Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 94

На 21 декември 2016 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 653-03-106/25.10.2016 г. на приетите на 6 октомври 2016 г. на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс:
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-145, внесен от Анна Василева Александрова, Свилен Филипов Иванов и Данаил Димитров Кирилов на 28 юли 2015 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 654-01-84, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Петър Владиславов Славов, Филип Стефанов Попов, Чавдар Георгиев Георгиев, Емил Димитров Симеонов, Кирил Петров Цочев, Мариана Георгиева Тодорова, Лъчезар Стаменов Никифоров, Янко Александров Янков и Станислав Димитров Анастасов на 7 юли 2016 г.

2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерски съвет на 9 юни 2016 г.
3. В случай на приемане на първо гласуване в пленарна зала на законопроекти, както и на такива, на които им изтича срока за предложения между първо и второ гласуване, ще бъдат включени като допълнителни точки в дневния ред на заседанията на Комисията по правни въпроси.
Заседанието беше открито в 14,43 ч. и ръководено от господин Данаил Кирилов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, присъстват 12 членове. Същевременно са изтекли повече от петнадесет минути от посоченото време за начален час.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси. Има дневен ред, който беше приет на заседанието на Комисията на 14 декември.

Продължаваме с точка първа по сегашния дневен ред:
- Обсъждане за второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 653-03-106 от 25 октомври 2016 г. на приетите на 6 октомври 2016 г. на първо гласуване два законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Първият с № 554-01-145, внесен от Анна Александрова, Свилен Иванов и Данаил Кирилов, а другият е с № 654-01-84, внесен от Данаил Кирилов, Петър Славов, Филип Попов, Чавдар Георгиев, Емил Димитров, Кирил Цочев, Мариана Тодорова, Лъчезар Никифоров, Янко Янков и Станислав Анастасов.

Гости на заседанието са:
- госпожа Вергиния Мичева – заместник-министър на правосъдието; от Администрацията на Омбудсмана на Република България – госпожа Мая Манолова – омбудсман, и госпожа Чонка Ковачева – главен експерт;
- от Българска търговско-промишлена палата – господин Васил Тодоров – главен секретар, господин Александър Кацарски – заместник-председател на Арбитражния съд при БТПП, госпожа Ружа Иванова – заместник-председател на Арбитражния съд при БТПП, господин Ангел Калайджиев – арбитър към Арбитражния съд при БТПП;
- от Асоциация на арбитражите в България – господин Драгомир Желязков и господин Николай Островски.
ЯВОР ХАЙТОВ: Процедура.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ: Уважаеми господин Председател, с изрично писмо съм Ви сезирал с предложение за включване на точка в дневния ред и Ви моля да бъде – най-малкото поне да заявите становище, ако не да подложите на гласуване и включване в дневния ред това мое предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хайтов.
Господин Хайтов е изпратил писмо до мен като председател на Комисията по правни въпроси:
„На 7 декември Народното събрание прие на първо четене промени в НПК, касаещи разследването на престъпления срещу данъчната финансова система и така нареченото престъпно деяние „пране на пари“. В духа на заявеното от правителството многократно желание за предотвратяване на трайно престъпно поведение, например престъпленията, свързани с контрабанда, считам, че така приетия Законопроект на първо четене е в същата посока и следва да бъде включен за разглеждане за второ четене в Комисията по правни въпроси на следващото заседание на 20 или 21 декември 2016 година.“
Вчера нямахме заседание заради извънредното парламентарно заседание.
„Позволявам си да Ви обърна внимание, че в момента са на производство множество досъдебни производства, основа за които са послужили данъчно-ревизионни актове, забележете, изготвени от данъчните власти в периода 2002 – 2003 г. Говоря Ви не като народен представител и заместник-председател на парламента, а като действащ адвокат, но най-вече като гражданин, който желае в бюджета да постъпват регулярно всички средства, които се дължат от данъкоплатците, за да може ние да разполагаме и правителството да ползва значително по-голям бюджет.
Моля да включите в дневния ред на Комисията по правни въпроси като точка първа за следващото заседание разглеждане за второ четене на ЗИД на НПК, № 554-01-177. Явор Хайтов, заместник-председател на Народното събрание“.
Колегите са подготвили доклад и следвайки моите указания, са събрали наличните становища. Този въпрос съм го обсъждал с експертите още миналата седмица, след като беше гласувано в пленарна зала. Поръчах на колегите да проверим какви становища имаме по този Законопроект, без значение в какво проявление, защото това вероятно му е третото или четвъртото проявление, а ние сме искали становища назад във времето. Въпросът обаче е, че колкото и да сме искали становища назад във времето, нямаме становища, които да са постъпили от прокуратурата на Република България и от Министерството на вътрешните работи. Изпратихме искане за такива становища. Смятаме, че е редно, тъй като се касае включително за структурно и организационно решение по отношение натовареността и разпределението на преписките по разследване, тези институции да дадат становище. Засега сме получили становища само от Върховния касационен съд. Те са цитирали три номера на проекти, но ще ги отнеса и към този, в смисъл текстът е един и същ.
ВКС казва, най-накратко, това е въпрос на виждането на законодателя, изменението е въпрос на наказателна политика, поради което Върховния касационен съд не може да изрази становище по правилността на последната.
От Министерството на правосъдието, очевидно по принципи и общо подкрепят, но казват: „По наше мнение обаче не следва всички състави на престъпления по Глава седма, членове от 253 до 260 от Наказателния кодекс, да бъдат възложени за разследване на следователи, тъй като е възможно постигане на обратен ефект, тоест прекалено натоварване на следователите за сметка на другите разследващи органи. В тази връзка предлагаме в чл. 194, ал. 1, т. 1 от НПК да се включат само престъпленията, посочени в чл. 253 до 256 от Наказателния кодекс, с оглед наличието на фактическа и правна сложност при разследването на тези престъпления.“
При това положение Ви предлагам следния подход. Нека да получим становища на Прокуратурата и на МВР и тогава да го гледаме.
РЕПЛИКА: Месец март.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не месец март, но молбата е за спешност. Надявам се да е първото заседание след прекъсването.
ЯВОР ХАЙТОВ: Оттеглям предложението си да бъде подложено на гласуване като точка първа Законопроектът, цитиран от Вас, № 554-01-177, но ще Ви напиша едно допълнително писмо за следващото заседание да го имате предвид, именно да бъде подложен и включен в дневния ред и то като точка първа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за това становище, но Ви предлагам и Вие също да се ангажирате с ангажиране на официалната позиция на ведомствата, а е хубаво и да присъстват. (Шум и реплики извън микрофоните.)
От следствието, макар и по друг повод, мисля, че има становища. Ние получавахме тези становища по ЗСВ, защото и там имаше аналогично предложение, така че аз не подлагам под съмнение позицията на следствието, че те искат да им се възложат тези дела за разследване.
Заповядайте.
ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви, за пълнота и за експедитивност да напишете допълнителни писма до Министерството на вътрешните работи и до ръководството на Прокуратурата по поставените въпроси. Също така, мисля, че от полза би било и становището на Следствието, така че ако сторим това през днешния ден и да заминат утре, мисля, че през първата седмица на месец януари няма пречка да са налице и през втората седмица да бъдат разгледани. Неминуемо ние тогава ще имаме свое заседание, ако можем да постигнем консенсус в това си желание за процедура.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, приемам предложението. Колеги, считайте, че Ви е възложено това и моля да ни държите в известност за реакциите на трите институции с молба за отговори. (Реплика.)
Непременно ще ги поканим за заседанието.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Господин Председател, в духа на това, което и колегата Хайтов спомена, аз съм предложил три други законопроекта, които ми се иска Правна комисия да разгледа и които влизат в точка трета, приети на първо четене – с изтекли срокове за предложения между четенията, и практически готови за гледане на второ четене от комисията.
Още повече част от законопроектите, мисля, че се родеят с това, което днес ще гледаме – за частните арбитражи, единият касае законната лихва за забава, другият касае така наречената „такса юрисконсулт“. Все неща, които ми се струват силно относими, особено, четейки това, което госпожа Манолова ни раздаде тук – как едно възнаграждение от шестдесет лева в един момент става четиристотин и повече, като се натрупват всичките тези „такси“.
Моята молба към Вас е да помислите за вариант, както ни бяхте изпратили по-рано няколко заседания, включително извънредни за комисията, през месец януари някакъв подобен график, който да е удобен на колегите. Да се опитаме да се вместим, мисля, че има достатъчно време да се мобилизираме. Предполагам, че едно заседание ще ни стигне, но Вие ще прецените вече, и да ги включите в дневния ред.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за това предложение.
Ако колегите не възразяват, аз съм склонен да направим извънредно заседание – едно или две, точно преди пленарното заседание. Иска ми се да имаме по-голяма известност за това, докъде ще успеем да стигнем по Закона за концесиите в днешния ден, защото е възможно да остане да довършваме част от работата по концесиите.
Знам, че някои колеги имат възражения в тази посока. Така че, така и така обсъждаме дневния ред, ако трябва да включим и това като обсъждане, пък ако ще взимаме обратно решение, виждам, че колегите от Министерския съвет са тук и са в готовност, поне да не ги държим няколко часа и след това да кажем, че няма да гледаме Законопроекта. Затова е добре да сме изчерпателни.
Не възразявам за включването на тези законопроекти. Искам само да посоча и да подчертая следното: имаме едно второ четене, което ни предстои, то е по Закона за изтърпяване на наказанията и задържането под стража. Това не бива да го изпускаме от поглед и трябва надлежно да го планираме.
По Закона за правната помощ, които сте предложили, по имейли не е изтекъл срокът. Изтича днес в 18.00 ч. Затова не го предлагам и в дневния ред. Но там имаме следния принципен проблем с Вашето предложение за юрисконсултското възнаграждение. Това сме го говорили и по други законопроекти. По Законопроекта за правната помощ, тук в движение, председателят на Националното бюро е възразил и е казал, че юрисконсултите нямат нищо общо с регистъра на адвокатите, осигуряващи правна помощ. А и във вчерашния разговор аз също изразих съмнение, доколко със закон е коректно да направим промяна в ГПК, в Кодекса. Затова, тъй като в момента гледаме ГПК, обмислете дали да не го направите сега като предложение. Надявам се колегите да не възразяват по допустимостта на това предложение и ако сте готов да го пренесете и да го формулирате от едното Ви предложение тука, и колегите не възразяват по това… (Шум и реплики на изключени микрофони.)
Мисля, че колегите няма да възразят по това.
Други възражения?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Тъй като колегите възобновиха дискусията относно дневния ред, аз ще подновя предложението, което направих, още когато гласувахме първите предложения за дневния ред на предходните заседанията, а точка втора – второто гласуване на Законопроекта за концесиите, да отпадне. Съображенията ми продължават да са същите. Това е изцяло нов закон по-който има доста спорни текстове. Смятам, че ако започнем да гледаме него, въобще няма да стигнем нито до Закона за правната помощ, нито за изпълнение на наказанията, нито до останалите предложения, които колегата Славов и колегата Хайтов направиха, а ще влезем в едни задълбочени дебати и дискусии, които не се знае дали изобщо ще доведат до приключване на този закон на второ четене в правната комисия, още по-малко пък приемането му в зала. Затова аз поддържам предложението си точка втора да отпадне от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Този въпрос го обсъждахме вече, включително имаме гласуване по дневния ред. Ако си спомняте, тогава разделихме изрично дебата като точка първа и точка четвърта по основния дневен ред от заседанието от миналата седмица бяха специално подложени на дебат. Знаете, че имаше различно гласуване по отношение на така наречения „антикорупционен закон“. Нашата подкрепа и подкрепата на колегите от Реформаторския блок се оказа недостатъчна и тогава успяхте да блокирате обсъждането на антикорупционния закон, но в онова гласуване беше подкрепено гледането на Закона за концесиите.
Не искам да повтарям пак цялата аргументация в тази връзка. При положение, че образно и грубо казано спестихме време от това, че не обсъждаме антикорупционния закон, все пак възникна известна времева възможност да обсъдим Закона за концесиите.
Повтарям, че тук сме в хипотеза на санкционна процедура и санкциите всеки момент ще бъдат наложени. Повтарям също така, че на второто гласуване дори не останаха спорни въпроси, но по въпроса за срока направих компромисно предложение, което да удовлетворява всички претенции на колегите. Готов съм, тогава го оттеглих, но сега съм готов да поставя този въпрос на прегласуване. Тоест, за да няма различни становища и евентуално в пленарна зала да стигнем с консенсус по отношение на сроковете.
Повтарям също така, че изоставяйки този закон ние ще загубим почти една година работа на множество експерти, работа на експертите в Министерския съвет, нашата си работа на Комисията. Без да натрапвам личното си мнение, че този Законопроект би бил съществено полезен и за гражданския оборот и за интереса на институционалните концеденти, евентуални концеденти, той е изискуем, той следва европейските изисквания и е крайно време да бъде приложен. Обратното би означавало освен санкциите, би означавало да останем в хипотеза на невъзможност въобще този инструмент да се прилага и той да се прилага по един безспорен начин, така че да са ясни правата на страните в тези правоотношения. Затова моля и настоявам да не повтаряме този дебат и да не подлагаме на прегласуване включването на този проектозакон в дневния ред – Законопроектът за концесиите.
Господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Господин Председател, както Вие правилно отбелязахте, миналия път ние гласувахме и по точка едно и по точка четири. Тогава, да, с гласовете на Реформаторския блок и на ГЕРБ не стигнаха, за да се разгледа антикорупционния закон, но аз сега настоявам, ако ще се прегласува въпросът по отношение на Закона за концесиите, да прегласуваме и антикорупционния закон да влезе в дневния ред на Правната комисия за това заседание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Аз предлагам въобще да не прегласуваме неща, които сме гласували. В крайна сметка, ако Патриотичния фронт продължава да е против въобще обсъждането на този Законопроект, Ви предлагам все пак да опитаме да си свършим работата, а политическия дебат и политическото решение, защото аз говорих преди малко с един от лидерите на Обединените патриоти – с господин Симеонов, ако той смята, че този въпрос е политически, да го постави на вниманието на Председателския съвет и Законопроектът няма да бъде гледан в пленарна зала, което ще бъде още по-лошо, но…
РЕПЛИКА: За Закона за концесиите говорим?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да.
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Аз бих Ви предложил, колеги, подходът, който ползваме често за извънредните заседания в пленарна зала, тоест при насрочването на извънредно заседание да заложите като точки първа, втора и трета, евентуално това, което може би аз съм предложил, колегата Хайтов и така нататък, и след това да дойде вече евентуално Законът за концесиите, а на редовното заседание той да си е водещ Законопроект, с който продължаваме. Тоест да не се блокираме само в рамките на този Закон оттук нататък незнайно колко заседания, а да може в извънредните да гледаме и други законопроекти, които колегите считат за важни, а в редовните вече докъдето стигнем и докъдето ни стигнат силите.
Това е моето предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Ако вървим по този ред и по тази организация, която Ви предлагам, моята надежда беше – да, вярно разходваме едно време за дебати и планиране по дневния ред, но можехме ГПК да сме го обсъдили за около час време и след това три часа за Законопроекта за концесиите щеше да бъде според мен в голяма степен достатъчен, за да стигнем поне до Преходните и заключителните разпоредби, които действително, признавам, налагат една малко по-продължителна координация с вносителя, която я прекъснахме и то защото прекъснахме гледането на Законопроекта и така не го възобновяваме досега. Така че аз ще следвам Вашия подход, но апелирам към това да положим общи усилия и действително организирано да обсъдим Проектозакона за концесиите.
Господин Лазаров искаше думата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не искам да злоупотребявам, господин Председателю. Загубихме преди, гласувайки този дневен ред, може би цяло заседание, на който сега се позовават колегите. Всеки колега, който е внесъл законопроект, счита, че е важен и не ми се иска да ги делим и на този признак, но наистина има няколко, които касаят наказателни процедури и да се съсредоточим върху тях, а на извънредни заседания, ако сме експедитивни, да приемем и другите законопроекти. Това, първо, и Ви призовавам да се придържаме. Иначе, да връщаме отново дебата за дневния ред, който беше преди две заседания, ако не се лъжа няколко часа, няма смисъл.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Лазаров.
За пръв път в заседание не поставям въпроса за дневен ред, защото смятам, че този въпрос сме го решили и следваме решенията ни отпреди.
Ако няма други възражения, пристъпваме към продължението на обсъждането на ГПК. По този Законопроект стигнехме до наименование „Преходни и заключителни разпоредби“. Виждам, че сме гласували последно § 4.
По наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“, колеги, имате ли изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, който подкрепя наименованието на подразделението, моля да гласува:
За – 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Параграф 5 – имаме текст на вносител, имаме и предложение за редакция на § 5.
Не са постъпили предложения от народни представители.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР КАЦАРСКИ: Искам само да попитам какво става с неарбитрируемите спорове по чл. 19 от ГПК? Какво значи „прогласени“?
РЕПЛИКА: Това е § 6.
АЛЕКСАНДЪР КАЦАРСКИ: Параграф 5 е това. (Шум.)
Защото има неарбитрируеми спорове още изначално. По чл. 15 от ГПК има тук-таме висящи производства по такива спорове. И какво? Те ще си продължават ли? Кои са тези, които са прогласени, кой ги е прогласил? (Шум.)
Алинея две, § 5, това е текст на Комисията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Алинея 2, което е предложение за редакция. Това е предложение за редакция и го има в моя доклад. (Шум.)
Ще обясня, че това е текстът на § 6 по вносител и колегите експерти са предложили § 6 по вносител да бъде прередактиран и да стане общо § 5 с две алинеи.
А Вашата бележка е конкретно по повод…?
АЛЕКСАНДЪР КАЦАРСКИ: Аз имам предвид, че самия текст не е добре формулиран. Какво значи прогласени и кой ги е прогласил за неарбитрируеми? Ако те са неарбитрируеми по силата на закона, да се каже само „неарбитрируеми“ и толкова, защото иначе някой трябва да се произнася по този въпрос.
Госпожо Омбудсман, искате ли думата?
МАЯ МАНОЛОВА: Предложението не променя смисъла. Става дума за тези производства, които към началния момент на подаване на искането пред Арбитражния съд е било в хипотеза, да кажем, потребителски спор, който тогава е бил арбитрируем. Предложението Ви е за един по-прецизен текст, което не го променя.
АЛЕКСАНДЪР КАЦАРСКИ: Текстът не е формулиран в този смисъл, че става дума само за тези, които са били арбитрируеми, пък сега не са. То е казано за всички, които са неарбитрируеми, а има и по чл. 19 от ГПК…
МАЯ МАНОЛОВА: Тези, които са неарбитрируеми, те така или иначе се прекратяват, защото са…
АЛЕКСАНДЪР КАЦАРСКИ: Не е вярно това. Досега не е било така. Те се атакуват с иска по чл. 47, това е редът. Като са нищожни няма такова нещо.
МАЯ МАНОЛОВА: Тоест се произнасят и по спорове, които не са арбитрируеми с решения. Добре, идеята е, че на това трябва да му се сложи точка, защото има съдилища, които гледат по 100 хиляди дела… (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Господин Председател, процедура.
Ако не възразявате, да преминем към следващи текстове, а този да се обмисли и да се даде една редакция, а после да се върнем към него.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Бих предложил, ако някой има готовност с редакция, тя да бъде в посоката спорове, които са недопустими на основание и да цитираме разпоредбата. (Шум и реплики извън микрофоните.)
По термина „неарбитрируеми“ имаме ли проблем? Нямаме проблем.
А къде е следващият контрол? Следващият контрол ще бъде по чл. 47.
Добре, колеги, правя редакционно предложение на редакционното предложение – в края текстът да бъде „с изключение на производствата по неарбитрируеми спорове, които се прекратяват“.
ЧЕТИН КАЗАК: Кои са неарбитрируемите? Тези, които сега са обявени за…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да.
Заповядайте.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, господин Председател.
Моят въпрос е по: „§ 5 (1) Висящите производства (…) се разглеждат по реда на този закон“.
Тъй като изменяте в момента ГПК, има ли се предвид, че се разглеждат по реда на ГПК? Защото, ако е така, арбитражните производства не са уредени в Гражданския процесуален кодекс, те са уредени в Закона за международния търговски арбитраж. Така, че за мен Гражданския процесуален кодекс не съдържа норми по арбитражно съдопроизводство. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? (Шум и реплики извън микрофоните.) Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, редакционното предложение, което за § 5 да е следното:
„§ 5 (1) Висящите производства по глава двадесет и втора от Гражданския процесуален кодекс се разглеждат по реда на този закон“.
(2) Започналите до влизането в сила на този закон арбитражни производства се приключват по досегашния ред, с изключение на производствата по неарбитрируеми спорове, които се прекратяват.“
Който е съгласен да приемем такъв текст на § 5, моля да гласува:
За – 13, против и въздържали се няма.
Приема се редакцията.
Не подлагам на гласуване текста на вносител.
Пристъпваме към § 6, който току-що беше приет като ал. 2 на § 5. По тази причина Ви предлагам § 6 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 5, ал. 2.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, който е:
За – 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Пристъпваме към § 7: Закона за защита на потребителите.
РЕПЛИКА: Може ли процедура?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Уважаеми господин Председател, като процедура правя предложение за нов параграф, който вероятно систематичното му място ще отиде по-рано в Законопроекта, но все пак, докато сме още на ГПК и не сме отишли на изменение на следващите нормативни актове, мисля, че сега е моментът да го направя, като Ви предлагам, ако колегите искат да се запознаят с това, което току-що им раздадоха сътрудниците, можем да го оставим да го гласуваме накрая.
А предложението е да създадем нов параграф по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2 от ПОДНОС, който да измени чл. 78, ал. 8 от ГПК, така наречената „разговорна такса юрисконсулт“, както повечето сте чували, и от сегашния му вид, който ще Ви прочета, за да се ориентирате по-добре. В момента чл. 78, ал. 8 – ГПК, гласи: „В полза на юридическите лица и еднолични търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.“
А предложението ми, което искам да Ви предложа да влезе като редакция на комисия, е със следната редакция: „В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение с размер, определен в Закона за правната помощ, ако те са били защитавани от юрисконсулт и когато реалното му заплащане бъде доказано. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“
Колеги, всички имате текстовете. Абстрахирайте се от това, че предложение между четенията по Закона за правната помощ, а гледайте просто т. 1 – Заключителни разпоредби на ГПК и така нататък.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имате думата.
Госпожо Омбудсман, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, аз подкрепям предложението на народния представител господин Славов, защото и в качеството ми на обществен защитник една от най-честите злоупотреби, с които се сблъсквах през изминалата година, е именно с начисляването на несъразмерни юрисконсултски възнаграждения, основно от монополни дружества, но и от всякакви органи на власт, които на практика в тези размери се явяват ограничаване на достъпа до правосъдие на българските граждани. Просто хората не си търсят правата, предвид юрисконсултските възнаграждения, с които могат да бъдат натоварени от ответната страна.
Няма как да не дам и за пример едно столично дружество – „Топлофикация“, което за 2015 г. е завело 21 хиляди дела срещу свои длъжници. В тези 21 хиляди дела срещу свои длъжници минимумът, който е поискало пред Софийски районен съд, е 300 лв. Тоест шест милиона и половина от гражданите на София със задължения от 5, 10, 20, 100, 200 лв. плюс 300 лв., няма пропуск да поиска 350 лв. от производството при частен съдебен изпълнител, а в случаите, в които гражданите възразят по реда на заповедното производство, се начисляват нови 300 в исковия процес и това са минимумите, тоест 950 лв. един монополист може да натовари своя клиент, даже за минимален дълг и от 5 лв.
Излишно е тук, повечето сте адвокати, само да припомням, че адвокатски възнаграждения се начисляват на загубилата страна, единствено и само в случаите в които има доказателства не просто, че е уговорено такова възнаграждение, но и че е вече заплатено, докато за монополните дружества няма такъв ангажимент.
Аз от няколко месеца се опитвам да разбера от „Топлофикация“, включително по Закона за достъп до обществена информация, за какво е похарчила тези 15 млн. лв., които е събрала от столичани през 2015 г., но така и нямам отговор до момента. (Шум.) Но същото е и със случаите, в които гражданин искат да оспори решение на ТЕЛК, на НЕЛК, на НОИ, спорове с различни агенции, с кметове, с областни управители, което в крайна сметка е наистина препятстван достъп до правосъдие за редовия български гражданин.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само преди това, господин Митев, аз не можах да чуя много добре омбудсмана на републиката, но тук обсъждахме с колеги Решение № 10 по конституционно дело № 3 от 2016 г., по повод на Ваше искане за противоконституционност на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Ще кажете ли няколко думи в тази връзка?
МАЯ МАНОЛОВА: Да. Аргументите, тоест предложението на колегата Славов е съобразено с това конституционно решение. Сега излишно е да казвам, че абсолютно не споделям мотивите на съда. Предлагам Ви всички през свободното си време да прочетете това решение. Според Конституционния съд дружеството монополист или орган на власт може да събира тези суми в размер на адвокатските възнаграждения, видите ли, цитирам дословно: за да осигури обучение, квалификация, преквалификация на своите юрисконсулти и здравословна среда на труд.
Поради тази причина съм попитала „Топлофикация“, които, както казах, 21 хиляди дела по 300 лв., плюс 300 в исковото, плюс 350, това са над 15 млн. лв.: колко юрисконсулти има и каква е тази преквалификация, дали не ги готви за космонавти например и какви са тези условия на труд? Но както и да е, това предложение, което прави колегата Славов не изключва възможността да се иска начисляване на юрисконсултски, просто то трябва да бъде платено и да бъде използвано за целите, за които е предназначено. Защото, както е примерно случаят със Столичната топлофикация, заплатите на юристите са в цената на парното. Всички ги плащаме, както се оказва, три пъти.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Господин Председател, във връзка с решението на Конституционния съд, което цитирахте, предложеният текст, мисля, че добре е съобразен с това решение, тъй като едно от възраженията на Конституционния съд е, че на практика, ако бъде отменена или по-скоро обявена за противоконституционна сегашната редакция на чл. 78, ал. 8, тогава юрисконсултите биха останали въобще без възнаграждения, което в случая не се прави. Напротив, те ще получават възнаграждения, като дори се гарантира, че те ще получат тези възнаграждения, защото трябва да представи дружеството, чиито юрисконсулти са те, доказателства, че ги е изплатило. А в момента те се присъждат на дружествата, без да има изискване за доказателство, че са изплатени на въпросните лица и юрисконсулти, тоест дружеството може да си прибира тези пари, това, за което и госпожа Манолова говори, и въобще да не е ясно после къде отиват.
Струва ми се, че това е, хем по отношение на юрисконсултите, добре съобразено, хем по отношение и на мотивите – да не останат въобще без възнаграждение и да няма неоснователно обогатяване на някакви дружества, които по този начин доста некоректно биха действали, както често действат някои монополисти. (Шум. Реплики.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не, не. Хем получава заплата, получава и възнаграждение. (Реплики.)
РЕПЛИКА: Може и да не получава възнаграждение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще Ви дам думата, господин Лазаров.
Това действително ми е неясно като намерение: как си представяте доказването, че юрисконсултът го е получил възнаграждението, защото юрисконсултът получава един път трудово възнаграждение? Означава ли, че с доказване на факта на плащане на трудовото възнаграждение, че ще се присъжда юрисконсултско възнаграждение в този размер или означава да има ново правоотношение между работодателя и юрисконсулта и юрисконсултите вече да получават две възнаграждения, което рязко ще смени статута на юрисконсулта в държавната и общинска администрация, тоест в администрацията?
За другите субекти и юридически лица не мога да кажа. Там вероятно ще има множество и разнообразни уговорки, но това на първо чуване сега ми изглежда сложно. Аз ще помоля после и Министерството на правосъдието, ако има възможност, макар и да не сме се подготвили по тази тема, да вземе становище, но обещах на господин Лазаров, че има думата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Като се присъединявам към въпроса, който зададохте, аз смятах в същата насока да го задам, защото юрисконосулти има освен във фирмите, има и в държавната администрация. Те също се явяват по дела, също се присъждат възнаграждения.
Въпросът, който госпожа Манолова постави е концептуален. Тази тема сме я дебатирали преди около пет-шест месеца и с нея. Аз задавам въпроса: къде е границата и какъв е стимулът за едно лице, което три години умишлено не си плаща на „Топлофикация“, говоря – умишлено, и какъв е стимулът след това „Топлофикация“ или това лице да бъде облагодетелствано затова, че умишлено не си е плащало получената топлинна енергия?
Също важи и при електроразпределителните дружества и доставчиците на услуги: с какво стимулираме тези длъжници? За разлика от случаите, когато по вина на счетоводството в тези дружества са пропуснали да предявят задължение, когато се сменя партида. Това са не малко случаи. И да, тези лица – те нямат виновно поведение, и да, там даже не би трябвало да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Но как стимулираме длъжниците, говоря общо концептуално, да бъдат изрядни? Защото, видите ли, умишлено не си плащат разходите. Ние сме си говорили, че там би могло да се търси наистина разлика, за да не стимулираме неизрядни длъжници.
Към това, което господин Славов каза – да, това деление на юрисконсулти към търговски дружества и юрисконсулти в администрацията, и аз задавам и въпроса: получава трудово възнаграждение за този факт, да, като стимул, разбира се, а какво ще бъде това допълнително възнаграждение, хонорарът, който – тарифата там за адвокатската помощ ще му бъде присъден? И какво от този хонорар търговското дружество би трябвало да приспадне за издръжка, за парно, за компютър, за придвижване и така нататък?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Лазаров, аз предлагам да не влизаме обаче в конкретен дебат. Не искам да влизаме в дебат по въпроса за „Топлофикация“ или за другите доставчици. (Реплики.)
Не, по-скоро, ако има някакъв отговор, дайте отговор за разликата в размерите, но организирано – първо, поиска господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Кратък коментар, може би. Действително съществува такъв проблем. Редица колеги са се сблъсквали с него. Въпреки възраженията за прекомерност, които обикновено се правят на финала, предвид представения списък на разноските по чл. 80, се присъждат такива възнаграждения на юрисконсулт и в този смисъл те са изравнени с адвоката. Но адвокатът е самоосигуряващ, тоест съвсем друг е принципът на неговата работа, функционирането му – той има много повече разноски по едно дело, плаща си осигуровки, кантора и прочие, докато юрисконсултът получава нещо отгоре или фирмата му по-точно или там дружеството, което той представлява, без значение дали е фирма или някакво държавно предприятие, а е на равни начала с адвоката. Но, въвеждайки този принцип, аз съм съгласен, че трябва да има такова разделение, защото неимоверно се товари загубилата страна – в случая длъжник или ищец, с тези възнаграждения. Но така поставен въпросът, аз предполагам, че той ще бъде много лесно разрешен – просто тези фирми и топлофикации, и всички останали ще аутсорсват дейност и ще си наемат едни адвокатски кантори.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно така.
ФИЛИП ПОПОВ: И това ще се случи най-вероятно, и там вече нещата си остават постарому. „Топлофикация“, между другото, имаше такава практика, ЧЕЗ и всички останали монополисти – да аутсорсват такава дейност, в момента те работят с юрисконсулти.
Поставен е резонно въпросът от колегата, но да помислим в тази насока. Мисля, че така предложен текстът, не знам, доколко ще реши проблемът, честно казано.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз на първо чуване не съм готов да кажа еднозначно това дали помага, или не помага.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще помогне. Ще намалят присъдените възнаграждения, но да не се доказва, че му е заплатено възнаграждение. (Шум и реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Трябваше Славов да обясни. (Реплики.)
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател.
Въпросът, който постави колегата Лазаров е резонен и аз ще му предложа едно решение, което се надявам да му допадне. Няма никакъв проблем в длъжностната характеристика, или в съответния трудов договор на един юрисконсулт, да е посочено за явяване на дело той какво възнаграждение като част от общата си заплата на месец получава, включително за явяване на повече, да кажем, от примерно три или четири дела в месеца. Това нещо вече съответно лесно може да бъде доказано, че е платено или с извлечение от ведомостта му, или с вече допълнителния бонус, който му е платен за извънредните дела. Но по този начин ще се гарантира, че този човек наистина получава нещо за явяването на тези дела, а не да се стига до парадокса за който, мисля, че и госпожа Манолова говори, за едни недобросъвестни практики при наистина смешно малки задължения от порядъка на 20-30 лв. да се завеждат дела, да се товарят съдилищата само и само, за да се прибере този минимум в момента от 300 и повече лева, така нареченото „юрисконсултско възнаграждение“, което си прибира дружеството и по този начин се опитва да компенсира може би някакви други щети или вреди, или нещо, което счита, че понася, но не е това начинът. То може по общия ред на седемдесет и осем, да си претендира всички други разноски по това дело, които не могат да бъдат включвани в графата „юрисконсултско възнаграждение“, защото те просто не са юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
Колега Славов, а хипотезите на загубени дела? В този трудов договор тогава трябва да има хипотеза, че ще му го удържат, когато юрисконсултът загуби делото и насрещната страна и присъдят едно адвокатско възнаграждение от 20 хил. лв. И тогава в този трудов договор, или каквото искате – длъжностна характеристика, трябва да има клауза, че пък в тази хипотеза ще му ги удържат.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Естествено, но друг е въпросът…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Е, как?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЕТИН КАЗАК: Колеги, аз предлагам да изясним, първо, каква е целта на това предложение? Дали целта е това, което казва омбудсманът, да се ограничи злоупотребата с начисляване на юрисконсултски възнаграждения, масово, и то в значителни размери, значително надхвърлящи цената на първоначалния иск, или целта е по някакъв начин да осигурим някакво допълнително възнаграждение за юрисконсултите, реално платено на тях? Ако целта е това, което казва омбудсманът, тогава наистина аз също подкрепям, просто да се ограничи, без да се изисква доказателство за реално заплащане, да се сложи един таван за юрисконсултските възнаграждения, които да имат право да претендират тези юридически лица. Ако това е целта.
Но, ако целта е ние да гарантираме, че определена сума ще се заплаща на юрисконсултите за всяко спечелено дело, това е друг въпрос. Аз не смятам, че това ни е целта. (Реплики.)
Ами тогава? Значи аз предлагам. (Реплика.)
Естествено, когато се сключва договор, когато биват наемани юрисконсултите, там сигурно ще има някакви клаузи в договора, че за всяко спечелено дело ще получават някакъв бонус, но това си е работа между тях.
Нашата цел тук, доколкото разбирам, е, да ограничим злоупотребата с начисляване на такива възнаграждения за сметка на потребителите. Така че, дайте да видим, ако този размер, който е предложен ни удовлетворява – таванът, че не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, ако това ни удовлетворява, да го приемем така. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЕТИН КАЗАК: Да, то така е написано, че не може да надхвърля – размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля, тоест съдът ще прецени.
Тоест в текста да отпадне изразът „и когато реалното му заплащане бъде доказано“. Да остане текстът: „…в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение с размер определен в Закона за правната помощ, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“ (Шум и реплики.)
Нали „присъждането“ означава, че съдът ще го присъди, той ще прецени. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Аз предлагам следната редакция, наистина има право госпожа Манолова: „…в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение, ако те са били защитавани и от юрисконсулт.“ И вече, „размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля…“, еди-кое си. (Шум и реплики извън микрофоните.)
РЕПЛИКА: Процедура.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЕТИН КАЗАК: Христиан Митев, да.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, вземам думата за процедура, защото явно няма друг начин да взема думата. Бях направил заявка, но, така или иначе, най-накрая ще задам въпрос към колегата Славов.
Колега Славов, аз не съм много убеден обаче, че с всички тези редакции, които правим в момента, решаваме въпроса. Проблемът е концептуален – трябва ли един юрисконсулт, който получава възнаграждение за извършена работа въз основа на трудов договор, след това да претендира от името на дружеството, което представлява в съда, заплащане на едно допълнително възнаграждение, което се прехвърля съответно върху страната, която е загубила, тъй като процесът е – защита-санкция и така нататък, няма нужда точно на Вас да Ви обяснявам тези основни положения.
Мисълта ми е, че така или иначе, дори и да препращате към Закона за правната помощ, Вие пак ще доведете до заплащане на възнаграждение, което на практика не го получава юрисконсултът. Каквото и да е, той никога няма да го получи това възнаграждение, за разлика от юридическото лице или съответно търговското дружество, което се защитава от адвокати, където, знаете, се представят и доказателства за плащане или по съвсем, съвсем различен начин са уредени нещата.
Смятам, че това решение, дори и с тези редакции, които бяха предложени сега, е в по-голяма или в по-малка степен палиативно и не решава кардинално въпроса на практика. И по-скоро води действително до неоснователно обогатяване на търговско дружество „хикс“, отколкото до реално заплащане на реално заплатени пари. Идеята на това, че загубилата страна плаща, е, че тези разходи действително са направени. Тези разходи от търговското дружество не са направени действително. Няма нужда тук сега да си говорим розови приказки, знаем всички какво се случва – юрисконсултът „хикс“ работи за възнаграждението „игрек“, изключително с допълнително материално стимулиране и бонуси, които са уговорени в трудовия договор между него и работодателят. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Уважаеми господин Митев, аз също поставих преди малко този въпрос, но ми се струва, че има и отговор на този въпрос. Когато едно юридическо лице наема юрисконсулт, то ангажира определени постоянни разходи за това, за разлика от юридическо лице, което не наема юрисконсулт, а спорадично наема адвокат. Наемането на юрисконсулт на постоянен договор – това са постоянни разходи, и тези разходи, естествено, че явно тогава също трябва да бъдат по някакъв начин овъзмездени, когато този юрисконсулт се използва като адвокат. В противен случай, както казаха колегите, масово ще започнат „Топлофикация“ да наема адвокати, а не юрисконсулти, ако няма стимул все пак да покрива разходите.
РЕПЛИКА: Ще увеличи разходите…
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЕТИН КАЗАК: Това ще увеличи разходите за потребителите.
РЕПЛИКА: И ще влезе в цената, да. (Реплики.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЕТИН КАЗАК: Именно.
Въпросът е, че единственият стимул за юридическите лица да поддържат юрисконсулти е, че могат да претендират и за тях определени разходи допълнително. Това е замисълът на ал. 8 по принцип, за да се компенсира това, че не наемат адвокати, а държат хора на постоянен договор, независимо дали имат, или нямат дела.
Някой иска ли думата?
Филип Попов. (Реплики извън микрофоните.)
Връщайки воденето на заседанието на председателя, да го уведомя, че предложих окончателна редакция на текста.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегите я знаят.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, те я чуха.
МАЯ МАНОЛОВА: Във връзка с това искам само да попитам.
Това, което ме притеснява е, че като се посочи Законът за правната помощ и съответно текстовете, ще се определя максимумът, както и в момента. Пише „адвокатско възнаграждение“ и се разбира максимума.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: В Закона няма възнаграждение, а той пък препраща към наредба.
МАЯ МАНОЛОВА: Говоря за правната…
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: В наредбата има „от – до“.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вижте, защитата от максимума е дадена в Закона, тоест другата страна има възможността да направи възражение за прекомерност и съдът определя всъщност окончателния размер, съобразно степента на сложност на спора.
МАЯ МАНОЛОВА: Ти ще носиш отговорност после ако е много дебел размерът, защото правната помощ я нямаме пред себе си и да видим каква е скалата. Отвори и виж примерно на дело за пет лева колко е? (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Затова не исках да конкретизираме и персонализираме спора, но искам да посоча, че в голяма част от случаите, когато иде ред за несъбираеми вземания, тези, които са в малък размер, дружествата правят и обезпечават. Дружествата, операторът в тези случаи, правят специална програма за събиране на несъбираемите вземания, по която разходите са много по-големи и комплексни от елементарния математически сбор на, да кажем, отделните разноски, които са за труд и работна заплата, за компютър, както казахте, грубо казано, за едно работно място на юрисконсулт. Тук, не мисля, че става двойно събиране на този размер, както от цената, така и от юрисконсултското възнаграждение. Не говоря също така и за компенсация на несъбраните вземания спрямо размера, който се получава от юрисконсултските възнаграждения.
Това, което ме притеснява, е, че раздвояваме режима на защитата, на цената на защитата, която би трябвало да е еднаква и страните в тези отношения и в този процес трябва да са наравно. Това предложение лесно се заобикаля. Лесно се заобикаля, като ще върнем операторите в лошия режим, тогава да наемат адвокатски кантори и казваме, че това са първокласни кантори. Вие да не мислите, че за по-малко от 1000 лв. ще водят дела…? (Реплика от Мая Манолова извън микрофона.)
Защото лишаваме субекта от дължимия му интерес. (Реплика извън микрофона от Мая Манолова. Шум и реплики.)
Да, но моля да се ориентираме към привършване на този дебат.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Господин Председател, две основни тези се оформят. Едната, която колегата Митев защити и госпожа Манолова защитава, и която горе-долу аз се бях опитал да предложа в първоначалния вариант. И втората, която е наистина да имаме едни размери „минимум-максимум“, в рамките на които се присъжда това възнаграждение, без оглед цената на иска. Тогава по втория вариант наистина осъзнавам и, мисля, че и Вие осъзнавате, че може да се стигне до абсурди, ако някой реши да злоупотреби и да води отделни искове за задължение по 5-10 лв. Тогава примерно минималното възнаграждение, дължимо на един такъв юрисконсулт по Закона за правната помощ, ще бъде нещо в порядъка на сто лева, както тук ми подсказа колегата Георгиев, което очевидно е несъразмерно, но това е минимумът в Закона за правната помощ.
