Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 78

Днес, 19.07.2016 г., вторник, от 10:00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Екатерина Захариева, министър, Петя Тянкова, заместник-министър, Красимира Филипова, заместник-министър, Любомир Талев, директор на дирекция „Съвет по законодателство” и Благовест Пунев, съветник в кабинета на министъра на правосъдието; от Върховен касационен съд – Лозан Панов, председател; от Върховния административен съд – Георги Колев, председател; от Прокуратурата на Република България – Пенка Богданова, заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура и Мария Шишкова, заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура; от Висшия съдебен съвет –Михаил Кожарев, Соня Найденова и Калин Калпакчиев, членове; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Теодора Точкова, главен инспектор, Лидия Стоянова, Любомир Крумов и Игнат Георгиев, инспектори; от Висшия адвокатски съвет – Емил Ядков, адвокат; от Националния институт на правосъдието – Миглена Тачева, директор; от Съюза на юристите в България – Владислав Славов, председател; от Камарата на следователите в България –Петко Петков, председател, Стефан Петров и Владимир Петров; от Български институт за правни инициативи – Боряна Христова; от Съюза на съдиите в България – Николай Гунчев, Иван Георгиев, Весислава Иванова и Капка Костова; от Българска съдийска асоциация –Богдана Желявска, председател, Красимира Костова, съдия и Хайгухи Бодикян, съдия.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, откривам извънредното заседание на Комисията по правни въпроси. Имаме кворум. Дневният ред го знаете:
Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-34, внесен от Министерски съвет на 17.06.2016 г. - продължение.
Колеги, ако имате нещо по дневния ред, заповядайте. Няма изказвания по дневния ред. Продължаваме.
Стигнахме до § 43. Имаме текст на вносител.
Колеги, преди да ви дам думата, тъй като между последното заседание и настоящото работна група от дирекция „Референти” и от експертите в комисията плюс колегите от Министерството на правосъдието правиха допълнителни редакции по текстовете. Аз в момента гледам вариант с допълнителни редакции. Как предпочитате? Минималният начин е, когато имаме такива редакции, да ви запознавам с тях. Но в случай, че държите да разполагате, ще се наложи да поръчаме в печатния център копие, но е голям като обем, но ако настоявате и смятате, че това ще спести време, колегите ще поръчат.
Минималното е задължително аз да чета текстовете. Добре. Продължаваме, като аз ще чета редактираните текстове.
§ 43. Тук няма редакции. Имаме текст на вносител.
Предложение на н.пр. Четин Казак.
Предложение на н.пр. Лъчезар Никифоров и група народни представители.
И предложение на н.пр. Данаил Кирилов и група народни представители.
Заповядайте, г-жо Тянкова.
Петя Тянкова:
Само да кажа, че всичко, което се прие до момента, командированите съдии не участват в общото събрание. Тук има едно изключение по отношение на ВАС и на ВКС, че те участват в работата на пленумите по установяване на тълкувателни решения. Като аргумент беше, че съдия, който все пак правораздава в този съд по тази материя е редно да участва в общите събрания, когато става въпрос за постановяване на тълкувателни решения.
Предс. Данаил Кирилов:
Нищо не се чува, обаче. Ще помоля, който говори, да говори близо до микрофона.
Петя Тянкова:
Накратко концепцията е, че командированите съдии не участват в общите събрания. Нали приехме всички текстове досега за командированите, а участват в общите събрания на съда, от който са командировани. Изключението е по отношение на постановяването на тълкувателни решения, там са с право на глас от върховните съдилища. Защото след като правораздават в тези съдилища, трябва да имат възможност и да участват в постановяването на тълкувателни решения.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Колев.
Георги Колев:
Специално по този въпрос считам за правилно предложението командированите съдии да не участват в работата на пленума. Тъй като пленумът във върховните съдилища решава организационни въпроси. Докато налице са и решения, съответно на пленума на Върховния административен съд, те участват с право на глас, когато работим като общо събрание, съответно приемаме тълкувателни решения. Тогава те имат такова право. В други случаи, когато заседава като пленум върховните съдии не участват с право на глас и мисля, че това е резонно, тъй като все пак те не са член съдии на върховните съдилища.
Предс. Данаил Кирилов:
Други изказвания. Г-н Панов.
Лозан Панов:
Темата за командированите съдии е много деликатна и във Върховния административен съд, и във Върховния касационен съд. Положението в момента във Върховния касационен съд е следното. На пленум колегите, които са командировани, не участват. Съответно участват, разбира се, с различни позиции, имам предвид като позиции становища в колегиите в общите събрания, съответно Наказателна, Гражданска и Търговска колегия. Пленумите не извършват тълкувателна дейност. Те взимат становища във връзка с произнасяне на Конституционния съд, както и други.
Ако се премине към концепцията пленумът да е органът, който предлага на Висшия съдебен съвет председател на съда и съответно взима становище за това да се изслушват бъдещи председатели пред него, има логика да не участват командированите съдии, тъй като в този случай пленумът осъществява дейност, която е свързана със самоуправлението и е логично те да не участват. В концепцията за Закона за съдебната власт, както вече беше обяснено, е развито в този смисъл на пленума да участват всички съдии, без командированите, а пък на общите събрания да участват командированите само в тълкувателната дейност. Ще забележите по-нататък в законопроекта, когато общото събрание взима други решения, те не участват в него. Вероятно концепцията е била, когато става дума за участие в самоуправлението командированите със своя глас да не наклонят везните в една или в друга посока, когато взима решение извън правораздавателна дейност. Поне аз така тълкувам предложението на вносителите.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Панов. Няма други изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Данаил Кирилов и група народни представители.
Заповядайте, г-н Панов.
Лозан Панов:
Извинявайте, аз взех отношение по чл. 111, ал. 1, която касае командированите.
Тъй като става въпрос за правомощията на пленума, нали ще ми позволите да кажа няколко думи. Ще се опитам да бъда кратък. (Заповядайте.)
Първо, поддържам, че самоуправлението трябва да бъде възприето от законодателя, като се търси баланс между управление самоуправление.
Искам да кажа няколко нюанса, които касаят ВКС и ВАС.
Във Върховния касационен съд, за разлика от Върховния административен съд законодателят изрично е определил три колегии: Наказателна, Гражданска и Търговска. Върховният административен съд също има колегии, но те нямат тази специализация по материя. Казвам го това, защото това е важно с оглед на по-следващата част от изложението. Когато говорим за двете съдилища, ние имаме председател на съда, имаме заместник-председатели на съда, които ръководят колегиите, имаме и председатели на отделения. Понастоящем във Върховния касационен съд имаме казах Наказателна, Гражданска и Търговска колегия. Наказателната колегия има три отделения, съответно трима председатели на отделения. Търговска колегия има двама председатели на отделения и съответно Гражданска колегия има четири отделения – 4 председатели на отделения.
В контекста на изложеното няколко думи за самоуправлението.
Определено смятам, че предложението на вносителите за възможността пленумът да предложи на Висшия съдебен съвет, както казах и миналия път, кандидат за председател на съда, е проява на самоуправлението.
Второ, по т. 1 на ал. 2, § 43 – „1. изслушва кандидатите за председател на съда и изразява становище за кандидатурите;”. Ние го коментирахме това. Това също е проява на самоуправлението.
Но, продължавам нататък – „3. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и изразява становище относно предложенията;” Няколко думи да кажа, които смятам, че са важни. Това също е проява на самоуправление, доколкото председателят на съда е този, който прави предложението, внася го съответно на пленум и пленумът е този, който изразява позиции и становища. Това също е проява на самоуправление.
Един нюанс. Когато оглавих съда, аз не го направих на пленум, знаете, предложих на колегиите, тъй като председателят на колегията е този, който ще работи тясно със своите колеги от съответната колегия – Наказателна колегия, Гражданска колегия и съответно Търговска колегия. В този смисъл въпросът е дали да се решава от пленум, който е по-големият формат – всички съдии в съда, или да се решава от колегия. Аз бих ви насочил към колегия, защото това ще е лидерът на колегията, който ще отстоява интересите на съдиите от колегията и пред самия председател и пред самия пленум. Затова подходих по този начин при определянето на заместниците.
Единственият логичен аргумент да бъде пленумът органът, който да изслушва предложенията за председател на колегия е това, че пленумът се ръководи, когато отсъства председателя от заместник-председателите – председатели на колегии. Това е по отношение на председателите на колегии.
Но забележете по-нататък. В т. 4 на чл. 111, ал. 2 – „4. предлага председателите на отделения;”. Тук става дума за следното.
Пленумът по предложението на вносителите е органът, който изслушва предложените от председателите на колегиите, които са по-нагоре, как да го кажа, условно в йерархията – председател, председател на колегия и отдолу вече председател на отделение. Значи пленумът, ако предлага председателите на отделения, то тогава не влизаме ли в колизия с решение на Конституционния съд № 13 от 2002 г., тъй като общото събрание, респективно пленумът не могат да функционират като кадрови орган. Според мен, разпоредбата е и нецелесъобразна, доколкото предвижда решението да се вземе от тяло, мнозинството от което няма отношение към въпроса за ръководство на едно или друго отделение в една от трите колегии. Освен това, се ограничава правото на съответния административен орган да избере самостоятелно, съобразно своето виждане за управление на съда, членовете на управленския екип.
Значи, ако приемем, че е логично пленумът да изразява становище по предложението на председателя за председател на колегия, то председателят на отделение работи тясно и единствено само със своите колеги от колегията. Например, председателят на отделение в Наказателна колегия работи със своите колеги от отделението. Така работи и председателят на отделение в Търговска колегия и в Гражданска колегия. И сега в един момент големият форум, в който са всички съдии, трябва да решава, и то, забележете, определя кой да бъде, а по-нататък правомощието на председателя на съда е при обвързана компетентност този човек да го посочи и да издаде заповед. Казвам отново, председателят на колегията се предлага от председателя на съда, преминава пред пленум, след което влиза във Висш съдебен съвет и се гласува от Висшия съдебен съвет. Председателите на отделения се назначават със заповед на председателя на съда. В този смисъл не превръщаме ли вече пленума като орган в кадрови орган. Това е резервата по отношение председателя на отделение.
Още повече, повтарям, председателят на отделение не е административна длъжност. Неговата работа е свързана с контрола за случайното разпределение, неговата работа е свързана с обездвижване на делата, редовно, нередовно, заседанията. Неговата работа не е тази работа, която върши председателят на колегията. И е логично, ако се преминава към тип самоуправление, където да се посочва или съответно да се изслушва, не е ли по-добре да се изслуша от колегията предложението на председателя на съда, респективно председателят на колегията избора на председател на отделение. Казвам го, защото въпросът е достатъчно важен. Защото виждате при по-голямото председателят на колегията преминава през предложение на председателя на съда, докато председателят на отделение, което е по-надолу, касае типично техническа работа, да се извършва от самия пленум.
По отношение на т. 5 няколко думи да кажа само - определянето на натовареността. Смятам, че както вече имах възможността да се изкажа, въпросите свързани с натовареността следва да бъдат решавани оперативно в кратък срок, примерно, възникнал здравословен проблем, а свикването на пленум, респективно общо събрание процедурата е малко тежка. Изобщо самите правомощия за определяне на натовареността трябва да бъде по обективни технологични критерии и да са елемент от вътрешни правила на съда, в този контекст са и Вашите предложения, г-н Председател на правна комисия, а не по субективна преценка, та била тя и на колективен орган.
Още нещо, което смятам за важно по тази част. По т. 9 „приема вътрешни правила за организацията на дейността си и правилник за дейността на администрацията на Върховния касационен съд.”
Такива правомощия има Висшия съдебен съвет. И тук има колизия, която трябва да се преодолее – кой е органът.
Разбира се, мога да кажа и други аргументи.
Връщам се пак на председателите на отделения. Има колеги, които с много добри юристи, но управлението вече изисква и други качества. Един председател на отделение, респ. заместник-председател трябва да има умения да работи и със своите колеги съдии, но и с администрацията на съда и в този смисъл подобен тип публично представяне на колегата, с излагане на становище (говоря за председателите на отделения) могат да стигнат до там да се извършват някакви кампании в рамките на съда, което не съм сигурен, че няма да доведе до влошаване на отношенията между самите колеги. А пък има колеги, които биха били добри ръководители, но не биха се впуснали в една такава кампания в рамките на съд, за да участват в подобно нещо.
Ако съм бил неясен в някои от тезите си, мога д повторя нещо.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз лично ви разбрах. Колегите, ако имат въпроси, ще им дам възможност за въпроси. Г-н Колев.
Георги Колев:
Доколкото разбирам вече сме по ал. 2 на чл. 111, § 43.
Предс. Данаил Кирилов:
Обсъждаме целия параграф, но се бяхме фокусирали на редакциите.
Георги Колев:
Аналогично е моето становище с това на колегата Панов, поне в по-голямата си част. Има някои разлики.
По отношение на т. 1. „изслушва кандидатите за председател на съда и изразява становище за кандидатурите;” Само че тук се получава един конфликт и той е следният. Когато пленумът, все пак се предвижда той да има право на пряка номинация на следващия председател, вече е номинирал такъв, какво би се случило, ако следва да изслуша и останалите кандидати и да изрази становище, след като пленумът вече е номинирал кандидат. Логично е то да бъде отрицателно и нещата да излязат извън контрол. Затова считам, че това правомощие за изслушване на кандидати за председател на върховните съдилища, би следвало да се реализира само в случаите, когато няма пряка номинация от страна на пленума за председател. Има ли такава, логично е да се приеме, че пленумът вече е изразил своето становище за конкретен кандидат. Какво би било становището за останалите? Логично е, че то ще бъде негативно. Поне нещата, когато се поставят от чисто житейска гледна точка, са точно така.
По отношение на т. 2. Настоящата редакция на закона е: „определя състава на колегиите и броя и съставите на отделенията”. По вносител в настоящия момент се предлага: „както и тяхната специализация по материя;” За мен тази редакция, особено във втората част - „както и тяхната специализация по материя” е повече от неприемлива, тъй като именно тук е оперативната роля на съответния административен ръководител. До момента това е функция на председателя. Когато има неравномерна натовареност, когато има нови материи, които трябва да бъдат включени, да, нормално е съответен административен ръководител да прецени къде, кое от отделенията, респ. колегите ще разглежда, ако няма такава специализация при нас, ще разглежда конкретната материя и това все пак няма ли да доведе до едно неравномерно натоварване.
Не само това. В настоящия момент е направено предложение виждам определянето на състава и броя на колегиите да бъде компетентност на председателя, което също е логично. В крайна сметка броя и състава на отделенията в частност, е обстоятелство, което е конкретно свързано с натовареността на всеки един от колегите в отделението. И когато тази натовареност е малка е логично да се вземат незабавни мерки за намаляване на състава на отделенията. Ако тя бъде увеличена, съответно за увеличаване на този състав. Разбира се, това следва да стане след изслушване становището на пленума, но съгласете се, че колегите, работещи в едно отделение, чиито състав се предлага да бъде намален, е логично да бъдат против. Това значи повече работа за тях, колкото и да е странно. И обратното, разбира се. Не е логично да се възлагат на пленума едни правомощия, които предварително залагат конфликт в самия пленум между отделните колегии.
Тогава, когато това се извършва от председателя, както материите, така и отделенията то отговорността е негова, но тогава конфликти между отделните съдии в пленума няма. В противен случай то вече ще бъде факт. Решенията ще се взимат много трудно.
По отношение на изслушването на заместник-председателите нямам никакви възражения. Разбира се, това е нормална практика, да се вземе предвид становището на пленума, ако имат някакви въпроси към бъдещата дейност на предложените заместник-председатели, те да бъдат отразени. Това е нещо повече от нормално. В крайна сметка това е същинският израз на самоуправлението наред с правото за номинират бъдещия ръководител на тези институции.
По отношение на т. 5. Абсолютно нелогична е в предложението на вносителя – „определя натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения”, като с това ги поставя в зависимост от пленума. И автоматично се предполага, че тези хора, да те ще взимат решения, които да не създават конфликт в съответния пленум. Само че в чий интерес ще бъдат тези решения, това е вече друг въпрос. Затова логично е пленумите да приемат правила за натовареност на заместник-председателите и на отделните съдии, защото не рядко се налага, когато един колега, поради различни, понякога и субективни причини, но основателни субективни причини – заболяване, семейни проблеми, не е успял да се справи с натоварването, което е еднакво за всички, то тогава неговият процент бива намаляван до момента, в който успее да преодолее този период. Лично аз считам, че това е вариантът тези проблеми да бъдат отстранени, а не дисциплинарния подход. Това е личното ми становище. Логично е наистина да се приемат правила, тъй като правила за натовареност до настоящия момент по отношение на всички съдилища до апелативно равнище бяха приети от Висшия съдебен съвет. В тази връзка имаше постъпили жалби до Върховния административен съд срещу това решение за определяне на натовареността на председателите и заместник-председателите. Беше сезиран Конституционния съд. Решението на Конституционния съд е, че в крайна сметка пряко правомощие, като управляващ орган, Висшият съдебен съвет да определи правилата за натоварване на административните ръководители.
Следва да се посочи изрично, че тези правила не касаеха натовареността на върховните съдилища – на ВКС и на Върховния административен съд. Затова е логично предложението, което е направено и от Вас, да бъдат приети правила за натоварване. Правила за натоварване на заместник-председателите, на председателите на отделения, както и на всички съдии, които следва да се прилагат, след като бъдат приети. В тази връзка аз считам, че не е логично, обаче, в тази група правил за натоварване да се включват правил за натоварване на самите председатели. Тук става въпрос за двама човека. Изрично посочих, че не следва да бъдат приравнявани председателите на върховните съдилища, които имат конституционно уреден статут, с председателите на районните съдилища. Не е логично и натоварването.
Общо взето това са нещата. Тези неща касаят и Върховния административен съд. Нещата общо взето са еднакви с изключение на колегиите и по-нататък като стигнем до правомощията на председателите, ако ми дадете възможност, ще взема становище.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Вносителят иска становище.
Петя Тянкова:
Благодаря, г-н Председател.
По отношение на т. 1 миналия път се появиха дебати. Идеята е все пак да се даде правомощие на пленума да преценя дали да изслушва. Тук се изказаха аргументи, че може да постави в неравно поставено положение кандидатите в зависимост от това от кого е направена номинацията. Аз не виждам пречка и не бива да подхождаме, че пленумът ще прояви някаква форма на субективизъм. Затова считам, че трябва да остане текста, както е на вносител – изслушва кандидатите за председател на съда и изразява становище за кандидатурите, за да бъдат всички равнопоставени.
По отношение на предложението за определяне на специализацията по материя, аз мисля, че предложеният вариант това да става от пленума и възможността, когато трябва да се гарантира разглеждането на делата в разумен срок, да бъде правомощие на председателя, мисля, че тук се постига баланс и не виждам какво това ще попречи при положение, че в актуализираната стратегия за съдебна реформа все пак се прие засилване на съдийското самоуправление. Тук считам, че е постигнат баланс – определя се от пленума, разбира се, в същото време с оглед дадените примери, когато не може да бъде постигнат този вариант, председателят може сам да определи специализацията по материя.
По отношение предлагането на председатели на отделения, разбира се, без да ангажирам народни представители, на работната група се постигна някакъв консенсус да бъде прието предложението на АБВ и всъщност пленумът да одобрява председателите на отделения.
По отношение на определяне на натовареността считам, че се изразиха аргументи, че е приемливо предложението пленумът да приема правила и въз основа на тези правила председателят на съда да определя натовареност. Аз не виждам пречка пленумът да определя за всички съдии нормата на натовареност, т.е. да създаде някакви правила за определяне на нормата на натовареност. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте, г-н Колев.
Георги Колев:
По повод вашето предложение. То донякъде дава отговор на въпроса, но не напълно, за съжаление. Защото, какво би станало, ако в този случай пленумът не е съгласен, че това попада в обхвата именно за случаите, в които се гарантира разглеждането на делата в разумен срок. Както казах, има и редица други случаи. Тоест разпределението на новите материи, които трябва да се съобразят с натоварването на отделенията и т.н. Не мисля, че това е пълният обхват. За това, аз мисля, че разпределението на материите трябва да остане единствено в компетенциите на председателя.
Предс. Данаил Кирилов:
Тезите станаха ясни. Заповядайте.
Петя Тянкова:
Само да допълня, че не виждам пречка, ако водещите обществени интереси, когато няма коя колегия да разгледа съответните дела, то също попада под този критерий – разглеждането на делата в разумен срок.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Панов.
Лозан Панов:
Ще се опитам да бъда кратък и да не ви отнемам време, тъй като има много параграфи, които предстоят да бъдат анонсирани.
По отношение на първото правомощие – изслушва кандидат за председател. Нека да остане – един, двама, трима, колкото и да са, в крайна сметка върховните съдии, ще бъде проява на самоуправление да бъде организиран пленумът и да бъдат изслушани. Миналата седмица коментирахме доколко пленумът, изразявайки становище, ще бъде обективен, ако той самият вече е предложил свой кандидат. Но, ако търсим самоуправлението, не виждам нищо лошо в това който и да е, дори и външен кандидат, дори човек, който е извън системата, възможно е и това, да бъде изслушан от върховните съдии. В този смисъл казвам, че това е проява на самоуправлението и трябва да се запази.
По отношение специализацията по материя, с това започнах в самото начало – Върховният касационен съд има три колегии, които са посочени в специалния закон със специална материя. Не е така във ВАС. Но тук има един много важен нюанс, който е относим. Действително има материи, които, ако щете кампанийно определена категория дела стигат до съдилищата и трябва да се отреагира на момента. Предложението, което Вие сте направили, наистина е разумно, трябва да се обсъди, но веднага ще започне дебатът кога председателят на съда преценява, че е нарушен общественият интерес с оглед решаването на делата и може да прави такива предложения и ще се получи правен дебат във връзка с предложението.
Нека да кажа пак няколко думи за председателите на отделенията. Повтарям отново, председателите на отделенията за разлика от председателите на ВКС и заместник-председателите не са административни ръководители. Казвам го, техните функции са по образуване, разпределение, насрочване на дела в отделенията, съобразно правата на съответния съд и съобразно разпорежданията на административния ръководител. Гласът на пленума е по въпроси за организационните, а не за правораздавателните качества на отделните съдии в различните колегии, а по движението на делата го поставяме под някакво съмнение. И пак повтарям, ако това се прави от колегията, която работи тясно със своя председател на отделение е едно, когато се прави от пленума, защото в пленума имате наказателни съдии, имате граждански и търговски съдии. Когато се решава въпросът кой е председател на отделение в гражданска колегия, колегите от наказателна колегия какво им е тяхното познание и отношение към този колега. Те правораздават в различни области по различен процесуален ред. И в този смисъл, ако се пристъпва към такава крачка на самоуправление, нека да бъде колегията, а не самият пленум. Тук става дума за един огромен форум – 110 съдии във ВКС, например, и 90 във ВАС, който ще коментира тази тема.
И накратко още няколко други нюанса, които са важни.
По обсъждането на годишния доклад на председателя на съда. В предложението в т. 8 е записано: „в случай че общото събрание не приеме доклада, председателят изменя и внася за ново обсъждане доклада за дейността си в едномесечен срок;” Това го коментирахме миналия път. Но пак казвам, докладът представлява обобщена статистическа информация, като възражение би могло да има по отношение на анализа на статистика и изводите, които се правят. В този смисъл едни такива корекции ще забавят с оглед сроковете, в които трябва да бъдат подготвени. Това го коментирахме миналия път с другите съдилища.
Това е, което бих искал да кажа. Може би впоследствие пак. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-жо Тянкова.
Петя Тянкова:
Бих искала само да кажа, че г-н Колев на предходното заседание даде едно разумно предложение по отношение на приемането на доклада. Тоест, обсъжда и приема доклада, като в случай на бележки председателят ги отразява в доклада. Мисля, че в този смисъл беше направено предложение, което е резонно.
Предс. Данаил Кирилов:
По т. 8 да се върнем към стандартните приети текстове за другите съдилища.
Петя Тянкова:
За другите се прие само обсъжда и отпадна приема, но според мен е редно все пак като имаме съдийско самоуправление да може пленумът да си каже думата дали го приема и ако има някакви бележки, поне да бъдат отразени в този доклад.
Прес. Данаил Кирилов:
Г-н Колев.
Георги Колев:
Този подход е разумен. Ако действително бъдат направени бележки по време на обсъждането на доклада и съответно пленумът гласува 50 плюс 1, че те са подходящи, то би следвало в този случай председателят да отрази направените бележки. Така че в тази връзка мисля, че е съвсем резонно – изслушва доклада, приема го и съответно отразява направените бележки, при положение, че те са приети от пленума. Това е съвсем в рамките на резонното.
По отношение на това, което каза колегата Панов и за председателите на отделения, аз считам, че отново избягваме от този конфликт. Аз го подчертах и преди това, това следва да бъде компетентност на председателя. Когато дадем, независимо дали председателят ще действа по отношение на определяне на председатели на отделения при условията на обвързана компетентност, каквато се предвижда при условията на текста на вносителя, т.е. председателят е задължен да определи именно тези председатели на отделения, които са избрани на пленума или ще има друг режим на одобряване и последствие или нещо друго, считам за неприемливо. В крайна сметка, поставяйки съответния председател на отделение в зависимост именно от тези колеги, за които се предполага върху тях да упражнява все пак някакъв методически надзор, казвам методически надзор, защото друг надзор съгласете се, че не е възможен. По отношение на правораздаването нещата са повече от ясни – абсолютна независимост.
Лозан Панов:
И един много важен нюанс. Председателят на отделението трябва да може да работи и с председателя на колегията и с председателя на съда. Отделно със своите колеги, отделно с администрацията, тъй като той ръководи дейността на правните помощници в самото отделение. Ето защо там е важно да бъде засилен екипният принцип. Това е от значение за доброто функциониране на съответната институция.
А по отношение на обсъждането на докладите какъвто е режимът за районен, окръжен, апелативен, специализиран наказателен съд, административни съдилища, такава трябва да бъде редакцията и по отношение на ВКС и на ВАС. Това е логично.
Георги Колев:
Г-н Председател, в крайна сметка стратегията за съдебната реформа би трябвало да има една единствена цел – бързина и ефективност на правосъдието. В противен случай реформи за какво се правят. Това с целите – бързина и ефективност на правосъдието! Това са целите, които трябва да постигнем.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Пунев. След това колегата Славов.
Благовест Пунев:
Изразявам подкрепа на това, което каза г-н Панов относно правомощието да се определя броят и съставът на отделенията не от пленума, като цяло, а от колегията. Защото всъщност във Върховния касационен съд има специализация по колегии.
Предс. Данаил Кирилов:
Това, ако го приемем, трябва съществено да променим мястото. Това е в следващата разпоредба.
Благовест Пунев:
Моят професионален опит показва, че това е едно приемливо решение, защото когато се налага преструктуриране на отделенията, поради това че има една значителна неравномерна натовареност от тази, която е бил в началото при определяне на техния състав, се е наложило в колегията да се предприеме преструктуриране на отделенията с преместване и това е сам с решение на колегията. Приема се решение, че трябва да се промени броят и съставът. И за да не бъде администриране, да се посочат конкретно съдиите, които трябва да минат от едно отделение в друго, това е станало с теглене на жребий. Да кажем, наложи се 5 съдии да се прехвърлят от търговското в другото отделение и това става по този начин и с решение на колегията. Тогава не беше самостоятелна колегия Търговското отделение. Та считам, че това е едно приемливо решение – да става не в рамките на пленума, а в рамките на колегията да стане такова преструктуриране, защото другата част – Наказателната колегия, няма отношение към това.
Предс. Данаил Кирилов:
Тоест, цялата т. 2 да я махнем и да отиде къде? В чл. 112 ли да отиде?
Петя Тянкова:
Аз считам, че Вашето предложение е по-резонно. По-скоро има резон това, което казва съдия Панов по отношение на т. 4 за председателите на отделенията. А т. 2 да си остане тук и разбира се, Вашите предложения за ал. 7 и редакцията ви, разбира се.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз нямам предложения по колегиите. По отделенията.
Петя Тянкова:
Аз говоря за ал. 7 по отношение на специализацията по материята. Обвързани с т. 2.
Петър Славов:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, понеже е тежък параграф, искам да ви предложа разделно да гласуваме – да започнем алинея по алинея и точка по точка да ги обсъждаме, включително и направените вече предложения от колегата Никифоров, и от Вас, г-н Кирилов. Ако има нужда и по чл. 80 ще правим съответни предложения в момента, за да можем да вървим напред. Предлагам ви да започнем да гласуваме точка по точка нещата, да видим кое къде отива, като, разбира се, се съобразяваме и с това, което вече уточнихме по предходните параграфи по отношение на долните инстанции, тъй като мисля, че за доста неща се намериха консенсусни решения. Мисля, че така ще вървим напред по-добре. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Има ли някакво възражение по това предложение? Няма.
Колеги, предлагам ви следното. Да гласуваме предложенията, след което да се върнем текст по текст на вносител. Все пак предложенията дават една рамка и насока и ще ни ориентират в голяма степен.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов и народни представители, но по точки. Т. 1, ал. 2 буква „а”. Който е „за”, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Който е против? Няма. Въздържали се? Няма.
Уточнявам, че това касае ал. 2, в т. 1 пред думата „изслушва” се добавя „може да” и пред думата „изразява” се добавя „да”.
Пристъпвам към предложението по буква „б”. Тук редакционно вносителят си оттегля думите „по предложение на председателя на съда” – така, както беше в предходните разпоредби и остава „приема правила за определяне на”. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Който е против? Няма против. Въздържали се? Няма въздържали се Приема се в редактирания вид.
Буква „в”. „В т. 9 думите „и правилник за дейността на администрацията на Върховния касационен съд” се заличават.”
Който е „за” да се заличи правилникът от компетентността на пленума, моля да гласува „за”. Шестнадесет гласа „за”. Кой е против? Няма против. Кой е въздържал се? Няма. Приема се буква „в” от предложението.
Гласуваме т. 2 относно създаване на ал. 7.
„(7) Специализацията на отделенията по материя може да се определя от председателя на съда, когато е необходимо да се гарантира разглеждането на делата в разумен срок.”
Който е „за”, моля да гласува „за“. Четиринадесет гласа „за”. Който е против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се.
Отиваме към предложенията на н.пр. Лъчезар Никифоров и група народни представители. По т. 1 е прието.
Т. 2. „т. 2 се изменя така: „Определя състава на колегиите и броя и съставите на отделенията по предложение на председателя и неговите заместници.”
Който е „за”, моля да гласува. Седем гласа „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Девет „въздържали се”. 7 на 9 - не се приема.
Т. 3 от предложението на колегата Никифоров.
„в т. 4 думата „предлага” се заменя с думата „одобрява”.”
Който е „за”, моля да гласува „за”. Трима „за”. Който е против? Нула против. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Т. 4 от предложенията на колегата Никифоров.
„в т. 5 отпадат думите „председателя на съда”, а думите „на неговите заместници” стават „на заместниците на председателя на съда”.”
Който е „за”, моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Който е против? Нула против. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Четин Казак. Ще го подложа цялото, защото то е различна концепция. Ако приемехме неговата концепция, нямаше да вървим по отделните предложения. Който е „за”, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Който е против? Два гласа „против”. Който е въздържал се? Девет „въздържали се”. Не се приема.
Пристъпваме към гласуване на текста на вносител текст по текст плюс приетите редакции.
По ал. 1 има ли възражения?
„Чл. 111. (1) Пленумът на Върховния касационен съд се състои от всички съдии, без командированите.”
Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет гласа „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Трима „въздържали се”. Приема се ал. 1.
(2) Пленумът на Върховния касационен съд:
1. изслушва кандидатите за председател на съда и изразява становище за кандидатурите;
И съгласно приетата редакция става:
„1. може да изслушва кандидатите за председател на съда и да изразява становище за кандидатурите;:

Който е съгласен с текста на вносител заедно с приетата редакция за т. 1, моля да гласува „за”. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Тук остава непокритата резерва, която беше обоснована на председателя Колев, че при всички положения пленумът ще изрази субективизъм, ако има собствена кандидатура, което се надяваме кадровият орган ВСС да го съобразява.
Пристъпваме към т. 2.
„2. определя състава на колегиите и броя и съставите на отделенията, както и тяхната специализация по материя;”
Тук предложението на колегата Никифоров не беше прието, което беше по-добро.
Г-н Пунев, правилно ли разбрах, че Вашето изказване касаеше и т. 2? Заповядайте, макар да сме в режим на гласуване.
Лозан Панов:
Общата формулировка на законопроекта е един запазен архаизъм от предходната редакция на ЗСВ. Дори в закона 1976 г. чл. 58, т. 4.
„4. Преди въвеждане на специализираните конкурси по материя и по принцип е приложима само в случаите, когато вътрешна специализация не се изисква.”
Пак ви казвам. Във Върховния касационен съд такава вътрешна специализация има и тя е определена по закон – гражданска, наказателна, търговска. И правя връзка с Върховния административен съд – в районните административните, във ВАС, във военните и специализираните нямате такава специализация по конкурси. Значи когато един съдия се качва – полага конкурс от административен съд във върховен административен съд, той не държи конкурс за данъчна материя, за Закон за устройство на територията или респективно. Той идва административен съдия и отива административен съдия във Върховен административен съд. За разлика във Върховния касационен съд имаме специализация по материя. Когато един съдия и сега сме въвели конкурси, е наказателен съдия, той кандидатства за Наказателна колегия във Върховен касационен съд.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Лозанов, разбрах ви. Правя предложение за отхвърляне на т. 2.
Петя Тянкова:
А броят и съставът на отделенията, кой ще го определя, ако се отхвърли цялата т. 2.
Георги Колев:
Вариантът „дава становище относно състава на колегиите и броя и съставите на отделенията.” е удачен. Това е предложението на Четин Казак.
Петя Тянкова:
Извинявайте, дебатът беше въобще за специализацията по материята. Не е било поставено на дебат по отношение на първата част на текста на вносителя. Сега изведнъж излиза, че броят и съставът на отделенията и съставът на колегиите - кой ще ги определя?
Дебатът беше само за специализацията по материя.
Предс. Данаил Кирилов:
Три предложения, колеги.
Първото е да отпадне „както и тяхната специализация по материя”. Тоест, аз си преформулирам предложението за отпадане на т. 2, да отпадне само частта „както и тяхната специализация по материя”. Това е едното предложение.
Второто предложение е т. 1 на Четин Казак: „дава становище относно състава на колегиите и броя и съставите на отделенията.”
Отхвърлихме го, но е вариант. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Нека да гласуваме едно по едно направените предложения.
Петя Тянкова:
Предложението на Четин Казак е дори отстъпление от сегашния текст, действащия.
Предс. Данаил Кирилов:
Така е. На г-н Казак е отстъпление и от сегашния текст.
Колеги, подлагам на гласуване моето предложение за частично отпадане на последната част на т. 2.
Чавдар Георгиев:
Аз разбрах, че има предложение на колегата Димитров изобщо да отпадне т. 2. Ако колегата Димитров не го прави, аз правя такова предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, за да има яснота пак подреждам. Ако искате, ако някой припознава предложението за абсолютно отпадане на т. 2, ще подложа на гласуване и пълното отпадане на т. 2, но си дайте сметка, че в сегашния текст на чл. 111, ал. 2, т. 1 е в този смисъл. Тоест, отменяме дори действащото правило. Това ще бъде най-радикалното.
Г-н Георгиев, правите ли го кат предложение?
Чавдар Георгиев:
Не, не го правя. Но, ако правилно разбирам, „както и тяхната специализация по материя” е вашето предложение този текст да отпадне.
Предс. Данаил Кирилов:
Подлагам на гласуване така нареченото „мое предложение” да отпадне „както и тяхната специализация по материя”. Който е „за”, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за” отпадането. Който е против? Няма. Който е въздържал се? Няма въздържали се.
При това положение подлагам на гласуване остатъка, който е сега действащия текст „2. определя състава на колегиите и броя и съставите на отделенията;” Който е „за”, моля да гласува Тринадесет гласа „за”. Който е против? Няма. Който е въздържал се? Няма. Приема се.
Преминаваме към т. 3. „3. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и изразява становище относно предложенията;”
Тук нямаме предложения. По аналогия с текстовете за другите съдилища е „и може да изразява становище относно предложенията”. Някой възразява ли да запазим общото положение като за всички съдилища, което приехме назад за заместниците. Няма.
Подлага на гласуване текст на вносител за т. 3 плюс „и може д изразява”. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Който е против? Няма. Който е въздържал се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към дискусионната т. 4.
„4. предлага председателите на отделения;”
Правя предложение за отпадане на текста и поставянето му на неговото систематично място в частта „правомощия на колегиите”.
Заповядайте, колега Славов.
Петър Славов:
Колеги, аз искам да направя редакционно предложение, тъй като не се прие предложението на колегата Никифоров, което ми изглеждаше добро в духа на вече приетото да се добави едно „може” пред „предлага” и да стане: „може да предлага председателите на отделения;”, която означава, че председателят на съда ще има възможност.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Панов, искате ли становище по това предложение?
Лозан Панов:
Само ще повторя част от аргументите, а и тъкмо Министърът е тук.
Т. 4. предлага председателите на отделения;”
Вече ви казах, председател на съд, председател на колегия, председател на отделение. Председателят на отделение не е типична административна длъжност. Неговата работа е свързана със служебните служители, със съдиите, контролира обездвижването на делата, съответно дава указания, разпределението на делата и т.н. В този смисъл за заместник председателя пленумът е този, който изслушва предложението на председателя на съда и съответно взима или не взима становище, докато за председателя на отделение пленумът е органът, който предлага, а пък председателят на съда е вече е обвързан с това предложение. Казах ви, този човек трябва да умее да работи със служителите, със заместник-председателите и с председателя, така че екипният принцип е важен и в този смисъл изложих своите съображения, ако се възприеме да отпадне.
Ако не се възприеме да отпадне, не е ли по-логично този въпрос да се решава от колегията, тъй като неговата дейност е свързана предимно с дейността на колегията. И въпрос, който е резонен. Когато става дума за председател на отделение в Наказателна колегия, съдиите от Търговска и Гражданска колегия ли са тези, които познават по-добре и организационните качества, ...
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Панов, това за четвърти път го аргументирахте и защитихте. Дайте, обаче, да се върнем на текстовете назад. В другите съдилища по отношение на председателите на отделения, които бяха и с мандат, какво решихме. В правомощията на председателя на съда или на общото събрание. Г-н Колев, заповядайте.
Георги Колев:
Моля народните представители да подкрепят предложението за отпадане, тъй като действително при останалите съдилища тази разпоредба остана. Но нека да не забравяме, че в останалите съдилища там, където има отделения, съответните ръководители на отделения са избраните от Висшия съдебен съвет заместник-председатели. Тоест, дискрецията по отношение на избора на ръководителите на тези отделения е на Висшия съдебен съвет. За разлика от останалите съдилища, обаче, както във Върховния касационен съд, така и във Върховния административен съд пряка дискреция за избор към настоящия момент за председател на отделение имат съответно председателите, докато отношение Висшият съдебен съвет няма. Хипотезата е абсолютно различна. Затова считам, че следва да отпадне това предложение, доколкото не беше прието предложението на г-н Никифоров.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Това установихме и за съдилищата от по-нисък ранг. Г-жо Министър.
Екатерина Захариева:
Уважаеми народни представители, уважаеми председатели на съдилища, скъпи гости, аз, разбира се, че подкрепям текста на вносителя. Но като компромисен вариант считам, че предложението на г-н Никифоров и група народни представители във връзка със следващите предложения е по-добър вариант, отколкото отпадане изцяло. Така че апелирам или да се запази текстът на вносителя, който считам, че е добър, или да се помисли, което е по-добре, отколкото отпадането, за текста на г-н Никифоров и група народни представители.


Лозан Панов:
За да се запази концепцията за самоуправлението и за да може наистина да се върви, предимно по-нататък, след като по т. 3 пленумът изслушва предложенията на председателя на съда за назначаване на негови заместници, нека тогава да бъде така и за председателите на отделения. Изслушва предложенията от председателя на съда за назначаване на председатели на отделения и изразява становище. Казвам ви, ако такава редакция има, какво ще направя аз. Аз ще сезирам колегията, ще изслушам колегията, ще изслушам техните позиции, ще изслушам техния лидер за шеф на отделение и съответно ще го предложа на пленума. Така бих постъпил при една такава редакция, ако не вървите към отпадане. Но отново казвам, тук трябва д се търси екипността, тъй като това е човекът, който ще работи със своята колегия, съответно Наказателна, Гражданска, Търговска и с колегите, които са вътре в нея.
Екатерина Захариева:
Моля за реплика, макар да нямам право.
Съжалявам, че така ще се обърна към Вас, г-н Панов, но този закон не се прави за Вас или за г-н Колев. Това е председателят на съда, който и да е той. Вие казвате, че така ще постъпите Вие, ако така се прием като редакция.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Министър, няма логика за другите съдилища да приемаме обратното, а за върховните да наказваме председателите. Няма логика.
Екатерина Захариева:
Там останаха председателите на отделения, доколкото си спомням.
Предс. Данаил Кирилов:
Там останаха, но останаха с бетониран мандат по предложение на председателя.
Екатерина Захариева:
Точно затова казвам, че текстът на г-н Никифоров, който е определя по предложение на председателя, е по-доброто.
Предс. Данаил Кирилов:
Не е – предлага се заменя с одобрява. Кое му е по-доброто.
Екатерина Захариева:
Във връзка с § 45, обаче, трябва да се чете.
Лозан Панов:
Само че те се гласуват от Висшия съдебен съвет. Едно е да си заместник-председател в апелативен съд, друго е във Върховен касационен съд. Обясних го и го казах вече няколко пъти. Имате председател на съд, имате три колегии – председатели на колегии, и отдолу имате председатели на отделения. Съвсем различно е.

Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, предложенията са три: първото е за отпадане на т. 4, другото е междинно – изслушва предложените от председателя на съда кандидати за председатели на отделения и третото е текстът на вносител.
Предупреждавам, обаче, че в чл. 114 имаме следното развитие по кандидатурите.
„Председателят на Върховния касационен съд:
6. определя по предложение на пленума на Върховния касационен съд председателите на отделенията измежду съдиите от Върховния касационен съд за срок пет години;”
И тук пак остава непокрита резервата, защото трябва съдиите от Наказателна колегия да избират председател на отделение от Търговска колегия.
Екатерина Захариева:
Не може да отпадне, защото няма ли го, това означава, че просто дори няма да бъдат изслушани. Ако трябва да се редактира, че колегите ги предлагат или изслушват предложенията на председателя, но е абсурдно да отпадне. Един от основните стълбове на този закон е съдийското самоуправление. Ако отпадне означава, че дори отстъпваме от сега действащ текст. Председателите на отделения – да, материите – не, но сега действащия текст е, че определят броя на отделенията и колегиите. Ако отпадне означава да отстъпим от сега действащ текст.
Чавдар Георгиев:
Г-н Председател, Вие формулирахте три предложения. Да ги гласуваме и да вървим напред. До утре така ще си говорим.
Предс. Данаил Кирилов:
Т. 2 няма връзка с т. 4.
Колеги, подлагам на гласуване първо предложението за изцяло отпадане на т. 4. Който е „за”, моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Който е против? Двама „против”. Който е въздържал се? Осем „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване междинното предложение – изслушва предложените от председателя на съда кандидати за председатели на отделения. Който е „за”, моля да гласува „за”. Три гласа „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Единадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване текста на вносител. Който е „за”, моля да гласува. Три гласа „за”. Който е против? Нула „против”. Който е въздържал се? Четири „въздържали се”. Не се приема.
Нищо не се прие!
Колеги, правя четвърто предложение.
„Изслушва кандидатите за председатели на отделения” Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Който е против? Няма против. Който е въздържал се? Двама „въздържали се”. Приема се четвъртото предложение.
Колеги, пристъпваме към т. 5. По т. 5 имаме ли варианти? Приета е моята редакция.
По т. 6 и т. 7 не е имало дебат. Стигаме до т. 8. По т. 8 имаме дебат, имаме предложение. Кой ще го формулира?
Христиан Митев:
Симетрично, както гласувахме за останалите пленуми на съдилища, да отпадне изречение второ. Така, както сме направили вече редакция в предходните параграфи.
Екатерина Захариева:
Само да припомня. Има разлика между текстовете на другите съдилища и този. Там беше обсъжда и приема, а тук „обсъжда годишния доклад на председателя за дейността на Върховния касационен съд;”
Предс. Данаил Кирилов:
Там имаше и отразява направените корекции. Г-жо Тянкова или г-н Пунев?
Петя Тянкова:
Обсъжда и приема годишния доклад на председателя за дейността на Върховния касационен съд. В случай на направени бележки
Ива Митева:
Това не се прие. Изречение второ отпадна.
Екатерина Захариева:
Вижте корекцията от другите текстове как е направена.
Предс. Данаил Кирилов:
Не е така тук. Освен обсъждане, се искаше да има и приемане. Тук освен обсъждане, за разлика от другите съдилища, се искаше да има и приемане. Защото това вече е последният етап на докладването и това е окончателният доклад.
Екатерина Захариева:
Аз доколкото знам има два типа доклад: едното е доклад на самия съд, а другия е годишният доклад за всички съдилища, който се представя и затова трябва да е обсъжда и приема.
Предс. Данаил Кирилов:
Това, че го приема Народното събрание не означава, че независимите не могат да си ги приемат. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
В тази посока по-рано беше споменато, че пленумът ще обсъжда годишния доклад на председателите на съдилищата, аз мисля, че в тази част нямаше възражение – и ще отрази направените бележки. Ако ще приема доклад, няма смисъл да отразява направени бележки. Нормално е пленумът да обсъди доклада, да се отразят направените бележки, гласувани с мнозинство, за да върви този доклад във Висшия съдебен съвет.
Екатерина Захариева:
При обсъжда доклада, няма как пленумът да отрази направените бележки.
Предс. Данаил Кирилов:
Нека да е обсъжда и приема. По това имаме съгласие.
Димитър Лазаров:
Бележките, които трябва да се включат в доклада, ще бъдат подложени на гласуване.
Предс. Данаил Кирилов:
Нали, за да приеме, ако има бележки, те ще бъдат отразени междинно преди това. На финала на миналото заседание ми се струва, че постигнахме консенсус по този въпрос и аз затова много не развивам дебата тук. Само исках да чуем точния текст, по който е имало съгласие. Навсякъде в долните съдилища „приемане” отпадна. Но тук сте дебатирали, че ще остане приемането.
Който е съгласен „обсъжда и приема ….”, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Който е против? Няма против. Който е въздържал се? Двама „въздържали се”. Приема се т. 8
По т. 9. Беше прието моето предложение.
По алинеи 3, 4, 5 и 6 .
Димитър Лазаров:
Може ли един въпрос по ал. 6 към вносителите?
Предс. Данаил Кирилов:
В процедура на гласуване сме, но в същото време коментираме и текстовете. Заповядайте.
Димитър Лазаров:
В ал. 6 виждам, че „Заседание на пленума на Върховния касационен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии.” Тоест, при 56 ако присъстват, ще има кворум. Някъде 110 е съставът на Върховния касационен съд.
А „Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.“
При 56 присъстващи значи 28 души. Приехме в Конституцията изискване, поне за избора на членове на ВСС да бъде с 2/3. Беше прието и за избора на членове на Инспектората 2/3. Ако считате, че е нормално това мнозинство – 28 членове на Пленума на Върховния касационен съд да приемат тези решения, аз ще гласувам „за” текста, ако считате, че това е нормално.
По-нататък, същото мнозинство се иска за колегиите. Ако присъстват повече от половината, най-голямата колегия е около 60 човека, което ще рече 30, при обикновено мнозинство 16 горе-долу.
Това ми е въпросът към вносителите.
Екатерина Захариева:
Да, такова е предложението на вносителя. Както много пъти се изтъкна тук, пленумите или общите събрания не са кадрови орган. Те обсъждат предложенията, още повече както ги изменихте в момента – дори и за председателите на отделения. Единствено в закона е предвидено специален кворум по отношение на тълкувателната дейност, защото там се изисква по-специално мнозинство.
А по отношение на другите решения, които останаха така както ги гласувахте, ще видим какво щ стане в зала, вносителят см преценили, че това е достатъчно. Все пак остава на съвестта на съдиите да участват, никой не ги кара насила, че това е достатъчното мнозинство и кворум. Ние считаме, че текстът е добър в момента така, както е предложен. Той е действащ. Вярно е, че разширяваме пълномощията. Но сме предвидили специален кворум и квалифицирано мнозинство за тълкувателната дейност за задължителните решения специално на пленумите.
Димитър Лазаров:
Като говорим за разширяване на възможността за съдийско самоуправление, каквато е идеята на този законопроект и аз приветствам тази идея, не би ли било по-добре по-голям брой членове на Върховния касационен съд. Върховния административен съд да бъдат задължени да участват, призовани чрез закона, в съдийското самоуправление, вземайки решенията по § 43 или чл. 111. Там може да се случи буквално 26 да участват в това съдийско самоуправление. Това ми беше въпросът.
Предс. Данаил Кирилов:
Върховните съдии са отговорни, г-н Лазаров, ще участват 56 човека, а вие имате предвид, че с 26 гласа
Димитър Лазаров:
Ще се взимат съответните препоръки и решения.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, г-жо Министър, уважаеми висши магистрати, вземайки повод от думите на колегата Лазаров, който напълно подкрепям в случая, аз мисля, че наистина трябва да се подкрепя съдийското самоуправление. Но според мен това означава, че самоуправлението се базира на общността на вижданията на съответния състав на общото събрание. Не може да има управление и самоуправление, което се базира на много малки мнозинства. То би било нетрайно.
Затова позволете да направя една редакция. Изразът „с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии” да се замени с „мнозинство повече от 1/3 от всички гласове.”
Предс. Данаил Кирилов:
33, а не 26.
Чавдар Георгиев:
Все пак да има някакво достатъчно мнозинство, някаква достатъчна подкрепа за съответните решения или предложения, които се приемат там. Да бъде минимум 1/3 от всички съдии в подкрепа на дадено становище. Това е самоуправление според мен.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Колев поиска думата. Заповядайте. Георги Колев:
Аз мисля, че разпоредбата няма проблем. Общо взето със сега действащия закон много трудно е да се събере кворум. Трудно се събират колегите, въпреки че повечето от тях отговорно присъстват. Но, ако заложим по-висок кворум от 50 плюс 1 от списъчния състав, защото това е кворумът, който е предвиден, ще е доста сложно. Много е трудно да се събират хората, особено ако се налагат спешни заседания на пленума, както се предвижда с разширените правомощия вече. Трябва да ви кажа, че ако трябва да провеждаме пленум на всеки две седмици за изслушване на всичко възможно, е много трудно да заложим един изключително висок кворум на присъствие. Така че е по-добре да остане този кворум – 50 плюс 1 от списъчния състав, респективно валидността на решението е 50 плюс 1 от присъстващите – обикновено мнозинство. Ако заложим друго мнозинство, много трудно би било да се работи. Аз изразих своята теза. Така или иначе се приеха всички тези текстове с разширените правомощия на пленумите.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Колев. Г-н Панов.
Лозан Панов:
Всички ние се учим на самоуправление и ще го прилагаме ,така че, ако в самото начало един малък брой магистрати успеят да прокарат някакво решение, следващият път ще слушат повече. И в този смисъл, учейки се на самоуправление, е съвсем нормално да апелираме към по-голяма активност на магистратите, особено на касационно ниво. Ето защо колкото повече те са активно във своето поведение, толкова повече решенията ще бъдат взимани със съответно мнозинство и ще бъдат по-представителни.
Така че въпрос, който г-н Лазаров задава, е много резонен. Но учейки се на самоуправление стъпка по стъпка ние ще вървим в тази посока. И вече ролята на един председател в подобен тип самоуправление е да убеждава, да мотивира, а не да налага. Това е идеята. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, моля ви да не удължаваме повече този дебат. Той е безплоден. Той имаше смисъл единствено в частта, но след като се изказа г-н Панов и няма притеснение в това, имаше смисъл в частта 26 съдии, да не са от една колегия. Но това е друга редакционна добавка. Ще се каже половината от присъстващите съдии, но от различни колегии, за да не стане така в един момент съдиите от една колегия да вземат ексклузивно и самостоятелно решение, което да задължи всички други съдии.
Моля ви да минем на гласуване. Текстът е на вносител. Нищо не е постъпило като предложение.
Емил Димитров:
Приемам, че съдиите няма да са такива, които тепърва ще се учат, а там са вече научени и изявени хора, които са избрани и тепърва да се учат някак си малко ще им е късно. Аз мога д се уча, но те не. Приемам, че са ярки, независими, изявени. Приемам, че част от тях, освен ярки, независими и изявени, членуват и в някаква съсловна организация. Излиза според думите на г-н Лазаров, че ако от 60 души участват, 16 ще вземат решението и ние по някакъв начин създаваме или предпоставка за пълзящ преврат, или противопоставяне на ярки, изявени, или на гилдия на гилдиите или колегия на колегия. Нека да бъде по-представителна извадката. Защото иначе рискуваме докато се учим да направим доста много бели.
Димитър Лазаров:
Г-н Димитров, аз зададох въпрос и получих отговор, който ме удовлетворява. Г-н Панов ме убеди в това, че ако искаме да имаме самоуправление, това да става не чрез закона, а чрез убеждение да участват все повече и повече съдии в самоуправлението. Така че аз бих гласувал за текста по вносител.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, подлагам на гласуване текстовете на вносител за ал. 3, 4, 5, 6 и новата ал. 7, която приехте от моето предложение. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”.
Чавдар Георгиев:
Г-н Председател, не беше ли по-правилно първо да гласуваме редакционната поправка.
Предс. Данаил Кирилов:
Нямаме редакционна поправка.
Чавдар Георгиев:
Аз я внесох – 1/3 от всички гласове. Без да пипаме кворума за присъствие и за валидност.


Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Отменям това гласуване. Подлагам на гласуване предложението на колегата Чавдар Георгиев. Който е за не по-малко от 1/3 от всички гласове, моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Който е против? Нула „против”. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Чавдар Георгиев.
Колеги, подлагам на гласуване текстовете на вносител за ал. 3, 4, 5, 6 плюс приетата ал. 7. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Приемат се текстовете.
Колеги, 5 минути почивка.
Чавдар Георгиев:
Не е ли по-добре след един час да имаме почивка, за да можем и да обядваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Днес ще имаме малко повече почивки. Голямата почивка ще бъде от 14:30 ч. за 1 час, ако не възразявате. Ще се преместим в зала 3, защото тук ще има закрито заседание на външна и вътрешна комисии.
(След почивката.)
Имате думата, г-н Славов.
Петър Славов:
След като по § 43 приехме в т. 2 да отпаднат думите „както и тяхната специализация по материя”.
Предс. Данаил Кирилов:
Да, отпаднаха, но имаме ал. 7.
Петър Славов:
Ал. 7 нужна ли ни е и не се ли явява частен случай на определяне пак от председателя.
§ 44. Имаме текст на вносител.
Имаме предложение от н.пр. Четин Казак.
Имаме и редакционни предложения, които са от експертната работна група ad hoc. Те са в следния смисъл.
„1. В ал. 1 накрая се добавя „като командированите участват без право на глас“ и се създава изречение второ: „Командированите съдии участват с право на глас в общото събрание на съответната колегия при издаване на тълкувателни решения.“
2. В ал. 2 накрая се добавя „без командированите“.”
Това са редакционните предложения.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Казак. Който е „за”, моля да гласува „за”. Нула „за”. Който е против? Два гласа „против”. Който е въздържал се? Единадесет гласа „въздържал се”. Не се приема.
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносител заедно с предложените редакционни промени така ,както ви ги прочетох. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Двама „въздържали се”. Приема се текстът на вносител за § 44 заедно с редакционните поправки на експертната работна група.
Пристъпваме към § 45 относно чл. 114. Председателят на Върховния касационен съд.
Имаме текст на вносител.
Имаме предложение от н.пр. Четин Казак.
Имаме предложение от н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители.
Имаме предложение от н.пр. Лъчезар Никифоров и група народни представители.
И предложение от н.пр. Данаил Кирилов и група народни представители.
По § 45 имаме редакционни поправки:
В т. 6 на ал. 1:
„6. определя по предложение на пленума на Върховния касационен съд председателите на отделенията измежду съдиите от Върховния касационен съд за срок пет години;
И в т. 7 на ал. 1 се предлага да стане:
„7. председателства съдебни състави в определените със закон случаи и може да председателства съдебни състави от всички отделения при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата;”
Г-н Председател, заповядайте.
Георги Колев:
В конкретния случай в т. 7 разпоредбата е неясна. Очевидно се цели да не бъде подменен докладчикът. Може би редакцията на този текст би следвало да бъде: „може да председателства съдебни състави от всички отделения, като не може да замени докладчика по делото.”
Защото в случай, че председателят реши да председателства някой от съдебните състави, то би следвало някой от членовете от регулярния състав да бъде изваден от този състав и той да го замести. А няма как, ако е троен състав и той реши да го председателства, трябва да извади председателя и съответно той да бъде председател. Не би следвало той да може да замества определения докладчик, защото тук става въпрос аз случайно разпределение, което се спазва абсолютно. В тази връзка лично аз съм издал заповед, така че няма как. В момента няма правила и тази заповед се спазва. Тоест, влизайки да председателства съответния състав и замествайки някой член от неговия състав, председателят не би могъл да промени ( да замени) докладчика по делото. Затова би следвало редакцията да бъде: „като не може да замени докладчика по делото”.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. По-съществените промени са в т. 2 на § 45.
Ще ви ги прочета. В текста на вносителя т. 2. гласи:
2. Създава се ал. 4:
„(4) В 30-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 1, т. 15 Висшият съдебен съвет, съответно Народното събрание, изслушва председателя на Върховния касационен съд. При изслушването членовете на съвета и народните представители може да поставят постъпили писмени въпроси от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада.“
Предложението е да стане по следния начин:
„2. Създават се нова ал. 3 и ал. 4:
„(3) В 14-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 2 Висшият съдебен съвет изслушва председателя на Върховния касационен съд. При изслушването членовете на съвета може да поставят писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния касационен съд отговоря.
(4) Висшият съдебен съвет внася в Народното събрание доклада по ал. 2 до 31 май. Докладът се обсъжда, след като Народното събрание изслуша председателя на Върховния касационен съд. При обсъждането на доклада народните представители може да поставят писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния касационен съд отговоря.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 5.”
Г-н Панов заповядайте.
Лозан Панов:
Категорично нямам възражения по ал. 4. Тя е част от отчетността, която всеки един председател дължи и председателят на Върховния касационен съд също. Но по отношение на отговора на постъпилите въпроси нали разбирате, че ако предварително не е поставен въпросът, ще бъде поставен всеки председател в по-трудно положение, защото, ако сега попитате по дело № 4358 от 2015 защо съдия си е направил отвод, аз няма как да ви отговоря, тъй като нямам информация за това дело. Или примерно питате защо се е забавило по еди-кое си дело, аз също не мога да ви отговоря. Затова трябва да има някакъв механизъм, който да дава възможност предварително да се запознае председателят на съда, за да може да отговори, ако тази норма се приеме.
Иначе съм категорично за отчетност на председателите, но да има някакъв механизъм и алгоритъм, който да позволи предварително запознаване с тези въпроси, за да може да се подготви самият председател за отговора, който и да било той.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Колев, заповядайте.
Георги Колев:
Абсолютно съм съгласен с колегата Панов, но би трябвало да има известни ограничения. Няма как да бъдат поставени въпроси, независимо дали от граждани или организации по висящи производства. Сами нали разбирате, че в този случай не бихме могли да дадем отговор по каквито и да са въпроси, доколкото производствата са висящи. Освен ако става въпрос за неспазване на някакви процесуални срокове.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Министър.
Екатерина Захариева:
Текстът е за въпроси единствено и само във връзка с доклада ще са допустими тези въпроси, а не във връзка с висящи дела.
Предс. Данаил Кирилов:
Това предложение и по линията на текстовете, които препълват законодателството и са с идентично съдържание. Те вече имат правна регламентация. Няма никакъв проблем член на ВСС или народен представител да постави въпрос, който ни го е поставял гражданин, организация или субект и той е преценил, че трябва да го зададе. Но за 155 път изписваме същия текст, за да се закълнем във вярност на гражданите, организациите и т.н., че имат възможност.
По отношение на становището на г-н Панов. Г-н Панов, то по принцип при изслушване няма как да знаете предварително на членовете или на народните представители какво ще им дойде наум да попитат. Тук, уви, свободата се проявява в пълната й сила и многообразие, но ще стане свръхтежък текста, ако дадем някаква възможност за предварително запознаване. В процедурите по подбор, съгласно нашия правилник, тези въпроси се качват на сайта в особения раздел и всеки кандидат може да се запознае предварително и да види, че са постъпили такива и такива въпроси от съответните субекти и да се подготви. Но в конкретния случай е много конкретно.
На мен лично второто изречение и в двете нови алинеи ми се вижда прекомерно излишно. Ние го имаме в правилника и няма нужда да го потретваме. Редакцията на самото второ изречение поставя под съмнение дали членовете и народните представители могат да поставят непостъпили въпроси, т.е. въпроси, които не са постъпили писмено. Или за да поставят въпрос, трябва да пуснат писмено въпроса.
Има ли предложения за отпадане на вторите изречения и в двете алинеи. Г-жа Захариева.
Екатерина Захариева:
Уважаеми дами и господа, големите правомощия, които имат съдиите, прокурорите и следователите изискват отговорност сред обществото. Аз не виждам проблем, ако народните представители припознаят въпроси, които са им отправени писмено или не от неправителствени организации, да имат право да ги зададат. Не виждам какво притеснява председателите на съдилищата. Министрите се явяваме всяка сряда на блиц контрол в зала, в комисия и сме готови да отговаряме на всякакви въпроси от нашата компетентност, без абсолютно никаква предварителна подготовка. Големите правомощия, самоуправление, високите права, несменяемост изискват и отговорност пред обществото и не виждам проблем с този текст. Това е отговорност пред обществото.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Министър, аз не видях някой да го притеснява. Но пак повтарям, защо за 155 път да пишем нещо, което го има като текст вече в нашия правилник и в процедурата по изслушване това го има. Г-н Лозан Панов.
Лозан Панов:
Ако министърът се явява всяка сряда в Народното събрание, тук става дума за изслушване на доклада на председателите на ВАС и на ВКС. Ако ние трябва да се явяваме всяка сряда, аз съм напълно съгласен, тъй като тогава, ако се зададе въпросът за някакво дело, аз ще мога да се подготвя за следващата сряда. Тъй като процедурата е съвсем различна, затова изказах това съображение. Никой не го притеснява ал. 4. Това е част от отговорността на съда. Но за да може да се направи смислен и добър анализ и да се отговори на въпросите, нормално е това да се случи.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз при всички положения, ако остане текстът на дирекцията и на Министерството на правосъдието искам да се добави навсякъде съюза „и”- „При изслушването членовете на съвета може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани” и т.н.
В ал. 4 също. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Г-н Председател, смятам, че второто изречение трябва да отпадне. Хващам се за думите на уважаемата г-жа Министър. Тя всяка първа сряда идва в комисията и отговаря на така поставени въпроси. Това е въз основа на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В него не пише тези неща, които ги има в това изречение. Означава ли, че тя е безотговорна, непублична и непрозрачна пред обществото. Напротив, аз смятам, че тя всяка сряда идва, отговаря на поставените въпроси, благодарни сме за което. Този текст не съществува. На практика тя продължава. Този текст никакви нови права не ми дава, никакви нови отговорности. Ако ние ще сложим този текст тук, да го сложим и в Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Никакви нови права те ми дава, но непременно да го има текста.
Предс. Данаил Кирилов:„
Пропускате, че ще се отчете в множество доклади по множество проекти присъствието на такъв текст, като изпълнение на еди-коя си мярка.
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, аз съм съгласен с вашата добавка „и, която решава проблема с компетенциите и правомощията на народните представители и чрез членовете на Висшия съдебен съвет. Очевидно става въпрос за писмен въпрос, свързан и с докладите, които доклади са регламентирани в Конституцията с измененията последни и предпоследни и касаят организацията и дейността на съдилищата. Всяка първа сряда на изслушване на председателите на съдилищата и главния прокурор, това на практика означава намеса в независимата съдебна власт. Очевидно става въпроси за въпроси, свързани с организацията и дейността на съдилищата, както е по доклада. И то е написано. Естествено, че ако има въпрос по конкретно дело, то би бил недопустим, а ако бъде допуснат, би трябвало да не се отговаря на него.
Така че предлагам да подложите на гласуване предложената от Вас редакция.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Колев.
Георги Колев:
По отношение на т. 12. „одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от пленума на Върховния касационен съд;” Обаче, както на колегата Панов, така и на мен ми се налага ежемесечно да утвърждавам щатни разписания, защото те се променят непрекъснато. Защо се променят непрекъснато?
Както знаете, служителите в администрацията имат различни рангове. Те придобиват ранг по различно време и затова щатното разписание непрекъснато се изменя. Буквално това може да стане в рамките на седмица. Ако се налага всеки път да бъде обсъждан с пленума на Върховния касационен съд, аз не разбирам защо се налага това. Тук говорим за щатно разписание на служителите в съответните съдилища, то тогава този процес ще бъде изключително труден, да не кажа и невъзможен. Така че това се налага да се прави ежемесечно, а понякога и на две седмици. Така реално стоят нещата. Имам предвид, когато администрацията на съответните съдилища, както във ВКС и Върховния административен съд са повече от 250-260 човека, сами разбирате.
Екатерина Захариева:
Специално по отношение на т. 12 считам, че наистина редакцията трябва да бъде: т. 12.„одобрява щатното разписание на администрацията на съда;” Текстът нататък да падне.
Предс. Данаил Кирилов:
Така ли смятате( Да.) Добре.
Колеги, вносителят оттегля частта „след обсъждането му от пленума на Върховния касационен съд” за т. 12.
Други изказвания? Няма. Колеги, пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов и група народни представители по отношение на т. 18. Който е „за”, моля д гласува „за”. Девет „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Трима въздържали се.
Подлагам на гласуване предложенията на колегата Никифоров и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Четири гласа „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Десет гласа „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Чавдар Георгиев и група народни представители, което сме приели симетрично за всички председатели. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 80 на колегата Димитров –Ревизоро, за втората част на т. 12 – да отпадне текстът „след обсъждането му от пленума на Върховния касационен съд.” Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет гласа „за”. Който е против? Нула против. Въздържали се? Няма. Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на Четин Казак за § 45 анблок. Който е „за”, моля да гласува. Три гласа „за”. Който е против? Двама „против”. Който е въздържал се? Десет „въздържали се”. За съжаление не се приема.
Подлагам на гласуване предложенията за редакция така както ги изчетох плюс добавката „и” – „и писмени предложения”. Който е „за”, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Нула против. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетите предложения, включително и редакционни. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. който е против? Нула против. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Приема се текстът на вносител, заедно с предложенията, заедно с редакциите за § 45.
Колеги, пристъпваме към § 46. Имаме текст на вносител.
Припомням, че по тези текстове имаме възражения на Българската асоциация на съдиите. Това е принципното възражение на Българската асоциация на съдиите поради невъзможността да се командирова на длъжност, която не е заета. Ние го обсъждахме и ще го съобразите в дебата. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Нула против. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се § 46.
Пристъпваме към § 47. Тук имаме редакционно предложение. Текстът да бъде „В чл. 117, ал. 2 накрая се добавя „при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата“.
Същото е, но редакцията е по-прецизна. Изказвания? Г-н Колев.
Георги Колев:
Аз направих едно изказване в тази връзка, че в този случай не би могъл да замества докладчика по делото. В конкретния случай е аналогична разпоредбата. Става въпрос за заместник-председателите. Те си имат същите правомощия, а в случая редакцията следва да бъде, като същият не може да замести докладчика по делото.
Нека да гласуваме § 47 и ще се върнем на § 45.
Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за” текста на вносител заедно с редакцията за § 47, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Който е против? Няма против. Въздържали се? Няма „въздържали се”. Приема се § 47.
Колеги връщаме се на § 45, т. 7. Т. 7 беше приета и с редакция. Текстът беше разделен в две хипотези, т.е. там където имаме задължително председател да стане:
„председателства съдебни състави в определените със закон случаи и може да председателства съдебни състави от всички отделения при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата и да добавим „без да измества докладчика”. Или „без да заменя или без да отстранява докладчика. Колегите казват следното:
В първата хипотеза имаме по закон -председателят председателства. Това са онези особени случаи по Закона за адвокатурата.
Във втората хипотеза председателят трябва да бъде избран от жребия, т.е. от случайния подбор и попада в делото точно по жребия. Тогава може ли да измести докладчика. Или по-скоро „без да може да бъде докладчик”.
Георги Колев:
Какво се случва обаче, когато председателят на съда или заместник-председателят решат да участват в този състав. В този случай моето становище е, че за да се спази принципът за случайно разпределение, не би следвало да бъде променен докладчикът по делото и тогава изразът „при спазване на случайното разпределение” остава неясен. Тоест, кое спазваме ние. Когато се спазва задължението да не променя докладчикът, който е определен по принципа на случайното разпределение, какво друго остава.
Предс. Данаил Кирилов:
Само едно техническо уточнение. По тези три вида системи, които имате за случайно разпределение на делата, там излиза ли докладчик автоматично, когато се касае за състав.
Георги Колев:
Излиза докладчикът в съответния състав. Той не се променя, освен ако някой отсъства по уважителни причини – ако е болен и т.н, това е нормално. Този състав е постоянен. Той не се променя и когато конкретният съдия, който участва в този състав, е получил при случайното разпределение делото, то останалите автоматично участват, когато е троен състава, разбира се, и петорен. Това е режимът. Въпросът е да няма възможност, с което съм абсолютно съгласен, докладчикът, който е случайно определен, на случаен принцип, да бъде подменен съответно от председателя или заместник-председателя.
Предс. Данаил Кирилов:
Тук въпросът е фактически, но нека да изясним следното. Защото ние по делата виждаме някакъв протокол за избор, очевидно трябва по-детайлно. Когато иде реч да избор на състав, вече имаме състав от трима съдии, системата какво прави? Дава само докладчика и след като даде докладчика е ясно, че съставът, в който е докладчика, е състав по делото. (Точно така.) По този начин как ще влезе председателят в случайното разпределение на делата. Той ще дойде като докладчик без състав. Така ли? И винаги ще излезе първо като докладчик.
Георги Колев:
Той няма да е докладчик в никакъв случай. Той ще е само председател. А докладчикът е определен на принципа на случайното разпределение от системата.
Екатерина Захариева:
Ако съставите са постоянни, случайното разпределение е между трима или петима. Така ли? Някак си е абсурдно.
Георги Колев:
При сега действащия закон случайното разпределение се извършва в рамките на отделението. Съответно във всяко едно отделение, така е във Върховен административен съд, аналогично е и във Върховния касационен съд, има конкретни състави в зависимост от броя на хората, които участват в отделенията, защото отделенията не са от абсолютно равен брой хора. Съставите могат да бъдат три, а могат да бъдат и четири състави. Когато се извършва случайното разпределение и се падне съдията Х, който участва в един от тези четири състави, то тогава това автоматично определя, че именно този състав ще разгледа делото. Той е определен предварително, ясно кой е съставът и това е ситуацията. Ако председателят реши, било председателят на съда, било заместник-председателите решат да участват в някое от тези дела, не би следвало той да може да замести докладчика. При тази разпоредба означава, че случайният подбор се запазва. Защото ти не можеш да изместиш докладчика. Ти можеш единствено да участваш като член на състава и негов председател, но не и като докладчик.
Предс. Данаил Кирилов:
Обаче председателят не решава. Той по нормата на натовареност, която са му дали, да кажем тази година има да разгледа 5 дела. Падат му се пет дела и би трябвало в системата да бъде заложен като участник и да може да получи 5 дела. Председателят също не решава. Във втората хипотеза той не казва избирам си това дело, сега ще вляза там. Въпросът е, като е председател и като е без отделение, а системата разпределя грубо казано на калпака на докладчика, как председателят ще си получи едно от петте дела.
Георги Колев:
Поради тази причина трябва да си избере някой състав и да участва в състава.
Предс. Данаил Кирилов:
Има разлика във вашия съд и във ВКС. При вас има много петчленни състави. В много рядък случай има и по повече от пет състави. Тоест, при вас вашите пет можете да си ги трансформирате, защото там случайно разпределение трудно се прави вероятно. (Пет човека е невъзможно.) Защото съдиите са участвали вече, няма кой да гледа делото и т.н. Тоест, във ВАС би могло да е и още по-специфични.
Георги Колев:
Още по-сложно. Да така е.
Предс. Данаил Кирилов:
Някой от съдиите няма ли да се включи? Г-н Панов.
Лозан Панов:
Въпросът, който се поставя е важен, защото той акцентира върху следното. Може ли председател на съд, в случая ВКС и ВАС да влезе по всяко едно дело, по което той не е докладчик, а докладчикът е определен по системата за случайно разпределение. Въпросът, който се поставя е важен, защото при един тричленен състав, влизайки председателят, той може да промени мнозинството. Нали така? В този смисъл нормата на закона такава, каквато е била редакцията й преди и сега, е, че председателят може да влезе във всяко едно отделение. Обаче вече имаме случайно разпределение. И при това случайно разпределение и при фиксирани състави, говоря за ВКС, тричленни, това означава, че председателят не може да влезе във всяко едно дело да го гледа. Ако системата за случайно разпределение му е разпределила дело и той влезе да го гледа, това е ясно. Ако един тричленен състав се окаже, че единият член от състава е в отпуск по болест, тогава не виждам пречка председателят на съда да участва. Но когато тричленният състав е фиксиран, имаме докладчик, никой не отсъства, каква е логиката председателят на съда, шефът на отделението, шефът на колегията в един момент да решат и да влязат да го гледат делото, да поемат отговорност. Това е единият аргумент. Другият аргумент е, че те могат да променят по този начин състава. Тук идва вече разликата между ВКС и ВАС.
Казах вече, в самото начало, министърът на правосъдието го нямаше, във Върховния касационен съд имате изначално разпределение на колегии, съобразно специализацията – Наказателно, Гражданско и Търговско отделения. Във Върховния административен съд няма такова разпределение. И в този смисъл един съдия от ВАС може да влезе. Още повече, аргументът, който вие дадохте наистина е основателен. Имате петчленни и седемчленни състави. И там въпросът е да се намерят правилата въз основа на които председател на отделение, на колегия или председател на съд да влиза в тези дела. Но при фиксиран съдебен състав, случайно разпределение и тричленен състав, докладчик по делото и другите двама са членове на съдебния състав, никой от тях не отсъства, какви са причините, каква е мотивацията на шеф на отделение и на шеф на колегия и шеф на наказателен съд да влезе в този състав и да участва в разглеждането на делото.
Понеже г-н Пунев спомена за регистрацията на СРС. Кажете ми сега каква е логиката. Вчера с разпредели делото за ДОС. Имаме случайно разпределение. Имаме докладчик по делото. Имаме други двама члена. Възможно ли е на 25, когато делото е разпределено, в един момент аз да вляза на гледам делото? Въпрос? Ето един аргумент. Може да го направи, за да може да поеме отговорност. Другият аргумент е – променя се случайното разпределение. Вие сте депутати, вие преценявайте. Аз ви изложих аргументите.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Министър, заповядайте.
Екатерина Захариева:
Аз мисля, че и двамата председатели поставиха удачни въпроси и аз съм съгласна с факта, че председателят в повече случаи би трябвало да влезе, за да поеме отговорност. Надявам се, че случаите в които да влиза, за да формира друго мнозинство за решаване на делото, би трябвало да не се случват, но за съжаление са се случвали и делото за СРС е примерно показателно, за съжаление, за това. В миналото говоря.
Въпросът е как да направим така, че във втората съществуваща възможност да бъде минимализирана. Според мен може да се случи по два начина. В първия, предложенията на г-н Колев, че той не може да измества докладчика, т.е. системата за случайното разпределение на делата определя докладчика. Но втория, допълнението като редакция, което вие изчетохте, трябва да остане. Тоест, да остави случайното разпределяне на системата председателя от останалите петима или седем.
Предс. Данаил Кирилов:
При тях няма. Председателят на ВКС къде – в наказателни или в търговски дела.
Екатерина Захариева:
Така, както е записано в закона, може да влезе навсякъде.
Лозан Панов:
Едното по наказателни и друго по граждански и ще го решавам самичък. Трябва да има принцип.
Предс. Данаил Кирилов:
Точно ще го решава самичък, защото той като го посочи системата по докладчик, т.е. той е сам и без състав. Трябва да си намери и да си комплектува състав.
Екатерина Захариева:
Това, което предложи г-н Колев, т.е. системата определя докладчик, и докладчикът не е председателят. Докладчикът е някой от останалите съдии в съда. Нали така? Остава, обаче, останалият състав. Е тук, според мен, в смисъл при спазване на принципа за случайно разпределение в останалите случаи има смисъл, защото системата ще реши кой от другите съдии от състава да излезе, за да влезе председателят.
Данаил Кирилов:
Не може ли в тези правила, където ги приемаме, там да има правило и за председателя и всеки върховен да се съобрази. Дали има петчленни или седемчленни състави и съответно дали председателят в една от колегиите да участва или да се пробва и в трите колегии. Защото казахме „правила за разпределение на натовареността”.
Г-н Пунев.
Благовест Пунев:
Бих споделил моя професионален опит, макар, че по това време не съществуваше случайното разпределение на делата, но като бях заместник-председател на върховния съд участвах в състави, но не си ги подбирах съставите, в които да участвам, а когато има обективна необходимост - някой отсъства по обективни причини – или болест, или отвод, или не може да участва, тогава влизах в граждански и търговски дела. В такива състави съм влизал с оглед на специализацията. И смятам, че това може да бъде допълнителен критерий. Случайният подбор се отнася само за докладчика при постоянни състави и при обективна необходимост, когато целият състав не е налице. Тогава би могло да влезе председателя, а не той да си избира къде да влезе при положение, че съставът е налице. Няма основание да бъде заместван някой от участниците.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Пунев. Нали знаете, че старият опит вече е отречен. Тоест, ние установяваме нови правила. Другият вариант е както се разпределят. Аз затова казвам, като приемат правилата за натовареността, да има един раздел, който да казва председателя, натовареността еди-каква си по отделни видове – СРС, административни и т.н. И като се стигне до гледане на дела се казва да изгледа 30 дела по следния начин: да замества отсъстващи колеги при болнични или при командироване, или по какъв начин. Това според мен е възможно. И тук според мен, няма да се наруши принципът на съдийското самоуправление, нито на разпределението на делата. Не трябва да разширяваме тотализатора към председателите, според мен.
Г-н Славов.
Петър Славов:
Колеги, бих искал да се изкажа по този текст. Струва ми се, че текстът на вносителя е добър с допълнението, което направи г-н Кирилов, „с определените със закон случаи”. Струва ми се, че притеснението, че би могъл да замести евентуално докладчика при някакъв принцип на автоматизъм, не стои.
Предс. Данаил Кирилов:
Той ще излиза като докладчик. При компютърното разпределение той ще излиза.
Петър Славов:
Той няма да замести никого. Той на практика ще бъде определен от системата като докладчик, което не пречи да председателства състава. Ако не е определен като докладчик и участва в състав, тогава няма пречка.
Предс. Данаил Кирилов:
Тогава ще си търси състав. А не е ли по-опасно да си търси състав, защото ще си подбере другите двама съдии.
Петър Славов:
Не разбирам защо трябва да си търси състав. Той може изначално да е част от определен състав и да участва в случайното разпределение.
Екатерина Захариева:
Аз мисля, че бъркаме. Нека да се концентрираме върху нещата. Едно е в случаите, когато по закон трябва да влезе и то е ясно.
Втората ситуация, обаче, е тогава, когато реши да влезе във всяко едно от делата. И тук при спазване на случайния подбор всъщност решава казуса да не замести докладчика. Да не замести докладчика е същото казано с други думи. Редакцията, която се предложи, според мен, гарантира и двете неща. Тоест, да може в другите случаи, когато са определени от закона реши, но така че да не наруши случайния подбор на докладчика. А докладчикът, доколкото разбрах от двамата председатели, е този, който се определя от системата за случайно разпределение на делата. Нали така? И не би трябвало той да го замества.
Предс. Данаил Кирилов:
Според мен в текста са сложени две изключващи се неща.
Екатерина Захариева:
Според мен, не случайно дебатирахме доста дълго и стигнахме до редакцията, която г-н Кирилов в началото предложи.
Предс. Данаил Кирилов:
В теста остават две изключващи се неща. Чета втората хипотеза по вносител - чл. 114, ал. 1, т. 7.
„7. може да председателства съдебни състави от всички отделения”
До тук изглежда може, ако иска, когато иска, както иска, както прецени. И по-нататък:
„при спазване на случайния подбор при разпределението на делата;”
Това е по текста на вносител. Редакцията е същата, но е с малко повече думи.
„7. председателства съдебни състави в определените със закон случаи и може да председателства съдебни състави от всички отделения при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата;”
Не може по всички дела и състави. Тогава да му кажем:
„председателства съдебни състави при спазване на принципа на случайния подбор.”
Екатерина Захариева:
Наистина много време отделихме. Текстът на вносителя гласи: Да, може да влезе навсякъде, стига докладчикът, тъй като той се определя от системата за случайно разпределение на делата, да не е председател на този състав. Да не би да съвпадне, че докладчикът е и председателят. Нали така? Тоест, във всички останали случаи той може да влезе. Това гласи текстът на вносителя.
Редакцията, която г-н Колев предложи, е същото, само че с други думи казано. Не при спазване на системата за случайно разпределение на делата, а да не може да замени докладчика. Това е горе долу същото.
Предс. Данаил Кирилов:
Тоест, смятаме, че допълнението, „без да може да замени докладчика” ще реши случая.
Екатерина Захариева:
Аз считам, че текстът на вносителя е по-добър, защото той е по-добре казан. Законът не говори толкова много за докладчика, а това е в правилата и кодексите. Законът говори за системата за случайно разпределение на делата. Но тя казва същото като докладчика. Не мисля, че и двете допълнения са излишни и ще затруднят текста. Тоест, може да остане при спазване на системата за случайно разпределение и без да може да замени докладчика.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Панов.
Лозан Панов:
Това, което сега се казва, внася нов нюанс и той е следният. Ако случайното разпределение е посочило председателят на състава да е докладчик, тогава не може да го замести. Това разбрах аз от това, което сега с каза.
Това, което каза г-н Колев е, че не може да замени докладчика. Тоест, докладчикът, независимо кой от тримата е, говоря за тричленен състав, независимо кой от тримата е – дали е председател, първия или втория член, той може да влезе навсякъде, но не може да замени докладчика. А това, което чух сега беше, че председателят на състава, ако той е докладчик, не може да го замени. При условие, че текстът на закона е такъв, ето какви въпроси създава оттук нататък за всички.
И още веднъж, най-правилното би било да има един определен минимален процент натовареност на председателя на съда, който да си влиза регулярно в съдебни заседания в зависимост от състава. Защото съставите във Върховния касационен съд в Гражданска колегия и в Търговска колегия са фиксирани и когато се изтегли конкретното име на докладчик, то влече след себе си и конкретния състав – тричленен състав. В Наказателна колегия малко по-различен е принципът д определя се докладчик и в зависимост от това предварително разпределение по датите, се влиза в състави. И сега щ ви кажа кога съм влизал в зала. Влизал съм тогава, когато наши колеги, случва се, са по болест, това което каза и г-н Пунев, което е съвсем нормално и то в Наказателна колегия. Поне така се припознавам аз. Тоест, той е влизал в Гражданска колегия. Ако позволим на председателя на съда да влезе навсякъде, това е малко пенкилер председател, извинете че го казвам. Не е така положението във Върховния административен съд, защото пак повтарям отново, във ВКС има специализация – наказателни, граждански, търговски. Във ВАС такава специализация. Във Върховния административен съд има две колегии в момента, но няма специализация, че са данъчни дела, респективно ЗУТ и други. Определя се от пленума. Не е фиксирано в самия закон.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние тук сме на ВКС. След малко ще стигнем до ВАС. Ако трябва да направим две различни норми, но при всички случаи приемам, че тази материя ще остане неясно решена. И дано да може да пленума да се разбирате правилно.
Г-жо Министър, не е вярно това. Заповядайте.
Екатерина Захариева:
Аз не считам, че текстът е неправилно решен. Аз пак мисля, че това, което предлага г-н Колев, че няма право да замени докладчика, означава, че се спазва системата за случайно разпределение. Наистина е различно в двете съдилища. В момента, г-н Панов, действащият закон ви позволява да председателствате всяко едно отделение и изобщо не дава никакви правила как да влизате. Тоест, така както е разписан законът, означава, че вие можете да влезете навсякъде, без никаква система за случайно разпределение на делата. И точно затова текстът на вносителя е „при спазване на системата за случайно разпределение”. Системата разпределя докладчика. Очевидно, това, което предлага г-н Колев, е горе-долу едно и също, само че с други думи. Не е редно председателите да могат да заменят всеки един председател на отделение без системата. И не случайно ние сме предложили при спазване на системата. Г-н Колев предлага малко по-друга редакция – без да може да замени докладчика. Според мен е едно и също, при положение, че системата определя докладчика. Не е вярно, че текстът по начина, по който е предложен, е ясен. Мисля, че е ясен.
Явор Нотев:
Г-н Председател, нека да попитам в контекста на това разяснение. А кой от двамата членове? Председателят не може да бъде заменен. Докладчикът не може да бъде заменен. А в тричленен състав кой от другите двама може да посочи председателя да влезе и да седне на неговия стол. Кой от двамата ще си избера и по какъв критерий ще избера.
Екатерина Захариева:
Не случайно преди малко направих едно изказване, че трябва да остане и при спазването на системата и докладчика. Защото излиза, че системата трябва да определи един от двама който трябва да излезе, за да не се формира състава.
Георги Колев:
Сега има още едно допълнение, когато председателят, или заместник-председателя или шеф на отделение влизат в конкретни състав, те винаги заместват най-младшия. Във всеки един съд – и във ВКС и във ВАК, има така наречения списък за старшинство на съдиите. Този списък за старшинство на съдиите се утвърждава както от председателя, така и от пленума. Това е абсолютно задължително. Следователно принципът на замяна е определен и той е, че председателят заменя най-младшия член на състава, независимо кой е той. Ако той е командирован, заменя командирования, ако той реши да влезе. Ако не е командирован, най-младшият се обявява по списъка за старшинство. Това е режимът и той е определен, както с моя заповед, така и с решение на пленума. Това е режимът.
Екатерина Захариева:
Изберете един от двата текста.
Предс. Данаил Кирилов:
Въпросът е, че събираме два принципа на едно място и с опитваме да направим дървено желязо. Хем да може председателят да влиза, когато иска, хем и да участва и в случайното разпределение на делата, което както и да го дефинираме, са три отделни хипотези. Задължително по закон, по избор и усмотрение на председателя и в третата хипотеза е автоматизираният избор на системата. Три са хипотезите.
Екатерина Захариева:
Гласувайте или текста на вносителя или редакцията на г-н Колев. И двете гласят едно и също и мисля, че е добре едно от двете да остане. Тоест, все пак той влиза, правилата хубаво си ги е определил пленумът по същество, това не можем да го разпишем в закона ,но все пак да е ясно, че той не може да замени докладчика, който се избира от системата за случайно разпределение на делата. Поне това като принцип да разпишем.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние по това нямаме спор. Струва ми се, че това го приехме почти консенсусно и след това се върнахме към дебата. Защото с вашия текст, г-жо Министър, пленумите ще си заседават колкото искат по това правило и пак няма да е ясно и пак накрая ще псуват некадърния законодател. Извинявам се, че го казвам. Но след като говорим 2 часа по този текст, значи не е ясен текстът.
Екатерина Захариева:
Извинявайте, но на работната група на всички прокурори и съдии им беше абсолютно ясен. Мина през съвет, гласува се, никой не повдигна въпроса. Значи на съдиите и прокурорите очевидно им е ясен. Приемам, че некадърен текст сме внесли, но приемам, че на 20 и колко членове на Съвета за съдебна реформа с участието на съдии и прокурори очевидно сме предложили текст, който е неясен за тях.
Предс. Данаил Кирилов:
Щом го има на дебат, значи е неясен. Прекратяваме дебата колеги. Връщаме се на първото предложение, което направих, откъдето тръгна дебата, защото тръгна оттам по глагола – „без да може да замества докладчика”. Оттам тръгва „замества”, „измества”, „премества” и какво е? И на Съвета за съдебна реформа това е било консенсусно и е било ясно. Кой е глаголът тогава?
Който е съгласен текстът на т. 7 на чл. 114, ал. 1 да бъде:
„7. председателства съдебни състави в определените със закон случаи и може да председателства съдебни състави от всички отделения при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата, без да измества докладчика;”
Който е съгласен, моля да гласува „за”. Седем „за”. който е против? Нула против. Който е въздържал се? Трима „въздържали се”. Приема се допълнението „без да измества докладчика”.
При това положение, г-жо Министър, и като вносител и в зала, за да остане в протокола и в стенограмата, аз ще ви поканя да обясните двете хипотези и фактологията по разпределението на делата, за да имаме и в стенограмите основание за бъдещото тълкуване на въпросната т. 7.
Екатерина Захариева:
Г-н Председател, за да остане в стенограмите, мисля, че за трети път ще го кажа. За мен трябваше да остане, това е редакция на работната група, а не текста на вносител. Текстът на вносител гласи по друг начин.
Предс. Данаил Кирилов:
В текста на вносител ги няма задължителните по закон председателствания. Това е само разликата. А в работната група кои бяха от министерството.
Екатерина Захариева:
Нека да довърша. Ако ми вземете думата, разбира се нямам против да приключа.
Имаше две опции: или да остане предложението на г-н Колев при невъзможност да замени докладчика, или да остане случайното разпределение на делата. Така повтаряме два пъти едно и също нещо. Текстовете по закон, когато е длъжен да влезе, те са по специален закон и той е длъжен да влезе така или иначе.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-жо Министър. Вече има гласуване на редакцията на т. 7.
Това беше връщане на § 45. Но сме стигнали до § 47. Мисля, че гласувахме § 47 в редакцията, която Председателят Кирилов изчете.
§ 48. Тест на вносител.
Предложение на н.пр. Четин Казак.
Предложение на н.пр. Лъчезар Никифоров и група народни представители.
Предложение на н.пр. Данаил Кирилов и и група народни представители.
Желаещи за изказване? Заповядайте, г-н Колев.
Георги Колев:
Аз мисля, че принципните положения, които касаеха Върховния касационен съд, приложими са всички редакции в конкретния случай за Върховния административен съд няма разлика. Изказах становище по всеки един от въпросите по разглеждането на правомощията, както на пленума на ВКС, така и на правомощията съответно на председателя на ВКС. За мен лично не трябва да има каквито и да било разлики между правомощията, както на пленумите, така и на председателите на двата съда. Не трябва да забравяме, че Конституцията визира обстоятелството, че двата съда са абсолютно равнопоставени, т.е. разпоредбите би следвало да са еднакви. И приетото със съответните корекции изменение, касаещо ВКС, следва да се приложи и при Върховния административен съд.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Колев. Други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Четин Казак. Моля, който е „за”, да гласува. Няма „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Никифоров и група народни представители. По т. 1 е подкрепено по принцип.
В останалата част - по т. 2, 3 и 4, го подлагам на гласуване. Моля, който е „за”, да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Десет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Кирилов и група народни представители, което е подкрепено по принцип досега. Моля, който е „за”, да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „Въздържал се”. Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 48 с направените и приети редакционни предложения, включително тези, които са приети огледално в предходни текстове. Моля, който е „за”, да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Текстът е приет.
§ 49. Относно чл. 120.
Имаме предложение на колегата Четин Казак.
Имаме и техническа редакция, която касае т. 1. Ще ви я прочета:
„В чл. 120 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя „като командированите участват без право на глас“ и се създава изречение второ: „Командированите съдии участват с право на глас в общото събрание на съответната колегия при постановяване на тълкувателни решения.“
Има ли изказвания? Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Четин Казак. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един „за”. Който е против? Двама „против”. Който е въздържал се? Осем „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Казак.
Пристъпваме към гласуване на текста на вносител. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Който е против? Нула „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се текстът на вносител заедно с техническата редакция.
Пристъпваме към § 50 относно чл. 122. „Председателят на Върховния административен съд”.
Имаме предложение на Четин Казак.
Предложение на Чавдар Георгиев и група народни представители.
Предложение на Лъчезар Никифоров и група народни представители.
И предложение на Данаил Кирилов и група народни представители.
Предложенията са аналогични като за председателя на ВКС.
Имате думата. Няма изказвания. Подлагам на гласуване.
Първо предложението на колегата Четин Казак. Който е „за”, моля да гласува „за”. Нула „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Казак.
Подлагам на гласуване предложението на Чавдар Георгиев и група народни представители. Това го подкрепяме и сме го отразили с редакциите. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Нула „против”. Въздържали се? Няма. Приема се предложението на Чавдар Георгиев с редакциите.
Предложение на колегата Никифоров и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Нула „против”. Който е въздържал се? Дванадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет гласа „за”. Който е против? Нула „против”. Въздържали се? Нула. Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с всички симетрични редакции, които досега приехме за председател на Върховен касационен съд и за председател на съд, включително по отношение на докладите. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Нула против.Който е въздържал се? Нула. Приема се текстът на вносител с приетите предложения и с приетите редакции.
Пристъпваме към § 51 по отношение на чл. 123.
Тук имаме само текст на вносител. Обаче не знам защо на работна група аз съм си зачертал т. 2. Какво сме говорили по т. 2.
Ива Митева:
Навсякъде ал. 2 се отменя.
Екатерина Захариева:
В чл. 227 са разписани всички правила за всички командировани и се отменя тук ал. 2, за да не се повтаря навсякъде в текста. Има и на други места, където става въпрос за прокурорите, трябва да се отмени.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма изказвания. Няма предложения. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване. Който е „за” да приемем текста на вносител за § 51, моля да гласува. Единадесет гласа „за”. Който е против? Няма. Който е въздържал се? Няма въздържали се. Приема се текстът на вносител.
Пристъпваме към § 52 за чл. 124. Текст на вносител.
Тук имаме чисто редакционни предложения. Изказвания? Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за” да подкрепим текста на вносител за § 52, заедно с техническите редакции, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема.
Стигнахме до предложение на Димитър Делчев и група народни представители да се създаде нов параграф по отношение на чл. 128.
Имате думата за изказвания. Заповядайте, г-жо Министър.
Екатерина Захариева:
Уважаеми г-н Председател, считам, че предложеният текст не би следвало да се подкрепи не за друго, а защото така, както преди малко приехме вашата редакция, че пленумите определят с правила натовареност не само за председателите и заместниците, но и за съдиите със специфични функции натовареност и въз основа на тези правила председателят със заповед определя конкретната натовареност на съдиите. Считам, че това покрива и възможността пленумът да определи правила, по които се намалява натовареността на съдиите, които са докладчици по тълкувателната дейност и той дава правомощия на председателя да прави това съобразно определените правила. Тук, ако го разпишем отделно само за тълкувателната дейност, няма смисъл, при положение, че това ще бъде в правилата, след което председателят може да определи и специфична натовареност съобразно правилата.
Няма необходимост тук да го има като текст.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Колев, заповядайте.
Георги Колев:
По принцип според мен не е необходима допълнителна диференциация. Колегите, които са докладчици по тълкувателните ги възприемат по-скоро като някаква оценка в професионализма си или по-скоро като чест да се занимават с това, но в никакъв случай като някакво допълнително натоварване. Няма възражения и никога не е имало при определен докладчик да се занимава с това. Все пак нека не забравяме че тълкувателната дейност е най-висшата проявна форма на дейността на върховните съдилища и за всеки един колега това не е проблем. Така че изрични правила не са необходими.
Лозан Панов:
В този смисъл е и моето становище. Имайте предвид, че има тълкувателни решения, които са с по един въпрос, има с по няколко, има различна сложност, така че, ако влезем в конкретика в текста, ще бъде загуба на време. В този смисъл ВКС ще определят това с правила, разбира се, с някакви граници вероятно. Това ще го направи вече пленума. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма други изказвания. Закривам дебата. Който е „за” предложението на колегата Димитър Делчев и група народни представители, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Седем „въздържали се”. Не се приема.
Пристъпваме към § 53. Имаме текст на вносител и няма никакви редакции. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет гласа „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Нула „въздържали се”. Приема се текстът на вносител за § 53.
Пристъпваме към § 54. Имаме само текст на вносител с някои дребни технически редакции в изписването: „В глава четвърта, раздел X се създава чл. 131а:”
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Който е съгласен да се създаде чл. 131а, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Няма въздържали се. Приема се § 54.
§ 55. Имаме текст на вносител без предложения.
Редакцията на колегите е вместо „влизат” са записали „участват”.
Разделяме ли заседателите от съдиите да участват или и те като съдиите да заседават?
Ива Митева:
В чл. 73 е участват.
Предс. Данаил Кирилов:
Експертната работа група е посочила „участват”.
Г-н Митев ще направи предложение по чл. 80.
Христиан Митев:
Правя предложение по реда на чл. 80, за да бъде уеднаквен текстът, както е сега за ал. 1 по отношение на съдиите и прокурорите, същото да бъде и за съдебните заседатели. В края на краищата те също заседават. Не са някакви странични лица по отношение на състава на съда, затова предлагам § 55 да придобие следната редакция.
„(3) Съдебните заседатели заседават в съдебно заседание в представително облекло.”
Същата редакция да важи и по отношение на изречение второ.
„Съдебните заседатели – военнослужещи, заседават в съдебно заседание във военна униформа.“
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Като стигнем до адвокатите ще преценим дали влизат, дали заседават или участват.
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносител заедно с предложението по чл. 80 на колегата Митев – „заседават”. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет гласа „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Няма въздържали се. Приема се текстът на вносител заедно с предложението „заседава” за § 55.
Пристъпваме към § 56, относно чл. 136. Прокуратурата на Република България. Имаме текст на вносител.
Имаме предложение на Радан Кънев и група народни представители.
Петър Славов:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, оттеглям предложението на Радан Кънев и група народни представители. Този текст очевидно не кореспондира добре с текстовете на вносителя, които считам за по-добър и по-скоро е останал от стара редакция на други законодателни инициативи и поради тази причина го оттеглям.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Няма други изказвания.
Пенка Богданова:
Г-н Председател, ако депутатите държат да чуят становището на прокуратурата.
Явор Хайтов:
Прокуратурата е хубаво да я слушаме от време навреме.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-жо Заместник-главен прокурор.
Пенка Богданова:
Благодаря ви. Нашето становище изобщо по предвидените промени по Глава Прокуратура първо накратко искам да кажа и след това ще взема отношение по всеки текст.
Всъщност, ако не беше оттеглено това предложение за промяна на § 56, становището ни щеше да бъде абсолютно същото като становището на вносителя. А доводите са следните и те горе-долу са относими за по-нататъшните дебати.
Това, което е много важно да се подчертае и което мисля, че всички вие знаете, но все пак трябва да бъде посочено, е, че за разлика от съдилищата, по Конституция прокуратурата е една. В чл. 126 Конституцията назовава прокуратурата като една – Прокуратура на Република България, докато в чл. 121 от Конституцията съдилищата са много и са на различно ниво. Фактът, че прокуратурата е една, т.е. единна, има своя смисъл, включително и в изпълнение на прокурорските функции на конкретните прокурори, включително дава смисъл на правомощията по Наказателно-процесуалния кодекс на главния прокурор да променя дори и район на разследване от една местна компетентна на друга прокуратура, както и да издава, съобразно Конституцията, методически указания до прокурорите и следователите за уеднаквяване на прокурорската работа.
В същото време обстоятелството, че прокуратурата е една, рефлектира и върху организацията н работа и само един пример мога да дам в тази връзка. За разлика от всеки съд в страната, дори този с много малко щатове, ще ги нарека „особено малки съдилища”, които са второстепенни разпоредители с бюджет, т.е. искат и заявяват парите си директно във Висшия съдебен съвет, прокуратурата цялата е второстепенен разпоредител с бюджета, а всяка друга, било районна, било окръжна, било апелативна прокуратура, е третостепенен. В този смисъл действително когато се говори за постигане на такава умерена децентрализация трябва д се има и това предвид. Ясното разграничение между институционалния и служебния контрол по линия на прокурорските функции и това, че организацията и структурата на прокуратурата предполага поне с оглед на бюджети и на други чисто организационни въпроси предполага подобно централизиране.
И всъщност това предложение, което г-н Славов оттегли, като допълнение на аргумента на вносителя, то наистина преплита това, което всъщност се стремим да разграничим, а именно функциите на всеки прокурор и съответно администрирането на работата.
И друго, което е много важно. Предложението на вносителя да отпадне тази норма на сега действащия закон, именно на чл. 136, ал. 3, че прокуратурата е единна и централизирана и всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор всъщност и с предложените промени в цялата Глава шеста всъщност постига точно това да не се бърка централизирането с абсолютно нормалния и законосъобразен инстанционен контрол на проверка на прокурорски актове. Това предложение на г-н Кънев съдържа думата „подчинени” това, от което проектът бяга и се постига точно тази яснота и това разграничение.
Това е по чл. 136, ал. 4. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жа Богданова. Благодаря че представихте разпоредбата и философията относно структурата и организацията. Г-н Хайтов, доволен ли сте?
Явор Хайтов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз считам, че тук не е важно моето отношение, а от всички да се знае становището на прокуратурата, защото може би сега е моментът да напомним, че в последния мониторингов доклад към съдебната система, прокуратурата е органът, който получи добри думи за работата си, за труда си. Аз съм малко консервативен, няма да крия, и за мен беше любопитно да чуя, премахвайки терминологията „единна и централизирана”, а какво следва от тук нататък. Дали няма опасност да създадем множество безконтролни ръководители на различните прокурорски нива и по този начин всъщност да има наистина заплаха от поведението на различните ръководители на различните нива. Но така представеното ни от Заместник-главния прокурор становище по отношение на цялостната проблематика, аз мисля, че в изказването си г-жа Богданова не се концентрира само и единствено върху текста, който предстои да гласуваме, а даде, поне за мен, една яснота и аз ще го подкрепя в този му вид. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов. Ако бяхте идвали на заседанията на Съвета за съдебна реформа още оттам щяхте да се успокоите, защото там подробно дебатирахме това становище. Няма да влизам в описание на конституционни дебати. Наскоро чествахме 25 години от Конституцията. Действително има и авангардни предложения за преминаване от държавно към частно обвинение, но те не са обект на този законопроект.
Явор Хайтов:
По принцип аз съм спокоен човек, г-н Председател. Фактът, че не съм идвал на тези заседания, са поради ангажираност, за което сме говорили много пъти. Така че отсъствието ми от тези заседания едва ли са ме лишили от възможността да се запозная какво се е случвало и за коя част от съдебната система каква подкрепа концептуално е дал по разглеждания днес законопроект.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз не мога да ви държа сметка за отсъствия в Съвета по съдебна реформа, а просто се притесних, че дълго време сте бил притеснен. Затова исках да ви успокоя.
Колеги, няма повече изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 56 на вносител, тъй като се оттегли предложението на Радан Кънев и народни представители.
Който е „за” да подкрепим § 56 на вносител, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Който е против? Нула „против”. Който е въздържал се? Двама „въздържали се”. Приема се текстът на вносител з § 56 по отношение на чл. 136.
Пристъпваме към § 57 относно чл. 138. Главният прокурор.
Имаме предложение на Чавдар Георгиев и група народни представители.
Г-н Георгиев, ще взимате ли думата? (Не.) Заповядайте, г-жо Богданова.
Пенка Богданова:
Съвсем накратко. Ние считаме, че това предложено допълнение само по себе си не създава проблем в смисъл, че ако главният прокурор ако ръководи контролната дейност в прокуратурата, включително като изисква информация, но намираме, че то на практика дублира т. 7, буква „а”, където вносителят е посочил „получаване на актуална информация”. Тоест, ако счетете, че е дублиране, не би следвало да се приема. Иначе, само по себе си, не намираме проблем.
Екатерина Захариева:
Аз считам, че ще затрудни текста и ще го направи по-тежък. По-добре е да остане текстът на вносителя.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Георгиев, заповядайте.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, уважаема г-жо Министър, уважаеми гости, моето предложение е по-скоро редакционно и е свързано с това да разграничим чисто ръководната и контролната дейност от една дейност, която е по събиране на информация с оглед работата и ръководството. Затова съм го предложил в основния текст на т. 7 и разбира се, в т. „а” се повтаря, като обясняваме за какво иде реч. Ако искате го приемете, ако искате не. То е чисто редакционно, пояснително, ако щете и затова съм го направил. Не е от съществено значение.
Предс. Данаил Кирилов:
Като казахме за информация, във вчерашния ден от Главна прокуратура с писмо на Главния прокурор е постъпил подобрен анализ на трудностите при разследване и доказване на телефонните измами и е разпределен на три комисии, една от които е нашата. Така че използвам случая да ви поканя, който желае да се запознае с анализа. Той е около 50 стр. и си заслужава да бъде прочетен и съответно да послужи като основа за законодателни предложения.
Няма други изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Чавдар Георгиев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Два гласа „за”. Който е против, моля да гласува. Нула против. Който е въздържал се? Дванадесет „въздържали се”. Не се приема.
„Подлагам на гласуване текста на вносител за § 57. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Който е против? Няма против. Въздържали се? Няма въздържали се. Приема се текстът на § 57.
Пристъпваме към § 58. Имаме само текст на вносител за чл. 138а с технически корекции в две алинеи за докладите. Тук е аналогично, както беше за Върховния касационен съд. Чета:
„(3) В 14-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 1 Висшият съдебен съвет изслушва главния прокурор. При изслушването членовете на съвета може да поставят писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които главният прокурор отговоря.
(4) Висшият съдебен съвет внася в Народното събрание доклада по ал. 1 до 31 май. Докладът се обсъжда, след като Народното събрание изслуша главния прокурор. При обсъждането на доклада народните представители може да поставят писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които главният прокурор отговоря.“
Изказвания? Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е съгласен да приемем § 58 заедно с организационно техническите промени така, както ги прочетох и вече ги гласувахме за докладите, моля да гласува „за”. Петнадасет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Пристъпваме към § 59. Имаме текст на вносител.
Предложение от Радан Кънев и група народни представители.
Предложение от Димитър Делчев и група народни представители.
Имате думата. Г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, уважаеми колеги, искам процедурно да предложа да гласуваме разделно предложението на г-н Кънев и група народни представители за ал. 2 и останалите алинеи 3 и 4, тъй като ал. 2 до голяма степен съвпада с предложението на колегата Делчев, а пък ал. 3 и 4 касаят въвеждането на така наречения институт на заместник-главен прокурор по борбата с корупцията. Достатъчно мисля, че се е дебатирало по втората част и всички сте запознати с тази идея, така че няма да навлизам в детайли.
Предложението ми е процедурно – да гласуваме разделно.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Има ли възражения? Няма възражения. Ще гласуваме разделно. Има ли други изказвания. Заповядайте ,г-жо Богданова.
Пенка Богданова:
Предложението на г-н Кънев от наша страна търпи същите критики, както и парламентарното предложение, което бе оттеглено, заради израза „подчинените им прокурори”. Считам, че вносителят има много по-прецизен текст:
„Главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят или изменят прокурорски актове, освен ако са били предмет на съдебен контрол.” Тоест, избягва се подчинените.
Отделно от това, този текст явно има някаква техническа грешка, тъй като препраща към условията на чл. 143, ал. 2 и 4, а вносителят предлага ал. 4 на чл. 143 да се отмени.
Така или иначе този текст го намираме за неадекватен на цялата идея да се избяга от тази подчиненост тогава, когато иде реч за инстанционен и служебен контрол.
По предложението на г-н Димитър Делчев за промяна в същата норма ние сме малко озадачени, аз си признавам. Защото досега законодателят следва следния подход. Главният прокурор и въобще горе стояща прокуратура може да отмени или да измени прокурорски акт, само ако този акт не е проверен от съда. Тоест, чл. 61 от закона за съдебната власт казва дело, което се разглежда от съд, не може да бъде решено от друг орган. Тоест, непроверено от съд постановление на прокурор може да се провери от друг горе стоящ прокурор. Това е била до този момент единствената отрицателна предпоставка.
Сега г-н Делчев предлага втора отрицателна предпоставка. Наред с непроверени от съд актове това да бъдат актове или по-точно да не се проверяват актове, с които е възложено извършване на действия по разследване. Аз лично си признавам, че не мога да се сетя за такъв случай. Това са някакви екзотични хипотези, то да приемем, че ситуацията е следната. Дадена районна прокуратура решава, че ще провежда някакво разследване, показала е някакви действия по разследване, излиза, че ако те са ненужни, да речем поставено е да се извърши оглед ан несъществуващ обект или примерно да се разпитат свидетели, които не са били очевидци, въобще неотносими към предмета на разследване, излиза, че горе стоящата прокуратура, в случая окръжна, би могла да отмени тези ненужни указани по разследване. Но главният прокурор и неговите заместници не биха могли да отменят подобни указания. Уверявам ви, че това е наистина много екзотична хипотеза, за да стигне до ниво главен прокурор. Всъщност до главен прокурор е изключено да стигне подобно произнасяне. Но аз си представям, ако стигне на моето бюро по възражение на прокурор от районна прокуратура срещу оказано от прокурор от окръжна прокуратура. Просто наистина не разбирам какво се предлага с тази отрицателна предпоставка. Ако можете да обясните каква ви е идеята. Като цяло тя е ненужна и буквално се удря в принципа, който се следва, че прокурорът от по-ниска по степен прокуратура може да възрази едни указания, с които не е съгласен, на горе стояща прокуратура.
В този случай просто моля да приемете, че ненужно се въвежда втора отрицателна предпоставка и че тя ще блокира следвания от вносителя принцип за възможност на възражение до най-високо инстанционно ниво в прокуратурата.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Заместник-главен прокурор.
Емил Димитров:
Тук виждам непълнота в текста, поради което няма да подкрепя това предложение. Визирам разследващите органи, които се предлага да влязат, а че има разследващи от Агенция „Митници” и Митническо разузнаване и разследване, които са разследващи инспектори. Тук говорим и з служители. Чудя се, има горска, селска полиция, аквакултури, рибарство, екология, зоополиция, НАП също има разследващи. Не са изброени, а там също има предмет на голяма корупция. Текстът не е добре разписан. Така че няма да го подкрепим.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Пунев.
Благовест Пунев:
Искам да взема отношение по предложението на н.пр. Радан Кънев и група народни представители относно избора от пленума на Висшия съдебен съвет на заместник-главен прокурор измежду прокурорите във ВКП за противодействие и разследване на корупцията при висшите държавни длъжности. Това е предложение, което го няма в законопроекта.
Позицията ми е, че в няколко насоки това предложение е противоконституционно. Първо, противоречи на чл. 130а, ал. 1, т. 5 от Конституцията. Тази фигура на заместник на главния прокурор по борбата за противодействие на корупцията се избира от пленума на Висшия съдебен съвет, а не от колегията. Това е в противоречие с принципа, че всички прокурори и следователи с изключение на главния прокурор, който се предлага за назначаване от президента, се избират от прокурорската колегия, каквато беше идеята за разделяне на пленума на две колегии: съдии да избират съдии и прокурори да избират прокурори и следователи. Всъщност противоречи на последното изменение н Конституцията, което се отнася към това разделяне на пленума на колегии. Тук се въвежда някакво изключение на законно ниво, което е неприемливо, щом противоречи на изричен конституционен текст. Ако с това се цели някаква независимост, тя не може да се постигне, доколкото той е заместник на главния прокурор. Той пак ще бъде на подчинена позиция. Същевременно това би противоречало на принципа на това, че прокуратурата е единна. Това също е конституционен принцип. Или всъщност неговата независимост не е обезпечена или пък обратното – би влязъл в конфликт с принципа за единното изграждане на структурата на прокуратурата.
И в последна сметка с принципа на правовата държава, доколкото един орган външен на прокуратурата, какъвто е пленумът, в който участват не само прокурори, ще назначава тази фигура, която иначе се приема, че е част от прокуратурата. Не е вън от нея. В този смисъл считам, че текстът, първо, е противоконституционно предложението, извън неговата целесъобразност. Колко е целесъобразен, той е и противоконституционен.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Пунев. Г-жа Богданова.
Пенка Богданова:
Ние сме съгласни напълно със становището на г-н Пунев и само в насока противоконституционност да допълним и това, че макар проектът да не го назовава като независим заместник-плевен прокурор, но все пак му отрежда с предложението една сериозна относителна самостоятелност – той сам да създава специализирано звено със разследващи органи, сам да утвърждава методика за организация на работата. Считаме, че така формулирано предложението до голяма степен може да постави наистина закона в риск, в противоречие с Конституцията и конкретно чл. 126, ал. 2 за правомощията на главния прокурор.
Аз съвсем накратко искам да кажа още нещо.
Така както е формулирано предложението да се избере заместник-главен прокурор за противодействие и разследване на корупцията при висшите държавни длъжности, намираме, че не е много законово издържано като текст. Житейски е много ясно – да работи по корупционните престъпления. Но за съжаление, Наказателният кодекс неназовава точно и изчерпателно всички корупционни престъпления. Теорията, всички знаем, познава разграничението между същински и несъщински и на практика онова, което обичайно се счита за корупционно престъпление, например подкупа, той е типичният пример, той е точно от същинските. Но така назовани „по корупция” няма д даде изчерпателност в компетентността. Затова просто може би следва да се конкретизира, или да се използва единният законодателен подход, който се използва в НПК с изчерпателно посочване на текстовете, или другият законодателен подход с оглед субекта.
И последното, което искам да кажа, към настоящия момент по ал. 4 така, както я предлагате, специализираната прокуратура може да работи по корупция само тогава, когато е в организирана престъпна група. На практика компетентността на специализираната прокуратура не предпоставя такава компетенция, каквато предвиждате в ал. 3. И това, което каза г-н Димитров за всички органи, които са посочени – специализирани прокуратури, следователи от Национална следствена служба, ДАНС и т.н. малко или много противоречи с чл. 411в от НПК, ал. 2. Така че намираме тези предложения за неточни и неадекватни, включително и на сегашната законодателна уредба.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Искам да подчертая, че не е необходимо до такава степен да убеждавате вносител, който не присъства на заседанието и не защитава аргументацията си. Така че няма смисъл от толкова пространна аргументация. Колегата Славов от вносителите ли е? Тогава и аз ще взема думата. Г-н Димитров искаше думата.
Емил Димитров:
Имаме специализирана прокуратура, апелативна специализирана, имаме съд. С какво новото звено ще промени, ще изземе функции или ще допълни несъществуващи възможности на сегашния съд. Не виждам нищо по-различно. Идеята е едни магистрати, ако някъде са се корумпирали, да ги преместим в друга къща, вече ще са некорумпирани. Тогава отивам на третата хипотеза, а като не реализират даден материал, къде отиват.
Според мен, така създадената система за устройство на съдебната власт и съдилищата е достатъчно изчерпателна, включително със специализирания съд и апелативния. Исках да попитам с какво ще помогне тази поправка, но очевидно те се изразиха по най-правилния начин – с нищо.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Георгиев, заповядайте.
Чавдар Георгиев:
Считам текстът за твърде неясен. На мен специално ми изглежда като създаване на прокуратура в прокуратурата, което мисля, че не е добре. Прокуратурата наистина трябва да е единна в действията си, като борба с престъпността. Мисля, че този текст не допринася в тази посока.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Няма други изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване разделно, както приехме.
Първата част от предложението, т. 1 на Радан Кънев и група народни представители, което е аналогично с предложението на Димитър Делчев. По тези предложения, който е „за”, моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Единадесет „въздържали се”. Не се приема първата част от предложението на Радан Кънев и предложението на Димитър Делчев.
Подлагам на гласуване т. 2 от предложението на Радан Кънев. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Който е против, моля да гласува. Осем гласа „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 59. Който е „за”, моля да гласува „за”. Четиринадесет гласа „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Няма въздържали се. Приема се текстът на § 59.
§ 60. Няма предложения. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Тук има една техническа добавка – вместо „на страницата на прокуратурата в интернет” да стане „на интернет страницата на прокуратурата”.
Който е „за”, предложението на вносителя, моля да гласува „за”. Петнадесет „за”. Който е против? Няма против. Който е въздържал се? Няма въздържали се. § 60 е приет с редакционната добавка интернет страницата.
Колеги, моля за вашето становище, прекъсването да бъде до 15:30 ч. или до 16:00 ч.? Заседанието ще продължи в зала 3. Това е най-долу при новия вход. Последно 15:30 ч. в зала 3.
(След прекъсването.)
Колеги, моля да ме извините за закъснението. Идвам от основната сграда. Там тече Съвет по седмичната програма. Имаше поне по две теми да докладвам. Давах си сметка, че едва ли ще стане за половин час и затова ви предложих алтернативата малко по-дълго да е прекъсването. Извинявам се. Дано чакането да не ви е изнервило, а малко повече да сме отпочинали.
Продължаваме с § 61.
§ 61. Член 141 се отменя.
Имаме предложение от Радан Кънев и група народни представители.
Другото предложение е по друг текст. Това е:
„Главният прокурор ежегодно до 30 април внася във Висшия съдебен съвет обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи“.
Имате думата, г-жо Министър.
Екатерина Захариева:
Уважаеми г- Председател,
Предложението според мен стеснява предложението на Министерството на правосъдието, което е в чл. 138а. И то е доста аналогичен текстът за отчета на председателите.
На първо място считаме, че не е оправдано така, както е направено в предложението, главният прокурор да изнася отчета си само пред колегията. Това е предложението на Радан Кънев и група народни представители. Считаме, че докладите на двете върховни съдилища, и на Прокуратурата е редно да се изнасят пред пленума, защото все пак мисля, че дейността и на двете би трябвало да бъде пред пленума и работата на прокурорите касае и съдиите. Съответно, работата на съдиите касае и прокурорите е отчетите е редно да бъдат изнасяни пред пленума. Отделно от това в текста на вносителя е предложено да дава и допълнителни гаранции за обективност на оценката. Освен, че ще бъде оставен пред пленарния състав на ВСС, а не пред колегията, както е предложено от вносителите Радан Кънев и група народни представители, предвидена е в чл. 138а възможност за задаване на въпроси, както обсъждахме вече и от неправителствени организации. Считаме, че текстът на вносителя е далеч по-добър и дава повече гаранции за публичност и прозрачност на доклада при отчитането.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Министър. Г-н Пунев?
Благовест Пунев:
Искам да добавя само това, че текстът на законопроекта е съобразен с чл. 84, т. 16 от Конституцията, който предвижда, че Висшият съдебен съвет внася в Народното събрание докладите на тримата големи. А всъщност нашият текст възпроизвежда конституционната разпоредба, че истинският контрол е свързан с разделението на властите и с възможността законодателната власт в лицето на парламента, да упражни контрола върху отчетите всъщност на главния прокурор. В този смисъл ми се струва, че разпоредбата така, както е предложена от Радан Кънев и други народни представители, не е съобразена с конституционния текст.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Има ли различно мнение?
Мария Шишкова:
Не, всъщност тестът възпроизвежда разпоредбата на чл. 130а, ал 2, т. 5 от Конституцията, където са разписани правомощията на пленума, включително и приетата в чл. 30 (2) от първия пакет от измененията в Закона за съдебната власт с оглед именно синхронизирането им с новите разпоредби, приети в Конституцията. Така че, в този смисъл така предложената редакция всъщност влиза в противоречие с вече съществуващите норми както на Конституцията, така и на Закона за съдебната власт.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Още един път да отправя покана. Има ли различни виждания? Няма. Предлагам ви да закрием дебата. Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на Радан Кънев и група народни представители. Който е за, моля да гласува „за“. Един „за“. Който е против, моля да гласува „против“. Нула „против“. Който е въздържал се, моля да гласува „въздържал се“. Девет въздържали се.
Не се приема предложението на колегата Радан Кънев и група народни представители.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 61.
Който е за, моля да гласува „за“. Единадесет „за“. Който е против, моля да гласува „против“. Нула „против“. Който е въздържал се, моля да гласува „въздържал се“. Един въздържал се.
Приема се текстът на вносител за § 61.
Пристъпваме към предложение на Радан Кънев и група народни представители за създаване на нов параграф със следното съдържание: „Нов чл. 141а“.
Имате думата, колеги. Г-жо Богданова, заповядайте.

Пенка Богданова:
Само едно изречение. На практика това предложение се съдържа в чл. 138а (2) и (3) на вносителя. То го дублира на практика.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други изказвания? Г-жо Министър.
Екатерина Захариева:
Така е. То почти изцяло, почти едно към едно, дублира ал. 2 и ал. 3 на вносител с две разлики. Едната е в докладите, които може по искане на Народното събрание или по своя инициатива главният прокурор да представи пред Народното събрание и това е абсолютно идентично с предложението на вносителя. Има и конкретика, че в докладите може да бъдат и за противодействие на корупцията, но текстът на вносителя дава възможност за всякакви въпроси в Народното събрание, включително и този да може да изисква доклад. Така че, посочвайки само един, по-скоро може да ограничиш. То може да е и за организирана престъпност, и за други дейности, но текстът на вносителя дава право и за такъв тип, за противодействие на корупцията да се изисква доклад или по самоинициатива.
Обаче в ал. 2, почти идентична с текста на вносителя, се добавя „само юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност“. Това е по текста на Радан Кънев и група народни представители, каквото уточнение липсва във вносителя. Там де-факто вносителят е дал по-широка възможност за всякакви юридически лица да задават въпроси. Така че, бих казала, че текстът е дори по ограничителен от текста на вносителя.
Предс. Данаил Кирилов:
Така е. Други изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Радан Кънев и група народни представители. Който е за, моля да гласува „за“. Нула „за“. Който е против, моля да гласува „против“. Нула „против“. Който е въздържал се, моля да гласува „въздържал се“. Десет въздържали се.
Не се приема текстът.
Пристъпваме към § 62. „Чл.142 се отменя“. Имаме предложение на народния представител Радан Кънев и група народни представители. Имате думата за изказвания. Заповядайте.
Екатерина Захариева:
Уважаеми г-н Председател,
Това е едно към едно текст, абсолютно същият, който е вече приет в чл. 138 от текста на вносителя, т. 11 „На всеки шест месеца представя на прокурорската колегия, на инспектората и т.н.“. Същият текст го има в чл. 138, т. 11, така че не виждам смисъл да се преповтаря на две места едно и също.
Предс. Данаил Кирилов:
Може ли да ви предложа да го приемем по принцип и да го отнесем на систематичното му място след като сме го приели? Да не бъде неприето предложение и само да има изказвания по него.
Който е съгласен да го приемем по принцип, като се отрази на съответното систематично място, моля да гласува „за“. Дванадесет гласа „за“. Който е против? Няма против. Който е въздържал се? Един въздържал се.
Приема се по принцип и се отнася на вярното му систематично място.
§ 63 относно чл.143. Имаме текст на вносител.
Имаме предложения на Радан Кънев и група народни представители.
Имаме и предложения на н. пр. Методи Андреев.
Имате думата за изказвания. Заповядайте, г-жо Министър.
Екатерина Захариева:
Уважаеми г-н Председател,
По предложението по т.1 бих казала, че това е действащ текст и право на възможност, а не правило, който се запазва и в проекта на Министерство на правосъдието в съответните редакции, почти едно и също като предложената. Към този текст е прибавено изречение за недопустимост на устните указания, какъвто текст има в чл. 143, който още не сме гласували, ал. 2, абсолютно едно и също на вносителя. Всъщност това е обединение на ал. 1 и ал. 2 на чл. 143 на действащия текст. Така че, пак бих казала почти идентично го има като вносител.
Що се отнася до предложението по ал. 3. Много дебатирахме този въпрос и в работни групи, и в Съвет. Текстовете в чл. 143, които са предложени като вносител са доста ограничителни в случаите, когато съответният по-горестоящ прокурор само от съответната по-горестояща прокуратура, а не всеки по-горестоящ прокурор. Така, както е предложено всъщност в текста на г-н Кънев излиза, че „всеки по-горестоящ прокурор“, а ние се опитваме да ограничим по някакъв начин да има възможност да се дава само на прокурор от по-горестояща прокуратура, а не на всеки така, както е предложено от Радан Кънев и група народни представители. Отделно от това, в „Преходни и заключителни разпоредби“ сме предложили отмяна на текст чл. 213 (2) от НПК, който е единственият случай, в който даваше възможност на по-горестоящ прокурор да се намесва във вътрешното убеждение, като казва: „Образувай досъдебно производство.”
Така че, считам, че текстовете на вносител са по-добри, по-ограничителни по отношение на йерархията, отколкото това, което е предложено.
Предложението по ал. 4 е почти идентично и дословно преповтаря разпоредбата на чл. 143, ал. 6 от законопроекта. Единствената разлика е, че вместо родовото понятие „прокурорски акт“, каквото ние сме употребили, се използва „постановление“, т.е. това е малко по-ограничително.
Предлага да отпаднат от нашето предложение т. 2 и т. 3. Категорично не считаме, че следва да отпаднат, тъй като именно там е уредено правото на получилия указание прокурор, да направи възражение пред по-горестоящия. Тоест, от това, което се предлага от Радан Кънев и група народни представители излиза, че всички указания, които дава всеки по-горестоящ прокурор ще са задължителни за прокурора и той няма да може да възрази на по-горестоящия, несъгласен с указанията, които са му дадени. Тоест, считаме, че това по-скоро задълбочава централизацията, отколкото да я намалява. И всъщност задълбочава съмненията за влияние вместо да ги намалява. Така че, считам за абсолютно недопустимо да отпаднат текстовете на вносителя, които дават право за оспорване на несъгласния прокурор на задължителното указание, дадено му от по-горестоящия.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. А по предложенията на Методи Андреев?
Само при трайно отсъствие, продължително. Ако искате да дам думата на г-жа Богданова.
Пенка Богданова:
Всъщност предложението на г-н Андреев е в другата крайност – противоположно на предложеното от г-н Кънев. Докато първото предложение на г-н Кънев е във всеки един случай горестоящият прокурор да изземва преписката и да я решава, г-н Андреев предлага нещо в другата крайност в няколко хипотези. Горестоящият прокурор да решава само при трайно и продължително отсъствие на компетентния, при бездействие или отказ или ако се озове той на местопроизшествие, на местопрестъпление.
Използвам възможността да дам становище и по двата текста. И двата не са удачни по причина, че в единия случай задължително се възлага на горестоящия прокурор той да върши действия по разследване, което при всички положения ще доведе до загуба на инстанции. Отделно може да доведе и до недобросъвестност на първоинстанционни прокуратури, които ще чакат горестоящатата прокуратура да поеме наблюдение над делото.
А предложеното от г-н Андреев просто силно ограничава хипотезите, когато прокурор от горестояща прокуратура може да извърши действия от компетентност на другите.
Отделно от това, тези две предложения изобщо не са в синхрон с Наказателно-процесуалния кодекс, където чл. 46 (3) сочи, че по-горестоящ прокурор може и сам да извършва необходими действия по разследването. Тази норма на НПК е абсолютно достатъчна, за да отговори на изискванията.
Така че и двете предложения намираме за неудачни. Просто няма да доведат доникъде.
Предс. Данаил Кирилов:
И двете предложения на Методи Андреев имате предвид?
Пенка Богданова:
Имам предвид на ал. 3 на г-н Кънев и на ал. 3, предложена от г-н Андреев.
Ако мога само да кажа по ал. 7, предложена от г-н Методи Андреев? Той предлага възраженията на прокурора от по-ниската по степен прокуратура да се правят пред горе стоящ административен ръководител или посочен от него прокурор, което влиза в директно противоречие с принципа на случайното разпределение на преписките и на делата.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря.
Екатерина Захариева:
И моето мнение е подобно. Не само с принципите на разпределение, но и с неимоверно много засилване на ролята на административния ръководител и даване на твърде много власт в ръцете на конкретния човек. Няма как всичките разпореждания да се отменят само от административния ръководител. Наистина там и случайното разпределение на делата, и фактът, че административният ръководител отговаря по-скоро за организацията и структурата и си прокурорства като другите прокурори. Това е на г-н Андреев.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Министър. Няма други изказвания.
Колеги, на предишния § 62 гласувахме по принцип и подкрепихме Радан Кънев, но не гласувахме текста на вносител. Моля ви да гласуваме текста на вносител.
Който е за текста „§ 62, чл. 142 се отменя“, моля да гласува. Дванадесет гласа „за“. Който е против? Няма против. Който е въздържал се? Двама въздържали се. Приема се.
Пристъпваме към гласуване по § 63 – Предложенията. Има ли предложения т. 1 на Радан Кънев да се гласува отделно? Т. 1 от Радан Кънев, който е абсолютно идентичен с предходна разпоредба.
Г-н Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Добре, има такова предложение. Предлагам разделно гласуване.



Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, който е „за“ да подкрепим т. 1 от предложенията на Радан Кънев“, моля да гласува „за“. Единадесет гласа „за“. Който е против? Нула против. Въздържал се? Един въздържал се.
Приема се по принцип и се отнася на съответното систематично място.
Подлагам на гласуване т. 2 и т. 3 от предложението на Радан Кънев. Те също са отразени, но са по-ограничителни.
Който е за, моля да гласува „за“. Нула „за“. Който е против, моля да гласува. Нула против. Който е въздържал се, моля да гласува. Дванадасет въздържали се. Не се приема.
Пристъпваме към гласуване на предложенията на Методи Андреев анблок всички. Който е за, моля да гласува „за“. Нула „за“. Който е против, моля да гласува. Трима против. Който е въздържал се, моля да гласува. Десет въздържали се. Не се приемат предложенията на Методи Андреев.
Който е съгласен да подкрепим § 63 на вносител, моля да гласува. Дванадесет „за“. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Трима въздържали се. Приема се текстът на вносител.
Пристъпваме към следващите предложения на народния представител Методи Андреев относно създаване на нов чл. 143а. Обжалване пред прокурорската колегия на актове на прокуратурата.
Има ли изказвания? Заповядайте.
Екатерина Захариева:
Само една дума. Първо, противоречи на Конституцията. Искам да обърна внимание, че такава възможност прокурорът, който счита, че е накърнена неговата независимост, всъщност такава жалба може да отправи до Инспектората, а не до колегията. Колегията няма как да отменя актовете, защото това противоречи на Кодекса, на Конституцията, ако щете и на независимостта на прокурорите. Ако някой от прокурорите счита, че се нарушава неговата независимост по чл. 132а, ал. 6, не знам кое предложение е „действия които засягат независимостта на съдиите, прокурорите и следователите“, са правомощия на Инспектората, а не на колегията.
Предс. Данаил Кирилов:
Не подкрепяме свръх-мега институционален контрол на актовете на прокуратурата.
Пенка Богданова:
На същото мнение сме. С едно изречение, това е просто неразумно предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма други изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Методи Андреев за създаване на нов чл. 143а. Който е за, моля да гласува. Нула „за“. Който е против, моля да гласува. Осем против. Въздържали се? Пет въздържали се. Не се приема предложението.
Пристъпваме към предложение от н. пр. Радан Кънев и група народни представители за създаване на нов параграф с изменение на чл. 144.
Имате думата за изказвания.
Екатерина Захариева:
Уважаеми г-н Председател,
Може би, ако вносителят беше тук щеше да обясни какво има предвид. Това е текст, който почти изцяло дублира, направо бих казала едно към едно, разпоредбите на действащия чл. 145 (2) (5). Дори и да е направен опит да се систематизират по някакъв начин, на още едно място да се преповторят разпоредбите, първо не считаме, че е необходимо да ги има и в чл. 144, и в чл. 145 (2) (5) почти идентични, защото не виждам да е предложено да отпадне чл. 145, а в същото време е изпусната една много съществена функция и това е функцията за повдигане на обвинение и поддържането му пред съда, каквато е една от основните функции на прокуратурата. Тжест, 90 % от текстовете са преповторени, а липсва едно от най-съществените неща. Така че, това е действащ текст по чл. 145, в който ние не предлагаме съществено изменение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте.
Мария Шишкова:
Само да вметна. Последните норми на ал. 5 и ал. 6 всъщност се отнасят до компетентности на главния прокурор, а не до компетентности на отделния прокурор и те са включени в правомощията на главния прокурор в чл. 138, т. 8 и т. 9. Така че, те няма как да бъдат правомощия на който и да било от другите прокурори. Ами, взаимодействието с останалите институции и създаване на съвместни ...
Предс. Данаил Кирилов:
Не е точно така, защото беше създаден първи заместник-главен прокурор, би могло и той да ръководи международната дейност и взаимодействието с другите служби.
Екатерина Захариева:
Всъщност ал. 5 гласи, че координацията и взаимодействието между прокуратурата и т.н. се издава с инструкция на главния прокурор, министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС. Тоест, това се преповтаря от текста, т. 9. Те са едни и същи т. 9 и т. 8 на вносителя всъщност.

Предс. Данаил Кирилов:
Тогава директор Митева казва да го приемем по принцип, за да не се чете от трибуна.
Реплика:
Едно към едно са точките. Няма смисъл.
Реплика:
Но ако приемем само това по принцип, трябва да гласуваме разделно.
Предс. Данаил Кирилов:
Те всички с грешките са приети. Всъщност ал. 5 и ал. 6, те пък са приети, но за главния прокурор.
Реплика:
Те и тук са за главния прокурор.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, последно повикване. Отхвърляме или приемаме по принцип? (Отхвърляме.) И да го четем, и да има дебати по 5 минути и гласуване...
Който е съгласен да подкрепим предложението на Радан Кънев, моля да гласува „за“. Нула „за“. Който е против, моля да гласува „против“. Трима против. Който е въздържал се, моля да гласува. Десет въздържали се. Не се приема предложението на Радан Кънев.
Пристъпваме към § 64. Имаме само текст на вносител относно чл. 145.
Имате думата за изказване. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е съгласен да приемем текста на вносител за § 64, моля да гласува „за“. Десет гласа „за“. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Трима въздържали се. Приема се текстът на вносител за § 64.
Пристъпваме към § 65. Имаме текст на вносител.
Имаме предложение на Радан Кънев и група народни представители.
И предложение на Кирилов, Иванов, Александрова, Лазаров.
Имате думата за изказвания. Г-жо Министър, заповядайте.
Екатерина Захариева:
Г-н Председател, започвам с предложението но г-н Кънев и група народни представители. Всъщност според мен те се опитват да разширят института на командироването, защото текстът на вносител и за съдиите, и за прокурорите, и нещо, за което водихме доста дълго дебат, не допуска командироване на свободна бройка. Тоест, командироване е възможно само тогава, когато съдията или прокурорът е възпрепятстван да изпълнява задълженията си, но не и на свободни бройки. Това, което е предложено всъщност, дава такава възможност. Дава възможност да се командирова в съответната прокуратура на бройка, незаета от прокурор или следовател. Това разширява института на командироването, а това е една от основните цели на законопроекта. За свободните бройки да се обявява конкурс само тогава, когато съдията или прокурорът е възпрепятстван, тогава да бъде командирован друг на негово място.
В останалата част предложението в голяма степен преповтаря текста на вносител, като само в ал. 1 всъщност разширява статута на командироването и аз категорично не мога да го подкрепя така, както не го подкрепих и за съдиите. Същото е и за прокурорите.
Така че не следва да се подкрепя това предложение.
А вашето предложение считам, че следва да се подкрепи, защото в текста на вносителя е изпусната възможност прокурорите и следователите да участват без право на глас в събранията на органа, за който са командировани. Такава възможност е допусната за съдиите. Това е пропуск.
По отношение на предложенията на г-н Четин Казак да се създаде в Националната следствена служба и служба по криминалистика за подпомагане на разследването, може би не е лоша идея, но това е свързано с бюджетни средства. Следва да има мнение на Министерство на финансите и съответно на прокуратурата.
Извинявайте, аз просто се обърках.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-жо Богданова.
Пенка Богданова:
Само в допълнение към това, което каза г-жа Захариева. Това, което ние не можем да приемем в предложението на г-н Кънев е, че той иска за всяко командироване, всеки административен ръководител, който ще извърши същото, да вземе становище от Комисията по предложението и атестирането към Прокурорската колегия. Висшият съдебен съвет, без значение в пленум или в колегии не е орган по командироването и няма как просто да се съгласува с него.
И само да кажа, че също подкрепяме направеното от Вас предложение в ал. 5, защото считаме, че така ще се преодолее разликата с останалите магистрати така, както беше в чл. 112, мисля, от проекта по отношение на съдиите.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря ви, че подкрепяте моето предложение. То е най-хубавото и правилно.
Свилен Иванов:
Кажете „нашето“. Като е най-хубавото става „моето“.
Предс. Данаил Кирилов:
Други изказвания няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Радан Кънев и група народни представители. Който е за, моля да гласува „за“. Нула „за“. Който е против, моля да гласува „против“. Нула против. Който е въздържал се, моля да гласува. Тринадесет въздържали се. Не се приема.
Който е съгласен да се подкрепи предложението на Кирилов, Иванов, Александрова и Лазаров, моля да гласува „за“. Единадесет гласа „за“. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Двама „въздържали се.”
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 65 заедно с приетото предложение. Който е за, моля да гласува „за“. Единадесет гласа „за“. Който е против, моля да гласува „против“. Нула против. Който е въздържал се? Два гласа въздържали се.
Приема се текстът на вносител заедно с приетото предложение.
Пристъпваме към предложение на Четин Казак за създаване на нов § 65а по отношение на чл. 149. В чл. 149 се създава ал. 3
„(3)В Национална следствена служба има служба по криминалистика за подпомагане на разследването“.
Заповядайте, г-н Митхат Метин.
Митхат Метин:
Правя редакционна бележка във връзка с това предложение. Нека да се чете: „В Национална следствена служба има отдел по криминалистика за подпомагане на разследването“.
Да не е „служба“, а да е „отдел“. Съгласувано е с вносителя.
Предс. Данаил Кирилов:
А последно е криминалистика, криминология или и двете?
Митхат Метин:
Криминалистика е.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-жо Министър.
Екатерина Захариева:
Аз казах преди малко, но сега ще добавя и друго предвид редакцията. Не мисля, че е работа на закона да определя отделите в която и да е от службите. Сигурно има нужда от такъв отдел, но не мисля, че пречи и сега да се създаде. Пак казвам, това е бюджетен въпрос.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте.
Стефан Петров: Камара на следователите
Относно отдел “Криминалистика“, г-жо Министър, и в момента по Правилника за администрацията на Прокуратурата в Република България има такъв отдел, който съществува. Тук вносителят на предложението има предвид да се запише в закона този отдел, който е много важен, тъй като при посещение на местопроизшествията крупни аварии, сложни огледи на местопроизшествия, да тръгва екипът от следователи заедно с криминалисти от службата. И в момента има такива криминалисти в Националната следствена служба. Няма бюджетът да бъде нарушен. Бюджетът на Прокуратурата на Република България е на отделен ред в Закона за държавния бюджет, така че няма нужда от нови средства във връзка с този криминалистически отдел.
Така че, аз призовавам депутатите да подкрепят това предложение на г-н Четин Казак.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Петров. Г-н Чавдар Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги,
Уважаема г-жо Министър,
Уважаеми висши магистрати,
Имайки предвид и това, което каза представителят на Камарата на следователите, аз разбирам, че предложението на колегата Казак е просто да уточним още един отдел в структурата на НСлС дотолкова, доколкото в предходната алинея има изброени други отдели. След като в закона има изброени и други отдели, нека да изброим и този отдел, за да няма спор. Мисля, че това предложение е целесъобразно.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Г-н Хайтов.
Явор Хайтов:
Това, което на мен ми стана ясно от изложението на г-н Петров е, че по никакъв начин записването на този отдел няма финансово да натовари бюджета в цялост на съдебната система и в частност на Прокуратурата и Националното следствие. И това е така, защото и към момента всъщност този отдел функционира. Това е един сериозен аргумент и аз ви моля да го подкрепим. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря.
Екатерина Захариева:
Отдел или служба? Защото едно е служба, друго е отдел.
Митхат Метин:
По реда на чл. 80 от Правилника, моля за протокола да бъде уточнена тази редакционна бележка, че става въпрос за отдел.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Метин. Заповядайте.
Пенка Богданова:
Ние подкрепяме това предложение по изложените съображения, че няма да има дублиране с ал. 2, където са посочени специализирани отдели за разследване, а това е Отдел по криминалистика. Още повече, че всички колеги знаят за проблемите, които имаме по принцип по делата с вещи лица, с бързината на изготвяне на експертизите. Така и така тази служба си съществува и намираме, че наистина ще допринесе за по-експедитивна работа по делата.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Богданова. Г-жо Министър.
Екатерина Захариева:
Тогава, ако го подкрепите, и разбира се, че трябва да има специалисти по криминалистика, не знам дали трябва да са в отделен отдел или трябва във всеки един от специализираните отдели да има такива. Това зависи от структурата, която ще си направи прокуратурата. Но за да няма съмнение, че това е някакъв по-специален отдел като отделна служба, по-различна от отделите, някаква самостоятелна структура, може би е по-добре, чисто редакционно предлагам, тогава да се добави в ал. 2 като един от отделите. За да няма съмнение, че се опитва да се създаде някаква служба различна, специфична в структурата на Националната следствена служба „специализирани отдели за разследване“ и т.н. и някои от тях да се изброи и отдел по криминалистика, за да няма отделна алинея, че е служба в службата.
Митхат Метин:
При положение, че не се нарушава логиката на предложението, нека така да бъде. Ново изречение към ал. 2.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако е в ал. 2, два са вариантите. Единият е изброителният и при изброителният би следвало да е след „правна помощ“, запетайка, „по криминалистика, както и за разследване по дела в други случаи, предвидени със закон“. Това е най-икономичното вмятане.
Другият вариант е с ново изречение второ.
Стефан Петров:
Не може, защото в ал. 2 са отделите, които са от следователи, а тук става въпрос за отдел криминалистически, които не са магистрати. Затова мястото е или в отделна алинея, или във второ изречение на ал. 2 според мен. Ще стане объркване, ако се добави със запетая. Едва ли не и криминалистите ... Те са експерти.
Предс. Данаил Кирилов:
Който е съгласен да приемем предложението, като ново изречение, второ на ал. 2 със следния текст: „В Национална следствена служба има отдел по криминалистика за подпомагане на разследването“, моля да гласува „за“. Тринадесет гласа „за“. Който е против? Нула против. Въздържали се? Нула въздържали се.
Приема се предложението на колегата Казак.
Пристъпваме към § 66. Имаме текст на вносител за § 66 и нямаме редакции.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване текст на вносител за § 66. Който е съгласен, моля да гласува „за“. Дванадесет гласа „за“. Който е против? Нула гласа против. Който е въздържал се? Нула гласа „въздържал се“. Приема се § 66 на вносител.
Пристъпваме към § 67. Имаме само текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Г-н Пунев, заповядайте.
Благовест Пунев:
Само като разяснение го казвам. Това е във връзка с въвеждане на института на младшия следовател. Понеже следствието няма районно ниво, а започва от окръжно ниво в йерархично отношение, затова е предвидено, че, а и необходимият стаж за окръжно ниво съдии и прокурори е 8 години, тук се дава изключение по липсата на районно ниво да заема длъжност в окръжна следствена служба със стаж 2 години и 9 месеца, колкото е необходимо за обучението плюс 9 месеца. Като през периода между 3 и 8 години, докато получи изискуемия стаж, възнаграждението му ще бъде приравнено до това на районен съдия поради липсата на районно ниво за следствието.
Предс. Данаил Кирилов:
Въпрос от г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Аз имам въпрос по-скоро към вносителя, тъй като това са негови текстове за чл. 163 и чл. 164. Ние преди малко утвърдихме младши следовател. За него ще има ли изисквания за някакъв стаж?
Благовест Пунев:
Младши следовател е аналогично на младши съдия и младши прокурор.
Чавдар Георгиев:
Записали ли сме го някъде?
Благовест Пунев:
Те затова са сложени на една т. 5. Чл. 163, т. 5 – на един ред. И сега проблемът идва от това, че няма ред в следствието.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, да подредим дебата.
Чавдар Георгиев:
Аз не разбрах. Значи ние в изречение второ на действащия текст на ал. 1 на чл. 164 ясно казваме: „За съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура се назначават младши съдия“. Всъщност за тях няма. Извинявам се. Ние не сме определили никъде за младши съдия, младши прокурор и сега младши следовател, какъв стаж изискваме, ако изискваме.


Благовест Пунев:
Стаж 3 години за районен съдия. Две години той е младши плюс обучението, стават три години. 9 месеца е обучението.
Всъщност това го сочим за младши следовател, пак повтарям, защото няма районно ниво. Това е аргументът да кажем, че с 2 години и 9 месеца той може да отиде в окръжна следствена служба. За прокурор трябват три години стаж.
Предс. Данаил Кирилов:
Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Който е съгласен да подкрепим текста на вносител за § 67, моля да гласува „за“. Дванадесет гласа „за“. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Нула въздържали се. Приема се текстът на вносител за § 67.
Искате редакция в последния момент ли да направите?
Пристъпваме към предложение на народния представител Петър Славов за създаване на нов § 67а. Заповядайте, г-н Славов. След това г-н Пунев.
Петър Славов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Мисля, че като цяло е ясен смисълът на предложението, но все пак да кажа. Той изменя съществуващата ал. 4 на чл.165, която в момента казва, че съдия, прокурор и следовател, пенсионирани по ал. 1, т. 1 нямат право да заемат длъжност в органите на съдебната власт. Това, което предлагаме е тяхната експертиза все пак да може да бъде използвана като членове или резервни членове в етични комисии, участие при проверка и т.н. Разбира се, когато има финансова обезпеченост за това и по правила, които е приел пленумът на Висшия съдебен съвет. Или, просто казано, експертизата на подобни магистрати, които са навършили пенсионна възраст и са пенсионирани вече, да не се изключва екс леге в 100 % от случаите, а в определени ситуации тя да може да бъде ползвана. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми г-н Славов, уважаеми гости,
Аз разбирам подбудите на колегата Славов, но ми се струва, че да въвеждаме за магистрати някаква своеобразна ограничена дееспособност, и то професионална такава, не ми изглежда нормално. Или на този човек му даваме право за някакъв срок след навършване на години да изпълнява пълноценно функциите като магистрат, или не му даваме. Трябва да изберем едно от двете.

Реплика:
Конституцията не му дава.
Чавдар Георгиев:
Ами, като не му дава Конституцията, значи не може да има и някакви ограничени функции. Това е моето мнение.
Петър Славов:
Само едно уточнение, г-н Председател. Това явно беше като реплика към мен. Тук не става дума да му се продължи по някакъв начин срокът на изпълняване на правомощия като магистрат, а да се ползва неговата експертиза към помощни комисии към Висшия съдебен съвет. Той нито ще правораздава повече, нито ще бъде съдия, прокурор или следовател. Съвсем други функции ще има. Аз си го представям по начин, по който, включително и в правна комисия не веднъж сме ползвали експертизата на подобни хора, и то сме го ползвали с уважение. Това е смисълът на предложението, а не нещо друго.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Пунев.
Благовест Пунев:
В Конституцията е въведено като основание за прекратяване - за освобождаване от длъжност на магистрат при навършване на 65 години. Това е пределната възраст, след която той повече не може да работи. Става дума за магистрат – съдия, прокурор, следовател. Тук става въпрос за нещо друго, за участие в администрирането на системата, като член на тази Комисия по етика към Висшия съдебен съвет. Въпросът е финансов по-скоро. От конституционна гледна точка не създава проблем според мен, защото това условие за окончателно напускане на системата се отнася за магистратска работа. Ще ви кажа защо. Въведе се с поправката от 2004 г. това условие за 65 години, защото дотогава съществуваше пенсиониране по общите правила. И много административни ръководители в съдебната система прилагаха едностранно към неудобни всъщност магистрати, ги пенсионираха, позовавайки се на това, че са навършили общата пенсионна възраст. С въвеждането на 65 години, магистратът е несменяем и не може да бъде освободен преди навършване на тази възраст от неговия ръководител. Целта беше гарантиране на неговата независимост. Ясно е, че той не може да продължи след това, но това няма отношение, ако друга работа, която не е магистратска, би могъл след тази възраст да я изпълнява.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-н Панов:
Лозан Панов:
Благодаря Ви. В подкрепа на предложението мога да ви посоча нормата на чл. 37, ал. 4.
(4) В състава на Комисията по атестирането и конкурсите при съдийската колегия се включват членове от колегията, както и избрани членове от действащи към момента на избора съдии с ранг или на длъжност съдия във Върховния касационен съд или във Върховния административен съд. Административните ръководители на съдилища и техните заместници не могат да бъдат избирани за членове на комисии.”
В състава на комисията по атестирането и конкурсите, съгласно разпоредбата, която се гласува на първата промяна на ЗСВ, се избират членове от действащи към момента на избора съдии с ранг на длъжност „съдия“ във ВКС“. И тъй като примерите са най-добрият начин за илюстриране на фактите, пленумът на Върховния касационен съд избра трима съдии от Върховен касационен съд, които в продължение на една година ще се пенсионират. Забележете, в нормата на чл. 37, ал. 4 мандатът е едногодишен, което означава, че след няколко месеца, ако те се пенсионират и не продължат да бъдат магистрати, се поставя въпросът дали могат да продължат да бъдат в самата атестационна комисия. И става дума за един определен кратък срок. В този смисъл бяха и доводите на г-н Пунев. Тоест, те биха могли да подпомагат дейността на Висшия съдебен съвет за този кратък период. Въпросът наистина е финансов. Тяхната роля ще бъде не да бъдат магистрати, а ще бъдат като орган, подпомагащ дейността на Висшия съдебен съвет.
Емил Димитров:
В Светия синод поне са пожизнени и пеят младите епископи. Старите не мрат, младите не растат. Непрекъснато обясняваме за младши следователи, защото системата трябва да се захранва. Изведнъж онези там ще седят до края и няма да си ходят никога. Нали им гласувахме да бъдат съдебни заседатели? Нали имаше и други възможности за реализация?
Екатерина Захариева:
Този текст предизвиква у мен поне два въпроса. Първо, идеята на чл. 39б или по-скоро в чл. 37, ал. 4 става ясно, че става въпрос за действащи магистрати, а не извън системата. Тоест, те ако не са действащи, няма как да бъдат избрани в комисията. Проверките по чл. 86, чл. 106, чл. 122, те са аналогични, в зависимост от различните съдилища на апелативно окръжно ниво. Нали така? Това е идеята за проверките, които са в останалите разпоредби? Тоест, аз искам да попитам идеята е ако един съдия е започнал проверката, възложена му от председателя, само в случай, че се пенсионира той продължава, или председателят да може да възлага проверки на вече пенсионирани съдии? С което съм категорично несъгласна, защото това са две малко по-различни неща. Едно е да е избран, да е бил действащ или да му е възложена проверка и просто няколко месеца да му остават след като се пенсионира да завърши проверката. Това е друго и бих го подкрепила. Но да имат право пенсионирани съдии и прокурори да се извършват проверките и да се назначават в комисиите, съм категорично против и считам, че не е предложение, което е редно да се приеме. Все пак Конституцията определя възраст 65 години. Още повече, когато извършваш проверка в районен съд или съответно в окръжен съд е хубаво все пак да са съдии и прокурори такива, които имат пряко наблюдение върху работата на колегите си. Тоест, ако идеята е да си довършат просто проверките, или мандатите в случай, че са избрани, съм съгласна. Но от така предложения текст не става ясно. По-скоро се има предвид, че може да се възлага и на пенсионирани. Ако е да си довършат просто мандата, има някаква логика, но да се назначават такива, които са пенсионирани, не. Идеята е действащи магистрати да го правят.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим предложението на колегата Петър Славов, моля да гласува „за“. Два гласа „за“. Кой е против? Нула против. Въздържали се? Десет въздържали се. Не се приема предложението.
Г-жо Атанасова, може ли да водите § 68, § 69, § 70?
Предс. Десислава Атанасова:
По § 68 няма постъпили предложения, освен текстът на вносителя. Желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 68. Моля, който е „за“, да гласува. Единадесет „за“. Против? Няма. Въздържали се? Двама. Предложението е прието.
§ 69. Предложение на Четин Казак, предложение на Димитър Делчев. Желаещи за изказване? Заповядайте, г-жо Иванова.
Весислава Иванова:
Има резон в предложението на г-н Делчев и група народни представители според нас, тъй като трябва да има прекъсване, дори за срок доста по-дълъг от шест месеца, защото в противен случай, като се дава възможност на някой да бъде последователно в един орган на съдебната власт за два поредни мандата ръководител, след това в следващ орган на съдебната власт за още два поредни мандата, смисълът на мандатите се обезсмисля въобще. Все едно няма мандат тогава. На практика се обезсмисля ограничението и има практически примери за това. Тъй като съвсем наскоро имаше случай на един председател, който е бил два поредни мандата в един орган, изкарал е още един в следващия орган и сега се бори за още един в същия този орган. Тоест, този човек практически 20 години освен да е административен ръководител, друго не е. Такава професия „административен ръководител“ няма. Професията е „съдия“, „прокурор“. Поради което прекъсването в тази поредица от мандати е абсолютно задължително условие, за да не се обезсмисли мандатът изобщо.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Заповядайте.
Красимира Костова: Българска съдийска асоциация
Нашето предложение не е във връзка с предложението на Димитър Делчев Искаме да вземем становище.
Предложението на Четин Казак на практика е аналогично според нас с ал. 5 на вносителя по чл. 167. Имаме становище по изречение последно на чл. 167, ал. 5. Моля да го видите. То гласи следното: „След приключване на мандата, лицата се връщат на предходно заеманата длъжност.“ Тъй като в чл. 169, ал. 5 има подробна уредба, ако може този текст да отпадне.
Иначе, по това, което казаха колегите от Съюза на съдиите, логично е, но конкретно предложение нямаме по последното на г-н Делчев.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, съдия Костова. Ще го направим като редакционно предложение да отпадне второто изречение, защото е уредено в чл. 169, ал. 5. Дублира се с чл. 169, ал. 5. (На вносителя?) Да, на вносителя.
Заповядайте, г-жо Министър.
Екатерина Захариева:
Аз считам, че има разлика между предложенията на вносителя и на г-н Казак. Предложението на вносителя е по-добро и следва да се приеме то, защото тук идеята е да е не повече от два мандата в един и същи орган такъв, какъвто е текстът на Конституцията. Няма значение последовател ли е или не. Тоест, повече от два мандата не можеш да бъдеш ръководител в един и същи орган. Също имаше дебат и тук съдия Пунев направи тълкуване по отношение на текст на Конституцията, защото текстът на г-н Казак означава, че може да са и три, и четири, стига да не са последователни, а не е това целта на Конституцията. Направихме тогава и доста сериозен дебат по този текст и систематичното тълкуване, и граматическото, и езиковото на съдия Пунев е, че Конституцията позволява повече от два мандата да бъдеш ръководител, но да не си в един и същи орган. Тоест, не повече от два мандата в един и същи орган.
Аз считам, че в предложението на Димитър Делчев наистина има някакъв резон, защото той дава на административния ръководител, ако той е добър, и още повече, давайки право сега на общите събрания те да го номинират, ако решат да номинират, може и същия да номинират в друг орган. Но поне да има време, в което той да се върне към същинската работа на съдия или прокурор за шест месеца, както е предложено, за да може да бъде близко до професията и най-малкото до проблемите на съдиите и прокурорите. Така че, има някакъв резон в предложението на г-н Делчев, и той е да има пауза от шест месеца между мандатите.
Красимира Костова:
Може ли една ремарка само? (Заповядайте.)
Благодаря. Практически административните ръководители не се откъсват от същинската работа. Те са си магистрати и си работят.
Предс. Десислава Атанасова:
Нали доскоро имахме спор по отношение на участието им в съдебни заседания, изместването на докладчика, така че те участват в работата на съда по правораздаване.
Заповядайте, г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Благодаря. Колеги, аз мисля, че няма резон в това да караме някой да прекъсва да бъде административен ръководител. В крайна сметка дали ще е шест месеца, една година или три години, какво дава? Ако искаме да му отнемем правото повече да бъде административен ръководител, разбирам. Да кажем, бил е два мандата някъде административен ръководител и повече в съдебната власт да не може. Но просто да въвеждаме един срок, който да прекъсва нещо, няма никакъв смисъл. След като ние му даваме възможност да бъде административен ръководител, нека да бъде. Дали ще е последователно или непоследователно, това ще се реши в хода на съответните процедури по определяне на административния ръководител. Струва ми се, че е излишно предложението на колегата Делчев и аз не бих го подкрепил.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-н Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Уважаема г-жо Председател, уважаеми колеги,
Аз ще подкрепя предложението на колегата Делчев. Вижда ми се доста разумно и както между другото вече беше отбелязано тук от представител на Съюза на съдиите, няма професия „административен ръководител“. Нека не го забравяме. И нека не забравяме, че е много по-лесно, така да се каже, да бъдат убедени хората, които трябва да гласуват евентуално следващ мандат в друг орган на съдебната власт на един действащ административен ръководител, те да го направят към момента, когато той все още изпълнява тази функция. При този преходен период, който се предлага от шест месеца, вече наистина преценката им ще бъде доста по обективна и на база наистина на постигнатото в предходните два мандата, като административен ръководител, евентуално ретроспекцията какво е свършено, какво не е било свършено, и едва тогава да се вземе преценка евентуално за нов мандат в друг орган.
Така че, аз мисля, че предложението е разумно и ще го подкрепя.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-жа Иванова, заповядайте.
Весислава Иванова:
Създава се съдебна номенклатура. Не може някой да бъде административен ръководител тридесет години, г-н Георгиев. Това не е нормално, защото мандатът тогава няма смисъл изобщо. За какво е измислен мандатът според Вас?
Чавдар Георгиев:
Добре, разбирам Вашите аргументи, но каква е разликата да бъдеш тридесет години административен ръководител с прекъсване от шест месеца по средата? Никаква.
Весислава Иванова:
От шест месеца не. От пет години. Аз затова казах, че шест месеца са малко.
Чавдар Георгиев:
А, Вие сега давате пет години. Добре. Каква е разликата?
Весислава Иванова:
Пет години те изкарват от схемите.
Чавдар Георгиев:
Ако те ще го определят за административен ръководител, той ще си бъде.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Георгиев. Г-н Димитров, съдия Костова, г-н Иванов.
Емил Димитров:
Ще бъда кратък. Ние имахме председатели на окръжните съдилища. В един момент се е решило да се казват „административни ръководители“. Сега казваме: Ама, „административен ръководител“ няма такава длъжност. Тогава да ги кръстим „главни окръжни съдии“, „старши окръжни съдии“ или пак „председател на окръжен съответен съд“, „първи председател на окръжен съд“ или „първи съдия на окръжен съд“ и да им се води за съдебен стаж. Цял ден се чудим как да не ги допускаме в зала. Цял ден се чудим как да не се казват „окръжен съдия“. Сега в един момент, защото вече сме ги кръстили „административен ръководител“ казваме: Ами, нямате право на трети мандат. Мисля, че не е редно.
Екатерина Захариева:
Само за административен ръководител искам да кажа. Председатели на съдилища са си. „Административен ръководител“ е общо понятие за прокуратура и съд. И то си е действащ текст по закона, в смисъл, че не го променяме ние.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Съдия Костова има думата, след това колегата Иванов. Заповядайте.
Красимира Костова:
Аз мисля, че този проблем с вечния административен ръководител е най-добре, най-адекватно преодолим от една добра кадрова политика на Висшия съдебен съвет, а не по този начин в закона. Като много лесно тези шест месеца могат да бъдат заобиколени, ако този същият административен ръководител вече постъпи в горния орган чрез конкурс по някакъв начин. Два пъти само ще отложи избора и пак ще може тези шест месеца да ги прескочи и отново той да се кандидатира. Има възможност за злоупотреба, това е.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Заповядайте, г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз имам един такъв въпрос. Колко случая в България има на човек, който е бил административен ръководител 20 и 30 години? (Много.) Много ли са? Добре, продължавайте тогава.
Иван Георгиев:
Точно затова, за да се избегне ситуацията на „вечния административен ръководител“ и през 2003 г. стана конституционната поправка, която въведе мандатността. Защото дотогава имаше пожизнени ръководители. Извън върховните съдилища, на по ниските нива имаше шефове до пенсиониране.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Няма други желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на Димитър Делчев и група народни представители. Моля, който е „за“ да гласува. Двама „за“. Против? Няма. Въздържали се? Десет въздържали се.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Четин Казак. Моля, който е „за“ да гласува. Няма „за“. Против? Няма против. Въздържали се? Дванадесет въздържали се.
Правя редакционно предложение на основание чл. 80, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В § 69 в т. 3 последното изречение на ал. 5 да се заличи, тъй като е отразено на систематичното му място в чл. 169 ал. 5 по текста на вносителя.
Подлагам на гласуване редакционното предложение. Моля, който е „за“ да гласува. Дванадесет „за“. Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с направеното и прието редакционно предложение. Моля, който е „за“ да гласува. Десет „за“. Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се. § 69 е приет.
§ 70. Няма постъпило предложение.
§ 71. Няма постъпило предложение.
§ 72. Няма постъпило предложение.
§ 73, § 74,§ 75, § 76. Няма постъпили предложения.
Желаещи за изказвания по тези параграфи? Заповядайте.
Красимира Костова:
Благодаря Ви. По чл. 169, ал. 1. Текстовете относно кандидатурите за административни ръководители и заместници, бяха доста дълго дебатирани в Съвета по реформата. Ако не ме лъже паметта, тогава членовете на Съвета по реформата гласуваха след такива дълги дебати, да има ограничение само по изключение от по-долно ниво на орган на съдебната власт, за да може да има заместници на административни ръководители, но по отношение на административните ръководители такова изключение да няма. Мисля, че точно така беше. След много дълги дебати, в крайна сметка това се прие. Аз с изненада установявам, че в момента въпросното „с изключение“ е въведено и за административните ръководители.
За нас не е целесъобразно да има каквито и да било ограничения за административните ръководители те да бъдат от по-ниско ниво на органи на съдебната власт. Подобни ограничения не съществуват в сегашния закон, нито пък в предходните Закони за съдебната власт. Като ние смятаме, че при административните ръководители по никакъв начин не се избягва принципът на конкурсното начало. Защо? Защото административният ръководител дори да е от по-ниско ниво, той се явява на процедура по избор, която е изключително тежка процедура, много по-тежка, отколкото конкурсите в момента в сегашния вариант, който предлага вносителят. Освен това, има опция за него и да бъде изслушван от общите събрания, затова според нас няма заобикаляне на конкурсното начало.
Другият аргумент е, че понякога, макар и в редки случаи, няма нито един кандидат за длъжността от същото или от по-високо ниво.
И третият ни аргумент е, че след като не съществува никакво ограничение за тримата големи – за председателя на ВКС, ВАС и Главния прокурор, защо трябва да има ограничение за административните ръководители, които са съответно на окръжните и на апелативните съдилища, както и на всички съдилища и прокуратури, които са приравнени на окръжните? Всъщност това ограничение и този текст засяга само тези два вида съдилища. Той не може да се отнесе към районните, не може да се отнесе и към ВКС и ВАС, както и към Главна прокуратура.
Предс. Десислава Атанасова:
Заповядайте, г-жо Министър.

Екатерина Захариева:
Г-жо Председател, г-н Председател,
Уважаеми дами и господа,
Наистина много дълго се дебатира. Не е важно какво е прието на Съвета за съдебна реформа. Както Председателят каза, народните представители не са обвързани с неговото мнение, но аз считам, че текстът, който е предложен, всъщност покрива всичките възражения, които направихте. И даже тогава по-скоро беше много дълъг дебатът дали изобщо да се допусне изключение от по-долно ниво. И ако си спомням тогава, даже и в писмените бележки на Съюзът на съдиите – те не харесват този текст, но аз считам, че това изключение трябва да остане. Тогава вие бяхте разделени на две и Съюзът на съдиите смяташе, че изобщо не трябва да има изключения. Но аз считам, и не случайно сме предложили такъв текст, че тогава, когато няма желаещи от същия съд или от същото ниво, е редно да има предвидена възможност за изключение. Но правилото е, че председателят и заместника му трябва да бъде. След като заместникът трябва да е от същото ниво, с още по-голямо основание председателят трябва да бъде. Тогава, обаче, когато наистина няма желаещи или пък по стечение на обстоятелствата има напрежение в съответния орган, в изречение второ на чл. 169, ал. 1 се казва изрично, че по изключение може да се назначи съдия, прокурор или следовател от по-ниско ниво на орган на съдебната власт. Тоест, дава опция тогава, когато няма кандидати, когато има напрежение, да бъде излъчен кандидат и от по-ниско ниво.
По отношение на районните съдилища, там се казва, че по изключение може да се назначи съдия, прокурор или следовател, който не е придобил статут на несменяемост. Тоест, даваме възможност за назначаване дори за непридобит статут за несменяемост. Така че, считаме, че ал. 5 решава проблем, който дълго време съществува. Например, сегашният текст казва, че се остава в същия орган на съдебната власт. Ако е дошъл от по-висок съд, примерно от апелативен отива в окръжен, той много често иска да се върне на апелативно ниво. И в момента затова и не искат да се кандидатират за председатели на по-долна инстанция. Ал. 5 решава и този въпрос. Казва: „Остават на същото ако са от по-ниско, но ако са на по-високо, те се връщат на по-високото“. Така че, аз считам, че всички хипотези, които вие изредихте, се покриват от текста на вносителя. Той е добър и балансиран и призовавам да го подкрепите така.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Колев, заповядайте.
Георги Колев:
В конкретния случай считам, че текстът на вносителя е изключително добре балансиран. Предвидено е съответното изключение, разбира се, когато няма възможност да бъде зает от магистрат на същата длъжност, предвидени са и различните хипотези, когато такъв магистрат все пак е бил назначен, какво следва след изтичането на мандата. Аз считам, че измененията, предвидени в § 71 трябва да бъдат подкрепени изцяло. Те са балансирани изключително добре.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Панов.
Лозан Панов:
Ако текстът остане, не е ли по-правилно лимитативно да бъдат изброени хипотезите, които могат да обосноват това изключение? Разбирате ли? Тъй като в момента текстът е абсолютно широк. Той позволява и едното, и другото, и всичко. Тоест, ако това е изключение да се назначи съдия, който е от по-ниско ниво, не би ли следвало лимитативно да бъдат изброени хипотезите, при които това да бъде направено. Тоест, ако няма кандидат, както беше посочено, т.е. това, което Министърът на правосъдието посочи, да се изброи, тъй като рискът едно изключение да се превърне в правило е много голям.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте.
Хайгухи Бодикян: Българска съдийска асоциация
На мен ми се струва, че този текст предопределя действията на един кандидат за административен ръководител. Той откъде да знае дали ще възникнат хипотезите на изключенията. Той си подава документи за административен ръководител и не знае дали ще възникнат хипотезите за изключенията. Какво прави тогава Висшият съдебен съвет? Можем да се изправим пред ситуация той да е в дискриминационно положение. Подалият документи за административен ръководител, ако примерно се кандидатира от друг съд, от районен съд да кажем, се кандидатира за окръжен съд - по-ниско ниво. Аз като кандидат, подавайки си документи не знам, че съм в хипотеза на изключения. Тоест, вие предопределяте по този начин. Трябва да се изчисти този момент. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Логиката ни е ясна. Разбрахме логиката на въпроса Ви. Г-жа Захариева, заповядайте.
Екатерина Захариева:
Аз мисля, че процедурата е разписана доста ясно, кой подава документи, как се изслушва и т.н. Ясно е, че по изключение наистина ще бъдат тогава, когато няма друг кандидат. И тогава, когато има кандидат самономинирал се от по-долно ниво и в същото време кандидат от същото ниво ВСС, защото принципът е, че се назначава кандидат от същото или по-високо ниво за административен ръководител. Няма ограничение всеки, който отговаря на условията, а те са, както виждате да е получил оценка добра, много добра, по чл. 308 да няма наказания и т.н. Тоест, всеки, който отговаря на тези условия може да се кандидатира, но принципът е, че се избира кандидатът, който е в същото или по-високо ниво.
Отделно от това считам, че наистина, г-н Панов, трудно бихме изброили изчерпателно в закона всички хипотези. Аз не мога да си представя как ще изброим хипотезата „Има напрежение в съответния съд“. Много го мислихме, но считаме, че разписвайки принципа, че се назначават от същото или по-високо ниво, изключението е когато няма друг кандидат. Тогава се дава право да се назначи от по-ниско ниво. Аз лично не се наемам да предложа текстове, които изписват изчерпателно изключенията в този случай. Трябва да се остави на преценка все пак наистина и на Висшия съдебен съвет и Колегията да преценява. Житейски животът може да поднесе много изненади наистина.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Колев.
Георги Колев:
Общо взето министър Захариева направи точно това изказване, което смятах да направя. Няма възможност изрично да се дефинират всички хипотези, при които това изключение е възможно. Причините може да бъдат най-различни, което практически се случва. Естествено винаги при едно обсъждане, когато кандидатът за административен ръководител не е от същото ниво, като изключим разбира се районното равнище, се поставя въпросът: Ами, защо не се предпочита човек от съответния съд?. Само че причините могат да са много и различни. Първо, може да няма желание на нито един. Тази хипотеза е повече от ясна и тогава изключението е факт. Второ, възможно е да бъде предпочетен, поне по сега действащия закон, а и това е изключение, и кандидат от съвсем друг съд и от друго равнище, доколкото е възможно. В този съд отношенията между конкретните магистрати може да са такива, че да не дават участието на външен човек, което се е случвало не веднъж. Не могат да се изброят и да се дефинират изрично, а и мисля, че е абсолютно излишно това да бъде правено, защото, когато не успееш да обхванеш нормативно всички възможни хипотези, обикновено хипотезата е непълна. Така че, мисля че това е правилната редакция.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Колев. Г-жа Иванова.
Весислава Иванова:
Факт е, че имахме възражение по отношение на изключението при провеждането на Съвета за реформа. Подкрепяме текста на вносителя в този му вид. Отбелязвам, че не е предвидено да е непременно от същия съд, а от съд от същото или по-високо ниво. Тоест, не се изисква да е точно от същия съд. Считам обаче, че има резон в това, което каза г-н Панов, да се дефинират изключенията, защото в момента ние тук даваме, само сега в момента, различни тълкувания на текста. Например, аз считам, че по изключение се отнася тогава, в този случай, в който изборът се е провалил, т.е. не се е явил нито един кандидат, след което има нова процедура и тогава вече идва изключението ако има кандидати от по-долен съд. Но ако има и от по-горен? Как да тълкуваме „когато е имало напрежение в съда“? Какво като има напрежение в съда? Това значи ли, че не може да бъде избран кандидат от този съд? Аз се притеснявам да оставим преценката за изключението на Висшия съдебен съвет.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Иванова. Съдия Костова.
Красимира Костова:
Аз не мисля, че трябва да се притесняваме от оценката на Висшия съдебен съвет. В крайна сметка ние изобщо идейно сме против това да има изключение за председателите. Защо? Нека да имат повече възможности за качествени и за кадърни хора, които да се кандидатират за определени длъжности. В практиката съществуват случаи, когато един редови съдия от апелативен съд може да се изправи срещу един много успешен председател, изкарал един мандат на окръжен съд и да се кандидатират за място на председател на апелативен съд. С какво този, който е от окръжен съд председател с административен опит, е по-лош примерно, отколкото съдията от апелативен съд? Освен това те работят почти една и съща работа. Те развиват само основно въззивно производство. Никакви разлики няма между тях. Защо трябва да ограничаваме качествените и кадърни хора да се кандидатират? Пък нека вече Висшият съдебен съвет да прецени кой от кандидатите е подходящ.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Министър, ако може, ще имам няколко въпроса, които ги задържам досега. Ще Ви забавя само с минута-две предполагам.
Общо взето тезите и притесненията са ясни, но нека да гледаме в цялост цялата норма и да започнем отзад напред. Кой прави предложения? За пръв път имаме регламент за това кой прави предложения. И виждате, че имаме ограничен кръг на предложители. Принципът са съответното общо събрание, министърът на правосъдието и самия кандидат. Тук изключваме всяка друга хипотеза, някой друг да предложи въпросния кандидат. Тоест, трябва да си дадем ясно сметката, че изключваме всички други възможности.
Да сравним после изключението по ал. 2 и по ал.1. Изключението по ал. 2 е за заместника на административния ръководител и вижте там ограничението как е установено: „По изключение може да се назначава съдия или прокурор без придобит статут на несменяемост“. Тоест, тук хипотезата е сведена само до статута на несменяемост, когато за съответната длъжност не може да бъде предложен кандидат с придобит статут. Тоест, ако търсим симетрия и аналогия, може би с ограничението по ал. 1, и искаме не да изброяваме всички случаи, а вероятно да дефинираме единствено възможното изключение. А там кое е единствено възможното изключение, което е обосновано? Когато няма кандидат от същото или от по-високо ниво. Това ми се струва, че е водещото изключение за ръководителя. (Да.)
И ако г-н Панов настоява да имаме нумерус клауза изброяване, то може би е добре това да е изключението горе. Тоест, и горе да разширим по същия начин и да кажем: „По изключение, когато няма кандидат от същото или по-високо ниво, се назначава съдия, прокурор или следовател от по-ниското ниво“, което отговаря на другите условия. Но тогава става логичен въпросът, който колегата Бодикян ви направи: „Ама той кога ще го знае това?“ Фактически това е най-реалната хипотеза.
Красимира Костова:
Само секунда. Има срокове за подаване на документи. Нали така? Ако до изтичането на определения срок никой не е подал документи, имаме ли кандидат или нямаме?
Предс. Данаил Кирилов:
Ама тогава екстра срок. Няма кой да направи допълнителен срок.
Красимира Костова:
Може да се продължи тогава срокът в тази хипотеза. Това е въпрос на уредба. Ако до изтичането на определения в Закона срок никой кандидат не е подал документи, то се предоставя нов срок с възможност да кандидатстват вече и кандидати от по-ниско ниво.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
В отговор на Вашия въпрос и в контекста на изказванията. Вие правилно започнахте отзад напред с ал. 3. В хипотезата на изключението предложението може да направи министърът на правосъдието, защото вижте ал. 3 и кандидатът за заемане на длъжността е в хипотезата на изключение. В ал. 3 предложение за назначаване на председател на съд прави общо събрание на съдиите от съответния районен, окръжен, апелативен съд. Хипотезата от същия по степен съд може да бъде т. 5 или т. 6 на ал. 3. Тоест, кандидатът от другия съответен окръжен съд да си направи предложението или министърът на правосъдието. „Съответния“ само общо събрание, ако е кандидат от съответния съд. Или ако той се кандидатира от съответния съд. Но за изключението, резонен е въпросът, ако изтекат сроковете и няма кандидат при хипотезата на ал. 3, вързана с ал. 1, значи започва нова процедура. Но новата процедура ще бъде само за изключението ли? Ще удължим срока само за това, че ... (Не, не.) На практика се обезсмисля това изключение.
Предс. Данаил Кирилов:
Тук, по допълнителния срок в процедура за предложение много спорихме. Това ни беше спорът по КЗК – дали да удължаваме там срок на съществуваща процедура или да направим чисто нова процедура? Тоест, да имаме ли реновиране на срок или си е чисто нова процедура? И тогава наклонихме повече към това, че това си е чисто нова процедура, за да може да е отворена и за нови кандидати. Но, отваряйки за нови кандидати, тогава пък на втората процедура, както на първата не е имало, ще се сбият или е възможно да се състезават и отпада изключението.
Димитър Лазаров:
Вие сте прав, г-н Председател, защото хипотезата ако всеки от по-долен съд си подаде при условията молба за кандидатстване, в същото време министърът на правосъдието предложи от еднаквия по степен съд, в същото време се самопредложи от еднаквия по степен съд. Не, говорим ако кандидатът от по-долния съд си подаде молбата. Няма пречка в срока да си подаде молбата. Ние това не сме го забранили тук, но има предложение на общо събрание на съответния съд, има предложение на министъра на правосъдието за председател от еднаквия по степен съд, има самопредложил се от еднакъв по степен съд. Ами, естествено, че при тази хипотеза кандидатът от по-долния съд няма да бъде допуснат до избора, защото няма да отговаря на условията. Но това ще се прецени към момента на приключване на срока на предложенията. Иначе правим една изкуствена хипотеза на удължаване на срокове и нови процедури.
Предс. Данаил Кирилов:
Много желаещи има за изказване - г-н Колев, г-жа Иванова, г-н Пунев.
Георги Колев:
Това ограничение, което Вие предложихте: „освен ако няма кандидати от съответния орган“, не виждам как би могло да бъде реализирано по отношение на заместниците на административните ръководители. Защото няма как данните за това, че няма такива, да са известни на Висшия съдебен съвет, и когато става въпрос за административните ръководители. Това е факт, но когато е за заместниците е по-трудно.
Предс. Данаил Кирилов:
За заместниците е друга хипотеза, друго е изключението. За заместниците – статутът по несменяемост. При заместниците е само ако не отговарят на придобиване на статут на несменяемост.
Г-жа Иванова, имате думата.
Весислава Иванова:
Понеже коментирахме с г-н Пунев това, което той иска да каже, просто предоставям възможността на него.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Пунев? Двойно упълномощен.
Благовест Пунев:
В срока за подаване на документи, такива могат да се подадат от кандидат, който е от по-ниското ниво. До изтичане на срока ако не се появи друг кандидат, той ще участва тогава в конкурса за назначаване. Ако се появи друг кандидат, той ще отпадне и ще се проведе конкурсът с този, който е от същата степен. Разбира се, ако той се провали, тогава вече ще се насрочи нова процедура.
Предс. Данаил Кирилов:
Това обективно струва ли Ви се реално?
Димитър Лазаров:
В подкрепа на Вашите доводи, аз преди малко казах също, че може да подадат кандидати от същото ниво, на които ще бъдат недопустими кандидатурите на другите основания, които са изброени – оценка и т.н. Нека Висшият съдебен съвет да прецени. Ако има други кандидати и са допустими, няма да бъде допуснат. Там е вече преценката по допустимост. Този от по-ниското ниво, тъй като има други кандидати. И така спестяваме всякакви изкуствени срокове и удължаване. Няма пречка да си подаде молбата и кандидат да се самопредложи. Не отговоря на другите изисквания.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Лазаров, на мен ми се струва житейски не много обективна и реална хипотезата, защото представете си Вие като сте били районен съдия бихте ли скочили за ръководител на горния, на окръжния съд, като знаете, че не отговаряте на изискването, само резервно и с целия риск да загубите и да Ви обвинят в целия кариеризъм и т.н.
Весислава Иванова:
Г-н Кирилов, ако си има кандидати от по-горния съд, защо?
Предс. Данаил Кирилов:
Защото той трябва да се кандидатира. Той трябва да се заяви. И кой ще знае, че той има желание, макар да знае, че не отговаря на условията?
Весислава Иванова:
Или иска да отговаря на по-горния съд, или не иска да става председател. Ако толкова много иска да стане председател ...
Предс. Данаил Кирилов:
Не, той иска, но си дава сметка, че още не е готов, не отговаря на изискванията. И даже логически той казва: „Да, трябва ми още малко време да добия следващ ранг, за да мога да участвам в това състезание“. Тоест, нормалният човек се въздържа като вижда по-високите критерии. Но той трябва да е готов изначално да скочи, да срещне конкуренцията на тези, които отговарят и след това всички да му скачат на главата: „Ти къде ходиш, бе? Хем не отговаряш на условията, хем скачаш“. Сега не само, че няма да скачаш, а ще ти повишим, да кажем на твърдостта.
Весислава Иванова:
Извинявайте, но просто не разбрах какво точно имате предвид. Или някой иска да кандидатства за някаква длъжност и си кандидатства за нея, или не.
Предс. Данаил Кирилов:
Абе, не сте толкова либерална среда. Затворена среда сте, за да кажем всеки да е готов и открит да се състезава.
Весислава Иванова:
Ако иска да се конкурира, да се конкурира.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Панов.
Лозан Панов:
За да можем да продължим по-нататък, може би наистина текстът нека да остане. Убеден съм, че Министерството на правосъдието е търсило онзи компромисен вариант, за да може да има и тази възможност по изключение да бъде назначен съдия от по-ниско ниво. Просто логиката подсказва, че в такава хипотеза просто Висшият съдебен съвет ще бъде необходимо да изрази много повече мотиви защо се налага това изключение. Така че, нека да предоставим това все пак на Висшия съдебен съвет. Тежестта ще падне върху него, но за да не се спираме изцяло на § 71, нека да остане тази редакция, пък тогава, когато има такива изключения, просто Висшият съдебен съвет трябва да направи онова усилие, за да може наистина да убеди, че изборът е направен по изключение и това изключение наистина е такова. Причините могат да бъдат наистина различни, без съмнение, таке че да продължим нататък. Друга редакция очевидно трудно ще може да бъде направена в момента. Убеден съм, че сте го направили добронамерено.
Предс. Данаил Кирилов:
Ама то е само едно. То е или хипотезата, която е симетрично в долната алинея, или това, което казва г-жа Иванова: „когато вече е проведена една процедура и тя е безуспешна“. Всъщност това е реалната хипотеза.
Лозан Панов:
Реалната хипотеза е така, но са възможни и други хипотези. Например има един кандидат, който е постоянен кандидат. Един път, втори път и не става, и не става. В този случай може да има кандидат, който да е от по-ниско ниво, както вече беше посочено от колегите, който пък е доказал своите професионални качества да кажем от окръжния съд, или респективно от районния съд. В един момент той се конкурира с вечния кандидат и в този случай това изключение, може да бъде такова изключение, и тогава Висшият съдебен съвет дължи малко повечко мотиви и съображения защо пристъпва към изключението.
Предс. Данаил Кирилов:
Сега разбрах кой е този случай. Не знам. Трудно ще го аргументира тогава кадровият орган.
Заповядайте.
Хайгуки Бодикян:
Аз мисля, че ние още от сега не вярваме, да кажем на бъдещия Висш съдебен съвет. Нали с измененията в закона му се възлагат компетенции правилно да избира да кажем, както е в случая, административните ръководители. Защо трябва да лишаваме някой от правото да се кандидатира. Висшият съдебен съвет е този, който с цялата си отговорност мотивирано ще изложи съображенията си защо избира единия и защо не избира другия.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние ако толкова вярвахме на Висшия съдебен съвет щяхме да му дадем възможност той да предлага кандидати по съответните колегии.
Хайгуки Бодикян:
Тогава да го ликвидираме като орган. Защо не му вярваме? Нали тепърва ще се избира нов? Не можем със закон да демонстрираме недоверието си. Мисля, че трябва малко по-сериозно да се погледне. Не можем да залагаме изключения. (Защо?) Защото всеки има право да се кандидатира. И пак казвам, ако на мен ми се случи това, аз бих сезирала Комисия по дискриминация.
Предс. Данаил Кирилов:
Има ли възражения да прекратим дебата? Няма възражения. Прекратяваме дебата. Има ли възражения по това, че дебатът е изчерпан по § 70 до § 76 включително?
Заповядайте, г-н Димитров.
Емил Димитров:
Г-жо Министър, в държавната администрация като бивш главен секретар, кандидатства се за държавна служба само в два случая. Ако са ти казали: „Ще бъдеш избран, подай документи, за да може да заемеш поста“. А вторият случай: „Ще изберем колегата. Подай и ти документи, за да легитимираме избора му за поста“. Във всички останали случаи пречиш някому. Това го няма в закона, но за съжаление точно това се прилага. Аз смятам и, че тук случайно някой решил, друг решил всеки път да се кандидатира, дежурен по кандидат ако не се появи, може да ми излезе тотото ... Няма смисъл вашата хипотеза ще реши, като гледам в най-добър вариант това. Дайте да го гласуваме.
Правя предложение да преминем към гласуване


Предс. Данаил Кирилов:
Прекратяваме дебатите. Подлагам на гласуване текстове на вносител от § 70 до § 76 включително. Който е „за“, моля да гласува. Десет гласа „за“. Против? Няма против. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приемат се текстовете на вносител.
Пристъпваме към § 77 текст на вносител.
Имаме след това предложение на Явор Хайтов и група народни представители.
Предложение на Чавдар Георгиев и група народни представители.
Предложение на Димитър Делчев и група народни представители.
И предложение на Кирилов, Иванов, Александрова, Лазаров.
Имате думата за изказвания. Заповядайте, г-жо Главен инспектор.
Теодора Точкова:
По предложенията на Явор Хайтов и група народни представители, Чавдар Георгиев и група народни представители, Димитър Делчев и група народни представители и Данаил Кирилов и група народни представители.
Предложенията за изменение на текстовете в § 77 от законопроекта са съобразени със становищата на Инспектората, представени пред Съвета по актуализираната стратегия за съдебна реформа. И конкретно мога да започна да коментирам конкретните предложения. Виждам, че предложителите ги няма. Те се повтарят.
Предс. Данаил Кирилов:
На Хайтов и на Георгиев се вижда, че се припокриват. Министърът пак излезе.
Вчера имах разговор с Министъра на финансите по повод на измененията, които предвиждат финансови последици. С него се уточнихме и се разбрахме. Заместник-министърът Кирил Ананиев не може да присъства, защото е единственият в момента заместник-министър, който е на разположение в министерството и затова по нашите покани досега не можеше да се реагира. Разбрахме се обаче за утре в 15 часа Кирил Ананиев да дойде и да вземе становище по всички разпоредби с финансови последици. Защото имаше реакции по отношение на възнаграждението за Инспектората, по съдебните заседатели. Така че, може би ще се наложи тези въпроси да ги дискутираме отново.
Тук, в тази част сме в описанието на съдържанието на декларациите, където също имаме информация и критерии, които са от финансов характер и финансово изражение. Аз в разговора дадох някои примери. Според мен не е толкова фатално. Няма да се стигне до някакви специални разминавания, но би било редно и по тези части да изслушаме Министерство на финансите.

Емил Димитров:
Ама, тях ги е нямало, когато сме разисквали, не са имали време да дойдат, а ние ще правим нови съвещания за тях.
Предс. Данаил Кирилов:
Казах, обективно е невъзможно сега.
Емил Димитров:
Само заплати сме вдигнали, което е незначително и 3 000 000 лв. сме дали на съдебните заседатели. Нали имаме милиарди от контрабандата сега. На фона на големите доходи ...
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Кожарев го няма. Всъщност уточни се вчера и точното число, което е за съдебните заседатели. (Колко е?) 450 000 лв. при предвидени 3 000 000 лв. Ние го вдигнахме приблизително на около 7 000 000 лв.
Емил Димитров:
Но се оказва, че е нямало смисъл да смятаме.
Предс. Данаил Кирилов:
Както и да е. Нека да не преразказвам какво са казали Министерството на финансите. Нека те да си заявят тяхната позиция.
Г-жо Главен инспектор, ще помоля обаче накратко и ще преценим дали гласуваме или отлагаме за утре.
Теодора Точкова:
Подкрепям предложението чл. 175а, ал. 3 да отпадне, защото съдиите, прокурорите и следователите е ясно, че щом като подават декларации за имущество и интереси по специалния закон, няма защо да подават декларации за имущество и интереси по общия закон – Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и Законът за публичност на имуществата на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Също така по чл. 175в, ал.1, т. 2 да отпадне. Това е разпоредбата, която касае ежегодното подаване на декларации за имущество и интереси до 15 май на текущата, за предходната календарна година. Като подкрепяме и второто предложение ал. 2 да се измени, в смисъл, че съдия, прокурор и следовател да подава ежегодно до 15 май декларация в частта й за имуществото на лицето за предходната календарна година. Сегашната ал. 2 и ал. 4, да станат съответно ал. 3 и ал. 5. Защо смятаме, че това е резонно? Защото в чл. 175а, ал. 1 се въвеждат два вида декларации – декларация в две части за имущество и интереси и декларация за промяна в декларираните обстоятелства в частта за интересите.
В чл. 175а, ал. 1, т. 2 се предвижда нарочна декларация за промяна на обстоятелствата, свързани с интересите. Ето защо за нас е неясно защо обстоятелствата, свързани с интересите следва да се декларират още веднъж. Т.е. да се декларират още веднъж до 15 май, и то за предходната календарна година. Ежегодното деклариране трябва да остане само за обстоятелствата, свързани с имуществото, тъй като няма и нарочна декларация за настъпила промяна в тази категория обстоятелства.
Следващото ни възражение е по чл. 175д, ал. 1 във връзка със същността на проверката на имуществените декларации. Смятаме, че Инспекторатът следва да извършва проверка за съответствие на декларираните факти в декларацията с писаните, обявените, удостоверените в други публични регистри, а не да извършва проверка за достоверност на имущественото състояние. Тази дума „достоверност“ е неправилно, непрецизно според нас използвана. Достоверност означава, че проверката има за предмет установяването на това дали декларираните обстоятелства за имущество отразяват, както казах действителното фактическо имуществено състояние на магистрата. Не това е, според нас, предметът на проверката. Както казва по-надолу и чл. 175е, „проверката се извършва чрез съпоставяне на декларираните факти с получената информация от други публични регистри“.
По отношение на чл. 175е, ал. 1 предложението е само редакционно. Досегашният текст гласи: „Проверката се извършва чрез съпоставяне на декларираните факти с получената информация“. Предложението на двамата народни представители е за прецизиране на текста: „Проверката се извършва чрез съпоставяне на декларираните факти с данните, получени по реда на чл. 175д, ал. 2, ал. 7“.
По отношение на чл. 175е, ал. 2 от проекта, този текст касае, че в случай на неподаване на декларация за текущата година, проверката се извършва на база на подадената декларация за предходната година. Смятаме, че няма смисъл проверката за имущество да се извършва на база на вече проверената, подадена за минал период, декларация. Според нас този подход няма да ни даде яснота в какво се изразява несъответствието и няма да стане ясно дали следва да се предизвикат последиците от така установеното несъответствие.
Мога да продължавам и нататък ...
Предс. Данаил Кирилов:
Но никой не Ви слуша, г-жо Точкова. (Така излиза, да.) Добре тогава, продължавайте.
Аз ще помоля г-н Лазаров, обаче, да води дебата по тази част поне за 10 минути. Обсъждахме, г-н Димитров ми отказа и по старшинство, но ние нямаме в правна комисия списък по старшинство.
Реплика: Упълномощете го.
Предс. Данаил Кирилов:
Това е ясно, че съм го упълномощил. Заповядайте, г-жо Главен инспектор.


Теодора Точкова:
Продължавам с разпоредбата по чл. 175з, ал. 1. Предложената от вносителя редакция на текста гласи:
„(1) В случай на несъответствие в размер от 5 000 лв. до 20 000 лв., както и при данни за конфликт на интереси, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет образува допълнителна проверка срещу съответното лице, в рамките на която то декларира информацията по чл. 175б, ал. 1, както и всяка друга информация, необходима за извършване на проверката“.
Подкрепяме предложеното от народните представители Хайтов и Чавдар Георгиев, да отпаднат в ал. 1 думите „както и при данни за конфликт на интереси“. Тук става дума за проверка на имуществените декларации, а не за проверка за конфликт на интереси. Неясно защо ще се извършва допълнителна проверка и при данни за конфликт на интереси. Според нас действително данните за конфликт на интереси може да сочат налично имущество на магистрата, което същият не е декларирал в имуществената декларация. Ако, обаче, имуществото, което се установява от данните за конфликт на интереси не е удостоверено, обявено или вписано, липсват данните, с които Инспекторатът може да съпостави вписаните, декларираните от лицето обстоятелства. Тоест, за нас е неясно какъв ще е този предмет на допълнителната проверка от Инспектората при данни за конфликт на интереси, доколкото извършваните от Инспектората проверки на имуществените декларации ще бъдат само на база съответствието на декларираните факти с вписаните, обявените и удостоверените факти.
Следващата разпоредба на чл. 175з, ал. 4, по отношение на която има предложение от двамата народни представители да отпадне, тя гласи:
„(4) При съставяне на доклад за несъответствие по ал. 3 (при допълнителната проверка над 5 000 лв.) се уведомяват и компетентните органи за предприемане на съответните действия“.
Кои са компетентните органи, кои са съответните действия? Така, както е разписана разпоредбата, тя е лишена от съдържание. Неразбираема и неточна е.
Следващото предложение, което подкрепяме е по чл. 175з, ал. 5. Разпоредбата на вносителя гласи:
„(5) Допълнителна проверка се извършва и при атестиране на съдия, прокурор или следовател за придобиване на несменяемост, както и в случай на подаден сигнал, отговарящ на условията по чл. 175л, ал. 5 и съдържащ данни за несъответствие между имотното му състояние и декларацията по чл. 175б, ал. 1, надхвърлящо 5000 лв.“
Подкрепяме предложението за отпадане на думите „както и в случай на подаден сигнал, отговарящ на тези условия“, защото отново посочваме, че разпоредбата не е съобразена с предмета на проверката за имущество, само за съответствие с вписани удостоверения и оповестени обстоятелства. Няма да е в правомощията на Инспектората да извършва проверка по сигнал за несъответствие на имущественото състояние, т.е. на действителното, явното имуществено състояние с декларацията по чл. 175б, ал. 1. Такъв сигнал според нас следва да бъде отправен до органите на НАП, на ДАНС, на Прокуратурата, когато от публичните декларации лицето, подало сигнала е установило, че декларираното не отговаря на реално притежаваното.
И това са разпоредбите по отношение, на които Инспекторатът подкрепя предложенията на Хайтов и народни представители и Чавдар Георгиев и народни представители, касаещи раздел Iа на § 77 досежно проверките на имуществените декларации.
Предс. Димитър Лазаров:
Благодаря. Други мнения, становища? Вносителите в момента ги няма. Заповядайте, г-жо Захариева.
Екатерина Захариева:
Благодаря, г-н Лазаров. По отношение на чл. 175а. Започваме с Явор Хайтов, ал. 3. Това е идеята за улеснение на магистратите тогава, когато в специален закон има подобна друга декларация, че те не дължат подаването, а подават само пред Инспектората. Може би има нужда от редакция, с изключение на данъчните декларации, защото данъчните декларации трябва да си ги подават така или иначе. Тоест, не подкрепяме изцяло отпадането. Може би единственото, което трябва да добавим, е, че дължат само данъчните декларации.
По отношение на 175в Министерството на правосъдието не подкрепя направеното предложение. Проверката за конфликт на интереси е възложена на Инспектората и с изменението на чл. 132, ал. 6 от Конституцията. Без ежегодно деклариране на това обстоятелство, това конституционно правомощие на органа на практика няма да се реализира. Как така няма да подават годишна декларация за конфликт на интереси, при положение, че всички останали ще подават? Ако няма промяна, просто няма промяна.
Не подкрепяме предложението и на 175д, ал.2. Същото е неясно формулирано, тъй като от така направеното предложение не може да се разбере в съответствие с кои обстоятелства ще се установява. Разпоредбата на чл. 175, ал. 1, съгласно която проверката за достоверност се извършва чрез съпоставяне на декларираните факти с обстоятелствата, е по-прецизна от направеното предложение на вносителя.
Не подкрепяме и по чл. 175е направените предложения по ал. 1. Информацията може да се получи и от други източници, извън посочените в чл. 175д, ал. 2, ал. 7. Стесняването на възможността за източниците на информация ще създаде неоправдани затруднения при осъществяването на правомощия на Инспектората.
Не подкрепяме заличаване на ал. 2. Възприемането би насърчило магистратите да не подават декларациите си в срок, знаейки, че в такъв случай спрямо тях няма да се извършва проверка на имуществените им декларации, т.е., ако те не са подали годишна декларация пред данъчните. И сега има действащ такъв текст по Закона за Сметната палата. Сметната палата извършва съпоставяне с последната подадена декларация. Това е действащ текст по закона, по който всяка година и вие, и ние подаваме декларации. Ако не си подал данъчна декларация, тази, която пред Сметната палата подаваш, Сметната палата извършва съпоставяне с последната ти подадена данъчна декларация. Така че, не мисля, че предложението изобщо е удачно.
По отношение на чл. 175з не считам, че трябва да се подкрепя направеното предложение. Пак ще се позова на Конституцията. Това е задължение на Инспектората по Конституция по ал. 6, чл. 132. А ал. 6 е и задължение да извършва проверка за конфликт на интереси.
Ал. 4 по същия начин. Не мога да разбера какво не е ясно. В случай, че има данни за престъпление, ще сезира Прокуратурата. В случай, че има данни за данъчно нарушение, ще сезира НАП. Няма как да изброим всички. Така и така по редица закони сте длъжни да ги сигнализирате тогава, когато има такива данни. В случай на отнемане над 20 000 лв. ще сигнализирате евентуално бюрото, което ще се създаде, ако се създаде. Тост, ясно е, че Инспекторатът ще е длъжен да уведоми компетентните органи – в единия случай прокуратура, в другия случай данъчен, в третия случай евентуалното бюро, което ще се създаде, и което ще пристъпи към отнемане.
В ал. 3 според мен това означава, че Инспекторатът навсякъде, тъй като и по-нататък има други такива предложения, не желае да извършва проверка по сигнали. А кой да ги извършва? Кой да извършва проверката по сигнали? Как едно юридическо или физическо лице може да констатира несъответствие на реално подаденото имущество, а пък Инспекторатът няма да може? Той ще констатира съобразно реда, който сме разписали преди това, включително и по сигнал.
По отношение на чл. 175к не подкрепяме направеното предложение. Проверката за почтеност на магистратите е възложена.
Тук имаше предложения по тези текстове. Те са доста аналогични на тези от Чавдар Георгиев, така че няма какво да ги преповтарям до чл. 175к. Абсолютно същите са ми аргументите защо не следва да се подкрепят.
Не подкрепям предложението на г-н Делчев за чл. 175б, ал. 7.
„(7) Съдиите, прокурорите и следователите могат да подадат декларация, че не желаят да бъде публикувана информацията относно имуществото и доходите на лице, с което се намират във фактическо съжителство на съпружески начала.”
По-скоро тук идеята и текстът на вносителя е по-добър. Може да не желае да оповестят името на лицето, с което живее фактически, но са длъжни да оповестят неговото имущество. По-добре е да се скрие името, но имуществото са длъжни да оповестят. И считам, че това не следва да се приема.
Считам, че следва да се подкрепи редакцията на г-н Кирилов, защото е по-прецизна от редакцията на вносителя, тъй като там е пропусната декларацията за конкретен частен интерес.
Мисля, че стигнахме дотук. До чл. 175е стигнахме, нали така?
Ива Митева:
Аз само две неща искам да кажа по отношение на ал. 3 на чл. 175а. Аз смятам, че трябва да отпадне, тъй като е ясно, съгласно чл. 132а, ал. 6 от Конституцията, че тези проверки се правят вече само от Инспектората, поради което има предложение отзад, в Заключителните разпоредби да се пипне в Закона за конфликт на интереси и Закона за публичност на имуществата и оттам да отпаднат както тримата големи, така и административните ръководители, така и съдиите, прокурорите и следователите. Тоест, само този закон ще урежда декларациите за имущество и интереси на съдии, прокурори и следователи, няма да има друг закон. Така че, смятам, че няма място за такава ал. 3.
Отделно, те са предвидени в „Закона на Кунева”, но той е все още на етап между първо и второ гласуване, така че те от там също ще отпаднат.
Реплика:
Кои ще отпаднат?
Ива Митева:
Тримата големи и съдиите, прокурорите и следователите, тъй като те ще бъдат в този Закон, в тази глава.
По отношение на данъчните декларации. Те се декларират на съвсем други основания и всички граждани, ние си ги декларираме, така че, там обхватът е съвсем различен и няма нищо общо с ал. 3.
На мен, обаче, въпросът ми е по отношение на тримата големи и на административните ръководители, тъй като досега и двата закона, и Законът за конфликт на интереси, и Законът за публичност на имуществото, ги е отделяло на отделен ред, за разлика от съдиите, прокурорите и следователите. Конституцията говори само за съдии, прокурори и следователи за проверките. Тази глава говори само за съдии, прокурори и следователи. Става ли ясно, че тримата големи и административните ръководители влизат вътре и, че те ще подават като съдии, прокурори и следователи? Просто това трябва да стане ясно. Защото досега навсякъде винаги се е делило.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жа Иванова.
Весислава Иванова:
Може ли само да внесем едно уточнение. Така, както е регламентиран редът за подаване на имуществени декларации, ми се струва (ако бъркам ме поправете), че предпоставя необходимост от деклариране всяка година на имуществото, дори когато няма промяна. Не може ли, когато няма промяна, да се подава само уведомление, че няма промяна, вместо да се изброява отново всичко? Сега подаваме само уведомление, ако няма промяна, по Закона за Сметната палата, за да не описваме всяка година същите си имоти.
Само че, това трябва да се предвиди, ми се струва.
Предс. Данаил Кирилов:
Не, не го казвайте толкова спокойно. Това беше тема на дебат в Съвета за съдебна реформа. Не знам колко време точно се дебатира, но се прецени, че всяка година подават подробната декларация. Това реши Съветът за съдебна реформа.
Екатерина Захариева:
Може ли само да поясня? Тъй като и в момента, да, има такава опция, но реално погледнато трябва да се декларират, да вярно, ако нямате от извън трудова дейност, но доходите като годишни заплати на вас и на вашето семейство. И де факто аз също до 2009 г. всяка година подавам декларации, въпреки че нямам промяна в имущественото състояние в останалата част. Самата декларация е направена така, предполагам, че така ще бъде и тази, просто кликваш останалите неща там, където нямаш промяна и само там, където са твоите годишни доходи от възнаграждения или други доходи, подаваш декларация, т.е. се подава само тази цифра и се подписва самата декларация. Много време го дебатирахме и не считам, че това е кой знае каква трудност, още повече при електронното автоматизирано подаване на декларациите. Така е написано и в „Законопроекта Кунева”, т.е., че всяка година се подава такава декларация. Още повече, когато тя ще бъде една и за имущество, и за конфликт на интереси.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Първо една корекция. В сега действащия Закон за публичност на доходите се декларират доходите извън трудовите, т.е. по Закона за облагане доход на физически и юридически лица. В така нареченият „Закон на Кунева“, т.е. той е на Министерски съвет, също не е предвидено да се декларират трудовите доходи. Имаше такъв дебат, но не се възприе и той не е внесен. Става въпрос за това, както тук беше казано, че се декларират доходите извън ... Ако няма промяна и няма такива доходи от наеми и други правоотношения, граждански договори и т.н., естествено, че не би следвало да се декларират. Това задръства системата.
Що се касае до всичките останали текстове, за мен е очевидно, че не би трябвало да има разлика в обстоятелствата, които се декларират по Закона за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество на г-жа Кунева, който е влязъл, и тук обстоятелствата, които се декларират. Разбира се, и то е нормално в различното разглеждане в Народно събрание и приемане на законите, да има известна разлика, но по вносител сега това, което ние тук ще гласуваме, се различава от това, което е предвидено в другия закон - обстоятелствата, които се декларират. Но няма пречка, ако другият закон, общият влезе в сила, с него да се извършат корекции в този закон. Говоря за пътувания, говоря за доходи над 1 000 лв. и т.н.
Предс. Данаил Кирилов:
Най-коректно би било ако влезе в сила другият закон, да препратим оттук към другия закон.
Димитър Лазаров:
Да, това е другият подход. Изцяло да се препрати. Обратният подход е в онзи закон Преходните и заключителните разпоредби да се коригират. Тук е несъответствие, не знаем какво ще излезе там. Но приемайки сега този закон, макар и с някои разминавания, това означава на практика, очакването е следващата седмица да бъде приет на второ гласуване, компетентните органи да започват да се подготвят за два, три, четири, пет, шест месеца. Много по-лесно отпада нещо, което е предвидено в повече или се добавя нещо, отколкото нищо да не се прави и да чакаме другия закон.
Така че, аз бих гласувал за текста по вносител под тази уговорка.
По отношение на другите съображения може би, защото в другия закон се говори за предварителна проверка, макар че не е казан точно този термин, по отношение основателността на подадения сигнал, а не процедурата за цялостна проверка. Може би и тук би трябвало нова да се изчисти, защото няма смисъл да се започва проверка, при положение, че се окаже, че сигналът изобщо не е достоверен и като факти и обстоятелства, и като някакви основания, ако са посочени. Въпрос на прецизност е. Терминът „проверка“ подвежда донякъде, но би трябвало да се има предвид, поне е познат наказателният процес, „предварителна проверка на основателността на сигнала“. Естествено, ако не е основателен, няма смисъл да се започва друга проверка. Това е предвидено в другия закон и това беше едно от основанията миналата година той да бъде отхвърлен, че ще започне проверка на имущественото състояние, а ще се окаже, че сигналът не е основателен. По принцип гласувам с тази уговорка. Той няма да влезе сега в сила. Има време с другия закон да се изравнят.
А естествено, че е нормално да бъде записано „компетентните органи“. Те, компетентните органи могат да се изменят и с другите закони, но компетентните органи наистина са НАП, ДАНС. В другия закон ще отпадне изискването да се информира ДАНС за различия, видите ли, над 2 000 лв., ако не се лъжа, или пропуснато някакво дребно обстоятелство, да бъде информиран ДАНС да направи проверка, за да установи, че несъзнателно сте пропуснали да декларирате 3 декара дарение на съпругата ви. Така че, аз гласувам за текста по вносителя с тази уговорка.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Лазаров, благодаря. Други изказвания? Г-н Митев.
Християн Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател,
Аз искам да направя едно предложение по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 в текста на вносителя за чл. 175л, ал. 5, т. 1 – изискванията за съдържание на сигнала. След „трите имена” предлагам да се постави запетая, да се запише „ЕГН” и текстът да продължи както е по вносител.
Съображенията ми са, че единният граждански номер, знаете всички, че е универсален идентификатор на физическите лица. На практика три имена и ЕГН, а и ЕГН ще позволи по-лесно да бъде установена достоверността на подателя на един такъв сигнал, докато тази редакция „трите имена и адрес“, още сега мога да ви напиша десет сигнала, като напиша измислени имена и измислени адреси и да пратя Инспектората да ги проверява от сутрин до вечер. Смятам, че е резонно, още повече пък ако в сигнала подателят му е недобросъвестен, впоследствие бъде установено, че този сигнал е неоснователен, засягат се лични имуществени права на лицето, срещу което е подаден сигналът, приключила е проверката, установено е, че няма нарушения на тези два раздела, които създаваме. Как ще си търси това лице след това по гражданско-правен път правата на накърнено достойнство, чест, добро име, като той не знае дори единния граждански номер на съответното лице? Срещу кого ще подава?
Предс. Данаил Кирилов:
Той така и няма да го разбере.
Християн Митев:
Той няма да го разбере, но няма да го разбере до приключване на проверката.
Предс. Данаил Кирилов:
А след това как ще го разбере?
Християн Митев:
Ами, ще поиска информация от Инспектората. Или той ще унищожи всичко? Но така или иначе за мен е по-добре, дори и от гледна точка на това да не се занимава Инспекторатът да проверява сигнали, които са на практика подадени не от конкретни лица. Мисля, че е добре да го има посочен единния граждански номер. Не мисля, че някой, който ще подава сигнал има от какво да се страхува и да се притеснява да си сложи ЕГН-то. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Вие бяхте ли в екипа в комплекта, срещу който беше подаден сигнал от Нотариалната камара в Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ)? Аз, колегата Славов, колегата Казак и колегите Иванов и Александрова. Да, знаем кой подаде сигнала, защото Нотариалната камара каза пускаме ви сигнал. И шест месеца. И мислите ли, че сега можем да ги осъдим за неоснователния сигнал?
Емил Димитров:
Г-н Председател, именно затова аз не мога да си представя. Аз съм магистрат, предстоят някакви избори, които са важни за мен, имам пет потенциални конкуренти, хващам всичките си роднини, които пускат по един сигнал. Ще намеря какво да приложа – публикация, доказателство и всякакви измислени други неща. Провалям техния избор, печеля и след това няма виновен. Ами, аз ще съсипя живота на тези хора, отделно, че на всеки ще му сложа по 20 човека, с които той може би въображаемо живее на съпружески начала. И тези жени ще трябва да се обясняват, че не го познават този човек, но виждаш ли, ги проверяват, ще орезилим всички тези хора, и накрая няма виновен. Аз и затова за „Закона на Кунева” съм много резервиран, защото това е начин да се саморазправиш с някой или някой друг комплексар да си отмъсти на теб без да си му виновен, само защото те вижда като потенциален кандидат за поста му или конкурент. Или не му харесва някоя жена, решил да ти я припише. Недейте така!
Димитър Лазаров:
Това не е конфликт на интереси, че живее с жена.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Лазаров, Вие никога не прекъсвате. Недейте да започвате да прекъсвате.
Димитър Лазаров:
Той свърши.
Емил Димитров:
Кой каквото е направил или се е опитал да направи, да си носи отговорността.
Предс. Данаил Кирилов:
В „Закона Кунева”, това очевидно ще се дискутира. Беше приложена практика, ще използвам клишето, в развити западноевропейски държави за неоснователен сигнал се носи отговорност и имуществена, и административно-наказателна. Защото този с неоснователния сигнал не само причинява вреди, а той разкарва и една администрация, хаби й времето и я занимава с глупости. Но това ще се дискутира вероятно основно в другия закон.
Димитър Лазаров:
Ще променяме и този, и онзи и ще вървим напред.
Предс. Данаил Кирилов:
Като избягваме дебата, няма да стигнем до решение в интерес на истината. А на колегата Митев ще кажа, че и с ЕГН-то може да се създаде привидност. Аз ще си сбъркам едната цифра в ЕГН-то. Привидно ще съм идентифициран, а после, когато, защото те няма да правят и по БДС справка и за заявителя дали точно това е лицето, или поне ще кажат: „Ние нямаме правомощия да проверяваме други лица извън съдебната система“. За обясненията ще то намерят още на телефона и той ще дойде готов с обясненията, но пак ще си е с фалшивия адрес и с фалшивото ЕГН.
Реплика:
Ама ще имаме човек, а това е много важно.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз принципно съм за предложението на г-н Митев. Съветът за съдебна реформа, ако го е обсъждал ЕГН-то, ще съобразим тяхното решение. Мен ме притеснява, обаче, следното. Тук директорът Митева постави въпрос, който ми се вижда малко деликатен и сложен. Сигурни ли сме, че тримата големи са в обхвата на тези проверки и че ги проверяваме като съдии, прокурори и следователи? Гледахме Конституцията, това което натворихме миналото лято. Там не се дебатира. В един момент за тях ще възникне проблем в следния смисъл, че все пак те са органи малко или много, поне хоризонтално разположени, спрямо главния инспектор и спрямо Инспектората, който пък е към Висшия съдебен съвет.
Емил Димитров:
По тази логика Главният инспектор проверява сам себе си.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Главен инспектор, ако искате думата по този въпрос?
Теодора Точкова:
Само искам да кажа накратко, че за мен тримата големи са магистрати и трябва да подават декларации пред Инспектората. Друг е въпросът главният инспектор действително къде ще си подава декларацията. Редно е не пред Инспектората и инспекторите, а по „Закона Кунева”, там пред бюрото, защото иначе ще има някакъв конфликт на интереси.
Реплика:
Те по другия закон ще си останат.


Предс. Данаил Кирилов:
Е, по другия, но няма как по другия. Те пък там ще висят. Ако приемем, че това правило се прилага абсолютно масово без изключение към всички, то попадат инспекторите, попадат и тримата големи.
Ива Митева:
Те съдии ли са? Те не са съдии, не са магистрати.
Предс. Данаил Кирилов:
А и няма как сами себе си да проверяват.
Ива Митева:
Те ще са по Куневия закон евентуално.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако Висшия съдебен съвет са по Куневия закон, то тогава и тримата големи трябва да са там.
Екатерина Захариева:
Аз мисля, че г-жа Точкова наистина постави резонния въпрос. Той не е само за главния инспектор, а става въпрос и за всички инспектори, включително и за членовете на Висшия съдебен съвет. Конституцията възложи правомощията по отношение на тези проверки по отношение на съдиите, прокурорите и следователите, което според нас включва тримата големи, административните ръководители, които са си съдии, прокурори или следователи. Но по отношение на членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите, които не са магистрати, според мен трябва да влязат в другия закон или съответно сега, докато бъде прието по Комисията за конфликт на интереси или Сметна палата и т.н., докато се приеме.
Предс. Данаил Кирилов:
Това не трябва ли да го кажем експлицитно, за да знае пък органът по другия закон, че тези лица са му в неговия обхват и предмет?
Ива Митева:
Те са си там. Те са и в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, и в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности инспекторите плюс ВСС. Просто само ще упоменат „съдиите, прокурорите и тримата големи“.
Екатерина Захариева:
Ето, тук ме подсеща г-н Талев, че всъщност в Преходни и заключителни разпоредби ние имаме предложена промяна в Предотвратяване и отстраняване в Закона за конфликт на интереси и Закона за Сметната палата, защото все пак другият още не е приет, където изключваме изрично членовете на Висшия съдебен съвет, т.е махаме ги от там.
Предс. Данаил Кирилов:
Други изказвания? Няма. Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Явор Хайтов и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Ива Митева:
Отделно да се гласува т. 1 от предложението на г-н Явор Хайтов - ал. 3 да отпадне.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Колеги, отделно гласуваме само предложението ал. 3 на чл. 175а да отпадне. Който е за, моля да гласува. Десет „за“. Който е против? Нула против. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се. Отпада ал. 3 на чл. 175а.
Подлагам на гласуване в останалата част предложенията на колегата Хайтов. Който е за, моля да гласува. Един „за“. Който е против, моля да гласува? Нула против. Който е въздържал се, моля да гласува? Девет въздържали се. Не се приема предложението на колегата Хайтов.
Пристъпваме към предложението на Чавдар Георгиев, като тук изключваме неговото предложение ал. 3 на чл. 175а да отпадне, защото вече го гласувахме.
Доколкото е възможно теоретично да имат малко по-различна мисъл двамата вносители.
Прекъсваме гласуването. Г-жа Захариева.
Екатерина Захариева:
Тъй като предложенията на г-н Хайтов бяха много и аз мисля, че не стигнахме до края, смятам че предложение 10 е удачно за чл. 175р за създаване на нова ал. 5. Не че няма такава възможност, но да се създаде нова ал. 5, която да гласи, че главният инспектор утвърждава правила, които осигуряват мерките за опазване самоличността на подалия сигнала. Считам, че този текст е удачен и не е лошо да се подкрепи.
Предложенията му по т. 8 и т. 10 мисля, че следва да се подкрепят. Т. 8 е просто за яснота, но мисля, че е удачно.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, връщаме се към предложенията на Явор Хайтов.
Който е съгласен да подкрепим т. 7, т. 8 и т. 10 от неговите предложения, моля да гласува.
Екатерина Захариева:
Като т. 7 е наистина във връзка с това, което говорихте за известността все пак на сигнала, че се препращат, ако отговарят на изискванията, по конкретен сигнал и авторът е известен, т.е. е ясно кой е. Така че, донякъде припокрива и Вашето желание.



Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, гласуваме т. 7, т. 8 и т. 10 от предложението на колегата Хайтов. Който е за, моля да гласува. Десет „за“. Който е против, моля да гласува? Няма против. Който е въздържал се? Един въздържал се. Приемат се.
Заповядайте, г-жо Инспектор:
Теодора Точкова:
Съжалявам, но не разбрах, че трябва да взема отношение и по Раздел Iб от § 77. Раздел Iб включва много важни неща, свързани с дефинициите на проверките и позволете поне да взема отношение, а пък вече вие ще прецените дали да променяте начина на гласуване, но поне да чуете и моите аргументи.
Категорично смятаме, че проверката за почтеност по чл. 175к, ал. 2 следва да отпадне. Ще повторя за n-ти път, че почтеността е морална категория и няма юридическо изражение. Не става ясно най-малкото каква проверка ще извършва Инспекторатът. В какво ще се изразяват действията на Инспектората да извършва проверка за почтеност? Почтен е магистрат, който не е предизвикал всички останали проверки, или пък ако резултатът от тези проверки е отрицателен. Смятаме, че е невъзможно да се дефинира в закона почтеността като юридическо основание и не може да има такава проверка.
Предс. Данаил Кирилов:
Но къде е тази почтеност?
Теодора Точкова:
Чл. 175к, ал. 2. Това е Раздел Iб.
Предс. Данаил Кирилов:
Да, там е останало „почтеност“. Така е.
Теодора Точкова:
Даже така, както е дефинирана сега в разпоредбата на чл. 175к, ал. 2 проверката за почтеност, смятаме, че тя дефинира само един частен случай на групата хипотези „конфликт на интереси”. А според мен почтен е магистрат, който не само осъществява правомощията си съвестно, а осъществява професионално задълженията си. Както казах не предизвиква останалите проверки или пък резултатът от тях е негативен, който спазва етичните норми в поведението си спрямо колегите, има съответно поведение в обществото, което е съответно на професията магистрат. Така че, даже и така да остане, абсолютно е неточна тази разпоредба и не може проверката за почтеност да има такава дефиниция, ако има въобще такава проверка.
Да продължавам ли нататък?


Предс. Данаил Кирилов:
Прекъснахме гласуването. Наникъде сме. Поне направете изявление, но ще продължим с гласуването. За гласуване почти го гласувахме, да.
Теодора Точкова:
По отношение на проверката за независимост смятаме, че така, както е дефинирана от предложителя проверката, че проверката за независимост е проверка, която има за цел да установи дали при изпълнение на служебните си задължения лицето се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния и т.н., определението е неточно, неясно, даже противоречиво. Според нас се създава впечатление, че Инспекторатът ще проверява намерения и нагласи. А за да осъществява такава проверка така, както е дефинирана, Инспекторатът трябва да има разследващ апарат, какъвто няма. Затова за нас е разумно едно определение на тази проверка, имащо предвид твърдения за конкретно извършено нарушение. В смисъл, че предмет на проверката за нарушаване на независимостта е установяване на посегателство върху независимостта като конституционно и законово изискване към функционирането на съдебната власт при образуването, разпределението и движението на делата и преписките.
По отношение на нарушаване на независимостта на магистрата при непосредственото решаване на делата смятаме, че Инспекторатът няма такава компетентност да извършва такава проверка. Би следвало такава проверка да се върши от Прокуратурата по реда на НПК, защото в случаите на нарушаване на независимостта при решаване на делата и преписките, се касае за престъпление – престъпление по служба, или престъпление срещу правосъдието. Тоест, целта е да стане ясно, че един магистрат не трябва да се поддава на натиск било вътрешен, било външен на съдебната система. Не може да му се оказва подобно влияние. Същият следва да бъде равно отдалечен от страните по делата, т.е. никой не може да влияе на вътрешното му убеждение.
Инспекторатът може да извършва проверка за нарушаване на независимостта на магистрата, когато, както казах, се касае за образуването, разпределението и движението на делата. Под „образуването на делата“ се има предвид наказателните производства, ако някой ти е оказал натиск да образуваш или съответно да не образуваш досъдебно производство. Ако съответно ти е повлиял да разпределиш на определен магистрат не случайно, а конкретно производство. Ако съответно някой ти е повлиял да не разгледаш делото си в разумен срок, а да го бавиш, да протакаш, защото си мотивиран от нещо. Затова смятаме, че това определение е разумно, работещо и ще създаде ясните граници за предмета на тази проверка.
По отношение на разпоредбата, касаеща дефиницията на проверката за накърняване на престижа на съдебната власт. Смятаме, че тази дефиниция, както е предложена „Инспекторатът да извършва проверка, която има за цел да установи дали поведението на лицето е в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие и дали действията му компрометират честта на съдията, прокурора и следователя в професията или обществото“. Смятаме, че тази формулировка е абсолютно обща, абсолютно неработеща.
Трябва да е ясно, че нарушаване на престижа на съдебната власт е едно изключително тежко нарушение. Тук трябва да се има предвид настъпил негативен резултат от поведението на магистрата. Тоест, когато поведението уронва публичния образ на съдебната власт, уронва публичния образ на съдията, прокурора и следователя, поведението му накърнява доверието на гражданите и обществото в съдебната власт. Смятаме, че така предложените дефиниции са по-ясни, веднага насочват и определят обхвата на конкретната проверка, която ще извърши Инспектората, а така предложеното от предложителя определение, пак казвам, е изключително общо и неработещо. Все пак тези проверки целят какво? Ефективност целят.
По отношение на чл. 175л, подкрепям предложенията на Хайтов, на Чавдар Георгиев, разбрах и, че вносителят е съгласен ал. 8 на чл. 175л да отпадне.
Аз ще говоря за ал. 8. Ал. 8 предложителят предлага да бъде разписано, че главният инспектор е отговорен за осигуряване на техническа възможност за подаване на сигнали по начин, който осигурява комуникация със заявителя, но не позволява разкриване на неговата самоличност. Тук става дума за конфиденциалност на информацията за подателя на сигнала. Тоест, информацията за сигнализатора да не стане достояние на повече лица от минимално допустимите, т.е. на лицето, което завежда сигнала, на разпределящия (в случая главния инспектор) и на извършващия самата проверка. Но така, както е разписана тази ал. 8 е абсолютно неясна. Подкрепяме предложението да отпадне, а конфиденциалността, т.е. самоличността на лицето, подало сигнала ще бъде запазена чрез промяната на ал. 5 на чл. 175р. Т.е. чл. 175р, ал. 5 да придобие редакцията, че „Главният инспектор утвърждава правила, които осигуряват мерките за опазване на самоличността на подателя на сигнала“. Смятам, че този текст е по-разбран, по-ясен и осигурява същата цел, каквато е идеята на предложителя.
Емил Димитров:
Г-н Лазаров да ви каже как става със СРС-та. Дава се уникален номер, дава се име. Всеки знае само името и номера. Дори и някой да се опитва да го направи, няма възможност освен единствено при Главния инспектор. Главният инспектор е човекът, който прави тези неща, който го регистрира в секретно деловодство. И само той знае какво им е дал, какъв номер им е дал. И всичко е в секретно деловодство, никой друг. Какво толкова пък сложно има тук? Това ще е някакъв секретен сигнал, който ще се засекрети някъде. Тук имаш една регистратура и кой ще вземе сигнала и ще го занесе в регистратурата. Откъде да го вземе? Вътре при вас или някъде изнесен на друго място, както се разберат.
Теодора Точкова:
Ама, защо е необходимо това? Аз не мога да разбера. След като ние можем сами да защитим тези данни по този начин, както ви казвам аз. Като приеме главният инспектор или пък на заседание на Инспектората съответните правила.
Емил Димитров:
Приемате правилата „само чичо Гошо ще приема сигналите“, защото му имаме доверие. Чичо Гошо се среща: „Дай сега тук сигнала, дай .......... „ Давам му уникален пореден номер, вие ще решите за седмица, за месец, за хронология, ще го измислите как да го направите. Под тези данни фигурира само той и в архива седи само неговото картонче. Оттам нататък давате на другите да работят. Те не знаят откъде са дошли данните. Всичко друго обаче, за проверяващите не е тайна какво трябва да проверят, а само заявителят. В момента, в който се разбере всичко, казваш: „Я, сега да видя срещу това картонче с този номер кой седи отзад в папката“.
Теодора Точкова:
По-нататък ако мога да продължа?
Предс. Данаил Кирилов:
Моля Ви, обаче бързо, защото ще прекратя заседанието и утре ще продължим. Нищо не направихме в Съвета за съдебна реформа и сега продължаваме да не правим нищо. Едната страна си държи на нейните редакции, без значение чистотата и точността им, и вашите редакции в никакъв случай не са прекрасни. Не искам да влизам в конкретика по това, нито да звуча нападателно, но не съм съгласен с това.
Теодора Точкова:
Добре, за това сте народните представители, за да ги изгладите като чуете и двете мнения.
Предс. Данаил Кирилов:
Е, за какво сме? Да вземем да пишем изначално и да нарушим хармонията на тримесечното обсъждане на този велик и съдържателен текст?
Теодора Точкова:
Както виждате, нямаше хармония.
Предс. Данаил Кирилов:
Ама, няма и резултат.


Теодора Точкова:
Добре, накрая ще завърша, защото виждам, че няма време. Подкрепяме предложението да се създаде чл. 175ф със следното съдържание:
„Чл. 175ф. За неуредените в настоящия раздел въпроси се прилага Административно-процесуалния кодекс“.
Смятаме, че това е важно, защото в Раздел Iб от проекта на закона не е направено подробно уреждане на допустимите доказателства, доказателствени средства и способи. Ето защо, и предвид характера на проверките, че се извършват от административен орган, е удачно да се предвиди, че за неуредените в раздела въпроси, се прилага Административно-процесуалния кодекс. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте.
Красимира Филипова:
Уважаеми г-н Председател, благодаря Ви. Съвсем накратко по така изложените всички бележки и съответно становище на г-жа Точкова, искам да кажа от името на вносителя, че ние държим на нашите текстове, но единствено сме съгласни да бъде уважено направеното предложение в чл. 175к, ал. 4, относно една от проверките, а именно за накърняване на престижа на съдебната власт. Склонни сме да приемем така направеното предложение след направено обсъждане, тъй като можем да приемем, че по-точно отразява една такава проверка за накърняване престижа на съдебната власт.
Предс. Данаил Кирилов:
Е, как ще е по-добре? Как ще го мерите публичния образ? Защо говорите така? Социологическо или телеметрично изследване ще възложите?
Красимира Филипова:
Току-що след вътрешно обсъждане, тъй като са налице кумулативни фактори, затова.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако стигнем до тяхното определение, това е специализирана експертиза, която се казва „контент-анализ“ на публично съдържание, което е отделно и сложно впрочем. Това пък няма как да го прави Инспекторатът.
Извинявайте, че Ви прекъснах.
Подкрепя „Оттегля вносителят ал. 4 на чл. 175к“. Тосте, той няма как да го оттегли, но казва, че би се отказал от тази редакция в полза на редакцията, която ... Те не могат да го оттеглят. Само Министерски съвет може да го оттегли.

Красимира Филипова:
Става въпрос, че не възразяваме, че сме склонни да го обсъдим, тъй като са кумулативни предпоставките, но каквото дойде.
И следващото само по чл. 175л, по отношение на т. 1, вече изложихме становище, че сме съгласни, но категорично се противопоставяме на заличаването на ал. 8 в този текст, тъй като считаме, че след като се създават правила, трябва да има ясно разписан текст кой носи отговорността. Тосте, държим т. 2 да не се приема.
Това бяха всъщност бележките изцяло по направения анализ на предложенията от страна на Главния инспектор. За всичко останало държим на текстовете на вносителя така, както са внесени.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, предлагам ви да приключим дебата дотук, да прекъснем заседанието. Вносителят ако иска в писмен вид да предложи всичките си изменения. Чухме позицията на Инспектората и вече при гласуването да гласуваме максимално конкретно и стегнато, защото аз си отбелязах съвсем други неща тук, мога да ги допълня, даже ги и гласувахме частично.
Реплика:
Който ще пише доклада да му мисли.
Предс. Данаил Кирилов:
Прекратявам заседанието. Утре продължаваме докъдето сме с § 77. В 14.30 ч. редовно заседание на Комисията по правни въпроси, в зала 238, където си заседаваме постоянно.


Председател:
Данаил Кирилов