Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 93


На 15 декември 2016 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 602-01-31, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2016 г. – продължение.
2. Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект за изменение и допълнение на гражданския процесуален кодекс, № 653-03-106 от 25-ти октомври 2016 година на приетите на 6 октомври 2016 година на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на гражданския процесуален кодекс, законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-145, внесен от Ана Василева Александрова, Свилен Филипов Иванов и Данаил Димитров Кирилов на 28 юли 2015 година и законопроект за изменение и допълнение на гражданския процесуален кодекс, № 654-01-84, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Петър Владиславов Славов, Филип Стефанов Попов, Чавдар Георгиев Георгиев, Емил Димитров Симеонов, Кирил Петров Цочев, Мариана Георгиева Тодорова, Лъчезар Стаменов Никифоров, Янко Александров Янков и Станислав Димитров Анастасов на седми юли 2016 година.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 ч. и ръководено от господин Данаил Кирилов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаме кворум. Продължаваме по дневния ред, както беше обсъден и приет на вчерашното редовно заседание. Има ли все пак становища по дневния ред за днес?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, както вчера, бих искал първо да си определим докога ще заседава Правната комисия и предлагам пак часът да е 18,30 ч.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, становища по това предложение?
Аз не възразявам по това предложение. Твърде е фиксирано. Иска ми се да е по-гъвкаво и еластично. Информирам Ви, че досега сме на § 6, започваме § 7 на Търговския закон. Виждате, че омбудсманът на Републиката е тук по следващата точка – Обсъждане за второ гласуване на общ Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 653-03-106 от 25 октомври 2016 година на приетите два ЗИД-а на ГПК.
Ако искате, нека да приемем това предложение на колегата Георгиев, но ако въпросът е за няколко минути да довършим работата, Ви предлагам да подходим гъвкаво. (Реплика: Няма възражения.) Добре, това го приемаме с консенсус.
Никой не направи предложение за пренареждане на дневния ред, респективно за прекъсване обсъждането на Търговския закон, затова продължаваме с него.
Приехме § 6 и стигнахме до предложение от народния представител Явор Хайтов и група народни представители за създаване на нов Раздел ІІа с наименование „Помощник-синдик“. Имате текста пред вас. Имате думата за изказвания, мнения, становища и предложения.
ЯВОР ХАЙТОВ: Моля да подкрепите въвеждането на фигурата на помощник-синдик. Тя едва ли би могла да се третира като нова такава, защото по същество би могло да се направи аналогия със фигурата на помощник частен съдебен изпълнител. Не на последно място си позволявам да припомня, че и при нотариусите съществуват помощник нотариуси, но необходимостта от тази фигура е продиктувана според мен от практиката, защото е истина, че делата по несъстоятелност се множат. Много често самите синдици нямат и физическа възможност напълно всеобхватно да наблюдават процесите и да следят делата по начин, по който да са абсолютно информирани.
Към своето законодателно предложение съм предложил една доста дълга и обоснована мотивировка. Няма да я повтарям, но отново казвам, че тази фигура произтича от реалната необходимост, като подробно съм посочил в тези текстове на какви условия би следвало да отговаря фигурата на помощник-синдика.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ще изразя становището на работната група, защото ние се запознахме с предложението на господин Хайтов. Вярно е това, че синдиците имат нужда от помощници. Това обаче не може да стане според нас с фигурата на помощник-синдик по следните съображения. Аналогията с нотариусите и частните съдебни изпълнители е неправилна, защото изпълняват публичноправни функции. На тях държавата им е възложила да извършват определени функции и държавата е преценила, че в изпълнение на тези функции могат да имат помощници – нещо, което, както знаете, много остро е критикувано, защото изпълняването на функция, възложена от държавата, е въпрос на лично доверие. На кои лица ще си възложиш да извършват техническа дейност и да ти помагат, е твоя лична работа. Отговорността е лична.
Защо не може да се случи на плоскостта на синдичеството. Синдикът не изпълнява публичноправни функции. Той е орган в производството по несъстоятелност и се избира от кредиторите. Синдикът има функция, подобна на тази, която има да речем прокуристът или търговският управител и Търговският закон урежда възможността синдикът да възлага на трети лица отделно част от своите функции чрез фигурата на упълномощаването. Тя е уредена в разпоредбата на чл. 660, ал. 2 и упълномощаването от страна на синдика се извършва само след преценка на съда по несъстоятелността.
Разбирам какви са обстоятелствата, които пораждат нуждата от помощ, но те не могат да бъдат уредени чрез фигурата на помощник-синдика, още повече, че предложението е за изменение за нова разпоредба в чл. 668а, която систематически се намира след временния синдик. Временният синдик една процесуална фигура, която съществува относително кратък период от време от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност до избора на постоянен синдик от събранието на кредитора след приемане на вземанията им със списъка по чл. 692, ал. 4 от Търговския закон. Затова ние считаме, че всичко това трябва да се осъществи чрез фигурата на упълномощаване, а не чрез фигурата на помощник-синдика.
ЯВОР ХАЙТОВ: По отношение на систематичното място считам, че точно тук му е мястото, защото това е нов раздел. Така че несъгласието за мястото, където може да се намира тази фигура, е абсолютно несъстоятелно.
Но искам и да благодаря основно затова, че госпожа Гигова категорично и безапелационно се съгласи, че синдиците всъщност имат нужда от помощ. Според мен доводите, които изтъкнахте, са несъстоятелни, защото една такава фигура би могло да даде компетентната и не на последно място юридическа помощ в тази дейност.
ВАЛЯ ГИГОВА: Фигурата на синдика е интуито персоне. Кредиторите избират конкретното лице, защото разчитат на неговия професионален опит и знания. Точно затова го избират. Ако синдикът не може да извърши определени действия… Затова законът допуска не всички свои правомощия да прехвърля, а само определени действия и то след разрешение на съда на фигурата на упълномощаването.
Търговският закон урежда и нещо друго. Когато производството по несъстоятелност е сложно производство, има много работа, Търговският закон допуска да се назначават повече от един синдик, може да са двама. Законът няма ограничения. Тогава отговорността от тези лица се носи солидарно.
А по отношение на забележката Ви, че там е систематичното място, моля да обърнете внимание: уредбата на синдика се намира в Глава 42, наречена „Синдик“. А това, което Вие сте предвидили, касае само онази фаза от производството между откриване на производството по несъстоятелност и провеждане на първото събрание, на което се излъчва синдикът. Така че няма как систематически да е там, защото уредбата на синдика ¬– този, който е избран от събранието, е в чл. 655. Вие сте сложили тази разпоредба след временния синдик, която, според мен, ако я предвиждате само там, само помощник-синдик на временния синдик ли имате предвид? Значи не е вярно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, той обясни, че има предвид нова систематика, ново подразделение. Просто следва финала на главата.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ако има помощник-синдик, то трябва да е в раздела и главата на синдика. Не може да е след временния синдик, защото ако я уредите така, ще излезе, че само временният синдик има помощник.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Глава е, Раздел І е „Синдик“.
ВАЛЯ ГИГОВА: А Раздел ІІ „Временен синдик“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Раздел ІІ „Временен синдик“, Раздел ІІа „Помощник-синдик“.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ама пак питам, ако ще е помощник-синдик, на кого ще е?
ЯВОР ХАЙТОВ: Може да бъде както на временния, така и на постоянния. Логично е да бъде на постоянния. Но систематично един помощник е след временния, защото за да си временен, носиш белезите и характеристиките на постоянен такъв.
ВАЛЯ ГИГОВА: Това последното не го разбрах…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Временният синдик е особена фигура.
ЧЕТИН КАЗАК: Това ли е големият проблем? Може да бъде раздел Іа тогава. Това ли е големият проблем, систематичното място?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз лично никога не съм подкрепял фигурата на временния синдик и мисля, че в голяма степен не подпомогна института на синдика в несъстоятелност... Нямаме предложения, не бива. Това беше преди повече от 10 години, 14 години дори.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Склонен съм да подкрепя предложението на колегата Хайтов с една бележка. Ако той се съгласи с мен, тогава наистина съм склонен да го подкрепя. По принцип от предложението ми допада аргументацията, че така ще се окаже допълнителна помощ на синдиците в работата им. Допада ми и формулировката, която е дал, че помощник-синдикът отговаря солидарно със синдика за причинени вреди и несвършване на работата. Въвел е изискванията на практика, които са идентични и за синдика, както виждаме и за помощника, с изключение на това за стаж.
Но това, което на мен ми липсва и може би донякъде кореспондира с казаното от госпожа Гигова, е съгласие на съда за назначаване на такъв помощник-синдик в дадено производства. Ако Вие, колега Хайтов, се съгласите с мен, може би ще дойде ал. 4, в смисъл, че искане за назначаване на помощник-синдик се прави от синдика по дадено производство и се одобрява от съда по несъстоятелността, тогава ми се вижда една съвсем добре разписана процедура, която би могла да работи нелошо.
ЧЕТИН КАЗАК: Доколкото разбирам, уважаеми колеги, идеята на това предложение е този помощник-синдик да не бъде само по конкретно производство, а постоянен помощник на синдика по множество дела и по множество производства, по които той е назначен за синдик. Има синдици, които са синдици само на едно дружество в несъстоятелност, а в повече. Така че идеята тук не е да помага по конкретно производство по несъстоятелност, а по принцип всеки синдика да има възможност да има назначен постоянен помощник, който да го подпомага във всичките му дейности, независимо от броя на производствата, при които той е синдик.
ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви, колега Славов, погледнете ал. 5 на чл. 668а, както съм внесъл предложението. Мисля, че дава до голяма степен отговор на поставения от Вас въпрос.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това Ваше предложение коментирали ли сте го със синдици? Да, като има някаква логика, дирейки аналогията с някои други професии, но досега не съм чул становище на синдици по този въпрос.
Плюс това припомням, че в този проект отсъства една част, за която синдиците много настояваха. Те искаха да им се предвиди професионална организация – дали ще бъде камара или друга организационна форма, която да ги обединява и да контролира упражняването на тяхната дейност. Явно при работната група, защото имаше варианти на Министерството на финансите, вероятно и на Министерството на правосъдието, не се стигна до консенсус. На най-първите обсъждания, когато бяха тук като на гости членовете на работната група, го споменахме този въпрос – може да или не може да има камара на синдиците. Не искам да връщам към отговорите назад във времето, но за мен няма, не мога да се убедя от това предложение, че самите синдици го искат. Приемам го като опция, тоест разбирам смисъла, ако аз бих бил синдик и в един момент реша, че имам нужда от професионална и колегиална помощ, да избера помощник-синдик, да сключат договор с него и да му възлагам да изпълнява определени действия в посочени от мен производства по несъстоятелност, по които съм синдик.
ФИЛИП ПОПОВ: Разбирам целта на предложението, но в ал. 4 е записано, че отношенията между синдик и помощник-синдик се уреждат с договор, който двамата сключват. Синдикът обаче се избира с оглед на личността от кредитора. Тук имаме едни нови договорни отношения между синдика и трето лице, което го няма в избора на кредитора и най-малкото вкарваме трето лице, въпреки че изборът на синдика е с оглед на личността му от кредиторите, дори и тук възниква въпросът кой… В крайна сметка в този договор ще записвате и сумата, която ще се заплати на заместник-синдика. Кой ще плаща тази сума? От масата по несъстоятелността? Ще се оскъпи и самото производство за такива разходи и то независимо от волята на кредитора.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Както е записано, не виждам опасност за натоварване на масата на несъстоятелността. Възнаграждението е определено по-напред и, общо-взето, е фиксирано и определено.
По-скоро в този договор вероятно ще има правила, респективно и пропорции, при които възнаграждението на синдика се споделя или се разделя с помощник-синдика по някакъв критерий, по някакъв договорен критерий. Така разбирам смисъла на вносителя.
ФИЛИП ПОПОВ: Възнаграждението на синдика трябва да включва възнаграждението на помощник-синдика, което автоматично означава, че възнаграждението на синдика трябва да е по-високо, защото работата ще се извършва най-малко от две лица. Тук намесваме трето лице, което няма нищо общо с кредиторите и зависи от волята на синдика. Той ще подписва, ще прави документи, които…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Синдикът получава възнаграждение за своята работа текущо и окончателно, чийто размер се определя от събранието на кредиторите. Кредиторите при всички положения ще са в известност и ако решат да платят отделно или на някаква друга база и на помощника, вероятно ще го определят.
ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Може би да Ви запозная с историята, защото за мен това не е нов текст. Той беше обсъждан в нашата работна група. Той дойде от някой от синдиците, от синдик Шукерова, която наистина се занимава с много производства, може би още един синдик. Те казаха, че тъй като имат много производства, за тях е трудно да пътуват, да направят копия от делата, за да си ги върнат обратно в офиса в София. Затова им трябва помощник-синдик, който да им помага. Обаче останалите синдици не се съгласиха с това. Основното беше дейност ли е да си синдик или и професия? Ние стигнахме до идеята, че може би трябва да се напише закон за синдика и там да се регулира това дейност ли е или професия, защото нотариусите и частните съдебни са си професия, само с това се занимават, докато синдиците са обикновено действащи адвокати и икономисти. Това за тях е допълнителна дейност и наистина е интуито персоне. Веднага ще кажем за персоналната отговорност, защото министърът на правосъдието основно с това се занимава – жалби срещу действията на синдиците. Знаете миналата година за синдика Панайот Велков. Тази дисциплинарна отговорност как ще му я търсим и какво ще се случи? Затова приехме в работната група, че трябва изцяло да се помисли как да регулираме дейността на синдика дали ще бъде професия или дейност и тогава да стигнем до помощник-синдика, и тогава до камара на синдиците, как се организира професионално. И вещите лица искат да имат помощници, но тогава ще има и помощник-адвокат по тази логика на всички ще помагаме. Моля Ви да помислите пак. Може би е разумно, но може би трябва да стане в бъдеща уредба, където изцяло да се помисли каква е синдишката работа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожа заместник-министър, за това, че осветлихте в исторически план как са се развивали тезите.
ХРИСТИАН МИТЕВ: По отношение на въпросите, свързани с това, че синдикът се избира интуито персоне с оглед на личността, съм съгласен, то безспорно е така. Но съгласете се, че във всички останали производства и в изпълнителното производство, и в нотариалното производство като отиде кредиторът, да не би да не го избират с оглед на личността? Не избира случайно от един принцип кой частен съдебен изпълнител да му събере вземането или кой нотариус да му изповяда сделката.
Разбира се, давайки доверие на лицето Х, на ЧСИ-то или на нотариуса, не се интересува от там нататък кой точно конкретно дали помощник-нотариусът ще изработи договора или нотариусът. Той вече се е доверил на базата на предишен опит, на предишни контакти и не го вълнува кой технически точно ще подготви тези документи и ще извърши тези действия. Така че в това отношение не виждам проблем. Ако има някакъв проблем, той е по-скоро това, което госпожа Мичева каза за отделна уредба.
Но по отношение на интуито персоне, още по-малко пък притесненията на колегата Попов за заплащането, не видях никъде в предложенията на колегата Хайтов, че това възнаграждение за помощник-синдика идва от масата на несъстоятелността. Няма такова нещо. Това са си отношения между синдика и помощник- синдика.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е само така. В този ред на мисли бих попитал ако някой знае в практиката как това би се приемало – пълномощно от синдик, доколко би се ценял от съдилищата, от други институции? Не става. Действително от съда няма как да минава, защото отношенията съд – синдик по закон трябва да са пределно непосредствени. Не могат да се опосредяват от пълномощници, така е.
ВАЛЯ ГИГОВА: Как да няма, бе колеги?! Чл. 660, ал. 2 дава възможност синдикът да упълномощава трети лица.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Как работи, това ми е мисълта.
ВАЛЯ ГИГОВА: Работи, аз се занимавам вече ще станат 20 години с несъстоятелност, всички синдици, които имат големи офиси, си упълномощават да им извършват справки. Ние говорим за друго.
Мен ме притеснява следното: всеки един синдик, както всеки един адвокат, мисля, че тук повечето сме адвокати, може да си има колкото си иска хора в офиса, нека да му работят, да му пишат и да подготвят документите. Ама с фигурата на помощник-синдика се прави нещо друго. Помощник-синдикът вече е орган на несъстоятелността, както е уреден. Вместо синдика, помощник-синдикът ще подписва списък на кредиторите, сметка за разпределение и така нататък. Тази фигура на помощника-орган е много опасна у нас, защото по-голяма част от основните органи се занимават със себе си и с други неща, а са си напълнили офисите с помощници. Нали затова държавата е дала на частния съдебен изпълнител той да се занимава? Това е публичноправна функция. Всички помощници извършват дейността, не можеш да видиш жив съдебен изпълнител като отидеш в офис! Съвсем сериозно е това, пробвайте да видите! Защото те са си прехвърлили тези функции. Не може да го разрешим, нека да има помощен персонал кой колкото иска, както в, да речем, Закона за адвокатурата има адвокатски сътрудници, да има сътрудник на синдика. Ама при положение, че този синдик в 99% от случаите е адвокат, ако не може да се вземе преписка като синдик, ще си вземе преписка като адвокат. Това ме притеснява мен, че ще бъде заменен синдикът с помощник-синдик, когото събранието не е избирало. Вие сте кредитор, изберете еди кой си синдик, и изведнъж той казва: да де, ама аз имам помощник, който ще изготвя сметка за разпределение, обявления за продажба, ще води преки преговори за продажба на имоти.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Мисля, че всички тези станаха ясни.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Колеги, мисля, че в хода на тази дискусия се уточни, че на този етап не може да въведем нова фигура или нов участник в производството под формата на помощник- синдик. На мисля, че нищо не пречи тези лица, които могат да бъдат упълномощавани, да ги наречем помощник-синдик и ако колегата Хайтов се съгласи…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, няма никакво право за упълномощаване. Госпожа Гигова каза всъщност забраната за упълномощаване.
ВАЛЯ ГИГОВА: Може, как да не може?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Не, има. Може с разрешение на съда да има.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Именно.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: В този смисъл подкрепям това, което каза колегата Славов. Ако в ал. 1 просто отпадне думата „всички“, а напишем „помощник-синдикът може да извършва действия от компетентността на синдика съгласно указанията им и при условията на чл.660, ал. 2“, тогава ще отидем към фигура помощник- синдик, но именно с оглед на конкретно несъстоятелно производство ще има санкции на съд.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми колеги, исках да взема повод от това, което каза госпожа Гигова за това, че всички тези така наречени професии, делегирани като нотариус, частен съдебен изпълнител, синдик – от органите на власт, най-вече съдебна, така се получава, че имат множество помощници, а пък титулярът на така наречената делегация не можеш да го видиш да върши пряко работата си. Всичко това е следствие на ограничения брой такива лица. Когато държавата ограничава броя на нотариусите в България, естествено, че този ограничен брой нотариуси и тези от тях, които имат много работа, ще се заобикалят с помощници, за да си изпълняват функциите. Същият е случаят със частните съдебни изпълнители, същият е със синдиците. Премахнете ограничението в бройките на синдиците на нотариусите, на частните съдебни изпълнители и няма да има този проблем. Всеки нотариус персонално ще си гледа делата, както при адвокатите.
Доколкото виждам тук, тези помощник-синдици не са хванати от улицата. Първо, за тях са въведени изискванията като за синдик, с изключение на стажа, въведени са изискванията да придобият квалификация и да положат изпит, да бъдат включени в списъка, тоест това са лица, които наистина ще отговарят на определени изисквания. Оттам нататък, както каза и господин Митев, когато избирам нотариус да ми изповяда дадена сделка, се доверявам на него и на неговите помощници. Бил съм многократно свидетел как помощниците изготвят всичко, накрая нотариусът удря подписа, дори и печата не удря. Но аз като съм се доверил на този нотариус, съм се доверил на неговата нотариална кантора.
За мен е добре да се чуе, не знам чухме ли становище на камарата на…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма камара, нямат професионална организация, но искат.
ЧЕТИН КАЗАК: Така че за мен има смисъл от това. То явно е поискана от самите синдици, имат нужда.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, заместник-министърът обясни историята. От един конкретен синдик е поискано.
ФИЛИП ПОПОВ: Прав е колегата Казак, но тук имаме идентични правомощия със синдика. В същото време нямаш изискване като за синдик, тоест стажът не е същият, от една страна. Правата и отговорностите между синдика и помощник-синдика са идентични, но стажът им дори е различен, от една страна. Второ, при нотариусите, частните съдебни изпълнители отговорността е на нотариуса, частния съдебен изпълнител. Той подписва накрая окончателния акт и слага печата „нотариус еди-кой-си“, не помощникът му. И там няма солидарност, той си носи лична отговорността.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще се появят печати и със…
ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Чавдар Георгиев направи предложение терминът „всички“ в ал. 1 на чл. 668а да отпадне. Като вносител не възразявам и приемам това предложение за логично и много добре конструирано.
ЧЕТИН КАЗАК: Правя алтернативно предложение в ал. 1 и в ал. 2 на чл. 668а думата „всички“ да се замени с „определени“ - в ал. 1 „определени действия“, в ал. 2 „определени документи“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За всеки отделен случай как ще е ясно за кредиторите и за евентуално другите участници, не знам.
ВАЛЯ ГИГОВА: Както при нотариусите. Помощник-нотариусът не може да извършва всичко. Може да извършва определени действия само и само при отсъствие на нотариуса може да извършва сделки с недвижими имоти и то ако си е издържал изпита за тази работа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А кой казва, че при нотариусите това е добро, госпожо Гигова?
ВАЛЯ ГИГОВА: Напротив, то създаде още по-голям хаос. Ще Ви кажа защо, защото…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, отнемам Ви думата. Вървим към приключване на дебата.
ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Ако трябва Министерството на правосъдието да контролира новите помощник-синдици, да им организира конкурси за назначаване, регистриране. В момента имаме 10 инспектори, които проверяват всички налични частни и държавни съдебни изпълнители, нотариуси и синдици. Ако трябва и помощници, поне още 5 бройки ни трябват. Искам и финансова обосновка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Прекрасно, госпожо зам. министър, но не виждам компетентен орган, който може да стори това.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Колеги, мисля, че повтаряме нещо, което не е хубаво да правим в Правната комисия – да вземаме решение на парче. По-скоро съм склонен това, което казаха от Министерството и работната група, че е по добре да се направи наистина цял закон за синдика, да се определят всички взаимоотношения и да се намери място на помощник-синдика, всичко да е ясно и да са съгласни всички синдици. Поне да е обществено, широко обсъдено.
Получава се едно предложение между първо и второ четене, което няма нищо общо с първо четене, него не го обсъждаме за допустимост, но, да речем заради колегата го обсъждаме. Но не мисля, че сега е моментът, в който трябва да създаваме такъв институт. Моля да прекратим, да гласуваме, да продължаваме, тъй като Законът нас чака.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Изцяло се присъединявам към Вашето становище. И аз бих казал, че това е въпрос, който дано да е въпрос на близкото бъдеще, но е бъдещ въпрос и изисква професионалното и съсловно становище на професионалистите, които осъществяват тази дейност. Те се молят да им се допусне някаква форма на организация, а ние им решаваме въпроса с допълнителното натоварване. Хубаво, и този въпрос е от съществено значение, но стои някак като натрапено добро.
ЯВОР ХАЙТОВ: Моля да подложите на гласуване предложения текст от Закона, като вместо „всички“ да се зачита „определени“ както в ал. 1, така и в ал. 2 „всички действия“ да се има предвид „определени действия“, както и „всички документи“…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Как предлагате да гласуваме –по принцип за цялото предложение и ако се приеме, тогава да подложим на гласуване редакцията или да пристъпим към гласуване на отделните редакции и накрая на текста на предложението?
Подлагам на гласуване по принцип предложението на колегата народен представител Явор Хайтов и група народни представители за създаване на нов раздел ІІа с наименование „Помощник-синдик“. Моля, гласувайте.
За 7, против 1, въздържали се 5. Приема се.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Продължаваме практиката. Затова цялото ни законодателство е… На някой му дошло нещо и давай да го правим. Казвам Ви, че в другото събрание ще скочат другите синдици и ще го отменим!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В процедура по гласуване сме. След като се прие принципно това предложение, подлагам на гласуване първо предложението на Чавдар Георгиев да отпадне в ал. 1 думата „всички“.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Моето предложение, господин председател, включваше и примерна редакция като следната: „По реда на чл. 660, ал. 2 помощник-синдикът може да извършва“ - колегата Хайтов предлага „определени действия“ „от компетентността на синдика съгласно указанията му“. Ето това предлагам аз.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само това, без „всички“?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Да, да, отпада „всички“ и съм съгласен да бъде…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подлагам на гласуване това предложение на колегата Чавдар Георгиев.
За 8, против няма, въздържали се 5. Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: То е същото. Прие се.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Казак го оттегля.
ЧЕТИН КАЗАК: Предлагам и ал. 2, вместо „всички“ да бъде „определени“. Доколкото разбрах от текста, който ни представи господин Георгиев, включваше и моето предложение специално по ал. 1, именно вместо „всички“ да е „определени“. Така че поддържам моето предложение само за ал. 2, защото за ал. 1 практически се прие и моето предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приключихме гласуването. За съжаление приехте този текст.
ЧЕТИН КАЗАК: И за ал. 2 да гласуваме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Какво за ал. 2? (Реплики.)
ЧЕТИН КАЗАК: Така ли? Приехме ли го? (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Поставих равенство заради бележката на господин Георгиев за всички в ал. 1 и ал. 2, то няма логика да ги делим, но ако някой ги дели – ок…
ВАЛЯ ГИГОВА: Сложете поне някакъв стаж на този помощник! Утре ще се появят… В крайна сметка ми отнехте думата, не знам дали…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Специално за стажа не съм Ви отнемал думата. Ама гласуването приключи?! Какво за стажа?
ВАЛЯ ГИГОВА: Понеже съм изцяло против това, както и Вие, слава богу, споделете това разбиране, защото това е нещо, което… Казвам Ви, създаваме поредната правна манифактура. Това е истината. Афиширане се едни хора отпред, подписват документи и си назначават помощници, и заминават. Прав беше колегата, който каза, че от не знам си кой остров казват какво да гласи нотариалният акт. Ваше решение е отговорността, но поне сложете да е две години стаж. Не може някой, който няма хал хабер от тази професия, изведнъж да го сложим помощник-синдик и да подписва сметки за разпределение за милиони!
ЧЕТИН КАЗАК: Е нали ще продължи изпит там пред министерството на правосъдието, нали има изпит там?
ВАЛЯ ГИГОВА: Трябва да имаш и някаква житейска и правна зрялост.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Правя предложение по чл. 80 в приетия вече текст на чл. 668б ал. 1 след думите „стаж“ да се постави зaпeтaя и да се добави „който не може да бъде по-малко от две години“.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Там има до 3 годишен стаж. Просто да отпадне това изключение.
ВАЛЯ ГИГОВА: Наистина за последен път, моля, дайте ми думата! Взехте си решение, само да Ви кажа, че най-сериозните синдици в тази страна, смея да твърдя това и мога да изброя имената им, бяха в работната група. Абсолютно всички бяха против, защото възприемат тази дейност твърде отговорно.
ЯВОР ХАЙТОВ: Господин председател, остро възразявам да се квалифицират хора като „най-сериозни, по-малко сериозни, несериозни“ и прочие. Нали разбирате, че такива квалификации тук, в тази среда, са, меко казано…
ЧЕТИН КАЗАК: Понеже се чуха две предложения – едното на председателя Кирилов да се запише минимум две години стаж, и другото предложение, което чух от Емил Димитров, стажът изцяло да се изравни, за мен първото предложение е, както каза господин Кирилов, доколкото разбрах, наистина има повече смисъл. Иначе ще се изгуби смисъла, ако изравним изцяло изискванията за помощник- синдик и за синдик. При условие, че ще прилагат един и същи изпит, ще бъдат включени в един и същи списък към Министерството на правосъдието, защо да е помощник? Нали има ограничение, не може да има безброй много синдици.
ВАЛЯ ГИГОВА: Няма ограничение. Списъкът на синдици е неограничен.
ЧЕТИН КАЗАК: Знам, че формално няма, но де факто има, защото изпити не се организират всеки път, когато на желаещите за синдици им хрумне, нали така? Както не може всеки да стане нотариус когато поиска, а трябва Министерството на правосъдието да благоволи да организира конкурс за нотариуси.
Така че това са определени длъжности, които са зависими от волята на Министерството на правосъдието, което със своите решения ограничава де факто бройките там. За мен ако държим да има никакъв смисъл в разграничение между синдик и помощник-синдик, поне в стажа има някаква разлика, за да знае синдикът, че този, на когото възлага, поне е по-младши от него. Поне с една година.
Предложението на председателя е хубаво.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По принцип е хубаво в този смисъл, че все пак създава една връзка между титуляра синдик и помощник-синдика, бих казал на обучение и на предаване на знания и опит, поставя ги в квалификационна йерархия, а не в простата икономическа робия, за която намекна някой от колегите, че са еднакво квалифицирани специалисти, но единият е по-борбен и си намира кредитори, който да го определят за синдик, другият е по-тих, по-скромен, но по-работлив и той ще бъде нает за помощник-синдик и ще върши цялата работа. Ако има разлика все пак в годините квалификация, това ще създаде една връзка, бих казал обучителна, в някаква степен.
Подлагам на гласуване така нареченото „мое предложение“.
За 12, против и въздържали се няма.
Приключваме гласуванията по това предложение. Лично за себе си отбелязвам, че за дебатите в пленарната зала ще организирам максимално възможно допълнителни становища, включително и професионални. Моето мнение остава отрицателно към това предложение. Това го приемете като обяснение на отрицателния вот.
Пристъпваме към § 7, 8, 9 и 10, които ще ви представи госпожа Атанасова.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 7 няма постъпили предложения, освен текста на вносителя.
По § 8 Комисията или работната група предлага редакция за параграфа, който става § 9.
По § 9, който става § 10, също има предложения.
ЯВОР ХАЙТОВ: Госпожо председател, налага ми се да изляза за десетина минути. Моля да зачетете моя глас и на колегата Митев.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ние ще го представляваме.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Няма да изразявам становище, но по-скоро искам един въпрос за допълнителни разяснения. Защо в § 7 относно новите ал. 3 и 4 и по-точно в ал. 3, т. 1 вземаме за отправен момент подаване на заявлението за откриване на производство по несъстоятелност? Ако впоследствие са представени тези три отчети, какво ще стане тогава?
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Преди да Ви дам думата, искам да направя едно уточнение: при гласуването на § 4 в т. 1 от вчера господин Кирилов е направил редакционно предложение по чл. 80, ал. 4 и в § 7 думите „в законоустановените срокове“ да се заличат. И тук трябва да се заличат. Моля да имате предвид.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Тогава моят въпрос отпада.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. В § 7, ал. 3, т. 1 думите „законоустановените срокове“ да се заличат.
За 13, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението за § 7 по вносител, заедно с приетото редакционно предложение, който става § 8 след преномериране.
За 13, без против и въздържали се.
По § 8 има предложение за редакция на Комисията. Моля от Министерството на правосъдието да изразят становище съгласни ли са.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аргументите по този Законопроект наистина са брилянтни, наистина са видели неща, които ние не сме, браво на тези млади хора, наистина това е правилната редакция.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: На същото мнение ли сте, госпожо заместник-министър? Добре.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 9, съгласно доклада, който е § 8 по вносител и се преномерира като § 9.
За 13, без против и въздържали се.
Параграф 9, който след редакция на Комисията също има изменения, и става § 10.
ВАЛЯ ГИГОВА: Много добра редакция. И една грешка са ни хванали, супер.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на гласуване предложението на Комисията и работната група - поздравления за референтите, за § 9, който по доклада на Комисията става § 10.
За 13, без против и въздържали се.
По § 10 има текст на вносител, има и предложение за редакция.
ВАЛЯ ГИГОВА: Редакцията е много добра, текстът е по-кратък от този, който сме предложили. Идеята на този текст е да разпрострем възможността да не можеш да купуваш производството по несъстоятелност не само пряко, а чрез свързано лице и чрез подставено лице – всичките забрани за синдик, адвокат и така нататък.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на гласуване първо предложението на работната група за редакцията на § 10, а именно в чл. 717г, ал. 1 накрая да се добави „и да бъдат купувачи нито пряко, нито чрез подставено или свързано с тях лице“.
За 13, против и въздържали се няма. Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10, който става § 11, съгласно редакцията на Комисията, заедно с приетия вече текст в последното изречение на ал. 1 – допълнението, което приехме.
За 13, без против и въздържали се. § 11 също е приет.
По § 11, 12, 13, 14, 15 и 16 няма постъпили предложения. В § 11 предложение за създаване на заглавие на чл. 717д „Плащане на цената“.
Адвокат Гигова, имате ли някакви претенции по отношение на предложението на заглавието?
Подлагам на гласуване параграфите от 11, заедно с текста, допълнен от референтите, за създаване на заглавие на член 717д „Плащане на цена“.
За 13, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
ВАЛЯ ГИГОВА: Имам едно уточнение за § 12 – това е хипотезата на продажбата на имущества, които са от масата на несъстоятелността, но служат за удовлетворяване на кредитори извън масата, защото се ипотекирани и заложени в негова полза. Първоначалният текст на алинея първа е: „при продажбата на имущество, което е ипотекирано или заложено от длъжника за обезпечаване на чужд дълг“, трябва да се добави „или е придобито от длъжника, обременено с ипотека или залог“. Трябва да се изясни, че това касае и хипотезите, когато самият несъстоятелен длъжник вече е придобил нещо, което е заложено или ипотекирано. Този израз се добавя преди синдика. Бях го изпратила по пощата, но явно... След думата „дълг“ се добавя изразът, за да стане ясно, че касае хипотезите на придобито имущество, ипотекирано и заложено, „или е придобито от длъжника, обременено с ипотека или залог“.
Накрая в ал. 3 трябва да се добави „чийто дълг е обезпечен с продаденото имущество“, защото вече е фалит. В ал. 1 казваме в кои случаи, във втора алинея как се плаща и в трета как се разпределя. Маха се „от длъжника“, защото изразът тежи.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Необходимо е предложението да бъде припознато от господин Чавдар Георгиев – по ал. 1 и ал. 3 прави редакционно предложение по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от правилника. В ал. 1 на чл. 717н след думата „дълг“ да се добави „или е придобито от длъжника, обременено с ипотека или залог“, както и в ал. 3 да се заличат думите „от длъжника“ и да се добавят думите „с продаденото имущество“.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Точно така е, госпожо председател.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Георгиев в параграф 12, в чл. 717н, ал. 1.
За 14, без против и въздържали се.
В ал. 2 няма направено предложение. Подлагам я на гласуване заедно с ал. 4, която е текст на вносител.
За 14, без против и въздържал се.
Подлагам на гласуване редакционното предложение в ал. 3, което изчетох. Първо заличаването на думите „от длъжника“.
За 14, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване редакционната поправка след думите „обезпечен“ да се добави „с продаденото имущество.
За 14, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване в цялост § 12 с направените предложения.
За 14, без против и въздържали се.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пристъпваме към § 13. Няма желаещи за изказвания.
Подлагам за § 13 по отношение на чл. 718.
За 14, без против и въздържали се. Приема се.
Пристъпваме към § 14, 15 и 16, които са само текстове на вносител.
ВАЛЯ ГИГОВА: Има преномериране, защото се добавиха нови параграфи и вече не е 16, а 17.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграфите ще се оправят на база на мандата, който дадохме референтите и експертите да оправят техническите, редакционните и препращащите елементи.
Подлагам на гласуване текстовете на вносител по § 14, 15 и 16.
За 14, без против и въздържал се. Приемат се.
Пристъпваме към § 17. Създава се Част пета с чл. от 761 до 797 – „Производство по стабилизация на търговец“, Глава 53 „Общи положения“ и следващи глави.
ВАЛЯ ГИГОВА: Грешна е препратката към текста. В чл. 787: „Планът за стабилизация се разглежда в открито съдебно заседание с участие на търговеца, кредиторите“, в оригиналния текст грешно е посочено „кредитори по 766“, всъщност е по 786, ал. 5.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Някой има ли бележки по това уточнение?
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Член 766 касае кредиторите в производството по стабилизация, тоест дали препратката е грешна?
ВАЛЯ ГИГОВА: Грешна е, защото гласуването се извършва на база на окончателния списък, одобрен от съда, а не на списъка, изготвен от длъжника. 766, ал. 2 е списъкът, който длъжникът дава в съда и казва: ей тези са моите кредитори. Ама когато ще гласуваме, трябва този списък да е утвърден от съда. Затова вярната препратка е 786, ал. 5, вижте горния текст: „Кредиторите, включени в утвърдения от съда окончателен списък, могат да участват в съдебното заседание за разглеждане на плана за стабилизация и да гласуват за приемането му“, а после в 787 препратката беше към 766, което не е вярно, защото не може да участва всеки, който е посочен от длъжника, а само одобрения от съда.
МИТХАТ МЕТИН: Считате ли, че така описано производството в § 17 по достатъчно добър начин защитава пълнотата на списъка на кредиторите, тоест кратките срокове, невъзможността да се подават искания, за да се включи в списъка по исков ред от кредитори и невъзможността да обжалват, освен на една инстанция, по-бърз начин да се включат в списъка, не води ли дотам, че е възможно в производството по стабилизация да не участват всички кредитори и това по някакъв начин да ги увреди?
ВАЛЯ ГИГОВА: Наистина в това производство могат да не участват кредитори, които са имали право да участват, защото могат да пропуснат срока. Обаче в препоръката на Европейската комисия и в цяла Европа с оглед на директивата срокът е 4-месечен. От момента на откриване до приключване е 4 месеца. Няма как в този срок да се предявяват искове за установяване на вземанията и да се решава конкуренция на кредиторите. Защитата е изнесена на друго ниво. Кредитори, които са увредени и кредитори, които не са участвали, първо им се запазват обезпеченията, защото може да се окаже, че някой има залог ипотека и въобще не е разбрал, че се развива производство по стабилизация, обезпеченията се запазват. Онези, които не са участвали и не са дали съгласие за преобразуване на вземания, няма да се обвързани от този план. Това е едно производство, който се развива на квази частен принцип, контролирано от съда. На друга плоскост е. Гаранциите, че ще бъдат защитени интересите им, е в много стриктните правила кое може и кое не може. Не може да има по-дълъг срок от 3 години за разсрочване – това е определено от закона. Което ще плаща, ще плаща в този срок. Гаранциите за финансиране и за получаване на свежи пари, защото пак няма как това производство да се развие, ако не се появи нов кредитор, който да даде пари. Като даде пари, ще се плати на старите кредитори и оттам насетне ще се развие производството. Няма как в рамките на 4 месеца да се развие исково производство по установяване на вземанията.
И другата най-голяма защита, има я в стария закон за предпазен конкордат и в проекта от 1993 година, ако не бъде изпълнен планът за стабилизация, вземанията на кредиторите, които са образувани с плана за стабилизация, се връщат в оригиналния си вид и можеш да си го търсиш по съдебен ред в пълния размер. Това на мен ми се струва, че с оглед на 4-месечния срок е достатъчно.
ФИЛИП ПОПОВ: Ако бъде изпълнен планът за стабилизация и се осребри голяма част от имуществото на длъжника, без участието на кредитори в него, това не крие ли опасност те да бъдат признати за кредитори, но да няма откъде да се удовлетворят след това, въпреки че са били обезпечени?
ВАЛЯ ГИГОВА: Идеята на стабилизацията е принципно да избегне осребряване, защото целта е дейността да продължи, да може търговецът да продължи дейността си, като кредиторите направят отстъпки, дали защото ще отсрочат, дали защото ще се сконтират размера му. Осребряването, стабилизацията, е изключение. Намира смисъл тогава, когато искаме да санкционираме лошия длъжник, да не ме обвини някой, че говоря за лоши и добри, но онзи, който не се справя с бизнеса и тогава вече да продадем това предприятие на трети лица. Това не може да стане без негово съгласие. Това принципно е изцяло договорна процедура, която се инициира само от него. Не може да я инициира кредиторът. Ако иска някой да се стабилизира, това си е негова задача. При първоначалното представяне на Закона казах, че не претендираме за никаква оригиналност, просто се опряхме на традиции сравнително правен анализ.
МИТХАТ МЕТИН: Вчера, ако си спомняте, по предната промяна на Закона попитах тази процедура за конкордата от къде е взаимствана. Вие казахте, „основно сме работили по италиански и по австралийския“.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не, не, Вие ме питахте за друго.
МИТХАТ МЕТИН: Да, да, а сега питам откъде взаимствахме като цяло процедурата, от кой закон?
ВАЛЯ ГИГОВА: В България е действал Законът за предпазния конкордат до 1951 година. След това през 1993 година в Народното събрание е внесен почти същият като сегашния законопроект, с малко по-стара терминология, който също е имал за цел да изнесе една процедура преди откриване на производството. Така че текстовете са почти 80%, старите текстове на българската традиция от 1993 г. Почти няма разлики, има някои осъвременяване, които сме взели – от Германия сме взели част от нещата, там, където са правилата за свързаните лица, за невъзможността обезпечените кредитори да получат по-малко от стойността на обезпечението. От различни места е взаимствано. И най-вече, трябваше може би от самото начало да започна, това е оценката за ефективност на системата за обявяване в несъстоятелност и оздравяване на предприятията. Това е цялостен анализ на Международната банка. Имаме цялостен анализ и препоръките от тях. Нямаме кой знае какъв творчески елемент, но все от някъде трябва да започнем.
По стария закон довереното лице е помощен орган на съда. Сега обаче референтите ми обърнаха внимание, че трябва да махнем израза „на съда“, защото по Закона за съдебната власт помощните органи на съда е определено кои са и няма как довереното лице да го дефинираме така и трябва да отпадне изразът „на съда“. (Реплики)
В производството по несъстоятелността е задължителен, а в производството по стабилизация ако се финансира от длъжника, защото длъжникът не може да бъде принуден да има помощен орган.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Закривам дебата, няма други изказвания.
Моля, гласувайте предложението на вносителя с двете редакционни бележки по § 17.
За 14, без против и въздържал се. Приема се.
Пристъпваме към наименование на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, § 18 текст на вносител, § 19 вносител, § 20 текст на вносител, § 21 текст на вносител, § 22 текст на вносител.
ВАСИЛ ТОДОРОВ (Българска търговско-промишлена палата): Във нашето становище, които представихме вчера, имаме едно предложение, което е одобрено консенсусно от Българската търговско-промишлена палата, от Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Става въпрос за § 21 – промените в Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Там има едно предложение в сега действащия чл. 83, който регламентира правомощията на кметове, заместник-кметове, секретари в общината и кметски наместници, да се запази съществуващият текст, който е единствен, като алинея първа и се добави нова алинея втора със следния текст:
„(2) Лицата, посочени в ал. 1, не могат да удостоверяват подписи на частни документи, с които се предоставят пълномощия за сделки по чл. 15, ал.1, чл. 129, ал. 2 и чл. 137 ал. 4 от Търговския закон.“
Ограничаваме тяхната възможност да издават пълномощни по отношение на тези сделки. Извън предложението само ще добавя, че имахме дебат по отношение на правомощието на консулите, но там счетохме, че може да бъде гласувано доверие на тези лица, така че техните правомощия могат да се запазят, но по отношение на тези лица считаме, че от гледна точка на сигурността за фирмите, евентуално кражбата на фирмите, което е един от основните принципи за тези промени, смятаме, че тези правомощия следва да бъдат ограничени по отношение на тези лица.
ВАЛЯ ГИГОВА: Подкрепям го, обаче трябва да се прередактира. Нямам пред себе си Закон за нотариусите и нотариалната дейност. Не ми звучи добре като редакция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Лицата, посочени в ал. 1, не могат да удостоверяват подписи на частни документи, с които се предоставят пълномощния за сделки по чл. 15, ал. 1, чл. 129, ал. 2 и чл. 137, ал. 4 от Търговския закон.
ВАЛЯ ГИГОВА: Трябва да е за сделки и действия, защото решенията в широк смисъл са многостранни актове и са по-скоро действия. Абсолютно съм съгласна и го подкрепям с две ръце.
ЧЕТИН КАЗАК: Досега не са си позволявали такова нещо тези лица.
ВАЛЯ ГИГОВА: Как да не са си позволявали?! Кметовете масово заверяват дружествени дялове.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, чл. 83 в Закона за нотариусите е общата възможност на кмета на населеното място, което не е общински център, ако е общински център кметът и заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметски наместник, да удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване. Подписът и съдържанието на пълномощно по чл. 37 от ЗЗД, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа.
Господин Георгиев иска да направи предложението от наказателния както БТПП са го предложили, по чл. 80 с уговорката, че тук колегите референти и експерти ще прецизират изказа. (Реплики.)
Тук е: „Не могат да удостоверяват подписи на частни документи, с които се предоставят пълномощия за сделки по“. Това са сделките от Търговския закон, които обсъждахме по-назад и им поискахме по-висока форма на удостоверяване. И по чл. 137, ал. 4 също е включено.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Имам въпрос към вносителя по § 22, който предвижда влизането в сила на Закона след обнародване от Държавен вестник. Защо не е нормалният срок, а от деня на обнародване? (Реплики.) Мисълта ми е за останалите параграфи. Това за шестте месеца и предпазния конкордат е ясно, останалата част от влиза от деня на обнародване
ВАЛЯ ГИГОВА: Не знам защо е така, ясно е, че трябва да е в тридневен срок, както си е.
ХРИСТИАН МИТЕВ: В такъв случай правя предложение по реда на член 80, алинея 4, точка 2 да бъде „Законът влиза в сила три дни след обнародването му в Държавен вестник“ и оттам нататък текстът си продължава както е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подлагам на гласуване първо предложението на господин Чавдар Георгиев по отношение на § 21 – да се създаде нова алинея – тук няма да я сочим като нова алинея втора, със съдържанието, което беше представено, и със редакция от колегите референти експерти.
За 14, против и въздържали се няма. Приема се предложението за нова алинея към параграф 21. Няма да е нова алинея, нов член е. Уточняваме, че е нова алинея към член 83, а не към 90 в Закона за нотариусите.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Митев по отношение вокацио легис в § 22.
За 14, против и въздържали се няма. Приема се.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“, параграф 18 текст на вносител, параграф 19 текст на вносител, параграф 20 текст на вносител, параграф 21 заедно с приетото предложение по член 80 на колегата Чавдар Георгиев, параграф 22 заедно с текст на вносител, заедно с приетото предложение на колегата Християн Митев.
За 14, против и въздържали се няма. Приемат се посочените параграфи и наименованието на подразделението, с което приключи на второ четене обсъждането и гласуването на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон, с което приключихме т. 2 от дневния ред.
Благодаря на работната група, на заместник-министъра на правосъдието Мичева. Остава всички да се подготвим за дебат в пленарната зала.
ВАЛЯ ГИГОВА: И ние много благодарим. Ако този законопроект се приеме, ще бъдете първото Народно събрание, което след 1951 г. е приело с процедура по стабилизация.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Гигова, ако ми позволите, ако се приеме от пленарната зала, ще използвам Вашите думи да поздравя народните представители от 43-то НС, които са подкрепили и участвали в този дебат.
Има ли предложения за 5 минути почивка? Господин Митев предлага 5 минути почивка.
Прекъсване от 5 минути.

* * *

(След прекъсването.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, пристъпваме към т. 2 от днешния дневен ред, т. трета от вчерашния:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 653-03-106 ОТ 25-ТИ ОКТОМВРИ 2016 ГОДИНА НА ПРИЕТИТЕ НА 6 ОКТОМВРИ 2016 ГОДИНА НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 554-01-145, ВНЕСЕН ОТ АНА ВАСИЛЕВА АЛЕКСАНДРОВА, СВИЛЕН ФИЛИПОВ ИВАНОВ И ДАНАИЛ ДИМИТРОВ КИРИЛОВ НА 28 ЮЛИ 2015 ГОДИНА И ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 654-01-84, ВНЕСЕН ОТ ДАНАИЛ ДИМИТРОВ КИРИЛОВ, ПЕТЪР ВЛАДИСЛАВОВ СЛАВОВ, ФИЛИП СТЕФАНОВ ПОПОВ, ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ, ЕМИЛ ДИМИТРОВ СИМЕОНОВ, КИРИЛ ПЕТРОВ ЦОЧЕВ, МАРИАНА ГЕОРГИЕВА ТОДОРОВА, ЛЪЧЕЗАР СТАМЕНОВ НИКИФОРОВ, ЯНКО АЛЕКСАНДРОВ ЯНКОВ И СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ АНАСТАСОВ НА СЕДМИ ЮЛИ 2016 ГОДИНА.
Гости по тази точка от дневния ред са: госпожа Мая Манолова – омбудсман, госпожа Чонка Ковачева – главен експерт, госпожа Валерия Братоева – съдия в Софийски градски съд.
От асоциация на арбитражите в България господин Драгомир Желязков и господин Николай Островски.
Адвокат Валя Гигова има възможност да остане в заседанието на комисията. Не знам дали има легитимация да бъде като представител по този законопроект.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не, ще представлявам себе си като адвокат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В лично качество може. Уточнявам, защото и господин Казак не ме пита, Вие сте член на Управителния съвет на Висшия адвокатски съвет?
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз съм член на методическия кабинет и ръководя Секция „Гражданско право и граждански процес“. Това ми е функцията, но в момента представлявам себе си.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Наименование на нормативния акт: Закон за изменение и допълнение на гражданския процесуален кодекс. Имате думата за изказвания мнения и становища.
Подлагам на гласуване наименованието.
За 12, против и въздържали се няма. Приема се.
Пристъпваме към параграф първи по отношение на член 19 от ГПК. Имаме текст на вносител. Имаме предложение от народния представител Таско Ерменков, предложение от народния представител Камен Костадинов, предложения от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители, предложение от народния представител Ана Александрова, предложение от народния представител Явор Хайтов. Това са предложенията – пет на брой.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Това, което изразихме като становище и при първото разглеждане на представения Законопроект по отношение на чл. 19, дали сме писмено становище още тогава, това противоречие, които съществува в параграф първи, първото и второто предложение… В точка 1 споровете, в които страна и потребител се определят като неарбитрируеми, а в същото време по точка 2 се създава изключение от алинея първа. Според нас най-коректно в този случай би било, това сме го даде писмено, да отпадне допълнението в алинея първа на чл. 19, а да остане само създаването на алинея втора със следния текст: „извън случаите по алинея първа, когато едната страна е потребител, спорът може да бъде възложен за решаване от арбитражен съд само ако това е изрично и писмено уговорено между страните след възникването на спора“. Считаме, че това е коректното и най-непротиворечиво решение в случая.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има думата Драгомир Желязков от Асоциацията на арбитражните съдилища.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Ще се опитам да не се изказвам в качеството си на страна по този Законопроект, а съвсем концептуално и съвсем кратко, разбира се. Нашето становище е член 19 да бъде изменен така, че да бъде оставена възможност при изрично съгласие на страните спорове с участие на потребител да бъдат разглеждани от арбитражни съдилища. Мотивите за това са следните.
Ако това не бъде прието в този вид, ще се създаде изключително сериозна натовареност на държавната съдебна система, която и без това е натоварена към момента. Голям брой арбитражни дела се разглеждат в страната от много години насам. Нашата справка в асоциацията сочи, че ако вземем 5 години назад, разгледани са над 250 хиляди арбитражни дела, ако тези дела се влеят в държавната съдебна система, от следващата година ще бъде необходимо да бъдат предвидени 129,5 милиона лева в бюджета на съдебната система, за да може тя да поеме този обем от дела. Сигурно е смешно, госпожо Манолова, това е наш разчет, претендираме да е с някаква точност. Направили сме си труда да го сметнем. От друга страна, искам да поговоря съвсем накратко за проблема, който урежда този Законопроект. Това е проблем, както беше изтъкната многократно в медиите и по най-различни други средства, за големия национален проблем, че потребителите се съдят без да разбират, без да знаят и по неясни процедури. Нашето становище, че това не е така. Това са неверни данни и следователно трябва да преценим доколко и как трябва, разбира се, Вие да прецените, законопроект да бъде разгледан и приет.
Фактите са следните. За миналата година по нашите данни Софийски градски съд, тук има представител, може да ме поправи, ако бъркам, е издал малко над 8500 изпълнителни листа по арбитражни решения. Така ли е или може би не съм много точен?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не сме на разпит, колега!
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Около 8500 изпълнителни листа на базата на арбитражни решения. Жалбите при омбудсмана на Република България, доколкото на мен ми е известно, са в размер на неколкостотин. Жалбите срещу арбитражни решения и арбитражни процедури в Комисията за защита на потребителите в момента са съм между 30 и 40, а същите в КЕВР не повече от 10. Това е националният мащаб на проблема, който обсъждаме в момента. Става въпрос за не повече от 4-500 недоволни граждани. От районния съд в Своге например има доста повече недоволни граждани от решенията му. Съвсем произволно съм избрал този град.
На следващо място не е възможно чисто процедурно по действащото законодателство длъжник или страна да бъде осъдена без да разбере. Дори да бъде осъден от арбитражен съд, следва издаване на изпълнителен лист от Софийски градски съд. Софийски градски съд следи единствено и само за уведомяването на страните, за връчването на арбитражните решения и ако на това нещо бъде нарушено, Софийски градски съд не издава изпълнителен лист. Тоест към момента има достатъчно контрол над това.
Не коментирам изобщо процедурата, която е предвидена за отмяна на влезли в сила арбитражни решения пред ВКС, но тя също е едно ниво на защита. Всеки може да издаде арбитражно решение. Но след като не бъде последвано от изпълнителен лист, каква е неговата стойност и как може да бъде приведено в принудително изпълнение в принудително изпълнение?
Малко да поговорим за Законопроекта…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, не, въобще няма да говорим. Второ четене е, придържаме се към параграфа. Така че каквото имате да кажете по параграфа, го казвате. Общо ревю на проблема е за първо четене. Минало е, парламентът е гласувал, имаме приет Законопроект. По текстовете казвате накратко какво предлагате. Ако съдя по Вашето становище, Вие сте против и т. 1, и т. 2 от § 12.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Ние сме принципно против, но част от предложенията, които са постъпили между първо и второ четене, намираме за резонни и за приемливи и те трябва да бъдат коментирани по наше виждане. Има различни предложения в различен смисъл. Не мога да разбера по кое да се изказвам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има едно предложение, което е прието, на вносителя.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: По предложението на вносителя ние сме против.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, с риск да се повторя ще кажа, че причината да внеса този законопроект чрез председателя на парламента и след това да Ви убедя да го внесете като народни представители за разглеждане, е страховитата картина, с която се сблъскаха през тази една година, откакто съм омбудсман, със съществуването на паралелна частна правораздавателна система в България. Мащабите наистина са огромни. Тъй като господинът започна с анализ на работата на други структури, искам да Ви обърна внимание, че само съдът, който той оглавява, за една година е разгледал 102 000 арбитражни дела за 2015 година. Аз го смятах, това е по 300 дела на ден, плюс събота и неделя, и коледните, новогодишните, великденските и всички останали празници. Завидна производителност! Освен неговия съда, на който той е председател…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кой е неговият съд?
МАЯ МАНОЛОВА: Небезизвестният съд в „Манастирски ливади“, от който е пропищяла цялата страна. Освен него в страната съществуват още 45 арбитражни съдилища, които съм посещавала на място, обикновено са в жилищни сгради, в подземия, на последните етажи, които също въртят много сериозен оборот.
Идеята на законопроекта беше да бъдат препятствани подобни съдилища, тази частна правораздавателна система, да издевателства върху граждани. Масовия случай е да се съдът потребители по цедирани вземания за дългове, които датират от 2003-та, 2005, 2007 година, без арбитражна клауза, дългове, които много често длъжниците твърдят, че не дължат. Има и случаи на осъдени починали хора, които са масови. Нямат място потребителските спорове в…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние сме съобразили тези обстоятелства и тази потребност. Ако имате точни данни, както и становища по конкретните норми, те още не са норми, а предложения, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Известно е също така, че господинът е автор на част от предложенията, които са направени от народни представители. Другото би било наистина изумително – как така депутати от различни парламентарни групи, са се сетили да направят абсолютно идентични предложения? Както и, представете си, има легална дефиниция за потребител в Закона за защита на потребителите. Откъде може да му хрумне на човек в Гражданския процесуален кодекс да диференцира потребителите по това в кой сектор на икономиката потребяват? Истинската цел тук е ясна. Масовият случай е тези частни псевдо съдилища и псевдо арбитражи да са създадени от колекторски фирми, както господинът за 2015 година е разглеждал в неговия арбитражен съд основно и главно над 90% дела на известната колекторска фирма СГ Груп, които представляват купени дългове на мобилни оператори от 2005, 2006 и 2007 година. На другия, отделил се от неговия съд втори съд на улица „Мур“, председателят на съда изобщо не е юрист, а е служителка на СГ Груп. Съдът във Варна е създаден от Енерго-про. В общите условия на Енерго-про, въпреки произнасянето на Комисията за защита на потребителите, че неравноправна клауза, две години съществува клауза, ако искаш да получаваш ток, да сключиш договор с Енерго про, подписваш документ, в който е записано, че всички спорове между теб и Енерго-про ще бъдат разглеждане в частния съд на Енерго-про – Арбитражен съд Варна. След произнасянето на КЗП една година по-късно, когато отидох във Варна, клаузата си стоеше. Сега има следващо произнасяне. Може да принтира Вашият сътрудник една бланка да видите какво пише в масовите бланки на Енерго про. Арбитражен съд Варна!
Нямат място потребителските спорове в арбитражен съд, защото злоупотребата с гражданите е колосална. Сметните 100 000 дела по 100 лева юрисконсултски или адвокатски хонорари. Каква печалба реализира този съд и защо е толкова нахъсан господинът, който обиколи всички институции и всички депутати, и който естествено, че ще се съпротивлява срещу защитата на гражданите!
Това е проблем, който не касае 200, 300 или 500 души. Само в неговия съд се разглеждат по 100 хил. дела годишно. Отидете в селата във Вашите избирателни райони. Там селските кметове са се превърнали в пощальони да им разнасят книжата и призовките. Във всяко село има по над 100 осъдени от тези паразитни частни структури. Къде го има това по света? Нормалните съдилища – ето, нека Ви каже господинът, който представлява съда в БСПП или БСК, арбитражните съдилища на работодателските организации, които се занимават само с търговски спорове, имат средногодишно по 500 дела. По 500 дела! А не по 100 хиляди.
Отделно от това, в повечето от тези съдилища изобщо няма съдебни зали. Те наемат зали в хотели, представете си. И то е по една причина. Там няма процес. Потребителят изобщо не знае, че бива осъден.
Ако Вие не сложите ред да забраните на тази частна паралелна съдебна система да съди граждани, нищо неподозиращи граждани, ще извършите предателство спрямо Вашите избиратели. Това е бреме, от което се задъхват стотици хиляди граждани.
Отговор на въпроса защо са 8 000 исканията за издаване на изпълнителен лист. По една проста причина – че в масовия случай арбитражните съдилища действат заедно със създалите ги колекторски фирми, като мутри – звънят, притесняват и рекетират хората. Стига се до изпълнителен лист в краен случай. В масовия случай – ти си осъден, ето ти телефона на Арбитражния съд, плащай! На арбитражното решение пише: „Не подлежи на обжалване!“. Когато гражданинът го получи и види, че е осъден от такъв псевдосъд и това не подлежи на обжалване и след като му се обадят 10 пъти служителите на съдилищата или колекторските фирми, все едно, става дума за едно и също нещо, гражданинът няма друг избор.
Аз наистина не разбирам кое би Ви накарало да защитавате подобни структури!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека се върнем към § 1!
МАЯ МАНОЛОВА: И да внасяте подобни предложения! Абсурдно е! Какъв е смисълът на исканото от него предложение „освен ако не е уговорено индивидуално“? Смисълът е, че вече всичките монополни дружества си го включиха във всички бланки, които подписват гражданите. Когато аз подпиша с ЧЕЗ или с Енерго-про или с ВиК – ако искам вода или искам ток, и в бланката пише: „Всички спорове между нас в дадения Арбитражен съд“, това индивидуално уговорена клауза ли е?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Придържаме се…
МАЯ МАНОЛОВА: Ако Вие ще подкрепите… Аз не знам кой е подвел колегите народни представители да внесат тези предложения! Наистина нямам обяснение!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дайте ми възможност да попитам!
МАЯ МАНОЛОВА: Ако Вие подкрепите тези предложения, по-добре не приемайте закона, защото ще бетонирате такива като него – които издевателстват над стотици хиляди хора, които са Ваши избиратели!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Омбудсман, речта е атрактивна. За съжаление, в залата няма журналисти, тоест не може да разчитаме на отразяване на тезата, която е отразена и медийно, и я чухме и на първото четене. Подкрепяме логиката, но сега сме в техниката.
А по отношение на техниката не казахме много неща. Ще дам думата, защото пряко визирахте…
МАЯ МАНОЛОВА: Нека каже и Софийският градски съд и тогава.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще каже и Софийският градски съд, но при положение че посочихте господин Желязков като организатор, нека…
МАЯ МАНОЛОВА: Какво като посоча господин Желязков, той е собственик на съд със 100 хиляди дела?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека има възможност да каже.
МАЯ МАНОЛОВА: Какво ще защитава той? Той защитава 100 хиляди по 100 лева колко е? Десет милиона лева годишно на гърба на хората!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По фактите да каже. Ако се отклони, и на него ще отнема думата.
Вие ли организирахте петте предложения на депутатите?
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Господин Председател, не мога да се похваля с такава възможност да организирам на когото и да било предложения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие ли ги написахте?
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Също – аз не съм автор на тези предложения. Не съм съгласен на 100% с нито едно от тях, не го подкрепям и по никакъв начин няма как да съм повлиял на тези предложения. Има разнородни, има еднородни, доколкото виждам в обединения доклад.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, две групи са. Общо взето, лесно се групират.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Аз нямам отношение, предполагам, че и нито един колега от Асоциацията към тези предложения, тъй като те не са точно това, което ние искаме. Но в някои от тях ние виждаме резон за разговор и за дискусия.
Може ли, ако позволите, да отговаря само на две нападки, които чисто фактически знам, че…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Бързо, кратко и точно.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Много бързо и кратко.
Арбитражният съд – София, към Сдружение „Правна помощ и медиация“, който представлявам, не е собственост на нито едно търговско дружество или каквото и да било друго юридическо лице. Повече от година не разглеждаме спорове на СГ Груп, но имаме множество на брой дела в Арбитражен съд – София. Арбитражен съд – Варна, който е към Сдружение „Правна помощ и медиация“, не е собственост, не е създаден и не е под никакъв контрол от Енерго-Про, поради факта, че Енерго-Про е имало някога около 400 дела в Арбитражен съд – Варна, а миналата година Арбитражният съд – Варна, е разгледал около 3 000 дела общо. Не сме Арбитражният съд в Манастирски ливади, ние сме Арбитражен съд – София, при Сдружение „Правна помощ и медиация“, който се намира на своя административен адрес.
МАЯ МАНОЛОВА: Който се намира на „Манастирски ливади“.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Да, точно там.
Но нали има много арбитражни съдилища, които може би са в Манастирски ливади.
МАЯ МАНОЛОВА: Става дума за Вас.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: За миналата година ние не сме произнесли 100 хиляди или над 100 хил. арбитражни решения. Може да са постъпили около 100 хил. искови молби, но самият факт, че Софийският градски съд е издал 8500 изпълнителни листа на базата на общоарбитражните решения в Република България, няма как да сме постановили 100 хиляди!
МАЯ МАНОЛОВА: Защото ги събирате като мутри, затова не са Ви нужни изпълнителни листа.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Моля да го докажете и тогава да го твърдите.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Жалбите при мен са в този смисъл.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: А жалбите са Ваш въпрос, а не мой.
Арбитражният съд при Българската търговско-промишлена палата – колеги, които изключително много ценя и уважавам, разглеждат потребителски спорове. Аз съм закупувал автомобил лично в качеството си на потребител – два пъти ми се е случвало, където има арбитражна клауза на Арбитражен съд на БТПП. Аз съм изключително щастлив от това и лично като потребител. В момента говоря не като председател на Арбитражен съд. Не съм и собственик между другото. Няма такова нещо като „собственик“.
МАЯ МАНОЛОВА: А кой е собственик на…
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Има съучредители на сдружение с нестопанска цел, които всъщност са създали този Арбитражен съд. Той е в Публичния регистър и може да се провери. Ако искате, заповядайте.
Аз съм изключително щастлив да се върна на въпроса, че имам арбитражна клауза в БТПП или където и да било в друг Арбитражен съд, защото знам, че моят спор ще се реши бързо и ефективно. Така че колегите от БТПП много отдавна – може би не е редно да цитирам компании, но има такива компании, и те разглеждат потребителски спорове. Може би по-малко.
Самият факт, че потребителите плащат доброволно или възразяват за изтекла давност или за абсолютно всички други нарушения и ние, уважаеми, прекратяваме арбитражните дела, говори само в наша полза, а не срещу нас. Ние нямаме произнесени 100 хиляди или дори 50 хиляди решения за 2015 г.
МАЯ МАНОЛОВА: Имате 98 хил. решения.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: И 50 хиляди нямаме, госпожо Манолова, за 2015 г. Мога да го докажа.
МАЯ МАНОЛОВА: По колко дела гледате на ден?
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Такава статистика няма за 2015. Мога да направя, ако е важно за Вас.
За 2015 г. ние нямаме и 50 хил. произнесени арбитражни решения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колко човека работят в администрацията на Вашия съд?
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: В администрацията на нашия съд към момента работят около 18 човека, с точност до двама Ви ги казвам, не съм подготвен.
ВАЛЯ ГИГОВА: Осемнадесет човека – 80 хил. дела?
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Ние нямаме 80 хил. дела, колега Гигова.
МАЯ МАНОЛОВА: Сто хиляди имате за тази година. Нали идват жалбите под номера, и тази година също имате 100 хиляди.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Откъде знаете, че водим номерацията съвсем отначало?
МАЯ МАНОЛОВА: Номерацията се води по един и същи начин.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие сте колеги, но моля да преустановим диалога.
МАЯ МАНОЛОВА: Освен това се опирам на Ваши изявления от медиите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Медии няма, което е хубаво за този дебат.
МАЯ МАНОЛОВА: Негово интервю – 102 хиляди дела за 2015 г.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тези неща си ги говорете в свободния печат.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Извинявайте, господин Председател, само един факт, колегата ме подсети. Само последни факти и ще благодаря за вниманието.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, Вие вече сте я свършили работата, така че наистина може би трябва да си ходим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може да пристъпим към тази мярка.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: В Швейцария има 3 000 арбитражни съдилища, в Германия – 400 към момента. Благодаря за вниманието. (Реплики.)
ЯВОР ХАЙТОВ: … Вие сте наш колега, защо така агресивно и нападателно? (Реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА: Заради това, което сте написали. (Реплики.)
ЯВОР ХАЙТОВ: Хубаво, ама всеки може да реагира по някакъв начин. Не знам сто хиляди дела като отидат в районния съд, там какво ще се случи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има думата госпожа Валерия Братоева – съдия в Софийския градски съд, но и Вие сте в лично качество, нали? Защото нямам писмо от председателя на СГС за Вашето участие.
МАЯ МАНОЛОВА: Напротив, бяха са излъчени в работната група за изработване на текстовете…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тогава уточняваме, че е член на Работната група, участвала в изработването на текстовете, които послужиха като инициатива.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Затова нека да се върнем към същността на дискусията.
Бих искала да се изкажа в подкрепа на предложението на вносителя, като се избегне възможността в ГПК, който предполага едно по-високо обобщаване на нормите, да не се препраща към конкретна… (Реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА: Вие затова сте тук, нали, за да изгласувате?
ХАМИД ХАМИД: Какво е това държане, какво е това поведение, госпожо Манолова, към народни представители?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, запазете спокойствие!
ХАМИД ХАМИД: Дръжте се малко!
МАЯ МАНОЛОВА: Това е кампания, една година, водена от гражданите.
ХАМИД ХАМИД: Сдържайте си нервите малко!
МАЯ МАНОЛОВА: Всичко има някакви граници!
РЕПЛИКА: Започнахте още с първото изказване да обиждате народните представители. Недейте така!
МАЯ МАНОЛОВА: Естествено! (Реплики.)
ЯВОР ХАЙТОВ: И срещу адвокатурата.
РЕПЛИКА: Госпожо Манолова, Вие довчера бяхте народен представител.
ЯВОР ХАЙТОВ: И управляваща.
МАЯ МАНОЛОВА: Никога не съм внасяла подобни предложения. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има думата…
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Процедура!
Господин Председател, когато дойдох в този парламент, дойдоха хората и казаха: „Ти си длъжен да решиш проблема с КТБ“. Нито знам какво се е случило, нито съм участвал, нито съм приемал решения. Но застъпих в парламента и изведнъж се оказа, че съм натоварен със стар проблем.
Сега идва госпожа Манолова и обяснява, че ние, депутатите и на моите избиратели аз им дължа нещо. Но на избирателите, които ги имам, само от последните две години ли го дължа това нещо, или и преди това също е имало този проблем? Тя преди това никога не е знаела за това нещо, никога не е била в парламента, не е била три мандата, не е била зам.-председател на парламента. Не искам тя да ме натоварва с нейните нерешени проблеми и да се чувствам и виновен затова! Дошъл съм да изслушам, да формирам мнение. Аз също смятам, че има несправедливост и трябва да се разреши. Искам да си създам мнение и изведнъж сега идва госпожа Манолова и обяснява, че трябва да реша нейния проблем – сега, веднага, както тя е решила, и ако не го направя по този начин…
МАЯ МАНОЛОВА: Това не е мой проблем, той е на гражданите.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не, това е проблем, който докато Вие сте била депутат, е съществувал.
МАЯ МАНОЛОВА: Напротив, от три години се вихри тази сага! От три години са арбитражните съдилища в тези мащаби.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Какво направихте тогава?
Извинявайте много! Сега идвате и ми казвате – аз съм станала омбудсман, трябва да ми решиш проблема. Ако не го решиш както аз искам, си виновен.
МАЯ МАНОЛОВА: Ама, той не е мой!
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: А, не е и мой! Но Вие сте участвали и сте част от проблема.
МАЯ МАНОЛОВА: Не, напротив, от три години процъфтяват, такива като господина.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Димитров, каква е процедурата, защото то отива на изказване?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ние сме „за“ решаването на този проблем и сме вносители на част от…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние показахме воля. Затова сме внесли законопроект, при това с широк консенсус.
Моля обаче, първо, да отстраним личните нападки. Второ, да отстраним излишната пледоария и патос.
Постановката на проблема ни е известна отпреди около половин година. Затова действаме. Защото оценяваме неговата важност, затова и на финала на легислатурата на това Народно събрание опитваме да намерим време да включим, да го разгледаме и завършим. Тук излишните емоции само вредят. В момента сме на второ четене, на фината настройка на текстове, които безспорно предполагат една по-висока правна сложност. По тази причина нека да махнем личното, нека да махнем емоционалното, ескалационното и да четем предложението за норма, да търсим решението.
