Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, № 654-01-102, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 12 август 2016г.

---

На заседание, проведено на 14 септември 2016 година, Комисията по външна политика разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, № 654-01-102.
Мотивите към законопроекта бяха представени от народния представител Георги Кадиев.
Постоянният секретар на Министерството на външните работи Василий Такев представи пред комисията становището на министерството относно законопроекта.
Към действащия текст на чл. 24, ал. 1 от Закона за дипломатическата служба, който понастоящем гласи: „За ръководители на задгранични представителства се назначават дипломатически служители, които имат минимално изискващия се дипломатически ранг и длъжностна категория съгласно класификатора на дипломатическите длъжности по чл. 42”, се предлага въвеждането на допълнителни изисквания, а именно да имат „непрекъснат трудов стаж в Министерство на външните работи или в международни правителствени организации, в които Република България участва, за не по-малко от 24 месеца, непосредствено предхождащи датата на назначението”.
Във връзка с направеното предложение следва да бъде отбелязано противоречието между предлаганата т. 2 и ал. 1 на чл. 24. Алинея 1 гласи, че за ръководители на задгранични представителства се назначават „дипломатически служители”. Точка 2 предвижда това да бъдат служители, които имат „непрекъснат трудов стаж”. Наличието на трудов стаж предполага трудово правоотношение, докато служителите в дипломатическата служба, с или без дипломатически ранг, се назначават основно по служебно правоотношение. Трудовото правоотношение е възможност за назначаване на служители в дипломатическата служба без дипломатически ранг. Съгласно определението за „дипломатически служител”, дадено в чл. 4, т. 1 от Закона за дипломатическата служба, дипломатическите служители са държавни служители с дипломатически ранг, следователно, по дефиниция не е възможно дипломатическите служители да имат „непрекъснат трудов стаж”.
Наличието на непрекъснат трудов стаж за не по-малко от 24 месеца, непосредствено предхождащи датата на назначението в Министерството на външните работи или в международни правителствени организации, в които Република България участва, не може да се счита за абсолютна предпоставка и доказателство за изграден професионализъм в дипломатическата служба. Практиката категорично показва притежаването на висок професионализъм от дипломатически служители, които имат непрекъснат или прекъснат стаж в дипломатическата служба, придобит за определен срок. Същевременно, разпоредбите на чл. 81а и чл. 81б от Закона за държавния служител предвиждат възможността държавните служители (каквито са и служителите в дипломатическата служба, назначени по служебно правоотношение) при определени условия да преминават на държавна служба в друга администрация или временно да бъдат преместени в друга администрация за определен срок, не по-дълъг от 4 години. Освен това, Законът за държавния служител създава възможност за изпълняване на длъжност в институция на Европейския съюз.
Предложението за изменение на чл. 24 ал.1 би изключило възможността за висококвалифицирани служители от дипломатическата служба, преминали за постоянно или временно на работа в други администрации, да работят като ръководители на задгранични представителства.
Не на последно място, поставянето на изискване за стаж единствено в „Министерство на външните работи или в международни правителствени организации, в които Република България участва” би било подценяване на професионалния опит, който може да бъде придобит и в неправителствени организации.
Второто предложение в проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба се състои в изменение на чл. 24, ал. 3, с което да се намали броят на ръководителите на задгранични представителства, които не са от състава на дипломатическата служба, като от сегашните 20 на сто се предлага броят да не надхвърля 10 на сто. Това предложение не би допринесло за постигане на заложените цели в мотивите на законопроекта. Видно е от неговия текст, че в хипотезата на чл. 24, ал. 2 във връзка с ал. 3 от Закона за дипломатическата служба не се предвиждат „политически назначения”, а назначения, които „не са от състава на дипломатическата служба”.
Решението за назначаване на ръководители на задгранични представителства извън професионалния състав на дипломатическата служба е подчинено на определени, заложени в закона, критерии. Към номинираните лица законодателят е предвидил редица изисквания, на които следва да отговарят. Чл. 24, ал. 2 от Закона за дипломатическата служба предвижда, че по изключение за ръководител на задгранично представителство може да бъде назначено лице, което не е от състава на дипломатическата служба само когато то е изявена личност, която се ползва с безспорно добро име и авторитет в Република България и отговаря на изискванията по чл. 27, ал. 1.
Освен това процедурата по назначаването на едно лице за ръководител на задгранично представителство, независимо дали то принадлежи или не към състава на дипломатическата служба, е предвидена като гарант, че представителите на Република България в чужбина, независимо дали принадлежат към дипломатическата служба или не, са получили положителен мандат и се ползват с доверието на най-висши държавни органи.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 0 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 9 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание, да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, № 654-01-102, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 12 август 2016г.


ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА:
ПЛАМЕН МАНУШЕВ