Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по правни въпроси
Комисия по правни въпроси
20/07/2016
    Стенограма от заседание на комисия
    П Р О Т О К О Л
    № 79

    Днес, 20.07.2016 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
    На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Екатерина Захариева, министър, Петя Тянкова, заместник-министър, Красимира Филипова, заместник-министър, Любомир Талев, директор на дирекция „Съвет по законодателство” и Благовест Пунев, съветник в кабинета на министъра на правосъдието; от Върховен касационен съд – Лозан Панов, председател; от Върховния административен съд – Георги Колев, председател; от Прокуратурата на Република България – Пенка Богданова, заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура и Мария Шишкова, заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура; от Висшия съдебен съвет –Михаил Кожарев, Соня Найденова и Калин Калпакчиев, членове; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Теодора Точкова, главен инспектор, Лидия Стоянова, Любомир Крумов и Игнат Георгиев, инспектори; от Висшия адвокатски съвет – Любомир Денев, адвокат; от Националния институт на правосъдието – Миглена Тачева, директор; от Съюза на юристите в България – Владислав Славов, председател; от Камарата на следователите в България –Петко Петков, председател и Стефан Петров; от Български институт за правни инициативи – Боряна Христова; от Съюза на съдиите в България – Николай Гунчев, Иван Георгиев, Весислава Иванова и Капка Костова; от Българска съдийска асоциация –Богдана Желявска, председател, Красимира Костова, съдия и Хайгухи Бодикян, съдия.
    Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
    Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имаме кворум. Дневният ред е известен:
    Продължаваме с обсъждането за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-34, внесен от Министерски съвет на 17.06.2016 г.
    Гостите са същите, освен заместник-министъра на финансите – г-н Кирил Ананиев, който е тук по уговорката да успее да дойде за 1 час да коментираме разпоредбите с финансови последици.
    Виждам и още един колега, който, ако иска, може да се представи.
    Кирил Арнаудов:
    Казвам се Кирил Арнаудов и съм експерт в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря. Снощи стигнахме до § 77. Остана само гласуването.
    Предлагам ви да завършим § 77 и ще дадем думата на г-н Ананиев.
    Вчера приключихме с указание към заместник-министър Филипова да подготви консолидиран текст. Идеята беше ясно да се отличи каква е волята на вносителя – кои от предложенията е склонен и изразява воля да ги допусне. А ние на тази база да формираме нашата воля и да гласуваме. Затова, ако искате, ще дам думата първо на заместник-министър Филипова. Ако г-жа Министърът иска да вземе отношение, заповядайте. Но ако искате, и аз мога да ви докладвам какво уточнихме.
    В раздел Iб, чл. 175и, ал. 4. Приема се предложението на Данаил Кирилов, Свилен Иванов, Анна Александрова и Димитър Лазаров:
    „(4) Съдия, прокурор или следовател, който има частен интерес по конкретен повод извън разглеждането на делата и преписките, е длъжен да подаде декларация за конфликт на интереси пред Инспектората на Висшия съдебен съвет и да прекрати изпълнението на правомощията си по отношение на съответното лице или дейност.”
    След това в чл. 175л. Предложение на н.пр. Явор Хайтов и група народни представители и същото е от Чавдар Георгиев и група народни представители:
    „(2) За сигнал се приема и публикация в средствата за масово осведомяване, ако отговаря на изискванията по ал. 5, т. 2-4.”
    Без частта „и е известен авторът му”. Тоест добавя се само в ал. 2 „ако отговаря на изискванията по ал. 5, т. 2-4.”.
    Следващото, което по мнението на вносителя би могло да се подкрепи, е предложението на Явор Хайтов и група народни представители и на Чавдар Георгиев и група народни представители за чл. 175м, да се добави това т. 4
    „4. при получаване на съдебен акт по чл. 175и, ал. 6”.
    Следващото е в чл. 175п в ал. 3 след думата „състояние” се добавя „ на лицето, когато това се предвижда със закон” или ал. 3 да стане:
    „(3) В 7-дневен срок от влизане в сила на решение, с което е установен конфликт на интереси, съответната колегия при Висшия съдебен съвет уведомява компетентните органи за образуване на производство за проверка на имущественото състояние на лицето, когато това се предвижда със закон, или за реализиране на законоустановените имуществени последици от нарушението.”
    Тук аз ще направя едно предложение то чл. 80, ал. 4, което е за чл. 175р и моля колегата Лазаров и другите колеги пеналисти да вземат отношение и становище. Това е текстът, който е от проекта на антикорупционния закон на г-жа Кунева, но по тези текстове имаше спорове и в пленарна зала.
    „Чл. 175р. (1) Лице, което е подало сигнал, не може да носи отговорност и да търпи други неблагоприятни последствия само на това основание.”
    Предложението ми е този, докато приемем окончателния текст на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси – антикорупционния закон, да бъде „лице, което е подало сигнал, не може да търпи други неблагоприятни последствия само на това основание.” Тоест, отпада „не може да носи отговорност”. Нека да видим кой модел ще се приеме. При всички положения това ще се дебатира. Бяха изказани тези и аргументи в посока, че лицето-сигналист трябва да носи отговорност, включително в Германия носело и административна отговорност, ако сигналът се окаже неверен. Нека да не го освобождаваме от отговорност поне до този момент.
    Предложението ми сега за сега е ал. 1 да бъде:
    „(1) Лице, което е подало сигнал, не може да търпи неблагоприятни последствия само на това основание.”
    Преди да дам думата на г-н Колев, ал. 5 в същата разпоредба предложението на колегата Явор Хайтов:
    „Главният инспектор утвърждава правила, които осигуряват мерките за опазване на самоличността на подалия сигнала.”
    И последното допълнение, пак по предложение на колегата Хайтов, е за нов чл. 175ф.
    „Чл. 175ф. За неуредените в настоящия раздел въпроси се прилага Административно-процесуалния кодекс“.
    Г-н Колев, заповядайте.
    Георги Колев:
    Абсолютно обосновано предложение, г-н Колев, защото в крайна сметка, ако данните, изложени в сигнала, са неверни, как така ще освободим лицето от отговорност. Така че абсолютно логично е това лице да носи отговорност в случаите, когато се окаже, че сигналът е неверен. Това е единственото правилно решение в случая. В противен случай даваме възможност на всяко едно лице да подава сигнали, без да държи сметка доколко са верни или не са верни. Това беше едно от нещата, по които преди това смятах да взема отношение.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Аз моля всички колеги, като стигнем до антикорупционния закон на г-жа Кунева, все пак да имаме още един път дебата и да не забравяме, че тук сме установили такова правило (ако приемем такова правило). Аз също смятам, че всеки трябва да носи отговорност за действията си, особено когато е причинил вреди или е съсипал нечий живот или професионална кариера.
    Г-жо Главен инспектор, заповядайте, но ще помоля кратко. Вие приемате ли така предложените редакции?
    Теодора Точкова:
    Инспекторатът приема така предложените редакции на текстовете от Министерството на правосъдието и от Вас.
    Бих искала, обаче, да обърна внимание на народните представители да погледнат отново предложенията на Явор Хайтов и група народни представители и на Чавдар Георгиев и група народни представители по отношение на дефинициите на проверките, които коментирах аз подробно вчера и не бива да се повтарям. Само ще маркирам това, че особено за проверката за нарушаване на престижа на съдебната власт, това определение, което предлага Инспектората е много по-точно, много по ясно. Веднага определя, че се касае за резултатно деяние, т.е. за настъпил резултат, който уронва престижа на съдебната власт. И затова смятам, че нашето определение е по-добро, че се накърнява публичния образ на съдията, прокурора и следователя, публичният образ на съдебната власт, доверието на гражданите и на обществото в съдебната власт. Тоест, Инспекторатът по силата на Конституцията има правомощието да проверява за деяния, които накърняват престижа на съдебната власт.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Г-жо Инспектор, снощи точно на този дебат реагирахме и прекратихме заседанието. Не е необходимо да повтаряте тезата. Вие това го казахте и вчера. И двете дефиниции са непрецизни. Но пък с предложението на колегата Хайтов и Чавдар Георгиев аз лично не бих могъл да се съглася. Те са още по-непрецизни. Никой не направи други предложения. Затова нека с гласуване все пак да изберем по-доброто. Почтеността е понятие в Конституцията. Това е било прието. Оттам нататък, каквото и да предефинираме, остава това, което е там. Няма да давам думата за спорове. Гласували сме.
    Колеги, подлагам на гласуване предложенията на Явор Хайтов и група народни представители без тези, които ви изчетох от текста преди малко. Който е съгласен да приемем частта от предложенията на Явор Хайтов и група народни представители без тези, които прочетох и посочих изрично преди малко, моля да гласува „за”. Трима „за”. Който е против, моля да гласува против? Нула против. Който е въздържал се? Единадесет „въздържали се”. Не се приемат предложенията на колегата Хайтов и група народни представители, определени като част.
    Подлагам на гласуване останалата част от предложенията на колегата Хайтов, които ви изчетох, които бих могъл да повторя. (Не е необходимо.) Благодаря ви. И които са аналогични с част от предложенията на колегата Чавдар Георгиев. Който е „за”, моля да гласува „за”. Четиринадесет гласа „за”. Който е против? Нула „против” Който е въздържал се? Нула „въздържали се”.
    Колеги, пристъпваме към предложенията на колегата Чавдар Георгиев и група народни представители, на когото приехме част от предложенията така, както бяха посочени и които са идентични с предложенията на колегата Хайтов. По отношение на другата част, който ги подкрепя, моля да гласува „за”. Трима „за”. Който е против? Нула „против”. Който е въздържал се? Единадесет „въздържали се”. Не се приемат другите предложения на колегата Чавдар Георгиев.
    Пристъпвам към предложение на Димитър Делчев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Който е против? Нула „против”. Който е въздържал се? Десет „въздържали се”. Не се приема предложението.
    Пристъпваме към гласуване на предложение на Кирилов, Иванов, Александрова и Лазаров. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Против? Нула против. Който е въздържал се? Нула „въздържали се”. Приема се предложението на Кирилов, Иванов, Александрова и Лазаров.
    Подлагам на гласуване предложението по чл. 80, ал. 4 относно текста на чл. 175р. Текстът да бъде:
    „Чл. 175р. (1) Лице, което е подало сигнал, не може да търпи неблагоприятни последствия само на това основание.”
    Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Който е против? Нула „против”. Който е въздържал се? Трима „въздържали се”. Приема се.
    Подлагам на гласуване предложението на г-н Митев накратко казано за ЕГН-то. В чл. 175л, ал. 5, т. 1 да стане: „1. трите имена, ЕГН и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;”
    Който е съгласен с това предложение на колегата Митев, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Който е против? Двама „против”. Който е въздържал се? Двама „въздържали се”. Приема се.
    Екатерина Захариева:
    Няма друг закон, в който да се пише ЕГН-то.
    Предс. Данаил Кирилов:
    За процедура г-н Иванов.
    Свилен Иванов:
    Колеги, стана малко объркване. Моля за процедура прегласуване.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Колеги, процедура по прегласуване. Вчера го дебатирахме. Аргументът на вносителя е с оглед идентификация на сигналиста. Това е. Заповядайте, г-жо Министър.
    Екатерина Захариева:
    Приехме сигналът да не бъде анонимен. Няма в другите закони и в закона за конфликт на интереси в момента, по НПК за сигнал за извършено престъпление, давам най-тежките примери и с най-тежките последици и в редица други закони, където има сигнали, никъде не се изисква ЕГН. Да, три имена се изискват, адреси се изискват, но ЕГН никъде, дори и по НПК. Тоест, вие с риск да ни обвинят в престъпление, което си е престъпление само по себе си, не се изисква ЕГН. Така че предвидихме опции да има телефон, да има адрес, да има име, така че и съдията да може да го провери – достатъчно са гаранциите и документите, достоверност на фактите и т.н. и т.н. Считам, че това е достатъчно. Но с ЕГН-то вече отиваме отвъд, просто създаваме опасен прецедент, не за друго.
    Христиан Митев:
    След като говорите за опасен прецедент, аз ви предлагам тук да инициираме една промяна на Гражданския процесуален кодекс и да го махнем от исковите молби. Ще ги установявате ищеца и ответника само по трите имена и адреса и да не създаваме опасни прецеденти в гражданския процес все пак.
    Екатерина Захариева:
    Не искам да се заяждам, не искам да обяснявам разликата между искова молба и сигнал или пък между разпит на свидетел по НПК или съответно повдигане на обвинение, която мисля, че на всички е ясна. Просто казах моето мнение. Аз не съм предложител на този текст. Поиска г-н Хайтов моето мнение и аз го изразявам. Както виждате, аз мълчах на Вашето предложение. Нямам повече какво да добавя.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Г-н Попов.
    Филип Попов:
    Благодаря, г-н Председател. Аз си мисля, че тук целта на вносителите е в крайна сметка да няма анонимни сигнали. Защото как се идентифицира един, било то жалбоподател, или човек, който пуска сигнал, разбира се трите имена, адреса и единен граждански номер. Така се идентифицираме съгласно нашите лични документи. Защото на практика какво може да се случи: анонимен сигнал, пускат се някакви три имена измислени, адрес измислен и дори може да се измисли ЕГН, но веднага това ще бъде засечено по ЕГН. Това няма как да се засече само по трите имена. И ще се установи, че това е анонимен сигнал, което не е уредено в закона и този сигнал съответно няма да се разглежда. Затова няма пречка да се постави ЕГН, или лични данни, или както там прецените. Целта, според мен, е да няма анонимни сигнали, защото тук може да се касае в крайна сметка за набедяване.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря, г-н Попов. Бяхме в процедура по прегласуване, в която по принцип не са допустими изказванията, но смятам, че с оглед да се вземе обосновано решение и всеки да прецени самостоятелно, мисля, че допускането на дебат не е недопустимо, макар по правилника да нямаме такава възможност.
    Колеги, подлагам на прегласуване предложението на колегата Митев, по отношение на предложението за допълнение „и ЕГН”. Който е „за”, моля да гласува „за”. Девет гласа „за”. Който е против, моля да гласува против. Нула гласа „против”. Който е Въздържал се? Осем „въздържали се”. С един глас се приема.
    Колеги, при това положение пристъпваме към гласуване на текста на вносител заедно с приетите предложения досега, така както бяха посочени индивидуализирани. Който е „за” да приемем текста на вносител за § 77, Заедно с приетите предложения, моля да гласува да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Пет въздържали се. С 12 гласа „за”, 0 против и 5 въздържали се текстовете на вносител с приетите редакции за § 77 се приемат.
    Колеги, благодаря на г-н Ананиев за присъствието.
    Г-н Ананиев, Вие ли ще вземете становище по всички, които ви интересуват. Голяма част от тях сме гласували вече и това ще е прецедент да се върнем обратно назад.
    Кирил Ананиев:
    Първо, бих искал да се извиня, г-н Председател, че нямах възможност да дойда в самото начало на обсъждането и вие сте взели решения. Хубавото е, че повечето от решенията, които сте взели, съответстват на становището, което има Министерството на финансите, респективно Правителството.
    Първият текст, който нас ни притесняваше, е свързан с чл. 30 от закона, където се предвиждаше в ал. 2, т. 1. Висшият съдебен съвет да приема бюджета на съдебната власт и организира съгласувано, равномерно и пропорционално разпределение на извънбюджетните средства, които постъпват от външни на системата източници в професионалните организации в системата на съдебната власт и са свързани с финансирането на дейностите по чл. 30, ал. 2 и са изброени по-нататък точките. И там се създава всъщност т. 20, където е казано, че се осъществява и контролира дейността по охрана на органите на съдебната власт.
    Реплика:
    Това се оттегли.
    Кирил Ананиев:
    Точно това исках да кажа, че тази информация я получих току-що, за което благодаря, тъй като след излизането на Закона за публичните финанси извънбюджетни средства няма. А освен това, не се приема бюджетът на съдебната власт, а се приема проектът на бюджет на съдебната власт, както е записано в Конституцията.
    И по т. 20, предполагам че е станал дебат, ние поддържаме становището на Правителството, че дейността по охраната трябва да бъде в изпълнителната власт, а не в съдебната власт, за което благодаря.
    Може би по повечето от нещата вече има пълно единомислие, но все пак да ги мина, ако е удобно за 3-4 мин.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Да, но не е необходимо да влизаме в детайл. Това е прието правилно. Дайте нататък, за да видим имате ли възражения.
    Кирил Ананиев:
    Не можах да разбера окончателно как е решен въпросът с приемането на бюджета на Инспектората. Според мен, той е част от бюджета на Висшия съдебен съвет и не може да има някакъв независим характер. Възнагражденията на експертите мисля, че са оставени такива, каквито са предложени от правителството – на равнище на районен съд, или по-точно между районен и окръжен съд.
    Предс. Данаил Кирилов:
    § 10 по отношение на чл. 51. „Възнаграждението на главния инспектор е равно на възнаграждението на член Висшия съдебен съвет.”
    „Възнаграждението на инспекторите е равно на 90 на сто от възнаграждението на главния инспектор.”
    Кирил Ананиев:
    Не възразяваме.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Не възразявате. Добре. В § 12. „Стажът като главен инспектор или инспектор се зачита за стаж по чл. 225, ал. 1.”
    По това имате ли възражения? (Не.) Г-н Кожарев ни убеди, че промяната е минимална и за тази промяна са обезпечени средства и се изравняват статутът на инспекторите с членовете на Висшия съдебен съвет.
    Отиваме до експертите. Това е § 14 по отношение на чл. 55.
    „Експертите при Инспектората се назначават и освобождават от главния инспектор. Възнаграждението им е не по-малко от възнаграждението на съдия в районен съд и не по-голямо от възнаграждението на съдия в окръжен съд.“
    Кирил Ананиев:
    Приемаме.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Добре. § 18. В чл. 60в, ал. 2 изречение второ се изменя така:
    „Възнаграждението на експертите е не по-малко от възнаграждението на съдия в районен съд и не по-голямо от възнаграждението на съдия в окръжен съд.“
    § 21, който става § 27 по отношение на чл. 73 зае съдебните заседатели.
    Кирил Ананиев:
    Ние поддържаме становището на Министерски съвет, където е предвидено 1/22 на ден от 50 на сто от основната заплата. Сега в единия вариант е от 60, а в другия вариант е от 80.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Сега е прието размерът на възнаграждението на съдебните заседатели на ден се равнява на 1/22 от 60 на сто от основната заплата, съответно за районен съдия, зае окръжен съдия. Сега е 7.43 лв. Тук е тази пропорция, но не повече от 20 лв. на ден.
    Кирил Ананиев:
    Приемаме го г-н Председател.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря, благодаря и от името на съдебните заседатели, ако го приемате. Това са до тук приетите норми, които са с финансови последици.
    Кирил Ананиев:
    Г-н Председател, има още два, според мен, важни въпроса. Единият въпрос е свързан със съдиите по вписванията за приходите и разходите. Този текст е по-назад. А другият е за охраната. Както казах преди малко, ние смятаме, че тази дейност е за изпълнителната власт и трябва да остава към Министерството на правосъдието.
    Що се отнася до съдите по вписванията, по този въпрос Министерският съвет не е водил дебат при приемането на проектозакона. Има две предложения: или приходите и разходите на съдиите по вписванията да бъдат към бюджета на съдебната власт, или приходите и разходите да бъдат в Министерството на правосъдието. Според мен, може би трябва министърът на правосъдието да вземе отношение. Но това, което искам да кажа аз е, че при положение, че се приеме един от двата варианта, ние ще направим съответните компенсирани промени по двата бюджета: по бюджета на Министерството на правосъдието и по бюджета на съдебната власт. Така че по-скоро това е по целесъобразност решение. То не води до допълнителни средства, а до компенсирана промяна.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Заповядайте, г-жо Министър.
    Екатерина Захариева:
    Не сме стигнали до този текст. В момента съдиите по вписванията се назначават от министъра на правосъдието, но е съгласувано с председателя на съда. Де факто работата им е в съответния съд, но договорите се подписват с министъра на правосъдието. Председателят на съда прави предложение за увеличаване на заплатите на съответния съдия. Де факто аз подписвам договорите. Приходите са за сметка на държавния бюджет, когато има такива, а разходите са за сметка на бюджета на съдебната власт, т.е. техните заплати, техните възнаграждения. При положение, че са служители на Министерството на правосъдието, де факто според мен е редно сумите, които са за техните възнаграждения, осигуровки и т.н. да бъдат в бюджета на Министерството на правосъдието. Така че наистина странен хибрид.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Г-н Кожарев.
    Михаил Кожарев:
    Точно този е смисълът на двете противоположни предложения. Ако приходите бяха към съдебната власт – към бюджета на Висшия съдебен съвет, приходната му част, то нека и разходите да са за сметка на бюджета на съдебната власт. Не би трябвало да е така. Някак си е нонсенс. За това второто алтернативно предложение е точно такова, каквото в момента коментира и министър Захариева. Приходите са за държавния бюджет, респективно Министерството на правосъдието, нека и разходите да бъдат за сметка на Министерството на правосъдието. На всичкото отгоре, това, което тя каза, е точно така – те се назначават, уволняват, повишават, награждават и всичко останало от министъра, но парите за това идват от съдебната власт, което за мен е нонсенс. Така че ние нямаме против Министерството на правосъдието на поеме и издръжката им. Издръжката е някъде между 8 и 10 млн. лв. или по-скоро към 8.5 млн. лв., а приходната част е много повече, но не е толкова страшно. Нека да си има приходи министерството, но да поеме издръжката. Иначе издръжката да я поемаме ние е нонсенс. Ако приемете втория вариант, той би бил чудесен и за двете страни.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Нека да чуем и мнението на Министерството на финансите и да не влизаме в дебата по същество. Нека да го решим отделно. Чухме заместник-министър Ананиев, включително и по някоя от другите разпоредби, ако прецени да вземе становище.
    Кирил Ананиев:
    След изложеното от министъра на правосъдието действително всички трябва да бъде концентрирано на едно място. Там къде е органът, който назначава, определя заплатите, може би вдига в длъжност при определено атестиране, приходите са там в момента, но нека да бъдат там и разходите, т.е. всички да се концентрира в бюджета на Министерството на правосъдието. Понеже бяха казани разходите - 8 200 000 лв., искам да кажа, че само до 30 юни т.г. реализираните преходи са 18 800 000 лв., и ако продължи тенденцията ще отиде към 36 млн. лв. Но така или иначе, както казах преди малко, ще направим съответната компенсирана промяна между двата бюджета, така че няма да има страдаща страна. Тук е въпросът да се събере всичко на едно място и по-правилното и според мен е в Министерството на правосъдието.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря, г-н Ананиев, и за участието и за позициите и за това, че реагирахте.
    Екатерина Захариева:
    Имам един бюджетен въпрос към г-н Ананиев. Съжалявам, г-н Председател. Има предложение за заплатите на съдиите. Някой внесъл ли го е от народните представители? (Не е внесено.) Имаше го като предложение по време на съгласувателната процедура. Може би се бъркам.
    Реплика: Не е предложено.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Имаше много дискусии по това, но и аз не го видях като предложение. Г-н Димитров.
    Емил Димитров:
    Използвам случая да благодаря на г-н Ананиев. Не случайно аз бях дал и двете хипотези: всичко във ВСС, или всичко в Министерството на правосъдието. Така че тази, която касаеше ВСС ще бъде оттеглена, когато му дойде мястото и остава хипотезата всичко в правосъдието. За финансите знаех, че няма проблем как да го компенсират, защото за тях не съществува проблем – вместо да дадат заплатите във ВСС, сега ще ги разпределят в бюджета на Министерството на правосъдието. Приходите при всички случаи ще отидат в бюджета. Така че ще оттегля това предложение.
    Но много ми се искаше администрирането, освен за сградите и охраната. Засега надделява мнението охраната да си остане в правосъдието. Склонен съм и там да помисля. Но нека да помислим за сградите, част от които са все още в разпореждане на Министерството на правосъдието. Имаме проблем при застраховането, санирането, установяване на собствеността, общи части, идеални части. Не е ли по-редно след като веднъж сме прехвърлили сградите, да ги прехвърлим изцяло. Разбира се, всички заемани до момента сгради от правосъдието и други институции си остава да се ползват от същите хора, но по-лесно ще бъде за търгове, за застраховане, ремонти и т.н.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Не искам да влизаме в този дебат. Това не касае Министерството на финансите. От 1998 г. Министерството на финансите не отговаря за недвижимите имоти на държавата. Отговаря министърът на регионалното развитие и благоустройството. Но като стигнем до този дебат, г-н Димитров, аз ще ви опонирам с аргументи на бивш областен управител. Не правете съдебната власт с функции на областни управители. Това е трудна работа, пипкава.
    Емил Димитров:
    Вие направихте на 90%, вие прехвърлихте сградите без значение те дали искат или не. Сега говорим за 10% спорните.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Това е за да бъде максимално независима съдебната власт и максимално оборудвана, включително и с имоти, които пряко и директно да управлява. Но толкова. Вече за другите имоти ще стават много проблеми и наистина въпрос съгласие, трудно е управлението във всяка конкретна сграда, специфични са проблемите, спори се за всичко и няма смисъл тези проблеми да влизат в патримониума или в компетентността на Висшия съдебен съвет.
    Благодаря, г-н Заместник-министър. Ако желаете, можете да продължите да участвате.
    Кирил Ананиев:
    Ще тръгвам, г-н Председател, тъй като и други задачи има в министерството. Благодаря, че бях поканен и изслушан. На вас ви пожелавам приятна и успешна работа.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря. Дано. Единственото сигурно е, че ще бъде дълга.
    Колеги, пристъпваме към § 78, § 79 и § 80, които ще ви ги представи г-жа Атанасова.
    Предс. Десислава Атанасова:
    По § 78, § 79 и § 80 няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Не виждам. Подлагам на гласуване анблок текста на вносителя за § 78, § 79 и § 80. Моля, който е „за”, да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
    § 81, § 82. Също няма постъпили предложения. Желаещи за изказване. Не виждам. Подлагам на гласуване за § 81 и § 82 съгласно текста на вносителя. Моля, който е „за”, да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
    § 83. Постъпило е предложение от Димитър Делчев и група народни представители. Заповядайте.
    Петя Тянкова:
    Предложението на г-н Делчев и група народни представители е за създаване на нова т. 7 може да бъде подкрепено, но не и в останалата част.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Министерството на правосъдието подкрепя предложението на г-н Делчев в частта му по буква „в”, а по буква „а” и „б”.

    Петя Тянкова:
    То е по-скоро редакционно на нашето предложение.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Частта буква „б” не я подкрепяте, защото буква „а” е изменение на буква „в”.
    Петя Тянкова:
    Да, извинявам се. Подкрепяме буква „а”.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Ако няма други изказвания, да преминем към гласуване. Може би ще се наложи разделно гласуване на предложението на г-н Делчев. Не виждам други изказвания.
    Подлагам на гласуване предложението на Димитър Делчев и група народни представители в § 83, т. 3, буква „а”. Моля, който е „за”, да гласува. Трима „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Предложението не е прието.
    Подлагам на гласуване предложението на Димитър Делчев и група народни представители в частта му по буква „б”. Моля, който е „за”, да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”. Не е прието.
    Подлагам на гласуване текста на вносителя на § 83. Моля, който е „за” да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един.
    § 84. Няма постъпило предложение.
    Желаещи за изказване? Заповядайте, г-н Колев.
    Георги Колев:
    Действително г-жо Председател, няма постъпили предложения, но за първи път се създава самостоятелна разпоредба за отделно обжалване недопускането, като са предвидени 7-дневен срок от постановяване на решението за обжалване. Действително процедурата по размяна на книжа в конкретния случай е редуциран, т.е. не се изпращат жалбите. Но съгласете се, че в 7-дневен срок да се насрочи едно открито съдебно заседание, когато жалбите са неопределен кръг,п надявам се да са по-малко, но в повечето случаи те са значителен брой, значително ще забави разглеждането, както на тези дела, така и провеждането на самите конкурси. Лично аз считам, че следва да бъдат разгледани в закрито заседание. Може би това е единственият вариант, за да ускорим този процес. Ако останат открити заседания, нека не забравяме, че в настоящия момент няма самостоятелна процедура по обжалване.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Благодаря. Заповядайте, г-жо Тянкова.
    Петя Тянкова:
    Аз считам, че ако бъде в закрито заседание, тогава не рискуваме ли все пак да ограничим правото на защита на този, който оспорва решението за недопускане. Предвиждането на тази процедура целта е била, ако има спор за допустимост, да се отстрани още в началото, а не в последствие да се отменя конкурса на тия основания, ако някой е бил допуснат или неправилно допуснат до участие в конкурса, като неотговарящ на изискванията преди въобще да е преминал през изпитната процедура.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Благодаря, г-жо Тянкова. Заповядайте.
    Николай Гунчев: Съюз на съдиите в България
    Благодаря, г-жо Атанасова. Ще изразя, както мнението на Съюза на съдиите, така и своето лично мнение, като човек, който гледа дела по Закона за съдебната власт.
    Разбирам съображенията на вносителя, но няма нито една причина това да бъде в открито заседание. Какво ще се установява в него. Ако виждате такава причина да бъде в открито, първото, което бих препоръчал от все сърце, предполагам няма разумни аргументи срещу него, това е да върви в закрито заседание. И второ, срокът и на мен ми се струва прекомерно малък, особено за открито е неспазваем на практика. Но вие решавате. Разумно е да е в закрито и срокът да е поне 10-дневен. Благодаря.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Благодаря, съдия Гунчев. Заповядайте, г-н Митев.
    Христиан Митев:
    Благодаря, уважаема г-жо Председател.
    Аз правя предложение по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 на база на направената дискусия и изказаните становища. Също смятам с оглед по-голяма оперативност, по-голяма бързина заседанието да е закрито. Затова предлагам в § 84, ал. 7 думата „открито” да се замени със „закрито”.
    Благодаря.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Благодаря, г-н Митев. Г-н Филип Попов.
    Филип Попов:
    Г-жо Председател, аз също правя предложение по реда на чл. 80, ал. 4 в § 84, ал. 7 думата „7-дневен” да се замени с „10-дневен”.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Благодаря. Други желаещи за изказване? Министерството на правосъдието желаете ли думата? Заповядайте.
    Благовест Пунев:
    Уважаеми колеги, мисля, че това предложение е удачно с оглед на ускоряване на производството и бързото разглеждане на делата. Може би трябва да се обмисли с оглед гарантиране на състезателността в процеса, понеже няма да има открито заседание, другата страна да даде възражение срещу подадената жалба. Да бъде възможно да се даде писмено възражение срещу подадената жалба. Другата страна това е Висшият съдебен съвет, който ще бъде ответник по жалбата. Става дума, ако се гледа в закрито заседание. Срок за отговор на жалбите.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Благодаря. Имате ли готовност да предложите текст като допълнителна алинея, или допълнително изречение, което някой от народните представители да припознае.
    Благовест Пунев:
    В ал. 4 може да се сложи, като препис от жалбата се изпраща на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, който в 3-дневен срок.
    Екатерина Захариева:
    Според мен по АПК жалбата се изпраща през органа, така че той може да изпрати и становище. Така че това са текстове, които ги има в АПК, ако се наложи. Нали така г-н Колев. Тоест, има го по АПК и няма нужда от допълнителен текст.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Тоест, няма нужда от допълнително изречение в ал. 4.
    Екатерина Захариева:
    Доколкото си спомням АПК, като тук има много по-добри специалисти от мен, разбира се, но там задължението за подаване на жалбата е през органа, чиито акт жалиш, той е длъжен да комплектува цялата преписка и да я изпрати в 3-дневен срок в съда. Нали така беше? (Да.)
    Предс. Десислава Атанасова:
    Заповядайте, съдия Гунчев.
    Николай Гунчев:
    След като преписката така или иначе ще дойде през органа, защото ние иначе няма какво да обсъждаме, органът си дава в този срок становище. Да не утежняваме изказа на закона.
    Предс. Десислава Атанасова:
    В такъв случай няма спор. Министерството на правосъдието прие редакцията на колегите.
    Подлагам на гласуване предложението на г-н Христиан Митев, направено по реда на чл. 80, ал. 4 от правилника –в § 84, в ал. 7 думата „открито” да бъде заменена от думата „закрито”. Моля, който е „за”, да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
    Подлагам на гласуване предложението на г-н Филип Попов , направено по реда на чл. 80, ал. 4 от правилника в § 84, ал. 7 числото „7” да се замени с 10. Моля, който е „за”, да гласува.
    Г-жо Министър, имате ли възражение по този срок?

    Екатерина Захариева:
    След като заседанието ще е закрито, мисля, че 7-дневният срок ще е достатъчен. Идеята е да се бърза. Дай Боже да спазват и 10-дневния срок. Срокът е инструктивен, така че който е да запишем! Ако трябва да съм честна, дай Боже, да ги спазват. Това мога да кажа.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Заповядайте, г-н Панов.
    Лозан Панов:
    И още един аргумент в полза на 7-дневния срок, разбира се, ако го приемете. Сроковете по принцип са 7-дневни, 14-дневни, 30-дневни, така че 10-дневният срок ще създаде една несистематика с оглед на процесуалните срокове. Така че 7-дневният срок, при условие, че е прието на закрито заседание, мисля, че е по-уместно. Благодаря.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Г-н Панов, г-н Попов счита, че може да оттегли предложението си.
    В такъв случай подлагам на гласуване предложението на вносителя по § 84 заедно с приетото предложение на г-н Митев в ал. 7. Моля, който е „за”, да гласува. Петнадесет „за”, без против и без въздържали се.
    § 85. Няма направени предложения. Не виждам желаещи за изказване. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 85. Моля, който е „за”, да гласува. Петнадесет „за”, без против и един въздържал се.
    § 86. Текст на вносител.
    И предложение от Димитър Делчев и група народни представители.
    Г-жо Министър, заповядайте.
    Екатерина Захариева:
    Аз считам, че така направеното предложение може да бъде подкрепено, тъй като е малко по-конкретно и разделя оценката на изпита на две: едното чисто професионалното с оценка и другото е издържал и неиздържал по отношение на въпросите за професионална етика. Считам, че може да бъде подкрепено така направеното предложение. Предвижда се конспект, което е по-добрият вариант – все пак да има яснота за тези, които се явяват на изпит върху какво ще бъдат изпитвани. Считам, че може да бъде подкрепено.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Благодаря. Други изказвания? Не виждам.
    Подлагам на гласуване предложението на Димитър Делчев и група народни представители за създаване на ал. 6 в § 86. Моля, който е „за” да гласува. Единадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Предложението е прието.
    Г-н Казак, заповядайте.


    Четин Казак:
    Такива изпити, озаглавени „по въпроси на професионална етика и за ролята и независимостта на съдебната система” знаем отпреди, че няма нищо по-субективно от подобен изпит. И ако чрез един подобен изпит и оценка „издържал” и „неиздържал” ние целим да бутнем някой напред и да стопираме друг, който иначе си знае перфектно материята в професионален аспект и по отношение на съответната дисциплина по която се явява, да приемаме подобни изпити и текстове.
    Аз мисля, че не това е целта. Ние трябва да стимулираме максимално обективния характер на преценката на знанията на кандидатите, а не субективната преценка на изпитващите за подобни термини като професионална етика и ролята и независимостта на съдебната система. За това гласувах против.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Благодаря, г-н Казак. Г-н Хамид го няма в момента, за да изрази другия отрицателен вот.
    Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 86 с приетото предложение на г-н Делчев. Моля, който е „за” да гласува.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Извинявайте, колеги. Г-н Хайтов, заповядайте.
    Явор Хайтов:
    Считам, че доводът, който колегата Казак направи, е основателен и ви моля да допуснете прегласуване на този текст. Благодаря ви.
    Димитър Делчев:
    Г-н Председател, да влизаме пак в дебат, това е някаква процедура, която аз не знам.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Възобновяваме дебата. Колегите съди поискаха да вземат становище, така че възобновяваме дебата. Заповядайте.
    Богдана Желязкова: Българска съдийска асоциация.
    Добър ден. Само едно изречение.
    Във връзка с това, което се каза, може би е редно да се обясни какво се разбира под ролята и независимостта на съдебната система и как по този начин ще се избегне субективизмът при изпитите, защото всъщност това е най-важното. Ние искаме някакви обективни критерии при повишаване и при конкурсното начало, а това нещо – дебатиране относно ролята и независимостта на съдебната система, ще доведе единствено до субективизъм.
    Предс. Данаил Кирилов:
    И до съмнения. Заповядайте, г-н Калпакчиев.
    Калин Калпакчиев:
    Тъкмо това дебатирахме тук с г-н Димитров.
    Според мен въпросът за познанията за ролята и независимостта на съдебната система това са въпроси, включени в общата професионална подготовка и оценка на професионалните знания. А знаем, че независимостта - независимият съд с неговите аспекти, се проявява в наказателния, в гражданския и в административния процес. Тук тази тема е изведена пред скоба, поради нейната основополагаща роля и значение и тя никак не е субективна и не подлежи на интерпретация, тъй като знаем , че има изключително константна, постоянна практика на Европейския съд по правата на човека и не само, но основно там са изведени всички обективни индикатори, които характеризират независимия съд. Така че те са там. Има изключителна безспорност и без противоречивост на тези въпроси що е то независим съд и очевидно е изискването всеки един кандидат за съдия, за младши съдия да е запознат и да знае тази и теория и практика, която наистина е безспорна. Тук няма никакво поле за субективизъм, според мен, изключено е.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Г-н Делчев.
    Димитър Делчев:
    Благодаря Ви, г-н Председател.
    Независимостта на съда е уредена като принцип и в Конституцията. И аз мисля, че тук не може да се изваждат от общия смисъл на текста само думичките „ролята и независимостта на съдебната система”, защото това означава да ги отнемем от предишните две думи „професионална етика”, а те са свързани по между си. Не е без значение един съдия как си представя професионалната етика и в какви измерения тя се изразява от негова гледна точка. Също не е без значение един съдия как си представя прилагането на принципа за независимостта на съда. Някои могат да смятат, че това включва и независимостта от законодателството такова каквото е. Давам много краен пример, но все пак това са въпроси, които касаят по-принципни положения и затова ние в нашия текст, в нашата редакция предлагаме те да не получават оценка, а просто да се казва дали е издържал или не е издържал по мнението на конкурсната комисия. Защото за пишеш 4, 5 или 6 на някой във връзка със схващанията му за професионалната етика и ролята на независимостта на съда, не е много логично. Но да кажеш, че този човек правилно е схванал тези принципи, които са така заложени в Конституцията, или неговата етика не отговаря на тази, която трябва да притежава съдията е по-правилно.
    И тук искам да добавя нещо. Ние предвиждаме в нашата редакция да има предварително подготвен конспект. Това нещо не се съдържа в предложението на вносителя. Аз мисля, че то все пак е важно. Предполагам, че и в момента се провеждат по предварително подготвен конспект, но нека все пак да го запишем в закона, за да се знае, че кандидатите се готвят по въпроси, които няма да ги изненадат.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Колега Делчев, ако на Вас ви пишат „неиздържал” при прекрасни други оценки и представяне, това как ще го възприемете? Само на основание, че не сте подготвен по професионалната етика и въпросите за ролята на независимостта.
    Димитър Делчев:
    Г-н Председател, Вие предлагате тези въпроси да не се преценяват въобще от конкурсната комисия, така ли?
    Предс. Данаил Кирилов:
    Аз ви предлагам да съобразите широкото поле на субективизма в този случай. И наистина се съдържа риск и възможност успешен кандидат да бъде субективно подценен. И според мен, тук вместо „да изпишем вежди, ще избодем очи”. Стига, няма нужда от субективизъм. Виждате какви са оценките от конкурсите. Виждате, че с една стотна разлика се класират кандидатите. Как ги мерят и ги теглят с тези 1, 2, 3 стотни разлики?
    Димитър Делчев:
    Г-н Председател, позволете да не се съглася. Всъщност нашето предложение е точно в тази посока, която вие предлагате. Защото, ако един кандидат бъде преценен като по-етичен от друг и му се пише 6, а на друг му се пише 5, това ще повлияе на крайната му оценка и тази една стотна за по-етичната му натура.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Какъв е смисълът на тази преценка, когато негативният краен резултат е неиздържал, т.е. изключване от състезанието. Какъв е смисълът?
    Кажете кой студент от втори и трети курс право няма да ви отговори сравнително прилично по тези въпроси, за да бъде зачетен отговорът му като „издържал”. Кой ще е този, на когото ще се поставя оценка „неиздържал”. Той би трябвало да се държи преднамерено провокативно, преднамерено демонстративно да не зачита правни и етични принципи.
    Искам да прекратим този дебат, защото сме в хипотеза на прегласуване.
    Екатерина Захариева:
    Наистина помислете дали да е отделна оценката по тази „издържал” или „неиздържал”, или да се включи в общата. Но в предложението има едно добро нещо и това е предложението за конспект, предварително зададено и ясно. Тъй като и в текста на вносител е „събеседване с кандидата по въпроси от съответните отрасли на правото и по въпроси на професионалната етика и въпроси за ролята и независимостта на съдебната система”. Хубаво е все пак тези въпроси да бъдат по предварително зададен конспект. Поне тази част от предложението е редно да бъде приета, независимо дали ще приемете „издържал” и „неиздържал”. Въпреки че за устните изпити, когато няма конспект, може да се пита каквото се реши. Така че частта конспект предварително по тези въпроси трябва да има. Поне това от предложението.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Съдия Костова и след това г-н Панов.
    Красимира Костова:
    Имам едно предложение, разбира се, ако го приеме автора на това изменение. Устният изпит да включва събеседване с кандидата по въпроси от съответните отрасли на правото по ал. 2 и Етичния кодекс на магистрата. И до там текстът да завършва. По този начин ще бъде удовлетворено вашето изискване за етично моралните норми. От друга страна, това ,което каза г-н Калпакчиев за правото на Съда по правата на човека по принцип трябва да има такива знания по т. 2, което се проверява чрез писмен изпит. И ако лицето е придобило такива знания, няма никаква пречка да му се поставят въпроси на устния изпит, без да бъде изрично допълнително информирано.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря. Предполагам, че колеги ще припознаят предложението. Г-н Панов.
    Лозан Панов:
    Темата за независимостта на съдебната система е фундаментална и е напълно логично предложението на вносителя, както и това, което г-н Делчев е направил, с това прецизиране, което в момента беше осъществено. Защото професионалната етика в крайна сметка е регламентирана в Кодекса за етично поведение на магистрата. И ако един бъдещ магистрат, един прекрасен познавач на теорията и практиката, но пък не познава етичните правила за поведение, които дължи оттук нататък като магистрат, то очевидно тези познания ще му липсват в бъдещата дейност. Така че наистина професионалната етика несъмнено е свързана и с независимостта на съдебната система. В Кодекса за етично поведение тези неща също са застъпени. Така че с тази редакция е уместно, но и по ваша преценка добавката за конспект, респективно кандидатът отначало да бъде информиран за това какви са въпросите, които биха могли да му бъдат зададени. Ако той се подготви и по Кодекса за етично поведение би било добре. Но да отпаднат изцяло, като въпроси, етичното поведение, както и стандарта за независимост на съдебната система изначално, според мен това ще бъде не добър знак към бъдещите магистрати.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Г-н Делчев, заповядайте.

    Димитър Делчев:
    Г-н Председател, тъй като чувам и Вашите притеснения и притесненията на колегите, аз бих ви предложил да гласуваме двете изречения отделно и така мисля, че ще се постигне целта, която преследва тук общото съзнание, а именно да има препитване по предварително зададен конспект и по отношение на въпросите, които кандидатът трябва да е придобил и по отношение на професионалната етика. Тоест, ако преценим да има оценка „издържал” и „неиздържал” по въпросите за професионалната етика, да подкрепим и второто изречение, ако не, да остане само първото.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Г-н Попов. След това г-н Казак и след това закриваме дебата.
    Филип Попов:
    Благодаря, г-н Председател. Съвсем накратко.
    По отношение на предложението най-малкото на първо място ми прави впечатление, че тук се касае за „ролята и независимостта на съдебната система”, въпреки че Конституцията работи с термина „система на съдебната власт”. Именно властта е тази, която отличава съдебната система като власт от останалите власти. Тук на това изобщо не му е обърнато внимание. Но да го оставим това на една страна.
    Но за ролята и независимостта има редица теории и научни трудове по тези въпроси. Не можем да караме един кандидат за младши съдия да развива тези теории и той да бъде оценяван с „издържал” и „неиздържал” при положение, че едва ли в неговата бъдеща работа ще му се наложи за делата да обяснява каква е ролята и независимостта на съдебната власт или система, както тук е формулирано. Твърде субективно е това, което прави вносителя. Това разбира се, че ще е една възможност за „прецеждане” на кандидатите, доста субективна, което мисля, че тук е недопустимо.
    § 86 мисля, че горе-долу, въпреки че тук могат и други проверки на знанията да се правят, не виждам само защо на Европейския съюз и Съдът по правата на човека. Нищо не виждам за Конституцията на Република България, но да го оставим това настрана. Но това положение не го възприемам и при прегласуването заявявам, че категорично ще гласувам против него. Няма единни стандарти за ролята и независимостта на съдената власт. За ролята на съдебната власт единен стандарт? Къде го видя? Благодаря.
    Четин Казак:
    Уважаеми колеги, аз се радвам, че става дебат, защото все пак това са важни текстове, на които трябва да обърнем сериозно внимание, именно с цел в желанието си „да изпишем вежди, да не избодем очи”.
    Първо, аз се радвам, че влезе и г-жа Миглена Тачева. Всички знаете много добре, че всички младши прокурори, съдии и т.н. ще минат така или иначе на обучение в Националния институт на правосъдието. Там ще имат възможност надълго и нашироко да бъдат обучавани и за стандартите за професионална етика, и за ролята и независимостта на съдебната власт, а не на съдебната система. Така че така или иначе те ще усвоят и този кодекс, и тези принципи, и тези стандарти. Това са млади хора, излезли от университета, завършили някакъв юридически факултет. На този етап е важно обективно да бъдат проверено техните знания по материята, техните знания по право. Оттам нататък, както казах, след като бъдат приети, след като бъде доказано, че те владеят правото, че те са добри оттам нататък те ще бъдат обучавани как да се държат като магистрати, като съдии, като прокурори, какъв е Етичният кодекс, какви са стандартите за независимост и т.н. На този етап да се подлагат те на изпит и на проверка чрез такива общи формулировки. Аз съм съгласен в краен случай да приемем тази редакция, за която съдия Костова предложи, ако това е някакъв документ достъпен, ясен – нещо, което е ясно и достъпно и как обективно може да бъде проверено дали се владее или не се владее. Но общи формулировки, както каза и Филип Попов, това са теоретични разработки за независимостта на съдебната власт, ми се струва точно широко отваряне на врата за субективизъм. Благодаря.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря, г-н Казак. За реплика, г-н Попов.
    Филип Попов:
    По-скоро като добавка. И без това бъдещите магистрати, които сега завършват нашите университети, тяхната подготовка е твърде теоретизирана. Те нямат никаква практическа подготовка. Четвърти, пети курс студенти трудно им е дори да схванат структурата на исковата молба или на съдебно решение, а ние тук отново ги вкарваме в някаква теория.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря, г-н Попов. Г-н Димитров.
    Емил Димитров:
    Ще кажа защо си променям мнението. Аз първо, нямам конфликт на интереси и никога няма да се кандидатирам там, твърде ми е късно, така че този изпит на мен не ми пречи. Но ще ви дам пример с нещо, което се е случило с мен. Като дойдохме в парламента се явиха изборите на Инспектората на съдебната власт. Всички, които се явиха, започнаха да развиват концепция за развитието на Инспектората, а ние вече бяхме назначили главен инспектор. Ние търсихме инспектори, но те бяха с концепция, защото така пише. 1980 г., като постъпих в института, имахме изпит по етнография – 7 области са в България, никой не оценяваше знанията, а това, което е научил от 7-те лекции, която се падне от тях, как по-добре ще я препише и как по-добре ще я разкаже. Също оценката не беше обективна. В случая излиза по абсолютно същия начин - ще има една голяма лекция по този конспект и това ще е последната възможност. Ако той на всичко друго отговаря, някой обективно да му каже „ти не ми харесваш”. Нека да спрем до първото изречение, че ще има конспект и че тази важна тема ще бъде засегната в изпита. Всичко останало е субективизъм, който дава възможност някой да го оценяваме дали по-артистично, дали по-убедително, дали по-неубедително даден текст и го е разказал пред комисията, което дава възможност само за нещо друго – субективизъм при отсяването на неудобните, нехаресваните или намаляване на бройката на потенциалните кандидати.
    Нека да спрем на първото изречение. Г-жа Костова беше изключително права в аргументацията си. Смятам, че ако спрем до там, ще е по-добре. Иначе ще нанесем вреди на ново постъпващите магистрати. Благодаря.
    Предс Данаил Кирилов:
    Колегата Калфин и след това колегата Хайтов.
    Кирил Кафин:
    Аз предлагам ал. 6 да звучи така:
    „(6) Устният изпит включва събеседване с кандидата по въпроси от съответните отрасли на правото по ал. 2, както и по въпроси на професионалната етика по предварително изготвен конспект.”
    Професионалната етика изхожда от Етичния кодекс.
    Предс Данаил Кирилов:
    Г-н Хайтов. Последно изказване.
    Явор Хайтов:
    Моето изказване с покрива с казаното от г-н Калфин. Да гласуваме.
    Предс Данаил Кирилов:
    Колеги, пристъпваме към гласуване. Разделно поиска колегата Делчев.
    Гласувахме само неговото предложение до сега.
    Подлагам на гласуване първото изречение от неговото предложение за ал. 6. Който е „за”, моля да гласува.
    Реплики:
    Да гласуваме направо последната редакция на г-н Калфин.
    Предс Данаил Кирилов:
    Вие поискахте разделно гласуване за двете изречения. Второто ви изречение е специфична оценка при положение, че имаме оценка и на този етап, т.е. стават две оценки във Вашето предложение. Оттеглете го, като подкрепяте на Калфин.
    Димитър Делчев:
    Уточнете го, г-н Председател, защото не става ясно.


    Предс Данаил Кирилов:
    Аз съм длъжен да подложа на гласуване вашия текст. Неговото предложение е по чл. 80 и е по вносител, защото е най-близко до текста на вносителя.
    Реплики: Да гласуваме.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Който е „за” изречение първо на колегата Делчев, моля да гласува „за”. Три гласа „за”. Който е против? Шест „против”. Който е въздържал се? Шест „въздържали се”. Първо изречение не се приема.
    Подлагам на гласуване изречение второ от предложението на колегата Делчев. Който е „за”, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Който е против, моля да гласува против. Десет „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Не се приема.
    Пристъпваме към гласуване на предложението на г-н Калфин.
    Ще го повторите ли, колега Калфин, като замените „професионалната етика” с „Етичния кодекс”
    Кирил Калфин:
    „(6) Устният изпит включва събеседване с кандидата по въпроси от съответните отрасли на правото по ал. 2, както и по въпроси на Кодекса за етично поведение на българските магистрати по предварително публикуван конспект.”
    Предс. Данаил Кирилов:
    Който е за предложението на колегата Калфин, моля да гласува „за”. Шестнадесет гласа „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Нула въздържали се.
    Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетото предложение по чл. 80 на колегата Калфин. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет гласа „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Нула въздържали се. Приема се предложението на вносител с редакцията на колегата Калфин.
    § 87. Текст на вносител.
    И предложение на Димитър Делчев и група народни представители.
    Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложението на Димитър Делчев. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Който е против? Един „против”. Който е въздържал се? Четиринадесет „въздържали се”. Не се приема.
    Подлагам на гласуване текста на вносител за § 87. Който е „за”, моля да гласува „за”. Седемнадесет гласа „за”. Няма против. Няма въздържали се. Приема се § 87 на вносител.
    Пристъпваме към § 88. Текст само на вносител.
    § 89. Текст само на вносител.
    § 90 Текст само на вносител.
    § 91. Текст само на вносител.
    Колеги, имате думата. Заповядайте, г-жо Костова.
    Красимира Костова:
    Аз имам само един въпрос към вносителя по § 91. Тук означава ли разделението на процентите 80 на 20, че 20% ще бъдат за преместване и 80% за повишаване. Просто ако може да се обясни в по-малките населени места или в по-малките съдилища като численост, където се обявяват две или до три максимум свободни бройки, как ще се разпредели този процент. Само това ми е въпросът.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Г-жо Захариева, заповядайте, ако желаете.
    Екатерина Захариева:
    Идеята е да не е по-малко от 80%, т.е. там, където има една бройка очевидно е, че ще бъде конкурс за повишаване. И това е общата превенция, за която се разбрахме. Така сме разписали по-надолу текста, че където няма кандидати за повишаване, автоматично се разбира за преместване. Така че няма да има пречка в това. Когато се обявява един конкурс за съдии, разбира се, че се обявява за повишаване, няма кандидат, след това се премества, ако няма кандидат за повишаване.
    Красимира Костова:
    Може ли да доразвия въпроса. (Заповядайте.)
    Г-жо Министър, питането на съдиите е следното. Колко бройки трябва да има, за да може да се определи процент за преместване. Колко бройки трябва да бъдат практически?
    Екатерина Захариева:
    Няма такова изискване. Няма разписан текст в закона 3, 2, 5 или 10.
    Красимира Костова:
    Как се формира процентът. Колко трябва да бъдат бройките, за да има хем за преместване, хем за повишаване. Може да не ви питам правилно, но се интересувам.
    Екатерина Захариева:
    Не го разбирам въпроса. Ако са трима, може едната да е за повишаване, другата да е за преместване. Но, когато са една или две, превенцията е да има ръст в кариерата, т.е. да има възможност за повишаване на магистратите, а не просто да се местят на различни места. Това е идеята. И тъй като идеята беше да се пести време и ако просто няма желаещи в единия или в другия конкурс, автоматично да се трансферират.
    Лозан Панов:
    Един аргумент в полза на вносителя. Това ще се извършва вече от Висшия съдебен съвет, тъй като тази информация се предоставя на Висшия съдебен съвет, който прави съответно въз основа на тази информация данни за това, да кажем на районно ниво, колко са свободните места и тези проценти се смятат по този начин. Аз също като Вас питам за алгоритъма. Вече го прави Висшият съдебен съвет въз основа на тази информация. Това прост е задължение на административния ръководител да каже, примерно, че се пенсионира съдия от еди-коя си дата, за да може да се направи конкурса по-отрано. Но това го прави вече самият Висш съдебен съвет. Благодаря.
    Предс. Четин Казак:
    Добре. Надявам се, че се изясниха поставените въпроси. Има ли други, желаещи за изказване, по тези параграфи? Няма. Закривам дебатите. Пристъпваме към гласуване на § 88, § 89, § 90 и § 91 по вносител. Който е „за” да бъдат подкрепени тези параграфи, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се.
    Преминаваме към § 92. Текст на вносител.
    Има направено предложение от н.пр. Димитър Делчев и група народни представители.
    Г-н Делчев, заповядайте да представите предложението.
    Димитър Делчев:
    Г-н Председател, разликата в текста, който ние предлагаме с текста на вносителя е, че се добавя преминаването от общите съдилища в административни да става след провеждането на конкурс. Тук става въпрос за повишаването в длъжност и преминаването от един съд в друг. И тъй като при тези случаи, ако няма конкурс, обикновено става въз основа на актовете, които е написал съдията. Когато един съдия е в общ съд, т.е. граждански или наказателен, той не се занимава с административно право, реши ли да се прехвърли в административната част, трудно би могло да се прецени дали той отговаря на изискванията. Това е разликата в това предложение.
    Предс. Четин Казак:
    Ясно. Има ли желаещи за изказване. Г-н Филип Попов.
    Филип Попов:
    Благодаря, г-н Председател. По реда на чл. 80 правя предложение в § 92, т. 3. „Алинеи 3-6 се изменят така:” в ал. 5 да се добави „и хабилитиран учен по правни науки по съответната материя”. Тоест текстът да звучи по следния начин:
    „(5) Конкурсът се провежда от петчленни конкурсни комисии, определени според конкурсната материя. Членовете на конкурсната комисия включват един представител на Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия на Висшия съдебен съвет със статут на действащ съдия, прокурор или следовател, един хабилитиран учен по правни науки по съответната материя с научна степен „доцент” или „професор”, както и трима членове със статут на действащ съдия, прокурор или следовател, определени, както следва:”
    Тоест, в целия текст само това да се добави: . един хабилитиран учен по правни науки по съответната материя с научна степен „доцент” или „професор”.
    С две думи мотивите ми. В конкурсите за повишаване в длъжност за съдия в апелативен съд и във върховен съд, за разлика от конкурсите за младши, районен и окръжен съдия не е предвидено участие на хабилитиран учен. Ние това вече го приехме в чл. 183. Там е предвидено. Това е § 85. В тези конкурсни комисии за най-високите длъжности в съдебната система на практика е предвидено да участват само съдии. Следва да се предвиди и участието на хабилитиран учен, за да се предотврати именно капсулирането на системата, както и да се гарантира максимална обективност при избора на висшите магистрати.
    Това е моето предложение. Мисля, че е удачно и с оглед логиката на закона, защото вече приехме по отношение на младшите, районните и окръжните съдии да има в комисията и хабилитиран учен. В тази връзка го правя. Мисля, че не е неудачно, а даже е задължително да вкараме и тази фигура на хабилитиран учен. Благодаря ви.
    Предс. Четин Казак:
    Благодаря. Г-жа Захариева.
    Екатерина Захариева:
    Ако мога и по двете предложения да кажа.
    По отношение на предложението на г-н Делчев бих искал да чуя съдиите какво мислят по този въпрос. Ние доста дълго дебатирахме тази тема в Съвета и накрая се стигна до решение, че е добре само тогава ,когато става въпрос за преминаване от съдия като прокурор и от прокурор като съдия, защото има спецификата в дейността – разлика. Мисля, че и дебата от общи към административни и от административни към общи и се обединихме около казуса, че е по-добре все пак е съдийска професия на по-висока позиция може много бързо да се навлезе в една материя. Административното право е доста широко като обем и може бързо да се влезе в спецификата. Разбира се, обаче, специализацията не е без значение и от тази гледна точка има резон във вашето предложение, но нека да чуем и представители на съдебната власт.
    По отношение на предложението на г-н Попов. Такова предложение дойде до Министерството на правосъдието от редови съдии до мен като писмо и аз го припознах, ако трябва да съм честна точно с аргумента, че системата е капсулирана и го подложих на дебат в Съвета за съдебна реформа. Но аз бях единствената, която подкрепи това предложение. Нито един от останалите членове не ме подкрепи с аргументи, че в крайна сметка това са вече действащи магистрати и те може би сега ще ги преповторят тези аргументи. Защо има резон. Защото са ми разказвали редица случаи, в които хората се познават от комисиите, някои са по-близки и самите редови съдии, за да имат гаранции, че някой външен поглед на системата ще има. Аз приех аргументите в Съвета за съдебна реформа за всичките професионални организации, представители на съдилищата и на прокуратурата, на NJO и само министерството подложи на дебат и беше подкрепител на тази идея. Съобразих се с мнението на съдебната власт и не го внесох това предложение като вносител. Така че тук е добре отново да се чуе тяхното мнение.
    Предс. Четин Казак:
    Благодаря, г-жо Министър. Г-н Лазаров.
    Димитър Лазаров:
    Имам въпрос към представителите на съсловните организации.
    Как ще се чувства един съдия по наказателно право – районен или окръжен, който (възможно е такава хипотеза да има, аз поне не знам, но така е записано) за да заеме същата по степен длъжност на следовател трябва да се яви на конкурс. Дали познава Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Съответно и един прокурор, ако иска да заеме длъжността „следовател” – прокурорът, който ръководи процеса. Или съдията, който се произнася по обвинителния акт, или по актовете на прокурора – одобряване, мерки, задържане под стража и т.н. Как би се чувствал? За да се яви на конкурс дали познава Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. И обратното съответно един прокурор, който протестира актовете на съда, да се яви на конкурс дали познава Наказателния кодекс или Наказателно-процесуалния кодекс. Благодаря. Това ми е въпросът.
    Предс. Четин Казак:
    Благодаря, г-н Лазаров. Кой желаеше думата.Заповядайте.
    Пенка Богданова:
    Становището на прокуратурата по двата предложени текста.
    В чл. 189, ал. 4 ние поддържаме становището на вносителя, че е разумно тогава, когато прокурор преминава на длъжност „съдия”, или пък съдията преминава н длъжност „прокурор” или „следовател, т.е. ако има преминаване от една длъжност в друга, е разумно това да става чрез конкурс за повишаване, т.е. да се проверяват знанията за заемане на съответната длъжност. Ако аз съм прокурор и трябва да стана съдия, е абсолютно логично конкурсната комисия да дебатира с мен за знанието ми като съдия или за длъжността, за която кандидатствам.
    Всъщност предложението на г-н Делчев има резон дотолкова, доколкото тази ал. 4 не покрива една единствена хипотеза и то е хипотезата, когато съдия от един съд кандидатства за съдия в административен съд или обратно. Тогава се поставя въпросът трябва ли да минава пак през процедура на конкурс за повишаване, т.е. трябва ли да държи писмен изпит за тази процедура. Тъй като съм прокурор, затова няма да взема становище. Предоставям на вас да решите. Но всъщност това е непокритата хипотеза.
    По второто предложение за конкурса за повишаване вътре в системата, не на конкурса за първоначално назначаване и за младши магистрати, а вътре в системата да се включват хабилитирани преподаватели, при цялото уважение към знанията и опита на тези хора, становището на прокуратурата е, че това не е разумно и че всъщност кандидатите за по-високи длъжности вътре в системата могат да бъдат проверени от свои колеги по инстанциите. Благодаря.
    Предс. Четин Казак:
    Благодаря. Г-н Колев.
    Георги Колев:
    Отново по двете предложения:
    На първо място, не мисля, че следва да бъдат включвани преподаватели при вътрешните конкурси. Няма такава практика. Не виждам причина да се теоретични знания, каквато е целта на участието на преподаватели при първоначалното назначаване. Така че не виждам основание да бъде прието едно такова решение.
    По отношение на предложението на г-н Делчев. Не мога да се съглася по никакъв вариант, че следва да има конкурс, забележете, за повишаване при премиване от общ в административен съд и от административен в общ съд. В крайна сметка има конституционни разпоредби за абсолютна равнопоставеност на съдилищата. Не виждам как би могла да се реализира такава разпоредба. Още повече, в предложението е използван един термин „конкурс за повишаване”. Когато става въпрос за преместване на прокурор в съответен съд и съответно съдия в съответната прокуратура. Въобще за какво повишаване става дума? Може да става дума за конкурс, но в никакъв случай не за конкурс за повишаване. В крайна сметка нито едното, нито другото не значи това, когато е на едно и също равнище, на една и съща степен. Може би трябва да става чрез конкурс, но без термина „повишаване”. А що се касае до трансфера между общи и административни съдилища за мен това е абсолютно неприемливо да става чрез конкурс.
    Предс. Четин Казак:
    Благодаря. Г-н Панов.
    Лозан Панов:
    По отношение на предложението за включване на хабилитиран преподавател в конкурсните комисии аз също смятам, че достатъчно добри аргументи бяха изложени от представителите на Върховна касационна прокуратура. Става дума за повишаване вътре в самата съдебна система и оценката, която колегите ще дадат, познавайки труда и качествата на своите колеги, мисля, че ще бъде обективна. В този смисъл смятам, че няма да се стигне до капсулиране на системата.
    По предложението на г-н Делчев смятам, че имате много основание да го подкрепите, защото, както и вчера казах, между общите и специализираните съдилища има разлика. Когато, например, един прокурор кандидатства за наказателен съдия, нещата са ясни. Това е друга хипотеза. Но когато имате представител на общ съд, който иска да отиде в административен и обратното, вече имате специфична материя. В много отношения наказателните съдии, които са на окръжно ниво, те процедират по НПК и НК. На тях ще им се наложи да процедират по правилата на ГПК, които се прилагат субсидиарно предвид нормата на чл. 144 от АПК и съответно ще процедират и по АПК.
    Освен това, колегите, които са наказателни съдии от общите съдилища, ще трябва да гледат и дела, които са по ДОПК, което вече е процесуален закон със специфична материя.
    Освен това материалният закон на един наказателен съдия е Наказателният кодекс приоритетно, докато отивайки в специализиран съд, какъвто е административния съд, той ще трябва да правораздава по съвършено различни материални закони, които са много, материята е разнообразна и естествено, че такава проверка на знанията трябва да бъде направена.
    Същото важи и по отношение на колегите, които са граждански съдии. Да, те правораздават по ГПК, но материята е много, много специфична. И съответно обратното – един административен съдия, който правораздава по Административно-процесуалния кодекс, когато иска да стане съответно окръжен съдия, той трябва да има необходимите познания, ако иска да става наказателен съдия, както по Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс и обратното по гражданския процес и съответната практика с многообразната материя, която има съответно в административното правораздаване, така и в гражданското правораздаване и наказателното.
    Така че мисля, че имате основание да подкрепите предложението на г-н Делчев. Благодаря.
    Явор Хайтов:
    Г-н Председател, налага ми се да напусна. Г-н Емил Димитров ще гласува вместо мен.
    Предс. Четин Казак:
    Емил Димитров ще гласува вместо Вас. Добре. Г-н Колев поиска думата за кратка реплика.
    Георги Колев:
    Колегата Панов изложи редица аргументи, но за съжаление, не съм съгласен с нито един от тях. В крайна сметка нито един съдия, постигнал конкретно равнище, не е научил законите наизуст, методиката на работа, съответните нормативни актове, процедурата по изготвяне на решения би следвало да е ясна абсолютно на всички на тези равнища. Дали ще се наложи впоследствие да работи с друга материя, да разбира се, необходима е известна доза допълнителна квалификация, но всеки стигнал до определено равнище отлично знае, че сам може да си я набави.
    Така че за мен това, че е била различна материята и доколко е различна, ето видите ли, наказателната материя била една, гражданската друга, но нека не забравяме и какво ще кажем тогава за производствата по ЗАНН, които се разглеждат, както от районните съдилища, които са общи, съответно са приоритетно касационна на разглеждането на административните съдилища – един и същи процес, разглеждан от различни по вид съдилища, както общи, така и административни. Не виждам никаква логика в тези аргументи и моля да подкрепите първоначалното предложение на вносителя, където такъв конкурс не е предвиден и ако е възможно, разбира се, да бъде направена техническа редакция, да бъде конкурс за проверка на знанията, но не и конкурс за повишаване.
    Предс. Четин Казак:
    Последна реплика на Министъра и след това приключваме дебатите.
    Екатерина Захариева:
    Благодаря Ви. Като чух и на двамата председатели аргументите, аз ако съм честна, считам, че предложението на Делчев по-скоро ще помогне на тези съдии, които сменят материята. Не за друго, а защото в момента конкурсът ще бъде само въз основа на оценка на техните актове и тяхната атестация. Тоест, когато преценяваш един съдия, който е имал наказателни актове. Само да обясня. Разликата между двата вида конкурс е, че в единият случай е само по документи. Тоест, махнахме това препитване, което пречеше на всички и всички считаха за изключително субективно. Разликата между конкурса за преминаване от длъжност съдия в прокурор и от прокурор в съдия е освен атестирането и актовете, които са работили, ще има и писмен изпит за проверка на специфичните знания по материята. Затова може би наистина няма нужда от термина „повишаване”. Защо, обаче, тогава го направихме така. Защото това дава по-голям шанс и на съдиите и на прокурорите, тъй като идеята е съдиите, които искат да станат прокурори и прокурорите, които искат да стават съдии. Защото идеята по принцип е повечето бройки да се откриват за конкурси за повишаване – за това, за което говорихме и така им се дава шанс, ако решат, да не се преместват хоризонтално на същото ниво, а да отидат и в по-високо. Няма пречка да махнем думата „повишаване”, но по-скоро това беше с идеята да е конкурс за повишаване от текста на вносител.
    Разбира се, че аз поддържам текста на вносител. Ако г-н Колев все още си поддържа предложението за премахване на думата „повишаване” нямам възражения и за това. Мисля, че по-скоро е в полза на тези, които решават да сменят професията. Имам предвид, ако някой припознае неговото предложение. Трябва, обаче, да стане конкурс за повишаване или конкурс за преместване, защото те са такива видове. Тоест, да дадем избор, ако иска хоризонтално, ако иска вертикално. Тоест, конкурс за повишаване или преместване, включващ и проверка на знанията. Такъв трябва да е терминът, т.е. да дадем възможност хоризонтално и вертикално.
    Предс. Четин Казак:
    Г-н Митев, заповядайте.
    Христиан Митев:
    Аз след така направената дискусия правя предложение по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 след думите „става чрез конкурс за повишаване” да се добави „или преместване” и по този начин ще се покрият всички хипотези и за хоризонтално и за вертикално и няма да има този спор, като се премества един съдия, който иска да стане прокурор и обратното, че се повишава. Той на практика с премества. Благодаря.
    Предс. Четин Казак:
    Благодаря на г-н Митев. Други желаещи? Г-н Делчев.
    Димитър Делчев:
    Г-н Председател, тъй като мисля, че г-н Митев направи предложение само по отношение на текста на вносител, аз да направя същото редакционно предложение по отношение на текста, предложен от мен и да подкрепя Министъра в аргументацията, че наистина това е бил смисълът за предложението. Ако това предложение не бъде прието, сега при преминаване на длъжност от наказателен в административен съдия ще се преценява какви са му актовете или гражданския съдия е постановил на база на материалния закон, който се използва в гражданското или в наказателното правораздаване, което пък ще бъде трудно за преценка в случаите, когато минава в административен съд. Благодаря.
    Предс. Четин Казак:
    Благодаря на г-н Делчев. Други желаещи има ли? От Съюза на съдиите, заповядайте.
    Николай Гунчев:
    Благодаря, г-н Председателстващ.
    Единствено по предложението н г-н Попов, който имаше идея за включване на хабилитиран учен в комисиите за вътрешните конкурси за магистрати. Предлагам ви тук да държите сметка за различното естество на двата вида конкурс. Този за младши и за първоначално назначаване, където задължително трябва да се проверят и теоретичните знания на кандидатите и този за едни хора с професионален опит, чиито теоретични знания няма защо да бъдат проверявани от човек на науката и нямащи този професионален опит. Според мен, във философията на самия закон, в която е включена и ограничаване на нивата, до които ще се влиза отвън, влиза и това ограничаване на намесата в провеждането на конкурсите за утвърдени професионалисти. Там предлагам да остане текста на вносител. Благодаря.
    Предс. Четин Казак:
    Благодаря. Съдия Костова.
    Красимира Костова:
    Благодаря. Една кратка бележка. Предоставям на вас да вземете решение по направеното предложение от г-н Делчев. Но само да ви кажа на практика, понеже съм била в конкурсни комисии, изключително е трудно, ако става дума за място, което е гражданско да се прецени какви са познанията на кандидата, който е прокурор или следовател. Имам предвид място, което е за граждански съдия. Много е трудно! А пък само въз основа на актовете, ще бъде почти невъзможно. Почти невъзможно! Няма как, ако няма някакво устно събеседване, да се стигне до обективна оценка. Направо парадокс. Като ви казвам това за общо гражданско място, не за административен, не за каквото и да е друго. Казвам ви как е в практиката.
    Екатерина Захариева:
    И точно в тази връзка само едно изречение в допълнение на г-жа Костова. То затова, ако забелязвате, текстът е само по отношение на специфичните познания. Тоест, те пак си му гледат атестацията, актовете, но един писмен изпит, само за да се улесни, ако щете и кандидата, т.е. подобно на това, което и г-жа Костова каза.
    Предс. Четин Казак:
    Благодаря. Чавдар Георгиев.
    Чавдар Георгиев:
    Благодаря, г-н Председател. Аз искам да подкрепя предложението на колегата Попов. Струва ми се, че независимо за какво равнище и за какъв конкурс става въпрос, когато говорим за избор и преценка на няколко кандидати, винаги е добре да има един независим външен поглед. Това няма да пречи на преценката на останалите членове. Напротив, само ще я обогати, според мен.
    Предс. Четин Казак:
    Благодаря. Аз мисля, че вече чухме всички становища. Г-н Попов, вашият колега ви подкрепи, така че мисля, че всички предложения бяха достатъчно добре обосновани и защитени и затова ви предлагам да преминем към гласуване.
    Първо предложенията по ал. 4. Подлагам на гласуване редакцията, предложена от министъра на правосъдието и припозната от г-н Митев. Аз подлагам принципно това предложение на гласуване – в ал. 4, понеже вие не сте го предложили във вашето предложение.
    След думите „става чрез конкурс за повишаване” да се добави „или преместване”. Който е съгласен, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
    Предложението на Димитър Делчев и група народни представители в ал. 4 да се добави „както и преминаването от системата на общите съдилища в административен съд или обратно.
    Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. Пет „за”. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”.
    Петър Славов:
    Моля за прегласуване, г-н Председател. Мисля, че чухме и няколко положителни становища от представители на съдийски организации, а мисля, че и министърът изрази принципно положително становище и ви моля да го прегласуваме и да се замислим, приемайки го във вида, както сега го гласувахме, не създава ли на практика един прецедент, едно изключение от конкурсното начало в тази ситуация. И хората ще ни питат защо го създавате този прецедент и защо точно там няма да има конкурс. Защо създавате това изключение само за тази хипотеза. Не е ли коректно всички на практика да бъдат третирани по един начин и да няма изключения. Затова ви моля да го прегласуваме и да го подкрепим.
    Предс. Четин Казак:
    Добре. Заповядайте.
    Лозан Панов:
    Вижте, преместването, съответно повишаването е важно, но по-важното е какво качество на правораздаване се дава на хората. Ако един административен съдия стане наказателен и респективно обратното няколко месеца ли ще трябва д се учи на гърба на хората в крайна сметка. Ето защо е логично да положи някакви усилия, за да се подготви по съответната материя. В този смисъл само това исках да кажа.
    Предс. Четин Казак:
    Благодаря. Подлагам на прегласуване предложението на Димитър Делчев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Осем „за”. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Не се приема и при прегласуването това предложение.
    Подлагам на гласуване по ал. 5 предложението, направено в комисия, от н.пр. представител Филип Попов в ал. 5 след думата „следовател” да се добави „един хабилитиран учен по правни науки по съответната материя с научна степен „доцент” или „професор”, както и трима членове със статут на действащ съдия, прокурор или следовател, определени, както следва:”
    Който е „за”, моля да гласува. Девет гласа „за”. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Приема се.
    Димитър Делчев:
    За ал. 4, тъй като приехме подобно предложение редакционно в предишен текст да се извършват изпити по конспект, на това не обърнахме внимание и затова правя редакционно предложение в ал. 4 след думите „чрез писмен изпит” да се добави „по конспект”.
    Предс. Четин Казак:
    Благодаря. Подлагам на гласуване по ал. 4 предложението на Димитър Делчев и група народни представители изпитът да бъде по конспект. Който го подкрепя, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
    Сега подлагам на гласуване целия § 92 с така направените изменения в комисия. Който е „за” § 92, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 92.
    Г-н Председател, заповядайте.
    Предс Данаил Кирилов:
    Благодаря, г-н Казак.
    § 93. Текст на вносител.
    § 94. Текст на вносител.
    § 95. Текст на вносител.
    § 96. Текст на вносител.
    § 97. Текст на вносител.
    § 98. Текст на вносител.
    § 99. Текст на вносител.
    § 100. Текст на вносител.
    Колеги, имате думата за параграфи от 93 до § 100 включително. Заповядайте, г-жо Костова.
    Красимира Костова:
    Ние нямаме възражение по конкретните текстова, за идеята имам предвид. Имаме само две, ако мога да ги нарека редакционни предложения, ако се съгласи вносителят на тях или ако някой реши да ги припознае от народните представители.
    Касае се за § 94 и промените в чл. 191а, ал. 1 и ал. 2. Това са конкурсите: единият е за преместване, другият е за повишаване, но в един и същи орган на съдебната власт. Нали така? За тези конкурси говорим. Става дума за последните изречения.
    Първо за чл. 191а, ал. 1.
    „При еднакви оценки се назначава съдията, прокурорът или следователят с по-дълъг стаж в съответната система на органите на съдебната власт, а при равен стаж в съответната система на органите на съдебната власт – този с по-продължителен общ юридически стаж.”
    Без да променяме по никакъв начин идеята на вносителя, предлагаме изразът „съответната система на органите на съдебната власт”, който за нас е объркващ, да бъде заменен с „на длъжността”, защото означава абсолютно едно и също. А „общ юридически стаж” да се замени само с „юридически стаж”. Защото законът, когато говори за юридически стаж има предвид общия юридически стаж.
    Това ни е първото предложение по отношение на чл. 191а, ал. 1.
    Говорим за един и същи орган и за повишаване от съдия в съдия или преместване, а не да се сменят от един орган в друг орган. Това са този тип конкурси и затова казваме на длъжността. Защото, ако съдия кандидатства за по-горен съд на длъжността „съдия” това се има предвид. Другото понятие е много объркващо.
    По същия начин да стане в ал. 2, пак да се замени със „заема се длъжността”, като, обаче, в ал. 2 да се направи и едно допълнение при равен такъв стаж да се предпочете кандидатът с по-дълъг юридически стаж. Защо? Защото има случаи, в които хората са встъпвали по едно и също време и могат да имат абсолютно еднакъв стаж на длъжностите. Мога да ви дам пример при нас в специализирания съд и в апелативния специализиран съд – и на двете места има прокурори, които по едно и също време встъпиха като съдии и на длъжността съдия те ще имат също еднакъв стаж. Затова трябва да и ма и при ал. 2 допълнителен критерий, ако са с еднакъв такъв специален стаж, допълнителният критерий да бъде онзи с по-дълъг юридически стаж. Ако го възприемете.
    Предс. Данаил Кирилов:
    А как точно в ал. 2 да се редактира?
    Красимира Костова:
    Веднага мога да ви кажа. Грешката е моя. Става въпрос за чл. 192, ал. 1, а не за ал. 2 на чл. 191а. Извинявайте. Мога веднага да ви кажа какво ни е предложението.
    В изречение второ „в съответната система на органите на съдебната власт” да се замени с „на длъжността съдия, прокурор и следовател, а при равен такъв стаж – този с по-дълъг юридически стаж”.
    Предс. данаил Кирилов:
    Кое е следващото ви предложение? Това го отразихме.
    Красимира Костова:
    Те са почти еднакви. Първото предложение касае чл. 191а, ал. 1 – конкурсите за преместване.
    Второто е в чл. 192, ал. 1, второто изречение – конкурсите за повишаване в един и същи орган.
    Екатерина Захариева:
    Тук го обсъдихме набързо и считаме, че предложението на вносителя в тази част е по-добро поради две причини: първо, когато запишем длъжността, означава само на последната длъжност, а тук все пак говорим за …
    Красимира Костова:
    Как тогава ще се тълкува това „в съответната система на органите на съдебната власт”? Много е объркващ този термин. Той няма легална дефиниция.
    Екатерина Захариева:
    Поне на 5 места го има в ЗСВ.
    Красимира Костова:
    Съответната система? (Да.) Всички колеги питат какво означава „съответната система на органите на съдебната власт”? Да бъде на последната му длъжност. Какво означава съответната система? Объркващо е за тях. Съдиите считат, че терминът не е точен.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Г-жо Костова, разбрахме ви. Последно становище.
    Екатерина Захариева:
    Аз имам едно редакционно. То е във връзка с предишното изменение, което приехме, добавяйки и „преместване”. Тоест, тук също трябва да се направят съответните редакции, съобразено с по-раншната редакция. Текстът на вносителя така е по-ясен. Това предложение по-скоро ще обърка нещата, отколкото ще ги изясни.
    Мисля, че в чл. 191а трябва да се добави аналогична алинея като ал.2 от чл. 192. Защото досега беше, че преместването като съдия и прокурор досега става само с конкурса повишаване, сега добавихме и преместване и трябва да има аналогична алинея в чл. 191а, където е конкурсът за преместване. От чл. 192, ал. 2 трябва да има същата алинея и в чл. 191а, може би пак като ал. 2.
    Николай Гунчев:
    По повод на предложението на колегата Костова Съюзът на съдиите подкрепя предложението на вносителя, защото вие не изменяте чл. 163 от Закона за съдебната власт, където пише какви са съдийските, прокурорските, следователските длъжности. Ако приемете предложението на колегата Костова, ще се внесе по-голямо объркване. Съответната система е ясно – съдийската система, прокурорската и следователската. По-ясен е текстът.
    Красимира Костова:
    По това нещо повече дебат няма да има. Много ви моля, обаче, обърнете внимание на чл. 192, ал. 1 в последното изречение нека да се въведе допълнителният критерий за общия юридически стаж, защото действително има хора, които по абсолютно по едно и също време са встъпили. Това ми е молбата.



    Чавдар Георгиев:
    Аз припознавам последното предложение. В чл. 192, ал. 1 да има същия текст – „а при равен стаж в съответната система на органите на съдебната власт – този с по-дълъг юридически стаж.”
    Предс. Данаил Кирилов:
    Колеги, прекратяваме обсъждането.
    Подлагам на гласуване последното предложение по чл. 80 на колегата Чавдар Георгиев. Който е „за”, мля да гласува. Осем гласа „за”. Който е против, моля да гласува. Един „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Приема се предложението на Чавдар Георгиев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2.
    Подлагам на гласуване предложението по чл. 80 на колегата Делчев за чл. 191а за нова ал. 2.
    „(2) В случаите по чл. 189, ал. 4 конкурсната комисия задължително проверява познанията на кандидата за заемане на длъжност в друг по вид орган на съдебната власт чрез полагане на писмен изпит по конспект.“
    Който е „за”, моля да гласува „за”. Четиринадесет гласа „за”. Който е против? Нула против. Въздържали се? Няма въздържали се. Приема се предложението.
    На съдия Костова кой припознава предложението или то се включва в редакциите на направените предложения по чл. 80. Не го подлагам на гласуване.
    Подлагам на гласуване текста на вносител за параграфи от 93 до 100 включително заедно с приетите предложения, направени по реда на чл. 80 от правилника. Който е „за”, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Нула въздържали се. Приемат се текстовете на вносител от § 93 до § 100 заедно с приетите предложения, направени по реда на чл. 80.
    Пристъпваме към § 101. Имаме текст на вносител.
    И предложение на Димитър Делчев и група народни представители.
    И предложение на Четин Казак.
    Имате думата за изказвания. Г-н Делчев.
    Димитър Делчев:
    Оттеглям предложението, г-н Председател.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Г-н Делчев оттегля предложението си за § 101.
    Колега Митев, заповядайте.
    Христиан Митев:
    Благодаря, уважаеми г-н Председател. Аз имам въпрос към колегата Казак за неговото предложение. Аз доколкото си спомням, в Изборния кодекс имаме подобна забрана. Какви са мотивите тук да имаме огледално. В смисъл, така и така имаме вече. Нямам против. Просто питам каква е идеята. Благодаря.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Заповядайте, г-н Казак.
    Четин Казак:
    Все пак това е устройственият закон на съдебната власт. Този закон урежда статута на магистратите ведно с всичките забрани, несъвместимости и т.н. и затова ми се струва, че систематичното място на подобно ограничение е тук, отколкото в Изборния кодекс. По-скоро би трябвало да отпадне от Изборния кодекс и тук да бъде въведено. Може да има препокриване, но така или иначе по отношение на статута на магистратите тук е систематичното място на подобен текст. Благодаря.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Въпрос от г-н Славов.
    Петър Славов:
    Благодаря, г-н Председател.
    Един въпрос към Вас, г-жо Министър, като вносител. Искам да ви попитам какво се има предвид в ал. 1, т. 6 там, където се казва:
    „За членство в организация или извършване на дейност, засягащи независимостта, се смята членството в или осъществяването на действия или бездействия в услуга на или по повод на дейността на персонифицирани или неперсонифицирани организации с нестопанска цел,…”
    Ако може да дадете нещо като пример. Аз за това, за което се сещам, но това очевидно не е неперсонифицирана организация с нестопанска цел. Масонски ложи и такива неща ли се имат предвид с този текст. (Да.) Тогава може би трябва да направим една редакция, защото те са по-скоро неформални организации или нещо в този смисъл няма да влязат. Не са точно неперсонифицирана организация с нестопанска цел. Защото целта им във всички случаи е не точно нестопанска, а доста по-различна. Може би да помислим за някаква по-добра редакция.
    Екатерина Захариева:
    Аз съм предложила текст на вносител и така както съм го предложила това е текстът, който предлагаме. Ако вие имате идеи за редакции, мисля, че имате право по чл. 80 и доста често се възползваха колегите.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Персонифицирани или неперсонифицирана организация?
    Екатерина Захариева:
    Само по отношение на предложението на г-н Казак. Мисля, че колегите са направили проверки и са ми написали, че в момента по Изборния кодекс е само по отношение на съдиите от върховните съдилища, съдиите от Върховния административен съд, прокурорите и следователите не могат да бъдат членове на районни, общински и т.н. Тук очевидно редакцията е да се добавят всички съдии, прокурори и следователи. Предполагам, че редакцията на текста от ЗСВ покрива редакцията на Изборния кодекс. Защото е изменен 2014 г. тогава, когато е изменен Изборния кодекс. Тоест, ако приемем предложението на г-н Казак, ще имаме разминаване между Изборния кодекс и закона. Така че има логика да са административните съдилища, защото те гледат делата и тогава предполагам, че сте го дебатирали това в Изборния кодекс. И това е смисълът на тази редакция. А останалите прокурори и съдии нямат забрана да членуват нито в политически партии. Всъщност те имат забрана да членуват, но няма пречка да участват. Аз няма да взимам отношение по това, но ако приемете предложението на г-н Казак, ще трябва да направите изменение в Изборния кодекс. Защото това е съвсем скоро изменен текст в Закона за съдебната власт – 2014 г., предполагам, че тогава е направено и изменението в Изборния кодекс.
    Четин Казак:
    Аз искам да стане ясно. Няма препокриване, понеже се чуха и такива гласове. Моето предложение разширява кръга на забраната за всички магистрати да бъдат членове на избирателни комисии на всички нива, т.е. от секционно до ЦИК. Моето предложение е доста по-широко от това, което е в Изборния кодекс.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Колега Казак, разбрахме тезата. Г-н Георгиев и след това г-н Славов.
    Чавдар Георгиев:
    Благодаря, г-н Председател.
    Ако е такава нормата, която предлага колегата Казак, аз си мисля, че има разум в тази норма, тъй като ако ние сега я приемем и съответно мине през зала, това ще е норма, която ще пази съдебната власт от всякакви политически пристрастия. Защото няма начин да има член на изборна комисия, без той да е предложен от съответна политическа сила. Затова мисля, че нормата е целесъобразна и аз предлагам да я подкрепим.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря. Г-н Славов, Вие сте.
    Петър Славов:
    Благодаря, г-н Председател.
    Предлагам по реда на чл. 80 редакция на текста в ал. 1, т. 6 на § 101 по следния начин. Да отпаднат думите „персонифицирани и неперсонифицирани” и да стане по следния начин:
    „За членство в организация или извършване на дейност, засягащи независимостта, се смята членството в или осъществяването на действия или бездействия в услуга на или по повод на дейността на организации с нестопанска цел, неперсонифицирани организации, или неформални форми на сдружаване, чиито организация, статут, цели и средства предвиждат или допускат възникване, упражняване или прекратяване на права или задължения за членовете, сътрудниците или съмишлениците като резултат на непублични правила или процедури.“
    Предс. Данаил Кирилов:
    Колеги, аз остро ще възразя и срещу вносителя по това му предложение, както и срещу редакцията.
    Първо, при опита да се привърже такава дефиниция за независимост и то да се конкретизира в някакъв такъв имагинерен случай и описание, това е абсурдно. На това ще се смеят всички. Персонифициран или неперсонифициран субект или не знам какво си. Дайте да започваме да изключваме съдиите от професионалните (съсловните) им организации. Какво значи непублични правила или процедури? Ако пък признанието на министъра е вярно, че иде реч за масонски организации, те всички са регистрирани в съда, г-жо Министър.
    Екатерина Захариева:
    Това е за деклариране, не е забрана за участие. Тук не е забрана.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Това малко ме навежда на оня законопроект, където под публичен контакт е разговор с повече от четирима човека, но разговор с по-малко от четирима човека не е публичен контакт. И всеки трябва да се събира по четворки.
    С дефинициите в този законопроект мисля, че имаме 3-4 много лоши дефиниции. И тук да опишем само така независимостта, според мен това е?
    Екатерина Захариева:
    Гласувайте отделно. Те и без това в Съвета много хора възразиха.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Как ще я гласуваме, имаме правилник, г-жо Министър. Кой поиска думата? Заповядайте.
    Петър Славов:
    Г-н Председател, искам да ви обърна внимание, че неотдавна гласувахме промени в Закона за защита на класифицираната информация, където подобни текстове присъстваха, на първо четене ги гласувахме и не е минал окончателно законът, където наистина се говори за членство в неформални организации и това е пречка на практика за получаване на достъп до съответните нива на класифицирана информация, тъй като очевидно е възможно да има проблем от гледна точка на опазване на тайната и т.н. Така че това не е нещо ново, което сега измислям. Аз по-скоро го заимствам в редакцията, която ви предложих и ми се струва, че след като за една категория държавни служители го въвеждаме, в края на краищата е допустимо да го въведем и за друга. И в този смисъл подкрепям първоначалния текст на вносителя. Просто си мисля, че трябва да бъде малко прецизиран и това беше смисълът на моето предложение. Благодаря.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Вашето предложение го разбрахме и ще го гласуваме и ще го повторите за колегите, които искат да го повторите.
    Г-н Колев.
    Георги Колев:
    Извинете, но аз напълно неразбирам какво значи персонифицирани и неперсонифицирани организации? Неперсонифицирани организации значи неформални или нещо друго? Този термин е абсолютно неясен за мен. Ако направим едно тълкуване на „неперсонифицирани” това значи без структура или какво?
    Какво значи „упражняване или прекратяване на права или задължения за членовете, сътрудниците или съмишлениците, като резултат на непублични правила или процедури“?
    Ако има човек, който може да го разтълкува, да каже. Но аз такъв не виждам.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Това за какво е, какво обслужва това предложение на вносителя? В този смисъл предложенията на Методи Андреев са по-конкретни. Там се знае кое е фашизъм, кое е масонство, кое е комунизъм.
    Емил Димитров:
    Аз имам въпрос. Ако аз членувам в една неправителствена организация и ръководството или някои от членовете на тази организация, без да знам, разбира се, участва в неформални контакти и е съмишленик с нерегистрирани, било политически партии, било чужди разузнавателни служби, това автоматично какви последствия има за мен?
    Тоест, една тайна може да бъде споделена от трима души само, ако първите двама са убити. Ако аз членувам с още някой някъде съм отговорен за всички негови действия, бездействия. Трябва да отпадне.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Колега Димитров и в земеделска кооперация да членувате, ако някой каже, че правилата на кооперацията не са достатъчно публични, попадате във въпросната хипотеза.
    Г-н Казак за процедура.
    Четин Казак:
    Уважаеми г-н Председател, правя формално предложение за отделно гласуване на т. 1 и т. 2 от § 101.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря. Г-н Панов.

    Лозан Панов:
    Предложението на г-н Казак и изказаното съображение от г-н Георгиев има разум в това съдии, прокурори и следователи да не участват в избирателни комисии и т.н., защото едната тема беше независимост, която вие посочихте и вторият аргумент е с риск от бъдещи отводи, когато става дума за разглеждане на дела, да кажем подсъдим от една формация и т.н., това е също един аргумент в полза на това да се приеме.
    Предс. Данаил Кирилов:
    На мен не са ми известни такива случаи съдии да ходят в други избирателни комисии. За ЦИК имахме изрично правило. И там се забрани, за съжаление, с кодекса „мая Манолова” загубихме съдиите от ЦИК. А те бяха един от сериозните професионални стълбове на този орган, без значение как ще го обясним и ще го квалифицираме – постоянен, непостоянен, професионален или непрофесионален, шизофреничен или не знам какъв. Но те даваха силата на ЦИК. Там ги загубихме пак заради непрецизни редакции. Ако иска районният съдия да ходи в общинската избирателна комисия.
    Заповядайте, г-н Калпакчиев.
    Калин Калпакчиев:
    По повод новото изречение на т. 6 аз мисля, че то трябва да се тълкува във връзка с първото изречение. Логично е така. Пояснява и то според мен прави опит…
    Предс. Данаил Кирилов:
    Първото е прекрасно и свършва прекрасно. И завършва с общото понятие, което е ясно.
    Калин Калпакчиев:
    Но тъй като е общо, т.е. какво представлява извършване на дейност, която засяга независимостта на магистрата, според мен, второто изречение прави опит да подчертае, че във всички случаи членуването в организации – персонифицирани или неперсонифицирани, които са свързани с поемане на членовете или на участниците в тези организации на непублични задължения и права, вече е в състояние да увреди или да създаде впечатление за това, че магистратът е в конфликт с независимостта си. И ще дам само един аргумент. Дано да ви убеди.
    Преди 5 или 6 години по повод на предложение на депутата Минчо Спасов в 41-то Народно събрание, но може и да бъркам, но имаше такава дискусия, защото той беше предложил подобен текст. Този мисля, че е с по-добра формулировка. Той тогава се беше позовал на едни дискусии, които са водени в Шотландския парламент тъкмо по повод участието на съдии в такива сдружения. Там са приели дори идеята да се води такъв публичен регистър за членство на съдии в организации, които предвиждат непублично поемане на права и задължения, които могат да създадат някакви отношения на зависимости. Там са дали дори пример с конкретен казус за съдия и прокурор по едно дело, за което е била сезирана Комисията по етика на Шотландския парламент, че са членували в една и съща такава организация и за страната по делото е възникнало основателно съмнение, макар и да е само съмнение, но основателно, че няма да се получи справедлив процес, защото съдията и прокурорът членуват в една организация, за която те са поели задължение за солидарност и сътрудничество, които да страната не са известни.
    В такъв смисъл аз смятам, че този опит да се дефинира какво е дейност, която засяга независимостта на магистрата, е крайно време да бъде подкрепена ,защото мисля, че това е вторият или третият парламент, който прави опит да измени чл. 195 в тази насока.
    Освен това, макар и да ви се струва текстът сега неясен.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Абсурден е текстът!
    Калин Калпакчиев:
    Смятам, че въпрос на разумно правоприлагане ,което ще изходи от тези принципи, които аз споменах от страна най-вече на Висшия съдебен съвет, защото той е органът, който преценява не съвместимост.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Г-н Димитров. Много са гласовете за прекратяване на дискусията.
    Емил Димитров:
    Позовавайки се на стария виц, където един казал, че трима души са ви видели, че крадете прасето, той казал аз мога да доведа 300 души, които не са ме видели, че го крада. Нямам нищо против, ако някой българин стане магистрат в Шотландия след като черпим от техния богат опит, да спазва правилата в Шотландия така както намери за добре, но ние все пак говорим за българската правосъдна система и ако пренесем опита от една държава, аз мога да пренеса от десетки други и ако ще си броим опитите или броя на доказателствата, те се оценяват в тяхната съвкупност.
    Така че нека да не въвеждаме нови правила, без да е ясно какво ще се случи. Още повече имаме Инспекторат, а сега създаваме и нови правила. Не е ясно по старите как ще работи. Вменяваме му отговорности по закона Кунева, а той още не е приет – нероден Петко. Решаваме, че после като приемем оня закон, ще оправим този. Нека да се съсредоточим върху приемливите и тези, които бъдат гласувани. Опитът на Шотландия е изключително богат. Някои от тях носят и полички. За нас това е неприемливо по редица съображения. Нямам нищо против поличките.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Няма да ви репликирам, г-н Димитров. Но опитът е изключително неуспешен поради следното. Г-н Калпакчиев, ако сега изпишем който и да е формат на наименование, използвам израза на г-жа Захариева, „на масонска организация”, което да е известно наименование, ще излезе подробен сайт, публична информация и с правила на въпросната организация. И пак казвам, всички тези организации са регистрирани в съответните съдилища.
    Така че единственият тук критерий на публични правила и процедури не решава по никакъв начин въпросния казус, ако това е намерението.
    Четин Казак:
    Нека да прекратим дискусията.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Колеги, прекратяваме дебата. Прекратяваме дебата и формалния и неформалния, и персонифицирания и неперсонифицирания, г-н Димитров. Пристъпваме към гласуване.
    Поставям на гласуване предложението на колегата Четин Казак. Който е „за”, моля да гласува „за”. Шест гласа „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Единадесет въздържали се. Не се приема предложението на колегата Казак.
    Предложението на г-н Делчев е оттеглено.
    Преминаваме на текста на вносител. Имаме редакционно, което е на колегата Славов. Искате ли да ви го прочете отново. (Не.) Пристъпваме към гласуване на предложението на колегата Славов относимо към т. 1 на вносител. Който е „за”, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Който е против? Три гласа „против”. Който е въздържал се? Тринадесет гласа „въздържали се”. Не се приема предложението за редакция на колегата Славов.
    Пристъпваме към гласуване текст на вносител, разделно.
    Първо подлагам на гласуване предложението на вносителя по т. 1. Който е „за”, моля да гласува „за”. Два гласа „за” т. 1. Който е против? Десет гласа „против”. Който е въздържал се? Пет въздържали се. С 2 гласа „за”, 10 гласа „против” и 5 4въздържали се” т. 1 на вносител не се приема.
    Пристъпваме към гласуване на т. 2 на вносител. Който е „за”, моля да гласува „за”. Шестнадесет гласа „за” т. 2 на вносител. Против? Нула против. Който е въздържал се? Трима „въздържали се”.
    Т. 2 на вносител по отношение на § 101 за чл. 195 се приема.
    Пристъпваме към § 102. Г-жо Атанасова, моля да продължите да водите заседанието.
    Десислава Атанасова:
    Предлагам да направим почивка в 18:00 часа.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Има ли възражения да направим почивката в 18:00 часа?
    Предс. Десислава Атанасова:
    Няма възражение. Продължаваме с § 102. Текст на вносител.
    Предложение от Димитър Делчев и група народни представители.
    Предложение от Явор Хайтов и група народни представители.
    Екатерина Захариева:
    Считаме, че и двете предложения са по-точни и удачни и следва да се приемат – на г-н Делчев, и на г-н Хайтов.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Благодаря, г-жо Министър. Други изказвания? Заповядайте, г-н Казак.
    Четин Казак:
    Благодаря, г-жо Председател.
    Аз искам само да уточним по отношение на предложението на Явор Хайтов –„членството в професионална организация по чл. 217, ал. 1”. Това съсловните организации ли са? (Да.) Защо да не се декларират? Тайна ли е това кой магистрат членува в Съюза на съдиите и кой съдия в Българска съдийска асоциация. Напротив, тази информация трябва да се декларира и да бъде публична. Да се знае особено с оглед на новите правомощия, които се предоставиха на общи събрания на съдиите, на пленума на съответния върховен съд и т.н., да участват в кадруване, да участват в процедурите по изслушване и т.н. Нека да се знае кои магистрати в коя съсловна организация членуват, за да е ясно при формирането на мнозинства в общите събрания, при формирането на мнозинства ad hoc или не ad hoc в пленумите коя съсловна организация се опитва да надделее и коя не.
    Така че аз предлагам да отпадне това предложение на Явор Хайтов. Точно това обстоятелство трябва да се декларира на първо място наред с това дали членува в етажната собственост или в някоя кооперация. Трябва да се знае съдията дали членува или не в съсловна организация. Благодаря.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Благодаря Ви, г-н Казак. Заповядайте, но моля да се представите.
    Петко Петков: Камара на следователите в България
    Подкрепяме предложението на г-н Хайтов и с мотивите ще отговоря на въпроса, поставен от г-н Казак.
    Считаме, че веднъж професионалните гилдии са регистрирани в министерството на правосъдието като членска маса. Тук в тази комисия се прие едно много разумно предложение да има такъв регистър и във Висшия съдебен съвет, който да не е само за членска маса, а да бъде и финансова регистрация с оглед членски внос и получени средства за НПО (говорим за професионалните организации) и този отчет дава не само членската маса, а поименно хората и би следвало тези хора, след като веднъж са регистрирани в Министерството на правосъдието, веднъж в регистъра на Висшия съдебен съвет да не правим и трета регистрация с декларациите си, предвидени в този закон. Това са мотивите ми.

    Предс. Десислава Атанасова:
    Благодаря Ви, г-н Петков. Други желаещи? Заповядайте, г-н Калпакчиев. След това г-н Георгиев.
    Калин Калпакчиев:
    Само искам да кажа, че всички съдии, прокурори, следователи по изричните разпоредби на Закона за съдебната власт имат право да членуват в професионални организации. На деклариране по реда на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси до момента подлежеше единствено участието в управителните органи на тези организации. Оттам нататък, според мен, доколкото членството в професионални организации е едно право, реализиране на право на всеки един магистрат, няма логика то да подлежи на деклариране. Не виждам с каква последица ще се свърже това деклариране или недеклариране.
    А подтекстът, който г-н Казак съвсем ясно изрази в възражението си, според мен, цели едва ли не да противопостави членовете или нечленовете на професионалните организации и да им придаде значение, каквото те нямат. Те не са политически партии. И членовете в различните магистратски организации преследват една и съща цел. Аз не смятам, че има някакъв легитимен интерес, който да подлежи на защита от това деклариране.
    Освен това, повечето от тези организации, да не кажа всички, имат на сайтовете си публична информация за това кой къде членува във всяка една от тях. И отново искам да подчертая, че членството в професионални организации е право. То не е задължение. То е признато право на всеки един магистрат и той го упражнява или не по свой личен избор.
    Иван Георгиев:
    Благодаря Ви, за думата. Присъединявам се към това, което Калин Калпакчиев сподели.
    Отделно от това регистрите с членовете, специално на Съюза на съдиите в България са публични на сайта на организация, отделно към това и към настоящия момент спазваме практиката на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси – Управителният съвет подава декларации. Не зная дали другите сродни организации правят това. Но сигурно го правят - това е трайна практика.
    На работна група и от Асоциацията на прокурорите не беше подкрепен чл. 195а, ал. 1 от § 102.
    Отделно от това, ако трябва да се декларира членство, членствените списъци на юридическите лица с нестопанска цел не са публични. С това се нарушава вътрешната автономия на организациите и се ограничава правото на сдружаване. И нека да поставим акцент - ние ще ограничим ли правото на сдружаване, защото точно това се постига с този текст, оставен в тази редакция. Благодаря ви.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Благодаря Ви. Преди да Ви дам думата г-н Димитров и на Вас г-н Казак, един въпрос има от г-жа Митева по отношение редакцията на вносителя.
    Ива Митева:
    Искам да попитам за следното. В тази декларация тук се казва, че всеки съдия, прокурор и следовател плюс другите категории декларират и NGO. В същото време я подават пред ВСС. В същото време приехме днес, че в декларациите за конфликт на интереси и имущество, там пак декларират NGO само че пред Инспектората.
    Колко пъти съди и прокурори ще декларират едно и също нещо? И всъщност не трябва ли да се извадят от едното място. Има юридически с нестопанска цел. Чета т. 11. „Участие в търговски дружества, в органи на управление и контрол на търговски дружества, на кооперации и на юридически с нестопанска цел.” Тук е всичко. Евентуално трябва или да се редактира, но нека да се помисли трябва ли на две места да ги декларират и в същото време професионалните не са NGO. Те се декларират по другия ред. Просто нека да се изчисти редът и да се помисли чисто редакционно.
    Екатерина Захариева:
    Може наистина да бъде на едно място. В единия случай в обща декларация, която е единна и тя е за конфликт на интереси и за имущество пред Инспектората. Тук е пред Висшия съдебен съвет. Да повдигна се този въпрос. Факт е, че всички професионални организации, включително и организациите на прокурорите, които в момента мисля, че не присъстват, както и организацията на следователите и двете съдийски не го подкрепиха този текст. Даже имахме и писмени бележки, като единият аргумент беше, мисля, че фигурира в декларацията на Инспектората, но тук все пак идеята е да се води регистър. Аз считам, обаче, че и двете предложения, ако приемете текста на вносител, на г-н Хайтов и на г-н Делчев, са удачни, защото те правят текста по-добър.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Благодаря, г-жо Министър. Не стана ясно дали ще се декларират.
    Екатерина Захариева:
    Разликата е, че тук декларират членство, а там декларират само тогава, когато са в органи за управление и контрол, което е съвсем различно. Тоест, тук е по-широк текстът. Не е идентичен.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Благодаря. Г-н Димитров.
    Емил Димитров:
    Без да преповтарям мотивите, които каза г-н Казак, присъединявам се към тях. Съгласете се, че само преди минути ние се опитахме да въведем норма за някакво въображаемо и предполагаемо членство някъде и дори да определим репресия спрямо него. В момента казваме, че да членуваш в такава организация не е престъпление, но е срамно да си го признаеш. Нали си говорим за публичност и прозрачност. Нека да намерим съответното място - било в регистъра, било в Инспектората, но тези данни да бъдат ясни. Не можеш да кажеш ние магистратите се срамуваме и считаме, че трябва да укриваме, ако членуваме в някаква съсловна организация. Не го разбирам! Ние самите постоянно попълваме регистри, те са публични. Няма ли да е лош знак към обществото за въображаемо и предполагаемо членство да търсим репресия на всяка цена, а за реално присъствие да казваме срамно е да го обявиш.
    Екатерина Захариева:
    Само че Вие не подкрепихте текста, т.е. с малко двоен аршин в момента мерите. Съжалявам така да го кажа. Значи тогава, когато едва ли не в професионалните организации членуват трябва да се чувстват странно, че членуват, а тогава когато са неперсонифицирани ужас, че декларират. Не е ли малко двоен аршин. Съжалявам така да го кажа.
    Така че има го в другата декларация. Може да отпадне оттук. Тук е по-широко, но аз считам, че ако се приеме, трябва да се приеме заедно с предложението на г-н Хайтов и на г-н Делчев.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Благодаря, г-жо Министър. Реплики към изказването на Димитров? Няма. Г-н Казак и след това г-н Георгиев.
    Четин Казак:
    Благодаря, уважаема г-жо Председател.
    В продължение на това, което каза г-н Димитров. Аз също се учудвам, че хора, които от сутрин до вечер, включително по медии, апелират за прозрачност в съдебната власт, за откритост, за разкриване на всякакви скрити или явни връзки, зависимости и контакти, сега са най-горещите радетели да не се декларира принадлежност към съсловна организация. Повтарям, декларира нещо, което е публично, нещо, което не е забранено, напротив, това е право на магистратите и никой не би могъл да ги упрекне за това, че са станали членове на съсловната организация. Просто да го декларират, да е ясно членува ли съответният магистрат в съсловната организация или не. Защо? Защото, уважаеми представители на съсловната организация на съдиите, досега съсловните организации нямаха възможност по такъв начин пряко да участват в взимането на управленчески решения от организационно административен характер в съответните органи на съдебната власт. Но сега, с всички изменения, които приехме, за които ви споменах, вече съсловните организации ще играят не пренебрежимо малка роля. Напротив, ще играят съществена роля във взимането на важни решения от управленски, организационно-административен, включително и от кадрови характер. И затова за обществото, за публиката, за всички граждани ще бъде от изключителен интерес да се знае дали членуват и в кои съсловни организации членуват тези магистрати, след като това не е срамно, а напротив. Аз се учудвам защо се подкрепя и от вносителя това предложение?. Напротив, щом сме радетели за прозрачност, това ограничение, което се предлага е абсолютно в разрез с декларираното ни намерение. Няма никакво основание да се ограничава това изискване. Напротив, имаме пълни основания да изискваме от тези магистрати да го декларират. Да стане ясно в публичния регистър и всеки да знае този магистрат членува ли или не и в коя съсловна организация и това е от съществен интерес публичен. Благодаря.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Благодаря. Реплика към г-н Казак. Заповядайте.
    Емил Димитров:
    Г-н Казак, изключително правилно казахте, че общото събрание ще може да приема решения. Общото събрание ли наистина ще вземе решение за номинация за даден кандидат или някаква част, която членува някъде, където те не желаят да кажат къде. Какъв е изборът? На общото събрание на магистратите или на някаква група, която не желае да се оповести. Това ще е съмнението, което остава в хората, че ние подменяме избора под формата на общо събрание на някакъв съсловен, корпоративен, гилдиен или някакъв друг интерес, аз не знам какъв или не смея да кажа.
    Екатерина Захариева:
    Извинявайте, но аз
    Предс. Десислава Атанасова:
    Г-жо Министър, само секунда Ще ви дам думата. В процедура сме. Г-н Славов, втора реплика.
    Петър Славов:
    Г-н Казак, моята реплика към Вас. Вие се обърнахте към съсловната организация на съдиите. Бихте ли уточнили какво имате предвид, защото аз мисля, че тук има представители поне на две съсловни организации, ако вярно съм разбрал, а вие употребихте единствено число и явно имахте някого предвид. Може да уточните.
    Вторият ми въпрос е несмесвате ли съсловна организация с общо събрание на магистратите от даден съд? Тоест, общите събрание, така нареченото съдийско самоуправление, получават може би допълнителни правомощия, без да стават кадрови орган, както Вие често обичате да подчертавате, но не съсловните организации. Аз нямам такова впечатление нещо подобно да сме гласували досега като извънредни правомощия към съсловните организации.
    И това, с което завършвам репликата ми, ако приемем аналогия за съсловните организации в рамките на съдебната власт, примерно със синдикатите и с друг тип подобни съсловни организации извън системата, има ли някъде изискване членовете на синдикат да декларира членството си пред работодател и т.н. И това не е ли всъщност опасност при определена ситуация това веднъж да противопостави магистрати, членуващи в различни съсловни организации, и втори път, не дай си Боже да стане източник на „лов на вещици” по списъка, който те са декларирали някъде.
    Екатерина Захариева:
    Извинявайте, но аз ще направя само едно уточнение. Техните членове са публични. Те са на техния сайт. Тук въпросът е да се избягва двойното деклариране, да не кажа и тройното, предвид факта, че ще го има и в декларацията по чл. 195а или кой беше.
    Така че за това подкрепям предложението на г-н Хайтов.
    Отделно от това обръщам внимание, че само за съдиите, те не случайно са против изобщо по текста на вносител. Мисля, че го казаха ясно. Само за съдиите, прокурорите и следователите се въвежда допълнително изискване да декларират членството си във всяка организация. Няма го за никой друг и за вас го няма, уважаеми дами и господа народни представители, за мен го няма като министър. Има го само за органи за управление и контрол.
    Така че самата ал. 1 е достатъчно по-рестриктивна, отколкото за всички останали служители на висши държавни длъжности. Тя е оправдана, според мен, и затова съм я предложила, въпреки възраженията на петте професионални организации в България на съдии, прокурори и следователи, защото считам, че по-високите привилегии, които те имат, изискват и по-висока отговорност. Затова, обаче, аз не считам, че трябва излишно да ги затрудняваме, като се налага пет пъти да декларират членството си в професионалната организация, в която по закон имат право да членуват. И това не е кадровият орган. Общото събрание не е кадровият орган, тук съм изцяло съгласна, г-н Казак, с това, което каза г-н Славов. Отделно от това общото събрание взима решение, но няма никакво значение кой в коя организация членува. Още повече, че всички членове са на сайта.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Благодаря, г-жо Министър. Г-н Казак, заповядайте.
    Четин Казак:
    Уважаеми дами и господа, аз мисля, че ние трябва веднъж завинаги да си изясним какво искаме и какво целим с този закон. Тайна ли е за всички ни, че съдебната власт е специфична, тя е отделена и по Конституция. Тук от сутрин до вечер в едно от предишните заседания се апелираше, че трябва да се гарантира ефективно независимостта на съдиите и т.н. Не можете да сравнявате магистратите с нито една друга гилдия на публични и държавни служители. Както не може, г-жо Министър, няма общи събрания на служителите в Министерството на правосъдието, които да имат право да изказват становища и да изслушват вашите предложения з заместник-министри, т.е. да се намесват в процеса на ръководене на Министерството на правосъдието, така след като вие дадохте това право на общите събрания, понеже те са специфична гилдия съдиите, те са независими от всички и над всички, бъдете така добри, комуто правата на него и отговорностите. Нека бъдат така добри, след като общите събрания ще участват в административно-организационния процес на съответния съд или орган на съдебната власт, ще имат най-малкото влияния, понякога решаващо, нека да е ясно коя съсловна организация там има присъствие. Коя съсловна организация, например, може да участва във формирането на мнозинството в общите събрания или в пленума – да е ясно кои решения, чии решения се прокарват чрез така наречените общи събрания или пленуми на върховните съдилища. Чисто и просто това е. Когато сега създаваме такива невиждани досега права, специални права на общите събрания, функции, правомощия, както искате ги наричайте, кадрови, некадрови, те участват в кадруването, след като им давате право да номинират, след като им давате право да изслушват кандидатите, да изказват становище, нека бъдат така добри да декларират дали членуват в съсловна организация или не и в коя съсловна организация, за да ясно за всеки в административния съд на града Х дали съсловната организация на съдиите Х или съсловната организация на съдиите У има мнозинство чрез което могат да се прокарват решенията на общото събрание на съда.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Това реплика ли е? Заповядайте.
    Калин Калпакчиев:
    Аз наистина смятам, защото за мен няма никакво значение, а и за повечето съдии е така, дали ще декларират или няма да декларират при положение, че те наистина го правят по друг начин и това не е срамно обстоятелство членството в професионална организация. Но наистина тази тирада, която г-н Казак ни поднесе, мен лично ме обижда. Тя от една страна показва незнание за това защо се сдружават съдиите. Съдиите се сдружават по цял свят. Има съдийски организации в цяла Европа, има Международна съдийска асоциация, има Европейски съдийски асоциации няколко и това не са синдикални организации, искам да ви поправя. Смисълът на сдружението - съдиите се сдружават с една единствена цел, да защитават, да отстояват независимостта на съда. Те не са клетки на терористична организация, за каквито вие ги представяте. Не са политически партии, които ще взривяват и ще взимат управлението в съда и т.н. Вие точно по този начин ги представяте. И абсолютно преднамерено ги стигматизирате като някакви бъркащи, посягащи към паничката на председателя може би, неговата власт, организации, които може би трябва да ги забраним.
    И друго, което искам да ви кажа, има държави, като Франция, Испания, Холандия също, там съсловните организации се финансират от държавата. Имат почти 90% участие на съдиите в съсловните организации. Разбира се, то не е задължително. И в този смисъл. Добре, приключвам.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря на г-н Калпакчиев. Г-н Чавдар Георгиев. Г-жа Костова за малко и г-н Колев, също за малко, но ви предупреждавам, че вече сме в почивка.
    Чавдар Георгиев:
    Благодаря ,г-н Председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз мисля, че предложението на колегата Делчев има резон. На мен ми звучи юридически по-издържано. И даже бих му предложил, ако не възразява, редакцията да е: „граждански дружества, обединения или движения”, ако прецени.
    А що се отнася до предложението на колегата Хайтов, не мисля, че следва да се подкрепя. Не виждам никаква логика за едни юридически лица да правим изключение, а за други да няма изключение. Съгласен съм с аргументите на г-жа министър Захариева, че текстът на ал. 1 е твърде широк и обременява в някаква степен магистратите. Но след като ние приемаме този принцип, трябва да важи за всички юридически лица. Ако аз съм магистрат и членувам в Български ловно-рибарски съюз, ще декларирам това членство, но няма да декларирам членството си в съответната професионална организация. Няма логика. Щом искаме да декларираме нещо, можем да кажем и за всички останали, освен ако не са публикувани на сайтовете. Ако са публикували членствата на сайтовете, тогава да не декларират.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря, г-н Георгиев Г-жа Костова.
    Красимира Костова:
    Съвсем кратка ще бъда. Има само един практически проблем. Когато говорим за тепърва встъпване в длъжност, въобще се изключва възможността да се декларират такива обстоятелства, свързани със съсловни организации, защото лицата просто не са били преди това магистрати, за да декларират подобно членство.
    Има, обаче, много случаи, при които някой, който е бил член на една съсловна организация, след 5-10 години се дезинтересира, спира да плаща членски внос и смята, че въобще не се числи повече към тази съсловна организация, но поради една друга причина, според вътрешните правила на организацията, може и да се води неин член. Примерно, аз не знам дали няма да съм в закононарушение, ако не декларирам някакво членство, което може и да не ми е прекратено и аз да не го знам това.
    Четин Казак:
    И затова трябва да се декларира всичко, включително и промяна на обстоятелствата.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря, г-жо Костова, че бяхте кратка. Г-н Колев.
    Георги Колев:
    Да, действително може да е прав г-н Калпакчиев, в цяла Европа има, така е, безспорно. Съответните съсловни организации са създадени да защитават интереса на собствените си членове, обикновено е така. Само че къде в Европа има въобще термина „самоуправление” в съдийската система, ако може да посочите, г-н Калпакчиев, ще бъде интересно. Такова нещо няма. Е, има, единствено в Украйна.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Колеги, готови сте да закрием дебата. Дебатът е закрит.
    Подлагам на гласуване, като тук ще помоля да ми помогнете, ако изпусна някое от предложенията и ако е правено такова. Правено ли е предложение за етажна собственост, за ЖСК? Не е правено.
    Четин Казак:
    Може ли едно предложение в комисия? (Заповядайте, последно.)
    Знаете текста от правилника, правя редакционно предложение в ал. 1 на чл. 195а след думите „юридически лица с нестопанска цел” да се добави „включително и членство в професионална организация по чл. 217, ал. 1”.
    Да е ясно, че трябва да се декларира специално и това обстоятелство – членство в професионална организация.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Извинявам се може би за наивния или ще прозвучи не добре въпрос, само две са професионалните организации или колко? (Пет организации.) Говоря само за съдиите, без да броим прокурорите и следователите.
    Пристъпваме към гласуване. Подлагам на гласуване предложението на Явор Хайтов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Който е против? Три гласа „против”. Който е въздържал се? Единадесет гласа „въздържал се”. Не се приема предложението на колегата Явор Хайтов.
    Подлагам на гласуване предложението на Димитър Делчев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Деветнадесет „за”. Който е против? Няма против. Въздържали се? Няма. Приема се.
    Подлагам на гласуване предложението по чл. 80, ал. 4 на колегата Четин Казак. Който е „за”, моля да гласува „за”. Осем гласа „за”. Който е против? Трима „против”. Който е въздържал се? Шест „въздържали се”. 8 на 3, на 6 – не се приема.
    Г-н Казак, заповядайте.
    Четин Казак:
    Моля за прегласуване.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Който е „за” предложението на г-н Казак, моля да гласува „за”. Шест гласа „за”. Който е против? Двама „против”. Който е въздържал се? Единадесет гласа „въздържали се”. Не се приема.
    Димитър Делчев:
    Г-н Председател, налага ми се да тръгна. Г-н Славов ще гласува от мое име.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Колеги, подлагам на гласуване текста на вносител с приетата редакцията на г-н Делчев. Който е „за”, моля да гласува „за”. Деветнадесет гласа „за”. Против? Нула против. Въздържали се? Няма въздържали се. Приема се текстът на вносител с редакция на § 102.
    Колко минути почивка? Обявявам почивка до 18:30 часа.
    (След почивката.)
    § 103 за чл. 196. Имаме само текст на вносител.
    § 104. Имаме само текст на вносител.
    § 105 Текст на вносител.
    § 106 Текст на вносител.
    § 107 Текст на вносител.
    § 108 Текст на вносител.
    § 109 Текст на вносител.
    До тук – от § 103 до § 109, включително, имате думата, колеги.
    Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Който е против? Нула против. Въздържали се? Шест гласа „въздържал се”. Параграфи от 103 до 109, включително, на вносител се приемат.
    § 110. Имаме текст на вносител
    Имаме предложение на Димитър Делчев и група народни представители.
    Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Някой от министерството ще каже ли нещо по предложението на Димитър Делчев.
    Красимира Филипова:
    Уважаеми г-н Председател, принципно дадените критерии като идея са добра идея, тъй като действително с оглед на оценките и разликата между добра и много добра трябва да има някакъв критерий. Но ние първоначално сме преценили, че това ще бъде резултат от работата на подзаконовата дейност на пленума на Висшия съдебен съвет при изготвяне на наредба за атестациите, поради което считаме, че така предложената идея е добра, но няма как тези критерии да бъдат установени и да бъдат обективни така, както са зададени с оглед на което не подкрепяме так направеното предложение. Държим на текста на вносителя.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря Ви. Заповядайте съдия Костова.
    Красимира Костова:
    Съвсем накратко – да се подкрепи текстът на вносителя със същите съображения.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за” да подкрепим предложението на Димитър Делчев и група народни представители, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Осемнадесет гласа „въздържали се”. Не се приема.
    Подлагам на гласуване текста на вносител за § 110. Който е „за”, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Нула против. Въздържали се? Шест гласа „въздържал се”.
    Пристъпваме към § 111. Текст на вносител.
    § 112. Текст на вносител.
    § 113. Текст на вносител.
    Имате думата, колеги. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
    Който е „за” да подкрепим текстовете на вносител за параграфи 111, 112 и 113, моля да гласува „за”. Тринадесет гласа „за”. Против? Нула против. Въздържали се? Шест гласа „въздържал се”. Приемат се текстовете на вносител.
    Пристъпваме към § 114. Текст на вносител.
    И предложение на н.пр. Петър Славов.
    Имате думата. Няма изказвания.
    Подлагам на гласуване предложението на колегата Петър Славов. Който е „за”, моля да гласува. Един глас „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се, моля да гласува. Осемнадесет „въздържали се”.
    Подлагам на гласуване текста на вносител за § 114. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
    Предложение на н.пр. Явор Хайтов и група народни представители за създаване на нов § 114а.
    Г-н Казак.
    Четин Казак:
    Уважаеми г-н Председател, уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение това предложение на н.пр. Явор Хайтов и група народни представители за създаване на нов § 114а да не се разглежда и да остане без разглеждане от Комисията по правни въпроси на основание съответния текст в правилника, който забранява да се разглеждат предложения, които излизат извън предмета и обхвата на приетия на първо четене законопроект. Това предложение излиза извън предмета и обхвата на приетия на първо четене законопроект. Чл. 217 не е бил предмет, не е предмет на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, така че това предложение не трябва да се разглежда на това основание. Благодаря.
    Предс. Данаил Кирилов:
    За съжаление, ще трябва да го разгледаме. Да, извън формалния предмет на обхвата, но е в контекста на даването на множество правомощия на професионалните организации на съдиите, което ние наричаме „съдийско самоуправление”.
    Четин Казак:
    По начина на водене. Уважаеми г-н Председател, аз не съм чул досега да се дават някакви правомощия на съсловните организации в закона. Съдийското самоуправление, доколкото беше ни представено, цели да даде правомощия на общите събрания и на колегиите на пленумите на върховните съдилища, но не и на съсловните организации. Никъде досега в закона в текст на вносител не са дадени някакви правомощия на съсловните организации. Сега за първи път това предложение, за разлика от целия законопроект, дава изрични нови правомощия на съсловните организации като такива. Не на общите събрания, не на пленумите. Преди малко казах практически какво ще се получи. Но сега тук вече изрично се предвижда да се визират съсловните организации като носители на права, което излиза извън предмета на законопроекта и трябва да бъде оставено без разглеждане. Още повече , че преди малко отхвърлихме на Явор Хайтов предложение изрично да се забрани да се декларира обстоятелството за членство в съсловна организация. Така че никъде в закона съсловните организации не са третирани. Благодаря.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Не искам да влизаме в спор по това дали съсловните организации представляват проекция на професионалните организации са проекция на членовете, които ги образуват и ги съставляват, които пък осъществяват професионална дейност като магистрати.
    Четин Казак:
    Да гласуваме процедурното предложение да не се разглежда.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Гласуваме предложението на колегата Четин Казак за недопустимост.
    Който смята, че е недопустимо и е извън обхвата и не трябва да го обсъждаме и гласуваме, моля да гласува „за”. Три гласа „за”. Който е против, моля да гласува. Три гласа „против”. Който е въздържал се? Дванадесет гласа „въздържал се”. Не се приема предложението да не се обсъжда като недопустимо.
    Който е „за” предложението на колегата Хайтов, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Който е против? Шест гласа „против”. Въздържали се? Десет гласа „въздържал се”. По същество се отхвърля предложението на колегата Явор Хайтов за създаване на нов § 114а по отношение на чл. 217.
    Пристъпваме към § 115. Текст на вносител.
    Предложение на Кирилов, Иванов, Александрова и Лазаров.
    Иска думата г-н Чавдар Георгиев за редакция.
    Чавдар Георгиев:
    Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, струва ми се, че ограничението, което се въвежда в чл. 227, ал. 1, последно изречение, че съответният магистрата „не може да бъде командирован повторно в същия орган на съдебната власт” е твърде строго, бих казал, и ми се струва, че в практиката винаги ще се наложи да се случи – когато се налага един съдия да бъде командирован в същия орган. По-прецизно, според мен, ако имаме ограничение той да не може да бъде командирован повторно на същата незаета длъжност. Затова правя редакционното предложение. (Това го коментирахме.) Ние коментирахме в съвсем друга посока за незаетите длъжности. Тук хипотезата е, ако някой е бил командирован на една незаета длъжност, но има и други незаети длъжности и се налага магистрат да бъде командирован, защо да не може същият магистрат да бъде командирован. Затова аз предлагам следната редакция и нека да преценят колегите:
    Да не може да бъде командирован и текстът „в същия орган на съдебната власт” да се замени с „на същата незаета длъжност”.
    Просто на едно и също работно място, образно казано, да не може да бъде командирован два пъти.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Нали вече нямаме командироване на незаета длъжност. Г-жа Тянкова.
    Петя Тянкова:
    Тук мисля, че дебатът го водихме и няма нужда да го преповтаряме по отношение на това на каква длъжност може да се командирова.
    По отношение на това да не може да бъде командирован повторно, това е вид гаранция, защото казахме, че командироването се ползва като злоупотреба и не може някой да го командироваш всеки път на едно и също място през три месеца. Именно това е допълнителна гаранция и затова ние държим да остане последното изречение.
    По-скоро тук дебатът беше да се помисли….
    Предс. Данаил Кирилов:
    Не, не да не го повтаряме. Моля ви се да не повтаряме дебата. Г-н Колев.
    Георги Колев:
    За една година очевидно вносителят прие, че е допустимо. Нека не забравяме в конкретния случай, че основната философия или основната концепция, която се прие в проекта на вносителя за командироването, че е недопустимо командироване на незаета длъжност. Тоест, командироването е възможно само на длъжност, която по някакви причини е временно свободна – поради отпуски, по майчинство, някакви неплатени, болест или нещо от този характер. Нелогично е, обаче, да бъде поставено ограничение, при което един човек през цялата си професионална кариера не би могъл да бъде командирован отново в същия орган. Очевидно е, че се цели да се осигури някакъв вид прекъсване на командироването. Тогава не е ли логично да има някакъв срок, ако командироването е не повече от 12 месеца, да има някакъв срок на ограничението, примерно, не може да бъде командирован в същия орган за повече от две календарни години. Тогава в този случай е осигурено това прекъсване, но няма това рестриктивно ограничение завинаги той да не може да бъде командирован отново в същия орган. Няма логика в противен случай да се спазва тази философия, която вече беше прита.
    Освен това, по ал. 7 на чл. 227:
    „(7) Командироването на съдия, прокурор или следовател се извършва след преценка за притежавания ранг за длъжността, за която е командирован, професионалния му стаж и опит, оценка от атестация и становище от прекия му административен ръководител.”
    Само че когато гласувахте правилата за класиране при конкурсите, рангът беше игнориран изцяло. Там беше отразено единствено стаж. След като рангът е без значение при конкурсите, защото той трябва да е от значение при командироването. На тези въпроси не бих могъл да отговоря, за съжаление.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря, г-н Колев. Нали тук, колеги, волята на вносителя е 6 месеца да стане 12. Г-н Димитров ще прави предложение по чл. 80, ал. 4 от правилника. Заповядайте.
    Емил Димитров:
    Уважаеми г-н Председател, правя предложение по реда на чл. 80, думите „не повече от 6 месеца” да бъдат заменени с „не повече от 12 месеца”.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря. Имаме две предложения по чл. 80. Други изказвания?
    Моля министерството да помисли за първото изречение на ал. 1. Защото механичната замяна на 6 месеца с 12 месеца нищо не решава, ако остане в рамките на една календарна година. Остава един път в професионалния живот на магистрата за не повече от една година. Така ли е?
    Красимира Филипова:
    Не повече от 12 месеца и остава забраната в същия орган на съдебната власт. Логично е, разбира се, ако сложим 12 месеца, то тогава изречение първо следва да отпадне.
    И ако ми позволите, само една реплика по отношение на казаното от г-н Колев.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Г-н Панов е пръв, ако започваме реплики.
    Лозан Панов:
    За 12 месеца мисля, че няма да имаме спор. Аргументите на съдия Колев бяха преди всичко от хипотезата, в която имаме командироване за една година, след това прекъсване една година и след това отново същият дял от съдебната система има нужда от командироване. В този контекст бяха неговите аргументи.
    А по ал. 7 аз бих подкрепил проекта на вносителя, защото все пак трябва да има някакви критерии за това кой се командирова от няколко съдии, които да кажем са в апелативния съд или от окръжния съд, там трябва да има някакви критерии въз основа на които да се командирова и вероятно Министерството на правосъдието в ал. 5 е търсило именно такива критерии, т.е. да не е по суверенното решение на административния ръководител, а да има някакви обективни критерии, а не неговата субективна преценка. В този смисъл ал. 7, според мен, е с една удачна редакция. Благодаря ви.
    Предс. Данаил Кирилов:
    За втора реплика, заповядайте.
    Красимира Филипова:
    Благодаря ви. Аз съм напълно съгласна с това, което изказа току-що г-н Панов. Това е била идеята на Министерството на правосъдието. Считам, че задължително преценката, т.е. изискването за ранг следва да остане в ал. 7, тъй като мисля, че в съдебната система командироването на по-горе стояща длъжност, т.е. на длъжност, която е по-висока от тази, която лицето заема, следва да бъде съпроводено задължително с наличието на съответен ранг з мястото, за което той се командирова. Така е и за съдиите, така е и за прокурорите. Мога само да припомня редакцията на чл. 147, където за прокуратурата това изрично е отразено и вие го приехте.
    Емил Димитров:
    Може ли един въпрос към съдия Панов. (Заповядайте.) Приемаме, че има длъжност, на която ти имаш равна по ранг наоколо, биха могли да те командироват. Но има по-висшестояща, на която трябва д имаш съответния ранг, за да можеш да я заемеш. Командировате конкретния магистрат на тази длъжност. Той работи една година. След което се прибира на своето работно място. Тази длъжност се заема от някого друг и върви. Следващата година се отваря в същата тази друга структура, висшестоящата свободно място. Не може ли този човек, след като даже вече има ранга, работи тук, една година е работил на новата, повишил си е квалификацията, да не може втори път да отиде да помогне на тази структура, докато се проведе следващият конкурс. Защото тогава ще има магистрати, които биха могли да отидат, да бъдат командировани само еднократно в своята професионална кариера в дадена висшестояща структура и никога повече.
    Лозан Панов:
    Това бяха и моите аргументи в подкрепа на изложеното от съдия Колев, защото по този начин, ако остане така текстът, е само еднократна възможност, която ще го възпрепятства. Логиката е командирова се, има конкурс, заема се длъжността, впоследствие може по някакви други причини да се отвори място.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Колегата Славов ще формулира текста.
    Петър Славов:
    Нека да чуем вносителите.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Вносителите имат отрицателно становище по това. Последно повикване за опит по чл. 80.
    Петър Славов:
    Г-н Председател, по реда на чл. 80, предлагам накрая след думите „в същия орган на съдебната власт” да се постави запетая и да се добави текстът: „до изтичане на две години от края на първоначалното му командироване.”
    Нарочно казвам две години, тъй като чувам, че има възражение от вносителя дали по този начин, ако е достатъчно дълъг периодът на паузата няма да ги успокои и да го възприемат.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Това пак се бие с първото изречение. Защото там имаш абсолютна забрана. Г-н Колев.
    Георги Колев:
    Само едно уточнение. Нали има концепция по този въпрос. Каква е идеята на ограничителната разпоредба да не може да бъде командирован повторно в същия орган на съдебната власт. Той въобще да не може да бъде командирован през целия си живот, или да се осигури прекъсване на командироването. Кое от двете? Нали все пак трябва да има идея. Каква е идеята, която стои зад тази формулировка?
    Предс. Данаил Кирилов:
    И двете! Заповядайте, но бързичко, защото разводняваме дебата.
    Красимира Филипова:
    Идеята е повече да не може да бъде командирован, ограничението, обаче, е в същия орган на съдебната власт. Тоест, едно лице, което е било командировано, ако приемем, че това е вече един разумно дълъг срок една година, по-нататък вече, ако това лице желае по някакъв начин да се развива, тъй като тук говорим за доброволно командироване след трите месеца, нали така, да си командирован една година, след това трябва да се явиш на конкурс и да намериш други законосъобразни начини, за да бъдеш повишен. Ако отворим вратата и да приемем, че са две или три години, отново може за още една цяла година да си командирован, считаме ,че това ще противоречи изцяло на концепцията, която е заложена по отношение на командироването. Това е идеята н вносителя да не можеш повече в същия орган.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Може ли да дам прост пример, за да стане ясно какво е точно намерението. Защото текстовете са прекрасни и те по никакъв начин не създават възможност за объркване и за противоречиво тълкуване и прилагане.
    Имаме районния съдия Х, който има ранг апелативен съдия, но си е винаги в районния съд, поради особена своеобразност на етичните му правила, характера и познанието на правото. Работи повече от 15 години там. Може ли в 2017 г. той да бъде командирован за една година в Софийски градски съд. Това е съвсем по правилото. Не е бил командирован досега никога. Изпълнява длъжността в Софийски градски съд, свършва командировката, връща се в районния съд. Рангът му пак продължава да е висок – на апелативен съдия в апелативен съд, през 2018 г си работи като районен съдия, но през 2019 г. вече има възможност, да го нарека „ваканция” в апелативния съд и той се командирова през 2019 г. в апелативен съд.
    Красимира Филипова:
    Може, защото това не е същият орган на съдебната власт, но това би било изключение. Категорично може. Това е друг орган.
    Предс. Данаил Кирилов:
    За какво се отнася 6-месечния или едногодишния срок? За аналогичния орган, за аналогичния съд ли се отнася. Ако е така, изразът и думите са други и подредбата на правната норма е друга.
    Красимира Филипова:
    Отнася се точно за това, за което Вие дадохте пример. Не може той втори път да бъде командирован в градски съд.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Не може в градски съд, но в апелативен може. (Да, точно така.) След това, като отиде с конкурс в градски съд, и мине някоя и друга година, и рангът му продължава да расте и той става с ранг върховен съдия, след това може да бъде командирован за една година и във върховния съд. Тоест, може в кариерата си да събере три едногодишни командировки, примерно.
    Петър Славов:
    В хипотезата, в която е стигнал до градския съд, която г-н Председателят разви, може ли повторно да бъде командирован в апелативния, след като се е качил една стъпка – от районен в градски, и вече е бил командирован в апелативния като районен съдия.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Няма да може. Бил е там. Приемаме тук, че само три пъти може по една година. На практика това е лимитът, който с ограничава.
    Красимира Костова:
    Има ли забрана за повторно командироване в една и съща международна институция искам да попитам.
    Красимира Филипова:
    Няма такава забрана знаете по какви причини.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Разяснихме волята на вносителя. Сигурни сте, че Министърът подкрепя това разбиране. Може три пъти по една година. Г-н Пунев, заповядайте.
    Благовест Пунев:
    Искам да кажа защо не трябва повторно да се командирова в същия орган. Сега, независимо дори и с прекъсване да бъде това – една година, и още една след това, то просто става доста неудобно този човек да го върнеш обратно в съда, от който е командирован, след като две години е бил в по-висок инстанция. Това е същото, което сега се практикува и което е порочната практика.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Тук са много аргументите на вносителя и те бяха изказани многократно. Случаят е ясен. Г-н Панов за редакция.
    Лозан Панов:
    Аргументите с ясни. Целта е „вечният командирован” да го няма вече.
    Ако бъде: „Съдия, прокурор или следовател може да бъде командирован при необходимост за не повече от една година в рамките на две календарни година с предварителното му писмено съгласие.”
    Дали ще стане? Опитвам се да помогна.
    Тогава изречение трето - „Той не може да бъде командирован повторно в същия орган на съдебната власт.”, може изобщо да отпадне, защото ще го има като съдържание в изречение първо.
    И още нещо, изречение трето върви с изречение второ – „В изключителни случаи той може да бъде командирован и без неговото съгласие за срок до три месеца.”
    Предс. Данаил Кирилов:
    Това е абсолютно различна хипотеза и не й е мястото в средата на текста.
    Лозан Панов:
    Вижте това, което ви предложих: „Съдия, прокурор или следовател може да бъде командирован при необходимост за не повече от една година в рамките на две календарни година с предварителното му писмено съгласие.” Той си знае, че за тези две години една година ще бъде командирован в съответния орган. Предлагам нещо.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Тоест двете години са вместо изречение последно.
    Реплика: И изречение второ.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Изречение второ е извън контекста. То е принудителното командироване.
    Лозан Панов:
    Второто изречение е в друга хипотеза изцяло. Трябва да го командироваш без негово съгласие, което касае предимно съдилищата, които очевидно няма такъв голям интерес от командироване.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Изречение второ е за три месеца и то принудително. То е по служебна необходимост. То е в обратната посока – не е в хубавата към София, а би трябвало да е от София навън – към Айтос.
    По предложението на г-н Панов е с малко по-различна логика – различна от тази на вносителя. Но, ако някой от колегите иска да го припознае, ще го подложа на гласуване.
    Две предложения на Ревизоро.
    Колеги, приключваме дебата.
    Петър Славов:
    Оттеглям моето предложение за процесуална икономия.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Подлагам на гласуване първото по време предложение по чл. 80 на колегата Чавдар Георгиев. Той предлага в изречение трето „същият орган” да се замени с „на същата длъжност”. Който е „за”, моля да гласува „за”. Три гласа „за”. Който е против, моля да гласува. Нула против. Който е въздържал се? Тринадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Чавдар Георгиев.
    Пристъпваме към гласуване на предложението на г-н Димитров за замяна на „6 месеца” с „12 месеца” и за отпадане „в рамките на една година”. Но това искам вносителят да го потвърди.
    Красимира Филипова:
    Точно така.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Който е „за”, моля да гласува „за”. Шестнадесет гласа „за”. Нула против. Нула въздържал се”.
    Подлагам на гласуване предложението на колегата Славов. (Аз го оттеглих.) Колегата Славов е оттеглил предложението си.
    Подлагам на гласуване второто предложение на г-н Димитров, което беше съобразно логиката, която представи съдия Панов. Да го повтарям ли? Една година в рамките на две години, като изречение трето отпада.
    Който е „за” това предложение, моля да гласува „за”. Шест гласа „за”. Който е против, моля да гласува. Нула против. Който е въздържал се? Девет гласа „въздържали се”.
    Съжалявам, г-н Панов и г-н Димитров, предложението беше хубаво, но не получи необходимата подкрепа.
    Реплика: До кога ще работим?
    Предс. Данаил Кирилов:
    До края ще работим. Остават още 40 страници от доклада, а като брой параграфи са точно 100.
    Подлагам на гласуване предложението на Кирилов, Иванов, Александрова и Лазаров за отпадане на ал. 6. Който е „за”, моля да гласува „за”. Единадесет гласа „за”. Който е против, моля да гласува. Нула против. Който е въздържал се, моля да гласува. Три гласа 4въздържали се”. Предложението се приема.
    Пристъпваме към гласуване на текста на вносител заедно с приетото предложение на Кирилов, Иванов, Александрова и Лазаров, заедно с приетото предложение на г-н Димитров за 12 месеца. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. който е против? Няма против. Който е въздържал се? Трима „въздържали се”. Приема се предложението на вносител за § 115 с редакциите.
    Продължаваме с параграфи 116, 117, 118, 119, 120, 121, 122, 123, 124, 125, 126, 127, 128, 129 и 130, включително, които са само текстове на вносител. По тези параграфи не са постъпили предложения.
    Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Пристъпваме към гласуване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Петнадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се параграфи от 116 до 130, включително на вносител.
    § 131. Текст на вносител.
    И предложение на н.пр. Кирилов, Иванов, Александрова и Лазаров.
    Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Вносителят подкрепя предложението. Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложението на Кирилов, Иванов, Александрова и Лазаров § 131 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува „за”. Петнадесет „за”. Против няма. Въздържали се няма. Приема се предложението. При това положение отпада § 131 на вносител.
    Пристъпваме към предложение на Петър Славов за създаване на нов параграф по отношение на чл. 245 за създаване на ал. 3.
    Имате думата за изказвания. Заповядайте, г-н Славов.
    Петър Славов:
    Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, смисълът на това предложение е все пак да има някакво ограничение едно лице за какъв период може да бъде съдебен помощник. Мисля, че скоро бяха изнесени едни много интересни данни, че има съдебни помощници на по 44-45 години, което доста странно ми се видя. Това все пак, по мое разбиране, е длъжност, която предполага някакво развитие на въпросната личност, а не до живот да остане съдебен помощник. Преди всичко това са средства, които се взимат от бюджета на съдебната власт и не е без значение колко са съдебните помощници и за какъв срок те биват назначавани. Така че смисълът на предложението е след 5 години да се търси евентуално друго развитие на хората, които са показали качества в рамките на съдебната система или извън нея, но не и да има вечни съдебни помощници. Благодаря.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря, г-н Славов. Министерството? Заповядайте.
    Петя Тянкова:
    Ние не го подкрепяме, защото не считаме, че един капацитет, който е изграден и при положение, че никакво основание за мандат не виждаме, не трябва да има такова ограничение.
    Предс. данаил кирилов:
    Други? Г-жо Костова ,заповядайте.
    Красимира Костова:
    В практиката е много сериозен проблемът, че когато съдебните помощници се научат да работят, те в един момент напускат. И е точно обратното. Няма нищо лошо в това те да са на 45 години. Не виждам какъв е проблемът във възрастта, ако са добри съдебни помощници. Има, примерно, правни системи, в които цял живот може да е съдебен помощник и това да го удовлетворява него лично и да бъде много добър като професионалист.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря, на г-жа Костова. Дебатът е закрит. Подлагам на гласуване. Който е „за” предложението на колегата Петър Славов, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Който е против, моля да гласува. Нула против. Който е въздържал се? Четиринадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Славов.
    Пристъпваме към § 132. Текст на вносител.
    Предложение на Димитър Делчев и група народни представители.
    Имате думата за изказвания. Становище на вносител?

    Петя Тянкова:
    Подкрепяме го това предложение.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Подкрепяте го. Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложението на колегата Делчев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един „за”.
    Прекъсвам гласуването. Възобновявам дебата. Г-жа Костова, г-н Панов и пак становище на вносител.
    Красимира Костова:
    Абсолютно излишно е предложението, защото той и без това не е магистрат.
    Лозан Панов:
    Може ли малко повече да се разясни смисълът на предложението.
    Реплика: Ням смисъл съдебните помощници да подпомагат.
    Петя Тянкова:
    Подпомагат административните ръководители и председателите на отделения при образуване на делата, без да участват в случайното разпределение на делата. В смисъл без да извършват. Такъв е смисълът, ако това е неясно.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Предполагам, че този дебат е породил желанието на колегата Делчев да изключи всякаква връзка между помощта на помощника и случайното разпределение на делата. Не е ясно. Помощниците най-често се прикрепят към някой съдия и пишат проектите за решения на съдията. И оттам идва заблуждението, че и помощниците едва ли не участват в джуркането.
    Красимира Костова:
    Това че е възможно да се злоупотребява е едно на ръка. Ние уреждаме принципни положения в закона. Ако аз съм председател на отделение и правя разпределение и искам да злоупотребя, мога да извикам и чистачката да натиска копчето на компютъра. Не е това смисълът. Според мен, е абсолютно излишно предложението. Още веднъж ви призовавам да гласувате текста на вносителя както е.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря, г-жо Костова. Прекратявам дебата. Ако вносителят иска становище, защото той изказа принципно положително становище? Не желае да изкаже повторно становище.
    Подлагам на гласуване. Който е „за” предложението на колегата Димитър Делчев и група народни представители, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Който е против? Четири гласа „против”. Който е въздържал се, моля да гласува. Десет гласа „въздържали се”. Не се приема.
    Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 132. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на вносител за § 132.
    Пристъпваме към § 133. Текст на вносител.
    § 134. Текст на вносител.
    § 135. Текст на вносител.
    § 135. Текст на вносител.
    § 136. Текст на вносител.
    § 137. Текст на вносител.
    § 138. Текст на вносител.
    Имате думата за изказвания за параграфи от 133 до § 138, включително.
    Заповядайте, г-жо Тачева.
    Миглена Тачева:
    Уважаеми г-н Председател, уважаеми народни представители,
    По § 133 да се приеме текстът на вносител, но трябва да се направи редакция, както следва:
    В чл. 249 се правят следните изменения и допълнения.
    1.Алинея 1 се изменя така:
    Първа редакционна бележка - в т. 1. в единствено число да стане изписването на младши съдия, младши прокурор и младши следовател.
    Втора редакционна бележка - в т. 2. след думата „съдиите” се добавят думите „и съдебните заседатели”.
    Ива Митева:
    Добавили сме ги и в т. 1 и в т. 2.
    Миглена Тачева:
    В т. 1 не ги добавяйте, защото е само за младшите съдии. Там ще остане текста, както е написан, където е текстът, който регулира обучението на съдебните заседатели.
    Първоначалното обучение ще дойде там. В срок от 3 месеца след полагане на клетвата (по памет цитирам текста) съдебният заседател следва да бъде обучен от съдебния администратор, административния секретар и Националния институт на правосъдието. Горе-долу това е текстът. Не можем да го сложим в т. 1, защото тук процедурата е много по-различна. Тук имаме 9-месечно обучение, изпити и други работи, а съдебният заседател ще мине само един курс при първоначално обучение и ще има възможност да участва в поддържане и повишаване на квалификацията в т. 2. В т. 2 трябва да се добави.
    Колкото до ал. 3, която се предлага от вносителя, чиито текст е:
    „(3) Националният институт на правосъдието организира и извършва приложни изследвания в областта на правосъдието.”

    Предлагаме редакция на сегашната ал. 2, която да бъде със следното съдържание:
    „(2) Към Националния институт на правосъдието има учебно информационен център, който развива електронно обучение и организира изследване и анализ на практики в областта на правосъдието.”
    Така даваме по-широк обхват на това, което трябва да прави Националният институт на правосъдието и го слагаме в една алинея и не правим нова ал. 3, която казва „приложни изследвания в областта на правосъдието”.
    Мотиви: Уточнява се и се допълва дейността на Националния институт на правосъдието. Предложението е във връзка със Стратегията за съдебна реформа и пътната карта за изпълнението й.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Г-жо Директор, това са редакционни бележки, приемаме ги. Моля да ги уточните с директор Митева.
    Миглена Тачева:
    Ще ги дам, написала съм ги.
    Следващото, което е по-важно и което касае промяната в § 134. Систематичното място на този параграф е в чл. 258. Вчера сме ги уточнявали тези неща с вносителя и сме постигнали съгласие по това.
    § 135 да остане както е по вносител.
    Параграф 136 предлагаме да отпадне. Защото, ако въведем мандат на Управителния съвет, тук се касае за колективен орган с членове на Управителен съвет всеки със собствен мандат и с различен начало и край – Главен прокурор, Председател на върховен съд, Председател на Върховен административен съд със 7-годишен мандат. Няма как да въведем 5-годишен мандат за членове на Управителния съвет, защото това са членове по право.
    И разписваме текстове, като даваме възможност за предсрочно освобождаване, но това е следващ параграф, на изборен член на Управителния съвет на Националния институт на правосъдието.
    Затова моето предложение е, ако ме подкрепят народните представители, да отпадне § 136.
    Предлагаме нов текст на § 136, който да регламентира следното
    „§ 136. В чл. 252а се правят следните изменения и допълнения:
    Алинея 1 се изменя така:
    а) думите „Мандатът на член на управителния съвет може да бъде прекратен предсрочно от представлявания орган” се заменят с думите „Изборен член на управителния съвет може да бъде освободен от представлявания орган”, след което се поставя двоеточие;
    „Изборен член на управителния съвет”, защото те са такива. Става дума за тримата, двама представители на Висшия съдебен съвет и един представител на министъра. Защото другите 4 са членове по право на управителния съвет на Национални институт на правосъдието.
    „Изборен член на управителния съвет може да бъде освободен от представлявания орган”, след което се поставя двоеточие и продължава текстът така, както е сега:
    1. при подаване на оставка;
    2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;
    А в т. 3 да допълним с думите „по предложение на министъра на правосъдието за представителя на Министерството на правосъдието” и да стане:
    „3. когато бъде освободен като член на Висшия съдебен съвет - за представителите на Висшия съдебен съвет, и по предложение на министъра на правосъдието - за представителя на Министерството на правосъдието;”
    И т. 4 си остава така както е сега:
    „4. при тежко нарушение или системно неизпълнение на задълженията.”
    Предложението за изменение в ал. 2 също е редакционно:
    „(2) В случаите по ал. 1 представляваният орган в едномесечен срок избира нов член на Управителния съвет.”
    Те са редакционни, но как да кажа, важно редакционни.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Становището на вносителя по предложенията.
    Петя Тянкова:
    Съгласни сме. Предложенията са съгласувани с нас. Те са си с мандат по закон и наистина си имат собствен мандат с изключение н двамата, които се избират от Висшия съдебен съвет и от Министерството на правосъдието.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Г-н Димитров иска думата.
    Емил Димитров:
    Уважаеми г-н Председател, правя предложение по реда на чл. 80, ал. 4 от правилника всички изброени от г-жа Директора на Националния институт на правосъдието – надявам се бъдеща Академия по правосъдието, предложения са нанесени систематично в текста, който ще ви предам, за да бъде приложен към протокола и съответно отразени в Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Благодаря.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря. Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
    Има ли възражения по редакционните предложения, които чухме? Няма. Подлагам на гласуване предложението на колегата Димитров по чл. 80, ал. 4 по отношение на параграфи 133, 134, 135, 136, 137 и 138. Повечето от тях да редакционни. Който е съгласен, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Който е против? Няма. Който е въздържал се? Няма въздържали се. Приема се предложението на колегата Димитров по чл. 80, ал. 4.
    Подлагам на гласуване текстовете на вносител за параграфи от 133 до 138, включително, съобразно приетите предложения, направени по реда на чл. 80, ал. 4 от колегата Димитров. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Който е против? Няма. Който е въздържал се? Няма въздържали се. Приемат се текстовете на вносител заедно с предложението на колегата Димитров, т.е. на Националния институт на правосъдието.
    Пристъпваме към предложение на Кирилов и група народни представители за създаване на нов параграф по отношение на чл. 255.
    Имате думата за изказване. Заповядайте.
    Миглена Тачева:
    Уважаеми колеги, по § 138а за чл. 255 предлагаме следното:
    Точка 1 да остане така, както е на вносител.
    Предлагаме ал. 2 да се измени така:
    „(2) Директорът на Националния институт на правосъдието се избира за срок пет години. Той може да бъде избран за още един мандат след оценка на дейността му от управителния съвет. Директорът се подпомага от заместник-директори.”
    Сега е „се избира от управителния съвет с мнозинство от две трети от членовете му”. Това са текстове, които преди това са описани и предлагаме тази редакция, за да стане по-изчистен текстът.
    Алинея 3 да остане така, както е на вносител.
    Алинея 4 да отпадне, както е на вносител.
    Предлагаме нова редакция на ал. 6 от законопроекта:
    „(6) Заместник-директорите се избират и освобождават от управителния съвет по предложение на директора за срока на неговия мандат.”
    Предложението на вносителя е свързано с това заместник-директорите да имат 5-годишен мандат и право на повторен мандат след оценка на дейността им от управителния съвет. Не намирам за разумно управителният съвет да дава оценка на заместник-директорите, след като директорът е избран с концепция и всъщност заместник-директорите подпомагат неговата дейност. Затова предлагам заместник-директорите да се предлагат от директора, да не им се слага мандат затова защото всеки директор би могъл да припознае заместник-директорите, които от години работят там и са експерти в съответната област. Става дума, че се въвежда екипният принцип за работа в Националния институт на правосъдието.
    Това е по § 138а. Благодаря.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря, г-жо Тачева. Това е по отношение на „най-доброто” моето предложение.
    Миглена Тачева:
    Да. Защото ал. 6 сега това, което Вие предлагате, е заместник-директорите да са с мандат за срок 5 години и могат да бъдат избрани за още един мандат след оценка. Сега предложението ми е заместник-директорите пак да се избират и освобождават от управителния съвет по предложение на директора, но за срока на неговия мандат. Мандатът на директора е 5 години. Но след това другият директор може пак да го назначи за заместник-директор, а като им сложим мандат, повече от два мандата не могат да бъдат заместник-директори.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Г-н Попов и след това Министерството на правосъдието.
    Филип Попов:
    Бих искал да кажа, че току-що чутото предложение ми се струва логично и разумно и по реда на чл. 80, ал. 4 правя същото предложение.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Тоест, припознавате предложението на г-жа Тачева? (Да.) И искате да се конфронтирате с най-доброто предложение – моето.
    Министерство на правосъдието за становище.
    Петя Тянкова:
    По отношение на това да отпадне „оценка за дейността на заместник-директорите” сме съгласни. Аз лично не можах да схвана каква е разликата между Вашето предложение и това, което се прави по ал. 6.
    Предс. Данаил Кирилов:
    В повторността и в началото и края на мандата и в това, че заместникът е заместник, но като част от един екип на един директор.
    Реплика: Да нямат мандат.
    Миглена Тачева:
    Защото сега единият заместник-директор е с 10 годишен мандат. Трябва да кажем, като е бил с 10 години мандат, от днес ли му започва мандата да му тече, или ще му признаем тези 10 години, или ще му ги зачеркнем и ще кажем, че от днес за пръв път става заместник-директор. Става много тежка и сложна процедурата.
    Освен това, следващите пет години аз може да не съм директор. Защо да не дадем възможност на следващия директор да припознае тези, които са сега, ако са читави и може да работи с тях, да продължат. Иначе ще ограничим заместник-директорите 5 и 5 години и приключват. Това не са магистрати, които по принципа на съдебната система, когато станат заместник-ръководители, като им изтече петгодишния мандат, да се връщат съдии. Тези колеги след 5 години?!
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря. Г-н Кожарев и след това г-н Панов. И след това ще включим и СЕМ, и Националната телевизия, защото и те имат дискусионно формулирани и обвързани мандати.
    Михаил Кожарев:
    Тази идея да нямат мандати заместник-директорите на Националния институт на правосъдието се препокрива с действащото положение да нямат мандати и заместник-административните ръководители на всички нива, включително и на най-високите. Може би това е част от мотива Националният институт на правосъдието не повече от върховните инстанции, от върховните институции – те нямат мандати. Аз не виждам пречка такова да е разрешението и за Националния институт на правосъдието да са без мандати заместник-директорите.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря, г-н Кожарев. Г-н Панов.
    Лозан Панов:
    Съвсем накратко в подкрепа на изказаното от г-жа Тачева. Пет години мандат на директора на НИП плюс 5 години мандат на заместниците. Но е възможно след третата година заместникът да стане на някаква друга длъжност и да дойде новия. Въпросът е новият да може да направи своя екип, който може да ги припознае, но може да направи и нов екип. Тоест това е в полза на екипния принцип. Така че в този смисъл го подкрепям.
    Предс. Данаил Кирилов.
    Г-н Славов иска думата.
    Петър Славов:
    Г-н Председател, уважаеми колеги, по процедура и аз припознавам по чл. 80 тези предложения, за да улесня колегите от управляващото мнозинство, да ги подкрепим, за да не се получи някакво недоразумение. Мисля, че това е доказателство, че добри предложения и заклети опоненти могат да ги подкрепят.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Тоест, искате предложенията по чл. 80, конфронтационно на моето, да бъде от Филип Попов. Но г-н Димитров изпревари и г-н Попов и г-н Славов, защото вече е дал писмено тези предложения. Но предложенията са член по член, така че валидни предложители са и г-н Попов, и г-н Славов.
    Г-н Тачева, аз ще кажа следното по Вашето предложение. Принципно има логика в това. Но Националният институт на правосъдието е сериозна организация, тя трябва да консолидира представителството на всички институции, ведомства и групи от субекти, както я нарече Ревизоро, в Академията по правосъдие, което е много хубаво понятие. А Вие сте директор от две седмици. Аз ви предлагам на този етап да не го дискутираме този въпрос. Ако възникне необходимост от това, според мен засега няма да подавате оставка толкова бързо и няма предсрочно да си прекратявате мандата. Ако кажете, че ако не минат тези предложения и подавате оставка, това вече ще е друга ситуация.
    Миглена Тачева:
    Може ли само една бележка. Аз съм от две седмици директор на Националния институт на правосъдието, но от 2007 г. до 2009 г. съм била член на Управителния съвет. Имам представа от работата на института. Този текст е много осмислен. Коментирахме го включително и вчера с колегите въпроса с този мандат. За мен най-лесно е да сложите един мандат по предложение на директора, свършва и мандата и за другите 5 години да не ги предлагаме или да ги предложим заместник-директорите. Какво ще се случи в хипотезата ,която каза г-н Панов, дори и да изпълнят целия мандат петгодишен. И нека този закон да не се прави, защото аз съм днес директор. Утре няма да бъда. Затова идеята е…
    Предс. Данаил Кирилов:
    Да, но за да не изглежда така, аз затова исках. Иначе Вие и министър бяхте на правосъдието и никой не оспорва опита ви.
    Миглена Тачева:
    Да, но въпросът е, че там има изградени специалисти, които работят като заместник-директори и ако тръгнем да слагаме мандат, трябва да изследваме какво се случва със сегашните заместник-директори. Имат ли те право на втори мандат или нямат право на втори мандат. Става много сложно.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Не случайно ви наведох този бъдещ скандал. Излишен е, разбира се, но това е мандатът на управителния съвет на телевизиите и на радиата. Тръгне ли се по инцидентни кърпежи за мандати в органите, накрая точно става спор по тълкуването и прилагането. Съжалявам, аз бих опростил нещата, като аз ги припозная и се откажа от моето предложение, но няма представител на Съюза на съдиите в момента, няма я и министър Захариева. Така че няма как да опростя този процес и този дебат. Аз ще защитавам при това положение предложенията на Кирилов, Иванов, Александрова и Лазаров.
    Миглена Тачева:
    Г-н Кирилов, аз съм длъжна да направя своите бележки, а решението е ваше.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря. Вие ги направихте и те бяха припознати. При това с консенсус като чели и от опозиционна и от управляваща формация.
    Колеги, подлагам на гласуване предложението по реда на чл. 80 на колегите Попов и Славов така, както г-жа Директора на Националния институт на правосъдието ги представи и така както ги е описала в писмения си текст и ги аргументира досега. Който е „за”, моля да гласува „за”. Седем гласа „за” Димитров, Попов и Славов. Който е против, моля да гласува. Нула против. Който е въздържал се, моля да гласува. Шест гласа „въздържали се”. Със 7 гласа „за”, 0 „против” и 6 „въздържали се” предложението Димитров, Попов, Славов се приема.
    Подлагам на гласуване предложението на Кирилов, Иванов, Александрова и Лазаров в останалата част, т.е. без т. 4. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет гласа „за”. Нула против и нула въздържали се. Приема се предложението на Кирилов, Иванов, Александрова и Лазаров частично и с редактирана ал. 6.
    Сега г-жа Атанасова ще ви представи параграфи от 139 до 150, включително.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Благодаря. § 139. Текст на вносител. Имате думата. Г-жа Тачева.
    Миглена Тачева:
    По § 139 предлагаме да го приемете така, както е по вносител, като думата „утвърждават” се заменя с „приемат”.
    Съображенията ми за това са следните. В чл. 253 законодателят приема в т. 2, че Управителният съвет приема учебните програми и то ги приема с квалифицирано мнозинство. Няма как тук в чл. 257 да ги утвърждава с квалифицирано мнозинство. Просто за уеднаквяване на терминологията.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Благодаря. Министерството на правосъдието са съгласни. Други желаещи за изказване няма.
    Г-н Свилен Иванов по реда на чл. 80 припознава това предложение и го подлагам на гласуване, като редакционна поправка – думата „утвърждават” се заменя с „приемат”. Моля, който е „за”, да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
    Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 139. Моля, който е „за”, да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
    § 140. Текст на вносител.
    Изказвания? Заповядайте.
    Миглена Тачева:
    По § 140 припомням, че като текст това беше предложено в чл. 252, ал. 2. Систематичното място е в чл. 258. Предлагаме изменение и допълнение и текстът да се чете така:
    В ал. 1 изречение второ се изменя така:
    „През време на обучението кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи получават седемдесет на сто от основното възнаграждение на младши съдия, младши прокурор и младши следовател чрез Националния институт на правосъдието. Средствата се осигуряват от бюджета на съдебната власт чрез увеличаване на бюджета на Националния институт на правосъдието, съобразно конкретния брой кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи за съответния випуск.“
    В ал. 2 думата „съдии” съюзът „и” се заличава, поставя се запетая и след думата „прокурори” се добавя „и младши следователи“.
    Създава се нова ал. 6:
    „(6) В края на обучението постоянните преподаватели изготвят доклади за нравствените и професионалните качества по чл. 162, т. 3, проявени от кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по време на обучението. Докладите се предоставят на съответната колегия на Висшия съдебен съвет заедно с оценката по ал. 5.“
    Текстът на вносителя е без съответната колегия, но ние сме го изписали заради това, че кадровите досиета се съхраняват и водят от съответните колегии на Висшия съдебен съвет.
    Този текст вчера см го уточнили с вносителите.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Благодаря, г-жо Тачева. Министерството на правосъдието приема.
    Големият шлем „Славов, Попов, Димитров” припознават предложението на г-жа Тачева като свое редакционно за § 140, съгласно редакцията, която ни беше докладвана. Подлагам на гласуване редакционното предложение на Славов Попов, Димитров. Моля, който е „за”, да гласува. Петнадесет „за”, без против и въздържали се.
    Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетите редакционни предложения за § 140. Моля, който е „за”, да гласува. Петнадесет „за”, без против и въздържали се.
    § 141. Текст на вносител.
    Миглена Тачева:
    Редакционно. Изписано е множествено число, трябва да е в единствено число - младши съдия, младши прокурор и т.н.
    Предс. Десислава Атанасова:
    От г-жа Митева всички редакции, които са необходими, ще се направят. Няма други предложения.
    § 142. Текст на вносител. Няма предложения.
    § 143. Текст на вносител без други предложения.
    § 144, § 145, § 146, § 147, § 148, § 149 и § 150. Няма направени предложения.
    Някой желае ли думата за изказвания? (Не.) Не виждам желаещи.
    Подлагам на гласуване докладваните параграфи от § 141 до § 150, включително. Моля, който е „за”, да гласува. Петнадесет „за”, без против и въздържали се.
    § 151. Постъпило е предложение от н.пр. Димитър Делчев и група народни представители за редакция на т. 3.
    Желаещи за изказване. Заповядайте.
    Петя Тянкова:
    Подкрепя ме по принцип предложението. (По принцип?) Всъщност подкрепяме го.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Моля да попитате Председателя дали има предложения, защото искаше да обсъждаме до § 150.
    Заповядайте, г-н Митев,
    Христиан Митев:
    Благодаря, уважаема г-жо Председател.
    Имам въпрос към Министерството на правосъдието. Искам да чуя тяхното мнение за предложението на колегата Делчев.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Подкрепят го. Те казаха че го подкрепят изцяло. Други желаещи за изказване? Гласуваме § 151. В момента обсъждаме предложението на г-н Димитър Делчев за редакция в § 151, т. 3.
    Мария Шишкова:
    Какво съдържание се влага в използвания термин „наставник” в ал. 5 на чл. 297, която съществува като такава редакция в § 150, и в § 151. (Това е по текст на вносител?) Да, точно към вносителя. От гледна точка на това, че ако всички стажанти, които ще карат професионалния си стаж при наставници, към настоящия момент това не са кой знае колко много колеги, които са определени като наставници. Това ли се влага като съдържание?
    Петя Тянкова:
    Само да кажа набързо. Стажът е основен и професионален и препращането към професионалния стаж, т.е. можеш да избереш да си към адвокат, нотариус, нали все пак трябва да има 5 години стаж и под ръководството на този човек да е на стаж. Не казваме, че някой трябва да го определи за наставник. Просто той с 5 години стаж, може да е адвокат, нотариус и просто той ръководи стажа. И ние препращаме само към т. 2. Не препращаме към първия, задължителния.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Г-н Попов иска думата.
    Филип Попов:
    Аз също имам въпрос. Какво влагате в разбирането „представител на друга правна професия”? Мисля, че не е добре изчистен този термин.
    Петя Тянкова:
    Професията, за която се изисква юридическо образование, може би. Професия, за която се изисква юридическо образование.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Уважаеми колеги, има ли редакционни предложения по текста, неясноти и въпроси и отговори. Само искам да уточня, че в § 149 думите „работата на правните професии” ще бъдат заменени с „работата на професиите, за които се изисква юридическо образование”, понеже имаше въпрос в тази връзка.
    При обсъждането на ал. 5 на § 151 уточниха ли се Министерството на правосъдието с Прокуратурата.
    Петя Тянкова:
    Явно трябва да измислим някаква редакция, друг термин, за да са спокойни, че не е този наставник, който?!
    Предс. Десислава Атанасова:
    Можете ли да предложите редакция?
    Г-жо Тянкова, предлагам да помислите за редакция в ал. 5, която да ни предложите. Ние междувременно ще преминем към гласуване на следващите параграфи. (Добре.)
    Колеги, че изчакаме редакцията на Министерството на правосъдието съвместно с г-жа Шишкова от прокуратурата за § 151, чл. 297, ал. 5, за да бъде прецизна. А ние ще преминем към следващия параграф, за да не губим излишно време.
    § 152. Текст на вносител.
    § 153. Тест на вносител.
    И предложение на Димитър Делчев и група народни представители.
    Желаещи за изказване? Предложението е редакционно. Подкрепя ли се по принцип от министерството.
    Петя Тянкова:
    Това за комисиите не го подкрепяме.
    Предс. Десислава Атанасова:
    Не подкрепяте думите „петчленна комисия” да се замени с „петчленни комисии”.
    Петя Тянкова:
    Не го подкрепяме. Отнася се за една комисия, за да има еднакви стандарти към всички.
    Предс. Десислава Атанасова:
    § 152. Подлагам на гласуване текста на вносител за § 152. Моля, който е „за”, да гласува. Четиринадесет „за”, без против и въздържали се.
    § 153. Предложението на Димитър Делчев и група. Моля, който го подкрепя, да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Дванадесет се въздържат. Предложението не е прието.
    Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 153. Моля който е „за”, да гласува. Четиринадесет „за”, без против и въздържали се.

    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря, г-жо Атанасова.
    Продължаваме с § 154. Текст на вносител.
    § 155. Текст на вносител.
    § 156. Текст на вносител.
    § 157. Текст на вносител.
    § 158. Текст на вносител.
    § 159. Текст на вносител.
    § 160. Текст на вносител.
    Имате думата. Заповядайте.
    Гражданин:
    Бих искал да ви информирам, че в § 154, чл. 300 е предвидено да се явяваш на изпит за придобиване на юридическа правоспособност максимум до три пъти. Аз съм си взел шофьорската книжка от 10-тия път, а тук се разрешава само три пъти. По принцип студентите са обезпокоени. Защо така трябва да се подхожда към младите хора, защо се налага това ограничение да придобиване на правоспособност. А за кариерното развитие на магистратите няма ограничение. Може да се явят на изпит 15-20 пъти. Вие можете да се кандидатирате за депутати 20-30 пъти, 50 пъти. Защо трябва да се ограничават младите хора. Аз ако не го взема изпита до третия път, изгарям с платените средства, режийни и т.н. А това са не малко пари. Помислете за родителите на тези деца, които дават пари за образованието на децата си. Считам, че в нашата демократична държава не трябва да има такива ограничения. Би трябвало неограничено да е правото на хората да се явяват на изпит за правоспособност.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря, колега. Чухте становището на колегата.Той настояваше многократно за допуск в заседанието. Заповядайте, г-жо Тачева.
    Миглена Тачева:
    Уважаеми бъдещ колега, сега може д се явявате два пъти. Сега законодателят ви разрешава три пъти. Ако до три пъти не можете да си издържите изпита, ще трябва да минете още пет години да се обучавате, за да се явите следващ път. Сега законодателят предлага по-добро решение за вас. Сега е две, и ако се приеме тази разпоредба, стават три пъти. Няма как да стане безкрай.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Колега, имахте възможност да изложите вашето становище. Апелирам към това да се държите като дипломиран юрист, макар и без правоспособност. Г-н Димитров.
    Емил Димитров:
    Искам д заявя нашето становище – моето и на колегата, че ние ще подкрепим внесения текст по вносител, защото той с 33% повишава възможността хората да се явяват на изпити. Мисля, че това е крачка в положителна посока. При следващата промяна на закона се надявам с още 33% да бъде вдигнат.
    Също така искам да се обърна към представителите на съдебната власт, когато разследват престъпления, да имат предвид така нашумелия проблем с ДАИ. Виждате, че ДАИ осъществяват социална дейност, а не са само хора ,които събират пари, имайте го предвид при произнасянето на присъдата. Благодаря ви.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря, г-н Димитров. Няма други изказвания. Закривам дебата.
    Колеги, подлагам н гласуване текстовете на вносител от § 154 до § 160. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приемат се текстовете от § 154 до § 160, включително.
    § 161. Имаме текст на вносител.
    Имаме предложение на Кирилов, Иванов, Александрова и Лазаров.
    Имате думата за изказвания. Г-жа Богданова.
    Пенка Богданова:
    Първо по предложението на вносителя. Предвижда се, че предложение за образуване на дисциплинарно производство може да се прави по т. 2 от по-горе стоящ административен ръководител.
    Ние предлагаме да си остане сегашната редакция, че всеки по-горе стоящ административен ръководител. Защото специално за прокуратурата това е от значение, ако се налага да се изготви предложение от административен ръководител на районна прокуратура и той не го направи, да може да го направи и окръжен прокурор, и апелативен. Тоест, сегашната редакция на сега действащия закон намираме за по-точна.
    По предложението на г-н Кънев за предложенията до пленума на ВСС.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Ние не сме стигнали още там. (Извинявам се.) Министерството?
    Петя Тянкова:
    Ние считаме, че нашето е по-добро. Аз не съм много сигурна, но мисля, че идеята е да не се използва това като някакъв метод, механизъм за въздействие за репресия.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Г-н Колев.
    Георги Колев:
    Не мисля, че е налице причина да се счита, че е някакъв механизъм за въздействие. Доколкото в крайна сметка органът е избрал конкретния член на Висш съдебен съвет, респективно Народното събрание, или общото събрание на всички съдии, както са имали възможността да упълномощят съответния член на Висшия съдебен съвет да заеме конкретната длъжност и да изпълнява правомощията си, то така би трябвало да има възможност да му потърсят и съответна отговорност, ако са налице основанията, разбира се.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Г-н Кожарев.
    Михаил Кожарев:
    Уважаеми г-н Председател, уважаеми народни представители и колеги, аз считам, че предложението за създаване на ал. 3 и ал. 4 ще съответства и на разпоредбата на ч. 27, ал. 4 и ал. 5 от сега действащия Закон за съдебната власт и ще бъде в съответствие и с конституционната разпоредба, защото наистина това трябва да го има като фактически състав, като разпоредба поради причина, както каза и г-н Колев, както е предвидено да се избират, така трябва да има възможност органът, който избира, да иска не само предсрочно прекратяване на мандата, а и чрез образуване на дисциплинарно производство и респективно налагане на такова наказание.
    Тези разпоредби бяха много дискутирани и обсъждани още тогава, когато през 2011 г. се кандидатирахме за членове на Висшия съдебен съвет. И тогава аз поставих този въпрос – влизането е едно, ама как ще става излизането. Трябва да се предвидят доста повече хипотези за излизане. Така че това е една резонна хипотеза и тя може да бъде реализирана и сигурно ще се намерят и основания за това. Така че чисто практически, освен теоретично юридически, тя може да влезе в действие.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря Ви. Има ли други изказвания? Няма. Закривам дебата.
    Подлагам на гласуване предложението на предложение на Кирилов, Иванов, Александрова и Лазаров за създаване на ал. 3 и 4. Който е „за”, моля да гласува „за”. Петнадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
    Подлагам на гласуване предложението на вносител за § 161 заедно с приетото предложение на Кирилов и група. Който е „за”, моля да гласува „за”. Петнадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
    Колеги, при това положение, след като приехме ал. 2 на вносител, се налага изменение в чл. 27, в ал. 4, а именно след думите „или на” се добавя „трима от членовете на”.
    Колеги, който е съгласен да приемем промяна с оглед гласуването в чл. 27, ал. 4, а именно след думите „или на” се добавя „трима от членовете на”, моля да гласува „за”. Петнадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се съответна промяна и в чл. 27.
    Пристъпваме към предложение на Радан Кънев и група народни представители за създаване на нов параграф за нов чл. 312а със съдържанието, което имате.
    Заповядайте, г-н Славов.
    Петър Славов:
    Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, предложението на колегата Кънев и група народни представители касае тримата големи всъщност и то е много подобно на това, което току-що приехме за изборните членове. Но тъй като тримата големи непопадат в обхвата на изборните членове, тук е предложено горе-долу при сходна процедура да могат да се предложения за освобождаване до Висшия съдебен съвет от половината от всички народни представители с решение взето от 1/5 от народните представители. Тоест, малко по-усложнен фактически състав. Това е смисълът на предложението. Тоест, да няма хипотеза над мен е само Господ и нищо повече.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Г-н Митев. След това г-жа Богданова.
    Христиан Митев:
    Благодаря, уважаеми г-н Председател. Съвсем кратък ще съм.
    За мен честно казано тази редакция, предложена за нов параграф е нонсенс. Предложение до пленума ще правят повече от половината от всички народни представители по инициатива на 1/5. Кой прави предложението? Повече от половината или 1/5? Повече от половината по инициатива. Каква е тази инициатива? За мен това е нонсенс текст. Благодаря.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Г-жа Богданова.
    Пенка Богданова:
    Благодаря. Аз мисля, че г-н Славов чете едно друго предложение. Не сте предложили за тримата големи, а само за главния прокурор и за прокурора по корупцията. Тоест, вие имате претенции само към главния прокурор и към прокурора, който отговаря за корупция, което предложение не беше гласувано. Нали така? (Да.) Аз ще ви моля да го отхвърлите, както по съображенията, които изложи г-н Митев, така и с доводи от Решение № 7 на Конституционния съд от 2006 г. Действително онова решение визира искане за освобождаване от длъжност по предложение на народни представители. Но това е аналогична ситуация. Абсолютно същият е изказът – освобождаване от длъжност на главния прокурор и на заместник-главния прокурор по корупцията няма никакви други аргументи, каквито да кажем, освен на това решение.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря. Други изказвания няма. Закривам дебата.
    Подлагам на гласуване. Който е „за” да подкрепим предложението на Радан Кънев и група народни представители, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се, моля да гласува. Четиринадесет гласа „въздържали се”. Не се приема предложението на Радан Кънев и група.
    Филип Попов:
    Г-н Председател, тъй като се налага да тръгна, заявявам, че оттук насетне гласуваме въздържали се по текстовете, с изключение на нашите.
    Ще ви оставя по реда на чл. 80, ал. 4 предложения от мое име за § 196 и § 197, като за тях също гласуваме „за”, разбира се.
    Предс. Данаил Кирилов:
    От § 162 до § 175, включително са текстове на вносител.
    Колеги, имате думата за изказвания. Няма изказвания.Закривам дебата. Подлагам на гласуване текстове на вносител от § 162 до § 175, включително. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Който е против, моля да гласува. Нула против. Който е въздържал се? Трима въздържали се. Приемат се текстове на вносител от § 162 до § 175 включително.
    Пристъпваме към § 176. Текст н вносител. Имате думата. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
    Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Който е против, моля да гласува. Нула против. Който е въздържал се? Трима въздържали се. Приема се текстът на вносител за § 176.
    Пристъпваме към предложение на н.пр. Явор Хайтов и група народни представители за създаване на нов параграф 176а по отношение на чл. 335 за създаване на нова ал. 2.
    Имате думата за изказвания. Заповядайте.
    Петко Петков: Камара на следователите в България
    Считам, че този текст трябва да бъде приет. Той е заимстван от европейското законодателство и дава възможност на председателите и членовете на управителните органи на съсловните организации да отсъстват в рамките на 3 до 5 дни в рамките на календарната година за координация и дейност във връзка с дейността на съсловната организация, въпроси, свързани с членски внос и други неща, които няма как в друг момент от работното време да бъдат решени. Благодаря.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря, г-н Петков. Други изказвания, мнения? Заповядайте, г-жо Богданова.
    Пенка Богданова:
    Становището на прокуратурата е, че това предложение не следва да се приема. Намираме, че по този начин се създават незаслужено и неаргументирано привилегии за членове на управителните органи на организациите. Чл. 335 гарантира в пълна степен, че когато се съдия, прокурор, следовател отиде да се обучава, може да ползва отпуски за обучение при условия и ред, предвидени в Кодекса на труда.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Заповядайте, г-жо Захариева.
    Екатерина Захариева:
    Ние също считаме, че не следва да се приема тази разпоредба. Това не са синдикални организации, а са професионални организации. В чл. 217, ал. 2 пише, че те не могат да членуват в синдикални организации и няма как да се прави аналогия с текста на чл. 159 от Кодекса на труда.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря. Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложението на Явор Хайтов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Който е против, моля да гласува. Нула против. Който е въздържал се? Четиринадесет „въздържали се”. Не се приема.
    Пристъпваме към параграфи 177 на вносител, 178 на вносител, 179 на вносител, 180 на вносител и 181 на вносител.
    Колеги, имате ли изказвания? Няма изказвания.
    Трябва да се създадат още два параграфа със следното съдържание:
    Създава се нов §:
    „В чл. 356, ал. 8 думите „ал. 5” се заменят с „ал. 8”.
    Създава се нов §:
    „В чл. 358, ал. 2 думите „ал. 4” се заменят с „ал. 8”.
    Това го правя като предложение по реда на чл. 80, ал. 4 от правилника.
    Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване първо предложението по чл. 80. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се. Приема се предложението по чл. 80.
    Подлагам н гласуване текстовете на вносител от § 177 до § 181 включително. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
    Пристъпваме към § 182 с който се създава нова глава.
    „Глава осемнадесета „а”: Удостоверителни изявления и процесуални действия в електронна форма.”
    Имаме текст на вносител. Имаме редакционни поправки, направени от Свилен Иванов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2:
    „Чл. 360б, ал. 1 става:
    „Чл. 360б. (1) Органите на съдебната власт използват информационни системи, одобрени от пленума на Висшия съдебен съвет съгласувано с министъра на правосъдието и председателя на Държавна агенция „Електронно управление“.”
    И в чл. 360е симетричната промяна:
    „Чл. 360е. (1) Пленумът на Висшия съдебен съвет след съгласуване с министъра на правосъдието и с председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ издава наредба, с която определя:”
    Няма изказвания. Подлагам на гласуване редакционното предложение, направено по чл. 80, ал. 4. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Нула. Въздържали се? Трима.
    Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с предложените и приети редакции. Който е „за”, моля д гласува. Дванадесет гласа „за”. Нула против. Трима въздържали се. Приема се текстът на вносител с приетите редакции по отношение на § 182.
    Постъпило е предложение от Емил Димитров по отношение на чл. 361, ал. 3 в два варианта: Вариант I и Вариант II.
    Ако се приеме Вариант II трябва да се отмени разпоредбата на чл. 292, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
    Имате думата за изказвания. Г-н Димитров.
    Емил Димитров:
    Уважаеми г-н Председател, от предложените два варианта оттеглям Вариант II и предлагам на комисията да приеме Вариант I с така цитираното от вас допълнение да се отмени разпоредбата на чл. 292, ал. 2 от Закона за съдебната власт, за да може всичко да бъде приведено в съответния порядък, за който заместник-министърът на финансите изказа одобрение. Благодаря ви.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря, г-н Димитров. Г-жо Министър заповядайте.
    Екатерина Захариева:
    Аз подкрепям това, което каза г-н Димитров. Само ми се струва, че редакцията, която предложихте за чл. 292, не следва да се отмени алинеята, а просто вместо по бюджета на съдебната власт да се предвиди по бюджета на Министерството на правосъдието, защото е важно да остане разпоредбата, която предвижда задължително обществено здравно осигуряване на съдиите и трябва да го има в закона, за да мога да го получа по бюджета на Министерството на правосъдието.
    Михаил Кожарев:
    Но и да се отмени, не е страшно, защото цялостната издръжка премина в към Министерството на правосъдието и се включва и това.
    Екатерина Захариева:
    Да, но държавните служители не им се заплащат всички разходи, така че е по-добре д е ясно, че има такъв текст. Примерно, застраховка за злоупотреба няма за държавните служители, затова е хубаво да остане, за да получа този бюджет. По-добре е да се замени: вместо „бюджета на съдебната власт” да стане „бюджета на Министерството на правосъдието”.

    Емил Димитров:
    Припознавам по реда на чл. 80, ал. 4 така направеното предложение от министър Захариева. Още повече, че министърът на финансите каза, че симетрично целият бюджет ще бъде прехвърлен към Министерството на правосъдието с всички тези застраховки, които са дължими по закон.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Чл. 292, ал. 2 казва:
    „(2) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдите по вписванията и застраховането им срещу злополука при или по повод изпълнение на служебните им задължения се извършват за сметка на бюджета на съдебната власт.”.
    Емил Димитров:
    А сега ще бъде „бюджета на Министерството на правосъдието”.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Да се замени в чл. 292, ал. 2 думите „съдебната власт” се заменят с „Министерство на правосъдието”.
    Колеги, след като се оттегля Вариант II подлагам на гласуване Вариант I. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Нула против. Трима въздържали се”. Приема се.
    Подлагам на гласуване след като се прие този текст и предложението, което е свързано в чл. 292, ал. 2, накрая на изречението думите „бюджетът на съдебната власт” да се заменят с „бюджета на Министерство на правосъдието”. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Нула против. Трима въздържали се”. Приема се.
    Колеги, продължаваме с предложение на Чавдар Георгиев и група народни представители за създаване на нов параграф по отношение на чл. 361, ал. 3.
    Имате думата. Г-н Кожарев.
    Михаил Кожарев:
    Аз мисля, че тази разпоредба вече става излишна от гледна точка на разрешението, дадено в чл. 361 по отношение на съдиите по вписванията.
    А по отношение на предложението на н.пр. Чавдар Георгиев за Главна дирекция „охрана”, ако бъде оттеглено предложението за преминаване на тази главна дирекция към пленума на Висшия съдебен съвет и това ще стане излишно. Но аз не мога д го кажа, докато не стане въпрос за Главна дирекция „Охрана”.
    Емил Димитров:
    Предварително заявявам, че ще оттегля всички направени предложение за Главна дирекция „Охрана” и преместването й към Висшия съдебен съвет.

    Михаил Кожарев:
    Но трябва д се извършат малки корекции в текстовете.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Но тук е друг вносителят, г-н Димитров. (Ще го гласуваме.)
    Който е „за”, моля да гласува „за”. Три гласа „за”. Който е против, моля да гласува. Един глас „против”. Който е въздържал се? Единадесет гласа „въздържали се”.
    Не се приема предложението на Чавдар Георгиев и група народни представители.
    Пристъпваме към параграфи 183, 184 и 185 на вносител.
    Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване текстове на вносител за § 183, § 184 и § 185. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Нула против. Трима въздържали се. Приемат се текстовете на вносител.
    Пристъпваме към предложение на Емил Димитров.
    Заповядайте, г-н Димитров.
    Емил Димитров:
    Уважаеми г-н Председател, уважаема г-жо Министър, уважаеми магистрати, оттеглям така направеното мен предложение, тъй като не се постигна съгласие при проведените разговори. Благодаря.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Изказвания? Г-н Кожарев.
    Михаил Кожарев:
    Така както беше оттеглено предложението, то всъщност е алтернативно. Има едно основно предложение, което е оттеглено – изцяло дейността по охрана да премине към пленума на Висшия съдебен съвет. И ако това предложение не бъде прието, а то всъщност няма да е прието заради оттеглянето, може би трябва да се занимаете и с алтернативните предложения за някои корекции в текстовете на чл. 391, ал. 4.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Това предстои. Отиваме на § 186. Имаме текст на вносител.
    И предложение от н.пр. Емил Димитров.
    Имаме и предложение на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители.
    Имате думата. Г-н Димитров.
    Емил Димитров:
    Г-н Председател, оттеглям така направеното предложение.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Г-н Димитров оттегли предложението си. Няма други изказвания. Закривам дебата.
    Подлагам на гласуване предложение на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Три гласа „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Дванадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на Чавдар Георгиев.
    Подлагам на гласуване текста на вносител за § 186. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Трима „въздържали се”. Приема се текстът на вносител за § 186.
    Пристъпваме към предложение на н.пр. Четин Казак за създаване на нов параграф.
    Имате думата за изказвания. Г-жо Министър, заповядайте.
    Екатерина Захариева:
    Бих подкрепила такова предложение, защото Главна дирекция „Охрана” наистина е редно, а те така или иначе са в постоянна връзка с административните ръководители на сградите, така че трябва да са в добър контакт и взаимодействие. Така че мисля, че е удачно.
    Христиан Митев:
    По реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 правя предложение да се допълни в текста „и пленума на Висшия съдебен съвет”. След „административните ръководители на органите на съдебната власт”, поставя се запетая и се добавя „пленума на Висшия съдебен съвет” и текстът продължава.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря, г-н Митев.
    Емил Димитров:
    Първо да се запише пленумът и след това останалите.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Добре. Подлагам н гласуване предложението по чл. 80 на г-н Митев. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Трима се въздържат.
    Подлагам на гласуване предложението на Четин Казак с направената редакция. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Трима се въздържат.
    Г-н Кожарев.
    Михаил Кожарев:
    Г-н Председател, има едно предложение на колегата ви Емил Димитров, свързано с разпоредбата на чл. 391, ал. 5. Идеята е тази ал. 5 да претърпи една корекция в следния смисъл. Тъй като сградният фонд вече е към Висшия съдебен съвет, правилата и нормите за безопасност и охрана при проектира, строителство и реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт се определя с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройство, да се добави и „пленума на Висшия съдебен съвет”.
    Реплика: Той го оттегли.


    Михаил Кожарев:
    Това беше за ал. 4. За ал. 5 има предложение, което беше алтернативно – ако не се приеме цялата охрана да премине към пленума на Висшия съдебен съвет, то тези редакции да бъдат направени. То е резонно и е необходимо. Няма как да се извършва този инвестиционно-строителен процес без съгласуване с пленума.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Той го оттегли. (Оттегли основното.) Добре. Но да оттегли точно. Трябваше да оттегли т. 1, а на практика това е т. 3.
    Михаил Кожарев:
    Да премине към пленума на Висшия съдебен съвет. Това предложение си седи и не пречи да го поддържа.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Това ще го прецизираме, ако не възразявате и ще прецизираме оттеглянето. Ще се върнем в самото начало на дебата по тази точка и оттеглянето ще бъде за т. 1. А останалите остават – т. 2, 3,4, 5 и 6 не са оттеглени.
    Михаил Кожарев:
    Ал. 4 беше по предложението на Четин Казак с корекциите и ал. 5 да се добави пленумът на Висшия съдебен съвет.
    Ива Митева:
    „Алинея 2 се отменя, а ал. 3 става ал. 2, а ал. 4 става ал. 3”
    Михаил Кожарев:
    Това е при първоначалното предложение, а той го оттегля. Обаче, ако не се оттегли, тогава. Идеята, доколкото я разбирам е, е била дейността по охрана да преминем към пленума. Това се оттегля. А след като дейността по охрана си остава към Министерство на правосъдието, тогава да се прередактират чл. 391, ал. 4, за която току-що се получи съгласие да бъде прередактирана, като се добави и пленума, и по същия начин да се добави и пленума в чл. 391, ал. 5.
    Екатерина Захариева:
    Само да поясня. Според мен, не трябва да оттегля предложението само по т. 3 и по т. 4, а останалите точки трябва да ги оттегли. Трябва да останат само т. 3 и т. 4.
    Емил Димитров:
    Г-н Председател, оттегля всички точки, без т. 3 и т. 4, като моля в т. 4 и в т. 5 да се добави и Висшият съдебен съвет.



    Екатерина Захариева:
    За да внеса яснота, действащият текст е, че се определят с наредба на министъра на правосъдието, съгласувана с министъра на регионалното развитие, а сега добавяме и пленума на Висшия съдебен съвет.
    Михаил Кожарев:
    С оглед на това, че той вече управлява сградите и няма как да не участва в този процес.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Колеги, подлагам на гласуване т. 3 и 4 от предложението на Емил Димитров, които не са оттеглени. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет „за”. Нула против. Трима въздържали се. Приема се.
    Последно питане. Има ли нещо негласувано, нещо останало по чл. 391 с всички кърпежи, които направихме. Няма. Приключи гласуването по чл. 391.
    Пристъпваме към § 187 на вносител, § 188 на вносител, § 189 на вносител.
    Колеги, има ли изказвания по параграфи 187, 188 и 189, включително, на вносител. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет „за”. Против няма. Трима въздържали се. Приемат се текстовете на вносител от § 187 до § 189.
    Пристъпваме към § 190. Имаме текст на вносител.
    Имаме и редакционни предложения. Правя редакционно предложение да отпадне т. 3.
    „3. „Доходи, приходи и източници на финансиране" са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица.”
    Обяснението е, че не се използва в закона. Това е взето от „Закона Кунева”, но там се използва във връзка с понятието „значително несъответствие”, което препраща към нетен доход, а той към доходи, приходи и източници на финансиране (§ 1, т. 2, 3 и 7). Това понятие е свързано с проверките на имущественото състояние и на отнемането.
    Няма изказвания. Подлагам на гласуване предложението да отпадне т. 3. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Нула против. Трима въздържали се. Т. 3 отпада.
    Подлагам н гласуване текст на вносител за § 190, без т. 3. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Нула против. Трима въздържали се. Приема се текстът на вносител без т. 3 за § 190.
    Пристъпваме към предложение на Радан Кънев и група народни представители за създаване на нов параграф.
    Петър Славов:
    Оттеглям го, г-н Председател. То е във връзка със заместник-главния прокурор и т.н., което не беше прието.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Оттегля се предложението. Благодаря, колега Славов.
    Наименование на подразделение – Преходни и заключителни разпоредби.
    Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за” наименованието, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Нула против. Трима въздържали се. Приема се.
    Пристъпваме към предложението на н.пр. Емил Димитров.
    Емил Димитров:
    Г-н Председател, това е проблем, който може би трябва да го разискваме, ако прецените. Ясно е, че с гласуването ще го решим. Нека представителят на Висшия съдебен съвет, който се занимава с този въпрос, да обясни какви са проблемите. Решението ще го вземем накрая ние.
    Михаил Кожарев:
    Идеята е следната. Съобразно § 83, ал. 1 имотите - съдебните сгради, които управляваше Министерството на правосъдието, преминаха в управление на Висшия съдебен съвет. А съобразно разпоредбата на ал. 2, Министерството на правосъдието си запазва управлението върху имоти и части от имоти, които се ползват от негови второстепенни разпоредители. Смисълът на предложеното изменение се отнася за така наречените части от тези имоти. Става въпроси за стаи или помещения, използвани от службите по вписванията, от Главна дирекция „Охрана” и различни арестантски стаи и служби по пробацията, които се намират в предоставените вече за управление съдебни сгради. Например, в една съдебна палата, която се използва от съдилища и от прокуратура, има отделни помещения по етажите, които се използват от тези служби. Това създава проблем. Създава се нещо като съсобственост между двете ведомства – между Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието, нищо че става въпрос за публично държавна собственост. Тези проблеми са свързани, както с преактуването на сградите и тези помещения, части от имоти, така наречени в параграфа, така също за актуването, така също за заснемането. Оттам се пренася проблемът по отношение на поддръжката, средствата от двата бюджета, които с необходими за тази поддръжка, създаването условно на общи части, преминаване през общи части в помещения, ремонтни дейности, застраховане и т.н.
    Идеята на предложената промяна е Министерството на правосъдието задължително да продължава да си използва тези помещения, но те да се управляват, както цялата сграда, от Висшия съдебен съвет. Той задължително да ги предостави за ползване на Министерството на правосъдието, с което то ще бъде гарантирано, че оттам няма да бъдат изместени службите, тъй като това се предлага да бъде внесено в закона.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Първо, това не го пише в този текст и Вие правилно говорите за идея, но идеята не съответства на текста.
    Михаил Кожарев:
    Има. Записано е „частите от такива имоти се управляват от Пленума на Висшия съдебен съвет, който разпределя ползването им на Министерството на правосъдието за същите нужди”.
    Какво пречи? Частите от тези имоти, става въпрос за тези помещения, си остават към Съвета, но ще ги ползва Министерството на правосъдието. Съвсем ясна е разпоредбата.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Първо се ползват и остават в управление на Министерството на правосъдието. Четох го няколко пъти.
    Михаил Кожарев:
    Записано е, че частите от такива имоти се управляват от пленума на Висшия съдебен съвет.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Въпросът е, че тук понятията не са верни, категорично не са верни.
    Второ, продължават да се ползват, после остават в управление на Министерството на правосъдието, а после се управляват от Пленума на Висшия съдебен съвет, който разпределя ползването. Това е невъзможно.
    Михаил Кожарев:
    Говорим за уредбата на ал. 2. Текстът е: „Предоставените до влизането в сила на този закон имоти на Министерството на правосъдието за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието продължават да се ползват за осъществяване на дейността им.” „и остават в управление на Министерството на правосъдието…”. Това тук не е точна редакция.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Затова толкова пъти го четем и не можем да го разберем. Значи има грешка „и остават в управлението на Министерството на правосъдието”.
    Михаил Кожарев:
    Това трябва да се премахне. И се и „управляват от Пленума на Висшия съдебен съвет, който разпределя ползването им на Министерството на правосъдието за същите нужди”.
    Това е идеята.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Трябва да се напише текст по тази идея. Ако се приеме идеята, трябва да се напише съобразно идеята.
    Екатерина Захариева:
    Мисля, че говорим горе-долу за едно и също. Това е публична държавна собственост. Не е тип съсобственост, а по-скоро съуправление. Ние предвидихме тази разпоредба, за да облекчим вас и нас и съответно § 83, който е по действащия закон, автоматично да стане по силата на закона и областните управители да отразят актовете след представяне на кадастралните скици и т.н.
    Има съществена разлика между това дали управляваш или ползваш един имот. Все пак там са доста второстепенни разпоредители – служби по вписванията, агенцията има някъде, съдии, охрана и т.н. Аз считам, като разбира се нищо не казвам за това, че ще продължим партньорството и както и досега ги управляваме, но текстът на министерството, който беше приет с миналия законопроект от народните представители е по-добър. Държа имотите да останат в управление на Министерството на правосъдието. Съгласна съм и наистина държа на това нещо, за общите части, ако искате вие, как пленумът да предоставя за ползване, като по силата на Закона за държавната собственост се предоставени за ползване и т.н. или от Министерски съвет или от областния управител.
    Михаил Кожарев:
    Говорим за части, а не за цели имоти. (Да.) Пленумът на Висшия съдебен съвет може да разпределя ползването вътре в системата. Аз не казах, че създаваме съсобственост, а подобие на собственост.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Аз съм категорично против независимата съдебна власт да управлява други държавни имоти. Да си управлява нейните държавни имоти. Лично моето мнение е, че това решение конституционно, беше грешно.
    Михаил Кожарев:
    Така беше. То беше предложение на преходния министър на правосъдието.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Но ще действа продължително време.
    Михаил Кожарев:
    Сега се създават много големи проблеми със застраховането, със заснемането, с ремонтите. Ще направим нещо много сложно. Докато това, което се предлага, според нас е просто. Самото управление означава всичко свързано с инвестиционната дейност, с актуването, със заснемането – наведнъж да се свърши.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Не може да управлявате имоти, които с на Агенцията по вписванията. Не се правете на областни управители. Не е ваша работа.
    Разбирам идеята, има правно-техническа закачка по същината и структурата на особеното държавно право на собственост и управление. Но няма да реши казуса.
    Михаил Кожарев:
    Само ще ни създаде огромни проблеми. На нас ни остава година и нещо, но ще оставим проблем след себе си и то сериозен проблем. Той и сега съществува.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Колеги, прекратявам дебата.
    Емил Димитров:
    Оттеглям предложението. Все пак ще има и следваща промяна на закона, може и шеста поправка на Конституцията. Няма лошо.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Вносителят оттегля предложението.
    Пристъпваме към предложението на н.пр. Чавдар Георгиев и група народни представители – създава се § 190а.
    Имате думата. Същото е по съдържание. Няма изказвания. Който е „за” предложението на Чавдар Георгиев, моля да гласува „за”. Трима „за”. Който е против? Осем гласа „против”. Който е въздържал се? Петима „въздържали се”. Не се приема предложението на Чавдар Георгиев.
    Пристъпваме към § 191 текст на вносител, § 192 текст на вносител, § 193 текст на вносител, § 194 текст на вносител, § 195 текст на вносител, § 196 текст на вносител и § 197 текст на вносител.
    Голяма част от тези разпоредби трябва да се редактират и са съгласувани редакции с вносител.
    Ще ви помоля да дадете съгласие да възложим на дирекция „Законодателна дейност” да извърши съответните редакции, съобразно дебатите и където е необходимо.
    Има ли изказвания? Заповядайте, г-н Колев.
    Георги Колев:
    В § 193, ал. 2 е предвиден един шестмесечен срок за обявяване на незаетите на конкурс длъжности. Аз считам, че този срок трябва да бъде намален на двумесечен. Защото доскоро много от длъжностите бяха отделени за така наречените външни назначения, които вече отпаднаха. Те останаха свободни, незаети, а вече на тези места не би могло да бъдат командировани хора, съгласно дебата преди това и което беше прието. Следователно конкурсните процедури по тези длъжности трябва да бъдат максимално ускорени. Ако няма възражение от вносителя, да се определи един двумесечен срок, а не шестмесечен. Това е предложението ми.
    Лозан Панов:
    Вижте § 194 и § 195.
    „§ 194. Неприключилите до влизането в сила на този закон дисциплинарни производства по глава шестнадесета, раздел I, се разглеждат по новия ред.”
    § 195. Неприключилите до влизане в сила на този закон дисциплинарни производства по глава шестнадесета, раздел II, се разглеждат по досегашния ред.”
    Има разлика между едното и другото. Нека да бъдат уеднаквени, за да може да им хомогенност.
    Екатерина Захариева:
    Те са различни, защото едното за следователите, а другото е за компетенциите на министъра за Агенцията по вписванията и т.н. Предполагам, че логиката е била за съдиите в смисъл процесуалната процедура е по-добре разписана в новия закон – и сроковете за оспорване, по-ясно е и затова е била такава идеята. Но ако това ще затрудни Висшия съдебен съвет, мисля, че е по-добре и там да остане по досегашния ред. За това в § 194 да се запише по досегашния ред.
    Ива Митева:
    Ако е по новия ред, нормата е безсмислена.
    Екатерина Захариева:
    Тогава е по-добре да си остане и там по досегашния.
    Ива Митева:
    Ние можем да ги обединим двата параграфа и да стане общо по глава шестнадесета.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Има предложение за срока в ал. 2 на § 193. Г-н Иванов го припознава. Заповядайте, г-н Иванов, за предложение.
    Свилен Иванов:
    В § 193 на основание чл. 80, ал. 4 от правилника правя предложение от шестмесечен срок да стане на двумесечен срок.
    И в § 194 думите „новия ред”, да се заменят с „досегашния ред”.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Колеги, има предложение по чл. 80 от колегата Филип Попов, което съм упълномощен да ви представя. То касае параграфи 196 и 197. В двата параграфа накрая да се добави второ изречение, което е следното:
    „Конкурсът е довършен, когато обявените свободни места са заети от класиралите се кандидати.”
    Обяснението е следното. Г-н Попов казва: „Предлагам да се включи изречение второ към текстовете на параграфи 196 и 197. Към момента практиката на ВСС в случаите, когато няма кандидати, спечелили конкурса, е различна - прекратяват процедурата или провеждат нова, или провеждат устен изпит за следващия по успех при незаета бройка. Във всеки случай въпросът не е нормативно уреден. Предлагам текстът да е: Конкурсът е довършен, когато обявените свободни места са заети от класиралите се кандидати, а не когато са класирани кандидатите. Защото класиралите се може и да не заемат длъжността и обявената бройка пак остава незаета. Нещо такова се коментира сега. „Класиралата се май няма да встъпи в длъжност. Тоест, може д останат незаети двете места.”
    Това е предложението по чл. 80 на колегата Попов.
    Ще вземете ли становище по това предложение? Заповядайте.
    Екатерина Захариева:
    Според мен, не може така до безкрайност „до заемането”, защото ако се прекрати конкурса поради незаемането, трябва да се обяви нов конкурс. И тогава трябва да е по новия ред. По тази логика досегашният може да продължи още три години за откритите конкурси. Така че по-добрият текст е на вносител.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Прекратяваме дебатите и преминаваме към гласуване.
    Подлагам на гласуване предложението на Свилен Иванов за § 193 – „шест месеца” да се замени с „два месеца”. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Нула против. Трима „въздържали се”. Приема се предложението на Свилен Иванов.
    Подлагам на гласуване следващото предложение на Свилен Иванов по отношение на § 194 „новия ред” да се замени с „досегашния ред”. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Нула против. Трима „въздържали се”. Приема се и това предложение на Свилен Иванов.
    Подлагам н гласуване предложението по реда на чл. 80, ал. 4 на Филип Попов по отношение на създаване изречение второ в § 196 и § 197. Който е „за”, моля да гласува „за”. Пет гласа „за”. Нула против. Десет „въздържали се”. Не се приема предложението.
    Подлагам на гласуване текстовете на вносител заедно с приетите предложения от § 191 до § 197, включително. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Нула против. Трима „въздържали се”. Приемат се параграфи от 191 до 197 включително.
    Стигнахме до § 198. Текст на вносител
    Предложение на Димитър Делчев и група народни представители.
    Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. Който е „за” предложението на г-н Делчев, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Против? Нула против. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на Димитър Делчев и група.
    Подлагам н гласуване текста на вносителя за § 198. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Нула против. Трима „въздържали се”. Приема се текстът на вносител.
    § 199. Текст на вносител.
    И предложение на Кирилов и група народни представители § 199 да отпадне.
    Изказвания? Няма. Закривам дебата.
    Подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 199. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Нула против. Трима „въздържали се”. Отпада § 199.
    § 200. Текст на вносител.
    § 201. Текст н вносител.
    § 202. Текст на вносител.
    Изказвания? Г-жа Митева.
    Ива Митева:
    Този текст, който е свързан с влизането в сила на § 77 да отпадне тук и с разпоредба най-накрая да се каже как влизат в сила всички плюс добавянето на тези проверки, които са започнали по реда за публичността на имуществото – да ги вкараме и тях, които са започнали и всички проверки до 1 януари 2017 г.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Колеги, подлагам на гласуване текстове на вносител за § 200, § 201 и § 202 заедно с редакциите, които бяха уточнени сега. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
    Предложение на Димитър Делчев и група народни представители за създаване на нов § 202а.
    Който е съгласен да се приеме по принцип, моля да гласува „за”. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Нула против. Трима „въздържали се”. По принцип се приема.
    Пристъпваме към § 203. Текст на вносител.
    И предложение на Данаил Кирилов и група народни представители.
    Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам н гласуване предложението на Кирилов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Нула против. Трима „въздържали се”. Приема се.
    Има нужда, обаче, да се допълни и за това правя предложение по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от правилника в § 203 да се създадат две нови алинеи – ал. 3 и ал. 4.
    (3) Методиките по чл. 28, ал. 2 и чл. 50, ал. 2 се приемат в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.
    (4) До приемането на подзаконовите нормативни актове по ал. 1 или до привеждането им в съответствие с този закон се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон.
    Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Нула против. Трима „въздържали се”. Приемат се две нови алинеи – 3 и 4.
    Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетите предложения. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Нула против. Трима „въздържали се”. Приема се.
    § 204. Текст на вносител.
    Имаме и предложение на Димитър Делчев и група народни представители за нова ал. 9.
    Г-жа Митева иска да обясни.
    Ива Митева:
    Искам да ви помоля да го приемете по принцип и д го огледаме отново с колегите от Министерството на правосъдието, тъй като ал. 1 трябва да отиде отзад с влизането в сила и да го отложим за три години.
    И може би, тъй като никога не връзваме до влизане в сила на дадени разпоредби, да кажем в тригодишен срок от обнародването да кажем какво могат д правят евентуално всички тези органи по алинеите.
    Така че за да не го повтаряме непрекъснато влизане в сила на този член, на онзи член и т.н. да е ясно до три години какво могат да правят, докато осигурят техническа възможност, а след трите години те вече са длъжни да го направят.
    И другото, за едно влизане в сила – една т. 3, която не е изключена и може би трябва да се огледа отново от вносителите на чл. 360в. В същото време се казва до влизане в сила на нея какво се случва, а тя на практика ще влезе в сила веднага, така че и това също трябва да го прецизираме внимателно.
    Молбата ми е по принцип да се приемат и да ги огледаме още веднъж много внимателно.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Колеги, има ли възражения? Няма. Предлагам д приемем по принцип с упълномощаване на дирекция „Законодателство” със съдействието на вносителя да извърши редакция, включително и за предложението на колегата Делчев. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Нула против. Трима „въздържали се”. Приема се.
    § 205. Имаме текст на вносител.
    § 206. Текст на вносител.
    § 207 . Текст на вносител.
    Имате думата по параграфи от 205 до 207 включително на вносител. Няма изказвания. Закривам дебата.
    Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Нула против. Трима „въздържали се”. Приемат се параграфи 205, 206 и 207 на вносител.
    Пристъпваме към § 208. Текст на вносител относно НПК.
    Има предложение от н.пр. Петър Славов.
    Има предложение от н.пр. Димитър Делчев и група народни представители.
    Имате думата. Г-н Славов.
    Петър Славов:
    Благодаря, г-н Председател. Предложението, което съм направил, касае чл. 213 от НПК. Това е така нареченият отказ за образуване на досъдебно производство, което в момента подлежи на инстанционен контрол само в рамките на прокуратурата. Моето предложение е да може да се осъществява контрол и по съдебен ред.
    С това, с което завършвам, е, че имах възможност на предишно изслушване лично да попитам г-н Цацаров какво е отношението към този текст, той, доколкото си спомням, ми каза, че прокуратурата няма резерви, по-скоро е притеснена от съдилищата дали няма да има проблем с претовареност. Така че, ако има такива съображения и бъдат изразени, съм готов да ги чуя.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Заповядайте, г-жо Заместник главен прокурор.
    Пенка Богданова:
    Благодаря ви, г-н Кирилов.
    Ще се опитам накратко да обясня как стоят нещата.
    Проблемът не е толкова в постановленията за отказ да се образува досъдебно производство, а по скоро в постановлението за прекратяване на наказателно производство от страна на прокурора. За съжаление, в момента изключително ограничен брой случаи, тогава когато им пострадали по смисъла на НПК лица, постановленията за прекратяване се разглеждат от съда. Това е единият вариант. Навремето, преди няколко години, в предходния НПК съществуваше процедура, съгласно която абсолютно всяко едно постановление на прокуратурата за прекратяване минаваше на служебен контрол в горестояща прокуратура и от тази прокуратура на съответния над тази горестояща прокуратура съд. Нямаше нито едно постановление за прекратяване, издадено от прокуратурата ,да не минаваше през съдебен контрол.
    И тук искам да кажа, че ръководството на прокуратурата е абсолютно категорично, че най-добрата форма на контрол по отношение на прокурорски акт е съдебният. И ние сме за осъществяване на съдебен контрол по отношение на постановлението за прекратяване. Защото има престъпления, в които няма пострадали, няма престъпление срещу правосъдието, организирани престъпни групи и т.н. Тоест, ако тези престъпления не са проверени от съд, то остава точно този служебен контрол в рамките на прокуратурата. Така че по-скоро там трябва да се насочи постановлението за прекратяване на наказателно производство по дело.
    Това, което предлага г-н Славов да се обжалват постановленията за отказ да се образува досъдебно производство. Досега говорим за постановления за прекратяване. Г-н Славов предлага това. Изкушавам се да кажа, че съм съгласна, защото това би било още по-голяма гаранция за прокуратурата, че всеки неин акт ще бъде проверен. Ако това стане, ако съдът проверява всяко постановление на прокурор за прекратяване на дело и всяко едно постановление за отказ, това ще е прекрасно, защото просто контрола ще е на 100% върху актове по същество от тази категория –прекратителна и обща.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Г-жо Богданова, моля накратко. Няма да развиваме теорията за прекратяване. Ограничете се в резюме. Разбрахме идеята.
    Пенка Богданова:
    Само че няма как това да се отнесе, това не е акт, който може да бъде проверен от съд – постановлението за отказ. Не се прекратява наказателно производство. Просто не е част от производството. Процесът е досъдебна фаза, съдебна фаза. Това е пред процесуалната дейност.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Подкрепяте ли вносителя. Разбрахме становището ви по отношение на предложението на г-н Славов.
    Пенка Богданова:
    Заради несъответствие със закона – не, така направено не. Несъответства с НПК.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Кое не? Първо, по вносител какво ви е становището?
    Пенка Богданова:
    По вносител го подкрепям категорично.
    Говорих за предложението на г-н Славов.
    Във връзка с предложението на г-н Делчев, също, за да пестя време, не подкрепям предложението да се заличи думата „служебно”, защото така ще се ограничи кръгът на произнасяне.

    Предс. Данаил Кирилов:
    Колеги, пристъпваме към гласуване.
    Подлагам на гласуване предложението на Димитър Делчев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува „за”. Един глас „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Четиринадесет „въздържали се”. Не с приема предложението на колегата Делчев.
    Подлагам на гласуване предложението на Петър Славов. Който е „за”, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Тринадесет „въздържали се”. Не се приема.
    Пристъпваме към текста на вносител.
    Ива Митева:
    Нека да кажем за стенограмата, че не се изменя цялата ал. 3 на чл. 46, а само изречение първо.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Нали това е волята? Защото иначе ще отпаднат второ и трето изречение. Уточняваме, че се изменя само изречение първо на ал. 3 на чл. 46 от НПК. Остават си в ал. 3 второ и трето изречение.
    С това уточнение подлагам на гласуване текста на вносител за § 208. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Нула против. Трима „въздържали се”. Приема се текстът на вносителя уточнен.
    Пристъпваме към § 209. Текст на вносител.
    И предложение на н.пр. Явор Хайтов и група народни представители - § 209 се заличава.
    Изказвания? Заповядайте.
    Петко Петков: Камарата на следователите.
    Благодаря, г-н Председател. С огромно уважение към всички присъстващи, ще се постарая да бъда максимално кратък.
    С Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт се предлагат промени в Кодекса за социално осигуряване в чл. 69, ал. 2, с което да отпаднат „следователите и младши следователите“.
    Представителите на Камарата на следователите присъстваха на всички заседания на работните групи и на проведените на 16, 20, 27 и 31 май 2016 г. заседания на Съвета за обсъждане на актуализираната стратегия за реформа в съдебната система. На тези работни срещи не бе поставен въпроса за изменение на категорията труд на следователите и младши следователите. Не сме съгласни с промяната и начина по който се предлага тази промяна. Възможността за следователите е съхранена в първия приет Закон за съдебната власт, където в § 4 следователите запазват своите права относно категорията труд. Впоследствие това е чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Разпоредбите на този кодекс касаят 90 000 до 100 000 души, от които следователите с около 400 човека. Считаме, че с тези под 0.5% от общия брой на всички, касаещи тази разпоредба, последиците финансови и други за държавата ще бъдат минимални от промяна на следователския труд.
    Съгласно чл. 104, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване определянето на категорията труд е съобразно характера и особените условия на труд, което е и причината това нещо да бъде заложено в Кодекса за социално осигуряване. Следователите и другите разследващи органи, в това число и военните следователи имат идентични функции, а прекатегоризиране на труда се предприема само по отношение на следователите. Съществен е въпросът и за останалите разследващи, имащи изпълнение, които са с еднакви задачи.
    Начинът, по който е формулиран текстът на § 209 не става ясно как ще бъде зачетен занапред вече положения трудов стаж от следователите в България.
    Предвид горното, настояваме в проекта ЗИД на ЗСВ да отпадне § 209, с който се предвижда промяна в Кодекса за социално осигуряване и да бъде предвидена законодателна разпоредба занапред за хората, които ще бъдат назначени оттук нататък или да се даде възможността на следователи при навършване на 55-60 години, когато решат да упражнят законовото право за пенсиониране, да го упражнят и да напуснат системата. Благодаря ви.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Благодаря. Имате думата за становища. Няма изказвания.
    Екатерина Захариева:
    Имам само едно предложение във връзка с това, което направихте накрая. Накратко, аз считам, че това е архаизъм от тогава, когато сте били военизирани. И няма логика вие да бъдете с различен статут от съдиите и прокурорите. Вие сте част от съдебната система в момента и горе-долу еднакъв труд.
    В края направихте едно допълнение, което, тъй като сега се предлага просто текстът да отпадне, разбира се тези, които вече са се пенсионирали и работят ще продължат да се пенсионират и работят, но направихте едно предложение тези, които са навършили 55 да решат да се пенсионират и да напуснат системата. Така ли е? Трябва да напишем, че, ако към датата на влизане в сила на този закон, тези, които са придобили право на пенсия по този закон, т.е. 18 години плюс навършени 55 години, имат право в едномесечен срок да упражнят правото си на пенсия или да продължат да работят като следователи.
    Предс. Данаил Кирилов:
    Колеги, няма кой да припознае такива текстове. Да се бяхте подготвили.

    Пенка Богданова:
    Нашето становище е, че текстът на вносител трябва да се подкрепи.
    Аз също ще изразя абсолютно категорично становище, като г-жа Захариева. Не може в момента следователите и младшите следователи да получават едновременно и заплата и пенсия, при положение, че следователите не просто това, което е останало от времето, когато са били военизирани, а следователите все пак продължават да бъдат първа категория труд, за разлика от прокурори и съдии, които са трета категория труд. Тоест, все още има една разлика между прокурори, съдии и следователи и вие всъщност искате още една допълнителна привилегия.
    Категорично поддържаме текста на вносителя.
    Ако можете да развиете, защото вашето предложение остана неясно, дали всъщност сега заварените положения – тези следователи, които получават…
    Предс. Данаил Кирилов:
    Прекратявам дебата, г-жо Богданова. (Добре.) Преминаваме към гласуване.
    Предложение на Явор Хайтов за заличаване на § 209. Който е „за”, моля да гласува „за”. Двама „за”. Който е против? Нула против. Който е въздържал се? Тринадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на Явор Хайтов за отпадане на § 209.
    Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 209. Който е „за”, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Който е против? Един „против”. Който е въздържал се? Четирима „въздържали се”. Приема се текстът на вносител.
    Пристъпваме към § 210. Текст на вносител; § 211. Текст на вносител; § 212. Текст на вносител; § 213. Текст на вносител и § 214. Текст на вносител.
    Правя предложение по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от правилника.
    В § 212. В Закона за защита на класифицираната информация в чл. 39, ал. 3 се създава т. 5 със следното съдържание:
    „5. за главния инспектор и за инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет – при осъществяване на техните правомощия.“
    Колеги, имате думата. Няма изказвания. Закривам дебата.
    Подлагам на гласуване моето предложение за редакция на § 212 така както ви изчетох по отношение на чл. 39, ал. 3, т. 5. Който е „за” моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Нула против. Трима „въздържали се”. Приема се редакционното предложение.
    Подлагам на гласуване текстовете на вносител за параграфи 210, 211, 212 заедно с приетата добавка, 213 и 214. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Нула против. Трима „въздържали се”. Приемат се текстовете на вносител заедно с допълнението по § 212.
    Отложени текстове:
    „§ 151, чл. 297, ал. 5. Стажът по ал. 2 , т. 2 се провежда от наставник с най-малко пет години стаж на съответната длъжност или професия. Мястото на провеждане на професионалния стаж е в окръжния район, посочен по реда на чл. 296, т. 1.“
    Очаква се текст. Казали сте, че ще предоставите текст.
    Екатерина Захариева:
    Според мен няма пречка да има наставник и на стажант и на младши съдия. Аз друга дума не мога да измисля. Синоним на наставник?
    Предс. Данаил Кирилов:
    Г-жа Атанасова предлага да се гласува по принцип и да се оправя в зала.
    Подлагам на гласуване предложение на Димитър Делчев и група народни представители за § 151. Който е „за”, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Който е против? Нула против. Който е „въздържал се”? Тринадесет въздържали се. Не се приема.
    Подлагам на гласуване текста на вносител за § 151. Който е „за”, моля да гласува „за”. Дванадесет гласа „за”. Който е против? Нула против. Трима „въздържал се”. Приема се текстът.
    Предлагам ви създаване на нови параграфи - § 214а и 214б:
    § 214а. В Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси се правят следните изменения:
    В чл. 3 т. 5 и 20 се отменят.
    2. В чл. 25, ал. 2:
    а) в т. 1 думите „членовете на Висшия съдебен съвет, включително председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главния прокурор“ се заменят с „изборните членове на Висшия съдебен съвет“;
    б) точка 4 се отменя.
    § 214б. В Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор в чл. 2, ал. 1 т. 5 и 6 се отменят.”
    Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет гласа „за”. Който е против? Нула против. Трима „въздържал се”. Приемат се § 214а и § 214б.
    Повтарям. Имат мандат колегите за редакции, съобразно дискусията, съгласувано с вносителя.
    За хубаво или лошо приключихме гласуването.
    Закривам заседанието.


    Председател:
    Данаил Кирилов
    Форма за търсене
    Ключова дума