Другият вариант, който според мен съществува, е, ако текстът се промени малко от първоначалната редакция и стане така: „В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт и когато реалното му заплащане бъде доказано“. Тоест, колкото е платил на юрисконсулта, толкова и претендира – платил му е 5 лв., претендира – 5 лв., платил му е 1000 лв. за дело за 5 лв., тогава се прилага изречение второ, като казва обаче, че размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля размерите в Закона за правната помощ, тоест максимумът на щетата се ограничава. Това за мен е най-добрият вариант, но предлагам да ги гласуваме, ако искате.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля, имайте предвид, че юрисконсултите не рядко защитават държавите или общините по искове с огромен размер.
МАЯ МАНОЛОВА: Е, и… Пътуват…?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имат пътни, ами получават 450 лв., а защитават… (Реплики извън микрофона от Мая Манолова. Шум и реплики.)
Вие ме прекъснахте и не можах да си довърша изложението.
Пак казвам, не искам да се позовавам на личен опит като бивш областен управител на София, но юрисконсултите на областта срещу мизерна заплата, защитаваха държавния интерес все по вещни искове, които, ако се остойности интересът по пазарни цени, за София винаги надхвърляха половин милион, а съдът присъжда максимум, в най-добрия случай, таванът на юрисконсултското възнаграждение. Така че това не мисля, че съответства и че тази хипотеза е равна на другата хипотеза, когато дългът е малък и се върти машината само и само, за да се правят производства и да се присъждат юрисконсултски възнаграждения.
МАЯ МАНОЛОВА (извън микрофона): Напишете го изрично, че е в размер, определен от съда. Съдът може да прецени за какво става дума, като таванът не може да е по-висок от правната помощ. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, приключваме ли дебата?
ФИЛИП ПОПОВ: Господин Председател, точно щях да предложа, тъй като трябва да изляза, но да заявя принципната си подкрепа за това предложение.
Според мен основният проблем тук е в еднаквите процесуални възможности между адвоката и юрисконсулта, почти еднакви, но те са в различни правоотношения с третото лице – с ищец, или ответник. И от тук идва проблемът. Юрисконсултите се препращат към наредбата за минималния адвокатски хонорар. Да, но те не са адвокати. От тази гледна точка, дори те са по-облагодетелствани, защото младши адвокат не може да се яви на Върховния съд, но юрисконсулт може.
Така че аз принципно подкрепям предложението на колегата, но въпросът е на изясняване и уточняване на самия текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Първо, подлагам на гласуване по принцип предложението. Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува:
За – 9, против – няма, въздържали се – 9.
Ние сме шест гласа, ДПС са три, ще ги броим отделно. (Шум.)
Стават 9:9.
ФИЛИП ПОПОВ: Господин Председател, само да заявя, че подкрепям и оттук насетне по вносител подкрепям. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние сме шест от седем, защото го няма Кирил Калфин, който дълго време е в болнични, тоест ние имаме шест гласа и колегите от ДПС са три гласа. (Шум и реплики при изключени микрофони.)
Гласуването при това положение е: десет гласа „за“ и осем гласа „въздържали се“, и се приема по принцип.
Пристъпваме към гласуване на редакции.
Кой ще повтори редакцията? Първо редакцията на Четин Казак или на Петър Славов?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, според мен това, което чух и от колегата Казак, изразът „… и когато реалното му заплащане бъде доказано“ отпада в текста и той става „в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от Закона за правна помощ, ако те са били защитавани от юрисконсулт“... (Реплика от Мая Манолова.)
За определянето е във втория... Не знам, колеги, поправете ме, ако… (Силен шум и реплики.)
Добре, в размер определен от съда. Значи ще стане „…определен съгласно Закона за правна помощ, ако те са били защитавани от юрисконсулт“. Второто изречението вече е такова, каквото е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Разбрахте предложението на колегата Казак.
Който е „за“ това предложение, моля да гласува:
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се предложението на колегата Казак.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Господин Председател, предлагам да отпадне двойното споменаване на Закона за правната помощ, тоест това, което приехме на колегата Казак, да бъде „с размер определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт“ и после вече второто изречение е ясно: „Размерът…“ и така нататък, по реда на Закона за правната помощ. Не е нужно два пъти да го споменаваме в две изречения и затова предлагам да отпадне първия път.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При всички положения подпомага яснотата на текста.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Референтите да преценят дали наистина, с оглед по-добра законодателна техника не е добре и да предложат най-доброто редакционно предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подлагам на гласуване второто редакционно предложение – на колегата Петър Славов, който е „за“, моля да гласува:
Девет гласа „за“ Тук не знаем господин Казак как би гласувал? Затова не броим гласа му.
„За“ – 9, против и въздържали се няма.
За тези две гласувания подчертавам, че аз и колегите от ГЕРБ не участвахме в гласуването, тоест този резултат е постигнат без нашите гласове.
След като беше приет този параграф, предложен като нов параграф, се връщаме към Доклада.
Пристъпваме към § 7 в Закона за защита на потребителите.
В чл. 3 се създава ал. 4.
Имаме предложение от народния представител Камен Костадинов по този текст.
Имаме предложение от Михаил Миков и група народни представители – да отпадне § 7.
Предложение за отпадане има и от Анна Александрова за § 7, и от Явор Хайтов – да отпадне § 7.
Колеги, имате думата, но преди да Ви дам думата, имаме и редакционно предложение в § 7, относно промените в Закона за защита на потребителите, в предложената ал. 4, на чл. 3, думите „освен ако това е договорено между страните в писмена форма, след възникване на спора“ да отпаднат. (Шум и реплики.)
Това е съобразено с предходното гласуване.
А каква е разликата с предложението на Камен Костадинов? (Реплики: „Индивидуално“.)
МАЯ МАНОЛОВА: Уговорено между страните и индивидуално е винаги, когато едно дружество монополист в типови договори със свой клиент запише с дребничък шрифт всички спорове между нас в Арбитражен съд „хикс“, и такава е практиката. С удоволствие я давам, не с удоволствие, а с яд, на „Енергопро“, с които Комисията за защита на потребителите, и аз, го имаме втора година. И тази клауза – всички спорове между нас в частния ни съд, стои и към момента. Така че, ако искаш ток си в частния съд, посочен от „Енергопро“. Това е във всички бланки. Искаш ток – има бланка, попълваш: „Моля, свържете ме…“, „Моля, електромерът…“, моля еди-какво си.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаеми господин Председател, съвсем накратко становище по този член.
Първо, от Асоциацията на арбитражните, съдилища, изразяваме принципно съгласие и арбитражни клаузи да не могат да се вписват в общи условия.
Съдилищата, които членуват при нас и които познаваме, не толерират такъв тип арбитражни споразумения и ние отказваме разглеждането на такива дела, когато са включени арбитражните клаузи в договори под общи условия.
Уговорено индивидуално, тъй като арбитражното споразумение е самостоятелен процесуален договор, то може много елегантно, има много начини, по които да бъде изнесено извън самия договор, който се сключва, и да бъде подписано включително самостоятелно. Така че, може би е добре да се помисли да не бъдете в двете крайности, тоест дали да го има, или да го няма, а как индивидуално да бъде договорено така, че да не бъде задължително за потребителя, когато го подписва – изнесено след договора, допълнително друга страница и така нататък, разбира се, не със ситен шрифт и, разбира се, с нужното разяснение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, позволих си в началото на заседанието да Ви раздам една жалба, която получих тези дни. Тя е стандартна, това е общият случай, в които граждани се жалят. В тази жалба и в този случай е казано всичко.
Арбитражен съд, който към месец септември е 46 хиляди дела, се произнася по спор предявен от колекторска фирма, която е изкупила дълговете на мобилен оператор от 2009 г., когато никаква арбитражна клауза нямаше – нито в договора с мобилния оператор, нито след това с колектора.
Обръщам внимание, че гражданинът е починал на 1 март 2016 г., а фирмата която твърди, че е уведомила гражданина за цесията, твърди, че го е направила през юни месец и човекът с право е озаглавил тази жалба „Помощ за мъртвите“.
Предният път, мисля, че постигнахте нещо изключително важно – потребителските спорове нямат място в арбитражните съдилища, нещо, с което са съгласни и сериозните арбитражни съдилища, които имат история към работодателските организации и около което се обединиха всички народни представители. Предложения в този смисъл направихте и Вие за подобрение на текста, който съм внесла и което беше прието. Просто никакво отстъпление назад, гражданите нямат място в арбитражните съдилища?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Давам Ви дуплика, но искам да приканя всички към приключване на този спор. В смисъл, позициите са ясни.
Заповядайте.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, господин Председател.
Първо, гражданите би трябвало да имат място в арбитражните съдилища, потребителите по-скоро – не, доколкото разбирам смисъла на направеното предложение.
От друга страна, не мисля, че е редно да се коментират жалби или някакви изолирани случаи, дори не е ясно от кои арбитражни съдилища… (Реплика на Мая Манолова.)
Масово, нямате статистика, госпожо Манолова, за да го говорите.
МАЯ МАНОЛОВА: Как не Ви е срам? Искате ли да отидем заедно в този съд ей сега, от тука?
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Аз не знам дори кой е този съд. Моля Ви…
МАЯ МАНОЛОВА: Вашият е същия!
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Може това да е моят, но доколкото гледам не е.
МАЯ МАНОЛОВА: Този, който се отдели от Вашия в началото на миналата година.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Правната култура следва да Ви подскаже, че не е възможно съд да се отдели от друг съд. Такъв процес на разделяне…
МАЯ МАНОЛОВА: Вашият собственик си създаде втори съд, освен Вашият.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, господин Председател. Нямам повече какво да кажа.
МАЯ МАНОЛОВА: Сега няма какво да кажете. Това е толкова…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз апелирам да преустановите този диалог. Ние бяхме свидетели досега – два или три пъти на това, вече знаем и фактите конкретно. Няма смисъл да повтаряме.
Заповядайте, господин професор.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Ние подкрепяме предложението.
Аз също подкрепям предложението на вносителя, както е направено.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Със или без редакцията?
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Без редакцията. Така, както е първоначално направено. То съответства и на една директива за алтернативните спорове и смятам, че то е добро.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма ли да изпаднем в противоречие с предходния текст, който гласувахме, защото там абсолютно забранихме последващо... (Реплики.) Ако няма да създадем противоречиво тълкуване или възможност за… (Реплики.) Предишният път направо изключихме ал. 2, тоест възможността на чл. 9… (Реплики.)
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз поддържам предложението на вносител плюс редакцията, която е направена от колегите референти, по простата причина, че ще изпаднем действително в противоречиви норми. Това, което приехме като Ваше предложение в чл. 19 от ГПК на предходното заседание и евентуален текст само на вносител, без редакция, което на практика ще доведе и до разностранна съдебна практика, противоречиво тълкуване, оттам евентуално искане за тълкувателно решение от Върховен касационен съд, нещо което според мен е излишно. Би следвало да отразим съответно и систематично и тук тази промяна, която приехме в чл. 19 от Гражданския процесуален кодекс, защото тя на практика е пренесена чрез тази редакция, която се предлага в Закона за защита на потребителите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев, но изчерпахме въпроса.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Аз не разбрах много изказването на уважаемата госпожа Омбудсман и връзката с тази жалба. Какъв беше смисълът на това? Да не би да искате да кажете, че трябва изрично да посочим, че са недействителни всякакви възможности за прехвърляне на арбитражни клаузи към трето лице по силата на разни цесии. Не можах да разбера.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Хайде да не влизаме в този дебат.
МАЯ МАНОЛОВА: Обясних го достатъчно ясно, включително и на предното заседание, така че няма какво да обяснявам. Вашата позиция е ясна, аз съм я прочела в предложенията. По 100 хиляди дела да се съдят потребители за дългове от 2009 г., хайде, стига вече! Просто канска злоупотреба с хората! В никоя нормална държава арбитражите не разглеждат потребителски спор. Абсолютно! (Реплики.) Нито някой от уважаващите се себе си арбитражни съдилища не разглежда спорове с потребители.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не искам да влизаме в спорове, но аз бих отговорил на това и по аналогия със заповедното производство, но тъй като Вие имахте достойнството да поемете отговорността като съучастник и автор, приел заповедното производство в този вид, няма да го натрапвам наново.
Колеги, прекратявам дебата. Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване изключващите предложения, които са за отпадане на § 7. Те са общо три – на Михаил Миков и група народни представители, на Анна Александрова и на Явор Хайтов.
Който е „за“ отпадане на § 7 изцяло, моля да гласува:
За – няма, против – 14, въздържали се – 0.
Не се приема предложението за отпадане.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Камен Костадинов, което се отличава от текста на вносител с добавката „индивидуално“, тоест „ако това е уговорено между страните индивидуално“.
Който е „за“ това предложение на колегата Камен Костадинов, моля да гласува. Тук обикновено ДПС си гласуват за това. (Реплики.) Миналият път поискаха и сменяхме цялото гласуване да им добавим гласовете.
За – 3, против – 0, въздържали се – 14.
Не се приема предложението на колегата Костадинов.
Подлагам на гласуване редакционната поправка на колегите-експерти – да отпадне от текста на вносителя изразът накрая „освен ако това е договорено между страните в писмена форма след възникването на спора“.
Който е „за“ тази редакционна поправка, тоест за това отпадане, моля да гласува:
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Отпада този текст от текста на вносител.
Подлагам на гласуване текста на вносител без отхвърлената част на финала. Който е „за“, моля да гласува:
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се текстът на вносител частично за § 7.
Процедура от господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Аз предлагам да направим една кратка почивка от десетина минути.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само да погледна. Имаме два параграфа още, но тук ще има доста дебат в интерес на истината.
Добре, седем минути прекъсване, като молбата ми е после да ги компенсираме със скорост.

(След почивката.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, продължаваме след прекъсването с § 8 относно изменение и допълнение в Закона за Международния търговски арбитраж. Имаме текст на вносител, имаме предложение от Велизар Енчев, имаме предложение от народния представител Таско Ерменков, имаме предложение от народния представител Камен Костадинов, имаме предложение от Чавдар Георгиев и група народни представители, имаме предложение от народния представител Анна Александрова и предложение от народния представител Явор Хайтов.
Имате думата.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, беше прав господин Георгиев за това, че текстът е дълъг и затова Ви предлагам, за да не бъдат допуснати грешки да се разглежда точка по точка, като се съобразяват и предложенията на народните представители. Така всеки ще е наясно какво гласува. Още повече, аз останах с впечатление, че отсъстващите народни представители не си поддържат текстовете.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Георгиев, Вие ли ще го направите това – ще припознаете процедурното предложение?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Да, господин Председател, припознавам го.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Георгиев припозна това процедурно предложение. Ще обсъждаме точка по точка.
Пристъпваме към т. 1, в чл. 7. (Реплика от Мая Манолова извън микрофона.)
Ние го четем всички, направо само обяснението, ако искате.
МАЯ МАНОЛОВА: Става дума за фикцията, която въвежда ал. 3 на чл. 7. Ще прочета текста, защото едва ли го имате всички пред себе си, което гласи: „Смята се, че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление е отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приема спорът да бъде разгледан от арбитража или когато участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража“.
„Участва в арбитражното производство“ е хипотезата, в която той е редовно призован, не се явява, и тогава арбитражът решава, че след като е призован и не се явява, той се съгласява с това, че няма арбитражно споразумение в договора и прилага фикцията, че се е съгласил.
Само че има хипотезата на чл. 32, ал. 2 – казва кога той също може да се счита за редовно призован. То е в случаите, в които изобщо не е намерен на посочения адрес. Той не е намерен, естествено, не е могъл да участва, и тогава се приема, че като не е намерен и не е участвал, той се е съгласил, че има арбитражно решение.
Всъщност това, което Ви раздадох в началото на заседанието, е точно тази хипотеза, в която човекът е починал, естествено, не са го намерили, пуснали са му го в пощенската кутия или са взели там два подписа и починалият се счита за редовно призован. Не е възразил, естествено, срещу арбитражното споразумение – значи се приема, че е съгласен с него, приема компетентността на арбитража и в крайна сметка е осъден.
Така че тук предлагам да бъде направено изключение в случаите, в които уведомлението му е връчено по реда на чл. 32, ал. 2 и той не е присъствал на заседанието. Ако искате ще Ви прочета чл. 32, ал. 2 – масовият случай, в който се съдят неприсъствено граждани, казва: „Уведомлението се смята за предадено и когато получателят е отказал или не се е явил в пощенската станция да го получи, ако тя удостовери това“. Не се е явил в пощенската станция, защото не е жив например.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имате думата за изказвания след тези разяснения на госпожа Манолова.
Заповядайте, господин Кацарски.
АЛЕКСАНДЪР КАЦАРСКИ: Само едно уточнение, как винаги е бил прилаган досега нормално, в това число и от ВКС, чл. 7, ал. 3 в тази си част.
„Участва в арбитражното производство“ означава да извърши процесуални действия, насочени към разглеждане на спора по същество без да прави уговорката, че оспорва компетентността на арбитража. Това, че е уведомен,било по най-простичкия начин – срещу подпис, или при условията на чл. 32, ако след това не извърши никакви процесуални действия по същество на спора не конструира компетентност на Арбитражния съд при БТПП. Когато пришием тази добавка, която се предлага, ще се окаже, че извън хипотезите на уведомяване по тридесет и две, ако просто е уведомен и не е участвал, приема компетентността.
Така че, ако се счита, че трябва да се допоясни разпоредбата, от тази гледна точка предложенията на господата Ерменков и Костадинов, да се добави как да е участвал: чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание са по-удачни, тъй като ще стане ясно кое е поведението, с което се приема компетентността, ако не е изрично оспорена. А иначе, ще се окаже, че простото уведомяване, освен при условията на чл. 32, вече го прави участник в производството, нещо, което досега поне Върховния касационен съд по повод на отменителни искове, никога не е следвал.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Аз исках да взема думата, за да кажа, че оттеглям моето предложение по т. 1 и напълно споделям разбирането, което току-що беше изложено, че така предлаганият текст вместо да създаде една по-голяма защита, може да отвори една вратичка за накърняване правата на лицата, които само са уведомени, без да са предприели някакви производствени действия по същество в арбитражното производство, така че може би трябва наистина да подкрепим колегата Ерменков в този случай.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И Костадинов.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: И Костадинов, да. Това е, което мога да кажа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Звучи логично и обосновано това предложение. Аз просто съм изхождала при изписването на текстовете от недобросъвестните практики на всички останали съдилища без тези при работодателските организации, защото там масовият случай, и то масовия са десетки и стотици хиляди дела, граждани биват осъдени без арбитражно споразумение – това е масовият случай, защото не са се явили или не са възразили на подадения иск. Това за един арбитражен съд, този на господина срещу мен или този, чиито решения Ви представих, е достатъчно. Той просто е уведомен – или е в хипотезата на чл. 32, ал. 2 и се приема, щом не се е явил, щом не е възразил, значи е съгласен, че няма арбитражно споразумение, но той приема да бъде съден.
Така че приемам Вашите аргументи, нека да се редактира текста.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други становища?
Тук колегите правят предложение и за редакционна промяна, която да стане – освен, ако уведомлението за арбитражно производство, за арбитражното заседание, е връчено по реда на чл. 32, ал. 2 и ответникът не е присъствал на заседанието, тоест отпада „му“ и отпада, вместо „той не е присъствал на него“ и „ответникът не е присъствал на заседанието“. (Реплика извън микрофоните: „Чисто редакционно“.)
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложенията на колегата Ерменков и Камен Костадинов след думата „производство“ да се добави „чрез депозиране на писмен отговор, предоставяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание“.
Който е „за“ да приемем тези две предложения в еднакъв смисъл, моля да гласува:
За – 17, без против и въздържали се.
Приема се това допълнение, което е по предложенията на колегата Таско Ерменков и Камен Костадинов.
Подлагам на гласуване предложението на Анна Александрова и Явор Хайтов за заличаване на т. 1. Който е за заличаване на т. 1, моля да гласува. Промених реда, извинявайте.
За – 0, против – 0, въздържали се – 14.
Не се приема предложението за заличаване, тоест за отпадане на т. 1.
Това гласуване го имаме предвид, че е първо по процедура.
Второто, това за допълнението вече го осъществихме – приема се допълнението.
Подлагам на гласуване текста на т. 1 по вносител…
Заповядайте.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Господин Председател, само да Ви кажа, че трябва да отпадне създаване на нова ал. 4, буква „б“, защото тя няма вече отношение – изцяло бяха извадени споровете с потребители тук.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, който е съгласен да подкрепим буква „а“ от т. 1 и да отхвърлим буква „б“ от т. 1 на вносител, заедно с приетото редакционно предложение, моля да гласува.
За – 17, без против и въздържали се.
Точка първа се приема на вносител заедно с редакция, тоест буква „а“ се приема на вносител заедно с редакция, буква „б“ се отхвърля.
Пристъпваме към точка втора, която се отнася за чл. 11 от ЗМТА за създаване на ал. 3.
Имаме текст на вносител. По тази точка имаме относими предложения на Камен Костадинов, имаме предложение на Чавдар Георгиев – т. 2 отпада, имаме предложение на Анна Александрова – „като арбитър може да бъде вписан дееспособен пълнолетен гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, има висше юридическо образование и най-малко две години юридически стаж“, и същото на Явор Хайтов.
Имате думата, колеги, за изказвания.
Заповядайте, господин Тодоров.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Уважаеми господин Председател! В нашето становище, което депозираме още за първо четене, сме предложили тази точка да отпадне. Проблемът създава думичката „вписан“, тъй като тя предполага наличието на листи, а при арбитраж адхок такива няма. България е страна по Европейската конвенция за външнотърговски арбитраж и като страна по тази Конвенция има задължение да осигури провеждането на арбитраж адхок.
Така че нашето предложение е или да отпадне изцяло т. 2, или да отпадне „вписан“, тоест тези критерии така, както съществуват в момента в чл. 11, по ал. 1 и ал. 2, разглеждат по принцип изискванията за едно лице арбитър да се запази този характер и в ал. 3, тоест да отпадне „вписан“ – такава редакция, за да може да се осигури осъществяването на арбитраж адхок.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Тодоров.
По повод на Вашето изказване правя предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 редакционно текстът да бъде „арбитър може да бъде дееспособен български гражданин…“ и така нататък.
Господин Кацараски.
АЛЕКСАНДЪР КАЦАРСКИ: По повод изискването за висше юридическо образование, все пак моля да имате предвид, че в традицията е арбитри да бъдат и неюристи. Сега ние тук всички си говорим – арбитражи към работодателски организации или други организации, но всъщност има редица специализирани арбитражи, създадени по силата и на закони към фондови борси и така нататък, където арбитрите в преобладаващата си част не са юристи и това е в реда на нещата. В листата на нашия арбитражен съд всички са юристи, така че проблем с изискването нямаме и вероятно няма да имаме, но просто да съобразите това. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Той по текста на вносител е „висше образование“.
АЛЕКСАНДЪР КАЦАРСКИ: Да, имаше и други текстове, където имаше предложение за висше юридическо образование, дори и юридически стаж. Да и двете са малко… (Реплики извън микрофоните.) От тази гледна точка изглаждат малко необичайно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При Камен Костадинов няма. При Чавдар Георгиев отпада, при Анна Александрова и при Явор Хайтов е висше юридическо образование.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, ето го: „в случай на неприемане на предходната буква „а“ за отпадане на т. 2, то в съдържанието на създаваната ал. 3, числото „10“ се заменя с „5“. Това е на колегата Чавдар Георгиев.
Други изказвания?
Господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Аз бих искал да обърна внимание на още една разлика. В предложението на колегата Камен Костадинов се касае само за постоянните арбитражни институции, тоест тук не се включват други арбитражни институции, адхок арбитражите например. Ако волята ни е да въведем за всички арбитри изисквания, което според мен е по-справедливо и по-разумно, не би трябвало да подкрепяме това предложение или поне да го подкрепим без това словосъчетание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При арбитража адхок, както стана ясно, как ще проверим наличие изпълнението на тези изисквания по отношение на арбитрите? Какво, ще им искаме декларации, които да прилагат към делото и кой ще ги отведе? (Реплики.) Дали ще е тук, ще питам колегите, които работиха, дали това обаче е основание за отмяна на решението, защото той ще е незаконен състав.
АЛЕКСАНДЪР КАЦАРСКИ: Би трябвало ненадлежен състав. Включително, ако имате уговорена квалификация на арбитрите, която не следва от закона, неуговорена между страните и те не я притежават, пак е ненадлежен състав. Или честата уговорка за националност на арбитрите да не съвпада със спорещите страни, неспазването й, което е било укрито, разбира се, не е било известно на страна да се съгласи с него, също е основание за отмяна, да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за уточнението.
Колега, заповядайте.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, господин Председател.
Единствено искам да направя едно уточнение и напомняне, че за съдия в окръжен съд се изискват осем години стаж, докато за арбитър, който невинаги решава по-сложни дела, се изискват десет. Може би е по резонно пет или друг стаж, но десет, сякаш… Поне на нас ни се струва малко повече, независимо дали става въпрос за юридически, професионален.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест Вашата теза е, че трябва да е по-малко.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: По-малко, защото в окръжен съд се решават сериозни дела, там изискването е за осем, доколкото на мен ми е известно, за арбитри десет според нас е твърде много. (Реплика.)
В арбитражите се разглеждат най-сериозните дела с най-големи материални интереси в света…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Различни дела се разглеждат.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Нека да е осем тогава.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Да, възможно е. Пак казвам, това не касае моя арбитражен съд, но просто го обсъждам като по-правилно може би. (Реплики извън микрофоните.)
КРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, аз припознавам предложението направено от госпожа Манолова. Нека да бъде осем години професионален стаж, действително да има симетричност в изискванията за съдия в окръжен съд. Благодаря.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: В редакцията, която предложи председателят обаче, нали?
КРИСТИАН МИТЕВ: В редакцията, която предложи колегата Кирилов, да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз се обърках.
КРИСТИАН МИТЕВ: Редакцията, която Вие предложихте е без „вписан“, да стане „арбитър може да бъде…“ и така нататък. В тази редакция предлагам това допълнение – числото „10“ да се замени с числото „8“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Аз също припознавам тази редакция, но ще си поддържам моят срок – пет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз ще припомня, че районен съдия можеш да станеш с две години стаж, уви. И това при обсъжданията на Закона за Висшия съдебен съвет, както разбрахме, е желателна практика за развитието на съдиите – от млади да стават съдии.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма други изказвания, закривам дебата.
Сега доста неща се насъбраха, колеги. Колегата Чавдар Георгиев има предложение за отпадане. Друго предложение за отпадане виждате ли?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: То е съобразено със становището, което беше изтъкнато и ако се възприема друга редакция, аз ще го оттегля.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Който е за отпадане на текста на вносител за т. 2 от § 8, моля да гласува:
За – 3, против – 0, въздържали се – 11.
Не се приема отпадането.
Подлагам на гласуване предложенията на Анна Александрова и Явор Хайтов, главно в частта „да има висше юридическо образование“. Който е за това изискване за висше юридическо образование, моля да гласува.
За – 0, против – 0, въздържали се – 14.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Камен Костадинов – като арбитър в постоянна арбитражна институция може да бъде вписан дееспособен пълнолетен гражданин и така нататък. Който е „за“, моля да гласува.
За – 3, против – 0, въздържали се – 14.
Не се приема.
Остана ли някое предложение, което да не е…? Моето е редакционно и сега като стигнем до текста на вносител ще го подложа на гласуване.
Няма други предложения, постъпили от народните представители за т. 2.
Който подкрепя моето предложение за редакция в началото на текста на т. 2 за ал. 3, моля да гласува. (Реплика.) Само редакцията гласуваме сега, редакция относно „вписан“.
За – 14, без против и въздържали се.
Приема се.
Значи, досега отпадна „юридическото образование“, остава само „висше образование“.
По моралните качества не сме имали предложения и не сме имали дебат.
Имаме различни предложения по броя на годините, по лимита на годините. По вносител е най-малко десет години професионален стаж. Имаме предложение на Чавдар Георгиев – числото „10“ се заменя с „5“, и имаме предложение по реда на чл. 80 от колегата Митев за това числото „10“ да се замени с „8“.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на колегата Митев. Който е за това да се намали от десет години на осем, моля да гласува.
За – 8, против – 0, въздържали се – 4.
Приема се това предложение.
Ние ще трябва изрично да гласуваме. При това положение Ви предлагам да се отхвърли предложението на колегата Чавдар Георгиев за замяна на „10“ години с „5“ години.
Който е „за“ отхвърлянето, моля да гласува. (Реплика на Мая Манолова.)
Права е госпожа Манолова. Който е „за“ това предложение, защото направихме предходно гласуване, а пък случат ли се две „за“ тогава имаме вече процедурна невъзможност, но правилното е „за“ – който е „за“ колегата Георгиев – числото „10“ да се замени с „5“, моля да гласува.
За – 4, против – 1, въздържали се – 7.
Не се приема предложението на колегата Чавдар Георгиев.
При това положение остава „8“ години в текста на вносител.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с приетите три редакции. Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, без против и въздържали се.
Приема се текстът на т. 2 по следния начин: „Арбитър може да бъде дееспособен пълнолетен гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, има висше образование, най-малко 8 години професионален стаж и притежава високи морални качества.“ (Шум и реплики.)
Пристъпваме към т. 3.
В чл. 31 се създава нова ал. 2: „Всяка страна получава код, с който може да проверява развитието на делото на интернет страницата на Арбитражния съд.“
Колегите припомнят, че имаме две предложения и за чл. 12, които са извън обхвата на текста на приетия на първо гласуване текст за § 8. Това е предложението на колегата Камен Костадинов за чл. 12, ал. 2, т. 2 се изменя така: „Ако страната не назначи арбитър в 30-дневен срок от получаване искането на другата страна да направи това или ако двамата арбитри в 30-дневен срок от тяхното назначаване не постигнат съгласие за третия арбитър, по искане на една от страните Софийският градски съд назначава арбитър.“.
Има и буква „б“ и „в“:
б) „В ал. 3 думите „Председателят на Българската търговско-промишлена палата“ се заменят със „Софийския градски съд“;
в) „В ал. 4 думите „Председателят на Българската търговско-промишлена палата“ се заменят със „Софийския градски съд“.
Това е на колегата Камен Костадинов.
И кой друг има предложение по чл. 12?
Това е само за чл. 12. Камен Костадинов го няма да представи аргументите и съображенията.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Господи Председател, аз четейки предложенията на господин Костадинов между двете четения се чудя дали те са в обхвата на Законопроекта.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз казах, че не са в обхвата.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Тогава да не ги гласуваме, като недопустими, и да продължаваме нататък.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не сме ги обсъдили, тоест на този етап не можем да преценим доколко са в обхвата и не са. Аз затова все пак давам думата за становища.
Господин Тодоров, заповядайте.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Тъй като стана въпрос за компетентността на председателя на Българска търговско-промишлена палата по отношение на арбитража адхок, това не е случайно вкарано в Закона. Има нормативна основа, това е Европейската конвенция за външнотърговски арбитраж, чл. 4, т. 2, която предвижда, че в тези хипотези съответно „арбитърът се назначава по молба от другата страна“, цитирам.
Мога да прочета и целия текст или само там…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Есенцията само кажете.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Да. „По молба от другата страна от председателя на компетентната търговска палата на държавата, в която в момента на подаването на молбата за арбитраж пребивава или има своето седалище в страната, която не е посочила арбитър“, тоест тази компетентност произтича и е визирана в Европейската конвенция за външнотърговския арбитраж. Всъщност това решение е намерило проявление и в сега действащия Закон за международния търговски арбитраж.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест Българската търговско-промишлена палата се позовава на конвенционния режим, който определя като компетентен субект председателя на съответната търговска палата.
Госпожо Съдия, заповядайте.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Аз само искам да обърна внимание, че всъщност Софийски градски съд при липсата на листа на арбитрите няма как да определя арбитър. В смисъл това трябва да бъде напълно произволно и на каква база ще стъпи съдията, който решава конкретния спор. Аз не виждам, това моля да го имате предвид.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР КАЦАРСКИ: В § 3, ал. 2 от сега действащия ЗМТА предвижда изрично, че по спорове, които не произтичат от търговски сделки, поради това не попадат в кръга на Конвенцията, назначаващ орган е именно Софийски градски съд. И в един единствен случай съм виждал такъв акт за назначаване, така че сегашният режим е горе-долу в рамките на Конвенцията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: В Арбитражния съд ние многократно сме използвали тази опция, която Закона за Международния търговски арбитраж ни дава и от Софийски градски съд ние сме искали назначаване на арбитри, което винаги е било уважавано. Става въпрос за не повече от десет случая до момента, но все пак е практика в една посока. Така че Софийски градски съд винаги досега е уважавал молбите на арбитражния ни съд за назначаване на служебни арбитри от съда. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Колеги, първо, по допустимостта. Който смята, че това предложение излиза извън обхвата на приетото на първо гласуване предложение на вносителя, моля да гласува, тоест, който мисли, че е допустимо, тоест „за“ допустимостта, моля да гласува:
За – 3, против – 10, въздържали се – 4.
Предложението не е допустимо и не се обсъжда, и не провеждам гласуване по него.
Освен чл. 12, който го има сега в това предложение на Камен Костадинов, имаме подобно предложение за изменение на чл. 27 с вносител Велизар Енчев. Член 27, ал. 2 се изменя така: „Исковата молба и отговорът трябва да бъдат представени в срок, уговорен от страните или определен от Арбитражния съд“.
Колегата Енчев предлага този срок да бъде определен с чл. 131, ал. 1 от ГПК, чл. 131, ал. 1 – едномесечен срок.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Тъй като се налага за малко да изляза, аз поддържам всички направени предложения „за“, по другите съм „въздържал се“, докато се върна.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Изказвания по срока?
Заповядайте, господин професоре.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Това предложение според мен не може да бъде прието – това е моето лично мнение, защото има най-различни арбитражи, има и най-различни процедури – предявяване на искова молба, даване на отговор. Има арбитражи, в които е възпроизведена и в които има двойна размяна на книжа например. И няма никакъв смисъл от тези препращания към този срок, защото зависи дали арбитража е местен, дали е международен, сроковете са различни. Не може да бъде срокът за отговор на искова молба един и същи, ако примерно страната ти е в Китай или, ако да кажем, става дума за границата на град София…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Или за АЕЦ „Белене“.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Така че това предложение, то е несполучливо и въобще не отчита особеностите на арбитражното производство.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Процедура от колегата Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Предлагам да гласуваме по допустимост, няма смисъл да го обсъждаме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Преди обсъжданията.
Има ли възражения към тази процедура? Няма.
Подлагам на гласуване допустимостта на предложението на колегата Велизар Енчев, който смята, че то е допустимо и трябва да го разгледаме, моля да гласува:
За – 0, против – 11, въздържали се – 3.
Не се допуска за разглеждане предложението на колегата Велизар Енчев, което е извън обхвата.
Връщаме се към текста на вносител, където стигнахме до т. 3 по отношение на чл. 31, която прочетох. Това касае кода, който получава всяка страна. Такова предложение относно кода имаме от Чавдар Георгиев, като той предлага в т. 3, буква „а“ създаваната нова ал. 2 придобива следното съдържание: „Всяка страна получава възможност да проверява хода на делото и дистанционно, включително и чрез интернет страницата на Арбитражния съд“.
Това е единственото предложение по т. 3. (Реплики.)
И за заличаване има – да, извинявайте.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР КАЦАРСКИ: Само редакция. Мисля, че предложението на господин Георгиев понеже е малко по-широко формулирано, е по-добро, защото това е въпрос на техника, тоест как точно ще се проверява. Важно е да може да се проверява делото дистанционно, само че той е писал „и дистанционно“. Според мен то е ясно, че е дистанционно, защото никой не може да забрани на страната да си проверява делото на място, това е абсурдно. Но трябва да бъде дистанционно, включително евентуално и чрез интернет страницата. И бих предложил да не бъде „развитието или хода на делото“, както е в текста, а да бъде самото дело – „делото“, защото като се каже „развитие на делото“, човек започва да се пита сега какво точно значи това „развитието на делото“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Насрочването се има предвид.
АЛЕКСАНДЪР КАЦАРСКИ: Трябва да може всичко да проверява – всички актове, те трябва да бъдат сканирани и да има дистанционен достъп до тях. Това според мен е идеята и поне при нас е така. Така че не развитието, а самото дело. Той трябва да има право дистанционно да проверява делото. Така би трябвало да бъде. Според мен това би трябвало да бъде редакцията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Ние не възразяваме да бъде прието такова изискване, но смятаме, че преди да бъде прието това изискване, трябва да се приеме, първо, задължение всеки арбитражен съд да поддържа интернет страница, понеже към момента на нас не ни е известно такова задължение. Първо, трябва да има страница и след това на тази страница да се поддържа такъв регистър.
Колкото до формулировката, аз ще се съглася с проф. Калайджиев като единствено може би ще си позволя да добавя „документите по делото“, защото, мисля, че така ще се постигне… Без да претендирам за точност, но „документите по делото“, защото в крайна сметка той ще вижда документи. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Делчев, бързо.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Въпреки, че аз смятам, че в ал. 2 се съдържа предположението, че всеки арбитражен съд трябва да има интернет страница, може би за яснота наистина не е лошо да допълним ал. 2 като преди „всяка страна получава“ да сложим едно изречение, което казва, че „всеки арбитражен съд трябва да поддържа интернет страница“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Систематично няма да седи добре в тази норма, защото тя касае уведомяванията и достъпа до делото. Според мен това становище на Арбитражния съд не е особено обосновано, защото след като се възлага конкретно задължение и неговото изпълнение предполага наличието на електронна страница, не мисля, че е необходимо да го вписваме изрично.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР КАЦАРСКИ: Само една дума. Аз мисля, че това е въпрос на интерфейс. В смисъл, важното е страната да има дистанционен достъп до делото, така че не е задължително да има интернет страница. Казваме в предложението на господин Георгиев „включително и чрез интернет“, тоест, ако тя иска ще осигури достъп чрез интерфейс, именно чрез интернет страницата. Може да осигури по някакъв друг начин. Ние няма нужда да се занимаваме с техниката…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кой да е другият начин? За дистанционното.
РЕПЛИКА: С Dropbox, могат да имат споделен Dropbox, в който да се събират документи. Това се прави по арбитражи адхок.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние по този повод за електронното дистанционно гласуване сме възприели това, че понятието „електронно дистанционно“ обхваща всички технически методи и способи за този достъп, като най-общодостъпния интернет. Но приемаме, че е възможно да има и друга софтуерна, да кажем, платформа за достъп.
Заповядайте.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Понеже мислим в една и съща посока, тогава да бъде формулирано предлагам „да бъде осигурен достъп през глобалната мрежа“, без да се уточнява интернет страница или каквото и да било, за да може да е максимално широко. Не изхождаме от интереса на нашите съдилища, много отдавна поддържаме този достъп – електронен, с дата, час и секунди. Това нас не ни касае. Просто, за да бъде стабилно. (Шум и реплики.)
Точно затова да не бъде през интернет страница, това ми беше мисълта. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вижте, ако тук целим нещо, това според мен би трябвало да бъде известно унифициране на минималния стандарт. А унифицирането на минималния стандарт за достъп, в този случай според мен най-простото и достъпното тук е интернет. Да, възможни са други допълнителни алтернативни способи. Най-вероятно ние ще вървим към текста на вносител, където е казано „код“. (Шум и реплики.)
Прекратявам дебата.
Подлагам на гласуване изключващото предложение на Анна Александрова и Явор Хайтов за отпадане на т. 3. Който е „за“ отпадане на т. 3, моля да гласува.
За – 0, против – 0, въздържали се – 14.
Не се приема отпадането.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Камен Костадинов: „Всяка страна получава възможност да проверява хода на делата и дистанционно, включително и чрез интернет страницата на Арбитражния съд.“ Който е „за“, моля да гласува. (Реплики.)
Това, което чета е на Чавдар Георгиев. Извинявайте, на Чавдар Георгиев е. Извинявам се.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, без против и въздържал се.
Приема се.
Но тук правя редакционно предложението така, както проф. Калайджиев каза: „ходът на делото“ да бъде само „делото“ – „да проверяват делото и дистанционно“. Тук се колебая дали да добавим на Вашите техници любимото – „включително електронно и чрез интернет страницата на Арбитражния съд“, защото дистанционно може и по друг начин да се проверява. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е, да, но това добре ли е? Чрез пощенска услуга? (Шум и реплики извън микрофоните.)
Добре, ограничавам редакционното си предложение само да отпаднат думите „ходът на“.
Който е за това да отпаднат думите „ходът на“, моля да гласува:
За – 14, против и въздържали се няма.
Текстът, който е приет, е: „Всяка страна получава възможност да проверява делото и дистанционно, включително и чрез интернет страницата на Арбитражния съд.“
При това положение текстът на вносителя за т. 3 се отхвърля.
Пристъпваме към т. 4 от текста на вносител, за създаване чл. 46а: „Всеки арбитражен съд води архив“.
Сега по предложенията за чл. 46а. Имаме на Камен Костадинов: „Всеки арбитраж води архив, който се съхраняват приключените дела в продължение на пет години от постановяване на решения или определения по тях. След изтичане на този срок се съхраняват само решенията и мотивите към тях, както и сключените спогодби.“.
Тоест тук разликата според мен е само от 10 на 5 години.
Ако има друга разлика? Няма.
Колегата Чавдар Георгиев? Няма.
По точка четвърта и Ана Александрова и Явор Хайтов предлагат т. 4 да отпадне.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Подкрепяме предложението да бъде променено на пет години, тъй като след петте години общо взето данъчните срокове, поне за които аз се сещам, са изтекли и няма предмет, няма причина да се пазят делата. Но решенията, разбира се, трябва да се пазят или 10, или дори завинаги. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР КАЦАРСКИ: Тук само едно предложение – да бъде „от приключване на производството“, защото от приключването на производството означава и страните да са уведомени за съответното решение или определение за прекратяване на производството. Защото има случаи, по които решенията и определенията – по-специално решенията, да кажем, може да мине много време преди постановяването на решението и приключването на производството, ако да речем страната се крие и тя може с месеци да не бъде уведомена за решението. Даже и години има такива случаи.
МАЯ МАНОЛОВА: Може и да не я търсят.
АЛЕКСАНДЪР КАЦАРСКИ: Да, може и да не я търсят.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други предложения?
Госпожо Съдия, моето питане е следното – по сроковете 5 и 10 години. Вашето становище с оглед, да кажем, възможността, наказателната давност ме интересува, не общата. Имам предвид, ако престъплението е документно, там е кратка давността ми се струва.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Не мога да кажа, не съм компетентна изобщо в областта на наказателното право, съжалявам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, но има ли смисъл, тоест да съблюдаваме освен гражданската, тъй както казват…
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Аз не знам под кой текст на Наказателния кодекс би било престъпно постановяването на тези арбитражни решения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те са само хипотези и предположения
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Защото ние мислихме вариантите и не стигнахме до извод, че изобщо дейността на арбитражните съдилища такава, каквато е в момента и която ни е принудила да бъдем тук, е по някакъв начин наказуема.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Някой имаше оплаквания за качеството и съдържанието на протокола от заседанието на Арбитражния съд.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Не, масовият случай беше да се прилага текстът на чл. 7, ал. 3 точно обратно на това, което пише в закона, тоест пасивното поведение на длъжника се разглеждаше като форма на признание на компетентността на Арбитражния съд. А то е точно обратното, нали Законът изисква активно поведение – да отидеш и да се съгласиш. В тази връзка аз нямам отношение към сроковете, защото дали ще приемете 5 години, но действително от приключване на производството, или 10 години, е чисто технически въпрос и не съм сигурна, че има конкретно отношение към давностния срок.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По Закона за архивите колко е?
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Различно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР КАЦАРСКИ: Имам чисто техническо впечатление от отговаряне на дознатели и следователи. Всъщност често пъти възниква въпросът за използване на неверни, неавтентични и прочее документи от страните в производството. Всъщност това е идеята – колко години след това би стоял наказателно-правния проблем за документни престъпления и може би 10 години изглежда по-сигурно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И на мен така ми се струва.
При това ми се струва, че сега дори за институциите срокът 5 години за архивиране, но след това по класификатор определени групи документи се предават на Централния държавен архив, тоест на държавните хранилища. Сега, който пък иска да арбитрира, да си осигури с добра грижа все пак архиви, които да обезпечат този… (Реплика от Мая Манолова.)
Тук трябва да съобразим и общите правила за общото съдопроизводство, тоест там делата колко години се съхраняват.
РЕПЛИКА: Различно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Различно, така е.
Всеки доби впечатления.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване, първо, изключващите – предложенията за отмяна, които са на колегите Анна Александрова и Явор Хайтов.
Който е „за“ отпадане на т. 4, моля да гласува:
За – 0, против – 0, въздържали се – 14 гласа.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Камен Костадинов, който е предложил 5 години срок. Който е съгласен, моля да гласува:
За – 3, против – 0, въздържали се – 14.
Не се приема предложението на колегата Камен Костадинов по отношение на т. 4.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 80 на колегата Свилен Иванов – думите „от постановяване на решенията и определенията по тях“ да се замени с думите „от приключване на производството“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – 0, въздържали се – 3.
Приема се предложението на Свилен Иванов за редакционна промяна на текста на вносителя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетото вече редакционно предложение. Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – 0, въздържали се – 3.
Приема се текстът на вносител по т. 4 заедно с приетото предложение на Свилен Иванов.
Пристъпваме към т. 5 от текста на вносител по отношение на чл. 47. Имаме текст на вносител.
Предложението на Чавдар Георгиев. Имаме предложение за т. 5 за отпадане в буква „а“ след ал. 1 и за изменение на уводното изречение, за добавяне на изречение второ в ал. 2 „нищожността може да се предяви чрез иск или възражение“ и за отпадането на ал. 3. Това е предложение на Чавдар Георгиев, Ана Александрова и Явор Хайтов за отпадане на т. 5.
Има ли изказвания?
Заповядайте.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Ако е удобно. Съжалявам, че отнемам думата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По Правилник трябва народните представители да са първи. Мисля, че ще допринесете повече за изясняване.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Искам да изясня няколко неща, за да може народните представители да вземат обосновано и информирано решение по тази точка.
Казахме на предишното обсъждане, че окръжният съд, който разглежда молба за издаване на изпълнителен лист, ще отказва издаването на такъв, в случай че е постановено по неарбитрируем спор. Алинея 2, която прогласява тези решения да са нищожни, добре е „декларативна норма“, нека да остане, но проблемът възниква с нищожността, която може да се констатира служебно. От Софийски градски съд вече се прие да е Окръжният съд, но това редакционно.
Сега само да Ви обърна внимание. Производство по издаване на изпълнителен лист в първата си фаза е едностранно такова. Тази служебна констатация дори да се извърши от съда, то това става само в мотивите – прилича на инцидентния съдебен контрол върху административни актове. Ние диспозитив не може да държим по отношение на нищожността и всъщност това служебно прогласяване няма никакъв ефект, защото диспозитив не може да има. Съдът е ограничен от искането, а искането е за издаване на изпълнителен лист. В този смисъл ал. 3 не може да визира служебно констатиране от съда, който решава въпрос с молба за издаване на изпълнителен лист.
Върховният съд вече има компетентност да се произнася по искове за отмяна на арбитражни решения, а когато визираме нищожни такива, очевидно да прогласява тяхната нищожност. И тук особеността, идеята е тази нищожност да се релевира без ограничения във времето, но принципът е такъв. Исковете за нищожност не са ограничени от някаква давност или срок, така че не е необходимо изрично посочване на факта, че искова молба може неограничено във времето. Сегашната уредба постановява отмяна на арбитражното решение, включително по неарбитрируем спор и затова е предвиден срок, с цел стабилизиране на това решение. Това са предварителни бележки, които моля да имате предвид.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Професоре, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР КАЦАРСКИ: Благодаря.
Искам да само да подкрепя изцяло това, което беше казано, в следния смисъл. Първо, би трябвало според мен ал. 2 да се редактира, тъй като в момента между първата и втората хипотеза, които са уредени там няма разлика, тъй като текстът е бил създаден във времето, когато има особен режим за спорове, страна по които е потребител, а вече в чл. 19, ал. 2 са включени и тези спорове, тъй че може да остане или първото, тоест предметът, който не подлежи на решаване от арбитраж, и втората част – или са в нарушение на чл. 19, понеже то е едно и също, няма разлика вече.
Изцяло съм съгласен по отношение на ал. 3 по следните причини: н само по това, което беше казано досега, но всъщност, когато едно решение е нищожно, по тази нищожност може да се произнасят далеч не само Върховният касационен съд, ами всеки съд. Защото Върховният касационен съд е компетентен да гледа искове точно, както беше казано, по чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, но тези решения не са нищожни, те са отменяеми и се атакуват по исков ред. А когато решението е нищожно, аз смятам, че всеки съд може да се произнесе по тази нищожност. Освен това, естествено е, че няма ограничение във времето и така нататък, тоест важат си общите правила за нищожните решения – това, което е известно в теорията. Тук няма смисъл според мен от тази трета алинея. Алинея 2 изцяло решава същото, тя решава този проблем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На мен ми се струва, че тук вносителят нещо друго е целял, предвид че в ал. 2 записва полза за нищожност и в ал. 3 говори, че тя се констатира служебно, тоест може би трябва да се допълни, че в ситуацията в хипотезата, в която имаме нищожно решение по неарбитрируем спор, тогава съответният окръжен съд отказва издаването на изпълнителен лист.
РЕПЛИКА: Това го направихме вече.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Да.
Ако някъде другаде сме го уредили и съм пропуснал, да, това е смисълът. Иначе, ако трябва да се води отделно исково производство и да се обявяват и прогласят някакви неща, кауза пердута. На човека ще му отнемат, каквото там може да се отнеме и дето се вика, ще гони Михаля.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, аз искам да направя предложение по реда на чл. 80, което е в синхрон с проведената дотук дискусия и разяснения, които бяха дадени. В ал. 2 текстът на вносителя да отпаднат думите „или са в нарушение на чл. 19, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс“. Това беше направено преди да бъде гледан текстът на чл. 19, при който ал. 2 на вносител така или иначе отпадна. Достатъчно е да посочим, че арбитражни решения, които са неарбитрируеми са нищожни, няма нужда от това посочване. На практика на базата на всичко, което беше казано, ал. 3 според мен действително се явява излишна и предлагам тя също да отпадне. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Тук би могло да се мисли за замяна на алинеята, тоест вероятно да се има предвид ал. 1. Това е другият вариант.
ХРИСТИАН МИТЕВ: То това е другият вариант, но според мен така или иначе, ако отпадне текстът или са в нарушение на чл. 19, ал. 2 от ГПК, ще се постигне целта, която е заложена от вносителя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря.
Придържаме се към становището, което беше застъпено с редакционните поправки в ал. 2 и към становището ал. 3 да отпадне, защото е напълно ненужно. Нищожността, разбира се, че може да се търси без ограничение във времето.
Искам да отбележа нещо. Въвеждането на фигурата на прокурора въобще в арбитражното производство, поне за мен, доколкото познавам така в международен план, ще е абсолютен прецедент. Поради това основание предлагаме да отпадне ал. 3 като ненужна и странна, даже мога да кажа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз си оттеглям предложението по ал. 2 дотолкова, доколкото колегите референти са направили вече такова предложение за отпадане на текста, но си поддържам предложението за отпадане на ал. 3.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
Не се разбрахме много, но…
ХРИСТИАН МИТЕВ: За редакция, накрая: „В § 8, т. 5, буква „б“ относно създаването ал. 2 и ал. 3 думите „или са в нарушение на чл. 19, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс“ да отпаднат“. В тази част предложението им е резонно и няма смисъл аз да поддържам своето.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Откъде го прочетохте?
Ти казваш най-общите предложения за отпадане. Точка 5, да.
Няма други изказвания, така ли?
Подлагам на гласуване, колеги, първо отменителните предложения на госпожа Анна Александрова и Явор Хайтов т. 5 да отпадне.
Който е за отпадане на т. 5, моля да гласува.
За – 0, против – 0, въздържали се – 14.
Не се приема предложението за отпадане.
Пристъпваме към гласуване предложението на Чавдар Георгиев по отношение на т. 5.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 1, против – 0, въздържали се – 11.
Не се приема предложението по т. 5 на колегата Чавдар Георгиев.
Пристъпваме към гласуване на редакционни предложения по отношение текста на т. 5 на вносител.
Първото от тях е ясно, то вече беше коментирано: „Софийски градски съд“ да бъде заменен с „окръжния съд“, съобразно предходните ни гласувания. (Реплики.)
Тогава подлагам на гласуване това отделно предложение на колегата Митев да отпадне ал. 3 от текста на вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 6, против – 1, въздържали се – 5.
Шест на шест. Като под формата на отрицателен вот по това гласуване обяснявам защо поддържам текста на вносителя.
Поддържам текста на вносителя с оглед експлицитността на правната последица от нищожността и уведомяване на субектите да използват тази възможност. Като според мен, както каза и съдия Братоева, аз също смятам, че при искането за издаване на изпълнителен иск съдът следва да действа по линия на инцидентния контрол като квазипроизводството за проверяване на валидността на административния акт и да съобразява този въпрос. Как ще го прави съдът и каква практика ще направи – дали ще е в диспозитива, или в мотивите. (Реплики извън микрофоните.)
Какъв е проблемът да има двоен диспозитив? Отказвам да издам изпълнителен лист, обявявам за нищожно решение еди-кое си, защото е неарбитралируемо. Въпросът е, че като се обяви за нищожно, ще има и други последици, които са по акцесориите на арбитражното решение.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Разбирам, обаче ще влезем в противоречие с много принципи на процеса. Разбирате ли? Значи по искане на молителя, който представя това арбитражно решение и той се позовава на него, иска да се ползва от неговите последици, ние не стига, че ще му отхвърлим молбата, ами ще му постановим и акт, с който ще го обявим за нищожно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ами направо е незаконен арбитраж. Създал е привидност за решаване на спора. Какво ще го щадим при това положение? Как беше – за длъжника никаква пощада.
Според мен тук трябва да има пределна яснота на правните последици, но това е лично мое мнение. Аз затова останах сам в това гласуване, може и да не съм прав, но, смятам, че това би помогнало.
Друг е въпросът, ако Вие си измисляте такава практика, че по повод на произнасянето на нищожността – за нищожността е отворен още един различен път за обжалване на решението на окръжния съд. Това вече би било лошо.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: На този етап обжалването на акта на съда подлежи на въззивен контрол от съответния апелативен съд в двуседмичен срок. Двуседмичният срок съвпада с принципно двуседмичния срок за обжалване на съдебни решения. Така че Вие тук проблем със срока за обжалване няма да има.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И със съда нямаме, така че, тоест с второинстанционния съд, също нямаме.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: При тази редакция на текста аз се съмнявам, че ще има съдия, който да напише диспозитив. Разбирате ли? В смисъл, инцидентният контрол винаги е свързан с произнасяне в мотивите на акта и в резултат на извода в мотивите съдът достига до решение по спора, с който е сезиран. Спорът, който е сезиран в случая, е да издаде ли, или не, изпълнителен лист. Констатира в мотивите, че е нищожно и казва точно, защото е нищожно, не поражда правни последици, поради което остава без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист. Но няма как тук да стане „признава за установено, че…“.
МАЯ МАНОЛОВА: А не се ли разбира това от текста?
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: „Констатира служебната констатация“ ще следва да се разбира по смисъла на чл. 117 – колко беше? – ГПК, за инцидентния контрол. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може, според мен покрива другите основания.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Въпросът е, че досегашната практика за установяване нищожност на съдебно решение, в случая на арбитражно такова, изисква участие на страните, които са обвързани от въпросното съдебно решение. Аз лично съм много притеснена от това, че в едно едностранно производство, започнало по молба на кредитора, ние ще постановим диспозитив, който ще обвърже длъжника. Да, вярно е, че той се ползва от този диспозитив, но все пак би трябвало да има право на участие в производството.
МАЯ МАНОЛОВА: Добре, ако го констатирате в мотивите, какъв текст трябва да се запише?
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Дотук е ясно, че е в мотивите. За диспозитив, в смисъл…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз не смятам, че оттук непременно следва диспозитив. Затова Ви казвам: както си го намерите. Ако искате в мотивите, както е при инцидентния контрол. Ако искате си направете практика и за диспозитив. Съдът прилага Закона, както си иска, но така или иначе го прилага окончателно. (Смях.)
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Е, как, както си иска?! Напротив, недейте така. Съдът прилага Закона според точния му смисъл. А точният смисъл е да няма диспозитив. Сега говоря само за диспозитива, за мотивите е ясно. Там ще се произнесем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: От ал. 3 тук не следва, че имаме непременно диспозитив.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Вие поставихте въпроса и аз Ви отговарям.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Никакъв въпрос не съм поставял, аз обяснявах отрицателното...
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: За диспозитива настояхте.
Професор Калайджиев поиска думата.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Не, аз може би не разбрах. Смятам, че тази ал. 3 е излишна. Освен това си мисля, че е ясно, че окръжният съд не може да постановява такъв диспозитив, това е абсурдно, това може да стане само в едно спорно производство. Това е правен спор. Да, може в мотивите, разбира се, няма никакъв проблем, но аз се чудя защо да бъде само от Върховният касационен съд. Трябва всеки съд да може според мен, защото това е триинстанционно производство и ако примерно някой съд реши например, че…, тоест неговото решение подлежи на обжалване и така нататък. Действително това по искане на прокурора ми се вижда малко прекалено. Мисля, че тази ал. 3 нищо не допринася.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Гласуването беше шест на шест, но беше за отпадането, тоест не се приема предложението за отпадане, така ли? То и в зала може да го прегласуваме, но… (Шум и реплики извън микрофоните.)
Кой ще иска прегласуване? В смисъл, не ме убедихте с това. Тук ще се извиня на проф. Калайджиев и на съдия Братоева.
РЕПЛИКА: Процедура.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Тъй като колегата Георгиев току-що влезе и нямаше възможност да гласува, искам прегласуване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искане за прегласуване. Който е за отпадане на ал. 3, моля да гласува:
За – 7, против – 1, въздържали се – 5.
Приема се предложението за отпадане на ал. 3.
Пристъпваме към следващото гласуване, което е по редакции, относно частта „или са в нарушение на чл. 19, ал. 2 от ГПК“, тоест едното предложение е да отпадне този текст, а другото предложение да стане – чл. 19, ал. 1 от ГПК.
Който е за отпадане на текста „или са в нарушение на чл. 19, ал. 2 от ГПК“, моля да гласува:
За – 9, против – 0, въздържали се – 6.
Отпада частта „или са в нарушение на чл. 19, ал. 2 от ГПК“. При това положение не подлагам на гласуване – действително ще стане дублиране от съдържателна страна редакционното предложение, което направих.
Подлагам на гласуване текста на вносител, заедно с приетите редакционни предложения в частта, която остана, ал. 2.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Приема се текстът.
Остават ни още две точки – т. 6 и т. 7. (Реплики.)
За концесиите търпение проявяват трима колеги от Министерския съвет и представители на граждански организации. (Шум и реплики.)
Колеги, аз съм склонен, след като толкова бавно и пунктуално обсъждаме, поне принципните въпроси – тези, които възникнаха до чл. 35 на Закона за концесиите – единият, от който е Вашият, да ги подложим на повторно гласуване. (Реплики.)
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, може ли едно процедурно предложение да направя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Тъй като не определихме края на днешното заседание, нека да бъде до приемане на този Закон. Съжалявам, но в следващо заседание ще продължим с другия закон.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Подкрепям изцяло колегата Георгиев, за да не стават грешки и пропуски поради явно напредващото време.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Допълнителни аргументи – в късен час сме, ограничен състав. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Прекъсване, колеги, от пет минути.

(След прекъсването.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Продължаваме след прекъсването.
Стигнахме до т. 6 по отношение на чл. 51, изречение второ, след думата „прилагат“ се добавя „арбитражното споразумение и документ, удостоверяващ предпоставките на чл. 7, ал. 3. Това е текстът на вносителя.
По предложенията. Имаме предложение от Камен Костадинов, при него е с т. 5. „ В чл. 51 думите „Софийски градски съд“ се заменят със „Софийски окръжен съд“ в ал. 1.
Чавдар Георгиев – същото предложение. Това са предложенията.
Имате думата за изказвания. (Реплики.)
Да, има и две идентични предложения за отпадане на т. 6.
Заповядайте.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Аз само да кажа защо предложението е внесено така. Във връзка с възможността да се приеме нещо различно по отношение на измененията в ГПК и за да се даде възможност на съда, който издава изпълнителен лист да осъществява контрол върху спазването на чл. 7, ал. 3. Този проблем вече не стои, така че смисълът на този текст донякъде е загубен и всъщност няма да е необходимо да се прилага арбитражно споразумение или документ, който да удостоверява, че са били налице предпоставки по чл. 7, ал. 3.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма да е необходимо.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Обяснявам защо е предложено. И към настоящия момент, с оглед вече гласуваните предложения за изменение на ГПК и до тук някак си текстът... (Реплики.)
Да, това е уточнението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР КАЦАРСКИ: Всъщност идеята е, че в първоначалния вариант, който не бе приет, е да се разглеждат спорове с потребител по сключени след възникването споразумения и това беше средството да се провери дали наистина това се е случило. Вие не го приехте, поради което тази защитна идея отпада. А да се прилага като общо правило обаче е някак си малко странно по две причини.
Първо, това означава окръжният съд, издаващ изпълнителния лист в закрито заседание, в без състезателно производство, да провери дали има арбитражно споразумение е нещо, по което може да има много сериозен спор пред самия арбитражен съд и евентуално защитата срещу неправилната му преценка да стане пред апелативен съд по повод жалба за издаване или отказ за издаване на изпълнителен лист, чието решение е окончателно.
Същевременно в чл. 47, ал. 1 липсата на арбитражно споразумение е основание за отмяна, който въпрос се решава едноинстанционно от Върховния касационен съд. И може да стигнете до парадоксалната ситуация Апелативният съд по повод на производството за издаване на изпълнителен лист да реши, че има арбитражно споразумение, а ВКС по-късно да отмени арбитражното решение, защото няма такова, или обратното. Така че създава някаква асиметрия в начина за защита срещу арбитражните решения.
Идеята беше точно това, което колегата каза – да имат ефективна защита потребителите, ако техните спорове са арбитрируеми, но това като че ли вече го няма като съображение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест и Вие поддържате отпадането.
АЛЕКСАНДЪР КАЦАРСКИ: Няма нужда от този текст, да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А в частта – замяната на Софийски градски съд с Окръжния съд.
АЛЕКСАНДЪР КАЦАРСКИ: Това е добро.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
Колеги, закривам дебата.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване двете идентични предложения на колегите Анна Александрова и Явор Хайтов – т. 6 да отпадне.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 12, против и въздържали се няма.
Отпада текстът на вносител по т. 6.
Подлагам на гласуване отделно предложението на Чавдар Георгиев – „в района, на който е постоянният адрес или седалището на длъжника“... Да, две различни предложения са: на Камен Костадинов по т. 5 и на Чавдар Георгиев по т. 5, относно подсъдността. (Шум и реплики.)
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, за да улесня работата, приемам редакцията на колегата Костадинов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, тоест оттегляте т. 5 от Вашето предложение.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Не по същество, а приемам неговата редакция, така че да се считат идентични предложения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е няма как да го правим и за изменения в доклада сега.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Добре, каквото трябва, така да е.
Оттеглям го, добре.
ПРЕДС. ДИМИТЪР КИРИЛОВ: Колегата Георгиев оттегля неговото предложение – „Софийски градски съд“ се заменя с „Окръжния съд по мястото на арбитража“, като заявява, че подкрепя предложението на Камен Костадинов да бъде: „Окръжният съд в района, на който е постоянният адрес или седалището на длъжника“.
Подлагам на гласуване предложението на Камен Костадинов, който е „за“, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Приема се предложението на Камен Костадинов.
При това положение не гласуваме текста на вносител, който отпадна с предходното гласуване и пристъпваме към т. 7 по вносител.
Имаме предложения в тази връзка от народните представители Камен Костадинов и от Чавдар Георгиев – т. 7 отпада, и от Явор Хайтов и от Анна Александрова, че отпада.
Значи имаме три предложения за отпадане и предложение на Камен Костадинов.
Господин Кацарски, благодаря за участието. Довиждане.
Господин Тодоров.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Нашето предложение е това предложение по т. 7 да отпадне, тъй като въвеждането на регистър за арбитражните съдилища ще направи невъзможно България да изпълни ангажимента си за създаване на условия за международен арбитраж адхок по Европейската конвенция за външнотърговския арбитраж, разпоредбите вече ги цитирах, тъй като няма как такъв арбитраж да спази изискването за вписване в Регистъра на арбитражни съдилища.
На следващо място, това също според нас ще бъде пречка за възможността и международните институционни арбитражи, какъвто е примерът с Арбитражния съд към Международната търговска камара, също да заседават в България, тъй като едва ли според нас Международната търговска камара и Арбитражният съд ще се впише в този национален регистър и ще стане подконтролен на Министерството на правосъдието.
Така че според нас тази процедура, това са аргументи, тази процедура ще ограничи международния арбитраж адход, а също така и международния институционен арбитраж, а ограничавайки тези възможности, това пък влиза в колизия и със самото заглавие на нормативния акт на Закона. Какъв ще е тогава този Закон за международен търговски арбитраж с тези ограничения?
Още един аргумент в тази насока. Да приемем, че целта е да се изчисти пазарът и да се въведе ред, тоест да няма това голямо роене на арбитражни съдилища, които да объркват търговците.
Ако погледнете в самите предложения за създаване на един нов арбитражен съд, дали това изобщо представлява някаква летва или някакво ограничение. Правилник за организация и дейността – сега съществуващите арбитражни съдилища имат такива правилници, така че всеки един нов субект, който иска да се появи, лесно може само да смени наименованието там и да има този документ. Устав на арбитражния съд също – това е публичен документ, сменя се наименованието и това е о’кей. Тарифа – тарифата също е публично обявена, арбитражни съдилища, поне нашите са обявени. Този документ също може да бъде набавен. Не е необходимо някаква много сложна дейност. Списък на арбитрите – има достатъчен брой юристи, които могат да влязат тук.
Така че, дори погледнато от тази гледна точка, още един ракурс, това не е някаква летва, която ще реши въпроса с ограничаване броя или слагане на някаква норма на създаването на тези арбитражни съдилища. Според нас тази цел е постигната вече, разбира се, трябва да мине и през пленарна зала, с промените, които приехте и изваждането на потребителските спорове. Според нас това е всъщност е най-големият двигател, който ще изчисти пазара и ще въведе това ограничение, което целите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: И само едно изречение. Според мен арбитражът черпи своята правораздавателна сила от волята на страните, а не поради някакво вписване, така че трябва да отпадне.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Всъщност смисълът на тези разпоредби е в § 3б, който създава възможности за някакъв контрол върху тази институция. Извинявайте, не смятам за нормално, арбитраж, който има, както е ситуацията в момента – 100 хиляди, 46 хиляди дела към септември месец, да е абсолютно безконтролен. Тоест там наистина аз влизам, защото са решили да ме пуснат, и докато не сетиха да ми кажат: извинявай, нали, ти каква си?
Добре, кой може Ви провери? Нас никой не ни проверява – това е отговор. Тоест има, не знам как да го кръстя, институция ли – какво е това, което може да издава актове, които не подлежат на обжалване и имат изпълнителна сила и еди-как си и в същото време да не се контролира по никакъв начин.
Аз не съм сигурна, че тези правила, които ние ги заложихме, те ще ги изпълнят. Вие откъде сте сигурен? В момента всичко това, за което си говорихме тук, че трябва да има арбитражно споразумение, в какви ситуации фикцията се прилага или не, абсолютно се неглижира. Те ще продължат да си съдят потребителите. Ами не ме гледайте! Кой ще носи отговорност след…? (Реплика.)
Е, и?! Кой? Хората за 30 лв. ще водят дело пред ВКС да прогласяват нищожност?! И беше прав господинът, който даде един много красноречив пример: от 100 хиляди дела, които имат годишно, 8 хиляди отиват с искане за изпълнителен лист в Софийски градски съд. Знаете ли защо е така? Защото другите 90 хиляди са: „Добър ден, ти си осъден от арбитражен съд еди-кой си. Можеш да провериш на еди-кой си телефон. Ако не изпълниш следват доста неприятности.“ Обажда се в арбитражния съд – да, ти си осъден. Ама дали си потребител, дали го дължиш…?! Както примерно вече забранихме за потребители, но и в момента съществува забрана за произнасяне при липса на арбитражно споразумение. И въпреки това, това се нарушава масово. Ако оставим всичко това безконтролно, все едно нищо не сме направили. Утре ще Ви питам, като продължават да ги бълват нещата, кой изобщо ще ги провери и кой ще сложи точка на това? Махнахме прокуратурата от възможности да почва такива дела служебно: кой ще го прави, аз ли, като омбудсман? Нямам против, ама нямам правомощие.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тъй като е очевидно, реплика на господин Тодоров.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Аз ще избягвам да влизам в дискусия, но остава въпросът с това, че България е задължена да осигури възможност за действия на Международния арбитраж адхок тук, съгласно Европейската конвенция. И тази пречка, която има с тази национална регистрация – регистър, влиза в противоречие…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да де, ама тя лесно се преодолява, ако запишем „постоянните арбитражи“.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Постоянните арбитражи – да се даде някаква дефиниция на постоянни арбитражи.
ПРЕДС. ДИМИТЪР КИРИЛОВ: Всички арбитражи, които не са адхок.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Да.
И други аргументи. Този регистър – какви са обстоятелствата, които ще се вписват. Това регистър на актове ли ще бъде, или регистър на обстоятелства? И не може с правилник за устройство и реда на работата да се предвиждат обстоятелствата, които ще се включат в този регистър. Това не е уредено в тази предложения. (Реплика от Мая Манолова извън микрофоните.)
Това е много сериозно.
Друго нещо. Тази проверка, която се прави. Тя завършва с препоръки за констатация за недостатъци. Това по какъв начин ще рефлектира върху дейността на такива арбитражи, които провеждат практики в нарушение на закона – да, в нарушение на закона, това е основният проблем? Така че тази проверка също няма последици, които да могат да ограничат тези арбитражи. (Реплика от Мая Манолова извън микрофоните.)
При нас е много важно да имаме тези гаранции за арбитража по отношение на чуждестранните инвеститори, защото не е тайна за никого, че все още доверието към държавния съд да решава така безпристрастно, справедливо споровете не е много висока. Надяваме се това нещо да се промени и ние като Палата убеждаваме инвеститорите, които идват при нас, че арбитражът е една възможност да се гарантира техният интерес. Ако ограничите тази възможност за международния арбитраж, да се провежда тук в България, това ще е един много сериозен удар срещу държавната политика за привличане на чуждестранни инвеститори.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колко международни арбитража годишно се провеждат?
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Такава статистика не мога да кажа. Мога да кажа колко са международните дела при нас, половината на това което имаме – няколкостотин дела са международни. (Реплика от Мая Манолова извън микрофоните.)
За БТПП няма проблем. Аз не казвам, че има проблем за Палатата, говоря за хипотезата – международен арбитраж адхок и международен институционен арбитраж. За Палатата няма никакъв проблем, ние покриваме тези изисквания. Въпросът е принципен и спазването на Европейската конвенция. Ние не сме тук да защитаваме само нашите интереси на организацията. Също така гледаме интереса на чуждестранните инвеститори глобално и успешното прокарване на държавната политика за привличане на чуждестранни инвеститори.
Също така аз смятам, че не трябва мярката, която беше взета, и промяната на закона е много солидна, подкрепям я, и смятаме, че тя ще бъде припозната и спазена. Потребителските спорове са извадени.
МАЯ МАНОЛОВА: Ама добре, те и в момента флагрантно закона и няма кой да им каже „копче“.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Няма как законодателят да стъпи на тази презумпция, че законът няма изобщо да се прилага. (Реплика от Мая Манолова извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека да чуем и колегата Островски.
НИКОЛАЙ ОСТРОВСКИ: Асоциация на арбитражните съдилища. Ние също подкрепяме колегите от Арбитражния съд на БТПП. Считаме също така, че целта на вносителите на Законопроекта е напълно постигната с изваждане от компетентност на потребителските спорове. Оттук насетне следваща административна груба намеса в свободата на страните да изберат един арбитраж да им реши спора – било то арбитраж адхок, или институционален арбитраж, е напълно излишна. Ще се създаде една нова административна тежест, която ние се опасяваме – от Асоциацията, че ще предизвика неминуем монопол. Монопол, какъвто има в сферата на частните съдебни изпълнители и в сферата на нотариусите. Не би следвало изкуствено, насилствено да се ограничава броят на арбитражните съдилища в България, тъй като те, на първо място, не са много – в една Швейцария са 3000 на брой, и на нас не ни е известно да има държава, в която да има ограничения за създаването и функционирането на арбитражен съд, било то адхок или институционален такъв. И в България, както и в другите държави, има достатъчно нива на защита при издаване на изпълнителен лист – отказ от градски съд при решение, което подлежи на отмяна, да се отменя от Върховен касационен съд. И след изваждането на потребителските спорове от компетентност, смятаме, че духът на закона, целта на закона рацио легис е достатъчно постигната, за да въвеждаме една изкуствена административна забрана, защото неминуемо…
ПРЕДС. ДИМИТЪР КИРИЛОВ: Тук няма забрана.
НИКОЛАЙ ОСТРОВСКИ: В 14-дневния срок, в който може да има мълчалив отказ по подадено заявление за регистрация и не се произнесе Министерство на правосъдието, арбитражен съд, който е подал заявление и му е постановен мълчалив отказ, трябва да обжалва този мълчалив отказ. Това означава този арбитражен съд две години да е извън бизнеса. Ако това е целта на закона, дайте да се разберем, че това е целта на закона, а не защита правата на потребителите.
МАЯ МАНОЛОВА: Добре, Вие твърдите, че има законови гаранции. Защо не се позаинтересувате как се нарушават тези законови гаранции?
НИКОЛАЙ ОСТРОВСКИ: Поинтересували сме се, създали сме Асоциация на арбитражните съдилища, която е съсловна организация и съществува…
МАЯ МАНОЛОВА: И как тя реагира на тези случаи, които всеки ден идват.
НИКОЛАЙ ОСТРОВСКИ: Тези случаи са от няколко месеца. Този съд е от няколко месеца.
МАЯ МАНОЛОВА: Как можете да го говорите изобщо?
НИКОЛАЙ ОСТРОВСКИ: Този съд е от няколко месеца.
МАЯ МАНОЛОВА: Не е от няколко месеца, от една година и нещо и има 46 хиляди дела към 16 септември.
НИКОЛАЙ ОСТРОВСКИ: Да не занимаваме народните представители, мога подробно да Ви обясня…
МАЯ МАНОЛОВА: Не, напротив, ще ги занимаваме, защото тези 46 хиляди души, които са обект на тези дела, са техни избиратели. Вие си затваряте очите пред това!
НИКОЛАЙ ОСТРОВСКИ: Значи Вие държите да се създаде монопол в България, както за частни съдебни изпълнители и за нотариусите.
МАЯ МАНОЛОВА: Не, държа да спрете да се подигравате с гражданите.
НИКОЛАЙ ОСТРОВСКИ: Кои да спрем?
МАЯ МАНОЛОВА: Вие от Асоциацията.
Защо не защитихте закона? Вашите членове нарушават ли закона?
НИКОЛАЙ ОСТРОВСКИ: Асоциацията – вътре има председател на арбитражен съд, който е бивш Ваш колега, народен представител и преподавател в университета, има бивш върховен касационен съдия, който е председател на друг от арбитражните съдилища в нашата Асоциация, така че моля без такива обвинения и нападки.
МАЯ МАНОЛОВА: Как не Ви е срам да говорите от името на една асоциация, която има членове, които са се докарали до това положение – да съдят умрели хора, да нарушавате закона ежедневно по триста пъти.
РЕПЛИКА: Нямаме такива членове.
МАЯ МАНОЛОВА: Е как да нямате такива членове? Това, което го донесох, какво е?! (Шум и реплики.)
Така ли, този случай не е от Вашата Асоциация… (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз моля да преустановим този диалог и начинът, по който се провежда противоречи изцяло на Правилника.
Госпожо Заместник-министър.
ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Министерство на правосъдието също смята, че следва да отпадне т. 7, защото така вписани разпоредбите не гарантира тази защита на хората, за която говори омбудсмана.
Дори и да приемем, че можем да ги впишем в регистър, освен че нямаме регистър, че трябват пари, нито е предвидено, нито нищо. Това няма да го коментирам, обаче този контрол, проверката, какво можем да контролираме? Ние можем да контролираме има ли го този съд физически, има ли някакви зали, архив, служители. Ние не можем да контролираме дали някой е бил уведомен, пък не е бил уведомен, дали е валидно това решение, или не е валидно. Инспекторатът към министъра на правосъдието няма такива правомощия и не можем да му създадем. Той какво ще стане, втора съдебна инстанция? (Реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА: Мисля, че е написано достатъчно ясно.
ПРЕДС. ДИМИТЪР КИРИЛОВ: Господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Последен аргумент в посока отпадане.
Дори и да се приеме този текст, аз се опасявам, ако изхождаме от гледна точка на съображения за евентуална недобросъвестност, че вместо да изпишем вежди, можем да извадим очи, защото някакъв там документ за вписване може да подвежда лицата, които ще разрешават спорове при съответния арбитраж и да получим точно обратния ефект. Просто той ще каже: аз съм, ето, тук много хубав и красив, вписан, а всъщност да продължава порочните практики.
Затова си мисля, че това вписване е излишно. То вместо да допринесе за посока коректност, добросъвестност и правилно прилагане на закона, може да изиграе точно обратната роля.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, колега Георгиев, вижте това е единственият субект, който не се вписва никъде. Не се вписва никъде.
МАЯ МАНОЛОВА: Не се конкурира от никого.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Спокойно, госпожо Омбутсман.
Да тръгнем – не се вписва никъде! Значи едноличен търговец-хлебар се вписва, ООД се вписва, политическа партия се вписва, вероизповедание се вписва, синдикат се вписва, да не вървим по спортните клубове и така нататък, но в един момент аз, Вие и който иска, можем да си направим един прекрасен арбитраж, с име каквото си искаме – тук никой не контролира и името, с правилник, какъвто си искаме, с арбитри, каквито си искаме, и да решаваме спорове каквито си искаме.
Аз разбирам всички съображения и аргументи, които са против предложения режим. Даже се притеснявам да кажа: на контрол, защото не е на контрол. Тук в тези предложения всъщност има два режима – нещо като контрол и нещо като публичност, тоест оповестяване на субекта. Но истината е, и единият от въпросите ми към Асоциацията: колко са съдилищата? Аз си мислих, че на времето знаех 5, 6, 7, 8 са, да кажем, но сега вероятно са 50, 60 станали.
РЕПЛИКА: Полицаите. (Шум и реплики при изключени микрофони.)
НИКОЛАЙ ОСТРОВСКИ: Полицаите.
МАЯ МАНОЛОВА: Глупости, това са…
НИКОЛАЙ ОСТРОВСКИ: Значи там има сайт на Асоциацията на техните арбитражни съдилища, където са изброени и с цел да може всеки две страни по договора да се обърнат към някой от тези арбитри…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако Вие твърдите, че сте съсловна организация…
НИКОЛАЙ ОСТРОВСКИ: Да, ние сме създадени с тази цел…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: …въпреки че тук понятието „съсловност“ малко ме притеснява в арбитражното производство, тогава би следвало Вие като представители на това съсловие или, то не е професия на тази работа, като извършващи такава работа, да кажете: ние ще приемем правила или стандарт, които са подготвителни, дисциплиниращи и така нататък, но да се покрие този аспект от дейности, които правилно Министерството на правосъдието казва: нито можем да ги контролираме, нито имаме достатъчно инспектори и в крайна сметка – какво от това, дори да вземем да го правим, какво от това.
НИКОЛАЙ ОСТРОВСКИ: Основна цел на нашата Асоциация е да въведем добри практики и да приемем в нея… (Реплика на Мая Манолова.)
НИКОЛАЙ ОСТРОВСКИ: Мога ли да се изкажа? (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека да запазим добрия тон, да не се нападаме и да не персонализираме общо взето и то, как да кажа, нито да злоупотребяваме с авторитета на колеги, които не са тук, нито да им пришиваме едни или други факти или обстоятелства.
НИКОЛАЙ ОСТРОВСКИ: Има учредителни документи и там пише.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, но къде да ги намеря? Откъде да знам, че има…
МАЯ МАНОЛОВА: Това са Ваши твърдения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Откъде да знам, че има някакъв съд.
НИКОЛАЙ ОСТРОВСКИ: Друго имам предвид.
Учредяването на Асоциацията е с цел да въведе добри практики, за да се избегнат подобни отклонения, за които омбудсманът говори.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз допреди месец не знаех, че има такава асоциация.
НИКОЛАЙ ОСТРОВСКИ: Да, тя е съвсем нова, както са нови тези практики. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, господин Председател. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е, слушаме Ви.
Аз се надявам като няма журналисти и камери това общо взето да го избегнем и да го преодолеем, тоест да сме само на фактите и на обстоятелствата. (Реплики.)
Сега загубихме и съдия Братоева, която аз ще питам изрично.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: С оглед на твърдението Ви за отразяване явно сме имали журналисти и на предното заседание миналата седмица, тъй като беше стенографски пресъздадено в медиите, а хора пишеха и така нататък. (Реплика на Мая Манолова.)
Така че постоянно сме пред медиите, но аз не се притеснявам от това.
От една страна, арбитражните съдилища в нито една държава по света не се контролират от изпълнителната власт или от каквато и да била администрация. Ако ще създаваме прецедент в България, това е достойно за похвала, но аз също, както колегата ми, прозираме изключителен опит за монополизиране на тази дейност. В нашата Асоциация членуват поне два арбитражни съда, по-стари от Арбитражния съд при Българската стопанска камара.
МАЯ МАНОЛОВА: Така ли?
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Да, разбира се.
Учредителни документи, господин Кирилов, прощавайте, че Ви репликирам, но всеки един арбитражен съд се създава към сдружение с нестопанска цел, регистрирано към окръжен съд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За сдружението о’кей, но това не е за арбитражно… (
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Вътре във всичките ни устави…
МАЯ МАНОЛОВА: Къде пише, че се регистрира към такова сдружение?
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Ами напишете така, но недейте да казвате, че ни контролират някакви…
МАЯ МАНОЛОВА: В момента просто говорите неистини. Няма никакво изискване, което може да го направи. Къде има изискване на сдружението? Къде?!...
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Защо не предложите това, госпожо Манолова, а предлагате да ни контролират?
МАЯ МАНОЛОВА: Просто няма да сте единствените, които да нарушават закона и това да минава безнаказано. Точка. Просто в тази държава има правила. Защото засегнатите са стотици хиляди, защото прекалихте, защото продължавате, въпреки цялата тази кампания, която се води, въпреки това, че парламентът прие на първо четене тези текстове, вие продължавате да съдите потребители, без да ги уведомявате, в нарушение на закона, за изкуствени дългове, отдавна погасени по давност. Продължавате с мутренския похват, просто не сте се спрели. С Вас по друг начин не може.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Твърдения, които не може да докажете, ако обичате…
МАЯ МАНОЛОВА: Напротив, мога да ги докажа. Ето, това е доказателство – жалбата от онзи ден. Искате ли да викна човека следващия път, да Ви каже как съдите умрели хора?
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Нито е член на асоциацията, нито е представен тук този арбитражен съд, ако обичате, нали, не мога да взема отношение по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, аз имам първо въпрос към вносителя, към госпожа Манолова, по отношение на предложението на господин Костадинов, което според мен в известна степен решава проблема с така наречените „арбитражи адхок“ и като навсякъде, и в текстовете, той предлага да се запишат „постоянни арбитражни институции“. Искам да чуя какво е становището на госпожа Манолова по това.
После да се обърна към колегата от Българската търговско-промишлена палата, искам да чуя какво е становището на Палатата, защото тук чухме обвинения в постановяване на монопол. (Реплики.)
Това чухме. Да, да, Вие хубаво направихте изказването.
Аз искам да ми заявите: арбитражният съд на Българската търговско-промишлена палата установява ли монопол, това ли му е целта и така нататък? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
МАЯ МАНОЛОВА: Има ли тука арбитражен съд, който да не може да покрие… Очевидно няма. Очевидно те са минимални. Просто проблемът е, че някой ще влезе да ги провери, защото те в момента са над закона, тъй като просто няма механизъм. Никой! Те могат да си правят всичко.
Аз подкрепям първият Ви въпрос, предложението, което предлага колегата Камен Костадинов, което беше предложено от председателя на Правната комисия, да е ясно, че става дума за постоянни арбитражни институции. По този начин може да дойдете на Международния арбитраж, може да си стимулирате инвестициите. Става ясно, че става дума за постоянните институции, които като ще гледаш 100 хиляди дела годишно по 300 бройки на ден, все пак някой да дойде да види къде и как ги гледаш. Защо ги писахме тези правила, че трябва да има архив, че трябва да отговарят на някакви изисквания, след като това никой не може да го провери.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз ли да отговоря на риторическите въпроси? Нека аз да опитам, защото досега се визираха някои от проблемите, включително и исторически.
Да, действително, установила се е практика да се пришива образуването на арбитражен съд към сдружение с нестопанска цел. Допусната е от съдебната практика. Допусната е очевидно и от, как да кажа, публичния ред по отношение на прилагането на правилата за търговия. Защо се е случило това? Защото има законодателна празнина. Действително омбудсманът е прав, че ние нямаме правила за образуване на институционален постоянен арбитраж, защото принципът на арбитража произхожда от волята на търговците и защото този закон е бил написан тогава, когато е имало само БТПП и той тогава е бил Закон за международния търговски арбитраж с един такъв съд БТПП. От там нататък с цялата емоция, която влагате и двете страни по спора, на мен ми изглежда освен наситена с емоции и с известна степен на пристрастност, но бих казал, малко или много крайна. Защото, в крайна сметка, ако нямаше извращения на тази свобода, която е дадена в този Закон, ние нямаше да правим второ заседание и да се чудим как да спасим ситуацията, защото някой изврати смисълът на Закона, та и конкретни разпоредби, защото е арбитражен инструмент за търговци. Арбитражът не е инструмент да се събират други дългове. За това съм съгласен, че тук с оглед намеса на едни или други субекти, или на едни или други икономически интереси, се стига до изкривяване и прилагане на Закона отвъд неговия смисъл, отвъд пределите на неговото съдържание и че се компрометира смисълът на института до такава степен, че той вече е заплашен, застрашен да загуби същностното си съдържание.
Спомнете си още 2006-а, 2007-а, 2008-а година, когато арбитражите бяха пет, шест търговците как реагираха на изкривяванията на арбитражните производства. Да, модерно беше, всички искаха да намерят един процесуално по-благоприятен ред за това, всички се втурнаха да арбитрират евентуалните спорове до първото отрезвяване, докато се видя, че в арбитража с още по-голяма сила се отразяват пороците и несъвършенствата на правосъдието ни и че свободата там води до ужасни изкривявания, и че свободата в Закона и процесуално по-облекчения ред всъщност водят до един резултат, който е още по-ужасен. Използвам неслучайно думата „ужасен“, тоест до липсата на възможност да се защитиш и от незаконосъобразно арбитражно решение, при това от мигновената липса да се защитиш на това. И в този смисъл за какво спорим?
Има такава тенденция. Има пострадали, безспорно има пострадали. В Швейцария, в Женева четиристотинте, петстотинте арбитража сигурно се занимават със събиране на дребни дългове към всякакви оператори. Там има друг търговски оборот и друга степен на доверие. И след като Вие говорите от името на Асоциацията, би следвало да поемете ангажиментите към обществото и да реабилитирате доверието към този институт, защото порокът се проявява при Вас. И не ние да чистим принудително оборите, а Вие да кажете, инструментите за това са тези. Ние няма да товарим Министерството на правосъдието, но ще направим следния ред, който съответства на принципите на арбитража по света и който е по-модерен, който в българската реалност ще даде някакви резултати. Не омбудсманът да влиза, а ако Вие поискате, на Вас ще дадем възможност да влизате по арбитражите, но трябва да знаем какво защитаваме.
Аз също подкрепям тази част от възраженията на колегите, че да направим още един куп от хартия и да го наречем „регистър“, ще е също толкова безпредметно, колкото е положението досега. Но е вярно, че трябва да се намери механизъм и е вярно, че това трябва да спре.
Към този момент аз не вярвам, че тези изменения ще доведат до планирания резултат. Съвсем не вярвам. Съвсем не вярвам, но дано, тоест дано този опит да е успешен. Дано 90% от случаите да ги преодолеем, но съм сигурен, че ще останат още 10% от случаи, които ще преминат през цедката. Ще се намери допълнителна схема тези спорове да вървят нагоре или да произвеждат планирания ефект.
И пак казвам, тук, уви, за съжаление, законодателят действа с ясното съзнание, че за да предотврати една негативна последица, една опасна последица, застрашава и ограничава, бих казал, класически принцип на цял един отрасъл на правото, та и действащ нормално механизъм за търговията. (Реплика на Мая Манолова извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имате думата за пояснение, госпожо Манолова. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да де, като омбудсман ще намерите други способи за защита. (Реплика на Мая Манолова извън микрофоните.)
МАЯ МАНОЛОВА: Е, какъв способ?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Крайните способи за защита. Това е закононарушение, което причинява вреди и най-вероятно консумира и престъпен състав. Това е измама и изнудване. Значи особено пък като се осъществява групово ще Е и престъпна група. Като не Ви пускат за доказателства, ще уведомите всички органи, които могат да съберат тези доказателства и ако има държава като им се изсипят тези органи на 18-те души дам – всички вкупом, мисля, че дълги години няма да им идва наум да продължат с това, без значение на ефективността на наказателното ни производство.
Завършващи реплики.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Да, завършващи реплики.
Господин Председател, нашите поуки сме ги извадили и нашата система започва да се самоочиства. Това е процес, който ще продължи дълго. За да сме наясно, Асоциацията не е против това да бъдем проверявани от Инспектората на Министерството – категорично, или от който и да било. Ние сме против създаването на регистър не защото не можем да отговорим на тези изисквания, напротив, както колегите от БТПП казаха: това за нас ще е детска игра, а поради причината, че аз исках да взема отношение на по-стара точка, но така и не се получи.
Ето давам Ви един пример. С всички документи председателят на арбитражния съд подава на министъра на правосъдието и списък на арбитрите. Те трябва да отговарят на изискванията, които вече приехте днес в тази зала, като последното от тях е високи морални качества. Как министърът на правосъдието ще прецени моралните качества на хора, които той дори не познава, поне част от тях, но това, както е записано в предложението на вносител…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това го пише и за членовете на Висшия съдебен съвет и за тримата велики, и за членовете на Инспектората, и за административните ръководители на съдилищата. И всички сме наясно, че тук проверка, освен инцидентна, трудно се осъществява.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Ами добре, но ако министърът на правосъдието, който и да е той към момента, откаже издаването – дали е то мълчаливо или изрично, или вписването в този регистър, съответният арбитражен съд, който и да е той, е пред хипотезата да обжалва този отказ и една, две години да бъде в съда, което колегата каза. Това означава излизане от тази дейност. Хайде да не го наричаме – бизнес, но излизане от тази дейност. Ние сме против това не защото не можем да го изпълним, а защото има изключителен субективен елемент.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Разберете, че е кофти, че е бизнес. Това е проблемът.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Затова го нарекох „дейност“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е крайността, в която се обърна едно добро намерение.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Затова го нарекох „дейност“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И това, ако е бизнес между търговци, о’кей.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Добре, нали вече ги изключихте потребителите.
Пак казвам, ние не сме против да бъдем проверявани, аз нямам нищо против.
Госпожо Манолова, моите колеги във Варна можеше да Ви изгонят от арбитража, защото Вие нямахте място там, но не го направиха. Показаха Ви решения, които ЕНЕРГО-ПРО е загубило дела, много решения… Вие пред Би Ти Ви казахте друго, но аз имам записите. Да не говорим на тази тема.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз също имам записите, защото аз ги предупредих, че идвам, от екрана на една телевизия.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Нямам представа откъде сте предупредили – предупредили, или не, те можеха да не Ви допуснат. Ние искаме да бъдем проверявани.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, това… (Реплики извън микрофоните.)
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Напротив, няма такова нещо. Аз Ви поканих да дойдете и в София в моя офис.
МАЯ МАНОЛОВА: Те седят и си правораздават там…
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Аз Ви поканих лично, ако си спомняте, да дойдете в моя офис в София, ако не сте забравила, да ме проверите или каквото искате. Ние не сме против това да бъдем проверявани от когото и да било, но това с регистъра за нас внася субективен елемент, който е риск. Може времето да покаже, че сме прекалено предпазливи, но към днешна дата ние сме притеснени от това. Това е нашето притеснение – не да не бъдем проверявани и контролирани, а да участваме в регистри и да зависим от някой който ще реши или няма да реши до голяма степен, пак казвам, субективно, дали ще ни впише. (Реплика на Мая Манолова извън микрофона.)
Ама ние сме регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
МАЯ МАНОЛОВА: Тези от Вас, които искат, са регистрирани.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Аз казвам нашите опасения и съм изключително конкретен без емоция и без притеснения. Това е, което искам да кажа. (Реплика от Мая Манолова: „…мълчаливият отказ да се приема за мълчаливо съгласие“.)
А, това пък ще е абсолютен прецедент в законодателството.
МАЯ МАНОЛОВА: Тук проблемът е това, проблемът е все пак гражданинът да знае има ли такъв съд, или не. Да има някаква публичност, някаква прозрачност. Защото в момента и Вие не знаете колко съдилища има в България, нали?
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Аз нямам представа. Да, само че аз съм убеден, че ако продължим да работим, след година максимум ние ще знаем колко са съдилищата. Ще бъдат всички в Асоциацията…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма да знаете. При това, ако субектът „Х“ направи паралелна мегаасоциация на другите арбитражни съдилища, съвсем нищо няма да знаете. Те ще се обявят за още по-автентичен последовател на арбитражното съдопроизводство. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, аз мисля, че дебата се повтаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не само се повтаря, общо взето сме като в дискусионно телевизионно студио.
Последни изказвания – проф. Калайджиев, след това съдия Братоева, след това по едно изречение на господин Тодоров и колегата Митев.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Само една дума, аз казвам моето лично мнение. Аз не виждам никакъв проблем да се въведе тази регистрация. Разбира се, текстовете трябва да се усъвършенстват, те се нуждаят, но това е все пак нещо. По-добре от нищо е според мен. Това е моето лично мнение. Аз нали се противопоставям всъщност на това, което каза, тоест каза нещо различно от това, което каза главният секретар на Палатата. За мен лично това е нещо, то няма да реши нещо кой знае какво, но все пак е нещо, това е моето мнение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожа Братоева.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Аз само искам да кажа това, че всъщност Законът може да даде защита на пострадалите от незаконосъобразни арбитражни решения, но ако те сами отиват и изпълняват задълженията си, държавата няма как да интервенира в това, а още повече, че в крайна сметка, по някои от делата е ясно, че парични суми за взети в заем и подлежат на връщане, така че нещата никога не са черно и бяло.
В този смисъл, ако се въведе някакъв регистрационен режим, аз по-скоро съм притеснена, че не виждам административно-наказателна отговорност за констатирани нарушения, което би бил смисълът да има някаква форма на регистрация и контрол. Защото така контролът остава, или аз не съм довидяла нещо.
Въпросът е, че при констатирани системни нарушения нека да има някаква санкция като отписване от въпросния регистър, забрана да се продължава арбитражната дейност, тоест да има някакви последици, които да бъдат предвидени. Това за мен е най-важното, когато имаме някакъв регистрационен режим, последиците от неговото нарушавате да са свързани съответно с налагане на някаква административна отговорност.
Също така в тази връзка, тук като слушам, действително повечето от арбитражите са институционализирани като сдружения с нестопанска цел. Контролът би трябвало да се насочи и върху това какви приходи се генерират и съответно защо държавата не получава някакви данъци от цялата тази дейност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защото развиват правото, те всичките субекти са за развитие на правото.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Аз разбирам.
Това е извън, да не излизаме от предмета на спора. Казвам, че Законът не може да предвижда нещо и да предвижда контрол на административен орган, който контрол да се заключава в препоръка и никакви други последици. Поне това ми е виждането като съдия.
МАЯ МАНОЛОВА: Да запишем една ал. 6: „При системно неизпълнение на препоръките, регистрацията на постоянния съд се заличава.“
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това и аз щях да го предложа след малко, в малко по-модифициран вид.
Кратко – господин Тодоров и господин Митев.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Много кратък ще бъда. Първо на конкретния въпрос, тъй като е записан в протокола – нямаме нито изказване, нито официална позиция на Палатата, която да насочва към монополизация. Това беше въпрос – конкретен отговор.
Сега по отношение на дискусията. Ако ще има някаква санкционна последица трябва да се опише ясно какво се проверява, какво проверява Инспектората. Как ще има санкционна последица, без да има ясен обхват. Имате четири документа, които трябва да се представят.
РЕПЛИКА: Вижте в правилника.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Правилникът ще създаде норми, които трябва да са в закона. Как така правилникът ще създава първично право? Той само изпълнява конкретни неща, които законът разписва. Рамката е в закона. Тук изобщо няма рамка на контрола. Има санкция, няма състав на нарушението. Това вече отива в друга посока.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Ще бъда съвсем кратък. Аз съм солидарен с това, което проф. Калайджиев каза. Нека да го приемем в този вид, както е по вносител, с предложението на колегата Костадинов, да видим какъв ефект ще възпроизведат тези норми, какво трябва в бъдеще да се променя, така или иначе няма да сме ние в този състав на Правна комисия и този състав на Народно събрание, които ще се занимават с една последваща оценка на въздействие. Нека следващото Народно събрание да бъде така добро да направи съответно оценка на въздействието на това как се прилагат тези текстове и какво трябва да бъде променено, включително дали трябва да се създават санкционни разпоредби, включително дали трябва да имаме изискване за отказ от вписване, дали да имаме мълчаливо съгласие и така нататък. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Аз съм склонен да Ви предложа междинен, среден компромисен вариант, като разделим двете части от предложението. По отношение на регистъра не мисля, че трябва да товарим Министерство на правосъдието с такава регистрационна функция. По отношение на заявлението и вписването ще създадем един регистрационен режим.
Въпреки това, което казах, че това ще е единственият субект, който ще остане извън общите правила на регистърните производства или на регистърното производство, би следвало да приемем, че тук трябва да има повече свобода и по отношение на нейното упражняване има поне три варианта. Тоест дори да го направим, то ще го направим само за единия вид, тоест за постоянните арбитражи, но по никакъв начин няма да дерогираме другите възможности, включително няма да можем да повлияем на първото ниво на формиране на арбитража там, където е съгласието за включване на арбитражна клауза в едни консенсуални отношения.
По тази причина моля да преценим следното. Ако приемем, че отпадне регистърният режим и оставим второто – контролният режим, бих го нарекъл описателно в инцидентен порядък по сигнал, жалба, с оглед нарушени права. И например § 3б добие вид в следния порядък: „Министърът на правосъдието упражнява контрол за спазването на този закон от арбитражните съдилища чрез Инспектората на министъра на правосъдието.“
Тук не съм сигурен дали е по Закона за съдебната власт. (Реплика: „Да.“)
Но, да.
„Проверката се назначава със заповед на министъра служебно или по повод сигнал или жалба на заинтересовано лице“ – тук мисля, че това е добре.
„В заповедта се определя арбитражния съд, инспекторите, срок за осъществяване на проверката и период, който обхваща проверката, както и други обстоятелства.“ Добре.
И това общо взето според мен съдържа задължителните атрибути на една заповед за проверка.
„Председателят на арбитражния съд осигурява свободен достъп до служебните помещения и до служебния архив за назначената проверка.“ Тук може би е уместно да кажем „председателят на постоянния арбитражен съд“.
МАЯ МАНОЛОВА: Защо? Нека и адхок.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Адхок, той няма съд, няма архив. Архивът там е даже личен архив. (Реплики извън микрофоните.)
Според мен арбитражът адхок – това е по-скоро лична отговорност на арбитрите, доколкото те преценят да спазят този закон. В крайна сметка те трябва да произведат акт, който да съдържа атрибутите, да прилича на арбитражно решение, което впоследствие да бъде съответно зачетено и изпълнено. От там нататък подробностите – кой събира доказателствата, кой пази протоколите, действително остава единствено на отговорността на арбитрите, които тук участват като физически лица и могат да бъдат всякакви. Ако е адвокат, той по силата на Закона за адвокатурата ще си пази архив и това най-малко ще го обособи като казус, който ще го архивира по един или друг начин, но ако е специалист по статистиката, навигацията или по ядрените реактори, ще направи каквото си реши с тази документация.
Продължавам нататък.
Добре, приемам бележката, че в ал. 3 е добре да бъде:
„Председателят на арбитражния съд осигурява свободен достъп до служебните помещения и до служебния архив за извършване на назначената от министъра на правосъдието проверка.“
Алинея 4: „За констатациите от проверката се съставя протокол.“
Не е необходимо да е констативен протокол.
Алинея 5: „Министърът на правосъдието може да издава задължителни указания.“ (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Спокойно, ще има възможност и за защита.
„Може да издава задължителни указания до арбитражния съд със срок за отстраняване на констатираните тук недостатъци“ – би следвало да е нарушения. Пак можем да кажем: на конкретни разпоредби на този закон.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Извинявайте, проблемът е, че няма никакви изисквания към арбитражите. Единственото, което сега го въведохме, е за архив. Нищо друго няма за арбитражните съдилища в Закона за международния търговски арбитраж. Аз съм съгласен, нека да има контрол, но тогава трябва да се види какво точно ще контролира министърът на правосъдието. Аз съм съгласен някой да упражнява контрол. Единственото, което той може да контролира, е само този архив, защото това е единственият текст, който касае арбитражните съдилища. Това е закон за арбитража, не за институциите. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Професор Калайджиев, на мен ми се щеше освен архива да се насочим към нещо друго, което има, как да кажа, грубо казано – лично действие. Това е списъкът на арбитрите и изискванията към тях, защото ние сега възприехме някакви изисквания по отношение на арбитрите. Въпросът е как да свържем, тук ми трябва помощ и от съдия Братоева, изпълнението на изискванията към арбитрите с тяхната дейност.
МАЯ МАНОЛОВА: Вие го формулирахте току-що: изискванията на закона. Изискванията към арбитрите са изисквания от закона. (Реплика от народния представител Чавдар Георгиев извън микрофоните.)
Изискванията на закона е достатъчно. Министърът на правосъдието ще си прочете закона и ще види какво може да контролира. Със сигурност няма да излезе извън рамките на…
РЕПЛИКА: Няма да излезе, но няма кого да провери.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Като няма какво да провери щом отиде за сигнал, в този сигнал има някаква фактическа обстановка, има някаква претенция. Тази претенция най-вероятно касае нарушение на закона. Най-големият проблем на арбитрите е, че са подкупни. Това е най-големият проблем. (Реплики.)
Престъпление. (Реплики извън микрофоните.)
И дали не работи в една кантора с другия арбитър и дали другата страна не е платила хонорар на друго основание на другия арбитър. Не може, разбира се, не може, но може да опита. А като не може да го провери, може и той да сигнализира. (Реплики извън микрофоните.)
МАЯ МАНОЛОВА: Предложението Ви беше много добро.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Но му трябва ал. 6, тоест след като имаме констативен протокол със задължителни указания и срок, след това трябва да имаме следващ акт при неизпълнение, към който да имаме и конкретна последица. Това ми е другият въпрос, за който си позволявам да направя брейнсторминг. Какво, като не се изпълни задължителното указание? Казваме: няма регистрация, значи не можем да отнемем – какво? – само можем да заличим регистрацията, ако имаше регистрация. Но каква е другата мярка? И нека тук съдиите и науката да помогне. Възможно ли е да има забрана за дейността на арбитражния съд, която да се контролира вече съдебно и какво би означавало някаква подобна мярка и какъв ще е смисълът, защото като забраним в съда, арбитрите ще се окажат в друг лист. (Реплики извън микрофоните.)
Проблемът ще е с висящите дела, който ще е голям проблем, защото вероятно ще има едни висящи дела и при такава една мярка…
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Колегата Митев даде една добра формула. Нека да оставим всичко това за едно бъдещо регулиране. Да се ограничим, докъдето можем, и да преминем към гласуване.
МАЯ МАНОЛОВА: Не, той предложи нещо друго – да приемем тези текстове и да оставим…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не. Той предложи да подкрепим предложенията на Камен Костадинов, които са горе-долу тези, с уговорката, че е за постоянния арбитраж и с по-компактно разписана процедура. Това е.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Аз исках да кажа, че идеята за бъдещо регулиране е по-добра. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кратко.
Не Ви харесва идеята, сигурен съм.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Не, не, не.
Аз казах нашата позиция каква е. Само слушам. Идеята и основните критики според мен, които търпят българските народни събрания, без да съм лично критик, е за нестабилност на актовете и за техния кратък живот.
МАЯ МАНОЛОВА: Боже, кой го говори?! Моля Ви се…
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Това е и към Вас, защото Вие сте част от предишни народни събрания. (Реплики извън микрофоните между Мая Манолова и Драгомир Желязков.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Манолова, колегите знаят тези факти досега.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Аз съм „за“ отпадане на…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На цялата.
А по отношение на предложението на колегата Митев, как сте?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Въздържал се.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А по отношение на моето предложение.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Също.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, благодаря.
Да броим ли Вашия единствен глас, или да не го броим, ако гласуваме по тези три въпроса. (Реплика от народния представител Чавдар Георгиев извън микрофоните.)
Добре.
Последно изказване.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Определено дискусията замина в някаква посока със задължителни указания по отношение на арбитражна дейност, която в основата си е частно-правна, това е договореност между търговски субекти, това са търговци, те си поемат риска.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Бяха, бяха търговци. Вече не са само търговци. (Реплика на Мая Манолова извън микрофоните.)
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Да вадя ли аз примери за издевателство от страна на държавата по отношение на Търговската палата, когато стигнахме до Конституционния съд преди четири години при първото управление на ГЕРБ. Така че примери за издевателство и за атаки срещу частно-правни организации аз също мога да дам. По отношение на административния произвол имаме примери в най-новата история, затова нека да бъдат ясни правилата. Това, което създавате, не е ясно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря. (Шум и реплики извън микрофоните.)
МАЯ МАНОЛОВА: Всичко е ясно. Нека да е така, както е законът и само да добавим, че става дума за постоянните арбитражни институции, според терминологията на Камен Костадинов и да…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма да работи, госпожо Омбудсман. Не.
Първо, Министерството на правосъдието в какъвто и състав да е, това ще го вземе като допълнителна дейност, за която няма капацитет и ще се опита по някакъв начин, един вид да изпълни формално изискванията на закона.
Второ, когато се стигне до действително сезиране на този орган, тогава също няма да имаме механизъм на действие, който да е резултатен. И какъв е смисълът от това? Създаваме поредния режим. Хайде, те не могат да кажат, че ще Ви пратим на Европейската комисия или на Европейския съд, макар че може би и да могат по някакъв начин да формулират теза, че им засягаме свободата на търговското договаряне. Ще им я засегнем, това е. Мен това ме притеснява.
МАЯ МАНОЛОВА: Да има някакъв човек, който да може да влезе там.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако искате, въпросът с достъпа е отделен въпрос, но дори въпросът за достъпа трябва ясно да отговори на въпроса: защо ни е този достъп? Защо ще влезем там? Ако ще е да влезем там, за да видим 18-те служители дали имат библиотека, в която класират документацията – добре, то може да се покаже нещо такова. Да, ще се покаже търговски офис, ще се покаже търговско оборудване и ще се покаже наличен персонал, но какво от това и за какво ни е този достъп.
Друго е, ако искаме актовете. Тогава вече искаме справка. И това е друго. Значи някой би трябвало да може да им каже: дайте ми списъка на висящите Ви дела със следния обем съдържание – страни по тях, предмет по делото, определени арбитри или правила за определяне, тоест съответствие на арбитрите спрямо конкретния предмет на спора. Но и това до какъв резултат ще доведе?
МАЯ МАНОЛОВА: Ще се види, че са потребители…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това означава да се изчете най-малко исковата молба и след това да се видят вероятно и конкретни доказателства по този спор. Искаме ли достъп до делата? (Реплики извън микрофоните.)
Сега, докато си говорите, губим и професора. (Шум и реплики.)
Тази материя не е обработена. Тук работната група –предложител, вносители, не сме си свършили работата. Този текст не става. И трябва да вземем и да решим в каква посока вървим. Аз бях склонен да Ви предложа нещо междинно.
МАЯ МАНОЛОВА: Добре, нека запишем, че просто министърът на правосъдието може да го провери за изискванията на закона. Те са ясни – архив, изискванията към арбитрите. Ще си прочете закона, ще види. Все пак има нещо. Някой може да влезе, на някой може да се оплачеш. Сега на кой можеш да се оплачеш?! (Шум и реплики извън микрофоните. Реплика: „На омбудсмана“.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Губим време, а отиваме към гласуване.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Да разведря малко. Ако искате да въведем изменение на Закона за омбудсмана и да вменим на госпожа Манолова тези права, мисля, че ще е най-ефективно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз определено искам.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Хайде да го направим, да. Тя има желание, капацитет и потенциал.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз обмислих тук, дискутирайки, Ви навеждах и към тази мисъл, ако трябва да дефинираме достъп. Да, в Закона за омбудсмана можем да кажем: по арбитражни дела, касаещи правата на потребителите, омбудсманът може да извърши проверка, в който си иска арбитражен съд. Защото по-добре е другият защитник да влезе там, отколкото административен орган. Пък Вие ще дирите защита по всички други възможни по някой и друг закон способи за защита.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: За нас няма значение кой ще влезе да ни провери. Казвам го за трети или за четвърти път. Просто е несъстоятелно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има значение, защото аз в един момент ще ви сезирам с такова арбитражно дело, което не искам никой да го види. И защото това касае правата и интересите на мой доверител, и част от споразумението ми с другата спореща страна е тази да не разкриваме отношенията ни и те да останат конфиденциални. Защо депутатите не можахме да прочетем Женевския арбитраж на Белене в цялост?
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Само да Ви обърна внимание за спазването и за следенето на изискванията по отношение на арбитрите. Беше споменато от Александър Кацарски, че неспазването на законовите изисквания е основание за наличие на ненадлежен състав и това се контролира от ВКС, така че има механизъм това да се проконтролира. Може би Инспекторът ще следи само за архива, другото нещо вече може да…
РЕПЛИКА: Какво от това?
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Арбитражното производство е конфиденциално.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Сега не Ви давам други идеи, не отивайте пък в тази посока.
МАЯ МАНОЛОВА: Нека да измислим тогава една административно-наказателна разпоредба по отношение на лица, които разглеждат неарбитрируеми... (Шум и реплики извън микрофоните.)
Ако е наказателна, трябва да е в НК.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Лошо е, че каквото и да гласуваме вече при този състав, то няма да е индикативно за зала. Това е лошото.
МАЯ МАНОЛОВА: Само не ми казвайте, че ще остане недоприет законът. Предлагам Ви административнонаказателна разпоредба.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Административнонаказателна разпоредба – по пътя на моята логика, в моето недовършено предложение. Това ли имате предвид?
МАЯ МАНОЛОВА: Да, или просто един текст, който арбитрира спорове в нарушение на закона се наказва с: и слагаме някаква глоба, при което нарушенията се установява от Инспектората към Министерство на правосъдието и се налагат от министъра на правосъдието или упълномощено от него лице.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Глоба в размер на тройния интерес.
МАЯ МАНОЛОВА: Да. Точно така, да. (Реплики.)
В тройния, но не по-малко от 5 хиляди лева и не повече от 5 милиона.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, ще подложа на гласуване, но пак казвам: това моето като не се приеме сега, той дори няма да влезе в доклада. Друг е въпросът, че ако влезе в доклада, ще трябва да се доработва и тук ще трябва действително колегите да разпишат една разпоредба, за която ще трябва да им дадем относително конкретен мандат и указания.
Прекратявам дебатите.
Пристъпваме към гласуване – три гласувания.
Подлагам по принцип моето предложение: да бъде приет само § 3б с редакционните предложения, които направих, включително и като се разработи ал. 6, съобразно смисъла на дебата, който проведохме, за административна отговорност на лица, които разглеждат неарбитрируеми спорове.
Второто гласуване ще бъде за предложението на колегата Митев, което хармонира на предложението на колегата Камен Костадинов.
Третото гласуване ще бъде за текста на вносител, евентуално с редакционни.
Най-напред всъщност ще гласуваме отпаданията, които са предложени от народните представители Явор Хайтов, Анна Александрова и Чавдар Георгиев.
Възражения?
Да, имаме и редакция, която е във връзка с…, но ако се приеме тогава ще Ви ги прочета. Да, ако има, но тук е по-скоро само за § 3а.
Действително, ако имаме регистърно производство, систематичното му място не е в Преходните и заключителните разпоредби, а в Глава втора – „Образуване на арбитражен съд“, и трябва да са като нови членове 18а и така нататък, съобразно това колкото бъдат, но това е, ако стигнем до приемане.
Подлагам на гласуване, първо, трите предложения за отпадане на т. 7. Който е „за“ отпадане, моля да гласува:
За – 1 (и това е колегата Чавдар Георгиев), против – 0, въздържали се – 10.
Не отпада.
Подлагам на гласуване моето предложение – да не го потретвам, който е „за“, моля да гласува. Да, за отпадане на 3а и модификация на 3б.
За – 10 (предложението по чл. 80), против – 1, въздържали се няма. (Реплики.)
На Камен Костадинов не можем да го оттеглим, въпросът е дали го гласуваме. (Реплики: „Да.“)
Гласуваме го. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Остава да дадем ясни указания на колегите, но тук искам да сме наясно – иде реч за неарбитрируемост поради противоречие със забраната да се гледат потребителски спорове.
Добре, неарбитрируемост на други основания, защото е възможно да се окаже, че спорът не е арбитрируем на друго основание – да кажем отпаднала арбитражна клауза, оспорена арбитражна клауза, напълно валидна е била към някой момент, но на други основания тя се девалидизира.
И другото, ако отидем на последващия контрол, онзи с който така задочно си спорехме със съдия Братоева, каква е последицата ако имаме разлика в заключенията на министъра на правосъдието и на съда като разликите могат да бъдат релативни, тоест министърът казва неарбитрируем е, съдът издава изпълнителен лист и казва – напълно е действителен спорът, и обратно.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Това ще е основание за обжалване на съответния административен акт, защото той е такъв, с който се налага глобата, която ще е предвидена, предполагам, в някакви граници.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тя ще е изпълнена, може би и ще я изпълнят.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Така, и тогава може би държавата ще носи отговорност по, знаете, известния Закон за отговорността на държавата и общините за…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако това не Ви притеснява... Мен ме притеснява разминаването във времето, защото най-често истината се установява късно и когато вече няма никакво значение от това, но да не влизаме и да не развиваме тази тема.
В процедура на гласуване сме.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Може ли само да кажа нещо. Напълно е възможно министърът да постанови налагане на такава глоба, ако всъщност се получи информация от съда, който е отказал да я издаде, защото са нищожни поради неарбитрируемост на спора. Тогава няма да съществува това противоречие и ще е достатъчен сигнал за завършване на административната проверка по съответния начин с резултати, които са обективирани в съдебни актове.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е добро предложение.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Защото от тези 8000 дела по близо половината са постановени откази поради невръчване, но всъщност бъдещите, за които се притесняват…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Но това е едната посока, госпожо съдия. Въпросът е, че въобще може да не е стигнало до съда, че аз въобще няма да знам, че има такова нещо в съда.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Вижте, длъжникът, който не иска сам да се защити, ние можем да му напишем най-прекрасния закон и ако той бездейства, и отива и си плаща… В смисъл, това…
МАЯ МАНОЛОВА: Не, той не си плаща, просто защото иска, а защото му звънят от сутринта.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Аз разбирам, но когато някой ти звъни, ти търсиш съдействие…
МАЯ МАНОЛОВА: А тези хора, които си хвърлят парите през терасата?! Те не са всички правнограмотни с по едно висше юридическо образование. Хората не знаят какъв е този съд. Сигурно и Вашите близки не знаят.
Ами тогава какво се чудите. Пристига съобщение: „Не подлежи на обжалване.“ Какво си мисли човекът?
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Добре, ако си подаде жалба до ВКС и паралелно сигнал до Инспектората? Говорим за търговски спорове, за търговци, не говорим вече за потребители. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук е само за потребителски. Проблемът тук е да кажем в хипотезата в…, да, но да не стигаме до такива хипотези.
Това, което казва Върховният касационен съд, че в голяма част от случаите имаме колизия, имаме възможност търговец да се окаже потребител.
МАЯ МАНОЛОВА: Сега ще Ви прочета какво е потребител по смисъла на договора.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, аз не тръгвам да търся текста, по-бързо ми е ВКС да подкрепя.
Ако аз съм едноличен търговец и съм си купил на лизинг автомобил: потребител ли съм или не съм потребител?
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Зависи за какво е закупен автомобилът. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И как и кога ще твърдя, че съм потребител и кога съм търговец. Да, при данъчното облагане ще твърдя, че съм търговец, но когато го ползвам по друг начин – няма да съм търговец. ВКС тук са прави, само не мога да видя къде им беше…
МАЯ МАНОЛОВА: Ето го: потребител е всяко физическо лице, което да добива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална...
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, аз имах предвид Върховния съд, който казва например, че за потребител може да бъде считан дори приобретателят по договора за търговска продажба по чл. 318. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако Вие като адвокат сте абонат на мобилния оператор „Х“ и използвате комуникационното средство и за лични нужди и за…
МАЯ МАНОЛОВА: Пише: извън професионалната дейност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И кой, кога ще я докаже. Нали Вие ще твърдите, че го използвате за лични цели.
Да не удължаваме това – просто е излишно, губим време.
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА: Тук има спорни хипотези, то е ясно. Но, ако ще се предвижда вариант административен орган да констатира постановени арбитражни решения срещу потребител, то ще се касае за безспорни хипотези, от които е ясно и не възниква спор. Никой няма да наложи и да издаде наказателно постановление, без да е сигурен в това, че…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре. Предлагам Ви следното: до момента на завършване на доклада ще помоля двама субекти да помогнат на експертите и на референтите – съдия Братоева и проф. Калайджиев, ако се съгласи и господин Кацарски, за окончателната редакция на ал. 6. Даваме ли мандат на експертите да сторят това?
МАЯ МАНОЛОВА: Да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Манолова, Вие не сте народен представител. (Смях.)
Продължаваме с гласуванията.
Нека да се отбележи, че са упълномощени колегите да достигнат до редакция на ал. 6 в контекста на всички съображения, които бяха обсъдени тук.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Камен Костадинов.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 3, против – 0, въздържали се – 10.
Не се приема предложението на колегата Костадинов.
Подлагам на гласуване текста на вносител.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 0, против – 0, въздържали се – 10.
Не се приема текста на вносител.
С това приключихме гласуването по т. 7 от § 8 и пристъпваме към § 9.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: С оглед на развитието на Законопроекта и гласуваните текстове до момента, смятам че е необходимо да се даде време, за да може да приключат текущите арбитражни спорове и ще се аргументирам накратко.
Лично пред арбитражен съд, който представлявам, има заведени множество спорове, които са инициирани в качеството на ищец от страни, които са потребител. Те са внесли своята арбитражна такса, делата са във фаза на разглеждане до различна степен и ако Законът приемем, че ще влезе до няколко седмици, да речем, тези дела няма как да бъдат приключени. Тези потребители, които са немалко, мога да кажа, че са няколкостотин при мен, ще загубят своите арбитражни такси и разноски, направени до момента. (Реплика от Мая Манолова извън микрофона.)
Няма такова нещо, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Няма такова нещо, нямате едно дело с потребител…
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Имам дела, недейте да твърдите какво има и какво нямам. Имам дела в застрахователни компании, които ищци са потребителите, защото им е отказано плащане по имуществени застраховки. Няма как да е ищец тогава застрахователната компания. Това е единият пример, за който се сещам. (Реплика от Мая Манолова извън микрофона.)
Стотици.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, да… Ще дойда утре да ми ги покажете.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Заповядайте.
Имам конкретен казус, който го казвам. При мен сигурно не е единствен, а може би и при колегите.
МАЯ МАНОЛОВА: Каква е при вас арбитражната такса?
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Арбитражната такса е публична на нашия сайт, не е променяна от много години – от осем поне, откакто съществуваме, тя е скала. За потребителски спорове беше 15 лв. – непроменяема, твърда такса. (Реплика от Мая Манолова извън микрофона.)
В случая не е 15 лв. арбитражната такса. Много са делата, казвам го, за да няма после недоволни от Законопроекта, защото при Вас ще дойдат да Ви се жалват после.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е добре.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Аз ще ги пратя при Вас. Тези пари няма да им ги върна. Съдопроизводствени действия са предприети, извършени са, някои от делата са пред решаване, други са в различна фаза, експертиза има и така нататък. Става въпрос за огромни интереси.
МАЯ МАНОЛОВА: Ще ги забързате.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Чакайте, това е съд, това не е…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Този въпрос сме го решили в § 5. Висящите производства се разглеждат по реда на този закон. Вярно е, че тук конкретизирахме и затова съединихме двата параграфа, тоест направихме две алинеи, но този въпрос сме го решили детайлно.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Аз зададох този въпрос тогава, но Вие казахте, че става въпрос – и даже допълнихте § 5, и казахте, че не става въпрос за висящите арбитражни производства, а за висящите производства по издаване на изпълнителен лист. И аз тогава се аргументирах, че ГПК не разглежда реда за разглеждане на арбитражни производства. Тук смесваме нещата пак, тоест аз ги смесих по погрешка по-рано днес, но в момента се връщаме на моята... (Реплики извън микрофоните.)
Аз това го знам, ама нали точно за такива спорове говорим, които са с участието на потребител. Те са неарбитруеми и аз трябва да ги прекратя. Добре, ще ги прекратя. И какво се случва тогава с правата на тези хора?
МАЯ МАНОЛОВА: Вие ще си напишете хиляда дела със задна дата, защото Вие си пишете каквото си искате.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Вижте, аз трябва да скоча от прозореца, ако Ви слушам за нещата, които върша.
МАЯ МАНОЛОВА: Това правите. Аз няколко пъти съм пред скок през прозореца, защото има примерно дела, по които…
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Трябвало е повече дела да заведем… (Реплики от Мая Манолова извън микрофона.)
Конкретен въпрос зададох, да не губим повече времето на народните представители. Конкретен въпрос – ако не се съобразя с това, о’кей, казвам, защото проблемът не е при мен, проблемът е при вашите потребители. Утре, когато дойдат при мен да се жалват, ще Ви…
МАЯ МАНОЛОВА: Проблемът е при Вас, защото пишете всичко със стара дата.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Добре, аз казвам какъв проблем имам, маркирам го, народните представители решават сега.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно това е: въпросът е, че, как да кажа, прекалено либерално допуснахме участието на всички гости в този дебат. Късно е, осем часа е.
РЕПЛИКИ: Девет е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, така е.
ДРАГОМИР ЖЕЛЯЗКОВ: Ако ме обвините в неконструктивност през двата дни, в които участвам, ще си взема бележка, но мисля, че се намесвах конструктивно по въпросите, без емоция, доколкото беше възможно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук имаме класическо предложение, което очаквам колегата Митев да направи по отношение на § 9.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Предлагам, тъй като не виждам никаква причина да влиза от деня на обнародването, този § 9 да отпадне и да си остане общия срок, който е три дни след обнародване в „Държавен вестник“. Благодаря. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма повече изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Митев по чл. 80, ал. 4.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 10, против – 0, въздържал се – 1.
Не се приема текста на вносител. Отпада § 9.
При това положение приключихме обсъждането на Общия законопроект по ГПК.
Закривам заседанието.

(Закрито 20,57 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Данаил Кирилов