Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 95

На 10 януари 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Проект за решение относно проведения на 6 ноември 2016 г. национален референдум, № 654-02-88, внесен от Димитър Борисов Главчев, Десислава Вълчева Атанасова и Данаил Димитров Кирилов на 14 ноември 2016 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 13,15 ч. и ръководено от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов.

* * *


ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, добър ден!
Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Заседанието бе насрочено за днешния ден впрочем още от последното ни заседание през декември месец. Към момента 11 колеги сме тук. Също така изтекоха 15 минути от определения час.
Колегите Емил Симеонов от Патриотичния фронт и Христиан Митев са обявили неотложни служебни ангажименти и са заявили да ги представлява народният представител Явор Нотев. Колегата Митхат Метин е заявил, че пътува и е помолил да съобразим неговия глас като гласуването на господин Казак. Колегата Делчев твърди, че в момента е на летище и е обявил колегата Петър Славов. До пет минути очакваме нашите колеги Ани Александрова и Десислава Атанасова, които делегират вота си към колегата Лазаров. А колегата Алтимир Адамов не може да тръгне от Дуловските преспи.
Преди да поставя въпроса за дневния ред искам да Ви съобщя, че получихме информация, тоест покана от заместник генералния секретар на Европейската комисия с ресор „Механизъм за сътрудничество и оценка“ госпожа Параскеви Миху. Тя ще бъде на посещение в София на 13 януари 2017 г., петък, като е обявила, че има желание да се срещне с министъра на правосъдието, с главния прокурор и с председателите на висшите съдилища. Включително е поискала да се срещне с ръководството и с представители на Комисията по правни въпроси. Времето, което уточнихме с делегацията на заместник генералния секретар на Европейската комисия, е за петък от 12,00 ч. в Националния институт по правосъдието. Основната тема ще е свързана с анализ на 10-те години на Механизма за сътрудничество и оценка и бъдещите действия. Не се предвижда обсъждане на напредъка и не се очаква преди срещите да бъде предоставена писмена информация.
На срещите госпожа Миху ще бъде придружавана от господин Уилям Слийт – изпълнителен директор на дирекция в Генералния секретариат на Европейската комисия и от господин Юри Бюрер Тавание. И двамата господа ги познаваме от срещите ни за оценките по Механизма за сътрудничество и оценка.
Ние сме потвърдили времето за петък от 12,00 ч., така че отправям покана към всички членове на Комисията от всички парламентарни групи да планират, да предвидят и при възможност да вземат участие в срещата със заместник генералния секретар на Европейската комисия.
Уважаеми колеги, има съобщение за дневния ред, който е, както следва:
1. Обсъждане на Проект за решение относно проведения на 6 ноември 2016 г. национален референдум, № 654-02-88, внесен от Димитър Борисов Главчев, Десислава Вълчева Атанасова и Данаил Димитров Кирилов на 14 ноември 2016 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 602-01-55, внесен от Министерския съвет на 3 октомври 2016 г.
4. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 602 01-63, внесен от Министерския съвет нa 31 октомври 2016 г.
5. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 554-01-177, внесен от Явор Илиев Хайтов и група народни представители на 18 ноември 2015 г.
Имате възможност за становища по дневния ред. Няма становища.
Подлагам на гласуване предложения дневен ред. Уточнявам, че предложението за дневен ред касае това и следващите заседания на Правна комисия. Най-вероятно утре ще продължим с редовно заседание на Правна комисия, защото не бихме могли да обсъдим всичките точки досега така, както са планирани.
В утрешния ден изтичат сроковете за предложения между първо и второ четене по два законопроекта. Това е единственото ми колебание дали утре да бъде Комисията или в четвъртък, за да може да имаме възможност да включим и тези два законопроекта.
Господин Казак – за процедура.
ЧЕТИН КАЗАК: Процедура по дневния ред.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По отношение на включената допълнително точката, подчертавам – допълнително, като точка първа в днешния дневен ред на това извънредно по същество заседание на Комисията по правни въпроси, свързана с Проекта за решение, относно проведения на 6 ноември 2016 г. национален референдум, аз предлагам тя да отпадне от дневния ред, тъй като този Проект за решение вече е закъснял. Неговото разглеждане и гласуване е закъсняло. Както виждаме в самия Проект за решение и в мотивите, то е било внесено още на 14 ноември 2016 г., целяло е да породи ефект доста по-рано, тъй като в т. 4 е предвидено да се предприемат определени действия от Комисията по правни въпроси в срок до 15 декември миналата година. Сега сме вече 10 януари 2017 г. Всичко, което този Проект за решение е предвиждал като срокове и като ангажименти, е безвъзвратно закъсняло. Знаете какъв е времевият хоризонт на Четиридесет и третото народно събрание. Знаете още колко му остава като живот, образно казано. Така че е безпредметно да се разглежда тази точка.
Нека да оставим подобна точка да бъде разглеждана и подобен Проект за решение да бъде разглеждан от следващото Народно събрание, което ще има достатъчно дълъг хоризонт и достатъчно представителна политическа легитимност, за да се занимае с този много важен въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Казак.
Други становища по този въпрос?
Господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Господин Председател, подкрепям съображенията, които изложи господин Казак. Искам да посоча, че предложеният на вниманието на Комисията текст съдържа или граматическа, или смислова, или техническа грешка, защото наистина т. 4, вече посочена от господин Казак, съдържа едно неразбираемо послание – „до края на 15 декември“. Какъв е този срок? Защо 15 декември – има край и има ли начало този ден, остава неясно?
Няма как да гласуваме подобен текст. Тук сме хора, които знаем да четем нормативни документи, такова решение би било обидно за Комисията.
И ако все пак е необходимо да се гласува проекторешение, то нека вносителите да си направят труда да осъвременят, да актуализират предложенията си и едва тогава, след като се спази срокът по чл. 75 от Правилника на Народното събрание – поне 24 часа на разположение на народните представители, да можем да обсъдим съдържателно какво ни предлагат тези колеги, които не са и тук.
Напълно поддържам виждането, че следва да отпадне тази точка от дневния ред на днешното заседание, поради негоден предмет, който е предложен на вниманието на народните представители.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Нотев.
Други становища?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Аз също се присъединявам към казаното от колегите току-що, като ще добавя и още един мотив. Все още няма решение на Върховния административен съд по отношение на решението на Централната избирателна комисия и правните последици от това решение. Трябва да се видят първо те, защото тук самото решение, което ни е предложено и обсъждането на Проекта за решение, зависи от решението на съда – дали референдумът има задължителна сили или няма за Народното събрание, независимо за кое, така че подкрепям предложението тази точка да отпадне от дневния ред.
Имам още едно съобщение да кажа. Ако сега пристъпим към гласуване, току-що се чухме с колегите и с господин Миков, който всеки момент би трябвало да дойде в залата. Ако той не дойде до пристъпване на гласуването, съм упълномощен да гласувам и от негово име. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други становища по този въпрос? Няма.
При това положение следва да уточня няколко фактически и принципни положения и въпроси, свързани с точка първа от дневния ред.
Точка първа от дневния ред беше включена в понеделник рано сутринта, като в неделя съм дал указание на колегите, експерти към Правна комисия, да уведомят членовете на Комисията по правни въпроси, което те сториха в понеделник, рано сутрин. Да, действително е включена допълнително, тъй като сме уточнили голяма част от законопроектите още през декември месец, стремежът този път беше дневният ред да е максимално известен от възможно най-ранен момент. Тя е включена допълнително по време, но не е извънредно, съобразно Правилника, тоест спазени са всички изисквания на Правилника и е включена навреме.
Включена е в дневния ред, както тук справедливо и точно отбелязаха колеги, по причина на обстоятелството, че при всички положения нашата парламентарна група ще настоява за обсъждане на този Проект за решение от състава на Народното събрание и от пленарна зала.
Към момента ми е известно, че Проектът за решение е включен в дневния ред в седмичната програма за пленарна зала като точка първа, тоест в утрешния ден в дневния ред това ще бъде точка първа.
Отделно от това имаме готовност като парламентарна група, която е направила предложение, което не е допуснато до зала и срокът за неговото разглеждане е изтекъл, да направим още един път това предложение съобразно Правилника, така че ще дублираме тези две основания. При това положение в утрешния ден ще бъде дискутиран този Проект за решение и е редно Правната комисия, като водеща, да излезе с доклад. Както Ви казах, уведомен съм, че първо е включена като точка първа, второ, ние сме направили предложение по чл. 50, ал. 8 от Правилника.
Според мен обосновано е вместо в утрешния ден в пленарна зала Правна комисия да обяви, че не е допуснала до обсъждане този въпрос и този Проект за решение е обосновано да го обсъдим по същество и ако това са Ви становищата, все пак да имаме гласуване по направеното предложение.
По отношение на точка четвърта, като един от вносителите, искам да заявя следното. Да, към 14 ноември 2016 г. ние сме смятали, че най-краткото време, необходимо за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, с който да може да се промени системата за избор от пропорционална на мажоритарна, е приблизително четири пленарни седмици. Продължаваме да смятаме, че това и понастоящем е един възможен работен график за обсъждане на законопроекти с това съдържание. Тъй като сме извън времето, както спрямо изискването на Правилника, така спрямо и действително астрономическото време, при всички положения вносителите ще направим предложение за нов актуален срок, съобразно дебата и това, което бихме решили за обективно възможно.
Няма да коментирам техническата редакция. Да, приемам, че от предходния Проект за решение за Изборния кодекс е останал изразът: „до края на …“, и е сложена датата 15 декември 2016 г. Но това е редакционно и смятам, че няма никакъв проблем да се посочи една актуална дата и да редактираме изказа.
Тъй като господин Попов също посочи като основание съдебната процедура, съдебните дела във Върховния административен съд във връзка с решението на Централната избирателна комисия, уточнявам, че едно от допълнителните основания, което поставя за нас в спешен порядък този въпрос, е динамиката и времето, в което се разглеждат делата от ВАС по жалбите на инициативния комитет, който инициира референдума.
Във вчерашния ден с дата 6 януари 2017 г. беше обявено, включително и на сайта на Върховния административен съд, Определение по хода на делото по Административно дело № 12 988 от 2016 г., с което се определя, че се удължава с още 10 работни дни срокът за изготвяне на заключението и респективно задължава страните да предприемат конкретни действия във връзка със завършване на експертизата, допусната по това дело.
При това положение ние не можем да очакваме съдебният спор по този казус да приключи в рамките, вероятно на трите парламентарни седмици, които остават за работа на това Народно събрание. Но сме дълбоко убедени, че тъй като този референдум беше осъществен по време на легислатурата на Четиридесет и третото народно събрание, то Четиридесет и третото народно събрание би следвало да поеме ангажимента и да изпълни изискванията си по закон и съобразно чл. 23 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и да изрази становище по постигнатия резултат по трите въпроса на проведения референдум на 6 ноември 2016 г.
По тази причина смятам и колегите от ГЕРБ апелираме да допуснем, да обсъдим Проекта за решение и да изразим становищата си по същество.
Господин Славов – за реплика.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Господин Председател, използвам разясненията, които Вие направихте. Искам да Ви поставя един въпрос, който ми се струва, че в случая е доста важен и не беше коментиран от колегите. Между другото аз се колебая как да гласувам по тази точка от дневния ред и сега ще чуете моите съображения.
Начинът, по който е формулирано решението, горе сте посочили, че във връзка с чл. 52 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и така нататък, еди-какво си, реши Народното събрание. Само че, уважаеми господин Председател, тази процедура е процедурата, когато нямаме решение на референдума, тоест когато не е събрано предвиденото в закона мнозинство, за да бъде то обвързващо и задължително.
При положение, че има висящо съдебно дело, тоест ние все още нямаме яснота относно това дали решението на референдума няма да се окаже задължително в един момент с оглед решението на съда или ще остане в сегашното положение, за мен не е допустимо да препращате към тази процедура, защото това е процедурата за разглеждане на гражданска инициатива, което е нещо съвсем различно.
Иначе казано, разглеждайки такъв проект на решение сега, по този начин, за мен ние рискуваме да приемем един незаконосъобразен акт.
Нямам нищо против да разгледаме Вашия Законопроект, който Вие анонсирахте и който предлага конкретни предложения за изменение на Изборния кодекс и то е нещо съвсем различно. Законът казва, че решение, прието на референдум, не подлежи на последващо одобрение от Народното събрание, а ние с това решение правим нещо подобно. Предвид, че не знаем задължително ли е решението или не е задължително, аз не виждам как наистина да гласуваме едно такова решение въобще. Не е ли по-добре наистина да мислим по конкретния Законопроект, който казвате, че сте внесли или ще внесете утре и да обсъждаме него самия, вече с конкретни законодателни мерки? Струва ми се, че хората, инициатори на референдума, всъщност очакват това от Народното събрание, а не някакви висящи решения във въздуха, които очевидно няма да породят някакви правни последици, а очакват конкретни законодателни изменения, ако има политическа воля за това. Ако няма, може би по-добре е да се каже, а не два месеца да стои едно решение, така на трупчета, и изведнъж да се сетим за него в последните две седмици от живота на Народното събрание.
Само ще Ви подсетя, и с това завършвам, че имахме предложение да съкратим ваканцията с една седмица и ето от къде можеше седмиците всъщност да са три или четири, но тогава мнозинството не го хареса. Така че наистина усещането за елемента на популизъм тук е много силно и се надявам да можете да ме опровергаете, особено по отношение на законосъобразността на тази процедура.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Славов.
Ще почна с контрааргументи във връзка с приложението на чл. 52. За да стане ясно и на колегите, които присъстват тук, искам да подчертая, че това е препращащата норма на чл. 23, ал. 3. Това е хипотезата, в която нямаме постигнати изисквания на ал. 1, тоест на задължителност по отношение на резултата от гласуването. Именно тази норма препраща към чл. 52. Тук да не се заблуждавате – колегата Славов има предвид, че това е нормата, която възлага на органа, към когото са относими въпросите, да обяви какви мерки ще предприеме за изпълнение на волята на избирателите.
При всички положения към момента обективните факти са такива, каквито са известни от решението на Централната избирателна комисия. Не бих искал да възпроизвеждам всички данни по решението на ЦИК, което се обжалва и респективно не е влязло в сила. Това решение ще влезе в сила в един момент, но този парламент няма да го има. Няма да го има и следващият парламент, колеги. Тогава рискът е да възникне в спорът по отношение на легислатурата и пренасяне на действието на резултата. За да го няма този спор, Ви предлагаме да обсъдим в рамките на това Народно събрание трите въпроса.
Ще си позволя да кажа и някои впечатления от миналата седмица. Да, миналата седмица нямаше парламентарни заседания, но в публичното пространство течеше дебатът, свързан с един друг от въпросите по проведения референдум – въпросът за партийните субсидии, и си спомняте, че точно на края на миналата календарна година бяха внесени два законопроекта от колегите от Реформаторския блок, които предвиждаха промени по отношение за този режим.
След като има такава законодателна инициатива, пак казвам, ние също и тогава бяхме готови за изменение в Закона за политическите партии, свързани със субсидията, които биха могли да бъдат ситуирани в рамките на Преходните и заключителни разпоредби на Изборния кодекс и в нашия вариант те са там. Държавният бюджет, всички знаете, сутринта спорихме и с господин Попов, знаете, че правното основание е в Закона за политическите партии. В държавния бюджет е последицата като изчисление. Няма никаква пречка, като приемем принципно правилото в Закона за политическите партии да се извършват необходимите корекции и в Закона за държавния бюджет. Това е правилото досега в тази материя.
Вие сам посочвате колко е важно да имаме принципно становище по целия пакет от въпроси и по това дали вървим напред или, както Вие казахте, „седим на трупчета“. Но не бива да стоим на трупчета.
Затова ние Ви поставяме този въпрос – принципното решение е с този Проект на решение на Народното събрание. Дълбоко вярваме, че той ще покаже необходимия консенсус и подкрепа, за да продължим оттук нататък, а не всеки ден в оставащите 14 или 20 дни да си говорим принципно за нещо, което – да, бе, трябваше да стане, ама то не стана, ама що не стана? Е, нека да го решим. Сега е моментът да вземем решение и да кажем – вървим напред или не вървим напред, планираме или не планираме.
Вие, също така, си давате сметка, че действията по обсъждане на тези законопроекти ще пренаредят графика на обсъждането на тези законопроекти, които обявихме като готови, консенсусни и по които работим и са включени в дневния ред. Тоест при всички положения ще се работи извънредно.
Господин Нотев, след това господин Хамид.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ, извинявайте, че пропуснах на господин Славов да отговоря следното. Аз исках да му припомня и позицията на народните представители от Реформаторския блок и от Гражданския съвет по отношение на референдума. Те бяха поддръжници на този референдум, на въпросите, така както бяха поставени и зададени, така че аз очаквам да получим подкрепа и от Вас. Благодаря Ви.
ЯВОР НОТЕВ: Господин Кирилов, взимам реплика, само за да потвърдя виждането си, че предложената от Вас точка трябва да отпадне от дневния ред за днешното заседание. Това е така, защото, на първо място и след Вашите разяснения, продължавам да смятам, че ние нямаме предмет за решение и годен проект.
Вие казахте, че предстои да промените датата, спомената в т. 4 на предложеното решение. Да, но това трябваше да бъде направено своевременно, защото датата, която можете да определите като крайна за взимане на решение, в крайна сметка е същността на това решение – да го подкрепим или не. Това, разбира се, трябва да стане 24 часа преди заседанието, на което се обсъжда този въпрос. Аз не възразявам, че този проект, който го намирам за негоден, ни е предоставен по имейла 24 часа по-рано. Само че сега става ясно, че ние няма да вземем решение да свършим една работа до 15 декември, просто защото тази дата на 2016 г. е отдавна назад във времето. Тоест когато направите това съдържателно уточнение, бихме могли да разсъждаваме върху подкрепата или отхвърлянето на подобно Ваше предложение.
На следващо място, въпросът поставен от колегите, за наличието на преюдициален съдебен спор е елементарна хипотеза в правото, ясна на всички в тази Комисия. Тоест има спор, от който зависи крайният изход на това, което ние ще направим и крайното ни решение. Разбира се, че ние не можем да преодолеем наличието на такъв спор в отделните видове процеси. Знаем, че има възможност за спиране дори на съдебни дела без оглед на това, че води до съответното протакане и ощетяване правата на участниците в тази процедура.
Как бихме могли да приемем, че ние ще се произнесем, когато наистина не знаем дали след произнасяне на Върховния административен съд, резултатът от референдума няма да стане пряко задължителен? Ако на някой му се струва невъзможна такава хипотеза или не го ползва, той е в правото си да оттегли жалбата си. Извинявам се, ако подсказвам някому какво трябва да направи, за да изчистим тази неяснота. Тогава вече ние ще имаме отворената врата, за да решаваме, като легислатурата това, което стои в нашата компетенция.
Но когато имаме наличен съдебен спор и по това няма абсолютно никакво съмнение ние да прескачаме произнасянето на съда, означава груба интервенция, намеса, въздействие върху независимата съдебна власт. Как ние ще работим в една посока? Ами, после ако се произнесе по обратния начин, ако има куражът да се произнесе по обратния начин Върховният административен съд, ще рече, че ние сме отложили ред други важни въпроси и сме работили напразно, ей-така, колкото да не стоим на място или на трупчета. Извинявайте, стоенето на трупчета понякога е законово задължение, то така трябва да стане.
С оглед на тези съображения наистина си мисля, че трябва да внесем разум и яснота в позициите на парламентарно представените политически сили във формата на Четиридесет и третото народно събрание.
Вие така обтекаемо ни представихте намеренията си – нещо да правим, да работим, ама да видим какво ще излезе, впоследствие ще уточним, ако не по единия ред, ще вкараме точката по другия ред, че на мен, като член на Правната комисия, не ми стана ясно Вашата позиция и Вашата цел. Няма как да подкрепя такова едно решение без дата, без яснота в каква правна действителност се развива то преди произнасянето на съда.
Исках да бъда правилно разбран, включително представителите на медиите. Не се прави така категорично. Правната комисия няма право на такова решение и на разглеждане на такава точка от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Нотев.
Тъй като поставихте два въпроса, но с доста разгърната аргументация, ще си позволя да направя дуплика веднага. Затова моля да ме извините, че поотделно правя дупликите на репликите.
Държа да уточня, по първия въпрос – по датата. Няма да е за първи път, нито ще е прецедент Народното събрание или негова комисия да актуализира дата, която в проекта за предложение е била предложена по един начин, но с оглед процедурата и законодателния процес, времето или дебата, или позициите на страните, налага тази дата да се актуализира.
А по отношение на датата, моля да не ме съдите строго, като вносител, поради обстоятелството, че съм дълбоко убеден, смятам и поддържам пред Вас, че датата трябва да я предложим в този състав и този дебат би следвало да определи максимално консенсусно една конкретна дата.
Знаете, че в голяма част и от проектите за решение имало е многоточие по отношение на датата, защото следващите обсъждания ще я конкретизират.
Така че не приемем, при положение че този Проект за решение не е обсъден около два месеца – два месеца без три дни, да се прехвърля въпросът за датата по отношение на вносителите. Няма да повтарям обясненията, че да, към онзи момент това е бил вариантът, който е изглеждал възможен като времеви график. Сега би следвало ние да определим и да кажем за времевия график – според нас възможната дата е еди-коя си.
По отношение на втория въпрос – същността на съдебния спор, и за да бъде ясно и на колегите, които наблюдават и слушат този дебат, аз съм напълно съгласен с правния принцип, че ако един спор се разглежда от съда, не би следвало никой друг държавен орган или ведомство да го решават. Това е така, но не и в случая, когато иде реч за законодателна дейност. Вие знаете, че в голяма част от случаите законодателният орган взема решение за промяна в нормативни актове без да изчака, понякога десетки или стотици, висящи спорове.
Кое е особеното в случая и в Проекта за решение? Няма как инициативният комитет или жалбоподателят да бъде ощетен от обсъждането по този Проект за решение, защото ние сме предложили на Вашето внимание положителното решение, така както инициативният комитет го е очаквал, искал, водил е кампания и е получил подкрепата на гражданите. Тоест ние нямаме спор по обстоятелството, че волята на гражданите е такава. Нямаме такъв спор, затова и предлагаме на Вашето внимание, ако ние уважим и трите въпроса, ние на практика ще изпълним по-силната хипотеза – тази на чл. 23, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Така че ако съдът пък присъди, че е задължителен, ще се окаже, че сме изпълнили задължителния референдум, както впрочем никой от Вас не репликира по отношение на въпроса по т. 2 и по изпълнение на въпроса за задължителното гласуване. Защото волята на референдума е положителна и в тази посока, а измененията на последния Изборен кодекс също са в тази посока, тоест ние имаме едно може да се каже декларативно, но задължително гласуване в сегашния текст на Изборния закон. Затова смятам, че тук не би следвало да затъваме във формалния процедурен анализ, тоест трябва да преценим дирим ли реакция по същество, или си търсим процедурни обяснения, за да не обсъдим въпроса по същество.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Опитахте се да дадете аргумент защо изземваме правомощията на съда, защо правим тази груба намеса в независимата съдебна власт, но не мога да се съглася с Вашия аргумент. (Реплика на народния представител Димитър Лазаров.)
Първо, законодателството е извършвало промени, господин Лазаров, когато се касае до произнасяне, когато е атакуван нормативен акт или част от нормативен акт. Тогава законодателството променя самия нормативен акт. Но тук пред съда не се атакува нормативен акт. Тук съдът следва да установи конкретен факт – колко хора са гласували на референдума. Тук не се касае за текст от закон, който можем да изменим и така да предопределим този съдебен спор, така че нека да проявим малко уважение към съдебната власт, нека да изчакаме решението на съда, защото както преди два месеца, така и сега ситуацията не е променена. И тогава спорът беше висящ. Ние нямаме решение на Централната избирателна комисия. Имаме решение, което е обжалвано. Това решение не е влязло в сила, не е факт. Така че и тогава, и сега, ситуацията е същата. Нямаме промяна в ситуацията. По отношение на висящото производство нямаме годно решение на Централната избирателна комисия. Това, което правим със включването на тази точка, е да предопределим и да повлияем на съда какво решение да вземе.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Няма да влизам в повторност и да повтарям аргументи, които вече изложих и по отношение на изказването на колегата Хайтов.
Всъщност тук е обратното. Ако ние вземем това решение, ще направим без предмет съдебния спор. Там отпада предметът, просто защото сме удовлетворили жалбоподателя, така че за никакво неуважение към съда не иде реч. Даже ще спестим на съда работата от тук нататък. Тоест ще сме изпълнили волята на жалбоподателя по същество.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Ако позволите особено мнение, господин Председател.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нямаме вече процедура.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Когато законът казва, че решението, прието на референдум, е задължително и Народното събрание не приема акт за неговата реализация и то се прилага пряко, е нещо доста различно от това Народното събрание да приеме решение, което е общо взето пожелателно. Иначе казано, ако съдът каже, че са гласували толкова броя хора, че наистина решението на референдума е задължително, то тогава трябва да се прилага и пряко.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В хипотезата, в която е постигнат резултатът, как ще е нарушен закона, след като на практика той се оказва изпълнен? Така че няма да влизаме в тази въртележка от аргументи. Пак казвам, гледайте и нека да гледаме прилагането на закона спрямо резултата.
Ако ние имаме воля да приложим, да изпълним резултата от референдума, няма никакво нарушение, колизия или несъответствие с която и да е от двете хипотези на чл. 23 – нито с ал. 1, нито с ал. 3.
Законът, господин Славов, е такъв, какъвто го заварихме от предходните народни събрания и аз няма да спра да продължавам да твърдя, че да, в този закон има много проблеми и съжалявам, че, да, в този закон има много проблеми и съжалявам, че в краткото време на работата на Четиридесет и третото народно събрание ние успяхме да уточним само два от най-спешните проблеми, свързани с този закон, но те не са два, те не са и десет.
Господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Честита Нова година, господин Председател, и на всички членове на Комисията.
Уважаеми колеги, като слушам цялата работа, а аз малко кратко я слушам, ми прилича на нагледна илюстрация на онези схоластични спорове от Средновековието – колко дявола могат да се съберат на върха на една игла, кой уважава повече съдебната система, кой по-малко, и прочие.
Истината каква е? От 240 народни представители има само един внесен законопроект – мисля, че господин Кадиев е внесъл.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И ние сме готови с втори, който ще внесем в четвъртък.
МИХАИЛ МИКОВ: Вашата готовност – като се получи номер от Деловодството, ще я видим.
И понеже всички народни представители искат да се покажат като големи сторонници на мажоритарните избори в два тура и се чудят колко дявола да струпат на върха на иглата, така че да не стане това, смятам, че такава позиция е непочтена. Аз предлагам да отхвърлим този Проект за решение. Няма да повтарям мотивите, които съм излагал на едно предишно заседание, когато той не пак не влезе в дневния ред. Той е безсмислен. Ако има някой нещо да внася тези дни – да внася. А ако има време да се обсъжда, докогато е животът на това Народно събрание – толкова, колкото е предвидено в Конституцията и колкото президентът прецени, за да се отива към избори, и да приключим с този опит за събиране на един, два, три или повече дяволи на върха на една игла. Защото има прекалено много хора, това ще стане достояние на широката общественост и то не дава авторитет на Народното събрание, на отделните народни представители и на политическите партии. Така че колкото по-бързо приключи такъв тип дискусия, толкова по-полезно е за авторитета и на Народното събрание, и на политическите партии, и на отделните народни представители.
Аз няма да подкрепя включването в дневния ред. По същество съм се изказал на предишно заседание с всичките тези мотиви за безсмислеността на едно такова решение. И всичките тези обяснения какви висящи дела имало – ако ще се прави нещо, има още десетина дни тук, да се внася, да се работи, да се прави. Ако няма да се прави, да не заблуждаваме хората с голямото си намерение да правим нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Миков.
Аз всъщност искам да подчертая, че ние в момента сме по дневния ред и затова пледирам да го включим за обсъждане по същество.
Тук по други поводи не многократно, но поне два или три пъти е ставало въпрос за Вашето особено мнение по отношение на този вид решение, свързан и с гражданските инициативи, тоест Вашето становище по чл. 52, включително сме го изследвали по други казуси и сме имали спорове в тази връзка. Но смятам, че влизането по същество точно ще подпомогне дебата и можем да стигнем до едно разумно заключение. Не съм съгласен с Вас по отношение на отговорността на парламента, защото смятам, че ние сме отговорни да вземем решение по този вот на избирателя, а точно другото означава един безуспешен някакъв опит за летене, не знам на дяволи или на какво и в каква посока и порядък, но опит да не се види въпросът по същество.
Господин Иванов за реплика.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Честита Нова година, господин Миков. Понеже наистина закъсняхте, ще се опитам да Ви въведа в спора.
Всички искат да избягат от този дебат. Колеги, бягството от този дебат по тази тема доведе до резултата от референдума, и всички го знаете. Говоря, че 2,5 милиона граждани гласуваха „за“.
ХАМИД ХАМИД: И това не се знае – колко са гласували.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Другото, което исках пак да напомня, е, че, така или иначе, утре предложението по чл. 50 ще влезе в залата и ще бъде обсъждано. Не виждам какъв Ви е проблемът да се обсъди на Правна комисия предварително?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По същество.
СВИЛЕН ИВАНОВ: По същество говорим, защото сега в момента наистина всеки говори нещо. Не виждам каква е причината Народното събрание да излезе с решение от какъвто тип иска? Не е нужно да влизаме в хипотезата, че сме задължени до два месеца да се произнесем след решението на Централната избирателна комисия. Ние можем да си вземем това решение и без това.
Така че Ви предлагам да не продължаваме по начина, по който водим дискусията – още сме на дневния ред, а да преминем, ако трябва, към гласуване, за да се реши въпросът. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Трета реплика има ли? Няма.
Господин Миков за дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ: Като слушам репликите, леко се обезсмисля това, което Ви казах, но ще го повторя още веднъж. Да спрем да се опитваме без по същество да има внесен законопроект, който да материализира заявлението за избори в два тура – мажоритарни райони, да придаваме видимост, че се опитваме и много обичаме и харесваме тази работа. Защото това прави смешни защитниците на една такава позиция.
Проектът за решение, да ме прощавате, той не дава нищо повече от ситуацията, която е била и преди Проекта на решение. Той е едно обещание – дайте да дадем и ние много обичаме мажоритарните избори в два тура, и нищо повече.
Мисля, че е разумно да се обясни, след като партиите са пропуснали да направят разяснителна кампания, че пък не може пряко да се впишат закони чрез референдум и ако Народното събрание няма съответно мнозинство и съответен народен представител и група, които да внесат законопроект, няма предмет, който да бъде решаван, освен в рамките на общите обещания – в рамките на общите обещания, че всички много обичат мажоритарната система в два тура. Няма внесен законопроект. Всъщност има един, може би ще има още един, и въобще не е сигурно в какъв вид ще се приеме този законопроект. Защото едно е да приказваш за мажоритарни избори в два тура, а друго е да приемеш текстове, които да определят конкретни норми, които да не доведат до тежки проблеми в изборите. Съвсем различно е. Ето това искам да кажа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да не заблуждаваме публиката. Ще сменя точката от дневния ред и веднага ще я заменя с активен законопроект.
МИХАИЛ МИКОВ: Ами, давайте, ако сте искали. Давайте по този път, по-пряк.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нали ни трябва съгласие за това? Нали трябва да се гласува? Дайте да минем към гласуване по същество.
МИХАИЛ МИКОВ: По същество е гласуването само по внесен законопроект, а не по повод на едно обещание, още повече аз и предния път Ви обясних – тук няма съдържание на решение, тук има съдържание на декларация кой повече обича съветската власт (оживление). Добре, пардон, не съветската власт, а мажоритарните избори с абсолютно мнозинство от два тура! (Смях.) Това е декларация, това дори не е решение. Предния път подробно и дълго обясних, не смятам да се връщам към това, което съм говорил. Няма никакъв практически смисъл нито за желаещите мажоритарна система, нито за нейните опоненти да се приемат такива решения. Авторитетът на Народното събрание страда от това, в частност на всеки народен представител от тази легислатура. Това Ви казвам и спирам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Миков, за дупликата.
Последно изказване, две изречения, иска господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Понеже направих процедурното предложение за отпадане от дневния ред и се разгоря дискусия, искам само с две изречения да отговоря на основанията, които Вие изтъкнахте за това, че, видите ли, въпреки всичко трябвало Правната комисия да се произнесе, тъй като така или иначе утре в пленарна зала точката щяла да бъде включена в дневния ред.
Първо, има значение Правната комисия като такава, като Комисия по правни въпроси, тоест правната мисъл, концентриран израз на правната мисъл на това Народно събрание, да даде ясен знак на пленарна зала дали от правна гледна точка е издържано да се занимава с този проблем или не. От тази гледна точка мисля, че има смисъл да стане ясно, че от юридическа гледна точка разглеждането на този въпрос е преждевременно, от една страна, тъй като преюдициално се явява решението на съда, което трябва да бъде изчакано, за да се види в коя хипотеза сме и в коя процедура трябва да поеме Народното събрание, а от гледна точка на парламентарната процедура и на политическата легитимност е закъсняло, тъй като трябвало е да бъде разгледано това, когато е внесено. Така че от тази гледна точка предлагам да прекратим и да пристъпим към гласуване. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, повтаряме едни и същи тези. Моля да вървим по дневния ред и по допустимост.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз ще направя една съвсем кратка реплика към колегата Казак. Няма как с правни аргументи да оборите нещо по съществото и по което няма нищо правно. Това, според мен, е абсолютно един тежък популизъм тук, който се опитват в последните дни на този парламент от Парламентарната група на ГЕРБ да се възползват по един такъв начин от него. И то няма да произведе никакви правни последици. Това наистина е пожелание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не се възползваме, а се съобразяваме. Това е единствената цел и намерение.
Други изказвания има ли по дневния ред?
Закривам дебата.
Предлагам Ви следния ред на гласуване.
Тъй като дебатът беше само по точка първа от дневния ред, предлагам разделно гласуване – първо, по отношение на точка първа и след това изцяло. (Реплики.)
Който е „за“ Проектът за решение относно проведения на 6 ноември 2016 г. национален референдум, № 654-02-88, внесен от Димитър Борисов Главчев, Десислава Вълчева Атанасова и Данаил Димитров Кирилов на 14 ноември 2016 г., да бъде обсъден в дневния ред на Правна комисия, и то като точка първа, моля да гласува.
Гласували 17 народни представители: за 6, против 11, въздържали се няма.
Не се приема обсъждането на Проект за решение относно проведения на 6 ноември 2016 г. национален референдум, № 654-02-88, с което смятам, че и Правна комисия, и Народното събрание прави сериозна грешка спрямо волята на суверена.
Поставям на гласуване точки от точка втора до точка пета…
ЯВОР НОТЕВ: Господин Председател, извинете, процедура.
Във връзка с последното Ви изявление, че Правна комисия прави сериозна грешка и за онагледяване на тази грешка, имам предложение – съвсем кратък е текстът на решението, моля да бъде прочетено дословно решението, което току-що обсъдихме и отхвърлихме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Решението, колега Нотев, е качено още на 14 ноември 2016 г…
ЯВОР НОТЕВ: Има представители на медиите, които поискаха да предоставят текста.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Още в 17,41 ч. е качено. Проектът за решение е следният.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Нека да си гласуваме дневният ред, след това го четете.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, просто ще го няма или му е недостъпен, колегите…
ЯВОР НОТЕВ: Прочитането на глас онагледява становището на Правна комисия и ще се види, че няма никакво злепоставяне. Това е моята идея. Както решите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, разбрах, благодаря за предложението. В процедура по гласуване сме.
Заповядайте за процедура, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ: Моята процедура е по дневния ред и предлагам, господин Председател, точка пета да стане точка първа в днешния дневен ред.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подлагам на гласуване точки от втора до пета анблок, като след това ще подложа на гласуване предложението за пренареждане на колегата Хайтов.
Който е „за“ дневния ред в този вид, моля да гласува.
Гласували 16 народни представители: за 16, против няма, въздържали се няма.
Приема се дневният ред.
(Журналисти и оператори, отразяващи по медиите заседанието на Комисията по правни въпроси излизат от залата.)
Колеги, нека да приключим с гласуването и ще направим пет минути прекъсване, за да може всички журналисти – очевидно им се изчерпа интереса, да се подготвим за работа по същество.
По предложението на колегата Хайтов точка пета всъщност да бъде точка първа от дневния ред припомням, че тук имаме само едно становище от двете, които очакваме – от МВР и от прокуратурата. Имаме становище от Министерство на вътрешните работи, което е по-скоро отрицателно.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Съвсем кратък ще бъда, господин Председателю.
Не възразявам да мине по-напред точката, която предлага господин Хайтов, но предния път, и той се съгласи, тя беше отложена, за да се получат становища. Ангажиментът беше максимално бързо да бъдат изискани. Това, първо.
Второ, да бъде отправена покана към представители на институциите, няма да ги изброявам – ВКП, Висш съдебен съвет, съдилищата, за да чуем тяхното становище.
Сега няма да се впускам в детайли – всички предложени текстове ли касаят промяната, или не. Така че сега, веднага да започнем да разглеждаме тази точка, без да има представители на институциите, най-малко ще бъде обидно за тях. Нека да бъде точка първа за утре или за четвъртък, когато е заседанието, но да бъдат осигурени представители от институциите, нямам против.
ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Лазаров, приемам това, което казвате, то е напълно нормално и логично. Само искам да Ви припомня, че институциите, които не са представили отговор, имаха повече от две седмици.
Господин Председател, за да оттегля предложението си, можете ли да поемете ангажимент или да предложите по някакъв начин да бъде прието, че за утрешното ни заседание тази точка ще бъде включена като точка първа и респективно ще бъдат поканени институциите?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Единственият ангажимент, който бих могъл да поема, е, че изпратихме повторно писмо с повторна молба за становище от институциите. Затова все пак имаме становището на МВР.
Това, което мога да поема като ангажимент, е да позвъня с оглед краткото време на колеги от Главна прокуратура, които отговарят за комуникациите с Народното събрание, и да помоля за това становище в утрешния ден.
Вие как предпочитате? Защото днес сутринта ме питаха от МВР – на писменото становище ли държим, или на представител, или и на двете. С МВР се уточнихме, че е важно да има писмено становище и те го пратиха, но имат и готовност – колегата заместник-министър Красимир Ципов позвъни няколко пъти, има готовност да присъства. (Реплики.) Добре, ще информирам. За утре и МВР и Главна прокуратура. И съдилищата – добавя господин Лазаров.
ЯВОР ХАЙТОВ: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Хайтов оттегля предложението, респективно гласуването отпада.
Имаме дневен ред.
Колеги, пет минути прекъсване.

(След прекъсването.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, продължаваме заседанието на Комисията по правни въпроси.

Пристъпваме към точка:
Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г.
Гости по тази точка са:
От Министерския съвет – госпожа Мариета Немска, директор на дирекция „Икономическа и социална политика“, госпожа Мариана Славкова, държавен експерт в дирекция „Икономическа и социална политика“, господин Георги Йончев, държавен експерт в дирекция „Икономическа и социална политика“.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството – госпожа Мирослава Владимирова, директор на дирекция „Концесии и търговски дружества“ и госпожа Яна Младенова – експерт в същата дирекция.
От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – господин Стоян Сталев – член.
От Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България – госпожа Жана Величкова, изпълнителен директор, и господин Константин Атанасов.
От американската търговска камара в България – госпожа Надя Лазарова, съветник по политики и законодателство.
Уточнявам, че това е продължение от предходно обсъждане на второ четене, на което бяхме стигнали до чл. 35, ако не се лъжа.
Колеги, предлагам с оглед дебатите в предходното заседание, прегласуване по отношение на приетото по чл. 8, ал. 2 и по чл. 34 – спомняте си, по срокове много коментирахме.
Има ли възражения да се върнем към тези текстове?
РЕПЛИКИ: Нямаме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегите от Енергетиката обаче не са тук. А Приложение № 2 ги касаеше.
РЕПЛИКА: Точно така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Там, по ал. 2 бяхме решили, че ще приемем ал. 2, но по отношение на Приложение № 2 ще имаме редакция.
РЕПЛИКА: Всъщност газта отпадна от Приложение № 2. Остана само „топлинната енергия“ и всъщност „електроенергията“ се задраска.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Газта“ и „електроенергията“ тогава отпаднаха.
Тук принципно приехме, че ще дадем мандат да се уточни изменение на Приложение № 2 в смисъла, така както колегите от Енергетиката го предложат, включително с редукция и това уточнявам, че се бяхме съгласили от Приложение № 2 да отпаднат частите, които са относими към газ и към т. 2 – дейности, свързани с електроенергията.
Аз ще Ви предложа да прегласуваме в смисъл Приложение № 2 да си остане във варианта, който беше предложен от вносител, тоест да си остане без промяна.
Правя това предложение и давам думата – който има становище по този въпрос, да изрази мнение.
Заповядайте, госпожо Славкова.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Притесненията на колегите от Министерството на енергетиката бяха свързани с това доколко могат да се предоставят концесии за дейностите, свързани с електроенергия и с газ, предвид цялостното законодателство, което урежда тази материя. Бяха проведени няколко срещи и ние се разбрахме, че от Приложение № 2, както е предложено от вносител, тези два вида дейности ще отпаднат. В тази връзка те се съгласиха, че след като отпаднат двата вида дейности от Приложение № 2, чл. 8, ал. 2 може да остане във вида, който е предложен от вносителя. Защото на практика уточнението се прави с изчистването на Приложение № 2.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, точно така беше. В момента аз Ви предлагам, тъй като тогава свързахме чл. 8, ал. 2 с Приложение, както е текстът на разпоредбата, сега да изчистим въпроса по отношение на Приложение № 2 и да постигнем съгласие, че то ще остане във вида, така както е предложен от Вас, от Министерския съвет, като приемаме, че органът по възлагане, тоест концедентът ще преценява във всеки отделен случай дали е необходимо въобще да обявява такава концесия и респективно тази дейност на концесия. Но логиката е да оставим принципно законовата възможност, тоест списък от дейности, да може по принцип да подлежи на концесиониране, а преценката да бъде след това на органа по възлагане.
Няма други изказвания.
Колеги, който е съгласен да оставим чл. 8, ал. 2 без промяна във връзка с Приложение към чл. 8, ал. 2, без промяна, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Прегласувахме това предложение.
Тук колегите припомниха, че в публичните обсъждания с Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България беше повдигнат остро въпросът за нашия дебат по предложение на колегата Чавдар Георгиев по отношение на възнаграждението, на концесионно възнаграждение. Ние тогава приехме предложението на колегата Чавдар Георгиев по чл. 80.
Предложението на Чавдар Георгиев беше, си спомням, че минималният размер на възнаграждението при концесии за ползване не може да бъде под 3% от стойността, от приходите от концесията, без ДДС. То е по ал. 1 – „когато обектът на концесията е собственост на държавата или на община се предвижда задължение на концесионера за заплащане на концесионно възнаграждение, чиито размер не може да е по-малък от 3% от приходите от концесията, без данък върху добавената стойност“.
Правя предложение за прегласуване и отхвърляне на това предложение на колегата Чавдар Георгиев.
Ние можем да направим прегласувания, докато приключим всички гласувания. Тук не сме имали прегласувания. Това го проверихме изрично, така че е допустимо да имаме прегласуване.
Мога да припомня дебатите от тази конференция, които бяха в „Балкан Шератон“, ако не се лъжа – датата не си я спомням. Смисълът беше в следното. Да, това по принцип е възможност, но увеличава стойността и периода на концесията. Тоест това не е в полза както на концедента, така не е в полза и на обществения интерес, получава се един по-дълъг период на възвръщане и правим задължително плащане, дори когато в случаите, в които икономическият баланс би могъл да бъде в съвсем различен смисъл. Накратко.
Ако колегите от Министерския съвет искат да припомнят дебата, имат тази възможност. Няма да припомнят.
Подлагам на прегласуване, тъй като предложението е писмено, значи – в оригиналния вид.
Който е „за“ предложението на колегата Чавдар Георгиев, моля да гласува „за“.
Гласували 19 народни представители: за 9, против 10, въздържали се няма.
Не се приема предложението на колегата Чавдар Георгиев при прегласуването.
Пристъпваме към чл. 33, ал. 3:
„(3) При концесия за ползване концесионно възнаграждение се дължи винаги, когато неговият размер не може да бъде по-малък от 3 на сто от приходите без ДДС.“
Тук имаме и предложение на колегата Свилен Иванов, което е в същия смисъл. Той е направил предложение в същия смисъл.
Колега Иванов!
СВИЛЕН ИВАНОВ: Нали го гласувахме!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Иванов оттегля предложението си по чл. 80 с оглед проведеното гласуване сега.
Пристъпваме към чл. 34, който беше по отношение на сроковете. Ще повторя предложението, което оттеглих.
Колеги, връщам се на дебата и на стенограмата – стр. 16. С оглед проведените дебати правя предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 и предлагам следните редакционни промени: „числото 50“ в ал. 4 да се чете за „35“, в ал. 5 „числото 25“ да се замени с числото „15“ или с „числото 20“.
Уточнявам – в ал. 5 да бъде вместо числото „25 години“ да бъде „20 години“, тоест да окажем по-голямо доверие на общините и на общинските съвети респективно.
Това предложение го бях оттеглил и по него нямахме гласуване. Тогава то беше подкрепено от колегата Димитров Ревизоро, който го няма в настоящия момент. Всъщност подновявам го заради колегите от Патриотичния фронт, които заявиха готовност да подкрепят редакциите на чл. 34, в случай че се извърши подобна редукция в сроковете в двете алинеи.
Господин Славов има думата.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Господин Председател, чисто редакционни Ви обръщам внимание по Вашето предложение, че ако променяме срока в ал. 5 на 20 години е хубаво по-нататък в края на второто изречение, когато срокът е 50 години или по-дълъг и препраща към ал. 4 и там трябва да се пипне и вероятно и там да стане „35 години“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Мисълта ми е, че в ал. 4 го променихме, а в ал. 5 накрая не сте предложил и ми се струва, че и там трябва да се промени, за да кореспондират.
За мен остава отворен въпросът обаче, че ние така или иначе не слагаме максимален възможен срок на концесията. Каквото реши Народното събрание, нали така?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така е.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Ако вярно Ви разбирам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Тоест може 100 години, може и 200.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Но намаляваме праговете на съгласувателния режим, да го нарека по-кратко.
Тук въпросът е дали препратката е към ал. 3 и разрешението?
СВИЛЕН ИВАНОВ: В ал. 4 са различни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, така е. Но тук идва реч за второто изречение на ал. 5.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Да, там се произнася Народното събрание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В ал. 3 нямаме срок.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Има, 50 години.
РЕПЛИКА: В последната редакция имаме вмъкната ал. 2, всъщност трябва да гледаме вносителя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест тук трябва да стане по ал. 4.
РЕПЛИКИ: Да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Във второто изречение трябва да стане: „В случай че срокът е 35 години или по-дълъг за откриване на процедурата е необходимо и разрешение по ал. 4“.
Вижте, тук обаче нека да имаме предвид, че ал. 5 е за общинските концесии, а 35 години е за държавните концесии. Тук имаме предвид границата, която е за общините, тоест тук би следвало да бъде: „В случай че срокът е 20 години“. (Реплики.)
МАРИАНА СЛАВКОВА: Не, 20 години е за квалифицираното мнозинство от общинския съвет. Ще бъде – 20 години – кмета, 20 години – общински съвет с две-трети мнозинство на общинските съветници, и 35 години или повече - Народното събрание.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Общинския съвет и Народното събрание.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Точно така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест Вие казвате тук да бъде 35 години.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Да, 35 години, за да бъдат при еднакъв режим държавните и общинските, тоест със санкциите на Народното събрание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз съм имал друго предвид на предходното обсъждане, но приемам Вашето предложение. То на практика така става – „числото 25“ го заменяме с „числото 20“, а „50“ във второто изречение го заменяме с числото „35“.
Има ли възражения по тези уточнения? Няма.
Който е „за“ това предложение, моля да гласува – снижаване на праговете.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се това уточнение.
Колеги, с оглед становището на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България от 14 ноември 2016 г., вх. № КП-628-00-12 от 16.11.2016 г., както дискутирахме и в предходните заседания, колегите правят предложения, свързани с изключването на концесиите за минерални води. Приложили са към становището и подробна таблица с подробно отражение във всички разпоредби, като се започне с чл. 1, ал. 1 и ал. 2; чл. 6; чл. 10, чл. 11, ал. 2; чл. 30; чл. 33, който обсъждахме вече; чл. 62; чл. 64; чл. 145; чл. 150; § 6 от Закона за водите – тук § 6 е с много точки, включително т. 8.
Подлагам принципно на Вашето внимание това предложение със следното уточнение. Ако то бъде прието, да го отразим в минимална степен в предложените разпоредби от Законопроекта, но така, че експлицитно да е ясно, че този режим, който развиваме в Закона за концесиите, не е относим по отношение на концесиите за минерална вода.
Според мен правно-технически е възможно това да не бъде в шест параграфа, а да бъде в една изключваща норма, съобразно която да е ясно, че този режим не се прилага по отношение на този вид ресурс. Тук моля да съобразим обстоятелството, че не трябва обаче да допускаме липса на правна уредба или празнина на правната уредба, защото тук колегите от КРИБ предлагат навсякъде изключване, но не знам дали съобразяват обстоятелството, че в Закона за водите също нямаме детайлно развита уредба. Тоест те са се опитали хем да изключат, хем да дадат някакъв заместващ режим, което малко трудно ще стане. Тоест систематично и съдържателно няма да е съвсем прецизно.
Ако приемем това предложение, Ви предлагам да възложим на експертите да установят такава редакция, при която изключването да е еднократно и да не води до дефицит на регламент за концесионирането на минералните води. Знам, че Министерският съвет имат различно становище, затова изрично им давам думата на тях.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Господин Председател, те за някои въпроси искат изключване, но за някои въпроси искат разширяване на правилата на концесиите с трансграничен интерес към концесиите за добив на минерални води, които по определение са концесии без трансграничен интерес, тъй като са концесии за ползване. Така че за мен приемането анблок крие рискове и ако приемете, че трябва да се гласува тяхното предложение, по-скоро би трябвало текст по текст.
В противен случай може да се получи, че когато се отразява накрая, да не сме сигурни дали правилно ще отразим тяхното искане и Вашата воля.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА: От името на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки и от страна на КРИБ, бих искала да подчертая защо ние пледираме едно по-различно третиране на концесиите за добив от находища за минерални води.
При всички положения тези концесии не могат да бъдат приравнени еквивалентно към концесиите за ползване, тъй тук се предоставя не само обекта, но и правото за добив на ресурса. Самата разпоредба на чл. 9 от Законопроекта специфицира обхвата на концесиите за ползване, като казва, че това е възмездно предоставяне на правото на икономическия оператор да извършва определена стопанска дейност, собственост на държавата или общината, без да възлага изпълнение на строителство или предоставяне и управление на услуги. Де факто обектът е находището на минерална вода. Осъществяването на концесионната дейност е невъзможно без осъществяване на съпътстващо строителство по никакъв начин. Това е една специфика, която не може да бъде преодоляна. Другата специфика e по отношение на предоставянето на услуги от обществен интерес. Сега действащата правна норма в Закона за водите постановява задължение на всички концесионери със собствени средства да изградят и да поддържат инфраструктура, за да предоставят на обществото достъп до свободния, нераздадения ресурс на минерални води, и по този начин те предоставят услуга в обществения интерес.
Законопроектът, който Вие разглеждате, е именно от гледна точка да се направи една терминологична и логическа обвързаност отменя това изискване, а ние считаме, че не е волята на законодателя да подкрепи един такъв подход чисто прагматично, за да се обособят концесиите за ползване и ние да попаднем към тях да попадне едно такова задължение.
Но дори да приемем, че от тук нататък концесионерите няма да поддържат обществените чешми, фактът с неизбежното строителство, макар че не се възлага пряко от концедента, остава наличен и той не може да бъде наличен като подобрение на обекта в никакъв случай, тъй като построената фабрика не остава държавна собственост. Има редица други аспекти, които отграничават дейността по концесии за бутилиране на минерална вода и на това място бих сложила срокът, който Вие преди малко разглеждахте.
Дългосрочността в нашата дейност е особено важна и в момента действащият режим е, че срокът на концесиите максимално са за 35 години.
Основополагащо и в Стратегията, приета от Народното събрание за управление на водния ресурс в страната, е да се продължи тази дългосрочност и именно това държи концесионният режим за нашата дейност. Всички други водоползвания от находищата на минерална вода става чрез разрешителен режим и процедура, чиято дългосрочност е тази, която Вие предлагате. Но разликата тук е, че нямаме състезателен режим. Имаме административно предоставяне на ресурс, имаме възможност за многократно удължаване на този максимален срок, което от своя страна генерира страшно много напрежение и де факто противоречи на целите на Законопроекта на вносителя, а именно разгръщане на повече интерес и стопанска инициатива към тези обекти. А ние ще имаме обратния ефект – ще се стимулира дейността по бутилиране на изворни и трапезни води, за които се прилага подобен разрешителен режим и ще имаме траен отлив и без това към момента не много популярните концесии за находища на минерални води.
Същевременно това, което се предлага, за да се приравнят нашите концесии с концесиите за ползване и режимът, предвиден в Законопроекта, е отпадане на водещата роля на министъра на околната среда и водите за методически указания при съгласуване на обосновките за концесии, които правят общините. А те ги правят не само за публичната общинска собственост, а и за изключителната държавна собственост на находищата, които са им поверени за стопанисване, а това е преимущественият брой концесии.
Също така отпада и предвиденият и действащият в момента по Закона за водите режим за съгласуване с министъра на околната среда и водите на параметрите на концесията и условията за охрана и мониторинг на ресурса.
Изключително чувствителна тема е добивът на минерална вода и опазване на околната среда и ние Ви предлагаме един подход, в който хем се запазват максимално спецификите на сегашното законодателство, което гарантира висока степен на защита на обществения интерес, същевременно субсидиарно прилагане на Закона за концесиите в предложения му вид, така че да не влязат двата текста в колизия. Видели сме такъв подход, прилаган в Търговския закон, в Закона за обществените поръчки и считаме, че и към нас може и следва да се приложи същия режим, какъвто е като принцип за останалите концесии на подземни богатства.
Колкото до това, което казва Министерският съвет – без трансграничен интерес, да, ние считаме, че за концесиите за добив от находища на минерални води не може да се прилага изключение от изискванията за професионална компетентност на кандидатите, икономическа стабилност, финансова възможност. Защото все пак става въпрос за дейност, в която концесионерът включително получава оторизация да сменя водовземните съоръжения, да прави сондажи и има пряк достъп до природно богатство, което е от най-ценния му вид, в смисъл, че то е годно за пиене в натуралния му вид.
Така че изключително подробно сме аргументирали своите предложения и бихме апелирали към Вас да ги разгледате подробно и да ги подкрепите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От това, което чух от Министерския съвет и от представителя на КРИБ, стигам до извода, че е изключително опасно сега, адхок, да се правят подобни предложения.
Доколкото си спомням в началото на дискусията по разглеждане на Законопроекта за концесиите, бяхме уверени от страна на Министерския съвет, че този Законопроект е готвен много дълго, с много работни групи, че там участвали широк кръг организации, представители на бизнеса, включително съответно концесионери. От страна на концедента е самият Министерски съвет. Така че в тази връзка аз мисля, че сега, тук, на ход трябва да обсъждаме предложения, още повече такива, които ги нямаме пред себе си. Аз ги нямам пред мен. Хубаво ни уверяват, че предложенията ги има, но нито ги има, но къде са така добре обоснованите предложения. Да, има някакво качено предложение на страницата на Комисията, но така или иначе, ясно е, че в срока за предложения по Законопроекта за концесиите никой колега народен представител не ги припознава и поне аз не ги виждам тук детайлно, както Вие ги посочихте от становището, качено на сайта на Комисията.
Смятам, че съществува риск, въпреки цялата добросъвестност и експертност на колегите референти да се допусне някъде пропуск. Какво правим тогава при една концесия за минерални води? Нямаме препращане към общия режим на закона за концесиите.
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: Искам да подчертая, че концесиите за ползване не са само тези за добив за минерални води, а за всички биологични ресурси и ние имаме такива концесии. Ако отделим, трябва да отделим всички концесии, свързани за добив и имат нещо общо с добив на ресурси. Друга е спецификата на подземните богатства и водите. В никакъв случай не могат да се приравнят. По отношение на това, че не може да се извършва строителство, просто изнесеното не отговаря на текстовете в Закона. Текстът на чл. 9, ал. 1 казва, че публичният орган при обявяване на концесията не влага строителство, но се пропуска ал. 3, от която абсолютно личи, че концесионерът на минерални води трябва да има инвестиционна програма и е длъжен да я изпълнява. Тоест тя е свързана и с инфраструктурата, и с бутилиращо предприятие и така нататък.
По отношение на субсидиарното прилагане на Закона, ако допуснем такова нещо, в случая ще стане както сега се гърми за концесиите за плажовете. Именно това субсидиарно прилагане без да е подробно уредено в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие се допуснаха някои формални пропуски, от които сега гърми цялата държава във връзка с предоставянето на концесии за морски плажове. Ако приемем едно такова предложение, можем да стигнем до същото нещо.
Искам да подчертая, че заедно с текстовете, които тук са свързани с концесиите за ползване и предложеното изменение, което отразява спецификата в Закона за водите, няма проблем да се предоставят концесиите без да има кой знае какви проблеми. Аз знам защо искат да избягат. Те искат да избягат, заради срока. Но ние приехме и гласувахме срокове за концесиите за ползване. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Георги Йончев от Министерския съвет.
Други становища?
Бих искал прецизно да съобразим спецификата, включително и настояването на сектора, на бранша. При така предложените обаче текстове, аз не виждам ясното отделяне. Даже категорично бих възразил да обособяване четвърти отделен вид концесия, която да е концесия за минерални води. Това не съответства на систематиката по този закон и би означавало една категория от концесиите да ги обявим, да кажем, като родово понятие, какъвто според мен не е в случая. Тоест ако търсим регламентация, тя би следвало да е по-оптимална от правно-техническо ниво и конкретно да се фокусира към спецификата на този вид концесиониране и опериране, респективно на ресурса.
На мен лично ми е необходимо малко повече време. Мисля, че и на колегите им е необходимо малко повече време да изчистим това предложение. Аз затова искам да гласуваме по принцип, тоест дали сме склонни да мислим за отделен разделен режим, като намерим подходящата техника – да бъде по някои, не толкова много отделни разпоредби, или дори за момент обмислях и вариант да имаме изключваща норма къде? Имаме ли понятиен апарат в Допълнителните разпоредби? Примерно някъде в понятийния апарат да се опитаме да направим въпросното изключване и по-детайлна разработка. Защото ние тук очевидно имаме нужда от детайлна разработка в някои от елементите. Ако проблемът е само със срока, тогава да вземем и да отделим особено правило по отношение на сроковете на концесиите за минерални води, ако смятате, че това ще реши проблема. Защото в предложенията си хем искате изключване, хем имаме така едно субсидиарно, а направо конкретно развитие на този вид концесии в правните норми.
Заповядайте.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА: Благодаря Ви.
Аз първо да отбележа, че сме изключително благодарни за волята да се разгледат спецификите на темата, която ние поставяме.
Да, срокът на концесията е един от въпросите, той не е уникален. Ако беше така, ние щяхме да пледираме, както в разпоредбата, прегласувана от Вас, със специален закон, ако бъде уреден друг срок – да искаме в Закона за водите да се постанови различният срок от 35 години.
Има обаче и други елементи, които явно не съм успяла убедително да Ви представя, които ни притесняват и нашата цел е независимо от правната техника, да постигнем максимално запазване на действащата в момента уредба, която също така е била – едновременно прилагане на секторно специфичните разпоредби за концесиите за добив на минерални води, заложени в Закона за водите и в Закона за концесиите – действащи, и Правилника за неговото прилагане. Като едно-единствено изключение е въпросният случай за концесиите да бъдат третирани като такива са с трансграничен интерес. Пак Ви казвам, обосновката…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защо? Нали ги изключваме? Защо за трансграничен ефект, концесия правим отделен регламент? Тук трудно, признавам, че се справям са този дуализъм, който възниква.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА: Всички концесии за ползване са приети като несъществени или под праговата стойност за трансграничен интерес и заради това при тях се дават възможностите концедентът да не прилага изисквания към техническа компетентност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, но нали сме ги изключили? Ако приемем вашите предходни предложения, ние сме ги изключили?
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА: Кого сте изключили?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Концесиите за минерална вода.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА: Ако го направите това – да, ние го пледираме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защо тогава предлагате четвърти, отделен вид концесия, която да е за минерална вода?
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА: Предложението за четвърти отделен вид концесия по съвет на юристи го направихме именно с цел да дадем възможност хем да се разграничат двете понятия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Абсолютно различен режим да има за концесията. Дайте тогава да се спрем на едно от двете – или изключваме изцяло, или развиваме четвърти вид концесия, което пак казвам, е малко прекалено в контекста и в смисъла на този закон. Мисля, че тук ще поемем, да кажем, една критика по прилагането на директивата. Защото общо взето директивата има логика, каквато изключва видовото, да кажем, дефиниране на понятие за концесия.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА: Освен, че нашата дейност не е в обхвата на директивата и нито в особените случаи, което мисля, че все пак от някаква страна е важно за нас, след като прагматично и ние Ви подкрепяме, е по-трудно да бъде предвидена отделна категория, по-скоро наистина ако е възможно с правна техника, с една минимална промяна, те да бъдат изключени и обособени и запазване на спецификите при останалото прилагане на Закона, така както сме го предложили. Вие виждате, че концентрацията на нашите предложения са по-скоро по § 6, с които се предвиждаше поголовно отпадане на членове в Закона за водите, свързани с концесиите за добив на находища на минерални води.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имате предвид § 6 от ПЗР.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА: Да, § 6 от Преходните и заключителните разпоредби, с които се изменя Законът за водите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При това положение ще предложа следното. До утре, когато ще е, да кажем, продължението от настоящото заседание, молбата ми е Вие, КРИБ с Министерския съвет и с експертите на Народното събрание да предложите една, максимум две разпоредби, в които да се направи ясното позициониране на прилагането на този режим. Примерно, казвам съвсем примерно, без да Ви ограничавам, нормата да бъде в следния смисъл – „този закон не се прилага по отношение на концесиите за минерални води, освен и с изключение на…“ и изброявате разпоредби, които бихте искали да се прилагат. Или защото тук има стремеж да се доразвие липсваща правна уредба – или да се разпише тази липсваща правна уредба, възможно най-накратко и да я сложим тогава в § 6. Има ли логика в това, колеги от Министерския съвет?
МАРИАНА СЛАВКОВА: Ако Вие приемете, че концесиите за добив на минерални води са някакъв четвърти вид…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, изключваме го четвъртия вид, тоест не коментираме и не правим нова класификация по отношение на видовете концесии, така както вносителят е дал. Но правим изключващо правило, така както сме го направили, да кажем, за подземните богатства.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Но за подземните богатства има детайлна уредба в Закона за подземните богатства, докато в Закона за водите няма детайлна уредба. Ако тръгнем да правим детайлна уредба, трябва да уредим и процедурата. Това, за което Ви говори господин Йончев, е, че точно така се случи със Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Решиха, че имат много съществени отлики, а ако се направи един подробен анализ, се вижда, че те са точно три и половина. Направиха една недоразвита глава и сега се чудим откъде ни идват проблемите с процедурите.
В крайна сметка това е Ваша воля. Ако Вие ни кажете в каква точно посока да мислим – изключваме ли, включваме ли, ще го направим, каквото зависи от нас.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Гласуването ще покаже. Ще подложа и двата варианта на гласуване от колегите. Даже мисля, че вариантите за гласуване са три и нека с гласуване да се вземе това решение.
Има ли други изказвания? Няма.
Предлагам Ви, колеги, първото гласуване да бъде по въпроса – допускаме ли промяна по отношение статута на концесиите на водите? Смятам, че този въпрос е най-интензивен. Ако гласуването е положително по този въпрос, да гласуваме кой от двата възможни правно-технически варианта да бъде – дали този, който се предлага от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, или този, който се опитахме да развием преди малко и който обясних като вариант преди малко. Тоест търсим оптимално изключващо правило, което да не променя систематиката и понятийния апарат в закона, но не води до празнота по отношение режима на концесиониране на минералните води.
По първото гласуване – да има или да няма промяна в режима по концесиониране по отношение на водите, тоест дали да вървим към уважение на искането на секторните браншови организации в тази посока.
Който е съгласен да променим режима по отношение на водите, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 10, против няма, въздържали се 5.
Приема се да има промяна.
По отношение вида на промяната, предлагам първо предложението, така както е писмено в становището, което подробно описах за стенограмата, което е на КРИБ.
Който е за промяна в този вид, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за няма, против няма, въздържали се 15.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението да се извърши такава промяна, която принципно да изключи предложението, но да има подробна уредба, която да не допуска празнина по отношение на този режим и тази разработка да стане до следващото ни заседание до утре, за която цел да упълномощим и възложим на три групи лица – на колегите от Министерския съвет, на колегите от КРИБ и на колегите от дирекция „Референти и законодателство“ и експертите на Комисията, да разработят оптимален технически вариант.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 народни представители: за 11, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Тук поемаме ангажимента да поставим на гласуване конкретния текст, най-вероятно на § 6 от ПЗР.
С това мисля, че приключихме прегласуванията по първата част, по тази, която е до чл. 35. Уточнихме също § 8. Някой от колегите да даде знак, ако пропускаме нещо от тази част.
Колеги, ще имам честта да помоля колегата Атанасова да продължи с четенето от Глава в втора „Стратегическо развитие и планиране на концесиите. Мониторинг, управление и контрол“.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Моля за становища и изказвания по наименованието на Глава втора и предложението за редакция на чл. 36, предложението за редакция на чл. 37. Не виждам желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава втора и редакцията на чл. 36 и чл. 37, съгласно доклада на комисията.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Член 38.
Предложение от народни представители Борислав Великов и Вили Лилков.
Предложение за редакция от работната група:
„В чл. 38, ал. 4 думите „трети лица“ се заменят с „експерти“.“
Има и текст на вносителя.
Има ли изказвания?
Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Имам въпрос към вносителя, а именно как се отнасят към предложението на колегите Великов и Лилков – координационният съвет да обсъжда и приема доклад с обобщена информация за Плановете за действие за общинските концесии?
МАРИАНА СЛАВКОВА: Ние смятаме, че не би следвало да се вменява във функциите на координационния съвет да се намесва в политиката на общинските съвети, тъй като плановете за действие всъщност са изражение на политиката на общинските съвети. От тази гледна точка смятаме, че предложението не би следвало да се приема.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Великов и Лилков.
Гласували 15 народни представители: за 1, против няма, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Моля който е „за“ предложението за редакция, съгласно доклада – „в чл. 38, ал. 4 думите „трети лица“ се заменят с „експерти“, да гласува.
Гласували 14 народни представители: за 14, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 38 заедно с приетата редакция в чл. 38, ал. 4.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
По чл. 39 няма постъпили предложения.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Има предложение за редакция съгласно доклада. Няма желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на работната група по чл. 39.
Моля който е „за“, да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Така или иначе той променя изцяло чл. 39, смятам – няма нужда да подложа текста на вносителя на гласуване.
Член 40.
Предложение от Вили Лилков и Борислав Великов и предложение за редакция на работната група.
Желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложение на народните представители Борислав Великов и Вили Лилков.
Гласували 15 народни представители: за 5, против няма, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията за чл. 40 на работната група, съгласно доклада.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се. Тук ситуацията е същата – предложението за редакция изцяло променя текста на вносителя за чл. 40.
Член 41.
Предложение на народните представители Борислав Великов и Вили Лилков.
Предложение за редакция на работната група.
Изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, въпросът ми е към вносителя по отношение на чл. 41, т. 9 за даваните от Специализираната дирекция методически указания. Доколкото текстът, както е записан, е ясно, че при всички положения ще има такива, тоест имаме императивно задължение на Специализираната дирекция да дава тези указания, тези указания ще имат ли задължителна сила за техните адресати или ще бъдат само в някаква пожелателна насока и адресатът на указанията ще решава сам в условията на оперативна самостоятелност дали да се съобразява с тях, или не. Защото ако няма да имат задължителна сила, за какво още да ги караме да дават тези указания, да си губят времето с това? След като имат и достатъчно други правомощия. Благодаря.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Не сме предвиждали задължителност на указания, доколкото не знаем с някой друг закон за дадени правомощия на администрация да дава задължителни указания по прилагането на един закон. Така че указанията могат да бъдат само методически, както е записано по вносител.
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: Само искам да добавя, че по действащия закон, Специализираната дирекция дава такива указания, които са незадължителни. Органите и лицата, които искат разяснения по прилагането на закона, имат оперативната самостоятелност да прилагат или не указанията, които са дадени.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Те са задължителни за даване, не са задължителни за изпълнение.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Други желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Великов и Лилков.
Гласували 15 народни представители: за 1, против няма, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на чл. 41, съгласно доклада на комисията ведно с текста на вносителя.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 42.
Предложение на народните представители Даниела Савеклиева и Данаил Кирилов.
Предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 80 от ПОДНС.
Предложение за редакция.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Даниела Савеклиева и Данаил Кирилов за чл. 42.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Доколкото си спомням във връзка с дебата по повод предложенията, той направи предложение по чл. 80.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Което е прието вече.
МАРИАНА СЛАВКОВА: По ал. 6.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: На предходно заседание, да. Но аз съм длъжна да подложа на гласуване, съгласно доклада.
Моля, който подкрепя предложението на народните представители Даниела Савеклиева и Данаил Кирилов за чл. 42, да гласува.
Гласували 15 народни представители: за няма, против няма, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 80 от Правилника. То, както уточнихме, вече е прието на предходно заседание.
Предложение на работната група за редакция на текста на чл. 42 заедно с текста на вносителя.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
По чл.чл. 43, 44, 45, 46, 47, 48 няма постъпили предложения. Има единствено предложения за редакция на работната група.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложенията за редакция ведно с текста на вносителя за чл.чл. 43, 44, 45, 46, 47 и 48.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Глава трета.
Наименование на Глава трета, наименование на Раздел I и текст на чл.чл. 49, 50, 51, 52, 53, 54.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакциите на работната група ведно с текста на вносителя за названието на Глава трета, названието на Раздел I и текстовете на вносителя и съответната редакция, съгласно доклада за чл.чл. 49, 50, 51, 52, 53, 54.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Раздел II.
По текста на вносителя за чл. 55 няма направени предложения.
Предложение за редакция на чл. 56.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел II и текстовете на вносителя за чл. 55 и чл. 56, заедно с редакцията, съгласно доклада.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Член 57.
Предложение на народния представител Янаки Стоилов и предложение за редакция.
Желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов.
Гласували 15 народни представители: за няма, против няма, въздържали се 15.
Предложението не е прието
Подлагам на гласуване текста на чл. 57 по вносител ведно с предложението за редакция на работната група.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Член 58.
Няма направени предложения.
Има предложение за редакция.
Няма изказвания.
Моля, който е „за“ чл. 58, да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Раздел III.
Наименование, чл. 59, без предложения, с редакция на работната група.
Член 60, без предложения, с редакция на работната група.
Член 61, без предложения, с редакция на работната група.
Член 62, без предложения, с редакция на работната група.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, имам въпрос във връзка с чл. 60, ал. 3, т. 1, където се казва, че основание за изключване, е влязла в сила присъда или друг влязъл в сила съдебен акт, с който кандидатът или участникът или член на неговия административен, управителен или надзорен орган… Какво се има предвид под „административен орган“? За управителен или надзорен ми е ясно. Член на неговия, на лицето – административен орган. За какъв административен орган става въпрос тук?
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: За управление, може би.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Защото управителен и надзорен са посочени. И след тях са посочили административен. Затова искам да попитам.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Има редакция, господин Митев, която е предложена и е отпаднал „административният“.
Направихме уточнението. Други въпроси не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел III и предложенията за редакция на чл.чл. 59, 60, 61, 62.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Член 63.
Има направено предложение от народния представител Янаки Стоилов и предложение за редакция.
Желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов и група народни представители.
Гласували 15 народни представители: за няма, против няма, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на чл. 63 ведно с текста на вносителя.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Член 64.
Предложение на народния представител Янаки Стоилов за отмяна на чл. 64 и предложение за редакция.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, въпросът ми е защо в текста на чл. 64 се въвежда възможност при концесии за трансграничен интерес концедентът да не определя условия за участие, изисквания към професионални или технически способности на кандидатите или участниците или към тяхното финансово-икономическо състояние? Не се ли поема твърде голям риск по този начин с концесионери, които на практика в един момент печелят концесията, но след това, тъй като тези условия ги няма или не са налице и не ги изпълняват?
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: Текстът на чл. 64 се отнася само за концесиите за ползване, тоест за недирективните концесии в случаите, когато държавата или общината предоставя своя публична собственост за ползване.
Изискванията към професионалните качества се контролират, когато трябва да ги има по реда на специалните закони от съответните органи, а по отношение на финансовото и икономическото състояние участниците кандидатстват със своя инвестиционна програма, която трябва да изпълняват. При контрола на концесиите това лесно се контролира.
С това предложение целта е да се намали административната тежест при участието в този вид концесии.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов за отпадане на чл. 64.
Гласували 15 народни представители: за няма, против няма, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на чл. 64.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 65.
Няма постъпили предложения.
Има предложение за редакция от работната група.
По чл. 66 – също.
По чл. 67 няма постъпили предложения.
По чл. 68 има предложение за редакция.
По чл. 69 има предложение за редакция.
По чл. 70 няма постъпили предложения.
Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя и предложението за редакция на чл.чл. 65, 66, 67, 68, 69 и 70.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
Раздел IV.
Наименование на Раздел IV, предложение за редакция на чл.чл. 71, 72. Няма постъпило предложение.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за наименованието на Раздел IV и предложенията за редакция на чл. 71 и чл. 72 с редакцията на работната група в частта по чл. 71, съгласно доклада.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Член 73.
Предложение на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Свилен Иванов.
Предложение за редакция на чл. 73.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Свилен Иванов за създаване на т. 5 в чл. 73, ал. 2
Гласували 15 народни представители: за 2, против и въздържали се 13.
Предложението не е подкрепено.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на чл. 73, съгласно доклада, ведно с текста на вносителя.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Член 74.
Предложение за редакция.
По чл. 75 няма постъпило предложение.
По чл. 76 – предложение за редакция, чл. 77 – предложение за редакция, по чл. 78 – предложение за редакция, по чл. 79 – предложение за редакция, без постъпили предложения.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на чл.чл. 74, 75, 76, 77, 78, 79, съгласно редакцията на работната група, ведно с текста на вносителя.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Раздел V.
Наименование на раздела и предложение за редакция на чл.чл. 80, 81, 82, както и наименование на Раздел VI и предложения съответно за редакция и чл.чл. 83, 84, Раздел VII, чл.чл. 85, 86, 87, 88, 89, 90, 91, 92, 93, 94, 95, наименованието на Раздел VIII, чл.чл. 96, 97, 98, 99 и чл. 100.
Има ли желаещи за изказвания?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаема госпожо Председател, имам въпрос към вносителя по отношение на чл. 84, ал. 1 – въвеждането на така както е наречена, електронна комуникационна система. Искам малко повече информация какво имате предвид под „електронна комуникационна система“? Защото така, както сте го записали в скобите е абсолютно неясно – „обмен на информация и съобщение чрез електронни средства концедентът осигурява система от инструменти и устройства. „Система от инструменти и устройства“ е много общо, прекалено общо.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: Вносителят с тези текстове предлага комуникацията при провеждането на процедурите да става по електронен път. Електронната комуникационна система е понятие от Закона за електронното управление. От там са взети всички законово определени понятия. Важно е, че целта, която се преследва с всички комуникации – и облекчаване на административната тежест, и избягване на другите средства за комуникация между кандидати, участници и възложители, да се губи време по другите начини и средства за комуникации по време на процедурата, това е от полза за всички участници в процедурата с оглед да имат повече време за същинските предложения.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел V и редакцията на работната група ведно с текста на вносителя за чл.чл. 80, 81, 82, наименованието на Раздел VI, чл.чл. 83, 84, Раздел VII, чл.чл. 85, 86, 87, 88, 89, 90, 91, 92, 93, 94, 95, Раздел VIII и неговото наименование, чл.чл. 96, 97, 98, 99 и чл. 100, съгласно редакцията на работната група и текста на вносителя, съгласно доклада.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Член 101 – предложение за редакция.
Член 102 – предложение за редакция.
Член 103 – предложение за редакция.
Член 104 – предложение за редакция.
Наименование Раздел IX и предложение за редакция на чл. 105.
Член 106 – предложение за редакция.
Член 107 – предложение за редакция.
Член 108 – предложение за редакция.
Член 109 – предложение за редакция.
Член 110 – предложение за редакция.
Член 111 – предложение за редакция.
Раздел X – предложение за редакция на наименованието.
Член 112 – предложение за редакция.
Член 113 – предложение за редакция.
Член 114 – предложение за редакция.
Член 115 – предложение за редакция.
Наименованието на Раздел XI и предложение за редакция на чл. 116.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложения за редакция, съгласно доклада на работната група ведно с текста на вносителя за докладваните наименования на раздели и съответните членове.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Член 117.
Предложение на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Свилен Иванов и предложение за редакция на работната група.
Има ли желаещи за изказвания?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние поддържаме нашето предложение., моля да бъде взето предвид.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Няма други желаещи за изказвания.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Само искам да обърна внимание, че предложението на господин Кирилов по чл. 117, ал. 3 е свързано с предложението, което отхвърлихте по чл. 73, ал. 2. Ако в обявлението не е посочена коя е прогнозната стойност на основните услуги, които са включени предмета на концесията, няма как след това увеличението на тази прогнозна стойност да бъде прието като основание за прекратяване на процедурата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А по същество какво е Вашето виждане – по двете предложения включително по чл. 72 и чл. 117?
МАРИАНА СЛАВКОВА: Нашето виждане е, че от гледна точка на защита на обществения интерес и на по-голяма публичност и прозрачност на процедурата е добре в обявлението да се посочва прогнозната стойност на основните услуги и съответно ако вече в хода на процедурата тази прогнозна стойност се качи с 20%, тоест концедентът по някакъв начин не е направил правилна преценка какъв е пазарът на тези услуги да може да прекрати процедурата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
При това положение правя искане за прегласуване и по отношение на нашето предложение за чл. 73, ал. 2 за създаване на т. 5 със съдържание – прогнозната цена на основните услуги, включени в предмета на концесията. Тоест ако в чл. 117 се приеме нашето предложение, ще помоля за прегласуване и по отношение на чл. 73, ал. 2 с предложение за създаване на т. 5.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Свилен Иванов за създаване на второ изречение на чл. 117, ал. 3.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Свилен Иванов в чл. 73, ал. 2 да се създаде т. 5:
„5. Прогнозната цена на основните услуги, включени в предмета на концесията.“
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Връщаме се към чл. 117.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на чл. 117 ведно с приетото предложение на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Свилен Иванов.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Член 118.
Има предложение за редакция.
Член 119 – предложение за редакция.
Предложение за редакция, тоест само текста на вносителя за заглавието на Глава четвърта и Раздел I, чл. 120 – има предложение за редакция, чл. 121 – предложение за редакция, чл. 122 – предложение за редакция.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложенията за редакция на чл.чл. 117, 1181 119, наименованието на Глава четвърта и Раздел I, чл.чл. 120 заедно с предложението в чл. 120 – думата „петнадесетия“ да се замени с „15-ия“, това е чисто техническа редакция, както и предложението за редакция на чл. 121 и чл. 122.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Член 123 – предложение на народния представител Чавдар Георгиев.
Заповядайте.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Ние смятаме, че със Законопроекта има уредба на отношенията в случаите, когато не бъде постигнато съгласие за изменение на концесионния договор и тя е в чл. 142. В случаите, когато има такова несъгласие, тогава Законопроектът предвижда спорът да се реши от съда по реда на ГПК, така че според нас чл. 123, ал. 4, ако се приеме, ще се получи конфликт с предложението на чл. 142 по вносител.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, имам въпрос към вносителя с оглед последното му изявление. Не смятате ли, че всъщност предложението на колегата Георгиев е по-елегантно – да се премахне възможността да се ходи на съд, да се изчака решението на сигурните две и възможна трета инстанция, от това, ако на практика не бъде постигнато съгласие, да има възможност за разваляне на договора. Така или иначе, това пак ще става по съдебен ред. Не мога да разбера каква е Вашата логика.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Нашата логика е, че всяка от страните може да развали договора. Рри една недобросъвестност както от страна на концесионерите, така и при недобросъвестност от страна на определени концеденти, може да се постигне, буквално да го кажа рекет и злоупотреба с право.
Формално правим едно неприемливо предложение, не постигаме съгласие по това предложение и кметът на общината казва: „Аз развалям договора“. Същото е когато концесионерът реши, че договорът по една или друга причина вече не му е изгоден, той прави неизгодно предложение за изменение на договора, може това предложение да бъде и противоречащо на закона, то формално не е прието и концесионерът казва – ето, аз на основание чл. 120, ал. 4 развалям договора. Друг е въпросът, че Законопроектът борави и само с понятието „прекратяване“, тоест действие само занапред. Тук ще започнат едни спорове какво е действието на това прекратяване и така нататък. Това е била нашата логика.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Чавдар Георгиева.
Гласували 15 народни представители: за няма, против и въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на текста на вносителя в чл. 123, ал. 1 след думата „договор“ да се добави „за концесия за строителство и за концесия за услуги“ – редакция на работната група.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 123 заедно с приетата редакция.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Член 124 – предложение за редакция.
Раздел II, наименование на раздела, чл.чл. 125, 126, 127, 128, 129, 130, 131, 132, наименование на Раздел III, чл.чл. 133, 134, 135, наименование на Раздел IV, чл.чл. 136, 137, 138, 139, 140, 141, 142, 143, наименование на Раздел V, чл.чл. 144, 145, 146, 147, 148, 149, наименование на Раздел VI, чл.чл. 150, 151, 152 ,153.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване докладваните текстове на вносителя за наименованията на разделите, както и текстовете за редакция на работната група и предложенията на вносителя, съгласно доклада.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Член 154.
Постъпило е предложение на народния представител Янаки Стоилов. Има и предложение за редакция.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов и група народни представители.
Гласували 15 народни представители: за няма, против…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз искам да отменим гласуването. Бих искал становище на вносителя по предложението на Янаки Стоилов.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Благодаря.
По буква „а“ може да се приеме, но смятаме, че това е изцяло редакционно и не променя по никакъв начин смисъла.
По буква „б“ за недействителността, ние не смятаме, е препращането за неуредените въпроси към разпоредбите на Търговския закон и към Закона за задълженията и договорите ще реши проблема.
По-скоро има Ваше предложение, което изчерпателно урежда случаите за недействителност на концесионните договори и нашето мнение е, че трябва да се приеме Вашето предложение. Тогава уредбата относно недействителността на договорите ще бъде пълна и няма да се наложи това препращане към два закона, които на практика не уреждат материята относно недействителност на концесионни договори.
Относно предложението по т. 2 има уредба на систематичното място в чл. 179 на Закона по-нататък, така че като цяло по буква „б“ и буква „а“ е изцяло редакционна.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов и група народни представители.
Гласували 15 народни представители: за няма, против и въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с предложението за редакция на работната група на чл. 154.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Глава пета – наименование, чл. 155, наименование на Глава шеста, предложение за редакция на Раздел I, чл.чл. 156, 157, 158, 159, 160, 161, 162, 163, Раздел II и неговото наименование, чл.чл. 164, 165, 166, 167, Раздел III и неговото наименование, чл.чл. 168, 169, 170, 171, 172, 173, Раздел IV и неговото наименование, чл.чл. 174, 175, 176, 177, Раздел V и неговото наименование, чл. 178 и наименованието на Раздел VI.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване докладваните наименования на глави и раздели, съответно и текстовете от чл. 155 до 178 включително.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Член 179.
Има предложение на народни представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Свилен Иванов и предложение за редакция в ал. 4.
Заповядайте, господин Кирилов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, както стана ясно, подкрепяме нашето предложение, което сме направили, с оглед обстоятелството, че сме предложили по-детайлна уредба по отношение недействителността на концесионните договори. Благодаря Ви.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Свилен Иванов и предложение за чл. 179.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Предложение за редакция в чл. 179, ал. 4, след думата „след“ да се замени с „от“ и навсякъде думите „в срок до 2 месеца“ да се заменят с „2-месечен срок“, техническа редакция.
Подлагам на гласуване предложението на работната група.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 179 ведно с приетото предложение на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Свилен Иванов и предложението за редакция.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 180, наименованието на Раздел VII, чл.чл. 181, 182, наименованието на Раздел VIII и предложенията за редакция, както и текстовете на чл.чл. 183, 184, наименованието на Глава VII, чл.чл. 185, 186, 187, 188, 189, 190, наименованието на Глава VIII, предложението за редакция на чл.чл. 191 включително.
Желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване докладваните текстове за наименование на глави, съответно раздели и текстовете за съответните членове, съгласно доклада на Комисията и редакцията на работната група.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Член 192 – предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители, предложение за редакция от работната група.
Заповядайте.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Ние приемаме логиката на народните представители относно публичност на договорите за подизпълнение, но според нас систематичното място е в нова точка, да се създаде нова точка. Доколкото самите договори за подизпълнение са пълни с доста детайлна информация, смятаме, че е по-добре не самите договори, а информация по образец, тъй като в чл. 134 от Законопроекта е предвидено, че концесионерите предоставят периодично информация по образец и тази информация по образец съответно да бъде публична. Така че ако приемете предложението по т. 1, ние предлагаме да бъде видоизменено и да се създаде т. 9 в ал. 3 – информация относно договорите за подизпълнение по образец.
По отношение на т. 3, където се предлага това число за заплащане на концесионно възнаграждение, значи информацията, която е по образец, е за изпълнение на договорите, априори включва и информация за изпълнение на концесионното възнаграждение, когато включва такава. Така че то е просто излишно и би се получила тавтология.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Правя предложение по чл. 80 в смисъла, в който госпожа Славкова го направи. Уточнявам го – да се създаде нова т. 9 със съдържание:
„9. информация относно договорите за подизпълнение по образец“.
И да отпадне т. 3, тъй като данните за плащане на концесионното възнаграждение се съдържа в образеца.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Кирилов.
Няма други желаещи за изказвания и предложения за редакция.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в ал. 3 на чл. 192 да се създаде т. 9 със следното съдържание:
„9. информация относно договорите за подизпълнение по образец“.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители.
Гласували 15 народни представители: за няма, против и въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на чл.- 192 ведно с направеното и прието предложение на господин Данаил Кирилов.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 193 – предложение за редакция.
Член 194 – предложение за редакция.
Предложение за наименование на Глава девета, предложение за редакция на чл.чл. 195, 196, 197, 198, 199, 200, 201, 202, 203, както и наименованието на Раздел „Допълнителни разпоредби“ и предложението за редакция.
Желаещи за изказвания?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаме предложение за чл. 203, което не сме казали в изброяването.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: В такъв случай поставям на обсъждане текстовете на вносителя и предложенията за редакция до чл. 202.
Няма желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване докладваните разпоредби ведно с предложенията за редакция на работната група и текста на вносителя.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Член 203 – предложение за редакция.
Думата има господин Кирилов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уточнявам, че работната група е направила предложение за редакция, за създаване на нов чл. 203. Това уточнение Ви правя – там, което ще наложи чл. 203 по вносител да стане чл. 204, ако бъде прието предложението за създаване на нов чл. 203 с текст:
„Чл. 203. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания“.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов чл. 203 със съдържание, докладвано от господин Кирилов.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на чл. 203, който ако бъде приет, ще се преномерира допълнително в доклада – ще се запише като чл. 204.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Създадохме чл. 204.
Подлагам на гласуване наименованието „Допълнителна разпоредба“.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Параграф 1.
Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители.
Има ли желаещи за изказвания?
МАРИАНА СЛАВКОВА: Смятаме, че безпредметно такова допълване на определението за поверителна информация, тъй като стойността на концесията се определя с обявлението още при откриване на процедурата, а по чл. 88, ал. 6, изречение второ изрично е определено, че предложенията по критериите за възлагане не може да се определят като поверителна информация. Така че доколкото концесионното възнаграждение винаги е критерий за възлагане, то още в чл. 88 е определено, че не би могло да бъде поверителна информация.
ЗА ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Чавдар Георгиев за създаване на изречение второ в т. 7 на § 1.
Гласували 15 народни представители: за няма, против няма, въздържали се 15.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя ведно с редакцията за § 1, както и текста на вносителя за § 2.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Приемат се.
„Преходни и заключителни разпоредби“ – по наименованието, § 3 и § 4 няма постъпили предложения.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието „Проходни и заключителни разпоредби“, § 3 и § 4, съгласно доклада и текста на вносителя.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Предложение на народния представител Янаки Стоилов за създаване на § 4а.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов за създаване на § 4а.
Гласували 15 народни представители: за няма, против няма, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Параграф 5.
Предложение на народните представители Борислав Великов и Вили Лилков.
Предложение на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Свилен Иванов.
Предложение за редакция на Комисията.
Има ли желаещи за изказвания?
МАРИАНА СЛАВКОВА: Искам само да Ви обърна внимание, че § 5 има предложение и от КРИБ, което по същество следва логиката на вносителя, но прави някои уточнения относно заварените договори и действието на този закон спрямо тях. Ние смятаме, че предложението е приемливо, доколкото не променя волята на вносителя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев – изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, много странно ми се видя последното изявление на вносителя. Не знаех, че Министерският съвет е станал говорител на КРИБ. Явно е така обаче.
От тези предложения, които са направени, не виждам предложения на КРИБ, пък и не ми е известен народен представител, който се казва КРИБ. Виждам предложения от две групи колеги – Борислав Великов и Вили Лилков, Данаил Кирилов, Анна Александрова и Свилен Иванов.
Второто предложение на колегите Кирилов, Александрова и Иванов ми се струва достатъчно добро, въпреки че вносителят не коментира нито едно от тези две предложения. Аз смятам, че това е по-доброто от двете предложения по отношение на заварените договори от влизане в сила на Закона за концесиите и ще го подкрепя в този вид.
Отправям изключително приятелски съвет към Министерския съвет да не се превръща в говорител на организации на работодатели, на синдикални организации и на други неправителствени организации, а да се държи като Министерски съвет на Република България. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Тук репликата по отношение на Министерския съвет според мен не е особено основателна. Аз реферирах и насочих вниманието Ви към предложенията на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в Република България. Пак казвам, тези предложения бяха предмет на разширен дебат, които колеги имаха желание, взеха и участваха в този дебат. Предложенията са качени на сайта на Комисията. Това конкретно е и от по-рано, защото то е от 21 октомври 2016 г. Всъщност Вие взехте думата преди да направя опит да изчета това предложение с оглед твърдението, че не го знаете и респективно да направя опит да го предложа по чл. 80.
Преди да сторя това, бих искал да Ви направя радикално предложение за спиране и отлагане на дебатите в Комисията до тук, като продължим на следващото заседание от тук нататък. Тъкмо ще имаме възможност да разглеждаме евентуално в утрешния ден, или ако има някаква промяна и заседанието е в четвъртък следобед, да разгледаме заедно и текстовете, които ще бъдат подготвени по § 6.
Обръщам внимание, както и Вие посочихте, че предложенията по § 5 би следвало да се обсъдят и обмислят внимателно. Така че смятам, че дебатът по тях започна.
Предлагам да си дадем 24 часа поне и да продължим с § 5, § 6 и да довършим респективно Законопроекта.
Има ли възражения по това предложение? Няма.
Продължаваме в утрешния ден, освен ако не получите съобщение, че заседанието ще бъде в четвъртък с оглед двата законопроекта, по които очакваме – ГПК и за защитата на конкуренцията.
Благодаря Ви, закривам заседанието.


(Закрито в 16,45 ч.)



Председател:
Данаил КИРИЛОВ