Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 91



На 7 декември 2016 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 602-01-74, внесен от Министерския съвет нa 15 ноември 2016 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 602-01-62, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2016 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 602-01-68, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2016 г.
4. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 26 април 2016 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпрос, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от господин Данаил Кирилов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имаме кворум – 11 члена присъстват. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Има предложение за дневен ред, което получихте в понеделник. Имате думата по дневния ред.
Няма изказвания по дневния ред.
Който е съгласен да го приемем, моля да гласува „за“.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.

Пристъпваме към точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА, № 602-01-74, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НA 15 НОЕМВРИ 2016 Г.
Гости от Министерството на икономиката: госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите“; от Комисията за защита на конкуренцията: господин Теодор Георгиев – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Право и политика на конкуренцията“. (Реплика от народния представител Емил Димитров.)
По „резервата Димитров“ отлагаме гледането на първа точка до явяването на минимално заместник-министър или член – председател на Комисията. Благодаря Ви, колеги. (Реплика.)
Може, но ние сме водеща комисия. Това е още по-неуважително и ще снема точката от дневния ред. Благодаря Ви. (Реплики.)
Няма никакъв проблем, и да ти кажат пък че са и в друга комисия, при положение че разпореждането е за водеща комисия, а ние сме водеща. При положение че две седмици ти вадят душата да влезе в дневния ред извънредно, сега това не е сериозно. (Реплика: „Съгласен съм, подкрепям Ви изцяло.“)

Точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ, № 602-01-62, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2016 г.
Гости по точка втора от Министерството на регионалното развитие и благоустройството са: госпожа Таня Милева – началник на политическия кабинет, господин Тодор Стоянов – директор на дирекция „Държавна собственост“, госпожа Даниела Петрова – началник на отдел „Отчуждаване и разпореждане“ в дирекция „Държавна собственост“. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
Тук сме на границата, ние ценим началника на политическия кабинет, колега юрист. След като в политическия кабинет членуват всички заместник-министри, би следвало да приемем, че има представителство.
Госпожо Милева, заповядайте.
ТАНЯ МИЛЕВА: Добър ден!
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представяме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Накратко ще представя мотивите на Законопроекта.
В първата си част той съдържа предложения за усъвършенстване на текстовете от Закона вследствие на получен одитен доклад от Сметната палата, в който се правят предложения за разписване на разпоредби, касаещи свързаните лица, поради което Министерството се съобрази с направените предложения и ги предлага в настоящия Законопроект.
Втората група промени касаят прецизиране и подобряване на режима, касаещ разпореждането в случаите на съсобственост. Няма да скрием, че това беше реакция, законодателна инициатива от страна на Министерството, респективно Министерски съвет, по повод нашумял казус в есента на тази година. Опитали сме се да предложим прецизиране и утежняване на режима, като изрично включваме задължението в тези хипотези, когато се касае за имот с данъчна стойност над 10 хил. лв., да се изисква изричното съгласие на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Това е в съответствие с досегашната логика на Закона тези сделки да бъдат осъществявани чрез Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Третата група промени е продиктувана от желанието предоставянето на държавните имоти да бъде съобразено на първо място с режима на държавните помощи, тъй като в практиката, която от известно време се наблюдава, компетентният орган, в случая методолозите от Министерството на финансите, предложиха изрични такива подобрения с оглед гарантиране наистина при предоставянето на тези имоти да не се изпадне в хипотеза на получаване на държавна помощ и от там нататък да се създадат съответни проблеми при предоставянето на имотите.
И следващата група промени е свързана с прецизиране на текстовете, касаещи издаването на актовете за държавна собственост. В случаите, когато имотът е актуван, сменя се собствеността и е предоставен на общината с оглед избягване хипотезата на два акта за собственост, респективно държавна и общинска.
Това са накратко мотивите за предложения законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Милева.
Някой друг иска ли да добави нещо? Колеги, имате думата за въпроси, становища, мнения.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ние с колегата Димитров ще подкрепим този законопроект. Смятаме, че промените, които се въвеждат с него, са навременни, даже в известна степен са малко закъснели по отношение на защитата на държавния интерес и на държавната собственост. Особено приветстваме мерките, които се отнасят до имоти – държавна собственост, които се предоставят на общините, и задължението, ако пет години след предоставянето им общините не ги използват за мероприятието, за което са предоставени, да бъдат задължени да ги върнат на държавата. Нещо, което трябваше да се случи, за да могат да бъдат дисциплинирани и общинските съвети, и местната власт в лицето на кмета и на общинските администрации. Много често се случва, предоставя държавата един имот, общината след това го използва за нещо коренно различно от това, за което държавата й го е предоставила, а нуждата, която би трябвало да удовлетвори имотът, продължава да си стои и общината продължава да иска от държавата, или пък да закупува, да използва средства на общинския бюджет, за да закупува имот, в който да се използват тези нужди, за които уж държавата е предоставила имота, а тя не го използва.
Смятам, че е добра тази стъпка, която е предвидена за одобряване от председателя на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация на извършването на продажба при съсобствен имот между държавата и трето лице. Това е още една степен на контрол по отношение на действията на областни управители, които действат недобросъвестно и накърняват държавния интерес. Затова ние ще подкрепим този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз имам два-три уточняващи въпроса, за да мога да преценя доколко предлаганата регулация е целесъобразна. Имате ли представа колко преписки има по прекратяване на съсобственост годишно и дали Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол има административния капацитет да обработва тези преписки и да дава съответно съгласие?
И другият ми въпрос е: „свързани лица“ се има предвид съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа, така ли? Така сте го определили. Защо този Закон сте взели? Изобщо каква е логиката да забраните свързани лица да участват в тръжните процедури?
Аз се опасявам, че една такава забрана би могла да се използва шиканьозно. Между свързани лица понякога има конфликти и някой може да злоупотреби с тази забрана.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Обратно е, господин Георгиев.
Извинявам се, колеги, ще Ви дам думата да отговорите. Те първи, или аз, кой предпочитате? Вносителите.
ТОДОР СТОЯНОВ: Да започнем от първия въпрос. Колко преписки има годишно за прекратяване на съсобственост точно не можем да дадем отговор, защото досега не са много. Със сигурност не са много, защото държавата няма кой знае колко много имоти, в които да има режим на съсобственост, но все пак досега действащият закон даваше изключително право това нещо да се осъществява, прекратяването като способ от областните управители, без някакви съгласувателни процедури или някакъв контрол, от който и да било друг държавен орган, поради което не мога да Ви кажа 10 ли са, 20 ли са, 30 ли са. Сигурно са и повече, но, пак Ви казвам, със сигурност държавата е в значително малък обем от съсобственост реално. Най-вече поради опита, мисля, че Агенцията за приватизация би могла да поеме тези не толкова много на брой случаи, в които да бъде в помощ на областните управители, за да не се допускат грешки. Всички бяхме свидетели съвсем наскоро как бяха допуснати. В този смисъл не считам, че бихме натоварили по някакъв кой знае какъв особен начин Агенцията за приватизация да си каже мнението: всичко е окей дотук, или тук нещо сте сгрешили, не сте го направили както трябва, поправете го, добавете го и действайте. В този смисъл, пак Ви казвам, не са толкова много преписките, със сигурност. Още повече че и самата Агенция за приватизация и следприватизационен контрол това нещо го знаят. Нямаме възражения от тяхна страна, което предполага, че също преценяват, че биха могли да поемат.
Колкото до втория въпрос за свързаните лица, както госпожа Милева в началото анонсира, това е по предложение на Сметната палата във връзка с тяхна практика и опит за извършване на одиторски одит в областните администрации, където явно колегите се натъкват на една, бих казал, порочна практика, в която играят две, три или повече фирми, които са свързани помежду си, в резултат на което се нареждат на първо, второ, трето място, започват да се отказват. По този начин цените падат и в крайна сметка последният, който е по редицата свързани лица, печели търга, съответно на недобра за държавата цена. Може би това е един от най-сериозните мотиви да предложат тези два текста като промени.
А колкото до това защо е взето понятието „свързани лица“ от този Закон, пак Ви казвам, това е изцяло тяхно предложение, мотивирано и достатъчно добре аргументирано, което нямаше, доколкото си спомням, обструкции и данни по време на съгласуването. В този смисъл, пак Ви казвам, предложението е изцяло на Сметната палата на база техния опит и констатирани недобри практики в областните управи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Понятието „свързани лица“ е такова, защото, спомнете си, че по повод на фалита на КТБ и измененията в Закона за банковата несъстоятелност ние търсехме възможност да унифицираме понятие за свързани лица, с по-широк обхват имам предвид. Още Мая Манолова беше тук. Тя ходеше при министъра на финансите. Това беше първото изменение на Закона за банковата несъстоятелност, така че не е нелогично, че Сметната палата е препоръчала – това ни е най-актуалното и най-модерното законодателно понятие по отношение на свързанността. И лошо няма, че са взели него, а не § 1 от Търговския закон.
По отношение на тактиките. Тактиките са за злоупотреба и за манипулиране на състезанието при тръжни процедури. Не само подреждане, след това има изнудване. Ние се борихме многократно, да кажем, в Столична общинска агенция за приватизация, специално слагахме видеонаблюдение, за да не могат различните кандидати да се договарят по време на тръжната процедура. Лошо в това също не виждам и не мисля, че органът би злоупотребявал с това, по-скоро участниците злоупотребяват с това.
По отношение преписките за съсобственост. Докато аз бях областен управител на София, тоест до 2013 г., началото, бяха около 260 общо съсобственостите по имотни данни, по актове за собственост. От тях се процедираха около 150 – 160, тоест по 150 – 160 имаше направени искания от съсобственика да изкупи държавната част.
Навсякъде това е проблем, имам предвид в областните администрации, защото в тази процедура съсобственикът – частно лице, настоява, че има непременно правото да изкупи и държавата в срок трябва да му продаде. Това е единият от, как да кажа, дежурните проблеми в тези процедури.
Вторият проблем, пак казвам, също дежурно е оценката на съсобствеността. Тоест винаги има претенции, че когато оценката е пазарна, видите ли, това не можело да бъде така, трябвало да се приложи коефициент за съсобственост.
Аз подкрепям и това решение, което вносителят е направил. Само припомням на вносителя следното: тези граници – 50 хиляди данъчна оценка или сега 10 хиляди данъчна оценка, вкарва още един елемент на доказване в процедурата. Дайте направо да ги махнем. Съсобственостите се прекратяват, всички се прекратяват с Агенцията за приватизация. Десет хиляди оценка на какъв дял ще бъде това? В София няма такива имоти. Хайде, приемаме, че някъде извън София има някакъв гараж в Плевенско, където е бил главен секретар Ревизоро, там има, да кажем, една десета от гараж, на която данъчната оценка е 1000 лв. Или не 1000 лв., 1000 лв. е много, тогава ще е 500 лв., най-вероятно.
Но като искаме такъв контрол, дайте да го направим пълен. Защото пък тогава проверката е трудна и всеки казва: да де, ама данъчната оценка е манипулирана, не е вярна, не е правилно изчислена. Направо ги забраняваме. В смисъл Вие довършвате един процес областните да не продават, което с оглед последните факти и обстоятелства вероятно е обосновано. Припомням, че тогава като разпоредителни правомощия на областните управители остава само и единствено продажбата на така наречената „гола собственост“. Може би би следвало, ако се прави рестрикционен пакет по отношение на разпоредителните правомощия на областните управители, вероятно би могло, ако желаете и ако народните представители желаят, между първо и второ четене да се направи и такова предложение. Но това го казвам като лично мнение, в смисъл съжалявам, че няма как да не си припомня.
Възможно е и напълно да се ограничи. Единственият вероятен проблем тук, защото господин Георгиев се опита да насочи мисленето в тази посока, е следният – съсобствеността ще бъде нов институт за Агенцията за приватизация като приложение.
Досега не мога да кажа дали областните управители са развили специализация в тази област. Би следвало да са развили такава специализация. Би следвало те да изпращат прецизно комплектована преписка, което всъщност досега е проблем в комуникацията между областните и Агенцията за приватизация. В тази преписка има всички документи като придобивна история, надлежно съставен акт за държавна собственост, включително и правилно определяне на идеалните части, защото част от случаите, с които сме се сблъсквали, когато има множество приобретатели или множество сделки назад във времето, точното изчисление действително е трудно. Областните нямат пет стотинки, за да възложат каквато и да е експертиза, разчитат на собствения си ресурс.
Аз имам един въпрос и той е във връзка с чл. 79 – предложението за изменение. Тоест пак връщаме правомощието на областния управител да отменя със заповед актове за общинска собственост. Мисля, че този текст беше променян през 2008 г., и тогава променихме режима. Сега всъщност връщаме стария режим. Това малко ме притеснява. Вярно, на областния е по-лесно със заповед да атакува акта за общинска собственост, но 2008 г. бяхме направили обратното. Тогавашното Народно събрание по предложение на Министерския съвет беше дало приоритет на общинската собственост. Тъй като това са деликатни отношения, а процесът на разделянето между общинската и държавната собственост все още не е приключил окончателно, малко се притеснявам да не дискредитираме общинската собственост, тяхната автономия, независимостта на местната власт.
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, може да се стигне до ситуация, в която областният управител отново всички интересни обекти да си ги актува пак при него, и да станат колизии.
МИХАИЛ МИКОВ: Нали има право да обжалва?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има право да обжалва, но областният управител би могъл сериозно да засегне имуществото. Общината преди пет години е актувала като общински спорен имот, предприела е някакви разпоредителни действия и след пет години областният управител отменя със заповед акта за общинска собственост. (Реплики.) Това е проблемът. Заповедта на областния може да е незаконна и необоснована. Той просто може да шиканира и да каже: на парка „Борисова градина“ Ви отменям акта за общинска собственост, а държавата толкова усилия положи да прехвърли една значима част от „Борисовата градина“, защото не е редно парк да бъде изключителна държавна собственост. (Реплики.)
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не само в София, и в провинцията е така. Имаме „Скобелев парк“, за който не може да се грижи областната администрация. Община изявява огромни претенции. Той е и в центъра на града, естественото място е там, да се грижат, проекти имат за осветление, градинки, завойчета, пейки. Актуваме го на тях, правят ремонта за еди-колко си милиона. Идва нов областен управител и казва: „Откъде-накъде държавната собственост – гледам сега почнаха капанчета да си правят, обратно си го прибирам при мен“. Проблем!
Друг проблем от практиката казвам. Има поделение на жандармерията, което е в центъра на града в постройки на общината, в същото време има поделение на МВР извън града, което стои ей така без основание. Правим продажба едното за другото на сходни цени, за да може да се нанесат едните и другите. Идва нов областен управител и казва: „Цената не ми харесва, развалям сделката“. Това, което споменахте, са примери, които се случват всеки ден и би могло да има колизия. Може би някакъв давностен срок, или някакъв допълнителен арбитраж да сложим, още някой да преценява.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук е много деликатно – част от актовете, тук е важна и процедурата по съобщаване. Важно е кога областният разбира за акта за общинска собственост. Най-финалният момент е при вписването на акта в Агенцията по вписванията. Честа практика е областният да разбере след пет, десет години, че има акт за общинска собственост.
Сутрешните излъчвания на някои телевизии силно ме обезпокоиха – пак по отношение на координацията и комуникацията между общинската и държавна собственост. В „Младост“ няма държавна собственост, но както и да го погледнеш, се вижда, че е междублоково пространство и детска градина.
Господин Миков поиска отдавна думата.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз предлагам ние да кредитираме правото на областния управител. Ако трябва да го ограничим по някакъв начин, доколкото имотът е в патримониума на общината, за да изключим хипотезата, за която Вие говорите, която може да създаде несигурност.
Смятам, че много повече са случаите, в които общините актуваха като общинска собственост - държавната собственост, отколкото обратното. Второ, общинската собственост в България преди двадесет и няколко години произтече от държавната, а не обратното. Тогава имаше единна държавна собственост. Тази, която са я продали, да речем, трябва да ограничим правото му до това, което е в момента. Но смятам, че държавата трябва да има право да преценява, в лицето на областния управител. Не го разглеждайте само като областен управител – това е държавата в крайна сметка.
Кога държавният интерес може да бъде накърнен? Аз много повече се опасявам от комбинации – в някой общински съвет да „оженят“ някой апетитен имот, който е необходим за обществена или държавна нужда. Казусите в тези двадесетина години са по-скоро в тази посока, отколкото държавата обратно да е отнела на общината. Много повече са и хипотезите, в които държавата е давала на общините собственост. Абстрахирам се тук от няколко големи града, където собствеността е много апетитна, или по морето, или някакви такива изключителни.
Като цяло мисля, че е добре и това е път, по който държавата все пак проявява някаква заинтересованост за това, което се случва. Защото много хипотези, аз не съм гледал това предаване сутринта, показват по-скоро обратното, като поведение по опазване на собствеността, обществения й характер, независимо дали е общински или държавен. Иначе да се пуска всичко и да става частно, после ще се изкупува, после ще се национализира – безкраен цикъл. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Има ли реплики на изказването на господин Миков? Няма.
Колеги, аз се извинявам, че влязохме много по същество в този дебат, като заявявам изцяло подкрепата си. Съжалявам, че не бях видял, че сме водеща комисия, а при това положение второто четене ще е при нас. Тоест няма смисъл да правим този дебат, който е за второ четене. Трябва да се използва времето да се обмисли този въпрос.
Аз лично, а мисля, че и колегите от ГЕРБ ще подкрепим връщането на чл. 79. Няма да се връщам в историята на съотношението държавна и общинска собственост. Ако имаме някакви предложения между първо и второ четене, тогава да го направим.
Има ли възражения да закрием дебата? Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 602 01 62, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2016 г.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря на колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Пристъпваме към точка трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 602 01-68, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2016 г.
Гост от Министерството на правосъдието е госпожа Вергиния Мичева – заместник-министър.
Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще представя накратко Проекта на Закон за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, с който се въвеждат национални мерки с оглед приложението на Регламент № 655 от 2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки, с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела.
Предложеният Законопроект предвижда изменение в Част седма на ГПК – „Особени правила относно производство по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз“, във връзка с прилагането на Регламент № 655 от 2014 г. Този европейски инструмент създава процедура на Съюза, която дава възможност на даден кредитор да получи европейска заповед за запор на банкова сметка, с която да се попречи на длъжника да застраши последващо изпълнение на иска на кредитора чрез прехвърляне или изтегляне на средства до посочения в заповедта размер, дължими от длъжника, или от негово име в банкова сметка в държавата членка. Заповедта за запор е достъпна за кредитора като алтернатива на мерки за запор, предвидени в националното право.
Регламентът установява европейска процедура при трансгранични дела, която дава възможност за ефикасно и бързо запориране на средства по банкови сметки. Наличие на трансгранично дело има когато кредиторът е с местоживеене в една държава членка, а съдът и банковата сметка, подлежащи на запориране, се намират в друга държава членка, или когато съдът, разглеждащ молба за заповед за запор, се намира в една държава членка, а банковата сметка, обект на заповед за запор, е в друга държава членка. Регламентът ще започне да се прилага от 18 януари 2017 г., затова е изключително важно да се опитаме този Закон да бъде приет. Съгласно чл. 50 от Регламента, държавите членки са длъжни да изпратят информация на Европейската комисия, свързана с приложението на Регламента, в която да се посочат определените компетентни органи по издаване и по изпълнение на европейската заповед за запор, органът, компетентен да получава информация за сметките на длъжника, тарифата за таксите и така нататък.
Предвиждаме подходяща вътрешна уредба, улесняваща приложението на Регламента. Приели сме в чл. 618а – компетентен орган за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки е първоинстанционният съд, компетентно да разгледа спора по същество, ако нейното издаване се иска преди предявяване на спора по същество. Същата компетентност е определена в случаите на вече постановено съдебно решение. По-нататък е уредено как се обжалва отказът за издаване на европейска заповед за налагане на запор. Важно е да се спомене, че информационен орган в съответствие с чл. 14 от Регламента сме приели да бъде Министерството на правосъдието. Това стана след много обсъждания дали да бъдат държавни съдебни изпълнители и така нататък. Смятам, че е добър вариант това да бъде Министерството, тъй като се възприе от всички заинтересовани страни – частни съдебни изпълнители, държавни съдебни изпълнители и останалите, както и БНБ.
Министерството на правосъдието има дългогодишен опит при изпълнение на ангажиментите, произтичащи за Република България от редица актове на Европейския съюз, и по-специално тези, свързани със задълженията на централните органи по Регламента и директивите, действащи в областта на гражданското и семейното право. Имаме опит и традиции в администриране на електронни регистри и информационни системи. Предстои също така, ако се приеме изменението в чл. 450а от ГПК, който е тук от миналата година юли месец, ще се въведе единна среда за обмен на електронни запори, която също ще бъде под управление на Министерството на правосъдието.
В този законопроект сме предвидили изменение в Закона за кредитните институции, за да може Министерството на правосъдието да има достъп до информационната система на Българската народна банка. Преди две седмици от БНБ ми съобщиха, че са предвидили нашия достъп в ЗИД-а на Закона за държавния бюджет. Не знам дали там е предвидено Министерството на правосъдието по Закона за кредитните институции да има достъп до банковите сметки на БНБ. В петък, разбрах, че се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за държавния бюджет и тогава ще можем да проверим. Затова сега не мога да кажа дали поддържаме нашето искане за изменение съответно и там, но нека да го има и да го предвидим. Ако трябва, ще отпадне в нашия законопроект.
По-нататък в текстовете сме предвидили кой е компетентен орган по изпълнение на европейската заповед за налагане на запор върху банкови сметки – това е съдебният изпълнител, което решение е продиктувано от българската правна традиция. В различните държави е различно. При нас приехме пътя, който е по ГПК. Предвидили сме и възможност двете страни в производство да искат отмяна и изменение на европейската заповед за запор и изпълнението й. Уреден е инстанционният контрол над актовете на съда. Предвидили сме такси, които ще се събират за изпълнение на европейската заповед за запор, да бъдат уредени в Тарифа 1 към Закона за държавните такси, за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата и следствените служби и Министерството на правосъдието, но това ще стане с промяната съответно при приемането на измененията в ГПК.
Надяваме се предлаганата уредба да допринесе за ефективното прилагане на новия инструмент на Европейския съюз, улесняващ трансграничното събиране на вземания. Така се създават допълнителни възможности за кредитора, за бързо запориране на средства по банкови сметки на длъжника на територията на целия Европейски съюз. В същото време се предвиждат и достатъчно гаранции за защита правата на длъжника срещу злоупотреба от страна на кредитора. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, имате възможност за изказвания, мнения, становища, въпроси, възражения.
Господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър. Моят въпрос е свързан с това, кога всъщност ще може да се иска предоставяне на европейска заповед за налагане на запор? Доколкото чета текста на предлагания нов чл. 618а, има две хипотези, и ако ал. 4 е разглеждана по аргумент на противното, тя изключва ал. 1, тъй като се разминават във времето. Едната казва, че може да се прави преди предявяване на иска от компетентния първоинстанционен съд, а другата казва – може да се иска същата заповед след постановяване на съдебното решение пак от същия съд. Кое от двете е вярно, или и двете се имат предвид?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И двете, даже и трите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: И двете са верни. Едното е като обезпечителна мярка, преди да заведете делото пред съда, за да не се разпореди длъжникът със средствата. Докато чака да приключи съдебният процес, може да поискат и този запор, или да изчакате да Ви приключи делото, ако знаете, че Вашият длъжник е стабилна фирма и винаги… (Реплики.)
