Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 83

На 28 септември 2016 г. от 15.13 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси. То бе открито и ръководено от председателя господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Правната комисия.
Получихте съобщение с предложението за дневния ред. Извинявам се за забавянето. То беше породено от обстоятелството, че законопроектът, обсъждан на първо четене, по който множество от колегите сме вносители, се разглеждаше от другите две участващи комисии и трябваше да докладваме пред тях.
Имаме кворум.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания.
Моля да гласуваме дневния ред.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.
Преминаваме към:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КОНЦЕСИИТЕ, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 09 юни 2016 г.
Добре дошли на гостите! (Списъкът с гостите на заседанието се прилага към стенографския протокол.)
Колеги, имате ли по процедура предложения, бележки? Тъй като нормативният акт е със сериозен обем, към момента има окончателно съгласувани текстове между работната група и администрацията на Министерския съвет, тоест вносителя, до чл. 115. Надявам се на това заседание да успеем да стигнем до чл. 115. Очевидно е възможно да се наложи на второ заседание да продължим обсъжданията. Нека да видим как ще вървим във времето с дебатите. По предварителни изчисления и съобразно работата на работната група си позволявам прогнозата, че този Законопроект би отнел вероятно около 10 часа работа на Комисия.
„Доклад относно Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г. Проект за второ гласуване.
„Закон за концесиите“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
„Глава първа – Основни положения“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
„Раздел първи – Предмет и цел“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Уважаеми колеги, имате думата по наименованието на Закона, наименованието на Глава първа и наименованието на Раздел І. Няма изказвания. Закривам дебата.
Моля да гласуваме наименованието на нормативния акт, наименованието на Глава първа и на Раздел І „Предмет и цел“.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приемат се наименованията на Закона, на Глава първа и на Раздел І.
По чл. 1 – текст на вносителя, предложение от Янаки Стоилов и група народни представители. Работната група подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на чл. 1, с която разполагате.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване неподкрепената част от предложението на Янаки Стоилов по т. 2 от неговото предложение.
За – 1, против – няма, въздържали се – 11.
Предложението на Янаки Стоилов по т. 2 не се приема.
Подлагам на гласуване предложената редакция от работната група заедно с текста на вносителя.
За – 11, против – 1, въздържали се – няма.
Приема се редакцията на работната група заедно с предложението на вносителя.
По чл. 2 – текст на вносителя, предложение от Янаки Стоилов и група народни представители. Работната група подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на чл. 2, с която разполагате.
Имате думата за изказвания, мнения и становища. Няма изказвания. Закривам дебата.
Моля да гласуваме първо предложението на Янаки Стоилов и група народни представители по т. 2, което не се подкрепя от работната група.
За – 2, против – няма, въздържали се – 9.
Не се приема текстът по т. 2 на Янаки Стоилов и група народни представители.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на работната група заедно с текста на вносителя.
За – 11, против – 1, въздържали се – няма.
Приема се редакцията на работната група за чл. 2 заедно с текста на вносителя.
По чл. 3 – текст на вносител, без предложение на работната група.
„Раздел ІІ – Принципи“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Имате думата за изказвания, колеги. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 3 заедно с наименованието на Раздел ІІ „Принципи“.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът на вносителя за чл. 3 и наименованието на Раздел ІІ.
По чл. 4 – текст на вносителя, предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители. Работната група не подкрепя предложението по т. 1, б. „а“, подкрепя по принцип предложението по б. „б“, която е отразена на систематичното й място в чл. 2, т. 4, и подкрепя предложението по т. 2.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на чл. 4, с която разполагате.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения и становища. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване неприетото предложение на народния представител Янаки Стоилов и група народни представители по т. 1, б. „а“ – след думата „концесия“ се добавя и изразът „и създаването на публично частно партньорство“.
За – 2, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложената редакция от работната група заедно с текста на вносителя.
За – 10, против – 1, въздържал се – 1.
Приемат се редакцията на работната група заедно с текста на вносителя.
ЯВОР ХАЙТОВ: Уважаеми господин председател, налага ми се да изляза. Моля Ви за времето, докато отсъствам, да имате добрината да зачитате гласа на господин Емил Димитров Симеонов и за мой. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
По чл. 5 – текст на вносител. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на чл. 5, с която разполагате.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, възражения и предложения. Няма изказвания. Закривам дебата.
Моля да гласуваме предложената от работната група редакция заедно с текста на вносителя.
За – 11, против – 1, въздържали се – няма.
Приема се текстът на чл. 5 заедно с редакцията на работната група.
„Раздел ІІІ – Видове концесии“, чл. 6 – текст на вносителя. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакцията на чл. 6.
Имате думата за изказвания и становища. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложената редакция на работната група заедно с текста на вносителя и наименованието на Раздел ІІІ „Видове концесии“.
За – 11, против – 1, въздържали се – няма.
Приема се редакцията на работната група за чл. 6, текстът на вносителя и наименованието на Раздел ІІІ.
По чл. 7 – само текст на вносителя, няма предложение за редакция.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване чл. 7 на вносителя.
За – 11, против – 2, въздържали се – няма.
Приема се текстът на вносителя за чл. 7.
По чл. 8 – текст на вносителя и предложение за редакция от работната група. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на чл. 8.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища и предложения.
ЛУЧИЯ БАКАЛЧЕВА: Ние имаме предложение за редакция на чл. 8, ал. 2, респективно Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2. Първо ще изчета предложението, след това накратко ще маркирам аргументите за него.
Предлагаме в чл. 8, ал. 2 от Законопроекта да отпаднат думите „услуги в полза на обществото“, като предлагаме конкретната алинея да придобие следната редакция:
„Концесия за услуги се възлага за дейности в полза на обществото или на публичен орган, посочени в Приложение № 2.“
Какви са аргументите за отпадане на думите „услуги в полза на обществото“? Съгласно Закона за енергетиката и по-скоро дефинициите, посочени в Допълнителните му разпоредби, „услуги от обществен интерес“ са определени услуги, свързани с транспортирането, доставката или снабдяване с енергия, газ, определено количество, при определена цена – регулирана или определена от Комисия, която не може да бъде отказвана по причини, които не са посочени в Закона за енергетиката.
Имаме своите притеснения, че оставяйки редакцията във вида, предложен от вносителя, това би могло да доведе до противоречиво тълкуване на понятието „услуги в полза на обществото“ и „услуги от обществен интерес“, доколкото „услуги от обществен интерес“ не могат да се отказват – подчертавам отново, по причини, непосочени в Закона за енергетиката. Ако не са налице предпоставките, посочени в Закона за концесиите, и дадена услуга бъде отказана, и тя съвпада с тези, които са регламентирани в Закона за енергетиката, това определено би довело не само до противоречиво тълкуване, но може би и до противоречиво прилагане на Закона.
Имаме своите предложения за редакция и на Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2, но ако позволите, предлагам да не се обсъждат днес, предвид на това, че сме договорили допълнителна експертна среща с представителите на Министерския съвет по отношение на Приложение № 2.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искам да посоча, че, първо, това предложение е много закъсняло.
ЛУЧИЯ БАКАЛЧЕВА: Така е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тези предложения трябваше да ги направите в съгласувателния режим по Правилника на Министерския съвет. Преди няколко дни Вашата Правна дирекция уведоми за този проблем. Приех, че би трябвало да имате възможност да изразите съображенията си за това.
ЛУЧИЯ БАКАЛЧЕВА: Благодаря за което.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не съм сигурен обаче, че ще имаме повече време, за да отлагаме този въпрос.
Ще помоля Министерския съвет за становище.
МАРИЕТА НЕМСКА: Благодаря, господин Председател. Категорично сме против редакцията на Министерството на енергетиката по чл. 8, ал. 2. Тя стеснява идеите, заложени в Законопроекта. По този начин не би следвало да се приеме. Следва да се приеме текстът на работната група за чл. 8, ал. 2.
Когато се стигне до Приложение № 2, ако има воля, има достатъчно аргументи, но това не е на дневен ред в момента.
Тяхната редакция стеснява приложното поле на чл. 8, ал. 2.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, искате ли детайли от госпожа Славкова?
Заповядайте.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Благодаря, господин Председател. Изцяло подкрепям госпожа Немска: ако се приеме предложената редакция, това означава, че концесията за услуги ще бъде приложима само за дейностите по Приложение № 2, така наречените „секторни дейности“ и на практика ще изключим от обхвата на концесиите, въобще от възможността за възлагане на концесиите целия спектър от услуги, които биха могли да се възлагат чрез концесия.
Що се касае до притесненията на колегите, разбрали сме се да проведем експертна среща и да обсъдим евентуално дали от Приложение № 2, където са допустимите дейности, двете дейности, които ги притесняват – за газта и за електроенергията, по т. 1 и т. 2 от Приложение № 2, да бъдат преместени в Приложение № 4, където са изключенията от приложното поле на Закона, ако успеят да ни убедят, че наистина има огромен проблем и че категорично за тези дейности не е приложимо възлагането на концесия.
Сега нашето становище е, че може би трябва да се приеме текстът на чл. 8, ал. 2, а дебатът да се пренесе в приложенията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имате думата за изказвания, мнения и становища както по този въпрос, така и по целия чл. 8.
Ще си позволя да отбележа следното. Мисля, че ако проблемът на Министерството на енергетиката е в дейностите по т. 1 и 2, би следвало да ги обсъдим, когато стигнем до Приложение № 2. Действително Вие трябва да обмислите дали да бъдат изключени от Приложение № 2 и респективно пренесени в Приложение № 4, като си давате сметка, че затваряте вратата за концесиониране на тези дейности.
Имам въпрос към колегите от Министерския съвет: доколко тези дейности са описани в директивата, защото не можах да проверя по таблицата за съответствие и в каква корелация сме с директивата по този въпрос.
МАРИАНА СЛАВКОВА: От гледна точка на директивата не бихме имали проблем, защото тези дейности са така наречените „секторни дейности“ от Закона за обществените поръчки и по принцип правилата на директивата се прилагат за тях само в случаите, когато самите възложители – не публичните възложители, за да дам връзката със Закона за обществените поръчки, биха възлагали концесия. Тъй като със Закона за концесиите е приет един по-различен подход и е допуснато концесии да се възлагат само от публични органи, за тези дейности е дадена възможност, ако в определени, изключителни случаи някой публичен орган реши да възлага концесии, този ред да бъде приложим и за тях. От гледна точка на директивата не бихме имали проблем да изключим тези два вида дейности от Приложение № 2 и ги прехвърлим в Приложение № 4.
ЛУЧИЯ БАКАЛЧЕВА: Именно от гледна точка на директиви, само че не директивата, за която спомена колегата, а специфичните директиви в областта на енергетиката – визирам Директива 72/2009 и 73/2009, така наречената Електрическа директива и Директивата за природен газ, именно с тези съображения утре ще се опитаме да убедим колегите, че т. 1 и 2 от Приложение № 2 следва да отпаднат. Ние предричаме процедури за нарушение, ако Приложение № 2 остане в този вид. Нека обаче обсъдим това утре.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Настоявате ли непременно на редакция на ал. 2?
ЛУЧИЯ БАКАЛЧЕВА: Бих предложила компромисен вариант, ако колегите са съгласни. Лично за мен притеснението е думичките „в полза на обществото“. Аз лично не възразявам да остане думата „услуга“, но да отпадне „в полза на обществото“, разбира се, ако колегите не възразяват.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Категорично сме против. Смисълът на разпоредбата на ал. 2 е, че услугите могат да бъдат насочени в полза на обществото или в полза на публичния орган, т.е. да обслужват само публичния орган, примерно изграждане и поддържане на административната сграда, в която той да извършва дейността си. С лека ръка да махнем „в полза на обществото“, това означава пак да извадим от обхвата на Закона по-големия брой концесии за услуги, които могат да се възлагат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За Вашето предложение е необходимо народен представител да бъде вносител. Колегата Чавдар Георгиев прави това предложение в следния смисъл:
„1. Член 8, ал. 2 да добие следния вид:
„(2) Концесии за услуги се възлагат за дейности в полза на обществото или на публичен орган, посочени в Приложение № 2.“ (Разговор на изключени микрофони.)
2. В Приложение № 2 „Дейности, за изпълнение на които може да се възлага концесия за услуги, секторни дейности“ към чл. 8, ал. 2 от проекта да отпадне т. 1 „Дейности, свързани с газ и топлинна енергия“, и т. 2 „Дейности, свързани с електрическа енергия“.“
Мисля, че след срещата и обсъждането ще имаме възможност да се върнем към чл. 8, ал. 2.
ЛУЧИЯ БАКАЛЧЕВА: Именно това бих предложила.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Утре очевидно ние ще реферираме към чл. 8, ал. 2, освен към Приложение № 2, защото то е приложение към същата алинея и ще бъда благодарна, ако наистина се върнем и към чл. 8, ал. 2 още веднъж. Утре с колегите ще я коментираме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще Ви оставим по изключение да проведете този дебат, защото сте, макар и различни, но проявления на вносителите.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Правим процедурно предложение за отлагане гласуването на този текст – да го гласуваме накрая.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На целия или само на ал. 2?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Би трябвало целия текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Другите алинеи нямат връзка с ал. 2 и с Приложение № 2.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Добре, само ал. 2.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, постъпи предложение за разделно гласуване и отлагане на ал. 2 на чл. 8.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на колегата Чавдар Георгиев – да гласуваме разделно и отложим ал. 2 на чл. 8.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Отлагаме гласуването на ал. 2 на чл. 8.
При това положение обаче отлагаме и предложението на колегата Чавдар Георгиев по чл. 80, ал. 4.
Подлагам на гласуване предложената редакция от работната група, без ал. 2, заедно с текста на вносителя за чл. 8, без ал. 2.
За – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приемат се редакцията на работната група и текстът на вносителя за чл. 8 без ал. 2.
По чл. 9 – текст на вносителя и редакция на работната група.
По чл. 10 – текст на вносителя заедно с редакция на работната група.
По чл. 11 – текст на вносителя заедно с редакция на работната група.
По чл. 12 – текст на вносителя заедно с редакция на работната група.
По чл. 13 – текст на вносителя заедно с редакция на работната група.
По чл. 14 – текст на вносителя заедно с редакция на работната група.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища и предложения по текстовете на вносителя от чл. 9 до чл. 14 включително заедно с предложенията на работната група.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, имам въпрос към вносителя по отношение на чл. 13 и така наречените „запазени концесии“: има ли предвидени в Закона гаранции, че концедентът няма да злоупотреби с правото, което му предоставяме с ал. 1 – всяка концесия да може да бъде определена като запазена? Тук е ясно благородното намерение за подпомагане на хората в неравностойно положение и за изпълняване на социалната функция на държавата, но въпросът ми е как може да се предпазим от злоупотреби, защото имам вътрешно убеждение, че такива опити ще бъдат правени от различни концеденти.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Мисля, че колегата Митев правилно поставя този въпрос. Не смесваме ли по този начин, с тази работа правомощия на концесионера с правомощия на концедента?
МАРИАНА СЛАВКОВА: Мисля, че възможността за възлагане на запазените концесии е силно ограничена, защото в ал. 2 е казано, че може да се определя като запазена само концесия, която ще се изпълнява по програми за създаване на защитени работни места на хора с увреждания или на хора в неравностойно положение, тоест концедентите няма да могат сами да си измислят коя концесия да определят като запазена, а като запазена ще може да определят само концесия, която е за изпълнение на конкретно определена програма.
РЕПЛИКА: Текстът Ви е съвсем друг.
МАРИАНА СЛАВКОВА: По програми за създаване на защитени работни места на хора с увреждания или на хора в неравностойно положение, която се изпълнява – такъв ни е текстът.
По отношение на тези концесии сме спазили изискванията на директивата и сме поставили изискване, когато една концесия ще се изпълнява по такава програма и е определена като запазена, най-малко 30 на сто от работниците и служителите на участника в процедурата, впоследствие – на концесионера, трябва да бъдат хора с увреждания или в неравностойно положение. Случаите, когато използва подизпълнители, това изискване се отнася и за подизпълнителите.
От Министерството на труда и социалната политика при подготовката на Законопроекта казаха, че на този етап такива програми няма разработени в държавата, така че това е възможност, която тепърва очакваме – действия на компетентните органи, които да създадат предпоставки за реализирането. На този етап няма как да се реализира запазена концесия, защото такива програми няма.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Имам уточняващ въпрос, след като чух казаното от госпожа Славкова.
В текста на разпоредбата е записано „по програми“, без да се уточнява какви програми – само на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) ли, или изобщо и програми на общини? Общинският съвет на една община също може да приеме такава програма и оттам нататък, ако има 268 общини, може да има 268 програми. Не зная дали и сега няма подобни програми в някои от общините, които да се изпълняват. Какво точно имате предвид – само програми от МТСП, или програми, които се приемат от органите на местно самоуправление в общините?
МАРИАНА СЛАВКОВА: Не е уточнено. Концесии могат да се възлагат както от министри – за държавните концесии, така и от кметове на общини. Това означава, че и по одобрени програми от общинските съвети за защитени работни места. Общинският съвет на местно ниво може да приеме програма и в изпълнение на тази програма да одобри предложение на кмета на общината за възлагане на концесия за изпълнението на тези програми.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Господин председател, уважаеми колеги и гости! Искам да поставя въпрос в тази връзка и правя паралел със Закона за обществените поръчки. Неотдавна приемахме нарочни изменения във връзка със злоупотреби по ЗОП, когато се създаваха кухи фирми именно с оглед, не си спомням точния термин, вид защитена обществена поръчка, която се предоставя на дружество на хора с увреждания. Използваха се кухи структури, които след това превъзлагаха на реалния изпълнител при договорени доста добри условия и получаваха конкурентно предимство спрямо останалите участници в процедурата.
Въпросът ми е не е ли редно тук да има нещо подобно, което да защитава от подобни злоупотреби? Например забрана да се превъзлагат поети подобни концесии на подизпълнители или нещо в този смисъл, за да не стигаме до абсурда някаква куха структура с трима души служители, от които формално единият е лице с увреждания, тоест се изпълнява изискването за 30%, след това примерно се дава концесия за обслужване на автобусна линия или нещо подобно при договорени доста по-скъпи условия за съответната община, да бъде превъзложена на реалния изпълнител и оператор и да има нещо като злоупотреба. Мислили сте по този въпрос?
МАРИАНА СЛАВКОВА: Не само сме мислили, а сме предвидили такива текстове в чл. 61, където са определени условията за участие, тоест условията, които най-напред се проверяват в процедурата, за да се прецени дали по-нататък участникът може да продължи участието си в процедурата, там е определено това, за което преди малко говорих – най-малко 30 на сто от работниците и служителите на кандидата или на участника трябва да са хора с увреждания или хора в неравностойно положение. Изискването се прилага и за всеки от участниците в групата, когато в процедурата за определяне на концесионера участва група, а по-нататък в момента не мога да ви кажа в кой точно текст такова изискване е предвидено и за подизпълнителите, тоест сме се опитали да обхванем всички нива по възможната верига, за да се избегне проблемът, констатиран по ЗОП.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, изненадан съм, че без да сме се наговаряли с колегата от Реформаторския блок, мислим по един начин. Ако аз съм кмет и имам възможност да разпределям концесии и съм си харесал някоя, проблемът е да намеря трима инвалиди, за да мога с останалите 10, с които ще си върша работата, да я взема на свое или на нечие име. Извинявам се, но по този начин леко използваме възможността да се заобикаля стандартната процедура и Закона, който приемаме в момента, под лозунга „Дайте да помогнем на инвалидите!“. В крайна сметка помним времето, когато Съюзът на слепите, Съюзът на глухите имаха запазен монопол: правеха закачалки, капачки, филтри за автомобили и т.н., който после беше иззет. Оказа се, че тези хора бяха оставени на произвола. Това обаче сега не означава, че ние сега задължително ще им дадем кой каквото си хареса, защото имат трима инвалиди. Назначавам тримата инвалиди, плащам им минималното, а с останалите седем си правя, каквото си искам.
Мисля, че моите два гласа няма да ги получите.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, колеги и гости! Като чета текста, мисля, че правната техника е малко объркана. Би трябвало ал. 2 да стане ал. 1, а от сегашната ал. 1 изразът „Независимо от предмета й“ да отпадне. Алинея 1 да бъде: „Всяка концесия може да бъде обявена като запазена.“ Тогава текстът би бил ясен и няма да предизвика някакви противоречиви прилагания или тълкувания при действието на Закона. Ако колегите не възразяват, нека го обърнем по този начин. Склонен съм да направя съответното предложение по реда на чл. 80.
(Реплики от народния представител Емил Димитров на изключен микрофон.)
МАРИАНА СЛАВКОВА: Мисля, че казах: трябва да има програма и в нея да се запише кои са услугите, чрез които тя ще се реализира и ако някоя от тези услуги може да се изпълнява чрез концесия. За да се приеме тази програма, трябва да има решение на общинския съвет, след което трябва да има решение на общинския съвет, с което да се одобри откриването на процедурата. Кметът еднолично по Закона за концесиите няма как да вземе решение да си назначи негови хора да изпълняват една концесия.
Господин Георгиев, смисълът на ал. 1 е, защото горе определяме какви са видовете концесии според предмета. Това са концесии за строителство, за услуги и за ползване. За мен е правилно систематично подредена разпоредбата на чл. 13, тъй като най-напред казваме независимо дали ще бъде определена като концесия за строителство, за услуги или за ползване, тя може да бъде запазена, когато се изпълнява по програми за създаване на защитени работни места.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (говори при изключен микрофон): Темата за обтекаемите мнозинства и за клуба по интереси в общинските съвети е стара тема.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Репликата ми е в следния смисъл. Не знам доколко отблизо следите работата на общинските съвети в България. Колегата Димитров го каза извън микрофона, аз ще го кажа на микрофона, за да се запише в стенограмата: в различните общински съвети се формират такива мнозинства, че можете да се хванете за главата. Те нямат нищо общо примерно с разпределението на силите в Народно събрание. Ако има желание да се злоупотреби с възможността, която според мен се отваря с тази разпоредба, повярвайте, ще се намери мнозинство и много лесно и бързо се гласуват такива предложения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Колеги, предлагам да гласуваме разделно чл. 13, защото там постъпиха и предложения.
Първо, подлагам на гласуване членове 9, 10, 11, 12 и 14 – текстовете на вносителя заедно с редакцията на работната група.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Приемат се редакциите на работната група и текстовете на вносителя за членове 9, 10, 11, 12 и 14.
Пристъпваме към отделно гласуване на чл. 13.
Постъпи предложение от колегата Чавдар Георгиев за промяна в систематиката на ал. 1 и 2 – ал. 2 да стане ал. 1, а ал. 1 да отпадне.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Да се запази текстът „Независимо от предмета й всяка концесия по ал. 1 може да бъде еди-как си“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля да гласуваме това предложение плюс уточнението, което сега колегата Чавдар Георгиев вмъкна.
За – 4, против – няма, въздържали се – 8.
Не се приема предложението на колегата Чавдар Георгиев.
Моля да гласуваме предложението за редакция на работната група заедно с текста на вносителя.
За – 7, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се редакцията на работната група заедно с текста на вносителя за чл. 13.
Уважаеми колеги от Министерския съвет, при това положение, защото очевидно това ще се дебатира в залата, следва да обмислим евентуално предмета и обхвата на запазената концесия.
Никой не направи предложение само за общините да махнем запазената концесия. Ако това е проблемът, направете предложение и нека го гласуваме. (Шум и реплики.)
Ако извадим само общинската, трябва да преценим. Тя ще остане за държавната, но дали да остане за смесената. Ако програмирането на този вид концесия не е достатъчно удовлетворително, нека предложим още някакъв критерий плюс програмата или да направим предложение за ал. 4 и да кажем: „Когато общината възлага запазена концесия, тогава освен предните предпоставки и…“
Затова използвахме работната група, за да може колегите с различни становища да намерим компромисен вариант и да доразвием текстовете на вносителя. Сега виждате, че не можем дори да направим предложение по чл. 80.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Най-големият риск е в общините. Както каза и Христиан Митев, там има обтекаеми мнозинства, има клуб по интереси. По т. 1 сме „за“, по т. 2 сме „за“ за Вас, по т. 3 сме „за“ за нас. Там за малка концесия биха могли да си намерят необходимите 30%, които да ги декларират, за да я вземат. Дайте да ги изключим, защото при по-големите концесии трудно ще намериш толкова хора. Най-важното: ще стигнеш до държавата, а тя малко или много има форми на контрол, докато в една община може да се случи всичко. Има много големи общини, но и много малки. (Шум и реплики на изключени микрофони.)
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ: Аз считам, че априори не можем да приемем такова правило, защото всяка отделна община се представлява от отделен общински съвет, а това пък ми се струва и лишаване на общините от права.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно – неравнопоставеност и незачитане на местното самоуправление. Да, има рискове, но ние зачитаме местното самоуправление и го развиваме.
(Реплики от народния представител Емил Димитров на изключен микрофон. Общ шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това ще Ви ли удовлетвори ли, колеги от Патриотичния фронт – 50%? Ако искате, предложете 70%.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не исках да вземам думата по този въпрос, но ми е омръзнало, когато съм извършвал проверки и ревизии, да пиша, примерно по нормата за горивата: „важи за всички с изключение на линейки, болнични, полицейски, пощенски и други“. И като се окаже, че някой е направил суперпреразход, човекът отговаря: „Аз съм от „и други“. „И други“ означава всички останали.
В момента правим нов Закон за концесиите, тъй като старият е кръпка върху кръпка, не е актуален, не е съобразен с европейското законодателство. Тук дойде вицепремиерът и каза, че това е законът на законите.
В момента, в който тръгваме да го приемаме, се казва, че законът е много хубав, но дайте да видим какви дупчици да направим и какви вратички, за да може всяка община от 256-те да си реши коя от концесиите – за добиване на камъни, на инертни материали, някой нещичко – кой каквото си е решил, да може с трима инвалиди да си сложи останалите седем подходящи хора.
Нека ограничим тази възможност! Сега ще дойде бюджетът, ще започнем да гласуваме помощи. Ще има хора да си късат ризите да обясняват как трябва да бъдат увеличени. В следващия момент, когато те получат помощи и казваме, че са в неравнопоставено положение, защото не могат да вършат каквато и да е дейност, просто естеството на заболяването им е такова. Примерно единият не чува и ти не можеш да сложиш човек някъде, където може да го удари машината. Но те и когато трябва да работят, не могат и трябва да получават помощ, а когато е да вземат концесията, се оказва, че могат всичко и вземат която и да е концесия. Нека се спрем някъде по средата: да защитим техния интерес, но и да не отваряме вратичка всякаква концесия с всеки, който е намерил трима души, да може да си я вземе с някакъв клуб на интереси, обтекаемо мнозинство или моментно, постоянно, епизодично или финансово влияние върху общинския съвет.
Не искам да противопоставяме едната община спрямо другата. Всяка си има свой интерес, своя богата концесия или има нещичко, което й е останало и се опитва, ако може, да не е по общия закон, а по извънредния ред, да го направи.
Помислете как да стане! Все пак е имало и работна група. Факт е, че тук нещо ще започне да се случва.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да даде сигнал и работната група да предложи варианти на това решение.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Колеги, предлагам, в продължение на това, което каза господин председателят, да помислим за нова ал. 4, която да има ограничително действие. В нея можем да кажем, че във всички случаи запазена концесия, когато примерно става дума за концесия за строителство, не може да надхвърля еди-каква си стойност; когато става дума за концесия за услуги – друга стойност; когато става дума за концесия за ползване на публична държавна собственост – такава стойност, за общинска – еди-каква си стойност. И работната група или експертите към Комисия да уточнят допълнително точния размер на прага, който ще се наложи.
Смисълът на тези програми, които общините ще създават, е някаква форма за подпомагане заетостта на хората с увреждания. Примерно не се предполага да дадат на концесия летище София или нещо подобно, а става въпрос за нещо съвсем различно.
Струва ми се за разумен праг стойността на концесията, която ще се изчислява, да е на база на икономически анализ и това да върши работа. А 30% да си останат, както са. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, опитахме да направим справка с таблицата за съответствие с правото на Европейския съюз. По директивата това е чл. 24 „Запазени концесии“ в Раздел ІV „Специални случаи“.
„Запазена концесия“. Държавите членки могат да запазят правото на участие в процедури за възлагане на концесия за защитени предприятия и икономически оператори, чиято основна цел е социалното и професионалното интегриране на хора с увреждания или хора в неравностойно положение, или могат да предвидят такива концесии да бъдат изпълнявани по програми за създаване на защитени работни места – така, както всъщност колегите са развили текста – при условие, че най-малко 30% от служителите на тези предприятия и икономически оператори или програми са работници с увреждания или в неравностойно положение. В обявлението за концесия или в случай на концесия за услуги по чл. 19 в обявлението за предварителна информация се съдържа позоваването на настоящия член.“
Тук в степента на прилагане Министерският съвет са отразили частично несъответствието: допусната е само втората хипотеза на чл. 24 от директивата – концесията се изпълнява по програми за създаване на защитени работни места. По-ограничено прилагаме тази възможност, само втората хипотеза.
Очевидно ще остане спорен въпросът, но в зала резултатът може да е различен.
Спомням си дебата по аналогичен повод, по ЗИД на предишния ЗОП. Струва ми се, че знам какъв ще е резултатът.
Изразявам лично мнение и становище. Да, тази норма в българската реалност действително създава опасности за злоупотреба, превратно прилагане, както и бих казал за злоупотреба с правата на лица в неравностойно положение – вместо да се подобрява положението им…
Нека оставим текста така. Ако до края на обсъжданията някой е готов с предложения за ал. 4, ще направим допълнително гласуване.
От Министерския съвет възразявате ли?
МАРИАНА СЛАВКОВА: Не, не възразяваме. Искаме да обърнем внимание, че освен че сме възприели само една от двете възможности по директивата, няма никаква пречка процентът да бъде завишен, защото изискването по директивата е „най-малко“. Ако народните представители преценят, че това по някакъв начин ще ограничи възможностите за злоупотреби, не бихме възразили да се повиши този процент.
Изразяваме готовност, ако има предложения, и ние да участваме, за да разработим текст, който да удовлетворява колкото се може повече хора.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще продължа да разчитам на Вашето участие.
По отношение на тезата за процента, по-скоро се присъединявам към становището на колегата Митев и колегата Димитров – и 70% да го направим, ще се намери голяма организация на хора и опасението ми е, че тук реално ще започнат да се използват големи организации, чисто пазарно, като маскировка за субекти, които да изискват, да настояват да бъдат включвани в такива програми. Достатъчно е 30% от лицата да бъдат без увреждания, за да се осъществи определена дейност.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Но като го съчетаем с количествен критерий, както предлага колегата Славов, възможността за поставяне на определени лица ще е още по-малка. Нека да е над 50%. Ако до края на приемането на текста се формулира нова ал. 4 с определени количествени критерии за размера на концесията и програмата…
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Господин Председател, аз споделям Вашето мнение и мнението на колегите Митев и Димитров. Завишаването на процента няма да окаже никакво влияние, защото 50% от дружество с 1000 човека е едно, а 50% от дружество с пет човека е друго. Кой ще прецени дали давана концесия за експлоатирането и управлението на една писта в България може да се изпълни от дружество от 500 или от дружество с 10 човека. Ако се приемат някакви количествени критерии, те трябва да са, както предлага колегата Славов – по отношение на горен праг на стойността на концесиите, за да не се допускат големи злоупотреби, каквито са мислими при сегашната хипотеза, или друга количествена стойност – минимален праг на хора с увреждания като абсолютна бройка, което също е възможно, но не знам дали ще реши проблема.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Председател, не съм запознат с материята. Считам по-достойно да го призная, отколкото да интерпретирам. „Неравностойно положение“ не означава ли, че всички общности, където има роми, които имат проблеми с жилища, къща, слаби доходи и т.н., всички те са неравностойни. А инвалиди са тези, които наистина са освидетелствани.
Отделно има цели села, в които джипито, за да не загуби пациентите, въз основа на които получава пари, има стройна система със заплащане, при която се оказва, че всички деца са инваиди, всички баби са инвалиди и всеки в селото, който е успял да отиде до лекаря, вече е инвалид. Това означава ли, че ние можем да направим цяло село инвалиди или неравностойни и да се окаже, че дадена концесия в определен регион е предвидена само за ромското село или за селото, където джипито е успяло да издаде достатъчно удостоверения за инвалидност?
Помним времето, когато операторите на мобилни услуги даваха известни отстъпки и изведнъж се оказа, че поголовно десетократно нараснаха инвалидите в България.
Не отваряме ли някаква врата?! Нека намерим пътя…
В Министерския съвет са обсъдили проблема. Ние можем да приемем всички членове и най-накрая да запишем: „Този закон не важи за концесиите, за които има кандидати и инвалиди или хора в неравностойно положение“. Готово! Да си приемем всичко друго и да не се бавим. (Продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дебатът е извън контекста на гласуването, защото вече сме приели включително чл. 14. Просто отваряме възможността, пак повтарям, ако има предложения за ал. 4, докато приключим второто четене, такова предложение да бъде направено.
„Раздел ІV – Обекти на концесия“.
По чл. 15 – текст на вносител и предложение на работната група за редакция на члена.
По чл. 16 – текст на вносителя, предложение от Янаки Стоилов и група народни представители, работната група подкрепя предложението, има и редакция от работната група за чл. 16.
Колеги, имате думата за изказвания по чл. 15 и 16 – по предложенията за редакция, по текстовете на вносителя и плюс това по приетото от работната група предложение на Янаки Стоилов и група народни представители. Няма изказвания.
Моля да гласуваме предложенията на работната група за наименование на Раздел ІV, редакция на чл. 15 и 16 заедно с текстовете на вносителя и приетото от работната група предложение от Янаки Стоилов и група народни представители.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приемат се предложените редакции на наименованието на Раздел ІV, на чл. 15 и 16, предложението на Янаки Стоилов и текстовете на вносителя.
„Раздел V – Субекти“.
По чл. 17 – текст на вносителя, предложение от Даниела Савеклиева и Данаил Кирилов, по което работната група не е взела решение, и предложение на работната група за редакция на чл. 17. (Разговор при изключени микрофони.)
Да обоснова логиката на предложението, което направихме аз и колежката Савеклиева и което коментирахме и в работната група, но тя не взе решение по въпроса, а го оставихме за Комисията.
Смисълът на предложението е в субектите и в органите, които могат да бъдат концеденти, тоест да възлагат концесия, да добавим Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК). Аргументите в тази посока бяха няколко и в тази връзка ще дам думата и на изпълнителния директор на АПСК. С настоящите разпоредби, с този проект даваме възможност за някои групи от концесии АПСК да извършва контрол по отношение на вече сключени концесионни договори.
От друга страна, Агенцията има и исторически опит, и експертен потенциал да би могла да бъде орган или по първата част – по процедурата за определяне, за избор за възлагане на концесията, и/или и по втората част – орган по концесионния договор, респективно и субект с всичките права по договора, с всичките права на концедента.
В работната група обсъждахме много хипотези и варианти, изслушахме АПСК. В резултат на този дебат стигнахме и се ориентирахме до следното предложение: да бъде допусната такава възможност принципно, но това да бъде в една-единствена разпоредба, а не в множество разпоредби, така, както ще срещнете по-надолу в текстовете, че сме направили предложения аз и колегата Савеклиева. Да оставим една отворена врата - ако министър, който по Закона би бил концедент, но има причини – не иска или търси експертизата на АПСК, или политическият, по-скоро общественият интерес и обществената аргументация изисква тази концесия, някаква конкретна концесия да бъде възложена на Агенцията за приватизация, това да може да стане, и то да може да стане по предложение на министър, който иначе би бил концедентът, с решение на Министерския съвет. В резултат на работата на работната група колегите от Министерския съвет разработиха въпросното предложение за норма. Те са го разположили систематично в чл. 42, ал. 6, така че, ако искате, погледнете какво е предложението. То е в смисъл:
„(6) По предложение на министър Министерският съвет с решение може да възложи на АПСК извършването на действия по възлагането на държавна концесия (Забележете, тук е останала само държавна концесия, защото спорехме дали държавна или общинска, защото някоя община може да иска и тя да възложи, защо да я ограничаваме? Ресурсът й е много скъп, смята, че няма експертния потенциал да подготви тежка процедура и привлече примерно международни участници и иска националният орган да стори това. Затова сме записали само държавна концесия) и по изпълнението и прекратяването на концесионния договор за тази концесия. (Тук е останало „и“, а говорехме дали да не е „и/или“, тоест да разделим двете фази и Министерския съвет да преценява обема – дали ще възложи само процедурата, или и договора, казано накратко.) С решението Министерският съвет може да определи изискванията за изпълнение на възложените действия и условия за осъществяване на концесията, които са задължителни за АПСК.“
Това е експертното работно предложение.
При това положение аз ще дам думата на всички, които искат да се изкажат, защото е редно да започнем дебата оттук. Ще изслушаме Агенцията за приватизация и респективно, съобразно Вашата воля, ще преценим дали да оттеглям предложенията Савеклиева – Кирилов, и да разчитаме на ал. 6 в чл. 42, или да останем на първоначалното предложение, тоест да бъде член по член, така както сме направили предложенията между първо и второ четене.
Господин Димитров поиска първи думата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Председател, преди малко Вие се опитахме да ми кажете: създаваш двоен стандарт – един за общините и един за държавата. Ето сега и Вие създавате двоен стандарт. Министърът има право да се разпорежда, той обаче можел да прехвърля на други. Ако той има двадесет концесии, пет от тях е прехвърлил на други по ред причини – не му се занимава, скъпо му е, безинтересни са, няма пари, няма интерес, прехвърлил ги. Какво казваме за другите пет, които е оставил само той? А защо има тука двоен стандарт? Значи, тези, за които нямаш интерес – айде на приватизацията, а други – ти сам да го решиш.
Какво правим тогава, когато един реши и прехвърли на Приватизацията, а други решат те да се разпореждат с това. Ще бъдат веднага обвинени: „Искате непрозрачност, искате самите да си ги давате, що и Вие като „еди-кой си“ не ги дадохте на Агенцията?“
Не рискуваме ли да създадем прецедент? Щом трима можеха, значи всички останали можете, или давате на АПСК, защото нямате интерес, а като има интерес, искате Вие да ги давате. Нали разбирате какво усещане ще остане в обществото? Където има пари – си е министърът, където няма пари – да се оправя Агенцията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е един от вариантите. Много са хипотезите, които обсъждахме в работната група и този подход, който Вие казахте, както и въпроса за стабилността и продължителността на волята на административния орган, в конкретния случай – министъра.
Възможно е в един случай министърът да каже: „Искам да е Агенцията“, но да дойде другият министър и каже: „Тоя престъпник изпрати на Агенцията, вместо той да реши тази тежка концесия“.
Извинявам се, аз реших, че сте довършили.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не. В подкрепа на Вашите думи, помня как дълго време всички концесии към Черноморието бяха към едно министерство. После се наложи да променим, и то в настоящия парламент тези всичките правомощия да бъдат прехвърлени на министъра на туризма, защото той бил по-близко до този проблем. Може и така да е.
Сега, като създадем възможност и на Агенция по приватизация, и става много интересно. Тя сама реши - министърката, тъй като в момента е жена, да го даде на приватизацията. Защо едни даде на приватизацията, а други не даде? И нямаш верен ход за оправдание. Каквото и да кажеш, винаги ще има отсрещната страна, която ще има упреци срещу теб.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако приключихте, сега пък аз да продължа като реплика.
Коментирахме възможността да се определи праг и концесии до определен праг да бъдат, но къде да бъдат – в министерството или в Агенцията? Тук също анализът е двузначен или многозначен. Има случаи, в които, както Вие казвате, е безинтересно за министерството, то не може да формира такива екипи и административен капацитет и затова по-лесно е да изпрати цялата група, да кажем концесии, за цялостно разработване и провеждане на процедури за Агенция за приватизация.
Има обаче обратни случаи. Точно, защото една концесия би фокусирала обществения интерес, тогава министърът да каже: аз в този случай преценявам, че с един отдел или с една дирекция не бих искал и не искам да се товаря с тази процедура и затова предлагам Министерският съвет да определи и специализираният вече орган – Агенцията за приватизация, да извърши тази процедура.
Тук ще направя и следните бележки: Агенцията за приватизация действително има голяма история в тази работа, казвам „тази работа“, за да звучи най-общо и широко. Имам предвид, приватизационните процедури, които по същината си и процедурно, са доста близки до едни концесионни процедури – те са състезателни процедури. Освен това исторически там е създадено звено за контрол и сега законът възлага доверие на Агенцията да се осъществява такъв контрол. Исторически имаше един ЗППДОП (Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия), ако не се лъжа, който даваше концесия по право, ако приватизиращото предприятие е осъществявало концесионна дейност. Тоест, назад в годините са вършили сделки, в предметния обхват на които е имало и такава дейност. Как са ги вършили – това е един друг въпрос, защото и тогава законодателят беше някак неконкретен, да не кажа неизчерпателен, но имаше множество неясноти в тази процедура в интерес на истината. Мисля обаче, че не е възникнало правно или обществено напрежение по този въпрос назад във времето.
Ще дам думата после и на директора на Агенцията за приватизация. Господин Димитров, Агенцията за приватизация понякога, за някои случаи, може да се окаже обществено по-доверителният орган за това. Защото, да кажем, че министърът е политически избор, Агенцията за приватизация се избира от Народното събрание, което възпроизвежда изборния резултат, волята на народа. Освен това, Агенцията за приватизация има и Надзорен съвет, който специално, по доверието на народа, отразява политическото присъствие в този орган. Тоест, оттук извеждаме и тезата, че в Агенция за приватизация би могло да се осъществи по-широк обществен и политически контрол, отколкото по отношение на един конкретен министър в един конкретен момент. (Реплика на изключен микрофон от народния представител Емил Димитров.)
По-сложно е сега, да не влизаме в конституционен дебат.
Имате дуплика, а след това е директор Караниколов.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Съвсем скоро дебатирахме възможността неправителствените организации да бъдат финансирани. Досега как ставаше? Министърът на финансите разпределяше някаква сума – това беше негово право, а министър-председателят внасяше този бюджет в парламента. Оказа се, че е супер непрозрачно и тези хора не могат да се ползват с доверие и затова ние създадохме някакъв паразитен орган, който обаче, за да е прозрачен, ще има двама заместник-министри. И аз тогава питах: ако министърът на финансите и премиерът са ми нелегитимни, с какво двама заместник-министри ще бъдат много по-легитимни от тях?
Сега, в момента говорите за един орган, който се избира от парламента, но и Министерският съвет се избира от парламента, и единият орган е по-легитимен от другия, защото, видиш ли, трябва да му намерим работа.
Казвам Ви и смятам, че после ще възникне сериозен проблем, когато една концесия отиде тук, а друга отиде там.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека министрите да се обясняват – това си е конкретно политическо решение. (Реплика на изключен микрофон от народния представител Емил Димитров.) И не, не, тук инициативата трябва да е тяхна. Тук Агенцията за приватизация не може да каже на министъра: виж, господин министър на икономиката или на туризма, нека ние да направим тази процедура, а обратно - трябва министърът да го каже на Министерски съвет и всички или достатъчно министри да го подкрепят в това му решение.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз съм категорично против да се твърди, че министрите, избрани от парламента, са по-нелегитимни от Агенцията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз не твърдя подобно нещо, опитах се да изложа нюанс в аспекта на политическия контрол в един контролен орган, който има голяма специфика и е по специален, особен закон. Не поставям на кантара министрите и членовете на Надзорния съвет и не търся абсолютна аналогия или разлика в това.
Сега е моментът да дадем думата на директора на Агенцията за приватизация. Колегата Славов ще изчака, защото поиска думата преди малко, а аз съм обявил директора отдавна и мисля, че за неговото изказване ще бъде по-полезно да чуе аргументите на Агенцията за приватизация.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости!
Първо, искам да започна с това, че съгласно действащия в момента Закон за приватизация и следприватизационен контрол Агенцията за приватизация е администрация към Министерскиа съвет. Към нея има Надзорен съвет, който е орган на Народното събрание и членовете на който се избират от Народното събрание, а пък Изпълнителният съвет, който представлява Агенцията, съответно се назначава от Министерски съвет.
Длъжен съм да отбележа, че към момента в Законопроекта по вносител Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол не е чужда към Законопроекта. Тук е предвидено Агенцията да осъществява външен контрол върху вече сключени концесионни сделки, което означава, че ние ще контролираме администрациите на съответните ведомства дали правилно контролират тази дейност. Въпросът е, че по този начин няма да се използва капацитетът на Агенцията, защото считам, че всеки един случай по приватизацията е сходен с концесионните процедури. Ще можем да възлагаме процедури, съответно да осъществяваме сами контрола.
Друго, което е важно и считам, че е нужно да отбележим, че Агенцията подготвя всяка година 6-месечни и годишни отчети, които се внасят в Народното събрание и се разглеждат от Народното събрание, съответно 3-месечни такива, които се разглеждат само от Надзорния съвет на Агенция за приватизация. Тоест, от тази страна считам, че Народното събрание ще има по-широк поглед върху това, как се случват процедурите и съответно как се контролират.
Благодаря на колегите от работната група, които са предвидили възможност и считам, че е правилна, министрите да внасят в Министерския съвет доклади, забележете – мотивирани, защото всеки един доклад трябва да е мотивиран, и Министерският съвет да решава дали съответната концесия може да бъде възложена на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол. Благодаря.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател.
Първо, като процедура, тъй като след малко ще ми се наложи да изляза, да кажа, че делегирам гласа си на колегата Иванов, който не го виждам в момента, но като го няма, на Вас го делегирам, тоест да гласувате по вносител, с изключение на там, където сме направили предложения за промяна текстовете по вносител с колегата Димитров, което гласувам за нашите предложения и „против“ основния текст.
А иначе, по конкретната разпоредба, която коментираме – аз също имам резерви и няма да подкрепя подобно размиване на отговорността между министрите, като възложители и като концеденти, и Агенцията за приватизация. Струва ми се, че е по-добре да запазим режима, в който Агенцията по приватизация контролира, а министрите си носят ясна отговорност като концеденти, и само те единствено възлагат и провеждат процедурите за възлагане на конкретна концесия. Подобно смесване на възлагане и контрол мисля, че в никакъв случай не е добра идея, и може да доведе най-малкото до подозрения за липсата на качествен контрол, защото се получава, че на практика един орган ще контролира сам себе си.
Нека си остане разделено, така че очевидно няма как да подкрепим тази разпоредба. Мисля, че другият вариант е по-ясен, най-малкото след това няма да има дискусии защо дадена концесия е възложена от Агенцията, а не от министъра, какви са мотивите му да я прехвърля колективен орган да я възлага, и така нататък, и така нататък.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви. Само моля да обърнете внимание, че към момента по Законопроекта по вносител концедентите, съответно министрите, ще си контролират и сами концесионните договори. Агенцията ще осъществява един нововъведен в Закона „външен контрол“, тоест допълнителен, с оглед на това да подпомага дейността на констативният съвет, който се създава със самия Закон. Аз още веднъж Ви моля да помислите да не се губи капацитета на Агенцията и тя да осъществява и самите процедури, нещо което правим от над 20 години. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Директор. (Реплики на изключени микрофони от народния представител Емил Димитров.)
Колега Славов, това се е случило във времето, че все и винаги търсим работа на Агенция по приватизация. Аз ще припомня случая от 2010 г., когато законодателят и Вашият колега Мартин Димитров между първо и второ четене предложи такова изменение в Закона за държавната собственост, че на областните управители беше отнета възможността да се разпореждат с недвижими имоти, за да може тази възможност да бъде предоставена на Агенция за приватизация. Това още е факт в Закона за държавната собственост и действа точно от 2010 г. Оказа се, че това е трайна и стабилна уредба, тогава беше много грубо и си спомням, че 28 областни управители бяхме против това изменение. По тогавашното разбиране, предполагам и по тезата на Мартин Димитров, заедно със Симеон Дянков – тогава министър Симеон Дянков, се разчиташе на създаването на една специализирана компетентност в този орган към Министерски съвет, така че той да развива процедурите и да бъде непрекъснато пред погледа на обществото, тоест гарантираше се по-голяма прозрачност.
Аз не виждам тук колизия или размиване на отговорност. Не виждам. Виждам просто опция, която би могла да се задейства, но би могла и да не се задейства. Може от 100 случая в един случай да се задейства, но може от 100 случая нито един път да не се задейства. И затова, според мен, принципния въпрос е: да се откажем ли сега от тази възможност, въпреки амбицията и настояването на Агенцията, която казва: „Ние искаме да работим по това, и без това ще работим по него заради външния контрол, но нека да имаме принципно и такава възможност“. Никой не е казал, че това ще бъдат „атрактивни“ или „неатрактивни“ концесии. Нека остане тази възможност в Закона, а практиката, животът да покаже.
Също така посочвам, че новото в този Закон е новото по отношение на субектите, на органите, които биха могли да бъдат възложители, но определено смятам, че това законодателство, което се предлага, е действително ново, оригинално и е насочено към една по-голяма отговорност, както и към една по-голяма гъвкавост при избора на орган, така че той да бъде по-близо и до концесионния обект, по-близо и до контрола на изпълнението на концесията.
Затова си мисля, че в една ал. 6 въобще не би било проблем да се подкрепи една такава „опционална“ възможност, макар че това е плеоназъм, това ще обогати процедурно Закона и ще даде възможност на един орган да гради и развива административен капацитет.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Предложението на колегата Славов беше изключително разумно. Министерският съвет и съответните ресорни министри си провеждат процедурата, а този орган, който в момента коментираме, след това упражнява контрол и уведомява министъра, министър-председателя, министрите, които са му подчинени, как са провеждали тези процедури. Не може ти да правиш процедурата и сам себе си да контролираш. Някак си не върви и двете неща – всички яйца в една кошница. Досега може да е било така – имат богат опит, а то не винаги опитът е положителен. Питайте дамите и те ще Ви кажат, че имат богат опит, но не всичкия се радват, нали, все пак от някой се учат. (Шум и реплики.)
Това, което даде колегата Славов като предложение – този орган да продължи да си съществува, да бъде натоварен с това да контролира какво правят министрите, ние нямаме нищо против. Ако някой министър се заиграе, да има орган, който да каже: процедурата не е проведена прозрачно, проведена е еди-как си и еди-що си. Но сега изведнъж да им дадем министрите да прехвърлят на тях, те да се правят приватизацията и после да се контролират, това не беше ли някак си в миналото, нали всички тези дейности бяха съчетани? Хайде сега да не го правим и за в бъдеще – сам себе си да контролираш. Контролът е предварителен, текущ, последващ, външен или вътрешен. Не може всичко наведнъж. Това означава иначе да закрием съдилищата и главният прокурор сам да разследва, сам да издава присъди и да ги привежда в изпълнение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: След като така хубаво разграничихте видовете контрол, ще припомня репликата на директора, защото по това много говорихме в работната група. Той казва, че Законопроектът предвижда възможност да осъществяваме външен контрол, тоест нещо като одиторски контрол, нещо като сметна палата по отношение на… (Реплики на изключени микрофони от народния представител Емил Димитров.)
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (говори на изключени микрофони): Вътрешен, защото е част от изпълнителната власт. Може ли да бъде в изпълнителната власт и да е външен, независим, последващ и еди-какъв си? Не, той е вътрешен, последващ контрол, пряко подчинен на министър-председателя, но не може да е външен. Няма как, щом е в изпълнителната власт.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, приемам Вашето разграничение вътрешен и последващ.
Но моля да разграничим другия контрол: текущия по изпълнение на договорите. Той е съвсем различен. С това сме съгласни, нали? Ако не искаме текущият контрол по концесионния договор или Министерският съвет каже: не, не, този път Агенцията няма да си прави този контрол, този контрол за този случай ще го направи друг орган.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Напротив. Нека да изключим във всички сделки да бъдат и текущ и последващ контрол. Не те сами да провеждат процедурата. Министърът започва да прави процедура, която и да е, сигнализирай на тях, да си правят съответните проверки, ако трябва доклад до министър-председателя: „Не сме съгласни с така започналата, провеждаща се, движеща се процедура“. Няма разрешение по процедурата. Министърът си я осъществява. След като продължават, започват да упражняват следприватизационния контрол или контрол върху вече сключената концесия, договор, дали реално се изпълнява, отговаря на условията. Докарал съм трима инвалиди, но след като съм взел концесията, казвам: „Хайде, довиждане, прашно Ви е, шумно Ви е, вече нямам нужда от Вас“. Нямаме нищо против те да упражняват контрол. Но те да сключват концесията и после сами да се проверяват е някак си малко сложно. Но може министрите да провеждат процедурата, а те да ги контролират по време на провеждането. Тогава ще са заети с всичките концесионни сделки. След като сделката се сключи, да продължат провеждането на контрола по сделката, защото министърът ще каже: аз каквото имах, направих, сключих договора, вече имам други ангажименти. Ето това е тяхното приложно поле, според мен – текущ и последващ контрол, не могат да бъдат външен. Ще бъдат вътрешен, те са в Министерския съвет, но ще бъдат натоварени с всички сделки. Да, съществува риск да кажеш: „Вие я одобрихте цялата тази процедура, докато я правехме, аз сега, след като я завършихме, имате възражения“.
Нали затова ще бъдат две дирекции и съответно всяка ще носи отговорност. Там можете да ги натоварите с достатъчно много работа да участват във всички приватизационни сделки, но не да имат решаващата дума да ги провеждат, а да участват в контрола и след като сделките са сключени, да направят съответния следприватизационен контрол и своевременно да алармират министър-председателя за случващото се. Тогава би могло да има хляб. Но сам да правиш всичко и сам да се контролираш няма как да стане.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Длъжен съм да отбележа, че към момента Законопроектът по вносител предвижда, че ще се осъществява такъв външен контрол и по вече сключените концесионни сделки, но това няма да е текущ.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: текущ контрол е докато се сключва сделката – ясно!
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Какво се случва тогава с концесиите, които досега са сключени? Няма да има предварителен текущ контрол. Те вече са сключени, ще има един външен контрол, и то само по отношение на администрацията.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не можем да кажем всички сделки ще развалим, за да може контролът отсега нататък да се случва. Този Закон влиза в сила след един месец.. Към датата на влизане в сила всички заварени сделки до този момент, докато успеете да организирате административния капацитет, ще Ви бъдат предоставени документите, за да изразите своето становище, съответно несъгласие, да уведомите по каналния ред Вашия премиер, който се води принципал на дейността, и ще имате възможността, освен министър и неговия екип, който може да е пристрастен, да изразите своето становище. Ама това ще е по сделки, които вече са задвижени или предстои да бъдат задвижени. За вече станали ще сте само последващ контрол.
Ако тепърва Ви бяхме създали като орган и Ви казваме: всичко до момента и от сега нататък, какво ще кажете? А, не, не, развалете всичко предишно. Разбира се, че не можем да считаме, че светът започва от нас. Той се е движил и до този момент. Така че към момента на влизане на Закона в сила колкото по-бързо си организирате административния капацитет за текущо наблюдение на движещи се в момента сделки, извинявам се, не ползвам правилния пример, концесионна процедура, която върви. След като влязат в сила, министърът ще каже: аз не мога да държа екип, който се занимава с всички предстоящи, с всички минали и бъдещи сделки или концесии. Всяка сделка я приключвам, подписал съм договор и моят ангажимент следва да отпадне. И Агенцията по приватизация от този момент нататък да поеме мониторинга върху него. Не виждам нищо страшно. Давам Ви великолепния изход: да участвате в процеса, но без да имате водеща роля и да вземате решение, а сигнална роля към премиера. След това имате водеща роля по изпълнението на вече сключена процедура, като също може да уведомите министъра във всеки един момент: имаше се идея за едно, сключи се договор така, а на практика нещата не се изпълняват, което и до момента сте правили – следприватизационния контрол. Да може не по-малко от три или пет години да се прехвърли на друго лице, създадени работни места. Нищо непривично за Вас до този момент, освен че реално при сключването на сделките ще имате поглед, текущ мониторинг върху тях, и, разбира се, право да се съобщи на министъра какво се случва. Така ще участвате в абсолютно всички приватизации, ще дадете възможност министърът да се чувства и той под контрол, а същевременно ще дадете възможност и обществото да знае, че не е каквото си е решил министърът, а ще има поне още един орган.
Винаги може да има съмнения, но това означава да не създаваме никакви органи. Ще бъдете осмислени с достатъчно дейност: две дирекции – една за текущите сделки и една за последващия, следприватизационен контрол, и сигнални функции до министър-председателя, който и в момента Ви е работодател, принципал, защото сте със сложна система на избор. Но, така или иначе, ще имате и двете функции, ще участвате във всички сделки. Какво по-хубаво от това?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Тогава трябва да сменим цялата логика на Закона, тоест, трябва изрично да се запише, че Агенцията няма да осъществява само външен контрол, а и текущ, включително и на вече сключените концесионни сделки. Но, да кажем, че това не е най-важното.
Искам да споделя, може би много от Вас знаят, че най-големите пороци в приватизацията са били, когато различни ведомства са сключвали приватизационните сделки и за това мога да Ви донеса доказателства, до ден днешен водим дела, а пък Агенцията след това ги е контролирала. Когато имаш порок в сключен договор, след това контролът се обезсмисля в много случаи. (Реплики от Емил Димитров и Свилен Иванов на изключени микрофони.)
СВИЛЕН ИВАНОВ: Всеки концедент си прави контрол. Как си представяш Агенцията по приватизация да отиде по обектите и да види какво правят и какво работят? Колко човека трябва да работят там? Ами общините?!
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Налага се пак да взема думата. Ако случайно не сте разбрали, до този момент министърът на финансите упражнява контрол върху всички бюджетни, старото име беше разпоредители с кредит, всички бюджетни учреждения в страната. Да, те са с различна насоченост. Едни са здравеопазването, другите образование, третите – социални грижи, общински бюджети, обаче, знаете ли, има една единна методика – министърът казва: това е методиката, така ще работи вътрешният одит и искам докладите да бъдат приведени в съответствие.
Да седна да Ви обяснявам дали ще броиш презервативи, атомни бомби или химикалки, всичко е стокова материална ценност, която има вид, обем и цена. По същия начин формите на контрол могат да бъдат систематизирани. Издайте наредба, кажете: това са правилата, това са макетите. Много се извинявам, имаме усвояване на еврофондове в различни отрасли на националното стопанство и както виждате, те са унифицирани по една система за контрол, верификацията става по една и съща система и механизмът е…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ама 20 години се унифицираха, знаеш ли колко спорове имаше по изпълнителните органи, докато се стигне до унификация? Да не говорим за предприсъединителния процес.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Е, пътят е труден, затова казах, че всички имат опит, но не всичкият е положителен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще си позволя да направя реплика в този случай. Мисля, че директорът правилно насочи към историческия член 3 от ЗППДОП. Спомнете си колко пъти в този член 3 се сменяха органите по приватизация, как в един момент цялата приватизация беше само в Агенцията, после се даваше възможност на министрите да бъдат органи по приватизацията!
Тук, забележете, не иде реч за два различни органа, тук компетентността е вторична, субсидиарна, последваща, произхождаща от волята на титуляра. А титулярът е министърът. Той е в основата. При това решението не го взема сам и само той, инициативата тръгва от него, после това решение си го защитава пред Министерския съвет. Тоест, цял един Министерски съвет казва: „Преценяваме аргументите, съображенията на този министър и чак като ги преценим положително, възлагаме на Агенцията за приватизация, но при следните условия“, защото това е второто изречение на предложението за редакция на ал. 6.
При толкова много органи, господин Димитров, ние оторизирме и общините. Допреди малко говорихме колко рисково е в общината да има концесия. А сега казваме: абсурдно е Националната ни агенция за приватизация... Ние я снижихме, под малка община я направихме, защото нямала капацитет и двойно щяло да се контролира. Нали първо си остава компетентността на министъра, второ, остава си компетентността на Министерския съвет, която би могла да бъде детайлизирана във въпросното решение на Министерския съвет и да каже: „В този случай Агенцията няма да се контролира сама. По контрола правилата са следните“. Или ако реши, да каже: „В този случай контролът, надзорът или и двете дейности ще се осъществяват от междуведомствения орган или комисия, тук създаваме Координационен съвет. Или директно може да каже: абсолютно външен контрол – в едната част министърът на финансите, в другата Сметната палата, например.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В момента този Законопроект, който е тук, на масата, е подписан от премиера Бойко Борисов, а е внесен и е изцяло дело на екипа на вицепремиера от Габрово Томислав Дончев. Имаме един вицепремиер, който е успял да наложи на Министерския съвет даден Законопроект, подписан е от премиера Борисов и е внесен в Народното събрание, и ние в момента го разглеждаме. Един вицепремиер и тук имаме законопроект.
А ако тримата вицепремиери решат, че тази комисия им пречи, как смятате, дали до края на седмицата няма да се наложи да вземем точно обратното решение на това и Агенцията по приватизация да се занимава само с влезли в сила актове до еди коя си година и да не се занимава със сегашните, защото спъва проекта ? Нали разбирате, че при първия проблем, който възникне между министър, вицепремиер, между група министри или група министри плюс вицепремиер с поредността, с етапността, със скоростта по усвояването на обектите, че толкова бързо ще променим Закона, че ще забравим коя е даден този. Няма да припомням днешната случка, когато година и половина тръгнахме по една пътека за реформа в правосъдието, а днес със закон, който е за съвсем друга част, отменяме бюджета.
Изобщо няма да е трудно премиерът да преосмисли и да каже: „Аз искам приватизация сега и веднага, разчитам на тези средства, създадохме един милион органи, работата не върви, министрите са недоволни, вицепремиерите са недоволни, Законът, който даде Томислав Дончев, не е добрият, променяме го“. Защо трябва да тръгнем по тази процедура? Дайте им възможност да работят, не искам да им попреча, искам да помогна. Нито съм се занимавал с приватизация, нито някога ще се занимавам. Но съгласете се, че не може да считате, че защото има само два неблагоприятни случая в миналото или два неправилно сключени договора, това веднага вменява отговорности на сегашната Агенция за в бъдеще или снема отговорността от тези, които са сключили тези договори.
Много се извинявам, те не са някаква извънредна администрация, не са специализиран съд, все пак са администрация към Министерския съвет, нямат правомощия, съда и прокуратурата никой не ги е отменил, обжалванията също. Да кажеш, че имаме два неблагоприятни случая и затова никога повече няма да се занимаваме с тази тема – дайте тогава да не правим приватизация. Най-добрият вариант е тези хора да се занимават с текущия контрол, докато министрите работят, и това е добре. Министърът ще се отчита пред премиера, но той ще има и обратната връзка. Приемете ги, че те са главният инспекторат на министър-председателя, но в областта на приватизацията. Има си главен инспекторат, който упражнява контрол върху всички инспекторати на министерствата, сега си имаш главен инспекторат, който упражнява контрол върху министрите и техните дейности в областта на приватизацията. Както едните докладват на премиера и той налага наказания и каквото се следва, по същия начин те докладват на премиера, той взема съответните мерки. След като се сключи договорът, още по-добре, че ще е под техен поглед. Тук давам аналогията с Европейския съюз: още докато сключваш договор, когато правиш началните форми за кандидатстване, правят един предварителен чекинг ставаш ли, не ставаш ли, отговаряш ли, има ли смисъл да кандидатстваш, след това те проверяват през цялото време и накрая те верифицират. Същото ще стане тук. Ще заявят обектите, Министерският съвет ще вземе решение, министрите ще започнат да извършват тези приватизационни сделки, те ще ги наблюдават през цялото време по всички тези апликационни форми, след което, ако има неблагоприятни явления, веднага ще докладват на министъра. Ще участват във всички приватизационни сделки и текущо, и последващо. И няма да си създавате проблеми с министрите поотделно, защото редът ще е еднакъв за всички, а те ще имат пряката връзка да организират. Погледнете го по този начин. Те не са Агенция по приватизация и следприватизационен контрол, а са главният инспекторат на министър-председателя в областта на приватизацията. И нещата се подреждат.
Само помислете с имената. Разбира се, че трябва да останат с това име, защото се занимават с приватизация, няма да ги прекръщаваме. Приемете, че те са още една дирекция към главния инспекторат. Кое е проблемът? Докато Вашето решение ще трае ден до пладне.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз ще се въздържа от реплика. Да, стремежът е правим трайно законодателство, но то зависи от много фактори: обществената нагласа, политическата воля, изпълнителната власт и от субектите, които имат законодателна инициатива. Дано да направим едно правило, което да действа поне за 20 години напред. Тогава вече на пределна възраст с господин Димитров да седим и да правим оценка на въздействието на законодателството и да казваме: „Е, господин Димитров, онова, дето го приехме преди 20 години, още работи!“. Ама де тоя късмет.
Предлагам Ви да изслушаме колегата Георгиев. Ще направя процедурно предложение, защото няма как при систематиката, която колегите от Министерския съвет предлагат, няма как да не направя предложение по член 80, предполагам след това 5 минути почивка, след което да продължим с гласуване.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Аз също щях да направя процедурно предложение за почивка, и то поне 15 минути.
Да се върнем към водения дебат. Очевидно става въпрос за разпределение на компетентности. Аз считам, че това, което каза колегата Димитров, е по-убедително и аргументирано. Не виждам каква е тази необходимост да се прехвърля един вид компетентност адхок по определени сделки на друг орган, примерно, ако компетентният орган, който се занимава с определен вид концесии, няма капацитет или по някакви съображения не иска да осъществи процедурата, тогава друг орган, който по своя замисъл е по-скоро контролен, ще извърши тази сделка. Не виждам логика в това.
Затова считам, че не бива да смесваме контролни функции с правомощия да се сключват определени концесии. Считам, че разделението е по-правилният начин за разпределение на компетентностите и то ще даде по-добри резултати на практика.
И още едно политическо съображение, по-скоро от гледна точка на политически контрол. Сделките, които са сключени от Агенцията, ще излязат извън парламентарния контрол, а така министрите ще са си отговорни за своите действия, включително и пред парламента.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е така. Имаме и пресни случаи, разбира се.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Един от основните мотиви за приемане на нов Закон за концесиите е точно това разминаване на концесионните процедури. Един концедент прави една форма, друг – друга.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Извинявам се, че Ви прекъсвам, истината е, че аз и госпожа Савеклиева тръгнахме от тази точка – основният концесионен орган да бъде Агенцията за приватизация. Имайте предвид и че нашата воля като вносители и предложители също извървя много сериозен път: от максималния обем, за да стигнем до резервна, хипотетична, евентуална, опционна компетентност, вероятно в 1% от случаите
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Реално тази констатация още през 2002 г. се прави в приватизацията. Тогава се отменя ЗППДОП и се приема Законът за приватизация и следприватизационен контрол, като основният аргумент е, че когато процедурите за сключване на договорите се правят от различни органи, после контролът става доста труден.
В случая идеята е точно в това, че Агенцията за приватизация, осъществяваща външния контрол, а и имаща възможност да прави сама процедури, надзорният съвет на тази агенция, а и Министерският съвет, тъй като сме нейна администрация, ще има много широк поглед какво се случва, кои са добрите и лошите практики. Малко по малко да изчистваме формата на различни видове процедури и концепции. Идеята е в един момент, когато се появи инвеститор, той да не се чуди тук за този концедент каква форма ще използва за процедура, както е било досега, кой коя наредба да чете, правилника за прилагане на Закона ли да чете. Ще се опитаме да уеднаквим процедурите и те да бъдат ясни и точни за абсолютно всички.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Няма как да го направите това, след като ще сте орган по концесията адхок. Ако министърът или някой друг реши, те ще решат това, което не им изнася на тях. Това е истината. Няма как да го уеднаквите и да унифицирате процедурите. Първо, Вие няма да имате инициативата да правите тези процедури. (Реплики на изключени микрофони от народния представител Емил Димитров .)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Какъв е проблемът с Агенцията за приватизация? Техният регистър и съобщенията, господин Димитров, са най-първи по време. Те първи направиха публичен регистър.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Такава, каквато Вие мислите, че е добра.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: И никой не го отрича.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Която обаче веднага ще бъде съгласувана от всички – първо от Министерския съвет, тъй като сме негова администрация, и, второ, от Надзорния съвет, който е орган на Народното събрание. Няма как, в отчетите и в докладите всичко това ще бъде написано. Така самите Вие ще имате по-широк поглед какво се случва и къде са проблемите.
Ако това се затвори, извинявам се, че ще го кажа пред колегите, в едно отделно министерство, ще е много по-трудно. Така ще се разбие, както Вие казвате, изпълнителната власт. Ще имате наистина широк не контрол, не говоря за контрол, Народното събрание няма как да има контрол, ще имате просто широк поглед и ще може по-добре да си извличате изводите от добрите и лошите практики. Това е наистина идеята и целта, която имаме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз и по тази аналогия не съм сам съгласен, ама сме вече много в детайли. Не може Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да я приравняваме на инспекторат на министър-председателя! Пак казвам, Надзорният съвет там се конституира по волята на Народното събрание, на народното представителство, и съобразно квотите на това представителство.
По отношение на предложението, което сме направили Кирилов и Савеклиева за чл. 17, ал. 2, оттеглям това предложение, но правя предложение по чл. 80, ал. 4 ¬ да бъде приета ал. 6 на чл. 42, където би било вярното систематично място на такава една разпоредба със следния текст… Необходимо ли е да го прочета отново?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Нали сега гледаме чл. 17, ако се не лъжа? Като стигнем 42, ще го направим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Свързано е, логиката започва оттук. Ако не приемете това мое предложение за чл. 42, ал. 6, ще продължа с другите си предложения и ще искам, както Вие често искате, господин Георгиев, гласуване на всяко едно поотделно. (Реплика от Свилен Иванов.)
Е, съобразно гласуването, то е ясно какъв ще е горе-долу резултатът. Ясно е, че този дебат ще продължи и той действително ще продължи. Ще се опитам сега да спрем този дебат, но зная, че и в залата ще продължи при всички положения, така че нека всички да подготвим аргументи. Според мен не бяхме изчерпателни в аргументацията, в никакъв случай. Още много може да се каже, но пък затова е окончателно обсъждането в пленарната зала. Даже ще си позволя, когато сме в по-минимален състав, да подложа на гласуване това предложение, но ще видим кога ще стане.
Десет минути почивка.

(След почивката.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Освен по този въпрос, по други въпроси, свързани с чл. 17, имате ли изказвания? Няма. Закривам дебата.
Оттеглям предложението на народните представители Данаил Кирилов, Даниела Савеклиева. Вместо него правя предложение по чл. 80, ал. 4 за създаване на нова ал. 6 в чл. 42 със съдържанието, което виждате и което прочетох.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 80 за създаване на нова ал. 6, която да е на вярното й систематично място при чл. 42.
За – 7, против – няма, въздържали се – 3.
Предложението за създаване на ал. 6 в чл. 42 е прието.
При това положение и след оттеглянето на предложението на народните представители Кирилов и Савеклиева подлагам на гласуване предложението за редакцията на работната група заедно с предложението на вносителя.
За – 10, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението за редакция на чл. 17 и текстът на вносителя, както и за създаването на ал. 6 в чл. 42 са приети.
Господин Никифоров обяви, че от тук нататък гласува „въздържал се“.
Благодаря, господин Никифоров.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел V „Субекти“.
За – 9, против – няма, въздържал се 1.
По чл. 18 – текст на вносителя и предложение за редакция на работната група.
По чл. 19 – само текст на вносител.
По чл. 20 – текст на вносител и предложение за редакция.
Колеги, имате думата за изказвания по чл. 18, чл. 19 и чл. 20 и предложенията за редакция в чл. 18 и 20. Няма изказвания. Закривам дебата.
Моля да гласуваме.
За – 9, против – 1, въздържал се 1.
Приемат се предложенията за редакция на членове 18 и 20, заедно с текстовете на вносителя и текстът на вносителя за чл. 19.
По чл. 21 имаме текст на вносител и предложение за редакция на работната група.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на чл. 21 заедно с текста на вносителя.
За – 9, против – 1, въздържал се – 1.
Приема се чл. 21 – текстът на вносителя заедно с редакцията на работната група.
По чл. 22 имаме текст на вносител, предложение от народния представител Янаки Стоилов и група и предложение за редакция на работната група.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, колега Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз имам въпрос към вносителите по отношение на предложението на господин Стоилов в частта му в т. 4 – за правата върху недвижими вещи и предметът на непаричната вноска от публичния партньор. Той предлага да не могат да бъдат обект на разпоредителни действия от страна на публично частното дружество.
Какво е отношението и мнението на вносителя към това предложение?
МАРИАНА СЛАВКОВА: Ние смятаме, че текстът на вносителя дава достатъчно гаранции, защото по отношение на разпоредителните сделки с имуществото, което е предмет на непаричната вноска, публичният съдружник има блокираща квота. Априори да се забранят всякакви разпоредителни сделки, ми се струва неудачно, защото е възможно да има случаи, в които най-малкото с цел обезпечение по изпълнението на концесионния договор би било уместно и, ако публичният съдружник бъде убеден в това, да се даде такова разрешение. Така че абсолютна забрана, каквато предлагат народните представители, според нас по-скоро би създала пречки пред изпълнението на концесионните договори, когато концесионерът е публично-частно дружество.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Славкова.
Искате ли да вземете отношение, господин Митев? Това много го коментирахме в работната група, в интерес на истината. Щом не искате да вземете отношение, да прекратим дебата.
Има ли други въпроси? Няма.
Подлагам първо на гласуване предложението на Янаки Стоилов и група народни представители.
За – 1, против – няма, въздържали се – 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на работната група заедно с текста на вносителя за чл. 22.
За – 7, против – 1, въздържал се – 1.
Предложението за редакция и текстът на чл. 22 е прието.
По чл. 23 – само текст на вносител.
Наименование на Раздел VІ „Изключения“.
По чл. 24 – текст само на вносител.
По чл. 25 – текст само на вносител.
По чл. 26 – текст на вносител и предложение за редакция на работната група.
Имате думата за изказвания.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Отново имам въпрос към вносителя по отношение на чл. 25, който предвижда, че концесии за подземни богатства се предоставят и изпълняват при условията и по реда на Закона за подземните богатства. Доколкото ми е известно, сега в Закона за подземните богатства има препращане при изменението на договора за концесия към сега действащия Закон за концесиите. На практика при препращането директно към Закона за подземните богатства, което връща топката, дали няма да се получи празнота в Закона, тъй като в Закона за подземните богатства такива правила по отношение изменение и допълнение на Договор за концесия няма?
МАРИАНА СЛАВКОВА: Действително в Закона за подземните богатства има разпоредба, която по отношение на договорите за неуредените въпроси препраща към Закона за концесиите. Само че искам да уточня, че Законът за подземните богатства има доста детайлна уредба на съдържанието на договора, на случаите на спиране на договорите и на прекратяване на договорите. Така че не смятам, че ще се получи празнота в Закона за подземните богатства.
Освен това с преходна разпоредба са предложени определени изменения на Закона за подземните богатства, с които смятаме, че сме уредили всички въпроси, за които би се получила празнота.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Включително изменението на Закона за подземните богатства?
МАРИАНА СЛАВКОВА: Изменението на договора за подземни богатства не може да бъде по правилата на Закона за концесиите във вида, в който е предложен на Народното събрание, защото текстовете са изцяло в голямата си част директивни, уреждат хипотези, които са абсолютно неприложими за случаите, уредени в Закона за подземните богатства – възлагане на допълнително строителство, на допълнителни услуги и така нататък. Доколкото Законът за подземните богатства съдържа разпоредби относно изменението на договорите, даже доста детайлна уредба в кои случаи първо се спира, след това се прекратява договорът, не смятаме, че в тази част ще се получи празнота в Закона за подземните богатства.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Славкова.
Господин Митев не иска да вземе отношение.
Има ли други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 23, наименованието на Раздел VІ „Изключения“, текста на вносителя за чл. 24, текста на вносителя за чл. 25, чл. 26 – предложение за редакция и текст на вносител.
За – 9, против – 1, въздържал се – 1.
Приемат се текстовете на вносителя за чл. 23, наименованието на Раздел VІ, чл. 24, 25 и 26 – текстът на редакцията заедно с текста на вносителя.
По Раздел VІІ – текст на вносителя: „Финансово икономически елементи на концесията“, чл. 27 – текст на вносителя, предложение на народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители и предложение за редакция на чл. 27.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Ще изпреваря въпроса, за да изкажа нашето становище по предложението на народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители.
Ние считаме, че не следва да се приеме това предложение, тъй като, първо, така, както е направено, е неприложимо за голяма част от концесиите, особено за голяма част от тях, тъй като тези правила, видно и от самото заглавие, са за големи проекти, които са на стойност над 50 млн. евро, а концесии могат да се възлагат и за доста по ниска стойност.
Само искам да обърна внимание, че финансово икономическите елементи, както е предложено с чл. 34, ще бъдат детайлно разработени в наредба, която ще бъде приета от Министерския съвет, и доколкото в този регламент има относими правила за определени концесии, те ще бъдат взети предвид в текстовете на наредбата. Но така да се запише, означава, че Законът ще стане неприложим за доста голяма част от концесиите, най вече за малките концесии.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Чавдар Георгиев и група народни представители.
За – 1, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел VІІ „Финансово-икономически елементи на концесията“, предложението за редакция на работната група заедно с текста на вносителя.
За – 9, против – 1, въздържал се – 1.
Наименованието на Раздел VІІ и текстът на вносителя заедно с редакцията за чл. 27 са приети.
По чл. 28 имаме текст на вносител и предложение за редакция.
По чл. 29 имаме текст на вносителя и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Имам отново въпрос към вносителя по отношение на чл. 29, където се посочва, че прогнозната стойност на концесията за строителство и на концесия за услуга се изчислява на основата на „обективен метод“. Имаме ли определение в Закона за „обективен метод“ и изобщо как трябва да тълкуваме такова понятие „обективен метод“?
МАРИЕТА НЕМСКА: В Закона няма определение „обективен метод“, но се предвижда в наредбата, която ще определи финансово-икономическите елементи на концесията. Стойността на концесията и начинът за изчисляването е един от финансово-икономическите елементи. Там ще бъде определен методът, по който се изчислява стойността на концесията. (Народният представител Емил Димитров говори на изключен микрофон.)
Не, не може, защото финансово-икономическият модел се прави почти по един и същи начин, както се е правил години наред, вероятно и ще продължава да се прави. Той е на база на паричните потоци, приходите от дейността, дисконтирани към момента на предоставяне на концесията. Няма как… (Реплики на изключен микрофон от народните представители Емил Димитров и Свилен Ивановʼ.)
МАРИАНА СЛАВКОВА: По-скоро смисълът на разпоредбата е, че в документацията на концесията трябва да се посочи методът, по който е направено изчислението на прогнозната стойност, за да бъдат уведомени всички заинтересовани лица и потенциални кандидати или участници в процедурата. Изискването е във всеки случай този метод да бъде обективен, като в ал. 2 се уточнява, че не трябва да има за цел заобикаляне на закона, тоест една концесия да се покаже, че е концесия без трансграничен интерес, за да се избегнат изискванията за публикуване на обявление в официален вестник. Това е по-скоро целта на разпоредбата – този метод, който е използван, да бъде посочен в документацията и съответно да бъде мотивиран и обективен.
МАРИЕТА НЕМСКА: Само да допълня госпожа Славкова.
Посочвайки този метод на интернет страницата в Националния концесионен регистър, всяко едно заинтересовано лице ще може да се запознае с него и съответно, ако има някакви аргументи, че методът не е обективен, ще може да предприеме по-нататъшни действия да го обжалва.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Имам тогава един правно-технически въпрос. Добре, о,кей, ще го уреждате в наредбата, но защо тогава в нормата на ал. 1 на чл. 29 направо не посочим, че обективният метод ще бъде определен в специалната наредба, която сте предвидили към Закона за концесиите – при условия и по ред, определени в наредбата? Защото така излиза, че всъщност има някакъв обективен метод, но къде, кога и как се урежда?
МАРИАНА СЛАВКОВА: В наредбата ще се определят общите правила, по които да се разработва, а конкретният метод би зависил от спецификата на конкретния обект. Не е един и същ методът за определяне на стойността на концесията за летище, пристанище, плаж, минерална вода. От тази гледна точка се има предвид, че ще бъде конкретно. (Реплики на народния представител Емил Димитров извън микрофона.)
МАРИЕТА НЕМСКА: Госпожа Славкова обърна внимание, че всъщност този член касае публикуването и обявяването на стойността на концесията и реферира към това, че тя трябва да е изчислена по обективен метод. А по-нататък в текстовете е разписано, че финансово-икономическите елементи ще бъдат предоставени в наредбата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Немска.
Колеги Митев и Димитров, можете ли да дефинирате какво точно е подозрението и да видим дали ще направите предложение по чл. 80? (Реплика на народния представител Емил Димитров извън микрофона.)
Това, което разбрах, е, че тук „обективен метод“ не е контрапункт на „субективен метод“ и всъщност нямаме субективен метод. (Реплика на народния представител Емил Димитров извън микрофона.)
ХРИСТИАН МИТЕВ: По-скоро тези критерии, за които се говори, че на базата на тях ще се определя за всеки конкретен случай обективният метод, поне това да е посочено в нормата, защото в случая го няма и остава така, някак си висящо. Утре при евентуален спор съдът ще гледа ту Закона, ту наредбата. Кой знае каква практика ще се появи, един Господ знае.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Той няма как да не гледа наредбата, защото в нея ще му е дадена методологията и съответно начина, по който да определи метода. (Реплика на народния представител Емил Димитров извън микрофона.)
Госпожа Атанасова иска да добави.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
По-скоро е въпрос към вносителите от Министерския съвет. Ако в ал. 1 запазим настоящия текст, а добавим „съгласно наредба на Министерския съвет“ след думата „концесия“,…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Или „съгласно наредбата по член…“.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Аз съм съгласна с Вас, но вижте чл. 35, където сме казали: „Изискванията за определяне на финансово-икономическите елементи“ – първият от които е прогнозната стойност на концесията, се определят с наредба, приета от Министерския съвет“. Тоест дали ще го кажем долу или тук за мен е все едно. Това е систематичното място – където приключва разделът, там да се определи, че за всички елементи, уредени в него, след това изискванията ще бъдат дадени в наредба.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожа Атанасова пита може ли два пъти да го кажем? Тук да кажем – посочваме „документацията за концесията, съгласно наредбата по чл. 35“.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: С оглед на предпазване от тълкуване, както посочиха колегите, или запазване на обществения интерес.
МАРИЕТА НЕМСКА: Разбирам госпожа Атанасова. Аз по-скоро си мисля дали не можем да поставим допълнително изискване, което да бъде реферирано към наредбата, примерно някакви критерии, които да бъдат определени с наредбата – „посочен в документацията за концесията и…“ Как го предложихте, можете ли само да кажете?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „…и съгласно наредбата по чл. 35“.
МАРИЕТА НЕМСКА: Само да обърна внимание, че този текст е директивен текст, който в преамбюла, в т. 3, казва: „Прогнозната стойност на концесията се изчислява въз основа на обективен метод, посочен в документацията за концесия. При изчисляване на прогнозната стойност на концесията възлагащите органи и възложителите отчитат, когато е приложимо специално следното – стойността на всяка възможна опция, всяко удължаване, приходи от такси и глоби“ и така нататък. Това ще залегне в наредбата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Именно. Ние нямаме спор, госпожо Немска, по приложението на директивата. Не споря и по съдържанието на алинеята.
С оглед на допълнителни гаранции, да повторим още веднъж позоваването на наредбата, която така или иначе ще въведе критериите за обективния метод, който пък ще бъде посочен в документацията на концесията. Ако сте съгласни, разбира се.
МАРИЕТА НЕМСКА: „Обективен метод, посочен в документацията за концесията, съгласно…“
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Другият редакционен вариант е следният: „въз основа на обективен метод, съгласно наредбата по чл. 35, посочен в документацията на концесията“.
РЕПЛИКИ: Да, да.
МАРИЕТА НЕМСКА: По този начин Министерският съвет в наредбата да определи какво е „обективен метод“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да.
РЕПЛИКА: И кои са критериите.
МАРИЕТА НЕМСКА: За да е ясно на всички.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е смисълът на чл. 35.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Обективният метод си е в документацията за концесията и се подреждат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания има ли?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Подкрепяме Вашето предложение, ако го направите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, благодаря.
Госпожа Атанасова си го направи, така че ако иска, да си го дефинира по чл. 80.
Госпожа Атанасова прави предложение по чл. 80, ал. 4 – в текста на ал. 1, след думите „обективен метод“ да се добави изразът: „съгласно наредбата по чл. 35“, и текстът да продължи: „посочен в документацията за концесията“.
Моля да гласуваме това предложение по чл. 80.
За – 9, против – 1, въздържал се – 1.
Предложението по чл. 80 е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група заедно с прието предложение по чл. 80, текста на вносителя и текста на вносителя за чл. 28, заедно с предложението за редакция на работната група.
За – 9, против – 1, въздържал се – 1.
Приемат се редакциите и текстовете на вносителя за чл. 28 и чл. 29, като за чл. 29 се приема и предложение по чл. 80.
По чл. 30 имаме текст на вносител, предложение от народните представители Борислав Великов и Вили Лилков и предложение за редакция на работната група.
Имате думата за изказвания.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Имам въпрос към вносителите във връзка с чл. 30: защо включваме тук само концесии за строителство и за услуги, а не и концесиите за ползване? Тук нямам предвид конкретното предложение на колегите Великов и Лилков.
И другият ми въпрос, който е свързан пак с чл. 30: как ще проследяваме наличието на икономически баланс, за който се говори в чл. 30, за целия период на концесионния договор? Как ще можем да проследим този икономически баланс? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Госпожо Славкова, заповядайте
МАРИАНА СЛАВКОВА: От определенията за трите вида концесии, които Вие приехте в чл. 7, 8 и 9, става ясно, че при концесиите за строителство и при концесиите за услуги концесионерът поема оперативния риск, докато при концесията за ползване всички рискове се прехвърлят на концесионера с изключение на риска от пълното погиване на обекта на концесията. Както е дадено определението за икономически баланс на концесията – това е равновесие между ползите за концесионера и концедента и поетите от тях рискове. При концесията за ползване държавата или общината предоставя един обект, който е публична държавна собственост, за да извършва концесионерът с него стопанска дейност. Концедентът не възлага извършването нито на услуги, нито на строителство, напротив, това е забранено. Тоест концесионерът започва да ползва обекта публична – държавна или общинска собственост изцяло на свой риск, за да извършва стопанска дейност.
В тази връзка не можем да говорим за разпределение на рисковете, защото всички рискове при концесиите за ползване се прехвърлят на концесионера. Той казва: „Има един ресурс, един обект, искам да го взема, да го ползвам“. Дали ще бъде пазар или в конкретния случай да направя връзката с предложението на народните представители Великов и Лилков, оттук насетне, след като му се предостави ресурсът, той има ангажимент към държавата да плаща концесионно и да изпълнява инвестиционна програма, с която трябва да осигури поддържането на обекта на концесията в експлоатационна годност. Оттук насетне какво ще прави с този обект, как ще го ползва – всичко това зависи от него и, разбира се, в тази връзка е изцяло на негов риск.
Затова за икономически баланс на концесията говорим само при концесиите за строителство и концесиите за услуги, защото само там има разпределение на рисковете и поемане императивно на оперативния риск от концесионера.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Славкова.
Господин Митев, искате ли отношение? – Не.
Има ли други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Борислав Великов и Вили Лилков.
За – 1, против – няма, въздържали се – 9.
Не се приема предложението на колегите Великов и Лилков.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на работната група и текста на вносителя за чл. 30.
За – 9, против – 1, въздържали се – 1.
Приема се предложението за редакция на работната група и текстът на вносителя за чл. 30.
По чл. 31 имаме текст на вносителя и предложение за редакция на работната група.
По чл. 32 има текст само на вносителя.
Колеги, имате думата за изказвания по членове 31 и 32.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Имам въпрос във връзка с чл. 32, ал. 2, точката ми се губи. Там, където се предвижда така наречената социално приемлива цена.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точка 2: „когато се цели постигане на социално приемлива цена“.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Имаме ли определение в Закона какво е „социално приемлива цена“ или отново препращане към наредбата по чл. 35? Защото така казано – „социално приемлива цена“ е много разтегливо понятие.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Няма определение за социално приемлива цена.
СВИЛЕН ИВАНОВ (говори при изключен микрофон): Това е малко като при транспорта – даваш го, обаче, за да можеш да държиш добра цена за използване, субсидираш фирмата, която е общинска или държавна. Това е идеята – да достигнеш до социално справедлива цена.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Само искам, ако позволите, да направя едно уточнение, че когато се определя дали ще има плащане от концедента, или не, не се знае кой ще бъде концесионерът. Това дали ще има плащане се определя още преди откриването на процедурата и то е резултат от финансово-икономически анализ, от всички анализи, които ще се направят.
СВИЛЕН ИВАНОВ (говори при изключен микрофон): Съгласен съм. Давам го просто като пример.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Особено за общинските концесии за различните общини критерият социално приемлива цена, тоест сумата на социално приемливата цена може да бъде различна. Защото една би била в София, друга би била например в някоя малка община в Северозападна България. Така че ние смятаме, че е достатъчно ясно какво се разбира и във всички случаи разчитаме, Вие пак ще направите репликата какво ли не правят общинските съвети, но в крайна сметка това са параметри, които във всички случаи трябва да са ясни преди откриване на процедурата, тоест преди произнасяне на съответния колективен орган за държавните концесии – министрите, за общинските концесии – общинските съветници ще могат да задават въпроси, да правят възражения и предложения. Това са били нашите аргументи.
За социално приемливата цена само искам да вметна, че и по действащия Закон го има като възможност по-скоро за обратното – когато държавата или общината биха плащали на концесионера. Извинявайте, същото, случаите, когато концедентът плаща на концесионера, са аналогични текстове и в действащия закон. За съжаление нямаме нито една такава концесия, тоест нямаме нито една истинска концесия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има думата господин Митев за отношение.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз благодаря за разясненията.
Няма да давам примери от общинските съвети. По-скоро идеята ми беше, че е добре именно с оглед избягване на тълкуване на този термин поне да имаме някакви критерии, на базата на които да се даде определение на това що е то „социално приемлива цена“. Именно защото до този момент го няма и досегашната практика е противоречива, в тази връзка по-скоро го казвам де леге ференда, отколкото в някакъв друг смисъл, нямаше да е лошо при приемането на този нов закон такова определение, или опит за подобно определение, или критерии, които да ни дадат възможност да направим такова определение, да бъдат направени в закона.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За първи път този термин се използваше през 2005 или 2006 г. в Закона за предоставяне на ВиК услугите, ако не се лъжа. Колегите сега ще покажат справка. След това имахме същия дебат по Закона за обществените поръчки, ако си спомняте. Не знам дали колегата Митев го спомена и дали тогава той беше повдигнал този въпрос, но този дебат сме го водили.
Господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз напълно споделям казаното от колегата Митев. Когато употребяваме в закон такива неясни по съдържанието си термини, създаваме просто една вратичка в Закона. За това трябва да си даваме сметка. Съдържанието на този термин ще бъде запълнено от прилагащите органи както си искат.
На мен ми идва на ум същото, което казаха и други колеги – всъщност в Закона за определянето на услугите, като такса смет и други, мисля, че се изхожда от подобни съображения, но там има ясни количествени критерии спрямо дохода на потребителя. И ако не се лъжа беше до 4%.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не са толкова ясни. В повечето случаи са относителни. Но молбата ми е тук да забележите каква е редакцията и какъв е смисълът на разпоредбата при употребата на това понятие. Строго се визира коя е хипотезата „Плащане от концедента може да се предвиди в следните случаи…“ И забележете т. 2: „когато се цели постигане на социално приемлива цена“. Тоест това е цел. Тук това не е критерий. Това е цел, като опциите и възможностите са следните, тоест тук концедентът казва следното: „Тъй като тази услуга ще ми е много скъпа, тоест би била много скъпа, оптимизацията й налага извършването й от икономически оператор, затуй ще поискам концесия. Но за това трябва аз да му доплатя, за да остане билетчето все още един лев.“ Тоест това е близката, непосредствена цел – услугата да остане на тази цена, която досега е била социално поносима. „Аз ще трябва да му плащам, да му ги надплащам другите 80 ст.“
Това беше драмата в софийския транспорт с процедурите, с които ни бяха задължили Световната банка, ако не се лъжа, или „Иберди“, n на брой линии да бъдат предложени на конкурс. И затова се правеха конкурси и се видя, че цените при конкурса и при тези изисквания показват един резултат, който е много по-висок от цената сега. За да запазиш социално приемлива цена, трябва да доплатиш.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Всичко това е така, както казвате, господин Председател, но все пак терминът не става по-ясен, дори и като цел.
В тази връзка аз имам един въпрос към колегите: такова основание има ли в Директивата?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дайте да видим транспонирането.
МАРИЕТА НЕМСКА: Нека да Ви обясня – няма в Директивата, но в Директивата има възможност. Цялата идея на концесията е там, където държавата не може да се справи и няма ресурс, да го даде на концесия и да плаща на концесионера за това нещо. При нас цялата логика до този момент беше обърната. Ние очаквахме от концесионера да ни плаща. И затова се опитахме да сложим някакви критерии, при които концедентът ще плаща, тоест да сме максимално защитени, че няма просто ей така да предоставяме възможност и ангажимент на държавата да заплаща концесии, както е допустимо и както се прави в цял свят на база на финансово-икономически модел.
Всъщност практиката в европейските страни по Директива е, че на базата на финансово-икономическия модел, ако икономическият баланс не се получава, концедентът доплаща на концесионера. Ние сме се опитали да сложим все пак някакви критерии за това нещо, тоест да има критерии, при които концедентът може да плаща, тоест да има плащане от страна на концедента. Това ни беше логиката при правенето на тези текстове.
МАРИАНА СЛАВКОВА: И в тази връзка ние сме доста по-рестриктивни и ограничаваме възможностите на концедента от това, което предлага Директивата, защото директивата казва: има разпределение на рисковете, според степента на риска, който е поел концесионерът, правото на експлоатация включва и плащания от страна на публичния партньор. Ние все пак сме се опитали да определим случаите, в които това би било възможно, за да не се стигне до своеволия.
По-нататъшната детайлизация на тези неща може да доведе, пак ще кажа, до предотвратяване на възможности и затваряне на възлагането на концесии.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
Госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна“, Министерство на транспорта.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Едно допълнително пояснение към това, което казаха колегите от Министерския съвет кога може да се появи такава хипотеза. По-конкретно става въпрос за така наречените услуги от общ икономически интерес. Това е Регламент № 1370 на Европейската комисия, когато се възлагат услуги именно във връзка с транспорта и не само градския транспорт. Това са превозите по автобусни линии, превозите, които извършва и железопътният превозвач БДЖ. В този случай държавата доплаща за тази услуга. Затова е необходимо тази възможност да бъде предвидена, за да бъде в съответствие с регламента, тъй като в противен случай тези услуги биха били на много висока цена.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Ние всъщност това говорим досега. Колегата от дирекция „Референти“ също иска да вземе становище.
ЯВОР СТОЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Всъщност аз мога само да повторя това, което госпожа Стоянова каза. Може би социално приемливата цена трябва да бъде обвързана именно и само с услугите от общ икономически интерес, тъй като така или иначе това би било форма на държавна помощ. Точно европейското законодателство в областта на държавните помощи допуска такъв трансфер от бюджетни средства към икономическия оператор, когато този оператор няма търговски интерес по принцип да извършва такъв тип услуги, или възвращаемостта му е ниска – в този смисъл. Тогава държавата или общината могат да направят такъв трансфер с оглед тези услуги да бъдат получавани, тяхното получаване да е гарантирано. Точно такъв тип услуги са ВиК услугите и услугите в енергетиката, например, както и в обществения транспорт. Това са услуги от общ икономически интерес.
Може би ако обвържем социално приемливата цена с тази характеристика – услуги от общ икономически интерес, ще имаме по-голяма яснота.
Благодаря.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Колегата ги изброи изчерпателно. Твърде малко са услугите, които нашето законодателство определя като услуги от общ икономически интерес. Ако се позовем на това нещо, пак казвам, затваряме възможността за възлагане на концесии в много сектори, които, без да е определена дейността като услуга от обществен интерес, има обществена потребност тази услуга да се предоставя, общините или държавата не могат да осигурят предоставянето й и единственият начин е възлагането на концесия. Ако поставим това ограничение, автоматично затваряме вратата за възлагане на несамофинансиращи се концесии.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Славкова.
Има ли други изказвания? Няма. Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване чл. 31 – текста на вносител, заедно с предложениета за редакция на работната група, и текста на чл. 32 на вносителя.
За – 9, против – 1, въздържали се – 2.
Приема се редакцията на чл. 31 заедно с текста на вносителя и чл. 32 – текстът на вносителя.
Пристъпваме към чл. 33 – имаме текст на вносителя, предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители, предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители, и предложение за редакция на чл. 33.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Немска.
МАРИЕТА НЕМСКА: Искам да обърна внимание, че предложението на народния представител господин Янаки Стоилов по принцип е прието с редакцията, която сме дали на чл. 33, а предложението на господин Георгиев не може да бъде прието от гледна точка на това, че три на сто не е аргументирано по никакъв начин в смисъл, че ако определим такова нещо, няма смисъл да се прави финансово-икономически модел, да се гледат финансови елементи на концесията и така нататък. Това по-скоро може да реферира към друг закон. По-скоро към Закона за подземните богатства би могло да бъде отнесено при едно бъдещо разработване на изменение и допълнение, но тук няма как да стане. Не можем да направим такава уравниловка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Немска.
Господин Чавдар Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Първо, не съм съгласен с изказаното съображение. Финансово-икономическият анализ може да се направи при такъв параметър като минимален критерий за доходност на концедента. Няма никакви пречки за това.
Второ, каква е идеята на това, което аз предлагам? Просто да има ясен икономически критерий за това, че ако държавата или общината си даде някакъв обект, тя ще получи някакъв гарантиран минимален доход. Аз не споря дали трябва да е три, пет или 10%. За мен 3% е минималното. Пример Ви давам.
Давате на концесия един плаж. Няма ли държавата да получи поне 3% от доходите без ДДС?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: За икономическите субекти е 1%.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Добре, за не споря по процента, пак казвам. Идеята е тук да въведем един минимален критерий, при който, ако този критерий не е постижим, за какво правим концесия тогава? За какво държавата си отдава плажовете?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Преди да отговорите, искам реплика на господин Чавдар Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Нали за това тя да получи някаква икономическа облага? Това е смисълът на моето предложение. Така че аз Ви моля да го подкрепите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук аз ще върна чисто политически топката, господин Георгиев, и ще припомня предложението на министър Гагаузов през 2005 или 2006 г., може би няма да бъда много точен. Тогава за първи път в Закона за концесиите се предвиди възможност концедентът не да получава възнаграждение, а да плаща такова на концесионера. Конкретният казус на Гагаузов тогава беше да компенсира непостигнатия трафик на автомагистрала „Тракия“. Тогава аз остро скачах въобще срещу замяната на принципа, че концесионерът винаги заплаща възнаграждение. Доживях, както се казва, представител на БСП 10 години след това да защитава същата теза.
Принципно, ако бяхте конкретизирали, че иде реч за всички други, но с изключение на несамофинансиращите се концесии, това го казах и на работната група, аз вероятно по принцип бих бил съгласен. Колегите ще кажат логиката, а тя е следната: има концесии, в които концесионното възнаграждение няма как да не се отрази на цената на съответната услуга и да се калкулира в икономическия модел, респективно в схемата на възвращаемостта. (Реплики от народния представител Чавдар Георгиев.) Затова работната група стигна, бих казал, до по-доброто и по-философското, по-добрата редакция на ал. 1 на чл. 33: „В определени с този закон случаи концесионерът заплаща на концедента концесионно възнаграждение“.
А другото – да сложим твърд и категоричен размер, мисля, че лишава концедента и органа от възможността действително да се съобрази с икономическите параметри на концесията. В някои случаи 3% може да е изключително смешно възнаграждение. В други случаи 3% ще бъде прекомерно възнаграждение, което, бих казал, че ще бъде лишено и от икономическа логика. В работната група мислехме по това, че фиксирането на такъв размер е твърде абсолютно и по-скоро Законът трябва да запази гъвкавостта си.
Госпожа Немска.
МАРИЕТА НЕМСКА: Благодаря.
Да, това което казахте, е така, но искам да обърна внимание, че логиката на концесията е да се даде на концесионера да поддържа и управлява обекта. Пример – банята в Овча купел или в Банкя. По-добре ли е да не искаме от концесионера пари, но той да вложи средства и да не израстват дърветата от прозорците на тези бани, а да се ползва от гражданите за рехабилитация и така нататък при различни услуги? Това е едното.
Второто е, че концесионното възнаграждение, което ще плаща концесионерът на концедента, върви ръка за ръка с увеличаване на цената на услугата и съответно, плащайки концесионно плащане, ще имаме и увеличаване на срока на концесията. Тоест плащане от концесионера отива на дълъг срок, неплащане на концесионера е кратък срок.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не на дълъг, на плюс две години отива примерно.
МАРИЕТА НЕМСКА: Зависи, да. Някъде две, някъде може да е и двадесет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имате право на дуплика господин Георгиев, след това е господин Димитров.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Първо, радвам се, че мислим заедно и в една посока – дали по-рано или по-късно, аз винаги съм мислил, че държавата трябва да има определен интерес тогава, когато отдава свое имущество на концесия. Не зная за позицията на министър Гагаузов, може би той е имал някакви конкретни съображения за тази позиция.
Второ, пак казвам, логиката тук е в определени концесии. Разбира се, не съм имал предвид несамофинансиращите се концесии, а тези, които наистина носят някаква икономическа облага поради характера на самата концесия. Редно е в Закона отнапред да кажем: печелите 50 лева, поне 3% от този доход отива за държавата. Правете си сметка имате ли икономически интерес.
Навсякъде по света има стандарти за оценка на икономическата ефективност, най-общо казано, и те са доста по-високи. Обикновено са от седем нагоре. Затова съм казал, че 3% е минимална, тогава когато дейността е сама по себе си икономически целесъобразна, когато носи приходи на този, който я осъществява, особено когато е с публично имущество – държавно или общинско.
Това е моята логика. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Господин Димитров и след това госпожа Славчева.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Има две тези, които се бият. Опитвам се отстрани като арбитър да ги гледам.
Едната е тази, която казва господин Чавдар Георгиев. И за да не излезе, че всяка концесия е подарък, дайте поне 3%. На практика всяка концесия ще излезе, че е подарък. Той казва поне 3% да дадете. Вашата теза пък е: важното е да се плати – може и 1% да е, а може и нула, даже и държавата да доплаща. Съгласете се, че тогава тези концесии много трудно ще ги обясним със социално, с всичко останало.
Вие казвате, важното е да се плати, може и 1%, а може да се окаже, че услугата не е рентабилна и държавата да даде. Значи, може и да не се плати, и държавата да плати. Много трудно ще защитим тези концесии. (Продължава да говори при изключени микрофони.) Трябва да има някаква облага, поне нещо да влезе. Иначе на практика всички, които сега вземат концесии, могат да се считат за щастливо надарени.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожа Славкова.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Предложението за редакция, което е направено от работната група, донякъде възприема предложението и на господин Георгиев, с изключение на фиксирането на минимален размер. Каква е логиката? Винаги, когато обектът на концесиите е собственост на държавата или общината, концесионерът дължи концесионно плащане. При концесиите за ползване, където, както казах, той поема целия риск и го взема, за да извършва стопанска дейност, това плащане не е обусловено от никакви условия, тоест винаги ще плаща. Дали ще плаща повече или по-малко от 3%, Ваше право е да решите дали да поставяте праг или не.
При концесиите за строителство и концесиите за услуги, където е възможно обектът на концесията да е собственост на държавата или община, но не е задължително, там вече целта на концесията е не управлението на обекта. Целта на концесията е да се изгради един обект, за който държавата или общината няма пари, и след това от експлоатацията на този обект да се възстановят разходите по изграждането му, или да се предоставя една услуга, за която държавата или общината нямат ресурс и потенциал да я предостави, и от експлоатацията, т.е. от приходите на тази услуга, да се възстановят разходите по нейното извършване. И затова при тези концесии са поставени две условия, въз основа на които вече ще се определя размерът на дължимото от концесионера концесионно възнаграждение. Така че, когато концесията е за ползване, няма да се разсъждава, винаги има концесионно възнаграждение, докато в другите случаи не можете да кажете, че винаги се дължи, защото, както каза и господин Кирилов, и госпожа Немска, това автоматично ще повиши цената на услугата. И какъв е смисълът да се предоставя една услуга, която няма да може да се ползва от потребителите?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Славчева.
Господин Георгиев, усещам как колегата Иванов иска да направи предложение по чл. 80 в следния смисъл, ако Вие сте склонни да трансформирате Вашето предложение и да го конкретизирате по отношение само на ал. 3, така както работната група е предложила: „При концесии за ползване концесионното възнаграждение се дължи винаги като неговият размер не може да е по-малък от 3 на сто от приходите от концесията без ДДС”. СВИЛЕН ИВАНОВ (говори при изключен микрофон): Реплики на изключен микрофон от народния представител Свилен Иванов.)
Господин Иванов даже се колебае дали да не е 5%. (Реплики.)
Добре. Съгласни ли сте?
Уточнявам предложението по чл. 80 на колегата Свилен Иванов, който предлага в ал. 3 от редакцията на работната група вместо точка да се постави запетая и текстът да продължи по следния начин: „Като неговият размер не може да бъде по-малък от 3 на сто от приходите от концесията без данък върху добавената стойност, в размер не по-малко от 3 на сто от приходите на концесията без ДДС“.
Моля да гласуваме предложението на колегата Свилен Иванов.
За – 10, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се предложението на колегата Свилен Иванов.
При това положение, колеги, да подлагам ли на гласуване предложението на Янаки Стоилов и група народни представители, което смятаме, че по принцип се приема от Комисията, и предложението на колегата Чавдар Георгиев, което по принцип се приема чрез предложение?
Съгласни сме в двете предложения да отразим „приема се по принцип“.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на Комисията плюс приетото предложение по чл. 80 на колегата Свилен Иванов, заедно с текста на вносителя.
За – 10, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се текстът на редакцията на работната група, заедно с предложението по чл. 80, заедно с текста на вносителя за чл. 33.
Пристъпваме към чл. 34. Имаме текст на вносител, предложение от Петър Славов и Мартин Димитров, предложение от Янаки Стоилов и група народни представители, предложение от Борислав Великов и Вили Лилков и предложение от работната група за редакция.
Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Честно казано не разбирам каква е логиката на вносителя, когато предвижда да има концесии над 50 години без ограничения. Значи 500 години можем да направим една концесия! Съответно можем да я обосновем защо тя е 500 – защото инвестициите, които са вложени от концесионера, тяхната възвръщаемост, ще настъпи след 500 години примерно. Не ми се струва удачен този подход, който е възприет. Ще ми е интересно да чуя какви са мотивите на вносителите както по отношение на техния текст, така и по отношение на предложенията на колегите, които са направени тук – на колегата Славов и Димитров, и на колегата Янаки Стоилов и група народни представители. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Не мога да поканя много от вносителите, защото в момента Петър Славов и Мартин Димитров ги няма. Надявам се колегата Чавдар Георгиев да представи предложението на Янаки Стоилов и група народни представители. Борислав Великов и Вили Лилков се извиниха, че са на друга комисия и няма да присъстват.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Аз бих казал, че нашите предложения са точно в обратен смисъл – съкращаване на сроковете. На доста от местата, където е предвидено 50, ние предвиждаме 20 години.
Напълно съм съгласен с колегата Митев, че няма такъв икономически прогнозен модел, който да Ви изчисли какво ще стане за повече след пет години. Всичко останало нагоре е някаква хипотеза – „ако”, „при някакви условия”, „нещата вървят, както трябва или не трябва”, и така нататък.
Напълно споделям мнението, че когато става въпрос по същество за договори, които са с много дълъг срок, просто поемаме някакви ангажименти, които не знаем дали ще могат да се изпълняват, при какви условия, как ще става това след време и така нататък. Затова, колкото ние се обединим около становището сроковете да са максимално кратки, но разумни от гледна точка на осъществяване на икономическата дейност, толкова тази норма ще е по-работеща.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Атомни реактори – 30 години.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Може би има и за 60, но аз, доколкото знам, са даже 25 години лицензите, който издават за атомни реактори. Но да не спорим в конкретика. За мен дори и тези срокове, които са необходими може би да се предвидят от порядъка на 25 или 20 години, са прекомерни, но да приемем, че няма как да свалим по-надолу сроковете.
Аз бих приел другия подход – да има възможност за удължаване на срока, когато вече се стигне до края на неговото изтичане.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тогава всички ще разчитат на това удължаване.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Добре, да разчитат, но да си свършат работата в конкретния срок и тогава това да има своя смисъл. А така ние, както казва колегата Митев, да дадем за 100 или 200 години, не е нормално, няма разум в това.
Още един аргумент – при днешното изменение на информацията и технологиите тези срокове стават наистина разумно необосновани. Технологиите може би в редица икономически отрасли, които включително ще попаднат под концесиониране, се променят даже на всеки 15 години. Променя се енергийната база и така нататък. Няма как да прогнозираме бъдещето на база на критерии, които имаме само в сегашния момент. Затова апелирам наистина да се обединим около това: колкото се може да сбием сроковете и да не стигаме до абсурдни срокове, каквито са примерно 50 години.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Госпожа Славчева, заповядайте.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Първо, искам да започна с последното, което каза господин Георгиев. Възможността за удължаване на срока на концесията по директива трябва да бъде предвиден още при откриване на процедурата. Затова в максималния срок на концесията, който се определя при откриване на процедурата, трябва да бъде включена и тази възможност. Примерно да се каже: ако на десетата година трафикът на магистралата надхвърли прогнозирания трафик, тогава концедентът ще възложи на концесионера изграждането на още една лента, заради което ще може да удължи срока примерно с още 5-6 години, защото е икономически неизгодно да се прекрати концесията, при положение че той все още не си е възвърнал първоначалната инвестиция за изграждането, и да се даде само третата лента на нов концесионер. Давам пример.
Искам да кажа, че на базата на всички обсъждания, които бяха направени, на база на предложенията от народните представители, смятаме, че не трябва да се дава възможност в обществеността да се оставя впечатление, че някой има желание да дава безкрайни концесии. В тази връзка смятаме за разумно, така както концесиите за ползване са ограничени до 25 години, че може да се обоснове и концесиите за услуги да бъдат ограничени до 25 години, а концесиите за строителство да се оставят, както и сега – максималният срок е до 35 години. Когато прогнозата на концедента – министър или кмет на община посочи, че с всички възможни удължавания на срока на концесията тези 35 или 25 години са недостатъчни, тогава вече да включим механизма на разрешение от Народното събрание. Тоест да се постави един изначален срок – 25, 25 – 35 години, а при концесиите за строителство и за ползване, само за тях, над този срок – с разрешение на Народното събрание, като за Народното събрание предлагаме да не се слага горната граница, защото може да има два проекта в държавата, които с малко, но да надхвърлят примерно 50-те или 60-те години, които сега Вие бихте определили на Народното събрание. Това смятаме, че би било приемливо и по някакъв начин ще обедини всички предложения, които са направени по срока на концесията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: Искам да допълня и още нещо.
С оглед даване на прекомерни срокове, Законът поставя условие, че прогнозният срок на концесията се определя предварително от концедента и се залага в документацията. След това този срок става задължителен критерий за възлагане на концесията. Всички участници или кандидати в процедурата трябва така да си направят финансовите модели, за да спечелят концесията, че да се стремят да намалят този прогнозен срок колкото се може повече. Тук имаме една втора гаранция, че концесията ще бъде дадена при оптималния срок, който ще балансира интересите на двете страни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Йончев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Само една забележка, господин Председател.
Колеги, нали си даваме сметка, че колкото е по-дълъг срокът, толкова прогнозите стават по-неточни? Това е принципният въпрос. Пак казвам, те са неточни от гледна точка на прилаганите технологии. Убеден съм, че след 50 години колите няма да се движат по земята или няма да са тези коли, които са сега. И ние да предвидим някакви бъдещи икономически условия спрямо сегашните си дадености просто не е точно. Колкото отдалечаваме срока, толкова правим прогнозата по-неточна, особено в края на изтичащия срок.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Георгиев, Вие така отричате изцяло същината на концесионния договор. Вярно е, че концесионният договор е договор с бъдещо, продължаващо изпълнение и той е договор при риск. Затова един от съществените елементи на концесионния договор е прехвърлянето на възможно най-много рискове, но задължително на оперативния риск по отношение на концесионера. Да, бъдещите икономически параметри са неизвестни. Те са предполагаеми, но и самият договор се сключва в ситуация на предположение и анализ на бъдещето. Съгласен съм, че бъдещето е непредвидимо, съгласен съм, че вече има финансови статистици като уважавания Насим Талеб, който казва, че все повече в икономиката се отразяват, без да могат да се отчетат, така наречените „черни лебеди” като фактор. Не знаеш какво ще стане. Може да стане война – пази, Боже! Може да стане икономически срив. Не знаеш какво ще стане. Но към момента на състезанието е важно всички състезатели да се състезават при равни критерии. Ние тогава ги оценяваме. Тогава ги избираме. И при това положение избираме състезателя. Вече при избран състезател какво може да се случи, това е в другите глави на Закона. Да, много неща могат да се случат. Много неща! Не искам да давам конкретни договори за пример, но виждате, че примерно със Софийската водна концесия от най-абсурдния псевдоконцесионен договор в един момент стигнахме чрез предоговаряне до нещо като концесионен договор, при което цената и инвестициите влязоха в регулаторен режим.
Един вид почти изцяло се смени философията на този договор, включително май все още не се събира концесионно възнаграждение, но поне концесионерът се наблюдава всячески да изпълнява инвестиционната програма и се наблюдава поне двустранно – както от страната концедент, така и от регулатора, който му одобрява тарифата и инвестиционната програма. Изначално се променя онази първа философия, където Световната банка 1998 или 1999 г. е реферирала на Столична община. Различно е изпълнението.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Това само доказва, че времето променя всичко. Нищо повече.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Въпросът е в момента на състезанията…
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Аз мисля, че това, което казаха колегите за тези срокове, е приемливо. (Шум и реплики от народните представители Емил Димитров и Свилен Иванов.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те предложиха ли го? Министерският съвет предложи ли 25, 35 години? Защото аз не го чух.
Госпожа Стоянова от Министерството на транспорта?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Аз се възползвам от Вашите аргументи, за да защитя тезата, че срок от 25 години за една концесия за услуга или 35 години за концесия за строителство може да се окаже крайно кратък, за да изпълни концесията предназначението си като такава. Нека не приравняваме института на концесията на други правни възможности като право на ползване, наем или други правни институти.
Действително, това което казахте Вие, при концесията различното е поемането на риска. Този риск съответно трябва да има възвръщаемост. В много случаи, дори при концесия за услуга може да се окаже, че дори минималните разходи, които са необходими за поддържането на обекта на концесия, да не могат да бъдат възвърнати за един срок от 25 години.
Още един аргумент, като се възползвам пак от Вашите аргументи, господин Председател. Министерският съвет очевидно е отчел всички особености на договорите за концесии, предполагам в частност и на договорите за концесии на инфраструктура, за да не заложи толкова кратки срокове – 25 или 35 години, както правят в момента предложение колегите от дирекция „Икономическа и социална политика“ на Министерския съвет.
Като представител на Министерството на транспорта искам да подкрепя текста на вносителя, който максимално точно според мен отразява изискванията на Директивата. Това, че може да има злоупотреба със Закона или превратно прилагане на Закона, е отделен въпрос и вече е въпрос на правоприлагащите органи. Затова обаче, когато някой не спазва Закона или го тълкува превратно, или го прилага превратно, има прокуратура, има съд, така че текстът, който в момента е предложен от вносителя, според мен дава доста възможности, тогава когато правоприлагащите органи са добросъвестни. Нека да спрем да изхождаме от това, че този, който в момента е на власт, прави някакви далавери или злоупотреби, или други подобни неща. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Господин Чавдар Георгиев – първа реплика.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: По аргумента, който каза колежката, бих казал следното: нали искаме да разширим отдаването на концесии? Именно заради риска, колкото по-дълго време се носи този риск, толкова по-малко ще направите конкурентна средата при сключването на договорите. Колкото по-къс е, пак казвам, в минимално разумни граници, мисля, че това, което беше предложено, е логично Вие на входа на концесията, когато ще трябва да изберете оператора или концесионера, да имате по-конкурентна среда. Тогава наистина за по-краткия срок ще се явят повече кандидат-концесионери и Вие ще изберете най-добрия. Ако направите някоя твърде рискова концесия за „n“ на брой години, ами кой ще седне да Ви носи този риск за такъв дълъг период? Почти никой. Особено за такива концесии, които са за услуги или ползване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев, за втора реплика.
КРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Присъединявайки се към казаното от колегата Георгиев, искам да напомня пак, че в тези текстове, които гледаме и са на нашето внимание в момента, се подлагат концесии без ограничения във времето. Абсолютно неограничени – в безкрайността. Безграничен риск няма. Такива понятия, даже най-вероятно и в Квантовата механика няма понятие като „безграничен риск”. Не смятам, че аргументът по отношение специално на концесиите за строителство е, че трябва да имаме безкрайни концесии. Да, концесията може да бъде с много удължен срок и в това отношение аз подкрепям изцяло казаното от госпожа Славкова като становище на Министерския съвет и като предложение по отношение на сроковете както за концесиите за строителство, така и за концесиите за услуга, и концесиите за ползване. Достатъчна гаранция в тяхното предложение е, че Народното събрание при такива концесии за строителство, които надвишават 35 години, ще взема решение. Това решение ми се струва много по-удачно, отколкото това, което предлага вносителят. Това, което предлага вносителят, на практика Вие се опитвате да ми кажете да нямам никакви притеснения. Извинявайте, ама практиката 25 години сочи точно обратното. Председател на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол сигурно може да Ви каже, кой знае колко дела все още се явяват – той самият го каза. Друг е въпросът за ефективността през годините и на правоохранителните органи – прокуратура и разследващи органи. Така че въобще такива аргументи от типа „дайте да имаме повече доверие“ – да, ние трябва да имаме доверие, но това не означава, че не трябва да има превенция и че не трябва да предвиждаме какви биха били резултатите от приемането на едно или друго законодателно решение. Недейте да си мислите, че ние сме само мокър печат, който одобрява решенията на Министерския съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Господин Димитров, трета реплика.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Очевидно сега има две тези, които се бият – предложените срокове, които са твърде големи и много се съмнявам, че ще минат през Народното събрание, няма смисъл да ги търкаляме натам, и примерно изговорените други срокове. Да не казваме предложения, защото после ще излезе: ние Ви пратихме за едно, но Вие отстъпихте на друго, защо предложихте това, не настоявахте трето. Държавните служители са особена категория хора. Те носят упреци от всички, за всичко, дори и за това, което са помислили.
Нека да кажем, че в хода на дискусията тук са се появили два варианта: който е в основния текст, и другият – 25, 35, като изключението е, че при 35, ако срокът трябва да се увеличи по ред обективни причини, ще се иска съгласието поне към днешна дата на Народното събрание.
Да подложим двете на гласуване. Което събере гласовете, разговорът ще си го водим и в парламента, ако тук не стигнем до съгласие.
Да кажем, че това е всеобщо мнение, до което всички сме стигнали. Да не вменяваме: този каза така, онзи – друго, за да няма после виновни извън кръга на разговора тук.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Госпожа Стоянова има право на дуплика на трите реплики.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Моето изказване беше базирано на практиката към момента – на предоставените концесии в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които, разбира се, като параметри не са дошли някъде от въздуха, почиват на сериозни финансово-икономически анализи и на съответни показатели, които отчитат и срока за възвръщаемост на инвестициите.
Може би проблемът идва и оттам, че непрекъснато се прави паралел или някакви сравнения между Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и сделките, които тя осъществява, и концесиите. Молбата ми е все пак да държим сметка, че става дума за различен режим на правни сделки, едните от които са свързани с прехвърляне на собствеността и с поемане на определени ангажименти от страна на купувача, в които държавата по никакъв начин не остава собственик на активите, за разлика от концесията, която е истинската форма на публично-частно партньорство, на споделения риск.
Разбира се, Ваше право е да прецените какъв максимален срок да приемете за концесия за услуга или за концесия за строителство, но, повярвайте ми, когато взимате подобно решение, направете дори за себе си сравнителен финансово-икономически анализ. Например при концесия на транспортна инфраструктура, който е изграден и ще се предостави занапред само за управление, колко биха стрували разходите по управление на съответния обект, тъй като това, което цели една концесия, е не само получаване на плащане към бюджета, а и повишаване качеството на услугите.
За да се повиши качеството на услугите на съответния обект, което всички искаме като потребители, и бизнесът, и инвеститорите, какви ресурси са необходими, за какъв срок се влагат те, каква е тяхната възвръщаемост?
Най-лесно е да направи това, което колегите от Министерския съвет предлагат, обаче то не е същинското мнение на вносителя, тъй като вносителят се е подписал под друго нещо, включително и министър-председателят, включително и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и с лека ръка кажем: „Слагаме за услуга 25 години, за строителство – 35 години“. Защо? Това на какво се базира? Може би на предварително проведен анализ от колегите, от събрани данни, справки?
Когато се взима такова решение, нека не забравяме, че този Закон не е само да служи на нас, чиновниците, как да проведем процедура за предоставяне на концесия. Целта на такава процедура е държавата да има, ще го кажа съвсем грубо – държавата да има облага, тоест държавата да получава приходи и косвено да предоставя по-добри услуги чрез този, който е избрала в резултат на открита и състезателна процедура. И като краен ефект – всички да сме по-доволни от държавата, в която живеем. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Господин Георгиев – бърз уточняващ въпрос.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
Кой е този инвестиционен проект, който е във Вашето Министерство, който изисква срок повече от 35 години? Това ми е въпросът.
Второ, когато говорим за големи инвестиционни проекти, свързани с голям размер на инвестицията, коя е банката, която ще Ви даде кредит за по-дълъг срок от 25 или максимум 35 години? Аз не знам да има такава банка. Дори и Световна банка, и Инвестиционна банка Ви дават до 25 години. Тя ще Ви иска финансов анализ именно в по-кратък срок, защото това е разумно обозримото.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (встрани от микрофона): Аз ще избера един случай.
Най-скъпият обект, който днес сутринта платиха, беше АЕЦ „Белене“ – част от нещо си. За колко пари? Милиард и нещо. За каква възвръщаемост тогава говорим? (Реплики от народния представител Свилен Иванов на изключени микрофони.)
Ако ще правим и в момента ще обясняваме, е друго. Няма такива обекти в момента. Като се появят, ще направим промяна в закона. Спокойно, няма е първият ЗИД.
Хайде да спрем на тези 25, 35. Ако искате, гласувайте, и приемете, че това е предложение в хода на дискусията, а не на някого си.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Нека да чуем госпожа Немска.
МАРИЕТА НЕМСКА: Благодаря, господин Председател.
Искам да направя уточнение, че нашето изначално предложение е предложението на вносителя. По това две мнения няма.
След като получихме предложение от народните представители, направихме справка. Не бих казала анализ, защото не сме имали време за много сериозен анализ, но на база инвестиции, възвръщаемост и срок, това са годините, до които достигнахме като някакъв компромисен вариант.
Да уточня, че по отношение на концесиите за услуги, които към настоящия момент са дадени от Министерството на транспорта, по новия Закон са концесии за строителство. Някой от господата народни представители обърна внимание – Народното събрание ще може да удължава срока не само на концесиите за строителство, а и при концесии за услуги, когато се докаже икономическа необходимост от това. Тоест това притеснение не трябва да го има.
В крайна сметка конкретните срокове – 25, 26, 30 години, всеки може да доказва различни цифри. Не можем да дадем категорично становище. Нашето мнение е първоначалното…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може ли да повторите предложението, тъй като се съмнявам, че го чух, както го направихте.
МАРИЕТА НЕМСКА: Не на вносителя, което де факто е нашето предложение, а това, което мислехме, че е допустимо.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (встрани от микрофона): Коментираме предложението на Петър Славов и Мартин Димитров.
В разговора се обединихме около тези две цифри.
МАРИЕТА НЕМСКА: Значи 25, 25, 35 – това е. (Реплики.)
МАРИАНА СЛАВКОВА (говори на изключени микрофони): Като за ползване няма опция за удължаване, а за строителство и за услуги с решение на Народно събрание може да бъде и по-дълъг срокът. (Реплики от народния представител Емил Димитров на изключен микрофон.)
СВИЛЕН ИВАНОВ (говори на изключени микрофони): Ще си остане за общинските съвети, нали?
МАРИАНА СЛАВКОВА (говори на изключени микрофони): Да, да. (Реплики от народния представител Емил Димитров на изключен микрофон.)
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (говори на изключени микрофони): Дай анализи.
СВИЛЕН ИВАНОВ (говори на изключени микрофони): Нали се излиза от анализите? Колеги, какво спорим? Не можем да направим повече.
Не може да седи, да си бърка в носа и да каже колко години концесия ще пусне. Трябва нещо да се направи, да се види какви са инвестициите. Така е! Като излезе 26 години, какво правим? (Реплики.)
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (говори на изключени микрофони): Ще си направи разчета за колко години, ще си сложи таксата, ще си я вземе, примерно ако ще прави мост. Недейте така. Ние пък подаряваме готови обекти. Сега като раздадем и …
СВИЛЕН ИВАНОВ (говори на изключени микрофони): Кой казва какво да сложиш? Нали някой трябва да ти каже колко да сложиш…
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (говори на изключени микрофони): Мислиш ли сега, че за една построена аерогара, като ти я дам, колко да ти сложа, като тя ти е без пари? Оттук нататък започва само да ти носи, ако я поддържаш.
СВИЛЕН ИВАНОВ (говори на изключени микрофони): Те са друг вид концесия, недей бърка, те са няколко вида.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По принцип съм противник на възможността за последваща корекция на срока, защото това ще стимулира концесионера да представя неверни, неистински отчети, или по различен начин да управлява инвестициите, така че да може да докаже, че възвръща с по-лоши показатели от възвръщаемостта, която е била при състезанието. Тоест в този случай по-скоро ще стигнем до хипотезата, която господин Чавдар Георгиев посочи.
Доколко е справедливо след това, примерно след 20 години да кажа: „Да, ама аз не си върнах парите“. Значи аз изцяло преуреждам ангажимента си да съм поел целия риск. Уж съм поел риска, ама на 20-та година казах: „А, ама имаше едни десет милиона, които загубих за тези 20 години. Дайте ми още 10 години, за да си ги доспечеля“.
Тук според мен трябва да следваме дисциплиниращото правило на този Закон – по принцип да няма удължаване на срока.
Удължаването на срока е несправедливо и към състезанието. Аз ще участвам в състезанието, като ще кажа: моят срок е десет години. Обаче след десет години знам, че, да кажем, със счетоводни или с други данни може, имам вероятност да докажа различна ситуация, за да взема още десет години.
Ако ще правим някакъв компромис, предлагам Ви следното. Искам да чуя Министерският съвет как го интерпретира.
Първо, в изказа на сегашния текст, концепцията на сегашния текст. Ако ще има голяма истерия за 50-те години, добре е в ал. 4 да напишем – 35 години. Тоест всяка държавна концесия след 35 години да бъде с одобрение на Народното събрание.
Да, ще има пет концесии, да кажем, за големите инфраструктурни обекти, но те ще минат през Народното събрание, защото там възвръщаемостта ще е 50 години.
Колебая се малко за общинските концесии, защото там случаят е по-различен. Според мен над 15 години би трябвало да е с решение на Общинския съвет, а над 25 години – и с решение на Народното събрание.
Правилно ли съм разбрал идеята на Министерския съвет? Тяхното разделение е друго. В интерес на истината тяхното разделение е строителство, услуги. Ако следваме сегашната логика, ние разделяме вида спрямо субекта – държавна или общинска. (Реплики от народния представител Емил Димитров на изключен микрофон.)
Господин Димитров, приемам такъв подход към законодателния орган за донякъде уместен, доколкото той да каже по-ревниво: „Искам да Ви наблюдавам по-стриктно. Затова не от 50-та година, а от 35-та ще ми показвате концесиите, за да ги обсъждаме в Народното събрание“.
Да, може да има 75-годишна концесия, но аз ще гледам всичко над 35 години. Тук по-скоро отстояваме ролята на законодателния орган, който обаче го правим на някакъв регулатор, в интерес на истината, на някакъв ревизор, господин Димитров. (Реплика от Емил Димитров.) Точно на Ревизоро го правим. Не е работа на политически законодателен орган да чете ивестиционни програми, да разсъждава по конкретните икономически показатели.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (говори на изключени микрофони): Вероятно ще има комисии за тези три или пет обекта. Ще се направи, както се направи при госпожа Десислава Атанасова, когато беше за КПП и ще се справят. Там обектите бяха много фирми – стотици. Мисля, че за пет обекта много по-малко време ще ни отнеме.
Нека не лишаваме правото на един бъдещ парламент да се произнесе и по тази точка.
Вашето предложение беше добро.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И предишното Ваше е по-доброто. Подписал се е премиер. Цял Министерски съвет го е гласувал, как да не подкрепя вносителя?
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Може ли една процедура в такъв случай, господин Председател?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предлагам да прекратим дебата и да гласуваме постъпилото предложение от вносителя. Ако то събере подкрепа…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те нямат право да правят предложения.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не, внесеното предложение на Министерския съвет в този му вид.
Вероятно дебатът в пленарната зала ще продължи. (Реплики.) Не всички представители на различните парламентарни групи са тук. (Реплики.) Господин Димитров, мисля, че няма да си го спестим. Има достатъчно опозиционни партии в парламента.
Предложението ми е да гласуваме проекта на Министерския съвет. Да прекратим дебата вече.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По вносител задължително трябва да гласуваме.
Засега мисля, че нямаме валидно предложение за нещо друго.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Направено е по реда на чл. 80: цифрата 50 да бъде заменена с 35, а цифрата… с 25.
За срок до 25 години, всички други да продължават сроковете с одобрението на Народното събрание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е много различно от това, което говорихме. Пак разменихме видовете концесии.
Имаме процедурно предложение по реда на гласуване от госпожа Атанасова.
Тя казва да гласуваме предложението по вносител. Ако то мине, тогава няма какво друго да гласуваме. Ако предложението не мине, тогава господин Димитров да направи процедурно предложение, като аз и примерно госпожа Славчева ще му помогнем да го формулира. (Реплики.)
Правилникът казва друго: трябва да гласуваме предложенията на народните представители.
Според предложението на госпожа Атанасова, ако текстът на вносител получи подкрепа, то предложенията на двете групи народни представители да се считат за отхвърлени. Това е предложението в първата част.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Нейното предложение не беше точно такова. (Реплики на изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Процедура на Атанасова.
Който е съгласен с процедурата, предложена от госпожа Атанасова, за прекратяване на дебата, моля да гласува. (Реплики от народния представител Емил Димитров на изключен микрофон.)
Гласували: за 10… (Реплики от народния представител Емил Димитров на изключен микрофон.)
Колеги, с оглед проведените дебати, правя предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 и предлагам следните редакционни промени: числото 50 в ал. 4 да се чете „за 35“.
В ал. 5 „числото 25“ да се замени с 15 или 20. (Реплики.)
Колеги, какъв е проблемът да намесим общинския съвет още на 15-та година. Какво като е строителство? Какъв е проблемът? А на 25 вече ще им кажем: Тогава и парламентът ще Ви го гледа.
Като ще правим редукция, да го направим. Като се съмняваме в общинските съвети, нека там да е двоен контролът. Това въобще не се бие с ал. 6 според мен. Там са концесиите за ползване и остават 25 години. Дори бих казал, че там оставяме един непокрит интервал от 15 до 25 години, където общинският съвет няма да гледа.
Бих Ви предложил горе да е равен режимът. Ако ще отстъпваме, да отстъпваме смислено или кажете как? (Реплики между членовете на Комисията.)
Заповядайте, господин Йончев.
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: По отношение на общинските концесии предложеният срок 25 години никак не е голям. Искам да дам само два примера със Столична община. Тя се опита да даде на концесия горе-долу в такъв срок два обекта, които са и недвижими културни ценности – Централната баня и Минералната баня в Банкя. При срокове от около 25 години и двете процедури бяха неуспешни. Никой не се яви, защото инвестициите в такива обекти са прекалено големи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Йончев, никакъв проблем. Нека и 35 години да е за банята. Но общинският съвет да вземе решението с квалифицирано мнозинство. Такъв е смисълът на редакцията, която идва от Министерския съвет.
МАРИЕТА НЕМСКА: Точно така. Пределният срок, над който вече е за Народното събрание, да бъде еднакъв със срока, който е и за държавните – 35.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Петнадесет години е за общинския съвет – казах го, и 25 за Народното събрание. Какво лошо има пък Народното събрание да гледа общинските концесии над 25 години?
Госпожа Лазарова иска да се включи.
АЛБЕНА ЛАЗАРОВА: Мисля, че госпожа Стоянова пределно конкретно каза какво е становището на Министерството на транспорта. Продължавам да се притеснявам обаче за концесиите за услуга. Да не говорим, че действително това е Законопроектът, който е минал и през Министерския съвет. Такава е била и волята.
Всички ние сме съгласували този Законопроект. По време на изготвянето на Законопроекта имаше дебати, на които присъствахме колеги от всички министерства. Всеки си каза своето мнение. В крайна сметка такова беше решението за срока.
Да не говорим, че казваме, че въвеждаме директива, чийто дух, мисля, че не предвижда ограничаване на срока.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Тогава да е пожизнено наследяване.
АЛБЕНА ЛАЗАРОВА: Не говорим за пожизнено. Духът на директивата предвижда и това сме го коментирали с колегите, че е необходимо да се направят внимателни финансово-икономически анализи, които ще обосноват тези срокове.
Няма как да кажем 10, 15, 25, защото в момента не можем да стъпим на базата на никакви аргументи и никакъв анализ, от който да стане ясно какъв да бъде точно срокът.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Към мотивите на Законопроекта никъде не видях анализ за 50 години в ал. 4. (Реплики от народния представител Емил Димитров на изключен микрофон.)
АЛБЕНА ЛАЗАРОВА: Този анализ е предвиден и на базата на него да се определят сроковете, за които ще бъдат предоставяни конкретни концесии.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Добре, да бяхте дали някакъв пример.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Извинявайте, Вие поставяте невъзможни условия. Как икономически анализ ще определи срока? Ако искате, дайте примери, за да…
СВИЛЕН ИВАНОВ: Може ли да направя един анализ, за да стане ясно. Имаш да правиш магистрала, която струва два милиарда. За колко години ще се изплати при такса 10 лв.? Това е елементарен анализ.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: По нейната логика ще е за 25 години. (Реплики от народния представител Емил Димитров на изключен микрофон.)
АЛБЕНА ЛАЗАРОВА: По моята логика срокът на концесията ще бъде за срока, за който го обосновава анализът.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Мисълта на колегата Иванов е следната: да не позволяваме да се правят анализи за прекомерно дълги срокове. Това е идеята.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Идеята на Закона е точно обратната.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Напротив, така по-лесно ще привлечеш големи инвеститори, защото…
АЛБЕНА ЛАЗАРОВА: Текучеството не привлича инвеститори.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Нека да се обединим около следното нещо. Това, което господин Данаил Кирилов каза, го приемаме. Сложете още една алинея: „а за всички обекти с по-големи от предвидените по-горе срокове, се иска разрешение от Народното събрание“. И като ми дойдеш с големия инвеститор за нов язовир „Искър“, за тунел под планина, Народното събрание ще каже: да, благодарим, радваме се, одобряваме този проект с по-голяма инвестиция. И да се приключи с тази мъка.
Има и такъв вариант: ние залагаме срокове, а за всичко извън тези срокове – Народното събрание. И се приключва. Някой ще оспори ли?
АЛБЕНА ЛАЗАРОВА: То е така, но това е текстът по вносител, затова приканвам да гласуваме текста по вносител, уважаеми господа народни представители, защото за нас това в момента е текстът, който ние сме подкрепили. (Реплики от народния представител Емил Димитров на изключен микрофон.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, довършвам предложението и без това пряко сили го правя и съм склонен да се откажа.
Все пак, за да докараме нещата докрай, повтарям: „в ал. 4 числото „50“ става „35“, в ал. 5 „25“ става „15“, а в последното изречение „50“ става „25“. Тук обаче, ако приемете това, ще искаме редакция за ал. 6 по смисъл и по съдържание, защото в случаите, в които концесията за ползване е над 15 години, тя трябва да е с решение на общинския съвет, и то с квалифицирано мнозинство.
Разбрахте предложението.
Колега, заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСИЕВ: Искам да отбележа, че по този начин, както си изчетохте предложението, поставяте различен режим за държавните и за общинските концесии. Определеният от концедента максимален срок е 35 години за държавните концесии и 25 – за общинските. Не виждам основание, на което да поставим различен режим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: То и във Вашия текст няма основание на общините да имаме двойно одобрение, но имаме, нали!
НИКОЛАЙ АЛЕКСИЕВ: Така е, да.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Народното събрание се включва след еднакъв срок: 50 и 50.
НИКОЛАЙ АЛЕКСИЕВ: Сега го правим 35 и съответно 25 години без никаква обосновка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще остане сериозен непокрит интервал, имайте предвид, ако го оставим 35-35. Ще остане непокрит интервал от цели 20 години, което ще даде на общините прекомерна гъвкавост. Всички концесии ще си ги базират и изчисляват на 34 години по Вашата логика.
НИКОЛАЙ АЛЕКСИЕВ: Това не е толкова фатално само по себе си.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защо да не е фатално?
НИКОЛАЙ АЛЕКСИЕВ: Защото срокът на концесията е критерий за възлагане. Има състезателен елемент там. Мисля, че това ще е основният стимул всъщност да предлагат кратки срокове, а не някакво законово изискване.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Мисля, че пак връщаме дебата.
Направихте добро предложение, нека да го гласуваме, господин Председател. Включително и с идеята за допълнение на ал. 6, ако правилно Ви разбирам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Оттеглям всичките си предложения.
Подчертавам, че колегите от Министерския съвет нямат право да правят предложение освен в дискусионен порядък. Никой до момента не е направил предложение освен процедурното за гласуване.
Подлагам на гласуване първо текста на вносителя. (Реплики.)
Ако приемем текста на вносителя с редакцията, предложенията на Янаки Стоилов, Петър Славов и Мартин Димитров ги приемаме за отхвърлени. Подчертавам, ако приемем текста на вносителя, заедно с редакцията, приемаме за отхвърлени тези предложения.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Внасяте някаква нова процедура на гласуване. Досега не сме работили така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приемаме процедурата, която госпожа Атанасова предложи на по-силното основание. (Реплики.)
Добре, по стандартната процедура.
Подлагам на гласуване предложението на Янаки Стоилов и група народни представители.
За – 4, против – няма, въздържали се – 6.
Не се приема предложението на Янаки Стоилов и група народни представители.
Подлагам на гласуване предложението на Петър Славов и Мартин Димитров.
За – 5, против – няма, въздържали се – 5.
Не се приема предложението на Петър Славов и Мартин Димитров.
Подлагам на гласуване предложението на Борислав Великов и Вили Лилков.
За – 1,…
Процедура за прегласуване.
Предложението на Вили Лилков е заради водния закон, най-грубо казано.
За – 8, против – няма, въздържали се – 3.
При прегласуването се приема предложението на Великов и Лилков.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Работната група, заедно с текста на вносителя.
За – 6, против – 5, въздържали се – няма.
Засега се приема текстът на Комисията заедно с текста на вносителя.
Пристъпваме към чл. 35.
По чл. 35 няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване чл. 35.
За – 9, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се текстът на чл. 35.
Колеги, прекратявам заседанието.
Ще получите покана за извънредно заседание в утрешния ден, във вторник или за редовно заседание – в сряда.
(Закрито в 20.00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