Комисия по отбрана
14/04/2016 първо гласуване
Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2015г., № 602-03-7, внесен от Министерския съвет на 4 април 2016г.
На редовно заседание, проведено на 14 април 2016г. Комисията по отбрана обсъди Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2015г., № 602-03-7, внесен от Министерския съвет на 4 април 2016г.
В заседанието участваха 14 народни представители.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на отбраната Димитър Кюмюрджиев, началникът на отбраната генерал-лейтенант Константин Попов и парламентарния секретар Лора Кендова.
От името на вносителите Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2015г. беше представен от заместник-министъра на отбраната Димитър Кюмюрджиев. Той подчерта, че Докладът е разработен на основание чл.23 от ЗОВСРБ и е приет от Министерския съвет с решение № 238 от 4 април 2016г. В основата на доклада са залегнали приетата от Народното събрание Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Р България 2020 и приетия от Министерския съвет План за развитие на въоръжените сили 2020. С приемането им бе запълнен вакуума в стратегическата рамка на отбранителната политика след изтичането на времевия хоризонт на Бялата книга за отбраната и въоръжените сили от 2010г., приета от 41-то Народно събрание.
В обсъждането на законопроекта взеха участие народните представители Валентин Радев, Янко Янков, Владимир Тошев, Нено Влайков и Михо Михов. В изказванията си народните представители се обединиха около следното.
Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2015г. потвърждава приемствеността в отбранителната политика, следвана от правителството през последните години и преместването на фокуса в развитието на въоръжените сили от организационно-щатни промени към развитие на отбранителните способности чрез модернизация. Има прогрес в стратегическото планиране, както в областта на управлението при кризи, така и по отношение на приоритетите в изграждането на отбранителните способности. Съхранени са структурата и оптималната численост на въоръжените сили. Отчита се, че независимо от финансовия недостиг и състоянието на въоръжението и бойната техника въоръжените сили са изпълнили задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните им задължения. Отчита се също, че изпълнението на Пакета „Цели за способности 2013“ на НАТО вървеше със значително изоставане от графиците, което оказва и влияние на достигането на планираните цели на способности в пълен обем. Причина за това е според народните представители, че средствата отделяни за изпълнение на тези цели за трите вида въоръжени сили на Българската армия, които са основния носител на тези отбранителни способности са недостатъчни и се задържат на нивото около 47 % от общите разходи за отбрана.
През 2015 г. реалният общ размер на бюджетните разходи на Министерството на отбраната възлиза на 1 116 374,3 хил. лв., което представлява 1,30% спрямо прогнозния БВП от 85,967 млрд. лв. Без разходите на държавните висши военни училища, бюджетът на Министерството на отбраната съставлява 1,26% от прогнозния БВП на страната. Средствата, свързани с непосредствената издръжка на Министерството на отбраната и Българската армия са разпределени за: разходи за персонал – 69,89 % от общите разходи; разходи за текуща издръжка – 23.83% и капиталови разходи - 6,28%. Запазва се дисбаланаса в направленията на разходите в целевите нива, посочени в Програма 2020. Положителното в разпределянето на отпуснатите средства е, че основната част от тях (93.42%) се разходват за основната политика на Министерството на отбраната „Отбранителни способности“, в която за основната програма „Подготовка и използване на въоръжените сили“ са изразходвани 731 055,4 хил. лв., което съставлява 67,74 % от разходите по програмата.
В резултат на последователните усилия за балансиране на разходите съгласно изискванията на Програма 2020 се постигна частично доближаване до тях на Военновъздушните и Военноморските сили, но те все още изпитват проблеми с изпълнението на основните задачи по охраната на въздушното пространство и териториалните води на страната. Основният вид въоръжени сили - Сухопътните войски изостават значително от тези изисквания и изпитват затруднения в изпълнение на задачите си поради постоянен недостиг на средства за текуща издръжка и модернизация. Независимо от това Сухопътните войски успешно завършиха сертифицирането на всичките си батальонни бойни групи и на 80 % от декларираните формирования.
В доклада се отчита като положително, че в изпълнение на мисията „Подкрепа на международния мир и сигурност“ формирования и отделни военнослужещи участваха в 14 мисии и операции зад граница, като общия брой военнослужещи, участвали в планираните ротации достига до 420 души. В изпълнението на мисията „Принос към националната сигурност в мирно време“ въоръжените сили поддържаха 98 формирования и участваха в 182 операции в подкрепа на населението с около 1256 военнослужещи и над 340 единици техника. Освен това въоръжените сили оказаха логистична поддръжка, с част от Сухопътните войски и ВВС на Главна дирекция „Гранична полиция“ при охраната на южната ни граница с цел противодействие на миграционния натиск.
Отбелязан е и ръст в подготовката на формированията от въоръжените сили с 11,8% спрямо 2014г. През 2015г. са проведени 264 учения при планирани 287, което е изпълнение от 92%. Същевременно в доклада се отчита, че поради финансовите ограничения, остарялото въоръжение и техника и невъзможността за поддържането му в изправно състояние, щабовете са принудени да планират мероприятията основно за поддържане на подготовката и с ограничено използване на материална част. Последното не води до качествен ръст в подготовката на войските и силите и достигането на необходимите способности.
През 2015г. формирования от въоръжените сили са участвали в 25 международни учения и съвместни подготовки, което е ръст от 92%, спрямо 2014 г. Повишена е оперативната и тактическата съвместимост със съюзните сили, което заедно с опита от участието в мисии и операции зад граница е залог за достигането на нужната съвместимост със силите на Алианса.
В доклада се дава реална оценка за постигнатите резултати по достигане на изискванията на НАТО за използваемост на силите. Отчита се, че само Сухопътните войски, въпреки недостига на средства, успяват да покрият изискванията на НАТО за участие в операции и мисии извън територията на страната и да поддържат формирования и способности в операции за продължителни периоди от време. При Военновъздушните и Военноморските сили се наблюдава значително изоставане по тези два основни показателя и причините се коренят в недостига на средства за ново въоръжение и техника.
Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили е пълен и всеобхватен, добре структуриран и представя обективна картина за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България. В него се отразява както постигнатото през 2015г. в сравнение с предишната година, така и пропуснатите възможности за подобряване на мениджмънта на отбраната и постигането на планираните отбранителни способности от въоръжените сили. Докладът е добра основа за подобряване на този мениджмънт през 2016г. и за преодоляване на негативите в развитието на въоръжените сили чрез правилно разпределение на отпуснатите ресурси по приоритети и структури.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения, Комисията по отбрана с 10 (десет) гласа „ЗА“, 0 (нула) гласа „ПРОТИВ“ и 2 (два) гласа „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ предлага на Народното събрание да приеме Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2015г., № 602-03-7, внесен от Министерския съвет на 4 април 2016г.