То и по ГПК имаме предварително обезпечение, пак се налага запор. Идентично е на практика, като се замислите.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Тогава може би редакцията просто трябва да се оправи в ал. 4, за да няма евентуално тълкуване по аргумент на противното. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други въпроси, изказвания, мнения?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Заместник-министър, въпросът ми е свързан с възможността, която предвиждате в чл. 618в, ал. 2 във връзка с чл. 14 от Регламента, който транспонирате, информационен орган да бъде Министерството на правосъдието по отношение на банковите сметки. Министерството на правосъдието вярно, че е изпълнявало, както посочихте, има дългогодишен опит при изпълнение на ангажименти, свързани със семейни и граждански дела, само че тук става въпрос за малко по различна материя, свързана с предоставяне на информация за банкови сметки, много често свързана с изпълнителни производства. Министерството на правосъдието разполага ли с необходимия административен и финансов ресурс да извършва тези дейности като такъв орган? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Ако ми позволите, господин Председател. Министерството на правосъдието ще получава запитванията от съответните държави и ще ги изпраща до БНБ да попита: има ли при Вас сметка, и обратно ще връща отговора, тоест ще бъде като пощенска кутия на практика. Отначало ние го пуснахме на обществено обсъждане. Приехме, че Службата на държавните съдебни изпълнители в Софийския районен съд трябва да се занимават с това, но получихме много възражения от частните съдебни изпълнители. Казаха, че е възможно да се злоупотреби с тази информация, пък тя да била важна по някои изпълнителни дела и така държавните съдебни да имат повече информация отколкото частните съдебни. За да стигнем до един независим орган, и тъй като при нас има доста регистри, приехме, че и с това можем да се нагърбим и да го направим, стига да върви Регламентът, защото наистина стана голям конфликт между двете съдебни изпълнителни гилдии. Това ни е идеята. Смятаме, че ще се справим.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Мичева.
Други въпроси имате ли, колеги? Не виждам.
Закривам дебата и подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 602-01-68, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2016 г.
За – 12 гласа, без против и въздържали се.
Благодаря на заместник-министъра.

Следващата точка от дневния ни ред ще бъде точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА, № 602-01-74, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2016 г.
Вносителите, имате думата за представяне на законопроекта.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Вносител е Министерството на икономиката, Министерският съвет.
Ако ми позволите, госпожо Председател. Аз съм убеден, че Вие сте се запознали с мотивите на предлагания законопроект. Бих искал да отбележа само две неща. Първо, този законопроект транспонира Директива № 104/2014 г., която позволява за първи път икономическите оператори, които са пострадали от картелни нарушения – имам предвид картелни нарушения и злоупотреба с господстващо положение по глави трета и четвърта от действащия Закон за защита на конкуренцията, респективно членове 101 и 102 от ДФЕС, да получат възможност чрез процедура в граждански съд обезщетение за пропуснати ползи и нанесените вреди вследствие от тези нарушения. Съществуващият Закон за защита на конкуренцията не предвижда подробен ред. Именно тази Директива въвежда подробно разписани правила за предоставяне на информация от страна на КЗК, за предоставяне на информация от съда, тъй като участниците в картелните споразумения, поради тяхната секретност, не предоставят информация на пострадалите и по този начин исковете, които бяха заведени по действащия чл. 104 от ЗЗК, в съдилищата бяха неуспешни.
Понеже Вие сте водеща Комисия, направихме консултация с Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия. Не знам, госпожо Председател, дали имате в писмен вид редакционните предложения, които сме представили? Ако ги нямате, бих могъл да ги прочета. Те не изменят същината на закона, но добавят по-голяма яснота и конкретност в превода и в някои от текстовете.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Това, което е приложено, е таблицата за съответствие на текстовете. Няма друго приложение в нашите материали.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Тук ми подсказват, че сме изпратили писмено становище, в което имаме конкретно… Икономическата комисия го имаха. Предполагам, че и Вие сте го получили. При мен са до Светлин Танчев…
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ще Ви помоля накратко да ни представите становището сега, а иначе да ни го предоставите, за да може да го има в архива на Комисията и да могат колегите да го размножат за останалите членове на Комисията. Така или иначе второто четене, ако се налагат някакви корекции… (Реплика от народния представител Емил Димитров.)
Господин Димитров, ще Ви дам думата за процедура.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В Правилника ясно е разписано, че когато се внася законопроект, във водещата комисия трябва да се представи от министър или от заместник-министър. В случая имаме ли министър или заместник-министър?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Имаме бивш заместник-министър.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Имаме бивш. Има и бивш заместник-председател на Народното събрание отсреща, в момента е член на Комисията. В такъв случай предлагам отлагане и когато му се отвори път насам на министъра или на някой от заместник-министрите, да бъде така добър да дойде и да го внесе. Министерството на правосъдието не са по-малко ангажирани, от което и да е друго министерство. Изпратили са заместник-министър, и всеки път е тук.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Господин Димитров, до 27 декември трябва да се транспонира, иначе влизаме извън процедурата. (Шум и реплики.)
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Защо на 15 го внесохте?
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Защото Комисията за защита на конкуренцията е избрана на 29 юни. Как да го внесем?
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Димитров, Вашата бележка е напълно коректна към ситуацията, но може би господин председателят ще вземе отношение. (Реплики от народния представител Емил Димитров.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако някой се е засегнал от тази ситуация, бих казал, че аз се засегнах в най-голяма степен, защото… (Реплика от народния представител Емил Димитров.) Не, не е и телефонно, то има кореспонденция. Комисията пише писма, обяснява колко им е важно това изменение. Включително тук колегите ми казват, че писмото, което е изпратено, всъщност е и за предложения между първо и второ четене.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Оказа се, че не е изпратено до нашата Комисия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е другият проблем. То стигна до нашата Комисия.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Приехме изменение в Правилника вследствие изменение в Закона за нормативните актове. Имаше може би доста дълги заседания, имаше и работна група. Ако не се лъжа, в това изменение включихме и да бъдат… (Реплика.) Оценката я има. Доколко отговаря на това, което е прието в Правилника, е друга тема.
Включихме и изискване внесените законопроекти от Министерския съвет, уважаеми колеги, да бъдат придружавани със съгласувателната процедура, защото сега чувам, че внася законопроект Министерският съвет, и веднага, даже още не сме започнали да го гледаме на първо гласуване, има предложения за изменение между първо и второ четене. Аз не виждам тук, възможно е да сте прав, да не е окомплектована преписката, къде е съгласувателната процедура по този законопроект? А ние я искахме точно затова. За да избегнем ситуациите, когато се внася законопроект, започваме да го гледаме, идват представители на други ведомства и казват: да де, ама ние имаме съществени забележки по внесения законопроект, и ние го пренаписваме тук и го коментираме, дебатираме изцяло наново. Това е другото в Правилника, което не виждам тук да го има.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Лазаров, и двете ги няма по Правилника – и оценката на въздействието я няма, няма я и съгласувателната процедура. И заместник-министър няма. Тук вероятно бих гледал по друг начин ситуирането на Комисията за защита на конкуренцията, тоест даже ни бих искал да се създава такава изкуствена принадлежност на Комисията към някои от ведомствата.
Да, в процедурата за Министерския съвет най-вероятно докладчик-вносител е бил министърът на икономиката, в което има логика, защото това са, разбира се, икономически въпроси. А това, което дискутирахме с експертите, е как да подходим по отношение на липсата на оценка на въздействието. Действително Законопроектът е внесен на 15 ноември, тоест 11 дни след като влиза в сила правилото за задължителност на оценката на въздействието.
Аз Ви предлагам следното: въпреки резервата, въпреки липсата на оценката, да започнем на първо четене. Трябва да спазим сроковете. Ще дам думата на Комисията да се обосноват и да аргументират защо е важно да разгледаме, и то в спешен порядък, този законопроект. Истината е, че аз не го включих в писмото, което е отговор на питането на председателя за приоритетите на Правна комисия, но това е защото не знаех, че ние ще сме водеща комисия. По този законопроект сме водеща комисия. Но ще имаме ангажимента да го разгледаме до разпускането на Четиридесет и третото Събрание. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) С тази уговорка, да. Между първо и второ четене ще представят. Тоест съгласувателната таблица би ни била индикативна главно за второ. При всички положения е добре да се добави и оценка за въздействието. (Реплики.) С европейското законодателство има, но това е другото изискване.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Трябва да се гласува сега предложението – допускаме ли това нарушение, или не го допускаме, за да влезе в стенограмата. Освен това господин премиерът каза, че този парламент си е изчерпал кредита на доверие. Един парламент, изчерпал кредита на доверие, ще взима такива важни решения в последния момент. Мисля, че бъдещето на България не е по-малък проблем, но ето премиерът решава, че сме изчерпили кредита.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Съжалявам, че един Ваш колега академик, който предлага още по-важни предложения по бюджета и ги защитава, го няма. Тази тема да я оставим…
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Вчера гледахме един бивш министър, един премиер в оставка, който вика министър в оставка и му обяснява как, когато няма да са в това правителство, трябва да се разходват средства от енергетиката за БАН, а не го приехме в бюджета. Така че много неща сме гледали, в бюджета не го приемаме, а после изведнъж започваме с други неща да се занимаваме. Това си е негов проблем как да си разпредели излишъка в края на годината. В момента говорим за Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ако прогласуваме нещо, после в залата не следва да бъде докладвано. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Тезите, господин Лазаров, станаха ясни.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Само искам да попитам колко заместник-министри са в Министерството на икономиката?
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Двама.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви. Не са много.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Резервата Димитров“, след присъствието на заместник-председател на Комисията, мисля, че вече не е относима. Комисията е независим орган, колегиален орган, единственият заместник е тук. (Реплика от народния представител Емил Димитров.)
Колеги, закривам дебата по процедурата.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Димитров.
Който е против да не се разглежда точката до явяването поне на заместник-министър на икономиката. Ние я отложихме един път, тя беше първа точка. Отложихме я, за да дойде представител или на самата Комисия за защита на конкуренцията и на заместник-министър. Господин Кюмюрджиев се беше объркал и беше отишъл при неводеща комисия да представя.
ЧЕТИН КАЗАК: Няма ли заместник-министър?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заместник-министър няма. Имаме заместник-председател на КЗК. (Шум и реплики.)
Колеги, изчерпахме, струва ми се, аргументите.
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз не знам защо, какви са мотивите до такава степен да се фиксираме върху нарушението в Правилника. Като гледам, този законопроект е хармонизационен в по-голямата си част и има явно някакви срокове за транспониране на тази Директива в българското законодателство. Сигурно това ще чуем. Изцяло това законодателство касае дейността на Комисията за защита на конкуренцията, а не на Министерството на икономиката. Така че след като половината от уговорката е изпълнена от миналия път… Уговорката е била да дойде заместник-министър и представител на Комисията. Представител на Комисията има.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нямаше уговорка, изгонихме ги, отложихме. (Оживление.) Те успяха да се явят в настоящия състав.
ЧЕТИН КАЗАК: Предлагам да се разглежда точката.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Казак.
Колеги, да пристъпим към гласуване на процедурата, която е предложена от господин Димитров.
Който е „за“ разглеждане, за обсъждане на точка първа от дневния ред, която беше отложена за явяване на надлежни представители, да я разгледаме като точка трета, моля да гласува.
За – 10 гласа, против – 4, въздържал се – 1.
Ще пристъпим към обсъждане на точка първа от дневния ред с условието, както казва господин Лазаров, да окомплектоват законопроекта със съгласувателната таблица от процедурата по обсъждането в Министерския съвет и с оценка на въздействието, съгласно Закона за нормативните актове.
Господин заместник-председател на КЗК, заповядайте да представите законопроекта.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Той го представи.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Готов съм евентуално за въпроси.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Щом сте го представили, тогава давам думата на народните представители за въпроси, мнения, становища, изказвания.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 602-01-74, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2016 г., моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се законопроектът на първо четене. (Шум и реплики.)