Последно давам думата на съдия Братоева, след което аз ще взема думата, за да се опитам да конструирам правните въпроси, по които да говорим конкретно.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Ще се върна към същността на въпроса.
Ако е възможно в проекта, който се внася, да не се препраща към термина „потребител“ по смисъла на параграф от Закона за защита на потребителите. Това в ГПК е излишно, тъй като имаме и друга разпоредба, а именно тази на чл. 113, която урежда подсъдността по спорове с потребител и там препратка към дефинитивна разпоредба няма. Тоест, не се налага и в конкретния случай „потребител“ да бъде дефиниран, тъй като е възможно по пътя на тълкуване да се извлече смисълът на понятието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 113 от ГПК.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Който урежда споровете с потребител относно местна подсъдност. Там няма препратка и няма дефиниране на понятието. Никога в практиката не е възниквал въпросът какво трябва да се влага в употребения от законодателя термин.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние това го съобразяваме, защото все пак ВКС го е изписал изрично в становището и това би могло да се приеме един вид като предложение на ВКС. А и в първото четене, което тогава се обърна на второ, имаше много детайли в тази връзка.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Разбрах, че има приет и специален закон, в който се съдържа понятието, но принципите на тълкуване са ясни – прилага се общото понятие, такова каквото е в общия закон. В смисъл, това е моето становище.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук е много важно кой ще тълкува. Затова трябва да съобразяваме кръга на субектите.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако го тълкува СГС, приемам и имам известно успокоение в начина на тълкуване. Ако го тълкува ВКС с оглед становището, ще имам известно притеснение и съмнение.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Първата част на чл. 19 касае спорове, които са неарбитрируеми в случаите, в които споразумението е сключено преди възникване на спора.
Алинея 2, която е предложена, касае случаите, когато спор с потребител става арбитрируем, но ако споразумението е сключено след възникване на спора. Затова чисто редакционно е напълно невъзможно да отпадне извън случаите по ал. 1, а да си стане: „Спор може да бъде възложен за решаване – това е редакционна поправка – от Арбитражен съд и когато едната страна е потребител, но това е изрично договорено между страните след възникване на спора“. Това е въпрос на правна техника, според мен. Тъй като хипотезите по ал. 1 и ал. 2 са различни от гледна точка на момента на възникване на спора.
И другото, което искам да кажа, е свързано с чл. 405, но то е в следващ параграф, за което моля пак да ми дадете възможност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е отделно, параграф по параграф.
Добре е, че се намеси съдия Братоева с това изказване, защото общо взето помогна да прагматизираме дебата и аз казах някои от нещата, които бяха важни според мен по същината на двете точки в § 1.
По ал. 1 за мен е важно да уточним и решим по становището на ВКС, доколкото е необходимо да препратим към понятието за потребител. Чухме становището на колегата Братоева в тази връзка.
Тук вече изразявам лично мнение. Към момента не мога да бъда категоричен кое според мен е по-добро. Дори да е известна непрецизност, бих предпочел експлицитното пред тълкувателното. В този смисъл предпочитам логиката на ВКС с оглед по-големия кръг от субекти, които биха могли да се явят тълкуватели на въпросната разпоредба. А и нямаме яснота в съдебната практика как би се развила в това тълкуване. Тоест, тя предстои. Ние нямаме индикация сега по този въпрос.
Хубаво е, че споменахте чл. 113. „Иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ адрес или постоянен адрес“. Аз нямам справка за съдебната практика по чл. 113. Вие, ако сте гледали и проверявали, моля, кажете и споделете.
По отношение на т. 2 с ал. 2, тук ще изразя моето лично мнение, тоест изразявам само лично мнение и се надявам да стигнем в дебата до един по-широко подкрепен извод. Аз дори бих предложил отпадане на ал. 2. Защото след като има изключение, имаме опасност от стремеж да се подведат множество случаи, близки до този случай, към изключението. За мен възниква и въпросът как ще се доказва моментът на изразеното съгласие и кога би могъл да се провери този момент. Тъй като очевидно трябва да намерим едно балансиращо решение, поне засега, за да се балансира и практиката на арбитражите, правя предложение по чл. 80 за отпадане на ал. 2 от предложението на вносителя.
По отношение предложението на колегата Анна Александрова, заявявам, че аз помолих колегата Александрова да подпише въпросното предложение. То дойде от представители на арбитражните съдилища. Не съм знаел колко много такива предложения ще постъпят и не съм знаел, че ще съвпадат, тоест ще бъдат групирани, горе-долу, в две съдържания.
При всички положения обаче не мисля, тоест ако знаех, че друг ще го предложи… Мислех, че това предложение просто ще увисне самотно и за изчерпателност и за да не са изключени асоциации, съдилища – тук има предложение и на адвокатски кантори, затова съм сметнал, че едно такова предложение ще подпомогне дебата. Признавам, не съм очаквал такава множественост и масовост на предложенията.
Ще си позволя по нашето предложение, защото това на Анна Александрова го казвам като нашето предложение. Мисля, че в голяма степен недостатъкът е в секторното разпределение на потреблението. Тоест, ние не можем да кажем защо този вид потребители ги защитаваме, а друг вид потребители не ги защитаваме, защо на едните сметките са такива, а на другите сметките сега са по-различни, но в бъдеще могат да бъдат различни.
Това, което би ме притеснило в този подход, е следното. Тоест, по отношение на защитата на диренето на справедливостта ние бихме раздвоили потребителите – едните ще бъдат изначално неарбитрируеми, а другите ще бъдат допустими за арбитриране. Затова ако вървим в тази логика и я развиваме, аз мисля, че това би трябвало да го съобразим.
Тук като ал. 3 се повтаря възможността за последващо съгласие за арбитраж. В погледа и в практиката ми досега действително ме е притеснявала зависимостта и връзката между общите условия и изискването за предоставяне на услугата с поемане на ангажименти към конкретен оператор. Затова не съм сигурен към кой момент операторът може да каже – единственото решение е арбитражна клауза. Да, може да го каже в някой момент при общите условия, които са видими в някаква степен, или относително видими. Но би могъл да го вземе и чрез подписа на инкасатора. Аз имам случаи с топлинни счетоводители, които отказват или разписват каквото си искат. Но това са конкретни случаи. Тоест, тук възможността за насилване на волята, бих казал, и влагането й в някаква конюнктура, са големи и сериозни.
Имаше нещо различно в едно от предложенията, опитвам се да го открия. То е на Чавдар Георгиев. Това исках да кажа. Това е интересен подход, той в голяма степен е количествен. Така или иначе, ГПК също го използва по отношение на подсъдността. А колегата от Асоциацията на арбитражните съдилища казва – ние всички арбитражи гледаме такива, БТПП гледа такива спорове, обаче и за автомобили. Тоест, за вещи, които са с по-висока стойност. Това не е месечната сметка или месечните сметки към мобилен оператор, а това е един по-голям финансов ангажимент на физическото лице потребител. Ще дам думата на господин Тодоров – главен секретар на БТПП, да каже. Да, за да не гоня колегите, които от скука напуснаха.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Само едно уточнение. Арбитражният съд на Палатата разглежда около 500 спора годишно, като половината са международни дела. Така че ние подкрепяме предложението по принцип това потребителските спорове да излязат от Арбитража и той да се фокусира върху търговските спорове. Но тъй като се завъртя въпросът – БТПП разглежда потребителски спорове, ако някой търговец вкара клауза на Арбитража на БТПП, той не го съгласува с нас. Ние нямаме, ние даже не знаем за какъв случай става въпрос.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това, което го казвате, извинявайте, че Ви прекъсвам, го има и в становището на Върховния касационен съд. Те казват „и търговци участват понякога в правоотношенията като потребители“, което също би следвало да го съобразяваме.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Това е волята на търговците и на страни по договорите. То не се съгласува това нещо с Палатата. Те вземат клауза и я поставят.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те цитират следния пример: за потребител можеш да бъде считан дори приобретателят по договор за търговска продажба Това е чл. 318, ал. 2 от Търговския закон. А мисля, че тук много примери биха могли да се дадат.
Опонентите, госпожо Омбудсман, вдигнаха първи, след това Вие, но молбата ми е – накратко. След това господин Георгиев.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, по члена ще говоря, но малко в международен аспект.
Разбира се, господин Тодоров, никой не принуждава или не съгласува с арбитражните съдилища – нито с нашия, нито с който и да било, идват някакви търговци, слагат клаузите, после идват в Арбитражния съд. Това е нормалната процедура, колкото и да е смешно на госпожа Манолова.
По никой начин не обвинявам Арбитража на БТПП. Аз казах, че съм щастлив от факта, че съм имал Ваши арбитражни клаузи в качеството си на потребител.
Относно подходите, които коментирахте, господин Председател, в международен аспект ние се постарахме да разгледаме количественият подход, който господин Георгиев е предложил. Той съществува във Великобритания. Там сумата е 5 хил. паунда.
Пълното ограничаване на разглеждането на потребителски спорове от арбитражни съдилища присъства единствено във Франция. Никъде другаде. Тези две държави са, да кажа така, малко по-екзотични от общото правило. Давам го просто като тема. Във Франция забраняват напълно разглеждането от арбитражи, Великобритания слага минимален финансов ценз на разглеждането на потребителски спорове. Всички останали европейски държави и по света позволяват разглеждането на потребителски спорове от арбитражни съдилища под някаква форма с някаква регламентация.
Привършвам с едно предложение. Не е ли по-правилно да се фокусирам върху изискванията за уведомяване и за съдопроизводство, вместо за ограничаване на това разглеждане?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това също е важно, но е друг от въпросите, свързан с темата и с проблема.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ще кажа нещата като адвокат, човек и гражданин.
Първо, арбитражите са възникнали исторически като начин за решаване на търговски спорове.
Второ, ако ще се прави клауза, която ще изключва потребителите от арбитражните спорове, за което аз съм „за“ и смятам това за правилния подход, защото по никакъв начин не се създава гаранция за равнопоставеност в процеса, то критерият трябва да бъде такъв, какъвто е законът: потребител е всеки – не този, който е потребител на ток, на финансова услуга, потребител е и този, който си купува домати на пазара. Няма значение какъв е потребителят и за колко пари си е купил нещо.
Съзнавам прекрасно, че ще се натоварят съдилищата, но държавата трябва да си изпълни функцията: да осигури публичната услуга, наречена правосъдие. Ние не можем да делим потребителите за каква цена са си купили стоката или от кой отрасъл са. Смятам това за неправилно и че от него ще изникне огромен проблем.
Последно, както знаете, в България нямаме опит в потребителското право, но в момента срещу България има процедура, която не е станала наказателна, но от Европейската комисия се разглежда въпросът дали нашите съдилища служебно прилагат потребителското право. Нямаме още решение, но съм почти сигурна, защото готвих становището на Министерството на правосъдието, обобщавах всички становища, мисля и от Вас имаше постъпили, моите лични впечатления като адвокат са, че на нас ще ни бъде наложено правилото, ако не го спазваме, съдилищата в България да прилагат екс суфицио правилата, касаещи защитата на потребителите.
Другият голям въпрос е, ако оставим тези спорове или разделим по някакъв критерий потребителите и отнесем това към арбитража, как ще изпълним това изискване на Европейската комисия – съдилищата служебно да се грижат за интереса на потребителя? Не знам как ще стане, ако го направим. Това исках да кажа. Това са съвсем ясно няколко простички неща, без да претендирам, че съм какъвто и да е специалист, но на база на моя досегашен опит в тази област.
И последно, в областта на ГПК имаме кратко производство, възможността по заповедното производство да се събират еднотипни вземания на институции. Не може ние сега в заповедното производство да сме положили всякакви грижи – да ги уведомяваме, съдът служебно да им установява адреса, иначе няма как да им връчи съобщението за заповедта, и да оставим потребителите да страдат (казвам го в добрия смисъл), ограничени от възможността да участват в един справедлив, обективен и честен процес. Защото това е големият проблем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест и заповедното производство не е честно.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не, то съществува в цял свят…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Но е алтернатива, тоест приемам, че е процесуален способ.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ами, значи по-добре е заповедно производство, отколкото арбитраж. Там поне има съд, този съд следи служебно за тези работи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Там имаш процедура, по която можеш да възразиш и да влезеш в исково производство.
ВАЛЯ ГИГОВА: Разбира се.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаш възможност за преценка дали ще поемеш, или няма да поемеш разходите съобразно твърдението, отричащото твърдение.
ВАЛЯ ГИГОВА: Това исках да кажа.
Подкрепям проекта на вносителите, макар че не считам текста за съвършен. Може би редакционно трябва да се оправи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Но на второ четене е време да стане съвършен. (Шум и реплики.)
Кратка реплика: не сте длъжни да участвате. Дебатът е между депутатите, а гостите имат възможност по принцип при добра воля еднократно да изразят становище и позиция.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Все си мисля, че председателят ръководи нещата. Бях в болница на първо четене, затова не бях поканен, не можах да взема участие. Мога да го докажа.
Аз ще бъда конкретен с директивите по това, което каза колегата Гигова.
Директива 9313 на Съвета на Европа от 5 април 1993 г. подстрекава и навежда към арбитраж решаването на спорове с участието на потребители. Цитирам: „Трябва да бъде изключено разглеждането на такива спорове от арбитраж, който не е съобразен с правните разпоредби, както и неоснователно е ограничена възможността на потребителя за предоставянето на доказателства“.
Следователно той казва, че е възможен и желателен арбитражът, но той не трябва да бъде ограничаващ правото за доказване и т.н.
Като казвам „ние“, имам предвид арбитражните съдилища…
МАЯ МАНОЛОВА: Четете текстовете като дявола евангелието, защото всички тук сме го чели.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Добре, противоречете ми, опонирайте ми.
Директива 2031 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г.: „Трябва да се задължат всички държави-членки тяхното законодателство да не възпрепятства използването на механизми за извънсъдебно уреждане на спорове, предвидени в националното право, включително чрез подходящи електронни средства.“
Мога да продължа.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, това са комисиите за решаване на спорове.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Те могат да бъдат всякакви: арбитражът е извънсъдебен способ за решаване на спорове.
МАЯ МАНОЛОВА: Там, където може да се защитава адекватно потребителят. А не някъде, където се гледат по 100 хил. дела годишно. За справка: Международният търговски арбитраж в Париж гледа по 500 дела годишно. А не сто хиляди.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: И заседава в хотелски зали.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, но 500 дела между търговци, не сто хиляди с потребители.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Чухме позициите на двете спорещи страни.
Имате думата за изказвания.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Съвсем кратък ще бъда, тъй като във Вашето изказване Вие застъпихте голяма част от въпросите.
Аз споделям изцяло Вашето виждане по отношение на т. 1. Действително е по-добре да имаме някакво определение. В тази връзка смятам, че написаното становище от Върховния касационен съд е резонно. Не можем да разчитаме, че навсякъде ще има съдии като съдия Братоева, които ще тълкуват по коректен начин текста в чл. 113, който е за местна подсъдност по потребителските спорове.
Що се отнася до т. 2, ще подкрепя направеното от Вас предложение за отпадане, защото действително по този начин отваряме една вратичка, като едновременно с това правим противоречие с допълнението на ал. 1.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Искам да подкрепя текста на вносителя. Да обясня, че няма нищо страшно. Има регламент, който задължава съда екс уфицио да следи дали няма нищожни клаузи по отношение на потребителските договори. Както каза и адвокат Гигова, и Европейската комисия няма да ни задължи. Ние сме длъжни от няколко години да прилагаме това. Съдът на Европейския съюз много пъти се е произнасял. Има и съдебна практика и съдът е длъжен да я следи.
За понятието „потребител“ ми се струва, че не следва да съобразяваме предложенията на ВКС, защото то ще ни ограничи. Затова казах, че има и практика на Съда на Европейския съд, който ясно е дефинирал що е то „потребител“.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Първо, искам да оттегля т. 2 от моите предложения. Да обясня. Съзнавам, че очевидно има порочна арбитражна практика за спорове между потребител и съответни доставчици на публични услуги, която, разбира се, трябва да се прекрати. Тук напълно подкрепям и споделям усилията на омбудсмана в тази връзка.
От друга страна се чудя дали е нормално изобщо да ограничим възможността спорове да се решават от арбитраж? Затова съм се опитал да намеря някакъв баланс и да има разумен критерий, по който да е ясно, че определени спорове, с които има най-големи злоупотреби и по които очевидно определени арбитражни съдилища водят некоректна практика, трябва изрично да бъдат изключени. Затова съм предложил този критерий. Ако тази стойност е малка, може би трябва да я завишим. Някак си в мен надделява разсъждението, че не можем изобщо да изключим възможността определени спорове да бъдат разглеждани от арбитраж.
Разбирам и опасението, че се злоупотребява с вземанията по договори за предоставяне на услуга към потребителите. Може би трябва да укажем изрично тези договори като неарбитрируеми, тоест за вземания, които произтичат от такива договори за доставка на услуги към потребител. Това съм целял: да има здрав разум в борбата срещу една очевидно порочна практика, която трябва да се изкорени – без никакъв спор! Нека да помислим дали този интерес ще отговори на целите, които омбудсманът правилно поставя и мисля, че няма тук присъстващ, който да не ги подкрепя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искам да подчертая, че в предложението на колегата Чавдар Георгиев смисълът е повторението с другите предложения – нашето, на Анна Александрова и на Явор Хайтов, които са абсолютно идентични.
В интерес на истината тук колегата Георгиев действително в т. 2, която оттегли вече, единствен предлага следната засилваща, усилваща редакция. Казва: „независимо от ал. 1 – където е недопустимостта за арбитриране, неарбитрируеми са и следващите изрично посочени спорове“. Това е различен смисъл от другите предложения. Приемам, че предложението е различно.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми колега Георгиев, аз не съм принципно съгласен с Вашата теза за лишаване от арбитраж на споровете, в които едната страна е потребител. За мен това, което е предложено и прието от пленарната зала по чл. 19, ал. 1 като допълнение, решава веднъж завинаги този въпрос. Адвокат Гигова го каза, аз ще го повторя: арбитражът е възникнал като способ за решаване на споровете между търговци, а не между потребител и търговец.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, аз наистина Ви благодаря, че се вслушвате в аргументите, които се произнасят по време на заседанието. Давам си сметка колко е ангажиран всеки от Вас и че с добри намерения може да внесе предложение за обсъждане, но е добре, че имаме възможност да ги обсъдим и е добре, че част от тях, слава богу, няма да бъдат приети.
По отношение на интереса до 2000 лв., предвид факта, че заобикалянето на закона, изобщо произволът, който цари в повечето от тези структури, е колосален, това много лесно би могло да бъде заобиколено, ако границата е примерно 2000, като се претендира 2100, а след това да се присъдят например 500.
Освен това един от субектите, които се възползват от арбитраж, са фирмите за бързи кредити. Аз имам такива случаи и ще Ви ги изпратя, за да видите за какво става дума. Гражданин взел 3000 лв., в края минали през допълнителни актуализации, стават 21 хил. лв. – сериозна сума на пръв поглед.
В нормален съд, който е длъжен да следи за морала и справедливостта, няма как да има осъждане при първоначално взета сума от 3000 лв., на 21 хил. лева. Но арбитражните съдилища нямат този проблем.
Именно затова в този смисъл са и регламентът, и директивите, че в крайна сметка арбитражни клаузи за потребителски спорове са неравнопоставени клаузи – има такава европейска директива, точно поради причината, че единствено държавният съд е в състояние и има ангажимента, включително служебно, да защитава потребителите. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, и експертите възразиха, че това, което Вие казахте по директивите, не е вярно, и посочиха доказателства. Не го обръщайте в насрещен спор. Нека вървим по текстовете.
Който все още не е направил процедурно или съдържателно предложение по § 1, т. 1 и 2, да заповяда.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване моето предложение по чл. 80, което касае т. 2.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Има още едно предложение на Камен Костадинов, което не е обсъдено, не беше дискутирано. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, напротив, беше обсъдено няколко пъти, при това от няколко оратори, даже точно за него проверих дали да не отменя процедурата по гласуването, т. е. дали го имаме в списъка на предложенията.
Подлагам на гласуване моето предложение по чл. 80, ако госпожа Александрова иска да се присъедини – и нейното предложение за отпадане на т. 2 от § 1.
За – 14, против и въздържали се – няма. Точка 2 от § 1 отпада.
Гласуваме предложенията по т. 1 от § 1.
По т. 1 има текст на вносител, предложение на Таско Ерменков: след думата „потребител“ се добавя: „по смисъла на § 13, от Допълнителните разпоредби“.
Според мен абсолютно същото предложение е и на Камен Костадинов с малко по-различна въвеждаща редакция, но са идентични.
Подлагам на гласуване двете предложения – на Таско Ерменков и на Камен Костадинов – за допълнение към предложения текст за ал. 1 на чл. 19. (Шум и реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА: „За“?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Обясних, че аз съм „за“ още по повод изказването на госпожа Братоева. Отменям гласуването.
Продължавам да имам колебания дали да не е експлицитна препратката.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз Ви разбрах за първата част, но после…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предложението свършва: „и не е уговорено индивидуално“.
МАЯ МАНОЛОВА: Това отваря вратата за всичките бланкови договори!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (говори на изключен микрофон): „И не е уговорено индивидуално“ е гласувано при двете предложения на Таско Ерменков. Накрая така завършва.
МАЯ МАНОЛОВА: То това е предложението на господина отсреща.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съжалявам, аз съм в грешка.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Дотолкова, доколкото ние гласувахме отпадането на т. 2, на този принцип, то няма как да бъде вече… (шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вече е уговорено индивидуално.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Може би да се направи предложение по чл. 80, за да е ясно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Лазаров е абсолютно прав. Ако той не иска да направи предложение по чл. 80, аз ще го направя след гласуването. (Шум и реплики.)
И аз се подведох, извинявам се.
Тъй като сме в режим на отмяна на гласуването, правя предложение по чл. 80 – след „потребител“ да се постави запетайка и се добави „по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.“. (Шум и реплики.)
Кое от предложенията да гласуваме първо – чл. 80 или предложението на колегата Ерменков? (Шум и реплики.)
Подлагам на гласуване предложението по чл. 80 така, както го представих.
За – 14, против и въздържали се – няма.
ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Председател, винаги съм се възхищавал от начина, по който ръководите Комисията. Давате възможност за изразяване на становища и постигане на много добър резултат.
Моят въпрос е малко по-различен. Господин Георгиев заяви в началото и приехме да работим до 18:30, но както Вие казахте, този въпрос остана „гъвкав“. Уточнено ли е и ще работим ли до 18:30, или продължаваме да сме „още по-гъвкави“?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тъй като имаме половин час до този момент, бих Ви предложил да вземем окончателно решение, когато този час наближи, тоест да гласуваме поне още два параграфа. Ако дебатът е с продължителността, която беше по § 1, е ясно, че половин час няма да ни е достатъчен да приключим законопроекта, тоест ще се наложи да прекъснем второто четене.
Госпожа Мая Манолова, вероятно ще настоява за доизчерпване на точката.
МАЯ МАНОЛОВА: Не, няма да настоявам, макар че си признавам: имам интерес и искам час по-скоро този законопроект да излезе от Правната комисия.
Но тъй като беше прието 18:30 и част от колегите си тръгнаха, именно с разбирането, че до 18:30 ч. Законопроектът няма да бъде приет, въпросите са достатъчно важни, нека отговорността за гласуванията бъде поета от всички народни представители в Правна комисия.
Подкрепям 18:30 по причина, че си тръгнаха заради това, че се каза „18:30 ч.“, много се надявам това да е истинската причина и следващия път да са тук – и колегите реформатори, и останалите колеги. (Шум и реплики.)
Той не е упълномощен, не е заявил такова нещо. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, тази процедура само отнема време. При това сме в процедура по гласуване. (Шум и реплики.) Не сме изчерпали.
По този подход, който възприехте, съм длъжен да подложа отделно на гласуване всичко, което не е прието от Таско Ерменков, Камен Костадинов, от Чавдар Георгиев. От Анна Александрова е абсолютно идентично предложението на Явор Хайтов.
Подлагам на гласуване неприетите досега предложения на колегите Таско Ерменков, Камен Костадинов, Чавдар Георгиев, и четвърто и пето.
За съжаление Чавдар Георгиев оттегли т. 2, а тя усилва прекрасно действието на т. 1, като прави изключително конкретна невъзможността за допускане на арбитраж на конкретни секторни спорове. Това го говорихме вече.
Подлагам на гласуване тези неприети предложения.
За – 3, против – няма, въздържали се – 11. Не се подкрепят предложенията.
Пристъпваме към § 2 от Обобщения доклад.
Има текст на вносител. Няма предложения.
Имате думата за изказвания.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз ще подкрепя § 2. Смятам това за правилна стъпка за разширяване на възможността за касационно обжалване. Надявам се, то е ясно, че това Народно събрание няма да може да гледа предложенията за по-радикално разширяване на тази възможност по чл. 280, направени от колегата Хайтов, от мен и колегата Димитров, но се надявам в следващото Народно събрание тази линия, заложена тук с § 2 от колегата Анна Александрова, Свилен Иванов и Данаил Кирилов, да продължи, независимо кои са членовете на Правна комисия, и да вървим към изпълнение на конституционния текст, че производството по граждански и наказателни дела е триинстанционно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев, и аз се присъединявам към Вашите пожелания към следващия състав на Правна комисия.
Господин Хайтов делегира гласа си на господин Митев.
Няма други изказвания. Закривам дебата.
Моля да гласуваме § 2 – текст на вносител.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Откривам дебата по § 3 – текст на вносител, без предложения.
Имате думата за изказвания. Няма. (Шум и реплики.) Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3.
За – 14, против и въздържали се – няма. Приема се.
Колеги, пропуснали сме едно гласуване от сложните гласувания в § 1. Не сме гласували приетите предложения заедно с текста на вносителя.
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 1 заедно с приетите предложения.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът на вносителя заедно с приетите предложения по § 1.
По § 4 – текст на вносител, предложение на Чавдар Георгиев да отпадне § 4, предложение на Анна Александрова § 4 да отпадне, предложение на Явор Хайтов § 4 да отпадне, предложение от Камен Костадинов – „Софийски градски съд“ се заменя със „окръжния съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника“.
Откривам дебата по текста на вносителя и направените предложения по отношение на чл. 405 от ГПК.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Имам въпрос към вносителя. Може би съдия Братоева ще ми отговори.
В предложението на колегата Камен Костадинов е отразено предложението, направено в становището на Върховния касационен съд – за да не се претоварва Софийският градски съд, отказът за издаване на изпълнителен лист да бъде издаван от окръжен съд по постоянен адрес или седалище на длъжника. Интересно ми е да чуя какво е Вашето становище.
МАЯ МАНОЛОВА: Разбира се, съдия Братоева ще отговори на Вашия въпрос.
Колеги, искам да Ви обърна внимание, че това е вторият най-важен текст в предложения Законопроект. Ако няма проверка при ваденето на изпълнителни листове, злоупотребата с неизпълнение на § 1 ще бъде масова: те ще продължават да си съдят потребители. При Софийския градски съд в момента издаването на изпълнителен лист е само и единствено на база доказателства, че решението е връчено, забраната за съдене на потребители ще си бъде просто една формалност. Казвам Ви го от моя опит една година с арбитражните съдилища. КЗП се произнася, препоръчва им, задължава ги – абсолютно никаква реакция. Единственият начин да няма потребителски спорове в арбитражните съдилища след текста, който приехме, е да има контрол при издаването на изпълнителни листи.
Този текст е написан и ще бъде обяснен по-добре от мен от съдия Братоева.
Второто предложение – разпиляване ваденето на изпълнителни листа из цялата страна по различни окръжни съдилища просто означава врата в полето! По сега действащия режим аз мога да си пусна, не ме карайте да го правя просто за доказателство, едно арбитражно решение, издадено от Великия арбитраж на омбудсманите на Балканите, в което да осъдя Данаил Кирилов по искане на Групата на маймуните с искане за 50 хил. лв. (Шум и реплики.) Казвам Ви, че това в момента е напълно възможно.
Това, което съдия Братоева ще направи, ако й се разпредели делото, е да види има ли решение и дали то е връчено на Данаил Кирилов. А връчването на лицето, в случаите, в които не е намерено, се удостоверява по един начин с два подписа, което също ще организирам. Ако искате, да пробвам? (Смях, оживление.)
Казвам, че е абсурдна ситуацията, при която всякакви съдилища произнасят всякакви абсурдни решения и Софийският градски съд ги гледа и няма какво да направи, защото само проверява има ли решение и връчено ли е то на длъжника. Ако това пък го пуснем из цялата страна, панаирът ще бъде пълен.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това в контекста на § 1, който гласувахме, как ще изглежда?
МАЯ МАНОЛОВА: Те ще си съдят потребители, няма да се спрат. И ще си вадят изпълнителни листа, защото няма да имат контрол.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Кой ще му издаде изпълнителния лист?
МАЯ МАНОЛОВА: Софийският градски съд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека госпожа Братоева да го обясни.
Аз също имам аналогичен въпрос. Аз не свързвам тази последица с промяната, която направихме в чл. 19, с чл. 405. Според мен има ли противоречие със Закона, и то изрично противоречие, съдът по молбата за издаване на изпълнителен лист ще каже: „нищожно е“.
Моля, обяснете защо трябва изрично да го запишете.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Веднага обяснявам защо. Процедурата, както е уредена в ГПК в момента, се основава на авторитета на арбитражния съд. Градски съд няма право да коментира и да обсъжда съдържанието на арбитражното решение, включително няма как да проверява по какъв спор е постановено то и нарушен ли е чл. 19 от ГПК. Ние извършваме единствено и само строго формална проверка – има ли арбитражно решение, което да е подписано от арбитър, връчено ли е то на длъжника – две неща, нищо повече. Макар че по някои арбитражни решения ясно се вижда, че няма арбитражна клауза и са постановени в нарушение на чл. 7 от Закона за Международния търговски арбитраж. Но Градският съд няма как да противодейства на това. Всички опити, които колеги от отделението са направили, са съответно отменени от Апелативния съд, защото такъв е Законът. Съдът прилага закона. Ние не можем да преценяваме и да казваме: „Това решение е постановено по такъв спор“. Затова се налага предвиждането на тази разпоредба, която ще ни даде компетентност, в случай че констатираме, че спорът е потребителски, ако са налице доказателства за това, разбира се, да можем да отказваме издаването на изпълнителен лист. Иначе без подобна разпоредба нещата остават по стария начин.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моето убеждение е, че тази разпоредба не Ви дава такава възможност.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Напротив.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Затова бих искал…
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Напротив, има предложение за изменение на този текст. Там е казано, че всъщност нищожни арбитражни решения ще бъдат тези, които са постановени по потребителски спорове. Това ще ни даде основания да отхвърляме исканията за изпълнителни листове.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е най-важният текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж или са в нарушение на чл. 19 от ГПК, са нищожни“.
Това е изменение в чл. 46а от Закона за Международния търговски арбитраж. Дайте да го кажем изрично.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Как да го кажем изрично? То е казано: „нищожни по смисъла на чл. 47“. Вярно, че тази разпоредба…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук пише „чл. 46а“.
МАЯ МАНОЛОВА: Член 46а е за... Член 47!
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Ще се наложи и чисто техническа поправка, защото отпадна ал. 2, това трябва да стане ал. 1. Идеята е да може съдът, който преценява налице ли са предпоставките за издаване, да прецени дали арбитражното решение е по арбитрируем или не спор, което на този етап съдът не може да прави.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съгласен съм, убедихте ме. Връзката с чл. 47, ал. 1 стана ясна. (Шум и реплики.)
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Алинея 3, тази констатация на нищожността дали е предвидена или не, е без всякакво значение, защото всъщност след арбитражното решение, за да бъде изпълнено то по принудителен ред, изключвам вариантите за доброволно плащане от страна на задълженото лице, е необходим изпълнителен лист. След като няма да бъде издаден изпълнителен лист, самата констатация, че решението е нищожно,…
МАЯ МАНОЛОВА: Те понякога го събират и без изпълнителен лист.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Аз казах за доброволното изпълнение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие за коя ал. 3 говорите?
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: На чл. 47, но Комисията не е достигнала до там, за да коментирам. В момента обосновавам необходимостта за компетентност на съда, който ще решава молбата за издаване на изпълнителен лист, да му се предостави възможността за преценка – арбитрируем или не е спорът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека не отиваме в ал. 3 на чл. 47.
Който иска да отидем в ал. 3 на чл. 405, да заповяда с изказване.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Трябваше да отговоря и на въпроса с подсъдността. Тук ще възразя, защото окръжните съдилища в България навсякъде са съдилища и трябва да прилагат закона. Не би трябвало да има никакво значение дали спорът се разглежда от Софийския градски съд или от който и да е друг окръжен съд в страната. СГС е изключително компетентен заради Закона за Международния търговски арбитраж и заради това, че арбитражи имаше само в София. Това е единствената причина, която да обосновава неговата подсъдност. Актът за издаване подлежи на контрол от апелативния съд. Смятам, че в апелативните съдилища работят достатъчно квалифицирани юристи и няма да се допуснат злоупотреби – поне по мое лично мнение.
СГС не възразява компетентността да остане изключително негова – в смисъл, че това е нещо, което сме правили.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това Вие не можете да го кажете.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Ние прилагаме закона. Ако законодателят каже, че ние сме изключително компетентни, ще правораздаваме по молбите. Ако каже, че окръжният съд е компетентен, съответно ще отидат по местна подсъдност на съответния друг окръжен съд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По това нямаме становище. Не би трябвало и да вземаме решение и становище по това, защото в случая е необходимо да поискаме мнението на Висшия съдебен съвет. То зависи от степента на натовареност.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Знаете, че степента на натовареност на софийските съдилища е най-висока.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: За мен почтеността на съдиите от окръжния съд не трябва в никакъв случай да се поставя под съмнение. Може би ще бъде сезиран и ще каже: „Защо длъжниците от градчето Х на 400 км. от Пловдив трябва да се явяват в Софийски градски съд“? Нека да разсъждаваме! Такова недоверие към съдиите от окръжните съдилища е малко в повече. Още повече, че в закона ограничаваме достъпа до тях за решаване на тези казуси.
МАЯ МАНОЛОВА: Те ще паднат. Софийският градски съд има традиции в това. Това е неслучайно, защото е Закон за Международния търговски арбитраж.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е случайно по следната причина: арбитражните съдилища досега, класическите, които знаем, са трайно установени и базирани главно в София и тъй като това е особено производство. Ако четем всички учебници и редакции на проф. Живко Сталев, много аргументи са изложени в тази посока, затова е специалната компетентност на СГС по отношение на арбитражните съдилища.
Въпросът е, ако диференцираме подсъдността на ниво окръжен съд, къде ще отидат новосформирани арбитражи? Възможно ли е да имаме арбитражни съдилища със седалище в Малко Търново, да кажем?
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Подсъдността се определя по ответника, тоест по длъжника, а не съобразно седалището на арбитража. Това няма значение, важно е къде е длъжникът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Абсолютно сте права, така е. Но какъв би бил проблемът на длъжниците от региона Х, както имаше апел към нашите избиратели, които плащат цена на услугата на определен доставчик от еди-кой си регион, просто да бъдат близо до съда и заедно със съда, със събирача, цялото изпълнение да е регионално обособено? (Шум и реплики.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз зададох въпрос: какво ще се случи след една година, когато длъжниците започнат да задават въпроси? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не знам. С оглед разтоварване на съдилищата… Те и сега са натоварени. Там веригата винаги е била една и съща: СГС, Софийски апелативен съд и ВКС, в някои от случаите, когато има допустимост. Сега ще бъде в цялата съдебна география на съдебната система. (Шум и реплики.)
Не, те ще бъдат и длъжни. В един момент трябва да се равняват по ВКС. ВКС, ако се стабилизират тези правила, ще трябва да уеднакви практиката.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: От една страна, тези спорове не отиват до ВКС, от друга, това не е спор. Това е своего рода охранително производство, което е достатъчно елементарно. Мисля, че съдиите от окръжните съдилища са доста квалифицирани да могат да разглеждат такива. Това е производство по издаване на изпълнителен лист, където трябва да се преценят, както каза колегата от СГС, точно 3-4 атрибута на арбитражното решение.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (говори на изключен микрофон): Заповедите как са?
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Изпълнителните листове, издадени на база на решения от държавния съд, и на гражданските съдилища, понякога са в огромни размери и ги издават районните съдии, които са били по съответното дело, ако приемем аналогията. Така че не би следвало практиката на окръжните съдилища да е някакъв проблем по тези простички производства. (Реплика от омбудсмана Мая Манолова.)
Не съм направил нито едно предложение и нямам такова законодателно право.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Сега подлагаш на съмнение изказването на колежката от СГС ли?! По същата логика – че тя го прави, макар и устно?
МАЯ МАНОЛОВА: Тя казва, че не възразява.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Каза, че ще се затрудни СГС.
МИТХАТ МЕТИН: Подкрепям предложението на господин Камен Костадинов. Ясна е неговата логика. Аз не виждам риск за правораздавателната система и за дейността на окръжните съдилища да им се вмени задължение да се произнасят по такова производство, още повече, както беше казано преди 2-3 минути, рано или късно ВКС ще уравни цялата процедура. По този начин ще облекчим СГС, който наистина е много натоварен.
За да не вземам втори път думата, много моля за стенографския протокол, гласуванията, които направих по § 2 и 3 с делегираните ми два гласа и моя – три, да бъдат зачетени против – по вносител. Това не променя крайния резултат – вместо да е 14 на 0, ще бъде 11 на 3. Такава беше волята на колегата Хамид и аз съм длъжен да я изпълня по начина, по който беше представена пред мен. Също и на господин Казак.
Аз се присъединявам към тях, така че моите три гласа моля да бъдат зачетени така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, някой възразява ли срещу това искане на колегата Митхат Метин? Такава процедура – коригиране на гласуване, нямаме. Ако всички сме съгласни, ще отразим по този начин гласуването. (Шум и реплики.) Добре.
Колеги ми припомнят, че в становището на ВКС имаме следното мнение по въпроса, който дискутираме. „Добре би било в ал. 3 на чл. 405 от ГПК да се предвиди отпадането на специалната компетентност на Софийски градски съд и вместо това да се посочи някой от вариантите по преценка на законодателя – окръжният съд по постоянен адрес или седалище на длъжника, или окръжният съд по постоянен адрес или седалище на взискателя. Без значение кой вариант ще се приеме, но сме категорични, че специалната компетентност на СГС трябва да отпадне. Тя е архаизъм, останал от времето на съществуването на Външнотърговската арбитражна комисия – чл. 242 от ГПК е отменен в редакцията му след 1961 г.
Това изменение на ал. 3 на чл. 405 от ГПК би довело и до изменение в същия смисъл на симетричната разпоредба на чл. 47, ал. 3 (нова) от Закона за Международния търговски арбитраж, предложена с § 6 от Преходните и заключителните правила.“
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Става малко безпредметно. Щях да предложа да попитаме ВКС какво е тяхното становище, но не знаех, че те са представили такова.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те ни отговориха на първо четене. Това становище го имаше оттогава.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Струва ми се, че като приехме § 1, естествено ще намалеят много решенията на арбитражните съдилища и тогава няма да е толкова притеснително дали СГС ще бъде много затруднен, или не. Те така и така са много специализирани, но както прецените. По принцип няма да са много делата, решенията и изпълнителните листове.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Трябва да се съобразим с това становище на ВКС.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз ще подкрепя господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Говорим, че има окръжни и районни съдилища, които не са натоварени, за сметка на СГС и СРС, а сега изведнъж казваме: „Абе, нека, защото така е от 50 години, да остане така“ – първо.
Второ, понеже тук чух за практиката за ВКС, тя и в СГС да не би да е еднородна? Всеки съд има различни състави и е нормално да има различна практика. Не го казвам като укор… Това не може да бъде довод, че щяла да бъде различна практиката в окръжните съдилища, а видите ли, в СГС е еднородна. Това не е укоримо. Всяко ново решение води в крайна сметка до постановления и решения на Върховния касационен съд и някои от тях се потвърждават, макар че са в разрез с досега съществуващата практика. Това най-малко трябва да ни притеснява.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Само да кажа, че действително, след като се ограничават вече споровете само между търговци, действително ще намалее бройката. Казаното от госпожа Манолова – че арбитражните съдилища към работодателските организации имали средно по 500, не съм много сигурен, че останалите имат по 500, чувам „доста“, но са драстично по-малко. Бройката не е 3, 4 пъти по 500.
Също така заслужава да се обсъди въпросът защо да не бъде по седалище на взискателя, тъй като с това предложение изнасяме спора в седалището на длъжника.
МАЯ МАНОЛОВА: По-важни са другите предложения – да остане или не § 4 – там е разковничето.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако сме изчерпали дебата, ще преминем към гласуване.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Като се облекчава съдът, да остане. Не мога да си представя, че един съд ще издаде изпълнителен лист въз основа на очевидно нищожен акт, по чл. 47 ли беше, но след като се казва, да има яснота, хайде още един път – да го има. Казвам моето мнение, не ангажирам никого.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приключихме дебата. Пристъпваме към гласуване.
Трябва първо да гласуваме трите идентични предложения за изцяло отпадане на § 4 с вносители: Чавдар Георгиев и група народни представители, Анна Александрова и Явор Хайтов.
За – 3, против – 11, въздържал се – 1. Тези предложения не се приемат.
Отделно поставям на гласуване предложението на колегата Камен Костадинов, което е с друго съдържание – то е за ал. 3 на чл. 405, който касае подсъдността: „Молбата въз основа на решенията на местните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела се подава в Софийски градски съд.“
Той е предложил „Софийски градски съд“ да се замени с „окръжния съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника“. Той е предложил хипотезата на длъжника.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Мисля, че за подсъдност трябва да бъде Софийският градски съд или Окръжният съд. Защото има Софийски окръжен съд и Софийски градски съд. (Шум и реплики.) Нали така, колеги?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По Закона за съдебната власт е ясно: СГС се включва в нивото окръжен съд. (Шум и реплики.)
Подлагам на гласуване това предложение на колегата Камен Костадинов.
За – 14, против и въздържали се – няма. Предложението се приема.
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4 заедно с приетото предложение на колегата Камен Костадинов по отношение на чл. 405, ал. 3.
За – 14, против и въздържали се – няма. Приема се § 4.
При това положение, господин Георгиев, да изпълня ли консенсусното ни решение да закрия заседанието, като продължим с Преходни и заключителни разпоредби на следващото заседание което да бъде в сряда… (Шум и реплики)
Колеги, за следващото заседание ще получите изрична покана. След като няма съгласие за следващото заседание във вторник, преди извънредната пленарна сесия, ще го определим допълнително.
Закривам заседанието.

(Закрито в 18,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов