Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 77

Днес, 14.07.2016 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Екатерина Захариева, министър, Петя Тянкова, заместник-министър, Красимира Филипова, заместник-министър, Любомир Талев, директор на дирекция „Съвет по законодателство” и Благовест Пунев, съветник в кабинета на министъра на правосъдието; от Върховен касационен съд – Лозан Панов, председател; от Върховния административен съд – Георги Колев, председател; от Прокуратурата на Република България – Пенка Богданова, заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура и Мария Шишкова, заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура; от Висшия съдебен съвет –Михаил Кожарев, Соня Найденова и Калин Калпакчиев, членове; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Теодора Точкова, главен инспектор, Лидия Стоянова, Любомир Крумов и Игнат Георгиев, инспектори; от Висшия адвокатски съвет – Любомир Денев, адвокат; от Националния институт на правосъдието – Миглена Тачева, директор; от Съюза на юристите в България – Владислав Славов, председател; от Камарата на следователите в България –Стефан Петров; от Български институт за правни инициативи – Боряна Христова; от Съюза на съдиите в България – Николай Гунчев, Иван Георгиев, Весислава Иванова и Капка Костова; от Българска съдийска асоциация –Красимира Костова и Венелин Иванов.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, откривам извънредното заседание на Комисията по правни въпроси. Имаме кворум. Дневният ред го знаете:
1. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-34, внесен от Министерски съвет на 17.06.2016 г. – продължение.
По дневния ред възражения? Г-н Хайтов.
Явор Хайтов:
Г-н Председател, последният един час от заседанието на 43-то Народно събрание в днешния ден разглеждахме докладите на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Но нямаше представител нито на вносителя, нито министърът на правосъдието беше там. Аз считам, че когато се разглеждат такива важни доклади е хубаво или е редно, задължително, както обикновено има вносители, и те да присъстват, защото темата правосъдие, устройство на съдебната система е изключително актуална. Необходимо ли е да напомням, че това е единствената система, която все още се наблюдава от Европейския съюз и че именно заради тази система се наложиха и конституционните поправки миналото лято, а днешните доклади минаха без вносители, което е крайно неправилно. Утре продължаваме с разглеждането на тези доклади и аз се обръщам към вас в духа на колегиалността и на усещането ни, че вносители трябва да има и да защитят това, което са представили като материал, да ги поканите. А може би и министърът. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов. Благодаря и за въпроса, който поставихте. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Г-н Председател, искам пръв да ви честитя, ако вече сте избран за председател на Народното събрание, защото въпросът не трябваше да е към вас, а към г-жа Цецка Цачева. Нека да съм първият, който Ви е честитил, или нещо не съм разбрал, а може ида се е случило в този половин час, докато съм дошъл до тук.
Предс. Данаил Кирилов:
Не е по темата изказването на колегата Хайтов, но той повдигна въпрос, който има значение и на който искам да отговоря, защото г-н Хайтов е заместник-председател на Народното събрание и в това си качество има поглед и към седмичната програма, и към пренареждането на законопроектите, които гледаме в седмичната програма.
На мен ми е крайно неудобно, тъй като тези 4 доклада са вече трета седмица в седмичната ни програма като буфер. Миналата седмица по този случай извънредно, пожарно разходихме Председателстващият Висшия съдебен съвет. Оказа се без нужда. В днешния ден, в момента в който изненадващо се премина към обсъждането на Доклада за ВСС, защото са разместени точки, веднага се обадих на Председателстващия Висшия съдебен съвет и той изпрати г-жа Колева, която тръгна веднага от Висшия съдебен съвет. Друг е въпросът, че докато пристигне в парламента, вече нямаше нужда от това.
Така че и аз поставям въпроса за планиране и предварително се извинявам на всички председатели, защото в същото положение са и двамата Председатели на върховни съдилища и Главния прокурор. И всеки вторник или сряда някой от тях звъни, за да кажем в кой ден, защото те имат служебни ангажименти. Следващия вторник ще повдигна този въпрос. Ако останат докладите за следващата седмица, би следвало да ги сложим първи в програмата, а не накрая на програмата.
Заповядайте.
Лидия Стоянова:
Искам да обясня, че Главният инспектор Точкова е в командировка. Аз присъствах в пленарна зала и след това дойдох тук. Наистина изненадващо беше съобщено, че днес ще бъде обсъждането. Говореше се за миналата седмица. Отмени се. Остана за днес, но изненадващо ни беше съобщено и мисля, че така никой не може да застане на трибуната и да вземе отношение.
Предс. Данаил Кирилов:
Щом сте били там, при необходимост е имало възможност за отношение.
Колеги, няма възражения по дневния ред. Пристъпваме към единствена точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-34, внесен от Министерски съвет на 17.06.2016 г. – продължение.
Необходимо ли е да ви представя гостите отново? (Не.)
Реплика:
А някакви мотиви за извънредното заседание?
Предс. Данаил Кирилов:
Аз ви предупредих вчера за тази възможност. Мотивите са следните. Има възможност за следващата седмица законопроектът да влезе на второ четене в пленарна зала. Ако това е така, са ни необходими поне две извънредни заседания.
Добре дошли на гостите.
Снощи стигнахме до § 22 относно чл. 75а. Създава се чл. 75а.
Имаме само текст на вносител. Имате думата за изказвания. Г-жа Митева.
Ива Митева:
Във връзка с обсъждането в работната група в чл. 75а, т. 2 относно обучението трябва да отпадне, тъй като трябва да отиде в НИП в правомощията. Мисля, че по-нататък му намерихме систематичното място и в тази връзка ал. 6 на предишния чл. 73 също трябва да бъде редактирана по отношение на тази наредба. Г-жа Тачева даде на работната група текст, така че той е уточнен и го има. Ако искате да изчета редакцията на ал. 6 на чл. 73.
Предс. Данаил Кирилов:
На работната група вие поставихте въпроса за наредбата. Какво се уточни за наредбата? Има ли проблем?
Ива Митева:
Остава, без т. 2.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Свилен Иванов.
Свилен Иванов:
Г-н Председател, предлагам в § 22, в чл. 75а. т. 2 да отпадне, тъй като е отразена на нужното място и обхватът, в който ще остане наредбата, ще бъде достатъчен, и съответната редакция в ал. 6.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други изказвания няма. Гласуваме предложението за т. 2 на § 22. Който е „за”, моля да гласува „за”. Шестнадесет гласа „за” отпадане на т. 2. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Колеги, който е за текста на вносител на § 22, без т. 2, моля да гласува. Шестнадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
§ 23. Текст на вносител.
Предложение от н.пр. Кирилов, Иванов, Александрова.
Предложение от н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители.
В предложението на Кирилов, Иванов, Александрова на работна група се уточнихме, че отпада частта: „по предложение на председателя на съда” и остава „приема правила за определяне на”.
Имате думата. Няма изказвания. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Кирилов, Иванов, Александрова в частта „приема правила за определяне на”. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Който е против? Няма против. Въздържали се? Няма. Приема се това предложение.
Подлагам на гласуване предложението н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Нула „за”. Против? Три гласа „против”. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Чавдар Георгиев и група народни представители.
Пристъпваме към гласуване на основния текст на § 23.
Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Предлагам в основния текст в ал. 2 да отпадне нова т. 2 и т. 6.
Предс. Данаил Кирилов:
Имате предвид „6. Обсъжда и приема всяка година доклада на председателя за дейността на съда…”
Четин Казак:
Това са правомощия на общото събрание? Така ли? (Да.) Според мен, тези правомощия надхвърлят по категоричен начин разумните граници, в които трябва да се формира съдийското самоуправление и отиват в посока за изземване на управленски правомощия от страна на общото събрание от административните ръководители и от Висшия съдебен съвет.
Както казах и по време на обсъжданията на първо гласуване. Първо, общото събрание не е кадрови орган. Има решение на Конституционния съд от 2002 г. и от тази гледна точка не може общото събрание да участва и то по такъв осезаем начин в процеса на определяне на кандидати и избиране на бъдещия административен ръководител чрез възможността, която му се предоставя да предлага, да изслушва, да изразява становище и т.н. и т.н. Това е категорично изземване на правомощия на Висшия съдебен съвет, намеса в запазената територия и конституционно вмененото правомощие на Висшия съдебен свет да кадрува в съдебната власт и да определя административните ръководители. Пак казвам, това ще доведе до създаване на предпоставки за зависимости на административните ръководители от преобладаващата група магистрати в съответния орган на съдебната власт и то не моментна, не само в процеса на избирането му за административен ръководител, но и постоянна зависимост с оглед на тази т. 6 – ежегодно да одобрява докладите. Тия доклади, аз доколкото знам, те не са предназначени за самите магистрати в съответния орган, а са предназначени за по-вишестоящия административен ръководител и оттам за Висшия съдебен съвет. И да се намесва тук общото събрание на съдиите означава директно административният ръководител ежегодно да бъде поставен на възможността да бъде бламиран от тези, които ръководи.
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
При всички положения това означава, че сме възобновили дебата по § 23. Заповядайте.
Калин Калпакчиев:
Аз искам да внеса разяснение по въпроса. Мисля, че има неразбиране за това как функционира едно съдилище, какви са отношенията между съдиите и председателя и респективно какви са правомощията на общите събрания, на председателя, на Висшия съдебен съвет. По право председателят в един съд няма управленски правомощия по отношение на съдиите. Председателят е работодател на съдебните служители. Председателят и съдиите са поставени на равна плоскост в съда. Те имат еднакви функции. Всеки съдия е носител на съдебната власт. Той е правораздавателен орган. Не съдилището. Съдилището е една черупка, която е създадена с цел да обслужва процеса на правораздаване. Носител на правораздаването е конкретният съдия. Председателят в това отношение има една минимална роля да обслужва правораздавателния процес, като ръководи съдебната администрация и създава другите условия, свързани с материалното обезпечаване на правораздаването.
За председател могат да правят номинации общите събрания, както предвижда проектът. Решението, на което се позовавате, на Конституционния съд е в съвсем друг смисъл, тъй като тогава се предвиждаше в онова изменение на Конституцията възможност общите събрания да избират председатели. А в случая става дума за една възможност за номиниране наред с други субекти, а решението за назначаването на председателя винаги се взима от Висшия съдебен съвет и в такъв смисъл не се нарушава този баланс, за който Вие говорите.
На следващо място това, което казахте за докладите. Докладите за дейността на съда отразяват работата на съдиите. Те са предназначени да отчетат работата на съдиите във всеки един съд. Естествено е съдиите да имат мнение по съдържанието на този доклад. Той отразява тяхната работа. Така че повече от нормално е те да го обсъдят, да го приемат или да не го приемат.
И пак, основното ми разбиране идва от там, че съдът, както и вчера беше казано, не е пирамидална структура за разлика от армията или от прокуратурата, например. В съда всеки съдия е равен на другия по функциите, които изпълнява в правораздавателния процес. Има инстанционен контрол, но това е съвсем друг въпрос и той касая осъществяване на правораздавателните функции. Но административен подчиненост между съдиите в рамките на един съд, или в рамките на инстанционната верига не съществува.
Предс. Данаил Кирилов:
Ще дам думата и на председателя Колев и на колегата Чавдар Георгиев, но г-н Казак има правото на дуплика.
Четин Казак:
Понеже към мен бяха възраженията.
Уважаеми г-н Калпакчиев, Вие били ли сте административен ръководител на съд? Не сте били председател?
Пак искам да обърна внимание. Не ни натрапвайте работната група, в която сте участвали. Това е органът, който разглежда този законопроект на второ четене, който има право да се произнася, е комисията. Не ни натрапвайте какво сте говорили в работната група.
Уважаеми г-н Калпакчиев, аз наистина съм изумен от това, което чух. Вие смесвате такива елементарни понятия, като правораздаване и административно ръководство на дадена институция. Не случайно Законът за съдебната власт борави с термина „административен ръководител” като общ термин и за председателите на съдилища и за ръководителите на съответните прокуратури. Това е общ термин и не виждам аз какъв нюанс има между общия термин „административен ръководител” и тесния термин „председател на съд”. Общият термин е „административен ръководител”, защото административните ръководители, каквито са и председателите на съдилища имат несъмнени правомощия да ръководят тази институция извън чистия тясно дефиниран процес на правораздаване, в който естествено всички са съдии са равни и независими един от друг. Но когато се отнася до ръководството на органа, административно организационно функциониране, председателят на съда не е само шеф на съдебната администрация, той ръководи всички, включително и съдиите. Има съответните правомощия. Аз се учудвам от това смесване, което се опитвате да представите. Не знам дали нарочно го правите, за да подведете народните представители или действително си вярвате.
Г-н Калпакчиев, ако Вие сте били съдия в съда, може ли някой да говори без разрешение на председателя на състава? (Може.) Може без да поиска разрешение по време на съдебно заседание. Представям си тогава какви са заседанията, които сте ръководили. Аз се учудвам как е ръководил съдебни заседания г-н Калпакчиев, ако той толерира подобна дисциплина в съдебна зала?
Уважаеми колеги, аз наистина се учудвам от този опит. Според мен, това е умишлен опит да се манипулират колегите, но те са достатъчно опитни и знаят какво значи административно ръководене на дадена институция, пък била тя и съд и чистия процес на правораздаване, т.е. упражняване на правомощието на съдия в съдебно дело. Там наистина всеки съдия е равен на другите и никой няма право, включително и председателят на съда, да се намесва.
Аз искам да чуя мнението на хора, които са били или са председатели на съдилища и административни ръководители, да чуя тяхното мнение относно повдигнатия въпрос.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре, г-н Казак. Ще има тази възможност. Но да следваме реда на заявленията. Г-н Колев, Председател на Върховния административен съд. Заповядайте.
Георги Колев:
Колегата Калпакчиев ви представи една от гледните точки.
Една от гледните точки, която е залегнала в законопроекта на вносителя и която, обаче, от гледна точка на една от професионалните или синдикални организации, както искате ги наречете, това е вариантът и това е трактовката, която те считат за правилна и няма нищо лошо в това. Те считат, че това е обосновано.
Не съм съгласен с множеството позиции, които те изказаха, в това число и той, което каза днес, по отношение на това, че всички са равни. Напротив, председателят не е равен с останалите съдии по отношение правораздаването. Той няма никакви права в тази връзка, г-н Калпакчиев. Ако имаше такива равни права по отношение на правораздаването, щеше да е различно. Както и да е.
Колега Калпакчиев, не се намирате във Висшия съдебен съвет. Там можете да се държите както пожелаете, но все пак сме на друго място и мисля, че всички ние в това число и аз сме гости. Би следвало да имаме единствените ограничения оттам.
Така или иначе това е единият модел, който е представен.
Другият модел, обаче, е съвсем различен. Това е екипният принцип при който председателят определя сам целия си екип. Председателят има съответните правомощия по отношение на организацията на дейността на конкретния съд. А тази организация касае съответното насрочване, начина по разпределение на материите, предложенията и назначаването съответно на председателите на отделения, където има такива, председателите на съответните колегии, ако има такива или заместник-председатели в останалите случаи. Това е другият модел. В този модел правораздаването си е правораздаване и там колегите следва да си гледат делата без намесата по никакъв вариант на председателите. А председателят чрез тези свои правомощия реализира именно тази организация. Пак казвам, това е останалият модел. Кой е по-добрият модел, аз съм на становището, че този е по-добрият модел, а вие сте на другото. Колегите народни представители ще решат кой е по-добрият. Това е от една страна.
От друга страна, няма как да смесим в една и съща структура да има правомощия на два практически административни органа: да дадем административни правомощия на общо събрание и да дадем частично такива и на председателите. Много е трудно това да се направи. Автоматично се залага противопоставяне. Съжалявам, ама е точно така.
От друга страна, обаче, няма нищо лошо да има консултативни функции и да дава становище общото събрание по всички тези въпроси.
Лично аз считам, може би се различаваме с г-н Казак, по отношение на това кога са налице предпоставки за номинации на следващия председател, въобще на председателя на съответната организация, в конкретния случай за всички съдилища до настоящия момент - от районен до апелативен, е налице самономинация. Нали така? Всеки един може да се номинира за това. Няма нищо лошо да бъде изслушан от общото събрание който и да е кандидат. Напротив. Аз приветствам тази идея.
По отношение на върховните съдилища няма такава възможност. Затова аз считам, че пленумите следва да имат възможността да номинират председатели. Защо го казвам? В момента правомощията за номинации, когато става въпрос за върховните съдилища, са съответно трима човека от съдийската колегия, от прокуратурата трима човека и министъра на правосъдието. Няма нищо лошо да има още един субект в тази редица, а именно пленума на върховните съдилища. Защото решаващият орган при всякакви позиции остава Висшият съдебен съвет в пленарния му състав и респективно сложния фактически състав за последващ указ от страна на президента. Тук няма нарушение. Естествено съставът на Висшия съдебен съвет ще прецени и ще избере именно този, който счете, че е по-добър.
Тук, обаче, остава и при това предложение, което по-нататък ще го видим, няма как да се дадат правомощия на общите събрания, в конкретния случай на върховните съдилища пленумите, защото общите събрания се занимават единствено с постановяване на тълкувателни актове, независимо от какъв характер, и едновременно с това да се даде възможност те изслушват останалите кандидати, когато са направени номинации. Абсолютен нонсенс в този случай. Няма как да дадеш положителна атестация за кандидат, който е извън този, който си направил ти. Не е възможно това да се случи. Ами тогава защо е номиниран който и да е. Както и да е?!
По отношение на предложението, което се прави общото събрание, в конкретния случай говорим за съдилищата от районен до апелативен, в това число, защото ситуацията във върховните съдилища е по-различна по отношение на това общо събрание да избира председател на отделение, аз считам, че това не е приемливо.
В крайна сметка, два са принципите, с които следва да се съобразяваме: единият е екипният, другият е неясен какъв. Вие сте привърженик на този, който описахте, аз предпочитам друг. Има аргументи и за едното, и за другото. Има и компромисни варианти. Въпросът е, обаче, че не ние ще вземем решението, а колегите народни представители.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Колев. Г-жо Министър, като реплика на г-н Колев ли? Г-н Георгиев е преди Вас.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, един от основните дефекти, според мен, на този законопроект, е именно така широко и бих казал красиво прокламираното съдийско самоуправление.
Ако изхождаме от логиката на думите на г-н Калпакчиев, след като съдията е независим и е решаващият орган в правораздаването, за какво ви е това съдийско самоуправление. Какво искате да управлявате? Има си администрация. Има някакво организационно-техническо и системно съчетание между материални средства и персонал в съда, той се ръководи от председателя на съда или от възложени от него на други лица административни функции, осигурявани материално и т.н. Какво искате да управлявате с това самоуправление.
Аз оставам с един много съвременен термин напоследък - обосновано предположение, че под тази форма всъщност се иска да се наложи един механизъм, чрез едно аморфно и неясно тяло, каквото е общите събрания на съдилищата, на съдите някой да контролира всъщност работата на тези институции. Включително да контролира кадрови, организационни въпроси по структура, по натовареност и т.н. Това, според мен, е недопустимо. И решението на Конституционния съд е абсолютно ясно. Тези общи събрания не са предвидени в конституцията и те не могат да имат никаква друга функция освен тази да съгласуват някаква уеднаквена практика по правораздаването и това се прави главно на върховното равнище. Какво означава съдийско самоуправление? Те са си отделни органи. Всеки си решава делата. Какво има да управлява другия чрез това съдийско самоуправление.
Затова, колеги, замислете се над така разписаните правомощия от вносителя. Ами те ще блокират наистина работата на съда. Никакъв механизъм няма колко пъти могат да връщат този доклад на председателя. Какво следва от това? Да го върнат веднъж, а втори път? Така, както аз предлагам и се мъча да внеса някакъв разум в тази регулация, вторият път трябва задължително да се приема, да изнася общото събрание неговите бележки, каквито има, но този доклад да си върви по реда и да се дава нагоре.
Второ, ако приеме някакво безумно решение под натиска на група съдии, примерно, под влияние на извънсъдебни фактори, как ще коригираме това решение, по какъв ред? За това ви предлагам все пак, ако те ще са като общо събрание някакъв решаващ орган, да има начин да се коригират техните решения. Въпреки че, отново повтарям, аз мисля, че на съдиите съдийско самоуправление не им е необходимо. Те няма какво да управляват в това си качество на съдия. Не могат да се самоуправляват един друг. Има си механизъм, разписан от Конституцията, разписан от закона. Той е достатъчен.
Това е, което искам да кажа. Моля ви, обърнете внимание на това, което аз предлагам като корекция на текстовете на вносителя. Мисля, че те са много по-функционални и добри.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние вече ги отхвърлихме, г-н Георгиев. Имаше заявление за изказване от Министъра, от Председателя Панов и от Асоциацията на съдиите. Заповядайте.
Екатерина Захариева:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, скъпи гости,
Първо, аз съжалявам, но трябва да припомня какви са правомощията на общото събрание, които са предложени от вносителя. Тук не става въпрос изобщо за кадрови орган и за взимане на решения, свързани с административната дейност на съда. Може да изслушва предложените кандидати от председателя за негови заместници. Разбира се, че органът, който взима решения, е съответната колегия.
Дава мнения по искане за приемане на тълкувателни решения.
Може да прави предложения за назначаване на председател на съда, изслушва всички кандидати, изразява становище по кандидатурите.
Приема правила за натовареността на председателя, заместниците и съответните съдии със специфични функции; председателят със заповед, след което определя конкретната натовареност; общото събрание приема правила. Нищо общо с административната дейност, която, разбира се, тъй като председателят носи отговорност за финансовото изпълнение, съответно за бюджета, обществени поръчки, за администрация. Всички тези правомощия са на председателите.
Искам да взема становище по отношение на твърденията за противоконституционност на предложението, че общото събрание може да предложи кандидатури. Има съществена разлика между този законопроект и законопроекта, който беше провъзгласен за противоконституционен. Там на други органи права не бяха дадени и едва ли не имаше обвързана компетентност на съответното - тогава беше само пленум, а нямаше колегия на Висшия съдебен съвет, да избере и предложи съответните общи събрания. Това е съвсем различен ред, който се предлага. Решаващият орган, разбира се, е колегията в случая.
По отношение на председателите на отделенията. Там, разбира се, че органът по назначаването и определянето е председателят, така или иначе в районните съдилища няма председатели, а отделения, те съвпадат със заместниците и не случайно г-н Кирилов, в следващия текст е предложил да отпадне и съответно т. 6, за което е направил предложение. Такива има само на ниво върховни съдилища, нали така г-н Колев, и в градски съд, ако не се лъжа, председатели на отделения, различни от заместник-председателите и председатели на отделения от другите съдилища.
Неприемам и твърдението, че едва ли не това е писано, защото някоя от организациите го харесва.
Излезе скоро едно изследване, което е правено от Софийския университет, ако се не лъжа, преподавател по социология сред 600 съдии и прокурори, редови, които много подкрепят въвеждането на съдийско самоуправление и възможност те да изразяват становища. И пак казвам, това изразяване на становища в никакъв случай не е изземване на компетентност на председателя. Да, председателят има специфична отговорност -отговорност по разпределяне, по добрата организация, ако ще те по осигуряване на добри условия на работа, назначение на администрация, управление на бюджета и редица компетентности, които понякога, да съгласна съм, да взима и непопулярни решения. И не случайно, въпреки че може би някой ще се издразни, че се позовавам пак на работната група, да това е органът, който взима решение. Съгласна съм изцяло с г-н Казак. Но тогава изразих подкрепа на предложението на г-н Кирилов в непопулярните действия председателят да може да преразпределя, ако се наложи, с цел бързина на процеса, гледане на делата в разумен срок, материите между отделенията.
Така че аз считам, че балансът е постигнат. В никакъв случай не става въпрос за изземване на правомощия или за неравномерно разпределение. Съдът е хоризонтална структура. Особено пък за доклада. Да, докладът отразява работата на всички съдии в съответния съд. Това е едно от нещата, които задължително трябва да бъдат обсъдени на общо събрание. Това не е отчетът на председателя на съда, примерно финансовия му отчет за управление на бюджета или за менажиране. Това е отчетът въз основа на който вие днес или утре ще гледате отчетите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд. Той се позовава на база на отчетите на всички съдилища в системата. Не виждам нищо лошо в това общото събрание да обсъжда отчета на председателя. Но председателят е този, който го изготвя. Това е в правомощията на председателя – чл. 80, и следващите. Той го предлага. Никой не очаква съдиите да го напишат. Председателят е този, който го предлага.
Аз считам, че предложенията са балансирани. Те съответстват на Стратегията за съдебна реформа, която вие, уважаеми дами и господа народни представители, приехте през миналата година и съответстват и на препоръките, които редица години ние получаваме и за съжаление вече десета година сме в механизъм и тук изцяло е прав г-н Хайтов, че това никак не е добре за репутацията на страната – десета година член, и под Механизъм за сътрудничество, оценка и както и да го наречем, но на никой не е приятно всяка година да бъдем посочвани като лошата и да ни бъде размахван пръст.
Приключвам. Съжалявам, че бях толкова дълга. Считам, че предложенията са балансирани, още повече с направеното предложение от г-н Кирилов в този текст и в следващия и те отразяват и по никакъв начин не размиват отговорността на председателя, не го правят безгласна буква, но дават и на него самоувереност, че той се движи в правилната посока и е уважаван от съдиите.
Аз също съм си говорила с редица председатели. Те дори и в момента внасят за обсъждане, дори чисто организационни въпроси, като например какъв ремонт да направят в сградата. Те са го споделяли. Те предпочитат да имат комфорта да са сигурни, че съдиите се чувстват добре, дори и за такива неща, като т. Разни. Така че аз не мисля, че този текст нито е в противоречие с конституцията, нито ще обезличи председателите на съдилищата и техните заместници. Благодаря ви.
Предс.Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Министър. Г-н Панов, заповядайте.
Лозан Панов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми членове на правна комисия, уважаеми гости,
От встъпването си на длъжността Председател на Върховен касационен съд съм държал да се прилага самоуправлението и като човек, който се опитва да го прилага, мога да ви кажа колко позитиви има то. Разбира се, има и много недостатъци. Ето защо от моя опит ще се опитам да ви помогна при взимането на това решение.
Един ръководител трябва несъмнено да има информация какво мислят колегите и разбира се, да се съобразява с това. Но има и непопулярни мерки, които трябва да вземе, защото както казах и при първото четене на закона, е възможно общността от магистрати да мисли нещо, което е различно от това какъв е интересът на самото общество. Ще ви дам един елементарен пример, който се наложи да взема при моето управление. Знаете, че Търговска колегия насрочва дела за след една година от постъпването. Може би колегите, които са юристи, да знаят тези подробности, а Гражданска колегия в рамките на около две месеца, а дори и по-кратко насрочва дела. Тук става дума за закрити заседания във Върховен касационен съд. Взех решение за преместване на 700 дела от Търговска колегия в Гражданска колегия – материя, която е по Закона за задълженията и договорите, като едната страна е търговец. Материя, която не е проблем да бъде разгледана от колегите в Гражданска колегия. Не знаете какво се случи в съда. Сами разбирате, когато се предприеме една непопулярна мярка, какви последици тя има във времето. Но тази мярка се взима в полза на това да няма бавно правосъдие, тъй като един от недостатъците, за които се говори в българската правосъдна система е бавното правосъдие. Това е само един пример.
Друг пример, който мога да ви дам е за така наречените отводи. Изпратих писма до апелативните съдилища да се измисли способ, с който тези отводи да се преодолеят. Лоши практики са във връзка с отводите. Една мярка е регистър на отводите. На няколко общи събрания се взимат решения да не се правят, да няма такъв регистър на отводите. Така че има случаи, когато един председател може да се скрие зад общото събрание на един съд и съответно да не предприема нищо. В друг случай, ако предприема такива действия, представете си как рефлектира това върху него с другите опции, които съществуват в нормите.
И за да не се разпилявам в изказването си, ще кажа, че първо съм за самоуправлението, но с този баланс между управление и самоуправление.
И сега конкретно по точките: т. 2, т. 6 и т. 9
Т. 2. Общото събрание:
„2. може да прави предложения за назначаване на председател на съответния съд, изслушва всички кандидати и изразява становище относно кандидатурите;”
Тук не става дума за кадруване на общото събрание. Решението ще се вземе от Висшия съдебен съвет, но общото събрание може да направи такова предложение към Висшия съдебен съвет. След като от първата инстанция до апелативния съд всеки може да се самопредложи еднолично сам взимайки решение за това, защо да не го направи това нещо един колегиум от съдии в едно общо събрание. То само прави предложение към Висшия съдебен съвет, а той взима решение самостоятелно, съобразно правомощията, които има. Така че тук не се изземват правомощия на Висшия съдебен съвет, нито пък някои кадрови правомощия.
Проблемът тук ще възникне в нещо друго, когато общото събрание има свой кандидат и трябва да изслуша и другите кандидати. Те могат да са двама, трима и няколко други. Тогава доколко обективно ще е решението и становището на общото събрание по т. 2. Това е въпрос, който ще възникне в една такава ситуация. Но, ако ние трябва да избираме и аз трябва да избирам, аз бих се съгласил да дадем възможност на общите събрания да правят такива номинации. А отговорното решение ще бъде на Висшия съдебен съвет, който обективно ще направи анализ. Въпросът е когато има такова предложение, дали Висшият съдебен съвет трябва да се мотивира защо не приема решението на общото събрание за определена номинация. Но това са детайли. Аз ви казвам какви рискове могат да възникнат.
Аз бих подкрепил да има такава възможност на общите събрания на районен съд, окръжен съд и апелативен съд.
За Върховния касационен съд нещата са малко по-различни. Защото там не може да се самономинира никой. Може да се направи предложение от петчленка на Висшия съдебен съвет. Ето защо там пленумът също трябва да има правомощия да предложи на Висшия съдебен съвет.
Това е по т. 2.
По т. 6.
„6. обсъжда и приема всяка година доклада на председателя за дейността на съда; в случай че общото събрание не приеме доклада, председателят изменя и внася за ново обсъждане доклада за дейността си в едномесечен срок;”
Искам да ви питам сега при тези кратки срокове за изготвяне на докладите, които са до 15 април, какво ще стане ако на районен съд се блокира с решение. Общото събрание не приеме доклада. Изготвя нов доклад. Пак не го приеме, и пак не го приеме, и пак не го приеме, дали тези срокове, в които ние трябва да се вместим, за да дадем информация на Народното събрание, доколко ще можем да спазим тези срокове, тъй като над районния съд е окръжния съд, той също трябва да прави доклад, въз основа на това, което е направил като доклад районния съд, следва апелативния съд и накрая Върховен касационен съд. Тоест, при тази норма на чл. 6, при този „пинк-понк” на връщане по много причини. Причините за връщане могат да са всякакви, какво би се случило, ако се забави този процес. Това би забавило докладите за сезиране на Народното събрание.
По т. 9.
„9. определя натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, ако има такива, на съдиите от районния съд, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи;“
Ако един председател вземе непопулярна мярка и тя е насочена към самия съд, нали си представяте как в момента, в който ще му се определи натовареността, какъв бумеранг може да му се върне от общото събрание на съда. Това също е един риск. И то по какви критерии? Тук говорим натовареността да бъде направена по обективни критерии, защото в един по-малък съд 20-50% от делата е едно, но в един по-голям съд, като Софийския районен съд, Софийски градски съд, като големите съдилища 20-50% от делата е съвсем различно нещо. Едно е да ръководиш 20 съдии, друго е да ръководиш 100 съдии и още 200-300 администрация.
Така че трябва да има обективни критерии, въз основа на които да се определя натовареността. Мога да ви кажа каква е тази натовареност във Върховен касационен съд, но когато стигнем до темата за Върховния касационен съд.
Да не ви отегчавам повече. Това е.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на Председателя г-н Панов. Заповядайте.
Весислава Иванова: Съюз на съдиите в България
Подкрепяме изцяло предложенията на вносителя така, както са внесени и с корекцията, която беше предприета съобразно предложението на г-н Кирилов и затова започвам отзад напред.
Защото по отношение на т. 9 в крайна сметка се възприе и мисля, че това мина вече на гласуване, да се приемат правила от общите събрания. А не просто директно да се определя процентът на натовареност.
Изцяло се придържам към това, което казаха и г-н Колев, и г-н Панов за това, че след като всеки кандидат може да се самономинира, на още по-голямо основание може да получи подобна подкрепа, защото това е вид, това е форма на подкрепа от своите колеги съдии от общото събрание. Не считам, че би възникнал конфликт във връзка с това, че общото събрание може да има номинация, а същевременно трябва да изрази становище относно кандидатурите. Съвсем възможно е да има две или три еднакво достойни кандидатури. В крайна сметка Висшият съдебен съвет след това трябва да избере. Те не са непременно в условията на някаква негативна конкуренция.
Що се отнася до доклада, аз само отбелязвам, че и сега общото събрание приема доклада, съобразно сега действащата разпоредба, поради което ви питам какво става, ако не го приеме и имало ли е досега такъв практически проблем. Той не е възниквал.
За да не губя повече време, благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-жа Весислава Иванова. Изкушавам се дали да не направя реплика под формата на цитат. И ако ми позволите ще цитирам. Г-н Калпакчиев, този цитат е важен за вас. Изключително относим е, касае вашата организация. Категорично.
В работната група коментирахме, но не проверихме Решение № 13 на Конституционния съд от 2002 г. Цитатът е от това решение и е от частта II. Тогава оспорените разпоредби са били части от тогавашния чл. 30. Много са оспорванията по този чл. 30, много параграфи са били оспорени. Ще опитам само есенцията.
„Следва да се има предвид, че по волята на Великото Народно събрание, отразена в мотивите по приемане на Конституцията, осъществяването на кадровата политика в съдебната власт е възложено на конституционно установен нарочен орган - Висшия съдебен съвет. (чл. 129 от основния закон). Общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите не са конституционно предвидени органи на съдебната власт. Същите могат да се създават доколкото това е необходимо за уеднаквяване на практиката по приложение на законите, повишаване квалификацията на магистратите и т.н Те, обаче, не могат да се превръщат в кадровици на съдебната система, която може да има като цяло дестабилизиращ ефект върху дейността на съдебната власт.”
В този смисъл много категорично е становището на Съюза на съдиите в България.
„Конституционната функция на съдиите е не да решават кадрови въпроси, а да защитават правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица и държавата и да осъществяват правосъдие от името на народа (чл. 117, чл. 118 от конституцията), на прокурорите да следят за спазване на законността (чл. 127 от основния закон), а на следователите да осъществяват предварително производство по наказателни дела. Наред с това недопустимо от гледна точка на Конституцията общото събрание на районния съд да включват и съдия-изпълнители и съдии по вписванията, защото те не са магистрати.”
Иначе доста по-пространен е текстът.
Позволих си да го кажа като цитат. Иначе приемам обясненията, че конструктивно в смисъл ние ще подкрепяме текста и на работна група сме го подкрепили и сега го подкрепяме, но не можем да не държим сметка за границата, която не би следвало да се пресича. И в този смисъл приемам и обясненията и тезата на Председателя Панов.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, аз много се радвам, че успяхме да чуем становищата на двама изтъкнати административни ръководители, каквито са председателите на двете върховни съдилища в България. И да чуем наистина каква е действителността. Тя коренно се различава от това, което се чу преди това от хора, които не са били административни ръководители или тяхното призвание е да бъдат представители на съсловни организации на магистрати. За мен въвеждането на този вид самоуправление в съдебната система крие рискове, като начало от дуализъм, т.е. два органа ще се конфронтират непрекъснато – административен ръководител, от една страна, от друга страна, общо събрание. Следствие на този сблъсък има опасност от блокиране, от парализа в съответните органи на съдебната власт, ако има конфликт между административния ръководител и преобладаващото мнозинство на магистратите в съответния орган чрез правомощията, които се предоставят на общото събрание. Искам да обърна внимание, че в сега действащия текст на чл. 79 никъде няма текст, който да предоставя на общото събрание право да приема докладите на председателя на съда. Това беше повеждащо изказване, че едва ли не и сега съществува такова правомощие. Напротив, има изричен текст, който вие сега променяте в ал. 3 на чл. 79, който казва:
„(3) Общото събрание не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на районния съд.”
Този категоричен текст, който съществува и той не е от след 2002 г., вие сега изменяте драстично, като премахвате „не може да разглежда и да приема решения” и записвате „може да изразява становища”, т.е. да се намесва „при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите”. Директно общото събрание на съдиите се намесва в компетентностите по организацията на дейността на съда, които досега винаги са били от компетентността на председателя на съда. Пак повтарям, това създава условия за дуализъм, за парализиране, за хаос вътре в даден орган, когато има конфликт между мнозинството от магистратите и административния ръководител. Вие давате инструмент на съсловна организация на съответните магистрати да парализира. Аз знам какъв смисъл влагам в думите си на съсловна организация да парализира даден орган тогава, когато е в конфликт със съответния административен ръководител.
Обръщам внимание на т. 2, г-н Панов, че „може да прави предложения за назначаване на председател на съответния съд” е само по отношение на това правомощие. А следващите две са редактирани в императивен вид, че „изслушва всички кандидати и изразява становище относно кандидатурите”. Тоест, факултативният характер е само за първото правомощие – да прави предложение. Другите две правомощия, които се предоставят, са в императивен вид и наистина са недопустими. Значи императивно, а не ако желаят, а императивно се предоставя задължение вече на общите събрания да изслушват всички кандидати и да изразяват становища.
Аз поставям въпроса кой ще изготвя тези становища? Кога ще се приемат? Ако не са съгласни част от съдиите с това становище? И ако не искат въобще да дадат становище?
За мен т. 2 трябва да отпадне или да остане само първата част във факултативния порядък - „може да прави предложения”, но толкова. Оттам нататък е пряка намеса в процедурата по кадруване и придвижване на номинациите.
Т. 6 в този си вид предоставя право на вето на общите събрания по отношение на докладите на председателите на районните съдилища и въобще на административните ръководители и то не на отлагателно вето, а на дефинитивно, окончателно вето, тъй като няма ограничение за броя на връщанията. Това също рискува да блокира, както правилно забеляза г-н Панов, цялостният процес по-нагоре на придвижване на докладите.
Тези текстове за мен залагат огромни мини в функционирането на органите на съдебната власт от парализиране, от провокиране на конфликти и създават предпоставки за съсловни борби вътре между магистратите, между съсловните организации, партизиране посредством съсловните организации на органите на съдебната власт. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Процедура от г-н Славов.
Петър Славов:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, искам да направя процедурно предложение да прекратим дебата след записалите се за изказване. Разбрах, че има още няколко колеги, за да сме коректни към тях. И да преминем към гласуване. Чухме доста мнения. Мисля, че на работна група повечето колеги се изказаха. Тези, които не присъстваха на работна група, се изказаха сега, даже някои по три пъти се изказаха. Така че струва ми се, чухме всички гледни точки, а някои по-няколко пъти.
Частично припознавам някои от направените предложения от г-н Панов по отношение на редакция на т. 2 и моля по реда на чл. 80, ал. 4 също да бъдат гласувани, както и предложенията на г-н Казак, а именно:
В ал. 2, т. 2 след думите „на съответния съд” да се добави „и може да изслушва всички кандидати”, поставя се точка и да отпадне „и изразява становище относно кандидатурите”. Така отпада изискването за императивно становище, но да се запази възможността, ако желаят все пак съдиите от общото събрание, да изслушат съответните кандидати. Мисля, че това е в интерес и на кандидата за административен ръководител и на самите съдии, защото може след изслушването самият кандидат да реши, че не няма повече желание да бъде административен ръководител на съответния съд.
По отношение на т. 9 ние вече приехме вашата редакция, доколкото си спомням по отношение на това да се приемат правила за натовареност, а не да определя натовареността. Така че за т. 9 не правя никакви предложения.
По отношение на т. 6 във връзка с казаното за срока и императивния законов срок за изготвяне на докладите, който съществува на друго място в закона, предлагам накрая думите „едномесечен срок” да бъдат заменени с „в срока по чл. …”, като ще помоля референтите да ми помогнат за съответната разпоредба за срока, в който съответния съд представя доклада на по-горната инстанция за изготвяне на обобщения доклад.
Ива Митева:
До 31 януари.
Петър Славов:
Тогава може директно да се запише в срок до 31 януари.
Предс. Данаил Кирилов:
За да има доклад, трябва да е минала календарната година. При това положение срокът за изготвяне на доклада е един месец и ако го върне един месец. Според мен е по-добре да се каже еднократно. Тоест, тази опция да съществува еднократно, а не суксесивно. Ако е еднократно, ще се знае, че е упражнено правото от общото събрание и този доклад се изготвя забавено. Това ще затрудни окръжния съд, защото ще отиде на границата в неговия срок. Срокът за окръжния съд февруари и вече моментите съвпадат.
Г-жо Министър.
Екатерина Захариева:
И в момента общите събрания изслушват и приемат докладите и мисля, че не е имало случай, в който да не го направят.
Предложението във втората част на т. 6 дойде точно в дебат с някой от председателите или заместниците какво не дай си Боже, ако се случи, става и това беше по-скоро за уточнение. Съгласна съм, че не може до безкрайност да става, т.е. ако не дай си Боже го върне 10 пъти, което се съмнявам, че ще се случи. Може би наистина е добре в случай, че общото събрание не приеме доклада, да има право да го върне еднократно или нещо такова и председателят го предлага в някакъв кратък срок. Може даже да остане:
„6. обсъжда и приема всяка година доклада на председателя за дейността на съда.”
То е ясно, че председателят трябва да го внесе.
По отношение на т. 2
„2. може да прави предложения за назначаване на председател на съответния съд и може да изслушва всички кандидати и изразява становище относно кандидатурите;”
Предс. Данаил Кирилов:
Това вече го предложиха. Другият начин е да не е едномесечен срок, защото докладът вече е обсъден и не е необходимо да е толкова дълъг срокът. Би могъл да е седмичен или двуседмичен.
Заповядайте.
Георги Колев:
Г-н Председател, в момента общите събрания, респективно пленумите на върховните съдилища, приемат годишните доклади за сведение. Това е.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Георгиев за редакция, но бързо.
Чавдар Георгиев:
Аз предлагам една допълнителна редакция на т. 6. След редакцията на колегата Славов да сложим едно трето изречение, което да казва, че при повторното приемане на доклада общото събрание приема доклада и може да изрази бележки, които се прилагат към него.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Колев.
Георги Колев:
Аз имам още едно уточнение и това е при приемането на годишния доклад тази година по отношение на Върховния административен съд, той винаги се обсъжда, така е, имаше конкретни забележки и в конкретния случай се касаеше за предложения към законодателния орган и естествено ги взех предвид и бяха отразени. Почти винаги председателите, когато има аргументирани забележки, те се съобразяват и ги отразяват в доклада.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, след като съдия Костова се отказа от изказване, аз ви призовавам, г-н Георгиев също се изказа 2 или 3 пъти, в рамките на процедурата за прекратяване говорим, защото колегата Славов предложи все пак колегите, които са се записали, да имат възможността, аз ги призовавам да премислят. Адвокат Денев много желае да вземе отношение, но съм склонен да му предложа много кратко.
Любомир Денев:
Ще се опитам да кажа само три изречения.
По отношение на т. 3, за която не стана дума в тази дискусия - „3. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници измежду съдиите от съответния съд.” Аз мисля, че трябва да завърши до тук, защото „и изразява становище относно предложенията”, каква тежест ще има такова становище и как ще влияе на управляващия орган, освен като излезе информация за това становище с месеци да се развява из медиите, което не прави добра услуга на правораздавателната система.
Аз мисля, че е достатъчно да бъдат изслушани тези кандидати и тогава наистина те сами могат да преценят. Плюс това е част от това, което цитирахте, г-н Председател.
Чавдар Георгиев:
Припознавам като редакционно предложение това, което казва адвокат Денев.
Екатерина Захариева:
Тогава защо да ги изслушва. Може да изрази становище. Правя аналогия с т. 2, просто и в т. 3 да се добави „може да изрази”. Иначе защо да ги изслушва.
Красимира Костова:
Да ви кажа ли как се случи в Градския съд, когато Наказателно отделение единодушно се спря на един колега, в чиито качества никой няма никакви съмнения, както и в неговия интегритет и го предложихме тогава за председател неформално на председателя на Градския съд тогава, не се съобрази естествено с това решение и си избра човек от нея, който може да е бил в екипния принцип о’кей, само че мисля, че всички проследихте скандала на Градския съд, който влезе и в доклада по Механизма за сътрудничество и проверка. Нали така? Така че има значение какво мислят съдиите. Защото колегата, който беше предложен, беше с безупречна репутация и бяхме абсолютно убедени, че ще ръководи отделението прекрасно.
Чавдар Георгиев:
За стенограмата искам да кажа, че това е доказателство, че вие разглеждате този орган като кадрови орган.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Пунев, кратко и финално. Но не по конституционното решение. Това, което казах, просто исках да се чуе текстът. Казал съм, че съдържанието на чл. 30 тогава е било коренно различно от това, което обсъждаме понастоящем.
Благовест Пунев:
Ще бъда съвсем кратък.
Уважаеми колеги, първо трябва да се разграничат кадрови функции от предлагане за заемане на длъжност административен ръководител. Предложили са поначало лица и органи, които се намират извън кадровия орган, извън Висшия съдебен съвет. Не трябва да се смесва възможността да се прави предложение с това, че може някой да бъде назначен за административен ръководител. Така че това не е кадруване, че общото събрание номинира кандидат. Освен това, тук има и морална страна, защото правната може да не е толкова значима, но моралната е много важна. Това е всъщност естественият лидер на дадена професионална общност. Това е смисълът на номинацията и на даване на становище от страна на този, който издига номинацията за председател.
Предс. Данаил Кирилов:
За да сме откровени не е хубаво да влизаме в този дебат чак толкова надълбоко, ако има конституционно оспорване, мисля, че конституционните съдии ще го вземат като становище.
Това е една сериозна стъпка. Тя в голяма степен е предопределяща. Тя е до такава степен предопределяща, че може да доведе до делегитимация на избора, произведен от легитимния кадрови орган. Ако общото събрание изрази в една посока изцяло подкрепа, а висшият кадрови орган игнорира тази подкрепа, тогава разликата между номинационен орган и назначаващ кадрови орган, и морално, и йерархически, и доверително, и всякак се разрушава. Всички тогава остават с убеждението, че се наложи кандидатурата Х, която не се приема. Категорично това се случва редовно. Ние ще го запишем така. Но откровено ще призная, че това е сериозна стъпка за дерогация на конституционното правило, защото това е способ за влияние. Да, ние приемаме, че този способ е допустим. Защото той е един вид изразява харесването, нехаресването, приемането или отхвърлянето на една общност затворена, както вие казахте, в една черупка. Те може да са независими, но са затворени в една черупка и осъществяват самостоятелната си, според вас, дейност, но я осъществяват заедно и всъщност не чак толкова независимо в другите аспекти, освен решаването на делата. Друг е въпросът, че и в решаването на делата се влияят и вие това добре го знаете и няма смисъл да ви го казваме. Но приемаме, че законът и правилото е друго.
Все пак да пристъпим към гласуване. Извинявайте, че и аз взех думата.
Реплика: Хубаво е да чуем и вашето становище.


Предс. Данаил Кирилов:
Нашето становище многократно сме го изразявали. Ние подкрепяме. И в залата го чухте на първо гласуване. Даже мисля, че вас репликирах.
Реплика: Това, което казахте, беше важно.
Предс. Данаил Кирилов:
Не можем да не бъдем обективни и да не бъдем реалисти. Тоест, като даваме едно правомощие, трябва ясно да си дадем сметка за последиците от това и да кажем: Да волево ги приемаме тези последици. Оттук нататък общото събрание ще прави това.
Четин Казак:
Ще участва в кадруването.
Реплика: Ще разтовари политиците.
Предс. Данаил Кирилов:
А кой казва, че политиците кадруват?
Мен повече м притеснява друго. Общото събрание би могло да игнорира и да не допусне всички възможни кандидати. Освен това, част от кандидатите не биха могли да имат достъп до общото събрание. Те най-вероятно биха могли да бъдат номинирани в следваща фаза на тази процедура и няма как общото събрание да се върне обратно и да каже сега да изслушаме кандидата, който ще предложим, да кажем г-н Калпакчиев, директно във Висшия съдебен съвет.
Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване.
Приемам, че с направените предложения е предложено разделно гласуване поне на три отделни текста. Ние гласувахме предложенията от народните представители и се връщаме към гласуване само на основиня текст.
Т. 2 относно ал. 2, т. 2. Имаше предложение на колегата Петър Славов да се добави „и може да изслуша всички кандидати” и да отпадне „изразява становище”.
Колегата Казак ми напомня, че първо има предложение за отпадане на т. 2, което трябва първо да се гласува.
Който е за отпадане на т. 2, моля да гласува „за”. Осем гласа „за” отпадане. Който е против отпадане на т. 2. Осем гласа против отпадане. Който е въздържал се? Трима „въздържали се”. Не се приема предложението за отпадане.
Пристъпваме към гласуване на редакционното предложение на колегата Славов. Текстът да бъде:
„може да прави предложения за назначаване на председател на съответния съд и може да изслушва всички кандидати.”
Който е „за”, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за” редакцията на колегата Славов. Който е против? Нула „против”. Който е въздържал се? Седем „въздържали се”. Приема се редакцията на колегата Славов.
Редакцията става: „2. може да прави предложения за назначаване на председател на съответния съд и може да изслушва всички кандидати.”
Колеги, нека да ви предложа прегласуване на предложението на колегата Славов.
Чавдар Георгиев:
Г-н Председател, моля да вървим нататък. Два часа обсъждаме едно и също нещо.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, поискал съм прегласуване, моля не подновявайте дебата. Колеги, гласуваме. Следващото предложение е по т. 3, да отпадне „и изразява становище относно предложенията” да отпадне. Т. 3 става:
„3. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници измежду съдиите от съответния съд.”
Това беше предложение на Висшия адвокатски съвет, припознато от колегата Чавдар Георгиев, като имаше и вариант да бъде: „и може да изразява становище относно предложенията.”.
Колега Георгиев, две гласувания или едно?
Чавдар Георгиев:
Аз мисля, че беше ясно. Това дали може или не може е фактическо състояние, като изразяват някакво становище. По-добре е текстът да е кратък, ясен и да спре до съд.
Предс. Данаил Кирилов:
Две гласувания. Първото предложение на г-н Георгиев е след „съответния съд” да има точка и запетая. Първи вариант.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Осем гласа „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема.
По т. 3, втори вариант:
„3. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници измежду съдиите от съответния съд и може да изразява становище относно предложенията.”.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Приема се вторият вариант на г-н Чавдар Георгиев.
Стигаме до т. 6. По т. 6 имаше много предложения и много фрагменти. Искате ли да се опитам да обобщя някакъв вариант. Има и предложение на г-н Казак за отпадане, което е най-интензивно. Който е за отпадане на т. 6, моля да гласува. Шест „за” отпадане. Против? Един „против”. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема предложението за отпадане.
Четин Казак:
Искам прегласуване. Докато министърът е тук, искам само да обърна внимание, г-жо Министър, че в сегашния текст на чл. 79 няма такова правомощие на общото събрание да приема доклади. Ако това се прави фактически, то това е фактическо състояние. Сега вие го създавате като законово правомощие на общите събрания. Просто за яснота и на журналистите, защото се спомена, че и досега е съществувало.
Предс. Данаил Кирилов:
Прегласуване по искане на г-н Казак.
Който е за отпадане на т. 6, моля да гласува. Шест гласа „за” отпадане. Който е против? Четирима „против” отпадане. Който е въздържал се? Осем „въздържали се”. Не се приема предложението за отпадане и при второто гласуване.
Предложение на г-н Димитров да отпадне така нареченото второ изречение. Тоест остава:
„6. Обсъжда и приема всяка година доклада на председателя за дейността на съда.”
Който е „за” предложението на колегата Димитров да остане само първото изречение, моля да гласува. Девет гласа „за” да остане само изречение първо. Който е против, моля да гласува. Нула „против”. Който е въздържал се? Десет „въздържали се”. 9 на 10 не се приема предложението на г-н Димитров да остане само изречение първо.
Отиваме към вариантите, които бяха комбинирани – Славов, Министър, Аз и г-н Георгиев. Второто изречение да стане:
„В случай че общото събрание не приеме доклада, председателят изменя и внася за ново обсъждане доклада за дейността си в едноседмичен срок еднократно, но не по-късно от срока по член … ..;”
Тройна защита.
Екатерина Захариева:
Може така да не стане ясно, че е еднократно. Тоест, наистина за да не отидем в другата крайност, има два варианта, или да стигнем до първата точка и запетая и да отпадне това, което г-н Димитров предложи, или изрично да се запише, че няма право да връща повече от веднъж и …
Предс. Данаил Кирилов:
Какво беше уточнението на Председателя на ВАС по този въпрос?
Екатерина Захариева:
Че отразява предложенията.
Георги Колев:
В едноседмичен срок как се коригира доклад от 400 стр. Но е възможно да бъде записано: в случай, че не приеме доклада, отразява направените по време на обсъждането предложения.
Предс. Данаил Кирилов:
Това ми се струва, че е добро. Не го отхвърля.
Екатерина Захариева:
Ако не го приеме, председателят отразява направените предложения.
Предс. Данаил Кирилов:
Всъщност в случай, че не го приема и по тази редакция направо си става мотивиран отказ. Защото накрая имаме и мотивите за неприемането.
Г-н Панов.
Лозан Панов:
Само за яснота. Действително при районен съд, окръжен и апелативен няма правомощия общото събрание да обсъжда и приема. Има го като правомощие пленума, но само обсъжда. Казвам това, което е в момента като правна разпоредба. Оттук нататък, ако се върви към варианта да бъде и на районно, окръжно и апелативно обсъжда и приема, то трябва да бъде еднакво за всичките съдилища. Затова темата обсъжда включва и аргумента на колегите, които стават и изказват своите съображения. Това се вписва в протокола на проведеното общо събрание и в този смисъл това отива в по-горния съд. По-горният съд прави този анализ на доклада. Отива в по-горния съд и накрая стига до ВКС, респективно в Народното събрание. Така че обсъжда.
Емил Димитров:
Обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на съда.
Предс. Данаил Кирилов:
Съгласни ли сте трето гласуване? Колеги, подлагам отново предложението на г-н Димитров. Имаш протокол от обсъждането. Нали в този протокол някой аргументира защо не бива да се приеме.
Гласуваме предложението на г-н Димитров, което е:
„Обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на съда.”
Който е „за”, моля да гласува „за”. Единадесет „за”. Направо се прие.
Петър Славов:
Г-н Председател, нали гласуваме същия текст, който първоначално беше гласуван, без някакви редакционни поправки. Чувам, че е отпаднала думата „приема”. Как при прегласуване приемаме редакционни поправки.
Предс. Данаил Кирилов:
Това не е прегласуване. Това е ново предложение. Той го формулира неправилно като прегласуване. Предложението му е различно. Ние преди гласувахме да бъде автентичното оригинално изречение първо, а сега от изречение първо отпада „и приема”. Тоест, това е ново предложение на г-н Димитров. Това е първото гласуване на това предложение, което се прекъсна. Имаме единадесет гласа „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Шест „въздържали се”.
Димитър Делчев:
Г-н Председател, аз ще помоля да прегласуваме този текст с ясното съзнание, че всъщност махайки думата „приема” ние отнемаме част от правомощията на съдиите да се самоуправляват, защото това е съществено правомощие с приемането и връщаме стария текст, който тук е предложен да се промени. Тоест, духът на закона, който сме заложили на първо четене и който сме гласували по принцип „за”, в момента го променяме.
Предс. Данаил Кирилов:
Абсолютно не е така. В смисъл кой стар текст връщаме. Хубаво го обясниха председателите на съдилищата. На практика в процедурата на обсъждане на докладите нямаме приемане. Аргументацията идва от самото обсъждане.
Димитър Делчев:
Нямаме инструмента. Идеята беше да се въведе приемане и както Вие сам предложихте, логично, ако не се приеме, все пак да се предвиди еднократно да се поправи този доклад в съответствие с предложенията. Сега, махайки думата „приема” няма да има никакво значение какво се е случило на това обсъждане. Просто ще влезе в протокола и горният съд ще прецени. Ако може докладът да се поправи още на тази инстанция, на която се обсъжда. Горният съд може да прецени по-добре какво е фактическото положение.
Предс. Данаил Кирилов:
Прегласуване, поискано от г-н Делчев на предложението на г-н Димитров. Който е „за” предложението на г-н Димитров, моля да гласува „за”. Дванадесет „за”.
Димитър Делчев:
Г-н Председател, според мен прекрачваме някакви граници. Досега правилото беше, като някой колега излезе, да възложи на свой колега да гласува както него. Г-н Чавдар Георгиев не е възложил.
Предс. Данаил Кирилов:
След като има спор, девет гласа „за”. Който е против? Двама против. Който е въздържал се” Четирима „въздържали се”. 9 на 6 - пак се приема.
Мисля, че ги спазваме принципите в максимална степен. Не мога да привържа колегата Георгиев с каторжна верига към банката да гласува.
След т. 6 има ли искания за отделно гласуване по някоя друга точка? Няма. Колеги, подлагам на гласуване текстовете на § 23 по вносител заедно с приетите по т. 2, т. 3 и т. 6 редакции. Който е „за, моля да гласува „за”. Тринадесет „за”. Против? Трима против. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на вносител заедно с измененията в трите точки 2, 3 и 6.
Колеги, равносметката е един параграф за 2 часа. Така ще заседаваме извънредно и в петък, и в събота, и в неделя, и в понеделник и във вторник.
Заповядайте, г-н Колев.
Георги Колев:
Не разбрах т. 9 от § 23 дали се прие. Там има и Ваше предложение.

Предс. Данаил Кирилов:
За т. 9 се прие моето предложение. Това го гласувахме преди – преди въобще да се отвори дебатът.
Колеги пристъпваме към § 24.
Колегата Атанасова ще ви запознае с § 24, с особеността по т. 6 и с предложението на Данаил Кирилов и група народни представители, в което се оттегля т. 1 и с предложението на Чавдар Георгиев и група народни представители.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-н Председателят ви запозна.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по § 24 и постъпилите предложения от Данаил Кирилов и група народни представители и от Чавдар Георгиев и група народни представители.
Желаещи за изказване? Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, тенденцията за обезличаване тотално на административните ръководители тук ясно проличава, тъй като виждате, че т. 1 от действащия закон е тотално изменена, бих казал отменена чрез новия вид, който е придобила. Точка 1 от сега действащия закон гласи:
„Чл. 80 (1) Председателят на районния съд:
1. осъществява общо организационно и административно ръководство, отговаря за дейността на съда и го представлява;”
От всички тези правомощия на досегашния административен ръководител е останало само последното – да представлява съда.
Аз поставям въпроса какво налага това? Това, ако не е обезличаване, абсолютно отнемане на правомощията в организационното ръководство, в административното ръководство на съда и то е реално излагане на този орган на съдебната власт, а и сигурно и на следващите, ако са в идентичен вид текстовете, и обричането им на тотална анархия. Защото, пак повтарям, смесването на понятия като равни – съдиите са равни в правораздаването с понятие като „организационно ръководство”, „административно ръководство”, отговорност, която се носи за дейността на органа, прехвърлянето на всичко това на един колективен орган, който няма обща воля, много често не би могъл да постигне обща воля, реално рискува да тласне всички органи на съдебната власт в хаоса, в анархията и парализата.
За мен т. 1 от действащия закон трябва да остане при всички случаи. Тоест, аз изцяло подкрепям предложението на Чавдар Георгиев и група народни представители да отпадне изменението на т. 1. Да си остане т. 1 в сегашния си вид.
По отношение на т. 6 подкрепям предложението на Данаил Кирилов и група народни представители да отпадне т. 6.
Реплика:
Той оттегли предложението си по т. 1.
Четин Казак:
Добре. Тогава аз го правя в комисия – да отпадне т. 6.
Предс. Десислава Атанасова:
Приключихте ли, г-н Казак? (Да.) Реплики? Не виждам. Г-н Димитров за изказване.
Емил Димитров:
Понеже се касае за съдебната система, аз никога не съм бил и не бих имал и шанс да бъда, не можем ли да попитаме някои от административните ръководители, които и в момента упражняват тази дейност, а не някой, който има желание да стане на всяка цена независимо при какви правила, а тези, които в момента го работят, за да мога да си съставя едно мотивирано становище за себе си, за да знам как да гласувам. Едни казват, нямат нужда от правомощия, те са като заврян зет и зла тъща – седи мирно и се усмихва, друг казва, те носят отговорност за всичко, но всъщност не взимат никакви решения. Не мога да разбера. Щом пише ръководител, очевидно нещо ръководи.
Моля ви някой от вас, а вие всички тук сте висши магистрати, обяснете ни какво е вашето становище. Благодаря ви.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Димитров. Заповядайте, Председателю Колев.
Георги Колев:
Моето становище е ясно, след като съм се кандидатирал и съм се ангажирал с изпълнението конкретен мандат, ти носиш цялата отговорност. Това е повече от ясно.
По отношение на т. 1 изцяло подкрепям доводите на колегата Чавдар Георгиев за отпадане. В крайна сметка предходната редакция е по-добра.
По отношение на т. 6 отново подкрепям предложението на Данаил Кирилов, доколкото е резонно това предложение. Аз мисля, че то е съвсем в рамките на необходимото.
Що се касае до това кои административни ръководители желаят, образно казано да се скрият зад гърба на общото събрание и кои не, не мога да кажа това. Аз това не мога да го приема. Нали това беше въпроса – дали има такива или не? Не мога да приема, че един административен ръководител би следвало да се скрие зад гърба на общото събрание. Пак казвам, това не е отговорност, това е размиване на отговорността. Не е това идеята.
А що се касае до това - да не е лошо да се имат предвид, и да се вслуша понякога, или когато е необходимо, когато са разумни предложенията на колегите си от общото събрание и водят до конструктивно становище. Всеки един административен ръководител, който осъзнава каква отговорност носи, който знае каква е работата на колегите му, той взима предвид тяхното становище. Това е факт.
Това беше питането?
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Колев. Други желаещи?
Емил Димитров:
Благодаря за изразеното становище. Извинявам се, ако въпросът е прозвучал неуважително.
Предс. Десислава Атанасова:
Други желаещи за изказване? От Министерството на правосъдието някакви становища ще вземете ли по предложенията на г-н Казак. Заповядайте, г-жо Тянкова.
Георги Колев:
Ако може и отношение по т. 4. За мен разпоредбата по т. 4 е неясна. Какво имам предвид?
„4. участва в съдебни заседания при спазване на случайния подбор при разпределяне на делата;”
Ако се касае за едноличен състав, да, това е правилно. Но когато се касае за троен състав, респективно някакъв друг формат, не е ясно в такъв случай въобще има ли право административният ръководител да участва при така формулираната редакция на точката. Би следвало най-малкото редакцията да бъде: „участва в съдебни заседания, като председателства съответните състави, (все пак става въпрос за съответния председател на съда) при спазване на случайния подбор досежно определения докладчик.”
Друга редакция би довела до изменение на принципа на чл. 9, т.е. случайния подбор. При тази редакция нещата за мен са неясни.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Колев. Ако някой го възприеме като редакционно предложение от народните представители, може да го направи.
Георги Колев:
Изразявам само становище.
Предс. Десислава Атанасова:
За отговор на въпроса на г-н Казак г-жа Тянкова. Заповядайте.
Петя Тянкова:
Аз бих искала да кажа, че всички правомощия на председателя, за които г-н Казак говори, са разписани в текстовете на чл. 80, ал. 1, така че не виждам защо трябва да се връща старата редакция.
Четин Казак:
Какво каза? Не чух.
Предс. Десислава Атанасова:
Можете ли да повторите, тъй като не се чува добре.

Петя Тянкова:
Казах, че всички тези правомощия са разписани отделно в текста, включително и точка 1. „1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;”
Включително и нататък:
„2. организира работата на съдиите и съдебните заседатели;
3. свиква и ръководи общото събрание на съда;
4. участва в съдебни заседания при спазване на случайния подбор при разпределяне на делата;
5. предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива;
6. определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок пет години;“.
Разписано е във всички точки.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-жо Тянкова. Предложението на г-н Казак и въпросът му беше в друга посока.
Г-жо Министър, надявам се, да сте чули част от дебата и да отговорите на въпроса на г-н Казак по отношение на т. 1.
Екатерина Захариева:
По отношение на т. 1 и г-жа Тянкова каза. Просто са разбити в три точки:
„1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;
2. организира работата на съдиите и съдебните заседатели;
3. свиква и ръководи общото събрание на съда;”
Просто т. 1 е разбита на три точки за по-голяма яснота – първа, втора и трета. Вижте ги.
А т. 4 не ви харесва: „4. участва в съдебни заседания при спазване на случайния подбор при разпределяне на делата;”
В момента е: „4. участва в съдебни заседания;” Разбира се, че при спазване на случайния подбор.
Това е. Точка първа е разбита в три точки.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-жо Министър. Г-н Казак за доуточняване на тезата.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, уважаема г-жо Министър, погледнете внимателно т. 1 в действащия закон.
„1. осъществява общо организационно и административно ръководство, отговаря за дейността на съда и го представлява;”
Ръководи, а не организира, не свиква, ръководи съда, а не общото събрание само, както вие казвате, че сте го разбили. Ръководи съда като институция. Административно и организационно ръководи съда и отговаря за него. В момента няма нито отговаря, нито ръководи съда. Има само представлява съда. Нищо повече. Това е категорично обезличаване на…
Екатерина Захариева:
Организира работата на съдиите и на съдебните заседатели е още по-силно, отколкото общо осъществява организационно и административно ръководство. Общо организационно и административно! Тоест, организира работата на служителите и администрира. Ние предлагаме организира работата на съдиите и съдебните заседатели. Това звучи за мен по-стилно, но от общо административно и организационно ръководство. Отговаря и го представлява. Организира работата на съдиите и съдебните заседатели. Текстът е изключително ясен и доста по-категоричен, отколкото нищо не значещото „осъществява общо организационно и административно ръководство”.
След което надолу е разписано:
„8. ръководи и контролира работата на бюрото за съдимост към съда, на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните помощници;
9. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
10. уведомява министъра на правосъдието за свободните длъжности за държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията;
11. одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на районния съд;“ и т.н.
Всичко го има!
Четин Казак:
Аз ви предлагам, ако Вие считате, че нищо не сте отнели от правомощията, да се съгласите да остане т. 1 в сегашния й вид. И всички останали точки да останат така, както Вие сте ги предложили, но т. 1 да остане както е досегашният текст, а останалите да бъдат както сте ги предложили.
Екатерина Захариева:
Аз поддържам текста на вносител така, както е, защото считам, че е по-ясен. Не виждам какво се отнема от т. 1, 2 и 3. Напротив. И следващите, защото са доста.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Други желаещи за изказване? Заповядайте, адв. Денев.
Любомир Денев:
Поддържаме изцяло текста на вносителя, защото действително тези правомощия, които не засягат правораздавателната дейност, а именно административните и организационните са описани. Би трябвало да е ясно какво може като ръководител да прави председателят на съда по отношение на своите колеги и в каква степен би могъл да ръководи тяхната дейност и да организира тяхната дейност. Става дума за правораздаване. А там сме много чувствителни за всички възможни форми да се влияе върху вътрешното убеждение на съда.
Така че мисля, че текстът е по-ясен от гледна точка на правораздавателните работи и разделянето на функциите. Мисля, че няма спор, че ръководи съда. Ако има отнети правомощия, аз, а пък и вие народни представители, е добре да изслушаме г-н Панов, да каже дали има усещането за отнети правомощия.
Лозан Панов:
Ако ми позволите, разбира се.
Предс. Десислава Атанасова:
Разбира се. Заповядайте.
Лозан Панов:
Четем текста на чл. 80, ал. 1. Той е относим към всички инстанции съответно. „Чл. 80 (1) Председателят на районния съд:
„1.осъществява общо организационно и административно ръководство, отговаря за дейността на съда и го представлява;”
Идеята на министъра, доколкото разбрах, е, че тази т. 1 е разбита на отделни подточки, които са внесени от т. 1 до г. 16. Само че тук беше отбелязано „отговаря за дейността на съда”. Аз не го виждам някъде в точките. А то е свързано с това, че ръководи дейността на съда. И в този смисъл, ако говорим аз по.чист текст, не е ли по-логично да бъде направено по следния начин, като само предлагам:
„Осъществява общо организационно и административно ръководство, отговаря за дейността на съда, като:
1.представлява съда ….
И следват т. 2, т. 3 и т.н. Така може да се съвмести това, което Вие казвате и това, което прави министъра, за да не се получи тази колизия на компетентност между различните органи. Защото в крайна сметка онзи, който ръководи и вие правилно намеквате, е този, който отговаря за дейността. Тоест, отговорността е на този, който осъществява това ръководство. И един председател, независимо от това на какво мнение е общото събрание по една или друга тема, той е този, който носи отговорността. Не колективният орган, а отговорността я носи този, който е председател на съда. Нему в крайна сметка е определено, дали по предложение на общото събрание или по някакъв друг начин е взето решение от Висшия съдебен съвет, той да ръководи съда. И след като той е председател на съда, той носи отговорност за това, което се случва в него. В този смисъл този текст би съвместил тезите. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Първо за процедура г-н Хайтов. И след това г-н Митев.
Явор Хайтов:
Г-жо Председател, понеже ми се налага да изляза, бих упълномощил съдия Иванова да гласува понеже ми е много симпатична, но няма такава правна възможност. Затова упълномощавам г-н Емил Димитров -Ревизоро.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Хайтов. Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Г-жо Председател, аз припознавам предложението на г-н Панов и го правя по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от правилника. Смятам, че е по-добра редакция. И на практика от дискусията стигнахме до извода, поне според мен, че една такава редакция ще отговаря, от една страна, на духа, който е вложен в проекта за изменение и допълнение, а от друга страна ще е по-добра чисто редакционно. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-н Митев, разбирам, че не стана ясно за колегите. Моля ви да повторите предложението си.
Христиан Митев:
Започвам от началото на текста, както е в сега действащата редакция на закона:
„Чл. 80 (1) Председателят на районния съд:
1.Осъществява общо организационно и административно ръководство, отговаря за дейността на съда е го представлява като:”
И оттам нататък продължава текстът. Това е редакцията, която правя.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Митев. Г-н Панов предложи:
„Осъществява общо организационно и административно ръководство, отговаря за дейността на съда, като:
1.представлява съда ….”
Друг изказвания не виждам.
Четин Казак:
Може ли да чуем формулировката на т. 6 на г-н Кирилов.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Кирилов е оттеглил от своето предложение т. 6.
Т. 6, обаче, Вие припознахте мисля, г-н Казак, предложението на г-н Кирилов и го правите като такова по реда на чл. 80.
Четин Казак:
Да, да отпадне т. 6. Но понеже г-н Кирилов каза, че има нова редакция на т. 6, просто да я чуем.
Предс. Десислава Атанасова:
Аз не съм чула подобно нещо за нова редакция на т. 6.
Данаил Кирилов:
По отношение промените на т. 6., защото имахме колебание.
Оттеглих т. 1 от предложението, т.е. т. 6 да остане. Тя остава като т. 6. Имахме дебат по срока.
Екатерина Захариева:
Уважаеми дами и господа народни представители, разбира се, че може да се правят редакции, но аз искам да ви предупредя, че част от редакциите, които се правят, наистина ще доведат до там, че целите, които се поставят с този закон, да не бъдат изпълнени.
Защо т. 6 може и да отпадне? Защото в районните съдилища в голяма част от тях няма председатели на отделения.
Защо трябва да остане? Защото и за окръжните препращат към тази точка и в един от окръжните съдилища има.
Аз считам, че предложението г-н Кирилов да оттегли т. 1 от предложението си е правилно и т. 6 трябва да остане за всеки случай. Подкрепям решението на г-н Кирилов.
Данаил Кирилов:
Да, така решихме да остане т. 6.
Предс. Десислава Атанасова:
Първо подлагам на гласуване предложението на г-н Чавдар Георгиев и група народни представители за § 24. Който е „за”, моля да гласува. Шест гласа „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Данаил Кирилов и група народни представители само по т. 2. Моля, който е „за”, да гласува. Петнадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Т. 1 от предложението на Данаил Кирилов е оттеглена.
Г-н Казак, все още поддържате ли си предложението? (Да.)
Предложение по реда на чл. 80, ал. 4 от г-н Четин Казак в § 24, чл. 80, ал. 1, т. 6 да отпадне. Моля, който е „за”, да гласува. Шест гласа „за”. Против? Един. Въздържали ли се? Десет. Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението, припознато от г-н Христиан Митев и Емил Димитров в § 24, т. 1 в редакцията:
Данаил Кирилов:
Да стане: „1. Осъществява общо организационно и административно ръководство, отговаря за дейността на съда, като:”
Четин Казак:
И започват точките.
Предс. Десислава Атанасова:
Подлагам на гласуване предложението на г-н Митев. Моля, който е „за”, да гласува. Четиринадесет „за”, Без против. Двама се въздържат.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 24 с приетите предложения за редакция. Моля, който е „за”, да гласува. Четиринадесет „за”. Против. Няма. Въздържали се? Трима се въздържат.
Предс. Данаил Кирилов:
По въпроса за почивката. Колеги, аз ви уведомявам, че първоначалният план беше да работим до 18:00 ч. В 18:00 часа има, трудно ми е да кажа точното наименование на мероприятието, но е за награждаване на млади юристи, което е в Софийския университет. По повод на това мероприятие организаторите мисля, че два пъти го отлагаха, защото съвпадаше, включително и вчера с присъствието на цялата съдебна система в заседанието на правна комисия. Ако решим да го уважим това мероприятие, би следвало да заседаваме до 17:50 ч.
Извънредното заседание във вторник е задължително. Въпросът е, че на днешното заседание напредъкът е малък. Все още не сме стигнали до прокуратурата.
Това ми е предложението за разпределение на времето. Ако сега направим почивка, ще разкъсаме работата и ще загубим време. А иначе, вие знаете моята склонност и аз ви каня да заседаваме поне до 12:30 ч.
§ 25. Имаме текст на вносител.
§ 26. Текст на вносител.
Гледаме тези два параграфа. По § 25 има думата съдия Костова.
Красимира Костова:
От името на Българската съдийска асоциация по § 25 изразихме нашето становище пред работната група, но държим да го изразим и пред комисията, където присъстват преобладаващата част от народните представители.
Всъщност нашето становище ще засегне не само § 25, предвиждащ изменение в чл. 81, ал. 1, но то ще важи и за § 29, предвиждащ изменение на чл. 87, ал. 1, за § 32, за § 36, § 39, § 40, § 46 и § 51, като призовавам народните представители всички тези предложения за изменения в ал. 1 на съответните текстове, да не бъдат гласувани, а да отпаднат. Съображенията ни за това са следните:
Ще се опитам съвсем накратко да обясня какво представлява командироването към настоящия момент според действащия сега Закон за съдебната власт.
Командироване се предвижда, както при временна невъзможност на магистрата титуляр да изпълнява своите функции, така и когато длъжността по някаква причина бъде овакантена.
С измененията, които се предлагат в цитираните параграфи на практика се унищожава изцяло института на командироването на незаета длъжност. Едно единствено изключение се предвижда, което се отнася само до районните съдилища и то само от младши съдии.
За голямо съжаление не можах да се снабдя със закона за устройството на съдилищата, първият в Царска България от 1880 г. за сметка на това, обаче, проверих останалите закони. Общо взето този институт на командироване на незаета длъжност съществува в българското законодателство още от 1899 г. насам. Той е един работещ институт, кризисен, който дава възможност тогава, когато длъжността по някаква причина остане вакантна, много бързо и оперативно на тази длъжност да бъде определен друг магистрат, който да изпълнява съответните дейности, за да може да не се препятства работата по делата.
Ако вие гласувате тези текстове с тези изменения тази възможност ще бъде напълно преклудирана. Много е опасно, тъй като има райони със значителна натовареност, а с малко на брой съдии със свободни щатове ,но никой не иска да ходи да работи в тези населени места. Дори и да се провеждат конкурси за тези райони, обикновено или там се заемат щатовете от външни кандидати, които го използват само като трамплин и после гледат да избягат някъде или изобщо не се заемат тези щатове и продължават да бъдат свободни.
Проблемът с командироването произтича оттам, че много дълго време имаше неразбории с конкурсите. След като сега вносителят има претенции вече конкурсите да бъдат оптимизирани, то в такъв случай не е ясно защо се цели и защо се иска да отпадне този кризисен механизъм на командироването на незаета длъжност, след като той не пречи и той винаги е съществувал заедно с редовния способ за заемане на длъжността, каквото е назначаването.
За това аз ще ви моля да не гласувате тези текстове. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на съдия Костова. Г-жо Министър.
Екатерина Захариева:
Г-н Председател, да обясня накратко цялата логика на закона, защото той има логика и се опасявам, че като правим промени оттук - оттам, без да следваме цялата логика, накрая ще получим нещо, което трудно ще работи, но в крайна сметка вносителят е поел своята отговорност, внесъл е това, което е предложил на вашето внимание, и народните представители са тези, които го гласуват.
За командироването. Да, имало е такъв институт, само че до 2011 г., ако се не лъжа, или малко преди това, той е бил ограничен до 6 месеца. Малко преди това, 2009 г. – на 6 месеца. Защото командироването, идеята е била да се ползва в кризисни ситуации. В какво се е превърнало в момента командироването? Заобикаляне на конкурсното начало. Едно от най-големите недоволства и критики, които има сред действащите магистрати, е точно това нещо – използването на командироването за заобикаляне на конкурсното начало. Никой от вас няма да отрече, а съм сигурна, че и вие, има командировани съди и прокурори, командироване, което продължава по 7-8 години. Има командирован, не се обявява за конкурс мястото, стои си, обжалва се и така продължава с години. Да не говорим, че има случаи, в които командирован прокурор, аз съм сигурен, че моят заместник ще разкаже доста такива случаи от практиката, в апелативна прокуратура, има конкурс, има командирован от 5-6 години, просто появява се външен човек и спечелва конкурса. Това дори не е уважително към тези, които са командировани.
Какво предлагаме ние в закона?
На първо място, след като има конкурс, който е за повишаване, преместване и т.н, в рамките на 9 месеца, ако се освободи място, издържалите автоматично да заемат тази позиция, т.е. да не се налага втори път да се явяват на такъв конкурс, особено когато става въпрос за вътрешни.
На второ място, на свободните позиции няма да има нужда от командироване. Този текст, който точно вие предлагате да отпадне, дава възможност да се запълват дупките, не дай си Боже, в районните съдилища. Това изключение не важи за младшите съдии, т.е., такива да бъдат командировани, когато се налага.
На трето място, аз по-скоро бих призовала да помислим за 6-месечния срок – нещо, което говорихме на работна група. Защото аз държа да остане текста, че не могат да се командироват на незаети бройки. Но текстът в такъв случай за 6-месечното ограничение може би е малко рестриктивен. Може би е по-добре да стане на 12 месеца, защото това ще бъде най-дългият период, в който ще се наложи командироване на позиция, която е временно овакантена.
Но, ако в момента и командироването, основната логика, която следва закона и командироването отпадне, или просто вие го преформатирате, аз трябва да ви кажа, че не виждам смисъл просто да продължавам да защитавам този законопроект, защото тотално ще се обърне целият смисъл и дух на закона.
И нещо не на последно място, не може да е аргумент, че командироването е насила. Командироването не е насила. Няма как да насилим съдия или прокурор да бъде командирован насила. Единственото изключение, което е предвидено в рамките на 3 месеца тогава, когато важни отношения налагат това. Вие сте съдия. Би трябвало да сте прочели препоръките на Консултативния съвет на европейските съдии и един механизмите за натиск върху съдиите, прокурори (имаше конференция в София и бяхте поканени) е насилственото командироване. Дори и трите месеца, които сме оставили за командироване сам по изключение, в рамките на три месеца, без желанието на съдия или прокурор се счита като критика.
Ако искате още един шамар – от Венецианска комисия, от Консултативните съвети на европейските съдии и прокурори към Съвета на Европа, давайте да го махнем. Давайте да командироваме насила. Аз не мога да си представя, че съдия може да казва, че командироването може да се използва и насила да бъде командирован някой колега тогава, защото някой не иска да заеме тази позиция. И ако тези малки съдилища и прокуратури стоят дълго време с незаети бройки поради нежелание, може би тези бройки са излишни и трябва да се пренасочен там, където има повече дела. Защото един съдия е на 117 дела, а друг има 7. Един прокурор има 117 дела, а друг има 7.
Така че, моля ви, да следваме логиката. В никакъв случай няма да затрудни работата. Можем да помислим в чл. 227 да увеличим срока на 12 месеца. Това е моето предложение.
Извинявайте за емоционалния изказ, но да е аргумент, че има малки съдилища и райони, в които никой не иска да се яви на конкурс и да ги заеме и затова трябва да командироваме някой насила, не е резонен. Защото насила може да се командирова само в рамките на 3 месеца тогава, когато важни дела и решения трябва да стават.
Предс. Данаил Кирилов:
Красимира Костова:
Не става въпрос само за командироването насила. Говорим, че когато има така наречената „производствена необходимост”, а няма човек на този щат, трябва да се командирова някой, който в крайна сметка да върши тази работа.
И защо се страхувате толкова много от института на командироването при положение, че имате претенции в момента да сте оптимизирали процедурата по конкурсите. Тези две процедури не са противопоставими. Напротив, командироването на незаета длъжност подпомага там, където е необходимо. Защо тя трябва да се премахне изцяло? Каква е вашата логика?
Екатерина Захариева:
Г-жо Костова, логиката беше обяснена
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Министър, моля ви. Приключихте ли, г-жо Костова. (Да.) Въпрос на г-н Хамид. След това е г-н Колев.
Хамид Хамид:
Разбира се, право на всеки, който не е спечелил конкурса, е да обжалва. Но сякаш стана практика абсолютно всички конкурси да се атакуват. Аз наблюдавам, че близо 2-2.5 години е срокът, докато приключи производство пред ВАС. Така че, ако го увеличим на 12 месеца, какво правим с обжалванията на конкурси и с незаетите места?
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Колев, заповядайте.

Георги Колев:
По отношение на тези три месеца. Тук съм съгласен с министъра на правосъдието. За мен не би следвало въобще да има срок на принудително командироване. За съжаление трябва да направя една ретроспекция в миналото, където този институт за принудително командироване е бил използван като дисциплинарна процедура. Не бих искал това да се повтаря отново. Това е истината.
Разбира се, при ред ограничителни мерки би могло това да не се допусне, но за съжаление оттук нататък нещата стават сложни.
По отношение на института за командироване в проекта в чл. 227 има сам един момент, който лично мен ме притеснява. И това е разпоредбата, че когато едно лице бъде командировано за 6 месеца в един орган, след това той няма право никога повече в кариерата си да заеме същата длъжност. Аз мисля, че резонно е да има едно такова ограничение с оглед прекъсването командироването, но трябва да се визира конкретен календарен период.
Екатерина Захариева:
Тук съм съгласна.
Георги Колев:
Защото в противен случай става доста по-сложно и различно.
А що се касае за сроковете за разглеждане на жалби по конкурсите, да, за съжаление сте прав, доста сериозно е времето, което ни отнема да разглеждаме жалбите срещу един конкурс. Това е така, защото обикновено не се касае за една жалба. Касае се за множество жалби, при което процедурата е троен, респективно петорен състав, от страна на Върховния административен съд. Не отнема точно две години. Стараем се много сериозно да съкратим тези срокове, но пак, пак минимумът е 9 месеца до 1 година. Това е истината, която се получава в момента.
Екатерина Захариева:
Аз съм съгласна с това, което г-н Колев каза за чл. 227, за срока и за евентуално за повторността. 12 месеца ще свършат работа за това ,което той каза.
Обжалването, така е. Предвидили сме редакции в частта на обжалване по отношение на конкурсите точно с идеята да не се продължава това. На първо място, ако не се допусне, има право колегата да отмени допускането и след което е едноинстанционно и по-бързо производство по изричното настояване на всички. Така че там се очаква в рамките на от 6 до 9 месеца да приключва това обжалване, ако има такова, точно с идеята да се ускори процедурата.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Панов.

Лозан Панов:
Ще се опитам да бъда кратък. Аз смятам, че трябва да се подкрепи предложението на вносителите. Командироването е наистина много голям проблем в съдебната система. Не защото не трябва да съществува. Несъмнено трябва да съществува, но с него се злоупотребяваше години наред. Оттам идва проблема. Института на вечния командирован или командированият, който отива в горната инстанция и в крайна сметка рано или късно става съдия от горната инстанция с конкурс или по някакъв друг начин. В този смисъл предложението на вносителя трябва да се подкрепи и то е в контекста на целия законопроект, така че макар и емоционално министър Захариева защити своята позиция.
В този смисъл е и моят довод. Когато заложим мини в командироването, това ще заложи без съмнение и мини в конкурсите и всичко останало. За съжаление, този проблем, мисля че го загатна министър Захариева, е свързан и със съдебната карта. Ако има съдилища, в които не иска да ходи никой, има механизми, с които да се заседава в тези съдилища с различен тип организация, без да се нарушава достъпът до правосъдие, но същевременно да има достатъчно колеги, които да могат там да правораздават. Но не и с удар по командироването. И тъй като до този момент достатъчно се е злоупотребявало с него, това е едно решение, което се предлага с § 25 и в този смисъл можете да подкрепите вносителя.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Панов. Не виждам колегите Георгиев и Иванова. (Може би си отидоха.) Много нелюбезно.
Г-н Делчев, с молба да бъде кратко. Адвокат Денев също с молба да бъде кратък. И г-н Георгиев, с въпрос.
Димитър Делчев:
Благодаря ви, г-н Председател.
От моя гледна точка и от гледна точка на Реформаторския блок, разпоредбите, които касаят командироването, са едни от най-важните разпоредби. Дълги години командироването се използваше като средство да се заобикаля конкурсното начало, от една страна и за средство, по което определени съдии, командировани от един съд, в който те не искат да бъдат, командировани в друг съд, в който те много искат да бъдат, да се държат в зависимост от волята на командироващия и по този начин да се случват нерегламентирани течения в съдебната система - такива, каквито ние не искаме да ги има.
За мен и тази разпоредба, и другите разпоредби създават обективни условия, при които да се осъществява командироването, задават срокове, които, както каза и съдия Панов, да не стига до безкрайно командироване на съдии и създават предпоставка все пак да се мине през конкурс и дадено лице, което е младши съдия, да може да заеме, като изключение някоя незаета длъжност и то за определен срок. На мен ми се струва, че вървейки в тази посока, това отговаря на целта на закона, отговаря и на стратегията, която приехме за съдебна реформа и поради тази причина ние ще подкрепим всички разпоредби, които касаят командироването по този начин. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Адвокат Денев.
Любомир Денев:
Аз също от името на Висшия адвокатски съвет, уважаеми народни представители, ви призовавам да подкрепите текстовете за регулиране на командироването.
Но също така ще ви помоля да подкрепите и предложението на министър Захариева за увеличаване на срока, защото не само заради времето, през което се обжалват конкурсите, но и заради вида работа е необходимо такова увеличаване. Мисля, че 6 месеца е срок, в който може да се наруши правораздавателната дейност. Това е. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Георгиев за въпрос.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми колеги, уважаеми гости, моят въпрос е към вносителя, а може би и към председателя на Върховния касационен съд. Ако правилно разбирам, вие предлагате да отпадне командироването на незаета длъжност, но да остане командироването в случай, че съдията е възпрепятстван да изпълнява. Това има ли някакво практическо значение? Има ли такива случаи съдията да е възпрепятстван и в сравнение с незаетите длъжности, не са ли по-малко тези случаи?
Защо да не може на незаета длъжност, пък да може на заета длъжност.
Пред Данаил Кирилов:
Защото ги държат умишлено незаети.
Чавдар Георгиев:
И второ, аз искам да попитам, ако институтът на командироването се използва като някакво наказание, то няма ли да се използва и в случаите, когато се командироват съдии в хипотезата, че даден съдия не може да изпълнява длъжността си временно.
Екатерина Захариева:
Г-н Кирилов отговори, че се държат умишлено незаети, за да могат да се държат до безкрайност командировани на свободни бройки и за това е толкова важно тази възможност да отпадне. Има следните случаи, в които може да се командирова на възпрепятствани: майчинство, не дай си Боже болест, да са живи и здрави всички прокурори, но се случва, командироване – в момента комисиите за атестиране и конкурси, изпълнение на функция в международна институция (Евро Нюз, прокурори също се командироват в дългосрочна командировка в Брюксел и т.н. и съдии съответно). И тъй като предвидихме и тъй като целият закон следва логика и аз не случайно призовах да помислим за 12 месеца - майчинството в повечето случаи е 12 месеца, комисиите са с мандат 12 месеца. И по предложение на Висшия съдебен съвет приехме такава редакция накрая – тогава, когато е командирован за международна дейност, той не може да бъде повече от 5-6, за което му държим мястото свободно. Тоест, там не се назначава човек. След една година да се счита, че е освободено, да може да мине през конкурс, да се назначи човек и когато се върне съдията или прокурорът, там се разкрива бройка и той се връща на същата длъжност. Тоест, пак 12 месеца може да се наложи най-дългото командироване.
В момента предвиждаме текст, който задължава всички председатели да обявяват свободните бройки. ВСС да ги обявява на конкурс. Съкращаване на обжалването на сроковете по конкурсите, едноинстанционно производство, възможност след провеждане на конкурс съдии и прокурори, получили оценка над 5 да могат в рамките на 9 месеца автоматично да отиват на незаетите бройки. Тоест, необходимостта от командироване на незаети бройки трябва да се ограничи до минимум. Тоест няма да има нужда от нея.
Командироването се използва като наказание тогава, когато го има насила и принуждение. В момента това е само доброволно. В рамките само на три месеца може да бъде без съгласие на съответния командирован.
И така трябва да остане. Благодаря. Но не знам дали отговорих на въпроса.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Министър, наистина апелирам да ограничаваме максимална степен изказванията. Днес сме по-зле от вчера. Три параграфа не можем да минем за 3 часа. Колегите с основание се опитват да въведат времеви показатели и ограничение. Не можем да стигнем до тази хипотеза, но молбата е да се самоограничаваме. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, аз мисля, че въпросът е решим, ако има воля. И той е решим, като бъдат задоволени и двете страни, т.е. и желанието на Асоциацията на съдиите и Вашето желание, г-жо Министър да решите един проблем, който явно се е натрупал през годините.
Вие казахте, че институтът на командироването се е превърнал в инструмент, с който години наред се заобикаля конкурсното начало и определени позиции не се обявяват за конкурс и се държат заети от командировани магистрати. И като лекарство за този проблем вие предлагате въобще да се премахне възможността да се командироват магистрати на незаети длъжности. Аз мисля, че между проблема и вашето решение има един междинен вариант, който може да реши проблема, който вие поставяте, като същевременно не въведем този краен вариант, който вие предлагате изцяло да се забрани дефинитивно възможността да се командироват магистрати на незаети длъжности. А то е много просто. Решението е просто. Тогава, когато има незаети длъжности, независимо от това, че на тези длъжности са командировани магистрати, те да бъдат задължително обявявани за конкурс. И ако има желаещи, да бъдат заети след конкурса от този,който е спечелил конкурса. Така ще решим и вашия проблем, но ще дадем възможност и за места, в които дори и след конкурс никой не иска да ги заеме с конкурс, все пак да има възможност някой там да работи, след като наистина има необходимост, има потребност тези бройки да бъдат заети.
Аз не говоря в момента за командироването насила. Аз говоря за командироването по желание. Насила естествено така, както и досега, аз виждам, че и сега действащия текст е било максимум до три месеца. Това да си остане. Но тогава ,когато има желание някой да бъде командирован, защо вие ще му забраните да бъде командирован на незаетата длъжност, при условие, че винаги това място ще може да бъде обявявано за конкурс и да бъде заето след това с конкурс и този, който го е заемал с командировка, да го освободи – да с върне там, откъдето е бил командирован. Какво пречи?
Екатерина Захариева:
Пречи, че това се ползва за заобикаляне. Аз няма да давам аргументите отново. Много държа и подкрепям текст на вносител.
Свилен Иванов:
Г-н Председател, процедура за прекратяване на дебатите.
Предс. Данаил Кирилов:
Обратно предложение на Чавдар Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Аз моля само за една реплика към колегата казак.
Правилно ли разбирам, колега Казак, че Вие предлагате в досегашния текст за длъжността, която е незаета и за нея е обявен конкурс, само в тази хипотеза да може на тази длъжност да се командирова. И аз го правя като редакционно предложение.
Четин Казак:
Г-н Чавдар Георгиев разбра мисълта, която имах, смисълът на моето изказване.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, вие репетирате вече за зала.
В последните три часа ме убеждавате, че трябва да се обучаваме в детайлите и второ, се готвим за пледоариите в зала.
Четин Казак:
Аз мисля, че тук полагаме максимални усилия да направим едни истински работещи текстове.
Второ, да решим проблемите, които са се натрупали, които са констатирани от вносителя, но същевременно да не отиваме в крайности, които да създадат проблеми. Тоест, вместо да изпишем вежди, да не избодем очи. Това е целта, нали.
Предс. Данаил Кирилов:
Толкова няма да избодем. Тази система има нужда и от шоково въздействие. Ако това ще им помогне?! След 2-3 години законодателят може да направи корекции.
Прекратяваме дебата. ( Гласувайте го.) Ще го подлога на гласуване.
Пристъпваме към гласуване първо на предложението на г-н Чавдар Георгиев. Няма да повтарям изказа, ясен е. Има ли нужда да го повторя?
Който е съгласен да остане за незаета длъжност, за която е открит конкурс, моля да гласува „за”. Осем „за”. Който е против? Двама против. Който е въздържал се? Осем „въздържали се”. 8 на 10 – не се приема предложението на Чавдар Георгиев.
Друго редакционно предложение има ли? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносител. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единадесет „за”. Който е против? Трима „против”. Който е въздържал се? Трима „въздържали се”. 11 на 6 – приема се текстът на вносител.
Пристъпваме към § 26. Има само текст на вносител. Няма изказвания. Закривам дебата. Който е „за” да подкрепим текста на вносител за § 26. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма. Приема се § 26.
Пристъпваме към§ 27. Имаме текст на вносител.
Имаме предложение на Кирилов и група народни представители. Тук правя пак същата корекция – да отпадне „по предложение на председателя на съда”.
Има предложение и на Чавдар Георгиев и група народни представители.
Това е за окръжен съд, общото събрание и тук трябва да пренесем решенията от районния съд симетрично. Тук са точки 2, 3 и 4.
Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на колегата Чавдар Георгиев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Три гласа „за”. Против? Шест гласа „против”. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Не се приема предложението на Чавдар Георгиев.
Който е съгласен да приемем текста на вносител за § 27 заедно с корекциите, които вече гласуваме по предходния параграф, включително с частичното приемане на предложението на Кирилов и група и симетрично по отношение на т. 2, 3 и 4. моля да гласува „за”. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет „въздържали се”. Текстът на § 27 се приема.
Пристъпваме към § 28, който е също симетричен – председателят на окръжния съд с аналогични предложения от Кирилов и група народни представители и с резервата на Кирилов т. 1 да отпадне.
Предложение на Чавдар Георгиев и група народни представители. Колега Георгиев, настоявате ли за отделно гласуване. (Да.)
Подлагам на гласуване предложението на колегата Георгиев за § 28. Който е „за”, моля да гласува. Три гласа „за”. Против? Девет „против”. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Не се приема.
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносител заедно с вече приетите редакционни предложения на колегата Митев по отношение на председателя и изброяването, и на Кирилов за т. 2 и корекция на сгрешения срок в т. 15, което е редакционно – 31 януари да стане края на месец февруари.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Тринадесет „за”. Който е против? Няма. Който е въздържал се? Четирима „въздържали се”. Приема се § 28.
Пристъпваме към § 29 по отношение на чл. 87. Аналогична е ситуацията, който вече гласувахме за незаетите. Съдия Костова.
Красимира Костова:
Искам да направя едно допълнение. Вече за окръжните съдилища няма възможност за командироване на тези длъжности. Там няма възможност за младши съдии. Ако четирима или трима съдии овакантят длъжностите, това е цял един състав и няма никаква възможност на тези места да бъдат командировани други хора. Примерно, при положение, че те не са се качили на по-висока инстанция, а са напуснали. Тоест, няма конкурсна процедура. До обявяването на тази конкурсна процедура и нейното придвижване ще минат примерно 9 месеца, една година и повече. Тук няма младши съдии. Не е предвидено. Младшите съдии са само за районните съдилища. Кой отива на тези места?
Екатерина Захариева:
А има ли много такива случаи – изведнъж четирима съдии да напуснат.
Красимира Костова:
Има трима на веднъж.
Екатерина Захариева:
Имаме § 115, 227, ал. 2. Там се казва какво се случва.


Красимира Костова:
Г-жо Министър, законът не трябва да създава колапсни положения, а възможности. Животът поднася много възможности и то най-различни. Ако например в едно населено място са се увеличи много броят на делата и трябва да бъдат нови щатове разкрити там, тогава какво се случва. Нали трябва да отидат някакви хора да работят там. До провеждането на конкурс кой ще отиде да работи, ако това се наложи?
Екатерина Захариева:
Много често се премества щат с човек. И това го прави ВСС постоянно, където са по-натоварени, се случва.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на съдия Костова за въпроса. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Предвид това обстоятелство, което обясни съдия Костова, аз правя отново това редакционно предложение. В чл. 87 след думата „не е заета” да се добави „и за която е открит конкурс”. Това е компромисен вариант и ще даде възможност за кратко време или колкото е необходимо, да се командироват съответни съдии, за да не се затруднява работата на съда.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Няма други изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението на г-н Чавдар Георгиев. Който е „за”, моля да гласува „за”. Осем „за” предложението на колегата Георгиев. Който е против? Нула „против”. Който е въздържал се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Чавдар Георгиев.
Подлагам на гласуване текста на вносител. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет гласа „за”. Който е против? Нула „против”. Който е въздържал се? Осем „въздържали се”. Приема се текстът на вносител.
§ 30. Имаме текст на вносител.
Абсолютно аналогични предложения от Кирилов и група народни представители. На Кирилов е ограничено, като отпада „по предложение н председателя на съда”.
И същите предложения от Чавдар Георгиев и група народни представители.
Плюс точки 2, 3 и 5 – редакционни предложения.
Подлагам на гласуване предложението на Чавдар Георгиев и група. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Който е против? Един „против”. Който е въздържал се? Дванадесет „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, плюс неоттеглената част от Кирилов – „приема правила за определяне на”, плюс трите редакционни изменения в точки 2, 3 и 5. Който е „за”, моля да гласува „за”. Тринадесет „за”. Който е против? Няма против. Който е въздържал се? Шест „въздържали се”. Приема се текстът на вносител заедно с редакционните добавки.
Колеги, наближи времето. До колко сме? До 18:00 часа или докато постигнем определена група текстове.
Реплики: До 18:00 часа. Нали бяхме решили до 17:50 ч.
Аз ще ви оставя всеки момент. Г-жа Атанасова, ако иска да води, ще продължи заседанието.
Колеги, който е за продължаване на заседанието, моля да гласува „за”. Три гласа „за”. Нула против и нула въздържали се. Приема се.
Следващите текстове са абсолютно идентични. Ще помоля г-жа Атанасова да продължи да води заседанието.
Колегите, които искат да присъстват на връчването на наградите на младите юристи, мисля, че вече закъсняваме.
Предс. Десислава Атанасова:
Колеги, продължаваме.
§ 31. Предложение от Данаил Кирилов и група, като правилата за председателя на административния съд се прилагат съгласно вече установените такива по предходните текстове.
Има ли желание за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Данаил Кирилов и група народни представители. Моля, който е „за”, да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима. Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя ведно с уточнената вече редакция по предходните текстове. Моля, който е „за”, да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима. Предложението е прието.
§ 32. § 33. § 34. Няма постъпили предложения.
Желаещи за изказвания? Не виждам. Подлагам анблок трите параграфа. Моля, който е „за” текста на вносителя, да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима. Предложенията са приети.
§ 35. Предложение на Чавдар Георгиев и група народни представители § 35 да отпадне.
Няма постъпили други предложения. Не виждам желаещи за изказване. Подлагам на гласуване предложението на Чавдар Георгиев за отпадане на § 35. Моля, който е „за”, да гласува. Трима „за”. Против? Пет гласа „против”. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 35. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима. Предложението е прието.
§ 36. Няма постъпили предложения.
§ 37. Няма постъпили предложения.
§ 38. Постъпило е предложение от Данаил Кирилов и група. Аналогично на предходните.
§ 39. Няма постъпили предложения.
§ 40. Също няма постъпили предложения.
§ 41. Също няма постъпили предложения.
§ 42. Също няма.
Желаещи за изказване? Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на Данаил Кирилов и група идентично с предходните текстове с допълнението от Христиан Митев, т. 4 да отпадне се оттегля. Моля, който е за, да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима. Предложението е прието.
Подлагам на гласуване на текста на вносителя ведно с приетото предложение на Данаил Кирилов за § 36, § 37 и § 38. – текст на вносител плюс предложението на Кирилов и Митев, § 39, § 40, § 41 и § 42. Моля, който е „за”, да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима. Предложенията са приети.
§ 43. Предложение на Четин Казак.
Предложение на Лъчезар Никифоров и група народни представители.
Предложение на Данаил Кирилов и група народни представители.
Желаещи за изказване? Заповядайте, г-н Никифоров.
Лъчезар Никифоров:
Предложението, което сме направили в § 43, т. 1 и т. 2.
Мотиви по предложението в т. 1. Предложението ни е по-скоро редакционно и не можем да задължим пленума да изслушва председателя. Това е в духа на няколко предходни разпоредби, които ги приехме. Правна възможност.
И по т. 2. Това е едно наше алтернативно предложение, което гарантира взаимна работа между председателя и пленума и считаме, че то е съотносимо в ситуации, в които не може да се постигне съгласие, а пък специализацията по материята изисква преимуществено решение от пленума.
Всъщност и предложението на г-н Кирилов е в подобен аспект.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Никифоров.
Г-н Казак го няма да обоснове предложението си.
Г-н Кирилов също го няма да обоснове предложението си.
Смятам да следваме подхода в предходните текстове, които вече сме гласували. Други желаещи за изказване. Заповядайте, г-н Панов.
Лозан Панов:
Няколко думи по отношение на т. 2 за пленума на Върховния касационен съд.
„2. определя състава на колегиите и броя и съставите на отделенията, както и тяхната специализация по материя;”
Не разбрах за тази част. Предложението е да остане или да отпадне?
Предс. Десислава Атанасова:
Само да уточним, че подкрепяме предложението на г-н Никифоров само по първа точка. По точки 2, 3 и 4 не е подкрепено.
Ива Митева:
Нали се прави по аналогия на предишните.
Петя Тянкова:
Нали досега се прие текст аналогичен за специализацията по материята.
Предс. Десислава Атанасова:
Текстовете, които вече сме гласували при предходни предложения и са подкрепени, ще бъдат подкрепени и в настоящия текст. Няма да се подкрепят останалите, за да бъдат аналогични с приетите.
Заповядайте, г-н Колев.
Георги Колев:
Действително до момента бяха разисквани въпросите по отношение на районните съдилища, на окръжни съдилища и за това се подкрепиха аналогични текстове. Но ситуацията във върховните съдилища е абсолютно различна. Нека да не забравяме следното обстоятелство. При нас с г-н Панов са налице едни конституционно определени мандати със съответни правомощия. Няма как да бъдем сравнявани по отношение на нашите правомощия с останалите председатели.
За това в тази връзка са налице по отношение на пленумите на Върховния касационен съд, както и на Върховния административен съд и предложенията на г-н Четин Казак. Тук нещата са доста по-различни. Съжалявам, но по отношение на специализацията за материи, поне ситуацията във Върховния административен съд, а и при колегата Панов е изключително различна. Няма как без необходимата динамичност това правомощие, което се предлага от вносителя за определяне на специализация по материи, да бъде предоставено в правомощията на пленума на върховните съдилища.
За съжаление се налага многократно това да се променя, винаги когато има проблем със съответните насрочвания. Това е една непопулярна мярка. Няма как да се случи. Няма как да предвидим, че колегите ще решат да приемат повече работа. Това става по желание. Това е мярка, която би могла да бъде единствено от компетентността на председателя.
Това е личното ми становище по този въпрос. Аз не виждам как по друг начин би могло да се разреши. В тази връзка са и предложенията на г-н Казак, където изрично се посочва, че специализацията на материите следва да бъде в компетентност на председателя.

Предс. Десислава Атанасова:
Различни са според мен предложенията. Заповядайте.
Георги Колев:
В предложението на г-н Кирилов е записано:
„Специализацията на отделенията по материя може да се определя от председателя на съда, когато е необходимо да се гарантира разглеждането на делата в разумен срок.”
Какво следва обаче при следните случаи, когато е налице една изключително нова материя. Примерно, по Закона за управление на европейските средства. Как би следвало тя да се разисква от пленума, да се преценява съответно къде натовареността е най-малка, съответно след това да се изменя, къде е сходна материята. Това го давам само като пример.
Не мисля, че е единствената хипотеза, при която се налага това, е именно разглеждането на делата в разумен срок. За съжаление има и други хипотези.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Колев.
Уважаеми колеги, тъй като предполагам, че и г-н Кирилов ще има реплика на вашето изказване. Затова предлагам да спрем до тук и на следващото заседание да уточним предложенията по § 43. Смятам, че това е най-коректното към всички.
Благодаря. Закривам заседанието на правна комисия.

Председател:
Данаил Кирилов