Очаквам да представите. Срокът е в Правилника. Могат да видят в Правилника какъв е срокът, но всъщност скоростта зависи от тяхната активност. В крайна сметка имаме три седмици, за да влезе в залата, за да изтече срокът за предложения между първо и второ четене и да влезе в Правна комисия на второ четене... (Шум и реплики. Димитър Кюмюрджиев говори встрани от микрофоните.)
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Нека да се обясним, че тук нямаме страни в процеса, а имаме една страна, защото така пише. Във всеки един процес човек и за убийство да го обвинят, има право на достъп до доказателствата – да се запознае той или адвокатите му от неговата страна. Тук само едната страна може. Обвинявам те и не ти давам да видиш в какво те обвинявам – така го пише, много се извинявам.
И второ, тук сключваме споразуменията. Защо за едното казвате, а за споразуменията нищо не казвате – че това е единственият лост, с който можете да се доберете до информация, и искате да Ви се дадат възможности да сключвате споразумения с част от извършителите?
И третото, ние сега по всяко дело, което те са завели, не могат да реализират. Така ли ще променяме закона, за да могат да го реализират?! Нека да изчакаме тогава да заведат още няколко дела и наведнъж да им оправим всичко със задна дата. Много се извинявам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искате ли да отменя гласуването, защото изявленията Ви са след гласуването, след приключване на обсъждането? Заместник-председателят също некоректно направи изявление след това. Неговото изявление не влезе в протокола, а Вашето изявление влиза в протокола. Ако има дебати, спор по този въпрос, редно беше да бъде в обсъжданията по Законопроекта. (Реплики от народния представител Емил Димитров. Шум и реплики. Димитър Кюмюрджиев говори встрани от микрофоните.)
Има ли искане за прегласуване?
РЕПЛИКИ: Не. (Димитър Кюмюрджиев говори встрани от микрофоните. Реплики от народния представител Емил Димитров. Шум и реплики.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пристъпваме към точка четвърта от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 26 април 2016 г.
Гости от Министерството на правосъдието са: госпожа Вергиния Мичева – заместник-министър, госпожа Елена Маркова – изпълнителен директор на Агенцията по вписванията, госпожа Наташа Босева – директор на Централния регистър на особените залози, госпожа Валя Гигова – адвокат, доц. д-р Траян Конов – преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, доцент по гражданско и семейно право; проф. Ангел Калайджиев – преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – професор по търговско право.
Гражданите по тази точка ли са? По всички точки. Не съм успял досега да докладвам, че гости са ни госпожа Елеонора Матеина, господин Олег Темников – адвокат, и господин Ванин Нейков.
Госпожо Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Ако ми позволите, ние сме цяла армия тук не защото са спорни текстовете. Аз благодаря на референтите, мисля, че са изчистени. Искаме после да Ви представим нашите аргументи по Търговския закон, защото Европейската комисия, пък и смятам, че и българският бизнес, настоява за стабилизационното производство в Търговския закон. Искахме да Ви изложим някои аргументи, затова ще Ви помоля след т. 4 просто за няколко минути да можем да продължим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Заместник-министър, ако правите това предложение, тогава аз ще трябва да докладвам на Комисията дебати от миналата седмица, които са във връзка с обсъждането на Търговския закон.
Колеги, сега или след второто четене да докладвам тези факти и обстоятелства? (Реплики.)
Ако визирате самия Законопроект на Търговския закон, който е за второ четене, не бихме могли да го гледаме сега. Нищо че нямаме предложения между първо и второ четене. Имаме доклад и сме го качили.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Не, тук не става въпрос да гледаме доклад. Доколкото разбирам, се предлага да има допълнителна точка „Разни“ в дневния ред, която трябва да гласуваме, и тогава нещо да ни изложат, каквото искат да изложат. Ще ги чуем и ще си ходим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаше дебат по оценка на приоритетността на този законопроект. Както на няколко пъти Ви съобщих, през миналата седмица председателят на Събранието изпрати писмо до председателите на всички комисии да посочат приоритетните законопроекти – тези, които би следвало да можем да завършим до 22 януари 2017 г. В изпълнение на това писмо ние внесохме отговор, с който вчера на работната група Ви запознах. (Реплики.)
Така е, но Вие го поставяте като въпрос. Ако не го обсъждаме, колегите ще се чувстват излъгани, че са стояли през цялото второ обсъждане.
В отговора сме посочили 9 законопроекта. Ще ги кажа не с пълните наименования, за да пестим време.
Първият е така нареченият „малък законопроект за КОНПИ“, който го разгледахме на първо четене миналата седмица, и чакат да бъде в залата за второ четене.
Втори по ред е този законопроект, който сега гледаме – Закон за особените залози.
Трети по ред е ГПК на Министерския съвет, който точно преди малко Ви докладва заместник-министърът на правосъдието – европейската заповед за запор на банкови сметки.
Четвърти е ЗИНЗС, който обсъждахме в пленарната зала сутринта на първо четене.
Пети е Законът за правна помощ, който гласувахме в Комисията миналото заседание, но странно в дневния ред за тази седмица е пропуснат. Аз имах разговор с председателя тази сутрин защо е изпуснат Правната помощ.
И следващият е Законопроектът за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Това е на Министерския съвет – антикорупционният закон, който го именуваме Закона „Кунева“.
Седми по ред е Законът за концесиите. Сега започнаха питания от конфедерации и представители на бизнеса: защо няма да го довършваме? Но е очевидно, че няма да можем да го довършим. Аз в няколко публични изяви съм обяснил защо няма да можем да го завършим, макар да имаме консенсус, постигнахме консенсус и започнахме обсъждането на второ четене и да сме до чл. 35 и да преодоляхме споровете там.
Осми е законопроектът за физическите лица и мерките за подкрепа, който също е с по-ниска степен на прогноза, че ще успеем. Той не е влязъл в пленарната зала на първо четене.
Девети е Общият законопроект за ГПК, който включва двата компонента – арбитражите по инициатива на Омбудсмана Манолова плюс допустимост за касационно обжалване на решенията по някои семейни и брачни дела.
Това е писмото, което съм изпратил като председател до председателя на Народното събрание – с дата 28 ноември.
По този въпрос, който иска дебат, готов съм да направим дебат и обсъждане.
По въпроса на господин Георгиев. Миналата сряда при изслушването ни от мисията на Европейската комисия и Главна дирекция „Правосъдие“ по Механизма за сътрудничество и оценка беше поставен изрично въпросът: какво стана с Търговския закон? Аз обясних, че ние сме подкрепили Законопроекта за изменение в Търговския закон, с резервата на почти всички политически парламентарни групи, че активно ще участват между първо и второ четене с предложения. На практика не сме получили множество предложения по този Законопроект, но резервите по отношение на него са сериозни. Има нужда да се върнем на ниво експертна група, на експертно ниво. Имаме нужда от такава експертна помощ, поради което се съмнявам във възможността да успеем да завършим това обсъждане до 22 януари.
Това мое изказване пред представителите на Европейската комисия породи реакция от министъра Екатерина Захариева, което ние обсъждахме може би два или три пъти, включително стигнахме до дебат на някои конкретни становища, които, да кажем, на Българското юридическо дружество, изпратено от проф. Огнян Герджиков. То е доста обемно, 22 страници. Лично аз постфактум, след като стана този дебат, в неделя се запознах в детайли с това становище. Но както и да е, правилно е и благодаря на работната група от Министерството на правосъдието, че дойдоха по този въпрос и ще могат, заедно с нас, да вземем окончателно становище – включваме ли го по бързата писта този законопроект.
Какви действия трябва да предприемем в тази връзка? Със заместник-министър Мичева също обсъждахме евентуална делимост, тоест ако имаме проблем с измененията по отношение на формата за ООД-тата, протоколите, какво ни е становището по другия ключов въпрос и дял в това изменение, което наричаме „предпазния конкордат“, тоест предпроизводството по несъстоятелност. Там действително имаме срок, но пък в дебатите на първо четене, бих казал, че те не изключиха темата за конкордата. Тогава повече коментирахме обхвата на измененията на формата и степента на сигурност, която те биха предоставили.
Затова поставям като процедура пета допълнителна точка: Обсъждане по отношение Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, съвместно с Министерството на правосъдието и работната група, така както я прочетох.
Който е „за“ това обсъждане, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се предложението за т. 5 – Изслушване относно Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон с вносител Министерският съвет.
Колеги, пристъпвам при това положение към точка четвърта:
ДОКЛАД ОТНОСНО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 26 април 2016 г., приет на първо четене на 22 юни 2016 г.
Наименование – „Закон за изменение и допълнение на Закона за особените залози“.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения по наименованието.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване – който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се наименованието на нормативния акт.
Параграф 1 – имаме текст на вносител и предложение за редакция по ал. 3, което виждате.
Параграф 2 – имаме текст на вносител, § 3 – текст на вносител, § 4 – текст на вносител, § 5 – текст на вносител, § 6 – текст на вносител.
Колеги, имате думата за предложения по параграфи от 1 до 6, които са само текст на вносител, а по § 1 имаме и предложение за редакция на ал. 3. Секунда, това е към чл. 10, извинявайте. След като е към чл. 10, тогава и по отношение на § 6 имаме предложение за създаване на заглавие на чл. 10 с наименование – „Права на заложния кредитор“. Значи, параграфи от 1 до 6 – текстове на вносител, с две предложения за редакция по отношение на § 1 и по отношение на § 6 за създаване на заглавие на чл. 10.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване – който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Пристъпваме към § 7 – текст на вносител, § 8 – текст на вносител, § 9 – текст на вносител, заедно с предложения за редакция по отношение на ал. 2, § 10 – текст на вносител, § 11 – текст на вносител, § 12 – текст на вносител, § 13 – текст на вносител, § 14 – текст на вносител, § 15 – текст на вносител.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения и становища по параграфи от 7 до 15 включително.
Господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз по-скоро имам въпрос по отношение на § 8, където се отменя чл. 13, който създава изискването, когато едно лице е придобило особен залог, да уведоми заложния кредитор. С отпадането му това задължение за приобретатели отпада, което може да доведе до това – заложният кредитор в крайна сметка да не знае при кого е отишъл особеният залог. Въпросът ми е следният: отмяната на това се налага поради това, че затруднява по някакъв начин търговския оборот, или практически защо е необходимо да отменяме чл. 13?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, госпожо Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ако в цялостност сте погледнали Закона, вероятно сте забелязали две неща. Първо, че изцяло се премахват навсякъде каквито и да било съгласия на приобретателя на заложено имущество, поради простата причина че не може да се прехвърли заложено имущество без съгласие на заложния кредитор. Редакцията на чл. 13 в сегашния си вид е резултат на грешен превод от Закона модел, на база на който е изработен някога Законът за особените залози. В Закона модел сме го дали още когато предния път обсъждахме нещата на Председателя и го изпратихме, ще видите, че нявсякъде съгласията се дават от този, в чиято полза е учреден залогът. Ако търсим съгласие и уведомяване от страна на този, който е придобил залога, колеги, кой ще даде съгласие или ще уведоми заложния кредитор за извършено прехвърляне? Ами че той най-малкото не желае да носи отговорност с имуществото, което е прехвърлено на него, обременено с особения залог. Защото особеното на особения залог е именно това, че имуществото продължава и остава в държане на залогодателя и всъщност вписването в централния регистър замества онова предаване, което съществува при реалния залог, така както съществува по ЗЗД. Именно това уведомяване и това пък да не говорим съгласие, предвидено в подзаконовата уредба, доведе до множество злоупотреби с учредени залози по реда на Закона за особените залози, защото се оказваше, че заложният кредитор може да изпълнява по реда на ГПК или производство по несъстоятелност, но не може да изпълнява по ЗОС, защото онова предвидено, и пак го казвам, резултат на погрешен превод и интерпретация на Закона модел за обезпеченията, доведе до това объркване в правното разбиране въобще за характера на особения залог. Затова то е премахнато, защото вече нещата си дойдоха на мястото, изцяло се съобразиха със Закона модел и вече всяко прехвърляне на заложено имущество става със съгласие на заложния кредитор. Така че никаква необходимост няма този, който е придобил заложено имущество, да уведомява когото и да било, защото ако няма съгласие от заложен кредитор, то прехвърлянето на тези права са абсолютно непротивопоставимо на самия заложен кредитор. Това е идеята – да се обърнат нещата както им е мястото, да бъдат защитени правата на заложния кредитор, защото той няма никаква възможност да контролира имуществото, върху което му е учредено залог, защото не го държи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, но Ви правя бележка за дължината на изложението. Не може едно такова обяснение да бъде в това време. С три изречения концентрирате, адвокат Ревизоро. Заради Вас правя бележка на адвокат Гигова, за да не направите поредната резерва. Затова благодаря, но моля да имаме предвид това обстоятелство.
Господин Делчев, доволен ли сте от отговора, искате ли отношение по този въпрос? (Реплика от народния представител Димитър Делчев.) Благодаря.
Други въпроси, изказвания, мнения и становища по всички параграфи от 7 до 15 включително? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Престъпваме към гласуване – който е „за“ да подкрепим текстовете на вносител по параграфи от 7 до 15, заедно с предложение за редакция по § 9, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приемат се текстовете до § 15 включително, с текста на редакцията по § 9.
Параграф 16 – текст на вносител, заедно с предложение за редакция, § 17 – текст на вносител, § 18 – текст на вносител и предложение за създаване на заглавие на чл. 24, § 19 – текст на вносител, § 20 – текст на вносител и текст на редакция.
Имате думата за изказвания по параграфи от 16 до 20 включително по текстовете на вносител, заедно с текстовете за редакции на § 16, § 18 – предложението за заглавие, и § 20 – предложението за редакция.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване – който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приемат се параграфи от 16 до 20 вкючително с текстове на вносител, заедно с предложение за редакция и заглавие на § 18.
Параграф 21 – имаме текст на вносител, но и предложение за редакция, тъй като се предлага в ал. 1, т. 6 думите „ал. 2, т. 2“ да се заменят с „ал. 3“.
Параграф 22 – текст на вносител, § 23 – текст на вносител, § 24 – текст на вносител, § 25 – текст на вносител, § 26 – текст на вносител, § 27 – текст на вносител, § 28 – текст на вносител плюс предложение за заглавие на чл. 28 – „Разглеждане на заявленията“, § 29 – текст на вносител, и § 30 – текст на вносител.
Колеги, имате думата за изказвания по параграфи от 21 до 30 включително – текстове на вносител, заедно с редакция на § 21 и наименование на § 28.
Господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър! Сега като преглеждам текстовете, тук срещам в § 23 нов текст на чл. 27а със странното наименование „Хартиен носител“. Аз бих направил редакция по чл. 80, ако колегите успеят да ми помогнат по някакъв друг начин да се формулира наименованието на този текст. Може би „задължение за въвеждане на електронен образ“, или нещо от този сорт да го наречем. Някак си много ми е странно това наименование „Хартиен носител“, затова обръщам внимание.
Доколкото виждам нормативното съдържание, то е по-скоро задължение за въвеждане на електронен образ и може би това е по-правилното наименование, ако преценим, да го въведем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Колега Георгиев, аз смятам, че това, което Вие предлагате за замяна, ще бъде много по-объркващо, отколкото това, което е в момента предложението на вносителя. Аз поддържам предложението на вносителя. Благодаря.
ВАЛЯ ГИГОВА: Само да обясня. Значи тази част, която касае трансформацията на обстоятелствата и актовете, вписвани по реда на Закона за особените залози, които досега се вписваха в Централния регистър на особените залози, идеята беше те изцяло да съответстват на Закона за търговския регистър, да няма абсолютно никаква разлика, дори и терминологична. Аз също не харесвам понятието „хартиен носител“, но се има предвид следното: понеже в Търговския регистър постъпват актове, които не са само сканиране или електронен образ на документи, а съдилищата изпращат актовете наистина на хартиен носител. Те постъпват в Агенцията на хартиен носител. Агенцията ги сканира и ги качва по съответната партида на търговеца, ние ги виждаме и възприемаме всички потребители на този интерфейс именно като електронни образи, но те не са постъпили по електронен път в Агенцията. Постъпили са на хартиен носител, и това се има предвид, не нещо друго. Това е абсолютно същият текст, какъвто го има в Закона за търговския регистър, защото колкото и да сме станали електронно общество, не можем да изключим оборота на документи на хартиен носител. Не, не е нещо друго. Затова сме следвали един и същи принцип – да няма разлика между един и друг закон. Това е, за да не въвеждаме двусмислие и да се разсъждава така ли е по Закона за търговския регистър, различно ли е по този Закон?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, благодаря. Стана ясно, мисля, за колегите.
Други въпроси, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 21, заедно с редакцията на работната група, текста на вносителя за § 22, текста на вносителя за § 23, § 24, § 25, § 26, § 27, § 28, заедно с предложението за създаване на заглавие на чл. 28 „Разглеждане на заявления“, § 29 и § 30.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Предложенията са приети.
Параграф 31 – текст на вносител, заедно с предложение за създаване на заглавие на чл. 29 „Обжалване на отказ“, § 32 – текст на вносител, § 33 – текст на вносител, § 34 – текст на вносител и предложение за създаване на заглавие на чл. 32 „Вписване на пристъпване към изпълнение“, § 35 – текст на вносител, § 36 – текст на вносител, § 37 – текст на вносител и предложение за създаване на заглавие на чл. 35 „Мерки на принуда“, § 38 и предложение за създаване на заглавие за чл. 36 „Оспорване“, § 39, § 40, с предложение за създаване на заглавие на чл. 38 „Депозитар“, § 41 по вносител, § 42 по вносител, § 43 по вносител, § 44 по вносител, § 45 по вносител, с предложение за създаване на заглавие на чл. 46 „Удовлетворяване на търговско предприятие“, § 46, с предложение за създаване на заглавие на чл. 47 „Съдействие и отговорност“, текст на вносител за § 47, текст на вносител за § 48.
Имате думата за въпроси и коментари. Не виждам.
Закривам дебата и подлагам на гласуване предложенията на вносителя, както и редакцията на работната група на текстовете от § 31 до § 48 включително.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложенията са приети.
„Преходни и заключителни разпоредби“, текст на вносител за § 49 и предложение за редакция на § 49, предложение за редакция на § 50, текст на вносител за § 50.
Желания за изказвания? Някой иска ли думата за изказване? Не виждам.
Закривам дебата. (Реплики.)
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, предложението за редакция на § 49 на работната група, както и текста на вносителя, предложението за редакция на работната група за § 50, както и текст на вносителя за § 50.
Моля, който подкрепя редакцията на § 49 и § 50, да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Параграф 51. (Реплика от Валя Гигова.)
Само секунда – отменяме гласуването. За § 50 ли говорите?
ВАЛЯ ГИГОВА: Не, за § 49 говоря.
За § 49 само да обясня, че не е въпрос на редакция. Ако някой счита, че е редакция, не е. Да обясним каква е логиката. Към момента на влизане на този Закон в сила имаме вписани и учредени особени залози при неговото действие. Безспорно с оглед сигурността в гражданския оборот ние трябва да запазим при всички случаи учредените залози. Но идеята на работната група с ал. 2 на § 49 е друга – че този Закон се прилага и за онези залози, които са учредени преди влизането му в сила. Имаме предвид, че изпълнението по отношение на… (Реплика.)
Има, има, как да няма. Ето го как е: „Вписаните до влизането в сила на този Закон запазват своето действие.“ Остава без ал. 2, а това е много съществено, защото идеята на работната група беше да предотврати всички злоупотреби не само по отношение на залозите, които напред ще бъдат учредени от днес натам, а всички залози, които са учредени до този момент и които са предпоставка за извършване на следващи злоупотреби. Така че не е реадкционно това изменение, просто грешно е възприето като редакционно. То е целено това – целта е да предотвратим всички злоупотреби с учредени обезпечения към този момент, за да може отсега насетне на всички заложни кредитори да могат да се изискват техни съгласия и така нататък. (Реплики.) Не е редакционно.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Работната група също има становище по въпроса. Отпада ал. 2, но тъй като няма обратно действие, аз мисля, че то е логично. Именно няма, тоест логично е така да изглежда текстът.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не е едно и също, не е вярно това. Едната казва, че се запазват залозите, а тази казва как се прилага този Закон. Този Закон не касае само учредявания, той касае изпълнения.
ТРАЯН КОНОВ: Вижте, ал. 2 всъщност чисто юридически може да се окаже наистина излишна, защото при новия Закон заварените факти, при липса на преживяване, се уреждат от новия Закон. Но рискът да се появят питания в практиката и да седне да пледира някой и да каже: „Аз, когато учредявах своя трети залог, смятах да го превърна в първи, като първи пристъпя към изпълнение и продам на безценица, а Вие сега ми отнехте едно придобито право да продам нещо на безценица, за да освободя активите или друга нелицеприятна операция да извърша“. Това ще породи спорове и съмнения, може и да се намери, за съжаление, и съд, който да каже: „Ами, да, той…“. Поради което наистина в първата алинея, мисълта ми е, че там наистина е налице редакция и това ни подведе късно да реагираме. Но запазването на втората алинея ни се струва същностно. (Реплики.)
В първата алинея има една минимална редакция – „преди влизането“ е заменено с „до влизането“, и по това нещо не спорим, нека да е „до влизането“. Но втората алинея трябва да остане, за да е ясно, че режимът на залозите по този Закон се прилага и към учредените до влизането му в сила залози, които все още съществуват. Тоест, ако залогодателят иска да прехвърли заложеното имущество, което е различно от това, което може да прехвърля свободно, защото са консумативи или стоките, с които търгува, трябва да поиска съгласието, да се впише съгласието на кредитора и така нататък – всичките тези неща, които представляват режима, защото иначе имаме неяснота. (Реплика от народния представител Емил Димитров.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Бих подкрепил текста на вносителя, макар да е малко по-особен подходът. Но с оглед специфичното действие на особения залог, макар да изглежда, че повтаряме една норма с един смисъл, но с две редакции, бих подкрепил текста на вносителя с оглед яснота.
Това за „преди“ и „до“ не го разбрах, затова няма как да направя предложение. Тоест не разбрах какво сте дебатирали.
ТРАЯН КОНОВ: Комисията е направила предложение: вместо ал. 1, основният текст, да е „вписаните преди“ да стане „вписаните до“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Аз лично бих подкрепил текста по вносител, тъй като ал. 1 и ал. 2 са едностилни сега. Ако променим ал. 1 и сложим „до“, ще станат разностилни. Така че предлагам да оставим текста по вносител и да го гласуваме по този начин.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Първо, прегласуване. Има ли възражения по прегласуването?
Има предложение за редакция на ал. 1, така както я направи колегата Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Аз не съм предлагал редакция. Казах, че ще гласувам текста на вносителя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Други предложения има ли? Някой прави ли предложение за редакция?
Първо, подлагам на гласуване предложението за редакция.
За – няма, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема текстът на редакцията.
Подлагам на гласуване текста на вносител, такъв какъвто е.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът на вносител, отхвърля се предложението за редакция.
Пристъпваме към § 50. (Реплики.)
Отменили сте, не сте гласували § 50.
Дебат по § 50 – текст на вносител и предложения за редакция.
Заповядайте, госпожо директор на Агенцията по вписванията.
ЕЛЕНА МАРКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля, тъй като Законът много се забави, срокът да не е 1 май в § 50, ал. 1, 2 и 3, и в последствие на още едно място. Навсякъде срокът от 1 май 2018 г., ако е удобно, да е 1 септември 2018 г., защото няма да ни стигне времето. Цялата система се изгражда по Оперативна програма „Добро управление“. В момента я стартираме и сме в началото, и времето ни няма да стигне да приключим до 1 май 2018 г. чисто технологично. Всички останали действия ще бъдат извършени, ще бъдат преназначени хората. Технологично системата няма да може да бъде изградена и тествана достатъчно качествено.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Директор.
Господин Свилен Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Предлагам на основание чл. 80, ал. 2 в § 50 „1 май“ да се замени с „1 септември“. На три места мисля, че го има. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Други изказвания, мнения, становища, предложения? Няма.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 80 на колегата Свилен Иванов.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението по чл. 80.
Подлагам на гласуване текста на редакцията с текста на вносителя, с приетото предложение по чл. 80 плюс наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът на редакцията с текста на вносителя и приетото предложение по чл. 80 на Свилен Иванов, заедно с наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
Пристъпваме към § 51 – имаме текст на вносител, имаме предложение § 51 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен в нов § 52, ал. 2.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения и предложения.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам първо предложението за отхвърляне.
Който е „за“ предложението за отхвърляне, тъй като текстът е отразен в § 52, ал. 2, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за отхвърляне – § 51 е отхвърлен.
Предложение за създаване на нов § 51 с текста, който е пред Вас.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване – който е „за“ създаването на нов § 51 с текста, който виждате, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се новият § 51.
Пристъпваме към § 52 – имаме текст на вносител, имаме и предложение § 52 да бъде отхвърлен.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване – който е „за“ отхвърлянето на § 52, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението – § 52 е отхвърлен.
Пристъпваме към § 53 – имаме текст на вносител, имаме и предложение за редакция на § 53, който става § 52.
Заповядайте, госпожо Директор.
ЕЛЕНА МАРКОВА: Моля, срокът по ал. 5 на новата редакция да е отново 1 септември 2018 г.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Предлагам на основание чл. 80, в § 52 – „1 май“ да се замени с „1 септември“. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания и предложения, колеги, има ли? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 80 на господин Свилен Иванов.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението по чл. 80.
При това положение, подлагам на гласуване предложението за редакция на § 53, който става § 52, заедно с текста на вносител и приетото предложение по чл. 80.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Пристъпваме към § 54 – имаме текст на вносител и предложение § 54 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 51, ал. 2.
Имате думата за изказвания, мнения и становища. Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението за отхвърляне.
Който е „за“ отхвърлянето на § 54, защото е отразен на систематичното му място, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се – § 54 е отхвърлен.
Пристъпваме към § 55 – текст на вносител. Ако се приеме, той ще стане § 53.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се § 55, който става § 53.
Пристъпваме към § 56 – имаме текст на вносител, имаме предложение за редакция на § 56, който става § 54, така както виждате.
И тук има 1 май 2018 г.
Господин Свилен Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Господин Председател, на основание чл. 80, предлагам „1 май“, да стане „1 септември 2018 г.“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Други предложения, изказвания, мнения и становища? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 80 на господин Свилен Иванов.
За – 13, против и въздържали се – няма.
При това положение подлагам на гласуване предложението за редакция, заедно с текста на вносител, заедно с приетото предложение по чл. 80 на колегата Свилен Иванов.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението за редакция, с текста на вносител и предложението по чл. 80 се приемат, с което всъщност завършихме второто гласуване в Правна комисия на Закона за изменение и допълнение на Закона за особените залози. Благодаря.

Колеги, при това положение пристъпваме към точка пета, допълнителна, съгласно решението и гласуването преди малко:
ИЗСЛУШВАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН, № 602-01-31, внесен на 14 юни 2016 г. от Министерския съвет.
Гости, включително участници и инициатори на това изслушване, са: госпожа Вергиния Мичева – заместник-министър на Министерството на правосъдието; госпожа Елена Маркова – изпълнителен директор на Агенцията по вписванията; госпожо Босева, Вие ако искате, присъствайте, но няма да Ви включим в обсъждането. Освен ако не искате, тоест, ако искате, ще Ви дадем думата; адвокат Валя Гигова, доц. д-р Траян Конов – преподавател в Софийския университет, и проф. Ангел Калайджиев – преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет.
Заповядайте, уважаеми колеги, гости.
ВАЛЯ ГИГОВА: Уважаеми колеги, ние поискахме възможността да Ви помолим и да Ви обърнем внимание върху значимостта на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, не само защото той много дълго време беше работен. Всички Вие знаете, че у нас са правени три опита след 90-та година да се приеме производство, подобно на старото производство, което урежда предпазния конкордат – съдебен и несъдебен, и никога тези опити не са били довеждани докрай. Може би този Закон има някаква лоша съдба досега – урочасан. Ние сме единствената държава, доколкото знам, в Европа, която няма такова производство, което да предшества производството по несъстоятелността. Поради тази причина самото производство по несъстоятелност се използва по този начин, но как? – Като се злоупотребява с него. Като закъса длъжникът и се образуват N броя самостоятелни изпълнителни производства, какво прави длъжникът? Тича и подава една молба за несъстоятелност, за да може да си спре всички индивидуални и принудителни изпълнения, било като обезпечителна мярка, било като бъде открито производство. Тоест използва производството като защита спрямо всичките си кредитори. Когато обаче се открие производството, настъпват всички негативни последици от тази работа за длъжника, защото много рядко в България се стига до заявително производство в рамките на производството по несъстоятелност. Когато вече е открито това производство, състоянието на длъжника, отношенията му с клиенти, доставчици, работници и кой ли не вече е в такава фаза, при която обръщане назад няма.
Когато тръгна да се прави този законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, всъщност работната група беше създадена заради изпълнението на препоръката и ние до 15 ноември тази година трябваше да имаме такъв съдебен най-малкото, най-малкото съдебно производство, което предшества производството по несъстоятелност.
Ще кажа, че нямаме кой-знае какъв творчески принос в текстовете на частта от Закона, касаеща стабилизацията. Просто взехме старите наши традиции. Проектът е изцяло изграден на стария действащ в България преди 9 септември Закон за предпазния конкордат, като е съобразен със съвременните тенденции в производствата, които имат най-общо казано оздравителен характер по отношение на предприятието, в онази фаза от развитието на живота на търговеца, която предшества несъстоятелността. Дали този Законопроект е добър, дали ще постигне своята цел, няма да можем да кажем на тази фаза, но според мен това е един първоначален опит да тръгнем нанякъде, защото ние нямаме никакво производство, абсолютно никаква възможност досега да правим каквото и да било. Няма нужда да обяснявам, достатъчно години сте работили и всеки един от Вас е с достатъчно голям стаж, за да знае, че негативите от производството по несъстоятелност са изключително големи за всички – за търговеца, за неговите кредитори, за работници, служители и кой ли не още, така че се опитахме да направим един умерен, балансиран Законопроект в тази част.
Когато се прави производство, което предшества несъстоятелността, това неминуемо води до промени в самото производство по несъстоятелност, защото трябва да се постигне разумният баланс между двете производства. В този Законопроект има и няколко момента, които касаят производството по несъстоятелност, особено няколко акцента, които имат за цел да предотвратят именно тази злоупотреба с производството по несъстоятелност като средство за измъкване на длъжника и от друга страна, като средство за натиск от страна на кредиторите. Защото, който не иска да дава пари за изпълнителен лист и отделно самостоятелно производство, какво прави? Отива и притиска длъжника с такса от 250 лв., пуска молба за откриване на производство по несъстоятелност. И той, длъжникът, какво да прави – плаща първо на този, който му е пуснал молба, за да може да се прекрати производството.
А третата част от този цялостен законопроект касае тъй наречената „кражба на фирми“, която на мен ми се струва, че е най-много критикувана. Тази част беше механично събрана с този Законопроект от съображения да спазим разпоредбите на Закона за нормативните актове и по отношение на една и съща материя да не се внасят повече от един законопроект.
Ние, работната група, която работи по този законопроект – проф. Калайджиев, аз, доц. Конов, много съдии от ВКС работиха, от Търговска колегия, и мога да кажа, че за първи път постигнахме някакво съгласие между правната общност. Имам предвид теорията, практиката, съдилищата, адвокатурата обединихме усилията си и балансирахме тези текстове.
Защо Ви молим да го приемете като приоритет? Няма как да има нормално развитие на гражданския оборот, ако няма такава процедура, която да предшества производство по несъстоятелност, и препоръката, и неизпълнените наши ангажименти към Европейския съюз са най-малкото. Не можем да имаме нормално развитие на кризисни производства – имам предвид производства като търговски, а не като правна процедура, ако нямаме разумен механизъм, с който длъжникът може наистина да се разбере със своите кредитори. Защото противоречивите интереси между обезпечените и необезпечените кредитори, противоречивите интереси между интересите на работниците и служителите като кредитори не дават възможност по никакъв начин да се постигне оздравяване в рамките на производството по несъстоятелност. Ние имаме по-малко от 1% оздравителни производства в рамките на производството по несъстоятелност.
Освен чистите и чисто правните ангажименти, пак казвам, поети към Европейския съюз, нека погледнем на нашия граждански оборот. Той не може да се развива повече по този начин, защото приключи ли производството по несъстоятелност, обявяване на длъжника в несъстоятелност, вече няма нищо друго освен осребряване. Ние разпарчетосахме цялото си стопанство. Няма да вмъквам сега темата за ГПК, изкушавам се да я кажа, но може би сме единствената страна в Европа, която продава пък по реда на ГПК само отделни имущества. И нали си представяте как се продава един завод? Продава се отделно недвижимият имот – сградата, терена, и всяка една машина се продава поотделно, защото нашето право не познава продажбите на съвкупност, не познава продажбата на съвкупността машини. Ние нямаме такъв изпълнителен способ и всъщност единственият шанс да запазим един производствен комплекс е да въведем такава процедура, при която можем да имаме включително прехвърляне на активите, наказвайки недобрия собственик на предприятието, но давайки шанс на самата производствена единица да оцелее, друг да я придобие и да я развие. Затова, моля Ви, обърнете внимание, знам, че сте много натоварени, знам, че много Ви е трудно, но смятаме, че този Законопроект наистина е много важен. Той е част от мерките, които нашата държава изпълнява, за да гарантира правата на кредиторите и развитието на производството.
Ще кажа две думи и за прословутата кражба на фирми. Ние сме запознати със становището, което всъщност не е становище само на проф. Герджиков, а на Българското юридическо дружество. Много детайлно го изчетохме и голяма част от тези съображения не могат да бъдат споделени. Ще маркирам само това, което касае кражбата на фирми. Когато се постави въпросът за кражбата на фирми, в Министерството на правосъдието беше формирана голяма работна група, в която участваха колеги от Върховна касационна прокуратура, наказателни съдии, граждански съдии и адвокати.
Когато се постави въпросът, се установи следното: на много места се установява, че договорите за покупко-продажба са с неавтентични подписи, че са взети решения за покупко-продажба на дялове, с цели предприятия, че смяната на управителите е пак с неистински подписи и когато се оставя въпросът изцяло наказателен …. и като питаш прокурорите: „Абе, Вие защо един не осъдихте?“, те казват: „Че как да го осъдим, то няма оригинал.“ Защото това са документни престъпления, при които няма как да бъде приложена наказателно-правната санкция, ако наистина не се разполага с оригинала на тези документи.
Да не говорим, че ние сме пък страна, в която и вписванията по електронен път какво виждат в Търговския регистър и какво вижда всяко едно трето лице? – сядаш в офиса, сканираш си един договор за покупко-продажба на дялове, заявяваш го по електронен път. Ама, има ли, няма ли такъв договор, съхранява ли се този договор с автентичните си подписи – отговор на въпроса няма. И когато тръгнахме да мислим: ще им се увеличи наказателната санкция, че няма да ги осъждаме на пет, ще ги осъждаме на 10 години. Ама, ние дори да предвидим 20 години, все тая, защото след като не може да бъде реализирана наказателната отговорност поради невъзможността да се намери оригиналът на този документ, който е фалшифициран, много важно, какво от това?! Затова единственото, което измислихме, е да има както при пълномощните, защото колкото и да критикувахме изменението на 37 от ЗЗД, мисля, че…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Гигова, тези неща три пъти ги обсъждахме, това го знаем.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз отговарям на критиката на проф. Герджиков, защото това не е вярно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Отговорете на дебата и на съмненията. Какво покриваме с тази нотариална заверка и какво не покриваме? Има ли друг технически способ, по който да се осъществи въпросната връзка, съвместимост и проверка с базата данни на съответните нотариуси? С министъра спорихме по това какво се вижда, какво вижда Агенцията, какво поддържа нотариалната кантора, какъв ще е обхватът – в този вид ли остава обхватът, или ще дирим разрешение? Каква е разликата между ООД и АД? Какъв ще е ефектът по отношение на избора на търговците да учредяват и да действат като ООД-та, когато станат зависими роби на нотариусите, които ще им отказват такива заверки?
ВАЛЯ ГИГОВА: Защо да им отказват нотариусите?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защото нямат интерес от това.
ВАЛЯ ГИГОВА: Чакайте малко, нотариусът изпълнява публични функции. Той да не е адвокат да му е кеф дали ще извърши, или не една правна дейност?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук Ви прекъсвам, няма да спорим на парче.
Имаше в дебата изявление по отношение действието на чуждестранни инвеститори – съдружник в Италия, в Германия, в не знам къде, че трябва да се яви пред български нотариус да си заяви волята. Това коментирайте, включително въпросното Българско юридическо дружество. Не ни го разказвайте, това го знаем, за трети път го чухме това.
ВАЛЯ ГИГОВА: Тогава ще се концентрирам до три неща.
Първо, битува едно неправилно разбиране, че тази разпоредба касаела чуждестранните инвеститори, които в чужбина ще правят нотариална заверка на съдържание. Член 98 от Кодекса за международното частно право е пределно ясен. Формата на акта се определя от мястото, където актът е съставен. Чуждестранният инвеститор, като е в Италия, италианският нотариус няма как да прилага нито българския ГПК, нито българския Търговски закон. Той ще си приложи италианския закон. Както и сега с пълномощните – чл. 37 го изменихме от ЗЗД, нотариална заверка на подпис и съдържание. Това изменение си даде много сериозни резултати – кражбите на недвижими имоти доста намаляха. Това е безспорен факт, постановен от статистиката. Така че никой няма никакво съмнение, че чуждестранният инвеститор ще търчи в България да прави нотариална заверка на съдържание. Това не е вярно. Той ще си спази формата, в която нотариусът в съответната страна прилага техния процесуален ред, защото процесуалният ред се определя от мястото на съставяне на акта.
Вторият аргумент е, че това много щяло да затрудни оборота. Първо, ние предвидихме в този Закон – аз не съм автор на тези текстове, но в момента се опитвам да обясня логиката на хората, които са ги писали, защото съм слушала тяхната аргументация. Няма как по друг начин да съхраним документа в оригинален вид, освен да се намира някъде при нотариус. Не е вярно, че с тези разпоредби сме посягали на сигурността в гражданския оборот. Ние не посягаме на това дали сделката е действителна или не. ВКС казва: действителна е, в отношенията с третите лица има, няма решение, тази сделка е действителна. С тези текстове се опитваме да защитим собствеността на тези съдружници, които са жертва на измама от другите си съдружници, това е истината. И всъщност се опитваме да подсигурим наказателния процес. Ако тези текстове са препъни камък, мисля, че няма пречка да бъдат отделени, защото те не са логически свързани с останалите изменения на Търговския закон по никакъв начин. Не са свързани със стабилизацията, не са свързани с промените в част „Несъстоятелност“. Ако те са препъни камъкът за този Законопроект, тук е министър Мичева, мисля, че няма никаква пречка да отпаднат тези текстове, те са три параграфа. Но повярвайте ми, никъде по света не се случва да се продава търговско предприятие писмено, с нотариална заверка на подписа. Не може сериозни активи във вид на търговски предприятия, апорти и какво ли не да се прехвърлят с нотариална заверка на подпис. Този социалистически модел ми се струва чужд на сигурността в гражданския оборот, защото под формата на апорти и под формата на прехвърляне на търговски предприятия се прехвърлят много по-сериозни активи от недвижимите имоти.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако може, и господин Конов, той искаше думата.
ТРАЯН КОНОВ: Колегата Гигова като че ли обясни нещата. Това, което аз тогава исках да кажа, е свързано със следното: основният проблем е липсата на оригинален документ. Когато искаме едновременно заверка на подписите и на съдържанието, у нотариуса, извършил заверката на съдържанието, ще остане препис от документа с оригиналните подписи на страните, на лицата, които са го подписали, и тогава вече криминално разследващите органи, прокуратурата ще бъдат в състояние да подгонят този, за който се установи, че нещо е фалшифицирал. Така че всички тези изменения, които предвиждат удостоверяване на съдържанието, са насочени единствено към тази цел и с нищо няма да затруднят, особено при ревизията на таксите.
Нещо повече, дори бих предложил по същия начин да се постъпи и с протоколите от общите събрания на акционерните дружества. Няма да се подписват акционерите, ще се подпише протоколчикът и председателят на събранието и ще се удостовери от нотариус неговият подпис и съдържанието на протокола. Ако това стане, а те след това използват друг протокол, или по някакъв начин манипулират нещата, ще бъдат на прицела на наказателната отговорност.
Това, което проф. Герджиков казва, силно ще удари РМД-тата. Сега няма да коментирам РМД-тата и колко въобще е разумно от търговско-правна гледна точка да има ООД с 300 души, както той твърди. Но ако случайно такова все още съществува, ами, ще направят присъствено общо събрание, точно като акционерно, защото по своя си състав отива към акционерно. В този смисъл за мен предложените от Юридическото дружество изменения в Наказателния закон могат да изглеждат много хубави и аз не ги оспорвам, но те ще бъдат отново лексин перфекта, ако нямаме възможността да хванем, образно казано, хайде, да не е престъпният деец, да не казвам мошеника, играча или този, който краде фирмите, и да можем да го уличим и да докажем. Защото иначе нямаме документ, с който да установим документната измама и доколкото разбирам, наказателното преследване е просто безсилно.
Втората точка от това становище касае допълненията, които се правят, или измененията в областта на несъстоятелността, и то една много малка част от тях, въвеждането на нови презумпции. Да, задължението не е частно-правно, то е публично, но аз се питам: ако един търговец три пъти подред не е представил изискуемите финансови отчети за публикация, какъв търговец е той? Ако при такова непредставяне ние си кажем: ще изследваме всичките неща по несъстоятелността, няма да ползваме презумпция и ще имаме и първо събрание на кредиторите. На базата на какво ще бъде това първо събрание на кредиторите? На базата на неговото лично твърдение на едни фалшифицирани книги, последни негови, от които излиза, че две офшорки имат за всяка от тях половината от вземанията и че действителните кредитори са кредитори с някакви нищожни вземания, и точно това се получава на практика. И тези офшорки с измислени вземания, защото те не фигурират в никакви баланси, но като не са публични, няма как да се възрази по този въпрос. Длъжникът си твърди: този ми е кредитор с огромно вземане, българските банки остават в малцинство и този измислен кредитор назначава синдик на първото събрание и нещата си вървят.
Тези изменения имат своя смисъл в това да предотвратят флагрантни злоупотреби и не става въпрос, може да се помисли за тълкуването какво значи три поредни години да не е представял своевременно изискуемите. Аз не мисля, че ако първата година не ги е представил на 30 юни, а ги е представял на 15 юли, втората година ги е представял на 17 юли и третата година ги е представял на 1 август, че ще го глобят, ще го глобят, но за това закъснение няма да има проблем в несъстоятелността. Но ако той три години подред не ги е представял въобще, защото пък ако не се каже своевременно, той ще каже: ами, сега ги представям всичките накуп тази година и това са ми отчетите. Всичките тези неща са мислени да няма манипулация по отчетите, защото ние обикновено в практически план виждаме едно голямо разминаване между тези счетоводни отчети, които евентуално са публикувани, и тези, които не представя той на съда, и тези, които вещи лица намират при изчисляването на коефициентите. Изведнъж ще се окаже, че освен счетоводство за оперативни и за данъчни цели, вече имаме и счетоводство за целите на несъстоятелността. Само това исках да кажа. Благодаря Ви.
ВАЛЯ ГИГОВА: Само две неща ще кажа. Аз бях участник в трите мисии – на Международния валутен фонд, на Световната банка и на Европейската комисия. И на въпроса защо Вашето производство по несъстоятелност трае между 5 и 10 години, как да им обясниш на тези хора, че фазата от подаване на молбата до откриване на производството по някой път трае 3 – 4 години. Казват: добре де, ама нямате ли презумпции? Как да им обясним, че в нашето законодателство няма презумпция за неплатежоспособност? Ако той не си е платил изискуемо парично задължение в рамките на индивидуално принудително изпълнение, няма никакво имущество, към което да насочиш изпълнение като изпълнителен способ по ГПК, това е единствената възможност – да отидеш на производство по несъстоятелност, но ние нямаме такава презумпция. Те просто бяха онемяли.
Да не говорим, че презумпцията неплатежоспособност поради непубликуване на отчети вече я има почти във всички съвременни правни системи. Защото ако един търговец не се афишира в публичното пространство и не обявява неговото финансово състояние, очевидно има какво да крие. Никой не понася санкцията, която има по Закона за счетоводството, ако наистина няма какво да крие. (Реплика от Траян Конов.)
Когато правихме тези текстове, ние сме взели модели. Аз Ви казвам – не сме ги измислили. Най-новият закон в момента в световен план е Законът за несъстоятелността в Австралия, който е работен много години от специалисти в различни правни системи. Цялата им процедура по откриване на производството е само презумпция, защото какво да доказва кредиторът? Той освен да докаже, че има парично вземане, при положение че не му плаща длъжникът, какво друго да доказва? Няма какво! Ако длъжникът твърди, че е платежоспособен, просто отива и плаща. Няма нужда да доказва.
Критиките, които са направени в това становище, като изключим квалификациите „предлаганото изменение е несъстоятелно“, цялата тази квалификация според мен не почива на действителен анализ, сравнително-правен и исторически, и това, което се случва у нас. Аз Ви моля да обърнете сериозно внимание на мотивите на този Законопроект, защото се опитахме да използваме добри модели – нашите си, защото са дали резултат, пък и чуждите, защото са дали резултат някъде другаде. А ние сега имаме производство по несъстоятелност по 10 – 15 години. Най-дългото е 21 години в Русе. Станали сме пример в Европа – 21 години несъстоятелност и още не са продадени. Мога да Ви кажа кое е предприятието – „Дунавия“, сиренето. Двадесет и една години продължава!
Така че ако имате възможност и намерите сили и енергия (реплики), наистина Ви молим да обърнете внимание на този Законопроект. Знам, че Ви е трудно и натоварено, много е важен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дайте накратко.
ВАЛЯ ГИГОВА: С Финансите имахме N броя срещи. Накрая срещата с Министерството на финансите беше с мисията на Европейския съюз, която се занимаваше с политика и с право и вътрешен ред. Беше среща, която продължи 6-7 часа, и Министерството на финансите е подкрепило изцяло този Законопроект, така че нямаме различия. Различията бяха преодолени. Ние се разбрахме, че като няма съдебна процедура, не можеш да отидеш на извънсъдебна изведнъж, защото трябва да видиш как работи съдебната. Ако съдебната дава лоши резултати, няма как да работиш извънсъдебно.
Не е вярно това, че има между Министерството на финансите, напротив. Ние си имаме протоколи, имаме си съвместни…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Отговорът по този въпрос е любопитен и индикативен. Защо след като от трибуна, ако прочетете стенограмите, ще видите колко много закани има, че ще се внасят предложения между първо и второ четене. Ние разчитахме, образно казано, на богат материал в тоя смисъл, но нищо не се получи. Дори удължихме срока на максималния възможен по Правилник. Е, не е нищо, имаме две предложения – едното е на колегата Петър Славов, другото е на Явор Хайтов. (Реплики от Валя Гигова.)
На адвокат Гигова повече няма да й давам думата. Оттук-нататък ще говорим само с Министерството на правосъдието. Ако решим и се прецени да се включи във финалната фаза този Законопроект, искам да ми кажете кой от другите Ви законопроекти ще отпадне? (Реплики.)
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ще направим едно извънредно заседание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искам да махнем излишното говорене. И аз мога да говоря колко е зле търговският оборот, господин адвокат Ревизоро. Мога! Мога да посоча, хайде не хиляди, ама стотици случаи, и сега текат. И миналата седмица тук, като бяха чужди чси и камари, обяснявахме велики изпълнения за необявен в несъстоятелност огромен длъжник, който прави манипулативни публични продажби от втория съдия-изпълнител. Манипулациите са много. Много са! Тук основната причина не е според мен липсата на правен ред. Основната причина е, че в тази икономическа ситуация обърнахме и търговците на тарикати, тоест да се чудят как да правят схеми и как да извъртят закона. А ние не можем да запишем „Закон на отрицанието“, или закон, в който да се каже: и да се спазва член еди-кой си, непременно да се спазва, защото винаги ще се намери нещо друго. Това ми е първото питане.
Второто питане. Ако решим, ние сме винаги в изключителни работни групи. Колегата Делчев сега е тук, но вчера имахме ексклузивна работна група по антикорупционното законодателство, което също е на кантар ще успеем, или няма да успеем да го довършим, ще намерим, или няма да намерим воля. Тук според мен, ако действахме в разумен порядък, беше редно да направим поне една работна група. Народните представители не ходят по работни групи. Дори на вчерашната, изключителна, бяхме само четирима народни представители. Тоест да се надявам, че на работната група за Търговския закон ще дойдат четири или пет колеги, е, как да кажа, малко необосновано предположение.
Не знам възможно ли е да поканите проф. Герджиков? Необходимо ли е това? Как би изглеждала една такава работна група? Според мен, ако има единомислие в доктрината по тоя въпрос, това ще даде известен кураж на нашата Комисия да го завършим в един експресен порядък. Но представете си и другия сценарий – работим ден и нощ, колегата Делчев, както често по телевизии казва: комисии по нощите или заседания на крак. (Реплики.) Да, редовно. Затова не само начина, а интензивността коментирам. И окъсняваме, да, и имаме изменения на дневния ред при всички положения, но смятам, че това е в полза на работата на Комисията. Особено пък на един такъв предсрочен финал и прекратяване, така че трябва да приключим максимално смислено и каквото можем да го приключим. Но имайте предвид, че интензивната ни работа от миналите седмици – Закона за КОНПИ го гласувахме на второ четене. Уж днес трябваше да е в пленарната зала. В пленарната зала ли е? Закона за правната помощ също го гледахме в бърз порядък, готов е за пленарната зала. В пленарната зала ли е? В седмичната ни програма ли е тази седмица? Не е! Тоест другият риск е, добре, ще минем, по която процедура решим, ще изгледаме и този Законопроект, но с оглед обема, значимостта и онова говорене, което беше на първо четене, ще се каже: о, това не е за финала.
Ние се лишихме и от три месеца интензивен труд по Закона за концесиите. Замина ли Законът за концесиите? Замина! Третото предупреждение за неизпълнение е факт. И кога друг парламент ще го приеме, това е съвсем друг въпрос? Така че нека да избират и колегите от правосъдието. Те са ни най-мащабният вносител и затова Ви изчетох писмото. От тези девет законопроекта, шест са Ваши. Тоест към нашата приоритизация, дайте и Вие приоритизация.
Миналата седмица, в петък, два пъти говорихме, първо на живо час и половина-два с министъра по този въпрос, вечерта и по телефона. Ако трябва в Министерството на правосъдието се съберете и дайте някакво време да уведомим колегите, че работната група продължава там. Ето го доклада. Колегите експерти тук са си написали, свършили са си работата. Има доклад, но само с две норми, които са като извинение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: (Говори при изключени микрофони.) Ние нарушаваме конвенцията от 2012 г. Това е международен договор, който сме ратифицирали. Ако не приемем това производство, ние ще бъдем… Ние ще бъдем председатели на тази работна група, която се занимава с този проект… Вие представяте ли си, нямаме го в България, а ще бъдем председатели и ще трябва да определяме насоките…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще имаме богат експертен опит обаче.
Вашето министерство, като стане проблем, все ми обещава как ще ми прати стенограми или становища. Нищо подобно, аз пращам нашите становища, но не получавам нищо от Министерството на правосъдието, тоест аз не знам и колко бравурни са хубавите становища на бизнеса по този въпрос. При нас нямаме такива хубави становища по кражбата на фирми. Министърът много сочи едно становище на БТПП. Нашите становища са на сайта, има ги. Лошо е, че сайтът на Народното събрание все още не пакетира всички документи в пакета към нормативния акт, тоест може би да се наложи малко повече търсене, но са откриваеми.
Съберете вторник, поканете Българското юридическо дружество, поканете, когото прецените още, направете едно последно ревизионно гледане на доклада в този му вид, само с две предложения, пак казвам. Тук дори нямаме предложения за редакции, тук дори ние няма да можем да Ви направим предложения по чл. 80. (Шум и реплики.)
Заповядайте, госпожо Гигова, но за последно и след това ще преминем към гласуване вероятно.
ВАЛЯ ГИГОВА: Уважаеми колеги, сигурно знаете колко трудно се работи в работни групи. Формират се огромни работни групи от 20-30 души, и в крайна сметка всеки, зает в собствените си грижи, абсолютно се дезинтересира от проекта и винаги трябва да има трима или четирима, които са устоите на тези работни групи. Мога да Ви кажа кои бяха устоите на работната група по Търговския закон. Освен мен, беше проф. Калайджиев, колегата Недкова от Върховен касационен съд и няколко други съдии, които се занимават с търговска несъстоятелност. Смятам, че хората, които всеки ден се сблъскват с тези проблеми, би следвало да дадат идеите. Фактът, че няма нито едно предложение, означава две неща – или никой не го интересува този Закон и той не е значим за обществото, или че материята е толкова специфична, че тя наистина, без да претендираме, че ние сме най-умните, по никакъв начин, далеч съм от тази мисъл, че този Закон е добър. Не съм пристрастна. Мисля, че всеки юрист, като прочете този Закон, ще види, че той е систематичен и правно-технически поне достатъчно добре издържан.
Отначало казах, не твърдя и не съм убедена, че това ще даде изключително добър резултат, но трябва да се тръгне отнякъде. Ние не можем ей така изведнъж от нищото, без традиции толкова години в тази област, да тръгнем. Ако формата е толкова определяща, това прословуто „нотариална заверка на съдържание“ по-добре да отпадне, но да останат ценните неща в този Законопроект, защото той наистина е важен.
Не съжалявам, че съм толкова досадна, но никой в тази работна група нито го е правил за пари, отделяли сме си от личното време, за да можем да създадем нещо добро, което поднесохме на Вашето внимание. Затова реагирам така на критиките. Критиките, освен неоснователни, аз мога по всяка една точка от тази критика да изложа становище и сравнително правно-исторически, но не е там работата, но оценките, които се правят, ми се струват много несправедливи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Чии оценки имате предвид? (Реплики на адвокат Валя Гигова.) На мен публиката ми каза, че съм правил родилни мъки с този Закон. (Шум и реплики.)
Не, не, то винаги ще е така. Най-добрият продукт да се създаде, ще има трима човека, които, ако са достатъчно гласовити, ще кажат: това не става. (Реплика от Траян Конов.)
Придружителното писмо е подписано от проф. Герджиков. Казват, че въпросното сдружение е взело Решение № 471 от 14 юни 2016 г. и е подготвило въпросното правно становище, в което са отразени възраженията ни срещу приемането на някои от предлаганите промени, както и предложения за законодателни промени. (Реплика от народния представител Емил Димитров.)
Правилникът по отношение на становищата е либерален и така трябва да е. Тоест всеки, който желае, би могъл да даде становище по висящ законопроект и да го адресира до съответната комисия.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, аз предлагам да благодарим за важните, убедителни аргументи, които колегите изложиха по отношение на този Законопроект. Мисля, че трябва да дадем път на доброто и да се обединим около мнението това да е приоритетен законопроект. (Реплика от народния представител Емил Димитров.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това не е било тяхно решение. Аз се опитах да покрия на 100 процента техните спешности, като съм подреждал по приоритет европейски изисквания, срокове и процедури. Това е. Аз не съм сигурен след днешния дебат в залата, дали ще успеем да завършим ЗИНЗС, в интерес на истината. (Реплика от народния представител Емил Димитров.)
Кой ще ръководи комисии?! Аз, господин адвокат Ревизоро, от понеделник съм тук, в тази зала. Вие се срещате с избиратели, но аз съм тук, аз не мога да се срещам с избиратели. Вчера цял ден бях също ангажиран с въпросната работна група и не мога да се занимавам с, да кажем, нормална, обичайна политическа дейност. (Шум и реплики.)
Не, вижте, в положителния сценарий тръгваме към обсъждане на второ четене. Очевидно е, че при тази ни степен на готовност, ние ще подкрепим, да не кажа 98, ама някъде там, процента от текстовете. Можем да имаме дебати по 2-3 текста и някакви разлики. Ще останат непокрити някои от принципните въпроси, които бяха в общия дебат. Приемаме го, правим го факт. След това трябва да си поемем обаче отговорността, че всичко това ще се пришие, ще се каже: на коляно, на финала те объркаха целия търговски оборот, сложиха безумна тежест на търговците, накараха ги да робуват на нотариусите и бяха предупредени, че правната общност, доайенът на търговското право и Българското юридическо дружество е против това и че това е един нещастен опит, едни родилни мъки, които необмислено народните представители приеха набързо и затрудниха търговците.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: В колко неща сме обвинявани.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Като ще го поемем, ще го поемем. (Реплики.)
Не, в тези девет са закони, които няма да минат. Аз Ви изчетох – и концесиите няма да мине, Законът за лицата и мерките за подкрепа няма да мине.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: От списъка, който Вие ни четохте, 50% от нещата няма как да минат. Ние сега искаме да добавим още един законопроект.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Затова искам Вашето мнение и съгласие, защото и аз се броя в оставка и това е, и аз не искам да решавам. (Шум и реплики.)
Добре, позволявам си тогава да апелирам, да препоръчам, да помоля, да поискам съдействие – нека да го включим като усилие. Ще ни го броят родилно усилие, или там как ще го квалифицират. Нека да помолим работната група с каквото може да помогне. Изберете си мерките, както решите, но в този случай ще имаме нужда включително не само от правната подкрепа, вече имаме нужда и от обществена подкрепа за този Законопроект. Ще си свършим работата, заявяваме готовност, някоя вечер ще седим до 24,00 ч, най-вероятно. Поемам ангажимента да се моля и на Председателския съвет. Ние сме само една от партиите в този Председателски съвет, тоест да имате позиция по това. Виждате, че така, както сме си мислили приоритетите, вече изглеждат иначе. Ако утре Председателският съвет реши да обсъждаме мажоритарната система или да обсъждаме изменения в Изборния кодекс, представете си какво ще стане и с тези, които ги смятахме достижими приоритети. (Реплика от народния представител Емил Димитров.)
СВИЛЕН ИВАНОВ: Упълномощаваме председателя да взема най-мъдрото решение.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ние сме „за“, БСП са „за“, Атака са „за“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И колегата Нотев каза, че подкрепя моята преценка, която не знаехме на онзи етап каква ще бъде.
Благодаря за това, но молбата ми е поне във вторник да се чуем и да видим докъде са стигнали нещата.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,45 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов