Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 86


На 19 октомври 2016 г. (сряда) от 14,30 часа в зала „Запад“ се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-97, внесен от Велизар Пенков Енчев на 27.07.2016 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-113, внесен от Радан Миленов Кънев, Атанас Петров Атанасов и Борис Борисов Станимиров на 11.10.2016 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-114, внесен от Лъчезар Стаменов Никифоров и група народни представители на 11.10.2016 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-116, внесен от Гроздан Спасов Караджов, Петър Владиславов Славов и Иван Кирилов Иванов на 13.10.2016 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 654-01-118, внесен Филип Стефанов Попов и Иван Валентинов Иванов на 14.10.2016 г.
6. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-119, внесен от Красимир Любомиров Велчев, Данаил Димитров Кирилов, Александър Руменов Ненков, Георг Даниелов Георгиев, Станислав Стоянов Иванов и Валентин Алексиев Николов на 17.10.2016 г.
7. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-120, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 17.10.2016 г.
8. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-121, внесен от Велизар Пенков Енчев на 17.10.2016 г.
9. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-122, внесен от Лютви Ахмед Местан на 17.10.2016 г.
10. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-123, внесен от Димитър Андреев Делчев, Настимир Ананиев Ананиев, Антони Антониев Тренчев, Борислав Любенов Великов и Найден Маринов Зеленогорски на 17.10.2016 г.
11. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-124, внесен от Найден Маринов Зеленогорски, Борис Янков Ячев, Данаил Димитров Кирилов и Димитър Кирилов Байрактаров на 17.10.2016 г.
12. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-125, внесен от Четин Хюсеин Казак на 17.10.2016 г.


Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум – 12 народни представители присъстват.
Със съобщение за свикване на редовно заседание сте уведомени за предложението за дневен ред. Преди да Ви дам думата по отношение на дневния ред искам да направя уточнението, че по искане на българи от чужбина, по тяхно настояване, настоящото заседание при възможност да се излъчва в интернет. По тази причина и след като администрацията на Народното събрание осигури възможност за излъчване, сме сменили мястото на провеждане на заседанието от 238-а зала в Народното събрание в зала „Запад“.
Имате думата по предложението за дневния ред.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател
Уважаеми членове на Комисията, ситуацията е доста деликатна. До изборите остават 15 дни. Пред нас са дванадесет законопроекта, подредени по реда на депозирането им. Аз апелирам към вносителите, които решават въпроси, които не са съотносими към тези избори, да проявят разбиране и да се обсъждат други промени в Изборния кодекс в едно по-спокойно време, защото има риск ние да започнем да обсъждаме въпроси свързани с избори, които ще се проведат я догодина, я по-догодина, някога.
Вторият въпрос, за да правя такова предложение, ще го направя съвсем конкретно – то е процедурно, е, че проблемът с прословутото „квадратче“ възниква като компенсация на така нареченото „задължително гласуване“, което всъщност не е задължително и всички сме наясно с този въпрос, още повече че след 15 дни освен изборите, има и референдум, който също ще се произнася по този въпрос. Това „квадратче“ се появи и взриви публичното пространство във връзка с изчисляването на резултатите и всички почнаха да се упражняват интензивно в законодателно решаване.
Така че Ви предлагам, господин Председател, ако приема Комисията, да подредим поне четири законопроекта за отпадане на така нареченото „задължително“, аз даже не казвам „задължително“, а така нареченото „задължително“. Ако то се приеме, после лесно ще отпадне и въпросното „квадратче“, компенсация на задължителното, и след 15 дни ще отидем спокойно на избори. В противен случай, всички сме наясно с процедурата и в каква странна ситуация сме – „странна“ е най-леката дума, която мога да употребя – петнадесет дни преди изборите, при условие че вече изборните книжа са напечатани или се печатат с квадратчета, без квадратчета, с методики и прочие, тоест да си даваме сметка за това.
Затова предлагам да подредим, първо, да се гласува по принцип седми, осми, девети и дванадесети законопроект. Според мен бързият ми прочит показва, че все става въпрос, ако съм прав господин Кадиев, господин Енчев, за отпадане на задължителното гласуване. После да гледаме въпросното „квадратче“ – пети Законопроект, и така някак си да успеем да дадем ясни отговори. Иначе ще влезем в едни безкрайни дискусии – всеки ще обяснява каква е ползата от квадратчето, дали са действителни, дали не са действителни, как се изчисляват. Малките партии правят едни сметки, големите партии правят други сметки и самите ние като Комисия, а и парламента, изпадаме в една, пак ще употребя тази най-мека дума „странна“ ситуация.
Така че предлагам да прередим не по реда на внасянето, а да чистим въпросите според тяхната окрупненост. Четири законопроекта – седми, осми и девети…
Господин Казак влезе сега. Нали, господин Казак, и ти предлагаш да отпадне задължителното гласуване?
ЧЕТИН КАЗАК: Абсолютно!
МИХАИЛ МИКОВ: Да, ето ги, четири са. Ако отпадне то, отпада „квадратчето“. Приключваме тази работа и да се направят нормални избори. Вече ЦИК не знам как ще препечатат книжата…?! (Шум и реплики.)
Това е предложението ми, господин Председател.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Миков.
Колеги, членове на Комисията, имате ли други становища по дневния ред?
Господин Енчев, заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Приемам предложението на господин Миков с едно уточнение. Аз смятам, че моят Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесен на 27 юли, да се гледа като първа точка, тъй като все пак е само за изборите в Турция. След което приемам неговото предложение, което наистина е много разумно, но държа на моя Законопроект, тъй като той по важност не е по-малко важен от Вашия, от нашия общо, и моля да се гласува това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други становища? Няма други становища.
Колеги, ще подложа на гласуване, първо, предложението на господин Миков първо да се гледат законопроектите, които предвиждат отпадане на задължителното гласуване. Те са с номера 7, 8, 9 и 12, с уточнението, че колегата вносител Велизар Енчев настоява неговия Законопроект, като първи по време и по конкретен въпрос, с оглед извънредното положение в Турция, да се гледа преди тази група от законопроекти.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 5, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема това предложение.
Съжалявам, господин Миков. Разбрахме логиката на Вашето предложение.
Предлагам на гласуване дневния ред така, както е предложен от първа до дванадесета точка, като тук не уточнихме – в досегашната практика, когато са множество законопроекти, макар и да ги предлагаме с отделна номерация, обикновено сливаме процесуалните фази, тоест представянията вървят на всички заедно, след това обсъжданията също така и гласуваме вече разделно законопроект по законопроект.
Имате ли възражения по този досегашен подход или настоявате да се гледат отделно един по един? Колегите тук до мен казват да продължим практиката.
Няма възражения, тоест приемам, че имаме консенсус по това.
МИХАИЛ МИКОВ: Няма консенсус, господин Председател, извинявайте.
Ако трябва, ще повторя още веднъж тези аргументи, за да влязат като възражение. Не че не съм любител на консенсуса, но пак казвам, че 15 дни преди изборите, обсъждане на толкова разнопосочни идеи, на толкова различни интереси – политически, поставянето им на уж обсъждане в Комисия и в пленарна зала, може да има едничка цел – само да затрудни още повече и да обърка избирателите. Това е въпросът. Начинът, по който тук се решават разнопорядкови въпроси, за които е имало време, имало е дискусии, самото им обсъждане по този начин…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Миков, аз имам много повече възражения от Вас по това.
МИХАИЛ МИКОВ: Ами дайте да няма възражения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имам възражения, защото ние имахме три месеца нормална законодателна процедура. Тогава обемът на законопроектите беше горе-долу същият, приблизително същият.
МИХАИЛ МИКОВ: Е, как ще е бил същият?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: След като приехме измененията, през май месец направихме така нареченото „ревизионно гледане“ отново на същите въпроси. Сега ще обсъждаме в рамките на около шест месеца – за трети път, вероятно с едни и същи аргументи, пак същите въпроси. И както Вие правилно отбелязвате – да, в рамката на течаща предизборна кампания и около две седмици преди самия избор. Затова сте абсолютно прав.
Подлагам на гласуване тогава след възражението…
МИХАИЛ МИКОВ: Господин Председател, за шест дена са внесени седем законопроекта. Това е чудо небивало, това злепоставя законодателната дейност и парламента. Сигурно, ако се бяха напрегнали и друга част от 240-те народни представители, можеха да докарат числото над 100 с всякакви идеи, по всякакви поводи – едни за секциите в чужбина, други за България, трети за квадратчето, четвърти за долното, за горното квадратче. Разбирате ли, че това е абсурдно и злепоставя парламента. И ако смятате, че не трябва да има възражение – няма, ще си тръгнем и ще…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Говорете конкретно. Започнете – хайде, изключваме първия по време Законопроект, но по време групата след това – от втория нататък, виждате кои са вносителите…
МИХАИЛ МИКОВ: Господин Председател, нали разбирате, че, ако приемем втори и трети… (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Добре. Няма смисъл…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приемаме го за възражение, тъй като възразихте и… (Шум. Реплика: „По репликата на господин Миков“.)
Искате ли в самия дебат да го направим? (Шум.)
Нека да приемем дневния ред. Ще има възможност за това, но сега гласуваме практиката, която описах преди малко, на гледане на множество еднородни законопроекти, тоест да ги гледаме поетапно заедно и да ги гласуваме разделно.
Който е „за“ да продължим тази практика, както сме действали в подобни случаи, моля да гласува:
За – 13, против – 3, въздържал се – 1.
Приема се този метод на обсъждане.
Подлагам на гласуване самия дневен ред.
Моля, който подкрепя дневния ред, да гласува:
За – 13, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се дневният ред.
Колеги, гости на заседанието на Комисията по правни въпроси, от Министерството на външните работи, са: господин Василий Такев – постоянен секретар на Министерството на външните работи, госпожа Светлана Стоянова – директор на дирекция „Правна“, господин Иларион Иларионов – съветник на министъра на външните работи; от Централната избирателна комисия гости са: госпожа Ивилина Алексиева – председател на Централната избирателна комисия, госпожа Севинч Солакова – секретар на Централната избирателна комисия, господин Ивайло Ивков – член на Централната избирателна комисия.
Гости са също така господин Стоил Стоилов – член на Обществения съвет на Централната избирателна комисия, мисля, че колегата участваше и в предходните заседания и дебати, и госпожа Ева Марчева от „Движение експерти на гражданското общество“.
Никой не възрази в началото и по излъчването в интернет. Ако имаме спорове по този въпрос, да подложа и това на гласуване?
РЕПЛИКИ: Няма спорове.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма спорове, няма възражения. Потвърждава се излъчването по интернет в реално време.

Колеги, пристъпваме към настоящия дневен ред:
По точка първа обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-97, внесен от Велизар Пенков Енчев на 27 юли 2016 г.
Втори по ред е Законопроект, № 654-01-113, внесен от Радан Кънев, Атанас Атанасов и Борис Станимиров на 11 октомври 2016 г.
Трети по ред е същият Законопроект със същото наименование, № 654-01-114, внесен от Лъчезар Стаменов Никифоров и група народни представители на 11 октомври 2016 г.
Четвърти по ред е едноименен Законопроект, № 654-01-116, внесен от Гроздан Караджов, Петър Славов и Иван Иванов на 13 октомври 2016 г.
Пети по ред е едноименен Законопроект, № 654-01-118, внесен от Филип Попов и Иван Иванов на 14 октомври 2016 г.
Шести по ред е едноименен Законопроект, № 654-01-119, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 17 октомври 2016 г.
Седми по ред е Законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 654-01-120, внесен от Георги Кадиев на 17 октомври 2016 г.
Осми по ред е едноименен Законопроект, № 654-01-121, внесен от Велизар Енчев на 17 октомври 2016 г.
Девети по ред е едноименен Законопроект, № 654-01-122, внесен от Лютви Ахмед Местан на 17 октомври 2016 г.
Десети по ред е Законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 654-01-123, внесен от Димитър Делчев и група народни представители на 17 октомври тази година.
Единадесети по ред е едноименен Законопроект, № 654-01-124, внесен от Найден Зеленогорски, Борис Ячев, Данаил Кирилов и Димитър Байрактаров на 17 октомври 2016 г.
Дванадесети по ред е Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-125, внесен от Четин Хюсеин Казак на 17 октомври 2016 г.

Колеги, по този ред давам думата съответно на вносителите да представят накратко – законопроектите са кратки, по възможност без да повтарят вече казани неща и аргументи, но да представят мотивите си.
Господин Енчев, заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги от Правната комисия, уважаеми представители от българските медии и наши сънародници, които гледате на живо в момента това заседание на Правната комисия! По ирония на съдбата точно днес в Турция влезе ново тримесечно удължаване на извънредното положение, което ще продължи до 19 януари 2017 г. В случая тази ирония на съдбата изцяло е в полза на вносителя на този Законопроект – на моя милост, за да кажа какво предлагам аз.
Предлагам в чл. 11 да се създаде нова алинея – в чл. 11 на Избирателния закон, ал. 4, която гласи: „В държави, които към момента на обявяване на датата на изборите е въведено извънредно и/или военно положение, не се допуска образуване на избирателни секции и провеждане на избори.“
Какви са мотивите за това изменение и допълнение на Изборния кодекс? Те също са много кратки.
Аз смятам, че откриването на избирателни секции в чужбина трябва да става в условията на демокрация и стриктно спазване на два международноправни акта.
Първият акт е Всеобщата декларация за правата на човека, провъзгласена от Общото събрание на Обединените нации на 10 декември 1948 г., още при самото раждане на ООН.
Втората декларация е Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от Народното събрание на 31 юли 1992 г. Всъщност аз предлагам в тези държави, в които е въведено към момента на обявяването на датата на изборите военно или/и извънредно положение, в случая в Република Турция е точно това, избори там да не се провеждат. Защото Турция към момента, към днешна дата, особено след като вчера българската страна предаде на турските власти политически противници на режима на Ердоган и българските медии вчера обявиха официална справка – до момента в затворите на Турция има около 100 хиляди души, в определени райони на Турция, а най-вече в Югоизточна Турция има не извънредно, а военно положение, където се води борбата с кюрдските бунтовници. Арестувани са хиляди учители, уволнени са хиляди преподаватели и държавни чиновници, няма нормална правосъдна система, която да раздава обективно правосъдие, още повече че опитът за така наречен „военен преврат“ е под голямо съмнение, под голяма въпросителна.
Всъщност за какво става дума? За военен преврат или за инсценировка на военен преврат, или за повод за разчистване на политически сметки с противниците на президента Реджеп Ердоган?
Ако Вие не приемете това предложение в Избирателния закон, трябва да приемете факта, че ние ще открием избирателни секции и ще провеждаме президентски избори в Турция под дулата на оръдията, което е неприемливо, както от морална, както от политическа, а най-вече от международна правна гледна точка. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Енчев.
Пристъпваме към втория по ред Законопроект, № 654-01-113, с вносители: Радан Кънев, Атанас Атанасов и Борис Станимиров.
Заповядайте, господин Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, още при поставянето на горната граница от 35 секции в държава при последното гласуване на промени в Изборния кодекс ние изразихме нашите сериозни аргументи против едно такова решение. Аргументите са най-различни от различни категории. Най-малкото поради факта, че държавите имат съвсем различна територия, българските общности в тях са различни по големина и тази уравниловка в границите на 35 секции, определянето на бройката на точно 35 е доста странна и неаргументирана. Въпреки това решението беше взето с основен аргумент, изразен публично – ограничаване на евентуалните злоупотреби в Република Турция.
Видяхме, че към датата на крайния срок за подаване на заявленията за гласуване в чужбина само във Великобритания бяха подадени документи за 46 секции, ако не ме лъже паметта, а в Република Турция в същия момент бяха 37 секции. Тук виждаме много ясен дисбаланс практически в Република Турция желанието за гласуване, което, пак казвам, беше декларирано, че целим да ограничим, само в две секции повече от законовото ограничение, докато само във Великобритания е в 11 секции повече. Можем само да гадаем в целия Европейски съюз, в Съединените щати, в Канада колко хора ще бъдат ограничени във възможността удобно да упражнят правото си на глас, без да трябва да пътуват много дълги разстояния.
Това беше и нашата мотивация да предложим на Вашето внимание предложение да се преразгледа това решение, да се освободи тази горна граница и да няма това ограничение от 35 секции, за да могат всички наши сънародници в чужбина, заявили желание да гласуват, да упражняват свободно това си конституционно право по най-удобния и благоприятен начин. Считаме, че аргументите за това са достатъчни, особено след като видяхме практическата картина на заявленията за гласуване. Тоест, страховете, че ще има някакво свръхжелание в Република Турция не се оправдаха. Практически видяхме обратното – с това решение се ограничават нашите сънародници в Западна Европа и в Северна Америка. Затова апелираме към Вас да дадете положително становище и да преразгледаме този текст от Закона – да отпадне ограничението за 35 секции. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Следващият Законопроект, № 654-01-114, внесен от Лъчезар Никифоров и група народни представители.
Господин Никифоров, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ: Уважаеми колеги, ще се постарая да бъда кратък. Ще Ви напомня само, че под същия този текст месец май ние имахме друго предложение и то буквално гласеше, че „избирателните секции извън страната се образуват с решение на Централната избирателна комисия по предложение на ръководителите на дипломатически и консулски представители въз основа на не по-малко от 40 избиратели, подали заявления“. Ако си спомняте, това наше предложение беше отхвърлено от Правната комисия с 1 глас „за“ и 12 гласа „въздържали се“.
Настоящето предложение може да се каже, че го направихме адхок, вследствие на измененията на обстоятелствата и информацията, която, разбира се, получихме за определени държави.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, моля Ви, не използвайте настоящето заседание да разпространявате факти, и то публично, които най-малкото са спорни. Да, вярно, ще стигнем и до дебатите, ще спорим по фактите, но Ви моля да…
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ: И така, съвсем накратко, ние предлагаме общият брой на избирателните секции, които се образуват в една държава, да не може да надвишава бройката 55. Това е краткото ми предложение по чл. 14, ал. 5.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Никифоров.
Четвъртият Законопроект, № 654-01-116, вносители: Гроздан Караджов, Петър Славов и Иван Иванов.
Господин Караджов, заповядайте.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Както знаете, под натиска на една политическа договорка, по-точно партийна договорка, се прие задължителното гласуване. То преди всичко е антиконституционно, тоест в бъдеще този текст и без това ще падне в Конституционния съд, поне така е…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е, не сме… – предполага, съди.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Молбата ми е, ако може да не ме прекъсвате. Казах, че според мен така ще стане. Ще имаме време да си измерим, с извинение, каквото искате да си мерим.
И естествено се поражда въпросът, след като политическата класа задължава избирателите да отидат до урните...
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Лека-полека се налага особено алегоричен стил на изказ, с особен привкус. Умишлено се въздържах да направя бележка на колегата Караджов, той току-що се оплака от прекъсване.
Колеги, моля Ви, към мотивите без предположения, без да сме конституционни съдии, без да сме Централна избирателна комисия, която има най-точния анализ.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Все пак, излагам аргументацията си и също така не би трябвало и Вие да си присвоявате званието на съдия да преценявате кое от казаното от мен е вярно или невярно твърдение, а още по-малко дали е факт, или не е. Аз казах, че предполагам, че така ще стане, това е част от моята обосновка. Много Ви моля да го уважите. Ако не ме уважавате мен, поне да уважите правото ми да изразя становище. В момента загубихме много повече време в спорове, отколкото ако ме бяхте оставили да завърша.
И така, политическата класа задължи по този начин избирателите да се явят пред урните и не им даде възможността да покажат жълт или червен картон съответно по време на изборите. И ако досега сме свидетели на изписването на нецензурни изрази по бюлетините или дори рисуването им, в предложения и приет вече действащ Изборен кодекс стана ясно, че това право на избирателя се отнема и предвид невъзможността то да бъде отчетено на каквито и да е избори – било то президентски, местни или парламентарни, се наложи да предложим тази поправка с моите колеги от гражданската квота. Ние настояваме да се направи изменение в Приложение № 2 към чл. 312 и да отпаднат думите с изключение на тези по чл. 333, ал. 1, т. 7, с което гласовете на така наречените „не подкрепям никого“, да бъдат калкулирани и да бъдат определящи също в изчисление на крайния резултат. Това е нашето предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Караджов.
Пристъпваме към петия по ред Законопроект, № 654-01-118, внесен от Филип Попов и Иван Иванов.
Заповядайте, колега Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Съвсем накратко, без да повтарям мотивите. Ние сме внесли този Законопроект с една единствена цел, да не кажа по-силна дума – тази нелепица, да отпадне, говоря за квадратчето. Защото независимо как ще го въртите това квадратче и неговите резултати – действително, недействително, на различните видове избори, в крайна сметка то си остава едно нелепо квадратче и с правно неиздържани и абсурдни последици. Това го повтаряхме още при приемането на Изборния кодекс, не се съобразихте, не виждам воля и мотиви и в момента да го направите, предвид приетия дневен ред. Защото чрез упражняване правото на избор се формира съставът на изборните държавни органи и възможността да не се подкрепи никой от кандидатите противоречи на същността на избора като такъв и този глас да се счита пък и за действителен.
От друга страна, въвеждането на възможността за задължително изразяване на така наречения „протестен вот“ и начинът на неговото отчитане на практика изкривяват изборния резултат. Дават възможност за служебна победа още на първи тур чрез абсолютно причисляване на тези гласове, които по съществото си би следвало да са празни бюлетини към действителните гласове, всъщност се цели да се постигне изкуствено повишаване на избирателната активност за други видове избори. Това, от една страна. А от друга, предвиденото в методиките неотчитане на тези гласове при определяне на резултатите цели занижаване на изборните бариери пред политическите партии, при избиране на колективни органи на власт, а при мажоритарните избори води до избиране на кандидати, които не са получили повече от половината от подадените в изборите гласове. Тоест, не се ползва с доверието на повече от половината от избирателите си.
Ще спра дотук. Тази абсурдна ситуация, до която ни доведохте, продължавате я в момента. Ние сме направили нашето предложение. То е, разбира се, обвързано и с останалите предложения по отношение на задължителното гласуване. Ние гласувахме тогава и сега срещу този правен абсурд. Считаме, че това е право, преди всичко. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Пристъпваме към шестия Законопроект, № 654-01-119, внесен от Красимир Велчев и група народни представители. В тази група като вносител съм и аз, затова ще Ви представя съвсем накратко мотивите на нашия Законопроект.
По отношение на правилото за лимит на секциите в чужбина, предложили сме промяна в ал. 5 на чл. 14, като границата до 35 секции в чужбина да се отнесе към секциите, които се образуват съобразно ал. 3, тоест това са държавите, които са извън Европейския съюз.
Предлагаме съвсем ново правило, което аз предлагах на обсъждане и дебат и на предходното второ четене, включително и пред колегите от Централната избирателна комисия. То е при необходимост и с решение на Централната избирателна комисия, включително в изборния ден, да може да се разреши гласуването с хартиени бюлетини в избирателна секция извън страната, да се извършва с повече от една избирателна кутия. Тоест, това са случаите, при които в една секция имаме по-висока избирателна активност, избирателите са принудени дълго време да чакат, за да упражнят правото си на глас и за да се предотврати тази възможност да се създаде затруднение, което тук някои от вносителите напуснаха, макар да боравеха с много внушения и предположения, но ще кажа, че такива възможности се създават и умишлено. Очевидно ще имаме случаи, където в чужбина ще има специално подготвени хора, за да създават впечатление за нередности, за опашки, за безредие, ще търсят безредие. Надавам се тези случаи да са минимални, локални и да касаят инициативата на отделни хора. Но, в тези случаи би следвало да може Централната избирателна комисия да облекчи по този начин избирателния процес като това по наше виждане става сравнително лесно, тъй като избирателните списъци в чужбина, както знаете, досега на практика по Кодекса „Мая Манолова“ бяха заменени с бял лист хартия, сега след предходните дебати ни все пак опитахме да върнем някаквото начало на избирателя в списък в чужбина и това да бъдат поне лицата, които са заявили желанието си предварително да се образува такава секция.
По отношение на следващите параграфи с така нареченото злокобно, изправено, закръглено или противоконституционно квадратче, ние предлагаме и поддържаме нашата теза такава, каквато беше през месец април при първоначалното обсъждане на Изборния кодекс, тоест приемаме този глас за действителен. Приемаме го като действителен и този действителен глас като такъв да се отчита и да се зачита при отчитане на изборния резултат. Благодаря Ви.
Пристъпваме към седмия Законопроект, № 654-01-120, внесен от Георги Кадиев на 17 октомври 2016 г.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, внесените предложения са следните: в чл. 3, ал. 1, изречение второ се заличава. Изречение второ звучи така: „Гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг“. Тоест, това, което предлагаме, е отпадане на задължителното гласуване, защото, както тогава на дебатите, и сега продължавам да считам две неща – първо, че е противоконституционно. Конституцията явно и ясно казва, че това е право, а не задължение. И, второ, българският народ все пак не са овце, които ги караме да гласуват задължително, та на всичкото отгоре им налагаме някакви наказания за това, че не гласуват. А трето, това и не работи. Дори и социологическите проучвания в момента показват, че 40% няма да гласуват, при всичките заплахи и целият този шум.
Следващото предложение, което правя, следствие на първото предложение, е отпадане на задължителното гласуване, отпадане и на квадратчето „не гласувам за никого“, защото то поражда само и единствено проблеми, както виждате. Ту го признаваме за валидно, ту го признаваме за невалидно, ту в Европейски съюз, ту извън Европейски съюз. Тази година проблемът „Великобритания“, който всъщност е най-големият проблем ще го решим, понеже са в Европейски съюз, догодина като излязат от Европейския съюз ще трябва пак да променяме Изборния кодекс, защото сме много умни, нали. Така ги правим нещата, че отсега залагаме проблемите за бъдещите текстове на Изборния кодекс.
Третото предложение, което правя, е за отпадане на ограничението от 35 секции, защото е достатъчно ограничението, което сме сложили за броя гласоподаватели, които трябва да подадат заявление за откриване на секция. Аз не виждам никакъв проблем. Практиката в последните години на последните избори наистина показа, че българите в чужбина гласуват все повече и колкото по малко ограничения има.
И четвъртото ограничение, което е предизвикано от изборите в район „Младост“ и поредната каша, която се забърква там, е в чл. 8, където предлагам създаването на нова ал. 9 с текст: „В случаите когато се провеждат различни видове избори на една и съща дата, секционните избирателни комисии, обхващащи едни и същи избиратели, се помещават в общо помещение. На избирателите се връчват едновременно всички бюлетини, за да могат да упражнят правото си на глас“. Това е във връзка с това дали избирателят трябва да гласува в една стая за президент, в друга стая за районен кмет, да си иска бюлетината за референдум и всички тези казуси и въпроси, с които ЦИК трябва да се занимава, пък избирателят е абсолютно объркан. Просто му даваме всички бюлетини задължително и гласува в една стая. Това е предложението, което правя. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Пристъпваме към осмия по ред Законопроект, № 654-01-121, внесен от Велизар Енчев на 17 октомври 2016 г.
Господин Енчев, заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Господин Председател, уважаеми колеги от Правната комисия! Предлагам в чл. 3, ал. 1, изречение второ да се промени така: „Гласуването е лично“.
Също така предлагам да отпадне изречение второ, което гласи: „Гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг“.
Също така предлагам чл. 242 да се отмени. Членове 261, 278, 325 и 371 със съответните алинеи и точки, които съм посочил, да се отменят.
Първите два въпроса касаят задължителното гласуване. Смятам, че трябва да се отмени, тъй като предлаганите изменения в чл. 3 и чл. 242 визират именно това задължително гласуване, което е в противоречие с конституционната норма, повеляваща, че гласуването е право, а не задължение.
Тук си позволявам да цитирам чл. 42, ал. 1 на Конституцията, където пише: „Гражданите, навършили 18 години с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа“. Трансформацията на правото в задължение е антиконституционно, поради което този текст в Изборния кодекс, предлагам да се отмени.
А останалите четири точки касаят така нареченото квадратче „не подкрепям никого“, което според мен, ако остане в този вид да са се отчита, ще има критична роля – първо, при 4% бариера за влизане в Народното събрание, при бариерата за евроизбори и за всички независими кандидати, които ще бъдат елиминирани.
Всъщност текстът „не подкрепям никого“, срещу който текст ние гласувахме с господин Кадиев категорично и против задължителното гласуване в пленарната зала, този текст, това квадратче „не подкрепям никого“ ще има убийствен ефект върху малките партии и независимите кандидати при изборите за национален и европейски парламент, а също така и на местните избори.
Аз мисля, че след 27 години несправедлив икономически преход, който доведе до дълбоко социално разслоение, десетки хиляди български граждани, да не кажа стотици хиляди, са отвратени от тази система и те ще изберат това квадратче, за да протестират, за да упражнят протестен вот. Но този протестен вот няма да има тази сила, която те си мислят. Този вот няма да е против статуквото, тъй като ще облагодетелства водещата партия, понеже при сегашната система техните гласове ще отидат при тези кандидати и партии, срещу които те гласуват протестно.
В този случай изводът е само един, и с това да завърша, тук се присъединявам към мнението на господин Михаил Миков, че не е демократично да се променят текстове в Изборния кодекс броени дни преди изборите, а освен това текстове, които работили много дълго от българската интелигенция,…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Оттеглете ги тогава. Най лесното е да ги оттеглите. Господин Миков не е вносител на законопроект, но Вие сте на два законопроекта.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Нищо не оттеглям, аз предлагам да отпадне задължителното гласуване и квадратчето „не подкрепям“.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: А защо не ги оттеглиш? – За да забъркате още по-голяма каша. Ние се опитваме да оправим кашата.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Ние искаме да помогнем всъщност.
Вашата ирония, господин…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не съм Ви дал думата за изказване.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: А Вашата ирония, господин Кирилов, е неразбираема за мен, тъй като ние се опитваме да им помогнем, а не да попречим.
РЕПЛИКА: Връзваме Ви гащите, буквално казано.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Пристъпваме към деветия поред Законопроект с № 654-01-122, внесен от Лютви Ахмед Местан на 17 октомври 2016 г.
Кой ще представи Законопроекта от името на господин Местан?
Колеги, запознати ли сте, или служебно с две изречения да го представя? Няма нужда от представяне – добре.
Пристъпваме към десетия поред Законопроект с № 654-01-123, внесен от Димитър Андреев Делчев и група народни представители.
Господин Делчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги!
Нашето предложение касае проблема, свързан с откриване на секции в чужбина и по-конкретно ограничението, което беше въведено с последните изменения на Изборния кодекс, съгласно което в една държава, извън България, не може да има повече от 35 секции. Както се видя, това ограничение създаде проблем в част от държавите, като например във Великобритания, където са подадени 7106 заявления, което се равнява горе-долу на 118 секции, далеч над 35. И за да могат българите във Великобритания по-лесно да гласуват, за да се подобри възможността им за гласуване ние предлагаме да се направи една диференциация и когато става въпрос за държави, които са членове на Европейския съюз, каквато, подчертавам, е Великобритания в момента, поне докато не са подали заявление за излизане от Европейския съюз и не е минала процедурата, която може да отнеме и десетки години, българите да могат да гласуват в множество секции, повече от 35 на брой.
Само искам да напомня, че Изборният кодекс прави и друга такава разлика. По отношение на изборите за Европейски парламент отново се прави разлика между държавите – членове на Европейския съюз, и всички останали държави, така че това не е прецедент. Смятаме, че това е едно правило, с което елегантно се излиза от сега съществуващия проблем, свързан с българите във Великобритания. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Аз се изкушавам, господин Делчев, да Ви помоля да повторите, този път за нуждите на протокола, пак Вашето изчисление на 7 хиляди заявления колко казахте секции?
МИХАИЛ МИКОВ: Господин Председател, ние го чуваме, не да повтаря само. Води се и запис. Моля Ви се.
ПРЕДС. ДАНИИЛ КИРИЛОВ: Да имаме възможност след това да коментираме по това и да не се окаже, че някой друг го е казал.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Господин Председател, ние в дебат ли сме или се опитваме да се заяждаме? Защото започвам и аз.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пристъпваме към единадесетия поред Законопроект № 654-01-124 с вносители Найден Зеленогорски, Борис Ячев, Данаил Кирилов и Димитър Байрактаров.
Колеги, от четиримата вносители не виждам друг, освен мен. Затова съвсем накратко представям този Законопроект. Той е в следния смисъл.
Законопроектът предлага правило за отчитането на квадратчето „Не подкрепям никого“ по отношение на мажоритарния вот. И тъй като имаше множество твърдения, че това квадратче щяло да се използва в полза за преднина на наш кандидат в настоящите избори, подчертаваме, че сме предложили изрично при избори за президент и вицепрезидент, както и при избори за кметове, квадратчето да се счита за включено в резултата, тоест да участва в конкуренцията с другите кандидати.
Пропуснах да уточня – подписан е от представители на три политически сили. Аз съм подписал като представител на ГЕРБ, господин Зеленогорски, предполагам, като представител на Реформаторския блок, господин Ячев и господин Байрактаров – от Патриотичния фронт.
Продължаваме към дванадесетия, последен поред, Законопроект с № 654-01-125, внесен от Четин Хюсеин Казак на 17 октомври 2016 г.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С този Законопроект, внесен последен, след като изчакахме да видим какви превъплъщения на законодателната мисъл ще бъдат въплатени във внесените дотогава законопроекти, ние поискахме малко да върнем разума в парламентаризма и в законодателния процес. Разумът, който изисква, когато се законодателства, особено в такава важна сфера, каквато е изборното право, да се съблюдават стриктно конституционните принципи, да се съблюдава стриктно конституционносъобразността на направените предложения. Считаме категорично, че в момента Изборният кодекс съдържа минимум три противоконституционни текстове, които е крайно време, и сега е моментът, да бъдат отстранени.
Първият противоконституционен текст е въведеното така наречено „задължително гласуване“, тоест задължението да се гласува. Знаете, че е сезиран вече и Конституционният съд. Нашата позиция от самото начало по целия дебат, който е воден по този въпрос, категорично е, че по Българската конституция правото на избор е право. Може в Европа, някъде, това право да е възможно да бъде трансформирано в задължение и това е направено включително чрез конституционните текстове на тези европейски държави, но в Република България Българската конституция е постановила веднъж завинаги, че това е право, наредено сред основните конституционни права на българските граждани и то не може да бъде трансформирано в задължение без промяна в Конституцията, и то именно в Глава „Основни права и задължения на гражданите“. Така че този текст е противоконституционен заедно с всички санкции, с които е съпроводен в чл. 242а, където, на всичкото отгоре, е предвидена една абсурдна санкция за тези, които не са изпълнили задължението си да гласуват, санкцията е да бъдат още повече затруднени в изпълнението на това свое задължение, като бъдат заличени от избирателните списъци.
Следващото предложение, което ние правим, е да се възстанови най-демократичният режим за разкриване на секции в чужбина, до който е достигнало българското изборно законодателство, а именно Изборният кодекс, приет така нареченият „Кодекс Мая Манолова“, когато се разкриха наистина толкова секции, от колкото действително имаше нужда и техният брой отговаряше напълно реално на желанията и потребностите на нашите сънародници в чужбина, без да се въвеждат никакви измислени ограничения или дискриминационни разграничения, каквито сега се предлагат. За нас ограничението 35, е абсурдно ограничение, а това, което сега се предлага от колегите, аз ще взема отношение в дебатите, също заслужава една не много благовидна квалификация.
Предлагам, естествено, в следващия текст, който е противоконституционен и е крайно време да отпадне, това е текстът, свързан с ограничението за това да може да се води предизборна агитация на език, различен от официалния. Знаете много добре и препоръките на Венецианската комисия, на ОСС, на ПАСЕ. И крайно време е България да се съобрази с тях.
И стигам до последната противоконституционна иновация, на която става автор Четиридесет и третото народно събрание, чрез въвеждането на така нареченото „квадратче“, което се нарича „Не подкрепям никого.“ Самото квадратче „Не подкрепям никого“ като явление в изборното ни законодателство е уникално и то заслужава Конституционният съд да се произнесе по неговото съществуване. За мен, категорично, от самото начало, базата на изборното право, на конституционното регламентиране на правото да гласуваш се основава единствено и само на правото да гласуваш за някого. Опцията, която сега изведнъж новаторски ни се предложи с последните изменения, да може да гласуваш против някого в избори, като че ли става дума за Народното събрание, където имаме три копчета – „за“, „против“ и „въздържали се“, е абсурдно. Нито е допустимо да се въвежда възможност да се гласува против някого, толкова е абсурдна възможността да се дава и това да се брои като действителен глас, да се признава квадратче с наименование „гласувам против всички“. Категорично това нововъведение, неслучайно то предизвика всичките тези проблеми, с които се сблъскахме сега, тези спорове, прехвърляне на горещия картоф – кога да се брои, кога да не се брои – това е заради абсурдността на самото творение, наречено квадратче „Неподкрепям никого“. Творение, което се сътвори в това Народно събрание. Надявам се Конституционният съд да го отмени въобще като възможност да съществува в нашия изборен процес и тогава ще отпаднат всички тези проблеми, всички тези спорове. Когато ти не гласуваш, когато ти не харесваш никого от кандидатите или не отиваш да гласуваш, или пускаш празна бюлетина, или зачеркваш цялата…..
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега, разбрахме тезата. Ако ще развивате това и по същество, тогава няма да Ви позволя по същество да го развивате.
ЧЕТИН КАЗАК: Спирам. До 10 минути имаме право на представяне на законопроектите и мисля, че съм в рамките на времето. Така или иначе с това завършвам.
Сега е моментът Народното събрание да коригира тази абсурдна грешка и да възстанови конституционносъобразния характер на българския изборен процес. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Казак.
За изказване – първи е господин Славов.
Господин Миков, господин Хамид, господин Попов – това са заявленията за изказване досега. И господин Казак.
Ще дадем възможност и на колегите, които не са членове на Комисията, също да се изкажат.
Колегата Делчев – след Казак.
Господин Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, уважаеми членове на ЦИК! Аз възнамерявам да подкрепя законопроектите, които се опитват да решат, може би, двата най-сериозни проблема в момента, защото, както вече стана дума, наистина сме в предизборна обстановка и да си мислим, че в краткото време до изборите можем да решим всичките проблеми на Изборния кодекс, каквито безспорно има и други, най-малкото ми се вижда наивно.
Така че категорично ще подкрепя законопроекти, които, първо, се опитват да решат проблема с гласуването, по-скоро премахването на ограничението за гласуването, на нашите сънародници зад граница и, на второ място, търсят решение на проблема с така нареченият „протестен вот“. Тоест законопроекти тук, както някои от колегите като ги представяха, в които се говори за протестния вот, се говори, даже съм си записал, „тази нелепица квадратчето, така нареченото „квадратче“. Тоест приравняват протестния вот на българските граждани срещу системата, срещу политиците, срещу статуквото или срещу каквото искате го наречете, го приравняват на нелепица или на недействителен глас, аз няма да го подкрепя. Оставам убедено на становището, че протестният вот трябва да бъде видян, трябва да бъде разграничен от недействителните бюлетини и колкото по-рано политиците започват да си дават сметка, че този протестен вот не е никак малък, толкова по-скоро ситуацията в България ще започне да се подобрява и вероятно и действията им, говоря за политиците като цяло, ще бъдат насочени повече към ползите за гражданите, а не повече към чисто политически интереси.
Законопроекти, които виждам, че работят в тази посока – да решат проблемите с гласуването на нашите сънародници зад граница и протестният вот да бъде отчетен адекватно, тоест при мажоритарни избори, каквито са президентските и изборите за кмет, кой да бъде взиман предвид, особено на първия тур и на база и на него да се гледат повече от половината гласове, като същевременно протестният вот не се използва злонамерено от статуквото или някои така наречени „системни партии“, както се определят, същевременно, за да вдигат пък изкуствено изборната бариера на пропорционални избори, каквито са изборите за народни представители.
Такива законопроекти има няколко, включително този който сме внесли с колегата Караджов и Иван Иванов, но също така и Законопроектът на колегите Кънев, Атанасов, Станимиров. Това е № 2. Виждаме № 10 на колегата Делчев в същата посока. И, разбира се, № 11, който обединява до голяма степен тези тези е на колегите Зеленогорски, Янчев, Кирилов и Байрактаров.
Виждам откровено недобронамерени законопроекти, включително даже не дойдоха да си ги представят някои от лицата, и за пореден път използват да пробутват теми, които неведнъж са дискутирани, отхвърляни са и пак ги внасят като законопроекти, но практически по същия начин, по който са били отхвърляни, та даже и не дойдоха и да си ги представят.
Виждам и законопроекти, които, най-малкото, не са достатъчно добре премислени и с това мисля да завърша изказването си. Даже ще използвам, понеже видях, че господин Енчев има желание да се изкаже, да го питам: законопроектът, който е № 1 поред, дава ли си сметка, че ако този текст така бъде приет, както е записано, на практика ние ще лишим нашите сънародници във Франция от възможността да гласуват. Защото всички знаем, че там беше въведено извънредно положение в страна от Европейския съюз в резултат на терористични атаки. И аз не мога да си представя вместо да сме солидарни с една такава държава ние да ограничим изцяло възможността на наши сънародници да се гласува в нея. Най-малкото трябва да бъде прецизиран този текст, че става дума за държави извън Европейския съюз и най-малкото трябва да се добави, че в посолството на държавата ни, след като имаме посолство в тази държава и то е действащо, биха могли да гласуват нашите сънародници, а не въобще да им забраним да гласуват.
Дотук спирам. Това е моето становище. Ще подкрепя няколко законопроекта. Мисля, че казах достатъчно. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Славов.
Реплики?
Господин Георгиев – първа реплика, господин Попов – втора реплика.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Славов! Вашата теза би била правилна, ако наистина приемем, че това квадратче „не подкрепям никого“ е протестен вот, но такова нещо по сегашния Изборен кодекс няма. Ако беше казано: „гласувам против всички“ – срещу квадратчето, тогава щяхме да го считаме като някакъв протестен вот. Вие някак си презумирате, че „не подкрепям никого“ е задължително, но „гласувам против всички“! Ами, човека просто сте го накарали да гласува задължително, и тъй като той е идентеферентен към който и да е кандидат, казва „не подкрепям никого“, но той не е против. Затова Вашата теза е много погрешна. Вие смесвате две неща – протестен ясно изразен вот и едно безлично „не подкрепям никого“, което е пълна глупост, но така или иначе Вие с ГЕРБ го въведохте този Изборен кодекс.
Ако искате да промените изцяло философията и да създадете още едно недомислие, да вкарате и отрицателен вот в гласуването, което ще е новина изобщо в изборното право, където и да е, направете ясно, че „не подкрепям никого“ означава „гласувам против всички“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Господин Попов – втора реплика.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз стоя зад думата си, че това квадратче е нелепица, защото, ако беше умност – противното на това, което аз казах, сега нямаше да сме тук, да се събираме и да се чудите какво да правите. Очевидно е, че нямате намерения да коригирате тази каша, която сами забъркахте, и кризата ще е пълна, колега Славов.
Да Ви питам, като го счетете за действителен този глас към квадратчето „не подкрепям никого“ и получите 50%, какво ще правите? Избори до дупка ли? Или нещо… Някакъв отговор?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Попов, аз ще си позволя като ми дойде редът после да дам няколко варианта на отговори, но да не отнемаме на господин Славов възможността.
Има ли трета? Заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Господин Славов, веднага Ви отговарям на забележката. В държава във военно, извънредно, или военно и извънредно положение, не може да се провежда предизборна кампания, нормална предизборна кампания, така че дали ще се гласува в посолството, както предлагат… (шум и реплики), … следователно, при положение, че не може да се осигури възможност за провеждане на нормална предизборна кампания, и гласуването съответно не може да бъде нормално – дали в посолства, или в съответната секция. При това, това е правна норма, която не прави разграничение.
Да, българските граждани, българите в Република Франция, също ще бъдат ограничени, но ето по този начин ние показваме, ако приемем моето предложение, че ние не проявяваме двойни стандарти – дали към членове на Европейския съюз, дали към държава извън Европейския съюз. Това ще се отнася за всички. Не е нормално в държави с военно и извънредно положение да се провеждат избори. Както казах, не може да има и предизборна кампания. Няма логика. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Енчев, тук имаме дискусия, доколко нечлен в Комисията може да взима реплики. (Господин Михаил Миков говори извън микрофоните.)
Господин Миков, ако искате да кажете нещо, на микрофона.
Приемаме, че ще имате право и така е редно, така е по-либерално, и в зала имате право да се изказвате, но моля, репликите да са в контекста на изказването и на спора.
Господин Славов има възможност да отговори на трите реплики.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Много кратък ще бъда, господин Председател.
Учудвам се от репликите, които чух от Левицата, дали протестният вот ще бъде наречен „не подкрепям никого“, или „не гласувам за никого“, или „никого не харесвам“, или „всички са маскари“, за мен, господа от ляво, това е ясно, че тези хора Вас не са Ви подкрепили, доколкото Ви има в бюлетината. Може би и мен не са ме подкрепили, но и Вас не са Ви подкрепили. Така че, приемете, че има обща неподкрепа и че това е протестен вот, и този вот трябва да бъде зачетен като действителен, и с това нещо да се съобразяваме.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Това е задължителен вот без други изявления. Вие това въведохте в Изборния кодекс.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Само не ме прекъсвайте сега, за да завърша!
Бих Ви препоръчал преди да критикувате другите, да си погледнете собствения Законопроект и § 7 от него, в който, това което сте написали, ако се приложи, означава, че като се изчисляват резултатите за президентските избори, при броенето на гласовете на първия тур ще трябва да се извадят всички бюлетини от купчинката, които имат два печата на секционна комисия. Бих искал тогава да Ви попитам Вие какво ще броите, за да отчетете кой е победител на изборите?
Първо, вземете прочетете какво сте внесли и после критикувайте другите. Предполагам, че няма да се приеме, но не е лошо да знаете, че сте оплескали нещата.
Що се касае до изказването на колегата Енчев.
Господин Енчев, забелязал съм, че Вие традиционно се изказвате против Европейския съюз и тази тематика не Ви допада. Моят апел към Вас е: не забравяйте все пак, ние сме част от тази общност и е хубаво да сме солидарни с държавите от нея, когато имат проблеми, и наистина да се чувстваме като част от едно цяло. Това не са наши врагове, не е нужно там да мислим как да не провеждаме избори, знаем какви са проблемите във Франция. Те нямат нищо общо с проблемите в Турция, за да ги слагате под един и същ общ знаменател. Нещата са коренно различни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Славов.
Изказване за господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Днешното заседание показа по категоричен начин декаданса в българската демокрация за 25 години. Не си представям такава дискусия да се водеше в Правна комисия по времето на покойния например господин Лучников. Нарочно не казвам други имена от нашата партия.
Причината не е в това, господин Председател, че Вие в един ден сте се подписали под два законопроекта, които решават различни въпроси. Това да речем всекиму може да се случи, даже и на народен представител. Причината е в дълбокото неразбиране на смисъла на изборите – за преучредяване на властта и за получаване на подкрепа от властта.
Тук много се говори, от пролетта се говори в парламента за така наречения „протестен вот”. И Конституцията, и Хартата за правата на човека ясно са казали, че протестите се правят не чрез избори. Протестите, и това са фундаментални права, се правят по друг начин. Изборите не са място за протестиране. Изборите са място за преучредяване на властта, за разпределяне на обществената и политическата подкрепа чрез гласуване, чрез ясно заявяване на воля за някои от кандидатите, които са се явили – били те партии, били те физически лица, тогава когато става въпрос за еднолични органи на власт. Аз избягвам „мажоритарни“, защото и този термин в България придоби абсолютно изкривено и безсмислено значение, тоест едномандатници. Това значи! Защо аз казвам, че е в декаданс нашата демокрация?
Разсъжденията, начинът на мислене да се ходи на избори, за да си против! Напротив, хората отиват на избори, за да преразпределят и преучредят властта, независимо дали е за кмет, за президент, за общински съвет, за Народно събрание. Самата логика, че отиваш на избори, за да протестираш, е абсурдна. Протестът се прави като се вземе разрешение – това е разрешен протест, а когато хората излязат със сопите, изпочупят главите на тези, които смятат, че всичко знаят, това е просто неразрешен протест. Няма как чрез изборите да постигнеш две неща – хем да постигнеш преучредяване на властта, хем гласуване срещу властта. Защото простият въпрос при гласуване на 51% в това въпросно квадратче… Възниква въпросът от какво черпи власт този кмет, този президент, този парламент? От какво черпи власт? С какво право той ще взема решения от името на народа? С никакво!
Още веднъж най-горещо се обръщам към представителите на мнозинството: излезте от тънките си сметки дали малките партии ще им се изчислява, големите партии и еди какво си. Отменете този абсурден начин на произнасяне срещу властта на изборите! Който иска да протестира, има как да го направи по Конституция, по закони и всякак. Изборите не са място за протест. От там идва дълбоката фундаментална грешка в мисленето – тя разбива скалата, смисъла на демокрацията и смисъла на изборите въобще. Защото, най-простото нещо е народът анонимно да излезе и да пусне 51% „не подкрепя никого“. Аз питам: този президент, на когото ще му отчетат някакъв резултат, кого ще обединява той, бе? Че не ми е много ясно! Кого ще обединява той? Нацията ще обединява! Те 51% гласували „аз не подкрепям никого“, той ще обединява! Кого ще обединява? Тъщата си и сватя си! (Смях.)
Ако не съм прав, ми кажете, че не съм прав. Не създавайте чрез Изборния закон предпоставки за делегитимация на властта! Не говоря за Вашата власт. Говоря за демократично функциониращата система, Конституционна система, в България. Защото това днес е за президентски, утре е за парламент, други ден е за местни избори навсякъде. (Реплики от Петър Славов извън микрофона.)
Вие сте млади момчета, не ги разбирате тези работи. Но помните – скачахте, гонили сте, но никога демокрацията не е била в такъв упадък. Никоя власт преди 9 септември не си е помислила, че може да прави такива – не искам да употребя тази дума, такива изменения в законите, които всъщност делегитимират държавата и властта въобще. Пак казвам, не говоря за конкретна власт. Само заради някакви сметки! Кой ще мине 4%, кой ще мине под 4, кой какво ще му се смята?! А големият проблем е, избраните на тези избори, с какво право ще кажат: „Аз представлявам Народното събрание, представлявам българските граждани“, когато 51% са казали „не“. Това е абсурд! Иначе като кажат хората „не“, като има протести, хвърля се оставка, излиза се, тръгва се, правят се нови избори и се учредява новата власт. Това е смисълът на демокрацията и връзката между изборите и демокрацията. Другото е една бакалска аритметика, която няма да даде нищо. Тя няма да укрепи доверието нито в нас конкретно, нито абстрактно в държавната власт на всички равнища. Сто избора да провеждате, те все повече ще разколебават хората, които трябва да дават подкрепа на властта. Няма на света място, където да се правят избори, на които да се ходи на избори, за да гласуваш срещу властта. Дори да го има някъде тук-таме, това е екзотика, която трябва да компенсира общественото напрежение и временно да заблуди хората, че като отиде да гласува там, че не харесва никого, му дали някакво право. Като не харесваш, излизаш на площада, взимаш си разрешение, вдигаш си плаката, казваш си позициите – леви, десни, центристки, алтернативите – това е друга форма на демокрацията. А това е едно заблуждение за хората, че им даваш повече права. Напротив, отнемаш.
Затова, уважаеми господин Председател, явно е, че няма намерение за някаква по-сериозна ревизия на това, което е направено пролетта. На днешното заседание и заседанието на парламента очевидно смисълът е да се види, да се упражняваме тук в риторика. Няма смисъл! Да си подвикваме, да се репликираме – няма смисъл. Това няма да повиши доверието нито на нас конкретно на това събрание, нито на парламентаризма и демокрацията въобще.
Лично аз съм до тук. Благодаря Ви.
Ще послушам още малко, с интерес, но с никакви особени очаквания. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Записвам си да Ви направя реплика.
Господин Караджов също иска реплика.
Кой друг иска реплика, за да преценим поредността? Само две реплики.
Господин Караджов, ще трябва да ми дадете тогава преднина.
Господин Миков, аз Ви подкрепям в разсъждението, че настоящият дебат наистина представлява форма на последваща риторика. Даже аз самият за себе си нямам особено желание да участвам в тези риторически упражнения. Смятам, че досега имахме възможност да дебатираме по тези въпроси и го направихме. Също така не искам, и затова се надявах някои от другите колеги да вземат думата, не искам да изглеждам като защитник на задължителното гласуване. Мисля, че имам ясна представа за плюсовете и недостатъците на този модел инструменти, не искам пак да повтаряме аргументите, които бяха от април, от май и от юни. Тук, докато слушах, четох, и може би е добре някои фрагменти да кажем, защото аз се обидих от това, което казахте за конституционализма и как беше – не деноминацията?
МИХАИЛ МИКОВ: „Декаданс” е думата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Декадансът, упадъкът на парламентаризма. Мисля, че при всички положения този дебат трябва да доведе до развитие на парламентаризма и не може да излизаме от позицията, че това… (Реплики на Михал Миков извън микрофоните.)
Добре – и за упадъкът на демокрацията.
Не следва да възприемаме нещата като предрешени, статични и предопределени.
МИХАИЛ МИКОВ (извън микрофоните): Ще ме накарате да остана до края.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Много ще се радвам. Вие сте заместник-председател на тази Комисия и е напълно нормално да Ви е интересно.
По отношение на задължителното гласуване.
Основно възражение срещу задължителното гласуване е, че то нарушава принципа на свобода. Интересен е казусът с даването на съд на задължително гласуване заради нарушаване на основни човешки права по чл. 9 от Европейската конвенция за правата на човека. В един прочут случай от 1971 г., известен като „Случаят XV Австрия“, апликационен № 4982/71, Европейският съд по правата на човека постановява, че задължителното гласуване не нарушава основните свободи, тъй като е задължително единствено отиване в избирателната секция, но избирателят е свободен да не гласува за нито една партия вътре с пускане на празна или невалидна бюлетина. Тук ще спестя новото обяснение как се появява понятието „Бялата бюлетина“ – дебати за френския парламент 2008 г. Тогава се е обсъждало, ако този вот с „Бялата бюлетина“ е 10%, дали 10% от местата във френския парламент да не останат празни. Защото очевидно тогава колегите френски конституционалисти са разсъждавали за още по-интензивен вариант на изявлението „не подкрепям никого“. Те казват: ако се съберат толкова гласа, че стига за един мандат, значи този мандат трябва да бъде освободен. Трябва да икономисаме на избирателя средствата, разходите за издръжката на това място, на този мандат“.
Няма да чета становищата на двама професори по-надолу в тази връзка. (Реплики от Четин Казак извън микрофоните.)
Господин Казак, правилно отбелязвате да не е дълго, дори ще си спестя заключителната реплика към репликата, да има възможност господин Караджов и той да репликира.
Заповядайте, господин Караджов.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Миков, уважаеми колеги! Ще си позволя да не се съглася със становището, което изразихте. На едно място в него Вие казахте, че има фундаментална грешка около това квадратче. Мисля, че вероятно такова е разбирането на социалистическата партия – Вие бяхте председател, вероятно това е господстващата идеология при вас.
Ще се обоснова защо Вие сте фундаментално не прав. Преди всичко, квадратчето е последица. То не е измислено само по себе си, то е последица от задължителното гласуване. Задължителното гласуване, от своя страна, е вид извращение. Това е издевателство върху избирателя, с което ние го задължаваме да се яви пред урните и му предлагаме определен набор от имена, които хората съвсем закономерно схващат като избраници на политическата класа. От там и тяхното нежелание много често да гласуват за когото и да било от тези избраници. Къде е сгрешен демократичният процес, ще бъде дебат на много по-дълга лекция.
Какво казваме на избирателя? „Не само, че те задължаваме да отидеш, не само че искаме там да харесаш един от всичките или просто да хвърлиш празната бюлетина, но ще те накажем и с лишаване от правото да гласуваш, ако определен брой пъти не ходиш и не изпълняваш това задължение“.
Точно тук идва компенсацията на този избирател – когато го пращаме и го задължаваме да ни хареса, господин Миков, ние трябва да му отворим клапа, през която неговият гняв или неговото нежелание да ни хареса, трябва да може да излезе. Тази клапа трябва да бъде броена, тя трябва да бъде броена както за активност, когато ще си окичим лаврите с това колко висок процент от хората са ни харесали и са отишли до урните заради задължението, което ние сме им вменили чрез този безумен закон, но на всичкото отгоре няма да се брои и когато се определя резултатът.
Тоест ние не само мерим с двоен аршин, ние сме огромни лицемери с тази постановка, която е в действащия закон в момента.
Следователно тук идвам към Вашата фундаментална според мен грешка…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Караджов, ще помоля да се ориентирате към реплика.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Последно изречение. Квадратчето е само следствие. Ако ние имаме волята да премахнем изобщо задължителното гласуване, това квадратче губи своя смисъл. И тогава това не е упадъкът на демокрацията, напротив – връщаме се точно в канавата на демокрацията. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Караджов.
Господин Миков, имате възможност.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз съм значително улеснен. Съгласен съм с две признания на господин Караджов – че ние сме лицемери с действащия Закон. Съгласен съм! Ние не сме подкрепяли тези решения.
Съгласен съм и с другото – че въпросният технологичен спор за квадратчето, и аритметичен за изчисляването на изборните резултати, е функция от едно извращение, както каза господин Караджов. Също съм съгласен.
С Вас бих поспорил дали най-добрият начин за укрепване на демокрацията е да стимулираш в хората хейтърството. Защото Вие сега сте на власт и много добре усещате, че е много по-лесно да се стимулират настроения „анти“, отколкото да се стимулират отношения „за“. Това е фундаментален въпрос за всички български политици, независимо че едни са били на власт, едни в опозиция – по-младите момчета са се отъркали по-рано във властта, ще им се случи и на тях да бъдат в опозиция, ще го усетят, ще го разберат. Това не е въпросът.
Големият въпрос е, че с такъв начин на мислене се стимулират антинагласите срещу политиката, срещу политиците, срещу институциите и после се чудите защо те нямат никакво доверие. Презумпцията, че изборите са нещо, с което трябва да изразиш недоволство срещу властта – не, недоволството, пак казвам, се прави с протести, пишеш статия във вестника, не анонимно, с името си. Не там в тъмната стаичка казваш: ех, какви големи заплати взимат тези депутати, никой от тях не харесвам. Още повече че няма никакви ограничения на пасивното избирателно право.
Добре, като не харесваш тези двадесет и няколко кандидати за президент, защо не се събрахте един инициативен комитет да вдигнете комшията Петко, на когото му харесваш. Не са толкова затруднени процедурите, вижда се, събират се подписи по мегдани. Самата логика е извратена. Извращение, господин Караджов, Вие употребихте тази дума.
Ето затова Ви казвам, че това е упадък на демокрацията, а тя запада не само в България. Във Франция – също. В люлката на демокрацията също се вижда доверието на хората от избори на избори, какво се случва. То е в цяла Европа. Има го този упадък, този декаданс. Ама, защо ние да участваме в него? Ние отстъпваме от принципи, от решения – конституционни, демократични, които 25 години не сме помислили, че можем да отстъпим от тях. Това е отговорът на Вашата реплика.
Това, че Венецианска комисия, Франция, всякакви – при тях демокрацията е в още по-голяма криза. Недоверието във формализма на демокрацията не може да компенсира другите обществени проблеми. Това е въпросът. Всякакви такива трикове по закони, по гласувания, нищо не решават. Все по-малко е доверието, което черпят политиците, за да управляват. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Миков.
Думата за изказване има господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, ще бъда много кратък. Знаете нашата теза – господин Казак представи Законопроекта ни доста добре.
Вместо да кажа няколко думи за всеки законопроект, ще Ви кажа какво получих преди малко на пощата си.
Получих Проект от дневния ред за заседанието на Съвета на Европа следващата сесия през месец януари. Първа тема, колеги, основен дебат – доклад на Мисията на наблюдателите на Съвета на Европа за президентските избори в България. Много след нас, колеги, са теми като: ивицата газа, ситуацията в Украйна, превратът в Турция и така нататък.
Колеги, може би днешното заседание е последният шанс България да стои малко по-добре на този дебат. Може да сте сигурни, че всички делегати на Съвета на Европа, от всички 47 държави ще узнаят за безумията, които вършите с изборното законодателство две седмици преди изборите. Бъдете убедени в това, защото през всичките тези години от това мълчание – да не се изложим пред чужденците, стигнахме до това положение.
Господин Председател, с Вас сме членове на Комисията по правни въпроси в Съвета на Европа. Пълното наименование на тази комисия е Правна комисия и Комисия по правата на човека. Предполагам добре знаете защо правата на човека и Правната комисия са на едно и също място. Защото всичко, цялото нормотворчество, принципите, върху които е конструиран Съветът на Европа – всичко е през призмата на правата на човека и на отделния индивид, на свободата на личността и гарантиране на основни фундаментални права, а не както в това Събрание, съжалявам да го кажа, но всичко се прави с оглед конюнктурата и стабилността на коалицията да избутаме още няколко месеца.
Колеги, гасим пожар с бензин. Толкова ли няма специалисти, които знаят, за да ги питаме как се гасят пожари. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплики към изказването на господин Хамид? (Оживление.)
Заповядайте по начина на водене, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Вярно е, че е парламентарна практика в заседанията на комисиите да се дава възможност за изказване на народни представители, които не са членове на тази Комисия. Но да се дава възможност на народни представители, които не са членове на съответната комисия, да участват наравно с членовете на Комисията в дебата под формата на реплики, дуплики и така нататък, ми се струва в разрез с парламентарната практика. (Реплики.)
Говорим за парламентарна практика. Когато се злоупотребява с право, злоупотребата с право, вече не е право.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Искам само да благодаря на колегата и да го подкрепя на сто процента във всяка една дума, която каза.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля, без да стигаме до крайности по процедурния въпрос на господин Казак, да не стигаме до крайности. Нека да запазим мяра.
И ние, господин Казак, гостуваме в други комисии да представяме законопроекти. Мисля да приложим един равен стандарт. Преди малко казах, след като колегите се изказват в пленарната зала, защо да нямат възможност да се изкажат и тук. Да, формално и рестриктивно в Правилника те имат статут на гости.
Господин Лазаров, видях, че претендирате за реплика. Ще я получите. Аз Ви отстъпвам моята реплика. Ако е по процедура, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Бих искал да обърна внимание на господин Казак. Всички колеги тук, които не членуват в Правната комисия, са вносители на законопроекти. Наистина ще бъдат поставени в изключително неравностойно положение в качеството си на вносители на законопроекти, когато трябва да ги докладват, да ги защитават, да ги лишим и от правото на реплики.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приключихме ли с процедурата?
Реших, че господин Лазаров иска реплика, затова му дадох думата.
Господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Изказването на господин Хамид сякаш тотално игнорира това, което се случи само преди една година – визирам „Арена Армеец“, неразбориите покрай Изборния кодекс, който тогава бе предложен от госпожа Мая Манолова и бе подкрепен именно от колегите от ДПС.
Сякаш забравихме, че има хора от ДПС, осъдени за купуване на гласове и изведнъж говорим за някакви велики ценности и как това заседание на Правната комисия щяло да провали Изборния кодекс.
Господин Хамид, не знам дали Вие сте прочели предложенията за изменения. Но ако Вие сте прочели предложенията за изменения, които са внесени, и ако сте слушали какво се говореше последните няколко дни: как ще се съсредоточим основно върху редакционни промени и други, които да подобрят сегашното положение, Вие нямаше да правите това изказване. Нямаше да заложите на този краен популизъм на заседание на Правна комисия, където законите се обсъждат по същество. Не чух една думичка от Вас по същество. Чух: „лицемерие, лицемерие, лицемерие“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Делчев.
Репликата ми към господин Хамид ще бъде доста кратка. Действително заедно с него сме членове на Правната комисия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Усещам, че и двамата – аз лично много рядко посещавам заседанията, но когато става това, с трепет и действително със зачитане и вдъхновение посещаваме тези заседания.
Пак ще повторя, господин Хамид, Вие не чухте репликата ми към господин Миков. Специално цитирах практика на Европейския съд и то от 1971 г. – една година след като съм се родил, на Европейския съд по чл. 9 на Европейската конвенция за правата на човека.
Не е нарушение на правата на човека това. (Реплика от Георги Кадиев.)
Господин Кадиев, да прекъсвате е абсолютно недопустимо!
Не е нарушение, защото избирателят може да избере. С така наречената „бяла бюлетина“ или „квадратче“ ние му дадохме още една опция за избор. Не му отнехме, дадохме му още една опция за избор.
Не искам да влизам в дебата с господин Миков, за декаданса, но това дисциплинира нас. Това е знак за нас. Да, хората ще са позитивни, обаче като не виждат в нас достатъчни основания да ни подкрепят, ще бъдат отрицателни.
Така че категорично заявявам, че тук няма нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.
Второ, не съм виждал дневния ред за следващото заседание. Ще го видя внимателно. От това, което Вие казахте, според мен това е Докладът на изследването на този изборен кодекс и на Мисията, която беше в България. Срещнаха се с Правна комисия, Вие също имахте възможност да се срещнете, срещна се и с политическите партии поотделно. Към месец юли имахме предварителния доклад, така че е напълно нормално сега да се представя окончателният доклад.
Също така, подчертавам, че още през месец юни, като дойде делегацията, колегите заявиха, че при всички положения, тоест свръхголяма е вероятността и за тези избори да се направи наблюдателна мисия.
Имате възможност за дуплика.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря и на двамата Ви за репликите.
Господин Делчев, Вие сте още по-голям лицемер, защото последният, който беше осъден за купуване на гласове, е от Реформаторския блок. Може да поровите в интернет и ще го видите.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Бил е от ДПС, когато е осъден за купуване на гласове.
ХАМИД ХАМИД: Моля Ви, господин Председател, да въведете ред и лицемерите да напуснат залата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, запазете спокойствие.
ХАМИД ХАМИД: Уважаеми господин Председател, грешно Ви е предположението. Докладът пише: президеншъл елекшън ин Булгария шес новембър. (Оживление. Смях.) Това е наблюдение на Мисията на изборите, а не на Кодекса и не са идвали по онзи доклад от юни месец. Това е конкретно.
Темата, господин Кирилов, след нас, е дебатът за изборите в Македония, за които избори от една година върви страшен скандал навсякъде в Европа. Дори и тази тема е останала след нас. Не е ли прецедент?
Прецедент е, господин Кирилов, три месеца преди заседанието да получаваме дневен ред. Обикновено той се получава една седмица преди заседанието. Някой се опитва да ни помогне. (Оживление.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Въобще не споделям Вашите предположения. Ще се запозная с дневния ред.
Колеги, моля Ви, да не ценим това като окончателно твърдение, докато не видим въпросния доклад, особено пък, ако е за заседанието след три месеца.
За януарското е напълно нормално да се изслуша докладът от наблюдателната Мисия, която ще е тук. Дори бих го нарекъл рутинно включване в дневния ред. (Оживление.)
След господин Хамид е господин Попов за изказване.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
За мое съжаление, днес в това заседание ми липсва една дума – ползотворност и ценност, на дебата до тук. С изключение на това, което се опита да каже и да Ви помогне господин Миков, а и господин Хамид, не виждам други ползотворни реплики и изказвания в днешното заседание.
Ще обявя как ще гласувам по всички точки. Все пак се намираме на първо четене. Ще подкрепя всички законопроекти, които са за отпадане на така нареченото „задължително гласуване“ и които са за отпадане на „квадратчето“. Това са точки 5, 7, 8 и 12. Това са точките, които аз подкрепям.
По останалите ще се въздържа. Подкрепям и точка първа, мисля, че е резонна.
Надявам се, все пак да се вслушате в разумните предложения, да ги подкрепите, да има нормален дебат в пленарната зала, защото сме абсолютно извън всякакви срокове.
Тук седят уважаваните от мен представители на ЦИК, които според мен в момента се чудят какво да ни правят, след като приемем някои от тези точки. Всичко е извън всякакви срокове – по становище на Венецианската комисия шест месеца преди избори не трябва да се правят промени в Изборния кодекс, а ни остават две седмици. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Попов.
Реплики?
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Една съвсем кратка реплика. За мен беше ползотворен дебатът. Аз например от изказването на господин Миков и опасенията му за системата и доверието в партиите разбрах защо БСП подкрепя Инициативен комитет за президент. Това първо.
Второ, просто искам да напомня за това повтаряне становището на министерската комисия. Да, така е, има изключения. Но 2013 г., тогава Четиридесет и първото народно събрание – господин Попов, тук има колеги, да им припомня как напуснаха пленарна зала. Също вървяха изменения в Изборния кодекс, господин Попов.
РЕПЛИКА: Колко време?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Две седмици, ако не се лъжа, казахте, че няма да участвате в заседания и вървяха изменения в Изборния кодекс. Тогава стана въпрос за сканирането. Тогава течеше един много голям спор коя партия е по-опозиционна – дали представители на Синята коалиция, или ДПС, или БСП. Така че това беше също в навечерието на изборите. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Други реплики? Не виждам.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз се радвам, че за господин Лазаров дебатът е бил ползотворен, че е понаучил някои неща от изказването на господин Миков. Предизборната реторика, те сега доста късно явно си започнаха кампанията, защото искаха да няма на практика кампания. Тя не се прави тук, в Правна комисия, или в пленарна зала, каквито свидетели бяхме и на вчерашни постъпки от някои лидери на ГЕРБ. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Попов.
Господин Казак има думата за следващо изказване.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаема госпожо председателстващ.
Уважаеми колеги! По отношение на прословутото квадратче, мисля, че успях да изкажа достатъчно своите доводи относно противоконституционността въобще на съществуването на подобно квадратче. Радвам се, че и господин Миков се солидаризира и с други думи изказа същата теза, че за нас това е абсурдно нововъведение, което е в пълен разрез с правото да гласуваш. И всички еквилибристики, които се правят с това нововъведение сега, за да угодят моментно, конюнктурно на интересите на тази или онази партия – мъничка, по-голяма, основната политическа партия, са точно игрички, конюнктурни, с едничката цел – да се задоволят някакви политически интереси и да се възстанови поне отчасти коалицията, да може тя да продължи още малко да управлява.
Изцяло всичко започна от така нареченото „задължително гласуване“, което беше въведено. Целият проблем тръгва от там. Колкото по-скоро се премахне тази противоконституционна постановка, наречена „задължително гласуване“, толкова по-бързо ще се изчистят всички останали, свързани с нея, проблеми: за квадратчето, за разпределението на гласовете – кои се броят, кои не се броят.
По отношение на другия основен проблем, с който се занимават законопроектите. Ние считаме, че този компромис, до който достигнаха управляващите, след като премиерът се намеси, тласна нещата в още по-явна дискриминационна, антидемократична, противоконституционна посока.
Да се използва прецедентът, който според нас също е недопустим, различно третиране на равноправни български граждани в зависимост от това дали живеят в Европейския съюз, или не, по отношение на изборите за Европейски парламент, като аргумент да се разшири изцяло това разграничение вече за всички видове избори и окончателно в Изборния кодекс да се установи, че българските граждани не са равни – едни права имат тези, които са избрали да живеят във Франция, Германия, Белгия или Холандия, съвсем други права имат онези, които са избрали да живеят в Америка, в Канада, в Австралия, в Турция или в Македония. Значи едните имат по-големи права, а другите – не. За едните може да разкриваме колкото трябва секции, колкото те желаят, за другите – не. За другите слагаме някакъв таван, абсолютно неоснователен – без никакъв аргумент, и казваме: Вие колкото и да сте, колкото и потребности да има в тази държава, понеже живеете извън Европейския съюз, за Вас няма да разкриваме достатъчно секции и ще Ви лишим от конституционното Ви право на глас. Абсурдна теза, само и само да се угоди на патриоти националисти, които крепят властта.
Колкото по-бързо тази власт падне, колкото по-бързо се смени това абсурдно мнозинство, в което едни извиват ръце на други, в името на компромиса се правят недопустими отстъпления от демократичните достижения на българското законодателство, толкова по-добре за България. Надявам се час по-скоро разумът да надделее. Явно няма да бъде сега, но може би след изборите. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Казак.
Реплики към изказването на господин Казак?
Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Казак, първо ми е много странно като юрист, хайде колегите, които не са юристи, разбирам тяхното незнание за такова абсолютно твърдение за противоконституционност. Не знам да сте член на Конституционния съд. Не знам Конституционният съд да се е произнасял за който и да било текст от действащия Изборен кодекс, че е противоконституционен след последните изменения. Нямам информация, може би Вие имате, може би имате и някакви прорицателски способности какво ще бъде произнасянето на Конституционния съд. Ако Вие упражнявате някакво влияние върху съда и знаете предварително какво ще е неговото решение, кажете си направо, открито. Няма нужда тук така да ни подсказвате или да подхвърляте твърдения за противоконституционност. Един текст от Закона е противоконституционен тогава, когато се произнесе Конституционният съд. Дотогава може да изразявате съмнения в конституционносъобразността, но да изказвате абсолютни твърдения, императивни, че един или друг текст е противоконституционен, просто е несъстоятелно.
На следващо място казвате, че задължителното гласуване било така наречено. Аз, доколкото знам, не е така наречено, то си е задължително гласуване, тъй като е скрепено със своеобразен вид санкция. Какво е санкцията? Санкцията е неблагоприятна правна последица в правната сфера на определено лице. Неблагоприятната правна последица, когато не гласувате задължително на два поредни избора от един и същ вид, е заличаване от избирателните списъци, което на практика ще доведе до елиминиране на така наречения проблем „мъртви души“. Ако на Вас Ви харесва да има мъртви души в списъците, също може да го кажете.
На следващо място, съжалявам, че ще се върна пак към един дебат, който е воден преди половин година, когато приемахме измененията в Изборния кодекс, но задължителното гласуване ние го предлагаме с основни мотиви справяне с контролирания и с купения вот. Знаем, че има Ваши активисти и Вие провеждате такива практики по време на избори, но ние смятаме, че, както е записано и в Кодекса, и в Наказателния кодекс, купуването и продаването на гласове е престъпление. Лесен начин да се справим с това е именно въвеждането на задължително гласуване.
Що се отнася до правата в Конституцията. Прочетете чл. 51, ал. 1, чл. 52, ал. 1 – имате право на социално осигуряване, имате право на здравно осигуряване. Някъде да виждате в Конституцията задължения? Няма, само че със закон са установени такива. По тази логика какво излиза? Че ние нарушаваме правата на българските граждани, като ги задължаваме да се осигуряват социално и здравно. Естествено че не е така, и тук няма нужда да си обясняваме връзката право-задължение, което съществува в редица конституционни разпоредби, така че аз не съм съгласен с Вашето изказване.
Смятам, че преди да имаме каквото и да е произнасяне на Конституционния съд, преди да видим как действат на практика тези норми, които приехме по предходното, последното изменение в Изборния кодекс, не следва да стигаме до абсолютни заключения дали едно законодателно решение е конституционносъобразно и правилно, или не.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Аз не държах много да се изказвам, но ме провокират. Не съм чул велика Русия, когато в гъсто населена с руснаци България провежда избори, да има 135 секции. Не съм чул. Дори и за Америка не съм чул.
Къде българите имали по-големи права, те навсякъде били българи. Българите имат най-малко права в България. Трябва да се регистрират и могат само там, където са регистрирани. Ако решат на друго място – има специална процедура. А същите тези българи, ако са в чужбина, на празен лист гласуват. Според Вас българите в България не са ли по-дискриминирани спрямо българите в чужбина, защото там може с празен лист – отиваш в секцията и гласуваш? Ето, виждате, че има една неравнопоставеност, пък ние не я поставяме под съмнение.
Какво се случва с хора, които са в чужбина? Разбира се, че в по-далечните държави – някой може да иска на Малдивите да има 200 секции, на всеки остров да има секция, защото те ходели на риболов, на дайвинг, на какво ли не и като се върне, 24 часа да работи секцията, да може да гласува. Или ако пътува с кораба, да може да се прибере на брега. Извинявайте, но няма държава, и аз мисля, че премиерът онзи ден го каза на пресконференцията, която да е допуснала 35 секции навсякъде по света да може да се правят. Отделно, че за Европейския съюз това нещо не важи.
Аз няма да разисквам сега квадратчето дали било извращение, дали било изборен фройдизъм, или някакъв си експеримент да видим нагласите. Няма да коментирам дали Законът в този вид ще даде възможност, или ще отнеме възможност на няколкостотин хиляди пенсионери като независими кандидати да се кандидатират за евродепутати. Смятам, че това са отвлечени неща и понятия.
Факт е обаче, че имахме големи извращения с гласуването в чужбина в някои от държавите. Затова аз смятам, че 35 секции е добре и връщането към положението: преди имаме примерно 135 секции със 135 урни, а сега, видите ли, ако имаме 35 секции, ама може ли да направим 135 урни в тях, по възможност 100 вече пълни, е излишно. Така че гражданите не са по никакъв начин пренебрегнати, те продължават да бъдат български граждани. Тук въпросът е, че много от тях дори не знаят български и се налага някой да им обяснява.
Ако български гражданин у нас допусне нарушение на изборното законодателство, дължи някаква санкция и бива наказан. Кажете ми гражданин, когато е в чужбина, когато на друг език му се обяснява, в изборния ден му се прави агитация, включително му е написано на дъската кой номер и как да гласува, гласуват хора, които практически е невъзможно да упражнят гласа за единица време за осем часа, а пък се оказа, че са гласували много повече, те не са ли в едно неравнопоставено положение спрямо тези тук, у нас, които за всяко едно такова нарушение и всяко едно такова нещо, което се случва, дължат санкция? Там не дължат, защото са в друга държава. Значи, хем си в друга държава, хем не могат да те накажат с нищо, хем трябва да имаш по-големи права от тези, които са тук.
В Европейския съюз имат достатъчно добри права и прилагане на законодателството, извън Европейския съюз виждате, че се случва по друг начин. Така че нека да остане това предложение, което е. Аз ще подкрепя постигнатото споразумение онзи ден. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Трета реплика – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Само искам да напомня. Изброявате Изборния кодекс, а тя е една норма, която действа и в предишния, и преди в законите – секциите се образуват от кметовете – 1000,…
Но има една норма, господин Казак, аз принципно, понеже обяснихте, че, видите ли, се нарушават права – там е казано: ако населеното място е с по-малко от 20 избиратели, кметът не може да образува секция. Тези избиратели ще пътуват, за да гласуват другаде. И не става въпрос, и никога не е поставян въпросът за ограничаване правото на тези хора, тоест да си упражнят активното избирателно право. Това си е действаща норма в кодексите назад.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Дуплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, аз все си мисля, че тук, специално в Правна комисия и въобще в Народното събрание, има разумни хора, които знаят какво значи граници на разума, отвъд които граници започва абсурдът. Естествено че всяко законодателство трябва да бъде подчинено на разума и да регламентира разумно обозрими обществени отношения, без да се занимава с абсурдите, към които Вие умело прибягвате, само и само за да се опитате да аргументирате незащитимото, като Малдивските острови, или пък малките села.
Естествено че не може да се обхванат всички казуси. Затова законодателят трябва да възприеме някакви стандарти, които в разумни граници да позволят ефективното упражняване на основното конституционно право на глас. Когато е имало 135 секции – тук са представителите на ЦИК, аз искам да чуя тяхното мнение, една секция да кажат, която е била излишна, една секция да е била просто създадена в разход на държавния бюджет и която да е била неоползотворена. Всичките сто тридесет и няколко секции, които са били в тази държава, са били изцяло в полза на избирателите. Там са гласували достатъчно на брой избиратели, които са обосновали и оправдали откриването на всичките тези 135 секции. Напротив, малкото секции, към които Вие тласкате законодателството в чужбина, аз се учудвам как не искате да разберете, че те създават проблеми и ще предизвикват все повече и повече негодуванието на нашите сънародници в чужбина. Днес е в Лондон, утре ще бъде и в други държави. Ще видите, когато се приеме този дискриминационен текст, ще скочат нашите сънародници в Канада и в Америка. Убеден съм, защото те ще се почувстват дискриминирани, ще се почувстват втора ръка български граждани за сметка на онези, които живеят в Европейския съюз.
Защо трябва да го правите? Защо не оставите досега действащото законодателство, което по едни ясни критерии определяше в коя държава колко секции са потребни, за да задоволят нуждите на българските граждани, които живеят там? Защо трябва изкуствено да ограничавате възможността да се разкриват секции в чужбина, тогава когато наистина има потребност от тях? Всичко това е подчинено точно на този манталитет, който се налага благодарение на участието на Патриотичния фронт в това управление – отрицанието, негативизмът, дискриминационното отношение, ксенофобията, дори ако щете, плюс протестърският дух, който се налага от политическото крило на „Протестна мрежа“, наречено Реформаторски блок, заради което се въведе така нареченото квадратче „не гласувам за никого“, протестният вот и така нататък. Протестърството ще ни доведе до кривата круша, уважаеми колеги. До нищо добро няма да ни доведе това протестърство. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Казак.
Господин Димитров иска изказване.
Преди да Ви дам думата, господин Димитров, мисля, че дадохме възможност на всички колеги от опозиционни формации да се изкажат, да отговарят на реплики. Господин Георгиев също се заявява. Може би трябва да дадете възможност и на нас да се изкажем. Но аз Ви предлагам, дебатът действително се води за трети път. Да, вероятно сега се усеща патетиката едва ли не, значи това е за първи път.
Пак ще повторя, няма смисъл да повтаряме аргументи. Важно е, искам да дам думата на гостите от Министерството на външните работи, на ЦИК.
Процедура по начина на водене от господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, с цялото ми уважение, няма как да Ви дадем възможност Вие да говорите, защото самият Вие водите заседанието. Ние как да Ви дадем тази възможност?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Мога да обясня. Вие досега говорехте два часа и колко минути. Така че ние, колкото да говорим, ако искаме да говорим наравно, означава да говорим със същата продължителност, което няма да го сторим. Аз във Вашето съображение всъщност виждам, че няма оплакване към това, че Ви е давана думата, когато сте я поискали.
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Факт е, че ние стигнахме след доста месеци и комисии до това решение, а сега някой реши да го преформатира. Не сме ние тези, които са искали. То добре, че изборите са след броени дни, защото не се знае, дори и днес да постигнем споразумение, след 10 дни: онзи подпис не е моят подпис, онова решение не е моето решение, аз вече мисля по друг начин. Така че ние ще подкрепим 6, 10 и 11.
Относно думите на господин Казак, без да влагам никаква емоция или каквото и да е противопоставяне. Вие казахте защо се налага това нещо да се случва в Турция. Защото, когато бяха сто тридесет и n броя наред секции, стигнахме до решение на съда, с което се оказа, че там изборният процес не се осъществява по нормалния начин и е опорочен. Има надписване на съответно следващата да се избере определена партия на дъската, говори се на език, на който – хората се оказва, че дори не знаят български, трябва на друг език да им се каже за кого точно да гласуват и как да гласуват. Имаше допуснати нарушения, които аз не коментирам дали са големи, дали са малки, дали е трябвало да има наказани, или не.
Ето, Вие като политическа сила, която в най-голяма степен сте близко до облагодетелстването от тези изборни резултати, не направихте нищо да промените изборния процес. Как? „Имаме право – откриваме си секция. Така се случва, но не могат да бъдат наказани. Да, да, случва се да ги агитират, случва се да им казват, случва се да им е написано. Ами, така е, не може да бъдат наказани, нас ни устройва.“ Вие не направихте нищо да промените тази ситуация там, а сега се сърдите, че ние искаме този неблагоприятен ефект в България да бъде много по-малък, тоест под формата на 35 секции.
Първо, преценете дали няма вина във Вас самите, после в другите. Това не е обвинение. Това е отговор на Вашия въпрос.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Реплика от господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаеми господин Димитров, Вие знаете, познавате ситуацията и в България, и в Турция, и в други държави.
Първо, искам да Ви напомня, че това злощастно решение на Конституционния съд, с което неправомерно бяха отнети валидно подадени гласове за Движението за права и свободи, заради това България беше осъдена от Съда в Страсбург, тоест това решение на Конституционния съд беше дезавоирано, беше обявено за противоречащо на европейските норми, така че това е отговорът ми на това обвинение.
Престанете да използвате този казус като аргумент. Европейският съд по правата на човека ясно е постановил – съди България затова, че е наказала хиляди български граждани, които са упражнили правото си на глас заради неуредици на изборната администрация, заради това, че някой там в секциите не е подписал както трябва и където трябва протоколите, хиляди български граждани, които си направиха труда и отидоха и действително гласуваха в тези секции, гласовете им бяха анулирани. Ето това е недопустимото. Срещу това ние се борим.
Никога няма да приема, че гласуването на нашите сънародници, където и да е по света, е вредно или пък нанася вреди на българския политически процес. Напротив, това допринася за легитимността, за изборната легитимност на всяко едно издание на Народното събрание.
Колкото повече български граждани упражнят, без да ги тикат като овце, да ги задължават, колкото повече български граждани упражнят своето конституционно право на глас, толкова по-голяма е демократичната легитимност на това Народно събрание.
Аз искам да Ви попитам как Вие ще предложите да се санкционират нашите сънародници в чужбина, ако допуснат някои нарушения на изборното законодателство? Предложете вариант.
Предложете, например, как първо ще обясним и никой не обясни как можаха тогава когато Вашите колеги от Патриотичния фронт, от „Атака“ развяваха знамето, че едва ли не имало колко секции в Турция, в които гласували над хиляда човека. Нито един не каза как така пък в Лондон тогава в една секция гласуваха три хиляди човека?! Ама никой не си направи труда от Вашите колеги да даде отговор на този въпрос.
И защо в една държава това изглежда абсурдно, а в друга държава – абсолютно приемливо, абсолютно добро. Как може в Лондон, в Испания – имаше секции, в които гласуваха около 2 хиляди човека в секция. (Реплики.)
В Мадрид, и никой не постави въпроса: а, бе там нямало ли е нарушение, как са могли да гласуват тези хора?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Казак!
ЧЕТИН КАЗАК: Но, не! Нарушения има само в Турция и затова само в Турция трябва ние да сложим мандалото и да хлопнем вратата!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Знаем тази теза. Не беше необходимо толкова пространно. И друг път сме я обсъждали.
Господин Димитров… (Шум и реплики.)
Още една реплика? Повтаряме дебати просто.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Много накратко – уважаеми господин Димитров, аз сякаш споделям Вашите притеснения, че не се знае до десетина дена някой я ще си оттегли подписа, я ще си промени мнението. Това се е случвало.
Това го знаем от опит и сякаш усещам у Вас притеснение, че това няма да е последният ремонт на пожар на тези правила. Сякаш имате притеснението, че на 8-ми ще сме на извънредна Правна комисия, а на 9-ти в зала ще гледаме първо четене на поредните изборни изменения и втория тур на изборите сякаш ще бъде проведен при съвсем различни правила.
Това е, господин Димитров, бием дузпи, докато вкараме. Това е начинът. (Смях, оживление.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Трета реплика?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател!
Уважаеми господин Димитров, Вие не казахте, явно трябва да го кажете, че е необходимо в Правна комисия, членовете й да имат гадателски способности, тъй като иначе не могат да изявят и да обосноват каквото и да е свое мнение.
Освен това смятам, че е необходимо да припомните всички нарушения, които са извършвани в Република Турция по време на произвеждане на изборите и които са факт. Те са документирани и не е само гласуването на определен брой избиратели в една избирателна секция. Става въпрос за множество други нарушения, които действително водят до опорочаване на изборния процес. Вие казахте някои от тях, но е хубаво да разкриете всички такива.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз благодаря, господин Митев.
И, господин Димитров, моля Ви, не всички!
Тях са ги описали в искания до Конституционния съд, историята също е продължителна във времето, да не влизаме в тази изчерпателност. Пак казах, тезата е ясна.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Казак на практика потвърди моите думи – това, което се случва в Турция, се случва, но не може да има виновни. Или ние имаме хубави, добри избиратели, които обаче не случиха на администрация. Тя, администрацията, е виновна за всичко. И, за да не случва пак, нека да започнем от 35, всичко да е по реда, а когато, разбира се, там правилата станат нормални и се спазват, както навсякъде в България, както навсякъде в Европейския съюз, то може на следващата редакция да бъде разширено и повече.
Аз лично не, че не искам да има честни избори, а нека да се провеждат както на някой му харесва и после администрацията да му е виновна. Е, хайде този път администрацията да не ни е виновна за проблемите, в която и да е от държавите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми колеги, слушайки днешния дебат, още повече се затвърждава у мен убеждение, че наистина това, което беше прокламирано като успешна поправка на Изборния кодекс, всъщност е една неуспешна операция на този Кодекс, ако мога така да се изразя, с цел да се приспособи към нуждите на управляващото мнозинство. И това, което в последните предложения се прави, е продължение на този път.
Видяхме, че въвеждането на задължителното гласуване, на прословутото квадратче, само объркаха изборния процес и тъй като поради неопределеността на така нареченото „квадратче „Не подкрепям никого“, защото според мен в него няма волеизявление – не може Вие да считате това гласуване от страна на който и да е гласоподавател за някакво волеизявление. То е нито „против“, нито „за“, то е нищо. И тъй като то сега Ви пречи, за да преминете изискването на Конституцията, по специално в чл. 93, ал. 3 правим целия този дебат.
Нека да си го кажем пряко – Вие пак прекроявате Изборния кодекс с цел да си осигурите едно служебно предимство.
Както и да е, очевидно Вие няма да се вслушате в разумните предложения да отпадне задължителното гласуване и да отпадне това прословуто квадратче, защото там са заровени проблемите.
Що се отнася до гласуването в чужбина – колеги, разберете! И 50, и 100 и 200 секции да разкриваме в дадена държава, нарушения пак ще има. И нарушенията не произтичат от нещо друго, а от това, че там има друга държава. Българската държава очевидно няма капацитет и не може да контролира местата на гласуване извън дипломатическите и други представителства, колкото и секции да спорите тук сега – дали да са 50, 100 или 200, нарушения ще има. И там няма да има пълен контрол. И там няма да има честни избори. И няма да има свободни избори, поради една или друга причина.
Затова и аз като колегите, например, категорично ще подкрепя в държави, в които има извънредно или военно положение, да няма избори. Извинявайте, дайте да открием секция в Алепо. Това нормално ли е според Вас? (Реплики.)
Ами, няма да има избори там. Какво от това? Веднъж няма да има избори във Франция. Който иска да гласува от българските граждани, да бъде така добър, да дойде да гласува в България. Никой няма да му откаже това право.
Как държавата ще контролира какво става в едни извънредни обстоятелства? Няма как. Така че, колеги, аз все пак още веднъж ще Ви призова към здрав разум и към това – нека да отпадне задължителното гласуване, да отпадне прословутото квадратче и нещата ще станат по-добри. Това е моят апел към Вас. Надявам се, последно да ме чуете, иначе ние правим едно прекрояване поредно на Изборния кодекс с цел да може да се мине 50-процентовата бариера, заложена в Конституцията, за да отчетем първия тур на тези избори за действителен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Реплики към изказването?
Господин Митев – реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Георгиев, аз не мисля, че нещо ще подобрите, ако отмените задължителното гласуване. Ако на Вас Ви се струват удачни сегашните практики, които се провеждат за купуване и продаване на гласове, за контролиран вот, за корпоративен вот, дайте, ще го махнем и ще продължим с тях. Знам, че на Вас Ви изнася.
Вие може би ползвате, Вашата политическа сила, такива практики и затова толкова много Ви дразни това задължително гласуване.
На следващо място казвате, че квадратчето „Не подкрепям никого“ означавало липса на волеизявление. Ами, колега, как ще е липса на волеизявление, като ние волеизявляваме и волеизявлението е, че никой от кандидатите не се подкрепя. Отрицателното волеизявление също е волеизявление. Това, че нямате положително волеизявление – ами, Вие като изберете един кандидат, нали е ясно, че останалите кандидати не ги подкрепяте? Или като заявите, че не подкрепяте останалите кандидати, пак нямаме волеизявление?
Каква е разликата с това да кажем, че всички кандидати не ги подкрепяме? Не виждам какъв Ви е, както се казва, проблемът с квадратчето и с волеизявлението на едно лице.
Що се отнася до секциите в чужбина – ами точно, защото могат да възникнат такива ситуации беше предвидено окончателното решение да се взема от Централната избирателна комисия къде ще се разкриват тези 35 секции, прословути като бройка, именно заради такива случаи в отделни държави, каквито има в Република Турция и в Република Франция.
Ясно е, че Централната избирателна комисия ще прецени и ще определи, имаме такова решение на ЦИК, прието, къде да бъдат тези секции. Тоест, ние имаме в момента доказателство за това, че този механизъм, който беше възприет към този момент, работи.
Съгласен съм, че можем, разбира се, да увеличим броя на секциите. Ние затова и ще подкрепим тези законопроекти, в които това се прави, по отношение на държавите – членки на Европейския съюз, а в държави, които не са членки, в които нямаме не само сигурност за това какво се случва, тъй като има обявено извънредно положение, но и обратното – имаме доказателство за практики, които водят до изкривяване на изборни резултати, на волята на избирателя, няма как да се съгласим там това ограничение да падне. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Втора реплика – господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Господин Председател, аз не мислех да вземам реплика, защото за 21-ви път може би чухме същото, което беше изказано 21 пъти преди господин Георгиев, но все пак… (Шум и реплики.)
Но все пак да кажа следното – промените, които се предвиждат с тези предложения в Изборния кодекс, специално ще се отнася до броенето на гласовете на президентските избори, не улесняват избора на кандидат на първи тур, господин Георгиев. Точно обратното! Те затрудняват избора на кандидата на първи тур, защото когато се определя дали едно лице е избрано на първи тур се взема по-голяма база от гласове, а именно гласовете подадени за отделните кандидати плюс гласовете, които са подадени за никого.
Прочетете внимателно Кодекса, прочетете внимателно промените и ще разберете за какво става въпрос!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други реплики има ли към изказването на господин Георгиев? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател!
Уважаеми колеги, първо на господин Митев – уважаеми колега Митев, ами ние сме против задължителното гласуване и поради още един аргумент. Не считаме, че то ще преодолее лошите практики. Напротив, ще ги направи задължително по-големи, ами защото Вие карате хората да ходят задължително. Това означава, че улеснявате и корпоративния вот, улеснявате и купения вот и така нататък.
И е просто смешно Вашето, как да кажа, ехидно изказване, че едва ли не нашата политическа сила упражнява тези практики. На това доста хора сигурно се засмяха в този момент. Ние най-малко можем да бъдем обвинявани в подобни практики.
Що се отнася до квадратчето и има ли то волеизявление? Ами, какво е съдържанието на това волеизявление? „Не подкрепям никого“ – какво означава? (Шум и реплики.)
Аз пак казвам: ако искаме да е отрицателен вот, нека да напишем „Гласувам против всички“, против!
Когато го съчетаете със задължителността на вота наистина ще разберете, че няма волеизявление. Вие сте накарали човека да отиде до урната и той – човекът, гледа там нещо, нищо не разбира, и „Не подкрепям никого“ – ето, тук ще запиша, защото той няма избор. Той там не прави избор в момента.
Ако искате, пак повтарям, това да се счита за отрицателен вот, това вече е друг дебат. Напишете срещу това квадратче „Гласувам против всички“, защото никой не одобрявам, това вече би било протестен вот.
Сега както е формулирано по този Кодекс е едно абсолютно нищо, една глупост, според мен! Това е мое мнение.
Няма да споря с колегата Делчев. Той явно не ме е чул правилно. Аз пак казах: това, което се крои в момента, е в посока да се осигури с по-голяма вероятност преминаването на задължителната 50-процентна активност, която се изисква на първия вот. Това е моето мнение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Изкушавам се да взема изказване, но се самоограничавам.
Първо, достатъчно пъти излагахме едни и същи аргументи.
Да, аз бих говорил само за аргументите в плюс. (Реплики.)
След господин Казак е господин Караджов, който напусна заседанието.
Колега Делчев, нека да дадем думата на Министерството на външните работи и на ЦИК. (Шум и реплики на изключени микрофони.)
Колегите от опозицията не ги ограничавах, а към колегите от мнозинството просто апелирам. Можем този дебат да го продължим и до 21,00 ч.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Ще го приема за тенденциозно това пропускане. (Оживление, реплики.)
Мога ли да взема думата?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Господин Председател, използвам, че сте тук! Използвам, че има стенограма. Искам да си кажа.
По отношение на това дали трябва да се правят промени в последните шест месеца в Изборния кодекс – и аз, и колегите от ГЕРБ, дебатирали сме го дълго. Разбира се, че не трябва да се правят промени, но когато става въпрос за решаване на един конкретен проблем, а именно проблемът как се брои резултатът, за да избегнем това колегите от ЦИК да са в неудобната ситуация да обсъждат дали да приложат Конституцията, дали да приложат закона или нещо кой знае какво друго, аз смятам, че най-правилното решение беше днес да се съберем и да решим точно тези конкретни проблеми.
А тези конкретни проблеми са следните: аз, заедно с колегата Славов, ще подкрепим предложенията за изменение в Изборния кодекс, само тези предложения, които предлагат как да се броят гласовете на президентските, парламентарните и местните избори, а именно гласовете „За никого“ плюс предложението, което касае секциите в чужбина, а именно в Европейския съюз, в държавите от Европейския съюз да имаме ограничен брой секции.
В същото време виждам, че колегите от БСП критикуват страхотно Кодекса. Не бил написан както трябва, само че гледам тяхното предложение и виждам, че то така е написано, че ако ние случайно се отвори небето и вземем, че го приемем това предложение, ще останат в методиката едни текстове, които ще казват, че гласовете се броят еди-как си с изключение на гласовете, подадени за никого, които Вие вече сте изтрили, тоест Вашата законодателна техника не подлежи на коментар!
По отношение на коментарите на колегите от ДПС – няма какво да се лъжем, колега Хамид! И този общински съветник в Стара Загора, когото визирате, е бил общински съветник от ДПС, когато е осъден за купуване на гласове. И колегите от Варна – депутати, и от Самоков – депутати, и те са осъдени и те отново са били от ДПС, така че Вие да говорите, Вие да говорите за нарушаване на правилата, за нарушаване на ценностите, за нарушаване на демократичния процес, аз затова казах, че е лицемерие, не за друго.
И с това ще се огранича, защото обещах на господин Председателя изказването ми да е кратко.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Реплики?
Лично обяснение?
Ако ще спорим по процедурата, иначе няма да Ви дам думата – нито за реплика, нито за лично обяснение. Няма от какво да сте засегнат.
ХАМИД Х АМИД: Засегнат съм, господин Председател. Ще Ви кажа защо.
Когато ДПС разбере, че сред своите редици има хора, които злоупотребяват с вота и купуват гласове, ДПС ги гони незабавно, на минутата, а Реформаторският блок ги прибира всичките. Те затова са в парламента, защото прибраха всички наши нечестни, които ние изгонихме, като разбрахме, че са такива. Те затова са в парламента. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, опитвах се да не стигаме дотам да си обсъждате членския състав. Ние имаме най-многоброен членски състав. Ако тръгнем него да обсъждаме, въобще няма да ни стигне времето.
Няма желание за други реплики?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: По повод на законодателната техника се изкушавам да взема думата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това коментира и господин Славов. Говорили сме по този въпрос.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Ще кажа само едно: колеги от РБ, ако Вашата законодателна техника беше брилянтна, днешното заседание нямаше да е необходимо. Няма повече да коментирам. (Шум и реплики.)
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Господин Председател, няма да забравя, че и ДПС започнаха първи с вземането на кадри от други партии, например от СДС.
Мисля, че ние изяснихме въпроса. И Вие ясно казахте, че да, имате в редиците си хора, които купуват гласове, което беше и моята позиция. Мисля, че сме съгласни по този въпрос.
По отношение на законодателната техника, да, колега Георгиев, както виждате, активни сме в решаването на проблемите. Радвам се много, че предложението, което направихме с колегите от ГЕРБ, сега дай боже да стане факт. Радвам се, че имаме тяхната подкрепа да оправим тези проблемни текстове в Изборния кодекс. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли предпочитания дали представител на ЦИК или на Министерство на външните работи да вземе думата по-напред?
ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: По ранг.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не сте сравними като величина, госпожо Председател. Всеки орган има самостойно място в структурата и организацията, а ЦИК е изключителен – по Кодекса, който прилагаме, е професионален постоянно действащ орган и ние много разчитаме на Вашата работа, особено в тежки моменти.
Заповядайте.
ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател на Комисията по правни въпроси, уважаеми дами и господа народни представители! Да, логично е първо Централната избирателна комисия да вземе отношение и след това и Министерството на външните работи, доколкото нашата работа е свързана в ясна и логическа връзка.
В момента, в който ЦИК беше поканена да участва на това заседание, с колегите преценихме, че това, което трябва да направим, е да Ви представим информация на базата на внесените законопроекти какво би се случило и как това би се отразило на готовността на институциите, в частност на ЦИК, в рамките на нейната компетентност, по подготовката и произвеждането на изборите.
Законопроектите, които чух, поставят три основни въпроса.
Първият, нека го нарека така – различна технология на броене и отчитане на резултатите във връзка с квадратчето „Не подкрепям никого“.
Втората, премахване на квадратчето „Не подкрепям никого“.
И третата, различни предложения във връзка с броя на избирателните секции, които могат да се образуват в една държава.
Ще Ви дам информация по всеки един от тези въпроси и се надявам, че тя ще Ви послужи при вземането на Вашето решение.
Ако се промени технологията на отчитане на резултата, то това би рефлектирало в работата на ЦИК по следния начин. Веднага ние ще променим образците на изборни книги, протоколи с отчитане на резултатите на СИК и РИК и ще ги обнародваме в ДВ. Ще ги предоставим още преди обнародването на администрацията на Министерския съвет за тяхното отпечатване.
На второ място, това ще рефлектира в Методическите ни указания към СИК и към РИК. Ще направим промени, предполагам също бихме могли в рамките на един ден, и ще ги предоставим на администрацията на МС за разпространение до РИК, а впоследствие и до СИК.
Промяната в технологията на броене обаче трябва да се отрази и в програмния продукт на изпълнителя, вече имаме изпълнител на компютърна обработка на резултатите от изборите, а именно „Информационно обслужване“ АД. Това струва средства и е времеемък процес. Считам, че има достатъчно време. Колко средства би струвало – е въпрос, който трябва да се договаря допълнително.
Следващият въпрос е по отношение на програмния продукт по отношение на машинното гласуване, 500 секции.
Друг въпрос в тази връзка е свързан с обучението на РИК и СИК – как от един, утвърден сега начин на броене, ще трябва да се премине към друг начин. Мисля, че няма да представлява проблем.
Най-накрая, допълнителен ресурс за разяснителна кампания за гражданите, за да могат да разберат промяната. Тази промяна в Закона минава през промяна в план-сметката, съгласуване на тази промяна и разбира се, ангажимент на МС.
Втори вариант, ако говорим за премахване на квадратчето, бих искала да кажа, че към настоящия момент голяма част от бюлетините за страната са отпечатани, включително и бюлетините за чужбина, като имаме готовност на 21 октомври вече да ги предаваме. Тези бюлетини са отпечатани с квадратче „Не подкрепям никого“. Ако квадратчето се премахне, това означава, първо, нови технически характеристики на бюлетината – нещо, което можем да направим веднага; ново договаряне с печатницата на БНБ за пари, ще си позволя да кажа, че бюлетините струват над 2 млн.; оценка на технологичните възможности на печатницата на БНБ да ги отпечата за оставащото време, имайки предвид, че освен националния избор се произвеждат и частични избори, включително за район „Младост в София; отвъд това всички неща, които казах по отношение на различната технология, а именно промяната в протоколите за СИК и РИК, промяната в методиката, промяната в програмните продукти ще следва да се отразят и най-вече разяснителната кампания на ЦИК, която тръгна и поставя акцент върху квадратчето „Не подкрепям никого“, защото това е нещо много ново и гражданите трябва да знаят за него.
По отношение на промяната, свързана с ограничаване на броя, премахването на ограничение или поставяне на друго ограничение на броя секции в чужбина. ЦИК към последна дата разполага с информационния масив за подадените заявления било чрез дипломатическите и консулски представителства, било чрез интернет страницата на ЦИК по държави, по места. В зависимост от това, което реши народното представителство, ние като ЦИК сме готови още на следващия ден да извършим промяна в нашето решение.
Тук бих искала да отбележа отличното сътрудничество, което имаме с Министерството на външните работи. Въпросите, които стоят, са, от една страна, възможността на Министерството на външните работи да се справи с образуването евентуално на повече секции. Тук само ще намекна, а предполагам, че представителите на Министерството ще допълнят, че разкриването на по-голям брой секции не е само и единствено въпрос на ограничението 35 секции, но и въпрос, като например във Великобритания в редица случаи невъзможност да се осъществи контакт с представители на българските общности на съответното място, в което до този момент не са разкривани секции, и затрудненията, които среща нашето дипломатическо и консулско представителство по повод осигуряването на евентуално място за секция, по повод охраната й, доставка на съответни материали.
И вторият въпрос, който стои в тази връзка, е свързан с Вас – представителите на политическите сили, и отново – на представителите на Министерството на външните работи, ако се открият повече секции, дали и доколко имате възможност да предоставите предложения за членове на СИК, за да не се случи така, че ние бихме открили секции, но не би имало предложен нито един или под необходимия минимум членове на СИК, така че те да не могат да започнат да функционират.
Резюмирам: що се касае до компетенциите на ЦИК, ще струва усилия и финансов ресурс, който трябва да се предоговори и одобри с план-сметката. Ние бихме могли бързо да реагираме. Важно е обаче другите органи, които на техническо ниво извършват определени функции, дали биха могли да се справят в този срок.
Надявам се, че Ви предоставих изчерпателна информация. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Ще си позволя няколко много бързи и кратки въпроса, тъй като колегите цитираха, даже с последици и изводи, няколко конкретни случая.
Колко бяха заявленията във Великобритания и колко от тях бяха удовлетворени? Има или няма несъответствия?
Горе долу същия въпрос и за Турция, същия въпрос и за САЩ.
Колеги, ако някой иска да посочи конкретна държава, на която се е позовавал, моля да го направи.
Също така искам Вашето тълкуване по примера, който колегата Делчев даде. Примерът беше: има над 7000 заявления, който изисква 7000:118 (или 130) секции.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз, ако си спомняте, тогава се намесих и казах, че това е спекулативно, защото означава, че ние презюмираме, че във всяка една отделна секция ще гласуват само 60 български граждани. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Законът е ясен. Следващата норма е 500, а имаме и решение на Конституционния съд за около 1000. Нека не го дебатираме. Нека кажат само данните.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Ако е 500, са 14 секции.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще Ви предоставя точна информация в писмен вид веднага след края на заседанието. В момента говоря ориентировъчно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, няма да е необходима в края. Тя би имала значение евентуално за дебатите в зала.
ИВЕЛИНА АЛЕКСИЕВА: Около, над 7000 заявления са получени от Великобритания, но разкритите секции са на база ограничението при 60 заявления – една секция, но едва при 500 заявления – втора секция. Така че онези заявления, които бяхме получили, отново казвам, това са данни, които ние не сме разглеждали и преценявали заради ограничението от 35, но ако го нямаше, може би около 52 секции биха се разкрили във Великобритания на базата на информацията, която поучихме.
За Турция ситуацията беше 37, всъщност 42. Броят на заявленията, които бяха постъпили, бяха за откриване при минимум изискване 60 заявления на 42 секции.
Онова, което ЦИК направи заедно с МВнР на база на мотивирано предложение и спазвайки критериите отдалеченост, местоположение на българската общност, да обедини и да влее заявления от едно населено място към друго, включително и там, където няма достигнат брой 60 заявления, за да могат лицата да могат да бъдат включени в съответните избирателни списъци.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Като цяло и като заключение можете ли да посочите пример на драстично несъответствие между волята в заявленията, които са по електронния образец, без да можем да следим местоживеенето на заявителя, следим единствено данните, със сегашната установена в Закона граница?
ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Нека отговоря така: ако нямаше ограничения в Закона за броя секции, вероятно на база на получената информация ние бихме образували още може би не повече – сега са 301 секции, не повече от 35-36 секции общо за целия свят.
ИВАЙЛО ИВКОВ: Плюс 10%. Няма нещо драстично според нас.
По Вашия въпрос конкретно мисля, че сме единодушни – че няма драстични разлики. Това беше точният Ви въпрос.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги от Министерството на външните работи, заповядайте.
ВАСИЛИЙ ТАКЕВ: Благодаря, господин Председател.
Няма да навлизам във Ваш терен, терен на същностен дебат, но той, естествено, има определени импликации в технологичните издръжки, тоест в нашата работа.
Искам да потвърдя това, което каза госпожа Алексиева, че работим в изключително добро оперативно сътрудничество. Мисля, че това се отразява във всички издръжки на процеса на подготовка и организация на изборите.
Една част от проблемите, които се получиха след промените в изборното законодателство, бяха ясни – че те ще бъдат на терена на нашата работа. Опитахме се няколко месеца преди започването на реалната подготовка да атакуваме тези проблеми.
Искам да благодаря на ЦИК, че точно в този ненатоварен период реагира много точно и в тясно взаимодействие успяхме да вкараме в нашата практика някои иновационни неща.
Имам предвид ситуацията в Германия, която с оглед на последните избори е по-особена. Немската държава реши да спази стриктно това, което е постулирано в Закона, и да ни разреши създаването на избирателни секции извън дипломатическите и консулски представителства. Затова още през месец август – подчертавам, през месец август, направихме проучване за изборното законодателство на Германия. Имахме срещи с Временния обществен съвет на българите, където този въпрос беше повдигнат от тях и го обсъдихме. Така че с нарочна среща с Министерството на външните работи на Германия и с нарочна, втора нота, ние на базата на предложението – нарочно влизам в този детайл, господин Председател, защото се предава по интернет и това е важно за българската общност в Германия…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз Ви благодаря за Германия.
Пропуснах да попитам ЦИК, но това действително е въпрос за Министерството на външните работи. Благодаря.
ВАСИЛИЙ ТАКЕВ: Защото предполагам, че ни наблюдават десетки наши сънародници от Германия на живо, искам да внеса малко яснота и в генезиса, и в решението на въпроса.
Още тогава превантивно ние реагирахме веднага на ситуацията, включително, няма да навлизам в подробности, не беше фатално, без съгласуване с ЦИК, съжалявам да го кажа, но на моя отговорност дадох веднага, в същия ден указание до посланика ни в Германия на следващия ден с нота и при нарочна среща във Външно министерство да представи искането ни за съгласие за разкриване на секции по двете хипотези – едната в офисите на почетните консули на България в Германия и втората, извън дипломатическите и консулски представителства, визирайки 16 населени места, така както Временният обществен съвет на българите беше предложил на посолството, с местоадресите – както немският закон изисква, два месеца преди произвеждането на изборите да се посочат и адресите на предлаганите секции. Тоест ние изконсумирахме максимално диалог с българската общност, диалог с немската държава да форматираме едно позитивно решение.
В резултат – информирахме постфактум ЦИК за тази наша интервенция. Благодаря на ЦИК за разбирането, че това не е авангардна стъпка от дипломатическата служба, а нещо, което работи за интересите на българския гласоподавател в Германия. Германската страна разреши автоматичното откриване, което е интересно за нашата изборна практика, на секции в офисите на почетните консули, тъй като немският закон познава и разрешава за целите на изборен процес на друга държава на нейна територия офисите на почетните консули да ги третира като първа линия заедно с дипломатическите и консулски представителства, дава същия юрисдикционен режим.
Това ни позволи – затова благодарих на ЦИК, веднага да направим предложение до ЦИК, тя реагира мигновено, възприе тази хипотеза и я оформи като решение, независимо че нашият Закон за дипломатическата служба не припознава офисите на почетните консули на Република България в една линия с офисите на дипломатическите и консулски представителства. Мисля, че това беше много успешно усилие, защото оттук нататък в Германия винаги можем да използваме този ресурс – това са пет места, пет почетни консула, и да разширим възможностите на формалната съставка – дипломатически и консулски представителства в Германия и да разчитаме, че имаме минимум осем места, където могат да се произвеждат избори или подобна активност.
След това продължихме интензивно да се консултираме с ЦИК по различни въпроси. Няма да навлизам в този терен.
Имахме и конкретно предложение в тази връзка, то е изконсумирано вече поради много доброто решение от днес на ЦИК. В последните дни от няколко места с критична стойност, където се е събрала българската общност, имам предвид Германия, Великобритания, Испания и Австрия, дойдоха предложения от ръководителите на дипломатическите и консулски представителства за допълнително откриване на секции в тях с оглед именно туширане на дисбалансите или дефицитите, които имаме в тези места, за обслужване на изборния интерес на нашата общност в тези страни, по-точно в столиците и в някои градове. Това са предложения за Лондон – за 4 секции в посолството, Берлин – за 2 секции, в Мюнхен – за 3 секции, като едната е в зависимост от техническите условия и възможностите да поемат, Мадрид – за 2 секции, и Виена – за 2 секции в посолството.
Вчера направихме това предложение със съответните аргументи и мотиви. Днес съм много впечатлен – ЦИК ги оформи в решение и даде разрешение за разкриване на тези секции. Това означава там, където е констатирано и на предишни избори и с оглед очакванията на ръководителите на дипломатическите и консулски представителства, че може да има много по-засилен от очаквания натиск, превантивно е взето решение и вече можем да разполагаме, надявам се, с логистика, която да покрие луфта, който може да се получи при по-засилено участие в секциите в посолствата.
Втория въпрос, който искам да засегна, е конкретно да предложа на уважаемата Комисия нещо, което тя в рамките на своята законодателна активност да предвиди и да обсъди. То е във връзка с действащата в момента разпоредба на чл. 14. Знаете, че на 15 октомври – това е нормативно определеният срок, ЦИК взе решение, с което определи местата, където ще се образуват секции извън страната, и броя на секциите във всяко място. От своя страна, въз основа на решението на ЦИК ръководителите на дипломатическите и консулски представителства издадоха заповеди за образуване на избирателни секции. Вчера всички ръководители на дипломатическите и консулски представителства изпратиха заповеди за образуване на секции и информацията е предадена от Министерството на външните работи.
В случая обаче тук имаме хипотезата, която Вие обсъждахте и в крайна сметка Народно събрание ще вземе решение, дали ще бъде направена нормативна промяна, позволяваща образуването на по-голям брой секции и целта тя да бъде приложена и по отношение на предстоящите избори на 6.11, би следвало да се обмисли създаването на Преходни разпоредби в ЗИД на Изборния кодекс, които да позволят на ЦИК и на ръководителите на дипломатическите и консулски представителства да образуват новите секции, извън предвидените срокове в чл. 12 и чл. 13, ал. 5 от действащия Кодекс, така, както е формулиран в момента, доколкото тези срокове вече са изтекли – съответно на 15 октомври – по отношение решението на ЦИК, и на 18 октомври – по отношение издаването на заповеди за образуване на секции от ръководителите на дипломатическите и консулски представителства. Предполагам, че това е проблем от трети порядък, изцяло технологичен, но ако сме напористи по отношение на прецизността на изборните правила и не пречи на Народно събрание да влезе в тази техническа дълбочина, ще бъде полезно да сме го оформили, защото сега сме извън сроковете и всичко вече е изтекло.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съобразяваме го това, господин постоянен секретар. Имаме и много бележки от българите в чужбина по този въпрос, не от институциите. Те живо се интересуват за сроковете. Ние сме ги обсъдили на техническо и правно ниво и съобразно решенията, вариантите и текстовете, които бъдат подкрепени, на второ четене ще разработим и ще искаме мандат от колегите съответно за Преходни правила, които да уредят тези срокове.
Аз от това, което ЦИК и Вие казвате, почти съм удовлетворен.
ЦИК казва, че биха имали готовност, тоест не отрича изначално възможността, макар при действаща хронограма, да пререши някои въпроси. Друг е въпросът, че се оказва, че действително не е голям броят на несъответствията за места за гласуване в държавите – членки на Европейския съюз. Би могло да се реагира и трябва да се съобрази със сроковете, които Вие посочихте – за началниците на дипломатическите и консулски представителства по отношение на секциите.
ВАСИЛИЙ ТАКЕВ: Може ли само два бързи коментара по въпроси, които преди малко бяха повдигнати? Те пак са от ранга на техническите издръжки, тоест не създават никаква фаталност в изборния процес.
По единия стана въпрос – ако бъде променено евентуално оформянето на бюлетините и се включи квадратче „Не подкрепям никого“, ще има евентуални издръжки, бих ги сложил в категорията „пасиви“ при организацията в последния момент на изборния процес, защото за по-далечните секции се изисква управлението на фактора време, който ние не можем да управляваме, ние сме функция на фактора време. Той се появява много солидно при евентуалната опция за балотаж, втори тур, но това е друга издръжка. Говорили сме с ЦИК по темата, имаме готовност да управляваме, независимо от евентуалните критични стойности.
Ако тук това се промени и не се осигури добър график за предаване, а ние в петък ще получим отпечатаните вече бюлетини и сме направили хронограма за разпращането им по чужбина, в събота и неделя ще работим за отделянето им по отделните дестинации, това може да създаде много сериозно напрежение, включително да дискредитира целия механизъм за предаването им в чужбина, особено по далечните дестинации, където е необходимо време.
Вторият коментар е за новите секции. Да, има констатиран проблем. Той сигурно е и обективен, доколкото винаги при новите ситуации, новите феномени става по-трудно технологичното нагаждане – имам предвид допълнителните секции във Великобритания. Засега обратната информация от посланика ни във Великобритания е, че страшно трудно правят обратна връзка с общностите, които стоят зад тези над 60 заявления по тези места, включително включихме в диалог и Временния обществен съвет на българите от Франция, Германия, по техните мрежи за обратна връзка с тези хора да ни подпомогнат, за да предадем на посолството тази информация и да започне с тях бърза, интензивна работа за ресурсното осигуряване на изборния процес, тоест състав на СИК, членове, предаване на документи – въобще всички присъщи издръжки. Надявам се, че ще успеем да управляваме на място процеса. Това са част от констатациите ни на този етап.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, не Ви ли е странно, защото два пъти се спомена – и от Вас, и от ЦИК, че отсъства обратна връзка със заявителите точно в Ангиля, не е ли странно? Господин Георгиев казва „подозрително странно!“. Ако аз бих бил член на ЦИК, вероятно бих опитал някаква форма на проверка на тези заявления, защото режимът ни на заявяване е безкрайно либерален. С колеги говорихме, че и от Узбекистан мога да изпратя заявление за гласуване в Англия.
При последните промени колегите от опозицията отказаха категорично да сложим като критерий местонахождението на заявителя. Прецени се, че това е много чувствителна информация за българина в чужбина и за законността на неговото пребиваване.
Колегата Димитров обаче е абсолютно прав: българите в чужбина гласуват много по-лесно и леко, отколкото българите на територията на страната.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Извинявам се, господин Председател, но опозицията не е имала отношение към този въпрос.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Оттеглям въпросите.
Господин Ивков.
ИВАЙЛО ИВКОВ: Кратко по отношение на Вашето предположение.
И аз като Вас, като действащ член на ЦИК, много пъти имам съмнения за много неща, но никога не си позволявам да се ангажирам с проверка по простата причина, че ние сме колективен орган, трябва да се вземе решение, за да ми дадат да се извърша тази проверка.
И друга причина, ако правим непредвидена в Изборния кодекс проверка, аз сега се опитвам да внедрявам това по отношение на пакетите за някои комитети и за някои медии, има много силна отсрещна позиция, че си позволяваме проверки и дописваме Кодекса там, където това не е предвидено. Това е проблем за нас, разберете го.
Иначе съм абсолютно съгласен с Вас – не само по този въпрос, и по други неща трябва да се правят проверки, но той може да подаде заявление откъдето иска в крайна сметка. Никъде не е вписано, че ние имаме право да вършим проверки относно заявленията. Ние сме един констататор. В крайна сметка ние не сме и нормотворец, а трябва да прилагаме Вашата воля.
ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Само едно изречение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще Ви дам думата, но една кратка реплика към господин Ивков.
Подчертавам, че с последните изменения ние делегирахме законодателна възможност на ЦИК да издава подзаконови нормативни актове.
Тук не искам да се отклонявам. Колегата Кадиев липсва, но имаме конкретни несъответствия по отношение на конкретна ситуация при избор в „Младост“. Преди Кадиев да предлага дефиниция за гласуване в помещение, кметът на Столична община имаше такива предложения пред Вас.
Позволявам си вече мое лично мнение. Тъй като бях страна и в съдебен спор, заявявам даже и конфликт на интереси и в този смисъл така да се цени моето изложение.
Според мен Вие имахте и имате цялата законова възможност и основание да извършвате тези действия, да решавате тези казуси. Не е редно на ниво Кодекс ние да регулираме ще има ли преграда във физкултурен салон в „Младост“, или няма да има. Това е смисълът на ЦИК, това конкретно трябва да реши ЦИК. И какво значи едно помещение при дефицит на помещения в „Младост“?!
Пак ще кажа: на това разчитаме, не да спорим, няма смисъл да спорим. Ние не сме две страни в този спор. Имаме ясно отделени компетенции. Смятам обаче, че има неща, които Вие можете да решите, така, както имате прекрасно взаимодействие по тежкия казус със секциите в чужбина с Министерството на външните работи, да решавате и другите предизвикателства по подходящ и адекватен начин.
Благодаря Ви, че ме изслушахте. Извинявам се, ако прекалих.
Имате думата, госпожо Председател.
ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря, господин Кирилов. След Вашето изказване аз ще кажа нещо друго, а не онова, което имах намерения да кажа в началото.
Благодаря за онова, което казвате. Друг и дълъг разговор е дали и доколко различни органи в тази държава разбират тези правомощия и искат да ги прилагат, включително и когато трябва да изпълнят съдебни решения.
Не му е тук времето и мястото, но Ви моля, след като приключат изборите и когато ние направим нашия анализ и го внесем, Вие като председател на Правната комисия, да поканите ЦИК, за да споделим и разкажем както позитивите, които имаме като сътрудничество, днес това е пример, така и проблемите, които срещаме. Ако Вие като законодателен орган в парламентарна държава сте в състояние да помогнете за по-добрата организация на процеса, виждайки нещата и от наша гледна точка, ще сме благодарни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за това.
Аз и колегите много внимателно четем Вашите анализи. Голяма част от основните предложения на ГЕРБ бяха базирани на Вашия анализ.
Поемам този ангажимент това да е след изборите, не по време, не в аналогична напрегната ситуация, а когато нормално, спокойно и трезво може да се анализират проблемите.
Благодаря Ви.
Колеги, смятам да приключим дебата и да пристъпим към гласуване? Няма възражения.
Колеги, подлагам на първо гласуване ЗИД на Изборния кодекс, № 654-01-97, внесен от Велизар Пенков Енчев на 27 юли 2016 г. От двата негови законопроекта уточнявам, че това е случаят за държавите с извънредно положение.
За – 3, против – 6, въздържали се – 6.
Не се приема Законопроектът с № 654-01-97, внесен от Велизар Енчев.
Пристъпваме към първо гласуване на ЗИД на Изборния кодекс, № 654-01-113, внесен от Радан Кънев, Атанас Атанасов и Борис Станимиров на 11 октомври 2016 г. Уточнявам, че това е случаят с пълната отмяна на ал. 5 от чл. 14, т.е. абсолютното отпадане на границата.
За – 3, против – 3, въздържали се – 8.
Не се приема Законопроектът с № 654-01-113, внесен от Радан Кънев, Атанас Атанасов и Борис Станимиров.
Пристъпваме към първо гласуване на ЗИД на Изборния кодекс, № 654-01-114, внесен от Лъчезар Стаменов Никифоров и група народни представители. Припомням, че това е предложението общият брой на избирателните секции да не надвишава 55.
За – 1, против – няма, въздържали се – 14.
Не се приема на първо четене Законопроектът, предложен от Лъчезар Никифоров.
Пристъпваме към ЗИД на Изборния кодекс, № 654-01-116, внесен от Гроздан Караджов, Петър Славов и Иван Кирилов Иванов. Това е предложението само в методиката за президентски избори да се включи участието на вота „Не подкрепям никого“.
За – 2, против – 3, въздържали се – 9.
Не се приема Законопроектът, внесен от Гроздан Караджов, Петър Славов и Иван Иванов.
Подлагам на първо гласуване ЗИД на Изборния кодекс, № 654-01-118, внесен от Филип Попов и Иван Валентинов Иванов. Това е законопроектът на колегите от БСП. Той е с повече предложения, затова не Ви го представям накратко.
За – 5, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема Законопроектът, предложен от Филип Попов и Иван Иванов.
Подлагам на първо гласуване в Правна комисия ЗИД на Изборния кодекс, № 654-01-119, внесен от Красимир Велчев, Данаил Кирилов, Александър Ненков, Георг Даниелов Георгиев, Станислав Иванов и Валентин Николов.
За – 8, против – 8… (Шум и реплики.)
Прегласуване.
За – 10, против – 8, въздържали се – няма. (Шум и реплики.)
С 10 на 8 се приема Законопроект № 654-01-119.
Пристъпваме към първо гласуване на ЗИД на Изборния кодекс, № 654-01-120, внесен от Георги Кадиев.
За – 3, против – 4, въздържали се – 7. (Шум и реплики.)
Не се приема Законопроектът, предложен от Георги Кадиев.
Пристъпваме към първо гласуване на ЗИД на Изборния кодекс, № 654-01-121, внесен от Велизар Енчев. Уточнявам, това е неговото предложение за отпадане на задължителното гласуване, както и за отпадане на така нареченото „квадратче“.
За – 6, против – 10, въздържал се – 1.
Не се приема Законопроект № 654-01-121, внесен от Велизар Енчев.
Пристъпваме към първо гласуване на ЗИД на Изборния кодекс, № 654-01-122, внесен от Лютви Местан.
За – 3, против – 4, въздържали се – 10.
Не се приема Законопроектът № 654-01-122, внесен от Лютви Местан.
Пристъпваме към първо гласуване на ЗИД на Изборния кодекс, № 654-01-123, внесен от Димитър Делчев, Настимир Ананиев, Антони Тренчев, Борислав Великов и Найден Зеленогорски.
За – 11, против – 6, въздържали се – няма.
Приема се Законопроектът № 654-01-123, внесен от Димитър Делчев, Настимир Ананиев, Антони Тренчев, Борислав Великов и Найден Зеленогорски.
Подлагам на гласуване ЗИД на Изборния кодекс, № 654-01-124, внесен от Найден Зеленогорски, Борис Ячев, Данаил Кирилов и Димитър Байрактаров.
За – 11, против – 6, въздържали се – няма.
Приема се Законопроект № 654-01-124, внесен от Найден Зеленогорски, Борис Ячев, Данаил Кирилов и Димитър Байрактаров.
Подлагам на гласуване последния ЗИД на Изборния кодекс, № 654-01-125, внесен от Четин Казак.
За – 6, против – 4, въздържали се – 7.
Не се приема Законопроектът, предложен от колегата Четин Казак.
Колеги, с това приключихме гласуването на 12-те Законопроекта и изчерпихме дневния ред.
Благодаря Ви.

Закривам заседанието.

(Закрито в 17,55 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов