Стенограма от заседание

---

П Р О Т О К О Л
№ 89



На 15 ноември 2016 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602 01 64, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2016 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 602 01-63, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2016 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 602-01-55, внесен от Министерски съвет на 3 октомври 2016 г.

В заседанието взеха участие от Министерството на правосъдието: министър Екатерина Захариева, госпожа Красимира Филипова – заместник-министър, госпожа Петя Тянкова – заместник-министър, госпожа Евгения Котевска – директор на Дирекция „Финанси“, госпожа Елена Чернева – председател на Националното бюро за „Правна помощ“; от Министерството на финансите: господин Владимир Петров – директор на Дирекция „Държавни разходи“, госпожа Ася Първанова – главен експерт в Дирекция „Държавни разходи“, госпожа Стела Бояджиева – главен експерт в Дирекция „Държавни разходи“, госпожа Маринела Давидова – главен експерт в Дирекция „Държавни разходи“; от Висшия съдебен съвет: господин Димитър Узунов – представляващ Висшия съдебен съвет и председател на Комисията по бюджет и финанси към Висшия съдебен съвет; госпожа Виолета Стефанова – главен експерт; от Инспектората към Висшия съдебен съвет: госпожа Теодора Точкова – главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, и госпожа Красимира Николова – главен счетоводител в Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Заседанието беше открито в 11,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.


* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаме кворум, откривам извънредното заседание на Комисията по правни въпроси, за което получихте съобщение и предложение за дневен ред.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване.
Който е съгласен с предложения дневния ред, моля да гласува.
Гласували 10: за – 10, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател. Получили сте пълномощното от господин Христиан Митев, че го представлявам. Тъй като се налага да участвам в друга комисия, бих искал да заявя, че първа точка не я подкрепяме, въздържаме се, тъй като искаме по-голям бюджет за съдебната власт. Другите две точки ги подкрепяме.
Моля нашият глас да бъде зачетен по този начин. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Пристъпваме към първа точка от дневния ред – Обсъждане за първо гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2016 г.
Гости по т. 1 от Министерството на правосъдието: министър Екатерина Захариева – тръгна и всеки момент ще дойде, но за това ще направя уточнение по повод на представянето, госпожа Красимира Филипова – заместник-министър, също е с нея и ще дойде всеки момент, госпожа Петя Тянкова – заместник-министър, госпожа Евгения Котевска – директор на Дирекция „Финанси“; от Министерството на финансите: господин Владимир Петров – директор на Дирекция „Държавни разходи“, госпожа Ася Първанова – главен експерт в Дирекция „Държавни разходи“, госпожа Стела Бояджиева – главен експерт в Дирекция „Държавни разходи“, госпожа Маринела Давидова – главен експерт в Дирекция „Държавни разходи“; от Висшия съдебен съвет: господин Димитър Узунов – представляващ Висшия съдебен съвет и председател на Комисията по бюджет и финанси към Висшия съдебен съвет; госпожа Виолета Стефанова – главен експерт; от Инспектората към Висшия съдебен съвет: госпожа Теодора Точкова – главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, и госпожа Красимира Николова – главен счетоводител в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Уважаеми колеги, ще помоля, тъй като в момента тече заседание на Висшия съдебен съвет, а председателстващият е тук и отправя молба по възможност да изслушаме становището на Висшия съдебен съвет първо по време.
Ако не възразявате ще дам думата на господин Димитър Узунов.
Има ли възражения? Няма.
Господин Председателстващ, заповядайте.
ДИМИТЪР УЗУНОВ: Благодаря. Уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък, надявам се - ясен.
Разчетите в предложения Проект на бюджета на съдебната власт са изцяло съобразени с политиките, които са заложени в Пътната карта за изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, приета с акт на Министерския съвет. Следва да отбележим, че предложеният вариант на бюджета на съдебната власт по Становището на Министерски съвет се различава с размера на разходите, предложени от Висшия съдебен съвет с 32 млн. лв.
Разработеният от Министерство на финансите проектобюджет на съдебната власт за следващата година е основно насочен към увеличаване на разходите за персонал. Не са обезпечени средства за текуща издръжка и капиталови разходи. Към предложението на Министерския съвет следва да се добавят поне разходи в размер на 10,6 млн. лв., с които да се обезпечат следните основни функции и дейности, свързани с измененията в Закона за съдебната власт, голяма част от които са влезли в сила от тази година, а именно:
Възнагражденията на съдебните заседатели, за които след промяна в един от текстовете на Закона за съдебната власт, това е чл. 73, ще са необходими допълнителни 2,4 млн. лв.
На следващо място, организацията и провеждане на събрания за избор на членове на Висшия съдебен съвет. Претендираме сума в размер на 2,7 млн. лв. Знаете , че мандатът на този състав изтича следващата година.
На следващо място – разходи, свързани с управлението и стопанисването на недвижимото имущество на съдебната власт, включително средства за наем на сгради и данък сгради, ползвани от органите на съдебната власт общо в размер на 3,6 млн. лв.
Средства в размер на 1,9 млн. лв., за да се достигне нивото на средствата за издръжка за тази година.
Искрено се надявам да получим и подкрепа от Комисията по правни въпроси към Народното събрание и да одобрите бюджет на съдебната власт за следващата година в размер на 575,6 млн. лв., което ще позволи цялата съдебна система да функционира нормално и да обезпечи новите дейности и функции, залегнали в разпоредбите на Закона за съдебната власт от 2016 г. Знаете реформата, която проведохме и Вие, и ние в Закона за съдебната власт, трябва да си признаем, че много от законовите промени ги направихме без прецизна финансова обосновка.
С това приключвам. Благодаря Ви много и ще Ви моля по някое време да ме извините, но трябва да се връщам на заседание на Съдийската колегия. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Узунов. (Народния представител Петър Славов иска думата.)
Може, докато представляващият е тук – може.
Добре, няма да питам в контекста дали не е по-добре да изслушаме общото представяне, но щом преценявате, че сега искате да зададете въпрос, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Уважаеми господин Узунов, един съвсем кратък и конкретен въпрос – освен това, което Вие споменахте, че са предвидени около 30 и няколко милиона по-малко средства в разходната част от това, което Висшият съдебен съвет сочи, че има нужда, другото, което прави впечатление е, че в приходната част пък са завишени очакванията за по-големи приходи. Може ли да ни дадете една ориентировка горе-долу за тази година, ако имате тази информация как върви изпълнението на приходите? Горе-долу колко са парите, които се очакват от съдебни такси и въобще като приходи, за да може да си направим обективна преценка това завишение доколко е оправдано или доколко е така малко наизуст? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР УЗУНОВ: Ясен е въпросът. Уважаеми колеги, трябва да признаем, че всяка година законодателят предлага и залага приходи, които ние, по стечение на обстоятелствата, в никакъв случай не можем да изпълним. Към тази година приходите са с 25 милиона минус от това, което е заложено за тази година. Така че имайте предвид, че приходите се формират единствено и само от държавните такси. Ние многократно сме молили и сме искали тарифата да бъде променена, да бъде актуализирана, това така или иначе не се случва. За огромно съжаление, в различни части на страната имаме и спад в постъпленията на делата, това също дава своето отражение, така че ние не можем да ги изпълним приходите в никакъв случай. Така че и това, което е заложено за следващата година, в никакъв случай няма да бъде достигнато като размер.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
В този порядък имате ли други въпроси към председателстващият Висшия съдебен съвет?
ДИМИТЪР УЗУНОВ: Само пак, ако е удобно, за по-голяма яснота. Това, че ние претендираме, уважаеми колеги, за да функционира съвсем нормално съдебната система средствата за издръжка претендират в размер на 32 млн. лв.
Ние много преценяваме и осъзнаваме каква е икономическата ситуация в страната, затова поне молим да бъдат увеличени с 10,6 млн. лв. и това в полза на текущата издръжка. В пунктовете, които изброих, се опитах да обоснова за какво са ни необходими тези средства.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви. (Министър Екатерина Захариева влиза в залата.)
За да дадем възможност все пак министърът да си поеме въздух, Министерство на финансите иска ли най-общо да представи законопроекта? (Реплика от господин Владимир Петров.)
Министърът ще представи неговата част, Вие ако искате като основен вносител и главен двигател на бюджетната процедура?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Господин Председател, благодаря за вниманието и за възможността да ми дадете думата.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Узунов и представители на Висшия съдебен съвет. Позволете ми с няколко думи да запозная уважаваната Комисия с механизма на формиране на бюджета на Република България, който не е на Министерството на финансите, а е на Министерския съвет. Съгласно чл. 106 от Конституцията Министерският съвет е оторизиран да приема, да внася и да предлага Законопроекта за бюджета на Републиката за съответната година, в случая за 2017 г.
Бюджет 2017 е разработен при спазването на четири основни приоритета. Те са определени ясно и категорично и са много добре разписани в доклада, който придружава Закона за бюджета. Това са:
Подобряване качеството на образованието и е един огромен ресурс, който е даден за тази цел, за да може тази сфера да върви в тази посока, както започна, тъй като от няколко години там се извършва реформа, която също изисква ресурси. Това са 232 милиона лева дадени допълнително в Бюджет 2017.
Вторият приоритет, който е на правителството, е подобряване финансирането на системата на здравеопазването. Там са дадени 270 милиона лева.
Третият приоритет е подобряване и модернизиране на боеспособността на Българската армия. Знаете, че ние от 2004 г. сме членове на НАТО и като такива ефективни членове имаме ангажименти по техните стандарти, които трябва да изпълняваме, и там също е насочен доста голям ресурс – от около 400 милиона лева.
Най-големият приоритет, който е четвърти поред, но е всъщност първи, това е Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, за които знаете ефекта от това, което е направено до момента. Даже тя продължава много активно да се изпълнява и е една от най-хубавите програми, които правителството прецени, че трябва да продължи и в следващия период.
Дефицитът по Закона за бюджета е планиран да бъде за 2017 г. 1,4, като тренда да спада постепенно в следващите години като за 2018 г. е 1%, а за 2019 г. – 0,5%. Така че с тенденция в средносрочен план около 2020 г. да минем към балансиран бюджет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Директор. Имаме виждането на общата рамка и на приоритетите на предложението за държавен бюджет за 2017 г.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, считам, че така предложеният Проект на бюджета в частта Министерство на правосъдието следва да се подкрепи. Ще бъда много кратка, разбира се, като всеки министър бих искал да видя малко повече средства и за затворите, макар че в следващия програмен период на Норвежката програма ще бъдат осигурени средства и ние всъщност всички средства, които имаме за капиталови разходи, ги прелокираме и в този бюджет – извършваме ремонтните дейности по Пилотното решение, с което България трябва да изпълни ангажиментите си до 1 декември тази година.
Също така с някои от новите правомощия в Агенцията по вписванията, свързани с неправителствените организации и регистрацията там, бяхме поискали малко повече бройки, но все пак са отпуснати допълнителни такива и за Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ също, предвид разкриването на новите затворнически общежития. Разбирам, че това е възможността в бюджета.
Считам, че едно отговорно правителство и общество следва да харчи толкова колкото изкарва, защото бъдещите поколения ще плащат нашите сметки. Аз не считам, че това е удачно, затова считам, че бюджетът трябва да се подкрепи. Аз съм го подкрепила в Министерския съвет като министър, разбира се. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър. Преди да влезете и точно като влизахте председателстващият Висшият съдебен съвет отправи апел към Народното събрание, за да се обезпечи по-нормално работата на съдебната система, по възможност да се завиши разходната част с 10 млн. и 600 хиляди ли беше? – Да. Като един вид оптимален и балансиран вариант, който да обезпечи някаква нормална работа и изпълнение на всички функции, включително и това, което коментирахме, и с оглед измененията във Висшия съдебен съвет и част от новите дейности, за които нямаше изрично определено финансиране. Конкретно той посочи примера за съдебните заседатели, за които ще се изискват поне 2 млн.и 400 хиляди, ако вярно си спомням.
Бихте ли искали да вземете становище по това?
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Те са направили анализ, аз единственото, по което искам да взема думата е, че наистина гласувахме изменения в Закона за съдебната власт и абсолютно справедливо увеличихме възнаграждението на съдебните заседатели и считам, че следва да се осигурят тези средства в бюджета на съдебната власт, същото е и с обезпечаване по отношение на новите дейности на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Считам, че трябва да бъдат осигурени средства, така че да се обезпечи нормалното функциониране на Инспектората. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Инспекторатът на Висшия съдебен съвет?
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, от името на Инспектората към Висшия съдебен съвет бих казала, че Инспекторатът поддържа изготвения от него Проект на бюджет за 2017 г., който беше одобрен с решения на Висшия съдебен съвет като счита, че същият е реалистичен и осигурява средства за осъществяване на новите правомощия на Инспектората, предвидени в Конституцията и в Закона за съдебната власт.
Предложеният вариант от Министерския съвет на Проектобюджет за 2017 г. за Инспектората осигурява необходимите средства за заплати и за осигурителни вноски, и за издръжка. Проектът на Министерския съвет за бюджет на Инспектората не осигурява средства, бих казала не осигурява достатъчно средства, за капиталови разходи, необходими за започване на изпълнението на новите дейности от страна на Инспектората. Става дума за сума в размер на 476 хил. лв. необходими разходи за цялостно обновяване на сървърната и мрежовата инфраструктура на Инспектората, осъществяване на комуникационната свързаност с държавните институции и местната власт за обмен на данни по повод проверките на имуществените декларации, както и не осигурява средства за изграждане на специализиран софтуер за проверка на декларациите за имущество и интереси на съдии, прокурори и следователи.
Всички посочени от мен по-горе пера са съобразени в предложения от Инспектората Проект на бюджет за 2017 г., поради което Инспекторатът поддържа именно този предложен от Инспектората, респективно от Висшия съдебен съвет, бюджет.
Ето защо измежду двата проекта за бюджет на съдебната власт в частта за Инспектората този на Министерския съвет и този на Висшия съдебен съвет считаме, че вторият, този на Висшият съдебен съвет, би осигурил необходимия финансов ресурс за изпълнението на поставените пред Инспектората задачи и за постигане на така целените резултати, свързани с новите правомощия на органа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Главен инспектор.
От институциите?
Господин Директор, заповядайте.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, по повод на това, което колегите от Висшия съдебен съвет представиха, в хода на бюджетната процедура ние го обсъдихме, разглеждахме го, но в крайна сметка аз затова започнах в моето изложение, че правителството, като вносител на законопроекта, прие тези четири основни приоритета, които са много ресурсоемки и които поемат възможността много голям ресурс да бъде съсредоточен там. Отделно, независимо от всичко, по Становището на Министерския съвет, което дава по законопроекта на Висшия съдебен съвет, има увеличаване на средствата с 47 милиона. Тези 47 милиона са насочени съобразно механизма за формиране на работните заплати в системата на съдебната власт. Това е един значителен ресурс, макар че е извън приоритетите на правителството е даден такъв ресурс.
Второ, както господин Узунов каза, разликата между бюджета на Висшия съдебен съвет, който е предложен от Висшия съдебен съвет, и Становището на Министерски съвет по бюджета на Висшия съдебен съвет е само 32 милиона.
Аз си спомням от предни години разликата беше 130, 80, 85 милиона. Тази година, в 2017 г., при всички тези особености, които ги, има разликата е само 32 милиона.
Ние сме се доближили непрекъснато и се стремим в положителен вариант да осигуряваме ресурса, така че да може Висшия съдебен съвет да изпълни своите конституционно определени функции.
В заключение на моето изказване, считам, че предложеното Становище на Министерския съвет е съобразено с всички промени, които са направени, включително и в чл. 130а, когато се прехвърляха капиталовите разходи и бяха в правосъдието, ние ги прехвърлихме съгласно тази разпоредба на Конституцията да бъдат в бюджета на Висшия съдебен съвет.
Считам, че по този начин със Становището на Министерския съвет се изпълняват конституционно определените функции за органите на съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Директор. И 2014 г. дискутирахме за 2015 г., че разликата е 32 или 36 милиона беше тогава.
От народните представители – господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Ще започна съвсем накратко.
Аз ще подкрепя така предложения ни Проект за държавния бюджет с уговорката, че между двете четения имам желанието да потърся начини и да предложа компенсиране на тези поне 10,6 милиона недостиг, за които стана дума, които са далеч по-малко от разликата между предложението на Висшия съдебен съвет и това, което е Становището на Министерския съвет, и ми изглежда съвсем разумно и постижимо.
Това, което бих искал да кажа тук, и специално се обръщам и към Министерство на финансите – безспорно това са приоритети, което беше изброено, и ние сме съгласни с тях, но мисля, че за цялото общество съдебната реформа е може би също един от най-важните приоритети, за да не кажа най-важният, и очевидно, за да се осъществи, трябва да бъде обезпечена с необходимите средства, за да могат да бъдат направени съответните разходи както разбрахме за инвестиции в софтуер, за инвестиции в сгради, имущество, компютърна техника и така нататък.
Ще ми се да вярвам, особено гледайки увеличението, което е заложено в приходната част на целия бюджет тази година, което е около милиард и 200 милиона, което е далеч, далеч по-малко от това, което констатират към момента приходните агенции като преизпълнение спрямо миналата година и допълнително събрани средства, както се сочи от спряна контрабанда и така нататък. Тоест това, което и премиерът сочи за устойчиво увеличение на приходите, ще ми се да вярвам, че можем да намерим резерви в приходната част на бюджета, тя да бъде увеличена съответно, и тези разходи да бъдат осигурени по този начин.
Струва ми се, че сумата от 10 милиона е нещо съвсем разумно и приемливо особено на фона на претенциите на други ведомства и организации и, разбира се, и на увеличенията, които виждаме примерно в бюджета на Общественото осигуряване, на НЗОК и така нататък от 200, 300 и повече милиона.
Надявам се и други колеги да споделят това мнение, да потърсим заедно възможности за резерви наистина да обезпечим най-важните нужди на съдебната власт, още повече да не забравяме, че има много важни неща, които трябва да се случат следващата година, включително напредъка по електронното правосъдие, гласуването по електронен път при приетия избор за новия състав на Висшия съдебен съвет. Това са все неща, които е ясно, че изискват определени инвестиции и, пак казвам, мисля, че 10 милиона е абсолютно постижимо да бъдат осигурени. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Славов.
Реплики?
Тъй като и по традиция, и досега ние винаги подкрепяме исканията на съдебната власт и на съдебната система, аз бих Ви предложил следното: аз също ще се присъединя към такова искане, но не бих искал да се състезаваме кой би направил такова предложение и не бих искал също така да изглежда някак популистично такова едно предложение, затова си позволявам да припомня, че през 2014 г. Правната комисия по принцип цялата подкрепи това, което е възможно и допустимо и би могло да се приеме и понесе от бюджета. Тогава бяхме заедно.
Ако не възразявате, аз бих Ви предложил дори да го гласуваме като решение с уговорката, че, разбира се, на второ четене Комисията по бюджет и финанси ще търси баланса и се надяваме да направи окончателен вариант такъв, който да е по-благоприятен за съдебната система.
Други изказвания? Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател. Чухме проблемите на Инспектората, но тези нови функции, които се възложиха на Инспектората, ще бъдат ли осигурени? Това е големият въпрос в рамките на…
Защото, ако има нещо ново в цялата система, това са допълнителните функции, не знам защо сега те трябва да изградят едно звено подобно на Сметната палата чисто ново?! Имате ли място къде да ги сложите тези хора? Имате ли щатове, колко?
Аз бях против такова решение, да Ви припомня, защото сега излиза, че ще има две такива звена – едно в Сметната палата за всички останали, и едно чисто ново с компютри, със стаи, с не знам какво специално за магистратите. Защото това е големият въпрос – това да се осигури, за да се изпълни.
Това ми е конкретният въпрос към ръководителката на Инспектората, иначе другите неща винаги имат ръст, но тук има чисто ново нещо. Не знам дали правилно се изразявам?
Всичко друго има ръст, преразходи и прочие. Увеличение, инфлация по някакви програми, които могат да се случат, може да не се случат. Но това ако не се случи?! И каква е готовността да го реализирате, защото кога прие тази работа от Конституцията, конституционна е тази функция нали? Не знам защо го записахме в Конституцията. От зор да се отчете някаква риформа. Сега това е разправии и пари, връщане няма.
Така че въпросът ми към госпожа Точкова е този. (Господин Димитър Узунов желае да отговори.)
Аз питам за Инспектората.
ДИМИТЪР УЗУНОВ: Ние отговаряме за тях.
МИХАИЛ МИКОВ: Не, вие не отговаряте, те са самостоятелна функция и единствено бюджетно аз този Инспекторат, когато се е правил, съм участвал в тези конституционни… Не отговаряте Вие за тях. Единствено бюджетно са към Вас.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Миков, да направим така …
МИХАИЛ МИКОВ: Аз нямам възражения Вие да кажете, но не може да отговаряте Вие за тях, защото тогава се подменя конституционният смисъл на този орган.
Това ми е въпросът, господин Председател.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дайте ми възможност да поставя въпроса! С четворно поставяне няма да стане по-ясен въпроса, пък главният инспектор с това си мотивира и становището, но ще дам първо думата на госпожа Точкова, за да отговори по-конкретно, съобразно Вашето изискване. След като представляващият Висшият съдебен съвет също иска думата по този въпрос и на него ще му дам думата, защото, за съжаление, и когато констатирахме проблемите в Конституцията, Вие тогава не ме подкрепихте, както и много колеги, но аз настоявах принадлежността към Инспекторат към Висшия съдебен съвет да отпадне. Приемаше се, че това е твърде голяма структурна промяна. Засега Инспекторатът е към Висшия съдебен съвет и на практика и в бюджетната процедура те са обвързани.
