Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 85

На 12 октомври 2016 г. от 12.15 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси. То бе открито и ръководено от председателя господин Данаил Кирилов при следния


Д Н Е В Е Н Р Е Д:


1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма "Инициатива за малки и средни предприятия" 2014-2020, № 602-02-33, внесена от Министерски съвет на 15.09.2016 г.
2. Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- № 554-01-145, внесен от Анна Василева Александрова, Свилен Филипов Иванов и Данаил Димитров Кирилов и
- № 654-01-84, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Петър Владиславов Славов, Филип Стефанов Попов, Чавдар Георгиев Георгиев, Емил Димитров Симеонов, Кирил Петров Цочев, Мариана Георгиева Тодорова, Лъчезар Стаменов Никифоров, Янко Александров Янков и Станислав Димитров Анастасов на 07.07.2016 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-163, внесен от Красимир Любомиров Велчев и група народни представители на 08.10.2015 г., приет на първо гласуване на 24.02.2016 г.
4. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерски съвет на 09.06.2016 г. - продължение.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и гости се прилага към протокола.


* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Правната комисия с променено време на провеждането, с оглед решението от пленарната зала в днешния ден.
Уточнявам, че заседанието започва не в 14,30 ч., а в 12,15 ч. на 12 октомври 2016 г.
Има предложение за дневен ред, което сте получили, и сте уведомени. Имате думата по дневния ред. Благодаря.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Процедурата ми е във връзка с изявление направено от колегата Емил Димитров, който поради едновременно провеждане на заседанията на Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси, за да има Комисията по бюджет и финанси кворум, се наложи да напусне и да отиде на Комисията по бюджет и финанси като пред присъстващите колеги ме упълномощи да го представлявам в днешното заседание на Комисията по правни въпроси. И ме помоли да Ви предам неговата воля. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Мисля, че колегите няма да възразят да зачетем волята на колегата Димитров.
Господин Петър Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Господин Председател, уважаеми колеги вземам думата във връзка с предложението, което бях направил преди заседанието за включване на допълнителна точка от дневния ред на днешното заседание – Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите във връзка с поставяне на таван над размера на така наречената „законна лихва“ за забава.
Бях приложил към него и едно доста задълбочено изследване, което направихме на практиката в европейските страни и се надявам, че сте успели да се запознаете с него, което също е аргументира нуждата от подобен законопроект. Използвам да кажа, че и на сайта на Комисията има много положително становище от Министерството на правосъдието в посока подкрепа на Законопроекта и, донякъде критично становище на ВКС. Струва ми се, че тяхната основна забележка е дали на законово ниво да се регламентира таван, а Министерският съвет да продължи да определя размера на законната лихва или на законово ниво изцяло да се реши въпросът самостоятелно от Народното събрание. Тоест, мисля, че в хода между двете четения това бихме могли да го прецизираме с Министерския съвет, ако имат желание да вземат отношение.
Така че предлагам Ви да го включим в дневния ред и да започнем една нормална процедура по този важен Законопроект. Касае много хора, както вече сме коментирали, за малко не влезе директно и в зала миналата седмица. Касае според мен и размера на дневната лихва по бавене, която ще ни се начислява, защото тя е обвързана със законовата лихва за забава в нашето законодателство. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Искам да подчертая, че по този Законопроект, ако го гледаме, колегите ще решат разбира се, но ако го гледаме, е необходимо да имаме становището и на Министерство на финансите, както и на всички организации и институции, които имат отношение по прилагането на законната лихва, тъй като този въпрос касае множество субекти, да не кажа всички субекти в гражданския, в цивилния оборот, та дори и извън него.
Ще подложа на гласуване Вашето предложение.
По отношение на т. 4 – продължаването на обсъждането на Законопроекта за концесиите, бих Ви предложил, тъй като сме в една по-особена ситуация.
Разместихме времето и вероятно втори път ще ангажираме колегите от Министерски съвет дълго да чакат. Вчера се състоя едно сериозно широко обсъждане, организирано от КРИБ по отношение на Законопроекта, където се изразиха желания, въпреки че е изтекъл срокът между първо и второ четене, все пак те да могат да ангажират становища, включително и да участват в обсъжданията. Склонен съм да Ви предложа да отложим т. 4 за следващо заседание.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Петър Славов за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 654-01-81, внесен от Вили Младенов Лилков и група народни представители.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 3. (Смях, шум и реплики.)
Колеги, при това положение – четири на три, се приема включването на Закона за задълженията и договорите.
Аз ще предложа обаче, господин Славов, това да бъде евентуално т. 4, ако не възразявате.
Възразява ли някой по отпадане на Закона за концесиите? Тоест, не го подлагам на гласуване, приемаме го с консенсус.
Колеги, тогава подлагам на гласуване дневния ред в следния вид – точка първа, така както е обявена.
Точка втора, така както е обявена.
Точка трета, така както е обявена.
Точка четвърта – обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 654-01-81, внесен от Вили Лилков и група народни представители.
Който е „за“ – моля да гласува.
За – 7 гласа, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЗАЛОГ ВЪРХУ ТРЕЖЪРИ СМЕТКАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА, И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ИНИЦИАТИВАТА ЗА МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ИНИЦИАТИВА ЗА МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ“ 2014 – 2020, № 602-02-33, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 15 септември 2016 г.
Гости от Министерство на икономиката са: господин Любен Петров – заместник-министър; госпожа Ивелина Пенева – главен директор на главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“; господин Калин Маринов – заместник-главен директор на главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“.
Уважаеми колеги от Министерството на икономиката, заповядайте за наистина кратко представяне.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание Проект за закон за ратификация на договора за залог върху трежъри сметката между Република България представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициативна програма за малки и средни предприятия“ 2014 – 2020 г.
Договорът за залог върху трежъри сметката е последният документ от пакета споразумения и договори за залог необходими за ефективното стартиране на финансовия инструмент по Оперативната програма „Инициатива за малки и средни предприятия“. Сметката на целевия компонент е открита от Европейския инвестиционен фонд в Люксембургската банка, като договор за залог върху нея, подписан и ратифициран заедно със Споразумението за финансиране и Споразумението между кредиторите. След подписването на двете споразумения и Договора за залог върху сметката на целевия компонент са стартирани преговори между БНБ, Министерството на икономиката и Европейския инвестиционен фонд, относно откриване на трежъри сметка в БНБ и учредяването на залог върху нея.
Предвид статута на БНБ, като Централна банка на Република България, са проведени множество срещи и разговори с оглед съобразяването на Договора за залог върху трежъри сметката с произтичащите от това специфични условия. След съгласуването на условията по договора с БНБ е стартирана процедура по подписване на договора и неговото ратифициране от Народното събрание. Вписването на залога върху трежъри сметката е предварително условие за подписване на първите оперативни споразумения с избраните от ЕИФ финансови посредници, с което ще се даде началото на предлагането на кредити на малките и средни предприятия на пазара.
Навременното стартиране на инструмента е предпоставка за изпълнение на заложените в Оперативната програма индикатори за резултат и за изпълнение и за бързото и облекчено достигане на подкрепата до малките и средните предприятия в България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Колеги, имате думата за въпроси, становища, позиции, изказвания.
Няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване, който е съгласен да подкрепим на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 – 2020, № 602 02-33, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2016 г., моля да гласува „за“.
За – 7 гласа, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря на Министерството на икономиката и пожелавам успешен ден.

Пристъпваме към точка втора от дневния ред:
ПРИЕМАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ НА ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС ИЗГОТВЕН НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 2 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
- № 554-01-145, ВНЕСЕН ОТ АННА ВАСИЛЕВА АЛЕКСАНДРОВА, СВИЛЕН ФИЛИПОВ ПОПОВ И ДАНАИЛ ДИМИТРОВ КИРИЛОВ И
- № 654-01-84, ВНЕСЕН ОТ ДАНАИЛ ДИМИТРОВ КИРИЛОВ, ПЕТЪР ВЛАДИСЛАВОВ СЛАВОВ, ФИЛИП СТЕФАНОВ ПОПОВ, ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ, ЕМИЛ ДИМИТРОВ СИМЕОНОВ, КИРИЛ ПЕТРОВ ЦОЧЕВ, МАРИАНА ГЕОРГИЕВА ТОДОРОВА, ЛЪЧЕЗАР СТАМЕНОВ НИКИФОРОВ, ЯНКО АЛЕКСАНДРОВ ЯНКОВ И СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ АНАСТАСОВ НА 7 юли 2016 г.
Колеги, разполагате с общия Законопроект. Имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения. Няма изказвания.
Тук господин Славов ще потвърди – в днешния ден обсъждахме необходимостта от създаване на работна група по този Законопроект, така че Ви предлагам да бъде създадена такава работна група и ако няма възражения да се счита, че сме приели създаването на работна група, след като бъде обявен общият Законопроект от пленарна зала, ще поискам съответно и достатъчно дълъг срок за предложения между първо и второ четене.
Няма други изказвания. Господин Славов не желае. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване общия Законопроект на приетите на 6 октомври 2016 г. на първо гласуване два законопроекта – за изменение и допълнение на ГПК № 554-01-145 и № 654-01-84.
Който е съгласен, моля да гласува „за“.
За – 7, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се, включително, и в частта за създаване на работна група.

Пристъпваме към точка трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 554-01-163, ВНЕСЕН ОТ КРАСИМИР ЛЮБОМИРОВ ВЕЛЧЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 8 октомври 2015 Г., ПРИЕТ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА 24 февруари 2016 г.
Уважаеми колеги, пристъпваме към доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 554-01-163, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 8 октомври 2015 г., приет на първо четене на 24 февруари 2016 г., относно наименованието Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Имате думата. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване наименованието на нормативния акт, който е „за“ – моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се наименованието.
Пристъпваме към § 1 – имаме текст на вносител, имаме предложение на народния представител Атанас Атанасов и Иван Иванов.
Имаме предложение от народните представители Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров. То е за създаване обаче на нов, така че всъщност гледаме само § 1 – текст на вносител, плюс предложение на народните представители Атанас Атанасов и Иван Иванов.
Имате думата за изказвания.
Давам думата на наказателния референт, колегата Манолова.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Само да разясня в какво се състои предложението на господин Атанасов – принципът, който в момента е заложен в текста на чл. 78а е: съдът е длъжен при наличие на законовите предпоставки да отиде на административно наказание „глоба“.
Това, което предлага господин Атанасов е този принцип на задължение за съда да не се прилага по отношение на непълнолетните. Само че това, което мен лично ме притеснява, е, че не разписва допълнително, въз основа на какви условия съдът ще може да прецени дали да приложи или не чл. 78а по отношение на непълнолетните – с това може да освобождава. Това е притеснението ми.
Иначе по принцип по § 1 по вносител, само искам да отбележа, че има отрицателно становище на Правосъдното министерство, вярно при предишния министър, като аргументите са с оглед наказателната държавна политика по отношение на малолетните и непълнолетните винаги до момента е разграничавала и продължава да разграничава и в сега действащия Кодекс, наказателно-правния режим на пълнолетните от този на непълнолетните, който е значително по-смекчен и облекчен, и е в тяхна полза.
Това предложение по вносителя по § 1 размива тази разлика. Въпрос на политическа воля е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги. Мисля, че разбирам логиката на вносителя, първо, по § 1, но това, което не е отчел, че ал. 7 не касае само транспортните престъпления, които предполагам, че е визирал. Тоест по принцип този Законопроект знаете беше вдъхновен навремето именно във връзка с транспортните.
Не обръща внимание, че в ал. 7 са визирани и други престъпления и това, което всъщност говори колегата референт – опасно е по този начин, според мен, изцяло да се премахва разликата между непълнолетно лице и пълнолетно лице по отношение на осъзнаване на свойството и характера на деянието, което е извършено. Затова си мисля, че предложението на колегата Атанасов в случая е доста удачно, давайки възможност съдът съобразно конкретния казус и случай вече да преценява дали да освободи от наказателна отговорност едно такова непълнолетно лице, примерно в случая, когато е извършило транспортно престъпление, без да има правоспособност да управлява МПС, в пияно състояние и така нататък.
Или ако става дума за някакво друго престъпление, които са последващите хипотези, и характерът му не е толкова тежък, дали тогава да бъде допустимо да го освободи и да приложи чл. 78а със замяната с административна мярка?! Аз лично бих подкрепил предложението на колегата Атанасов. Може би може да се прецизира?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не са изключващи се, в интерес на истината. Предложението на колегата Атанасов е по ал. 6, а предложението на вносителя е за ал. 7, в което предложение за ал. 7 се включва и се разширява ал. 6 в плюс.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Те не се изключват, но той иска въобще да не се пипа ал. 7, защото предлага § 1 да отпадне.
Можем да ги разделим на точки и да гласувате изцяло отпадането и т. 2 да гласувате само неговото предложение по ал. 6, ако решите. (Реплики.)
Ако прецените, може да разделим предложението на господин Атанасов на две: изцяло § 1 да отпадне и отделно да гласувате промяната в ал. 6, ако решите, че може нещо да бъде подкрепено от неговото.
Но според мен замисълът му е въобще да не се пипа ал. 7, а просто да се даде възможност съда в ал. 6 да прецени. Но въз основа на какво ще прецени….
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на наказателния референт.
Господин Славов – отново.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Аз си мисля, че по начина, по който е формулирано тоест, да остане действащата ал. 7, която ще казва, че не се прилагат ал. 1 до 5 в случаите, когато става дума за лице, тоест за квалифициран състав в пияно състояние и така нататък и това ще си остане, но в ал. 6 ще се даде възможност това, което мисля, че в някои случаи е удачно – съдът по своя дискреция спрямо конкретния казус евентуално, ако реши да освободи от по-тежка наказателна отговорност такова непълнолетно лице. Тоест, двете неща за мен се допълват и ми се струва, че е удачно и може по този начин да се направи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест, кумулативно, така ли?
ПЕТЪР СЛАВОВ: По начина, по който сме го предложили. Остава си действащата ал. 7, а се изменя само ал. 6.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания има ли?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги.
Аз имам по-скоро нещо като въпрос към госпожа Манолова. Гледам второто изречение на ал. 6, което предполагам, че е послужило за идеята на колегите Атанасов и Иванов за предлаганото от тях изменение, където пак имаме една дискреционна власт на съда да преценява дали да налага административно наказание „лишаване от право за упражняване на определена професия или дейност“. Каква е практиката? На практика съдът пак си преценява сам, на база – той има ли някакви критерии, въз основа на които преценява?
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Критериите са дотолкова, доколкото това наказание е лишаване от право да упражнявате определена професия или дейност. Спрямо непълнолетния невинаги е възможно, защото обикновено непълнолетните не упражняват професия. Затова дискрецията е тук, във второто изречение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване – уместно е да е разделно гласуването за предложението на колегите Атанасов и Иванов, затова предлагам първата част – § 1 да отпадне.
Който е „за“, моля да гласува за това предложение.
За – 1, против – 3, въздържали се – 2.
Не се приема. Не се приема първата част от предложението на колегите Атанасов и Иванов – § 1 да отпадне.
Подлагам на гласуване втората част от предложението на колегите Атанасов и Иванов – в действащия текст на чл. 78а, ал. 6, в първото изречение след думата „съдът“ думите „го освобождава“ се заменят с „може да го освободи“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 1, против – няма, въздържали се – 5.
Не се приема и втората част от предложението на колегите Атанасов и Иванов.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 5 гласа, против – няма, 1 – въздържал се.
Пет на нула на един. Приема се текстът на вносителя за § 1.
Пристъпваме към предложение от народните представители Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров за създаване на нов параграф със следния текст по отношение на чл. 108, ал. 2:
„След думите „Република България“ се поставя запетая и се добавя изразът „или знамето или химна на Европейския съюз“.
Имате думата за изказвания, колеги.
Член 108 – господин Славов, като вносител.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Уважаеми колеги, предложението мисля, че е ясно. Когато го внесохме имаше много неприятен инцидент с поругаване знамето на Европейския съюз, който показа, че не е единичен, защото съвсем скоро пак имаше подобен инцидент на Копринка на това събиране, където, за съжаление, присъстваха и видни политически лица от БСП и общо взето никаква реакция не последва от тях. Впоследствие, някакво разграничаване, малко формално.
Струва ми се, че е редно, когато сме избрали да сме част от тази общност, когато слушаме винаги химна и на Република България, и на Европейския съюз при откриване на всяко едно Народно събрание, в началото на мандата на всяко едно Народно събрание, когато знамето на Европейския съюз стои редом до българското във всички държавни институции, то да получава и нужното уважение. Затова сме направили и това предложение – да му се дължи същото уважение, каквото се дължи и на националния флаг. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Славов, че представихте мотивите.
Други изказвания? Госпожо Манолова? И госпожа Манолова не иска да се изкаже.
Няма изказвания тогава. Колеги, няма други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Андреев, Славов и Димитров за създаване на нов параграф и за добавяне на текста на чл. 108, ал. 2.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се предложението на колегите Андреев, Славов, Мартин Димитров.
Престъпваме към § 2. Имаме текст на вносител, както и предложение от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров по отношение на чл. 325 от Наказателния кодекс.
Господин Славов иска думата. Заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря.
Съвсем кратко да представя нашето предложение. То, за съжаление, също донякъде кореспондира с много неприятен инцидент, на който всички станахме свидетели на саморазправа. Даже, мисля, че беше и показан по всички централни медии филмиран, но за съжаление, той не е единичен. Често се случва, както знаем, дали в пристъп на ненужна емоция, екзалтация или нещо друго, но при такива хулигански прояви, свързани с престъпления по транспорта, да се използват различни помощни средства от някои водачи и по този начин те да раздават правосъдие. Така че, затова сме ги добавили тук, като квалифицирани състави, за да няма никакво съмнение, включително и от такива хора, които много често питат: къде пише, че не може, примерно, аз тук с бухалка да си отстоя, да кажем, правата на пътя? – и на тях да им е ясно и да нямат никакво съмнение. Това ни е мотивът основно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Славов.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Имам въпрос към колегата Славов.
Така, както го чета Вашето предложение, на мен, честно казано, не ми е много ясно, както е изписано наказанието в последното предложение. Кое последно предложение, при положение, че в ал. 3, така както се изменя по вносител, ние веднъж изменяме ал. 1, след това изменяме ал. 2?
Алинея 2 обаче, когато седнем да я четем, там има няколко типа изпълнителни деяния. И на мен не ми става много ясно предложението за кое наказание?
На следващо място, не съм много сигурен, че използваният термин „помощни средства“ е подходящ. По-добре, може би, направо да се изберат без да са „помощни средства“ Не ми се струва много удачно.
Госпожа Манолова също може да каже. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е регламентирана. Да, престъпна е. Помощни средства е за нещо, което е описано и законно.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Принципно нямам нищо против идеята, но редакционно нещо ми се струва, че текстът трябва да се коригира.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожа Манолова.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Аз също принципно не съм против идеята, но тази идея на практика вече е въплътена в Наказателния кодекс и съм сигурна даже, че и наказанията са повече отколкото това, което предлагате, господин Славов, защото Вие на практика предлагате, когато при управляване на МПС някой принуди другия водач да направи нещо противно на волята му, това на практика е принуда по смисъла на чл. 142. Тоест, при положение, че имате чл. 325, ал. 3, ще имате съвкупност с принуда по 142, тоест наказателната отговорност отново ще бъде реализирана даже в по-голяма степен, отколкото това, което предлагате.
По същия начин стои въпросът с помощните средства. Аз предполагам какво сте имали предвид, като помощни средства изброени в Закона за МВР, за Военното разузнаване, НСО, законите за службите. Но не му е тук мястото, пак Ви казвам, най-малкото защото целта която искате да постигнете – тя на практика е налице.
Няма пречка прокуратурата да прилага текста, евентуално и новият, на чл. 325, ал. 3 дори да не е новият. Дори в момента няма пречка при едно хулиганство, когато имате нанесена телесна повреда или съответно имате нанесена принуда, да имате съвкупност от престъпления и делото да върви по двете обвинения – и за хулиганство, и за телесна повреда или принуда. Така че аз лично не виждам смисъл от такова едно предложение, при положение че то на практика е факт, само че по друга форма – с наказателно-правния институт на съвкупността.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Тоест Вашето становище е, че дори не е необходимо да правим квалифициран състав по една евентуална нова ал. 3, която е за хулиганство при управление на МПС, която да покрие хипотезата „принуда“.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Няма смисъл. (Шум и реплики.) Просто зависи какво иска. А и нормата наистина не е ясна.
Господин Митев е прав, нормата наистина не е ясна, като за престъпен състав.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Добре, приемам аргументите, оттеглям го предвид казаното дотук.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Славов оттегля предложението. Благодаря, господин Славов.
Други изказвания по текста на вносителя? Аз ще помоля наказателния референт да ни разкритикува и текста на вносителя.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Не знам дали има смисъл, ама ще си кажа.
Текстът на вносителя според мен за целта, видно от мотивите, няма да свърши работа, защото – в тази посока е и становището на Върховния съд, ако искаме да криминализираме, тоест да наказваме такова поведение по пътищата, ние можем да го наказваме и в момента с действащия състав на чл. 325. Той е достатъчно общ, за да може вътре да се отразят всичките тези случки с автомобилните гонки по пътищата.
Това, което сега предлагат народните представители, за мен, първо, не е много ясно какво ще е изпълнителното деяние, извършено при управляване на МПС. Това означава ли, че ако аз управлявам МПС и си спазвам правилата за движение по пътищата, но извърша хулиганство, като обиждам друг шофьор, защото караме, примерно паралелно един до друг или зад друг, или не знам, ще попадна под състава на чл. 325, ал. 3? Защото означава и това! За една обида ще съм с глоба, защото за една обида, която съм нанесла лице в лице, ще ме накажат с глоба по чл. 146, но ако обиждам лице от кола, ще ме наказват за хулиганство по 325, ал. 3. Аз лично не виждам смисъл.
Второ, ако решите да преследвате тези деяния, не му е тук мястото. Това с особено средство, очевидно ще се извърши, или по особен начин хулиганството, като карате кола, най-малкото систематичното му място е при престъпление по транспорта.
И на следващо място, по ал. 3 се предвижда и лишаване от право да упражнявате определена професия или дейност, но не се предвижда такова наказание за другите два квалифицирани състава по новата ал. 4 и по ал. 5. Това са възраженията ми.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Аз не съгласен, че обидата е равностойна и би била равностойна на действия грубо нарушаващи обществения ред. Непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Обидата си е обида. Обидата си има друг адресат, друг потърпевш, друга жертва.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Само да попитам тогава: може ли да ми кажете как грубо ще нарушите обществения ред управлявайки МПС? Какво ще направите? (Реплики.) На практика това е нарушение на някакви правила по Закона за движение по пътищата. Нали така?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, покрива всички хипотези. Може формално да са спазени някакви правила, но да е грубо поведението на пътя. (Реплики при изключени микрофони.)
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Тя покрива друг състав. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това нарушава и Правилника, и е хулиганство. (Реплики.)
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Това, което казвате, не пречи да се приложи и сегашният състав на чл. 322.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Добре, защо не го прилагат?
МАНОЛОВА: Това е друг въпрос.
В случая не е въпрос на законодателна празнота. Това, че не го прилагат е друг въпрос. Аз не съм сигурна, че и това, което сега ще приемете, ще тръгнат да го прилагат. Прилагането е съвсем отделен въпрос.
Идеята ми е, че това, което искате да криминализирате в момента, няма никаква пречка да го подвеждате и по сегашния състав на хулиганството по чл. 325 – и по основния, и по квалифицирания, с изключителната дързост и цинизъм. Това ми е възражението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е да, но наказанията са други. (Реплики.)
На полицаите им е много по-лесно да кажат: „Това е за дребно хулиганство – глоба 100 лв.“. Много по-лесно им е да го кажат. (Реплики при изключени микрофони.)
Ако си зарежа автомобила на най-оживеното кръстовище сутрин, или просто го оставя на кръстовището и не могат да минават нито трамвай, нито коли – това хулиганство ли е или не е хулиганство? Нарушение е, спрял съм на непозволено място и плюс, демонстративно съм го изоставил, и съм казал нещо на тази колона чакащи: „Сега ще чакате, докато дойде паякът да ми вдигне колата“. (Реплики.)
То пак е неуважение, защото за един час съм блокирал няколко хиляди души в София и явно, неуважавайки ги, съм им причинил много щети. Да, нищо не съм казал.
Другият вариант – нищо не съм казал, тихомълком съм напуснал кръстовището.
Ще бъде само по Закона за движение по пътищата.
Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се текстът на вносителя.
Колегата Славов оттегли предложението.
Заповядайте, госпожо Манолова за редакция.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: След като го приехте, ще ми позволите редакционно да променя словореда в ал. 2 – да започне с „лишаване от свобода до пет години“, и в точки 2 и 3 да сложа „досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „какво се прави“ – наистина редакционно, просто за да е ясно съвсем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Възразява ли някой срещу това редакционно предложение?
Приехме го по принцип, включително с възможност за редакция.
Пристъпваме към § 3. Имаме само текст на вносителя. Той е по отношение на чл. 343, ал. 2.
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Колеги, мисля, че е ясен текстът на вносителя и мотивите, но не съм сигурен дали изказът е съвсем прецизен по т. 2, където се казва, че: „за престъпление по ал. 1, буква „б“, когато спрямо дееца не е било прекратявано наказателно производство над това основание“.
„На това основание“ – така казано, не означава ли, че се тълкува много стеснително и е много прецизно? Тоест, за един вид транспортно престъпление, ако е направено такова искане от пострадалото лице в последните две години, примерно средна телесна повреда – счупена ръка, ако не ме лъже паметта, беше средна телесна повреда, оттеглил си е, тоест направило е искане пострадалото лице, отпаднало е основанието за това, но да кажем за друга телесна повреда – счупена ръка или крак, може тогава да се прилага избирателно. Нали ме разбирате, тоест в единия случай било ръка, а в другия крак, затова независимо от двете години, че влизаме в тази хипотеза, пак е приложим текстът и може да бъде прекратено наказателното производство. Защото това не би трябвало да бъде така. Това ми е идеята.(Реплики.)
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Въпросът е да е еднакъв вида на престъплението. Гледам, че по буква „б“ е средна телесна повреда.
Това, което казвате, може да има логика с употребеното единствено число при престъпление, защото горе в първата точка остана „престъпления“, а тук е „престъпление“. Не знам дали е умишлено, технически пропуск или недоглеждане.
Иначе се стеснява доста и очевидно това са и мотивите на вносителя. (Реплики.) По-скоро да е „престъпления“, както е в момента. (Шум и реплики при изключени микрофони.)
А може би това са искали. Не знам. На мен лично от мотивите не знам дали е това, но не пречи да сложим „престъпления“, то и в момента действащия текст е така. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съгласни сте с тази редакция – от единствено да стане в множествено число.
Други изказвания няма. Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване, който е съгласен да приемем § 3 на вносител заедно с редакцията по т. 2, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Пристъпваме към § 4. Имаме текст на вносител и предложения на Петър Славов и Мартин Димитров – § 4 се заличава.
Те имат следващо предложение за създаване на нов параграф:
„В чл. 343в в изречение първо след думите „моторно превозно средство“ се добавя текста „в срока на изтърпяване на принудителната административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС или“.“
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Господин Председател, колеги, съвсем кратко да разясня. Всъщност второто ни предложение за нов § 4 го разглеждате като самостоятелен параграф и може би след това да го дискутираме. Този, който сме предложи да отпадне, ми се струва, че не му е тук мястото, по подобен начин да се въвежда едва ли не императивна норма, че при превишение с 60 км/час следва лишаване от свобода до три години.
Тъй като, този Законопроект вървеше в пакет с промени в Закона за движение по пътищата, ние там бяхме предложили доста по-строги санкции при подобни превишения на скоростта. Най-общо казано за превишение над 60 км директно в затвора, звучи необосновано. Ззамислете се, може случаят да касае примерно на автомагистрала временно ограничение, въведено поради някакъв ремонт или нещо подобно от 80 км и човек просто да не го види, примерно изпреварвайки камион в този момент, и е готов на практика за тази изключително тежка санкция, която по скоро ми се струва, че трябва да е насочена към лица рецидивисти, които системно злоупотрябяват, включително не съобразяват скоростта си в населено място, близост до детска градина и така нататък, тоест най-малкото трябва да има някаква диференциация на случаите в които това ще се прилага. Така общо бланкетно дадено може на практика човек с нормално и изрядно поведение и в рамките едва ли не на случайността, да се окаже наказателно отговорен за нещо, което включително не е имал намерение да извърши. Това са ни мотивите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Славов.
Аз не съм съгласен с Вашите мотиви, но няма да разгръщам реплика по това.
Господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Господин Председател, тъкмо мислех да го подкрепя. Наистина, в случай, че не съм само на магистрала, самото знаково стопанство в цялата държава, особено по по-малките пътища, неосъвременено според мен. Има много места, където са забравени знаците от години и, ако човек се движи нормално, изведнъж става престъпник, който трябва да влезе в затвора, не би се чувствал много удобно.
Искам да обърна внимание, че когато разсъждаваме по тези въпроси и особено когато става дума за народните представители, които всяка седмица пътуват по два пъти, примерно аз над 300 км, което прави 600 км, и тези колеги, които не пътуват, все пак трябва да се има предвид, че някой път наистина можем да се движим по-бързо и да се чувстваме престъпници, което по моему не би било правилно.
Има един компромисен вариант според мен, с който абсолютно съм съгласен – ако това нещо е в населени места. Знаете, че е много по-усложнена пътната обстановка, възможна е постоянно поява на рискове и от тази гледна точка би било подходящо наистина… Да, там съм съгласен, понеже скоростите трябва да са по-малки, да има такова нещо, наистина за да се опази живота, особено на децата. Както знаете напоследък има много случаи, и то дори даже на пешеходни пътеки, на обозначени места за пресичане. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Също като колегата Иванов първоначално смятах да подкрепя колегата Славов, особено след последното направено предложение, предполагам, че правите такова, не съм много сигурен – колегата Иванов за населено място. На мен също ми струва, че тази норма би била удачна и би изпълнила този замисъл, който е предложен, ако бъде добавено „в населените места“, тъй като в противен случай ми се струва, че прекалено много разширяваме като чели наказателната репресия и в извън населените действително има много пътища, в които пътните знаци по отношение на ограничението на скоростта на са променяни. Пътят като вид се е променил, само че знакът си стои със старо ограничение на скоростта. Още повече, че тук нямаме и никакви настъпили вредни последици, единствено простото извършване на деянието – превишаване на скоростта с над 60 километра в час, води до наказателна отговорност. Нещо, за което ми се струва, че е по-удачно да имаме примерно засилена административно-наказателна отговорност, отколкото да отиваме към налагане на най-тежката мярка, още повече тук предвиждаме и лишаване от свобода до 3 години. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Госпожо Манолова. (Мирослава Манолова говори при изключени микрофони.)
Нали си давате сметка, примерно квартална улица – там ограничението понякога 40 км, значи имаш да караш със 100 км във вътрешно кварталните улици.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Да, но има и по-главни улици в големите градове, където би трябвало да караш с 50 км и има възможност да се кара със сто и.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Със 70 километра. За София е 70 км. Най-високата скорост, с която може по някои булеварди да се кара, е 80 км.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Да, но се кара много по-бързо.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Като се сложи 70 плюс...
СВИЛЕН ИВАНОВ: Шестдесет е 130.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По булевард „България“, по алея „Яворов“, по Цариградско шосе може да се кара със 130.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Над 130. Под заплаха – наказателна отговорност.
Аз ще си подкрепя предложението, но ако може референтът да го редактира, тъй като не мога да преценя къде точно трябва да влезе „в населени места“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Славов има думата.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Колеги, аз ще подкрепя предложението, което прави колегата Свилен Иванов, защото си мисля наистина, че е хубаво да диференцираме поведението на водачите в населено място и степента на обществена опасност от голямо превишаване на скоростта за каквото става дума, и същото извън населено място. По простата причина, че ако на магистрала някой наистина си позволи да превишава там с 60, 70 и повече километра в час, вероятността да се случи инцидент не е чак толкова голяма. Много по-голяма е вероятността той сам да пострада и да причини на себе си непоправими вреди, включително и да загине, най-малкото с оглед това, че пътното платно е обезопасено, има мантинели и така нататък. Ако все пак той причини инцидент, в който участват и други участници в движението, и те понесат някаква травма, той ще носи наказателна отговорност на това основание.
Докато в населено място да караш със 100 и повече километра в част е почти сигурно, че някаква беля ще стане. Така че наистина ми се струва резонно тук да се направи тази диференциация и на първо място да го оставим може би така. Ако наистина такива инциденти продължават, както господи Кирилов обръща внимание, ми се струва, че по пътя на административно-наказателната репресия, тоест като превиши някой и кара с 200 по магистрала, и го глобят два пъти по 2000 лв. примерно, може би на третия път няма да е чак толкова бърз. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Хайтов се въздържа.
Колеги, ако няма други изказвания да пристъпвам към гласуване.
Пет минути почивка.
Колегата Хайтов за протокола, подкрепя предложението на колегата Иванов.

(След почивката.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Продължаваме след прекъсването.
Колегата Хайтов възложи на колегата Славов да гласува съобразно неговата воля.
Има ли други изказвания по § 4? Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване първо най-радикалното – това е предложението на Славов и Димитров – параграф 4 се заличава.
Колегата Славов го оттегля.
При това положение пристъпваме към предложението на Свилен Иванов да се добави изразът „в населено място“ след „превозно средство“. Който е „за“, моля да гласува.
За – 7 гласа, против – няма, въздържал се –1.
Приема се предложението на Свилен Иванов за добавяне в текста по вносител за ал. 5.
Който е съгласен да приемем текста на вносител заедно с приетото редакционно предложение на Свилен Иванов, моля да гласува „за“.
За – 8 гласа, против и въздържали се – няма.
Приема се § 4 на вносител, заедно с предложението на Свилен Иванов.
Пристъпваме към предложение на Петър Славов и Мартин Димитров за създаване на нов параграф по отношение на чл. 343в.
Имате думата за изказвания.
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател.
Съвсем кратко да го представя. Аз имах възможност да го коментирам неведнъж. Мисля, че и представители на прокуратурата тук изразиха положително становище. Действащата разпоредба на чл. 343в в НК касае ангажиране на наказателна отговорност на лице, което в срока на изтърпяване на наложена административна санкция „отнемане на свидетелството за управление за определен срок“, си позволи да управлява моторно превозно средство.
Това, което ние сме предложили, е да се допълни нормата и с хипотезата, когато е наложена принудителна административна мярка горе-долу от същия характер. Тоест пак е налице временно отнемане на правото да се управлява моторно превозно средство и въпреки това лицето продължава да го управлява. Очевидно за такива лица е необходимо да има по-тежка санкция, за да бъдат респектирани и да уважават закона.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това се добавя към ал. 1 на чл. 343в.
Госпожо Манолова.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Аз имах питанка, но сега като обяснихте, питанката ми отпада, в смисъл разбрах какво имате предвид. Обаче по начина, по който сте го изписали, съвсем се променя смисълът на състава. Защото така, както аз го прочетох, преди да чуя какво мислите, един вид вкарвате нова хипотеза, тоест нов състав, а не Ви е това идеята. Искам да кажа: в момента ако аз съм лишен от право да управлявам МПС, по административен ред съм наказана, но въпреки това управлявам МПС-то, ще попадна под чл. 343в, ал. 1.
Там, където сте предложили обаче да включим в срока на изтърпяване на ПАМ-а, стават две хипотези, в смисъл – ще стане: „който управлява МПС в срока на наказанието „лишаване от право“, в срока на изтърпяване на временното отнемане или след като е наказан за същото деяние по административен ред“. Разбирате ли, губи се смисълът на действащия състав. Защото сега е ясно, че аз съм наказана с административно наказание. Ако приемем Вашето предложение там, където сте предложили да се добави, тази връзка между административното наказание и управлението на МПС в този срок ще се загуби.
Доколкото разбрах, сега като обяснихте, ако искате просто да направим, че наказанието по ал. 1 се прилага и когато се управлява МПС в срока на изтърпяване на ПАМ-а. Мисля, че ще е по-ясно, защото аз наистина го прочетох, че искате втора хипотеза и разкъсвате връзката между административното наказание и управлението на МПС, а не е това идеята очевидно. (Народният представител Петър Славов говори при изключени микрофони.)
Вие наказанието така и така не го променяте. Просто ще сложим нов състав, много по-ясно е според мен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, госпожо.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: По същество аз мога ли да попитам нещо: ние очевидно вече разширяваме тотално този Наказателен закон и слагаме наказание за всичко възможно, като гледам, но лишаване от право все пак има смисъл, тъй като е административна санкция. Вие сега искате да търсите наказателна отговорност и от лице, което е в срока на ПАМ-а. Обаче, аз за себе си не знам временното отнемане на свидетелството за управление е различно от лишаването от право да управляваш МПС, нали така? Може временно да ти е отнето свидетелството, но да не си лишен от правото, само по себе си?!
ПЕТЪР СЛАВОВ: Правим го.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Да, фактически е същото. На практика ти имаш право, но не можеш да го упражниш при временното отнемане, нали така?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, да.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: А при лишаването от право, отнемат ли ти на практика физически свидетелството за управление? (Народният представител Петър Славов говори при изключени микрофони.)
Отнемат го. Добре, о’кей. Правим го, само че ще е в отделен състав.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, приема се.
Вносителят приема предложението за редакционно подобряване на текста.
Няма други изказвания.
Който е съгласен да приемем по принцип предложението на колегата Славов и Димитров с възможността редакционно да бъде изменено и конкретизирано, моля да гласува „за“.
За – 8, против и въздържали се – няма.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте,……
ПЕТЪР СЛАВОВ: Просто се замислих, гледайки следващите разпоредби по § 6 и новия § 69а. Там всъщност имаме сходна ситуация на отнемане на свидетелството за управление, само че тук това няма да е принудителна административна мярка, ще бъде мярка за процесуална принуда. Не е ли добре и тях да ги опишем, защото пак касаят същото нещо. Тоест може би редакционно молбата ми е към референтите и госпожа Манолова да го помислят, и евентуално и това да го добавим, ако нямате нещо против, колеги.
Тоест то по своята правна същност ще е същото, но няма да се налага тогава от органа на МВР, а от съответния прокурор като мярка за процесуална принуда. Тоест пак ще му вземе книжката и ако той пак си позволи да кара, нали да търпи същите последици ми е идеята.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Принципно има логика това, което казвате. Аз изначално, да, както и да е, няма да си казвам какво мисля, защото по принцип съм против тези нови състави, които слагате, защото това са на практика административни нарушения. Не им е мястото в Наказателния кодекс. Това ми е изначалната бележка.
Целите, които искате да постигнете, може да постигнете със засилване на административно-наказателната отговорност в съответните закони. Лишавайте от права, вземайте автомобили – няма проблем, в смисъл не е проблем на Кодекса. Прекалено разширяваме случаите, в които става възможно и обявяваме деяния за престъпления. Това е по принцип притеснението ми напоследък, но очевидно това е посоката.
Така че о’кей ще помисля. Има резон в това, което казвате, така на пръв прочит. Ще помисля дали да не включим и случаите по чл. 69а от НПК.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Пристъпваме към § 5 относно чл. 345. Имаме само текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Който е съгласен да подкрепим текста на вносителя, моля да гласува „за“.
За – 8 гласа, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът на вносителя.
Наименование „Заключителна разпоредба“ заедно с § 6 относно изменение в НПК – създаване на чл. 69а.
Имате думата за изказвания.
Госпожа Манолова.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Бележката ми не е по същество по чл. 69а. Искам да Ви обърна внимание в Становището на Върховния съд във връзка с този § 6, според мен, правилно са посочили колегите съдии, че, ако бъде приет чл. 69а, е хубаво да се допълни чл. 59, ал. 4 от Наказателния кодекс. Това е текстът за приспадане на времето – и домашния арест, и задържането, и лишаването от права като наказания.
Ще си позволя да Ви прочета чл. 59, ал. 4 в момента: „При изпълнението на наказанието лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7, се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права“. Аргументът на колегите от съда е, че чл. 69а също е период, в който в тези случаи можете да бъдете лишен от права и би било логично, спазвайки принципа в наказателното право, в този период, в който вие сте били временно лишени от права, да се приспада впоследствие, когато сте осъден с това наказание.
Само Ви обръщам внимание, така че ако прецените и гласувате чл. 69а, дали да не гласуваме нов § 59 в Кодекса с това допълнение на ал. 4.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кой ще направи предложение по чл. 80 съобразно предложението на госпожа Манолова?
Колегата Митев прави предложение, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Правя предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника – да се допълни в текста на чл. 59, ал. 4, да се съобрази по-точно нормата с разпоредбата на новия текст, който се приема в НПК на чл. 69а. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Митев.
Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението по чл. 80, направено от колегата Христиан Митев, по отношение на създаване на нов параграф или нова разпоредба?
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Ще допълним нов параграф 59, ал. 4.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8 гласа, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделение „Заключителна разпоредба“, заедно с текста на § 6.
Който е „за“ и с приетото предложение на колегата Митев, моля да гласува.
За – 8 гласа, против и въздържали се – няма.
Приема се.
С това се прие и приключи Докладът за второ четене на ЗИД на Наказателния кодекс, № 554-01-163.
Ще помоля и ще разчитаме на съдействието на наказателния референт – госпожа Манолова, да помогне в оформянето на редакциите в окончателния Доклад от Комисия за второ четене. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Колеги, пристъпваме към новоприетата точка 4 от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ, № 654-01-84, ВНЕСЕН ОТ ВИЛИ ЛИЛКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 8 юни 2016 г.
Колега Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председателю.
Няма да се разпростирам, няколко пъти вече го коментирам този Законопроект. Само може би три акцента да спомена още веднъж.
Направеното законодателно проучване показва, че в Европейския съюз България може би е останала вече единствената държава с толкова висока законова лихва за забава, която, за съжаление, се показва, че има санкционен характер, а не компенсационен, както би трябвало да бъде. Това е видно и с просто око, след като надбавката над основния лихвен процент е повече от 10 пъти от основния лихвен процент, тоест тя е повече от 10 пъти, отколкото е основният лихвен процент. Очевидно говорим за мярка със санкционен характер, което не е редно и което до голяма степен не кореспондира със съответната европейска директива, която е спомената детайлно и в Становището на Министерство на правосъдието, подкрепящо Законопроекта.
Мисля си, че приемайки този Законопроект, ще дадем една добра законодателна рамка и може би доста хора, особено тази диференциация, която се прави между задължения от търговци, задължения на физически лица, ще получат една по-висока форма на справедливост, предвид че често, за съжаление, в България се случва така, че задължения, които един или друг доставчик на комунална услуга или на услуга с подобен характер като мобилен оператор, ЕРП и така нататък, често такъв доставчик се сеща, че дадено лице му дължи някаква сума по някаква остатъчна сметка след години, и разбира се, начислява и съответната лихва за забава. Обикновено особено физическите лица, които трябва да заплатят подобни задължения, разбирайки след доста дълъг период, че такива въобще се претендират, напълно неоснователно биват натоварени с едни много високи санкционни лихви.
Това до голяма степен са ни мотивите и разбира се не мога да не спомена, че считаме че това ще се окаже всъщност, макар че Законопроектът е писан преди арбитражното решение по „Белене“, но мисля, че ще се окаже положителен ефект върху тези огромни лихви, които всеки ден ни начисляват и поне за мен абсолютно неоснователно, и трябва да търсим, разбира се, и друг начин да ги оспорим. Поне да ги намалим, ако е възможно малко, също не е лоша идея. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Славов.
Други изказвания?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз ще подкрепя така предложения Законопроект от колегата Славов от една страна по изложените от него съображения, особено по отношение на физическите лица, които в голям брой от случаите точно по такива договори не само с комунални компании, но и с телекомуникационни оператори стигат до начисляване на такава лихва, която действително е видно и от тази справка, която ни е предложил колегата Славов, в размер, който го няма в голям брой от държавите – членове на Европейския съюз, а и във връзка с приетия на първо гласуване и днес също приет от Комисията общ Законопроект за изменение и допълнение на ГПК по отношение на потребителските спорове. Смятам, че този Законопроект се движи горе-долу в същата посока, доколкото в този случай физическите лица се явяват потребители.
Що се отнася за отношенията между търговците, не смятам, че намалението само с два процентни пункта ще се отрази фатално върху търговския оборот и върху прилагането на лихвата за забава по търговски сделки. Пак видно от справката единствено в Австрия имаме по-висока лихва, която е 9,2 пункта. Не смятам, че е необходимо ние да сме единствената европейска държава, която да поддържа толкова висок лихвен процент. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Други изказвания?
Аз ще си позволя да кажа личното ми становище. Не сме го обсъждали с колегите от нашата парламентарна група. Към този момент моето становище е, ако не отрицателно, то поне е „въздържал се“. Не сме получили становище от Министерството на финансите, от данъчната администрация. Според мен тук би следвало включително и дори да изискаме становище най-малко от Асоциацията на търговските банки, както и от други субекти, които имат установена практика във връзка с прилагането на законната лихва.
Запознах се със Становището, което е приложено към Законопроекта, но искам да посоча и следното съобразно Директивата, която е 2011/7/ЕС на Европейския съюз относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки – преработен вариант, съобразно чл. 2, т. 6. Дефиницията е следната: „Законна лихва за забава на плащане означава проста лихва, за забава на плащане при процент, който е равен на сумата от основния лихвен процент и най-малко осем процентни пункта“. Най-малко осем процентни пункта!
Също така от двете становища – единствените две становища, които сме получили, не мисля, че Становището на Министерство на правосъдието е достатъчно детайлно по този въпрос. Макар да се позовава на цитираната Директива, се казва: „ние единствени сме с по-голяма законна лихва от осем процента“, а се вижда, че това е минималната лихва.
По отношение на Становището на Върховния касационен съд също приемам аргументите, които са били изложени във връзка с това, че всъщност за пръв път ние разделяме лихвите на два вида: на такива за юридически лица, и такива за физически лица – „длъжник физическо лице“. В Законопроекта е предложено лихвата за длъжник физическо лице да бъде 4%, което, аз не знам как се обосновава с компенсационния или със санкционния характер на тази лихва. Тоест промяната от 10 на 4% за физическите лица в този случай ми изглежда твърде радикална и съществена. Без предварителна подготовка не бих могъл да преценя отражението на лихвения процент спрямо висящите задължения. Затова най-вероятно аз лично ще се въздържа.
Продължавам да твърдя, че по този въпрос ни беше необходимо по-детайлно изследване. Тук оценявам усилието на вносителя и на втория опит да предложи изследване, с което е разполагал, но го показа чак вчера чрез разпространението до членовете на Правна комисия. То действително е полезно, има смисъл, но би следвало да се вземе становището на много субекти по този Законопроект, според мен.
Реплика на господин Славов.
ПЕТР СЛАВОВ: Уважаеми господин Председател, аз уважавам мнението Ви. Наистина няма нищо лошо да чуем становищата на групи заинтересовани страни. Единствено си мисля, че предвид, че Законопроектът е от месец юни и вече има две постъпили становища, беше нормално органи и организации, които проявяват интерес към този Законопроект, вече да са го направили. Не пречи и имаме достатъчно време ми се струва преди гледане в зала, особено в сегашната ситуация, да изискваме такива становища и да ги имаме предвид при гласуването на първо четене.
Що се касае до самото законодателно проучване, ние сме го цитирали обширно в мотивите на Законопроекта и затова не го бях приложил първоначално, просто за да не товаря колегите от Комисията и Вас с един доста обемен материал, но го представих просто да се види, че наистина доста сериозно е работено по темата. Проучен е европейски опит и всъщност така са определени тези надбавките, които ние предлагаме, и диференциация. Общо взето за физически лица в повечето европейски страни то е между 4 и 5 %, при юридическите е между 8 и 9.
Предвид че България определено не е една от богатите държави в Европейския съюз, преценихме, и с оглед материалното положение на хората, че е по-добре да търсим по-нисък размер на тази лихва, за да бъде максимално близо до компенсационен, а не санкционен характер. Това са ни били мотивите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Славов.
Само ще подчертая, че с оглед интензивните опити да разгледаме точно този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, загърбихме други два законопроекта, които са свързани по материя и макар да не касаят само законната лихва, касаят режима на изпълнение на задълженията.
Не мисля, че беше редно да разглеждаме този Законопроект самостоятелно, но след като това беше волята на Комисията в това заседание, аз се съобразявам с решението на Комисията.
Няма други изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е „за“ да подкрепим на първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 654-01-81, внесен от Вили Лилков и група народни представители на 4 юни 2016 г., моля да гласува.
За – 5 гласа, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се на първо четене от Комисията Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 654 01-81, внесен от Вили Лилков.
Колеги, при това положение закривам днешното заседание. Ще получите покана с уведомление за следващото ни заседание, вероятно в четвъртък следващата седмица.


(Закрито в 14,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов