Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 84


На 5 октомври, сряда, 2016 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г. – продължение.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси и гости се прилага към протокола.

Заседанието беше открито в 14,50 ч. и ръководено от председателя на Комисията по правни въпроси, господин Данаил Кирилов.
Гости на заседанието бяха: господин Иван Славчов, Пролет Михайлова и Ива Митева.

* * *
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, девет членове на Комисията присъстват, но са изтекли 25 минути от определеното време за начален час на редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Във връзка с чл. 31, ал. 1, изречение второ и при условията на тази разпоредба откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Има предложение за дневен ред.
Имате думата по предложения дневен ред, като преди това е коректно да Ви обясня, че с оглед обстоятелството да спазим срока за влизане в сила на Закона за нормативните актове – измененията, които приехме и които ще влязат в сила на 4 ноември, във връзка с оценката на въздействието на нормативните актове, си позволих във вчерашния ден, в 16,00 ч. да Ви предложа – тук е представена като първа точка от дневния ред, всички проекти за решения, които са постъпили във връзка с изменението и допълнението на Правилника, включително и Законопроекта, който беше внесен на 30 септември, подготвен от работната група, както бяхме решили.
Благодаря на колегите, които го подкрепиха и станаха негови вносители.
Имате думата, включително и за евентуални размествания в дневния ред.
Господин Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, направих предложение по имейл за допълнение към дневния ред.
Предлагам като точка втора да разгледаме Законопроект, който сме внесли през месец юни с група народни представители, за изменение на Наказателния кодекс (НК), който касае вече приетите изменения в НК по отношение давността на престъпленията, извършени през комунистическия период.
На практика с този Законопроект се прецизират вече приети текстове. Само един параграф е и мисля, че няма да ни забави в работата. Както знаете, има образувано дело в Конституционния съд. Мисля, че това прецизиране е важно с оглед изхода на делото. Не е добър атестат за работата ни като народни представители да имаме още едно решение на Конституционния съд за обявяване частична противоконституционност.
Това са ни мотивите да разгледаме предложението днес с идеята по-бързо да влезе и в залата. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други становища?
Ще припомня, че когато дебатирахме по предходното изменение, което сега се обсъжда в Конституционния съд, многократно обсъждахме евентуалната му противоконституционност. Тоест всички бяхме наясно, че това, което евентуално ще приеме Народното събрание, ще подлежи на конституционен контрол и подлежи.
Не съм много сигурен, че е „уместно“ да се опитваме да хитруваме и да се саморевизираме преди да се е произнесъл Конституционният съд. Все пак това е полезна проверка, която би могла да се извърши.
Ще поставя на гласуване това предложение. Ако колегите преценят, ще го включим в дневния ред.
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Господин Председател, като дуплика, ако това беше реплика от Ваша страна. Няма да е прецедент подобно „саморевизиране“ в рамките на висящо производство пред Конституционния съд. Най-пресният пример е от Закона за защита на класифицираната информация. Спомняте си, там имаше текст, който едва ли не обявяваше автоматично, че с отнемане на допуска до класифицирана информация лицето се отстранява от длъжност и така нататък. Тогава президентът сезира Конституционния съд и на практика доста дълго време неформално се възложи на Народното събрание да завърши Законопроектът, който беше в ход, тъй като имаше предложение именно тази разпоредба да се отмени от Закона. Тогава делото пред Конституционния съд щеше да бъде прекратено поради отпаднало основание „необходимост да се произнася“. Така че това не е проблем.Разбира се, ще коментираме и в хода на самия Законопроект.
Предложението ми е да направим гласуването, след като и колегите от ДПС дойдат, тъй като и те са съвносители на този Законопроект. Тоест можем да отложим гласуването за малко по-късно, тъй като става дума за точка втора. Мисля, че и те ще имат желание да го подкрепят.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Не възразявам да бъде подложено на гласуване предложението на господин Славов, но мисля, че е редно сега да се подложи на гласуване предложението, да не се изчакват други членове на Комисията.
Трябва да знаем по какъв дневен ред работим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дневният ред няма как да го отлагаме – или ще го приемем, или няма да го приемем.
ФИЛИП ПОПОВ: Мисля, че дневният ред и в момента е доста натоварен. Още една точка не би довела дори, ако щете, до сериозното й разглеждане при този дневен ред.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Председател, искам процедура.
От неделя сме в изборна кампания. Не би трябвало тук да реагираме.
Проблемът с БСП – принадлежност: дали била задължителна, или не, кои са били, дали са били, как са работили – ще се разисква много дълго, и то по студията.
Ако засегнем тази болезнена тема, ще излезе, че се опитваме да играем срещу някои от евентуалните кандидати или да подпомогнем пък някого от останалите кандидати. Нека да не разискваме този проблем, още повече веднъж вече се произнесохме, сега ще се окаже, че погрешно.
Ако пък и вторият път се произнесем погрешно… Нека да не бързаме. В следващите 40 дни ще има излишно напрягане на тема „БКП и членство“. Да не го разискваме точно в този момент. Не съм свързано лице, не съм бил член, но считам, че моментът не е подходящ.
Предлагам да се прекрати разискването на този въпрос и да преминем към дневния ред.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Петър Славов за включване на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-82, от 24 юни 2016 г. Предложението на колегата Славов е да бъде включен в дневния ред, да бъде обсъден за първо гласуване – като т. 2.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 3, против – 1, въздържали се – 5.
Не се приема предложението.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Господин Председател, моля за прегласуване.
След това изказване, надявам се да подейства мотивиращо за част от колегите, които гласуваха „въздържал се“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Прегласуване, колеги.
Който е „за“ включването на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-82, внесен от Методи Борисов Андреев на 24 юни 2016 г., моля да гласува.
За – 3, против – 3, въздържали се –3.
Макар и с променено разпределение на вота, пак не се приема, колега Славов.
Колеги подлагам на гласуване дневния ред от първа и втора точки, както са предложени – нямаше предложения за разместването им като поредност.
Който е съгласен да приемем Дневния ред, моля да гласува
За – 10, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТИТЕ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
- Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 454-02-01, внесен от Радан Кънев и група народни представители на 9 декември 2014 г.;
- Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 554-02-35, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 13 март 2015 г.;
- Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 554-02-38, внесен от Валентин Иванов и група народни представители на 20 март 2015 г.;
- Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 554-02-43, внесен от Велизар Енчев на 7 април 2015 г.;
- Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 554-02-44, внесен от Волен Сидеров на 8 април 2015 г.;
- Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 554-02-45, внесен от Велизар Енчев на 17 април 2015 г.;
- Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 554-02-99, внесен от Борислав Иглев на 20 ноември 2015 г.;
- Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 554-02-101, внесен от Велизар Енчев на 7 декември 2015 г.;
- Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 654-02-32, внесен от Велизар Енчев на 19 април 2016 г.;
- Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 654-02-77, внесен от Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Волен Сидеров на 21 септември 2016 г.
- Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 654-02-78, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 30 септември 20126 г.
Уважаеми колеги, имате думата да представите съответните проекти, ако имате желание за това.
Господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми колеги, на Вашето внимание представяме промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първото предложение: в чл. 48, ал. 3 след думите „се предават пряко по“ се добавя „програмата БНТ 2 на“.
Мотивите са разбираеми. В общи линии петъчният контрол се превръща в голяма говорилня. С прякото излъчване по БНТ, първо, се нарушава програмата. Лишават се от възможността да предават събития, които много често са от много по-голяма важност, отколкото мостът в Горно Уйно или не знам си къде – дали ще бъде ремонтиран, или преремонтиран. От тази гледна точка се дава деформирана представа за работата на Народното събрание.
Уважаеми колеги, всички знаем, че има хора, които идват на работа само в петък, за да ги види „родата“. По тази причина предлагаме да не тормозим хората със самореклама и да се прехвърли в БНТ 2. По този начин ще се даде възможност, както казах, да се излъчват и други по-рейтингови предавания по канал 1 на БНТ.
Второ предложение: в чл. 49, ал. 1 се създава изречение второ: „Всяко заседание, с което започва пленарната седмица, започва с изслушване на химна на Република България“. Става въпрос, че българският парламент трябва да е институцията, която поставя на първо място уважението на символите на Република България, единият от които е химнът. Химнът на Република България не звучи в парламента. Мисля, че няма да е много един куплет и припева да се излъчват в сряда, в началото на парламентарната седмица и с това да изразим нашето уважение към държавността и към символите.
Трето предложение: в чл. 51, ал. 6 думите „Веднъж на заседание“ да се заменят с „На заседанието, с което започва пленарната седмица“.
Това са декларациите, които в момента се изсипват в най-неподходящ момент без предизвестие, по всяко време, по време на всяко заседание, по време на какъвто и да било законопроект, който се разисква. Смятаме, че може да се въведе определен ред в тези декларации. Надяваме се на разбиране и подкрепа.
Четвърто предложение: в чл. 57, ал. 1 съюзът „или“ се заменя с „и“ – личното обяснение. В сегашната разпоредба е записано, че такова право има народен представител, който е засегнат лично или поименно. Сега под претекст за искане на лично обяснение се дава думата, включително и за парадоксални искания от рода на засегната група, което не е нормално. Няма нищо лично, ако евентуално е споменато наименованието на някоя от парламентарните групи или на някоя от партиите. Естествено, че това се превръща във възможност за обширни изложения не по въпроса и не по лична засегнатост, което също е пропуск в сегашната редакция на Правилника.
Предлагаме личното обяснение да се дава само, когато е засегнат лично и поименно съответният депутат.
Петото ни предложение: в чл. 65, ал. 1, думите „30 секунди“ да се заменят с „една минута“, а думите „15 секунди“ да се заменят с „30 секунди“ – времето, за което трябва да се гласува. Понякога се получава така, че народният представител не успява в рамките на тези 15 секунди да изрази своето волеизявление, което е нарушение на неговите права и задължения като народен представител. Смятаме, че удължаването с 15 секунди по никакъв начин няма да навреди на продължителността на заседанията, особено ако приемете другите ни рационални предложения.
Накрая: „в чл. 92, ал.7 се отменя – свързано е с изявленията на групи – декларациите.
Това са нашите предложения. Мога да отговоря на допълнителни въпроси, ако има.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Симеонов.
Преди да дам думата на друг от колегите – вносители, искам да направя уточнението: тъй като обсъждаме проекти за решение за изменение на Правилника, които в пленарната зала се приемат на едно четене, и с оглед на това обстоятелство в настоящото заседание на принципа на разработването на общ доклад, колегите са разработили материала, с който разполагате – нанесли са предложенията по абсолютно всички проекти за изменение и допълнение на Правилника.
Тъй като и ние трябва да подходим като при второ четене – не мога да лиша вносителите от възможността да си представят законопроектите. След като изслушаме представянето, ще преминем по процедурата за второ четене – обсъждане и гласуване текст по текст.
Благодаря на господин Валери Симеонов, че представи концептуално цялото им предложение.
Който от колегите – вносители, има желание да стори същото, има тази възможност.
Няма други желаещи.
Само с три изречения ще представя последния по време Законопроект, № 654-02-78.
Както знаете, този проект беше разработен от експертна работна група с участието на администрацията на Народното събрание. Проектът беше обсъден в предварителен порядък на предходно заседание на Правната комисия. Народните представители, които проявиха желание да го подкрепят, получиха тази възможност.
В тази връзка участие в дебата ще вземат госпожа Пролет Михайлова и госпожа Ива Митева – директори на дирекции в администрацията на Народното събрание. Поканихме и главния секретар господин Иван Славчов, като глава на администрацията също да вземе участие в това обсъждане.
Закривам дебатите по представянето.
Пристъпваме към Проектодоклада относно всички проекти, както Ви ги представих в самото начало.
По отношение наименованието: „Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание“ имате ли бележки, мнения? Няма.
Параграф 1 относно чл. 16, ал. 2, т. 22 – предложението на колегата Искрен Веселинов касае промяна на наименованието на Комисията за наблюдение на Държавната Комисия за енергийно и водно регулиране.
Имате думата за изказвания.
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми господин Председател, има ли справка колко пъти се е събирала тази Комисия? Редовно ли се събира, пълноценна ли е нейната работа?
Още при сформирането й изразих съмнение, че тя ще дублира дейността или ще отнеме част от работата на Комисията по енергетика. Нейната работа перфектно може да се върши от Комисията по енергетика, както винаги се е вършела досега.
Вместо да променяме наименованието й, по-добре да я закрием. Благодаря.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В неглижиране на тази тема, току-що платихме милиард и половина.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Казак.
Колеги, пропуснах да обявя и предложението по проекта, на който аз и колеги сме вносители. Нашето предложение е: думите „Държавна комисия“ се заменят с „Комисията“.
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Препоръчвам на колегите, членове на Комисията, да не приемат закриването на тази Комисия. Като неин член и като председател на друга временна комисия, която приключи своята работа по контрол и оценка на състоянието на енергетиката, имам пълната информация по въпроса за състоянието на енергетиката на България, което не е добро. В случая малко по-засилено внимание, не казвам контрол, защото КЕВР все пак е независима комисия, но едно внимание безспорно има доста оздравителен ефект, господин Казак.
Все пак да не забравяме, че в периода, в който работим в Четиридесет и третото народно събрание, имахме тежки плащания – 1,2 милиарда към американските, 1,3 сега, за реакторите. Висят над милиард за „Цанков камък“, стената и пътят към него. Въобще състоянието на Националната електрическа компания не е завидно.
Влиянието на ценообразуването е определящо за състоянието. В състава, какъвто е новата Комисия, се извършва според мен взаимно полезна дейност и за Комисията, и за държавата. Бих препоръчал въобще да не се обсъжда такъв вариант. Комисията си върши работата. Като разход за Народното събрание и за държавата, разходите са минимални по отношение заплащането на членовете на Комисията. Препоръчвам да се запази.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В подкрепа на току-що казаното от господин Симеонов мога да кажа, че тази Комисия има дългогодишни традиции. Представяте ли си в следващ парламент тази Комисия да не съществува? Смятам, че трябва да я има. Още повече, че тогава Вашата политическа сила би могла да излъчи един виден хидроинженер за председател на тази Комисия. Защо да го лишаваме от тази възможност?!
Упражненията да има или да няма контрол доведоха съвсем скоро до милиард и половина плащания – цяла седмица се разправяхме. Нека секторът, който е най-чувствителен за България, от който зависи цялата икономика, защото мотивите, за да платим парите онзи ден бяха следните: ако някой обяви НЕК в несъстоятелност, тръгвайки по веригата, ще се окаже, че държавата ще спре.
Темата е много чувствителна и не трябва с лека ръка да се гледа на нея.
Друг е въпросът, че може би комисиите трябва да дадат отчет какво са направили досега, защо са проспали едно, друго или трето. Все пак там и прокуратурата може да се намеси. Но да закриваме с лека ръка комисия, ми се вижда ненужно, още повече ние сме Правна комисия, не сме съставът на цялото Народно събрание, а тя беше създадена с решение на цялото Народно събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Ако приемем, че господин Димитров направи изказване, тогава господин Казак има право на реплика.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Димитров, объркахте се. Тази Комисия не е дългогодишна, създаде се за първи път сега. Сега! В целия си сегашен период на съществуване демократичното Народно събрание в България никога не е имало комисия за надзор или контрол на ДКЕВР или въобще на енергийния регулатор. Винаги е имало комисия, наречена Комисия по енергетика, която е вършела перфектно и тази работа. Сега за първи път, явно по Ваше вътрешни коалиционни съображения, увеличихме състава на комисиите с една, за да отделим част от работата на Комисията по енергетика и да я прехвърлим на новосъздадената Комисия за надзор на независим регулатор, какъвто е ДКЕВР.
Господин Симеонов перфектно знае, че работата на ДКЕВР няма нищо общо с държавните стратегически решения в областта на енергетиката, свързани с НЕК, АЕЦ „Белене“ и така нататък. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Казак.
Господин Свилен Иванов.
Ще предложа изявленията да са кратки, за да ограничим дебата. Не сме в енергийна комисия.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Мисля, че от всички колеги винаги най-кратко се изказвам – не обичам много да разговарям.
Под формата на въпрос: не мислите ли, че предложението води до промяна на предмета на дейност на самата комисия, както е предложено. Едно е да регулираш комисията, друго е да регулираш всичко във водния и енергиен сектори. Тогава наистина Комисията по енергетика става ненужна.
Предлагам да подкрепим предложението на господин Кирилов, където е само техническа поправката. Естествено, ДКЕВР отдавна е КЕВР. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Други изказвания? Няма.
Не стана ясно дали господин Казак го прави като изрично предложение по чл. 80. Няма да го подлагаме на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението за чл. 16 на Искрен Веселинов и група народни представители.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 4, против няма, въздържали се – 7.
Не се приема предложението на колегата Искрен Веселинов.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов и група народни представители от различни парламентарни групи.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Приема се предложението от Кирилов и група народни представители.
Пристъпваме към две предложения, които са по чл. 20
Първото предложение е от Борислав Иглев – да се създаде нова ал. 2 на чл. 20 относно незаетите квоти.
Второто е от Радан Кънев и група народни представители.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Чисто редакционно: да се махне „квоти“. Квота е броят места в съответната комисия, полагаща се на съответната парламентарна група, която се състои от три, пет, от осем места. Да се замени – чисто редакционно е.
Ако го приемем, да помислят за подходяща редакция. Места се заемат в комисията, а съвкупността от местата е квотата на съответната парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания и по двете предложения?
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател.
Второто предложение е направено много отдавна, мисля, че в началото на работата на това Народно събрание. Тогава беше провокирано от скандал и напрежение, мисля около Комисията по култура във връзка с тогава избрания за председател. Дори и протести успяхме да провокираме. Тогава мотивите ни са били да се гласува отделно ръководството на всяка една комисия, тоест лицето, което ще бъде председател, а не анблок, заедно с целия състав, както в момента предвижда Правилникът. При избора на ръководство – става дума само за председателя, не за заместниците му, да се прилага и някаква процедура за изслушване пред Народното събрание с оглед качествата и очакванията на обществото към председател на парламентарна комисия. Това е смисълът на предложението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Славов.
Имате ли реплики, изказвания? Няма.
С оглед да не удължаваме дебата ще се въздържа от изказване. Иначе мога да предложа доста примери от 450-та година преди Христа, когато е възникнал първият подобен демократичен орган, който общо взето е смятал, че трябва да пледира извън 500-те, е отивал по атинските улици и е пледирал колкото иска. Но работата на 500-те е била открита за цяла Атина. Този, който е искал да ги наблюдава, ги наблюдава.
Мисля да закрия дебата по двете предложения по чл. 20. Няма възражения.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иглев, ако бъде прието, тогава ще предложа да гласуваме редакционното предложение на господин Миков.
Който е „за“ предложението на Борислав Иглев, моля да гласува.
За – 2, против – 10, въздържал се – 1.
Не се приема предложението на колегата Иглев и група народни представители.
Подлагам на гласуване предложението на Радан Кънев и група народни представители.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 2, против – 3, въздържали се – 7.
Не се приема предложението на Радан Кънев.
Предложението за проекторешение от Кирилов и група народни представители от различни групи – чл. 26.
Имате думата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Има ли бюджет за тези работи? Има ли пари?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това го говорихме миналия път – това е за НЦИОМ. И сега го има като опция.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Понеже сме и в Бюджетната комисия. Бюджетът на Народното събрание общо взето е в едни и същи параметри и продължава години наред да е един и същ. Че това е за сметка на заплатите е ясно на всички, защото някои други разходи непрекъснато се покачват, заплатите си остават. (Реплика.) Аз лично не съм служител на Народното събрание и тази заплата за мен няма пряко значение. В момента обаче изпитваме трудности – било за стенографи, било за други разходи.
Нека да се обединим около становището, че след като ще даваме оценка за въздействие, защото наистина е изключително важно, когато приемаме закон, да знаем какви последствия има след себе си. Мярката, която приемем, ще има много добри последствия за качеството на законодателната инициатива. Тя обаче има чисто финансови измерения, които трябва да предвидим в бюджета за следващата година. Когато започнем да обсъждаме бюджета – аз съм и в Бюджетната комисия на Народното събрание – нека да е ясно, че предвиждаме пари в резултат на вече взети решения, а не защото искаме да се харесаме на някого, или защото искаме да вдигнем заплатата на някого, който ни е по-симпатичен.
Бюджетът стои непроменен. Не знам поради какви причини решаваме да се правим на скромни, в резултат на което имаме проблеми с работата.
Ще гласувам „за“ и същевременно искам да имате инициативата, когато дойде бюджетът, всички да подкрепите, защото е ясно, че това е общо решение в интерес на работата, а не в интерес на нечия заплата. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Други изказвания в тази връзка? Няма.
Поемам ангажимента, господин Димитров, за което моля и Вие да напомните, при обсъждането в пленарната зала на второ четене да направим такова предложение. (Реплики.)
ИВА МИТЕВА: Националният център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) е на заплата в парламента. Тук става дума за дейност, която ще се извършва от НЦИОМ, който е второстепенен разпоредител, с бюджет към Народното събрание и се извършва от служители, назначени на щат в НЦИОМ към Народното събрание. Тоест няма да се харчат пари, извън бюджета на НЦИОМ.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Имаме дейности, които са свързани с външни лица.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е по следващата точка, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Оценка на въздействие.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съгласен съм. Дори и да получават заплата, тази заплата да е нормирана или да е изчислена, в един момент, ако работата стане двойно или тройно...
МИХАИЛ МИКОВ: И сега няма пречка да им се възлага. Няма нужда от този текст. Тук става въпрос за друго, не е само за осигуряване на бюджета на НЦИОМ според мен. Няма никаква пречка. Досега те си получават, някой просто трябва да им възложи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Като постоянна комисия, аз не мога да възложа или да предложа, трябва да напиша до Председателя, и Председателят да го възложи.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В момента при Вас има директор на дирекция – стои отляво до Вас. В момента има обем задачи, който си решава и то успешно с персонал. Ако му възложим четири пъти повече задачи, той не би могъл с така предвидения персонал, консумативи, стаи с бюджет, който има, да ги извърши. Не че не иска.
Ако един човек копае с една лопата кубик на час, ако му дадеш пет лопати, няма да може да изкопае 5 кубика. Пак един ще изкопае. Не може с пет химикалки да работи. Вярно е, че голяма част от дейността е компютърна обработка, вярно е, че е разчитане на данни и така нататък.
Когато обаче възлагаме нови задачи, нови обеми, това означава нов щат, още хора или още консумативи. Затова още от сега казвам: като взимаме решение да вменяваме някакви задачи, предвидете, че в бюджета на Народното събрание трябва да има предвидени суми за тази част, извън тези, които традиционно до момента сме харчили. Не може миналата година бюджетът да е бил „Х“ милиона и тази година ще е толкова, пък Вие се оправяйте. Не! Възлагаме нови задачи, нов щат, нови хора и те трябва да са висококвалифицирани. Трябва да им плащаме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При това положение, господин Миков ще се окаже прав, че няма специално основание точно за НЦИОМ да го описваме по този начин.
След като на всички дирекции ще се отрази …
МИХАИЛ МИКОВ: Господин Председател, и сега няма пречка да се възложат конкретни задачи по искане на комисията чрез председателя. Проблемът е, че не може всички закони да минават оттам, защото нямат този капацитет.
Ако наистина искаме такава оценка, НЦИОМ в този си състав не може да направи такава оценка. Изисква се по-високо и специализирано познание в някои сфери. Ще им възложиш нещо в екологията –, въздуха, водата, почвата и не знам си. Там се изисква специална подготовка, която я няма в Народното събрание, няма и смисъл Народното събрание да поддържа лаборанти по чистота на въздуха. Ще им възложи Екологичната комисия еди-какво си. Има много сфери, да не влизам в детайли.
Текстът сам по себе си, ако ни трябва само да обосновем съществуването му, мисля, че няма проблеми и сега да си съществува.
Господин Славчов, проблем ли е?
Или да сме със съзнанието, че това ще дава възможност да се възлагат и на други експерти – може би при определени условия трябва да се разпишат, за да не каже някой, че се дават пари на близки, познати, приятели и роднини. Или няма нужда от този текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз го приемам по следния начин: ако се възлага последваща оценка на въздействието и искаме това възлагане да бъде от бюджета на Народното събрание, тогава го адресираме към НЦИОМ.
Ако въпросната постоянна Комисия по екология каже: НЦИОМ не може да го направи, но имаме 5 лв. от бюджета на Комисията и ще ги използваме, за да възложим, да кажем, на Института по въздуха и водите… Тогава ще го направи с бюджета си като комисия, и ресурсът на Събранието ще се използва по този ред, в рамките на тези бюджетни отношения.
На колегите им хареса дебата, защото казвате: явно ще ни натоварите повече, но въпросът е все пак и да се подобрят условията на труд.
МИХАИЛ МИКОВ: Как ще се подобрят, като ги натовариш с повече работа?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За заплати говорят и респективно за щат. (Реплика от Емил Димитров.) Благодаря.
Колеги, готови ли сме да прекратим дебата?
Прекратяваме дебата по предложението на Кирилов и група народни представители: чл. 26, ал. 2 да се измени по начина, по който виждате.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против няма, въздържали се – 2.
Приема се предложението за чл. 26, ал. 2.
Пристъпваме към предложение по отношение на чл. 34 – единствено предложение от работната група и от народните представители Кирилов, Иванов, Александрова, Петър Славов и Димитър Лазаров.
Имате думата за мнения, изказвания и становища.
МИХАИЛ МИКОВ: Господин Председател, защо не се публикуват и пълните стенографски протоколи?
ИВА МИТЕВА: Публикуват се в 7-дневен срок и аудиозапис при съкратен протокол.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре – или е съкратен, или е такъв, но се публикува. Изясни се този въпрос. Повече прозрачност – това е смисълът на този текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Смисълът на този текст, доколкото знам от експертите в Народното събрание, е чисто финансово, икономичен и бюджетен с оглед специалността и броя на стенографите.
Няма възможност да се покрие целия разход за стенографи и по тази причина стенограмите остават в максимален обем за комисиите, когато са водещи. Когато не са водеща комисия, тогава се прави ограничения протокол. За да се замести ограничеността на протокола, е предложена и възможността да се качва и аудиозапис, тоест да удовлетворим очакването на обществото за това.
По тази причина, както забелязвате, и ние като Комисия имаме стенограф, който е мобилен. Той влиза само, когато обсъждаме точка, по която сме водеща Комисия, в другите случаи колегите – главни, експертни сътрудници правят съкратен протокол.
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Много ми хареса: ще съкратим стенографите. Те ще напишат: на еди-коя си дата заседанието започна – свърши, слушай си файла. Дайте тогава и в залата. Дори всеки ден в сайта на Народното събрание излиза от предишния ден целия видеозапис – кой какво казал, кой какво направил. Да няма стенограми. Който иска да си гледа вчера за онзи ден и да…
Мисля, че започнахме да икономисваме от всичко. Сигурни ли сте, че не трябва да има цяла стенограма? Тя не е ли основание, за да влезе в Държавен вестник, не е ли редно да се подпише стенограмата, за да може да послужи изобщо за публикуване и така нататък.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Славчов иска да даде конкретни аргументи в тази връзка.
ИВАН СЛАВЧОВ: Не става въпрос за липса на средства, а е въпрос на процедура по Закона за обществените поръчки. В досега действащия текст в Правилника – в чл. 34, е записано, че се правят съкратени протоколи. Само на водещи комисии се правят пълни стенографски протоколи, както е за заседанията в пленарната зала. Въпреки този запис са наемани стенографи, правени са протоколи.
С влизането в сила на новия Закон за обществените поръчки тази процедура трябва да се обяви за поръчка при достигане на определена сума, която е под праговете – 36 хил. лв.
От началото на годината са правени такива стенографски протоколи, към месец юли сумата е достигната и след месец юли нямаме право да сключваме такива договори, без провеждане на поръчка.
Имаме стенографска дейност, недопустимо е да правим поръчка за дейност, която я има в основното звено. За да се покрият всички дейности на водещите комисии, бройката на стенографите от 13 – винаги е била 12 – е увеличена на 15. В момента стенографите са 15.
В новото предложение се разширява обхватът – изслушването на министрите се добавя към пълните стенографски протоколи. Това е единствената разлика.
Във правилниците на всички събрания винаги е било записано, че когато комисията е водеща, се прави пълен стенографски протокол, за останалите се правят съкратени протоколи. Има и съкратени протоколи, за които сме плащали на външни стенографи. Тези съкратени протоколи се правят от служителите към постоянните комисии – знаете, във всяка комисия има един технически сътрудник и трима или четирима експертни сътрудници. Работата на техническия сътрудник е точно да подготвя този протокол. Така че тук не говорим за липса на финансови средства за обезпечаване на дейността, а за правна невъзможност това да се прави.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Господин Славчов, не е ли по-добре да запишем тогава: в тези случаи не се прилага Законът за обществените поръчки и да приключим?
Смешна работа е… Стенографът не е някаква фирма. Това обикновено са физически лица. Или има фирма за стенографски услуги? Извинявам се, че задавам този въпрос.
Не е ли по-добре да решим проблема като кажем, че не се прилага. Все пак Правилникът…
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В подкрепа на Вашето предложение – Народното събрание не упражнява стопанска дейност, изключая почивното дело, така че може да се каже, че това е основна дейност на Народното събрание и могат да се привличат…
МИХАИЛ МИКОВ: Стенографите се броят на пръсти. Стенографи в България вече няма! Този занаят приключи. Какви обществени поръчки ще възлагаш, като че се състезават да строят блокове.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: След седми месец не могат да се взимат стенографи.
МИХАИ МИКОВ: Нека решим така проблема: не се прилага Законът и да приключим.
ИВАН СЛАВЧОВ: По принцип проблемът със стенографите съществува. Централната избирателна комисия обяви места за стенографи – няма нито един кандидат.
При нас повече от половината от стенографите, които ползвате в комисиите, са пенсионери – бивши служители. От тези, които са на работа в Събранието, имаме пет човека, които са навършили преди една, две, три, а някои преди 6 години, годините за пенсиониране. Техникумът, който обучава кадри, вече не съществува. Тази специалност я няма, така че няма и подготвени кадри.
Все едно ние имаме счетоводство, понеже комисията има план сметка, тя да си наеме външен счетоводител, който да й прави план-сметката и да отчита разходите по тази план-сметка на Комисията.
Щатът на стенографите е увеличен с две бройки.
Другият проблем е, двата натоварени дни са сряда и четвъртък – съвпадението, когато са и комисиите. Имаме заседание на постоянни комисии, преди това имаме пленарно заседание. Сряда и четвъртък са двата дни и петък до обяд.
Понеделник и вторник нито има заседание на комисии, нито на пленарната зала. Ако дейностите са разпределени в петте дни, няма да съществува проблем при 13, да не говорим при 15 стенографи. Получава се застъпване на дейности: до обяд е в пленарната зала, прави две или три смени, в зависимост дали е в началото, или в края на редицата, след което, преди още да е успял да обработи последната смяна – обработва се за около час и половина, трябва да дойде в комисията. Ако е един стенограф, който трябва да обслужи цялото заседание на комисията, ще му трябват от порядъка на 8 – 10 часа за цялата обработка и готов стенографски протокол в следващите дни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Господин Славчов, ако не прилагаме Закона за обществените поръчки, решим ли е въпросът?
ИВАН СЛАВЧОВ: Не може да не го прилагаме, защото той е задължителен.
МИХАИЛ МИКОВ: Ами няма да се прилага! Те не останаха живи стенографи, ние сега какво правим? Ние редуцираме работата им, защото не могат да смогнат. Не можеше да наемеш, защото ти пречи законът. И защото законът пречи, трябва да намалим работата. Ето това правим. Нали това упражнение правим. (Реплика от Емил Димитров.) Еми, като са с уникални професии, ще се махне. Какви обществени поръчки? То няма хора за стенографи, Вие обществени поръчки ще правите.
ИВАН СЛАВЧОВ: Говорим само за хората, които се наемат по граждански договор, а не за тези, които са в щата на Събранието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Доскоро използвахме пенсионери отвън.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Има секретни комисии.
ИВАН СЛАВЧОВ: За тези комисии въпросът е уреден – протоколите се правят от служителите на Събранието със съответното ниво на достъп до класифицирана информация.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вашето участие е полезно, креативно и помага да търсим решение.
В тази посока ще си позволя съвсем накратко да кажа следното. Разбирам напълно администрацията. Разбирам правното положение, в която е поставена администрацията. Трябва обаче да съобразим и следното: това Събрание и 43 събрания назад са работили по този начин – не с аудиозаписи, а със стенограми. По тази причина е запазена парламентарната практика. (Реплика.)
Да, ограничителен е! Като е ограничителен, защо ще го променяме. Дайте, ще остане ограниченият текст, но и той не работи.
Колегата Миков тръгна в правилна посока. Той каза: намерете ключа да дадем разрешението на администрацията. Това му беше предложението.
МИХАИЛ МИКОВ: Правя официално предложение: предлагам да не се прилага Законът за обществени поръчки в случаите, когато се наемат стенографи. Хайде да видим колко стенографи има в България.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Другият вариант е, пък в закона, в който се установява лимитът от 36 хиляди лева, изрично да се запише, че по отношение на стенографите в Народното събрание този лимит не се прилага.
МИХАИЛ МИКОВ: Господин Председател, смятам, че в Правилника е по-добре, защото това е решение за законодателния орган и не отваря вратите утре да се наредят кой се сети. Традицията, необходимостта от осигуряване на стенографската дейност в Народното събрание са все основания това да залегне именно в Правилника, а уредено по този нормативен начин, не може други да се ползват от него. Това е изключение, свързано с осигуряване дейността на Народното събрание и то дейност, както Вие казвате, от 43 легислатури. И да приключим този въпрос.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Изравнени са. Правилникът е със силата на закон. Не съм много сигурен дали с Правилника може да кажем, че Законът за обществените поръчки не се прилага в този случай. По-скоро трябва да сключим през ЗОП.
МИХАИЛ МИКОВ: Няма никаква пречка. Като го приемем в Правилника, приключваме и се отнася само за дейността на Народното събрание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, но това няма да спре контролиращите органи, образно казано, да отрежат главата на главния секретар.
МИХАИЛ МИКОВ: Как ще му я отрежат, като в Правилника има взето решение от пленарната зала.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще кажат: виновният е взел решение. В пленарната зала не отговаря главният секретар.
Предлагам Ви следното: да го приемем по принцип и до влизането в залата да сме готови с варианти за решение по този въпрос.
Нека си остане разпоредбата както е. Просто тук има нужда от една добавка, която касае стенографите.
ИВА МИТЕВА: Проблемът в момента е, че Правилникът просто не се спазва от комисиите. Правилникът в момента е много по-ограничителен. Той казва: „само когато Комисията е водеща по законопроект има пълен стенографски протокол“. В момента всички комисии правят пълен стенографски протокол за всичко в нарушение на Правилника. Дори и този запис няма да реши проблема, защото нарушава Правилника.
С този текст той се разшири и се включиха изслушванията, блица се включи в комисиите, плюс изслушванията по чл. 89. Текстът се разшири много повече.
Ако се тръгва да не се прилагат разпоредбите на Закона за обществените поръчки, такъв подход, между другото, има в Изборния кодекс – допълнителните разпоредби, тогава трябва да отворим съвсем текста. Тогава да си се правят стенографски протоколи и тази забрана да я няма. Иначе двата текста се бият.
Само да обърна внимание. Направихме проучване как е уредено в другите държави членки. В повечето държави членки се водят съкратени протоколи на комисиите, водят ги секретарите на комисиите и аудиозаписи, които се обявяват на интернет страница, тоест подходът, който ние сме възприели.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Митева.
Господин Попов искаше думата.
ФИЛИП ПОПОВ: Искам да попитам чисто технически и рационално: когато в една комисия се гледат, да речем, пет законопроекта, която е водеща по два или три, а по останалите не е водеща, този стенограф какво ще прави през това време?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Влиза, излиза.
ФИЛИП ПОПОВ: На практика той няма коефициент на полезно действие в този момент. Той нито ще отиде в друга комисия, нито пък ще присъства на заседаващата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Внесете един протокол от заседание от преди да съществува този проблем, за да го видите с очите си какво представлява. Там няма прекъсване, целият дневен ред върви в един протокол и всички точки от заседанието се описват в този протокол.
Исках да се види, че в едно заседание се гледат четири или пет точки, по които Комисията е водеща и такива, по които не е.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това е цяла книга.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ами книга е. Стенограмите от Изборния кодекс надхвърлят 1000 или 1500 страници. Визуализирахме.
Предлагам Ви да оставим този въпрос за залата. Да го приемем по принцип и да вземем решението в залата.
С оглед обясненията на главния секретар се оказа, че въпросът не е бюджетен. Бях останал с убеждението, че се цели икономия и че идеята е да се спестят едва ли не 50 хил. лв., а всъщност не иде реч до пестене, а до това да не се проведе процедура за обществена поръчка, защото на тази процедура никой няма да се яви.
Тоест трябва да се намери правна възможност хората да работят, както работиха.
Бих предложил друго на главния секретар. Ако му е проблем този лимит, склонен съм да се плаща от бюджета на комисиите. И в Правната комисия има огромна икономия. Не ми е никакъв проблем да сключа допълнителен договор или външен договор, само и само да върви работата, както е вървяла.
Заповядайте.
ИВАН СЛАВЧОВ: Не е проблем във финансовите средства. И в момента всички дейности, които са по граждански договор, се плащат от бюджета на комисиите, тоест те идват от Вашите бюджети. Там има достатъчно средства за подобни дейности.
Въпросът е, че, първо, във всички правилници от Великото народно събрание досега регламентът е такъв: правят се съкратени протоколи, когато комисията не е водеща, и пълни стенографски протоколи, когато Комисията е водеща.
Тук идва и другият въпрос: правим пълни стенографски протоколи, а в Правилника е разписано, че трябва да се правят съкратени – и в момента регламентът е такъв. На практика това, което се предлага, в ал. 1 съкратеният протокол се подкрепя с аудиозапис, където всичко може да бъде чуто и в ал. 2 вместо само за водещата комисия да се прави пълен стенографски протокол, се разширява с изслушванията на министрите. Там се прави пълен стенографски протокол.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не знам колко ще е успешна практиката с аудиозаписите? Други комисии неофициално ме информираха, че това е практика, която те няма да подкрепят, но това ще го чуем в залата. Техните съображения ще ги чуем в залата.
Според мен това, че в текста пише нещо, което не се прилага, и всички прекрасно знаем, че не се прилага, е по-скоро основание да сменим текста. В текста сега е даден минимумът стандарт. Това, че се постига по-добрият стандарт, не е лошо – то е по-доброто изпълнение за публиката, така че няма нищо лошо в това.
Лошо е единствено, ако това, Вас, като материално отговорно лице би Ви натоварило със санкции и с отговорности. Това е лошото.
В смисъла на парламентаризма и на публичността това е по-доброто – да се удостоверява всичко. (Реплики.)
Директорът Митева имаше последно предложение и закривам дебата.
ИВА МИТЕВА: Предложението ми е да се приеме предложението на Данаил Кирилов и група народни представители и евентуално с допълнителната разпоредба на Правилника да се впише и това, което каза господин Миков – че разпоредбите на ЗОП не се прилагат по отношение на стенографското обслужване. И от там нататък ще видим как се прилагат текстовете.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, който е съгласен по принцип да приемем това предложение, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се няма.
Приема се по принцип промяната в чл. 34.
Пристъпваме към чл. 39, ал. 3.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване това предложение.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма.
Приема се това предложение.
Предложение за изменение на чл. 41, ал. 4: думата „раздават“ се заменя с „предоставят“ – техническо е.
Имате ли изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Чл. 43 – предложение от Волен Сидеров.
Господин Казак, искате ли да водите за пет или десет минути, да видя какво става с експертите по точка 2.
ПРЕДС. ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми колеги, по проекта за решение на Волен Сидеров има ли изказвания?
Заповядайте, колега.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
С едно изречение искам да отбележа, че предложения как да работи Народното събрание би трябвало най-малкото да са от колеги, които идват редовно на работа.
За мен е подигравателно хора, които идват най-много веднъж в седмицата на работа, да внасят предложения как да работят депутатите, които ходят на работа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря и аз.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебатите.
Поставям на гласуване Проект за решение, № 554-02-44, внесен от Волен Сидеров.
Който е „за“, моля да гласува.
За – няма, против – 4, въздържали се – 7.
Текста не се приема.
Проект за решение, № 554-02-43, внесен от народния представител Велизар Енчев: в чл. 43, ал. 2 думите „10 дни по Великденските празници“ се заличават.
Има идентично предложение, внесено пак от него малко по-късно.
Има ли изказвания?
Четирите предложения, внесени от Велизар Енчев по отношение на Великденските и коледните празници – който е съгласен да бъдат подкрепени тези четири предложения, моля да гласува.
За – няма, против – 10, въздържал се –1.
Не се приема.
Проект за решение, № 654-02-78, внесен от народния представител Данаил Кирилов: в чл. 43, ал. 2 след думата „празници“ се добавя „от Велики петък включително“, тоест Великденската ваканция да започва задължително от Велики петък.
Има ли изказвания по това предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Данаил Кирилов.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма. Приема се.
Проект за решение, № 654-002-77, внесен от Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Волен Сидеров: в чл. 48, ал. 3 след думите „се предават пряко по“ се добавя „програма БНТ 2 на“.
По чл. 48 има ли изказвания?
Филип Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Мисля, че един от основните инструменти във всяко Народно събрание и на опозицията, включително, е именно парламентарният контрол. Затова има разделение на властите в България: законодателна, изпълнителна и съдебна. Именно през парламентарния контрол българското общество се запознава с това какво са свършили или не са свършили от изпълнителната власт чрез нас, народните представители, които имаме конституционно право да задаваме въпроси и питания.
Неглижирането на парламентарния контрол и прехвърлянето му към програмата на БНТ 2 според мен цели, меко казано, удар срещу този важен инструмент.
По отношение на другото предложение: декларациите на групи да са само веднъж седмично – становището ми е също отрицателно. Всяка парламентарна група може да прави декларации съгласно нашия Правилник.
ПРЕДС. ЧЕТИН КАЗАК: По чл. 48 Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Първо, искам да кажа, че не е удар.
Ще Ви обясня какво е виждането ми за телевизионните предавания, без да имам претенции да съм журналист или да се налагам. В момента понеже имаме възможност да заповядаме на обществената телевизия й казваме: „Излъчвайте. Дали хората искат точно това да видят, в този порядък, няма значение, Вие го излъчвайте, защото сте длъжни“.
Целта да се мине на втора е, когато някой наистина има интерес, желае да види тази програма, да отиде на програма, която е свободна, с по-малка натовареност. А не непрекъснато да се хвърляме било в праймтайма, било в най-гледаемото време.
Как бих го виждал аз, за да бъде добро предаването? В момента камерата дава само трибуната, председателстващия, министърът, който е дошъл и, разбира се, депутата, който задава въпрос.
Хората са от различни краища на страната. Ако си от Видин, не те интересува какво става в Кърджали, ако си от Кърджали, не те интересува Варна. Ако от страни на екрана пише: днес парламентарен контрол. Предстоят въпроси към еди-кой си министър, от еди-кой си избирателен район. До този момент отговориха на еди-кои си въпроси тези министри и кратко експозе.
Уважаемият зрител, когато погледне, ще види какво е минало и какво предстои. Ще си направи сметка интересува ли го да чуе какво ще се случи за неговия регион, или не го интересува. Ако го интересува да чуе всичко, ще го гледа непрекъснато. Ако иска да види какво става в неговия регион, как ще се отговори за моста на село, за реката, за бента, той ще изчака, защото ще види, че предстои отговорът на неговия въпрос.
Къде е проблемът с БНТ? Обществена телевизия, държавен бюджет, ще ни излъчва от сутрин до вечер. Няма нужда!
Пуснете го по ефир 2. Те са в ефирния пакет. На село като си включиш антената веднага може да ти излезе канал 2. Не е проблем и няма да откажем достъп на всеки човек да го гледа. Но няма да се налагаме и да излизаме по канал 1. Това е единствената причина.
Надявам се, когато дойдем в тази сграда, когато има студио, то вече да даде възможност хората не да гадаят какво ще се случи след малко, а да бъдат информирани. Не да гадаят неговият човек минал ли е, не е ли, и изобщо ще се появи ли този ден, а да бъдат информирани. Ефир 2 е по-малко натоварен и да не налагаме на хората да ни гледат. Разбира се, който се бори за безплатни минути, ще иска, ако може по всички национални телевизии. Нормално е.
ПРЕДС. ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Има ли реплики към това изказване?
Филип Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Съвсем кратка реплика. Съгласен съм с това, което каза колегата, по отношение информираността на зрителя – кое предстои, и кое следва. Не мисля обаче, че това можем да го разрешим в Правилника. Иначе би било добре и от гледна точка на информираност на зрителя, за да може да прецени дали го интересува, или не.
Не съм съгласен с втората теза, че поради липса на натовареност ще е по-добре парламентарният контрол да е по БНТ 2. Обществените отношения, важността на обществените отношения, които се уреждат именно през парламентарния контрол, според мен налагат национална и водеща медия да излъчва въпросите и питанията. Ако парламентарният контрол отиде към БНТ 2 с ограничаване на възможността за декларации от парламентарни групи, това определено ми прилича, пак повтарям, на сериозен удар срещу опозицията най-малко. Благодаря.
ПРЕДС. ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря и аз.
Втора реплика?
ХАМИД ХАМИД: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Димитров, не съм съгласен с изказването Ви. Пропуснахте да отбележите нещо много важно за програма БНТ 2.
На първо място, пропуснахте изобщо да споменете, че Българската национална телевизия, която е доставчикът на медийни услуги, има пет програми, не една.
Второ, програма БНТ 2 излъчва – не знам дали на колегите им е известно, голяма част от изслушванията, които се провеждат в комисиите при избор на различни държавни органи. Аз съм гледал поне две такива процедури за избор на членовете на КЕВР и за избор на членовете на Комисията за защита на конкуренцията. Така че винаги, когато някой има желание да гледа провеждането на тези процедури с оглед публичност и прозрачност, го е правил точно по този канал, по тази програма. Нещо повече, смятам, че има наложена практика – голяма част от зрителите всъщност именно там очакват да видят провеждането на подобни процедури, не очакват да си пуснат БНТ 1 и там да следят как парламентът извършва изслушване по отношение на различни органи, които се избират от Народното събрание.
В заключение, за да бъде разсеяно изцяло твърдението, че тази програма не се разпространява ефирно, напротив, тя се разпространява цифрово, ефирно и безплатно по мултиплекс 3. Всеки разполагащ с телевизионен приемник може да я гледа. Благодаря.
ПРЕДС. ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Трета реплика? Аз имам трета реплика.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров, в сегашния текст на ал. 3, чл. 48 е записано: „се предават пряко по БНТ и БНР“. Не е посочено точно по коя програма, нито пише БНТ 1, БНТ 2, нито за радиото пише по програма „Хоризонт“ или „Христо Ботев“. Това си е решение на съответната медия по кой от телевизионните канали ще излъчва заседанието на Народното събрание. Мисля, че този спор е безпредметен. Ако Комисията по медии има желание, може да инициира среща с ръководството на БНТ и да обсъди всички въпроси, свързани с това кой канал ще излъчва, дали телевизията може да приложи техническите нововъведения, които предлагате и са положителни.
Дуплика – Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Абсолютно съм съгласен с Вашите думи. БНТ не смее да ги пусне по канал 2, за да не излезе, че по някакъв начин въздейства или се намесва в политиката.
БНР! Да Ви кажа ли откъде се излъчва парламентарният канал по БНР? От студиото на втория етаж и от ретланслатора, който е във Видин. От Видин се облъчва България с канала. Това е! Да знаете как е в момента.
В момента обсъждаме парламентарния канал – дали да го наложим по канал 1, защото можем, или да е по канал 2, което е с абсолютно същия достъп. Не може да искаме цялото БНТ да се пренесе в Народното събрание, защото имаме някакви си идеи. Разбира се, ще станат, но когато си имаме собствено студио и то излъчва. Тогава ще имаме проблем къде да се излъчи. Едни може да кажат, че БНТ им харесва повече от БТВ, други БТВ от Нова. В момента обсъждаме дали не може да е по канал 2.
Съгласен съм с изказването Ви, че пише БНТ, но ако ние не вземем това решение, те няма да смеят да го направят. Няма никакъв друг проблем.
ПРЕДС. ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Други изказвания – господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
По повод този текст, мисля, че в момента няма никакъв проблем с излъчването на парламентарния контрол по БНТ 1.
Първо, той се излъчва в часа между 11,00 и 14,00 ч., които са далеч от праймтайм-а, така казано.
На второ място, мисля, че е добра традиция в този ден да има парламентарен контрол, който се излъчва пряко по БНТ. Понеже съм традиционалист смятам, че ако сменим канала, много хора просто ще решат, че това е слязло от дневния ред на телевизиите и няма да знаят да превключат.
Смятам, че тази традиция трябва да бъде запазена, както и други традиции в Народното събрание, които се спазват. Благодаря.
ПРЕДС. ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: В потвърждение на това, което каза господин Делчев, традицията е дотолкова възприета, че въпреки, че е записано, че е по БНТ без да се уточнява кой канал, винаги, когато има ски-състезания, директорът на БНТ с писмо до Народното събрание моли да прехвърлят излъчването по БНТ 2, без да видят, че всъщност те имат това право. Тоест толкова добре се е наложила тази традиция, че се възприема добре и от ръководството на БНТ, и от зрителите. Това е в потвърждение на думите на господин Делчев, че добра традиция не трябва да се нарушава.
ПРЕДС. ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Други изказвания?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Процедура за прекратяване на дебата, господин Председател.
ПРЕДС. ЧЕТИН КАЗАК: Мисля, че няма други желаещи.
Прекратявам дебатите по този текст.
Подлагам на гласуване предложението на Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Волен Сидеров по чл. 48, ал. 3.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
За – 2, против – 3, въздържали се – 7.
Не се приема предложението.
Предложение на тримата народни представители по отношение на чл. 49, ал. 1: създава се изречение второ: „Всяко заседание, с което започва пленарната седмица, започва с изслушване на химна на Република България“.
Редакционно предложение – заповядайте.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, имаме редакционно предложение: на мястото на „седмица“, да бъде „всяка сесия“. „Всяка пленарна сесия започва с изслушване на химна на Република България“ като второ изречение на систематичното му място.
ПРЕДС. ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря за редакционното предложение.
Други изказвания. Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване редакционното предложение – за сесия.
Който е „за“, моля да гласува.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги,
За – 13, против и въздържали се няма.
Приема се редакционното предложение „парламентарна сесия“.
Гласуваме текста изцяло, включително с оглед и промяна на систематичното му място – да заеме вярното систематично място.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
Чл. 50, ал. 6: думите „Веднъж на заседание“ се заменят с „На заседанието, с което започва пленарната седмица“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 3, против – 4, въздържали се – 5.
Не се приема.
Чл. 57, ал. 1: съюзът „или“ се заменя с „и“. Е засегнат лично, да стане „лично и поименно“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против – 2, въздържал се – 1.
Приема се това предложение.
Чл. 65, ал. 1: думите „30 секунди“ се заменят с „една минута“, а думите „15 секунди“ се заменят с „30 секунди“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 3, против няма, въздържали се – 7.
Не се приема това предложение.
Предложения по чл. 73, направени от работната група и внесени от Кирилов, Иванов, Лазаров, Александрова, Петър Славов.
ФИЛИП ПОПОВ: Тук нали се касае само за законопроекти от Министерския съвет?
ПРЕДС. ДАНАИЛ ГЛАВЧЕВ: Който е „за“, моля да гласува.
За – 8, против – 1
ЧЕТИН КАЗАК: Искам прекратяване процедурата по гласуване.
Много бързате, това е голям текст.
Искам да задам въпрос: как народният представител ще направи оценка за въздействието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Отзад в методологията има табличка.
ФИЛИП ПОПОВ: Обсъждахме само за Министерския съвет, защото народният представител няма възможностите да изготви качествено и в срок всичките тези въздействия и оценки. Това на практика значи спиране на законодателната дейност от Народното събрание. Да си внасят каквото искат и ние да седим, гуменият печат и наред. Ще се върне законопроектът и няма да се разгледа, защото председателят ще реши друго.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Колегата иска да каже, че текстът е противоконституционен, защото ограничава правото на народния представител да внася закони.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Това, че няма оценка за въздействие, не значи, че законите няма да минат.
Комисията ще види, че няма оценка и ще си прецени. Ако е много качествен, защо да не мине. (Реплики.)
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, наистина приехме измененията в Закона за нормативните актове, в които се въведе изискването за предварителна оценка на въздействието. Тогава това касаеше преимуществено основния вносител и нормотворец в държавата – Министерския съвет, съответно министерствата, които са основните творци на нормативни актове. Те имат целия административен капацитет, ресурс да изготвят подобни оценки на въздействието.
Народните представители са самостоятелни. Те нямат нито капацитет, знаете, нямат платени сътрудници. Получават допълнителни средства, които не са ясно дефинирани, че са само за нещатни сътрудници. Знаете, че в други парламенти народните представители имат право на сътрудници, които са заплатени от бюджета на съответния парламент, тоест осигурено е финансиране за тяхната дейност. В нашето Народно събрание народните представители не разполагат с подобни екстри. Да им се вменява като задължение подобно нещо, още повече като гледам таблицата, основното нещо, което се изисква, е да се преповторят мотивите. Да се посочи какво се цели със законопроекта, формулира се проблемът, който законодателната инициатива си поставя за цел да реши. Да се направи представяне на проблемната ситуация и причините, довели до проблема – представя се в мотивите.
Оценката на въздействието включва кратко описание на заинтересованите и засегнатите страни – пак се представя в мотивите. Какво по-различно от това, което трябва да се съдържа в мотивите на законопроекта? Какво ще напишем в мотивите, ако посочваме в тази таблица? Преповтаряне на едно и също на две места.
Според мен по този начин се цели да се ограничи законодателната инициатива на народните представители в полза на основния вносител – Министерския съвет. Благодаря.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: С риска да ни обвинят, че сме се договорили, но точно така беше, когато приемахме поредната промяна. В много от случаите, когато се донесе даден законопроект, и ние започваме: тази мярка какво ДДС ще донесе, какъв ще е ефектът за майчинството, тоест за всеки един проект ние питахме за какво се прави и до какво ще доведе, какви ще са измеренията? Те казваха: крайно време е да има оценка за въздействията, за да може, когато се донесе този законопроект, да е ясно какво целим. Дали ще го постигнем – друга тема.
Няма да припомням, че внесохме законопроект, без значение какъв е, който е минал през комисии, два месеца не е разпределян, внасяме си го по реда и се започва: не е ходил в комисии. В същото време същата материя четири пъти тази година е минавала през комисии и четири пъти законът е променян. Тоест, имаме закон, четири пъти може да се промени и да мине цялата процедура, но за някакви две предложения – нито е минавал, нито е задаван, внасяме го по съответния ред в Народното събрание и се казва: не е минал през комисии.
Утре ще кажат точно същото и за оценка за въздействие – не е пълна, не е вярна, не е точна, не е всеобхватна, има различно измерение в това министерство, в друго. Щом тази оценка не е така, както Министерският съвет прилага към техните законопроекти, няма да бъде разглеждана.
Имате някакви пари. Добре, даваш за една, за две оценки и за три. Означава, че ти имаш право на не повече от три законодателни инициативи годишно, в противен случай тръгваш да събираш пари, за да правиш оценки за въздействие. Ами, това си е имуществен ценз. Който има пари да плаща за оценки за въздействие, ще може да има законодателна инициатива. Другият има право, но няма да може да го упражни. Трябва да помислим как точно да стане.
ФИЛИП ПОПОВ: Под формата на реплика. Господин Димитров пропусна, че законопроектите, към които не са приложени мотиви или предварителна оценка на въздействието не се разпределят по реда на чл. 74 от председателя на Народното събрание до отстраняване на нередовностите. В крайна сметка по субективната преценка на председателя, който е от управляващото мнозинство, от най-голямата парламентарна група, се оставя да прецени по свои субективни критерии дали тази оценка и мотивите към нея стават за този законопроект, да разпредели ли законопроекта, или не. Струва ми се, че това е абсурдно.
ИВА МИТЕВА: Само да обясня, по отношение на разпределението е чисто формално – дали има мотиви и оценка на въздействието, а не какви са като качество. Това е изискване на Закона за нормативните актове (ЗНА) в момента – към всеки законопроект да има мотиви и оценка на въздействието. Това го приехте Вие само преди няколко месеца в самата тази Правна комисия и се гласува в залата в Народното събрание. Това е изискване на закона. В Правилника не правим нищо повече от това, което изисква законът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
При представянето на проекта направих подобно изявление. Имахме дискусии точно по отношение на въпросната табличка и виждам, че колегите, които са изготвили проекта, са се съобразили и в тази таблица нямаме императивно посочване кои от елементите на оценката как да бъдат формулирани. Как ще формулира си решава народният представител.
Ако бяха императивни, каквато беше първоначалната идея, тогава действително щяхме да имаме проблем, защото тогава щяхме да задължим народния представител да изготвя точно такива оценки и тогава всичко, което казахте по отношение на имуществен ценз, евентуално противоконституционно, щеше да е вярно.
С формулировката „примерна аргументация“ на практика този проблем се преодолява. След като имате аргументацията, която ще опишете в мотивите – прави сте, че ще има преповтаряне – на практика ще си вземете тези неща от мотивите. Просто по-голямата част ще я представите в табличен вид. Останалото си е изцяло по Ваша преценка. Примерната аргументация по никакъв начин не Ви задължава с нищо. Първоначалният вариант беше много по-деструктивен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Казак, ще помоля да приключваме дебата. Явно колегите не сте присъствали на представянето, защото повтаряме дебата. За Министерския съвет се говори по Закона за нормативните актове.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми колеги, първо, има вече действащ Закон за нормативните актове. В момента преповтаряме част от текстовете на Закона за нормативните актове.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Той препраща и казва, че „народните представители изготвят оценката съгласно методология – приложение към Правилника. Това правим в момента.
ЧЕТИН КАЗАК: Това, което сте написали в ал. 1, какво е? Това е преповтаряне на текста на Закона за нормативните актове 1:1.
Второ, пак повтарям, Министерският съвет има целия административен, финансов и всякакъв друг капацитет да изготвя добри, всеобхватни оценки за въздействието. Народните представители нямат такъв капацитет. За мен действащият текст на ал. 2 на чл. 73 върши прекрасно работата на оценка на въздействието.
Ако искате да разграничите Министерския съвет и народните представители, достатъчно е да се запише, че когато се внася от народни представители в мотивите трябва да се съдържа оценка на въздействието, каквато е по ал. 2.
Когато се внася от Министерския съвет, наистина те трябва да изследват, да представят справка за действащо европейско право, справка за отразяване на получени становища, справка в съответствие с Конвенцията по правата на човека и така нататък. Да запишем, че когато се внася от народните представители, в мотивите се съдържа оценка за въздействието. Точка!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Казак.
Господин Гълъбов за пояснение.
АНТОНИЙ ГЪЛЪБОВ: Благодаря, господин Председател.
Шестте сесии на Четиридесет и третото народно събрание са обработени и систематизирани от Националния център за изучаване на общественото мнение. По-малко от 7%...
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, спирам дебата. Няма да повтаряме това, което говорихме и при представянето на Проекта, и при Закона за нормативните актове. Знаме, че са обработени всички материали досега, знаем каква е готовността – показвахме тук на мултимедия, нека да не повтаряме дебата.
АНТОНИЙ ГЪЛЪБОВ: Само да се върна към тази тема. В по-малко от 7% от внесените законопроекти има каквато и да е финансова обосновка. Действащият Закон за нормативните актове, преди промяната, изисква това задължително. В това отношение има разлика между мотивите и информацията, която се изисква тук, най-малкото, защото в мотивите няма задължително изискване нито за административната тежест, нито за пряко заинтересованите групи, нито за аргументиране как това ще доведе до промяна в администрации и всичко останало.
Това, което Министерският съвет в момента приема като наредба е изключително сложна процедура, включваща тест за влияние върху малки и средни предприятия, и така нататък. В това отношение това е максимално облекчената процедура, достъпна за всеки народен представител, след като иска да направи промяна в закон или да внесе нов законопроект – това означава, че той разполага с необходимата експертиза, за да го направи. Благодаря.
ФИЛИП ПОПОВ: Тъй като трябва да тръгна, господин Председател, гласувам „против“ за § 7, § 13 и § 14, както са ни представени. По другите не участвам в гласуването. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграфи 7, 13 и 14.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Държавният бюджет е най-добрата финансова обосновка по министерства, по приходи и баланс. Разминава се с 3 милиарда. Какъв извод да си направим? В момента се опитваме да си възлагаме нещо…
Мисля, че предложението на господин Казак е най-доброто.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, дайте ми възможност да се извиня на гостите ни, които са по т. 2.
Благодаря Ви за търпението досега. Съжаляваме, че се бавим с точка първа. Очевидно е, че със Закона за концесиите ще продължим на следващото заседание.
Благодаря Ви за търпението и готовността Ви за участие.
Господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, искам да отбележа, че дебатът вече е минат, както каза председателят. Приели сме промените в Закона за нормативните актове и да се връщаме назад е смешно. Това означава, че когато се приема нещо и не се спазва последователност, означава, че нещо е сбъркано.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Законът за съдебната власт, когато обсъждахме, не беше смешно, сега било смешно.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Приемаме Закон, който въвежда оценката за въздействие и в един момент казваме: не, само за Министерския съвет ще остане.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплика.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми колега Иванов, пак повтарям, никой не казва, че на народните представители ще им бъде спестено изискването да има оценка на въздействието. Казвам, че формализмът, който се предлага с тази таблица, не е добър подход, за да изпълним изискванията на Закона за нормативните актове, специално по отношение на народните представители.
Пак повтарям: действащата ал. 2 де факто изисква същото.
За да изпълним буквално изискването на Закона за нормативните актове, може да запишем: „когато се внасят от народен представител, мотивите трябва да съдържат оценка на въздействието“. Точка. Без този формализъм, който се предлага – с таблица, графи и така нататък, и ако не е попълнил редове или квадратчета – край, връща се законопроектът. Когато се отнася за Министерския съвет, да се изпълни това, което сме приели в Закона за нормативните актове.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дуплика – Свилен Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Господин Казак, според мен тази таблица е направена точно за улеснение на народните представители да видят какво означава оценка за въздействие. Като напишем само „оценка за въздействие“ веднага ще възникне въпросът: какво е оценката на въздействие, как се определя и как трябва да се представи? Нали затова приемаме този образец. Сигурен съм, че ако подробно го прегледате и прочете, ще видите, че не е толкова страшно и може да се напише от народните представители. Това е за наше улеснение, не за затруднение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така го коментирахме и на работната група, и на представянето тук. Приемаме, че това е оптимален, ергономичен подход, който едновременно дава основните акценти по няколко въпроса, без да ограничава. Затова казахме, че това са примерни, че е важно да има. Ако народният представител е преценил, че по групата от въпроси не е необходимо да прави коментар, това не е основание да му се върне законопроектът. (Реплики.) И по сегашния текст, без мотиви, би следвало да се върне законопроектът. (Реплика от Четин Казак.)
Господин Казак ми взе думата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Председател, споменах бюджета не за да обидя някого. Искам да Ви обясня, че дори да ангажираш целия ресурс на държавата, всичките аналитични звена, всеки да даде своята преценка, накрая стигаш до цифра, до която в крайна сметка максимално си убеден, че това е изпълнимата, нормалната, допустимата цифра. В края на годината тя се оказва различна. Ние няма да отрежем главата нито на премиера, нито на финансовия министър.
Между другото, исторически, няма бюджет, който да е съвпаднал с това, което е гласувано и после изпълнението му. Дошли са еврофондове, дошло е бедствие, непредвидени разходи и така нататък.
Формално ние ще изпълним условията и аз ще гласувам „за“. Ще си взема една таблица, ще си я напълня с каквито цифри си пожелая. Има ли оценка за въздействие? Има. Аз не съм ангажиран с последващото изпълнение. Както виждате няма човек, който каквото и да ти гарантира, то после ще бъде в този порядък. Ние отиваме към формализъм и щом трябва така, така ще го направим. Затова Ви дадох пример.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, въртим на едно и също място, повтаряме многократно аргументи. Няма смисъл да обясняваме какво е бюджет и отчет на изпълнението на бюджета. Да, различни са числата.
Приемам, че има покана към народния представител да обяви пред колегите си това, което знае или мисли, че знае по отношение на това какво ще се случи със законопроекта. Да, всичко това ще е спорно, ще подлежи на дебат в законодателната процедура.
По отношение на числа, дълбоко съм убеден, че ще бъде минимално присъствието на числа тук дотолкова, доколкото народните представители нямаме нито базата данни, нито, да кажем, възможност да приложим конкретен оценителен метод, за да кажем: ефектът от въздействието на това ще бъде еди-кое си число в конкретно изражение, но ще изложим предположение. Това е, при положение че желаем да въведем тази информация преди дебата. Иначе в дебата всички опоненти на тази теза ще кажат: „Господин Кирилов, господин Казак, господин Димитров, Вие не може да предположите, не може да си представите какви ще са последиците, защото според нас последиците ще бъдат еди-какви си, различни от тези, които Вие смятате“. Това е смисълът на законодателната процедура.
Според мен е принципно правилно да поискаме да усилим критериите и грижата спрямо самите нас, след като направихме това за основния вносител на законопроекти – Министерският съвет. Няма лошо.
Тъй като Вие повтаряте дебата, и аз ще повтарям дебата. Миналия път коментирахме каква е разликата между мотиви и оценка на въздействието. Действително според мен мотивите в голямата си част съдържат обстоятелствата, които примерно биха били елементи на оценката дори, обещавам, че ако не при първия, при втория, при третия законопроект, който предлагам, в някоя от колоните изрично ще пиша: съобразно изложеното в мотивите. Защото ако в мотивите съм развил подробно обстоятелствата, мога да ги сложа и в оценката – в табличката, но мога и директно да препратя. Тази примерна логика ми дава рамката, по която самият аз да си контролирам законодателната инициатива, за да може по този начин и другите да ме контролират. Това води и до последващата аргументация.
Реплика от господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, включително господин Гълъбов!
Опасението на опозицията е, че с подобно въвеждане, може да бъде отворена вратата за ограничаване на законодателната инициатива на народните представители.
Пак повтарям: няма лошо да се изисква оценка на въздействието, но с този формализъм, и господин Кирилов казва, мога да препратя към мотивите или копи-пейст да направя. Тогава за какво е цялото упражнение?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На последващата оценка ще ме мерят по заявленията, които съм направил.
ЧЕТИН КАЗАК: Няма да мерят по това. Мерят се по това кой е вносител и така нататък. Никой няма да обърне внимание на това. Мотивите се четат информативно. Всеки си прави преценка съобразно или политическата воля, позицията на съответната политическа сила, или съобразно дали има интерес, или не от дадената материя.
Ние сме против, защото се опасяваме, че с това ще се отвори вратата за ограничаване на законодателната инициатива на народните представители под благовидната форма на оценка на въздействието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако това Ви е основното притеснение, бих се съгласил, за да не стигаме до коментари и до сезирания на Конституционния съд, да възприемем примерно следното. Тук колизията би могла да бъде вероятно следната: внасям законопроект, от опозицията съм, председателят Миков примерно, както беше в предходния парламент, с доклад на директорката Митева каза: „Липсва оценка на въздействието, връщаме законопроекта“. За мен възниква въпросът: може ли като изтече другият срок за неразглеждане на законопроекта, възможно ли е аз да го внеса по реда?
ИВА МИТЕВА: Спира да тече. Казват: не са приложени мотиви и оценка формално като документи, а не какво пише в тях.
Чл. 28, ал. 4 от Закона за нормативните актове Ви казва същото и в момента.
Искам да обърна внимание по отношение на това, което казаха господата Казак и Кирилов. Знаете, че в предишния парламент пишехме едни становища за съответствие на законопроектите със ЗНА. Никога не се е стигало до субективизъм. Законопроект е връщан на Министерския съвет. На депутат законопроект не сме връщали при цялото ниско качество на законопроектите.
За субективизъм наистина не става и дума. Внимателно се четат законите, гледали сме в текстовете, когато сме писали, точно да няма субективизъм и да се гледат едрите неща, а не да има заяждане на дребно. Не мисля, че ще се стигне до притесненията на господин Казак.
АНАТОЛИЙ ГЪЛЪБОВ: Когато народен представител има амбицията да промени един закон, трябва да може да отговори на пет въпроса, да може да каже какво очаква, че ще се случи с промяната на този закон.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Търсех евентуално компромисна добавка от рода на: „ако в едномесечен срок не бъдат отстранени неизправностите, председателят все пак го разпределя на комисиите“. (Реплики.)
Няма въобще оценка, саботира народния представител, но идеята е видима. Има причина да не иска да приложи, да кажем, оценка на въздействието. Възможно ли е в този случай да кажем: въпреки това един месец, има срок, не е отстранено, но след този месец… (Реплики.)
ИВА МИТЕВА: Не е редно само депутатите да нарушават закона.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Депутатът няма пари. Каква оценка да направи? Внася някакво предложение, което смята, че е разумно, не може да направи оценка. Приемете, че няма да може, няма да намери кой да му го напише. Като мине един месец, какво да го правим? Съществуват и неща, които могат да се случат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, предлагам в хипотезата, която споменахме, ако народният представител упорито отказва да попълни табличката с четири реда, което не ми изглежда да е чак толкова сложно, тогава експерти от съответната водеща комисия да я попълнят. Тогава той ще рискува в анализа на оценката на въздействието да получи негативна оценка и законопроектът му да се движи с негативната оценка и последици. Тогава няма да въвеждаме някакви други срокове, изчакване и така нататък.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Той вече е наказан. Немърливият законопредложител тук ще бъде наказан за тази немърливост, затова че един месец ще му бъде във висящо положение законопроектът. Има логика да кажем: след изтичане на единия месец председателят с разпореждане да възложи изработването на служебна такава на експертите на водещата комисия или на НЦИОМ, съобразно сложността.
Господин Митев.
ХПИСТИАН МИТЕВ: Имам въпрос към колегата Славов. Добре, ще го възложим на администрацията, но къде отиде волята на народния представител?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Той е бездействал. Той е немърлив, казва: няма да я попълня.
Вижте, в голяма степен нещата ще се развият по-дисциплинирано и по-прагматично според мен. Както навремето народните представители по-трудно, по-бавно и по-рядко са пишели мотиви, но вече си дават сметка и не пропускат да пишат мотиви и ги разработват добросъвестно, мисля, че в един недълъг период народните представители ще се дисциплинират до степен да си попълват справките за оценка на въздействието на нормативния акт.
Ако опозицията има такова притеснение, добре, дайте да предвидим защитен режим, за да не погива, за да не изчезне законопроектът, тоест волята на народния представител да не изчезва дори, когато не е проявил дължимата грижа да спази закона, а е трябвало да го направи. (Четин Казак предлага прекратяване на дебата.)
Благодаря за предложението за прекратяване на дебата.
Има ли възражения по това?
ИВА МИТЕВА: Искам да обърна внимание, че във функциите на нашата дирекция е записано, че ние подпомагаме народните представители. Вие много добре знаете, че може да се обръщате към референтите, включително при изготвянето на законопроектите, при предложение и така нататък, и това го правят народните представители.
Проблемът, който ще възникне, по-скоро не е дали ще може да си направите оценката на въздействието, като попълните тази табличка, а по-скоро, когато се стигне до проверка на законопроектът Ви, дали съответства на Закона за нормативните актове и указа – там ще имате повече проблеми. Когато Ви се върне законът, ще може ли да си го приведете в съответствие със ЗНА и да търсите колегите от дирекцията за помощ? Смятам, че тук ще имате повече проблеми, отколкото с оценката на въздействие.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Директор, изгонихме гостите по точка 2, въпреки обявеното желание за прекратяване на дебата. Дирекция „Законодателство и референти“ е на разположение на народните представители.
Колеги, пристъпваме към гласуване, което прекъснахме.
Който е „за“ предложението по отношение на чл. 73, моля да гласува.
ЧЕТИН КАЗАК: Направих алтернативно предложение: вашата ал. 1 да остане, макар че за мен е излишна, защото преповтаря Закона за нормативните актове и ал. 2 да се измени така: „законопроекти, внесени от народни представители, съдържат в мотивите си и оценка на въздействието“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подлагам на гласуване предложението на колегата Казак за изменение в ал. 2 на чл. 73.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 6, против няма, въздържали се – 8.
Не се приема предложението на господин Казак за нова ал. 2.
Подлагам на гласуване текста на вносителите за чл. 73.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – 5, въздържал се – 1.
Приема се текста на вносител.
Колеги, предложих, без да прецизирам редакция, но който от колегите от опозицията се притеснява и иска да предложи такава редакция, да заповяда, ще я подложим на гласуване. Тоест позволих си да подскажа изход за Вашите съмнения.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Аз припознавам тази редакция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подлагам на гласуване предложението за редакция на ал. 4 да се добави допълнително изречение: „ако в едномесечен срок вносителят не отстрани недостатъците, с разпореждане на председателя на Събранието определя служебното изготвяне на оценка на въздействието от експертите на водещата комисия или от НЦИОМ“. (Разговор извън микрофоните.)
Това е предложение на опозицията.
ЧЕТИН КАЗАК: Господин Председател, извинявам се, не е на опозицията. Вашето предложение за успокояване на нашите опасения беше, че ако при изтичане на един месец, въпреки липсата на оценка на въздействието, законопроектът все пак се разпределя.
Това, което сега добавяте, не е много приемливо, защото намесвате в законодателната инициатива на народния представител чужди органи, които…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Служебно комплектуване, но нека пък това да е стимулът за вносителя сам да си направи оценката.
Колега Казак, дадох Ви идея, ако искате направете предложението дали както колегата Чавдар Георгиев, или както Вие. Ще ги подложа и двете на гласуване.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Колегата Казак може би по-правилно формулира нещата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тогава имаме само едно предложение за трето изречение на ал. 4, което е на господин Казак и което той сега ще повтори.
ЧЕТИН КАЗАК: „При изтичане на едномесечния срок председателят на Народното събрание разпределя съответния законопроект на водещата комисия със забележката, че липсват мотиви или оценка на въздействието“.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Аз съм за оценката за въздействие да има някакво изключение, защото се предполага, че тя трябва да е обективна, докато мотивите обосновават предложението. Те са по-скоро резултат от вътрешната воля на законодателя, на вносителя и трябва да отразяват смисъла зад неговото предложение. Не си представям законопроект без мотиви.
ЧЕТИН КАЗАК: Колега Делчев, предложената ал. 4 обвързва двете неща, затова и аз ги обвързах. Ако искате ги разделете.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подлагам на гласуване предложението на господин Казак.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 6, против – 2, въздържали се – 7.
Не се приема предложението на господин Казак.
Основният текст приехме с 9:5:1.
Параграф 8 относно чл. 75 – предложението е на работната група, внесено от Кирилов, Иванов, Александрова, Лазаров и Петър Славов.
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Който е „за“ предложената промяна в чл. 75, моля да гласува.
За – 9, против – 2, въздържал се – 1.
Приема се предложения текст за чл. 75.
Член 76 – предложение от работната група чрез народните представители Лазаров, Иванов, Александрова, Славов и Кирилов.
Няма изказвания – правно-техническо е предложението.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против няма, въздържали се – 5.
Приема се предложението за редакционно изменение в чл. 75.
Член 78 – предложение от работната група чрез народните представители Лазаров, Александрова, Славов, Иванов, Кирилов.
Изказвания.
ЧЕТИН КАЗАК: Предлагам изречение последно да отпадне от предложението на Данаил Кирилов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Изречение първо: не се прилага и когато водещата комисия с мнозинство две трети от членовете на комисията е приела решение някои от законопроектите да се гледат отделно.
Господин Казак, това го коментирахме много и ние го поискахме в интерес на истината – Правната комисия.
ЧЕТИН КАЗАК: Оттеглям възражението си.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има случаи, в които действително има обща воля. Тогава умувахме дали да е две трети, три четвърти или друг да е кворумът.
Подлагам на гласуване предложението за § 10, но номерацията въобще няма да съответства на това, което би трябвало да е в доклада по отношение на чл. 78, ал. 1
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се предложението за чл. 78.
Член 79 – предложение от работната група чрез народните представители Славов, Лазаров, Александрова, Свилен Иванов.
Има ли изказвания? Няма.
Закривам дебата – гласуваме.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против – 2, въздържали се – 3.
Приема се предложението за изменение в чл. 79.
Член 80 – предложение от работната група чрез вносители Славов, Свилен Иванов, Димитър Лазаров, Александрова и Данаил Кирилов.
Ако има мълчание, ще закрия дебата.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, предложението между първо и второ, добре, няма проблем. И сега много народни представители пишат мотиви. Няма да има проблем да си попълнят и таблицата.
Притесняват ме предложенията, които правим по чл. 80, ал. 4 – дали е удачно формата на таблица, или е по-добре да се ориентираме към излагане на някакви кратки мотиви. Едно е да изложите кратки мотиви по време на заседанието за предложението, което правите, съвсем друго е да попълвате таблица.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това го коментирахме. Припомням какво говорихме и какъв вариант възприехме.
Идеята е следната: когато в самия дебат се прави предложение по чл. 80, ясно е, че вносителят не може да е готов с таблица. Обикновено решението идва в резултат на дебата или в този момент.
Аргументацията по това предложението е да се прикрепя към стенографския протокол, който пък трябва да е готов в едноседмичен срок. Тоест народният представител, комуто е прието въпросното предложение, ще има грижата в едноседмичен срок да си попълни такава табличка, да я подпише и да се прикрепи към протокола. На този вариант се спряхме.
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми колеги, отиваме в абсолютна крайност, която не знам докъде ще ни доведе и ще затормози работата на народните представители. Изискването, което предлагате в новата т. 4: „предложенията на народните представители с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки, се аргументират съгласно методологията, приложение към Правилника.
Какво значи това? Към всяко предложение трябва да прилагаме таблица.
Никъде по света, нито в един парламент, включително и в европейския не съм виждал, когато се правят поправки и предложения между първо и второ четене, да се прилагат таблици, да се аргументират писмено предложения. Нали затова са заседанията на Комисията, в която се аргументират предложенията от вносителите. Нали целта е да се внесе предложението, след което да се защити и в комисията, и в пленарната зала. Тези предложения не са без основания. Какъв е този формализъм, към който залитаме?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Казак, ще припомня, че след миналия ни дебат, обсъждане и представяне, не мога да си спомня коя медия беше написала моя реплика, че народните представители ще ходят с листчета. Няма да ходят с листчета. Това впоследствие може да се изработи, ако приемем този модел – да е нещо, което се прилага към стенографския протокол.
Прекалено е като технология. Това е последващо действие, което най-вече ще затруднява експертите към комисията, защото те ще трябва да следят, бдят и да преследват народния представител, да му напомнят, че му е прието еди-кое си предложение по чл. 80 и той да си го оформи. Тъй като той няма да си го оформи, най-вероятно ще се опита да възложи това на експертите. Хубаво е, че това е изключително удостоверително.
ЧЕТИН КАЗАК: Говорим за различни неща.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Говорим за аргументацията, която е на приетото предложение по чл. 80, ал. 4.
ЧЕТИН КАЗАК: Колеги, а направихте голяма крачка – не знам дали напред към пропастта, или не, направихте голяма крачка с този формализъм на внасяните на първо четене законопроекти.
Дайте да спрем дотук. Да видим как ще заработи и тогава евентуално да се мисли за подобен формализъм на предложения между първо и второ четене – било внесени писмено, било в комисия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Казак.
Господин Чавдар Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Колеги, напълно споделям, което каза колегата Казак. Наистина внасяме изключителен формализъм в целия законодателен процес и в законодателната инициатива, която принадлежи по Конституция на народните представители.
Защо ограничаваме възможността да се променят законите с някаква целесъобразност и аргументация с някакви документи, съставяне в срокове и така нататък? Добре, приело се е решението по чл. 80, ал. 4. Ако по ред причини народният представител няма възможност да попълни таблицата в срока, това ще отмени ли самото приемане на предложението? Прави ли го недействително?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Този въпрос го постави колегата Лазаров, макар и не пред микрофона.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Споделям това, което каза колегата Казак – наистина обрасваме законодателния процес с формализъм, с бумащина и излишна документация. След време ще се заринем с всякакви документи.
Подкрепям това, което каза колегата Казак.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Предлагам Ви следния начин на гласуване – разделно гласуване на предложенията за отделните алинеи.
Второ, като стигнем до гласуването на т. 4, както и директорът предложи, ще поставя на гласуване и следната редакция в изречение второ, което се създава: предложенията на народните представители, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки, се аргументират, подписват се и се прилагат към стенографския протокол като част от него“.
Ако е само „се аргументират“, има и друг вариант. Достатъчна е аргументацията и в рамките на Комисията. Да, може да не е изчерпателна, но при изказването предложителят по чл. 80 се аргументира. Въпросът е дали трябва след това писмено да ги прилага. По-скоро тогава може да отпадне и прилагането, за да не трупаме и стенографските протоколи и докладите с множество допълнение.
Като вариант на предложението по т. 4 за ново изречение ще подложа на гласуване следния текст: „предложенията на народните представители с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки, се аргументират“.
Директорите, имате ли някакви възражения?
ИВА МИТЕВА: Знаете ли, като се стигне до работна група, както в момента знаете, почти всички закони на вносителите преработваме на 100 процента; сядаме с експертите и започваме да тълкуваме дори не можем да разберем какво иска да каже депутатът.
В много от предложенията наистина не е ясна каква е идеята, целта, начина на изписване и така нататък. Поне ако има някакви мотиви, ще се насочват експертите.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Извинявай, като не е ясно какво иска да каже, защо правиш предложението необосновано, че в аргументацията ще стане ясно.
Текстът, който ти е предложен не е ясен, а от таблицата ще ти стане ясно… (Реплики и разговор извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли предложения по т. 1?
ЧЕТИН КАЗАК: Предлагам да отпадне точка 1.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Е какво, ще коментирам, а съгласно методологията, където все пак трябва да кажем, че имаме административни тежести, като го правя това предложение ще се създаде ли нов орган, има ли осигурени отделни помещения, структури, а само ще пиша: имам нужда от еди-какво си.
Извинявайте, господин Казак, но като имам 50 предложения по ЗСВ, естествено, че няма как да правите такава аргументация на тези 50. Ще я направите общо. Може ли между първо и второ четене да направя предложение да се създаде нов орган.
Ако го правя в законопроекта, трябва да се аргументирам най-малкото с финансова обосновка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Лазаров, приключихме дебатите.
Сега сме на предложенията.
Правите ли някакво предложение по т. 1
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да се гласува по вносител.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Лазаров заявява гласуване по вносител.
Има ли други предложения?
Подлагам на гласуване, първо, предложението на господин Казак, въпреки че можем и да не го гласуваме отделно, но за прецизност и да е спокоен господин Казак.
Който е „за“ отпадането на точка 1, както предлага господин Казак, моля да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема предложението на господин Казак.
Подлагам на гласуване текста на вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 6, против – 2, въздържали се – 2.
Приема се точка 1.
Точка 2 и 3.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 2.
Приемат се точки втора и трета.
Пристъпваме към гласуване на предложението по т. 4.
Тук гласуваме, първо, текста на вносителя и ако не събере подкрепа, тогава гласуваме варианта, който Ви предложих с точката след думата „аргументират“ или, първо, гласуваме варианта, който беше предложен за съкратения текст.
Подлагам на гласуване предложението, съгласно което текстът се редактира като отпада частта след думата „аргументират“ се поставя точка.
Който е „за“, моля да гласува.
За –11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се редактирания текст за т. 4.
Остана точка 5, която е чисто редакционна.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Член 87 – предложение за редакция от работната група с вносители Лазаров, Славов, Иванов, Александрова, Кирилов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Господин Председател, тъй като ми се налага да тръгна, искам да заявя, че до края на Законопроекта по предложенията, по които участвам като вносител с колегата Делчев гласуваме– „за“, по останалите „въздържали се“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
ЧЕТИН КАЗАК: Господин Славов, нямате ли време да чуете само предложението ми.
Понеже ми се струва важно, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, искам да направя предложение, което ще Ви се стори може би крайно драстично. Обсъждано е, включително и с председателя на народното събрание все още Цецка Цачева, ставаше дума, знаете, и Михаил Миков е поставял неведнъж от трибуната на Народното събрание, че Събранието е заринато с доклади от всякакви регулаторни органи, излъчени изцяло или частично от него, някои от които са внесени преди три години или касаещи период от преди 3-4 години, които нито се разглеждат, нито се приемат. Няколко регистратури приключваха редовния си мандат или предсрочно без въобще да разгледат тези доклади на всякакви органи – СЕМ, Комисията за защита от дискриминация, Комисията за конкуренцията и така нататък. Тогава възникна идеята, която съм споделял дори чух от самата госпожа Цачева, стори ми се нейна идея тогава, да се направи разграничение между докладите по чл. 84, т. 16, които касаят докладите на органите на съдебната власт – Висшия съдебен съвет, Инспектората и така нататък, които да си минават както досега и тези по т. 17 – всички останали регулаторни органи, че годишните отчетни доклади и всякакви да не е задължително да достигат до пленарната зала. Да се разглеждат в съответните ресорни комисии и там да се приключва, а не в пленарната зала.
Сега е моментът да се направи разграничението между докладите по т. 16 и т. 17. Не мога да предложа редакция, но ако го приемем принципно, може експертите да оформят текст, по който докладите по т. 17 да се разглеждат и приемат в съответната комисия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Казак.
Господин Чавдар Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Има резон в предложението на колегата Казак, но като гледам Конституцията, това е изрично правомощие на Народното събрание. Можем ли ние да го прехвърлим само на комисиите.
По-скоро бих доразвил това, което каза колегата Казак – да направим основно разглеждане в самите комисии, а след това по информативен ред да се съобщава на пленарната зала и ако има изрично искане да се обсъжда тогава там.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест има два варианта: предлагаме на Събранието да разгледа доклада или да го разгледа и народните представители имат възможност да се запознаят в Библиотеката.
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Възложителният критерии е, когато в някои закони изрично е предвидено, че се внасят такива доклади. Сещам се за Бюрото за контрол над специалните разузнавателни средства, където в закона е предвидено, че внасят доклад, няма как да избягаме от разглеждането и докладването в пленарната зала. Трябва да се прегледат, за да се види всички доклади, които идват, на какво основание идват.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека да поставя въпроса принципно: възможно ли е да приемем текста по принцип, като помолим работната група да направи този преглед и в случай, че е възможно разделянето, да го предложи като окончателен текст.
Госпожо Директор, може ли?
ИВА МИТЕВА: Това, което каза господин Лазаров, е напълно вярно. Само ще допълня, че Народното събрание гледа само доклади, за които е предвидено в закон. Другите просто не се внасят. „Изслушва и приема доклади, когато това е предвидено в закон“. Тоест дори и да направим прегледа, по-скоро трябва да променяме законите.
ДЕСИСЛАВА АТАНААСОВА: Благодаря, господин Председател.
Не си спомням дали не може да предложим на пленарната зала проект за решение, а същинското разглеждане на докладите за дейността да е в заседание на комисиите. Изслушва в комисиите, а приема с пленарния състав като предложен проект за решение от съответния председател на комисия. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има логика в това и не се ограничава волята на несъгласните с доклада да пледират във връзка с проекта за решение.
Даде ли се думата на вносител и той иска ли да се прочете доклада, или да направи основните акценти в максимално възможното му време, определено според Правилника, той ще си говори и ще си го представя, без оглед на това, че има доклад на водещата комисия.
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми колеги, пак Ви казвам, чух това с ушите си като идея на госпожа Цачева, когато сме обсъждали промените, които трябва да се направят в Правилника.
Защо? Не толкова, че се губи пленарно време, а защото Народното събрание не изпълнява това задължение. Трупат се доклади, които въобще не успяват да минат през пленарната зала – не успяват да влязат в седмичната програма, или като влязат не се стига до тях, след това отпадат и легислатури приключват с десетки доклади, които не са разглеждани и гласувани. (Реплика от Димитър Лазаров.)
ПРОЛЕТ МИХАЙЛОВА: Постоянните комисии подпомагат Народното събрание и упражняват от негово име парламентарен контрол. Дали идеята на господин Казак може да се вмести в този конституционен текст?
ЧЕТИН КАЗАК: Според мен би могло да се намери вариант, в който докладите да се разглеждат и приемат в съответната комисия и при изрично нейно решение да се внасят в пленарната зала, ако се прецени, че има необходимост.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, ще Ви дам кратка справка. Такива негледани доклади имаме на омбудсмана, на Комисията ПУКИ, на КОМПИ и още един. Мислите ли, че омбудсманът няма да иска да му се гледа доклада в залата и че това ще е най-важният доклад?
Колеги, предлагам Ви следното. Оформя се предложение да приемем по принцип текста с уговорката и молбата към директорите и работната група, ако може да предложат текст, в който се разграничават тези две хипотези. Мисля, че няма да се стигне до някаква критична реакция на ведомствата и органите, които представят такива доклади.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Всяка сряда започваме с изказване на председателката, която казва: постъпили са предложения, разпределени са на тази и тази комисия. Дошли са два доклада на еди-кой си, които са в Деловодството и всички могат да се запознаят с тях. Предстои разглеждането в комисии“.
Комисията ги разглежда, прави кратко експозе с решение да бъде изслушано в залата или да се внесе. Стига се до залата и се казва: днес предстои разглеждането, приема се дневния ред, всички, които са проявили интерес да зададат въпроси към председателя на комисията по отношение на доклада. Те ще са подготвени, защото тя ги е уведомила. Номерът е да не се чете в залата дългият доклад, а да се направи кратко експозе.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако трябва нещо да отличаваме, защо докладите за срс-та се четяха подробно, изцяло, едно към едно не в резюме, а другите доклади не се четат – чете са само докладът на комисията.
Питам госпожа Пролет Михайлова, защото тя отговаря за пленарните заседания.
ПРОЛЕТ МИХАЙЛОВА: Става въпрос за два съвсем различни случая. Едното, е конституционното изискване да се разглеждат и приемат доклади на органите, които конституира Народното събрание – според мен един малко спорен текст, ще казва защо, ако това Ви интересува, а доклада за срс-та беше доклад на постоянна комисия на Народното събрание, на която Народното събрание е делигирало контрол и проверка при използване на срс-та и държи тази комисия ежегодно да му внася доклад, който да бъде изслушан и приет в пленарната зала.
Събранието е проявило особен интерес към работата на три основни комисии: Комисията за контрол над службите за сигурност, Комисията за работа с неправителствените организации с шестмесечните й отчети, и Комисията по европейски въпроси, която може да внася, когато прецени, доклади за изпълнението на задълженията на Министерския съвет по отношение транспониране на законодателството и отчасти е в процеса на вземане на решение. Става въпрос за различни неща.
Що се отнася до конституционния текст, когато беше направен през 2007 г., тогава трябваше да се прецени по отношение на кои органи той е приложим, защото пише: „когато това е предвидено в закон“. В следващите години не се направи такава рекапитулация и сега в някои закони има предвидено, че Народното събрание с решение приема доклада. Има такива, за които е предвидено, че то внася, но администрацията не може да преценява по отношение на кои ще отидат с писмо в комисията, по отношение на кои комисията трябва да го разгледа и да предложи проект за решение. Няма обективен критерии.
Имайте предвид, че част от органите, в които участва при конституирането в Народното събрание, те се конституират частично. Тоест при конституирането им участват и други институции, като президентът, Министерския съвет, или пък трите заедно. Този орган дължи доклад, какъвто дава на Народното събрание и на останалите две институции и се стига до случаи, в които Събранието се произнася по отчета, другите две институции, ако имат някакво друго отношение към този отчет, какво става? Не е много ясно.
Трябва да се прецизира към кои органи е приложим този текст. Но понеже не е прецизирано се прилага към всички, за които е предвидено внасянето на такива доклади. Затова минават и през залата и се приемат с решение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Михайлова.
Който е съгласен да приемем по принцип предложението за редакция на чл. 87, като поставим задача на колегите да отличат по възможност двете различни хипотези, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Член 92 – предложение от работната група чрез вносители Лазаров, Славов, Александрова, Иванов, Кирилов.
Имате думата, колеги.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – 3, въздържали се – 2.
Приема се текста за чл. 92
Освен предложението за изменение на чл. 92 има предложение от народните представители Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Волен Сидеров – в чл. 92, ал. 7 за отпадне.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам това предложение на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 2, против – 5, въздържали се – 6.
Не се приема предложението.
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Искам да направя предложение по чл. 80, ал. 4: в чл. 104, ал. 1, която касае парламентарния контрол: в ал. 1 думите „всяка първа сряда“ да се заменят с „всеки първи четвъртък на всеки месец“.
Защо? Аргументирам се веднага: първо, всяка сряда независимо дали е първа, втора или трета, има заседание на Министерския съвет, заради което, най-малкото министър-председателят не идва. Понякога и вицепремиерите също не идват в пълен състав или се затруднява заседанието на Министерския съвет – претупват точките, за да могат да се освободят премиерът и вицепремиерите.
Второ, всяка първа сряда на месеца, знаете, е правото на опозицията да внася точки в дневния ред, които също се сблъскват с това право. Поради това, че двете права са съчетани в един и същи ден – първата сряда на месеца, не остава време за точките, които внасят опозиционните партии, особено ако всички си упражнят това право. Реално двете права се бият и по този начин се ощетява опозицията и на двете места. Няма достатъчно време за внасяне на точки в дневния ред и парламентарният контрол не е пълноценен.
Ще бъде добре този блицконтрол да се премести в четвъртък. Предложението ми е продиктувано от практиката.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Лазаров – обратно становище.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не помня да има случай, когато премиерът и вицепремиерите не са участвали в така наречения „блицконтрол“ поради извинението, че имат заседание на Министерския съвет. Няма такъв случай!
Второ, не си спомням случай, когато да са бързали и да не са приключвали пълния цикъл на въпроси поради оправдание някой да си тръгне, че, видите ли, трябва да отиде на заседание на Министерския съвет. Няма такова нещо.
Господин Казак, не си спомням случай, когато някой от вицепремиерите или премиерът да е заявил: няма да участвам в блицконтрола, тъй като трябва да отида на заседание на Министерския съвет. Какво заседание ще провежда Министерският съвет без премиера и вицепремиерите?
Трето, присъединявам се към това, което каза господин Димитров – няма да го повтарям отново. Това е предложение от 42-то Народно събрание – и тогава беше предвидено в сряда. Поставихме въпроса, Вие решихте да бъде сряда. Нека традицията в Народното събрание да се спазва! Термин, който често се употребява от тези, които са по-дълго време в парламента.
Четвърто, първа сряда. Възможността на опозицията да защитава, да представя закони. Четвъртък се занимаваме с блицконтрол. В петък се занимаваме с парламентарния контрол, тоест първата седмица от месеца Народното събрание няма да законодателства, поради което съм против това предложение, защото част от доводите Ви са неверни.
Не е имало случай на неучастие поради, видите ли, защото имало заседание на Министерския съвет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Лазаров, за изключително пространното Ви обратно становище.
Заповядайте, господин Казак, но тогава и аз ще направя предложение по чл. 80 за чл. 104.
ЧЕТИН КАЗАК: Аргументът ми е, че заседанията на Министерския съвет се ускоряват, за да приключат навреме, за да могат да дойдат премиерът и вицепремиерите в парламента. Не казвам, че след това някой ще бърза да ходи … (Реплика от Димитър Лазаров.)
Господин Лазаров, не Ви прекъсвах. Това предложение цели да улесни Министерския съвет – да си заседават спокойно в сряда, без да са задължени да идват в Народното събрание.
Второ, по този начин се дава възможност на опозицията пълноценно да използва възможността да внася законопроекти и те да се разглеждат. Това е законодателна дейност, господин Лазаров. Ако за Вас законопроектите, внесени от опозицията, не са законодателна дейност, това е друг въпрос. Това е законодателна дейност! Няма сериозни аргументи да се отклони това предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Казак.
В реда на Вашата логика, предлагам в ал. 2 на чл. 104 „два въпроса“ да се заменят с „въпрос“. Това е особено актуално, когато имаме 8 парламентарни групи. На практика сега премиерът и вицепремиерите отговарят на 16 въпроса в рамките на два часа. Ако наистина искаме да отделим повече време за законодателна дейност в сряда, логично е да концентрираме парламентарните групи върху един въпрос – най-важният, най-актуалният за тях.
Забелязвате каква беше разликата. Едно е, когато в парламента са три или четири парламентарни групи, друго е, когато са осем. Бих казал, че изключително много товарим Министерския съвет и правителството. Аргументирам се по новите правила защо правя това предложение.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Знаете, че двата парламентарни контрола са коренно различни като съдържание и като мотивировка. Петъчният парламентарен контрол не е актуален.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защо да не е актуален? Той се развива в рамките на две, максимум три седмици.
ЧЕТИН КАЗАК: Не е актуален! Адхок парламентарният контрол, първо, е вдигнат на високо ниво – само премиерът и вицепремиери.
Второ, там изискванията са за обща политика, без конкретни цифри и така нататък. Тоест дава се възможност веднага да се постави щекотлив въпрос, на който да се получи отговор от най-високо ниво в правителството. Затова беше въведен.
ИВА МИТЕВА: На какво основание въвеждаш 104? По чл. 80 от Правилника е само за законопроекти. Не може да го ползвате за решение.
ПРЕДС. ДАНАЛИ КИРИЛОВ: Колеги, почивка пет минути.

(След почивката)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Казак оттегля предложението си.
И аз оттеглям предложението ми за чл. 104, ал. 2 – да отпадне редукцията от два на един въпрос.
Правя ново предложение по чл. 80: по отношение на чл. 16, т. 2, където е изброяването на постоянните комисии на Народното събрание. Искам да кажа, че законодателят системно подценява работата на Правната комисия, която доказва в 43-то Народно събрание, че работи четирикратно повече от другите комисии. С оглед обхвата и широтата на работата на Правната комисия предлагам подредбата при първата четворка да бъде: първо – Комисията по бюджет и финанси, второ – Комисията по правни въпроси, трето – Комисията по икономическа политика и туризъм, четвърто – Комисията по енергетика.
Не знам защо в законодателната дейност на парламента е подредена на четвърто място. Скромно предлагам да е на второ място.
Класическият парламентаризъм е възникнал като бюджетен контрол по отношение на кралската власт, в интерес на истината. Така че да спазим тази традиция. Нека да оставим бюджета на първо място, но законодателството да бъде на второ място.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Предложение на работната група, внесено от група народни представители по отношение на чл. 110, заедно с чл. 110а.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предлагам параграфи 17, 18, 19 на веднъж да ги подложите на гласуване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Някой възразява ли срещу предложението на господин Лазаров: параграфи 17, 18 и 19 с оглед идентичността на предложителите и на материята да Ви ги докладвам заедно и да се изказвате, ако прецените и по трите предложения.
Няма възражения?
Имате думата по предложенията, свързани с членове 124, 145а и чл. 148.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване – който е „за, моля да гласува.
За – 10, против няма, въздържали се – 3.
Приемат се предложенията за чл. 124, 145а и чл. 148.
Предложение на народния представител Валентин Иванов и група народни представители за създаване на чл. 148а.
Има ли изказвания?
Господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Колеги, не виждам пряка връзка между етичните норми за поведение и предмета на разглеждане от Комисията за борба с корупцията. Да презюмираме, че всяко нарушение на някакви норми е задължително и разглеждано от тази Комисия, ми се вижда най-малкото много странно.
Считам, че това решение не е правилно и би трябвало да се отхвърли.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, доколкото ми е известно, тези предложения не са само на господин Валентин Николов. Те са на цялата Комисия за борба с корупцията и парламентарна етика, подчертавам, парламентарна етика, свързано е с етичното поведение на народния представител.
Нещо повече, това, което знам от колеги и членове на тази Комисия, че предложенията за промени са в резултат на препоръките на ГРЕКО, не са някаква приумица на членовете на комисията да измислят допълнителни правила. Мисля, че опасенията на господин Георгиев са неоснователни. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на директора Митева да се приеме по принцип, съобразно и с оглед на това, което приехме като чл. 148.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против няма, въздържали се – 3.
Приема се по принцип предложението на Валентин Николов и група народни представители.
Аналогично предложение по отношение създаване на нов чл. 148а.
Това предложение, заедно с предложението по § 21, заедно с предложението по § 22.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението по § 20, 21 и 22 по отношение на членове – създаване на нов чл. 148а, по отношение на § 4 от Допълнителните разпоредби и по отношение на Приложението към Правилника „Финансови правила за бюджета на Народното събрание, чл. 4.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против няма, въздържали се – 3.
Приемат се § 20, 21 и 22.
Параграф 23, който е приложение към чл. 73., ал. 1 „Методология за предварителна оценка на въздействието на законопроектите“.
Колеги, имате думата.
Господин Митев.
ХПИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Имам въпрос към работната група: всички тези елементи винаги ли да са в табличен вид, или може и да не са в табличен вид?
АНТОНИЙ ГЪЛЪБОВ: Същественото е по тези пет въпроса да има информация. Дали ще е оформено в таблица, или не в крайна сметка няма значение. Обработването на тази информация във всички положения ще предполага кодиране след това, така че формата е ориентировъчна, за да се види във всеки от тези редове какво се очаква да има. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Митев е удовлетворен от това пояснение. Приемаме, че може и в нетабличен вид.
Ще ми се да отразим в стенограмата, че може да бъде в нетабличен вид, включително и в парламентарната зала да го кажем и оттук нататък да знаем, че това е въпрос на парламентарна практика. Тоест народните представители имат възможност да ползват таблица или да ползват номерация. Така или иначе да отличат тези пет основни теми, въпроси, групи аргументи.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, ще гласувам по принцип, но ми се иска да се направя някои редакции, ако се прецени, разбира се.
Законодателна инициатива е, за да се регулират обществени отношения, които подлежат на регулация или нововъзникнали такива, а не да решаваме проблеми – може да няма проблеми. Юридическият термин е „регулация на обществени отношения“.
По-надолу: „анализ на разходи и ползи“. Размерът на ползите, от които се изваждат разходите и се представят чрез количествени показатели, когато това е възможно. Но, регулирайки обществени отношения, да речем, в наказателното право, няма как да смятаме финансово и да вадим ползите от разходите. Тук би трябвало да има по-общ правен език.
Да, ако са някакви икономически очаквания в областта на малкия и среден бизнес, е хубаво, но в образованието, как да вадим разходи и ползи.
По принцип съм съгласен. Просто да коригирате: финансови и други средства, необходими за прилагането на закона – да. Съотношение разходи – ползи, да.
АНТОНИЙ ГЪЛЪБОВ: Тенденцията е към максимално обективиране. Непрекъснато се искат числа, искат се точни суми. Натискът е зловещ в това отношение. Непрекъснато се изчислява до някакви суми.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Понякога търсим социален ефект, а не финансов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за приложение към чл. 73, ал. 1. по принцип, при възможност да се отразят бележките на колегата Лазаров.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се няма.
Приема се така наречената „таблица“.
Заключителна разпоредба и § 24.
Има ли изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против няма, въздържали се – 3.
Приема се наименованията на подразделението и § 24.
Подлагам на гласуване предложение на Радан Кънев и група народни представители: „този Правилник влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник“.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване – който е „за“, моля да гласува.
За – няма, против – 7, въздържали се – 3.
Не се приема предложението на Радан Кънев.
Колеги, смятам, че с това приключихме обсъждането на предложенията за проекти за решения за изменения на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Закривам заседанието.

(Закрито в 19,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНАИЛ КИРИЛОВ