Стенограма от заседание

---

П Р О Т О К О Л
№ 90

На 23 ноември 2016 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Гаранция, платима при първо поискване, предоставена от Република България, представлявана от министъра на финансите на Република България (гарант), от 23 август 2016 г. в полза на Кредитанщалт фюр Видерауфбау (КфВ) във връзка с Договор за кредит № 27691 в размер до 100 000 000 евро, сключен между КфВ и Българската банка за развитие на 16 август 2016 г., № 602-02-36, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2016 г.
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на образованието и науката и Международната банка за възстановяване и развитие, № 602-02-37, внесена от Министерския съвет на 14 октомври 2016 г.
3. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Протоколи за изменение на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на нейния устав,
№ 602-02- 8, внесен от Министерския съвет на 3 ноември 2016 г.
4. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие,№ 602-02-40, внесен от Министерския съвет на 17 ноември 2016 г.
5. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на околната среда и водите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 602-02-41, внесен от Министерския съвет на 17 ноември 2016 г.
6. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие, № 602-02-42, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2016 г.
7. Обсъждане на второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незазаконно придобито имущество, № 554-01-107, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 29 май 2015 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията по правни въпроси

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добър ден, уважаеми колеги!
Имаме кворум – откривам заседанието на Правната комисия.
Получили сте съобщение с предложение за дневен ред.
Имате думата по дневния ред.
Господин Делчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Виждам, че в дневния ред е включена точка „Обсъждане на второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.“
Прави впечатление, че този Закон урежда същите въпроси, които урежда и Законът за противодействие на корупцията по високите етажи на властта, който ние приехме на първо четене в пленарна зала още юни месец. От шест месеца няма сформирана работна група – Законът не е предложен за гласуване на второ четене от Правната комисия. В същото време и Реформаторският блок и ГЕРБ заявихме, че този Закон – Законът за борба с корупцията, ни е основен приоритет в рамките на това Народно събрание, което означава, че ние ще го гледаме приоритетно. Искам да напомня, че на 30 този месец идва Мисия на Европейската комисия.
Вие, господин Председател, много добре си спомняте какви бяха въпросите на колегите и предполагам добре знаете, какви ще са въпросите. Те ще са свързани приоритетно със Закона за борба с корупцията. В този смисъл остро възразявам срещу това да се слага каруцата пред коня напротив, смятам, че приоритетно трябва да създадем работна група и да започне веднага работата по Закона за противодействие на корупцията по високите етажи, за да може той още в рамките на следващите два месеца до края на този парламент, да може да бъде разгледан и, дай Боже, разгледан на второ четене от Правната комисия, надявам се и от пленарната зала.
Затова предлагам да не обсъждаме т. 7, а да действаме така, както сме заявили още в началото на този кабинет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Делчев.
По този въпроси има ли други мнения и становище? Ще обясня с какви аргументи съм предложил включването на този Законопроект в дневния ред, но, ако няма други изказвания в тази връзка, ще кажа следното. Позволих си да предложа на Вашето внимание този Законопроект, защото той беше готов отдавна. Ако си спомняте, преустановихме работата по този Законопроект главно, за да дадем преднина на по-големия, новия, общия, който да уреди изцяло всички правоотношения. Не може да имаме спор по отношение на обхвата и приложеното поле на двата закона. Законът „Кунева“ – извинявам се, че го казвам персонално, не го казвам с цялото му наименование, се урежда цялата материя за борба с корупцията, включително и отнемане на незаконно придобитото имущество, като частта на незаконно придобитото имущество е, бих казал, не повече от една четвърт от големия Закон, който е общият, принципният. Поради множество обстоятелства в лятната сесия и претоварване с изборното законодателство, както и с оглед на изборите, които бяха тази есен, затова, макар да имахме готовност да стартираме работна група, просто нямаше време да се пристъпи към работата по отношение на големия Законопроект. Тъй като сегашният парламент е с кратък, вече времеви хоризонт, и вероятно остават не-повече от пет работни седмици, мисля, че е невъзможно да приемем целия нов Законопроект и, че времето няма да стигне за това. От друга страна, смятам, че Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество правилно поиска този Законопроект, който бяхме готови отпреди повече от една година да го разгледаме и, търсейки консенсус, да приемем такива изменения, които поне да благоприятстват работата на съществуващия орган. Комисията съществува, тя продължава да работи. Има образувани производства. Касае се за това да приемем тези изменения от процедурна страна, които да подпомогнат Комисията да работи
дотогава, докато тя се влеее в единния общ национален антикорупционен орган. И тъй като мисля, че това е малка част от голямата задача, и тъй като времето е малко, затова съм го представител на Вашето внимание. Не съм подозирал обаче аргументация като тази, която колегата Димитър Делчев представи. Тук не разделям и не противопоставям двата законопроекта, нито ги сблъсквам по какъвто и да е начин. Позволил съм си да разсъждавам на плоскостта кое е бързо възможното и е добре да не го изпускаме, защото после ще сме два пъти виновни – и за големия Законопроект, новия Законопроект, и за този. Ще се каже: а в междувремието, това, което е безспорно, защо не го обсъдихте и не го приехте от съществуващия Законопроект?
Поставям този въпрос на Вашата преценка. Ако сметнете, че е добре и е правилно да разгледаме измененията в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, № 554 01-107, да го разгледаме. Ако прецените, че не е, ще го изключим от дневния ред.
Преди да дам думата, ще кажа следното – да не я вземам няколко пъти. Постъпили са предложения за промяна в подредбата на настоящия дневен ред, като т. 5 и т. 6 да станат съответно т. 1 и
т. 2. Ще помоля, колеги, да подкрепите това разместване.
Има настояване от Комисията по енергетика да се включат за обсъждане и следните два законопроекта. Първият е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност,
№ 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2016 г., а другият е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 602-01-52, внесен от Министерския съвет на 19 септември 2016 г., като молбата за това се аргументира за следните обстоятелства: водещата комисия ще се опита да обсъди законопроектите още в четвъртък, за да може следващата пленарна седмица да бъдат обсъдени в залата. И по двата законопроекта имало открита процедура по нарушенията.
Господин Делчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Господин Председател, чух отговора Ви, но не чух отговор на най-важния въпрос: защо докато Законът за отнемане на противозаконно имущество се движи, докато десетки други закони се движат през Правната комисия, през Деловодството на Народното събрание, по Закона за борба с корупцията, който беше приет юни месец, преди шест месеца, не е предприето нито едно действие, за да бъде придвижен. Щях да приема Вашата аргументация за спешността на Закона за противодействие на корупцията, ако тук не изглеждаше, че се дава знак. Сякаш ние получаваме знак, че този Закон за борба с корупцията никога няма да тръгне, въпреки че той е приет на първо четене и въпреки, че това Народно събрание е казало ние искаме реална борба с корупцията. Всъщност ГЕРБ едно говорят, друго се случва, друго виждаме, че се случва. Нямаше да повдигна въпроса, ако не се предлагаше Законопроект, който урежда част от тази материя, която се урежда и в Закона за борба с корупцията. Не мога да получа обяснение защо юли, септември, част от октомври и ноември месец не се направи тази работна група и не се започна работа по Закона за противодействие на корупцията. Ако това можете да ми обясните, ще Ви бъда благодарен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега, ако така си говорим, значи, че Вие като член на тази Комисия, не сте участвали въобще в работата й. Явно се опитвате да изведете политически извод, но нека да стоим на фактите по отношение на работата точно на тази Комисия. Спомнете си коя работна група работеше интензивно и много спешно, пак за този мониторингов доклад и период, през юли месец? Коя беше работната група? Кой законопроект приехме форсирано, спешно и непременно до финала на лятната сесия? Закона за съдебната власт, който също е приоритет. Хайде, няма да се позовавам на множеството обсъждания на Изборния кодекс. Първоначално го споменах, но вече няма да го споменавам. Спомнете си, че другият спешен законопроект с наказателна процедура беше Законът за концесиите. През юли месец го отложихме. През септември месец започнахме работа по Закона за концесиите, включително и тук усещаме, че експертите на Комисията също остро възразяват, през това време ние бяхме в непрекъсната координация и комуникация с всички евентуални участници в състава на работната група. Имаме кореспонденция в тази връзка. Имаме кореспонденция и с кабинета на госпожа на Меглена Кунева, и с Комисията за отнемане на имуществото, и с кои още… Спомнете си също така, че прекъснахме пак работните групи, за да влезем в нова тема, която беше специално създадена от публичния и обществен дебат, и тази нова тема беше за прословутото квадратче и за неговата интерпретация за Изборния кодекс.
Аз нямам проблем тази Комисия да работи по 18 часа в денонощието, но Вие сте най-големият опонент на, как бяха – среднощни заседания на Комисията. Бих казал, че голяма част …
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Трябва да започне работната група да …
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А в тази работна група кой участва? Какъв е смисълът на работната група? Като съберем само експертни групи, това е експертна работна група и после в този дебат никой от Вас като не е участвал в експертната работна група, се оказва, че експертите са си загубили времето с това. И започва дебатът наново.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Поканете ни, ще участваме.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, мисля, че този диалог е излишен. Да гласуваме дневния ред!
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Господин Председател, последно да кажа.
Наистина има комуникация между кабинета на госпожа Кунева и Правната комисия. Няколко пъти беше зададен въпросът кога ще започне обсъждането на Антикорупционния закон. В тази връзка искам от Вас наистина гаранции, че това като приоритет ще започне спешно и няма да бъде предредено от следващото обсъждане на Изборния кодекс, следващото обсъждане на Закона за концесиите и така нататък. Защото, за мен, господин Председател, и съжалявам, че ще Ви прозвучи политически, но то е такова, ние сме политици, за мен по-важен приоритет от борбата с корупцията няма.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Делчев, няма да отговарям на този Ваш апел. Не мога да направя две правни комисии в настоящото Народно събрание. Това, което в рамките на тази Комисия би могло да се разгледа – да, заявявам готовност и желание това да бъде сторено. Освен всичко това заявявам и приканвам колегите от всичките парламентарни групи да съобразят в оставащите пет или шест седмици от работата на това Народно събрание, респективно 5 или 6 заседания на Правна комисия, които бихме могли с извънредни заседания да направим примерно 8, 9 или 10, кои са тези законопроекти, които биха могли да получат консенсус и подкрепа и да бъдат разгледани като приоритет.
По отношение на така наречения „Законопроект на госпожа Кунева”, също изразявам тази готовност, но…
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Вносител е Министерският съвет, не е на госпожа Меглена Кунева.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така този Законопроект е получил публичност в обществото.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подлагам на гласуване дневния ред от точка 1 до 6, моля да гласувате.
За – 10, против – 0, въздържали се – 0.
Подлагам на отделно гласуване т. 7: Обсъждане за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 554-01-107, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 29 май 2015 г.
Който е съгласен точката да бъде в дневния ред, моля да гласува.
За – 9, против – 0, въздържали се – 4.
Приема се – т. 7 да бъде точка в дневния ред.
Подлагам на гласуване и предложените допълнителни точки – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2016 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 602-01-52, внесен от Министерския съвет на 19 септември 2016 г., моля да гласувате.
За – 6, против – 0, въздържали се – 5, приема се - точките да бъдат включени като 8 и 9 в дневния ред.
Пристъпваме към точка пет от дневния ред – Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на околната среда и водите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 602-02-41, внесен от Министерския съвет нa 17.11.2016 г.
По т. 5 Комисията по правни въпроси не е водеща.
(Води се съкратен протокол.)
Законопроектът беше представен от г-н Бойко Малинов. Той посочи, че с протоколно решение на Министерския съвет от 13 септември 2016 г. е одобрен проекта на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие.
Целта на Споразумението е предоставяне на консултантски услуги на Министерство на околната среда и водите за разработване на Национална програма за качество на атмосферния въздух и Национална програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения, фини прахови частици и амоняк в атмосферния въздух. Усилията ще са насочени за подобряване на качеството на атмосферния въздух и постигане на целите относно намаляване на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух в контекста на пакета от политики на Европейския съюз за чист въздух.
В обсъждането взе участие народния представител Чавдар Георгиев.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подлагам на първо гласуване законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на околната среда и водите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 602-02-41, внесен от Министерския съвет нa 17.11.2016 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 14, против – 0, въздържали се – 0.
Законопроектът се приема на първо четене.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пристъпваме към точка втора Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на образованието и науката и Международната банка за възстановяване и развитие, № 602-02-37, внесен от Министерския съвет на 14.10.2016 г.
По т. 2 Комисията по правни въпроси не е водеща.
(Води се съкратен протокол.)
Законопроектът беше представен от г-н Красимир Киряков, който посочи, че с него се цели Международната банка за възстановяване и развитие да предостави консултантски услуги на Министерство на образованието и науката във връзка с предоставянето на техническо съдействие и въвеждане на система от показатели за представяне на училищата, съдържаща методология за измерване и препоръки относно събирането на данни.
Финансирането на дейностите е в размер на 250 000 евро, като средствата се осигуряват по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подлагам на първо гласуване законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на образованието и науката и Международната банка за възстановяване и развитие, № 602-02-37, внесен от Министерския съвет на 14.10.2016 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против – 0, въздържали се – 2.
Законопроектът се приема на първо четене.
Благодаря на Министерство на образованието и науката.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пристъпваме към точка шеста от дневния ред – Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие (Проект № Р 160511), № 602-02-42, внесен от Министерския съвет нa 21.11.2016 г.
По т. 6 Комисията по правни въпроси не е водеща.
(Води се съкратен протокол.)
Законопроектът беше представен от г-н Малинов, който посочи, че проектът на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие е одобрен от Министерския съвет на 20 септември 2016 г. Необходимостта от консултантската дейност е продиктувана от поетите ангажименти по Протокола от Киото, с който Република България се задължава да разработи Национална стратегия за адаптация, с която да се противодейства на последиците от изменението на климата и на засилващата се уязвимост на страната ни от влиянието на климатичните промени. Националната стратегия за адаптация предвижда чрез изготвянето на макроикономически анализ, секторен анализ и чрез формулиране на конкретни стъпки, да се даде цялостен облик на необходимите действия и мерки. Проектът за Националната стратегия за адаптация се очаква да бъде изготвен от Международната банка за възстановяване и развитие през ноември 2017 г., като в последващ етап се предвижда да се проведе процедура по екологична оценка и съответствие на проекта с нормативните изисквания.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подлагам на първо гласуване законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие (Проект № Р 160511), № 602-02-42, внесен от Министерския съвет нa 21.11.2016 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 14, против – 0, въздържали се – 0.
Законопроектът се приема на първо четене.
Благодаря на Министерство на околната среда и водите.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пристъпваме към точка първа от дневния ред – Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Гаранция, платима при първо поискване, предоставена от Република България, представлявана от министъра на финансите на Република България (гарант), от 23 август 2016 г. в полза на Кредитанщалт фюр Видерауфбау (КфВ) във връзка с Договор за кредит № 27691 в размер до 100 000 000 евро, сключен между КфВ и Българската банка за развитие на 16 август 2016 г., № 602-02-36, внесена от Министерски съвет на 13.10.2016 г.