Госпожо Главен инспектор, заповядайте.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Благодаря. За осигуряване на новите правомощия на Инспектората, които са записани в Конституцията и в Закона за съдебната власт, с финансовата обосновка към Закона за съдебната власт бяха предвидени 20 нови щатни бройки за експерти, които да подпомогнат осъществяването на новите функции на Инспектората. За тези 20 нови щатни бройки за експерти в Проекта на бюджет, предложен от Министерския съвет, са предвидени необходимите разходи за заплати, за осигурителни вноски, за издръжка, но средствата които не достигат, които въобще са отрязани от нашето предложение, са средствата за капиталови разходи. Тоест необходимо ни е обновяване на сървърната мрежа – нови по-мощни сървъри; обновяване на деловодната програма; изграждане на техническа свързаност между държавните институции, местната власт и Инспектората, за да може да става този пренос на данни, който е необходим за новите проверки; необходими са и средства за техника за тези 20 нови съдебни служители.
По повод на сградата Висшия съдебен съвет сключи договор за наем с частно лице в помещение, което, по мое мнение, ще осигури нуждата на Инспектората от работна площ. Помещението е в една бизнес сграда на ул. „Бачо Киро“, не си спомням номера, което е с достатъчна площ и би могло част от служителите, работещи в Инспектората, да упражняват трудовата си функция там, така че на този етап като настаняване Инспекторатът е подсигурен с необходимите материални условия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Инспектор.
Господин представляващ, заповядайте.
ДИМИТЪР УЗУНОВ: Благодаря, господин Председател. Господин Миков, за да стане ясно – Висшият съдебен съвет е предложил като бюджет на Инспектората 6,775 млн. лв. Ние считаме, че с този размер на тази сума ще се обезпечи, обаче вносителят на законопроекта предлага с 600 хил. лв. по-малко, тоест 6, 125 млн. лв. Мисля, че става ясно, сега е вече въпрос на преценка какво приемате. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Горе-долу това стана ясно. И аз ги сметнах над 11 – 11,2 млн. лв. ако съберем двете.
Господин Миков, имате възможност да изразите отношение по отговорите.
МИХАИЛ МИКОВ: Не искам да изразявам отношение, освен че мисълта ми е да видим тези пари и да тръгне това нещо. Слава Богу, че не са Ви орязали повече! Мисля, че става въпрос за пренебрежимо малка сума. Да им я дадем, за да тръгне това нещо. Това имам предвид.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря. Аз това припомних и на колегата Славов, че в предишни години, обсъждайки бюджета, сме постигали пълен консенсус по това да подкрепим исканията за увеличение.
Има и предложение за прекратяване на дебата.
Някой колега желае ли да вземе становище и изказване? Няма.
Тогава пристъпваме към гласуване.
Искате ли да подложа на гласуване първо предложението, към което се присъединихме, по възможност при второто четене на законопроекта на Закона за държавния бюджет да се удовлетворят исканията на Висшия съдебен съвет за увеличение на издръжката с 10, 6 млн. лв. и на Инспектората – с 650 хиляди? (Реплика от господин Димитър Узунов.)
Добре, с числото, което уточни председателя на Висшия съдебен съвет.
Който е съгласен да подкрепим принципно едно такова предложение за колегите от Комисията по бюджет и финанси, моля да гласува .
Гласували 13: за – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се това принципно предложение, което по възможност да бъде съобразено в процедурата по второ четене.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 17: за – 8, против – 5, въздържали се – 4.
Не се приема на първо четене законопроекта за държавния бюджет за 2017 г.
Ако няма искания за прегласуване, това беше по точка първа.
Благодаря на Висшия съдебен съвет, на Министерството на финансите.
Колеги, досега правим две гласувания. Подлагаме на гласуване и Закона за държавния бюджет и предложението на Висшия съдебен съвет. Тук колегите ми направиха бележка да направим отделно гласуване и за предложението на Висшия съдебен съвет.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на Висшия съдебен съвет, в което се съдържа и предложението на Инспектората.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 12: за – 5, против – 1, въздържали се – 6.
Не се приема и предложението на Висшия съдебен съвет, приема се принципното решение, което гласувахме най-напред.
Колегата Делчев иска думата за отрицателен вот.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Господин Председател, смятам, че бюджета, така предложен от Министерския съвет, е достатъчно консервативен и в същото време дава увеличение на парите за съдебната власт, затова го подкрепих.
Не мога да разбера обаче колегите от опозицията, които гласуваха едно принципно решение – то вече не е ясно кой е опозиция и кой е управление, но колегите от БСП и ДПС, които гласуваха едно принципно решение за увеличаване на парите за съдебната власт, в същото време гласуваха против бюджета и така на практика се стига до ситуацията да се прилага бюджета от 2016 г., който за съдебната власт предвижда по-малко. Това аз не го разбирам. Моята логика е ясна – един бюджет, който предвижда увеличаване на парите, дори с малко и за Висшия съдебен съвет и за останалите институции в съдебната власт, е по-добър от един бюджет, който оставя същите пари като миналата година.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други отрицателни становища? Няма.
Пристъпваме към точка втора от дневния ред – Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 602-01-63, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
Представих вече гостите от Министерство на правосъдието, няма да ги представям отново.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на Вашето внимание е Проекта за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, който ще помоля да подкрепите, защото, на първо място, се разширява кръга от лицата, които ще получават правна помощ. Сега предвиденият подход, който има достъп за безплатна правна помощ на лицата, а именно въз основа на критерия, който е на минимален доход в размер на 65 лв., въз основа на който се определя правото на социални помощи на гражданите, е доказано, че не е ефективен. Давам само примери – през 2015 г. са постъпили 500 молби, от които само 180 са уважени, тъй като не отговарят на този критерий. Сами разбирате, че този критерий е изключително нисък.
Ние предлагаме друг подход – въвеждането на линия за бедност за страната, като критерий за предоставяне на правна помощ ще даде възможност на повече хора да имат достъп до нея. Размерът на линията на бедност е 300 лв., определен с Постановление на Министерския съвет от 2015 г.
На второ място, нещо, което е изключително важно, е за създаването на нови форми на предоставяне на правна помощ, които ще доведат до много по-лесен достъп и по-широк кръг от лица.
Националното бюро за правна помощ успешно реализира и приключи проекта през 2015 г., финансиран от Норвежкия финансов механизъм, а именно подобряване на достъпа на уязвимите групи чрез създаване на горещ телефон, така да се каже, гореща линия за първична правна помощ и регионални центрове за консултиране.
Ревизирайки този Проект, видяхме колко е важно и колко добре се приемат от българските граждани тези две форми на правна помощ, затова ги въвеждаме и в закона. Вече имаме функциониращи пет регионални центъра. Считаме, че трябва да продължим да ги разширяваме. Всъщност с изменението на закона се създават и горещия телефон, както и регионални центрове за консултиране към адвокатските колегии.
Също така с третото основно предложение се разширяват и критериите за предоставяне на правна помощ от различните органи в системата и се разширява кръга от лицата. Това са лицата по молбите за издръжка по чл. 143 от Семейния кодекс и по Конвенцията за международно събиране на издръжка за деца и други членове на семейството.
Моля, Ви да го подкрепите. Считам, че този законопроект наистина ще подобри правната помощ и ще даде на по-широк кръг от лица – уязвими групи, да получат достъп до безплатна правна помощ и до първична правна консултация чрез горещите телефонни линии и чрез регионалните бюра.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Извинявам се на колегите, пропуснах да представя госпожа Елена Чернева – председател на Националното бюро за правна помощ.
Заповядайте, госпожо Председател, ако имате желание да изразите становище.
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА: След изказването на министър Захариева ще бъда съвсем кратка и само ще допълня. С предложените промени, с които вече се запознахте, всъщност социалната функция на Закона предоставя на първична правна помощ, изразяваща се в правни съвети и консултации, ще заработи. По дадения пример от нея е очевидно, че досега правни консултации и правни съвети получаваха изключително, изключително нисък брой от населението на страната. Това първо.
Второ, има едно несъответствие при предоставянето на различните видове правна помощ. Имам предвид процесуално представителство и правни консултации и правни съвети. Докато при процесуалното представителство органите от системата могат да преценяват обстоятелствата, без да съобразяват този гарантиран минимален доход от 65 лв., то за най-бедните и за най-уязвимите групи от обществото, когато трябва да получат консултация, те трябва да представят документ, че са социално слаби. А кога са социално слаби? – Когато имат гарантиран минимален доход 65 лв. Сами разбирате, че такива хора вече почти не съществуват.
И третото, което искам да кажа, е най-важно. По времето, когато ние изпълнявахме Проекта, финансиран по Норвежкия финансов механизъм, тогава при по-благоприятни условия ние достигнахме до 10 хил. граждани в страната. Резултатът е, че процесуалното представителство се намали, което от своя страна пък води до намаляване на бюджетните разходи при общо в системата за предоставяне на правна помощ.
Повече от очевидно е, че с тези нови форми ефективността на цялостната система за правна помощ значително ще бъде увеличена и интереса на гражданите пък към нея изключително голям.
Благодаря Ви. Надявам се да подкрепите нашия проект.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател на Националното бюро за правна помощ.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища, изказвания.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, уважаеми гости! Прави ми впечатление в Преходните и заключителните разпоредби, че има едно изменение на Закона за съдебната власт – мисля, че касае съдебните заседатели. Може ли просто две думи за това изменение, което се предлага? То съгласувано ли е и със самия Съюз на съдебните заседатели, помня, че те имаха някакви бележки във връзка с изменението за съдебната власт и това ли е причината за тези предложения? Благодаря.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Всъщност това дойде точно по тяхно предложение. (Шум в уредбата.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Цялата уредба не функционира, направили сме искане за ново озвучаване, още повече че новия правилник ни задължава да водим и звукозапис, който да качваме на сайта на Народното събрание, но с тази техника не може да стане това, вижда се, всички го виждат.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Господин Славов, точно така. Тъй като предложенията дойдоха след среща с техния Съюз, тъй като и ние, и Съюза считахме, че разпоредбата е ясна, че се прилага за в бъдеще по отношение на новите мандати, но тъй като има различни изисквания, различни несъвместимости за започналите вече и встъпили в длъжност съдебни заседатели, като например да не могат да бъдат общински съветници или да не може да бъдат на повече от две места, затова предложихме тази разпоредба, за да няма противоречиво тълкуване в различните окръжни съдилища, да е ясно, че новите разпоредби се касаят за новия избор на съдебни заседатели по отношение на мандата. Абсолютно в синхрон сме с тях, проведохме много добър разговор, както и винаги с другите разпоредби и мога да кажа, че те подкрепят изцяло законопроекта. Не са съгласни със становището на съдиите, че това случайно разпределение пречи, а точно обратното и благодарят на народните представители за законопроекта. Но с този текст считаме, че ще се изчисти това противоречие, което има, това различно тълкуване, може би сме направили пропуск в Преходните и заключителните разпоредби. Това е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други въпроси? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 602-01-63, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 13: за – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се на първо гласуване законопроектът за изменение и допълнение на Закона за правната помощ.
Благодаря госпожо Председател на Националното бюро.
Пристъпваме към точка трета.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Моля Ви за почивка от 5 мин., за да дойде заместник-министър Красимира Филипова.
Има ли възражения за това? Не виждам.
Колеги, пет минути почивка.

(След почивката.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, след прекъсването продължаваме с точка трета от дневния ред – Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 602-01-55, внесен от Министерския съвет на 3 октомври 2016 г.
От Министерство на правосъдието гостите ги знаете, изчакахме и заместник-министъра госпожа Красимира Филипова, от Българско затворническо сдружение за рехабилитация желание за участие е заявил адвокат Калин Ангелов, който не виждам в залата.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще бъда наистина кратка, тъй като многократно съм отговаряла и на блиц контрола, който сме имали в първата седмица на месеца в сряда по отношение на този законопроект. Законопроектът е в изпълнение на Пилотно решение на Европейския съд за правата на човека „Нешков и други срещу България“, с което знаете, че пилотните решения са задължителни за изпълнение и срокът, който е даден за изпълнение, е 1 декември тази година.
Така или иначе голяма част от разпоредбите, които сега предлагаме вече изрично в законодателството, България независимо дали ги има или ги няма, като например 4-те квадратни метра жилищна площ, се прилага като неписано правило и има редица решения, по които има осъдителни присъди, независимо, пак казвам, че го няма като писано правило.
Също така редица осъдителни решения има и по отношение на начина на промяна на изпълнение на наказанието, на предсрочното условно освобождаване, на промяна на режима за изпълняване, медицинските грижи и така нататък.
С предложения проект изпълняваме Пилотното решение като постигаме баланс между защита на правата на лишените от свобода и публичния интерес за изпълнение на две от функциите на наказанието – превъзпитание и съответно наказване за извършената дейност.
Предложеният законопроект е изработен с широка работна група с участието на всички заинтересовани институции, обсъждан е многократно, два пъти е предлаган на обществено обсъждане. Направените в хода на процедурата предложения са отразени и имаме подкрепа и от всички заинтересовани институции и в същото време и от неправителствения сектор.
Накратко: предвижда се по-гъвкав режим точно с идеята за изпълнение на 4-те квадратни метра жилищна площ, за това къде лишените да изпълняват наказанието „лишаване от свобода“. Искам да вметна, че то само със закона няма да стане, но ние сме в процедура, имаме ясен инвестиционен план и знаете, че приключва второто затворническо общежитие и с ремонтите в трите места за лишаване от свобода, в които няма санитарни възли, Сливен ще бъде готов януари месец – края на януари, началото на февруари; също така Бургас основен ремонт, това беше другия затвор, в който нямаше, и Варна също ще приключи ремонта съвсем скоро, така че ние изпълняваме и сме в процедура. Извършени са редица ремонти в кухненските помещения, прелокирахме средства, тоест спряла съм цялата инвестиционна дейност в министерството, за капиталови разходи сме прелокирали към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, защото, пак казвам, те ще дойдат и ще видят на място не само законодателните изменения, но и състоянието в местата за лишаване от свобода фактически какво е.
Също така считаме, че предвиждаме и доста мерки, които са за намаляване на корупцията, като например предложенията за условно предсрочно освобождаване ще се правят от директорите и не е задължително при затворническата администрация може лишения от свобода директно да поиска от съда условното предсрочно освобождаване, което е една от антикорупционните мерки. За медицинските прегледи сме предвидили също така изменения. Законопроектът е доста голям.
Предвидили сме също така и възможност за промяна на режима да доживотния затвор. Така че, пак казвам, за да не влизам в подробности, наистина законопроектът е доста голям , но той отговаря на Пилотното решение и постига баланс между права и все пак функциите на наказанието. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Госпожо Заместник-министър, желаете ли да се изкажете, или само при необходимост на въпросите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА ФИЛИПОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател! Уважаеми народни представители, само две думи към подробното изложение, което направи министър Захариева.
Отделно от всичко това искам да обърна внимание, че едно от основните задължения по изпълнение на Пилотното решение „Нешков“ това е въвеждането на специфично превантивно средство за защита на лишените от свобода, тъй като Съдът в Страсбург е преценил, че съществуващите средства за защита по българското право е именно тези, които са процесите по реда на АПК, но всъщност не са достатъчни, затова сме предвидили в закона отделно специфично превантивно средство, което да е само за лишените от свобода, които да могат директно пред съответния административен съд да искат и да се защитават срещу действия или бездействия, които са незаконосъобразни и те се извършват спрямо тях от страна на затворническата администрация, включително всички изисквания – 4-те квадратни метра, осветление, отопление, за всичко, което е в новия чл. 3, съответно чл. 3 от Конвенцията сме го предвидили в това превантивно средство и същевременно задължението да се разглеждат тези дела с приоритет пред останалите в съответен срок.
Същото е и по отношение на компенсаторното средство, което вече няма да е по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, а сме предвидили специфично такова именно в този законов проект, който прилагаме. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Заместник-министър.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения и становища.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател! Уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи заместник-министри, уважаеми колеги, аз ще подкрепя законопроекта на първо четене, ще изразя задоволство за това, че най-после изпълняваме това прословуто Пилотно решение на Европейския съд, обаче ще призова колегите за второ четене да намерим баланс, защото този законопроект, колеги, като че ли е залитнал много крайно към правата на лишените от свобода, все едно законопроектът е забравил надзирателите и служителите в затворите. Тоест, според мен се е стигнало до другата крайност, едва ли не надзирателите трябва да са като детски учителки. Все пак това е затвор, не е детска градина, затова с тази уговорка ще подкрепя законопроекта.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Реплики ако има към изказването на господин Хамид? Няма.
Господин Славов има въпрос.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, госпожо Министър, госпожи заместник-министри! Моят въпрос е във връзка с това, което четем по т. 3 от мотивите, а именно че се запазва принципа за преместване да става със заповед на директора Главна дирекция за изтърпяване на наказанията (ГДИН), когато не се утежнява положението на лишения от свобода, когато има такова утежняване да става след решение на съда. Нали така?
Искам да Ви попитам, понеже си признавам в тази част не успях достатъчно задълбочено да прегледам законопроекта, едно към едно ли остава към сегашния режим и предвидили ли сте някакви допълнителни мерки за гарантиране, да няма злоупотреби, особено когато се облекчава режима на изтърпяване на наказанието със заповед на съответния главен директор? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА ФИЛИПОВА: Благодаря Ви. По отношение на втория въпрос, конкретно става въпрос за следното: тъй като вече няма да я има така наречената „Комисия по чл. 73“, тоест няма колективен орган да решава въпросите за облекчаване на режима на лишените от свобода, това ще бъде изцяло в прерогативите на началника на затвора, по-точно за преместването.
При първоначалното разпределение е ясно – гъвкава система, 4-те квадратни метра и пребиваване по възможност най-близко до адреса на лицето с оглед непрекъсване на социалните контакти.
По-нататък вече идеята всъщност е когато се стигне до облекчаване на положението и това е, разбира се, вече със заповед еднолично на началника на затвора, тази заповед на началника на затвора задължително сме предвидили да минава и през прокурора, който упражнява надзор върху разследването. Тоест, ако става въпрос за преместване, за да не се стига до някакви своеволия, съответният прокурор да може да се запознае и той съответно ще има право да протестира за тази заповед пред Административния съд. Ако пък имаме искане на лишения от свобода да бъде облекчен – преместен съответно в открит тип, но началникът на затвора не се съгласи и постанови заповед за отказ, то тогава пък лишеният от свобода ще има правото да атакува тази заповед пред съответния Административен съд. Това го направихме с оглед постигане на баланс между интересите на държавата и наказателната политика и изпълнения на наказанията, а пък съответно в другия случай правата на лишените от свобода. Това е обикновеният случай.
Извънредният случай, за който вие прочетохте в мотивите се има предвид следното: тогава, когато по някаква причина едно лице с поведението си е доказало, че може да премина на по-облекчен режим, но впоследствие то със своето поведение докаже обратното или имаме нови основания, той трябва пак да се върне на по-тежкия режим, то това имаме предвид, че когато става въпрос за утежняване на неговото положение, вече след веднъж придобит облекчен режим, то тогава вече отиваме към производство към окръжния съд, който си е наказателен съд, по общата логика, че когато имаме влошаване, то това си е един вид наказание и тогава трябва да се произнася съответно наказателен съд. Това имаме предвид. Тя логиката и досега е такава, само където вече не става нищо с решение само на началника на затвора. Това е всъщност в мотивите, което прочетохте.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Това е и една от мерките за антикорупция, за които казах, тоест контрола през прокуратура и през съответно заповедите дали е административен, дали наказателен, в смисъл съответно в зависимост от упражняването или облекчаването.
По отношение на първата реплика – не, наистина не са забравени, защото в Норвежкия финансов механизъм, в преговорите за следващия период всъщност искаме да фокусираме голяма част от средствата точно за подобряване на условията на надзирателите или изобщо на служителите, защото те не само надзиратели, това са и социалните служители там, които също ежедневно работят на място, лекарските екипи и така нататък. Като сме предвидили и създаване на обучителен център, изобщо тренинг и много други неща.
Факт е обаче, че каквото и да напишем в Закона, даже аз се опасявам ако трябва да съм честна, защото нашия проект е доста по-различен и постигайки баланс между първия, който заварихме и беше предложен в министерството, по-скоро се опасявам в обратното, господин Хамид, да не дойде Комитета и да каже: „Не сте приели всичко в пилотно“.
Така че наистина, когато стигнем до второ четене, ще Ви обясним какво всъщност сме направили за баланса, но аз се надявам да го подкрепите на първо и, разбира се, в разговорите с второ четене е възможно да обмислим още някои от текстовете и да видим къде считаме, че няма баланс. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 602-01-55, внесен от Министерския съвет на 3 октомври 2016 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 16: за – 13, против – няма, въздържали се – 3.
Законопроектът се приема на първо четене.
Благодаря на Министерство на правосъдието.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: И аз Ви благодаря. Двата законопроекта са наистина важни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, получили сте съобщение в четвъртък в 15,30 ч. в зала „Изток“, по покана на Камарата на частните съдебни изпълнители, ще им гостуват делегациите от съответните камари в Естония, Литва и Латвия. Камарата на частните съдебни изпълнители поискаха среща с Правната комисия. Това ще бъде срещата. Темата също я има в съобщението – „Електронно принудително изпълнение и електронни търгове“.
Закривам заседанието.
Благодаря Ви.


(Закрито в 12,35 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов