1.Среща на Комисията по отбрана с министъра на отбраната, съгласно чл. 27 от ПОДНС.

2.Обсъждане и приемане на вътрешни правила за работа на Комисията по отбрана.

3.Изработване на решение на Комисията по отбрана по Законопроекта за държавния бюджет за 2015 г. между първо и второ четене.

4.Законопроект за утилизирането (обезвреждането) на боеприпасите, № 454-01-3, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.

5.Проект за решение за обявяване на неутралитет, неизпращане на български военни контингенти и формирования, забрана за предоставяне на територии, военни бази и/или цивилни съоръжения във връзка с евентуален военен конфликт в Близкия изток, № 454-02-10, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.

6.Разни

---

П Р О Т О К О Л
№ 2


На 11 декември 2014 година се проведе редовно, заседание на Комисията по отбрана.
Заседанието беше открито в 14.30 часа и ръководено от председателя на комисията господин Михо Михов при следния


Дневен ред:


1.Среща на Комисията по отбрана с министъра на отбраната, съгласно чл. 27 от ПОДНС.

2.Обсъждане и приемане на вътрешни правила за работа на Комисията по отбрана.

3.Изработване на решение на Комисията по отбрана по Законопроекта за държавния бюджет за 2015 г. между първо и второ четене.

4.Законопроект за утилизирането (обезвреждането) на боеприпасите, № 454-01-3, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.

5.Проект за решение за обявяване на неутралитет, неизпращане на български военни контингенти и формирования, забрана за предоставяне на територии, военни бази и/или цивилни съоръжения във връзка с евентуален военен конфликт в Близкия изток, № 454-02-10, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.

6.Разни

Гости и докладчици на заседанието бяха:

Министерство на отбраната:
-Николай Ненчев, министър
-Десислава Йосифова, заместник-министър
-Орхан Исмаилов, заместник-министър
-вицеадмирал Румен Николов, началник на отбраната


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Михо Михов: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание на Комисията по отбрана. Представям на Вашето внимание следния проект за дневен ред:
Точка първа - Среща на Комисията по отбрана с министъра на отбраната, съгласно чл. 27 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание – господин Николай Ненчев. Аз считам, че тази среща трябва да бъде само с него. Ако министърът предпочита неговите сътрудници да присъстват на тази среща и дискусия по този член. Господин министър, какво е Вашето мнение?

Министър Николай Ненчев: Като знак на уважение и пълна съпричастност с мен са и двамата заместник-министри, и началникът на отбраната, за да бъдем абсолютно изчерпателни във всяко отношение.

Председател Михо Михов: Има ли възражение да влязат в залата неговите сътрудници?

Гласове от залата: Не.

Председател Михо Михов: Няма. Поканете ги.

Министър Николай Ненчев: Благодаря.

Председател Михо Михов: Предлагам Ви след изслушване на министъра и отговорите и въпросите, които ние ще си зададем към Вас и Вашето ръководство да обсъдим и приемем вътрешните правила за работа на Комисията по отбрана.
След, което да минем похода и на това, което ще чуем от министъра за обсъждане и изработване на наше решение по отношение на второ четене на Законопроекта за държавния бюджет за 2015 година.
И имаме два законопроекта, които са Ви известни.
Предлагам заседанието да бъде открито. Има ли възражения? Закрита ще бъде точка Разни, на която аз ще взема отношение по няколко организационни въпроса. И така, съгласно правилника и правилата, всеки от народните представители по представянето на парламентарните групи има право на по два въпроса към министъра на отбраната, както приехме решението и към неговото ръководство. От парламентарната група на ГЕРБ, заповядайте господин вицеадмирал.

1.Среща на Комисията по отбрана с министъра на отбраната, съгласно чл. 27 от ПОДНС.

Господин Пламен Манушев: Уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър.
Моят въпрос е по отношение на подготовката на Министерството на отбраната и по-специално на Българската армия за посрещане на зимния период, тъй като зная, че беше една трудна година за министерството и за армията с намаляване на бюджета. Моя въпрос, по-конкретно е готови ли са Въоръжените сили за посрещане на зимния период? Готови ли са модулните формирования за оказване на помощ? Моля Ви, Вас или Вашите заместници да отговорите, или началникът на отбраната. Тези въпроси смятам, че са важни, тъй като е труден периодът.
Благодаря Ви.

Министър Николай Ненчев: И аз Ви благодаря. Господин председател. Бих искал да Ви запозная с нещо, което може би е редно да споделя само пред комисията, ако позволите на един по-късен етап?

Председател Михо Михов: Съгласен съм, след като закрием заседанието.

Министър Николай Ненчев: По отношение на зимата. Благодаря много за този въпрос. Особено съм внимателен и отдаден на този казус. Отделям непрекъснато и ежедневно внимание. С моя заповед беше извършена проверка в тази посока. Считам, че въз основа на даденостите и възможностите, с които имаме и разполагаме сме готови да посрещнем всяко едно предизвикателство. Разбира се, проблемите са тривиални и типични от много години насам – липса на някои акумулатори, липса на подходящи гуми за зимния период, но като цяло имаме готовност да отреагираме във всяка една ситуация. Извършваме почти ежеседмични проверки. Като цяло да, отговарям положително на Вашия отговор, готови сме, следя с много голям интерес и внимание този процес. И при всяко едно мое посещение искам да получа допълнително информация, дори съм разпоредил в това отношение проблемите да се сведат до минимум. Тоест, имаме готовност да посрещнем всякакви предизвикателства, включително и по отношение на наводненията сега, имаше няколко сигнала към нас. Знаете, отговорихме незабавно, съобразно нуждите на съответните общини и кметства. Имаме готовност в Елхово, ако процесът се задълбочи и нивото на река Тунджа се повиши, да окажем съдействие на местното население, включително и по отношение на евакуация, на хора, животни и техника. Благодаря.
Ако някой от колегите би желал да допълни, може би вицеадмирал Николов, в тази посока?

Вицеадмирал Румен Николов: Уважаеми господин председател. Уважаеми господа народни представители.
Всички модулни формирования в Българската армия са проверени. Последната писмена информация от извършената проверка за готовността за зимни условия е от петък. В навечерието на подхождащите застудявания, заредени са, независимо от проблемите с акумулатори, всички машини са заредени с топло облекло, одеяла, храна, за посрещане действия в зимни условия. Средствата за свръзка също са проверени. Имаме готовност за реакция.

Председател Михо Михов: Господин адмирал.

Господин Пламен Манушев: Аз благодаря за отговора, господин министър и господин адмирал. Аз имах предвид също и готовността на войските – горива, твърди горива, дали те са готови и имаше ли налични средства да се закупят, те да прекарат зимата нормално, а не само да помагат на хората. Защото е имало и такива случаи, когато и за тях е нямало тези неща.

Министър Николай Ненчев: Благодаря. Имаме готовност и в едната, и в другата посока. Разбира се, имаме известни затруднения, които надявам се ще преодолеем. Хроничен е недостигът на горива, които се опитваме да компенсираме и да набавим на армията. До момента нямаме основание за безпокойство.

Заместник-министър Десислава Йосифова: Може ли и аз да взема думата?

Председател Михо Михов: Заповядайте.

Заместник-министър Десислава Йосифова: Във връзка с горивата ,съвсем наскоро бяха закупени горива – три вида, един от които беше газил за отопление. Така че, известно време напред, не знам дали ще е за цялата зима, може да не е за цялата, но поне за един дълъг период от зимата горивата са гарантирани.

Председател Михо Михов: Добре. Аз смятам, че изказванията в по-широк план не трябва да надвишават времената, които се полагат на един човек. Така че, не към всички от управлението на министерството трябва да говорим и да отидем надълго във времето. Така, по този въпрос, господин министър, това, което искахте да споделите малко по-конфиденциално Ви предлагам, и както се казва от името на комисията се самопоканваме при Вас идващата седмица във вторник, някъде 15 – 16:00 часа на една среща на комисията в Министерство на отбраната и онези неща, които има да си кажем, да бъдат казани там.

Министър Николай Ненчев: За мен ще бъде чест.

Председател Михо Михов: Приемаме поканата Ви. Благодаря, ни ще се консолидираме.

Министър Николай Ненчев: Идеята е много хубава, ще се радвам особено да се видим, да Ви посрещна и там, разбира се, при други обстоятелства да кажа конкретни неща.
Искам да повдигна един въпрос и аз ако е възможно?

Председател Михо Михов: Да.

Министър Николай Ненчев: На който бих искал да обърна специално внимание, наред с всичко останало и той е свързан с утилизацията.

Председател Михо Михов: Ние имаме специална точка днес по утилизацията и тя е внесена за разглеждане тук, като промяна в закона.

Министър Николай Ненчев: Законопроектът, който е внесен от Волен Сидеров, това ли имате в предвид?

Председател Михо Михов: Да. Точно така. Днес ще го гледаме и тогава ще го обсъждаме, да не отиваме сега към него.

Министър Николай Ненчев: Аз имах предвид само няколко неща в тази посока.

Председател Михо Михов: Искам само да споделя, че от Вашето министерство си има експерт, който трябва да присъства тук. Ние имаме експертни становища и тогава ще решава. Следваща парламентарна група, въпрос?

Господин Ангел Найденов: Благодаря Ви, господин председателю. Господин министър, господин вицеадмирал. Госпожо и господин заместник-министри. Два кратки въпроса.
Ако приемем хипотетично, господин министър, че средствата, които са предвидени по бюджета за мисиите и операциите зад граница и членския внос за НАТО, бъдат осигурени независимо от начина дали по предложение на комисията или след разговор с министър-председателя, в бюджета Ви бъдат поети от централния бюджет, това ще премахне ли риска и ще намали ли натиска по отношение на Вас за съкращаване на личен състав? Това ще реши ли проблема с издръжката на личния състав и съответно с всичко онова, което е свързано с възнаграждението?

Председател Михо Михов: Момент, извинявайте, господин министър. Това вторият ли въпрос е? Втория и ги изчерпвате.

Господин Ангел Найденов: Да. Също кратък въпрос. Имате съответната сума предвидена в бюджета за следващата година по отношение на капиталовите разходи. Какви проекти смятате да заложите като проекти за реализация чрез тях? Благодаря Ви.

Министър Николай Ненчев: Уважаеми господин Найденов, благодаря Ви за въпроса. Ние се стремим към това. Действително, тези средства по отношение на членския внос и за мисии да бъдат осигурени от централния бюджет. Нещо, което би ни улеснило в много голяма степен и по всяка вероятност би ни дало възможност да запазим състава, личния състав на Българската армия.
Що се касае за личния състав на Българската армия, бих искал само да Ви спомена, че ние имаме едно споразумение, управленско споразумение и декларация, в която много ясно и категорично сме записали, че няма да намаляме състава на Българската армия, така че аз не бих се отказал от подписа, който и самия аз съм положил под това споразумение. Разчитам на това, евентуално на известна актуализация в бюджета, но вероятно ще бъдат направени известни съкращения в администрацията, подчертавам това. Не ми се иска и да мисля, че ще пипаме личния състав на армията. И бих направил всичко възможно това да не се случи. И разбира се, ще разчитам на Вашата подкрепа в тази посока. Благодаря Ви.
Заместник-министър Йосифова може да допълни въпроса.

Заместник-министър Десислава Йосифова: Благодаря Ви. По отношение на кои проекти смятаме и евентуално бихме могли да стартираме, тъй като наистина капиталовите разходи са доста ограничени, но все пак трябва да започнем да извършваме някаква модернизация. Това, което мога да Ви кажа на настоящия етап са две неща. По линия на Сухопътни войски, считаме, че изключително важен е проектът за батальонните бойни групи и съответно, за стартиране на закупуване на бронирани бойни машини. Сега, целият проект, сега по памет цитирам, мисля че е за около двеста и няколко милиона, но той е разпределен по години, така че за 2015-та можем да започнем с някаква част от тях, очевидно малка част, но все пак. Това по отношение на Сухопътни войски.
По отношение на Военновъздушните сили това, което знам от командващия, генерал Радев, изключително успешно е закупуването на лек витлов самолет за учебни цели, който е около 2 – 3 милиона, мисля че излизаше. Мисля, че можем това да го постигнем. Това мога да отговоря на този етап. Тези два проекта. Благодаря.

Председател Михо Михов: Господин Найденов, имате ли реплика.

Господин Ангел Найденов: Само едно уточнение. Благодаря Ви, господин председателю. Господин министър, да разбирам, че ако не бъдат осигурени през централния бюджет тези 62 милиона, Вие ще бъдете принудени да правите съкращения? Очевидно това няма да бъде съкращаване на личен състав от администрацията, тъй като тя е 1 600 човека. Вие не можете да си позволите да съкратите толкова, че да компенсирате отсъствието на тези над 60 милиона – 62 милиона колкото е общата сума. Тоест, този риск съществува ако не бъдат намерени по някакъв начин средства през централния бюджет допълнително или пък да бъдат за сметка на централния бюджет.
И второ, тъй като вицеадмирал Николов със сигурност има какво да добави, аз бих помолил, в рамките на тези средства, които са капиталови разходи за 2015 година да уточним предвижда ли се ремонти и модернизация на бойни кораби? Има проекти, които са заложени по отношение на фрегатите. Има потребности от гледна точка на модернизация, поддръжка и ремонт, така че освен Сухопътни войски и Военновъздушни сили, заложени ли са проекти за Военноморските сили?

Вицеадмирал Румен Николов: Благодаря. Двата проекта, които са включени за Военноморските сили е модернизация на съществуващите в момента фрегати Е-71. Част от тази модернизация и поддръжка започва в края на тази година, подписан е договор с фирма, която ще започне част от ремонта и модернизацията, като същевременно ще стартира и първият етап за придобиване на модерен патрулен кораб. Началната част засега не изисква средства, но ще започне едновременно и проектът по придобиване на модерен патрулен кораб.

Заместник-министър Десислава Йосифова: За съкращенията, само да допълня. Освен оптимизиране на администрацията, което е безспорно, при всички случаи ние ще имаме съкращение на 1 000 души, в които в момента са на ДРД – допълнително разписание на длъжностите във връзка с охраната. Знаем, че вчера, за наша радост, мисля на всички, през Министерски съвет мина Правилникът за приложение на ЗОП, който ни дава възможност още днес, буквално да се подпише договор с фирма „Моба“, която знаем, че е лицензирана с основна дейност охрана и тези 1 000 души от Министерството ще преминат към нея. Така, че това също е един резерв. Благодаря.

Председател Михо Михов: Благодаря. Следваща парламентарна група. Заповядайте, господин заместник-председател.

Заместник-председател Янко Янков: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър. Дами и господа заместник-министри. Господин вицеадмирал.
Два въпроса, по-кратки. Единият въпрос, господин министър е каква е визията на министерството за научно-техническия потенциал в системата на отбранителния сектор – военните училища, Военна академия, интеграцията с НАТО всичко онова, което всъщност би могло да увеличи капацитета на министерството и на България във всяко едно отношение? Това е първият въпрос.
И вторият въпрос – има ли министерството стратегия и визия за някакви действия нормативни, или материални, или организационни, или други, свързани със социалния статус и мотивацията на военнослужещите, техните семейства? Изобщо утвърждаване на военната професия и на гражданските служители в министерството като една престижна, уважавана, ценена професия, която всъщност както би трябвало да бъде?
Благодаря

Председател Михо Михов: И аз Ви благодаря. Заповядайте, господин министър.

Министър Николай Ненчев: И аз Ви благодаря. Много хубави въпроси. Само да Ви информирам, че аз само преди няколко дни посетих Военноморското училище. Направих всичко възможно в рамките на тези 2 дни, в които бях да се запозная много подробно с учебната база, с личния състав, с хората, които са се отдали на тази служба. Останах много впечатлен, уважаеми народни представители. И ще продължа да отделям особено внимание към този тип дейности. Наистина Военното ни училище е едно от най-добрите, което ме кара да бъда особено горд. И това не означа, че ще бъда съпричастен само и единствено към Военното училище. Предстои ми среща във Военната академия, ще посетя университета във Велико Търново, ще направя всичко възможно да се възроди духът в тези институции, които дават и са давали толкова много на Българската армия и на българското общество. Така, че разчитайте, бъдете и Вие съпричастни. Винаги когато пътувам, ще се радвам да има и по някой народен представител. Това дава допълнителна тежест на посещението ми, пък и усещане на военнослужещите, че държавата е съпричастна към тях. Така че, господин председател, аз ще Ви уведомявам за нашата програма и всеки един от Вас когато има възможност, за мен ще бъде чест да бъдем заедно, заедно да се запознаем със съответните проблеми. Ще имам специално отношение към всички видове учебни заведения, които са на подчинение на Армията.
Госпожо заместник-министър, заповядайте.

Заместник-министър Десислава Йосифова: По отношение на проблема с научно-изследователската дейност, изобщо разходите, които са налични, за да се случва тази научно-изследователска дейност, мога да кажа две неща, тъй като в момента военните училища са в моя ресор, доста голям резерв има там и това, което знам за морското училище, но и за останалите университети, отнася се и за Академията, че те определено са силен кандидат бенефициент, доказали са го и тепърва ще продължават да печелят проекти по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, тъй като там са средствата за наука и иновации.
Второто, което мога да кажа е, във връзка с клъстера наука, иновации и сигурност, който беше създаден октомври месец към Министерство на отбраната, който клъстер се състои от около двадесет и няколко участника, групата „Терем“, съответните дружества и някои от другите дружества, и по-важното е институти на БАН и дружества на БАН. Идеята на този клъстер е да се кандидатства по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ със същата цел. Така, че това правим на този етап. Мисля, че тук има милиони ако се работи в правилната посока. Благодаря.

Министър Николай Ненчев: Ако ми позволите само няколко думи още. Господин Янков, да Ви информирам, че вчера проведох доста пространна среща с представители на господин Томислав Дончев, тоест това министерство, което се занимава с евро фондовете. Исках да получа и разбрах какви са възможностите на Министерството на отбраната да кандидатства по различни програми и да усвояваме средства точно в тази посока, за която и Вие питате. Разпоредил съм се, ще определя, вероятно в рамките на десетина дни, една група млади, образовани хора, със сериозен потенциал, имаме невероятни условия в Министерството на отбраната, ако е необходимо ще ги изпратим за седмица или две, на наши разноски, в някоя от нашите бази, заедно със специалисти и експерти от кръга на господин Дончев, за да бъдат обучени. И не бива да пропускаме нито една възможност да кандидатстваме и да усвоим европейски средства или по линия на НАТО в тази посока. Благодаря.

Председател Михо Михов: Благодаря. Господин Янков.

Заместник-председател Янко Янков: Аз благодаря, доволен съм от отговора на министъра и на заместник-министъра. Само за социалния статус не чух отговора. Нещо смятате ли в тази посока?

Министър Николай Ненчев: Много бих искал. Аз съм бил на посещения в различни страни, включително съм бил в Пентагон преди доста време и виждам, че навсякъде по света военните, военнослужещите се ползват със специален статус и специално внимание. Много бих искал да работим в тази посока. Разбира се, те и към днешна дата ползват известни възможности. Въпросът е да запазим и разбира се, да продължим да ги развиваме, защото очевидно, с една дума, да направим професията по-привлекателна за младите хора. Стараем се, ще направим всичко възможно в тази посока.

Председател Михо Михов: Благодаря. Ако ми позволите да се вклиня към въпроса, който Вие, господин министър развихте по отношение на поканата при Ваши пътувания от комисията народни представители да Ви придружават когато е възможно. Може ли да уточним сега алгоритъма тогава и когато наша народен представител реши или съчетае, да посети военни поделения от Българската армия, формирования. Нормален е алгоритмът да влезе в контакт с Вас и ако Вие отсъствате с началник щаба на отбраната. Приемаме ли го това, за да знаят всички? Ако Вие го утвърдите, аз смятам, че това е нормалният подход. Влизам в Атия, тръгвам за Атия, обаждам се на Вас, ако Вас Ви няма, на началник щаба на отбраната да знае, че днес ще бъдат там на посещение.

Министър Николай Ненчев: И то по-скоро да направим така, че да обявим, да разберат и хората, че има и народни представители, иначе няма никаква необходимост. Аз от известно време съм се разпоредил когато ходя на посещение в съответните батальони, поделения и когато те не изискват специално разрешение, допускам и журналисти, за да направим така, че хората да видят и да станат съпричастни по въпроса.

Председател Михо Михов: Народните представители е хубаво това и ние го разбираме. Аз за себе си, за комисията уточняваме така, всеки един от нас, който желае да посети военно формирование да се свърже първо с мен и ние се уточняваме, Вие или аз говорим с министъра или началник щаба, за да се допуснем.
Заповядайте, адмирал Манушев.

Господин Пламен Манушев: Ако разрешите, аз имам малко обструкции. Ами така като ходим самостоятелно и всеки реши да тръгне из армията, ще излезе, че правим политическа дейност в Армията. На мен ми се струва, че е по-добре да ни канят на мероприятията, а когато комисията имаме нещо организирано с министъра, тогава да ходим. Иначе не се гледа добре. Аз ще отида, те ще мислят, че ги агитирам за ГЕРБ или ги обработвам нещо. Ще отиде друг и ще каже нещо друго. Нямаме работа по този начин в армията. По-добре като комисия, организирано.

Председател Михо Михов: Добре, да не откриваме дискусия. Не сме в предизборна кампания, но по този въпрос след като има различни мнения, ние на наше заседание ще го решим, тогава ще го договорим с министър. Закриваме тази точка.
Следваща парламентарна група. Заповядайте, господин Славов.

Господин Петър Славов: Благодаря, господин председател. Моят въпрос е във връзка с проектобюджета за отбрана за 2015-та. Последният ни разговор и четейки това писмо, което днес е предоставено на комисията, виждам, че министерството е направило от своя страна икономии по перото „Средства за персонал“ близо 12 милиона лева, тоест недостигът е около 65 милиона. Интересува ме дали от страна на Министерство на финансите сте намерили някаква готовност тези средства да се предоставят? И разбира се, ако трябва да разчита министерството на собствени сили и възможности, биха ли могли те да бъдат компенсирани от перото „Продажба на недвижими имоти на армията“, като разбира се, това е с уговорката, че народните представители, включвам и себе си, направим необходимите промени и предложения за промени в Закона за държавния бюджет, тези приходи да може да ги разполагате на 100%, а не както е в момента, да размера, мисля, че беше на 30 милиона лева и толкоз? Това е моят въпрос, благодаря.

Министър Николай Ненчев: Много благодаря. И аз много силно се надявам и вярвам Вие да подкрепите тази инициатива, която е чудесна, която общо-взето може да спаси изцяло положението, да не мислим за каквито и да са особени съкращения. Но това зависи от Вас самите. Разговор с министър Горанов в тази посока, признавам си, не съм имал. Но съм запознал в една и друга степен министър-председателя. Ще Ви бъда, наистина, много благодарен ако постъпите така, защото аз сега разбирам, че за Ваша информация, продадени са няколко имота, преди аз да встъпя в длъжност, обявена е процедурата и тези средства, по сега действащия закон, ще влязат в държавния бюджет.

Господин Петър Славов: Аз Ви благодаря за отговора. Поемам ангажимент да подготвя такива промени, да ги съгласувам, разбира се, с Вашия екип и да ги предложа на колегите народни представители, ако искат, заедно да ги внесем и да ги отстояваме в зала.

Председател Михо Михов: Вие един въпрос зададохте, имате право на второ. Заповядайте.

Господин Корман Исмаилов: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър. Госпожо заместник-министър. Господин заместник-министър. Господин началник на отбраната.
Моят въпрос е свързан с утилизацията. След последните нещастни събития, които отнеха и не малко жертви, армията, всички институции направиха така сериозен преглед на този процес. От Ваша гледна точка, към момента, кои са оставащите по-рискови полета при утилизацията на боеприпаси?

Министър Николай Ненчев: Трябва да призная, че това е един от най-тежките проблеми пред, които съм изправен. Господин Исмаилов, вече разпоредих, разбрах, че преди няколко месеца е извършена такава проверка, за наша, за Ваша сигурност, издадох заповед отново да бъдат инспектирани, проверени всички складове, в които съхраняваме боеприпаси. За мое голямо съжаление, складовете са препълнени, включително с такива боеприпаси, които са закупени отпреди десетина години, от различни фирми и които не са изнесени. Тоест, най-вероятно търговци, които са търсили пазар на тези боеприпаси, не са намерили и за нас остава един много тежък проблем, който ние трябва да ги охраняваме, наред с всичко. Не само, че се съхраняват при нас, ние ги и охраняваме, без да получаваме каквото и да е.
Разбира се, това са боеприпаси. Ако беше друго, да ги изнесем, но няма как да постъпим другояче. Търсим решение на този въпрос, нещо, което много силно ни безпокои. Алармирам първо Вас, вероятно после и обществото, да намерим най-правилното решение.
От друга страна, самите ние имаме такива боеприпаси, които са излезли от употреба, нали така се казва, господин вицеадмирал? И трябва да започнем незабавна утилизация, тъй като проблемът е изключително тежък. Вероятно сте разбрали от вчерашното заседание на Министерски съвет, че ние дискутирахме и въпроса свързан с Горни Лом. Уважаеми господа народни представители, за Ваша информация, в Горни Лом към момента, дано не се уплашите от това, се намират 190 000 противопехотни мини. Това са 76 тона тротил. Ние получихме сигнал в тази посока, разпоредих се, извършихме проверка, имам доклад от комисията, много високи професионалисти, които констатират, че складовата база е добра, отговаря на изискванията.
Само за Ваша информация, това са 35 тира приблизително, пехотни мини. И пак за Ваша информация, тези пехотни мини не са наши, не са български, а са гръцки. И гръцката страна вероятно е платила на някой, някой е прибрал парите и сега ние, имахме заседание в Министерски съвет, заедно с вътрешния министър, търсим разрешение. Те първоначално поискаха ние да приберем тези пехотни мини в някой от нашите складове, което пък прави положението още по-опасно. И аз наистина моля за подкрепа. Отказах това, защото ако действително стане някоя беля, нали си представяте, че в нашите складове има допълнителни боеприпаси и проблемът може да стане още по-голям.

Председател Михо Михов: Извинете ме, господин министър, понеже това наистина е отделна точка. И към питащите, той все по-задълбочен ще бъде проблемът. Някои от Вашите сътрудници да остане, ако не е предвиден този който ни е готвил становищата по тази точка зо утилизацията.

Министър Николай Ненчев: Разговаряхме с вицеадмирал Николов, той може да Ви информира и да Ви каже точно от какво имаме нужда, за да почнем незабавна утилизация. Благодаря Ви.

Председател Михо Михов: Благодаря. Следваща парламентарна група. Господин Михов, заповядайте.

Господин Милен Михов: Господин генерал, ако позволите? Господин министър, ние ще зададем един кратък въпрос, той беше засегнат в изместен смисъл от колегите.
На предишното заседание се изнесоха тревожни данни за недостига на офицери и още по-тревожни данни, да не го казваме вълна, но един процес на напускане на офицери и то от онази част на офицерството, която представлява, ако си спомням точно израза – гръбнакът на българското офицерство. Въпросът ми е в следният вид: Какви мерки се предприемат или се планира да бъдат предприети за стабилизиране на офицерския корпус? И във връзка с това, правят ли се планове за увеличаване на приема в Националния военен университет „Васил Левски“, в Търново? Това лично мен ме интересува като търновски представител и въобще за подготовката на млади офицери? Това ни е въпроса, благодаря.

Председател Михо Михов: И аз Ви благодаря. И напомням на всички говорещи и отговарящи. Заседанието е открито. Там където в своите компетенции считате, че много публична информация не трябва да отива, да остава за следваща точка.

Господин Красимир Каракачанов: Господи председател, това са информации, които излязоха и по медиите.

Председател Михо Михов: Не, нищо не казвам. Не, не отправям персонално сега към господин Михов или Вас, просто напомням.

Министър Николай Ненчев: Уважаеми господин председател. Уважаеми господин народен представител.
Вие сте прав, имаше един такъв период. Слава Богу, през последните дни не е така и според мен, проблемът се състои, мерките, то те са свързани с публичното говорене и с политическото говорене. Тези хора са много чувствителни. Ако някой от Народното събрание, от Министерски съвет излезе и каже: „Ето, ние ще предприемаме и ще променяме пенсионната реформа“, казвам го съвсем като статистика. В момента, в който излезе подобно интервю и аз получавам по три, четири, пет рапорта на ден. В момента, в момента, който направя обратното интервю и успокоя хората и кажа: „Не, това няма да се случи по този начин, проявяваме всички усилия в тази посока“, те са много чувствителни. И в разговорите с хората разбирах, че това е съществената причина.
Това са мерките. Нека ние дадем достатъчно основания тези хора да се чувстват сигурност, на първо място. И на второ място, ако е възможно, а то не е възможно в условията на парламентарна демокрация, но да поограничим и да не даваме противоречиви сигнали, особено пък от Комисията по отбрана. Това, според мен е важно.
Що се касае за набирането на офицери, днес имах подобен разговор. Струва ми се, че ние трябва да предприемем конкретни действия от страна на Министерството на отбраната, включително и да информираме обществото, че има нужда, ако щете, дано да не прозвучи грубо, да направим малко реклама в тази посока. Да рекламираме университети, които пак казвам, са много добри, с много добри условия. Да видим какви са възможностите. Проучвам ги, интересувам се. Примерно хора, които са завършили висше образование, примерно след едногодишен курс или година и половина, те да придобият необходимата квалификация и да могат да постъпят като офицери.
Ето, има такава опция, днес се информирах, говорихме по този въпрос, но хората не знаят. И ние сега трябва да направим една реклама, защото има много безработни висшисти, млади момчета, които са завършили. Ако ние ги насочим в тази посока, мисля, че можем да изравним съвсем бързо този баланс.

Председател Михо Михов: Господин министър, аз си мисля, че това е опция, която през последните години, след толкова много напуснали подготвени кадри и след като университетът и училището не могат да наваксат 700 офицера, видимо към това трябва да се върви, но това е много сериозен разговор, за друг бюджет.

Министър Николай Ненчев: Може би трябва да отделим известни средства, наистина за реклама. Да направим така, че тази информация да достигне до хората. Предполагам, че ще има голям интерес. Има, извинявайте, към мен има запитване и то примерно, вчера имаше запитване от редник в Българската армия, който с висше образование, завършил е Великотърновския университет, „История“ е завършил, но има желание да се развива и не е получил информация досега.

Председател Михо Михов: Благодаря. Минутките.

Вицеадмирал Румен Ненчев: Ако не възразявате, само за 2 секунди допълнение. Искам първо да благодаря за съдействието по отношение на вълната от уволняващи се. От миналата седмица когато постъпи сигнал, че ще бъдат пипани 20-те заплати и в две авиобази имаше много сериозен, как да кажа, елемент на реакция за напускане. Благодаря за това, което беше направено от народните представители, изявленията, които бяха дадени, на момента това се прекрати и това е молбата ми, във всяко едно такова место да се дава отзвук, че няма опасност за бъдещето. А по отношение на програмите, съществуват 18-месечни програми във висшите военни училища, които ще дадат възможност за по-бързо преминаване на този вакуум. Благодаря.

Председател Михо Михов: Вие друг въпрос ще имате ли? Не, благодаря. Заповядайте, господин Тодоров.

Господин Илиан Тодоров: Господин министър. Господин заместник-министър. Господин началник на отбраната. Колеги.
Господин министър, аз искам да Ви попитам, имам такова питане към Вас, ако получа отговор ще го оттегля. Преди две – три седмици, генералният секретар на НАТО по време на визитата си в Естония, поне така се твърди в различни медии, е казал, че НАТО ще разположи няколко военни бази в България.
В тази връзка искам да Ви попитам, има ли запитване от Алианса към Министерството на отбраната за разполагане на подобни военни натовски бази в България? И дали по някакъв начин са се свързали и дали са изразили от НАТО подобно желание? Благодаря Ви.

Министър Николай Ненчев: По никакъв повод, казвам го съвсем ясно и категорично, еднозначно – не. Нито официално, нито неофициално към мен е постъпвало такова искане.

Господин Илиан Тодоров: Благодаря Ви, господин министър. Аз в такъв случай ще си оттегля и питането от пленарна зала.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви. Друг въпрос ще имате ли? Не. Ами то остане и моя ред като единствен от нашата парламентарна група.
Увжаеми господин министър. Според моите бегли впачетлинея, довчера знаех, че около 16 милиона от бюджета се отделят за охрана на войскови имоти, имущество, боеприпаси и прочие, инвентар на Министерството на отбраната. С вчерашното решение на Министерския съвет и може би, сумата е доста повече – над 20 милиона, по друга корекция. С вчерашното решение на Министерския съвет и с активиране на Вашата фирма, на която Вие сте принципал по охраната и с отпадане на изискванията на Закона за обществените поръчки, какво бихте спестили от бюджета на Министерството на отбраната? Ще доведе ли това облекчение на бюджет 2015?

Министър Николай Ненчев: Много силно вярвам, че ще бъде така, не само по отношение на охраната на обекти, но и в много други поръчки, които сме били принудени да изпълняваме по друг начин. Разбира се, всички договори, които могат да бъдат прекратени и които изтичат, аз нямам никакво основание да ги подновявам с външни фирми. Така, че надявам се, това перо да бъде значително бюджета на Министерството, тоест, да спестим някакви средства.

Председател Михо Михов: Благодаря. Заповядайте.

Заместник-министър Десислава Йосифова: Само да допълня. Съвсем грубо като представа. Значи тези 1 000 души ДРД-та, които ще бъдат при всички случаи към Моба, заплатата им е много по-висока отколкото това, което ще договорим с Моба. Тъй като цената по договор с Моба ще бъде съобразена с методиката, която е към Правилника за приложение на ЗОП, а тя е доста рестриктивна, абсолютно говорим в пъти по-ниска цена на човек охранител. Това първо.
Второ, за част от разходите ни за охрана, ние плащаме към Военна полиция. Много е скъпо това удоволствие. Просто услугата на Военна полиция, да не казвам точно 2 000, но така, че част от охраната, с която до момента е поемала Военна полиция, също където е възможно ще бъде поета от Моба, така че ще има икономия при всички случаи.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви. Както се казва, на адмирал Манушев да му кажа, че спокойно влязох по време на предизборната кампания в такива обекти, които са охранявани от частни фирми, за което говори и не видях никакъв охранител – летище Равнец и на други места, от сантименти. Наистина, тази практика през последните години източи много средства. Нито ефект, нито охрана и се надявам с това, което вчера сте взели като решение да върнем и доверието на гражданите, че обектите се охраняват, се пазят, за да бъдат реализирани за нуждите на потреблението на народонаселението.
Вторият ми кратък въпрос е, служебният министър на отбраната стартира една процедура за извеждане на Военновъздушния факултет Долна Митрополия от състава на университета. Има ли движение това намерение на Вашия предшественик и във Вашия кабинет?

Министър Николай Ненчев: Благодаря Ви. Има такова желание от страна на Военновъздушните сили и от страна на генерал Радев. И разбира се, водихме разговори в тази посока. Бих искал много внимателно да проуча всички възможности. Бих оказал съдействие. Разбира се, имаме и малко съпротива, по друга линия. Но Военновъздушните сили имат нужда от специално внимание и ние споменахме тук, че бихме искали да предприемем конкретни действия в тази посока.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви за отговора. Има още парламентарни групи. Господин заместник-председателят Радев.

Заместник-председател Валентин Радев: Няма други. Всъщност ние сме. Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги народни представители. Уважаеми господин министър, заместник-министри, началник на отбраната, колеги експерти, зад нас.
Нашият втори въпрос е свързан с едни важни дати от развитието на Въоръжените сили – 2004-та, 2010-та, 2014-та, 2020-та. Сигурно вече се сещате, че ще Ви питам за прегледа на Въоръжените сили. Не само това, аз споделих с колегите, въпросът беше предварително даден на Министерството на отбраната, за да не ми отговарят блиц, в момента директно и така общи неща, а да се подготвят и да ни кажат важни неща, защото според мен всички онези неща, които се говорят и от висшето ръководство на армията в момента, а пък донякъде и от нас, народните представители, особено тези, които не са толкова близо до Министерство на отбраната, като бившия министър на отбраната и като нас, които сме били там, без да искаме говорим с големи неточности. И излишно всяваме, даже, бих казал и паника в населението.
Но ако всичко е наред и се направи това, което трябва да се извърши в Министерството на отбраната и се направи преглед на структурите на Въоръжените сили, тъй като старият изтича тази година, края, декември месец, даже датата 10-ти беше посочена от последния министър на отбраната, колегата Велизар Шаламанов, Ваш. Преди това лятото, за половин година беше даден срок от министър, тогава Ангел Найденов, да бъде направен прегледът. Не стана до края на лятото. Вчера, предполагам, че не е готов, не докладвате за това, или поне не сме прочели. А това е най-добрият инструмент на ръководството на Министерството на отбраната за управлението на отбранителните способности, висшия стратегически мениджмънт.
Само ще припомня, че 2010 година ние направихме точно това – направихме прегледа, октомври мисля, че началото на февруари заповедта, до есента, трябва много време, затова съм притеснен, затова ще Ви задам този въпрос, направихме прегледа, след това имаше Бяла книга за отбраната, и след това имаше План за развитие на Въоръжените сили. Това са нормалните стъпки на този висш мениджмънт. Та, моят въпрос към Вас е не само, защо не е направено досега или къде какво се прави всъщност, а по тези причини – изтече времето. И ние трябва да знаем точно какво е състоянието на Въоръжените сили. И ако е направен планът, тогава няма да Ви задаваме въпросите, пък и Вие няма да отговаряте, въпреки променените обстоятелства. Той и затова се прави, между другото, променят се три неща, обикновено целите, способностите, променя се военно-политическата обстановка, която се промени, пък да му се види е за лошо. Украйна е много близо, знаете за ИДИЛ. Да, и всичко това, и включително бюджетът. Това е третият стълб или четвъртия, заедно със способностите на политическата обстановка и отбранителната политика. И всички тези промени неминуемо водят и искат този преглед да бъде направен.
И тогава Вие, господин министър и Вашите колеги, съвсем спокойно ще идвате и ще ни казвате неща, които за излезли от по цялата редица, защото отново Ви казвам, това се прави няколко месеца и тогава всички отдолу нагоре са застанали зад тези промени. Така че, моят въпрос към Вас е докъде стигна Прегледът на структурите на Въоръжените сили, има ли някакви резултати? И Вие лично какво планирате, ако пък случайно не е станал, както подозирам? Благодаря Ви.
Министър Николай Ненчев: Аз очаквам този въпрос и съм подготвен, но нека първо вицеадмирал Николов, началникът на отбраната, би било редно той да отговори.

Вицеадмирал Румен Николов: Благодаря. Това предпочитание, да кажем, че не е готово, не е вярно. На 10-ти, вчера, докладът от извършения преглед ни е представен, намира се на бюрото ми, 61 страници е докладът, с три приложения, които дават финансовата обосновка в табличен и графичен вид, известните промени в структурата на Въоръжени сили, във видовете въоръжени сили и този документ е готов. Фактически, сега ще бъде анализиран и на базата на този доклад ще се пристъпи към изпълнението на следващата фаза – разработване на план за развитие на въоръжените сили.

Министър Николай Ненчев: И само да поясня, тъй като това не е моя заслуга, аз исках вицеадмирал Николов да отговори на този въпрос, предполагам, че той Ви удовлетворява. Искам да помоля вицеадмирал Николов и колегите да предоставим този материал, този доклад на председателя на комисията и доколкото това е възможно, на колегите, които проявяват интерес.

Господин Валентин Радев: Една реплика само. Вие много хитро постъпихте. Аз вчера предадох въпроса, а никой не ми каза, че е готов планът. Трябваше да ми кажете, нямаше да говоря толкова дълго какво представлява планът и какво очакваме от него. Благодаря. Щом е готов, разбира се, ще очакваме, може би и на срещата, пък и всички да се запознаем. Благодаря.

Председател Михо Михов: Завършихме контрола. Уважаеми господин министър, за да направя мост към следваща точка, имам питане, има ли еволюция в позицията на Министерството на отбраната по отношение на писмото, което изпратихте до мен за промени в Закона за бюджет 2015 година в четирите му точки, касаещи 20 милиона за бойна подготовка от приходи в бюджета, спестявания, така да ги наречем, от реализация на имущество и движимо и недвижимо? И двете точки, вече които дискутирахме – членски внос и мисии. Има ли промени в тези дни?

Министър Николай Ненчев: Да, има известни промени. Снощи до късно дискутирахме и с група народни представители. Нека заместник-министър Йосифова да Ви каже подробностите.

Заместник-министър Десислава Йосифова: Това, което мога да Ви кажа е следното: Днес със заместник-министър Исмаилов имахме среща с една от парламентарните групи – на Реформаторския блок. Разговаряхме по отделните четири точки. Може би ще направим някои отстъпки, но се надяваме голяма част от депутатите от различните групи да ни подкрепят за следното. Какви са отстъпките, мога да Ви кажа. По отношение на членския внос в НАТО. Няма да настояваме да е в централния бюджет, нека да остане в МО. Но по отношение на мисиите ще настояваме. Другата отстъпка, пак във връзка с мисиите, мога да Ви прочета, ако искате, горе-долу до какъв текст стигнахме за промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили – „ал. 4 – финансовото осигуряване на участията на Република България в международни операции и мисии е за сметка на разходната част на бюджета на Министерство на отбраната, а при необходимост от извършване на допълнителни разходи“, тоест над планираните „за това, извън утвърдените от текущата година, за сметка на държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на отбраната“.

Председател Михо Михов: Свръхнатоварване и при екстремна ситуация?

Заместник-министър Десислава Йосифова: Да, когато ние имаме планирани примерно за тази година тридесет и няколко милиона, за разликата. Това е.

Председател Михо Михов: Това с кого го консолидирахте?

Заместник-министър Десислава Йосифова: Днес водихме разговор с Реформаторския блок, а и с Министерски съвет.

Председател Михо Михов: Това е еволюцията, както се изразих, във Вашето разбиране и писмото, което е изпратено до нас.

Заместник-председател Валентин Радев: Извинявайте, че се намесвам, но говорили сте с реформаторите, да не давам хляб сега на опозицията, но защо не сте питали ГЕРБ какво мислим по въпроса?

Заместник-министър Десислава Йосифова: Сега, извинявайте, във връзка с ГЕРБ сега имаше …

Председател Михо Михов: Не, не, не, нека да не партизираме нещата. Въпросът е политико-технически отговорен. Аз исках само да разбера има ли еволюция във Вашето разбиране. С какво как е договорено, това е на министерството разбирането. Има тази еволюция, после ние ще дискутираме бюджета тук.
Аз с това искам да благодаря на господин министъра. Моля Ви, Вашите експерти да изчакат отвън тогава, когато дойде време за следващите точки, ще ги поканя да присъстват.

Министър Николай Ненчев: Благодаря Ви.

Председател Михо Михов: Благодаря. Другата седмица ще договорим всъщност и посещението при Вас и евентуално нашите предложения между първо и второ четене.
Господин парламентарен секретар, и Вие ли тръгвате?

Господин Пламен Даракчиев: Мога да остана, ако искате?

Председател Михо Михов: Не, ако желаете, но имаме една гореща молба, малко по-тясна връзка с нашия секретариат, дето се казва – ежедневна, за да си обменяме информацията. Благодаря Ви. Имам впечатление, че не можахме да се чуем тези дни, затова. Благодаря.
Уважаеми колеги, пристъпваме към следващата точка - Обсъждане и приемане на вътрешни правила за работа на Комисията по отбрана.
Всичките текстове, в хода на тяхното развитие са Ви известни, още от предното заседание. Постъпиха и няколко предложения, едното е мое, което също Ви е известно. И другото е на господин Гаджев.
Има ли, към господин Гаджев, Вие имате ли нещо да добавите към това, което сте предложили? Добре, понеже не всички са могли да го Видят, оставям Ви няколко минутки да се запознаете.
Моите бележки бяха също известни, дето Ви провокирах за изнесени заседания и прочие неща. Ако има изказвания, заповядайте, господин Тошев.

Господин Владимир Тошев: Сега, аз колеги, вече няма журналисти тук в залата, лично моето мнение е, че т. 12 трябва да се промени и да бъде точно в обратния смисъл – да бъдат закрити заседанията и когато решим да ги откриваме. Виждате сега за какво става въпрос. Ние нямаме точки, които да обсъждаме. Ако се съобразяваме с камерите, първо няма да можем да говорим, или ще изпускаме важни неща, които трябва да кажем, или ще даваме скандални заглавия във вестниците.
И второто е, ще изгубим експертността на комисията тогава, когато трябва да се съобразяваме с това, че вътре има камери и да говорим политически. Защото и сега това ни заседание се излъчваше директно по една от телевизиите. Нямам нищо напротив, само че тази комисия не точно в този вид трябва да заседава. Виждате, че и господин министъра и той не може винаги да се съобразява с това, което отговаря и как го отговаря. Пък той е и длъжен да отговаря. И сега ние го питаме, защото все още това е първият блиц контрол, но следващия път ще бъдат по-конкретни нещата, ще стигнем до конкретни въпроси и той какво ще каже: „ Няма да Ви отговоря, защото има камери“.
Не знам, дайте да го обсъдим този въпрос. Трети мандат съм в тази комисия, тук има и хора с повече опит, да обърнем т. 12.

Председател Михо Михов: Да, благодаря. Един момент, значи презумпцията беше, че в Правилника на Народното събрание, както се казва, линията е да бъдат почти всички открити. Сега, ние тук можем да дефинираме, надявам се, че има юристи с повече опит, да ни посъветват за тази т. 12, която е спорна.

Господин Владимир Тошев: Вчера Външна комисия е взела решение да й бъдат закрити заседанията, сега ние в края на краищата сме по …

Председател Михо Михов: По принцип?

Господин Пламен Манушев: Искам да Ви кажа, сега, големият правилник казва, че са открити, с изключения на Комисията за контрол на службите. Така, но можем ние да решим, при обсъждане на въпроси, съдържащи класифицирана информация, това зависи от дневния ред, тогава да ги обявяваме за закрити и да си го запишем това. Когато има чувствителна информация и нарушаваме Закон за защита на класифицираната информация, да пише: „При обсъждане на теми, свързани с информация и съдържаща класифицирана информация, заседанията са закрити“. Тогава можем да ги правим и не може да ни забрани никой, защото нарушаваме друг закон. А ние сега като говорим, да го нарушаваме тук пред камерите.

Председател Михо Михов: Добре, благодаря. Господин Каракачанов, заповядайте.

Господин Красимир Каракачанов: Значи, аз също искам да подкрепя колегата. Няма никаква логика заседанията да са открити. В края на краищата, прозрачност, прозрачност, но в тази Комисия по отбрана не се обсъждат елементарни работи.

Председател Михо Михов: Вие предлагате като цяло всички да са закрити?

Господин Красимир Каракачанов: Абсолютно, да обърнем както каза колегата.

Председател Михо Михов: Не можем да се разграничим от Правилника на Народното събрание като цяло.

Господин Красимир Каракачанов: По решение на комисията, отделни заседания могат да бъдат открити. Обръщаме текста.

Господин Христо Гаджев: Да приключа само спора. Нека като вносител да си оттегля предложението, за да може да остане само т. 12, без т. 12.1. и така мисля, че всички ще сме съгласни.

Председател Михо Михов: Ти си оттегляш т. 12.1. Да прочета него – „допуска се присъствие на акредитирани журналисти, граждани и организации само на откритите заседания на Комисията, на които е осигурен достъп“. Искаш да си го оттеглиш. Някой да е в разрез с това предложение? Оттегляме го.
Заповядайте, господин Славов.

Господин Петър Славов: Благодаря, господин председател. Колеги, длъжни сме да се съобразим с това кова, което е записано в големия правилник, както го наричаме – Правилникът за организация и дейността на Народното събрание. Там в чл. 29, ал. 1 пише „Заседанията на постоянните комисии са открити“, а в ал. 2 пише: „Комисиите могат да решат отделни заседания да бъдат закрити“. Тоест, това, което искате да направим, можем да го направим, но трябва просто преди всяко заседание в началото да взимаме решение то да бъде закрито.
Моето предложение тогава е в т. 12 просто да добавим една запетая в края на изречението, тоест ще стане така: „По решение на комисията отделни заседания могат да бъдат закрити, когато естеството на дневния ред изисква това“ или както ни хареса като редакция. Просто трябва всеки път да си взимаме такова решение, за да не нарушаваме формално правилника.

Господин Христо Гаджев: Само една реплика, ако може? Тъй като в самия текст на т. 12 е, че заседанията на Комисията по отбрана са открити, по решение на комисията отделни заседания могат да бъдат закрити. Текстът е пределно ясен и конкретен и мисля, че няма смисъл да се утежнява допълнително текста.

Председател Михо Михов: И аз си мисля, че тогава практически да поканя заместник-председателите от днешното заседание за в бъдеще, в кабинета на председателя да се събираме 5 – 10 минутки по-рано, да оценим ситуацията в дневния ред и да преценим по-задълбочено заседанието ще бъде ли закрито или открито, или част от него открито и закрито.
Този текст забранява ли ни, отварям дискусия, моля Ви това като практика да го установим, 5 – 10минути преди началото заместник-председателите заедно да обсъдим. И дали може част от заседанието да е закрит,о другото да е открито.
Заповядайте, господин Радев.
Заместник-председател Валентин Радев: Господин председател, аз имам една забележка само. Поставих се на местото на тези с камерите. Значи, те не може да го научат тук когато дойдат с камерите, че днес ще е закрито. Трябва когато го обявяваме, тоест ние преди това да се разберем по дневния ред когато го решим, какъв е и казваме: „Това заседание, което ще бъде утре, ще бъде закрито“. Защото все пак журналистите трябва да знаят и те като нас.

Председател Михо Михов: Тогава да впишем и да внимават, не сме завършили само, възможно ли е да впишем, че 24 часа преди това се обявява дневния ред, ръководството на групата обявява, заедно с дневния ред открито или закрито, по решение, именно на ръководството? Нали хванахте идеята? Заповядайте, господин Исмаилов.

Господин Корман Исмаилов: Господин председател, аз като нов член на комисията и свидетел на разговорите, наистина може да има, Вие сте с повече опит, някои от Вас са работили и работят с класифицирана информация, определени информации да са по-чувствителни, дори да не са класифицирани. И в дебат, в разговор, в някои напрежения, понякога могат да излизат подобни информации, цифри и така нататък. Това просто от моята гледна точка го констатирам. И мисля, че правилно и адекватно е да се помисли дали да не бъдат закрити и то през правилника. Това просто е моята оценка като поглед отстрани. Говоря през Правилника на Народното събрание. Но това го поставям на дебат. Нека да разкриваме определени точки, които са чувствителни за общественото мнение, за медиите, но да го обявяваме открито, определени точки – така, така, така. А това просто го поставям на вниманието на Вас, които имате повече опит в тази посока.

Председател Михо Михов: Това, което казвате можем ли да го разбираме и в посоката, която казахме, че с дневния ред решаваме дали е открито/закрито или част от дневния ред открит и закрит. Приемате ли да е част и от дневния ред открит/закрит. Защото понякога ние имаме нужда и от контакт с обществото и с камерите. Има важни точки, има и патриотични и патетични, които комисията трябва да се произнася. Да?

Господин Корман Исмаилов: Да, идеята ми е, че в много теми могат да излязат чувствителния някакви такива информации. Но когато знаем, че са закрити и когато изрично сме открили заседанието, тогава вече човек разбира за какво става дума.

Председател Михо Михов: Много благодаря, така е. Други изказвания и становища? Заповядайте.

Господин Мустафа Ахмед: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги. Мисля, че колегата каза нещо много съществено. Значи, идвайки на тази комисия, да речем заместник-председателят няма как да знае аз какво ще попитам в отделни точки, какъв въпрос ще задам на блиц контрола. Така, че няма как той да прецени дали ще има някаква информация конфиденциална или която ще бъде изнесена. И от тази гледна точка мисля, че трябва да са зарити заседанията.
После, в случая давам пример. Днес имаме точка Разни. Всеки един народен представител може да попита нещо конкретно. И какво правим тогава?

Гласове от залата: Ще се съобразяваме.

Господин Мустафа Ахмед: Е как ще се съобразяваме? То е един вид ограничаване на правомощията на народния представител. Как заместник-председателят, да речем на комисията, ще реши вместо някой друг народен представител? И блиц контрол. Има логика.

Господин Красимир Каракачанов: Господин председател, аз ще Ви кажа, защо се въздържах от въпрос към министъра. Точно заради медиите, защото щях да задам въпрос не да си правя пи ар, а да получа конкретна информация по отношение на някои неща, които се развиват във военното разузнаване. Не го направих, защото все пак военното разузнаване не е дъвка за пред медиите и не е да си правя пи ар от тази работа.
Колегите са абсолютно прави. Господин Исмаилов, доколкото аз го разбрах, неговото предложение не е в подкрепа на Вашето предложение ръководството на комисията да решава кое да е открито и закрито, а ние като комисия да внесем предложение за промяна на Правилника за работа на Народното събрание по отношение на нашата комисия. Във Вътрешната комисия ситуацията е същата. И е логично да се направи.
Няма, нали все пак говорим за традиция и практика. Аз не помня Комисията по отбрана или преди това Комисията по национална сигурност да е била с открити заседания. Има теми, които прав е колегата, в точка Разни мога хей така в дебата, може да ми дойде нещо да задам въпрос. Трябва ли да се съобразявам с това, че информацията, която искам да получа или която искам да дам на министъра няма да бъде след това публично отразена навсякъде? Няма логика. Никъде по света, говоря за нормалните държави, комисиите по отбрана, по национална сигурност, за службите да не говорим …

Председател Михо Михов: Нека да бъдем по-кратки.

Господин Красимир Каракачанов: Предложението ми е да се концентрираме върху това, да направим предложение за промяна в правилника.

Председател Михо Михов: Разбрах. Може ли да резюмираме? Вашето предложение е комисията да гласува решение, че всички заседания на Комисията по отбрана са закрити, което налага промяна в Правилника за Народното събрание? Това ли искате да направим?

Господин Красимир Каракачанов: Или обратното – чрез промяна на правилника.

Председател Михо Михов: Добре, обаче аз съм сигурен, че и като потребител, и като дългогодишен служител в армията, че понякога народът има нужда да ни чуе, да ни види, и има някои точки, които трябва да се излъчват.

Господин Красимир Каракачанов: По-лесно е да преценим какво да говорим отколкото какво да не говорим.

Председател Михо Михов: Правим инверсия на правилника. Там е казано, че по принцип всички са открити и понякога закрити. Вие правите инверсия – всички, по принцип са закрити и понякога открити. Това предлагате, нали? Разбрах.

Господин Красимир Каракачанов: Пък като има медии, след заседанието на всяка комисия, можем да обявим какво сме гледали.

Председател Михо Михов: Разбрах.

Господин Нено Влайков: Колеги, в нашия правилник да сменим само две думи – закрити да стане открити и това е, нищо друго. А да направим предложение да се направят промени и в големия правилник.

Председател Михо Михов: Разбрах Ви. Заповядайте.

Господин Илиан Тодоров: Значи, аз една малка реплика искам да направя. Господин Каракачанов, да, с военното разузнаване не трябва да си правим дъвки, съгласен съм, обаче как можем да спрем 240 народни представители, примерно в петъчния ден да зададат, когато се излъчва Народното събрание по Канал 1 и по Българско национално радио, как можем да спрем 240 народни представители, примерно да зададат въпрос към военния министър, нещо свързано със служба „Военна информация“? Няма как да го спреш и това ще го види цялото общество.
Когато говорите за закрити заседания, да добре, но какво Ви притеснявате примерно, когато влизат. Мен лично какво ме притеснява? Когато влизат законопроекти, които сега ще разглеждаме, примерно за утилизацията ли, или за неизпращане на български военни контингенти, аз в това не виждам нищо секретно и не виждам проблем българското общество да види как и кой гласува за дадени предложения, които правят, или ние от Атака, или ГЕРБ, или БСП. Това е един вид прозрачност и аз не виждам, защо трябва да я махаме тази прозрачност.
Да, съгласен съм, ок, нека когато министърът дойде на изслушване и когато имаме въпроси към него, да няма медии, но в другите случаи, аз смятам, че не е никакъв проблем, както в момента ще разглеждаме двете следващи точки.

Председател Михо Михов: Тази точка я закривам вече. Тази точка ще ни утрепе целия ден, извинявайте за думичката. Никой не ни забранява, господин Влайков предложи да направим инверсия на чл. 12, в нашите си правила – по принцип са закрити, отделни, по решение са открити. И ако това ни попречи във взаимоотношенията и в бъдещи заседания, ще искаме промяна и на големия правилник? Съгласни ли сте?

Господин Петър Славов: Значи, аз още веднъж ще го кажа и ще се изкажа повече като юрист в момента отколкото като член на комисията. Аз напълно споделям аргументите на колегите, но докато ние не променим големия правилник, не можем да запишем в малкия, така да се изразя, нещо подобно. Защото той не може да противоречи и на записаното в Правилника за дейността на Народното събрание. Ако го направим по начина, по който се коментира сега да го запишем, рискуваме да станем за смях и ще ни вземат на подбив всички медии. Затова Ви предлагам, Вашето предложение, което беше преди всяко заседание да събира ръководството и да решава, на първо време така да процедираме. А в момента, в който вече големият правилник се промени, нямам нищо против тогава да го направим.

Разговори между народните представители, присъстващи в залата при изключени микрофони.

Председател Михо Михов: Запазете тишина, моля Ви се. Дайте да не се самоограничаваме за вземане на наши решения като сериозна комисия. Решаваме, че ще бъде закрито, решаваме, че ще бъде открито. Когато се налага, по принцип Вие отправяте към ръководството всички и аз го приемам, на комисията, по принцип да приемем, че голямата част са закрити. И дневният ред когато се построява да се знае, че това се прави. Заповядайте, господин заместник-председател.

Заместник-председател Янко Янков: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, вижте, от една страна записваме, че решенията в комисията се вземат с гласуване от всички, от друга страна, неофициално искаме да оторизираме ръководството да взема някакви решения, които дали да бъде открито или закрито, които няма как да бъдат мотивирани и не са от неговата компетентност. Освен това, ако искаме да бъдем качествена комисия и да си вършим работата 100 % както трябва, ние трябва да разполагаме с цялата информация. Аз съм от 10 години в тази комисия. Винаги когато се дойде се изнасят доклади и те са с такава нагласа в министерството. Изнасят абсолютно всякаква информация тук. Тя не може да бъде диференцирана. Може ли някой от нас да гарантира медията като ни слуша сега и говори, примерно тази информация къде ще отиде и кой ще я използва. Тя е свързана с националната сигурност на страната, колеги, това не е детска градина.
Да, ако искаме някаква прозрачност или нещо друго, което да го мотивираме, значи може да се даде брифинг от председателя на комисията или други и да стане ясно, всеки да каже, кой каква визия има по въпроса. Но, от друга страна, ние ако кажем, че заседанията са открити по принцип и вземем решение после закрито, тези медии, които са дошли тук, стоят и ги разкарваме, какво отношение ще имат към нас? Аз мисля, защото и други комисии в момента, примерно в техните вътрешни правила ако видите, има закрити заседания – при Комисията за конфликт на интереси, заседанията за закрити, абсолютно. Не противоречи на правилника, защото правилникът дава възможност, всъщност комисията да реши какво да бъде заседанието. Собствени правила. Това не противоречи в никакъв случай. И затова, вижте, въпрос на преценка, дали качествено да си вършим работата. От една страна, колегите са прави, на нас ни трябва комуникация с обществеността, прозрачност на работата. Но от друга страна стои интересът на националната сигурност. И трябва да изберем, всъщност някакъв баланс между двете. И затова, няма лошо, по преценка, да ги приемем по принцип закрити, за да знаят медиите и ако решим да бъдат открити, примерно можем да го направим на предходното заседание, за следващото, ако знаем, че има някаква точка, която интересува обществото, гласуваме да е открито, идват си медиите, правим и толкова.

Председател Михо Михов: Не, ние се настроихме, като че ли, аз благодаря, господин Славов, обаче изтъкна аргумента, че не може да се разграничим решително в нашия правилник от правилникът на Народното събрание. Не можем да му противоречим.
Аз съм съгласен и ние като, че ли се настроихме, че ще разочароваме медиите когато са дошли. Те ще идват за всяка комисия. Никой не знае на тази или на онази, която ще е открита или закрита.
Разбрах, че оттегляме решението си 24 часа при формиране на дневния ред ръководството да приеме решение открито или закрито, с цел облекчаване на тяхното движение. И аз го приемам, може би е така. Трябва всеки да гласува открито ли е, както и днес решихме да е открито.
Ако противоречим с чл. 12, нека да си остане така, да не го приемаме чл. 12. По принцип той не се разминава с големия правилник. Но всички ние да си решим, че основно са закрити. А понякога аз като председател и моите заместници подготвят дневния ред с такъв характер за публичност, какъв ни е проблемът да решим веднага открито е. Ако запишем сега, че по принцип са закрити, влизаме в колизия с другия правилник. Заповядайте, господин Зафиров.

Господин Атанас Зафиров: Господин председател. Уважаеми колеги. Мисля, че сега нали казвате, ще го решим, ама как така да си го решим. Значи, не може без формален акт. Аз мисля, че на базата на дискусията, която се проведе и мненията, които се оформиха, като изцяло споделям мнението, че заседанията, по принцип трябва да са закрити, винаги съм се чудил как може заседанията на Комисията по отбрана да са открити и публични, аз мисля, че Вие трябва сега да подложите на гласуване на членовете на комисията два варианта. Или остава правилникът такъв какъвто е, за да не влезем в колизия с другия правилник, който всички ние сме го гласували, или комисията прави предложение, там по съответния юридически ред, за промяна на Правилника на Народното събрание, съгласно което заседанията на нашата комисия стават закрити и тогава вече влизаме в процедурата, по решение тук не на ръководството, а на цялата комисия, някои могат да бъдат открити. Аз мисля, че това е наистина логичен подход. Благодаря.

Председател Михо Михов: И аз благодаря. Заповядайте.

Господин Мустафа Ахмед: Господин председател, ще се извиня, че взимам думата за втори или трети път, но когато има процедурно предложение от колегата, а имаше такова предложение по т. 12 – заседанията на Комисията по отбрана да се замени открито със закрито. Мисля, че това нещо трябва да бъде подложено на гласуване от председателя на комисията. Това е процедура. Ако не е разбрано по този начин, аз правя също процедурно предложение. Благодаря.

Председател Михо Михов: Да се сменят двете думи.

Господин Мустафа Ахмед: Ако позволите, господин председател, че влизаме в много хипотези тук с юристите. Народното събрание също се гласуват някои законопроекти, които противоречат и на Конституцията. Но в последствие се отменят. Народното събрание може да отмени, ако иска, този правилник. И някой трябва да го внесе. И предполагам, че когато комисията и мнозинството решат, че така трябва да е, защото националната сигурност е много па-важна от много неща, и трябва да се съобразяваме.
Нека ние да си сменим правилника и да си го направим както трябва, както ще е най-добре за държавата и за националната сигурност, а в последствие да направим необходимите стъпки, за да се промени това и в пленарна зала. Благодаря.

Господин Петър Славов: Извинявам се, само една реплика, ако ми позволите, господин председател?

Председател Михо Михов: Не, значи започнахте всеки да си взема думата. Господин Влайков, заповядайте.

Господин Нено Влайков: Понеже стана дума за това, което аз предложих като процедура, чета Ви сега, чл. 46 – заседанията на Народното събрание са открити. Чл. 47. Заседанията на Народното събрание са закрити когато важни държавни интереси налагат това, се обсъждат документи, класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация. Тоест, ако ние запишем, че заседанията са закрити …

Гласове от залата: Гледайте и четете за комисиите.

Господин Нено Влайков: То същото важи и за заседанията на комисията. Това искам да го прехвърлим на комисията. Идеята ми е този чл. 47 да го прехвърлим при нас. Чл. 29 има две алинеи, които касаят този въпрос и втората алинея дава право да бъдат закрити.

Господин Красимир Каракачанов: Може ли само едно съображение да изразя? Извинявайте, ама не сме дошли да работим в Комисията по отбрана, за да правим шоу на медиите. Казвам го в прав текст. Значи, ако аз ще идвам на Комисия по отбрана и ще се съобразявам дали няма да изтърва нещо, какво да питам министъра и какъв дебат ще водим, за да могат някои медии да си правят репортажи или да не си правят, не съм съгласен. Затова подкрепям предложението, по процедура да се гласува това, което беше предложено за смяна на думите.

Председател Михо Михов: Добре. Благодаря. Господин Каракачанов, какво ни пречи ние да ги закриваме? Защо всеки някой иска нещо да му е написано. Можем ние тук да ги закриваме. Защо трябва да влизам сега в разрез с големия правилник? Защо, идваме и го закриваме. Или се съобразяваме, че камерите дошли, извинявайте.

Господин Красимир Каракачанов: Господин председател, да довърша. Не, не се притесняваме от камерите, говоря по принцип. Вижте каква е работата и в парламента, човек не може да отиде до тоалетната ако не му наврат 20 микрофона. Говорим едно към едно. Значи, след като ръководството на парламента не може да осигури ред в самия парламент, ние като комисия, дайте да си осигурим ред в нашата комисия.

Председател Михо Михов: Ще си осигурим ред. Да? Господин Славов и приключваме.

Господин Петър Славов: Колеги, спорим абсолютно ненужно. Това, което пак се опитвам да кажа е, че можем във всяко заседание да взимаме решение за всяко заседание то да е закрито. Кой кога ще уведоми медиите, за да бъде коректно, вече е въпрос на технология и мисля, че това може да се реши. Но Ви казвам, с абсурдния аргумент, че правим нещо добро. Пак Ви казвам, във всяко заседание, реди началото, изрично е записано в правилника, че може да се вземе решение то да бъде закрито. Правим го ако искате да анонсираме публично, че заседанията до разглеждането ни за искане на промяна в големия правилник ще ги закриваме всеки път, а евентуално можем да ги оставяме открити, за да няма проблеми с медиите. Но с абсурдния аргумент, че правим нещо добро, ние да нарушим основния правилник за дейността на Народното събрание, ми се вижда несериозно. Ще ни се смеят хората, просто.

Председател Михо Михов: Господин Тодоров и завършваме.

Господин Илиан Тодоров: Аз ще бъда безкрайно кратък. Разглеждането на законопроекти от която и да било парламентарна група, в разглеждането на законопроекти в комисията, няма нищо секретно. И аз съм съгласен с Вас, господин председател и с част от другите колеги, нека, правя процедурно предложение, заседанията да си бъдат открити и по решение на комисията да ги закриваме. Да, на 100% съм съгласен, когато дойдат министърът на отбраната, началникът на отбрана и други представители от Министерството на отбраната да закриваме заседанията за медиите.

Председател Михо Михов: Благодаря. Това е и моето разбиране. Ние сме още на второ заседание, не сме си набрали опита и практиката да бързаме да документираме нещата, че по принцип всичко е закрито. Затова предлагам на гласуване вътрешните правила така както беше оттеглена т. 12.1. от господин Гаджев. Всички останали точки така както за записани. Подлагам на гласуване приемането на тези правила. Който е съгласен …

Господин Мустафа Ахмед: Не може така. Когато има процедура по отделна точка, има предложения, господин председател.

Председател Михо Михов: Ама каква процедура по тази точка?

Господин Мустафа Ахмед: И аз Ви направих процедура, и колегата Ви направи процедура. Не може така. Когато има дискусия по дадена точка, трябва да се гласува точката.

Председател Михо Михов: Добре, правим гласуване по т. 12, да се гласува процедурата само по т. 12, за инверсия на двете думи. Който е съгласен в т. 12 да се разменят правилата в разрез с големия правилник, че по принцип всички заседанията на комисията да са закрити и по изключение да са открити, с решение на народните представители, моля да гласува. 8 – „за“. Който е „против“? 2 – „против“. „Въздържали се“? 7 - „въздържали се“. Не се приема. Остава точката в този си вид. Практиката и нашата работа за в бъдеще ще покаже дали се налага да променяме нещата.

Господин Атанас Зафиров: Извинявам се, но понеже тук влязохме в диалогичен режим и за да няма неясноти, пък и камерите снимат и да не бъдем обвинявани, че говорим едно пък гласуваме друго, аз много държа да обясня аз какво предложих и аз как гласувах. Гласувах „въздържал се“, защото смятам, че така предложената точка влиза в колизия с големия правилник и това е елементарно и е ясно, всеки би го казал. Но продължавам да стоя на моето становище, мога и да го формализирам и да предложа, да подложите на гласуване нашата комисия, тогава ще гласуваме убедено за, да предложи такава промяна в Правилника на Народното събрание. Това е.

Председател Михо Михов: Разбрах, това е следващ въпрос. Значи и аз така го виждам, но не днес. Този правилник да го приемем официално днес и и по-нататък преценяме дали искаме промяна на големия правилник. Слушам Вашия последен въпрос.

Господин Милен Михов: Аз искам да повдигна темата по една точка. Т. 10 – ако след обявеното време за започване на заседанията кворумът не е налице, комисията може да заседава при наличния състав, когато той не е по-малко от една трета. Тогава, с колко гласа се взема решение? Получава се, че с 4 гласа може да се вземат решения.

Председател Михо Михов: Половина плюс един. Този въпрос е за информация, ние приключихме гласуването и с правилник. Вашия въпрос трябваше да се зададе много по-рано. Така, приключихме. Никога не е късно да се връщаме към този въпрос. Правилата в този вид да се подготвят, за да вървим напред.

Господин Милен Михов: Тя ситуацията е взета от големия правилник, но аз щях да предложа, че тук минимум една трета, да има мнозинство при взимане на решения.

Господин Мустафа Ахмед: Противоречим на Народното събрание. 50 % плюс 1 трябва да има кворум от присъстващите, за да има решение.

Господин Милен Михов: Да, но тук пише, че когато кворумът не е налице, комисията може да заседава и при наличния състав. Това ще рече, че са 7 или 8 души и решенията се взимат с 4 души.

Председател Михо Михов: Е и какъв е проблемът, като е записано.

Господин Милен Михов: Моето предложение е поне една трета, за да се вземат решения. Народното събрание е различно. Моето предложение тук е така.

Господин Петър Славов: Нека да отговоря, колеги, дайте да не обсъждаме неща, разписани в Правилника за дейността на Народното събрание, които сме гласували всички в зала и ако някой е имал съображения, трябва да ги каже там. Това е чл. 31, ал. 2 пише точно същото, каквото пише и в правилника, който в момента дискутираме. Абсолютно безсмислени диалози са това.

Господин Милен Михов: Да, но там приемаме правилник и тук приемаме правилник, защо да е безсмислен диалогът?

Господин Петър Славов: Ама там е записано как работят комисиите и ние сме длъжни да се съобразим с това. Ние вече от там нататък можем нещо да прецизираме по начин на приемане на дневен ред и такива неща. То е общо за всички комисии.

Председател Михо Михов: Добре приключихме. Сега поставям на гласуване като цяло вътрешните правила и времето ще покаже кое ще променим. Който е съгласен с така предложените правила, с неприетите изменения в т. 12, моля да гласува. 13 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 1 – „въздържал се“. Правилата са приети и аз съм отворен за в бъдеще да ги доусъвършенстваме, както и сега ги усъвършенствахме с тази комисия. Много промени настъпиха.
Уважаеми колеги, да отидем към трета точка. Всички Вие сте получили предложението на министъра на отбраната до мен по отношение на промените в закона и подобряването на закона между първо и второ четене. И чухте изказването на министъра и на неговата заместничка по тази точка – Изработване на решение на Комисията по отбрана по Законопроекта за държавния бюджет за 2015 г. между първо и второ четене.
Моето предложение по трета точка е да излезем с готовност, евентуално ако приемем тези четири точки, група народни представители или като цяло нашата комисия да ги подпишем и да ги внесем в Народното събрание. Може да има и няколко, може и като цяло да ги приемем. Но откривам дискусията по бюджета между първо и второ четене. Изказвания, питания, въпроси? Заповядайте, господин полковник.

Господин Владимир Тошев: Благодаря. Господин председател. Първо, нашата комисия няма отношение към бюджета между първо и второ четене. И второ, групово, не знам после, колегите с по-голям опит в тази комисия дали има такъв прецедент комисията да внася предложения за промяна? Значи, народен представител и група народни представители, могат да бъдат и от различни политически сили, могат да внасят, но комисията да внесе предложение като комисия, не знам дали е удачно, дали има въобще такава практика.

Председател Михо Михов: Благодаря. Може да упълномощи, но да има решение, затова говоря. Но аз съм съгласен, че като колективен орган това не звучи добре. Други изказвания? Но да обърнем повече внимание не на формата как ще го внасяме или няма да го внасяме, а на тези 4 точки, които ни предложиха и които ги дискутираме. Те предлагат да се откажат от членския внос, тоест едната точка става наполовина четвърта, да останат мисиите видоизменени, ако надрастат отделеното сега в бюджета, мисля че то е около 34 - 35 милиона за мисии и 24 милиона е за членски внос. Има ли други виждания? Заповядайте, господин Славов.

Господин Петър Славов: Аз донякъде ще се повторя, което го казах и в присъствието на министъра, но една от възможностите средствата, които Министерството на отбраната получава от продажба на имоти, техника, боеприпаси и така нататък е чрез тях да финансира недостига и дефицита, който е в бюджета. Затова обаче е необходимо да се разпише един текст, който аз мога да го подготвя и да го предложим. Разбира се, това ще бъде като допълнителен текст в Закона за държавния бюджет за 2015 година, според който се разрешава на Министерството на отбраната да разполага на 100 % с тези приходи. Сега действащата уредба казва, че те разполагат до размер на то това, което е разписано в бюджета или иначе казано, в момента, в който 30-те милиона ги надхвърлят, всичко вече го превеждат в централния бюджет и то се разпределя. Така, че мисля, че тук може да се опитаме да обединим сили това нещо да бъде прието, защото на практика не застрашава бюджетното салдо, което би притеснило министъра на финансите, не натоварва бюджета с допълнителни средства, а на практика дава възможност министерството само да си реши проблемите и то да ги реши ефективно, включително като реализира по-добри цени от тези имоти и боеприпаси, на практика получи по-добри средства.

Председател Михо Михов: Вие всъщност ще подобрите текста, който имаме тук?

Господин Петър Славов: Не, той е отделен текст, който ще подготвя и ще изпратя. В смисъл, ще го подготвя за внасяне. Тези, които са ги изпратили Министерство на отбраната, говорим по писмото, не възразявам да ги предложим, но личното ми мнение и опасение е, че няма да бъдат приети, с най-различни аргументи. За мен най-оптимистично изглеждащият вариант един такъв текст да мине, тоест министерството да си разполага на 100 % с приходите от това, ако нещо въобще има.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Тодоров.

Господин Илиан Тодоров: Аз исках само една много бърза реплика. Не мога да разбера, това някакво удоволствие ли Ви създава, значи само да продаваме имоти, каквото има да приватизираме, удоволствие ли Ви създава това, наистина не мога да разбера? Нета тези имоти да си останат в министерството, да си носят приходи, под наем или за целите на Българската армия. Аз не мога да разбера това извратено чувство само да продаваме на куп. Извинявайте.

Председател Михо Михов: Благодаря. Други? Заповядайте за реплика.

Господин Петър Славов: Съвсем в рамките на добрия тон ще отговоря. Разбира се, очевидно когато говорим за съкращение в Българската армия, трябва да се намерят начини тези съкращения да не се допускат. Да Ви върна репликата, това на Вас дали ще Ви достави удоволствие да съкращаваме кадрови военнослужещи? Едва ли. Така, че очевидно това е обективната действителност. Министерството е предвидило имоти, които не ползва и за които прави разходи, да продаде, да реализира приходи с тях и съответно те да отидат за покриване на дефицита и да отидат за закупуване на нова техника. Това на мен ми се вижда абсолютно резонно и разумно. И така или иначе те ще бъдат продавани, така че, защо да не си ползват на 100 % получените приходи? В този смисъл е моето предложение.

Господин Илиан Тодоров: Дуплика само една бърза. На мен ще ми достави удоволствие вместо да се разпродават имоти и да се уволняват хора, просто да изтеглим мисията от Афганистан и да се приключи въпроса. Това ще ми достави удоволствие.

Председател Михо Михов: Добре, минаваме вече на друго ниво. Благодаря. Заповядайте, господин Тошев.

Господин Владимир Тошев: Благодаря, господин председател. Съвсем конструктивно и пак да припомня тук и по-старите колеги, с по-голям опит ще се съгласят. Искам да Ви препоръчам следното, разбрахме, че господин министърът не се е срещал с министъра на финансите. Има много малко време до второ четене в зала на големия бюджет. Помогнете му, ако трябва и Вие, изискайте им спешна среща. Не се ли съгласуват тези неща, които той предлага с министъра на финансите и общо-взето да има разбиране в Министерски съвет, това няма как да мине в зала. Иначе дебалансираме бюджета. Това го казвам съвсем добронамерено.
Иначе, сега да сме приключили с дневния ред ако нямаше камери.

Председател Михо Михов: Да. Заповядайте, господин заместник-председател.

Заместник-председател Димитър Димитров: Колеги, аз благодаря. Вижте, бюджетът има своята логика и своята рамка и важното за работата на министерството, всички онези въпроси, които бяха зададени на министъра, за визията за това как ще се развива армията, за нейната численост, какви мисии ще изпълнява, образованието какво ще бъде. И когато тези дейности бъдат обезпечени със съответните средства, не е необходимо да превръщаме армията в търговско дружество. Нали разбирате, че ако им дадем право всичко онова, което продадат да остане в тях, те ще продадат всичко за един месец. Защото винаги ще намерят парите къде да ги вложат.
Значи, не можем по този начин да превръщаме армията в търговско дружество. Затова смятаме, че бюджетът си има своята логика, своята рамка и действително предполагам, че той е достатъчно добре балансиран, така че онова, което е заложено в Закона за бюджета, мисля че това е разумното което трябва да остане. Това трябва да остане и в закона. Благодаря Ви.

Председател Михо Михов: Благодаря. Други изказвания има ли? Заповядайте, господин Радев.

Заместник-председател Валентин Радев: Аз имам изказване, кратко. Аз съм съгласен с това, което предложи колегата Тошев. Даже когато гласувахме дневния ред, за момент се зачудих каква е тази нова точка, тъй като не беше написана в предварителния дневен ред, който имах 24 часа преди това и гласувах за, само, за да Ви кажа, че това не е работа на комисията и ми се струва, че това, което направи, връщам се към предложението на господин Тошев, ако някой има някакви идеи подкрепя или не подкрепя, група народни представители или ако иска сам, министерството да го оставим също да внася промени, след като влезе в преговори или в разговори с Министерството на финансите и представители на правителството. Но не е наша работа, така че аз не мога да подкрепя ние да имаме, както е записано – изработване на решение на Комисията по отбрана.

Председател Михо Михов: Решението може да бъде дали подкрепяме това, което министърът ни е предложил. За това става дума. Добре, други изказвания? Господин Славов, предложи текст и дискутирахме темата за излишни имоти и имущества в Българската армия. И моята практика в армия и след уволнението ми от армията 2002 година показва, че доста от имотите не са вече атрактивни и аз също се съмнявам, че Министерството на отбраната може да надгради много от това, което имаме, но това е и едно предизвикателство, в края на краищата и общините да поемат своя дял по поддържане на такива имоти.
Страшно неприятно е да минеш в центровете на градовете и да видиш какви казармени райони стоят и пустеят. Ако обаче българската общественост и общини не желаят тези имоти, представете си, че се намерят други хора с интереси към такъв имот и защо той трябва да пустее, а да не се реализира и проходите да влязат в Министерството на отбраната? Така, че не говоря за разпродаване на боеприпаси, оръжие и прочие, неща, които също за този контингент 26 000 души, сигурно са доста повече и с мобилизационните запаси едва ли ще ни се наложи да водим една дълга и продължителна война от боеприпасите, които имаме.
Аз подкрепям идеята на господин Славов и бих Ви окуражил като подготвите текста, с група народни представители да го внесем. Ако това преценим отделно и извън изработването на такова решение. Господин Славов, моята подкрепа е да работим по този текст.

Господин Петър Славов: Господин председател, ако позволите? Аз поемам ангажимент да го подготвя. Ще го изпратя по имейл до секретариата на комисията. Разбира се, след това ще се уточним в зала кои го внасяме.

Председател Михо Михов: Поначало нашата комисия е доста сериозна, надпартийна и всеки има право, от различни комисии, аз примерно и Вашата група, но като хора, които сме ангажирани да подкрепим правителството в бюджета, ще мислим в тази посока. Други изказвания по отворената тема за предложенията на Министерство на отбраната? Няма.
Обобщавам, по т. 3 няма да имаме решение, а изработваме решение за всеки един от нас. Онези, които решат да подкрепят писмото на министъра в тези му точки, могат да се обърнат към мен, в следващите дни за подписи ако решат да подкрепят тези четири точки на министерството и отделната пета точка, която предлага господин Славов. Това е право на всеки един от нас, да търси координация с мен и заместник-председателите и с всеки един поотделно като група. Трета точка я считаме за изчерпана. Заповядайте, господин Янков.

Заместник-председател Янко Янков: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, предлагам във връзка с писмото на министерството предложенията, които ще се внасят между първо и второ четене за разглеждане на бюджета да бъдат формулирани по отделно. Всяка точка по отделно като предложения, защото някой може да подкрепя една точка, да не подкрепя друга точка. От тази гледна точка нека всяко предложение да е по отделно. Сега, ние ще подкрепим примерно първа и втора точка, мисля, че и трета беше, но там за разделянето на разходите, там няма да го подкрепим.

Председател Михо Михов: Добре. Това означава и както разбирам, господин Янков ще си готви предложение, ако го предложи на мен, аз ще подпиша първа, втора трета, нали така?

Заместник-председател Янко Янков: Не, не, не, господин председател. Нали ние с Вас се разбрахме, от името на тук на народни представители от комисията. Значи, Ваше задължение е някой да ги формира тези предложения. Събираме се там, подписваме ги в зала и ги внасяме. И утре трябва да го направим това нещо, защото срокът е събота. Неделя е, да, но кой ще стои в неделя тук и да внася предложения? Затова, ние нали се разбрахме от комисията, поне ръководството ще го подпишем. Така се уточнихме. Някой да ги подготви, юристи имаме тук на разположение на комисията, секретариатът, утре да ги подпишем, който иска, да мине и да си ги внасяме.

Председател Михо Михов: Така, изработването на решението, без да го гласуваме, разбира се, е следното: Господин Славов готви този текст и минава през нас, който иска да го подпише. Аз със секретариата разделяме точките по отделно с мотивите, предоставяте ги на мен в утрешния ден. Минавам през всеки един от членовете на комисията и който иска ги подписва. Приключихме тази точка. Благодаря Ви. Четвърта точка. По тази точка, всички получихте материалите. Не считам да ги зачитам отново и самия закон. Има и експертни становища. Първо ми се иска да чуя вносителя ако имате нещо да добавите към мотивите и след това ще отворим дискусията.

4.Законопроект за утилизирането (обезвреждането) на боеприпасите, № 454-01-3, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.

Господин Илиан Тодоров: Господин председател. Колеги. Надявам се, запознали сте се със законопроекта, който предлагаме, промените. Надявам се да сте прочели и мотивите. Виждате, в последно време, наистина така доста неприятни инциденти се случиха на доста места в България, взривове. Ясно е и пределно ясно е за нас, че частни компании, частни фирми им е трудно да утилизират. Вижда се, че и хората, които работят там просто нямат нужната квалификация, усвояват се едни пари, без да се има в предвид живота и здравето на хората и разбира се, като цяло, сигурността в дадени райони.
Така че, аз Ви предлагам, наистина в интерес общ, дори ако имате някакви предложения за редакционни промени на това, което сме предложили, да ги съгласуваме, но да стигнем, в крайна сметка до някакво решение. Защото наистина, всички знаем, че този въпрос е от изключителна важност. Така, че отворени сме за предложения, редакционни промени, до стигнем до някакъв краен и реален резултат, с който просто да ликвидираме този ужас, някой си частник да ми наема някакви хора, които нямат абсолютно никаква квалификация за извършване на подобна дейност.
Да, тук става въпрос, може би и за икономическа философия, дали държавата е тази, която трябва изцяло да извършва утилизацията в България. Нашата икономическа философия смятам, че е достатъчно ясна. Държавата, според нас е тази, която трябва да извършва дейността по утилизация. Благодаря Ви.

Председател Михо Михов: И аз Ви благодаря. Изказвания, експертите ако имат нещо да добавят? Изказвания, въпроси? Заповядайте.

Господин Красимир Каракачанов: Въпроси имам само уточняващи. Защото една част от тази дейност не касае само боеприпаси, които са собственост на армията. Ако изхождаме от тази философия, има логика държавата да се погрижи. Но, специално при последния инцидент, който стана в Горни Лом, става въпрос за частна фирма, която е внесла боеприпаси от друга държава и е получила пари, за да извърши тази дейност. Как процедираме при такива случаи? Защото как би могло да се процедира при такива случаи, защото няма как да се случи това, държавата да поеме подобни дейности от външни поръчители, така да ги наречем. Тук е деликатният момент, който е. Иначе, другото има логика. А това е, което гледат да изкарат една печалба и инциденти вече имаше няколко. При този казус, защото тук става въпрос, частна фирма, вкарала от Гърция едни мини и започва час по трудово възпитание и става инцидент.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви. Заповядайте, господин адмирал.

Господин Пламен Манушев: Въпросът е изключително важен и сложен, но обстановката се мени, времената се менят. 2004 година в Българската армия имаше 90 000 тона излишни боеприпаси, с една фабрика за утилизация, с възможности 1 000 тона на година. Трябваха ни 90 години да ги унищожим тези боеприпаси или да ги разоръжим. Така, че тази дейност, ако 2013 година, аз предлагам господин Радев да каже, но не бяха повече от 7 000 тона боеприпасите на Българската армия. Така, че тази дейност във всичките тези години, от началото беше държавна, казах Ви с какви възможности. След това се даде възможност на частна инициатива и там има междуведомствена комисия, която разрешава тази дейност на различни фирми да купуват, да продават оръжие, включително и това нещо да правят. И за всички тези години от 2004-та, повече от десетина години, виждате какво стана. И на държавата, общо-взето не и останаха почти никакви такива възможности, с изключение на Костенец, няма такива възможности да го прави. И го правят единствено частни фирми.
Българските боеприпаси са почти унищожени и не трябва голямо усилие да бъдат довършени, но има страшно много чужди, непрекъснато се внасят и това вече е частна стопанска инициатива.

Председател Михо Михов: Това не е наш въпрос. Въпросът е дали да натоварим Министерството на отбраната с тази дейност?

Господин Пламен Манушев: Не можем да го натоварим. Аз това искам да кажа. Няма как да го натоварим, като то няма пък изобщо такива възможности. Министерството на отбраната в момента пази боеприпаси, свои и чужди, по причини, че няма как да ги изхвърли, а те не искат да си ги вземат и включително казват: „Правете ги каквото искате“. Но не може да ги изхвърлиш снаряди навън и ги пази, и си плаща пари, и то много големи пари.
Така, че ако приемем предложения законопроект, той просто няма как да се изпълни. Няма как да стане. Трябва да строим заводи за утилизиране, държавни, за да започнат да го правят. Няма как да го направят, Министерството на отбраната няма. Освен това, ще каже господин Радев, но включително и в армията вече нямаме специалисти. Много отдавна Военният университет не обучава оръжейници, боеприпаси, АВ специалисти, които той е завършил, полковникът. И много отдавна, тъй като няма голям интерес, тъй като намаля армията и няма толкова много хора.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин адмирал, съгласен съм. Господин Янков, заповядайте.

Заместник-председател Янко Янков: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги.
Целта, смисълът на законопроекта е добър, изключително добър. Становищата са отрицателни, защото всъщност правната техника и смисълът, от гледна точка на европейското право на правилата, които сме приели като членове на Европейския съюз не отговарят.
Според нашето разбиране, не е въпросът дали нещо е държавно или частно, защото в Костенец, знаете какво стана. Въпросът е как се изпълняват функциите. И ако има някаква изключителна роля на държавата в цялата тази ситуация е контролът, колеги. Ако забелязвате, това, което стана на Петолъчката, навсякъде където стана, да, назначени хора, някой трябва да ги контролира. Има Инспекция по труда, има фактори, които трябва да са наясно с всичко, което се прави – технология, спазване на технологията. Да си кажем откровено. Явно има генерирани много сериозни корупционни практики в тази система.
И затова ние трябва да помислим, уважаеми колеги вносители, може би в тази посока някак си по-ясно и по-силно да дефинираме ролята на държавата и последиците за тези, които не си изпълняват ангажиментите, няма значение какви фирми са, дали държавни или частни.
И от тази гледна точка, няма как просто да го приемем този законопроект, защото влизаме дори в противоречие с Конституцията. Но ние, наистина, може би този законопроект трябва да ни накара да се замислим, всъщност държавата, ако има някакви основни функции в пазарната икономика, това е да създава правила и да контролира спазването на правилата. Органите, оторизирани да извършват тази дейност не са го направили на нито едно от всичките места – нито на Петолъчката, нито изобщо за това, за което говорим. И ние, може би, трябва да се замислим като законотворци в тази посока какво може да се направи.
Така, че ние няма да подкрепим законопроекта, пак казвам, но той трябва да бъде сериозен сигнал за нещо много важно, което трябва да започне да се случва в държавата.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви. И аз няколко думи в тази посока. Напълно разбирам вносителя с идеята да се сложи стройност и да се гарантира живота и безопасността на гражданите на България, като се прехвърли тази дейност на най-.стройната организация – Министерството на отбраната. Но поради всичките тези съображения, които бяха казани и предвид липсата на кадри, и предвид допълнителния ангажимент на Българската армия, това не е приемливо и мисля, че и за в бъдеще не е приемливо.
Според мен, големите пропуски и многото жертви се коренят в несъгласуваност и неперфектност в работата на Междуведомствения съвет по производство и износ на специална продукция и по линия на КОС. Допуските, лицензиите за производства действително там навеждат на мисълта, че нещо в това законодателство не е изпипано. И аз също си мисля, че като комисия за в бъдеще, подкрепям господин Янков, ние трябва да подкрепим вносителя в идеята, да намерим нещата и да ги решим за в бъдеще. Иначе е неприемлив и за мен в този вид законопроектът.
Други изказвания? Заповядайте, господин Радев.

Заместник-председател Валентин Радев: Аз първо искам да попитам има ли становище, защото чувам, че има?

Председател Михо Михов: Има, отрицателни са становищата. Не подкрепят законопроекта.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря. Уважаеми господин председател, и аз като предишните колеги и Вас включително, даже и на колегата Василев му казах: „Браво за идеята“ навреме поставен въпрос, даже ако са го поставили по-рано когато започна Народното събрание, още по-добре. Но до тук само. Това е положителното. Всичко останало, което виждам в законопроекта, разбира се, няма да ги обвинявам нито в неточности на терминология, това е много специализирано, но хората са ударили камбаната.
Утилизацията, уважаеми колеги, и тук какво ли днес не чух и от министър, и от заместник-министърката, мисля че и някои други се изказваха, не е това, което в момента го има в пресата. Много хора са забравили, че нещата са се променили с времето. Колегата Манушев спомена нещо – 90 000 тона 2000 година, сега са 5, 6, 7 000 тона максимум. Всяка година ще излизат толкова тона. 20 пъти по-малко. Даже докато бяхме ние в Министерството на отбраната, понеже отговарях за ресора, пак буквално им забраних в кавички да говорят за утилизация. Няма такова нещо. Ако искате да видите как са се развивали процесите, обърнете внимание на сайта, трябва да го намерите, само че банера не открит сега, е дадена презентация цяла какво се случва с утилизацията и тя се осъвременява, мисля че на всеки 3 месеца, не знам сега какво правят. Там с графики таблограми е описано точно какви количества има в момента. Така, че за утилизация, защото обръщам внимание на Министерството на отбраната, защото законопроектът касае утилизацията или те там пишат „унищожаване“, става въпрос за обезопасяване на тези боеприпаси, касае държавните предприятия, а те са две в държавата и основно Министерството на отбраната. Там няма нужда от такова нещо.
Има, разбира се, много голяма нужда, което го споменаха колеги от контрол. И контролът се извършва от тези две служби – едната е, в обратен ред, инспекцията, не толкова важна, много по-важна и на място и винаги е КОС – служба КОС на Министерство на вътрешните работи. Там не са свършени добре нещата, затова имаше такива случаи. Може би, колегите от Атака, по-принцип, и подведени от това, което се случва през годините, че в структурите на Министерството на отбраната такива случаи няма и жертви няма, каквито и инциденти да се случват навсякъде с такива производства, каквото е и утилизацията, посочват и казват: „Да, Министерство на отбраната да свърши тази работа“. Но аз и ние с колегите от парламентарната група на ГЕРБ, да не объркат, няма да подкрепим закона по една основна причина, да уважаеми колеги, защото това не е предмет на Министерството на отбраната. Министерството на отбраната не и функция. В Министерство на отбраната се занимават с други неща и последните, които са останали и все още се занимават, без да са му пряка дейност, това са включително и продажба на имоти, и така нататък, и едно от тях е утилизацията. Не случайно всичко това е прехвърлено и не се заблуждавайте, не е особено печеливша дейност на частните фирми. И нека да подчертая, че те са 99 % и аз вече казах, са само две държавни – това е „Терем“, с неговите търговски дружества, холдинги, две от тях, които извършват утилизация – Костенец и Ивайло и Сопот, няма други. Тоест, няма по никакъв начин как да вменим на Министерството на отбраната да извършва такава дейност.
Само за Ваша информация, има специалисти, разбира се, не съм съгласен с това, и в Министерство на отбраната, може би са най-добрите в момента, но то не може да прави това. Не му е работа. И последното, което трябва да знаете и Ви моля, ако решите, разбира се, да го подкрепяте, защото всички сме българи, утилизацията към всеки друг процес, това е бизнес. И е добре България да продължава да извършва такива дейности, не по този начин, без достатъчно контрол, подчертавам, но да го извършва, защото нека го знаете и това, ако ние сега, както говорим за тези мини 190 000 са точно, малко над 70 тона тротилов еквивалент ги върнем на Гърция или въобще се откажем от тях, а те още 240 трябваше да дойдат по този договор, това е бизнес, който веднага ще го вземе друг. И не говоря само тях, говоря по принцип. И ето Ви две – три информации. Има в България и оперира фирма „Експал“, която се намира в Еловица, Габрово. Там се внасят боеприпаси от Малайзия. При мен са идвали и не сама при мен, разбира се, всички, които са се занимавали с това, фирми от Германия, от Норвегия, да искат нашите боеприпаси да ги утилизират. Ние какво, по-богати сме и не искаме и се отказваме от това? Да, грижата на колегите със законопроекта е очевидна, но начинът, по който трябва да се върши, информацията, която трябва да добием, за да вземем някакво решение, извън това, аз затова ще приключа, защото много може да се говори по темата е друга. Не е това, дори, което чухме днес. И тя не може толкова за кратко време, тук на експертите не им е дадена думата, сега си позволявам малко повече да говоря, повече информация да Ви дам като експерт.
Така, че дори само поради тази основна причина, че това не е функция на Министерството на отбраната, ние трябва да кажем „не“ на законопроекта. Но, завършвам с това, Ви уведомявам, че има работна група и ние много пъти след случая в Горни Лом, заводът „Миджур“, в който за нещастие имаше 15 жертви, има такава работна група в Министерството на вътрешните работи където работи и подготвя промени в законодателството.о Това е правилната пътека. И може би тогава ще дойде ред и ние разбира се, навсякъде трябва да казваме: „Ето, Атака дадоха идеята и удариха камбаната“ и тогава, заедно с експертите от няколко министерства да се вземе правилното решение какво да се направи, така че да се успокои обществото и такива случаи да няма.
С това завършвам, господин председателя. Не можем да подкрепим внесения законопроект.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин заместник-председател. Реплика на господин Тодоров.

Господин Илиан Тодоров: Господин Радев, аз затова и казах, че може би е въпрос на икономическа философия, защото Ви чух, че казахте че НАМО, норвежката фирма е искала да утилизара в България. Но нека да не забравяме, че НАМО е държавна собственост норвежка, тя не е частна компания. Всъщност, ето как норвежката държава прави така, че да печели от утилизацията. И точно това е и философията на законопроекта, който предлагаме – държавата да печели от утилизацията и да предпази, разбира се и българските граждани.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви. Господин Зафиров.

Господин Атанас Зафиров: Аз няма да повтарям аргументите. Разбира се, стана ясно и от дискусията, и от становищата, и лично мое мнение е, че в този му вид няма как да подкрепим закона. Може би, ако трябва за резюмираме с едно изречение, още не му е дошло времето в такъв вид да приемем закон. Иначе, споделям загрижеността, аргументите на вносителите, до голяма степен, също споделям. Но виждането, че държавата не би трябва да абдикира от тази дейност, защо пък да е само регулатор, господин Янков, може да е активен участник. Примерът, който беше даден току що е много показателен. И това касае не само тази сфера на икономиката, но и много други, но това е една друга тема. Затова аз и моите колеги ще гласуваме „въздържал се“, не „против“ като акт на солидаризиране с камбаната, както казахте, която бият колегите, духа на закона, смисъла от по-силна регулация, явно има нужда и от един много сериозен преглед на нормативната база в това отношение. Оставаме отворени към бъдещи действия в тази посока. Тоест, ние споделяме духа, загрижеността, но няма как да го приемем в този му вид. Благодаря Ви.

Председател Михо Михов: Благодаря. Последно изказване и преминаваме към гласуване. Господин Тошев.

Господин Владимир Тошев: То ще бъде съвсем друга посока, свързана с темата, заради откритото заседание. Искам, колеги, да не обвиняваме индиректно институции, които са си свършили работата и органите на МВР, и органите на Социалното министерство, и агенцията междуведомствената комисия, последният акт на това предприятие „Миджур“ е малко по-малко от две седмици преди да стане инцидентът. Те имат по няколко акта. Аз съм от Видинския регион, аз бях тогава, между другото на по-малко от 10 километра от взрива, имат по няколко акта на месец, в целия срок на работа на предприятието.И нямат акт, който да е за по-малко от 5 000 лева и нямат платен акт, след съдебни процедури, за повече от 300 лева.

Председател Михо Михов: Аз Ви благодаря. Завършихме ли? Само малка дружеска реплика. Има актове, но няма затворено предприятие, некачествени работници, обезопасеност, така, че аз не си оттеглям думите по отношение на лицензирането и всичко онова, което са правили. Не са стопирали процеса. Затова и аз ще гласувам „въздържал се“, защото темата е много сериозна. Заповядайте, господин Зафиров.

Господин Атанас Зафиров: Само една дума. Наистина, държавата абдикира от редица дейности доброволно. Вие казахте, господин Радев, че това е една печеливша дейност. Какво пречи наистина, така разбирам аз духа на този закон, какво пречи държавата да печели от това, от тази дейност? Тоест, ако се създадат необходимите мощност, създадат се предпоставки и един такъв закон би бил много, много смислен. И аз не мога да разбера след като държавата може да произвежда боеприпаси, какъв е проблемът, чисто технологично, държавата да печели от тяхното унищожаване? Ето тази логика ми се губи.

Председател Михо Михов: Хайде да завършим вече с изказванията. Заповядайте за реплика.

Заместник-председател Валентин Радев: Репликата ми е много проста – никакъв проблем. Държавата го направи с последната утилизация. По Ваше време беше сключен договорът. Ние го иззехме от едни частни фирми и го направи Ивайло и Костенец и Вие дори не разбрахте за десетки тонове, които бяха унищожени, другите утилизирани, в смисъл разглобени. Но не може да нарушим Конституцията, частникът и държавникът са равнопоставени. Това ни спира само. Никакъв проблем, тя и сега ако иска да печели. Но аз казвам и конкретно става въпрос за законопроект където е написано и се вменява в отговорностите на Министерство на отбраната, аз срещу това възразявам, че не Министерството на отбраната. Да, търговското дружество едното е с принципал министърът на отбраната, но то се явява на конкурс точно така както всички останали, с изключение сега на инхаоса, който направихме и 80 % може да им се възлага вече от една година.

Господин Атанас Зафиров: Дуплика. Все пак, има чувствителни сфери на обществено-икономическия живот. По тази логика можем да кажем, че утре и отбраната можем да я възложим на една частна фирма, защото може да се справи по-добре. Нали така? Има и такава логика. Така, че нека да не се оправдаваме с Конституцията, особено по такива чувствителни за обществото теми.

Председател Михо Михов: Благодаря. Закриваме дискусията. Ние сме водеща комисия, както е известно е разпределен законопроектът и на Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, което е добре. Подлагам на гласуване Законопроект за утилизиране (обезвреждане) на боеприпаси, № 454-01-3, внесен от Волен Сидеров и група народни представилите на 27 октомври 2014 година. Който е „за“ подкрепа на законопроекта, моля да гласува. 1 – „за“. Който е „против“ внесения законопроект, моля да гласува. 6 – „против“. Който е „въздържал се“? 7 – „въздържал се“. Благодаря. Тази точка е изчерпена. Този законопроект не е приет, но идеята за размисъл и за в бъдеще остана отворена, открита и за нас.
Следваща точка. Този проект е внесен също от господин Волен Сидеров и група народни представители. Становищата по това решение и на експертите, и на секретариата са Ви известни. Ако някой от писалите становища и вносителят има желание да вземе думата, заповядайте, имате думата за изказване. Заповядайте, господин Тодоров.

5.Проект за решение за обявяване на неутралитет, неизпращане на български военни контингенти и формирования, забрана за предоставяне на територии, военни бази и/или цивилни съоръжения във връзка с евентуален военен конфликт в Близкия изток, № 454-02-10, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.

Господин Илиан Тодоров: Господин председател. Колеги. Този законопроект беше написан с идеята, преди известно време, помните, имаше сериозно напрежение, то не е и спирало, разбира се, в Сирия. Тогава имаше възможност в Сирия да се нанесат въздушни удари от територията на Република България, да се изпратят военни контингенти. Ние от Атака няколкократно сме казали, че българската държава трябва да изрази пълен неутралитет във връзка с напрежението в арабската държава. Виждаме, в момента, наличието на така наречената „Ислямска държава“.
Този законопроект е актуален дори и в този момент, въпреки, че неговият замисъл беше друг. Но според нас е актуален, защото дори в момента, България ако се включи в едни действия срещу така наречената Ислямска държава, всички трябва да се съгласим, че това е свързано с ресурси. Виждаме какво се случва с бюджета на Министерство на отбраната, остър недостиг на средства, съкращения, липса на финансови средства за модернизация и какво ли още не, проблемите ги знаем всички. Смятаме, че не е нужно да се намесваме в подобни конфликти, първо от финансова гледна точка и второ, разбира се, от гледна точка на нашата сигурност, защото съгласете се, евентуално участие на страната ни в конфликт с Ислямска държава, автоматично ни превръща в мишена на терористични атаки.
Пак казвам, законопроектът, като цяло, в неговата философия беше с друга насоченост, но той е актуален и към настоящата дата и смятам, че ако искате, можем да дискутираме по тази тема. Благодаря Ви.

Председател Михо Михов: Благодаря. Изказвания, дискусия, отварям. Заповядайте господин Каракачанов.

Господин Красимир Каракачанов: Както стана ясно от страна на вносителите, този законопроект е писан в едно друго време, за една друга ситуация. Ако на дневен ред беше да участваме в един конфликт в Сирия, където според мен беше проведено активно мероприятие по събарянето на един режим, проведено и от една съседна нам държава – Турция, за бих го подкрепил. Но в случая държавата е ИДИЛ, ситуацията е коренно различна. Имаме една ситуация, в която се обособява една територия и се обявява за халифат. И ако това не бъде спряно, ние ще се изправим пред една сложна ситуация. Не говоря ние като държавата България, а целият свят. И тези проблеми, които сега ги наблюдаваме – приток на бежанци, които засягат и България, несигурност не само в Близкия Изток, но и в Европа и света, това ще бъде един постоянен процес. Защото това, което в момента се случва на територията на Сирия, на Ирак най-вече, с обявяването на тази екстремистка държава, във времето, като продължителност, ако това продължи, това действително е изключително сериозна заплаха за сигурността не само на Европа. Тогава, този приток от нелегални емигранти, които заливат и Европа и в частност България, не само че няма да спре, но ще продължи в още по-сериозни размери. Тук в становището, тост в проекта за решение, тоест в законопроекта се говори не само за неутралитет, но и предоставяне на военни бази и или цивилни съоръжения, във връзка евентуален военен конфликт в Близкия изток.
Освен, че има някакви ангажименти като страна-членка на НАТО, аз мисля, че и при създалата се след резолюцията на ООН Коалиция на желаещите, мисля, че България не би трябвало да бъде неутрална. Става въпрос, пак повтарям, за един процес, на създаване на една държава, която ще обърне представите за сигурност в целия свят. Не само с това, че води конфликт, тоест военни действия на територията на няколко държави от Близкия Изток, тук много ясно и категорично става въпрос за износ на революция. Така както сме го чели по книжките след 17-та година. Износ на революция, финансиран, целенасочен като политика от тези не съвсем обръснати хора. И това е проблем. И аз мисля, че при решаването на един подобен проблем, България няма как да бъде неутрална. Не говоря да участваме с военен контингент и да изпращаме военни части, поради простата причина, че със сегашното състояние на Българската армия ние не можем да гарантираме собствената си сигурност, но поне като съпричастност или предоставяне на съоръжения или бази за решаването на този проблем.
И тук разликата между конфликта в Сирия, който тече от 4 години и конфликта с държавата ИДИЛ е корено противоположен. Ако в случая със Сирия ставаше въпрос за опити за дестабилизиране на една държава и събарянето на един режим против което ние сме се изказвали категорично, защото там приказките кое е било демократично, кое не е било демократично и кой режим е демократичен по света и кой не е, не е наша работа, защото наблюдавахме какво се случи след като демократизирахме Ирак. Случи се така, че там жертвите са над 300 000. Несигурност, дестабилизация, мизерия. Това очакваше и Сирия ако се беше случил иракският сценарий. Но тъй като в конкретния случай актуалната тема е съществуването и оформянето на държавата ИДИЛ, аз смятам, че всеки един конкретен казус, българската външна политика трябва да има конкретно решение.
И тъй като става въпрос за евентуален военен конфликт в Близкия Изток, това е предложението на законопроекта, в конкретния случай актуалната темата е държавата ИДИЛ. От тази гледна точка аз смятам, че този законопроект просто не отразява действителното положение на нещата. Ако колегите от Атака бяха написали конкретно за неучастие в намеса във вътрешните работи на държавата Сирия, бих го подкрепил. Но против подобна терористична държава, която се създава пред очите ни, мисля че има логика всички нормални държави да са съпричастни към приключването на този процес или проблем в Близкия Изток, който пак казвам, дестабилизира и региона и Европа. Защото не само България е засегната от притока на нелегални емигранти.
А и нещо друго, което е, за колегите от Атака. Всъщност гръб на държавата ИДИЛ е държавата Турция, която ги въоръжава, обучава, пропуска, изкупува петрола, който те нелегално продават. Така, че от тази гледна точка, просто законопроектът е правен за други обстоятелства и за друг проблем.
Благодаря.

Председател Михо Михов: Добре, благодаря Ви. Други изказвания? Реплика ли има? Заповядайте.

Господин Илиан Тодоров: Да, господин Каракачанов, Вие го казахте, Турция ги подпомага, но нека не забравяме и кой създаде тази така наречена организация. Коя я създаде? Създаде я западът? Кой ги въоръжаваше? Кой ги обучаваше? Кой ги финансираше? – САЩ. И сега, извинявайте, САЩ като забъркаха тази каша, дайте и ние да се хвърлим с главата напред, да харчим пари, да поставяме сигурността и живота на българските граждани на карта, защото самият Вие казахте, че в момента и Българската армия и като цяло службите за сигурност в България, смятам ще се съгласите. Нямат капацитета да предпазят живота и здравето на българските граждани. Така, че сега, аз ще Ви го кажа много просто. Който си е забъркал кашата, сега да си я оправя, а ние да не се опарим от тази топла каша в един момент. Благодаря.

Господин Красимир Каракачанов: Дуплика.

Председател Михо Михов: Заповядайте.

Господин Красимир Каракачанов: Така е, абсолютно вярно е, но истината е, че кашата е забъркана и проблемът съществува. И да се правим, че не съществува, просто не е сериозно и колкото по-рано приключи този проблем, толкова по-добре и за нас. Аз не знам някой да е поискал от нас към момента някакво съдействие, но в конкретния случай за държавата ИДИЛ аз лично бих подкрепил подобна идея. Тоест, да съдействаме, дали ще е коалиция на желаещите, дали ще е НАТО като цяло, тъй като това е проблем. Кой го е забъркал е ясно. Проблемът е, че този проблем не бъде ли решен …

Председател Михо Михов: Благодаря. Други изказвания? Заповядайте, господин адмирал.

Господин Пламен Манушев: Аз искам да кажа, че в мотивите към този законопроект изцяло се говори за Сирия, за нейните бойни възможности, за самата държава и той вносителя казва, че е писан за друга ситуация и той в момента, с тези мотиви не е актуален този, защото става въпрос за ракети, за достигане на наши територии, противоракетни отбрани, всичко. Това нещо, явно е писано за друга ситуация. Аз не виждам някой да се кани сега да напада Сирия и да превзема държавата. Наистина, проблемът е и регионален там, и световен стана Ислямската държава ИДИЛ. Така, че ми се струва, че не е актуално това, което го правим и това го каза и вносителят. Мисля, че не е времето.

Председател Михо Михов: Благодаря. Господин Янков, заповядайте.

Заместник-председател Янко Янков: Благодаря. Господин председател. Уважаеми колеги.
Сега, откровено казано, законопроектът е написан изключително несериозно, уважаеми колеги. Вижте текста – Възлага на Министерски съвет да приеме всички необходими действия и актове по обявяване на неутралитет, неизпращане на български военни контингенти и формирования, забрана за предоставяне на територии, военни бази и/или цивилни съоръжения във връзка с евентуален конфликт. Евентуален конфликт, а тук говорим конкретно, нали? Евентуален конфликт в Близкия Изток. Колеги, какво значи евентуален конфликт? Кой ще го предвиди? Как ще го предвиди? Какво точно трябва да направи Министерски съвет, в какви срокове? Няма нищо общо с мотивите тук.
Ако ние, примерно целим някаква реакция по отношение на Ислямска държава трябва веднага, в някакви срокове, нещо конкретно да се направи. Тук някакви общи приказки, които като правна техника не представляват нищо. Затова такъв законопроект трябва да бъде конкретизиран.
Но вижте, ние не можем да го подкрепим по основни съображения, че нашето влизане в НАТО, разбирането за нашата национална сигурност е част от колективната сигурност на НАТО. И всъщност, ако ние обявим неутралитет за нещо, уважаеми колеги, това означава, че утре някой да обяви неутралитет и към нас по отношение на ангажиментите на нашата национална сигурност. И има един основен принцип в правото, тук има колеги юристи, които смятам, че ще ни подкрепят – комуто правото, нему и отговорностите. Ние имаме право да ползваме колективната сигурност, трябва да имаме отговорност да участваме в нея където е необходимо.
И освен това, колеги. Тук Вие сте били и в предните комисии, знаете много добре, че дали пряко участваме или не, намеренията на терористичните, на други организации към нас ще бъдат едни и същи. И ние трябва да мислим за превантивни действия и затова как да неутрализираме, в рамките на общата разузнавателна, антитерористична, там, така, така и друга дейност. Това, което представлява заплаха за страната ни.
Бежанският поток, дали ще обявим неутралитет или не, като членове на Европейския съюз, той ще бъде факт. Абсолютно, няма как да го спрем с този неутралитет бежанския поток. Той ще бъде факт. Така, че пак казвам, ние лично няма да подкрепим този законопроект, защото там не е ясно изобщо какво всъщност се цели, какъв е механизмът, правната рамка. Ще поставим Министерски съвет в една ситуация, в която да не знаят какво да правят. Това понятие „евентуален конфликт“, тоест кой ще определи дали ще го има този конфликт или го няма, между кого и как? И къде точно в Близкия изток? И кога точно трябва да реагираме? Извинявайте.

Председател Михо Михов: Благодаря, господин Янков. И аз няколко думи да кажа. Аз също размишлявам върху това решение, което демонстрира една загриженост България да не се въвлече в непредсказуема военнополитическа среда и обстановка, която може да накърни сериозно нейната национална сигурност. Но и според военната наука неутралитетът се обявява тогава когато има реална военнополитическа обстановка в навечерието на военен конфликт или война. Само тогава е времето когато са изчерпани дипломатическите усилия и думата „евентуално“, изобщо е неприложима. Това означава далеко преди събитията.
В такъв смисъл, ако има назряване на такава военнополитическа среда и са изчерпани дипломатическите усилия, всеки един от нас като народен представител и парламентарна група, би бил в правото и основанието да подскаже на военнополитическото държавно ръководство, че има намерение България да обяви неутралитет. В случая, аз считам, че това е напълно излишно да го дискутираме дълго и протяжно и още повече, че такава реална среда в момента няма. Благодаря.
Има ли други изказвания, питания към вносителя? Няма. Пристъпваме тогава към гласуване. Който е „за“ подкрепа на внесеното предложение за решение на правителството от господин Волен Сидеров и народни представители на 27 октомври, по повод обявяване на неутралитет на България, моля да гласува. Който е „за“ това предложение за решение. 1 – „за“. Който е „против“ това решение? 13 – „против“. „Въздържали се“? 1 – „въздържал се“.
Изчерпахме и четвъртата точка от днешния дневен ред, с което ако няма други предложения, закривам днешното заседание на комисията.

Заседанието беше закрито в 16:55 часа.


Председател на
Комисията по отбрана:


Михо Михов


Отпечатано в един екземпляр.
Изготвил/напечатал: Жулиета Георгиева
15 декември 2014 година.
Общо символи – 119 969. Общо страници – 67.