По т. 1 Комисията по правни въпроси не е водеща.
(Води се съкратен протокол.)
Законопроектът беше представен от г-н Фейзи Бекир, който посочи, че гаранцията, предоставена от Република България на Кредитанщалт фюр Видерауфбау (КфВ), е във връзка с Договор за кредит № 27691 в размер до 100 000 000 евро, сключен между КфВ и Българската банка за развитие на 16 август 2016г. Договорът за кредит цели осигуряването на необходимия ресурс на мерките за енергийна ефективност по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (НПЕЕ), приета с Постановление № 18 на Министерския съвет от 2015г. С издаването на гаранцията Република България обезпечава изпълнението на всички финансови задължения на кредитополучателя по заемното споразумение между КфВ и Българската банка за развитие. Подписването и ратифицирането на гаранцията във връзка с Договора за кредит между КфВ и Българската банка за развитие е предварително условие за усвояване на средства от заема.
В обсъждането взе участие народният представител Чавдар Георгиев.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подлагам на първо гласуване законопроект за ратифициране на Гаранция, платима при първо поискване, предоставена от Република България, представлявана от министъра на финансите на Република България (гарант), от 23 август 2016 г. в полза на Кредитанщалт фюр Видерауфбау (КфВ) във връзка с Договор за кредит № 27691 в размер до 100 000 000 евро, сключен между КфВ и Българската банка за развитие на 16 август 2016 г., № 602-02-36, внесена от Министерски съвет на 13.10.2016 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 8, против – 0, въздържали се – 6.
Законопроектът се приема на първо четене.
Благодаря на Банката за развитие и Министерство на финанси.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Пристъпваме към точка трета от дневния ред – Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Протоколи за изменение на Споразумението за основанието на Международната инвестиционна банка и на нейния устав, № 602-02-38, внесен от Министерския съвет на 03.11.2016 г
По т. 3 Комисията по правни въпроси не е водеща.
(Води се съкратен протокол.)

Законопроектът беше представен от г-н Фейзи Бекир, който посочи, че Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира Протокол за изменение на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на Устава й от 1990 г., както и Протокол за внесените изменения в Споразумението и приложението към него, подписан от България през май 2014 г.
С предлаганите промени в учредителните документи на Банката се цели тяхното актуализиране в съответствие със съвременната практика на функциониране и организация на международните банки за развитие.
Организационните предложения включват въвеждане на пропорционална система за разпределение на гласовете, както и тристепенна система за корпоративно управление чрез създаване на Съвет на директорите, натоварен с оперативното ръководство на Банката. Предлага се и увеличение на записания уставен капитал до 2 млрд. евро чрез увеличаване размера на неразпределената между страните-членки част, като липсва поемане на финансови задължения и ефективно плащане, което ще предостави възможност да се привличат нови акционери.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на първо гласуване законопроект за ратифициране на Протоколи за изменение на Споразумението за основанието на Международната инвестиционна банка и на нейния устав, № 602-02-38, внесен от Министерския съвет на 03.11.2016 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против – 0, въздържали се – 0.
Законопроектът се приема на първо четене.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Пристъпваме към точка четири от дневния ред – Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (с регистрационен индекс РД 50-127/26.09.2016 г.), № 602-02-40, внесен от Министерския съвет нa 17.11.2016 г.
По т. 4 Комисията по правни въпроси не е водеща.
(Води се съкратен протокол.)
Законопроектът бе представен от г-н Георги Костов, който посочи, че проектът на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие е одобрен с Протоколно Решение № 8 от заседанието на Министерски съвет, проведено на 24 февруари 2016 г., като министърът на земеделието и храните е упълномощен да проведе преговорите и да го подпише при условията на последваща ратификация от Народното събрание.
Споразумението цели получаване на експертна и техническа помощ от Международната банка за възстановяване и развитие за опазване на екосистемите и устойчивото управление на природните ресурси на Република България чрез подобряване на информацията за горите и горските територии, както и подпомагане изпълнението на горските мерки от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР 2014-2020 г./. Предвижда се консултантската услуга да бъде предоставена за срок от 16 месеца от Международната банка за възстановяване и развитие, като размерът на възнаграждението е 1 956 081 лв.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на първо гласуване законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (с регистрационен индекс РД 50-127/26.09.2016 г.), № 602-02-40, внесен от Министерския съвет нa 17.11.2016 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 13, против – 0, въздържали се – 2.
Законопроектът се приема на първо четене.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Преминаваме към точка осма от дневния ред – Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерски съвет нa 08.11.2016 г.
По т. 8 Комисията по правни въпроси не е водеща.
(Води се съкратен протокол.)
Законопроектът беше представен от г-н Николай Николов, който отбеляза, че с него се цели въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност и Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите. Той посочи, че се разширява действието на закона, като се въвежда изискването за задължително сертифициране на всички сгради в експлоатация и се урежда възможността за прилагане на алтернативни мерки, чрез които да се постигнат енергийни спестявания при крайното потребление. С проекта на закон се установява прилагането на изискванията за енергийна ефективност и енергийни спестявания при възлагането на обществени поръчки с предмет закупуване и наемане на сгради от публични възложители и доставка на продукти. Регламентират се правомощията на Министерския съвет и министъра на енергетиката във връзка с разработването и приемането на Национална програма за ускорена газификация, като мярка за повишаване на енергийната ефективност.
В обсъждането взе участие народния представител Чавдар Георгиев.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерски съвет нa 08.11.2016 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 10, против – 0, въздържали се – 0.
Законопроектът се приема на първо четене.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Преминаваме към точка девета от дневния ред – Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 602-01-51, внесен от Министерски съвет нa 19.09.2016 г.
По т. 9 Комисията по правни въпроси не е водеща.
(Води се съкратен протокол.)
Законопроектът беше представен от г-н Румен Младенов, който посочи, че с него се цели по-систематична и точна редакция на разпоредбите на закона в съответствие с правото на Европейския съюз и улесняване на прилагането му и повишаване ефикасността в управлението на запасите от нефт и нефтопродукти. Предвижда се определянето на индивидуалните нива на запасите да подлежи на предварително изпълнение и се въвеждат съкратени срокове за съдебните производства по обжалване на разпорежданията на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”. Проектът на закон определя крайният срок за създаването на запасите да бъде променен от 30 април на 1 май, като по този начин се цели да се избегне съществуващото до момента едновременно съхраняване през месец април на запаси за стария и новия период. Предлагат се промени в административнонаказателните разпоредби, продиктувани от необходимостта да се гарантира стриктно спазването на задълженията, които законът вменява на задължените лица. В изпълнение на изискванията на Директива на Съвета от 2009/119/ЕО се предвижда имуществената санкция да е в размер на 500 лв. на тон върху количествените запаси, които не са били създадени или съхранени от задължените лица.
В дискусията взеха участие народните представители Христиан Митев, Чавдар Георгиев и Данаил Кирилов
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 602-01-51, внесен от Министерски съвет нa 19.09.2016 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 8, против – 0, въздържали се – 4.
Законопроектът се приема на първо четене.

Пристъпваме към точка седма от дневния ред – Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 554-01-107, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 29 май 2015 г.
Колега Делчев, с оглед протокола и Вашето изразено становище, тоест с оглед стенограмата и Вашето изразено становище, ще дам възможност да направите възражението наново, за да влезе в стенограмата. Тук е и председателят на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Сега сме водеща Комисия и по новия правилник имаме право на стенограма.
Гости от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество са: господин Пламен Георгиев – председател, господин Иво Иванов – заместник-председател, госпожа Антоанета Цонкова – член на Комисията, госпожа Стоянка Николакова – член на Комисията, господин Трифон Трифонов – главен секретар на Комисията.
От Националната агенция по приходите: господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“.
Заповядайте, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Господин Председател, съжалявам, че ще се повторя, но явно сега стенографът води протокол и записва по новия правилник.
Изразих възражение тази точка от дневния ред да се гледа, тъй като промените в Закона за отнемане на противозаконно придобитото имущество касаят текстове, които са еднотипни в Закона за противодействие на корупцията. Те уреждат едно и също поле на действие. Понеже и ние от Реформаторски блок, и ГЕРБ заявихме, че за нас основен приоритет е Законът за борба с корупцията, разглеждането на Закона за отнемане на противозаконно придобитото имущество, дори текстовете да са приоритетни, и неразглеждането на Закона за борба с корупцията вече пет-шест месеца, ни дава знак, че този Закон от приоритетен се е превърнал в неприоритетен за този парламент. Това ни притеснява. Мен лично ме притеснява много, защото борбата с корупцията е една от основните каузи, която това правителство, и това Народно събрание възприе още от първите дни на работата си. Затова ни се иска веднага да започне работа работната група, която можеше да започне работа още от юли месец, да започне работа по Закона за противодействие на корупцията, за да може в рамките на следващите няколко седмици, които остават до края на Народното събрание, тази работна група да приключи работа. Правната комисия в ускорен темп да разгледа Закона на второ четене и той да влезе в пленарната зала, за да може това Народно събрание да го разгледа приоритетно и да го приеме заедно с промените по отношение на отнемането на противозаконно имущество преди да приключи неговия срок на действие, неговата работа, която се очаква да приключи в края на януари месец.
Затова изразих нашите възражения.
Освен това казах, че Европейската комисия има Мониторингов доклад на 30-ти и аз не знам какво ще обясняваме, когато те ни попитат какво става с Антикорупционния закон, защото от половин година той не е мръднал. Заради всички тези аргументи аз изразих възражение към Закона за отнемане на противозаконно придобитото имущество да присъства в дневния ред, а напротив да бъде заменен приоритетно със Закона за противодействие на корупцията по високите етажи. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Делчев.
Ще се наложи и аз да повторя моите аргументи, които изложих във връзка с дневния ред.
Никой не е бавил обсъждането на Закона за предотвратяване на корупцията по високите етажи и отнемане на имуществото. Напротив, той винаги е бил приоритет. Поради напрегнатата законодателна програма в края на лятната сесия и наложилото се спешно обсъждане пак заради изискванията на Мониторинговия доклад да обсъдим Закона за съдебната власт, не успяхме да стартираме работата на работната група по Антикорупционния закон. Едновременно с това на два пъти се разви допълнителен дебат по отношение на изменение в Изборния кодекс през юни месец и през септември месец. Това наложи спешното обсъждане и формиране на работни групи за тези законопроекти. Припомням, че по отношение също на спешния Законопроект за Закона за концесиите, по който изпълняваме препоръки и следваме срок, който ни е установен от Европейската комисия и законодателство, също изостана от законодателната програма.
По отношение на административната готовност за създаване на работна група по големия Антикорупционен закон, такава винаги е била налице и лицата, участниците отдавна са определени. Въпросът е, че народните представители не успяха да вземат участие в работата на една такава работна група.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Господин Председател, никога не съм бил канен на такава работна група, за да взема участие.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Как да Ви поканя, като няма дата, за която да Ви поканя.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Датата на работната група да я бяхте казали юли месец. За да има комисия, преди това трябва да има работна група.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: През цялото това време, колега, текат други работни групи, на които, пак казвам, не мога да събера повече от трима народни представители.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Не е така, както Вие казвате. Вие казвате: има работна група за Антикорупционния закон, а не ходели депутатите. Е, как не ходят депутатите, като не са поканени? Аз къде да отида? Да седя тук постоянно и да чакам някой да дойде?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Казвам, че съставът на тази работна група е определен и никога не е имало съмнение за участниците откъм представители на институциите. Това казах. Ако би имало възможност да се определи дата, на тази дата щяха да бъдат поканени представителите на институциите и народните представители. Припомнете си колко седмици през този период, колко извънредни заседания сме имали като Комисия, да не говоря за работни групи. В тази посока усещам Вашата амбиция да развивате тази теза. Това си е Вашата теза – развивайте я!
По отношение съотношението на двата нормативни акта, на двата законопроекта, казвам, че те не се отнасят съразмерно, в смисъл единият Законопроект е чисто нов нормативен акт, който обхваща цялата материя, включително като част от себе си съдържа и отнемането на незаконно придобитото имущество. По отношение на Законопроекта, който е по действащия Закон за отнемане на имуществото, виждате и от данните, които съобщих за Законопроекта, че той е внесен още през май месец 2015 г. По него дебатите на първо четене също приключиха отдавна. Сроковете за предложения между първо и второ четене също приключиха отдавна. Има изготвен доклад с тези предложения, който е качен на 5 август на сайта.
Повтарям, че предлагам за обсъждане този Законопроект, с оглед времевия хоризонт на настоящето Народно събрание. Никой през септември месец не очакваше и не знаеше, че би могло да се стигне до предсрочно прекратяване на 43-ото Народно събрание. Още по-малко това се знаеше и очакваше през юли месец 2016 г.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Господин Председател, кога ще започне работа работната група по Антикорупционния закон, за да не си развивам аз тезата и да не обвинявам ГЕРБ, че едно говорят – друго правят? Кога ще започне работа работната група по Антикорупционния закон и след това Комисията?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще поставя въпроса на Председателски съвет, както и ще поставя въпроса и на Коалиционен съвет.
Повтарям поканата към всички народни представители да определят приоритетите си в краткото време, което остава по отношение на законопроекти, които смятат, че биха могли да бъдат обсъдени и разгледани окончателно. Няма смисъл да разглеждаме на първо четене нещо и то да остане в регистратурата на 43-ото Народно събрание. Отдавна председателят на Комисията иска думата, така че ще му я дам, но тук затварям политическия дебат. Това, което си говорим с господин Делчев, очевидно ще продължим да си го говорим.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Господин Председател, само да Ви отговоря кратко и приключвам с репликите и дупликите.
Вие казвате – да, една част от Антикорупционния закон, това е отнемането на противозаконно придобитото имущество. Точно изваждането на тази част пред скоба, означава, че Вие сте О'Кей да уредим отнемането на противозаконно придобито имущество, обаче всичко останало, което остава за ефективен орган, за борба с корупцията…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Делчев, моля Ви…
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: …за нови методи за борба с корупцията, остават за някога. И само да Ви припомня, няма какво народните представители да си определят приоритетите. Вашият председател на парламентарната група господин Цветанов каза, че приоритет в рамките на тази сесия е Антикорупционният закон, не Законът за отнемане на противозаконно придобито имущество. Така че, като си говорим нещата, нека си ги говорим с факти!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Готов съм да дадем приоритет на исканията на Комисията за отнемане на имущество, да решим текущи техни процесуални и процедурни въпроси по текущата им работа, по работата на съществуващата Комисия, която трябва да работи, докато ние приемаме или не приемаме въпросния Антикорупционен закон. Лично аз не бих искал да нося отговор по въпроса защо Комисията има трудности в едно или друго производство и не сме разгледали този Законопроект, докато чакаме цялостната уредба на материята. Не искам да смесваме тук тези два въпроса. Иначе може да си цитираме разнообразни политически лидери. Никой не спори по това, че въпросният Антикорупционнен закон е приоритет и той очевидно ще остане приоритет.
Съвсем необосновано е тук да внушавате тезата или виждането, че в рамките на три или четири заседания би могло и Правната комисия и пленарната зала да го приеме, колкото интензивно да заседава по това. Декларирам ви – аз съм готов. По този приоритет, аз съм готов! Нека да кажа: Председателският съвет, политическите сили, дори да се наложи изменение на изборното законодателство, готов съм да текат две работни групи – едната, която е по изборното законодателство, мажоритарният вот, другата, която да е по Антикорупционния закон.
Господин председателят на Комисията за отнемане на противозаконно придобитото имущество, заповядайте.
Господин Делчев, прекалявате. Отнемаме възможността на председателя да вземе становище.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Искам да внеса една яснота. Тези закони, по никакъв начин не се конкурират и ще обясня защо. В момента имаме повече от 100 случая, които в момента са в съда. Имам хиляди проверки, които текат, дори в новия Антикорупционен закон се предвижда, че случаите, които са започнали, ще продължат по сега действащия закон. Това означава, че, ако ние приемем сега Антикорупционния закон, а не приемем тези изменения, ще работим по три режима. Първо, отменения режим, който беше, нямаше гражданска конфискация, старият закон. Второ, по този режим, който е сега. Трето, по Антикорупциянния, който ще се отличава. Тези три закона не са в никакво противоречие и действително ние имаме страшно много случаи, по които предлагаме точно това да се оптимизира в правната уредба. Категорично те не са в конкуренция. Работили сме, дадохме нашата експертиза и по Антикорупционния закон, но точно това е идеята – след като се приемат промените тук, ако се приемат и в Антикорупционния, тоест ще имаме още само един режим. Ще работим по два режима – бившият закон, който беше отмененият, и този новият. Категорично те не са в конкуренция.
Искам да обърна внимание, че на последната среща с Европейската комисия отново бяхме запитани за тези промени. Точно за нашия конкретно Закон. Разбира се, вероятно е имало и разговори във връзка с Антикорупционния, но те ни питаха конкретно за нашия закон и казаха какво се случва, защото дадоха препоръка тогава на Народното събрание, мисля че това беше прецедент, да се даде препоръка на Народното събрание вече да се внесат промени именно в нашия Закон, а не Антикорупционния. Ако не се приемат тези промени, предполагам, че се рискува отново Европейската комисия и в тази насока да се изкаже. Пак повтарям, по никакъв начин тези два закона не се конкурират, а те наистина искат да установят една и съща уредба на тези отношения.
С оглед да се отговори действително на тези препоръки, които дава Европейската комисия, предоставили сме й всички тези предложения и параграфи, които са дадени, така че те са запознати. Конкретно препоръчват и в предходния доклад точно това да се приеме. По никакъв начин не е в конкуренция с Антикорупционния закон. Напротив, ще се създаде един режим.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Господин Председател, само да уточня. Тук нямаме различия с Вас. Не твърдя, че имам отричащи се текстове между Антикорупционния закон и Закона за отнемане. Не казвам също така, че съм против текстовете, които се предлагат в Законопроекта. Аз съм против знака, който се дава. Защото, ако Антикорупционният закон е приоритетен, както дурги закони са ни приоритетни, в момента, в който се приема на първо четене, започва разглеждането на второ четене, започват всички работни… Не се чака шест месеца. Разбирате ли? И аз заради знака, който се дава, няма да участвам в гласуването на първо четене. Не ме разбирайте погрешно! Нямам нищо против текстовете, които предлагате. На второ четене, разбира се, ще участвам, но тук става въпрос за политически знак.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Ако може да довърша?
Искам да обърна внимание, че този Закон също така беше приет единодушно. Това е един от малкото закони, конкретно нашият, в Народното събрание на първо четене нямаше абсолютно нито един народен представител нито въздържал се, нито против. Да, Вие също сте гласували за него, разбира се, така че да се изхвърли един такъв Закон в кофата, грубо да се каже, към който и Вие показахте изключително отношение, всички народни представители, Европейската комисия също конкретно за този Закон даде препоръка, че трябва да се приеме. Тази препоръка ще продължи, независимо от приемането или не на Антикорупционния закон. Мисля, че най-малкото е нецелесъобразно.
Още веднъж искам да апелирам към Вас да се постигне максимален консенсус, защото мисля, че тези текстове, които са предложени, разбира се, Вие ще прецените в каква степен ще бъдат приети, но този знак, който даде Народното събрание, когато прие този Закон, единодушно беше много силен знак. Действително мисля, че пътят трябва да се извърви докрай и тези промени, които са чисто практически, не е тайна, че сме съдействали активно в чисто практическа гледна точка за подобряване на правната рамка, в смисъл, че заслужават да получат отново силна подкрепа, защото в противен случай ще дадат негативен знак. Уверявам Ви, че за нас тази подкрепа също е много важна. Вие виждате в нас една работеща институция. Без да Ви натоварвам с допълнителна фактология, ще кажа, че до момента сме отнели 18,5 милиона – до настоящият момент 13 милиона е бил рекордът на Комисията във всичките години. Това при всяка една статистика е огромна цифра. До края на годината може би ще надминем и 20 милиона, което значи, че ще приближим вероятно дублиране на най-добрия резултат въобще на Комисията в цялата история. Комисията работи добре. Имаме девет от девет спечелени вече дела по новия Закон. Новият Закон е точно този, който искаме, но все пак има някои неясноти, които да бъдат доизгладени.
Считам, че е уместно и с оглед на препоръките, и с оглед на еднодушната подкрепа на първо четене, мисля, че има разум и смисъл този закон да бъде приет. Пак казвам, съдействахме и помогнахме с нашата експертиза и по другия закон. Какво оттук нататък ще става, не знам, но категорично мисля, че този закон, по който все пак се постигна такава подкрепа, следва да бъде приет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Казак искаше думата. Продължавате ли да искате думата?
ЧЕТИН КАЗАК: Не. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При това положение, колеги, ще дам прекъсване за пет минути, след което ще продължим с гласуването по допустимостта по гледането. Нищо, че вече веднъж гласувахме този въпрос.

(След почивка.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, след прекъсването продължаваме с доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 554-01-107, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 29 май 2015 г. Приет е на първо гласуване на 11 февруари 2016 г.
Наименование: „Закон за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
Имате думата по заглавието.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Пристъпвам към § 1. Имаме само текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Няма такива. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 1.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се § 1.
Пристъпваме към § 2. Имаме текста на вносителя и предложение на народния представител Методи Андреев, което виждате и е на Вашето внимание.
Имаме и предложение за редакция, която е правно-техническа.
Изказвания?
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, смятам, че предложението на колегата Методи Андреев е извън обхвата на Законопроекта, който е приет на първо четене, дотолкова доколкото промяната в чл. 8, ал. 2 се отнася до максималния брой мандати, който може да има член на Комисията. Колегата Андреев предлага промени в ал. 1 по отношение на изискванията на лице, което кандидатства и може да бъде избрано за член на Комисията.
В тази връзка искам да попитам председателя на Комисията смята ли, че някои от тези предложения на колегата Андреев са разумни и биха по някакъв начин спомогнали за подобряване и избиране на по-качествен, по-квалитетен състав на Комисията. Евентуално, ако трябва да гласуваме част от тях, в противен случай смятам, че не би следвало, дотолкова доколкото нямаме попадащо в обхвата предложение. Единствено за подобряване на действащото законодателство, има смисъл да го гледаме това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев. Ще дам думата на председателя на Комисията, ако има желание да вземе становище.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Митев! Въвеждат се действително допълнителни изисквания за заемане на длъжността и мисля, че това вече е въпрос по целесъобразност. Вие трябва да прецените дали следва да бъдат въведени тези допълнителни изисквания, или не. За мен лично няма проблем дали това, което казахте и Вие, дали не е промяна на първоначалното намерение на вносителя. Вие трябва да прецените дали е целесъобразно. Иначе това е една доста детайлна уредба с допълнителни пречки, за да се заеме тази позиция. Не знам процедурно как…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Вносителят го няма да представи предложението.
Два са въпросите, които възникват по отношение на това предложение. Първият е по допустимостта, както каза колегата Митев. Вторият е по отношение на съдържанието или на части от това съдържание. Никой не е направил искане за разделно гласуване по предложенията.
Подлагам на гласуване по допустимост.
Който смята, че предложението е извън обхвата и като такова не би следвало да се разгледа, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържал се – 1.
При това положение Комисията приема, че предложението е недопустимо и не следва да се подлага на гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с предложението за редакция.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът на вносителя за § 2 заедно с предложението за редакция.
Пристъпваме към § 3.
Имаме текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания.
Няма изказвания.
Заповядайте, господин Георгиев.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук се касае за два текста от Наказателния кодекс, по които въртим проверки, но в общи линии досега нито един случай не е излязъл, а именно незаконната сеч на дървета. По този въпрос имаме страшно много проверки. Тук говорим само за основния състав. Разбира се, ако става въпрос за големи размери, ако става въпрос за престъпна група, естествено, че ще се проверява. Става въпрос за основния състав. Едната такава проверка изисква страшно много работа. Изисква да се разкрият всички банкови сметки на лицето, на другите членове на семейството – огромен обем работа, справки в сума ти регистри, тоест един огромен обем работа. За едно обикновено лице движенията по банковите сметки са страшно много и това е едно затлачване с такива проверки – хванали някого, отишъл примерно да сече дървета, освобождават го дори от наказателна отговорност, от административно наказание, но нас това не ни освобождава. Трябва да извървим цялата процедура. Същото е и за основния състав на държане на наркотични вещества. Това е по основния състав. Говорим, разбира се, ако става въпрос за разпространение на наркотици. Ако става въпрос за по-тежко квалифицираните състави, те остават, но говорим по основния състав. Масово това се случва – млади хора с по една цигара наркотично вещество, повдигат им се обвинения, дори впоследствие някои от тези дела въобще не издържат, но дори и да издържат, просто проверяваме и въртим едни такива проверки на празен ход.
Поради това, че сме изключително претоварени с множество текстове, чисто от практиката, това са два текста, по които ние сме констатирали, че реално успеваемостта на Комисията е нула. Мога да го кажа: въобще никога не се е стигало до производство – 250 хиляди по тези основни състави. Пак повтарям, тук, разбира се, изобщо не трябва да се прави грешка, когато става въпрос за разпространение на наркотични вещества, квалифицираните състави. Тук правим предложение само по тези основни, маловажните, така да кажем. Те не са маловажни по смисъла на Закона, защото все пак, когато е маловажен съставът, се прекратява елото. Но, да, ние сме точно в тази хипотеза – дори да се прекрати делото, това е гражданска конфискация, ние отново трябва да въртим цялата проверка. Затова предлагаме по тези два състава, които очевидно няма никаква ефективност, да отпаднат, защото, така да кажем, да поемем малко въздух, защото наистина сме претоварени със случаи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря. Не беше необходимо това уточнение. Имате ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МИРА МАНОЛОВА: Искам да Ви възразя, господин Георгиев.
Конкретно за състава по чл. 354а, касаещ наркотиците, с Вашата промяна, първо, изпускате основния състав, но в случаите на разпространение на прекурсори. Второ, не съм съгласна, че с промяната, която предлагате от 2-ри до 4-ти състав, да остават най-тежко квалифицираните случаи, защото ал. 3 по действащата редакция на чл. 354а се отнася точно за тези случаи, за които казвате, че въртите напразно машината – само за държане и за придобиване на наркотици без разпространение.
Алинея 4 Ви е нарушаване на правила, които също си мисля, че не е най-тежко квалифицираният състав.
Само обръщам внимание, че това, което казвате, не е точно така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Какво предлагате? Предлагате да съобразим редакционно волята на вносителя или как да направим?
МИРА МАНОЛОВА: Ако ме питате мен, това, което искат те да направят, е поне ал. 3 да изключат. Защото ал. 3 Ви е привилегированият състав в сравнение с ал. 1. То наистина се отнася за тези случаи, за които казах – без цел разпространение. Това Ви е ал. 3 – привилегированият състав. Алинея 2 е квалификация – най-тежките случаи: големите размери, публично място и така нататък. Според мен трябва да изключите ал. 3, а не ал. 1. Мерките са в ал. 3 – привилегированият състав „Държане и придобиване без цел разпространение”, когато е за лична употреба. Това е ал. 3.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В оригинала е чл. 354а, алинеи от 1 до 4. В предложената редакция е да стане чл. 354а, алинеи от 2 до 4. Тоест ал. 1 отпада.
Това, което колегата от дирекция „Референти и законодателство“ казва, е, че трябва да останат: ал. 1, 2 и 4. Без ал. 3. Това е.
Тоест не ал. 1, а ал. 3 да отпадне. (Шум и реплики.)
Отлагаме § 3 за тази проверка, за да може съответно да се образува редакцията.
Пристъпваме към § 4. Имаме текст на вносител, имаме предложение на народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители, имаме и предложение за редакция, която следва текста на вносителя.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Отново въпрос към Комисията.
Как стигнахте до цифрата 50 000? Не вярвам да сте избрали произволно да я предлагате.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Поради това, че в досегашната практика на Комисията, за съжаление, от 2012 г. действа Законът и няма нито едно уведомление от митнически органи, виждате вече за близо четири години нито едно уведомление от митнически органи нямаме, което да е повод за наша проверка. В интерес на истината тази сума я съобразихме и с... Виждате, че предлагаме да се намали и прагът за несъответствие от 250 на 120 000. Гледахме пропорционално да смъкнем сумата на тези административни актове, за да може все пак да има някакви производства. За четири години не е постъпило нито едно уведомление в Комисията за влязъл в сила акт, за извършено административно нарушение. Това е умрял текст. Едното обяснение е, че не ни сезират, въпреки че сме провели няколко разговора. Второто е, че може би е прекалено висока сумата. Гледахме горе-долу пропорционално, както е предложението за намаляване на прага за несъответствие, да намалим и тази сума, за да се стигне евентуално до някакви проверки. Това според нас е сериозна сума – 50 000 лв., ако има влезли в сила актове за административни нарушения. В общи линии подходът ни е съобразен. Другата сума вече за намаляване на прага на 120 000 лв. сме направили анализ, че това е около 1000 лв. на месец за едно семейство, като се сложат 12 месеца – 12000, за десет години са 120 000 лв. Един вид тези пари, с които едно семейство живее, няма да ги търсим откъде са дошли. Трябва да има все пак един такъв праг, като гледахме да го съобразим и с онази сума, и с тази сума. Не знам. Това е един умрял текст, мъртъв текст, който не води до нищо. Ако прецените, да се запази старият текст, но нищо не се случва.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Именно с оглед все пак да не се запуши дейността на самата Комисия, от една страна, от друга страна, тя да може и да работи по такива случаи, затова мисля, че колегата Георгиев и групата народни представители са внесли това предложение като един компромисен вариант, както се казва – не 150, не 50, а 100 000 лв. Мисля, че е резонно да бъде подкрепен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А какво означава това, че Комисията би подкрепила?
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Да, Комисията би подкрепила такова предложение, за да се намери все пак някакво действително намаляване на този праг, за да се даде възможност да проработи този текст. Ако се намали на 100 000 лв., прагът на влезли в сила административни актове, може би тогава вече ще се получат уведомления от митническите органи. Така че да, бихме подкрепили такъв подход. Нямаме реално обективни данни за предложения по конкретната сума.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Хамид Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател. Не мислех да подкрепям предложението на Чавдар Георгиев и група народни представители, но след изявлението на председателя на Комисията, съм склонен да го направя. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има почти консенсус към предложението на господин Георгиев – така ли? (Шум и реплики.) Да, добре.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Чавдар Георгиев – „50 000 лв.“ се заменят със „100 000 лв.“.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Предложението на господин Георгиев се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетото предложение, заедно с предложението за редакция, но с числото „100 000“.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Пристъпваме към § 5. Текст на вносител, предложение от народния представител Чавдар Георгиев за отпадане на § 5, и предложение за редакция.
Имате думата, колеги.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Разбирам защо Комисията е направила това предложение особено в частта му на т. 1 – възможността да се осъществява претърсване и изземване по реда на НПК, да не могат да бъдат зависими до края само и единствено от Прокуратурата. Смятам обаче, че е доста радикална възможността да се предоставят такива права на този етап на Комисията. Мисля, че останалите две точки, тези две правомощия за изискване на обяснения и след това за изискване на сведения, на този етап поне са достатъчни. Нека да видим как при въвеждането им ще върви производството. Дали ще имат някакви проблеми колегите от Комисията. В един бъдещ момент вече следващ състав на Народното събрание, ако трябва, да помисли дали да прави такива радикални предложения за такива правомощия. Правя предложение по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС в тази връзка, т. 1 на ал. 2 на чл. 28 да отпадне, като останалите точки съответно да се преномерират на т. 1 и т. 2. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Искате ли становище от Комисията?
Колегата Попов, след това Комисията.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател. Съвсем накратко. Мисля, че предложението на колегата Георгиев е съвсем резонно. Тук се вменяват полицейски функции на Комисията, а това не е нейното предназначение, съгласно Закона. По отношение на другите текстове на практика те ще се превръщат в един досъдебен орган – изискват обяснения, може да се разшири, очни ставки и прочие, и прочие. Не виждам в Закона такъв смисъл да се даде такава възможност и правомощия на Комисията. Друго е нейното предназначение. От тази гледна точка подкрепям предложението на колегата Георгиев изобщо да отпадне § 5.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
Първо, искам да кажа, че всичките тези правомощия ние ги имахме по отменения Закон. Те отпаднаха в този Закон. Това не е прецедент. Комисията ги е правила. В интерес на истината, те са – особено претърсванията и вземанията действително много рядко са се случвали. В цялата история на Комисията има три или четири претърсвания и изземвания, да не Ви излъжа.
Разбира се, Ваша е преценката тази част, да отпадне. Това са редки случаи. Идеята за предлагане на това е, защото иначе ние се превръщаме в един орган, който само прави справки по различни регистри, а знаете, че лицата не стоят с имената си зад фирми, зад офшорни компании. Ако искаме да стигнем по-надълбоко, трябва наистина да се ползваме от документи. За нас, разбира се, съществува път посредством създаване на съвместни екипи с Прокуратурата, което правим и сега, така че ние можем да се снабдяваме с тези документи чрез тях. Единственото ми опасение е, че се поставяме в зависимост от доброто желание на Прокуратурата. Но, ако прецените, че този текст Ви притеснява, апелирам в тази част първа точка да не се приема. За обясненията и сведенията – това е нещо, което сме правили много по отменения Закон. То е в интерес и на лицата. Когато те дойдат при нас и кажат някакви твърдения – еди-кой си ми даде заем за 10, 20, 50 хиляди. Ние не можем да извикаме това лице пред нас да потвърди, да обясни обстоятелствата по даването на този заем. Ще вкараме иска в съда – безсмислено е това. Искаме да можем да проверим всички обстоятелства, което е в интерес много пъти и на самите проверявани лица.
Сега в момента по новия Закон ние не можем да го правим. По стария можехме. Сведенията от лицата… Много пъти няма как да съдейства Прокуратурата, защото тя в нашата част много пъти не ги вълнуват тези неща. Не ги вълнува, че лицето се опитва да докаже някакви доходи пред Комисията. Така че поне в тази част апелирам към Вас, ако прецените, да ни се даде тази възможност. Пак повтарям, това е и в интерес на лицата. Да можем да бъдем максимално обективни. Нашите искове са на доста високи стойности. Много пъти това са милиони, десетки милиони. Внасяме едни искове, които после в съда нещата се преобръщат на 180 градуса като дойдат свидетелите. Не по наша вина като не можем да снемем тези обяснения от лицата. И като не можем да проверим нещата, те заплащат огромно обезщетение на лицата.
Молбата ми е, ако прецените, тази възможност да остане, за претърсването и изземването. Както прецените. То е било много малко ефективно изобщо в работата на Комисията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Господин Георгиев, какво става, ако лицето откаже да даде тези сведения? Защото, докато в наказателния процес досъдебното производство обвиняемият дава обяснения, свидетелите дават показания, те имат някакво процесуално качество. Тук проверяваното лице няма никакво процесуално качество. Какво става впоследствие, ако той откаже, какво презумирате,? Защото, ако той е избрал тази своя стратегия да не дава никакви показания, защото все още не сме стигнали до текста доказателствената тежест да е обърната, какво става оттам-нататък? Тежестта на доказване е при Вас, както и при Прокуратурата.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Абсолютно сте прав, господин Хамид. Действително лицата не търпят абсолютно никакви вреди, ако не дадат обяснение пред Комисията. Въпросът е, че в практиката на Комисията много често лицата се отзовават и дават тези обяснения. За тях няма никаква негативна последица, ако решат да не дойдат. Имаме и такива случаи, когато адвокатите съветват лицата да не попълват декларация в Комисията, нищо да не дават, за да може после да загубим случая и да дължим обезщетение. Все пак обаче това е една възможност, ако лицето иска да съдейства и други лица, които то сочи евентуално, че биха могли да потвърдят неговите твърдения, да се стигне в един по-ранен момент до яснота дали въобще ще може конкретният случай да отиде в съда или не. Но не можем да задължим нито лицето да даде такива обяснения, нито могат да се черпят някакви негативни изводи в негова вреда. Това е една възможност. В интерес на истината, когато се призовават лица в Комисията, идват и дават сведения. Това е една възможност за нас да изясним дали следва да се ходи по конкретен даден случай пред съд или не. Нищо негативно не може да последва, ако лицето откаже да даде такива сведения и обяснения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ИВО ИВАНОВ: Към настоящия момент сведенията от проверяваните от трети лица се дават към момента след налагане на обезпечителните мерки и образуване на производство. Ние вече имаме един официален контакт с лицата, когато цялото им имущество е запорирано. Докато тази възможност, затова и председателят казва, че е в интерес на лицата, защото може да не се стигне въобще до запор. Имали сме и такива случаи, когато след запорирането на имуществото проверяваното лице и свързаните с него лица си представят необходимите документи, до които ние на етапа на проверката не сме имали достъп, и производството се прекратява. В тази връзка е в интерес и на лицето. Далеч сме от мисълта за досъдебно. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
От това изложение следва, че това все пак е в полза на проверяваното лице. Предлагам текстовете да се гласуват точка по точка, като ще предложа и редакция т. 2 да отпадне, т. 3 да стане т. 2, която да гласи: „Да изискват сведения от проверяваното лице и свързаните с тях лица.“ Тоест да отпадне думата „обяснение“, защото е свързана думата „обяснение“ с обясненията на обвиняемите в наказателния процес. Тоест текстът да придобие вариант: „Да изискват сведения от проверяваното лице и свързаните с тях лица.“
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря. Подкрепяйки това, което каза колегата Хамид, правя също една редакция: при осъществяване на проверката, както е по ал. 2, проверяваното лице и свързаните с него лица могат да дадат сведения. Така или иначе и в момента е така, но да избягаме от този императив „изискват“.
СТОЯНКА НИКОЛАКОВА: Точно с такава терминология борави законът – дадените от проверяваното лице обяснения. (Шум и реплики.)
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, нека тогава да остане „обяснение“. Нямам претенции за терминологията. Просто правя асоциация с НПК и затова го предложих.
Нека да остане „обяснение“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Каква е разликата между „обяснение“ и „сведение“?
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Според логиката вероятно „обяснения“ са от проверяваното лице, точно както каза и господин Хамид – вероятно и заради това законодателят в този Закон е направил обяснение от проверяваното лице, може би донякъде като препратка към Наказателно-процесуалния кодекс, а пък „сведения” са от непроверяваното лице, а от свързаните с него лица. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания има ли, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Чавдар Георгиев за отпадане на целия § 5.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема текстът за отпадане.
Подлагам на гласуване предложението на господин Митев да отпадне т. 1. Имаме го и в текста на вносителя и в текста на предложената редакция, тоест да отпадне „осъществява, претърсване и изземване по реда на НПК“.
Моля да гласуваме.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се да отпадне т. 1.
При това положение господин Хамид поддържа ли редакцията? Не я поддържа. Оттегляме я.
Гласуваме текстовете на т. 2 и т. 3 така, както са по вносител и както са предложени като редакция от работната група.
ФИЛИП ПОПОВ: Също имах редакционно предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Извинявам се, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: По спомен звучеше така: „При осъществяване на проверката по чл. 20, ал. 2 органите по чл. 13, ал. 1“ – само че тук трябва да отпадне – „при осъществяване на проверката по чл. 21, ал. 2, а „проверяваните лица и свързаните могат да дадат обяснения и сведения“.
Това е в съвсем груб вариант, защото…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ама, текстът е друг. Тук сме в правомощия на Комисията. И по-скоро, ако вървим в тази посока, би следвало да стане: „В частта изискват обяснения от проверяваното лице и свързаните с него лица, които могат да предоставят такива“.
Става ли така? Тоест „които могат да предоставят такива“.
ФИЛИП ПОПОВ: Става.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е много като наказателна форма изказът, но иначе съвсем ще променим, ми се струва, текста.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, ако позволите.
Едно към едно сме взели текста от предишния Закон, както в отменения Закон, когато не беше гражданската конфискация, едно към едно сме го пренесли тук. Тази редакция, която сме дали, е редакцията, която е в предишния Закон.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подлагам на гласуване редакцията, която беше предложил господин Попов, и която видоизменихме в известна степен, тоест на края на т. 2 да се добави: „които те могат да предоставят.“.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 7.
Не се приема това редакционно предложение.
Подлагам на гласуване текстовете на т. 2 и 3, както са предложени от вносител и са редактирани в настоящия доклад.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Приемат се т. 2 и т. 3 без редакцията.
Колеги, прекъсваме второто четене, за да можем да разгледаме на първо четене двата законопроекта, които приехме да бъдат допълнителни точки 8 и 9.


(След почивката.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, връщаме се към второто четене на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество.
Бяхме стигнали до § 5, но по молба на колегата от НАП, който иска да участва само по една норма – § 18, Ви предлагам да разгледаме § 18 и да го освободим.
Има ли възражения по това? Няма.
Параграф 18. По отношение на чл. 90 да се създаде нова ал. 5 със следното съдържание:
„(5) Най-малко 20 на сто от стойността при отнетото в полза на държавата имущество, ще се използва за социални цели“.
Имаме предложение на народния представител Чавдар Георгиев 20% да станат 70%. Имаме предложение за редакция.
Господин Хамид също иска да направи редакционно предложение. Заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: В текста на вносителя след думата „цели“ се поставя запетая вместо точката и изречението продължава така: „А останалите 80% са за издръжка на Комисията“.
Не е смешно, колеги, защото Комисията работи със заплати като на чистачка в едно учреждение. Колегите ще го кажат. Затова трябва да им заложим издръжка в Закона.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега от НАП, извинявам се – секунда само да намеря списъците.
Колегата Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“. Заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: Благодаря. Извинявам се, че и аз внасям някаква неуредица в реда на разглеждане на параграфите.
Поддържам становището, което е изразено от министъра на финансите, че начинът, по който в момента е формулиран параграфът, го прави според нас, на практика неизпълним, тъй като не е ясно какво точно значи социални цели и общи финанси по принцип. Един вид забранява подобни цели, изразходвания. Не е ясно точно как ще се оценяват съответните неосъществими проблеми с неговата оценка. Има проблеми с това кой орган ще определя как се изчисляват тези два процента, по какви точно социални програми ще се харчат. Няма изявен интерес за социални програми. Нашата молба е следната – оставям това изцяло, разбира се, на преценката на Комисията.
Този параграф, този принцип за изразходване на някакъв процент от отнетото имущество за социални цели, да бъде цялостно и подробно уреден кога да се разглежда Законът за борба с корупцията. Защото там този въпрос ще бъде преуреден наново. Там според нас, би трябвало да се разглежда този въпрос детайлно, да се уреди какъв ще бъде процентът, как ще се оценява, кои имущества ще се оценяват, кой ще ги оценява, кой ще взема тези решения, кой трябва да заяви нужди за социално използване и така нататък.
Този параграф във вида, в който е в момента, няма да работи.
Молбата ми е този въпрос да бъде разгледан и уреден, разбира се, не че възразяваме по принцип срещу него, но да бъде уреден както трябва, когато се разглежда Законът за борба с корупцията. Не държа да вземете решението веднага, нито аз да го чуя. Аз ще го разбера, когато Законът бъде разгледан. Молбата ми е да го имате предвид, когато стигнете до този параграф. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Директор.
Заповядайте, господин Председател.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Идеята на Комисията е да почерпим от добрите практики в много европейски държави, в които в действителност да има видимост от нашата дейност, трябва да се вижда действително как имущество, отнето от престъпниците, се използва за социални цели. Безспорно текстът е общ и неконкретен, като идеята е с подзаконов нормативен акт впоследствие вече да се доуреди материята по-подробно, като се въведе едно такова изискване. Много малко са случаите, в които се ползва една сграда примерно, мисля че беше в Службата по вписванията в Несебър, и в Пловдив имаме една сграда също се ползва, много малко са тези добри примери, когато отнетото от престъпниците се ползва за някакви социални цели. Безспорно е, че това трябва да се доуточни, но нашето виждане беше да се заложи принципът, а вече впоследствие с подзаконов нормативен акт да се уреди детайлно как ще се изчислява, как ще се преценява. Затова сме заложили сме термина „използва“, защото не говорим да се продава имуществото и парите да отиват, а идеята е точно това – реално отнетото имущество да отива за социални цели. В Италия например, когато там отнемат имущество, директно слагат едни огромни табели „отнето от мафията“, за да може хората, като го видят – по този начин се демонстрира силата на държавата, тоест отнема се от лица, които имат такова имущество. Това е идеята, да има и такова имущество. Дали ще прецените, че това е уместно или не, разбира се, зависи от Вас. Безспорно ще има трудности. Ако прецените, че трудностите са повече от позитивите, разбира се, не следва да се приема. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател. Други изказвания по този въпрос?
ХАМИД ХАМИД: Извинете, господин Председател, че вземам пак думата. Тук може би ще трябва пак препратка с отделна алинея, че начинът на използването се урежда с наредба на министерство еди-кое си.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е другият въпрос, който щях да задам. То е всъщност е с отделна алинея. Текстът трябва да се продължи вероятно с изказа: „като редът и условията се определят в подзаконов нормативен акт, приети от“ – и тук възможностите са министърът на финансите, министърът на труда и социалната политика или съвместна такава. Може да е и на Министерския съвет.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Ако позволите, господин Председател.
Понеже сега действа Междуведомствен съвет, който се администрира от Министерството на финансите, което се разпорежда с отнетото имущество, може би Министерството на финансите…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Този Междуведомствен съвет къде е уреден?
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Уреден е в Закона. Само в Закона е предвидено, че това са заместник-министри от различни министерства, но дейността му се администрира и го председателства заместник-министър на финансите. И понеже те…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Попов и господин Митев – заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Първо, подкрепям тази идея, мисля че е резонна, все пак това, което каза и председателят.
Един въпрос – виждали сме всички в практиката примерно Видин областният управител на областта се движи в кола, която е отнета и с нея е извършено престъпление. В момента той полза тази кола, сигурно и на много други места е така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Областният управител на София в предишен мандат, в мое лице случаят беше подобен с
15-годишен „Пасат”, отнет за контрабанда.
ФИЛИП ПОПОВ: Още едно предложение. Може тези отнети коли да отидат към БАН например и без това имат малък бюджет за научни изследвания.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, няма да повтарям аргументите, които казаха колегите преди мен по отношение редакцията на текста. Смятам обаче, че, ако се издава подзаконов нормативен акт, най-добре е това да го направи Министерският съвет, а не мъгляви междуведомствени съвети или пък да караме отделни министри да се събират, че да изготвят общи правилници. Най-добре е Министерският съвет като колективен орган да го приеме този подзаконов нормативен акт. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
ХАМИД ХАМИД (от място): Предложението ми е сериозно. Между 20 и 70 – то е ясно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако е сериозно, аз ще направя също редакционно предложение и ще бъде в смисъл на 10%. Мисля, че това съответства горе-долу на други подобни случаи, в които стимулираме администрацията с постигнатия резултат.
ХАМИД ХАМИД: Съгласен съм.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Въпросът е, че трябва да им го запишем като допълнителна издръжка, за да не им орежат бюджета на издръжката въобще и да кажат: издръжката Ви е това, което си го съберете всъщност. Тогава ще се промени моделът на финансиране.
Реплики на народния представител Хамид Хамид извън микрофоните.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще възразят финансите, многократно ще възразят. Няма случай, в който да не са възразили в подобни случаи като този.
Добре, ще го подложа на гласуване.
ХАМИД ХАМИД: Само да допълня, че това е начинът в Комисията да привлечем сериозни хора и на ниво инспектори, не само като ръководство, защото в момента на по-ниските нива няма желаещи или пък има огромно текучество. След няколко месеца инспекторите напускат точно заради ниското заплащане, а въведем ли тези 10% ДМС, ще има наплив на сериозни кадри към Комисията.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Ако мога да допълня.
По Закон членовете са изключени и нямаме право да получаваме ДМС, така че това наистина ще е стимул за хората, които работят – за инспекторите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на колегата Чавдар Георгиев числото „20“ да се замени със „70“.
Който е съгласен, моля да гласува.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (от място): Предлагам редакция – да се промени на 30.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вносителят си променя предложението – 20 % да се замени с 30%.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 5.
Предложението се приема.
Със 7 на 5 социалните цели спечелиха вместо 20 – 30%.
Подлагам на гласуване редактираното предложение на господин Хамид Хамид по чл. 80, ал. 4, т. 2.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: С какъв процент?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: С 10% допълнително за издръжка на Комисията. (Шум и реплики.)
ХАМИД ХАМИД (извън микрофоните): Да го направим „и други разходи“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кое е по-добре – за ДМС направо…
ХАМИД ХАМИД (извън микрофоните): От 3 милиарда от КТБ като ни дойдат – 30 милиона ще ни стигнат за 30 години напред.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: (Председателят се консултира.) Благодаря, Борис.
Колегата дава аналогия от Закона за защита на конкуренцията чл. 13, ал. 3 от Закона за КЗК, който звучи горе-долу така: „25 на сто от средствата по ал. 2, т. 1 и 2 се разходват за повишаване на квалификацията и за стимулиране на членовете на Комисията и служителите, включени в общата численост на персонала на Комисията. Условията и редът за разходване на средствата по ал. 3 се определят с утвърдени Вътрешни правила“.
Тук са и членовете на Комисията, и служителите.
ХАМИД ХАМИД (извън микрофоните): Те имат забрана, значи, само служителите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Значи тук да остане само „служителите“ и да остане с текст „10%“.
ХАМИД ХАМИД (извън микрофоните): Какво правим с това експертът да взима пет пъти повече от шефа? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Хамид поставя с ирония въпроса, но той е факт. Аз като бях областен, директорите взимаха два пъти повече от областния управител.
ХАМИД ХАМИД (извън микрофоните): Нормално, с един разбит 15-годишен „Пасат”…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И то разбит. Цялата предна част беше в болтове, защото са разбивали всичко, за да махат отвътре трафикираните вещества.
Така редактирано – за 10%.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По другото предложение – 30% за социални цели.
Който е съгласен редакционното допълнение да бъде по правила, уредени в подзаконов нормативен акт на Министерския съвет, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
При това положение подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с всички приети досега предложения по чл. 80.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се § 18 с това съдържание.
А по § 2 или 3 – уточнихте ли, да се връщаме ли към § 3 или да продължаваме към § 6?
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Извинявайте, само мисля, че е по чл. 90.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, чл. 90. Казах „чл. 80“ по грешка. Имал съм предвид чл. 90.
Връщаме се към § 3 или § 6?
Ако сте готови с § 3, връщаме се към § 3.
Какво уточнихте, госпожо Манолова?
МИРА МАНОЛОВА: Ами, че съм права.
Уточнихме с господин Георгиев, че при Ваша воля, да отпадне ал. 3 и редакцията да е „чл. 354а, ал. 1, 2 и 4 остават”. Алинея 4 остава.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Алинея 1, 2 и 4 – това е за чл. 354а.
МИРА МАНОЛОВА: Да – т. 25 на чл. 22.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Всичко друго си остава?
МИРА МАНОЛОВА: Да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания има ли по този въпрос? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с редакционното уточнение по отношение на т. 25, чл. 354а – вместо „от ал. 2 до 4” да бъде „ал. 1, 2 и 4”.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
С това приехме окончателно § 3.
Продължаваме с § 6.
Имаме текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата, колеги.
ФИЛИП ПОПОВ: Подлагам го на дискусия, все още не като редакция, но тъй като тук е записано „писмено искане“, нямам против това, разбира се, но това е формата, и ако искаме да го вържем с предния параграф „изискват обяснения”, може би би следвало да звучи: „Комисията и директорите от териториалните дирекции могат да изискат от застрахователите да разкриват…“ – нататък текстът си върви. Значи, от застрахователите, разкриване на застрахователна тайна за проверяваните лица. Очевидно, че ще бъде писмена формата, но пак да изискват, защото в предния текст изискват обяснение. Не го предлагам като редакция, просто да го обсъдим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В предните дебати имаше много, според мен, коментари по този въпрос, защо добавяме и застрахователната тайна.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, ако позволите.
Много често, например когато има застрахователни събития, да речем откраднат е автомобил, после застрахователите изплащат сума пари, ние нямаме яснота. Една е цената, на която е застрахован автомобилът, друга е сумата, която е изплатена на лицето. Ние трябва да вземем тази сума като приход на лицето, но нямаме яснота каква точно е сумата. Затова искаме в тази връзка да можем да изискваме, защото имаме проблеми с някои застрахователи. В интерес на истината, част от застрахователите, позовавайки се на застрахователната тайна, отказват да ни кажат какви пари са изплатени на лицето и съответно за нас е трудността да направим икономически анализ и да разберем дали лицето е имало законни доходи или не е имало. Оттук изхожда нашето предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това не може ли чрез банковата тайна да го проверите? Така или иначе застрахователят е платил по банка. Едва ли е платил по друг начин. Лично мен като вносител ме укоряваха и казвах: това е прекалено, дето си го подписал като вносител, защото това са най-вече аксесорни отношения, защо трябва всички тайни да се разкриват?
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Възможно е, господин Председател парите да не отиват в сметката на проверяваното лице. То може да предостави сметка на друго лице да се преведат, а ние нямаме основание да разкриваме банкова тайна за другото лице.
ИВО ИВАНОВ: Имали сме случаи, в които примерно проверявано лице, получава застрахователно обезщетение от друго лице, което въобще не е свързано, просто си е предоставило банковата сметка. Няма как да сме сигурни, че това е примерно законен доход на лицето. То не е и негов доход.
ХАМИД ХАМИД: Да тук няма спор да приемем текста. Предложението на господин Попов беше как да ги задължим, тоест да вкараме думата „изискват“. То естествено, че е по писмен път. Защото няма механизъм… Могат с писмено искане и, ако Ви откажат, тогава нямате какво да направите. Докато „изискват” си имам малко по-строг, императивно е, да. Така че нека да приемем на господин Попов предложението и да мислим за някаква санкция, ако не се отзоват.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, гледаме чл. 150, ал. 1 от Кодекса за застраховането, където са 11 позиции, при които се разкрива застрахователната тайна. Първата хипотеза е писмено съгласие на лицето, за което се отнася. Следващата хипотеза е органите на съда, прокуратурата, разследващите органи и полицейските органи по установения законен ред. След това е ДАНС по Закона за мерките срещу изпиране на пари. Другото е, Предгаранционният фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи във връзка с дейността им по този Кодекс, приети от Гаранционния фонд за целите на създаване на информационни системи за предотвратяване на застрахователни измами пред директора на Териториалната дирекция на НАП, пред компетентен орган на НАП, пред изпълнителния директор на НАП, пред презастраховател, когато това е необходимо, с оглед презастраховането, пред законните наследници на застрахования или на лице, което има право на застрахователно плащане, но забележете, това явно сме го направили със Закона за съдебната власт, пред главния инспектор или инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Така че тук правна логика има, друг е въпросът, че може би правната техника трябва да е друга и трябва да кореспондира. Ако приемем това, трябва в Преходните разпоредби да кореспондира и в Кодекса за застраховането да се препрати и към чл. 150, ал. 1 с нова т. 12. (Шум и реплики.)
МИРА МАНОЛОВА: Извинете, че се намесвам.
Искам да кажа, че в самия Законопроект, макар и недействащият Кодекс за застраховането, а старият Кодекс, отмененият вече, в който единствената редакция, която си позволихме да направим в тази заключителна норма, колегите са предложили промяна в Кодекса за застраховането в тази връзка. Така че аз не знам какво ще предлагате?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложили ли са?
МИРА МАНОЛОВА: Има Заключителна разпоредба в чл. 150а, просто сме сменили члена. (Шум и реплики.)
ФИЛИП ПОПОВ: Параграф 21, господин Председател.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Четете до края, колеги, четете до края.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на колегата Филип Попов.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържал се – 3.
Приема се редакцията на колегата Филип Попов.
Подлагам на гласуване текста на – референтите клатят глава, ясно защо, но ще го редактирате правилно и да звучи…(Шум и реплики.)
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 6 заедно с приетото редакционно предложение на господин Попов.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12 гласа, против и въздържал се няма.
Приема се § 6.
Параграф 7. Отменя се т. 1 на чл. 31.
Имаме предложение на Чавдар Георгиев да отпадне § 7.
Заповядайте.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Съвсем накратко.
Господин Председател, уважаеми народни представители, абсолютно безпредметно е да ни се изпращат уведомления, че е образувано производство срещу лице, защото ние не можем да започнем проверка и ние просто ги слагаме към дело. Можем да започнем проверка, едва когато е повдигнато обвинение и затова за нас това не е нито индикация, нито нищо. Ние нямаме право да правим каквото и да е проверка, след като е образувано дело срещу някого. Така че просто е абсолютно безпредметно, спазвайки тази разпоредба – от Прокуратурата ни изпращат уведомление, че е образувано дело срещу еди-кое си лице и това е просто един лист хартия, който отива към дело. Безпредметно е…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А по повод евентуални обезпечителни производства…
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Не, не, ние можем да започнем проверка – едва когато има повдигнато обвинение. Абсолютно незаконно е да правим каквото и да е преди това. Дори и да отправим каквото и да е – справка, ако направим след като е образувано срещу някой производство, това би било нарушение на правата на лицето. Нашата проверка започва, една когато се повдигне обвинение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, не въпросът не е за проверката, а за обезпеченията. Защото като му се повдигне вече обвинение, той каквото е могъл да скрие и унищожи, да разходи или да …
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Не, господин Председател. Обезпеченията налагаме, едва когато приключи проверката, защото тогава установяваме несъотвествието. (Шум и реплики.) Да, ако вече е изправарващо, ако можем да налагаме, това е съвсем нова философия и съвсем би изменило сегашния Закон. Философията на сегашния Закон е: прави се проверката, която продължава година, може да бъде удължена с още шест месеца, и след проверката, ако установим несъответствия, едва тогава се налагат обезпечителни мерки. Така че едно уведомление, че е образувано дело срещу някого няма абсолютно никакво значение за нас.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А прокурора по НПК в кой момент най-рано можеше да разпореди обезпечителни мерки?
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Също, трябва да има повдигнато обвинение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само с обвинение.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Абсолютно, да. Трябва да има повдигнато обвинение, едва тогава той може да внесе искане вече в съда с оглед обезпечаване на глобата и конфискацията, които са предвидени като наказания в Наказателния кодекс. Едва тогава той може да поиска от съда налагане на обезпечителни мерки. Но, разбира се, там е по-лесно, там не трябва да се доказва несъответствие единствено само с оглед целите на наказанието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В някои случаи е важно да се действа бързо. Аз говоря за случаите, в които би следвало бързо да се обезпечи съответното имущество.
Има ли други изказвания по този въпрос? Няма.
Добре, закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на Чавдар Георгиев да отпадне § 7.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, редактиран по следния начин: „§ 7 в чл. 31, т. 1 се отменя“.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10 гласа, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се § 7 на вносител с редакция.
Пристъпваме към § 8. Имаме текст на вносител, имаме предложение за редакция. Тук имаме и становище и на Националния статистически институт.
Заповядайте.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Ако мога да взема отношение, господин Председател.
Действително има становище, не ни беше известен този Регламент. Ако действително има такъв действащ Регламент, както е посочен, в което аз не се съмнявам, може би наистина този текст следва да отпадне и да приемем доводите на Националния статистически институт. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, те се позовават на собствения Закон за статистиката, който съдържа специална уредба относно реда за разработването, изготвянето и разпространението на статистическа информация. Националният статистически институт използва индивидуалните данни, предоставени му за статистически цели, само за тези цели. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Закона за статистиката Националният статистически институт не може да предоставя на други субекти индивидуални статистически данни. Тези данни не могат да се ползват като доказателство и пред органите на изпълнителната и съдебната власт. Този специален ред е създаден с цел защита на предоставените индивидуални данни, които представляват статистическа тайна.
Комисията се интересува главно от годишните финансови отчети на юридическите лица, така ли? Или от коя част от тези ГФО-та?
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Само това нещо. Иначе ние общодостъпната информация, другата която е, разбира се разполагаме с нея. Но тук в случая аз виждам в тяхното становище и някакъв Регламент 223/2009 на Европейския парламент, уреждащ правната рамка на европейската статистика и изискващ статистическа поверителност. Признавам си, не съм запознат с този Регламент. Нямам представа дали…(Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Мисълта ми е, защо годишните финансови отчети не ги искате от Търговския регистър от Агенцията по вписванията?
ИВО ИВАНОВ: Защото в Търговския регистър се публикува обща информация, която е много схематична – като баланс, като отчет за приходите и разходите. На нас ни трябва по-детайлна информация, която те са задължени да подават до Националния статистически институт, като тя е свързана с нашия анализ. Значи, има примерно неща, които в баланса не могат да се видят.
Сега ще кажа на прима виста, за закупен дълготраен материален актив (ДМА), закупен тази година, продаден същата година, то не е необходимо да намира отношение в реда, който е за ДМА. Там можем да вадим съпътстваща информация, която за нас е важна, точно с оглед всеобхватност на проверката.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, но защо точно от статистиката. Тук разпоредбата, която Ви цитирах от Закона за статистиката чл. 25, ал. 2, съмнявах се, доколко е принципно това правило, но те имат обща забрана да разпространяват конкретни данни, така наречени „Индивидуални данни”. Те могат да ги предоставят само, според мен, в един обработен вид и отнесени към определен критерии. Вие досега получавали ли сте такава информация от Националния статистически институт?
ИВО ИВАНОВ: Отказвали са ни такава информация. Не са предоставяли. Тоест, ние работим с Националния статистически институт с тази общодостъпната информация, която е за издръжката. Понякога сме искали информация за издръжка в определени региони и така нататък. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, те не искат да предоставят необработени…
Ето вижте, те имат: „Национален статистически институт и органите на статистиката и техните служители не могат да разгласяват или предоставят:
1. индивидуални статистически данни.
2. статистически данни, които е възможно да бъдат обвързани
така, че да се идентифицира определена статистическа единица.
3. статистическа информация, която обобщава данните за по-малко от три статистически единици или за съвкупност, в която относителния дял на стойността на изучаван периметър на една единица е над 85 на сто от общата стойност на този параметър за всички единици от съвкупността”. (Шум и реплики.)
Третото изречение ще го поясня така, но може би извън стенограмата. (Пояснение извън стенограмата.)
ИВО ИВАНОВ: Да ви допълня, някои от тези юридически лица, които са ни в сферата на проверявания, примерно като ЕООД на проверявано лице, ние за тях можем да разкрием банкова тайна, но има много случаи, когато това за трети лица, които на пръв поглед нямат никаква видима правна връзка и съда им отказва и разкриване и на банкова, и на търговска, и на всякаква друга тайна.
Защото вече много се глобализират нещата, никой не работи със собствените си фирми, работи чрез поставени лица.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания, колеги има ли? Няма.
Закривам дебатите. (Шум и реплики.)
Правиш ли го редакционно това предложение?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Може ли само един въпрос? Годишните финансови отчети не се ли дават и в данъчните органи, от там не можем ли да ги искате?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Явно Националният статистически институт като форма, като разбивка иска повече детайли. И тяхната справка е много по-детайлна и обхваща възможност да се идентифицират отделни активи спрямо финансовия резултат.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Тук става въпрос за информация за годишните финансови отчети. (Шум и реплики.)
ХАМИД ХАМИД: Това в Статистиката също са формуляри, но са пет пъти по-големи по обем и се подават доживотно от всички фирми.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Малко ми е странно. Излиза, че те имат по-голяма информация от …
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така излиза. Така излиза и на практика я имат, но те отказват да я дават индивидуална, защото по техния Закон тази информация може да се ползва само обобщена и обработена.
Закривам дебата, подлагам на гласуване.
Който е „за” предложението на вносителя, включително редактирано, съобразно предходния параграф, и предложението за редакция, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се предложението на вносителя.
Пристъпваме към § 9.
Имаме текст на вносител – предложение от Чавдар Георгиев § 9 да отпадне. Имаме и предложение за редакция, което е пред Вас.
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, това е един от тежките спорове. Тук е така наречената обърната доказателствена тежест, където по народному всяко лице доказва, че не е камила, докато не представи достатъчно доказателства за това. Това беше и големият спор в Антикорупционния закон, който го нарекохме Закона „Кунева“. Така че аз предлагам да подкрепим предложението на господин Георгиев да отпадне засега и да пренесем този дебат за обърнатата доказателствена тежест по бъдещия Антикорупционен закон, защото там отново ще стане въпрос за него и то в доста по-разширен вид. Така че аз съм склонен да подкрепя на господин Георгиев и групата предложението да отпадне този параграф.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Попов беше първи.
ФИЛИП ПОПОВ: Аз съвсем накратко. Категорично подкрепям предложението на Чавдар Георгиев. Обръща се доказателствената тежест, една оборима презумпция за виновност, и освен това, тук е записано: „следва да бъдат подкрепени с документи“, даже не и доказателство. Така че, мисля че към този момент, съгласявайки се с това, което колегата Хамид каза преди малко, мисля, че този текст в този му вид трябва да отпадне.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Тук имате предвид изцяло, дори първата част, която казва: „Обстоятелствата от т. 1 до т. 7 трябва да бъдат подкрепени с документи“?
Документите в повечето случаи са доказателства. Даже в много малко случаи не са доказателства.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Аз няма да се спира на изразените аргументи по отношение на точка 2 и обърнатата доказателствена тежест. Споделям това, което казаха колегите, но не смятам, че т. 1 трябва да отпада. Аз в тази връзка правя предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 – т. 2 и т. 3 да отпаднат, т. 1 да остане. Не мисля, че има някакъв проблем в обстоятелствата, които се посочват точки от 1 до 7 да се подкрепят с документи, има логика в това.
А по отношение на отмяната на т. 6 също е добро, то и донякъде е и облекчение за съответно проверяваното лице.
И този дебат за обърнатата тежест на доказване наистина е по добре да остане за големия, образно казано, Закон. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Тоест по т. 1 подкрепяте предложението на вносител.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Да, подкрепям предложението на вносителя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А по т. 2 подкрепяте да отпадне. Добре.
ХРИСТИАН МИТЕВ: И т. 3, защото тя е свързана с т. 2.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други становища?
ФИЛИП ПОПОВ: Като реплика, ако позволите. Колега, то има и различни видове документи. Тук се говори изобщо за документи – това голямо понятие, не за доказателства.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека са всички видове, това разширява възможността на лицето да се защити. Тоест, аз мога да изкарам каквато ще да е бележка, нещо като документ, да, че съм платил нещо, без да мога ясно да го определя като вид документ или като вид доказателство. Но пък за тях това да послужи като едно начало да събират доказателства.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Само като допълнение към това, което казахте, уважаеми господин Председател.
В ревизиите, които НАП прави на физически лица, колега Попов, тази възможност я има. Значи, не смятам, че в този Закон трябва да ограничаваме лицата да могат да представят такива документи. Няма нужда, безсмислено е това ограничение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания има ли, колеги.
Разделно гласуване по двете точки. Гласуваме разделно.
Първо, подлагам на гласуване предложението на вносителя по т. 1. (Шум и реплики.) Съгласен съм.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Чавдар Георгиев за отпадане на целия § 9.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – 7.
Не се приема предложението на колегата Георгиев.
Подлагам на разделно гласуване т. 1 съответно и заедно с предложената редакция. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 2.
Точка 1 се приема.
Подлагам на гласуване предложението на т. 2 за създаване на нова ал. 2 и т. 3, в смисъл тя е техническа т. 3, и зависи от т. 2.
Подлагам на гласуване точки 2 и 3.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – няма, против – 9, въздържали се – 3.
Не се приемат точки 2 и 3.
Пристъпваме към § 10.
ИВО ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, може ли само, понеже той е свързан с предходния параграф.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ИВО ИВАНОВ: Логиката на отмяната на чл. 59 беше свързана с обърнатата доказателствена тежест, така че щом се отхвърля това предложение, логиката е и този параграф също да отпадне.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, изключващото предложение на Чавдар Георгиев и група народни представители § 10 да отпадне.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11 души за отпадане на § 10, тоест, за да остане чл. 59, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се предложението на Чавдар Георгиев и отпада § 10.
Пристъпваме към § 11.
Имаме текст на вносител, имаме и предложение на Чавдар Георгиев § 11 да отпадне.
Изказвания?
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, тук също логиката е била във връзка с обърнатата доказателствена тежест. Няма как, ако има щети, ако лицето твърди наистина, де факто трябваше да отпадне тогава този текст и да може да му се търси отговорност, но с оглед на приетата, от Вас вече отхвърлената редакция на § 9, намирам, че и този параграф следва да отпадне.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря. Няма други изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на Чавдар Георгиев да отпадне § 11.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението на Чавдар Георгиев – § 11 отпада.
Пристъпваме към § 12.
Имаме текст на вносител, предложение на Чавдар Георгиев за отпадане на § 12, имаме и предложение за редакция на § 12.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
И тук по логиката на § 9, в който отхвърлихме ал. 2 за обърнатата доказателствена тежест, този параграф трябва да отпадне, защото той косвено пак опира до обърнатата доказателствена тежест, тоест презумпцията за виновност, защото в хипотезата, в която НАП получи събраните документи и доказателства от Комисията, автоматично ще приложи чл. 122 на ДОПК, в ДОПК има такава презумпция. Тоест, приемането на този текст де факто води до презумпция за виновност на провереното лице, където той ще трябва да обяснява вече пред НАП своята невиновност.
Предлагам да подкрепим колегата Чавдар Георгиев по този текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз тук няма да съм много съгласен с този извод, защото според мен това не е единственият възможен извод. Но няма да споря засега, ще дам думата на Комисията.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Тук сме заимствали правната възможност, която беше в отменения Закон, като нашата логиката беше по този начин отново да не се събират от начало доказателствата, които, така или иначе, ние вече сме събрали в нашето производство и това беше нашата логика, защото имаше такава възможност по отменения Закон, и тогава изпращахме на НАП. Точно тази разпоредба едно към едно беше пресъздадена в този Закон. Това беше нашата логика. Вече както прецените.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплика от господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: По ДОПК има нарочен ред за събиране на доказателства, които са само за целите на ДОПК, така че не може да разширяваме и инструментариума на НАП по този начин косвено, използвайки доказателства събрани по съвсем различен от ДОПК ред.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Сега, нека да видим т. 1 на ал. 1 как се предлага да стане. Казва се: „Комисията в едномесечен срок от внасяне на доклада по ал. 1 приема решение за“ – и тук сме в т. 1: „прекратяване на производството по преписката от събраните доказателства не се установява или не може да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито“. И тук трябва да добавим: „Комисията може да сезира изпълнителния директор на НАП, като събраните в производството по този Закон доказателства запазват процесуалната си стойност в данъчното производство“.
Сега, защо Комисията да не уведоми НАП, ако то не е незаконно придобито? Обаче възниква някакъв данъчен ефект и би могло да се обложи това имущество или този приход.
Може би, би трябвало да разделим предложението за допълнение на две. Нека да си го уведоми. А доказателствената стойност да си се преценява по ДОПК и да си ги събере, въпреки че това не съответства на принципа на процесуалната икономия, тоест може едно и също нещо да се събира два пъти, но тук лицето е невиновно, не е притежател на незаконно имущество в този момент.
ХАМИД ХАМИД: Нямам нищо против, господин Председател. Моето възражение беше не за уведомяването на директора, а за използването на събраните доказателства по един ред да се ползват като инструментариум на Националната агенция за приходите. ДОПК си има инструментариум в нарочен ред, да си го приложи, да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По чл. 122 – те много бързо ще намерят основания да го обявят за несъответен. (Шум и реплика.)
Правя тогава предложение да разделим гласуването на две части. Първата част да бъде: „Комисията може да сезира изпълнителния директор на НАП“. Другата част да бъде, тоест доказателствената сила: „като събраните в производството по този Закон доказателства запазват процесуалната си стойност в данъчното производство“.
Има ли възражения по това? Няма.
Закриваме дебата.
Подлагам на гласуване първата част така, както я посочих „до Националната агенция за приходите.”.
Който е съгласен, моля да гласува. (Шум и реплика.)
Да, извинявайте. Неумишлено, не искам да игнорирам Вашите радикални предложения.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на Чавдар Георгиев и група народни представители § 12 да отпадне.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – 7.
Не се приема предложението на колегата Георгиев.
Подлагам на гласуване първата част от предложението на вносител, съответно редактирано „до Националната агенция за приходите.”.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Подлагам на гласуване втората част от предложението по отношение на доказателствената стойност на събраните в това производство доказателства.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 1, против – 2, въздържали се – 9.
Не се приема втората част от предложението на вносителя.
Параграф 13.
Имаме текст на вносител, имаме предложение на народния представител Чавдар Георгиев, имаме и предложение за редакция.
Предложението на Чавдар Георгиев е в новото съдържание на чл. 62. Алинея 2 отпада, а ал. 1 става основен текст на чл. 62.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тук пак става въпрос за доказателствената тежест, затова съм направил това предложение и мисля, че то трябва да бъде подкрепено. Благодаря.
ХАМИД ХАМИД: Да добавя, че гласуванията за чл. 59 и чл. 60 от предходните параграфи трябва да следват тази логика. Ако не приемем предложението на господин Георгиев, то влиза в противоречие с вече гласувани параграфи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря. (Реплики.)
Има ли други изказвания? Заповядайте.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Ще гледам да бъда максимално бърз.
Логиката на това предложение беше да не се водят дела, когато няма реално имущество. Само че, за съжаление, май не сме съобразили, че в крайна сметка има такива дела за доста сериозни суми, които ние печелим, така да кажем виртуални искове, когато няма нищо, но реално нашата логика беше НАП не прави нищо да събере тези вземания и изпълнителни листове в полза на държавата. Обаче, в крайна сметка, може би, изхождайки прагматично, не знам доколко е целесъобразно, ето и днес взехме няколко решения за завеждане на дела, чисто виртуални. Няма какво да вземем. Обаче, в един момент държавата ще се снабди с един изпълнителен лист срещу едно лице, примерно за 50, 60, 100 хил. лв. и оттам нататък държавата може да си ги събере. Действително в момента не се събират тези пари, но при една добра организация? Така че аз лично считам, че може би целият този параграф следва да отпадне. Защото ние изхождаме от това, че в момента няма събираемост и правим големи разноски, разбира се, по тези дела. Ако се оптимизира дейността и наистина започнат да се събират тези пари, защото на нас ни издават един изпълнителен лист, съдът отнема суми минали по банкова сметка, да речем, на определена стойност, по някой път стотици хиляди лева, ние даваме този изпълнителен лист на НАП, но НАП не прави нищо и не се интересува. А те могат да влязат в дома на този човек, може да му опишат имуществото. Така че ние чисто прагматично подходихме. Предлагам, ако се съгласите с тези доводи, направо да отпадне целият параграф.
ХАМИД ХАМИД: Аз съм „за“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А кой ще направи предложение по чл. 80?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Добре, аз правя това предложение по чл. 80.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Георгиев освен предложението, което е направил за § 13, прави ново предложение по чл. 80 за отпадане изцяло на § 13.
По силата на интензивността тогава, подлагам на гласуване, първо, предложението на колегата Чавдар Георгиев.
Който е съгласен с пълното отпадане на § 13, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Отпада § 13.
Пристъпваме към § 14. Имаме текст на вносител, имаме предложение за редакция. Това е чл. 69. (Реплики.)
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим текста на вносителя, заедно с предложената редакция, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се § 14 с текста за редакцията.
Тук, извън протокола отварям една скоба, не съм сигурен, че този текст ще Ви е в полза, в интерес на истината, но го гласувахме единодушно.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, понеже в сегашната му редакция се казва, че ние трябва да правим реална оценка на действителната придобивна цена на имуществото, само ако имаме някакви съмнения. Ние, за да имаме тези съмнения, тъй или иначе, трябва да го оценим към момента на покупката на имуществото. Няма как да има съмнение, ако не направим оценка. Но пък благодарение на това, по някой път в съда адвокатите казват: добре, да, откъде, защо сте го правили, как така се породиха тези съмнения и …
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, да не възобновяваме дебата, тъкмо бързо го решихме.
Престъпваме към § 15. Имаме текст на вносител и предложение за редакция. Това е текстът на господин Хамид.
Изказвания няма.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, аз правя предложение § 15 да отпадне. Няма да влизам в дебат точно за какво се е произнесъл Конституционният съд, но така или иначе, давността е абсолютна тогава и само тогава, когато тя не може да се прекъсва. Прекъснете ли я, тя вече не може да – тя не е абсолютна. Така че няма как с датата на деня на започване на проверката да се прекъсва една абсолютна давност. Аз пак ще повторя, ще потретя думата „абсолютна“. Давността е абсолютна, тя не може да бъде прекъсвана по никакъв начин. Абсолютно по никакъв! Няма логика да е абсолютна, ако е прекъсваема. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз ще помоля експертите от дирекция „Референти и законодателство“ да вземат становище по давността, по наказателната давност. (Шум и реплики.)
МИРА МАНОЛОВА (извън микрофоните): Аз застъпвам становището на Конституционния съд, решението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: От Комисията?
Заповядайте.
АНТОАНЕТА ЦОНКОВА: Аз ще кажа какво ни мотивира, за да предложим този текст. Тъй като нашата проверка почва от деня на съставяне на протокола, следващия ден след получаване на уведомлението, и срокът е 10 години назад. Значи, ние първия ден, почвайки проверката, губим евентуално първия имот, закупен 10 години назад в този период, в който ние проверяваме лицето. Една година плюс шест месеца, плюс периода, който ни е необходим, за да минем през съда, трите месеца, които имаме, за да подготвим иска си, влизаме вече в съда с имоти, които са покрити по давност. Това ни е мотивирало. Иначе знаем, да, и ние споделяме, че давността е абсолютна, но това ни е мотивирало. Да знаете, че всъщност ние губим имоти по давност. И това е проблем, и днеска също сме го констатирали. Защото към момента на проверката, която абсолютно законно си върви в нашата териториална дирекция, няма да споменавам името й, днес констатирахме, че сме в невъзможност да претендираме имот, който е покрит по давност, поради тази причина. Да, в срока на проверката го констатираме. (Шум и реплики.)Да, надяваме се, че действително…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Абсолютната давност в гражданското законодателство, за какъвто проблем става въпрос, а не за наказателната давност, е някаква гаранция в правни мир. Въобще правната теория е построена на понятие „Гаранция”. Когато едно лице тръгва да купува недвижим имот, да речем, той се ръководи от тази абсолютна давност и приема, че щом собственикът и предишните собственици са владели имота 10 години, да речем, говоря за давност на владеенето, не за абсолютна давност, това е някаква сигурност за бъдещи клиенти и за правния мир. Въобще, ако щете, и за търговския оборот. Защото никой не би купил нито недвижимо, нито движимо имущество, ако има дори и най-малка възможност да бъде отстранен от веща или имотът му, сделката да бъде атакувана.
СТОЯНКА НИКОЛАКОВА: В този аспект – тъй като срокът на проверката е година плюс още шест месеца, но срокът е инструктивен, не е преклузивен, това значи, че прекъсвайки давността, може да я прекъснем за по-дълго време от година и половина, което значи, че тези хора още повече във времето няма да знаят и няма да имат сигурност за тази давност. Така, че в действителност, според мен, абсолютната давност трябва да се… (Шум и реплики.)
ХАМИД ХАМИД (извън микрофоните): Конституционният съд го е казал, не аз.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз чета и особените мнения към конституционното решение и все повече ми харесват и ме убеждават в това. Имах предвид по наказателната интерпретация на давността, не исках да употребя понятието „наказателна давност”, в която да ме нападне госпожа Манолова. Но тук се получи като дамски аргумент, тоест стигаме до гражданската интерпретация на давността като цяло. Нека се върнем към класическия институт – с кои действия давността се прекъсва? Тук твърденията за абсолютната давност са в следния вид: „Срокът по чл. 73, ал. 1 от Закона, така както е замислен, по-скоро следва логиката на така наречената „абсолютна давност”, която е позната на ДОПК, и в по-категоричен вид на Наказателния кодекс. Въпреки недотам точното наименование, предвидените в този случай срокове, притежават черти, които са характерни за прекратителните срокове”. Оттук е обосновката за въвеждането им е по-особена. В смисъл, установяването на абсолютна давност се състои в признанието, че събирането на дадено публично задължение – респективно наказателно преследване или изпълнение на наказанието, предвид факта, че е твърде закъсняло, губи своя смисъл.
Сега, аз се питам следното: датата на проверката, защо да не прекъсва тази давност? Още повече, че може да се стигне до спор по отношение на давността. Ако след тази проверка настъпят действия на Комисията и се влезе в този спор, защо за третите лица този момент да не е по-ясен и отчетливо определен? Още повече, че 10-годишният давностен срок, той пък съвпада със срока за придобиване по недобросъвестно владение. Затова се питам.
ХАМИД ХАМИД: Да не смесваме, господин Председател. В правната теория това е разликата между погасителната давност и абсолютната давност. Абсолютната давност – основната ѝ характеристика е, че тя не може да бъде прекъсвана, продължавана и така нататък. Тя си е абсолютна по…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние не ги смесваме. Това е една хипотеза, която може да е частична, но въпреки това нека да я анализираме. Ако имотът, който ще бъде отнет от Вас като от собственик, го владея аз и съм го владял 10 години, защо аз да не мога да се уведомя и според мен да не действа по-кратният срок. Тоест, когато срещу Вас започне това производство. И аз ще знам, че не мога да се ползвам от моята придобивна давност. А вече как двамата ще се защитаваме срещу това – това е друг въпрос. Вие като собственик и аз като владелец, който бих могъл, макар и недобросъвестен, да бъда собственик. И от кого ще отнемат имота, ако аз съм недобросъвестният владелец, владял 9 години и 8 месеца, примерно, и на 9 години и 8 месеца се образува, започва проверка. Приемам, че това е много частен случай, но според мен е случай на колизия и на давност.
Защо за всяко действие за събиране на дълга прекъсваме давността?
ХАМИД ХАМИД: Защото е погасителна, не е абсолютна.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, ако няма повече изказвания, да пристъпим към гласуване. (Шум и реплики.)
Вие всички сте против давността.
Подлагам на гласуване, предложението на вносителя за § 15…
Добре, подлагам на гласуване предложението на колегата Хамид Хамид за отпадане на § 15.
За – 7, против – няма, въздържали се – 5.
Отпада § 15.
Параграф 16 имаме текст на вносител. Имаме предложение на Чавдар Георгиев за отпадане, имаме предложение за редакция.
Имате думата колеги, това е по отношение на чл. 74.
Заповядайте.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Искам накратко да обясня за какво става въпрос, след като образуваме проверка на Комисията и наложим обезпечителни мерки, в настоящия момент имаме тримесечен срок, в който трябва да внесем иска за отнемане. Логиката, разбира се, е минимална – само три месеца до внасяне на иска в съда да стоят обезпечителните мерки. Само че ние трябва да връчим декларация на проверяваното лице, за да може то да декларира доходите си. Самото издирване на проверяваното лице отнема минимум 2 – 3 седмици, чрез куриер, докато се намери. След това чисто по Закон той има двуседмичен срок, в който да попълни и подаде декларацията. Тоест то попълва, връща декларацията, един месец от срока ни с него издирване и връчване на декларацията вече е изяден. Тоест ние в следващите само два месеца трябва да потвърдим и да проверим всички твърдения на лицето в декларацията. Много често този срок е недостатъчен, още повече че ние трябва да и да предявим материалите на проверяваното лице. Тоест трябва да съберем наново доказателства и отново да ги предявим материалите в момента. Ние реално, не бих казал заобикаляме, но този срок понеже много често е недостатъчен искаме от съда удължаване за внасяне на нашия иск за отнемане и съдът никога досега не ни е отказал. Винаги ни е удължавал поне с три месеца срока за внасяне на иска за отнемане вече в съда. Затова ние предлагаме да не вкарваме постоянно такива искания за удължаване на тримесечния срок, а просто, разбира се това е в случаите, когато постъпи декларация, да имаме възможност да удължим не три, а шестмесечен срок. Това е нашето предложение. Ако прецените, че е разумно, това искаме. И то няма, пак да казвам, ако не постъпи декларация, няма да се събират нови доказателства, естествено, че няма да бъде удължаван срока, така, че това искаме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В становището на Министерството на правосъдието се настоява да се добиви „изрично пред съда“. По искането – те казват, пред съда на Комисията.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Ние пред съда и сега го правим дори и без да е предвидено. Точно това е идеята. Например в случая, когато имаме примерно над тридесет ответници, както беше КТБ, как да спазим тримесечния срок? Там съдът ни удължи със страшно много срока, защото ние, докато ги издирим всички тридесет ответника, докато им връчим декларациите, след като се върнат попълнени, там са декларации с класьори, чисто физически няма как да стане. А то, ако е по искане пред съда, ние и сега го правим тримесечния срок. Внасяме искане пред съда за удължаване на срок и той досега всъщност никога не ни е отказвал съдът. Винаги е удължавал срока. Така че… (Шум и реплики.)
Реално да. Но то рядко ще се налага. Реално практиката показва, че този срок би бил достатъчен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Искам да предложа, колеги, за да не се злоупотребява с този текст, да добавим обичайното в подобни случаи, когато се дава по-голям срок от обикновеното, тоест при случаи с фактическа стойност и обем Комисията да удължава с тези шест месеца. Тоест да добавим тези фрази, защото е стандартен текст, който го има в няколко законопроекта, и в един, два процесуални кодекса, мисля. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека да уточним идеята. Ако приемем това второ изречение, неговата идея каква е? Това удължаване като втора резервна хипотеза, то как се случва? Пак с искане до съда или как?
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Идеята е да е с решение на Комисията. Не да е с искане от съда. Това е нашата… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пише „по искане на Комисията“. По искане на Комисията. Пред кого е това искане? По-вероятно е пред съда. По искане на Комисията срокът за предявяване на иска може да бъде удължен до шест месеца от налагане на обезпечителната …
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Вероятно наистина сме имали предвид, първоначално искане пред съда. Въпросът е, че това беше в по-начална фаза, но поради това, че установихме по много производства, че просто чисто физически няма как да стане и ние сме вкарвали такива искания, дори и без този текст, съдът ни е удължавал срока. Но тук вероятно наистина сме имали предвид съда. Преди доста време бяха внесени тези текстове.
ХАМИД ХАМИД: Аз нямам предвид „по искане пред съда”. Комисията да вкарва с шест месеца по-дълъг срок и да се обосновава и да доказва наличието на фактическа сложност и обем. Тоест, автоматично да им дадем право да си удължат срока.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А страните ще бъдат известени или ще добият знания. В коя от двете хипотези са – имуществото е обезпечено и кой срок тече, тримесечният или шестмесечният? Кой е основен и кой е допълнителен? И кой превключва – самата Комисия си превключва от тримесечния на шестмесечния или тогава отива пред съда и казва: „Ще ни дадат три месеца от обезпечението – не сме готови, не сме написали иска, но ще ни трябва още време“. Или изначално казва: „По този иск, защото е сложен – шест месеца ще работим и ще го определим на шестия месец“.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Да, лично, се опасявам от тази редакция дали въобще при това положение този текст следва да бъде приет, защото така пък дали не слагаме лимит до шест месеца, както се наложи по такива изключително тежки случаи…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, и на мен ми се струва, че е така. Даже първо, се затвърждава лимитът на три месеца, прави се една граница и след това се казва „но в някакви изключителни случаи шест месеца“.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: По-добре добре да отпадне този текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, прецизирайте го. Прецизирайте го, за да може и съдът да има по-широка възможност.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Съдът го прави и сега – удължава ни срока и досега сме нямали проблем. После сме нямали възражение от другата страна. След като има решение на компетентния съд, че ни удължава срока, няма ли сме възражение от другата страна за това, че срокът е изтекъл. Така че от тази гледна точка може… (Реплики.) Да точно така, сега чета и… (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така изглежда и на мен така ми звучи. Така са го разбрали ми се струва и Министерството на правосъдието, защото и те се чудят къде е искането – дали е в Комисията и как Комисията иска от себе си или от съда.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Няма как да е от себе си – явно идеята е била… По-скоро наистина този текст, ако прецените, може да отпадне, защото така или иначе съдебната практика… (Реплики.)
Съдът и без този текст ни удължава срока, когато са обясняваме пред него. Ние, разбира се, винаги се обосноваваме – точно това каза и господин Хамид, кое сложността и кое е изисква удължаване на срока, и съдът, така или иначе, го прави.
Махаме го този текст – да. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Първо, предложението на колегата Чавдар Георгиев за отпадане на § 16.
Който е за отпадане моля, да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма. (Шум и реплики.) В голям сговор и хармония действате.
Приема се предложението на Чавдар Георгиев – отпада § 16.
Пристъпваме към § 17 с текст на вносител и предложение на Чавдар Георгиев да отпадне ал. 5.
Ще се окаже, че господин Георгиев е класик в конфискацията и отнемането.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Чавдар Георгиев.
Който е съгласен да отпадне § 17, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма.
Отпада § 17.
Параграф 18 го приехме, редактирахме и установихме.
Пристъпваме към § 19 по текста на вносителя и предложение за редакция. Това е по отношение на чл. 90а. ал. 1 се изменя така…
Господин Митев и след това господин Хамид.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз не мога да разбера каква е логиката да отпаднат ал. 3 и 4, при положение че ал. 3 казва, че държавата встъпва в правата на обезщетеното лице, за да може все пак да се събере това обезщетение, което е платила, а ал. 4 дава делегация на министъра на правосъдие да определи с наредба условията и реда за процедурата, в която се развива по обезщетяване изобщо. Никаква логика не виждам в това да отпадат ал. 3 и 4. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Хамид и след това Комисията.
ХАМИД ХАМИД: Ако може да ми обясните, защо държавата отговаря само до размера на отнетото имущество, при условие че това имущество вече няма да го има и Вие ще го покриете на 100% от името на държавата. Смятате ли, че толкова гладко е минало това производство, че на това лице не са нанесени никакви имуществени вреди? Тоест той е толкова щастлив от това производство, че не може да Ви иска и неимуществени вреди, да не говорим и за пропуснати ползи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Това, което ме уведомиха нашите експерти, такава наредба и до ден-днешен не е издадена, защото имаше работна група в Министерството на правосъдието и те, доколкото разбрах, има някаква неяснота и не могат въобще да разберат какво се казва в този текст. Имаше работна група, мина и казаха, че текстът е неясен. Даже, мисля, че такова беше становището. Господин Трифонов участваше в работната група. Предполагам, че от тази гледна точка е направен някакъв опит да се внесе яснота, но…
Господин Трифонов, ако искате, Вие допълнете, понеже Вие сте бил в тази работна група, каква беше логиката и защо?
ТРИФОН ТРИФОНОВ: Да допълня, че всъщност ни поканиха като представители на Комисията да участваме в изготвянето на тази наредба. Но реално, съгласно ал. 2 и 3, можахме да разберем точно каква е логиката на законодателя в тази насока по отношение на разпределението на това имущество и излязохме с едно становище на експерти, с което тази уредба да бъде в общи линии фокусирана в един нормативен акт, който е Законът за пострадалите и там да бъде обобщено всичко вътре в него.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Хамид пак.
ХАМИД ХАМИД: Тук Чавдар Георгиев пак няма предложение. Предлагам § 19 да отпадне и така отговорността да се търси по нарочения за това Закон. Има Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, и по общия ред всеки да си търси правата. Тоест да не ангажираме Комисията с отделна отговорност от името на държавата, а всяко лице, претърпяло такива вреди, да си ги търси по общия ред.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Ако позволите, тук по-скоро е отговорността на държавата спрямо пострадалите от престъпление.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно и аз така го разчитам, това са потърпевшите.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Да обезщетим потърпевшите. Тоест тези, които са пострадали от престъпления, а не при неуспешни искове, които могат да са за …
ХАМИД ХАМИД: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не отменяме по някакъв начин отнемането, а това е отговорността към лицата, които са по целият списък по чл. 22. Те са жертвите, те се конкурират в този случай с държавата. Но държавата вече е отнела. А третите пострадали лица, вече няма какво да отнемат. Въпросът е в конкуренцията и продължавам да смятам, че и действащият текст, но и този, който се предлага, не са много ясни.
Сега тук има някаква идея, че държавата отговаря, тоест тя суброгира в дееца и отговаря пред жертвата, пред пострадалия, замества, но замества само да размера на това, което е отнела.
Нека експертът госпожа Манолова да каже. Каква е конкуренцията на притезанията при престъпление, при престъпление и отнемане? (Шум и реплики.)
МИРА МАНОЛОВА: Аз по същество не мога да разбера каква е логиката?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ама, това го кажи на стенограмата, за да може и за четящите после…
МИРА МАНОЛОВА: Аз, лично не мога да разбера и единствената логика, която виждам в промяна в ал. 1, която предлагат колегите, защото и в момента държавата отговаря до стойността на това имущество, което е отнето с влязло в сила решение. Те предлагат същото и това, което аз виждам различно, е, само че слагат уговорката това да се случи, ако наличното имущество не е достатъчно за възстановяването на вредите, причинени с това престъпление. Това виждам аз. (Шум и реплики.) Значи, тогава съвсем ме объркахте.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те вече правят класация и по произход на имуществото. Всъщност тяхната идея е следната: държавата първа компенсира и компенсира пострадалото лице с частта първо на незаконно придобитото, когато то не е достатъчно, тогава потърпевшото лице се доудовлетворява с другото законно имущество.
МИРА МАНОЛОВА: Е, да, но там въобще не е казано така!
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ами, ако не беше обяснението, и аз нямаше да мога да го размера така. (Шум и реплики.)
Според мен логиката тук трябва да е малко по-друга. Държавата си взема това, което е незаконно придобито, а другото имущество остава за удовлетворение на потърпевшото лице. Ако другото имущество е недостатъчно, чак тогава… (Реплики.) Да, ама не е написано така и не се разбира така.
ХРИСТИАН МИТЕВ: И още едно допълнение. Никакво обяснение не чух за ал. 3. Вие премахвате възможността държавата да си вземе това, което е платила. Каква е логиката на това?
Алинея 3 в момента казва: „След изплащане на обезщетение по ал. 1 и 2 държавата встъпва в правата на обезщетеното лице, освен когато обезщетението съответства изцяло или отчасти на предмета на отнетото имущество“. Това нещо го заличаваме и държавата няма да встъпва. Какво правим тогава?
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Логиката е, че лицето вече няма имущество. Затова държавата всъщност обезщетява, защото му е иззето и то няма с какво… Вероятно това е била логиката, че то вече няма нищо.
ИВО ИВАНОВ: Първо, се взима законното имущество, тоест цялото налично имущество на лицето.
ХРИСТИАН МИТЕВ: То към момента няма да има. И Вие какво? Презумирате, че в бъдеще примерно след 10 години пак няма да има имущество ли? Нали тази държава все пак няма някакви безкрайни прихоизточници и трябва отнякъде да ги компенсира тези пари, които ги изплаща? Логика не виждам в отпадането на алинеята. В никакъв случай.
ИВО ИВАНОВ: Ако позволите, това предложение е и във връзка с воденето на дела с 10-те хиляди лева, стойността, която Вие не приехте. Една и съща е логиката, да не се водят до безкрайност дела.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вижте, чудя се, ако референциите кажат, че могат да напишат текст съответно в този дебат.
МИРА МАНОЛОВА: Аз Ви предлагам по-малкото зло…
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Събрали са се работна група, експертите не са успели да го изяснят какво се казва в този текст, няма наредба, но може би наистина да отпадне този текст…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Бих Ви предложил, да отпадне само ал. 4., поне да не махаме този текст, защото какво и да е, има правила някакви засега.
Алинеи 1, 2 и 3 да останат. Надявам се все пак лицата и съдът да могат да ги прилагат, но поне препратката към някаква наредба на министъра на правосъдието да отпадне.
Комисията?
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Логиката на законодателя явно е била детайлно да се уреди с наредба, но експертите твърдят, че текстовете са неясни и не знаят как могат да се реализират. (Шум и реплики.)
Отговорността ще е върху Министерството на правосъдието да измисли какво да направи. Имало е работна група и накрая са се убедили, че текстът е неясен…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ами, добре. Аз ще подкрепя текста на вносителя с надеждата все пак да подобри възможността за прилагане. Но подчертавам, че нито предложеният текст, нито действащият текст решават изчерпателно проблема.
Никой не поиска разделно гласуване. Аз предложих и намекнах, но не желаете.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз искам разделно гласуване. Предлагам разделно гласуване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев предлага процедура за разделно гласуване на т. 1 и т. 2.
Подлагам на разделно гласуване.
Който е „за“ това да подкрепим т. 1 на вносител заедно с предложената редакция, моля да гласува.
За – 7, против – 2, въздържали се няма.
Със 7 на 2 се приема т. 1 по отношение на новото съдържание на ал. 1.
Пристъпваме към т. 2, ал. 3 и 4 се отменят.
Аз Ви предлагам тук още едно разделно гласуваме – да гласуваме отделно за ал. 3 и за ал. 4.
Има ли възражения?
Който е за отмяната на ал. 3, моля да гласува за отмяната на ал. 3.
За – няма, против – 2, въздържали се – 7.
Алинея 3 не се отменя, ал. 3 остава.
Който е съгласен да се отмени ал. 4, моля да гласува за отмяната на ал. 4.
За – 9, против и въздържали се няма.
При това положение, колеги, приехме нова ал. 1, алинеи 2 и 3 остават в сегашното си съдържание, а ал. 4 се отменя.
Въпреки, че е извън протокола, бях склонен направо да отменим тази Глава седма и да гледаме как през 2012 г. се е появявала тя.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Тази глава изобщо не й е систематически мястото тук. Законът при нас приключва до отнемане на имуществото, от там нататък какво се случва, как се разпределя, го решава друг орган – как се обезщетява.
ХАМИД ХАМИД: Аз имам предложение за нова глава, господин Председател, но не е тема сега.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Въобще като че ли мястото на тази разпоредба май не е тук, в този Закон. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ами, за пленарна зала господин Хамид. (Шум и реплики.)
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Ние тук изпуснахме срока по една директива за създаване на така не безизвестните „Амо асет мениджмънт офиси“. Имаше работна група – и ние, и Прокуратурата застъпихме категоричното становище, че трябва да се създадат такива органи. Такива органи създадоха всички държави. Предполагам, че ако това несъздаване на такъв орган продължи, има изрична директива, която не издължи – срокът за транспониране изтече, трябва да има такъв орган, защото се разбира, че имуществото, което се отнема от орган като нашата Комисията, от Прокуратурата трябва да е не по общия ред, а по друг ред, но ние вече изпуснахме всички срокове и предполагам, че пак ще влезем и там в наказателна процедура, защото не сме създали такъв орган.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пристъпваме към § 20. Имаме текст на вносител, имаме предложение на Чавдар Георгиев за отпадане, имаме и предложение за редакция.
Имате думата, колеги.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Колеги, аз имам предложение – събираме сумата 250 плюс 120, делим на 2 и каквото се получи, го гласуваме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма. (Реплики.)
ХАМИД ХАМИД: Просто за справедливост го предлагам, не че имам някаква идея. Но 120 е малко. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: 120 – за 10 години, грубо казано. (Уточнения.)
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Точно това е логиката на бандитите – да отнемаме, а за обикновените хора, 1000 лв.!?
ХАМИД ХАМИД: Ако трябва, пак трябва да питаме тези хубавци от Статистиката – да кажат статистически, колко е издръжката на едно средно статистическо българско семейство, живеещо в София, да добавим, и да фиксираме така сума. Защото 1000 лв. на семейство в Полски Тръмбеш и 1000 лв. – в София, са различни понятия.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Законодателят е подходил на твърда сума. Пише се някаква конкретна сума, а то би могло да се обвърже и с някакви други критерии. Ние просто така изходихме. Аз обясних как сме стигнали до тази сума – залагаме грубо 1000 лв.
Въпрос на Ваша преценка е какъв да бъде прагът на несъответствие в рамките на 10 години, който трябва да се докаже, за да може да стартира производство по отнемане. (Реплики.)
ХАМИД ХАМИД: Да фиксираме 150 хиляди.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кой го предлага последно?
Господин Георгиев?
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Съвсем алтернативно. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, ако не отпадне, тогава 150.
Господин Георгиев прави предложение по чл. 80 по отношение на т. 7 от § 20, т. 2 в т. 7 числото „250“ да се замени не със „120”, а със „150 хиляди”.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване, първо, изключващото предложение на колегата Георгиев.
Който е за отпадане на т. 2 от § 20, моля да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема предложението за пълно отпадане на т. 2.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 80 на колегата Георгиев за промяна на числото „250“, което да се замени с „150“.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се за т. 2 окончателно числото „150 хиляди“.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с редакционното предложение по т. 1 на вносителя и по т. 2 заедно с приетото предложение за корекция на размера.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се § 20 с този му размер.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Предложение за редакция да бъде само „Заключителна разпоредба“.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Моля да си остане „Преходни и заключителни“, защото имам предложение за „Преходна разпоредба“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще я кажете ли?
ХАМИД ХАМИД: Да, ще я кажа, господин Председател.
Искам, макар че може да се стори излишно, но искам разпоредба, която изрично да укаже, че започнати производства се завършват по досегашния ред, защото тази техника приема и новият Антикорупционен закон, който кръстихме Закон „Кунева“, както и всички подобни закони досега, за да няма двусмислено тълкуване – има ли обратно действие, процесуална норма няма ли. На всички е ясно, че няма обратно действие, но нека го запишем изрично, ако колегите не възразяват.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Абсолютно прав сте, господин Хамид, само моля, ако не възразявате, да се запише „започнатите проверки и производства“, защото Законът прави разлика – „проверката“ и после „производство“, когато го образува Комисията. Започналите проверки и производства се приключват. Иначе е абсолютно коректно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може ли да предложа текст, който е бил установен от работната група от експертите? Той е за нов § 21: „Започналите, но не приключили проверки и производства към датата на влизане в сила на този закон, се довършват по досегашния ред“. Това приема ли се от всички?
ХАМИД ХАМИД: Ето, може би това съм имал предвид. Абсолютно приемливо.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При това положение подлагам на гласуване предложението на господин Хамид по чл. 80, ал. 4, т. 2.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
При това положение подлагам на гласуване предложението за § 21 по доклада – в Кодекса за застраховането.
Имате ли изказвания по § 21? (Реплики.)
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Това го уточнихме в предходното обсъждане. Госпожа Манолова ни се скара по този въпрос, че не сме забелязали „Заключителната разпоредба“.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приели сме две разпоредби, които да бъдат в „Преходни и заключителни“.
При това положение подлагам на гласуване наименованието на Раздела „Преходни и заключителни разпоредби“.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се наименованието на подразделението, което да бъде „Преходни и заключителни разпоредби“. Затова не подлагаме на гласуване предложението за редакция, което вече не е относимо.
Колеги, с това приключихме второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 554-01-107.
Благодаря на Комисията и на всички колеги за търпението.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, само да благодаря на всички Вас, че до тези късни часове всеки се ангажира.
Още веднъж, благодарности от нас за Вашата подкрепа!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Закривам заседанието!

(Закрито 19,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Данаил Кирилов