Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 82


На 20 септември 2016 г., вторник, се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси, което протече при следния
Д н е в е н р е д:

1. Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието г-жа Екатерина Захариева, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 654-01-84, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Петър Владиславов Славов, Филип Стефанов Попов, Чавдар Георгиев Георгиев, Емил Димитров Симеонов, Кирил Петров Цочев, Мариана Георгиева Тодорова, Лъчезар Стаменов Никифоров, Янко Александров Янков и Станислав Димитров Анастасов на 07.07.2016 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за физическите лица и мерките за подкрепа, № 602-01-48, внесен от Министерски съвет на 04.08.2016 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-145, внесен от Анна Василева Александрова, Свилен Филипов Иванов и Данаил Димитров Кирилов на 28.07.2015 г.
То бе открито в 13,20 ч. при условията на чл. 31, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и ръководено от председателя на Комисията Данаил Кирилов.
Списъкът с присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, добър ден!
Часът е 13,20 ч., тоест 20 минути след обявеното начално време за откриване на Комисията.
В залата сме 7 члена – нямаме кворум. Но при условията на чл. 31, ал. 2 от Правилника, изречение второ: „Ако след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, Комисията може да заседава и при наличния състав, когато той не е по-малко от една трета от всичките й членове“.
Ние сме повече от една трета от всичките членове, така че смятам, че са налице предпоставките на тази хипотеза в изречение второ на ал. 2 на чл. 31 от Правилника.
Затова откривам извънредното заседание.
Има предложение за дневен ред, както следва:
1. Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието госпожа Екатерина Захариева, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за физическите лица и мерките за подкрепа, № 602-01-48, внесен от Министерски съвет на 4 август 2016 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 654-01-84, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Петър Владиславов Славов, Филип Стефанов Попов, Чавдар Георгиев Георгиев, Емил Димитров Симеонов, Кирил Петров Цочев, Мариана Георгиева Тодорова, Лъчезар Стаменов Никифоров, Янко Александров Янков и Станислав Димитров Анастасов на 7 юли 2016 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-145, внесен от Анна Василева Александрова, Свилен Филипов Иванов и Данаил Димитров Кирилов на 28.07.2015 г.
5. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози, № 602-01-22, внесен от Министерски съвет на 26 април 2016 г.
Имате думата за изказвания, мнения и становища по дневния ред.
Ако няма, единствено уточнявам по отношение предложението за т. 5 – Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози, № 602-01-22, внесен от Министерски съвет на 26 април 2016 г., че миналата седмица и вчера експертни екипи на Дирекция „Законодателство и референти“ на Народното събрание и заместник-министри на правосъдието са уточнявали Преходни и заключителни разпоредби с оглед влизане в сила на евентуално приетите изменения и са установили, че имат нужда от още време да уточнят отделни разпоредби.
По тази причина са постъпили писма със заявления с искания да отложим с една седмица второто четене на Законопроекта за особените залози, което Ви го предлагам и сега – да отложим т. 5 за следващо заседание.
Пак отправям покана – ако имате становища, възражения и предложения. Няма.
Подлагам на гласуване предложението за дневен ред.
Който е „за“, моля да гласува – без пета точка.
За – 8, против и въздържали се няма.
Приема се дневният ред.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОТПРАВЯНЕ НА АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ КЪМ МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ГОСПОЖА ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гости по т. 1 от дневния ред, разбира се, е министърът на правосъдието госпожа Екатерина Захариева – благодаря й за присъствието и за готовността; госпожа Вергиния Мичева – заместник-министър, госпожа Красимира Филипова – заместник-министър, госпожа Петя Тянкова – заместник-министър.
Колеги, знаете процедурата по чл. 27, няма да я повтарям. Започваме с най-голямата по численост парламентарна група – групата на ГЕРБ.
Колеги от ГЕРБ, имате ли въпроси към министъра?
На първия кръг, госпожо Министър, ГЕРБ няма да постави въпроси.
Втората по численост парламентарна група е на „БСП лява България”.
Господин Георгиев, заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър и заместник-министри! Когато встъпвахте в длъжност, Ви питах за една политика – разходване на държавни средства по повод доставка на храни в местата за изтърпяване на наказания без обществени поръчки. Тогава Вие обещахте да предприемете мерки това да се прекрати и да няма повече такива случаи на разходване на милиони без да има обществени поръчки. Какво е актуалното състояние сега?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Георгиев.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Омбудсман! Да, може би говорим за няколко – едното са така наречените „магазини“ или в публичното пространство „лафки“, където заварихме договор, сключен без налична обществена поръчка. Договорът изтече сега. Открити са, освен без обществена поръчка и без изобщо никаква процедура, беше сключен договор. Също така беше сключен централно за територията на цялата страна, което по наш анализ ако ти транспортираш всичките необходими стоки от едно централно място до останалите места за лишаване от свобода, със сигурност това води до оскъпяване на продуктите в тях, най-малкото и заради транспортните разходи.
Още в началото на годината са обявени открити обществени поръчки по региони за местата за лишаване от свобода. Отделно от това – и по лотове, тоест по видове продукти. Един доставчик може да предостави по-добра цена, примерно за цигари, които са очевидно най-големият проблем, друг – за млечни продукти, и така нататък, и така нататък, или пък за битова химия – нещата, които също се продават в местата за лишаване от свобода.
Обжалват се тези обществени поръчки още на ниво откриване на процедурата. Възразявали сме многократно. Обжалват се дори от фирми, които не са закупили документация, не участват примерно на други етапи дори, да кажем, не са подали документи там, където се обжалват вече по-нататъшни действия за част от лотовете примерно. Но така или иначе делата са висящи. По-голяма част от всъщност сме спечелили на първа инстанция в Комисията за защита на конкуренцията. Но така или иначе договорът изтече.
В резултат на предприетите действия междувременно, тъй като ние не можем да оставим, така или иначе, тези магазини без доставки, защото това е и въпрос на национална сигурност. Истината е, че ако оставим тези места неснабдени, очакваме и бунтове в местата за лишаване от свобода и неподчинение може би на състава.
Тези договори са предоговорени, те са сключени от предишни ръководства през 2014 г., подчертавам, и са намалени драстично цените. Те в момента са доста по-ниски. Благодаря на омбудсмана, че тя също фокусира вниманието върху това и донякъде помогна наистина фактът тези фирми да се съгласят и наистина да намалят цените, сега цените бяха доста по-приемливи и са дори по-ниски от търговската мрежа.
Така или иначе обаче договорите са изтекли и ние сме предприели действия, така както Законът за обществените поръчки позволява, докато приключат откритите процедури. Ще бъда много честна – намират се всякакви трикове и възможности за обжалване на абсолютно всяка процедура – очевидно, тези фирми, надявайки се, че ние ще продължим договорите с тях, докато не приключи може би до безкрайност тези открити обществени поръчки, които са обявени, както Ви заявих.
Така или иначе мнението на нашите юристи, съответно Комисията за защита на конкуренцията също се е произнесла, че ние можем да проведем процедури с пряко договаряне, докато приключат откритите процедури. Предвид няколко основания в Закона, едното е въпрос на национална сигурност, другите са спешността на доставките, в резултат на което са сключени договори и доставките няма да продължат.
По отношение на ГДИН, което вече е от държавния бюджет. Тук подчертавам, че тези доставки, всъщност парите за тези стоки си ги плащат самите лишени от свобода. Но е важно все пак те да бъдат на нормални цени, защото това води до безредици и до напрежение в местата за лишаване от свобода, ако те са на твърде високи цени.
По отношение на другия въпрос за обществените поръчки в ГДИН при предишният министър на правосъдието. Там има обществени поръчки, сключени са договори с фирми, но са сключени по странен начин до сключването на нов договор. Така или иначе два пъти е правен опит от предишното ръководство на Министерството. Стартирана е открита процедура. Първото решение още за откриване на процедурата – още преди да встъпя аз, преди да бъда избрана за министър, е отменено от КЗК. Обявено е ново решение. То отново със странни аргументи е отменено, но ние обжалваме решението на КЗК пред Върховния административен съд. Има насрочени заседания, тъй като те са няколко лота – мисля, че в края на този месец, и се надявам наистина да приключи тази сага най-после, за да можем да проведем продължаващите почти година и половина ,да довършим по-скоро, откритите обществени поръчки.
Констатации за нарушения във връзка с така наречените „лафки“. Аз съм сезирала, мисля, че още през март месец Държавната финансова инспекция. Съвсем скоро приключи проверката. Тя потвърди нашите констатации, че наистина договорите са сключени в нарушение на Закона за обществените поръчки през 2014 г., за което съответно са издадени наказателни постановления и ние сме сезирали прокуратурата за сключване на неизгодни договори и по наша информация е образувано досъдебно производство.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Преди да дам думата за реплика на колегата, да обявя процедурата.
Колеги, процедурата е две минути за въпрос. Министърът отговаря – до три минути, народният представител му задава въпрос – има право на реплика до две минути, а министърът на дуплика – също до две минути. Макар да прекъсвам въпроса по средата на неговото изложение, пропуснах още да обявя гостите по точка първа.
Забелязах от самото начало, преди да открием, че на заседанието присъства Омбудсманът на Република България госпожа Мая Манолова. Приветствам я с „Добре дошла!“, като бивш заместник-председател на парламента и на Комисията. Добре дошла, госпожо Манолова!
Господин Георгиев, имате възможност за реплика до две минути.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Кратка реплика, господин Председател.
Това, което чух от госпожа министъра, очевидно е, че няма голям напредък в налагането на порядък при обществените поръчки и изобщо снабдяването с храни. Аз разбирам, че продължава да се харчат сигурно около 2 милиона месечно в ГДИН без да има съответни договори. Наистина аз този въпрос ще го поставям дотогава, докато се проведат нормални процедури и се спази Законът. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Дуплика на министъра.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Не съм съгласна с Вашите констатации – съжалявам, господин Георгиев.
Договор в ГДИН има, но е сключен нов договор. Такъв е срокът в договора. Тоест ние работим по договора, който е сключен отново през 2014 г., ако не се лъжа, по време на предишното управление.
По отношение на лафките, напротив, направено е много. Намалени са цените с поне 30%, в резултат на което, в интерес на истината, и оборотите се вдигнаха. Там не се харчат едни пари, там парите са за лишените от свобода. Отделно от това, там се провеждат обществени поръчки – те са почти на финалната права и са сключени нови договори чрез публична покана и така нататък. Така че не приемам Вашия коментар.
За съжаление, наистина и аз бих се радвала по-бързо да се произнасяше и Комисията за защита на конкуренцията, и съответно разбирам натовареността на Върховния административен съд, но по тези жалби повече от година все още нямаме окончателно произнасяне по отношение на решението за откриване на процедура, което, мисля, е още от август или септември миналата година оповестено.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Третата по численост парламентарна група – Движението за права и свободи.
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи заместник-министри, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с актуалното състояние на дейността по разглеждане на молбите за предоставяне на българско гражданство, актуалното състояние на структурата, наречена Дирекция „Българско гражданство“ в Министерство на правосъдието. Разбрахме, че там е имало наскоро промени.
Същевременно от медиите научаваме, че от началото на годината има значително увеличаване на броя на молбите за предоставяне на българско гражданство, тоест доста натоварена е тази структура на Министерство на правосъдието. В тази връзка бихте ли ни запознали с актуалните проблеми в тази дейност, която е подопечна на Министерството на правосъдието? Това е основният въпрос. След това, ако има нещо, ще добавя. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Казак, наистина този въпрос винаги е актуален.
Факт е, че с измененията на Закона за българското гражданство преди около три-четири години дадената възможност – става въпрос за гражданите на Република Македония с български произход и изобщо на държавите, които трудно биха се снабдили от официалните власти с документи и възможността за издаване на удостоверения, наистина многократно, а и не само, забелязва се особено след 2007 г. – наистина многократно увеличаване на молбите за българско гражданство.
Фактът е, че когато станах министър и наистина капацитетът на Дирекцията, който е 19 човека, не е достатъчен за засиления интерес, така да се кажа, към придобиване на българско гражданство. От началото на годината са над 16 хиляди нови. Само за една година са над 16 хиляди нови молби за придобиване на българско гражданство.
Изискването на Закона, знаете, че постановява и провеждане на интервю с всеки един от кандидатите за българско гражданство, плюс необходимостта от редица документи, които трябва да се снабдят предварително от службите, от МВР и така нататък.
Това, което ръководството на Министерството предприе и това, което заварихме, беше следното. Въпреки големият наплив на молби и струпването на опашки, Дирекцията беше решила да работи само с едно гише, което водеше до неимоверно напрежение и струпване на голямо количество хора пред гишетата. Отделно от това интервюта се провеждаха само четири дни седмично по три часа. Аз лично съм провеждала срещи многократно с директора на Дирекцията, с цялата Дирекция, в резултат на което са направени следните неща.
Направена е обществена поръчка и е сключен договор, за доста малко пари в интерес на истината, за външна помощ при сканирането на всички документи. Съвсем нова система има, при която документите вече ще се движат електронно между структурите от различни държавни институции – и Агенцията за българите в чужбина и МВР и ДАНС, от органите, от които трябва да получим предварително, преди внасянето на съвет, становище, ГРАО и така нататък.
Също така по „Старт в кариери“ – колкото бройки са заявени, са пожелали. В момента са попълнени всички четири нови служители.
Отделно от това, анализ на структурата, която се прави – предстоящо изменение на Устройствения правилник, може би ще успеем да отпуснем и една постоянна бройка. Цялото Министерство даже мога да каже, че дори другите дирекции да започват, как да кажа, да се дразнят, защото наистина усилията, които полагаме и всичко е фокусирано върху това максимална помощ да окажем на съответната дирекция.
Отделно от това, имаше и критики, неслучайно от Народното събрание са отправяли, за поредността, за това как се случа, защо интервютата по Закон имаме 12-месечен срок да отговорим, а всъщност интервютата се насрочват по системата за края на следващата година. Тоест, ако допреди два месеца си подадете молба за българско гражданство, системата при три часа работа на ден – четири дни седмично, щеше да генерира номер за интервю за края на следващата година, без което интервю ние не можем да придвижим преписката нататък.
Така че са предприети редица действия във връзка с укрепване на капацитета, съответно служители вече – двама служители на гишето, от там нататък няма струпване на опашки и съответно, както казаха външни хора по „Старт в кариери“, които да провеждат интервюта целодневно. Разбирам, че един човек наистина е страшно натоварващо нонстоп да го прави, но може да се рутират служителите, така че да не се получава и това струпване, и това напрежение. Автоматизираната система работи отскоро. Имаше бележки от страна на останалите институции. В момента с няколко разговори със самата Дирекция „Българско гражданство“, която основно е задавала заданието и с изпълнителя на системата да се отстранят тези проблеми, които бяха констатирани в системата, и то от страна на другите институции, които трябваше да получават автоматично гражданството.
Също така имахме оплаквания от кандидати за българско гражданство, че системата не генерираше актуална информация, тоест нямаше откъде, как да кажа, да получат информация какво се случва с техните документи – нито на телефона, нито в самата автоматична система. Но сме предприели действия и мисля, че голяма част от тези неща са изчистени. Няма промени.
Директорът на българската Дирекция „Българско гражданство“ беше подал молба за напускане по собствена инициатива. Аз разговарях с нея, след което тя каза: „Не, не, държа“. Аз й резолирах. След резолюцията, че приемам нейната молба, тя си оттегли молбата и излезе в дългосрочен отпуск по болест. Така че това е състоянието в момента.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря за изчерпателната информация, госпожо Министър.
Имам уточняващ въпрос. Аз Ви поздравявам наистина за всички тези мерки, които сте предприели за подобряване работата за ускоряване на обработката на преписките за предоставяне на по-голяма прозрачност и отчетност за придвижването на преписките и попълване на административния капацитет на Дирекцията.
Моят уточняващ въпрос. Имате ли сведения и данни, достигали ли са до Вас сигнали за упражняван натиск, специално за молбите от Македония, да се придвижват – тоест да няма чак толкова щателен преглед на някои от изискванията, например за български произход – въобще да се придвижват по-бързо и по-безкритично преписките за българско гражданство от Македония? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Казак.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: По-скоро имаше критики в обратната посока, че нито една преписка от Република Македония не се придвижва от Дирекция „Българско гражданство“. Имаше ги и в публичното пространство тези критики.
Имаше и от самите организации писма, българските организации на българите в Македония, писма и до мен и до министър-председателя, с искане за среща. От анализите, които ние направихме, се оказа наистина и според мен, отделно от това от доста вече константната практика на Софийския административен съд и на Върховния административен съд, че Дирекцията е издавала нищожни актове, от директора на Дирекцията, за прекратяване на процедурите, тъй като по Закона за българското гражданство има или отказ, или предоставяне на българско гражданство. Тоест, няма такава процедура и вече е константна практиката.
Разбирам, че Дирекцията може би е имала предвид, че е по-добре да прекрати, ако не са предоставени всички документи, отколкото да откаже, но истината е, че такава процедура в закона няма. Може би трябваше да напишат нещо иницииращо – да сигнализират ръководството на Министерството, нещо, което, след като ние разбрахме за този проблем от страна на организациите, те поискаха среща с мен, аз проведох тази среща с организациите, с представители на Дирекцията „Българско гражданство“, с три организации – двете бяха също от Македония, една от Албания, с представителите на Агенцията за българите в чужбина. Така че там общо взето те посочиха редица проблеми, които срещат.
В никакъв случай не бих приела тази среща като натиск, а по-скоро за изчистване на тези неща. Тоест те казваха „колко такива прекратявания трябва да погасим за нищожни, за да се осъзнае Министерство на правосъдието и Дирекцията, че това е трайна практика, че това е административен акт и че Вие, ако считате, че нещо с удостоверенията, които се издават от Агенцията за българите в чужбина е нередно, по-скоро Вие като Министерство трябва да оспорвате тях“.
Така или иначе, имаше няколко такива фрапантни случая. Съответно пък ние като Министерство и самата Дирекция им посочи нещата, които според тях трябва да се изчистят в произхода и в удостоверенията, които се издават. Това беше една работна среща. Аз не бих я приела като натиск. По-скоро като опит да изчистим недоразуменията, а не да си говорим през медиите един с друг. Те ни изложиха един списък от много фрапантни според тях случаи, като например един български революционер, който е в исторически ни книги, на който е отказано. Изобщо прекратена е процедурата, изискани допълните документи. И изпратиха един списък с преписки, заради които сигнализират, че по-скоро не е проблемът в тях, а в някакво неизчистване на нещата. В резултат на това мисля, че по-скоро, как да кажа, и ние отправихме критики и препоръки към техните удостоверения.
Аз също считам, че Министерството на правосъдието – Дирекцията, няма как да продължи да издава нищожни прекратявания при поредица от поне 20-30 такива решения на съда, че това са нищожни актове. Така че не бих го нарекла „натиск“, а по-скоро среща, така че да спрем да си говорим през медиите и да изчистим част от недоразуменията.
Разбира се, преписките са много, както казах. Разбира се, винаги има недоволни. За съжаление, дори и с усилията, които полагаме с тези служители, аз се съмнявам, че ние ще успеем да спазваме едногодишния срок, защото преписките наистина са много.
Разбира се, че Дирекцията трябва внимателно все пак да следи всички документи, така че да не се стигне до предоставяне на българско гражданство на хора, които нямат право по Закон да го получават.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
От Парламентарната група на Реформаторския блок?
Господин Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи заместник-министри, уважаеми гости, уважаеми колеги! Моят въпрос, тъй като сме на темата за българско гражданство, също ще бъде по тази тема.
Виждам, госпожо Министър, че доста детайлно следите работата на тази Дирекция и не мога да не Ви попитам, особено в контекста на тези изявления от онзи ден – на това скандално изявление на руския депутат, което беше направено, дали имате наблюдения, от Дирекцията да имате подадени данни за извършени злоупотреби при кандидатстване за българско гражданство на основание получено разрешение за продължително пребиваване, на основание придобиване на недвижим имот? Знаем всички, че има такава възможност в Закона за чужденците.
Ние с колегите Мартин Димитров и Методи Андреев подготвяме подробен въпрос, който писмено ще го зададем към Вас. Той ще касае работата на Агенцията по вписванията и по-подробни данни.
Но ако можете сега, просто най-общо, ако имате подобни индикации или наблюдения, че с този способ се злоупотребява? В момента изискването е придобит имот, доколкото си спомням – за 600 хил. лв., да е придобит от съответното лице. След това то може да кандидатства за продължително пребиваване, а това впоследствие пък е основание за придобиване на българско гражданство.
„Злоупотреби“, казвам в смисъл, например индикации, да кажем, лица от държави извън Европейския съюз, които примерно видимо са така на средно ниво и по-ниско ниво чиновници, изведнъж отнякъде разполагат с близо четвърт милион евро, за да придобият имот по такъв начин и задвижват тази процедура, очевидно с намерението в един момент и, най-вече, с целта може би да придобият гражданство, а след това, бидейки български граждани, да участват и в обществено-политическия живот на страната. Така че най-общо, ако имате някакви такива наблюдения в негативен смисъл, бихте ли споделила? Благодаря.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Славов.
Наистина изказването беше скандално и недопустимо от страна на руския депутат. Мисля, че Министерство на външните работи и министърът реагира подобаващо. Днес премиерът също направи това в Министерски съвет.
Имам сигнали единствено и само по отношение на друга по-скоро разпоредба в Закона за инвестициите и тя е по отношение на влоговете от 1 млн.лв. в банка или в ценни книжа. Нямам информация и никога не съм била сигнализирана за придобиване на имоти за постоянно пребиваване, тоест такива молби по моя информация не бих казала, че имам. Ще направя справка и ще потърся.
По-скоро многократно и, как да кажа, службите са сигнализирали за възможността, след като 1 млн.лв. вложиш в банка или в ценни книжа, една година след което поддържаш инвестицията, да може да се кандидатства. Знаете, че в медиите, дори и в чужбина, имаше такива публикации – не само в България, за съжаление, как се продава българско гражданство по този начин. Но само в тази част, нищо общо с имотите. И тук не става въпрос за руски граждани, а по-скоро за граждани от други държави. Но не мога да казвам всичко, защото част от това е класифицирана информация. Поне до момента не съм сигнализирана за злоупотреби по този начин – чрез имоти, а само 1 милион, което – това е лично мнение изказвам, аз не бих казала, че да вложиш 1 милион в банка изобщо е някаква инвестиция.
Мисля че по-скоро трябва да преосмислим политиката си по отношение на инвестиции и да я вържем с работни места, с поддържането на работни места, а не просто, знаете, че нашите банки са достатъчно капитализирани, нямат нужда от толкова средства и по-скоро бихме могли да преосмислим политиката си в тази област. Разговаряли сме с колегите от Министерския съвет, с Агенцията за българите в чужбина и с Министерството на икономиката и предстоят наистина разговори в тази посока.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Искате ли реплика – господин Славов?
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Да, това всъщност е друг способ горе-долу за същата цел, а именно придобиване на българско гражданство и както и Вие казахте, в много случаи по недобросъвестен начин то да се купи. Така че наистина ние ще зададем допълнително този писмен въпрос към Вас. Мисля, че и с колегите трябва да сме особено внимателни. Има един Законопроект, който чака да бъде гледан, мисля, че даже мина на първо четене и ще го гледаме скоро на второ четене – промени в Закона за чужденците. Там този праг по отношение на недвижимите имоти странно защо е предложено тези 600 хил. лв. да се намали на 100 хил. лв. Това очевидно още повече ще улесни желанието и щенията на някои хора да си купят гражданство. Така че просто използвам да го спомена това и да бъдем всички внимателни.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Аз пак казвам, разбира се, фокусирайте се върху имотите, но фокусирайте се и върху това – все пак покупката на имот да създава работни места, някакви работни места и за инвеститорите в България, за разлика от парите в банка, просто вложени. Много често, злоупотребявайки, влагаш пари в банка, след което теглиш кредит от тази банка и този милион ти служи за обезпечение. Де факто нищо не влагаш. Така че, разбира се, че трябва да се обсъди това, но мисля, че въпросът трябва да зададете и ние ще кажем дали изобщо имаме такива висящи, въз основа на инвестиции за имоти и към Агенцията за инвестиции също, тъй като те по-скоро имат по-голямо наблюдение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Покана към колегите от Патриотичния фронт.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи заместник-министри, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан с изявления на председатели на районни съдилища по отношение на последните промени в Закона за съдебната власт относно статута на съдебните заседатели. Имаше подобно изказване на председателя на Софийския районен съд, на председателя на Пловдивския районен съд, които даже в известна степен си противоречат, че има проблеми по въведения със Закона принцип за случайно разпределение на делата по отношение на съдебните заседатели, както и по отношение на финансирането, въпреки че доколкото си спомням, при второто четене на Закона за съдебната власт заместник-министър Ананиев ни увери, че пари по отношение на съдебните заседатели са предвидени в бюджета, включително имам предвид в бюджета за настоящата година.
Въпросът ми е: можете ли да ни дадете повече разяснения – съществува ли проблем по отношение на прилагането на Закона за съдебната власт в тази му част? Какво прави Министерството, ако съществуват такива проблеми, за да бъдат те разрешени? Благодаря.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря за въпроса.
Да, имаше такива, как да кажа, разговори през медиите. Но аз проведох и разговор по покана на председателя на Софийския районен съд и със съдиите от Софийския районен съд и със самия председател. Аз разбирам, че всяка реформа е трудна, в никакъв случай не е лесна. Разбирам, че съдиите са свикнали да работят с едни и същи заседатели. Разбирам, че това може би е по-лесно за тях.
От друга страна, тогава когато цялата държава и Европейският съюз се е фокусирал върху случайно разпределение на докладчика, на съдията, формирайки две трети от състава без никакво случайно разпределение, тоест ти можеш да нагласиш състава, така както решиш. Самата аз съм се срещала и с Асоциацията на съдебните заседатели. Те също бяха тук, ако си спомняте, в тази зала точно, приветстваха измененията. Трябва да Ви кажа, че за това, че съдебни заседатели с по-буден дух – тези, които не стоят просто като част от екипа на съответния съдия, а имат отношение и задават въпроси, понякога пишат особени мнения, това беше в разговори с тях, те също казаха – тези съдебни заседатели, че бъдещето е случайното разпределение.
Самите съдии и самият председател на Районния съд също подкрепят това изменение. Тоест те са на същото мнение като мен и като Вас, защото Вие също гласувахте тези текстове, че това е пътят, че трябва наистина и съдебните заседатели да станат част от случайното разпределение на делата.
Имаше някои технически неща за изчистване, и то наистина заради Софийския районен съд, който все пак е най-големият съд в страната – 58 са съставите, тоест 58 са съдиите. Поради тази причина чисто технически системата така трябва да се направи, че когато се насрочва, особено за първи път, заседание, да няма дублиране – един съдебен заседател например да бъде разпределен на друг състав по същото време, когато има заседание. Общо взето стигнахме до извода, че наистина това е въпрос на подзаконовата нормативна база. Няма как тези неща да се опишат в Закон, че начинът е чрез системата за случайно разпределение на делата. Няма как друго освен в електронна система да се случва.
Да, има съдилища, които вече го прилагат и те го прилагат още преди изменението на Закона, за което ги приветствам. Това е например Пловдивският съд. Тук не става въпрос за някакво противопоставяне, а по-скоро, и аз тук ги подкрепих, даже вече съм разговаряла с Висшия съдебен съвет – наистина в работната група за наредбата да се включат представители на Софийския районен съд, защото те имаха доста добри идеи по отношение на наредбата, на това как да се направи наредбата, така че да няма дублиране наистина на заседанията в едно и също време.
Мисля, че тези неща горе-долу ги изчистихме и се надявам Висшият съдебен съвет съвсем скоро да приеме наредбата и да актуализира системата. Те вече са имали разговори и с разработчика на системата за случайно разпределение, така че се разработи. Така че мисля, че нещата се изчистиха в разговора, така както трябва да стане.
И другото, което е, за бюджета. Аз също чух от заместник-министър Ананиев – подчертавам, че на фона на огромния бюджет на съдебната власт бюджетът за съдебни заседатели наистина е нищожен. Той е 3 млн.лв. Доколкото си спомням, това беше сумата, която каза заместник-министър Ананиев. Все пак малко са месеците, Вие повишихте, тяхното заплащане е много по-справедливо, стана така. Така че мисля, че средства ще се намерят. Става въпрос за три-четири месеца.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, по повод репликата, всъщност кратко отношение.
Благодаря за отговора, госпожо Министър. Аз се надявам действително в тази си част реформата да успее, именно защото съдебните заседатели са част от наказателното правораздаване и са изключително важна част. Вие също го казахте. Те формират на практика мнозинството при оформяне на съответното съдебно решение по наказателните дела. Така че в този смисъл съм удовлетворен от това, което сте предприели като действие и очакваме в бъдеще Министерство на правосъдието да направи каквото зависи от него, включително по отношение на финансирането, където действително може да се влияе. Имам предвид не само бюджета за тази година, където наистина получихме уверения в Комисията от заместник-министър Ананиев, че има необходимите средства за тази реформа, но и за следващата година да бъдат предвидени необходимите средства, така че реформата да не спре до края на тази, а да продължи и в следваща. Имам предвид размера на възнагражденията на съдебните заседатели, който увеличихме именно, за да можем да стимулираме повече хора, и то такива, които имат интерес и желание да се занимават с тази дейност. Благодаря.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: И тук наистина, и това се разбрахме, че говоренето трябва да бъде позитивно, защото това е обществен дълг. Това е и част от обществото все пак, как да кажа, да участваме във взимането на решения в съдебната система. Затова съдебните заседатели са толкова важни. Всъщност това е и общественият контрол.
Мисля, че трябва да говорим позитивно и да разясняваме на хората защо е важно те да се кандидатират за съдебни заседатели. Работа на общинските съвети е, ние говорихме с Районния съд, по-скоро да обясняваме колко е трудно, трябва да обърнем позитивното говорене, защото особено за големите градове за София – това е проблем. Само 250 са в момента съдебните заседатели, а по техния анализ трябва да са 600, така че да се осигури работата и тук всички ние трябва да сме по-позитивни и отговорни да обясняваме защо е важно хората да се кандидатират за съдебни заседатели, а не обратното, да ги отблъскваме, като обясняваме колко е трудна реформата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо министър.
Колеги от Български демократичен център, имате възможност да зададете въпрос.
Господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми заместник-министри, госпожо Омбудсман! Моят въпрос е много кратък, защото и според дневния ред доста работа ни чака.
След последните промени в Конституцията, съдебните сгради, така да се каже, не са Ваш ресор, но в качеството Ви на председателстващ Висшия съдебен съвет един въпрос.
Вие самата споменахте няколко пъти „обществен интерес“, „обществен интерес“ – въпрос, който е от значителен обществен интерес за София, витае и чака своя отговор. И той е: имате ли вече яснота кога най-после предстои Софийският районен съд и Софийската районна прокуратура, която работи на пет места –прокурорите, около 200 човека, са разположени на пет места в цяла София, ще се пренесе на новото място и евентуално ще започнат да работят в сградата, известна ни като „военно НДК“? Тя дълго време се пригаждаше за възможност да работи съдът. Аз поне, доколкото съм запознат, в момента текат процедури по оборудване на съответните сгради. Но Ви моля, ако е възможно отново с тази уговорка, да се ангажирате с някакъв срок, защото цитирам Ви: „това е от обществен интерес“. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Така е, това е от голям обществен интерес. Мисля, че това правителство може би колкото е направило наистина за подобряване, включително си спомням и като заместник-министър на Регионалното министерство и в първия кабинет на ГЕРБ, беше този, който предостави сградата на ГУСВ и съответно средствата за ремонтиране на сградата на ГУСВ. Така че там вече са гражданските състави на Софийския районен съд. Съответно предишният министър и цялото правителство осигуриха средства за ремонт на така нареченото „военно НДК“, които никак не бяха малко.
Още преди три-четири месеца, тогава когато ремонтът приключи – грубата част, правителството отпусна допълнителни около 6 млн. лв. за оборудване и за нова техника, оборудване и мебели на тази сграда. Само че възложител са съответно Районна прокуратура и Районен съд.
Мисля, че със сигурност Районна прокуратура е обявила обществената поръчка. Предполагам, че и Районният съд го е направил, защото Районният съд трябва да оборудва и общите помещения. Тоест залите и коридорите. Изобщо и другите общи помещения, които са не за работата на съдиите и прокурорите, така че всичко, което зависи от правителството, е направено. Средствата са там. В момента наистина текат, предполагам и се надявам, да приключат скоро процедурите по оборудване, така че аз не мога да се ангажирам със срок. Нашето желание е да е максимум до края на годината, защото пък за сградата на „Римската стена“ има други планове. Вече сме водили разговори. Знаете, че не само Районният съд е в тежък проблем със сградния фонд, същото в голяма степен важи и за Софийския административен съд. Знаете там колко е тежко положението и какъв голям недостиг има на зали и на стаи за съдиите. Същото е и с голям наем, който се плаща за Софийския областен административен съд. Така че предстои, живот и здраве, когато се освободи тази сграда на „Римската стена“, тя трябва да ремонтира и след основен ремонт да си стане Съдебна палата, така че да решим проблема в съдебните сгради в София окончателно, така да се каже, с перспектива. Така че се надяваме, нашето и моето желание е, във връзка сме постоянно и със Софийския районен съд и с прокуратурата – да бъде до края на годината възможно преместването. Но ремонтът е приключил, средствата са осигурени, така че нещата са в ръцете на съдебната система.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Реплика? – Въздържа се господин Хайтов от реплика.
Колеги от АБВ, имате възможност. Колегите от АБВ няма да зададат въпрос.
Колегата Нотев го няма.
Нямаме нечленуващи в парламентарни групи.
Заповядайте за процедура, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, тъй като към този момент се провежда заседание на Комисията по бюджет и финанси, на което трябва да присъствам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така е, и аз.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Трябва да напусна заседанието, затова заявявам позицията на мен и на колегата Емил Димитров, за което имам надлежно пълномощно, входирано в Деловодството на Народното събрание, по отношение на т. 2 от дневния ред – се въздържаме на този етап от подкрепа на така предложения Законопроект.
Подкрепяме т. 3, т. 4, а по отношение на т. 5...
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тя отпадна.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Отпадна ли? В такъв случай няма да изразявам отношение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По т. 2 се въздържате.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Точки 3 и т. 4 подкрепяме. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега Митев, ако стане напрегнато в съвместното заседание, имам уговорка с председателя на Енергийна комисия да даде знак – аз казвам, че подкрепям Законопроекта, внесен от правителството, за уреждане на задълженията на Националната електрическа компания. Ако някой от колегите там се съмнява в моята воля, ще прекъсна тук или ще помоля господин Лазаров да води.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Приемам упълномощаването. Вашата воля ще бъде изразена на заседанието на Комисията. Аз ще уведомя и председателя господин Добрев.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Ако има спор по гласуването, господин Хайтов, помолих колегите да ме уведомят. (Реплика на Явор Хайтов.)
Това са риторични въпроси, господин Хайтов, и са извън процедурата. Ще имате възможност, ще зададете въпроса. Ако въпросът Ви е към мен, може по всяко време да го обсъдим – тук, навън, ако искате – където предпочитате.
Втори кръг, колеги.
Тук ще помоля малко да оптимизираме времето. Няма такъв термин в Правилника, но в него са разписани минутите за въпрос и за отговор, включително ако пренесем общото правило за инцидентния контрол в пленарна зала, и спрямо комисиите, тоест изслушването на министъра не може да продължава повече от два часа, но не повече от два часа.
Отправям покана към колегите от нашата парламентарна група.
От името на ГЕРБ, колеги, имаме ли въпроси?
Господин Лазаров, имаме ли? Или и на втори кръг се въздържаме?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз нямам въпроси.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нямаме въпроси.
Колеги от БСП? – Няма колеги от БСП в момента.
Колегите от Движението за права и свободи. Колегата Казак също го няма.
Парламентарната група на Реформаторския блок?
Господин Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз ще задам един съвсем кратък въпрос по отношение на проекта на НПК, по който върви общественото обсъждане и във въпроса ми има елемент на напомняне, уважаема госпожо Министър.
Напомнянето е във връзка с това, което дискутирахме при предишния кръг законопроекти на тази тематика. Законът за съдебната власт и изменението в НПК, което частично правеше и той ако си спомняте тогава, доста колеги подкрепиха моето предложение – единственият, може би, акт на прокуратурата, който не подлежи на съдебен контрол по чл. 213, да бъде въведен такъв. Но това остана, така или иначе, както и Вие – мисля, че тогава казахте, за този пакет. Така че дали има нагласа това да бъде включено, тъй като не го видях в първоначалния проект, но доколкото си спомням, отношението и на прокуратурата, и на повечето институции беше положително.
Единствено, ако имаше някакви резерви, то бяха по отношение капацитета на съдилищата. Тоест, ако се прави, да бъде евентуално едноинстанционен контрол, да не е някоя сложна и дълга процедура с много инстанции.
А втората ми част на въпроса е относно промяната на подсъдността на делата срещу така наречените „лица с имунитет“, тоест това местене от СГС в специализирания съд. Доколкото чувам, на Съвета за съдебна реформа е имало доста сериозни дискусии. Мисля, че част от съдиите от ВКС изразиха вече особено мнение за подобно нещо. Просто ми е любопитно да чуя и становището на Министерството на правосъдието, ако имате такова. Налага ли се наистина такава промяна на подсъдността и какво се цели с нея да се прехвърлят тези дела към специализирания съд? Още повече, че тук, може би това ще го коментираме по-нататък, но и в контекста на Решение № 10, мисля, че беше от 2011 г. на Конституционния съд, възникват доста въпроси. Дали наистина това е и разумно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Въпросът е абсолютно недопустим, защото всички колеги, представители на парламентарни групи, бяхме поканени да участваме в Съвета за съдебна реформа.
ЯВОР ХАЙТОВ: И кои бяхме там?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само Вие сте били, господин Хайтов, и господин Попов.
Така че колегите, които са преценили, са присъствали. Също така, които са били,… Не, на този въпрос не може да се отговори за три минути. Вие на практика искате да Ви се разкаже цял един законопроект и всички дебати в Съвета за съдебна реформа.
Аз ще дам думата на министъра, защото знам, че тя иска да Ви отговори. Но, пак казвам, това са недопустими въпроси.
Ако Ви интересува този въпрос, вчера от 11,00 ч. можехте да получите легитимация от Реформаторския блок и да отидете. Дори и да не бяхте получили токова упълномощаване от парламентарната Ви група, мисля, че никой от Министерството на правосъдието нямаше да Ви откаже достъп или да Ви върне, защото сте член на Правна комисия и, общо взето, всички членове Министерството ни уведомява за това.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Въпросът ми беше за отношението на Министерството на правосъдието, а не да искам преразказване на случилото се в Съвета.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Министерството на правосъдието го предлага този законопроект, какво е отношението?
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Може ли думата, господин Председател?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По същата логика аз бих могъл към Вас да адресирам допълнителен въпрос и да кажем – хайде, да споделим Вашите впечатления като участник в Съвета, защото Вие можете да имате различни впечатления от дебатите там.
Госпожо Министър, с молба накратко.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Наистина благодаря и на народните представители, които участваха или бяха изпратили представители в Съвета.
Може да пропусна някой, но наистина господин Хайтов беше там. Мисля, че господин Кирилов също беше изпратил представител – той закъсня, имаше представител на АБВ и на БСП. Може би някои други, съжалявам, ако съм пропуснала.
Наистина въпросът е дълъг и няма как да се събере в рамките на три минути.
Ще започна по отношение на обжалването. Да, прокуратурата Ви подкрепи, да – голяма част от народните представители, но съдът категорично е против.
Използвах срещата, която имах в Районния съд, тъй като там ще падне голяма част от работата. Изрично ги попитах, защото бях чела и Ваши изказвания, и изказвания на господин Хайтов, във връзка с коментарите по НПК. Подозирах, че този въпрос ще се повдигне. Ние многократно сме го обсъждали това със съда. Категорично са против, като изтъкват няколко аргумента. Не само натовареността, която сигурно, не знам, 20-30 хиляди такива преписки. Защото говорим и за отказите, и за прекратяването там, където няма пострадало лице, нали така?
Отделно от това, те считат, че прокуратурата трябва да носи отговорност, почти цитирам по памет, тъй като там бяха голяма част от районните наказателни съдии – прокуратурата трябва да носи отговорност и наистина по пътя на инстанционния контрол нагоре и по отношение на прекратяванията и отказите.
Така че това е нещо, което не е предмет на този законопроект наистина. Този законопроект се готви от работна група, която е започнала миналата година с представители на Върховния касационен съд, Върховна прокуратура, професори, експерти в Министерството на правосъдието. Той обхваща една част, но наистина опасявам се, че без някакъв малко по-подробен анализ на това колко ще се натовари съдът, дали изобщо е необходимо, тоест дали би помогнало наистина на разкриваемостта, няма как просто по-бързо да го направим.
Да, прокуратурата, те и тук Ви казаха – „Нека да минава всичко, нали, за нас е чудесно“. Но истината е, че вече, така, с по-внимателни разговори със съдиите, по-скоро това не би помогнало, а би натоварило и би затруднило процеса и би размило отговорността.
Спомняте си, че имаше такава разпоредба в НПК преди години. Спомняте си защо беше отменена, защото всъщност това означава никакъв контрол по-скоро, защото в инстанционния и в прокуратурата е по-голяма вероятността наистина да бъде отменено. Когато служебно се изпращат 20-30 хиляди преписки на един районен съд и той трябва, едва ли не, да ги прегледа всички, всъщност това не е никакъв контрол. Едва ли ще има капацитет той наистина задълбочено да влезе в процедурата и в преписката по прекратяването или върху отказа, защото горе-долу доста подобни са нещата.
Считам, че тук трябва наистина малко повече анализ в тази посока. Аз казвам, че наистина, откакто Вие поставихте този въпрос, водя разговори със съдии, основно наказателни, разбира се, и използвах и възможността – това беше миналия петък при разговори с Районния съд отново да повдигна този въпрос и да чуя лично тяхното мнение, на съдиите, а не само мнението на председателите на съдилища.
По отношение на Законопроекта, той е в няколко насоки, едната от които е прехвърляне само на престъпленията, така да се каже, свързани с престъпленията по служба, в никакъв случай с всички в специализирания съд. Ако си спомняте тогава, когато беше създаден този специализиран съд, това всъщност беше основната идея – борба с корупцията и борба с организираната престъпност. Защо е предложено от експертите, които знаете, че ние им изпълняваме и механизъм за сътрудничество и наблюдение, всъщност основните, така да се каже, ако има в частта „Наказателно право“ наистина позитивни неща и изводи в доклада, те са по отношение на борбата с организираната престъпност и на работа на органите, които се занимават с това. Така че счетохме за необходимо, разбира се, не всички престъпления свързани с тези лица.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Министър, ако колегата се откаже от неговите две минути и обедините Вашите две минути с дуплика, ще имате още четири минути.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Накратко.
Съветът стигна наистина до становище, че е хубаво да се поиска справка и от Софийска градска прокуратура за висящите дела, съответно от специализирания съд и анализите, тъй като и Софийската върховна прокуратура и Върховният касационен съд са поели ангажименти в пътната карта да направят анализите на специализираната прокуратура, съответно специализирания съд – да изискаме тези анализи, и тогава да видим наистина от успеваемостта на институциите, така както ние констатираме, че в докладите там са позитивни по-скоро, наистина и с оглед специализацията да взема окончателно решение.
По отношение на противоконституционност, нашият екип е на категоричното мнението, че този текст не е противоконституционен, а по-скоро дебатът трябва да бъде по отношение на целесъобразност, след като получим данните и докладите и резултатите и анализите, които ще изискаме от съответните институции, които изброих. Съжалявам, че бях по-дълго от три минути.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Само кратка реплика, ако желаете, господин Славов.
При това положение ще поканя колегите от Патриотичния фронт, които ги няма.
Ще поканя колегата Хайтов от Български демократичен център – Народен съюз, ако желае.
ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз благодаря.
Колегите от АБВ? И те пропускат.
С това се изчерпва и този втори кръг, втората ротация по поставянето на въпросите.
Госпожо Министър, уважаеми колеги от политическия кабинет! Благодаря Ви за това, че отговорихте на въпросите на колегите от парламентарните групи.
Ние продължаваме с дневния ред.
Каня всички или които желаят, съответно да вземат участие в точките по дневния ред.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСЪТР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Господин Председател, знам дневния ред, но, тъй като, за съжаление, няма как да остана повече от 15 минути – тук ще остане моят заместник-министър по т. 2, но може би по т. 3, докато съм тук, ако мога просто за протокола после. Макар че Омбудсманът я няма.
Имам предвид, макар че госпожа Манолова в момента не е в залата, просто да изкажа становището на Министерството по отношение на т. 2, след което госпожа Мичева ще остане.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има ли възражения да разменим т. 2 с т. 3, за да може министърът да участва в дебата? Няма такива възражения.
Колеги, тогава пристъпваме към точка трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 654-01-84, внесен от Данаил Кирилов, Петър Славов, Филип Попов, Чавдар Георгиев, Емил Симеонов, Кирил Цочев, Мариана Тодорова, Лъчезар Никифоров, Янко Янков и Станислав Анастасов на 7 юли 2016 г.
Гости по тази точка. Освен екипа на Министерството на правосъдието, министъра на правосъдието, заместник-министъра Мичева, Филипова и Тянкова, от Върховния касационен съд – госпожа Дария Проданова, заместник-председател на Върховния касационен съд и председател на Търговска колегия.
Имах вече възможността да кажа, че гост на заседанието е Омбудсмана на Република България госпожа Мая Манолова.
Съвсем кратко, от името на вносителите, ще си позволя представяне, при положение че знам, че всички колеги са наясно и с мотивите по Законопроекта, както с историята по неговото подписване.
Уважаеми колеги, както знаете, по инициатива на Омбудсмана на Република България беше сформирана работна група. Тя възприе общественото недоволство срещу злоупотребата с някои арбитражни практики. Беше сформирана работна група при Омбудсмана. От Народното събрание взеха участие колеги експерти към Правна комисия. Запознахме Ви с резултата, до който бяха стигнали обсъжданията. Госпожа Манолова внесе писмено проекта с предложения до председателя на Народното събрание. По Ваша воля, така както изброих колегите-вносители, подписахме този Законопроект, който ще гледаме сега на първо четене като база и основа за дебат.
Госпожо Омбудсман, докато Ви нямаше, госпожа Министърът пожела за 15-те минути, които може да остане, и ние преценихме да разместим т. 2 и т. 3. Затова разместихме дневния ред.
Аз Ви предлагам министърът да може да каже становище. Ние сме на база вносители, а на вносителите подбудител е госпожа Манолова, така че е редно и на нея да й предоставим възможността – интелектуален, направо, подбудител.
Госпожо Манолова, заповядайте.
Вас, господин Хайтов, да не са Ви възложили да следите и да отразявате стриктното следване на моя изказ съобразно понятията и думите в Правилника? Ако докладвате някъде, уведомете ме, за да знам. (Реплика на Явор Хайтов.)
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, уважаеми магистрати! Първо, искам да благодаря на народните представители, които внесоха този Законопроект – народни представители от всички парламентарни групи, членове на Правната комисия.
Второ, искам да благодаря на председателя на Правната комисия господин Кирилов, който насрочи във възможно кратки срокове разглеждането на Законопроекта на първо четене.
И, трето, искам да благодаря за това, че ме поканихте, и за възможността да кажа няколко думи по този, според мен, изключително важен Законопроект. Защото проблемът с арбитражните съдилища, със злоупотребата с тях и с тормоза, който осъществяват над българските граждани, наистина през последните няколко години и през последните месеци реално ескалира.
Докато Вие в течение на две години, като народни представители се занимавахте с реформата на съдебната система, в страната се създаде паралелна система на частно правораздаване, която работи по свои си правила или най-често без никакви правила. Потърпевши на тази паралелна частна съдебна система са българските граждани.
Става дума за голяма производителност на труда, за много сериозни обороти, с които работят тези „частни“, така нарекли себе си, арбитражни съдилища. Забележете, че само един от съществуващите 45 частни съда се произнася годишно по над 100 хиляди дела. Това означава – казвам това и на върховните съдии, което означава, че среднодневно само един от тези 45 съдилища разглежда и се произнася по близо 300 дела, включително в събота, , неделя, на официалните празници, на религиозните празници и всичко останало.
Ясно е за какво става дума – за системна злоупотреба с българските граждани, защото обикновено произнасянето е по спорове, в които изобщо липсва арбитражна клауза, които са стари дългове, отдавна погасени по давност или изобщо несъществуващи задължения. А създателите на тези съдилища, които основно са ищци по разглежданите дела, обичайно са монополни дружества, колекторски фирми, фирми за бързи кредити, напоследък агенции за недвижими имоти и изобщо други от силните на деня в България днес.
Основният проблем на това частно правораздаване е, че става дума за потребителски спорове, в масовия случай за потребителски спорове, в които едната страна изобщо не е давала съгласие спорът да се разглежда по арбитражен път. Много често гражданите изобщо не знаят за това, че срещу тях е заведено арбитражно дело. Много често, в крайна сметка, и събирането на тези дългове става по мутренски и силов път.
Разбира се, гражданинът в това производство се натоварва допълнително и с разноски, и с адвокатски хонорари, и с юрисконсултски възнаграждения, изобщо с цялото гарниране на паразитни и допълнителни разходи. В крайна сметка от някакъв дълг за 20 лв., който съществува отпреди 10 години, човекът към днешна дата плаща 510 лв.
Генералното решение, аз няма да се разпростирам повече да Ви убеждавам колко сериозен е проблемът, със сигурност тук ще има и защитници на арбитража като способ за извънсъдебно решаване на спорове. Да, така е, три от тези 45 съдилища със сигурност работят по правилата, разглеждат само спорове между търговци, но пък и делата, които са заведени при тях, това са съдилищата, създадени при официално национално признатите работодателски организации. Се гледат по няколкостотин дела годишно – по 300, 400, до 800 дела, докато другите бълват хиляди и десетки хиляди дела.
Генералното решение на този проблем е в изключване изобщо на потребителските спорове от обхвата на арбитражните съдилища. Ясно е, че идеята на арбитража е да решава спорове между две равнопоставени страни, които доброволно пристъпват към този бърз начин за уреждане на отношенията между тях и когато едната страна не е давала съгласието си, обикновено няма никаква представа за това, че може да попадне в такъв частен съд, в крайна сметка се стига до ситуация, в която гражданинът е узаконено рекетиран от едно монополно дружество през арбитражен съд.
Но моите перипетии с тези съдилища показват, че тъй като те работят на ръба на закона и отвъд закона – знаете, че формално в Закона за международния търговски арбитраж няма никакви изисквания към това кой може да създаде съд, какви да са арбитрите, каква да е процедурата, да води ли архив, как да призовава, как да разглежда спорове, много често тези съдилища абсолютно я карат извън всякакви правила. Моето притеснение е, че част от тях, просто от бланкетното написване на: „Забраняваме потребителските спорове в арбитражен съд!“, просто тези правила няма да се спазват. Затова и с работната група написахме повече текстове, един вид, за да се презастраховаме, включително с възможностите за обявяване на нищожност на едно решение, което е произнесено по потребителски спор, включително с може би малко спорната възможност на Софийския градски съд да не издава изпълнителен лист по такива спорове. Те безсрочно във времето да могат да бъдат обявявани за нищожни, включително и по искане на прокуратурата. Тоест създадохме малко повече гаранции, които може би в момента Ви се струват прекалени, но ще Ви разкажа само няколко факта от моята битка срещу един от тези съдилища – Арбитражният съд във Варна, създаден от Енергоразпределителното дружество в Североизточна България. Това дружество вече е включило арбитражната клауза във всички бланки и документи, които дава на своите клиенти, тоест ако искаш да се присъединиш към енергоразпределителната мрежа, ако искаш изобщо да имаш ток в жилището си или в своето предприятие, ти ще трябва да подпишеш бланка, изготвена от ЕНЕРГО-ПРО, в която има арбитражна клауза.
Преди година и половина, в началото на 2015 г., граждани се жалят на Комисията за защита на потребителите и на КЕВР, за това, че съществува такава неравноправна клауза в договорите, които предлага ЕНЕРГО-ПРО, Комисията за защита на потребителите –жалбата е от месец януари, през месец март Комисията се произнася, че това е неравноправна клауза и се разпорежда на ЕНЕРГО-ПРО да я заличи от своите бланки, като дава двумесечен срок. Този срок е изтекъл през юни миналата година. През месец юли тази година, когато отидох във Варна, в офисите на въпросното енергоразпределително дружество, установих, че бланките не са пипнати. Тоест те си съществуват с тази арбитражна клауза, в която е казано, че споровете между страните, ще се разглеждат в Арбитражен съд – Варна.
Сезирах тогава, в резултат на моето посещение внезапно се срина информационната система и дружеството промени в следващите няколко дни клаузата, като даде възможност при спорове между страните ищецът да определя къде да се гледа делото – дали в компетентния съд или в Арбитражен съд – Варна. Това също е неравноправна клауза и по смисъла на Закона за защита на потребителите и по смисъла на европейските директиви. При мое повторно искане от Комисията за защита на потребителите да обяви и тази клауза за неравноправна и да постанови нейното заличаване, Комисията се произнесе в моя полза, в полза на моето искане, даде указания на ЕНЕРГО-ПРО да заличи клаузите, новите клаузи, и към днешна дата, преди да тръгна за заседанието на Правната комисия, отворих сайта на ЕНЕРГО-ПРО, за да установя, че въпреки произнасянето на Комисията за защита на потребителите бланката си стои във вида, в който си съществуваше и преди това.
В същото време дружеството полага много усилия да търси адвокати, да наема жълти медии, които да ме дискредитират по различни начини. Тоест решило е да се бори докрай, за това да си има арбитражна клауза, да си има арбитражен съд и там да си съди потребителите на електроенергия в Североизточна България. Тоест с това искам да Ви обърна внимание, че даже ние да го запишем в закона, ако няма ясни гаранции как гражданите могат да се защитават, просто тези съдилища ще продължат да си функционират, ще продължат да си съдят граждани и колекторски фирми, и други мутренски организации просто ще събират сумите, на които са осъдени гражданите в подобни съдилища.
Затова сме си и позволили, също на ръба на разбирането изобщо за това що е то арбитраж, да предложим една процедура по създаване на регистър към Министерство на правосъдието, където да се регистрират тези съдилища и където да има все пак някакъв контрол, някакъв мониторинг за това какво ще се случва там, ще има ли някакви процедури, ще се пази ли архив, ще има ли изобщо арбитри, които да решават спорове.
Аз съм готова да чуя и Вашите критични бележки, но много се надявам, че каквито и подобрения да се правят в този Законопроект между първо и второ четене, в крайна сметка основният смисъл да се защитят потребителите и да се забрани частно правораздаване по потребителски спорове е да стане факт след приемането на този закон.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Омбудсман.
Пропуснах да кажа, че имаме представител на Българската търговско-промишлена палата, главният секретар господин Васил Тодоров.
Представям Ви и присъствието на сегашния конституционен съдия Таня Райковска, която обаче работи по казуса като председател на Търговска колегия. Така че благодаря, че е отделила време и е проявила любопитство за дебатите по Законопроекта.
Госпожо Министър, имате думата, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, Министерство на правосъдието, мога да кажа, че подкрепя изцяло поставената цел за защита на потребителите в настоящия проект и която е закрепена наистина и в Конституцията на Република България за защита на потребителите.
В тази част подкрепяме предлаганите параграфи 1, 2 и 3 – изобщо свързани наистина не само, както госпожа Манолова каза – не че не харесвам думата „Обмудсман“, но малко ме притесняваше, което е в рамките на шегата, та така или иначе наистина съм съгласна с това, което каза тя, че само разписването на разпоредба, която прави неарбитруеми споровете, свързани с потребителите, без да се предвидят изменения съответно в другите разпоредби на ГПК – какво се случва в такъв случай, може би няма да е достатъчно.
Тъй като това е първо четене, ние ще представим подробно становище, но имаме предложение за редакции на внесените разпоредби на чл. 19, ал. 2, в чл. 47 – там също имаме някои коментари, в чл. 404, ал. 5 – също, по-скоро коментар, наистина за изпълнителния лист. Но те са пак в посока в духа на Закона. По-скоро да свързани с подобряване на текстовете.
Давам пример. В разпоредбата на чл. 47 нас ни притеснява, че отпада терминът, че може да бъде отменено арбитражно решение и да бъде прогласено за нищо не само, което е неарбитруемо, но и такова, което противоречи на обществения ред на Република България. То е текст от конвенция и считаме, че трябва да остане старата редакция, защото тя обхваща и съответно споровете за потребителите.
В чл. 404 предлагаме изрично, че съдът отказва издаването на изпълнителен лист, въз основа на арбитражни решения, постановени по спорове, които са неарбитруеми по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 – това, което предлагате, тоест малко по-коректна редакция.
Но, пак казвам, ние подкрепяме тази част от Законопроекта, която забранява арбитруемост на спорове, особено такива свързани, очевидно неравностойни, в общите условия. Тоест само тогава, когато изрично писмено съвсем по друга договорка с потребителя може той да иска когато е ищец, наистина да ползва арбитраж. Неарбитруемост на такива спорове, съответно разпоредбите, които са свързани с това, че тези решения са нищожни, съответно за тях не се издава изпълнителен лист и съдът е длъжен да откаже издаването на изпълнителен лист.
По отношение на разпоредбите свързани със създаването на регистър и съответно с контролната функция на Инспектората към ЗСВ към Министерство на правосъдието.
Тук има няколко резерви в следните посоки, и то не, защото бягаме от отговорност, в никакъв случай, но по-скоро поради фактът, че считаме, че защитата на потребителите ще се постигне в по-пълна степен чрез измененията в ГПК, отколкото в съществуването на един регистър. Още повече че Инспекторатът към министъра на правосъдието по ЗСВ, той няма правомощия.
Първо, ролята наистина и смисълът на арбитража е, че той е наистина доброволен договор между две страни. Считаме, че това противоречи и ще бъде абсолютно неприложимо примерно за ад хок арбитражите, защото имаме конвенция, която прилагаме и сме длъжни да изпълняваме.
Също така, не е ясно какво точно ще проверяват. Самото наличие примерно на наем-офис и архив, не означава, че, как да кажа, че те ще осъществяват качествени решения.
По-скоро, според мен, обаче, и тук изцяло подкрепям духа, може би, на Закона, и трябва да помислим – надявам се наистина той да се подкрепи на първо четене, след което между първо и второ, съм съгласна, че трябва все пак да има някаква прозрачност и отчетност. По-скоро да задължим, може би, не толкова регистър на самите регистрирани арбитражи, които са НПО-та в повечето случаи да публикуват уставите си, тарифите си, изискванията за арбитрите, съм съгласна. Наистина хубаво е в Закона да се предвиди може би изискване кое лице може да бъде вписано към съответния съд за арбитър, създаден вече. Но първо няма как Министерството на правосъдието, дори и да води този регистър, в смисъл как да контролира това? Това противоречи изобщо на целта, духа, изобщо на конвенцията, по които ние сме страна за арбитраж. И второто нещо, което няма как да се приложи за арбитражите ад хок, и считаме, че основната цел се постига чрез разпоредбите в ГПК за нищожност, за забрана за издаване на изпълнителен лист на такива спорове и за забрана за абитруемост на спорове, които са свързани с потребителите. И разбира се, все пак ако народните представители подкрепят, тогава може би ще вляза в повече детайли за второ четене. Ако все пак се подкрепи създаването на този регистър, трябва да се създаде и капацитет в Министерството на правосъдието, за да изпълнява тези разпоредби.
Обръщам внимание, че след като Министерство на правосъдието, финално ще приключа, защо няма как то да осъществява контрола, защо той ще бъде чисто формален и не мисля, че това ще подобри качеството на решенията, както нямаме контролна функция по отношение на общите съдилища, така нали не мисля, че е редно да имаме и по отношение на качеството на решенията на Арбитражния съд по отношение на арбитражите.
Но приключвам, подкрепям и приветствам народните представители и Омбудсмана за тази инициатива в частта за потребители и считам, че Законопроектът следва да се подкрепи на първо четене, като разбира се, ние ще представим по-подробно становище просто за изчистване на текстовете за второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Само накратко Ви докладвам постъпилите становище по този Законопроект. Те са качени вече на страницата на Народното събрание в раздела на Комисията и по съответния нормативен акт:
От Върховния касационен съд – подкрепя Законопроекта, като изразява конкретни бележки във връзка с термина потребител, предлага отпадането на специалната компетентност на Софийския градски съд и прецизиране на чл. 47 от Закона за международния търговски арбитраж.
Становище от Асоциация на индустриалния капитал – изразява принципна подкрепа към Законопроекта.
Становище от Българската търговско-промишлена палата – изразява принципна подкрепа към Законопроекта, но възразява срещу по-голяма част от приложените промени в Закона за международния търговски арбитраж.
Асоциация на арбитражните съдилища в Република България – изразява принципно несъгласие със Законопроекта.
Адвокатско дружество „Нинов и Александрова“ изразяват несъгласие със Законопроекта. Адвокатско дружество „Анадолиева, Илиева и Николова“ изразява принципно несъгласие със Законопроекта.
Желае ли някой думата от гостите?
Заповядайте, господин главен секретар на БТПП.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Ние сме представили писмено становище, в което беше и сега представено в резюме, изключително коректно.
Действително подкрепяме предложенията за промяна в Гражданскопроцесуалния кодекс и в Закона за защита на потребителите, тъй като те преследват съответната цел да се защитят потребителите с оглед тези некоректни случаи.
Също така изрично сме заявили и аргументирали нашите възражения против промените в Закона за международния търговски арбитраж. Ако погледнете тяхната същност, те изхождат от функционирането на вътрешния арбитраж, без да се взима под внимание, че се разглеждат и международни дела. Освен казусът който министърът на правосъдието посочи с делата ад хок, които ще възникнат и нарушенията с Европейската конвенция за външнотърговския арбитраж, тук проблем ще бъде и с възможността на международни и институционални арбитражи. Пример мога да дам с Международния арбитраж към Международната търговска камара, която е един от най-авторитетните международни арбитражи в света. Едва ли може да очакваме този арбитраж да се впише в листите към Министерството на правосъдието, а и от тази гледна точка възможността да бъде проведено заседанието в България, при положение че да кажа, че има договори с изпълнението в България, ще бъде ограничена. Не това е идеята на сегашния Закон. Напротив, идеята е той да бъде съобразен с международната практика, защото арбитражната практика съществува повече от 100 години. Към Българската търговско промишлена палата има Арбитражен съд с над 100-годишна практика. Тези стотици дела и решения, които госпожа Мая Манолова посочи, те се случват при нас. Ако погледнете статистиката за отменените решения на Арбитражния съд към БТПП от ВКС, това става въпрос за едно или две решения на година, което всъщност е доказателство за качеството на Арбитража.
Нашето становище е да се ограничат промените с оглед и поставената и формулирана цел, да се защитят правата на потребителите и Арбитражът да се фокусира върху основната си функция за решаване на търговско-правни спорове.
Само едно изречение ще си позволя извън конкретния Законопроект, но пак много свързан с темата. Това говорене срещу тези некоректни практики на Арбитража създаде едно доста проблемно виждане в тези български компании, които не са имали достъп до арбитраж. Тоест, една негативна нагласа и доста сериозно подозрение, защото не всички арбитражи, беше коректно споменато тук, не спазват правилата. Напротив, имаме арбитражи в България, които спазват правилата, които се ползват с авторитет в световен план и е много важно, когато се посочват тези негативни случаи за да могат и коректните фирми, тези, които досега не са имали достъп до Арбитража, все пак да бъдат насърчени да използват този инструмент „Арбитраж“, тъй като той е изключително полезен в решаването на търговско-правни спорове. Това е всъщност нашата молба към представителите на държавата, независимо от това в каква позиция са, да го съобразяват този факт, още повече че когато убеждаваме чуждестранните инвеститори – дали Търговска палата, дали органите на държавата, един от така, за съжаление, немного като инструментариум предимства за привличане на чуждестранни инвеститори, е именно действащият Арбитраж, съобразен с международните конвенции и практики. Ако това нещо го компрометираме, така всъщност ще ограничим и възможността да привличаме повече чуждестранни инвеститори, което всъщност е и държавна политика. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Тодоров,
Заповядайте, госпожо Заместник-председател.
ДАРИЯ ПРОДАНОВА: Колеги, както знаете, от 2001 г., след като измениха Закона за международния търговски арбитраж, дотогава споровете за отмяна на арбитражните решения вървяха на три инстанции. Оттогава и досега Върховният касационен съд разглежда като първа и единствена инстанция исковете по чл. 47 от ЗМТА за отмяна на арбитражните решения. Така че ние, нашата колегия, има пълен поглед върху споровете в арбитражите – не само институционалните, а и арбитражите ад хок.
За да допълня това, което каза госпожа Манолова, считаме за много важна промяната и може би канализирането на тези спорове, участват наши представители на Търговска колегия – участваха и в работната група, която беше при госпожа Манолова, за да регулираме тези неща.
Продължават тежките големите спорове на институционалните арбитражи. Виси при нас спорът за летището. Имаме спорове между „Билла“ и „Технополис“. Между тези огромни спорове Върховният касационен съд разглежда споровете с „Изикредит“, с „Профикредит“, с бързите кредити за по 200, 300, 50 лв. и така нататък. Разликата е драстична – между Арбитраж ад хок и институционалния арбитраж, който разглежда БТПП.
Тази промяна на чл. 19 може би идва да очертае точно тази разлика, че има арбитраж и арбитраж. Има способи за проверка на едното и способи за проверка на другото.
Както сте видели в становището, което ние сме представили, нашите забележки към Законопроекта са по-скоро редакционни. За чл. 19 сте видели, че ние просто искаме дефиниция на що е това „потребителски спор“? Защото потребителски спор е едно, а спор по който едната от страните е потребител, е нещо съвсем различно. Спор, по която едната от страните е потребител, и спор, който е арбитрируем – хипотетично, нямаме такива, със застраховател, защото по Допълнителните разпоредби на отменения Кодекс на застраховането, застрахованият е потребител на застрахователна услуга. За заем за потребление по ЗЗД няма да Ви говоря. Затова сме предложили редакционно да се дефинира, че това е страна по спора, която е под режима на ЗЗП или някакъв друг удачен вариант, който законодателят ще прецени.
Това на което, вероятно сте обърнали внимание и е извън това което посочва Законопроектът, предлагаме малко да редактирате в хода на работата чл. 405 ГПК. Защо? Защото чл. 405 от ГПК предвижда издаването на изпълнителен лист само от Софийския градски съд. Нямам актуални сведения какво се случва за последната календарна година в Софийския градски съд, но една от миналите години те имаха около 1400 – 1600 частни производства, образуват ги в частни дела. Според Правилника на Висшия съдебен съвет за администрацията на Висшия съдебен съвет, те образуват частни производства. Това са около 1400 – 1600 дела. Този архаизъм е останал за специалната подсъдност на Софийски градски съд. Той е останал от една редакция на ГПК от 1965 г. Доскоро имаше един голям арбитраж към БТПП, Арбитражът към Българска стопанска камара. Ако не се лъжа, преди години имаше към „Булфрахт“ арбитраж и това не бодеше очите. Сега, когато във всяко село или окръжен център може да бъде регистриран арбитраж, издаването на изпълнителните листа от Софийския градски съд не само, че е неоправдано, то е и в ущърб на последващите промени, които предлагат вносителите за външна проверка дали спорът е арбитрируем и дали страната е потребител. При един обем от 1600 дела на година за Софийския градски съд и при условие, че 27 от 28-те окръжни съдилища по местонахождение на арбитража по местожителство или местоседалище на длъжника и кредитора си клатят краката, образно казано, и могат да свършат тази работа, считаме, че тази промяна на ГПК е просто наложителна. Да се разхвърлят – само издаването на изпълнителните листи върху 28-те съдилища, като по този начин ще се облекчи Софийският градски съд, ще имат повече време окръжните съдилища да обърнат внимание и малко да си засилят и статистиката, без да измислят кухи производства, по които да образуват дела, за да ги заличат от съдебната карта. Това което, случват се такива неща. Имахме доклад от Инспектората за образуване на отделни производства по чл. 690 от Търговски закон, което е смешно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Една реплика искаше министърът. Затова ако може, да прекъснем за момента. Ще продължите после, госпожо Проданова.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Аз само искам да пожелая „Успешна работа!“ Наистина, налага се да тръгна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И на Вас „Успешна работа!“, госпожо Министър!
Извинявайте за прекъсването!
Заповядайте госпожо Заместник-председател на Върховния касационен съд.
ДАРИЯ ПРОДАНОВА: Дотук бяхме с ГПК. Минаваме към ЗМТА. с чл. 47, ал. 1.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искате ли да не четем цялото становище?
ДАРИЯ ПРОДАНОВА: Няма да четем становището, само мотивите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На второ четене ще имаме възможност да влезем по всяка една от разпоредбите.
Към момента идеята е да видим дали идеята е вярна, дали концепцията е правилна и дали да върви Законопроектът на първо четене.
ДАРИЯ ПРОДАНОВА: Идеята е вярна и невярна. Невярна е в смисъл промяната на т. 3 на чл. 47 от ЗМТА и отпадане нищожност поради противоречие с обществения ред. Пряко противоречи на Нюйоркската конвенция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, това сте го записали в становището.
ДАРИЯ ПРОДАНОВА: Това, което искаме да кажем, е да прецизирате текста в Преходната разпоредба, за да може действително съдът, който издава – не който разглежда спора за отмяна, а този който издава изпълнителния лист, може би трябва да се включи терминът „проверява от външна страна“. Дали спорът е арбитрируем, отговаря на критериите на чл. 19, ал. 1 или страната е потребител. За да не остават съдилищата с впечатлението, че при издаване на изпълнителния лист, те трябва да проверят и самият договор, за да проверят дали няма неравноправни клаузи в него. Това е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за кратки изказвания.
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Омбудсман, уважаеми колеги, гости! Аз ще подкрепя този Законопроект най-вече воден от общата грижа да се противодейства на злоупотребите, за които ние всички чуваме и с които специално омбудсманът се е сблъскал в своята практика.
Вярно е, че, общо взето, нашето общество е свикнало да вижда как определени лица, които по една или друга причина имат достатъчно силна власт, достатъчно големи възможности, търсят способи и начини, заобикаляйки понякога закона или използвайки вратички в него, за да използват своята по-силна позиция или привилегировано положение, за да получават по-бързо и по безпроблемно облаги и да си решават проблемите за сметка на по-слабите, в случая потребителите.
Ще се радвам наистина да се приемат подобни разпоредби. Естествено, те трябва да бъдат изцяло съгласувани с международните правила за арбитража, с основните принципи за формиране на арбитража.
Не трябва да се отива от едната крайност в другата. Според мен, все пак, ще е хубаво да се въведе някакъв ред, някаква прозрачност, някаква отчетност по отношение на сформирането на така наречените „арбитражни съдилища“, тоест институционализиран арбитраж, за да има все пак някакви минимални гаранции за участниците в арбитражните производства за компетентност, безпристрастност и така нататък, тъй като не всеки е достатъчно добре информиран, не всеки от субектите на евентуален арбитражен спор е достатъчно добре информиран по отношение на тези неща.
По въпроса, който трябва наистина да се изчисти – дали за всички спорове, в които участва потребител, да се въведе подобно ограничение или само в отношенията между гражданите и така наречените „монополисти“, тъй като може би в някои от отношенията, където потребителят не е поставен в такава пълна липса на избор, пълна липса на възможност въобще да влияе върху сключения договор за покупко-продажба, там наистина той е поставен в по-слаба позиция.
Но, когато става дума за обикновен договор на покупко-продажба, например в магазин, нали, тогава може би трябва да се помисли тоталното ограничение на арбитражна клауза дали е обосновано, основателно. Не знам, просто задавам този въпрос. Тоест дали наистина да разширим тази забрана до всички договори с потребители, до всички потребителски договори или само до договорите, сключени с така наречените „доставчици“ на комунални услуги и заемащи квазимонополно положение, като доставчици на електричество, газ, топлофикации и така нататък. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Казак.
Има ли реплики към това изказване на господин Казак? Няма.
Колеги, няма други изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 654-01-84, внесен от Данаил Кирилов, Петър Славов, Филип Попов, Чавдар Георгиев, Емил Димитров Симеонов, Кирил Петров Цочев, Мариана Тодорова, Лъчезар Никифоров, Янко Янков, Станислав Димитров, съобразно инициативата на Омбудсмана на Република България.
Който е „за“, моля да гласува: за – 11, колегите от Патриотичния фронт казаха, че са 2 гласа „за“ т. 3.
Гласували 13 народни представители: за – 13, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря на всички гости – от Върховния касационен съд, от Конституционния съд и на госпожа Мая Манолова.
Госпожо Атанасова, ще Ви помоля – ние разместихме т. 2 и т. 3.
Сега се връщаме към точка втора – ще Ви помоля да представите гостите и да водите.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.

Втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА И МЕРКИТЕ ЗА ПОДКРЕПА, № 602 01-48, внесен от Министерския съвет на 4 август 2016 г.
Гости от Министерството на правосъдието са госпожа Вергиния Мичева; от Български център за нестопанско право госпожа Надя Шабани и госпожа Мариета Димитрова; от Гражданско сдружение „Алцхаймер – България“ госпожа Ирина Илиева; от Фондация „Св. Николай Чудотворец“ госпожа Мария Методиева; от сдружение „Закрила“ – Ловеч госпожа Мария Недялкова и госпожа Калина Нешева; от сдружение „Паралелен свят“ – Пловдив госпожа Кремена Стоянова.
Моля, гостите, които желаят да вземат отношение или становище по Законопроекта, да заповядат.
Заповядайте, госпожо Мичева, да представите Законопроекта от името на вносителя. Ще Ви моля за краткост, с оглед на следващата точка, по която също има гости, желаещи да участват в дебата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Благодаря, госпожо Председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, госпожо Омбудсман! Ние вече веднъж представихме предварително Законопроекта пред уважаемите членове на Правна комисия. Те са запознати, защото сега си спомням, този състав беше и тогава, затова ще бъда съвсем кратка.
Законопроектът за физическите лица и мерките за подкрепа е отговор на ангажимента на България да изпълни задълженията си по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Ратифициран е в сила за България от 2012 г., допълнена от общия Протокол № 1, приет от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания, който дава насоки как следва да бъде тълкуван, специално чл. 12 от Конвенцията. Законопроектът е в отговор на двете осъдителни решения срещу България по делата „Станев” и „Станков“. Както и предния път споменах, идва и трето осъдително решение срещу България пак във връзка със запрещението и то по конкретно забраната лицата, поставени под запрещение, да гласуват. Знаете, че в момента уредбата на Института на запрещението е уредена в Закона за лицата и семейството, действащ от 1949 г. – един, бих казала, вече остарял институт, тъй като обществените отношения, които е уреждал, е приел да бъдат уредени през 1949 г., определено са се променили много.
Може би трябва да спомена какво означава запрещението, въпреки че сме Правна комисия, все пак има аудитория. При поставяне на едно лице под запрещение то бива лишавано от всички свои граждански права и бих казала, че общо взето, е осъдено на гражданска смърт, особено тези лица, които са настанени в институции, на които цял живот не им е предоставен шанс да се развиват.
И по двете осъдителни решения срещу България – господин Станев и господин Станков, са тези лица, които са поискали да им се предостави възможност за по-различен живот, и на които всъщност е отказано. Затова смятам, че приемането на такъв Законопроект е изключително важно, тъй като от 2012 г. България нарушава Конвенцията. От 2012 г. българският съд е поставен в безпрецедентна ситуация на действие на Конвенцията, която отрича Института на запрещение и действието на Закона за лицата и семействата, и по-конкретно чл. 5, който задължава българския съд да постави лицата под запрещение, когато установи, че те не могат да се грижат за своите работи и интереси. Разбирането на Конвенцията, вложено и в новия Законопроект е, че лицата, които нямат такава възможност сами да се справят в живота, общо казано, трябва да им бъде предоставена подкрепа, а на тези, които са в толкова тежко състояние, че и подкрепата не може да подейства, тогава има защитно производство, което е уредено също в Закона, и което всъщност съдът урежда, съдът предоставя. Ролята на съда в новия Законопроект е разширена. Досега съдът поставя едно лице под запрещение и общо взето забравя за него. Идеята е, че съдът ще бъде изключително ангажиран за установяване на това, коя е подходящата мярка за подкрепа, може и няколко мерки за подкрепа да са необходими, както и в производство за мерки за защита, когато такива са необходими.
Този Законопроект, аз споменах, е плод на задълбочена работа в Министерството на правосъдието и на всички въвлечени ресорни министерства, които бяха поканени, неправителствени организации от 2012 г. Тук бих споменала и госпожа Сабрие Сапунджиева, която е имала активна роля в началото на работната група. Тази работна група продължи да работи и досега.
Това е най-обявяваният за обществено обсъждане Законопроект – три пъти сме го обявявали за обществено обсъждане. След всяко обществено обсъждане той беше сериозно редактиран, защото притесненията в българското общество, както и моите лични, за да съм сигурна, че Ви представям нещо качествено, винаги са били дали достатъчно сме съобразили закрилата за тези лица, които имат нужда от подкрепа, но дали пък те имат нужда от толкова много закрила, за което винаги се притесняваме дали можем да им предоставим. Както и аз се притеснявам за моите деца – дала ли съм им достатъчно закрила, но може би не винаги тази закрила е подходяща.
За първи път се урежда състоянието на кома. Има много преходни и заключителни разпоредби, много са новите моменти и термини в Законопроекта. Термини, нови за българското право, като „подкрепено вземане на решение“, „доверителна връзка“, „подкрепено лице“, „подкрепящ“, „мерки за подкрепа“. Дефинирали сме ги, различни видове са. В последния, крайния продукт, който Ви представям, активно участие взеха и съдии от Върховния касационен съд, преподаватели по облигационно и търговско право, защото притесненията бяха и във връзка със сделките с недвижими имоти, разпореждане с имуществото на хората, с които може да бъде злоупотребено. Специално сме въвели защитни механизми по отношение на нотариусите, на третите лица, водене на регистър на хората, по отношение на които има мерки за подкрепа. В момента дори не мога да Ви кажа като статистика, трудно е да намерим статистика, колко хора са поставените под запрещение в България. До преди две години статистиката беше 7000, но според мен тя е повече, защото през последните години ми се струва, че тези дела се увеличиха, защото всъщност, ако едно време това беше рядкост да поставиш някого под запрещение – тогава хората се грижеха в семейството си за такива лица, сега, напоследък, основният мотив за поставяне под запрещение са трудностите, които семействата получават при боравене с учреждения. Банката винаги иска пълномощно, казва – вървете и го поставете под запрещение. За да оставиш, настаниш свой роднина в дом за възрастни хора, това е абсолютно изискване, въпреки че аз, когато съм била съдия и съм поставяла под запрещение, винаги съм питали: на какво основание този дом иска от роднината да бъде поставено под запрещение лицето. Няма такова изискване, но го правя, за да бъде по-удобно за директора на дома, защото по този начин, ако лицето е поставено под запрещение, ще го заключи, ще го лиши от свобода и на него ще му е по-лесно, вместо да го убеждава, че следва да остане.
Виждате и институти, които сме въвели, които са добри примери в другите държави. Взели сме предвид съществуващите законодателства в Ирландия, Израел, Чехия, Великобритания, Германия. Особено договора за подкрепено вземане на решение, предварителната декларация. Дори ми се струва, че по отношение на мерките за защита направихме малко изключение, направихме и компромис. Това производство прилича на ограниченото запрещение, но смятам, че това е първата стъпка, по която следва да се тръгне, с оглед възприемане на новия модел за равнопоставеност на всички хора пред закона, независимо от техните увреждания.
Не знам дали следва повече да Ви ангажирам вниманието, може би по време на дискусията ще изясним повечето спорни моменти. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Заместник-министър.
Преди да дам думата на неправителствените организации, госпожа Манолова поиска думата за становище.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Атанасова.
Бях поканена да участвам по трета точка – арбитражните съдилища и тяхната уредба, но така или иначе съм тук и ще кажа само две изречения в подкрепа на представения Законопроект.
Поздравления към Министерството на правосъдието, че събра смелост да внесе този толкова чакан Проект, който се приема нееднозначно от обществото, но пък по отношение на който ние сме поели ангажименти с подписването на Конвенцията за правата на хората с увреждания, а и България е осъдена по няколко дела в Страсбург, заради това че законодателството е твърде ограничаващо по отношение на хората с ментални проблеми.
Признавам си, че преломната точка – освен по дефиниция, като омбудсман аз защитавам основните права и свободи на българските граждани, особено на хората с увреждания, преломният момент в моята нагласа към тази проблематика и към тези предлагани промени настъпи, когато се срещнах с героя от едно от осъдителните дела срещу България в Страсбург, а именно господин Станев, който разказа за своите перипетии, за това как е бил настанен в дом за лица с умствени увреждания, на какво е бил подложен и как на практика не е имал възможност да започне дело, срещу което да оспори своето настаняване, или да търси обезщетение. Тоест едни парадокси, които са и в Института по настойничество и попечителство, защото на практика оставяме хората с ментални проблеми в институция под настойничеството на директора на тази институция. Представете си как той ще заведе дело срещу себе си! Абсурдна ситуация. Безспорно е, че на тези хора трябва да се даде шанс чрез подкрепеното вземане на решения, да живеят нормално, да вземат тези решения, които съответстват на техните потребности и на техните желания, защото това са хора и имат право на свои предпочитания, а не някой друг да взема решения даже по елементарни въпроси.
Аз като омбудсман и като човек, подкрепям този Законопроект. Ще има опасения за това, че ще се срещнат злоупотреби, че много хора биха злоупотребили с хора с ментални увреждания, но Ви уверявам, че това се случва и сега. И при действащия режим! Била съм в страната на приемни, когато идвах хора и казват: подведоха ме, подписах договор за кредит или други тежести върху имоти, продажби и прочие. По-добре този режим, който все пак предлага и противодействие срещу тези злоупотреби, отколкото действащия, който нито защитава хората от това някой да злоупотреби с тях, нито им дава елементарни възможности да водят човешки живот.
Поздравления, госпожо Мичева.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Преди да дам думата на гостите – госпожа Шабани вдига ръка. Като директор на Български център за нестопанско право е изпратила становище, което е оповестено на сайта на Комисията.
Госпожо Шабани, ще Ви помоля с няколко думи, защото то е в 9 страници и мисля, че колегите са запознати.
НАДЯ ШАБАНИ: Благодаря, госпожо Заместник-председател.
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Омбудсман, уважаема госпожо Заместник-министър, колеги! Няма да преразказвам становището. Искам да кажа нещо, което е извън него, а именно като организация, с която от три години участваме в работните групи, създадени от трима министри, много заместник-министри, с много участници и три законопроекта, бих казала, защото те претърпяха сериозни промени – три големи обществени обсъждания, много дискусии с различни заинтересовани страни близки на лицата, самите лица, съдии, професионалисти.
Това, което ще кажа, също така е от гледна точка на организацията, която заедно с Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения и Глобалната инициатива в психиатрията, три година правим като пилотна програма за подкрепено вземане на решения към 100 човека вече, които са поставени под запрещение или са в сериозен риск за поставяне под запрещение. Нашият опит показва, че е възможно на практика в българския контекст, независимо от социално-икономическото развитие на страната, да бъдат предлагани други модели, така че лицата да могат да упражняват своите права и, естествено, да носят отговорност за своите действия. Това, разбира се, което не ни достигна в рамките на пилотната програма, е, че това не е признат като правен статус. Докато тези лица са заедно с нас, ние сме спокойни, но тогава, когато нас ни няма, когато трети страни се срещнат с тях, това ще бъде поставено под въпрос, докато Законът за лицата и семейството не бъде отменен.
Запрещението от нашият опит, не е помогнало на никого. Не е помогнало и на семействата, които се грижат за своите близки, защото не им дава ясен отговор на въпроса какво се случва, когато тях ги няма, когато тези родители не са тук, кой ще бъде настойникът на техните деца. Не дава отговор и на добронамерените директори на институции, които, повярвайте ми, имаме много такива случаи, в които държат банкови сметки, социалните пенсии на лицата, които са настанени, но не ги използват, защото ги е страх, че някой ще ги обвини в злоупотреби, а в същото време лицата, които са настанени в самите институции, мизерстват. Въобще няма да говоря за случаите, те не са малко, на хора, които злоупотребяват, използвайки един правен инструмент на практика, да се ползват по лесен начин от имуществото на лицата, поставени под запрещение.
Това, което Вие като депутати вероятно ще трябва много сериозно да анализирате е, когато разглеждате правните институции – аз се надявам да мине на първо четене, да стигне и на второ четене Законопроектът, е доколко предложеният правен институт е базиран на предразсъдък или всъщност зад предложението има легитимна правна, оправдана цел за защита на човека? Защото има много предразсъдъци. В годините, исторически не искам да Ви връщам във времената, когато различни други групи са били ограничавани – жените, робите и така нататък. Дали не е предразсъдък това, че ние поставяме много висока граница пред хората с увреждания, така че те да не могат да правят грешни решения, такива каквито всеки един от нас може да прави.
Бих Ви призовала да помислите за общите правни способи, които защитават всеки един от нас тогава, когато сключваме сделки – основанията за унищожаемост, основанията за нищожност.
Накрая, след многото дебати, голямата загриженост, разбира се, се появиха много текстове, които, дори ние имахме големи съпротиви към тях, и отново защитните, легитимни настроения за това наистина тези хора да бъдат защитени, защото ние смятаме, че те заради увреждането си не разбират, включително беше направено и предложение за промяна в Наказателния кодекс, ние мислим, че ще дадат и в по-голяма степен от сегашния режим гаранции за това, ако това е нещото, което ни притеснява.
Бих завършила с това, да Ви призова наистина да мислите като юристи, а и като хора, да взимате решения по отношение на това законодателство. Вероятно то няма да се промени в следващите 70 години и вероятно ще засегне всеки от нас, защото ако ние остареем или пък някой член от нашето семейство, ще има случаи, в които ще се нуждае от това да бъде защитен тогава, когато упражнява правата си. Благодаря, че ме изслушахте.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Шабани.
Заповядайте, госпожо Недялкова.
МАРИЯ НЕДЯЛКОВА – Сдружение „Закрила“ – Ловеч: Здравейте и от мен! Седем години бях председател на Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения. В момента съм председател на местното сдружение „Закрила“, което е член на БАЛИЗ.
Тук съм в качеството си най-вече като родител.
Аз съм родител на една девойка – Ана, която вече е на 30 години. Някъде преди 10 години се наложи да продадем кола, която беше внесена на нейно име. Отидохме при познат нотариус, човекът отказа, защото Ани не може да говори и според него не разбира. След това той ни посъветва да отидем в съда, много лесно става, да я поставим под запрещение. Всичко мина чудесно, делото мина. В момента, в който излязохме от съда и получихме вече решението, уверявам Ви, че аз наистина плаках, въпреки че съм много корав човек, защото това, което пише вътре, е много унизително за всеки един човек. Да не говорим за остарелия език, с който боравеше българският съд тогава, предполагам че и днес.
Преди две години синът ми отключи психично разстройство, биполярно разстройство. В моментите, в които изпадаше в депресия, много често плачеше и ме молеше: мамо, аз ще стана като Ани, моля те не ме поставяй под запрещение, защото никога повече няма да мога да работя. Той не искаше да живее такъв живот, сам си замина от този живот.
Разказвам Ви това, не за да прозвучи като лична драма, трагедия и така нататък. Искам да обясня защо аз, родителят, съм поставила дъщеря си под запрещение. Защото държавата България не ми е дала никаква друга алтернатива. Никаква друга възможност! Така беше тогава, така е и в момента. Всички родители си поставят децата под запрещение, защото така е по-лесно. Хващаш листчето хартия, отиваш в дирекция „Социално подпомагане“, подаваш си молбата за целевата помощ и така нататък, и така нататък.
Междувременно работя в социална услуга в общността. Директор съм на дневен център за деца и възрастни с увреждания. Там ежедневно пребивават едни чудесни младежи и девойки. До преди няколко години аз не знаех какво означава, какви са последствията от запрещението. Искам да Ви кажа, че ми е много трудно да обясня защо ние ги готвим за работа, за някаква професия, например цветарство или готвач, на мен ми е много трудно да им обясня защо всъщност те не могат да ходят законно на работа. Защото, нали всички разбирате, нямат право на нормален трудов договор. На момичета, които се влюбват, искат да се оженят, искат да сключат граждански брак и така нататък, също ми е много трудно да им кажа, че всъщност те не могат да сключат нормален граждански брак, а само някакъв си там фиктивен подпис. Защо е необходимо това? По какъв начин запрещението помага на тези хора? Напротив, то им пречи. Това Ви го казвам от практиката. Уверявам Ви, има добри специалисти, които могат да изследват така наречената „доверителна връзка“, както е описана в Закона, или хора, които ги познават достатъчно добре, за да могат да преценяват каква е тяхната воля. Какво от това, че едно от момичетата остана кръгъл сирак и от общината ме накараха аз да й стана настойник? Тя си има апартамент, обаче я изпратиха да живее в институция. Това момиче никой не го попита къде иска да живее – в собствения си апартамент и да я поемат социалните грижи? Социалната система, просто я пратиха в институция. Какво се случи в тази институция? Директорката ме убеди, че трябва да дам пълномощно на социалната работничка, която ще й бъде там, нещо като мой заместник. От три години аз не съм получила нито един отчет какво се случва с това момиче. Всъщност, аз се обаждам, за да видя дали тя е жива и здрава. Нищо повече! Какво прави в момента органът по настойничество? Повикал ли ме е някога да ме попита аз какви грижи полагам за изпълнение правата на това момиче, което е в институция? Не. Това е най-лесният начин в момента в България.
Убедена съм, че Вие като народни представители ще чуете моя глас, защото е важно не само хората без увреждания да имат права. Правото на личен избор е важно и за хората с увреждания. Благодаря Ви. Извинявайте, че бях малко по-емоционална.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Недялкова.
Заповядайте, госпожо Илиева.
ИРИНА ИЛИЕВА – гражданско сдружение „Алцхаймер – България“: Добър ден! Само да припомня, че утре е 21 септември – Световният ден за болните от Алцхаймер.
Нямам нищо против този Законопроект и нищо против хората с увреждания – естествено, че те трябва да имат права. Само че, много моля, когато гласувате Закона, да имате предвид, че трябва да има алтернатива и за други хора, за други болни, които са имали нормален живот, и след това, в резултат на възрастта, са станали дементни, и те наистина не познават собствените си роднини, собствените си деца, не могат да взимат никакви решения. Те не могат да се хранят, не могат да отидат до тоалетната. Съжалявам – не знам дали си представяте как живее един човек с деменция и как живее неговото семейство. Вие имате социални служби в България, социалните служби не са стигнали до хората с деменция. Те са сами, те са затворени в семейството.
Благодаря за възможността да бъда тук, благодаря и на Надя Шабани, защото още преди години в проект тя предостави възможност да се изкажем. Благодаря!
Сега чувам от госпожа Заместник-министърката, че са включили и част от немското законодателство в текстовете. Аз не съм юрист, не мога да предложа точни текстове, но искам да кажа, че в Германия все пак има ранна диагноза. В България ранната диагноза е нещо много пожелателно.
Много моля, в текстовете да има възможност хората да имат право да бъдат поставяни под запрещение, да имат настойник. Да отпадне този срок за поставянето им. В първия вариант беше шест месеца, после Вие казахте, че е станало две години. В третата фаза на болестта човек може да изкара 4 – 5 години. Прощавайте, през две години ли ние ще ходим на този съд?
Бих помолила също това производство да бъде безплатно и да бъде бързо. Да се помисли за това кога един човек с деменция трябва да престане да шофира. Благодаря Ви! Мисля, че всички сте запознати със становището.
Ако ми позволите, ще Ви предоставя от нашите вестници, от които имаме само три броя, защото вече нямаме пари, естествено, но все пак. Това е третият брой „Правата на човека“. Всичко това, което казвам, е свързано с правата на човека, с правото на живот и правото на семейството също. Вестникът ни е от 2013 г., но аз мисля, че нещата не са се променили, така че…
Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Илиева.
Видях други вдигнати ръце. Много моля, ако сте заедно от сдружение „Закрила“, да сте съвсем кратка, защото регламентът за изслушване на гостите е такъв.
МАРИЯ МЕТОДИЕВА – фондация „Св. Николай Чудотворец“: Не съм от сдружение „Закрила“, но също представлявам сдружение, представляващо Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения и съм член на Управителния съвет на Асоциацията – това е БАЛИЗ.
БАЛИЗ е организация за родители и специалисти, работещи с хора с интелектуални затруднения. Аз самата мога да говоря в двете си роли, тъй като съм родител на 26-годишен син с тежки увреждания, но и отдавна – вече 19 години работя в неправителствения сектор в сферата на политики за хора с интелектуални затруднения. Моята експертиза е по-скоро по отношение на деинституционализация или социални услуги. В качеството си на специалист, работещ в тази област, и на експерт, съм посетила, повярвайте ми, повечето институции за деца – те, слава Богу, вече се закриха – благодарим на правителството, че го направи, но и доста от домовете за възрастни, в тези домове, в които има хора, за които ние работим, хората с интелектуални затруднения. Повечето от тях са поставени под запрещение, но никой от тях, повярвайте ми, не се чувства защитен. Това лично всеки може да го провери, ако отиде в който и да е дом в България. Никой от тях не разполага с личните си средства, никой не знае защо е попаднал там, по какви причини, никой не го е попитал дали иска да попадне в дадената институция. Всички те са поставени под запрещение в повечето случаи добронамерено от своите родители, а понякога несъвсем добронамерено, от своите роднини. В повечето от случаите те са ограбени – тяхното имущество е ограбено. Това го казвам за всички, които спорят по отношение на мерките за подкрепа и запрещението – трябва ли да го има, не трябва ли да го има, тъй като той е институт, който защитава правата. Нищо подобно! Това е институт, който ограничава всички човешки права и аз мога да Ви разказвам безкрайно много истории за ограничени човешки права, но няма да го направя в момента. Ще Ви разкажа по-скоро за това, че всъщност този Законопроект го ползваме на практика и го работим на практика и като родители, и като специалисти и виждаме истинските мерки, които са работещи в услуга на хората с интелектуални затруднения.
Мога да успокоя госпожата, която говори преди мен, защото – аз не съм специалист, разбира се, в областта на хората с дементни болести, обаче този Законопроект урежда и този проблем. И там има заложени мерки, които са работещи. В града, в който живея – Добрич, бяха свалени пет запрещения през изминалите две години. Това се случи за първи път в България. Всичките пет момичета със свалени запрещения за първи път в живота си работят. Не мога да Ви опиша каква е радостта, чисто човешката радост, за това да те смятат за истинско човешко същество, да видиш за първи път фиш от работна заплата и да се подготвиш за самостоятелен живот, за самостоятелно жилище. И ако някой иска да каже: „да, това са само леките увреждания”, аз самата съм родител на син с много тежки увреждания. Той се храни с лъжичка и ползва памперс. Некомуникативен е. В разговори с вече много български съдии, обикновено техните притеснения са свързани с това, че всъщност няма да могат да комуникират с хората с тежки интелектуални затруднения, защото те не изразяват воля. Слагам последното в кавички. Няма нищо подобно. Всяко човешко същество, което е родено от майчина утроба, може да изрази воля. Най-малко, когато говорим за този Законопроект, основната и ключова дума, която трябва да обсъждаме, е думата „равнопоставеност“. Всички ние сме хора и трябва да бъдем не лицемерни, а да признаем, че всички имат равни граждански права, а не да се чувстваме повече хора, като ограничаваме гражданските права с лицемерното оправдание, че всъщност ги защитаваме. Можем да ги защитим само и единствено, ако се държим като хора. Този Законопроект във всичките му мерки, които са заложени, има поне няколко такива, които са работещи за хората, които са наши потребители в услугите, в които работим – хората с интелектуални затруднения. Благодаря за вниманието.
Разчитам на Вашата воля и желание да защитите Законопроекта в пленарна зала.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря на всички гости за становищата.
Колеги, имате думата.
Не виждам желаещи за изказване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за физическите лица и мерките за подкрепа, № 602-01-48, внесен от Министерския съвет на 4 август 2016 г.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 8, против 1, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Благодаря на всички гости.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, пристъпваме към четвърта точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДКЕС, № 554-01-145, ВНЕСЕН ОТ АННА АЛЕКСАНДРОВА, СВИЛЕН ИВАНОВ И ДАНАИЛ КИРИЛОВ НА 28 ЮЛИ 2015 г.
Гости по тази точка са госпожа Вергиния Мичева – заместник министър на правосъдието и господин Любомир Талев - директор на дирекция “Съвет по законодателство” в Министерство на правосъдието.
Колеги, вносители сме госпожа Александрова, господин Иванов и аз. Накратко казано, предложението касае само промяна в чл. 280 на ГПК, където се добавя „обхват на подлежащи на касационно обжалване дела“ – така, както сме посочили в § 1. Реакцията тук беше в резултат на корекциите, които извършихме в чл. 280 от ГПК, за да съкратим и намалим обема на делата, които подлежат на предварителен касационен контрол по допустимост. Тъй като имаше реакции по отношение на отпадането на някои дела, свързани със семейните отношения, отглеждането и възпитанието на децата, затова по искане на неправителствени организации и институции, и със съгласието на колеги от Върховния касационен съд, беше подготвен този текст, за да не отпадат семейни дела извън този обхват. Това е най-краткото представяне, което бих могъл да направя.
Госпожо Мичева, искате ли да коментирате?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Министерството на правосъдието изцяло подкрепя и има положително становище по предложеното изменение. Както наскоро един съдия от ВКС каза, горите ли са по-важни от децата, тъй като по ЗСПЗ (Закон за собствеността и ползването на земеделските земи), мисля, те отиват на касация, докато родителските спорове бяха отрязани от касационно производство. Изключително важно е да се запази единното разбиране, пък и да се даде възможност за тълкувателна дейност на ВКС, по споровете за родителски права. В момента се дава възможност за 28 различни практики по 28 окръжни съдилища, затова ние приветстваме и подкрепяме това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Заместник министър.
Колеги, имате ли изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване – който е съгласен да подкрепим на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-145, внесен от Анна Александрова, Свилен Иванов и Данаил Кирилов на 28 юли 2015 г., моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
ЧАВДАР ГЕОГРИЕВ: Един въпрос може ли?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Какво стана с другите законопроекти по ГПК?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: С другите законопроекти – планирахме, ако си спомняте още април месец, да проведем една конференция или кръгла маса, без значение как ще я дефинираме, която тогава беше планирана за месец май. Не успяхме заради Изборния кодекс и заради другото законодателство, което беше в спешен порядък. Сега съм възобновил разговорите и подготовката, като бих предложил на Вашето внимание това да бъде в средата или края на месец ноември, като се направи един широк дебат, който е по тема ГПК 2008 – 2016 г. „Достижения и проблеми“.
Започнал съм разговори с Върховния касационен съд. Идеята е да участват представители на върховните съдилища и на шестте апелативни съдилища, Министерството на правосъдието, разбира се, задължително, представители на доктрината за гражданския процес от университетите – главно са от Софийския университет, установили сме кои са четиримата, които да поканим. Имаме готовност да поканим и Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет, омбудсмана. Това, мисля, че е на този етап. При този цялостен дебат, бих искал включително да обсъдим заповедното производство и респективно цялото изпълнително производство, включително Законопроекта, както е на Министерството на правосъдието. Оказва се, че на дебат би следвало да подложим и предложението на колегата Хайтов, което касае отпадане на допустимостта на касационното обжалване. За този случай мисля, дали това да не бъде непроведеното изнесено заседание, но не заседание, пак казвам, а да бъде конференция, което да бъде, ако Вие прецените и подкрепите, да бъде проведено някъде наблизо с тези гости. Планираме също така форматът да не бъде непосредствен в следния смисъл – да не бъде многословен, а всеки от изказващите се да е подготвил предварително доклад, който да бъде представен на вниманието на цялата аудитория. Мисля, че така ще бъде по-полезно, отколкото да се правят импровизации по тази сложна материя. Ако опозицията подкрепи това намерение, ще работим по-смело за неговата реализация.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Намерението не е лошо. Въпросът е да го реализираме максимално бързо.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Важно е да е оптимално и все пак да бъде смислено и ефективно, да не повтаряме грешки отпреди.
Благодаря на всички!


Колеги, закривам заседанието.

(Закрито в 15,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Данаил Кирилов