Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 80

На 31 август 2016 г. от 14,45 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси. То бе ръководено от председателя Данаил Кирилов.
На заседанието присъстваха следните гости:
- по точка първа от дневния ред от Министерството на околната среда и водите: Бойко Малинов – заместник-министър, и Христина Филипова – главен експерт в отдел „Опасни химични вещества“, дирекция „Превантивна дейност“;
- по точка втора от дневния ред от Министерството на външните работи – Александър Савов – посланик със специални поръчения по въпросите на франкофонията;
- по точка трета от дневния ред от Министерството на икономиката: Желяз Енев – директор на дирекция „Икономически политики за насърчаване“, и Станислав Ангелов – директор на дирекция „Развитие на малките и средни предприятия“ в Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия;
- по точка четвърта от Министерството на икономиката: Симонета Бонева – началник отдел „Търговски механизми“, дирекция „Външноикономическа политика“, Нина Христова – държавен експерт в същия отдел, и Светослава Малчева – главен експерт в същия отдел;
- по точка пета от дневния ред от Министерството на правосъдието: Вергиния Мичева – заместник-министър; от Агенцията по вписванията: Елена Маркова – изпълнителен директор; от Български център за нестопанско право: Надя Шабани, Любен Панов и Анна Адамова; от Българската търговско-промишлена палата: Васил Тодоров;
- по точка шеста от дневния ред от Върховния административен съд: Боян Магдалинчев – заместник-председател на Върховния административен съд; проф. Дарина Зиновиева и д-р Илонка Горанова от Университета за национално и световно стопанство.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, изтекли са 15 минути от обявения начален час за заседанието на Комисията. При това положение при условията на чл. 31, ал. 2 от Правилника откривам редовното заседание на Комисията, на което присъстват към момента десет народни представители. Разполагате с предложението за дневния ред.
Имате думата по дневния ред. (Шум и реплики.) Няма възражения по дневния ред.
Единствено уточнявам, че може да се наложи да разместим точка втора от дневния ред – Законопроект за ратифициране на Спогодба между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията, тъй като колегите от Външно министерство в момента докладват във Външната комисия. Ако не дойдат, съответно ще променим реда на точките в дневния ред.
Няма възражения. Закривам дебата.
Моля да гласуваме дневния ред.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ МИНАМАТА ОТНОСНО ЖИВАКА, № 602-02-27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2016 г.
Заповядайте, господин Заместник-министър, накратко да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО МАЛИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, Конвенцията Минамата относно живака е подписана на 10 октомври 2013 г. от посланика на Република България в Япония при условия за последваща ратификация.
Основната цел на Конвенцията е да се осигури опазване на човешкото здраве и околната среда от емисии с антропогенен произход и изпускане на живак и живачни съединения. Живакът представлява проблем от световно значение поради пренасянето му по въздуха на далечни разстояния, устойчивото му присъствие в околната среда след въвеждането му чрез антропогенната дейност, способността за биологично натрупване в екосистеми и съществените му отрицателни въздействия върху човешкото здраве и околната среда.
В Конвенцията са дефинирани разпоредби, с които се регулира целият жизнен цикъл на живака. В нея са въведени разпоредби относно контрола на източниците на доставка, международната търговия, употребата на живак в продукти и производствени процеси, ограничаването на атмосферни емисии и изпускането във води и почви, екологосъобразното съхранение и управлението на отпадъци от живак, разбира се, възстановяването на замърсените с живак терени.
Компетентен орган по прилагането на Конвенцията Министерството на околната среда и водите с изключение на мерките, свързани с опазване на човешкото здраве, които са от компетентността на министъра на здравеопазването, и мерките по чл. 4 „Продукти с добавен живак“, свързани с ограничаване на пестицидите, които са от компетентността на министъра на земеделието и храните.
Ратифицирането на Конвенцията няма да има пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. Разходите, свързани с бъдещото прилагане на Конвенцията, ще се осигуряват в рамките на одобрените средства от бюджетите.
В съответствие с чл. 30 от Конвенцията същата подлежи на ратифициране, приемане или одобрение на държавите и от регионалните организации за икономическа интеграция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Колеги, имате думата за мнения, становища, предложения.
Ние не сме водеща Комисия по Конвенцията за живака.
Няма въпроси.
Закривам дебата.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроект за ратифициране на Конвенция Минамата относно живака, № 602 02 27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2016 г.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Законопроектът се приема на първо четене.
Благодаря на колегите от Министерството на околната среда и водите. Хубав ден!

Дали от Министерството на външните работи е успял да дойде посланикът със специални поръчения господин Александър Савов? Не е успял.
Колеги, прескачаме точка втора.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДВУСТРАННИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЕКРЕТАРИАТА НА ИНИЦИАТИВАТА ЕВРИКА ЗА УЧАСТИЕ В СЪВМЕСТНАТА ПРОГРАМА „ЕВРОСТАРС – 2“, № 602-02-29, внесен от Министерския съвет на 1 август 2016 г.
Заповядайте, колеги, имате думата за кратко представяне.
ЖЕЛЯЗ ЕНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! „Евростарс – 2“ е Програма продължение на Програмата „Евростарс – 1“, която е съвместна инициатива на българското правителство с инициативата „Еврика“ и е насочена към малки и средни предприятия, които развиват научно-изследователска и развойна дейност. В тази програма те имат възможност в консорциум с предприятия от Европейския съюз и други страни да развиват своите проекти. До мен е и националният координатор на Програмата господин Станислав Ангелов, който ще разкаже малко повече.
СТАНИСЛАВ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Съвместната Програма „Евростарс – 2“ е програма в рамките на Инициатива „Еврика“ и е насочена към стимулиране на научната и развойната дейност, осъществявана от малките и средните предприятия. Програмата подкрепя тези предприятия, които участват в съвместни научно-изследователски и иновационни проекти в партньорство с други малки или средни предприятия или с големи предприятия, или с научно-изследователски организации. Всички участници в тези научно-изследователски проекти трябва да са минимум от две страни – членки на Програмата. Проектите, които ще се финансират, трябва да са в полза на предприятията и крайният продукт от проекта да е на две години разстояние от момента на внедряването му в производството.
Съвместната програма „Евростарс“ стимулира съвместни международни изследователски и иновационни проекти чрез облекчаване на достъпа на предприятията до финансиране при разработване на нови продукти, технологии и услуги.
Програмата допринася също така за изпълнение на целите на „Хоризонт 2020“, а именно да се ускори развитието на технологиите и иновациите, които ще са в основата на бъдещия бизнес, и да подпомогне европейските иновативни малки и средни предприятия да прераснат във водещи световни фирми.
Дейностите на Програмата „Евростарс – 2“ са в съответствие с целите и основополагащите принципи на „Хоризонт 2020“, според които проектите трябва да бъдат иновативни, без тематично ограничение и да бъдат предназначени за граждански цели.
Република България е пълноправен член на Инициативата „Еврика“ от 2011 г. Ратифицирането на Меморандума за разбирателство със Секретариата на „Еврика“ ще създаде условия на предприятията ни да се възползват от възможностите, които се предоставят както от Инициативата „Еврика“, така и от съвместната Програма „Евростарс – 2“.
Разходите за дейностите по организацията и изпълнението на проектите са за сметка на бюджета на Министерството на икономиката за съответната година, съгласно Правилата за управление на Националния иновационен фонд.
В качеството си на администрираща институция на Националния иновационен фонд Агенцията за малките и средни предприятия е институцията от българска страна, която финансира българските участници в международните научно-изследователски и развойни проекти по съвместната Програма „Евростарс – 2“.
Подписаният и ратифициран двустранен договор по „Евростарс“ ще позволи реимбурсиране от страна на Секретариата на Инициативата „Еврика“ на изплатените субсидии от Агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия на българските участници в проектите по „Евростарс – 2“.
Годишният размер на Програмата е в размер на 500 хил. евро. Наложена е максимална граница за безвъзмездна финансова помощ в размер на 100 хил. евро за всеки български участник по Програмата. До момента има успешно спечелени 7 български проекта в Програмата „Евростарс“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища, изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за ратифициране на Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата „Еврика“ за участие в съвместната Програма „Евростарс – 2“, № 602-02-29, внесен от Министерския съвет на 1 август 2016 г.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря на Министерството на икономиката за представянето и участието.
ЖЕЛЯЗ ЕНЕВ: Благодарим и ние. Пожелавам успешен ден на всички!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, връщаме се към точка втора от дневния ред:

ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ФРАНКОФОНИЯТА И УНИВЕРСИТЕТСКАТА АГЕНЦИЯ НА ФРАНКОФОНИЯТА ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ВИСШЕТО УЧИЛИЩЕ НА ФРАНКОФОНИЯТА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ (ВУФАУ) В СОФИЯ И НА ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ФРАНКОФОНИЯТА И УНИВЕРСИТЕТСКАТА АГЕНЦИЯ НА ФРАНКОФОНИЯТА ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ВИСШЕТО УЧИЛИЩЕ НА ФРАНКОФОНИЯТА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ (ВУФАУ) В СОФИЯ, № 602-02-28, внесен от министерския съвет на 25 юли 2016 г.
Заповядайте, господин Посланик, накратко.
АЛЕКСАНДЪР САВОВ: Благодаря Ви.
Господин Председател, ще се постарая да бъда кратък, но и изчерпателен.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми първо да извиня заместник министър Румен Александров, който в момента е ангажиран с изслушвания във Външната комисия, така че на мен се падна отговорността да представя точката.
Уважаеми народни представители, приемането на Закона за ратифициране на тази Спогодба създава правната основа за функционирането на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление, като се отчитат промяната на името, статутът и обучителните програми.
Училището е правоприемник на Франкофонския институт за администрация и управление, чийто статут е потвърден и развит със Спогодба от 2002 г. Настоящата Спогодба фактически отменя и заменя Спогодбата от 2002 г.
Настоящата Спогодба определя Висшето училище ВУФАУ като институция за висше образование и научноизследователска дейност на Университетската агенция на франкофонията със статут на специализирано висше училище със седалище в Република България.
Училището си поставя следните цели:
- да обучава на френски език висши кадри за държавната администрация от предприятията и неправителствените организации, за да допринесе за развитието на страните от региона и в по-глобален план – за развитието на франкофонското пространство;
- да подкрепя учебно-изследователски и развойни проекти; както и
- да подпомага създаването на екипи от млади учени в областта на администрацията и управлението;
- да утвърждава и разпространява френския език и ценностите на франкофонията.
Наред с досега действащите магистърски програми, се въвежда образователно-квалификационна степен „бакалавър“ като ВУФАУ ще може да организира и програми за продължаващо обучение.
Председателят на Управителния съвет се определя от българското правителство, мисля, че в момента председател на Управителния съвет на училището е госпожа Дамянова – председател на Образователната комисия на Народното събрание.
Българската страна предоставя безвъзмездно необходимите помещения за доброто функциониране и за нуждите на обучението и за научноизследователската работа.
Няма фактически нищо ново. Досега от създаването си Висшето училище ползва два етажа в „Овча купел“ на ул. „Леополд Седар Сенгор“.
Новото в случая е, че във връзка с нашето членство и ангажименти по линия на Европейския съюз отпада освобождаването от ДДС на техника, материали за обучение и така нататък и се въвежда заплащането от училището на такса смет. Това са финансовите импликации от приложението на новия статут, новия инструмент.
Трябва да се подчертае, че училището, което е българско юридическо лице, се финансира изцяло от Международната организация на франкофонията чрез Университетската агенция на франкофонията годишно с бюджет от 600 хиляди евро. В училището се обучават български студенти, студенти от Балканите, държавите от източното партньорство, както и от африкански държави. Това създава допълнително предимство младите хора да се обучават в среда на културно и езиково многообразие. От друга страна, българските студенти, които се обучават, шансът да останат и да работят в България, също се увеличава.
Университетът за годините на неговото функциониране си е създал запазена марка. Досега дипломите на завършващите бяха предоставяни от университета в Лиеж. Преподават висококвалифицирани кадри от Франция, Швейцария, Белгия, Румъния, България.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Посланик.
Колеги, имате думата за въпроси.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, помня, че и когато гласувахме тази Конвенция, дадохме дипломатически статут и всякакви други правомощия, които не знам нито Американския университет, нито което и да е друго учебно заведение в България да има! Тогава казах, че проявяваме много специфично, специално отношение към франкофонията, което бих се радвал, ако проявяваме и към всички останали международни общности.
Казахте: нищо ново. Доколкото разбирам обаче, с това решение се опитваме да заобиколим цялата процедура по акредитиране на висши учебни заведения в България, тоест където и да учат нашите деца, се налага това учебно заведение да е акредитирано, да те има в списъка на Министерството на образованието, дипломата, която получиш, да е със съответните стикери, програма, натовареност, хорариум, а тук създаваме ново учебно заведение, което заобикаля целия този ред, но посредством нашето решение днес ще успеем да го легитимираме, ако правилно съм разбрал?!
За мен това не е нещо ново, но е нова практика. Всички други вървят по дългия път: наемат си сгради, учители, търсят си хорариуми и програми, а тук нещо е наготово. Предполагам, че единствената полза е, че държавата няма да дава стипендии и няма да плаща на това учебно заведение, а то ще създава кадри, полезни за България, но след като се дипломират, никой не знае накъде ще отидат.
Аз ще гласувам „за“, но твърде много екстри станаха конкретно за франкофонията – дипломатически статут на преподаватели, които ако преподаваха в друг университет, не им трябваше такъв, не плащат ДДС, сега ще влезе ДДС, наем няма да плащат, сградата е от държавата! Приемам всичко това, защото без пари ще обучават кадри и за България. Нека обаче да помислим дали няма да поставим в неравнопоставено положение останалите висши учебни заведения, които са извървели дългия път по акредитации и продължават да го извървяват, а някои все още не са, спрямо тези, които с едно решение на Министерския съвет, утвърдено от нас в Народното събрание, ще добият този статут. Тази гледна точка да имаме, когато се явят нови кандидати.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Реплики по това изказване? Няма.
Други изказвания?
МИХАИЛ МИКОВ: Господин Посланик, досега това училище как функционира у нас? Има ли сключени договори между държавата и Висшето училище за извършване на тази дейност, която е упомената? Тук пише: да обучава на френски език, но това може на много места да се върши в България.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (говори на изключени микрофони): Има легитимни учебни заведения,…
МИХАИЛ МИКОВ: Това беше казано от преждеговорившия. Те преминават през всички процедури, докато тук гаранцията за съответствие на Закона и съответната квалификация трябва да произтича от нещо друго или от акта – този Закон, който ратифицираме. Наистина като че ли заобикаляме реда на Закона за висшето образование, Закона за научната автономия, защото тук се казва, че: „определя като институция за висше образование“. Ние знаем, че у нас има друг закон, може би наложен от определени политически съображения, те не са отсега, а от времето, когато станахме франкофонска държава. Моля за повече яснота.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Миков.
Господин Посланик, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САВОВ: Благодаря Ви.
Не съм убеден, че бих могъл да внеса прекалена допълнителна яснота по Вашия въпрос.
ВУФАУ е правоприемник на Франкофонския институт, създаден също със Споразумение от 2002 г. между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията, тоест по силата на международен договор. Сегашната Спогодба фактически отменя и заменя този Договор във връзка с някои промени в статута, промени на бакалавърска степен на обучение, промяна на наименованието. По същество това, заедно с изтичането на предишната Спогодба, налага приемането на тази Спогодба.
По отношение на акредитацията, не бих могъл да коментирам дали се нарушават национални принципи на акредитация. Не бих могъл да кажа.
Обучението не е по френски, обучението се извършва на френски език.
МИХАИЛ МИКОВ: Висшето училище обучава на френски език, тоест за френско говорящи?
АЛЕКСАНДЪР САВОВ: Обучението е на френски език, тъй като има студенти от Армения, Узбекистан, Казахстан, Грузия, африкански държави, Албания, Македония, има и български студенти, разбира се.
МИХАИЛ МИКОВ: Вижте какво се казва в чл. 1: „С цел институционализиране като висше училище за обучение и научноизследователска дейност“. Тоест до момента то функционира като институция на база Спогодба от 2002 г. и няма статут на висше училище. То е институт – на базата на международен договор от 2002 г.
С този законодателен акт за ратификация и по силата на чл. 1, 1.1, се казва: „с оглед“ – а по-точното би било „с цел“ „да се институционализира ВУФАУ като висше училище за обучение и научноизследователска дейност, както и за да допринесе“ и така нататък. Ерго, към момента то не попада в кръга на висшите училища и университети, защото там има специален режим по Закона за висшето образование. Сега ние на базата на старо Споразумение чрез ратификацията придаваме национален статут на 54-тия ВУЗ. Това всъщност е въпросът: то може би е възникнало, за да разпространява политически франкофонията, имало е друг смисъл, а сега има магистърски програми. Възниква въпросът: след като то не е учредено по статута на действащото законодателство, програмите, магистратурите, всички тези работи ще се подчиняват ли на националното ни, ерго на европейското законодателство, защото нашето национално законодателство е транспонирано европейско в областта на образованието? Извинявам се, че излизаме от сферата на международните отношения, които за Вас са важни в качеството Ви на Външно министерство, но въпросът е важен за работата ни – какво правим.
АЛЕКСАНДЪР САВОВ: Господин Председател, може ли две реплики?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, но е крайно време да изчерпите диалога, защото той не става с говорене. Вие не сте подготвен да отговорите по Закона за висшите училища, а и питащите очевидно не са направили справка дали в Закона за висшите училища няма изключваща разпоредба. Сега изпратих експертите до Комисията по образование, защото е редно да има изключваща разпоредба, както в много други закони: когато има международен договор или спогодба, да не се прилагат въпросните правила. Ако искате, задръжте малко диалога, да се изкаже господин Казак, може би ще получим бърз отговор от Комисията по образование.
ЧЕТИН КАЗАК: Господин Председател, уважаеми колеги! Именно с цел да внесем малко яснота, искам да обърна внимание, че тази Спогодба е подписана с цел да замени и доразвие, да ревизира разпоредбите на Спогодбата от 2002 г., с която е създаден Институтът по франкофонията. Знаете, че това е международен договор, на базата на който (неразбираем термин) е създадено това учебно заведение. За разлика от всички други висши училища в България, които знаете, че се създават с решение на Народното събрание, тук, вместо решение на Народното събрание, има международен договор, който се ратифицира, както в момента, от Народното събрание, и по силата му един институт реално се трансформира в университет, във висше учебно заведение, в което забележете, ще има магистърски програми.
МИХАИЛ МИКОВ (говори при изключени микрофони): Пише бакалавърски. Виж чл. 4 „Обучение“, там пише за бакалавър и магистър.
ЧЕТИН КАЗАК: Бакалавър, магистър и продължаващо обучение, тоест ще се развие цялостен учебен процес, който, естествено, трябва да бъде одобрен, както за всички останали висши учебни заведения, от съответните органи. Това ще бъде наистина университет, в който обучението ще бъде на френски език. В него и досега се обучават студенти не само от България, но от много държави, включително от Африка. Той се финансира изцяло от Международната организация по франкофония и от нейната Университетска агенция, така че тук български публични средства няма да се разходват. Мисля, че няма сериозен проблем да се подкрепи тази ратификация.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: За нашата държава ще важат ли? (Говори при изключени микрофони.)
Народното събрание ще гласува и с този Закон легитимираме дипломи, учебни планове, магистърска програма, бакалавърска програма и правото после да заемеш каквато и да е длъжност в България с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“. (Продължава да говори при изключени микрофони.)
ЧЕТИН КАЗАК: Да, но тези програми ще бъдат одобрени от Агенцията по акредитация.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ние и досега караме по съкратена процедура. Създаваме прецедент! (Говори при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, моля за включени микрофони! Има проблем със стенограмите от заседанията, има нов подход, дори в момента по новите правила нямаме право да се води стенографски протокол, защото не сме водеща комисия. Благодаря на отдел „Стенографско обслужване и текстообработка“, че водят подробна стенограма. Нека поне да облекчим тяхната работа и да включваме микрофоните.
Господин Посланик, имате възможност.
АЛЕКСАНДЪР САВОВ: Досега Институтът предоставяше магистърски степени на обучаващите се. От сега се въвежда и бакалавърска степен.
Искам да подчертая, че досега дипломите на завършилите не са български, а са дипломи от белгийски университет в Лиеж. Може би неправилно се тълкува?
След приемането на тази Спогодба, ако училището иска да издава български дипломи, трябва да мине, независимо от ратификацията, и националната процедура по акредитация. Може би греша в преценката си?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие смятате, че дипломите са белгийски на Организацията. На Организацията или на трето лице от Белгия?
МИХАИЛ МИКОВ (говори при изключени микрофони): На трето лице, на който тази Организация е възложила да върши тази работа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е Университетската агенция на франкофонията.
АЛЕКСАНДЪР САВОВ: Университетската агенция на франкофонията не може да предоставя дипломи. (Шум и реплики.) Университетската агенция е асоциация на 800 университета в целия свят, където членуват висши училища, както и Софийският университет, както и Военната академия „Георги Сава Раковски“, като член на Университетската агенция на франкофонията. (Реплики от народния представител Емил Димитров при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, още нямаме отговор от Комисията по образование.
Предлагам да закрием дебата. Въпросът ще остане отворен за дебат в пленарната зала.
Моля да гласуваме Законопроект за ратифициране на Спогодба между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление (ВУФАУ) в София и на Приложението към Спогодбата, № 602-02-28, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2016 г.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Законопроектът се приема на първо четене.
Благодаря на посланика за представянето.
Разбирам, че Законопроектът не е обсъждан още в Комисията по образование. Това са въпроси, които трябва да се обсъдят в тази Комисия. (Шум и реплики.)
Господин Явор Хайтов току-що делегира гласа си по начин, по който гласува колегата Емил Димитров. Господин Явор Нотев упълномощава и възлага на колегата Христиан Митев да участва при следващите гласувания от негово име.

Пристъпваме към точка четвърта от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО НА НИВОТО НА ОБСЛУЖВАНЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, ПРЕДСТАВЕНА ОТ ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ“ КСАВИЕ ПРАТС МОННЕ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЕНА ОТ ДИРЕКТОРА НА ИНСТИТУТА ПО ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ МАРИЯ КЪШЕВА, ОТ ДРУГА СТРАНА, ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ДАННИ ЗА ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ, НОВИ ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ И РАСТИТЕЛНИ ИЗДЕЛИЯ ЗА ПУШЕНЕ И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА НИВОТО НА ОБСЛУЖВАНЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, ПРЕДСТАВЕНА ОТ ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ“ КСАВИЕ ПРАТС МОННЕ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЕНА ОТ МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА БОЖИДАР ЛУКАРСКИ, ОТ ДРУГА СТРАНА, ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ДАННИ ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ ЦИГАРИ И КОНТЕЙНЕРИТЕ ЗА МНОГОКРАТНО ПЪЛНЕНЕ, № 602-02-31, внесен от Министерския съвет на 12 август 2016 г.
Госпожо Бонева, заповядайте за кратко представяне на Споразумението за нивото на обслужване.
СИМОНЕТА БОНЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия въвежда задължение за производителите, вносителите и лицата, които въвеждат на страната тютюневи или свързани с тях изделия, да предоставят данни и информация за съставките и емисиите на тези изделия, както и за обемите на извършените от тях продажби. Тази информация се предоставя съответно в Министерството на икономиката за електронните цигари и новите тютюневи изделия и в Института по тютюна – за тютюневите изделия, цигарите.
Директива 40 от 2014 г. въвежда изискване държавите членки да съхраняват предоставената информация, която Ви цитирах, в електронен вид, и да осигуряват достъп до нея при спазване на всички изисквания за конфиденциалност на Европейската комисия и на другите държави членки.
Съгласно две решения на Европейската комисия от 2015 г. – 2183 и 2186, Комисията задължава тази информация да се предоставя посредством общ портал за предоставяне на данни. Държавите членки имат два варианта да съхраняват информацията – да изградят собствена информационна база данни при спазване на всички изисквания за конфиденциалност, осигуряване на криптирана връзка и достъп на всички държави членки, включително и на Европейската комисия, до тази информация, или да се възползват от предоставената от Европейската комисия услуга – тя предоставя пространство, база данни за съхранение на данни. За да могат обаче държавите членки да ползват тази услуга на Комисията, трябва да се сключи споразумение за нивото на обслужване за съхранението на данни за тютюневите изделия от всяка една държава членка.
Текстът на Споразумението е гласуван също с решение на Комисията от 2016 г. В тази връзка информацията, с която разполагаме до този момент от Европейската комисия, е, че всички държави членки са възприели подхода да се възползват от услугите на Комисията за съхраняване на данните, тъй като изграждането на собствена система е доста ресурсоемко, трудоемко и скъпо и на този етап не е ефективно да се прави от държавите членки.
В тази връзка с Решение 363 на Министерския съвет от 2016 г. Министерският съвет одобри сключване и временно прилагане на Споразумение за нивото на обслужване между Република България и Европейската комисия за съхранение на данни за тютюневите и свързаните с тях изделия. Със същото решение Министерският съвет упълномощи при условията на последваща ратификация министърът на икономиката да подпише Споразумение за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, а на директора на Института по тютюна и тютюневите изделия – да подпише Споразумение за съхранение на данни за тютюневите изделия и за растителните изделия за пушене.
С двете споразумения се определят съответно сроковете, условията за ползване на услугата, ангажиментите, които имат страните по споразуменията. Това Споразумение се сключва за период от пет години, но може да бъде продължено автоматично, ако нито една от страните не е направила предварителни искане в едногодишен период за прекратяването му. Първите пет години то не може да бъде прекратявано.
По Споразумението не се дължи плащане, освен ако в изключителни ситуации примерно българската страна не поиска сериозно увеличение на обема за съхранение на данни, който й е предоставен.
Споразумението предвижда съдебно уреждане при възникване на спорове, поради което е необходимо тези две споразумения, сключени от министъра на икономиката и от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия, да бъдат ратифицирани от Народното събрание със закон на основание чл. 85, ал. 1, точки 5 и 7 от Конституцията на Република България.
Във връзка с изложеното моля Комисията по правни въпроси да приеме Законопроект за ратифициране на Споразумението на нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от Генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от Генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря. Министерският съвет ни предлага това с решението си и ние затова го обсъждаме.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становище, изказвания.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Разбира се, ще го подкрепим. Тук говорим за Европейската комисия, а не за някакви други комисии, които имали статут.
Искам само да попитам: Вие еквивалент на митнически режим и процедури на бившето „Тарифна политика“ в Министерството на икономиката ли сте, защото виждам много сходен предмет на дейност с Министерството на финансите? (Представителят на Министерството на икономиката госпожа Симонета Бонева отговаря при изключени микрофони.) Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други въпроси? Няма.
Закривам дебата.
Моля да гласуваме Законопроект за ратифициране на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от Генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от Генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, № 602-02-31, внесен от Министерския съвет на 12 август 2016 г..
За – 13, против и въздържали се – няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението за нивото на обслужване се приема на първо четене.
Благодаря на колегите от Министерството на икономиката.

Колеги, пристъпваме към точка пета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ, № 502-01-83, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2015 г.
Моля заместник-министъра и изпълнителния директор на Агенцията по вписванията за внимание и участие.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел“.
Имате думата за изказвания по наименованието.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Моля да гласуваме наименованието.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 1 има текст на вносителя и предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители.
Имате думата за изказвания, мнения и становища.
Какво е мнението на вносителя по предложението на колегата Мерджанов?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Ние не подкрепяме предложението. Нашето становище по това предложение не е положително, тъй като се създава паралелен регистър, воден от Агенцията по вписванията, към министъра на правосъдието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Първо, моля да гласуваме предложението на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители.
За – 3, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема предложението на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1.
За – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се текстът на вносителя за § 1.
По § 2 има текст на вносителя, предложение от народните представители Менда Стоянова, Бойка Маринска, Снежана Дукова и Милена Дамянова, предложение от народния представител Гроздан Караджов, предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – най-радикално – § 2 да отпадне. Ще го подложа първо на гласуване.
Има и предложение за редакция на § 2 по отношение наименованието, заглавието на нормата, което да стане „Подпомагане и насърчаване от държавата“.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения и становища.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Господин Председател, ще ми е много любопитно да чуя становището на вносителя по направените предложения.
На първо място, като гледам, създаваме поредна административна структура, която да се занимава с развитие на гражданското общество.
На второ място, в двете предложения виждам използването на някакъв нов термин – „граждански организации“, който няма нищо общо с предмета на уредба в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, доколкото граждански организации могат да бъдат и неформални такива. Не е необходимо да бъдат юридически лица, още по-малко такива в обществена полза или пък вписани в специален регистър към момента. В бъдеще ще подлежат на вписване в Агенцията по вписванията.
Очаквам да чуя първо становището на Министерството на правосъдието. Впоследствие, ако този текст се приеме, предлагам навсякъде в текста, където е използван терминът „граждански организации“ или „гражданските организации“ – този израз да се замени с „юридически лица с нестопанска цел“, респективно „юридическите лица с нестопанска цел“, каквато е сегашната редакция на чл. 4 и каквото е предложението на вносителя за изменение на чл. 4.
ПРЕДС. ДАНИЕЛ КИРИЛОВ: Госпожо Министър?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Тази част беше част от нашия Законопроект в началото на миналата година, но тъй като Министерството на финансите не ни подкрепиха поради финансови съображения, не можахме да го внесем. Затова смятам, че сега тези текстове са положителни и ние ги подкрепяме. Може би „граждански организации“ търпи корекции. Съгласна съм.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Заместник- министър.
Други изказвания?
ПЕТЪР СЛАВОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Искам да поставя въпрос към колегите вносители: как се формира този съвет, за който ал. 5 казва, че се състои от 15 членове, като има елементи на състезателност, за да може да отсее от всички юридически лица с нестопанска цел 15 или дори по-малко, тъй като от тях не всички са юридически лица с нестопанска цел.
Конкретно по точки 1, 2, 3, 4 и 5 от ал. 5 моля за малко повече разяснения. Това гласуване, за което пише… (Шум и реплики.)
ЕЛЕНА МАРКОВА (говори на изключени микрофони.): Това не е предложение на вносителя, а на група народни представители.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Това е по § 2.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Той пита по предложението на господин Гроздан Караджов. Другата група вносители са Менда Стоянова и група народни представители.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Те са почти идентични. Както разбирам, вероятно генезисът е от Министерството на правосъдието. Ако искат, те да отговорят.
Конкретно ме притеснява това гласуване: как точно ще се гарантира, че е коректно. Образно казано, как ще се гарантира, че изпълнителната власт не си отглежда удобни граждански организации, които да участват в този съвет, тъй като за гласуването е казано, че гласуват предварително регистриралите се организации. Логично всяка организация, която се регистрира предварително, гласува за себе си. Тогава какво ще се получи на практика и ще има класация?! Мислили ли сте нещо по-подробно по въпроса, или това ще се разписва някъде другаде?
ЕЛЕНА МАРКОВА: Предполагам, понеже всички сме юристи тук, че този въпрос ще бъде решен с подзаконов нормативен акт, доколкото по-подробна е регламентацията за подзаконов нормативен акт. Аз така го приемам.
Нека вносителите да кажат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Директорът на Агенцията по вписванията има предвид ал. 7: „Министерският съвет определя с правилник организацията и дейността на Съвета по ал. 3“.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: В момента към Министерството на труда и социалната политика съществува Съвет за хората с увреждания. Там неправителствени организации също разпределят едни пари, и то доста пари всяка година. Аз присъствах на такова заседание. Има добри практики и лесно може да се взаимства. За себе си нямам притеснения.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Да кажа няколко думи за идеологията на тези две почти идентични предложения. Аз бях вносител и на предложението на група народни представители, които са Менда Стоянова, Бойка Маринска и така нататък, но впоследствие оттеглих подписа си, защото добавих още две изречения, които отново се базират на най-първоначалния проект, внесен миналата година от Министерството на правосъдието.
Идеологията е, че държавата би следвало да отделя средства, както и да обръща внимание на всички сектори на държавно управление, но по презумпция, от това са излезли гражданските организации или организациите с нестопанска цел, които извършват дейност в обществена полза. Тези организации нямат директен достъп до правителството, нямат възможност да разговарят в прав текст за проблемите, с които се сблъсква секторът. Диалогът между гражданско общество и правителство де факто е нарушен, той не съществува. Той се изявява, когато има някакви кризи и обикновено се изразява с по-масов характер. За да не се стига до там, в повечето цивилизовани страни е възприет такъв подход: гражданските организации на регулярна база да се виждат в този тип среда, да разговарят с правителството и с тази цел именно се създава Съветът за развитие на гражданското общество към Министерския съвет, който не е самостоятелен орган. Той се събира, но хората не получават възнаграждение. Те са там с доброволно желание, като дават своите сили и възможности за развитието на сектора.
Специфична подфункция на Съвета е, че се дава възможност той да определи свои приоритети, по които да се насочи малка част от средствата, които дълго време бяха ябълка на раздора между вносителите – Министерството на правосъдието, и подкрепящите ги граждански организации, а това са повечето граждански организации, да има малка сума, която да се разпределя за приоритетите. Както показа добрият опит напоследък по швейцарската, по норвежката програма, има добър пример как на отделни неправителствени организации беше възложен процесът за оформяне на тази програма, класирането на участниците, приемането на документите, определянето на победителите и разпределянето на средствата, тоест до голяма степен отделянето на държавата от тази функция и даването й в ръцете на потребителите. Естествено организациите, на които бъде възложено да разпределят тези средства, една, две или колкото се прецени, няма да имат право да кандидатстват.
Тази иновативна и напредничава идея беше, както вече беше казано, приложена в България. Нямаше никакви скандали, никакви проблеми с разпределението на тези средства от чуждестранно подпомагане. Тя даде до голяма степен основания и доказателства на гражданския сектор, че той може да премине към фаза да разпределя скромна сума за приоритети, които са от обществена важност.
В тази връзка е предложен този Съвет. Тук е първата разлика между нашите предложения: Съветът да определя разпределянето на средствата.
В моята редакция е дадена възможността тази дейност да бъде аутсорсвана на други неправителствени организации, като тя се нарича организация оператор.
Втората разлика е, ако обърнете внимание на ал. 3 на § 2, предпоследното изречение, където е създаването на Съвета за развитие на гражданското общество, то е по настояване на гражданските организации, предложението е членовете на Съвета – представители на държавните институции, да бъдат на ниво министри или заместник-министрите на финансите и правосъдието, тоест двете отговорни министерства. Защо? Защото може да се стигне до тенденция, особено с времето, когато занижавайки тази дейност като странична и с извинение, носеща повече проблеми, отколкото ползи, да се стигне до там, че там въобще да не ходят представители на държавата. Ако запишем за държавата задължение за това ниво, мисля, че няма да има друг начин, освен да се изпраща съответното ниво от държавната власт. Министърът и заместник-министърът са политически функции, а всъщност точно такива фигури се изисква да са насреща на гражданските организации. Ако там няма политически лица, тоест глави, които могат да вземат политическо решение, или поне да го предложат, тогава Съветът за развитие на гражданското общество ще си изгуби смисъла.
Това на практика е съществената разлика, която Ви изтъкнах.
Лично аз съм привърженик за развитието на третия сектор. Още миналата година се постарах да положа максимални усилия да мине, но тогава Министерството на финансите го спря. След това като член на Комисията по гражданското общество и жалбите на гражданите се срещнахме с финансовия министър и успяхме да го убедим. Затова молим сега Вие да ни подкрепите, защото сме минали най-тежката стърга. Ако имаме и Вашата подкрепа, господин Кирилов, ще Ви бъдем благодарни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Председател, факт е, че в България от 25 години има някакво гражданско общество. То се развива къде по-добре, къде по-зле. Някои имат собствено финансиране, някои имат от чужбина – било отвъдокеанско, било европейско. Всъщност оцеляващ от гражданското общество беше този, който беше най-добре платеният.
Сега в случая създаваме държавна хранилка, която със средства от държавния бюджет, специално разпределени – тази година малко, догодина повече, ще бъдат раздавани на гражданското общество. Тази структура ще се обслужва от администрацията на Министерския съвет, пари ще се дават за развитието на гражданското общество и тези, които са най-гласовите, най-близки и най-добре представени за партиите и правителството, който влезе – влезе, ще си разпределя парите. Как беше? Той има право да влезе, няма право да участва в проекти, но има право да участва в разпределянето на пари на хора, които получавайки проекти, могат да плащат на когото си искат.
Не трябва ли първо да влезе законът Кунева, за да видим точно как ще се регламентира контролът и тогава да пристъпим към тази интересна крачка – като свърши финансирането от чужбина, да преминем към пряко финансиране от бюджета? Тези, които са успели да влязат вътре, ще разпределят всичко и всъщност ще определят коя част и кои структури от гражданското общество имат право да оцелеят с държавно финансиране в бъдеще. Не се ли създават много предпоставки за корупционни прояви – хора, на които нищо не им се плаща, да участват и разпределят пари, и то много пари, на хора, които след като ги получат, не е ясно какво ще правят. По тази аналогия шефът на БНБ би трябвало да работи безплатно, а то не е така някак си!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплики?
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Господин Димитров, вероятно знаете, че и в момента има правило, което казва, че държавата финансира организации в публична, обществена полза. За жалост обаче правилата за това финансиране не са ясни и уредени.
Аз съм задавал въпрос към финансовия министър в този смисъл. Неговият отговор очевидно показваше, че има празнота в Закона. По тази причина подкрепям подхода да се въведе ред и правила как точно организациите на обективен принцип да получават някакво финансиране от държавата. А това, че това финансиране по никакъв начин няма да стига на всички, дори няма да стига и на една организация, за да финансира цялостната си дейност, е пределно ясно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Втора реплика – господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми колега Димитров, във Вашето изложение пропуснахте да споменете, че в чл. 11 членовете на Съвета няма да получават възнаграждение, да, не могат да участват с проекти за финансиране, но никъде не пише, че свързаните с тях лица не могат да участват с проекти за финансиране, което е сериозен пропуск във Вашето изложение и за подкрепа на Вашата теза.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Отговор на вносителя на предложението – господин Караджов.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Бих искал само да обърна внимание на колегата Димитров, че и допреди две години такъв механизъм съществуваше. Знаете, че всяка година има огромен списък от над 30 точки, той съвсем скоро отново ще влезе в Народното събрание като елемент от бюджета на Република България. Там изрично са записани, изброени редица организации, на които се отпускат средства и са в графата „неправителствени организации“. Преди две години там стоеше и графа „други“, където бяха изписани по-малки такива организации, отново без много ясни критерии. Преди две години тези средства бяха премахнати.
Предложението е именно в тази връзка – в графа „други“ впоследствие да се заложи тази сума и всъщност тя да бъде пренесена като възможност Съветът за развитие на гражданското общество да разполага с нея.
Обърнете внимание: отново Съветът няма да е решаващият орган. Тук се води правен спор доколко това е възможно. Мисля, че между първо и второ четене е възможно това да бъде прояснено от референтите към Комисията… (Шум и реплики.) Имам предвид в залата.
Идеята е Съветът да избере една, две или три организации оператори на тези средства. Те провеждат цялата процедура по подготовка на документацията, събиране на предложенията на неправителствените организации и разхвърлянето им в множество дарения към съответните организации за обещественополезни проекти. Възвръщаемостта на тези предоставени средства ще бъдат отчетите и резултатите, които ще могат да бъдат контролирани от същия този оператор, а неговият доклад ще бъде разгледан от Съвета за развитие на гражданското общество. Това е предвидено да стане по правила, ако сте обърнали внимание – към края, които в срок от шест месеца от влизането на Закона Съветът си ги приема сам.
Отново Ви моля, дори ако Комисията прецени, да подкрепите по-широкото предложение, което съм внесъл аз, защото там се намират ранговете министър или заместник-министър. Мисля, че другото по-скоро би обидило гражданските организации, а не бихме искали да процедираме по този начин.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Димитров има право на дуплика.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: На практика, тъй като очевидно международното финансиране е спряло, ще преминем към нашия бюджет и вместо министърът на финансите да го прави по свое усмотрение, някой ще му го предлага, но той ще има последната дума!
В София има много голям проблем, изобщо в България с тока, водата и така нататък, и понеже не го плащаш на доставчика, а го плащаш на колекторска фирма, тази колекторска фирма в гражданското общество, която ще бъде посредникът, едва ли ще поевтини дейността.
На практика създаваме орган, който упълномощава колекторска фирма, която да разпределя парите за гражданското общество и после тя щяла да се отчита пред Министерския съвет – тези 15 пред Министерския съвет.
Смятам, че досега 25 години парите се разпределяха от Министерството на финансите и нямаше проблем. Едва ли ресурсът ще е по-голям, ако преминем през тази сложна структура – Министерски съвет – фирма посредник, на практика колекторска фирма, за да стигнем до гражданското общество. Мисля, че го затрудняваме да се харесва на конкретната фирма и на конкретните параметри. Тогава онези 15 членове защо седят?! – Само за да узаконят доклада на фирмата, която ще разпредели на кой какво и колко да даде?! Става борба кой да държи торбата с парите. Не съм сигурен, че не трябва да изчакаме закона Кунева.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Димитров. Това беше дуплика.
Други желаещи за изказване? Не виждам.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще си позволя, без да навлизам директно в същината на предложението, да кажа следното. В продължение на половин година, в която беше внесен и течаха преговорите във връзка с този Съвет, аз лично ще запазя скептицизма си по отношение на такъв инструмент и институт, защото той ми изглежда противоестествен с оглед целта на гражданските организации. Ако ние искаме субекти, които да разходват едни средства, да, ще ги прикачваме към един или друг донор и ще им организираме финансирането. Винаги обаче съм смятал, че ако гражданската инициатива е толкова силна, тя ще намери източниците и основанията да се самофинансира. Другото е да създаваме нещо, което е създадено по един или друг начин, с едни или други мотиви.
При всички положения обаче подкрепям въпреки тези съображения предложението на Менда Стоянова, Бойка Маринска, Снежана Дукова и Милена Дамянова. Лично аз ще гласувам с тези резерви и съмнения ще гласувам за това.
Но сега казвам, казах и на Бойка Маринска, и на Менда Стоянова сутринта: не забравяйте, че каквото и да стане, аз ще Ви гледам като обикновен гражданин, да видим този Съвет на кого какво ще разпределя и какъв ще е ефектът от тези средства. (Шум и реплики.)
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Точно това е идеята. (Говори при изключени микрофони.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук аналогиите към Закона за държавния бюджет не са много коректни. Пак обаче не искам да влизам в детайли.
Петнадесетте организации са организации от повече от половин век, някои от тях са и международни организации. Средствата, които им се дават, далеч не надхвърлят символиката.
Нека да го има това. Нека гражданските организации да мислят как ще се еманципират от тази връзка. В момента ние създаваме връзка и утре ще се каже: „Вие въобще не сте ни зависими, а сте на хранилката на изпълнителната власт. Каквото Ви дадат – това е“. Мислете за обратния процес.
Може би е по-добре да се изключи националното финансиране по този недостатъчен, минимален или не знам какъв ред, а организациите да търсят европейско, партньорско, всякакво друго финансиране.
Доколкото обаче четвърт век изграждаме демократично общество и в момента не сме през 1992 или 1993 г., за да говорим за такива съвети и такова администриране, о`кей. Пак казвам: постигнато е съгласие. Министерството на финансите дори е написало положително писмо. То казва: „Подкрепете Менда Стоянова. Не подкрепяйте Стоян Караджов, заради малката разлика“. (Смее се. Реплики на изключени микрофони от народния представител Гроздан Караджов.)
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Позволявам си да Ви попитам нещо във връзка с Вашето изказване. В момента редът е такъв: Законът се утвърждава от Министерския съвет и се внася в Народното събрание. На практика министърът на финансите има последната дума и така е редно. В момента Министерският съвет се управлява от Бойко Борисов. Министерството на финансите – от Владислав Горанов. Ние преценяваме, че механизмът Владислав Горанов да има последната дума е лош, поради което към Министерския съвет ще създадем нова структура, която няма да работи, а ще възложи на трета структура, която да играе роля било на Министерския съвет, било на Министерството на финансите – да разпределя парите, а после обратно да ги върне пак на лошия министър на финансите, за да ги одобри и да ги включи в държавния бюджет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Операторът, както казва господин Караджов.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Сега да ме убеждавате, че министърът на финансите и премиерът не могат да разпределят средствата, както досега 25 години са разпределяни, но посредством някакъв съвет от хора, на които няма да се плаща, а пък те упълномощили колекторска фирма – това ще бъде в изключително изряден порядък и после министърът на финансите съвсем справедливо ще даде тези пари?! Нали Ви е ясно как е станало? Отишли са, оказали са натиск, той е казал: „За какви пари става въпрос?“, „Тази година – за 2 милиона, а после ще видим“. „Добре, ето Ви 2 милиона, оставете ме на спокойствие.“ В момента не мога да се съглася, че министърът на финансите е неспособен да разпределя парите, както досега всички министри преди него са ги разпределяли.
Казахте за Червения кръст и организации, които работят от сто години и получават такива средства. Поради международния си статут, те са неправителствени организации, но развиват изключително общественополезна дейност. Мисля, че Червения кръст никой не може да го оспори. Не можем да сравняваме случая, в който Хаджи Пенчо, мама и аз сме направили една неправителствена организация и искаме да получим финансиране.
От Вашето предложение излиза: те са некадърни, затова ще сложим Съвет, който ще упълномощи една фирма, която е най-кадърната и ще свърши работата на първите. Не съм съгласен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров. Много добре сте разбрали моите съмнения и притеснения.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Мисля, че точно не сте се разбрали.
Господин Димитров, аз наистина моля да подкрепите това нещо, защото механизмът, който малко махленски и пазарски разказахте – че министърът няма да се справи, пък ние сме отишли и сме се разбрали, това е малко недостойно!
Идеята е именно тази: не министърът на финансите да им ги дава, за да не са на хранилката. Народното събрание ги определя в закона и то със Закона за бюджета ще определя размера за всяка конкретна година. Тогава този Съвет, в който мнозинството са представители на граждански организации, вече не представлява такава хранилка. Затова смятам, че не се разбирате.
Абсолютно прав е господин Кирилов и го подкрепям. Съветът с този механизъм на разпределяне максимално отделя гражданските организации и те сами имат възможност както да подготвят критериите, така и сами да проведат процедурата и да контролират как е изпълнено това нещо.
Той е абсолютно прав: това е предизвикателството пред гражданския сектор в момента. Ние ги подкрепяме тук, в Народното събрание, даваме тази възможност, а впоследствие именно начинът, по който ще се справят с първия си бюджет, със сформирането на този Съвет, как ще бъдат избрани в него техните представители, ще покаже дали са зрели да продължим тази практика, или не. Това е идеята.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предлагам да закрием дебата. Мисля, че тезите станаха ясни. Има ли възражения? Не.
Колеги, подлагам на гласуване най-интензивното, изключващото предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – § 2 да отпадне.
За – 7, против – 1, въздържали се – 7.
Не се приема предложението на Атанас Мерджанов и група народни представители.
Подлагам на гласуване предложението на господин Гроздан Караджов.
За – 2, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема предложението на колегата Гроздан Караджов.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Менда Стоянова, Бойка Маринска, Снежана Дукова и Милена Дамянова.
За – 8, против – няма, въздържали се – 4.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на колегата Христиан Митев: изразът „граждански организации“ да се замени с „юридически лица с нестопанска цел“.
Има ли възражения по това?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Такъв е текстът на вносителя, на Закона, в досегашния текст на чл. 4 е така, а и нямате определение на „гражданска организация“.
ЛЮБЕН ПАНОВ: Уважаеми господин Председател, само техническо уточнение. Този текст се позовава на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации, приета от Министерския съвет. Не зная дали на всички места може да се замени терминът „граждански организации“ с „юридически лица с нестопанска цел“. Това е цитиране на друг закон.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз се позовавам на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, който е все още действащ закон. Там има определение на това що е „юридическо лице с нестопанска цел“. Доколкото помня, Стратегията все още не е нормативен акт, освен ако не предложите някакво екстравагантно изменение в ЗНА (Закона за нормативните актове).
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тези стратегии на основание на кой нормативен акт се приемат? Кое е основанието?
ЛЮБЕН ПАНОВ: Тя е приета от Министерския съвет. Тя е Стратегия за гражданските организации. Няма как да сменим името на Стратегията.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господине, ние тук не говорим за стратегия. Вижте текста на Закона. Той не говори за стратегия, а говори за съвсем други неща. Той говори за следното: „държавната политика в областта на гражданските организации се осъществява“ и така нататък, и така нататък. Тези граждански организации може да са от всякакъв вид – формални, неформални. Ако са неформални, тогава как ще получават финансиране от държавата? Всякакви може да са организациите, и масонските, част от тях са формални.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: С непублични цели.
РЕПЛИКА: А гражданска организация може ли да има непублични цели?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не зная, може да има и непублични цели.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз с колегата Димитров и още няколко колеги тук можем примерно да си направим гражданска организация „Привърженици на облигационното право“. Тя нали ще е гражданска организация, но се съмнявам, че ще получи каквито и да е било пари от въпросния Съвет, тоест от колекторските, както се изрази колегата Димитров, организации, които ще раздават парите.
ЕЛЕНА МАРКОВА: Господин Председател, моля да обърнете внимание на ал. 2 от Предложението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това четем, това гледаме непрекъснато.
ЕЛЕНА МАРКОВА: В нея Министерският съвет приема и периодично актуализира Стратегия за развитие на гражданските организации. В този смисъл мисля, че редакцията трябва да е малко по-прецизна.
Доколко със закон бихте могли да променим дългосрочна стратегия, която е до 2020 г., може би трябва последното изречение да стане заглавие на Стратегията? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нищо не разбрахме от това, което казахте.
ЕЛЕНА МАРКОВА: Последното изречение на ал. 2, в която съществува терминът „граждански организации“, е цитирано в заглавието на Стратегията, приета от Министерския съвет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, това го виждаме и досега непрекъснато го коментирахме. Въпросът е: има ли тези стратегии? С тази норма ли създаваме правно основание да има такива стратегии? Оттук нататък: от тази норма ли ще дефинираме името на стратегията, за да знаем какво правим и дали можем да я прекръстваме, грубо казано? (Реплики на изключен микрофон от народния представител Емил Димитров.) Аз приемам, че са свързани.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (говори при изключени микрофони): Да го реши залата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Трудно ще го измислим в залата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (говори при изключени микрофони): Гражданските организации продължават да си действат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, предлагам да го подкрепим така.
Колегата Гроздан Караджов заедно с колегите Менда Стоянова, Бойка Маринска, Снежана Дукова и Милена Дамянова да имат готовността в залата за редакционни предложения. Колегата Митев също да има готовност за редакционни предложения или за контра на редакционните предложения.
Ако има такава стратегия, тя трябва да е публикувана на сайта на Министерския съвет. Вижте точното й наименование. Вижте дали има възможност то да бъде еластично, тоест да се предефинира. Най-добре би било да сложим по-краткото понятие – „юридически лица с нестопанска цел“, но ако с това ще извратим намерението на правителството и на държавната политика, не бива да го правим, не бива да съкращаваме обема.
Има ли възражения да не гласуваме по това предложение сега?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (говори при изключени микрофони): Но да остане уговорката, че ще мине за редактиране. (Шум и реплики.)
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (говори при изключени микрофони): Мотивът ще бъде за редакционно и тогава ще го поправим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Колеги, при това положение подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2 заедно с приетото предложение на Менда Стоянова, Бойка Маринска, Снежана Дукова и Милена Дамянова.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението на експертите за редакция на наименованието, което Ви съобщих. Те предлагат заглавието да се измени така: „Подпомагане и насърчаване от държавата“.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги, тъй като приехме това предложение и се създава такъв Съвет, има предложение от работната група към министъра на финансите, който казва, че ако се приеме да има такъв Съвет, накрая в чл. 4, ал. 12 да се допълни, че: „отчитането на дейността съдържа в това число и отчет за изразходваните средства и постигнатите резултати по чл. 4, ал. 8“.
Правя предложение да се добави в ал. 12 „и отчет за изразходваните средства и постигнатите резултати по чл. 4, ал. 8“.
Моля да гласуваме това предложение.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
С това приехме § 2 на вносителя заедно с редакцията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 3 е постъпило предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители.
Има ли желаещи за изказвания?
ХРИСТИАН МИТЕВ: За мен това предложение е идентично на това, което вече гласувахме. Според мен няма нужда да гоним чистота, а от гледна точка на процесуална икономия да гласуваме.
По-нататък има идентични предложения, които са подкрепили предложението на господин Мерджанов. Чухме становището на Министерството, изразихме волята си с гласуване. Смятам, че е по-добре да преминем нататък и да зачетем вота, който вече беше направен по отношение на идентичното предложение в § 1.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Други изказвания?
Подлагам на гласуване предложението на Атанас Мерджанов и група народни представители.
За – 3, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3.
За – 12, против – няма, въздържали се – 3.
По § 4 – предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители; предложение от народния представител Велизар Енчев и предложение за редакция на § 4.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на господин Мерджанов и група.
За – 3, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не е подкрепено.
Моля да гласуваме предложението на господин Велизар Енчев.
За – няма, против – 2, въздържали се – 10.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 4 ведно с текста на вносителя.
За – 12, против и въздържали се – няма.
По § 5 няма постъпили предложения.
Желаещи за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме текста на вносителя.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По § 6 – предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители.
Има и предложение за редакция на § 6.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Атанас Мерджанов и група.
За – 3, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 6 ведно с текста на вносителя.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По § 7 няма постъпили предложения.
Не виждам желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По § 8 – предложение от Атанас Мерджанов и група.
Има и предложение за редакция на § 8.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Атанас Мерджанов и група.
За – 3, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 8 ведно с текста на § 8.
За – 12, против и въздържали се – няма.
По § 9 – предложение от Атанас Мерджанов и група.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Атанас Мерджанов и група.
За – 3, против – няма, въздържали се – 12.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
По § 10 – предложение от Атанас Мерджанов.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Моля да гласуваме предложението му.
За – 3, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
По параграфи 11, 12, 13, 14 и 15 няма постъпили предложения.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предлаганите параграфи, текстовете на вносителя.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
По § 16 – предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група.
Не виждам желаещи за изказване.
Моля да гласуваме предложението.
За – 3, против – няма, въздържали се – 12.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 16.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
По § 17 е постъпило предложение от Велизар Енчев.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Моля да гласуваме предложението.
За – няма, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 17.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
По § 18, § 19 няма постъпили предложения.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя съгласно доклада на Комисията.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
По § 20 има предложение за редакция.
Вносителят е съгласен с предложението.
Желаещи за изказване не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 20.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
По § 21 – предложение от Атанас Мерджанов.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам го на гласуване.
За – 3, против – няма, въздържали се – 12.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 21 съгласно доклада на Комисията.
Вносителят съгласен ли е с редакцията? Да.
Моля да гласуваме.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
По § 22 и наименованието на подразделението на Закона „Преходни и заключителни разпоредби“ няма постъпили предложения.
Подлагам ги заедно на гласуване съгласно текста на вносителя и доклада на Комисията.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
По § 23 е постъпило предложение за създаването на нов параграф от Менда Стоянова, Бойка Маринска, Снежана Дукова, Милена Дамянова и предложение от Гроздан Караджов. Има и текст на вносителя за § 23.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Менда Стоянова и група.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Подлагам на гласуване предложението на господин Гроздан Караджов, което е идентично.
За – 12, против – няма, въздържали се – 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 23.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 24 – текст на вносителя, предложение от народния представител Петър Славов, предложение от народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова, предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители, има и редакционно предложение накрая.
Българската търговско-промишлена палата има становище.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо заместник-министър! Изразили сме становище още преди първото четене на Законопроекта. Днес също сме изпратили становище, което сме редуцирали само до един текст от § 24, ал. 2, изречение последно – представянето на заверен от управителния орган учредителен акт или устав, който да бъде актуален към 31 декември 2015 г.
Тук има два основни проблема.
Първият е заверката от управителния орган, тъй като някои от обществените организации, сдружения, фондации имат доста големи управителни съвети, за нас най-удачният вариант е, ако се запази тази редакция, заверката да бъде от законния представител.
На второ място, считаме, че от гледна точка на принципа на правната сигурност, ако се допусне, при положение че има одобрен от съда и вписан в делото устав или учредителен акт, ако се допусне отново да се представя този документ, е възможно десетки, ако не и стотици случаи на неволни грешки и разминавания във вариантите от този, който в момента е вписан в съда, и този, който е представен като заверен от управителния орган.
Също така тук доста, но по-малко ще има случаи на умишлени разминавания, което за нас противоречи на принципа за сигурност.
Вторият момент е актуален към 31 декември 2015 г. Има предложение тази дата да се измести на 31 декември 2016 г. То също не е удачно. Според нас е по-добре да се фокусираме върху представяне на актуален устав или учредителен акт, защото актуална дата означава, че след тази дата е възможно да има други промени, които да са вписани в съда. Тук възниква правен спор: дали последният е актуален, вписан в съда; или този, който Законът изисква – към 31 декември 2015 г.; или съответно другото предложение? За нас тази част трябва да отпадне.
Това, което предлагаме като редакция на последното изречение, е: „Сдруженията или фондациите представят вписания в съда актуален учредителен акт или устав, заверен от съда по регистрация или от законния си представител.“
Възможно е да остане и само „заверен от съда по регистрация“, което ще изключи възможността от допълнително представяне на такъв документ, в който може да има неволни грешки, или пък, надяваме се, в много ограничени случаи умишлени разминавания между този, одобрен от общото събрание и вписан по съответното дело, и този, който бъде представен в процедурата по пререгистрация. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на Търговско-промишлената палата.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Съвсем накратко искам да обърна Вашето внимание към предложенията, които съм направил по § 24. Мисля, че ал. 2 частично беше засегната и от преждеговорившия. Всъщност предложението ми трябва да се разглежда в смисъл точно на затруднението, за което се говореше, а именно че в текста на вносителя в ал. 2, накрая, е предвидено управителният орган, а не представляващият да заверява съответните документи, да бъде изменен в тази посока и да не трябва целият колективен орган да се подписва. Достатъчно е само лицето, което представлява съответното юридическо лице с нестопанска цел, да прави заверката.
Струва ми се, че в т. 1.2 е изключително важно да запишем, че служебно съдът ще изпраща удостоверенията за пререгистрация на Агенцията по вписванията. Колеги, не зная дали си спомняте проблемите, които имаше преди време при пререгистрацията на търговците. Имаше много случаи на кражби на фирми именно с такъв способ тогава. Оказа се, че издаваните от СГС (Софийския градски съд), а и от повечето окръжни съдилища удостоверения са доста лесно фалшифицируеми. Печатът им беше доста непретенциозен. В резултат доста „находчиви хора“ се бяха усъвършенствали да ги фалшифицират и на база фалшивото удостоверение да вписват съвсем несъществуващи лица при пререгистрацията в Агенцията като съдружници, еднолични собственици или управители, което след това им даваше възможност много лесно да си извадят легитимно удостоверение от Агенцията на база на тази фалшива информация и да се разпоредят с имуществото на търговското дружество.
Затова предлагам съдилищата да изпращат служебно тези удостоверения до Агенцията. Така ще се гарантира, че няма да бъдат манипулирани по пътя. Ако страна ги представя, на практика би се дала възможност за подобно нещо.
Завършвам по отношение на сроковете, където виждам, че има редакционно предложение да бъдат удължени до 2017 и 2020 г. Струва ми се резонно, но нека да чуем тук и представителите на Агенцията, за да могат да реализират промените в системата и тя да заработи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли други изказвания по предложенията?
ЕЛЕНА МАРКОВА: По първото предложение, по отношение на устава, който да се представя в Агенцията по вписванията или учредителния акт, който да се заверява от управителния орган, няма проблем да се завери, няма да представлява затруднение за длъжностните лица по регистрация, ако трябва да се завери от представляващия към момента, доколкото заедно с устава и удостоверението за актуално състояние това е предвидено в системата на Търговския регистър. Искам само да припомня, че съответният окръжен съд или хора от Агенцията по вписванията, които по това време ще бъдат там, ще сканират досието, когато се получи заявлението за искане за актуално състояние за пререгистрация, и то ще се получава в Агенцията по вписванията заедно със заявлението на упълномощеното лице. Така едновременно ще се вижда електронният образ на досието, на това, което има в съда по регистрация, и уставът, който е донесен. Излишното затруднение на големите организации с много големи управителни органи мисля, че би могло да бъде избегнато. Двата устава ще се сравняват към момента.
У мен възниква обаче въпросът: след получаване на удостоверение за пререгистрация от съответния окръжен съд или от Софийския градски съд, какъв да бъде срокът, в който те да го представят в Агенцията по вписванията? Извинявайте, но на темата съм буквално параноична, гледайки по цял ден системата, защото междувременно в по-дълъг период от време биха могли да настъпят вписвания в ущърб, тоест да дойде електронно досие, а председателят, управляващият или представляващият да донесе други документи. Такъв въпрос възниква у мен.
По отношение на сроковете искам само да кажа, че възприемаме редакцията, още повече, че е съобразена с Оперативна програма „Добро управление“, възможността да се изгради, надгради Търговския регистър, за да се спестят средства от бюджета по Оперативната програма, също така с възможността в този срок неправителствените организации да могат да се организират, да си изчетат всички документи и да се справят.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Малко уточняващи въпроси. Вие опитахте и технически, и политически, и презентационно.
Предложението на БТПП разбирам, че го приемате. Тогава възниква следният въпрос с оглед на Вашето обяснение: ако имате сканираното копие на досието, защо трябва да има допълнително и такъв документ, за да има какво да сверявате и да губите допълнително време?
ЕЛЕНА МАРКОВА: За да губим още време.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При това тук е и съображението на колегата Славов: ще дадем документ, който е извън контрола на администрациите, в който залагаме добросъвестността, но вероятно ще има минимален процент и на злоумишлена интервенция. Това е едното, което възниква като въпрос по това, което казвате.
Второто е по отношение на вписване на последващи промени след издаване на удостоверението за актуалност. Нямаме ли правило, че в момента, в който се издаде удостоверението, спира регистърният съд? (Реплика от народния представител Петър Славов при изключени микрофони.) Аз така мисля. В интервала не би трябвало нищо да се случи. По принцип за търговските дружества това го правехте последователно, тоест обезпечавахте каквито заявления да е имало назад във времето, докато не се изчистят те, не се процедира напред. (Шум и реплики.) Това не е притеснение.
Остава удостоверението. С колегата Свилен Иванов днес преди обяд спорехме за степента на служебност при тази процедура. Не знам, ако грубо казано, е описателна, по-автоматична, с по-малко интервенции и заявления от лицата, може би е по-добре и ще действа? (Шум и реплики.)
ЕЛЕНА МАРКОВА: Това, което е мислено и е предложено, е дотолкова, доколкото съществуват удостоверения, решения, в които не е вписан управителният орган. Съществува различна практика по регистърно производство в различните окръжни съдилища. Това е причината, поради която е направено такова предложение. Моля за подробности госпожа Шабани, която да изкаже аргументи в тази посока.
НАДЯ ШАБАНИ: Уважаеми народни представители, ще пресъздам просто това, което се случи като дебат в работната група. Към момента по Закона за юридическите лица с нестопанска цел подлежи на вписване представляващият юридическото лице с нестопанска цел, има съдебни решения, които вписват в регистъра само представляващите без състава на управителния съвет. В някои случаи има съдилища, ако юридическото лице си заяви, вписват и управителният съвет. Тогава колегите от Агенцията по вписванията казаха, че ако се направи служебно прехвърляне на информацията и тези попаднат съдебни решения, които не са отразени за вписването на управителния съвет, те не могат служебно да четат назад протоколите на управителния съвет, тъй като това обстоятелство не е било вписано в регистъра към този момент, и да впишат управителния съвет. Това е ново обстоятелство, което подлежи на вписване сега при изменението на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Иначе, естествено, служебното прехвърляне на информацията ще улесни всички ни. Това беше съображението ни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз съм убеден в другото, но се притеснявам в последния момент да прередактираме. Може би е по-добре да го оставим така? Иначе ще е по-леко. Имайте предвид всички – и Министерството на правосъдието, и Агенцията, и сдруженията, че иначе вероятно ще има по-малко негативни нападки и укори към институциите, защото създаваме допълнителна тежест.
Също така създаваме един последен ревизионен акт от съда по регистрация, който да си инвентаризира досието и да го даде на Агенцията по вписванията. Така разбирам логиката.
Няма тогава да правя предложение за прередактиране в последния момент. Оставаме на предложенията така, както бяха направени.
Кой желае да припознае предложението на Българската търговско-промишлена палата? Господин Чавдар Георгиев.
Колеги, закривам дебата.
Това предложение впрочем е същото като на Петър Славов.
Подлагам на гласуване предложението на Петър Славов по принцип заедно с предложението по чл. 80 на колегата Чавдар Георгиев по отношение финала на ал. 2.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Това предложение се приема.
ПЕТЪР СЛАВОВ (говори при изключени микрофони): Господин Председател, може ли разделно да се гласува текстът за служебното изпращане?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, това беше само гласуване по т. 1.
Подлагам отделно на гласуване т. 2 от предложението на Петър Славов: „и незабавно служебно ги изпраща на Агенцията по вписванията“.
Моля да припомните какво казва Министерството и Агенцията?
ЕЛЕНА МАРКОВА: Съгласни сме с това предложение, още повече има изградена електронна връзка с всички съдилища.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля да гласуваме това предложение.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на Менда Стоянова и Диана Йорданова. Тук има предложение за редакция.
Колеги, двете предложения изключващи се ли са?
ЕЛЕНА МАРКОВА: Да. (Шум и реплики.)
Уважаеми народни представители, причината, поради която подкрепяме предложението за удължаване на срока, е Оперативна програма „Добро управление“ и Стратегията за електронна пътна карта, защото там са предвидени пари за изграждане и надграждане на Търговския регистър, за да влязат там юридическите лица с нестопанска цел, защото в противен случай трябва да се разходват пари от бюджета. Нямаме финансова възможност в момента.
Има и още една причина. Едва в бюджета за следващата година е предвиден финансов ресурс за увеличение на щата на длъжностните лица по регистрацията и на деловодителите, които да поемат този поток, защото това ще са същите длъжностни лица по регистрация, Търговският регистър ще се нарича Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел. В момента 91 юристи обслужват над 839 хил. търговски дружества и ще поемат общо по наши данни и по справки в Агенцията БУЛСТАТ около 46 хиляди. Предполага се, че поне 25% от тях ще се пререгистрират.
Затова са необходими тези 91 човека. За територията на цялата страна това са мрежи, допълнителни работни места, обучение. Физически не можем да се справим, технически – също, ако няма този срок.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кой срок подкрепяте?
ЕЛЕНА МАРКОВА: Срока в редакционната поправка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, при това положение подлагам за гласуване предложението за редакция, която виждате най-накрая в болт.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция.
При това положение се отхвърля предложението на Менда Стоянова и Диана Йорданова за по-кратките срокове.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Извинявайте, само искам да обърна внимание, че в ал. 2 срокът „31 декември 2015 г.“, който се заменя с „31 декември 2017 г.“, всъщност отпаднат от нашето предложение, което одобрихте, защото той касаеше актуалността на устава или на учредителния акт към определена дата. Нашата идея всъщност е да е актуален към датата, на която се подават заявленията, за да не се фиксира актуалност към определена дата. Всъщност това беше одобрено и с гласуването.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, с това уточнение приехме болтвания текст.
Уточнявам – без т. 2.
Подлагам на гласуване предложението от Атанас Мерджанов и група народни представители.
За – 3, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема предложението на Атанас Мерджанов и група народни представители.
Колеги, при това положение подлагам на гласуване текста на вносителя за § 24 заедно с приетите предложения.
Подчертавам – това е предложение на БТПП чрез колегата Чавдар Георгиев и Петър Славов, с уточнението, че в ал. 2 датата „31 декември“ отпада. Това е също така и предложението за редакция, но само по т. 1.
Моля да гласуваме предложението на вносителя с този обхват на промените.
За – 12, против и въздържали се няма.
Приет е § 24. (Шум и реплики.)
Госпожо Директор, по ал. 1 нали срокът е 31 декември 2020 г.? (Шум и реплики.)
ЕЛЕНА МАРКОВА: Да.
До 2020 г. трябва да се извърши пререгистрацията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пристъпваме към § 25. Има текст на вносителя и предложение от Атанас Мерджанов и група народни представители.
Имате думата за изказвания.
Агенцията подкрепя ли предложението на Атанас Мерджанов? Не го подкрепя.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Атанас Мерджанов и група народни представители.
За – 3, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 25.
За – 12, против – няма, въздържали се – 3. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 26 са постъпили предложения от Менда Стоянова и Диана Йорданова, от Лъчезар Никифоров, от Атанас Мерджанов и група народни представители.
Постъпило е и предложение за редакция на § 26.
Желаещи за изказване?
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ: Предложението, което сме направили, буквално ще го цитирам, е: „Този Закон не се прилага по отношение на политическите партии и вероизповеданията, както и към синдикални организации“.
Мотивите ни за това предложение са следните. То е съобразено с ангажиментите на българската държава, произтичащи от чл. 3, 6 и 7 от Конвенция № 87 на МОТ (Международната организация на труда), ратифицирана, която чрез посочените текстове предоставя изключителна самостоятелност на синдикалните организации. В този смисъл действащият Закон, а оттам и трайно установената съдебна практика отчитат правото на синдикатите да ползват единствено и само реда за регистрация в действащия регистър към съда.
В тази връзка въпросът за действието на Закона за Търговския регистър спрямо синдикалните организации следва да се разглежда по следния начин. Синдикалните организации са особен вид сдружения на гражданите, но Конституцията на Република България ги разграничава по категоричен начин от останалите сдружения на гражданите – чл. 12 от Конституцията на Република България, съответно сравнен с чл. 49 от Конституцията на Република България. Тази правна уредба впрочем е в релация с Конвенция № 87 на МОТ и с редица други международни актове, по които Република България е страна. Това ни е дало основания да считаме, че няма никаква пречка досегашният режим за регистрация на синдикалните организации да бъде запазен с оглед особеността на извършваната от синдикалните организации дейност, която според нас е по-близка и е сравнима със записаното за партиите и вероизповеданията.
Ние предлагаме регистрацията на синдикати да се запази във вида, в който съществува, и с оглед по-голяма правна сигурност да остане в рамките на съда.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Колеги, имам изказване по т. 17 от този параграф. Току-що забелязах, че едни промени, които преди време направихме в Закона за Търговския регистър, с новата редакция на ал. 5 на чл. 22 отпадат. Чудя се как е възможно това. Предлагам Ви да ги добавим като ново изречение. Става дума за промените, при които записахме, че когато заявление е подадено по електронен път или заявителят е посочил електронна поща в него, тези указания му се изпращат и на него, а тук гледам, че това изречение е отпаднало.
ЕЛЕНА МАРКОВА (говори при изключени микрофони): На стр. 26 ги има, при мен са на стр. 26.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Ако колеги са го забелязали и отделно са го предложили, тогава няма да правя предложение по чл. 80, но идеята ми е да допълним това изречение, чета от действащия Закон за търговския регистър: „В случаите, когато заявителят е посочил електронна поща, указанията се изпращат и на него в срока по изречение второ“.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Славов, в предложението на Менда Стоянова и Диана Йорданова го има. Това е третото изречение.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Добре, тогава още едно редакционно предложение по чл. 80 искам да направя във връзка с отпадане на текста накрая, където конкретно се говори за срока по чл. 19, ал. 2, да се сложи точка и да отпадне „за търговците или до изтичане на 10 работни дни за юридическите лица с нестопанска цел“. Тоест срокът в тези указания, който се дава за изпълнение, да бъде тридневният срок, който действа и в момента, и той да бъде един и за търговци, и за юридически лица с нестопанска цел. Срокът с тези 10 дни ми се вижда прекалено дълъг. Второ, не виждам защо да въвеждаме дуалистичен режим за търговци, а за юридически лица с нестопанска цел да е различно.
Бих се радвал тук да чуя и мнението на Министерството на правосъдието и на Агенцията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Славов, само да Ви обърна внимание върху предложението за редакция на следващата страница на § 26. Погледнете т. 1, която касае т. 17 от текста на вносителя. Това е на стр. 27 – предложение за редакция на работната група – първото изречение: „за търговците или до изтичане на 10 работни дни за юридически лица с нестопанска цел“ се заличават“.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Точно това е.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Тоест оттегляте и двете си предложения по чл. 80.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Не ги правя.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте от Българската търговско-промишлена палата.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Имам само един коментар към мотивите от предложението на господин Лъчезар Никифоров, и по-специално при цитирането на Конвенция 87 и на чл. 12, ал. 2 от Конституцията – те нямат отношение или по-скоро в случая говорим за някакво погрешно тълкуване.
Конвенция 87 гарантира правото на сдружаване не само на синдикалните, но и на работодателските организации. Работодателските и синдикалните организации там са приравнени. Ние черпим едни и същи права от тази Конвенция. Използването на термини като „синдикат“ или „синдикално сдружаване“ в случая важи и за двете организации – не само за синдикати или обединенията на работници и служители, но и за работодателските организации.
Член 12, ал. 2 от Конституцията всъщност забранява в сдруженията на гражданите да се включват синдикални. За това има забрана и при нас, в нашите устави – да преследваме политически цели.
Следователно нито Конвенция 87, нито Конституцията в цитирания текст предвиждат разделението на режима на регистрация на работодателските организации и на организациите на работници и служители. Ние не виждаме, няма подкрепа за мотиви и аргументи за разделение в това предложение.
Кодексът на труда също разглежда легитимацията на синдикалните и работодателските организации също в рамките на едни текстове.
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ: Логиката, която сме следвали, е чл. 49 от Конституцията. Чета Ви го дословно: „Работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване.“
Алинея 2 се отнася до работодателите. Те имат право да се сдружават за защита на своите стопански интереси.
Изхождайки оттук, считаме, че в Закона за юридическите лица с нестопанска цел не бихме могли да включим и работодателските организации. Това беше логиката ни на мислене.
ЛЮБЕН ПАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, искам да коментирам единствено срока за представяне на допълнителни документи, който сега според предложената редакция става тридневен и за търговски дружества, и за юридически лица с нестопанска цел. Когато в работната група обсъждахме тези срокове и тогава се предложи да има различен срок за юридическите лица с нестопанска цел, това беше направено заради практическата ситуация. Току-що гласувахме документите, които се подават – преписът на устава да се заверява единствено от представляващия, защото е много трудно големи управителни съвети да подписват такъв документ. В този случай говорим вече не за самите управителни съвети, а за общите събрания на сдруженията, тоест тридневният срок прави почти невъзможен срока за подаване на нови документи, които да коригират допуснати пропуски. Именно затова е по-дълъг срокът за юридическите лица с нестопанска цел. Знаем, че това би създало технически проблеми на Агенцията по вписванията, но мислим, че в едногодишния срок, който ще имат, за да изградят системата, един допълнителен модул, който да дава нов срок за юридически лица с нестопанска цел, не би трябвало да бъде проблем. Затова предлагам да остане разделението: един срок за търговските дружества, 10-дневен срок за юридическите лица с нестопанска цел.
ЕЛЕНА МАРКОВА: Уважаеми народни представители, първо, в това изказване на колегата усетих презюмиране на задължително указание по отношение на общото събрание. Понякога указанията в тридневния срок са: неплатена такса, непредставено пълномощно, незаверено нотариално съгласие от образеца с подписи, които са доста по-прости неща.
В рамките на тази една година това ще струва доста по-скъпо. Би могъл да бъде изграден такъв модул, който да брои автоматично, защото в момента всички срокове се изчисляват автоматично, тоест там няма ръчна намеса в каквото и да е разпределение. Там се получава само математическо разпределение от системата и никой не е възможно да пипа. Остават логове дори за тези, които са гледали отвън цялата система.
Ние подкрепяме редакцията за по-краткия срок заради системата на случайното разпределение. В момента, ако юридическите лица с нестопанска цел са с други срокове и по отделен модул, те ще се движат и на отделна опашка. Отделната опашка предполага по-малко количество длъжностни лица по регистрация, които да работят само по юридически лица с нестопанска цел. Смисълът от искането на допълнителен щат е тези 91 длъжностни лица по регистрация, които работят в момента и са назначени, плюс евентуално новоназначени и обучени 14 – това, което сме направили като изчисление, да работят всичко в едни и същи срокове и това да се връща на опашката.
Искам да Ви уверя, че няма да бъдат отделени за юридическите лица с нестопанска цел отделни длъжностни лица по регистрацията, които да ги разглеждат. Те ще влизат в общата опашка и ще попадат както на длъжностни лица, работещи в Агенцията до 2008 г., както и на такива, надяваме се, назначени от началото на 2017 г.
Съобразявайки тези срокове, такова е нашето становище по въпроса. Мисля, че това е обсъждано още на работната група от представителите на Агенцията по вписванията. Те са изразили още тогава становище за изключителната техническа невъзможност да се изчислява отделен срок, който да връща на същата опашка, която върви в една система.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Други желаещи за изказване? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Менда Стоянова и Диана Йорданова за § 26.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Лъчезар Никифоров.
За – 5, против – няма, въздържали се – 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Атанас Мерджанов и група народни представители.
За – 3, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не е подкрепено.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на работната група в частта т. 17 и т. 18, както и т. 29.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Никой не припозна редакционното предложение, направено от господин Панов.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (говори при изключени микрофони): Аз.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Георгиев, направено по реда на чл. 80.
Бихте ли го формулирали?
ЛЮБЕН ПАНОВ: Предложението е да остане текстът преди редакцията на работната група относно десетдневния срок за юридически лица с нестопанска цел. Това е по т. 17. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Георгиев, в т. 1 на приетата вече редакция на § 26 току-що гласувахме да се заличат десетте работни дни.
Благодаря, оттегляте предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 26 ведно с приетите предложения за редакция.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 27 има само текст на вносителя. Има и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с редакционното предложение.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Параграф 27 е приет с редакционното изменение.
По § 28 има текст на вносителя и предложение от Атанас Мерджанов и група народни представители.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Атанас Мерджанов и група народни представители.
За – 3, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 28.
За – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се текстът на вносителя за § 28.
По § 29 има текст на вносител и предложение от Атанас Мерджанов и група народни представители.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Атанас Мерджанов и група народни представители.
За – 3, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението на Атанас Мерджанов и група народни представители не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 29.
За – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се текстът на вносителя за § 29.
По § 30 – текст на вносител, по § 31 – текст на вносител, по § 32 – текст на вносител, по § 33 – текст на вносител, по § 34 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за параграфи 30, 31, 32, 33 и 34.
За – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Приемат се текстовете на вносителя за параграфи от 30 до 34 включително.
По § 35 – текст на вносител относно Закона за културното наследство.
Предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители.
Предложение за редакция на § 35.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложения текст от Атанас Мерджанов и група народни представители.
За – 3, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема текстът на колегата Мерджанов и група народни представители.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 35.
За – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се предложението за редакция.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 35 заедно с редакционното предложение.
За – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се текстът на вносителя заедно с редакционното предложение.
По § 36 – текст на вносителя и предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Атанас Мерджанов и група народни представители.
За – 3, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 36.
За – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се текстът на вносителя за § 36.
По § 37 има текст на вносителя и предложение от народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Имате думата за изказвания.
ЛЮБЕН ПАНОВ: Господин Председател, уважаеми народни представители! Предложението за промяна в Закона за счетоводството има два елемента. Единият е да се отчитат отделно стопанската и нестопанската дейност отделно, което и в момента е така, тоест това не е нещо ново.
Второто предложение обаче предлага да се създаде разграничима финансово-организационна структура по видове дейности, което общо взето противоречи на чл. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, където се казва, че: „юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват пряко допълнителна стопанска дейност, когато тя е свързана с целите им“. Представете си сдружение, което продава коледни картички, но за да ги продава, трябва да изгради отделна финансово-организационна структура. Само по себе си по мое мнение това е неясно като термин. Призовавам Ви да отхвърлите това предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие сте сигурен, че коментирате предложението на Менда Стоянова и Диана Йорданова?
ЛЮБЕН ПАНОВ (говори при изключени микрофони): Коментирам на вносителя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Какво ще каже вносителят на възражението на Българския център за нестопанско право?
ПЕТЪР СЛАВОВ: Четейки предложението на госпожа Стоянова и Йорданова, разбирам, че те предлагат текстът на вносителя да отпадне и да възприемем тяхната редакция на § 37, тоест текстът за финансово-организационна структура въобще отпада. Създава се това, което те предлагат. Аз така разбирам текста: „§ 37 да се измени така:“.
Предлагам да подкрепим предложението на Менда Стоянова и Диана Йорданова и да приключим въпроса. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В Закона за счетоводството са дали две различни разпоредби. Вносителят ги е адресирал към чл. 26, Менда Стоянова и Диана Йорданова са отнесли аналогично правило, но в чл. 38.
РЕПЛИКА: Има разлика в обхвата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Според мен тук е важна логиката. (Шум и реплики.)
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Аз предлагам да гласуваме и двата текста. Те не се изключват.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Текстът на вносителя е добър, трябва да се подкрепи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, ще прочета първо текста по вносител, където предложението е за чл. 26:
„Съставните части на ГФО (Годишен финансов отчет) са:“ – това е общ принцип на чл. 26, ал. 2. Текстът е от седем алинеи.
Вносителят предлага да се създаде осма алинея, както е посочено. Тя диференцира статута на юридическите лица с нестопанска цел, като се създава разграничима финансово-организационна структура, текстът е така, както го виждате.
Предложението на Менда Стоянова и Диана Йорданова е в чл. 38 от Закона за счетоводството, който касае следния текст: „Предприятията публикуват ГФО, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по Глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите, или от съответния орган, както следва“ – започват точки.
Тяхното предложение е по т. 2. В сегашния текст има „юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност чрез заявяване за вписване и предоставянето им в Централния регистър на Министерството на правосъдието при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел в срок до 30 юни на следващата година“.
Тяхното предложение е същото, но е само пред Агенцията. Нещата са различни.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Аз припознавам и текста на вносителя. Да гласуваме и двата текста и да вървим нататък. (Шум и реплики.)
Ако прочетете предложението на колегите Стоянова и Йорданова – § 37 да се измени така, можете да видите § 37 от Закона за счетоводството, който е пред Вас, така на практика Вашата редакция за изменение на Закона за счетоводството вече я няма. Има вече редакция със съвсем друг текст. Ако гласуваме тяхното предложение, Вашето предложение отпада на практика. (Обръща се към вносителите от Министерството и Агенцията.)
Трябва някой да направи предложение по чл. 80, за да влязат и двете.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Аз го правя по чл. 80.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е необходимо да се прави предложение по чл. 80, това си е текст на вносителя.
Гласуването ще покаже дали се подкрепя, или не се подкрепя. Ние сме длъжни да гласуваме текста на вносителя.
Друго обаче можете да направите по чл. 80: да кажете и двете.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Точно това казах: да гласуваме и двете предложения.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Колеги, обръщам внимание на колегите от ГЕРБ, от чиято парламентарна група са колегите Стоянова и Йорданова, върху следното. Тяхната воля и това, което са формулирали, е това, което и колегата Митев вижда в предложението – текстът на вносителя да бъде подменен изцяло в посоката, която те предлагат.
Според мен, господин Председателю, Вие се заблуждавате, виждайки, че се говори за т. 2, един вид, че досегашният текст на вносителя ще стане т. 1, а тяхното ще е т. 2. Тази т. 2, ако погледнете по-горе, се отнася до чл. 38, ал. 1.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, нека да не повтаряме наново същото.
Предлагам Ви следното: прекратяваме дебата.
Първо да гласуваме предложението на Менда Стоянова и Диана Йорданова. Ако то се приеме, това означава, както каза колегата Митев, че се изключва текстът на вносителя. (Шум и реплики.) След това ще гласуваме предложението по чл. 80 на господин Чавдар Георгиев.
Имате ли възражение по тази процедура? Не.
Подлагам на гласуване предложението на Менда Стоянова и Диана Йорданова.
За – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Подлагам на гласуване предложението на Чавдар Георгиев по чл. 80, тоест да приемем и предложението на Менда Стоянова, и предложението на вносителя.
За – 7, против – няма, въздържали се – 7.
Не се приема предложението на господин Чавдар Георгиев.
Бавим се със Законопроекта на Мая Манолова за ГПК –арбитражните съдилища.
Подлагам на гласуване отделно текста на вносителя.
За – 7, против – няма, въздържали се – 7.
Не се приема текстът на вносителя за § 37.
За § 37 се приема единствено предложението на Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Следва предложение от Менда Стоянова и Диана Йорданова да се създаде нов § 38 в Закона за хазарта.
Имате думата за изказвания.
Какво е становището на работната група и на вносителя? (Шум и реплики.) В Закона за хазарта има отчисления, които се предоставят на такива организации.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Моля да гласуваме предложението на Менда Стоянова и Диана Йорданова.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението.
Пристъпваме към § 38 – има текст на вносителя.
Има предложение от Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Предложение от Атанас Мерджанов и група народни представители в абсолютно същия смисъл.
Има и предложение за редакция на параграфа – думите „1 януари 2016 г.“ да се заменят с „ 1 януари 2018 г.“.
ЕЛЕНА МАРКОВА: Аргументите, изложени преди това, за началото на регистрацията и изграждането на системата, мисля, че приехте по-рано текст, който слага началото на пререгистрацията от 1 януари 2018 г.
ПРДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Няма други изказвания.
При това положение първо подлагам на съвместно гласуване предложението на Менда Стоянова и Диана Йорданова и аналогичното предложение на Атанас Мерджанов и група народни представители.
За – 3, против – няма, въздържали се 11.
Не се приемат тези две предложения.
Подлагам на гласуване предложението за редакция, тоест датата 1 януари 2018 г. за дата за влизане в сила на Закона.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се § 38.
Благодаря на Министерството на правосъдието, Агенцията по вписванията, Българския център за нестопанско право.

Колеги, пристъпваме към точка шеста от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, № 654-01-37, внесен от Данаил Кирилов, Християн Митев, Свилен Иванов, Петър Славов и Ралица Ангелова на 17 март 2016 г.
Наименование: „Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс“.
Колеги, имате думата за становище, мнения, предложения. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Прието е наименованието.
По § 1 има текст на вносител, по § 2 – текст на вносител, по § 3 – текст на вносител и предложение за редакция на § 3.
Колеги, имате думата за изказвания по параграфи 1 и 2 на вносител и по § 3 – на вносителя, заедно с редакцията. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване параграфи 1 и 2 по вносител и § 3 – редакцията плюс текста на вносителя.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приемат се текстовете на параграфи 1 и 2 по вносител, както и редакцията на § 3 плюс текста на вносителя.
По § 4 – текст на вносителя и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се предложеният текст за редакция.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с предложението за редакция.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се § 4 – текстът на вносителя и предложението за изменение, за редакция.
Има предложение за създаване на § 5.
Имате думата за изказвания.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Параграф пети, доколкото виждам предложената редакция, предвижда изменение в чл. 27, ал 6 от Закона за управление на средствата от европейските фондове.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, предложението за § 5 е: „§ 5. В чл. 268 се създава т. 4:
„т. 4. Административните договори.“
По това нямате забележки? (Шум и реплики.)
Господин Димитров иска да направи предложение по чл. 80.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Предлагам в чл. 268 да се създаде т. 4:
„т. 4. Административните договори.“
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на господин Димитров по чл. 80.
За - 13, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението на господин Димитров по чл. 80.
Пристъпваме към предложение от народните представители Данаил Кирилов, Свилен Иванов и Анна Александрова:
„Създават се Преходни и заключителни разпоредби.
В чл. 27 ал. 6 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове се изменя така:“
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: В тази част за създаване на Преходни и заключителни разпоредби и § 5 имам следното предложение: да се създаде изречение второ, което да регламентира размер на таксата при производствата, образувани по частни жалби, пред Върховния административен съд. Виждам, че при регламентирането на тази разпоредба май че сте се ръководили от тарифата за таксите, които се събират по Закона за обществените поръчки. Оттам е възпроизведен този размер.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, точно така.
Господин Иванов като вносител казва: „По ЗОП взехме този размер“.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Нека обаче да вземем оттам и ал. 2 на чл. 2 от тази тарифа, където е предвидена възможност за събиране на тарифа и за частните жалби. Предлагам следната редакция на изречение второ към ал. 6:
„За производствата по частни жалби пред Върховния административен съд се събира пропорционална такса в размер на 10 на сто от дължимата такса по изречение първо, но не по-малко от 100 лева.“
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Кой ще припознае това предложение?
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Аз и поздравявам колегите за това, че са се сетили да пренесат тарифата от Закона за обществените поръчки тук с максималния размер на таксата при оспорване, която в тази разпоредба ще стане изречение първо. Припознавам предложението на заместник-председателя на Върховния административен съд по отношение на изречение второ за частните жалби, като размерът на таксата следва да бъде 10% от таксата по изречение първо – не повече от 100 лева.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук уточнявам, че в работната група имах друго очакване по отношение размера на таксата от ЗОП от тавана 1700 лв. Ако искате, направете и това предложение, за да можем да гласуваме.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Пак ръководейки се от Закона за обществените поръчки – от приетата тарифа, тук в чл. 1, т. 3 е предвиден по-висок размер на държавната такса, това е максималният размер за поръчки на стойност над 5 млн. лв. Казва се таксата да бъде в размер на 4500 лв.
Мога да се мотивирам и по отношение на този размер, доколкото в процедурата, която се предвижда по административния договор, се представя общо взето за дейности, които се извършват от юридически лица и лица от търговци по смисъла на Търговския закон. Общо взето размерът от 1% държавна такса, която се предвижда, ще обхване по-голямата част от случаите, които ще попаднат под съдебен контрол по тези процедури, и в много малка част от случаите ще отиде над този размер – сумата от 4500 лв., която се предлага по т. 3 от тарифата. Тук се касае за въпроси с голям икономически, голям обществен интерес, при които няма да се ограничи достъпът до съд, дори и при размера, който се предвижда за такса до 4500 лв., както е по т. 3 от тарифата по Закона за обществените поръчки.
В тази насока правя предложение: „при оспорване на индивидуалните административни актове по този закон държавните такси, които се събират за съдебните производства, са пропорционални и са в размер на 1% от материалния интерес, но не повече от 4500 лв.“ Текстът е едно към едно.
Смятам, че държавната такса в този размер няма да попречи на достъпа до съд по отношение на субектите, които ще оспорят административния договор пред съда.
ПРЕДС. ДАНИЕЛ КИРИЛОВ: Благодаря, Магдалинчев. Колегите чуха Вашето предложение. Ще дам възможност то да бъде припознато. Ако не бъде припознато това предложение, аз ще направя още едно междинно.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: По принцип да се вдигат такси не е добра практика.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имайте предвид, че при досегашната практика ВАС опита и събира 4% пропорционална такса. Представете си какъв е размерът на 30 милиона корекции? Има случаи, в които държавната такса надхвърля 100 хил. лв. От 160 за „Метрополитена“ – казва господни Магдалинчев. Това очевидно е несправедливо. Това обезсмисля цялото усилие, което направихме по Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове – да обозначим еднозначно това производство като административно производство.
Бих предложил следния междинен вариант. Като вносителите – Кирилов, Иванов и Александрова, сме тръгнали по логиката на тарифирането по Закона за обществените поръчки и сме стигнали до т. 2, където таванът е 1700 лв., по Закона за обществените поръчки това е за материален интерес на поръчките от един до пет милиона.
В т. 3 се казва: „за стойност над пет милиона – 4500 лв.“
Ако търсим някакъв по-справедлив вариант, бих добавил в текста, който виждате: „при оспорването на индивидуалните административни актове по този закон държавните такси, които се събират за съдебните производства, са пропорционални и са в размер на 1% от материалния интерес, но не повече от 1700 лв., а в случаите, в които материалният интерес е над 5 млн. лв. – не повече от 4500 лв.“
Тогава стават два етажа с два тавана. Ако материалният интерес е до 5 млн. лв., таванът е до 1700 лв., ако е над 5 млн. лв., таванът е от 4500 лв.
Не съм сигурен, че изказът е най-прецизен при редакцията, която Ви прочетох, но мисля, че се разбира ясно. Дано тук не тръгнат отново множество тълкувания.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Аз дори съм склонен и за материален интерес от над 10 млн. лв. да отиде този размер от 4500 лв. Виждате, че в момента има атака по отношение на тези такси, спрягат се различни неща. Да, действително при нас започна да се събира такса 4% върху материалния интерес, защото така е редактирана разпоредбата. Тарифата, която се предлага по отношение на административните производства, няма пропорционални такси – те са твърди, 10, 50, респективно 25 лв.
Колегите, които се занимават и в административните съдилища, и при нас, във Върховния административен съд, решиха, че когато се говори за материален интерес и пропорционални такси, да се приложи тарифата по ГПК. Оттам дойде това разминаване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ясно е какво решихте. Определенията ги четем.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: За да няма атака, за да не се мисли, че се ограничава достъпът до съд чрез държавните такси, би могло да се вдигне и таванът за материален интерес над 10 милиона.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук въпросът е в математическия смисъл. Ако е над 10 милиона, кой ще изчисли къде отива единият процент. Изчислете числата. (Общ разговор.)
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: На 100 хил. лв. ние казваме 4500 лв.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Таванът на практика пада при 450 хил. лв. – 1% - 4500 лв. такса.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Има 1% такса за интерес до 5 млн. лв., но не повече от 1700 лв. При 10 млн. лв. какво ще бъде? – едно на сто, но не повече от 4500 лв. Той ще плаща много по-малка такса.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Безспорно това е по-добро и по-справедливо. Въпросът е обаче да не изпаднем в математическо безумие.
Формулата, която Ви предложих, има значение, когато се сменя ставката. Господин Димитров ще каже, че тя е относима по-скоро, когато сменяме процента, а не когато сменяме тавана. (Общ разговор.)
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Аз предлагам по-висок таван в материалния интерес, при което се получава по-малка държавна такса, която трябва да внасят. (Шум и реплики. Общ разговор.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека да го приемем по принцип. Ако се приеме, моля дадете мандат за математическата редакция, да се сметне математически в границите. (Шум и реплики.)
Имайте предвид, че тук материалният интерес е стойността на корекцията, а не стойността на проекта. Проектът може да е за 30 милиона, но спорното неизпълнение да бъде за по-малка сума.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Ако до 10 млн. лв. материален интерес остане такса едно на сто, е 100 хил. държавната такса, а ние казваме „не повече от 4500 лв.“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тогава какво правим?
Ще подложа на гласуване не Вашето предложение, което остана неприпознато, а това, което направих като добавка?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (говори при изключени микрофони): Анна Александрова го направи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще подложа на гласуване първо предложението по чл. 80 на господин Димитров – да се създаде още едно изречение второ или нова ал. 7 със следното съдържание:
„За производства по частни жалби пред ВАС се събира пропорционална такса в размер на 10 на сто от дължимите такси по ал. 6, но не по-малко от 100 лв.“
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: В тарифата е записано „не по-малко от 100 лв.“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз виждам оригиналния текст от тарифата, където е „не по-малко“, тоест няма таван.
Моля да гласуваме.
За – 13, против и въздържали се няма.
Приема се предложението на Емил Димитров за създаване на нова алинея по отношение таксуването на частните жалби.
Пристъпваме към предложение, направено по чл. 80 от народния представител Анна Александрова: „след думите „1700 лв.“ да се добави „а когато материалният интерес е над 10 млн. лв. – не повече от 4500 лв.“.
Моля да гласуваме това предложение на народния представител Александрова.
За – 13, против и въздържали се – няма.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Процедура по начина на водене.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Искам да обърна внимание, че току-що вменихме на върховните съдилища и на Върховния административен съд допълнителни производства, както днес по-рано през деня направихме и с промените по Закона за защита на класифицираната информация – актовете на ДКСИ, които вече ще се обжалват пред съд.
Моето предложение е час по-скоро да разгледаме Законопроекта по АПК на Кирил Цочев и група народни представители, мисля от 17 април, на който повечето от тук присъстващите сме съвносители. Той касае възможности за разтоварване на ВАС от някои производства, които могат да отидат при първоинстанционните съдилища и да се разпределят равномерно из цялата страна. Защото товарим, товарим, но не се замисляме, че трябва и капацитет за тази работа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приемам бележката.
Тук обаче искам да кажа, че не сме натоварили ВАС с нещо, с което не е бил натоварен. (Шум и реплики.) Не е вярно. Имаше ги и ги гласувахме преди около 6 месеца със Закона за ЗУСЕСИФ. Това не е ново натоварване. В частта за административните договори понятийно дефинираме съдържание, което да е в полза и на субектите, и на правораздаването.
Приемам обаче бележката да гледаме проектите. Тук не е само проектът, който всички сме подписали. Обръщам внимание, че Вие отложихте без мое участие законопроекта с вносител Найден Зеленогорски и група народни представители. Продължаваме да чакаме там становище от Висшия съдебен съвет.
Поемам ангажимента и при първа възможност тези законопроекти ще бъдат включени, за което моля всички да се готвят.
Дори може тук в десетте дни преди финалната част на кампанията, когато няма да заседаваме пленарно, само комисиите ще заседават, ако искате, тогава спокойно можем да гледаме АПК. (Шум и реплики.)
Колеги, правя предложение по чл. 80 за изменение и допълнение на § 10 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове в следния смисъл.
Припомнете си, че с § 10 от ЗУСЕСИФ (Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове) се опитвахме за регулираме временните правила и действието на Закона по отношение на заварените съдебни дела. Там по отношение на заварените случаи се е появила нова съдебна практика, която е изключително несправедлива.
Текстът на § 10 в настоящия вид е следният:
„§ 10. (1) Започналите и недовършени до влизането в сила на този Закон производства се довършват по досегашния ред.
(2) Образуваните до влизането в сила на този Закон съдебни производства по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5-7.
Тълкуването на текста на ал. 2 води до разбирането, че всички гражданскоправни производства, започнали пред граждански съд по искови молби срещу изявления за финансови корекции, следва да се довършат по административен ред. Подобно развитие на делата обаче е неприемливо, доколкото преди приемането на ЗУСЕСИФ административните съдилища отказваха да разглеждат жалби на бенефициенти срещу актове на управляващия орган, с които са наложени финансови корекции, като указваха, че редът за тяхното разглеждане е гражданскоправен, а не административноправен. По тази причина страните бяха принудени да предявяват претенции си пред граждански съд, за което са разходили и съответните средства за плащане на държавни такси. Такова беше положението до влизането в сила на ЗУСЕСИФ.
Към настоящия момент има значителен брой гражданскоправни производства, които са приключили и на втора съдебна инстанция. Вече е налице съдебна практика – тук моля за внимание – съгласно която такива производства, с оглед разпоредбата на § 10, ал. 2, се прекратяват като недопустими, постановените по тях актове се обезсилват и същите се изпращат по компетентност за разглеждане от административен съд отначало – още от първа инстанция. Представете си: досега това дело се е водело по общия исков ред, защото не е било допуснато по административен ред. Спечелил си го дори на втора инстанция. За последното обжалване обаче вече влиза правилото и ВАС (Върховният административен съд) казва: „Всичките Ви решения са обезсилени. Ние няма да ги гледаме. Започнете по административен ред от самото начало.“ Това е несправедливият ефект, пред който в момента сме изправени. Това води до загуба за страните по делата, на вложените от тях усилия, време и средства за разглеждане на делото по гражданскоправен ред, като освен всичко ги задължава да инвестират нови такива за разглеждането му по административен ред.
За преодоляване на визираните негативни последици считам за наложително, както и колегата Свилен Иванов – също, считаме за наложително да бъде прието предложеното изменение в § 10 на ЗУСЕСИФ чрез редакция на втора алинея и прибавяне на нова трета алинея, така че да е ясно, че образуваните до влизането в сила на този Закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководители на управляващ орган се довършват по досегашния ред.
Изменението следва да влезе в сила с обратно действие – от датата на влизане в сила на ЗУСЕСИФ.
Чета предложението за промяна в ал. 2, което е само с една дума:
„§ 10. (2) Образуваните до влизането в сила на този Закон съдебни дела по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5-7.“
Тук забелязвате, че „съдебни производства“ е заменено със „съдебни дела по жалби“.
Предложението за ал. 3 е следното:
(3) Образуваните до влизането в сила на този Закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния ред.“
Който е спечелил делото на първа или втора инстанция по исково производство, нека за него да остане касационната инстанция, ако е допустимо и възможно – по исков ред, а не да се обезсилват постановените решения. (Шум и реплики.)
Не, в момента има няколко определения на ВАС, с които се обезсилват решения. Срещу тях са подадени частни жалби. Нека да реагираме веднага, за да не неглижираме вече гледани дела, осъществено правосъдие и да не препращаме тези случаи към рестарт, тоест да ги рестартираме от нулевата процесуална фаза.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Действително този проблем съществува поради редакцията, която е заложена в § 10. Мисля, че справедливостта изисква там, където е започнало производството и е завършило, да се довърши по реда, който е бил предвиден към момента на депозирането на жалбата, на исковата молба. Нямам нищо против това, което Вие предлагате като изменение на § 10.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря. И ние като предложители смятаме, защото това беше наше външно предложение като членове на Комисията по бюджет и финанси – смятахме го за безспорно и няма да се разчете по начин, както описах, че се прилага сега. Уви, за съжаление сме изправени пред тази хипотеза. Друг е въпросът колко трудно Комисията по бюджет и финанси ни подкрепи. Тогава бяхме с друг колега Иванов – Станислав Иванов, вносители на две алтернативни различни предложения.
Няма други изказвания. (Реплики на изключени микрофони от народния представител Емил Димитров.)
Закривам дебата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (говори при изключени микрофони): Тоест прилага се по-благоприятната норма. (Продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Димитров, ние не можем да указваме на съда как да прилага нормите, които приемаме. Съдът по свое вътрешно убеждение прилага Закона такъв, какъвто смята, че е. Единственото, което можем да направим, е да променим нормите към тяхна още по-голяма еднозначност. (Силен шум и реплики.)
Казах това като обяснение пред Вас. Ако смятате, че е необходимо и че за съдиите ще е важно, ще запишем и ал. 4. Тук трябва да уточним датата на влизане в сила на ЗУСЕСИФ. Дали да бъде нова ал. 4, или второ изречение на ал. 3? (Шум и реплики.)
Тази нова ал. 3 няма да покрие случаите в интервала. Както казва съдия Магдалинчев, съдиите спокойно ще кажат: „Тази норма обаче действа занапред“.
Действително случаите в интервала безвъзвратно ще заминат в нищото, в процесуалната неяснота. (Шум и реплики. Реплики на изключени микрофони от господин Боян Магдалинчев и народния представител Емил Димитров.)
Нека да го запишем така, защото след като на съдия Магдалинчев му е направило впечатление изменението:
„Тази алинея се прилага с обратно действие от датата на влизане в сила на този Закон“, а не „на това изменение“. Може би ще има опити да се тълкува и като „на това изменение“.
РЕПЛИКА: Да се разбира, че е по Закона за изменение и допълнение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тогава ще запишем: „от датата на влизане в сила на ЗУСЕСИФ“ и с тире да цитираме датата на обнародване в „Държавен вестник“.
С всички тези уточнения моля да гласуваме текста.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се това предложение на Кирилов и Иванов по чл. 80.
Благодаря Ви.
Колеги, да докладвам за работната група по Закона за концесиите. Тя вече има две или три заседания. Всички сте поканени да участвате в тази работна група.
Уведомявам Ви и за работна група за изменение и допълнение на Правилника за дейността на Народното събрание по отношение оценките за въздействие на законопроектите. Когато бъде определена дата, ще я получите на мейла.
Скоро ще Ви уведомим и за работна група по Антикорупционния закон.
Закривам заседанието.

(Закрито в 18,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНАИЛ КИРИЛОВ