, квалификация, нямат никакъв проблем, предвид измененията, които предлагаме, да преминат през конкурса, да се оценят техните актове и последната атестация и да преминат съвсем скоро в ръст в кариерата.
Моля ви да подкрепите текста на вносител в частта по ал. 1, като пак казвам, ако членовете на Висшия съдебен съвет не желаят, въпреки че те пожелаха ал. 2, аз съм готова да я оттегля.
Съвсем не са роби. Получават 15 заплати, когато напускат системата. Връщат се в системата добре платени, получават добри възнаграждения и привилегия във Висшия съдебен съвет. Това не е наказание за тях участието там. Напротив, по-скоро е привилегия и те затова се борят толкова кандидати. Ако го считаха като наказание, нямаше да е такава битката за там.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, пристъпваме към гласуване. Предлагам ви да гласуваме по всяко едно от предложенията. И разделно по текстовете на вносител по отношение на ал. 2. Защото дебата имаше заявление в смисъл, че се изразиха становища, че може д не се подкрепи ал. 2.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Емил Димитров. Който е „за”, моля да гласува „за”. Осем гласа „за” предложението колегата Димитров. Който е против, моля да гласува. Два гласа „против”. Който е въздържал се? Осем „въздържали се”. Не се приема предложението на г-н Емил Димитров.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Осем гласа „за” Който е против, моля да гласува „против”. Два гласа „против”. Който е въздържал се, моля да гласува? Осем „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Чавдар Георгиев и група народни представители.
Подлагам на гласуване текста на вносител, като ще имаме разделно гласуване. Според мен, първо трябва да гласуваме текста на ал. 1, което е основното правило. Имате ли възражения по това? (Не.)
Подлагам на гласуване ал. 1 от текста на вносител за § 2. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Който е против? Четири гласа „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Приема се ал. 1 на вносител за § 2.
Пристъпваме към гласуване на ал. 2 от текста на вносител. Който е „за4, моля да гласува „за”. Шест гласа „за”. Който е против, моля да гласува. Шест гласа „против”. Които са въздържали се? Трима „въздържали се”. С 6 „за”, 6 „против” и 3 „въздържали се” ал. 2 не се подкрепя.
Колеги, искам прегласуване на ал. 2 със следните аргументи и съображения.
Както забелязвате умишлено не се изказвах в дебата. Вчера се изказах. Не искам по никакъв начин да влия на взимането на решение в този случай. Обявихме, че ще подкрепим текста на вносител.
Ако изключим ал. 2 смятам, че съвсем няма да зачетем статута на член на Висш съдебен съвет, който, без значение как ще го квалифицират колегите, е натоварен по силата на закона да бъде мениджър, да управлява, да взима решения, да участва във вземането на решения.
Вчера ви предложих, че според мен най-справедливият режим за атестирането е органът по избирането да атестира постъпващите членове тогава, когато избира новия състав на Висшия съдебен съвет. Даже мислех и по тази причина да ви предложа отлагане на гласуването, за да имаме готовност да разработим такъв режим.
Няма да влизам в повече детайли. Много мога да кажа по този въпрос, но не искам да връщаме дебата наново и назад.
Аз мисля, че голяма част от магистратите ще с убедят в това, че не това им е проблемът. Не отношението към йерархията и последващото връщане. Много по-несправедливи решения е имало досега при връщане на магистрати, тяхното назначаване и издигане, но не искам да влизам в този дебат. След като приемате, че това е вашето решение, на вашето съсловие, въпреки че и в това н съм сигурен, т.е. че имате еднакво мислене по този въпрос, и след като министърът е припознал вашата теза, ние припознаваме тезата на нашия министър.
Чавдар Георгиев:
Г-н Председател, след като излязохте извън процедурата, аз правя процедурно предложение този текст да го отложим и ще се върнем след това.
Предс. Данаил Кирилов:
В хипотеза на прегласуване сме. Съжалявам, че използвам нечиста парламентарна практика, която всички използвате от трибуна, като искате прегласуване, т.е. да аргументирате прегласуването. Вече приехме текста и няма как да го отлагаме.
Колеги, само за ал. 2 второ последно гласуване. Който е „за” текста на вносител на ал. 2, моля да гласува „за”. Десет „за”. Който е против, моля да гласува „против”. Шест гласа „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. С 10 „за”, 6 „против” и 1 „въздържал се” се приема ал. 2 на вносител.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз предлагам просто да преустановим позоваването на някакво заседание вчерашно на работната група. Там, който е присъствал, си знае какво е обсъждано. Тук е заседанието на Комисията по правни въпроси, която трябва да гласува и която е оправомощения орган като водеща комисия да гласува тези текстове.
Искам да задам въпроса какво ясно става от този текст по отношение на атестирането на членовете на Висшия съдебен съвет с изтекъл или предсрочно прекратен мандат. Да кажем с изтекъл. Тоест, на 22 изборни членове на Висшия съдебен съвет им е изтекъл мандата. Кой ги атестира? Пленумът. Кой пленум? Той е с изтекъл мандат. Кой пленум ги атестира. Значи те сами ще се атестират, така ли? Аз не мога да разбера какво става ясно от този текст.
Екатерина Захариева:
Може ли да поясня. Абсолютно е ясно – с изтекъл мандат, означава следващия Вис съдебен съвет. Предсрочно прекратен в едномесечен срок този, който е действащ в момента. Висшият съдебен съвет е непрекъсваемо действащ орган. Винаги има Висш съдебен съвет и пленум. То не замества атестацията. То става част от атестацията и това дава възможност наистина по-бързо да растат в кариерата тези, които вече се връщат в системата. Това е алинея в подкрепа на членовете на Висшия съдебен съвет.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, изцяло извън процедурата сте. Приемам, че г-н Казак искаше да изрази отрицателен вот.
Четин Казак:
Искам да взема отношение. Уважаеми колеги, понеже не сме обсъждали въобще този текст. Ние обсъждахме предложенията на народните представители Чавдар Георгиев и Емил Димитров по § 2. Текстът на вносителя по ал. 2 не сме обсъждали по никакъв начин. Изразявам принципно възражение срещу това последващ орган, последващ състав на един и същи орган да дава каквато и да е оценка за дейността на предходния и то тази оценка да има някакво влияние върху тяхното кариерно развитие. Това е все едно следващият Министерски съвет да дава оценка за предходния Министерски съвет. Следващият министър на правосъдието да дава оценка за отиващия си министър на правосъдието и тази оценка да има отражение и влияние върху неговото кариерно развитие. Принципно недопустима постановка. Неприемлива, погрешна! Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Припомням, че макар и да е минимална възможността, в пленарна зала имате възможност да направите редакционно предложение в смисъла, в който вносителят го е предложил, но с оглед изчистване на детайла, да се предложи редакция, която да конкретизира до степен на възможност за приложимост въпросната разпоредба.
Колеги пристъпваме към предложение на н.пр. Емил Димитров за създаване на нов параграф по отношение на чл. 30, ал. 2.
Предложение за чл. 30, ал. 2 е направил и н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители.
Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Без да се позовавам на вчерашната работна комисия и на всички разговори станали тук по време на почивката, всеобщо беше мнението и подкрепата да има прозрачност във финансирането на НПО и всички други, които се занимават със съдебната система. И текстът, основният, който би трябвало да бъде приет, е чл. 30, ал. 2 т. 19 да стане т. 20, а т. 19 да бъде със следния текст:
„т. 19. Създава и поддържа електронен публичен регистър на всички проекти, изпълнявани от неправителствени организация, с предмет на дейност съдебна система.”
Това е нормален текст, който ще обхване всички, които се занимават независимо по какви проекти – централно финансиране, бюджетно финансиране, външно финансиране, и ще даде прозрачност в тази система, защото политическите партии имат такава прозрачност. Нормално е и НПО, занимаващи се дейността на съдебната система, да имат подобна такава. Този текст срещна одобрение от колегите. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Всъщност вие ненаправихте уточнението, че правите предложение по чл. 80, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това е крайният резултат от дебата вчера по двете предложения. По предложение на г-жа Тачева се консолидира общо мнение в посока да се подкрепи този текст.
Емил Димитров:
Оттеглям направените досега предложения и правя това предложение по чл. 80, ал. 4.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Георгиев, Вие оттегляте или поддържате аналогичния си текст?
Чавдар Георгиев:
Аз поддържам предложението си.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-жо Министър.
Екатерина Захариева:
Действително вчера беше обсъждано предложението на г-жа Тачева. Аз лично не считам, че мястото на такъв текст е в закона. Винаги регистър може да се създава и да поддържа, но искам да ви кажа, че така както го изчетохте в момента вашето предложение, се различава от първоначалното ви предложение. Вие сте предложили „професионалните организации в системата”, а сега предлагате всички неправителствени организации. Никой не може да задължи всички неправителствени организации, какъвто е например и Съюзът на юристите в България, да ви дава информация за проектите, които участва. Ако имате предвид професионалните организации, това вече малко стеснява кръга. Защото всички неправителствени, те със сигурност са стотици, които имат и предмет на дейност „съдебна власт” някъде в предмета. Стотици са със сигурност и проекти всякакви има.
Моята молба е да помислите за редакция на вашия текст, който току-що предложихте дали за всички неправителствени организации с предмет на дейност съдебна власт или както е в текста, който вчера не се подкрепи – професионални организации в системата на съдебната власт.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Георгиев.
Иван Георгиев:
Да направя едно уточнение. Считам тези текстове - и вчерашният, и днес предложеният, и на г-н Георгиев, за абсолютно излишни, защото в сега действащият Закон за юридическите лица с нестопанска цел, в главата „Централен регистър на юридическите лица с нестопанска цел” задължава всяка година до 31 май неправителствените организации в обществена полза да представят доклад за дейността си и финансов отчет. Мисля, че е съвсем законосъобразно. Този регистър действа абсолютно успешно под егидата на Министерството на правосъдието. Няма нужда да създаваме дублиращи се функции в държавата. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Г-н Митев, изказване.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Аз ще подкрепя предложението, което направи колегата Емил Димитров по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от нашия правилник. Смятам, още повече с казаното от г-н Георгиев преди малко, никакъв проблем не съществува за неправителствените организации, колкото и те да са на брой, след като представят в централния регистър тази информация, да я предоставят и на Висшия съдебен съвет. Няма пречка, за мен лично няма никаква пречка същата информация да я има на още едно място. Непрекъснато се говори за публичност, за прозрачност и нека да я осигурим тази публичност и прозрачност. Мисля, че с това предложение публичността и прозрачността се осигурява.
Що се отнася до разсъждения в посока за дублиране на функции, аз не смятам, че е дублиране на функции. Непрекъснато се чуват критики за мрачно задкулисие, за вземане на решения на тъмно. Ето, няма да има мрачно задкулисие, няма решения на тъмно, всичко ще е ясно. Ако един гражданин не си осигури информация от централния регистър в Министерството на правосъдието, ще я осигури през Висшия съдебен съвет. В края на краищата който няма какво да крие няма какво да се притеснява от тези текстове. Ако имате какво да криете, вече е отделен въпрос. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Колеги, предлагам ви да закрием дебата. Много говорихме вчера. Стигнахме до редакция. Заповядайте, г-н Митев, за допълнение.
Христиан Митев:
Допълнение към предложението на г-н Димитров.
„Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено-полезна дейност с предмет на дейност работа на съдебната власт.”
Правя предложение за допълнение към предложението на г-н Димитров, съобразено с дебата, който се води по това предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, аз мисля, че бележките на Министъра в тази част имат значение. Не може да се разшири полето до безкрай. Вярно е, че ние за втори път проявяваме последователност. Проявихме го и в Закона за нормативните актове по отношение на оценката на съответствието и на така наречените автори, които пишат проекти за нормативни актове и там действа по отношение на всички. Но тук нямаме обективен критерий, който да е действие. В смисъл, ако сложим само обявен предмет на дейност, вие знаете, без да засягам колегите, те са много дейни, имаме в Русе, в Разград такива организации, но те могат да действат тази година, другата година може въобще да не действат в предмета на дейност по отношение на съдебната система.
Така че макар г-н Димитров да се чувства ограничен и излъган от вчерашната редакция, аз ви предлагам все пак да останем в по-тесния кръг – професионалните съсловни организации.
Г-н Димитров, приемате ли? (Да.) Да не правим две гласувания за това? (Не.) Добре.
Емил Димитров:
Колеги, правя следното предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в чл. 30, ал. 2 т. 19 да стане т. 20, а т. 19 да бъде със следния текст:
„т. 19. Създава и поддържа електронен публичен регистър на всички проекти, изпълнявани от професионални и съсловни юридически лица с нестопанска цел, чиито предмет на дейност или осъществяваната дейност е относно функционирането на органите на съдебната власт.”

Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, който подкрепя този текст, моля да гласува „за”. Седемнадесет гласа „за” за редакцията. Който е Против? Няма против. Който е въздържал се? Няма въздържали се. Приема се със 17 гласа за” предложението по чл. 80, ал. 4 на колегата Емил Димитров.
Колега Георгиев, при това положение настоявате ли Вашето предложение да бъде подложено на отделно гласуване.
Чавдар Георгиев:
При това положение оттеглям предложението си.
Предс. Данаил Кирилов:
Колегата Георгиев оттегли предложението си.
Пристъпваме към предложение от н.пр. Четин Казак за създаване на нов § 2а по отношение на чл. 38, ал. 3. т. 3. Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Г-н Председател, уважаеми колеги, това предложение цели да запълни една празнота в действащия текст на Закона за съдебната власт, а именно правомощието за това кой да предлага за атестиране съответния кръг лица и по-специално за административните ръководители на апелативна прокуратура, на военно апелативна прокуратура и на апелативната специализирана прокуратура. По сега действащия текст не е посочено кой има право да предлага тези административни ръководители за атестация и затова, за да се запълни тази празнота, правя това предложение това правомощие да се даде на главния прокурор. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Заповядайте, г-жо Богданова.
Пенка Богданова:
Аз ще моля да приемете това предложение. Вчера имах възможност да кажа, че всъщност то ще постигне синхрон с предложената разпоредба на чл. 169, ал. 4, т. 2. Действително, както каза и г-н Казак, съществува в чл. 38 празнота.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Няма други изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложението на колегата Казак за създаване на нов § 2а по отношение на чл. 38, ал. 3, т. 3. Който е „за”, моля да гласува „за”. Осемнадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се предложението.
Пристъпваме към § 3. Текст на вносител за чл. 42.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за” да подкрепим текста на вносител за § 3, моля да гласува „за”. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се текстът на вносител за § 3.

Предс. Десислава Атанасова:
§ 4. Текст на вносител.
Постъпило е предложение от н.пр. Методи Андреев.
Предложение от н.пр. Димитър Делчев и група народни представители.
И предложение от н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители.
Желаещи за изказване? Заповядайте, г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Благодаря, г-жо Председател.
Тъй като предложението, което ние правим, е относително ясно само с две думи. Целта е информацията за лица и организации, които са предложили на народния представител кандидат за инспектор да бъде публикувана заедно с останалата информация по отношение на качествата на кандидата, която се изисква от закона. Тъй като самият закон допуска такава възможност - различни неправителствени организации да предлагат кандидати, считаме, че е добре хората, които участват в процедурата, да знаят кои организации, кои личности са предложили, кои са имената на кандидати.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Делчев. Други изказвания? Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми колеги, това което аз предлагам е просто да има едни по-кратки срокове. Мисля, че те отговарят по-добре на дейността, тъй като ако много предварително ние избираме нови членове и съответно главен инспектор, ми се струва, че това ще създаде допълнителни сътресения в работата. Аз мисля, че едни кратки разумни срокове, както предлагам тримесечни, са напълно достатъчни.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Няма други желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Методи Андреев за изменение и допълнени в § 4. т. 2. Моля, който е „за”, да гласува. Девет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Петима „въздържали се”. Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Димитър Делчев и група народни представители. Моля, който е „за”, да гласува.
Димитър Лазаров:
За каква информация?
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Лазаров, в процедура на гласуване сме. Отменям гласуването. Заповядайте.
Димитър Лазаров:
Принципно съм съгласен с предложението на г-н Делчев. Такъв текст горе-долу има в Изборния кодекс. Информация, в каква степен информация за лицата и организациите, г-н Делчев. Предполагам имате предвид да се обявят лицата и организациите. Защото информация за лицата и организациите означава регистрация, ЕГН, месторабота, професия и т.н. Ако имате предвид да се обявят лицата, да го направим така, т.е. да се редактира.
Димитър Делчев:
Г-н Лазаров, текстът умишлено не е написан максимално детайлно, за да може да изпълни всякакъв вид информация, която се подаде, включително и по-широка. Логично е, че при този текст дори и подаването само на имената на тези организации, ще изпълни изискването на т. 3 и няма да доведе до противоречие с текста. Ако желаят съответните кандидати могат да подадат и нещо повече от обществена полза, от частна полза и т.н. Но всяка релевантна информация, според мен, може да влезе в този текст.
Предс. Десислава Атанасова:
Заповядайте, г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаема г-жо Председател.
Уважаеми колеги, аз като го гледам текста на практика излиза, че аз задължително, като народен представител, трябва да дам информация за лицата или организациите. Ако никой не ми е предложил – никакви лица и организации не са ми го предложили, но аз съм примерно познавам въпросния кандидат, за себе си ли ще давам информация.
Императивен текст – се прилагат. Край. И формално мога да не изпълня изискваният на закона, защото не давам информация.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Митев. Реплика от г-н Делчев.
Димитър Делчев:
В отговор на колегата Митев само да кажа, че всеки един от нас бидейки в ролята си на обикновен гражданин познава хиляди формуляри, които изискват подаването на някаква информация. В случаи, когато тази информация не е налична, ние просто пишем „Z”, или тази информация не е налична. Логично е, г-н Митев, че когато никой не ви го е предложил, вие в графата или няма да напишете нищо, или няма предложения.
Предс. Десислава Атанасова:
Други изказвания има ли? Дуплика желаете ли да ползвате? Заповядайте.
Кристиан Митев:
Аз никъде не видях формуляр, и пак казвам, както е записан текстът, ако ще си позволяваме някакво тълкуване да правим и ако всеки текст от закона, който сега приемаме, ще подлежи впоследствие на непрекъснато тълкуване и няма да е ясен и точен, какво правим. Всъщност нарушаваме Закона за нормативните актове.
Предс. Десислава Атанасова:
Други изказвания? Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Когато дойде време за номинация, трябва да конкретния кандидат да събера един милион предложения, за да си мерим агитките и д кажа това е моят, ама зад него седят еди-колко си, а зад твоя седят еди-колко си и затова моят е по-качествен от твоя.
Мисля, че беше достатъчно народният представител да прави вота, а не някой от негово име и само да го ползва като пощенска кутия. Но щом сте решили да си мерим агитките, сложете го този член. Всеки идва с агитката.
Предс. Десислава Атанасова:
Реплики към г-н Димитров. Г-н Казак за изказване. Заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател, в допълнение на въпросите, които бяха зададени от колегите, аз искам да попитам има ли подобно изискване и защо не сте го предложили за членовете на Висшия съдебен съвет, например. Защо само за инспекторите? Първо.
Второ, това е поредният неясен текст като предходната ал. 2 на чл. 28, който гласувахме и от който въобще не ставаше ясно кой какво прави, кой кого атестира и кой кого оценява. И сега тук каква информация? Съвсем правилно колегата Лазаров ин спря гласуването и да поиска подобно разяснение. Какво значи информация? Кой трябва да я предостави, в каква форма, в кой етап в каква степен на пълнота и подробност.
Димитър Лазаров:
Това го има в нашите процедурни правила и за избор на членове на Висшия съдебен съвет и за членове на Инспектората. В мотивационното писмо народният представител посочва.
Четин Казак:
Процедурни правила са едно, в момента разглеждаме Закона за съдебната власт.
Димитър Делчев:
Г-н Казак, уважаеми колеги, аз ви моля да не търсите там, където няма някакъв зъл умисъл, такъв. Според мен, текстът е достатъчно ясен. Не е нужно всеки един текст във всеки един закон да бъде нормиран така, че да не остава никаква възможност за никакво друго тълкуване. Аз пак казвам, разбира се, че предоставянето само на имена по отношение на това какви организации са предложили определен кандидат, и представянето на повече информация ще изпълва изискванията на текста. И съгласете се, че когато законът допуска неправителствени организации или лица, професори или други лица да предлагат на народния представител кандидати, добре е в духа на общата прозрачност, която се опитваме да създадем с тази процедура и мисля, че ние точно това се опитваме да направим, народният представител да заяви кой точно му е предложил даден кандидат, за да няма в някакъв момент въпроси кой, какво, защо и как. Затова не виждам вашият тласък към това да прикриваме да даваме информация или по някакъв начин да я завоалираме така, че да не става ясно кой стои зад дадено предложение.
Предс. Десислава Атанасова:
Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Делчев, аз не усетих в някой от нас – нито в г-н Митев, нито в г-н Димитров, да има някакъв тласък за завоалиране на каквато и да е информация. Чисто и просто аз ви казвам, че споделям съображението на г-н Лазаров, че вашето предложение не е ясно. То може да има добри подбуди за прозрачност, но така написано накратко „информация за лицата или организациите, които са предложили” е неясно. Нашият експерт от Правния отдел ми подсказва, че в Изборния кодекс има ясно разписана процедура за това как неправителствени организации могат да предлагат членове на Централната избирателна комисия на народни представители и т.н. Нека да заимстваме този опит и да разпишем една ясна процедура. Но не по този начин. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Казак. Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Делчев и група народни представители. Моля, който е „за”, да гласува. Седем „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители. Моля, който е „за”, да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4. Моля, който е „за” да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет „въздържали се”. Подкрепен е текстът на вносителя.
§ 5. Предложение от н.пр. Методи Андреев.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Методи Андреев за § 5. Моля, който е „за”, да гласува. Тринадесет „за”.
Г-н Казак, за пореден път искате думата и ви се дава възможност да говорите, когато сме в процедура. Заповядайте.
Четин Казак:
Малко бързо пристъпваме към гласуване. Нито го има тук Методи Андреев. Виждам, че ние му гласуваме предложенията, без да сме вникнали в тях. Например, аз исках да задам въпрос, как кандидатът ще поиска такова удостоверение от комисията.
Предс. Данаил Кирилов:
Комисията издава такова удостоверение.
Четин Казак:
Мисълта ми е, ако това се забави и човекът не може да си подаде документите, защото на някой могат да му издадат в срок, но на друг да не му издадат в срок. Не винаги сроковете са много дълги специално за тази процедура.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, макар да не бях тук, мисля, че случаят е изяснен. Да не влизаме в описание на административни процедури. Г-жо Атанасова, ще довършите ли гласуването.
Предс. Десислава Атанасова:
Вие се намесихте, г-н Председател.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Методи Андреев за § 5. Моля, който е „за”, да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Предложението е прието.
Подлагам на гласуваме редакцията на § 5 по вносител заедно с приетото предложение. Моля, който е „за”, да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. § 5 е приет.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Атанасова.
§ 6 по отношение на чл. 48. Имаме текст на вносител.
Предложение от н.пр. Данаил Кирилов, Свилен Иванов, Анна Александрова и Димитър Лазаров.
Предложение от н.пр. Димитър Делчев и група народни представители.
И предложение от н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители.
Имате думата. Няма изказвания.
Колеги, вчера в дебатите имаме становище по всичките предложения, но по предложението на колегата Делчев не сме стигнали до еднозначна подкрепа или неподкрепа. Включително коментирали сме посоченото основание за освобождаване от длъжност на Главния инспектор. Ако г-н Делчев иска да обоснове предложението си, има думата. Заповядайте.
Димитър Делчев:
Благодаря, г-н Председател.
Идеята е в случаите, когато се изисква, т.е. има налице влязло в сила решение за установяване конфликт на интереси и т. 3, 5 и 7 – „3. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година”; „5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт;” и т. 7, да се изисква високото мнозинство и да не се изисква да се поставят основания, т.е. по някакъв начин това да гарантира, че няма да се стигне до освобождаване от длъжност без да е налице съответната причина.
А по отношение на останалите, които са по-обективни, да остане обикновеното мнозинство, както е принципът на работа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Свилен Иванов.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател. Мисля, че ако създателите на Конституцията с искали да има такова нещо, е щяло да бъде включено такова мнозинство. Тук става въпрос, примерно за конфликт на интереси, ние сме длъжни да съберем 2/3 за освобождаване или при влязъл акт в сила. Според мен трябва да си остане нормалното мнозинство и да се затруднява процедурата.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Чл. 81, ал. 2 от Конституцията – „(2) Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.”
Променихме Конституцията с 2/3 мнозинство.
Решението на Народното събрание е акт и няма как с 2/3, защото противоречи на ал. 2 на чл. 81 на Конституцията. Би трябвало да бъде с обикновено мнозинство. Иначе е противоконституционен текстът.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Г-н Председател, текстът на вносител предвижда с 2/3. Г-н Лазаров, ще ме чуете ли. Понеже текстът на вносител предвижда 2/3 мнозинство, затова ако не приемем моето предложение, всички решения ще се взимат с 2/3 мнозинство по отношение на освобождаването на членовете на Инспектората към Висшия съдебен съвет. А в случая правим едно разделение за хипотези, при които няма предходно решение, т.е. налага се лично Народното събрание да констатира определени факти. Съгласяваме се, че квалифицирано мнозинство, в случая 2/3 е необходимо. Но за случаи, когато има съдебно решение, т.е. друг акт вече е решил по отношение на съответния факт дали е налице или не е налице, тогава може да се допусне и обикновено мнозинство точно понеже Конституцията не е предвидила, че освобождаването на инспекторите става с 2/3 мнозинство. Това е била логиката на нашето предложение. Дали ще го приемете, вече е вашата воля.
Предс. Данаил Кирилов:
Тоест, вие сте приели, че със закона може да се зададе квалифицирано мнозинство за решението.
Г-жо Министър, като вносител, ще оттеглите ли изречението: „Решението на Народното събрание за освобождаване от длъжност на главния инспектор и инспекторите се приема с мнозинство от две трети от народните представители.”
Екатерина Захариева:
Когато разсъждавахме и в работна група може би сме предложили по аналогия, че след като се избира с 2/3 явно се и освобождава. Ставаше въпрос за всички. Но наистина текстът е само да избира по Конституция. В такъв случай, ако оставим на вас да решите, дали да приемете текст на вносител, може би тогава е по-логична редакцията на г-н Делчев, само при определени случаи да бъде на вносител.
Предс. Данаил Кирилов:
То е невъзможно за всички, не само за предложението на г-н Делчев. Трябва въобще да отпадне 2/3 като квалифицирано мнозинство. Тоест, да остане общия принцип. Просто защото не може със закон да повишим изискването за мнозинство, което може да се установи само в Конституцията.
Г-н Димитров с въпрос.
Емил Димитров:
Към г-н Делчев. Когато обсъждахме закона за борба с корупцията с вицепремиера г-жа Кунева, едно от исканията ни беше да е много по-представителен този избор, ако бъде с 2/3, за да няма дадена политическа сила възможност сама да си избере членовете на този орган, респективно да го превърне в репресивен спрямо всички останали партии. Тогава Конституцията беше размахвана много силно и беше казано, че само за случаи, когато упоменати в Конституцията, ще с ползва това мнозинство. Как може в един и същи момент да искаме 2/3 за едно, а за друго да не искаме. Разбира се, че трябва да отпадне.
Димитър Делчев:
Аз съм съгласен, че ако приемем текст, който казва, че във всички или в част от случаите, освобождаването става с 2/3 е много възможно Конституционният съд да отмени такъв текст или да каже, че такъв текст няма да се прилага. При това положение може би е добре да се направи една редакционна поправка в предложението по вносител и да се каже, че не се освобождават с 2/3, а с обикновено мнозинство.
Или просто да се махне изречение второ.
Процедурното изречение е да се махне изречение второ.
Предс. Данаил Кирилов:
Иванов е първи с процедурата.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Колеги, предлагам в § 6 в текста на вносителя по т. 2, в ал. 2 последното изречение „Решението на Народното събрание за освобождаване от длъжност на главния инспектор и инспекторите се приема с мнозинство от две трети от народните представители.” да отпадне.
Петър Славов:
Г-н Председател, аз предлагам да отложим гласуването на този текст и да направим една справка все пак за практиката на Конституционния съд, защото ми се струва, че има произнасяне по този въпрос. За да не се изложим, нека да дадем време достатъчно на всички колеги, да проверят. И да видим дали наистина не се изисква за освобождаване на орган с конституционно разписан мандат същото мнозинство, каквото се изисква за избора му. Затова моето предложение е да отложим гласуването.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-жа Митева.
Ива Митева:
Само да обърна внимание, че има произнасяне на Конституционния съд във връзка с текст в Правилника на Народното събрание, в който е добавен такъв текст за високи мнозинства и той го е обявил за противоконституционен точно поради противоречие с чл. 81, ал. 2.
Аз преглеждах много внимателно стенограмите и съм участвала по времето на въвеждането на този текст в Конституцията, тогава изрично се записа за 2/3, за да се гарантира независимостта при избора на Инспектората и да няма политическа намеса. Тогава въобще не е коментирано освобождаването, тъй като при освобождаването, примерно подаване на оставка, или влязъл в сила акт е ясно, че там трябва да има ниски мнозинства, за да може това да мине, а не да бъде блокирано.
Чавдар Георгиев:
Това е също част от независимостта. И освобождаването е свързано с това.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колеги. Имаме две процедурни предложения.
Подлагам на гласуване първо предложението на колегата Славов за отлагане. Който е „за” отлагане, моля да гласува за отлагането. 6 гласа за отлагане. Който е против отлагането? Няма против отлагането. Който е въздържал се за отлагането. Единадесет „въздържали се”. Не се приема отлагане.
Предложението на г-н Свилен Иванов е по същество, така че като стигнем до текста на вносител, тогава ще го гласуваме отделно.
Подлагам на гласуване първо предложението на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Три гласа „за”. Който е против? Нула гласа „против”. Който е въздържал се? Тринадесет гласа „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Чавдар Георгиев.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Димитър Делчев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Който е против, моля да гласува „против”. Нула гласа „против”. Който е въздържал се? Четиринадесет гласа „въздържали се”. Не се приема предложението на колега Димитър Делчев.
Но пък остава задължението с г-н Славов до пленарна зала да провери конституционната практика и да се изкаже съобразно подробния анализ на конституционната практика.
Подлагам на гласуване предложението на Данаил Кирилов, Свилен Иванов, Анна Александрова и Димитър Лазаров. Който е „за”, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се предложението.
Колеги, разделно гласуваме текста на вносител за § 6. Подлагам на гласуване цялото предложение без последното изречение в т. 2. Който е „за”, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”.
Чавдар Георгиев:
На каква процедура го правим това?
Предс. Данаил Кирилов:
Нали разделихме гласуването. Който е против? Нула „против”. Който е въздържал се? Трима „въздържали се”.
Основният текст на вносител се приема без последното изречение засега.
Подлагам на гласуване отделно последното изречение на т. 2.
„Решението на Народното събрание за освобождаване от длъжност на главния инспектор и инспекторите се приема с мнозинство от две трети от народните представители.”
Моля, който е „за”, да гласува „за”. Три гласа „за”. Който е против, моля да гласува „против”. Пет гласа „против”. Въздържали се? Шест „въздържали се”.
На този етап отпадна изречение второ и това ще се яви в доклада за второ четене като неподкрепено предложение. Но, ако колегите Славов и Делчев по повод на изследване на конституционната практика представят от трибуна защита н тяхното, в случая и на вашето последно изречение, в зала би могло да се промени.
Г-н Делчев, ние високо ценим конституционализма и като искате да проверите, ще ви дадем тази възможност.
Колеги, пристъпваме към § 7. Текст на вносител.
Предложение от н.пр. Емил Димитров.
Предложение от н.пр. Явор Хайтов и група народни представители.
Предложение от н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители.
Имате думата. Г-жа Точкова.
Теодора Точкова:
Аз искам да взема отношение само по ал. 2 на чл. 50. Смятам, че предложението на н.пр. Явор Хайтов във връзка с възможността за атестиране на главния инспектор и инспекторите след изтичане на мандата им е резонно те да получават оценка за дейността от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по методика, обаче, приета от пленума и Инспектората към Висшия съдебен съвет. Възможността за атестиране на главния инспектор и на инспекторите е изключително важна за кариерното израстване на инспекторите след приключване на мандата им.
Също така, предложението на г-н Хайтов удовлетворява, както самостоятелността и независимостта на инспектората, така и необходимостта от атестиране, защото, пак повтарям, се предвижда методиката, по която ще се извършва атестирането да се приема от пленума на Висшия съдебен съвет и от Инспектората.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Главен инспектор. Г-н Хайтов.
Явор Хайтов:
Уважаеми колеги, аз ви моля да подкрепите така направеното предложение и внесения текст. Позволявам си да ви припомня, че ние в настоящия момент разглеждаме този закон, защото точно преди една година лично Министър-председателят събираше политическа подкрепа от група в група в Народното събрание, за да можем да променим Конституцията, а следствие на нея и останалите закони и най-вече устройственият Закон за съдебната власт.
Но тук е моментът може би да припомним, че с последните промени в Конституцията всъщност Инспекторатът беше натоварен с най-много отговорности, респективно и с най-много очаквания. За това предложението ми, а и следващите, са в посока по-добро финансиране и по-добра възможност за развитие. Защото нека да си дадем сметка, че всъщност инспекторите при своите проверки, които правят било то планови или конкретни много често излизат и с предложение за дисциплинарни наказания и за друг вид наказания на магистрати. Подкрепяйки тези предложения, образно казано ние им развързваме ръцете и им даваме възможност съвсем свободно да изпълняват своите задължения, своите функции, без ад мислят за утрешните ден, когато тези, които те проверяват, могат по някакъв начин да изпаднат в зависимост. Затова ви моля да подкрепа на предложението.
Завърших, г-н Председател.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов. Министъра.
Екатерина Захариева:
По т. 1 вече дебатирахме предложението. То е аналогично за Инспектората и не го подкрепям. Но мисля,че по ал. 2 предложението на г-н Хайтов следва да се приеме. Добре е все пак методиката за атестиране да се приеме от пленума и от Инспектората, така че специално по отношение на ал. 2 на текста считам, че предложението на н.пр. Явор Хайтов следва да се подкрепи.
Всички останали считам, че не следва да се подкрепят.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Министър, може ли да повторите кое подкрепяте.
Екатерина Захариева:
Това, което и г-жа Точкова каза. Тя взе отношение също само по ал. 2 на чл. 50. Считам, че следва да се подкрепи. Това е т. 2 от предложението на Явор Хайтов.
Има ли други изказвания? Няма други изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Емил Димитров. Който е „за”, моля да гласува „за”. Седем гласа „за”. Против? Нула „против”. Който е въздържал се? Десет „въздържали се”. Не се приема предложението на г-н Димитров.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Хайтов разделно.
Който е да подкрепим т. 1 от предложението на колегата Хайтов, моля да гласува „за”. Шест гласа „за” т. 1. Който е против? Няма. Който е въздържал се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема т. 1.
Подлагам на гласуване т. 2 от предложението на г-н Хайтов. Който е „за”, моля да гласува „за”. Осемнадесет гласа „за” за т. 2. Който е против? Няма против. Въздържали се? Няма въздържали се. Приема се предложението по т. 2 на г-н Хайтов.
Подлагам на гласуване предложението на Чавдар Георгиев и група народни представители.
Чавдар Георгиев:
Оттеглям т. 2 от моето предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Чавдар Георгиев оттегля т. 2 от предложението си. При това положение поставям на гласуване само т. 1 от предложението на колегата Чавдар Георгиев. Който е „за”, моля да гласува. Седем гласа „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Единадесет „въздържали се”. Т. 1 не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетото предложение на г-н Явор Хайтов по неговата т. 2. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Който е против? Пет гласа „против”. Който е въздържал се? Нула „въздържали се”. Приема се текстът на вносител с редакцията по т. 2 на г-н Хайтов.
Г-н Казак иска отрицателен вот.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, гласувах против, той като тук и за съжаление и за Инспектората, се затвори дефинитивно възможността при изтичане на мандата на инспекторите те евентуално да бъдат назначени на по.висока длъжност.
Уважаеми колеги, знаете много добре какви правомощия се вменяват сега на Инспектората – на инспекторите, по отношение на най-чувствителните теми, свързани с битието, житието, статута, живота, кариерата на магистратите. Те са натоварени със задачи, с правомощия да решават съдби, да проверяват имущество и т.н. И вие искате въпреки всичко това да ги изложите на опасността, на угрозата да се върнат след това там, откъдето са дошли и по никакъв начин да не бъдат защитени срещу евентуални репресии от страна на техни колеги за това, което са работили, ако са си гледали съвестно работата. Просто този подход, пак повтарям, на дребна професионална завист, заяждане, видите ли сакън някой да не получи някакъв стимул за това, че се е осмелил да бъде избран на подобни длъжности. Ще стимулира само хора, които наистина няма да работят съвестно и няма да бъдат свободни в съвестта си при взимането на най-отговорни решения, свързани с техни колеги. Ако това е целта на реформата, само да отчетем, че сме направили нещо и сме изпълнили някакви ангажименти, без да си даваме сметка за реалността, да продължаваме в същия дух. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак.
Чавдар Георгиев:
И аз отрицателен вот.
Предс. Данаил Кирилов:
Преди да ви дам думата, г-н Георгиев, за втори отрицателен вот, само с едно изречение.
Г-н Казак знае анекдота за казаните в Ада. Всички казани имали пазач, само до българския казан нямало пазач, защото винаги е имало кой да дръпне тръгналия да бяга. Г-н Георгиев.

Чавдар Георгиев:
Колеги, гласувах против, защото аз съм за това да утвърждаваме органите на съдебната система и да утвърждаваме независимостта на тези, които ще играят изключително важна роля във вътрешния самоконтрол на системата. Сега ние създаваме инструмент с този закон и то преди всичко с ал. 1, чрез който просто връзваме донякъде ръцете на инспекторите в Инспектората. Всеки един тях ще не ще, ще си даде сметка, че след N брой години, а тази сметка ще се дава още по-силно, когато наближи края на неговия мандат, ще трябва да се върне при едни колеги да работи с тях. Е как той ще е обективен и ще изпълнява своите функции? Никак! Вързахме им ръцете. Това направихме.
Същото направихме преди малко и с членовете на Висшия съдебен съвет. Споделям напълно и аргументите на колегата Казак. И нека оттук нататък да се замислим и в зала да го имаме предвид. Това ли искаме ние от тази съдебна реформа? Нали всички прокламирате по-голяма независимост, по-голяма свобода и самостоятелност на магистратите.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Други отрицателни вотове няма.
Колеги пристъпваме към предложение на н. пр. Явор Хайтов и група народни представители за създаване на нов § 7а по отношение на чл. 51.
Имаме предложение и от н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители за създаване на § 7а. То също касае чл. 51.
Обсъждаме двете предложения за създаване на нов § 7а по отношение на чл. 51. Г-н Чавдар Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Колеги, моето предложение е във връзка с повишените отговорности, които възлагаме на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Струва ми се, че за да няма смесване с други институции, по-добре е да си измерване трудовите възнаграждения на членовете на Инспектора с тези на органа към който те са. Затова моята логика е главният инспектор да има възнаграждението на член на Висшия съдебен съвет, на съответните инспектори да са приравнени към него, като взимат 90% от неговото трудово възнаграждение. Това е простичкото обяснение на това, което съм предложил. Няма смисъл да приравняваме с председатели на отделения във върховния съд и т.н. Имаме една структура - Висш съдебен съвет, Инспекторат към него, да има съотношение на заплатите, които се получават вътре в тази структура. Да не я смесваме с други институции. Това е моята логика.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Г-н Хайтов.


Явор Хайтов:
Г-н Димитров, ние всички знаем, че имате яка гърбина и още шамари можете да понесете, но когато работим за благото на тази система трябва да го правим и с риск, че може да има и такива моменти.
Г-н Председател, и това предложение, както и следващите и предходното предложение, което гласувахме с впечатляващо мнозинство, за което ви благодаря, е плод на редица мои срещи, които съм провел с Асоциацията на прокурорите, със Съюза на съдиите, с Камарата на следователите и всички текстове са дискутирани именно с гилдията, за да потърсим подкрепа вътре в самата гилдия. И този текст, както и следващите, получиха подкрепа. Тук може би се противопоставям на това ,което г-н Казак няколко пъти спомена за един вид професионална завист, която се поражда при определени моменти. Аз наистина ви моля отново за подкрепа, защото става въпрос за един тежък, високо отговорен труд, който по съответния ред би следвало да бъде възмезден и ви моля за подкрепа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов. Ще дам думата и на г-н Славов.
От дебата вчера съм си отбелязал, че се отлага за разговор с Министерството на финансите, но и днес нямаме представител на Министерството на финансите. Очевидно Министерството на финансите те иска да се занимава с въпросите на съдебната система и просто заместник-министърът е претоварен.
По повод на изказването Ви искам становището на г-н Георгиев, да кажем.
Иван Георгиев:
Подобно е на нашето становище във връзка с възнагражденията във Висшия съдебен съвет – ние не подкрепяме този текст.
Предс. Данаил Кирилов:
Вие не подкрепяте. Благодаря. Това дава пределна яснота. Не сте водили верните срещи, г-н Хайтов.
Иван Георгиев:
Среща имаше, но предметът на разговора не беше това.
Предс. Данаил Кирилов:
Петър Славов чака търпеливо. Заповядайте, г-н Славов. След това г-н Димитров, г-н Кожарев и ако Министърът се появи, и тя.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател. Аз ще подкрепя предложението на колегата Хайтов. Имам един въпрос към г-н Георгиев, който представи предложението. След като все пак говорим за възнаграждение на главния инспектор към Висшия съдебен съвет, не е ли по-логично следвайки вашата логика то да се изравни с възнаграждението на председател на върховен съд или на главен прокурор. Вие го приравнявате на член на Висшия съдебен съвет.
Чавдар Георгиев:
Аз не знам по размер как е. Моята логика ви казах каква е. Да съразмерваме заплащанията вътре в една и съща структура. Органът е един, към него има Инспекторат. Тези, които са в Инспектората трябва да взимат възнаграждения, които са съразмерни с членовете на органа. Да, главният инспектор ще взима колкото член, другите ще взимат на 90% от него. Това е моята логика.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Аз ще призова да подкрепите предложението на г-н Явор Хайтов. Ще ви припомня, есента ние отворихме вратата и сложихме една линия. Сега просто ги нареждаме всички на тази линия, на следващата и ги приравняваме. Така че това, което вие предлагате, точно това предлага и г-н Явор Хайтов. Вчера стана въпрос на работната група. Разберете, необходимите присъщи разходи за бюджета на съдебната власт ще бъдат предвидени, в това число и заплатите в размер, какъвто вие в момента го гласувате. Увеличението на общия бюджет, капиталовите разходи са под съмнение, но тези ще бъдат планирани и ще ги има. Дайте им сега заплатите, защото другите не са сигурни. Нека да ги обезпечим поне откъм възнагражденията, да не ги караме да си докарват допълнителни доходи по най-различни начини. Нека да са добре възнаградени, за да носят и отговорността след това.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Г-н Кожарев.
Михаил Кожарев:
Благодаря, г-н Председател. Аз в това си качество, в което съм тук, ви моля да подкрепите тези предложения за този начин на изчисляване на възнаграждението и ще кажа това, което казах по-рано и когато ставаше въпрос за възнагражденията на членовете на Висшия съдебен съвет.
В държавата по отношение на така наречените „три власти” съществува един диференциран режим, като база за определяне на възнагражденията. По отношение на народните представители и по отношение на изпълнителната власт действат правила, свързани със средната работна заплата в публичния сектор. По отношение на магистратите действат правила, свързани със средната работна заплата в бюджетния сектор. Има разлика, защото в бюджетния сектор заплатата се изчислява само по отношение на средно статистическия брой на заетите, така да се каже хранещи се от бюджета, докато в публичния сектор са и тези, които са на заплата към съответните държавни дружества. Винаги в публичния сектор заплатата е от 80 до 100 лв. по-висока заради тези заплати, които са там.
Предс. Данаил Кирилов:
Това е другото предложение.
Михаил Кожарев:
Същото е. Само моля да ме изслушате. Има едно неравенство, което също трябва да бъде преодоляно сега. Неравенството е, че магистратите, получавайки заплати по бюджетната сфера, а членовете на висшия съдебен съвет, респективно тримата големи получават възнаграждение по публичния сектор. Такова получавате и вие. Трябва да има едно изравняване между трите власти. Задължително трябва да има това изравняване по отношение на заплатата на тези, които се занимават с тази дейност, както членовете на Висшия съдебен съвет, така и инспекторите.
Ще ви кажа и още нещо. Всички вие знаете и с това не бива да се спекулира, че тези заплати варират и сега, както и при вас, така и при нас, заплатите паднаха и то доста значително, тъй като заплатата пада също. Нека да го знаят тези, които пишат по отношение на заплатите, както за народните представители, така и за конституционните съдии, така и за членове на Съвета, тримата големи, така както може би трябва да стане и с инспекторите, тези заплати в никакъв случай не може да се каже, че са толкова високи, колкото се спекулираше. Паднаха и падат и варират непрекъснато. Даже сега са по-малки отколкото е възнаграждението на член-съдия на Върховния съд или прокурор във Върховна прокуратура, тъй като пада тази заплата. Затова трябва да има такова изравняване, за да няма неравнопоставеност върху властите. Към това добавям и всички тези аргументи, които изброиха и народните представители, свързани с отговорността на работата. В противен случай инспекторите ще бъдат ощетени, защото ще получават заплата на друга база в бюджетната сфера.
Това са аргументите.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Кожарев. Г-жо Министър, имате възможност да вземете становище. Г-н Георгиев изрази отрицателно становище.
Екатерина Захариева:
Това, което аз мога да кажа по това предложение е, че аз бях и първия път против заплатата на членовете на Висшия съдебен съвет да се изравнят с тези на тримата големи, защото те имат много повече задължения и не са само членове на Висшия съдебен съвет по право, но имат много повече задължения като председатели на върховни съдилища и главен прокурор. Но така или иначе този текст беше приет от Народното събрание. От тази гледна точка мисля, че Инспекторатът е много важен орган, не по-малко важен от Висшия съдебен съвет. Въпреки че не подкрепям изравняването на заплатите с тримата големи, но след като беше приет този текст от Народното събрание, може би е справедливо заплатите на инспекторите да се изравнят с тези на членовете на Висшия съдебен съвет. Но пак казвам, не подкрепям, въпреки че е приет и действащ текст да са равни с тримата големи. Те просто имат повече задължения, не за друго. Но беше приет този текст. Може би е справедливо да се изравнят заплатите с тези на членовете на Висшия съдебен съвет.
Аз и миналия път казах. Съжалявам, че се позовавам на работната група от вчера, въпреки че на някои народни представители не им харесва, но считам, че по няколко текста, които са свързани с бюджета, беше редно да чуем мнението на Министерството на финансите. Знам, че сте ги поканили и за днес и вчера, съжалявам че няма техни представители да кажат дали бюджетът позволява. Това е моето мнение.
Предс. Данаил Кирилов:
Във Ваше отсъствие си позволих да намекна, че очевидно на Министерството на финансите не му се занимава с бюджетните въпроси на съдебната система.
Колеги, да прекратим изказванията и да минем към гласуване. Имате ли възражения? Няма възражения.
Подлагам на гласуване двете предложения. Те всъщност са еднакви, макар да са с различна редакция, но са еднакви предложенията на Чавдар Георгиев и Явор Хайтов. Държите ли разделно да ги гласуваме?
Проблем ли е, че ще гласуваме две различни редакции с едно съдържание.
Подлагам на гласуване предложенията на н.пр. Явор Хайтов и група народни представители и на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители за създаване на нов § 7а по отношение на чл. 51. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Осемнадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се предложенията.
Пристъпваме към § 8. Тест на вносител само и единствено.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за” да подкрепим текста на вносител за § 8, моля да гласува „за”. Четиринадесет гласа „за”. Който е против? Няма против. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на вносител за § 8.
Пристъпваме към две предложения:
Едното е на Явор Хайтов и група народни представители за създаване на нов § 8а по отношение на чл. 53.
Абсолютно аналогично е и второто предложение, направено от н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители, за създаване на нов § 8а.
Г-жа Министъра иска думата.



Екатерина Захариева:
Ще направя изказване, което по някакъв начин е аналогично с предишното ми. Такъв текст, обаче, няма за членовете на Висшия съдебен съвет.
Отделно от това, когато бъдат избрани за инспектори или за главен инспектор, те напускайки системата получават 12 или 15 заплати. Така че считам, че това предложение не следва да бъде подкрепено, защото то ще бъде различно от това, което е за членовете на Висшия съдебен съвет.
Предс. Четин Казак:
Благодаря, уважаема г-жо Министър. Заповядайте, г-жо Точкова.
Теодора Точкова:
Аз ви моля, дами и господа народни представители, да подкрепите предложенията на г-н Явор Хайтов и на г-н Чавдар Георгиев. Ще посоча съображения по ал. 2 на разпоредбата на чл. 53. Смятам, че е редно прослуженото време като главен инспектор и инспектор в Инспектората да се зачита като стаж по чл. 225, ал. 1 от Закона за съдебната власт, за който при освобождаването от длъжност на главен инспектор и инспектор с повече от 10 години стаж, те да имат право главният инспектор и инспекторите, освободени от длъжност, да поучат обезщетение за прослужените години в органите на съдебната власт. Ще посоча примера с бившия главен инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Такава възможност по чл. 225 не съществуваше за г-жа Караиванова, защото текстът в ЗСВ беше приет впоследствие. Тази редакция на текста е инспирирана именно от този случай. Ако има други хора в подобно положение, да могат да получат в рамките на прослуженото време като главен инспектор и инспектор обезщетение.
Екатерина Захариева:
Не можем да вкарваме казуси. Защото пък аз ще дам пример с г-жа Светла Петкова, която може би ще се пенсионира като член на Висшия съдебен съвет, която също няма да ги получи, защото такъв текст няма за членовете на Висшия съдебен съвет. Когато те стават членове на Висшия съдебен съвет или инспектори, напускайки системата те получават такова обезщетение по Закона за съдебната власт. И получават обезщетение и то не малко – 10- 15-20, колкото им е прослуженото време. Тоест, в момента даваме второ обезщетение: един път като напуска системата и един път като напуска като главен инспектор, т.е. два пъти.
Предс. Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз предлагам да изясним въпроса. Доколкото разбирам има едно недоразумение и неразбиране на предложението. Доколкото аз разбирам вие предлагате времето, през което тези лица са били магистрати и са станали инспектори да се зачита за стаж по чл. 225, ал. 1, т.е. да се взима предвид, ако те решат след това да напуснат съдебната система окончателно, този период да се зачита за стаж с оглед изчисляването на броя обезщетения, които ще получат, а не че ще получат автоматично тези обезщетения и след това ще се върнат пак в съдебната власт.
Г-н Чавдар Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Колеги, аргумент за подкрепа на това предложение е и това, че преди малко гласувахме съответните лица да ги възстановяваме на същата длъжност. Ние не може да прекъсваме техния трудов стаж, да считаме, че те като инспектори нямат никакъв стаж като съответна длъжност, а след това пак да ги възстановим. Има някакво разминаване, според мен. След като така приехме, трябва и стажа да се зачита за срока, през който те са инспектори.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Колеги, моля да не говорите помежду си. Нека да искаме думата от ръководството на комисията. Има ли някой, който желае думата?
Аз лично, уважаеми колеги, споделям тезата, че не трябва да има разминаване между членовете на Висшия съдебен съвет и Инспектората специално по този въпрос. Тоест, ако възприемем тази теза, която ми се струва оправдана, и ако тя не е в сила за членовете на Висшия съдебен съвет, то трябва да бъде еквивалентна, т.е. там също трябва да се промени режимът.
Заповядайте, г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Това означава, че за времето докато инспекторите, в случая стана ясно, че членовете на Висшия съдебен съвет са изпуснати, са такива това се зачита стаж по чл. 225, ал. 1, за да получат обезщетение, както ако са били магистрати. Г-жо Точкова, нали е така? (Да.) А важи ли този принцип за членовете на Конституционния съд, избрани от квотата на съдебната власт. Не го виждам тук. Не го виждам и като предложение за членовете на Висшия съдебен съвет. Не го виждам като предложение и по отношение на, като тук бихме могли да ми възразите, че Инспекторатът е орган към Висшия съдебен съвет, но пък там става въпрос за членове на Конституционния съд, които са избрани от магистратските квоти. За тях казваме, че този принцип няма да важи. Същото казваме и по отношение на, ако не се лъжа, се запазва мястото за магистрат, поправете ме ако бъркам, е избран за министър и заместник-министър. 2-12 г., ако не се лъжа, направихме това изменение в Закона за съдебната власт. За тях важи ли този принцип? Ще им се запази ли този период от 4 години, ако може да повтори мандата - 8 години.
Така че предложението, което са направили колегите, е много едностранчиво. Питам с какво един член на Конституционния съд, избран от квотата е в по-неизгодна позиция от един член на Инспектората ,който го избираме с 2/3. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Имам реплика. Но преди това г-н Хайтов заяви реплика. Заповядайте.
Явор Хайтов:
Моята реплика е съвсем кратка. Г-н Лазаров е много опитен юрист с много стаж, опитен парламентарист. Може ли да ми припомните, а конституционните съдии, които дадохте за пример, каква заплата получават и каква пенсия получават.
Димитър Лазаров:
Тук става въпрос за принцип – за стаж и за обезщетение. Конституционният съдия също може да се върне при определени хипотези. Преди 3 години имаше такъв случай с една госпожа конституционен съдия, председател на отделение, даже и мястото й не се пазеше. Избрана от квотата на съдиите. Е? Оставете кой каква заплата получава. Говорим за принципа, г-н Хайтов. Защото по същата логика би трябвало да питаме каква е заплатата на министъра и заместник-министъра.
Предс. Четин Казак:
Г-н Лазаров, призовавам ви да не си взимате сами думата.
Аз искам да ви направя втора реплика.
Г-н Лазаров, съвсем правилно отбелязвате, че това е въпрос на принцип. И ако ние сме съгласни с принципа, че стажът като член на Висшия съдебен съвет, като член на Инспектората към Висшия съдебен съвет, ако щете и като конституционен съдия, трябва д се зачита като стаж по чл. 225, ал. 1, нищо не пречи да се направят съответните предложения и това нещо да се случи в Закона за съдебната власт по отношение на Висшия съдебен съвет и на Инспектората и отделно за членовете на Конституционния съд трябва да се измени Законът за Конституционния съд.
Димитър Лазаров:
А за народните представители, които са били магистрати?
Предс. Четин Казак:
Въпрос на политическа воля.
Димитър Лазаров:
Извинявайте, аз в момента не мога да се сетя дали има и други органи, изборни, където могат да бъдат излъчвани магистрати и да се върнат след това.
Предс. Четин Казак:
Г-н Лазаров, не трябва да разширяваме до абсурд хипотезите. Народните представители се избират пряко от народа и за народни представители кандидатстват гражданите, независимо от това какви са и от къде произхождат. Това няма нищо общо с избора на членове на Конституционния съд, на членове на Висшия съдебен съвет и на Инспектората, където по закон те се излъчват по квота от съдебната власт.
Димитър Лазаров:
Извинявайте, г-н Казак, че взимам думата, но трябва да тръгна след минута. Гласувам против този текст. И ще си позволя да направя една реплика.
Ваше беше твърдението, че представителната демокрация би трябвало да са избрани членове на различни органи от Народното събрание или приемането на закони, не би трябвало да се противопоставя на пряката демокрация. А кой от кой орган бива избиран, мисля, че в случая е ирелевантно. Благодаря ви.
Четин Казак:
Аз не разбрах.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, по начина по който си говорихте, прекъсвам дебата. Вече достатъчно изчерпателно изложихте тези. Г-н Казак, на репликата няма кой да ви отговори. При това г-н Лазаров си правеше дуплика по време на репликите, така че не се възползва от правото си на дуплика.
Г-н Димитров, но наистина кратко.
Емил Димитров:
Колеги, вие знаете, че с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание трудовият стаж на народните представители се зачита по специалността, която е заемал до момента преди избирането му. На юристите се води юридически стаж, но не му се пази длъжността. Той, обаче, по собствено желание с е кандидатирал, подал е заявление и е влязъл. Това са правилата, при които е влязъл.
Тук сме в друга хипотеза. Мисля, че уреждаме не само за момента, а и за напред как да работи. Смятам, че е нормално техният стаж да се зачита като за такъв, съответно да се приравнява на осигурителния и да си получават възнаграждението за това, за което са постъпили навремето в системата. Това е част от йерархията, от изкачването в системата им. За известен период са в Инспектората, проверяват свои колеги, вършат почти същата дейност – проверяват работата на своите колеги, след това се връщат и я продължават. Смятам, че за тях това трябва и подкрепям предложението на г-н Казак, да се приведе в съответствие и за членовете на Висшия съдебен съвет.
Предс. Данаил Кирилов:
Съюзът на съдиите взе ли становище по този въпрос?
Иван Георгиев:
Ще се доверим на експертизата на народните представители. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, закривам дебата. Подлагам на гласуване двете идентични предложения: едното на Явор Хайтов и група народни представители и другото на Чавдар Георгиев и група народни представители по отношение на чл. 53 за създаване на нова ал. 2.
Моля, който е „за”, да гласува „за”. Десет гласа „за”. Който е против? Два гласа „против”. Който е въздържал се, моля да гласува „въздържал се”. Шест „въздържали се”. 10 „за”, 2 „против” и 6 „въздържали се”. Приема се предложението на Хайтов и група народни представители и на Чавдар Георгиев и група народни представители.
Явор Хайтов:
Г-н Председател, налага се да изляза, защото имам други ангажименти. На г-н Димитров, когото именуваме с общия събирателен образ на Ревизоро, на него делегирам правата да гласува вместо мен.
Предс. Данаил Кирилов:
Току-що г-н Димитров -Ревизоро прие предоставените му права.
§ 9. Текст на вносител.
Има предложение към чл. 54 от н.пр. Явор Хайтов и група народни представители.
И предложение от н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители.
И двете предложения касаят т. 13 на чл. 54, ал. 1.
Имате думата за изказвания. Г-жа Главния инспектор.
Теодора Точкова:
Уважаеми дами и господа народни представители, моля ви да подкрепите направените предложения от н.пр. Явор Хайтов и Чавдар Георгиев. Става дума за бюджета на Инспектората. Виждате предложения текст. Цели се с този предложен текст да се запълни законодателна празнота. Бюджетът н Инспектората е относително самостоятелен, както пише в чл. 132а, ал. 5 от Конституцията „(5) Бюджетът на Инспектората се приема от Народното събрание в рамките на бюджета на съдебната власт.”
Целта е проектът на бюджет на Инспектората да се гласува от Народното събрание, без първостепенният разпоредител - Висшият съдебен съвет, да може да го изменя, да го намалява. По този начин ще се осигури възможност на главния инспектор да защити проекта на бюджет на Инспектората пред Народното събрание. Смятам, че това е изключително важно за Инспектората с оглед многото нови правомощия, които му се предоставят. Необходимо е той да разполага с достатъчно средства. Целта е именно главният инспектор да се опита да защити този бюджет.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Главен инспектор. Други изказвания? Г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
В чл. 132а от Конституцията пише, че Народното събрание гласува бюджета, но в рамките на бюджета за съдебната власт. Ние не можем да делим бюджета на съдебната власт на няколко. Вие сте второстепенен разпоредител на средства и няма как това, което искате, Народното събрание да гласува вашия бюджет отделно. Отделно, както вчера стана въпрос, може да искате повишение на бюджета си.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-жо Заместник-министър.
Красимира Филипова:
Министерството на правосъдието не подкрепя така направеното предложение. Държим да не се внася промяна в сега съществуващата т. 9, която с новите изменения става т. 13 и фактическото положение относно бюджета на Инспектората към ВСС да остане така, както е и сега. Вчера също това беше положено на дебат, така че се изказаха редица аргументи в тази посока.
Подкрепям изказването на говорилия преди мен. Няма как да го разделим. Той изрази всъщност и нашето становище, като вносител.
Предс. Данаил Кирилов:
Тоест, г-н Иванов изчерпателно и съдържателно се изказа.
Изказване на г-н Димитров.
Емил Димитров:
При цялото ми уважение, това вече няма да мине. Второ ВСС или паралелна структура на една със самостоятелен бюджет. Само Сметнат палата може да го направи. Нали всеки бюджет на всеки от вас фигурира в предложението на Министерството на финансите. Аз се позовавам на практика ми като финансист в Министерството на финансите като дойде целия бюджет на съдебната власт как се прережда и пренарежда. В случая вие ще имате възможността да го защитите пред Висшия съдебен съвет, както всички останали структури. Той ще бъде на отделен ред споменат. Вашето предложение ще стигне до Министерството на финансите, в крайна сметка Министерски съвет и министърът на финансите ще имат окончателната дума, което не пречи вие да направите собствени предложения. Но така по този начин, оттук през този закон вие да се създадете като самостоятелна структура, няма как да стане. Второстепенен разпоредител сте и такъв ще си останете по Закона за публичните финанси.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, аз предлагам да разграничим нещата и да вникнем в действителността, а тя е, че винаги бюджетът на съдебната власт е съставен по две направления, т.е. достига до Народното събрание по две направления: едното направление е чрез Министерски съвет, другото е чрез самата съдебна власт посредством Висшия съдебен съвет. Винаги двата проекта за бюджет на съдебната власт се различават доста драстично. Но това не означава, че не трябва да се дава възможност вътре в съдебната власт тогава, когато има ясно обособени органи, които са относително независими един от друг, какъвто е Инспекторатът, който се формира самостоятелно, т.е. той формално се числи към Висшия съдебен съвет, но в действителност той се конституира съвсем самостоятелно и не е подчинен на Висшия съдебен съвет. Да се даде възможност на Инспектората тогава, когато се формира бюджетът така, както го вижда съдебната власт, да може да го защити и да може да го отстоява пред Висшия съдебен съвет, съответно пред Народното събрание. Защото така, както всеки министър има възможност да си защитава бюджета в рамките на съгласувателната процедура в Министерски съвет и да спори и да настоява пред министъра на финансите, така трябва да се даде възможност на Инспектората да си отстоява бюджета в рамките на съдебната власт. Естествено, в крайна сметка Народното събрание ще реши и обикновено мнозинството решава да подкрепи варианта на бюджет, предложен от Министерски съвет, т.е. от министъра на финансите. Но доколкото виждам това предложение не касае този стадий, а касае стадия, в който се обсъжда варианта на бюджет в рамките на съдебната власт. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Димитров настоява да направи реплика.
Емил Димитров:
Аз разбирам, Вие сте адвокат и с красиви думи може да облечете всяка една теза в една посока или в друга и уважавам добрия начин, по който го правите.
В България има 256 или 258 общини. Всички те са първостепенни разпоредители на бюджета. Вие с дългия опит в Народното събрание колко пъти сте видели 258 кмета да са си донесли бюджетите и да са го защитавали пред Народното събрание или влиза в раздел финансиране на местна власт, общини и всичко се приключва.
А тук говорим за второстепенен разпоредител, а не за първостепенен разпоредител. Ясно, че в бюджета на съдебната власт ще влязат всичките. Те разбира се, ще бъдат на отделни редове със своите отделни предложения. Няма как 256 кмета, защото ако дадем на тях да дойдат да си го защитават, защо тогава онеправдаваме 256 кмета. Има много агенции, които са първостепенни разпоредители плюс министерствата, плюс всички структури, които са към Народното събрание. Очевидно това не се е случвало през годините. Кое ви дава основание да смятате, че сега точно ще стане извънредно и непременно за Инспектората. Няма как да се получи. Не правете нови правила.
Предс. Данаил Кирилов:
Колега Димитров, много некоректен пример дадохте, макар да сте топ финансист и юрист. Бюджетът на общините се приема от общинските съвети. Единствено частта за републиканската субсидия към общините е елемент на държавния бюджет. Това са му средства, които той получава като бонус, като допълнително и в плюс на общинския бюджет.
Г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Само искам да стане ясно на Инспектората, че народните представители им е пределно ясно, че им трябват повече пари, по-голям бюджет. Но не е това начинът да се направи.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак за дуплика.
Четин Казак:
Общо взето, г-н Председател, Вие съвсем правилно възразихте в една значителна част на тезата на колегата Димитров, който прави абсолютно несъпоставими аналогии, неподходящи аналогии. Няма нищо общо с бюджетите на общините. Тук става въпрос за бюджета на съдебната власт, който е конституционно закрепен като отделен, независим от останалата част на републиканския бюджет, с отделно правомощие той да бъде внасян в Народното събрание за разлика от другите първостепенни, второстепенни разпоредители. Вие боравите с термини, които нямат касация със случая. Няма значение първостепенен или второстепенен. Конституцията е дала право на съдебната власт да има самостоятелен бюджет, отделен от останалата част на републиканския бюджет. И тук въобще няма значение първостепенен и второстепенен. Тук ние спорим по това да се даде възможност на Инспектората да си отстоява бюджета в рамките на съдебната власт. Това е.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, предлагам ви да прекратим дебата. Иначе и аз ще се изкажа. Аз се удържам да се изказвам, за да не товаря дебата. Но той е излишен. В смисъл няма нужда повече да натоварваме с аргументи, които сме си ги казвали няколко пъти. Заради прекомерното настояване на колегата Чавдар Георгиев, има думата.
Чавдар Георгиев:
Колеги, искам само да уточня. Преди малко ние приехме предложение на колегата Димитров, че проектът на бюджет се приема от ВСС заедно с бюджет на съдебната власт. Според мен въпросът тук е кой изготвя този проект. Това е същината на въпроса. Тук трябва да убедим министъра на правосъдието, че проектът на бюджет за съдебната власт трябва да се формира в рамките на съдебната власт. Иначе е прав колегата Иванов, и в Конституцията има изричен текст, че бюджетът на Инспектората се формира като част от бюджета на съдебната власт. Целият въпрос е кой формира първоначално този бюджет. Защо да не дадем основание това да го прави главният инспектор. В крайна сметка бюджетът е функция на цялостната дейност. Той най-добре знае каква дейност има. Ще си заяви какви са му потребностите като финансови средства. Трябва да мине, според мен, поне съгласувателно през пленума на Висшия съдебен съвет, той да изрази становище и това се предлага. А, разбира се, Народното събрание ще вземе окончателното решение в рамките на възможните средства за съответния бюджет за годината. Това е.
Екатерина Захариева:
Г-н Председател, аз нямам претенциите да го правя, но това е текстът на Конституцията - чл. 130в, т. 1. „Министърът на правосъдието предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася във Висшия съдебен съвет.”
Винаги се прави съвместно с ВСС и Инспектората. Конституцията казва, че бюджетът на Инспектората е част от бюджета на съдебната власт. Аз принципно считам, че трябва да има самостоятелност на бюджета, но първо трябва да изменим Конституцията и после да приемем този текст. Това е. просто Конституцията не ни позволява д приемем предложенията. Не за друго.
Предс. Данаил Кирилов:
Защо всички се увличате да си приказвате едно и също. После защо сме на § 10? Този дебат го водихме по време на обсъждането на Конституцията. Аз колко пъти убеждавах всички колеги да подкрепят премахването на принадлежността към. Тогава колко от вас ме подкрепиха. Ако тогава бяхме успели да премахнем „към Висшия съдебен съвет” щяхме да решим и другите последващи въпроси. Сега не можем да ги решим отзад напред и от по-нисък ранг на нормативен акт с последици нагоре. Едновременно с това не съм много съгласен, обаче, и с интерпретацията, която колегата Кожарев вчера направи за второстепенния бюджетен разпоредител. Аз съм склонен тук да разсъждавам на база два независими органа и смятам, че заради неясния конституционен модел на третата конституционна поправка, статутът на Инспектората е конституционно неустановен и противоречив. Така ч Инспекторатът ще има основание да продължи да апелира за независимост и главно включително по отношение на бюджетната прогноза - предложения, одобрение и защита на бюджета си. Това го имахме като казус в тази комисия. Да не повтарям дебатите, когато вие спорехте с Инспектората по техния бюджет миналата година и нямаше съгласие с това, което е ясен индикатор, че към момента няма прецизно установен регламент по това взаимоотношение.
Това е. Възложихме функции без пари. И това е един „прекрасен” подход, докато системата може да издържи.
Прекратявам дебата. Подлагам на гласуване предложенията на Явор Хайтов и Чавдар Георгиев по § 9, които са идентични по съдържание. Който е „за”, моля да гласува. Шест гласа „за”. Който е против? Два гласа „против”. Който е въздържал се? Осем „въздържали се”. Не се приемат предложенията на Явор Хайтов и Чавдар Георгиев.
Няма как да са второстепенен разпоредител на Висшия съдебен съвет. Защото Висшият съдебен съвет прави ли им преразпределение? Кой го прави? Или го прави министърът на финансите.
Михаил Кажарев:
Те са на отделен ред.
Предс. Данаил Кирилов:
Именно. Защо да се правим на финансисти и да спорим.
Колеги, стигнахме до § 10.
Предлагам ви да обсъдим много бързо въпроса за продължителността на настоящото заседание, включително евентуална почивка от 10 минути, включително кога да бъде следващото заседание, на което да продължи този дебат. Аз съм по-спокоен в смисъл, че до момента минаха текстове, които не са точно в същината на закона, но очевидно бяха конфликтни и създаваха напрежение. Мисля, че за следващо заседание ще имаме само съдийско самоуправление и прокуратура, и командироване.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, аз предлагам да прекратим днешното заседание и да продължим евентуално утре.
Предс. Данаил Кирилов:
Предварителните сондажи с колегите за евентуално утре са негативни. Тоест, голяма част от колегите….
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, ще има ли някакъв ред в правна комисия или всеки ще си взима думата. Ако може така, вярвайте ми, аз ще съм първи и непрекъснато ще използвам това право и ще си взимам думата когато искам и въобще няма да вдигам ръка и няма да искам думата от вас.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Митев, отговорът се крие във Вашия въпрос. Тъй като ние сме достатъчно деликатни и толерантни и стриктни по правилника, затова има хора, на които не мога да огранича тяхната експресивност да изразят становището си. Аз твърдя, че все пак има ред в правна комисия, макар да проявявам дискусионен либерализъм и в голяма степен прекомерен.


Чавдар Георгиев:
Колеги, аз предлагам следното. Да се разберем, че работим до 19:30 часа. 5 часа заседание е напълно нормално за днес. И след 19:30 ч. да отложим заседанието за утре.
Петър Славов:
Г-н Председател, аз ви предлагам нещо много по-различно от това, което каза колегата Георгиев и съм убеден, че е по-мотивиращо за народните представители като кажем да стигнем до определен параграф на закона, а не до определен час. Защото свободно можем да си говорим празни приказки още един час. Затова нека да стигнем до частта съдийско самоуправление, т.е. да приключим със съдебните заседатели, което мисля са още 3-4 параграфа и след това да се свика за вторник извънредно заседание на правна комисия и да продължим тогава.
И да напомня, че § 9 по вносител не го гласувахме, което не е лошо да направим преди приключване на заседанието.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак.
Четин Казак:
Колеги, това предложение ми се струва нереалистично. Досега сме обсъдили 9 параграфа, а има още 13 до съдийското самоуправление.
Предлагам наистина да работим до 19:30 ч. и след това вторник, щом не искате четвъртък.
Екатерина Захариева:
Извинявайте, че се намесвам. Вие решавате до кога да работите, но следващите параграфи до 22 има малко предложения и те не мисля, че са спорни. Като че ли голяма част от тях ще успеем да минем бързо.
Ако решим да го отложим до вторник, това означава, че другата седмица няма как да влезе в зала.
Предс. Данаил Кирилов:
За да влезе в зала, г-жо Министър, тази вечер трябва да работим до 24: 00 часа минимум. Утре да работим, докато приключим, което няма да е до 24:00 часа, а ще е до по-късно. За гостите от медиите казвам, те иронизираха в голяма степен среднощните заседания на правна комисия, но те имат благотворно влияние върху продължителността на дебата и главно ограничават голяма част от повторенията и глупостите, които говорим народните представители. (Не обиждайте народните представители.)
Екатерина Захариева:
А няма ли как да е утре и във вторник, за да може по-другата седмица да влезе.
Предс. Данаил Кирилов:
Каква е разликата утре или вторник?
Екатерина Захариева:
Ако утре не приключим?
Предс. Данаил Кирилов:
В сряда. Така или иначе, ако влиза, ще влиза на части в зала. Друг е въпросът, че това означава експертите да пишат няколко нощи.
Екатерина Захариева:
По-добре да продължим утре, за да имат време те да работят на части. И ако се наложи и във вторник.
Предс. Данаил Кирилов:
Съжалявам, но тук ще се позова на независимостта на законодателната власт и ще оставя колегите все пак да определят графика на следващите заседания.
Колеги, аз ви предлагам да работим поне до 20:00 часа.
Емил Димитров:
Половината норми влизат в сила от Нова година. За къде е това бързане?
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, подлагам на гласуване основния текст на § 9. Който е „за” текста на вносител за § 9, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Който е против? Нула „против”. Въздържали се? Пет „въздържали се”. Приема се текстът на вносител за § 9.
Пристъпваме към § 10. Имаме текст на вносител по чл. 55.
Предложение на н.пр. Явор Хайтов и група народни представители.
Имаме предложение на н.пр. Методи Андреев.
И предложение на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители.
Имате думата за изказвания. Заповядайте, г-жо Главен инспектор.
Теодора Точкова:
Уважаеми народни представители, искам да заявя, че Инспекторатът подкрепя предложението на г-н Явор Хайтов да отпадне ограничението „Числеността на администрацията не може да надвишава 4 пъти броят на инспекторите, включително и главния инспектор”. Знаете, че със Закона за съдебната власт на Инспектората се предоставят 5 нови правомощия, някои от които до момента не са осъществявани от никой орган. Не се знае какъв обем от работа ни предстои да свършим с тези нови правомощия. И какъв персонал ни е необходим. Освен деловодители, архивари, на нас ще ни трябват и стенографи, защото по част от новите проверки се изискват съответно и изслушвания на проверяваните магистрати. И трябва да има такива длъжности. Тоест, на този етап ние не можем да кажем ще ни удовлетвори ли този брой „4 пъти” обща администрация спрямо броя на главния инспектор и инспекторите. Благодаря.

Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-жо Министър, но ви моля кратко.
Екатерина Захариева:
Аз считам, че текстът, както е предложен от вносител, следва да остане. Навсякъде в законодателството има някакво ограничение на общата спрямо специализираната администрация. Голяма част от необходимите експерти ще бъдат специализирана администрация. Искам да подчертая, че Министерството на финансите остро възрази дори на предложението на Министерството на правосъдието като вносител в Министерски съвет дори на увеличението „4 пъти”.
Така че дори и да го премахнете, те с бюджета просто ще направят тази корекция. 4 пъти според мен са достатъчни. Аз повече няма д взимам отношение. Каквото решите. Факт е, че Министерството на финансите, подчертавам, дори не подкрепиха предложението на министерство за увеличение 4 пъти.
Няма ограничение за специализираните експерти, които могат да бъдат колкото са необходими на Инспектората.
Предс. Данаил Кирилов:
Има ли други изказвания? Г-н Чавдар Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Търсейки някакъв компромис между неограниченото увеличение и все пак яснота какво имат на първия етап възможност да правят Инспектората, аз съм предложил 5 пъти. Мисля, че това е предостатъчно и ви моля да го подкрепите.
Предс. Данаил Кирилов:
Какво мисли Съюзът на съдиите?
Иван Георгиев:
Подкрепяме предложението на Министерството на правосъдието. Обсъждано е много пъти на работна група.
Предс. Данаил Кирилов:
Други изказвания има ли? Г-н Казак.
Четин Казак:
Аз имам един въпрос. Понеже не съм бил на работна група, доколкото виждам има две хипотези: има ал. 1, където е ограничено, ма и ал. 2, където няма ограничение. Ал. 1 доколкото разбирам, е някаква обща администрация. А ал. 2 са точно експертите, които трябва да работят по съответните направления. Като няма ограничения в ал. 2 какъв ви е проблемът. Назначете толкова, колкото ви е необходимо.
Теодора Точкова:
Тези нови проверки вървят с документооборот. Това се опитах да обясня. Сигнали, декларации и т.н. Трябва някой да ги завежда, съответно да ги пренася до кабинетите на инспекторите, ад ги връща, да подшива преписките, да ги архивира. Стенографи казах че ни трябват. С оглед новите правомощия ми се струва, че ни трябва още един човек пресаташе, защото непрекъснато медиите ще искат информация от нас. Човек, който да се занимава с обществените поръчки. Защото при положение, че ще имаме толкова много правомощия, естествено че трябва да разполагаме и с по-добри материални условия, т.е. сграда. Сградата ще доведе до нужда от чистачки. IT специалисти също.
Предс. Данаил Кирилов:
Прекратявам дебата. Увличате се.
Чавдар Георгиев:
Две цифри буквално. Колеги става въпрос дали да е до 44 или до 55. Дайте им възможност да е до 55 поне. За това иде реч.
Емил Димитров:
Оказа се, че за деловодители, регистратури ограничение няма. Сега говорим, че ще има електронно правителство. В момента много по-голям обем хора извършват тази работа. Хайде сега и скъпо платените машинописки да не ги въздигаме в ранг! Достатъчно е. Второ министерство няма да правим.
Предс. Данаил Кирилов:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Явор Хайтов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Шест гласа „за” предложението на колегата Хайтов. Който е против, моля да гласува. Нула „против”. Който е въздържал се, моля да гласува. Десет гласа „въздържали се”. Не се приема предложението на Явор Хайтов.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. методи Андреев. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Който е против, моля да гласува „против”. Няма против. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема с предложението на Методи Андреев.
Подлагам на гласуване предложението на Чавдар Георгиев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Шест гласа „за” Който е против, моля да гласува. Нула „против”. Който е въздържал се, моля да гласува. Дванадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на Чавдар Георгиев.
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносител за § 10 заедно с приетото предложение на н.пр. Методи Андреев относно срещу държавна сигурност. Който е „за”, моля да гласува „за”. Четиринадесет гласа „за” . Който е против? Три гласа „против”. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към § 11. Текст на вносител.
Имате думата за изказвания по отношение на чл. 58. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за” да подкрепим текста на вносител за § 11, моля да гласува „за”. Седемнадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на вносител за § 11.
Пристъпваме към две идентични предложения за създаване на нов § 11а по отношение на чл. 59:
Първото от Явор Хайтов и група народни представители.
Другото е от Чавдар Георгиев и група народни представители.
На разширена работна група, подобна на Съвет за съдебна реформа становищата бяха положителни. Ако не възразявате, закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за” да подкрепим предложенията на Явор Хайтов и група народни представители и на Чавдар Георгиев и група идентични по отношение на чл. 59, моля да гласува „за”. Седемнадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Чавдар Георгиев:
Може ли процедура. Стана 19:30 часа. Имахме процедурно предложение да работим до 19:30 ч.
Предс. Данаил Кирилов:
До 20:00 часа.
Чавдар Георгиев:
Не сме го гласували. До 19:30 ч. Нека с гласуване да го решим.
Предс. Данаил Кирилов:
Приемаме справедливото възражение на г-н Георгиев, но помислете, че бихме могли да работим и до 24:00 часа и повече, за което аз апелирам да направим. (С кой кворум?) С този кворум – 17 гласа.
§ 12 по вносител по отношение на чл. 60.
Имаме предложение на Чавдар Георгиев и група народни представители.
Имаме предложение на Явор Хайтов и група народни представители.
Имате думата за изказвания.
Екатерина Захариева:
Аз считам, че този текст е ограничителен за главния инспектор. Не следва да се приема. Има текст в Закона за обществените поръчки, който касае абсолютно всички възложители по смисъла на Закон за обществените поръчки и той дава право възложителят, в случая главният инспектор, може да упълномощи във всеки един момент който реши от неговата администрация и не считам, че има нужда от такъв текст тук. Може да упълномощи директор, главен секретар и който реши.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-жо Главен инспектор, имате думата.
Теодора Точкова:
Н в ЗОП пише „освен ако в специалния закон е предвидено”. А специалният закон е ЗСВ.

Предс. Данаил Кирилов:
Защо искате да се ограничите? Утре може да нямате главен секретар. Като нямаме изрично правило за това, той може. Но, ако сега оставим само главен секретар, а вие имате период, в който 6 месеца нямате главен секретар, не може да възложите на някой директор тези функции.
Теодора Точкова:
Тогава може да се предвиди главният секретар или друго упълномощено от главния инспектор лице.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Главен инспектор, законът в сегашния си вид е ужасно тежък. Като правим график или министърът като се опита да ни прави график, ние подценяваме искането на работната група, вече експертната работна група да прави технически редакции. Ако отворим и за работа на експертна работа група, и другата седмица да свършим. Няма смисъл да товарим текста. Все пак това не е арменският строеви устав всичко да трябва да е описано пределно пунктуално.
Свилен Иванов:
Да го гласуваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложение на Явор Хайтов и група народни представители. Който е „за” моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Против? Няма. Който е въздържал се? Тринадесет гласа „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване предложение на Чавдар Георгиев и група народни представители. Който е „за” моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Който е против? Няма. Който е въздържал се? Тринадесет гласа „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 12. Който е „за4, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Който е против? Нула „против”. Който е въздържал се? Нула „въздържал се”.
Чавдар Георгиев:
Моля за процедура, г-н Председател.
Тъй като наистина ми се налага да тръгвам, упълномощавам колегата Никифоров да гласува за всички мои предложения „за”, а за останалите по негова преценка с трите гласа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Някои от колегите възразява ли? (Не.)
Постъпило е предложение от н.пр. Хамид Хамид за създаване на нов § 12а по отношение на чл. 60в, ал. 2. Имате думата.
Екатерина Захариева:
След като едни експерти ще получават една сума, редно е и другите да имат такава опция. Просто е справедливо.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма други изказвания. Закривам дебата. Който е „за”, моля да гласува „за”. Седемнадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се предложението на г-н Хамид.
§ 13. Текст на вносител по отношение на чл. 67.
Предложение на н.пр. Четин Казак по отношение на чл. 67
Предложение на н.пр. Петър Славов за чл. 67.
И предложение на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители.
Имате думата, колеги. Г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, предвид дискусията вчера и след като предложението ми не получи подкрепа и след като разговарях с представители на Съюза на съдебните заседатели, оттеглям това предложение.
Мисля, че предложенията, които вчера подкрепи работната група, надявам се и тук да получат подкрепа по-нататък за изслушване в общинските съвети, било то пред комисия или пред целия орган, ще свършат горе-долу същата работа. И не дай си Боже лица, зависими от наркотици, ще могат да бъдат своевременно отграничени и съответно да не бъдат препоръчвани на съдилищата за съдебни заседатели.
Така че оттеглям това мое предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Колегата Славов оттегли предложението си.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Аз може ли да попитам в работната група какво е становището по моето предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Заради намалението на възрастта не се прие.
Екатерина Захариева:
Идеята за увеличението до 68 г. беше, че даваме шанс в малките населени места, особено където трудно се намират съдебни заседатели, пенсионирани съдии и прокурори, които са с достатъчна квалификация, да могат да се кандидатират, да се номинират и да бъдат избрани за съдебни заседатели. Вдигаме малко възрастта, защото и без това има недостиг.
Предс. Данаил Кирилов:
Коментирахме всъщност и разликата, която е в частта „ползват се с добро име в обществото” и невъзможността да се определи това. Никой не е казал отхвърля или неотхвърля. Просто това бяха коментари. Потвърдихме 68 години като възраст плюс 4 години мандат. Тоест, до 72 години може да бъде човек съдебен заседател.
Колеги, прекратявам дебата. Подлагам на гласуване предложението на колегата Чавдар Георгиев и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Три гласа „за”. който е против? Един „против”. Който е въздържал се? Десет „въздържали се”. Не се приема текстът на колегата Чавдар Георгиев.
Предложението на Петър Славов е оттеглено.
Подлагам на гласуване предложението от н.пр. Четин Казак. Който е „за”, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Който е против? Нула „против”. Който е въздържал се? Дванадесет гласа „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносител. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Който е против? Няма против. Който е въздържал се? Няма въздържали се.
Престъпваме към § 14. Имаме текст на вносител за създаване на чл. 67а и чл. 67б.
Имаме предложение от н.пр. Данаил Кирилов и група народни представители.
Имаме и предложение от н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители.
Имате думата. Припомням ви, че моето предложение беше подкрепено в работна група – „девет месеца” да се заменят с „осем месеца”.
А предложението на колегата Георгиев „девет” за се замени с „шест” не беше подкрепено.
Други изказвания няма. Подлагам на гласуване предложение от н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители. . Който е „за”, моля да гласува „за”. Три гласа „за”. Който е против? Нула „против”. Който е въздържал се? Дванадесет гласа „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Данаил Кирилов Свилен Иванов, Анна Александрова. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Нула „въздържали се”. Приема се редакционното предложение.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетото редакционно предложение. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет „за”. Който е против? Няма против. Който е въздържал се? Няма „въздържали се”. Приема се текстът на вносител аз § 14 заедно с приетото редакционно предложение.
Пристъпваме към § 15. Текст на вносител.
Предложение от н.пр. Димитър Делчев и група народни представители, което беше подкрепено от работна група.
Предложение от н.пр. Методи Андреев, което беше подкрепено от работна група.
И предложение от н.пр. Петър Славов, което е частично подкрепено – т. 2, а в т. 1 – за наркозависимостта, не е подкрепено.
Колегата Славов иска думата.
Петър Славов:
Г-н Председател, оттеглям предложението си по т. 1 с мотивите, които по-рано изразих във връзка с този проблем - наркозависимостта.
По т. 2 го поддържам. Беше подкрепено и на работна група. Става дума за това кандидатите за съдебни заседатели сами да подават заявленията си или желанието да бъдат такива, а не общински съветници отделно, по отделен ред да внасят такива предложения, което очевидно би поставило в неравностойно положение едните спрямо другите ,които не са внесени от общински съветник. Това се прие изцяло на работна група и моля за подкрепа за него.
Предс. Данаил Кирилов:
Други изказвания? Заповядайте, г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
След като сте възприели предложението на г-н Делчев, аз правя допълващо предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 от правилника след думите „електронните медии” предлагам да се добави „интернет страницата на общинския съвет”. Там където общинските съвети поддържат интернет страниците си, а те не са никак малко, след като ще ги публикуваме на интернет страницата на общината, още по-резонно е органът на местно самоуправление, който осъществява избор на съдебните заседатели също да обявява на страниците си тази процедура.
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, подлагам на гласуване предложението на колегата Митев по чл. 89, ал. 4. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се предложението на колегата Митев по чл. 80, ал. 4.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Делчев заедно с приетото предложени на г-н Митев, предложението на Методи Андреев и т. 2 от предложението на Петър Славов.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. който е против? Няма. Който е въздържал се? Няма „въздържали се”.
Приемат се предложенията на Димитър Делчев, на Христиан Митев и на Методи Андреев и т. 2 на Петър Славов.
Който е съгласен да приемем текста на вносителя за § 15 относно чл. 68 заедно с приетите предложения, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. приема се.
Преминаваме към § 16, с който се създават членове 68а, 68б, 68в, 68г, 68д и 68е.
Имаме предложение на н.пр. Петър Славов.
Предложение на н.пр. Димитър Делчев и група народни представители.
И двете предложения са идентични и двете бяха подкрепени в работната група.
Имаме и предложение на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители, което не беше подкрепено в работната група.
Имате думата за изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложение на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Три гласа „за”. Против? Нула против. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Георгиев.
Подлагам на гласуване предложението на Петър Славов сходно, почти идентично по съдържание с предложение на Димитър Делчев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за” за двете предложения. Против? Няма. Въздържали се? Няма. приемат се.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 16 заедно с приетите предложения на Петър Славов и Димитър Делчев. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 16.
Пристъпваме към § 17. Имаме текст на вносител.
Имаме предложение от н.пр. Петър Славов, което на практика ще се окаже прието.
Предложение на н.пр. Лъчезар Никифоров и група народни представители, което е прието частично.
Вие предлагате от три на пет. В работната група с спряхме на четири.
Има същото като на колегата Никифоров предложение на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители – от три на пет години.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Първо двете предложения на колегите Никифоров и Чавдар Георгиев. Който е „за”, моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Петър Славов. Който е „за” четиригодишен мандат, моля да гласува „за”. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетото предложение. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към § 18, § 19, § 20. Текстове на вносител, които бяха подкрепени от работната група. Изказвания? Няма изказвания. Закривам дебата.
Който е съгласен да подкрепим текстовете на вносител за § 18, § 19, § 20, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се параграфи 18, 19 и 20 текстовете на вносител.
Пристъпваме към § 21. Текст на вносител.
Имаме предложение от н.пр. Атанас Атанасов.
Имаме предложение от н.пр. Данаил Кирилов и група народни представители.
Имаме и предложение от н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители.
Имате думата. Г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, аз няма да се изказвам по текстовете. Искам да помоля да дадем възможност на Председателя на Съюза на съдебните заседатели да каже няколко думи, която е тук и търпеливо изчака. Мисля, че е най-добре да чуем тях по този въпрос.
Предс. Данаил Кирилов:
Давам думата на Председателя на Съюза на съдебните заседатели.
Емилия Николова:
Моля ви да обсъдите промяна в текста на чл. 73, ал. 1, като предлагам текст:
„За времето, в което съдебните заседатели изпълняват функциите си и задълженията, свързани с тях, им се заплаща възнаграждение от бюджет на съдебната власт.”
В проекта, който е предложен от Министерството на правосъдието се въвежда единствено часовото присъствие по време на съдебни заседания. Съдебните заседатели имат ангажименти и извън присъствието само по време на съдебни заседания. За това предлагам да го обсъдите.
Предс. Данаил Кирилов:
Не сте ли участвали при министъра в Съвета за съдебна реформа.
Емилия Николова:
За съжаление, ние давахме нашите становища по текстовете, но този текст, касаеш чл. 73, ал. 1 – целият чл. 73 беше включен в последния вариант на Министерството на правосъдието. В предходните варианти го нямаше.
Предс. Данаил Кирилов:
Министърът по интервюта казва как изчерпателно е постигнал съгласие в продължение на не знам колко месеца и ние няма какво да гледаме. А сега се връщаме на първично ниво – на ниво да слушаме съсловни организации. Ген. Атанасов го е предложил.
Емилия Николова:
В предходния вариант от 5 май в закона е предвидено въпросите за възнагражденията на съдебните заседатели да бъдат уредени с наредба, която се възлага по чл. 75а. Това е в предходния вариант.
В последния вариант се предлага текстът за възнагражденията да влезе в Закона за съдебната власт и ние не сме изразили становището си по този текст и затова се налага да го изразим тук.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Благодаря. Колеги, имате думата.
Емилия Николова:
Това е специално само по ал. 1.
Имаме предложение и по останалите алинеи.
Екатерина Захариева:
Г-н Председател, на Съвета доста голяма част от съгласието, което се постигна, после доста хора си промениха мнението. Законопроектът беше изпращан няколко пъти и разбира се, че и народните представители могат да го променят и съсловните организации, това е нормално. Разбира се, че може да се подобрява. Но това са бюджетни въпроси, които пак казвам, следва да се гледат заедно с Министерството на финансите. Никога възнаграждението не е оставяно само на наредба, защото едни от основанията за промяна на наредбите е противоконституционността на тази наредба, защото всичко трябва да се уреди със закон.
Емилия Николова:
Това е по варианта от 5 май.
Екатерина Захариева:
След това поне още три пъти ви е изпращан.
Емилия Николова:
Много моля народните представители да чуят по принцип за какво възнаграждение на съдебните заседатели говорим.
Аз съм съдебен заседател втори мандат, девета година. Съдебните заседатели в Софийски градски съд получават 7.43 лв., когато се махнат всички удръжки от това възнаграждение на час се получава сума в размер на 6.30 лв. Пътувам с две превозни средства за съда и се връщам с две. Транспортните ми разходи са по-големи от възнаграждението, което получавам на час. В същото време вещите лица (аз считам, че трябва да има синхронизация между различните наредби и закони), когато съдебното заседание се отложи по независещи от тях причини, получават възнаграждение в размер минимум на 20 лв. Съдебният заседател задава въпроса: „Ние какво правим тук?” Защото те получават възнаграждението си за изготвяне на експертизата.
Предс. Данаил Кирилов:
Без да съм знаел за 43 ст. вчера аз правих същата калкулация на вашето възнаграждение на база 7 лв. и общо взето имаме консенсус по това. Министърът е поел ангажименти и аз знам още от Съвета за съдебна реформа, че се предвижда увеличение на часовата ставка, съобразно възможностите на бюджета.
Емилия Николова:
Да, но така, както е записано сега в Закона за съдебната власт, възнаграждението е едно към едно от възнаграждението, което до този момент е заплащано.
Предс. Данаил Кирилов:
В закона ние не можем да запишем е в размер на 20 лв. на час. Няма как да го запишем. То и сега не е дадена базата.
Емилия Николова:
Ние не искаме подобно нещо.
Предс. Данаил Кирилов:
Разбрахме Ви. В искането, което разширява времевия интервал, това го разбрахме. Това е ал. 1. Ако има съгласие, това ще го подкрепим.
Иначе беше редно, даже на предните параграфи, когато въпросът касае възнаграждения, финанси и бюджет, да не ги обсъждаме, докато няма представител на Министерство на финансите.
Реплика:
Да отложим този параграф.
Предс. Данаил Кирилов:
Защо да го отлагаме. Ние по този въпрос, ако имаме съгласие за ал. 1, го подкрепяме. А другото си е наредба при министъра, както много други наредби са при министъра.
Емилия Николова:
Може ли да предложа още нещо. Ако приемете предложението ми по ал. 1.
Предс. Данаил Кирилов:
То не е ваше. То е на н.пр. Атанас Атанасов.
Емилия Николова:
Много се извинявам. Досега не съм присъствала. Ако приемете предложението на вносителя, то тогава предлагам в текста на чл. 75а да се добави, че „редът и начинът за изплащане на възнагражденията на съдебните заседатели се определя с наредба”.
Тоест, тук да бъде включено възнаграждението.
Бих искала да продължа.
Една бърза справка на текстовете, които касаят съдебните заседатели води до следния извод. От 18 члена 11 касаят въпросите за подбор и избор на съдебни заседатели. Ако възнаграждението не се промени и в 20 члена да сложите за подбор и избор на съдебни заседатели, такива няма да има. Защото в 2014 и в 2012 г., когато беше подаването на документи за Софийски районен съд и за Специализиран наказателен съд се продължи срокът за подаване на документите, тъй като нямаше кандидати. С това мизерно възнаграждение и тези няма да кандидатстват. Тогава ще се наложи пенсионираните съдии да си ги сложите като съдебни заседатели и те да извършват тези функции.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Кожарев, можете ли приблизително точно да кажете досега какъв е общият размер на средствата за съдебни заседатели.
Михаил Кажарев:
Около 3 млн. лв. Мисля, че много бързо можем да направим една справка и утре да я имаме. Но сега нямаме тази готовност. Казвам съвсем относително. Възнаграждението ще се увеличи и сумата, която съдебният бюджет трябва да заделя. Ние и с тези милиони сме затруднени.
Аз мисля следното. Ако се фиксира една сума тук, тя ще послужи като основание за увеличение на разходната част на бюджета.
Екатерина Захариева:
Г-н Председател, наистина не може без Министерството на финансите. Истината е, че ако оставим 7 лв. на час няма как да има кандидати за съдебни заседатели. Това е факт. Защо трябваше да се фиксира в закона? Защото това бяха едни от основните мотиви на два пъти за отменяната наредба от Върховния административен съд и то с право отменяна, защото по Конституция, статутът, възнагражденията и т.н. се определят със закон. Само детайлите трябва да се разпишат в наредба.
Затова аз предлагам следното нещо. Нека да приемем ал. 1 на предложението на г-н Атанасов. Ал. 8, която той е предложил, т.е. да вдигнем малко – 1/22 от 60% не е кой знае какво увеличение, но все пак е някакво и не по-малко от 20 лв. на час да покриват разходите.
Но г-н Кожарев е прав, ако го няма в закона!? Наистина 3 млн. лв. е смешна сума.
Останалите му алинеи, ние ги обсъждахме, и ако трябва да съм честна, не ги приемаме, не са приемливи, твърде много разширяват. Може и 20 часа да отнеме времето, докато положите подпис и това означава че?!
Така че има логика в ал. 1 и в ал. 8, която трябва да стане ал. 4 на нашия текст. Нищо повече от другите му предложения, защото отиваме в другата крайност.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Министър, без становище на Съюза на съдиите не мога да поема такъв ангажимент и без становище на Министерството на финансите.
Колеги, г-н Димитров иска да направи предложение по чл. 80.

Емил Димитров:
Правя предложение по чл. 80, ал. 4 от правилника на базата на направеното предложение от Министъра на правосъдието във връзка с ал. 1 и ал. 8 от предложението на н.пр. Атанас Атанасов след съответната редакция да се допълни § 21 за чл. 73 на вносител в смисъла обяснен от Министъра.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, който е съгласен да подкрепим предложението по чл. 80, ал. 4 на колегата Димитров, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. въздържали се? Няма. Приема се.
Който е съгласен да бъде подкрепено предложението на Кирилов и група народни представители, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. въздържали се? Няма. Приема се.
Който е съгласен да отхвърлим предложението на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители и предложението на н.пр. Атанас Атанасов по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 в неприетата част, моля да гласува за отхвърлянето. Дванадесет гласа „за” отхвърляне. Против и въздържали се няма.
При това положение подлагам на гласуване текста на вносител за § 21, заедно с приетите предложения на Емил Димитров –Ревизоро, по чл. 80, ал. 4, на Кирилов и група народни представители и частично на Атанас Атанасов, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Колеги, мисля, че това е един достоен момент да прекратим настоящото заседание. Благодаря на всички. Довиждане.


Председател: Данаил Кирилов